Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Пилот на F-22 командва дрона YFQ-44A Fury в полет за първи път

🇺🇸✈️ Пилот на изтребител F-22 Raptor изпрати от кабината си нов план на мисията на придружаващия безпилотен самолет YFQ-44A Fury, който беше изпълнен в реално време от автономен софтуер. Така за първи път пилотиран изтребител на ВВС на САЩ даде задачи в полет на един от двата типа, които службата вече купува серийно по програмата за придружаващи бойни дронове (Collaborative Combat Aircraft, CCA). ВВС на САЩ и производителят Anduril Industries обявиха изпитанието на 16 октомври. По данни на компанията то е проведено през седмицата на 5 октомври от авиобаза „Едуардс“ в щата Калифорния, а неин говорител потвърди пред The War Zone, че това е първо такова изпитание за F-22 и предсерийния YFQ-44A.

Изтребителят и дронът излетяха поотделно от „Едуардс“ и се събраха във въздуха. „По време на полета пилотът на F-22 изпрати на YFQ-44A актуализиран план на мисията по тактически канал за данни и го поведе през оперативно значими маневри от кабината на пилотирания куотърбек“, гласи изявление на Anduril. Думата идва от американския футбол, където куотърбекът разпределя играта, и описва точно разделението на труда. „Пилотът на F-22 изпълняваше ролята на въздушен куотърбек и даде тактически указания от високо ниво на един YFQ-44A“, пише в съобщението до пресата на ВВС. „Автономният софтуер на борда тълкуваше и изпълняваше тези указания в реално време, извършвайки динамични маневри и симулирани бойни задачи.“ Пилотът следователно не го води с ръчка от разстояние: той казва какво трябва да се направи, а софтуерът сам решава как. Полетът продължи няколко часа, заяви вицепрезидентът на Anduril по автономната авиация Марк Шушнар.

Полетът затваря последното звено във веригата, изграждана от Fury от самото начало на годината. През септември Anduril разкри, че апаратът е летял във формация с изтребители F-35 по време на учение през юли с Експерименталното оперативно звено (EOU) на ВВС на САЩ, базирано в авиобаза „Нелис“, Невада, но изрично уточни, че пилотите на F-35 не са му подавали команди във въздуха. Пак през юли YFQ-44A изстреля първата бойна ракета в историята на CCA, ракета въздух-въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, по симулирана цел над пустинята Мохаве. Fury вече беше показал, че може да лети редом с пилотирани самолети и да носи и изстрелва оръжие. Сега пилот във въздуха му задава и какво да прави.

F-22 не за първи път командва дрон. През октомври 2025 г. над полигона в Невада General Atomics проведе със свои средства, заедно с Lockheed Martin и L3Harris, демонстрация, в която пилот на F-22 насочваше реактивния дрон MQ-20 Avenger през хипотетична бойна мисия; компанията я обяви на 17 ноември 2025 г. MQ-20 обаче е заместител, на който General Atomics изпитва софтуера за CCA, а не самолетът, който ВВС ще въведат в строя. Новото е, че сега F-22 води самия тип от поръчката и изпитанието е на ВВС на САЩ, а не частна инициатива. В него взеха участие 412-о изпитателно крило от „Едуардс“, 422-ра ескадрила за изпитания и оценка, 309-а група за софтуерно инженерство, EOU, програмна служба на F-22 и отделът по софтуер, автономия и съвместни действия на CCA.

F-22 ще води първи придружаващи дронове след въвеждането в строя. През юни ВВС възложиха на General Atomics и Anduril договори за разработка и серийно производство на FQ-42A и FQ-44A, обозначенията без буквата Y, която в американската система отбелязва прототип; през септември типовете получиха имената Vengeance и Fury. Целта е поне 500 дрона от първия етап на програмата до 2032 г. и около 1000 на няколко етапа. Таванът на цената е 20 млн. долара на брой без сензорите и въоръжението, пише Air & Space Forces Magazine. Първите трябва да бъдат въведени в строя около края на десетилетието, а вторият етап може да донесе и изцяло различни типове.

Как точно е бил оборудван F-22, засега няма информация. В бюджетни документи службата е предвиждала за целта „таблети, кабели и свързаните с тях материали“, а досегашната работа по интерфейсите в кабината се концентрира върху сензорни устройства, подобни на таблет. Lockheed Martin, производителят на F-22 и F-35, разработва системите за управление и за двата изтребителя. Въпросът за натоварването продължава да е отворен, защото в едноместния F-22 пилотът сам води въздушен бой и следи тактическата обстановка, а сега трябва да ръководи и безпилотния си партньор. В последното изпитание той имаше един Fury, а ВВС предвиждат всеки да води няколко едновременно, като формация.

Ръководството на ВВС представи резултата като доказателство за темпа. Министърът Трой Мейнк заяви, че постижението демонстрира какво е възможно, когато службата и индустрията са обединени от общата цел „да доставяме способности на бойците с безпрецедентна скорост“. Началникът на щаба ген. Кенет Уилсбак беше по-кратък: „Този полет показва силата на съвместните действия между пилотирани и безпилотни самолети и предимството, което те дават на нашите бойци. Трябва да изпитваме често, да се учим бързо и да даваме на командирите това, от което имат нужда, когато имат нужда.“ Шушнар нарече програмата CCA на ВВС „най-бързо развиващата се и най-зрялата“ в света и прогнозира, че първа ще въведе в строя такъв вид формации.

Резултатът засяга и флота, и морската пехота, защото техните програми за придружаващи дронове вървят в тясна координация с тази на ВВС. Морската пехота иска да получи първите MQ-58, вариант на Kratos XQ-58 Valkyrie с колесник за излитане от писта, през 2029 г. и да ги съчетае със своите F-35. На 31 август 2026 г. Командването на военноморските авиационни системи (NAVAIR) пусна искане за информация за прототип по първия етап от програмата на флота, с изисквания, което го приближава го до тежък ударен безпилотен самолет.

Следващата проверка е през декември, на учението Emerald Flag, където Fury и Vengeance за първи път ще действат в голяма група пилотирани самолети. „Още не сме провеждали истинско мащабно учение с тях. Първото ще е Emerald Flag“, каза през септември подполковник Линдън Бартлет, директор на операциите на EOU. Последният полет доказа, че един F-22 може да дава задачи на един Fury по предварително подготвен сценарий. Не успя да докаже, че пилот в едноместен изтребител ще води цяла група в оспорвано въздушно пространство, без да се претовари, нито че Raptor ще командва по същия начин Vengeance, за което планът засега не е ясен. При сегашния темп ВВС вероятно ще удържат графика за първите оперативни CCA около края на десетилетието. Прогнозата би получила потвърждение, ако догодина един F-22 поведе паралелно няколко Fury и Vengeance и ако службата избере основен доставчик на автономния софтуер за изпълнение на мисията за първия етап до лятото на 2027 г.

Американски самолети-цистерни прелитат над Атлантика, Пентагонът готви нови удари по Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 ВВС на САЩ прехвърлят самолети-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker през Атлантическия океан, докато Пентагонът довършва своя план за подновяване на ударите по Иран. Най-малко 28 такива машини кацнаха в авиобази в Европа и Близкия изток през последните 72 часа.

Хронологията на платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 показа интензивни полети. На картата са отбелязани четири KC-135 с позивни REACH, използвани от самолетите на Командването за въздушна мобилност на ВВС на САЩ: два от тях са излетели от Кокомо в Индиана, един от Топика в Канзас и един от Солт Лейк Сити в Юта. Те пресичат океана и навлизат във въздушното пространство над Германия и Франция, а единият продължава в югоизточна посока към Южна Италия и Средиземно море. Израелското издание JFeed описва придвижването именно така: позовавайки се на източници в Пентагона, той пише, че в Близкия изток се връщат танкери, изтеглени в САЩ през последните месеци.

Самата подготовка е описана от 3 големи издания в САЩ. На 7 октомври The Atlantic съобщи, че Белият дом е поискал от Пентагона планове за удар по Ислямската република преди междинните избори на 3 ноември. Ден по-късно The New York Times ги описа: кратка и интензивна кампания с продължителност около 72 часа срещу ракетния и дроновия арсенал, който Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) съумя да възстановил до голяма степен, както и срещу неговите енергийни обекти и командни пунктове. По данни на Axios Пентагонът е наредил на Централното командване на САЩ (CENTCOM) да довърши подготовката за възможно подновяване на мащабните бойни действия, без да определя дата.

Други маневри в района на Европа сочат в същата посока. На 8 октомври самолетът за електронна война EA-37B Compass Call прелетя от Рамщайн в Германия до Суда на остров Крит, съобщи ItaMilRadar. Според NYT през идните седмици в региона се очакват 3 самолетоносача. Тежките бомбардировачи обаче поеха в обратна посока. В началото на октомври всички, разположени в британската база Феърфорд, се прибраха в САЩ – по данни на NBC News най-малко 12 машини. Двама от събеседниците на NBC обясниха решението с опасения от ирански дронове, а Тръмп каза, че не иска да изкушава „врага“. Техеран е разглеждал базите в Европа като възможни цели и преди: през август Financial Times писа, позовавайки се на двама източници в Иран, че режимът е оценил като възможни цели американски бази в държави като България.

На този фон Тръмп даде собственото си обещание. „Няма да атакуваме Иран в нито един момент преди междинните избори в САШ на 3 ноември“, писа Тръмп в Truth Social на 8 октомври и допълни, че морската блокада на иранските пристанища ще остане „в пълна сила“. Служител на Белия дом уточни пред CBS News, че президентът „разполага с всички възможности по всяко време“. Обещанието отлага удара, не го отменя: според The Wall Street Journal още в края на септември Тръмп е казал на съветниците си, че очаква ударите да бъдат подновени след изборите. Дипломацията междувременно не напредва. На 11 октомври иранските държавни медии определиха като недостатъчен отговора на Вашингтон на иранското предложение за отваряне на Ормузкия проток. Отговорът е предаден чрез катарски посредници.

Придвижването на самолетите-цистерни е сред първите видими признаци на такава подготовка, защото от тях зависи обсегът на изтребители и бомбардировачи. Над океана те преминават с включени транспондери и се виждат в гражданските системи за проследяване. Подобно придвижване през Атлантика предхождаше удара по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. и началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел на 28 февруари 2026 г. Над две дузини KC-135 и по-новите KC-46 Pegasus бяха прелетели от бази в САЩ до Морон в Испания, Рамщайн и други европейски бази към 16 юни 2025 г. 6 дни по-късно операция „Полунощен чук“ порази ядрените обекти във Фордо, Натанз и Исфахан. През февруари ролята на възлова база за трансатлантически полети пое Лажеш на Азорските острови. На 23 февруари външният министър на Португалия Паулу Рангел потвърди „по-интензивно използване“ на базата от американски самолети в последните седмици, а 5 дни по-късно САЩ и Израел започнаха войната с операцията „Epic Fury“. Днес португалската прокуратура проверява употребата на Лажеш по жалба на Левия блок, а на 9 октомври премиерът Луиш Монтенегру заяви в парламента, че „съдебната власт не бива да прави политически оценки“.

България вече участва в тази логистична подкрепа. На 22 юли Народното събрание разреши разполагането на до 8 цистерни KC-135 и 250 американски военнослужещи в авиобаза „Безмер“ край Ямбол от 24 юли до 1 октомври, в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Само ден по-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи предупреди, че разполагането ще направи страната съучастник в това, което Техеран нарича „агресия и военни престъпления“. На 31 юли реално пристигнаха два танкера, които отлетяха на 21 август. Министърът на отбраната Димитър Стоянов увери, че докато са били в „Безмер“, тези машини не са изпълнили нито един полет в южна посока – твърдение, което не издържа дори елементарна проверка. Разрешението изтече на 1 октомври и към днешна дата няма публична информация за повторно искане от американска страна.

Вашингтон обмисля и втори фронт освен Иран. На 10 октомври Ансар Аллах, движението на хутите в Йемен, поразиха пътнически терминал на летище „Крал Халид“ в Рияд. Саудитските власти съобщиха за най-малко 12 загинали и 309 ранени, а държавният секретар Марко Рубио потвърди, че сред убитите има американски гражданин. Попитан дали САЩ ще се включат в операция на Саудитска Арабия срещу хутите, президентът Тръмп отговори: „Може. Ще го обмислим.“ На следващия ден летището беше ударено отново.

Сравнението показва, че полетите на танкерите вероятно са част от подготовката, описвана NYT и Axios. Те съвпадат по време с разработката на вариантите за удар, поискани от Белия дом, а част от тях продължават към Средиземно море, а през юни 2025 г. същия въздушен мост беше активен броени дни преди началото на ударите. Има признаци и в подкрепа на алтернативни обяснения. На 13 октомври в Италия беше дадено началото на ежегодното ядрено учение на НАТО Steadfast Noon с участието на 17 страни, за което алиансът изрично заявява, че не е свързано с настоящите събития. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса войната е струвала на САЩ поне 81 загубени или повредени самолета и дронове, сред тях 7 броя KC-135, така че част от прехвърлянето е възможно да компенсира загубите. Танкерите биха обслужили и възможен удар срещу хутите, а обещанието на Тръмп оставя възможност разполагането да служи преди всичко като натиск върху Техеран до 3 ноември.

📸 Снимка: 97-мо крило на Командването за въздушна мобилност на тренировка с мащабно разгръщане на авиационна техника във военновъздушна база „Алтъс“, Оклахома с цел симулиране на масова евакуация на самолети при извънредна ситуация. По време на учението от базата излетяха общо 10 въздушни цистерни KC-135 Stratotanker, 10 транспортни самолета C-17 Globemaster III и 4 въздушни цистерни KC-46 Pegasus. Провеждането на подобни учениея изисква координация между множество звена в базата и съвместните усилия на целия екип. (97th Air Mobility Wing Public Affairs)

Американските бомбардировачи напуснаха RAF Fairford седмица след арестите край базата

🇺🇸✈️🇬🇧 ВВС на САЩ изтеглиха от британската авиобаза RAF Fairford всичките си бомбардировачи. На 4 октомври 2026 г. от нея излетяха последните 12 броя B-1B Lancer, а Пентагонът потвърди, че всичките бомбардировачи, разположени там, са се завърнали в базите си в САЩ. Изтеглянето дойде седмица след ареста на петима мъже край базата,  заподозрени в подготовка на терористичен акт, но причина не беше обявена от Пентагона. Изтеглянето беше потвърдено пред Associated Press от представител на ведомството, говорил при условие за анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса. Първо го съобщи The Wall Street Journal.

Официалното изявление е кратко. Мерките за оперативна сигурност не са позволявали придвижването на самолетите и силите да бъде потвърдено в реално време, но сега ведомството може да признае, че всички бомбардировачи, разположени във Fairford, са се върнали в базите си в САЩ. Бомбардировъчната авиация, включваща B-1, B-2 и B-52, остава готова да нанася прецизни удари навсякъде по света, включително чрез операции с излитане и кацане в континенталната част на САЩ. Пред CBS News говорител на Пентагона преди това заяви, че бомбардировачите действат рутинно по света в подкрепа на глобалната бойна готовност.

Анонимен американски представител пред CNN представи случая по друг начин: бомбардировачите са върнати след неуточнена нова заплаха, дни след арестите. Той я нарича „реален инцидент“ и отбелязва, че е необичайно армията да ги връща в САЩ, вместо да ги премести към друга база в региона. The New York Times, цитирайки две американски официални лица, писа, че всичките 12 единици B-1B са изтеглени, след като командирите са получили нови предупреждения за ирански заговор срещу базата. Решението е било толкова спешно, че част от самолетите и екипажите са излетели, докато самолетите-цистерни за тяхното съпровождане още са били вдигани по тревога. Според един от източниците на вестника новите сведения са част от същите предупреждения, получени още през септември, но през това време подробностите са се увеличили, а усещането за спешност се е засилило през последните 24 часа преди изтеглянето. Пентагонът не потвърждава тази връзка.

Феърфорд в Глостършър, на около 160 км западно от Лондон, от десетилетия приема бомбардировачи на САЩ във времена на конфликти в Близкия изток. Обектът е оперативна база на Командването за глобални удари на ВВС, което управлява далекобойните удари. Наблюдатели от Military Air Tracking Alliance (MATA), общност, проследяваща военния въздушен трафик по публични данни, са отчитали десетки B-52 и B-1B, действали оттук от първите дни на войната срещу Иран. Според преброяването на MATA през Феърфорд са минали 29 различни бомбардировача. В разгара на операцията Epic Fury срещу Иран там са били около две дузини: приблизително 18 B-1B, свръхзвукови самолети само с конвенционално въоръжение, и шест B-52H. Шестте B-52H са си заминали още преди месеци, а B-1B са намалели от около 18 на 12. Според UK Defence Journal поне три от последните 12 са кацнали в Южна Дакота до края на 4 октомври. Част от самолетите са пристигнали във Fairford само дни преди 4 октомври при обичайна ротация, с която САЩ поддържат присъствие на B-1 в предни бази в Европа. B-1B оттук летяха срещу ирански цели през март и отново в края на юли. Лондон допусна през март американските операции от Fairford само с ограничена отбранителна цел, а Техеран е заявявал през юли, че всяка база, от която се удря територията му, е законна цел.

Арестите започнаха на 27 септември. Рано сутринта полицията в Глостършър получи сигнал за подозрителни превозни средства край базата, обяви сериозен инцидент в базата и задържа петима британски граждани от Лондон, всички на двайсет и няколко години. Първоначално подозрението беше за нарушения на Закона за взривните вещества, а после за подготовка на терористични актове. В три превозни средства нямаше взривни устройства, но беше открито количество бензин. Петимата бяха освободени под гаранция. Ръководителят на контратерористичната полиция помощник-комисар Лорънс Тейлър е заявявал, че разследващите проверяват дали нарушенията са извършени от посредници или от лица, действали съзнателно или несъзнателно от името на чужда държава. На 1 октомври полицията задържа шести мъж: 25-годишен мъж с британско и иранско гражданство, арестуван в лондонския район Уестминстър по подозрение в подготовка на терористични актове по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Претърсени бяха два имота, а на 3 октомври полицията съобщи, че и той е освободен под гаранция. Старшият национален координатор на контратерористичната полиция Вики Ивънс определи разследването като изключително сложно и каза, че екипите проверяват всички възможни насоки, включително участие на чужда държава.

Британското правителство посочи Иран по-очевидно от полицията. Премиерът Анди Бърнам сподели пред BBC на 30 септември, че има силни индикации за иранско участие, но не обясни какво са били замисляли задържаните и на какво се основава подозрението. Иранското посолство в Лондон отхвърли обвинението като необосновано и злонамерено, а външният министър Абас Арагчи написа в X, че обвиненията са били отправени към погрешния адресат. Иранските държавни медии съобщиха на 1 октомври, че Иран е извикал британския посланик, а заместник-министърът на външните работи Маджид Тахт-Раванчи го е призовал да преразгледа своя подход към Иран. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред Fox News, че в случая има намеса на чужд субект, без да дава подробности. Тръмп разкритикува освобождаването на петимата и каза, че той не би постъпил така.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също твърди, че страната му има роля в случая. В интервю за Daily Mail, публикувано на 3 октомври, той твърди, че Израел е предал на Обединеното кралство разузнавателни данни за нападение, подготвяно с иранска подкрепа, и че то е осуетено. Интервюто е посветено главно на британската забрана за търговия със стоки от селищата на Западния бряг и частичното оръжейно ембарго срещу Израел, а Нетаняху казва, че не е разговарял с Бърнам, който е на поста от два месеца. Публично от Даунинг Стрийт 10 не са потвърждавали израелска роля. Какво точно представлява заплахата, довела до изтеглянето на самолетите, и дали е свързана с арестуваните, не е обявено. Британското министерство на отбраната отказа коментар пред CNN, а към 5 октомври никой от задържаните не е обвинен.

САЩ открито обсъжда нови удари по Иран, въпреки първоначалните обещания на Тръмп, че кампанията ще продължи няколко седмици. Според The Wall Street Journal от 25 септември, получени от официални лица в САЩ, той е отхвърлил иранското предложение за 7-дневно примирие и е казал на съветниците си, че смята да поднови бомбардировките след изборите за Конгрес на 3 ноември. Предложението предвижда отваряне на Ормузкия проток и подновяване на ядрените преговори срещу вдигане на блокадата на пристанищата на Иран. Тръмп се колебае да поднови големи бойни действия отчасти защото иска да запази свитите запаси с боеприпаси за други случаи. На 3 октомври пред журналисти той заяви, че предстоят решения за Иран и че въпросът е дали ще бъде по лесния, или по трудния начин. Примирието от април и меморандумът от юни не издържаха: на 10 юли Тръмп обяви примирието за приключило, а от началото на септември двете страни отново си разменят удари. Към региона пътуват ядреният самолетоносач USS Theodore Roosevelt, както и амфибийната група на USS Makin Island с над 7000 моряци и 2000 морски пехотинци. Според американски представител това може да доведе до три самолетоносача в региона още до края на октомври. Пентагонът изтъква, че ВВС могат да нанасят удари и от континенталната територия на САЩ. Към 5 октомври нито той, нито британското министерство на отбраната са обявили кога, ако изобщо, бомбардировачите ще се върнат във Fairford.

МиГ-23 без пилот прелетя 900 км и падна върху къща в Белгия

🇷🇺✈️🇧🇪 Съветски изтребител МиГ-23М без пилот прелита около 900 км над Полша, Източна и Западна Германия и Нидерландия, когато в 10:37 ч на 4 юли 1989 г. се разбива в къща в белгийското градче Белегем, убивайки студента по информатика Вим Деларе. Изтребителят излита малко след 9 ч. от авиобаза Багич, разположена недалеч от балтийското крайбрежие на Полша, а пилотът му напуска кабината около 40 секунди по-късно, убеден, че двигателят е отказал. The Aviationist припомни за този необичаен инцидент от края на Студената война в материал от 29 септември 2026 г. Клюовите  факти се потвърждават от репортажите на The New York Times и UPI през юли 1989 г.

Полковник Николай Скуридин излита на тренировъчен полет с изтребител МиГ-23М с бордов номер 29 от 871-ви изтребителен авиационен полк. Той има изменяема стреловидност на крилото, кодово название на НАТО Flogger-B и един двигател Туманский Р-29. Около 40 секунди след излитането се чува силно хлопане откъм лявата страна, форсажът (допълнителното изгаряне на гориво зад турбината за по-голяма тяга) се изключва, оборотите започват да падат и изтребителят започва бързо да губи скорост. Скуридин стига до извода, че двигателят е отказал. Според разказа му пред журналисти на 6 юли 1989 г. наземният контрол му дава нареждане да се катапултира, а той обръща самолета към морето. Катапултирането се извършва на около 100 метра височина и Скуридин оцелява.

МиГ-ът обаче не пада. Според бордовия самописец, цитиран в статия по случая в руската Уикипедия, около 6 секунди след катапултирането двигателят отново набира обороти. Машината, олекотена от отсъствието на пилот, на катапултното кресло и на фонара на кабината, спира да снижава, а системата за автоматично управление я стабилизира. Изтребителят започва да се изкачва със зададения при излитане курс на запад, системата за опознаване „свой–чужд“ е включена, което му позволява да прелети над Полша и ГДР, без да бъде спрян. Официално потвърдена причина за отказа на двигателя в цитираните източници няма; статията отбелязва само, че двигателят е ремонтиран 5 пъти през последната година.

Радарите на НАТО засичат МиГ-а около 9:40 ч. с навлизането му във въздушното пространство на Западна Германия. ВВС на ФРГ го потвърждават при Данненберг в Долна Саксония, на около 100 км югоизточно от Хамбург. По данни на НАТО МиГ-ът лети със 400 възела (около 740 км в час), а според говорител на ВВС, височината на полета е 12 км. От авиобаза Сустерберг в Нидерландия във въздуха вдигат два изтребителя F-15C Eagle на 32-ра тактическа изтребителна ескадрила на ВВС на САЩ, по-известна като Wolfhounds, с капитаните Дж. Д. Мартин и Бил Мърфи. По разказа на самата ескадрила Мартин и Мърфи първо мислят сигнала за тревога за шега на дежурния ръководител на полетите, но излитат, стигат 10,6 км височина и преминават на свръхзвукова скорост, а МиГ-ът се издига до над 12 км. Малко след 10:00 ч. го достигат, само за да открият, че кабината му е без фонар и без пилот. Говорителят на Втората съюзна тактическа авиация (2 ATAF) на НАТО Райнер Оте предполага, че американците са доста изненадани да видят „МиГ-кабриолет със свален покрив“.

Белгийският министър на отбраната Ги Коем казва, че пилотите са имали право да го свалят, ако неговият курс застраши гъсто населен район. Както ескадрилата описва разрешението, то им позволява да заредят оръжията и да стрелят само ако преценят, че така ще причинят по-малко щети на земята, отколкото ако го оставят да падне сам. Според Коем американците виждат, че МиГ-ът няма ударно въоръжение като ядрени бомби, и оставят да лети с надеждата, че ще падне в Ламанша. МиГ-ът обаче не поема към Ламанша, а към Белгия и Северна Франция. Във Великобритания е приведен в готовност дежурен изтребител Phantom FGR2 на Кралските военновъздушни сили (RAF), а френските ВВС също преминават в готовност, тъй като курсът сочи към Лил. Пилотите решават помежду си, че ако сметнат, че МиГ-ът ще стигне града, ще стрелят преди границите му. Това не се налага: горивото свършва и МиГ-ът започва плавно да снижава.

В 10:37 ч МиГ-23М се разбива в къща край шосето на границата между Белегем и Коойгем, на 5–10 км от френската граница. Вим Деларе е сам вкъщи: баща му е на работа, а майка му пазарува, а той загива при удара. Опашката със съветската червена звезда остава да стърчи от развалините. Двата F-15 остават над мястото още 10–15 минути и се завръщат в Сустерберг с минимален запас гориво.

ТАСС съобщава още в деня на катастрофата, че летецът е бил принуден да напусне машината над полска територия заради неизправност в нейната техническа система, че е жив и съветската страна се свързва с държавите, над които е прелетял самолетът. Говорител на белгийското министерство на отбраната заявява на същия ден, че пилотът не е намерен и не е ясно къде се е катапултирал. Според руската статия, която се позовава на публикация във вестник „Красная звезда“, в 10:00 ч. около 20 минути след като радари на НАТО вече следят МиГ-23М, генерал-майор Валерий Огнев, изпълняващ длъжността командващ на авиацията на Северната група войски, докладвал на командването на ВВС, че самолетът се е разбил в Балтийско море и не е причинил щети. На 5 юли министърът на външните работи Марк Ейкенс привиква съветския посланик Феликс Богданов. Ейкенс заявява, че през цялото време на полета от съветска страна не е дошла нито дума предупреждение, и отбеляза забавяне при потвърждението дали на борда няма ядрен или токсичен товар. Според данни на NYT от 6 юли МиГ-ът е носел конвенционално оръжие.

Инциденти със самолети, продължили да летят след напускането на пилота, е имало неведнъж в миналото. На 2 февруари 1970 г. пилот на американски изтребител F-106A Delta Dart се катапултира над щата Монтана след като самолетът му влиза в плоска спирала; олекотена, машината излиза от нея и каца по корем в снега край Биг Сенди с минимални щети. На 4 май 1972 г. британски летец на Harrier GR.1 на RAF се катапултира след попадане на птица във въздухозаборника, а самолетът се разбива край Хютен в Западна Германия. На 6 юли 1979 г. летец на Hunter F.6A се катапултира над Атлантическия океан край Корнуол заради отказал двигател, а машината се вклинява в процеп между две сгради в Тинтагел, като по чудо без жертви.

Случаят в Белгия идва по-малко от месец след катастрофата на съветски изтребител МиГ-29 на авиошоуто в Париж на 8 юни 1989 г. И тогава пилотът остава невредим след успешно катапултиране. NYT отбеляза, че с инцидента в Белгия е вторият МиГ, разбил се в Западна Европа за месец. Малко повече от четири месеца по-късно, на 9 ноември 1989 г., падна Берлинската стена.

Михаил Горбачов, който по това време е на посещение във Франция, заявява пред журналисти в Париж, че съветският посланик в Белгия се е извинил и се ангажира да бъде платено обезщетение на семейството на жертвата. На 6 юли 42-годишният Скуридин отбелязва по време на пресконференция, че е изпратил писмо до семейството на загиналия, и изразява съжаление за смъртта на младия белгиец. Властите разрешиха на съветската страна да прибере останките 10 дни след катастрофата, тъй като белгийското разследване вече е приключило, а Москва заплаща обезщетение в размер на 25 млн. белгийски франка (685 000 долара по курса от онова време).

Петима задържани край RAF Fairford по подозрение в подготовка на терористичен акт

🇬🇧🚨 Британската антитерористична полиция задържа петима мъже край RAF Fairford, авиобазата в Глостършър, от която американски бомбардировачи излитат за нанасяне на удари срещу Иран, по подозрение в подготовка на терористичен акт. Сигналът е подаден малко след полунощ от жители на съседното село Уелфорд, които забелязали три бели буса. Мъжете първо бяха арестувани по Закона за взривните вещества, след което по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Армейски сапьори още изследват превозните средства, а разследващите не съобщават дали там е имало взривни вещества.

Хронологията е изложена в изявление на полицията за борба с тероризма, която води разследване. Около 00:45 ч. тя получава сигнал за три подозрителни превозни средства, за които по всичко личеше, че пътуват към базата. Около тях е отцепен район с радиус 400 метра. Докато трае огледът, близо 85 домакинства са били евакуирани и временно настанени в близък спортен център. „Разследването се намира в ранен етап и петимата мъже остават в ареста. Работим в тясно сътрудничество с партньорите си, за да изясним всички факти“, заяви заместник помощник-комисарят Вики Евънс, старши национален координатор на полицията за борба с тероризма. Полицията на Глостършър обяви режим за действие при голям инцидент, при който всички спешни служби работят под общо ръководство, но още на сутринта увери, че счита ситуацията за овладяна.

Операцията не е започнала по разузнавателни данни, съобщи агенция Press Association, т.е. следователите не са предварително наясно с готвения заговор. Помощник-главният полицай на Глостършър Ричард Окоун също каза пред CNN, че арестите са били извършени след сведения на местни жители. Джулиан Тъдсбъри, който от 30 години живее в Уелфорд, разказа, че трите буса са спрели в средата на селото и една жителка веднага е подала сигнал. „Явно са звънели на полицията на базата, но никой не вдигна. Телефонът просто звънеше, затова тя набра 999“, каза той. Друга жителка чула хеликоптери над селото около 2 ч. през нощта, а около час по-късно пристигнали и машините на сапьорите, разказа тя пред CNN.

Кадри, заснети от въздуха и излъчени от BBC и Sky News, показаха робот за обезвреждане на бомби между трите бели буса, спрели в горичка край Fairford. Задните врати на два от тях са отворени, а около тях лежат големи черни предмети. Потребителят InsiderGeo в X посочи, че единият бус носи надпис FUEL2YOU с лого в червен цвят, докато превозните средства на фирмата за доставка на гориво FUEL2U са в зелено. Надписът не е коментиран официално. Конфискуваните материали се изследват, за да се установи колко са опасни и дали технически биха могли да бъдат използвани за атака, пише The Guardian. Самоличност на задържани не е оповестена, както и мотивът им, а никой официално не е потвърдил, че целта е била авиобазата.

Охраната около RAF Fairford е засилена още преди тази нощ. Съобщенията, за които Frontline Monitor писа по-рано днес, се появиха вечерта на 26 септември, около 4 часа преди обаждането, в профила DefenceGeek и публикации на журналиста Кристофър Шарп. Според тях базата е преминала FPCON Delta – най-високата степен, с която Пентагонът определя защитата на военните си обекти срещу терористична заплаха. На 27 септември Press Association също съобщи за Delta във Fairford и за Charlie, следващата по строгост степен, в RAF Lakenheath в Съфолк. ВВС на САЩ не потвърдиха нивото и повториха, че от съображения за оперативна сигурност не обсъждат конкретни мерки. Местна жена, която живее край Fairford от 50 години насам, заяви пред агенцията, че на всички входове са поставени „много тежки машини“, като зад някои от тях и „огромни бетонни стени“, включително на пътя за Уелфорд. Друг жител описа пред CNN седмицата преди арестите с думите „като град призрак“.

Според Министерство на отбраната на САЩ Delta се въвежда при атака в района или при информация за непосредствено предстоящо действие срещу конкретен обект. Британските полицаи обаче са научили за бусовете от жителка на селото, чието обаждане до охраната на базата по думите на Тъдсбъри остава без отговор. Съобщенията от 26 септември не засягаха само Fairford. Същата вечер, по наблюдения, цитирани от популярното издание The Aviationist, хеликоптер на Източноанглийската въздушна линейка е получил отказ за прелитане през контролираната военна въздушна зона на RAF Mildenhall. Засилената охрана беше засегнала в повече от една американска база в Обединеното кралство, а не само онази, край която бяха открити бусовете. Нито ВВС на САЩ, нито британските власти са обяснили какво е предизвикало мерките.

Министърът на отбраната Уес Стрийтинг заяви, че „можем да сме спокойни, че ситуацията се овладява“, и точно затова екипите за спешно реагиране и въоръжените сили са в денонощна готовност. Говорител на правителството съобщи, че премиерът Анди Бърнам получава информация за развитието, и отказа други коментари, докато разследването продължава. Говорител на ВВС на САЩ заяви, че 501-во крило за бойна поддръжка, което отговаря за американското присъствие във Fairford, „остава бдително и ще предприеме нужните мерки, за да гарантира безопасността и сигурността на американските военнослужещи, цивилни служители, подизпълнители и техните семейства“.

RAF Fairford е база на Кралските ВВС и ключова точка за разполагане на стратегически бомбардировачи от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) в Европа, където неведнъж са пребивавали B-52H Stratofortress и B-2 Spirit. През март Даунинг Стрийт 10 разреши на САЩ да я използват за удари по ирански ракетни обекти, атакуващи корабите в Ормузкия проток, и оттогава оттам срещу Иран са летели B-1B Lancer и B-52H. На 23 юли Революционната гвардия посочи Fairford поименно и обяви, че „всяка база, използвана за нахлуване на иранска територия, е наша законна цел“. Следователите извършват проверка Иран ли стои зад евентуален заговор или друга държава, но източници от службите споделиха пред The Guardian, че нито една версия не може да бъде изключена. Британските власти не са свързали задържаните лица с конкретна държава. Нивото на терористична заплаха в Обединеното кралство е на ниво „сериозно“ от 30 април, което означава, че атака е „много вероятна“.

В Германия продължават разследванията по два случая с дронове край летища. През нощта срещу 4 август в охраняемата зона на летище Лайпциг/Хале, до украински транспортен самолет Ан-124, беше открит дрон с експлозив от военен клас, а на 1 септември федералното правителство обяви, че отговорност носи Русия. В средата на септември фермер намери разбит дрон край авиобаза Вунсторф в Долна Саксония, където са базирани транспортните самолети A400M на Бундесвера. По данни на NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung от 22 септември на няколко метра от останките е открито вещество, което следователите смятат за взривно. Конструкцията на дрона има съществени прилики с тази на дроновете от Лайпциг, а поне една негова част е отпечатана на 3D принтер. Същите неназовани следователи обаче допускат, че апаратът е лежал там до две години, като за момента не е установена връзка между двата случая. Не е установена и връзка между германските разследвания и арестите край Fairford.

Законът за тероризма позволява петимата да бъдат задържани до 14 дни без повдигнати обвинения. В този срок експертизата трябва да покаже дали в бусовете е имало взривни вещества, годни за нападение, а ако бъде повдигнато обвинение, в него ще бъде посочена и целта. Потвърждение от ВВС на САЩ за степента на охрана вечерта на 26 септември би показало дали американското командване във RAF Fairford е очаквало конкретна заплаха, с която полицията на Глостършър не е била наясно. Дотогава официално трите буса са свързани с RAF Fairford само чрез посоката, в която според антитерористичната полиция са пътували.

ВВС на САЩ не коментират съобщенията за FPCON Delta в RAF Fairford

🇺🇸🚨🇬🇧 Непотвърдени съобщения от 26 септември твърдят, че британската авиобаза RAF Fairford в Глостършър е преминала в режим FPCON Delta – най-високата от петте степени (Normal, Alpha, Bravo, Charlie и Delta) в системата на Пентагона за защита на военните обекти от терористични заплахи. От там тежки бомбардировачи B-1B Lancer участват във въздушни удари по цели в Иран. Според същите публикации в RAF Lakenheath в Съфолк е въведена степен Charlie, непосредствено под Delta; за RAF Mildenhall е посочена единствено такава възможност. ВВС на САЩ нито потвърдиха, нито отрекоха: говорител отговори, че от съображения за оперативна сигурност няма да обсъжда конкретни мерки.

Съобщението тръгна от профила DefenceGeek в X. Авторът му следи военни полети, основател е на групата за разузнаване от открити източници (OSINT) MATA и старши редактор в UK Defence Journal, но се позовава на собствени източници. Според публикацията хората, които снимат самолетите край оградата, отчитат, че мерките за сигурност са „значително засилени в сравнение с последните 7–8 месеца“. Посоченият период приблизително съвпада с времето от пристигането на бомбардировачите в началото на март. Delta и Charlie авторът предава само като „съобщения“, а за Mildenhall сам добавя „възможно“. Друго сведение от място е публикация във Facebook, чийто автор пише от Fairford, че полицията току-що им е съобщила за код „stay safe“, и пита дали някой е наясно с причината. Публично обяснение от полицията на Глостършър към 27 септември няма.

Коментара на ВВС на САЩ публикува журналистът Кристофър Шарп, основател на вестник Liberation Times и сътрудник на Daily Mail. „Запознати сме с текущите съобщения. От съображения за оперативна сигурност няма да обсъждаме конкретни мерки за защита на силите“, заяви говорителят. Останалата част от отговора, според която 501-во крило за бойна поддръжка, отговорно за Fairford, „остава бдително“ и постоянно прави оценка какви мерки да въвежда или променя, повтаря дума по дума изявлението на крилото пред BBC от 17 март. Тогава поводът бяха параваните и затворените пътища около Fairford, въведени заради наплива от наблюдатели на самолети в първите седмици на войната.

Базите в Съфолк имат собствен прецедент. В Lakenheath е разположено 48-о изтребително крило с F-35A и F-15E, докато в Mildenhall са самолетите за зареждане във въздуха на 100-о крило за въздушно зареждане. От 20 до 24 ноември 2024 г. над двете бази и над съседния Feltwell бяха забелязвани малки дронове, а на 26 ноември Командването на ВВС на САЩ в Европа съобщи за такива и над Fairford. Обединеното кралство изпрати около 60 военнослужещи от Кралските ВВС в подкрепа. ВВС на САЩ в Европа обаче отговаряха на въпросите със същата формула, че не обсъждат конкретните мерки за защита на силите.

По дефиниция на Пентагона Delta се прилага „в непосредствения район, където е извършена терористична атака, или когато е получена информация, че терористично действие срещу конкретно място или лице е непосредствено предстоящо“. Обикновено се обявява локално и не е предвидена да се поддържа дълго. Мерките ѝ личат и отвън: всеки човек и всяко превозно средство се идентифицират без изключение, като пратките и багажът се претърсват, с местните власти се обсъжда затварянето на пътища, а достъпът се свежда до служителите, нужни за изпълнение на задачите. Charlie стои едно ниво по-ниско и се въвежда, когато инцидент или разузнавателни данни сочат, че има вероятност за извършване на атака. Даденото регионално командване определя общото ниво, но командирът на отделна база може да го повиши, ако прецени, че данните за заплаха са достоверни.

В броя си от 12 септември 2001 г. Wiltshire Gazette & Herald цитира говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM), потвърдил, че във Fairford е въведено „най-високото ниво на сигурност“ Delta. По същото време обаче Пентагонът обяви Delta за американските сили по целия свят, а не за отделна база. През юли 2016 г. в Delta премина турската авиобаза Инджирлик, която също е разположена в зоната на отговорност на EUCOM. По време на опита за преврат турските власти спряха тока и движението към базата, а нейният турски командир беше арестуван. Според Los Angeles Times седмица по-късно Инджирлик все още е Delta.

Преминаването в Charlie също е необичайно според цитираните американски служители. На 30 юни 2024 г. в тази степен преминаха гарнизонът в Щутгарт, където е щабът на EUCOM, Рамщайн и Авиано в Италия. Американски служител каза пред CNN, че такова ниво не е виждано „поне от десетилетие“ и че то сочи „активна и надеждна заплаха“. Двама служители, цитирани от Associated Press, обясниха решението със съвкупност от фактори: изборите във Франция и Обединеното кралство, Олимпийските игри, големите спортни събития и войните в Украйна и Газа. Те допълниха, че не знаят за конкретна заплаха. На 3 юли Рамщайн беше върнат в Bravo, степента, която след 2001 г. стана обичаен режим на много американски бази.

Американски самолети от Fairford провеждат операции срещу Иран от март, докато в регистрите на местни наблюдатели към 15 септември фигурират 12 тежки бомбардировача B-1B Lancer и един разузнавателен U-2S Dragon Lady. На 23 юли Революционната гвардия на Иран посочи базата поименно и заплаши, че „всяка база, използвана за нахлуване на иранска територия, е наша законна цел“. От 30 април националното ниво на терористична заплаха в Обединеното кралство е „сериозно“, второто най-високо по скалата на местните служби, което означава, че атака е „много вероятна“.

На 21 септември централното командване на въоръжените сили на Иран „Хатам ал-Анбия“ съобщи, че има информация, че САЩ се готвят да подновят ударите. До 22 септември нито един официален представител на Вашингтон не е коментирал твърдението. Към 26 септември Тръмп отхвърли 7-дневния план на Иран за край на войната и отваряне на Ормузкия проток. Според The Wall Street Journal той е казал на съветниците си, че очаква бомбардировките да бъдат подновени след междинните избори в САЩ през ноември. Никоя американска или британска институция не е свързала иранските изявления с мерките във Fairford.

Засилената охрана е трудно да се различи отвън от учение. През ноември 2025 г. 501-во крило проведе във Fairford учението Pathfinder Sentinel 25-05, при което охраната сменяше табелите със степента на входовете според сценария. По време на едно от ученията в Lakenheath бюлетин на базата предупреди персонала за опашки на входовете заради пълната проверка на документите, за претърсване на автомобили и възможни затворени пътища. Това са същите признаци, които при реална опасност вижда наблюдателят до оградата.

📸 Снимка: Любители на авиацията наблюдават как бомбардировач B-1B Lancer се приближава за кацане на военновъздушна база „Феърфорд“ (RAF Fairford) в Глостършър. (Andrew Fox/The Guardian)

Два бомбардировача B-1B над „Андрюс“ при посрещането на Си Дзинпин

🇺🇸✈️🇨🇳 Два тежки бомбардировача B-1B Lancer на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ прелетяха над съвместна база „Андрюс“ в щата Мериленд, докато президентът Доналд Тръмп посрещаше китайския си колега Си Дзинпин след кацането му на американска земя. Тази церемония постави началото на тридневна държавна визита на Си в САЩ – първата такава във Вашингтон от над десетилетие. Associated Press описа и останалите почести: 30-метров червен килим, почетна стража от 21 души, взводове от всеки вид въоръжени сили, знаменати химните на двете държави.

Тръмп и първата дама Мелания Тръмп очакваха Си и съпругата му Пън Лиюан на летището, вместо да ги приемат пред Белия дом, където обикновено се състои официалното посрещане при държавно посещение. Според The Washington Times това е първият случай, в който Тръмп започва държавно посещение с лично посрещане на летището. Изданието го сравнява с редки подобни жестове: Айзенхауер посреща Никита Хрушчов през 1959 г., Кенеди – Джавахарлал Неру през 1961 г., а Рейгън – папа Йоан Павел II през 1987 г.

Мелания Тръмп обясни пред Fox News, че съпругът ѝ е решил да посрещне Си лично, защото двамата „имат страхотни отношения“. „Той идва на наша земя и трябва да ги посрещнем с най-голямо уважение“, допълни тя. На летището Тръмп свали едната си ръкавица, за да се ръкува със Си, и го потупа по гърба.

Прелитането на стратегически бомбардировачи при посрещане на чуждестранни лидери си има скорошен прецедент. През август 2025 г. в Анкоридж, Аляска, над руския президент Владимир Путин прелетя стелт бомбардировач B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-35. Подобно прелитане е предвидено и над Белия дом. Официалната програма, публикувана на 21 септември от кабинета на първата дама, включва церемония на Южната поляна с участие на 479 военнослужещи от всички видове въоръжени сили. Тя трябва да завърши с прелитане на B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-22 Raptor. Ако програмата бъде изпълнена, Си ще види два различни типа американски стратегически бомбардировачи за по-малко от денонощие.

Изборът на B-1B придава военен контекст на дипломатическите почести. Това е единственият свръхзвуков бомбардировач в експлоатация от ВВС на САЩ, който има променлива стреловидност на крилото – ъгълът му се изменя според режима на полета – и най-голямата товароносимост за конвенционално въоръжение сред американската бойна авиация.

През 2018 г. B-1B става първият самолет, въоръжен с противокорабна крилата ракета AGM-158C LRASM. Тя е проектирана да поразява бойни кораби от голямо разстояние, включително с подсилена ПВО. Самолетът участва в съвместни мисии за нанасяне на удари срещу морски цели. Самолети от този тип редовно биват разполагани на ротационен принцип във военна база „Андерсен“ на Гуам, където те отработват действия в Западния Пасифик – район с водещо значение за морското съперничество между САЩ и Китай. Дали това прелитане е било замислено именно като предупреждение към Пекин, остава неясно.

Протоколът при посещението на Тръмп в Китай следваше различна последователност. Когато Air Force One кацна на 13 май вечерта, президентът на САЩ беше посрещнат на летището от вицепрезидента Хан Джън, който обикновено представлява Си при дипломатически церемонии. На летището имаше военен оркестър, почетна стража и около 300 младежи с китайски и американски знамена. Си прие Тръмп на следващия ден пред Дома на народните събрания с 21 оръдейни залпа.

Според AP програмата във Вашингтон е замислена като отговор на пищното посрещане в Пекин. Въпреки това Тръмп е решил да добави към него и редия личен жест да посрещне лично китайския си колега, а над церемонията да прелетят бойни самолети.

Пищните почести се превърнаха в обект на остри критики от Републиканската партия. Във вторник Роджър Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили в Сената, възрази срещу „разкошното посрещане“ и се обърна към Тръмп с напомняне, че гостът му е „брутален, неизбран и потиснически диктатор“, чийто „огромен военен арсенал е насочен право към Съединените американски щати“.

Държавният секретар Марко Рубио от своя страна защити решението, тъй като определи САЩ и Китай като „двете най-големи икономики в света“ и „вероятно двете най-мощни армии в света“. Според него отказът от диалог на най-високо равнище би бил „безотговорен“. Разговорите се очаква да обхванат търговията, изкуственият интелект, редкоземните метали, Тайван и войната срещу Иран. Китай остава най-мащабният клиент на ирански петрол.

В Анкоридж бомбардировачът прелетя при официално посрещане на държавен глава, на чиято война Тръмп се закани да сложи край в рамките на 24 часа, но година и половина по-късно така и не успява да прекрати. Над „Андрюс“ два бомбардировача участваха в почестите за авторитарния лидер на държава с амбиции да отнеме световното военно, политическо и икономическо надмощие на САЩ. Докато Тръмп потупваше Си по гърба, над двамата прелетяха самолети, превърнали се в символ на американското военно надмощие. Тази сцена събра в един кадър личната любезност на Тръмп и военните способности, съпътстващи отношенията между двете държави, борещи се за световна хегемония.

ВВС на САЩ закриват изследователския си институт за китайската аерокосмическа мощ

🇺🇸📉🇨🇳 Ръководството на China Aerospace Studies Institute (CASI) съобщи за решение за поетапно закриване на института – структурата, определена в устава си от 2021 г. като водещ център на ВВС на САЩ за изучаване на аерокосмическите способности на Китай. Според директора Брендън Мълвейни от 1 октомври всички щатни длъжности в CASI са оставени без финансиране. Решението е взето от Air University, образователната структура на ВВС във военновъздушна база Максуел, Алабама. Мълвейни го обяви в писмо до абонатите на института, споделено в социалните мрежи на 22 септември.

Писмото описва постепенно прекратяване на дейността. CASI ще изпълни поетите ангажименти, доколкото е възможно, поне до март 2027 г. Служителите временно ще продължат да работят и да получават заплати като персонал извън предвидения щат, докато ръководството им оказва съдействие да си намерят други позиции. Публикуването на доклади ще продължи, тъй като има подготвени материали. Ще се провеждат и вече договорените въвеждащи курсове за Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Отменено е събитието за 10-годишнината на института, насрочено за февруари 2027 г. Според директора на института той ще затвори, след като всички цивилни служители напуснат.

По-рано на същия ден говорител на ВВС на САЩ представи различна перспектива пред Breaking Defense. Според него цивилни служители вече няма да бъдат назначавани в CASI заради текущо преструктуриране на цивилния персонал в Командването за авиационно образование и подготовка, на което Air University е подчинена от 1993 г. Говорителят обаче заяви, че мисията на института продължава и задачите му ще се изпълняват от назначените военнослужещи. Засегнатите цивилни служители ще останат на сегашните си позиции до следващо разпореждане, като ще се разглеждат възможностите за преназначаването им.

Breaking Defense публикува тази позиция в 21:46 UTC под заглавие, че институтът ще продължи да работи въпреки съкращенията. Съобщението на директора се появи 38 минути по-късно. Впоследствие изданието промени заглавието и добави уточнение за обявеното закриване. Към сутринта на 23 септември то все още очакваше отговор на искането си за разяснение.

Двете съобщения оставят неясно бъдещето на организацията и начина, по който ще се изпълняват задачите ѝ. Възможно е изследователската мисия да бъде запазена, а CASI да спре да съществува в сегашния си вид. Говорителят описва пренасочване на кадри и продължаване на дейността с военнослужещи. Директорът посочва конкретен орган, срок и механизъм: решение на Air University за премахване на финансирането на щатовете от 1 октомври. Писмото дава по-подробна картина на предстоящата промяна, но само по себе си не замества административния или бюджетния акт.

Публичните биографии на хората от екипа показват каква експертиза е заложена на карта. Мълвейни служи 25 години в морската пехота, има над 2000 летателни часа на щурмови хеликоптер AH-1W Cobra и докторат по международни отношения от Фуданския университет в Шанхай. Ръководителят на изследванията Кевин Полпитър е специалист по китайската космическа програма, работил за CNA и RAND. Стив Смит завършва 32-годишна служба в разузнаването на ВВС като военновъздушен аташе в Пекин. Старшият изследовател Илай Тирк работи в CASI от 2021 г. по въпросите на военната авиация на НОАК и завършва съвместната програма на университета „Джонс Хопкинс“ и Нанкинския университет.

Този състав съчетава военен опит, академична подготовка и специализирани познания за Китай. Горните биографии не доказват непременно, че задачите му не могат да бъдат поети от други изследователи, сред които и военнослужещи. Те обаче показват защо прехвърлянето на функциите не гарантира съхраняване на натрупаните знания и професионални връзки.

CASI е основан през февруари 2017 г. През юли 2021 г. тогавашният началник-щаб на ВВС генерал Чарлс Браун-младши утвърди устав, който определя института като водещия център на ведомството за изучаване на Китай и неговите аерокосмически способности. Институтът работи в авиобаза Максуел и в Националния университет по отбрана във Форт Макнеър, Вашингтон.

Последният му доклад е публикуван на 21 септември, ден преди съобщението за закриване. Той разглежда китайския Национален план за космическа наука за периода 2024–2050 г., представен на 15 октомври 2024 г. от Китайската академия на науките съвместно с двете китайски космически агенции. Планът предвижда одобряването на 5-8 научни мисии до 2027 г., около 15 към 2035 г. и над 30 към 2050 г.

Авторите разглеждат научните цели като реални, но анализират и възможното военно приложение на всяка предвидена технология. Сред тях са получаването на изображения в терахерцовия диапазон, радари в P- и L-обхват за локализиране на скрити обекти и 3D наблюдение на ветровете при всякакви метеорологични условия. Според анализа тези технологии биха могли да осигурят многослойно сензорно покритие над Тихия океан с обновяване на информацията почти в реално време.

Изводът е свързан със скоростта на използване на събраните данни. Авторите оценяват, че съчетаването на постоянно наблюдение, обработка на информацията на борда на спътниците и устойчиви комуникационни връзки може да съкрати цикъла за вземане на решения на НОАК от часове до броени минути. Това е оценка за евентуалния ефект от интегрирана система, а не констатация, че Китай вече разполага с всички описани способности.

Първият публичен сигнал за бъдещето на CASI се появи в понеделник, 21 септември. Цивилен служител съобщи онлайн, че длъжността му се премахва, и заяви, че ВВС планират да затворят института. Новината идва в седмицата на предвиденото държавно посещение на Си Цзинпин в САЩ от 23 до 25 септември, със среща с Доналд Тръмп в Белия дом на 24 септември. Нито позицията на ВВС, нито писмото на директора свързват кадровото решение с посещението. Самото съвпадение във времето не установява такава връзка.

За сходни изследователски структури в другите видове въоръжени сили не е обявена аналогична промяна. Военноморският колеж заяви пред Breaking Defense, че не очаква изменения в числеността или капацитета на China Maritime Studies Institute. Army University не отговори на запитването за China Landpower Studies Center към Военния колеж на Сухопътните войски.

Решението за CASI се вписва в по-широк контекст на съкращения и последващи искания за възстановяване на цивилен персонал. В разгара на инициативите на Департамента за правителствена ефективност през 2025 г. съвместен анализ на Breaking Defense и Американския предприемачески институт установи, че са били премахнати десетки хиляди цивилни длъжности в Пентагона.

Според Air & Space Forces Magazine бюджетното искане на ведомството на ВВС, обхващащо и Космическите сили, за фискалната 2026 г. предвижда намаление с около 5700 еквивалента на пълна заетост. За 2027 г. посоката е обратна: поискано е финансиране за още 6027 – 4115 във ВВС и 1912 в Космическите сили. 70% от увеличението е предназначено да компенсира незаети позиции вследствие на предишните съкращения. Това са бюджетни показатели за обема на труда, а не непременно същият брой отделни служители. Освен това искането не означава, че назначенията вече са одобрени или извършени.

За CASI е посочено само преструктурирането на цивилния персонал в съответното командване. По-общото искане за нови назначения не показва дали институтът ще запази финансиране или дали експертизата му ще бъде съхранена другаде.

Основният риск е разпадането на екип с натрупани знания и установени работни отношения. Наличната информация не позволява да се определи колко време би отнело възстановяването му. Тя обаче поставя конкретен въпрос: ще има ли достатъчно подготвени специалисти, които да продължат изследванията със същия обхват и последователност?

Реалното изпълнение на решението ще стане ясно от финансирането след 1 октомври, преназначаването на служителите и евентуални потвърдени назначения на Полпитър, Смит и Тирк извън CASI. Възстановяване на средствата или сформиране на устойчив изследователски екип с нужната езикова и предметна подготовка би променило оценката относно загубата на капацитет. Самото назначаване на военнослужещи обаче не би доказало, че решението за закриване е отменено.

Засега CASI продължава да работи, но според директора му се подготвя за закриване. Институтът получава това известие в седмицата, в която публикува анализ как Китай би могъл да ускори военните си решения чрез по-добро събиране и обработване на информация. Неизясненият въпрос за ВВС е как ще съхранят собствения си капацитет да разбират тези промени.

📸 Снимка: Карти за игра на Китайския институт за аерокосмически изследвания са поставени на маса по време на събитието „Разбиране на китайската аерокосмическа сфера“ във военновъздушна база „Андрюс“, Мериленд, на 21 април 2025 г. (U.S. Air Force/Senior Airman Gianluca Ciccopiedi)

Два B-1B прелетяха над „Дните на НАТО“ в Острава, година след B-52

🇺🇸✈️🇨🇿 Два американски тежки бомбардировача B-1B Lancer прелетяха над летище „Леош Яначек“ в Мошнов край Острава по време на 26-ите „Дни на НАТО“ и 17-ите „Дни на чешките военновъздушни сили“. Според организаторите на събитието това е първото участие на бомбардировачи в програмата на събитието. За прелитането съобщиха на 22 септември и ВВС на САЩ в Европа и Африка (USAFE-AFAFRICA).

По данни на организаторите последната такава демонстрация на двойка B-1B в Чехия е на авиошоуто CIAF в Храдец Кралове през 2001 г. – годината, в която в Острава се провеждат първите „Дни на НАТО“. В Мошнов самолети от типа участваха в статичната експозиция през 2016 и 2017 г. и така посетителите можеха да ги разгледат на земята. Тази година двата бомбардировача не кацнаха и взеха участие единствено в събота. Организаторите посочват, че прелитането е подготвяно с месеци, и благодарят за подкрепата на посолството на САЩ в Прага.

Участието следва миналогодишното прелитане на B-52H Stratofortress. На 20 септември 2025 г., по време на 25-ите „Дни на НАТО“, над същото летище премина бомбардировач към 307-о бомбардировъчно крило от резерва на ВВС на САЩ. Тогава американската страна представи полета като принос за укрепването на връзките между съюзниците, както и с местната общност.

B-1B е единственият свръхзвуков бомбардировач, който все още се експлоатира от ВВС на САЩ. Крилото му има променлива стреловидност: при излитане и бавен полет е разперено, а при висока скорост прибира назад към фюзелажа. Самолетът се задвижва от 4 турбовентилаторни двигателя F101 с форсажни камери. Официалните спецификации посочват скорост до Мах 1,2 на морско равнище – 1,2 пъти скоростта на звука. B-1B има 4-членен екипаж и носи най-големия конвенционален боен товар от всички самолети, използвани от ВВС на САЩ: до около 34 тона управляеми и неуправляеми боеприпаси във вътрешните отсеци.

Програмата възниква през Студената война с цел създаване на бомбардировач, способен да преодолява съветската ПВО и да нанася ядрени удари. Развитието ѝ съпътствано от политически обрати: Джими Картър прекратява програмата B-1 през 1977 г. Роналд Рейгън я възобновява през 1981 г. с варианта B-1B. Първите доставки са през 1985 г. и начална оперативна готовност е постигната на следващата година.

През 1994 г. ядрената мисия на B-1B е прекратена. Техническите модификации, премахнали възможността за използване на ядрено оръжие, започва през 2007 г. и приключва през март 2011 г. Самолетът трупа боен опит в Ирак, Косово, Афганистан и Сирия. На 14 април 2018 г. два B-1B изстрелват 19 крилати ракети JASSM по изследователския център в Барзе край Дамаск. Ударът е част от съвместна операция на САЩ, Франция и Обединеното кралство в отговор на химическа атака, за която трите държави обвиняват сирийския режим.

USAFE-AFAFRICA, чиято зона на отговорност обхваща части от три континента и 104 държави, свърза полета над Мошнов с възпирането. Командващият генерал-лейтенант Джейсън Хайндс го нарече демонстрация на американската въздушна мощ и ангажимента към възпирането в момент на исторически инвестиции на съюзниците в европейската отбрана. Той благодари на чешките домакини и заяви, че събитията за широка публика напомнят за отбранителния характер на НАТО и ролята му за опазване на мира.

Хайндс не уточни кои инвестиции визира. В случая с Чехия конкретен пример е модернизацията на бойната авиация. През януари 2024 г. страната подписа споразумение със САЩ за доставка на 24 стелт изтребителя F-35A, които трябва да заменят наетите шведски Gripen. Доставките се очаква да приключат до 2035 г.

Един от пилотите, чието име командването не съобщава, определя полета като възможност екипажите да отработят взаимодействие с чешките съюзници на тактическо равнище. Според него съвместната работа показва способността на САЩ бързо да прехвърлят значителна въздушна ударна мощ в региона.

USAFE-AFAFRICA не уточнява откъде са излетели двата B-1B. През август и септември любители фотографи заснеха B-1B при излитане и тренировъчни полети от RAF Fairford в Глостършър, Обединеното кралство. Те обаче не установяват дали именно оттам е дошла двойката над Мошнов.

RAF Fairford има ключова роля в американските операции срещу Иран. В началото на март, броени дни след началото на съвместната въздушна офанзива на САЩ и Израел, там кацнаха 5 самолета B-1B. Други 3 бяха пренасочени към Рамщайн в Германия заради лоша видимост във Fairford, според публикации, основани на проследяване на полетите и наблюдения на авиационни фотографи. Разполагането беше част от изпратени подкрепления за провеждане на операции срещу Ислямската република.

Обявеното на 7 април примирие и меморандумът от 17 юни не прекратиха трайно бойните действия. На 10 юли президентът Доналд Тръмп обяви примирието за приключило. Още през март тогавшаният британски премиер Киър Стармър разреши на САЩ да използват британски бази за ограничени отбранителни цели.

През втората половина на юли има сведения за удари на B-1B от Fairford по ирански военни цели. На 23 юли Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) предупреди, че всяка британска база, използвана за нападения срещу Иран, ще бъде смятана за „законна цел“, и изрично посочва полети от Fairford. В началото на септември двете страни отново си размениха ограничени удари, а на 20 септември Техеран заявява, че очаква подновяване на американските бомбардировки.

Двудневната програма в Мошнов включваше техника от 14 държави, демонстрации на съвместни действия на сухопътни войски и специални части и изложба на нови технологии. Освен чешките ВВС в летателната програма участваха германски Panavia Tornado и Eurofighter Typhoon, италиански и испански Eurofighter, гръцки, словашки и турски F-16, британски BAE Systems Hawk и словенски Pilatus PC-9. Многонационалният флот от самолети за дозареждане във въздуха на НАТО представи Airbus A330 MRTT в статична експозиция.

Събитието започва през 2001 г. като регионална демонстрация на армията, полицията и спешните служби. То редовно привлича до 200 000 посетители, а USAFE-AFAFRICA го описва като най-популярното двудневно събитие за семейства в Чехия.

Самото прелитане не дава основание да се говори за промяна в разгръщането на американските въздушни сили в Европа: двата B-1B преминават над летището, без да кацат. Ключово обаче е повторението на такова участие за втора поредна година. След самолет с възможност да носи ядрено оръжие (B-52H) тази година в програмата се включват тежки, макар и изцяло конвенционални, стратегически бомбардировачи B-1B.

Американското командване използва участието, за да напомни ангажимента си към възпирането в Европа и инвестициите в отбраната на съюзниците. Дългите месеци подготовка и подкрепата на посолството в Прага показват и значението на организационното партньорство с чешките домакини. Програмата на очакваното догодина 27-о издание ще покаже дали участието на стратегически бомбардировачи от САЩ ще се наложи като традиция.

Поне 25 американски самолета-цистерни отново в Ал-Удейд, разпръснати по перона

🇺🇸✈️🇶🇦 ВВС на САЩ са разположили най-малко 25 самолета-цистерни в катарската авиобаза Ал-Удейд според разчет на сателитен кадър от европейската програма Copernicus. Изображението е споделен на 21 септември в X от Egypt's Intel Observer – профил, който от месеци следи американската авиация в региона по публично достъпни източници. Самолетите са паркирани на разстояние една от друга, а броят може да е най-големият от началото на войната срещу Иран. На кадъра са писани 18 самолета на главния перон източно от пистите, 4 на южната стоянка и 3 на отделна площадка на запад.

Самолетите-цистерни зареждат изтребители с гориво във въздуха, увеличавайки обсега им и времето, през което могат да останат над целта. Кадърът от Sentinel-2 има разделителна способност около 10 метра. Това позволява да се оцени броят и разположението на машините, но не и надеждно да бъде установено дали са KC-135 Stratotanker или по-новите KC-46 Pegasus. ВВС на САЩ разполагат в региона и с двата типа.

Танкерите се връщат в Ал-Удейд след две изтегляния през пролетта. На 10 февруари в базата имаше 16 KC-135, които ВВС на САЩ започнаха да извеждат поетапно. На 20 февруари бяха останали едва 7, докато на 24 февруари – само 4. На 27 февруари, ден преди началото на съвместната операция на САЩ и Израел срещу Иран, в Ал-Удейд вече нямаше нито един танкер. The War Zone определи изтеглянето като очаквана стъпка: в базата се намира изнесеният щаб на Централното командване на САЩ и тя би била сред първите ирански цели. В началото на март иранска балистична ракета я порази, изваждайки от строя Обединения център за въздушни операции.

През юни танкерите започнаха да се връщат в ограничено количество, докато действаше примирие между двете страни. То се разпадна окончателно в началото на юли. По данни на Бабак Тагвайе, споделени в Key Aero, още на втория ден от подновените боеве американските сили отново изведоха танкерите от базата. Самолети бяха прехвърлени към авиобаза Принц Султан в Саудитска Арабия и летищата „Бен Гурион“ и „Рамон“ в Израел. Към средата на юли в страната имаше най-малко 60 самолета-цистерни от ВВС на САЩ. Тяхното струпване на основното гражданско летище в страната разпали разногласия между транспортния министър Мири Регев и Централното командване, а новопристигащите машини бяха насочени към базите на израелските ВВС.

Връщането на танкерите беше съпроводено с активност от полети в региона. На 19 септември най-малко шест самолета-цистерни, излетели от Катар, летяха над Персийския и Оманския залив. На следващия ден танкера кръжаха край Ормузкия проток заедно с патрулен самолет P-8A Poseidon на ВМС на САЩ.

Разгръщането на самолети на по-голямо разстояние един от друг понижава риска няколко машини да бъдат поразени с един удар. Атаките срещу авиобаза Принц Султан показаха уязвимостта в подобни самолети на стоянките. В средата на март иранска ракета повреди 5 паркирани въздушни цистерни KC-135, съобщават двама американски служители пред The Wall Street Journal. На 27 март ново нападение с балистични ракети и дронове унищожи самолет за радарно предупреждение E-3 Sentry, а сателитни кадри показаха поне един изгорял KC-135. Ранени бяха между 10 и 12 военнослужещи.

Въпреки тези удари снимки от август до 18 септември показват танкерите в Принц Султан в плътни редици на техните обичайни места, без видими допълнителни защитни мерки на стоянките. Egypt's Intel Observer тълкува разликата на Ал-Удейд като отражение на различна оценка на заплаха. САЩ не възприема Иран, хутите или шиитските иракски милиции като сериозна опасност за силите в Саудитска Арабия. По същата логика раздалеченото паркиране в Ал-Удейд, на отсрещния бряг на залива от Иран, би показало по-висока оценка на риска. Катар вече се е сблъсквал с пряка въздушна заплаха: на 2 март катарски F-15QA свалиха два ирански Су-24, летели над Персийския залив на 25 метра над водата към авиобаза и газовия комплекс Рас Лафан.

Емирството не разполага със собствен самолет-цистерна. На 20 август Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на 4 самолета-цистерни KC-46A на стойност от 4,5 млрд. долара. Евентуална доставка би дала на страната собствени възможности за зареждане във въздуха на нейните F-15QA, Rafale и Typhoon, без да разчита на американски танкер. Засега Катар зависи от чуждестранни самолети-цистерни, включително американските машини в Ал-Удейд.

Разстоянието между самолетите е един от възможните показатели за това как в Пентагона оценяват риска от иранските удари в Катар. По-компактното паркиране би могло да сочи по-ниска оценка на заплахата, а ново изтегляне назад към Саудитска Арабия и Израел – повишена предпазливост заради възможни удари. Нито една от тези промени обаче не би доказала сама по себе си, че опасността е отминала или пък че се очаква нападение. Засега САЩ възстановяват присъствието на своите танкери близо до Ормузкия проток и ги разполагат по начин, който намалява риска от едновременни поражения по няколко машини.

F-117, летял бойно във всичките четири кампании на типа, отива в „Смитсониън“

🇺🇸 Стелт самолетът Lockheed F-117A Nighthawk с бордови номер 85-0818 ще бъде постоянно изложен в Националния музей на въздухоплаването и космонавтиката на института „Смитсониън“. Това беше съобщено в публикация на музея, според която това е единственият самолет от типа, който участва в бойни мисии във всяка от четирите му основни кампании.

Skunk Works, звеното на Lockheed Martin за разработка на нови авиационни технологии, завърши усилията по реставрация на машината. Музеят обяви дарението на 14 септември 2026 г. по време на конференцията Air, Space & Cyber на Асоциацията на ВВС и Космическите сили (AFA) със седалище Нешънъл Харбър, щата Мериленд. Представяне пред публика е планирано за края на октомври в центъра „Стивън Ф. Удвар-Хейзи“ в Шантили, Вирджиния, до международното летище „Дълес“.

В Lockheed Martin самолетът е известен като Aircraft 818 и носи названието The Overachiever („надхвърлящ очакванията“). Името препраща към бойната биография на платформата. Според „Смитсониън“ самолетът играе ключова функция в операциите „Справедлива кауза“ в Панама (1989), „Пустинна буря“ в Ирак (1989), „Съюзна сила“ над Югославия (1999) и „Свобода за Ирак“ (2003). The Aviationist пише, че първият му полет е бил проведен през 1986 г. Извеждането му от служба е факт през 2007 г. – една година преди ВВС на САЩ официално да извадят типа от въоръжение.

В началото на октомври екипаж от 512-о транспортно крило на резерва към ВВС на САЩ, базирано в Дувър, Делауеър, ще превози частично разглобения F-117 до авиобаза „Дълес“. За прехвърляне ще бъде използван C-5M Super Galaxy – най-големият самолет за стратегически транспорт на ВВС на САЩ. Машината ще бъде сглобена в реставрационен хангар „Мери Бейкър Енджен“ на музея. Там посетителите могат да наблюдават работата през стъклена стена, преди самолетът да бъде преместен в изложбената зала.

При подготовката за публичния показ Skunk Works е демонтирало оригиналните предни ръбове на крилете, чиято конструкция остава секретна, и ги заменя с реплики. Външният вид на 818 е възстановен, какъвто е бил в края на службата му.

„Революционният F-117 даде на военните командири възможности, каквито никога преди не са имали“, каза директорът на музея Крис Браун, според когото включването в националната колекция ще даде разрешение през следващите поколения да опознаят „удивителната ѝ история“. В центъра „Удвар-Хейзи“ 818 ще включи към колекция, която включва разузнавателния SR-71 Blackbird, бомбардировача B-29 Enola Gay и совалката Discovery. The Aviationist уточнява, че това е екземпляр №16 от семейството F-117 и YF-117, предоставен за публичен показ.

F-117 е първият оперативен самолет в света, разработен на основата на стелт технология – с конструкция, проектирана да затрудни максимално откриването му от радари. Skunk Works го разработва в пълна тайна. Първият полет е проведен през 1981 г. и двете следващи години Пламен достига първоначална оперативна готовност. Пентагонът призна публично за неговото съществуване едва през 1988 г. Общо са построени 64 машини – 59 серийни и 5 опитни.

F-117 е използван за първи път в бой при нахлуването в Панама през декември 1989 г. Широка популярност получава през нощта срещу 17 януари 1991 г. с нанасянето на първите удари срещу Багдад от началото на операция „Пустинна буря“. По данни на MiGFlug още първата нощ 36 самолета поразяват 34 различни цели в иракската столица – града с най-силна противовъздушна отбрана в страната. Сред целите са командни центрове на ПВО, комуникационни възли, министерства и военни щабове.

12 години по-късно F-117 участват и в началните удари на войната в Ирак през 2003 г. В първите ѝ часове два самолета хвърлят 4 управляеми бомби EGBU-27, всяка с тегло от 900 кг, по комплекса Дора Фармс край Багдад. Американското разузнаване предполага, че там се намира Саддам Хюсеин, но в момента на удара иракският диктатор не се е намирал в комплекса.

Бойната история включва и една загуба. На 27 март 1999 г. в първите дни от въздушната кампания на НАТО срещу Югославия, F-117 с номер 82-0806 е свален в района на село Буджановци във Войводина, западно от Белград. Поразен от зенитно-ракетен комплекс С-125 „Нева“ на 3-ти дивизион към 250-а зенитно-ракетна бригада на югославската армия. Дивизионът е командван от Золтан Дани. Пилотът, подполковник Дейл Зелко, катапултира и на следващата сутрин е спасен от американски екип. И до ден-днешен това остава единственият случай на свален в бой пилотиран стелт самолет.

Останките от 82-0806 са изложени в Музея на авиацията в Белград, в постоянната експозиция „Експонати, паднали от небето“. Според Balkan Insight сред тях са остъкленият капак на пилотската кабина, катапултната седалка, шлемът, уреди за нощно виждане и радиостанция на пилота и част от зенитно-ракетния комплекс, свалил машината.

ВВС на САЩ официално изваждат F-117 от въоръжение през 2008 г. По това време вече разполагат с новия стелт изтребител F-22 Raptor. Въпреки това полетите на Nighthawk продължават. Малък брой машини летят от базата с ограничен достъп Тонопа Тест Рейндж в Невада. През 2022 г. Центърът за изпитания на ВВС на САЩ публикува запитване за 10-годишен договор за поддръжка и логистично осигуряване на самолетите там. ВВС са заявили, че планират да ги използват за изследвания, изпитания и обучение поне до 2034 г.

По оценка на Vintage Aviation News около 45 единици се намират в летателно състояние или могат да бъдат възстановени за полети. Всяка година по две-три се демилитаризират и оставащият авиопарк постепенно намалява.

Летящите F-117 изпълняват ролята на противник във авиационни учения и имитират крилати ракети с ниска радарна забележимост. Радарните и топлинните им спецификации са подробно документирани. Това дава на пилотите и операторите на ПВО редкия шанс да се обучават срещу сложна за откриване цел с отлично познати характеристики. Самолетите се използват и за изпитания на нови радари, покрития и сензори, без да се излагат на риск машини от бойните части.

През 2024 г. ВВС обявиха, че ще сертифицират най-новия самолет за зареждане във въздуха Boeing KC-46 Pegasus и за работа с F-117. Сертификацията вече е завършена. На 30 септември 2025 г. два Nighthawk бяха заснети да се зареждат във въздуха от KC-46.

Това не е първият стелт самолет F-117, подготвен за музей от Skunk Works. На 7 декември 2019 г. самолет с номер 803 и прякор Unexpected Guest („Неочакван гост“) беше представен в Президентската библиотека „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния. Той е постъпил на въоръжение през май 1984 г. по време на администрацията на Рейгън. Изложен е на открито до изтребител-бомбардировач Grumman F-14 Tomcat, предоставен за постоянно ползване от Националния музей на ВВС на САЩ, който запази собствеността си върху него.

Докато други F-117 продължават да летят от Тонопа, 818 намира място в една от най-известните колекции в американската авиация. Така Шантили и Белград ще пазят две различни свидетелства за бойната история на типа: самолета, участвал във всичките му четири основни кампании, и останките от единствения F-117, свален в бой.

ВВС на САЩ обмислят да купят нови F-16 след над двадесетгодишна пауза

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ обсъждат възможността да купят нови изтребители F-16 Fighting Falcon, за да попълнят застаряващия си парк от бойни самолети. Това би била първата американска поръчка за този тип от над 20 години. За разговорите съобщи Air & Space Forces Magazine, изданието на Асоциацията на ВВС, като се позова на няколко запознати източници. Обсъжданията се водят при подготовката на бюджетното предложение на ВВС за фискалната 2028 г. и съпътстващия 5-годишен разходен план.

ВВС засега не потвърждават, че разглеждат конкретно покупка на F-16. „Министерството на ВВС се намира в началния етап на анализ на вариантите за следващата 5-годишна отбранителна програма. На този етап не сме определили нито точните изисквания към задачите, нито възможните решения, които биха ги изпълнили“, заяви говорител пред списанието.

Производителят Lockheed Martin насочи въпросите към американското правителство и заяви готовност да подкрепи ВВС в изпълнението на задачите им. Компанията описа продуктите си като основа на самолетния парк на ВВС и заяви, че те осигуряват превъзходство във въздуха както сега, така и през следващите десетилетия.

Според източниците новите изтребители може да получат обозначението F-16G, което да ги отличава от сегашните едноместни F-16C и двуместни F-16D. В разговорите евентуалната версия вече се споменава с буквата G. Темата може да бъде обсъдена на есенната среща Corona, на която четиризвездните генерали на ВВС определят насоките за развитието им.

Един от аргументите в полза на F-16 е запазеното производство. От 2019 г. сглобяването на F-16 Block 70 се извършва в Грийнвил, Южна Каролина, след като Lockheed Martin го премести от Форт Уърт, Тексас. Според съобщените данни през декември 2025 г. линията е завършила производството на F-16 Block 70 за България и Словакия. Съобщава се също за текущо производство там на едноместни F-16E и двуместни F-16F за Обединените арабски емирства.

При американска поръчка се очаква новите самолети също да се произвеждат в Грийнвил. Наличието на действаща линия и работещи доставчици би спестило изграждането на производство отначало. Това обаче само по себе си не определя колко бързо ВВС биха получили самолетите: в съобщената информация няма конкретни срокове или данни за свободния капацитет на линията.

ВВС разполагат с 826 изтребителя F-16, от които 484 са в редовните сили, а останалите – в Националната гвардия и резерва. Средната им възраст е 34 години, а най-новите са в експлоатация от 2005 г. Разликата спрямо новото производство се вижда и в експлоатационния ресурс – основната конструкция на самолета. По данни на Lockheed Martin Block 70 е проектиран за 12 000 летателни часа, което компанията представя като увеличение с над 50% спрямо предишни серийни версии на F-16. При по-старите самолети ресурсът се удължава с подмяна или подсилване на конструктивни елементи. Тези дейности се извършват в базите за ремонт на ВВС и временно извеждат машините от експлоатация.

Източник, запознат с обсъжданията и пожелал анонимност, посочва, че изтребителите са били използвани до предела на възможностите си във войните през последните десетилетия. Според него ремонтите не могат да компенсират износването безкрайно. „Експлоатационният срок може да бъде удължаван само ограничен брой пъти, преди конструкцията да започне да губи здравината и целостта си“, казва той.

Натоварването продължава и тази година. F-16, използвани за потискане на вражеската ПВО и известни с прякора Wild Weasel, са участвали интензивно в операциите срещу Иран. В началото на март Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува кадри на такива самолети, въоръжени за полети над иранска територия в рамките на операция „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Основното им оръжие за тези задачи е противорадарната ракета AGM-88 HARM, която се насочва по излъчването на противниковите радари.

Същият анонимен източник свързва интереса към нови F-16 с ограниченията в производството на другите два изтребителя, които ВВС купуват. Според него Lockheed Martin и Boeing не могат да произвеждат неограничен брой F-35A и F-15EX, което прави F-16 разумна допълнителна възможност.

Като прецедент той посочи F-15EX Eagle II. С бюджетното предложение за фискалната 2020 г. ВВС поискаха първите самолети от Boeing след продължителен период без покупки на нови F-15. Първите два F-15EX бяха доставени през 2021 г. Оттогава планираният мащаб на програмата нарасна значително. По данни на TWZ през април 2026 г. планираният брой самолети беше увеличен от 129 на 267.

„Ако ВВС купят нов F-16, това няма да е F-16 на дядо ви. Ще прилича повече на покупката на F-15EX“, казва източникът. Според него евентуалната нова версия ще получи комплекса IVEWS и други подобрения, които биха ѝ дали предимство както пред сегашните F-16C и F-16D, така и пред произвеждания сега Block 70. Конкретна конфигурация обаче не е обявена.

IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite), с военно означение AN/ALQ-257, е комплекс за електронна война на Northrop Grumman. Той предупреждава пилота за радарно облъчване, създава активни смущения и открива, разпознава и определя местоположението на източниците на заплаха.

Northrop Grumman разработва за F-16 и модернизиран контейнер за целеуказване LITENING LA с оптична система с голяма апертура. И двете програми са предназначени за самолети, които вече са в експлоатация. Нова поръчка на F-16 би могла да донесе допълнителни поръчки и на компанията, ако нейното оборудване бъде включено в конфигурацията.

Покупката би създала допълнително търсене и на двигатели. F100 на Pratt & Whitney се използва във F-16 и в по-стари версии на F-15, докато F-15EX е оборудван с F110 на General Electric. На 15 септември Pratt & Whitney, част от концерна RTX, обяви, че е предоставила лиценз за производство на F100-PW-229 на Hermeus – американска компания, която разработва високоскоростни дронове и вече използва F100 в своя Quarterhorse. Според RTX сдлеката създава нов източник на този широко използван двигател и укрепва производствената база на американската отбранителна индустрия. В съобщените сведения обаче не се посочва избор на двигател за евентуалните нови F-16.

Обсъждането поставя въпроса как ВВС да съчетаят покупки на нови F-16, допълнителни F-15EX и доставки на F-35A. Трите самолета предлагат различни предимства: F-16 би позволил използването на още една действаща производствена линия, F-15EX има по-голяма товароносимост и далечина на полета, а F-35A е единственият от трите, проектиран за ниска радарна забележимост. Наличната информация не позволява да се заключи кой вариант би осигурил най-бързо необходимите допълнителни самолети.

Официалната позиция на ВВС потвърждава единствено, че анализът се намира в начален етап. Есенната среща Corona може да даде насока за следващите решения, ако темата бъде обсъдена и информация за разговорите стане публична. По-конкретен сигнал би било бюджетното предложение за фискална 2028 г. То се очаква по обичайния график в началото на 2027 г. Искане за средства за нови F-16 би показало, че идеята преминава от обсъждане към търсене на финансиране, но няма само по себе си да значи одобрена покупка. Отсъствието на такова искане също не би доказало окончателен отказ.