Руските сили в Източна Украйна изоставят ранени на фронтовата линия без евакуация

🇱🇻🚧🇧🇾 Службата за гранична охрана на Латвия обяви, че е осуетила 97 опита за нарушаване на държавните граници в рамките на период от 72 часа, което потвърждава прогнозите за активиране на миграционния натиск с настъпване на пролетния сезон.

Данните, обявени от държавната телевизия, не са изолиран случай, а индикатор за системно подновяване на хибридния инструментариум, използван от режима в Минск за подлагане на оперативната устойчивост на страната на изпитание. Географските особености на терена и подобряването на метеорологичните условия през пролетта традиционно улесняват логистиката на трафикантските мрежи, но мащабът на настоящите инциденти говори за организиран характер, координиран с цел натоварване на ресурсите на латвийските служби.

Към днешна дата граничарите са предотвратили незаконното преминаване през границата на над 1000 души. През април бяха задържани и трафиканти, опитващи се да транспортират незаконно мигранти от беларуска страна.

Марис Пукинскис, заместник-началник на местната структура на Държавната гранична охрана в Даугавпилс, докладва, че 12 трафиканти са били задържани от началото на годината със засилване на миграцията, като са образувани 7 наказателни дела срещу трафиканти в Даугавпилс и 5 в управлението в Лудза.

Повечето опити включват прехвърляне на голям брой хора. Според Наказателния закон това означава петима или повече души, а за такова деяние е предвидено по-тежко наказание. Например в община Лудза е задържан шофьор, транспортирал 21 лица без документи в микробус.

„Това не възпира трафикантите от този занаят. Още по-тревожно е, че има превозвачи, които не осъзнават последствията от такова престъпление – едва по-късно в разговорите става ясно, че лицето не е знаело за отговорността, а това са латвийски граждани“, отбеляза Пукинскис.

Подобни действия се планират внимателно – проучват се маршрути и се организира по-нататъшен транспорт. Всеки шофьор получава инструкции в реално време. Координатите често се изпращат на шофьорите на етапи, а крайната дестинация се разкрива едва в последния момент.

„Маршрутите винаги се подбират, но има и случаи, в които те просто се движат от точка А до точка Б“, добави Пукинскис.

Граничната охрана не отрича, че в някои случаи превозвачите успяват да напуснат Латвия, но именно това е причината за двустранното сътрудничество със службите в съседна Литва.

„Литовските колеги провеждат арести въз основа на сведения, които сме предоставили. Информацията тази година е потвърдена в три случая и са задържани трима превозвачи“, заяви говорител на Граничната охрана.

Държавната полиция на територията на Литва оказва подкрепа на граничарите. Полицейските служители не само проверяват превозни средства в граничната зона, но и задържат нарушителите при необходимост.

„Държавната полиция продължава да оказва подкрепа на Държавната гранична охрана, взимайки участие в съвместни патрули по държавната граница. Ако служителите засекат лица, преминали незаконно границата, придвижващи се с превозно средство или пеша, се задържат както самите нарушители, така и лицата, които ги транспортират. След ареста лицата се предават на Държавната гранична охрана“, обясни Юлия Юране, представител на областното управление на Държавната полиция в Латгалия.

Трафикантите активно маскират автомобилите, за да не привличат вниманието на правоприлагащите органи. Предишни регистрирани случаи включват автомобили, маскирани като коли на спешна помощ, обществени автобуси или дори сватбени автомобили. През април един от нарушителите е използвал микробус с ръчно изработена табела „такси“ зад предното стъкло. Това превозно средство е било управлявано от гражданин на Естония.

На 23 април граничните служители съобщиха за още два отделни инцидента в община Краслава, където са задържани превозвачи. Един от тях е френски гражданин.

Районният съд в Латгале продължава да разглежда няколко дела, свързани с трафика на нелегални мигранти в граничния регион. Максималното наказание за такова престъпление съгласно Наказателния закон е лишаване от свобода до 10 години.

Литва и Латвия затвориха небето си за Роберт Фицо на път за Москва.

🇸🇰🚫🇱🇹 Словашкият премиер Роберт Фицо съобщи, че Литва и Латвия са отказали на самолета му право на прелитане през въздушното им пространство в рамките на планираното му пътуване до Москва за участие в майските тържества по случай 80-годишнината от победата над Нацистка Германия.

„Литва и Латвия вече ни уведомиха, че няма да позволят прелитане над тяхна територия на път за Москва. Е, страни членки на ЕС няма да позволят на министър-председателя на друга страна членка на ЕС да прелети над тяхна територия“, заяви Фицо във обръщение, записано на видео.

Словашкият премиер изрази намерението си въпреки всичко да посети руската столица, за да поднесе цветя на Гроба на Незнайния воин. Той нарече това акт на почит към десетките хиляди съветски войници, загинали при освобождението на Словакия по време на Втората световна война. По думите му, в случай на отказ за прелитане, той планира да намери алтернативен маршрут, както вече направи миналата година, когато му бяха наложени сходни ограничения от Естония.

Пътуването на Фицо през май е част от „мирната програма“, която той обяви за следващите седмици. Освен Москва, словашкият премиер планира да посети концлагера Дахау в Германия, мемориала на румънските войници на територията на Словакия и Нормандия. Освен това той не изключва визита в САЩ за честванията на 250-годишнината от независимостта на страната със спирка в националното гробище Арлингтън във Вашингтон.

Година по-рано Литва и Латвия забраниха на Вучич да лети за Парада на победата в Москва през тяхното въздушно пространство.

Шойгу заплаши Финландия и Прибалтика с „право на самоотбрана“ заради украинските дронове.

🇷🇺 Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу заплаши Финландия, Естония, Латвия и Литва, че страната му си запазва правото на „самоотбрана“ в случай на повторно нападение от украински дронове през въздушното пространство на НАТО.

Изявлението на бившия руски военен министър идва само ден след друго предупреждение от руска страна, че европейската подкрепа за отбранителния капацитет на Украйна в сферата на безпилотните системи ще доведе до „непредвидими последици“, заради няколко държави, които са се превърнали в част от „стратегическия тил“ на Киев.

Шойгу се позова на инциденти, при които дронове се разбиха на територията на Финландия, Литва, Латвия и Естония по време на украинските атаки срещу Уст-Луга – голямо дълбоководно пристанище във Финския залив.

По-рано министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига заяви, че страната му разполага с данни от разузнаването, според които Москва умишлено е пренасочила дронове към региона, за да разпали напрежение между съюзниците и да изфабрикува поредния повод за заплахи.

Без да предостави доказателства, Шойгу твърди, че все по-често украинската армия е използвала територията на Прибалтика и въздушното пространство на Финландия за своите безпилотни атаки срещу Руската федерация.

„Това може да се случи при два сценария: или западните системи за противовъздушна отбрана са изключително неефективни или въпросните държави съзнателно позволяват използването на своето въздушно пространство, което значи, че те са активни съучастници в агресията срещу Русия“, заяви Шойгу.

„Във втория случай, съгласно международното право, влиза в сила Член 51 от Хартата на ООН за неотменимото право на държавите на самоотбрана в случай на въоръжено нападение“, предупреди той.

Балтийските държави отхвърлиха подобни обвинения, тиражирани от руски пропагандни канали, определяйки ги като фалшиви и отричайки украинската армия да е използвала въздушното им пространство за нападения.

Руски официални лица отправят заплахи към европейските съюзници на Украйна почти ежедневно от началото на пълномащабната инвазия. По-рано полският премиер Доналд Туск и други висши дипломати от Европейския съюз алармираха, че Кремъл може да е готов за евентуална военна конфронтация с Европа към 2027 г.

Русия обмисля три сценария на война срещу НАТО: От сражения през 2028 г. до хибридна агресия.

💡 В момента Кремъл разглежда няколко варианта за бъдещото развитие на войната – от продължаване на пълномащабната инвазия в Украйна до нейното замразяване и започване на хибридна атака срещу НАТО. Това разкри Андрий Коваленко, директор на Център за противодействие на дезинформацията.

Първият сценарий, според Коваленко, предвижда Русия да продължи войната с пълен интензитет поне до 2028 г. „В момента руснаците залагат на нов опит за пролетно-лятна офанзива през тази година. Сценарият за продължаване на войната до 2028 г. обаче не е реалистичен без бъдеща мобилизация в Русия“, заяви той.

Вторият сценарий, който ръководството на Кремъл обмисля, е постепенен преход към прекратяване на огъня и замразяване на войната. Коваленко отбеляза, че държавните медии вече подготвят почвата за такъв изход, като постепенно прокарват твърдението, че президентът Владимир Путин е бил дезинформиран за реалната ситуация на фронта.

Третият сценарий включва ескалация на войната срещу Украйна, последвана от преход към хибридна война срещу НАТО, особено в Прибалтика, към 2028 г.

„Това могат да бъдат агресивни действия срещу балтийските държави. На този фон в Русия се прокарва нов законопроект, който би позволил използването на армията в други страни за „защита на руските граждани“, изтъкна ръководителят на ЦПД.

Коваленко обърна внимание, че в случая с Прибалтика руската армия може да прибегне до атаки с дронове и използване на малки диверсионни групи с численост от 20-ина души, които да проникват през границата на територията на тези страни за провеждане на специални операции. В този ред на мисли в информационното пространство вече се повдига и въпросът за военните заводи в страните от НАТО, които се представят като „заплаха за Русия“.

Еволюиращите методи на руската агресия, включително за хибридни действия, съвпадат с нарастващ военен отговор, илюстриран от скорошното прехващане от Обединеното кралство на стратегически бомбардировач на руските въздушно-космически сили. Във вторник, 14 април, беше съобщено, че Кралските ВВС са вдигнали изтребители след засичане на руски бомбардировач в близост до северната зона за ПВО над Северно море.

Два изтребителя Typhoon FGR4 бяха вдигнати от авиобаза Лосимът съгласно протокола за спешно реагиране. В операцията се включи и самолет-цистерна Voyager, което подсказва за готовност за продължителна мисия. Руският самолет остана извън суверенното британско въздушно пространство, поради което не се стигна до визуален контакт до края на мисията.

В същото време португалски F-16AM, базирани в Естония, прехванаха военно-транспортен самолет Илюшин Ил-76, отбелязвайки първата бойна тревога за португалския контингент, откакто той пое ротацията в авиобаза Емари. Това разгръщане е част от постоянното присъствие на НАТО в Балтийския регион.

Френски Rafale прехванаха руски разузнавателен самолет и изтребител над Балтийско море – четири пъти за седмица.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога четири пъти в рамките на една седмица за прехващане на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на НАТО над Балтийско море.

Това стана ясно от официално изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Франция. По време на тези мисии френските екипажи са идентифицирали и ескортирали общо шест руски самолета, оперирали в близост до въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.

Прехващанията са извършени от авиобаза Шяуляй в Литва, откъдето Франция понастоящем ръководи ротация на мисията Baltic Air Policing на НАТО. Видео, разпространено от френското военно ведомство, илюстрира как Rafale проследяват руски самолет за електронно разузнаване Ил-20М, придружаван от изтребител Су-30СМ.

Ил-20М е платформа за радиотехническо и сигнално разузнаване, проектирана да събира данни от радарни емисии и комуникационни мрежи, и е сред най-често засичаните руски самолети в близост до границите на Алианса. OSINT анализи сочат, че въпросният Су-30СМ е бил въоръжен с противорадарни ракети Х-31П или Х-31ПМ – тип боеприпас, проектиран за поразяване на радарни системи и зенитно-ракетни комплекси.

Ако оценката е вярна, присъствието на такова въоръжение в близост до съюзническо въздушно пространство придава съвсем различно измерение на полета – от рутинно разузнаване към демонстрация на потенциал за подавяне на ПВО.

Според Defence Blog френските изтребители са използвали прицелни контейнери Thales TALIOS по време на прехващанията. Макар да са конструирани основно за ударни мисии, те осигуряват визуална идентификация на далечни разстояния, включително на външните товари на чужди летателни апарати, което дава възможност на пилотите да оценят потенциални заплахи от по-безопасна дистанция.

Франция пое настоящата ротация в края на март, разгръщайки 4 самолета Rafale и към 100 души личен състав за поддържане на непрекъснато дежурство по бързо реагиране. Мисията Baltic Air Policing започна през 2004 г. след присъединяването на балтийските държави към НАТО, тъй като те не разполагат със свои изтребители. Първият натовски изтребител, белгийски F-16, кацна в Шяуляй на 29 март 2004 г. Оттогава 17 съюзнически държави са участвали в ротационни дежурства от базата, а от 2014 г. мисията се осъществява и от авиобаза Амари в Естония, където понастоящем са разгърнати португалски F-16.

Отделно, Кралските военновъздушни сили на Великобритания вдигнаха по тревога два изтребителя Typhoon от RAF Lossiemouth в Шотландия след засичане на радарна следа, оценена като вероятен руски стратегически бомбардировач, приближил се към северната зона за противовъздушна отбрана на страната. Подкрепени от танкер Voyager от RAF Brize Norton, Typhoon-ите проследиха обекта, но физическо прехващане не се наложи, самолетът е останал в международното въздушно пространство.

Латвийското разузнаване: Путин получава изкривени данни за състоянието на руската икономика.

🇱🇻🔍🇷🇺 Бюрото за защита на Конституцията (SAB), една от трите разузнавателни служби на Латвия, публикува специален доклад, посветен на въздействието на западните санкции върху икономиката на Руската федерация, чиято основна теза е, че санкциите работят, нанасяйки значителни щети, въпреки наложения от Москва наратив за успешното им преодоляване.

Според доклада повечето представители на путиновия режим осъзнават мащаба на икономическите проблеми, породени от войната срещу Украйна и натиска от санкциите. Въпреки това държавните институции представят ситуацията в благоприятна светлина.

„С висока вероятност основният център за вземане на решения в Кремъл, Владимир Путин, получава изкривена информация за развитието на руската икономика, която акцентира върху разказите за успешното икономическо развитие, без да отразява проблемите и рисковете", се посочва в доклада. Според SAB тази изкривена картина укрепва убеждението на Путин, че въздействието на санкциите е второстепенно в сравнение с целта да наложи контрол над Украйна.

Докладът привежда конкретни данни, базирани на това, което службата определя като разузнавателни данни, включително руски вътрешни оценки. В периода 2022-2025 г. Руската федерация е похарчила още около 130 млрд долара за закупуване на западни стоки под санкции – продукти, които преди войната е взимала директно на значително по-ниски цени. До 2030 г. различни рискове, сред които западните ограничения, могат да свият руската външна търговия с близо 175,5 милиарда долара, като най-значимият фактор (загуби от 136 милиарда) е пряко свързан със санкциите, вторични санкции срещу търговски партньори, ембаргото и митническите тарифи на САЩ. Това представлява около 5% от текущия обем на руската външна търговия.

SAB стига до извод, че в краткосрочен план санкциите няма да променят конфронтационното поведение на Русия, но в дългосрочен план те остават сред най-ефективните инструменти за ограничаване на способността на Кремъл да заплашва Запада. Службата предупреждава, че дори частично разхлабване на санкциите би дало на агресора допълнителни финансови ресурси за ускоряване на превъоръжаването и за кампании за влияние по света.

Оценката е в унисон с анализи на Atlantic Council и The Carnegie Endowment for International Peace, според които дори при оптимистични сценарии руската икономика ще се свие с поне 20% до края на десетилетието спрямо прогнозите отпреди нахлуването в Украйна.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Естонският външен министър: Европа се нуждае от гаранциите за сигурност, които само Украйна може да даде.

🇪🇪🛡️🇺🇦 Дискусиите за колективната сигурност на Европа все по-често се насочват към Украйна и нейната роля не само като получател на гаранции за сигурност, но и като  активен сътрудник в регионалната отбрана, заяви външният министър на Естония.

Топ дипломатът на прибалтийската страна Маргус Цахкна заяви, че интеграцията на Украйна в Европейския съюз и НАТО ще послужи като гаранция за сигурността на целия континент.

„НАТО не значи само предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна, но и фактът, че регионът се нуждае от гаранции за сигурност от страна на Украйна, тъй като в момента тя е най-голямата, най-ефективната и най-опитната военна сила в нашия регион“, каза Цахкна.

Той определи настоящият момент като „исторически“ във връзка с напредъка на интеграцията в западни институции и посоочи, че подобен ход би укрепил както Украйна, така и широката архитектура за сигурността на Стария континент. Той също така предупреди срещу оставянето на Украйна в геополитическа „сива зона“, тъй като това би позволило на Русия да продължи своята агресия.

„Тези сиви зони, неутрални държави или буферни зони, както и да ги наречем, са просто зелена светлина за Путин да продължи агресията срещу Европа“, категоричен е Цахкна.

Естонският министър допълни, че Украйна не само защитава собствения си суверенитет, но и купува време на Европа да възстанови и адаптира своята рамка за сигурност. Изказванията идват на фона на продължаващите разговори относно бъдещо членство на Украйна в ЕС и НАТО, както и на дебатите за дългосрочните гаранции за сигурност.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев се стреми да бъде готов за присъединяване към ЕС до 2027 г. и в същото време отправи призив към Брюксел да посочи ясна дата за приемане. Въпреки това съвсем наскоро комисарят на ЕС по разширяването Марта Кос заяви, че членството до 1 януари 2027 г. е непостижимо, като се позова на необходимостта както от прекратяване на огъня, така и от допълнителни реформи в бъде.

Латвия с пореден пакет помощ за Украйна: От бойни машини CVR(T) до цяла ТЕЦ.

🇱🇻🤝🇺🇦 Правителството на Латвия одобри нов пакет за военна помощ на Украйна на обща стойност 6,8 милиона евро, обяви министърът на външните работи Байба Браже вчера в изявление на Х.

Министърът уточни, че пакетът е насочен към укрепване на енергийната система на Украйна, убежищата, инфраструктурата, социалната и гражданската устойчивост. Той също така ще подпомогне капацитета на Украйна при използването на дронове.

„Латвия винаги ще стои до Украйна“, категоричен е той.

Последният пакет надгражда поредица от латвийски инициативи, насочени към подкрепа за енергийния и военния отрасъл на Украйна. По-рано Браже заяви, че Латвия се готив да прехвърли демонтиран ТЕЦ към страната, за да помогне за стабилизиране на енергийната мрежа, която пострада тежко от непрестанните руски удари.

„Латвия прави всичко възможно. Току-що доставихме поредния пакет за енергийна помощ и се подготвяме със следващ, който включва буквалното преместване от Латвия на демонтирана ТЕЦ, от която вече нямаме нужда“, заяви тя.

Освен това прибалтийската страна пое ангажимент за още военна помощ. Премиерът Евика Силиня обяви, че 11 милиона долара ще бъдат отделени за закупуване на произведени в САЩ оръжия в рамките на PURL, инициативата на НАТО за осигуряване на американско оръжие за Киев. Финансирането отразява системната политика на Латвия за отделяне на 0,25% от своя БВП годишно в подкрепа на Украйна.

Паралелно с това Латвия започна да доставя партиди от верижни бронирани машини CVR(T) на Украйна за укрепване на частите на батальонно ниво. Украинският министър на цифровата трансформация Михайло Федоров потвърди доставките след разговори с латвийския министър на отбраната Андрис Спрудс.

„Срещнах се с министъра на отбраната на Латвия Андрис Спрудс. Обсъдихме развитието на съвместните проекти и укрепването на отбранителното сътрудничество“, каза Федоров. „Латвия започна да прехвърля партиди бойни бронирани машини CVR(T) на Украйна. Доставките продължават – техниката се предоставя за подсилване на батальонните части.“

Естония призна: Електроцентралата в Аувере е обречена в случай на война с Русия

🇪🇪 Командващият отбраната на Естония предупреди, че страната вероятно няма да бъде в състояние да спаси електрическата централа „Аувере“ в сценарий на война с Руската федерация. Това съобщи общественият медиен оператор ERR, който отбелязва, че обектът се намира едва на 2 км от руската граница, което оставя почти никакво време за реакция.

Андрус Мерило, командващ естонските отбранителни сили, направи този коментар, след като дрон удари района на централата в Аувере по време на масиран украинска атака към съседната Ленинградска област.

„Честната оценка е, че по време на война определено бихме загубили електрическата централа в Аувере, независимо колко ресурси инвестираме в нейната защита“, посочи Мерило в предаването Esimene stuudio. Той заяви още, че в мирно време Естония не може просто да стреля към Русия, тъй като това ще доведе до ескалация.

Мерило посочи, че в атаката изглежда са участвали поне 100 дрона, изстреляни на три вълни – модел, който е насочен към претоварване на противовъздушната отбрана. Той отбеляза, че дронът, достигнал до Аувере, може да е бил камикадзе дрон, чиято бойна глава не се е взривила, макар че по-вероятно е бил „примамка“, предназначена да изтощи ресурсите на ПВО.

Мерило изтъкна, че уязвимостта на централата е преди всичко въпрос на география, а не само на военен капацитет.

Той призова за по-силна физическа защита на критичната инфраструктура, посочвайки мерки, използвани в Украйна, като бетонни бариери, чували с пясък и мрежи. В същото време той предупреди, че пълната защита над всеки ключов обект не е нито технически, нито финансово реалистична.

Опасенията възникват и на фона на съобщения за руска дейност по мониторинг на обекти от енергийната инфраструктура на Естония. Съобщава се за разполагане на разузнавателни аеростати близо до държавната граница, което говори за нискобюджетни усилия за наблюдение на критични обекти без открито нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Мониторингът е фокусиран върху обекти, контролирани от Eesti Energia в региона Ида-Виру, които включват електрически централи, както и добив и преработка на битуминозни шисти, чийто залежи заемат централна роля за енергетиката на Естония. Страната произвежда около 75% от консумираната електрическа енергия

Според Центъра за противодействие на дезинформацията на Украйна балоните дават постоянно средство за разузнаване на инфраструктурни обекти, като същевременно усложняват прекия военен или правен отговор от естонска страна. Подобна дейност може да подпомогне бъдещи планове за саботаж или кибератаки, като в същото време увеличава натиска върху сигурността на европейските партньори, защитаващи енергийната независимост на региона.

Балтийският фланг под натиск: признаци за информационна подготовка на руска ескалация.

‼️ Инцидентите с дронове над Прибалтика през последните три дни, съчетани с осезаемо засилване на информационните операции на Кремъл, повтарят сценарий, наблюдаван в месеците преди руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г.: изграждане на наратив за заплаха, приписване на провокации на противника и подготвяне на вътрешната и международната публика за „принудителен отговор“.

Късно снощи Украйна нанесе най-мащабната си нощна атака с дронове от началото на годината, насочена срещу нефтеното пристанище Уст-Луга в Ленинградска област. Руското министерство на отбраната отчете близо 400 изстреляни дрона към над 10 региона. По изчисления на Reuters около 40% от руския капацитет за износ на суров петрол (около 2 милиона барела дневно) са временно спрени. Ударът засегна съоръжения, които захранват директно руския федерален бюджет, а това увеличава шансовете от асиметричен отговор, включително такъв извън Украйна.

По време на атаката дронове навлязоха във въздушното пространство на страните от Прибалтика, всички те – членки на НАТО. В Естония безпилотен апарат удари комина на електрическата централа „Аувере“ в окръг Ида-Виру в 03:43 часа. Няма пострадали, енергийната система не е засегната, а главният прокурор Астрид Аси заяви, че дронът не е бил насочен срещу Естония. Армията въведе зона, забранена за полети за райони в североизточната част на страната, а предварителен оглед на останките сочи украински произход, според обществената медия ERR.

В Латвия дрон, засечен от радарите в 02:19 часа, се взриви 11 минути по-късно в района на село Доброчина в Краславски район – отново без жертви и материални щети, а произходът му все още подлежи на проверка.

Два дни по-рано дрон падна в езеро в южна Литва, недалеч от границата с Беларус. Властите потвърдиха, че летателният апарат има украински произход, като е излязъл от курс. Официалната оценка и в трите страни е еднаква: дроновете са били отклонени от средствата за електронна война и смущения на GPS сигнала, които Русия използва от години в Калининградска област.

Не е толкова важно обаче е какво реално се е случило, от това как бива представено. Telegram канали, които са известни с връзките си с Кремъл, веднага публикуваха карти и схеми, уж доказващи, че Украйна нарочно прекарва дроновете си през въздушното пространство на Полша и Балтика, за да удря Ленинградска област. Посланието е недвусмислено: територия на НАТО се използва за атаки срещу Русия – следователно Москва има право да отговори. Част от каналите твърдят, че дроновете са украински, макар наблюдатели, някои от които дори в коментарите под публикациите на „Правда“ в Естония и Латвия, допускат, че апаратите може да са руски и инцидентите да са инсценирани именно с цел този наратив.

В този подход няма нищо ново. Преди анексията на Крим през март 2014 г. и пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кремъл следваше същия сценарий: инсциниране на заплаха от територията на съседна страна, приписването ѝ на другата страна и подготвяне на информационна среда, в която военна ескалация да изглежда като самозащита. Сега структурата се пренася върху Балтика — реални инциденти с отклонени дронове се раздуват и преформулират, за да подкрепят тезата, че НАТО активно помага на Украйна да удря руска територия.

На 22 март германският таблоид Bild разпали допълнително тревогите с прогноза, в която се допуска руска офанзива срещу Литва, Латвия и Естония още през май 2026 г. – по аналогия с тази в Украйна четири години по-рано. Оценката не е подкрепена от независими доказателства или военен анализ, но самата публикация говори за нарастващо безпокойство в европейските столици. Belfer Center към Харвардския университет е определил отдавна Прибалтика като най-уязвимото място по източния фланг на НАТО – бившите републики там са олицетворение на следвоенното разширяване на демокрацията и са удобна мишена за подлагане на Член 5 на изпитание.

Сценарият, който заслужава най-сериозно внимание, не е класическа военна офанзива – тя остава твърде малко вероятна, докато руските сили са затънали в украинското блато. По-реалистичен вариант изглежда ескалация, която остава точно под прага на открит конфликт. Тя би могла да включва системно погазване на въздушното пространство, с което руското присъствие в балтийската зона постепенно се превръща в норма; засилени кибератаки срещу критична инфраструктура; активиране на разузнавателни мрежи сред руските общности в Естония и Латвия; и непрекъсната пропагандна кампания, насочена срещу доверието в НАТО. Районът около Нарва, където е и „Аувере“, е особено уязвим: градът има преобладаващо рускоезично население, поради което от десетилетия е мишена на целенасочена кампания за руско влияние.

Събитията от последните 48 часа не доказват, че Кремъл готви военна ескалация в Балтика. Но те показват познат почерк на подготовка на информационната среда – онзи, който при предишни руски ескалации беше последван от преминаване от думи към действия. Дали и сега ще се стигне дотам зависи от хода на войната в Украйна, от евентуални преговори, от единството на Запада и не на последно място – от сигналите, които НАТО изпраща за готовността си да брани източния си фланг.

НАТО тества технологии за борба с безпилотни системи в Латвия.

🇺🇸🇱🇻 НАТО стартира първата си мащабна кампания за тестване, оценка, проверка и валидиране (TEVV) на своите безпилотни летателни системи и средства за борба с дронове (C-UAS), която се провежда на военен полигон „Селия“ в Латвия.

Изпитанията се проведоха от 9 до 13 март 2026 г., обединявайки компании от отбранителната индустрия на държавите-членки на НАТО и Украйна, заедно с оперативни потребители и правителствени представители.

Според НАТО обектът в Селия предоставя среда, подходяща за напреднали тестове, включително полети на високоскоростни и височинни прехващачи. Той дава възможност за извършване на оценка на системи за електронна борба, проектирани да смущават или извеждат от строя вражески дронове в открита и контролирана среда.

Кампанията TEVV е първата от поредица планирани дейности през 2026 г. в рамките на Иновационния полигон на Алианса за безпилотни системи в Латвия. Инициативата е част от по-широкия План за действие за бързо приемане (RAAP) на НАТО, който цели да съкрати интервала между разработката на технологии и оперативното им внедряване.

В изявление на Алианса се посочва, че иновационните полигони са създадени, за да позволят на съюзниците да организират и провеждат съвместни тестове и експерименти, гарантирайки, че нововъзникващите технологии отговарят на оперативните изисквания, преди да бъдат приети на въоръжение. Полигонът в Латвия се фокусира конкретно върху безпилотни летателни системи и решения за противодействие на дронове – област, в която се наблюдава повишено търсене поради променящите се условия на бойното поле.

Безпилотните летателни системи включват широк спектър от платформи – от малки разузнавателни дронове до по-големи системи, способни да пренасят полезен товар. Технологиите за борба с дронове, от своя страна, обхващат набор от решения като радарно откриване, радиочестотно заглушаване, системи с насочена енергия и кинетични прехващачи, създадени за неутрализиране на въздушни заплахи.

Военният полигон „Селия“ позволява интегрирането на тези системи в реалистични сценарии, включително тестване срещу бързо движещи се цели и оценка на производителността на системите на различни височини. Този тип среда има за цел да репликира оперативни условия, при които дроновете могат да бъдат използвани за наблюдение, насочване или ударни мисии.

Латвийският иновационен полигон е един от петте пилотни обекта, създадени съгласно Плана за действие за бързо приемане на НАТО. Другите полигони включват Киберполигона в Естония, който се фокусира върху кибернетични и информационни технологични решения, и полигона за Бъдеща свързаност, ръководен съвместно от Финландия и Швеция, насочен към устойчиви и сигурни комуникационни системи от следващо поколение.

Допълнителните обекти включват полигона за Подводна среда в Италия, посветен на морски и подводни технологии, и полигона за Плитки води в Нидерландия, който се фокусира върху автономни морски способности и сигурност на морското дъно.

Тези иновационни полигони са проектирани да осигурят структурирана рамка за тестване на нововъзникващи технологии в множество оперативни области, позволявайки на НАТО и неговите партньори да извършат оценка на производителността, да посочат ограниченията и да подобрят системите преди по-широкото им внедряване.

Следващата дейност по тестване и оценка в Латвия е планирана да се проведе паралелно с Международната среща на върха за дронове в Рига на 27 май, където се очакват допълнителни демонстрации и оценки на технологии за безпилотни системи и противодействие на дронове.

Литва е готова да подкрепи евентуална военна операция на САЩ срещу Иран.

🇱🇹 Литва е готова да съдейства на САЩ във военна операция срещу Иран и потенциално дори да изпрати свои войски, ако отправят такова искане. Това съобщи обществената медия LRT, позовавайки се на висш служител в литовското правителство.

Аста Скайсгирите, главен съветник по външна политика на литовския президент Гитанас Науседа, потвърди, че макар подобно искане да не е постъпвало, страната ще оцени ситуацията заедно със съюзниците си от НАТО, ако получи такова.

„Досега не сме получавали такова искане, но разбира се, ако го получим, ще го разгледаме съвместно с останалите съюзници“, заяви Скайсгирите, но в същото време подчерта, че дискусиите за изпращане на литовски сили на този етап остава чисто хипотетично.

В същото интервю тя изрази подкрепа за неотдавнашните военни удари, нанесени от САЩ и Израел срещу Иран, аргументирайки се с неизпълнението от страна на Техеран на исканията за ядрената му програма.

„За съжаление Иран не се съобрази с исканията на САЩ да спре обогатяването на уран и производството на ядрени оръжия, което доведе до превантивните удари. Смятаме, че САЩ и Израел постъпиха правилно в този случай и считаме това за неизбежна мярка“, каза тя.

САЩ и Израел нанесоха ударите, след като обявиха липсата на напредък в преговорите по ядрената и ракетна програма на Ислямската република. Тази ескалация е продължение на оттеглянето от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) през 2018 г. по времето на президента Доналд Тръмп – ход, върнал санкциите срещу Иран.

Техеран отвърна на удара, като взе на прицел американски военни бази и посолства в Близкия изток, повишавайки допълнително напрежението в региона.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е обсъдил ескалиращото напрежение в Близкия изток с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, включително последните ирански удари, довели до жертви сред цивилното население.

„Обсъдихме ключовите аспекти на ситуацията в Близкия изток и Персийския залив с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян. Изразих своите съболезнования за загубените животи в резултат на безумните удари на Иран“, каза Зеленски. По думите му президентът на ОАЕ е подчертал, че посочените атаки не са били ограничени само до военни обекти.

„Президентът отбеляза, че иранският режим взема на прицел не само военни обекти, но практически всичко – жилищни сгради, търговски центрове и дори джамии.“

Литва осъди проруски активист за отричане на съветските престъпления.

🇱🇹⚖️ Районният съд във Вилнюс наложи глоба от 3 750 евро на Ерика Швенчиониене за отричане на съветските престъпления по време на борбата на Литва за независимост. Случаят е красноречив относно правните мерки на балтийските държави срещу историческия ревизионизъм и пропагандата.

Присъдата е свързана с изказване на Швенчиониене за една от най-големите трагедии в съвременната история на Литва – клането на граничния пункт Медининкай през юли 1991 г. Тогава съветски специални части (ОМОН) атакуват новосъздаден литовски граничен пост, разстрелвайки 7 служители на реда в опит да прекършат волята на страната за отделяне от СССР.

Швенчиониене публикува твърдения, че литовските служители са били убити от „свои хора“ – теза, която съвпада с официалния наратив за дезинформация, тиражиран от Кремъл.

„Публикацията е направена именно в деня на възпоменание на жертвите, като вината се прехвърля върху литовските специални служби“, подчерта съдия Гедре Маслаускайте.

Въпреки опитите на подсъдимата да мобилизира подкрепа пред съда, на заседанието се появиха само няколко души, сред които Казимерас Юрайтис, съучастник на Швенчиониене в друго знаково дело за национално предателство, и Лауринас Рагелскис – известен проруски провокатор.

Обвинението настояваше за по-сурово наказание, което включваше до 18 месеца домашен арест вечер и електронно проследяване. Прокурорът Шарунас Шимонис изрази разочарование, че съдът не е наложил забрана за посещение на мемориала в Медининкай.

„Това е обида към паметта на загиналите и техните близки“, заяви той и сподели, че обмисля да обжалва присъдата.

Ерика Швенчиониене е ключова фигура в бившия „Международен форум за добросъседство“ – организация, която според литовското разузнаване е действала като инструмент на чуждо влияние. В момента тя е подсъдима по още едно, значително по-сериозно дело, където има повдигнати обвинения за подпомагане на чужда държава (Беларус и Русия) за действия срещу Литва, публично одобряване на съветските престъпления и организиране на пропагандни пътувания до Минск и Москва в разгара на войната в Украйна.

За нас в България случаят може да бъде интересен паралел за това как държавите от „първата линия“ на НАТО и ЕС са тези, които защитават най-ревностно своята историческа памет и национална сигурност от хибридната война на Кремъл, маскирана като „свобода на словото“.

Естония изрази готовност да приеме ядрено оръжие на НАТО на своя територия

Знамената на ЕС, Естония и НАТО се развяват на фона на Ивангородската крепост в Нарва, 15 януари 2026 г. (Getty Images)

🇪🇪 Естония има готовност да разположи ядрено оръжие на съюзник на своя територия, ако НАТО сметне това за нужно съгласно плановете за отбрана на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Маргус Цахкна в коментар за естонската обществена телевизия ETV по-рано днес.

Цахкна подчерта, че Европа не трябва да „отхвърля“ общото евроатлантическо ядрено възпиране, докато в части от континента се засилва дебатът за допълнителни ядрени гаранции.

Изявлението идва след медийни съобщения от изминалия уикенд, според които полският президент е заявил, че страната му трябва да търси собствени ядрени гаранции.

„Нямаме нищо против разполагане на ядрено оръжие тук, на наша територия“, заяви Цахкна. Той добави, че Естония не разполага с доктрина, изключваща присъствието на ядрено оръжие, ако отговорните фактори в НАТО преценят, че това е нужно съобразно с отбранителните планове.

В интервюто министърът аргументира позицията с това, че външната политика на Естония „не може да бъде разглеждана просто като повод за академични размишления“.

В същто време властите в Талин предприеха стъпки за засилване на позициите си по източния фланг, включително с гласуване на парламента за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини.

Започна и работата по „Балтийската отбранителна линия“ с противотанкови ровове и планирани бункери по руската граница, като успоредно с това в региона се водят дискусии за премахване на железопътните връзки с Русия и Беларус като мярка за сигурност.

По-рано стана ясно, че президентът на Полша е подкрепил идеята страната му да се присъедини към „ядрен проект“ и да развива собствен ядрен потенциал в рамките на международното право на фона на нарастващите рискове за регионалната сигурност.

Русия може да нападне Европа до 2027 г.

❗️ Кремъл е ускорил потенциалния график за започване на военни действия срещу европейски държави, измествайки своите срокове за достигане на готовност с три години по-рано до 2027 г. Това заяви Кирило Буданов, ръководител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна по време на събитие на LB Club, проведено днес.

Буданов смята, че при подобен сценарий основна мишена на Кремъл вероятно ще бъдат страните от Прибалтика, поради което изброи Литва, Латвия и Естония като най-вероятната първоначална цел.

„Според първоначалния план Русия трябваше да бъде готова за започване на операции през 2030 г. Сега плановете са коригирани и преразгледани, като крайният срок е изтеглен напред до 2027 г.“, алармира той.

Буданов твърди, че стратегическото мислене на Кремъл в лицето на президента Владимир Путин се ръководи не толкова от текущи тактически съображения, колкото от дълбоко вкоренени имперски амбиции. Според неговата оценка Путин вижда експанзията като жизненоважна за поддържането на това, което възприема като империя, а към днешна дата западният свят е разглеждан като отслабен, нерешителен и уязвим.

„Отговорът се крие в дълбока историческа и психологическа травма. В руския мироглед това са фантомни болки, както ги наричам аз. От тяхна гледна точка всичко е абсолютно правилно“, обясни той.

„Как виждат те света: север-юг, запад-изток. За да се развива една империя – а те виждат себе си именно като такава – винаги трябва да се движиш в някаква посока, за да разширяваш влиянието и територията си. Това, между другото, е отговорът на много въпроси“, продължи той.

Според Буданов Руската федерация не вижда реални възможности за експанзия на север или изток заради присъствието на САЩ, нито на юг заради Китай, което оставя страните по нейните западни граници, и по-специално Балтийския регион, като най-вероятната посока при евентуална бъдеща агресия.

🔙 Frontline Monitor припомня: Буданов заяви, че следващата реална възможност за прекратяване на войната срещу Украйна може да се появи през февруари 2026 г. В интервю за украинския „Канал 24“ той поясни, че за да се случи това е нужно да съвпаднат критични вътрешни и външни фактори, включително в САЩ, Русия, Европа, за да са налице реалистични условия за мир.

Русия е разположила 360 000 военнослужещи в Беларус.

🇷🇺⚔️🇩🇪 350-360 000 руски военнослужещи в рамките на два армейски корпуса са разположени в Беларус, пораждайки тревога в страните по източния фланг на НАТО и преди всичко Прибалтика. Това предупреди Родерих Кизеветер, експерт по външна политика от германската ХДС, който заяви, че следващите две години ще са критични за сигурността на континента.

В отговор на въпрос от журналиста Пинар Аталай в ефира на немската телевизия n-tv, Кизеветер отбеляза, че руският президент Владимир Путин натрупва стотици хиляди войници на територията на Беларус – страна, която споделя обща граница с НАТО.

Според него към момента Москва поддържа два армейски корпуса с численост до 360 000 боеспособни военни на беларуска територия. Тяхното присъствие поражда загриженост в Литва, Латвия и Естония.

Кизеветер, който до е пенсиониран полковник от Бундесвера, служил няколко години служи в щаба на НАТО в Монс, Белгия, се обяви против „наивното вярване, че ако се срещнем тук в Берлин, Путин просто ще размисли“.

„Ако ги преживеем чрез нашата способност да се защитаваме, но и като не плашим населението си, а по-скоро казваме: Внимание, това може да се случи, нека бъдем внимателни – тогава ще сме го преживели“, уверен е той.

Кизеветер призна, че наличието на два армейски корпуса в Беларус е „обезпокоително, особено в балтийските държави“. Той припомни, че Путин води войната срещу Украйна „не съвсем успешно във военно отношение“, но с руската икономика във военен режим той изпраща на обучение стотици хиляди свежи войници, които никога не са били изпращани в Украйна.

Естония получи шест самоходни гаубици K9 Thunder от Южна Корея.

🇪🇪🤝🇰🇷 Министерството на отбраната на Естония съобщи, че в страната са пристигнали шест нови самоходни гаубици K9 Thunder – поредна стъпка в усилията ѝ да разшири способностите си за далечен артилерийски огън и да засили отбранителната си позиция в условията на руска заплаха.

Системите, произведени от компанията Hanwha Defence в Южна Корея, се интегрират в естонския артилерийски парк на фона на продължаващите тревоги за регионалната сигурност, стимулиращи инвестициите в отбрана и от трите държави в Прибалтика.

„Новодошлите гаубици K9 Thunder са символ на дългосрочния ни ангажимент към готовност, устойчивост и сътрудничество. Естония инвестира в своята сигурност, защото свободата ни заслужава да бъде защитавана“, се посочва в официалното съобщение на ведомството.

Според Естонския център за отбранителни инвестиции (RKIK) тази доставка е част от по-мащабна програма, която предвижда закупуването на общо 36 броя K9 от Hanwha Defence на приблизителна стойност 138 милиона щатски долара. След приключване на нужните доработки и изпитания новата техника ще постъпи на въоръжение в Силите за отбрана.

6-те машини ще преминат през локална адаптация, за да работят правилно в местните климатични условия и да отговарят изцяло на изискванията на националното командване. Работата се извършва от местната отбранителна компания GoCraft и включва нови комуникационни системи, адаптиране към студ и влага и допълнително пространство за екипировка на личния състав. Фирмата подчертава, че след тези подобрения K9 ще може да действа надеждно дори в сурови зимни условия и ще е напълно съвместима с използваните в Естония стандарти за връзка.

След приключването им гаубиците ще бъдат предадени на артилерийския полк на дивизията на Силите за отбрана. През последните години Естония полага последователни усилия за разширяване на въпросния полк, които мотивира с нуждата от по-мощен далечен огън и по-бърза реакция. От министерството посочват, че извършваните в страната доработки не просто подпомагат местната отбранителна индустрия, но и гарантират по-бързо и ефективно поддържане на техниката.

Догодина се очакват още 6 гаубици K9. Според RKIK графикът на доставките се спазва стриктно, а в Естония вече се подготвя нужната инфраструктура и програми за обучение на личния състав. Предишните партиди вече са въведени в експлоатация и активно се използват от естонската армия.

K9 Thunder на Hanwha Defence е една от популярните самоходни гаубици в Азия и Европа. Благодарение на далечния си обсег, отлична мобилност и лесната си интеграция в наличните мрежи за командване и контрол тя се превърна в една от най-бързо приеманите артилерийски системи сред партньорите в НАТО.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Еврокомисарят по отбраната: Украйна може да подсили източния фланг на ЕС.

🇺🇦🤝🇪🇺 Украинската армия може да подсили отбраната по източния фланг на Европейския съюз след евентуално сключване на примирие. Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, според когото опитните сили на Киев могат да засилят възпирането срещу Русия.

В своя публикация от днес Politico цитира реч във Вилнюс Кубилюс, в която той отбелязва, че „би било добре“ украински сили да бъдат изпратени в държавите от първа линия в Прибалтика, заедно със сега разположената бронетанкова бригада на Бундесвера и ротационни сили от американската армия.

Засега предложението е хипотетично. Русия продължава да атакува Украйна, а Владимир Путин не показва никакъв интерес към компромис, който би сложил край на кръвопролитието, се отбелязва в статията на американското издание.

Кубилюс обаче подчерта, че Украйна разполага с най-опитната армия в Европа: способност, с която другите съюзници в ЕС и НАТО не могат да се похвалят. Изявлението му идва на фона на забавен политически импулс за приемане на Украйна в НАТО заради несъгласието на Белия дом и още три държави-членки – Германия, Унгария и Словакия.

Бившият литовски премиер Кубилюс посочи, че участието на украински войски би допълнило, а не заменило сегашната отбранителна позиция на Алианса. По думите му Литва научила, че „по-добре е да имаш няколко гаранта“, и че член 5 от договора на НАТО трябва да бъде подсилен от собствените ангажименти на ЕС за сигурност с ясни механизми за изпълнение.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украински военни, които се обучават в страни от НАТО, спомогнаха за подобряване на военното обучение, като споделиха опита си от доминираната от дронове линия на бойно съприкосновение.

Докато някои учебни центрове в Полша и Чехия все още ползват ръководства от епохата на Ирак и Афганистан, преди дроновете да извършат революция във военното дело, украинските военни вече пренасят тази трансформация директно в учебните зали.