Химс във Варшава: без Тръмп циркът свършва, митата и натискът остават

🇺🇸🛡️🇪🇺 Евентуална администрация на демократите след края на втория мандат на президента Доналд Тръмп ще спре заплахите към Дания и нападките по адрес на Канада, но няма да върне отношенията между САЩ и ЕС към състоянието им преди него. Вашингтон ще продължи да притиска европейците да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, няма да бъде по-либерален в търговията и може просто да не разполага с парите за досегашната си роля. Тази прогноза направи на 13 октомври 2026 г. на Варшавския форум за сигурност Джим Химс, старшият демократ в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.

Химс говореше в панела „Нова европейска архитектура за сигурност“, воден от Бронуен Мадокс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. До него на сцената седяха адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, Бартош Гродецки, началник на Бюрото за национална сигурност към полския президент Карол Навроцки, и Ерик Беранже, изпълнителен директор на европейския ракетен производител MBDA. Въпросът от залата беше зададен от Йоел Линайнмяки, експерт във Финландския институт за международни отношения (FIIA), който на следващия ден публикува отговора в X. В периода 2019-2023 г. Линайнмяки заема поста специален съветник на тогавашния външен министър Пека Хаависто и подготвя доклада за присъединяване на Финландия към НАТО. Изследва и споразумението от 18 декември 2023 г. за отбранително сътрудничество със САЩ, което предоставя на Пентагона достъп до 15 финландски бази и полигона. Той попита какво ще остане същото и какво ще се промени в очакванията на бъдеща администрация на демократите към Европа в областта на сигурността и отбраната.

„Привидно, привидно всичко ще бъде различно“, започна Химс. Той допусна, че демократите ще спечелят предстоящите междинни избори на 3 ноември, което смята за вероятно, а след две години в Белия дом ще има демократ. „Няма да има заплахи към Дания. Няма да има нападки към Канада. Всички нелепи, циркови изяви на сегашния президент, които не служат на никаква реална цел и всъщност вредят, ще изчезнат. Ще се върнем към по-дипломатичния си, глобалистки облик“, каза конгресменът и повтори: „Привидно.“ Тръмп настоява САЩ да придобият Гренландия, автономна територия на Дания, а Канада наричаше потенциален 51-ви щат.

Химс, който сам признава, че никога не е пестил критиките към Тръмп, призна, че зад цирка често се крие истина. „А истината е, че американците са осъзнали, и Тръмп се възползва от това, че цяло поколение сме плащали много висока цена за отбранителния чадър“, посочи той. Затова натискът върху европейците ще продължи и при следваща администрация. В това Химс вижда парадокс: „имаме нужда Европа да изгради индустриална база за своята отбрана“, но според него това значи също, че „трябва да спрем да настояваме европейците да купуват американско оръжие“.

Този парадокс се прояви и на самата сцена. Беранже, чиято компания влага 5 млрд. евро в нови мощности през следващите 5 години, настоя европейските производители да получават предимство при оръжейните поръчки: ЕС може да разгърне пълния си капацитет само ако сама развива способностите си. Гродецки зае обратната позиция. Той посочи, че SAFE, механизмът на ЕС за финансиране на отбранителни поръчки със заеми за 150 млрд. евро, изключва САЩ и Турция, а според него „всяко географско ограничение вече няма смисъл“.

Химс нарече натиска за поделяне на тежестта „тектоничен факт“. Според него отвъд океана има консенсус, че цената, платена в следвоенната епоха, „започвайки някъде от 70-те години, когато започнахме да се деиндустриализираме“, е била твърде висока. Първото следствие засяга търговията. Химс е бивш банкер от Goldman Sachs и между 2017 и 2019 г. ръководи т.нар. Коалиция на новите демократи, центристката група на партията в Камарата. Той се определи като „един от последните привърженици на свободната търговия във Вашингтон“ и призна, че затова му е трудно да го каже: „не очаквайте демократическа администрация изведнъж да стане много по-либерална в търговията“. Това щяло да остане „постоянен дразнител“ в отношенията с Европа.

Второто следствие са парите. „Винаги съм малко скептичен, когато съм в Европа и чувам политиците да казват, че ще харчим 5–6% от БВП, имайки предвид колко по-развита е социалната държава тук спрямо американската“, каза Химс. Според него Европа и САЩ се сблъскват с фискални ограничения, каквито не са познавали до момента: „Дългът ни е 100% от БВП. Имаме зашеметяващи задължения по Medicare, за които не е осигурено финансиране. Така че може просто да нямаме парите да играем ролята, която сме играли досега.“ Medicare е федералната здравна програма за хората над 65 години. Според прогноза на Бюджетната служба на Конгреса от февруари 2026 г. дългът, притежаван от инвеститори, е достигнал 101% от БВП за фискалната година, приключила на 30 септември.

Целта, чието постигане Химс поставя под съмнение, е обща за ЕС. На срещата на върха в Хага миналия юни съюзниците се ангажираха до 2035 г. да инвестират 5% от БВП за отбрана и свързаната с нея сигурност, от които 3,5% за основни отбранителни разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. беше посветена главно на нейното изпълнение. Източният фланг върви по-бързо. Според годишния доклад на НАТО Полша е отделила 4,3% от БВП през 2025 г. и това е най-големия дял в съюза. Литва се е ангажирала да отделя 5-6% годишно до края на десетилетието.

Последните думи на Химс бяха за историята. „Гените ни са по-изолационистки, отколкото си спомняме“, каза той и нарече това опасно не само заради Русия. Предизвикателствата занапред вече не са нацизмът, фашизмът и комунизмът, а пандемиите, климатичните промени и изкуственият интелект, с които можем да се справим само на глобално равнище. Мадокс обобщи отговора му така: „По-малко театър, но вероятно митата остават, а за отбраната – не много повече. Отрезвяващо послание.“

По-рано в същата дискусия Химс очерта перспективите в краткосрочен план, в който предвижда далеч по-бърза промяна. Тръмп според него се намира в „много различно положение“ от Конгреса и населението, а всяко предложение в Конгреса за военна помощ или осъждане на руски действия се приема с мнозинства от 3/4 – както в Камарата, така и в Сената. Анкетите и прогнозните пазари сочат „доста масово отхвърляне на президента“ на изборите: почти сигурна смяна на мнозинството в Камарата на представителите и доста вероятна в Сената. В началото на септември осреднени резултати на Silver Bulletin от анкетите за партийни предпочитания даваха на демократите преднина от 6,6%. „Това означава, че пакетите с помощ минават не за 9 месеца, а за 9 дни или 9 седмици“, каза Химс. Мадокс го попита дали междинните избори биха могли веднага да променят подкрепата за Украйна, а той отговори, че законодателният процес отнема време. Механизмът, на който залага, е бюджетът. Според него Тръмп е „човек без идеология“, сключващ сделки. Ако демократите поемат контрола върху бюджета, той „ще трябва да сключи сделка, за да финансира приоритетите си“, а по-решителна и последователна подкрепа за Украйна би била едно от исканията в замяна.

Останалите на сцената виждаха по-малко пукнатини. Според Каво Драгоне отношенията между Европа и САЩ от военна гледна точка „никога не са били по-силни“. Гродецки не прие твърдението, че Вашингтон е изгубил интерес към сигурността на Европа: той продължава да допринася със сили на терен, индустрия и наука, а прегледът на американското военно присъствие в света и Европа, който Варшава чака, се очаква през ноември.

Химс говори и за Китай. Според него той има нужда от пазарите в Европа и Северна Америка и предпочита те да не действат заедно по търговските въпроси. Радват го Брекзит, раздорите в ЕС и поредната война на САЩ в Близкия изток. Войната в Украйна обаче би трябвало да тревожи Пекин, защото неговата армия не е изпитана в реален бой, „разядена от корупция“ и най-много би могла да води „войната отпреди 30 години“ с големи, сложни и уязвими платформи, докато украинците са променили самия характер на войната. За да стигнат до Тайван, тези платформи трябва да прекосят около 160 км открито море. „Пекин сега трябва да си казва: Боже мой, всички вложения, с които сме довели армията и своите стратегически способности до сегашното им равнище, може да се окажат без значение“, каза Химс.

Казаното във Варшава засяга два времеви хоризонта. Краткосрочният е свързан с Конгреса: ако Камарата бъде спечелена от демократите, което според анкетите е вероятно, от януари тя ще контролира бюджета и чрез него ще може да влияе върху помощта за Украйна. Дългосрочният е свързан с Белия дом след 2029 г. и там промяната, която Химс обещава, е предимно в тона. Каво Драгоне не вижда пукнатина, но говори за връзките между армиите, докато Химс я открива в бюджетите и митата. Дали Химс е прав, ще си проличи по две неща. Първото е дали мнозинството на демократите в Камарата ще използва бюджета, за да свали митата върху европейския внос, или ще ги остави, както той предвижда. Второто е дали кандидатите ѝ за президент през 2028 г. ще обещаят на ЕС по-голям американски принос в отбраната му, или ще повторят искането той да плаща сам. Ако и двете неща потвърдят думите му, Европа ще получи от демократите по-учтив съюзник, който иска още от същото.

Натали Точи оспори отказа на НАТО да търси стратегическо поражение на Русия

🇪🇺🎯🇷🇺 Европа рискува да покаже нерешителност, слабост и разделение, ако не може да се съгласи, че нейната цел е нанасяне на стратегическо поражение на проекта, преследван от Путинова Русия. Това заяви Натали Точи, италиански политолог, ръководител на института за международни отношения Istituto Affari Internazionali (IAI) в периода 2017-2026 г. Тя говори на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври и отговори директно на генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR). По-рано същия ден той представи на форума „теорията на победата“ на НАТО и заяви, че алиансът не се стреми да нанесе стратегическо поражение на руската страна.

Гринкевич, генерал от ВВС на САЩ, който ръководи едновременно Съюзническите сили в Европа (SHAPE) и Европейското командване на САЩ (EUCOM), описа замисъла в три фази. Първата е блокиране: сухопътните сили на съюзниците спират нахлуването на мястото на удара, за да не може противникът бързо да завземе територия. Ако атаката продължи, следва притъпяване: сензори, дронове и координирани удари от въздуха, морето, космоса и киберпространството отнемат устрема на настъплението. Третата фаза е разбиването на логистиката, свръзките и командването, поддържащи нахлуващата групировка, с „постоянен и неотслабващ натиск, кинетичен и некинетичен“, т.е. както с огън, така и със средства, които не предизвикват физическо разрушение. По думите му планът е утвърден в секретен вариант около 3 месеца по-рано, а той е решил да представи публично основните му положения заради тревогата сред обществата в 32 съюзнически страни, съобщи Stars and Stripes. Associated Press отбелязва, че генералът не даде подробности за вида на атаката, за която се готви НАТО, нито за мястото и силите.

След описанието на блокирането, притъпяването и разбиването генералът очерта и докъде се простират целите им. „Като изпълняваме очертаното дотук, ние не се стремим да нанесем стратегическо поражение на противника си. Нямаме и нужда от това“, каза той. Задачата е нахлуващите сили и системата зад тях да бъдат разбити дотолкова, че противникът да не може да завземе и удържи съюзническа територия, посочи той. „Искам да уверя милиард граждани на нашия съюз, че можем да се справим“, добави Гринкевич; английският израз беше we've got this. Той повтори, че не смята конфликт за предстоящ или неизбежен, предупреди, че всяка руска ескалация само би сплотила алианса, и завърши с думите „Днес не е денят“.

Точи е била съветничка на върховните представители на ЕС за външната политика Федерика Могерини и Жозеп Борел, а днес е старши сътрудник в Института за европейска политика към миланския университет „Бокони“. Тя посрещна плана с одобрение. „Чудесно е, че има консенсус да блокираме, да притъпим, да разбием“, каза Точи, но допълни, че два въпроса остават без отговор. Първият засяга самата логика на теорията. „Според мен победата и поражението са двете страни на една и съща монета“, изтъкна тя. „Какво всъщност означава победа, ако не търсим стратегическото поражение на Русия, имайки предвид, че Русия планира да колонизира поне част от Европа?“ После обърна въпроса: „И защо не поражение? Защо да не го кажем просто и ясно?“

Цената на това мълчание според нея е политическа. „Като оставяме всичко това неясно, мисля, че рискът по същество е да внушим точно обратното на онова, което искаме да внушим: че в Европа всъщност има нерешителност, слабост и разделение, защото не можем да се съгласим, че целта ни е стратегическото поражение. Както казах, не на Русия сама по себе си, а на определен стратегически проект, преследван от Путинска Русия.“ Точи изрично отдели държавата от проекта на Владимир Путин и насочи искането си само към проекта.

Вторият ѝ въпрос се отнасяше до думите на генерала за милиард граждани. „Чухме SACEUR многократно да казва we've got this. Чудесно. Кои сме ние?“, попита Точи. После уточни дали това „ние“ включва САЩ: „Ако се стигне дотам и наистина се наложи да блокираме, да притъпим и да разбием, днес САЩ, водени от този президент, наистина ли ще участват?“ Тя не назова Доналд Тръмп по име, но добави: „Сигурна съм, че той с удоволствие би оставил европейците да го направят.“ В готовността на генерала тя не се съмняваше: „Сигурна съм, че самият SACEUR с радост би го направил, но за съжаление не той взема решенията.“

Гринкевич отговори на подобни съмнения още в своята реч. „Вижте, днес имаме американски войски тук, в Полша“, заяви той и посочи, че американски сили са разположени по целия източен фланг. В същото време той добави, че НАТО трябва да е подготвено за война в Европа и тогава, когато САЩ са ангажирани другаде и това включва Индо-Пасифика. Генералът поиска от съюзниците и повече военна помощ за Украйна, в това число финансови вноски по PURL (Списък с приоритетните нужди на Украйна) – механизма на НАТО, който позволява на съюзниците финансират доставки на американско оръжие за Украйна. Euractiv предаде, че този призив идва въпреки публикации в медиите, че Вашингтон иска да съкрати програмата.

Точи предложи и собствен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. По думите ѝ колективната реакция при атака в идеалния случай трябва да бъде осъществена чрез НАТО, но това изисква САЩ да участват. „И ако имаме дори най-малкото съмнение, че няма да е така, мисля, че колективният европейски отговор трябва да бъде планиран по някакъв начин и извън НАТО“, предложи тя. Не става дума за ЕС, а за резервен план за случай, при който алиансът не се включи по политически причини. Днес Точи е уверена, че европейските държави биха действали заедно, но е по-малко сигурна какво би се случило, ако изборите на континента догодина се развият в погрешна посока. Тя подкрепя и идеята за Европейски съвет за сигурност, който разглежда като постоянна форма на „коалицията на желаещите“: група от държави, които са готови и способни да действат заедно. Според нея нито НАТО, нито ЕС могат да дадат отговор на въпроса: как да се защити Европа от Русия без САЩ или с много по-малко американско участие.

Изразът „стратегическо поражение“ има собствена история в тази война. Путин го цитира като твърдение на западните страни, превръщайки го в довод: в посланието си до Федералното събрание на 21 февруари 2023 г. той направи твърдение, че западните елити не крият, че искат точно това за Русия, и го тълкуваше така: „Това означава да ни довършат веднъж завинаги“. В същата реч той обвърза това с прекратяване на руското участие в договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), който осигуряваше достъп на американски служители за инспекции на руски ядрени обекти: „Искат да ни нанесат стратегическо поражение, а се пъхат в ядрените ни обекти.“

Френският президент Еманюел Макрон, който открито поиска поражение на Руската федерация, го направи без прилагателното „стратегическо“. В края на февруари 2024 г. след конференция за подкрепа на Украйна в Елисейския дворец, той заяви: „Убедени сме, че поражението на Русия е наложително за сигурността и стабилността в Европа“.

Вашингтон говори на друг език. Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана в началото на декември 2025 г., не споменава руско поражение. Тя определя като „основен интерес“ на страната бързото спиране на бойните действия в Украйна, отчасти за да се „възстанови стратегическата стабилност с Русия“. Същият документ отбелязва, че много европейци смятат Москва за екзистенциална заплаха, и предвижда „значително американско дипломатическо участие“ за управление на отношенията между Европа и нея.

Гринкевич представи ограничението като част от замисъла: Stars & Stripes описва плана като начин да бъде отблъснато нахлуване, без да се стигне до по-широка война. Точи не оспорва блокирането, притъпяването и разбиването, а изречението след тях. Затова спорът между двамата е за внушението на речта. Генералът е представил плана публично, за да успокои обществата в съюзническите държави; Точи твърди, че едно изречение от същата реч внушава тъкмо обратното: нерешителност, слабост и разделение. Дали критиката ѝ ще намери политическа опора, ще стане ясно от официалните текстове, а не от дискусиите на панелите: дали европейско правителство или Европейският съвет ще впише поражението на путинския проект като цел и дали в следващите си изказвания SACEUR ще повтори ограничението, или ще го пропусне.

Анализ: Речта на Путин в Бундестага, четвърт век по-късно

🇷🇺🇩🇪 Четвърт век след като руският президент Владимир Путин даде реч от трибуната на Бундестага, в която нарече държавата си „приятелска европейска страна“ и увери депутатите, че „никой никога вече не може да върне Русия в миналото“, критериите, които сам посочи, дават основание за обратна оценка. Москва оттегли ратификацията на договора за забрана на ядрените опити, с която тогава се хвалеше толкова много, отбраната и сигурността получават 7-8 пъти повече средства от федералния бюджет отколкото образованието, а Сталин се завърна в московското метро. 25-годишнината от тази реч се навърши седмица след като Германия затвори последното руско генерално консулство на своя територия.

На 25 септември 2001 г. Путин става първият руски държавен глава, говорил пред Бундестага, две седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, като в пленарната зала беше и канцлерът Герхард Шрьодер. Путин започна на руски, със симултанен превод, а след няколко абзаца обяви, че ще събере смелост да продължи с основната част от изказването си „на езика на Гьоте, Шилер и Кант, на немски език“. Стенограмата на парламента отбелязва аплодисменти 17 пъти, последния с уточнението: „Продължителни аплодисменти. Депутатите стават на крака.“

Според разследване на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо Das Versagen („Провалът“) немският не е жест на госта, а условие на домакините. Бундестагът приема искането на Путин да говори с две условия: обръщението да бъде „в значителна част“ на немски език, а след него президентът да отговаря на въпроси в Комисията по външни работи, където се очаква да стане въпрос за втората чеченска война. Единственият депутат, напуснал залата по време на изказването, е бившият дисидент от ГДР Вернер Шулц от „Зелените“. Председателката на Бундестага Бербел Бас припомня това в словото си след неговата смърт през ноември 2022 г. „Подценихме Путин, този насилник“, заяви Шулц пред Tagesspiegel през май 2014 г. след анексията на Крим.

И самата формула, с която Путин описва Русия, е отговор на немско предложение. Хорст Телчик, съветник на канцлера Хелмут Кол, участвал преди визитата в разговор с Путин в Москва заедно с руски министри и бившия кмет на Хамбург Хенинг Фошерау. По собствения му спомен, който журналистът Манфред Квиринг цитира в Deutschland Archiv на Федералната централа за политическо образование през април 2022 г., Телчик предлага на Путин „да обясни от своя гледна точка мястото на Русия и отношението ѝ към Европа“. Путин го прави с думите за приятелската европейска страна и признанието, че партньорите все още не са се научили да си вярват, а после негов сътрудник моли Телчик да изпрати своите предложения в писмен вид. Глогер и Масколо добавят и Клаус Манголд, тогава председател на Източния комитет на германската икономика, който по молба на Путин лети до Москва, за да помогне в подготовката на текста.

Изречението за приятелската Русия обаче стои в пасажа за войските и договорите, не в този за културата. Непосредствено преди него Путин изтъква като постижение на отминалото десетилетие „безпрецедентно ниската концентрация на въоръжени сили и оръжия в Централна Европа и Балтийския регион“. Малко след него изброява договорите, ратифицирани от Москва: за всеобщата забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), за неразпространение на ядрено оръжие, конвенция за забрана на биологичните оръжия и втория договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (START II). „За жалост не всички страни от НАТО последваха примера ни“, добави той.

Съдбата на изброените документи се проследява по дати. На 14 юни 2002 г. Москва обявява, че не се счита за обвързана с договора START II, ден след излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. На 2 ноември 2023 г. Путин подписва закона, оттеглил ратификацията на ДВЗЯО, който описва като огледално действие на САЩ, които са го подписали, но не и ратифицирали. 5 дни по-късно приключва излизането на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), поставил таван на въоръженията, чиято ниска концентрация беше спомената от Путин в Бундестага. Прилагането му Москва беше спряло още през 2007 г. От четирите изброени документа конвенцията за биологичните оръжия и договорът за неразпространение продължават да обвързват Москва. При ДВЗЯО описаното действие е оттегляне на ратификацията, което не бива да се смесва с оттегляне на подписа.

Отвъд този списък изтече и последното двустранно споразумение, ограничаващо стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Участието на Русия в New START, последното споразумение, което ограничаваше разположените ядрени бойни глави на Русия и САЩ, Путин спря през февруари 2023 г. На 5 февруари 2026 г. договорът изтече, без Вашингтон да отговори официално на руското предложение таваните да се спазват неформално още една година.

Вторият критерий е бюджетът. „За първи път в историята на Русия разходите за образование надхвърлят разходите за отбрана“, похвали се Путин за бюджета за 2002 г., и залата отново го аплодира. Федералният бюджет за 2026 г. дава на отбраната 12,93 трлн. рубли или 29,3% от разходите. На образованието се падат 1,74 трлн. или 4%. Заедно с перото за национална сигурност и правоприлагаща дейност от 3,91 трлн. рубли, разходите за армия, полиция и служби стигат около 38% от бюджета, а само отбраната получава над 7 пъти повече от образованието. Това сравнение се отнася до посочените федерални пера и не установява реално съотношение на всички нива на публично финансиране.

Третият критерий е отношението към миналото; тук точният израз има значение. Уверението, че никой вече не може да върне Русия в миналото, Путин изведе от друго изречение: „Под въздействието на законите, по които се развива информационното общество, тоталитарната сталинистка идеология вече не можеше да се изправи срещу идеите за демокрация и свобода.“ Квиринг отбелязва, че така Путин избягва еднозначното осъждане на сталинизма и му признава правото на съществуване за времето преди информационното общество. За 90-годишнината на московското метро на 15 май 2025 г. беше открит барелеф със Сталин на станция „Таганская“. Композицията „Благодарността на народа към вожда пълководец“ е пресъздадена по архивни снимки, а оригиналът е изгубен през 1966 г. при строежа на връзката към друга линия от метрото. Две седмици по-рано Путин подписва указ, с който летището на Волгоград получава името „Сталинград“.

Вечерта на същия 25 септември 2001 г. президентът Йоханес Ро посреща госта в двореца Белвю с думите, че включването на Русия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека показва, че тя „се чувства част от европейската общност на ценностите“. „Европа, това е нашата обща родина“, каза Ро. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати членството на Руската федерация след 26 години На 16 март 2022 г. Половин година по-късно, на 16 септември, тя престана да бъде страна по конвенцията. Срещу Путин, който в Бундестага определи като водеща цел на вътрешната си политика „гарантирането на демократичните права и свободи“, от 17 март 2023 г. има заповед за арест на Международния наказателен съд. Обвинението е за военното престъпление незаконна депортация и незаконно преместване на деца от окупираните територии на Украйна към Русия.

Речра му не съдържа единствено обещания. В същия пасаж Путин изрича упреците, които по-късно стават постоянна тема в неговата реторика. „Ту искаме лоялност към НАТО, ту спорим дали неговото разширяване е целесъобразно“, отбелязва той: „Днес решенията понякога се вземат изобщо без нас. После настойчиво ни молят да ги потвърдим.“ Путин настоява за „модерна, трайна и устойчива международна архитектура на сигурността“, без която няма да има „единна Голяма Европа“. Предлага и сделка: Европа щяла да затвърди репутацията на „мощен и самостоятелен център на световната политика“ само ако обедини възможностите си с човешките, териториални и природни ресурси на Русия и с отбранителния ѝ потенциал. До атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември той поставя взривените жилищни блокове в Москва, нападението срещу Дагестан и „международните терористи“, обявили намерението си да създадат фундаменталистка държава между Черно и Каспийско море. Упреците за разширяването на НАТО и взетите решения без Москва са в центъра на словото му по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., чийто председател тогава беше Телчик.

Шрьодер, към когото Путин се обръща още в първото изречение, три години по-късно, на 23 ноември 2004 г. отговаря на въпроса на водещия Райнхолд Бекман в ARD дали Путин е „безупречен демократ“ с думите: „Вярвам му и съм убеден, че е такъв.“ След като напусна поста, Шрьодер оглави акционерния комитет на „Северен поток“, а от 2017 г. и съвета на директорите на „Роснефт“. През май 2022 г. бюджетната комисия на Бундестага му отнема полагащия се на бивш канцлер кабинет, а на 20 май той напусна „Роснефт“.

Тезата за пропуснатото сближаване между Русия и Запада също има привърженици. Социалдемократът Матиас Платцек, бивш премиер на Бранденбург и дългогодишен председател на Германо-руския форум, заяви пред taz три дни след нахлуването в Украйна, че и Западът е пропуснал шансове, и посочи 2001 г.: „Тогава вратите бяха отворени. По-късно, някой ден, ще разберем защо тази реч беше аплодирана, но прибрана в чекмеджето.“ На 25 септември 2026 г. Berliner Zeitung публикува текст на Михаел Мюлер и Райнер Браун със заглавие „Как Европа два пъти отблъсна ръката на Путин“, а германската редакция на RT нарече изказването „пропуснат шанс за мир“. Нейните привърженици могат да се позоват на историята на ядрените споразумения: START II Москва напусна в отговор на американски ход, а оттеглянето на ратификацията на ДВЗЯО обясни с американското поведение.

Това обаче не обяснява съзнателния избор на Кремъл да замени европейското партньорство с политика на натиск, заплахи и сила срещу международния ред и правото на постсъветските държави сами да определят своето бъдеще. Упрекът, че решенията се вземат „без нас“, получи отговор 8 месеца след речта: на 28 май 2002 г. в Рим се учреждава Съветът НАТО–Русия, в който отделните членове на НАТО и Русия работеха като равноправни партньори по общите въпроси на сигурността в продължение на две десетилетия. Съветът не е заседавал от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Реставрацията на сталинизма пък е изцяло вътрешно решение: нито барелефът на „Таганская“, нито указът за „Сталинград“ касаят отношенията с НАТО, но са изключително красноречиви за посоката, в която се е запътила руската държава и общество.

Настоящото състояние на двустранните отношения се различава рязко от перспективата за сближаване в речта на Путин. На 18 септември в Бон затвори последното руско генерално консулство в Германия, след като федералното правителство посочи Русия като отговорна за опита за атентат със зареден с експлозив квадрокоптер на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Паспортните и нотариалните услуги вече се извършват изцяло в посолството в Берлин, което остава единствения руски дипломатически обект в Германия.

На 26 септември, едва 8 дни след затварянето на консулството, министрите на външните работи на двете страни Йохан Вадефул и Сергей Лавров се срещнаха в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това беше първият им разговор след пълномащабната инвазия в Украйна. Срещата, която продължи малко над 20 минути, беше осъществена с посредничеството на трети държави и по инициатива на Берлин. Вадефул отправи призив към Москва да изостави „опасния път на ескалация“ спрямо Германия, Европа и НАТО и постави въпросите за войната в Украйна и опита за атентат на летището в Лайпциг. След разговора той заяви, че не е видял готовност за конструктивни преговори насреща. Лавров от своя страна отвърна, че не е чул нищо различно от публичната позиция на Германия, която отново обвини, че е основен поддръжник на Украйна и се стреми към водеща военна роля в Европа.

Провеждането на срещата само по себе си показва, че пътят към дипломацията не е безвъзвратно изгубен. Съдържанието и продължителността ѝ обаче са красноречиво доказателство за пропастта между страните, а не предвещават ново сближаване. 25 години след речта на Путин от трибуната нас Бундестага германски и руски представители отново разговаряха на немски и руски, но този път темата не беше изграждането на общ европейски дом. Вместо това те си разменяха предупреждения за война, диверсии и превъоръжаване. А обещанието, че Русия не може да бъде върната в миналото, днес звучи като горчива ирония: миналото не просто се завърна, а беше превърнато в посока.

Франция вече отвръща с военни средства на руските хибридни атаки

🇫🇷⚔️🇷🇺 Франция вече отговаря с конвенционални военни средства на руските хибридни атаки, без да оповестява действията си, твърди неназован военен източник пред Le Monde. Запитан дали Париж може да предприеме такъв отговор, без непременно да го обявява публично, той заявява: „Това вече е така.“ Вестникът не посочва какви са действията, срещу кого са насочени и откога продължават.

Репликата идва от материал на Елиз Венсан от 19 септември, посветен на настойчивите предупреждения на президента Еманюел Макрон относно ескалацията на руската хибридна война срещу Франция. Въпросът бе зададен ден преди пресконференцията на президента, на която публично обеща отговор. На 18 септември Макрон заяви, че възпирането предполага да не се разкриват бъдещите действия, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“ Той предупреди, че Русия би сгрешила, ако продължи да действа по този начин към европейците. По информация на белгийската агенция Belga президентът определи целта на атаките като сплашване и отслабване на подкрепата за Украйна и заяви, че Париж не се поддава на сплашване.

Пресконференцията последва среща в Елисейския дворец, на която Макрон събра кандидатите за изборите през 2027 г. и лидерите на парламентарно представени партии. Тя се проведе в залата, където обикновено заседава Съветът по отбрана. Ръководители на Дирекцията за военно разузнаване (DRM), Генералния секретариат по отбраната и националната сигурност (SGDSN) и Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) представиха документи за хибридните атаки срещу Франция през последните седмици. Според Le Monde представената информация е убедила участниците в сериозността на заплахата с изключение на лидера на комунистите Фабиен Русел, който заяви, че не е научил „нищо особено“.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи е събрал префектите на всички отбранителни зони с призив за повишена бдителност. Правителството трябва да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от дронове и кибератаки. Макрон направи паралел с шведската концепция за „тотална отбрана“, при която цялото общество се подготвя да посрещне нападение.

Серията от инциденти, на която президентът се позова, започва от Лайпциг. Вечерта на 4 август FPV дрон с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, близо до горивния резервоар. Зарядът не успя да детонира. На другата нощ товарен Boeing 757 се сблъска с дрон при прекратен заход за кацане. На 14 август западно от летището беше открит трети дрон с около 50 грама хексоген. От януари насам летището е регистрирало 18 случая на нарушено въздушно движение. На 1 септември германското правителство обяви, че отговорност носи Русия.

Според Макрон нападението срещу Ан-124 се е провалило, тъй като устройството, поставено от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация не е сработило. В противен случай последствията „щяха да бъдат трагични, с човешки жертви и огромни материални щети“. Президентът посочи нападение на дронове срещу пътнически влак, тръгнал от Киев, изстреляната сигнална ракета срещу датска фрегата и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко европейски страни. „Никой не се намира в безопасност“, заключи той.

Макрон се изрази по-предпазливо във връзка с Франция. По думите му страната е понесла информационни и кибератаки, които са документирани и за които е посочен носещият отговорност, докато в Европа имало „няколко съвсем ясни физически атаки“. Той подчерта, че нито една от хибридните атаки през последните седмици не е била предшествана от известие: „Когато ни нападнат физически, няма да ни предупредят.“

Le Monde посочва и два неизяснени случая във Франция през септември. На 3 септември в Сорг избухнаха едновременно два пожара в близост до площадката на Eurenco – компанията, определена в материала като единствения производител на експлозиви в страната. Изгоряха 16 хектара, два от които в самия завод. На 11 септември дерайлира влак по линията Кан–Руан и пострадаха 44 души, един от тях тежко. И при двата случая няма установени извършители. Изложените сведения не доказват, че инцидентите са резултат от умишлено действие или са свързани с Русия.

Досегашните мерки на ЕС включваха санкции, задържане на танкери от сенчестия флот и експулсиране на хора, заподозрени в работа за руските служби. Le Monde отбелязва, че все по-широко се налага мнението, че тези мерки не възпират Москва. Изданието разглежда възможността да предприеме военни действия, за да провери готовността на Европа да реагира.

Френският план за защита на инфраструктурата има за цел да превърне потенциални мишени в по-трудни за поразяване. Описаният от военния източник отговор би добавил друг елемент на възпирането – налагане на висока цена за атаките. Думата „конвенционален“ насочва към неядрен военен отговор, но не уточнява средствата му. Репликата не показва дали става дума за кибероперации на армията, специални операции, действия на разузнаването или друга военна дейност.

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.

Австрия удължава военната служба, но запазва компромисния модел на наборната система

🇦🇹🪖 Тристранната коалиция в Австрия реши да удължи наборната военна служба от 6 на 9 месеца – първото увеличение, откакто през 1971 г. страната тръгна по обратния път. Решението беше обявено от канцлера Кристиан Щокер (ÖVP), вицеканцлера Андреас Баблер (SPÖ) и министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер на 27 юли по време на летния министерски съвет в Шварценбергската казарма край Залцбург. Деветте месеца обаче не са непрекъснат казармен срок: ядрото на службата остава 6 месеца, към него се добавят 3 месеца задължителни учения. Част от тях се изкарват веднага след базовата подготовка, докато останалите са милиционни сборове, разпределени в рамките на 10 години. С това наборникът приключва своите задължения към навършването на 30 години.

Как се променя службата

Заедно с удължаването правителството обяви и пакет за привличане на новобранци. Възнаграждението се вдига от 625 на 1000 евро месечно, а за служещите се въвеждат и дни отпуск, чиито параметри тепърва ще се изработват. Новият режим ще важи за всички, които минават през наборната комисия от 1 януари 2027 г.

Най-дълго коалицията се пазари не за армията, а за цивилната заместваща служба, която за момента трае 9 месеца и чието удължаване NEOS отхвърли категорично. Компромисът бе намерен в последната минута: от 1 януари 2027 г. удължаването с 2 месеца ще бъде доброволно, а през първото полугодие след влизането в сила ще се проведе научно съпровождана оценка на мотивите, по които младите мъже избират между казарма и гражданска служба. От 2028 г. нататък се задейства автоматичен механизъм: падне ли бройката на наборниците с повече от 7,5% под 15 000, тоест под около 14 000, гражданската служба задължително се удължава с 2 месеца от следващата година. Двата допълнителни месеца се изкарват в същата организация, по съгласуван с нея и гъвкав във времето график.

„Така се гарантира, че Бундесхеерът ще има достатъчно новобранци, но и помощните организации ще имат достатъчно цивилни служители“, обобщи Щокер. Майнл-Райзингер, за която отпадането на задължителното удължаване е основното постижение, го формулира като залог „на политика, основана на доказателства“.

Обосновката на канцлера за този завой прозвуча по-остро от обичайното за австрийската реторика. „Условията за сигурност се промениха из основи през последните години, месеци и седмици“, заяви Щокер по време на пресконференцията в казармата. „Мечтата за траен мир в Европа се разби най-късно с руската агресивна война срещу Украйна.“ Той посочи и хибридните атаки и кибервойната като новия клас заплахи, а изводът му беше, че Австрия трябва в по-голяма степен да поеме грижата за собствените си способности и за защитата на населението.

Решението не е просто увеличение на срока, а опит да се разшири ресурса за мобилизация, без това да разруши политическият баланс между армията, гражданската служба и коалиционните партньори.

Коалиционният компромис

Реформата тръгва от армия със съвсем различен профил. Десетилетия наред австрийските въоръжени сили работеха главно като служба за гражданска защита: помагаха на спасителни екипи в случай на наводнения и горски пожари и патрулираха границата за задържане на нелегални мигранти. Спирането на настъпващи чужди войски не беше сред задачите, за които бяха окомплектовани, и самите власти признават открито, че армията не би издържала нападение отвън. Географията прави положението по-осезаемо. Австрия граничи с осем държави, шест от които са в НАТО: Германия и Чехия на север, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток. Извън Алианса остават само Швейцария и Лихтенщайн.

Новото е посоката на движение. През 1971 г. с канцлера Бруно Крайски и предизборния лозунг „6 месеца стигат!“, наборната служба беше намалена от 9 на 8 месеца (6 месеца обучение и 2 месеца учения). През 2006 г. тогавашният министър на отбраната Гюнтер Платер (ÖVP) я сведе до сегашните 6, а задължителните учения бяха изцяло преустановени. През януари 2013 г. референдум затвърди самата повинност: 59,7% от всички гласували се обявиха срещу професионална армия при избирателна активност от 52,4%. Оттогава спорът вече не беше дали да има набор, а колко да струва той на държавата и младите мъже.

Комисията по наборната служба, създадена през 2025 г. от министъра на отбраната Клаудия Танер (ÖVP) и оглавена от Ервин Хамезедер, представи резултатите си на 20 януари 2026 г. и препоръча недвусмислено модела „Австрия плюс“: 8 месеца базова служба плюс 2 месеца учения. Този вариант остана подкрепен само от ÖVP. Приетият сега 6+3 възпроизвежда стъпаловидната конструкция на експертите, но не и нейните пропорции. Хамезедер, който присъства на представянето в Залцбург, го заяви директно: по същество това решение не е оптималното и не поражда въодушевление у него, но все пак представлява ключов напредък спрямо статуквото и стъпка, която ще придвижи австрийския Бундесхеер значително напред.

Военната необходимост

Същинското съдържание на реформата не е в числото 9, а във връщането на учебния цикъл на резерва. Reuters описва това като преминаване към резервистки модел, при който наборникът дължи последващи учения в 10-годишен хоризонт след края на базовата подготовка, тоест точно онова, което падна през 2006 г. Значението на тази промяна си проличава от структурата на австрийската армия. Според Армин Рихтер, председател на Съюза на милицията, над 60% от състава е формиран от милиционни войници, а войсковата подготовка и сборовете за тях липсват вече 20 години; през юни той описа милицията като такава, стигнала до точка на прекатурване. Ако механизмът заработи както е замислен, Австрия ще върне способността си да поддържа обучен резерв. Ефектът върху потенциала за мобилизация обаче идва бавно: първият випуск влиза от 1 януари 2027 г., а ученията му са разпределени през следващото десетилетие.

Срещу тази амбиция стои бюджетът. Разходите за отбрана растат, но много по-бавно от заложеното: 4,391 млрд евро през 2025 г. и 4,761 млрд през 2026 г. или 1,17% и съответно 1,25% от БВП. Правителството поддържа целта от 2% до 2032 г. и строителният план на армията (Aufbauplan 2032+) е сметнат с допускане за постепенно нарастване, при което бюджетът за 2028 г. трябва да стигне около 7 млрд. Реалната прогноза е 5,3 млрд за 2027 г. и малко над 5,4 млрд за 2028 г. Докладът за отбраната 2026/2027 на министерството, цитиран от „Die Presse“, го записва без заобикалки: планът ще бъде изпълнен в намален, съответно забавен вид, а планираното постигане на пълна отбранителна способност на страната се забавя. Генералният щаб е съставил списък с приоритети. Напред минават наземната ПВО със среден обсег, борбата с дронове, цифровизацията и инфраструктурата; отлагат се закупуването на бойни дронове, на нова артилерия и на ескадрила разузнавателни дронове с голям обсег, а финансиране на бойните машини на пехотата от ново поколение Ulan EVO засега няма. Отчита се и инфлацията: според доклада за реален ръст на покупателната способност не става дума, а за запазването ѝ.

Оттук идва числото, което най-пряко опира до удължената служба. За изпълнението на строителния план са нужни 28 000 работни места за военни и цивилни, което изисква щатните бройки да нараснат от сегашните 21 842 на 25 200 до 2032 г., по 800 годишно през 2027 и 2028 г. Кадровият план засега не предвижда такъв ръст, а напротив, залага съкращаване на цивилните бройки. Три допълнителни месеца учения на всеки един випуск означават повече инструктори, повече време на полигона и повече казармен капацитет при състав, който не расте. Финансовият министър Маркус Мартербауер предупреди преди министерския съвет, че допълнителни средства за реформата няма да се отпуснат; Щокер отвърна само, че решение ще се намери.

Политическите и кадровите ограничения

Остава и парламентарната сметка. Удължаването на гражданската служба изисква двутретично мнозинство в Националния съвет, т.е. гласове от опозицията, а разговорите с нея още не са започнали. И двете партии в опозиция реагираха отрицателно. Херберт Кикъл от FPÖ нарече договореното „поредния гнил компромис“ и доказателство за пълната неспособност на управляващата коалиция да действа, а военният говорител на партията Фолкер Райфенбергер определи правителството като негодно, а Давид Щьогмюлер от Зелените сведе резултата до „разместване на цифрите по месеците“ и поиска възнаграждението на гражданските служители да бъде вдигнато наравно с това на наборниците. Отказът на FPÖ обаче не е отказ от удължаване като такова: през юни партията подкрепяше именно 8+2. Пътят към мнозинство от 2/3 минава през отваряне на коалиционния компромис, който трите правителствени партии сглобяваха до последната минута, и точно това го прави труден.

Три проверими белега ще покажат дали обявеното в Залцбург ще се превърне в способност. Първият е дали законопроектът ще стигне до Националния съвет навреме, за да влезе в сила от 1 януари 2027 г. – датата, с която е обвързан целият механизъм. Вторият е числото 15 000: първата оценка на набора през 2027 г. ще покаже дали 1000 евро и добавения отпуск привличат достатъчно добровол, или ще задейства автоматично удължаване на гражданската служба. Третият е кадровият план. Не тръгнат ли щатните бройки нагоре с 800 годишно, няма да има кой да проведе допълнителните месеци учения. Александър Ван дер Белен, върховен главнокомандващ на Бундесхеера, приветства компромиса и отправи призив за неговата бърза реализация. Завоят е първи такъв от 1971 г. насам, но обучението на три допълнителни месеца от всеки випуск опира до инструктори, полигонно време и щатни бройки, а те засега не се увеличават.

📸 Снимка: Самоходна гаубица M109 на военния тренировъчен полигон Аленщайг, Австрия. (APA-Images / Lukas ILGNER)

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

Рубио: Украйна е изградила „най-силната и най-мощната“ армия в Европа

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на пътуване до Китай, че въоръжените сили на Украйна са се превърнали в най-боеспособната армия в Европа, позовавайки се на техния опит и тежките загуби на руските сили.

В интервю за Fox News Рубио посочи, че Русия губи 5 пъти повече войници на месец в сравнение с Украйна. „Украйна е по-малка държава и разполага с по-малка армия“, посочи той и добави: „В момента Въоръжените сили на Украйна са най-силните и най-мощните в цяла Европа, очевидно в значителна степен благодарение на получената помощ, но и поради натрупания боен опит.“

Държавният секретар конкретизира мащаба на руските загуби: „Русия губи 15–20 хиляди войници убити на месец. Не ранени, а именно убити“, заяви Рубио. Той призна, че инерцията около преговорите е отслабнала през последните месеци, тъй като и двете страни смятат, че имат основания за оптимизъм.

„Украинците са все по-уверени в позициите си на бойното поле; те оцеляха зимата; руснаците също изпитват известен оптимизъм заради покачването на цените на петрола“, обясни Рубио. Въпреки това изрази надежда, че Москва и Киев ще се върнат към преговорите.

🔙 Frontline Monitor припомня: украински оператори на дронове взеха участие във военните учения „Аврора 26“ в Швеция, по време на които демонстрираха как FPV дроновете могат бързо да дезорганизират наземни части на НАТО, принуждавайки войските многократно да спрат тренировките и да преразглеждат тактиките си. Един от украинските пилоти с позивна „Тарик“ потвърди, че ученията са били спирани няколко пъти.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.