Опозиционен активист от ОАЕ беше задържан в Сирия.

🇸🇾🇦🇪 Арабски потребители на социалните мрежи изразяват тревога за съдбата на емиратския опозиционер Джасим Рашид ал-Шамси, за когото се съобщава, че по-рано тази седмица е бил арестуван от силите за вътрешна сигурност на Сирия.

Центърът за защита на задържаните в Емирствата (EDAC) със седалище в Лондон съобщи в неделя, че сирийските власти са арестували Шамси в Дамаск на 6 ноември „без съдебна заповед и конкретни обвинения“ и са го преместили на неизвестно място, а от този момент нататък няма никаква връзка с него.

EDAC определи задържането като „сериозно нарушение на международното право и принципите за защита на политическите дисиденти“ и предупреди за възможно давление върху сирийските власти за екстрадицията му от страна на Емирствата.

Шамси, бивш заместник-министър на финансите в ОАЕ, беше осъден задочно на 15 години затвор през 2015 г. във връзка с масовия процес, известен като UAE94, в който 94 политически и ислямски активисти бяха обвинени в опит за сваляне на правителството в страната.

Според съобщението Шамси, който живя около десетилетие в Турция, преди да се премести в Сирия със сирийската си съпруга и деца, е известен с работата си за правата на човека и с подкрепата си за сирийската революция от самото ѝ начало.

Емирският център за човешки права (ECHR) призова за „незабавно и безусловно освобождаване“ и държи сирийското правителство напълно отговорно за безопасността му, предупреждавайки срещу всякаква координация, която може да доведе до предаването му на емирските власти.

Шамси, който има над 20 000 последователи в X и над 8000 абонати в YouTube, е отявлен критик на правителството на ОАЕ, нормализацията на отношенията с Израел и политиката на САЩ в Близкия изток.

Реакциите в онлайн пространството отразяват дълбока тревога за неговата съдба. Алжирският правозащитник Мохамед Зитут се запита дали сирийският президент Ахмед ал-Шараа ще „поддаде на емирското давление“ и ще предаде Шамси, а коментаторът, близък до Мюсюлманско братство, Мохамед ал-Моктар ал-Шинкити осъди ареста като „предателство към свободен човек, стоял редом със сирийския народ години наред“.

Нито сирийското, нито емирското правителство са коментирали публично съобщенията.

Антикомунистически банер се появи в китайската столица Пекин.

🇨🇳 Точно след края на 4-то пленарно заседание на 20-и централен комитет на Китайската комунистическа партия (КПК), в района Санлитун в Пекин се появяват огромни банери срещу комунизма, които директно обвиняват КПК в това, че е античовешка зла секта.

На 25 октомври, в условията на строга полицейска охрана докато се провежда Четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улица в Санлитун в Пекин се появяват два антикомунистически банера. Съдържанието директно твърди, че КПК е античовешка зла секта.

„В такъв период с висока чувствителност точно след пленарното заседание, някой се осмелява да качи банери със системна критика по улица Санлитун в Пекин. Това показва огромна лична смелост и копнеж по свободата, който е наистина завладяващ“, написа китайски потребител на Х, споделяйки снимка на опънатия банер.

Снимки от чужбина в X показват, че точно след края на Четвъртото пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улиците в Санлитун в Пекин са окачени два антикомунистически банера със следното съдържание:

„Същността на Комунистическата партия е антихуманна зла секта, която неизбежно отваря тежки бедствия на Китай. Отворете вратата за партии, свобода относно създаването на партии, свобода за конкуренция, свобода за избор – създаваме условия за свобода, човечност и върховенство на закона.

На снимките се вижда човек, който с мегафон говори на случайни минувачи, но съдържанието на думите му не е ясно. Според профила в X на писателката Ли Ин, живееща в Италия, по-късни снимки показват, че банерите са конфискувани от охранители.

Това е поредния случай на публичен акт срещу комунизма след инцидента през октомври 2022 г., когато Пън Лифъ издигна антикомунистически банер на моста „Ситун“ преди 20-ия национален конгрес на КПК в Пекин.

Снимките надскочиха политическите граници на страната, което предизиква бурни дискусии сред потребителите в мрежата: „След „Ситун“ моста, сега е Санлитун, после ще е „Ерсян“ мостът – това ли е обратният отчет за края им?“

„Макар че китайската земя е газена дълго време от комунистически бандити, винаги има хора, които не са загубили смелостта и надеждата си. С героични постъпки те вдъхновяват милиони хора да се вдигнат срещу диктатурата и тиранията!“, написа китайски потребител на социалните мрежи.

Полицията в Новосибирск арестува осем души, почели паметта на Алексей Навални

🇷🇺 Полицията в руския град Новосибирск задържа осем души, положили цветя пред паметник в знак на почит към жертвите на политически репресии в сряда – на рождения ден на убития руски опозиционен лидер Алексей Навални, който днес трябваше да навърши 49 години.

Кадри, публикувани в Telegram канала RusNews, показват как полицаи с палки арестуват участници в мълчаливо бдение на площада, където се намира въпросният паметник. „Ще вървя сама, само не ме бийте“, се чува да казва една от жените на полицаите.

Сред задържаните бяха бившата независима общинска съветничка Светлана Каверзина, шестима активисти и кореспондентът на RusNews Сергей Волков.

Един от активистите, Дмитрий Саяхов, е получил рязко и сериозно влошаване на здравословното си състояние в полицейския бус, където са били отведени всички задържани. На едно от видеата може да бъде видян как лежи неподвижно на седалката. „ Получава гърчове, не може да седи или да ходи. Притеснявам се за приятеля си“, заяви активист пред RusNews.

В други части на Русия, включително Санкт Петербург, е засечено полицейско присъствие около мемориала „Соловецки камък“, също посветен на жертвите на политическите репресии. Засега не са публикувани съобщения за арести там или в други руски градове.

Много от най-близките съратници на Навални напуснаха страната след като неговата мрежа беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г. Оттогава те са обект на преследване и наказателни дела.

През февруари 2024 г. над 100 души бяха задържани в цялата страна, след като положиха цветя в памет на Навални ден след като стана ясно, че е починал внезапно в арктически затвор, където беше затворен за излежаване на 19-годишна присъда по обвинения в „екстремизъм“.

Беларуският опозиционен лидер Анжелика Мелникова е имала афера със служител на службите.

Опозиционната фигура Ангелика Мелникова на беларуския марш във Варшава, 26 януари 2025 г.
📸 Снимка: Marek Antoni Iwanczuk / SOPA Images

🇧🇾 Председателят на Координационния съвет на беларуската опозиция Анжелика Мелникова, изчезнала в края на март със сумата от 100 000 евро, е била във връзка със служителят на специалните служби на Минск Алексей Лобеев. Това твърди The Insider в свое разследване, публикувано в петък, 23 май.

Както установиха журналистите, след разговори с близки на Мелникова и анализ на информация за полети и преминаване на граници, двойката е започнала връзка не по-късно от 2023 г. – в края на август те вече са пътували заедно до Куба. През януари 2024 г., след пътуване до Шри Ланка, Мелникова споделя с приятелка за годежа си с мъж, „живеещ в Беларус, който не може да пътува до страни от Европейския съюз, затова се срещат в екзотични държави“, пише The Insider.

Към момента на годежа си Мелникова разказвала на приятели, че се е разделила със съпруга си, но двамата продължавали да живеят в един апартамент във Варшава.

Според изданието Алексей Лобеев е роден през 1993 г. в семейство на беларуски военнослужещ, завършил е военния факултет на Беларуския държавен университет и по всяка вероятност работи в специалните служби на страната. Той не поддържа профили в социалните мрежи, а журналисти са успели да го открият само на една-единствена снимка от събитие с участие на военнослужещи от беларуската армия в болница в Гродно през 2019 г. На същата снимка се вижда и тогавашният ръководител на беларуското ГРУ Руслан Косигин.

Къде точно работи Лобеев, не е известно. „Военният факултет на БДУ подготвя кадри както за ГРУ, така и за КГБ, като и двете служби могат да издават прикриващи документи, така че е трудно да се установи точна принадлежност (както в Русия, възможен е и междинен вариант – военна контраразузнаване)“, пояснява изданието в своя разследващи материал.

По думите на Мелникова, тя е била подведена под административна отговорност и глобявана за участие в протести в Беларус на два пъти през 2020 г. През септември същата година тя отива в Киев заедно със семейството си, а след това – за Полша по програма за ИТ специалисти.

Мелникова работи с фонда Беларус-2020, занимаващ се с подпомагане на политически бежанци от Беларус. Присъединява се към Народното антикризисно управление (НАУ) във Варшава през 2022 г. В края на същата година тя основава фонда Białoruś Liberty. Във вътрешните избори на Координационния съвет през май 2024 г. се включва във фракцията „Екипът на Латушко и движение За свобода“ и е избрана за председател на КС.

Мелникова изчезва на 25 март 2025 г. и оттогава с нея няма никаква връзка. На 12 май хакерската групировка „Киберпартизани“ разкри, че Мелникова е изтеглила на лични сметки над 150 хиляди долара от фонда Białoruś Liberty, основан от самата нея, включително грант за Координационния съвет на стойност 107 хиляди долара. Според съобщенията достъп до сметките на Białoruś Liberty е имала единствено тя.

Местни медии спекулираха, че Мелникова е напуснала Полша със самолет, с който е напуснала територията на Европейския съюз. На 29 март говорителят на министъра на вътрешните работи на Полша Яцек Добжински заяви, че Мелникова не е в Полша „от много седмици“.

The Insider твърди, че на 7 март 2025 г. Мелникова и дъщерите ѝ напускат Шри Ланка и отлитат за Дубай с полет на авиокомпания Fly Dubai. Оттогава следите ѝ се губят.

Лидерът на основната опозиционна партия в Турция беше нападнат в Истанбул.

🇹🇷 Йозгюр Йозел, лидер на основната опозиционна сила в Турция, Републиканската народна партия (CHP), беше нападнат в Истанбул в неделя, след като присъства на погребението на прокюрдския политик Сири Сюрея Йондер.

Йозел е бил ударен в лицето, след като присъства на погребението в Истанбул, а нападателят е бил незабавно задържан и арестуван, съобщи опозиционната медия ANKA.

Турският президент Ердоган се е обадил на Йозел след атаката, „за да изрази най-добри пожелания за бързо възстановяване и заяви, че следи отблизо процеса, за да се увери, че инцидентът е напълно разследван“, заяви в Х Фахретин Алтун, ръководител на комуникациите на турското президентство.

Атаката беше осъдена остро от Ердоган и важни гласове в цяла Турция, включително прокюрдската Партия за народно равенство и демокрация (DEM).

„По същество това нападение е провокация в търсещо мир и демократично общество, въплътено от Сири Сюрея Йондер“, гласи в изявление на партията, осъждащо нападението и пожелаващо бързо възстановяване.

62-годишният Ондер беше депутат в турския парламент от Демократическата партия, като освен това той беше част от делегацията, която посети лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) в затвора на остров Имрали и посредничи между двете страни в преговорите за мир. Смъртта му идва в ключов момент от преговорите.

Нападателят е на 66 години, има криминално досие от съдебен процес през 2004 г. за убийството на две от децата си и нараняването на другите две. „Няма признаци на психично заболяване, според първите заключения“, съобщи ANKA, позовавайки се на изявление от прокурора на Истанбул.

„Той има досие за кражба и престъпления, свързани със заплаха, осъден на доживотен затвор, беше освободен условно през 2020 г.“, съобщи министерството на вътрешните работи, а министърът Али Йерликая заяви, че нападателят „ще получи наказанието, което заслужава пред закона“.

Партията на справедливостта и развитието (AKP) също осъди нападението.

„Осъждаме нападението срещу лидера на CHP Йозгюр Йозел. Изказваме най-добри пожелания на г-н Йозел. Нито една атака срещу политическата институция не е приемлива. Нападателят ще бъде подведен под отговорност пред закона“, заяви Омер Челик, говорител на CHR.

Митинг на руската опозиция се проведе в Берлин

🇷🇺🇩🇪 На 1 март 2025 г. в центъра на Берлин се проведе митинг на руската опозиция, в който според полицията са участвали около 800 души, но според оценки на кореспондент на Радио Свобода са излезли около хиляда души.

Участниците организираха няколко колони. Първата група включваше известни политици, сред които представители на Фондацията за борба с корупцията и фондация „Свободна Русия“: Владимир Кара-Мурза, Юлия Навалная, Иля Яшин, които бяха охранявани от доброволци, а достъпът до тях беше възможен само със специална акредитация.

Участници от движение "Весна" образуваха колони с руски трикольори, в една от които беше забелязано и императорско знаме. Носеше го руският националист Василий Крюков.

Мобилната сцена скандира следните лозунги: „Един за всички и всички за един“, „Русия ще бъде свободна“, „Навални е герой на Русия“, „Юлия, ние сме с теб“, „Не на войната“ и „Бандата на Путин на съд“.

За първи път на опозиционното шествие присъства колона на Руския доброволчески корпус (РДК), от които имаше лозунги като: „Вместо листа, путинисти ще висят по дърветата“, „Мир на Украйна, славяните обединени“, „Не на войната, да на революцията!“

От РДК раздадоха на събралото се множество „призовки“ за фронта. По време на изпълненията им на импровизираната сцена не им беше дадена думата, призивът им да им дадат думата беше заглушен от композицията на певицата Монеточка - „Ще оцелея“.

Акцията започна на Потсдамер Плац, продължи три часа и завърши при Бранденбургската врата.

Снимка: Антон Сергиенко/Радио Свобода

Депутати от опозиционна партия призоваха Белоусов да спре изпращането на наборници към фронта в Курска област.

Руски наборници, призовани за военна служба, се строяват преди да се отправят от наборния център към своите гарнизони, на фона на продължаващия руско-украински конфликт, Батайск, Ростовска област, 16 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺 Депутати от руската опозиционна партия Яблоко призоваха Министерството на отбраната на страната да преустанови разполагането на наборници в зоната на активни бойни действия в Курска област. Призивът идва на фона на продължаващите близо месец опити на руската армия да отблъсне атаката.

„Редица медийни съобщения свидетелстват, че наборници са участвали в боевете при нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск“, пише Александър Шишлов в писмо, адресирано до руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Шишлов е водач на партийната фракция на „Яблоко“ в законодателното събрание на Санкт Петербург.

В писмото той призовава Белоусов да потвърди дали тези доклади отговарят на истината и да „вземе мерки“ срещу по-нататъшното разполагане на наборници „на фронтовата линия в Курска област“.

Наборни войници бяха изпратени в пограничните региони на Русия, включително Курск, в началото на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г. Групи от съпруги и майки се опитаха да окажат натиск върху правителството срещу разполагането им на бойното поле на фона на съобщенията за наборници, намерили смъртта си в бойните действия, въпреки уверението на президента Владимир Путин, че подобно нещо няма да бъде допуснато.

Кремъл отхвърли съобщенията за изпращане на наборници на бойното поле като „абсолютно изкривяване на реалността“. В същото време обаче независимото издание The Moscow Times успя да говори с осем руски наборници, които са държани като военнопленници в украински затвор.

Някои от военнослужещите, заловени по време на украинската офанзива в Курска област, бяха освободени при руско-украинска размяна на военнопленници, състояла се през уикенда.

Редица високопоставени членове на партията „Яблоко“ открито призоваха за прекратяване на огъня във войната срещу Украйна. На миналогодишните регионални избори кандидатите от партията взеха участие с платформа за мир.

Избирателните власти в Санкт Петербург наскоро забраниха на всичките 83 кандидати от листата на „Яблоко“ да се кандидатират за местни длъжности на общинските избори в града, които ще бъдат проведени следващата седмица.

Хаос и протести в контролираните от опозицията райони на провинция Алепо.

🇸🇾⚔️🇹🇷 Населението на градовете от северозападната сирийска провинция Алепо, намиращи се под турска окупация, както и под контрола на въоръжени фракции от опозиционната Сирийска национална армия (SNA), излязоха по улиците в понеделник, за да осъдят актовете на дискриминация срещу сирийски бежанци в Турция.

Жителите на градовете ал-Баб, ал-Рай, Азаз и Африн в северната и източната част на провинция Алепо излязоха по улиците, блокираха ключови пътни артерии и извършиха набези в турски институции.

Освен това, намиращи се в близост товарни камиони и леки автомобили с турски регистрационни номера се превърнаха в мишена за разярената тълпа. Свалени бяха всички турски знамена, монтирани на пилони пред административните сгради в региона.

Напрежението в региона ескалира след като в неделя вечерта жители на град Кайзери в Централна Турция подпалиха домовете и имуществото на сирийски бежанци в знак на отмъщение за предполагаем акт на сексуално насилие срещу момченце от страна на сирийски бежанец, установил се в града.

Заради събитията турската полиция е арестувала 67 души, които са участвали в атаките срещу имоти на сирийски бежанци, съобщи Али Йерликая, министър на вътрешните работи на Турция.

В страната има повече от три милиона сирийски бежанци, които често са изправени пред пристъпи на ксенофобия и расизъм.

На публикувани в интернет кадри, показващи атаката на група турски граждани срещу собственост на сирийци в Кайсери, се чува турски глас да крещи: „Не желаем повече сирийци! Не искаме повече чужденци.“

Социалната медийна платформа X беше залята от вълна на екстремизъм, включващ призиви за незабавното експулсиране на сирийските бежанци от Турция.

Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган използва инцидентите, за да обвини опозиционните партии, отбелязвайки че „подпалването на улици и къщи на хора е неприемливо“.

Турски опозиционни партии като Републиканска народна партия (CHP), националистическата Добра партия (IP) и крайнодясната ултранационалистическа Партия на победата (ZP) проведоха широка кампания за връщането на сирийците у дома преди националните избори миналата година, обвинявайки сирийците за тежката икономическа криза и проблемите с жилищата и наемите.

Актуализация: Турция е затворила всички гранични пунктове със Сирия, а властите в Анкара изпратиха призив към всички свои служители в Сирия спешно да напуснат страната.

Местни източници съобщават за интензивна активност на турски дронове във въздушното пространство над градовете Азаз, Джарабулус, Ал-Баб, Африн и Идлиб.