Северна Каролина търси моторни парапланери за специалните части на ВВС

🇺🇸 145-о транспортно авиокрило от Военновъздушната национална гвардия на Северна Каролина обяви обществена поръчка за две индивидуални летателни системи тип „раница“. Придружаващата документация назовава и крайния им ползвател: подразделенията за специални операции на ВВС на САЩ (AFSPECWAR).

Обявлението с № W50S87-26-Q-5004 бе публикувано на 9 юли 2026 г. от Бюрото на Националната гвардия, с първоначален краен срок 24 юли. С корекция от 23 юли срокът беше удължен до 31 юли, за да може възложителят да добави изпуснатите в първоначалния текст спецификации за парашута, а последващо изменение от 24 юли допълни и изискванията към самите крила. Мястото за доставка и изпълнение е Ню Лондън, Северна Каролина, а не основната база на авиокрилото в Шарлот.

Моторният парапланер, известен още като парамотор или Powered Paraglider (PPG), е най-простата пилотирана летателна машина в употреба. Той се състои от двигател с витло, монтиран на рамка върху гърба на пилота, и меко платнено крило над него. Излитането и кацането се извършват с няколко крачки по земята – без нужда от писта, хеликоптер или самолет-носител. Именно тази пълна независимост от инфраструктура прави платформата атрактивна за военните. Към това се добавят и нейните физически предимства: почти липсваща радарна отражателна повърхност, незначителен топлинен отпечатък от двигател с обем на градинска косачка и шум, който на няколкостотин метра височина се разтваря във фоновия звук.

Процедурата обхваща четири позиции: два комплекта моторни летателни системи, два пакета с резервни части и поддръжка (разчетени за поне 150 летателни часа или една година експлоатация), курс за летателна подготовка на двама пилоти и курс за обучение на двама техници. Изисквания към техниката са разписани с детайлността на специалист с богат личен опит в полетите с товар. Всеки комплект трябва да съдържа две отделни крила: по-малко (от 23 до 25 кв.м) за полети без тежко оборудване, и по-голямо (от 26 до 28 кв.м), сертифицирано да издига, управлява и приземява пилот с раница с тегло от поне 36 кг. Това разграничение не е формално – крило, оразмерено за лек пилот, става трудноуправляемо и опасно при кацане, когато под него виси пълно бойно снаряжение.

Двигателят трябва да осигурява мощност, еквивалентна на поне 185-кубиков агрегат, както и да поддържа безопасна скорост на изкачване на височини между 2438 и 3048 метра. За платформа от този клас това е сериозно инженерно предизвикателство, тъй като разреденият въздух едновременно намалява тягата на витлото и увеличава скоростта при кацане. Диаметърът на витлото трябва да е около 140 см, ръчката за газ – за дясна ръка и оборудвана с механизъм за фиксиране, а контролното табло трябва да отчита моточасове, обороти и температура на двигателя. Сбруята трябва да е регулируема и да разполага с вградена защита за гръбнака от типа на въздушна възглавница, а горивният резервоар да осигурява преход от 48 до 161 км. Всяка система задължително включва управляем резервен парашут, разчетен за общо тегло от поне 170 кг (тоест за тандемен полет или тежък товар), както и автоматично надуваема спасителна жилетка, която се активира при контакт с вода.

Специфично изискване засега и външния вид. Всички компоненти, видими по време на полет – крилото, сбруята и рамката на двигателя – трябва да са изпълнени в единен приглушен тактически цвят (сиво, масленозелено или пясъчнокафяво) и без големи търговски логотипи. Документацията изрично прави изключение за резервния парашут, тъй като той остава прибран и се вижда само при аварийна ситуация.

Обучението заема значителна част от поръчката. Двама пилоти трябва да преминат 21-дневна летателна подготовка – от наземна теория по правилата за визуални полети до навигационни прелети с кулминация 160 км самостоятелен маршрут. Курсът включва техники за излитане и кацане на площадки с минимални размери, полет в тактически строй, аварийни процедури за приводняване и нощни полети с очила за нощно виждане (NVG). Още 10 дни са предвидени за двамата техници, които трябва да получат сертификат за обслужване и ремонт на съответния двигател и планер.

Покупката е обявена като доставка на стандартен търговски продукт и е напълно запазена за малки предприятия по класификатора за производство на летателни апарати, където прагът е до 1350 служители. Възложителят обаче не крие уязвимото място на сделката: към момента няма осигурени средства, договор няма да бъде сключен при липса на финансиране, а правото поръчката да бъде анулирана изцяло е изрично фиксирано.

Кой точно ще лети с тези машини не се посочва директно в обявлението, но проличава от предхождащото го пазарно проучване. На 27 май тази година същата служба публикува запитване към производители под номер W50S87-26-Q-5002 със срок за отговор до 10 юни. Последвалото месец по-късно обявление е изключително бърз ход за гвардейската система за снабдяване, макар и по най-облекчената процедура за готов търговски продукт. В първоначалното запитване задачата е формулирана недвусмислено: системата покрива „спешен оперативен дефицит“, осигурявайки на частите на AFSPECWAR евтина и гъвкава летателна платформа, повишаваща шансовете за оцеляване както в бойни условия, така и при ликвидиране на последствия от бедствия. Според документа, при мисии на Щатската гвардия, „при които традиционните въздушни средства са ограничени, а пътищата – непроходими“, екип с парамотори може да проникне с нужния товар, да установи връзка, да извърши самостоятелна въздушна оценка и да проведе спасителни операции.

В 145-о авиокрило единственото подразделение, което отговаря на това описание, е 118-а ескадрила за въздушна поддръжка на операциите, базирана именно в Ню Лондън, където е посочена и точката за доставка. Неговата роля е да консултира командирите на сухопътни части за използването на авиацията и да насочва въздушните удари от земята, като съставът му поддържа парашутна подготовка със скокове от хеликоптер на същото летище. Текстът на поръчката не назовава директно ескадрилата, но съвпадението в профила, мястото на доставка и посочения ползвател категорично сочат към нея – в крилото няма друго формирование със статут за специални операции.

Самото авиокрило оперира с най-тежката авиационна техника в Националната гвардия. През 2018 г. то замени своите C-130 Hercules със C-17 Globemaster III и оттогава изпълнява мисии по глобалния въздушен мост под оперативното подчинение на Командването за въздушна мобилност (AMC). Така четиримоторният транспортен самолет с максимална излетна маса от около 265 тона и портативната раница с двигател днес се намират в един и същи списък с инвентар на едно и също подразделие.

През септември 2024 г. същото крило транспортира над 45 тона храна, вода и медикаменти със C-17 от Шарлот до летището в Ашвил. Тогавашният аеродрум се превърна в разпределителен център за западната част на щата, тъй като сухопътните връзки бяха напълно прекъснати от наводненията и свлачищата след урагана „Хелън“. Между тежкия транспортен самолет, който изисква годна писта, и спасителния екип, който трябва да достигне до отрязана планинска долина, в момента няма нищо друго освен хеликоптери – а те често са оскъдни и пренатоварени.

Тази поръчка не е изолиран експеримент на единична част. През август 2024 г. Центърът за екипировка на Сухопътните войски в Натик, Масачузетс, обяви търсене на разработчици по програмата PAMS (Personnel Air Mobility System) – военен вариант на моторен парапланер за въздушно-десантните войски. Програмата има за цел да пренася боец на минимум 100 км (с цел до 300 км), при сухо тегло на системата под 34 кг и таван на полета от 3048 метра (с целево равнище до 6096 метра). Формулировката там е показателна: класическите транспортни самолети и хеликоптери няма да са налични за прехвърляне на малки групи в среда с високо ниво на ПВО (A2/AD), поради което тактическата мобилност слиза директно на ниво отделен боец. Сред изтъкнатите ползи е и финансовата – армията очаква разходите за придвижване на един войник да спаднат драстично спрямо конвенционалните методи. Прецедент има и в други родове войски: през май същата година бойци от Командването за специални операции на Морската пехота на САЩ демонстрираха публично проникване с парапланери в Тампа по време на учение за неутрализиране на рояк от вражески дронове.

Обратната страна на тази технология е и основната причина тя да влезе в дневния ред на западните войски. На 7 октомври 2023 г. бойци на Хамас използваха моторни парапланери, за да преодолеят една от най-строго охраняваните гранични бариери в света. Специалните части на Северна Корея също тренират от години проникване през Демилитаризираната зона с подобни апарати. Уред, който остава незабележим за радарите и не може да бъде чут навреме, функционира еднакво ефективно и в двете посоки.

Мащабът на конкретната покупка обаче не бива да се тълкува като създаване на нов род войски. Два комплекта, двама пилоти и двама техници представляват обем за пилотен проект, а не за превъоръжаване на цяло подразделение. При 21 дни курс и ресурс от 150 летателни часа годишно става дума за изграждане на малко ядро от инструктори, което да разгърне обучение на по-късен етап, ако се осигури финансиране. Документът декларира спешна потребност, но не гарантира бюджет, а процедура без осигурени средства лесно може да приключи без договор. Ето защо най-вероятният сценарий за следващите месеци е договор за малката партида, а не бързо мащабиране до щатна способност.

ВВС на САЩ искат микрофонна мрежа срещу дронове в Милдънхол

🇺🇸🇬🇧 ВВС на САЩ искат да обградят една от най-ангажираните си със секретни мисии бази в Англия с мрежа от микрофони, създадена да чува приближаващите вражески дронове, още преди да бъдат засечени от камера или радар. Новопубликувана тръжна обява сочи, че 352-ро крило за специални операции търси да получи пасивна акустична система за откриване на дронове, която да разгърне в авиобаза Милдънхол – сензори, които прослушват за характерния звуков отпечатък на малките дронове, без да излъчват радарен сигнал, който би издал тяхното местоположение на противника, претърсващ ефира именно за такива емисии.

Като предпочитано решение обявата назовава Discovair G2+ на норвежката Squarehead Technology – масив от 128 микрофона с вградена оптична камера – но допуска и конкурентни оферти за еквивалентен продукт. Крилото иска четири мрежово свързани сензорни модула, способни да откриват и класифицират дронове от Група 1 и Група 2: двете най-малки категории в 5-степенната класификация на Пентагона за безпилотни системи, която обхваща всичко от джобните търговски квадрокоптери до апарати с тегло до 25 кг. Всички сензори трябва да засичат дрон от Група 1 – клас на потребителските машини от типа на DJI Mavic – от поне 500 метра разстояние при оптимални условия и да покрива зрително поле от 100 градуса по хоризонтала и по вертикала, достатъчно широко, че шепа свързани модули да затворят периметъра на цяла една база без очевидни пролуки. Теглото е ограничено до 10 кг на модул, така че един военнослужещ да е способен да я разгърне сам, в стационарен или в експедиционен вариант, а техническите изисквания предвиждат тя да продължи да работи и при заглушен, отслабен или изцяло недостъпен GPS сигнал.

Милдънхол в графство Съфолк е щабът на 352-ро крило – единственото съединение за специални операции на ВВС на САЩ, базирано в Европа. Оттам конвертоплани CV-22 Osprey и специални транспортни самолети MC-130J Commando II поддържат секретни мисии в Европа, Африка и части от Близкия изток.

Точно над Милдънхол и съседните бази Лейкънхийт и Фелтуел от 20 ноември 2024 г. няколко поредни нощи кръжаха неизвестни дронове. Официални лица от Пентагона тогава потвърдиха, че в забраненото въздушно пространство са навлизали групи, всяка от които е наброявала до 20 единици едновременно. Отклонявани бяха пристигащи самолети, а Лондон разположи към 60 военнослужещи в защита на трите бази. По-късно дроновете се появиха и над Феърфорд, база на Кралските ВВС в Глостършър, на над 200 км от Милдънхол, където по същото време на ротационен принцип бяха разположени четири стратегически бомбардировача B-52 от Командването за глобални удари към ВВС на САЩ (AFGSC).

Година по-късно се оказа, че публичният разказ е спестил редица любопитни детайли относно случилото се през онези нощи. През ноември 2025 г. Daily Mail публикува полицейски дневници, предоставени по Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство: на 22 ноември 2024 г. хеликоптер на Националната полицейска въздушна служба (NPAS) над Лейкънхийт е бил принуден да направи аварийно спускане, когато два бързо движещи се обекта започнали да го преследват и изравнявали скоростта си с неговата при около 140 възела (259 км/ч). В същите дневници свидетели описват рояци от 10-15 дрона в рамките на тридневен прозорец, за които в записите се допуска, че са навлизали във въздушното пространство на самите бази – детайли, които станаха публично достояние чак година след събитията. Навремето случаят с хеликоптера беше публично сведен до среща с изтребител.

Радарът – гръбнак на класическата антидрон отбрана – работи, излъчвайки сигнал и улавяйки отражението му. Методът засича надеждно по-големите летателни апарати, но среща затруднения с по-малките и бавни дронове, сглобени от материали със слабо радарно отражение; освен това самите излъчвания подсказват на всеки, който следи ефира, къде точно се намира защитаваният обект и с какво разполага той. Пасивният акустичен масив заобикаля и двата проблема: той само слуша шума на мотори и витла, без да издава нищо, а класификацията на целта, по данни на производителя, върши машинно обучение, което сравнява уловения звук с познатите профили на малките дронове. Изискването системата да функционира и без GPS покритие пък очертава средата, която реален противник би наложил, преди да се опита да извърши ново нахлуване – наситено заглушаване, в което активните сензори са едновременно наполовина ослепени и издайнически.

Акустичният подход идва с натрупана реална бойна употреба. Украйна покри територията си с около 6000 микрофона, свързани в единна мрежа, които засичат иранските дронове „Шахед“, които прелитат на ниска височина и поразяват цивилни и индустриални обекти дълбоко в украинския тил – система, презентирана от командващия ВВС на САЩ в Европа генерал Джеймс Хекър през февруари 2024 г. като евтино решение, което е от интерес за цялото НАТО. Полша включи Discovair G2+ в тестовете по отбранителната си програма „Източен щит“ през април 2026 г. Европейското командване на Пентагона (EUROCOM) също не започва от нулата: федералните регистри за обществени поръчки показват, че още на 5 септември 2025 г. ВВС на САЩ за Европа и Африка са пуснали обява за по-ранната версия Discovair G2 през същата договаряща структура.

Оферти се приемат до 4 август 2026 г. в 48-ата ескадрила за договаряне, която обслужва обществените поръчки на американските военни бази в Съфолк. Обявата обаче отбелязва открито, че финансиране още не е осигурено и договор няма да бъде възложен, преди парите да бъдат реално отпуснати – стандартна уговорка, която оставя проекта в ръцете на бюджетния процес. 20 месеца след мистериозната поява на рояците през ноември 2024 г. публично така и не беше посочен конкретен оператор, а първата конкретна крачка на Милдънхол срещу следващото нахлуване е базата да се научи да слухти за такива.

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Дронът YFQ-44A изстреля AIM-120 – първо бойно изстрелване от американски дрон-ведомо

🇺🇸✈️ За първи път американски боен безпилотен самолет от нов клас изстреля управляема ракета „въздух-въздух“ по време на полеви изпитания. Апаратът YFQ-44A Fury, разработен от компанията Anduril, изстреля ракета AIM-120 AMRAAM по симулирана цел в изолираното въздушно пространство над пустинята Мохаве. Новината бе съобщена от ВВС на САЩ, според които тестовете са проведени на 10 юли с излитане от авиобаза „Едуардс“ в щата Калифорния. Това е първият пуск на бойна ракета от безпилотен самолет в рамките на програмата Collaborative Combat Aircraft (CCA) – серия достъпни автономни машини, замислени да летят съвместно с пилотираните изтребители.

Изпитанието обаче надхвърли мащабите на обикновен пуск на боеприпас. Според описанието на Anduril дронът е излетял от базата, бордовият софтуер за автономно управление Lattice е прихванал и проследил целта, операторът е задал команда за поразяване и YFQ-44A е изстрелял ракетата AIM-120, следвайки указанието. Това представлява цялостна атака извън пределите на пряка видимост – от засичането до самия пуск. Използваната ракета изглежда е била бойна, а не просто инертен макет, тъй като жълтата и кафявата лента по корпуса ѝ сигнализират за наличието на реална бойна глава и ракетно гориво. Точният вариант на боеприпаса все още е неизвестен заради качеството на кадрите, макар че при по-ранните полети с окачен товар дронът беше заснет с версията AIM-120C под крилата си.

Това бойно изстрелване е важна следваща стъпка в развитието на спомагателните безпилотни апарати, като ни доближава с една крачка до въоръжаването на бойните части с изцяло нови способности, изтъкна генерал Кен Уилсбах, началник-щаб на ВВС на САЩ, който встъпи в длъжност през октомври 2025 г. като 24-тия подред на този пост.

Военното ведомство обаче отново подчерта, че програмата запазва стриктния човешки контрол, особено когато става въпрос за използването на смъртоносна сила. В изявлението се посочва изрично, че дроновете няма да прилагат оръжие автономно и решението за пуск на която и да е оръжейна система остава изцяло в ръцете на човека оператор, който във всеки момент запазва командването и контрола над платформата. Думите на генерал Дейл Уайт, който отговаря за ресор „Критични основни оръжейни системи“ в Пентагона, очертават тази граница още по-ясно. Той посочи, че изпитанията дават оперативно потвърждение, че придружаващите дронове са способни да изпълнят последователността в употреба на оръжието автономно, но единствено в рамките, предварително зададени от пилота. С други думи, машината извършва процеса от засичането до пуска, но параметрите на действие и крайната оторизация за стрелба се запазват в човешки ръце.

Генерал Уайт добави, че бързият преход от носене на инертен макет по-рано тази година до реално изстрелване доказва зрелостта на програмата и дава възможност на военните да проверят своите цифрови модели за интеграция с реални данни. Този напредък наистина бе постигнат в рамките на броени месеци. Бойният пуск последва поредица от оценки с окачен небоен макет през февруари, чиято цел бе да събере полетни данни за поведението на безпилотния апарат. Последвалите изпитания провериха обмена на данни между него и оръжейната система, преди да се премине към реалната стрелба. Кампанията беше проведена съвместно с Combined Test Force за въздушно превъзходство към 412-о изпитателно крило, което калибрира и потвърди математическите модели, необходими за безопасното бойно изстрелване.

Всичко това се случва непосредствено след като програмата премина друг важен крайъгълен камък. ВВС сключиха в средата на юни производствени договори за първата серия (Increment 1) на YFQ-44 на Anduril и YFQ-42 на General Atomics Aeronautical Systems, както и за софтуера за бойна автономност. От ведомството обясниха, че поръчката е изпреварила графика с месеци, тъй като двата безпилотника вече отговарят на строгите изисквания за мисия и са готови за мащабно производство. С навлизането в серийна фаза двата апарата премахват буквата Y от имената си, която обозначаваше прототип, но запазват класификацията си за безпилотен апарат с код Q и предназначение на изтребител с базова мисия F, преименувайки се на FQ-42A и FQ-44A. САЩ планират да внедрят поне 1000 придружаващи бойни дрона в хода на няколко поредни серии, първата от които предвижда доставката на поне 150 машини до края на десетилетието.

Самият YFQ-44A е разработка на Anduril Industries за нуждите на програмата CCA. Замислен като достъпна и високоавтономна платформа, която да действа като умножител на бойната мощ, той ще лети съвместно с пилотирани изтребители като F-35 Lightning II, F-15EX Eagle II и бъдещия F-47. Целта му е да разшири техния обсег и да поеме задачите с висок риск, които иначе биха изложили на опасност човешки екипаж. Апаратът е базиран на по-ранната концепция Fury на Anduril и залага на ускорено разработване, отворена системна архитектура и модулен дизайн. ВВС официално представиха демонстрационен образец през май 2025 г., паралелно с обявяването на началото на наземните изпитания.

Първият полет бе осъществен на 31 октомври 2025 г. Според тогавашното изявление на Anduril този етап е достигнат само 556 дни след старта на разработката, което е изключително бързо темпо за боен летателен апарат. Машината летя полуавтономно, а не с дистанционен пилотаж, което бе посочено като доказателство за нейния софтуерно ориентиран подход към автономната авиация. През 2026 г. изпитанията се разшириха, като дронът извърши полети с окачени инертни ракети AIM-120, за да бъдат потвърдени интеграцията на оръжието и безопасното му отделяне, преди да се премине към реална стрелба. Успоредно започнаха и оперативни експерименти съвместно с Експерименталната оперативна част на ВВС в авиобаза „Едуардс“ – важна стъпка към разработването на тактики, техники и процедури за интеграция на автономни платформи в бъдещите въздушни операции.

Зад реалната тежест на този пуск обаче стоят въпроси, които тепърва предстои да получат своя отговор. Ударът бе нанесен срещу симулирана цифрова цел в резервирано въздушно пространство. Това доказа, че пълната верига от засичането, през оторизацията, до самия пуск работи безупречно, но все още не гарантира, че системата ще се справи с маневриращ противник, способен да отвръща с радиоелектронно заглушаване и примамки. Разликата между успешната демонстрация на полигон и реалната ефективност е истинското предизвикателство пред програмата, а не просто поредният пуск над Мохаве. Показателно е как ВВС балансират между две послания, които на пръв поглед си противоречат: машината действа автономно, но няма да прилага оръжие автономно. Това привидно противоречие се разрешава с автономно изпълнение в рамките на предварително зададени от човека параметри. Настойчивото изтъкване на човешкия контрол е колкото описание на командната верига, толкова и необходим отговор на засилващия се обществен дебат във връзка с използването на автономни смъртоносни оръжия.

Темпото на програмата обаче ясно очертава нейната посока. Първи полет само 556 дни след стартирането на чертежите, производствени договори месеци преди крайния срок и преход от инертен макет към реална стрелба за пет месеца – ВВС на САЩ залагат на достъпното масово производство, с което да компенсират малобройните и скъпи пилотирани изтребители с флот от 1000 автономни машини, готови да поемат риска вместо човека в пилотската кабина.

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.

Над 30 военни прелета над Вашингтон за 250-годишнината на САЩ.

🇺🇸✈️ F-22 Raptor, изтребител от пето поколение за завоюване на превъзходство във въздуха, който прелетя ниско над Вашингтон по време на вчерашната генерална репетиция, днес е само един от епизодите в близо 10-часова въздушна програма над столицата – над 30 военни полета и демонстрации по случай 250 години от Декларацията за независимост. Кулминацията „Salute to America 250“ ще се разгърне над Националната алея и организаторите я представят като най-мащабното въздушно шоу в американската история – редом с най-голямата заря, която страната е виждала.

Кадрите, които се завъртяха в социалните мрежи в петък, уловиха именно тази подготовка: единичен Raptor, който минава ниско над столицата, докато екипажите напасват маршрути и височини преди същинския ден. Репетицията беше част от демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък, когато военни самолети се появиха над алеята – сред тях конвертопланът MV-22 Osprey, изтребителите F-35B на морската пехота, F-18F и F-35C на флота, F-22 Raptor и Ескадрила за въздушни демонстрации „Thunderbirds“ на ВВС, и формация от три стратегически бомбардировача. Телевизионните екипи във Вашингтон заснеха репетициите; за жителите на града звукът на форсажни двигатели над центъра беше първият сигнал, че програмата наближава.

Самото шоу в събота започва рано следобед и продължава без прекъсване до късна вечер. Първата вълна излита в 13:14 ч. – четири самолета F-5 на НАСА, последвани от преглед на въздушния флот на космическата агенция. След тях идват спасителни хеликоптери и самолети на Бреговата охрана, а към 14:09 ч. над алеята се спуска парашутен отряд: армейският отбор „Golden Knights“ и флотският „Leap Frogs“. Оттам нататък прегледите се нижат по родове войски на интервали, които варират от 3 до около 40 минути. ВВС излизат на три вълни – първо тежките машини, после самолетите на Командването за специални операции (AFSOC), накрая изтребителите. Корпусът на морската пехота представя своите две вълни – с роторно и неподвижно крило, следвана от три вълни на флота – вертолети, самолети с неподвижно крило и изтребители – както и отделна демонстрация на F-18F Super Hornet около 16:20 ч.

Кулминацията е запазена за вечерта. В 16:59 ч. лети пилотажната група на военноморските сили „Blue Angels“ с изтребители F/A-18, следвана от демонстрация на конвертоплана MV-22 Osprey в 17:26 ч. Малко след 18:00 ч. идва един от акцентите на деня – рядката формация от три бомбардировача, събираща заедно прелитане на B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress. Трите вида рядко се вдигат в обща формация: заедно те покриват целия гръбнак на стратегическата авиация на САЩ – от невидимо за радарите проникване до носене на масиран конвенционален товар и ядрено сдържане, на което B-52 е лице вече 60 години. Малко след нея, в 18:05 ч. лети демонстрационен F-35C, докато в 18:25 ч. над алеята се разгръщат „Thunderbirds“ с изтребителите F-16.

Президентският сегмент започва около 19:03 ч. с прелитане на Air Force One, следван от обновения президентски борд по-късно същия час. Финалът на светло принадлежи на F-22 Raptor: демонстрационният полет е насрочен за 19:39 ч., а в 19:53 ч. следва прелитане с включен форсаж – същата машина, чиято репетиция е заснета предишния ден. Програмата на дневна светлина затваря малко след 20:00 ч. с прелитания на B-1, някои от които с форсажна тяга, а към 20:22 ч. „Голдън Найтс“ правят втори, здрачен скок над алеята. Едно последно нощно прелитане на бомбардировач B-1 е разчетено за 22:36 ч., за да съвпадне с началото на заря, която Freedom 250 обявява за най-голямата в историята на страната – около 850 000 снаряда, изстреляни от десет отделни площадки.

Мащабът на въздушната част трудно може да бъде съпоставен с предишни чествания. Организаторът Freedom 250 – структурата, която подготвя събитията за 250-годишнината, свързана с администрацията на президента Доналд Тръмп – говори за над 30 отделни вълни от самолети, обхващащи почти всеки род войски. Самият Тръмп заяви, че в небето ще бъдат вдигнати „стотици самолети“ от различни епохи, макар че Freedom 250 не потвърди точен брой машини. Специализирани авиационни издания оценяват струпаната във въздуха техника на около шест милиарда долара – стойност, илюстрираща защо денят събира почти целия параден арсенал на американската авиация на едно място.

Подготовката върви от седмици. Прелети над столичния регион започнаха още през юни, докато в последните дни машините правеха пробни проходи над Вашингтон, за да сверят маршрутите. Още на 14 юни „Thunderbirds“ и „Blue Angels“ прелетяха над галавечер на UFC, придружени от B-1B от базата „Дайс“ – една от ранните изяви в поредица към юбилея. Заради дължината и гъстотата на съботния график властите пуснаха и приложение, което позволява на зрителите да следят вълните в реално време – от F-5 на НАСА до нощните бомбардировачи. Демонстрациите „Wings of Freedom“ в петък изкараха над алеята парашутисти, хеликоптери и бойни самолети, а събитието „Wings Over Washington“ в събота добави „Golden Nights“, новия президентски самолет и MV-22 Osprey към програмата. Плътността на въздушния трафик наложи и допълнителни мерки на земята: въздушното пространство над летище „Роналд Рейгън“ беше затворено на 3 и 4 юли, а пътуващите бяха предупредени за възможни смущения в графика на полетите.

Времето остава променливата, която организаторите не контролират. Прогнозата за 4 юли предвижда следобедни бури и температури, които ще се усещат до около 40 градуса – условия, които наложиха корекции в някои наземни събития. Самите прелети зависят от видимостта и облачността в конкретния час, като разписанието, оповестено от властите, е ориентир, който може да бъде изместен според обстановката.

Отвъд ефектния купол в небето над Вашингтон, денят е замислен като централната сцена на честванията за 250-годишнината на американската държавност. Въздушната програма – от четирите F-5 на НАСА в ранния следобед до нощното прелитане на B-1 над заревото на зарята – подрежда в едно денонощие почти всички разпознаваеми елементи от американската бойна авиация: пилотажните групи „Blue Angels“ и „Thunderbirds“, изтребителите от пето поколение, стратегическите бомбардировачи и президентския борд. Заснетата в петък репетиция на F-22 Raptor подсказа какво предстои. Днес той е само 1 от над 30-те демонстрации над Вашингтон – най-плътната военновъздушна програма, която столицата е виждала в рамките на един ден.

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

Държавният департамент на САЩ: Обстановката в Западна Азия „остава сложна и може да се промени бързо".

🇺🇸⚠️ Призивът на Бюрото за консулски въпроси към Държавния департамент на САЩ от четвъртък, според което е необходимо американските граждани в Западна Азия да проявяват „повишено внимание", защото обстановката „остава сложна и може да се промени бързо", беше публикувано синхронизирано от дузина посолства в региона.

Съобщението е продължение на извършените в началото на март евакуации на второстепенен персонал, с които Държавният департамент изведе 4000 свои служители и семейства, в условия на затворени летища и съкратени дипломатически мисии. Картата на тревогата очертава с почти топографска точност периметъра на война, която формално се намира в примирие от 8 април, но материално не е приключила нито за ден:

• 9 държави на Ниво 3 („Преосмислете пътуването" – Бахрейн, Израел, Западният бряг, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ)
• 6 държави на Ниво 4 („Не пътувайте" – Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Газа и Йемен).

Изявлението обаче умишлено остава сдържано – и тъкмо в разликата между спокойния чиновнически тон и материалната тежест отдолу се крие реалният сюжет. Защото примирието, постигнато с посредничеството на Пакистан в началото на април и продължено „безсрочно" от президента на САЩ Доналд Тръмп на 21 април, не доведе до изтегляне на силите, ангажирани в операции срещу Иран, а доведе до презареждане. И тази разлика – между деескалация и въоръжена пауза с поддържана готовност – може да бъде разчетена в траекторията на тежките военно-транспортни самолети, дислокацията на ударните групи на самолетоносачи и темпото, с което Пентагонът попълва изчерпаните си запаси.

Въздушният мост: подписът на устойчивата операция

Най-трудната за прикриване среда – стратегическата военно-транспортна авиация – дава и най-ясния сигнал. OSINT акаунтите, проследяващи трафика чрез публични ADS-B емисии на Flightradar24, документираха още в седмиците преди войната интензивност, несъвместима със стандартна ротация: в 8-дневния прозорец от 18 до 26 януари в региона кацнаха най-малко 42 тежки транспортни машини – 41 броя C-17A Globemaster III и 1 брой C-5M Super Galaxy, – разтоварили товари от САЩ, Великобритания и Германия във военновъздушни бази Ал Удейд (Катар), Мувафак ал-Салти (Йордания), Али ал-Салем (Кувейт), Принц Султан (Саудитска Арабия), а също така в базите на 5-ти американски флот в Бахрейн.

Ключова подробност е, че този въздушен мост от Северна Америка и Европа към Близкия изток не изчезна след влизането в сила на примирието. Според данни от мониторинг на въздушния трафик в рамките на 24 часа в края на април, най-малко 31 единици за стратегически въздушен транспорт са извършили доставки по направления, обслужващи операции в Израел, Саудитска Арабия и Джибути; броят на посочените мисии в рамките на 72 часа достигна 97 – поток, който с оглед на своите мащаби и интензивност говори за трайно материално осигуряване на бъдещи операции, а не изолирани случай. Към средата на май авторитетният италиански ресурс ItaMilRadar регистрира двупосочен въздушен мост на C-17 между Персийския залив и авиобаза Рамщайн в Германия – логистичния център на ВВС на САЩ в Европа – с междинни кацания във военноморска база Суда Бей (Крит) и летище София. Анализът на италианския автор улавя същността по-добре от всяка едно официално изявление:

„Стратегическият въздушен транспорт е това, което превръща едно разгръщане в устойчива операция."

С полезен товар до 77 тона на машина (боеприпаси, резервни части, бойни хеликоптери) двупосочният характер на потока (товар към Залива, оборудване и екипажи обратно) е класическият подпис на ротация и попълване на запасите, но не за изтегляне на сили.

Тук е мястото да уточним една дребна подробност: тези числа са базирани на оценки от публично проследяване на въздушния трафик, които остават частични по дефиниция, защото улавят самолетите, които летят с включени транспондери, и пропускат онези, които летят със спрени такива. Като посока обаче картината е устойчива през три отделни прозореца (януари, края на април, средата на май) и съвпада с публично обявена необходимост от презареждане.

Морето: от три самолетоносача към два – изтегляне на единица, но не на присъствие

На морския театър посоката на пръв поглед изглежда обратна, и точно тук прецизният анализ изисква да не се сбърка изтеглянето на един изхабен кораб с генерален обрат. В пика на кампанията в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) действаха три авионосни ударни групи едновременно – ситуация, което нямаше прецедент в последните десетилетия:

• USS „Abraham Lincoln" (CVN-72, в Арабско море от януари)
• USS „Gerald R. Ford" (CVN-78, разположен край израелските води към края на февруари)
• USS „George H.W. Bush" (CVN-77, разположен в региона на 23 април, при влязло в сила примирие)

Изтеглянето на „Ford", който премина Суецкия канал в северна посока на 1 май и се завърна в Норфолк на 16 май след близо 326 дни в морето, едно от най-дългите разполагания на самолетоносач от годините на Виетнамската война, с над 4500 души на борда – е реален, но частен случай, свързан с изчерпания ресурс на конкретен кораб, а не с реално намаляване на размера на силите.

Към 1 юни авторитетният Fleet and Marine Tracker на USNI News към Военноморския институт на САЩ потвърди, че и Lincoln, и Bush продължават дейност в Арабско море в подкрепа на операция Epic Fury и на наложената от средата на април морска блокада на иранските пристанища. Два самолетоносача поддържат двойно присъствие спрямо нормата за мирно време. В същото време флотът удължи експлоатационния срок на USS Nimitz (CVN-68) до март 2027 г. – резерв, който нямаше да се държи извънредно в готовност при сценарий с изтегляне на сили от театъра.

Десантният компонент на флота изисква по-предпазлив прочит, отколкото допускаше първоначалната картина. За момента е известно, че готовата за десант група (ARG) около USS Tripoli (LHA-7) с елементи на 31-ви морски експедиционен отряд на Морската пехота остава в Арабско море в подкрепа на блокадата. Съдбата на втората група, сформирана около USS Boxer (LHD-4) с 11-ат експедиционен отряд, чието разгръщане бе ускорено през март – обаче не е такава, за каквато я представяха първоначалните съобщения за движение към театъра. Най-новите данни от проследяване сочат, че на 30 май напуска Сингапур и се движи на изток през Сингапурския проток към Южнокитайско море, при това с разпръсната тройка кораби. С други думи: присъствието на Boxer в Близкия изток от началото на юни не е потвърдено и по-скоро изглежда като опровергано – констатация, която налага да се разгранича от предишните си твърдения за подсилване на десантните единици. Точният прочит на движенията е по-скромен: запазен е десантният компонент (една група), но няма подсилване с втора такава.

Сушата, противовъздушната отбрана и изпразнените погреби

Готовността на сухопътните сили е поставена в режим на изчакване, не премахната. Командният ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия беше изпратен в Близкия изток още около 24 март, за да се установи изнесено напред командване и контрол, при обмисляно (но без потвърждение, че е изпълнено) последващо разполагане на бригадна бойна група (BCT) от порядъка на 3000 души. Тук индикаторът за траен ангажимент е, че дивизията отмени своята традиционна All American Week заради разполаганията. Дисциплината при анализ обаче изисква и обратната уговорка: авторитетното издание War on the Rocks описа евентуалния план за десантно овладяване на петролния терминал на остров Харг като оперативно неблагоразумна, тъй че присъствието на 82-ра следва да се чете преди всичко като сигнал за готовност и инструмент за натиск в преговорите, а не като предвестник на неизбежни операции.

Най-красноречиво обаче е състоянието на боеприпасите, тъй като именно то определя дали паузата е свободен избор или логистична принуда. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който беше цитиран в репортаж на CBS News, оценява, че САЩ може би са изразходвали над половината от всичките си предвоенни запаси на поне четири критични боеприпаса, сред които крилатите ракети BGM-109 Tomahawk. Адмирал Самюъл Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM), свидетелства пред Сената на 22 април, че мащабиране на производството „ще отнеме 1-2 години" и че „има крайни предели на запасите". Оценка на CSIS посочва, че връщането на запасите до предвоенните нива ще отнеме период от 1-4 години. Прехвърлянето на боеприпаси между отделните театри беше признато официално – сенатор Джак Рийд изброи изтеглени към CENTCOM самолетоносачна група, десантна група, средства за противоракетна отбрана и различни видове боеприпаси, а до 48 прехващача за системата THAAD бяха прехвърлени от Корея към Близкия изток още през март. Администрацията поиска над 70 млрд долара за ракетни доставки за фискалната 2027 г. – близо тройно увеличение, – а пакет за чуждестранни военни продажби (FMS) за Тайван на обща стойност от 14 млрд долара беше замразен, за да се съхранят наличности от скъпите и модерни прехващачи.

САЩ действително изтеглят сили – но от Ирак, по предварително договорен с федералните власти в Багдад график (около 2500 души до есента на 2026 г с прехвърляне към Иракски Кюрдистан за операции в рамките на международната коалиция срещу Ислямска държава). Това е процес, който се развива отделно и независимо от ескалацията срещу Иран, и не бива да бъде тълкуван по различен начин. Извън него портретът е на сила, която не приключва война, а спешно възстановява своите способности, преди да поведе следваща фаза.

Стратегически синтез

Прочетена на фона на този анализ, фразата „обстановката остава сложна и може да се промени бързо", спира да бъде заклинание и превръща в точно техническо описание. Промяната, която ведомството посочва, не е външна изненада, която Вашингтон ще претърпи отстрани; тя е опция, за която във Вашингтон се подготвят методично. Въздушният мост, който се сгъсти, вместо да се разсее с оглед на примирието, двата самолетоносача, които все още действат във водите на Арабско море, изнесеният команден ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия и трескавото попълване на изчерпаните запаси описват състояние, което военното планиране нарича не „мир", а въоръжена пауза с поддържана готовност за подновяване.

Логиката на тази поза е симетрична на безизходицата в дипломатически план. Докато двете страни разглеждат меморандум за разбирателство, който би продължил примирието с допълнителни 60 дни, спорадичните атаки продължават: в началото на юни кувейтска батарея „Patriot" PAC-3 свали ирански „Fateh-110" над авиобаза Али ал-Салем, а отломките раниха 5-ма американци и унищожиха дрон MQ-9. Успоредно американски изтребители поразиха ирански средства за ПВО. Всеки такъв епизод изхабва точно дефицитните боеприпаси, които войната вече източи: оценка на CSIS сочи, че САЩ са изстреляли над 53% от запасите си на прехващачи THAAD и около 45% от PAC-3, а към арсенала им не е постъпвала нито една THAAD от юли 2023 г.

Що се отнася до реалният смисъл на консулската стълбичка на тревогата. 9-те държави на Ниво 3 са не просто рискови дестинации – те са домакини на базите (Ал Удейд, Принц Султан, Али ал-Салем, Мувафак ал-Салти), през които които минава въздушният мост и военната мощ, която всеки момент може отново да се отпри срещу Иран. 6-те държави на Ниво 4 очертават активния фронт. Разположена между двете, бележката за „повишено внимание" не дава предупреждение за хипотетична буря – тя признава косвено, че машината, която е способна да я отприщи, никога не е била спирана, а единствено беше поставена на празен ход, с пълни резервоари.

Как летище „Бен Гурион“ се превърна в предна база за американските въздушни танкери?

🇺🇸✈️🇮🇱 Видео, което се завъртя онлайн днес, заснето от прозореца на пътнически самолет, който се движи покрай перони M3 и M4 на летище „Бен Гурион“, не показва нито изтребители, нито военно-транспортни гиганти, разтоварващи муниции. То показва нещо много по-показателно за намеренията на съюзниците: дълга, подравнена редица от сиви самолети-цистерни на ВВС на САЩ – характерен силует на Boeing KC-135 Stratotanker и по-новия KC-46 Pegasus с ниско разположено стреловидно крило, четирите гондоли с двигатели и прибраната назад щанга за презареждане.

Машините са паркирани плътно една до друга там, където до началото на войната стояха граждански самолети на El Al, Arkia и Israir Airlines. Тяхното присъствие в подобни мащаби на гражданско летище, в сърцето на най-натоварения въздушен възел на Израел, превръща „Бен Гурион“ от гражданско летище в предна логистична ос на евентуална далекобойна въздушна кампания срещу Иран.

Описаното натрупване не е внезапно, а методично и подробно документирано чрез сателитни снимки. Според периодичния анализ, представен от Financial Times, броят на въздушните танкери, базирани на „Бен Гурион“ нараства стъпаловидно от навечерието на съвместните въздушни удари срещу Техеран в края на февруари. Точно преди началото ѝ там са регистрирани 36 машини. Към началото на април, когато влезе в сила първото временно примирие, числото се покачи до 47. В края на май месец сателитните снимки отчитат исторически връх от най-малко 52 презареждащи машини KC-135 Stratotanker и KC-46 Pegasus. Тази цифра контрастира с по-ранни съобщения на израелските авиационни власти за „поне 14 американски цистерни“ , което се дължи на продължаващата стъпаловидна ескалация на американското военно присъствие в седмиците след изпращането на първите официални оплаквания. Към тях се добавя втора група цистерни и транспортни самолети на ВВС на САЩ, разположена на авиобаза „Овда“ в южната част на страната. Тук не говорим за краткосрочно ротационно гостуване – изключително рядко събитие само по себе си, тъй като американски бойни активи традиционно не действат директно от израелски граждански летища – а постоянна предна структура на американската бойна авиация.

Военната логика зад тази масивна концентрация е напълно праволинейна. Самолетът-цистерна е лимитиращият фактор, „дългата греда“ на всяка въздушна кампания на стратегически разстояния. Бойният радиус на F-15, F-35 и дори на тежките бомбардировачи не им позволява да достигнат до обекти във вътрешността на Ислямската република и да се завърнат без презареждане в полет. Изнасянето на над 52 машини толкова близо до театъра на бойните действия скъсява драстично цикъла „танкер–цел–танкер“, умножава темпа на бойните излитания на ударната авиация и дава възможност за поддържане на непрекъснат въздушен мост над иранска територия. Кадрите покават материалната инфраструктура на оперативната готовност за незабавно възобновяване на въздушната кампания във всеки един момент – сила, поддържана в бойна готовност успоредно с примирието.

Войната между САЩ и Израел, от една страна, и Ислямска република Иран, от друга, избухна на 28 февруари с масирана ударна кампания, известна като „Операция Епична ярост“ за САЩ и „Операция Ревящ лъв“ за Израел. В рамките на първите 12 часа бяха нанесени над 900 прецизни удара по ирански ракетни комплекси, системи за ПВО, командна инфраструктура и държавното ръководство, което доведе до елиминирането на върховния лидер Али Хаменей и ключови фигури от Иранския съвет за отбрана , но и до сериозни цивилни жертви в Минаб и Ламерд. В отговор Иран предприе масирани удари с балистични ракети и дронове срещу Израел и американски бази в Близкия изток, включително в Бахрейн, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар и Йордания. Прекратяване на огъня за срок от две седмици беше договорено на 7–8 април с посредничество от Пакистан, след което на 21 април беше удължено безсрочно от президента Доналд Тръмп, макар и придружено от военноморска блокада на иранските пристанища.

Поддържането на 52 скъпи и уязвими стратегически самолети на цивилно летище в условия на продължаващо примирие не е инерция, а съзнателен дипломатически лост за принуда. Танкерите служат като пряка заплаха, която да притисне Техеран при преговорите за унищожаването на иранския резерв от 440 кг обогатен уран и отваряне на Ормузкия проток. Преговорната обвързаност на тези активи беше потвърдена от репортаж, излъчен по израелския „Канал 12“: при подписване на окончателно споразумение с Техеран, Вашингтон се е ангажирал да изтегли не просто част, а целия си презареждащ флот от „Бен Гурион“ в рамките на 72 часа. Тези самолети обаче няма да се върнат в САЩ, а ще бъдат прехвърлени в бази в Европа, откъдето ще останат в пълна готовност за незабавно връщане в Израел, ако бойните действия бъдат подновени.

Икономическата и логистична цена на тази стратегическа демонстрация обаче се поема изцяло от израелската гражданска авиация, което вече доведе до институционален сблъсък. На 11 май началникът на Управлението на гражданското въздухоплаване на Израел (CAA) Шмуел Закай изпрати остро писмо до транспортния министър Мири Регев и генералния директор на министерството Моше Бен Закен. В него той алармира, че „Бен Гурион“ функционира като „военна база с ограничена гражданска дейност“ и обвини отбранителното ведомство, че не разбира мащаба на щетите, нанесени на авиационния сектор.

Финансовите измерения на тази криза са критични: генералният директор на Летищните власти на Израел (IAA) Шарон Кедми съобщи, че присъствието на американските самолети е коствало на държавния оператор преки загуби от 700 милиона шекела (около 248 милиона долара) само през последните два месеца. Капацитетът на летището е свит с близо две трети (70% от дейността е блокирана или ограничена) , а годишният пътникопоток е ревизиран надолу от очакваните 18 милиона на 15 милиона пътници, засягайки пряко над 3 милиона граждани.

Конкуренцията за стоянки на пероните е безпрецедентна: Israir Airlines, която по разписание трябва да държи 17 самолета на летището, е ограничена до едва 4 нощни паркоместа. Изпълнителният директор на компанията Ури Сиркис разкри пред Кнесета, че за да спаси полетите си, авиокомпанията е принудена да паркира самолетите си в Рим и да изпълнява обратни полети рано сутрин, което създава колосални оперативни разходи. El Al и Arkia също са блокирани да оперират с пълния си капацитет , а чуждестранните авиолинии масово отлагат полетите си заради липсата на слотове и високите застраховки.

Напрежението ескалира политически на 26 май, когато министърът Мири Регев изпрати спешно писмо до премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац с настояване за незабавна евакуация на американските машини , след като Министерство на транспорта постави 14-дневен ултиматум на началника на Генералния щаб за преместване на цистерните във военната база „Рамон“ или други армейски бази. Въпреки това, според разузнавателни данни, плановете на Пентагона предвиждат американските танкери да останат в Израел поне до края на 2027 г.

За логистичния сблъсък обаче прозира много по-дълбок и опасен стратегически залог. Разполагането на над 52 военни самолета на броени минути полет от въздушното пространство на Сирия и Ливан, в обсега на крилатите и балистични ракети на Иран, е хладнокръвно пресметнат, но много висок риск. Професорът по международно право от Университета в Рединг Марко Миланович алармира, че съгласно Женевските конвенции Израел има задължението да избягва разполагането на легитимни военни цели в гъсто населени градски райони.

Превръщането на „Бен Гурион“ в смесена военна база лишава страната от аргументи и предоставя на Техеран безспорен правен претекст за нанасяне на директни удари по най-важния граждански въздушен терминал на Израел в случай на подновяване на военните действия, застрашавайки пряко хиляди цивилни. В крайна сметка, натрупването на американски цистерни на търговските писти не е просто остатъчен логистичен отпечатък от преминала вълна на сблъсъци, а реален лост в примирието, което САЩ очевидно третира не като траен мир, а като тактическа пауза.

Революционната гвардия на Иран обяви, че е свалила американски MQ-9 Reaper.

🇮🇷💥🇺🇸 Отделът за връзки с обществеността на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) обяви, че иранска противовъздушна отбрана е свалила американски ударен дрон MQ-9 Reaper в района на остров Кешм в Персийския залив.

Едновременно със съобщението иранската държавна телевизия Press TV и информационната агенция Fars излъчиха видеокадри, на които, по техните твърдения, се вижда нощно изстрелване на ракета земя-въздух и поразяването на дрона. Независимо потвърждение от трета страна до момента не е представено.

В същия ден говорителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) капитан Тим Хокинс съобщи, че американските сили са провели „удари за самоотбрана“ в Южен Иран, насочени към „пускови установки за ракети и ирански катери, опитващи се да поставят мини“. Хокинс добави, че САЩ „продължава да защитава силите си, проявявайки сдържаност в хода на действащото примирие“. Изявлението не коментира иранските твърдения за сваления MQ-9.

В съобщението си IRGC посочва, че силите за противовъздушна отбрана на корпуса „са прехванали и свалили дрон MQ-9 Reaper, защитавайки въздушното пространство на страната“. В следващото изречение корпусът обявява, че е открил огън и по две допълнителни цели на иранска територия. Тук източниците се разминават: Press TV говори за разузнавателен дрон RQ-4 Global Hawk и за изтребител F-35, които „са били принудени да напуснат района“, докато информационната агенция Fars описва втория обект като втори MQ-9, а третия – като F-35. The Aviationist отбелязва изрично, че няма снимкови доказателства за свален MQ-9 към момента на излизане на материала.

Конкретният тип на използвания зенитно-ракетен комплекс не е назован нито от IRGC, нито от ползваните от него медии. По данни на специализирани издания и доклад на Congressional Research Service, цитиран от The Aviationist, главната иранска система, ангажирана срещу MQ-9 в хода на войната, е „Бавар-373“; към момента на публикацията няма публично доказателство, че точно тази система е поразила сегашния обект.

Случаят се вписва в продължителна поредица от загуби на американски MQ-9 над Иран. По данни на доклад на Congressional Research Service, в хода на Operation Epic Fury – стартиралата на 28 февруари въздушна кампания на САЩ и Израел срещу иранската военна инфраструктура – американските сили са изгубили около 24 машини от типа MQ-9. Според публикация на Air & Space Forces Magazine, при изслушване в подкомисия на Сената на САЩ на 12 май 2026 г. представители на ВВС са обявили, че численият състав на флота от MQ-9 е паднал под определения оперативен минимум от 189 машини и е достигнал около 135 действащи единици. Производителят General Atomics не е дал публичен коментар по последния инцидент.

CENTCOM поддържа двойна линия относно инцидента. От една страна, той признава, че е нанесъл удари по района на Бандар Абас срещу противокорабни мини и пускови установки за ракети. От друга, не потвърждава нито една от трите цели, които IRGC твърди, че е поразило във въздушното пространство на страната. Според данни на Al Jazeera, CNBC и CNN американските удари от 26 май съвпадат по време с пристигането в Доха на иранска делегация, водена от външния министър Абас Арагчи и председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, за консултации по продължаване на примирието. Примирието с посредничеството на Пакистан е в сила от 8 април. Според репортажи на Al Jazeera, в края на април президентът Доналд Тръмп го е „удължил безсрочно“, което не премахна периодичните размени на огън.

В Иран политическата конфигурация остава наклонена към военна йерархия. Президентът Масуд Пезешкиян, в изявление от 21 май пред главнокомандващия на иранската армия Амир Хатами, окачестви американската военноморска блокада на Персийския залив като „продължение на военните операции“ с други средства, въпреки действащото примирие. Същевременно командването на IRGC е поето от Ахмад Вахиди, който встъпи в длъжност на 1 март след гибелта на предшественика му Мохамад Пакпур в ударите от 28 февруари. Същите удари отнеха живота на върховния лидер Али Хаменей и на значителна част от висшия команден състав.

Иранската версия пришива инцидента към реториката за защита на въздушното пространство, а не към опит за ескалация. В съобщението на IRGC изрично се напомня, че корпусът „си запазва легитимното и определено право да реагира на всяко нарушение на примирието“. Тези думи позиционират прехващането като отговор, а не като инициатива – линия, която отговаря на сдържаната дипломатическа позиция на Пезешкиян по време на преговорите в Доха. CENTCOM използва огледален език в обратна посока: „удари за самоотбрана“ при декларирана „сдържаност в хода на действащото примирие“. Двете страни поддържат, че примирието остава в сила.

Гражданско-военното разпределение в Иран продължава да се измества към IRGC. Пезешкиян остава лицето на преговорите, но публичните послания за защита на въздушното пространство и „право на отговор“ идват изцяло от командването на корпуса.

Във военно-оперативен план след стартирането на Operation Epic Fury американските дронове в Персийския залив търпят систематично изтощение. Иранскатa противовъздушна отбрана разчита на интегриран комплекс с главна роля на „Бавар-373“, допълнена от пасивни електро-оптични и инфрачервени сензори. Този подход дава малко радарно предупреждение и е особено ефективен срещу големи апарати с предсказуем профил и бавна скорост на полета. Дали именно „Бавар-373“ е поразил този MQ-9, публично не е установено.

САЩ тестваха балистична ракета Minuteman III ден след началото на мащабни ядрени учения в Русия

🇺🇸 САЩ проведоха тестово изстрелване на невъоръжена Minuteman III, междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрена бойна глава, ден след като Русия започна мащабни ядрени учения с участието на стратегически ракетни сили, подводници и авиация.

Според Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC), ракетата е изстреляна от космическа база „Ванденберг“ в Калифорния в 00:01 ч. тихоокеанско време в рамките на планиран оперативен тест с кодово название GT-256. По време на полетния тест ракетата е изминала близо 6800 км. Максималният обхват на Minuteman III е около 13 000 км.

Американски официални лица заявиха, че пускът е бил планиран няколко години по-рано и „не е в отговор на световните събития“. Той е имал за цел да оцени както самата ракетна система, така и подготовката на личния състав, отговорен за поддръжката и експлоатацията на инфраструктурата за ядрено възпиране на САЩ.

„Способността ни да провеждаме тези строги, реалистични тестове е основополагаща за националната ни сигурност“, заяви генерал С. Л. Дейвис, командир на AFGSC. „Този пуск проверява изправността и готовността на силите ни за междуконтинентални балистични ракети, потвърждавайки способността на всеки компонент от структурата – от нашите оператори до самата оръжейна система – да изпълни мисията.“

Според ВВС на САЩ инженерите са следили траекторията на ракетата, за да извършат оценка на работата на двигателите, навигационния пакет и поведението на бойната глава при условия на оперативно натоварване.

Подполковник Кари Рей, командир на 576-а ескадрила за летателни изпитания, отбеляза, че изпитанието е помогнало да бъде потвърден пълният оперативен профил на системата. „Това потвърждава прецизността на системата, гарантирайки, че възвръщаемият апарат може да бъде доставен до целта си с прецизна точност.“

ВВС на САЩ допълниха, че изпитанието е осигурило и оперативни данни за Пентагона, Министерството на енергетиката и Стратегическото командване на САЩ в рамките на настоящото планиране на поддръжката и модернизацията.

Тестът се случва в момент, когато САЩ продължават подготовката за замяна на остаряващия флот Minuteman III с ново поколение балистични ракети LGM-35A Sentinel. Според ВВС оперативните тестове ще продължат и занапред, докато новата платформа не бъде напълно внедрена.

Тестът беше проведен малко след като Руската федерация започна тридневно учение, симулиращо операции на своите ядрени сили „в условия на заплаха от агресия“, по данни на Министерство на отбраната. Официални лица на Кремъл заявиха, че в маневрите участват повече от 64 000 военнослужещи и над 7000 единици бойна техника, включително стратегически подводници, ракетни комплекси и авиация с голям обсег.

Два самолета E/A-18G Growler се разбиха на авиошоу в САЩ, екипажите са невредими.

🇺🇸✈️ Два палубни самолета за електронна война E/A-18G Growler от ВМС на САЩ се разбиха по време на демонстрация на авиошоуто „Gunfighter Skies“, проведено в авиобаза „Маунтин Хоум“, щата Айдахо днес.

И четиримата членове на двата екипажа са невредими, тъй като са успели да катапултират, уточняват местни медии. Към момента няма данни за пострадали на земята.

Снимка, публикувана от KBTV, и видео в социалните мрежи изглежда показват сблъсък във въздуха, при който двата изтребителя се удрят един в друг, след което падат на земята, докато и четиримата членове на екипажа на двуместните самолети катапултират. Официално изявление от ръководството на базата потвърди, че инцидент е прекратил авиошоуто.

Инцидентът е станал на около 3 км северозападно от военновъздушна база „Маунтин Хоум“ в щата Айдахо по време на авиошоуто Gunfighter Skies, съобщи говорител на базата пред Task & Purpose.

Кадри, споделени в социалните мрежи, показват как два самолета E/A-18G Growler летят в непосредствена близост един до друг, преди по необичаен начин да се вклинят един в друг и да започнат да се преобръщат неконтролируемо във въздуха. Виждат се четири парашута, които се отдалечават от машините, докато двата летателни апарата се разбиват в земята и експлодират. На кадрите от различни ъгли се забелязва гъст черен дим от мястото на катастрофата.

Изданието Idaho Statesman цитира диктора на авиошоуто, който е обявил: „Имаме четири отворени парашута. Екипажите успяха да катапултират“, а по-късно е потвърдил информацията, че те са „открити в безопасност“.

„Спасителните екипи са на мястото на събитието“, заяви говорителят на базата. „В ход е разследване. Повече подробности ще бъдат оповестени, когато станат налични.“

EA-18G Growler е модификация на изтребителя FA-18, оборудвана с оръжия и системи за водене на електронна война, включително откриване и атакуване на вражески радарни позиции. Повечето ескадрили Growler от ВМС на САЩ са базирани в Уидби Айлънд, щата Вашингтон, където се намира първоначалният тренировъчен център за пилоти и офицери по управление на полетите, зачислени към този тип самолети.

Тазгодишното издание на Gunfighter Skies е първото от осем години насам. През 2018 г. делтапланерист загина при катастрофа по време на същото събитие. В двудневното авиошоу вземат участие както ретро самолети, така и изтребители от ВМС и ВВС на САЩ.