Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

Литовската следа в руския военен внос: Как санкционирани стоки пресичат границите на НАТО?

🇱🇹📦🇷🇺 Литовска фирма е изнасяла за Русия терминали и кабели за Starlink през 2024 г., декларирайки ги като „керамични плочки“. Заедно с тях са изнасяни и двигатели, каквито руската армия използва в ударните си дронове. Това разкри независимото руско издание The Insider в съвместно разследване с литовския разследващ център „Сиена“.

Разкритията засягат изключително чувствителна тема: малката балтийска страна поддържа един от най-строгите гранични и митнически режими спрямо Русия в целия Европейски съюз, а забранените стоки са тръгвали именно оттам – от самата вътрешност на НАТО.

 

Фиктивен бизнес в малко село

Дружеството UAB Eseka – с изпълнителен директор Еймантас Скарджюс и регистрация в малко имение в село Кунигишкяй, район Аникшчяй – на пръв поглед не показва признаци за мащабна стопанска дейност. Според митническите данни, анализирани от The Insider, фирмата е насочвала пратките си към Русия през Латвия, където според източници на „Сиена“ граничният контрол е по-занижен. Тъй като поради санкциите Starlink вече не може да се продава легално в Русия, терминалите пътуват под чуждо име. В случая с Eseka те са маскирани като керамични плочки. Обичайните крайни точки в митническите документи са Псков и населени места в Ленинградска област – региони в руския северозапад, намиращи се в непосредствена близост до балтийската граница.

Истинският бизнес на Eseka, както става ясно от регистрите, е продажбата на промишлено оборудване на руски клиенти. Сред доставките личат американски броячи на аерозолни частици, сензори за нивото на течности в химически резервоари и германски електромагнитни клапани за понижаване на налягането. Това е оборудване с двойно предназначение, което е приложимо в широк кръг индустрии, включително и в отбранителната.

Именно на този фон изпъкват комплектите Starlink и авиационните двигатели, които не се вписват в никакъв граждански профил. Освен сателитните терминали, компанията е доставила на руските си партньори 124 двигатели на японската компания O.S. Engines за около 65 000 долара, платени в юани. В митническите документи те са описани като мотори „за големи радиоуправляеми самолетни модели“ с хоби предназначение – бутални двигатели с малък работен обем и ниска мощност. Купувач на пратката е руското дружество „Алианс“, а поръчката е направена от името на хонконгската компания IPM Limited, която е под санкции на САЩ от 1 май 2024 г.

Разследващите са категорични, че точно тези японски двигатели се откриват в руските военни дронове по фронтовата линия в Украйна. Относно крайния получател на компонентите за Starlink, Йонас Оман – основател на известната литовска организация в подкрепа на Украйна „Синьо и жълто“ и запознат с данните за товарите – заявява без колебание: крайният получател е руската армия.

 

Държавни поръчки и фиктивен износ за Централна Азия

Още по-фрапиращ е случаят с втората литовска фирма, попаднала в разследването. Транспортно-логистичното дружество Jumbo Transport, чийто акционер и дългогодишен ръководител е Марянас Вавиловас, днес е в производство по несъстоятелност, но доскоро е обслужвало отбранителните структури на самата Литва. Между 2022 и 2025 г. то е изпълнило договори за над 3 милиона евро с Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана и за над 400 000 евро с поделения на литовската армия.

Записи от телефонни разговори на бившия ръководител на компанията, до които се е добрал центърът „Сиена“, показват, че дружеството съзнателно е подавало към митниците фалшиви декларации. Товарът е обявяван за Казахстан, но реално е разтоварван на руския пазар.

„Купуваме в Европа. Уж продаваме за Казахстан, плащат ни от Казахстан, уж превозваме за Казахстан. А в действителност не отива в Казахстан“, признава Вавиловас в един от записите.

Реакцията на официалните власти във Вилнюс бе светкавична и остра. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас, встъпил в длъжност на 11 ноември 2025 г., не спести критиките си:

„Това са държавни предатели. Предатели на нашата държава. Те недвусмислено помагат на Русия да поддържа способността си да убива цивилни“, заяви той пред „Сиена“.

Каунас обяви, че възнамерява да сезира военното контраразузнаване, Службата за обществени поръчки и прокуратурата, за да се провери дали собствениците на замесените фирми изобщо отговарят на изискванията за национална сигурност. Оттук произтича и по-голямата тревога зад разследването: същите логистични канали, които днес захранват руската агресия срещу Украйна, утре лесно биха могли да обслужват руски хибридни или военни действия срещу самите балтийски страни – сценарий, който литовските служби за сигурност приемат напълно сериозно.

 

Технологичният механизъм зад сивия внос

Механизмът, по който функционират подобни доставки, е добре проучен от военните експерти. Русия се снабдява със Starlink чрез сивия пазар в трети страни и подставени лица, след което монтира терминалите на различни безпилотни апарати с голям обсег – сред идентифицираните на бойното поле са моделите „Геран-2“, „РД-8“, „Молния“ и „БМ-35“. Сателитната връзка им осигурява далекобойно управление и видеовръзка в реално време, което ги прави много по-опасни и точни от апаратите, разчитащи единствено на автономна инерциална навигация.

За да спрат тази практика, SpaceX и украинското правителство разработиха механизъм за противодействие: украинските военни регистрират идентификационните номера на своите легитимни терминали в бойната система за управление „Делта“, а мрежата блокира достъпа за всички устройства извън този списък. Така руската армия в голяма степен бе отрязана от директно ползване на услугата на фронта.

Литовската следа обаче не е изолиран случай. На 8 май The Insider, съвместно с разследващия проект Nordsint, разкри, че Русия си набавя друг критичен компонент за същите дронове от Китай – високотехнологичните антени. Разследващи журналисти, представили се под прикритие за руски военни доставчици, се свързват с водещия китайски производител на навигационна апаратура Harxon Corporation. Представител на компанията открито признава за сътрудничество със завода в Алабуга (основната производствена база за руските дронове „Геран“ и „Гербера“) и без колебание приема поръчка за 200 специализирани военни антени за над 5,4 милиона юана (около 800 000 долара). Плащането е договорено през руската банка ВТБ с посредничеството на фиктивна фирма.

Тези антени от типа CRPA (Controlled Receptive Pattern Antenna) са изключително важни – те позволяват на безпилотния апарат да определя посоката на вражеското радиоелектронно заглушаване и да го филтрира, запазвайки стабилна връзка със сателитите. Намерените останки от свалени дронове тип „Шахед“ в Украйна потвърждават тези разкрития: върху откритите антени стоят китайски стикери с надпис „навигационна антена за селскостопанска техника“. Впоследствие фирмата Harxon бе включена в санкционните списъци на Обединеното кралство, което предизвика официален протест от страна на Пекин.

 

Пъзелът се нарежда

Взети заедно, двете разследвания сглобяват един и същ опасен пъзел. Всеки ударен дрон, който Русия изстрелва по украинските градове, представлява мозайка от технологии, преминали през санкционните бариери: японски двигател за тяга, американски терминал за връзка и китайска антена за защита от заглушаване. Логистиката, която ги пренася, необезпокоявано пресича границите на държава членка на НАТО.

За Литва моралният и политически удар е двоен. Собствени местни компании не просто подхранват руската военна машина, но една от тях доскоро е отговаряла за превоза на товари за нуждите на самата литовска армия. Дали разкритията ще доведат до реални присъди, предстои да разберем. Това ще бъде и най-големият тест за това доколко строгият граничен контрол, с който Вилнюс се гордее, е подплатен с правосъдие, способно да спре нарушителите вътре в страната, където доскоро едно обикновено митническо клеймо „керамични плочки“ е било напълно достатъчно за безпрепятствено преминаване.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Френски изтребители Rafale прехванаха два руски Су-30СМ над Прибалтика.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.

Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.

Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.

Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.

Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.

Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.

Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

Военен камуфлаж под прикритието на екология: Защо Беларус затвори горите по границите с Украйна и НАТО?

🇧🇾🪖🇷🇺 Властите в Беларус въведоха официална забрана за посещение на гористи местности в 19 района на страната. Това съобщи генерал-майор от запаса и бивш заместник-началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Виктор Ягун, според когото най-голямо внимание привлича факта, че повечето райони се намират в близост до границите с Украйна, Полша и Литва, пише „Главком“.

Ягун посочи, че формално става дума за мерки срещу пожари и сезонни ограничения, но самата конфигурация на затворените територии и тяхната концентрация в гранични зони принуждават ситуацията да се разглежда и във военно-политическа плоскост. Той обясни, че в практиката на съвременната война тези ограничения често се използват за „осигуряване на скрито придвижване на войски, разгръщане на полева логистика, създаване на временни складове за боеприпаси и гориво, изграждане на командни пунктове и инженерни позиции“.

Освен това, подобни мерки позволяват да се сведат до минимум „рисковете от изтичане на информация чрез заснемане на движенията на техника и личен състав“.

Генералът обърна специално внимание на факта, че тези ограничения се появиха „на фона на изявления от украинското разузнаване за активизация на военната инфраструктура на територията на Беларус и засилване на интензивността на съвместната военна дейност между Минск и Москва“. По думите на Ягун в момента могат да се отделят „две основни потенциални направления“, където тези действия могат да имат военно значение.

Първото е украинското направление. Бившият заместник-председател на СБУ посочи, че най-голямо внимание привлича южната и югозападната част на Брестка област, която граничи с Волинска и Ровненска области на Украйна. „Именно този участък е важен от гледна точка на украинската логистика, тъй като през Волин минава значителна част от транспортните и железопътните маршрути, които осигуряват доставките на западна военна помощ“, написа той.

Ягун открои два възможни сценария. Първият е „създаване на заплаха във Волинско направление, по-специално в района на Ковел и Луцк“. Дори и без мащабно настъпление, обясни генералът, самата поява на риск от удар от страна на Беларус принуждава Украйна „да поддържа значителни резерви на северната граница и да разтегли своите сили“. Вторият сценарий е свързан със сектора „Сарни-Ровно-Вараш“, чието стратегическо значение се определя „както от наличието на критично важна жп инфраструктура, така и от мястото на Ровненската АЕЦ“.

Второто потенциално направление, което експертът посочи, е западното, свързано с т.нар. Сувалкски коридор. „Става дума за тесния участък между Беларус и Калининградска област на Руската федерация, който свързва балтийските страни с основната територия на НАТО“, уточни Ягун и напомни, че във военните оценки на НАТО това направление „от много години се смята за едно от най-уязвимите в системата за сигурност на Алианса“.

Експертът добави, че концентрацията на затворени райони в западната част на Беларус „теоретично създава условия за скрито разгръщане на сили близо до полската и литовската граница“. В същото време той подчерта, че към момента ситуацията не трябва да се тълкува като директен признак за неизбежна опасност, тъй като Беларус и Русия могат „умишлено да създават атмосфера на постоянна военна заплаха в северно направление, без да имат намерение да преминават към незабавни активни действия“.

Основната цел на тези действия, обясни експертът, е да се принудят Украйна, Полша и страните от Прибалтика „да поддържат значителни сили по протежение на границите, разпилявайки резерви, ПВО ресурси и логистични възможности“.

„На дадения етап става дума по-скоро за формиране на условия и възможности, отколкото за потвърдено намерение за незабавно използване на сила“, обобщи Ягун.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Беларус стартираха днес военни учения за разгръщане на руско тактическо ядрено оръжие в полеви условия. Маневрите се провеждат в тясно сътрудничество с военното ръководство на Руската федерация.

Първите единици HIMARS за Литва слязоха от производствената линия

🇺🇸🤝🇱🇹 Първите реактивни системи за залпов огън M142 HIMARS за Въоръжените сили на Литва излизат от производствената линия, обяви командването на прибалтийската страна, което разпространи първи снимки на установките и потвърди, че доставката се очаква през следващите години.

„Първите литовски HIMARS са на производствената линия – ето как ще изглеждат те“, написаха въоръжените сили на Литва на своя профил в X. „Въпреки че тези системи все още се произвеждат, очакваме да получим първите бройки в рамките на следващите години. С тях нашият обсег ще се разшири още повече.“

HIMARS е реактивна система за залпов огън с висока мобилност, произведена от американската компания Lockheed Martin върху колесно шаси от серията Family of Medium Tactical Vehicles (FMTV). Тя изстрелва ракети с прецизно GPS насочване от един контейнер, който съдържа шест ракети GMLRS или една балистична ракета ATACMS. С екипаж от трима души и способност за далекобойна стрелба и бързо позициониране, системата се оказа решаваща на бойното поле в Украйна. Там ударите на HIMARS по складове за боеприпаси и командни възли многократно нарушаваха руското оперативно планиране от 2022 г. насам. За малка балтийска държава, граничеща с Беларус и заемаща тесния сухопътен коридор „Сувалки“, който я свързва с Полша и останалата част от НАТО, прецизният огън с голям обсег не е абстрактна инвестиция във възпиране, а способност, която позволява на малка сила да удари дълбоко в логистиката и командната архитектура на противника, преди той да успее да концентрира сили за атака.

Литва закупи системите HIMARS от Lockheed Martin като част от мащабно укрепване на отбраната, което има и индустриално измерение. Гейлия Кембъл, вицепрезидент по тактически оръжия в Lockheed Martin, определи отношенията като нещо повече от продажба на оръжие.

„Нашето партньорство с Литва бележи нова фаза на сътрудничество, надхвърляща обикновената доставка на оръжейни системи от световна класа. С проучване на съвместни индустриални възможности, разширяваме глобалната мрежа от доставчици и партньори на Lockheed Martin – този подход е точно това, което е нужно, за да се отговори на нарастващото търсене на доказаните ни в бойни условия способности“, заяви той. Очаква се споразумението да интегрира литовската отбранителна индустрия по-тясно в световните вериги.

Това рамкиране на индустриалното партньорство отразява промяна в начина, по който по-малките държави членки на НАТО подхождат към поръчките в сферата на отбраната. Придобиеването на готови системи от американски гиганти беше моделът в продължение на десетилетия – ефективен, оперативно съвместим и политически лесен. Промяната идва от осъзнаването, че чистите отношения „купувач-продавач“ оставят малките нации зависими от външни вериги за доставки, които могат да бъдат прекъснати или забавени от приоритетите на по-голям съюзник. Изграждането на местно индустриално участие създава експертиза и капацитет за поддръжка на оборудване, което в противен случай трябва да пътува през океана по време на криза.

Литва е сред най-последователните застъпници за отбраната по източния фланг на НАТО и настоява постоянно за по-голямо съюзническо присъствие и инвестира сериозно в отбрана. Страната надхвърли прага от 2% от БВП, поставяйки приоритет върху системи, които са напълно съвместими със съюзническите сили. HIMARS се вписва точно в този модел – същата система, използвана от частите на американската армия, със същите боеприпаси и доктрина за „стрелба и придвижване“, която партньорите от НАТО усвояват съвместно с американските сили от години.

Литва и Латвия затвориха небето си за Роберт Фицо на път за Москва.

🇸🇰🚫🇱🇹 Словашкият премиер Роберт Фицо съобщи, че Литва и Латвия са отказали на самолета му право на прелитане през въздушното им пространство в рамките на планираното му пътуване до Москва за участие в майските тържества по случай 80-годишнината от победата над Нацистка Германия.

„Литва и Латвия вече ни уведомиха, че няма да позволят прелитане над тяхна територия на път за Москва. Е, страни членки на ЕС няма да позволят на министър-председателя на друга страна членка на ЕС да прелети над тяхна територия“, заяви Фицо във обръщение, записано на видео.

Словашкият премиер изрази намерението си въпреки всичко да посети руската столица, за да поднесе цветя на Гроба на Незнайния воин. Той нарече това акт на почит към десетките хиляди съветски войници, загинали при освобождението на Словакия по време на Втората световна война. По думите му, в случай на отказ за прелитане, той планира да намери алтернативен маршрут, както вече направи миналата година, когато му бяха наложени сходни ограничения от Естония.

Пътуването на Фицо през май е част от „мирната програма“, която той обяви за следващите седмици. Освен Москва, словашкият премиер планира да посети концлагера Дахау в Германия, мемориала на румънските войници на територията на Словакия и Нормандия. Освен това той не изключва визита в САЩ за честванията на 250-годишнината от независимостта на страната със спирка в националното гробище Арлингтън във Вашингтон.

Година по-рано Литва и Латвия забраниха на Вучич да лети за Парада на победата в Москва през тяхното въздушно пространство.

Френски Rafale прехванаха руски разузнавателен самолет и изтребител над Балтийско море – четири пъти за седмица.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога четири пъти в рамките на една седмица за прехващане на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на НАТО над Балтийско море.

Това стана ясно от официално изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Франция. По време на тези мисии френските екипажи са идентифицирали и ескортирали общо шест руски самолета, оперирали в близост до въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.

Прехващанията са извършени от авиобаза Шяуляй в Литва, откъдето Франция понастоящем ръководи ротация на мисията Baltic Air Policing на НАТО. Видео, разпространено от френското военно ведомство, илюстрира как Rafale проследяват руски самолет за електронно разузнаване Ил-20М, придружаван от изтребител Су-30СМ.

Ил-20М е платформа за радиотехническо и сигнално разузнаване, проектирана да събира данни от радарни емисии и комуникационни мрежи, и е сред най-често засичаните руски самолети в близост до границите на Алианса. OSINT анализи сочат, че въпросният Су-30СМ е бил въоръжен с противорадарни ракети Х-31П или Х-31ПМ – тип боеприпас, проектиран за поразяване на радарни системи и зенитно-ракетни комплекси.

Ако оценката е вярна, присъствието на такова въоръжение в близост до съюзническо въздушно пространство придава съвсем различно измерение на полета – от рутинно разузнаване към демонстрация на потенциал за подавяне на ПВО.

Според Defence Blog френските изтребители са използвали прицелни контейнери Thales TALIOS по време на прехващанията. Макар да са конструирани основно за ударни мисии, те осигуряват визуална идентификация на далечни разстояния, включително на външните товари на чужди летателни апарати, което дава възможност на пилотите да оценят потенциални заплахи от по-безопасна дистанция.

Франция пое настоящата ротация в края на март, разгръщайки 4 самолета Rafale и към 100 души личен състав за поддържане на непрекъснато дежурство по бързо реагиране. Мисията Baltic Air Policing започна през 2004 г. след присъединяването на балтийските държави към НАТО, тъй като те не разполагат със свои изтребители. Първият натовски изтребител, белгийски F-16, кацна в Шяуляй на 29 март 2004 г. Оттогава 17 съюзнически държави са участвали в ротационни дежурства от базата, а от 2014 г. мисията се осъществява и от авиобаза Амари в Естония, където понастоящем са разгърнати португалски F-16.

Отделно, Кралските военновъздушни сили на Великобритания вдигнаха по тревога два изтребителя Typhoon от RAF Lossiemouth в Шотландия след засичане на радарна следа, оценена като вероятен руски стратегически бомбардировач, приближил се към северната зона за противовъздушна отбрана на страната. Подкрепени от танкер Voyager от RAF Brize Norton, Typhoon-ите проследиха обекта, но физическо прехващане не се наложи, самолетът е останал в международното въздушно пространство.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Литва е готова да подкрепи евентуална военна операция на САЩ срещу Иран.

🇱🇹 Литва е готова да съдейства на САЩ във военна операция срещу Иран и потенциално дори да изпрати свои войски, ако отправят такова искане. Това съобщи обществената медия LRT, позовавайки се на висш служител в литовското правителство.

Аста Скайсгирите, главен съветник по външна политика на литовския президент Гитанас Науседа, потвърди, че макар подобно искане да не е постъпвало, страната ще оцени ситуацията заедно със съюзниците си от НАТО, ако получи такова.

„Досега не сме получавали такова искане, но разбира се, ако го получим, ще го разгледаме съвместно с останалите съюзници“, заяви Скайсгирите, но в същото време подчерта, че дискусиите за изпращане на литовски сили на този етап остава чисто хипотетично.

В същото интервю тя изрази подкрепа за неотдавнашните военни удари, нанесени от САЩ и Израел срещу Иран, аргументирайки се с неизпълнението от страна на Техеран на исканията за ядрената му програма.

„За съжаление Иран не се съобрази с исканията на САЩ да спре обогатяването на уран и производството на ядрени оръжия, което доведе до превантивните удари. Смятаме, че САЩ и Израел постъпиха правилно в този случай и считаме това за неизбежна мярка“, каза тя.

САЩ и Израел нанесоха ударите, след като обявиха липсата на напредък в преговорите по ядрената и ракетна програма на Ислямската република. Тази ескалация е продължение на оттеглянето от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) през 2018 г. по времето на президента Доналд Тръмп – ход, върнал санкциите срещу Иран.

Техеран отвърна на удара, като взе на прицел американски военни бази и посолства в Близкия изток, повишавайки допълнително напрежението в региона.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е обсъдил ескалиращото напрежение в Близкия изток с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, включително последните ирански удари, довели до жертви сред цивилното население.

„Обсъдихме ключовите аспекти на ситуацията в Близкия изток и Персийския залив с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян. Изразих своите съболезнования за загубените животи в резултат на безумните удари на Иран“, каза Зеленски. По думите му президентът на ОАЕ е подчертал, че посочените атаки не са били ограничени само до военни обекти.

„Президентът отбеляза, че иранският режим взема на прицел не само военни обекти, но практически всичко – жилищни сгради, търговски центрове и дори джамии.“

Литва осъди проруски активист за отричане на съветските престъпления.

🇱🇹⚖️ Районният съд във Вилнюс наложи глоба от 3 750 евро на Ерика Швенчиониене за отричане на съветските престъпления по време на борбата на Литва за независимост. Случаят е красноречив относно правните мерки на балтийските държави срещу историческия ревизионизъм и пропагандата.

Присъдата е свързана с изказване на Швенчиониене за една от най-големите трагедии в съвременната история на Литва – клането на граничния пункт Медининкай през юли 1991 г. Тогава съветски специални части (ОМОН) атакуват новосъздаден литовски граничен пост, разстрелвайки 7 служители на реда в опит да прекършат волята на страната за отделяне от СССР.

Швенчиониене публикува твърдения, че литовските служители са били убити от „свои хора“ – теза, която съвпада с официалния наратив за дезинформация, тиражиран от Кремъл.

„Публикацията е направена именно в деня на възпоменание на жертвите, като вината се прехвърля върху литовските специални служби“, подчерта съдия Гедре Маслаускайте.

Въпреки опитите на подсъдимата да мобилизира подкрепа пред съда, на заседанието се появиха само няколко души, сред които Казимерас Юрайтис, съучастник на Швенчиониене в друго знаково дело за национално предателство, и Лауринас Рагелскис – известен проруски провокатор.

Обвинението настояваше за по-сурово наказание, което включваше до 18 месеца домашен арест вечер и електронно проследяване. Прокурорът Шарунас Шимонис изрази разочарование, че съдът не е наложил забрана за посещение на мемориала в Медининкай.

„Това е обида към паметта на загиналите и техните близки“, заяви той и сподели, че обмисля да обжалва присъдата.

Ерика Швенчиониене е ключова фигура в бившия „Международен форум за добросъседство“ – организация, която според литовското разузнаване е действала като инструмент на чуждо влияние. В момента тя е подсъдима по още едно, значително по-сериозно дело, където има повдигнати обвинения за подпомагане на чужда държава (Беларус и Русия) за действия срещу Литва, публично одобряване на съветските престъпления и организиране на пропагандни пътувания до Минск и Москва в разгара на войната в Украйна.

За нас в България случаят може да бъде интересен паралел за това как държавите от „първата линия“ на НАТО и ЕС са тези, които защитават най-ревностно своята историческа памет и национална сигурност от хибридната война на Кремъл, маскирана като „свобода на словото“.

НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Литва затвори граничните пунктове с Беларус след ново нарушение на въздушното си пространство.

🇱🇹⚔️🇧🇾 Литва затвори своите гранични пунктове с Беларус за неопределен срок от време, след като балони от Беларус нарушиха въздушното ѝ пространство за трета поредна нощ, съобщиха държавни служители преди броени минути.

Международното летище в столицата Вилнюс за няколко часа временно спря дейността си поради един или повече балони, движещи се в посока летището, според неговите служители. Това е трета поредна нощ и четвърти случай за тази седмица с нарушения на въздушното пространство спират въздушния трафик в Литва.

Националният център за управление на кризи (NKVC) на Литва съобщи, че граничните пунктове с Беларус са затворени за „неопределен период“ в отговор на последния инцидент.

Нарушенията от няколко дни насам доведоха до временни затваряния на граничните пунктове. На 24 октомври литовският премиер Инга Ругиниене съобщи за инцидент с контрабандни балони, пуснати от Беларус към Литва. В отговор летищата в столицата Вилнюс и Каунас бяха временно затворени.

На следващата нощ въздушният трафик на столичното летища отново беше спрян след съобщения за балони, които са били изстреляни от беларуска територия. Литва временно затвори последните два действащи гранични пункта с Беларус след всеки от тези инциденти.

По-рано този месец страната съобщи за серия от нарушения на въздушното пространство с балони, които предполагаемо превозват контрабандни цигари. На 5 и 21 октомври властите бяха принудени да затворят въздушното пространство над Вилнюс, което доведе до отмяната на десетки полети.

Литва споделя 680 км. граница с Беларус. През септември след навлизане на руски дрон в полското въздушно пространство, вътрешният министър на страната Владислав Кондратович заяви, че Литва е готова незабавно да затвори границата с Беларус, ако бъде провокирана.

Нарушението с дрона беше последвано от вълна от подозрителни въздушни инциденти в цяла Европа, което подхрани страховете от руски хибридни операции.

Руски самолети са нарушили въздушното пространство на Литва.

🇷🇺✈️🇱🇹 Литовският президент Гитанас Науседа обяви, че военни самолети на Руската федерация са навлезли във въздушното пространство на страната-членка на НАТО тази вечер и определи инцидента като „грубо нарушение на международното право и териториалната цялост“.

„Това още веднъж напомня за необходимостта от усилване на готовността за противовъздушна отбрана в Европа“, заяви Науседа, поставяйки акцент върху нуждата от подобрена координация в сферата на регионалната сигурност в отговор на нарастващите руски провокации.

Науседа отбеляза, че министерство на външните работи на страната ще привика представители от посолството на Руската федерация, за да изрази официален протест срещу това, което той определи като „безразсъдно и опасно поведение“.

Нарушението е поредното в серия инциденти с участието на руски военни в балтийския регион.

По-рано министърът на отбраната Довиле Шакалиене призова страните от НАТО да заемат по-сериозна позиция спрямо руските провокации във въздуха, с предложение да бъдат сваляни всички руски военни активи, които пресекат границите на Алианса.

По-рано беше съобщено, че руски хеликоптер Ми-8 е навлязъл във въздушното пространство на Естония в близост до остров Вайндлоо, където е останал в продължение на около четири минути. Министерството на външните работи на страната привика руския шарже д'афер, за да му връчи протестна нота за инцидента.

Литва започва най-големите маневри за мобилизация „Vyčio Skliautas 2025“

🇱🇹 Литва стартира Vyčio Skliautas 2025 – национално тренировъчно учение за мобилизация, описвано от официални лица като най-мащабното досега изпитание на готовността за криза в страната, което ще продължи до 11 октомври.

Правителството съобщи, че маневрите включват всички 60 общини, общо 115 институции и агенции и около 2000 участници, включително около 1200 военни и офицери и 1000 доброволци.

Канцеларията на правителството посочва, че упражнението е предназначено да извърши проверка на това доколко ефективно Литва може да преорганизира и обедини своите ресурси, за да защити страната и да поддържа критичните услуги по време на криза със сигурността.

„В тези трудни времена литовските институции, организации с нестопанска цел и граждани правят много, за да се подготвят за нововъзникващи заплахи. Единството е нашата сила“, заяви премиерът Инга Руґиниене в изявление и добави: „Дори най-добрите планове трябва да се тестват на практика.“

Сценариите ще обхванат реакции на конвенционални и хибридни заплахи, сред които евакуация на цивилни и активиране на системи за публична тревога чрез сирени, съобщения по медиите и мобилни известия.

Планът включва практически упражнения по евакуация от жп гарата на Вилнюс към други общини, както и специално изпитване на реакциите при въздушна тревога – оценка на способността за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи и координацията на Въоръжените сили, Службата за гранична охрана, Службата за защита на високопоставени лица и полицията.

Болниците ще отработват превключване към режим на мобилизация, за да осигурят непрекъснати грижи, а местните комендантства ще упражняват защита на критичната инфраструктура заедно с цивилни агенции.

„Маневрите ще спомогнат да се провери готовността на институциите за работа в условия на мобилизация и осигури непрекъснатост на дейността, да се тества сътрудничеството между цивилни и военни и да се открият слаби точки“, обясни заместник-министърът на отбраната Томас Годлиаускъс.

Държавният център за мобилизационни операции, с персонал от Канцеларията на правителството, Департамента по мобилизация и гражданска съпротива, Департамента по сигурността, Върховния съд, Централната банка на Литва, Щаба за отбрана на Въоръжените сили и други – ще координира основните държавни функции по време на маневрите. НПО и четири големи вериги за хранителни стоки също участват в планирането за непрекъснатост на услугите.

25 контрабандни балона навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус

🇱🇹🎈🇧🇾 25 метеорологични балона, често използвани от контрабандисти, навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус в събота през нощта, съобщиха литовските власти.

Според Националния център за управление на кризи (НКВЦ), 13-14 балона са били забелязани в небето на Вилнюс и околностите, включително два над летището на столицата.

„Това бяха нарушения на въздушното пространство – общо 25 метеорологични балона, навлезли от Беларус“, заяви в неделя говорителят на центъра Дариус Бута пред държавното радио LRT.

В резултат на инцидента въздушното пространство на летище Вилнюс беше затворено в 22:16 ч. Полетите бяха възобновени в 04:50 ч. в неделя сутринта, а затварянето засегна около 30 полета и 6000 пътници.

Някои полети от Вилнюс може да имат закъснения в неделя поради проблеми с ротацията на екипажите и самолетите. 6 полета бяха отменени – до Цюрих, Лондон, Франкфурт, Кутаиси, Варшава и Копенхаген.

Държавната служба за гранична охрана (ВСАТ) съобщи, че нейни служители са открили седем балона през нощта в окръзите Шалчининкай, Варена, Друскининкай, Вилнюс и Лаздияй, като те са превозвали 12 000 пакета цигари, каза говорителят на службата Гиедрюс Мишутис пред БНС.

Ръководителят на НКВЦ Вилмантас Виткаускас отбеляза, че благоприятните южни ветрове са дали възможност на контрабандистите да изстрелят балоните.

„Много е важно да ги открием и да установим кой възнамерява да ги прибере“, каза той и добави, че полицията е в активно търсене на балоните.

Полицията в окръг Вилнюс потвърди, че извършва проверка на възможните места за кацане, като е открила следи от цигари на няколко места. „Когато полицаите намерят балон, извършват някои предварителни действия и предават сведенията на граничните служби, които водят разследване“, заявиха от ведомството.

Подобен инцидент се случи през август, когато 26 балона за контрабанда навлязоха в литовското въздушно пространство.

Мишутис обясни, че балоните вероятно са проникнали толкова навътре в Литва, защото лицата са ги изстреляли не директно от границата, а на няколко километра навътре в Беларус.

„Те се издигат вертикално и преминават границата на голяма височина, след което се спускат много по-навътре в страната и така достигат до Вилнюс“, обясни той.

Виткаускас отбеляза, че е слабо вероятно контрабандистите да са имали за цел да нарушат работата на летището, но добави, че „най-лошият сценарий не може да бъде изключен“.

„Контрабандистите обикновено изстрелват балоните там, където е най-лесно да се прибере товарът – не близо до летището, където търсенето е интензивно“, каза той.

НКВЦ все още установява точният брой на балонате, които са кацнали в Литва и колко от тях са превозвали контрабанда.

„Такива балони обикновено се използват от контрабандисти. Ако посоката на вятъра е благоприятна, броят им може да достигне десетки или повече“, каза Бута.

Данни на ВСАТ сочат, че със съботния инцидент тази година досега са засечени общо 501 балона за контрабанда – 2,2 пъти повече в сравнение с цялата изминала година когато бяха регистрирани 226. Мишутис уточни, че балоните се използват изключително за транспортиране на цигари.