Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Анализ: Подслушаният кабел до Троицк и служителят, който го издаде

🇷🇺📼 Един съботен следобед през 1985 г. оперативният служител на ЦРУ Джийн Койл и съпругата му Джан изкопаха дупка в гориста местност край Калужко шосе в южните подстъпи на Москва, смениха ролките в заровеното записващо устройство и отново засипаха с пръст прикритото оборудване. Тази система прихващаше сигнала от подземна линия, по която Министерство на отбраната на Съветския съюз обменяше данни по телефон и телеграф със секретен научен център, разположен в околностите на руската столица. Койл разказа подробно за този оперативен ход в епизод на подкаста Spycraft 101, публикуван на 7 септември 2026 г.

Линията се превърна в ключова цел на ЦРУ, след като откритият ефир спря да носи търсената информация. Към средата на 70-те години американските служби прихващаха пренос на данни в микровълновия обхват, който в даден момент изчезна от ефира: чувствителните съобщения бяха прехвърлени към подземен кабел с оловна обвивка. Другият край на трасето водеше към Троицк, тогава закрит град в южните покрайнини на Москва, където работеше институт, описван в западни източници като център за изследвания в областта на ядрените въоръжения. Руските го сочеха като лаборатория по лазерна тематика и филиал на Курчатовския институт. Днес той работи под името ТРИНИТИ. Разработването на техническото решение беше одобрено през 1977 г. Подготовката в Москва започна две години по-късно, а самото устройство е инсталирано през пролетта на 1981 г.

В американски документи случаят може да се срещне под две различни обозначения: CKTAW в по-ранните сведения и GTTAW в разказа на Койл. Не става дума за две различни операции. CK и GT са последователни префикси с две букви, с които Лангли обозначава съветското направление, а тяхната смяна е рутинна мярка срещу компрометиране. В съветското контраразузнаване същата операция става известна под собственото кодово название БИЛЯРДНА ТОПКА.

Системата използва индуктивно прихващане – снемане на сигнала от електромагнитното поле около самия проводник, без целостта на кабела да бъде нарушена. Около екранирания сноп се поставя сензорна муфта, която не пробива обвивката и затова не оставя видима следа при рутинната проверка на линията. Сигналът постъпва от нея към метална кутия, заровена на около метър и половина от шахтата. Там има магнетофони с висок капацитет, приемо-предавател, управляваща електроника и собствено захранване, предвидено да работи между 4 и 6 месеца. Комплектът включва и датчик за намеса, който изпраща дистанционен сигнал при отваряне на укритието.

Преди това обаче е трябвало да се установи коя точно линия носи търсения трафик. Подземният колектор събира снопове от кабели с диаметър между 5 и 13 см, без външни белези, по които да се разбере какво пренася всеки един от тях. Първото проникване през 1981 г. е било разузнавателно: офицер слязъл през тесния вертикален вход, дълбок около 6 метра, свързал преносим анализатор с тегло от 11 кг и направил пробни записи от няколко линии. Материалът бил изпратен за обработка, а решението коя линия да бъде обхваната от муфтата е взето няколко месеца по-късно. Процедурата на място отнемала около един час и половина.

Мащабът на проекта личи от товара, който оперативният служител е трябвало да носи до шахтата. Раницата с оборудването е тежала 36 кг и според Робърт Уолъс и Кийт Мелтън, първият от които ръководи Службата за технически средства на ЦРУ, струвала близо 20 млн. долара – повече от 500 хил. долара / кг. По думите на Койл разработката на цялата система поглъща 40 млн. долара. Също толкова сериозна е подготовката: на полигон Фермата във Вирджиния е построено пълноразмерно копие на московския люк, а инструктори от Агенцията за национална сигурност обучавали оперативните служители как да извършват процедурата. Мястото било избрано след проучване на повече от 10 входа по Калужко шосе, преди екипът да се спре на един в зелена ивица с ширина около 15 метра.

Тъкмо необходимостта от периодично обслужване е структурната слабост на цялата система. Захранването издържа 4-6 месеца, а записите не се предават по въздуха – ролките трябва да се извадят ръчно. При такъв интервал са нужни 2-3 посещения годишно, което за 4-годишния период между поставянето през 1981 г. и прекратяването на операцията през 1985 г. значи около 10 излизания. Всяко едно от тях създава нов риск от разкриването на служител с дипломатически имунитет в район, който Второ главно управление на КГБ има всички основания да наблюдава. Технологията за 20 млн. долара осигурява достъп до трафика, но няма как да премахне нуждата от човешко присъствие на мястото.

Прикритието на Койл е изградено по такъв начин, че отсъствията му да не будят подозрение. В посолството той минава за втори секретар в политическия отдел, който отговаря за закупуване на литература, и обикаля книжарници из съветските републики, за да набави книги и издания за библиотеките и ведомствата в САЩ. Длъжността обяснява редовните му отсъствия и пътувания из страната, но не предполага оперативна роля. Отнема му шест месеца, за да изгради образа на незначителен чиновник, и още толкова, за да се убеди, че КГБ вече не го наблюдава постоянно и непрекъснато. Самият той определя тази преценка като същинското оперативно умение: КГБ разполага с огромни ресурси, но не може паралелно да следи всички дипломати от чуждестранните посолства. Затова ключовият въпрос не е как да се измъкнеш от постоянна „опашка“, а първо да установиш дали изобщо си следен в конкретния ден.

Съботата избира именно заради рутината. Двамата отдавна били изградили предвидим модел за съботния следобед – спорт, а след това миене на колата – който евентуалните наблюдатели в даден моемент просто да приемат за обичаен. В деня на операцията Койл и съпругата му стигнали до района, продължили пеша в гората и намерили люка. Цялото оперативно излизане продължава часове: до шахтата трябва да разкопаят укритието, да сменят ролките, да заровят всичко още веднъж и да заличат всички следи. Връщайки се към посолството, вече убедени, че не са засечени, пускат Born in the U.S.A. на Брус Спрингстийн на касетофона в колата.

Джан Койл участва като пълноправен участник в операцията. Двамата биват подложени на специализирана подготовка, включително почти цяла календарна година за обучение по руски език, и заедно са натоварени със задачата. Разликата между двамата е техният статут: тя работи за ЦРУ на непълно работно време. Койл получава 2500 долара бонус, а по-късно и Медал за заслуги на разузнаването (Intelligence Medal of Merit); за своето участие на същия ден Джан получава 74,50 долара след данъци. По-късно става щатен служител и служи близо 24 години. И размерът на бонуса, и сумата, платена на Джан, са известни от разказа на Койл и нямат потвърждение. Ако наистина са точни, контрастът между тях показва как службата тогава отчита и заплаща труда на съпруги, поемали реални оперативни задачи, без да заемат съответна щатна длъжност.

Руската версия за края на операцията е известна от мемоарите на генерал Рем Красилников, ръководител на контраразузнаването по американското направление към Второ главно управление на КГБ. Според него устройството е открито през лятото на 1985 г. в гората край Калужко шосе, което води до установяването на денонощно наблюдение на мястото с намерение да залови човека, който го обслужва. Засадата обаче била прекратена, тъй като датчикът за намеса вече бил подал сигнал и американците знаели, че някой е отварял укритието. Красилников описва техниката подробно, включително индуктивната муфта върху екранирания кабел, и посочва служителите от московската резидентура, които според него са обслужили оборудването. Койл е сред тях. Така ключов елемент от участието, описано от него 40 години по-късно, е потвърдено и от насрещната, съветска страна.

В основното западната хронология съвпада, но поставя първия признак за компрометиране по-рано. През пролетта на 1985 г. офицер от резидентурата регистрира сигнал за намеса, а извадените след това записи показват, че системата е спряла да работи. Операцията е прекратена. Американската версия за източника на компрометиране е очертана през август 1985 г. Тогава дезертирал полковник от КГБ Виталий Юрченко описва пред своите американски събеседници източник на КГБ, идентифициран като Едуард Лий Хауърд. През ноември Юрченко се връща в съветското посолство във Вашингтон и заявява, че е бил отвлечен, но версията за Хауърд вече е очертана. Хауърд е уволнен от ЦРУ през май 1983 г., след като при проверка с полиграф признава за употреба на наркотици, кражби и нарушения по време на своето обучение. До онзи момент обаче е преминал цялата подготовка за командировка в Москва, за която се готви, но в последния момент не е изпратен, включително упражненията в копието на люка. На 19 септември 1985 г. се измъква от наблюдението на ФБР в Ню Мексико, а през август 1986 г. Москва му предоставя убежище.

Общият извод се вижда в сравнението с други големи западни операции срещу кабелните комуникации в Съветския съюз. Три от тях приключват по същия начин. Берлинският тунел от 1955 г. е компрометиран от Джордж Блейк още през 1953 г. преди първата копка, но КГБ го оставя да работи, за да не разкрие агента си. Подводната операция в Охотско море бива разкрита, след като служителят на Агенция за национална сигурност Роналд Пелтън влиза в съветското посолство във Вашингтон през януари 1980 г. На следващата година спасителен кораб застава над точката и записващият модул изчезва от дъното. Мисията по кабела до Троицк, според западната версия, е компрометирана от лице, преминало подготовка на макета му. При трите случая техническата система работи, а пробивът идва отвътре.

Алтернативната версия също трябва да бъде взета под внимание, тъй като идва от самите руски източници. Красилников представя откриването като резултат от работа на контраразузнаването, въпреки че в руската публицистика е жив спорът дали конкретната информация е дошла от Хауърд, или от Олдрич Еймс, разкрит едва през 1994 г. Москва има очевиден интерес да приписва такива находки на своята ефективност, а не на информация, подадена от агент. Дори при най-благоприятния за тази версия прочит обаче Хауърд е знаел за операцията, а от септември 1984 г. поддържа контакт с КГБ – най-малко половин година преди да бъде активиран първият сигнал за намеса през пролетта на 1985 г.

Един от днешните функционални еквиваленти на кабела до Троицк лежи на морското дъно и играе ключова роля за пренос на несравнимо по-мащабни обеми информация. В рамките на публичния дебат защитата на подобна инфраструктура обикновено се разглежда преди всичко като физическа задача: патрули, сензори и наблюдение на корабния трафик. Опитът от четирите години под Калужко шосе показва защо тази сметка може да бъде непълна. Трите исторически случая не доказват, че човешкият фактор винаги има решаваща роля, но демонстрират как сложна и добре прикрита техническа система може да се обезсмисли от лице, което знае за нея.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Анализ: Оберзалцберг, „Янтар“ и Лайпциг – как Москва измерва решимостта на Запада

🇷🇺⚔️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин възприема западните демокрации като противник, който не би предприел нищо, а тази преценка не е субективно внушение у него самия, а извод, изграден върху начина на реагиране досега. Това смята Шон Уисвесер, пенсиониран старши оперативно лице на ЦРУ, бивш ръководител на резидентура, специалист по т.нар. затворени зони и автор на Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks – книга на издателството на Военноморския институт на САЩ, която предстои да бъде пусната на пазара до края на годината. Той изложи тезата в предаването Inside Stories на британския вестник The Sun.

Уисвесер стъпва на историческа аналогия с два епизода от навечерието на Втората световна война. На 22 август 1939 г. в дома си над Берхтесгаден, Хитлер събира висшите си генерали и им обяснява защо Полша може да бъде нападната безнаказано. Записката на щаба на Вермахта, иззета от американските части във Фленсбург и заведена в Нюрнберг под № PS-798, предава дословно неговите думи: „Враговете ни са малки червеи. Видях ги в Мюнхен.“ 12 дни по-късно, сутринта на 3 септември, преводачът Паул Шмит прочита на глас британския ултиматум в Имперската канцелария. Според мемоарите му Хитлер остава неподвижен, а след това се обръща към външния министър Йоахим фон Рибентроп с един-единствен въпрос: „Was nun?“ (Какво сега?)

Двете сцени придобиват общия си смисъл само в хронологичния ред, по който са се случили. Изречението за „червеите“ не е плод на самозаблуда, а извод от конкретен опит, който самият Хитлер назовава изрично: на Мюнхенската конференция през септември 1938 г. Великобритания и Франция му отстъпват Судетската област зад гърба на Чехословакия без да е изстрелян нито един куршум. Оценката на противника се базира на предходното поведение на Запада. Изненадата на 3 септември идва именно от факта, че това поведение се е променило, без противникът да е получил убедителен предварителен сигнал, че ще се промени.

Уисвесер пренася този механизъм в настоящето и Путин, като посочва как самият Запад попълва регистъра от наблюдавани реакции. На 19 януари 2022 г. пет седмици преди пълномащабната инвазия президентът на САЩ Джо Байдън заявява на пресконференция в Белия дом, че „едно е, ако е ограничено навлизане“ и при този сценарий съюзниците ще се озоват въвлечени в спор какво да предприемат и какво не. Изказването е оттеглено още на другия ден, но е произнесено от президент, който по това време разполага с всеобхватна картина от разузнаването на концентрацията на военни сили по границите на Украйна. Анализаторът стига до неизбежния въпрос: как западният отговор може да зависи от мащаба и вида на нападението.

Тезата за руска подготовка става проверима там, където Москва изразходва ресурси без директна връзка с бойните действия в Украйна. На 9 април 2026 г. британският министър на отбраната Джон Хийли обяви, че подводница от клас „Акула“ и 2 подводни дрона на Главно управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ) са провели операция с продължителност от над месец в британски териториални води. Разузнавателният кораб „Янтар“ е напуснал военноморската база Оленя заедно с тях, а ведомството публикува спътникови кадри от излизането. Хийли уточни, че няма данни за повредени кабели или тръбопроводи, предупреди за „сериозни последици“ при опит за разрушаването им и се обърна директно към Путин: „Виждаме ви.“

Плавателните съдове на ГУГИ не са предназначени за компрометиране на подводни кабели в мирно време. Задачата им е да картографират инфраструктура под водата, да поставят подслушвателни устройства и да подготвят планове за прекъсване на комуникационните връзки на НАТО в случай на война. Предисторията е достатъчно ясна. През ноември 2025 г. Хийли съобщи, че „Янтар“ се намира на границата на британските води северно от Шотландия, а екипажът му е насочвал лазери към пилотите на наблюдаващите самолети. Обединеното кралство промени правилата за взаимодействие, за да позволи на кораби от Кралския флот да се приближат до него, и разреши на атомна подводница да изплава в непосредствена близост.

Второто поле, в което вложеният руски ресурс се вижда отчетливо, е чисто организационно. Цялата идея за обособяване на безпилотни войски като отделен род беше разкрита на 16 декември 2024 г. Целият процес по формирането им завърши официално на 12 ноември 2025 г. В края на годината те наброяваха към 87 000 души при планирани 165 000 до края на 2026 г. – почти двукратно увеличение за една календарна година. В тяхната структура намира място и Центърът за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“, сформиран със заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов от 2 август 2024 г.

Анализ на Роб Лий и Дмитро Путята за Института за изследване на външната политика (FPRI) облича същия този растеж в конкретни цифри. В края на март 2025 г. центърът наброява 1450 души, а тази пролет достига близо 5000 души. Типовият отряд се е разраснал от 149 на 474 души, а броят на отрядите достигна 17. Тези формирования не осигуряват непосредствена поддръжка на пехотата. Те издирват и поразяват украински екипажи на дронове и маршрути за снабдяване дълбоко зад фронтовата линия, получават техника директно от производители и възнаграждения, близки до сумите, осигурени на елитни кадри от Силите за специални операции (ССО). Разгръщането им показва и направленията, по които Русия планира да настъпва.

Растежът има своята цена, която анализът няма как да не вземе предвид. „Рубикон“ попълва състава си със изземване на отряди от обикновените полкове и бригади в армията, и вече понижи критериите за подбор, с което отслабва разузнавателните способности на маневрените части. Руското командване е неспособно да изпълни месечните си норми за набиране на военнослужещи, а „Рубикон“ се конкурира за същия човешки ресурс с 50-а бригада за безпилотни системи „Варяг“, чийто личен състав нарастна от 1300 до 7000 души. Основното ограничение остава недостигът на млади хора с нужната техническа подготовка. Йерархията, описана от Уисвесер, поставя Украйна пред Русия, а НАТО изостава и от двете. Тя обаче измерва текущото състояние, а не темп и посока на развитие.

Разликата между подготовката и действието си личи не толкова в щатните разписания, колкото в отговора на вече извършени действия. В нощта на 4 срещу 5 август покрай южната писта на летище Лайпциг/Хале е забелязан дрон, вследствие на което няколко полета бяха отклонени. В непосредствена близост до товарен самолет на украинска логистична компания разследващите органи откриват квадрокоптер с размер като на микровълнова фурна и 800 грама ПЕТН. На 14 август западно от летището е намерен и трети дрон, и около 50 грама вещество, предварително установено като хексоген. От началото на годината въпросното летище е докладвало общо 18 инцидента с дронове, довели до нарушаване на въздушното движение.

Лайпциг/Хале не е случайно избрана цел. През там минава програмата Strategic Airlift International Solution на НАТО, по която се превозват въоръжение и боеприпаси към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински логистични оператори. Представител на американското разузнаване заяви пред ABC News, че дронът носи някои от характерните белези на изделията, използвани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация.

Между 25 и 31 август Германия започна да прави именно онова, което липсваше до онзи момент. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че случаят ще има сериозни последици, а извършителите на хибридните атаки ще платят. На 29 август той заяви, че Путин дестабилизира голяма част от страната, поради което Германия на практика вече се намира в конфликт с Русия. На 31 август Politico и Welt, позовавайки се на източници от Берлин, съобщиха, че през следващите дни Мерц планира да припише публично опита за саботаж на Русия. Очаква се той да обяви пакет, който съчетава собствени германски мерки със санкциите, подготвени от ЕС, а вероятно и с разширени доставки на въоръжение за Украйна. Според същите източници експулсирането на отделни дипломати и затварянето на Руския дом в Берлин вече не се смята за достатъчен твърд отговор. В немската столица се говори за втори Zeitenwende, а правителството се подготвя и за евентуални ответни действия от Русия.

Там, където НАТО все пак откри огън през тази година, целта е друга. На 8 юни френски изтребител Rafale свали дрон над латвийското село Берзгале, а на 14 август италиански Eurofighter направи същото над Ругаи. И двата изтребителя провеждаха дежурства в рамките на учението Baltic Air Policing. Свалените дронове са украински – връщали са се от удари по руска петролна инфраструктура и са били отклонени от курса си от руски средства за електронна война, както открито призна украинският външен министър Андрий Сибиха. Латвия и Литва отхвърлиха руските обвинения в съучастие и описаха инцидента като последица от руското нахлуване. Руската намеса предизвика прехващане, чиято непосредствена цена беше платена от трета страна.

Четвъртата теза на Уисвесер сочи в обратната посока и представлява най-силния довод срещу собствения му песимизъм. Русия и Китай не разполагат със съюзническа структура, сравнима с НАТО. Венецуела вече се оформя като антипод на собствената си геополитическа ориентация до 3 януари 2026 г. Тогава операция на ЦРУ и Делта Форс превзе президентския комплекс Форт Тиуна в Каракас и доведе до ареста на Николас Мадуро, който по-късно беше изправен пред федералния съд в Манхатън. През цялото това време Москва не направи абсолютно нищо. Отношенията с Ислямската република Иран остават ограничени. Съвместната работа с Пекин е сравнително нова и предпазлива. Ученията „Морско взаимодействие-2026“, проведени в Циндао от 6 до 13 юли, включваха разузнаване, ранно предупреждение и ПВО/ПРО. Срещу тях стои алианс, който се обучава съвместно от 4 април 1949 г. – вече близо осем десетилетия.

Историческата аналогия играе по-ограничена роля, отколкото първоначално звучи. Тя не предполага, че у Путин ще се появи искрената изненада, с която Хитлер реагира през 1939 г. Аналогията показва на какво стъпва оценката му: той не измерва западната решимост по декларациите, а по досието на вече дадените отговори, което продължава да се попълва дори в настоящето. Възражението към Уисвесер е основателно, защото алиансът не бездейства. Правилата за взаимодействие се промениха, ядрена подводница изплува на повърхността на океана до руския кораб „Янтар“, на два пъти дежурни изтребители откриха огън срещу руски дронове, а министрите на отбраната на ЕС предложиха изграждането на антидрон стена. Всяка една от тези мерки обаче намалява собствената уязвимост, без да налага пряка цена на извършителя. Готвеният от Германия санкционен пакет обещава обратното и именно затова е същинската проверка за решимостта ѝ.

Русия изстреля междуконтинентална ракета от подвижен комплекс в Плесецк

🇷🇺🚀 Ракетните войски със стратегическо предназначение проведоха тест на междуконтинентална балистична ракета от космодрума Плесецк в Архангелска област на 28 август. Учебните бойни глави поразиха набелязаните цели на полигона „Кура“ на Камчатка, на над 6700 км на изток. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за изпитанието на същия ден и го определи като учебно-боен тест, проведен за потвърждаване на заявените тактико-технически и летателни характеристики. Според описанието на ведомството разчетът е извел мобилна пускова установка на полева позиция в отдалечен район, откъдето е подготвил и извършил изстрелването.

Именно тази част от изявлението носи ключовото военно послание. Мобилните наземни ракетни комплекси са предназначени да сменят местоположението си: установка, изведена от точката на постоянно базиране, е по-трудна за проследяване и има значително по-голям шанс да оцелее при първи удар, а координатите на шахтите са познати. Следователно описанат от руското министерство на отбраната проверка включва една цялата оперативна верига – извеждането на установката, заемането на позиция, подготовката на данните и изстрелването, а не само полета на ракетата.

Типът на ракетата не беше официално назован. „Комерсант“ я посочи като РС-24 „Ярс“, но руските военни не предложиха потвърждение на тази информация. Твърдогоривните системи, които биха могли да застанат зад такъв пуск, са две, а бойният им товар се различава значително. Комплекс „Топол-М“ (РС-12М1/2) носи ракета с една бойна глава с мощност 800 килотона, докато „Ярс“ (РС-24) може да носи от 1-3 бойни глави по 250 килотона. Обхватът и на двете системи възлиза на около 10 500 км, което им позволява да достигнат континенталната територия на САЩ. Мобилният вариант на „Топол-М“ постъпва на въоръжение през 2006 г. Този на „Ярс“ е въведен от 2014 г. Именно около втората система Руската федерация изгражда сухопътния компонент на ядрените си сили.

Мащабът на този компонент си личи от последното издание на Yearbook на Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI), отразяващо състоянието към януари 2026 г. Според него Руската федерация разполага с 68 установки „Топол-М“ и 204 установки „Ярс“. Сухопътните ICBM възлизат на 324 от общо 592 стратегически носителя – малко над половината разгърнати средства за доставка на този вид ракети. Конструктивно те могат да носят около 1092 ядрени заряда, но по оценката на SIPRI реалният товар е намален до близо 892, а други заряди са съхранявани в централни хранилища. Общият размер на руския арсенал е оценяван на 4400 бойни глави, от които 1796 са разгърнати.

Пускът беше проведен 3 дни след посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в руската столица Москва на 25 август. То не бе обявено предварително и изглежда е първата известна визита на ръководител на ЦРУ в Москва през настоящия мандат на президента Доналд Тръмп. Според данни от системи за проследяване на полети самолетът на Ратклиф е излетял от Латвия.

The Wall Street Journal, Politico и CBS News съобщиха, позовавайки се на осведомени фигури в службите, че Ратклиф се е срещнал с директора на ФСБ Александър Бортников. Според публикациите той е предупредил Москва да не предприема действия срещу Естония, Латвия и Литва и освен това е настоявал тя да ограничи военната и икономическата си подкрепа за Иран. Същите медии съобщиха, че американски разузнавателни оценки от началото на август допускат сценарий, при който Путин решава, че е настъпил идеалният момент за изпитване решимостта на НАТО с ограничен удар срещу държава от алианса още през есента на 2026 г.

И двете страни отхвърлиха тиражираната версия. На 27 август Тръмп отбеляза пред Axios, че Ратклиф не е отправял подобно предупреждение. Той определи посещението като „полурутинно“ и го свърза с усилията за постигане на мир в Украйна. Следователно между визитата и ракетния пуск засега може да е установено само съвпадение във времето, а съдържанието на разговорите остава предмет на противоречиви твърдения от страна на медийни публикации и преки участници.

Ден преди тестовия пуск Bloomberg пусна материал, основан на сведения от източници, близки до Кремъл. Според тях Путин смята, че мирните преговори са стигнали до нова задънена улица, и подготвя засилване на въздушните удари, включително с балистични ракети срещу центъра на Киев и инфраструктура в други градове. Източниците твърдят още, че нарастващ брой руски служители допускат възможността при краен развой Путин да прибегне до употреба на тактическо ядрено оръжие. Bloomberg обаче изрично изтъква, че няма признаци за подготовка на подобна употреба.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред изданието, че ескалация на военните операции не е необходима, защото и без такава руските въоръжени сили продължават да напредват. Китай и Индия също са предупредили Путин да не посяга до ядрено оръжие, а президентът Володимир Зеленски и официални лица от партньорските държави потвърдиха, че Пекин е предал сходно послание на Москва.

Руският арсенал от тактическо ядрено оръжие, за който става въпрос в малко по-нагоре в този материал, е най-големият като размер в световен мащаб. SIPRI го оценява на 1794 заряда, а САЩ имат около 200 бомби B61-12. От американските оръжия близо 100–120 са разположени в 5 или 6 държави от НАТО.

По отношение на Беларус картината остава не съвсем ясна. През 2025 г. депото при Осиповичи получи нови пътища, жп терминал, охраняеми гаражи, радиационни датчици и площадки за ПВО. Към януари обаче няма публично достъпни визуални доказателства, според които в него наистина има разположени ядрени бойни глави.

Пускът беше извършен почти 7 месеца след изтичането на крайния срок на New START на 5 февруари 2026 г. – т.е. в отсъствието на подлежащи на проверка количествени ограничения. Още през септември 2025 г. Путин даде предложение Русия и САЩ да продължат да спазват основните количествени тавани за още 12 месеца след изтичане на договора. Вашингтон избра да не отговори официално, а на 11 февруари руският външен министър Сергей Лавров заяви пред Държавната дума, че мораториумът ще се спазва единствено докато американската страна не надхвърли същите ограничения.

Инспекции на място не се провеждат от 2020 г. и обменът на данни е изцяло прекратен от 2023 г. Поради това публично цитираните числа към настоящия момент представляват само оценки на анализатори, а не официални отчети, подавани по силата на договор.

Едно задължение обаче остава в сила. Съгласно споразумението от 31 май 1988 г. за уведомяване при пуск на ICBM и балистични ракети с морско базиране всяка страна трябва да съобщи на другата чрез центровете за намаляване на ядрената опасност планираната дата, район на изстрелване и район на приземяване поне 24 часа по-рано.

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков потвърди, че Русия продължава да изпраща тези уведомления и извън рамките на New START. Към февруари 2026 г. двете ядрени суперсили продължиха да спазват това споразумение. Следователно САЩ са получили датата и координатите по служебен ред поне едно денонощие преди момента на пуск. Решението, което Русия е взела по собствена преценка, не е било дали да уведоми САЩ, а дали да огласи публично за самото изстрелване: видеото и съобщението към него от 28 август са избор на руското министерство на отбраната, а не задължение по споразумението.

Пускът не е изолиран случай. На 21 май 2026 г. Русия изстреля РС-24 „Ярс“ по същия маршрут – от Плесецк до полигона „Кура“ – в рамките на учение на стратегическите ядрени сили и го оповести по сходен начин. В този ред на мисли, това е поне второто публично обявено изстрелване по този маршрут за тази година.

Разликата между планирана проверка и целенасочено политическо послание ще може да бъде оценена по руското поведение около предстоящите събития. Провеждане на изпитания извън обичайния тестов график, съкращаване на интервалите между тях и демонстративно огласявани учения на стратегическите сили биха показали промяна в установения модел. Ако темпото се запази същото като през май и август, по-простото обяснение ще запази тежестта си: става дума за планова проверка на стратегически носител, която Москва е избрала да огласи в седмица, когато ядрената тема вече присъства в международния дневен ред по други причини.

Шефът на ЦРУ разговаря в Москва с разузнаването, но не с Путин

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.

Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.

Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.

В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.

Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.

Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.

Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.

Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.

„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.

Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.

Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.

Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.

Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.

На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.

Знамето на посолството в Москва не е свалено заради дипломатическа криза.

🇷🇺🏛️ Американското знаме над посолството на САЩ в Москва ще бъде спуснато наполовина до залез на 1 септември по силата на прокламация на президента Доналд Тръмп в памет на кънтри певицата Доли Партън, която почина на 25 август на 80-годишна възраст. Документът, публикуван от Белия дом на същия ден, разпорежда траурният режим да се прилага „във всички посолства, легации, консулски служби и други обекти на САЩ в чужбина, включително всички военни обекти, кораби и бази“. Така мисията в Болшой Девятински переулок е обхваната от наредбата заедно с държавните и дипломатически обекти от Отава до Канбера. Въпреки онлайн спекулациите, решението няма връзка със състоянието на двустранните отношения между Вашингтон и Москва.

Съвпадението във времето обаче се оказа достатъчно, за да породи такива. В 23:49 ч. московско време на 25 август руски акаунт в X обяви, че посолството е свалило американското знаме и отбеляза, че „причините засега са неизвестни“. Пет часа по-рано от летище Внуково беше излетял американски военно-транспортен Boeing C-17A Globemaster III – самолетът, с който според американски медии на същата сутрин е пристигнал в Москва директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. За броени часове двете наблюдения бяха свързани и породиха множество тълкувания за предполагаема връзка между визитата и свалянето на знамето.

Пълното сваляне на национален флаг от посолство наистина може да носи ясно дипломатическо послание. В Каракас това се случи през март 2019 г. при закриването на мисията, след като Венесуела взе решение да прекрати дипломатически отношения със САЩ през януари; в Кабул – през август 2021 г., при евакуацията на посолството след падането на града в ръцете на талибаните. Нито един от посочените случаи обаче не е подходяща аналогия за Москва. Самото отсъствие на знамето около полунощ не изисква обяснение извън обичайния дневен режим.

На 25 август слънцето в Москва залезе около 19:44 ч. Кодексът за американското знаме предвижда то да се вее на открити неподвижни мачти от изгрев до залез слънце, освен ако не е осветено през тъмната част от денонощието. В края на деня знаме, спуснато наполовина, първо се издига за кратко до върха на мачтата и едва след това се сваля напълно. Тръмп обяви начало на траурния режим в 18:00 ч. местно време – 01:00 ч. на 26 август в Москва. Ако знамето реално е липсвало в 23:49 ч. то най-естественото обяснение е, че вече е било нощ и то е било свалено съгласно установената практика.

Визитата на Ратклиф е първата известна на директор на ЦРУ в Русия от началото на пълномащабната война и пътуването на най-висшия представител на администрацията на Тръмп до руската столица от началото на годината. Самолетът излетя от съвместна база „Андрюс“ в неделя следобед, извърши междинно кацане в Рига и пристигна на летище Внуково около 10:04 ч. местно време във вторник. Обратно към Латвия той пое в около 18:30 ч. Скоро след кацането в Москва беше заснет дипломатически кортеж с американски номера и полицейски ескорт, но автентичността и контекстът на кадрите не бяха независимо потвърдени.

Кремъл заяви, че не разполага с информация за полета, а до края на седмицата не са планирани срещи с американски представители. В същото време Путин отмени планирано за 25 август мащабно събитие, без да бъде обявена връзка между промяната в графика и въпросното посещение. С кого конкретно е говорил Ратклиф, остава неизвестно. Пътуването беше установено първоначално с данни от платформи за следене на полети и публикации, позоваващи се на анонимни официални лица от САЩ, преди да получи официално публично потвърждение.

Контактите между ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Руската федерация са сред малкото запазени канали на пряка комуникация между двете страни. По-рано ръководителят на СВР Сергей Наришкин заяви публично своята готовност да се срещне с американския си колега, но няма официално потвърждение, че такава среща се е състояла при сегашното посещение.

Единствената публично известна мярка, свързана директно с пътуването, засяга Украйна. Според сведения, позоваващи се на осведомени източници, Вашингтон е отправил молба за спиране на далекобойните удари с дронове и ракети по Москва, Санкт Петербург и северните области между 24 и 26 август – период, който отговаря престоят на Ратклиф. Твърди се, че молбата е отправена предварително и приета от украинската страна, но договорката няма официално потвърждение.

До залез на 1 септември американското знаме трябва да бъде спускано наполовина над всички посочени в прокламацията мисии и държавни обекти, включително над посолството в Болшой Девятински переулок. При обичайния дневен режим то се издига сутрин, а вечер се сваля след предвидената церемония. Затова нови нощни снимки на празната мачта в Москва сами по себе си няма да свидетелстват за дипломатическа криза, а за изпълнение на траурно разпореждане в памет на легендарната кънтри певица Доли Партън.

Директорът на ЦРУ пристигна във Внуково с военнотранспортен C-17

🇺🇸✈️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е пристигнал в Москва за срещи, съобщи CBS News, като се позова на множество свои източници. С кого точно е разговарял и какъв е бил дневният ред, остава неясно, а Кремъл заяви, че няма информация за визитата. Според съобщението Ратклиф е долетял с военнотранспортен самолет на ВВС на САЩ – по начин, който е направил пристигането му видимо за всеки, следящ платформите за проследяване на въздушния трафик.

Става дума за Boeing C-17A Globemaster III с борден номер 07-7181 и позивна RCH4555. Самолетът излетя от международното летище в Рига около 08:50 ч. местно време на 25 август и кацна на московското летище Внуково около 10:04 ч., след като премина през беларуското въздушно пространство. Два дни по-рано, на 23 август, той пристигна в Рига директно от обединена база „Андрюс“ край Камп Спрингс, щата Мериленд, където е базирано и авиационното крило, обслужващо президента на САЩ. Министерство на отбраната на Латвия потвърди, че полетът е надлежно съгласуван и разрешен във въздушното пространство на страната, но отказа допълнителен коментар, тъй като не става дума за латвийска операция.

Изборът на самолет е необичаен за такова пътуване. C-17 е стратегически транспортен самолет, създаден за превозване на войски, тежка бронирана техника и други товари на големи разстояния. Ръководителите на ведомства като ЦРУ обикновено използват Gulfstream C-37B – по-малък самолет на ВВС, предназначен за превоз на високопоставени лица. Именно такава машина кацна във Внуково през февруари 2025 г., за да прибере освободен затворник. C-17 обаче може да изпълнява и командно-щабни задачи: в товарния отсек могат да се монтират специални кабини със защитени комуникации, осигуряващи работно пространство за високопоставени служители.

Разликата между двата самолета се отразява и на публичната видимост на полета. По-малкият Gulfstream може да изглежда като поредния служебен и правителствен полет и обикновено привлича далеч по-малко внимание. C-17 е голяма четиримоторна машина с размах на крилете над 50 метра, а конкретният самолет извърши полета с включен транспондер по маршрут, който онлайн платформите показваха в реално време. Часове преди първите официални реакции той вече беше идентифициран и обсъждан публично.

Подобен полет не би могъл да бъде извършен без предварително разрешение от руската страна. Съгласно член 3, буква „в“ от Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване държавните въздухоплавателни средства, включително военните, нямат право да прелитат над чужда територия или да кацат на нея без изрично разрешение. На практика то често се оформя като дипломатическо разрешение по установената от съответната държава процедура. Латвия вече потвърди, че е разрешила полета в своето въздушно пространство, а за последващия маршрут са били необходими съгласието на Беларус за транзита и на Русия за прелитането и кацането.

Публичната реакция на Кремъл не изясни въпросното разминаване. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред журналисти на 25 август, че не разполага с такава информация, и добави, че през седмицата не са насрочени срещи с представители на американската администрация. Това не значи непременно, че руски компетентни ведомства не са разрешили полета, а само че Кремъл не потвърждава неговата задача или предполагаемите срещи. От САЩ също не последва официално потвърждение: говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM) заяви, че няма какво да съобщи, а кабинетът на министъра на отбраната отказа да коментира задачата на самолета. По-късно в социалните мрежи се появиха непотвърдени кадри на автомобилна колона с американски дипломатически номера в Москва.

Американски военни самолети се появяват изключително рядко в руската столица. Според руски държавни медии последният C-17 на ВВС на САЩ е кацнал в Москва през 2017 г., но това твърдение не е независимо потвърдено. Внуково обслужва редовни граждански линии, но също разполага с правителствен терминал, използван от чуждестранни делегации. През януари там пристигнаха специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Най-вероятният институционален канал за визитата на директор на ЦРУ е Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). От 5 октомври 2016 г. тя се ръководи от Сергей Наришкин. Публично известната му кариера след разпадането на СССР е предимно политическа и административна, макар биографията му да включва и работа като офицер от КГБ в съветското посолство в Брюксел през 80-те години. По-късно заемаше поста вицепремиер между 2004 и 2008 г., ръководител на президентска администрация до 2011 г. и председател на Държавната дума до назначаването си начело на СВР.

Историята на този канал показва, че той остава действащ дори когато повечето други форми на контакт са ограничени. На 2 и 3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва, където бе изпратен от президента Джо Байдън. Той разговаря с Наришкин и със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и предаде безпокойството на САЩ от струпването на руски войски по границата с Украйна.

Контактите не прекъснаха напълно и след пълномащабното нахлуване в Украйна. На 14 ноември 2022 г. Бърнс и Наришкин се срещнаха в Анкара. През март 2025 г. Ратклиф и Наришкин проведоха първия си публично известен телефонен разговор след повече от две години. Според изявлението на руската служба двамата са се договорили да поддържат редовен контакт, за да допринасят за международната стабилност и сигурност и за намаляване на конфронтацията между Москва и Вашингтон. По-късно Наришкин заяви, че са си оставили възможност да се свързват по всяко време, и на няколко пъти публично допусна провеждането на лична среща.

Останалите канали между Москва и Вашингтон се намират в значително по-лошо състояние. На 21 август заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че двустранните връзки се развиват само по административна, разузнавателна и парламентарна линия; икономическото направление отсъстваше от изброяването му. В края на юли държавният секретар Марко Рубио отхвърли руската теза, че на срещата в Анкоридж е постигната договореност, върху която руската дипломация впоследствие градеше твърденията си за съществуващо съгласие. Обсъжданото от началото на август пътуване на Уиткоф и Кушнър до Киев и Москва остава непотвърдено както от Вашингтон, така и от Москва.

Засега начинът на пристигането говори повече от неизвестното съдържание на визитата. Полетът е получил необходимите разрешения, извършен е с голям транспортен самолет и е преминал с включен транспондер по целия маршрут. Това подкрепя хипотезата, че е било предвидено той да бъде забелязан. За дискретна визита е можело да бъде използван представителният Gulfstream, който би изпълнил същата пътническа задача при значително по-нисък публичен профил, макар и без гаранция, че полетът ще остане невидим за платформите за проследяване.

Възможен е и друг прочит: C-17 се използва, когато трябва да бъдат превозени обемен товар или голяма група хора. Самолетът, който кацна във Внуково през февруари 2025 г., пристигна именно във връзка с предаване на човек. Двете обяснения не се изключват взаимно – една товарна или консулска задача не пречи самото пристигане да носи и политическо послание.

Разследване свързва тайна програма на ЦРУ с ударите по еквадорски рибари

Член на екипажа на рибарския кораб „Дон Мака“ маха за помощ.

Членове на семейството държат снимки на осемте изчезнали членове на екипажа на „Фиорела“ по време на събиране през април в Харамихо, Еквадор. 📸 Снимка: Billy Navarrete

Разузнавателният самолет FENIX 701 на летище Илопанго в Ел Салвадор на 5 декември. 📸 Снимка: The Washington Post

🇪🇨🎯🇺🇸 Ударите по три еквадорски риболовни съда край Галапагоските острови в началото на годината са били част от секретна програма на Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Това твърди The Washington Post в своя публикация, позовавайки се на лице, запознато със случая, което разговаряло с изданието при условие за анонимност заради чувствителността на темата. Според него операциите попадат в категорията на тайните действия в чужбина – операции, които се одобряват от президента и за чието изпълнение американското правителство не си признава публично.

Никой не е поел отговорност за атаките, включително за изчезването на риболовен съд с 8-членен екипаж през януари. ЦРУ отказа коментар пред The Washington Post. Коментар отказаха и потърсените членове на разузнавателните комисии в Конгреса. Военното ведомство заяви, че няма сведения за описаните случаи и че силите на Южното командване не са участвали в операции там. Въоръжените сили на Еквадор и властите в Ел-Салвадор не отговориха на въпросите.

Кампанията, която Пентагонът води открито от септември 2025 г. под името Southern Spear, има различен оперативен профил. При нея малки бързоходни лодки и полуподводници в Карибско море и източната част на Тихия океан са поразявани от дронове и бойни самолети, сред които и AC-130J Ghostrider, използван от Силите за специални операции, както и с лазерно управляеми бомби и ракети. По изчисленията на вестника от септември 2025 г. насам в кампанията са били убити 221 души, а независима хронология на Just Security отчита 66 удара и същия брой убити до 21 юни 2026 г. Правозащитни групи и някои законодатели определят ударите като извънсъдебни убийства; администрацията ги оправдава, приравнявайки картелите, доставящи наркотици към САЩ с въоръжени групировки, които нападат страната.

Хронологията започва в средата на януари, когато „Фиорела“ отплава от пристанището Харамихо с 10 души на борда, 7 дни преди да изчезне. Той има дължина от 16 метра и използва традиционни уреди за риболов, наречени парагади. През следващите дни екипажът забелязва дронове в небето и самолет, кръжащ отгоре, разказа пред изданието Димас Игнасио Алварес, един от двамата оцелели членове на екипажа. По данните на Amnesty International капитанът Хуан Карлос Валенсия изпраща сателитни съобщения, в които изразява тревога от постоянното наблюдение, а на 19 януари хората на борда виждат няколко дрона и голям съд под американско знаме.

На другата сутрин, малко преди разсъмване, обменът с кулата на РВД в Илопанго улавя излитане на бизнес джет с позивна FENIX 701. „FENIX 701, излитам от писта три-три“, казва пилотът на английски с американски акцент. Полетните данни показват, че машината изминава над 1200 км в посока на позицията на „Фиорела“, преди да изчезне от публичните системи за проследяване – нещо обичайно над океана заради отсъствието на стабилно покритие. Самолетът се появява отново около час преди кацането си в Илопанго в 9:30 ч.

Около два часа и половина по-късно, към обяд, „Фиорела“ излъчва своята позиция за последен път. По това време Алварес и друг моряк поставят парагади от малка лодка встрани и забелязват стълб дим да се издига отвъд хоризонта. На следващата сутрин, докато търсят кораба, те заснемат предмет, който се люлее по водата. „Ето го флагът от кораба“, казва единият във видеото. „Ние сме изгубени и корабът е изгубен.“

Вторият епизод се разиграва на 17 март 2026 г. в изключителната икономическа зона на Еквадор недалеч от Галапагос. Въоръжени дронове нападат „Негра Франсиска Дуарте II“; по думите на капитана Ернан Флорес два от тях са носели малки тръби, които паднали върху кърмата. Всичките 16 членове на екипажа оцеляват. Салвадорският флот съобщи, че е провел „хуманитарна“ операция, при която е превозил 16 корабокрушенци, всички еквадорски граждани. Двама от тях били ранени, единият с изгаряния по гърба, и били приети в болница.

„Дон Мака“ отплава от Манта на 18 март. 20-членният екипаж вече знае за изчезването на „Фиорела“ около два месеца по-рано и за удара по другия кораб на предния ден, затова забелязаните наблизо дронове карат моряците да предположат, че са подложени на наблюдение. На 25 март един от тях заснема бял летателен апарат в далечината и изпраща видеото на баща си. Преглед на времевите отпечатъци в екранни снимки от чата показва, че то е споделено, докато FENIX 701 е бил във въздуха.

На вечерта екипажът вижда наблизо кораб с червена светлина и го сметнахме за патрулен. „Чувствахме се спокойни, защото просто ловяхме риба“, разказа рибарят Джони Палациос. „Бяхме уверени, че патрулът ще ни пази, а излезе точно обратното. Те бяха нашите врагове.“

На сутринта на 26 март самолетът отново излита от Илопанго. „FENIX 701. Довиждане, скоро ще се видим“, казва пилотът на кулата, а машината поема към „Дон Мака“, който лови на около 1370 км оттам, и точно като в предишните дни транспондерът престава да се регистрира над Тихия океан. В 13 ч. самолетът се връща на летището.

Четири часа по-късно готвачът на „Дон Мака“ вижда дрон и му маха. Апаратът пуска малка черна тръба и взривът разтърсва кораба. Стъклата на рубката се пръсват, а един от моряците, който простирал пране наблизо, започва да кърви от очите. Хората се втурват към носа, когато втори дрон извежда двигателя от строя. Над тях кръжи безпилотен апарат от самолетен тип, дълъг поне 4 метра, по оценката на Палациос.

Палациос маха с тениска към близкия кораб и моли за помощ; видеото показва сцената, а на заден план вие аларма. Корабът е син, с бяла рубка, лебедка и три контейнера на кърмата. Мъжете на борда му подканват рибарите да се приближат и питат колко са ранените. Щом ги качват, им слагат белезници и качулки.

Палациос успява да ги огледа: униформи в цвят каки, дълги кафяви пушки, татуировки и повече от 20 души. Всички с изключение на двама преводачи на испански говорят английски. Шест часа по-късно екипажът е предаден на кораб на салвадорския флот. Салвадорците им казват, че „американците“ ги повикали два дни по-рано да приберат корабокрушенци – т.е. преди самото нападение.

Оттам рибарите минават през пристанищния град Ла Унион, където ги разпитва полиция, през миграционни власти в Сан Салвадор, които организират полетите им обратно. По същия маршрут дни по-рано са минали и хората от „Негра Франсиска Дуарте II“.

Машината, чиито полети съвпадат и с трите нападения, е Cessna Citation Longitude, оборудван с апаратура за наблюдение, включително подкорпусен радом за радарно оборудване. Самолетът пристига в Салвадор от Тенеси с 6-членен екипаж през ноември и след кацането рулира към военната част на летището. Още на 29 ноември 2025 г. изданието Pucará Defensa съобщи, че в състава на салвадорските военновъздушни сили се е появила такава машина, боядисана в бяло и носеща обозначение FENIX 701 в националната система за номерация, въпреки че правителството не е обявявало придобиването ѝ.

Той лети под американски регистрационен номер, но в достъпните документи на Федералната авиационна администрация (FAA) няма машина, регистрирана с такъв номер. Самият номер е бил запазен от фирма без явен уебсайт, чийто адрес е пощенска кутия в магазин на UPS в щата Вирджиния. Законодателството в САЩ  изисква всеки действащ самолет да бъде регистриран, като сред изключенията са периодът на прехвърляне на собственост и въздухоплавателните средства на националните отбранителни сили на САЩ.

Базовият модел струва около 30 млн. долара, а поне 3 машини от същия вид са оборудвани допълнително за специални мисии след излизането от завода, показват документи за летателна годност, анализирани от изследователската група JANN. За самолета съобщи и The New York Times ден преди публикуването на разследването.

Записите от полетното проследяване показват как протича един такъв полет. На 20 януари машината излита от Илопанго в 9:10 ч. (UTC), изкачва се до 12 500 метра) и поема на юг-югоизток. Сигналът ѝ изчезва в 11:26 ч. при координати 2,81 градуса северна ширина и 86,53 градуса западна дължина – на 1247 км от летището, по направление към водите между еквадорското крайбрежие и Галапагос. Самолетът се появява отново при обратния полет и каца в 15:35 ч. На 26 март същата позивна излита в 14:21 ч. и се връща в 18:59 ч. И в двата случая транспондерът предава позиция, височина и скорост, но не и самоличността на машината: полето за регистрационен номер остава празно, 24-битовият адрес е нулев, а службата за проследяване обозначава източника като невалиден транспондер.

Летището, от което той действа, не е онова, което САЩ използва официално. След изтеглянето на силите от Панама през 2000 г. САЩ се споразумяват със Салвадор да използват главното международно летище в Комалапа за наблюдение на предполагаеми доставки на наркотици по море и Пентагонът установява свой пост там.

Илопанго, в покрайнините на Сан Салвадор, има друга история. През 1985 и 1986 г. бивши американски военни и служители на ЦРУ го използват като възел, през който снабдяват с оръжие и логистика контрите, воюващи срещу сандинисткото правителство в Никарагуа. Джон Фийли, бивш посланик на САЩ в Панама и някогашен пилот от морската пехота, каза пред изданието, че се пита защо подобен самолет лети от Илопанго вместо от Комалапа и че операцията му прилича на „ръководена от много нетрадиционно командване“.

Квадрокоптерите, които описват оцелелите, имат обсег от няколко мили. Това означава, че хората, които са ги управлявали, са се намирали в непосредствена близост до нападнатите съдове, а не на стотици мили разстояние, откъдето лети наблюдателният самолет.

Публично не се е появило доказателство, че екипажите са участвали в наркотрафик, а вестникът не е открил такова за нито един от съдовете. Оцелелите твърдят, че просто са ловили риба. Водите около Галапагос обаче са се превърнали във възел на наркотрафика, а местни рибари са известни и с това, че биват залавяни да доставят гориво на контрабандисти, поели към Съединените щати.

В Еквадор нападенията са предмет на наказателно разследване за изчезване, водено от прокуратурата в Манта. Прокурорката, която е водела разследванията и по трите случая, Глория Александра Браво Седеньо, е застреляна на 14 юни, докато вървяла към автомобила си; при нападението загива и сестра ѝ. Главната прокуратура определя убийството като „отмъщение срещу пряката и постоянна борба, която институцията води срещу престъпните структури“, а Human Rights Watch заяви, че Браво е третият убит прокурор в Манта от 2022 г. насам, и отбеляза още, че от 2020 г. насам в Еквадор са убити 26 съдии, прокурори и служители на съдебната система. Връзка между убийството на Браво и работата ѝ по морските дела не е установена. Заради длъжността си тя е имала полицейска охрана, но при нападението охранителите не са били с нея; полицията съобщи, че проверява обстоятелствата около отсъствието им, но за момента не е оповестила нищо. Правозащитната група разговаря с нея и интервюира 13 оцелели през май, а Amnesty International поиска на 20 юли от Вашингтон и Кито да потвърдят или отхвърлят участие на държавни служители и да установят съдбата на изчезналите. По случая „Фиорела“ Комитетът на ООН по принудителните изчезвания образува спешно производство.

Еквадорските власти не са отговорили по същество, докато сътрудничеството с Вашингтон продължава да се задълбочава. На референдум през ноември 2025 г. около 60% от населението на страната гласува срещу разполагане на чуждестранни военни бази на територията на страната. След среща в Пентагона на 18 юни с министъра на отбраната Пийт Хегсет, президентът Даниел Нобоа подписа декрет №424, обявяващ „тотална война“ на престъпните организации и предостави на военнослужещите от сътрудничещи държави имунитет съгласно международните инструменти и споразуменията, подписани от страната.

Кой точно е управлявал дроновете, остава неизяснено. The New York Times съобщи, позовавайки се на три източника, че през май администрацията е разпратила между ведомствата каперски свидетелства, чрез които частни военни изпълнители биха могли да допълнят кампанията на Пентагона, а обсъжданията са спрели около юни. Говорител заяви, че нито Ерик Принс, нито свързани с него структури имат отношение към случилото се.

Хронологията обаче не подкрепя версията, че тези контрактори са били извършителите: нападенията са от януари и март, месеци преди този вариант изобщо да бъде обсъждан. Самото разследване допуска участие и на други страни, включително частни изпълнители или власти на трети държави, но не установява такова.

Съвкупността от показанията на 36-имата оцелели, полетните данни и радиообмена прави хипотезата за американско участие и в трите нападения много вероятна. Твърдението, че зад него стои конкретно ЦРУ, засега се опира на един източник в едно издание.

На 9 април, докато оцелелите от „Негра Франсиска Дуарте II“ и „Дон Мака“ събират сили да разкажат пред местни медии за преживяното, FENIX 701 излита от Илопанго, но не поема към Тихия океан. Вместо това той каца в Сан Антонио малко след 16 ч. Къде се намира сега, не е известно...

Пентагонът обмисля военни сценарии срещу Куба, включително въздушнощурмов десант

🇺🇸⚔️🇨🇺 Висши ръководители в Пентагона разглеждат няколко военни сценария срещу Куба, сред които е мащабна щурмова операция с участието на хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия – единственото подразделение в американската армия, обучено за подобна задача.

За планирането съобщи CBS News в сряда, 15 юли, позовавайки се на източници от отбраната, говорили при условие за анонимност. Те подчертаха, че тези брифинги не са равносилни на взето политическо решение: нито президентът Доналд Тръмп, нито Пентагонът са дали ход на подобна операция. В края на юни армията е провела единствено планова сесия за проучване на оперативните концепции и възможните курсове на действие. Това е рутинно упражнение, което армейските щабове поддържат за широк кръг от извънредни ситуации, без то само по себе си да демонстрира политическа воля за атака.

Поводът за безпокойство във Вашингтон е арсеналът от ирански дронове на Хавана. Според класифицирани разузнавателни данни, изнесени за първи път от медията Axios на 17 май, от 2023 г. насам Куба е придобила над 300 ударни дрона от Русия и Иран. В кубинското ръководство са провеждани вътрешни обсъждания за възможни удари по военноморската база на САЩ в Гуантанамо, по американски бойни кораби и цели във Флорида, включително Кий Уест, разположен на около 150 км северно от острова. Министърът на отбраната Пит Хегсет отправи предупреждение по въпроса още през юни: пред конгресмена Марио Диас-Баларт той определи като „силно проблематично“ присъствието на подобен тип оръжие в ръцете на чужд противник толкова близо до американския бряг, а по-рано допусна, че опитите на Хавана да се сдобие с него могат да се превърнат в повод за конфронтация.

Годишната оценка на заплахите, изготвена от разузнавателната общност през март, звучи по-предпазливо от изявленията на Хегсет. Тя дефинира Куба преди всичко като „благоприятна среда“ (enabling environment), която обслужва интересите на по-големи геополитически съперници като Русия, Иран и Китай, а не като самостоятелна стратегическа заплаха. Оценката не приписва на Хавана военни способности, които реално да застрашават сигурността на САЩ. Казано с други думи, тези 300 дрона променят съвсем незначително реалния баланс на силите – 150-километровият Флоридски проток остава надеждно защитен от американската система за ранно предупреждение и ПВО. Военното планиране е задвижвано не от доказан замисъл на Куба да нанесе удар, а от комбинацията между тревожните разузнавателни сигнали и вече поставената политическа цел на Белия дом: падането на режима.

Източниците на CBS обаче смятат, че операция срещу Куба в близко бъдеще е малко вероятна, като причината за това е логистична, а не доктринална. Пентагонът пренасочи самолети, разузнавателни платформи и други ресурси от останалите географски региони към Близкия изток, за да поддържа подновената военна кампания срещу Иран. След като на 7 юли Тръмп обяви Исламабадския меморандум за мъртъв, а САЩ предприеха мащабни нощни удари по иранското крайбрежие на 8 юли, Централното командване (CENTCOM) поглъща целия оперативен капацитет, който един втори боен театър би изисквал. Въздушно-щурмов десант с хиляди войници не позволява импровизации с остатъчни ресурси – той изисква пълно превъзходство във въздуха, масивна транспортна авиация, разузнаване и медицинско-евакуационна верига, които в момента са ангажирани на друго място. Докато кампанията срещу Иран се води с тези темпове, лимитът на силите на САЩ работи срещу предприемането на сценарий в Куба.

Именно поради тази причина предпочитаният инструмент за екипа на Тръмп остава в сферата на дипломацията и икономическите санкции – смяна на властта чрез задушаване, а не чрез десант. Вестник The Wall Street Journal съобщи, че Вашингтон планира да постигне смяна на режима в Хавана до края на 2026 г. Държавният секретар Марко Рубио, който отдавна настоява за технократско и реформаторско правителство на острова, използва 5-годишнината от протестите на 11 юли 2021 г., за да отправи остро обвинение. На 11 юли той отбеляза, че кубинското ръководство и неговият корумпиран елит отказват реформи, вкопчени в „тотален контрол“ и във „вярност към морално банкрутиралата марксистка идеология“, докато в същото време икономиката е в свободно падане, а населението страда от постоянни лишения, глад и липса на електричество.

Натискът от страна на САЩ е осезаем. С връщането на Тръмп в Белия дом Вашингтон отново включи Куба в списъка на държавите, спонсориращи тероризма, а през януари 2026 г. президентът обяви извънредно положение за националната сигурност и наложи пълна енергийна блокада на острова. Хватката се затяга методично: през май бяха въведени тежки санкции от ирански и руски тип, последва удар срещу военния конгломерат GAESA (контролиращ 40% от кубинската икономика), а на 20 май беше повдигнат обвинителен акт срещу 94-годишния Раул Кастро и петима негови офицери за свалянето на 2 самолета на организацията „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. Това обвинение има изцяло инструментална, а не процесуална цел – екстрадиция няма как да се осъществи. През май комунистическите власти в Куба признаха критичното състояние на националната енергийна мрежа, а министърът на енергетиката обяви, че страната е останала без мазут и дизел, като прекъсванията на тока вече надхвърлят 20–22 часа в денонощието.

В разгара на тази тежка криза, на 14 май, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко посещение в Хавана. Той се срещна с Раул Гилермо „Раулито“ Родригес Кастро (внук на Раул Кастро), министъра на вътрешните работи Лазаро Алварес Касас и началника на кубинското разузнаване. Ратклиф предаде личното послание на Тръмп, че Вашингтон е готов за сериозен диалог по икономическите въпроси и сигурността, но едва след провеждането на дълбоки политически реформи. За да е сигналът недвусмислен, директорът на ЦРУ е призовал кубинските лидери да си извлекат поука от операцията на 3 януари, при която сили на „Делта Форс“ и ЦРУ заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро в Каракас. След тази акция САЩ поеха контрола върху петролния износ на Венецуела, от който Куба беше жизненоважно зависима, което доведе и до настоящия остър дефицит на гориво на острова.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отговори с остра реторика на съпротива: „Ще се сражаваме, ще се защитаваме, и ако ни е писано да паднем в бой – то да умреш за родината, значи да живееш“. Той обяви и пълна готовност за отбрана при евентуално чуждо нахлуване. Това изявление обаче беше предназначено основно за вътрешната публика в момент, в който режимът няма какво друго да предложи на гражданите си срещу тъмнината и недоимъка.

Разработването на планове за действие срещу Куба от военните щабове е рутинна дейност. Но фактът, че информацията за тези сценарии изтича в CBS News в седмицата, в която Ратклиф напомня за венецуелския прецедент, а Рубио отправя тежки идеологически атаки, вече не е случайност. Това контролирано изтичане действа като директно послание към Хавана: военният сценарий е готов и чака да бъде задействан, ако не се получи резултат от икономическото задушаване. В този смисъл, потенциалният десант на 101-ва дивизия в момента служи най-вече като инструмент за оказване на натиск – възпираща сянка, а не непосредствен план за действие.

Анализирани заедно, наличните данни сочат, че военна операция срещу Куба в близките месеци е малко вероятна – оценка, която се споделя от американските служители и се потвърждава от ангажираността на Пентагона във войната с Иран. По-реалистичният ход на събитията остава засилването на икономическия и дипломатически натиск за смяна на властта до края на 2026 г. по модела на Венецуела. Тази прогноза би се променила в полза на военен сценарий, ако кампанията в Иран приключи с примирие (което би освободило ресурсите на Пентагона) или ако се появят индикации, че арсеналът от дронове на Куба застрашава базата в Гуантанамо или американския флот. Обратно – вероятността за сблъсък ще намалее, ако Хавана направи сериозни отстъпки за реформи или ако разузнаването на САЩ промени принципната си позиция. Дотогава най-острата линия на атака остава икономическата: режимът на Диас-Канел е заплашен не от американски десант, а преди всичко от пълната тъмнина, в която държи собственото си население.

ЦРУ: руски новобранец оцелява 20–30 минути на украинския фронт

🇷🇺⚔️🇺🇦 Средната продължителност на живота на руски новобранец, пристигнал на фронтовата линия в Украйна, възлиза на 20-30 минути – толкова му остава, преди да бъде убит или ранен. Това отбеляза директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, което бележи първия известен случай, в който висш американски разузнавач потвърждава публично колко смъртоносен е настоящият конфликт за силите на Москва. Ратклиф говори в рамките на Форума за отбрана и иновации в щата Пенсилвания и обвърза пряко тази статистика с навлизането на евтините бойни дронове, оборудвани с изкуствен интелект (AI).

„Нашите разузнавателни данни съвпадат с голяма част от информацията от публично достъпни източници, която вероятно сте виждали от Украйна,“ заяви той. „Средната продължителност на живота на руски пехотинец в момента, от секундата на пристигането му на бойното поле в Украйна, се оценява на 20-30 минути.“ Причината за това е, че „дроновете, задвижвани от изкуствен интелект, се превърнаха в специализирани, нискобюджетни машини за убиване“.

Цифрата, представена от Ратклиф, е приблизителна оценка, описваща средна стойност, която натежава най-силно в най-критичната фаза на боя: прекосяването на открити пространства на път за украинските позиции, където ударните дронове дебнат буквално всяко движение. По-рано президентът Зеленски заяви, че именно безпилотните апарати са отговорни за над 80% от унищожените руски цели – число, което ясно илюстрира същата реалност.

Твърдението на Ратклиф стъпва върху подробно документирана история на колосални руски загуби, докладвани многократно от европейски и украински служители. В началото на май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски посочи пред съюзниците от НАТО, че руската армия губи поне по 1000 войници дневно. Американските оценки пък поставят разхода на жива сила в руските редици на средно 7000 души седмично. Именно на този фон ръководителят на американското разузнаване извежда своя заключителен извод.

Мащабът на сблъсъка личи най-ясно в данните на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Според тях в първата половина на 2026 г. се наблюдава съотношение на руските към украинските загуби от порядъка на 8 към 1. Това е рязък скок спрямо съотношението 2-3 към 1, белязало по-голямата част от войната – промяна, съвпаднала по време с масовото разгръщане на AI дронове по целия фронт. Общо над 2 млн войници от двете страни са били убити или ранени от началото на инвазията през февруари 2022 г. От тях 1,4 млн се падат на Русия, включително 450 хиляди убити. Това е най-високата бойна смъртност, понесена от която и да е велика сила след Втората световна война.

Тези загуби стават още по-показателни, когато бъдат сравнени с темповете на тяхното попълване. Според анализи на CSIS месечните руски загуби надхвърлят 30 000 военнослужещи, докато привличането на нови доброволци и новобранци е около 27 000 месечно. Разликата изглежда малка в абсолютни стойности, но тенденцията е очевидна: загубите изпреварват притока на свежи попълнения. Ако тази закономерност се запази, руската армия ще разполага на фронта с все по-плитък резерв. Това не означава моментален колапс, а бавно изтъняване на човешката маса, върху която се крепи руската офанзива.

За Ратклиф поуката се простира далеч отвъд самата бойна статистика. „Изводът е, че овладяването на новите технологии е също толкова важно, колкото и традиционната военна мощ“, каза той. „Ето защо една по-слаба в началото сила, четири години и половина по-късно, успява да удържа превъзхождащата армия на Русия.“ Директорът на ЦРУ настоя, че САЩ трябва да възприемат изключително сериозно уроците от бойното поле в Украйна. „Темпът на руското настъпление забуксува, защото украинското внедряване на нови технологии — в случая войната с дронове и асиметричните действия — се оказа мощен изравнител на силите. Това показва защо трябва да останем лидери във всяко едно технологично отношение, за да запазим водещата си позиция на световната сцена,“ добави той.

По-високата цена, която Русия плаща за всяка педя земя, забави настъплението ѝ и вдигна съотношението на загубите, но на този етап не променя стратегическите намерения на Москва. Наличните сведения по никакъв начин не сочат, че политическото ръководство в Кремъл възнамерява да ревизира военните си цели. Руският натиск по фронта се запазва въпреки тежките жертви. Затова същинският въпрос, който Ратклиф загатва, не е дали Украйна може да спира руския натиск ефективно (това вече е доказано), а колко дълго Русия ще успее да поддържа тези настъпателни усилия.

При подобно ниво на загуби, което изпреварва попълването, и при щурмови операции, които не се отказват от интензивното си темпо, моментът, в който офанзивната сила на Москва ще падне под критичния праг, е въпрос на време. А това почти сигурно ще изправи Кремъл пред деликатен избор: между повторение на частичната мобилизация от есента на 2022 г. или необходимостта от замразяване на фронтовата линия.

Това публично изявление има и втори, съзнателно адресиран пласт. Ратклиф не произнесе тези данни пред затворена комисия, а от трибуната на международен форум за отбрана и иновации, превръщайки ги в пряк аргумент защо Вашингтон не може да си позволи да изостане в технологичната надпревара. Изказването си той направи в момент, когато САЩ и ЕС се надпреварват да финансират украински програми за безпилотни системи и да осигуряват достъп до технологиите зад тях. В Деня на украинската държавност, Европейският съюз и Украйна подписаха партньорство за съвместно производство на дронове с първоначален транш над 6 млрд евро, осигурени от заема на ЕС за Украйна. В същото време миналата седмица Зеленски обяви, че е постигнат сериозен напредък и по серия от мащабни сделки в сферата на отбраната със САЩ.

В крайна сметка милиардите, инвестирани в безпилотни технологии, доказват именно основната теза на Ратклиф: на модерното бойно поле иновациите вече са не само предимство, а ключов фактор за оцеляване. В тази нова реалност способността на Украйна да дигитализира своята отбрана се превръща в единствения устойчив щит срещу количественото превъзходство на Русия.