Участничка в Pussy Riot разкри план на ФСБ да убие Верзилов

🇷🇺 Бившата участничка в Pussy Riot Рита Флорес твърди, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация ѝ е възложила да примами Пьотр Верзилов на среща в кафене в Сърбия, където той да бъде отвлечен и убит. По думите ѝ тя получила задачата през лятото на 2025 г. и за изпълнението са обещани три милиона рубли, или около 36 хиляди долара. Флорес, чието истинско име е Маргарита Коновалова, разказа това в интервю, публикувано на 24 август от изданието Port. Според нея отказът да участва в убийството я принудил да напусне Русия. Тя излязла от страната около 10 дни преди публикуването на интервюто.

Разговорът е воден от адвоката Дмитрий Захватов, който е организирал евакуацията ѝ. Пред The Insider той съобщи, че е научил за връзката ѝ със службите през лятото на 2025 г. и че подготовката за извеждането ѝ е отнела около година. Нито Захватов, нито Флорес разкриват как точно е напуснала Русия. Целият разказ се основава на нейните твърдения: изданията, които го препечатаха, изрично посочват, че не са успели да ги проверят независимо, а ФСБ не е коментирала случая.

Според Флорес вербуването ѝ започнало на 17 февруари 2023 г., когато служители на ФСБ претърсили нейното жилище в Москва. Тя споделя, че е била принудена да сътрудничи чрез две заплахи: наказателно дело заради нейни публикации за убитите цивилни в Буча и физическа саморазправа с нея и близките ѝ. Флорес подписва споразумение за сътрудничество и получила оперативен псевдоним „Харлей“. Нейният куратор през следващите години се представял единствено като Иван. Първото ѝ плащане било 30 000 рубли в брой. В последния период месечното ѝ възнаграждение достигнало 50 000 рубли, или около 600 долара, а последният превод постъпил през юни 2025 г.

Срещу тази сума тя събирала сведения за художници и политически активисти. Флорес назовава конкретни хора, за които е докладвала: уличния художник Филип Козлов, известен като Philippenzo, за чието движение предавала информация; активиста Павел Крисевич, чиито планирани акции разкривала предварително; Мария Альохина от Pussy Riot; и преди всичко Пьотр Верзилов, с когото е имала лична връзка.

Флорес описва подробно предполагаемия план срещу Верзилов. Тя е трябвало да го убеди да пътува до Сърбия и да уговори среща с него в конкретно заведение, в което предварително щели да се разположат оперативни служители и криминално проявени лица. След като седнела при него, Флорес трябвало да излезе под някакъв предлог. Отвличането и убийството щели да бъдат извършени без нейно участие. Обещаните три милиона рубли надхвърляли повече от 50 пъти месечното ѝ възнаграждение.

Верзилов беше издател на „Медиазона“, но се оттегли от поста през 2023 г., след като заяви, че ще воюва на страната на Украйна. През май същата година той потвърди, че е участвал в боевете за Бахмут, а през октомври разказа пред Юрий Дудь за разузнавателните и логистичните задачи, които е изпълнявал във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Оттеглянето му от „Медиазона“ беше обяснено с нежелание участието му във войната да поставя под съмнение безпристрастността на изданието. На 3 ноември 2023 г. руски съд го осъди задочно на 8 години и половина затворническа колония по дело за тиражиране на „фейкове“ за армията. Към лятото на 2025 г. той е издирван от руското правосъдие и е част от въоръжените сили на държава, срещу която Русия воюва.

През септември 2018 г. Верзилов беше приет в тежко състояние в токсикологична реанимация в Москва, със загуба на зрение, говор и способност да се движи. По-късно беше транспортиран със санитарен самолет до берлинската клиника Charité. Лекарите там заключиха, че отравянето е много вероятно, но не успяха да установят използваното вещество. Той беше изписан на 26 септември, след като симптомите почти напълно бяха отшумели. По това време Верзилов провеждаше проучване на обстоятелствата около смъртта на трима руски журналисти, убити в Централноафриканската република. До разследване, което да установи извършителите, така и не се стигна.

Сърбия остава сред малкото европейски държави с редовни преки полети до Русия и не се присъедини към режима на санкции на Европейския съюз. Руските граждани могат да влизат без виза, а от февруари 2022 г. десетки хиляди от тях са се установили в страната. Белград същевременно поддържа значително по-тесни отношения с Москва от държавите в ЕС. Пътуването до Сърбия е обичайно и сравнително евтино и само по себе си не би предизвикало подозрение.

Хората, за които Флорес казва, че е докладвала, реагираха бързо. Павел Крисевич излезе от затворническа колония през януари 2025 г. след присъда от пет години за изстрел с халосен патрон на Червения площад. В края на същата година той беше обявен за „чуждестранен агент“ и напусна Русия. Крисевич научил за сътрудничеството ѝ с ФСБ едва от интервюто. Той определи разкритието като тежък удар и уточни, че двамата са продължили да общуват дори след неговото заминаване, без да забележи нещо подозрително. Особено го накарало да се замисли колко настойчиво тя го съветвала да се свърже с Марат Гелман.

Въпреки това Крисевич отказа да я заклейми. Според него вината е на системата, в която са живели, а към отделния човек трябва да се прояви съчувствие. Той възнамерява да се срещне лично с Флорес. По думите ѝ Крисевич е поставен под наблюдение в Париж, където живее в момента.

Годината между отказа ѝ да изпълни задачата и напускането на Русия преминала в опити за отлагането ѝ. Захватов ѝ помогнал да убеди кураторите си да дадат отсрочка, докато евакуацията се подготвяла. Именно това протакане носело най-големия риск, тъй като службата можела да я замени или да задейства делото срещу нея, с което я държала в подчинение. В извеждането ѝ се включил и Леонид Невзлин – бивш висш мениджър на ЮКОС, който живее в емиграция от началото на века. През този период, разказва Флорес, тя няколко пъти се опитала да сложи край на живота си.

Флорес обяснява публичното си признание с убеждението, че мълчанието е лостът, чрез който службите контролират вербуваните: докато останалите не знаят за сътрудничеството, човекът е уязвим и полезен. Захватов публикува координати за връзка с хора, попаднали в подобно положение. Местонахождението на Флорес не се съобщава.

Верзилов не е коментирал публично нейния разказ. Непроверено остава и най-тежкото твърдение в него – дали задачата от лятото на 2025 г. реално е съществувала във вида, описан от Флорес, и докъде е стигнала подготовката за нейното изпълнение. Независимо може да се потвърди единствено общата рамка: човекът, когото тя е трябвало да примами в кафенето, наистина е воювал срещу руската армия, осъден е задочно в Русия и вече преживя опит за отравяне, чиито извършители и обстоятелства така и не бяха установени.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Философ от Петербург е задържан заради дарения от 3500 рубли

🇷🇺⚖️📚 Полицията в Санкт Петербург задържа 58-годишен преподавател по философия заради седем парични превода на обща стойност 3500 рубли (около 42 долара), направени през 2021 и 2022 г. към проектите на покойния опозиционер Алексей Навални. Срещу него е образувано производство, което може да му донесе наказание до 8 години затвор. Главното управление на МВР за Санкт Петербург и Ленинградска област съобщи, че е действало съвместно с Федералната служба за сигурност (ФСБ) по дело за финансиране на екстремистка дейност, образувано на 31 юли.

Задържането и обискът са извършени сутринта на 12 август. Полицията не назова името на задържания, но „Фонтанка“, „Комерсант“ и „Медуза“ разкриха, че става дума за Игор Зайцев – кандидат на философските науки и заместник-декан на факултета по философия, богословие и религиознание в Руската християнска хуманитарна академия „Ф. М. Достоевски“. Зайцев преподаваше и в Центъра за практическа философия „Стасис“ към Европейския университет в Санкт Петербург, докато договорът му там не беше прекратен през юни в рамките на обичайното преназначаване на външните преподаватели.

Във видеото, разпространено от полицията, служителите разпитват Зайцев за електронните му устройства, преди да претърсят обстойно жилището му. „Лично подкрепях Алексей Навални“, казва той пред камерата, „защото смятах, че антикорупционната му дейност е благо“. На въпрос дали е продължил да превежда пари, след като мрежата на Навални беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г., Зайцев отговаря, че вече не си спомня, и добавя: „По-скоро не“. Той не отрича даренията и потвърждава, че още преди това решение се е абонирал за автоматични месечни преводи.

Самият абонамент предхожда забраната, но от правна гледна точка решаващо е какво се е случило след нея: наказуеми са преводите, извършени след 4 август 2021 г. – деня, в който обявяването влиза в сила. Автоматичните месечни плащания продължават, докато дарителят не ги прекрати изрично, и именно това превръща едно решение, взето преди забраната, в поредица от отделни преводи след нея. Следствието отчита седем такива плащания.

Правната квалификация е по член 282.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация – финансиране на екстремистка дейност. Санкциите започват с глоба между 300 и 700 хиляди рубли, включват принудителен труд за срок от 1-4 години и достигат до лишаване от свобода за период от 3-8 години. Telegram каналът „База“, а след него „Медуза“, „Новая газета“ и DOXA, съобщиха за друга квалификация – финансиране на тероризъм, при която наказанието е 8-15 години и дори може да достигне доживотен затвор. Полицията и местните издания, позоваващи се на официалното съобщение, обаче останаха при първата квалификация.

Разминаването се обяснява с датите на преводите. Според правния анализ на ОВД-Инфо даренията към фонда между 5 август 2021 г. и 11 февруари 2026 г. се преследват като финансиране на екстремистка дейност. Едва от 12 февруари 2026 г. същото действие попада под състава за финансиране на тероризъм, след като Върховният съд призна юридическото лице на Фонда за борба с корупцията за терористична организация. Даренията на Зайцев са от 2021 и 2022 г. и следователно са изцяло преди тази граница.

Как преводи от 2021 г. на обща себестойност от 42 долара години по-късно водят до обиск на апартамент в Санкт Петербург, е документирано от „Медиазона“. При най-ранните дела следователите установили, че на банковите извлечения на руски дарители се появява част от адреса на сайта на фонда world.fbk.in. По-късно открили и друг общ признак: номера на търговската сметка, през която са минавали плащанията.  Руският финансов надзорен орган „Росфинмониторинг“ е провел разследване именно по този идентификатор, за да установи кой е превеждал средства през него, и оттогава номерът фигурира в почти всички дела, свързани с даренията. Установяването на дарителите не минава през доноси или индивидуално наблюдение, а чрез заявка към финансова база данни. Това обяснява и защо преследваните са разпръснати из цялата страна.

Броят на делата нараства рязко. През 2022 г. в руските съдилища влизат 2 дела за дарения към фонда, през 2023 г. – 4, през 2024 г. вече 27, а през 2025 г. – 131. Само в първите няколко месеца на 2026 г. са започнати нови 23. В прегледа си от 21 април 2026 г. „Медиазона“ установи най-малко 225 преследвани в 64 региона. Москва води с 25 дела, следвана от Свердловска област със 17 и Калининградска област с 13. ОВД-Инфо дори поддържа отделна инструкция как човек да провери собствените си стари преводи и да оцени риска, което само по себе си показва до каква степен тези дела са се превърнали в инструмент за репресии.

Изходът на завършилите дела обаче не е еднороден. От 167 известни присъди 114 души са наказани с глоба, 24 са получили условни присъди, 5 – принудителен труд, а други 24 – ефективно лишаване от свобода, като 4 от тях са осъдени задочно. Над 85% от осъдените не стигат до затвор. Съотношението между дарените и събраните пари е дори още по-показателно: преводите, заради които са образувани делата, възлизат общо на около 400 хиляди рубли, докато наложените глоби надхвърлят 40 милиона. Така държавата събира около 100 пъти повече, отколкото фондът е получил чрез самите преводи, станали основание за производствата.

За Европейския университет случаят е второто наказателно дело срещу човек от състава му за един месец. Малко преди ареста на Зайцев е образувано производство срещу бившия научен сътрудник на име Михаил Турченко за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. Турченко напусна Русия през 2022 г. Двата случая са по различни членове и следват различна правна логика, но се събират в един и същ широк ефект върху малкото останали независими хуманитарни среди в Санкт Петербург.

Навални намери смъртта си в наказателна колония в Арктика през февруари 2024 г. Фондът му е забранен в Русия от август 2021 г. Производствата вече не са насочени към организацията, която отдавна не действа на територията на страната, а към хора, чиито банкови преводи са останали във финансовите архиви. Мярката за неотклонение на Зайцев все още не е определена, тъй като материалите по делото още не са постъпили в местните съдилища, уточнява „Фонтанка“.

Мотивите срещу „Яблоко“: цитати, блокирани мрежи и картинка от ChatGPT

Председателят на руската партия на мира „Яблоко“ говори от трибуната на 22-рия ѝ конгрес. На трибуната е поставен надписът „Яблоко за мир!“, а на стената зад говорителя е прожектиран лозунгът „За мир“. Конгресът е свикан, за да избере председател на партията и неговите заместници. Москва, Русия, 9 декември 2023 г. 📸 Снимка: Aleksandar Shterbak/TASS

Представителят на руската партия на мира „Яблоко“ говори пред журналисти пред сградата на Върховния съд, след като съдът анулира регистрацията на федералната партийна листа за предстоящите избори за Държавната дума. Решението беше постановено по иск на партия „Родина“ и лишава „Яблоко“ от участие в пропорционалната част на парламентарните избори през септември. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

Служители на руските специални полицейски части ОМОН стоят пред група поддръжници на партия „Яблоко“, събрали се край сградата на Върховния съд по време на разглеждането на иск за отстраняване на партията от изборните листи. Зад полицейските служители се виждат партийни представители, активисти и журналисти, останали пред съда след постановяването на решението, с което регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ беше анулирана. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

🇷🇺⚖️🗳️ Основанията, с които Върховният съд на Руската федерация извади „Яблоко“ от изборите за Държавната дума, са агитация в блокирани социални мрежи, средства от чужденци, постъпили по сметките на контрагенти на партията, и използване на чужди текстове и снимки без разрешение, сред които картинка, генерирана от ChatGPT. Това личи от текста на решението, прегледан от руския проект „Можем объяснить“. То беше обявено на 10 август по иск на партия „Родина“ и за първи път в съвременната руска история анулира вече регистрирана партийна листа за парламентарни избори.

Финансовата част на мотивите се концентрира около една голяма сума. Сред контрагентите на „Яблоко“ са установени 74 лица, по чиито сметки между април 2023 г. и август 2026 г. са постъпили около 80 млн. рубли от 310 чуждестранни лица, включително от Германия, Канада, Обединеното кралство и Турция. Партията не е представила доказателства, че тези средства са върнати, гласи документът. Това обаче не представлява размера на изборния ѝ фонд: става дума за средства, постъпили по сметки на трети лица, които в някакъв момент са били в договорни отношения с партията. Самата Генерална прокуратура, която подкрепи иска само частично, сведе доказаното нарушение до 16 900 рубли, дарени във фонда от седем контрагента. Председателят Николай Рибаков обясни произхода на по-големите суми, включително 80,6 млн. рубли, с легална продажба на чуждестранни акции. „Родина“ твърдеше също, че разходите за онлайн агитация надхвърлят допустимия таван на изборния фонд с около 88 млн. рубли.

Второто основание е мястото, където е водена агитацията. Значително количество агитационни материали е публикувано в чужди информационни ресурси, достъпът до които е забранен заради тяхното признаване за екстремистки (Instagram и Facebook) или е ограничен (Twitter и YouTube), гласи решението. Това не изисква преценка за съдържанието на публикуваното: достатъчен е самият факт, че материалът е публикуван там, където съответната платформа е блокирана.

Третият мотив е авторското право и той се оказва най-обширният. Съдът призна за агитационен материал интервю на основателя на формацията Григорий Явлински, публикувано на сайта на „Яблоко“. В него без съгласието на правоносителите са използвани ред от стихотворение на Лев Ошанин, фраза от пиеса на Александър Володин, данни на „Левада-Център“, фотографии, емблеми на други партии, илюстрация към „Война и мир“ и кадър от едноименния филм от 1967 г. Редът на Ошанин е „Нека винаги да има слънце“, а фразата на Володин – „Само да няма война“ от „Пет вечери“. Ден след заседанието „Яблоко“ съобщи, че синът на композитора на песента е дал разрешение тя да се използва в кампанията. Юристът и кандидат Виталий Исаков възрази в съдебната зала, че общи изрази, чието цитиране не препраща към конкретното произведение, не подлежат на защита от гледна точка авторско право. Съдиите приеха обратното. Така и препечатването на социологически данни се превърна в основание за отстраняване на изборен кандидат.

Искът на „Родина“ съдържаше и по-широк списък от подобни претенции: снимки на Дмитрий Медведев, Александър Беглов и Виктория Боня, снимка на Хирошима след американската бомбардировка от 1945 г. от библиотеката на Конгреса на САЩ и логото на „Яблоко“, за което ищецът твърди, че е базирано на плакат на съветския художник Ел Лисицки от 1920 г.

Отделно за нарушение бе счетено изображение, създадено с ChatGPT и поставено на началната страница на сайта заедно с предизборния лозунг „За мир и свобода“. Съдът приема, че правоносител е OpenAI и че съгласие не е било поискано. В документа се подчертава, че компанията не само заявява правата си, но и официално забранява използването на ChatGPT на територията на Русия. Представителят на „Яблоко“ Гаджи Алиев възрази, че правата над генерираните изображения принадлежат на потребители на услугата, а самата програма не може да е носител на авторско право. Така руската юрисдикция фактически защити правата на американска компания, чийто продукт по собствените ѝ условия не се предлага в Русия.

Обхватът на решението личи най-добре от един отделен пасаж. Допускането на „Яблоко“ до изборите при установените нарушения би поставило групата в привилегировано положение спрямо останалите, които са спазили изискванията на закона, и би нарушило принципа на равенство между участниците. Затова, гласи мотивът, извършеното не може да се смята за формалност, която не влияе върху регистрацията. Тази логика работи и в обратна посока. Щом изброените действия представляват нарушения, всяка политическа група, която ги е извършила, по силата на същото разсъждение би следвало да се окаже в същото положение. Публикация в блокирана мрежа, цитат от съветска песен, препечатан социологически резултат и създадено от AI изображение са практики, използвани масово във всяка руска предизборна кампания.

Най-тежкото обвинение не беше потвърдено. Твърденията на „Родина“ за екстремизъм в агитационните материали останаха неустановени, но не бяха отхвърлени: представените материали, съдържащи признаци на екстремизъм, могат да бъдат разгледани в отделно производство. Отхвърлен беше и доводът, че стотици кандидати са подписали нужните уведомления преди партийния конгрес, тъй като това се отнася до етапа на заверяване на листата, а решението на Централната избирателна комисия по този въпрос не е било обжалвано.

Делото беше разгледано от съдия Вячеслав Кирилов – същият, постановил признаването на „Мемориал“ за екстремистка организация през май. Той прекара повече от 40 минути в съвещателната стая. Централната избирателна комисия и прокуратурата се обявиха в подкрепа на иска в съдебната зала, но прокуратурата прие само част от основанията. Представител на комисията заяви, че Росфинмониторинг е предоставил сведения за чуждо финансиране на кандидати от листата в периода преди изборната година, а документът с тези сведения беше показан на защитата едва след подписване на споразумение за поверителност.

Решението все още не е влязло в сила. „Яблоко“ разполага с 5 дни да обжалва и обяви, че на 14 август ще подаде въззивна жалба; вотът е насрочен за 18-20 септември. Отмяната на регистрацията на федералната листа не засяга кандидатите в едномандатни райони. Формацията има кандидати в 126 от общо 225 района и те могат да продължат своята кампания самостоятелно. Ликвидация заплашва организацията само ако не участва в избори 7 поредни години. За сравнение, за последните няколко месеца право да се кандидатират загубиха най-малко 23 руски политици, при поне 15 от които формалното основание беше публикуването на изображения, свързани с покойния Алексей Навални.

„Яблоко“ беше единствената от 11 регистрирани партии, която водеше кампания за незабавно прекратяване на огъня в Украйна, с предизборна програма от 43 думи. Именно съотношението между основанията и последиците прави съдебната логика потенциално приложима към други случаи: за да отпадне цяла една партийна листа, се оказаха достатъчни действия, за които не е нужно нито намерение, нито политическо съдържание – достатъчно е да са извършени.

Каспаров: Путин ще ескалира и ще изпита НАТО, не търси мир

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин няма никакво намерение да сключва мир с Украйна и по-скоро ще ескалира войната след парламентарните избори през септември, отколкото да направи завой към намиране на компромис. Това предупреди в интервю за Politico Гари Каспаров – бивш безспорен световен шампион по шахмат, а днес една от най-видните фигури на руската опозиция в изгнание.

Разсъжденията, които Каспаров изложи пред изданието, преобръщат обичайното предположение, че притиснатият противник търси изход. Според него, колкото по-осезаем е натискът върху Путин, толкова по-склонен е той към ескалация, а не към отстъпки. Всяко споразумение, което спира дотук, без да завърши с категорично руско поражение, само би подарило на Москва глътка въздух, за да се прегрупира и да се върне по-силна. „Путин винаги ескалираше, когато усетеше, че е притиснат до стената... а най-естествената ескалация е провокацията“, заявява дисидентът.

Твърдението, че руският президент прибягва до ескалация именно в моменти на слабост, стъпва върху ясен модел от последните две десетилетия. Войната с Грузия през август 2008 г. избухна месеци след като НАТО обеща бъдещо членство на Тбилиси и Киев; анексирането на Крим през 2014 г. последва свалянето на проруския президент Виктор Янукович; а пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. беше отговор на задълбочаващата се западна интеграция на Украйна. Всеки път този ход носеше сериозен риск – и всеки път Москва залагаше на това, че Западът ще преглътне свършения факт.

Формата, която една подобна провокация може да приеме днес, тревожи Каспаров най-силно: нахлуване в държава от източния фланг на НАТО, най-вероятно Латвия или Естония. Целта не би била окупирането на големи територии, а изпитание за решимостта на Алианса – и най-вече на САЩ – да реагират. За да се подкопае доверието в пакта, дори не е необходимо мащабно нашествие, обяснява емблематичният руски опозиционер. Достатъчно е да бъде превзето малко гранично градче, по възможност с преобладаващо рускоезично население, и да се изчака реакцията. Ако тогава САЩ не се притекат на помощ, целта на Путин ще бъде постигната: с един-единствен ход НАТО практически ще престане да съществува. Според Каспаров провалът на подобен тест няма да остане локален проблем – откаже ли се Алиансът да защити един свой член, обещанието за колективна отбрана губи тежестта си по целия свят.

Прибалтика е мястото, където подобна провокация може да намери най-благоприятна почва. В естонския град Нарва, разположен на самата граница, рускоезичните жители са абсолютно мнозинство; техният дял е изключително висок и в латвийската област Латгале. Това предоставя на Кремъл добре познатия предлог за намеса – „защита на сънародниците“, с който Москва вече оправда анексирането на Крим, войната в Донбас, а преди това и нахлуването в Южна Осетия и Абхазия. Тъкмо заради тази уязвимост източните държави в НАТО от години настояват, че по-вероятната заплаха е хибридна, а не конвенционална – маскирано проникване на чужда територия, което би изправило Член 5 пред казус без ясен предварителен отговор.

Нищо в поведението на Кремъл не подсказва завой към мир – нито пропагандата, нито действията на властта, нито речите на самия Путин. Всички индикатори сочат в една-единствена посока, която Каспаров описва пред Politico само с четири думи: „Война, война, война, война.“

Прогнозата му се опира и на конкретен ориентир от вътрешнополитическия календар на Русия. Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември 2026 г. с указ на Путин – волеизявление за 450-те места в деветото свикване на долната камара на парламента. Кремъл ще иска да проведе този вот без никакви сътресения, преди да предприеме нов външнополитически риск. Именно след тази дата Каспаров очаква следващата голяма ескалация.

Неговата оценка прозвуча само дни след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна по време на срещата на върха в Анкара, че никой не знае какво би могло да накара руския президент да седне на масата за преговори. Това е признание за безсилие в момент, в който пълномащабната война навлиза в своята пета година. Самият Рюте описа Путин като притиснат лидер, чието военно и икономическо положение се влошава под украинския натиск, но който въпреки това не показва готовност за диалог – картина, която напълно съвпада с прогнозата на Каспаров. Предупреждението на опозиционера обаче влиза в остър контраст с дипломатическата линия на Белия дом. По думите на Рюте, пратениците на президента Доналд Тръмп вече работят по изготвянето на мирно споразумение – сценарий, който изисква сътрудничество от страна на Путин. Каспаров обаче е категоричен: подобна готовност от страна на Кремъл няма да има.

Каспаров, който стана безспорен световен шампион по шахмат едва на 22 години и е смятан за един от най-великите играчи в историята, днес е сред десетте представители на руската опозиция в Платформата за диалог с руските демократични сили към Съвета на Европа. Този форум осигурява на противниците на Кремъл институционална трибуна в Страсбург. Оттам той призова ЕС да се откаже от илюзията за компромисен край на войната и да заложи изцяло на украинската победа. Неговият основен довод е, че украинските удари дълбоко в руския тил вече удрят приближените на Путин по най-чувствителното място – техните капитали. Според него именно финансовите загуби на олигархичния кръг, а не жертвите на фронта, могат да пропукат лоялността към руския президент.

„Най-добрата ни надежда е да разделим Путин от елитите“, заяви той. „Украинците се справят отлично, защото всеки път, когато ударят важна цел, някой губи много пари.“

Тази теза – че всеки успешен украински удар нанася тежки финансови щети на Москва – се подкрепя от системната кампания срещу руската преработвателна промишленост от началото на годината. До средата на май атаките принудиха почти всички водещи рафинерии в Русия да спрат частично или напълно работа. Извън строя бяха изведени мощности за над 83 млн. тона годишно – близо една четвърт от общия капацитет на страната. Заводът в Кириши, един от най-големите с капацитет от 20 млн. тона, е напълно затворен от 5 май, а рафинерията в Кстово (17 млн. тона) беше поразена на 20 май. Само за първите пет месеца на годината загубите за Кремъл се оценяват на около 7 млрд. долара по данни на украински експерти.

Именно на този икономически натиск стъпва и призивът на Каспаров към Европейския съюз за затягане на санкциите и пълна забрана за туристически визи за руски граждани. Неговото заключение не оставя място за полумерки: „Трябва да направим така, че Путин да загуби. Защото в мига, в който загуби войната, той ще падне от власт.“

Анализ: Касянов – мнозинството около Путин желае край на войната

🇷🇺🕊️🇺🇦 По-голямата част от обкръжението на руския президент Владимир Путин се срамува от ударите на украинските дронове по Москва и Санкт Петербург и всъщност се надява войната да свърши възможно най-скоро. Това заяви Михаил Касянов, бивш премиер на Руската федерация в първия мандат на Путин като президент, в интервю за украинския журналист Дмитрий Гордон.

Той смята, че приближените на Кремъл „не са искали началото на тази война и са били потресени от решението на Путин“, а оттогава насам те просто оцеляват, работят за президента, защото не могат да се измъкнат от това, но вярват, че краят е близо. „За тях, разбира се, е позор това, което се случва. Перчим се, че сме втората армия на света и че тръгваме срещу Европа, а всъщност най-важният ни град се оказва незащитен. Резиденциите на Путин са защитени, а градът – не. Това несъмнено създава силно напрежение.“

Тежестта на тези оценки идва не само от съдържанието им, но и от личността на говорителя. Касянов познава средата отвътре, макар и отпреди повече от две десетилетия. Той е начело на руското правителство между май 2000 и февруари 2004 г., в периода, когато властовият кръг около Путин тепърва се оформя. Освободен е малко преди президентските избори през 2004 г., след което преминава в опозиция и оглавява ПАРНАС. От 2022 г. живее в изгнание, а през ноември 2023 г. е обявен за „чуждестранен агент“ от министерство на правосъдието.

През октомври 2025 г. срещу него е образувано наказателно дело за „насилствено завземане на властта“ и „участие в терористична организация“ – ход, който показва колко чувствителен остава Кремъл към неговите позиции. Макар да е опозиционна фигура с ясно изразена антипутинска позиция, той има пряк исторически опит с хората, за които говори, което прави наблюденията му трудни за игнориране, макар и неизбежно пристрастни.

Фактическата основа, на която стъпва, също има своите паралели в събитията на терен. През последния месец Украйна засили ударите дълбоко в руския тил с безпрецедентна интензивност. На 3 юни далекобойни дронове изминаха над 1000 км и поразиха петролен терминал в Санкт Петербург само часове преди старта на Международния икономически форум. Същата нощ е ударена и корветата „Бойкий“ от Балтийския флот, намираща се в базата в Кронщат. В средата на юни последваха нови удари по Московската рафинерия на Газпром – едно от ключовите нефтопреработвателни съоръжения в страната. На 26 юни Киев извърши една от най-мащабните си атаки, а на 30 юни и 1 юли за втори път бе поразен център за сателитни комуникации в Дубна край Москва.

Според руски данни и интензивността на сваляните дронове расте – от около 14 000 през май до над 17 000 през юни. Това означава не само продължаваща, но и ескалираща способност за проникване към столичния регион.

Фактът, че Русия отговаря с масирани удари по Киев, при които загиват десетки хора, не противоречи на тази картина. Тук става дума за различни равнища на натиск – външна военна ескалация срещу Украйна и вътрешно напрежение в руския елит, което не се разсейва от ответни действия.

В този контекст аргументът на Касянов се фокусира не толкова върху материалните щети, колкото върху символния ефект: ударите по Москва и Санкт Петербург разклащат усещането за недосегаемост, върху което почива политическата легитимност на режима. Когато войната достига столицата, тя вече не е абстрактен фронт, а реалност в центъра на властта.

Дори образът за „незащитената столица“ е по-скоро политическа метафора, отколкото буквално твърдение – Москва е сред най-силно защитените с ПВО градове в света. Но символният контраст, който Касянов подчерта – добре защитени резиденции срещу по-уязвим градски център – има ясно политическо внушение за приоритета на властта.

Подобни наблюдения се срещат и в други анализи. Според репортаж на BBC в руското публично пространство се засилват разговорите за възможен край на войната, включително от страна на експерти като политолога Василий Кашин, който признава, че пълното постигане на военните цели срещу Украйна би изисквало окупация в мащаб, който Русия трудно би могла да осъществи. Коментаторът Александър Носович описва експертната среда като разделена между поддръжници на войната и гласове, които се опасяват от дълъг, изтощителен конфликт.

Когато вътрешни източници и външни наблюдения сочат сходни тенденции, изводите за нарастващо напрежение в елита стават по-убедителни. Това, че подобни мнения често биват изтласквани от публичното пространство, не ги опровергава, а по-скоро подсказва чувствителността на темата за властта.

В същото време Касянов от години прогнозира възможен „край на режима на Путин“, без тези очаквания да се материализират в конкретни срокове. Това поставя под съмнение точността на неговите времеви оценки, но не непременно и посоката на анализа му: още от началото на войната той твърди, че тя ще се превърне в стратегически капан за Кремъл.

Дали ударите по руската столица действително ускоряват процес на вътрешно разколебаване в елита остава открит въпрос. По-вероятно е да става дума за нарастващ натиск и натрупващо се недоволство, отколкото за непосредствен политически обрат. Видими признаци като разцепления на високо ниво, отказ от подкрепа на войната или действия в силовите структури засега липсват, което говори не толкова за стабилност, колкото за страх от последствията при открито несъгласие.

В този смисъл посоката на процеса изглежда по-ясна от неговото темпо: войната вече достига дълбоко в руския тил, а политическите ефекти от това тепърва ще се натрупват.

Беларус пред война? Опозицията алармира за скрита мобилизация и подготовка от режима на Лукашенко.

🇧🇾🇺🇦 Обединеният преходен кабинет на Беларус предупреди, че президентът Александър Лукашенко вероятно се готви за директно включване в пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Органът на демократичната опозиция, основан от Светлана Тихановска, вече е внесъл подробен доклад по въпроса до украинския министър на външните работи Андрий Сибиха.

Това се посочва в публикувано днес обръщение на главния изпълнителен орган на беларуската демократична опозиция, създаден от Светлана Тихановская. Сред обявените му цели са възстановяване на конституционния ред в страната, както и подготовка за демократични избори.

Заместник-ръководителят на кабинета Павел Латушко предаде на Министерство на външните работи в Киев подробен доклад, който описва това, което опозицията определя като систематична подготовка за евентуално влизане във войната от страна на режима на Лукашенко.

Документът откроява 8 ключови индикации, които доказват, че беларуската власт все по-тясно се обвързва с военния дневен ред на Руската федерация. Това включва легализиране на „превантивните удари“. Те твърдят, че последните конституционни и военно-правни промени на практика са премахнали неутралния и безядрен статут на Беларус. Съобщава се, че новата военна доктрина от 2024 г. позволява превантивни удари в случай на това, което властите дефинират като „непосредствена заплаха“, а също така разполагане на въоръжените сили на Беларус в чужбина.

Докладът посочва мащабно разширяване на армията, където броят на военнослужещите на договор е скочил над 1,5 пъти от 2022 г. насам, докато мобилизационният резерв е оценяван на около 289 000 души. В близост до украинското направление се формира Южно оперативно командване с численост на личния състав, която може да надхвърли 80 000 души, успоредно със създаване на т.нар. „народно опълчение“, наброяващо около 150 000 души. Опозицията твърди още, че Беларус е въвела призовки чрез SMS и е разширила практиките за набиране на персонал, включително чрез зачисляване на затворници.

Друга очертана сфера е преминаването на икономиката на военни релси. Данни относно бюджета за отбрана показват, че той е скочил пет пъти за четири години, докато военната промишленост е напълно интегрирана с руската и поставена под строга секретност. Освен това само за 2024 г. над 4000 единици военно оборудване е било прието на въоръжение.

Документът акцентира и върху задълбочената интеграция между военните на двете страни, която се отличава с продължаващото присъствие на руски войски на беларуска територия, разполагането на тактическо ядрено оръжие и ракетна система „Орешник“ и обучение на беларуските сили от инструктори на ЧВК „Вагнер“.

Опасения буди мащабната милитаризация по границите на Беларус с Украйна, Полша и Литва, която включва изграждане на отбранителни укрепления и модернизация на инфраструктура, предназначена за поддържане на руската военна логистика. В доклада се цитира и въведеното задължително военно обучение в училищата, както и разширяването на военно-патриотичните програми за деца.

Освен това опозицията посочва мерки за гражданска готовност, включително нови протоколи за медицински триаж във военно време, инспекция на хиляди бомбоубежища в столицата Минск, закупуване на оборудване за защита на местните отряди на опълчението и зачестили тестове на системи за тревога.

Докладът обръща внимание на ускореното натрупване на стратегически резерви, което включва удвояване на задължителния запас от гориво и разширени списъци с гражданско оборудване, подлежащо на мобилизация. Според постановление на правителството от 15 май 2026 г. градският транспорт, собственост на предприятия, може да бъде реквизиран за военни конвои.

И накрая, авторите се позовават на провеждащите се мащабни военни учения от началото на годината, които по думите им се използват за тестване на системата за мобилизация, поддържайки натиск върху обществото.

Обединеният преходен кабинет подчерта, че представеният на Украйна доклад не просто документира тези събития, но и включва препоръки, насочени към предотвратяване на ескалация и възпиране на потенциална милитаризация от страна на режима на Лукашенко.

По време на своето посещение в Киев на 25 май Тихановска заяви, че украинската съпротива срещу руската военна агресия е водещ източник на сила и вдъхновение за беларуския народ. В съвместна пресконференция тя каза, че успехът на Украйна в продължаващата война е тясно свързан с перспективата за освобождение на Беларус от сегашното ѝ авторитарно ръководство.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Опозиционен активист от ОАЕ беше задържан в Сирия.

🇸🇾🇦🇪 Арабски потребители на социалните мрежи изразяват тревога за съдбата на емиратския опозиционер Джасим Рашид ал-Шамси, за когото се съобщава, че по-рано тази седмица е бил арестуван от силите за вътрешна сигурност на Сирия.

Центърът за защита на задържаните в Емирствата (EDAC) със седалище в Лондон съобщи в неделя, че сирийските власти са арестували Шамси в Дамаск на 6 ноември „без съдебна заповед и конкретни обвинения“ и са го преместили на неизвестно място, а от този момент нататък няма никаква връзка с него.

EDAC определи задържането като „сериозно нарушение на международното право и принципите за защита на политическите дисиденти“ и предупреди за възможно давление върху сирийските власти за екстрадицията му от страна на Емирствата.

Шамси, бивш заместник-министър на финансите в ОАЕ, беше осъден задочно на 15 години затвор през 2015 г. във връзка с масовия процес, известен като UAE94, в който 94 политически и ислямски активисти бяха обвинени в опит за сваляне на правителството в страната.

Според съобщението Шамси, който живя около десетилетие в Турция, преди да се премести в Сирия със сирийската си съпруга и деца, е известен с работата си за правата на човека и с подкрепата си за сирийската революция от самото ѝ начало.

Емирският център за човешки права (ECHR) призова за „незабавно и безусловно освобождаване“ и държи сирийското правителство напълно отговорно за безопасността му, предупреждавайки срещу всякаква координация, която може да доведе до предаването му на емирските власти.

Шамси, който има над 20 000 последователи в X и над 8000 абонати в YouTube, е отявлен критик на правителството на ОАЕ, нормализацията на отношенията с Израел и политиката на САЩ в Близкия изток.

Реакциите в онлайн пространството отразяват дълбока тревога за неговата съдба. Алжирският правозащитник Мохамед Зитут се запита дали сирийският президент Ахмед ал-Шараа ще „поддаде на емирското давление“ и ще предаде Шамси, а коментаторът, близък до Мюсюлманско братство, Мохамед ал-Моктар ал-Шинкити осъди ареста като „предателство към свободен човек, стоял редом със сирийския народ години наред“.

Нито сирийското, нито емирското правителство са коментирали публично съобщенията.

Антикомунистически банер се появи в китайската столица Пекин.

🇨🇳 Точно след края на 4-то пленарно заседание на 20-и централен комитет на Китайската комунистическа партия (КПК), в района Санлитун в Пекин се появяват огромни банери срещу комунизма, които директно обвиняват КПК в това, че е античовешка зла секта.

На 25 октомври, в условията на строга полицейска охрана докато се провежда Четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улица в Санлитун в Пекин се появяват два антикомунистически банера. Съдържанието директно твърди, че КПК е античовешка зла секта.

„В такъв период с висока чувствителност точно след пленарното заседание, някой се осмелява да качи банери със системна критика по улица Санлитун в Пекин. Това показва огромна лична смелост и копнеж по свободата, който е наистина завладяващ“, написа китайски потребител на Х, споделяйки снимка на опънатия банер.

Снимки от чужбина в X показват, че точно след края на Четвъртото пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улиците в Санлитун в Пекин са окачени два антикомунистически банера със следното съдържание:

„Същността на Комунистическата партия е антихуманна зла секта, която неизбежно отваря тежки бедствия на Китай. Отворете вратата за партии, свобода относно създаването на партии, свобода за конкуренция, свобода за избор – създаваме условия за свобода, човечност и върховенство на закона.

На снимките се вижда човек, който с мегафон говори на случайни минувачи, но съдържанието на думите му не е ясно. Според профила в X на писателката Ли Ин, живееща в Италия, по-късни снимки показват, че банерите са конфискувани от охранители.

Това е поредния случай на публичен акт срещу комунизма след инцидента през октомври 2022 г., когато Пън Лифъ издигна антикомунистически банер на моста „Ситун“ преди 20-ия национален конгрес на КПК в Пекин.

Снимките надскочиха политическите граници на страната, което предизиква бурни дискусии сред потребителите в мрежата: „След „Ситун“ моста, сега е Санлитун, после ще е „Ерсян“ мостът – това ли е обратният отчет за края им?“

„Макар че китайската земя е газена дълго време от комунистически бандити, винаги има хора, които не са загубили смелостта и надеждата си. С героични постъпки те вдъхновяват милиони хора да се вдигнат срещу диктатурата и тиранията!“, написа китайски потребител на социалните мрежи.

Полицията в Новосибирск арестува осем души, почели паметта на Алексей Навални

🇷🇺 Полицията в руския град Новосибирск задържа осем души, положили цветя пред паметник в знак на почит към жертвите на политически репресии в сряда – на рождения ден на убития руски опозиционен лидер Алексей Навални, който днес трябваше да навърши 49 години.

Кадри, публикувани в Telegram канала RusNews, показват как полицаи с палки арестуват участници в мълчаливо бдение на площада, където се намира въпросният паметник. „Ще вървя сама, само не ме бийте“, се чува да казва една от жените на полицаите.

Сред задържаните бяха бившата независима общинска съветничка Светлана Каверзина, шестима активисти и кореспондентът на RusNews Сергей Волков.

Един от активистите, Дмитрий Саяхов, е получил рязко и сериозно влошаване на здравословното си състояние в полицейския бус, където са били отведени всички задържани. На едно от видеата може да бъде видян как лежи неподвижно на седалката. „ Получава гърчове, не може да седи или да ходи. Притеснявам се за приятеля си“, заяви активист пред RusNews.

В други части на Русия, включително Санкт Петербург, е засечено полицейско присъствие около мемориала „Соловецки камък“, също посветен на жертвите на политическите репресии. Засега не са публикувани съобщения за арести там или в други руски градове.

Много от най-близките съратници на Навални напуснаха страната след като неговата мрежа беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г. Оттогава те са обект на преследване и наказателни дела.

През февруари 2024 г. над 100 души бяха задържани в цялата страна, след като положиха цветя в памет на Навални ден след като стана ясно, че е починал внезапно в арктически затвор, където беше затворен за излежаване на 19-годишна присъда по обвинения в „екстремизъм“.

Беларуският опозиционен лидер Анжелика Мелникова е имала афера със служител на службите.

Опозиционната фигура Ангелика Мелникова на беларуския марш във Варшава, 26 януари 2025 г.
📸 Снимка: Marek Antoni Iwanczuk / SOPA Images

🇧🇾 Председателят на Координационния съвет на беларуската опозиция Анжелика Мелникова, изчезнала в края на март със сумата от 100 000 евро, е била във връзка със служителят на специалните служби на Минск Алексей Лобеев. Това твърди The Insider в свое разследване, публикувано в петък, 23 май.

Както установиха журналистите, след разговори с близки на Мелникова и анализ на информация за полети и преминаване на граници, двойката е започнала връзка не по-късно от 2023 г. – в края на август те вече са пътували заедно до Куба. През януари 2024 г., след пътуване до Шри Ланка, Мелникова споделя с приятелка за годежа си с мъж, „живеещ в Беларус, който не може да пътува до страни от Европейския съюз, затова се срещат в екзотични държави“, пише The Insider.

Към момента на годежа си Мелникова разказвала на приятели, че се е разделила със съпруга си, но двамата продължавали да живеят в един апартамент във Варшава.

Според изданието Алексей Лобеев е роден през 1993 г. в семейство на беларуски военнослужещ, завършил е военния факултет на Беларуския държавен университет и по всяка вероятност работи в специалните служби на страната. Той не поддържа профили в социалните мрежи, а журналисти са успели да го открият само на една-единствена снимка от събитие с участие на военнослужещи от беларуската армия в болница в Гродно през 2019 г. На същата снимка се вижда и тогавашният ръководител на беларуското ГРУ Руслан Косигин.

Къде точно работи Лобеев, не е известно. „Военният факултет на БДУ подготвя кадри както за ГРУ, така и за КГБ, като и двете служби могат да издават прикриващи документи, така че е трудно да се установи точна принадлежност (както в Русия, възможен е и междинен вариант – военна контраразузнаване)“, пояснява изданието в своя разследващи материал.

По думите на Мелникова, тя е била подведена под административна отговорност и глобявана за участие в протести в Беларус на два пъти през 2020 г. През септември същата година тя отива в Киев заедно със семейството си, а след това – за Полша по програма за ИТ специалисти.

Мелникова работи с фонда Беларус-2020, занимаващ се с подпомагане на политически бежанци от Беларус. Присъединява се към Народното антикризисно управление (НАУ) във Варшава през 2022 г. В края на същата година тя основава фонда Białoruś Liberty. Във вътрешните избори на Координационния съвет през май 2024 г. се включва във фракцията „Екипът на Латушко и движение За свобода“ и е избрана за председател на КС.

Мелникова изчезва на 25 март 2025 г. и оттогава с нея няма никаква връзка. На 12 май хакерската групировка „Киберпартизани“ разкри, че Мелникова е изтеглила на лични сметки над 150 хиляди долара от фонда Białoruś Liberty, основан от самата нея, включително грант за Координационния съвет на стойност 107 хиляди долара. Според съобщенията достъп до сметките на Białoruś Liberty е имала единствено тя.

Местни медии спекулираха, че Мелникова е напуснала Полша със самолет, с който е напуснала територията на Европейския съюз. На 29 март говорителят на министъра на вътрешните работи на Полша Яцек Добжински заяви, че Мелникова не е в Полша „от много седмици“.

The Insider твърди, че на 7 март 2025 г. Мелникова и дъщерите ѝ напускат Шри Ланка и отлитат за Дубай с полет на авиокомпания Fly Dubai. Оттогава следите ѝ се губят.

Лидерът на основната опозиционна партия в Турция беше нападнат в Истанбул.

🇹🇷 Йозгюр Йозел, лидер на основната опозиционна сила в Турция, Републиканската народна партия (CHP), беше нападнат в Истанбул в неделя, след като присъства на погребението на прокюрдския политик Сири Сюрея Йондер.

Йозел е бил ударен в лицето, след като присъства на погребението в Истанбул, а нападателят е бил незабавно задържан и арестуван, съобщи опозиционната медия ANKA.

Турският президент Ердоган се е обадил на Йозел след атаката, „за да изрази най-добри пожелания за бързо възстановяване и заяви, че следи отблизо процеса, за да се увери, че инцидентът е напълно разследван“, заяви в Х Фахретин Алтун, ръководител на комуникациите на турското президентство.

Атаката беше осъдена остро от Ердоган и важни гласове в цяла Турция, включително прокюрдската Партия за народно равенство и демокрация (DEM).

„По същество това нападение е провокация в търсещо мир и демократично общество, въплътено от Сири Сюрея Йондер“, гласи в изявление на партията, осъждащо нападението и пожелаващо бързо възстановяване.

62-годишният Ондер беше депутат в турския парламент от Демократическата партия, като освен това той беше част от делегацията, която посети лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) в затвора на остров Имрали и посредничи между двете страни в преговорите за мир. Смъртта му идва в ключов момент от преговорите.

Нападателят е на 66 години, има криминално досие от съдебен процес през 2004 г. за убийството на две от децата си и нараняването на другите две. „Няма признаци на психично заболяване, според първите заключения“, съобщи ANKA, позовавайки се на изявление от прокурора на Истанбул.

„Той има досие за кражба и престъпления, свързани със заплаха, осъден на доживотен затвор, беше освободен условно през 2020 г.“, съобщи министерството на вътрешните работи, а министърът Али Йерликая заяви, че нападателят „ще получи наказанието, което заслужава пред закона“.

Партията на справедливостта и развитието (AKP) също осъди нападението.

„Осъждаме нападението срещу лидера на CHP Йозгюр Йозел. Изказваме най-добри пожелания на г-н Йозел. Нито една атака срещу политическата институция не е приемлива. Нападателят ще бъде подведен под отговорност пред закона“, заяви Омер Челик, говорител на CHR.

Митинг на руската опозиция се проведе в Берлин

🇷🇺🇩🇪 На 1 март 2025 г. в центъра на Берлин се проведе митинг на руската опозиция, в който според полицията са участвали около 800 души, но според оценки на кореспондент на Радио Свобода са излезли около хиляда души.

Участниците организираха няколко колони. Първата група включваше известни политици, сред които представители на Фондацията за борба с корупцията и фондация „Свободна Русия“: Владимир Кара-Мурза, Юлия Навалная, Иля Яшин, които бяха охранявани от доброволци, а достъпът до тях беше възможен само със специална акредитация.

Участници от движение "Весна" образуваха колони с руски трикольори, в една от които беше забелязано и императорско знаме. Носеше го руският националист Василий Крюков.

Мобилната сцена скандира следните лозунги: „Един за всички и всички за един“, „Русия ще бъде свободна“, „Навални е герой на Русия“, „Юлия, ние сме с теб“, „Не на войната“ и „Бандата на Путин на съд“.

За първи път на опозиционното шествие присъства колона на Руския доброволчески корпус (РДК), от които имаше лозунги като: „Вместо листа, путинисти ще висят по дърветата“, „Мир на Украйна, славяните обединени“, „Не на войната, да на революцията!“

От РДК раздадоха на събралото се множество „призовки“ за фронта. По време на изпълненията им на импровизираната сцена не им беше дадена думата, призивът им да им дадат думата беше заглушен от композицията на певицата Монеточка - „Ще оцелея“.

Акцията започна на Потсдамер Плац, продължи три часа и завърши при Бранденбургската врата.

Снимка: Антон Сергиенко/Радио Свобода

Депутати от опозиционна партия призоваха Белоусов да спре изпращането на наборници към фронта в Курска област.

Руски наборници, призовани за военна служба, се строяват преди да се отправят от наборния център към своите гарнизони, на фона на продължаващия руско-украински конфликт, Батайск, Ростовска област, 16 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergey Pivovarov

🇷🇺 Депутати от руската опозиционна партия Яблоко призоваха Министерството на отбраната на страната да преустанови разполагането на наборници в зоната на активни бойни действия в Курска област. Призивът идва на фона на продължаващите близо месец опити на руската армия да отблъсне атаката.

„Редица медийни съобщения свидетелстват, че наборници са участвали в боевете при нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск“, пише Александър Шишлов в писмо, адресирано до руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Шишлов е водач на партийната фракция на „Яблоко“ в законодателното събрание на Санкт Петербург.

В писмото той призовава Белоусов да потвърди дали тези доклади отговарят на истината и да „вземе мерки“ срещу по-нататъшното разполагане на наборници „на фронтовата линия в Курска област“.

Наборни войници бяха изпратени в пограничните региони на Русия, включително Курск, в началото на пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г. Групи от съпруги и майки се опитаха да окажат натиск върху правителството срещу разполагането им на бойното поле на фона на съобщенията за наборници, намерили смъртта си в бойните действия, въпреки уверението на президента Владимир Путин, че подобно нещо няма да бъде допуснато.

Кремъл отхвърли съобщенията за изпращане на наборници на бойното поле като „абсолютно изкривяване на реалността“. В същото време обаче независимото издание The Moscow Times успя да говори с осем руски наборници, които са държани като военнопленници в украински затвор.

Някои от военнослужещите, заловени по време на украинската офанзива в Курска област, бяха освободени при руско-украинска размяна на военнопленници, състояла се през уикенда.

Редица високопоставени членове на партията „Яблоко“ открито призоваха за прекратяване на огъня във войната срещу Украйна. На миналогодишните регионални избори кандидатите от партията взеха участие с платформа за мир.

Избирателните власти в Санкт Петербург наскоро забраниха на всичките 83 кандидати от листата на „Яблоко“ да се кандидатират за местни длъжности на общинските избори в града, които ще бъдат проведени следващата седмица.

Хаос и протести в контролираните от опозицията райони на провинция Алепо.

🇸🇾⚔️🇹🇷 Населението на градовете от северозападната сирийска провинция Алепо, намиращи се под турска окупация, както и под контрола на въоръжени фракции от опозиционната Сирийска национална армия (SNA), излязоха по улиците в понеделник, за да осъдят актовете на дискриминация срещу сирийски бежанци в Турция.

Жителите на градовете ал-Баб, ал-Рай, Азаз и Африн в северната и източната част на провинция Алепо излязоха по улиците, блокираха ключови пътни артерии и извършиха набези в турски институции.

Освен това, намиращи се в близост товарни камиони и леки автомобили с турски регистрационни номера се превърнаха в мишена за разярената тълпа. Свалени бяха всички турски знамена, монтирани на пилони пред административните сгради в региона.

Напрежението в региона ескалира след като в неделя вечерта жители на град Кайзери в Централна Турция подпалиха домовете и имуществото на сирийски бежанци в знак на отмъщение за предполагаем акт на сексуално насилие срещу момченце от страна на сирийски бежанец, установил се в града.

Заради събитията турската полиция е арестувала 67 души, които са участвали в атаките срещу имоти на сирийски бежанци, съобщи Али Йерликая, министър на вътрешните работи на Турция.

В страната има повече от три милиона сирийски бежанци, които често са изправени пред пристъпи на ксенофобия и расизъм.

На публикувани в интернет кадри, показващи атаката на група турски граждани срещу собственост на сирийци в Кайсери, се чува турски глас да крещи: „Не желаем повече сирийци! Не искаме повече чужденци.“

Социалната медийна платформа X беше залята от вълна на екстремизъм, включващ призиви за незабавното експулсиране на сирийските бежанци от Турция.

Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган използва инцидентите, за да обвини опозиционните партии, отбелязвайки че „подпалването на улици и къщи на хора е неприемливо“.

Турски опозиционни партии като Републиканска народна партия (CHP), националистическата Добра партия (IP) и крайнодясната ултранационалистическа Партия на победата (ZP) проведоха широка кампания за връщането на сирийците у дома преди националните избори миналата година, обвинявайки сирийците за тежката икономическа криза и проблемите с жилищата и наемите.

Актуализация: Турция е затворила всички гранични пунктове със Сирия, а властите в Анкара изпратиха призив към всички свои служители в Сирия спешно да напуснат страната.

Местни източници съобщават за интензивна активност на турски дронове във въздушното пространство над градовете Азаз, Джарабулус, Ал-Баб, Африн и Идлиб.