Бундесверът ще попълва бригадата си в Литва и по заповед

🇩🇪🪖🇱🇹 Германското министерство на отбраната изпраща свои военнослужещи в Литва със служебно разпореждане, след като не намери достатъчно желаещи за длъжностите по някои специалности в изгражданата там бригада. Ведомството обяви решението на 14 септември, броени часове след като Bild съобщи за готвените мерки. Доброволният принцип остава водещ, уточнява министерството, но при необходимост военнослужещи ще бъдат командировани и без да са заявили желание.

Според ведомството към деня на съобщението около 80% от щатните длъжности в бригадата са били заети изцяло на доброволен принцип. В частите, които вече са предно разположени в Литва, делът достига 92%. Най-голям е недостигът в подразделенията, които трябва да бъдат разположени догодина, 203-ти танков батальон и 122-ри механизиран пехотен батальон. В тях остават незаети около 40% от длъжностите, като основно се търсят специалисти по логистика и информационни технологии – области, в които армията се конкурира с цивилни работодатели в Германия.

Предвидените мерки не са равносилни на постоянно базиране на служба в Литва. Министерството планира краткосрочни командировки, ротации и други временни назначения с предварително определен срок. При тях военнослужещият остава на щат в Германия, а предно разположен в Литва изпълнява задача за кратък период. Ведомството дава пример с готвач от корабен екипаж: докато корабът още се намира в завода за ремонт, той може да бъде командирован за няколко месеца в Литва, без да се променя постоянното му местослужене.

Характерът на недостига помага да се обясни изборът на временни назначения. Бригадата се нуждае остро от специалисти, които трудно се намират и за длъжностите в Германия. Командироване за няколко месеца не изисква преместване на цялото домакинство и може да покрие недостиг, който затруднява работата на подразделението. То обаче не премахва общия кадрови проблем: постоянното прехвърляне на същите специалисти в Литва би могло да създаде недостиг в частите им в Германия.

Министерството очаква по служебно разпореждане да бъдат изпратени няколкостотин души при планирана обща численост на бригадата от близо 5000. Bild пише за до 1000 военнослужещи още тази есен и посочва края на септември като начало на изпращането им. Ведомството не потвърждава това число и се придържа към по-ниската си прогноза. Разликата е съществена: 1000 души се равняват на около 20% от планирания състав. Временното им командироване обаче не значи непременно, че същият брой постоянни длъжности ще бъде попълнен.

Министърът на отбраната Борис Писториус обясни, че когато се налага избор, бойната готовност предлага предимство пред доброволния принцип. В същото изявление мерките са определени като изключение за специалностите с недостиг на кадри, а не като общо правило за цялата бригада.

Данните за попълването ѝ показват как се е стигнало до решението. Към края на април към 20% от нужните длъжности заемат доброволно. През май желание са заявили над 2500 военнослужещи. На 31 юли на около 60%, а до средата на септември им достигна 80%. Напредъкът е видим, но оставащите места се попълват по-трудно, защото изискват конкретни специалисти.

Това е първата германска бригада, постоянно разположена зад граница след Втората световна война през 1945 г. Писториус обяви решението през юни 2023 г. при посещение във Вилнюс. През декември Германия и Литва подписаха пътна карта за разполагането ѝ, а на 1 април 2025 г. временният щаб беше преобразуван в постоянен. Основните гарнизони са Руднинкай, на около 30 км от беларуската граница, и Рукла. Пълната бойна готовност е планирана за края на 2027 г., когато в Литва трябва да има около 4800 военнослужещи и близо 200 цивилни служители на Бундесвера.

Бригадата надгражда наличното присъствие на съюзниците. От 2017 г. в Рукла е многонационална бойна група на НАТО под ръководство. От септември 2025 г. Алиансът поддържа и постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ за укрепване на ПВО по източния фланг. Формите на присъствие се различават: контингентите в бойната група се сменят на ротационен принцип, мисията изпраща авиация от някои държави, а танковата бригада ще има постоянен състав и инфраструктура, сред които казарми и полигон. Ротациите се планират за месеци, а постоянното разполагане предполага ангажимент за десетилетия. Това прави осигуряването на достатъчно кадри по-трудна задача.

Литва осигурява инфраструктурата и поема разходите за нея. Строителството и поддръжката на комплекса при Руднинкай възлизат на около 1,5 млрд. евро. За сравнение, държавният бюджет на страната за 2026 г. е около 20 млрд. евро. Първата фаза – жилищни сгради, административни корпуси, складове за съхранение на техника, боеприпаси и пътни артерии – трябва да приключи до края на 2027 г. Стрелбището беше готово от края на май. Стойността на проекта се равнява на около 7,5% от посочения годишен бюджет, макар това да не значи, че цялата сума се изразходва през 2026 г. Литовският инфраструктурен ангажимент е значим', а попълването на бригадата зависи от кадровите решения в Берлин.

На 14 септември, по време на пресконференция след срещата на ЕС за Арктика в Рованиеми, канцлерът Фридрих Мерц очерта политическия контекст. „По всяка вероятност преживяваме решаващи седмици или месеци за защитата на свободата и мира на нашия континент“, каза той. „Ако Русия успее, последиците за всички нас, включително за Германия, ще бъдат непредвидими. Затова стоя твърдо зад позицията си и не съм готов да отстъпя нито сантиметър.“ Последната фраза се отнася до позицията във вътрешния германски спор във връзка с подкрепата за Украйна, а не до териториална отстъпка. Канцлерът добави, че ще направи всичко, за да запази тази подкрепа и да убеди сънародниците си, че тя е в интерес на Германия.

Изявлението на канцлера и решението на ведомството показват различни страни на ангажимент за отбрана – политическо усещане за неотложност и практическа трудност да бъдат подсигурени дори няколкостотин специалисти за конкретно съединение. Към 31 юли 2026 г. Бундесверът наброява 186 700 военнослужещи – в рамките на планираното за годината. Целта е до средата на следващото десетилетие тя да разполага с около 260 000 военнослужещи на действителна служба и резерв от близо 200 000 души. Достигането на тези числености изисква значително разширяване на набирането и подготовката на кадри.

Данните за новия модел на военна служба показват част от трудностите. Законът е в сила от 1 януари 2026 г. и запазва доброволното постъпване, но възстановява медицинските прегледи и да задължава мъжете да попълнят въпросник за готовността си да служат. Между април и юни ведомството е изпратило въпросници на 169 141 млади хора. Изцяло са ги попълнили около 83 500 мъже и над 3000 жени, като повече от 55 000 от отговорилите са посочили, че нямат интерес към военна служба. Според представените данни в същото тримесечие около 31% от заявилите интерес са отпаднали по здравословни причини.

Посочените резултати показват ключови ограничения пред доброволното набиране, но не обясняват сами по себе си недостига в литовската бригада. Въпросниците измерват готовността на млади хора да постъпят в армията, докато попълването на бригадата зависи и от желанието на вече служещи военнослужещи да заминат за Литва. Достигнатите 80% за около четири месеца и половина и над 2500 заявили желание само през май показват значителен интерес. Оставащият недостиг е концентриран в логистика и ИТ. Възможно обяснение е конкуренцията от по-добре платени цивилни позиции, но текстът не представя сравнителни данни за възнаграждения. Концентрацията на незаетите длъжности в конкретни специалности отговаря на избора на временни командировки вместо общо разпореждане за целия състав.

Медведев заплаши Литва с изчезване от картата заради ядрената поправка

🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.

Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“

Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.

Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.

Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.

Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.

Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.

Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.

Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.

Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.

Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.

Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.

Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.

Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.

Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.

Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.

Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.

Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.

Естония отбелязва 32 години от изтеглянето, обвързано с датата за Германия

🇪🇪🪖🇷🇺 Министерство на отбраната на Естония отбеляза днес 32 години от окончателното изтегляне на руските войски от Естония и Латвия. То приключва на 31 август 1994 г. в деня, в който руската армия се изтегля напълно от Германия. Съвпадението не е случайно, а резултат от целенасочена стратегия на Талин в сферата на дипломацията. По думите му е настъпил „истинския край на Втората световна война“ за Прибалтика и цитира тогавашния президент Ленарт Мери: „Днешният ден бележи края на най-тъжната глава от нашата история.“

Мащабът на военното присъствие, което трябва да се ликвидира, обяснява защо преговорите продължават от 1991 до 1994 г. Към 20 август 1991 г., когато Естония възстановява независимостта си, съветската армия държи над 570 бази и съоръжения в страната. В тях са разположени около 35 000 военнослужещи в страна с население от 1,3 млн. души – по близо един съветски военен на всеки 37 жители. Естонската обществена медия ERR посочва и по-висока цифра – над 40 000 души, но в нея са включени и семействата на военните.

Решаващият външен ориентир за крайния срок обаче остава в Берлин. С договора „2+4“ от септември 1990 г. Русия се задължава да изведе Западната група войски от територията на Германия. Дълги години същата минаваше за най-мощното единично военно звено в света и към 1990 г. наброява 340 000 военнослужещи и още 210 000 членове на техните семейства. Крайният срок за изтеглянето е 31 август 1994 г. В него стоят германско финансиране, международно внимание и политическа гаранция от най-високо равнище.

Естонската дипломация правилно отчита какво следва от това: евентуален самостоятелен срок би могъл да бъде предоговарян, докато срок, обвързан с германския, би бил значително по-труден за отлагане. От този момент задачата на Талин е да не позволи на Москва да отдели естонския случай от германския.

Москва навлиза в преговорите с график, който е далеч по-удобен пред себе си. През 1992 г. руската страна предлага 2002 г. като възможен краен срок, но след това обещава 1997 г. Талин отхвърля и двата варианта. Истинският лост на Русия обаче не бе само графикът, а гражданският статут на рускоезичното население. Дипломацията на Москва обвърза открито по-нататъшното извеждане на войските с промяна в позицията на Естония по въпроса за гражданството. Страната така и не променя закона си, но прави отстъпки в други направления.

Международният натиск не остава само на думи. На 25 ноември 1992 г. Общото събрание на ООН приема без вот резолюция 47/21, озаглавена „Пълно изтегляне на чуждестранните военни сили от териториите на балтийските държави“. Текстът призовава за ранно, подредено и цялостно извеждане на военните сили от Естония и Латвия и възлага на генералния секретар да съдейства чрез добрите си услуги.

Документът говори за чуждестранни сили, разположени без съгласието на приемащите държави, и по този начин де факто подкрепя балтийската правна теза за характера на съветското присъствие, а не съветската версия за доброволно присъединяване. Талин работи по същата линия пред в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в Съвета на Европа, с подкрепата на САЩ и Швеция. По разказа на дипломати в Талин по онова време президентът Бил Клинтън е представил Мери пред Борис Елцин като човек, постигащ онова, което си е поставил за цел.

Балтика обаче не си връща пълния контрол върху територията с един общ акт. Процесът преминава през три различни споразумения, а последиците от тях се разплитат чак до края на десетилетието.

Литва минава първа. Споразумение, подписано на 8 септември 1992 г. от двамата министри на отбраната, определя като краен срок 31 август 1993 г. Москва го спазва: последните руски военни напускат литовска територия малко преди полунощ на посочения ден. Оттук идва и особеността на датата – 31 август е денят на извеждането и за трите балтийски държави, но не в една и съща година.

Латвия приема по-тежък компромис със суверенния си контрол. На 30 април 1994 г. в Москва президентът Гунтис Улманис и премиерът Валдис Биркавс подписват с Елцин споразумение за извеждане на войските, но цената е продължаващото руско управление на радиолокационната станция Скрунда-1 в Курземе до 1998 г. Рига постига изтеглянето на руските войски, но временно запазва на своя територия чужд военен обект извън пълния си контрол.

Естония постига своето на 26 юли 1994 г. в Москва. Мери и Елцин подписват онова, което в Талин наричат Юлските споразумения и което уточнява 31 август като окончателен срок. Заседанието не започва гладко, като по думите на останалия от него анекдот Елцин се опитва да разчупи задънената ситуация с покана за водка. Мери избира „Абсолют“, за да покаже, че отношенията между Талин и Москва трябва да бъдат също толкова ясни и недвусмислени.

Зад анекдота стои конкретна цена. Успоредно с договора за извеждането Естония е ангажирана с правата и социалните гаранции на руските военни пенсионери, които остават да живеят в страната. 4 дни по-късно, на 30 юли е подписан отделен договор за обезвреждането на ядрения учебен център в Палдиски, където Балтийският флот обучава екипажи на атомни подводници с помощта на два реактора.

Самото изтегляне е подробно документирано. През август 1994 г. от Естония са изведени повече от 350 бронирани машини, няколко десетки танка, стотици камиони и над 30 тона ракети. В Берлин същия ден Елцин и канцлерът Хелмут Кол изпращат последните около 2100 военнослужещи от Западната група с церемония в Шаушпилхаус на Жандармския пазар.

Червената армия влиза в германската столица през април 1945 г. – половин век по-късно руските войски, наследили съветското военно присъствие, напускат в едно и също денонощие и Германия, и крайбрежието на Прибалтика. Тогавашните репортажи описват ликуващи хора по улиците на Талин и Рига, а естонското министерство и днес измерва същия исторически интервал: 54 години между първото съветско нахлуване и последното изтегляне на войските.

Тук приключва празничната част и започва онова, което съобщението на естонското ведомство оставя на заден план. Последният руски войник и последният руски военен обект в Балтика са две различни дати.

В Палдиски руски специалисти остават за поне още календарна година, а площадката минава изцяло под естонски държавен контрол едва на 30 септември 1995 г. В Латвия станцията Скрунда-1 продължава да се работи до 1998 г. Международна инспекция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа удостоверява изключване на 4 септември 1998 г., а самият обект е предаден на латвийските власти на 21 октомври 1999 г.

Скрунда-1 се намира на около 100 км западно от Рига и до деня на предаването в комплекса не са били допускани нито латвийски официални лица, нито журналисти. Ако се измерва не само присъствието на войски, а пълното прекратяване на руската военна инфраструктура под руски контрол, реалният край на това присъствие в Балтика идва през есента на 1999 г. – пет години след датата, която се отбелязва днес.

Веригата се затваря политически и стратегически през 2004 г., когато Естония, Латвия и Литва влизат в НАТО на 29 март и в Европейския съюз на 1 май. Именно към този край на историческата последователност сочи и хаштагът, с който естонското ведомство завършва публикацията си: #NeverAloneAgain.

Защо Талин изважда датата на преден план точно сега, си личи най-отчетливо в сигурността на въздушното пространство и бюджета за отбрана.

На 19 септември 2025 г. три изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над остров Вайндлоо във Финския залив и останаха там 12 минути, без полетен план, с изключени транспондери и без радиовръзка с естонския въздушен контрол. Прехватът беше извършен от италиански F-35 от базата Емари. Естония поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а Северноатлантическият съвет осъди действията на Москва.

Мисията Eastern Sentry, стартирала след навлизането на дронове от Русия в Полша на 10 септември 2025 г., оттогава поддържа усилено дежурство по източния фланг.

Не всичко, което навлиза във въздушното пространство на страните от Прибалтика, обаче е руско, и Талин е съвсем наясно с това. Серията нарушения над Литва, Латвия, Естония и Финландия от началото на годината е свързана с украински дронове, изпратени към руските терминали Уст-Луга и Приморск и често отклонени от курса си вследствие на руската електронна война.

Рига и Талин официално приемат това обяснение, а на 10 април трите балтийски държави отхвърлят с общо изявление руското твърдение, че тяхна територия се използва за удари срещу Русия. Естонската оценка следователно прави разграничение между отклонени безпилотни апарати и съзнателно упражняван руски военен натиск. Заплахата, срещу която страната се въоръжава, се свързва преди всичко с руски бойни самолети, военния потенциал отвъд границата и възможността за пряка военна ескалация, а не с всеки засечен апарат.

Бюджетът е другата половина от отговора. След заседание на правителствения съвет по сигурността на 18 март 2025 г. премиерът Кристен Михал обяви, че от 2026 г. страната ще отделя поне 5% от БВП за отбрана. Одобрената инвестиционна програма издига средното ниво до 5,4% за периода до края на десетилетието, а самият Михал предупреди, че дори това може да се окаже недостатъчно занапред.

Успоредно с това НАТО пренарежда командната структура за региона, а германско-нидерландският корпус е определен за отбраната на Естония и Латвия. Така Алиансът формализира това, което Естония настояваше отдавна да получи: отбрана от ден №1 на евентуална атака, а не някакво символично предно присъствие, предназначено да задейства съюзническата реакция едва след загуба на територия.

Урокът от 1994 г. трудно може да бъде пренесен механично в настоящето и Естония вероятно разбира това по-добре от външните участници. Извеждането на руски войски успява в условия, при които Москва зависи силно от западно финансиране и международно признание, начело на държавата стои президент, с когото в рамките на непосредствени преговори все още могат да бъдат постигнати компромиси, а Вашингтон има готовност да превърне изтеглянето в политическо условие. Нито едно от тези три условия не съществува в този си вид днес.

Външният натиск обаче не е цялото обяснение. Подписаните документи показват и втори механизъм: това изтегляне е постигнато срещу конкретни насрещни отстъпки. Договорът за социалните гаранции на руските военни пенсионери и срок от 4 години за Скрунда-1 е само част от политическата цена на споразуменията. Те показват, че дори при значително по-благоприятно за Прибалтика съотношение на международни сили Москва приема изтеглянето срещу договорени компенсации и отстъпки.

Именно затова в по-широк стратегически прочит днешната публикация е не само юбилейна. Тя съдържа и практически урок: датата е постигната, защото малка държава успява да обвърже собствения си въпрос с международен проблем, който по-големите сили вече са решили да приключат.

📽️ Видео: Цяла нощ продължиха естонските празненства за окончателното изтегляне на руската армия от тяхна територия. В столицата среднощни фойерверки отбелязаха настъпването на свободата от съветската окупация. Руско-съветски войски са разположени в Естония от 1939 г. Тогава СССР окупира трите държави от Прибалтика съгласно тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп.

Френски „Рафал“ прехвана командния самолет на ФСБ над Балтика

🇫🇷✈️🇷🇺 Самолетът, използван от ръководството на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация като въздушен команден пункт, е бил прехванат от френски изтребител над акваторията на Балтийско море. Машината се появи на кадър от обзора, публикуван от Въздушно-космическите сили на Франция след 4-месечното им дежурство в региона. Според полски авиационен журналист върху корпуса ѝ се вижда система за самозащита от типа на използваните и от руските президентски самолети.

Идентификацията е на полския авиационен журналист Пьотър Бутовски, който отбеляза системата със стрелка върху публикувания кадър. „Ту-214, прехванат от французите над Балтийско море, има лазерна система за самозащита LSZ-100 (следвайте стрелката). Ако бележките ми са верни, това е RA-64534, самолетът, който ползва ръководството на ФСБ. Системите LSZ-100 и LSZ-200 стоят и на Ил-96-300, с които лети Путин“, написа Бутовски в пост на английски. Обозначението LSZ-100 не фигурира в достъпните открити описания на руската авиационна техника и засега остава негова идентификация – с уговорката, която самият той прави за точността на бележките си.

Регистрационният номер обаче може да бъде проследен. Данните за въздушното движение и авиационните регистри посочват RA-64534 като Ту-214ПУ – вариант на пътническия самолет, трансформиран в команден пункт и комуникационен възел за превоз на висши държавни служители. Машината носи сериен номер 534 заводски номер 44912034. Построена е през 2021 г., изпитанията ѝ започват в Казан, а през юли 2022 г. влиза в експлоатация. Като оператор е посочен Специалният летателен отряд „Россия“, който обслужва държавните полети, докато самият самолет е поръчан за Федералната служба за сигурност.

Ту-214ПУ не е една машина, а част от малка серия специализирани самолети, поръчани в Казан за нуждите на държавното ръководство. Построени са общо 6 борда в 3 конфигурации – по два от всяка: Ту-214ПУ като въздушен команден пункт, Ту-214СР като комуникационен ретранслатор и Ту-214СУС в ретранслаторен вариант за Министерството на отбраната. Всички те са оборудвани с двигатели ПС-90А и имат обявена далечина на полета до 10 500 км. Споменатите от Бутовски Ил-96-300 са тежките 4-моторни самолети от руския президентски авиопарк.

Кадърът е част от отчет, публикуван в X от Военновъздушните и космически сили на Франция. Според него между 1 април и 31 юли контингентът е натрупал 540 летателни часа и е реагирал при 39 тревоги „алфа“ и 69 тревоги „танго“. „Алфа“ означава реално вдигане по бойна заповед за идентифициране на непознат самолет, докато „танго“ значи учебен прехват. Съюзното въздушно командване на НАТО докладва сходни данни при приключване на дежурството – над 540 летателни часа, близо 40 бойни и 70 учебни вдигания.

Френското участие беше част от 71-вия мандат на мисията за охрана на въздушното пространство над трите държави в Прибалтика и общо 12-ото разгръщане на Франция от 2007 г. насам, съобщи Министерството на въоръжените сили. През първите два месеца – от 1 април до 31 май – участваха 4 двуместни Rafale B от авиобазата Сен Дизие. До края на мисията на 31 юли те бяха заменени от 4 едноместни Rafale C от Мон дьо Марсан.

През литовската авиобаза Шяуляй минаха около 200 френски военнослужещи. Готовността се определяше според редуващи се режими: в „топлите“ седмици екипажите трябваше да излетят в рамките на 15 минути, а през „студените“ разполагаха с до три часа.

Оперативните задачи започнаха почти веднага. На 8 април френски Rafale B от Шяуляй и полски F-16 съпроводиха руски разузнавателен Ил-20 над Балтийско море. Това беше първото засичане на руски самолет от началото на френския мандат. На 20 април изтребители от няколко съюзни държави, сред които Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния, бяха вдигнати заедно с френските машини срещу руска въздушна група от два бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от около 10 изтребителя Су-30 и Су-35.

Задачите не се ограничаваха до балтийското небе. Според френското ведомство контингентът е участвал и във въздушното наблюдение по източната граница на Полша срещу неоторизирано навлизане на дронове и ракети. Екипажите се обучаваха съвместно с естонските и литовските ВВС в откриване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. По-голямата част от учебните полети на Rafale C се провеждаха с участието на поне една партньорска държава, най-често Румъния или Полша.

Най-сериозният епизод беше на 8 юни, когато френски Rafale C свали над Латвия предполагаем украински дрон камикадзе. Това беше първата бойна употреба на ракета MICA от френските ВВС в балтийския район. Капитан Жослен, който изстреля ракетата, участваше в първата си задгранична операция и реагираше на първата си реална тревога „алфа“. По-късно той и подполковник Ромен получиха латвийския Почетен знак за признание (Atzinības Goda zīme) от министъра на отбраната Раивис Мелнис. Латвийското министерство на отбраната определя навлизанията във въздушното пространство на страната като последица от руската електромагнитна война, но не посочва кой е изпратил апаратите.

Сваленият на 8 юни дрон се вписва в серия от инциденти, започнала през март. На 23 март украински дрон се разби край езерото Лависас в Литва, след като най-вероятно беше отклонен от руското радиоелектронно противодействие по пътя си към петролния терминал Приморск. Два дни по-късно два дрона навлязоха в Латвия и Естония от територията на Руската федерация, като единият се удари в комина на ТЕЦ Аувере.

Първото бойно сваляне беше извършено на 19 май, когато румънски F-16, базиран в Литва, унищожи над Естония дрон с предполагаем украински произход. Това беше и първото бойно ангажиране в 22-годишната история на балтийската мисия.

Френското дежурство съвпадна с година, белязана от ескалираща активност на руската военна авиация по източния фланг на НАТО. На 5 август Съюзното обединено командване в Брунсюм отчете ръст от над 250% при бойните вдигания в рамките на мисиите за подсилена въздушна охрана между юли 2025 и юли 2026 г. спрямо предходните 12 месеца. По данни на командването руски самолети многократно са доближавали съюзното въздушно пространство с изключени транспондери без подаден полетен план. Това налага вдигането на изтребители, които да установят самоличността им и да оценят поведението им.

През същия период беше разширен и оперативният мандат на мисията. През юли НАТО превърна мисията за въздушна охрана в мисия за противовъздушна отбрана разширени правомощия, включително за сваляне на обекти, представляващи заплаха. Промяната беше обявена от литовския президент Гитанас Науседа, след като на 21 май президентите на Естония, Латвия и Литва поискаха именно това в общо изявление.

Френските Rafale напуснаха Литва на 1 август, а на тяхно място в Шяуляй пристигнаха 4 Eurofighter Typhoon EF2000 от състава на италианските ВВС. Само 2 седмици по-късно на 14 август един от тях беше вдигнат от същата авиобаза, свали втори апарат над Латвия – в Балвския край, близо до руската граница.

Френското министерство не съобщава повече подробности за срещата с Ту-214 – нито датата на прехвата, нито маршрута на руския самолет. Публикуваният кадър остава единственото публично свидетелство за нея.

Ранен граничар при премълчано нападение разклати литовската гранична служба.

Литовски граничари откриха недовършен тунел за преминаване на мигранти от Беларус. (LRT)

🇱🇹🚧🇧🇾 Литовски граничар е бил ранен при сблъсък с мигранти на 26 юли по границата с Беларус, като оттогава насам е в болничен. В продължение на три седмици ръководството на Държавната служба за охрана на границата (VSAT) поддържаше версията, че никой не е пострадал в инцидента. Това разкри местното издание Lrytas на 14 август, а информацията получи потвърждение от Виталиюс Ягминас, председател на професионалния съюз на институциите за досъдебно разследване във Вилнюския окръг. Същия ден вътрешният министър Мартинас Кателинас заяви, че ако разгласеното се потвърди, не вижда възможност командващият Рустамас Любаевас да остане начело на службата.

Сблъсъкът е станал в района на заставата Капчямиестис към Варенския граничен отряд, в Лаздийски район в южната част на Литва. Патрулът е засякъл по вибрациите в почвата тунел, изкопан под граничната линия откъм беларуска страна, и 4-ма служители устроили засада близо до изхода му. Когато първите преминали през тунела изпълзели навън, граничарите ги задържали и им сложили белезници. Тогава от тунела излезли около 20 души с тояги и камъни и се нахвърлили на четиримата служители. В крайна сметка засадата се е провалила, литовците били принудени да отстъпят, а нападателите се измъкнали обратно към Беларус заедно с четиримата вече задържани и оковани с белезници.

Според разказа на професионалния съюз част от нападателите сграбчили един от четиримата граничари и се опитали да го извлекат отвъд линията, към беларуска територия. Той успял да се изтръгне едва след като видели, че е въоръжен. Получил леки травми, поради което е временно нетрудоспособен. Ягминас отправи предпазлив упрек към командващия: не твърди, че Любаевас е излъгал, а допуска, че може да е сгрешил или да е бил подведен от подчинените си, при което отговорността за действията на службата все пак остава негова.

Самият тунел остава незавършен. Дълъг е 11 метра на територията на Литва и достига до точка на около 9,5 метра от физическата ограда, а вътре са открити изоставени инструменти и трупи за укрепване. Именно тук разстоянието до теленото съоръжение е съществено. През август 2022 г. Литва приключи 4-метрова ограда от бодлива тел по 502 км от границата с Беларус, но още тогава властите във Вилнюс признаха, че езерата, реките и блатата остават извън него. Копачите обаче не търсят тези незащитени водни отсечки. Тунелът минава под самата ограда и на практика обезсмисля нейната височина.

На 29 юли службата описа публично находката край село Пертакас: недовършен тунел, засечен в неделя вечер по вибрациите в почвата, с довлечени трупи, кофи и изкопан пясък край входа. Изявлението завършва с успокоение. „Тунелът беше недоизкопан, изходен отвор отвъд патрулната пътека нямаше, така че по този подземен маршрут нелегални мигранти или други лица нямаха възможност да проникнат в нашата страна“, гласеше то. За около 20 чужденци службата посочи само, че се оттеглили към Беларус, след като видели граничарите. В съобщението нямаше нито дума за тояги, камъни, белезници и принудително отстъпление. Седмица по-рано служителите на заставата Кабеляй бяха затрупали със земя друг ход край село Пиесчяй, който също все още нямал изход на литовска територия.

Случаят стана публично известен едва на 5 август, когато местният портал Delfi публикува информация за нападението. Премиерът Миндаугас Синкевичус, чието правителство пое властта в края на юни, също научи за случилото се от медиите. „Надявам се, че служителите са изпълнили дълга си, но неразгласяването на информация ми поражда въпроси“, каза той и възложи на Кателинас да установи защо кабинетът е научил с дни закъснение и дали граничарите са се защитили както трябва. Министерството на вътрешните работи разпореди служебна проверка на действията на ръководството.

Отговорът на службата беше процедурен. Говорителката Лина Лауринайтите-Григиене заяви, че сведенията са били публикувани в обем, съгласуван с прокуратурата. Любаевас определи случая като неразличаващ се съществено от други инциденти по границата и допусна, че оценката му може да е била погрешна. Два дни по-късно тонът му се втвърди: според него за инцидента е писано много, което не отговаря на реалността, нападение от мигранти не било регистрирано, а пробив през граничната линия също не е имало. „Нито един от тях не е пострадал, нито един от тях не е получил психологични травми“, посочи командващият за своите подчинени си и добави, че съпротива от страна на преминаващи и превозвачи се среща сравнително често. Професионалният съюз оспорва посочената версия и твърди, че след изтичането на информация Любаевас е свикал участвалите в засадата и им е указал да мълчат.

Действията на прокуратурата обаче сочат, че разследването обхваща значително по-широк кръг от събития и обстоятелства. Досъдебното производство за незаконно пресичане на държавната граница е започнато на 27 юли, а на 6 август Каунаската окръжна прокуратура го преквалифицира и разшири. Към първоначалната квалификация бяха добавени подготовка за незаконно превеждане на хора през граничната линия по чл. 21 и 292 от Наказателния кодекс и съпротива срещу длъжностно лице по чл. 286. Първата добавка измества част от фокуса от самите преминали към хората, организирали копаенето и придвижването през границата. Добавянето на чл. 286 означава, че разследващите работят и по версията за оказване на съпротива срещу държавни служители – обстоятелство, което влиза в очевидно противоречие с публичното твърдение на командващия, че нападение не е било регистрирано. Успоредно с това прокурорите проверяват действията на отговорните ръководители във VSAT, организирали и осъществявали наблюдението, контрола и охраната на границата, включително дали не са нарушили служебните си задължения. Делото се води от втори отдел за наказателно преследване на Каунаската окръжна прокуратура.

Тук възниква и институционалният конфликт: разследването се провежда от служители на същата служба, чието ръководство е обект на проверката. На 14 август Кателинас поиска този проблем да бъде разрешен. Същия ден министърът се срещна с главния прокурор и поиска прокуратурата да прецени дали делото да не бъде прехвърлено на друга компетентна институция, тъй като работата по него трябва да е всестранна, обективна и безпристрастна. Генералната прокуратура заяви чрез Милда Римке, че не разполага с данни за наранявания на пострадали при инцидента. Синкевичус призова да не се бърза с оценките за отговорността на Любаевас и да се изчакат резултатите от проверката. Срок за приключване не е обявен, а прокуратурата също не съобщава кога ще завърши разследването си.

Тунелите вече не са единично явление. Подобен случай беше регистриран и през юни, отново в участъка на Варенския граничен отряд, а през юли нови ходове вече бяха откривани през интервал от по няколко дни. В началото на август Любаевас съобщи пред агенция Elta, че през 2026 г. в Литва са открити около 10 тунела, през които мигранти са правили опити или са успели да влязат в страната, а най-дългият е около 25 метра. Засичат ги технически средства по трептенията на почвата, което обяснява и защо повечето са откривани недовършени: сигналът идва, докато копаенето продължава. Синкевичус нарече тунелите новоизмислена форма на незаконната миграция. Те са продължение на модела, прилаган от Минск от 2021 г. насам: потокът към литовския, латвийския и полския участък се насочва от беларуска страна, а всяко препятствие променя техниката, с която се търси обходът му. Оградата затрудни преминаването на открито; тунелите заобикалят именно това препятствие. В литовската и латвийската публична дискусия вече се допуска и по-тревожна интерпретация на същото явление – че подземните ходове могат да служат не само за превеждане на хора.

В нощта на 11 август тази техника се появи и в Латвия. Граничната охрана залови в енорията Скрудалиена, община Аугшдаугава, група от 15 души, преминали незаконно през границата от Беларус, а при изясняване на обстоятелствата беше открит подземен ход на десетина метра от оградата. Вътрешният министър Янис Домбрава определи случая като първи по рода си в държавата и обяви, че са задържани първите „инженери на подземни тунели“. Същия ден Рига започна операция „Вилкатис“ по източната си периферия, планирана до края на август. Координацията е поверена на Център за управление на кризи към Държавна канцелария, а изпълнението – на граничната охрана, държавната полиция и въоръжените сили, докато министерство на външните работи трябва да съгласува с Литва, Естония и Полша мерките срещу незаконните преминавания и вторичните придвижвания навътре в ЕС. Обменът на разузнавателна информация е обявен за централен елемент на операцията – знак, че отделните участъци на четирите страни се разглеждат като части от един и същ трансграничен проблем, а не като изолирани случаи.

Натоварването върху отделните граници обаче варира драстично. Граничните власти в Литва не допуснаха на неразрешени места 929 души от началото на 2026 г. до средата на юли, при над 1600 за цялата 2025 г., а от началото на кризата Вилнюс е върнал общо 25 500 незаконно преминали. Латвия отчита през 2026 г. близо 9500 пресечени опита за влизане. Разликата е над 10 пъти и показва накъде са изместили основната тежест на потока неговите организатори. Латвийският премиер Андрис Кулбергс формулира задачата на своята администрация директно: длъжни сме да направим всичко, за да направим Латвия непривлекателен избор. Точно затова литовският случай не се изчерпва с един ранен човек. Ако най-натоварената доскоро гранична служба в Прибалтика допуска задържани лица да се измъкнат обратно през границата заедно с белезниците им и след това не съобщава за станалото, съседните служби губят дори и предупредителния сигнал, върху който трябва да изграждат собствената си реакция.

Версията на командващия и тази на професионалния съюз се изключват една друга. Ако медицинското на граничаря от Капчямиестис потвърди, че е бил ранен при изпълнение на служебните си задължения, всяко едно твърдение, че никой не е пострадал, става несъстоятелно. Процедурното обяснение за съгласувания с прокуратурата обем на първоначално публикуваната информация също няма да обясни защо впоследствие ръководството е отрекло изрично наличие на пострадали, а кадровият въпрос за Любаевас ще стане реално неизбежен предвид заявената позиция на министъра на вътрешните работи. Ако документацията обаче потвърди подобно нараняване, остава версията на VSAT, че публикациите в медиите се разминават с разказа на самите участници, и тогава тежестта за доказване пада върху професионалния съюз. Дотогава срещу службата работи собствената ѝ хронология: за сблъсък с четирима нейни служители, при който задържани лица са се измъкнали обратно през границата с белезниците си, тя не съобщи нищо в продължение на 10 дни, а собственият ѝ министър вече обвърза оставането на командващия на поста с резултата от проверката.

Американското разузнаване допуска руско изпитание на НАТО между есента и 2029 г.

🇷🇺🛰️🇪🇺 Руският президент Владимир Путин може да предприеме ограничен удар срещу страна от НАТО още тази есен, без преди това да е приключил войната в Украйна. Това допускат нови оценки на американското разузнаване, цитирани от The Wall Street Journal – прозорецът, в който докладите поставят подобно действие, се простира до 2029 г.

Изброените варианти се редят във възходящ ред: кибератака срещу съюзна инфраструктура; мащабна хибридна операция; въоръжени групи без отличителни знаци, които завземат парче територия; и на върха ограничено сухопътно навлизане по източния фланг. Цитираните американски служители определят целта като политическа, а именно разцепване на Алианса, а не завладяване на територия. Общото между всички стъпала е, че нито едно не произвежда безспорен извършител в първите часове.

Точно там е тежестта им. Член 5 от Северноатлантическия договор задължава съюзниците да третират въоръжено нападение към един от тях като нападение срещу всички, но оставя на всяка страна да прецени какви действия смята за необходими, а задействането минава през съгласие в Северноатлантическия съвет. За 77 години от подписването му клаузата е била прилагана веднъж, на 12 септември 2001 г. Действие, чийто автор не може да бъде назован бързо и еднакво уверено от всичките 32 столици, натоварва не отбраната на фланга, а самото ѝ включване.

Вероятността на най-крайния сценарий остава ниска, но нараства с времето, твърдят докладите. Времевите оценки в Алианса се разминават. Полският премиер Доналд Туск заяви пред Financial Times на 24 април, че говори за кратък хоризонт, „месеци, а не години“, и добави, че не е сигурен дали САЩ ще защитят Европа при такова развитие. Повечето разузнавателни служби в НАТО поставят подобно действие в следващите няколко години, т.е. по-нататък от полската прогноза, но в същия времеви пояс, който американските доклади сега отварят от есента.

Промяната в американската преценка е настъпила по-рано през тази година и служителите я свързват с положението, в което е попаднал Путин, а не с нови руски приготовления по границата. Украинските удари свалиха руската преработка на нефт до около 3,6 млн. барела дневно през юли, най-ниското ниво от май 2002 г. по изчисления на Bloomberg, а Генералният щаб на Украйна отчита изведени от строя 42,7% от целия проектен капацитет; до 8 юли ограничения при продажбата на гориво действаха в почти всички региони на страната. На фронта Институтът за изследване на войната (ISW) прие на 25 февруари, че руските войски са овладели Покровск, но добави, че от декември 2025 г. те не са постигнали съществен напредък на запад и северозапад от града. Прочитът на цитираните източници е, че липсата на изход в Украйна може да тласне Кремъл да търси победа другаде.

Докладите излизат в момент, когато американските складове са изчерпани от два фронта наведнъж. Този недостиг обхваща прецизни боеприпаси с голям обсег, тактически ракети за сухопътни войски и преносими зенитни комплекси Stinger, а според данни на Kyiv Independent също прехващачи за Patriot и THAAD. Част от запасите заминаха за Украйна; но по-голямата част от тях изгоря в 5-седмичната кампания срещу Иран, започнала на 28 февруари. Дефицитът не описва руските намерения, а състоянието на арсенала, с който Вашингтон би отговорил на подобно изпитание.

В същия ден абстрактният сценарий получи конкретен механизъм. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас съобщи във Вилнюс, че Москва обмисля удар под фалшив флаг с дронове украинско производство по критична инфраструктура в Прибалтика. По литовската оценка Кремъл смята погрешно, че въздушното пространство на региона е било използвано за украински удари по руска територия, а целта на провокацията е да се обтегнат отношенията в Алианса и съюзниците да спрат помощта за Украйна. Каунас уточни, че няма директна заплаха от непосредствено нападение, но посочи Прибалтика и Полша като най-близките възможни цели; още през май той предупреди, че вероятността за нови безпилотни инциденти в региона е висока и че отбраната там трябва да се пригоди към тях.

Схемата обяснява защо стъпалата са подредени точно така. Дрон украинско производство, поразил именно литовски или латвийски обект, произвежда денонощия, в които извършителят е спорен, а съюзници спорят помежду си вместо с Москва. През тези денонощия член 5 няма ясен спусък, а подкрепата към Киев става предмет на вътрешен спор в Алианса, тоест в точно онова, което докладите описват като търсен резултат.

Източният фланг вече работи в този режим. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3, което отбеляза първото бойно ангажиране на авиацията на НАТО от началото на инвазията. Варшава задейства член 4, а два дни по-късно НАТО разгърна постоянната мисия Eastern Sentry, която има за цел да уплътни ПВО по източния фланг с датски, френски, германски и британски самолети.

Румъния премина същия праг 10 месеца по-късно: три дрона за три поредни денонощия между 24 и 26 юли, свалени от F-16 край Падина в окръг Бузъу, в делтата на Дунав при Сфънту Георге и над териториални води при Сулина. Вторият дрон беше свален от същия пилот и същата машина, стреляли предния ден. Дотогава въздушното пространство на страната беше нарушавано 33 пъти без нито едно сваляне, а при удара срещу жилищен блок в Галац на 29 май изтребители бяха вдигнати, но не стреляха. Главната прокуратура установи с рентгенов анализ, че първият от трите дрона е „Шахед“ от типа, използван от силите на Москва; Букурещ изгони руски дипломат, давайки му пет дни да напусне страната.

Случаите в Румъния допускат и по-безобидно обяснение. От лятото на 2023 г. руската армия атакува украинските пристанища Измаил и Рени на река Дунав, отломки често падат край румънското село Плауру, разположено на около 300 метра от Измаил, а по-интензивните удари в участъка сами по себе си водят до повече заблудени дронове. Говорителят на украинските ВВС Юрий Ихнат обаче посочи друго: новите руски дронове се управляват в реално време, което повдига въпроса дали част от полетите проверяват правилата за откриване на огън на НАТО.

Грибаускайте: Берлин обеща да покрие руските санкции срещу Киев през 2013 г.

🇱🇹💰🇺🇦 Германия и тогавашният канцлер Ангела Меркел са се съгласили да намерят в бюджета на ЕС сумата, с която Украйна да компенсира руските търговски санкции, ако подпише споразумението за асоцииране, но въпреки това Виктор Янукович е отказал. Това разказа Даля Грибаускайте, президент на Литва в периода 2009-2019 г. и домакин на среща на върха на „Източно партньорство“ на 28 и 29 ноември 2013 г. в интервю за документалната редакция на полската телевизия TVP World, откъси от което се появиха на 22 юли 2026 г.

Според разказа ѝ Янукович пристигнал във Вилнюс, за да обясни, че Москва го заплашва с икономически санкции и че държавата му ще загуби милиарди долари, ако продължи към Европа. Европейските лидери разговаряли с него и стигнали до решение да покрият тази загуба. „Не, не мога да подпиша“, отговорил той. Тогава на Грибаускайте станало ясно, че Янукович е уплашен и се намира под личен натиск, включително заплахи за физическа саморазправа. Отказът заварил всички неподготвени, спомня си тя, и именно от там се роди Майданът.

Обещанието, за което бившият държавен глава говори, не се появява в публичния запис от онези седмици. Официалната сума, с която Брюксел работеше, бяха 610 млн. евро макрофинансова помощ, обвързани с изпълнението на стендбай програмата на Международния валутен фонд от 2010 г. Янукович твърдеше, че привеждането на икономиката на Украйна към европейските стандарти изисква най-малко 20 млрд евро годишно, а премиерът Микола Азаров упрекваше ЕС за това, че не предлага компенсация за стесняването на достъпа на украинските стоки до руския пазар. На 11 декември, 2 седмици след провала, Азаров поиска официално 20-те милиарда. Каквото и да е било казано зад затворени врати, до украинското правителство и до пресата стигна само първата цифра.

Мащабът на риска, който Киев пресмяташе, беше реален и лесно измерим. През 2013 г. Русия остава най-големият купувач на украински стоки: износът натам е за 15,1 млрд долара, или близо 24% от целия износ на страната. Загуба от такъв порядък не се покрива с еднократна макрофинансова помощ, а Брюксел така и не сложи публично на масата число от същата категория преди срещата на върха.

Парите освен това не бяха единственото спорно място. Европейският съюз държеше на освобождаването на Юлия Тимошенко, осъдена през 2011 г. и определяна в европейските столици като жертва на избирателно правосъдие. Мисията на тогавашните председател на Европейския парламент Пат Кокс и полски президент Александър Квашневски обикаля Киев месеци наред, за да намери формула, по която Тимошенко да замине на лечение в Германия. На 21 ноември 2013 г. Върховната рада не успя да приеме нито един от внесените законопроекти, а същия ден кабинетът на Азаров спря подготовката за подписването. Вечерта журналистът Мустафа Найем публикува във Фейсбук покана хората да излязат на площада на Независимостта. Излязоха неколкостотин.

Натискът, за който Янукович говореше в Литва, има документирана история. На 27 юли 2013 г. Владимир Путин пристигна в Киев с последен опит да го склони към митническия съюз. Два дни по-късно руската потребителска служба „Роспотребнадзор“ забрани вноса на шоколад и сладкарски изделия на киевската компания „Рошен“ с мотива, че в пробите е открит бензопирен. На 14 август Федерална митническа служба вкара всички украински вносители в списъка на риска и наложи тотална проверка на всеки товар, което на практика запуши границата. На 21 септември, на форума „Ялтинска европейска стратегия“, собственикът на „Рошен“ Петро Порошенко и съветникът на Путин Сергей Глазиев се спречкаха публично за тази поредица. Там Глазиев стигна по-далеч от търговията и определи очакваните ползи от свободната търговия с ЕС като митология, предупреди, че митата и проверките ще струват на Украйна огромни суми и могат да я вкарат в несъстоятелност, и заяви, че рускоезичното малцинство може да разцепи Украйна, а Москва ще има правно основание да го подкрепи. На въпрос дали асоциирането може да доведе до разпад на украинската страна, той кимна и посочи за паралел разделянето на Чехословакия и Югославия през 90-те години. Забраната на сладкарската компания беше вдигната на 28 ноември, т.е. в деня, в който започваше срещата на върха.

Домакинята на тази среща имаше собствен опит със същия инструмент и го разказва в същото интервю. През 2010 г. на среща в Хелзинки Путин ѝ прочел списък с това какво се очаква от Литва, а Литва по онова време плащаше за руски газ с 30-40% повече от Германия, при положение че тръбите минават около 2000 км по-близо. Изводът, който Грибаускайте прави от онзи разговор, гласи, че съседите на Руската федерация или коленичат, или стават враг. Вилнюс избра второто и построи терминал за втечнен газ, който заработи в края на 2014 г. и отряза руската доставка.

Тя приключи по начина, който Грибаускайте описва. Грузия и Молдова парафираха своите споразумения за асоцииране, Украйна си тръгна без нищо, а Меркел беше заснета да казва на Янукович: „Очаквахме повече.“ Записът пусна канцеларията на самата Грибаускайте. През нощта на 30 ноември специален отряд „Беркут“ разчисти площада с палки и за едно денонощие на улиците излязоха стотици хиляди души, включително от градове, които дотогава не бяха реагирали. Протестът вече не беше за едно търговско споразумение.

На 17 декември Путин прие Янукович в Москва и обяви цената на избора му. Руският Фонд за национално благосъстояние щеше да изкупи украински еврооблигации за 15 млрд долара, а цената на газа падаше от около 400 на 268,5 долара за 1000 куб. метра в периода 2014-2019 г. Сумата, която Москва сложи на масата през декември, нямаше аналог сред публичните европейски предложения през онази есен.

Сделката издържа два месеца. Между 18 и 20 февруари 2014 г. центърът на Киев се превърна в стрелбище: снайперисти на „Беркут“ откриха огън по демонстранти по улица „Институтска“, а само на 20 февруари бяха убити 49 души. Революцията на достойнството завърши със 108 загинали цивилни и 13 полицаи. Загиналите демонстранти останаха в украинската памет като Небесната сотня. На 21 февруари Янукович сключи сделка с опозицията, а на следващия ден напусна столицата – в крайна сметка и страната.

Тогава числата в Брюксел се промениха. На 5 март 2014 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви пакет от „поне 11 млрд евро“ за новото правителство на Украйна: 1,6 млрд заеми по линия на макрофинансова помощ, 1,4 млрд безвъзмездно и 3 млрд от Европейската инвестиционна банка за периода до 2016 г. Четири месеца по-рано същият ЕС не намираше над 610 млн. Междувременно зелените човечета вече бяха окупирали Крим, а анексията беше обявена на 18 март. Заплахата, отправена от Глазиев през септември, се беше сбъднала почти буквално, при това без Киев изобщо да е подписал.

Новият кабинет подписа политическата част на сделката за асоцииране на 21 март 2014 г., а търговската на 27 юни 2014 г. В същия ден Грузия и Молдова подписаха своите споразумения, т.е. всичко, което не се случи във Вилнюс, се случи 7 месеца по-късно без Янукович. Натискът обаче не спря дотук. На 12 септември 2014 г. по време на тристранна среща с руско участие, ЕС се съгласи да отложи прилагането на задълбочена зона за свободна търговия до 1 януари 2016 г. Москва веднага поиска още: първо цялостно предоговаряне на текста, после отлагане на цялото споразумение. Същият лост, приложен този път към Брюксел, донесе на Москва отлагане от повече от година.

Твърдението за физическите заплахи остава лично свидетелство на Грибаускайте и няма документално потвърждение. То обаче не е изолирано. В началото на 2014 г. пред украинската служба на Радио Свобода депутатът Тарас Чорновил описа у Янукович особен страх, страх от физическо унищожение, с който според него Путин е можел да го управлява, и посочи като лост срещите на руска територия, където записва само една служба. Двамата говорят независимо един от друг, с единайсет години разлика, и описват едно и също състояние на един и същи човек.

Срещу прочита, че решаващ е бил личният натиск, стои по-прозаично обяснение със собствена следа. Разстоянието между 610 млн еднократно и 20 млрд годишно е твърде голямо, за да се затвори с уверение в кулоар, а условието за Тимошенко опираше в противничка, която същият Янукович беше вкарал в затвора и която оставаше основната му съперница за изборите през 2015 г. Че за него въпросът си оставаше цена, личи от собственото му правителство: официалното искане дойде две седмици след като отказът вече беше факт, тоест Киев продължаваше да пазари, а не да обяснява страх.

Двете обяснения не се изключват и вероятно работят заедно, но следата от 2013 г. поддържа версията на Грибаускайте в едно: икономическата сметка беше открита и подлежеше на договаряне, а решението пак се взе извън нея. Механизмът остана в употреба и днес се разпознава по същите елементи. Молдова отвори първия преговорен клъстер на 15 юни 2026 г. и шестия на 14 юли, а Европейската комисия допуска преговорите да приключат през 2027 г., след като Кишинев мина през спирането на руския газ от 1 януари 2025 г. и през поредица от опити за намеса в изборите. Грузия върви в обратната посока. На 28 ноември 2024 г., единайсет години след Вилнюс, министър-председателят Иракли Кобахидзе обяви, че Тбилиси замразява преговорите си за присъединяване до края на 2028 г., а оттогава Европейската комисия я описва като кандидат само по име. И в двата случая пресмятането е същото, каквото беше в литовската столица: колко струва да подпишеш и колко струва да не подпишеш.

Литва откри трети тунел от Беларус под граничната ограда за две седмици

🇱🇹🚧🇧🇾 Недовършен подземен проход, прокопан от беларуска страна под физическата бариера, беше открит при село Латежерис в община Друскининкай от служители на заставата „Кабеляй“, съобщава Държавната служба за охрана на границата (VSAT) на Литва. Изкопът навлиза около 4 метра навътре в територията на страната на дълбочина близо 1,5 метра, укрепен е с трупи и дъски, а входът откъм Беларус е бил прикрит с маскировъчно платнище. Изходът на литовска територия така и не е пробит, затова никой не е успял да мине по него. След процесуалните действия граничарите го засипаха, а окръжната прокуратура на Каунас образува досъдебно производство.

Това е 12-ият регистриран опит за подземно пресичане на границата към Литва от началото на годината и третият тунел, който Варенският граничен отряд намира за по-малко от две седмици. На 23 юли служители на същата застава засякоха по вибрациите в почвата прокопаване край село Пиешчяй във Варенски район: коридор с диаметър около метър, дълъг около пет метра. Три дни по-късно застава „Капчямиестис“ откри в Лаздийски район, край брега на безименен поток и на 9,5 метра от бариерата, недовършена конструкция от около 11 метра с изоставени на място трупи, кофи и прясно изкопан пясък.

Нито един от трите не е бил довършен. Заедно обаче обясняват защо изобщо се копае. Оградата, под която минават, стои от края на август 2022 г.: 502 км мрежа и бодлива тел по граница, дълга 679 км. Тогавашният премиер Ингрида Шимоните обясни при завършването, че преграда по цялото протежение е невъзможна от фактическа гледна точка, защото линията пресича езера, реки и блата, както и че останалото ще се покрива с наблюдение. От март 2023 г. Вилнюс обявява, че цялата граница е под сензорен контрол. Резултатът личи от цифрите: през 2025 г. литовските власти спряха над 1600 души, опитали се да навлязат незаконно откъм Беларус, а от началото на 2026 г. до средата на юли числото е 929. От избухването на миграционната криза, предизвикана от режима на беларуския президент Александър Лукашенко през 2021 г. насам общият сбор е около 25 500.

Спадащият поток обаче не означава спаднал натиск, а сменен метод. Затворената повърхност оставя само едно направление, а хоризонталната бариера няма как да го покрие: тя пази земята, не онова, което става на метър и половина под нея. Подземните проходи не са белег за пробита ограда, а за ограда, достатъчно ефективна, за да принуди организаторите към много по-бавен и много по-скъп метод. Досега нито един от 12 опита не е стигнал до изход в литовска територия.

Началникът на VSAT Рустамас Любаевас поставя отговорността отвъд самите копачи. Според него властите в Беларус или си затварят очите, или помагат активно за реализиране на плана: трупите и дъските, с които се укрепват сводовете, не биха стигнали до граничната ивица без съдействието на държавната гранична служба. Любаевас говори за десетки места по линията, където подобни изкопи биха могли да съществуват.

Полската граница показва мащаба, до който литовската още не е стигнала. През 2025 г. местната гранична охрана откри 4 тунела в Подляско войводство, а намереният край Наревка през декември беше действащ: висок около 1,5 метра, с вход на около 50 метра навътре в Беларус и изход на 10 метра навътре в Полша. По данни от електронното наблюдение там са минали около 180 души, включително афганистанци, пакистанци, индийци, непалци и бангладешци; 130 бяха задържани почти веднага, а броени дни по-късно – още 9 други. Заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек тълкува подобна находка като признание за високата ефективност на охраната: „Копаенето на тези тунели означава, че ефективността ни в спирането на миграцията е толкова висока, че беше решено да се докарат специалисти от Близкия изток, които да ги копаят.“ Ръководителят на полското вътрешно министерство Марчин Кервински уточни, че в прокопаването участват мигранти от Кюрдистан, но отговорността носят беларуските власти.

Литва пристъпва към поръчка на специализирана апаратура за откриване на подземни кухини, с която бяха намерени последните тунели. Тя беше донесена от служители на подляската секция на граничната служба на Полша, които участваха в разкопаването; министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас обяви след изпитанието, че страната ще я купи. „Работи, намери онзи тунел“, каза той. Апаратурата предстои да бъде предадена на граничните застави.

Копаенето е само един от няколко фронта по литовско-беларуската граница. От 2023 г. Вилнюс затвори 4 от 6 пропускателни пункта. През октомври 2025 г. контрабандни балони, пускани от територията на Беларус, наложиха да бъдат спрени полетите на Вилнюското летище цели пет пъти в рамките на месец, като в една нощ бяха засечени 66 летящи обекта, и правителството затвори и останалите два пункта. Засегнати бяха над 30 000 пътници и над 200 полета; пунктовете заработиха отново в средата на ноември. Лукашенко отвърна със заплахата, че може да спре сътрудничеството с Брюксел по миграционните въпроси.

Съседна Латвия се намира в още по-изострено положение. На 31 юли 2026 г. Рига затвори „Патерниеки“, единствения останал действащ пункт с Беларус, след като „Силене“ спря работа още през 2023 г. заради миграционния натиск. Обявената причина е техническа: отказ на информационните системи на пункта, заради който граничният контрол станал временно невъзможен. Латвийският център за реагиране при киберинциденти Cert.lv заяви, че няма признаци за външна намеса в тези системи. Три дни по-късно камионите пред пункта продължаваха да чакат.

Успоредно с това Литва изтегля навътре в страната онова, което не бива да стои по границата. Държавните стратегически запаси от храна, гориво и други критични материали се преместват в централните райони: към април 2026 г. 60% от складираното в крайграничните бази вече е изнесено, според Ауримас Гущюс от бюрото за планиране на отговорната агенция. След като бъдат построени две нови съоръжения в северна и централна Литва резервите за гражданска защита към Департамента за пожарна безопасност и спасяване ще бъдат преместени през 2027 г.. Едната, с площ близо 2000 кв. метра, се строи до летището в Шяуляй по договор за 2,3 млн. евро от края на февруари и трябва да е готова до лятото на 2027 г.

12 изкопа за 7 месеца, изнесени складове и затворени пунктове – всичко това описва една и съща граница, но не и задължително един и същ замисъл: подземните маршрути са дело на трафикантски мрежи, а самото изтегляне на запасите е военно планиране за сценарий на конфликт. Свързва ги географията и допускането, което Вилнюс вече прави съвсем открито: че линията с Беларус ще остане под натиск с различни средства, а всяко затваряне на един път отваря търсене на друг. Прокопаването е най-бавният и трудоемък от всички пътища и досега най-безрезултатният. Ако някой от следващите изкопи излезе от литовска страна, това ще е първият знак, че съотношението между бариерата и лопатата се е обърнало.

НАТО разглежда разширяване на ядреното възпиране на изток

🌍🛡️🇷🇺 НАТО разглежда варианти за разширяване на ядреното възпиране в Европа, включително чрез допълнително присъствие на американски военни и широко участие на съюзници по източния фланг. Дискусиите са поверителни и засега няма решение за разполагане на нови бойни заряди, но Полша, Финландия и Литва вече променят или преразглеждат политически и правни ограничения, които биха затруднили по-дълбокото им включване в ядрената мисия на Алианса.

Германската агенция dpa съобщи на 31 юли, че при по-нататъшно влошаване на средата за сигурност трите държави могат да бъдат разглеждани като възможни места за нови способности. Вариантите не се свеждат непременно до постоянно складиране на американски ядрени бомби. Те биха могли да включват самолети с двойно предназначение, сертифицирани екипажи, въздушно дозареждане, разузнаване, охрана, учения, командни звена и инфраструктура за приемане на сили. Това разграничение е ключово, защото участието в ядреното възпиране не значи автоматично наличие на ядрени оръжия на национална територия.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте не изключи промени в присъствието на американското ядрено оръжие, но отказа подробности заради секретния вид преговори. По думите му Алиансът често оценява от какви способности се нуждае и ще въведе корекции там, където това е нужно. На 18 юни Групата за ядрено планиране обяви, че съюзниците ще модернизират ядрените способности, ще укрепват планирането и ще адаптират силите към новите изисквания за сигурност. Това е официално потвърждение за продължаващ преглед, но не и съобщение за избрани държави или определен брой оръжия.

НАТО обоснова адаптацията с влошената среда за сигурност, руската ядрена реторика и използването на системи с двойно предназначение в пълномащабната война срещу Украйна. В Литва вносители на промяна в конституцията посочват и модернизацията на руските ядрени сили и военната мрежа в Калининградска област и Беларус. Тези аргументи обясняват защо източният фланг настоява за по-видима роля, но сами по себе си не определят дали най-подходящият отговор е ново складиране, повече самолети или разширени поддържащи функции.

Сегашната система се основава на американски ядрени оръжия, разгърнати предварително в Европа, които остават под пълен контрол на САЩ. Част от съюзниците предоставят самолети с двойно предназначение и обучени екипажи, а други участват с планиране, учения и конвенционална подкрепа. По оценки, цитирани от dpa, в пет държави на континента се съхраняват около 100 американски бомби B61-12 в рамките на шест авиобази. НАТО и Вашингтон не публикуват точната им численост и пълния списък на местата.

Наличието на подходящ самолет също не е равносилно на готовност за ядрена мисия. Нужни са независимо сертифициране, специализирани процедури, обучение, защитена инфраструктура и политическо решение. Полша вече прие първите си стелт изтребители F-35A през май, а Финландия очаква първите си самолети за авиобаза Рованиеми през есента на 2026 г. Тези програми създават техническа основа за по-широки бъдещи роли, но няма публично решение самолети на някоя от двете страни да се включат като носители в ядрено споделяне на НАТО.

Полша от години настоява за по-голяма роля в ядреното възпиране, но текущата позиция на правителството остава по-предпазлива от твърдението, че страната вече се стреми да приеме американски ядрени ракети. Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски потвърди разговори за ролята на страната, но посочи, че не се водят преговори за складиране на американски ядрени оръжия в Полша, а самата търси участие, което може да обхваща различни военни и политически функции, без непременно да повтаря модела на държавите домакини.

Финландия направи най-конкретна правна промяна. Парламентът одобри премахването на общата забрана за внос, превоз, предоставяне и държане на ядрени взривни устройства, когато тези действия са свързани с отбрана на Финландия, колективна отбрана на НАТО или двустранно и многостранно военно партньорство. Законите влязоха в сила на 1 юли. Правителството изрично изтъкна, че промяната премахва правни спънки, но не означава, че Хелзинки търси постоянно разполагане на ядрени оръжия, нито че такова решение вече е планирано.

Литва е на по-ранен етап. На 7 юли Сеймът започна разглеждане на конституционна поправка, премахваща забраната на територията на Литва да има оръжия за масово унищожаване и чужди бази. Предложението е подкрепено на представянето с 89 гласа „за“, 11 „против“ и шест „въздържал се“. То предстои да мине през правната комисия и отново да бъде разгледано през есенната сесия. Следователно Вилнюс е отворил процедурата, но конституционната пречка все още не е премахната.

Американският експерт Робърт Питърс от Heritage Foundation смята, че Вашингтон може да засили своето ядрено присъствие в Европа през следващите 24 месеца. Пред dpa той предложи увеличение със 100-150 нестратегически боеприпаса и отбеляза Полша и Финландия като потенциални точки за нови хранилища. Това е експертно предложение, а не одобрен план на Пентагона или НАТО. Подобно увеличение е сравнимо или по-голямо от настоящите запаси на континента и би изисквало политически решения, сертифицирана инфраструктура, охрана и подготовка на приемащите държави.

Терминът „нестратегически“ визира предназначението и средствата за доставка. B61-12 са авиобомби, проектирани за регионални мисии, за разлика от стратегическите системи с междуконтинентален обсег. Всяко разширение на тяхното разполагане към източния фланг би засилило видимостта на американската гаранция, но едновременно би повишило значението на новите бази като цели и би отворило въпроси за защита, командване и управление при криза.

Бившият директор по ядрената политика на НАТО Джим Стоукс поставя различен акцент. Той е на мнение, че преместването на американски бомби по-близо до границите на Руската федерация не е необходимо от военна гледна точка, защото съответните мисии могат да се изпълняват съвсем спокойни от бази в Западна Европа. Той вижда повече полза в разширяване на кръга съюзници, предоставящи самолети, дозареждане, разузнаване, съпровождане, командване и участие в учения. Тази позиция илюстрира основния избор пред НАТО: повече бойни заряди и нови места за тяхното съхранение или по-широко разпределение на задачите без постоянно изнасяне на оръжия по източния фланг.

Отделно Франция развива отделна инициатива за „предно възпиране“, сключвайки с Норвегия двустранното споразумение за взаимна отбрана „Нарвик“ и паралелно се присъедини към консултации относно как могат френските ядрени сили да допринасят за сигурността на Европа. Правителството в Осло подчерта, че НАТО и гаранцията на САЩ остават основата на отбраната му, а при мир на територията на страната няма да има ядрени оръжия. Френският процес е допълнение към НАТО, а не заместител на американския ядрен чадър.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

Литовската следа в руския военен внос: Как санкционирани стоки пресичат границите на НАТО?

🇱🇹📦🇷🇺 Литовска фирма е изнасяла за Русия терминали и кабели за Starlink през 2024 г., декларирайки ги като „керамични плочки“. Заедно с тях са изнасяни и двигатели, каквито руската армия използва в ударните си дронове. Това разкри независимото руско издание The Insider в съвместно разследване с литовския разследващ център „Сиена“.

Разкритията засягат изключително чувствителна тема: малката балтийска страна поддържа един от най-строгите гранични и митнически режими спрямо Русия в целия Европейски съюз, а забранените стоки са тръгвали именно оттам – от самата вътрешност на НАТО.

 

Фиктивен бизнес в малко село

Дружеството UAB Eseka – с изпълнителен директор Еймантас Скарджюс и регистрация в малко имение в село Кунигишкяй, район Аникшчяй – на пръв поглед не показва признаци за мащабна стопанска дейност. Според митническите данни, анализирани от The Insider, фирмата е насочвала пратките си към Русия през Латвия, където според източници на „Сиена“ граничният контрол е по-занижен. Тъй като поради санкциите Starlink вече не може да се продава легално в Русия, терминалите пътуват под чуждо име. В случая с Eseka те са маскирани като керамични плочки. Обичайните крайни точки в митническите документи са Псков и населени места в Ленинградска област – региони в руския северозапад, намиращи се в непосредствена близост до балтийската граница.

Истинският бизнес на Eseka, както става ясно от регистрите, е продажбата на промишлено оборудване на руски клиенти. Сред доставките личат американски броячи на аерозолни частици, сензори за нивото на течности в химически резервоари и германски електромагнитни клапани за понижаване на налягането. Това е оборудване с двойно предназначение, което е приложимо в широк кръг индустрии, включително и в отбранителната.

Именно на този фон изпъкват комплектите Starlink и авиационните двигатели, които не се вписват в никакъв граждански профил. Освен сателитните терминали, компанията е доставила на руските си партньори 124 двигатели на японската компания O.S. Engines за около 65 000 долара, платени в юани. В митническите документи те са описани като мотори „за големи радиоуправляеми самолетни модели“ с хоби предназначение – бутални двигатели с малък работен обем и ниска мощност. Купувач на пратката е руското дружество „Алианс“, а поръчката е направена от името на хонконгската компания IPM Limited, която е под санкции на САЩ от 1 май 2024 г.

Разследващите са категорични, че точно тези японски двигатели се откриват в руските военни дронове по фронтовата линия в Украйна. Относно крайния получател на компонентите за Starlink, Йонас Оман – основател на известната литовска организация в подкрепа на Украйна „Синьо и жълто“ и запознат с данните за товарите – заявява без колебание: крайният получател е руската армия.

 

Държавни поръчки и фиктивен износ за Централна Азия

Още по-фрапиращ е случаят с втората литовска фирма, попаднала в разследването. Транспортно-логистичното дружество Jumbo Transport, чийто акционер и дългогодишен ръководител е Марянас Вавиловас, днес е в производство по несъстоятелност, но доскоро е обслужвало отбранителните структури на самата Литва. Между 2022 и 2025 г. то е изпълнило договори за над 3 милиона евро с Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана и за над 400 000 евро с поделения на литовската армия.

Записи от телефонни разговори на бившия ръководител на компанията, до които се е добрал центърът „Сиена“, показват, че дружеството съзнателно е подавало към митниците фалшиви декларации. Товарът е обявяван за Казахстан, но реално е разтоварван на руския пазар.

„Купуваме в Европа. Уж продаваме за Казахстан, плащат ни от Казахстан, уж превозваме за Казахстан. А в действителност не отива в Казахстан“, признава Вавиловас в един от записите.

Реакцията на официалните власти във Вилнюс бе светкавична и остра. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас, встъпил в длъжност на 11 ноември 2025 г., не спести критиките си:

„Това са държавни предатели. Предатели на нашата държава. Те недвусмислено помагат на Русия да поддържа способността си да убива цивилни“, заяви той пред „Сиена“.

Каунас обяви, че възнамерява да сезира военното контраразузнаване, Службата за обществени поръчки и прокуратурата, за да се провери дали собствениците на замесените фирми изобщо отговарят на изискванията за национална сигурност. Оттук произтича и по-голямата тревога зад разследването: същите логистични канали, които днес захранват руската агресия срещу Украйна, утре лесно биха могли да обслужват руски хибридни или военни действия срещу самите балтийски страни – сценарий, който литовските служби за сигурност приемат напълно сериозно.

 

Технологичният механизъм зад сивия внос

Механизмът, по който функционират подобни доставки, е добре проучен от военните експерти. Русия се снабдява със Starlink чрез сивия пазар в трети страни и подставени лица, след което монтира терминалите на различни безпилотни апарати с голям обсег – сред идентифицираните на бойното поле са моделите „Геран-2“, „РД-8“, „Молния“ и „БМ-35“. Сателитната връзка им осигурява далекобойно управление и видеовръзка в реално време, което ги прави много по-опасни и точни от апаратите, разчитащи единствено на автономна инерциална навигация.

За да спрат тази практика, SpaceX и украинското правителство разработиха механизъм за противодействие: украинските военни регистрират идентификационните номера на своите легитимни терминали в бойната система за управление „Делта“, а мрежата блокира достъпа за всички устройства извън този списък. Така руската армия в голяма степен бе отрязана от директно ползване на услугата на фронта.

Литовската следа обаче не е изолиран случай. На 8 май The Insider, съвместно с разследващия проект Nordsint, разкри, че Русия си набавя друг критичен компонент за същите дронове от Китай – високотехнологичните антени. Разследващи журналисти, представили се под прикритие за руски военни доставчици, се свързват с водещия китайски производител на навигационна апаратура Harxon Corporation. Представител на компанията открито признава за сътрудничество със завода в Алабуга (основната производствена база за руските дронове „Геран“ и „Гербера“) и без колебание приема поръчка за 200 специализирани военни антени за над 5,4 милиона юана (около 800 000 долара). Плащането е договорено през руската банка ВТБ с посредничеството на фиктивна фирма.

Тези антени от типа CRPA (Controlled Receptive Pattern Antenna) са изключително важни – те позволяват на безпилотния апарат да определя посоката на вражеското радиоелектронно заглушаване и да го филтрира, запазвайки стабилна връзка със сателитите. Намерените останки от свалени дронове тип „Шахед“ в Украйна потвърждават тези разкрития: върху откритите антени стоят китайски стикери с надпис „навигационна антена за селскостопанска техника“. Впоследствие фирмата Harxon бе включена в санкционните списъци на Обединеното кралство, което предизвика официален протест от страна на Пекин.

 

Пъзелът се нарежда

Взети заедно, двете разследвания сглобяват един и същ опасен пъзел. Всеки ударен дрон, който Русия изстрелва по украинските градове, представлява мозайка от технологии, преминали през санкционните бариери: японски двигател за тяга, американски терминал за връзка и китайска антена за защита от заглушаване. Логистиката, която ги пренася, необезпокоявано пресича границите на държава членка на НАТО.

За Литва моралният и политически удар е двоен. Собствени местни компании не просто подхранват руската военна машина, но една от тях доскоро е отговаряла за превоза на товари за нуждите на самата литовска армия. Дали разкритията ще доведат до реални присъди, предстои да разберем. Това ще бъде и най-големият тест за това доколко строгият граничен контрол, с който Вилнюс се гордее, е подплатен с правосъдие, способно да спре нарушителите вътре в страната, където доскоро едно обикновено митническо клеймо „керамични плочки“ е било напълно достатъчно за безпрепятствено преминаване.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.