Шефът на ЦРУ при Байдън: Руският елит вече се съмнява в Путин.

 🇺🇸 Когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс провежда своя разговор с Владимир Путин в края на ноември 2021 г. по защитена телефонна линия, той вече разполага с разузнавателни данни, според които Кремъл се готви за най-мащабната сухопътна инвазия в Европа след 1945 г. 4 години и половина по-късно в обширно интервю за The Economist, той определи настоящия етап не като прелом на самото бойно поле, а като такъв в начина, по който руският политически елит започва да гледа на войната.

Бърнс споделя как самата среща от ноември 2021 г. го оставя по-разтревожен, отколкото е бил на отлитане за Москва. Точността на събраните разузнавателни данни надхвърля чисто военното планиране и включва детайли относно политическата подготовка: на нива от самото федерално правителство до кметовете в отделни градове. Федералната служба за сигурност (ФСБ) предварително разпределя кой украински служител на коя длъжност ще бъде поставен след предполагаемия колапс на украинската държавност. Бърнс окачествява тази подробност като показателна – именно че водещата роля в планирането е отредена на службата за вътрешна сигурност. От гледната точка на Путин и тесния му кръг Украйна никога не е била въпрос на външна политика, а на вътрешно възстановяване на имперския порядък.

Тази фиксация, която Бърнс споделя, че е чувал много пъти директно от самия Путин, изгражда оперативната рамка на цялата инвазия: Русия не може да бъде велика сила, а Путин не може да бъде велик руски лидер, освен ако не държи под свой контрол Украйна и избора ѝ. На срещата в Москва Бърнс вижда събеседника си напълно непреклонен. Дори изложените, по нареждане на президента Джо Байдън, подробности във връзка с последици, санкционни и военни, от евентуалната инвазия, не предизвиква нито отрицание, нито оспорване. Посланието на Путин към западния свят се свежда до три думи: „И какво ще направите по въпроса?"

Зад тази увереност стои серия от стратегически предположения, които по-късно се оказват дълбоко погрешни. Путин преценява, че САЩ са в позиция на тактическа слабост след пандемията и след хаотичното изтегляне от Афганистан, че европейските лидери не разполагат с политическа воля за продължителна конфронтация и че самата руска армия, подложена на усилена модернизация в последното десетилетие, ще прегази безпроблемно украинските войски. Към това се добавя личното убеждение на Путин, което самият отй се опитва да втълпи на Бърнс като на „бавноразвиващ се ученик в начално училище" – че Украйна не е истинска държава, че тя е слаба, разделена и податлива на бърза дезинтеграция отвътре.

Точно тук, по сметката на Бърнс, се крие и грешката, която Путин не вижда: систематичната работа на ЦРУ с украинските служби за сигурност след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. изгражда оперативна спойка, която агенцията познава отвътре. На същата среща Бърнс поставя въпроса пред хора от обкръжението на Путин и лично пред самия него: разбират ли, че украинците ще се борят с максимална упоритост и ще имат пълната подкрепа на Вашингтон? Отговорът не идва с думи. Той идва на терен още в първите дни на инвазията от февруари 2022 г.

4 години по-късно цената на тази погрешна сметка е документирана. Бърнс потвърди публични оценки, според които руските загуби надхвърлят милион убити и ранени, а Путин е заложил бъдещето на руската икономика на военновременна траектория. През пролетта Кремъл получи временно облекчение в резултат на войната срещу Иран и ситуацията в Ормузкия пролив, което се изразява в два едновременни ефекта. Първо, сътресенията на енергийните пазари вдигнаха руските приходи от износа на въглеводороди. Второ, излизащите от складовете на Пентагона зенитни ракети, които биха стигнали до Украйна, бяха пренасочени към операциите в Близкия изток и попълване на изразходените запаси на американските военни. Според Бърнс именно отсъствието на зенитните ракети, от които украинците така отчаяно се нуждаят, е най-болезнената косвена последица за Киев.

Това облекчение обаче е временно и натискът продължава да се натрупва не само от загубите и въздействието на украинските удари с дронове по руска енергийна инфраструктура, които според интервюиращия журналист от The Economist нанасят тежки щети на сектора, но и от едно по-фундаментално явление: руският елит за пръв път започва да поставя под въпрос ключовата увереност, върху която Путин гради войната – че времето работи на негова страна. Бърнс споделя, че само преди година собствената му оценка е била, че руският президент се чувства твърде самоуверен и вярва, че е способен да изтощи украинците до политическа капитулация. Днес, по същата му оценка, голям брой представители на руския елит, а и такива извън него, започват да задават въпрос, който дълго време беше табу: защо не виждат никаква вероятност за пробиви на фронта в обозримо бъдеще?

Тази промяна намира потвърждение в анонимна публикация, разпространена от The Economist няколко седмици по-рано, в която високопоставена бивша фигура от руския политически елит споменава за бъдеще след Путин и за преход на реториката от „нашата война" към „неговата война". Въпреки това Бърнс не подкрепя прекомерния оптимизъм: натрупаният натиск още не е достигнал степен, която да застраши контрола на Путин върху руското общество. „Той все още е доста добър в едно нещо – да репресира хората и да обезсърчава всеки, който би си помислил обратното", обясни бившият директор на ЦРУ. Репресивната машина, наследена и доразвита от ФСБ, продължава да работи на пълни обороти.

Следователно, прогнозата на Бърнс не е еднозначна. Той е на мнение, че Путин и обкръжението му започват да усещат значително по-тежък натиск за влизане в сериозни преговори. От друга, точният момент остава неясен: „следващия месец или след шест месеца, трудно е да се определи с абсолютна точност сега", заяви Бърнс. Той все пак остава категоричен за едно: натискът трябва да бъде поддържан както по икономическата ос, така и на бойното поле, защото единственото нещо, което би накарало напълно непреклонния, но прагматичен Путин да преговаря сериозно, е увереността му, че алтернативата ще се окаже много по-скъпа.

Генерал Петреъс: САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Генерал Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и ръководител на Централното командване, заяви пред Bloomberg, че САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран, ако Техеран продължи да настоява за контрол и такси върху корабоплаването в Ормузкия пролив. В интервюто, излъчено на 23 май, той определи безусловното отваряне на пролива като „най-значимия приоритет в момента" и допусна, че иранската делегация засега не приема такова споразумение.

Изявлението идва около 7 седмици след края на 5-седмичната война между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. с американо-израелски удари по ирански военни и правителствени обекти. Военните действия приключиха с примирие, договорено на 7-8 април. Според The Washington Post към 24 май страните преговарят за рамка, която да удължи примирието с 60 дни и да позволи разминиране и пълно отваряне на пролива.

Петреъс открои три проблема извън корабоплаването, които остават нерешени. Първият е иранският запас от уран, обогатен до 60% – „почти хиляда паунда" (около 454 кг), описан като „само едно ниво под оръжейния клас". По доклад на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) от 27 февруари Иран е натрупал около 441 кг такъв материал преди ударите от 12-дневната война през юни 2025 г. След ударите агенцията няма достъп до иранските обекти за обогатяване и не може да потвърди текущото състояние на запаса. Вторият проблем е иранската подкрепа за регионалните проксита – Хамас, Хизбула, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен. Третият са ракетните програми. „Опасявам се, че само малка част от тези проблеми ще се решат", каза Петреъс.

Иранската позиция, че Техеран има право да налага такси върху преминаването, по думите му е „напълно неприемлива" – и може да се наложи „да се върнем към война, за да покажем, че сме прекалено сериозни". Допусна и компромисна формула – „скромна такса, която да отива частично за Иран, Оман или за навигационни средства" – но я нарече текущ императив, който иранската страна засега отхвърля.

Петреъс описа как изглежда Заливът след войната. ОАЕ, най-потърпевши от иранските удари с дронове и ракети, реагират най-остро – „именно защото подкрепят САЩ и са страна по Авраамовите споразумения" с Израел. Катар е загубил около 17% от мощностите си за втечнен природен газ за период от 3-5 години. По данни на QatarEnergy от 19 март 2026 г. иранската атака срещу газовите инсталации в Рас Лафан е извадила от строя 2 от 14 LNG линии и една от двете установки за газ в течно гориво – годишна загуба от около 12,8 млн тона и близо 20 млрд долара пропуснати приходи. Саудитска Арабия се позиционира като посредник.

Петреъс е разговарял лично с престолонаследника Мохамед бин Салман предишната седмица. Кралството действа и през Пакистан: около 8000 пакистански войници, ескадрила изтребители (предимно JF-17), два ескадрили дронове и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9 са разположени на саудитска територия от април, съгласно отбранителния пакт от септември 2025 г., който позволява до 80 000 души при нужда. Силите се финансират от Рияд и са насочени основно срещу заплахата от дронове.

Общата кауза на държавите от Залива – „алфата и омегата за абсолютно всички тях", по израза на Петреъс – е напълно отворен Ормузки пролив без такси и контрол от страна на Иран. По-дълбокото следствие от войната обаче са огромни инвестиции в укрепване, устойчивост и алтернативни маршрути за износ на петрол и газ по море. Тези средства се пренасочват към вътрешни проекти, а не към инвестиции в САЩ, както е досегашната практика на държавните им фондове. Предстои период от няколко години, в който приоритетът ще бъде намаляване на уязвимостта спрямо нови атаки – с произтичащи промени за военното комплектуване, обучението, поръчките и оперативните доктрини.

Може би най-показателното признание в интервюто беше как Централното командване воюва на практика. Военновъздушната база Ал Удейд в Катар – основната предна щаб-квартира на CENTCOM, с щаб за 100 млн долара, наполовина над земята – е била твърде уязвима. Настоящият командир, адмирал Бредли Купър, не е напуснал главната квартира на база Макдил във Флорида, за да ръководи операциите оттам. Съвместният оперативен център, който командва въздушната война за региона и в този случай е включвал и израелските ВВС, също не е работил от Ал Удейд, а от военновъздушна база в Южна Каролина.

„Половината от тази структура е над земята и мога да ви уверя, че настоящият командир не направи това, което неговите предшественици винаги правеха – да бъде там", обясни Петреъс. На 3 март балистична ракета на Иран проби противоракетната отбрана на Катар и удари радарната система AN/FPS-132 на стойност 1,1 млрд долара в района на Ал Удейд – събитие, което потвърждава оценката на Петреъс за уязвимостта на американското разполагане в Залива.

В средната част на разговора Петреъс се върна на тема, по която пише от години, че САЩ не са научили урока от Украйна. По думите му само украинската страна използва около 10 000 дрона на ден, а 90% от руските жертви се причиняват от дронове. Танкове и бронирани машини вече не могат да маневрират и оцеляват в „зоната на смъртта" – около 35 км от двете страни на фронтовата линия. Украйна е увеличила производството си от 3,5 млн дрона през 2025 г. до планирани над 7 млн през 2026 г.; капацитетът би могъл да достигне 20 000 на ден, ако се намерят оператори. В следващите година-две предстоят изцяло автономни бойни системи, а отбраната срещу рояци дронове – включително мощни микровълнови оръжия с обсег 2–3 км – е нерешен проблем дори за Съединените щати.

„Арсеналът на демокрацията е в Украйна, не тук", обобщи Петреъс. Според него президентът Доналд Тръмп вече е поставил пред големите отбранителни компании задачата за утрояване или четирикратно увеличение на производството; това изисква нов модел на командване, обучение, поръчки и експлоатация – с промени в софтуера всяка седмица или две, и хардуерни – на всеки няколко седмици.

По темата за Украйна Петреъс е по-оптимистичен, отколкото през последните месеци. Според него заемният пакет на ЕС от 90 млрд евро, формално одобрен от Съвета на ЕС на 23 април 2026 г. след оттегляне на ветото от Унгария, с 60 млрд за отбрана и 30 млрд за бюджетна подкрепа, ще осигури Украйна за година и половина. През 2026 г. Брюксел планира постепенен превод на около 45 млрд. Руските жертви, по оценката на Петреъс, наближават 1,4 млн убити и ранени – „повече, отколкото нашите загуби през Втората световна война".

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви общите руски загуби за 1,357 млн души; независими западни оценки, цитирани от New York Times през май 2026 г., поставят числото в диапазона 1,1–1,2 млн – без независимо потвърждение на точната цифра. През април и май, за втори път през тази година, украинските сили си връщат повече територия, отколкото руснаците отнемат – според Института за изучаване на войната (ISW) и аналитичната група DeepState нетната руска загуба за април е около 116 км.км. При продължаване на украинското производство на дронове и на ударите дълбоко в Русия, Петреъс очаква в един момент догодина Путин да се изправи пред пълната сметка – жертви, изтощен Национален фонд за благосъстояние (към януари 2026 г. около 4,1 трилиона рубли неизразходвани активи, под половината от предвоенния връх), и евентуални подновени санкции върху петрола. „Просто не мисля, че Русия може да продължава така".

В края на интервюто Петреъс направи рядка за бивш директор на ЦРУ критика към собствената си страна – за дисбаланса между твърдата и меката сила. „Твърдата сила е водеща, докато меката е силно намалена", заяви той, посочвайки разпускането на Агенцията за международно развитие (USAID) в началото на втория мандат на Тръмп. Конгресът е върнал голяма част от финансирането – на 3 февруари с двупартийно мнозинство беше одобрен пакет от 50 млрд долара за чужда помощ, 16% по-малко спрямо 2025 г. – но институционалната рамка остава разглобена. Поуката от Ирак и Афганистан, която Петреъс цитира, е, че военните успехи се затвърждават само със системна хуманитарна помощ и възстановяване на основни услуги. Без меката сила „не можете да превърнете военните успехи в трайни". Това според него е основание за тревога след ареста на Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. в Каракас и сериозното използване на твърда сила срещу Иран.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

Директорът на ЦРУ на изненадващо посещение в Куба: Тръмп засилва натиска над Хавана.

🇨🇺🤝🇺🇸 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с висши кубински служители в Хавана в четвъртък, съобщи служител на службата, в рамките на изненадваща визита, проведена в период на извънредно напрежение между двете страни.

„Днес директорът Ратклиф се срещна с кубински служители, сред които Раулито Родригес Кастро, министъра на вътрешните работи Ласаро Алварес Касас и ръководителя на кубинските разузнавателни служби в Хавана, за да предаде лично съобщението на президента Тръмп, че САЩ са готови да се ангажират сериозно по въпросите на икономиката и сигурността, но само ако Куба направи фундаментални промени“, заяви служител на ЦРУ пред CBS News.

По време на срещата директорът Ратклиф и кубинските служители са обсъдили сътрудничеството в областта на разузнаването, икономическата стабилност и сигурността – „всичко това с оглед на факта, че Куба вече не може да бъде сигурно убежище за противници в Западното полукълбо“, заяви служителят.

В изявление, прочетено в ефир от държавната телевизия, кубинските власти потвърдиха срещата, заявявайки, че САЩ са я поискали.

„Предоставената от кубинската страна информация и проведените дискусии с делегацията на САЩ позволиха категорично да се докаже, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, нито са налице легитимни причини за включването ѝ в списъка на страните, които уж спонсорират тероризма“, гласи изявление на кубинското правителство.

Окуражен от американската акция, довела до залавянето на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро през януари, президентът Доналд Тръмп все повече насочва вниманието си към кампания за оказване на максимален натиск върху Куба, която месеци наред заплашва с предстоящи действия.

През последните седмици Тръмп заяви, че политическата система на Куба трябва да се промени „драстично“ и многократно декларира, че САЩ ще „направят нещо с Куба много скоро“. Докато говори във Флорида миналата седмица, Тръмп заяви, че след операцията в Иран „Куба ще бъде следващата“ и САЩ ще „поемат контрола над Куба почти веднага“.

Досега администрацията разчиташе на икономически тактики за оказване на натиск върху Куба. През януари Тръмп обяви план за налагане на допълнителни мита върху страни, които доставят петрол на Куба, обявявайки извънредно положение за националната сигурност по отношение на островната държава.

Блокадата, която прекъсна достъпа на Куба до чуждестранни петролни доставки, задълбочи енергийната криза на острова, тласкайки енергийната мрежа близо до колапс с масови прекъсвания на тока. След поредния срив министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви нарече ситуацията с националната електрическа система „критична“ и предупреди: „Нямаме абсолютно никакво гориво; нямаме абсолютно никакъв дизел“.

По-рано този месец САЩ наложи нови санкции, насочени срещу членове на режима, които според Белия дом са „съучастници в държавна корупция или сериозни нарушения на човешките права, или са агенти, служители или материални поддръжници на кубинското правителство“, според информационен бюлетин, публикуван от Белия дом.

В интервю за ABC News миналата седмица кубинският външен министър Бруно Родригес предупреди, че САЩ са поели по „опасен път“, който може да доведе до „кръвопролитие в Куба“ в отговор на реторика на Тръмп за поемане на контрола над страната, и призна, че няма „никакъв напредък“ в преговорите между двете държави.

Планът „Ленгли“: Как ЦРУ надхитри Иран, за да спаси изгубения американски офицер

🇺🇸 Когато новината, че Иран е свалил изтребител F-15E и двама офицери от ВВС са катапултирали на вражеска територия, пристигна в Ленгли, Вирджиния, висшият ешелон на разузнаването незабавно влезе в действие.

Докато пилотът на F-15E Strike Eagle беше спасен сравнително бързо, военните не успяха да открият втория член на екипажа, офицер по оръжейните системи. Това даде старт на спешна надпревара кой ще го открие първи – САЩ или Иран.

ЦРУ, което традиционно подпомага усилията за спасяване на американски пилоти в тила на врага, разработи план за заблуда. Целта беше да се спечели време за откриването на летеца, докато иранците бъдат държани далеч от координатите му, разкри висш представител на администрацията, който наред с други служители говори при условие за анонимност поради чувствителния характер на спасителната операция и събирането на разузнавателни данни.

Първоначално американските служители не знаеха точните координати на офицера, но е известно, че той се е преместил от точката, където катапултиращата му седалка е ударила земята. Известно е съще, че е ранен, което добави допълнителна спешност към издирването.

Макар да не е изцяло ясно какво е включвал планът за дезинформация и доколко е бил успешен, кампанията на ЦРУ е целила да разпространи слух в Иран, че летецът е намерен и се извежда от страната със сухопътен конвой. Надеждата е била иранците да пренасочат усилията по търсене от мястото, където се предполагаше, че е той, към пътищата, водещи извън региона.

Операцията на ЦРУ изглежда е довела до хаос и несигурност сред иранските сили за сигурност, смята висш служител на разузнавателния апарат. Летецът успя да избегне залавянето си в продължение на над 24 часа, като в крайна сметка изкачи хребет с надморска височина от 2100 метра, където се скри в скална пукнатина.

Всички пилоти и офицери по оръжейните системи на ВВС притежават с радиомаяк и устройство за защитена комуникация. Летците обаче са обучени да не излъчват сигнал постоянно, за да не се окажат проследени от врага. Служител на администрацията отказа да опише технологията, с която ЦРУ е локализирало офицера, но заяви, че оборудването е уникално за агенцията.

Веднага след откриването му, информацията беше предадена на Пентагона и Белия дом, които задействаха план за евакуация с участието на стотици военнослужещи от специалните части.

Американската авиация започна да нанася удари в района, с които да държи иранските сили на безопасно разстояние. Докато командосите се придвижваха към еф, те откриха огън, за да разчистят периметъра, но не се стигна до директен бой срещу иранци – знак, че дезинформационната кампания вероятно е отцепила част от преследващите сили. Спасителните самолети прехвърлиха ранения офицер до Кувейт за медицинско лечение.

САЩ са извършили десант на ирано-иракската граница?

🇺🇸🪂🇮🇶 Арабскоезични канали, свързани с Революционната гвардия на Иран (IRGC) и Силите за народна мобилизация (PMU), публикуваха твърдения, че САЩ са извършили таен въздушен десант в пустинята Наджаф ал-Ашраф в югозападен Ирак.

Източниците твърдят, че са запознати с целта на операцията, започнала в 05:49 часа сутринта и следят ситуацията отблизо.

📸 На снимката: Офицери на ЦРУ кацат с хеликоптер в долината Панджшер в Афганистан за среща с членове на Северния алианс точно 15 дни след атентатите на 11 септември 2001 г. Секретната операция Jawbreaker на ЦРУ постави началото на „Войната срещу тероризма“.

САЩ и Израел работят по план за въоръжен кюрдски бунт в Иран

🇮🇷 САЩ и Израел работят по сценарий за дестабилизация на режима в Иран с насърчаване на въоръжено въстание, в което ключова роля се отрежда на кюрдски групировки, изградени след 12-дневната война през юни 2025 г.

По информация на ITV News, от миналата година насам в западните региони на Иран се вкарват нелегално оръжия, предназначени за въоръжаване на хиляди кюрдски доброволци. Очакванията са, че в рамките на дни те могат да пристъпят към сухопътни действия.

Паралелно с това, през последните дни американски и израелски удари са поразили многократно обекти на иранските сили за сигурност в западната част на страната. Смята се, че целта е да се отслаби оперативният им капацитет, създавайки благоприятни условия за евентуален бунт на терен.

Кюрдски източници твърдят, че е била отправена молба към американските и израелските сили за въздушна подкрепа в случай на започване на сухопътна операция. Междувременно Техеран засили въздушните удари срещу райони, където действат кюрдски въоръжени групи, в опит да бъдат отслабени.

През уикенда президентът Доналд Тръмп е провел разговори с лидери на иранските и иракските кюрди, базирани в Северен Ирак. Темата за евентуално въстание вероятно е била сред обсъжданите въпроси, но официално потвърждение липсва.

Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че държавният глава е провел контакти с редица регионални партньори. По данни на The Wall Street Journal, Тръмп разглежда искания за подкрепа на подобна инициатива.

В същото време той сподели авторски материал във The Washington Post, в който се застъпва тезата, че пряка сухопътна намеса не е нужна, тъй като „иранският народ“ би могъл да се превърне в основната сила на терен.

Перспективата за успешно въстание обаче остава несигурна. Иран значително засили военното си присъствие около кюрдските региони и вероятно би реагирал твърдо при опит за организиран бунт.

В страната живеят около десет милиона кюрди, като хиляди от тях са преминали военно обучение в планински райони през последните години. Въпреки възможната готовност за действие сред част от иранските кюрдски лидери, тези на иракските кюри вероятно ще подходят със значителна предпазливост, отчитайки досегашните реакции на Техеран към държави, подкрепили военни действия срещу него.

Допълнителен фактор е историческият опит на кюрдите със Съединените щати. Те изиграха ключова роля в борбата срещу Ислямска държава, но по-късно останаха без очакваната дългосрочна подкрепа от САЩ след края на активните бойни действия.

Ирански дрон е поразил централата на ЦРУ в Рияд.

🇮🇷💥🇺🇸 Иранска атака с дронове е поразила станцията на ЦРУ в американското посолство в Саудитска Арабия в понеделник. Според двама източници, запознати със случая, това представлява символична победа за Ислямската република в рамките на серията от удари срещу американски обекти и персонал в Близкия изток.

Правителствата на САЩ и Саудитска Арабия потвърдиха, че два дрона са ударили комплекса на посолството в Рияд, но не разкриха, че при атаката е поразен именно центърът на разузнаването.

Вътрешно известие на Държавния департамент, получено от Washington Post, гласи, че атаката е предизвикала „срутване“ на част от покрива на посолството и е „замърсила“ вътрешността с дим. В съобщението се посочва, че посолството е понесло „структурни повреди“, а персоналът „продължава да се укрива на място“.

Няма индикации за ранени служители на ЦРУ. Макар че атаката е незначително препятствие за присъствието на ЦРУ в Саудитска Арабия, тя може да има голямо значение за обсадения режим в Техеран. Иран разглежда службата като свой основен враг, предвид тайната подкрепа за военния преврат през 1953 г. свалил избрания премиер на страната.

Бивши офицери от ЦРУ, работили в региона, споделят, че загубата на станцията прекъсва работния процес, но има алтернативни варианти.

„Ограничаването на присъствието е част от занаята“, заяви бивш офицер, служил в Близкия изток, говорил при условие за анонимност поради тайния характер на агенцията. „Връзката с местните служби е толкова тясна, че вярвам, че саудитците ще постелят червения килим, за да настанят персонала на разузнаването. В структурите е заложена сериозна многостепенна осигуреност.“

Тръмп е упълномощил тайни операции на ЦРУ срещу Мадуро.

📸 Снимка: Adriana Loureiro Fernandez / New York Times

🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп е упълномощила тайно ЦРУ да започне тайни действия на територията на Венецуела в рамките на кампания срещу авторитарния лидер Николас Мадуро.

Това е поредната стъпка в натиска на Белия дом срещу режима на Мадуро. От няколко седмици насам американски военни атакуват плавателни съдове край бреговете на страната, за които твърди, че пренасят наркотици, като при тези операции са загинали 27 души. Американски представители в частни разговори ясно заявяват, че крайната цел е свалянето на Мадуро от власт.

ЦРУ е получило оторизация да извършва смъртоносни операции във Венецуела и различни действия в Карибския басейн, както самостоятелно срещу Мадуро или неговото правителство, така и в комбинация с мащабна военна операция. Не е ясно дали агенцията има план за конкретни действия във Венецуела или дали това разрешение е предвидено като резервен план.

Това идва на фона на американски военни планове за възможна ескалация, като се подготвят варианти за президента Тръмп, включително удари срещу цели на сушата във Венецуела. Мащабите на американското военно присъствие в региона са значими, като там се намират 10 000 войници, повечето на бази в Пуерто Рико, и отряд морски пехотинци на десантни кораби. Общо флотът разполага с осем бойни кораба над водата и една подводница в Карибите.

Известни като „президентско разпореждане“ в жаргона на разузнавателната общност, новите правомощия бяха описани от няколко служители, пожелали анонимност поради високата секретност на документа.

Тръмп прекрати дипломатическите преговори с режима на Мадуро по-рано този месец, разочарован от отказа на венецуелския диктатор да се оттегли доброволно от властта и от постоянните твърдения на официални лица, че нямат нищо общо с трафика на наркотици.

ЦРУ отдавна има правомощия да си сътрудничи с правителствата в Латинска Америка по сигурността и обмена на разузнавателни данни. Това дава свобода на агенцията да работи с мексикански власти срещу наркокартели, но тези правомощия не включваха директни смъртоносни операции.

Стратегията на Тръмп за Венецуела е разработена от държавния секретар Марко Рубио със съдействието на директора на ЦРУ Джон Ратклиф и има за цел свалянето на Мадуро. Ратклиф избягва да говори действията на своята агенция във Венецуела, но обеща, че под ръководството му тя ще стане по-агресивна. По време на изслушването си за утвърждаване той заяви, че ще направи ЦРУ по-малко предпазливо към рискове, с по-голяма решителност за секретни действия по заповед на президента, „отивайки на места, където никой друг не може, и правейки неща, които никой друг не може“.

Съединените щати дават 50 милиона долара за сведения, които доведат до ареста на Мадуро по обвинения в трафик на дрога. Рубио, който е и съветник по националната сигурност на Тръмп, определи Мадуро като „нелегитимен“, а администрацията му – „наркотерористична“.

Мадуро блокира демократично избраното правителство миналата година да застане на власт. Обвиненията на Тръмп към него, че печели от търговията с наркотици, а режимът му е сред основните производители на наркотици за САЩ, са обект на спорове. В съдебни документи Белият дом твърди, че Мадуро ръководи престъпната група „Трен де Арагуа“, но оценка на американските служби противоречи на това заключение.

Въпреки че администрацията на Тръмп публично предлага сравнително слаби правни обосновки за кампанията си, Тръмп уведоми Конгреса, че САЩ са във въоръжен конфликт с картели, които счита за терористични организации. В известието си до Конгреса миналия месец администрацията заяви, че всички картели, занимаващи се с контрабанда на наркотици, са „неправителствени въоръжени групи“, чиито действия представляват въоръжена атака срещу Съединените щати.

Разпоредбите на Белия дом за секретни операции са строго пазени тайни. Оторизирането им често се прехвърля от една администрация на друга, като точният текст рядко се оповестява публично. Те често са описвани като едно от най-чистите проявления на изпълнителната власт.

Избрани членове на Конгреса са информирани за тези решения, но не могат да ги оповестяват публично, а надзорът върху потенциални тайни действия е труден, често невъзможен.

Докато американските военни операции, като ударите срещу лодки, за които се твърди, че носят наркотици от венецуелска територия, обикновено се оповестяват публично, секретните действия на ЦРУ най-често остават тайна. Други обаче бързо стават публично достояние – операцията на морски пехотинци по ликвидирането на Осама бин Ладен през 2011 г. е един такъв пример.

ЦРУ от години засилва работата си по борба с наркотиците. Джина Хаспел, вторият директор на ЦРУ при първия мандат на Тръмп, насочи повече ресурси в преследването на картели в Мексико и Латинска Америка. При Уилям Дж. Бърнс, директор на ЦРУ при Байдън, агенцията започна да използва дронове над Мексико за търсене на лаборатории за производство на фентанил, операции, които Ратклиф разшири.

Решението на Тръмп за оторизация в известен смисъл е естествено развитие на описаните усилия. Опитът на ЦРУ с тайни операции в Латинска Америка и Карибите е доста противоречив. През 1954 г. агенцията организира преврат, свалил президента на Гватемала Якобо Арбенс, което доведе до десетилетия на нестабилност. Подкрепяното от ЦРУ нахлуване в Залива на прасетата в Куба през 1961 г. завърши с провал, а агенцията се опита многократно, но не успя, да убие Фидел Кастро.

Още същата година тя достави оръжия на бунтовници, убили доминиканския диктатор Рафаел Леонидас Трухильо Молина, а в следващите няколко години участва в преврата в Бразилия, смъртта на Че Гевара и подривни действия в Боливия, преврат в Чили през 1973 г. и борбата с режима на сандинистите в Никарагуа през 80-те години.

От лидер на Ал-Кайда в Ирак до президент на Сирия, участник на международен форум в Ню Йорк.

🇸🇾🇺🇸 Сирийският президент Ахмад ал-Шараа обяви, че страната навлиза „в нова историческа фаза за региона“ след падането на правителството на Башар ал-Асад, в изказване, тълкувано като дипломатически завой към западните сили.

Изказването беше направено по време на участие с бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петрeъс в ежегодния форум на групата Конкордия за глобални въпроси, който насърчава партньорството между правителства, бизнеси и организации с нестопанска цел за справяне с належащите нужди на света. В дискусията той подчерта, че Сирия вече има „свързани интереси със Запада и Съединените щати“, което е исторически обрат спрямо позициите на предишния режим.

Появата на временния сирийски президент на престижния международен форум е най-значимото му дипломатическо постижение след поемането на властта през декември 2024 г. Неговите изказвания подсказват, че Сирия може се стреми към възстановяване на отношенията със западните държави, които бяха поставили Дамаск в изолация за повече от десетилетие.

Ал-Шараа предупреди за сериозните пречки пред стабилността на Сирия и заяви, че някои страни се опитват „да разпалят сектантско напрежение в Сирия, докато други си чистят сметките на сирийска територия“. Освен това той подчерта нуждата от бързо прилагане на мирни решения, в очевидна препратка към сделката със Сирийските демократични сили (SDF), сключена на 10 март 2025 г.

Интеграцията на въоръжените фракции остава ключов въпрос за новата власт. „Ограничаването на оръжията до държавата е това, което защитава Сирия от конфликти и безредици“, заяви ал-Шараа по време на сесията за демокрация, сигурност и геополитически рискове.

Сирия е отправила предложение към SDF, която контролира голяма част от североизточната част на страната, да се присъедини към националната армия. Ал-Шараа отбеляза, че правителството му „ги е уверило, че правата на кюрдите са гарантирани, но съществуват колебания от тяхна страна при изпълнението на споразумението“.

MI6 стартира портал в тъмната мрежа за привличане на руски шпиони

🇺🇸🕵️ Британската служба за външно разузнаване MI6 откри нов онлайн портал в тъмната мрежа с името Silent Courier, чрез който ще набира информатори от цял свят, включително Русия, от които ще събира сведения по защитен начин.

„Светът се променя, а заплахите, пред които сме изправени, се умножават. Затова трябва да гарантираме, че Обединеното кралство винаги е една крачка пред противниците си,“ заяви външният министър Ивет Купър пред местни медии в навечерието на старта на Silent Courier.

„Първокласните ни разузнавателни служби са на първа линия в тази борба, работейки зад кулисите, за да пазят британските граждани в безопасност. Сега подсилваме техните усилия с най-съвременни технологии, така че MI6 да може да набира нови агенти – както в Русия, така и по целия свят“, каза тя.

В петък MI6 публикува серия видеа, представящи платформата и начина, по който работи. В едно от тях разказвач отбелязва: „Вече над сто години основата на дейността на MI6 са личните срещи. Сега можем да изграждаме тези връзки още по-сигурно онлайн с обновения ни портал в тъмната мрежа Silent Courier.“

„Ако имате достъп до чувствителна информация, свързана с глобална нестабилност или дейност на враждебни служби, вече можете да се свържете с MI6 и да споделите данни по сигурен начин чрез Silent Courier,“ се казва още във видеото.

В отделен клип британското разузнаване съветва желаещите да се свържат със службата да използват „чисто“ устройство – не личния си телефон или компютър, нито техника на близки. Освен това на източниците от „рискови държави“ се препоръчва да използват VPN, заедно с браузъра Tor, осигуряващ анонимно и криптирано сърфиране в интернет.

Напускащият поста шеф на MI6 Ричард Мур, който ръководи агенцията близо пет години, потвърди официално старта на Silent Courier в реч в Истанбул в петък. „Към онези мъже и жени в Русия, които имат смелостта да споделят истината – каня ви да се свържете с MI6“, заяви той.

През октомври Мур ще бъде наследен от Блейз Метруели, която ще стане първата жена начело на британската външна разузнавателна служба.

Операцията напомня кампания на ЦРУ от 2023 г., когато американската агенция пусна серия видеа в социалните мрежи с цел да привлече потенциални руски информатори.

САЩ не използвали противобункерни бомби срещу един от ядрените обект в Иран поради дълбочината му

Сателитно изображение от Planet Labs, публикувано от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей, показва входа към Изследователския център за ядрени технологии в Исфахан в централен Иран, както е заснет на 26 и 27 юни 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸💥🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ не са използвали бомбите за пробиване на бункери срещу един от най-големите ядрени обекти в Иран при ударите миналия уикенд, тъй като се намира толкова дълбоко под земята, че въпросните бомби губят своята ефективност. Това заяви председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн по време на поверителен брифинг пред сенатори в четвъртък.

Коментарите на генерал Кейн, разкрити пред CNN от трима присъстващи и един допълнително информиран източник, е първото публично обяснение защо е взето решение срещу съоръжението в Исфахан да не бъде използвана специалната бомба Massive Ordnance Penetrator. Служители на Пентагона смятат, че подземните структури там съдържат около 60% от запасите с обогатен уран на Иран – ключов елемент при евентуално изграждане на ядрено оръжие.

Стратегически бомбардировачи B-2 са хвърлили повече от дузина бомби за пробиване на бункери срещу ядрените обекти във Фордо и Натанз, но този в покрайнините на Исфахан е поразен само с помощта на крилати ракети Tomahawk, изстреляни от американска подводница.

В класифицирания брифинг са участвали генерал Кейн, министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Говорител на генерала отказа коментар пред CNN, позовавайки се на секретния характер на информацията, дадена по време на брифинга.

По време на срещата Ратклиф е съобщил на сенаторите, че според оценките на американското разузнаване по-голямата част от обогатения уран, с който разполага иранският режим, се намира в Исфахан и Фордо.

В четвъртък вечерта сенаторът от демократическата партия Крис Мърфи изрази опасенията си, че някои от иранските съоръжения са „толкова дълбоко под земята, че не можем да ги достигнем. Те имат възможността да преместят значителна част от запасите си на места, които са недостъпни за американските оръжия.“

Първоначалната оценка на Агенцията за военно разузнаване (DIA), изготвена ден след ударите, сочи, че атаките не са унищожили ключови елементи на иранската ядрена програма, включително обогатения уран, и вероятно са я забавили само с няколко месеца. Репортаж на CNN твърди, част от урана може да е била преместена от обектите преди атаките.

Представители на администрацията на Доналд Тръмп, които информираха Конгреса тази седмица, избягваха въпроси относно местонахождението на вече обогатения ирански уран, а в петък Тръмп отново повтори предположението си, че нищо не е било преместено от трите ядрени обекта преди операцията.

Законодатели от Републиканската партия, участвали в брифинга, признаха, че ударите може да не са успели да унищожат цялата суровина, с която разполага Иран, но подчертаха, че това така или иначе не е било целта на операцията.

„В съоръженията има обогатен уран, който се премества, но това не беше нито намерението, нито задачата на мисията“, обясни пред CNN конгресменът републиканец Майкъл МакКол от Тексас. „Разбирам, че по-голямата част от него все още е там. Затова е нужен пълен отчет. Иран трябва да седне директно на масата за преговори, за да може Международната агенция за атомна енергия (IAEA) да провери всяка една унция уран. Не мисля, че е изнесен от страната – смятам, че е все още се намира в съоръженията.“

„Целта на мисията беше да се елиминират конкретни аспекти от ядрената програма и това беше постигнато. Унищожаването на ядрения материал не беше част от мисията“, подчерта пред CNN републиканецът Грег Мърфи.

„Ситуацията е следната: програмата беше унищожена в трите обекта. Но те все още имат своите амбиции,“ категоричен бе сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, който беше сред основните застъпници за американски удари срещу обекти на иранската ядрена програма. „Не знам къде се намират точно тези 900 паунда високообогатен уран. Но той не беше сред целите на тези удари.“

„Обектите бяха унищожени. Скоро няма да могат да бъдат използвани от никого“, обобщи Греъм.

Според оръжейния експерт и преподавател в Middlebury Institute Джефри Луис, сателитни снимки разкриват, че Иран е получил достъп до тунелите в Исфахан.

„На 26 юни в Исфахан е имало средно количество транспортни средства, а до средата на 27 юни един от входовете на тунелите е бил разчистен,“ обясни Луис. „Ако запасите от високообогатен уран все още са били в тунелите, когато Иран ги е запечатал, е възможно вече да са преместени.“

Допълнителни сателитни изображения, заснети вчера от спътници на Planet Labs, показват, че входовете на тунелите са били отворени в момента на заснемане, обясни Луис.

Предварителната оценка на DIA сочи, че надземната инфраструктура на съоръженията е понесла умерени до тежки щети, което може да затрудни значително достъпа на Иран до урана, който все още се намира под земята – нещо, което сенатор Греъм също намекна в изявлението си.

„Ударите нанесоха сериозни материални щети на трите съоръжения,“ каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи. „Но Иран все още има знанията да възстанови програмата. Ако уранът е запазен, ако центрофугите са налични и могат бързо да бъдат приведени в експлоатация, тогава не сме върнали програмата с години назад, а само с месеци.“

По време на брифинга в четвъртък генерал Кейн и министър Хегсет обобщиха, че операцията срещу съоръжението във Фордо е преминала по план, но не споменаха нищо за резултатите от ударите по Исфахан и Натанз.

Синът на заместник-директор в ЦРУ е загинал, сражавайки се за руската армия в Украйна.

🇺🇸🤝🇷🇺 Майкъл Глос, син на Джулиан Галина, заместник-директора на ЦРУ по цифровите иновации и ветеран от войната в Ирак, е загинал в Украйна, докато се сражава в редиците на руската армия.

Това стана ясно от разследване на руското независимо издание „Важни истории“. В него се посочва, че загиналият е американски гражданин на име Майкъл Александър Глос. Точната дата на смъртта е посочена като 4 април 2024 г.

В некролог, публикуван от семейството му, се посочва единствено, че е намерил смъртта си в „Източна Европа“, без да прави други уточнения. Загиналият е син на Джулиан Галина, която е назначена за заместник-директор по дигиталните иновации в ЦРУ през февруари 2024 г.

Историята за това как синът на високопоставен американски шпионин е загинал в бой в подкрепа на пълномащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна, разказва една необичайна траектория – от средната класа на Вирджиния, през гняв към САЩ и радикализация онлайн, до фронтовата линия в Източна Украйна.

Руската социална мрежа „ВКонтакте“ все още съдържа негов публично достъпен профил, в който той е описан като бивш футболист в гимназията, роден в семейство на двама военни, определящ се като поддръжник на многополюсния свят.

„Избягах от дома. Пътувах по света. Мразя фашизма. Обичам родината си“, пише той в една от своите публикации. Освен това той е публикувал знамената на Русия и Палестина.

Глос е сред 1500+ чужди граждани, сключили договор с руското министерство на отбраната от пълномащабната война през февруари 2022 г. Изтекла база данни на военния набор свидетелства, че договорът му е бил сключен през септември 2023 г. Източници на изданието посочват, че е бил изпратен в т.нар. „щурмови отряд“. Вътрешен източник посочва, че е бил разпределен в руския въздушно-десантен полк, изпратен да щурмува украински позиции в покрайнините на Соледар.

„С благородното си сърце и високия си боен дух Майкъл вървеше по геройския си път, когато загина трагично в Източна Европа на 4 април“, е написано в некролога му, който не споменава нито дума за войната между Русия и Украйна, нито пък за обстоятелствата около смъртта му.

Докато следва в колеж, Глос става активен в движения за равенство между половете и протести на екологични организации. Освен това се включва в лявото екологично протестно движение Rainbow Family, а през 2023 г. пътува до провинция Хатай в Турция, разположена на сирийската граница, за да участва в спасителните операции след земетресението, отнело живота на над 56 000 души. Освен това в него започва да се оформя чувство на гняв спрямо САЩ, изразявайки острото си несъгласие с американската подкрепа за Израел във войната му срещу Хамас в ивицата Газа.

По време на престоя си в Турция, той споделя за първи път своето намерение да замине за Русия. „Обикновено гледаше видеа за Палестина и беше много ядосан на Америка“, спомня си един негов познат пред iStories. „Започна да мисли за Русия. Искаше да воюва срещу САЩ, но мисля, че беше силно повлиян от конспиративни видеа.“

След като се сдобива с руска виза, Глос пътува из страната, докато в крайна сметка не пристига в Москва, където се включва в редиците на армията, малко преди визата му да изтече. Снимкови и видеокадри, получени от iStories, показват, че е бил изпратен в тренировъчен лагер, за да тренира заедно с група наемници от Непал. Три месеца след записването си, той е изпратен на фронтовата линия в Украйна като част от щурмова рота.

iStories цитира твърдения, направени от няколко негови познати, според които не е имал нужната мотивация да се сражава, а просто е искал да използва службата си, за да се сдобие с гражданство и да остане в страната.

На този етап обстоятелствата около неговата смърт са неясни. Един от приятелите му разкри, че семейството е било уведомено от руските власти, но не е получило почти никаква допълнителна информация. „Беше съобщено, че е починал в границите на Украйна“, каза той. „Не знаем дали е участвал във войната. Не беше предоставена никаква по-конкретна информация.“

Не става ясно и дали руските власти са били наясно с неговото минало и коя е неговата майка.

Шефът на ЦРУ: Украинците са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за мир.

🇺🇸🤝🇺🇦 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф заяви по време на изслушването си в комисията по разузнаването на Сената, че украинската нация и армия постоянно са били подценявани.

„Убеден съм, въз основа на моите наблюдения и оценки на разузнаването, че те са готови да се бият с голи ръце, ако нямат приемливи условия за траен мир“, заяви той по време на изслушването.

Изслушването включваше висши ръководители на разузнавателните служби, сред които директора на националното разузнаване Тулси Габард, шефа на разузнаването на Министерство на отбраната Джефри Круз, директора на ФБР Каш Пател и директора на НСА Пол Накасон.

Американското военно разузнаване прогнозира, че както Русия, така и Украйна ще запазят своите бойни способности до края на 2025 г. Докато Москва притежава повече ресурси за война, и двете страни се очаква да се изправят пред значителни трудности през 2026 г., особено в производството на въоръжение и попълването на войските.

Ратклиф заяви, че Русия няма да постигне максималните си поставени цели на бойното поле или в преговорите, което предполага, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще спре подобни резултати. Той подчерта, че евентуални мирни преговори ще изискват компромиси и от двете страни.

„Няма да бъдат постигнати максималистични цели“, обясни Ратклиф. Той подчерта, че успешните мирни преговори биха означавали, че нито една от страните няма да получи всичко, което желае.

Националният архив на САЩ публикува последните досиета за убийството на Кенеди.

Американският президент Джон Ф. Кенеди ръкомаха на събралото се множество от колата си в кортеж около една минута преди да бъде убит в Далас, щата Тексас, 22 ноември 1963 г.
📸 Снимка: Jim Altgens/AP/File

🇺🇸🔍 Националният архив на САЩ публикува последната партида от досиета, свързани с убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди, което продължава да подхранва конспиративни теории повече от 60 години след смъртта му.

Този ход следва изпълнителна заповед, издадена от президента Доналд Тръмп през януари, която нареди нередактирано освобождаване на останалите файлове, свързани с убийствата на Кенеди, неговия брат, бившия главен прокурор Робърт Ф. Кенеди и лидера за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

„В съответствие с директивата на президента Доналд Тръмп... всички записи, които по-рано бяха задържани за класифициране, които са част от колекцията от записи за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, се публикуват“, гласи изявлението на Националната администрация за архиви и досиета.

Архивът пусна милиони страници с документи в последните десетилетия, свързани с убийството на тогавашния президент Кенеди през ноември 1963 г., но хиляди документи бяха задържани по искане на ЦРУ и ФБР, позовавайки се на опасения за националната сигурност.

Експерти предположиха, че документите, които все още се съхраняват в архивите, е малко вероятно да съдържат гръмки разкрития или да сложат край на популярните конспиративни теории за убийството на 35-ия президент на САЩ.

Комисията Уорън, която разследва стрелбата по харизматичния 46-годишен президент, установи, че тя е била извършена от бивш стрелец от морската пехота Лий Харви Осуалд, който е действал сам.

Но това официално заключение не направи много, за да потуши спекулациите, че зад убийството на Кенеди в Далас, Тексас стои по-зловещ заговор, а бавното оповестяване на правителствените досиета наля допълнително масло в огъня на различни теории на конспирацията.

ЦРУ проследи посещенията на Осуалд в съветското консулство в Хелзинки

Наскоро разсекретен документ на ЦРУ потвърждава, че служители на САЩ са следили отблизо движенията на Лий Харви Осуалд ​​в Хелзинки, Финландия, през 1959 г.

Документът показва посещенията на Осуалд ​​в съветското консулство и графика на бързото му пътуване. Длъжностни лица дори са проследили списъци с пътници и времена за таксита, което говори за подробни усилия да се съберат заедно дейностите на Осуалд, довели до убийството на Кенеди.

Досиетата свидетелстват за координация между Държавния департамент и ЦРУ в проследяването на съветските му връзки. Нивото на наблюдение говори, че американското разузнаване е знаело повече отколкото е признавано преди.

Източник: JFK 104-10004-10143

ФБР получава анонимно обаждане с предупреждение, че Осуалд ще бъде убит, само часове преди смъртта му.

Наскоро разсекретена бележка на ФБР разкрива, че на 23 ноември 1963 г. – само ден преди Лий Харви Осуалд да бъде застрелян ​​– анонимен събеседник е предупредил офиса на ФБР в Далас, че някой ще убие Осуалд.

В записката се посочва, че обаждането идва от „човек, говорещ със спокоен глас“, който твърди, че ФБР „трябва да направи нещо“, защото „същата група, която уби Кенеди“, ще се насочи към Осуалд.

Въпреки това на Осуалд не е осигурена допълнителна охрана ​​и на следващия ден е прострелян смъртоносно от Джак Руби.

Други документи в изданието показват как ФБР е наблюдавало връзките на Осуалд ​​с организации в подкрепа на Фидел Кастро, и е проследявало движенията му в месеците до атентата срещу Кенеди.

Източник: JFK 198-10009-10099

Италианската комунистическа преса обвинява ЦРУ за убийството на Кенеди

Наскоро разсекретена бележка сочи, че ЦРУ е проследявало доклади от публикация на Италианската комунистическа партия Rinascita, която открито обвинява ЦРУ в организирането на убийството на Джон Ф. Кенеди.

Статията, публикувана на 7 март 1964 г. от писателя Джанфранко Корсини, спекулира, че американските разузнавателни агенции са извършили заговор за убийството на Кенеди.

ЦРУ обозначи твърденията като опасна пропаганда, подчертавайки опасенията, че кампаниите за дезинформация на комунистите подхранват глобалните подозрения в участието на САЩ в смъртта на JFK.

Източник: JFK 1104-10003-10041

Контактите на Осуалд със съветския шпионин, свързан с убийства

Наскоро разсекретени документи сочат, че Лий Харви Осуалд ​​се е срещнал с Валери Костиков, офицер от КГБ, свързан със съветските операции по убийството, в съветското посолство в Мексико Сити само седмици преди смъртта на Джон Кенеди.

Тайна бележка разкрива опасенията на американски служители, че пътуването му ​​до Мексико е част от по-голям заговор. Друг документ описва опасенията, че Куба може да е ползвала Осуалд ​​като пешка, за да атакува Кенеди.

Досиетата включват също предупреждения на ФБР за насилствените намерения на Осуалд ​​и вътрешни правителствени дебати за това дали той е действал сам или е имал чужда подкрепа.

Източник: JFK 202-10001-10203

ЦРУ е следило Осуалд преди убийството

Разсекретени досиета разкриват, че ЦРУ е следило Лий Харви Осуалд, преди да убие Джон Кенеди.

Те наблюдаваха посещенията му в посолствата на Куба и СССР в Мексико Сити и се тревожат за неговите връзки с чуждестранни шпиони.

Един документ показва, че американски служители са се страхували, че Осуалд ​​е имал връзки с тайно звено за убийства на КГБ.

Друг разкрива, че ФБР е знаело за заплахи срещу Осуалд, преди да бъде убит.

Източник: Национален архив, документ 202-10002-10124

Британски вестник за убийството на Кенеди 25 минути преди то да се случи.

Британски вестник е получил анонимно обаждане 25 минути преди убийството на Кенеди с предупреждение за „големи новини“, идващи от САЩ.

Според документа на репортер на Cambridge News е казано да „се обади на американското посолство в Лондон за някои важни новини“, преди внезапно да затвори. След като Кенеди е застрелян, британското разузнаване (MI5) предупреди ФБР за странното обаждане.

В записката се отбелязва, че американското и британското разузнаване намират времето за „твърде случайно“, за да го пренебрегнат, добавяйки още една мистерия към събитията около смъртта на Кенеди.

Източник: JFK Files 198-10009-10098

Съветите се страхуват, че „луд“ американски генерал ще нанесе ядрен удар след убийството

След като Кенеди беше убит, Съветският съюз се опасяваше, че измамен американски генерал може да нанесе ядрен удар като отмъщение.

Меморандумът описва как съветските служители вярват, че убийството на JFK е част от екстремистки заговор и че истинската опасност е „неуравновесен“ американски военен офицер, който го използва като извинение за започване на Трета световна война.

Съветското разузнаване бързо се придвижи към успокояване на напрежението, опасявайки се от прекомерна реакция от страна на Вашингтон.

Документът предполага, че Кремъл е бил по-притеснен от извънконтролния американски отговор, отколкото да бъде обвинен за самото убийство.

Източник: JFK Files - 198-10008-10119

ФБР е разпоредило надзор на семейството на Осуалд след смъртта му

След като Лий Харви Осуалд ​​е убит, ФБР започна наблюдение на съпругата му Марина Осуалд ​​и други членове на семейството, за да следи техните комуникации и движения.

Бележка сочи, че ФБР е прихванало обаждания на Марина до съветското посолство, притеснени, че тя може да сподели секретна информация или да разкрие подробности за дейността на Осуалд.

Агентите също проследиха взаимодействията ѝ с журналисти и длъжностни лица, страхувайки се, че тя може да стане публичен глас, поставящ под въпрос официалната история.

Документът показва, че ФБР е гледало на семейството на Осуалд ​​като на потенциален риск, като ги е държало под стриктно наблюдение дори след смъртта му.

Източник: JFK 198-10007-10022

ЦРУ обсъждаше съветските изходни визи след заминаването на Осуалд

Наскоро публикувани файлове сочат за срещи на ЦРУ относно несъответствия по отношение на внезапното напускане на Лий Харви Осуалд ​​от СССР.

Дейвид Слоусън от Комисията Уорън се усъмни дали времето на Осуалд ​​е необичайно.

Бележка на ЦРУ:

„Само четири от 26-те прегледани случая включват съпруги, напускащи съпрузи чужденци; случаят на Осуалд ​​се откроява.“

Документите разкриват нарастващо безспокойство, че съветските власти са позволили бързото напускане на Осуалд ​​при подозрителни обстоятелства, като служители на разузнаването следят отблизо за по-дълбоки мотиви.

Източник: JFK 767-864

ФБР проследи връзките на Осуалд със съветските дезертьори в Тексас

Документите на ФБР показват, че агенти са наблюдавали отблизо взаимодействията на Лий Харви Осуалд ​​със съветски дезертьори в Тексас, включително човек на име Питър Грегъри, помагал на Осуалд в превода, както и на руската му съпруга Марина.

Друга ключова фигура е Джордж де Мореншилд, роден в Русия петролен геолог с връзки в ЦРУ, който се сприятелява с Осуалд ​​и по-късно умира при мистериозни обстоятелства.

ФБР смята, че де Мореншилд може да е повлиял на Осуалд ​​и агенти са наблюдавали дейността му след убийството.

Бележката също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже отново със съветски контакти само седмици преди да уби Кенеди, което засилва подозренията относно истинските му мотиви.

Източник: JFK 198-10007-10013

ЦРУ се затрудни да потвърди самоличността на Осуалд в Мексико Сити

Разсекретените документи разкриват, че ЦРУ е наблюдавало съветското и кубинското посолство в Мексико Сити, когато Лий Харви Осуалд ​​е бил на посещение, но не са могли да потвърдят дали човекът, когото са проследили, е наистина той.

Бележка показва, че ЦРУ е получило снимки на мъж, посещаващ съветското посолство, който твърди, че е Осуалд, но изображенията не съответстват на известния му вид.

Служители на разузнаването бяха объркани, питайки се дали някой друг използва името на Осуалд ​​или има объркване в тяхното наблюдение.

Докладът също така посочва, че телефонните разговори на Осуалд ​​с посолствата са били прихванати, където той е говорил на „развален руски“, което допълнително повдига подозрения.

Този провал на наблюдението остави големи пропуски в това, което американското разузнаване е знаело за дейността на Осуалд ​​преди убийството на JFK.

Източник: JFK 198-10005-10018

Напускането на Осуалд от СССР е било обект на проверка от ЦРУ и комисията на Уорън

Разсекретената бележка съдържа подробности за среща от юли 1964 г. между служителя на ЦРУ Лий Уигрен и служителя на Комисията Уорън Дейвид Слоусън.

Дискусията се фокусира върху необичайното заминаване на Осуалд ​​от СССР със съветската му съпруга Марина.

Вигрен:

„Повечето сравнителни случаи са включвали чуждестранни студенти или преходни лица – не дезертьори като Осуалд. Само 4 от 26 случая съветските съпруги са напуснали със съпрузи чужденци.“

Комисията поиска яснота, след като установи несъответствия в докладите на Държавния департамент.

Източник: JFK 1704-104.70213

ЦРУ поиска пълна проверка на връзките на Освалд и възможна съветска подкрепа

Наскоро разсекретена телеграма показва, че ЦРУ спешно е поискало пълно разследване на контактите, годеницата и движенията на Осуалд ​​в Европа преди убийството на JFK.

Агенцията поиска Берлин и други станции да потърсят местни записи, медии и услуги за връзка между Осуалд ​​и тайни операции.

Специалните искания включват намиране на годеницата му и проверка на споменаванията в пресата.

Това беше изпратено като въпрос с висок приоритет в помощ на Комисията Уорън.

Интензивността на усилията показва колко загрижени са били САЩ за чуждестранното участие.

Източник: JFK 1704-104.70213

Служители на ЦРУ и ФБР насаме се запитаха дали Лий Харви Осуалд ​​е истинският мозък зад убийството на Джон Кенеди или той е бил манипулиран от други.

Бележка описва Осуалд ​​като „човек, който лесно се влияе“, което поражда опасения, че той може да е бил използван от чуждестранни агенти или по-голяма мрежа.

Друг доклад посочва, че внезапното му завръщане от Съветския съюз и връзките му с прокастрови групи изглеждат подозрителни.

Въпреки тези съмнения, властите бързо обявиха Осуалд ​​за самотен стрелец, спирайки по-нататъшното разследване.

Източник: JFK 198-10004-10076

Информатор на ФБР твърди, че Руби е казал, че „е трябвало да убие Осуалд“

Информатор на ФБР съобщи, че Джак Руби е казал, че е трябвало да убие Лий Харви Осуалд ​​и е намекнал за по-важна причина зад действията му.

В документа се посочва, че информаторът, който е познавал Руби от години, е казал, че Руби е притеснен за безопасността на семейството си и е предположил, че е бил под натиск да действа.

Бележката също така отбелязва, че връзките на Руби с незаконния хазарт и организираната престъпност правят истинските му мотиви неясни.

Въпреки това служителите прокараха историята, че Руби е действал сам и не са разследвали по-задълбочено възможните му връзки.

Източник: JFK 197-10002-10190

Руби и Псуалд се срещаха преди атентат?!

В меморандум на ЦРУ се казва, че източник е казал на следователите, че Джак Руби и Лий Харви Осуалд ​​са се срещнали в нощен клуб седмици преди JFK да бъде убит.

В доклада се казва, че ЦРУ е знаело за това твърдение, но не е могло да го докаже.

Освен това се отбелязва, че Руби е имал връзки с партизански групи срещу Кастро и хора, участващи в разузнавателна работа, което прави действията му още по-подозрителни.

Източник: JFK 194-10012-10030

Осуалд предупреждава за „нещо голямо“ и се опитва да стигне до съветски служител

В доклад на ФБР се посочва, че източник твърди, че Лий Харви Осуалд ​​е намекнал за „нещо голямо“, което се случва седмици преди убийството на JFK.

Документът също така разкрива, че Осуалд ​​се е опитал да се свърже със съветски служител на име Павел Яцков, за когото се смята, че работи в разузнаването.

Не е ясно дали някога е стигнал до него, но американските служители видяха това като много подозрително.

Източникът също описва Осуалд ​​като "нервен" и "развълнуван" в дните, предшестващи убийството, добавяйки, че той изглежда отчаян да изпрати съобщение преди 22 ноември.

Въпреки тези червени знамена, служителите не предприеха по-нататъшни действия преди убийството.

Източник: JFK 180-10143-10227

Писмо, написано от човек на име Сергей Чорнонох, разкрива, че едва на 18 юли 1963 г. той е бил задържан в Лондон, Англия и разпитан от полицията.

Той им казал, че познава американец, на име Лий Харви Осуалд, който се опитвал да избяга в Русия и имал планове да убие Джон Кенеди. Сергий твърди, че е предоставил информацията на тогавашния американски вицеконсул Том Блекшиър.

Източник: JFK 104-10012-10035

Агент на КГБ е идентифициран в ново издание

Разсекретено искане разкрива, че американски служители са маркирали Роман Федорович Дедро, свързан със съветското разузнаване, за консолидиране на миналото по време на разследването на убийството на Джон Кенеди.

Секретна форма на ЦРУ от RID (Отдел за интегриране на архиви) идентифицира Дедро, известна още под псевдонима Виласа Николаевна, като потенциален съветски оперативен агент.

Искането нарежда индексни проверки на неговата принадлежност към комунистическата партия, рождени данни и предишни разузнавателни записи.

Целта: консолидиране на всички документи за разследване на възможни чуждестранни връзки с Лий Харви Осуалд ​​и убийството на Джон Кенеди.

Източник: JFK 1104-10006-10247

Осуалд хвали Фидел Кастро и търси комунистически връзки

Информатор на ФБР съобщи, че Лий Харви Осуалд ​​открито се е възхищавал на Фидел Кастро, наричайки го силен лидер и възхвалявайки правителството на Куба като модел за бъдещето.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е вярвал, че САЩ са корумпирани и потиснически и често е говорил за разочарованието си от американската политика.

Той също така търси връзки с комунистически групи и търси начини да напусне САЩ за СССР или Куба.

Меморандумът описва решимостта на Осуалд ​​да намери хора, които биха могли да му помогнат да избяга, и нарастващото му привързване към антиамериканските движения преди атентата.

Източник: JFK 180-10131-10324

Осуалд се е опитал да посети Куба през незаконна „подземна железопътна линия“

Доклад на ФБР разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е опитал да влезе в Куба, използвайки подземна мрежа, предназначена да вкарва нелегално хора в страната.

В документа се посочва, че Осуалд ​​се е свързал с активисти, подкрепящи Кастро, с надеждата да си осигури таен път до Хавана.

Съобщава се, че е бил разочарован, когато е получил отговор, че се нуждае от официално одобрение от кубинското правителство.

Източник описва, че Осуалд ​​като „отчаян“ да напусне САЩ и готов да предприеме крайни мерки, за да стигне до Куба.

Източник: JFK 180-10110-10100

Говори се, че Осуалд ​​е предложил да „направи всичко“ за Куба

Доклад на разузнаването гласи, че Лий Харви Осуалд ​​е казал на членове на про-Кастро група, че е готов да „направи всичко“ за кубинската кауза.

Документът описва как Осуалд настоява агресивно за подкрепата си за Фидел Кастро и се опитва да вербува други да се присъединят към него.

Съобщава се също, че е влязъл в разгорещени спорове с активисти против Кастро, наричайки ги „предатели“ и защитавайки революцията в Куба.

Един свидетел твърди, че Осуалд ​​е изглеждал „силно отдаден“ на Куба и е разочарован, че не е бил взет на сериозно от про-Кастро организаторите.

Източник: JFK 178-10004-10054

--

Осуалд е раздавал прокубински флаери, но действията му са породили съмнения.

В доклад на разузнаването се посочва, че Лий Харви Осуалд ​​е разпространявал флаери в подкрепа на Кастро в Ню Орлиънс, но някои активисти са имали съмнение дали наистина е бил лоялен към каузата.

Документът разкрива, че Осуалд ​​е действал сам и е отказал помощ от други, което породи подозрения сред про-Кастро организаторите.

Някои от тях смятат, че той се опитва да провокира анти-Кастро групи, вместо искрено да подкрепи Куба.

Свидетел отбеляза, че Осуалд ​​е бил „нетърпелив да прави сцени“ и е изглеждал по-фокусиран върху привличането на внимание, отколкото всъщност да помага на движението.

Източник: JFK 178-10004-10053

Осуалд е твърдял, че е „член на комитета за честна игра за Куба“

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е идентифицирал като „член“ на подкрепящия Кастро Комитет за честна игра за Куба (FPCC), но разследващите не са открили доказателство, че той е официално свързан с групата.

В документа се посочва, че Осуалд ​​е посочил FPCC като своя организация, когато е раздавал флаери в подкрепа на Куба в Ню Орлиънс.

Ръководството на групата обаче отрече всякакви официални връзки с него, повдигайки въпроси относно истинските му мотиви.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​„изглеждаше, че действа сам“ и не е в контакт с членове на FPCC.

Източник: JFK 178-10003-10001

Осуалд се опитва да вербува други за „проект за Куба“

Лий Харви Осуалд ​​се опита да вербува хора за това, което нарича „проект за Куба“, но отказа да обясни какво представлява.

Документът описва как Осуалд ​​се обръща към хората в Ню Орлиънс, призовавайки ги да се присъединят към усилията му в подкрепа на Куба.

Когато бил помолен за подробности, той бил „неясен и уклончив“, отказвайки да изясни точните си планове.

Свидетел си спомня, че Осуалд е ​​изглеждал „решен“ да събере група, но няма ясна организация, която да го подкрепя. Някои подозираха, че е действал сам или е имал скрити мотиви.

Източник: JFK 178-10003-10001

ЦРУ и австралийското разузнаване блокираха тайно съобщение на Комисията на Уорън

Класифицирано писмо от Ричард Хелмс до шефа на австралийското разузнаване сър Чарлз Спрай разкрива тайни усилия документът на комисията Уорън CD-971 да бъде скрит от обществеността.

Хелмс призна, че разследването на ЦРУ е предизвикано от натиск за оповестяване на документите за убийството на Кенеди – натиск, който „не се е материализирал“.

Ричард Хелмс:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Бележката потвърждава глобалната координация на разузнаването за потискане на ключови файлове, свързани със смъртта на JFK.

Източник: JFK 104-10061-10247

Шпионинът от КГБ, който се е погрижил лично за Осуалд, изчезна внезапно

Нови документи на ЦРУ сочат, че Валери Владимирович Костиков, офицер от КГБ в Мексико Сити, лично се е погрижил за визата на Лий Харви Осуалд през 1963 г. за връщане в СССР.

Костиков е известен с култивиране на комунистически групи и контакти с цели на американското разузнаване. През септември 1971 г. Костиков внезапно напуска Мексико с месеци по-рано от предвиденото, предизвиквайки спекулации, че е избягал, след като е разкрит от Олег Лялин, дезертьор от КГБ.

Връзката между Костиков и Осуалд ​​остава дълбоко подозрителна.

Източник: JFK 201-289248

Служител на кубинското посолство казва, че Осуалд е бил „нервен и бързал“

Доклад на разузнаването гласи, че служител на кубинското посолство в Мексико Сити описва Лий Харви Осуалд ​​като „нервен и бързащ“, когато се опитал да получи виза за Куба.

Документът разкрива, че Осуалд ​​настоява, че трябва незабавно да стигне до Куба, но не е успял да предостави необходимата документация.

Персоналът на посолството му споделя, че първо ще има нужда от съветско одобрение, което го разочарова.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​многократно се е връщал в посолството, настоявайки за виза, но не стигайки до никъде.

Източник: JFK 178-10002-10279

Осуалд предупреди служителите в посолството – „ще бъда важен“

Лий Харви Осуалд ​​направи зловещо изявление пред служители на кубинското посолство в Мексико Сити, заявявайки: „Аз ще бъда важен“.

В документа се посочва, че Осуалд ​​изглежда отчаян да си осигури виза за Куба и се разстройва, когато служители отказват молбата му.

Той настоява, че кубинските власти трябва да го одобрят, предполагайки, че той трябва да играе важна роля.

Свидетел отбелязва, че поведението му ​​е хаотично и твърдението, че е „важен“ оставя персонала на посолството объркан.

Източник: файл JFK 178-10002-10091

ЦРУ се съгласява да пази документите на Комисията Уорън в секретност по искане на Австралия

Писмо от директора на австралийското разузнаване по сигурността Чарлз Спри предупреждава да не се публикува документ CD-971, споменаващ анонимни обаждания до посолството в Канбера преди и след убийството на Кенеди.

ЦРУ потвърди риска:

„Има всички основания документът да бъде държан извън публичното пространство.“

Натискът за разсекретяване никога не се материализира – ЦРУ държеше линията.

Източник: JFK 1128-988

Осуалд твърди, че е „добър стрел“ и хвали Фидел Кастро

Доклад на разузнаването разкрива, че Лий Харви Осуалд ​​се е похвалил на свой познат, че е „добър стрелец“, докато обсъжда подкрепата си за Фидел Кастро.

Твърди се, че Осуалд ​​е говорил високо за лидерството на Кастро и е защитавал политическата система на Куба. Освен това той е споменал времето, прекарано в Съветския съюз, намеквайки, че е натрупал полезен опит.

Свидетел отбелязва, че Осуалд ​​е сериозен относно своите вярвания и се е опитал да убеди другите да подкрепят каузата на Кастро.

Източник: JFK 177-10002-10103

Осуалд никога не е бил агент на ​​КГБ, според заместник-директорът

Бившият заместник-директор на КГБ Никонов прегледа пет тома досиета на КГБ за Лий Харви Осуалд ​​и заключи, че Осуалд ​​никога не е бил контролиран от КГБ.

Досиетата го описват като нестабилен, с бурна връзка със съветската си съпруга и слаби умения за стрелба.

Първата задача на Никонов от шефа на КГБ Бакатин е била изграждането на връзка между КГБ и ЦРУ. По-късно той потвърди, че присъствието на Осуалд ​​е наблюдавано отблизо, но няма връзка извън наблюдението.

Източник: JFK 201-289248

Осуалд се опитва да създаде кубинска клетка в САЩ

Лий Харви Осуалд ​​се опитва да създаде малка клетка в подкрепа на Кастро и търси новобранци, споделящи възгледите му за Куба.

В досието се посочва, че Осуалд ​​пита хората дали са „готови да предприемат реални действия“ в подкрепа на Фидел Кастро.

Съобщава се, че описва позицията на правителството на САЩ спрямо Куба като „корумпирана“ и вярва, че Кастро защитава народа си от американската агресия.

Осуалд също така обсъжда създаване на структурирано движение за разпространение на идеологията на Кастро и насърчава хората да се включат.

Свидетел си спомня, че Осуалд ​​е изглеждал обсебен от Куба и се е държал така, сякаш има лична мисия да помогне на каузата на Кастро.

Източник: файл JFK 177-10002-10101

Системата 201 на ЦРУ — как са изградили секретни досиета на набелязани като Осуалд

Разсекретено ръководство на ЦРУ от 1974 г. разкрива как агенцията е проследявала и описва ключови личности.

Системата 201 присвоява уникален номер на всеки човек и изгражда пълно досие от доклади, биографични данни и оперативни бележки.

Само цели с висока стойност – заподозрени за шпиони, източници на разузнаване, враждебни оперативни служители или лица, водещи тежка кореспонденция – спечелиха цели 201 файла. Т

Тези файлове се подават директно в главния индекс за бързо извличане и кръстосани препратки.

Тази система беше от решаващо значение за наблюдението на Лий Харви Осуалд ​​и други преди убийството на Кенеди.

Източник: JFK 104-10023-10087

Служител на Държавния департамент разрешава завръщането на Осуалд

Наскоро публикувани документи разкриват, че Абрам Чайс, служител по правните въпроси на Държавния департамент, е един от двамата служители, които са одобрили завръщането на Лий Харви Осуалд ​​в САЩ от Съветския съюз през 1962 г.

Чайс има пряко разрешение за тайни дискусии относно операциите на NSC 5412/2 и е свързан с топ фигури като Арчибалд Рузвелт-младши.

Конгресменът Франсис Уолтър обвинява Чайс, че е мек към комунизма и критикува паспортните правила, които предполагаемо разкриват досиетата на ФБР и ЦРУ на потенциални съветски симпатизанти.

Източник: JFK 104-10051-10106

Искаха ли САЩ да сключат тайно мир с комунистическа Куба?

Само седмици след убийството на Кенеди, доклад на ЦРУ от 18 декември 1963 г. разкрива шокиращ обрат – САЩ може да са били готови да коригират отношенията си с Куба.

В документа се посочва:

„И МУ ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОДОБРИ, АКО СЕ ЧУВСТВА ТОЛКОВА СКЛОНЕН, ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.“

За кого е предназначено това съобщение? И защо САЩ обмислят внезапна промяна след години на враждебност?

Означен като FIELD DISSEM: CINCIANT, докладът е класифициран под 1B и в продължение на десетилетия остава скрит за обществеността.

Последно прегледан на 2 октомври 1998 г., сега е разпечатан съгласно изданието от 2025 г. на Закона за архивите на убийствата на JFK.

Източник: JFK 177-10001-10060

Пацифистки групи са използвани за разузнавателно прикритие във Вашингтон

Досиетата сочат, че Оливър Корбъстън става част от Католическата асоциация за международен мир (CAIP) за прикритие, наблюдавайки антивоенни протести и кампанията „Преговори сега!“.

Документи описват подробно наблюдение на 40-ата годишна конференция на CAIP през 1967 г., посветена на „Селективно възражение по съвест в епохата на конфликти“, проведена в Dunbarton College във Вашингтон, окръг Колумбия.

Проникването на Корбъстън има за цел да събере разузнавателни данни за антивоенни съобщения и координация.

Източник: JFK, 1904-10063-70206

Разузнаването на САЩ проследява дезертьори от флота в Токио

Файловете, маркирани като силно чувствителни със строг контрол на разпространението, описват тайно наблюдение на срещи между служители на ГДР и четирима дезертьори от ВМС на САЩ в Токио.

Меморандумът от 27 ноември 1967 г. описва секретни операции на отделите за Съветския блок и Далечния изток. С надпис „RYBAT HPASHA REDIOP“, достъпът до материала е ограничен до висши ръководители на агенции.

Документът потвърждава вътрешното проследяване на американски дезертьори в чужбина и внимателно наблюдение на контактите с комунистическия блок.

Източник: JFK, 1104-10063-70206

Разузнателни данни сочат, че Русия и Китай се опитват да наемат недоволни федерални служители.

Руски военнослужещи пред Спаската кула на Кремъл и катедралата Свети Василий преди репетицията на военния парад за Деня на победата в центъра на Москва, 27 април 2023 г.
📸 Снимка: Kirill Kudryavtsev/AFP via Getty Images

🇺🇸⚔️🇷🇺 Чужди противници, сред които Руската федерация и Китай, са наредили на разузнавателните си служби да увеличат вербуването на федерални служители в областта на националната сигурност, които са били уволнени или смятат, че скоро могат да бъдат уволнени от Тръмп. Това съобщи CNN, позовавайки се на четирима души, запознати с последните данни от службите на американското разузнаване.

Разузнаването сочи, че чуждестранните противници са готови да се възползват от усилията на администрацията на Тръмп да извърши масови съкращения на федералната работна ръка – план, изложен от Службата за управление на персонала по-рано тази седмица.

Русия и Китай съсредоточават усилията си върху наскоро уволнени служители с разрешения за сигурност и служители с изпитателен срок, изложени на риск от уволнение, които може да имат ценна информация за критичната инфраструктура и жизненоважна правителствена бюрокрация на САЩ. Най-малко две държави вече имат създадени уебсайтове за вербувнае на персонал и са започнали да се насочват агресивно към федерални служители в LinkedIn.

В документ, изготвен от Военноморската служба за криминални разследвания, се посочва, че разузнавателната общност е оценила с „висока увереност“, че чуждестранни противници на САЩ се опитват да наемат федерални служители и да „капитализират“ от плановете на президентската администрация за масови съкращения, според частично редактирано копие, разгледано от CNN.

В него се посочва, че служители на чуждестранното разузнаване са били насочени да търсят потенциални източници в LinkedIn, TikTok, RedNote и Reddit.

Най-малко един офицер от чуждестранното разузнаване е наредил на актив да създаде профил на компания в Linkedin, в който да да публикува обява за работа, и да преследва активно федерални служители, които показват, че са „отворени за работа“, се казва в документа на NCIS.

Противниците смятат, че служителите „в момента са най-уязвими“, каза друг от източниците. „Без работа, огорчен съм от уволнението и т.н.“

„Не е нужно да имаме много въображение, за да видим, че тези изоставени федерални работници с разнообразие от институционални познания представляват изумително привлекателни цели за разузнавателните служби на нашите конкуренти и противници“, каза трети източник, запознат с последните оценки на САЩ, каза пред CNN.

Разузнаването изглежда потвърждава това, което преди беше хипотетичен страх за настоящи и американски служители: че масовите уволнения биха могли да предложат богата възможност за набиране на чуждестранни разузнавателни служби, които може да се стремят да експлоатират финансово уязвими или негодуващи бивши служители. Министерство на правосъдието на САЩ обвини множество бивши военни и служители на разузнаването за предоставяне на американско разузнаване на Китай през последните години.

„Китай винаги е бил ангажиран с развитието на отношенията със Съединените щати на базата на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи на другите. Ние се противопоставяме на безпочвените спекулации за Китай без фактическа основа“, отбеляза говорителят на китайското посолство Лиу Пенгу.

Длъжностни лица обсъждат риска

През последните седмици служители от кариерата в ЦРУ тихо обсъждаха този риск и начините за смекчаването му, казаха настоящи и бивши служители на разузнаването по-рано пред CNN. По-рано тази седмица директорът на националното разузнаване Тулси Габард предположи, че тези дискусии представляват „заплаха“, отправена от нелоялни държавни служители – вместо клинично предупреждение за потенциалните рискове, породени от агресивната стратегия за съкращаване на разходите на президента Доналд Тръмп – и че участващите трябва да бъдат санкционирани.

„Любопитен съм как смятат, че това е добра тактика да запазят работата си“, посочи Габард пред Джеси Уотърс по Fox News във вторник. „Те се излагат по същество, като отправят тази непряка заплаха, използвайки своята пропагандна ръка чрез CNN, която са използвали отново и отново и отново, за да разкрият ръката си, че тяхната лоялност изобщо не е към Америка. Не е на американския народ или на конституцията. Това е за самите тях.“

„И това са точно хората, които трябва да изкореним, да се отървем от тях, така че патриотите, които работят в тази област, които са ангажирани с основната ни мисия, всъщност могат да се съсредоточат върху това“, допълни тя.

Редица настоящи длъжностни лица в агенциите за национална сигурност, които разговаряха със CNN при условие за анонимност, изразиха разочарование от отговора на администрацията на това, което те смятат за много реални предупреждения – а не партийна измама.

„Служителите, които смятат, че са били малтретирани от работодател, исторически са били много по-склонни да разкрият чувствителна информация“, посочи Холдън Триплет, директор на контраразузнаването в Съвета за национална сигурност при първата администрация на Тръмп и бивш аташе на ФБР в посолствата на САЩ в Москва и Пекин.

„Възможно е да създаваме, макар и донякъде неумишлено, идеалната среда за набиране на персонал“, допълни той.

„Това не е риалити предаване“

„Това не е риалити предаване“, каза друг бивш служител на разузнаването. „Има последствия.“

ЦРУ и Министерството на отбраната обмислят значителни съкращения на персонал. Пентагонът отбеляза в меморандум миналата седмица, че над 5000 служители на изпитателен срок, които в повечето случаи са били на работа година или по-малко, могат да бъдат уволнени в краткосрочен план. ЦРУ вече е уволнило над 20 служители за работата им по проблемите на разнообразието, много от които сега оспорват уволнението си в съда.

ЦРУ също се стреми да вербува агресивно недоволни държавни служители във враждебни страни „през цялото време“, отбеляза бивш служител на разузнаването – използвайки подобни тактики. Агенцията пусна поредица от публични видеоклипове за набиране на персонал, целящи да убедят недоволните руски държавни служители да шпионират в полза на Съединените щати, описващи начините за сигурен контакт с агенцията.

„Вътрешни политически турбуленции във вашата страна? Регистрирайте се при нас, за да ни помогнете да помогнем на вашата страна!’“, перифразира усилията на САЩ бившият служител, добавяйки, че тези усилия дълбоко влошават чуждите правителства.

ЦРУ може по невнимание да е поставило някои американски тайни в обсега на чуждестранни шпиони и хакери. В опит да реализира изпълнителната заповед за съкращаване на федералната работна сила, по-рано този месец ЦРУ изпрати на Белия дом изключително необичаен имейл, изброяващ всички нови служители, работили в агенцията от две или по-малко години – списък, включващ служители, които се подготвят да работят под прикритие, през некласифициран имейл сървър.

Някои от тези служители, които са имали достъп до класифицирана информация за операциите и търговията на агенцията, сега може да бъдат съкратени.