Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.

Зеленски поиска от САЩ лиценз за производство на ракети Patriot.

🇺🇦🤝🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да дадат лиценз за производство на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot на Киев. Той предупреди, че настоящите нива на производство са твърди ниски с оглед на засиленото руско производство на балистични ракети и зачестилите тестове на ПВО на НАТО с дронове, изпратени към съюзнически държави.

В интервю за предаването „Face the Nation“ по CBS News на 31 май Зеленски разкри, че е изпратил официално запитване до Белия дом и Конгреса на САЩ с искане за лицензи, които да позволят на Украйна да разгърне собствено производство на ракети Patriot PAC-3.

„Производството на антибалистични ракети в САЩ не е достатъчно и това може да доведе до криза в различни части на света. Русия увеличава вътрешното си производство на балистични ракети. Изпратих писмо до Белия дом и до Конгреса на САЩ. Надявам се, че те ще разберат и ще реагират“, каза той.

Президентът подчерта, че настоящите темпове на производство далеч не покриват нуждите на днешната среда за сигурност.

„60–65 антибалистични ракети на месец са нищо на фона на настоящите предизвикателства. Това не е тайна и Русия го знае. Трябва да разширим производството. Поисках от предишната администрация на САЩ, искам и от сегашната администрация да даде на Украйна лицензи за производство на ракети Patriot“, каза Зеленски.

Той аргументира своето искане с това, че даването на зелена светлина за производство в Украйна ще помогне не само на Киев, но и на партньорите на САЩ в други региони, включително Близкия изток.

„Можем да увеличим производството на ракети Patriot. Това ще помогне на нас. Това ще помогне на Близкия изток и всяка друга страна, на която САЩ решат да помогнат. Докато не създадем европейска система срещу балистични ракети, ще имаме нужда от подкрепата на САЩ“, посочи той.

По-рано Украйна получи допълнителна пускова установка за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия и продължава да търси още ракети и ПВО комплекси, за да отговори на непрестанните руски въздушни удари.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

НАТО симулира отбрана на Балтика срещу Русия от подземен бункер в Лондон в учението Arrcade Strike.

🇬🇧 Няколкостотин военнослужещи от страни-членки на НАТО, сред които САЩ и Обединеното кралство, проведоха по-рано този месец учението за командване и контрол „Arcade Strike“ в изоставената станция на метрото „Чаринг Крос“ в централната част на Лондон.

Британските въоръжени сили обявиха, че висшето командване е използвало учението, за да извърши подробна оценка на способността на Корпуса за бързо реагиране на НАТО (ARRC) за планиране и изпълнение на мащабни операции, въвличащи до 100 000 военнослужещи.

От този команден пост дълбоко под земята военни ръководители координираха действия по суша, море, въздух, в космоса и киберсреда. Сценарият симулираше отбрана на Естония от колективните сили на НАТО в отговор на руска инвазия, проектирана за 2030 г. – времеви хоризонт, който според плановиците на Алианса ще доведе до най-сериозната заплаха от страна на Руската федерация.

Според оперативния план при подобен сценарий съюзниците в НАТО биха задействали чл. 5 от Вашингтонския договор, който предвижда колективен отговор при атака срещу която и да е държава-членка, след нахлуване на руски войски в Прибалтика.

В рамките на учението командването ръководи операциите от временен „бункер в украински стил“, насочвайки контраофанзива срещу руските сили с помощта на хиляди или повече дронове. Силите на НАТО идентифицират и неутрализират зенитно-ракетни комплекси, бойни позиции и щабове на руската армия. Тези удари, нанесени с помощта на изтребители и артилерия, поразиха цели, разположени от границата чак до Санкт Петербург.

Централен компонент на тази отбранителна система е „Project Asgard“ – задвижвана от изкуствен интелект (AI) дигитална платформа, обобщаваща данни от сензори, сателити и разузнавателни канали из цялото бойно поле, за да подпомогне командирите в бързото вземане на решения за нанасяне на удари, изпреварвайки реакцията на противника.

„Войната в Украйна припомни на света една горчива истина: заплахите за мира в Европа не са нещо далечно или теоретично“, заяви представител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство.

На 4 май силите на НАТО започнаха мащабна серия от маневри с обхват от Прибалтика до Арктика, които събраха десетки хиляди военнослужещи в координирани учения по границите на Руската федерация, в едно от най-обширните тренировъчни усилия на Алианса от последните няколко години.

Ученията са изработени така, че да симулират мащабна конвенционална война, с особен акцент в съвместно планиране, бързо разполагане на сили и интеграция на подкрепления в активни бойни операции. Представители заявиха, че включват уроци, извлечени от пълномащабната руска инвазия в Украйна, например повсеместната употреба на безпилотни летателни апарати и съвременната координация на бойното поле.

Водената от Канада многонационална бригада на НАТО в Латвия достигна пълна оперативна готовност.

🇨🇦🪖🇱🇻 Ръководената от Канада многонационална бригада на НАТО в Латвия достигна по-рано този месец пълна оперативна готовност. Наброяваща около 3500 военнослужещи от 14 държави, тя е първото звено от групите за усилено предно присъствие на алианса, трансформирано от батальонна бойна група в пълноценна бригада със собствен щаб, разузнавателен компонент, авиационна поддръжка и постоянна инфраструктура. Нейният командир, канадският полковник Крис Рийвс, описа промяната пред Defense News с думите: „Сега разполагам с бригада, от другата страна на границата няма нищо, което може да я унищожи.“ и допълни: „Все още сме сила за задействане по сигнал, но ще действаме по-ефективно, защото ще пристигаме по-бързо.“

Канада е рамковата държава и осигурява около 2200 военнослужещи, най-голямото задгранично сухопътно разполагане на въоръжените ѝ сили след Афганистан. Към контингента са придадени хеликоптерен батальон с четири CH-146 Griffon и два CH-147 Chinook, разузнавателен ескадрон и стратегически транспортен компонент със самолети Boeing C-17 Globemaster III. Останалите участници включват Латвия като приемаща държава, както и Дания, Швеция, Италия, Полша, Испания, Словения, Албания, Словакия, Чехия, Черна гора, Исландия и Северна Македония. Дания и Швеция се редуват да предоставят втори маневрен батальон на годишна ротация, а Италия, Полша и Испания изпращат механизирани пехотни роти. Шведският контингент от около 600 души, разгърнат миналата година, внесе бойни машини на пехотата CV9040, зенитни системи LVKV 90, основни бойни танкове Strv 122 и самоходни гаубици Archer – комбинация, която за първи път осигури в Латвия съвременен шведски механизиран компонент под общо командване с канадските сили.

Бригадата е разположена едновременно в няколко района, а не само в централната база в Адажи. Командирът говори за „четири района“, включващи изнесени позиции по-близо до източната граница и постоянно учебно присъствие на полигона Селия в централна Латвия. Тази дисперсия представлява съзнателен отказ от модела на единен тилов лагер; целта е звената да познават терена, населените места и пътната мрежа така, че при сигнал да се намират в потенциалния район на действие, а не тепърва да се придвижват към него. Бригадата действа под командването на Многонационална дивизия „Север“ със щаб в Адажи, редом с латвийската механизирана пехотна бригада, и формира лявото крило на новия пояс от постоянни сухопътни формирования по източния фланг на НАТО.

Финансовият гръбнак на това присъствие е канадски. До момента тя е инвестирала или ангажирала над 315 млн евро в латвийска военна инфраструктура и обяви допълнителни 64 млн евро. На 19 май бяха положени основите на пакет проекти за 70 млн канадски долара – 36 млн за хеликоптерен комплекс в Лиелварде, включил рулежна площадка, стационарна линия за полети и възможност за едновременно обслужване на до шест CH-146 Griffon и четири CH-147 Chinook, както и 33 млн за казармени корпуси в Лиелварде и Рига. Всеки от тях ще има капацитет за 152 души в стандартни условия и вариант за разширяване до 304 при оперативна необходимост. Лиелварде получава и обновена инфраструктура на писти и хангари, способна да приема транспортни самолети C-17, което позволява повечето от усилващите ешелони да бъдат прехвърляни директно, без претоварване в трети държави.

Това решение променя географията на канадската военна тежест. През последните две десетилетия тя наложи приоритет над Арктика и Пасифика; ангажиментът в Латвия – с над 2200 военнослужещи на постоянна ротация, авиационен компонент и трайна инфраструктура – обвързва канадската отбранителна политика с балтийския театър поне за следващото десетилетие. Канадският министър на отбраната определи проектите от 19 май като ясно доказателство, че „Канада е дошла в Латвия, за да остане“ – формулировка, в която отсъства характерната за ранните етапи на eFP условност.

Бригадата в Латвия е първото, но вече не единствено постоянно бригадно ядро по източния фланг на НАТО. През февруари Германия активира 45-а танкова бригада „Литауен“ в Литва с първоначален щаб и 2 батальонни групи. чиято пълна оперативна готовност с около 5000 души, се очаква догодина. В Естония засега присъствие запазва Обединеното кралство на ниво батальонна група, а в Полша американското разполагане остава комбинация от бригадно командване и допълнителни маневрени елементи. Към днешна дата се очертава нов модел: вместо четирите батальонни групи от периода 2016–2022 г. НАТО изгражда два постоянни бригадни възела – канадски в Латвия и германски в Литва – допълнени от британска батальонна група в Естония и американски ротации в Полша и Румъния. Целта е силите на първа линия да преминат от символично присъствие към части, способни да задържат противник до разгръщането на подкрепления от Германия, Полша и САЩ.

Бригадата има отражение и върху вътрешната политика на Латвия. Военните инвестиции в Лиелварде и Адажи преструктурират местните икономики, увеличават приходите от строителство и услуги и създават устойчиви граждански вериги около западната военна логистика. За правителството в Рига това се превръща в аргумент в дебата за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП към 2028 г. – линия, защитавана от латвийския министър на отбраната с тезата, че собствените инвестиции на страната привличат и закрепват чуждестранни ангажименти, а не обратното.

В оперативен план пълната готовност означава три ключови промени. Първо: щабът на бригадата вече може да командва бойни действия на ниво бригада – функция, която доскоро в Балтика се изпълняваше от латвийската национална бригада, подсилвана с импровизирани коалиционни сили. Второ: вертолетният компонент предлага самостоятелна способност за тактическа мобилност и медицинска евакуация в радиус, който покрива източната граница без зависимост от полски и германски ротационни сили. Трето: появата на капацитет за стратегически транспорт в Лиелварде съкращава времето за идване на подкрепления от Канада и Западна Европа до Латвия – критичен фактор при сценарий с ограничен прозорец за реакция.

Стратегически бригадата в Латвия е първия случай, при който държава извън Европа и САЩ поема ролята на постоянна рамкова сила за сухопътно възпиране в Източна Европа. Това разширява опорната база на Алианса отвъд традиционната ос, превръщайки Канада във втория най-важен участник в архитектурата на европейската сигурност и фиксирайки нейния политически ангажимент към театър, който до момента се изнасяше предимно от Германия и САЩ. Заедно с активирането на германската бригада в Литва, подсиленото канадско присъствие в Латвия бележи прехода на НАТО от ротационно сдържане към постоянно сухопътно ядро, способно да поеме първите дни на евентуален конфликт независимо от политическия цикъл в която и да е държава членка.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

Външният министър на Финландия: Украйна е сред четирите най-достойни за доверие армии в Европа.

🇺🇦 Украйна е една от малкото държави в Европа с надеждна армия, поради което трябва да се интегрира в НАТО „възможно най-скоро“. Това заяви финландският министър на външните работи Елина Валтонен, цитирана от германската медия ZDFheute.

В свое изказване за европейската сигурност и разширяването на НАТО, Валтонен подкрепи тезата си с факта, че украинската армия вече е показала способности, които я нареждат сред най-способните въоръжени сили на континента, придобити през тези над четири години пълномащабна война срещу руското нашествие.

Според финландския топ дипломат Киев има „една от едва четирите армии в Европа, заслужаващи истинско доверие“, заедно с въоръжените сили на Турция, Полша и Финландия.

Валтонен потвърди подкрепата на страната си за членството на Украйна в НАТО, настоявайки за „възможно най-бърза“ интеграция на страната в Алианса, включително в интерес на собствената ѝ сигурност.

Освен това тя предположи, че американският президент Доналд Тръмп все още би могъл да промени позицията си във връзка с украинското членство в НАТО. Тя го описа преди всичко като „преговарящ“, оставяйки отворена възможността за промяна в неговото виждане по въпроса.

По-рано се появиха сведения, че по време на военни учения на НАТО силите на Алианса все по-често използват украински оператори на дронове като симулиран противник, за да се запознаят с реалностите на съвременното бойно поле, което е наситено с целия спектър от безпилотни системи.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, отбеляза, че украински оператори на дронове често получават задачата да действат като „червен отбор“ в тренировъчни сценарии, извършвайки атаки с дронове срещу части на Алианса.

Мелони към Тръмп: Италия остава лоялна на НАТО въпреки плановете на САЩ за изтегляне.

🇮🇹⚔️🇺🇸 Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че не е съгласна с обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп решение за изтегляне на американските войски от няколко европейски държави, сред които Италия, поради отказа им да съдействат във войната срещу Иран.

Говорейки в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван, Мелони посочи, че Италия винаги е изпълнявала ангажиментите си към НАТО и останалата част от международната общност.

„САЩ обсъждат оттегляне от Европа от известно време; трябва да укрепим собствената си сигурност и да повишим капацитета си за реакция“, отбеляза тя. „Това е избор, който не зависи от мен и лично аз не съм съгласна с него. Италия винаги е спазвала своите ангажименти в рамките на НАТО, дори когато преките ни интереси не са били заложени на карта – както в Афганистан, така и в Ирак.“

„Не считам за правилни някои от нещата, казани по наш адрес“, коментира тя относно съобщението на Тръмп за изтегляне от европейските бази. Американският президент обвини Италия в липса на съдействие и изрази мнение, че Мелони се е променила.

САЩ изтеглят 5000 войници от Германия: Разривът между Тръмп и Берлин заради Иран се задълбочава.

🇺🇸⚔️🇩🇪 Пентагонът обяви, че започва изтегля 5000 военнослужещи от съюзника в НАТО Германия, докато разривът между президента Доналд Тръмп и Европа по отношение на войната срещу Иран се изостря все повече.

По-рано тази седмица Тръмп заплаши със съкращаване на силите след словесен сблъсък с германския канцлер Фридрих Мерц. В понеделник канцлерът заяви, че иранците унижават САЩ в мирните преговори и добави, че не вижда каква стратегия за изход следва Вашингтон.

Висш служител на Пентагона, пожелал анонимност, заяви, че последното изказване на Мерц е било „неуместно и неполезно“ и изрази мнение, че „президентът реагира правилно на тези контрапродуктивни изказвания“.

От Пентагона уточниха, че изтеглянето се очаква да приключи в рамките на следващите 6-12 месеца. Германия е дом на около 35 000 американски военнослужещи на активна служба – повече от всяка друга страна в Европа.

Служителят посочи, че съкращението ще върне нивата на американските войски в Европа до тези преди руската инвазия в Украйна, предизвикала засилване на присъствието от страна на тогавашния президент Джо Байдън.

Източникът представи решението като част от стремежа на администрацията на Тръмп Европа да се превърне в основен гарант за собствената си сигурност. Въпреки това ходът е поредното силно напомняне за готовността на Тръмп да отговаря на това, което възприема като нелоялност от страна на съюзниците.

Миналата седмица Ройтерс разкри ексклузивно за вътрешен имейл на Пентагона, който очертава варианти за наказание на съюзници от НАТО, които според Тръмп не са подкрепили военните операции срещу Ислямската република. Вариантите включват временно отстраняване на Испания от НАТО и преразглеждане на позицията на САЩ относно претенциите на Обединеното кралство за Фолкландските острови.

Обтягане на връзките с Германия

Тръмп отправи остри критики конкретно към Германия, а същевременно порица и други съюзници от НАТО за това, че не са изпратили своите флотове да помогнат за отварянето на Ормузкия проток по време на конфликта.

Широкият 36 км воден път, свързващ Персийския залив и Арабско море, който е ключова точка за глобалните доставки на петрол, на практика остава затворен, което причинява пазарен хаос и безпрецедентни смущения в енергийните доставки.

Мерц заяви, че не са били проведени консултации с Европа и Германия, преди САЩ и Израел да започнат удари срещу Иран на 28 февруари, и че по-късно е предал скептицизма си относно конфликта директно на Тръмп.

„Президентът беше много ясен във връзка с разочарованието си от реториката на нашите съюзници и липсата на подкрепа за американските операции, които са в тяхна полза“, отбеляза висшият служител на Пентагона.

Тръмп отдавна планира да намали военното присъствие на САЩ в Германия, като настояваше за съкращаването им още в края на първия си мандат, но така и не успя да осъществи, тъй като загуби изборите и Байдън отмени плана.

Изказването на Тръмп от сряда, че преразглежда нивата на войските в Германия, изненада германските военни служители. Пред Ройтерс те цитираха конструктивни срещи в Пентагона, които са били проведени само броени часове по-рано на същия ден.

Те твърдят, че Германия е направила повече от други съюзници в подкрепа на американските операции срещу Иран, включително позволявайки използването на базите на нейна територия и давайки разрешения за полети. Освен това в Германия се намира огромната американска военна болница в Ландщул, където са транспортират военнослужещи, ранени при бойните действия в Близкия изток.

Като част от решението на Тръмп, една бойна бригадна група, която в момента е в Германия, ще бъде изтеглена, а батальон за далекобоен огън, който администрацията на Байдън планираше да започне да разполага по-късно тази година, няма да бъде изпратен, съобщи служителят.

Полша тества акустично разузнаване и системи за електронна война по програмата „Източен щит“

🇵🇱🛡️🛜 Полша провежда оперативни тестове на средства за акустично разузнаване и електронна война на Централния полигон на ВВС в Устка, в рамките на усилия на министерството на националната отбрана за ускорена оценка на технологии за внедряване в програмата „Източен щит“.

В момента на полигона се провеждат изпитания на седем различни решения за акустично разузнаване, които са проектирани да локализират източници на звук, да засичат приближаващи дронове, да определят посоката им и да проследяват и класифицират въздушни заплахи. Производителите на оценяваните системи предварително са декларирали използването на инструменти с изкуствен интелект и потвърдиха своята готовност за интеграция с полските системи за военно командване. Акустичните тестове бяха предшествнаи от изпитания на средства за електронна война, проведени на същия полигон на 13-17 април, когато 8 решения бяха тествани за способността си да откриват и заглушават сигнали.

Тестовете се организират и контролират от Департамента за иновации към Министерството на отбраната, който стартира мащабната програма за оценка в началото на миналата година. Оттогава департаментът е получил над 715 оферти за иновативни решения в множество технологични области – сензори, автономни системи, логистика и военно инженерство, комуникации и киберсигурност. Те идват от университети, водещи компании от сферата на отбраната, стартъпи и чуждестранни субекти. Работни групи от военни експерти извършват системен преглед на кандидатурите, оценявайки техния потенциал за оперативни тестове и последваща интеграция в структурите на националната отбрана.

До момента 36 решения са тествани в условия, близки до реалните. Миналата година учения под кодовото име „Żelazna Brama 25“ с участието на 18-а механизирана дивизия послужиха за рамка на изпитанията на 21 от тези технологии. Сред тях бяха летателни и наземни безпилотни системи, компоненти за укрепления, механизми за камуфлаж, комуникационна техника и оптични разузнавателни системи. След приключване на текущите тестове в Устка, Департаментът за иновации ще изготви подробен доклад до министъра на националната отбрана, който ще включва препоръки на експерти във връзка с потенциала и нивото на осъществимост на всяка технология за приемане на въоръжение.

Следващият голям етап вече е планиран. Изпратени са покани към 17 компании за участие в тестове по време на ученията на 16-а механизирана дивизия като част от федерацията от учения „Amber Defender 26“, предвидени за юни.

Системите за акустично разузнаване заемат специфична и все по-ключова ниша в модерната противовъздушна отбрана. Радарните и оптичните сензори, традиционни стълбове на въздушното наблюдение, могат да попаднат в условия на усъвършенствани контрамерки, електронно заглушаване, неподходящи климатични условия или да бъдат преодолени от платформи с ниска видимост и ниска височина на полетния профил. Акустичната детекция предлага пасивно, трудно за заглушаване допълнение към наличните активни системи. Конкретно за откриване на дронове, акустичният отпечатък на малките безпилотни апарати – специфичното жужене на електрическите двигатели и роторите – осигурява сигнал, който пасивните микрофонни решетки могат да уловят, локализират и класифицират, без да излъчват сигнал, разкриващ позицията им пред противника. Добавянето на класификация, базирана на изкуствен интелект, позволява на системата да различава отделните категории дронове, да отделя техния отпечатък от фоновия шум и да подава данни към командната система в почти реално време.

Възможностите за електронна война, тествани по-рано този месец, адресират същата заплаха от различен ъгъл. Операциите на дроновете зависят от радиочестотни канали за управление, навигация и видеовръзка. Системите за РЕБ могат да засекат тези сигнали още преди акустичното или визуалното откриване, докато комплексите за заглушаване са способни да прекъснат мисията на дрона без нужда от кинетично въздействие. Комбинацията от акустична детекция и електронно заглушаване представлява ешелониран подход за противодействие, обхващащ както физическото присъствие, така и електронната зависимост на безпилотните системи.

Програмата „Tarcza Wschód“ поставя изброените технологични изпитания в рамките на национална стратегия, включваща развитие на инфраструктурата, повишаване на военните способности и устойчивостта на цивилното население. Посочените цели са възпиране на евентуални заплахи, защита на войниците и цивилните и развитие на полските отбранителни способности в сътрудничество със съюзниците. Географската ориентация, заложена още в названието „Източен щит“, отразява стратегическата реалност на Полша като фронтова държава на НАТО, граничеща с Беларус и руския ексклав Калининград.

Над 715 оферти. 36 решения, подложени на тестове в близки до реалните бойни условия. 17 компании, поканени за следващия кръг, насрочен за юни. Обемът и темпото на полската програма за иновации отразяват позицията на страна, която наблюдавайки войната в Украйна от първите редове е стигнала до извода, че пропастта между лабораторни възможности и оперативно внедряване на бойното поле трябва да бъде затворена. И то възможно най-бързо.

📸 Снимка: Архивни кадри от бойни стрелби на Централния полигон в Устка (12 Brygada Zmechanizowana)

Уроци по реалност: Как украинските оператори на дронове тестват отбраната на НАТО в мащабни военни учения

🇺🇦 НАТО използва все по-често украински оператори на безпилотни системи като симулиран противник по време на своите военни учения, излагайки личния състав на реалностите на съвременната война с дронове. Това заяви висш служител на НАТО в интервю за РБК-Украйна.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, разкри, че украинският личен състав често бива натоварван със задача да действа като „червен отбор“ в тренировъчни сценарии, в които трябва да извършва атаки с дронове срещу подразделения на Алианса.

Този подход е предназначен да тества готовността на НАТО срещу съвременните заплахи на бойното поле, най-вече повсеместната употреба на безпилотни системи. Според Драгоне подобна практика вече е широко разпространена сред съюзническите сили.

Представители на НАТО твърдят, че участието на украински оператори придава на ученията високо ниво на реализъм, принуждавайки участниците да адаптират своята тактика при условия, които тясно наподобяват тези във войната в Украйна.

Драгоне признава, че резултатите са неочаквани. Например, по време на учението „Hedgehog“, украинските пилоти на дронове са успели да надвият ефективно комбинирана бойна група на НАТО в симулиран сблъсък.

Сценарият е включвал голяма сила, съставена от части на британска бригада и естонска дивизия, опитваща се да проведе механизирано настъпление през открит терен. В хода на учението подразделенията са разпънали палатки и са разгърнали бронирана техника без достатъчна маскировка, което ги е направило лесна мишена за удари от камикадзе дронове, поради което бързо са били „поразени“ в симулацията.

Малък украински екип от около 10 души е извършил атаките с дронове, подчертавайки все по-асиметричния характер на съвременната война. В рамките на около половин ден операторите на дронове са симулирали унищожаването на 17 бронирани машини и са извършили около 30 допълнителни удара по други цели.

Освен това, скорошни доклади сочат, че Германия планира значително разширяване на ролята на украински персонал с боен опит в своята система за военно обучение, с оглед на стремежа за адаптация на Бундесвера към реалностите на съвременната война.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

Френски Rafale прехванаха руски разузнавателен самолет и изтребител над Балтийско море – четири пъти за седмица.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога четири пъти в рамките на една седмица за прехващане на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на НАТО над Балтийско море.

Това стана ясно от официално изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Франция. По време на тези мисии френските екипажи са идентифицирали и ескортирали общо шест руски самолета, оперирали в близост до въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.

Прехващанията са извършени от авиобаза Шяуляй в Литва, откъдето Франция понастоящем ръководи ротация на мисията Baltic Air Policing на НАТО. Видео, разпространено от френското военно ведомство, илюстрира как Rafale проследяват руски самолет за електронно разузнаване Ил-20М, придружаван от изтребител Су-30СМ.

Ил-20М е платформа за радиотехническо и сигнално разузнаване, проектирана да събира данни от радарни емисии и комуникационни мрежи, и е сред най-често засичаните руски самолети в близост до границите на Алианса. OSINT анализи сочат, че въпросният Су-30СМ е бил въоръжен с противорадарни ракети Х-31П или Х-31ПМ – тип боеприпас, проектиран за поразяване на радарни системи и зенитно-ракетни комплекси.

Ако оценката е вярна, присъствието на такова въоръжение в близост до съюзническо въздушно пространство придава съвсем различно измерение на полета – от рутинно разузнаване към демонстрация на потенциал за подавяне на ПВО.

Според Defence Blog френските изтребители са използвали прицелни контейнери Thales TALIOS по време на прехващанията. Макар да са конструирани основно за ударни мисии, те осигуряват визуална идентификация на далечни разстояния, включително на външните товари на чужди летателни апарати, което дава възможност на пилотите да оценят потенциални заплахи от по-безопасна дистанция.

Франция пое настоящата ротация в края на март, разгръщайки 4 самолета Rafale и към 100 души личен състав за поддържане на непрекъснато дежурство по бързо реагиране. Мисията Baltic Air Policing започна през 2004 г. след присъединяването на балтийските държави към НАТО, тъй като те не разполагат със свои изтребители. Първият натовски изтребител, белгийски F-16, кацна в Шяуляй на 29 март 2004 г. Оттогава 17 съюзнически държави са участвали в ротационни дежурства от базата, а от 2014 г. мисията се осъществява и от авиобаза Амари в Естония, където понастоящем са разгърнати португалски F-16.

Отделно, Кралските военновъздушни сили на Великобритания вдигнаха по тревога два изтребителя Typhoon от RAF Lossiemouth в Шотландия след засичане на радарна следа, оценена като вероятен руски стратегически бомбардировач, приближил се към северната зона за противовъздушна отбрана на страната. Подкрепени от танкер Voyager от RAF Brize Norton, Typhoon-ите проследиха обекта, но физическо прехващане не се наложи, самолетът е останал в международното въздушно пространство.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Германия затяга контрола: Разрешителни за пътуване навън за мъже на 17-45 годишна възраст.

🇩🇪 Германия въведе нови разпоредби, изискващи от мъжете на възраст между 17 и 45 години да получават официално разрешение, преди да напуснат страната за продължителни периоди.

Правилото е влязло в сила от 1 януари 2026 г. и се прилага за лица, които планират да останат в чужбина за над три месеца – независимо дали с цел образование, заетост или дългосрочно пътуване, съобщи Berliner Zeitung на 3 април.

Засегнатите лица трябва да си осигурят разрешение от кариерен център на Бундесвера (Bundeswehr Career Center) преди заминаването си. Това изискване вече е постоянен елемент от федералното законодателство, прието чрез Закона за модернизация на военната служба. Мярката бе приложена с минимално обществено внимание.

В миналото подобни разрешителни са били задължителни само в периоди на повишена външна заплаха или състояние на отбрана, например при директно нападение срещу федералната територия. Съгласно новите реформи, правилото вече се прилага в мирно време и при нормални условия.

Говорител на Федерално министерство на отбраната потвърди въвеждането на новото законово изискване. В изявление пред журналисти той обясни, че „основата и водещата идея на това е надеждната и достоверна отчетност на лицата, подлежащи на военна служба в случай на нужда“.

Системата за разрешения за пътуване е част от мащабни усилия на федералните власти за увеличаване на числеността на въоръжените сили на страната. Германия се стреми да увеличи броя на личния си състав от текущото ниво от около 184 000 до 255 000-270 000 войници до 2035 г.

Като част от тази инициатива, всички млади мъже, родени през 2008 г. или по-късно, трябва да попълнят въпросник за готовността си за служба. Докато анкетата е задължителна за мъжете, тя остава доброволна за жените.

Ерки Коорт, директор на Института по вътрешна сигурност към Естонската академия на науките, обясни, че Германия е по-логична и достъпна цел за Русия в рамките на НАТО, отколкото Прибалтика. Той е на мнение, че Германия служи като логистично и стратегическо сърце на Европа, поради което всеки, който има за цел да отслаби алианса, трябва първо да удари центъра му. Експертът подчерта няколко фактора, които правят страната уязвима, сред които ролята ѝ на стратегически център и присъствието на голямо рускоезично население.

В заключение Коорт посочи, че неутрализирането на Германия би донесло значителна пропагандна стойност за Кремъл, като в същото време на практика би парализирало източния фланг на НАТО.