Кипър, Гърция, Израел и САЩ стартираха Енергиен център за Източното Средиземноморие в Хюстън.

🌊 САЩ, Гърция, Кипър и Израел откриха Енергийния център „Източно Средиземноморие“ на официална церемония в Хюстън, Тексас. Събитието беше проведено успоредно със среща във формат 3+1 между министрите на енергетиката, с което беше приложена ключова разпоредба на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие (EastMed Act) от 2019 г.

Базиран в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“ – един от водещите американски центрове за енергиен и геополитически анализ – Центърът се очаква да израсне в постоянен механизъм за сътрудничество между четирите държави. Неговата мисия е да засили научните изследвания, иновациите и стратегическия диалог, като същевременно служи за мост между правителствата, академичните институции, изследователските организации и частния сектор по отношение на основните енергийни и геополитически събития, оформящи Източното Средиземноморие.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт похвали Гърция, Кипър и Израел, че трансформират не просто собственото енергийно бъдеще, но и перспективите пред целия регион. Той свърза създаването на Центъра с широкото убеждение на администрацията на Тръмп, че търговията, инвестициите и енергийното партньорство могат да действат като сили за стабилност и да сближават страните. Както посочи Райт, за разлика от сблъсъка в геополитиката, където обикновено има победител и победен, търговията носи взаимни ползи.

„Целта е този регион да бъде съшиван чрез търговия, а не чрез конфликти“, каза той.

Министърът на енергетиката на САЩ потвърди още веднъж ангажимента, поет от президента Доналд Тръмп за „енергийно изобилие“ с аргумента, че по-голямото производство на енергия създава икономическа възможност и може да помогне за намаляване на конфликтите и да укрепи международната стабилност. В отговор на въпрос на „Катимерини“ относно развитието на сътрудничеството между четирите страни, Райт посочи, че рамката 3+1 е част от стратегия, датираща от първия мандат на Тръмп в Белия дом. „Това беше част от визия на президента Тръмп от първата администрация. Той винаги е вярвал в това как можем да си партнираме по-активно с нашите съюзници и да им помагаме да развиват енергетиката – било то с износ от САЩ, или с разработване на техните собствени енергийни ресурси. Това, което виждаме днес, е продължение на тези усилия“, заяви той.

Запитан за проекта Great Sea Interconnector (връзката за електрическа енергия между Гърция, Кипър и Израел), Райт потвърди подкрепата на САЩ. „Искаме да виждаме изграждането на повече енергийна инфраструктура по света, особено сред нашите приятели и съюзници. Разбира се, че подкрепяме този проект и имаме интерес да го видим реализиран. Надяваме се и очакваме приятелско решение, което да не възпрепятства изграждането на енергийна инфраструктура“, каза той. Гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру определи старта на Енергийния център като „знаков момент“ за партньорството между четирите държави, като в същото време отправи и ясно политическо послание.

„Енергията никога не трябва да се превръща в оръжие“, подчерта Папаставру и настоя, че едностранните ходове и заплахи, подкопаващи стабилността в региона, нямат място в неговото споделено бъдеще. Според министъра участващите държави в инициативата 3+1, са прекарали дълги години в работа, за да гарантират, че Източното Средиземноморие се дефинира от партньорство, свързаност и възможности, а не от разделение и конфликти. Папаставру изтъкна развиващата се роля на рамката 3+1, която според него се е превърнала в катализатор за следващото поколение стратегически проекти за енергетика и свързаност в региона. Той посочи Вертикалния газов коридор, който укрепва енергийната сигурност на Европа, проекта Great Sea Interconnector, насочен към прекратяване на енергийната изолация на Кипър и Израел, и Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC).

„Днес даваме сигнал на региона и на света, че страните ни са твърдо решени да работят заедно за сигурността, стабилността и просперитета на Източното Средиземноморие и неговите народи“, каза той. Посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл подчерта ключовото значение на Енергиен център за Източното Средиземноморие, описвайки го като една на най-важните стъпки за задълбочаване на партньорството между САЩ, Гърция, Кипър и Израел от приемането на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие през 2019 г. насам. Гилфойл нарече проекта „исторически крайъгълен камък“ за формата 3+1, тъй като по думите му демонстрира трайния ангажимент на САЩ към региона и решимостта на четирите страни да претворят споделената си стратегическа визия в конкретни действия и устойчиви институции.

Тя постави акцент върху ролята на енергийното партньорство като фундамент на стабилността и отбеляза, че „енергийното сътрудничество е гръбнакът на глобалната стабилност“, тъй като сигурните енергийни доставки укрепват не само икономиките, но и стратегическите връзки, стоящи в основата на дългосрочния просперитет и сигурност. Според Гилфойл Центърът ще използва експертизата на университети, бизнеса и изследователски институции, за да ускори разработването и внедряването на иновативни енергийни технологии, като в същото време създава нови възможности за инвестиции в енергийна инфраструктура и обмен на знания.

„С Енергийния център за Източното Средиземноморие ще отключим огромния потенциал на региона и засилим способността си да посрещнем трудностите на днешния и утрешния ден“, заяви тя. По време на министерската среща, предхождаща откриването, четирите държави се споразумяха да изготвят пътна карта за сътрудничество във формата 3+1 и решиха да се срещнат отново на министерско ниво в Израел преди края на годината. Пътната карта ще очертае конкретни цели и дейности в областта на енергетиката, иновациите, инфраструктурата и регионалното сътрудничество.

Това решение се разглежда широко като важна стъпка към трансформирането на рамката 3+1 от форум за политически диалог в по-институционализиран механизъм за сътрудничество – с постоянни структури, ясно дефинирани приоритети и конкретни инструменти за изпълнение. В съвместното си изявление министрите и представителите на четирите страни наблегнаха на разработването на пазарни ресурси от намиращ се в шелфа природен газ, енергийните иновации и изследвания, както и на проектите за регионална инфраструктура и свързаност.

Особено внимание беше отделено на Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC) и другите инициативи за регионална свързаност, които бяха определени като критични за засилване на икономическата устойчивост и гарантиране на веригите за доставки. Участниците постигнаха консенсус, че диверсификацията на енергийните източници и маршрути е от ключово значение за икономическия растеж, но и за енергийната сигурност в по-широкия регион.

Комюникето отразява и постепенното разширяване на дневния ред на 3+1 извън традиционните енергийни въпроси. Четирите страни подчертаха, че сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура и политика може да повиши както кибернетичната, така и физическата сигурност на критичната инфраструктура, да задълбочи стратегическите връзки между участващите страни и да укрепи регионалната дипломация чрез дългосрочни партньорства. Срещата в Хюстън се проведе само броени дни след министерската среща на Газовия форум за Източното Средиземноморие (EMGF) във Вашингтон, където страните от региона потвърдиха ангажимента си към диалога, сътрудничеството и зачитането на международното право като основа за развитието на енергийните ресурси в региона.

По-широкото послание, идващо от Вашингтон, е, че на Източното Средиземноморие вече не се гледа само като на регион с енергийни ресурси, а все повече като на платформа за изграждане на институции, засилване на свързаността и развиване на стратегически партньорства с подкрепата на САЩ. Междувременно е насрочено разглеждане на Закона за портала към Източното Средиземноморие (Eastern Mediterranean Gateway Act) в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ за 17 юни, което приближава законът с една стъпка напред към одобрение от пълния състав на Сената.

За гръцката страна тези събития са част от по-широки усилия за насърчаване на различен модел на регионално сътрудничество. Както гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру многократно подчерта, енергийната сигурност е пряко свързана с националната сигурност, а Източното Средиземноморие има потенциал да се утвърди като регион, дефиниран от споделени интереси и сътрудничество.

Кралските ВВС разгръщат APKWS на изтребители Typhoon срещу иранските дронове.

🇬🇧⚔️🇮🇷 Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви оперативно разгръщане на новата анти-дрон система Advanced Precision Kill Weapon System (APKWS) върху изтребители Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС в Близкия изток.

Системата е въведена в експлоатация от 9-а ескадрила на Кралските ВВС, базирана на авиобаза „Акротири“ в Кипър, която провежда операции за защита на въздушното пространство от заплахата на иранските дронове и ракети. Според изявление на министерството оперативното разгръщане е постигнато по-малко от два месеца след първите изпитания – рекордно кратък срок, осигурен чрез ускорена процедура за поръчка заедно с индустриални партньори BAE Systems и QinetiQ.

APKWS е лазерен пакет, който превръща наличните 70-мм неуправляеми ракети „Хидра“ в прецизни оръжия – без подмяна на самата ракета, само с добавяне на лазерен търсач. Цената на един пуск е около 20 000 щатски долара – значително по-ниско от стандартните управляеми ракети въздух-въздух като AIM-120 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder, чиято цена варира от 400 000 до над 1 000 000 долара за брой. През март 2026 г. в изпитанията беше проведен успешен удар по наземна цел, а през април пилотите на 41-ва изпитателно-оценъчна ескадрила проведоха успешни стрелби въздух-въздух, които потвърдиха способността на системата да поразява дронове. Един Typhoon може да носи няколко пускови блока с APKWS, осигурявайки множество поражения на дронове в един полет – асиметрия, която принципно променя икономиката на отбраната срещу масови безпилотни атаки.

Разгръщането на APKWS се вписва във регионална анти-дрон мрежа, вече установена от Обединеното кралство в страните от Залива. През март министърът на отбраната Джон Хийли обяви разполагането на зенитно-ракетен комплекс Sky Sabre – с радар Giraffe за 360-градусово покритие на разстояние до 120 км и пускови установки Land Ceptor, способни да насочат едновременно 24 ракети CAMM със скорост до 3700 км/ч, в Саудитска Арабия.

Лекият многофункционален ракетен комплекс (LMM) на Thales UK (производство в Белфаст) беше разположен в Бахрейн. Ракетната система Rapid Sentry и системата за откриване на дронове ORCUS бяха активирани в Кувейт. На 10 април на Лондонската отбранителна конференция Хийли обяви и многомилионен договор с британската компания Cambridge Aerospace за доставка на безпилотен прехващач Skyhammer – със скорост 700 км/ч и обсег до 30 км – за британските въоръжени сили и партньори от Залива, с първи доставки през май.

Към момента британските изтребители в региона са натрупали над 2500 летателни часа от началото на войната с Иран – еквивалент на над три месеца непрекъснат полет. Въздушната кампания срещу Ислямската република, започнала като съвместни удари на САЩ и Израел, в които по-късно се включиха арабски партньори (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт), изтощи ескалационната стълбичка на Иран, но не и способността му да изпраща дронове „Шахед“ и балистични ракети по обектите в Персийския залив. Само ОАЕ са прехванали над 2256 безпилотни апарата, 537 балистични и 26 крилати ракети, изстреляни от територията на Иран, според данни към 9 април. Обединеното кралство не взе участие в самите удари срещу Иран – британските изтребители се ограничиха до отбранителна роля, прехващайки ирански ракети и дронове над Катар, Йордания, Ирак и Кипър.

Икономическата логика на APKWS е ключова за защитата от безпилотната заплаха. „Шахед-136“ продължава да бъде водещ елемент в иранския безпилотен арсенал и се произвежда за около 30 000 до 50 000 щатски долара. Стандартна ракета AIM-120D AMRAAM, използван от Typhoon за прехващане, струва 1 млн долара. Уравнението беше категорично неизгодно за защитника: всяко прехващане струва 20–30 пъти повече от самия дрон. APKWS обръща изцяло уравнението (20 000 срещу 30 000–50 000 долара), което прави масираните обстрели с дронове икономически нерентабилни за нападателя. Същата логика стои зад инвестициите на САЩ в лазерни системи и интеграцията на слой за борба с дронове в мрежа за ПВО/ПРО на Израел.

Настоящото разгръщане отразява и по-широка преориентация на отбранителните приоритети на Обединеното кралство, утвърдени през януари, когато Министерство на отбраната ангажира 650 милиона паунда бюджет за модернизация на флота от изтребители Typhoon, която осигури над 1500 работни места в страната и гарантира оперативна способност на самолета поне до 2040. Кабинетът на Кийр Стармър обяви и най-голямото устойчиво нарастване на военните разходи от края на Студената война, които трябва да достигнат 2,6% от БВП към 2027 г. Тази политическа линия е тясно свързана с двойната роля на Кралските ВВС: защита на източния фланг на НАТО от руската заплаха (дронове многократно нахлуха в Полша, Прибалтика, Румъния) и подкрепа на партньорите от Персийския залив срещу иранската заплаха.

Скоростта на интеграция на APKWS – под два месеца от изпитанията до оперативно разгръщане – е показателна за новата процедура по поръчка, ориентирана към „устойчива бойна готовност“. BAE Systems (производител на Typhoon) и QinetiQ (частично държавна компания за инженерни изпитания) изпълниха техническата интеграция в рамките на държавна програма за бързо разгръщане. Договорът с британския стартъп Cambridge Aerospace е показателен за втора тенденция: ангажиране на дребни и средни компании за специализирани компоненти на нискобюджетните способности, в отговор на доказаната неефективност на големите оръжейни системи срещу масовите безпилотни заплахи. Подобна логика се прилага и от САЩ (програма „Replicator“ на Пентагона) и от Германия (т.нар. agile procurement).

Разгръщането на APKWS върху Typhoon в Близкия изток не е случаен технически избор, а елемент от стратегия за установяване на бюджетен слой за защита от безпилотни заплахи в две паралелни направления – Персийския залив срещу Иран и източният фланг на НАТО срещу Русия. Постигнатата под два месеца оперативна готовност на системата е първият тест на новата процедура на Министерството на отбраната за съкращаване на цикъла от изпитание до бойно използване – модел, който вероятно ще се възпроизведе в редица други оръжейни системи в близките 12–18 месеца.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

Хизбула е уцелила погрешка британски разрушител, мислейки го за израелски.

🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.

Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.

Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.

Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.

Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.

Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.

Над 15 европейски бойни кораба се втурват към Средиземно море след иранските удари срещу Кипър

🇪🇺 Над 15 военни кораба от няколко европейски държави се разполагат в Средиземно море в отговор на иранските атаки срещу Кипър, докато напрежението в региона продължава да расте, съобщи Defense Mirror на 11 март.

Нидерландия потвърди, че нейната фрегата за противовъздушна отбрана и контрол HNLMS Evertsen ще бъде разгърната в Източното Средиземноморие до началото на април, за да подпомогне oтбраната на Кипър и територията на съюзниците.

Mинистърът на външните работи Том Берендсен и министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус обявиха разполагането пред нидерландския парламент, описвайки го като част от по-широк европейски отговор на ескалиращата ситуация със сигурността.

Фрегатата е оборудвана със сензори, способни да откриват въздушни заплахи и да подпомагат защитата на съюзническите сили на големи разстояния. Преди това тя е оперирала заедно с френския самолетоносач Charles de Gaulle като част от ударна група, натоварена със защитата срещу заплахи от дронове и ракети.

Франция също разшири присъствието си в региона, след като обяви разполагането на осем фрегати и два амфибийни десантни кораба в Средиземно и Червено море. Те се включват към ударната група на Charles de Gaulle, която вече е разгърната в региона след скорошна атака с дронове срещу съвместна оперативна база в Кипър.

По време на визита на борда на самолетоносача президентът Еманюел Макрон подчерта, че сигурността на Кипър е въпрос, който засяга всички в Европа. Говорейки заедно с президента на островната държава Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, той заяви, че когато Кипър е подложен на атака, това засяга Европа като цяло.

Обединеното кралство също подсили своето военноморско присъствие, изпращайки разрушителя от тип 45 HMS Dragon от Портсмут към региона. Той е оборудван със система за противовъздушна отбрана Sea Viper, която ще се използва за защита на британските интереси и съюзническите активи в региона.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че подготовката за разполагането е приключила в рамките на шест дни. В допълнение, три хеликоптера Wildcat от 815-та военноморска ескадрила, въоръжени с леки ракети въздух-повърхност Martlet, бяха разположени в Кипър за борба със заплахи от дронове.

Хеликоптер за въздушно наблюдение Merlin от 820-та военноморска ескадрила също е на разположение, за да осигури ранно предупреждение за приближаващи ракети или дронове.

Гърция допринесе с изтребители F-16 и две фрегати, сред които наскоро въведената в експлоатация фрегата Kimon (F601).

Италия обяви разполагането на своята управляема ракетна фрегата ITS Federico Martinengo.

Съединените щати вече поддържат значително военноморско присъствие в региона. Самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford в момента действат в региона, докато USS George H.W. Bush се подготвя да навлезе в Източното Средиземноморие.

В подкрепа на разгръщанията са над 30 американски бойни кораба, сред които разрушители с управляеми ракети като USS Mahan, USS Bainbridge и USS Winston S. Churchill.

Испания изпраща най-модерния си боен кораб в Кипър.

🇪🇸 Испания обяви, че ще разгърне фрегатата Cristóbal Colón, най-модерният боен кораб в испанския флот, в Източното Средиземноморие. Ходът е в подкрепа на Кипър след иранските атаки срещу военна база на острова.

Решението идва на фона на ескалиращо напрежение в региона след сблъсъците между Иран, САЩ и Израел, които предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства за потенциално разпространение на конфликта към Средиземно море.

Cristóbal Colón (F-105) е най-съвременният кораб в испанския флот, оборудван с бойната система Aegis. Това е интегрирана платформа за въздушна отбрана, проектирана да засича и прехваща ракети, дронове и вражески самолети. Разгръщането има за цел да подсили сигурността в Източното Средиземноморие – стратегически важен регион, където няколко европейски държави поддържат военни сили поради близостта до множество конфликти.

Кипър се превърна в критична точка в настоящата регионална криза. Островът е домакин на ключови военни и логистични съоръжения, използвани от западните съюзници, и се намира в непосредствена близост до важни морски и въздушни пътища.

Скорошният удар на Иран срещу военна инсталация на острова засили опасенията за сигурността в региона и предизвика реакции от редица съюзници. Решението на Испания да изпрати боен кораб показва подкрепата ѝ за Кипър и за стабилността в Източното Средиземноморие.

Мисията е част от по-широките европейски усилия за поддържане на сигурността в Средиземно море, докато напрежението в Близкия изток продължава да расте. Присъствието на испанския флот ще подобри морското наблюдение и способностите за отговор на евентуални заплахи в една от най-чувствителните геополитически зони.

Европейските правителства следят отблизо развитието в Близкия изток, опасявайки се, че ескалация може да засегне както сигурността в региона, така и основните енергийни и търговски пътища, които преминават през Средиземно море.

Разгръщането на фрегатата се случва ден след като испанският премиер Педро Санчес направи обръщение към нацията, в която очертава позицията на властите за разрастващата се криза. В речта Санчес предупреди, че ескалацията може да има значителни хуманитарни, икономически и енергийни последици, и потвърди, че Испания подкрепя отговор, основан на международното право и дипломатическите усилия за деескалация.

По-рано регионалното напрежение се изостри, след като ирански ракети и дронове поразиха района близо до международното летище в Нахичеван, разположено до границата с Иран. Инцидентът засили опасенията за сигурността в съседните държави и накара Азербайджан да приведе армията в състояние на повишена бойна готовност по границата с Иран.

Макрон очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в Близкия изток.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон направи извънредно обръщение към нацията, в което очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в отговор на ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Френската държава възприема ударите на САЩ и Израел срещу Иран като начало на нова и опасна фаза в региона, която застрашава глобалния мир. Макрон посочи Техеран като основен виновник за ситуацията, изтъквайки ядрената програма на страната и нейната подкрепа за прокси групировки като Хизбула, Хамас и хутите. Въпреки това Париж изрази несъгласие с начина на провеждане на операциите, определяйки ги като действия извън международното право.

В оперативен план Елисейският дворец стартира мащабната операция „Еол“ за репатриране на близо 400 000 френски граждани, намиращи се в региона. Първите евакуационни полети вече са насочени към Париж, като приоритет се дава на най-уязвимите групи. Паралелно с това френските сили засилват военното присъствие в Източното Средиземноморие, за да гарантират териториалната цялост на съюзници като Кипър и Гърция. Към зоната на напрежение е изпратен самолетоносачът „Шарл де Гол“, придружен от фрегати и активи за ПВО.

Френски части вече са участвали в прехващане на дронове през първите часове на конфликта, позовавайки се на правото на законна самоотбрана.

В същото време Макрон отправя предупреждение към Израел да не предприема сухопътна операция в Ливан. Според френския президент този ход би представлявал сериозна стратегическа грешка и тежка ескалация на напрежението.

Франция, която поддържа исторически връзки с Ливан и има споразумения за отбрана с държави от Залива като Катар и ОАЕ, се позиционира като отбранителна сила, която има за цел да възстанови стабилността.

Особено внимание беше обърнато на икономическата сигурност, тъй като де факто затварянето на Ормузкия проток застрашава 20% от световния енергиен поток. В тази връзка Макрон инициира създаването на нова международна коалиция за защита на критичните морски пътища на Червено море и Суецкия канал.

На вътрешния фронт френските власти са задействали максимални мерки за сигурност по план „Сентинел“, за да бъде предотвратено пренасянето на напрежението върху територията на страната.

Франци изпраща системи за отбрана от ракети и дронове в Кипър.

🇫🇷🤝🇨🇾 Франция ще изпрати противоракетни системи и системи за борба с дронове в Кипър на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран. Това съобщиха за POLITICO във вторник двама висши служители на правителството на островната държава.

Френският президент Еманюел Макрон, който изпраща и фрегата в Кипър, е предал своето намерение на кипърския президент Никос Христодулидис по-рано във вторник. От френското министерство на въоръжените сили отказаха коментар.

Христодулидис е поискал и от Германия да разположи фрегата по време на телефонен разговор в понеделник с германския канцлер Фридрих Мерц. Канцлерът е отговорил положително, като според длъжностните лица се очаква официално решение от Берлин в най-кратки срокове. Христодулидис е обсъждал подобни варианти и с италианския премиер Джорджа Мелони.

Гърция вече разпореди изпращането на военни сили в Кипър след навлизането на дронове на територията на острова в понеделник. Последните събития за първи път въвлякоха страна членка на ЕС в кампанията на САЩ и Израел срещу Иран, която предизвика масирани регионални ответни удари от страна на Техеран.

Четири гръцки изтребителя F-16 вече са разположени в Пафос – крайбрежен град в югозападен Кипър, докато две фрегати, едната от които оборудвана със система за заглушаване на дронове „Кентавър“, са дислоцирани край острова.

Камикадзе дрон от типа „Шахед“ удари базата на Кралските военновъздушни сили в Акротири рано сутринта в понеделник, докато други дронове, насочени срещу базата, бяха прехванати по-късно през деня. Акротири и близките села остават евакуирани.

Френски изтребители „Рафал“ са прелетели над ОАЕ този уикенд като част от „операции по сигурността на въздушното пространство“, заяви във вторник френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро, след като военноморска база в Абу Даби беше поразена от иранска атака с дронове през почивните дни.

Британският премиер пуска САЩ да използват базите в Кипър.

🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър промени коренно своята позиция за даването на разрешение на американските военни да използват базите на Кралските ВВС в Кипър, за да елиминират нарастващата заплаха от Иран.

В извънредно изявление преди броени минути министър-председателят настоя, че дава разрешение за „ограничена и специфична отбранителна цел“ – защита на съюзниците на Обединеното кралство и САЩ в Близкия изток, докато Иран продължава своите агресивни действия.

Това решение беше взето, след като министърът на отбраната Джон Хийли разкри, че две ирански ракети са били насочени към Кипър, където Обединеното кралство разполага със свои бази. Обратът идва и след остри критики от страна на консерваторите и партия „Реформа“, породени от първоначалния отказ на Лондон да позволи на САЩ да използват базите и решението му да остане настрана от преки действия в конфликта.

Въпреки това, ходът вероятно ще засили опасенията, че Обединеното кралство постепенно е въвлечено в сблъсък, който може да се пренесе и по британските улици. Вчера сър Киър разкри, че само през последната година Иран е планирал 20 атентата на територията на страната.

Във обръщение към нацията сър Киър заяви: „САЩ поискаха разрешение да използват британските бази за тази специфична и ограничена отбранителна цел.“

„Взехме решение да приемем това искане, за да попречим на Иран да изстрелва ракети в целия регион, убивайки невинни цивилни, излагайки на риск живота на британски граждани и удряйки държави, които не са били замесени.“

Решението е продиктувано от опасенията относно ракети, прелитащи към Кипър, както и от атаките срещу регионални съюзници в Бахрейн, Дубай и Катар.

„През последните два дни Иран предприе масирани атаки в целия регион срещу държави, които не са го нападнали. Ударени са летища и хотели, в които отсядат британски граждани. Ситуацията е явно опасна – в региона имаме поне 200 000 британски граждани: местни жители, семейства на почивка и транзитно преминаващи“, обясни премиерът.

„Нашите въоръжени сили, разположени в региона, също са изложени на риск от действията на Иран. Вчера Иран удари военна база в Бахрейн, като за малко не засегна британски персонал.“

Безразборното иранско възмездие продължава въпреки смъртта на голяма част от хардлайнерите, застанали начело на страната, включително аятолах Али Хаменей.

„Смъртта на Върховния лидер няма да спре Иран от предприемането на тези удари. Техният подход става все по-безразсъден и по-опасен за цивилните. Решението ни Обединеното кралство да не участва в ударите срещу Иран беше преднамерено, най-вече защото вярваме, че най-добрият път напред за региона и света е постигането на споразумение чрез преговори – такова, в което Иран се съгласява да се откаже от всички стремежи за разработване на ядрено оръжие“, продължи премиерът.

„Но въпреки това Иран удря британските интереси и излага британския народ на огромен риск, заедно с нашите съюзници в региона. Това е ситуацията, пред която сме изправени днес. Нашите партньори в Залива ни помолиха да направим повече, за да ги защитим, а мой дълг е да пазя живота на британците.“

„Разполагаме с британски самолети във въздуха като част от координирани отбранителни операции, които вече успешно прехванаха ирански удари. Но единственият начин да се спре заплахата е ракетите да бъдат унищожени при източника им – в техните складови депа или пусковите установки, използвани за изстрелването им.“

Сър Киър се присъедини и към френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц в съвместно изявление, призоваващо Иран да прекрати атаките си.

Лидерите заявиха, че са „потресени от безразборните ракетни атаки, предприети от Иран срещу страни в региона“. Те добавиха: „Безразсъдните атаки на Иран са насочени срещу нашите близки съюзници и застрашават нашия военен персонал и цивилното ни население в целия регион.“

Джон Хийли: Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър.

🇬🇧🇨🇾 Британският министър на отбраната Джон Хийли разкри, че Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър, където са разположени стратегически военни бази на Обединеното кралство.

„Доста сме сигурни, че те не са били насочени към нашите бази“, заяви Джон Хийли. Той обаче добави, че това „показва колко безразборно“ е иранското възмездие.

Хийли отбеляза също, че 300 британски военнослужещи са били в непосредствена близост до поразените цели в Бахрейн. „Някои от тях са се намирали на няколкостотин ярда от ракетните удари“, разкри той.

Министърът на отбраната направи тези изявления по време на сутрешния медиен тур, ден след като сър Киър Стармър съобщи, че Обединеното кралство е наредило вдигането на „самолети в небето“ над Близкия изток за провеждане на дефанзивни операции.

Хийли повтори призивите на премиера за прекратяване на ракетните удари, като настоя Иран да „се оттегли от своите все по-неконтролируеми и безразборни атаки в региона“ и да „се откаже от оръжейните си програми“.

Това се случва в момент, когато САЩ и Израел започнаха вълни от ракетни удари срещу Иран – превантивни действия, насочени към унищожаване на военната инфраструктура и ликвидиране на държавното ръководство, включително върховния лидер аятолах Хаменей.

„Малко хора ще оплакват смъртта на аятолаха“, каза той в разговор с Тревър Филипс по Sky News, добавяйки че в момента е по-силно загрижен за последиците от атаките срещу Иран в региона.

Хийли припомни за 20-те терористични заговора на британска земя, организирани от Иран, смъртта на десетки хиляди негови собствени граждани и доставката на 50 000 дрона за Русия за нападения срещу Украйна.

„Не се заблуждавайте – това е режим, който тормози други държави и на който никога не трябва да се позволява да притежава ядрено оръжие“, категоричен е той.

Хийли отказа да коментира дали американско-израелските удари срещу Иран са законни.

„Никой, който е видял начина, по който Иран ни заплашваше, спонсорираше терора по света, беше източник на нестабилност в региона и разработваше програма за ядрено оръжие, не може да има съмнение за характера на този режим и заплахата, която представлява“, заяви министърът.

Запитан отново дали действията на САЩ са законни, той отговори: „Това трябва да бъде изяснено и обяснено от САЩ. Не е моя работа, като министър на отбраната на Обединеното кралство – аз съм тук, за да говоря от името на Великобритания. Мога да потвърдя нашето много активно участие в координираната отбрана в целия регион.“

Хийли беше категоричен, че „всичко, което Обединеното кралство прави, е в рамките на международното право“, но отказа да сподели дали Обединеното кралство може да бъде въвлечено в съвместни преки операции със САЩ и Израел срещу Иран.

„Когато нашите самолети летят от Катар, те защитават страната от всякакви ракети или дронове, насочени към нея. Когато летят от Кипър, правят същото за Кипър. Но разбира се, когато нашите самолети са във въздуха и засекат обекти, ракети или дронове, насочени към други страни, те ще ги свалят. Така че, когато казвам, че играем роля в укрепването на регионалната стабилност като част от координирани регионални отбранителни операции, имам предвид точно това“, завърши той.

Командващият ВВС на Израел проведе среща с висши служители от Гърция и Кипър.

🇮🇱🇨🇾🇬🇷 Командващият израелските военновъздушни сили генерал-майор Томер Бар пътува до Кипър за среща с висши военни представители на Гърция и Кипър, насочена към укрепване на сътрудничеството между трите държави, съобщи израелската обществена медия Kan News.

Срещата се провежда на фона на засилените опити на Турция да утвърди влиянието си в региона, особено в Сирия и Източното Средиземноморие.

В рамките на дискусиите висши служители от Израел, Гърция и Кипър са обсъдили подсилване на връзките в сферата на отбраната и сигурността, координиране на въздушните операции и укрепване на регионалната коалиция на Израел с чуждестранни ВВС. Този тип сътрудничество вече е доказал своята ефективност преди юни с операцията срещу Иран, известна с кодовото име „Калави“.

Срещата подчерта задълбочаването на военните връзки между Гърция и Израел. Преди около месец Ройтерс съобщи, че правителството в Атина води преговори за придобиването на зенитни системи и артилерия от Израел. Според сведенията системите ще бъдат използвани за планиран отбранителен ПВО купол на страната.

Гърция вече обяви своето намерение да инвестира близо 28 милиарда евро до 2036 г. за обновяване на своите въоръжени сили. Около 3 милиарда евро ще бъдат насочени в създаване на многослойна система за противовъздушна отбрана и отбрана срещу дронове, наречена "Щитът на Ахил". Атина също така планира да закупи нови изтребители, фрегати и подводници от САЩ и Европа.

Междувременно висш дипломат от неназована арабска страна заяви пред израелската медия News Here миналия месец, че израелското несъгласие с интегрирането на турски сили в международните мироопазващи сили в Газа не е отказало Анкара.

Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган разчита на факта, че повечето страни все още са колебливи да изпратят войски в анклава, въпреки американските призиви, и в крайна сметка президентът Тръмп ще има нужда от турски сили, което ще смекчи израелската съпротива.

Същият дипломат твърди, че Турция вече обучава около 2000 войници за потенциално изпращане на територията на Газа – информация, която по-рано този месец беше оповестена и от уебсайта Middle East Eye, който е близък до Катар и Турция. Освен израелското несъгласие се наблюдават и резерви от страна на някои арабски държави по отношение на турското военно присъствие в Газа.

Български съд отказа екстрадиция на руснак, свързан с експлозията в Бейрут през 2020 г.

🇧🇬⚖️🇱🇧 Български съд отхвърли искане за екстрадиция на руски корабособственик, свързан с взрива на пристанището в Бейрут през 2020 година, позовавайки се на недостатъчни гаранции за сигурност от страна на ливанските власти.

Игор Гречушкин, руски бизнесмен със седалище в Кипър, чийто кораб е превозил взривоопасния материал, детонирал на пристанището в Бейрут през август 2020 година, убивайки над 220 души, беше задържан в България през септември за евентуална екстрадиция в Ливан, където го издирват заради ролята му в бедствието.

„Според съда, Ливан не е предоставил достатъчно доказателства, че смъртното наказание няма да му бъде наложено или, ако бъде наложено, няма да бъде изпълнено“, заяви пред репортери Екатерина Димитрова, адвокатът на Гречушкин, след заседанието, което беше закрито за медиите.

Взривът, който е най-голямата неядрена експлозия в историята, опустоши голяма част от Бейрут и остави десетки хиляди без дом. Гречушкин беше включен в списъка на издирваните от Интерпол по искане на Ливан през 2020 г.

Надзорният прокурор Ангел Кънев заяви, че ще обжалва решението, твърдейки, че министърът на правосъдието на Ливан, Върховният съд и главният прокурор са предоставили всички необходими гаранции.

„Предвид това, че са дадени от такава инстанция... смятам, че основанията за екстрадиция са налице“, каза Кънев пред репортери.

Разследването на Ливан за причините за експлозията и възможната небрежност на висши ливански служители се проточва от години, а семействата на жертвите обвиняват за това политическа намеса.

Първият разследващ съдия беше отстранен, след като повдигна обвинения срещу висши служители. Неговият наследник Тарек Битар също повдигна обвинения срещу висши политици, които отказаха да бъдат разпитвани, отрекоха неправомерни действия и блокираха разследването му.

По-рано тази година Битар поднови своето разследване и през последните месеци разпита няколко служители, но все още не е издал дългоочаквания предварителен обвинителен акт.

Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Кипър задълбочава отбранителното сътрудничество с Израел и модернизира ПВО.

🇨🇾🤝🇮🇱 Кипър укрепва партньорството с Израел в сферата на отбраната с доставката на нова партида израелски зенитно-ракетни комплекси Barak MX, заснета докато напуска пристанище Лимасол. Сделката се разглежда като ключово развитие за военния баланс и стратегиите за сигурност в региона.

Местни жители публикуваха видеозаписи, показващи конвой със замаскирани камиони и военна техника да напуска Лимасол. Успоредно с това транспортен самолет C-130J Super Hercules беше забелязан да излита от Израел и да каца през нощта на летище Ларнака. Тези действия са част от усилията на Никозия за укрепване на въздушната ѝ защита.

Още през януари кипърската администрация получи втора партида Barak MX от Израел. Според телевизия ALPHA, системите ще бъдат предоставени на Националната гвардия на Кипър (GEEF). Очаква се те постепенно да заменят наличните руски комплекси Тор-М1 и Бук М1-2.

Предишните твърдения за доставката на Железен купол бяха опровергани от местни източници, които уточниха, че реално става дума за Barak MX. Според публикация на списание Forbes Кипър вече е придобил най-малко две батареи Barak MX и значителен брой ракети, като стойността на сделката не е оповестена.

Системата Barak MX, разкрита през 2018 г. от израелската компания Israel Aerospace Industries, е модулно развитие на семейството Barak. Тя може да се използва както на суша, така и на морски платформи, и осигурява интегрирана защита срещу голям брой едновременни въздушни заплахи на различни дистанции.

Тя е ефективна срещу широк спектър от цели – бойни самолети, вертолети, безпилотни системи, крилати и балистични ракети. Тя разчита на радарно покритие и множество пускови установки, управлявани от интелигентен и изпитан в експлоатация команден център, което повишава нейната ефективност.

Комплексът може да използва три типа ракети:

• Barak MR – далекобойност 35 км, височина 20 км
• Barak LR – далекобойност 70 км, височина 20 км
• Barak ER – далекобойност 150 км, височина 30–35 км

Ракетите могат да се интегрират с радарните системи ELM-2138 MMR и ELM-2084 MMR.

Barak MX е проектирана за съвместимост с различни варианти на ракетите, способни на маневри с претоварване до 50g и пригодени за транспортиране в контейнери с камиони и ремаркета, което позволява скрито разполагане на стратегически позиции. Всяка установка носи по осем готови за изстрелване ракети.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

Обединеното кралство натрупва военна сила в авиобаза в Йордания.

🔍 Източник: FlightRadar24

🇬🇧✈️ В последните няколко дни се извършва внушително по мащабите си военно натрупване от Обединеното кралство в Близкия изток. В рамките на две седмици бяха извършени над 100 полета на военно-транспортни самолети от авиобаза Акротири в Кипър до авиобаза Крал Фейсал Бин Абдул Азис в Йордания.

Тази голяма военновъздушна база, която често остава извън фокуса на повечето наблюдатели, има капацитет да приеме голям брой изтребители, но няма официална информация за това как точно се използва. Предстои нещо голямо и само времето ще покаже какво...

Гърция е нащрек за евентуална сделка за морските граници между Турция и Сирия.

🇬🇷⚔️🇹🇷 Гърция остава бдителна и готова да си сътрудничи със съюзници и партньори за справяне с потенциален сценарий, включващ очертаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) между Турция и Сирия – ход, който може да подкопае интересите на Република Кипър в Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидес са информирали европейските си колеги за текущите дискусии относно възможно споразумение за ИИЗ между Турция и Сирия. След срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък двамата лидери подчертаха, че подобно споразумение може да пренебрегне неоспоримите суверенни права на Кипър.

Мицотакис поясни, че за момента въпросните дискусии са чисто спекулативни и се основават на съобщения в медиите, като същевременно напомни, че сключеното през 2019 г. между Турция и Либия споразумение за морските граници беше обявено за невалидно от Европейския съюз, тъй като е в нарушение на международното право.

За Атина цялата дискусия по същество остава преждевременна, предвид нестабилната ситуация в Сирия на терен. В страната липсва окончателна управленска структура, дори в преходна форма, и остават значителни въпроси относно вътрешната ѝ организация. Говорейки непосредствено преди началото на срещата в Брюксел, Мицотакис потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Сирия и се застъпи за „приобщаващо правителство, което ще подкрепя и отстоява правата на религиозните малцинства“. Той също така подчерта, че Европа трябва да говори с единство по всички въпроси, свързани със Сирия, като Гърция е готова да играе ключова роля в оформяне на общоевропейски подход.

Никозия също поддържа позиция на дипломатическа бдителност, използвайки предишния си опит в противодействието на маневрите на Анкара. Неведнъж в миналото Турция е опитвала да наруши установени споразумения на Кипър с Египет или Израел. Стратегията на властите в Анкара да привличат близкоизточните крайбрежни държави с благоприятно очертаване на морските зони има за цел да осигури достъп до северната половина на Източното Средиземноморие. Назад в годините Турция се опита да предложи незаконно на Египет и Израел сегменти от ИИЗ на Кипър.

Рухването на режима на Асад и замяната му с несигурна алтернатива създаде идеалния за Турция претекст да настоява за разграничаване на ИИЗ със Сирия, в съответствие с дългогодишното твърдение на Анкара, че бидейки остров Кипър няма право на изключителна икономическа зона или континентален шелф. Тази позиция ще ѝ позволи да претендира за морски зони не само като държава със съседни брегове, но и с противоположни. Анкара по същество се стреми да твърди, че морската зона на запад от полуостров Карпас в окупираната от турските сили северна част на Република Кипър попада под турска юрисдикция.

Този подход, основан на изкривеното тълкуване на морското право от страна на Анкара, отразява противоречивия ѝ меморандум с Либия, който тя продължава да насърчава въпреки неговата съмнителна законност. В неделя гръцкият ежедневник Катимерини съобщи за намеренията на властите в Анкра, които неотдавна бяха потвърдени от изявления на турски фигури, сред които пенсионирания контраадмирал Чихат Яйджъ и бившия министър на отбраната Хулуси Акар.

Франция възнамерява да оборудва Кипър с танкове Leclerc и ракети Mistral в отговор на турските амбиции.

📸 Снимка: MBDA

🇫🇷🤝🇨🇾 В контекста на укрепването на отбранителния арсенал на Република Кипър в отговор на нарастващите турски амбиции, Франция работи за запазване на значителното си влияние в националната гвардия на островната държава. Това съобщава местният всекидневник Kathimerini на 13 октомври 2024 г.

Конкурирайки се пряко с Германия , Париж рекламира някои от своите модерни оръжейни системи на Никозия, включително танковете Leclerc и ракетите Mistral. Достигайки края на своя оперативен цикъл в рамките на кипърските сили, втората система може да бъде снета от арсенала на острова и пренасочена към Украйна, като по този начин се проправи път за частично обновяване с по-модерно френско оборудване.

Сред оборудването, вече доставено от Франция на Кипър, присъстват щурмови хеликоптери, отбелязващи начална стъпка във военното сътрудничество между двете нации. Сега Франция се стреми да замени съветските танкове Т-80У, които са на въоръжение в сухопътните сили на острова. Париж трябва да се справи и с конкуренцията на сериозен играч като Германия, която предлага своите танкове Leopard. За да засили позицията си, Франция допълнително разшири своето предложение, което вече включва допълнителни военни системи.

Ключов елемент от преговорите се върти около зенитните ракети Mistral, които Никозия придобива преди четири десетилетия и които са били използвани предимно за обучение. Планът на Париж е да възстановяви тези вече остарели ракети и те да бъдат преразпределени към Украйна, за да подсилят нейната противовъздушна отбрана и по този начин да видят втори оперативен живот. Към момента Националната гвардия на Кипър притежава между 150 и 170 от тези зенитно-ракетни комплекси с малък обсег на действие, които вече са достигнали края на експлоатационния си живот. В замяна на това Франция ще предложи на Кипър финансови облаги, като отстъпки за нови по-новите модели на Mistral или друго френско оборудване. Въпреки че тази оферта изглежда повече от привлекателна, властите на острова са изразили намерението си да договорят още по-изгодни условия, особено по отношение на компенсациите, преди да вземат окончателното си решение.

Освен системите Mistral, Франция призовава Кипър да обмисли и придобиването на танкове Leclerc, конкурирайки се директно с германската военна индустрия за потенциален договор на стойност 250 милиона евро. Точното естество на предложените френски танкове, независимо дали ще бъдат нови или използвани, за момента остава неясно, но Париж вероятно обмисля предоставянето на единици втора употреба от партида, която по-рано е била продадена на Обединените арабски емирства.

Въз основа на предишната си подкрепа за Кипър по време на оръжейното ембарго на Съединените щати срещу острова, когато Франция беше една от малкото страни, доставящи модерни оръжия, Париж се опитват да използва привилегированата си позиция по най-изкусния начин, така че да си подсигури позиция и на този пазар.

Франция и Кипър могат да се похвалят с дългогодишно военно сътрудничество, като някои системи от френски произход заемат ключово място в отбранителния арсенал на Националната гвардия на Република Кипър. През последното десетилетие тя е инвестирала приблизително 310 милиона евро във френско военно оборудване, сред последните придобивания се отличават усъвършенстваните ракетни системи Mistral и Exocet, заедно с противотанкови ракети и бронирани превозни средства.

Гамата от френски системи, включително ударни хеликоптери, танкове, самоходни артилерийски оръдия и ракетни системи, подчертава ангажимента на Париж да осигури дългосрочни договори за отбрана с Никозия. Конкуренцията за обновяване на военния инвентар на Никозия се разширява, а Германия със своите танкове Leopard се явява сериозен конкурен за Париж за стратегическите договори. Франция обаче разчита на историческите предпоставки, включващи подкрепата, оказана на островната държава по време на наложеното от САЩ ембарго, надявайки се да убеди властите в Никозия да изберат нейната отбранителна продукция.

Гореспоменатите предложения, подадени преди миналото лято, все още не са получили официален отговор. Те обаче биха могли да позволят на Кипър да продължи пътя на модернизация на своите въоръжени сили в отговор на все по-очевидните амбиции на турския президент Ердоган в региона, белязани от чести военни учения и редовно подсилване на турските сили на острова. Освен простото предоставяне на въоръжение, Франция гледа на това военно сътрудничество като на възможност да утвърди влиянието си в региона на Източното Средиземноморие, където стратегическите интереси са все по-оспорвани.

HMS Duncan и RAF Typhoon са провели успешно учение за борба с дронове в Средиземно море.

📸 Снимка: Royal Navy on X

🇬🇧⚓ Според съобщение, публикувано на уеб сайта на Министерство на отбраната на Великобритания на 26 юли 2024 г., HMS Duncan, разрушител за противовъздушна отбрана от клас Daring на Кралския военноморски флот (Royal Navy), и многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon FGR4 на Кралските военновъздушни сили (Royal Air Force) са успели да проследят и неутрализират въздушна заплаха в рамките на скорошна тренировка за борба с дронове във водите на Средиземно море.

Това учение, част от военноморските маневри Aphrodite Trident, имаше за цел да усъвършенства съвместните тактики и процедури на Кралския военноморски флот и Кралските военновъздушни сили при възникване на въздушни заплахи.

HMS Duncan, разрушител тип 45 е един от шестимата специалисти по противовъздушна отбрана на Кралския флот, работи съвместно с многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon, базиран в базата на RAF в Акротири, Кипър.

Тренировката беше наблюдавана от 83-та експедиционна въздушна група, която трябваше да извърши мониторинг на операцията чрез сателит от Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC).

Учението имаше за цел да подготви и разработи планове за защита на всяка потенциална заплаха за суверенните бази на Обединеното кралство. Хеликоптерът Wildcat на HMS Duncan се издигна в небето, симулирайки вражески дрон в режим на атака, летящ по предварително дефиниран шаблон директно към базата в Акротири.

След получаване на предупреждение от CAOC, че базата е под непосредствена заплаха от нападение, изтребителният отряд на RAF, базиран в Кипър, се впусна в действие. Бойният самолет Typhoon се качи за среща с HMS Duncan, действайки под тактическото ръководство на една от базираните на кораба системи за контрол на изтребителите.

Тези офицери от Кралския военноморски флот са специализирани в наблюдението на мисии с бързи реактивни самолети, като гарантират постигане на набелязаните цели от безопасно разстояние и далеч от уязвими единици или зони.