Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Кипър задълбочава отбранителното сътрудничество с Израел и модернизира ПВО.

🇨🇾🤝🇮🇱 Кипър укрепва партньорството с Израел в сферата на отбраната с доставката на нова партида израелски зенитно-ракетни комплекси Barak MX, заснета докато напуска пристанище Лимасол. Сделката се разглежда като ключово развитие за военния баланс и стратегиите за сигурност в региона.

Местни жители публикуваха видеозаписи, показващи конвой със замаскирани камиони и военна техника да напуска Лимасол. Успоредно с това транспортен самолет C-130J Super Hercules беше забелязан да излита от Израел и да каца през нощта на летище Ларнака. Тези действия са част от усилията на Никозия за укрепване на въздушната ѝ защита.

Още през януари кипърската администрация получи втора партида Barak MX от Израел. Според телевизия ALPHA, системите ще бъдат предоставени на Националната гвардия на Кипър (GEEF). Очаква се те постепенно да заменят наличните руски комплекси Тор-М1 и Бук М1-2.

Предишните твърдения за доставката на Железен купол бяха опровергани от местни източници, които уточниха, че реално става дума за Barak MX. Според публикация на списание Forbes Кипър вече е придобил най-малко две батареи Barak MX и значителен брой ракети, като стойността на сделката не е оповестена.

Системата Barak MX, разкрита през 2018 г. от израелската компания Israel Aerospace Industries, е модулно развитие на семейството Barak. Тя може да се използва както на суша, така и на морски платформи, и осигурява интегрирана защита срещу голям брой едновременни въздушни заплахи на различни дистанции.

Тя е ефективна срещу широк спектър от цели – бойни самолети, вертолети, безпилотни системи, крилати и балистични ракети. Тя разчита на радарно покритие и множество пускови установки, управлявани от интелигентен и изпитан в експлоатация команден център, което повишава нейната ефективност.

Комплексът може да използва три типа ракети:

• Barak MR – далекобойност 35 км, височина 20 км
• Barak LR – далекобойност 70 км, височина 20 км
• Barak ER – далекобойност 150 км, височина 30–35 км

Ракетите могат да се интегрират с радарните системи ELM-2138 MMR и ELM-2084 MMR.

Barak MX е проектирана за съвместимост с различни варианти на ракетите, способни на маневри с претоварване до 50g и пригодени за транспортиране в контейнери с камиони и ремаркета, което позволява скрито разполагане на стратегически позиции. Всяка установка носи по осем готови за изстрелване ракети.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

Обединеното кралство натрупва военна сила в авиобаза в Йордания.

🔍 Източник: FlightRadar24

🇬🇧✈️ В последните няколко дни се извършва внушително по мащабите си военно натрупване от Обединеното кралство в Близкия изток. В рамките на две седмици бяха извършени над 100 полета на военно-транспортни самолети от авиобаза Акротири в Кипър до авиобаза Крал Фейсал Бин Абдул Азис в Йордания.

Тази голяма военновъздушна база, която често остава извън фокуса на повечето наблюдатели, има капацитет да приеме голям брой изтребители, но няма официална информация за това как точно се използва. Предстои нещо голямо и само времето ще покаже какво...

Гърция е нащрек за евентуална сделка за морските граници между Турция и Сирия.

🇬🇷⚔️🇹🇷 Гърция остава бдителна и готова да си сътрудничи със съюзници и партньори за справяне с потенциален сценарий, включващ очертаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) между Турция и Сирия – ход, който може да подкопае интересите на Република Кипър в Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидес са информирали европейските си колеги за текущите дискусии относно възможно споразумение за ИИЗ между Турция и Сирия. След срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък двамата лидери подчертаха, че подобно споразумение може да пренебрегне неоспоримите суверенни права на Кипър.

Мицотакис поясни, че за момента въпросните дискусии са чисто спекулативни и се основават на съобщения в медиите, като същевременно напомни, че сключеното през 2019 г. между Турция и Либия споразумение за морските граници беше обявено за невалидно от Европейския съюз, тъй като е в нарушение на международното право.

За Атина цялата дискусия по същество остава преждевременна, предвид нестабилната ситуация в Сирия на терен. В страната липсва окончателна управленска структура, дори в преходна форма, и остават значителни въпроси относно вътрешната ѝ организация. Говорейки непосредствено преди началото на срещата в Брюксел, Мицотакис потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Сирия и се застъпи за „приобщаващо правителство, което ще подкрепя и отстоява правата на религиозните малцинства“. Той също така подчерта, че Европа трябва да говори с единство по всички въпроси, свързани със Сирия, като Гърция е готова да играе ключова роля в оформяне на общоевропейски подход.

Никозия също поддържа позиция на дипломатическа бдителност, използвайки предишния си опит в противодействието на маневрите на Анкара. Неведнъж в миналото Турция е опитвала да наруши установени споразумения на Кипър с Египет или Израел. Стратегията на властите в Анкара да привличат близкоизточните крайбрежни държави с благоприятно очертаване на морските зони има за цел да осигури достъп до северната половина на Източното Средиземноморие. Назад в годините Турция се опита да предложи незаконно на Египет и Израел сегменти от ИИЗ на Кипър.

Рухването на режима на Асад и замяната му с несигурна алтернатива създаде идеалния за Турция претекст да настоява за разграничаване на ИИЗ със Сирия, в съответствие с дългогодишното твърдение на Анкара, че бидейки остров Кипър няма право на изключителна икономическа зона или континентален шелф. Тази позиция ще ѝ позволи да претендира за морски зони не само като държава със съседни брегове, но и с противоположни. Анкара по същество се стреми да твърди, че морската зона на запад от полуостров Карпас в окупираната от турските сили северна част на Република Кипър попада под турска юрисдикция.

Този подход, основан на изкривеното тълкуване на морското право от страна на Анкара, отразява противоречивия ѝ меморандум с Либия, който тя продължава да насърчава въпреки неговата съмнителна законност. В неделя гръцкият ежедневник Катимерини съобщи за намеренията на властите в Анкра, които неотдавна бяха потвърдени от изявления на турски фигури, сред които пенсионирания контраадмирал Чихат Яйджъ и бившия министър на отбраната Хулуси Акар.

Франция възнамерява да оборудва Кипър с танкове Leclerc и ракети Mistral в отговор на турските амбиции.

📸 Снимка: MBDA

🇫🇷🤝🇨🇾 В контекста на укрепването на отбранителния арсенал на Република Кипър в отговор на нарастващите турски амбиции, Франция работи за запазване на значителното си влияние в националната гвардия на островната държава. Това съобщава местният всекидневник Kathimerini на 13 октомври 2024 г.

Конкурирайки се пряко с Германия , Париж рекламира някои от своите модерни оръжейни системи на Никозия, включително танковете Leclerc и ракетите Mistral. Достигайки края на своя оперативен цикъл в рамките на кипърските сили, втората система може да бъде снета от арсенала на острова и пренасочена към Украйна, като по този начин се проправи път за частично обновяване с по-модерно френско оборудване.

Сред оборудването, вече доставено от Франция на Кипър, присъстват щурмови хеликоптери, отбелязващи начална стъпка във военното сътрудничество между двете нации. Сега Франция се стреми да замени съветските танкове Т-80У, които са на въоръжение в сухопътните сили на острова. Париж трябва да се справи и с конкуренцията на сериозен играч като Германия, която предлага своите танкове Leopard. За да засили позицията си, Франция допълнително разшири своето предложение, което вече включва допълнителни военни системи.

Ключов елемент от преговорите се върти около зенитните ракети Mistral, които Никозия придобива преди четири десетилетия и които са били използвани предимно за обучение. Планът на Париж е да възстановяви тези вече остарели ракети и те да бъдат преразпределени към Украйна, за да подсилят нейната противовъздушна отбрана и по този начин да видят втори оперативен живот. Към момента Националната гвардия на Кипър притежава между 150 и 170 от тези зенитно-ракетни комплекси с малък обсег на действие, които вече са достигнали края на експлоатационния си живот. В замяна на това Франция ще предложи на Кипър финансови облаги, като отстъпки за нови по-новите модели на Mistral или друго френско оборудване. Въпреки че тази оферта изглежда повече от привлекателна, властите на острова са изразили намерението си да договорят още по-изгодни условия, особено по отношение на компенсациите, преди да вземат окончателното си решение.

Освен системите Mistral, Франция призовава Кипър да обмисли и придобиването на танкове Leclerc, конкурирайки се директно с германската военна индустрия за потенциален договор на стойност 250 милиона евро. Точното естество на предложените френски танкове, независимо дали ще бъдат нови или използвани, за момента остава неясно, но Париж вероятно обмисля предоставянето на единици втора употреба от партида, която по-рано е била продадена на Обединените арабски емирства.

Въз основа на предишната си подкрепа за Кипър по време на оръжейното ембарго на Съединените щати срещу острова, когато Франция беше една от малкото страни, доставящи модерни оръжия, Париж се опитват да използва привилегированата си позиция по най-изкусния начин, така че да си подсигури позиция и на този пазар.

Франция и Кипър могат да се похвалят с дългогодишно военно сътрудничество, като някои системи от френски произход заемат ключово място в отбранителния арсенал на Националната гвардия на Република Кипър. През последното десетилетие тя е инвестирала приблизително 310 милиона евро във френско военно оборудване, сред последните придобивания се отличават усъвършенстваните ракетни системи Mistral и Exocet, заедно с противотанкови ракети и бронирани превозни средства.

Гамата от френски системи, включително ударни хеликоптери, танкове, самоходни артилерийски оръдия и ракетни системи, подчертава ангажимента на Париж да осигури дългосрочни договори за отбрана с Никозия. Конкуренцията за обновяване на военния инвентар на Никозия се разширява, а Германия със своите танкове Leopard се явява сериозен конкурен за Париж за стратегическите договори. Франция обаче разчита на историческите предпоставки, включващи подкрепата, оказана на островната държава по време на наложеното от САЩ ембарго, надявайки се да убеди властите в Никозия да изберат нейната отбранителна продукция.

Гореспоменатите предложения, подадени преди миналото лято, все още не са получили официален отговор. Те обаче биха могли да позволят на Кипър да продължи пътя на модернизация на своите въоръжени сили в отговор на все по-очевидните амбиции на турския президент Ердоган в региона, белязани от чести военни учения и редовно подсилване на турските сили на острова. Освен простото предоставяне на въоръжение, Франция гледа на това военно сътрудничество като на възможност да утвърди влиянието си в региона на Източното Средиземноморие, където стратегическите интереси са все по-оспорвани.

HMS Duncan и RAF Typhoon са провели успешно учение за борба с дронове в Средиземно море.

📸 Снимка: Royal Navy on X

🇬🇧⚓ Според съобщение, публикувано на уеб сайта на Министерство на отбраната на Великобритания на 26 юли 2024 г., HMS Duncan, разрушител за противовъздушна отбрана от клас Daring на Кралския военноморски флот (Royal Navy), и многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon FGR4 на Кралските военновъздушни сили (Royal Air Force) са успели да проследят и неутрализират въздушна заплаха в рамките на скорошна тренировка за борба с дронове във водите на Средиземно море.

Това учение, част от военноморските маневри Aphrodite Trident, имаше за цел да усъвършенства съвместните тактики и процедури на Кралския военноморски флот и Кралските военновъздушни сили при възникване на въздушни заплахи.

HMS Duncan, разрушител тип 45 е един от шестимата специалисти по противовъздушна отбрана на Кралския флот, работи съвместно с многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon, базиран в базата на RAF в Акротири, Кипър.

Тренировката беше наблюдавана от 83-та експедиционна въздушна група, която трябваше да извърши мониторинг на операцията чрез сателит от Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC).

Учението имаше за цел да подготви и разработи планове за защита на всяка потенциална заплаха за суверенните бази на Обединеното кралство. Хеликоптерът Wildcat на HMS Duncan се издигна в небето, симулирайки вражески дрон в режим на атака, летящ по предварително дефиниран шаблон директно към базата в Акротири.

След получаване на предупреждение от CAOC, че базата е под непосредствена заплаха от нападение, изтребителният отряд на RAF, базиран в Кипър, се впусна в действие. Бойният самолет Typhoon се качи за среща с HMS Duncan, действайки под тактическото ръководство на една от базираните на кораба системи за контрол на изтребителите.

Тези офицери от Кралския военноморски флот са специализирани в наблюдението на мисии с бързи реактивни самолети, като гарантират постигане на набелязаните цели от безопасно разстояние и далеч от уязвими единици или зони.

Ердоган: Разрешаването на кипърския въпрос е възможно само на базата на признаването на две държава.

„Вярваме, че федерално решение не е възможно в Кипър“, категоричен бе Ердоган, добавяйки, че Севернокипърската република е „зеницата на окото на Турция“.
📸 Снимка: Alexis Mitas/Getty Images

🇹🇷⚔️🇨🇾 Разрешаването на кипърския проблем е възможно само въз основа признаването на съществуването на две държави на разделения остров. Това заяви днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от БТА.

Ердоган пристигна в Северен Кипър по повод 50-годишнината от турската военна намеса на острова. В признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) днес се провеждат тържества по случай 50-годишнината от десанта на турската армия в Северен Кипър, който Анкара нарича „мироопазваща операция“.

„Готови сме да преговаряме и да постигнем траен мир. Трайно решение на проблема на острова е възможно само на базата на признаването на две държави, това е неизбежно и ние ще положим усилия в тази насока“, заяви Ердоган.

„Онези, които смятат, че ще постигнат целите си, като оказват натиск върху кипърските турци, грешат. Нито ние, нито те ще се поддадем на заплахи. Ще увеличим усилията за преодоляване на изолацията и за вдигане на ембаргото върху Северен Кипър“, отбеляза турският президент.

Лидерът на кипърските турци Ерсин Татар на свой ред обвини властите на Република Кипър, че предприемат стъпки, целящи по-скоро подклаждане на напрежението на острова, отколкото постигане на мир.

На тържествата днес присъстваха много лидери на политически партии в Турция.

През 1974 г. кипърски гръцки националисти и тогавашната управляваща диктатура в Атина искат да обединят Кипър с Гърция, което води до военен преврат на острова. За да предотврати обединението с Гърция, Турция се намесва с военни сили. Оттогава островът е разделен.

Гръцката страна окачествява събитията от преди половин век като инвазия на острова от турските сили, докато турската страна определя случилото се като „Кипърска мирна операция“.

През 1983 г. в северната част на острова е провъзгласена Севернокипърската турска република (СКТР), която и до днес е призната само от Турция.

През 2004 г. целият остров е приет в Европейския съюз като държава. Де юре целият остров е член на ЕС оттогава, но правото на ЕС се прилага само в южната част, което означава, че островът е де факто разделен.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се очаква да присъстват днес поотделно на събития от двете страни на разделения остров, показвайки подкрепата си за всяка от съперничещите си страни.

Разкриха тайни полети на специалните сили на САЩ от британската военновъздушна база в Кипър до Израел

Маршрут на полета на немаркиран самолет на Военновъздушните сили на САЩ, който лети от британската военновъздушна база RAF Akrotiri, Кипър до Тел Авив, Израел, на 26 юни 2024 г.
📸 Снимка: Radarbox

🇺🇸🤝🇮🇱 От началото на войнатa в ивицата Газа, военновъздушните сили на САЩ са изпращали самолети без обозначение от базата на Кралските военновъздушни сили в Кипър до Израел.

Всичките изпратени самолети са тактически транспортни C-295 и CN-235, за които се смята, че се използват от Силите за специални операции на САЩ.

Това беше разкрито от разследващата журналистическа група Declassified UK. От там са открили общо 18 самолета, които от 7-ми октомври насам са преминали от RAF Akrotiri, стратегическа военновъздушна база на Великобритания в Кипър, до крайбрежния израелски град Тел Авив.

Акротири е ключовият възел в международните усилия за въоръжаване и осигуряване на логистична подкрепа за израелската офанзива срещу Хамас в Газа.

Но правителството на Обединеното кралство винаги е отказвало да разкрие каквито и да е детайли за дейностите на САЩ в Акротири, за които е известно, че включват транспортиране на оръжия за израелската армия.

На въпрос за броя полети, извършени от военновъздушните сили на САЩ от базата в Акротири до Израел, след 7 октомври миналата година, министърът на отбраната Лео Дохърти отговори лаконично:

„Министерството на отбраната не коментира операциите на нашите съюзници.“

Военно-транспортен самолет CN-235, управляван от 427-ма ескадрила за специални операции, секретна единица на ВВС на САЩ, пристига на летище Престуик в Шотландия.
📸 Снимка: Alamy

Но от разследващата група беше открито, че необозначените самолети, летели от Акротири до Израел от ноември до юни, притежават сериен номер, показващ, че се управляват от ВВС на САЩ. Повечето от тези пътувания бяха с номер на полет GONZO62.

Още шест немаркирани самолета C-130 са летяли от Акротири до Тел Авив от началото на бомбардировките над Газа, за които също се смята, че са на американската авиация, но за авторите на разследването не е било възможно да открие техния оператор.

Lockheed C-130 Hercules е военно-транспортен самолет, способен да превозва 128 бойни части и до 20 тона товари.

Сателитна снимка, изобразяваща летище Поуп във Файетвил, щата Северна Каролина, където записите са поставили тайните самолети на Военновъздушните сили на САЩ.
📸 Снимка: Google Earth

Изтеклата информация може да замеси допълнително британски министри във военни престъпления в Ивицата Газа. През ноември 2023 г. американски военен служител разкри, че специалните сили на САЩ са разгърнати в Израел и „помагат активно на израелците“.

Говорител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство отбеляза:

„В отговор на ситуацията в Израел и Газа, ние работим с международни партньори за деескалация на конфликта, укрепване на стабилността и подкрепа на хуманитарните усилия в региона. Всяко използване на бази в Обединеното кралство ще бъде в съответствие с тези цели.“

🔍 Цялото разследване в оригинал на английски език: Revealed: America’s secret special forces flights to Israel from UK base on Cyprus

AEI: Северен Кипър се превърна в убежище на терористи

Войници и танкове на турската армия на парад в окупираната от Турция северна част на Никозия, столица на непризнатата Севернокипърска турска република, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou/AFP via Getty Images

🇨🇾⚔️🇹🇷 Преди петдесет години турски войски се изсипаха в Кипър и окупираха една трета от острова. Противно на турската пропаганда, това не беше извършено за защита на кипърските мюсюлмани. Всяка заплаха за тях беше преминала и всички страни в кипърския конфликт бяха на масата за преговори в Женева. По-скоро турският ход беше чисто заграбване на земя, не по-различно от това Германия да нахлуе в Чехословакия или Русия да нахлуе в Украйна. Това пише в свой анализ базираният във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute.

Съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър обаче беше готов да даде на Турция свободен пропуск. Турция беше една от само двете страни от НАТО, които граничеха със Съветския съюз и нейната армия беше сред най-големите в НАТО. „Няма американска причина турците да не притежават една трета от Кипър“, каза Кисинджър на президента Джералд Форд. „Турската тактика е правилна – грабнете каквото искат и след това преговаряйте на базата на притежание.“ Това беше цинизъм под прикритието на изисканост. Това, което Кисинджър не успя да осъзнае, е, че светът не беше статичен и страните, смятани за по-маловажни по негово време, можеха по-късно да станат критични съюзници, докато онези, които той смяташе за основни държави, можеха да се превърнат в пасив.

Докато ООН поддържаше мироопазващи сили на острова в продължение на шест десетилетия и назначени от организацията посредници се опитваха да договорят решение за разделянето на острова през последните пет десетилетия, решението не е по-близо сега, отколкото беше след нахлуването на турската армия в северен Кипър през 1974 г. Някои турци цитират кипърското отхвърляне на плана Анан от 2004 г., за да оправдаят продължаващата окупация от Турция на една трета от друга държава, но кипърското отхвърляне на плана на Анан беше мъдър ход. Беше успокоение, просто и ясно. Докато генералният секретар на ООН Кофи Анан описа плана си като всеобхватно мирно споразумение, то нито призовава за пълно изтегляне на турските сили, нито има механизми за прилагане, ако Турция и нейните подставени лица не успеят да изпълнят своята част от сделката. Всъщност според плана на Анан Турция дори си запазваше правото да се намеси военно в бъдеще.

Докато усилията на ООН за отмяна на турската окупация бяха фарс, администрациите на САЩ продължават да приемат статуквото. Преговорите с посредничеството на ООН позволяват на Съединените щати и Европейския съюз да се преструват, че остават ангажирани с решение, дори когато разбират, че усилията на ООН не водят до никъде. Междувременно заселници от Турция продължават да се изливат в окупираната зона, маргинализирайки кипърците, които Турция твърди, че защитава.

Въпреки че Кисинджър и неговите помощници може да са смятали окупацията на Северен Кипър за второстепенен проблем, който трябва да се реши на тотемния стълб на кризите, подобно съгласие сега представлява заплаха за националната сигурност. Или по-просто казано, статуквото вече не може да бъде толерирано. Не само, че Турция вече настоява за постоянно разделяне на острова, но и Северен Кипър се е превърнал в убежище на терористи и център за пране на пари, представляващ сериозна и нарастваща заплаха за сигурността на САЩ и Европа.

Има четири причини, поради които Съединените щати не могат да си позволят повече да толерират иредентизма и окупацията на Турция.

Първо, тъй като нелиберални държавни лидери като Владимир Путин, Си Дзинпин и Николас Мадуро оспорват границите по целия свят, благославянето на предложението на президента Реджеп Тайип Ердоган за постоянно разделяне на Кипър би създало прецедент, който би застрашил либералния ред. Признаването на завладяването на Кипър от Турция, дори 50 години по-късно, би означавало да се приеме анексирането на Крим и Донбас от Русия. Това би сигнализирало на Мадуро, че времето ще възнагради всяко нахлуване в района на Есекибо в Гвиана и по същия начин би оправдало както пакистанската окупация на Кашмир, така и нахлуването на Китай в Индия. Една независима държава в Северен Кипър не би била по-различна от марионетната на Русия Донецка народна република в Украйна. Това би било просто временно образувание, очакващо анексиране. Всъщност през март 2024 г. Ердоган показа картите си, заявявайки, че ако турската армия беше отишла по-далеч в нахлуването си, днес цял Кипър щеше да бъде турска държава.

Второ, тъй като Турция завършва прехода си от доверен съюзник към спонсор на тероризма и измамен режим, нейното присъствие в Северен Кипър е дестабилизиращо. През 2011 г. съветникът на Ердоган Егемен Багис, понастоящем посланик на Турция в Чешката република, предупреди, че Турция може да използва своя флот срещу американци, работещи в офшорни кипърски газови находища, за които Турция претендира от името на своето кипърско прокси. Оттогава Турция трансформира окупираното кипърско летище Лефконико (или авиобаза Гечиткале, както го нарече Турция) в база за дронове, от която безпилотни турски самолети заплашват корабоплаването през Източното Средиземноморие, но са готови и да изпълняват заплахите на Ердоган срещу Израел.

Трето, Северен Кипър днес е основен център за пране на пари. Турция на Ердоган помогна на Иран и Русия да избегнат санкциите. Докато самият Кипър едновременно затегна финансовите регулации и увеличи прозрачността си, за да влезе в съответствие с международните стандарти, Турция умишлено поддържа Северен Кипър като правна и финансова ничия земя, в която всичко е позволено. Това послужи за две цели: Първо, Ердоган може да симулира репресии срещу прането на пари и укриването на санкции в континентална Турция, за да претендира за добра репутация в международната финансова система. Едновременно с това обаче Турция може просто да поддържа офшорно незаконните си дейности.

Четвърто, окупираната от Турция зона в Кипър днес все повече се превръща в убежище на терористи. Учители в Северен Кипър съобщават, че днес половината ученици в техните класове не говорят нищо друго освен арабски или персийски. Някои от тях може да са законни бежанци, избягали от Сирия и Иран, но както е известно, редица терористи се крият сред бежанското население. Кипърското разузнаване вече разби редица заговори на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, насочени срещу Израел и еврейските интереси в Кипър. Това, което се случва в Кипър обаче, не остава в Кипър, тъй като терористичните клетки може да се опитат да преминат зелената линия, за да получат достъп до Кипър и Европейския съюз. Разбира се, САЩ трябва да разберат урока както от Афганистан преди септември 2001 г., така и от преждевременното изтегляне от Ирак: когато съществуват вакууми, екстремистите и терористичните групи ги запълват. Фактът, че Турция тихомълком е помагала както на талибаните, така и на Ислямска държава, трябва да предизвика тревога, тъй като на практика тя експлоатира зона на беззаконие, разположена много по-близо до Европа, Израел и Суецкия канал.

Какво тогава трябва да направят САЩ и Европа?

Първо, време е да спрем да угаждаме и да пренебрегваме турските дипломатически хвалби. Турция окупира Кипър. Отказът на американската администрация да нарече Кипър окупиран не е признак на изтънченост, а на глупост. Съединените щати и Европа трябва да съобразят политиката си с реалността, а не с пожелателното мислене. Съответно Съединените щати и Европа трябва да санкционират Северен Кипър и Анкара за нарушения на религиозната свобода. Не се заблуждавайте от руските предложения за изграждане на руска православна църква в окупираната зона. Кипърците се нуждаят от свобода на религията, а не от подставени лица на Кремъл, действащи под прикритието на религията.

Второ, Съединените щати и Европа трябва да престанат да дават каквато и да е легитимност на така наречената Севернокипърска турска република (СКТР). И двете трябва да затворят всички нейни офиси и да откажат въздушното си пространство на всяка авиокомпания, която обслужва летища в окупираната зона. По същия начин както Съединените щати, така и всяка европейска държава трябва да изискват всички кипърци да получават визи с кипърски паспорти, а не с турски паспорти или документи, издадени от окупационните власти.

Трето, Съединените щати трябва да съобразят всяка помощ за Турция с изтеглянето на силите и заселниците от Кипър. Предоставянето на F-16 на Турция от президента Джо Байдън е грешка, определяща наследството, подобна на ръкостискането на Доналд Ръмсфелд със Саддам Хюсеин по време на администрацията на Рейгън.

Четвърто, Съединените щати и Европа трябва да санкционират всяка продажба на имоти в Северен Кипър съгласно разпоредбите за пране на пари. В Северен Кипър има малко регулации, което го прави предпочитана дестинация за тези, които избягват санкциите или се стремят да избегнат данъчните убежища. Закупуването на имоти от турски заселници, сирийци и иранци възпрепятства разрешаването на разделението на Кипър. Вашингтон трябва да използва лостовете си за влияние с Йерусалим, за да спре репресиите срещу израелските инвестиции в региона по същите причини и защото те са мишени за отвличания и убийства.

И накрая, от съществено значение е да не се играе по свирката на Турция и да се възнаграждава непримиримостта й, както и да се внушава някаква легитимност на Северен Кипър. Вашингтон трябва да потърси отговорност от Анкара за окупацията, ако е необходимо посредством санкции. Докато Турция ухажва Азербайджан, Узбекистан и Казахстан да признаят Северен Кипър, Белият дом и Държавният департамент трябва да изяснят на тези страни, че трябва да избират между Северен Кипър и Съединените щати. Те трябва да търсят положителни отношения с Кипър и по-широкия Европейски съюз, а не да падат върху меча на Ердоган в подкрепа на окупираната от Турция машина за пране на пари.

Петдесет години са достатъчно време. Време е да станете сериозни и да играете твърдо.

Хизбула отправи остра заплаха към Кипър.

Пеоддръжниците на подкрепяната от Иран шиитска групировка „Хизбула“ вдигат юмруци в знак на поздрав, докато лидерът Хасан Насрала изнася реч чрез видео връзка по време на митинг в Бейрут, Ливан в петък 3 ноември 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Hussein Malla

🇱🇧⚔️🇨🇾 Лидерът на ливанската шиитска групировка „Хизбула“ обяви в сряда, че никъде в Израел няма да бъде безопасно, ако избухне пълномащабна война между нея и Израел, като също заплаши Кипър и други части на Средиземноморието, предава Ройтерс.

В продължение на повече от осем месеца, Хизбула обменя огън с Израел паралелно с войната в Газа. Във вторник, подкрепяната от Иран групировка публикува това, което според тях са кадри от дронове, показващи чувствителни военни обекти дълбоко в израелска територия.

В телевизионно обръщение в сряда, лидерът на Хизбула Сайед Хасан Насрала заяви, че "няма да има място, безопасно от нашите ракети и дронове" в Израел в случай на по-широка война. Групата разполага с "банка от цели", които може да удари с прецизни удари, добави той.

Израел "знае, че това, което го очаква и в Средиземно море, е много голямо... В лицето на такава битка, Израел знае, че трябва да ни чака на земята, във въздуха и в морето," добави Насрала.

През 2006 г. Хизбула показа, че може да удари плавателен съд в морето, като порази израелски боен кораб в Средиземно море. Според медийни и аналитични доклади от години, Хизбула е придобила произведени в Русия противокорабни ракети "Яхонт" от Сирия, след като нейните сили бяха разположени там преди повече от десетилетие, за да помогнат на президента Башар ал-Асад да се бори в гражданската война.

Насрала също за първи път заплаши Кипър, обвинявайки го, че позволява на Израел да използва неговите летища и бази за военни учения. "Кипърското правителство трябва да бъде предупредено, че отварянето на кипърските летища и бази за израелския враг, за да атакува Ливан, означава, че кипърското правителство е станало част от войната и съпротивата (Хизбула) ще го третира като част от войната," заяви Насрала.

Няма незабавен коментар от властите в Кипър. Не е известно Кипър да е предоставял земя или бази за израелската армия, но в миналото е позволявал на Израел да използва неговото огромно въздушно пространство за провеждане на въздушни учения.

Насрала заяви, че неговата група ще се бори "без правила" и "без таван" в случай на по-широка война. Той говори на мемориално събитие за командир, убит при израелски удар миналата седмица - най-старшият фигура на Хизбула, убит досега в текущия конфликт с Израел.

Хизбула отговори с най-голямото си нападение с дронове и ракети срещу Израел. Представители на ООН изразиха загриженост относно ескалацията, а американският пратеник Амос Хохщайн пътува до Израел и Ливан, за да призове двете страни да не преминават към пълномащабен конфликт.

Украйна опровергава "поредната лъжа" - Зеленски не е купил казино в Северен Кипър

Знамената на Турция и Турската република Северен Кипър, издигнати едно до друго в село Белапаис, област Кирения, на 27 януари 2016 г. Недалеч от там се намира предполагаемият казино хотел, закупен от Зеленски.
📸 Снимка: Shutterstock

🇺🇦🇨🇾 Посолството на Украйна в Република Кипър категорично отхвърли обвинения, че президентът Володимир Зеленски е купил казино в град Кирения, разположен в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република, съобщава Knews.

То определи тези твърдения като "поредната лъжа", предназначена да дискредитира Украйна и нейното ръководство, както и да създаде дипломатическо напрежение между Киев и Никозия.

Според слуховете, които се разпространяват в медиите, Зеленски е новият собственик на Vuni Palace Casino and Hotel - едно от най-големите казина в Европа, разположено в Кирения, Кипър. От посолството обаче категорично опровергаха тези твърдения. Те подчертаха, че "руската пропаганда разпространява невярна история" и заявиха, че няма доказателства в подкрепа на тези твърдения.

"Тази невярна информация е поредната лъжа, насочена към дискредитиране на Украйна и нейното ръководство в очите на световната общност", твърдят от посолството. В изявлението се пояснява, че според разпространената информация компания, за която се предполага, че е собственост на Зеленски, е придобила Vuni Palace Casino and Hotel, но не се предоставят никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

Освен това посолството подчерта, че разпространението на тази невярна информация има за цел да обтегне дипломатическите отношения между Украйна и Кипър. Те призоваха читателите и медийните специалисти да разчитат на надеждни източници и да останат бдителни срещу "манипулация и руска пропаганда".

Кипърският президент Никос Христодулидес също коментира ситуацията с думите, че няма доказателства в подкрепа на твърденията за участието на Зеленски в покупката на казино.

Противоречивият репортаж е на опозиционния сайт OdaTV, който публикува статия, озаглавена "Зеленски играе игра на дама". В статията се твърди, че докато западните държави предоставят на Украйна финансова и военна помощ, Зеленски е насочил вниманието си към индустрията на казината. Уебсайтът твърди, че компания на име "Film Heritage Inc.", регистрирана в Белиз и за която се предполага, че е собственост на Зеленски според Досиетата "Пандора" от 2021 г., е придобила Vuni Palace Casino Hotel в началото на май тази година.

OdaTV не уточни покупната цена, но отбеляза, че исканата цена за Vuni Palace е 150 милиона британски лири. Съобщава се, че казиното, построено през 2006 г., е спряло да приема резервации от 27 май, според Booking.com.

Въпреки тези обвинения, украинското посолство продължава да стои зад твърдението си, че информацията е невярна и е част от по-широк опит да се подкопае международното положение на Украйна.

Разширяващото се военно присъствие на Турция напомня за мащабите на Османската империя

Турски войници в близост до турско-сирийската граница през 2017 г.
📸 Снимка: Ilyas Akengin/AFP/Getty Images

🇹🇷🌍 Никога в историята на съвременната турска държава, нейната армия не е поддържала толкова мащабно военно присъствие зад граница. Разширяващото се влияние на турските въоръжени сили в региона започва все повече да напомня мащабите на Османската империя.

В допълнение към 50-годишното си военно присъствие в Северен Кипър, Турция поддържа сили в четири страни от Близкия изток - Сирия, Ирак, Либия и Катар, заявявайки наскоро, че планира да увеличи операциите си в първите две. Освен това, турската армия е установила трайно присъствие в Азербайджан и Сомалия, чиято морска сигурност обеща да подобри в споразумение, сключено по-рано тази година. Не на последно място, турският военноморски флот е един от основните фактори в Средиземно и Егейско море, където страната има своите сериозни териториални претенции.

В следващите редове ще разгледаме накратко текущото състояние на постоянно разширяващото се задгранично турско военно присъствие под ръководството на амбициозния й главнокомандващ Реджеп Таип Ердоган.

Задгранично военно присъствие

На картата по-долу са отбелязани държавите, в които се наблюдава трайно присъствие на турските въоръжените сили към май 2024 г.

🔍 Източник: Bloomberg

🇮🇶 Ирак

Военното присъствие на Турция в Ирак е свързано с нейните опасения относно кюрдския сепаратизъм. Турция често изпраща бойни самолети във въздушното пространство над Северен Ирак, за да атакуват убежища на Кюрдската работническа партия (ПКК), която от десетилетия води политика на сепаратизъм и въоръжена борба за автономен кюрдски регион в Турция.

Напоследък Турция използва т. нар. военна стратегия с мастилено петно, за да установи контрол над предимно планинските територии по турско-иракската граница, изграждайки повече от 100 военни позиции на иракска територия, в допълнение към няколкото свои бази в район, където за първи път пое мироопазваща мисия през 90-те години на миналия век, предназначена да наложи прекратяване на огъня между съперничещите си кюрдски партии с посредничеството на САЩ и Обединеното кралство.

Продължителното присъствие на Турция има за цел да държи под око както дейността на ПКК, така и стремежите за независимост на иракските кюрди. След като десетки турски войници в Ирак бяха убити през зимата в атаки, приписани на бойци от ПКК, Ердоган обеща, че армията ще засили своите операции както срещу тази групировка, така и срещу нейното сирийско разклонение - т.нар. „Отряди за защита на народа“ (YPG).

Иракският съвет за национална сигурност включи ПКК в списъка си на забранени организации след среща на високопоставени лица по сигурността с турска делегация в Багдад в средата на март тази година, слагайки край на дългогодишни разногласия между двете страни по темата. На срещата бе постигнато и съгласие за създаването на „съвместен оперативен център“ за борба с въоръжената групировка.

🇸🇾 Сирия

Интервенцията на Анкара в Сирия е една от най-големите й чуждестранни военни операции от разпадането на Османската империя след края на Първата световна война. Ердоган за първи път изпрати войски там през 2016 г., за да се бори както срещу „Отрядите за защита на народа“ (YPG), така и срещу джихадистката групировка Ислямска държава, която по това време контролираше обширни територии от Ирак и Сирия.

Три години по-късно, турските войски превзеха редица ключови градове в Северна Сирия в опит да създадат буферна зона, която да насърчи някои от повече от 3,6 милиона сирийци, избягали в Турция, да се върнат у дома и да предотврати нова вълна от бежанци.

YPG е източник на напрежение между Турция и САЩ, които подкрепят сирийските кюрди поради ключовата им роля й в борбата срещу Ислямска държава. През октомври, по време на турски въздушни удари по кюрдски позиции в провинция Ал-Хасака, турски боен дрон TAI Anka-S беше свален от американски изтребител F-16 в рядък случай на конфликт между дългогодишни съюзници в НАТО.

🇱🇾 Либия

Турция поддържа контингент от военни съветници и инструктори в либийската столица Триполи на фона на хаос и несигурност, породени от наличието на две съперничещи си правителства след продължилата близо десетилетие гражданска война.

Ердоган изпрати военноморски и сухопътни сили в Либия, за да подкрепи признатото от ООН правителство, базирано в Триполи, в сраженията срещу силите на военния командир Халифа Хафтар, ползвал се от подкрепата на руските наемници от ЧВК Вагнер, Франция, Египет и ОАЕ.

Турция се опита да се възползва от влиянието си върху базираното в Триполи правителство, за да си осигури нови енергийни ресурси, след като спечели подкрепата на Либия за спорна морска сделка, подкрепяща териториалните претенции на Турция в източното Средиземноморие.

Освен това, Анкара се опитва да възстанови своите мащабните си бизнес проекти в страната, които бяха прекъснати от сътресенията, последвали свалянето на покойния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г.

🇶🇦 Катар

Турция работи по изграждането на своята постоянна военна база в Катар, откакто зае страната на богатата на газ държава, разположена на бреговете на Персийския залив, в нейния спор със Саудитска Арабия през 2017 г.

Близките отношения между Турция и Катар се обуславят и от подкрепата на двете страни за „Мюсюлмански братя“ - най-голямото ислямско политическо движение в световен мащаб, което буди тревога у повечето персийски монархии, в това число и саудитците, които го виждат като заплаха за абсолютната си власт, особено след бунтовете от Арабската пролет в началото на 2010 г.

Турция и Катар задълбочиха връзките си в областта на сигурността със споразумение, което влезе в сила през 2022 г. То позволява на Катар временно да разполага военните си самолети в Турция за съвместни учения, а на Турция - да използва катарски товарни самолети за превоз на персонал и/или боеприпаси за военни мисии у дома или зад граница.

🇸🇴 Сомалия

През 2017 г. Турция откри най-голямата си отвъдморска военна база в сомалийската столица Могадишу, където стотици турски инструктори обучават местни войници съгласно по-широк турски план за възстановяване на страната, която беше опустошена от десетилетия на войни между враждуващи местни кланове и бунт от ислямистката групировка Ал Шабаб.

Турция засили позициите си на Сомалийския полуостров след посещението на Ердоган през 2011 г., съдействаки за възстановяването на някои от основните функции на държавата като образование, здравеопазване и сигурност.

През март 2024 г. Турция и Сомалия подписаха меморандум за сътрудничество в проучването на залежите от нефт и природен газ край бреговете на Сомалия, след като по-рано през годината двете държави се споразумяха да засилят икономическите връзки и сътрудничеството си в областта на отбраната, насочено към подобряване на военноморския капацитет на Сомалия.

🇦🇿 Азербайджан

Турция поддържа контингент от военни инструктори и съветници в Азербайджан и има достъп до военновъздушна база на азерска територия като част от двустранен пакт за колективна отбрана, влязъл в сила през 2022 г.

През септември 2023 г. Азербайджан започна светкавична офанзива, довела до възстановяването на пълния контрол върху оспорвания регион Нагорно-Карабах, слагайки край на продължилото повече от три десетилетия арменско управление.

Основната заслуга за успеха бе именно Турция, чийто доставки на безпилотни системи, ракети и средства за радиоелектронна борба, наклониха везните в полза на Баку.

По-малко от седмица след това Ердоган пътува до Нахичеван, азерски ексклав, откъснат от останалата част на страната. Пътуването беше част от усилията за извличане на полза от регионалната турбуленция чрез напредък в плановете за т.нар. Зангезурски коридор - ключов за турската доминация в региона търговски маршрут.

🇨🇾 Кипър

Турската армия поддържат около постоянен контингент от около 40 000 войници в Кипър. Островът е разделен на етнически принцип, като кипърските турци живеят в самопровъзгласилата се държава на север, а кипърските гърци населяват международно признатата Република Кипър на юг.

Турски войски присъстват на север от 1974 г. след опита за преврат, при който военната хунта в Атина се опита да присъедини островната държава към Гърция. Турция не признава Република Кипър, която е член на Европейския съюз, докато отцепилата се държава на север е призната единствено от Турция.

През септември Турция и Гърция се съгласиха да засилят преговорите, насочени към разрешаване на дългогодишните си регионални конфликти, включително този в Кипър.

Спорни води

🔍 Източник: Bloomberg

Турция и Гърция водят дългогодишен спор относно плановете на Анкара да експлоатира оспорваните резерви от природен газ в Средиземно море. Атина настоява, че континенталният шелф е нейна ексклузивна икономическа зона заради островите там. Турция оспорва това, като казва, че някои от островите са почти на 600 км отдалечени от континенталната част.

В центъра на спора са залегнали различни интерпретации на международното морско право.

Крайбрежните държави имат специални права за проучване и използване на ресурси в техните ексклузивни икономически зони, които са определени от конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право UNCLOS. Конвенцията по морско право позволява икономическите претенции на една суверенна страна да се простират на 200 морски мили отвъд морското й пространство. Съседните страни трябва обаче да се съгласят за границата между тях.

В продължение на десетилетия Турция твърдеше, че няколко гръцки острова, разпръснати близо до турския бряг, не могат да претендират за големи ексклузивни икономически зони. Гръцките острови, които са близо до турския бряг, драстично намаляват турската ексклузивна икономическа зона.

През 2019 г. Турция подписа оспорвано споразумение с подкрепеното от ООН правителство в Либия, очертаващо морските територии на двете страни, в които те могат да извършват сондажи за въглеводороди в Източното Средиземноморие.

Маркираният район се препокриваше с гръцкия остров Крит, намиращ се между Турция и Либия. Гърция и други средиземноморски страни като Египет се противопоставиха на споразумението. След като напрежението достигна своята връхна точка през юли 2020 г, в крайна сметка то бе успокоено с посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел, а Турция се съгласи да отложи сондажните дейности.

В началото на август 2020 г. Гърция и Египет подписаха споразумение, което очертава техните ексклузивни икономически зони в Средиземно море. То се застъпваше със зоната, за която имат претенции Турция и Либия и това провокира Анкара да възобнови сондажите.

Подобен конфликт съществува относно експлатацията на газовите резерви край Кипър, където Турция разположи два сондажни кораба през 2020 г.

У дома Ердоган търси широка подкрепа за своята външна политика под националистическото мото „Mavi vatan“ или „синята родина“, символизиращо експанзивната визия за турските териториални претенции в Средиземно и Черно море. През последните години то се превърна в обичайна фраза в турския политически живот.

Влияние в Африка

В спорен ход от преди няколко години, Турция се опита, но не успя да създаде центрове за военно обучение в Судан при управлението на бившия президент Омар ал Башир, който е в списъка на издирваните лица от Международния наказателен съд за извършване на военни престъпления в района на Дарфур в западната част на страната.

Турция продължава да налага влиянието си на африканския континент, както чрез военни инструктори, каквито присъстват в страни като Гамбия и Мали, така и чрез доставки на безпилотни системи и друг вид оръжие за редица държави в Западна Африка, сред които Мароко, Мали, Нигер, Нигерия, Того и Буркина Фасо.

Мироопазващи мисии

Със своите 425 000 души, Турция има втората най-голяма армия в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) по отношение числеността на личния състав.

Страната продължава да участва в ръководената от НАТО мироопазваща мисия в Косово, както и в друга такава, ръководена от Европейския съюз в Босна и Херцеговина, където Турция има основен интерес да подпомага защитата на етническите турски общности в страната.

Кипър обяви миграционна криза, призова ЕС за помощ

Две лодки с 263 мигранти пристигнаха във вторник вечерта в Кипър, увеличавайки броя на пристигналите от неделя до общо 761.
📸 Снимка: Birol Bebek/AFP via Getty Images

🇨🇾 Кипър е в „състояние на сериозна криза“, каза президентът Никос Христодулидес, като призовавайки ЕС да се намеси, предаде БГНЕС.

Над 2000 души са пристигнали в Кипър по море през първите три месеца на 2024 г., в сравнение със само 78 през същия период на миналата година,според данни на кипърското правителство.

Христодулидес призова помощта на ЕС за Ливан да зависи от това доколко тази страна блокира заминаването на мигранти.

„ЕС предоставя значителна финансова помощ на Ливан както за самата страна, така и за приемането на сирийски мигранти и аз помолих самия президент (на Европейската комисия - бел. ред.) да се свърже с ливанските власти“, каза Христодулидес, добавяйки, че тази финансова помощ не може да бъде предоставяна ба ливанците, ако мигрантските потоци продължат.

Военната ескалация на ливанско-израелската граница означава, че властите в Бейрут са се фокусирали по-малко върху спирането на миграцията през последните месеци, според кипърското вътрешно министерство.

Два кораба с 263 мигранти пристигнаха във вторник вечерта в Кипър, увеличавайки броя на пристигналите от неделя до общо 761, според местните власти.

Средиземноморският остров с население от 1,2 милиона души е най-близката до Ливан държава, която е членка на ЕС. Корабчетата и лодките с мигранти пристигат в различни части на острова, превозвайки предимно сирийски мъже, търсещи убежище. Пътуването по море от Ливан или Сирия до Кипър отнема около 10 часа.

Миграцията е един от основните въпроси в дневния ред в Кипър преди изборите за Европейски парламент. Проучванията показват, че крайнодясната партия ЕЛАМ се е изкачила до трето място.

Кипър иска ЕС да определи части от Сирия като безопасни за връщане на имигранти. Австрия, Швеция и Дания също тласкат ЕС към по-строги миграционни политики.

Австрия се обединява с Дания, за да накара ЕС да започне да обмисля изпращането на мигранти обратно в Сирия, което понастоящем е незаконно в ЕС. Христодулидес ще се срещне с фон дер Лайен в Атина в неделя в кулоарите на конференцията на управляващата в Гърция партия „Нова демокрация“.