Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.

Гърция подписва договорите за израелски противовъздушен щит за 3,1 млрд. евро

`🇬🇷🛡️ Гърция подменя горния ешелон на своята ПВО мрежа, поверявайки го изцяло на произведена в Израел техника. В понеделник, 31 август, в Тел Авив ще бъдат подписани договорите по програмата „Щитът на Ахил“ – мрежа от ракети, радари и командни средства за защита срещу самолети, крилати и балистични ракети и дронове. Според гръцки медии стойността на сделката достига 3,1 млрд. евро. Документите ще подпишат Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към Министерство на националната отбрана на Гърция и Дирекцията за международно сътрудничество в отбраната (SIBAT) в Министерство на отбраната на Израел. Съветът за външна политика и национална отбрана, който взема решенията за въоръжаването в Атина, одобри поръчката на 23 юли.

Програмата се основава на три израелски комплекса с различен обхват. Най-горният ешелон се поверява на David's Sling – противоракетен комплекс на израелската Rafael и американската RTX, проектиран изцяло за прехващане на балистични ракети със среден обсег и крилати ракети. Гръцки медии споменават 150 км работна дистанция. Средният ешелон ще бъде изграден около Barak MX на Israel Aerospace Industries. Данни на производителя сочат, че семейството му от прехващачи покрива до 35, 70 и 150 км и е предназначено да защитава летища, пристанища и енергийни съоръжения. Долният ешелон ще стъпва върху SPYDER на Rafael с обхват в диапазона 10-25 км и ще бъде разгърнат по островите на Егейско море и корабните съединения. Трите комплекса ще бъдат допълнени от местната антидрон разработка „Кентавър“.

Отделните ракети обаче не са същността на поръчката. Преди всичко Гърция ще придобие обща оперативна картина. Сензорите на военноморски, военновъздушни и сухопътни сили ще са свързани в обща командна мрежа, която ще събира и обработва данни от различни източници, за да визуализира заплахите по техния приоритет. Новите радари с вградената активна електронно фазирана решетка (AESA) ще могат да засичат цели на разстояния над 400 км, а софтуер, задвижван от изкуствен интелект (AI) ще подпомага процедурата по откриване и класифициране на приближаващата заплаха и ще предлага на оператора най-подходящото средство за прехващане. Досега гръцките комплекси функционираха поотделно – всеки със свой собствен радар и собствен обхват. Министърът на отбраната Никос Дендиас определи нововъведения замисъл като холистична система за командване и контрол.

Подмяната засяга най-напред съветското наследство. Горният ешелон на гръцката отбрана до ден-днешен се опира на зенитно-ракетните комплекси С-300ПМУ1 на остров Крит, ТОР-М1 и ОСА-АКМ. Но през 2023 г. Атина прекрати договора за поддръжката им с руския производител, оценяван на 102 млн. евро за срок от 10 години. При отсъствието на резервни части и функционираща ремонтна база ресурсът и оперативната пригодност на тези комплекси постепенно намаляват, а мястото им трябва да бъде заето от David's Sling. Системите MIM-104 Patriot ще останат на въоръжение: Гърция разполага с 6 батареи, модернизирани до конфигурация PAC-3, които трябва да бъдат включени в общата оперативна картина на новата мрежа.

Гръцкото планиране изхожда от турския арсенал, който се разраства паралелно в областта на безпилотните технологии, крилатите и балистичните ракети. Разузнавателни и ударни дронове се произвеждат от години серийно. Крилатата ракета SOM може да бъде изстрелвана от изтребители F-16 и няколко модела дронове. Балистичната ракета Bora, чийто експортен вариант Roketsan предлага под името Khan, поразява цели на 80-280 км разстояние, а Анкара я произвежда серийно.

Задачите за противодействие на тези заплахи са разпределени между отделните ешелони: SPYDER трябва да се справи с дроновете над островите, Barak MX – с крилати ракети, насочени към летища и пристанища, а David's Sling – с балистични ракети. Разполагането на ПВО/ПРО системи по островите обаче се сблъсква с най-старото гръцко-турско разногласие. Анкара оспорва правото на Атина да държи войски по източните егейски острови, като се позовава на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г. Това може да превърне всяка нова батарея по островите в повод за ново изостряне на двустранните отношения.

При заплахите от по-висок клас съответствието вече не е така очевидно. David's Sling е прехващач в среден ешелон на балистичната отбрана, а не такъв за екзоатмосферно прехващане. В израелския комплекс ракети с голям обсег се поемат от Arrow-3, който Гърция няма да придобива. Междувременно обаче през юли 2025 г. Roketsan представи Tayfun Block 4 с 1000-1500 км деклариран обсег. Ракета от този клас влиза повторно в атмосферата с по-висока скорост, отколкото средният ешелон на ПРО е проектиран да посрещне. С оглед на това „Щитът на Ахил“ покрива сравнително добре днешния турски арсенал, но вероятно ще започне да му става значително по-трудно предвид средствата, които Анкара тепърва ще въвежда на въоръжение.

Условията по договора са необичайни за гръцка поръчка от подобен мащаб. Около 25% от труда, или поне 700 млн. евро, ще останат в местната гръцка индустрия. В програмата участват 12 дружества, сред които Metlen, Hellenic Aerospace Industry, Hellenic Defence Systems, Scytalys и Uni Systems.

Още по-ключова е клаузата за достъп до изходния код на софтуера за управление. Тя трябва да позволи на гръцките въоръжени сили да интегрират свои собствени сензори, да променят праговете за реакцията и да поддържат мрежата, без да се налага при всяка потенциална промяна да се обръщат към доставчик. Точно от практическото приложение на тази клауза ще зависи дали купувачът действително получава автономно управляема система, или дългосрочна зависимост, наподобяваща абонамент.

Турски експерти тълкуват сделката по обратния начин. Институтът SETA в Анкара твърди, че извеждането на руските комплекси и паралелното внедряване на израелски системи ще оставят гръцката ПВО зависима от един-единствен доставчик. Достъпът до изходния код е отговорът, който Атина противопоставя на този довод, но реалната му стойност ще стане ясна едва при първата съществена модификация, извършена без израелско участие.

Сроковете се различават според това какво се приема за готовност. Дендиас посочи период от 35 месеца след подписването за пълното разгръщане, чийто доставки ще бъдат извършени поетапно. Местната преса публикува подробен график, който още не е потвърден от ведомството. Според него началната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 18-24 месеца, а към 2029 г. се очаква да функционират около 80% от системата. Пълната готовност според съобщенията се измества до 2034 г. Официален срок очевидно отчита момента, в който първите батареи ще заемат позиции, а по-дългият включва завършване на цялата структура.

Различават се и публикуваните оценки за общата стойност на проекта. Отделни издания посочват 2,8, 3, 3,1 или 3,5 млрд. евро, докато в англоезични публикации одобрената от Атина сума се представя като 3,4 млрд. долара. Част от разминаването идва от различния обхват на сметките. „Щитът на Ахил“ е ядро на по-широк пакет на стойност от 4,2 млрд. евро, който включва допълнителни дронове, спътници и средства за нощно виждане. Останалите различия вероятно ще се изяснят едва след сключването на договорите и отделното обявяване на стойността им.

Сделката е сключена след договора за 750 млн. долара, който Гърция подписа през април с Elbit Systems за реактивни системи за залпов огън PULS, и нарежда страната сред водещите европейски клиенти на оръжие от Израел, чиито производители вече разполагат с непоклатим аргумент, какъвто просто нямаха година по-рано. Войната, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместния американско-израелски удар срещу Иран, подложи израелската ПВО/ПРО мрежа на безпрецедентно изпитание. Само за първите четири дни Техеран изстреля над 500 балистични ракети по цели в целия регион. Според израелски данни, огласени на 20 март, са били прехванати над 90% от ракетите, навлезли във въздушното пространство на страната – около 270 от общо 285.

Същата война очерта и пределите на този вид отбрана, а те имат директно отношение спрямо поръчката на Атина. Вечерта на 21 март David's Sling беше задействана от две ирански балистични ракети, насочени към Димона и Арад, но не успя да ги свали. На 23 март израелската армия потвърди двата неуспешни прехвата, описа причините за тях като несвързани и отрече да има на системен дефект. В Димона и Арад бяха ранени над 120 души.

Другото ключово ограничение е размерът на наличния боекомплект. В пика на размяна на въздушни удари независими оценки допуснаха, че Израел е изразходвал около 80% от своите запаси на прехващачи Arrow, докато IDF отрекоха да са изправени пред остър недостиг. През април Министерство на отбраната одобри съществено разширяване на производството заедно с Israel Aerospace Industries, надграждайки договора от декември 2025 г. Войната приключи на 5 май, а гръцката поръчка ще се изпълни от същата производствена база, която дотогава трябва да попълва израелските запаси.

Военният баланс в Егейско море обаче се променя бавно и не зависи от характеристиките на този или онзи ракетен комплекс. Гърция няма да получи защита срещу всичко, което Турция разработва, нито ще я получи скоро. Тя обаче ще изгради единна картина на въздушното пространство над островите и континенталната част на страната, при която цел, засечена на едно място, може да предизвика реакция от друго.

Ако графикът бъде спазен, до края на десетилетието Турция ще трябва да планира действията си в Егейско море спрямо интегрирана мрежа за отбрана, а не отделни батареи, всяка със собствен радиус и собствена сляпа зона. Голямата неизвестна обаче е друга. При съсед, който произвежда серийно балистични ракети и от когото не ви дели океан, решаващ е не обсегът на дадения модел прехващач, а количеството прехващачи зад всяка установка. Обявената стойност от 3,1 млрд. евро не дава отговор именно на този въпрос.

Израел удари авиобазата Абу ад-Духур, Турция отрече планове за разгръщане

🇮🇱✈️🇹🇷 Израелската авиация нанесе осем удара по пистата и складовите обекти на военното летище Абу ад-Духур в източната част на сирийската провинция Идлиб през нощта срещу 18 август. Няма жертви, съобщи сирийската държавна телевизия. По-късно същия ден Израел пое отговорност за ударите и обяви целта им: да предотврати разполагането на турски военни в базата.

„Израел и Сирия се договориха за статукво по въпросите на сигурността, което Сирия беше на прага да наруши, като допусне турски войски да се разположат в авиобаза близо до Алепо“, се казва в изявлението на канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху. Според него Йерусалим многократно е предупреждавал Дамаск, че подобно разполагане би застрашило сигурността на Израел. Сключено споразумение между Израел и Сирия обаче няма. Преговорите под посредничество от САЩ продължават от 2025 г. и срещата в Париж през януари 2026 г. доведе до създаването на общ механизъм за обмен на разузнавателни данни и пряка линия за връзка.

Анкара категорично отхвърли обяснението на Израел. Дирекцията по комуникациите към президентството описа твърденията като несъстоятелни и заяви, че са опит за легитимиране на удари срещу суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Директорът на ведомството Бурханеттин Дуран стигна дори по-далеч и ги описа като продължение на безразсъдна политика на агресия. Турско длъжностно лице посочи пред Axios: „Нямаше турско присъствие в базата. Израел си измисля предлози, за да бомбардира съседни държави.“ Министерство на външните работи призова международната общност да заеме по-решителна позиция, а ръководителят му Хакан Фидан още на 6 август заяви, че с повтарящите се удари Израел продължава да застрашава сигурността на Сирия.

Сирийският външен министър Асаад аш-Шибани описа ударите като неоправдана провокация, нарушение на сирийския суверенитет и пряка заплаха за регионалната и международната стабилност. Американският пратеник Том Барак заяви, че е дълбоко обезпокоен и че ударите представляват ненужна ескалация, която не допринася за стабилността в региона. Сирийското ръководство, добави той, не проявява хищническо поведение и не поддържа подставени въоръжени групировки. Според Барак израелският ход произтича от усещането – основателно или не – че Турция може скоро да разшири присъствието си в обекта. Трайните договорки за деескалация, подчерта той, изискват продължителен диалог. Катар, Египет и Саудитска Арабия също осъдиха нападението.

Самото летище до голяма степен е в руини. Опозиционни групировки го превзеха през септември 2015 г. след тригодишна обсада, а армията си го върна през януари 2018 г. При настъплението от края на 2024 г. то отново премина в опозицията, която скоро след това пое властта в Дамаск, и през голямата част от времето оттогава насам остава извън строя. Намира на около 70 км от турската граница, край пътните направления, свързващи Алепо и Хама с източната пустиня. Турция работеше по реконструкция на съоръжението и преди седмици изведе оттам чуждестранни бойци. Кратерите по пистата могат да се запълнят за няколко дни, но дотогава лишават летището от способността, която го прави полезно за чуждестранен контингент – прием на тежки транспортни самолети. Ударите по складовете допълнително ограничават използваемостта на базата. Това е първото нападение срещу обекта след падането на Асад.

Моделът на израелския удар не е нов. През март и април 2025 г. израелски самолети удариха T4 при Тияс, летището на Палмира и главното военно летище в Хама, като в един от случаите атаката беше извършена часове преди пристигането на група от турски военни инспектори. Тогава Анкара обмисляше да разположи там зенитно-ракетни комплекси Hisar-O и Hisar-U, а по-късно и SIPER, както и да я превърне в дронова база. Меморандумът за съвместна подготовка, подписан от Турция и Сирия през август 2025 г., урежда обучение, обмен на разузнавателни данни и доставки, но не създава рамка за разполагане на турски военни бази на сирийска територия.

На този фон ден след удара Израел и Гърция едновременно съобщиха, че началникът на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (IDF) генерал-лейтенант Еял Замир се е срещнал с гръцкия си колега генерал Димитриос Хупис в края на официалната визита на Хупис в Израел. Гръцкият генерал се е срещнал също с генералния директор на Министерство на отбраната на Израел Амир Барам, с директора на международно военно сътрудничество полковник Яир Кулас и гръцката посланичка Мая Соломоу. Нито израелската, нито гръцката страна съобщи точните дати на визитата.

Посещението се вписва във вече договорения график за сътрудничество. През декември 2025 г. в Никозия Гърция, Кипър и Израел приеха тристранен план за действие, както и двустранна програма за партньорство в отбраната между Атина и Йерусалим. Тя предвижда съвместни мисии, подготовка на Силите за специални операции и общи морски и въздушни учения. Посещението на Хупис не е първото такова тази година. През юни началникът на Военноморския щаб на Гърция вицеадмирал Димитриос-Елефтериос Катарас завърши официално посещение в Израел и се срещна с командващия Военноморските сили на Израел вицеадмирал Еял Харел.

Практическото измерение на сближаването се разширява по-бързо от протоколното. На 23 юли Съветът за национална сигурност на гръцкото правителство одобри многослойната израелска система „Щит на Ахил“: Spyder на Rafael, Barak MX на IAI и „Прашка на Давид“, обединени с обща мрежа за управление. Министърът на отбраната Никос Дендиас оцени стойността на около 3,1 млрд. долара, заяви, че поне 25% от системата ще се произвежда в Гърция, и обеща пълна оперативна готовност за 35 месеца. Пакетът включва и дронове Heron, военно-транспортни самолети C-390 и малки подводници VICTA. Гръцките пилоти вече се обучават в центъра в Каламата, изграден и управляван от Elbit Systems по силата на 22-годишен договор на стойност 1,65 млрд. долара.

На 7 август в Мека турският президент Реджеп Тайип Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха тристранно споразумение за отбрана. Анкара уточни, че то остава отворено за нови участници и не заменя вече налични съюзи. Общата численост на действащите военнослужещи на трите държави е близо 1,4 млн. За Атина и Йерусалим стратегическото значение е ясно: Турция, която разполага с втората по численост армия в НАТО, си осигури формализирана стратегическа опора извън Алианса – заедно с ядрена сила и с най-големия износител на петрол.

Кипър оформя третата опорна точка на същата конструкция. Президентът Никос Христодулидис свърза тристранния формат с коридора Индия–Близък изток–Европа още на срещата в Йерусалим през декември 2025 г. Предвиденият търговски маршрут заобикаля Турция, вместо да преминава през нея. Именно поради това военното и икономическото сближаване в Източното Средиземноморие се развиват паралелно.

Остава спорно дали действително се е подготвяло турско разполагане в Абу ад-Духур. Израел представи твърдението като установен факт, Анкара го отрече изцяло, а Вашингтон описа израелската преценка като усещане, без да се произнесе дали то е основателно. Документиран е обаче моделът на действие: от март 2025 г. насам израелската авиация поразява сирийски бази, преди чуждестранен контингент да установи трайно присъствие в тях, като всеки път пистата е сред основните цели.

Дамаск има и собствена причина да допуска турски инженери до летищата си – той не разполага с нужните ресурси, за да ги възстанови сам, а меморандумът от миналата година реално не предвижда разполагане на гарнизони. Така се създава самоподдържащ се цикъл: възстановената писта прави чуждестранното разполагане технически възможно, а Израел нанася удар именно на този етап.

Докато инженерните работи продължават и липсва подписан документ, определящ ясно какво присъствие може да допусне Дамаск, нови удари срещу сирийски летища остават вероятни.

Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.

Гръцки F-16 кацна по корем на Закинтос и пламна, пилотът е невредим

🇬🇷✈️🔥 Гръцки изтребител F-16 се приземи по корем на пистата на летище Закинтос и се запали, след като по време на тренировъчен полет над водите на Йонийско море колесникът му отказа. Пилотът на машината успя да излезе от нея невредим, без да се катапултира. Инцидентът доведе до налагане на временна забрана за полети на летището на популярния туристически остров, познат на туристите и като италианското си име Занте, и отклони пристигащите полети към Атина, Корфу и Солун.

Кадри, заснети на пистата, показват едномоторния самолет легнал върху корпуса си, обгърнат от пламъци, които избухват край фюзелажа, докато екипи на пожарната се опитват да ги потушат с вода и пяна. Пилотът е напуснал самолета по нормалния ред, а не с аварийно изхвърляне, личи и от самите записи – фенерът и катапултната седалка остават на мястото си върху машината. Друго видео, заснето при подхода за пистата, потвърждава онова, което впоследствие беше обявено от командването: колесникът не е бил изваден преди допира.

Подполковник от ВВС Константинос Гравалос съобщи пред медиите, че машината F-16C Fighting Falcon, 1 от около 150-те, които Гърция поддържа на въоръжение, е претърпяла неуточнена техническа неизправност по време на тренировъчния полет. Пилотът е взел решение да се приземи аварийно на летище Закинтос, което носи името на националния поет Дионисиос Соломос. „В добро здраве е“, увери Гравалос. По официалната версия причината за аварията подлежи на разследване и засега остава неустановена.

Отвъд изявленията на официални лица гръцки репортажи очертават по-детайлна, но не съвсем потвърдена картина на случилото се. Според сведенията пилотът получил в кабината индикация за пожар или изтичане на гориво, спрял двигателя преди допира и се е насочил към Закинтос за аварийно кацане; предупредена навреме, пожарната разстлала предварително слой пяна по пистата, върху която самолетът се плъзнал по корем. Такава последователност би обяснила както пламъците веднага след допира, така и готовността на наземните екипи да ги потушат за минути, но ВВС не са я потвърдили и тя следва да се приема с уговорка.

Първоначални съобщения приписаха самолета на ВВС на САЩ, но още преди командването да направи официално изявление местните опознавателни знаци и характерната тъмносива схема на боядисване не оставяха съмнение кой е операторът.

Според местни медии самолетът принадлежи на 335-а ескадрила „Тигри“ от състава на 116-о бойно крило, базирано на летище Араксос в Западна Гърция, на около 30 км източно от Патра. Крилото обединява двете ескадрили (335-а „Тигри“ и 336-а „Олимпос“). И двете имат на разположение F-16 в модификация Block 52+ Advanced. Двете звена имат тежест в историята на гръцката военна авиация: 335-а е най-старата действаща ескадрила във ВВС, сформирана още през октомври 1941 г. на летище Акир в тогавашна Палестина, а 336-а „Олимпос“ е последното поделение в света, летяло на щурмовика A-7 Corsair II – самолет, изведен трайно от експлоатация едва на 17 октомври 2014 г., за да бъде заменен именно с F-16.

Гръцките F-16 днес летят от 4 бойни крила и общо 8 ескадрили, но по-голямата част от тях са разположени с лице към Егейско море: 111-о крило в Неа Анхиалос край Волос, 115-о крило в Суда на о-в Крит и щабът на тактическата авиация в Лариса образуват източния и южния гръб на изтребителната отбрана, където гръцки самолети редовно се вдигат за прехват на турски нахлувания във въздушното пространство над архипелага. Араксос стои встрани от тази ос – най-западната от базите с F-16, обърната към Йонийско море и западния фланг на страната, далеч от всекидневните търкания над Егея. Именно над Йонийско море се е провеждал и тренировъчният полет на авариралата машина.

Разположението на 116-о крило върви и с друга особеност: то събра последната и най-съвършена партида с гръцки F-16 Block 52+ Advanced, което направи Араксос дом на едни от най-модерните изтребители в парка на страната още преди началото на усилията по модернизация до стандарта „Viper“. Всички бойни самолети на гръцките ВВС носят характерната сива окраска „Aegean Ghost“, оптимизирана за видимостта и фона над морето – същата, по която в случая на Закинтос гръцката принадлежност на въздушната единица проличава от пръв поглед.

Официалното известие до авиаторите (NOTAM), с което пистата на Закинтос беше временно затворена за всичко освен одобрени медицински, правителствени и военни хеликоптери, беше издадено към 15:10 часа местно време. Пристигащите полети бяха пренасочени към Атина, Корфу и Солун, а засегнатите включваха полети от Обединеното кралство; островът, който посреща стотици хиляди туристи през целия летен сезон, за няколко часа остана без действаща въздушна връзка в разгара на пиковия трафик.

Инцидентът с унищожена или тежко повредена бойна машина, но невредим пилот и нито един пострадал на земята, нарежда случая сред незначителните аварии, които неизбежно съпътстват история на всеки голям флот изтребители. Кацането по корем е сред класическите сценарии, в които подготвен пилот и подготвена писта дават шанс машината да бъде ремонтирана, а екипажът – изведен безопасно; фактът, че седалката и фенерът остават по местата си, говори за точно такъв контролиран изход, а не непредвидено аварийно напускане.

Гърция е сред водещите оператори на F-16 в глобален план и най-големият европейски – 150 изтребителя в няколко различни варианта са гръбнака на нейната бойна авиация. Именно този флот в момента преминава през мащабна модернизация: по програма, стартирала през 2018 г., около 84 самолета от вариантите Block 52+ и 52M се привеждат към стандарта F-16V, известен и като Block 70/72 „Viper“ – с нова радарна станция с активна фазирана антенна решетка (AESA), обновена авионика и по-широки бойни способности. През април Гърция получи 50-ия модернизиран „Viper“, изминавайки половината път на програмата, която да продължи до около 2027 г. Успоредно с нея се предвижда втора вълна – привеждане на 38 изтребителя от по-ранната серия Block 50 към същия стандарт, с което по план гръцките ВВС трябва да разполагат с общо 121 машини F-16V. Инцидентът на Закинтос не засяга пряко този процес, но напомня колко натоварена е експлоатацията на един застаряващ авиационен състав, който е подложен на модернизация в движение.

Загубата на самолет не е нещо ново за гръцките ВВС, въпреки че случаите с фатален край остават рядкост. Най-тежката катастрофа в новата история на флота остава тази от 26 януари 2015 г. на авиобаза Лос Лянос край Албасете в Испания, когато гръцки F-16 се разби малко след излитане по време на учение на НАТО и уби 11 души – 2-мата членове на екипажа и 9 души на земята, предимно френски военнослужещи. С оглед на това изходът в Закинтос – пилот, отведен невредим, и нито един пострадал – илюстрира каква огромна е разликата между техническа неизправност, овладяна успешно до контролирано приземяване, и аварийно кацане, превърна човешка трагедия.

Към момента причината за отказа на колесника е неизяснена, а разследването на ВВС тепърва предстои да установи дали в основата стои чисто механична повреда на системата за прибиране и спускане на колесник или, както подсказват някои спекулации, по-ранен проблем с гориво или пожар, който е принудил пилота да свали машината по корем. Дотогава сигурни остават малкот но ключови факти: самолетът е гръцки, пилотът е невредим, а летището на един от най-натоварените туристически острови в страната се върна в нормален ритъм, след като пожарът беше потушен и пистата – разчистена.

Кипър, Гърция, Израел и САЩ стартираха Енергиен център за Източното Средиземноморие в Хюстън.

🌊 САЩ, Гърция, Кипър и Израел откриха Енергийния център „Източно Средиземноморие“ на официална церемония в Хюстън, Тексас. Събитието беше проведено успоредно със среща във формат 3+1 между министрите на енергетиката, с което беше приложена ключова разпоредба на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие (EastMed Act) от 2019 г.

Базиран в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“ – един от водещите американски центрове за енергиен и геополитически анализ – Центърът се очаква да израсне в постоянен механизъм за сътрудничество между четирите държави. Неговата мисия е да засили научните изследвания, иновациите и стратегическия диалог, като същевременно служи за мост между правителствата, академичните институции, изследователските организации и частния сектор по отношение на основните енергийни и геополитически събития, оформящи Източното Средиземноморие.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт похвали Гърция, Кипър и Израел, че трансформират не просто собственото енергийно бъдеще, но и перспективите пред целия регион. Той свърза създаването на Центъра с широкото убеждение на администрацията на Тръмп, че търговията, инвестициите и енергийното партньорство могат да действат като сили за стабилност и да сближават страните. Както посочи Райт, за разлика от сблъсъка в геополитиката, където обикновено има победител и победен, търговията носи взаимни ползи.

„Целта е този регион да бъде съшиван чрез търговия, а не чрез конфликти“, каза той.

Министърът на енергетиката на САЩ потвърди още веднъж ангажимента, поет от президента Доналд Тръмп за „енергийно изобилие“ с аргумента, че по-голямото производство на енергия създава икономическа възможност и може да помогне за намаляване на конфликтите и да укрепи международната стабилност. В отговор на въпрос на „Катимерини“ относно развитието на сътрудничеството между четирите страни, Райт посочи, че рамката 3+1 е част от стратегия, датираща от първия мандат на Тръмп в Белия дом. „Това беше част от визия на президента Тръмп от първата администрация. Той винаги е вярвал в това как можем да си партнираме по-активно с нашите съюзници и да им помагаме да развиват енергетиката – било то с износ от САЩ, или с разработване на техните собствени енергийни ресурси. Това, което виждаме днес, е продължение на тези усилия“, заяви той.

Запитан за проекта Great Sea Interconnector (връзката за електрическа енергия между Гърция, Кипър и Израел), Райт потвърди подкрепата на САЩ. „Искаме да виждаме изграждането на повече енергийна инфраструктура по света, особено сред нашите приятели и съюзници. Разбира се, че подкрепяме този проект и имаме интерес да го видим реализиран. Надяваме се и очакваме приятелско решение, което да не възпрепятства изграждането на енергийна инфраструктура“, каза той. Гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру определи старта на Енергийния център като „знаков момент“ за партньорството между четирите държави, като в същото време отправи и ясно политическо послание.

„Енергията никога не трябва да се превръща в оръжие“, подчерта Папаставру и настоя, че едностранните ходове и заплахи, подкопаващи стабилността в региона, нямат място в неговото споделено бъдеще. Според министъра участващите държави в инициативата 3+1, са прекарали дълги години в работа, за да гарантират, че Източното Средиземноморие се дефинира от партньорство, свързаност и възможности, а не от разделение и конфликти. Папаставру изтъкна развиващата се роля на рамката 3+1, която според него се е превърнала в катализатор за следващото поколение стратегически проекти за енергетика и свързаност в региона. Той посочи Вертикалния газов коридор, който укрепва енергийната сигурност на Европа, проекта Great Sea Interconnector, насочен към прекратяване на енергийната изолация на Кипър и Израел, и Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC).

„Днес даваме сигнал на региона и на света, че страните ни са твърдо решени да работят заедно за сигурността, стабилността и просперитета на Източното Средиземноморие и неговите народи“, каза той. Посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл подчерта ключовото значение на Енергиен център за Източното Средиземноморие, описвайки го като една на най-важните стъпки за задълбочаване на партньорството между САЩ, Гърция, Кипър и Израел от приемането на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие през 2019 г. насам. Гилфойл нарече проекта „исторически крайъгълен камък“ за формата 3+1, тъй като по думите му демонстрира трайния ангажимент на САЩ към региона и решимостта на четирите страни да претворят споделената си стратегическа визия в конкретни действия и устойчиви институции.

Тя постави акцент върху ролята на енергийното партньорство като фундамент на стабилността и отбеляза, че „енергийното сътрудничество е гръбнакът на глобалната стабилност“, тъй като сигурните енергийни доставки укрепват не само икономиките, но и стратегическите връзки, стоящи в основата на дългосрочния просперитет и сигурност. Според Гилфойл Центърът ще използва експертизата на университети, бизнеса и изследователски институции, за да ускори разработването и внедряването на иновативни енергийни технологии, като в същото време създава нови възможности за инвестиции в енергийна инфраструктура и обмен на знания.

„С Енергийния център за Източното Средиземноморие ще отключим огромния потенциал на региона и засилим способността си да посрещнем трудностите на днешния и утрешния ден“, заяви тя. По време на министерската среща, предхождаща откриването, четирите държави се споразумяха да изготвят пътна карта за сътрудничество във формата 3+1 и решиха да се срещнат отново на министерско ниво в Израел преди края на годината. Пътната карта ще очертае конкретни цели и дейности в областта на енергетиката, иновациите, инфраструктурата и регионалното сътрудничество.

Това решение се разглежда широко като важна стъпка към трансформирането на рамката 3+1 от форум за политически диалог в по-институционализиран механизъм за сътрудничество – с постоянни структури, ясно дефинирани приоритети и конкретни инструменти за изпълнение. В съвместното си изявление министрите и представителите на четирите страни наблегнаха на разработването на пазарни ресурси от намиращ се в шелфа природен газ, енергийните иновации и изследвания, както и на проектите за регионална инфраструктура и свързаност.

Особено внимание беше отделено на Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC) и другите инициативи за регионална свързаност, които бяха определени като критични за засилване на икономическата устойчивост и гарантиране на веригите за доставки. Участниците постигнаха консенсус, че диверсификацията на енергийните източници и маршрути е от ключово значение за икономическия растеж, но и за енергийната сигурност в по-широкия регион.

Комюникето отразява и постепенното разширяване на дневния ред на 3+1 извън традиционните енергийни въпроси. Четирите страни подчертаха, че сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура и политика може да повиши както кибернетичната, така и физическата сигурност на критичната инфраструктура, да задълбочи стратегическите връзки между участващите страни и да укрепи регионалната дипломация чрез дългосрочни партньорства. Срещата в Хюстън се проведе само броени дни след министерската среща на Газовия форум за Източното Средиземноморие (EMGF) във Вашингтон, където страните от региона потвърдиха ангажимента си към диалога, сътрудничеството и зачитането на международното право като основа за развитието на енергийните ресурси в региона.

По-широкото послание, идващо от Вашингтон, е, че на Източното Средиземноморие вече не се гледа само като на регион с енергийни ресурси, а все повече като на платформа за изграждане на институции, засилване на свързаността и развиване на стратегически партньорства с подкрепата на САЩ. Междувременно е насрочено разглеждане на Закона за портала към Източното Средиземноморие (Eastern Mediterranean Gateway Act) в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ за 17 юни, което приближава законът с една стъпка напред към одобрение от пълния състав на Сената.

За гръцката страна тези събития са част от по-широки усилия за насърчаване на различен модел на регионално сътрудничество. Както гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру многократно подчерта, енергийната сигурност е пряко свързана с националната сигурност, а Източното Средиземноморие има потенциал да се утвърди като регион, дефиниран от споделени интереси и сътрудничество.

Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.

Дронът, открит край гръцкия остров Лефкада, вероятно е украински.

🇺🇦🇬🇷 Морският дрон, открит край бреговете на гръцкия остров Лефкада, е украински, смятат разследващи от гръцката държава, според които апаратът се е отклонил от курса си заради техническа неизправност, съобщава Reuters, позовавайки се на свои източници.

Дронът беше намерен от рибари на 7 май. Атина твърди, че безпилотният апарат е украински, въпреки че Киев официално отрича това. Говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий посочи, че няма доказателства откритият миналата седмица край бреговете на Гърция безпилотен катер да е свързан с украински оператори.

По данни на агенцията гръцките военни и спецслужби са разглобили апарата и провеждат технически анализ, който включва проучване на метаданните и обратно инженерство. Разследването има за цел да установи каква задача е имал дронът, както и мястото, от което е изстрелян.

Първоначално се разглеждаше версията, че апаратът може да е бил изстрелян от Либия през Средиземно море, но предварителните резултати от разследването показват, че дронът вероятно не е изминал голямо разстояние. Един от ключовите фактори в анализа са остатъците от гориво.

Министърът на отбраната на Гърция нарече инцидента „много сериозен“ и посочи, че дронът е представлявал заплаха за корабоплването. „Този апарат беше зареден с експлозиви и застрашаваше сигурността на корабите. Дори не искам да мисля какво щеше да се случи, ако пътнически кораб се беше сблъскал с този дрон“, каза той.

Министърът на външните работи Георгиос Герапетритис предупреди, че „всяко превръщане на Средиземно море в театър на военни действия не може да бъде толерирано“.

Ройтерс напомня, че през последните месеци Украйна е атакувала кораби в Черно и Средиземно море, които смята за част от „сенчестия флот“ на Руската федерация. Гърция е уведомила Европейския съюз за инцидента и подготвя официална жалба след приключване на разследването.

Гръцки танкер е сред малкото петролни кораби, прекосили Ормузкия проток.

🇬🇷🛢️ Гръцки танкер отплава от Персийския залив за Индия по-рано днес, след като прекоси Ормузкия пролив в един от малкото курсове на плавателни съдове, превозващи суров петрол през тесния воден път тази седмица, показват данни от проследяването на плавателни съдове.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до де факто затваряне на пролива, което блокира стотици кораби и предизвика безпрецедентни сътресения в глобалните енергийни доставки.

Плаващият под либерийски флаг танкер „Каролос“, който може да превозва до 1 милион барела петрол, плава към западното индийско пристанище Сика, след като прекоси Ормузкия пролив вчера, сочат анализи на Kpler.

Корабът е бил натоварен максимално след престой на петролния терминал на пристанище Басра на 10 май, сочи още анализът на Kpler. Специалистите по обработка на данни SynMax установиха, че газенето на кораба се е увеличило на 14 май, което е солидна индикация, че е приел товар.

Dynacom, базираната в Гърция компания мениджър на „Каролос“, която е един от основните гръцки участници в транспорта на петрол през пролива след избухването на войната в края на февруари, не отговори на запитване за коментар от страна на Ройтерс.

Отделно, танкер за суров петрол под панамски флаг на японската рафинираща група Eneos е преминал пролива в четвъртък, според данни за проследяване на морския трафик от LSEG.

Иран задържа два кораба в Ормузкия пролив: Първа ескалация в морето от началото на войната.

🇮🇷⚓️ Иран обяви, че е задържал два контейнеровоза, опитващи се да излязат от Персийския залив през Ормузкия пролив. Действията са предприети след открит огън по тях и по трети плавателен съд, а това са първите такива конфискации от началото на войната на САЩ и Израел с Иран, започнала през февруари.

Иранската Tasnim News Agency съобщи за задържането и добави предупреждение от Военноморския флот на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), че всяко нарушаване на реда в пролива ще се счита за „червена линия“.

Задържането на единия кораб, плаващия под панамски флаг MSC Francesca, беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

„Преговорите между корабната компания и иранската страна продължават, а съответните държавни органи са в постоянен контакт с екипажа“, написа министър Филип Радулович в социалната мрежа X.

IRGC отправи обвинения към MSC Francesca и плаващия под либерийски флаг Epaminondas в извършване на дейност без нужните разрешителни, както и в манипулиране на навигационните им системи.

Управляваният от Гърция Epaminondas съобщи, че е бил обстрелван на около 20 морски мили северозападно от бреговете на Оман. Службата за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) и източници от сферата на морската сигурност посочиха, че корабът е претърпял щети по мостика, след като е бил поразен от стрелба и реактивни гранати, изстреляни от катер на IRGC.

Гръцкият оператор Technomar Shipping Inc потвърди нападението в официално изявление и заяви, че екипажът се намира в безопасност. Според данни на гръцката брегова охрана корабът има 21-членен екипаж, съставен от граждани на Украйна и Филипините, но оттам не можаха да потвърдят задържането на съда. Technomar също не е потвърдила конфискацията.

„Наш приоритет остава безопасността и благополучието на екипажа ни, като работим с всички заинтересовани страни, за да гарантираме тяхната сигурност“, заяви операторът.

Източници по сигурността посочиха, че на борда на катера е имало трима души. Капитанът на плавателния съд е съобщил, че преди нападението не е установен контакт по радиото, въпреки че на кораба е било разрешено да премине през пролива.

MSC Francesca е бил обстрелван на около 8 морски мили западно от бреговете на Ислямската република, но не е повреден, а екипажът му е невредим, отбеляза в свой доклад UKMTO. Операторът MSC, най-голямата група за контейнерни превози в света, не отговори веднага на запитването на Ройтерс за коментар.

Според три източника на Ройтерс Epaminondas също е чартиран от MSC. Трети контейнеровоз под либерийски флаг, Euphoria, е бил обстрелван в същия район, но не е пострадал и е продължил плаването си, достигайки по-късно пристанище Фуджейра в ОАЕ.

Нападенията са извършени в ранните часове на деня, докато трите кораба са опитвали да излязат от Ормузкия пролив един след друг, като някои от тях са изключили своите навигационни системи. Това са първите подобни действия от 2024 г. насам, когато Иран задържа контейнеровоза MSC Aries.

За момента няма информация какъв товар са превозвали корабите.

След инцидентите цените на петрола обърнаха тенденцията и тръгнаха нагоре. „Войната с Иран и затварянето на пролива са безпрецедентни събития. Няма яснота за крайния изход или времевата рамка, което е потенциал за повече пазарен шум и волатилност“, написа Джонатан Чапъл, управляващ директор в инвестиционната банка Evercore.

Техеран наложи ограничения за корабите, преминаващи през стратегическия пролив в южния край на Залива, след бомбардировките на САЩ и Израел над Иран на 28 февруари, което практически парализира трафика.

Въпреки това иранският морски трафик остана в голяма степен непокътнат, отчасти благодарение на издадено на 20 март изключение от американските санкции, позволило на режимът да изнася суров петрол и петролни продукти. Оттогава САЩ пресече тази търговия, налагайки блокада на корабите му.

Обикновено през пролива преминават около 130 плавателни съда дневно, обслужващи близо 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. След началото на войната този брой спадна до около 9 кораба на ден, като се покачи до около 20 по време на краткото отваряне, обявено и впоследствие отменено от Техеран миналата седмица.

„Последните задържания показват ясно: дори „отвореният“ Ормузки пролив не е безопасен за моряците, корабите и товарите“, заяви Питър Санд, главен анализатор в платформата Xeneta.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Тайната програма от Студената война, която предвещава ролята на RQ-180 над Иран

🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".

Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.

Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.

Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.

Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.

Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:

„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."

През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.

Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.

Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.

Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.

Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.

Elbit Systems ще достави ракетни системи PULS на Гърция за 750 милиона долара

🇮🇱🤝🇬🇷 Elbit Systems получи договор на стойност близо 750 милиона долара за доставка на системи за реактивна артилерия PULS за Въоръжените сили на Гърция, което бележи споразумението в рамките на широка договореност между министерствата на отбраната на Израел и Гърция.

Договорът ще бъде изпълнен в рамките на 4 години и включва 10-годишен период за поддръжка. Официални лица споделиха, че програмата е насочена към повишаване на артилерийските способности на южната ни съседка чрез внедряването на модерни и гъвкави системи.

Съгласно споразумението, Elbit Systems ще предостави пускови установки PULS заедно с всеобхватен пакет от боеприпаси. Това включва учебни ракети, прецизни ракети с различен обсег и баражиращи боеприпаси (loitering munitions).

PULS е проектирана да предложи икономически ефективно и адаптивно решение за съвременни операции на артилерията. Тя може да изстрелва неуправляеми ракети, прецизни боеприпаси и ракети от една и съща платформа. Съвместима е с вече съществуващи колесни и верижни машини. Очаква се тази адаптивност да намали изискванията за поддръжка и обучение на операторите.

Проектът ще включва сътрудничество с гръцката индустрия в съответствие с политиката на правителството. Това включва трансфер на технологии и споделяне на технически опит в подкрепа на местно производство.

„Elbit Systems има дългогодишно и успешно сътрудничество с Министерството на националната отбрана на Гърция и този проект укрепва допълнително тези отношения“, заяви Бецалел Махлис, главен изпълнителен директор на Elbit Systems. „Гърция се включва към други страни от НАТО, които са избрали системата PULS, което подчертава нарастващата ѝ репутация на универсално решение с висока ефективност за нуждите на съвременната артилерия в Европа и извън нея. За нас е чест от продължаващото доверие в нашите напреднали системи.“

Споразумението отразява все по-тясното сътрудничество между Израел и Гърция в сферата на отбраната и отбранителните технологии. Представители на сектора посочиха, че договорът подчертава нарастващото търсене на напреднали артилерийски системи сред страните от НАТО.