Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.