Три HC-130J Combat King II в Катар: Готви ли се подновяване на мащабни операции срещу Иран?

🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.

HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.

Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.

За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.

Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.

Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.

Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.

В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха B-1B Lancer с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW

🇺🇸✈️ ВВС на САЩ разкриха кадри на бомбардировач B-1B Lancer, въоръжен с хиперзвукова ракета AGM-183A ARRW – развитие, което отбелязва нов етап в способностите за далекобойни удари и разширява ролята на платформата в среди с ограничен достъп (A2/AD).

Военновъздушна база Едуардс публикува онлайн официално видео, което за първи път показва B-1B с външно монтирано AGM-183A Air-Launched Rapid Response Weapon. Досега това оръжие беше свързвано предимно с изпитания на B-52H Stratofortress, докато Lancer се разглеждаше като бъдещ носител на тежки далекобойни боеприпаси. Новите кадри обаче ясно го позиционират като ключов елемент от американската концепция за хиперзвукови удари.

AGM-183A ARRW не е крилата ракета в класическия смисъл, а въздушно базирано хиперзвуково ускорително-планиращо оръжие. Според данни на DOT&E системата комбинира твърдогоривен ускорител и планиращ апарат с кинетична бойна глава, разработен по програмата Tactical Boost Glide на DARPA. След отделянето си ускорителят извежда оръжието до хиперзвукова скорост, след което планиращият блок следва маневрираща небалистична траектория към целта. Този профил съкращава времето за реакция на противника и намалява ефективността на съвременните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Интеграцията на ARRW върху B-1B има и съществено техническо значение. Носенето на боеприпас с маса от 3000 кг на външен пилон изисква структурни модификации, разширяване на сертификационни параметри и детайлна аеродинамична оценка. Архитектурата Load Adaptable Modular Pylon позволява конфигурация с до шест външни пилона, всеки способен да носи товар над 2200 кг, което отваря възможност за интеграция на по-тежки хиперзвукови системи в бъдеще.

B-1B Lancer остава една от основните конвенционални ударни платформи на САЩ. Самолетът разполага с 4 двигателя General Electric F101, полезен товар до 34 тона, междуконтинентален обсег и максимална скорост до Мах 1,2. Екипажът е от четирима души – двама пилоти и двама оператори на бойните системи. След преход към изцяло конвенционален статут, интеграцията на хиперзвукови оръжия допълнително разширява неговите ударни способности, без да променя неядрения му характер.

Публикуваните кадри се вписват и в по-широк оперативен контекст. CENTCOM потвърди, че на 4 март B-1B се е завърнал от мисии в рамките на операция Epic Fury, насочена срещу цели, свързани с режима в Иран. Няма данни ARRW да е използвана, но подобни операции илюстрират сценарии, при които комбинацията от B-1B и хиперзвуково оръжие би осигурила значително по-бърз удар срещу динамични цели.

Геостратегическите последици са значими. В Индо-Тихоокеанския регион подобна способност би усложнила планирането на Китай, добавяйки бърза въздушна заплаха срещу критична инфраструктура и A2/AD мрежи. В Европа конфигурацията може да даде на НАТО далекобойна конвенционална опция без нуждата от постоянно предно базиране в уязвими зони. Бюджетните планове на САЩ за 2027 г. определят ARRW като „оперативна хиперзвукова конвенционална способност за незабавен удар срещу цели с висока стойност“.

Появата на AGM-183A ARRW под крилото на B-1B Lancer показва ясно посоката на развитие – адаптиране на съществуващите бомбардировачи за носене на следващо поколение оръжия. Макар програмата да остава пред предизвикателства в тестването и сертификацията, интеграцията ѝ в оперативна платформа е сигнал за ускорен преход към хиперзвукови конвенционални удари при бъдещи конфликти с висока интензивност.

231 американски танкера са разположени в авиобази в Европа и Близкия изток.

🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.

Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.

Преброяването разпределя:

🔴  106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.

🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).

🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.

Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.

Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.

Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.

Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.

Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.

Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.

Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.

Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.

1135 полета на C-17 към Близкия изток в рамките на операция „Epic Fury“.

🇺🇸 Общо 1135 полета са проведени от военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III в рамките на операция „Epic Fury" срещу Ислямска република Иран. Това показват данните в 52-ия ден от началото на кампанията. Данните идват от публичен OSINT мониторинг на Military Air Tracking Alliance, компилиран от акаунта Armchair Admiral на базата на ADS-B и ACARS сигнали.

34 нови завършени полета бяха отчетени за периода 18–21 април, заедно с други 35 в процес на изпълнение. Приблизително две трети от новата дейност от американска територия е свързана със сухопътните войски, 15 от завършените и 8 от текущите полета излитат от Pope Army Airfield в щата Северна Каролина, в непосредствена близост до щабквартирата на 82-ра въздушно-десантна дивизия и XVIII въздушно-десантен корпус. От началото на април от Pope AAF са излетели общо 80 C-17.

За първи път от началото на операцията е регистриран полет и от Wheeler-Sack Army Airfield в щата Ню Йорк, където е дислоцирана Авиационната бойна бригада на 10-та планинска дивизия. Отделна мисия на 21 април е излетяла и от Campbell AAF в Кентъки — домашна база на 101-ва въздушно-щурмова дивизия. Фокусирането на движения от тези три летища говори за мащабно ротационно или подсилващо разгръщане на леки пехотни и въздушно-десантни елементи в зоната на отговорност на CENTCOM.

Разпределението на полетите очертава ясна география на разгръщането:

• 🇯🇴 Йордания: авиобази „Муафак Салти“ и „Крал Файсал“;
• 🇮🇱 Израел – авиобази „Неватим“ (основна база на F-35) и Овда, международно летище „Бен-Гурион“;
• 🇦🇪 ОАЕ – авиобази „Ал-Минхад“ и „Ал-Дафра“;
• 🇶🇦 Катар – авиобаза „Ал-Удейд“ (седалище на въздушното командване на CENTCOM);
• 🇩🇯 Джибути – военноморска експедиционна база „Кемп Лемоние“
• 🇬🇷 Гърция – морска база „Суда Бей“ на остров Крит
• 🇸🇦 Саудитска Арабия – морска база „Крал Файсал“

Регистриран е и полет от оръжейния депозит Anniston Army Depot (Алабама) към Неватим – маршрут, който в предходни кризи е обслужвал доставки на боеприпаси и тежка техника.

Преобладаващите транзитни точки в Европа остават RAF Mildenhall (ETAR) и Spangdahlem (ETAD) в Германия, както и Gander (CYQX) в Канада за трансатлантическите отсечки. Заснетият на снимката C-17 с рег. номер 80057 принадлежи на 105-то въздушнотранспортно крило (Stewart ANGB, Ню Йорк) – подразделение на Националната въздушна гвардия, което отразява масовото привличане на резерви от Air National Guard за поддържане на темпото на транспортните операции.

Представените данни идват изцяло от публични OSINT източници и не включват мисии на самолети с изключен транспондер или по класифицирани маршрути. Пентагонът не коментира оперативните подробности, а CENTCOM запазва общо мълчание относно разгръщането на сухопътни елементи.

ВВС удължават живота на A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. заради конфликтите в Близкия изток

🇺🇸 ВВС на САЩ удължават експлоатационния живот на щурмовия самолет A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. и спират плановете за пенсиониране на машината за близка въздушна поддръжка, широко необходима за участие в активните бойни действия в Близкия изток.

Секретарят на ВВС Трой Минк обяви решението в социалните мрежи и поясни, че то е взето след консултации със министъра на отбраната Пийт Хегсет. Минк обеща, че „предстои още“, а същевременно похвали президента Доналд Тръмп за неговото „бързо и решително лидерство в процеса по оборудване на нашите сили“.

Очаква се ВВС да представят бюджета си за фискалната 2027 г. на 21 април, когато вероятно ще се избистрят и плановете за бъдещия флот. Службата от години се опитва да изведе от експлоатация флота от A-10, твърдейки, че самолетът не би бил оцелял в конфликт от висок клас, и възнамеряваше да се освободи от него до края на десетилетието. Коментарите на Минк обаче показват обрат в курса. Този ход идва в момент, когато машината се използва активно в последните операции в Близкия изток.

„Това съхранява бойната ни мощ, докато отбранителната индустриална база работи за увеличаване на производството на бойни самолети“, написа Минк в публикация на X.

ВВС планират да заменят A-10 в ролята му за близка въздушна поддръжка със стелт изтребителя F-35A Lightning II, като се предвижда покупката на 38 машини F-35A през фискалната 2027 г. Въпреки че общият брой самолети, планирани за следващата година все още да не е уточнен, бюджетни документи от началото на месеца хвърлят светлина върху плановете за някои платформи. Освен F-35, ВВС планират да закупят и 129 изтребителя F-15EX Eagle II съгласно вече обявени планове. В същото време се инвестира значително в бомбардировача B-21 Raider, както и в изтребителя от шесто поколение F-47.

Към текущата фискална година в инвентара на ВВС има 162 самолета A-10. Една част от членовете на Конгреса отдавна изразяват скептицизъм към плановете за пенсиониране на машината с прякор „Глигана“ (Warthog), като последният Закон за националната отбрана задължи ВВС да запазят най-малко 103 единици от него до края на текущата фискална година. Законът изискваше и доклад от Минк относно състоянието на флота и плановете за пенсиониране до края на миналия месец – брифинг, който не беше направен публичен.

По-рано тази година ВВС прекратиха обучението на нови пилоти за A-10 и спряха поддръжката на ниво депо – основен ремонт на корпуса, модернизации и реконструкции – като част от дългосрочния план за извеждане от експлоатация. От 2024 г. насам инвентарът беше съкратен с около една четвърт.

Въпреки това, машината остава ключов актив в настоящите конфликти, като беше използвана от Централното командване (CENTCOM) в операциите срещу проирански шиитски милиции в Ирак, както и срещу въоръжени катери на иранския флот в Ормузкия пролив.

Самолетите A-10 подкрепиха и спасяването на двамата американски летци от свален F-15E Strike Eagle в Иран, осигурявайки близка въздушна поддръжка. Един A-10 беше тежко повреден от ирански огън, но пилотът успя да достигне приятелско въздушно пространство, преди да се катапултира. По-рано този месец САЩ удвоиха броя на разположените в Близкия изток A-10.

Дори преди избухването на военния конфликт с режима на Ислямската република, A-10 играеха ключова роля в региона, участвайки в операциите срещу групировката „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия. Те са постоянно разположени в зоната на отговорност на CENTCOM от 2023 г.

В отговор на съобщението на Минк, министърът на отбраната Хегсет написа: „Да живее Глиганът“.

Самолетът е известен със своето 30-милиметрово оръдие Gatling GAU-8/A, способно да изстрелва 3900 снаряда в минута. На официални кадри от скорошни операции обаче се вижда, че A-10 носят широк арсенал: управляеми бомби JDAM, ракети въздух-земя AGM-65 Maverick, ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder и лазерно насочвани ракети APKWS II. Миналата година по фюзелажите на завръщащи се от Близкия изток самолети бяха забелязани маркировки за свалени ирански дронове „Шахед“ – неофициално потвърждение, че щурмоваците са постигнали победи и във въздушен бой.

OSINT: ВВС на САЩ продължават въздушния мост към Близкия изток – 66 полета за 4 дни.

🇺🇸✈️🇮🇷 Общо 1101 полета на Air Mobility Command (AMC) към ВВС на САЩ са били извършени към зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) от началото на концентрирането на сили в Близкия изток в седмиците преди операция „Epic Fury“. Само през последните четири дни са извършени 66 полета на стратегически транспортни самолети.

34 мисии са маркирани като такива с неизвестна дестинация, а 17 от тях са добавени след 14 април. Данните бяха обобщени от Armchair Admiral, утвърден OSINT наблюдател на военната авиация, който следи полетите с открити радарни услуги и ACARS. Авторът се въздържа от изводи за крайните товари и получатели, но поставя акцент върху разминаването между прекратяването на огъня и стабилния ритъм на стратегическия въздушен мост – 10 дни след влизане в сила на временното примирие между САЩ, Израел и Иран, сключено на 8 април с посредничеството на Пакистан и разчетено за две седмици.

Разпределението на полетите се чете по-отчетливо, отколкото абсолютните числа. От авиобаза Поуп Фийлд в Северна Каролина (дом на 82-ра въздушно-десантна дивизия), на 17 и 18 април излитат над 10 стратегически товарни самолета C-17 Globemaster III с армейски код; част от машините са регистрирани към авиобаза „Крал Файсал“ в Йордания, друга – към авиобаза „Ал-Минхад“ и авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

От Въздушна база на морската пехота Бофорт в Южна Каролина, където са базирани морски ескадрили F-35B, шест C-17 се приземяват на авиобаза „Ал-Дафра“ в ОАЕ – базата, поемаща значителна част от присъствието на американски изтребители в Персийския залив от началото на годината. Три полета на C-17 са записани от авиобаза Овда в израелската пустиня Негев – стратегическа база, ползвана за операции с далечен радиус от страна на израелските ВВС. На въздушна база Мувафак Салти в Йордания пристигат четири машини с полети от Диего Гарсия, космическа база Петерсън и авиобаза Кадена – т.е. прехвърляне на ресурси включително от тихоокеанския театър.

Съставът на базите в списъка „неустановена дестинация" е особено показателен. Излитат мисии от авиобаза Бийл, авиобаза Офът (RC-135 за радиоелектронно разузнаване), авиобаза Крийч (ударни БЛА MQ-9 Reaper), авиобаза Холоман и авиобаза Канон (силите за специални операции на ВВС). Авиобаза Барксдейл в Луизиана, дом на 2-ро бомбено крило с B-52 Stratofortress, изпраща транспорти C-17 Globemaster III през Гандер, Канада – типичен подскок към Европа и Близкия изток. На Кемп Лемоние в Джибути кацнаха седем C-17, значителна част от които идват от Diego Garcia – британо-американската база в Индийския океан, често служеща като предна площадка за B-2 и B-52.

Тази композиция – въздушно-десантна пехота, морска изтребителна авиация, стратегически разузнавателни платформи, ударни дронове, логистика за бомбардировачи и подсигуряване към Йордания, ОАЕ и Израел – не се подрежда в модел на ротация или презареждане след приключила кампания. Медицинска евакуация също отпада като обяснение – бойни действия не са регистрирани от влизането на примирието в сила на 8 април.

САЩ възстановяват и разширяват своя ударен потенциал в Близкия изток, докато преговорите се движат към задънена улица. Техеран отказва да отвори Ормузкия пролив, на 13 април Белият дом обяви морска блокада, а краткото 10-дневно примирие между Израел и Хизбула, обявено от Доналд Тръмп на 16 април, подсказва, че северният фронт на Израел не е стабилизиран.

Реториката от Белия дом остава противоречива – съобщението от 8 април за „мир чрез сила" обяви операция Epic Fury за приключила, а паралелно с това логистичният отпечатък на въоръжените сили в Близкия изток не спира да расте. Комбинацията от морска блокада, прехвърляне на 82-ра въздушно-десантна, натрупване на разузнавателни и ударни активи и транспортна дейност от Кадена, Диего Гарсия и Овда почти сигурно сочи към подготовка за подновяване на бойните действия, а не към преход за деескалация. Дали това е мярка за натиск върху Техеран в рамките на преговорите или реална подготовка за нова вълна от операции, предстои да разберем след изтичане на двуседмичното примирие на 22 април.

Публикацията на Armchair Admiral и съпътстващата графика от Military Air Tracking Alliance не са потвърждение от официален източник и авторът многократно посочва, че неговите източници са FlightRadar, ADS-B и ACARS. Въпреки това профилът е утвърдено име в OSINT средите, а методологията му позволява независим преглед на публичната следа на Командването за въздушна мобилност – полезна мярка за състоянието на силовата архитектура около Иран.

89 тревоги за 16 дни: какво разказва стената на един бункер в Йордания

🇺🇸🇯🇴 Снимка, публикувана в социалните мрежи преди няколко дни, показва стена във вътрешността на укрепен бункер на ВВС на САЩ на територията на авиобаза „Муафак Салти“ в източна Йордания. Върху бетона е нарисуван импровизиран дневник на войната – с маркер, хумор и онази откровеност, която се среща само когато никой не пише за публиката.

В горния край стои надписът „IRANWAR 2K26“. Под него карикатура на два анимационни герои от „Спондж Боб“ и фразата „Give it up for day“, заимствана от популярен интернет мийм, в който Мистър Крабс обявява поредния ден. Вляво е скицирано знаменце с надпис „Alarm green“ – сигналът за край на тревогата. А вдясно от рисунката са подредени номерирани редове с чертички – по един за всеки ден, всяка чертичка отбелязва отделно пускане на сирената за въздушна тревога. Дните са номерирани от 1 до 19, а общият брой на отбелязаните тревоги към 15 март (ден №16 от конфликта) е 89.

Авиобаза „Муафак Салти“, разположена в пустинята на 100-ина км източно от столицата Аман, е сред основните центрове на американската въздушна мощ в Близкия изток. След началото на операция „Епична ярост“, даден на 28 февруари, там бяха разгърнати поне 60 бойни самолета, включително изтребители от пето поколение F-35A Lightning II, както и дронове, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана.

Базата обаче се превърна в една от първите цели на иранските ответни удари. Сателитни снимки, публикувани от CNN на 5 март, потвърдиха, че AN/TPY-2 радарът, обслужвал разгърната на терен батарея за противоракетна отбрана THAAD, е бил поразен и вероятно унищожен още в първите часове на конфликта – загуба, която лиши системата от основния ѝ сензор за засичане на балистични ракети.

Рисунката на стената предава нещо, което официалните брифинги рядко улавят – ритъма на ежедневието под обстрел. Средно по 5-6 активирания дневно означава, че личният състав е прекарвал значителна част от своето денонощие в бункери, с прекъсване на операции, сън и рутинни дейности. За контекст:  общо 13 военнослужещи от американската армия загинаха в различни бази из Близкия изток, а около 140 бяха ранени, 8 от които тежко. Иранските удари засегнаха бази в Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, поразявайки целенасочено комуникационна и радарна инфраструктура. Експерти от Defense News определиха модела на целеуказване като системен: „Всяка от тези цели е критичен елемент от американските въздушни операции. Това не е случайно“, коментира анализаторът Кели Грийко.

Импровизираният дневник в бункера на „Муафак Салти“ е типичен пример за т.нар. „окопно изкуство“, което е характерно с неформални графити, които военнослужещи оставят по стените на укрития, бункери и казарми от Първата световна война насам. Надписите рядко са предназначени за външна аудитория, но когато изтекат, те дават по-непосредствена представа за условията на служба от всеки официален канал за комуникация. 90-те чертички върху бетона обаче са красноречив символ, който може да ни помогне да разберем какво означава войната – не за тези, които я планират, а за онези на терен, които обикновено я изнасят на плещите си.

B-21 Raider премина ключов тест за презареждане във въздуха: Нова ера в стратегическата авиация

🇺🇸 Стратегическият бомбардировач B-21 Raider на ВВС на САЩ извърши успешно изпитание за зареждане с гориво от Boeing KC-135 Stratotanker в рамките на текущата си кампания за полетни тестове. Това обяви Департаментът на ВВС в официално изявление, публикувано на 14 април.

Този крайъгълен камък, постигнат по време на строгата програма за тестове и оценка в авиобаза „Едуардс“ в Калифорния, беше представен от висшето ръководство на ВВС като потвърждение, че Raider се развива бързо към оперативно въвеждане в експлоатация. Изпитателната кампания е съвместно усилие между Изпитателния център на ВВС, 412-о изпитателно крило и основния изпълнител Northrop Grumman. ВВС не разкриват броя на самолетите B-21, взели участие в тестовете, нито конкретната дата на презареждането или график за постигане на първоначална оперативна способност. Това, което службата публикува, бяха изявления на тримата си висши лидери, всеки от които подчерта различно измерение от значението на програмата.

Генерал Дейл Уайт, ръководител на отдела „Критични основни оръжейни системи“, отдаде своето признание към употребата на дигитално инженерство и модерни производствени процеси за темпото на напредък. „Всеки тест доказва успеха на овластяването на нашите лидери да предлагат интегрирани способности от самото начало“, заяви Уайт.

Генерал Кен Уилсбах, началник-щаб на ВВС, се фокусира над горивната ефективност. „B-21 е най-икономичният бомбардировач, създаван някога. Това ще намали натоварването върху флота от танкери и ще освободи ресурси за подкрепа на обединените сили“, отбеляза той.

Генерал Стивън Дейвис, началник на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ, подчерта значението на способността за презареждане за екипажите. „Тази способност гарантира, че можем да нанесем прецизен удар навсякъде по света по всяко време. Ние поставяме високо ефективна и смъртоносна оръжейна система в ръцете на нашите воини.“

За самолет като B-21, чиято стойност се крие в неговите проникващи способности, които позволяват да достига вражески цели в силно защитено въздушно пространство, глобалният обсег не е опция, а един от фундаментите на мисия. Презареждането във въздуха премахва ограниченията, позволявайки на бомбардировача да прелита междуконтинентални разстояния и да патрулира над целевата зона без кацане.

B-21 е проектиран да носи както конвенционални, така и ядрени боеприпаси, а ще играе ролята на компонент на ядрената триада на САЩ. Неговата отворена системна архитектура е предназначена да позволи интеграция на бъдещи оръжия и сензори без промяна в корпуса. Raider трябва да смени B-1B Lancer и B-2 Spirit, допълвайки наличния B-52H. Проектиран за заплахите на бъдещето, B-21 включва безпрецедентен напредък в мрежовите операции и стелт технологиите, който отреазява над три десетилетия технологично развитие.

Бойни белези: KC-135 Stratotanker, повреден при ирански удар, кацна в Обединеното кралство.

🇺🇸✈️🇬🇧 Самолет за дозареждане във въздуха KC-135R Stratotanker беше видян да преминава през авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство, покрит с кръпки, поставени върху дупки от шрапнели, съобщава The War Zone.

Снимките, на които се вижда как самолетът е осеян с кръпки от носа до опашката, са заснети от авиационния фотограф Андрю Маккелви. Много е вероятно това да е един от танкерите, които бяха повредени при иранския удар по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия миналия месец. Самолетът принадлежи на 121-во крило за презареждане във въздуха на Националната въздушна гвардия на Охайо.

Въпреки че се твърди, че при удара по базата са били повредени пет танкера, пълният мащаб на разрушенията, произлизащи от него и последващите удари по базата, остава непотвърден. Същото важи и за въздействията по съоръжения и самолети в целия регион. Липсата на редовни сателитни снимки на Близкия изток от американски доставчици затруднява разбирането на случилото се, но така или иначе сателитните снимки не биха различили незначителни повреди по самолетите, като например дупките от шрапнели, видяни тук.

Въпреки че всички танкери са ценни активи, до известна степен поради голямото търсене на флота и неговата възраст, в този случай може да има поне един положителен страничен ефект от щетите. Изпълнението на план за ремонт на бойни повреди на терен, за да се върне KC-135 във въздуха, е добра тренировка в реални условия, която може да се окаже жизненоважна при евентуален конфликт в Тихия океан. Със сигурност ще се извлекат поуки на много нива от операция „Епична ярост“. Някои от тези уроци бяха научени по трудния начин, въпреки че част от загубите бяха напълно предотвратими.

Независимо от това, фактът, че този Stratotanker отново е във въздуха, е положителна новина и доказателство за професионализма на авиаторите на терен, които успели да го върнат в оперативна готовност.

Вероятно през следващите дни и седмици ще виждаме още „закърпени“ фюзелажи на въздушни танкери, след като се извършват подобни ремонти и те поемат обратно към САЩ за по-сериозни възстановителни дейности.

Boeing B-52 Stratofortress излитат от RAF Fairford днес следобед.

🇺🇸🇬🇧 Кадри, публикувани онлайн, показват стратегически бомбардировач Boeing B-52 Stratofortress сред други бойни самолети от ВВС на САЩ, разположени в RAF Fairford в югозападна Англия днес. Засечена е засилена активност и на съседната база RAF Lakenheath.

Британските власти не са съобщавали оперативни детайли, но присъствието на тези самолети недвусмислено говори за повишено ниво на бойна готовност, свързано с продължаващата въздушна кампания срещу Иран. Освен това много от самолетите бяха заснети да излитат от авиобазата в около 4:00 часа местно време, а това прави ориентировъчният час на пристигане в небето над Иран да съвпада с крайния срок на Тръмп.

В момента в RAF Fairford са разположени общо 23 актива на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ, 15 бомбардировача B-1B Lancer и 8 бомбардировача B-52H Stratofortress. Първите три B-52H пристигнаха на базата на 9 март, а B-1B бяха предислоцирани няколко дни преди това. Базата е избрана заради по-краткото разстояние до Иран в сравнение с континенталните бази в САЩ, което дава оперативна свобода за нанасяне на удари с по-интензивно темпо и намалява нуждата от дозареждане във въздуха.

Бомбардировачите B-52H от Fairford вече участваха в удари срещу Иран. Те прелитат директно над иранска територия с пълен боезапас от 20 управляеми бомби GBU-31 JDAM, всяка от които с тегло от 900 кг – факт, който според Air & Space Forces Magazine отразява значително отслабване на иранската ПВО и бележи нова роля за ветерана бомбардировач в настоящата въздушна кампания.

RAF Fairford има десетилетна история на платформа за операции на стратегически бомбардировачи от състава на ВВС на САЩ. По време на войната в Персийския залив през 1991 г. B-52G от базата нанасяха удари по Ирак. През 1999 г. при операция Allied Force в Югославия базираните там бомбардировачи са пуснали 48% от всички боеприпаси, използвани от НАТО. През 2003 г. при операция Iraqi Freedom B-52 са нанесли 120 удара в Ирак от същата база.

Успоредно с това, удари срещу Иран нанасят и изтребители F-35A Lightning II и F-15E Strike Eagle, базирани в RAF Lakenheath. На 3 април F-15E от 494-та изтребителна ескадрила, беше свален над Иран – първият случай на загуба на пилотиран американски самолет от вражески огън в текущата война. Двамата членове на екипажа бяха спасени в отделни операции по издирване и спасяване. Революционната гвардия първоначално обяви, че е свалила F-35, но кадри на терен показаха отломки от F-15E Strike Eagle.

Тайната програма от Студената война, която предвещава ролята на RQ-180 над Иран

🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".

Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.

Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.

Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.

Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.

Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:

„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."

През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.

Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.

Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.

Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.

Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.

B-2 Spirit удариха подземен обект край Техеран с мощни бункерни бомби.

🇺🇸✈️🇮🇷 Стратегически бомбардировачи B-2 Spirit от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ нанесоха удар срещу подземен обект на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в близост до Техеран, използвайки бомби GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP).

Според репортаж на The Wall Street Journal, публикувано по-рано днес, мисията е била разпоредена от началника на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър, след като разузнаването е установило струпване на множество висши кадри от IRGC в укрепена подземна база.

Докладът сочи, че ударът е бил извършен в рамките на операция Epic Fury, която по същото време включи и усилия за евакуация на втория член от екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle на територията на Иран.

The Wall Street Journal съобщи, че бомбардировачите B-2 са излетели от авиобаза „Уайтман“ в щата Мисури и са изпълнили двупосочна мисия с продължителност около 36 часа. Самолетите са доставили GBU-57 MOP, прецизно управляеми боеприпаси с маса от 14 тона, проектирани за унищожаване на дълбоко вкопани и укрепени цели.

Ударът е бил нанесен в тесен оперативен прозорец между две фази на спасителната акция. Паралелно с това американските сили са използвали допълнителна авиация за подсигуряване на зоната за евакуация. В доклада се отбелязва, че американските бомбардировачи са пуснали около сто 2000-паундови бомби, за да попречат на иранските сили да се приближат до района по време на изтеглянето на екипажа.

Отделни източници, цитирани от The Wall Street Journal, сочат, че мишената на IRGC може да се е намирала в планинския район Джамаран в Северен Техеран, въпреки че тази оценка не е официално потвърдена от американските власти. Към момента на публикуване на информацията Пентагонът и Централното командване на САЩ не са излезли с официални изявления относно удара.

GBU-57 Massive Ordnance Penetrator, спомената от The Wall Street Journal, е най-голямото конвенционално оръжие за поразяване на бункери в арсенала на САЩ. Тя е специално проектирана да прониква през армиран бетон и подземни структури преди детонация. Бомбардировачът B-2 остава единственият оперативен самолет, способен да носи това оръжие, поради своя капацитет на полезен товар и стелт характеристики.

The Wall Street Journal припомня, че докладваният удар е поредната операция на бомбардировачи B-2 Spirit срещу укрепена инфраструктура на иранския режим. През юни 2025 г. те използваха същия вид боеприпаси при изпълнението на операция Midnight Hammer срещу обектите на иранската ядрена програма, което беше първата им известна бойна употреба.

По-рано изображения на стелт самолет тип „летящо крило“ в гръцката авиобаза Лариса първоначално бяха погрешно разпознати като B-2, но по-късно експерти опровергаха тези твърдения и предположиха, че става дума за класифицирания разузнавателен дрон RQ-180.

Израелският Канал 12 разкри любопитни детайли за спасителната операция в Иран.

🇮🇱🇺🇸 Израелският Канал 12 разкри конкретни подробности за спасяването на втория член на екипажа на американския изтребител F-15, описвайки истинска драма, при която двата основни плана за евакуация са пропаднали в пясъците и са били взривени от американски бомби.

Офицерът по оръжейните системи е бил в безсъзнание с леко сътресение след като се е приземил, поради което не е успял да осъществи първоначален контакт със своите след катапултирането на територията на Иран в петък сутринта, се посочва в репортажа. По обяд израелско време той се е изкачил до най-високата точка в региона, от която успял да се свърже, за да избегне залавяне.

След това е извървял 10-12 км, криейки се в пукнатина, след което е изпратил точното си местоположение в петък вечерта. Израел се е въздържал от нанасяне на удари в този район и, като вместо това е помогнал със специфично разузнаване. Това твърдение противоречи на американските изявления, според които Израел е предоставил само обща разузнавателна помощ.

През петък и събота САЩ са поискали от Израел съдействие за осигуряване на въздушно превъзходство в района, като са били атакувани „съответни цели“. Преди самото спасяване американците са поели контрол върху малко летище и селскостопанска площадка и са я обезопасили. Там са се приземили два американски самолета C-130 Hercules с хеликоптери Little Bird на борда.

Хеликоптерите са отлетели, за да изведат пилота от скривалището му, и са се върнали с него в „изтощено“ състояние до обезопасената площадка. При опит за излитане обаче настъпила „истинска драма“, тъй като C-130 заседнали в пясъка. Вместо тях били извикани три по-леки самолета, евакуирали екипажа и останалата част от спасителния екип от 90 души.

В края на операцията бойни самолети от ВВС на САЩ са взривили заседналите самолети, за да не попаднат непокътнати в ръцете на иранския режим.

Операцията по издирване и спасяване на втория от екипажа на F-15E продължава с тежки сблъсъци

🇺🇸🇮🇷 ВВС на САЩ водят интензивна бойно-издирвателна операция (CSAR) в провинция Чахармахал и Бахтиари в югозападен Иран, за да евакуират втория член от екипажа на сваления в петък изтребител F-15E Strike Eagle, оператор на бойни системи (WSO), чиято съдба остава неизвестна вече трети ден.

Първият член на екипажа беше спасен на 3 април с хеликоптер, който беше ударен от стрелково оръжие при евакуацията, при което бяха ранени членове от спасителния отряд, съобщиха NBC News и The Washington Post.

Според местни източници вертолети HH-60W Jolly Green II са във въздуха в небето над региона, а звукът се чува от жителите. Паралелно с това щурмови самолети A-10 Thunderbolt II дават непосредствена въздушна поддръжка (CAS) на отряд американски командоси, ангажирани в операции в съседната провинция Кохгилуе и Бойерахмад. По-рано The Aviationist публикува снимка на самотен A-10, кръжащ ниско над същия район в ролята си на Sandy – специализирана мисия за прикритие на CSAR екипи.

Местни жители твърдят, че преди минути са били свидетели на тежки бомбардировки по конвой на FARAJA (полицейски формирования) и Сухопътните сили на Революционната гвардия (IRGC) в района на Кух-е Сиях (Черната планина), южно от Дехдашт. Според ирански медии в нощните часове около 2:49 сутринта ирански военни са започнали да прехвърлят голям брой тела на загинали военнослужещи и бойци от местното звено „Басидж" от Черната планина към болницата в Дехдашт, столица на окръг Кохгилуе. Източниците потвърдиха за поне трима убити от Сухопътните сили на IRGC при ударите по планинския масив. В болницата в Дехдашт е съобщено за значителен брой жертви, а цивилни граждани бяха призовани да се притекат за даряване на кръв.

Въздушни удари на американски и израелски изтребители поразиха телекомуникационната кула и обект на държавната телевизия IRIB, отговорна за радиоразпръскването в региона. В същото време е отчетено силно сеизмично сътресение или експлозия в Бехбахан, провинция Хузестан, в близост до зоната на операциите.

Спасителната операция е изправена пред нарастваща заплаха на земята. Местни жители описват как хората от няколко села в окръг Кухдашт се стичат масово към населено място, където изчезналият летец е потърсил подслон.

Иран обяви сумата от 80 милиарда риала (около 60 000 долара) за залавнето на американския летец. При опит на неидентифицирана група вероятно IRGC или „Басидж", да се приближи до предполагаема локация, където се намира пилотът, американски изтребители са нанесли „безпощадни“ удари. Преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS) са опитали да свалят американски хеликоптер в хода на операцията.

Свалянето на F-15E на 3 април е първият случай на сваляне на американски боен самолет от вражески огън от 2003 г. насам. Nour News, подчинена на IRGC, твърди, че самолетът е ударен от „нова напреднала система за ПВО на Аерокосмическите сили на IRGC". В същия ден беше свален и A-10, който се разби край Ормузкия проток, но пилотът беше спасен, съобщи Air & Space Forces Magazine. Общият спасителен пакет, задействан след инцидентите, включва най-малко един A-10, два хеликоптера MH-60G Pave Hawk, транспортен самолет HC-130J Combat King II и голям брой дронове от различни видове.

Майката на американски пилот призова за молитви, докато издирването му в Иран продължава.

🇺🇸 Майката на военен пилот, чийто F-15E Strike Eagle беше свален над Иран, отправи публичен призив за молитви за сина си, от когото не е получавала никаква вест.

„Моля ви, включете в молитвите си тази вечер двамата пилоти на F-15, чиито самолети бяха свалени. Един от синовете ми е пилот на изтребител и все още не съм чула нищо за него или за подразделението му. Сърцето ми се къса от тревога. Молете се за всички пилоти и техните семейства", написа тя. Иранските посолства в Пакистан и Саудитска Арабия реагираха с остри изявления по повод публикацията.

В инцидента, който беше потвърден от редица американски медии, F-15E Strike Eagle от 494-а експедиционна изтребителна ескадрила, базирана в RAF Lakenheath, Великобритания, и разгърната в Йордания, беше свален от предполагаем зенитно-ракетен комплекс по време на бойна мисия в рамките на операция Epic Fury.

CENTCOM уведоми Комисията по въоръжени сили на Камарата на представителите, а говорителката на Белия дом Каролин Левит потвърди пред CNN, че „президентът Тръмп е информиран". Изтребителят се управлява от двучленен екипаж – пилот и оператор на бордните оръжейни системи (WSO), съобщи Axios. Върху останките от опашна секция, заснети от ирански медии, се виждат ясно емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-а ескадрила, въпреки че Иран продължава да настоява, че е свалил F-35, съобщи The Aviationist.

Един от двамата членове на екипажа пилотът беше локализиран от американски специални сили на иранска територия и евакуиран с два военни хеликоптера. Той е жив и получава медицинска помощ, съобщиха CNN. Вторият, оператор на оръжейните системи, остава в неизвестност. Днес спасителната операция навлезе във втория си ден, като американските сили продължаваха издирването в провинция Кохгилуйе и Бойерахмад в югозападен Иран – планински, рядко населен регион с около 600 000 жители, предимно от общността лури, съобщи Washington Post.

Спасителната операция се оказа изключително опасна и скъпоструваща. Хеликоптери HH-60W Jolly Green II и самолети HC-130J Combat King II извършваха полети на изключително малка височина над иранска територия, използвайки топлинни примамки срещу ПВО комплексите, съобщи The Aviationist. По време на евакуацията на пилота единият от спасителните хеликоптери беше ударен от стрелково оръжие, ранявайки членове на борда, но успя да кацне безопасно, съобщи CBS News. Общо два спасителни хеликоптера бяха поразени по време на мисията. Отделно щурмови самолет A-10 Thunderbolt II, участвал в осигуряването на операцията и патрулиране срещу ирански бързоходни катери в района на Ормузкия проток, беше поразен от вражески огън. Пилотът на едноместния A-10 успя да изведе повредената машина към въздушното пространство, катапултира се и беше спасен от водите на Персийския залив, съобщи The Aviationist, като отбеляза, че оперативният темп натиска „екипажите и техниката до границите им".

Отделно на територията на Иран тече местна операция по издирване. Губернаторът на провинция Кохгилуйе и Бойерахмад обяви награда от 10 милиарда томана (около 70 000 долара) за сведения, довели до залавянето на американския пилот, съобщи ITV News. Местният канал на иранската държавна телевизия призова гражданите:

„Ако заловите вражеския пилот или пилоти живи и ги предадете на полицията, ще получите ценна награда." Първоначално ефирът призова зрителите да стрелят при контакт, но по-късно указанието беше променено с искане задържаните да бъдат предадени живи. Въоръжени лица от номадските племена в региона се включиха в издирването, разпръсквайки се из планините и равнините с лично оръжие, предаде Türkiye Today. Tasnim News Agency заяви на 4 април, че издирването „досега е било безуспешно", а иранските медии отрекоха изчезналият американски военнослужещ да е бил заловен от Революционната гвардия, съобщи CNN.

Това е първият американски изтребител, свален от вражески огън от началото на въздушната кампания срещу режима в Иран, и четвъртият F-15E, изгубен общо – след три машини, унищожени при инцидент с приятелски огън от кувейтски F/A-18 на 2 март, при който шестимате членове на екипажите се катапултираха успешно.

Загубата на A-10 е второто сваляне на американски боен самолет в рамките на един ден. Президентът Доналд Тръмп заяви, че свалянето на самолета „няма да повлияе на преговорите", а в същото време заплаши Иран, че разполага с 48 часа да отвори Ормузкия проток, съобщи Newsweek.

Иранският режим обяви награда за този, който залови американските пилоти живи.

🇮🇷 Иранската държавна телевизия отправи призив към местните жители да издирят и заловят екипажа на американски изтребител, катапултирал в югозападната част на страната. Водещата по регионалния канал на провинция Кохгилуйе и Бойерахмад обяви, че онзи, който успее да залови „вражеския пилот или пилоти живи и ги предаде на полицията, ще получи ценна награда".

Първоначално телевизията отправи призив към зрителите да стрелят по пилотите ако влезат в контакт с тях, но по-късно промени инструкциите след полицейско указание с искане задържаните да бъдат предадени на силите на режима живи, съобщи Асошиейтед Прес. Въоръжени групи на номадските племена от региона се включиха в издирването, разпръсквайки се из планините и равнините на провинцията с личното си оръжие, твърди Türkiye Today.

По-рано днес Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви, че е свалил два американски изтребителя. Снимки от предполагаемото място на катастрофата показват отломки, които според експерти принадлежат на F-15E Strike Eagle, а не на F-35 Lightning II, както твърдяха иранските медии. Върху останките от опашната секция се разпознават емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-а изтребителна ескадрила от RAF Lakenheath, Обединеното кралство, разгърната в Йордания за операция Epic Fury, съобщи The Aviationist.

Провинция Кохгилуйе и Бойерахмад се намира на около 500 км югозападно от столицата Техеран. Регионът е характерен с планинския си релеф, като е безлюден с едва около 600 000 души население и то предимно от иранската общност лури, много от които са земеделци и скотовъдци. Труднодостъпният терен превръща спасителната операция в изключително сложно предизвикателство и за двете страни.

ВВС на САЩ разгърнаха отряди за бойно издирване и спасяване (CSAR) броени минути след инцидента. Хеликоптери HH-60W Jolly Green II и транспортни самолети HC-130J Combat King II извършваха полети на изключително ниска височина над територията на Иран, прибягвайки до употреба на топлинни примамки за защита от преносими зенитно-ракетни комплекси, докато издирваха екипажа. Иранските държавни медии съобщиха, че американската армия е разгърнала още хеликоптери Black Hawk, военно-транспортен самолет Lockheed C-130 Hercules и множество разузнавателни дронове, които кръжат над региона.

САЩ задействаха операция по търсене и спасяване на екипажа на сваления F-15E Strike Eagle в Иран.

🇺🇸🔍🇮🇷 Сили за бойно издирване и спасяване (CSAR) бяха задействани над територията на Иран, след като изтребител-бомбардировач F-15E Strike Eagle беше свален по време на бойна мисия в рамките на операция Epic Fury по-рано днес.

Хеликоптери HH-60W Jolly Green II и самолети HC-130J Combat King II провеждат полети на изключително малка височина над централните райони на Иран, използвайки топлинни примамки (flares) за защита от преносими зенитно-ракетни комплекси, които евентуално биха могли да се намират в района, докато водят операция по издирване на екипажа на сваления самолет.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви, че е свалил американски изтребител над остров Кешм в южен Иран с помощта на „нова система за противовъздушна отбрана". Техеран твърдеше, че става дума за F-35 Lightning II, но анализ на снимките от мястото на катастрофата показва отломки от F-15E Strike Eagle. Върху останките от опашната секция ясно се разпознава емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-а изтребителна ескадрила, базирана в RAF Lakenheath, Великобритания, и разгърната в Йордания като 494-а експедиционна изтребителна ескадрила, съобщи The Aviationist.

Според Caspian Post двамата пилоти са катапултирали успешно и са приземени на иранска територия. Около час по-късно спасителен екип е достигнал до тях, при което са били евакуирани успешно и са прехвърлени в американска военна база в Саудитска Арабия с леки наранявания.

Към момента на публикуване Централното командване на САЩ (CENTCOM) не е коментирало информацията и разпространените снимки на отломки. През март CENTCOM отхвърли подобни твърдения за свален F-15E и заяви, че „всички американски изтребители са отчетени". The War Zone отбелязва, че предвид количеството генерирани с AI изображения, тиражирани от ирански източници от началото на войната, подобно твърдение изисква независима проверка, макар текущите снимки да не изглеждат манипулирани.

Ако загубата бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, изгубен от американските ВВС от началото на операцията. Три F-15E от същия тип бяха свалени на 2 март при инцидент с „приятелски огън" над Кувейт, когато кувейтски F/A-18 Hornet погрешно откри огън по тях. Всичките шест членове на екипажите оцеляха.

Разгръщането на CSAR активи дълбоко на територията на Иран е показателно за нарастващия обхват и риск на въздушните операции. HH-60W Jolly Green II, най-новият бойно-спасителен хеликоптер на ВВС на САЩ, е проектиран за операции в силно оспорвана среда и разполага с бронирана кабина, системи за известяване за приближаващи ракети и лазерно насочване, както и интегрирани примамки и дипола. HC-130J Combat King II осигурява въздушно зареждане на вертолетите по време на мисия и координация на спасителните операции.

Техерна публикува снимки на отломки от свален американски F-15E в централен Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Държавните медии в Иран съобщиха, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е свалил американски изтребител. В официално изявление на говорителя на централния щаб „Хазрат Хатам ал-Анбия“ се твърди, че стелт изтребител F-35 е бил поразен от нова ПВО система над централен Иран. Кадрите от мястото на катастрофата обаче показват ясно, че отломките принадлежат на F-15E Strike Eagle.

По-конкретно, останките от едната опашка все още носят емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-та изтребителна ескадрила, базирана в Лакънхийт, Обединеното кралство, която сега е разположена в Йордания като част от 494-та експедиционна ескадрила.

Предвид количеството фалшиви и генерирани от AI изображения, тиражирани от ирански медии от началото на операция „Epic Fury“, автентичността на снимките е редно да се постави под въпрос. Към момента обаче те не изглеждат подправени или софтуерно генерирани. Погрешната идентификация на самолета подкрепя тезата, че кадрите реално са от мястото на инцидента. Появиха се хипотези, че това е мястото, на което три F-15E бяха свалени при инцидент с „приятелски огън“ на 2 март, но теренът на заден план не съответства на нито една локация в Кувейт.

По-рано IRGC разпространи кадри от опит за прехващане на американски F-15, въпреки че в изявлението се твърдеше, че става дума за F-35 над остров Кешм в Ормузкия пролив. CENTCOM опроверга твърдението за свален изтребител над острова.

Възможно е двата инцидента да нямат нищо общо помежду си. Фактът, че предполагаемото сваляне на F-35 в действителност включва F-15E, повдига вероятността и двата доклада да се отнасят за един и същ самолет, въпреки разминаването в локациите – Ормузкия проток и централен Иран.

Към момента на публикуване CENTCOM не е коментирал снимките на отломки. Съдбата на двамата членове на екипажа – дали са катапултирали и дали са били спасени. Очаква се повече подробности да се появят в следващите часове.

Ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, загубен от ВВС на САЩ от началото на въздушната кампания срещу Ислямската република. Както вече споменах, на 2 март кувейтски F/A-18 Hornet свали три американски F-15E Strike Eagle при инцидент с „приятелски огън“ по време на тяхното завръщане от бойна мисия.

Изтребителите F-15E Strike Eagle от Лакънхийт се разположиха в зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM в неделя, 17 януари. Общо 12 самолета, подкрепени от 2 резервни, се отправиха от Обединеното кралство към Близкия изток заедно със самолети за дозареждане с гориво във въздуха. Пристигането им беше потвърдено на 18 януари със снимка на кацащ самолет в неоповестена база. Геолокацията по околни сгради и полетът на C-17 Globemaster III потвърдиха, че става дума за авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания – предна оперативна точка за американските активи в региона.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

Два самолета за електронна война EA-37B Compass Call отиват към Близкия изток.

🇺🇸 Два самолета за електронна война от ново поколение EA-37B Compass Call на ВВС на САЩ кацнаха в британската авиобаза Милденхол, откъдето се прехвърлят към Близкия изток за участие в операция Epic Fury срещу режима в Иран, съобщава The War Zone.

EA-37B е изграден на базата на бизнес самолета Gulfstream G550 и е предназначен да замени остарелите турбовитлови EC-130H Compass Call, от които има едва четири оперативни единици. Новият самолет дава способности за заглушаване на вражеските системи за комуникация, радари и навигационни средства от безопасно разстояние, докато в същото време разполага с разузнавателни способности за засичане, както и локализиране на електронни емисии. В сравнение със своя предшественик EA-37B може да провежда мисии на двойно по-голяма надморска височина до 12 км и скорост от 600 възела при оперативни разходи, които са два пъти по-малки, посочва Air Force Technology.

Ако бъде потвърдено, това ще е първото бойно разполагане на EA-37B – платформата, с която ВВС на САЩ планират да заменят с остарелия турбовитлов EC-130H Compass Call. От EC-130H са оперативни едва четири единици, две от които вече са разгърнати в региона за заглушаване на ирански военни комуникации. 55-о крило от авиобаза „Офът", което експлоатира Compass Call, отказа коментар и пренасочи запитването към CENTCOM, откъдето също не дадоха отговор.

EA-37B е изграден върху платформата на бизнес самолета Gulfstream G550 и осигурява способност за пълно електронно подавяне от безопасно разстояние – заглушаване на вражески комуникации, радари, навигация и мрежи за командване и управление. Ядрото на бордовата система Baseline 4 е технологията SABER (Small Adaptive Bank of Electronic Resources) на BAE Systems – софтуерно дефинирани радиостанции с отворена архитектура, които превръщат платформата от хардуерно базирана в софтуерно управляема, заяви L3Harris. В сравнение с предшественика си EA-37B оперира на двойно по-голяма височина до 12 км при скорост 600 възела и наполовина по-ниски оперативни разходи, посочва Air Force Technology. Първият учебен полет на EA-37B е проведен на 2 май 2025 г. от 43-а ескадрила за електронно противодействие от авиобаза „Офът". Според The Aviationist, първата доставка на самолета е била извършена на 23 август 2024 г.

Спешното разполагане е пряко свързано с иранската въздушна атака на 27 март срещу авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. При нея бяха изстреляни 6 балистични ракети и 29 дрона, които унищожиха самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry AWACS с бордови номер 81-0005. Снимки от мястото на удара потвърдиха, че задната част на фюзелажа е изцяло изгоряла.

Загубата е тежка при парк от едва 17 самолета E-3 в началото на годината, а Breaking Defense определи ситуацията като „нарастваща криза" на флота за въздушно управление. По непотвърдени данни, при същата атака може да са повредени два от разгърнатите EC-130H, което потенциално е ускорило прехвърлянето на EA-37B, макар официално потвърждение да липсва. Defence Security Asia твърди, че при удара срещу „Принц Султан" са поразени общо 5 американски самолета — три танкера и два EC-130H.

Нуждата от електронно подавяне нараства с хода на конфликта. В първите 24 часа на операцията CENTCOM интегрира стелт авиация, безпилотни системи и средства за спектърна война за подавяне на иранската ПВО, която разчиташе на комбинация от С-300/400 и местни платформи, съобщи Army Recognition. EA-18G Growler на ВМС на САЩ са документирани над Иран с по 4 противорадарни ракети от семейството AGM-88, съобщи The Aviationist. Въпреки значителната деградация на иранската ПВО, тя постигна забележителни резултати – на 19 март F-35 Lightning II беше повреден от наземен огън над Иран и извърши аварийно кацане, а пилотът получи шрапнелни рани, съобщи Al Jazeera. Към края на март 9 дрона MQ-9 Reaper са свалени от Иран, а общо 12 са загубени, по данни от Wikipedia. Импровизираните системи на хутите в Йемен, които влязоха във войната на 28 март, също демонстрираха способност да засичат американски стелт изтребители, отбеляза The War Zone.

EA-37B допълва тази верига с качествено нов набор от способности. За разлика от EA-18G, оптимизиран за тактическо подавяне на конкретни ПВО системи, Compass Call е проектиран да фрагментира цялостната свързаност на противника – комуникационни възли, сензорна интеграция и синхронизация между радари и командни центрове. ВВС на САЩ планират придобиването на общо 10 такива машини, а Италия е подписала договор за закупуване на платформата, съобщи The Aviationist.

Дали двата самолета от Милденхол ще се озоват в театъра на бойните действия преди официално обявяване на пълна оперативна готовност за вида, ще научим през следващите няколко дни, но логиката на загубите в региона и нарастващата заплаха от електронно противодействие правят подобно ускорение обяснимо.