Австрия удължава военната служба, но запазва компромисния модел на наборната система

🇦🇹🪖 Тристранната коалиция в Австрия реши да удължи наборната военна служба от 6 на 9 месеца – първото увеличение, откакто през 1971 г. страната тръгна по обратния път. Решението беше обявено от канцлера Кристиан Щокер (ÖVP), вицеканцлера Андреас Баблер (SPÖ) и министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер на 27 юли по време на летния министерски съвет в Шварценбергската казарма край Залцбург. Деветте месеца обаче не са непрекъснат казармен срок: ядрото на службата остава 6 месеца, към него се добавят 3 месеца задължителни учения. Част от тях се изкарват веднага след базовата подготовка, докато останалите са милиционни сборове, разпределени в рамките на 10 години. С това наборникът приключва своите задължения към навършването на 30 години.

Как се променя службата

Заедно с удължаването правителството обяви и пакет за привличане на новобранци. Възнаграждението се вдига от 625 на 1000 евро месечно, а за служещите се въвеждат и дни отпуск, чиито параметри тепърва ще се изработват. Новият режим ще важи за всички, които минават през наборната комисия от 1 януари 2027 г.

Най-дълго коалицията се пазари не за армията, а за цивилната заместваща служба, която за момента трае 9 месеца и чието удължаване NEOS отхвърли категорично. Компромисът бе намерен в последната минута: от 1 януари 2027 г. удължаването с 2 месеца ще бъде доброволно, а през първото полугодие след влизането в сила ще се проведе научно съпровождана оценка на мотивите, по които младите мъже избират между казарма и гражданска служба. От 2028 г. нататък се задейства автоматичен механизъм: падне ли бройката на наборниците с повече от 7,5% под 15 000, тоест под около 14 000, гражданската служба задължително се удължава с 2 месеца от следващата година. Двата допълнителни месеца се изкарват в същата организация, по съгласуван с нея и гъвкав във времето график.

„Така се гарантира, че Бундесхеерът ще има достатъчно новобранци, но и помощните организации ще имат достатъчно цивилни служители“, обобщи Щокер. Майнл-Райзингер, за която отпадането на задължителното удължаване е основното постижение, го формулира като залог „на политика, основана на доказателства“.

Обосновката на канцлера за този завой прозвуча по-остро от обичайното за австрийската реторика. „Условията за сигурност се промениха из основи през последните години, месеци и седмици“, заяви Щокер по време на пресконференцията в казармата. „Мечтата за траен мир в Европа се разби най-късно с руската агресивна война срещу Украйна.“ Той посочи и хибридните атаки и кибервойната като новия клас заплахи, а изводът му беше, че Австрия трябва в по-голяма степен да поеме грижата за собствените си способности и за защитата на населението.

Решението не е просто увеличение на срока, а опит да се разшири ресурса за мобилизация, без това да разруши политическият баланс между армията, гражданската служба и коалиционните партньори.

Коалиционният компромис

Реформата тръгва от армия със съвсем различен профил. Десетилетия наред австрийските въоръжени сили работеха главно като служба за гражданска защита: помагаха на спасителни екипи в случай на наводнения и горски пожари и патрулираха границата за задържане на нелегални мигранти. Спирането на настъпващи чужди войски не беше сред задачите, за които бяха окомплектовани, и самите власти признават открито, че армията не би издържала нападение отвън. Географията прави положението по-осезаемо. Австрия граничи с осем държави, шест от които са в НАТО: Германия и Чехия на север, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток. Извън Алианса остават само Швейцария и Лихтенщайн.

Новото е посоката на движение. През 1971 г. с канцлера Бруно Крайски и предизборния лозунг „6 месеца стигат!“, наборната служба беше намалена от 9 на 8 месеца (6 месеца обучение и 2 месеца учения). През 2006 г. тогавашният министър на отбраната Гюнтер Платер (ÖVP) я сведе до сегашните 6, а задължителните учения бяха изцяло преустановени. През януари 2013 г. референдум затвърди самата повинност: 59,7% от всички гласували се обявиха срещу професионална армия при избирателна активност от 52,4%. Оттогава спорът вече не беше дали да има набор, а колко да струва той на държавата и младите мъже.

Комисията по наборната служба, създадена през 2025 г. от министъра на отбраната Клаудия Танер (ÖVP) и оглавена от Ервин Хамезедер, представи резултатите си на 20 януари 2026 г. и препоръча недвусмислено модела „Австрия плюс“: 8 месеца базова служба плюс 2 месеца учения. Този вариант остана подкрепен само от ÖVP. Приетият сега 6+3 възпроизвежда стъпаловидната конструкция на експертите, но не и нейните пропорции. Хамезедер, който присъства на представянето в Залцбург, го заяви директно: по същество това решение не е оптималното и не поражда въодушевление у него, но все пак представлява ключов напредък спрямо статуквото и стъпка, която ще придвижи австрийския Бундесхеер значително напред.

Военната необходимост

Същинското съдържание на реформата не е в числото 9, а във връщането на учебния цикъл на резерва. Reuters описва това като преминаване към резервистки модел, при който наборникът дължи последващи учения в 10-годишен хоризонт след края на базовата подготовка, тоест точно онова, което падна през 2006 г. Значението на тази промяна си проличава от структурата на австрийската армия. Според Армин Рихтер, председател на Съюза на милицията, над 60% от състава е формиран от милиционни войници, а войсковата подготовка и сборовете за тях липсват вече 20 години; през юни той описа милицията като такава, стигнала до точка на прекатурване. Ако механизмът заработи както е замислен, Австрия ще върне способността си да поддържа обучен резерв. Ефектът върху потенциала за мобилизация обаче идва бавно: първият випуск влиза от 1 януари 2027 г., а ученията му са разпределени през следващото десетилетие.

Срещу тази амбиция стои бюджетът. Разходите за отбрана растат, но много по-бавно от заложеното: 4,391 млрд евро през 2025 г. и 4,761 млрд през 2026 г. или 1,17% и съответно 1,25% от БВП. Правителството поддържа целта от 2% до 2032 г. и строителният план на армията (Aufbauplan 2032+) е сметнат с допускане за постепенно нарастване, при което бюджетът за 2028 г. трябва да стигне около 7 млрд. Реалната прогноза е 5,3 млрд за 2027 г. и малко над 5,4 млрд за 2028 г. Докладът за отбраната 2026/2027 на министерството, цитиран от „Die Presse“, го записва без заобикалки: планът ще бъде изпълнен в намален, съответно забавен вид, а планираното постигане на пълна отбранителна способност на страната се забавя. Генералният щаб е съставил списък с приоритети. Напред минават наземната ПВО със среден обсег, борбата с дронове, цифровизацията и инфраструктурата; отлагат се закупуването на бойни дронове, на нова артилерия и на ескадрила разузнавателни дронове с голям обсег, а финансиране на бойните машини на пехотата от ново поколение Ulan EVO засега няма. Отчита се и инфлацията: според доклада за реален ръст на покупателната способност не става дума, а за запазването ѝ.

Оттук идва числото, което най-пряко опира до удължената служба. За изпълнението на строителния план са нужни 28 000 работни места за военни и цивилни, което изисква щатните бройки да нараснат от сегашните 21 842 на 25 200 до 2032 г., по 800 годишно през 2027 и 2028 г. Кадровият план засега не предвижда такъв ръст, а напротив, залага съкращаване на цивилните бройки. Три допълнителни месеца учения на всеки един випуск означават повече инструктори, повече време на полигона и повече казармен капацитет при състав, който не расте. Финансовият министър Маркус Мартербауер предупреди преди министерския съвет, че допълнителни средства за реформата няма да се отпуснат; Щокер отвърна само, че решение ще се намери.

Политическите и кадровите ограничения

Остава и парламентарната сметка. Удължаването на гражданската служба изисква двутретично мнозинство в Националния съвет, т.е. гласове от опозицията, а разговорите с нея още не са започнали. И двете партии в опозиция реагираха отрицателно. Херберт Кикъл от FPÖ нарече договореното „поредния гнил компромис“ и доказателство за пълната неспособност на управляващата коалиция да действа, а военният говорител на партията Фолкер Райфенбергер определи правителството като негодно, а Давид Щьогмюлер от Зелените сведе резултата до „разместване на цифрите по месеците“ и поиска възнаграждението на гражданските служители да бъде вдигнато наравно с това на наборниците. Отказът на FPÖ обаче не е отказ от удължаване като такова: през юни партията подкрепяше именно 8+2. Пътят към мнозинство от 2/3 минава през отваряне на коалиционния компромис, който трите правителствени партии сглобяваха до последната минута, и точно това го прави труден.

Три проверими белега ще покажат дали обявеното в Залцбург ще се превърне в способност. Първият е дали законопроектът ще стигне до Националния съвет навреме, за да влезе в сила от 1 януари 2027 г. – датата, с която е обвързан целият механизъм. Вторият е числото 15 000: първата оценка на набора през 2027 г. ще покаже дали 1000 евро и добавения отпуск привличат достатъчно добровол, или ще задейства автоматично удължаване на гражданската служба. Третият е кадровият план. Не тръгнат ли щатните бройки нагоре с 800 годишно, няма да има кой да проведе допълнителните месеци учения. Александър Ван дер Белен, върховен главнокомандващ на Бундесхеера, приветства компромиса и отправи призив за неговата бърза реализация. Завоят е първи такъв от 1971 г. насам, но обучението на три допълнителни месеца от всеки випуск опира до инструктори, полигонно време и щатни бройки, а те засега не се увеличават.

📸 Снимка: Самоходна гаубица M109 на военния тренировъчен полигон Аленщайг, Австрия. (APA-Images / Lukas ILGNER)

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

Рубио: Украйна е изградила „най-силната и най-мощната“ армия в Европа

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на пътуване до Китай, че въоръжените сили на Украйна са се превърнали в най-боеспособната армия в Европа, позовавайки се на техния опит и тежките загуби на руските сили.

В интервю за Fox News Рубио посочи, че Русия губи 5 пъти повече войници на месец в сравнение с Украйна. „Украйна е по-малка държава и разполага с по-малка армия“, посочи той и добави: „В момента Въоръжените сили на Украйна са най-силните и най-мощните в цяла Европа, очевидно в значителна степен благодарение на получената помощ, но и поради натрупания боен опит.“

Държавният секретар конкретизира мащаба на руските загуби: „Русия губи 15–20 хиляди войници убити на месец. Не ранени, а именно убити“, заяви Рубио. Той призна, че инерцията около преговорите е отслабнала през последните месеци, тъй като и двете страни смятат, че имат основания за оптимизъм.

„Украинците са все по-уверени в позициите си на бойното поле; те оцеляха зимата; руснаците също изпитват известен оптимизъм заради покачването на цените на петрола“, обясни Рубио. Въпреки това изрази надежда, че Москва и Киев ще се върнат към преговорите.

🔙 Frontline Monitor припомня: украински оператори на дронове взеха участие във военните учения „Аврора 26“ в Швеция, по време на които демонстрираха как FPV дроновете могат бързо да дезорганизират наземни части на НАТО, принуждавайки войските многократно да спрат тренировките и да преразглеждат тактиките си. Един от украинските пилоти с позивна „Тарик“ потвърди, че ученията са били спирани няколко пъти.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Разногласия в НАТО: Франция, Испания и Италия блокираха военните операции на САЩ срещу Иран от своя територия.

🇺🇸⚔️🇪🇺 Сериозен разкол е на път да се появи в рамките на НАТО, след като големи европейски държави предприеха конкретни стъпки, за да ограничат САЩ и Израел от използването на техните територии за военни операции срещу Иран.

Според съобщения от множество медии, Франция, Испания и Италия са наложили различни степени на отказ по отношение на въздушното пространство и достъпа до военни бази за операция „Епична ярост“.

Франция блокира транспорта на оръжия

Франция е забранила на Израел да използва нейното въздушно пространство за транспорт на американско оръжие, предназначено за войната срещу Иран, съобщи Ройтерс, позовавайки се на един западен дипломат и други източници, запознати с въпроса.

Конкретният ход се е случил през уикенда и бележи първият случай, в който Париж прави подобна стъпка от началото на войната преди месец. Докато Генералният щаб на Франция поддържа тезата, че капацитетът на самолетите-цистерни в Истр-Льо Тюб е ограничен до оказване на логистична подкрепа на съюзниците в Персийския залив, ограничението на прелетите за оръжейни товари показва затягане на френската политика по отношение на прякото участие в офанзивата.

Испания налага неутралитет и отказва достъп до бази

В Мадрид правителството на президента Педро Санчес премина към позиция на почти пълен неутралитет, след като затвори въздушното пространство на страната за всички полети, които участват в атаката срещу Иран, съобщи Ел Паис на 30 март.

Санчес потвърди пред Конгреса, че Испания е отказала на САЩ достъп до авиобазите Рота и Морон де ла Фронтера за бойни операции или мисии по презареждане. „Отказахме на САЩ да използват базите Рота и Морон за тази незаконна война“, заяви Санчес и добави, че всички планове за полети, свързани с операция „Епична ярост“, са били отхвърлени.

Испанското вето принуди близо 15 самолета KC-135 Stratotanker да се прехвърлят от Испания във Франция и Германия. Въпреки че Испания продължава да допуска логистична подкрепа за 80 000 американски военни в Европа по силата на двустранни споразумения, тя отказва да участва в каквото и да е действие, лишено от мандат на ООН или многостранно споразумение.

Стратегически бомбардировачи като B-2 Spirit, бяха принудени да преминават през Гибралтарския проток, за да избегнат навлизането във въздушното пространство на Испания, като разчитаха на въздушни цистерни KC-46 Pegasus, разположени на Азорските острови.

Италия отхвърли необявено кацане на бомбардировачи в Сигонела

Италия се включи към блокадата, след като САЩ се опита да приземи бомбардировачи във военноморската въздушна станция Сигонела в Сицилия без предварителна консултация, съобщи Кориере дела Сера.

Началникът на отбраната Лучано Портолано и министърът на отбраната Гуидо Крозето отхвърлиха полетните планове, когато самолетите вече са вдигнати във въздуха. Крозето посочи, че американските бази в Италия остават активни за логистичните цели, определени от текущите договори, всяка офанзивна операция може да изисква специфично одобрение с парламентарно мнозинство.

„Няма охлаждане или напрежение със САЩ, защото те познават правилата, регулиращи присъствието им в Италия от 1954 г.“, изясни Крозето в социалните мрежи Въпреки това отказът доведе до интензивни дебати на вътрешната политическа сцена, като лидери на опозицията като Джузепе Конте определиха решението като необходимо придържане към италианската конституция. Инцидентът доведе до сравнения с кризата в Сигонела от 1985 г. и изведе на преден план опасността от по-задълбочен дипломатически разрив, докато Вашингтон продължава да притиска съюзниците си за подкрепа в Близкия изток.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.

Германия със секретен план в 1200 страници за логистика на НАТО при война с Русия.

🇩🇪 Германия е подготвила секретен план за военна логистика от 1200 страници, който описва бързото прехвърляне на 800 000 военнослужещи от НАТО през територията на страната при сценарий на руско нападение срещу Алианса, съобщи The Wall Street Journal.

Вътрешният документ със заглавие „Оперативен план Германия“ (OPLAN DEU), описва жп линии, пристанища, речни маршрути и магистрали, които биха се превърнали в ключови артерии на НАТО към източния фронт.

Планът е най-ясното проявление на завръщането на Европа към статуквото от периода на Студената война, когато се очакваше цивилната инфраструктура да работи като част от единна военна машина за целия континент.

Освен това той отразява бързо променящата се заплаха. Немски служители и командири от НАТО вече предупредиха, че Москва може да е в състояние, и да има намерение, да нанесе удар в рамките на две до пет години. Някои от тях изразиха опасения, че ако временно спре настъпателните усилия в Украйна, руската армия разполага с потенциал да възстанови и пренасочи силите си за започване на нова конфронтация с НАТО.

„Погледнете картата“, казва Тим Щухтей, директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „С Алпите, които блокират юга, силите на НАТО трябва да преминат през Германия... независимо къде точно би започнал евентуален конфликт.“

Авторите на плана подчертават, че Германия ще играе ролята на ключов транзитен възел за силите на НАТО, но десетилетия, белязани от липса на финансиране, оставиха железниците, пристанищата, мостовете и аутобаните в лошо състояние – сериозна уязвимост, която би могла да бъде използвана от Русия чрез саботажи, кибератаки и заглушаване на GPS сигнала в цяла Европа.

Генерал-лейтенант Александър Золфранк, който отговаря за подготовката за мащабни операции на Бундесвера, алармира за възможността Русия „да предприеме ограничено нападение към територия на НАТО още утре“.

Един от старшите офицери на германските въоръжени сили, участвал в изработването на посочения план, обобщи стратегията така: „Целта е да предотвратим война, като покажем ясно на враговете, че ако ни нападнат, няма да успеят.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгия, Германия и Нидерландия постигнаха съгласие да възродят историческата жп линия „Железен Рейн“ – усилие, насочено към подсилване на военната мобилност на европейския континент в отговор на нарастващите опасения за колективната отбрана в лицето на руската заплаха.

И летището в Амстердам беше затворено заради дрон.

🇳🇱 Неизвестен дрон, забелязан край летище „Схипхол“ в Амстердам, предизвика временно затваряне на една от основните писти и създаде сериозна заплаха за безопасността на полетите.

Полосата „Полдербаан“ беше затворена за полети за около 45 минути. По данни на полицията първите сигнали са подадени около 12:10 ч. от пилоти, които забелязали дрон на височина около 150 метра. Капитан на самолет на Transavia съобщил на диспечерите, че безпилотният апарат е преминал на едва 50 метра от крилото му.

В издирването на дрона са участвали няколко полицейски екипа и хеликоптер, но нито апаратът, нито операторът му са били открити. Представител на военната полиция (Marechaussee) заяви, че най-вероятно става дума за любител, тъй като след първоначалните сигнали дронът повече не е бил засичан.

Същевременно властите подчертаха, че затварянето на писта заради дрон е доста рядък случай. Заради инцидента самолетите бяха пренасочвани към друга писта в продължение на близо час. Пистата бе отворена отново около 13:00 ч.

Все още не е ясно кой дрон е причинил инцидента. По предварителни данни става дума за малък апарат. Напомняме, че полетите с дронове над и около летище „Схипхол“ са строго забранени заради опасността за гражданската авиация.

От началото на годината в Нидерландия бяха регистрирани най-малко 22 случая на подозрителни полети на дронове близо до летища. Миналата седмица сходни инциденти доведоха до временно затваряне на няколко летища в Дания, както и на летище „Осло“. Там правителството дори квалифицира тези полети като „атака“ и „бомбардиране“ срещу критична инфраструктура.

По-рано беше съобщено за неизвестни дронове в Дания, Швеция, Литва, Норвегия, Финландия и Франция, като някои от тях са били в близост до военни обекти и стратегическа инфраструктура.

Междувременно, в петък, 26 септември, няколко дрона са забелязани във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн в северна Германия. Провинцията граничи с Дания, където дронове са засечени три пъти по-рано тази седмица. Местните власти започнаха официално разследване на случая.

Припомняме, че по-рано дейността на летище „Олборг“ в Северна Ютландия беше временно преустановена след появата на неидентифицирани дронове в неговото въздушно пространство.

В нощта на 23 септември международното летище „Гардермоен“ в норвежката столица също беше принудено да прекъсне работа за известно време, след като над него бяха забелязани неидентифицирани дронове.

Сблъсъци между полиция и демонстранти на протест срещу мигрантите в Хага.

🇳🇱 Протест срещу мигрантите в Хага, проведен в събота, прерасна в сблъсъци с полицията, след като демонстранти подпалиха патрулна кола и нападнаха офис на политическа партия.

Около 3000 души, голяма част от които облечени в черно и носещи нидерландски знамена и символи на десни групи, хвърляха камъни и бутилки по органите на реда и подпалиха полицейски автомобил, в отговор на което силите на реда използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръснат.

Според публикации на местни медии протестиращи за кратко са блокирали магистрала и са счупили прозорците на офиса на ляво-центристката политическа партия D66.

„Отрепки. Дръжте ръцете си далеч от политическите партии. Ако мислите, че ще ни уплашите – жестоко се лъжете. Няма да позволим екстремистки групи да отнемат нашата страна“, написа в X лидерът на партията Роб Йетен.

„Шокиращи и абсурдни кадри от Хага. Атаките срещу полицията и офиса на D66 са напълно недопустими. Убеден съм, че извършителите ще бъдат задържани и изправени пред правосъдието“, заяви служебният премиер Дик Схуф, който добави: „За демонстрации винаги има място, за насилие – никога.“

Протестът беше организиран след призив в социалните мрежи на млада жена, известна с псевдонима „Елс Рехтс“ (Елс Дясната), която настоява за по-строги правила за убежище. След сблъсъците тя се дистанцира от случилото се: „Очаквах хората да протестират мирно, но за жалост нещата се развиха съвсем различно. Ако знаех, нямаше да организирам демонстрацията.“

Протестът беше проведен само седмици преди предсрочните избори в Нидерландия на 29 октомври, свикани след разпадането на управляващата коалиция. Правителството падна, след като лидерът на дясно-популистката „Партия на свободата“ Герт Вилдерс изтегли министрите си заради разногласия по политиката за мигрантите.

Вилдерс, който отказа покана да говори на демонстрацията, описа насилието като „неприемливо“.

В Нидерландия расте общественото напрежеине заради проблеми, предизвикани от представители на мигрантски общности. Полицията отчита ръст на престъпления като кражби, улично насилие и участие в престъпни схеми за трафик на наркотици, в които често са замесени мигранти без статут.

Трудната интеграция и високата зависимост на мигрантските групи от социалната система засилва още повече напрежението в градовете. В редица квартали недоволството на местните прераства в открити сблъсъци, като най-чести поводите са шум, улични сблъсъци и прояви на агресия.

Това се превърна в една от основните теми за политическия дебат, като десните партии настояват за по-строги условия за получаване на убежище и улеснена процедура за депортация. Така все повече хора възприемат миграцията не просто като социално предизвикателство, но и като заплаха за сигурността на страната.

Румъния и Полша засилват отбраната след нови руски дронови атаки

Изтребител F-16 на полските военновъздушни сили в авиобаза Кшесини. Румъния и Полша съобщиха за нарушения на въздушното пространство от руски дронове в последните няколко дни.
📸 Снимка: Jakub Karczmarczyk/EPA

🇷🇴🤝🇵🇱 Румъния и Полша предприеха спешни военни мерки заради повишената активност на руски дронове по границите им с Украйна.

Само три дни по-рано Варшава потвърди, че е свалила руски дрон над своя територия: първи случай, в който държава от НАТО поразява руска военна цел в собственото си въздушно пространство след 2022 г.

Румънското министерство на отбраната разкри, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога в отговор на навлизане на дрон във въздушното пространство на страната по време на масирана атака от руската армия, срещу украинска инфраструктура в близост до границата. Местните власти алармираха жителите на окръг Тулча да потърсят укритие.

Дронът изчезнал от радарите на 20 км югозападно от село Чилия Веке и не е преминал над населени места.

Украинският президент Володимир Зеленски описа действията на Русия като „съзнателна ескалация на войната“, а румънският външен министър Тою Оана ги нарече „неприемливи и безразсъдни“. Тя обеща темата да бъде повдигната на Общото събрание на ООН и настоя ЕС незабавно да приеме 19-ия пакет санкции.

В същия ден полски и съюзнически самолети бяха вдигнати като превантивна мярка, за да защитят въздушното пространство на Полша. Летище Люблин беше временно затворено.

НАТО обяви, че ще укрепи отбраната по своя източен фланг в отговор на зачестилите нарушения на и използването на дронове в региона.

Може ли небесен щит на НАТО да възроди Украйна?

Знамето на НАТО се развява над централата на Алианса в Брюксел на 12 септември 2025 г.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt / AFP

🇵🇱🇺🇦 Във вторник срещу сряда през нощта полски изтребители F-16 и самолети за бързо реагиране на НАТО бяха вдигнати под тревога, за да посрещнат безпрецедентно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша, при което бяха потвърдени нарушения от най-малко 19 дрона, от които 8 бяха свалени. Съобщава се, че 5 от тях са били насочени към летище Жешув – основния логистичен център за западната военна помощ за Украйна.

Въпреки че Русия отрече участието си, източници от НАТО тълкуват нахлуването като умишлен тест на възможностите за противовъздушна отбрана и системите за ранно предупреждение на алианса. Това отразява предишно руско поведение, като например нахлувания на дронове в румънското въздушно пространство през 2023-2024 година, които също са били насочени към райони с инфраструктура на НАТО.

Полша и НАТО разглеждат инцидента като умишлен. В отговор Варшава задейства член 4 от договора на НАТО, който дава право на всяка държава-членка да поиска консултации, когато смята, че е налице заплаха за своята териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Макар че член 4 не задейства колективна отбрана като член 5, той е официален механизъм за оценка на ситуацията и обединяване на съюзниците. Този ход на Полша подчерта сериозния характер на инцидента и предизвика спешни дискусии в редиците на Алианса за укрепване на противовъздушната отбрана по източния му фланг.

Това повдига ключов въпрос: може ли руските дронове да подтикнат Европа към преосмисляне на стратегията за противовъздушна отбрана на НАТО?

За да избегне ескалация и пряка конфронтация с Русия, НАТО отдавна се придържа към политика на защита единствено на територията на своите държави-членки. Въпреки това с продължаваща руска агресия и ескалация на войната с дронове, границата между подкрепата за Украйна и директното ангажиране с Русия става все по-неясна.

Инцидентът по-рано тази седмица бележи първия координиран кинетичен отговор на НАТО срещу руски активи на територията на алианса, включващ многонационално прехващане и ангажиране. Това представлява преминаване от предишно пасивно наблюдение към активна отбрана. Събитието разкри и ключова стратегическа уязвимост: близостта на критична инфраструктура на НАТО до границите на Украйна я прави лесно достъпна за руски атаки.

Освен военните си последици, нахлуването доведе до нарушения в авиационния сектор. Летищата Варшава Шопен, Варшава Модлин, Жешув и Люблин бяха затворени за няколко часа, което доведе до загуби на приходи за летища и авиокомпании, породени от пренасочване на полети, повишени разходи за гориво и компенсации за закъснения. Очаква се застрахователните премии за авиокомпаниите, опериращи близо до източния фланг на НАТО, да се повишат, а засиленият геополитически риск може да увеличи капиталовите разходи за европейските бизнеси близо до украинската граница.

Европейските лидери застанаха зад Полша. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли нарече нахлуването „ново ниво на враждебност срещу Европа“. Президентът на ЕС Урсула фон дер Лайен обеща „пълна солидарност с Полша“. Швеция и Нидерландия се ангажираха да предоставят още зенитно-ракетни комплекси и самолети.

Въпреки това тези мерки може да не са достатъчни, за да предотвратят бъдещи руски провокации – било то в Полша или другаде. За да защити гражданите и запази икономическата стабилност на Европа, ще се наложи НАТО да преразгледа позицията си и да обмисли разширяване на покритието на противовъздушната отбрана в части от Украйна. Това може да включва разполагане на мобилни радари, интегриране на украинското въздушно пространство в системите за ранно предупреждение на Алианса и съвместни протоколи за прехващане. Подобни мерки биха останали отбранителни по характер и биха могли да се впишат в съществуващите рамки за сътрудничество между НАТО и Украйна.

Дали НАТО ще се адаптира, остава неясно. Въпреки че Европа преодоля инерцията си и започна да дава приоритет на отбраната, администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да е твърдо против директно военно участие на САЩ във войната в Украйна. Тъй като САЩ продължават да са гръбнака на НАТО, всяка промяна в стратегията или военната му позиция ще изисква изричното съгласие от Вашингтон.

Ако обаче възможностите за противовъздушна отбрана бъдат разширени в Украйна – дори да бъде в ограничен мащаб, това може да отключи значителна стойност за инфраструктурни проекти, особено в енергийния сектор.

Пълномащабната инвазия в Украйна причини материални щети за 176 млрд. долара до 31 декември 2024 г. според 4-тата бърза оценка на щетите и нуждите на Световната банка (RDNA4). Нуждите от възстановяване и реконструкция в следващото десетилетие се оценяват на близо 524 млрд. долара – близо три пъти номиналния БВП на Украйна за миналата година Според RDNA4 възстановяването на енергийния и минния сектор в Украйна ще изискват най-малко 67,8 млрд долара.

Световната банка очаква частният капитал да осигури по-голямата част от финансирането за това, но постоянната заплаха от въздушни атаки не спира да подкопава доверието на инвеститорите, особено за проекти, изискващи дългосрочни ангажименти. Много институционални играчи стоят встрани в очакване на официално примирие или трайно прекратяване на огъня.

В този контекст дори ограничено подобрение в покритието на въздушния щит на НАТО към украинска територия може да послужи като ясен сигнал за стабилност, намалявайки реалните, но и възприеманите рискове, понижавайки застрахователните разходи, стимулирайки капиталови потоци и ускорявайки усилия за реконструкция преди постигането на споразумение за мир.

Базата „Михаил Когълничану“ край Констанца се превръща в ключов хъб на НАТО за Украйна

🇷🇴🤝🇺🇦 Румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца ще приеме значително повече личен състав, отколкото беше обявено първоначално, съобщава Digi24, позовавайки се на източници от отбраната.

Според информацията базата може да достигне капацитет от 20 000 души, превръщайки се в основна логистична точка за подпомагане на Украйна.

Първоначално властите съобщиха, че тя ще приюти около 10 000 военни. Новите данни сочат, че освен постоянния контингент, в Констанца може временно да бъдат разположени още до 10 000 военни: например в случай на нарушаване на бъдещо мирно споразумение от страна на Русия или заплаха срещу източния фланг на НАТО.

Базата ще бъде използвана и като един от най-големите хъбове за военна помощ към Украйна. Там ще бъдат складирани ракети, боеприпаси и бронирани машини, които ще бъдат прехвърляни, когато транспортните маршрути бъдат сигурни.

Модернизацията на базата е сред най-скъпите проекти на румънската армия, с прогнозна стойност от 2,5 млрд. евро. Букурещ се надява да получи около 400 млн. евро финансиране от Европейската комисия.

Ако графикът бъде спазен, до 2040 г. съоръжението край Констанца ще се превърне в най-голямата авиобаза в Европа, изпреварвайки германската „Рамщайн“.

Ирански депутат заплаши Европа с обсега на балистичните си ракети.

Еврейски заселници край селище на Западния бряг, недалеч от останките на балистична ракета, изстреляна от Иран срещу Израел, 29 юни 2025 г.
📸 Снимка: Flash90/Chaim Goldberg

🇮🇷 Ирански депутат и представител на Революционната гвардия (IRGC) заяви, че всичките държави в Европа попадат в обсега на иранските ракети, в отговор на готовността, изразена от Обединеното кралство, Франция и Германия да върнат санкциите на ООН срещу Техеран.

„Санкциите вече са достигнали своя максимум. Активирането на механизмите за възстановяване ще има само политически ефект“, отбеляза иранският депутат Амир Хаят-Мокаддам. Той предупреди, че „следващата ни ракета може да удари директно Вашингтон“ ако САЩ отново нападнат Иран.

Той обясни, че от две десетилетия насам Революционната гвардия развива способности да атакува Америка от ирански бойни кораби.

На 21 юли Техеран проведе суборбитален тест със спътниковата ракета „Касед“, за да изпита нови технологии. Експерти смятат, че това е сигнал към Европа, притеснена, че космическата програма прикрива разработка на междуконтинентални балистични ракети.

В същото време Израел повиши бойната готовност заради опасения от нов сблъсък с Ислямската република. Според западни разузнавателни служби Техеран и Пекин обсъждат възстановяване на иранските отбранителни възможности след 12-дневната война с Израел.

Генералният щаб в Техеран предупреди, че при бъдеща атака от САЩ или Израел „ограниченията, които възпираха Иран по време на 12-дневната война, вече няма да важат“ и враговете му ще бъдат изправени пред „съкрушителни удари“.

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

НАТО се нуждае от повече ракети с далечен обсег за възпиране на Русия

Експлозия на дрон осветява небето над града по време на поредната руска въздушна атака с крилати ракети и безпилотни самолети срещу Киев, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

НАТО ще се нуждае от повече ракети с далечен обсег в своя арсенал, за да възпира Руската федерация от нападение срещу Европа, на фона на очаквания за увеличение на производството на ракетни системи с голям обсег. Това заяви американски генерал от армията пред Ройтерс.

Ефективното използване на ракети с голям обсег от Русия във войната срещу Украйна е убедило западните военни служители в значението им за унищожаване на командни пунктове, транспортни възли и ракетни установки далеч зад вражеските линии.

„Руската армия днес е по-голяма, отколкото беше, когато започнаха войната в Украйна“, посочи генерал-майор Джон Рафърти в интервю от американската военна база във Висбаден, Германия. „И ние знаем, че те ще продължат да инвестират в ракети с далечен обсег и сложни системи за противовъздушна отбрана. Така че увеличените способности на Алианса са наистина, наистина важни.“

Войната в Украйна подчерта силната зависимост на Европа от Съединените щати за предоставяне на ракети с далечен обсег, на фона на стремежите на Киев за укрепване на противовъздушната отбрана.

Наскоро Рафърти завърши службата си като командир на 56-о артилерийско командване на САЩ в германския град Майнц-Кастел, който се готви за временно разполагане на американски ракети с далечен обсег на европейска земя от 2026 г.

На среща с министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет тази неделя, неговият германски колега Борис Писториус се очаква да се опита да изясни дали подобни разполагания, договорени между Берлин и Вашингтон, когато Джо Байдън беше президент, ще продължат сега, когато Доналд Тръмп е отново в Белия дом.

Споразумението предвижда разполагането на системи, включително ракети Tomahawk с обсег от 1800 км и хиперзвуковото оръжие Dark Eagle в процес на разработка с обсег от близо 3000 км.

Русия разкритикува планираното разполагане на американски ракети с голям обсег в Германия като сериозна заплаха за нейната национална сигурност. Тя отхвърли опасенията на НАТО, че може да атакува член на Алианса, и посочи опасенията от неговото разширяване като една от основните причини за инвазията в Украйна през февруари 2022 г.

Европейски планове

Фабиан Хофман, докторант в университета в Осло и специалист по ракетни технологии, изчисли, че Съединените щати осигуряват около 90% от далекобойните ракетни способности на НАТО.

„Възможностите за удари на далечни разстояния са от решаващо значение в съвременната война“, каза той. „Наистина, наистина не искате да попаднете в ситуация като Украйна в първата година. Това ви поставя в незабавно неизгодно положение.“

Осъзнавайки тази уязвимост, европейските страни в НАТО се съгласиха да увеличат разходите за отбрана под натиска на Тръмп. Някои от тях имат собствени ракети с далечен обсег, но техният брой и обхват са ограничени. Американските ракети могат да поразяват цели на разстояния от няколко хиляди километра.

Европейските крилати ракети с въздушно изстрелване – британската Storm Shadow, френската Scalp и германската Taurus, имат обсег от няколкостотин километра. Френската ракета с морско изстрелване Missile de Croisiere Naval (MdCN) може да измине повече от 1000 км.

Всички те са произведени от MBDA, европейска многонационална корпорация, специализирана в проектирането, разработката и производството на ракети и свързаните с тях системи, която има клонове в Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия.

Франция, Германия, Италия, Полша, Обединеното кралство и Швеция вече участват в програма за придобиване на конвенционални ракети с голям обсег със наземно изстрелване, известни с името Европейски подход за удари на далечни разстояния (ELSA).

В средата на май Обединеното кралство и Германия обявиха, че като част от програмата започват работа по разработването на ракета с обсег над 2000 км.

САЩ и Германия със съвместна стратегия за преговори: „Време е Путин да седне на масата“

🇩🇪🤝🇺🇸 Външните министри на САЩ и Германия се договориха за провеждане на следващите си стъпки в тясна координация, така че „Путин най-накрая да седне на масата за преговори с Украйна“. Това заяви новият германски външен министър Йохан Вадефул след срещата си с държавния секретар на САЩ Марко Рубио във Вашингтон.

„Путин продължава атаките срещу Украйна, въпреки дипломатическите усилия за мир в последните седмици, включително и от страна на САЩ“, посочи Вадефул и добави, че двамата с Рубио споделят общата цел „Русия най-после да влезе в сериозни преговори“.

При първото си посещение отвъд океана от встъпването в длъжност, Вадефул подчерта единството между двете съюзнически страни и предупреди, че санкциите срещу Москва ще бъдат засилени, ако тя не направи отстъпки в преговорите.

„Ние европейците поддържаме натиска и ще продължим да затягаме санкциите. Сенатът на САЩ също е готов за допълнителни мерки“, заяви той.

Рубио и Вадефул са обсъдили „американско-германската координация по ключови цели, сред които прекратяване на войната между Русия и Украйна“, наред с други теми. Двамата са засегнали и теми като индустриалния капацитет, веригите на доставки и тяхното значение за националната сигурност.

„Държавният секретар Рубио приветства ангажимента на Германия да увеличи отбранителните си разходи, като двете страни потвърдиха значението на по-тясната стратегическа координация, която да гарантира мира и стабилността“, обобщи говорителят на Държавния департамент Тами Брус.

Германският топ дипломат от своя страна изтъкна, че най-голямата заплаха за евроатлантическата сигурност в момента идва именно от Русия, поради което подкрепя увеличението на отбранителните разходи до 5% от БВП, от които 3,5% за отбрана и 1,5% за инфраструктура и свързани сектори.

Визитата на Вадефул в Щатите съвпадна с изявление на канцлера Фридрих Мерц, че ограниченията в обсега на западните оръжия, доставени на Киев, са премахнати и той има правото да се защитава с нанасянето на удари по военни цели в руския тил. Кремъл определи тази позиция като „опасен ход“.

Германският министър отхвърли категорично руските обвинения в „подстрекателство към война“ заради подкрепата за съвместното производство на ракети с Украйна. „Ако има някой, който няма право да говори за подстрекателство към война, това е Песков, защото той и режимът му не само го правят с думи, а реално водят незаконна война, нарушаваща международното право“, категоричен бе той.

Вадефул допълни, че Европа е готова да „затегне винтовете“ спрямо Русия, както и че в Конгреса на САЩ вече се подготвят нови законопроекти за въвеждане на по-строги санкции.

„И Европа, и Съединените щати са готови да предприемат действия ако това не се случи“, заяви той, имайки предвид продължаващия отказ на руския президент да седне на масата за преговори.

Посещението на германския министър съвпадна с деня, в който Рубио отпразнува своя 54-ти рожден ден. Като подарък той му поднесе плакат от мача между Маями Долфинс и Канзас Сити Чийфс на 5 ноември 2023 г. във Франкфурт на Майн като част от серията NFL Frankfurt Games.

Канцлерът Мерц също предстои да направи официална визита във Вашингтон, въпреки че точната дата все още не е публично оповестена.