Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

И летището в Амстердам беше затворено заради дрон.

🇳🇱 Неизвестен дрон, забелязан край летище „Схипхол“ в Амстердам, предизвика временно затваряне на една от основните писти и създаде сериозна заплаха за безопасността на полетите.

Полосата „Полдербаан“ беше затворена за полети за около 45 минути. По данни на полицията първите сигнали са подадени около 12:10 ч. от пилоти, които забелязали дрон на височина около 150 метра. Капитан на самолет на Transavia съобщил на диспечерите, че безпилотният апарат е преминал на едва 50 метра от крилото му.

В издирването на дрона са участвали няколко полицейски екипа и хеликоптер, но нито апаратът, нито операторът му са били открити. Представител на военната полиция (Marechaussee) заяви, че най-вероятно става дума за любител, тъй като след първоначалните сигнали дронът повече не е бил засичан.

Същевременно властите подчертаха, че затварянето на писта заради дрон е доста рядък случай. Заради инцидента самолетите бяха пренасочвани към друга писта в продължение на близо час. Пистата бе отворена отново около 13:00 ч.

Все още не е ясно кой дрон е причинил инцидента. По предварителни данни става дума за малък апарат. Напомняме, че полетите с дронове над и около летище „Схипхол“ са строго забранени заради опасността за гражданската авиация.

От началото на годината в Нидерландия бяха регистрирани най-малко 22 случая на подозрителни полети на дронове близо до летища. Миналата седмица сходни инциденти доведоха до временно затваряне на няколко летища в Дания, както и на летище „Осло“. Там правителството дори квалифицира тези полети като „атака“ и „бомбардиране“ срещу критична инфраструктура.

По-рано беше съобщено за неизвестни дронове в Дания, Швеция, Литва, Норвегия, Финландия и Франция, като някои от тях са били в близост до военни обекти и стратегическа инфраструктура.

Междувременно, в петък, 26 септември, няколко дрона са забелязани във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн в северна Германия. Провинцията граничи с Дания, където дронове са засечени три пъти по-рано тази седмица. Местните власти започнаха официално разследване на случая.

Припомняме, че по-рано дейността на летище „Олборг“ в Северна Ютландия беше временно преустановена след появата на неидентифицирани дронове в неговото въздушно пространство.

В нощта на 23 септември международното летище „Гардермоен“ в норвежката столица също беше принудено да прекъсне работа за известно време, след като над него бяха забелязани неидентифицирани дронове.

Сблъсъци между полиция и демонстранти на протест срещу мигрантите в Хага.

🇳🇱 Протест срещу мигрантите в Хага, проведен в събота, прерасна в сблъсъци с полицията, след като демонстранти подпалиха патрулна кола и нападнаха офис на политическа партия.

Около 3000 души, голяма част от които облечени в черно и носещи нидерландски знамена и символи на десни групи, хвърляха камъни и бутилки по органите на реда и подпалиха полицейски автомобил, в отговор на което силите на реда използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръснат.

Според публикации на местни медии протестиращи за кратко са блокирали магистрала и са счупили прозорците на офиса на ляво-центристката политическа партия D66.

„Отрепки. Дръжте ръцете си далеч от политическите партии. Ако мислите, че ще ни уплашите – жестоко се лъжете. Няма да позволим екстремистки групи да отнемат нашата страна“, написа в X лидерът на партията Роб Йетен.

„Шокиращи и абсурдни кадри от Хага. Атаките срещу полицията и офиса на D66 са напълно недопустими. Убеден съм, че извършителите ще бъдат задържани и изправени пред правосъдието“, заяви служебният премиер Дик Схуф, който добави: „За демонстрации винаги има място, за насилие – никога.“

Протестът беше организиран след призив в социалните мрежи на млада жена, известна с псевдонима „Елс Рехтс“ (Елс Дясната), която настоява за по-строги правила за убежище. След сблъсъците тя се дистанцира от случилото се: „Очаквах хората да протестират мирно, но за жалост нещата се развиха съвсем различно. Ако знаех, нямаше да организирам демонстрацията.“

Протестът беше проведен само седмици преди предсрочните избори в Нидерландия на 29 октомври, свикани след разпадането на управляващата коалиция. Правителството падна, след като лидерът на дясно-популистката „Партия на свободата“ Герт Вилдерс изтегли министрите си заради разногласия по политиката за мигрантите.

Вилдерс, който отказа покана да говори на демонстрацията, описа насилието като „неприемливо“.

В Нидерландия расте общественото напрежеине заради проблеми, предизвикани от представители на мигрантски общности. Полицията отчита ръст на престъпления като кражби, улично насилие и участие в престъпни схеми за трафик на наркотици, в които често са замесени мигранти без статут.

Трудната интеграция и високата зависимост на мигрантските групи от социалната система засилва още повече напрежението в градовете. В редица квартали недоволството на местните прераства в открити сблъсъци, като най-чести поводите са шум, улични сблъсъци и прояви на агресия.

Това се превърна в една от основните теми за политическия дебат, като десните партии настояват за по-строги условия за получаване на убежище и улеснена процедура за депортация. Така все повече хора възприемат миграцията не просто като социално предизвикателство, но и като заплаха за сигурността на страната.

Румъния и Полша засилват отбраната след нови руски дронови атаки

Изтребител F-16 на полските военновъздушни сили в авиобаза Кшесини. Румъния и Полша съобщиха за нарушения на въздушното пространство от руски дронове в последните няколко дни.
📸 Снимка: Jakub Karczmarczyk/EPA

🇷🇴🤝🇵🇱 Румъния и Полша предприеха спешни военни мерки заради повишената активност на руски дронове по границите им с Украйна.

Само три дни по-рано Варшава потвърди, че е свалила руски дрон над своя територия: първи случай, в който държава от НАТО поразява руска военна цел в собственото си въздушно пространство след 2022 г.

Румънското министерство на отбраната разкри, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога в отговор на навлизане на дрон във въздушното пространство на страната по време на масирана атака от руската армия, срещу украинска инфраструктура в близост до границата. Местните власти алармираха жителите на окръг Тулча да потърсят укритие.

Дронът изчезнал от радарите на 20 км югозападно от село Чилия Веке и не е преминал над населени места.

Украинският президент Володимир Зеленски описа действията на Русия като „съзнателна ескалация на войната“, а румънският външен министър Тою Оана ги нарече „неприемливи и безразсъдни“. Тя обеща темата да бъде повдигната на Общото събрание на ООН и настоя ЕС незабавно да приеме 19-ия пакет санкции.

В същия ден полски и съюзнически самолети бяха вдигнати като превантивна мярка, за да защитят въздушното пространство на Полша. Летище Люблин беше временно затворено.

НАТО обяви, че ще укрепи отбраната по своя източен фланг в отговор на зачестилите нарушения на и използването на дронове в региона.

Може ли небесен щит на НАТО да възроди Украйна?

Знамето на НАТО се развява над централата на Алианса в Брюксел на 12 септември 2025 г.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt / AFP

🇵🇱🇺🇦 Във вторник срещу сряда през нощта полски изтребители F-16 и самолети за бързо реагиране на НАТО бяха вдигнати под тревога, за да посрещнат безпрецедентно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша, при което бяха потвърдени нарушения от най-малко 19 дрона, от които 8 бяха свалени. Съобщава се, че 5 от тях са били насочени към летище Жешув – основния логистичен център за западната военна помощ за Украйна.

Въпреки че Русия отрече участието си, източници от НАТО тълкуват нахлуването като умишлен тест на възможностите за противовъздушна отбрана и системите за ранно предупреждение на алианса. Това отразява предишно руско поведение, като например нахлувания на дронове в румънското въздушно пространство през 2023-2024 година, които също са били насочени към райони с инфраструктура на НАТО.

Полша и НАТО разглеждат инцидента като умишлен. В отговор Варшава задейства член 4 от договора на НАТО, който дава право на всяка държава-членка да поиска консултации, когато смята, че е налице заплаха за своята териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Макар че член 4 не задейства колективна отбрана като член 5, той е официален механизъм за оценка на ситуацията и обединяване на съюзниците. Този ход на Полша подчерта сериозния характер на инцидента и предизвика спешни дискусии в редиците на Алианса за укрепване на противовъздушната отбрана по източния му фланг.

Това повдига ключов въпрос: може ли руските дронове да подтикнат Европа към преосмисляне на стратегията за противовъздушна отбрана на НАТО?

За да избегне ескалация и пряка конфронтация с Русия, НАТО отдавна се придържа към политика на защита единствено на територията на своите държави-членки. Въпреки това с продължаваща руска агресия и ескалация на войната с дронове, границата между подкрепата за Украйна и директното ангажиране с Русия става все по-неясна.

Инцидентът по-рано тази седмица бележи първия координиран кинетичен отговор на НАТО срещу руски активи на територията на алианса, включващ многонационално прехващане и ангажиране. Това представлява преминаване от предишно пасивно наблюдение към активна отбрана. Събитието разкри и ключова стратегическа уязвимост: близостта на критична инфраструктура на НАТО до границите на Украйна я прави лесно достъпна за руски атаки.

Освен военните си последици, нахлуването доведе до нарушения в авиационния сектор. Летищата Варшава Шопен, Варшава Модлин, Жешув и Люблин бяха затворени за няколко часа, което доведе до загуби на приходи за летища и авиокомпании, породени от пренасочване на полети, повишени разходи за гориво и компенсации за закъснения. Очаква се застрахователните премии за авиокомпаниите, опериращи близо до източния фланг на НАТО, да се повишат, а засиленият геополитически риск може да увеличи капиталовите разходи за европейските бизнеси близо до украинската граница.

Европейските лидери застанаха зад Полша. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли нарече нахлуването „ново ниво на враждебност срещу Европа“. Президентът на ЕС Урсула фон дер Лайен обеща „пълна солидарност с Полша“. Швеция и Нидерландия се ангажираха да предоставят още зенитно-ракетни комплекси и самолети.

Въпреки това тези мерки може да не са достатъчни, за да предотвратят бъдещи руски провокации – било то в Полша или другаде. За да защити гражданите и запази икономическата стабилност на Европа, ще се наложи НАТО да преразгледа позицията си и да обмисли разширяване на покритието на противовъздушната отбрана в части от Украйна. Това може да включва разполагане на мобилни радари, интегриране на украинското въздушно пространство в системите за ранно предупреждение на Алианса и съвместни протоколи за прехващане. Подобни мерки биха останали отбранителни по характер и биха могли да се впишат в съществуващите рамки за сътрудничество между НАТО и Украйна.

Дали НАТО ще се адаптира, остава неясно. Въпреки че Европа преодоля инерцията си и започна да дава приоритет на отбраната, администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да е твърдо против директно военно участие на САЩ във войната в Украйна. Тъй като САЩ продължават да са гръбнака на НАТО, всяка промяна в стратегията или военната му позиция ще изисква изричното съгласие от Вашингтон.

Ако обаче възможностите за противовъздушна отбрана бъдат разширени в Украйна – дори да бъде в ограничен мащаб, това може да отключи значителна стойност за инфраструктурни проекти, особено в енергийния сектор.

Пълномащабната инвазия в Украйна причини материални щети за 176 млрд. долара до 31 декември 2024 г. според 4-тата бърза оценка на щетите и нуждите на Световната банка (RDNA4). Нуждите от възстановяване и реконструкция в следващото десетилетие се оценяват на близо 524 млрд. долара – близо три пъти номиналния БВП на Украйна за миналата година Според RDNA4 възстановяването на енергийния и минния сектор в Украйна ще изискват най-малко 67,8 млрд долара.

Световната банка очаква частният капитал да осигури по-голямата част от финансирането за това, но постоянната заплаха от въздушни атаки не спира да подкопава доверието на инвеститорите, особено за проекти, изискващи дългосрочни ангажименти. Много институционални играчи стоят встрани в очакване на официално примирие или трайно прекратяване на огъня.

В този контекст дори ограничено подобрение в покритието на въздушния щит на НАТО към украинска територия може да послужи като ясен сигнал за стабилност, намалявайки реалните, но и възприеманите рискове, понижавайки застрахователните разходи, стимулирайки капиталови потоци и ускорявайки усилия за реконструкция преди постигането на споразумение за мир.

Базата „Михаил Когълничану“ край Констанца се превръща в ключов хъб на НАТО за Украйна

🇷🇴🤝🇺🇦 Румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца ще приеме значително повече личен състав, отколкото беше обявено първоначално, съобщава Digi24, позовавайки се на източници от отбраната.

Според информацията базата може да достигне капацитет от 20 000 души, превръщайки се в основна логистична точка за подпомагане на Украйна.

Първоначално властите съобщиха, че тя ще приюти около 10 000 военни. Новите данни сочат, че освен постоянния контингент, в Констанца може временно да бъдат разположени още до 10 000 военни: например в случай на нарушаване на бъдещо мирно споразумение от страна на Русия или заплаха срещу източния фланг на НАТО.

Базата ще бъде използвана и като един от най-големите хъбове за военна помощ към Украйна. Там ще бъдат складирани ракети, боеприпаси и бронирани машини, които ще бъдат прехвърляни, когато транспортните маршрути бъдат сигурни.

Модернизацията на базата е сред най-скъпите проекти на румънската армия, с прогнозна стойност от 2,5 млрд. евро. Букурещ се надява да получи около 400 млн. евро финансиране от Европейската комисия.

Ако графикът бъде спазен, до 2040 г. съоръжението край Констанца ще се превърне в най-голямата авиобаза в Европа, изпреварвайки германската „Рамщайн“.

Ирански депутат заплаши Европа с обсега на балистичните си ракети.

Еврейски заселници край селище на Западния бряг, недалеч от останките на балистична ракета, изстреляна от Иран срещу Израел, 29 юни 2025 г.
📸 Снимка: Flash90/Chaim Goldberg

🇮🇷 Ирански депутат и представител на Революционната гвардия (IRGC) заяви, че всичките държави в Европа попадат в обсега на иранските ракети, в отговор на готовността, изразена от Обединеното кралство, Франция и Германия да върнат санкциите на ООН срещу Техеран.

„Санкциите вече са достигнали своя максимум. Активирането на механизмите за възстановяване ще има само политически ефект“, отбеляза иранският депутат Амир Хаят-Мокаддам. Той предупреди, че „следващата ни ракета може да удари директно Вашингтон“ ако САЩ отново нападнат Иран.

Той обясни, че от две десетилетия насам Революционната гвардия развива способности да атакува Америка от ирански бойни кораби.

На 21 юли Техеран проведе суборбитален тест със спътниковата ракета „Касед“, за да изпита нови технологии. Експерти смятат, че това е сигнал към Европа, притеснена, че космическата програма прикрива разработка на междуконтинентални балистични ракети.

В същото време Израел повиши бойната готовност заради опасения от нов сблъсък с Ислямската република. Според западни разузнавателни служби Техеран и Пекин обсъждат възстановяване на иранските отбранителни възможности след 12-дневната война с Израел.

Генералният щаб в Техеран предупреди, че при бъдеща атака от САЩ или Израел „ограниченията, които възпираха Иран по време на 12-дневната война, вече няма да важат“ и враговете му ще бъдат изправени пред „съкрушителни удари“.

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

НАТО се нуждае от повече ракети с далечен обсег за възпиране на Русия

Експлозия на дрон осветява небето над града по време на поредната руска въздушна атака с крилати ракети и безпилотни самолети срещу Киев, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

НАТО ще се нуждае от повече ракети с далечен обсег в своя арсенал, за да възпира Руската федерация от нападение срещу Европа, на фона на очаквания за увеличение на производството на ракетни системи с голям обсег. Това заяви американски генерал от армията пред Ройтерс.

Ефективното използване на ракети с голям обсег от Русия във войната срещу Украйна е убедило западните военни служители в значението им за унищожаване на командни пунктове, транспортни възли и ракетни установки далеч зад вражеските линии.

„Руската армия днес е по-голяма, отколкото беше, когато започнаха войната в Украйна“, посочи генерал-майор Джон Рафърти в интервю от американската военна база във Висбаден, Германия. „И ние знаем, че те ще продължат да инвестират в ракети с далечен обсег и сложни системи за противовъздушна отбрана. Така че увеличените способности на Алианса са наистина, наистина важни.“

Войната в Украйна подчерта силната зависимост на Европа от Съединените щати за предоставяне на ракети с далечен обсег, на фона на стремежите на Киев за укрепване на противовъздушната отбрана.

Наскоро Рафърти завърши службата си като командир на 56-о артилерийско командване на САЩ в германския град Майнц-Кастел, който се готви за временно разполагане на американски ракети с далечен обсег на европейска земя от 2026 г.

На среща с министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет тази неделя, неговият германски колега Борис Писториус се очаква да се опита да изясни дали подобни разполагания, договорени между Берлин и Вашингтон, когато Джо Байдън беше президент, ще продължат сега, когато Доналд Тръмп е отново в Белия дом.

Споразумението предвижда разполагането на системи, включително ракети Tomahawk с обсег от 1800 км и хиперзвуковото оръжие Dark Eagle в процес на разработка с обсег от близо 3000 км.

Русия разкритикува планираното разполагане на американски ракети с голям обсег в Германия като сериозна заплаха за нейната национална сигурност. Тя отхвърли опасенията на НАТО, че може да атакува член на Алианса, и посочи опасенията от неговото разширяване като една от основните причини за инвазията в Украйна през февруари 2022 г.

Европейски планове

Фабиан Хофман, докторант в университета в Осло и специалист по ракетни технологии, изчисли, че Съединените щати осигуряват около 90% от далекобойните ракетни способности на НАТО.

„Възможностите за удари на далечни разстояния са от решаващо значение в съвременната война“, каза той. „Наистина, наистина не искате да попаднете в ситуация като Украйна в първата година. Това ви поставя в незабавно неизгодно положение.“

Осъзнавайки тази уязвимост, европейските страни в НАТО се съгласиха да увеличат разходите за отбрана под натиска на Тръмп. Някои от тях имат собствени ракети с далечен обсег, но техният брой и обхват са ограничени. Американските ракети могат да поразяват цели на разстояния от няколко хиляди километра.

Европейските крилати ракети с въздушно изстрелване – британската Storm Shadow, френската Scalp и германската Taurus, имат обсег от няколкостотин километра. Френската ракета с морско изстрелване Missile de Croisiere Naval (MdCN) може да измине повече от 1000 км.

Всички те са произведени от MBDA, европейска многонационална корпорация, специализирана в проектирането, разработката и производството на ракети и свързаните с тях системи, която има клонове в Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия.

Франция, Германия, Италия, Полша, Обединеното кралство и Швеция вече участват в програма за придобиване на конвенционални ракети с голям обсег със наземно изстрелване, известни с името Европейски подход за удари на далечни разстояния (ELSA).

В средата на май Обединеното кралство и Германия обявиха, че като част от програмата започват работа по разработването на ракета с обсег над 2000 км.

САЩ и Германия със съвместна стратегия за преговори: „Време е Путин да седне на масата“

🇩🇪🤝🇺🇸 Външните министри на САЩ и Германия се договориха за провеждане на следващите си стъпки в тясна координация, така че „Путин най-накрая да седне на масата за преговори с Украйна“. Това заяви новият германски външен министър Йохан Вадефул след срещата си с държавния секретар на САЩ Марко Рубио във Вашингтон.

„Путин продължава атаките срещу Украйна, въпреки дипломатическите усилия за мир в последните седмици, включително и от страна на САЩ“, посочи Вадефул и добави, че двамата с Рубио споделят общата цел „Русия най-после да влезе в сериозни преговори“.

При първото си посещение отвъд океана от встъпването в длъжност, Вадефул подчерта единството между двете съюзнически страни и предупреди, че санкциите срещу Москва ще бъдат засилени, ако тя не направи отстъпки в преговорите.

„Ние европейците поддържаме натиска и ще продължим да затягаме санкциите. Сенатът на САЩ също е готов за допълнителни мерки“, заяви той.

Рубио и Вадефул са обсъдили „американско-германската координация по ключови цели, сред които прекратяване на войната между Русия и Украйна“, наред с други теми. Двамата са засегнали и теми като индустриалния капацитет, веригите на доставки и тяхното значение за националната сигурност.

„Държавният секретар Рубио приветства ангажимента на Германия да увеличи отбранителните си разходи, като двете страни потвърдиха значението на по-тясната стратегическа координация, която да гарантира мира и стабилността“, обобщи говорителят на Държавния департамент Тами Брус.

Германският топ дипломат от своя страна изтъкна, че най-голямата заплаха за евроатлантическата сигурност в момента идва именно от Русия, поради което подкрепя увеличението на отбранителните разходи до 5% от БВП, от които 3,5% за отбрана и 1,5% за инфраструктура и свързани сектори.

Визитата на Вадефул в Щатите съвпадна с изявление на канцлера Фридрих Мерц, че ограниченията в обсега на западните оръжия, доставени на Киев, са премахнати и той има правото да се защитава с нанасянето на удари по военни цели в руския тил. Кремъл определи тази позиция като „опасен ход“.

Германският министър отхвърли категорично руските обвинения в „подстрекателство към война“ заради подкрепата за съвместното производство на ракети с Украйна. „Ако има някой, който няма право да говори за подстрекателство към война, това е Песков, защото той и режимът му не само го правят с думи, а реално водят незаконна война, нарушаваща международното право“, категоричен бе той.

Вадефул допълни, че Европа е готова да „затегне винтовете“ спрямо Русия, както и че в Конгреса на САЩ вече се подготвят нови законопроекти за въвеждане на по-строги санкции.

„И Европа, и Съединените щати са готови да предприемат действия ако това не се случи“, заяви той, имайки предвид продължаващия отказ на руския президент да седне на масата за преговори.

Посещението на германския министър съвпадна с деня, в който Рубио отпразнува своя 54-ти рожден ден. Като подарък той му поднесе плакат от мача между Маями Долфинс и Канзас Сити Чийфс на 5 ноември 2023 г. във Франкфурт на Майн като част от серията NFL Frankfurt Games.

Канцлерът Мерц също предстои да направи официална визита във Вашингтон, въпреки че точната дата все още не е публично оповестена.

Руски изтребител Су-35 осуети задържането на танкер от сенчестия флот.

🇷🇺⚔️🇪🇪 Въздушно-космическите сили на Руската федерация са изпратили изтребител Су-35С в естонското въздушно пространство, за да осигури прикритие на танкер от сенчестия флот, осуетявайки опит да бъде задържан от военноморските сили на прибалтийската страна. Това стана ясно от изявление на естонски длъжностни лица на 14 май.

Танкерът JAGUAR, плаващ под флага на Габон, е бил на път към руското пристанище Приморск на Финския залив. Военноморските сили на Естония са направили опит да го задържат в международни води, изпращайки самолет M28 Skytruck, хеликоптер AgustaWestland AW139 и патрулен катер EML Raju, за да го пресрещнат.

Естонските власти са поискали от екипажа да промени своя курс, но той е отказал да се подчини на искането. В крайна сметка плавателният съд се е закотвил в близост до остров Гогланд в източната част на Балтийско море.

По време на инцидента руският изтребител умишлено не е поддържал двупосочна радиовръзка с естонското ръководство на въздушното движение, според информация от министерство на отбраната на Талин.

В отговор на нарушението на естонското въздушно пространство НАТО е изпратил изтребители F-16 на португалските военновъздушни сили, базирани в Емари, които са натоварени със защитата на балтийското въздушно пространство.

На 11 април естонските военноморски сили задържаха танкера Kiwala, също свързан със сенчестия флот на Москва, който транспортира суров петрол и петролни продукти от Русия до трети страни.

„През последната година в Балтийския залив се появиха много съдове, преминаващи без документи. И можем спокойно да кажем, че това е част от сенчестия флот“, заяви ръководителят на граничната служба на Финландската брегова охрана Вейко Коммусаар

По-рано Европейският съюз включи 189 плавателни съда от сенчестия флот в черния си списък, в рамките на последния кръг от санкции, насочени към приходите на Кремъл от търговия с петрол, припомни на 14 май президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Туск призова Европа за същата решимост срещу руската агресия, каквато срещу Нацистка Германия.

Доналд Туск произнася речта си по време на честванията по случай 80 години от националното освобождение във Вагенинген, Нидерландия, 5 май 2025 г.
📸 Снимка: EPA/Albert Zawada via ANP

🇵🇱🤝🇳🇱 Полският премиер Доналд Туск призова Европа да прояви същата решимост и кураж срещу руската агресия, каквито е демонстрирала при победата над нацистка Германия. В реч по повод Деня на освобождението на Нидерландия, той направи паралел между Хитлеровата агресия през Втората световна война и руската инвазия в Украйна.

Пред събралото се множество във Вагенинген – мястото, където германските войски в Нидерландия подписват своята капитулация пред канадския генерал Чарлз Фаулкс на 5 май 1945 г. – бившият председател на Европейския съвет заяви:

„Това е третата година, в която отбелязваме победата над Третия райх в сянката на руската агресия срещу Украйна. Войната и разрушението се завърнаха с цялата си чудовищност.“

Той подчерта, че европейците трябва да проявят солидарност, която описа като "най-важната дума в моя личен политически речник", и да не „затварят очи пред възраждането на злото“. По думите му днешната ситуация изисква "мобилизация около основните ни ценности и сигурността на Европа".

Туск отдаде почит както на жертвите на нацизма, така и на съветския терор, споменавайки в едно изречение Аушвиц, ГУЛАГ и Катин.

„Ако искаме да оцелеем в този тъмен час, трябва отново да бъдем толкова смели и силни, колкото полските войници, които се сражаваха на тази земя преди 80 години.“

Речта на Туск беше последвана от инцидент – димна бомба избухна на сцената след изказването на нидерландския премиер Дик Схооф, при което двамата лидери бяха изведени от охраната. На този етап няма информация за арестувани.

По-рано петима активисти бяха задържани, след като прекъснаха речта на военния министър Рубен Брекелманс с викове "Свобода за Палестина", след като преодоляха огражденията на събитието. В края на словото си министърът заяви:

„Това, което се случи тук, е напомняне, че трябва да останем обединени и да не се делим – това е дълг за всички нас.“

Около 300 души се включиха в отделен протест срещу присъствието на министър-председателя Схоф и председателя на парламента Мартин Босма от крайнодясната PVV. Те разпънаха 80-метров банер с „червена линия“, символизиращ отговорността на Схоф за „кабинет, отказващ да начертае червена линия срещу мащабното насилие, извършвано от Израел, въпреки огромните доказателства за геноцид срещу палестинския народ“.

Lockheed Martin и Rheinmetall създават европейски център за ракетни системи в Германия

🇺🇸🤝🇩🇪 Американският отбранителен гигант Lockheed Martin обяви разширено партньорство с германската компания Rheinmetall, фокусирано върху създаването на европейски център за върхови постижения в областта на ракетните и снарядните системи. Новото съоръжение ще има седалище в Германия и ще обслужва необходимостите както на страната, така и на други европейски държави.

Споразумението е официализирано през април чрез разширен меморандум за разбирателство, който надгражда съществуващото сътрудничество между двете компании.

„Това е значим етап в нашето партньорство и важна стъпка към създаването на европейски център за върхови технологии в сферата на ракетните системи“, отбеляза Тим Кейхил, президент на направление „Ракети и огнева поддръжка“ в Lockheed Martin.

От компанията подчертават, че въпросната инициатива е част от по-широките усилия за укрепване на отбранителните способности в Европа, особено в рамките на НАТО. „С изграждането на центъра засилваме капацитета си да помагаме на нашите партньори да изпълнят ангажиментите си в един динамично променящ се свят“, допълни Кейхил.

Новото съоръжение ще бъде управлявано от Rheinmetall и в момента се разработват конкретните планове за реализация, които подлежат на одобрение от правителствата на САЩ и Германия.

„Това партньорство отразява нашия ангажимент към укрепване на трансатлантическата сигурност и предоставяне на доказани и иновативни способности на съюзниците ни в Европа“, заяви Рей Пизели, вицепрезидент на Lockheed Martin по международните операции.

Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall определи въпросното партньорство като отговор на покачващото се търсене на модерни оръжейни системи в Европа. „Двама силни партньори се събраха – Lockheed Martin и Rheinmetall се допълват идеално със своите специфични компетенции и технологичен опит“, посочи Папергер.

През 2024 г. на изложението Eurosatory двете компании представиха съвместно разработена система за залпов огън GMARS, предназначена да отговори на европейските нужди от прецизни. Rheinmetall е и ключов доставчик по програмата за изтребителя F-35 и се подготвя да стартира производство на централни корпуси за самолета в нов завод в Везе, Германия.

„Със задълбочаването на партньорството с индустрията в Германия и региона, ние подкрепяме дългосрочната стабилност в Европа и подсилваме сигурността чрез споделени технологии и иновации“, заяви Денис Гьоге, вицепрезидент и изпълнителен директор на Lockheed Martin за Европа.

Очаква се новият център за върхови постижения да изиграе ключова роля в производството и разпространението на модерни ракетни системи на територията на Европа.

Шпионира ли Руската православна църква в Европа? Част 1 от изследването на Molfar.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Това, което от години е ясно на украинската общественост по отношение на същността на Руската православна църква (РПЦ), постепенно започна да се изяснява и на европейската върхушка, а именно че тя се използва не само като инструмент за мека сила, но и като истинска мрежа за шпионаж.

Molfar, агенция за разузнаване с използването на открити източници (OSINT) проведе мащабно проучване, в което анализира 11 европейски държави. В първата част разглеждаме пет от тях: Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия и Чехия.

Църквата като шпионска мрежа във Вестерос, Швеция

В шведския град Вестерос руски църковен храм, построен в съмнителна близост до голям брой стратегически обекти, повдигна въпроси от началото на строителството си през 2013 г. Отец Павел Макаренко, енорийски свещеник, служи в църквата на Казанската икона на Божията майка във Вестерос. Въпреки че беше преназначен в Швеция през 2010 г. и оттогава не се е връщал в обратно в Русия, това не му попречи да „служи“ на страната от разстояние.

Църквата, разположена в покрайнините на Вестерос, е построена между 2013 и 2019 г. и е осветена на 4 ноември 2023 г. Сред присъстващите на освещаването е Владимир Ляпин, съветник-пратеник на руското посолство в Швеция. Той е един от 20-те дипломати, заподозрени от датските и шведските власти в извършване на шпионска дейност за руското външно разузнаване (СВР) или Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Местни жители, туристи и енориаши са оставили отзиви за църквата в Google Maps. Част от тях поставят под въпрос наличието на непрозрачна ограда и охранителни камери за наблюдение на периметъра. Може би можем да предложим някои отговори.

През 2013 г. парцелът за църквата беше закупен от Росатом, държавната корпорация за атомна енергия. Ларс Калсеби, бивш председател на Шведската строителна партия, предостави разрешение за строеж. Земята е придобита едва година след първото предлагане на проекта за църквата – бърз за шведските стандарти график, както отбелязват местни журналисти. Отец Павел Макаренко коментира: „Енорията закупи земята и мястото беше избрано по практически причини“ (1,2).

Росатом финансира и изграждането на храма, както потвърди митрополит Антоний в признанието си за подкрепа от Фонда за подпомагане на християнската култура и население. Но руски източници се опитаха да скрият участието на Росатом, твърдейки, че финансирането идва от горепосочената фондация.

Изборът на това място за църквата изглежда не е случаен. Фабриката Westinghouse Electric, която произвежда касети за ядрено гориво, е едва на няколко километра - само на 4,22 км от църквата. Освен това летище Вестерос се намира на само 500 метра от обекта. В рамките на 6 км се намира централата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на Mälarenergi AB, основен доставчик на енергия. И накрая, ABB Metallurgy, металургичен завод, е на по-малко от 5 километра.

Близостта на тази църква до чувствителната инфраструктура и участието на Росатом повдигат сериозни въпроси относно нейната истинска цел.

Връщайки се към игумена на този храм отец Павло Макаренко. През август 2024 г. журналисти от Швеция публикуваха репортаж, според който Макаренко е бил похвален от външното разузнаване на Русия. В същото време той категорично отрече обвиненията за финансиране на неговата енория от Росатом. Преди това Макаренко е бил и генерален директор на шведската компания „NC Nordic Control AB“, собственост на руския разработчик Павел Герасимов (от Gerda Group), замесен в дело за трафик на наркотици и участник в множество църковни проекти в Швеция. Неговата компания за внос и износ няма физически склад, но според съобщенията генерира приходи от близо 40 милиона шведски крони.

Преди мандата си във Вестерос, Макаренко ръководеше енории в шведските градове Арбога (на 8,4 км от военно съоръжение, управлявано от Отдела за телекомуникации и информационни системи на шведските въоръжени сили) и Евле (намира се на 1,9 км от батальон на Националната гвардия и на 1,1 км от военен полигон и на 140 метра от железопътна линия).

Вестникът VLT откри, че земята за църквата Вестерос, обслужваща паство от около стотина души, също е закупена от Росатом през 2013 г. Основният източник на тази информация е Säpo, шведската служба за сигурност.

Анализаторът Патрик Оксанен пише: „Вестерос има една от най-дългите писти в Швеция. Градът е стратегически разположен близо до ключови мостове над езерото Меларен, а Стокхолм не е далеч от стратегическото пристанище в Йевле. Този район също е близо до щаба на шведската армия в Енкьопинг и до военен комуникационен център.“

Сега нека разгледаме случаите, включващи други шведски градове.

Упсала: Църквата намира на 750 метра от държавна институция и на 2,7 км от авиобаза с военна академия. Местният игумен отец Виталий Бабушин внезапно е назначен в Швеция през 2010 г., след като преди това е служил в църквата „Сергий Радонежски“ в село Новосергиево, Ногинска област, Московска област. Герасимов, чрез “NC Nordic Control AB” е възстановил Покровската църква там (1). Бабушин работи в отдела за чуждестранни институции на Московската патриаршия в Йоншьопинг, на 600 метра от енергийна компания.

0,77 км	Посолство на България	Всички тези посолства се намират в един и същи район
0,90 км	Посолство на Полша
0,73 км	Посолство на Румъния
0,91 км	Посолство на Тайланд
0,89 км	Посолство на Колумбия
0,93 км	Посолство на Малайзия

Стокхолм: Църквата на Сергиевската енория се намира само на 4 км от правителствената организация Försvars departementet и на 6 км от военната база Försvarsmakten Högkvarteret. Игумен Никита (Олех Станиславович Добронравов), служител на Отдела за външни църковни връзки, ръководи тази енория. Той също така служи като игумен на църквата "Св. Сергий Радонежки" в Стокхолм, за която ще стане дума по-нататък. Църквата "Свети Сергий Радонежки" се намира само на 770 метра от посолството на Чехия.

Гьотеборг: Енория, посветена на Покрова на Света Богородица. На 2 км се намира електрическа централа. Малко по-нататък, на 12 км, се намира военен обект. Енорията се ръководи от протойерей Сергей Бондарев, който управлява и енорията Възкресение Христово в Хелсингборг, разположена на 1,4 км от пристанището.

Болиден: Църквата "Свети Николай Чудотворец", построена през 2017 г. На половин километър от църквата минна компания добива комплексни руди, съдържащи цинк, мед, олово, злато и сребро. Тази църква е заподозряна в шпионаж от шведските медии. Протойерей Максим Смирнов и дякон Александър Беднов ръководят енорията. Беднов завършва Балашовското висше военно авиационно училище за летци (1988) и Таврическия национален университет (Юридически факултет) (2002). Богословското му образование включва Белгородската православна духовна семинария (1, 2).

РПЦ в Норвегия: шпионска ръка на Русия

Брюне: тук се намира църквата на мъченица Ирен, построена през 2014 г. На разстояние от 650 метра, се намира Nordic Steel AS, норвежки доставчик на стоманени конструкции и услуги, вкл. проектиране, металообработка и монтаж.

Robotic Innovation AS се намира на 688 метра от църквата. Въпросната компания е специализирана в автоматизация на вътрешнофабричната логистика с автономни мобилни роботи (AMR), системи за автоматизация и AI технологии. IXYS AS е на 586 метра от църквата. IXYS Norway AS се фокусира върху разработване и производство на полупроводници с висока мощност, включващи тиристори, диоди и модули за различни приложения. Jæren Overflatebehandling AS е на 637 метра от енорията и предоставя услуги за индустриална повърхностна обработка, включващи боядисване, метализиране и антикорозионни покрития за различни индустрии. Aarbakke AS е на 859 метра от Руската църква. Aarbakke е специализирана в производството и доставката на механични компоненти и решения за различни индустрии, включително енергийния сектор, морската индустрия и машиностроенето.

Настоятел на енорията е протойерей Василий Петров (1,2,3,4), служещ и като заместник-ректор на отдела за дистанционно обучение в Калужката духовна семинария (1,2,3). В началото на март 2022 г. той беше част от група духовници на Руската православна църква, излезли с изявление, осъждащо действията на руската армия за „изкореняване на нацизма“ в Украйна (1,2,3).

Осло: В столицата на страната от 2003 г. функционира енорията на Света равноапостолна княгиня Олга. В близост се намират множество държавни учреждения:

• Норвежкото статистическо бюро (SSB), събира и публикува статистически данни за Норвегия, включително данни за икономиката, населението и обществото — 159 м
• Стортинг, парламентът на Норвегия, отговорен за изготвянето и приемането на закони, надзора на правителствените операции и оформянето на държавната политика — 953 м
• Посолство на Грузия, Осло — 601 м
• Посолство на Казахстан — 533 м
• Посолство на Виетнам — 534 м
• Посолство на Канада в Норвегия — 859 м
• Консулство на Финландия — 979 м
• Посолството на Саудитска Арабия — 858 м
• Посолство на Коста Рика — 933 м
• Съюз на военнослужещите — 996 м
• Министерство на местното самоуправление и регионалното развитие — 593 м
• Министерство на децата и семействата — 593 м
• Министерство на транспорта и съобщенията — 593 m
• Министерство на енергетиката — 593 м
• Министерство на здравеопазването и социалните услуги — 549 м
• Консулство на Република Словения — 842 м

Настоятел на енорийския храм е архимандрит Климент Хухтамяки (1,2) (Юха Калеви Хухтамяки). Родом от Финландия, Хухтамяки е постриган за монах през декември 1996 г. от митрополит Кирил (Гундяев). Монашеското му име е Климент. През април 1997 г., Кирил го изпраща в Норвегия, за да организира православни енории под юрисдикцията на Московската патриаршия. След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през януари 2023 г. той отказа да обсъжда войната и да напусне РПЦ по примера на някои европейски църкви. Вместо това през ноември 2024 г. той извърши освещаването на църквата Казанска икона на Божията Майка във Вестерос.

Киркенес е друго забележително място, в което от 2015 г. се помещава руската православна енория "Св. Трифон Печенгски". На 5 км от нея се намира военно съоръжение гарнизон. На 85 метра се намира община Южен Варангер; шведското консулство е на 121 метра; руското посолство в Норвегия е на 120 метра, а пристанището Киркенес е на 937 метра.

В началото на новия век имаше планове за изграждане на морска църква за руските моряци в Киркенес. Проектът получи положителна обратна връзка от норвежкото правителство, ръководено от теолога Кел Магне Бондевик. Дори Владимир Путин по време на своето посещение в столицата Осло през 2002 г. прояви интерес към проекта, който въпреки всичко никога не е напредвал отвъд етапа на обявяване (1,2).

РПЦ също притежава имоти в Киркенес, разположени едва на няколко километра от границата с Русия. Според журналисти Църквата е закупила енорията "Св. Трифон Печенгски" през 2015 г. Тази област е известна с тесните си връзки с Русия, като много руснаци живеят от норвежката страна на границата (1,2).

Вадьо: Тук се строи параклис на РПЦ от 2017 г. Не са налични конкретни детайли за източниците на финансови средства за изграждането на параклиса. Въпреки това, по време на координацията на проекта в онлайн конференция през юли 2020 г., норвежкият Баренцов секретариат (1,2) финансира срещата и по-ранните пътувания на свещеници до страната. Отпуснатите държавни средства са на стойност милиони крони за насърчаване на приятелските отношения между местните общини и два руски града (Архангелск и Мурманск) (1,2). По време на тези отношения ветеранската организация „Фонд Щит“ (FSB) от Мурманск инициира няколко т.нар. мемориални обиколки с местните жители на Вадьо (1,2). Статията, цитираща тази информация, беше премахната от 27 септември 2024 г.

GLOBUS е радарна система, разположена във Вардо, Норвегия, която се управлява от Норвежката разузнавателна служба (NIS) и наблюдава съвсем официално арктическото въздушно пространство и космоса за националните интереси на Норвегия. Въпреки това, близостта на това съоръжение до известни руски военноморски бази, заедно с участието на САЩ в изграждането и финансирането му, поражда подозрения, че то може да функционира и като част от системата за противоракетна отбрана на САЩ (1, 2). Това означава, че Руската православна църква е възнамерявала да построи молитвен дом близо до едно от най-чувствителните места в Норвегия, получавайки подкрепата на общината за своето начинание. Оттогава плановете за строителство са отменени.

Енорията на Св. Анна Новгородска е построена през 2008 г. в Трондхайм и се обслужва от свещеник Александър Волохан (1,2) .

Трондхайм: Енорията на преподобна Анна Новгородска е построена през 2008 г. Там служи свещеник Александър Волохан (1,2). Няма данни за произхода на даренията.

Близост на правителствени и военни съоръжения до енорията на РПЦ:

• Бункер за подводници – 925 м
• Военновъздушна академия – 1291 м
• Военна база – 1292 м
• Пристанище Хъртигрутен, Трондхайм – 1193 м
• Консулство на Финландия – 1411 м
• Генерално консулство на Република Полша – 515 м
• Почетно консулство на Народна република Бангладеш в Трондхайм – 810 м
• Шведско консулство при Ян Кааре Тапер – 655 м
• Кралско консулство на Дания – 863 м
• Консулство на Холандия – 577 м
• Почетен консул на Естония в Трондхайм – 752 м
• Почетно вицеконсулство на Испания в Трондхайм – 753 м
• Офис за събития, Отдел Култура, Община Трондхайм – 402 м
• Окръжен съвет Трьонделаг, Трондхайм – 894 м

Финландия затваря руските църкви?

Турку: От 2002 г. до неотдавна там действаше храмът „Успение на Пресвета Богородица“, настоятел на който беше игумен Никита (Олег Станиславович Добронравов), специалист по църковно право и близък съратник на Гундяев (1,2). През 1997 г. работи в Отдела за външни църковни връзки, а през 2000 г. поема монашески постриг при митрополит Кирил. След закриването на тази църква Добронравов вече е настоятел на енорията „Свети Сергий“ в Стокхолм (1,2).

Тази църква беше затворена от властите на град Турку на 1 август 2022 г. поради нахлуването на Русия в Украйна. Църквата се намираше близо до стратегически обекти като крайбрежния флот, базата и командването в Пансио, пристанището на Турку, кметството, Регионалната държавна административна агенция на Югозападна Финландия и генералното консулство на Руската федерация в Турку (2).

Въпреки това подобни затваряния на подозрителни църкви след нахлуването на Русия в Украйна остават изолирани случаи.

Хелзинки: В столицата например се намира църквата „Покров на Пресвета Богородица“. Въпреки че е построена през 1953 г., тя продължава да работи в близост до стратегически съоръжения:

Производство	Harmagetoff Military Технологии	1649м
Военно съоръжение	Ghorec - Набиране на персонал, военни Комисариат	4501м
Военно съоръжение	Асоциация на кадетите Корпус	3278м
Правителствено съоръжение	Агенция за цифрови и демографски данни, Espoo	3163м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на Република	2222м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на премиера Министър	2601м
Производство	STEMMER IMAGING предоставя машинно зрение и решения за обработка на изображения за автоматизация и контрол на качеството в различни индустрии, включително камери, оптика и софтуер.	3019м

Тук действа и Енорията на Свети Николай Чудотворец, действаща от 1938 г. В близост се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Президентска гвардия	2498м
Военно съоръжение	Военноморска академия	4543м
Морско съоръжение	Уест Харбър	1752м
Морско съоръжение	Южно пристанище	2679м
Морско съоръжение	Северното пристанище	2753м
Правителствено съоръжение	Дом на парламента	1079м
Правителствено съоръжение	Канцелария на парламентарния омбудсман	1179м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на републиката	1498м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на министър-председателя	1260м
Правителствено съоръжение	Генерално консулство на Уругвай в Хелзинки	1597м
Правителствено съоръжение	Консулство на Доминиканската република	1636м
Правителствено съоръжение	Министерство на правосъдието и свързани отдели	2078м
Военно съоръжение	Финландски отбранителни сили	2225м

Нидерландия

Амерсфорт: Църквата „Свети Корнилий Стотник“, епископ на Кесария в Палестина, е построена през 1981 г. Ректор е протоиерей Стефан Бакер. Наблизо се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Казармата Сен Бернар (вход)	1594м
Морско съоръжение	Разделен порт	1362м
Правителствено съоръжение	Нидерландски орган за цифрова инфраструктура	426м
Правителствено съоръжение	Екип за високотехнологични престъпления	499м
Правителствено съоръжение	Енергийно посолство	234м
Правителствено съоръжение	Община Амерсфорт	716м
Корпоративен офис	Nobian произвежда основни химикали като хлор, сол и сода каустик, с акцент върху устойчивостта за различни индустрии, включително пречистване на вода и енергия.	657м
Корпоративен офис	EDSN (Energy Data Services Netherlands) управлява обмена на данни в холандския енергиен сектор, като осигурява безпроблемно взаимодействие между доставчици и мрежови оператори.	657м

Хага: Хагският манастир на пророка, предтечата и Кръстителя Йоан е създаден през 1972 г. и е затворен от декември 2022 г. В близост има 29 (!) правителствени съоръжения, включително Федерацията на европейските асоциации за отбранителни технологии (407 м), военно съоръжение (2041 м), външното пристанище (3529 м) и електроцентралата Uniper City (1883 м). м).

Ротердам: Църквата "Александър Невски" е построена през 2004 г. Настоящият настоятел е свещеник Анатолий Бабюк. Той отказа да коментира "украинската" тема след началото на руската инвазия. Балтийската строителна компания построи църквата. Проектът е завършен на 20 юни 2004 г. с освещаването на храма в чест на Свети Александър Невски, водено от Смоленския и Калининградски митрополит Кирил (Гундяев). От 1990 г. настоятел на църквата в Ротердам е отец Григорий Красноцветов. След смъртта му през 2017 г. длъжността пое свещеник Анатолий Бабюк.

В непосредствена близост до църквата има девет правителствени съоръжения, включително прокуратурата в Ротердам (на 1142 метра), както и:

Военно съоръжение	Казарми Ван Гент	3245м
Военно съоръжение	База Ван Гентказерне	3592м
Морско съоръжение	Пристанище Ротердам	942м
Корпоративен офис	Доставчик на оборудване за електроцентрали	431м

Също така в Ротердам е църквата на иконата на Божията майка, създадена през 1959 г. Близките структури включват:

Правителствено съоръжение	Консулството на Републиката на Мадагаскар	143м
Правителствено съоръжение	Генералното консулство на Ангола	715м
Правителствено съоръжение	Консулството на Куба	873м
Инфраструктурно съоръжение	ЖП гара	1000м
Корпоративен офис	Металургична компания	199м

Чехия

Прага: руската държавна "Газпром нефт" финансира частично стенописите на катедралата "Свети Кирил и Методий", принадлежаща на епархията Михаловце-Кошице на Православната църква на Чешките земи и Словакия. Пражкият архиепископ Христофор награди Дмитрий Малишев, бивш съветник на председателя на Управителния съвет на Газпром Нефт, за помощта му.

В Оломоуц се намира катедралата Свети Горазд Охридски (Оломоуц), създадена през 1939 г.

Най-близкият военен или друг стратегически обект се намира на 70 км. Това е склад за боеприпаси, където през 2014 г. саботажна операция на група агенти на ГРУ доведе до избухването на експлозии на 16 октомври и 3 декември, които доведоха до смъртта на двама души, евакуирането на близките населени места и операциите по почистването приключиха едва на 13 октомври 2020 г. В депото, наето от фирма Имекс, се съхраняваха:

• Склад № 16: 50 тона боеприпаси.
• Склад № 12: 100 тона боеприпаси (пушки и артилерийски снаряди).

Двата склада били на 1,2 км един от друг, а точките им за достъп били извън селото. Към 2024 г. Чехия е издала заповед и повдигнала обвинения срещу шестима офицери от ГРУ, ръководени от генерал Андрей Аверянов, началник на военно поделение 29155. Освен него, Александър Мишкин и Анатолий Чепига, обвиняемите са Николай Ежов, Денис Сергеев (с псевдоним Сергей Федотов) и Егор Гордиенко (с псевдоним Георгий Горшков).

На 72 км от споменатото военно съоръжение се намира параклисът "Светата Троица" (Челеховице на Хане) във Върбетице.

РПЦ, известна с тесните си връзки с руските разузнавателни служби, продължава да строи църкви в близост до стратегически съоръжения, държавни институции и военни бази в различни европейски страни. Това изглежда като систематично и целенасочено усилие. За пореден път руснаците използват религиозния фронт за събиране на разузнавателни данни, превръщайки се във сериозна заплаха за европейската сигурност, която до голяма степен бива игнорирана.

Имайки предвид агресивната политика на Русия, тези обекти може да служат за потенциални канали за събиране на разузнавателна информация. Русия може да използва получената информация и да я сподели със съюзнически страни като Иран, Китай и Северна Корея.

Това не е просто въпрос на шпионаж, а демонстрира как руските държавни структури, използват РПЦ като инструмент в стремежа си да се доближат до критични обекти в западните страни. Тази ситуация изисква сериозна реакция, засилено наблюдение на всички подобни „религиозни обекти“ и международна координация. Крайно време е Европа да признае, че под одеждите на религията Русия може да организира и провежда враждебни разузнавателни операции.

Несигурността относно плановете на Тръмп за американските войски в Европа подхранва безпокойство.

Картата, показваща ключови оперативни бази и военни обекти на САЩ в Европа. Някои обекти не са показани, включително космическата база Питуффик в Гренландия.
🔍 Източник: Congressional Research Service – U.S. Overseas Basing

🇺🇸🇪🇺 Разширяващото се разделение на администрацията на Тръмп с европейските съюзници и предложенията за изтегляне на част от американските войски подхраниха несигурност за това доколко Европа може да разчита на 80-годишната сделка със Съединените щати, която е в основата на сигурността на континента след Втората световна война.

Европейските лидери се намират в неудобната позиция да имат повече въпроси, отколкото отговори за това какво планира да направи президентът Доналд Тръмп с американските войски на континента. Ако се случи изтегляне, то може да бъде просто символично изтегляне, но може да се доближи до най-лошите страхове на Европа, като последиците ще зависят от това колко войски и колко бързо те ще бъдат изтеглени, казват официални лица и анализатори.

Преди всичко европейските лидери искат да гарантират, че ако се стигне до изтегляне, то няма да е продукт на преговорите на САЩ с Кремъл. Решението на Тръмп за пренасочване към Русия подхранва европейския кошмар, в който Вашингтон приема исканията на Москва за изтегляне на НАТО от Източна Европа в сделка, оставя съседите на Русия уязвими, преди европейците изобщо да успеят да укрепят границите си.

„Това имат предвид, когато не казват нищо за европейската сигурност без европейци в стаята“, каза Камил Гранд, бивш служител на НАТО, който сега е в Европейския съвет за външни отношения.

Много страни-членки на НАТО си тръгнаха от срещата с министъра на отбраната Пийт Хегсет, проведена миналия месец, смятайки, че Вашингтон може да изтегли хиляди войници от Европа в няколко години. Хегсет заяви пред европейските му колеги, че трябва да очакват преразглеждане и евентуално намаляване на американското военно присъствие, поради променящите се интереси на САЩ, като администрацията моли европейците да поемат отговорност за тяхната сигурност.

Въпреки уверенията, че не се планира скорошно оттегляне, главозамайващото прекрояване на съюзите на президента Тръмп, включително последния му сблъсък с Киев, затвърди убеждението на европейските лидери, че не могат да предвидят какво в крайна сметка ще направи президентът на САЩ. В този критичен момент дългогодишните американски партньори правят балансиращ акт: опитват се да наклонят Тръмп на своя страна, докато се подготвят за Америка, която може не само да е ненадеждна, но дори да е антагонистична.

Промяната предизвика екзистенциални предупреждения от европейските лидери за бъдещето на НАТО и трансатлантическите отношения, докато се борят да укрепят армията си и да осигурят милиарди евро финансиране за модернизиране на своите арсенали.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс внесе още един елемент в дебата: Наред с мъмренето на европейските лидери, че избягват крайната десница, той обвърза бъдещето на американските сили с европейската политика. Това засилва още повече европейската тревога, че сигурността ѝ зависи от възгледите на Белия дом относно усилията ѝ да регулира технологиите или речта на омразата.

„Днес в Германия има хиляди и хиляди американски войници“, отбеляза Ванс през февруари. „Мислите ли, че американският данъкоплатец ще понесе това, ако ви хвърлят в затвора в Германия за публикуване на злобен туит? Разбира се, че не са.”

В Германия са разположени повече от 35 000 американски войници, най-големият брой в Европа, в голям брой бази в цялата страна.

Тръмп отхвърли идеята за изтегляне на всички американски войски от Европа в споразумение с руския президент Владимир Путин. „Не мисля, че трябва да правим това. Не бих искал да го правя“, отговори той, когато беше запитан дали обмисля пълно оттегляне. „Но този въпрос всъщност никога не е възниквал.“

Докато перспективата Путин да изтласка НАТО от източния фланг на военния алианс може да изглежда далечна засега, някои европейски служители предупреждават, че все още трябва да се подготвят за непредвидени обстоятелства.

Докато Тръмп се пренасочи към преговори с Русия за спиране на войната в Украйна, официални лица на Кремъл посочиха, че искат да премахнат „първопричините“ за конфликта. В държавите от Източна Европа и Прибалтика страховете са дълбоки, че Москва ще отправи искания извън Украйна и ще се опита да отмени разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз. Поради тази причина много от страните в региона увеличиха драстично бюджетите за отбрана.

Отразявайки несигурността, европейски дипломат увери, че „няма начин“ САЩ да наредят голямо изтегляне, защото те също се нуждаят от своето присъствие там, а друг каза, че европейците така или иначе трябва да имат план действие дори и при за най-лошия сценарий.

Ролята на американското военно присъствие далеч надхвърля защитата на Европа, отбелязват дипломати. Става дума и за прожектиране на американска мощ и обслужване на американските интереси. Въздушната база Рамщайн в Германия например редовно се използва за операции на САЩ далеч извън континента.

С изключение на увеличението в началото на руската инвазия в Украйна, разполагането на САЩ в Европа намалява след края на Студената война.

Администрациите на САЩ много преди втория мандат на Тръмп предупредиха европейците, че американските приоритети ще се изместят, включително към Индо-Тихоокеанския регион. Но европейските лидери се оказаха недостатъчно оборудвани и осъзнават, че обръщането на САЩ може да дойде по-внезапно от очакваното. Някои от тях се надяват да убедят администрацията, че всички планове за преместване на сили ще включват дискусия относно предоставянето на време за подготовка за запълване на празнини.

Трима европейски дипломати заявиха, че очакват увеличението от около 20 000 американски войници, обявено от администрацията на Байдън в началото на войната в Украйна, да бъде изтеглено.

„Не бих се изненадал, ако в един момент тези войски се върнат в родната си база в Америка“, каза дипломат от НАТО. Силите бяха изпратени в аварийно планиране, така че ако напуснат, „това би било, така да се каже, връщане към нормалното“.

Ако европейските страни изпратят войски в Украйна в подкрепа на евентуалното прекратяване на огъня, това също може да попречи на усилията за запълване на американското изтегляне другаде, което ще стане част от преговорите им с администрацията на Тръмп, казаха анализатори.

Наред със силите, разпръснати из американски или съюзнически бази на НАТО на континента, има и критичен контингент, участващ в командването и контрола. Броят на американските войски в Европа варира между 75 000 и 105 000 от 2022 г.

Около 63 000 от тях се намират на постоянно разполагане, а останалите се сменят на ротационен принцип, сподели Европейското командване на САЩ. Самото им присъствие може да носи повече тежест от точните числа.

„Това е нещо като физическо въплъщение на ангажимента към европейската сигурност“, посочи бивш служител на НАТО.

Но освен войските, Вашингтон предоставя и способности от висок клас, в които Европа изостава, сред които наблюдение и удари на далечни разстояния, както и обещание за подкрепления, които биха били ключови за плановете на НАТО за бързо реагиране.

В европейските държави, които отдавна разчитат на Вашингтон да възпира руската военна мощ, тлеят въпроси дали ще получат подкрепа от САЩ в бъдеща криза или ще бъдат оставени сами.

С края на Студената война, предназначен да възвести един по-мирен свят, въоръжените сили на европейски страни като Великобритания и Германия се свиха, тъй като много от тях инвестираха в други приоритети пред оръжейните системи.

Европейските правителства увеличиха военните разходи през последните години и отбраната не е в толкова тежко положение, че „светът да се разпадне, ако Тръмп изтегли някоя друга бригада“, подчерта Гранд, но обръщането на тенденциите няма да е лесно.

„Европейците имат сериозен проблем с готовността, който се опитват да решат, но това отнема време“, добави той. „Ако Тръмп реши „Ще изтегля американските войски от Германия, защото съм разстроен от търговския дисбаланс“, това е много по-сложно за управление, отколкото да кажем, че имаме план да направим това в рамките на X години.“

Планът в първата администрация на Тръмп, който предвиждаше преместването на хиляди войници от Германия, така и не се осъществи.

В Полша, където са разположени около 10 000 американски войници, Хегсет каза миналия месец, че администрацията признава, че присъствието ѝ Европа е „важно за възпирането“ на Русия, но предупреди да не се предполага, „че присъствието на Америка ще продължи вечно“. Той допълни, че това, което предстои да случи през следващите години, ще бъде „част от по-голяма дискусия“ във Вашингтон и със съюзниците.

Графикът на тази дискусия остава неуловим за Европа. Найджъл Гулд-Дейвис, бивш британски дипломат и старши научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, заяви, че не е ясно „доколко и колко далеч на практика“ Съединените щати могат да се отделят от Европа.

„Просто се тревожа, като се има предвид, честно казано, непостоянната природа на президента Тръмп, колко доверие наистина може да има Европа в каквато и да е степен на американската защита и отбрана“, каза той.