Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Кипър задълбочава отбранителното сътрудничество с Израел и модернизира ПВО.

🇨🇾🤝🇮🇱 Кипър укрепва партньорството с Израел в сферата на отбраната с доставката на нова партида израелски зенитно-ракетни комплекси Barak MX, заснета докато напуска пристанище Лимасол. Сделката се разглежда като ключово развитие за военния баланс и стратегиите за сигурност в региона.

Местни жители публикуваха видеозаписи, показващи конвой със замаскирани камиони и военна техника да напуска Лимасол. Успоредно с това транспортен самолет C-130J Super Hercules беше забелязан да излита от Израел и да каца през нощта на летище Ларнака. Тези действия са част от усилията на Никозия за укрепване на въздушната ѝ защита.

Още през януари кипърската администрация получи втора партида Barak MX от Израел. Според телевизия ALPHA, системите ще бъдат предоставени на Националната гвардия на Кипър (GEEF). Очаква се те постепенно да заменят наличните руски комплекси Тор-М1 и Бук М1-2.

Предишните твърдения за доставката на Железен купол бяха опровергани от местни източници, които уточниха, че реално става дума за Barak MX. Според публикация на списание Forbes Кипър вече е придобил най-малко две батареи Barak MX и значителен брой ракети, като стойността на сделката не е оповестена.

Системата Barak MX, разкрита през 2018 г. от израелската компания Israel Aerospace Industries, е модулно развитие на семейството Barak. Тя може да се използва както на суша, така и на морски платформи, и осигурява интегрирана защита срещу голям брой едновременни въздушни заплахи на различни дистанции.

Тя е ефективна срещу широк спектър от цели – бойни самолети, вертолети, безпилотни системи, крилати и балистични ракети. Тя разчита на радарно покритие и множество пускови установки, управлявани от интелигентен и изпитан в експлоатация команден център, което повишава нейната ефективност.

Комплексът може да използва три типа ракети:

• Barak MR – далекобойност 35 км, височина 20 км
• Barak LR – далекобойност 70 км, височина 20 км
• Barak ER – далекобойност 150 км, височина 30–35 км

Ракетите могат да се интегрират с радарните системи ELM-2138 MMR и ELM-2084 MMR.

Barak MX е проектирана за съвместимост с различни варианти на ракетите, способни на маневри с претоварване до 50g и пригодени за транспортиране в контейнери с камиони и ремаркета, което позволява скрито разполагане на стратегически позиции. Всяка установка носи по осем готови за изстрелване ракети.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

Опасни маневри на руски изтребител Су-35 срещу френски дрон доведоха до напрежение в Средиземно море.

🇷🇺⚔️🇫🇷 Инцидент с участието на руски самолет Су-35 и френски дрон MQ-9 Reaper в международното въздушно пространство над Източното Средиземноморие беше докладван на 2 март 2025 г. Съобщава се, че руският изтребител е извършил опасни маневри и се е приближил многократно на опасно близко разстояние до дрона, потенциално компрометирайки стабилността му по време на полет.

Новината идва на фона на продължаващо напрежение между Русия и западните държави, за които свободата на въздушното и морското корабоплаване остава ключов стратегически въпрос. Войната в Украйна предизвика увеличаване във взаимодействието между руски и западни самолети, което доведе до чести инциденти и въздушен тормоз.

Според френското министерство на отбраната Су-35 е извършил три последователни преминавания в близост до френския дрон MQ-9 Reaper, в маневра, която може да доведе до загуба на контрол над безпилотния летателен апарат. Подобни действия изглежда са насочени към ограничаване свободата на движение в международното въздушно пространство, добавяйки към поредица от такива епизоди с участието на руски и западни военни самолети през последните години.

Изключителната близост между траекториите на полета и поведението на руския пилот пораждат опасения за безопасността на операциите по наблюдение в региона. Френските военновъздушни сили редовно провеждат мисии в този район, за да осигурят спазването на международното право и регионалната стабилност, в съответствие с по-широките усилия за защита на стратегическите си интереси в Средиземно море.

Този тип маневра се възприема като умишлена и непрофесионална и отразява агресивна поза, която увеличава риска от инциденти. Чрез разгръщане на дронове френската армия провежда операции по наблюдение, насочено към поддържането на свободата на навигация в международните въздушни и морски пространства. Тези мисии се изпълняват в координация със съюзници и партньори в отговор на действия, които потенциално биха могли да застрашат безопасността на военната и гражданската авиация в тази стратегически чувствителна зона. Повтарянето на подобни конфронтации увеличава напрежението между Кремъл и западните страни, повдигайки въпроси относно най-подходящите дипломатически и военни отговори на тези провокации.

В отговор на този епизод Франция потвърди още веднъж своя ангажимент да защитава правото на свободно движение в споделени пространства, като същевременно продължава да извършва своята дейност в съответствие с международните разпоредби. Поредният инцидент подчертава значението на структурирания военен диалог за предотвратяване на неконтролирана ескалация. Неговата липса увеличава риска от сериозни инциденти, които могат да доведат до дипломатически кризи, трудни за управление.

Източното Средиземноморие се превърна в пространство, в което се преплитат различни военни, стратегически и свързани с енергетиката въпроси, превръщайки региона в сцена на нарастващо напрежение. Присъствието на множество участници, сред които Съединените щати, Русия, Турция, Франция и няколко държави от Близкия изток, тази морска зона е ключова точка за свободата на корабоплаването и проекцията на сила. Военноморските и военновъздушните сили се разполагат редовно, за да наблюдават движения на противника, да ескортират конвои или да осигурят критична инфраструктура като маршрути за доставка на въглеводороди. Тук се намира и основният проход за транспортиране на природен газ от израелски и кипърски експлоатационни полета, което подхранва допълнително съперничеството между страните, стремящи се да утвърдят влиянието си върху този стратегически маршрут.

Военният ангажимент на западните страни в региона, по-специално Франция и Съединените щати, е отчасти насочен към осигуряване на стабилност и възпиране на всички действия, които потенциално биха могли да нарушат морското движение. Въпреки това Русия, която доскоро поддържаше военни бази в Сирия и Черноморски флот със способности да действа в Средиземно море, засилваше своето присъствие и умножаваше демонстрациите на сила, включително военноморски учения и въздушни прехващания. Тези операции бяха част от по-широките усилия на Москва да предизвика западното влияние в този стратегически регион, като същевременно защитава интересите си в съседна Сирия и консолидира регионалните си съюзи. Въздушни и морски инциденти, като прехващането на френски дрон от руски Су-35, илюстрират нарастващото чувство на напрежение и риска от ескалация между съперничещи сили, действащи в непосредствена близост.

Напоследък обаче ситуацията в Сирия претърпя големи сътресения. В началото на декември 2024 г. светкавична офанзива на бунтовническата коалиция доведе до свалянето на режима на Башар Асад, който беше принуден да избяга в Москва. Това развитие значително повлия на военното присъствие на Русия в Сирия. Новите сирийски власти не са прекъсвали връзките си с Москва, нито са искали от нея пълно изтегляне на своя контингент, но анулираха някои договори, включително този, който предоставя контрол над пристанището Тартус на руска компания. Руските войски от цялата страна се изтеглиха в основната си крепост, авиобазата Хмеймим близо до Латакия, въпреки че в момента не се планира пълна евакуация.

Описаната динамика в региона напомня на ситуацията в Балтийско море, където Руската федерация редовно извършва агресивни действия срещу сили на НАТО и Европейския съюз. Между опасните прелитания, прехващания на кораби и съмнения за саботаж на критична подводна инфраструктура, конфронтацията между руските и западните сили става все по-глобална. И двата региона основните проблеми са свързани с контрола над стратегическите маршрути, енергийните ресурси и военното влияние, което допълнително засилва съперничеството между Русия и западните ѝ противници.

В последните години близките срещи между дроновете MQ-9 Reaper и руските изтребители Су-35 стават все по-чести, особено в сирийското въздушно пространство и над Черно море. Един от най-забележителните инциденти се случи на 14 март 2023 г., когато руски изтребител Су-27 се сблъска с витлото на американски дрон, принуждавайки го да се разбие в Черно море.

По подобен начин през юли 2023 г. във въздушното пространство на Сирия MQ-9 Reaper от ВВС на САЩ претърпя значителни щети, след като в него попаднаха сигнални ракети, изстреляни от Су-35, които засегнаха витлото му, компрометирайки неговата функционалност. Инцидентите продължиха на 21 юни и 27 юни 2024 г., когато Су-35 извършиха опасни и непрофесионални маневри в близост до американски дронове MQ-9 над сирийската провинция Хомс, принуждавайки ги да предприемат извънредни действия, за да избегнат сблъсък.

Сателитни снимки потвърждават извеждането на руска военна техника от сирийското пристанище Тартус

🇷🇺🇸🇾 Радио Свобода публикува първите сателитни снимки с висока разделителна способност на пристанището на Тартус, направени след началото на процеса по прехвърляне на руска военна техника на корабите „Спарта“ и „Спарта-2“.

Двата товарни кораба са собственост на „Оборонлогистик“, държавна корпорация за корабоплаване и логистика, собственост на руското министерство на отбраната.

Както е видно от сравнението на снимки от 18 и 27 януари, Спарта-2 вече е напуснал пристанището, а заедно с него е изчезнала и значителна част от оборудването на кея.

„Спарта“ остава в пристанището, а най-близкият до него двор, който на 18 януари е почти празен, вече е пълен с товарни контейнери.

Frontline Monitor припомня: след затварянето на почти всички руски военни обекти на територията на Сирия, с изключение на авиобаза Хмеймим и военноморската база в Тартус, на територията на последната бяха съсредоточени стотици единици различна военна техника.

Сирия прекрати 49-годишния договор с Русия за пристанището на Тартус.

🔍 Източник: Vessel Finder

🇸🇾⚔️🇷🇺 Новото правителство на Сирия анулира 49-годишния договор с Русия за използването на пристанище Тартус, с което сложи край на руското военноморско присъствие в Източното Средиземноморие. Военен товарен кораб, който се намираше във водите недалеч от брега, сега е акостирал на руския военноморски кей, където е разположена военна техника за предстояща евакуация.

„Според директора на митницата Тартус споразумението, сключено с руска компания за инвестиции в пристанище Тартус, е отменено и всичките му приходи сега са в полза на сирийската държава“, съобщи местната новинарска агенция Levant24.

В началото на декември сирийската бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) свали от власт сирийския диктатор Башар ал-Асад, карайки руските военни поддръжници на Асад да се оттеглят в своите дългогодишни бази в Тартус и Хмеймим.

Русия беше осигурила 49-годишно подновяване на дългогодишния си наем на пристанище Тартус по времето на Асад, който беше дом на единствената база на руските военноморски сили в Средиземно море. Когато Асад напусна страната през декември, дългосрочното споразумение за пристанището беше поставено под съмнение, тъй като руската авиация бомбардира HTS и съюзниците му по време на гражданската война в продължение на години.

Като очевидна предпазна мярка руската средиземноморска флотилия масово напусна Тартус и се разположи край брега. Товарните кораби Спарта и Спарта II се присъединиха към оперативната група в началото на януари и се задържаха там в продължение на седмици, с което предизвикаха спекулации за възможна евакуация.

На фона на слуховете за провалени преговори за продължаване на руското присъствие в страната, руските сухопътни сили натрупаха запаси от ценно оборудване на кея в Тартус. Украинската военна разузнавателна агенция ГУР заяви по-рано този месец, че новите управници на Сирия не позволяват на руските кораби да влязат в Тартус, за да премахнат гигантското натрупване на оборудване - което може да включва няколко първокласни системи за противовъздушна отбрана С-400.

Във вторник, след като новината за анулирането на дългосрочния наем на пристанището на Русия стана факт, Спарта II навлезе във вътрешното пристанище и акостира до запасите от оборудване. Сателитните изображения скоро ще потвърдят дали в действителност процесът по евакуация е започнал. Дали следващата дестинация е Русия или друга част на Средиземно море, предстои да видим.

„Няма сравнима алтернативна база за руския флот в региона“, заявиха от военното разузнаване на Обединеното кралство в изявление във вторник. „Способността му да поддържа логистично както своята армия, така и своите частни военни контрактори в Африка, както и ограничаването на репутационните щети, причинени от падането на режима на Асад, почти сигурно ще се превърнат в приоритети за руското правителство.“

Друга ключова промяна може да настъпи скоро за пристанищата на Сирия. Има ранни признаци, че HTS разрушава индустрията за контрабанда на наркотици, която поддържаше режима на Ал-Асад в последните години на гражданската война. Производството и износът на незаконни стимуланти генерира милиарди приходи за семейството на Асад и за сирийската армия.

Под ръководството на брата на Башар, Махер ал-Асад, страната се превърна във водещия световен износител на амфетамин, известен като каптагон; малките жълти хапчета станаха позната гледка в Близкия изток и бяха предпочитани от терористични групи като Ислямска държава заради свойството му да повишава енергичността и смелостта в битка.

Латакия е основното пристанище на индустрията за каптагон за внос на прекурсорите, необходими за производството на лекарството, според изследователи по сигурността. По-голямата част от износа е бил пренесен контрабандно през йорданската граница, но значителни количества са били скрити и в морски превози, изпратени през Тартус и Латакия.

31 кораба се строят в момента на територията на Турция

Общ изглед бойни кораби, участващи във военно учение, проведено от турските военноморски сили във водите на Средиземно море, 7 юни 2021 г.
📸 Снимка: Anadolu Agency

🇹🇷⚓ Министерството на националната отбрана на Турция разкри през изминалата седмица, че местните корабостроителници строят едновременно 31 военноморски кораба, включително самолетоносач и разрушител, които се очаква да отговорят на нуждите на армията през следващите десетилетия.

Министерството посочи в четвъртък, че първата церемония по заваряване на Националния проект за подводница (Milden) се е състояла в командването на корабостроителницата (Golcuk). Освен това, първото рязане на ламарина за разрушителя за противовъздушна отбрана (TF-2000) и проектите за национален самолетоносач (Mugem) се състоя в командването на корабостроителницата в Истанбул, отбелязвайки началото на тяхното изграждане.

Анкара инвестира значителни средства във военноморския си флот в последните повече от две десетилетия, президентът Реджеп Тайип Ердоган на власт от 2002 г. насам ускори многобройни проекти в областта на отбранителната промишленост, насочени към заобикаляне на военни ембарга, наложени на Турция поради нейните военни операции срещу кюрдски въоръжени групировки на турски територии и извън тях.

Въпреки това, едновременното изграждане на 31 кораба бележи огромен успех, който не е записван до този момент до този момент. Според различни оценки, цената на такъв амбициозен проект вероятно ще надхвърли 8 милиарда долара.

Освен самолетоносача, разрушител и нова национална подводница, Анкара в момента сглояват пет подводници от клас Reis, , седем фрегати от клас I, шест патрулни кораба за открито море (OPV-2100) , осем модерни танка за десантни кораби (LCTs), един модерен кораб за лов на мини и един бърз атакуващ кораб от клас 55 (FAC).

Този строителен бум отразява стремежите на Турция да проектира мощ не само в непосредствения си регион, но и чак до Африканския рог и Индийския океан.

Юсуф Акбаба, независим консултант в отбранителната индустрия, казва, че основната цел на този стремеж е да се модернизира турският флот чрез замяна на остарелите кораби с по-нови чрез публичните и частните корабостроителници.

„Вместо да увеличават тонажа, корабите, построени на първия етап, ще подмладят флота и ще го направят до голяма степен национално производство“, казва Акбаба пред Middle East Eye.

Военноморските сили на Турция отдавна експлоатират фрегати втора употреба, закупени от ВМС на САЩ и Германия преди десетилетия.

„Корабите в нашия инвентар са стари. Гръбнакът на флота се състои от осем американски фрегати от 80-те години на миналия век, по-специално клас Oliver Hazard Perry. Останалите са немски фрегати от клас MEKO, произведени от края на 80-те до края на 90-те години на миналия век“, казва за MEE Кубилай Йълдъръм, експерт от турската отбранителна индустрия.

„Половината от нашите фрегати са на 40 години, а другата половина са на възраст между 20 и 30 години. Някои от тях бяха частично модернизирани на някакъв етап, но конструктивно и механично те си остават доста стари кораби.

Цялостен ремонт

Йълдъръм казва, че Анкара е осъзнала необходимостта от цялостна ревизия на своя флот по време на кризата в Източното Средиземноморие през 2020 г., когато Турция и Гърция влязоха в морски спор заради противоречиви претенции за изключителна икономическа зона.

„Осъзнахме, че дори всичките 16 фрегати са неадекватни“, каза той. „Те не бяха достатъчни за установяване на морско присъствие. Претоварихме както корабите, така и персонала, което доведе до дори изтощение в личния състав. Фрегатите дори бяха натоварени с мисии, които биха могли да се справят с корвети."

Той добави, че проектът за национален военен кораб на Турция “Milgem” първоначално стартиран за производството на корвети за борба с подводници от клас Ada, е позволил на флота да проектира различни модели кораби, сред които патрулни кораби за открито море и фрегати от клас I.

Напрежението в Източното Средиземноморие подчерта нуждата от военноморски активи за Анкара, за да защитава своите кораби за енергийно проучване и сондажи и, ако е необходимо, да се изправи срещу враждебни бойни кораби, без да предизвиква конфликт. Това е мястото, където патрулните кораби за открито море (OPV) играят решаваща роля.

„Тези OPV са оборудвани с леки оръжия, способни да вдигат турския флаг в зони под юрисдикцията на Турция и, ако е необходимо, да нанасят таран и да тормозят вражески кораби“, заяви Йълдъръм.

„Корабите са големи, имат голям обхват и могат да останат в морето със седмици“, допълни той.

Йълдъръм също така обясни, че OPV са „пригодени за, но не са оборудвани“ с усъвършенствани сензори и сложни оръжия, което означава, че корабите имат определено място за тези системи, които могат да бъдат добавени по-късно, ако се изисква от флота.

Срокът за завършване на амбициозния проект, включващ новата турска национална подводница, може да варира от три до пет години, докато някои проекти като този за самолетоносач, може да отнеме между шест и осем години.

Проектът за подводница е особено важен, тъй като Анкара се стреми да използва натрупания опит от съвместното производство с Германия на подводници от клас Reis, за да разработи технология за независимо от въздуха задвижване (AIP) в страната.

„Турският флот иска да премине към собствена местна технология и да оборудва своите подводници с нападателни оръжия като крилати ракети. Това би ги превърнало в “sea denial” платформа, която е способна да събира и обработва разузнавателна информация в реално време и да разполага сили за специални операции“, отбелязва Йълдъръм. “Sea denial” е военен термин за отнемане на противника на възможността да използва море.

По-ниски разходи

Акбаба прогнозира, че до 2030 г. военноморските сили на Турция ще включват една ударна група на самолетоносач и две ударни групи на хеликоптероносач (LHD). Турция вече въведе в експлоатация десантния кораб-амфибия TCG Anadolu, способен да носи дронове, а неговият близнак TCG Trakya е в етап на планиране.

Едно предимство, на което се радва Турция, е способността ѝ да произвежда кораби на значително по-ниски разходи от европейските колеги. Например Akbaba твърди, че Турция може да произведе LHD кораб за 724 милиона долара, докато европейските страни биха похарчили 1,2 милиарда долара за подобна платформа.

„Това позиционира Турция като основната морска сила в Източното Средиземноморие, издигайки я до ниво, на което може да се изравни с Франция по отношение на господство в Средиземноморието като цяло“, отбеляза Акбаба.

„Вярвам, че Турция ще поддържа постоянен флот край бреговете на Сомалия и ще използва тази нова способност за прожектиране на военна мощ, за да подкрепи своите съюзници в Югоизточна Азия.“

Очевидно е, че амбициите на Анкара се простират отвъд традиционното ѝ съседство, включително Африканския рог. Миналия месец Турция изпрати кораб за енергийни проучвания до бреговете на Сомалия, охранявайки го с кораби на военноморския си флот.

Серхат Гювенч, професор по международни отношения и експерт по военноморска история, заяви пред Middle East Eye, че безпрецедентната популярност на флота в рамките на турските въоръжени сили отразява промяна в стратегията за национална сигурност на страната. Отвъдморските интереси и ангажименти сега се считат за толкова важни, колкото териториалната и предната отбрана.

„Това показва, че твърдението, че е една от седемте страни в света, способни да строят военни кораби, далеч не е безпочвено“, подчерта той, като се позовава на поръчки, получени от турските корабостроителници от страни като Украйна и Пакистан.

Освен това Гювенч отбеляза, че от края на 90-те години турският флот има за цел да разшири своя глобален и регионален обхват, като се фокусира върху сините води. Новите кораби и подводници, построени през последните години разшириха оперативния обхват на флота до Африканския рог и средиземноморските брегове на Сомалия и Либия.

„Отвъдморските интереси на Турция, особено в Африка, изискват флотът да развие способности за глобално проектиране на мощ“, посочи той. „Последните проекти показват, че обхватът се простира далеч отвъд концепцията за "Синята родина". Например дори патрулните кораби са проектирани със способности за плаване в океана.“

Руската евакуация от Тартус е в застой.

🇷🇺⚓🇸🇾 Тежкото оборудване на руската армия, евакуирано от нейните бази в останалата част на Сирия и съсредоточено в Тартус за вероятна евакуация, все още стои непокътнато, а Русия не е изпратила нито един от спомагателните си кораби, за да поемат товар.

Сателитни изображения сочат, че кейовете на пристанището са празни, въпреки че спомагателен военен кораб е в морето и евакуационните полети са в разгара си от близката авиобаза Хмеймим.

Снимки с висока резолюция, направени от Maxar и публикувани в социалните медии, показват най-малко 100 тъмнозелени военни камиона с различни размери, намираи се в Тартус – плодовете на мащабното руско изтегляне, което е в ход от месец.

Междувременно, в понеделник, голям десантен кораб от проект 775 (клас “Ropucha”), използван често от руския флот за военна логистика – плаваше напред-назад, на около 5 морски мили навътре в морето, заедно с товарния кораб “Спарта”.

„Спарта“ е руски товарен кораб, който плава по дългия маршрут от Балтийско море до Сирия през миналия месец, като пристигна в Източното Средиземноморие в началото на януари. Някога беше позната гледка по маршра между Крим и Сирия: въпреки че от години е в списъка на санкционирани плавателни съдове от Министерството на финансите на САЩ заради ролята си в подкрепа на руското участие в сирийската гражданска война.

От понеделник той беше в режим на задържане извън пристанището, наблюдаван от морски патрулен самолет P-8 Poseidon на ВМС на САЩ.

Очевидната загуба на достъп до Тартус ще има оперативни последици за руския флот. Без местна база Оперативната група в Средиземно море може да има затруднения с поддържането на подводни операции, а последната известна подводница “Новоросийск” (Б-61) напусна Гибралтарския проток на 2 януари 2025 г.

С напускането ѝ, Русия няма атакуващи подводници в Средиземно море. Предвид ограниченията на ресурсите, санкциите на Запада и недостига на възможности за базиране, изглежда малко вероятно Русия да може да поддържа редовно разполагане на подводници в региона в обозримо бъдеще.

Гърция е нащрек за евентуална сделка за морските граници между Турция и Сирия.

🇬🇷⚔️🇹🇷 Гърция остава бдителна и готова да си сътрудничи със съюзници и партньори за справяне с потенциален сценарий, включващ очертаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) между Турция и Сирия – ход, който може да подкопае интересите на Република Кипър в Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидес са информирали европейските си колеги за текущите дискусии относно възможно споразумение за ИИЗ между Турция и Сирия. След срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък двамата лидери подчертаха, че подобно споразумение може да пренебрегне неоспоримите суверенни права на Кипър.

Мицотакис поясни, че за момента въпросните дискусии са чисто спекулативни и се основават на съобщения в медиите, като същевременно напомни, че сключеното през 2019 г. между Турция и Либия споразумение за морските граници беше обявено за невалидно от Европейския съюз, тъй като е в нарушение на международното право.

За Атина цялата дискусия по същество остава преждевременна, предвид нестабилната ситуация в Сирия на терен. В страната липсва окончателна управленска структура, дори в преходна форма, и остават значителни въпроси относно вътрешната ѝ организация. Говорейки непосредствено преди началото на срещата в Брюксел, Мицотакис потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Сирия и се застъпи за „приобщаващо правителство, което ще подкрепя и отстоява правата на религиозните малцинства“. Той също така подчерта, че Европа трябва да говори с единство по всички въпроси, свързани със Сирия, като Гърция е готова да играе ключова роля в оформяне на общоевропейски подход.

Никозия също поддържа позиция на дипломатическа бдителност, използвайки предишния си опит в противодействието на маневрите на Анкара. Неведнъж в миналото Турция е опитвала да наруши установени споразумения на Кипър с Египет или Израел. Стратегията на властите в Анкара да привличат близкоизточните крайбрежни държави с благоприятно очертаване на морските зони има за цел да осигури достъп до северната половина на Източното Средиземноморие. Назад в годините Турция се опита да предложи незаконно на Египет и Израел сегменти от ИИЗ на Кипър.

Рухването на режима на Асад и замяната му с несигурна алтернатива създаде идеалния за Турция претекст да настоява за разграничаване на ИИЗ със Сирия, в съответствие с дългогодишното твърдение на Анкара, че бидейки остров Кипър няма право на изключителна икономическа зона или континентален шелф. Тази позиция ще ѝ позволи да претендира за морски зони не само като държава със съседни брегове, но и с противоположни. Анкара по същество се стреми да твърди, че морската зона на запад от полуостров Карпас в окупираната от турските сили северна част на Република Кипър попада под турска юрисдикция.

Този подход, основан на изкривеното тълкуване на морското право от страна на Анкара, отразява противоречивия ѝ меморандум с Либия, който тя продължава да насърчава въпреки неговата съмнителна законност. В неделя гръцкият ежедневник Катимерини съобщи за намеренията на властите в Анкра, които неотдавна бяха потвърдени от изявления на турски фигури, сред които пенсионирания контраадмирал Чихат Яйджъ и бившия министър на отбраната Хулуси Акар.

Египетският президент Сиси на посещение в Турция за първи път след 12-годишен разрив

Турският президент Тайип Ердоган и египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси правят преглед на почетния караул по време на церемония по посрещане в президентския дворец в Анкара, Турция, 4 септември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Murad Sezer

🇹🇷🤝🇪🇬 Президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси пристигна в Анкара в сряда на първото си официално посещение в Турция, откакто стана президент преди повече от 10 години.

Посещението е реципрочно на посещението на президента Реджеп Тайип Ердоган в Кайро през февруари, което сложи официален край на дипломатическата и политическа враждебност между двете страни, започнала, когато Сиси свали демократично избрания си предшественик Мохамед Морси, съюзник на Ердоган, с военен преврат през 2013 г.

„Отношенията между Турция и Египет ще бъдат преразгледани във всичките им аспекти и ще бъдат обсъдени възможни съвместни стъпки през следващия период за по-нататъшно развитие на сътрудничеството. Ще има обмен на мнения по актуални регионални и глобални проблеми, особено израелските атаки срещу Газа и окупираните палестински територии“, каза турското президентство във вторник.

Говорейки преди посещението, няколко турски официални лица заявиха пред Middle East Eye, че Анкара би искала да продава оръжия, особено дронове, на Кайро и да увеличи текущото им енергийно и търговско сътрудничество. Очаква се Ердоган и Сиси да подпишат споразумения в областта на финансите, енергетиката, околната среда, градското планиране и здравеопазването по време на посещението в сряда.

Билгехан Озтюрк, регионален експерт в базирания в Анкара мозъчен тръст Seta, заяви, че Анкара възнамерява да диверсифицира газовите си ресурси и се стреми да увеличи количеството втечнен природен газ (LNG), който внася от Египет.

Турският външен министър Хакан Фидан каза по време на посещение в Кайро миналия месец, че двете страни са съсредоточени върху разширяването на обхвата на споразумението за свободна търговия и рестартирането на линията за морски транспорт между Мерсин и Александрия.

„Отношенията между двете страни са многостранни, тъй като и двете си сътрудничат в Близкия изток за преговорите за прекратяване на огъня в Газа и за Либия и Сомалия. Това е много символично посещение, но също така означава, че те биха искали да покажат на света, че биха искали да работят заедно, за да върнат мира в региона“, каза Озтюрк.

„Посещението ще превърне нормализирането в институционална рамка с инициирането на Съвет за стратегическо сътрудничество между двете страни, което представлява най-високото ниво на координация между две държави“, посочи египетският анализатор Амар Файед.

Първото заседание на съвета ще се проведе в сряда, според египетските медии. Съветът ще се събира ежегодно, подобно на модела, който Турция има с ОАЕ, добави Файед.

Продажба на дронове

Един от пробивите в отношенията може да бъде продажбата на дронове и друго военно оборудване на Египет. Египетска военна делегация на високо ниво посети двата големи турски производителя на дронове Baykar и TAI през май.

Източници, запознати с преговорите, казаха, че Египет също е изразил интерес към закупуването на офшорни патрулни кораби от клас Hisar, произведени от турската държавна компания ASFAT, и е попитал за възможността за получаване на услуги за модернизация на бронирани превозни средства

„Както TAI, така и Baykar направиха оферти на египетските военни по-рано тази година“, каза източник от отбранителната индустрия. „Въпреки това, египтяните тепърва ще предприемат стъпки за евентуална продажба на патрулни кораби и за модернизиране на бронирани превозни средства.“

Произведеният в Турция тренировъчен реактивен самолет Hurjet също беше представен н международно авиошоу в Египет тази седмица, демонстрирайки успеха на турската отбранителна индустрия.

Продажбата на турски дронове на Египет, ако се случи по време на това посещение или в бъдеще, ще отбележи значителна повратна точка в отношенията между двете страни, обясни Амар Файед, геополитически анализатор и ръководител на изследванията в базирания в Турция мозъчен тръст Asbab.

„Ако Египет придобие дронове от Турция, това ще бъде считано за нова глава в отношенията, нещо, което не се е случвало от основаването на Турската република“, допълни той.

„Този тип сътрудничество включва дългосрочни отношения и въвежда ново измерение на сътрудничество. Ако бъдат изпратени турски дронове, това би означавало, че турски войници ще отидат в Египет, за да обучават египетската армия за съвместни операции за известно време“, добави той.

„Военното сътрудничество дава оправдание за дългосрочни отношения, независимо от всякакви разногласия. Турция държи на това, докато Египет беше предпазлив, поне до май“, каза той.

Потенциални усложнения

От друга страна обаче, потенциална продажба на дронове на Египет може да усложни връзките с турския съюзник Етиопия, чието напрежение с Египет е в най-високата си точка за всички времена.

Етиопия продължи да пълни язовира „Възраждане“ през последните три години, въпреки засилената съпротива от страните надолу по течението на реката, Египет и Судан, чийто дял от водата на Нил ще бъде намален в резултат на проекта. Петото пълнене на язовира започна през юли, а министър-председателят Абий Ахмед наскоро обяви бъдещата работа на неговите турбини в разрез с волята на Кайро и Хартум.

В знак на сериозна ескалация външният министър на Египет в неделя изпрати писмо до Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Етиопия в нарушаване на международното право и тристранни споразумения с Египет и Судан и използване на преговорите като прикритие за налагане на свършен факт.

Кайро, в координация с Анкара, също обеща да разположи военни сили в Сомалия в рамките на миротворческа мисия, за да противодейства на опитите на Етиопия да установи военноморска база в отцепилия се регион Сомалиленд. Миналата седмица Египет изпрати военно-транспортни самолети за доставка на оръжие за Могадишу и ще осигури обучение на сомалийските войски в поредното си предизвикателство към Етиопия.

Двустранната търговия се подобри

От началото на нормализирането между двете страни през 2021 г. двустранната търговия се подобри значително. В момента има приблизително 720 турски компании, работещи на египетския пазар, докато турските инвестиции са достигнали 2,5 милиарда долара през февруари и се очаква да достигнат 3 милиарда долара до края на годината, според турски официални лица.

Настоящият търговски обем между двете страни е приблизително 7 милиарда долара, но Ердоган цели да го увеличи до 15 милиарда долара. Със значителни популации и географска близост, потенциалът за доходоносна търговия е много голям, твърдят икономически експерти.

„Уникалното географско местоположение на двете страни може да превърне Турция във врата на Египет за износ на продукти в Централна Азия, особено в турскоговорящите страни и Балканите, където Турция има значителна мека сила и силно присъствие“, обясни Мурад Али, стратегически и инвестиционен консултант и собственик на редица бизнеси.

„Обратно, Египет служи като врата към африканския пазар, особено със споразумението COMESA, освобождаването от митнически такси и други предимства, които предлага“, добави той.

Освен това Египет се стреми да локализира производството, за да намали разходите за внос, а Турция се стреми да разшири производството в Египет, използвайки споразуменията му с африканските страни. През последните три години на сближаване бяха сключени предварителни споразумения, включително за индустриална зона в Марса Матрух и друга в Суецкия канал.

Съществуващите турски индустриални зони в Ашир мин Рамадан и други райони се разшириха през последната година с подобряването на отношенията между двете страни.

Интересът на Турция да разшири външните си пазари е воден от необходимостта от преодоляване на високите производствени разходи в Турция след икономическата криза и инфлацията, които се отразиха върху възможностите на малките и средни производители, които вече не могат да си позволят заплати или да се конкурират на чуждестранни пазари, според Файед.

„Египетският пазар все още има много по-ниски разходи за производство, труд и енергия от Турция, което е от полза за Египет чрез привличане на чуждестранна валута и създаване на възможности за работа“, каза той пред MEE.

Напрежението в Източното Средиземноморие

Въпреки значителния ръст на търговията и факта, че Египет се превърна в най-големия търговски партньор на Турция в Африка, основната мотивация за Турция да развива отношенията са нейните интереси е демаркацията на морската граница в Източното Средиземноморие, казаха анализатори.

Турция се стреми да подпише споразумение за демаркация на морската граница с Египет в Източното Средиземноморие, но Египет е предпазлив да отчуждава своите съюзници в Източното Средиземноморие, като се възприема като съгласен с турските претенции върху морските му граници.

Една от целите на Турция в Източното Средиземноморие е да гарантира, че конфликтът с Гърция ще остане двустранен и няма да се превърне в по-широк регионален конфликт, както се вижда от съюза между Египет, Гърция, Кипър и Израел в Източносредиземноморския газов форум, който е част от по-широк геополитически съюз срещу Турция, според Халед Фуад, енергиен експерт и геополитически анализатор.

Египет изключи Турция при създаването на форума през 2020 г., което накара последната да се опита да изгради мостове с Кайро, за да запази интересите си. „Турция се стреми да разпадне този съюз и да прекъсне изолацията си в Източното Средиземноморие, като се стреми да запази историческия конфликт с Гърция само като двустранен въпрос“, каза Фуад.

Турция подписа споразумения за морско разграничаване с Либия и Гърция, а подписването на подобно споразумение с Египет би засилило позициите й в Източното Средиземноморие. Въпреки това, дори ако Египет подпише някакво споразумение с Турция, той няма да се съгласи на нищо, което противоречи на съюза му с Гърция, каза Файед.

„Съюзът с Гърция остава централен за изчисленията на Египет в Източното Средиземноморие, което от гледна точка на Египет осигурява сила и баланс в регионалното влияние в сравнение с Турция.“

Разногласия за Либия

Египет и Турция са в конфликт поради военното присъствие на последната в Западна Либия и подкрепата за международно признатото правителство в Триполи, докато Египет през по-голямата част от последното десетилетие подкрепя съперничещото правителство на изток.

„Египет смята всяко чуждо военно присъствие в съседните страни за неприемливо, но Турция има присъствие на запад и е малко вероятно да се откаже от влиянието си“, каза Фуад.

„За турците присъствието им в Либия е легитимно, въз основа на споразумение с легитимното правителство, обясни Файед.“

Освен това искане, турците са готови да постигнат разбирателство с Египет. Всяка форма на помирение, която слага край на гражданската война и разделението в Либия, се приветства от Турция, посочи анализаторът.

„Например, това е очевидно от подобрените отношения между Турция и Хафтар на изток, като синът на Хафтар беше приет в Анкара, а синовете на Хафтар сега имат бизнес интереси в Турция.

„Ситуацията върви към точката, в която двете страни няма да имат друг избор, освен да постигнат разбирателство в Либия.

Корабна група на китайския флот участва в съвместно учение с Египет в Средиземно море.

🇨🇳🤝🇪🇬 Военноморските сили на Китайската народна освободителна армия наскоро проведоха съвместно военноморско учение с египетския флот в Средиземно море, като наблюдатели в сряда подчертаха крачките на ВМС на Китай към операции в открито море и задълбочаването на партньорството им с чуждестранните колеги.

След завършване на петдневно приятелско посещение в Египет, разрушителят с управляеми ракети Type 052D Jiaozuo и спомагателния кораб за зареждане с гориво Type 903A Honghu от 46-та ескортна оперативна група на китайския флот се отплаваха от египетския пристанищен град Александрия в понеделник местно време и проведоха съвместно морско учение във водите на Средиземно море с египетската страна, съобщи военноморският флот на Китай в прессъобщение в сряда.

Съвместното учение се проведе във водите северно от Александрия, където Jiaozuo и Honghu обединиха силите си с многофункционалната фрегата Al-Galala FREMM на египетския флот и проведоха курсове за обучение, включително координация на комуникациите, маневриране на формации и позициониране на морското попълване.

По време на учението корабите на двата военноморски флота поеха командването в тясна координация и успешно завършиха всички планирани обучения, преди да проведат церемония по разделяне на флотилията.

По време на посещението на китайските военни кораби в Александрия от 15 август до понеделник, моряци от двете страни посетиха корабите на другия и взеха участие в дейности, включително професионален обмен и приятелски футболни срещи, като посещението насърчи значително обмена между двата флота и задълбочи приятелството между двете страни, заявиха от военноморският флот на Китай.

Преди да посетят Египет, двата китайски военноморски кораба посетиха Санкт Петербург в чест на деня на руския флот, след което проведоха съвместно учение с руския флот във Финския залив в края на юли.

Последователните посещения на корабите на ВМС на Китай в Русия и Египет и съвместните учения с тях показват дълбоки приятелства и високи нива на прагматично сътрудничество, заяви китайски военен експерт, пожелал анонимност, пред Global Times в сряда.

Наблюдателите отбелязаха голямото разстояние, което са изминали китайските военни кораби. 46-та оперативна група тръгна от южнокитайската провинция Гуангдонг през февруари и изпълни ескортни мисии в Аденския залив и водите край Сомалия, преди да отплава чак до Санкт Петербург и след това до Александрия по обратния път.

Това отразява, че ВМС на НОАК са способни да оперират в далечни води за продължителни периоди, каза експертът, подчертавайки напредъка на Китай в стремежа му да изгради флот за проектиране на глобална военна мощ.

Разширяващото се военно присъствие на Турция напомня за мащабите на Османската империя

Турски войници в близост до турско-сирийската граница през 2017 г.
📸 Снимка: Ilyas Akengin/AFP/Getty Images

🇹🇷🌍 Никога в историята на съвременната турска държава, нейната армия не е поддържала толкова мащабно военно присъствие зад граница. Разширяващото се влияние на турските въоръжени сили в региона започва все повече да напомня мащабите на Османската империя.

В допълнение към 50-годишното си военно присъствие в Северен Кипър, Турция поддържа сили в четири страни от Близкия изток - Сирия, Ирак, Либия и Катар, заявявайки наскоро, че планира да увеличи операциите си в първите две. Освен това, турската армия е установила трайно присъствие в Азербайджан и Сомалия, чиято морска сигурност обеща да подобри в споразумение, сключено по-рано тази година. Не на последно място, турският военноморски флот е един от основните фактори в Средиземно и Егейско море, където страната има своите сериозни териториални претенции.

В следващите редове ще разгледаме накратко текущото състояние на постоянно разширяващото се задгранично турско военно присъствие под ръководството на амбициозния й главнокомандващ Реджеп Таип Ердоган.

Задгранично военно присъствие

На картата по-долу са отбелязани държавите, в които се наблюдава трайно присъствие на турските въоръжените сили към май 2024 г.

🔍 Източник: Bloomberg

🇮🇶 Ирак

Военното присъствие на Турция в Ирак е свързано с нейните опасения относно кюрдския сепаратизъм. Турция често изпраща бойни самолети във въздушното пространство над Северен Ирак, за да атакуват убежища на Кюрдската работническа партия (ПКК), която от десетилетия води политика на сепаратизъм и въоръжена борба за автономен кюрдски регион в Турция.

Напоследък Турция използва т. нар. военна стратегия с мастилено петно, за да установи контрол над предимно планинските територии по турско-иракската граница, изграждайки повече от 100 военни позиции на иракска територия, в допълнение към няколкото свои бази в район, където за първи път пое мироопазваща мисия през 90-те години на миналия век, предназначена да наложи прекратяване на огъня между съперничещите си кюрдски партии с посредничеството на САЩ и Обединеното кралство.

Продължителното присъствие на Турция има за цел да държи под око както дейността на ПКК, така и стремежите за независимост на иракските кюрди. След като десетки турски войници в Ирак бяха убити през зимата в атаки, приписани на бойци от ПКК, Ердоган обеща, че армията ще засили своите операции както срещу тази групировка, така и срещу нейното сирийско разклонение - т.нар. „Отряди за защита на народа“ (YPG).

Иракският съвет за национална сигурност включи ПКК в списъка си на забранени организации след среща на високопоставени лица по сигурността с турска делегация в Багдад в средата на март тази година, слагайки край на дългогодишни разногласия между двете страни по темата. На срещата бе постигнато и съгласие за създаването на „съвместен оперативен център“ за борба с въоръжената групировка.

🇸🇾 Сирия

Интервенцията на Анкара в Сирия е една от най-големите й чуждестранни военни операции от разпадането на Османската империя след края на Първата световна война. Ердоган за първи път изпрати войски там през 2016 г., за да се бори както срещу „Отрядите за защита на народа“ (YPG), така и срещу джихадистката групировка Ислямска държава, която по това време контролираше обширни територии от Ирак и Сирия.

Три години по-късно, турските войски превзеха редица ключови градове в Северна Сирия в опит да създадат буферна зона, която да насърчи някои от повече от 3,6 милиона сирийци, избягали в Турция, да се върнат у дома и да предотврати нова вълна от бежанци.

YPG е източник на напрежение между Турция и САЩ, които подкрепят сирийските кюрди поради ключовата им роля й в борбата срещу Ислямска държава. През октомври, по време на турски въздушни удари по кюрдски позиции в провинция Ал-Хасака, турски боен дрон TAI Anka-S беше свален от американски изтребител F-16 в рядък случай на конфликт между дългогодишни съюзници в НАТО.

🇱🇾 Либия

Турция поддържа контингент от военни съветници и инструктори в либийската столица Триполи на фона на хаос и несигурност, породени от наличието на две съперничещи си правителства след продължилата близо десетилетие гражданска война.

Ердоган изпрати военноморски и сухопътни сили в Либия, за да подкрепи признатото от ООН правителство, базирано в Триполи, в сраженията срещу силите на военния командир Халифа Хафтар, ползвал се от подкрепата на руските наемници от ЧВК Вагнер, Франция, Египет и ОАЕ.

Турция се опита да се възползва от влиянието си върху базираното в Триполи правителство, за да си осигури нови енергийни ресурси, след като спечели подкрепата на Либия за спорна морска сделка, подкрепяща териториалните претенции на Турция в източното Средиземноморие.

Освен това, Анкара се опитва да възстанови своите мащабните си бизнес проекти в страната, които бяха прекъснати от сътресенията, последвали свалянето на покойния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г.

🇶🇦 Катар

Турция работи по изграждането на своята постоянна военна база в Катар, откакто зае страната на богатата на газ държава, разположена на бреговете на Персийския залив, в нейния спор със Саудитска Арабия през 2017 г.

Близките отношения между Турция и Катар се обуславят и от подкрепата на двете страни за „Мюсюлмански братя“ - най-голямото ислямско политическо движение в световен мащаб, което буди тревога у повечето персийски монархии, в това число и саудитците, които го виждат като заплаха за абсолютната си власт, особено след бунтовете от Арабската пролет в началото на 2010 г.

Турция и Катар задълбочиха връзките си в областта на сигурността със споразумение, което влезе в сила през 2022 г. То позволява на Катар временно да разполага военните си самолети в Турция за съвместни учения, а на Турция - да използва катарски товарни самолети за превоз на персонал и/или боеприпаси за военни мисии у дома или зад граница.

🇸🇴 Сомалия

През 2017 г. Турция откри най-голямата си отвъдморска военна база в сомалийската столица Могадишу, където стотици турски инструктори обучават местни войници съгласно по-широк турски план за възстановяване на страната, която беше опустошена от десетилетия на войни между враждуващи местни кланове и бунт от ислямистката групировка Ал Шабаб.

Турция засили позициите си на Сомалийския полуостров след посещението на Ердоган през 2011 г., съдействаки за възстановяването на някои от основните функции на държавата като образование, здравеопазване и сигурност.

През март 2024 г. Турция и Сомалия подписаха меморандум за сътрудничество в проучването на залежите от нефт и природен газ край бреговете на Сомалия, след като по-рано през годината двете държави се споразумяха да засилят икономическите връзки и сътрудничеството си в областта на отбраната, насочено към подобряване на военноморския капацитет на Сомалия.

🇦🇿 Азербайджан

Турция поддържа контингент от военни инструктори и съветници в Азербайджан и има достъп до военновъздушна база на азерска територия като част от двустранен пакт за колективна отбрана, влязъл в сила през 2022 г.

През септември 2023 г. Азербайджан започна светкавична офанзива, довела до възстановяването на пълния контрол върху оспорвания регион Нагорно-Карабах, слагайки край на продължилото повече от три десетилетия арменско управление.

Основната заслуга за успеха бе именно Турция, чийто доставки на безпилотни системи, ракети и средства за радиоелектронна борба, наклониха везните в полза на Баку.

По-малко от седмица след това Ердоган пътува до Нахичеван, азерски ексклав, откъснат от останалата част на страната. Пътуването беше част от усилията за извличане на полза от регионалната турбуленция чрез напредък в плановете за т.нар. Зангезурски коридор - ключов за турската доминация в региона търговски маршрут.

🇨🇾 Кипър

Турската армия поддържат около постоянен контингент от около 40 000 войници в Кипър. Островът е разделен на етнически принцип, като кипърските турци живеят в самопровъзгласилата се държава на север, а кипърските гърци населяват международно признатата Република Кипър на юг.

Турски войски присъстват на север от 1974 г. след опита за преврат, при който военната хунта в Атина се опита да присъедини островната държава към Гърция. Турция не признава Република Кипър, която е член на Европейския съюз, докато отцепилата се държава на север е призната единствено от Турция.

През септември Турция и Гърция се съгласиха да засилят преговорите, насочени към разрешаване на дългогодишните си регионални конфликти, включително този в Кипър.

Спорни води

🔍 Източник: Bloomberg

Турция и Гърция водят дългогодишен спор относно плановете на Анкара да експлоатира оспорваните резерви от природен газ в Средиземно море. Атина настоява, че континенталният шелф е нейна ексклузивна икономическа зона заради островите там. Турция оспорва това, като казва, че някои от островите са почти на 600 км отдалечени от континенталната част.

В центъра на спора са залегнали различни интерпретации на международното морско право.

Крайбрежните държави имат специални права за проучване и използване на ресурси в техните ексклузивни икономически зони, които са определени от конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право UNCLOS. Конвенцията по морско право позволява икономическите претенции на една суверенна страна да се простират на 200 морски мили отвъд морското й пространство. Съседните страни трябва обаче да се съгласят за границата между тях.

В продължение на десетилетия Турция твърдеше, че няколко гръцки острова, разпръснати близо до турския бряг, не могат да претендират за големи ексклузивни икономически зони. Гръцките острови, които са близо до турския бряг, драстично намаляват турската ексклузивна икономическа зона.

През 2019 г. Турция подписа оспорвано споразумение с подкрепеното от ООН правителство в Либия, очертаващо морските територии на двете страни, в които те могат да извършват сондажи за въглеводороди в Източното Средиземноморие.

Маркираният район се препокриваше с гръцкия остров Крит, намиращ се между Турция и Либия. Гърция и други средиземноморски страни като Египет се противопоставиха на споразумението. След като напрежението достигна своята връхна точка през юли 2020 г, в крайна сметка то бе успокоено с посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел, а Турция се съгласи да отложи сондажните дейности.

В началото на август 2020 г. Гърция и Египет подписаха споразумение, което очертава техните ексклузивни икономически зони в Средиземно море. То се застъпваше със зоната, за която имат претенции Турция и Либия и това провокира Анкара да възобнови сондажите.

Подобен конфликт съществува относно експлатацията на газовите резерви край Кипър, където Турция разположи два сондажни кораба през 2020 г.

У дома Ердоган търси широка подкрепа за своята външна политика под националистическото мото „Mavi vatan“ или „синята родина“, символизиращо експанзивната визия за турските териториални претенции в Средиземно и Черно море. През последните години то се превърна в обичайна фраза в турския политически живот.

Влияние в Африка

В спорен ход от преди няколко години, Турция се опита, но не успя да създаде центрове за военно обучение в Судан при управлението на бившия президент Омар ал Башир, който е в списъка на издирваните лица от Международния наказателен съд за извършване на военни престъпления в района на Дарфур в западната част на страната.

Турция продължава да налага влиянието си на африканския континент, както чрез военни инструктори, каквито присъстват в страни като Гамбия и Мали, така и чрез доставки на безпилотни системи и друг вид оръжие за редица държави в Западна Африка, сред които Мароко, Мали, Нигер, Нигерия, Того и Буркина Фасо.

Мироопазващи мисии

Със своите 425 000 души, Турция има втората най-голяма армия в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) по отношение числеността на личния състав.

Страната продължава да участва в ръководената от НАТО мироопазваща мисия в Косово, както и в друга такава, ръководена от Европейския съюз в Босна и Херцеговина, където Турция има основен интерес да подпомага защитата на етническите турски общности в страната.

Пристанът на американските военни в Газа ще струва 320 милиона долара

🇺🇸🇮🇱🇦🇪 Оценката на разходите на американската армия за изграждането на кей край Газа за доставка на хуманитарна помощ се е повишила до 320 милиона долара, каза пред Ройтерс служител на отбраната на САЩ и източник, запознат с въпроса.

Цифрата, която не е съобщавана по-рано, илюстрира огромния мащаб на строителните усилия, които според Пентагона включват около 1000 американски военнослужещи, предимно от армията и флота.

Все пак цената се е удвоила спрямо първоначалните оценки по-рано тази година, според човек, запознат с въпроса.

„Цената не просто се е повишила. Тя експлодира“, каза пред Ройтерс сенатор Роджър Уикър, най-добрият републиканец в ръководената от Демократическата партия сенатска комисия по въоръжените сили, когато беше попитан за разходите.

„Това опасно усилие с незначителна полза сега ще струва на американските данъкоплатци най-малко 320 милиона долара за експлоатация на кея само за 90 дни.“

Президентът на Демократическата партия Джо Байдън обяви кея през март, когато хуманитарни служители призоваха Израел да улесни достъпа на хуманитарни помощи до Газа по сухопътни пътища. Чрез отварянето на втори маршрут за помощ, този по море, служители на администрацията на Байдън се надяват да предотвратят глада в Северна Газа.

Военната кампания на Израел срещу Хамас, в отговор на атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври, опустоши малката ивица Газа и хвърли нейните 2,3 милиона души в хуманитарна катастрофа.

Все пак Уикър и някои други законодатели се съмняват дали кеят е полезно начинание, особено като се има предвид рискът американските военни да станат мишени на бойците на Хамас.

„Колко ще бъдат на куката данъкоплатците, след като – или ако – кеят най-накрая бъде построен?“ — попита Уикър.

„С всеки ден, в който тази мисия продължава, цената се покачва, както и нивото на риск за 1000 разположени войници в обсега на ракетите на Хамас.“

Притесненията относно заплахата американските войски да бъдат въвлечени във войната Израел-Хамас бяха подчертани в четвъртък, след като се появиха новини за минометна атака близо до района, където кеят в крайна сметка ще докосне земята. Въпреки това там не присъстваха американски сили и те бяха на мили от брега - извън обсега на минохвъргачките.

Байдън нареди на силите на САЩ да не стъпват на брега на Газа.

Първоначално кейът ще обслужва 90 камиона на ден, но този брой може да достигне до 150 камиона дневно, когато започне да функционира напълно. Организацията на обединените нации заяви миналата седмица, че средният дневен брой камиони, влизащи в Газа през април, е бил 200 и че е имало пик от 316 в понеделник.

Високопоставен служител на администрацията на Байдън каза миналата седмица, че хуманитарната помощ, идваща от кея, ще трябва да премине през израелските контролно-пропускателни пунктове на сушата.

Това е въпреки че помощта вече е била инспектирана от Израел в Кипър, преди да бъде изпратена в Газа. Израел иска да попречи на каквато и да е помощ да стигне до бойците на Хамас, което да засили техните военни усилия.

Перспективата за контролно-пропускателни пунктове повдига въпроси за възможни забавяния дори след като помощта достигне брега. Организацията на обединените нации отдавна се оплаква от пречките пред получаването на помощ и разпространението й в Газа.

Организацията на обединените нации призова за 2,5 милиарда долара, за да се опита да посрещне най-спешните нужди на хората, живеещи в ивицата Газа между април и декември.