Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.

Кабинетът на Нетаняху отвърна на искането на Анкара до Интерпол

🇮🇱⚔️🇹🇷 Кабинетът на израелския премиер Бенямин Нетаняху нарече турския президент Реджеп Тайип Ердоган „антисемитски диктатор“ и заяви, че Израел ще продължи да противодейства решително на опитите му за дестабилизиране на региона. Отговорът беше отправен на 21 август, само часове след като Анкара започна процедура за издаване на червена бюлетина на Интерпол срещу Нетаняху. Още същия ден кабинетът на Ердоган отвърна с обвинения в „дребни политически тактики“ и стремеж да бъде представена Турция като нова заплаха.

Самата процедура има значително по-тесен обхват, отколкото може да се направи извод върху посоченото определение. Турският министър на правосъдието Акън Гюрлек съобщи в X, че ведомството му е поискало от Министерство на вътрешните работи да отправи искане за червени бюлетини срещу Нетаняху и втория подсъдим Афек Московиц. Искането се базира на заповеди за арест, издадени от 11-и наказателен съд на Истанбул по дело № 2026/108 на 14 юли.

Червената бюлетина не е международна заповед за арест, а искане до правоохранителните органи по света да установят конкретното местонахождение на дадено лице и да го задържат временно за по-нататъшната му екстрадиция. Всяка държава сама решава дали и как да действа по бюлетината. Интерпол все още не се е произнесъл, тъй като проверява всяко подобно искане за съответствие със своя устав.

Делото произтича от прихващането на флотилията „Сумуд“, в която участваха около 50 плавателни съда и над 500 активисти от няколко държави, включително Турция. Истанбулската главна прокуратура започна разследване на 2 октомври 2025 г. Причина за това е, че някои задържани се оказаха турски граждани. На 7 ноември съдилищата издадоха заповеди за задържане на Нетаняху и още 36 израелски служители. Сред тях бяха министърът на отбраната Израел Кац, министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, бившият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) генерал Херци Халеви, както и бившият командващ на военноморските сили вицеадмирал Давид Саар Салама.

Обвинителният акт срещу 35 души е внесен на 10 април 2026 г. В него са изброени обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезание, лишаване от свобода, квалифициран грабеж и завладяване на превозно средство. Подсъдимите са съдени задочно.

Анкара е прибягвала до подобна процедура и преди, но впоследствие се е отказвала от нея. След щурма на „Мави Мармара“ в международни води през 2010 г., при който загинаха 10 души, общо четирима израелски командири получиха обвинения от турски съд. Нормализацията на отношенията между двете страни от юни 2016 г. сложи край на случая. Израел преведе 20 млн долара по сметка на турската държава за последващо изплащане на средствата до семействата на загиналите. По същото време Анкара се задължи формално да приеме закон, който да възпрепятства бъдещи подобни искове. През декември същата година истанбулски съд прекрати делото и отмени заповедите.

Списъкът с обвинения, с който Йерусалим отговори, също не е нов. На 11 юни, след като Ердоган заяви, че действията на Израел в Ливан и Сирия застрашават сигурността на турската държава, Нетаняху отправи по адрес на Ердоган почти сходни обвинения: че е антисемитски диктатор, извършва геноцид срещу кюрдите, подкрепя Хамас, потиска собствения си народ и изпраща политическите си съперници в затвора.

Тогава турският държавен глава отвърна, че онзи, който върви по пътя на Хитлер, не бива да забравя каква е съдбата на тираните. Версията на израелското изявление от петък добавя и други два елемента – Кипър и Сирия. Обвинението, свързано със Сирия, има конкретен актуален контекст.

В нощта на 17 срещу 18 август израелски изтребители нанесоха общо 8 удара по пистата и складови обекти на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, южно от Алепо. Няма сведения за убити и ранени от атаката. Кабинетът на Нетаняху обясни нападението с твърдението, че Дамаск е бил на път да наруши договореното статукво в сферата на сигурността, допускайки турски войски в база край Алепо, а Сирия е пренебрегнала отправените предупреждения.

На 19 август Нетаняху добави, че предупреждението е било отправено предварително и до самата Анкара: посланието стигнало до турската страна, но очевидно не било чуто, затова Израел се погрижил то да бъде разбрано по-ясно. Същия ден началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир извърши посещение в армейска позиция на Голанските възвишения, от която даде уверение, че няма да позволи на враждебни сили да се установят трайно по границата.

Фактическата основа за нападението се оспорва както от Дамаск, така и от неговите покровители в Анкара. Сирийският министър на външните работи Асаад ал-Шейбани заяви, че турски офицери са посетили базата за провеждане на разговори, свързани с обучение, както и че не се подготвят нито турска военна база, нито постоянно разполагане на турски военни. Турското министерство на отбраната отрече изобщо да е пратило делегация преди или по време на удара.

Няколко дни по-рано директорът на Мосад Роман Гофман предаде опасенията на израелската страна лично на Шейбани, който се е срещнал лично с посланика на Белия дом в Анкара Том Барак часове преди първите удари. Барак ги определи като ненужна ескалация, отбеляза, че Турция не е била предупредена, и заяви, че се работи по механизъм за деконфликт между Турция, Израел и Сирия.

Останалите обвинения от израелския списък се потвърждават от фактологията на събитията. Твърдението за избиване на кюрди препраща към поредица от военни кампании и масови разселвания в Северна Сирия, докато текущите процеси поне формално са насочени в обратна посока. ПКК обяви своето саморазпускане на 12 май 2025 г. През юли същата година нейни бойци символично изгориха своето оръжие в Сулеймания, един от най-големите градове в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан. На 10 август 2026 г. турският парламент прие рамковия закон, уреждащ края на конфликта. До момента обаче реалният напредък в тази насока е неясен.

В деня с острата размяна на обвинения командващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди направи официално изявление, с което обяви за завършен процеса по интеграция на кюрдските структури в сирийските държавни институции. Статутът на Абдула Йоджалан и Селахаттин Демирташ обаче остава без промяна, което продължава да е източник на нестабилност за целия процес, с оглед на което обвинението е по-скоро отражение на остротата в израелската реторика, отколкото на обстановката към момента, в който е отправено.

Обвинението за укриване на членове на Хамас стъпва върху контакти, които са подробни документирани, а Анкара никога не е прикривала. На 3 август директорът на турското разузнаване Ибрахим Калън посрещна Халил ал-Хая, ръководителя на политическото бюро на Хамас, и придружаващата го делегация в Истанбул. Те обсъдиха втората фаза на примирието в Газа. Анкара представя срещата като част от своите усилия като посредник, докато Израел тълкува същите контакти като предоставяне на политическо убежище на висши фигури от терористична организация.

Обвинението, свързано с Кипър, е вярно по същество, но конкретното число не е съвсем точно. От 1974 г. турските въоръжени сили окупират 37% от територията на острова – приблизително северната една трета от него, а не половината.

Твърдението за вкарване на журналисти в затвора позволява най-непосредствено сравнение, но наличните цифри не подкрепят твърдението за водеща позиция на Турция. Според преброяване от Комитета за защита на журналистите към 1 декември 2025 г. по света са били лишени от свобода 330 журналисти. Китай остава начело на класацията с 50, следван от Мианмар с 30 и Израел с 29 – всичките палестинци. Следват Русия с 27, Беларус с 25, Азербайджан с 24, Египет с 18, Еритрея и Виетнам с по 16 и Таджикистан с 9. Турция няма място сред челните 10 държави в класацията.

Твърдението за преследване на политически съперници има далеч по-солидна фактическа основа. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан от март 2025 г. Корупционният процес срещу него стартира на 9 март 2026 г. През февруари беше прието и отделно обвинение в политически шпионаж. На 13 май съдът отхвърли поредното искане за освобождаването му.

Реториката и практическото поведение обаче се развиват в различни посоки. Докато Йерусалим и Анкара си разменят обвинения в геноцид, Анкара и Дамаск работят за предотвратяване на пряк сблъсък. Сирийски източник, близък до президентството, заявява пред Haaretz, че Нетаняху търси конфронтация, която Сирия не е в състояние да води. По думите му Дамаск поддържа връзка с Вашингтон и Париж и е готов да преговаря за ново споразумение в областта на сигурността, включително за промени в споразумението за разделяне на силите от 1974 г.

Турски източник заявява пред същото издание, че Анкара няма да се възползва от ескалацията за медиен и политически ефект и очаква Вашингтон да ограничи израелските удари. Следователно петъчното изявление не очертава нов политически курс, а утвърждава още веднъж вече заявена позиция, докато американското посредничество се опитва да изгради тристранния механизъм за комуникация, за който говори Барак.

Затова най-вероятно предстои продължение на сегашната динамика. Съдебната процедура, предприета от Анкара, вероятно ще се развива, без Интерпол непременно да я превърне в практически изпълнима мярка. Израелските удари от своя страна вероятно ще бъдат обвързани с евентуални турски разгръщания в Сирия или постъпили разузнавателни данни за такива.

Бомба в раница рани тежко семейството на олигарха Ермолаев в Монако.

🇲🇨💥🇺🇦 Бомба, скрита в раница и оставена във входа на жилищна сграда, рани тежко 3-членно семейство в Монако преди около час – двойка на възраст между 50 и 60 години в критично състояние и 13-годишно дете с по-леки наранявания.

Заснет от охранителни камери мъж е оставил раницата във фоайето на сграда на Rue Reverend-Pere-Louis-Frolla, на границата с френската община Босолей, малко преди да детонира в момента, в който семейството пристига на мястото. След това извършителят бяга пеша през границата и към момента се води издирване. Държавният министър на княжеството определи случилото се като „много вероятно атентат“, докато властите го посочиха по-предпазливо като „злонамерен акт“ и засега не извеждат терористичен мотив като водеща версия.

По данни на френската полиция пострадалите са украински и руски граждани – факт, който предполага двойно гражданство и още не е изяснен. Украински издания, сред които „Украинска правда“ и порталът АНТИКОР, още същата вечер съобщиха, че целта е семейството на Вадим Ермолаев – едно от най-богатите имена в украинския бизнес, но обект на санкции. Разследването обаче засега не потвърждава нито самоличността на пострадалите, нито дали самият Ермолаев е един от тях, или става дума за негови близки; разминаването между украинските и западните твърдения държи това твърдение непотвърдено, поради което всичко което следва до края на текста, стъпва върху нея условно.

Ермолаев, роден през 1968 г. в Днипро, изгражда състоянието си около корпорация Alef – конгломерат от около дузина предприятия в областите производство, строителство и селско стопанство, сред които Alef Estate, която издигна някои от най-високите сгради в Днипро, производители на строителни системи AXOR и Miroplast, както и алкохолното звено „Алеф-Винал“. Списание Focus го нарежда на 23-о място в класацията на най-богатите украинци за 2020 г. Forbes го поставя дори по-нагоре в годините на най-голям ръст. През 2019 г. се отказва от украинско гражданство и става гражданин на Кипър – ход, който по-късно ще тежи в обвиненията срещу него. Името му изплува в разследването на „Украинска правда“ за батальон „Монако“ – серия за украински богаташи, депутати и магистрати, прекарали войната на Лазурния бряг, където според местни издания заможни украинци заемат мястото, опразнено от напусналите руски олигарси; Ермолаев беше забелязан там да слиза от Bentley. Държавното бюро за разследвания на Украйна провери обстоятелствата около напускането на страната на над 80 нейни богаташи.

В края на декември 2023 г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна наложи 10-годишен режим на Ермолаев (указ №850/2023), който включва замразяване на активите и пълна забрана за стопанска дейност. Основанието, по данни на Службата за сигурност на Украйна, е сериозно: в разследване по наказателно дело №42023000000000610 след анексията на Крим през 2014 г. Ермолаев пререгистрирал алкохолния си бизнес на полуострова с подставени лица по руското законодателство и години наред плащал данъци в руския бюджет – т.е. финансирал държавата агресор. Самият Ермолаев отрича категорично: твърди, че никога не е имал активи в Русия, че е загубил предприятията си в Крим още през 2014 г. В края на същата година той отбеляза, че руска ракета е унищожила негов самолет и техника за 23 млн евро. През юни 2025 г. Върховният съд отхвърли иск на бизнесмена за отмяна на санкциите, с което съдебната битка срещу указа на Зеленски приключи в негов ущърб.

Сянка хвърля и неговото обкръжение. През декември 2025 г. в Кипър беше задържан синът му Артур Ермолаев – фигура, свързвана от украински публикации с измамни кол-центрове и съдебни производства в Естония. Това е среда, в която санкциониран бизнес продължава да работи в сянка през номинали и роднини, по описанието на разследващи издания – конфигурация, която по презумпция умножава кредиторите, бившите партньори и противниците с открита сметка.

Способът на нападението стеснява тълкуването повече, отколкото подсказва официалната предпазливост. Заряд в раница, оставен във фоайето и взривен в точния момент, когато приближава семейство, е метод на поръчково покушение, а не на безразборен терор, насочен към максимум жертви и публичен ефект. Извършителят, изчакал целта и избягал пеша през френската граница, сочи към целенасочена операция срещу определен човек. В тази светлина самата квалификация на властите – „много вероятно атентат“, но без терористичен мотив – се тълкува последователно: атаката изглежда насочена, а не идеологическа.

Кому е изгодно – въпросът, който украинските медии веднага насочиха към Москва, опира в противоречие. Ако пострадалите наистина са семейството на Ермолаев, което остава непотвърдено, руската отмъстителна следа е по-слаба, отколкото изглежда на пръв поглед: човек, когото Украйна го санкционира именно за запазен бизнес и платени данъци в окупирания Крим, е нелогична мишена за руска саморазправа – обвиненията го обрисуват по-скоро като полезен за Москва, отколкото като неин враг. Едновременно с това версията му за унищожен от руска ракета самолет и фактът, че е украинец под украински санкции, не изключват изцяло държавна следа, но не ѝ дават и самостоятелна тежест. На наличните данни руският мотив остава възможен, но недоказан и вътрешно проблематичен.

По-плътна доказателствена следа има хипотезата за бизнес или криминален конфликт. Санкциониран оборот от алкохол, който продължава в сянка през подставени лица; милиардни потоци, които при замразяване сменят разпоредители и пораждат спорове; син, задържан на Кипър и свързван с криминални схеми – това е среда, която произвежда противници едновременно с мотив и със средства за поръчково насилие. Професионално изпълненият заряд с близък достъп пасва по-скоро на този профил, отколкото на държавно ликвидиране, което обичайно избира по-чисти и по-отричаеми способи. Без следствени данни обаче и тази версия остава хипотеза, не извод.

Двете най-силни уговорки изпреварват всяко следващо тълкуване: засега нито е потвърдено, че конкретната цел е Ермолаев, нито е установен извършителят или поръчителят. Оценката ще бъде избистрена в конкретни посоки – официално потвърждение на самоличността на ранените от разследването в Монако; сведения дали извършителят е действал сам, или като част от организирана престъпна група; евентуална връзка на избягалия мъж с разпознаваемо криминално обкръжение. Дотогава сигурно е единствено, че в едно от най-охраняваните места в Европа целенасочен бомбен атентат рани цяло семейство, включително дете, а най-вероятният прочит на способа сочи поръчково посегателство, чийто адресат и мотив тепърва трябва да бъдат назовани.

Кипър, Гърция, Израел и САЩ стартираха Енергиен център за Източното Средиземноморие в Хюстън.

🌊 САЩ, Гърция, Кипър и Израел откриха Енергийния център „Източно Средиземноморие“ на официална церемония в Хюстън, Тексас. Събитието беше проведено успоредно със среща във формат 3+1 между министрите на енергетиката, с което беше приложена ключова разпоредба на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие (EastMed Act) от 2019 г.

Базиран в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“ – един от водещите американски центрове за енергиен и геополитически анализ – Центърът се очаква да израсне в постоянен механизъм за сътрудничество между четирите държави. Неговата мисия е да засили научните изследвания, иновациите и стратегическия диалог, като същевременно служи за мост между правителствата, академичните институции, изследователските организации и частния сектор по отношение на основните енергийни и геополитически събития, оформящи Източното Средиземноморие.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт похвали Гърция, Кипър и Израел, че трансформират не просто собственото енергийно бъдеще, но и перспективите пред целия регион. Той свърза създаването на Центъра с широкото убеждение на администрацията на Тръмп, че търговията, инвестициите и енергийното партньорство могат да действат като сили за стабилност и да сближават страните. Както посочи Райт, за разлика от сблъсъка в геополитиката, където обикновено има победител и победен, търговията носи взаимни ползи.

„Целта е този регион да бъде съшиван чрез търговия, а не чрез конфликти“, каза той.

Министърът на енергетиката на САЩ потвърди още веднъж ангажимента, поет от президента Доналд Тръмп за „енергийно изобилие“ с аргумента, че по-голямото производство на енергия създава икономическа възможност и може да помогне за намаляване на конфликтите и да укрепи международната стабилност. В отговор на въпрос на „Катимерини“ относно развитието на сътрудничеството между четирите страни, Райт посочи, че рамката 3+1 е част от стратегия, датираща от първия мандат на Тръмп в Белия дом. „Това беше част от визия на президента Тръмп от първата администрация. Той винаги е вярвал в това как можем да си партнираме по-активно с нашите съюзници и да им помагаме да развиват енергетиката – било то с износ от САЩ, или с разработване на техните собствени енергийни ресурси. Това, което виждаме днес, е продължение на тези усилия“, заяви той.

Запитан за проекта Great Sea Interconnector (връзката за електрическа енергия между Гърция, Кипър и Израел), Райт потвърди подкрепата на САЩ. „Искаме да виждаме изграждането на повече енергийна инфраструктура по света, особено сред нашите приятели и съюзници. Разбира се, че подкрепяме този проект и имаме интерес да го видим реализиран. Надяваме се и очакваме приятелско решение, което да не възпрепятства изграждането на енергийна инфраструктура“, каза той. Гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру определи старта на Енергийния център като „знаков момент“ за партньорството между четирите държави, като в същото време отправи и ясно политическо послание.

„Енергията никога не трябва да се превръща в оръжие“, подчерта Папаставру и настоя, че едностранните ходове и заплахи, подкопаващи стабилността в региона, нямат място в неговото споделено бъдеще. Според министъра участващите държави в инициативата 3+1, са прекарали дълги години в работа, за да гарантират, че Източното Средиземноморие се дефинира от партньорство, свързаност и възможности, а не от разделение и конфликти. Папаставру изтъкна развиващата се роля на рамката 3+1, която според него се е превърнала в катализатор за следващото поколение стратегически проекти за енергетика и свързаност в региона. Той посочи Вертикалния газов коридор, който укрепва енергийната сигурност на Европа, проекта Great Sea Interconnector, насочен към прекратяване на енергийната изолация на Кипър и Израел, и Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC).

„Днес даваме сигнал на региона и на света, че страните ни са твърдо решени да работят заедно за сигурността, стабилността и просперитета на Източното Средиземноморие и неговите народи“, каза той. Посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл подчерта ключовото значение на Енергиен център за Източното Средиземноморие, описвайки го като една на най-важните стъпки за задълбочаване на партньорството между САЩ, Гърция, Кипър и Израел от приемането на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие през 2019 г. насам. Гилфойл нарече проекта „исторически крайъгълен камък“ за формата 3+1, тъй като по думите му демонстрира трайния ангажимент на САЩ към региона и решимостта на четирите страни да претворят споделената си стратегическа визия в конкретни действия и устойчиви институции.

Тя постави акцент върху ролята на енергийното партньорство като фундамент на стабилността и отбеляза, че „енергийното сътрудничество е гръбнакът на глобалната стабилност“, тъй като сигурните енергийни доставки укрепват не само икономиките, но и стратегическите връзки, стоящи в основата на дългосрочния просперитет и сигурност. Според Гилфойл Центърът ще използва експертизата на университети, бизнеса и изследователски институции, за да ускори разработването и внедряването на иновативни енергийни технологии, като в същото време създава нови възможности за инвестиции в енергийна инфраструктура и обмен на знания.

„С Енергийния център за Източното Средиземноморие ще отключим огромния потенциал на региона и засилим способността си да посрещнем трудностите на днешния и утрешния ден“, заяви тя. По време на министерската среща, предхождаща откриването, четирите държави се споразумяха да изготвят пътна карта за сътрудничество във формата 3+1 и решиха да се срещнат отново на министерско ниво в Израел преди края на годината. Пътната карта ще очертае конкретни цели и дейности в областта на енергетиката, иновациите, инфраструктурата и регионалното сътрудничество.

Това решение се разглежда широко като важна стъпка към трансформирането на рамката 3+1 от форум за политически диалог в по-институционализиран механизъм за сътрудничество – с постоянни структури, ясно дефинирани приоритети и конкретни инструменти за изпълнение. В съвместното си изявление министрите и представителите на четирите страни наблегнаха на разработването на пазарни ресурси от намиращ се в шелфа природен газ, енергийните иновации и изследвания, както и на проектите за регионална инфраструктура и свързаност.

Особено внимание беше отделено на Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC) и другите инициативи за регионална свързаност, които бяха определени като критични за засилване на икономическата устойчивост и гарантиране на веригите за доставки. Участниците постигнаха консенсус, че диверсификацията на енергийните източници и маршрути е от ключово значение за икономическия растеж, но и за енергийната сигурност в по-широкия регион.

Комюникето отразява и постепенното разширяване на дневния ред на 3+1 извън традиционните енергийни въпроси. Четирите страни подчертаха, че сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура и политика може да повиши както кибернетичната, така и физическата сигурност на критичната инфраструктура, да задълбочи стратегическите връзки между участващите страни и да укрепи регионалната дипломация чрез дългосрочни партньорства. Срещата в Хюстън се проведе само броени дни след министерската среща на Газовия форум за Източното Средиземноморие (EMGF) във Вашингтон, където страните от региона потвърдиха ангажимента си към диалога, сътрудничеството и зачитането на международното право като основа за развитието на енергийните ресурси в региона.

По-широкото послание, идващо от Вашингтон, е, че на Източното Средиземноморие вече не се гледа само като на регион с енергийни ресурси, а все повече като на платформа за изграждане на институции, засилване на свързаността и развиване на стратегически партньорства с подкрепата на САЩ. Междувременно е насрочено разглеждане на Закона за портала към Източното Средиземноморие (Eastern Mediterranean Gateway Act) в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ за 17 юни, което приближава законът с една стъпка напред към одобрение от пълния състав на Сената.

За гръцката страна тези събития са част от по-широки усилия за насърчаване на различен модел на регионално сътрудничество. Както гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру многократно подчерта, енергийната сигурност е пряко свързана с националната сигурност, а Източното Средиземноморие има потенциал да се утвърди като регион, дефиниран от споделени интереси и сътрудничество.

Кралските ВВС разгръщат APKWS на изтребители Typhoon срещу иранските дронове.

🇬🇧⚔️🇮🇷 Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви оперативно разгръщане на новата анти-дрон система Advanced Precision Kill Weapon System (APKWS) върху изтребители Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС в Близкия изток.

Системата е въведена в експлоатация от 9-а ескадрила на Кралските ВВС, базирана на авиобаза „Акротири“ в Кипър, която провежда операции за защита на въздушното пространство от заплахата на иранските дронове и ракети. Според изявление на министерството оперативното разгръщане е постигнато по-малко от два месеца след първите изпитания – рекордно кратък срок, осигурен чрез ускорена процедура за поръчка заедно с индустриални партньори BAE Systems и QinetiQ.

APKWS е лазерен пакет, който превръща наличните 70-мм неуправляеми ракети „Хидра“ в прецизни оръжия – без подмяна на самата ракета, само с добавяне на лазерен търсач. Цената на един пуск е около 20 000 щатски долара – значително по-ниско от стандартните управляеми ракети въздух-въздух като AIM-120 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder, чиято цена варира от 400 000 до над 1 000 000 долара за брой. През март 2026 г. в изпитанията беше проведен успешен удар по наземна цел, а през април пилотите на 41-ва изпитателно-оценъчна ескадрила проведоха успешни стрелби въздух-въздух, които потвърдиха способността на системата да поразява дронове. Един Typhoon може да носи няколко пускови блока с APKWS, осигурявайки множество поражения на дронове в един полет – асиметрия, която принципно променя икономиката на отбраната срещу масови безпилотни атаки.

Разгръщането на APKWS се вписва във регионална анти-дрон мрежа, вече установена от Обединеното кралство в страните от Залива. През март министърът на отбраната Джон Хийли обяви разполагането на зенитно-ракетен комплекс Sky Sabre – с радар Giraffe за 360-градусово покритие на разстояние до 120 км и пускови установки Land Ceptor, способни да насочат едновременно 24 ракети CAMM със скорост до 3700 км/ч, в Саудитска Арабия.

Лекият многофункционален ракетен комплекс (LMM) на Thales UK (производство в Белфаст) беше разположен в Бахрейн. Ракетната система Rapid Sentry и системата за откриване на дронове ORCUS бяха активирани в Кувейт. На 10 април на Лондонската отбранителна конференция Хийли обяви и многомилионен договор с британската компания Cambridge Aerospace за доставка на безпилотен прехващач Skyhammer – със скорост 700 км/ч и обсег до 30 км – за британските въоръжени сили и партньори от Залива, с първи доставки през май.

Към момента британските изтребители в региона са натрупали над 2500 летателни часа от началото на войната с Иран – еквивалент на над три месеца непрекъснат полет. Въздушната кампания срещу Ислямската република, започнала като съвместни удари на САЩ и Израел, в които по-късно се включиха арабски партньори (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт), изтощи ескалационната стълбичка на Иран, но не и способността му да изпраща дронове „Шахед“ и балистични ракети по обектите в Персийския залив. Само ОАЕ са прехванали над 2256 безпилотни апарата, 537 балистични и 26 крилати ракети, изстреляни от територията на Иран, според данни към 9 април. Обединеното кралство не взе участие в самите удари срещу Иран – британските изтребители се ограничиха до отбранителна роля, прехващайки ирански ракети и дронове над Катар, Йордания, Ирак и Кипър.

Икономическата логика на APKWS е ключова за защитата от безпилотната заплаха. „Шахед-136“ продължава да бъде водещ елемент в иранския безпилотен арсенал и се произвежда за около 30 000 до 50 000 щатски долара. Стандартна ракета AIM-120D AMRAAM, използван от Typhoon за прехващане, струва 1 млн долара. Уравнението беше категорично неизгодно за защитника: всяко прехващане струва 20–30 пъти повече от самия дрон. APKWS обръща изцяло уравнението (20 000 срещу 30 000–50 000 долара), което прави масираните обстрели с дронове икономически нерентабилни за нападателя. Същата логика стои зад инвестициите на САЩ в лазерни системи и интеграцията на слой за борба с дронове в мрежа за ПВО/ПРО на Израел.

Настоящото разгръщане отразява и по-широка преориентация на отбранителните приоритети на Обединеното кралство, утвърдени през януари, когато Министерство на отбраната ангажира 650 милиона паунда бюджет за модернизация на флота от изтребители Typhoon, която осигури над 1500 работни места в страната и гарантира оперативна способност на самолета поне до 2040. Кабинетът на Кийр Стармър обяви и най-голямото устойчиво нарастване на военните разходи от края на Студената война, които трябва да достигнат 2,6% от БВП към 2027 г. Тази политическа линия е тясно свързана с двойната роля на Кралските ВВС: защита на източния фланг на НАТО от руската заплаха (дронове многократно нахлуха в Полша, Прибалтика, Румъния) и подкрепа на партньорите от Персийския залив срещу иранската заплаха.

Скоростта на интеграция на APKWS – под два месеца от изпитанията до оперативно разгръщане – е показателна за новата процедура по поръчка, ориентирана към „устойчива бойна готовност“. BAE Systems (производител на Typhoon) и QinetiQ (частично държавна компания за инженерни изпитания) изпълниха техническата интеграция в рамките на държавна програма за бързо разгръщане. Договорът с британския стартъп Cambridge Aerospace е показателен за втора тенденция: ангажиране на дребни и средни компании за специализирани компоненти на нискобюджетните способности, в отговор на доказаната неефективност на големите оръжейни системи срещу масовите безпилотни заплахи. Подобна логика се прилага и от САЩ (програма „Replicator“ на Пентагона) и от Германия (т.нар. agile procurement).

Разгръщането на APKWS върху Typhoon в Близкия изток не е случаен технически избор, а елемент от стратегия за установяване на бюджетен слой за защита от безпилотни заплахи в две паралелни направления – Персийския залив срещу Иран и източният фланг на НАТО срещу Русия. Постигнатата под два месеца оперативна готовност на системата е първият тест на новата процедура на Министерството на отбраната за съкращаване на цикъла от изпитание до бойно използване – модел, който вероятно ще се възпроизведе в редица други оръжейни системи в близките 12–18 месеца.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

Хизбула е уцелила погрешка британски разрушител, мислейки го за израелски.

🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.

Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.

Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.

Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.

Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.

Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.

Над 15 европейски бойни кораба се втурват към Средиземно море след иранските удари срещу Кипър

🇪🇺 Над 15 военни кораба от няколко европейски държави се разполагат в Средиземно море в отговор на иранските атаки срещу Кипър, докато напрежението в региона продължава да расте, съобщи Defense Mirror на 11 март.

Нидерландия потвърди, че нейната фрегата за противовъздушна отбрана и контрол HNLMS Evertsen ще бъде разгърната в Източното Средиземноморие до началото на април, за да подпомогне oтбраната на Кипър и територията на съюзниците.

Mинистърът на външните работи Том Берендсен и министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус обявиха разполагането пред нидерландския парламент, описвайки го като част от по-широк европейски отговор на ескалиращата ситуация със сигурността.

Фрегатата е оборудвана със сензори, способни да откриват въздушни заплахи и да подпомагат защитата на съюзническите сили на големи разстояния. Преди това тя е оперирала заедно с френския самолетоносач Charles de Gaulle като част от ударна група, натоварена със защитата срещу заплахи от дронове и ракети.

Франция също разшири присъствието си в региона, след като обяви разполагането на осем фрегати и два амфибийни десантни кораба в Средиземно и Червено море. Те се включват към ударната група на Charles de Gaulle, която вече е разгърната в региона след скорошна атака с дронове срещу съвместна оперативна база в Кипър.

По време на визита на борда на самолетоносача президентът Еманюел Макрон подчерта, че сигурността на Кипър е въпрос, който засяга всички в Европа. Говорейки заедно с президента на островната държава Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, той заяви, че когато Кипър е подложен на атака, това засяга Европа като цяло.

Обединеното кралство също подсили своето военноморско присъствие, изпращайки разрушителя от тип 45 HMS Dragon от Портсмут към региона. Той е оборудван със система за противовъздушна отбрана Sea Viper, която ще се използва за защита на британските интереси и съюзническите активи в региона.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че подготовката за разполагането е приключила в рамките на шест дни. В допълнение, три хеликоптера Wildcat от 815-та военноморска ескадрила, въоръжени с леки ракети въздух-повърхност Martlet, бяха разположени в Кипър за борба със заплахи от дронове.

Хеликоптер за въздушно наблюдение Merlin от 820-та военноморска ескадрила също е на разположение, за да осигури ранно предупреждение за приближаващи ракети или дронове.

Гърция допринесе с изтребители F-16 и две фрегати, сред които наскоро въведената в експлоатация фрегата Kimon (F601).

Италия обяви разполагането на своята управляема ракетна фрегата ITS Federico Martinengo.

Съединените щати вече поддържат значително военноморско присъствие в региона. Самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford в момента действат в региона, докато USS George H.W. Bush се подготвя да навлезе в Източното Средиземноморие.

В подкрепа на разгръщанията са над 30 американски бойни кораба, сред които разрушители с управляеми ракети като USS Mahan, USS Bainbridge и USS Winston S. Churchill.

Испания изпраща най-модерния си боен кораб в Кипър.

🇪🇸 Испания обяви, че ще разгърне фрегатата Cristóbal Colón, най-модерният боен кораб в испанския флот, в Източното Средиземноморие. Ходът е в подкрепа на Кипър след иранските атаки срещу военна база на острова.

Решението идва на фона на ескалиращо напрежение в региона след сблъсъците между Иран, САЩ и Израел, които предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства за потенциално разпространение на конфликта към Средиземно море.

Cristóbal Colón (F-105) е най-съвременният кораб в испанския флот, оборудван с бойната система Aegis. Това е интегрирана платформа за въздушна отбрана, проектирана да засича и прехваща ракети, дронове и вражески самолети. Разгръщането има за цел да подсили сигурността в Източното Средиземноморие – стратегически важен регион, където няколко европейски държави поддържат военни сили поради близостта до множество конфликти.

Кипър се превърна в критична точка в настоящата регионална криза. Островът е домакин на ключови военни и логистични съоръжения, използвани от западните съюзници, и се намира в непосредствена близост до важни морски и въздушни пътища.

Скорошният удар на Иран срещу военна инсталация на острова засили опасенията за сигурността в региона и предизвика реакции от редица съюзници. Решението на Испания да изпрати боен кораб показва подкрепата ѝ за Кипър и за стабилността в Източното Средиземноморие.

Мисията е част от по-широките европейски усилия за поддържане на сигурността в Средиземно море, докато напрежението в Близкия изток продължава да расте. Присъствието на испанския флот ще подобри морското наблюдение и способностите за отговор на евентуални заплахи в една от най-чувствителните геополитически зони.

Европейските правителства следят отблизо развитието в Близкия изток, опасявайки се, че ескалация може да засегне както сигурността в региона, така и основните енергийни и търговски пътища, които преминават през Средиземно море.

Разгръщането на фрегатата се случва ден след като испанският премиер Педро Санчес направи обръщение към нацията, в която очертава позицията на властите за разрастващата се криза. В речта Санчес предупреди, че ескалацията може да има значителни хуманитарни, икономически и енергийни последици, и потвърди, че Испания подкрепя отговор, основан на международното право и дипломатическите усилия за деескалация.

По-рано регионалното напрежение се изостри, след като ирански ракети и дронове поразиха района близо до международното летище в Нахичеван, разположено до границата с Иран. Инцидентът засили опасенията за сигурността в съседните държави и накара Азербайджан да приведе армията в състояние на повишена бойна готовност по границата с Иран.

Макрон очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в Близкия изток.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон направи извънредно обръщение към нацията, в което очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в отговор на ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Френската държава възприема ударите на САЩ и Израел срещу Иран като начало на нова и опасна фаза в региона, която застрашава глобалния мир. Макрон посочи Техеран като основен виновник за ситуацията, изтъквайки ядрената програма на страната и нейната подкрепа за прокси групировки като Хизбула, Хамас и хутите. Въпреки това Париж изрази несъгласие с начина на провеждане на операциите, определяйки ги като действия извън международното право.

В оперативен план Елисейският дворец стартира мащабната операция „Еол“ за репатриране на близо 400 000 френски граждани, намиращи се в региона. Първите евакуационни полети вече са насочени към Париж, като приоритет се дава на най-уязвимите групи. Паралелно с това френските сили засилват военното присъствие в Източното Средиземноморие, за да гарантират териториалната цялост на съюзници като Кипър и Гърция. Към зоната на напрежение е изпратен самолетоносачът „Шарл де Гол“, придружен от фрегати и активи за ПВО.

Френски части вече са участвали в прехващане на дронове през първите часове на конфликта, позовавайки се на правото на законна самоотбрана.

В същото време Макрон отправя предупреждение към Израел да не предприема сухопътна операция в Ливан. Според френския президент този ход би представлявал сериозна стратегическа грешка и тежка ескалация на напрежението.

Франция, която поддържа исторически връзки с Ливан и има споразумения за отбрана с държави от Залива като Катар и ОАЕ, се позиционира като отбранителна сила, която има за цел да възстанови стабилността.

Особено внимание беше обърнато на икономическата сигурност, тъй като де факто затварянето на Ормузкия проток застрашава 20% от световния енергиен поток. В тази връзка Макрон инициира създаването на нова международна коалиция за защита на критичните морски пътища на Червено море и Суецкия канал.

На вътрешния фронт френските власти са задействали максимални мерки за сигурност по план „Сентинел“, за да бъде предотвратено пренасянето на напрежението върху територията на страната.

Франци изпраща системи за отбрана от ракети и дронове в Кипър.

🇫🇷🤝🇨🇾 Франция ще изпрати противоракетни системи и системи за борба с дронове в Кипър на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран. Това съобщиха за POLITICO във вторник двама висши служители на правителството на островната държава.

Френският президент Еманюел Макрон, който изпраща и фрегата в Кипър, е предал своето намерение на кипърския президент Никос Христодулидис по-рано във вторник. От френското министерство на въоръжените сили отказаха коментар.

Христодулидис е поискал и от Германия да разположи фрегата по време на телефонен разговор в понеделник с германския канцлер Фридрих Мерц. Канцлерът е отговорил положително, като според длъжностните лица се очаква официално решение от Берлин в най-кратки срокове. Христодулидис е обсъждал подобни варианти и с италианския премиер Джорджа Мелони.

Гърция вече разпореди изпращането на военни сили в Кипър след навлизането на дронове на територията на острова в понеделник. Последните събития за първи път въвлякоха страна членка на ЕС в кампанията на САЩ и Израел срещу Иран, която предизвика масирани регионални ответни удари от страна на Техеран.

Четири гръцки изтребителя F-16 вече са разположени в Пафос – крайбрежен град в югозападен Кипър, докато две фрегати, едната от които оборудвана със система за заглушаване на дронове „Кентавър“, са дислоцирани край острова.

Камикадзе дрон от типа „Шахед“ удари базата на Кралските военновъздушни сили в Акротири рано сутринта в понеделник, докато други дронове, насочени срещу базата, бяха прехванати по-късно през деня. Акротири и близките села остават евакуирани.

Френски изтребители „Рафал“ са прелетели над ОАЕ този уикенд като част от „операции по сигурността на въздушното пространство“, заяви във вторник френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро, след като военноморска база в Абу Даби беше поразена от иранска атака с дронове през почивните дни.

Британският премиер пуска САЩ да използват базите в Кипър.

🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър промени коренно своята позиция за даването на разрешение на американските военни да използват базите на Кралските ВВС в Кипър, за да елиминират нарастващата заплаха от Иран.

В извънредно изявление преди броени минути министър-председателят настоя, че дава разрешение за „ограничена и специфична отбранителна цел“ – защита на съюзниците на Обединеното кралство и САЩ в Близкия изток, докато Иран продължава своите агресивни действия.

Това решение беше взето, след като министърът на отбраната Джон Хийли разкри, че две ирански ракети са били насочени към Кипър, където Обединеното кралство разполага със свои бази. Обратът идва и след остри критики от страна на консерваторите и партия „Реформа“, породени от първоначалния отказ на Лондон да позволи на САЩ да използват базите и решението му да остане настрана от преки действия в конфликта.

Въпреки това, ходът вероятно ще засили опасенията, че Обединеното кралство постепенно е въвлечено в сблъсък, който може да се пренесе и по британските улици. Вчера сър Киър разкри, че само през последната година Иран е планирал 20 атентата на територията на страната.

Във обръщение към нацията сър Киър заяви: „САЩ поискаха разрешение да използват британските бази за тази специфична и ограничена отбранителна цел.“

„Взехме решение да приемем това искане, за да попречим на Иран да изстрелва ракети в целия регион, убивайки невинни цивилни, излагайки на риск живота на британски граждани и удряйки държави, които не са били замесени.“

Решението е продиктувано от опасенията относно ракети, прелитащи към Кипър, както и от атаките срещу регионални съюзници в Бахрейн, Дубай и Катар.

„През последните два дни Иран предприе масирани атаки в целия регион срещу държави, които не са го нападнали. Ударени са летища и хотели, в които отсядат британски граждани. Ситуацията е явно опасна – в региона имаме поне 200 000 британски граждани: местни жители, семейства на почивка и транзитно преминаващи“, обясни премиерът.

„Нашите въоръжени сили, разположени в региона, също са изложени на риск от действията на Иран. Вчера Иран удари военна база в Бахрейн, като за малко не засегна британски персонал.“

Безразборното иранско възмездие продължава въпреки смъртта на голяма част от хардлайнерите, застанали начело на страната, включително аятолах Али Хаменей.

„Смъртта на Върховния лидер няма да спре Иран от предприемането на тези удари. Техният подход става все по-безразсъден и по-опасен за цивилните. Решението ни Обединеното кралство да не участва в ударите срещу Иран беше преднамерено, най-вече защото вярваме, че най-добрият път напред за региона и света е постигането на споразумение чрез преговори – такова, в което Иран се съгласява да се откаже от всички стремежи за разработване на ядрено оръжие“, продължи премиерът.

„Но въпреки това Иран удря британските интереси и излага британския народ на огромен риск, заедно с нашите съюзници в региона. Това е ситуацията, пред която сме изправени днес. Нашите партньори в Залива ни помолиха да направим повече, за да ги защитим, а мой дълг е да пазя живота на британците.“

„Разполагаме с британски самолети във въздуха като част от координирани отбранителни операции, които вече успешно прехванаха ирански удари. Но единственият начин да се спре заплахата е ракетите да бъдат унищожени при източника им – в техните складови депа или пусковите установки, използвани за изстрелването им.“

Сър Киър се присъедини и към френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц в съвместно изявление, призоваващо Иран да прекрати атаките си.

Лидерите заявиха, че са „потресени от безразборните ракетни атаки, предприети от Иран срещу страни в региона“. Те добавиха: „Безразсъдните атаки на Иран са насочени срещу нашите близки съюзници и застрашават нашия военен персонал и цивилното ни население в целия регион.“

Джон Хийли: Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър.

🇬🇧🇨🇾 Британският министър на отбраната Джон Хийли разкри, че Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър, където са разположени стратегически военни бази на Обединеното кралство.

„Доста сме сигурни, че те не са били насочени към нашите бази“, заяви Джон Хийли. Той обаче добави, че това „показва колко безразборно“ е иранското възмездие.

Хийли отбеляза също, че 300 британски военнослужещи са били в непосредствена близост до поразените цели в Бахрейн. „Някои от тях са се намирали на няколкостотин ярда от ракетните удари“, разкри той.

Министърът на отбраната направи тези изявления по време на сутрешния медиен тур, ден след като сър Киър Стармър съобщи, че Обединеното кралство е наредило вдигането на „самолети в небето“ над Близкия изток за провеждане на дефанзивни операции.

Хийли повтори призивите на премиера за прекратяване на ракетните удари, като настоя Иран да „се оттегли от своите все по-неконтролируеми и безразборни атаки в региона“ и да „се откаже от оръжейните си програми“.

Това се случва в момент, когато САЩ и Израел започнаха вълни от ракетни удари срещу Иран – превантивни действия, насочени към унищожаване на военната инфраструктура и ликвидиране на държавното ръководство, включително върховния лидер аятолах Хаменей.

„Малко хора ще оплакват смъртта на аятолаха“, каза той в разговор с Тревър Филипс по Sky News, добавяйки че в момента е по-силно загрижен за последиците от атаките срещу Иран в региона.

Хийли припомни за 20-те терористични заговора на британска земя, организирани от Иран, смъртта на десетки хиляди негови собствени граждани и доставката на 50 000 дрона за Русия за нападения срещу Украйна.

„Не се заблуждавайте – това е режим, който тормози други държави и на който никога не трябва да се позволява да притежава ядрено оръжие“, категоричен е той.

Хийли отказа да коментира дали американско-израелските удари срещу Иран са законни.

„Никой, който е видял начина, по който Иран ни заплашваше, спонсорираше терора по света, беше източник на нестабилност в региона и разработваше програма за ядрено оръжие, не може да има съмнение за характера на този режим и заплахата, която представлява“, заяви министърът.

Запитан отново дали действията на САЩ са законни, той отговори: „Това трябва да бъде изяснено и обяснено от САЩ. Не е моя работа, като министър на отбраната на Обединеното кралство – аз съм тук, за да говоря от името на Великобритания. Мога да потвърдя нашето много активно участие в координираната отбрана в целия регион.“

Хийли беше категоричен, че „всичко, което Обединеното кралство прави, е в рамките на международното право“, но отказа да сподели дали Обединеното кралство може да бъде въвлечено в съвместни преки операции със САЩ и Израел срещу Иран.

„Когато нашите самолети летят от Катар, те защитават страната от всякакви ракети или дронове, насочени към нея. Когато летят от Кипър, правят същото за Кипър. Но разбира се, когато нашите самолети са във въздуха и засекат обекти, ракети или дронове, насочени към други страни, те ще ги свалят. Така че, когато казвам, че играем роля в укрепването на регионалната стабилност като част от координирани регионални отбранителни операции, имам предвид точно това“, завърши той.

Командващият ВВС на Израел проведе среща с висши служители от Гърция и Кипър.

🇮🇱🇨🇾🇬🇷 Командващият израелските военновъздушни сили генерал-майор Томер Бар пътува до Кипър за среща с висши военни представители на Гърция и Кипър, насочена към укрепване на сътрудничеството между трите държави, съобщи израелската обществена медия Kan News.

Срещата се провежда на фона на засилените опити на Турция да утвърди влиянието си в региона, особено в Сирия и Източното Средиземноморие.

В рамките на дискусиите висши служители от Израел, Гърция и Кипър са обсъдили подсилване на връзките в сферата на отбраната и сигурността, координиране на въздушните операции и укрепване на регионалната коалиция на Израел с чуждестранни ВВС. Този тип сътрудничество вече е доказал своята ефективност преди юни с операцията срещу Иран, известна с кодовото име „Калави“.

Срещата подчерта задълбочаването на военните връзки между Гърция и Израел. Преди около месец Ройтерс съобщи, че правителството в Атина води преговори за придобиването на зенитни системи и артилерия от Израел. Според сведенията системите ще бъдат използвани за планиран отбранителен ПВО купол на страната.

Гърция вече обяви своето намерение да инвестира близо 28 милиарда евро до 2036 г. за обновяване на своите въоръжени сили. Около 3 милиарда евро ще бъдат насочени в създаване на многослойна система за противовъздушна отбрана и отбрана срещу дронове, наречена "Щитът на Ахил". Атина също така планира да закупи нови изтребители, фрегати и подводници от САЩ и Европа.

Междувременно висш дипломат от неназована арабска страна заяви пред израелската медия News Here миналия месец, че израелското несъгласие с интегрирането на турски сили в международните мироопазващи сили в Газа не е отказало Анкара.

Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган разчита на факта, че повечето страни все още са колебливи да изпратят войски в анклава, въпреки американските призиви, и в крайна сметка президентът Тръмп ще има нужда от турски сили, което ще смекчи израелската съпротива.

Същият дипломат твърди, че Турция вече обучава около 2000 войници за потенциално изпращане на територията на Газа – информация, която по-рано този месец беше оповестена и от уебсайта Middle East Eye, който е близък до Катар и Турция. Освен израелското несъгласие се наблюдават и резерви от страна на някои арабски държави по отношение на турското военно присъствие в Газа.

Български съд отказа екстрадиция на руснак, свързан с експлозията в Бейрут през 2020 г.

🇧🇬⚖️🇱🇧 Български съд отхвърли искане за екстрадиция на руски корабособственик, свързан с взрива на пристанището в Бейрут през 2020 година, позовавайки се на недостатъчни гаранции за сигурност от страна на ливанските власти.

Игор Гречушкин, руски бизнесмен със седалище в Кипър, чийто кораб е превозил взривоопасния материал, детонирал на пристанището в Бейрут през август 2020 година, убивайки над 220 души, беше задържан в България през септември за евентуална екстрадиция в Ливан, където го издирват заради ролята му в бедствието.

„Според съда, Ливан не е предоставил достатъчно доказателства, че смъртното наказание няма да му бъде наложено или, ако бъде наложено, няма да бъде изпълнено“, заяви пред репортери Екатерина Димитрова, адвокатът на Гречушкин, след заседанието, което беше закрито за медиите.

Взривът, който е най-голямата неядрена експлозия в историята, опустоши голяма част от Бейрут и остави десетки хиляди без дом. Гречушкин беше включен в списъка на издирваните от Интерпол по искане на Ливан през 2020 г.

Надзорният прокурор Ангел Кънев заяви, че ще обжалва решението, твърдейки, че министърът на правосъдието на Ливан, Върховният съд и главният прокурор са предоставили всички необходими гаранции.

„Предвид това, че са дадени от такава инстанция... смятам, че основанията за екстрадиция са налице“, каза Кънев пред репортери.

Разследването на Ливан за причините за експлозията и възможната небрежност на висши ливански служители се проточва от години, а семействата на жертвите обвиняват за това политическа намеса.

Първият разследващ съдия беше отстранен, след като повдигна обвинения срещу висши служители. Неговият наследник Тарек Битар също повдигна обвинения срещу висши политици, които отказаха да бъдат разпитвани, отрекоха неправомерни действия и блокираха разследването му.

По-рано тази година Битар поднови своето разследване и през последните месеци разпита няколко служители, но все още не е издал дългоочаквания предварителен обвинителен акт.

Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Кипър задълбочава отбранителното сътрудничество с Израел и модернизира ПВО.

🇨🇾🤝🇮🇱 Кипър укрепва партньорството с Израел в сферата на отбраната с доставката на нова партида израелски зенитно-ракетни комплекси Barak MX, заснета докато напуска пристанище Лимасол. Сделката се разглежда като ключово развитие за военния баланс и стратегиите за сигурност в региона.

Местни жители публикуваха видеозаписи, показващи конвой със замаскирани камиони и военна техника да напуска Лимасол. Успоредно с това транспортен самолет C-130J Super Hercules беше забелязан да излита от Израел и да каца през нощта на летище Ларнака. Тези действия са част от усилията на Никозия за укрепване на въздушната ѝ защита.

Още през януари кипърската администрация получи втора партида Barak MX от Израел. Според телевизия ALPHA, системите ще бъдат предоставени на Националната гвардия на Кипър (GEEF). Очаква се те постепенно да заменят наличните руски комплекси Тор-М1 и Бук М1-2.

Предишните твърдения за доставката на Железен купол бяха опровергани от местни източници, които уточниха, че реално става дума за Barak MX. Според публикация на списание Forbes Кипър вече е придобил най-малко две батареи Barak MX и значителен брой ракети, като стойността на сделката не е оповестена.

Системата Barak MX, разкрита през 2018 г. от израелската компания Israel Aerospace Industries, е модулно развитие на семейството Barak. Тя може да се използва както на суша, така и на морски платформи, и осигурява интегрирана защита срещу голям брой едновременни въздушни заплахи на различни дистанции.

Тя е ефективна срещу широк спектър от цели – бойни самолети, вертолети, безпилотни системи, крилати и балистични ракети. Тя разчита на радарно покритие и множество пускови установки, управлявани от интелигентен и изпитан в експлоатация команден център, което повишава нейната ефективност.

Комплексът може да използва три типа ракети:

• Barak MR – далекобойност 35 км, височина 20 км
• Barak LR – далекобойност 70 км, височина 20 км
• Barak ER – далекобойност 150 км, височина 30–35 км

Ракетите могат да се интегрират с радарните системи ELM-2138 MMR и ELM-2084 MMR.

Barak MX е проектирана за съвместимост с различни варианти на ракетите, способни на маневри с претоварване до 50g и пригодени за транспортиране в контейнери с камиони и ремаркета, което позволява скрито разполагане на стратегически позиции. Всяка установка носи по осем готови за изстрелване ракети.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

Обединеното кралство натрупва военна сила в авиобаза в Йордания.

🔍 Източник: FlightRadar24

🇬🇧✈️ В последните няколко дни се извършва внушително по мащабите си военно натрупване от Обединеното кралство в Близкия изток. В рамките на две седмици бяха извършени над 100 полета на военно-транспортни самолети от авиобаза Акротири в Кипър до авиобаза Крал Фейсал Бин Абдул Азис в Йордания.

Тази голяма военновъздушна база, която често остава извън фокуса на повечето наблюдатели, има капацитет да приеме голям брой изтребители, но няма официална информация за това как точно се използва. Предстои нещо голямо и само времето ще покаже какво...