Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.