САЩ потвърдиха, че имат оръжие в орбита, но не казаха какво

🇺🇸🛰️ САЩ разполагат с оръжия в орбита, заяви министърът на ВВС Трой Мейнк в основното изказване по време на конференцията „Air, Space & Cyber“, организирана от Асоциация на ВВС и Космическите сили, която се проведе на 14 септември в Нашънъл Харбър, Мериленд. Думите му получиха писмено потвърждение от Космическите сили само няколко часа по-късно пред изданието TWZ, но без данни за вида оръжие, полезния товар и начина, по който би било използвано.

Мейнк заяви, че САЩ продължават да се подготвят за променящите се заплахи, където и да възникнат те. По думите му те вече разполагат с оръжия за космически контрол в орбита, които са способни да защитят съвместно действащите въоръжени сили на САЩ от враждебни действия. Под това се разбират различните видове въоръжени сили, действащи като едно цяло. Като ръководител на Министерството на ВВС Мейнк е най-висшият цивилен ръководител както на ВВС, така и на Космическите сили.

Попитан непосредствено след речта дали ще поясни какво има предвид, той подчерта, че формулировката е добре обмислена предварително: „Тази фраза беше много внимателно обмислена. Затова се придържам към казаното.“ На среща с журналисти по-късно същия ден той повтори това още по-категорично: „Няма да навлизам в подробности за вида на оръжието.“

На въпроса защо изявлението идва точно сега Мейнк обясни, че ведомството е обсъждало продължително време как да говори по темата публично, като този избор е бил повлиян от множество фактори. Той свърза оповестяването с възпирането, но заяви, че разкриването на подробности за американската дейност не би помогнало за нея. Затова отказа да уточни дори дали са провеждани изпитания.

Отказът от подробности е съществена част от начина, по който Мейнк представи съобщението. Думите му показват стремеж да бъде оповестено наличието на способности, които могат да имат възпиращ ефект, но без да се разкриват техните характеристики. От това обаче не следва, че възпиращата им стойност зависи единствено от публичното признание или че всяко допълнително уточнение непременно би я намалило.

Писменият отговор на Космическите сили очертава по-ясно какво ведомството е готово да разкрие. Техен говорител заяви пред TWZ, че дългогодишната американска политика предвижда защитата на съвместно действащите въоръжени сили във всички области на военните действия. Той допълни, че САЩ повишават готовността си срещу съществуващите заплахи и разполагат в орбита с оръжия за космически контрол.

В предоставеното обяснение космическият контрол обхваща мисии за противодействие на противника в космоса и за установяване на контрол там. Те включват кинетични и некинетични средства за нарушаване, ограничаване и при необходимост унищожаване на противникови способности. Според Космическите сили тези средства могат да се използват както настъпателно, така и отбранително, по решение на съответните бойни командвания.

TWZ изрично попита дали това означава, че въоръжените сили на САЩ разполагат в орбита едновременно с кинетични средства, например физически прехващачи, и с некинетични средства, например апаратура за електронна борба. Космическите сили повториха отново отказа си от обсъждане на конкретни оперативни методи, полезни товари, технически характеристики и начини на използване. Те добавиха, че с развитието на Космическите сили публичното обсъждане трябва да изяснява доктрината и мисиите, без да разкрива чувствителни оперативни детайли.

Така ведомството потвърди общото твърдение за оръжия в орбита, но не уточни какви са те. Изброяването на кинетични и некинетични средства в описанието на мисиите не установява дали и двата вида реално са разположени там.

Възможните механизми се различават не само по сила, но и по начина на въздействие. Сред примерите за временно въздействие са лазер, заслепяващ оптиката на чужд спътник, без да я поврежда, или система за електронна война, която заглушава връзката му достатъчно дълго, за да позволи на американски апарат да се отдалечи от опасност.

Други възможни средства са физически прехващач, механично рамо за захващане, аерозол за въздействие върху оптиката и слънчевите панели или използване на самия спътник за сблъсък с целта. Това са примери за различни механизми, а не установени характеристики на американското въоръжение. Конкретният начин на използване определя дали въздействието ще бъде временно, трайно увреждащо или разрушително.

Разграничението е ключово и заради риска от възникване на космически отломки. Временно заглушаване или заслепяване не предполага разрушаване на апарата. В същото време обаче кинетичното поразяване е възможно да образува отломки, които застрашават други спътници, включително собствените апарати на нападателя.

Именно това стои в основата на оценка, изготвена от Виктория Самсън, експерт по космическа сигурност от фондация Secure World Foundation. Тя определи изказването като безпрецедентно за държавен служител на САЩ и предположи, че става дума за орбитални заглушители и друга апаратура за електронна война, не за кинетично оръжие. Аргументът ѝ е, че САЩ последователно се обявяват за избягване на образуването на отломки. Това е експертна оценка въз основа на публичната информация. Космическите сили отказаха да я потвърдят или отхвърлят.

В изявлението си Космическите сили се позовават на Договора за космоса, в сила от 1967 г. Той забранява на държавите – страни по него, да разполагат ядрени и други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Тази конкретна забрана не обхваща конвенционалните оръжия като обща категория. Позоваването на договора представлява заявка за съответствие с него, но не разкрива естеството на разгърнатите активи и само по себе си не изчерпва въпроса за приложимите правни ограничения.

Изказването на Мейнк продължава серия от публични изявления от началото на годината. През февруари генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командващ „Бойни сили“ на Космическите сили, отказа да формулира конкретно защитните мерки на американските спътници, но обобщи позицията си: „Не можеш да бягаш от побойника вечно. Понякога трябва да се обърнеш и да удариш.“

През август генерал Стивън Уайтинг, ръководител на Космическото командване на САЩ, заяви по време на симпозиума по космическа и противоракетна отбрана, че надеждните и публично признати способности за поразяване на противникови апарати са ключов приоритет. „В космоса няма безопасно убежище. Не може да изкопаеш окоп или да вдигнеш щит“, отбеляза той. Космическото командване постави настъпателните способности в орбита на първо място сред потребностите си за периода 2029–2033 г.

Преди изявлението от 14 септември сред публично признатите противоспътникови системи бяха наземната система за противодействие на комуникациите, нейният наследник Meadowlands и мобилният заглушител Remote Modular Terminal. Те действат чрез радиосмущения, без кинетично въздействие.

През 2022 г. администрацията на Джо Байдън обяви едностранен мораториум върху провеждането на разрушителни изпитания на противоспътникови ракети, изстрелвани от земята. Към момента не е известно дали тази политика продължава да се спазва. Посоченият ѝ обхват обаче не представлява обща забрана за разработване на други противоспътникови средства. Междувременно прехващачите, базирани в космоса, заемат централно място в противоракетната инициатива „Златен купол“ на администрацията на Доналд Тръмп.

Публичното признание може да има и политически последствия, различни от търсеното възпиране. Това би могло да даде аргумент на Пекин и Москва да обявят собствено въоръжение в космоса, като се позоват на американския пример. Самсън поставя въпроса за последователността на Вашингтон: след собственото си изявление той трябва да е готов да приеме подобни думи и от водещите си стратегически противници.

Евентуални съобщения от Пекин или Москва през следващите месеци биха били важни за оценката на тази последица, но сами по себе си не биха доказали, че признанието на САЩ е понижило прага за въоръжаване на открития космос. Мълчанието им, дори съчетано с потвърждаване или възстановяване на американския мораториум от 2022 г., също не би доказало успех на възпирането. Засега публично е заявено наличието на американски оръжия в орбита; техният вид, възможности и условия за използване остават неизвестни.

Украински инженер показа прехващача SPART на полигона Едуардс

🇺🇦🤝🇺🇸 Дрон прехващач, проектиран от 22-годишен самоук украински инженер, премина през цялата изпитателна демонстрация на полигона на военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния. На 16 юли неговият конструктор проведе демонстрация на устройството пред бригаден генерал Марк Масаро, командващ Изпитателния център на ВВС на САЩ.

Йехор Балицки е основател и изпълнителен директор на Thermopylae Aerospace – компания с 5 служители и седалище в Калифорния, регистрирана през юни 2025 г. За успешното изпитание съобщи самата компания, а брифингът е документиран от ВВС със снимка на технически сержант Робърт Клойс.

„В 412-о изпитателно крило, база „Едуардс“, по време на Game of Drones 26-2 нашият малък екип завърши успешна цялостна демонстрация на SPART – нова платформа за прехващане, замислена като асиметрично средство за противодействие на големи дронове“, заяви Балицки.

Биографията му е кратка. Напуска родината си на 17-годишна възраст през 2022 г. малко след началото на пълномащабната руска инвазия, и започва работа за европейски компании в областта на киберсигурността и разпределените системи. В началото на 2025 г. се установява в САЩ, където се запознава със своя бъдещ съосновател Картър Шерер.

Двамата създават Thermopylae през юни същата година и кръщават компанията на прохода, при който 300 спартанци задържат персийската армия през 480 г. пр.н.е. През ноември фирмата приключва първоначален инвестиционен кръг за 1,6 млн. долара. Водещи инвеститори са Навал Равикант и украинският фонд UA1, а сред останалите участници са Norgard Capital, SGA Capital и Cyrus Ventures. Първата инвестиция идва от акселератора Founders Inc.

Janes и DroneLife посочват различна сума за същия етап – 2,5 млн. долара, събрани през лятото на 2025 г. Междувременно екипът нараства от двама на петима души, а развойната дейност се извършва в Хоторн, Калифорния.

SPART е сгъваем квадрокоптер, изстрелван от тръба със сгъстен въздух. След пусй се разгъва във въздуха и се насочва към топлинната следа на целта. Компанията обявява скорост до 350 км/ч, максимален полет до 20 минути и възможност за повторна употреба: ако пропусне целта, апаратът може да се прибере и да бъде използван отново.

Пусковата тръба може да се монтира върху пикап, плавателен съд, наземна роботизирана платформа или летателен апарат. Очакваната цена е не повече от 10 000 долара за пуск. Основните цели, които Балицки описва, са големите ударни дронове от семейството „Шахед“. Компанията ги причислява към група 2 по 5-степеннната американска класификация. Тази група обаче включва дронове с тегло от 10 до 25 кг, докато „Шахед-136“ има излетна маса около 200 кг и попада в следващата, трета група.

Ценовото съотношение се намира в основата на аргумента. Американските системи, използвани за сходни задачи, са значително по-скъпи. Coyote Block 2 на Raytheon струва 120 000 долара за брой, Roadrunner-M на Anduril се оценява на стотици хиляди долари, а корабната зенитна ракета SM-2 Block IIIC – на около 2 млн. според бюджетното искане на флота за 2026 финансова година.

Срещу тях лети дрон, чиято себестойност възлиза на 35 000 долара. Въпреки че системите не са напълно равностойни като способности и предназначение, ценовата размяна остава в полза на атакуващия. Такава асиметрия се запази през цялата руско-иранска безпилотна кампания срещу Украйна.

Промяната на това съотношение чрез евтин кинетичен прехващач отдавна не е просто хипотеза, а работеща практика. Украинският прехващач „Стинг“ на Wild Hornets – квадрокоптер с корпус, изработен с 3D печат, и термокамера – струва около 2100 долара и развива скорост до 343 км/ч. До юни 2026 г. с него бяха свалени около 9000 дрона от семейството „Шахед“.

През април „Стинг“ е използван при 70% от успешните прехвати на реактивните модификации, а месечното производство надхвърля 10 000 машини. Пентагонът следи внимателно този пазар и през март се появиха сведения за интерес към украински прехващачи, чиято цена е около 1000 долара за брой.

Основното разграничение, което Балицки прави, не е само в цената, но и в ролята на оператора. Пред Janes той посочи, че украинските прехващачи се управляват ръчно и резултатът зависи от уменията на конкретен човек зад пулта, вместо да бъде осигуряван от система, която може лесно да се използва в голям мащаб.

Украинските експерти описват същия проблем със свои думи. Командири алармират, че обикновен пилот на FPV дрон не е достатъчно подготвен за задачи по въздушен прехват, за които е нужен специално обучен екипаж.

SPART е опит това умение да се вгради в самата система. Термичното насочване в крайния етап от полета и пневматичното изстрелване поемат част от задачите, които днес са изпълнявани от обучен оператор. Ако решението докаже своята надеждност, мащабирането ще зависи предимно от капацитета за производство, а не от броя на пилотите, преминали специализирани курсове.

„Построихме го от нулата за много кратко време“, каза Балицки. „Горд съм с екипа, че ни доведе дотук.“

Каналът, по който апаратът попада в полезрението на ВВС на САЩ, е нов и е създаден именно за компании от този тип. „Game of Drones“ се организира от Експерименталните изпитателни сили на 412-о изпитателно крило съвместно с новосъздаденото звено US-X към Агенцията за управление на отбранителните договори (DCMA).

Първото издание беше проведено на 8-12 декември 2025 г. на пресъхналото езеро Rogers Dry Lake в базата „Едуардс“. В него взеха участие общо шестима индустриални партньори и инженери от Изследователската лаборатория на ВВС. Изданието 26-2, в което участва Балицки, се провежда от 13 до 16 юли 2026 г.

Достъпът се осигурява чрез споразумения за съвместна изследователска и развойна дейност (CRADA) с изпитателното крило. Резултатите се използват при формирането на sUAS Blue List – списъка с одобрени малки безпилотни системи – и обслужват инициативата Drone Dominance, обявена от Пентагона.

Масаро е нов на тази позиция. Той пое ръководството на Изпитателния център на 30 юни – две седмици и половина преди брифинга на Балицки.

Периодът за оценка е кратък и има конкретен хоризонт. Пред DroneLife през юли Балицки говори за срок от 3-4 месеца, след който компанията се надява Пентагонът да одобри поръчка. Това означава, че резултатът би трябвало да стане ясен около ноември 2026 г. Конкуренцията обаче е силна. Програмата за доминация в сферата на дроновете е на стойност 1,1 млрд. долара и предвижда придобиването на поне 300 000 апарата. Тя е разделена на 4 фази, като кръгът на участниците се стеснява на всяка следваща стъпка.

През февруари 25 доставчика бяха поканени да се надпреварват за парична награда в размер на 150 млн. долара в първата фаза. Поръчки се очакват за около 12 от тях, а до четвъртата фаза ще достигнат 3-5 от тях.

Успоредно с това САЩ разглеждат варианта за директен внос на украински прехващачи, които струват 10 пъти под SPART. Петимата служители в Хоторн се конкурират едновременно с утвърдените производители на ракетни системи и украинските компании, които първи доведоха концепцията за евтин дрон прехващач до серийно производство.

Значението на случая е в промяната на посоката, в която се движат технологиите и реалният боен опит. От февруари 2022 г. насам Украйна е мястото, където чуждестранните оръжейни системи получават бойната си оценка, а концепцията за евтин кинетичен прехващач узря именно в небето над Киев.

Сега концепцията навлиза в системата за придобиване на Пентагона от компанията на украински инженер, регистрирана в Калифорния. Това не е козметична подробност. В подготвените си показания пред Сената отговорниците за програмата Оуен Уест и Травис Мец предупредиха, че очакваното търсене ще постави индустриалната база под сериозно напрежение. Те подчертаха и предпочитанието на министерството към системи, произведени в САЩ.

В същото време инвестиционният кръг на Thermopylae от ноември беше организиран с обявено намерение системата да бъде подложена на изпитания от украински части на фронта и впоследствие да се произвежда в Украйна. Следователно технологичният поток се движи паралелно в двете посоки.

Дали ускореният път от малката компания до американския полигон ще стигне до реална поръчка, може да се оцени по два конкретни показателя до края на годината. Включването на SPART в sUAS Blue List или пък подписването на договор би потвърдило успеха. Ако оценъчният период изтече без нито едно от двете, това би показало, че новият механизъм осигурява достъп до полигона, но не непременно и до поръчката.

Анализ: Как евтини дронове заместиха иранските радари при свалянето на F-15E?

🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.

Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.

Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.

Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.

Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.

На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.

Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.

По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.

Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.

Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.

Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.

Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.

Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.

Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.

Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:

• 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
• 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
• 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
• 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
• 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
• 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
• 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
• 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
• 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II

В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.

Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.

Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.

Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.

CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.

Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.

Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.

Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.

Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.

През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.

Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.

Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.

Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.

Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.

📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)

Ядрената база Уорън купува китайски дронове DJI за противодронови учения

🇺🇸🛡️🇨🇳 ВВС на САЩ планират да закупят китайски дронове за базата, в която е разположено въздушно крило, отговорно за 1/3 от действащите американски междуконтинентални балистични ракети. 90-а ескадрила за договорни поръчки публикува обявление и покана за оферти за 6 летателни апарата на DJI и 6 устройства за въздушно пускане на товари, предназначени за авиобаза „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг. Оферти се приемат до 24 август, а въпроси могат да се задават до 5 дни преди крайния срок. Купувачът е държава, която от края на 2025 г. официално изтласква същия този производител от собствения си пазар.

Поръчката е малка по обем и с ясно формулирано предназначение: включва 2 възстановени квадрокоптера DJI Mavic 2 Pro с комплекти Fly More, 2 броя DJI Mini 3 Pro с дистанционни управления, 2 комплекта DJI Avata 2 Fly More, 6 устройства за пускане на товари и доставката им. Договорът ще има фиксирана цена и ще бъде възложен на най-ниската оферта, която отговаря на техническите изисквания. Получател е 90-ият ескадрон за сигурност на ракетните операции – подразделение на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ. Дроновете са необходими за обучение по борба с малки дронове: упражнения, при които радари, средства за електронно заглушаване и останалите средства за неутрализиране се проверяват срещу реални емисии, а не срещу симулации.

Самият подбор на моделите описва заплахата по-точно от всяка формулировка в документа. Mavic 2 Pro е снимачен дрон от 2018 г., спрян от производство през 2021 г. Поддръжката му от производителя приключва на 31 август 2026 г. – една седмица след крайния срок за подаване на оферти. Mini 3 Pro е модел от 2022 г., който тежи под 249 грама и така остава под прага за задължителна регистрация в повечето държави. Avata 2, представен през април 2024 г., е FPV дрон, управляван чрез очила и развиващ скорост до около 97 км/ч. Той принадлежи към същото семейство апарати, което украинската и руската армия превърнаха в основен ударен инструмент по фронтовата линия. Устройствата за пускане на товари допълват картината: чрез тях гражданският квадрокоптер може да пренася и хвърля различни предмети.

Ескадронът не търси каквито и да е дронове, а само модели на DJI. Обосновката на изискването за марка е подписана на 29 юли от служителя по договорните поръчки технически сержант Чад А. Еванс и се основава на пазарната реалност. Според документа китайският производител държи 80–85% от световния пазар на граждански дронове, а неговите „силно отличителни, патентовани електронни протоколи, радиочестотни (RF) сигнатури и летателни възможности“ не могат да бъдат възпроизведени от американски модели или от такива на други производители. „За да изпитаме правилно контрасистемите си и да обучим операторите си срещу статистически най-вероятната реална заплаха, 90 MSOS трябва да използва именно устройствата, които противниците най-вероятно биха приложили“, се казва в документа. В него се предупреждава, че без този хардуер ще бъде застрашена „мисията по ядрена сигурност, която не допуска провал“. Компютърните симулации и произведените в САЩ дронове не биха позволили на операторите да бъдат изпитани срещу реалната електромагнитна следа и комуникационни протоколи на DJI. Документът описва това като сляпа зона, която е критична за отбраната на базата.

Тази сляпа зона е предвидена в законодателството още преди ограниченията да са всеобхватни. Раздел 848 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г., подписан в края на 2019 г., забранява на Пентагонът да купува и използва безпилотни системи, произведени в Китай или такива, които съдържат ключови китайски компоненти. Сред тях изрично са посочени полетни контролери, радиостанции, камери, предаватели, окачвания, наземни станции и контролен софтуер. Същият текст обаче изключва от забраната тестове и обучение по борба с безпилотни системи и операции, изпитания, анализи и подготовка в областта на разузнаването, електронната и информационната война. С други думи законът допуска изключението шест години преди ограничението да придобие пълния си обхват.

Това се случи съвсем наскоро. Американският закон за сигурността на дроновете, включен в отбранителния бюджет за 2024 г., прекрати от 22 декември 2025 г. федералните поръчки и експлоатацията на дроновете от обхванатите чужди производители. Отново бяха предвидени изключения за 4 ведомства, начело с военното. Ден по-късно изтече срокът, който Конгресът определи за проверка на двамата китайски производители. Одит така и не беше проведен. На 21 декември междуведомствен орган към Белия дом издаде становище, основано на съображения за националната сигурност, въз основа на което Федералната комисия по съобщенията включи DJI в обхвата на оборудването. Решението блокира издаването на нови сертификати за американския пазар, но не отнема вече вече предоставени разрешения. Поради това моделите, включени в поръчката за „Ф. Е. Уорън“, все още могат да бъдат намерени в търговската мрежа.

Правното основание, цитирано в самата обосновка, идва от друга посока. Документът цитира меморандум, озаглавен „Разгръщане на американското превъзходство при военните дронове“ (Unleashing U.S. Military Drone Dominance), подписан от министър Пийт Хегсет на 10 юли 2025 г. Той делегира решенията за поръчка на малки безпилотни системи на по-ниски нива в командната верига. Според тълкуването на ескадрона този меморандум позволява на офицери с ранг полковник или равностоен на него да купуват чуждестранно дроново оборудване в малки количества за целите на тестове, обучение по електронна война и разработка на средства за противодействие на дронове. Процедурата се провежда по клаузата от 10 U.S.C. 2304(c)(1), допускаща възлагане на единствен източник вместо пълна и открита конкуренция. В обосновката обаче се посочва, че има няколко оторизирани дистрибутори на марката. Това позволява поръчката да бъде обявена като изцяло запазена за малки предприятия, а не като договор с един-единствен доставчик.

Кибернетичният риск ще бъде ограничен чрез софтуер. Преди да влезе в употреба, всеки закупен дрон ще бъде оборудван с програмата RIZER. Според описанието в обосновката тя презаписва фабричния фърмуер и създава „напълно изолирана система, която не може да предава или изтегля телеметрия и изображения към чужди субекти или към мрежите на ведомството“. Извън този документ липсва публично описание на програмата.

Охраняваният обект не се ограничава до самата база. 90-о ракетно крило отговаря за 150 броя „Minuteman III“ – една трета от разположения арсенал с междуконтинентален обсег. Те се намират в шахти, разпръснати върху около 24 900 кв. км в Уайоминг, Небраска и Колорадо и обслужвани от 15 центъра за управление на пуска. Ракетите „Minuteman III“ са разположени в три бази: „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг, „Малмстрьом“ в Монтана и „Майнот“ в Северна Дакота. В обосновката се посочва, че „Малмстрьом“ също се е насочила към тези платформи за собственото си обучение за борба с дронове. Така покупката е представена като стъпка към еднакво възпроизвеждане на заплахата във всички ракетни полета на командването.

Поръчката е поредния епизод във верига от събития, започнала в края на 2023 г. На 6 декември 2023 г. над съвместната база „Ленгли-Юстис“ във Вирджиния се появиха непознати летателни средства, които се връщаха многократно в продължение на 17 дни. Това бе най-продължителната и многобройна серия, която е регистрирана някога над американски военен обект. Пентагонът я потвърди публично година по-късно, без да уточни извършител или да установи враждебно намерение. През 2024 г. регистрираните нахлувания надхвърлиха 350 над около 100 военни бази, съобщи командващият Северното командване генерал Грегъри Гийо пред комисия по въоръжените сили в Сената на 13 февруари 2025 г. През ноември и декември вълна от сигнали заля Ню Джърси. Повечето се оказаха разрешени полети или погрешно разпознати обекти, но присъствието на дронове над арсенала „Пикатини“ и военноморска оръжейна станция „Ърл“ бе потвърдено.

Отговорът последва бавно и на няколко отделни етапа. През октомври 2025 г. база „Майнот“ беше домакин на учения за сертифициране на първия антидрон комплект за бързо разгръщане на Северното командване. Произведен от Anduril, той включва подвижен сензорен модул с радар и термовизионна камера, електронно потискане, инфрачервена система за широкообхватно наблюдение и прехващач. Може да бъде превозван с Lockheed C-130 Hercules и е предназначен да бъде изпращан на местата, където възникне такава заплаха. В първите часове на операция „Epic Fury“ на 28 февруари именно този комплект засече и порази нарушители над американска инсталация, чието име командването отказа да разкрие, за да не издаде уязвимости. През седмицата, започнала на 9 март, последваха многократни нахлувания над „Барксдейл“ в Луизиана – базата на стратегическите бомбардировачи Boeing B-52 Stratofortress. По-късно Гийо призна пред законодателите, че силите му поразяват „около една четвърт“ от засечените цели, и определи това като подобрение спрямо предходната година. На 18 юни 2026 г. 5-а ескадрила за договорни поръчки в „Майнот“ поиска заглушители Dronebuster Block 4 за 91-ва група „Сигурност“, като срокът за оферти беше 8 дни. На 14 август „Ф. Е. Уорън“ поиска самите дронове, срещу които трябва да се обучават тези системи.

Тази последователност поставя покупката в нейния по-широк контекст. Аргументът в обосновката е преди всичко пазарен, а не технически: щом един производител държи между 80 и 85% от световния пазар на цивилни дронове, вероятността нарушител над ракетно поле да използва произведен от него модел е най-голяма. Следователно радарната сигнатура и радиопротоколът, спрямо които се калибрира защитата, също ще бъдат негови. Така американската отбрана срещу дронове се настройва към техническия стандарт на DJI – компанията, която американската държава се опитва да изтласка от пазара си. Докато този пазарен дял се запазва, защитата няма как да се подготви по друг начин. Изключението от 2019 г. следователно не е пропуск в закона, а предварително признание, че забраната на даден производител не премахва заплахата, създавана от неговите продукти.

Същите факти допускат и по-тясно обяснение, което също се подкрепя от наличните данни. Числата на Гийо показват, че основният недостиг може да не се крие в реалистичността на мишените, а по цялата верига на засичане, проследяване и неутрализиране. До пролетта на 2026 г. има един комплект за бързо разгръщане на целия континент, поразяват се само 1/4 от засечените цели, а отделните бази придобиват самостоятелно ръчни заглушители. Според това обяснение 6-те квадрокоптера за „Ф. Е. Уорън“ отстраняват ограничен недостатък в обучението, докато същинското слабо звено се намира другаде. Двете обяснения обаче може да не се изключват взаимно: обучението срещу реални емисии е най-нужно именно когато способността за прехващане остава ненадеждна.

📸 Снимка: Американски военнослужещ пилотира китайски дрон DJI Matrice в тренировъчно учение на 30 април 2026 г. ВВС на САЩ продължават с плановете да закупят DJI единици за обучение по борба с дронове в една от своите бази за междуконтинентални балистични ракети, въпреки че забраната за преки договори с Пентагона, наложена на китайската компания. (Lydia Gordon/Stars and Stripes)

Северна Каролина търси моторни парапланери за специалните части на ВВС

🇺🇸 145-о транспортно авиокрило от Военновъздушната национална гвардия на Северна Каролина обяви обществена поръчка за две индивидуални летателни системи тип „раница“. Придружаващата документация назовава и крайния им ползвател: подразделенията за специални операции на ВВС на САЩ (AFSPECWAR).

Обявлението с № W50S87-26-Q-5004 бе публикувано на 9 юли 2026 г. от Бюрото на Националната гвардия, с първоначален краен срок 24 юли. С корекция от 23 юли срокът беше удължен до 31 юли, за да може възложителят да добави изпуснатите в първоначалния текст спецификации за парашута, а последващо изменение от 24 юли допълни и изискванията към самите крила. Мястото за доставка и изпълнение е Ню Лондън, Северна Каролина, а не основната база на авиокрилото в Шарлот.

Моторният парапланер, известен още като парамотор или Powered Paraglider (PPG), е най-простата пилотирана летателна машина в употреба. Той се състои от двигател с витло, монтиран на рамка върху гърба на пилота, и меко платнено крило над него. Излитането и кацането се извършват с няколко крачки по земята – без нужда от писта, хеликоптер или самолет-носител. Именно тази пълна независимост от инфраструктура прави платформата атрактивна за военните. Към това се добавят и нейните физически предимства: почти липсваща радарна отражателна повърхност, незначителен топлинен отпечатък от двигател с обем на градинска косачка и шум, който на няколкостотин метра височина се разтваря във фоновия звук.

Процедурата обхваща четири позиции: два комплекта моторни летателни системи, два пакета с резервни части и поддръжка (разчетени за поне 150 летателни часа или една година експлоатация), курс за летателна подготовка на двама пилоти и курс за обучение на двама техници. Изисквания към техниката са разписани с детайлността на специалист с богат личен опит в полетите с товар. Всеки комплект трябва да съдържа две отделни крила: по-малко (от 23 до 25 кв.м) за полети без тежко оборудване, и по-голямо (от 26 до 28 кв.м), сертифицирано да издига, управлява и приземява пилот с раница с тегло от поне 36 кг. Това разграничение не е формално – крило, оразмерено за лек пилот, става трудноуправляемо и опасно при кацане, когато под него виси пълно бойно снаряжение.

Двигателят трябва да осигурява мощност, еквивалентна на поне 185-кубиков агрегат, както и да поддържа безопасна скорост на изкачване на височини между 2438 и 3048 метра. За платформа от този клас това е сериозно инженерно предизвикателство, тъй като разреденият въздух едновременно намалява тягата на витлото и увеличава скоростта при кацане. Диаметърът на витлото трябва да е около 140 см, ръчката за газ – за дясна ръка и оборудвана с механизъм за фиксиране, а контролното табло трябва да отчита моточасове, обороти и температура на двигателя. Сбруята трябва да е регулируема и да разполага с вградена защита за гръбнака от типа на въздушна възглавница, а горивният резервоар да осигурява преход от 48 до 161 км. Всяка система задължително включва управляем резервен парашут, разчетен за общо тегло от поне 170 кг (тоест за тандемен полет или тежък товар), както и автоматично надуваема спасителна жилетка, която се активира при контакт с вода.

Специфично изискване засега и външния вид. Всички компоненти, видими по време на полет – крилото, сбруята и рамката на двигателя – трябва да са изпълнени в единен приглушен тактически цвят (сиво, масленозелено или пясъчнокафяво) и без големи търговски логотипи. Документацията изрично прави изключение за резервния парашут, тъй като той остава прибран и се вижда само при аварийна ситуация.

Обучението заема значителна част от поръчката. Двама пилоти трябва да преминат 21-дневна летателна подготовка – от наземна теория по правилата за визуални полети до навигационни прелети с кулминация 160 км самостоятелен маршрут. Курсът включва техники за излитане и кацане на площадки с минимални размери, полет в тактически строй, аварийни процедури за приводняване и нощни полети с очила за нощно виждане (NVG). Още 10 дни са предвидени за двамата техници, които трябва да получат сертификат за обслужване и ремонт на съответния двигател и планер.

Покупката е обявена като доставка на стандартен търговски продукт и е напълно запазена за малки предприятия по класификатора за производство на летателни апарати, където прагът е до 1350 служители. Възложителят обаче не крие уязвимото място на сделката: към момента няма осигурени средства, договор няма да бъде сключен при липса на финансиране, а правото поръчката да бъде анулирана изцяло е изрично фиксирано.

Кой точно ще лети с тези машини не се посочва директно в обявлението, но проличава от предхождащото го пазарно проучване. На 27 май тази година същата служба публикува запитване към производители под номер W50S87-26-Q-5002 със срок за отговор до 10 юни. Последвалото месец по-късно обявление е изключително бърз ход за гвардейската система за снабдяване, макар и по най-облекчената процедура за готов търговски продукт. В първоначалното запитване задачата е формулирана недвусмислено: системата покрива „спешен оперативен дефицит“, осигурявайки на частите на AFSPECWAR евтина и гъвкава летателна платформа, повишаваща шансовете за оцеляване както в бойни условия, така и при ликвидиране на последствия от бедствия. Според документа, при мисии на Щатската гвардия, „при които традиционните въздушни средства са ограничени, а пътищата – непроходими“, екип с парамотори може да проникне с нужния товар, да установи връзка, да извърши самостоятелна въздушна оценка и да проведе спасителни операции.

В 145-о авиокрило единственото подразделение, което отговаря на това описание, е 118-а ескадрила за въздушна поддръжка на операциите, базирана именно в Ню Лондън, където е посочена и точката за доставка. Неговата роля е да консултира командирите на сухопътни части за използването на авиацията и да насочва въздушните удари от земята, като съставът му поддържа парашутна подготовка със скокове от хеликоптер на същото летище. Текстът на поръчката не назовава директно ескадрилата, но съвпадението в профила, мястото на доставка и посочения ползвател категорично сочат към нея – в крилото няма друго формирование със статут за специални операции.

Самото авиокрило оперира с най-тежката авиационна техника в Националната гвардия. През 2018 г. то замени своите C-130 Hercules със C-17 Globemaster III и оттогава изпълнява мисии по глобалния въздушен мост под оперативното подчинение на Командването за въздушна мобилност (AMC). Така четиримоторният транспортен самолет с максимална излетна маса от около 265 тона и портативната раница с двигател днес се намират в един и същи списък с инвентар на едно и също подразделие.

През септември 2024 г. същото крило транспортира над 45 тона храна, вода и медикаменти със C-17 от Шарлот до летището в Ашвил. Тогавашният аеродрум се превърна в разпределителен център за западната част на щата, тъй като сухопътните връзки бяха напълно прекъснати от наводненията и свлачищата след урагана „Хелън“. Между тежкия транспортен самолет, който изисква годна писта, и спасителния екип, който трябва да достигне до отрязана планинска долина, в момента няма нищо друго освен хеликоптери – а те често са оскъдни и пренатоварени.

Тази поръчка не е изолиран експеримент на единична част. През август 2024 г. Центърът за екипировка на Сухопътните войски в Натик, Масачузетс, обяви търсене на разработчици по програмата PAMS (Personnel Air Mobility System) – военен вариант на моторен парапланер за въздушно-десантните войски. Програмата има за цел да пренася боец на минимум 100 км (с цел до 300 км), при сухо тегло на системата под 34 кг и таван на полета от 3048 метра (с целево равнище до 6096 метра). Формулировката там е показателна: класическите транспортни самолети и хеликоптери няма да са налични за прехвърляне на малки групи в среда с високо ниво на ПВО (A2/AD), поради което тактическата мобилност слиза директно на ниво отделен боец. Сред изтъкнатите ползи е и финансовата – армията очаква разходите за придвижване на един войник да спаднат драстично спрямо конвенционалните методи. Прецедент има и в други родове войски: през май същата година бойци от Командването за специални операции на Морската пехота на САЩ демонстрираха публично проникване с парапланери в Тампа по време на учение за неутрализиране на рояк от вражески дронове.

Обратната страна на тази технология е и основната причина тя да влезе в дневния ред на западните войски. На 7 октомври 2023 г. бойци на Хамас използваха моторни парапланери, за да преодолеят една от най-строго охраняваните гранични бариери в света. Специалните части на Северна Корея също тренират от години проникване през Демилитаризираната зона с подобни апарати. Уред, който остава незабележим за радарите и не може да бъде чут навреме, функционира еднакво ефективно и в двете посоки.

Мащабът на конкретната покупка обаче не бива да се тълкува като създаване на нов род войски. Два комплекта, двама пилоти и двама техници представляват обем за пилотен проект, а не за превъоръжаване на цяло подразделение. При 21 дни курс и ресурс от 150 летателни часа годишно става дума за изграждане на малко ядро от инструктори, което да разгърне обучение на по-късен етап, ако се осигури финансиране. Документът декларира спешна потребност, но не гарантира бюджет, а процедура без осигурени средства лесно може да приключи без договор. Ето защо най-вероятният сценарий за следващите месеци е договор за малката партида, а не бързо мащабиране до щатна способност.

ВВС на САЩ искат микрофонна мрежа срещу дронове в Милдънхол

🇺🇸🇬🇧 ВВС на САЩ искат да обградят една от най-ангажираните си със секретни мисии бази в Англия с мрежа от микрофони, създадена да чува приближаващите вражески дронове, още преди да бъдат засечени от камера или радар. Новопубликувана тръжна обява сочи, че 352-ро крило за специални операции търси да получи пасивна акустична система за откриване на дронове, която да разгърне в авиобаза Милдънхол – сензори, които прослушват за характерния звуков отпечатък на малките дронове, без да излъчват радарен сигнал, който би издал тяхното местоположение на противника, претърсващ ефира именно за такива емисии.

Като предпочитано решение обявата назовава Discovair G2+ на норвежката Squarehead Technology – масив от 128 микрофона с вградена оптична камера – но допуска и конкурентни оферти за еквивалентен продукт. Крилото иска четири мрежово свързани сензорни модула, способни да откриват и класифицират дронове от Група 1 и Група 2: двете най-малки категории в 5-степенната класификация на Пентагона за безпилотни системи, която обхваща всичко от джобните търговски квадрокоптери до апарати с тегло до 25 кг. Всички сензори трябва да засичат дрон от Група 1 – клас на потребителските машини от типа на DJI Mavic – от поне 500 метра разстояние при оптимални условия и да покрива зрително поле от 100 градуса по хоризонтала и по вертикала, достатъчно широко, че шепа свързани модули да затворят периметъра на цяла една база без очевидни пролуки. Теглото е ограничено до 10 кг на модул, така че един военнослужещ да е способен да я разгърне сам, в стационарен или в експедиционен вариант, а техническите изисквания предвиждат тя да продължи да работи и при заглушен, отслабен или изцяло недостъпен GPS сигнал.

Милдънхол в графство Съфолк е щабът на 352-ро крило – единственото съединение за специални операции на ВВС на САЩ, базирано в Европа. Оттам конвертоплани CV-22 Osprey и специални транспортни самолети MC-130J Commando II поддържат секретни мисии в Европа, Африка и части от Близкия изток.

Точно над Милдънхол и съседните бази Лейкънхийт и Фелтуел от 20 ноември 2024 г. няколко поредни нощи кръжаха неизвестни дронове. Официални лица от Пентагона тогава потвърдиха, че в забраненото въздушно пространство са навлизали групи, всяка от които е наброявала до 20 единици едновременно. Отклонявани бяха пристигащи самолети, а Лондон разположи към 60 военнослужещи в защита на трите бази. По-късно дроновете се появиха и над Феърфорд, база на Кралските ВВС в Глостършър, на над 200 км от Милдънхол, където по същото време на ротационен принцип бяха разположени четири стратегически бомбардировача B-52 от Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC).

Година по-късно се оказа, че публичният разказ е спестил редица любопитни детайли относно случилото се през онези нощи. През ноември 2025 г. Daily Mail публикува полицейски дневници, предоставени по Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство: на 22 ноември 2024 г. хеликоптер на Националната полицейска въздушна служба (NPAS) над Лейкънхийт е бил принуден да направи аварийно спускане, когато два бързо движещи се обекта започнали да го преследват и изравнявали скоростта си с неговата при около 140 възела (259 км/ч). В същите дневници свидетели описват рояци от 10-15 дрона в рамките на тридневен прозорец, за които в записите се допуска, че са навлизали във въздушното пространство на самите бази – детайли, които станаха публично достояние чак година след събитията. Навремето случаят с хеликоптера беше публично сведен до среща с изтребител.

Радарът – гръбнак на класическата антидрон отбрана – работи, излъчвайки сигнал и улавяйки отражението му. Методът засича надеждно по-големите летателни апарати, но среща затруднения с по-малките и бавни дронове, сглобени от материали със слабо радарно отражение; освен това самите излъчвания подсказват на всеки, който следи ефира, къде точно се намира защитаваният обект и с какво разполага той. Пасивният акустичен масив заобикаля и двата проблема: той само слуша шума на мотори и витла, без да издава нищо, а класификацията на целта, по данни на производителя, върши машинно обучение, което сравнява уловения звук с познатите профили на малките дронове. Изискването системата да функционира и без GPS покритие пък очертава средата, която реален противник би наложил, преди да се опита да извърши ново нахлуване – наситено заглушаване, в което активните сензори са едновременно наполовина ослепени и издайнически.

Акустичният подход идва с натрупана реална бойна употреба. Украйна покри територията си с около 6000 микрофона, свързани в единна мрежа, които засичат иранските дронове „Шахед“, които прелитат на ниска височина и поразяват цивилни и индустриални обекти дълбоко в украинския тил – система, презентирана от командващия ВВС на САЩ в Европа генерал Джеймс Хекър през февруари 2024 г. като евтино решение, което е от интерес за цялото НАТО. Полша включи Discovair G2+ в тестовете по отбранителната си програма „Източен щит“ през април 2026 г. Европейското командване на Пентагона (EUROCOM) също не започва от нулата: федералните регистри за обществени поръчки показват, че още на 5 септември 2025 г. ВВС на САЩ за Европа и Африка са пуснали обява за по-ранната версия Discovair G2 през същата договаряща структура.

Оферти се приемат до 4 август 2026 г. в 48-ата ескадрила за договаряне, която обслужва обществените поръчки на американските военни бази в Съфолк. Обявата обаче отбелязва открито, че финансиране още не е осигурено и договор няма да бъде възложен, преди парите да бъдат реално отпуснати – стандартна уговорка, която оставя проекта в ръцете на бюджетния процес. 20 месеца след мистериозната поява на рояците през ноември 2024 г. публично така и не беше посочен конкретен оператор, а първата конкретна крачка на Милдънхол срещу следващото нахлуване е базата да се научи да слухти за такива.

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Дронът YFQ-44A изстреля AIM-120 – първо бойно изстрелване от американски дрон-ведомо

🇺🇸✈️ За първи път американски боен безпилотен самолет от нов клас изстреля управляема ракета „въздух-въздух“ по време на полеви изпитания. Апаратът YFQ-44A Fury, разработен от компанията Anduril, изстреля ракета AIM-120 AMRAAM по симулирана цел в изолираното въздушно пространство над пустинята Мохаве. Новината бе съобщена от ВВС на САЩ, според които тестовете са проведени на 10 юли с излитане от авиобаза „Едуардс“ в щата Калифорния. Това е първият пуск на бойна ракета от безпилотен самолет в рамките на програмата Collaborative Combat Aircraft (CCA) – серия достъпни автономни машини, замислени да летят съвместно с пилотираните изтребители.

Изпитанието обаче надхвърли мащабите на обикновен пуск на боеприпас. Според описанието на Anduril дронът е излетял от базата, бордовият софтуер за автономно управление Lattice е прихванал и проследил целта, операторът е задал команда за поразяване и YFQ-44A е изстрелял ракетата AIM-120, следвайки указанието. Това представлява цялостна атака извън пределите на пряка видимост – от засичането до самия пуск. Използваната ракета изглежда е била бойна, а не просто инертен макет, тъй като жълтата и кафявата лента по корпуса ѝ сигнализират за наличието на реална бойна глава и ракетно гориво. Точният вариант на боеприпаса все още е неизвестен заради качеството на кадрите, макар че при по-ранните полети с окачен товар дронът беше заснет с версията AIM-120C под крилата си.

Това бойно изстрелване е важна следваща стъпка в развитието на спомагателните безпилотни апарати, като ни доближава с една крачка до въоръжаването на бойните части с изцяло нови способности, изтъкна генерал Кен Уилсбах, началник-щаб на ВВС на САЩ, който встъпи в длъжност през октомври 2025 г. като 24-тия подред на този пост.

Военното ведомство обаче отново подчерта, че програмата запазва стриктния човешки контрол, особено когато става въпрос за използването на смъртоносна сила. В изявлението се посочва изрично, че дроновете няма да прилагат оръжие автономно и решението за пуск на която и да е оръжейна система остава изцяло в ръцете на човека оператор, който във всеки момент запазва командването и контрола над платформата. Думите на генерал Дейл Уайт, който отговаря за ресор „Критични основни оръжейни системи“ в Пентагона, очертават тази граница още по-ясно. Той посочи, че изпитанията дават оперативно потвърждение, че придружаващите дронове са способни да изпълнят последователността в употреба на оръжието автономно, но единствено в рамките, предварително зададени от пилота. С други думи, машината извършва процеса от засичането до пуска, но параметрите на действие и крайната оторизация за стрелба се запазват в човешки ръце.

Генерал Уайт добави, че бързият преход от носене на инертен макет по-рано тази година до реално изстрелване доказва зрелостта на програмата и дава възможност на военните да проверят своите цифрови модели за интеграция с реални данни. Този напредък наистина бе постигнат в рамките на броени месеци. Бойният пуск последва поредица от оценки с окачен небоен макет през февруари, чиято цел бе да събере полетни данни за поведението на безпилотния апарат. Последвалите изпитания провериха обмена на данни между него и оръжейната система, преди да се премине към реалната стрелба. Кампанията беше проведена съвместно с Combined Test Force за въздушно превъзходство към 412-о изпитателно крило, което калибрира и потвърди математическите модели, необходими за безопасното бойно изстрелване.

Всичко това се случва непосредствено след като програмата премина друг важен крайъгълен камък. ВВС сключиха в средата на юни производствени договори за първата серия (Increment 1) на YFQ-44 на Anduril и YFQ-42 на General Atomics Aeronautical Systems, както и за софтуера за бойна автономност. От ведомството обясниха, че поръчката е изпреварила графика с месеци, тъй като двата безпилотника вече отговарят на строгите изисквания за мисия и са готови за мащабно производство. С навлизането в серийна фаза двата апарата премахват буквата Y от имената си, която обозначаваше прототип, но запазват класификацията си за безпилотен апарат с код Q и предназначение на изтребител с базова мисия F, преименувайки се на FQ-42A и FQ-44A. САЩ планират да внедрят поне 1000 придружаващи бойни дрона в хода на няколко поредни серии, първата от които предвижда доставката на поне 150 машини до края на десетилетието.

Самият YFQ-44A е разработка на Anduril Industries за нуждите на програмата CCA. Замислен като достъпна и високоавтономна платформа, която да действа като умножител на бойната мощ, той ще лети съвместно с пилотирани изтребители като F-35 Lightning II, F-15EX Eagle II и бъдещия F-47. Целта му е да разшири техния обсег и да поеме задачите с висок риск, които иначе биха изложили на опасност човешки екипаж. Апаратът е базиран на по-ранната концепция Fury на Anduril и залага на ускорено разработване, отворена системна архитектура и модулен дизайн. ВВС официално представиха демонстрационен образец през май 2025 г., паралелно с обявяването на началото на наземните изпитания.

Първият полет бе осъществен на 31 октомври 2025 г. Според тогавашното изявление на Anduril този етап е достигнат само 556 дни след старта на разработката, което е изключително бързо темпо за боен летателен апарат. Машината летя полуавтономно, а не с дистанционен пилотаж, което бе посочено като доказателство за нейния софтуерно ориентиран подход към автономната авиация. През 2026 г. изпитанията се разшириха, като дронът извърши полети с окачени инертни ракети AIM-120, за да бъдат потвърдени интеграцията на оръжието и безопасното му отделяне, преди да се премине към реална стрелба. Успоредно започнаха и оперативни експерименти съвместно с Експерименталната оперативна част на ВВС в авиобаза „Едуардс“ – важна стъпка към разработването на тактики, техники и процедури за интеграция на автономни платформи в бъдещите въздушни операции.

Зад реалната тежест на този пуск обаче стоят въпроси, които тепърва предстои да получат своя отговор. Ударът бе нанесен срещу симулирана цифрова цел в резервирано въздушно пространство. Това доказа, че пълната верига от засичането, през оторизацията, до самия пуск работи безупречно, но все още не гарантира, че системата ще се справи с маневриращ противник, способен да отвръща с радиоелектронно заглушаване и примамки. Разликата между успешната демонстрация на полигон и реалната ефективност е истинското предизвикателство пред програмата, а не просто поредният пуск над Мохаве. Показателно е как ВВС балансират между две послания, които на пръв поглед си противоречат: машината действа автономно, но няма да прилага оръжие автономно. Това привидно противоречие се разрешава с автономно изпълнение в рамките на предварително зададени от човека параметри. Настойчивото изтъкване на човешкия контрол е колкото описание на командната верига, толкова и необходим отговор на засилващия се обществен дебат във връзка с използването на автономни смъртоносни оръжия.

Темпото на програмата обаче ясно очертава нейната посока. Първи полет само 556 дни след стартирането на чертежите, производствени договори месеци преди крайния срок и преход от инертен макет към реална стрелба за пет месеца – ВВС на САЩ залагат на достъпното масово производство, с което да компенсират малобройните и скъпи пилотирани изтребители с флот от 1000 автономни машини, готови да поемат риска вместо човека в пилотската кабина.

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.

Над 30 военни прелета над Вашингтон за 250-годишнината на САЩ.

🇺🇸✈️ F-22 Raptor, изтребител от пето поколение за завоюване на превъзходство във въздуха, който прелетя ниско над Вашингтон по време на вчерашната генерална репетиция, днес е само един от епизодите в близо 10-часова въздушна програма над столицата – над 30 военни полета и демонстрации по случай 250 години от Декларацията за независимост. Кулминацията „Salute to America 250“ ще се разгърне над Националната алея и организаторите я представят като най-мащабното въздушно шоу в американската история – редом с най-голямата заря, която страната е виждала.

Кадрите, които се завъртяха в социалните мрежи в петък, уловиха именно тази подготовка: единичен Raptor, който минава ниско над столицата, докато екипажите напасват маршрути и височини преди същинския ден. Репетицията беше част от демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък, когато военни самолети се появиха над алеята – сред тях конвертопланът MV-22 Osprey, изтребителите F-35B на морската пехота, F-18F и F-35C на флота, F-22 Raptor и Ескадрила за въздушни демонстрации „Thunderbirds“ на ВВС, и формация от три стратегически бомбардировача. Телевизионните екипи във Вашингтон заснеха репетициите; за жителите на града звукът на форсажни двигатели над центъра беше първият сигнал, че програмата наближава.

Самото шоу в събота започва рано следобед и продължава без прекъсване до късна вечер. Първата вълна излита в 13:14 ч. – четири самолета F-5 на НАСА, последвани от преглед на въздушния флот на космическата агенция. След тях идват спасителни хеликоптери и самолети на Бреговата охрана, а към 14:09 ч. над алеята се спуска парашутен отряд: армейският отбор „Golden Knights“ и флотският „Leap Frogs“. Оттам нататък прегледите се нижат по родове войски на интервали, които варират от 3 до около 40 минути. ВВС излизат на три вълни – първо тежките машини, после самолетите на Командването за специални операции (AFSOC), накрая изтребителите. Корпусът на морската пехота представя своите две вълни – с роторно и неподвижно крило, следвана от три вълни на флота – вертолети, самолети с неподвижно крило и изтребители – както и отделна демонстрация на F-18F Super Hornet около 16:20 ч.

Кулминацията е запазена за вечерта. В 16:59 ч. лети пилотажната група на военноморските сили „Blue Angels“ с изтребители F/A-18, следвана от демонстрация на конвертоплана MV-22 Osprey в 17:26 ч. Малко след 18:00 ч. идва един от акцентите на деня – рядката формация от три бомбардировача, събираща заедно прелитане на B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress. Трите вида рядко се вдигат в обща формация: заедно те покриват целия гръбнак на стратегическата авиация на САЩ – от невидимо за радарите проникване до носене на масиран конвенционален товар и ядрено сдържане, на което B-52 е лице вече 60 години. Малко след нея, в 18:05 ч. лети демонстрационен F-35C, докато в 18:25 ч. над алеята се разгръщат „Thunderbirds“ с изтребителите F-16.

Президентският сегмент започва около 19:03 ч. с прелитане на Air Force One, следван от обновения президентски борд по-късно същия час. Финалът на светло принадлежи на F-22 Raptor: демонстрационният полет е насрочен за 19:39 ч., а в 19:53 ч. следва прелитане с включен форсаж – същата машина, чиято репетиция е заснета предишния ден. Програмата на дневна светлина затваря малко след 20:00 ч. с прелитания на B-1, някои от които с форсажна тяга, а към 20:22 ч. „Голдън Найтс“ правят втори, здрачен скок над алеята. Едно последно нощно прелитане на бомбардировач B-1 е разчетено за 22:36 ч., за да съвпадне с началото на заря, която Freedom 250 обявява за най-голямата в историята на страната – около 850 000 снаряда, изстреляни от десет отделни площадки.

Мащабът на въздушната част трудно може да бъде съпоставен с предишни чествания. Организаторът Freedom 250 – структурата, която подготвя събитията за 250-годишнината, свързана с администрацията на президента Доналд Тръмп – говори за над 30 отделни вълни от самолети, обхващащи почти всеки род войски. Самият Тръмп заяви, че в небето ще бъдат вдигнати „стотици самолети“ от различни епохи, макар че Freedom 250 не потвърди точен брой машини. Специализирани авиационни издания оценяват струпаната във въздуха техника на около шест милиарда долара – стойност, илюстрираща защо денят събира почти целия параден арсенал на американската авиация на едно място.

Подготовката върви от седмици. Прелети над столичния регион започнаха още през юни, докато в последните дни машините правеха пробни проходи над Вашингтон, за да сверят маршрутите. Още на 14 юни „Thunderbirds“ и „Blue Angels“ прелетяха над галавечер на UFC, придружени от B-1B от базата „Дайс“ – една от ранните изяви в поредица към юбилея. Заради дължината и гъстотата на съботния график властите пуснаха и приложение, което позволява на зрителите да следят вълните в реално време – от F-5 на НАСА до нощните бомбардировачи. Демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък изкараха над алеята парашутисти, хеликоптери и бойни самолети, а събитието „Wings Over Washington“ в събота добави „Golden Nights“, новия президентски самолет и MV-22 Osprey към програмата. Плътността на въздушния трафик наложи и допълнителни мерки на земята: въздушното пространство над летище „Роналд Рейгън“ беше затворено на 3 и 4 юли, а пътуващите бяха предупредени за възможни смущения в графика на полетите.

Времето остава променливата, която организаторите не контролират. Прогнозата за 4 юли предвижда следобедни бури и температури, които ще се усещат до около 40 градуса – условия, които наложиха корекции в някои наземни събития. Самите прелети зависят от видимостта и облачността в конкретния час, като разписанието, оповестено от властите, е ориентир, който може да бъде изместен според обстановката.

Отвъд ефектния купол в небето над Вашингтон, денят е замислен като централната сцена на честванията за 250-годишнината на американската държавност. Въздушната програма – от четирите F-5 на НАСА в ранния следобед до нощното прелитане на B-1 над заревото на зарята – подрежда в едно денонощие почти всички разпознаваеми елементи от американската бойна авиация: пилотажните групи „Blue Angels“ и „Thunderbirds“, изтребителите от пето поколение, стратегическите бомбардировачи и президентския борд. Заснетата в петък репетиция на F-22 Raptor подсказа какво предстои. Днес той е само 1 от над 30-те демонстрации над Вашингтон – най-плътната военновъздушна програма, която столицата е виждала в рамките на един ден.

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.