`🇬🇷🛡️ Гърция подменя горния ешелон на своята ПВО мрежа, поверявайки го изцяло на произведена в Израел техника. В понеделник, 31 август, в Тел Авив ще бъдат подписани договорите по програмата „Щитът на Ахил“ – мрежа от ракети, радари и командни средства за защита срещу самолети, крилати и балистични ракети и дронове. Според гръцки медии стойността на сделката достига 3,1 млрд. евро. Документите ще подпишат Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към Министерство на националната отбрана на Гърция и Дирекцията за международно сътрудничество в отбраната (SIBAT) в Министерство на отбраната на Израел. Съветът за външна политика и национална отбрана, който взема решенията за въоръжаването в Атина, одобри поръчката на 23 юли.
Програмата се основава на три израелски комплекса с различен обхват. Най-горният ешелон се поверява на David's Sling – противоракетен комплекс на израелската Rafael и американската RTX, проектиран изцяло за прехващане на балистични ракети със среден обсег и крилати ракети. Гръцки медии споменават 150 км работна дистанция. Средният ешелон ще бъде изграден около Barak MX на Israel Aerospace Industries. Данни на производителя сочат, че семейството му от прехващачи покрива до 35, 70 и 150 км и е предназначено да защитава летища, пристанища и енергийни съоръжения. Долният ешелон ще стъпва върху SPYDER на Rafael с обхват в диапазона 10-25 км и ще бъде разгърнат по островите на Егейско море и корабните съединения. Трите комплекса ще бъдат допълнени от местната антидрон разработка „Кентавър“.
Отделните ракети обаче не са същността на поръчката. Преди всичко Гърция ще придобие обща оперативна картина. Сензорите на военноморски, военновъздушни и сухопътни сили ще са свързани в обща командна мрежа, която ще събира и обработва данни от различни източници, за да визуализира заплахите по техния приоритет. Новите радари с вградената активна електронно фазирана решетка (AESA) ще могат да засичат цели на разстояния над 400 км, а софтуер, задвижван от изкуствен интелект (AI) ще подпомага процедурата по откриване и класифициране на приближаващата заплаха и ще предлага на оператора най-подходящото средство за прехващане. Досега гръцките комплекси функционираха поотделно – всеки със свой собствен радар и собствен обхват. Министърът на отбраната Никос Дендиас определи нововъведения замисъл като холистична система за командване и контрол.
Подмяната засяга най-напред съветското наследство. Горният ешелон на гръцката отбрана до ден-днешен се опира на зенитно-ракетните комплекси С-300ПМУ1 на остров Крит, ТОР-М1 и ОСА-АКМ. Но през 2023 г. Атина прекрати договора за поддръжката им с руския производител, оценяван на 102 млн. евро за срок от 10 години. При отсъствието на резервни части и функционираща ремонтна база ресурсът и оперативната пригодност на тези комплекси постепенно намаляват, а мястото им трябва да бъде заето от David's Sling. Системите MIM-104 Patriot ще останат на въоръжение: Гърция разполага с 6 батареи, модернизирани до конфигурация PAC-3, които трябва да бъдат включени в общата оперативна картина на новата мрежа.
Гръцкото планиране изхожда от турския арсенал, който се разраства паралелно в областта на безпилотните технологии, крилатите и балистичните ракети. Разузнавателни и ударни дронове се произвеждат от години серийно. Крилатата ракета SOM може да бъде изстрелвана от изтребители F-16 и няколко модела дронове. Балистичната ракета Bora, чийто експортен вариант Roketsan предлага под името Khan, поразява цели на 80-280 км разстояние, а Анкара я произвежда серийно.
Задачите за противодействие на тези заплахи са разпределени между отделните ешелони: SPYDER трябва да се справи с дроновете над островите, Barak MX – с крилати ракети, насочени към летища и пристанища, а David's Sling – с балистични ракети. Разполагането на ПВО/ПРО системи по островите обаче се сблъсква с най-старото гръцко-турско разногласие. Анкара оспорва правото на Атина да държи войски по източните егейски острови, като се позовава на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г. Това може да превърне всяка нова батарея по островите в повод за ново изостряне на двустранните отношения.
При заплахите от по-висок клас съответствието вече не е така очевидно. David's Sling е прехващач в среден ешелон на балистичната отбрана, а не такъв за екзоатмосферно прехващане. В израелския комплекс ракети с голям обсег се поемат от Arrow-3, който Гърция няма да придобива. Междувременно обаче през юли 2025 г. Roketsan представи Tayfun Block 4 с 1000-1500 км деклариран обсег. Ракета от този клас влиза повторно в атмосферата с по-висока скорост, отколкото средният ешелон на ПРО е проектиран да посрещне. С оглед на това „Щитът на Ахил“ покрива сравнително добре днешния турски арсенал, но вероятно ще започне да му става значително по-трудно предвид средствата, които Анкара тепърва ще въвежда на въоръжение.
Условията по договора са необичайни за гръцка поръчка от подобен мащаб. Около 25% от труда, или поне 700 млн. евро, ще останат в местната гръцка индустрия. В програмата участват 12 дружества, сред които Metlen, Hellenic Aerospace Industry, Hellenic Defence Systems, Scytalys и Uni Systems.
Още по-ключова е клаузата за достъп до изходния код на софтуера за управление. Тя трябва да позволи на гръцките въоръжени сили да интегрират свои собствени сензори, да променят праговете за реакцията и да поддържат мрежата, без да се налага при всяка потенциална промяна да се обръщат към доставчик. Точно от практическото приложение на тази клауза ще зависи дали купувачът действително получава автономно управляема система, или дългосрочна зависимост, наподобяваща абонамент.
Турски експерти тълкуват сделката по обратния начин. Институтът SETA в Анкара твърди, че извеждането на руските комплекси и паралелното внедряване на израелски системи ще оставят гръцката ПВО зависима от един-единствен доставчик. Достъпът до изходния код е отговорът, който Атина противопоставя на този довод, но реалната му стойност ще стане ясна едва при първата съществена модификация, извършена без израелско участие.
Сроковете се различават според това какво се приема за готовност. Дендиас посочи период от 35 месеца след подписването за пълното разгръщане, чийто доставки ще бъдат извършени поетапно. Местната преса публикува подробен график, който още не е потвърден от ведомството. Според него началната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 18-24 месеца, а към 2029 г. се очаква да функционират около 80% от системата. Пълната готовност според съобщенията се измества до 2034 г. Официален срок очевидно отчита момента, в който първите батареи ще заемат позиции, а по-дългият включва завършване на цялата структура.
Различават се и публикуваните оценки за общата стойност на проекта. Отделни издания посочват 2,8, 3, 3,1 или 3,5 млрд. евро, докато в англоезични публикации одобрената от Атина сума се представя като 3,4 млрд. долара. Част от разминаването идва от различния обхват на сметките. „Щитът на Ахил“ е ядро на по-широк пакет на стойност от 4,2 млрд. евро, който включва допълнителни дронове, спътници и средства за нощно виждане. Останалите различия вероятно ще се изяснят едва след сключването на договорите и отделното обявяване на стойността им.
Сделката е сключена след договора за 750 млн. долара, който Гърция подписа през април с Elbit Systems за реактивни системи за залпов огън PULS, и нарежда страната сред водещите европейски клиенти на оръжие от Израел, чиито производители вече разполагат с непоклатим аргумент, какъвто просто нямаха година по-рано. Войната, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместния американско-израелски удар срещу Иран, подложи израелската ПВО/ПРО мрежа на безпрецедентно изпитание. Само за първите четири дни Техеран изстреля над 500 балистични ракети по цели в целия регион. Според израелски данни, огласени на 20 март, са били прехванати над 90% от ракетите, навлезли във въздушното пространство на страната – около 270 от общо 285.
Същата война очерта и пределите на този вид отбрана, а те имат директно отношение спрямо поръчката на Атина. Вечерта на 21 март David's Sling беше задействана от две ирански балистични ракети, насочени към Димона и Арад, но не успя да ги свали. На 23 март израелската армия потвърди двата неуспешни прехвата, описа причините за тях като несвързани и отрече да има на системен дефект. В Димона и Арад бяха ранени над 120 души.
Другото ключово ограничение е размерът на наличния боекомплект. В пика на размяна на въздушни удари независими оценки допуснаха, че Израел е изразходвал около 80% от своите запаси на прехващачи Arrow, докато IDF отрекоха да са изправени пред остър недостиг. През април Министерство на отбраната одобри съществено разширяване на производството заедно с Israel Aerospace Industries, надграждайки договора от декември 2025 г. Войната приключи на 5 май, а гръцката поръчка ще се изпълни от същата производствена база, която дотогава трябва да попълва израелските запаси.
Военният баланс в Егейско море обаче се променя бавно и не зависи от характеристиките на този или онзи ракетен комплекс. Гърция няма да получи защита срещу всичко, което Турция разработва, нито ще я получи скоро. Тя обаче ще изгради единна картина на въздушното пространство над островите и континенталната част на страната, при която цел, засечена на едно място, може да предизвика реакция от друго.
Ако графикът бъде спазен, до края на десетилетието Турция ще трябва да планира действията си в Егейско море спрямо интегрирана мрежа за отбрана, а не отделни батареи, всяка със собствен радиус и собствена сляпа зона. Голямата неизвестна обаче е друга. При съсед, който произвежда серийно балистични ракети и от когото не ви дели океан, решаващ е не обсегът на дадения модел прехващач, а количеството прехващачи зад всяка установка. Обявената стойност от 3,1 млрд. евро не дава отговор именно на този въпрос.