Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Роман на бивш офицер под прикритие осмива провалената програма NOC на ЦРУ

🇺🇸📖 Бивш офицер на ЦРУ, работил под неофициално прикритие, издаде сатиричен роман, в който програмата за шпионаж под дълбоко прикритие е изобразена като неизправна из основи. Книгата „The Pickle Factory“ излезе в края на юли под псевдонима Сам Р. Ойкен, след като цензорите на ЦРУ отхвърлиха ръкописа през 2014 г. и дадоха окончателно разрешение едва в началото на 2026 г. Тя е обявена за художествена измислица, но по думите на бивши служители на ЦРУ пред The Washington Post съдържа слабо прикрити истински подробности за шпионските операции на ведомството.

Заглавието, което в превод гласи „Фабриката за туршии“, е стар вътрешен прякор на ЦРУ, засвидетелстван в печат поне от 1965 г. с произход, който до момента така и не е изяснен. Подзаглавието описва книгата като „небивалица за ЦРУ“, но Ойкен не оставя съмнение, че описва истинското ведомство: „Почти невъзможно е външен човек да проумее колко посредствена е станала агенцията. Само обемът на роман може да отдаде на темата дължимото.“

Повечето офицери на ЦРУ работят под официално прикритие и зад граница обикновено се представят за американски дипломати. Онези под неофициално прикритие, известни със съкращението NOC (nonofficial cover), се представят най-често за бизнесмени или консултанти, нямат видима връзка с правителството на САЩ и затова работят без дипломатически имунитет.

Освен че осмива ръководители на NOC, чиито биографии, а понякога и имена, са съвсем леко променени от действителните, романът разказва как след 11 септември 2001 г. ЦРУ се бори да получи милиарди долари, заделени от Конгреса за многократно разширена програма NOC, и допуска, че част от тях може да са били тайно пренасочени за други цели. Бивш колега на Ойкен, пожелал анонимност, описва разширяването като истинско „фиаско“, в което „резултатите бяха второстепенни, разписките бяха първостепенни, а харченето беше над всичко“. Според него кариерата на Ойкен обхваща две епохи: прецизната система до атентатите и раздутата след тях, в която млади и зле подготвени офицери бяха изпращани набързо на терен. Групи от тях са разположени в около 12 тайни „платформи“ в чужбина и до 2008 г. почти всички бяха закрити като неуспешни.

Картината не почива само на думите на хора отвътре. През февруари 2008 г. Los Angeles Times съобщи, че след атентатите ЦРУ създава до 12 фирми паравани в Европа и другаде, харчи стотици милиони долари за тях и закрива всички освен две, защото бизнес пътниците по правило не се срещат с ал-Кайда или мрежите за разпространение на оръжия за масово поразяване.

„Бяха изградени по теорията на филма Field of Dreams построй ги и целите ще дойдат“, обясни тогава бивш високопоставен разузнавач. През декември 2013 г. вестникът съобщи, че програмата, официално наречена Global Deployment Initiative, струва поне 3 млрд. долара за десетилетие и увеличава броя на NOC от няколко десетки на няколкостотин. Източниците му я нарекоха „колосален провал“: малцина от новите офицери са владеели разговорен пущу или урду.

Самият Ойкен постъпва в ЦРУ през 1996 г. като франкофон, възпитаник на юридическия факултет на Харвард, работил в адвокатската кантора Covington & Burling, сочат разсекретени документи, прегледани от The Washington Post. През 1999 г. е избран за 20-годишно назначение под дълбоко прикритие, необичайно дълго за NOC, според документите някъде в Европа. Мисията е прекъсната; друг анонимен бивш служител твърди, че заради проблем на контраразузнаването, който няма връзка с работата на Ойкен. После обучава курсанти, а по-късно поема ръководна роля. В документите е обозначен като „QRN“, което според колегите  му значи NOC за бързо реагиране: елитна група, чиито членове често пътуват с чужди паспорти за особено чувствителни разузнавателни задачи, често за подслушване. Като ръководител на QRN той „е упражнявал надзорни правомощия над повече от 80 подчинени“, показват съдебните книжа.

Раздялата му с ЦРУ от декември 2010 г. е ожесточена, сочат разсекретени и съдебни документи. Неговите началници го обвиняват във финансови нарушения, неуместни романтични връзки с подчинени, отсъствия от ръководната работа, тормоз и липса на вербовки. В един меморандум се говори за „хроничен случай на дългогодишно поведение, което е подкопало напълно доверието на ръководството в посочения офицер“. В частично зачернен имейл от 2009 г. бъдещият началник на NOC обещава, че Ойкен „ще се прибере у дома още първия ден, в който седна на стола“, и го определя като „онзи вид порцелан, който с нетърпение чакам да счупя“. Ойкен отхвърля обвиненията: „Нахвърлиха ми се като глутница диви кучета.“

През 2015 г. под псевдонима Мак Чарлз, той завежда иск за 25 млн. долара във федералния окръжен съд на окръг Колумбия. Твърди, че ръководители в ЦРУ са кроили заговор да го уволнят, тъй като не одобрявали неговата връзка с друга служителка NOC, негова годеница, с две десетилетия по-млада, и че спирането на книгата, тогава озаглавена „Madhouse: A Forbidden Novel of the CIA“, е част от кампания за отмъщение. Искът е прекратен по процедурни причини през март 2016 г. Разказите на уволнения офицер и на ведомството, документирало обвиненията си срещу него, остават несъвместими.

Бившите служители на ЦРУ са задължени да представят всичко, свързано с кариерата им, на комисията за преглед на публикации, която зачерква онова, което смята за класифицирано. „Години наред, след като представих ръкописа на романа си, настояваха, че не мога да публикувам нито една дума. Чисто и просто нарушение на Първата поправка“, каза Ойкен, имайки предвид конституционната защита на словото. През 2017 г. тогавашният изпълнителен директор на ЦРУ Мероу Парк отмени пълната забрана, но по думите на Ойкен след това агенцията „се опита да зачеркне над половината книга, срещу което се борих, зачеркване по зачеркване, докато не отстъпиха“. Парк не отговори на молба за коментар, а говорител на ЦРУ отказа коментар.

ЦРУ по традиция посреща враждебно книгите на бивши NOC. Службата осъжда автор с псевдоним Ишмаел Джоунс заради критичната му документална книга „The Human Factor“ от 2008 г. Тя е издадена без да има одобрението нз цензорите и през 2012 г. авторът е задължен от федерален съдия да се откаже от печалбата от бъдещите ѝ продажби. Мемоарите „Life Undercover“ на Амарилис Фокс Кенеди, също служила като NOC, излизат през 2019 г. сред твърдения, че не са получили окончателно одобрение, но не е известно да е била санкционирана някога.

Фокс Кенеди е един от заместник-директорите на националното разузнаване и надзирава разходите на ЦРУ и на цялата разузнавателна общност от 18 служби в Службата за управление и бюджет (OMB) до май 2026 г. Пред The Wall Street Journal в началото на юни тя аргументира своята оставка отчасти с липсата на надзор над това как разузнаването харчи парите на данъкоплатците, в т.ч. златни кюлчета: „Не можех да продължавам да подписвам чековете.“ ЦРУ отвърна, че държи надзорните комисии в Конгреса „изцяло и своевременно информирани“.

Ойкен описва NOC като закостеняла структура, която спешно се нуждае от реформа. „Съществува един вид ръководители в ЦРУ, които предпочитат NOC да са счетоводители на пълен работен ден, а не шпиони, които поемат риск на терен“, каза той. „А междувременно те пилеят милиарди долари и си затварят очите, докато приближените им отнасят купища златни кюлчета.“

През май 2026 г. ФБР задържа Дейвид Дж. Ръш, висш служител на ЦРУ, работил в строго секретни проекти на разузнаването. В дома му в Ашбърн, щата Вирджиния, агентите намериха 303 еднокилограмови кюлчета злато на стойност над 40 млн. долара и около 2 млн. долара в брой. Според документите на обвинението от ноември 2025 г. до март 2026 г. Ръш е поискал от правителството чуждестранна валута и злато за десетки милиони долари за „служебни разходи“. Обвинението обаче не засяга златото: то е за кражба на публични средства чрез 744 часа фиктивен военен отпуск и заплата, завишена с дипломи, които той не притежава. На 11 септември съдът удължи до 8 октомври срока за обвинителния акт, за да могат страните да постигнат споразумение за признаване на вина и да избегнат процес с класифицирана информация.

Съпоставен с публичния архив, романът има различна опора в двете си основни твърдения. Провалът на платформите е документиран от Los Angeles Times през 2008 г. 5 години по-късно същият вестник писа, че цялата програма е струвала поне 3 млрд. долара. Подзаглавието нарича книгата небивалица, но сметката, която тя осмива, е истинска. За внушението, че част от милиардите може да са пренасочени, в публичните източници потвърждение няма. Делото срещу Ръш не е такова потвърждение, тъй като произлиза от съвсем друг период и засяга фиктивния отпуск и завишената заплата, а не златото.

Най-близкият документ, който може да хвърли повече светлина върху произхода на златото, е споразумението, което страните трябва да финализират до 8 октомври. Ако изложението на признатите факти обясни връзката между златото, служебните разходи и дома на Ръш, съдебният архив ще даде повече конкретика за надзора върху тези средства. Ако споразумението се ограничи до фиктивния отпуск и завишената заплата, въпросът за златото ще остане без съдебно изяснение.

Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“

Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.

Полски сапьори укрепват три гранични пункта с Украйна след руски удари

🇵🇱🧱 Полски военни инженери строят укрепени наблюдателни и охранителни постове при Дорохуск, Медика и Корчова, три от най-натоварените гранични пунктове между Полша и Украйна. Решението дойде само 48 часа след като руски дронове удариха локомотив на пътническия влак Киев–Варшава и бензиностанция край украинския пункт Ягодин, на около 2 км от пределите на Полша. Министърът на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш обяви мярката така: „Последните дни показват, че руските действия са заплаха за сигурността на цяла Европа. Съгласно решението на кабинета се укрепва, наред с другото, инфраструктурата, която ползва Граничната стража.“

Генералното командване на видовете въоръжени сили уточни, че военнослужещи от 4-ти и 18-и сапьорски полк работят на терен. Постовете се издигат от HESCO бастиони – модулни сгъваеми кошове от стоманена мрежа, облицовани с геотекстил, които се пълнят на място с пясък, пръст или трошен камък и за часове образуват стена срещу взривна вълна и отломки. Инженерните работи се извършват по държавна програма „Източен щит“ за укрепване на източната граница на Полша от 2024 г. насам. Правителството заложи за нея 10 млрд. злоти само за материали и срок до 2028 г. Програмата е известна преди всичко с защитния вал от 400 км по държавната граница с Беларус, но документите включват и украинската граница с Подкарпатско и Люблинско воеводство. Дорохуск лежи на главния път към Волин и Киев, а Медика и Корчова поемат голяма част от трафика през Подкарпатието.

Поводът е нощната атака срещу 13 септември. По данни на украинските ВВС руската армия е изстреляла 453 безпилотни летателни апарата „Шахед“ и „Гербера“, сред тях и реактивни версии, заедно с примамки „Пародия“ и ракети С8000 „Бандерол“. Свалени са 405 дрона и 6 ракети. Във Волинска област един от тях порази локомотив на железопътния влак за Варшава. Операторът „Укрзализниця“ съобщи, че мониторинг екип е предупредил екипажа навреме и никой не е пострадал. Според полския вестник „Жечпосполита“ локомотивът е ударен от реактивен дрон. Същата вълна засегна и периметъра на пункта Ягодин–Дорохуск. Отломки запалиха близка бензиностанция и паркирани камиони, двама души бяха ранени, а на около 800 метра от прехода дрон унищожи товарен автомобил. Полската страна временно спря проверките в Дорохуск, Зосин и Долхобичув.

Варшава вдигна изтребители F-16, хеликоптери и разузнавателен самолет Saab. Косиняк-Камиш съобщи, че единият апарат е попаднал на километър от полската граница, а друг на пет километра. Руското министерство на отбраната заяви, че е поразило „обекти на железопътната инфраструктура, използвани за превоз на военни товари от европейски държави“. „Укрзализниця“ изказа друго предположение. Малко преди удара от Ягодин беше тръгнал състав със съветници по сигурността от страни членки на ЕС и с бившия британски министър-председател Борис Джонсън. Съставът беше потеглил преди часа по разписание и превозвачът допуска, че целта е бил именно той. Институтът за изследване на войната (ISW) отива по-далеч и оценява с висока увереност, че Москва е искала да порази европейски служители.

Премиерът Доналд Туск свика съвещание по сигурността, а на 14 септември се срещна с министрите на отбраната, външните и вътрешните работи и с командването на армията. Най-голямо безпокойство у него предизвиква техниката: „Атаките тази нощ показват, че руснаците са готови да използват по-опасни технологии от досега. Имам предвид реактивните дронове.“ Според Туск дори Украйна, която е добре подготвена срещу дронове, не може да ги прехваща с пълна ефективност. Реактивният двигател дава на апарата многократно по-висока скорост от буталния и свива времето, за което мобилните огневи групи могат да го засекат и свалят. Туск поиска оценка на способността на Полша да се брани от подобни атаки и от опити за парализиране на инфраструктурата и предупреди, че „идващите седмици и месеци ще бъдат период на много интензивна руска активност“.

Предупреждението има източник и той се намира отвъд океана. Три дни преди инцидента Туск получи брифинг от директора на ЦРУ Дж Ратклиф, който няколко дни преди това летя до Москва на необявено пътуване, което според водещи западни медии е дал да се разбере, че евентуална руска провокация или нападение срещу НАТО ще бъде посрещната с категоричен отговор. След срещата полският премиер каза: „Русия вече реши да предприеме провокационни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия и срещу преходите към Украйна в други държави, включително Полша.“ Той добави, че на 10 септември пряка заплаха за един от полско-украинските пунктове е била предотвратена благодарение на сътрудничеството между полските и украинските служби. Подробности за нея не даде.

Случаят в Молдова, споменат от Туск, се разигра през нощта срещу 9 септември. Руски дронове камикадзе поразиха украинската страна на ГКПП Старокозаче–Тудора в Одеска област. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи, че двамата загинали са цивилни, които в момента на удара са били край пункта. Други трима бяха ранени, а спасителите извозиха 16 души с автобус на безопасно място. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) отчете разрушени сгради, изгорели автобуси, камиони и леки коли и голям пожар. Москва обясни удара с логистични обекти, използвани уж за превоз на военни товари към Украйна. Министерство на външните работи на Молдова отхвърли това като „невярно и напълно необосновано твърдение“ и заяви, че през територията на страната не се пренасят оръжия. „Тези пунктове се използват от хора: семейства, деца с майките си, възрастни хора, които пътуват между двете страни“, се казва в позицията на Кишинев.

Старокозаче не е изолиран случай. Според украинското министерство на възстановяването това е четвърти автомобилен ГКПП, ударен за няколко седмици. Преди него бяха ударени Табаки–Мирне и Виноградовка–Вулкънешть на границата с Молдова, както и фериботният преход Орловка–Исакча за Румъния. Засегната е и служебна площадка край Рени–Джурджулешть. Така за под месец руските удари достигнаха до пунктове към три съседни страни: Полша, Румъния и Молдова. Министерството на отбраната на Руската федерация обяснява Старокозаче и Ягодин по един и същи начин: че са били използвани за превоз на военни товари.

Сравнението показва, че граничните пунктове вероятно са се превърнали в самостоятелна категория цели, а не случайна жертва на ударите по жп транспорта и гориво. Основанията са поредицата от поне 5 прехода за под месец, еднаквата руска обосновка и предупреждението, което Туск свързва с разузнаването на САЩ.

Постовете, поставени от полските власти, не променят това уравнение. HESCO стената не сваля дронове, но пази граничарите от отломки, паднал на 1 км от тях, какъвто беше единият от 13 септември. Тази мярка приема, че Полша не може да спре ударите от другата страна на линията, и подготвя хората си да работят под тях. Тезата за целенасочена руска кампания ще се потвърди, ако следващото попадение улучи самия терминал при Ягодин, Шегини или Краковец или ако ударите стигнат до преходите към Словакия и Унгария.

Анализ: Войната струва скъпо на Русия, но не притиска Путин

🇷🇺📉 Войната в Украйна натоварва руската икономика, бюджета и личните финанси, но според двама изследователи на САЩ тази цена не се превръща в политически натиск срещу президента Владимир Путин. Майкъл Кимидж, директор на Института „Кенан“ във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси „Робърта Бъфет“ към Северозападен университет в САЩ, излагат тезата си във Foreign Affairs на 14 септември 2026 г., четири дни преди началото на изборите за Държавна дума. Според тях войната вече е част от начина, по който функционира руската държава, а очакванията за руски отстъпки или договорено уреждане в краткосрочен и средносрочен план са неоснователни.

Икономическите затруднения имат конкретно измерение. В първото тримесечие на 2026 г. руският брутен вътрешен продукт се е свил с 0,2% на годишна база, а през второто е нараснал с 1,3%, по данни на Росстат, цитирани от „Медуза“. Централната банка очаква растеж между нула и един процент за цялата година. На 11 септември тя остави основния лихвен процент на 14%, при годишна инфлация от 6,3% към 7 септември, и изрично посочи поскъпването на горивата сред факторите, които поддържат инфлацията. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на засилените украински удари с дронове по рафинериите.

Натискът се вижда и в държавните финанси. От януари до юли федералният бюджетен дефицит е достигнал 6,455 трлн. рубли, или 2,8% от брутния вътрешен продукт, а приходите от петрол и газ са спаднали с 16,8% до 4,6 трлн. рубли. Правителството търси допълнителни приходи от данъкоплатците и от 1 януари увеличи ДДС от 20 на 22%. Разширява се и кръгът на малките фирми на опростен данъчен режим, които трябва да начисляват ДДС: прагът на оборота за освобождаване от данъка е намален до 20 млн. рубли и продължава да спада до 10 млн. през 2028 г. Кимидж и Липман отбелязват, че именно собствениците и служителите на малките и средните предприятия са най-недоволни от данъчния натиск. По думите им капиталът напуска страната, а вложителите изтеглят депозити.

Открита критика прозвуча и директно от представител на държавния икономически сектор. Андрей Клепач, който в продължение на 12 години беше главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, заяви през май в клуба „Никитски“ на Московската борса, че Русия губи технологичното и икономическото съревнование не само с Китай и САЩ, но в някои отношения още с Украйна. Думите му се разпространиха широко в руското медийно пространство едва на 15 август, а на другия ден той е освободен. Корпорацията потвърди напускането, без да посочи причина. Според източник на The Bell ръководителят ѝ Игор Шувалов е взел решението след „обаждане отгоре“.

Случаят с Клепач илюстрира разграничението, на което стъпва тезата на двамата изследователи: критика може да прозвучи, без да получи политическо влияние. На 7 август националистическата партия „Родина“ поиска партия „Яблоко“ – единствената регистрирана такава, която открито се обяви против войната – да бъде отстранена от парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. На 17 август Върховният съд на Руската федерация потвърди отстраняването ѝ. В същия ден Псковският градски съд осъди заместник председател Лев Шлосберг на 11 години и 1 месец в наказателна колония по закона за „неверни сведения“ за армията заради споделено съдържание в Telegram от февруари 2022 г. За Кимидж и Липман присъди са обичайна практика на система, която отдавна е обезсмислила конкуренцията между партии и политически програми. Според тях в страната вече няма антивоенно движение.

Двамата обясняват устойчивостта на режима с две тенденции, белязали четвърт век управление на Путин: постепенното концентриране на властта в Кремъл и милитаризацията на страната. Путин постави под свой контрол държавните телевизии, ограничи политическото влияние на регионите, принуди олигарсите да се откажат от политически амбиции и лиши партиите от реална роля. Най-видният му критик Алексей Навални почина в ареста през 2024 г. След 2022 г. повечето независими медии изнесоха своята дейност в чужбина, а стотици хиляди граждани, обявили се против войната, бяха принудени да напуснат страната.

Паралелно с това Путин водеше дълга серия от войни – в Чечня, Грузия, Украйна през 2014 г. и Сирия – без да подчинява цялата страна на военните нужди. Според Кимидж и Липман така войната се е превърнала в познато явление, което за голяма част от обществото е оставало извън всекидневието. Двамата виждат в това една от причините руснаците да приемат много по-продължителната война в Украйна като нормално състояние, а не като извънредна ситуация.

Новите данни на независимата социологическа агенция „Левада център“ съвпадат с тезата за устойчивост на обществената подкрепа, въпреи че не доказват всички изводи на двамата автори. Между 18 и 28 август социолозите са анкетирали 1600 души в 50 региона. От тях 59% предпочитат преминаване към преговори за мир, а 31% искат бойните действия да продължат. Делът на предпочитащите преговори е с 8% по-нисък спрямо февруари, докато привържениците на продължаването на военната кампания са със 7% повече от март. В същото време 68% подкрепят действията на руската армия. Следователно предпочитанието към преговори остава преобладаващо, но не може да се отъждествява с отхвърляне на войната.

Публичните изказвания на руския президент също не дават основание да се очаква скорошен компромис. На 26 юли, по време на среща с военноморския флот в Санкт Петербург, той изяви увереност, че „рано или късно Украйна ще загуби тези западни територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния“. Добави, че това може да отнеме „година, две години, 10 или 15 години“. Кимидж и Липман виждат в тези думи продължение на възгледите, изложени в неговото авторско есе, публикувано през юли 2021 г. В него Путин отхвърля самостоятелното съществуване на украинската държава. Те смятат, че укрепването на путинизма върви заедно с неговата радикализация, а продължителната война вече подхранва увереността на режима.

Последните дипломатически контакти също не дават основание за бърз пробив. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко, предварително необявено посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Ратклиф не се е срещал с Путин, а контактите са били „на нивото на специалните служби“. Според Axios директорът на ЦРУ е предложил тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски. Една от целите е да се провери дали ръководителите на руското разузнаване могат да склонят президента към възобновяване на преговорите с американско посредничество. На 4 септември The Washington Post съобщи, че след посещението Путин засилва натиска за военна победа. Кимидж и Липман определят надеждата, че той може да бъде убеден да спре войната, като самозаблуда.

Според двамата същото концентриране на властта обяснява защо икономическата цена не може да доведе до промяна на курса. Руснаците нямат политически инструменти, с които да превърнат своето недоволство във влияние върху политическите решения, като управлението не подлежи на ефективен публичен контрол. Ресурсите на страната позволяват на Путин да възнаграждава лоялните, да възпитава младежта с лъжите на режима и да продължава да финансира войната.

Кимидж и Липман допускат, че ударите по руска територия могат дори да засилват подкрепата за руския президент, засилвайки внушавания от години образ на „колективния Запад“, който търси начин да навреди на Русия. Демонстрацията на военна сила, дори без постигане на победа, се представя като доказателство за суверенитет. Според статията именно отстояването на независимост от Европа и САЩ е една от опорите на вътрешната популярност на Путин.

Авторите не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай.

В Украйна Путин остава далеч от победата, която си е представял през февруари 2022 г. Кимидж и Липман свързват нарастващите страдания на цивилното население с по-големите европейски инвестиции както в отбраната на Украйна, така и собствена отбрана. Парадоксът според тях е, че ограничените стратегически резултати могат да удължават живота на режима: колкото по-враждебен изглежда външният свят, толкова по-силна може да бъде обществената привързаност към управник, който залага на силата.

Тезата има материално ограничение, което не зависи от общественото мнение. Бюджетен дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт за седем месеца, спад на приходите от петрол и газ и очакван растеж около нулата означават натиск върху ресурсите за продължаване на войната. Покриването на военните разходи може да изисква по-високи данъци и повече дълг или да засилва инфлационния натиск. Увеличението на ДДС и намаляването на прага за освобождаване на малкия бизнес вече показват прехвърляне на част от тежестта върху домакинствата и фирмите.

Кимидж и Липман не отричат икономическия натиск; тезата им е, че липсват политически механизми, чрез които общественото недоволство да принуди Кремъл да промени решенията си. Проучванията на „Левада център“ са съвместими с тази оценка, но не установява директна връзка между недоволството от данъци с отношението към войната. Те не показват и докога държавата може да поддържа сегашното равнище на разходите.

Въпросът за наследяването на властта поставя идентичен проблем. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за приемственост, но не може да гарантира изпълнението им. Опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство се сблъсква с огромния апарат за сигурност. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не наследи личния авторитет на Путин.

Самият Путин е запазил властта си през войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г., големи терористични атаки, финансовата криза от 2008 г. и бунта на покойния Евгений Пригожин от 2023 г. Според статията елитът му се подчинява не толкова от лоялност, колкото от стремеж да запази собственото си положение и все повече от страх.

При описаните условия съществени руски отстъпки в следващите месеци изглеждат малко вероятни. Путин говори публично за години и десетилетия, тяхният дял на привържениците на продължаването на бойните действия е нараснал спрямо март, а мисията на Ратклиф не е довела до подновяване на преговорите. Това подкрепя оценката за поддържане на сегашния курс, но не доказва, че той е неподатлив на икономически ограничения.

Основание за преоценка биха дали съкращаване на военните разходи в проектобюджета за догодина, нови публични критики от държавния апарат, останали без наказание, или едновременен спад на подкрепата за продължаване на войната и за действията на армията в следващите проучвания на „Левада център“. Нито един от тези признаци сам по себе си не би означавал готовност за компромис. Значението ще зависи от това дали са съпроводени с промяна в реалните решения на Кремъл. Засега представените данни, че растящата икономическа цена може да съществува едновременно с политическа устойчивост на режима; те не установяват колко дълго може да продължи това.

Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Анализ: Подслушаният кабел до Троицк и служителят, който го издаде

🇷🇺📼 Един съботен следобед през 1985 г. оперативният служител на ЦРУ Джийн Койл и съпругата му Джан изкопаха дупка в гориста местност край Калужко шосе в южните подстъпи на Москва, смениха ролките в заровеното записващо устройство и отново засипаха с пръст прикритото оборудване. Тази система прихващаше сигнала от подземна линия, по която Министерство на отбраната на Съветския съюз обменяше данни по телефон и телеграф със секретен научен център, разположен в околностите на руската столица. Койл разказа подробно за този оперативен ход в епизод на подкаста Spycraft 101, публикуван на 7 септември 2026 г.

Линията се превърна в ключова цел на ЦРУ, след като откритият ефир спря да носи търсената информация. Към средата на 70-те години американските служби прихващаха пренос на данни в микровълновия обхват, който в даден момент изчезна от ефира: чувствителните съобщения бяха прехвърлени към подземен кабел с оловна обвивка. Другият край на трасето водеше към Троицк, тогава закрит град в южните покрайнини на Москва, където работеше институт, описван в западни източници като център за изследвания в областта на ядрените въоръжения. Руските го сочеха като лаборатория по лазерна тематика и филиал на Курчатовския институт. Днес той работи под името ТРИНИТИ. Разработването на техническото решение беше одобрено през 1977 г. Подготовката в Москва започна две години по-късно, а самото устройство е инсталирано през пролетта на 1981 г.

В американски документи случаят може да се срещне под две различни обозначения: CKTAW в по-ранните сведения и GTTAW в разказа на Койл. Не става дума за две различни операции. CK и GT са последователни префикси с две букви, с които Лангли обозначава съветското направление, а тяхната смяна е рутинна мярка срещу компрометиране. В съветското контраразузнаване същата операция става известна под собственото кодово название БИЛЯРДНА ТОПКА.

Системата използва индуктивно прихващане – снемане на сигнала от електромагнитното поле около самия проводник, без целостта на кабела да бъде нарушена. Около екранирания сноп се поставя сензорна муфта, която не пробива обвивката и затова не оставя видима следа при рутинната проверка на линията. Сигналът постъпва от нея към метална кутия, заровена на около метър и половина от шахтата. Там има магнетофони с висок капацитет, приемо-предавател, управляваща електроника и собствено захранване, предвидено да работи между 4 и 6 месеца. Комплектът включва и датчик за намеса, който изпраща дистанционен сигнал при отваряне на укритието.

Преди това обаче е трябвало да се установи коя точно линия носи търсения трафик. Подземният колектор събира снопове от кабели с диаметър между 5 и 13 см, без външни белези, по които да се разбере какво пренася всеки един от тях. Първото проникване през 1981 г. е било разузнавателно: офицер слязъл през тесния вертикален вход, дълбок около 6 метра, свързал преносим анализатор с тегло от 11 кг и направил пробни записи от няколко линии. Материалът бил изпратен за обработка, а решението коя линия да бъде обхваната от муфтата е взето няколко месеца по-късно. Процедурата на място отнемала около един час и половина.

Мащабът на проекта личи от товара, който оперативният служител е трябвало да носи до шахтата. Раницата с оборудването е тежала 36 кг и според Робърт Уолъс и Кийт Мелтън, първият от които ръководи Службата за технически средства на ЦРУ, струвала близо 20 млн. долара – повече от 500 хил. долара / кг. По думите на Койл разработката на цялата система поглъща 40 млн. долара. Също толкова сериозна е подготовката: на полигон Фермата във Вирджиния е построено пълноразмерно копие на московския люк, а инструктори от Агенцията за национална сигурност обучавали оперативните служители как да извършват процедурата. Мястото било избрано след проучване на повече от 10 входа по Калужко шосе, преди екипът да се спре на един в зелена ивица с ширина около 15 метра.

Тъкмо необходимостта от периодично обслужване е структурната слабост на цялата система. Захранването издържа 4-6 месеца, а записите не се предават по въздуха – ролките трябва да се извадят ръчно. При такъв интервал са нужни 2-3 посещения годишно, което за 4-годишния период между поставянето през 1981 г. и прекратяването на операцията през 1985 г. значи около 10 излизания. Всяко едно от тях създава нов риск от разкриването на служител с дипломатически имунитет в район, който Второ главно управление на КГБ има всички основания да наблюдава. Технологията за 20 млн. долара осигурява достъп до трафика, но няма как да премахне нуждата от човешко присъствие на мястото.

Прикритието на Койл е изградено по такъв начин, че отсъствията му да не будят подозрение. В посолството той минава за втори секретар в политическия отдел, който отговаря за закупуване на литература, и обикаля книжарници из съветските републики, за да набави книги и издания за библиотеките и ведомствата в САЩ. Длъжността обяснява редовните му отсъствия и пътувания из страната, но не предполага оперативна роля. Отнема му шест месеца, за да изгради образа на незначителен чиновник, и още толкова, за да се убеди, че КГБ вече не го наблюдава постоянно и непрекъснато. Самият той определя тази преценка като същинското оперативно умение: КГБ разполага с огромни ресурси, но не може паралелно да следи всички дипломати от чуждестранните посолства. Затова ключовият въпрос не е как да се измъкнеш от постоянна „опашка“, а първо да установиш дали изобщо си следен в конкретния ден.

Съботата избира именно заради рутината. Двамата отдавна били изградили предвидим модел за съботния следобед – спорт, а след това миене на колата – който евентуалните наблюдатели в даден моемент просто да приемат за обичаен. В деня на операцията Койл и съпругата му стигнали до района, продължили пеша в гората и намерили люка. Цялото оперативно излизане продължава часове: до шахтата трябва да разкопаят укритието, да сменят ролките, да заровят всичко още веднъж и да заличат всички следи. Връщайки се към посолството, вече убедени, че не са засечени, пускат Born in the U.S.A. на Брус Спрингстийн на касетофона в колата.

Джан Койл участва като пълноправен участник в операцията. Двамата биват подложени на специализирана подготовка, включително почти цяла календарна година за обучение по руски език, и заедно са натоварени със задачата. Разликата между двамата е техният статут: тя работи за ЦРУ на непълно работно време. Койл получава 2500 долара бонус, а по-късно и Медал за заслуги на разузнаването (Intelligence Medal of Merit); за своето участие на същия ден Джан получава 74,50 долара след данъци. По-късно става щатен служител и служи близо 24 години. И размерът на бонуса, и сумата, платена на Джан, са известни от разказа на Койл и нямат потвърждение. Ако наистина са точни, контрастът между тях показва как службата тогава отчита и заплаща труда на съпруги, поемали реални оперативни задачи, без да заемат съответна щатна длъжност.

Руската версия за края на операцията е известна от мемоарите на генерал Рем Красилников, ръководител на контраразузнаването по американското направление към Второ главно управление на КГБ. Според него устройството е открито през лятото на 1985 г. в гората край Калужко шосе, което води до установяването на денонощно наблюдение на мястото с намерение да залови човека, който го обслужва. Засадата обаче била прекратена, тъй като датчикът за намеса вече бил подал сигнал и американците знаели, че някой е отварял укритието. Красилников описва техниката подробно, включително индуктивната муфта върху екранирания кабел, и посочва служителите от московската резидентура, които според него са обслужили оборудването. Койл е сред тях. Така ключов елемент от участието, описано от него 40 години по-късно, е потвърдено и от насрещната, съветска страна.

В основното западната хронология съвпада, но поставя първия признак за компрометиране по-рано. През пролетта на 1985 г. офицер от резидентурата регистрира сигнал за намеса, а извадените след това записи показват, че системата е спряла да работи. Операцията е прекратена. Американската версия за източника на компрометиране е очертана през август 1985 г. Тогава дезертирал полковник от КГБ Виталий Юрченко описва пред своите американски събеседници източник на КГБ, идентифициран като Едуард Лий Хауърд. През ноември Юрченко се връща в съветското посолство във Вашингтон и заявява, че е бил отвлечен, но версията за Хауърд вече е очертана. Хауърд е уволнен от ЦРУ през май 1983 г., след като при проверка с полиграф признава за употреба на наркотици, кражби и нарушения по време на своето обучение. До онзи момент обаче е преминал цялата подготовка за командировка в Москва, за която се готви, но в последния момент не е изпратен, включително упражненията в копието на люка. На 19 септември 1985 г. се измъква от наблюдението на ФБР в Ню Мексико, а през август 1986 г. Москва му предоставя убежище.

Общият извод се вижда в сравнението с други големи западни операции срещу кабелните комуникации в Съветския съюз. Три от тях приключват по същия начин. Берлинският тунел от 1955 г. е компрометиран от Джордж Блейк още през 1953 г. преди първата копка, но КГБ го оставя да работи, за да не разкрие агента си. Подводната операция в Охотско море бива разкрита, след като служителят на Агенция за национална сигурност Роналд Пелтън влиза в съветското посолство във Вашингтон през януари 1980 г. На следващата година спасителен кораб застава над точката и записващият модул изчезва от дъното. Мисията по кабела до Троицк, според западната версия, е компрометирана от лице, преминало подготовка на макета му. При трите случая техническата система работи, а пробивът идва отвътре.

Алтернативната версия също трябва да бъде взета под внимание, тъй като идва от самите руски източници. Красилников представя откриването като резултат от работа на контраразузнаването, въпреки че в руската публицистика е жив спорът дали конкретната информация е дошла от Хауърд, или от Олдрич Еймс, разкрит едва през 1994 г. Москва има очевиден интерес да приписва такива находки на своята ефективност, а не на информация, подадена от агент. Дори при най-благоприятния за тази версия прочит обаче Хауърд е знаел за операцията, а от септември 1984 г. поддържа контакт с КГБ – най-малко половин година преди да бъде активиран първият сигнал за намеса през пролетта на 1985 г.

Един от днешните функционални еквиваленти на кабела до Троицк лежи на морското дъно и играе ключова роля за пренос на несравнимо по-мащабни обеми информация. В рамките на публичния дебат защитата на подобна инфраструктура обикновено се разглежда преди всичко като физическа задача: патрули, сензори и наблюдение на корабния трафик. Опитът от четирите години под Калужко шосе показва защо тази сметка може да бъде непълна. Трите исторически случая не доказват, че човешкият фактор винаги има решаваща роля, но демонстрират как сложна и добре прикрита техническа система може да се обезсмисли от лице, което знае за нея.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.