Над 15 европейски бойни кораба се втурват към Средиземно море след иранските удари срещу Кипър

🇪🇺 Над 15 военни кораба от няколко европейски държави се разполагат в Средиземно море в отговор на иранските атаки срещу Кипър, докато напрежението в региона продължава да расте, съобщи Defense Mirror на 11 март.

Нидерландия потвърди, че нейната фрегата за противовъздушна отбрана и контрол HNLMS Evertsen ще бъде разгърната в Източното Средиземноморие до началото на април, за да подпомогне oтбраната на Кипър и територията на съюзниците.

Mинистърът на външните работи Том Берендсен и министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус обявиха разполагането пред нидерландския парламент, описвайки го като част от по-широк европейски отговор на ескалиращата ситуация със сигурността.

Фрегатата е оборудвана със сензори, способни да откриват въздушни заплахи и да подпомагат защитата на съюзническите сили на големи разстояния. Преди това тя е оперирала заедно с френския самолетоносач Charles de Gaulle като част от ударна група, натоварена със защитата срещу заплахи от дронове и ракети.

Франция също разшири присъствието си в региона, след като обяви разполагането на осем фрегати и два амфибийни десантни кораба в Средиземно и Червено море. Те се включват към ударната група на Charles de Gaulle, която вече е разгърната в региона след скорошна атака с дронове срещу съвместна оперативна база в Кипър.

По време на визита на борда на самолетоносача президентът Еманюел Макрон подчерта, че сигурността на Кипър е въпрос, който засяга всички в Европа. Говорейки заедно с президента на островната държава Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, той заяви, че когато Кипър е подложен на атака, това засяга Европа като цяло.

Обединеното кралство също подсили своето военноморско присъствие, изпращайки разрушителя от тип 45 HMS Dragon от Портсмут към региона. Той е оборудван със система за противовъздушна отбрана Sea Viper, която ще се използва за защита на британските интереси и съюзническите активи в региона.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че подготовката за разполагането е приключила в рамките на шест дни. В допълнение, три хеликоптера Wildcat от 815-та военноморска ескадрила, въоръжени с леки ракети въздух-повърхност Martlet, бяха разположени в Кипър за борба със заплахи от дронове.

Хеликоптер за въздушно наблюдение Merlin от 820-та военноморска ескадрила също е на разположение, за да осигури ранно предупреждение за приближаващи ракети или дронове.

Гърция допринесе с изтребители F-16 и две фрегати, сред които наскоро въведената в експлоатация фрегата Kimon (F601).

Италия обяви разполагането на своята управляема ракетна фрегата ITS Federico Martinengo.

Съединените щати вече поддържат значително военноморско присъствие в региона. Самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford в момента действат в региона, докато USS George H.W. Bush се подготвя да навлезе в Източното Средиземноморие.

В подкрепа на разгръщанията са над 30 американски бойни кораба, сред които разрушители с управляеми ракети като USS Mahan, USS Bainbridge и USS Winston S. Churchill.

Испания изпраща най-модерния си боен кораб в Кипър.

🇪🇸 Испания обяви, че ще разгърне фрегатата Cristóbal Colón, най-модерният боен кораб в испанския флот, в Източното Средиземноморие. Ходът е в подкрепа на Кипър след иранските атаки срещу военна база на острова.

Решението идва на фона на ескалиращо напрежение в региона след сблъсъците между Иран, САЩ и Израел, които предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства за потенциално разпространение на конфликта към Средиземно море.

Cristóbal Colón (F-105) е най-съвременният кораб в испанския флот, оборудван с бойната система Aegis. Това е интегрирана платформа за въздушна отбрана, проектирана да засича и прехваща ракети, дронове и вражески самолети. Разгръщането има за цел да подсили сигурността в Източното Средиземноморие – стратегически важен регион, където няколко европейски държави поддържат военни сили поради близостта до множество конфликти.

Кипър се превърна в критична точка в настоящата регионална криза. Островът е домакин на ключови военни и логистични съоръжения, използвани от западните съюзници, и се намира в непосредствена близост до важни морски и въздушни пътища.

Скорошният удар на Иран срещу военна инсталация на острова засили опасенията за сигурността в региона и предизвика реакции от редица съюзници. Решението на Испания да изпрати боен кораб показва подкрепата ѝ за Кипър и за стабилността в Източното Средиземноморие.

Мисията е част от по-широките европейски усилия за поддържане на сигурността в Средиземно море, докато напрежението в Близкия изток продължава да расте. Присъствието на испанския флот ще подобри морското наблюдение и способностите за отговор на евентуални заплахи в една от най-чувствителните геополитически зони.

Европейските правителства следят отблизо развитието в Близкия изток, опасявайки се, че ескалация може да засегне както сигурността в региона, така и основните енергийни и търговски пътища, които преминават през Средиземно море.

Разгръщането на фрегатата се случва ден след като испанският премиер Педро Санчес направи обръщение към нацията, в която очертава позицията на властите за разрастващата се криза. В речта Санчес предупреди, че ескалацията може да има значителни хуманитарни, икономически и енергийни последици, и потвърди, че Испания подкрепя отговор, основан на международното право и дипломатическите усилия за деескалация.

По-рано регионалното напрежение се изостри, след като ирански ракети и дронове поразиха района близо до международното летище в Нахичеван, разположено до границата с Иран. Инцидентът засили опасенията за сигурността в съседните държави и накара Азербайджан да приведе армията в състояние на повишена бойна готовност по границата с Иран.

Макрон очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в Близкия изток.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон направи извънредно обръщение към нацията, в което очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в отговор на ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Френската държава възприема ударите на САЩ и Израел срещу Иран като начало на нова и опасна фаза в региона, която застрашава глобалния мир. Макрон посочи Техеран като основен виновник за ситуацията, изтъквайки ядрената програма на страната и нейната подкрепа за прокси групировки като Хизбула, Хамас и хутите. Въпреки това Париж изрази несъгласие с начина на провеждане на операциите, определяйки ги като действия извън международното право.

В оперативен план Елисейският дворец стартира мащабната операция „Еол“ за репатриране на близо 400 000 френски граждани, намиращи се в региона. Първите евакуационни полети вече са насочени към Париж, като приоритет се дава на най-уязвимите групи. Паралелно с това френските сили засилват военното присъствие в Източното Средиземноморие, за да гарантират териториалната цялост на съюзници като Кипър и Гърция. Към зоната на напрежение е изпратен самолетоносачът „Шарл де Гол“, придружен от фрегати и активи за ПВО.

Френски части вече са участвали в прехващане на дронове през първите часове на конфликта, позовавайки се на правото на законна самоотбрана.

В същото време Макрон отправя предупреждение към Израел да не предприема сухопътна операция в Ливан. Според френския президент този ход би представлявал сериозна стратегическа грешка и тежка ескалация на напрежението.

Франция, която поддържа исторически връзки с Ливан и има споразумения за отбрана с държави от Залива като Катар и ОАЕ, се позиционира като отбранителна сила, която има за цел да възстанови стабилността.

Особено внимание беше обърнато на икономическата сигурност, тъй като де факто затварянето на Ормузкия проток застрашава 20% от световния енергиен поток. В тази връзка Макрон инициира създаването на нова международна коалиция за защита на критичните морски пътища на Червено море и Суецкия канал.

На вътрешния фронт френските власти са задействали максимални мерки за сигурност по план „Сентинел“, за да бъде предотвратено пренасянето на напрежението върху територията на страната.

Франци изпраща системи за отбрана от ракети и дронове в Кипър.

🇫🇷🤝🇨🇾 Франция ще изпрати противоракетни системи и системи за борба с дронове в Кипър на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран. Това съобщиха за POLITICO във вторник двама висши служители на правителството на островната държава.

Френският президент Еманюел Макрон, който изпраща и фрегата в Кипър, е предал своето намерение на кипърския президент Никос Христодулидис по-рано във вторник. От френското министерство на въоръжените сили отказаха коментар.

Христодулидис е поискал и от Германия да разположи фрегата по време на телефонен разговор в понеделник с германския канцлер Фридрих Мерц. Канцлерът е отговорил положително, като според длъжностните лица се очаква официално решение от Берлин в най-кратки срокове. Христодулидис е обсъждал подобни варианти и с италианския премиер Джорджа Мелони.

Гърция вече разпореди изпращането на военни сили в Кипър след навлизането на дронове на територията на острова в понеделник. Последните събития за първи път въвлякоха страна членка на ЕС в кампанията на САЩ и Израел срещу Иран, която предизвика масирани регионални ответни удари от страна на Техеран.

Четири гръцки изтребителя F-16 вече са разположени в Пафос – крайбрежен град в югозападен Кипър, докато две фрегати, едната от които оборудвана със система за заглушаване на дронове „Кентавър“, са дислоцирани край острова.

Камикадзе дрон от типа „Шахед“ удари базата на Кралските военновъздушни сили в Акротири рано сутринта в понеделник, докато други дронове, насочени срещу базата, бяха прехванати по-късно през деня. Акротири и близките села остават евакуирани.

Френски изтребители „Рафал“ са прелетели над ОАЕ този уикенд като част от „операции по сигурността на въздушното пространство“, заяви във вторник френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро, след като военноморска база в Абу Даби беше поразена от иранска атака с дронове през почивните дни.

Британският премиер пуска САЩ да използват базите в Кипър.

🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър промени коренно своята позиция за даването на разрешение на американските военни да използват базите на Кралските ВВС в Кипър, за да елиминират нарастващата заплаха от Иран.

В извънредно изявление преди броени минути министър-председателят настоя, че дава разрешение за „ограничена и специфична отбранителна цел“ – защита на съюзниците на Обединеното кралство и САЩ в Близкия изток, докато Иран продължава своите агресивни действия.

Това решение беше взето, след като министърът на отбраната Джон Хийли разкри, че две ирански ракети са били насочени към Кипър, където Обединеното кралство разполага със свои бази. Обратът идва и след остри критики от страна на консерваторите и партия „Реформа“, породени от първоначалния отказ на Лондон да позволи на САЩ да използват базите и решението му да остане настрана от преки действия в конфликта.

Въпреки това, ходът вероятно ще засили опасенията, че Обединеното кралство постепенно е въвлечено в сблъсък, който може да се пренесе и по британските улици. Вчера сър Киър разкри, че само през последната година Иран е планирал 20 атентата на територията на страната.

Във обръщение към нацията сър Киър заяви: „САЩ поискаха разрешение да използват британските бази за тази специфична и ограничена отбранителна цел.“

„Взехме решение да приемем това искане, за да попречим на Иран да изстрелва ракети в целия регион, убивайки невинни цивилни, излагайки на риск живота на британски граждани и удряйки държави, които не са били замесени.“

Решението е продиктувано от опасенията относно ракети, прелитащи към Кипър, както и от атаките срещу регионални съюзници в Бахрейн, Дубай и Катар.

„През последните два дни Иран предприе масирани атаки в целия регион срещу държави, които не са го нападнали. Ударени са летища и хотели, в които отсядат британски граждани. Ситуацията е явно опасна – в региона имаме поне 200 000 британски граждани: местни жители, семейства на почивка и транзитно преминаващи“, обясни премиерът.

„Нашите въоръжени сили, разположени в региона, също са изложени на риск от действията на Иран. Вчера Иран удари военна база в Бахрейн, като за малко не засегна британски персонал.“

Безразборното иранско възмездие продължава въпреки смъртта на голяма част от хардлайнерите, застанали начело на страната, включително аятолах Али Хаменей.

„Смъртта на Върховния лидер няма да спре Иран от предприемането на тези удари. Техният подход става все по-безразсъден и по-опасен за цивилните. Решението ни Обединеното кралство да не участва в ударите срещу Иран беше преднамерено, най-вече защото вярваме, че най-добрият път напред за региона и света е постигането на споразумение чрез преговори – такова, в което Иран се съгласява да се откаже от всички стремежи за разработване на ядрено оръжие“, продължи премиерът.

„Но въпреки това Иран удря британските интереси и излага британския народ на огромен риск, заедно с нашите съюзници в региона. Това е ситуацията, пред която сме изправени днес. Нашите партньори в Залива ни помолиха да направим повече, за да ги защитим, а мой дълг е да пазя живота на британците.“

„Разполагаме с британски самолети във въздуха като част от координирани отбранителни операции, които вече успешно прехванаха ирански удари. Но единственият начин да се спре заплахата е ракетите да бъдат унищожени при източника им – в техните складови депа или пусковите установки, използвани за изстрелването им.“

Сър Киър се присъедини и към френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц в съвместно изявление, призоваващо Иран да прекрати атаките си.

Лидерите заявиха, че са „потресени от безразборните ракетни атаки, предприети от Иран срещу страни в региона“. Те добавиха: „Безразсъдните атаки на Иран са насочени срещу нашите близки съюзници и застрашават нашия военен персонал и цивилното ни население в целия регион.“

Джон Хийли: Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър.

🇬🇧🇨🇾 Британският министър на отбраната Джон Хийли разкри, че Иран е изстрелял две ракети в посока Кипър, където са разположени стратегически военни бази на Обединеното кралство.

„Доста сме сигурни, че те не са били насочени към нашите бази“, заяви Джон Хийли. Той обаче добави, че това „показва колко безразборно“ е иранското възмездие.

Хийли отбеляза също, че 300 британски военнослужещи са били в непосредствена близост до поразените цели в Бахрейн. „Някои от тях са се намирали на няколкостотин ярда от ракетните удари“, разкри той.

Министърът на отбраната направи тези изявления по време на сутрешния медиен тур, ден след като сър Киър Стармър съобщи, че Обединеното кралство е наредило вдигането на „самолети в небето“ над Близкия изток за провеждане на дефанзивни операции.

Хийли повтори призивите на премиера за прекратяване на ракетните удари, като настоя Иран да „се оттегли от своите все по-неконтролируеми и безразборни атаки в региона“ и да „се откаже от оръжейните си програми“.

Това се случва в момент, когато САЩ и Израел започнаха вълни от ракетни удари срещу Иран – превантивни действия, насочени към унищожаване на военната инфраструктура и ликвидиране на държавното ръководство, включително върховния лидер аятолах Хаменей.

„Малко хора ще оплакват смъртта на аятолаха“, каза той в разговор с Тревър Филипс по Sky News, добавяйки че в момента е по-силно загрижен за последиците от атаките срещу Иран в региона.

Хийли припомни за 20-те терористични заговора на британска земя, организирани от Иран, смъртта на десетки хиляди негови собствени граждани и доставката на 50 000 дрона за Русия за нападения срещу Украйна.

„Не се заблуждавайте – това е режим, който тормози други държави и на който никога не трябва да се позволява да притежава ядрено оръжие“, категоричен е той.

Хийли отказа да коментира дали американско-израелските удари срещу Иран са законни.

„Никой, който е видял начина, по който Иран ни заплашваше, спонсорираше терора по света, беше източник на нестабилност в региона и разработваше програма за ядрено оръжие, не може да има съмнение за характера на този режим и заплахата, която представлява“, заяви министърът.

Запитан отново дали действията на САЩ са законни, той отговори: „Това трябва да бъде изяснено и обяснено от САЩ. Не е моя работа, като министър на отбраната на Обединеното кралство – аз съм тук, за да говоря от името на Великобритания. Мога да потвърдя нашето много активно участие в координираната отбрана в целия регион.“

Хийли беше категоричен, че „всичко, което Обединеното кралство прави, е в рамките на международното право“, но отказа да сподели дали Обединеното кралство може да бъде въвлечено в съвместни преки операции със САЩ и Израел срещу Иран.

„Когато нашите самолети летят от Катар, те защитават страната от всякакви ракети или дронове, насочени към нея. Когато летят от Кипър, правят същото за Кипър. Но разбира се, когато нашите самолети са във въздуха и засекат обекти, ракети или дронове, насочени към други страни, те ще ги свалят. Така че, когато казвам, че играем роля в укрепването на регионалната стабилност като част от координирани регионални отбранителни операции, имам предвид точно това“, завърши той.

Командващият ВВС на Израел проведе среща с висши служители от Гърция и Кипър.

🇮🇱🇨🇾🇬🇷 Командващият израелските военновъздушни сили генерал-майор Томер Бар пътува до Кипър за среща с висши военни представители на Гърция и Кипър, насочена към укрепване на сътрудничеството между трите държави, съобщи израелската обществена медия Kan News.

Срещата се провежда на фона на засилените опити на Турция да утвърди влиянието си в региона, особено в Сирия и Източното Средиземноморие.

В рамките на дискусиите висши служители от Израел, Гърция и Кипър са обсъдили подсилване на връзките в сферата на отбраната и сигурността, координиране на въздушните операции и укрепване на регионалната коалиция на Израел с чуждестранни ВВС. Този тип сътрудничество вече е доказал своята ефективност преди юни с операцията срещу Иран, известна с кодовото име „Калави“.

Срещата подчерта задълбочаването на военните връзки между Гърция и Израел. Преди около месец Ройтерс съобщи, че правителството в Атина води преговори за придобиването на зенитни системи и артилерия от Израел. Според сведенията системите ще бъдат използвани за планиран отбранителен ПВО купол на страната.

Гърция вече обяви своето намерение да инвестира близо 28 милиарда евро до 2036 г. за обновяване на своите въоръжени сили. Около 3 милиарда евро ще бъдат насочени в създаване на многослойна система за противовъздушна отбрана и отбрана срещу дронове, наречена "Щитът на Ахил". Атина също така планира да закупи нови изтребители, фрегати и подводници от САЩ и Европа.

Междувременно висш дипломат от неназована арабска страна заяви пред израелската медия News Here миналия месец, че израелското несъгласие с интегрирането на турски сили в международните мироопазващи сили в Газа не е отказало Анкара.

Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган разчита на факта, че повечето страни все още са колебливи да изпратят войски в анклава, въпреки американските призиви, и в крайна сметка президентът Тръмп ще има нужда от турски сили, което ще смекчи израелската съпротива.

Същият дипломат твърди, че Турция вече обучава около 2000 войници за потенциално изпращане на територията на Газа – информация, която по-рано този месец беше оповестена и от уебсайта Middle East Eye, който е близък до Катар и Турция. Освен израелското несъгласие се наблюдават и резерви от страна на някои арабски държави по отношение на турското военно присъствие в Газа.

Български съд отказа екстрадиция на руснак, свързан с експлозията в Бейрут през 2020 г.

🇧🇬⚖️🇱🇧 Български съд отхвърли искане за екстрадиция на руски корабособственик, свързан с взрива на пристанището в Бейрут през 2020 година, позовавайки се на недостатъчни гаранции за сигурност от страна на ливанските власти.

Игор Гречушкин, руски бизнесмен със седалище в Кипър, чийто кораб е превозил взривоопасния материал, детонирал на пристанището в Бейрут през август 2020 година, убивайки над 220 души, беше задържан в България през септември за евентуална екстрадиция в Ливан, където го издирват заради ролята му в бедствието.

„Според съда, Ливан не е предоставил достатъчно доказателства, че смъртното наказание няма да му бъде наложено или, ако бъде наложено, няма да бъде изпълнено“, заяви пред репортери Екатерина Димитрова, адвокатът на Гречушкин, след заседанието, което беше закрито за медиите.

Взривът, който е най-голямата неядрена експлозия в историята, опустоши голяма част от Бейрут и остави десетки хиляди без дом. Гречушкин беше включен в списъка на издирваните от Интерпол по искане на Ливан през 2020 г.

Надзорният прокурор Ангел Кънев заяви, че ще обжалва решението, твърдейки, че министърът на правосъдието на Ливан, Върховният съд и главният прокурор са предоставили всички необходими гаранции.

„Предвид това, че са дадени от такава инстанция... смятам, че основанията за екстрадиция са налице“, каза Кънев пред репортери.

Разследването на Ливан за причините за експлозията и възможната небрежност на висши ливански служители се проточва от години, а семействата на жертвите обвиняват за това политическа намеса.

Първият разследващ съдия беше отстранен, след като повдигна обвинения срещу висши служители. Неговият наследник Тарек Битар също повдигна обвинения срещу висши политици, които отказаха да бъдат разпитвани, отрекоха неправомерни действия и блокираха разследването му.

По-рано тази година Битар поднови своето разследване и през последните месеци разпита няколко служители, но все още не е издал дългоочаквания предварителен обвинителен акт.

Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Кипър задълбочава отбранителното сътрудничество с Израел и модернизира ПВО.

🇨🇾🤝🇮🇱 Кипър укрепва партньорството с Израел в сферата на отбраната с доставката на нова партида израелски зенитно-ракетни комплекси Barak MX, заснета докато напуска пристанище Лимасол. Сделката се разглежда като ключово развитие за военния баланс и стратегиите за сигурност в региона.

Местни жители публикуваха видеозаписи, показващи конвой със замаскирани камиони и военна техника да напуска Лимасол. Успоредно с това транспортен самолет C-130J Super Hercules беше забелязан да излита от Израел и да каца през нощта на летище Ларнака. Тези действия са част от усилията на Никозия за укрепване на въздушната ѝ защита.

Още през януари кипърската администрация получи втора партида Barak MX от Израел. Според телевизия ALPHA, системите ще бъдат предоставени на Националната гвардия на Кипър (GEEF). Очаква се те постепенно да заменят наличните руски комплекси Тор-М1 и Бук М1-2.

Предишните твърдения за доставката на Железен купол бяха опровергани от местни източници, които уточниха, че реално става дума за Barak MX. Според публикация на списание Forbes Кипър вече е придобил най-малко две батареи Barak MX и значителен брой ракети, като стойността на сделката не е оповестена.

Системата Barak MX, разкрита през 2018 г. от израелската компания Israel Aerospace Industries, е модулно развитие на семейството Barak. Тя може да се използва както на суша, така и на морски платформи, и осигурява интегрирана защита срещу голям брой едновременни въздушни заплахи на различни дистанции.

Тя е ефективна срещу широк спектър от цели – бойни самолети, вертолети, безпилотни системи, крилати и балистични ракети. Тя разчита на радарно покритие и множество пускови установки, управлявани от интелигентен и изпитан в експлоатация команден център, което повишава нейната ефективност.

Комплексът може да използва три типа ракети:

• Barak MR – далекобойност 35 км, височина 20 км
• Barak LR – далекобойност 70 км, височина 20 км
• Barak ER – далекобойност 150 км, височина 30–35 км

Ракетите могат да се интегрират с радарните системи ELM-2138 MMR и ELM-2084 MMR.

Barak MX е проектирана за съвместимост с различни варианти на ракетите, способни на маневри с претоварване до 50g и пригодени за транспортиране в контейнери с камиони и ремаркета, което позволява скрито разполагане на стратегически позиции. Всяка установка носи по осем готови за изстрелване ракети.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

Обединеното кралство натрупва военна сила в авиобаза в Йордания.

🔍 Източник: FlightRadar24

🇬🇧✈️ В последните няколко дни се извършва внушително по мащабите си военно натрупване от Обединеното кралство в Близкия изток. В рамките на две седмици бяха извършени над 100 полета на военно-транспортни самолети от авиобаза Акротири в Кипър до авиобаза Крал Фейсал Бин Абдул Азис в Йордания.

Тази голяма военновъздушна база, която често остава извън фокуса на повечето наблюдатели, има капацитет да приеме голям брой изтребители, но няма официална информация за това как точно се използва. Предстои нещо голямо и само времето ще покаже какво...

Гърция е нащрек за евентуална сделка за морските граници между Турция и Сирия.

🇬🇷⚔️🇹🇷 Гърция остава бдителна и готова да си сътрудничи със съюзници и партньори за справяне с потенциален сценарий, включващ очертаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) между Турция и Сирия – ход, който може да подкопае интересите на Република Кипър в Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидес са информирали европейските си колеги за текущите дискусии относно възможно споразумение за ИИЗ между Турция и Сирия. След срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък двамата лидери подчертаха, че подобно споразумение може да пренебрегне неоспоримите суверенни права на Кипър.

Мицотакис поясни, че за момента въпросните дискусии са чисто спекулативни и се основават на съобщения в медиите, като същевременно напомни, че сключеното през 2019 г. между Турция и Либия споразумение за морските граници беше обявено за невалидно от Европейския съюз, тъй като е в нарушение на международното право.

За Атина цялата дискусия по същество остава преждевременна, предвид нестабилната ситуация в Сирия на терен. В страната липсва окончателна управленска структура, дори в преходна форма, и остават значителни въпроси относно вътрешната ѝ организация. Говорейки непосредствено преди началото на срещата в Брюксел, Мицотакис потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Сирия и се застъпи за „приобщаващо правителство, което ще подкрепя и отстоява правата на религиозните малцинства“. Той също така подчерта, че Европа трябва да говори с единство по всички въпроси, свързани със Сирия, като Гърция е готова да играе ключова роля в оформяне на общоевропейски подход.

Никозия също поддържа позиция на дипломатическа бдителност, използвайки предишния си опит в противодействието на маневрите на Анкара. Неведнъж в миналото Турция е опитвала да наруши установени споразумения на Кипър с Египет или Израел. Стратегията на властите в Анкара да привличат близкоизточните крайбрежни държави с благоприятно очертаване на морските зони има за цел да осигури достъп до северната половина на Източното Средиземноморие. Назад в годините Турция се опита да предложи незаконно на Египет и Израел сегменти от ИИЗ на Кипър.

Рухването на режима на Асад и замяната му с несигурна алтернатива създаде идеалния за Турция претекст да настоява за разграничаване на ИИЗ със Сирия, в съответствие с дългогодишното твърдение на Анкара, че бидейки остров Кипър няма право на изключителна икономическа зона или континентален шелф. Тази позиция ще ѝ позволи да претендира за морски зони не само като държава със съседни брегове, но и с противоположни. Анкара по същество се стреми да твърди, че морската зона на запад от полуостров Карпас в окупираната от турските сили северна част на Република Кипър попада под турска юрисдикция.

Този подход, основан на изкривеното тълкуване на морското право от страна на Анкара, отразява противоречивия ѝ меморандум с Либия, който тя продължава да насърчава въпреки неговата съмнителна законност. В неделя гръцкият ежедневник Катимерини съобщи за намеренията на властите в Анкра, които неотдавна бяха потвърдени от изявления на турски фигури, сред които пенсионирания контраадмирал Чихат Яйджъ и бившия министър на отбраната Хулуси Акар.

Франция възнамерява да оборудва Кипър с танкове Leclerc и ракети Mistral в отговор на турските амбиции.

📸 Снимка: MBDA

🇫🇷🤝🇨🇾 В контекста на укрепването на отбранителния арсенал на Република Кипър в отговор на нарастващите турски амбиции, Франция работи за запазване на значителното си влияние в националната гвардия на островната държава. Това съобщава местният всекидневник Kathimerini на 13 октомври 2024 г.

Конкурирайки се пряко с Германия , Париж рекламира някои от своите модерни оръжейни системи на Никозия, включително танковете Leclerc и ракетите Mistral. Достигайки края на своя оперативен цикъл в рамките на кипърските сили, втората система може да бъде снета от арсенала на острова и пренасочена към Украйна, като по този начин се проправи път за частично обновяване с по-модерно френско оборудване.

Сред оборудването, вече доставено от Франция на Кипър, присъстват щурмови хеликоптери, отбелязващи начална стъпка във военното сътрудничество между двете нации. Сега Франция се стреми да замени съветските танкове Т-80У, които са на въоръжение в сухопътните сили на острова. Париж трябва да се справи и с конкуренцията на сериозен играч като Германия, която предлага своите танкове Leopard. За да засили позицията си, Франция допълнително разшири своето предложение, което вече включва допълнителни военни системи.

Ключов елемент от преговорите се върти около зенитните ракети Mistral, които Никозия придобива преди четири десетилетия и които са били използвани предимно за обучение. Планът на Париж е да възстановяви тези вече остарели ракети и те да бъдат преразпределени към Украйна, за да подсилят нейната противовъздушна отбрана и по този начин да видят втори оперативен живот. Към момента Националната гвардия на Кипър притежава между 150 и 170 от тези зенитно-ракетни комплекси с малък обсег на действие, които вече са достигнали края на експлоатационния си живот. В замяна на това Франция ще предложи на Кипър финансови облаги, като отстъпки за нови по-новите модели на Mistral или друго френско оборудване. Въпреки че тази оферта изглежда повече от привлекателна, властите на острова са изразили намерението си да договорят още по-изгодни условия, особено по отношение на компенсациите, преди да вземат окончателното си решение.

Освен системите Mistral, Франция призовава Кипър да обмисли и придобиването на танкове Leclerc, конкурирайки се директно с германската военна индустрия за потенциален договор на стойност 250 милиона евро. Точното естество на предложените френски танкове, независимо дали ще бъдат нови или използвани, за момента остава неясно, но Париж вероятно обмисля предоставянето на единици втора употреба от партида, която по-рано е била продадена на Обединените арабски емирства.

Въз основа на предишната си подкрепа за Кипър по време на оръжейното ембарго на Съединените щати срещу острова, когато Франция беше една от малкото страни, доставящи модерни оръжия, Париж се опитват да използва привилегированата си позиция по най-изкусния начин, така че да си подсигури позиция и на този пазар.

Франция и Кипър могат да се похвалят с дългогодишно военно сътрудничество, като някои системи от френски произход заемат ключово място в отбранителния арсенал на Националната гвардия на Република Кипър. През последното десетилетие тя е инвестирала приблизително 310 милиона евро във френско военно оборудване, сред последните придобивания се отличават усъвършенстваните ракетни системи Mistral и Exocet, заедно с противотанкови ракети и бронирани превозни средства.

Гамата от френски системи, включително ударни хеликоптери, танкове, самоходни артилерийски оръдия и ракетни системи, подчертава ангажимента на Париж да осигури дългосрочни договори за отбрана с Никозия. Конкуренцията за обновяване на военния инвентар на Никозия се разширява, а Германия със своите танкове Leopard се явява сериозен конкурен за Париж за стратегическите договори. Франция обаче разчита на историческите предпоставки, включващи подкрепата, оказана на островната държава по време на наложеното от САЩ ембарго, надявайки се да убеди властите в Никозия да изберат нейната отбранителна продукция.

Гореспоменатите предложения, подадени преди миналото лято, все още не са получили официален отговор. Те обаче биха могли да позволят на Кипър да продължи пътя на модернизация на своите въоръжени сили в отговор на все по-очевидните амбиции на турския президент Ердоган в региона, белязани от чести военни учения и редовно подсилване на турските сили на острова. Освен простото предоставяне на въоръжение, Франция гледа на това военно сътрудничество като на възможност да утвърди влиянието си в региона на Източното Средиземноморие, където стратегическите интереси са все по-оспорвани.

HMS Duncan и RAF Typhoon са провели успешно учение за борба с дронове в Средиземно море.

📸 Снимка: Royal Navy on X

🇬🇧⚓ Според съобщение, публикувано на уеб сайта на Министерство на отбраната на Великобритания на 26 юли 2024 г., HMS Duncan, разрушител за противовъздушна отбрана от клас Daring на Кралския военноморски флот (Royal Navy), и многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon FGR4 на Кралските военновъздушни сили (Royal Air Force) са успели да проследят и неутрализират въздушна заплаха в рамките на скорошна тренировка за борба с дронове във водите на Средиземно море.

Това учение, част от военноморските маневри Aphrodite Trident, имаше за цел да усъвършенства съвместните тактики и процедури на Кралския военноморски флот и Кралските военновъздушни сили при възникване на въздушни заплахи.

HMS Duncan, разрушител тип 45 е един от шестимата специалисти по противовъздушна отбрана на Кралския флот, работи съвместно с многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon, базиран в базата на RAF в Акротири, Кипър.

Тренировката беше наблюдавана от 83-та експедиционна въздушна група, която трябваше да извърши мониторинг на операцията чрез сателит от Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC).

Учението имаше за цел да подготви и разработи планове за защита на всяка потенциална заплаха за суверенните бази на Обединеното кралство. Хеликоптерът Wildcat на HMS Duncan се издигна в небето, симулирайки вражески дрон в режим на атака, летящ по предварително дефиниран шаблон директно към базата в Акротири.

След получаване на предупреждение от CAOC, че базата е под непосредствена заплаха от нападение, изтребителният отряд на RAF, базиран в Кипър, се впусна в действие. Бойният самолет Typhoon се качи за среща с HMS Duncan, действайки под тактическото ръководство на една от базираните на кораба системи за контрол на изтребителите.

Тези офицери от Кралския военноморски флот са специализирани в наблюдението на мисии с бързи реактивни самолети, като гарантират постигане на набелязаните цели от безопасно разстояние и далеч от уязвими единици или зони.

Ердоган: Разрешаването на кипърския въпрос е възможно само на базата на признаването на две държава.

„Вярваме, че федерално решение не е възможно в Кипър“, категоричен бе Ердоган, добавяйки, че Севернокипърската република е „зеницата на окото на Турция“.
📸 Снимка: Alexis Mitas/Getty Images

🇹🇷⚔️🇨🇾 Разрешаването на кипърския проблем е възможно само въз основа признаването на съществуването на две държави на разделения остров. Това заяви днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от БТА.

Ердоган пристигна в Северен Кипър по повод 50-годишнината от турската военна намеса на острова. В признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) днес се провеждат тържества по случай 50-годишнината от десанта на турската армия в Северен Кипър, който Анкара нарича „мироопазваща операция“.

„Готови сме да преговаряме и да постигнем траен мир. Трайно решение на проблема на острова е възможно само на базата на признаването на две държави, това е неизбежно и ние ще положим усилия в тази насока“, заяви Ердоган.

„Онези, които смятат, че ще постигнат целите си, като оказват натиск върху кипърските турци, грешат. Нито ние, нито те ще се поддадем на заплахи. Ще увеличим усилията за преодоляване на изолацията и за вдигане на ембаргото върху Северен Кипър“, отбеляза турският президент.

Лидерът на кипърските турци Ерсин Татар на свой ред обвини властите на Република Кипър, че предприемат стъпки, целящи по-скоро подклаждане на напрежението на острова, отколкото постигане на мир.

На тържествата днес присъстваха много лидери на политически партии в Турция.

През 1974 г. кипърски гръцки националисти и тогавашната управляваща диктатура в Атина искат да обединят Кипър с Гърция, което води до военен преврат на острова. За да предотврати обединението с Гърция, Турция се намесва с военни сили. Оттогава островът е разделен.

Гръцката страна окачествява събитията от преди половин век като инвазия на острова от турските сили, докато турската страна определя случилото се като „Кипърска мирна операция“.

През 1983 г. в северната част на острова е провъзгласена Севернокипърската турска република (СКТР), която и до днес е призната само от Турция.

През 2004 г. целият остров е приет в Европейския съюз като държава. Де юре целият остров е член на ЕС оттогава, но правото на ЕС се прилага само в южната част, което означава, че островът е де факто разделен.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се очаква да присъстват днес поотделно на събития от двете страни на разделения остров, показвайки подкрепата си за всяка от съперничещите си страни.

Разкриха тайни полети на специалните сили на САЩ от британската военновъздушна база в Кипър до Израел

Маршрут на полета на немаркиран самолет на Военновъздушните сили на САЩ, който лети от британската военновъздушна база RAF Akrotiri, Кипър до Тел Авив, Израел, на 26 юни 2024 г.
📸 Снимка: Radarbox

🇺🇸🤝🇮🇱 От началото на войнатa в ивицата Газа, военновъздушните сили на САЩ са изпращали самолети без обозначение от базата на Кралските военновъздушни сили в Кипър до Израел.

Всичките изпратени самолети са тактически транспортни C-295 и CN-235, за които се смята, че се използват от Силите за специални операции на САЩ.

Това беше разкрито от разследващата журналистическа група Declassified UK. От там са открили общо 18 самолета, които от 7-ми октомври насам са преминали от RAF Akrotiri, стратегическа военновъздушна база на Великобритания в Кипър, до крайбрежния израелски град Тел Авив.

Акротири е ключовият възел в международните усилия за въоръжаване и осигуряване на логистична подкрепа за израелската офанзива срещу Хамас в Газа.

Но правителството на Обединеното кралство винаги е отказвало да разкрие каквито и да е детайли за дейностите на САЩ в Акротири, за които е известно, че включват транспортиране на оръжия за израелската армия.

На въпрос за броя полети, извършени от военновъздушните сили на САЩ от базата в Акротири до Израел, след 7 октомври миналата година, министърът на отбраната Лео Дохърти отговори лаконично:

„Министерството на отбраната не коментира операциите на нашите съюзници.“

Военно-транспортен самолет CN-235, управляван от 427-ма ескадрила за специални операции, секретна единица на ВВС на САЩ, пристига на летище Престуик в Шотландия.
📸 Снимка: Alamy

Но от разследващата група беше открито, че необозначените самолети, летели от Акротири до Израел от ноември до юни, притежават сериен номер, показващ, че се управляват от ВВС на САЩ. Повечето от тези пътувания бяха с номер на полет GONZO62.

Още шест немаркирани самолета C-130 са летяли от Акротири до Тел Авив от началото на бомбардировките над Газа, за които също се смята, че са на американската авиация, но за авторите на разследването не е било възможно да открие техния оператор.

Lockheed C-130 Hercules е военно-транспортен самолет, способен да превозва 128 бойни части и до 20 тона товари.

Сателитна снимка, изобразяваща летище Поуп във Файетвил, щата Северна Каролина, където записите са поставили тайните самолети на Военновъздушните сили на САЩ.
📸 Снимка: Google Earth

Изтеклата информация може да замеси допълнително британски министри във военни престъпления в Ивицата Газа. През ноември 2023 г. американски военен служител разкри, че специалните сили на САЩ са разгърнати в Израел и „помагат активно на израелците“.

Говорител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство отбеляза:

„В отговор на ситуацията в Израел и Газа, ние работим с международни партньори за деескалация на конфликта, укрепване на стабилността и подкрепа на хуманитарните усилия в региона. Всяко използване на бази в Обединеното кралство ще бъде в съответствие с тези цели.“

🔍 Цялото разследване в оригинал на английски език: Revealed: America’s secret special forces flights to Israel from UK base on Cyprus

AEI: Северен Кипър се превърна в убежище на терористи

Войници и танкове на турската армия на парад в окупираната от Турция северна част на Никозия, столица на непризнатата Севернокипърска турска република, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou/AFP via Getty Images

🇨🇾⚔️🇹🇷 Преди петдесет години турски войски се изсипаха в Кипър и окупираха една трета от острова. Противно на турската пропаганда, това не беше извършено за защита на кипърските мюсюлмани. Всяка заплаха за тях беше преминала и всички страни в кипърския конфликт бяха на масата за преговори в Женева. По-скоро турският ход беше чисто заграбване на земя, не по-различно от това Германия да нахлуе в Чехословакия или Русия да нахлуе в Украйна. Това пише в свой анализ базираният във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute.

Съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър обаче беше готов да даде на Турция свободен пропуск. Турция беше една от само двете страни от НАТО, които граничеха със Съветския съюз и нейната армия беше сред най-големите в НАТО. „Няма американска причина турците да не притежават една трета от Кипър“, каза Кисинджър на президента Джералд Форд. „Турската тактика е правилна – грабнете каквото искат и след това преговаряйте на базата на притежание.“ Това беше цинизъм под прикритието на изисканост. Това, което Кисинджър не успя да осъзнае, е, че светът не беше статичен и страните, смятани за по-маловажни по негово време, можеха по-късно да станат критични съюзници, докато онези, които той смяташе за основни държави, можеха да се превърнат в пасив.

Докато ООН поддържаше мироопазващи сили на острова в продължение на шест десетилетия и назначени от организацията посредници се опитваха да договорят решение за разделянето на острова през последните пет десетилетия, решението не е по-близо сега, отколкото беше след нахлуването на турската армия в северен Кипър през 1974 г. Някои турци цитират кипърското отхвърляне на плана Анан от 2004 г., за да оправдаят продължаващата окупация от Турция на една трета от друга държава, но кипърското отхвърляне на плана на Анан беше мъдър ход. Беше успокоение, просто и ясно. Докато генералният секретар на ООН Кофи Анан описа плана си като всеобхватно мирно споразумение, то нито призовава за пълно изтегляне на турските сили, нито има механизми за прилагане, ако Турция и нейните подставени лица не успеят да изпълнят своята част от сделката. Всъщност според плана на Анан Турция дори си запазваше правото да се намеси военно в бъдеще.

Докато усилията на ООН за отмяна на турската окупация бяха фарс, администрациите на САЩ продължават да приемат статуквото. Преговорите с посредничеството на ООН позволяват на Съединените щати и Европейския съюз да се преструват, че остават ангажирани с решение, дори когато разбират, че усилията на ООН не водят до никъде. Междувременно заселници от Турция продължават да се изливат в окупираната зона, маргинализирайки кипърците, които Турция твърди, че защитава.

Въпреки че Кисинджър и неговите помощници може да са смятали окупацията на Северен Кипър за второстепенен проблем, който трябва да се реши на тотемния стълб на кризите, подобно съгласие сега представлява заплаха за националната сигурност. Или по-просто казано, статуквото вече не може да бъде толерирано. Не само, че Турция вече настоява за постоянно разделяне на острова, но и Северен Кипър се е превърнал в убежище на терористи и център за пране на пари, представляващ сериозна и нарастваща заплаха за сигурността на САЩ и Европа.

Има четири причини, поради които Съединените щати не могат да си позволят повече да толерират иредентизма и окупацията на Турция.

Първо, тъй като нелиберални държавни лидери като Владимир Путин, Си Дзинпин и Николас Мадуро оспорват границите по целия свят, благославянето на предложението на президента Реджеп Тайип Ердоган за постоянно разделяне на Кипър би създало прецедент, който би застрашил либералния ред. Признаването на завладяването на Кипър от Турция, дори 50 години по-късно, би означавало да се приеме анексирането на Крим и Донбас от Русия. Това би сигнализирало на Мадуро, че времето ще възнагради всяко нахлуване в района на Есекибо в Гвиана и по същия начин би оправдало както пакистанската окупация на Кашмир, така и нахлуването на Китай в Индия. Една независима държава в Северен Кипър не би била по-различна от марионетната на Русия Донецка народна република в Украйна. Това би било просто временно образувание, очакващо анексиране. Всъщност през март 2024 г. Ердоган показа картите си, заявявайки, че ако турската армия беше отишла по-далеч в нахлуването си, днес цял Кипър щеше да бъде турска държава.

Второ, тъй като Турция завършва прехода си от доверен съюзник към спонсор на тероризма и измамен режим, нейното присъствие в Северен Кипър е дестабилизиращо. През 2011 г. съветникът на Ердоган Егемен Багис, понастоящем посланик на Турция в Чешката република, предупреди, че Турция може да използва своя флот срещу американци, работещи в офшорни кипърски газови находища, за които Турция претендира от името на своето кипърско прокси. Оттогава Турция трансформира окупираното кипърско летище Лефконико (или авиобаза Гечиткале, както го нарече Турция) в база за дронове, от която безпилотни турски самолети заплашват корабоплаването през Източното Средиземноморие, но са готови и да изпълняват заплахите на Ердоган срещу Израел.

Трето, Северен Кипър днес е основен център за пране на пари. Турция на Ердоган помогна на Иран и Русия да избегнат санкциите. Докато самият Кипър едновременно затегна финансовите регулации и увеличи прозрачността си, за да влезе в съответствие с международните стандарти, Турция умишлено поддържа Северен Кипър като правна и финансова ничия земя, в която всичко е позволено. Това послужи за две цели: Първо, Ердоган може да симулира репресии срещу прането на пари и укриването на санкции в континентална Турция, за да претендира за добра репутация в международната финансова система. Едновременно с това обаче Турция може просто да поддържа офшорно незаконните си дейности.

Четвърто, окупираната от Турция зона в Кипър днес все повече се превръща в убежище на терористи. Учители в Северен Кипър съобщават, че днес половината ученици в техните класове не говорят нищо друго освен арабски или персийски. Някои от тях може да са законни бежанци, избягали от Сирия и Иран, но както е известно, редица терористи се крият сред бежанското население. Кипърското разузнаване вече разби редица заговори на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, насочени срещу Израел и еврейските интереси в Кипър. Това, което се случва в Кипър обаче, не остава в Кипър, тъй като терористичните клетки може да се опитат да преминат зелената линия, за да получат достъп до Кипър и Европейския съюз. Разбира се, САЩ трябва да разберат урока както от Афганистан преди септември 2001 г., така и от преждевременното изтегляне от Ирак: когато съществуват вакууми, екстремистите и терористичните групи ги запълват. Фактът, че Турция тихомълком е помагала както на талибаните, така и на Ислямска държава, трябва да предизвика тревога, тъй като на практика тя експлоатира зона на беззаконие, разположена много по-близо до Европа, Израел и Суецкия канал.

Какво тогава трябва да направят САЩ и Европа?

Първо, време е да спрем да угаждаме и да пренебрегваме турските дипломатически хвалби. Турция окупира Кипър. Отказът на американската администрация да нарече Кипър окупиран не е признак на изтънченост, а на глупост. Съединените щати и Европа трябва да съобразят политиката си с реалността, а не с пожелателното мислене. Съответно Съединените щати и Европа трябва да санкционират Северен Кипър и Анкара за нарушения на религиозната свобода. Не се заблуждавайте от руските предложения за изграждане на руска православна църква в окупираната зона. Кипърците се нуждаят от свобода на религията, а не от подставени лица на Кремъл, действащи под прикритието на религията.

Второ, Съединените щати и Европа трябва да престанат да дават каквато и да е легитимност на така наречената Севернокипърска турска република (СКТР). И двете трябва да затворят всички нейни офиси и да откажат въздушното си пространство на всяка авиокомпания, която обслужва летища в окупираната зона. По същия начин както Съединените щати, така и всяка европейска държава трябва да изискват всички кипърци да получават визи с кипърски паспорти, а не с турски паспорти или документи, издадени от окупационните власти.

Трето, Съединените щати трябва да съобразят всяка помощ за Турция с изтеглянето на силите и заселниците от Кипър. Предоставянето на F-16 на Турция от президента Джо Байдън е грешка, определяща наследството, подобна на ръкостискането на Доналд Ръмсфелд със Саддам Хюсеин по време на администрацията на Рейгън.

Четвърто, Съединените щати и Европа трябва да санкционират всяка продажба на имоти в Северен Кипър съгласно разпоредбите за пране на пари. В Северен Кипър има малко регулации, което го прави предпочитана дестинация за тези, които избягват санкциите или се стремят да избегнат данъчните убежища. Закупуването на имоти от турски заселници, сирийци и иранци възпрепятства разрешаването на разделението на Кипър. Вашингтон трябва да използва лостовете си за влияние с Йерусалим, за да спре репресиите срещу израелските инвестиции в региона по същите причини и защото те са мишени за отвличания и убийства.

И накрая, от съществено значение е да не се играе по свирката на Турция и да се възнаграждава непримиримостта й, както и да се внушава някаква легитимност на Северен Кипър. Вашингтон трябва да потърси отговорност от Анкара за окупацията, ако е необходимо посредством санкции. Докато Турция ухажва Азербайджан, Узбекистан и Казахстан да признаят Северен Кипър, Белият дом и Държавният департамент трябва да изяснят на тези страни, че трябва да избират между Северен Кипър и Съединените щати. Те трябва да търсят положителни отношения с Кипър и по-широкия Европейски съюз, а не да падат върху меча на Ердоган в подкрепа на окупираната от Турция машина за пране на пари.

Петдесет години са достатъчно време. Време е да станете сериозни и да играете твърдо.

Хизбула отправи остра заплаха към Кипър.

Пеоддръжниците на подкрепяната от Иран шиитска групировка „Хизбула“ вдигат юмруци в знак на поздрав, докато лидерът Хасан Насрала изнася реч чрез видео връзка по време на митинг в Бейрут, Ливан в петък 3 ноември 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Hussein Malla

🇱🇧⚔️🇨🇾 Лидерът на ливанската шиитска групировка „Хизбула“ обяви в сряда, че никъде в Израел няма да бъде безопасно, ако избухне пълномащабна война между нея и Израел, като също заплаши Кипър и други части на Средиземноморието, предава Ройтерс.

В продължение на повече от осем месеца, Хизбула обменя огън с Израел паралелно с войната в Газа. Във вторник, подкрепяната от Иран групировка публикува това, което според тях са кадри от дронове, показващи чувствителни военни обекти дълбоко в израелска територия.

В телевизионно обръщение в сряда, лидерът на Хизбула Сайед Хасан Насрала заяви, че "няма да има място, безопасно от нашите ракети и дронове" в Израел в случай на по-широка война. Групата разполага с "банка от цели", които може да удари с прецизни удари, добави той.

Израел "знае, че това, което го очаква и в Средиземно море, е много голямо... В лицето на такава битка, Израел знае, че трябва да ни чака на земята, във въздуха и в морето," добави Насрала.

През 2006 г. Хизбула показа, че може да удари плавателен съд в морето, като порази израелски боен кораб в Средиземно море. Според медийни и аналитични доклади от години, Хизбула е придобила произведени в Русия противокорабни ракети "Яхонт" от Сирия, след като нейните сили бяха разположени там преди повече от десетилетие, за да помогнат на президента Башар ал-Асад да се бори в гражданската война.

Насрала също за първи път заплаши Кипър, обвинявайки го, че позволява на Израел да използва неговите летища и бази за военни учения. "Кипърското правителство трябва да бъде предупредено, че отварянето на кипърските летища и бази за израелския враг, за да атакува Ливан, означава, че кипърското правителство е станало част от войната и съпротивата (Хизбула) ще го третира като част от войната," заяви Насрала.

Няма незабавен коментар от властите в Кипър. Не е известно Кипър да е предоставял земя или бази за израелската армия, но в миналото е позволявал на Израел да използва неговото огромно въздушно пространство за провеждане на въздушни учения.

Насрала заяви, че неговата група ще се бори "без правила" и "без таван" в случай на по-широка война. Той говори на мемориално събитие за командир, убит при израелски удар миналата седмица - най-старшият фигура на Хизбула, убит досега в текущия конфликт с Израел.

Хизбула отговори с най-голямото си нападение с дронове и ракети срещу Израел. Представители на ООН изразиха загриженост относно ескалацията, а американският пратеник Амос Хохщайн пътува до Израел и Ливан, за да призове двете страни да не преминават към пълномащабен конфликт.