231 американски танкера са разположени в авиобази в Европа и Близкия изток.

🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.

Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.

Преброяването разпределя:

🔴  106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.

🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).

🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.

Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.

Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.

Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.

Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.

Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.

Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.

Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.

Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.

Бойни белези: KC-135 Stratotanker, повреден при ирански удар, кацна в Обединеното кралство.

🇺🇸✈️🇬🇧 Самолет за дозареждане във въздуха KC-135R Stratotanker беше видян да преминава през авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство, покрит с кръпки, поставени върху дупки от шрапнели, съобщава The War Zone.

Снимките, на които се вижда как самолетът е осеян с кръпки от носа до опашката, са заснети от авиационния фотограф Андрю Маккелви. Много е вероятно това да е един от танкерите, които бяха повредени при иранския удар по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия миналия месец. Самолетът принадлежи на 121-во крило за презареждане във въздуха на Националната въздушна гвардия на Охайо.

Въпреки че се твърди, че при удара по базата са били повредени пет танкера, пълният мащаб на разрушенията, произлизащи от него и последващите удари по базата, остава непотвърден. Същото важи и за въздействията по съоръжения и самолети в целия регион. Липсата на редовни сателитни снимки на Близкия изток от американски доставчици затруднява разбирането на случилото се, но така или иначе сателитните снимки не биха различили незначителни повреди по самолетите, като например дупките от шрапнели, видяни тук.

Въпреки че всички танкери са ценни активи, до известна степен поради голямото търсене на флота и неговата възраст, в този случай може да има поне един положителен страничен ефект от щетите. Изпълнението на план за ремонт на бойни повреди на терен, за да се върне KC-135 във въздуха, е добра тренировка в реални условия, която може да се окаже жизненоважна при евентуален конфликт в Тихия океан. Със сигурност ще се извлекат поуки на много нива от операция „Епична ярост“. Някои от тези уроци бяха научени по трудния начин, въпреки че част от загубите бяха напълно предотвратими.

Независимо от това, фактът, че този Stratotanker отново е във въздуха, е положителна новина и доказателство за професионализма на авиаторите на терен, които успели да го върнат в оперативна готовност.

Вероятно през следващите дни и седмици ще виждаме още „закърпени“ фюзелажи на въздушни танкери, след като се извършват подобни ремонти и те поемат обратно към САЩ за по-сериозни възстановителни дейности.

Иран предупреди България за присъствието на американски танкери

🇮🇷⚔️🇧🇬 Иран е отправил официална дипломатическа нота към България, в която протестира използването на българско летище от военни самолет за зареждане с гориво на ВВС на САЩ. Документът е представен пред Народното събрание от депутата Станислав Балабанов от партия „Има такъв народ".

В нотата иранската страна заявява, че „запазва право да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право".

Заместник-министърът на външните работи Марин Райков потвърди нотата и уточни, че България не участва във военни действия. „Никакви бойни самолети не се зареждат над България за участие във военни операции", заяви Райков пред журналисти. Той допълни, че дипломатическите отношения с Иран остават ненакърнени, а Народното събрание не е одобрявало решения за подкрепа на военни действия в района на Ормузкия проток.

В края на февруари Frontline Monitor беше сред първите, съобщили за кацане на няколко американски военни самолета на софийското летище „Васил Левски". Властите тогава заявиха, че те са част от предно разполагане на НАТО, което Райков потвърди.

България не е единствената европейска държава, изправена пред подобна ситуация. Испания затвори своето въздушно пространство и отказа достъп до бази за американски операции срещу Иран. Италия от своя страна отхвърли междинно кацане на авиобаза „Сигонела" в Сицилия, докато Франция блокира полета на израелски товарни самолети с американско оръжие на борда.

Що се отнася до реалната военна заплаха от Иран по отношение на България, към момента тя е изключително ограничена. Най-далекобойните ракети в иранския арсенал от серията „Хорамшахр" имат максимален обсег около 2000 км, според оценки на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и CSIS Missile Threat.

Разстоянието от западен Иран до София обаче е около 2200–2500 км по права линия. Това значи, че нито една от потвърдените в експлоатация балистични ракети, включително „Шахаб-3" (до 2000 км), хиперзвуковите „Фатах-1" и „Фатах-2" (около 1400 км) или твърдогоривната „Хейбар Шекан" (около 1450 км), не е в състояние да достигне българска територия. Иран работи по системи с обхват над 2000 км, но към момента нито една от тях не е потвърдена като оперативна.

На 20 март Иран изстреля две балистични ракети със среден обхват по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан – обект на около 4000 км от територията на страната. Нито една от тях не порази крайната цел – едната се разпадна по време на полет, а другата беше прехваната от ракета SM-3, изстреляна от военен кораб на САЩ. Иран отрече да стои зад удара. Според оценки на CNN и Hudson Institute използваните ракети вероятно са модифициран вариант на „Хорамшахр-4", чийто официално деклариран обхват е 2000 км, но има конструкция, базирана на севернокорейската „Мусудан", която позволява обсег от 2500-4000 км при намален полезен товар. Атаката, макар и неуспешна, показа, че Иран може да е надхвърлил доброволно наложеното си ограничение от 2000 км обхват.

Именно липсата на реални средства за поразяване на българска територия обуславя стремежа на Техеран да упражни политически натиск върху нашата и други по-малки държави в НАТО в опит да ограничи логистичната инфраструктура, с която САЩ разполагат в Европа. Посланието е насочено не толкова към сплашване, колкото към дипломатически сигнал – практика, прилагана от Иран в отношенията му с държавите в Европа, приемащи американски военни активи, участващи под някаква форма в операциите срещу режима.

ВВС на САЩ с втори хъб за въздушни танкери в Карибския басейн.

🇺🇸✈️🇩🇴 Визуално потвърдено кацане на танкер KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ (USAF) в международно летище Лас Америкас в Санто Доминго, което значи, че американските военни са установили втори хъб на самолети за въздушно дозареждане в Карибския басейн, което ще укрепи допълнително логистиката на Пентагона.

Според оперативен план, обявен след среща между доминиканския президент Луис Абинадер и Пийт Хегсет, проведена на 26 ноември, танкери ще дозареждат на летището, ще излитат всяка сутрин, ще остават във въздуха над Карибско море през целия ден, за да поддържат патрулни, разузнавателни и бойни самолети, и вечерта ще се връщат за повторение на операцията всеки ден до приключване на мисията.

Това ще разшири мониторинга и прехващането в морските и въздушните пространства на региона, използвайки летището в Санто Доминго като ключова база. Stratotanker, основната платформа за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ в последните над 60 години, осигурява критична подкрепа за изтребители, тежки бомбардировачи и транспортни самолети, подобрявайки глобалния обсег на американските сили.

Снимки, предоставени от местното издание Free Journal и потвърдени от Frontline Monitor, показват няколко KC-135, паркирани в отделни зони на летището, придружени от техническия и логистичен персонал. На летището е разположен временен военен лагер с палатки и спомагателна техника като автомобили, камиони и поддържащо оборудване, така че да не зависи от местната инфраструктура.

Освен тях, в рамките на операцията е предвидено и пристигането на военно-транспортни самолети C-130 Hercules, използвани за превоз на личен състав, товари и оказване на логистична подкрепа в далечни райони или при извънредни ситуации.

Първият такъв хъб в Карибско море се намира на остров Сейнт Кроа във Вирджинските острови, където операциите с по-новия модел въздушен танкер KC-46A Pegasus се провеждат от септември насам. Базиран на Boeing 767, този самолет предлага подобрени възможности за дозареждане във въздуха, товарен транспорт и евакуация, укрепвайки американското присъствие в стратегическия регион.

Този ход идва в светлината на засилено партньорство между правителствата на САЩ и Доминикана в сферата на сигурността, особено в усилията срещу картелите. Санто Доминго предостави достъп до ограничени зони, което подчертава нарастващото значение на региона за американската външна политика. Експерти са категорични, че двата хъба разширяват значително оперативната гъвкавост на ВВС на САЩ, което оказва потенциално влияние върху регионалната стабилност.

Frontline Monitor следи развитието на тези събития и ще докладва за нови детайли.

Израелски изтребители прелетяха до границата с Иран.

🇮🇱✈️🇮🇷 Близкият изток отново стана арена на конфронтация между Израел и Иран, която анализатори описаха като „взаимно опипване на пулса“, след като израелски изтребители за кратко са навлезли във въздушното пространство на Ирак, прелитайки по иранската граница.

Според публикации в израелски медии става дума дори за „симулирани маневри за изстрелване“, предполагайки демонстрация на възможности и проверка на готовността и скоростта на реакция на иранската отбрана.

Паралелно с това два американски самолета за зареждане с гориво във въздуха KC-135 преминаха покрай ирано-иракската граница, след което се върнаха в базата Ал Удейд в Катар. Присъствието им като жизненоважни за операции на големи разстояния, подхрани спекулациите за предстоящо изостряне на ситуацията.

В фона на напрегнатата атмосфера Instagram профил, приписван на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран, публикува съобщение, коеот гласи: „И нашето търпение си има граници...“ Фразата беше разпространена светкавично в социалните мрежи и предизвика широк отзвук, а мнозина я смятат за косвен отговор на последния израелски ход.

Малко по-късно обаче секретариатът на Съвета за национална сигурност обяви, че профилът не принадлежи на Лариджани.

Междувременно израелски медии като Канал 14 и опозиционната на режима в Техеран телевизия Iran International налагат друга версия на събитията. Според тях след поредицата израелски удари срещу Сирия, Ливан и Йемен, Иран е започнал активно да „възстановява загубените способности на Оста на съпротивата“ и прехвърля съвременно оръжие към Ливан, Ирак, Йемен и дори някои райони в Африка. Ликвидирането на вторият най-силен човек в Хизбула, Хайтем Али Табатабай, според тях е поставило Иран пред „стратегически изпит“.

„Паралелно с прехвърлянето на техника, Техеран ускорява реконструкцията на обекти, укрепва разузнавателните мрежи и планира операции зад граница“, гласи репортаж на Канал 14, цитиран от Iran International:

След покушението срещу Табатабай и няколко негови сподвижници Али Лариджани публикува съболезнования на арабски език в X: „Те постигнаха желаното, но Нетаняху продължава своите авантюри, за да разберат всички, че не остава друг път освен сблъсъка с нелегитимния режим.“

Формата на този сблъсък, директен или косвен, обаче остава неясна.

Във въздушното пространство над Техеран също се появиха признаци на повишена готовност. Местни издания докладваха силен грохот на реактивни двигатели в небето над столицата, което доведе до изявление на армията, която обяви, че са в ход рутинни задачи на бойната авиация.

Забелязаният над Техеран изтребител е МиГ-29. Това поражда допълнителен въпрос – реакция ли бяха тези полети на съобщените маневри в Ирак, или просто стандартна дейност?

От израелска страна отмяната на планираното посещение на Нетаняху в Индия „от съображения за сигурност“ привлече вниманието на анализатори. Въпреки че някои от тях виждат в това знак на тревога в Тел Авив заради напрежението в региона, други го свързват с нуждата от присъствие на премиера в страната за евентуално пряко противопоставяне с Иран.

Общественото мнение в Ислямската република е фрагментирано. Едни смятат, че Техеран трябва да нанесе превантивен удар и „да довърши Израел“, докато други предупреждават, че пряка война ще доведе Иран до криза с последици за десетилетия напред. Исторически Иран следва доктрината на „условната отбрана“ – не започва война пръв, но отговаря, ако територията или сигурността му са застрашени.

Ключовият въпрос сега е: подозрителните полети, необявени маневри и двусмислени послания от Техеран и Тел Авив предвещават ли нова фаза на конфронтация?

Засега категоричен отговор няма. Ясно е обаче, че регионът отново е в състояние на „нито война, нито мир“ – положение, което не носи нито стабилност, нито окончателно възпиране. В подобна среда дори малка грешка в преценката може да извади събитията извън контрол.

Докато и двете страни запазват официално мълчание, тези действия изглеждат предимно като военна поза, тестване на реакциите, натиск върху противника и дори психологическа операция. Все пак последните събития илюстрират колко близо се намират и двете страни до точката на кипене, в която дори една-единствена грешка може да пресече чертата.

Турция избира нови самолети-цистерни: Airbus A330 MRTT или Boeing KC-46A Pegasus

Танкер за зареждане с гориво във въздуха Airbus A330 MRTT и два изтребителя Eurofighter Typhoon на испанските въздушно-космически сили.📸 Снимка: Airbus

🇹🇷 Турция е стеснила избора си за нов самолет-цистерна за военновъздушните сили до два модела – европейския Airbus A330 MRTT и американския Boeing KC-46A Pegasus, съобщава Breaking Defense. Новината е била потвърдена от неназован турски служител по време на визита в ремонтните бази на отбранителния концерн ASFAT.

По време на обиколката журналисти са посетили ключови съоръжения, сред които 2-ра дирекция за поддръжка на въздушни платформи в Кайсери, където се извършват модернизации и основни ремонти на танкери и транспортни самолети.

Новият танкер трябва да замени остарелите KC-135R Stratotanker, които Турция експлоатира от края на 90-те години. Окончателният избор ще отчете дипломатически, технически и търговски фактори. Според източника на Breaking Defense, преговорите и с двете страни продължават, но няма яснота за броя самолети, бюджета или евентуални модификации по турските изисквания.

Отбранителният експерт Барин Каяоглу коментира, че подмяната на танкерите е „належаща и навременна“ и прогнозира, че геополитическите съображения ще окажат силно влияние върху решението. „Закупуването на KC-46A би подобрило отношенията между Анкара и Вашингтон, докато изборът на A330 MRTT би засилил връзките на Турция с Европа“, отбелязва той.

Каяоглу допълва, че Турция има нужда и от по-големи транспортни самолети с по-дълъг обхват, допълвайки съществуващите ѝ 10 единици A400M. Засега не е ясно дали Анкара би предпочела да купи танкери и транспортни самолети от една и съща страна с цел увеличаване на геополитическа тежест или би разделила поръчките.

Решението ще бъде повлияно и от развитието на отбранителната политика на НАТО по източния фланг, особено ролята на Обединеното кралство, Германия и Франция, както и от динамиката на американската външна политика. Нарастващите разходи за отбрана в Европа, индустриалното обновяване и оперативната съвместимост с европейските страни биха направили A330 MRTT по-привлекателен, докато сближаването със САЩ би наклонило везните към KC-46A.

Комбинирана поръчка на A400M и A330 MRTT би била изгодна за Airbus и може да е повлияна от текущите преговори с Лондон и Берлин за придобиване на изтребителя Eurofighter Typhoon. Изборът на KC-46A Pegasus би могъл да се разглежда и като възможен жест към възстановяване на двустранните отбранителни връзки с Вашингтон, и дори да допринесе за бъдещи разговори относно евентуално връщане на Турция в програмата F-35.

Разкритието за избора между KC-46A и A330 MRTT идва в момент, когато последният турски A400M предстои да бъде доставен след модернизация в същия завод в Кайсери. Според Мустафа Илбас, изпълнителен директор на ASFAT, сертифицираната от Airbus база би могла да обслужва и чуждестранни военни самолети, което би било логистично предимство при избор на европейски танкер.

Турция първоначално нае два броя KC-135R от САЩ през 1994 г., а впоследствие закупи седем машини, експлоатирани от 101-ва ескадрила на авиобаза Инджирлик.

През януари 2023 г. Defence Turkey съобщи, че компанията Field Aerospace е завършила процеса по модернизация Block 45 на турските KC-135R една година предсрочно по линия на програмата за чуждестранни военни продажби (FMS). Преди това тя е внедрила Block 45 и в самолети на ВВС на САЩ.

Модернизацията включва подмяна на остарелия автопилот, навигационната система и аналоговите уреди с нов двоен автопилот, навигационна система и LCD дисплеи. Обновяването облекчава съществено пилотирането и техническата поддръжка – неизправностите се откриват по-бързо, а дългосрочната експлоатация се улеснява.

По данни от ВВС на САЩ, след модернизацията надеждността на автопилота се е увеличила от средно 500 летателни часа между повреди до 49 000 часа при новата система. Замяната на трудно поддържаните аналогови уреди се очаква да спести хиляди часове поддръжка годишно.

Индия заменя руските самолети-цистерни със западни под наем.

Осем самолета KC-135 "R", причислени към 185-то крило за зареждане с гориво във въздуха на Националната въздушна гвардия на Айова, на рампата в Сиукс Сити, Айова, 8 септември 2009 г.
📸 Снимка: MSgt Vincent De Groot 185th ARW Public Affairs, Iowa Air National Guard

🇮🇳 Индия планира да вземе под наем самолети-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker от американската компания Metrea и Airbus A330 MRTT от френските въздушно-космически сили, с които да се опита да компенсира ниската оперативна готовност на руските Ил-78МКИ.

Съобщава се, че танкерите ще бъдат използвани от индийската авиация и флота за обучителни цели и непосредствени оперативни задачи и също така ще предоставят на индийските пилоти опит с нови системи за зареждане въздух-въздух за планираната подмяна на стареещия флот от руски самолети.

Тук е мястото да се отбележи, че от 2003 г. Ил-78МКИ страда от проблеми с надеждността, недостиг на резервни части и ниска ремонтопригодност, благодарение на които средната им степен на готовност не надвишава 49%, принуждавайки командването да търси друго временно решение.

Самолетите за зареждане във въздуха с гориво от Франция и Съединените щати не само ще могат да зареждат наличните индийски изтребители, но също така ще могат да попълнят резервите от гориво на американския морски патрулен самолет P-8I Poseidon за първи път, което значително ще разшири възможностите за морско патрулиране, особено в контекста на нарастващата китайска военноморска активност в региона.

Тайланд планира да придобие самолет за зареждане с гориво във въздуха.

Самолет-танкер Airbus A330 MRTT на Кралските ВВС на Австралия зарежда с гориво многоцелеви изтребител F-16 на ВВС на САЩ по време на изпитание през 2015 г.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Christian Turner

🇹🇭 Кралство Тайланд се готви да направи важна стъпка в укрепването на въздушните си способности, като по-късно тази година планира да придобие самолет-танкер за зареждане с гориво във въздуха. Този ход ще осигури на Кралските военновъздушни сили първата реална способност за зареждане с гориво във въздуха, стратегически актив, който увеличава оперативната автономност и подобрява съвместимостта с регионалните партньори.

В допълнение към подобрената способност за проектиране на силите, тази инвестиция е в съответствие с по-широка визия за модернизация на инфраструктурата и стратегическа готовност за бъдещи предизвикателства.

По време на конференция, отбелязваща 88-ата годишнина на ВВС, главният маршал на авиацията Панпакди Патанакул каза, че избраният самолет ще е проектиран да зарежда с гориво изтребители Lockheed Martin F-16 и Saab Gripen, изисквайки интегрирането както на системата за зареждане с гориво на стрелата, така и на многоточкова система за зареждане с гориво. Освен в основната си роля за зареждане с гориво, самолетът ще служи и като платформа за VIP транспорт и медицинска евакуация, заменяйки Airbus A340-500, придобит през 2016 г. Чрез придобиването на многоцелеви самолет, Тайланд спечели по-голяма гъвкавост за мисии на дълги разстояния, хуманитарни кризи, евакуации и логистична подкрепа за международни операции.

Ако бъде одобрен, самолетът се очаква да бъде доставен не по-късно от 2029 г. Това придобиване следва насоките, определени в Бялата книга за отбраната на Тайланд от изминалата година, която подчертава нуждата от модернизиране на съществуващия флот със самолет, способен да извършва полети на дълги разстояния и да евакуира граждани в случай на международна криза. Разполагането на A340-500 през октомври 2023 г. за репатриране на тайландски граждани в началото на войната срещу Хамас подчерта ключовото значение на наличието на възможност за въздушен транспорт на дълги разстояния и зареждане с гориво, подходящи за такива мисии.

Трима кандидати се разглеждат като евентуален избор за бъдещите самолети-цистерни на Тайланд: Airbus A330 MRTT, Boeing KC-46 Pegasus и Boeing KC-135 Stratotanker, всеки от които разполага с различни предимства и предизвикателства въз основа на оперативните изисквания на Тайланд.

• Airbus A330 MRTT, който вече е в експлоатация с ВВС на Сингапур, е модерна и широко доказана платформа, разполагаща с голям капацитет за гориво, усъвършенствана система за зареждане със стрела и подкрилни капсули и може също да поддържа стратегически транспортни мисии. Високата цена на придобиване обаче, както и нуждата от адаптирана инфраструктура могат да представляват предизвикателства за Кралските ВВС на Тайланд.
• Boeing KC-46 Pegasus, базиран на Boeing 767, предоставя подобни възможности с усъвършенствана технология за зареждане с гориво, която включва твърда стрела и множество точки за зареждане с гориво. Програмата обаче е изправена пред технически проблеми, които потенциално биха повлияли на дългосрочната надеждност на самолета.
• Boeing KC-135 Stratotanker, макар и далеч по-достъпен и съвместим с F-16 и Gripen, е остаряла платформа с високи разходи за поддръжка и сравнително ниска ефективност както при транспортиране, така и при операции за зареждане с гориво.

Предвид оперативните нужди на Тайланд и близкото му партньорство със Сингапур, Airbus A330 MRTT изглежда най-вероятният избор. Самолетът ще осигури на страната модерна способност за зареждане с гориво във въздуха, съвместима с нейните изтребители, като същевременно засилва интеграцията му в регионалната отбранителна структура.

В момента единствените военновъздушни сили в Югоизточна Азия с възможност за презареждане във въздуха са тези на Сингапур, които експлоатират шест Airbus A330-300 MRTT. Кралските ВВС често се сблъскват с тези самолети по време на съвместни учения, с което засили интереса им към приемането на подобно решение. На въпрос за потенциалната сделка, говорител на Airbus подчерта:

„Ние не коментираме текущи дискусии или потенциални бъдещи възможности с клиенти. Въпреки това, Airbus остава ангажиран да поддържа оперативните изисквания на Тайланд.“

Освен съображенията си относно отбраната, Тайланд преследва и амбициозни цели за икономическо развитие, особено в сектора на туризма. Правителството си е поставило цел за приходи от 104 млрд. щатски долара за текущата година, разчитайки на мащабна промоционална стратегия и поредица от събития през цялата година.

Балансирайки военна модернизация с икономическа експанзия, Банкок цели да укрепи регионалната си позиция и да си осигури стратегическа независимост. Придобиването на самолет зареждане във въздуха ще му осигури безпрецедентен оперативен обсег, позволяващ разширени мисии, подобрена поддръжка за въздушните средства и възможност за по-ефективен отговор на международни кризи. Остава да видим дали тези амбиции ще се материализират в предвидения график.

Аржентина обмисля закупуването на самолетни танкери KC-135 Stratotanker от САЩ

Единствените самолети-цистерни, с които разполага аржентинската авиация, са два броя KC-130H „Hercules“, чиито системи са несъвместими с наскоро придобитите изтребители F-16 Fighting Falcon.

🇦🇷🤝🇺🇸 Аржентина инициира административни процеси за анализ на различни алтернативи за придобиване на самолети-цистерни Boeing KC-135 „Stratotanker“, за да разшири оперативния обхват на своя флот от изтребители F-16.

Ръководителят на кабинета представи на Аржентинския сенат обширен доклад, в който се дават отговори на 1286 въпроса, зададени от сенаторите по широк кръг от теми. В споменатия документ се съобщава, че Аржентинските военновъздушни сили (FAA) се стремят да включат в своя инвентар самолети за презареждане по време на полет KC-135 „Stratotanker“.

Един от въпросите, зададени от сенаторите, е дали се планира включването на самолети цистерни Boeing KC-135 „Stratotanker“, тъй като се признава, че F-16 MLU, придобити от Дания, не са съвместими с двата самолета Lockheed Martin KC-130H Hercules, които са на разположение на FAA за зареждане с гориво по време на полет.

На което докладът, изготвен от екипа на началника на щаба на Хавиер Милей, Николас Посе, отговори: включването на самолет KC-135 Stratotanker в режим Ramp to Ramp е планирано, след като този тип самолет бъде наличен. За тази цел са започнати административни процеси за анализ на различни алтернативи.

Въпреки че в доклада се говори за началото на работата по евентуалното вграждане на KC-135, той не предоставя допълнителни подробности за очакваното време за осъществяване на такава операция. В тази връзка си струва да припомним думите на съвместния началник-щаб, бригаден генерал Ксавие Хулиан Исак по време на последното издание на FIDAE:

„А що се отнася до системата за зареждане с гориво по време на полет, това е нещо, което ще анализираме внимателно , без да бързаме, защото самолетите имат голяма автономност и ще видим кое отговаря най-добре на нашите възможности”.