„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Естония подготвя локомотиви за Украйна, докато руските удари изтощават железопътния парк

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна се ръкува с министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха на 27 октомври 2025 г. в Киев, Украйна. (Getty Images)

🇪🇪🤝🇺🇦 Естония работи по изпращането на значителен брой локомотиви за Украйна, чиито железници губят подвижен състав по-бързо, отколкото страната успява да го замени. Намерението потвърдиха днес външните министри на двете страни след телефонен разговор: украинският Андрий Сибиха – в X, а естонският Маргус Цахкна – в съобщение на своето министерство. Броят, видът и сроковете на доставка не са оповестени.

„Дълбоко съм благодарен на Маргус и на Естония за днешното потвърждение, че работят по изпращане на значителен брой локомотиви в Украйна. Високо ценим тази помощ за жизненоважните транспортни линии, които поддържат икономиката и хората ни“, писа Сибиха и уточни, че по време на разговора е представил неотложните нужди на страната си от отбрана и устойчивост преди зимата, като е поставил отделен акцент върху руските удари по железниците. Естонското министерство цитира Цахкна с по-подробна обосновка: „Тъй като Русия е взела на прицел критичната инфраструктура, включително транспортната мрежа, и само тази година вече е унищожила или поразила 340 вагона, работим по изпращане на значително количество локомотиви за Украйна. Това ще помогне транспортните връзки в страната да работят дори в най-тежките условия.“ В собствения си профил на X Цахкна формулира същото намерение, но по-предпазливо: Естония „проучва допълнителни начини“ да укрепи транспортната устойчивост на Украйна, „включително чрез доставка на локомотиви“.

Загубите, които естонската подкрепа трябва да покрие, се измерват в стотици. На 15 септември, след като руска атака по железопътна инфраструктура във Волинска област, близо до полската граница, улучи пряко поредния локомотив, Сибиха съобщи, че от началото на пълномащабната война поразените или унищожени напълно машини надхвърлят 500, а повече от половината са поразени през тази година. Тогава той призова партньорите да помогнат с намирането на тягов състав за коловоз 1520 мм и с финансиране за по-бързото купуване на нови. В началото на октомври Министерство на инфраструктурата посочи пред Радио Свобода 533 поразени локомотива на държавната „Укрзализниця“ и други 75, собственост на частни промишлени предприятия. Според статия на Financial Times от 5 октомври Украйна е изчерпала почти изцяло резервния си парк, с който да подменя поразените машини, и преговаря с държави със същата ширина на коловоза.

Русия не крие, че украинските железници са една от целите ѝ. На 16 октомври началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва на президента Владимир Путин в спомагателен команден пункт на Обединената групировка на руските войски: „Въоръжените сили на Русия започнаха масирани удари по енергийните обекти на Украйна“. Според „Интерфакс“ той е посочил още, че по плана на щаба са нанасяни удари по мостове, определени от него като стратегически, обекти на жп транспорта и центрове за данни, за които твърди, че обслужват нуждите на украинската армия. Кои конкретно цели са поразени, Герасимов не уточни.

Естония е сред държавите, които могат да предложат готови машини, тъй като нейната железопътна мрежа използва същия коловоз 1520 мм, наследен от съветската система. Новото производство няма да помогне тази зима. „Укрзализниця“ поръча от френската Alstom 55 двусистемни товарни електрически локомотива UA8AC на платформата Traxx Hauler, по търг на Световната банка, а към финансирането по-късно се включи Европейската банка за възстановяване и развитие. Първият корпус трябва да бъде доставен в страната още в началото на 2027 г. за сертифициране и изпитания, а цялата партида се очаква да бъде доставена до май 2029 г.

Локомотивите са част от по-широк пакет от Естония преди зимата. На 14 октомври премиерът на страната Кристен Михал обяви още 10 млн. евро по механизма PURL на НАТО, с който съюзниците плащат за оръжие, произведено в САЩ, което да бъде доставено на Киев. По думите на Цахкна с тях общият принос на Естония по механизма достига 30 млн. евро. Той припомни, че от юли насам руската армия е нанесла удари по 2000 енергийни обекта в Украйна, а през септември броят на цивилните жертви е скочил с 85%. Двамата външни министри обсъдиха и предстоящата конференция за възстановяване на Украйна в Талин през януари 2027 г.

„Натискът върху Москва трябва да се засили рязко, не постепенно“, призова Сибиха, според когото темите на разговор са включвали следващите стъпки по санкциите на ЕС, военната помощ по PURL, и търсенето на отговорност за руските престъпления.

Зимните нужди на Киев не се изчерпват с железниците. Към 7 октомври украинският запас от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot включваше едва 10 ракети, които са били изразходвани при последвалите руски атаки, съобщи на 15 октомври The Washington Post, цитирайки официални лица в Киев. На 16 октомври по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел президентът Володимир Зеленски поиска „зимен пакет“ от 300 ракети PAC-2 и PAC-3 специално срещу балистичните ракети, а на 19 октомври заяви пред конгресмени, че от американската партида е изчерпана и Пентагонът забавя доставката на ракети, вече платени от европейски държави по PURL.

Естонското обещание засега няма конкретни брой и дата. Именно те ще покажат дали естонските машини ще достигнат украинските депа преди идването на студа, или ще пристигнат, когато зимният сезон вече е отминал, като електрическите локомотиви на Alstom.

Втора вечер без предупреждение от партньорите: балистични ракети убиха двама в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Руски балистични ракети удариха Киев вечерта на 13 октомври и убиха двама души в 9-етажен жилищен блок в Деснянски район. Това е втора поредна вечер, в която страната не беше известена за пусковете от руска страна. В 22:40 ч. Командването на ВВС съобщи за заплаха от балистични ракети в столицата, а градската администрация обяви червена тревога. По данни на ВВС ударът е нанесен около същия час.

Кметът Виталий Кличко съобщи за попадение в блока в 22:51 ч. Пожарът обхвана апартаменти на 1-8 етаж, а обитателите на горните етажи бяха евакуирани. След полунощ в поразената сграда беше открит втори труп на загинал при удара. Ранените са 21, сред тях 8-годишно дете. 16 са настанени в болница, 4 от тях в тежко състояние. Наблизо горя складов обект, а отломки запалиха тревата на стадион в Дарницки район. Местен жител на име Максим разказа пред The Kyiv Independent, че със своята партньорка излезли в коридора, тъй като близък взрив изпочупил прозорците, и оттам тръгнали към укритие. „Всичко стана много бързо. Дори не разбрахме какво става“, каза той.

Президентът Володимир Зеленски написа, че основната цел е била енергетиката, по-точно ТЕЦ-4 – едно от основните енергийни съоръжения на Киев – има попадение. „Отново без предупреждение от партньорите“, призна той и добави, че ракетите са засечени от украинската система „на практика вече при приближаване до Киев“. По думите му разузнаването показва, че Руската федерация подготвя нови изстрелвания, а ударът по поредната електрическа централа сочи, че Русия не смята за нужно да спазва обявеното от президента на САЩ примирие. „И определено не е справедливо, когато те унищожават енергетиката, а Украйна дори не получава предупреждения за пусковете на балистични ракети“, написа Зеленски.

Съветникът на президента Дмитро Литвин каза пред журналисти, че съюзниците не са предупредили Киев за втори пореден ден и че това е необичайно. ВВС потвърдиха, че не са получили данни от партньорите за пускове от територията на врага нито на 12, нито на 13 октомври, и съобщиха, че причините се изясняват. Заради заплахата от руски балистични ракети тревога бе обявена в части от Ивано-Франкивска, Волинска и Лвовска област, далеч от фронта.

Вечерта на 12 октомври ударът беше нанесен по идентичен начин. В 22:10 ч. тревогата и първите взривове в Киев съвпаднаха с точност до минута. ВВС съобщиха, че радарите са засекли ракетите едва по време на атаката, като в своята сутрешна сводка уточниха, че ракетите са били 5, от оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и зенитно-ракетни комплекси С-400, изстреляни от Брянска област. Попаденията бяха в обект на транспортната инфраструктура в Днипровски район и 4-етажен складов обект в Деснянски район. По-рано на същата вечер дрон порази 25-етажен жилищен блок в Дарницки район и уби една жена. Здравният департамент на градската администрация отчете при ударите по столицата на 12 октомври най-малко 12 ранени, сред тях 17-годишен.

Предупрежденията за пусковете секнаха веднага след публикациите, че Тръмп заплашва да спре именно споделяне на разузнавателни данни. На 11 октомври той обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, след като облекчи санкциите срещу руския износ на дизел с довода, че това ще се свалят цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември. Кремъл не потвърди примирието. На 12 октомври The Kyiv Independent разкри, че официални лица са заплашили да спрат потока на разузнавателни данни и доставките по PURL, ако Киев продължи с ударите срещу руски рафинерии. PURL е механизмът, по който съюзниците от НАТО плащат за американско оръжие за Украйна. Обаждания от американска страна са получили заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса, който отговаря за военните въпроси, и главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Михайло Драпатий. „Обадиха се със заплахи на всички висши военни. Казват на всички, че ще прекратят и споделянето на разузнавателна информация, и PURL“, каза украински служител пред изданието.

„Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви пред журналисти Тръмп във вторник. На въпрос дали руската страна е нарушила примирието, отговори: „Ще ви кажа по-късно.“ Зеленски заяви пред NPR, че потокът от разузнавателни данни не е прекратен, но неговите генерали получили предупреждение по военна линия, че той може да бъде спрян. Външният министър Андрий Сибиха потвърди на Варшавския форум за сигурност, че сътрудничеството продължава, и обясни закъснялата тревога  със „специалния тип въоръжение, използван от руската страна“.

Сравнението на датите говори по-скоро за политическо, отколкото за техническо обяснение. В заплахите споделянето на разузнавателна информация е споменато изрично, а Литвин описа отсъствието на сигнал като необичайно. За ранно предупреждение Киев разчита до голяма степен на американската сателитна система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа от двигателя на ракета още при изстрелването. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания каза пред Reuters, че европейските съюзници имат „много ограничени“ възможности да я заместят, защото такава система могат да осигурят само САЩ. Подобна пауза вече имаше веднъж: през март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп прекрати за около седмица споделянето на разузнавателни данни на Украйна, което беше подновено едва след разговорите в Джида на 11 март.

Украинското министерство на външните работи продължава да се придържа към техническото обяснение. Сибиха обаче даде това обяснение за първия удар, часове преди същото да се повтори при втория, а типът на ракетите от 13 октомври още не е обявен. Следващите изстрелвания ще покажат дали реалната причина е политическа или техническа: ако предупреждение липсва и при ракети от друг тип, обяснението с вида на оръжието отпада.

📸 Снимка: Последиците от попадението на руска балистична ракета в жилищен блок на левия бряг на река Днепър в Киев. (Yan Dobronosov)

Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.

Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Първата среща Зеленски–Такаичи опря до японските правила за износ на оръжие

🇺🇦🤝🇯🇵 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че японските технологии за ПВО могат да помогнат на страната му да премине зимата, а японският премиер Санае Такаичи обеща подкрепата за Киев да продължи и санкциите срещу Руската федерация да останат в сила. Двамата се срещнаха на 22 септември в седалището на ООН в Ню Йорк – за първи път, от встъпването на Такаичи на власт през октомври 2025 г. Конкретна договореност за доставка на японски ракети за ПВО не е обявена.

Зеленски благодари за енергийната помощ, санкционните решения и хуманитарните проекти. В официално съобщение той посочи, че Япония разполага с напреднали технологии за защита на живота, особено в ПВО, които биха помогнали на Украйна през предстоящата зима, ако Русия отново отхвърли мирните преговори. Такаичи увери Зеленски, че „Япония ще бъде до Украйна“ и „тази политика няма да се промени“ и подчерта нуждата от обединена подкрепа за Киев в името на справедлив и траен мир. Зеленски я покани да посети Киев.

Същата покана беше отправена и седмица по-рано. На 15 септември председателят на долната камара на японския парламент Ейсуке Мори посети Киев начело на делегация. Зеленски описа визитата като израз на уважение в дни на постоянни руски атаки и отбеляза, че Украйна винаги ще се радва да посрещне Такаичи. Тогава също бяха обсъдени енергийната подкрепа преди зимата и японското участие в PURL – механизма, по който партньорски държави финансират американско въоръжение и оборудване за Украйна.

Киев търси сътрудничество в технологиите за безпилотни системи и борба с руските дронове, а също така способности да получи прехващачи за попълване на изтънелите си запаси. Интересът е взаимен: японското правителство се интересува преди всичко от морските безпилотни системи, с които Украйна натрупа боен опит. Общото изказване на Зеленски за японски технологии за ПВО обаче не уточнява какви системи или форми на сътрудничество са били обсъдени в Ню Йорк.

Потенциалните доставки зависят от частично облекчените правила за износ на японската държава. На 21 април 2026 г. кабинетът на Такаичи ревизира Трите принципа за трансфер на отбранително оборудване и технологии и правилата за тяхното прилагане. Промените разшириха съществено възможностите за износ на въоръжение в рамките на режим, чиито ограничения датират от 1967 г. Това обаче не означава общо разрешение за оръжейни доставки към Украйна.

За готовото въоръжение остава принципното ограничение за износ към държави, в които се водят военни действия. Изключения са възможни при особени обстоятелства, свързани с японската сигурност. Режимът разграничава такива доставки от трансфера на компоненти, небойно оборудване и определени форми на съвместно или лицензно производство.

Друга предпоставка по общия ред за износ на готово оръжие е международно споразумение с държавата получател. Данни от юли показват, че 17 държави имат подписани споразумения с Япония за трансфер на военно оборудване и технологии. Украйна не е сред тях. Още през февруари заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Игор Жовква заяви, че работата по такъв документ вече се намира на финален етап. Той го определи като ключов за съвместното производство и разполагането им в Украйна. Подписването му обаче не е обявено в представените сведения.

Скоро след ревизията на ограниченията през април украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов я оцени по-предпазливо: „Това ни позволява да разговаряме. Теоретично е много голяма крачка напред.“ По същото време обаче японското министерство на външните работи подчерта, че засега страната няма намерение да предоставя оръжие.

Япония вече е сред участниците в PURL, но ограничава вида на финансираните доставки. На 30 май 2026 г. тя се включи с вноска от 14,7 млн. долара, предназначена изрично за небойно оборудване – радари и лични предпазни средства. Според цитираните данни през механизма минават около 95% от доставяните на Киев ракети за Patriot, а общият обем на вноските от 29 страни надхвърля 6,7 млрд. долара. Следователно Токио подпомага украинската отбрана, но не финансира ракетите, от които тя изпитва недостиг.

Финансовият принос на Япония извън военната област е значителен. Бюджетната подкрепа за Украйна след февруари 2022 г. надхвърля 9,8 млрд. долара. Само от началото на 2026 г. по проекти на Световната банка са преведени 850 млн. долара. Ангажиментът по ERA – механизма за заеми за Украйна, чието обслужване се покрива с приходи от замразени руски държавни активи – възлиза на над 3 млрд. долара. От него около 1,8 млрд. долара вече са постъпили в украинския бюджет.

Япония произвежда и ракети PAC-3 за системите Patriot. Mitsubishi Heavy Industries ги изработва по лиценз на Lockheed Martin, а посочваният производствен обем е около 30 годишно. Предвижда се той да се удвои след преодоляване на ограниченията в доставките на самонасочващи глави от Boeing – развитие, очаквано от 2027 г. нататък.

През ноември 2025 г. Япония изнесе за първи път такива ракети за САЩ при изричното условие да останат под техен контрол и да не бъдат предавани на трета страна. Доставките на Украйна бяха от американските запаси, а не пряко предоставяне на японските ракети.

Искането на Украйна отразява недостига на прехващачи спрямо интензивните руски удари. По думите на Зеленски през 2026 г. страната разполага с два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото година по-рано, докато Русия изстрелва месечно двойно повече балистични ракети. През август той заяви, че 5% от американския запас от ракети за Patriot биха били достатъчни, за да може Украйна да премине зимата.

На 22 септември в Ню Йорк Зеленски обсъди и друг възможен отговор на този недостиг. На срещата си с Доналд Тръмп той постави въпроса за лицензно производство на прехващачи за Patriot в Украйна, а след разговора заяви, че американският президент гледа положително на идеята. Японският опит показва, че такива ракети вече се произвеждат по лиценз и извън САЩ. Това обаче само по себе си не означава, че е договорено японско участие в евентуално украинско производство.

Основата на двустранното сътрудничество беше положена с подписването на споразумение за подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността през юни 2024 г. В същото време се влошиха рязко отношенията между Япония и Русия. След японските санкции заради нахлуването в Украйна Москва прекрати през март 2022 г. преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на Курилските острови и се оттегли от съвместните стопански проекти.

Разширяването на способностите за отбранително сътрудничество съвпада и с промени в самата Япония. Бялата книга по отбраната от 4 август 2026 г. посочва за първи път разходи над 9 трлн. йени и достигнат праг от 2% от БВП две години по-рано от предвиденото. Този курс среща и обществена съпротива. На 19 април, два дни преди ревизията на правилата за износ, над 30 000 души се събраха пред парламента в Токио срещу облекчаването на ограниченията за оръжейния износ и срещу конституционната ревизия.

Обещанието на Такаичи продължава вече установена политика на санкции, хуманитарна и енергийна помощ и сътрудничество по икономическата сигурност. Преминаването към доставки на прехващачи би изисквало допълнителни решения. Двустранното споразумение за трансфер би било важна стъпка, но няма автоматично да разреши износа на ракети за Украйна. Напредъкът ще се измерва и с конкретно одобрение, определени количества и срокове за доставка. Срещата в Ню Йорк очерта украинското искане, но неговото изпълнение засега остава открит въпрос.

Нидерландия заделя над 3 милиарда евро за Украйна през 2027 година

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия ще отдели над 3 млрд. евро за военна помощ на Украйна догодина, а средствата ще отидат за поддръжка и ремонт на вече предоставена военна техника, за безпилотни системи и за противовъздушна отбрана. Конкретната сума се появи в проектобюджета, внесен от кабинета на Роб Йетен за гласуване в парламента на 15 септември, в традиционния нидерландски ден на бюджета – третият вторник на септември.

Сумата ще бъде предоставена в рамките на общ отбранителен бюджет от 28,9 млрд. евро. Министерството на отбраната в Хага разделя тези средства на две равни части: около 14,8 млрд. за личен състав, операции и подкрепа за Украйна, и около 14,1 млрд. за ново въоръжение, иновации и военна инфраструктура. Парите за Киев следователно не се добавят към националното превъоръжаване, а са вписани в него и правят около 10% от всичко, което Нидерландия ще похарчи за отбрана през 2027 г.

Обосновката, която ведомството изписва в самия документ, е кратка и пряка: Русия засилва ударите срещу Украйна и точно затова трайната нидерландска подкрепа остава решаваща. Същият мотив личи и в самите приоритети: поддържането на вече дадените системи в изправност, дроновете и въздушният щит отговарят на разход, който тече всеки ден, а не на еднократна доставка.

Съставът на този пакет обаче казва нещо и за самия донор. По време на срещата на върха на НАТО, която се проведе в Анкара на 7-8 юли министърката на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус заяви, че пряката военна подкрепа страната ѝ е стигнала предела си: питана за нови прехващачи за комплексите Patriot, тя отговори, че националните складове са напълно изчерпани. Нидерландия беше една от първите, дарили на Киев изтребители F-16, пускови установки за Patriot и артилерия, и днес именно това въоръжение липсва от нейните складове. Поради тази причина заделените 3 млрд. за 2027 г. се разходват като покупка, а не като предаване от складова наличност: чрез тях се купува от индустрията, плаща се на партньори и се поддържа въоръжение, което вече се използва на бойното поле в Украйна.

Тригодишният хоризонт е второто, което отличава този бюджет от годишните обявления до момента. Подът от 3 млрд. евро на година до 2029 г. беше закован още в коалиционното споразумение от 30 януари 2026 г. С него левицентристката D66 на Йетен състави правителство заедно с християндемократите и либералите, а към военното перо договорът добавя 400 млн. за други форми на военна помощ. Този вторник кабинетът потвърди подписа с първата бюджетна година от трите. За невоенното възстановяване той предвиди нови 327 млн. над по-рано заделените 878 млн.; парите отиват за енергийна мрежа, критична инфраструктура, хуманитарна помощ и частен сектор. Разликата за Украйна е практическа: плановиците в министерство на отбраната получават хоризонт отвъд една бюджетна година.

Механизмът, по който нидерландските средства стигат до фронта, е познат от август 2025 г. Тогава тя стана първата съюзническа държава, заплатила за американско оръжие за Украйна по новосъздадения списък на приоритетни нужди на НАТО (PURL) – пакет с компоненти и прехващачи за MIM-104 Patriot в размер на  500 млн. евро. Договорката беше постигната след телефонен разговор между президента Володимир Зеленски и тогавашния премиер Дик Схоф, а тогавашният министър на отбраната Рубен Брекелманс настоя да бъдат бързо доставени заради ескалиращите руски удари. Оттогава Хага е внесла общо около 1,163 млрд. долара по същия канал и е втората по размер на приноса след Норвегия.

PURL се наложи като основният маршрут за придобиване на най-дефицитното въоръжение за украинската ПВО. Инициативата тръгна през юли 2025 г. и за първите 12 месеца събра близо 6,7 млрд. долара, с които финансира над 10 пакета въоръжение. Вносителите са 29: 26 държави-членки на Алианса и 3 партньорски нации извън него. Министерство на отбраната на Украйна оцени, че около 95% от прехващачите за Patriot, сред които най-модерните ракети PAC-3, навлизат в страната именно по тази линия. Механизмът обаче не догонва собствения си график. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте търсеше около милиард долара месечно, а през 2025 г. постъпленията спряха на 4,3 млрд. при цел от 5 млрд.. Първите четири месеца на 2026 г. добавиха между 700 млн. и милиард долара – темп, който при равни други условия дава по-малко от половината от исканото за годината.

Паралелно Нидерландия повишава мащабите на съвместно производство. На 8 септември, на заседание на Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), Йешилгьоз обяви пренасочване на допълнителни 250 млн. евро за безпилотни технологии, с което нидерландският принос към инициативата „Drone Line“ се доближи до 1 млрд евро. Страната ще прати и допълнителни боеприпаси за изтребителите F-16, от които е предала общо 24 единици. Министърката обоснова разхода с ефекта на самите апарати: дроновете спират руските пробиви, а самолетите свалят дронове и крилати ракети.

Нидерландия остава една от държавите, натискащи за по-широк източник на пари. На 27 август тя подписа заедно с Швеция, Полша и Испания отворено писмо до Европейската комисия с искане да се проучат схеми за използване на замразените руски държавни активи, при които рискът ляга върху всички държави членки. Контекстът е известен. Зеленски поиска на 24 август от европейските съюзници допълнителни средства, за да издържи Украйна до края на годината, а недостигът в бюджета ѝ се оценява на 23,5 млрд. евро. В Анкара съюзниците поеха критичен ангажимент за военно оборудване, обучение и съдействие за  70 млрд. евро до края на годината и потвърдиха, че ще поддържат най-малко равностойно равнище и през цялата следваща година. Нидерландският дял в това общо усилие е около 4%.

Моделът, който Нидерландия изгражда, е устойчив дотогава, докогато парите намират какво да купят. Издръжката на вече доставена техника и съвместното производство в Украйна са разход, който може да се поеме от европейската индустрия без затруднения. Прехващачите за Patriot обаче идват отвъд океана, като сроковете по собствената поръчка на Нидерландия илюстрират колко дълга е опашката: без ускоряване на доставката тя би паднала към 2033 г. Почти пълната зависимост от PURL е затова най-несигурният елемент в схемата. Потвърждение за издръжливостта на схемата би било месечните постъпления по списъка да се доближат до търсения 1 млрд. долара през първото тримесечие на 2027 г. Ако нидерландските трансфери се изместят почти изцяло към дронове и ремонт, това би означавало, че американските прехващачи вече не се продават с нужния темп, независимо кой плаща за тях.

Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Германия дава още 400 милиона долара на Украйна за PAC-3 и друго оръжие от запасите на Пентагона.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия отпуска нов транш от 200 млн долара на Украйна за закупуване на прехващачи PAC-3 за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Тази сума се предоставя в допълнение към четвъртата вноска от 200 млн долара по PURL, програма за снабдяване на Киев с оръжие от запасите на Пентагона, съобщиха кореспонденти на UNITED24 Media.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви тези ангажименти по време на кратко интервю за медиите в рамките на срещата на министрите на отбраната на НАТО, непосредствено преди заседанието на Контактната група за отбрана на Украйна (UDCG), известна още като групата „Рамщайн“.

„Нямаме право да отслабваме подкрепата за Украйна нито за секунда и от името на Германия мога да заявя, че не го правим“, декларира Писториус. Той посочи, че всеки ден и всяка нощ това спасява човешки животи, поддържайки снабдяването на украинската противовъздушна отбрана.

Ангажиментът за ракетите PAC-3 идва в отговор на искане, отправено от украинския министър на отбраната Михайло Федоров за подкрепа по програмата Jumpstart, която финансира управляеми ракети за батареите Patriot, обясни Писториус.

Вноската по линия на PURL, която е четвърта за Германия, финансира американски оръжия и боеприпаси, от които Украйна има спешна нужда, но които Европа не произвежда – предимно боеприпаси за американските зенитно-ракетни комплекси.

„Демонстрираме лидерство, разбираме от какво се нуждае Украйна и отправяме призив към другите членове на Контактната група да се включат към финансирането за покупката на ракети PAC-3“, отбеляза Писториус.

PAC-3 е прехващач от фамилията Patriot, който действа на принципа на кинетичното действие (hit-to-kill), като унищожава приближаващи въздушни заплахи с директен сблъсък, а не чрез експлозия с осколочно действие. Тази способност го превръща в основно средство срещу балистичните ракети, които Русия изстрелва срещу украинските градове, оказвайки непрекъснат натиск върху запасите от прехващачи.

Писториус, който посети Украйна само преди броени седмици, включително областния град Запорожие, който се намира близо до фронтовата линия, която минава на 15 км южно от него, подчерта, че Въоръжените сили на Украйна се защитават успешно и на места дори си връщат инициативата и освобождават територии. Въпреки неумолимата кампания на терор срещу цивилното население, която продължава руският президент Владимир Путин, той добави, че руските войски напредват едва-едва и понасят тежки загуби, оставяйки инициативата в ръцете на Киев.

Обявените средства съвпадат с приоритетите, които Киев очерта само броени дни по-рано. Преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, Федоров посочи ракетите-прехващачи за Patriot чрез Jumpstart механизма и вноските по PURL като едни от най-спешните нужди на Украйна, определяйки антибалистичната защита като изискване от първостепенно значение.

Ролята на Германия в укрепването на украинското небе се засилва непрекъснато от месеци насам. През май Писториус инспектира украински позиции на ПВО и обект от енергийната мрежа на Киев, претърпял щети от руските удари. По това време украински официални представители поискаха засилване на производството и доставките на прехващачи Patriot и продължаване на финансирането по PURL, в рамките на стремежите за изграждане на суверенен европейски антибалистичен капацитет.

Обединеното кралство се ангажира с 16 милиарда долара военна помощ за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство пое ангажимент за военна помощ за Украйна в размер на 16 милиарда долара. Това съобщи британският министър на отбраната Люк Полард след среща в Краков със своите колеги от Полша, Германия, Франция и Италия, които съставляват групата E5, съобщи Укринформ.

„Ние ще подкрепяме Украйна като Обединено кралство, като членове на Е5 и на НАТО толкова дълго, колкото е необходимо. Обединеното кралство е отделило над 13 милиарда паунда за военна подкрепа на Украйна“, заяви заместник-министърът на отбраната.

Той добави, че страната му ще продължи да споделя технологии и уроци от бойното поле, и посочи, че прехващачът Octopus, разработен въз основа на бойния опит, вече се намира в серийно производство. Това позволява на Украйна да сваля дронове, насочени срещу нейната критична инфраструктура.

Полард добави, че започването на инициативата LEAP за създаване на съвместни автономни дронове като евтина алтернатива на скъпите системи за въздушна отбрана доказва, че срещите на Е5 дават резултати, но са нужни още действия. Той посочи, че първият проект ще използва напреднали технологии, базирани на поуките от фронта в Украйна, като заяви още, че във времена на постоянно нарастващи заплахи именно действията, а не думите, са способни възпрат руския президент Владимир Путин.

„Подкрепата ни за Украйна е непоколебима. Другата седмица ще отбележим тъжното навлизане на пълномащабната инвазия в Украйна в петата ѝ година. Путин мислеше, че ще спечели войната за три дни. Той сгреши и сега се изправя пред още по-силно, по-единно и по-голямо НАТО, а Украйна продължава да се бори с огромна смелост“, заключи Полард.

По-рано стана ясно, че Южна Корея обмисля да се присъедини към водената от НАТО инициатива PURL (Списък с приоритетни изисквания на Украйна), която има за цел подпомагане на покупката на американско оръжие оръжие за отбраната на Украйна.

Южна Корея обмисля включване към PURL инициативата за Украйна

🇰🇷🤝🇺🇦 Южна Корея проучва варианти да се включи към водената от НАТО инициатива PURL (Списък с приоритетни нужди за Украйна), насочена към улесняване на поръчките на американско оръжие за Киев. Това съобщи изданието The Korea Times днес, позовавайки се на източници от дипломацията в Сеул.

Евентуално участие би укрепило връзките му в сферата на отбраната с Европа, където тя се стреми да увеличи продажбите на оръжие. В същото време това би влошило отношенията с Русия, която последователно се обявява против намесата на Алианса във войната.

Министерство на външните работи на Южна Корея потвърди, че се намира в „постоянни дискусии с НАТО за различни начини за подкрепа на Украйна“ в отговор на сведенията, че обмисля да стане част от инициативата. Служител на ведомството потвърди, че НАТО се е обърнало към Южна Корея с молба да се включи в механизма за подкрепа, но подчерта, че фокусът в оказването на помощ остава върху „хуманитарната помощ и несмъртоносното военно оборудване“, без да уточнява дали страната клони към участие в програмата PURL.

В контекста на тези събития Обединеното кралство вече пое ангажимент да се присъедини към схемата на НАТО за закупуване на оръжие за Украйна, като обеща 204 милиона долара за PURL, съобщи Politico на 11 февруари.

„Имам удоволствието да потвърдя, че Обединеното кралство предоставя 150 милиона паунда (204 милиона долара) за PURL“, заяви британският министър на отбраната Джон Хийли. „Заедно трябва да осигурим на Украйна критично важната противовъздушна отбрана, от която тя се нуждае в отговор на бруталната офанзива на Путин.“

Списъкът с приоритетни нужди за Украйна (PURL) е инициатива под егидата на НАТО, създадена да отговори на спешните нужди на Украйна в сферата на отбраната след пълномащабното нахлуване на Русия.

Тя се появи като отговор на бързо ескалиращия конфликт, като се фокусира върху улесняване на покупката на ключово военно оборудване – по-специално системи за противовъздушна отбрана – от САЩ и други съюзници от НАТО.

По-рано Латвия отдели 11 милиона долара за закупуване на произведени в САЩ оръжия за Украйна чрез инициативата PURL.

По време на правителствено заседание латвийският премиер Евика Силиня потвърди, че Рига е одобрила отпускането на помощта. Средствата ще бъдат насочени директно към осигуряването на американско въоръжение за украинската армия.