🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".
Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.
Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.
Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.
Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.
Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:
„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."
През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.
Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.
Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.
Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.
Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар