Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.

Анализ: НАТО показа концепцията си за сухопътна война срещу Русия

🇺🇸⚔️🇷🇺 Командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка допусна екип от Bild до щаба във Висбаден и им показа документа, който очертава начина, по който НАТО би водил сухопътна война в случай че Русия нападне държава членка на алианса. Изданието публикува неговото съдържание на 17 август, а руското издание „Вот Так“ го преразказа, придружено от оценка на военния анализатор Сергей Ауслендер. Според немския таблоид щабът не възнамерява да пази плановете си в тайна, за да могат в Кремъл „точно да знаят какво да очакват при нападение срещу страна от НАТО“.

Документът носи името Концепция за сухопътна война на НАТО (NATO Land Warfighting Concept) и стъпва върху три стратегии. Bild посочва майор Андрю Пингрей като ръководител на разработката, а подполковник Сам Розенберг – като един от основните ѝ автори.

Първата стратегия е насочена срещу руския ракетен арсенал. Ако Русия обстрелва балтийските държави с ракети и дронове и навлезе с танкове, както направи в Украйна, НАТО ще концентрира своите усилия най-напред върху унищожаването на руските ракетни комплекси с изтребители, ракети и дронове. Сред целите ще бъде Калининградска област, където са разположени ПВО комплекси и ракетни установки. Тази заявка не е нова: през юли 2025 г. тогавашният командващ на американските сухопътни войски в Европа и Африка генерал Кристофър Донахю заяви публично, че съюзът може да овладее областта в невиждан досега кратък срок.

Втората стратегия предвижда създаването на „автономна зона“ по границата с Русия и Беларус. В нея няма да бъдат разполагани войници, а атаките ще се отблъскват единствено с дронове и роботизирана бойна техника. И този замисъл вече е представян публично. Бригадният генерал от Бундесвера Томас Льовин го представи с названието „Линия за възпиране на източния фланг“ (Eastern Flank Deterrence Line) – мрежа от разузнавателни сензори и до голяма степен автоматизирани оръжия, която трябва да бъде разгърната до края на следващата година, покривайки границата от Финландия до Черно море. Бригаден генерал Крис Джент описва зоната като вече постижима реалност, а не като научна фантастика от 2040 г.

Третата стратегия включва удари по военни обекти и складове в самата Русия: летища, оръжейни заводи, мостове и жп линии, по които руската армия придвижва войски и техника. За тези операции се планира използването на „въздушен мост“, т.е. прехвърляне на бойни дронове и роботи със самолети навътре в руска територия. Bild допълва и най-деликатната част от замисъла, която отсъства от другите публични изложения – намерението на НАТО да използва в операциите си „руснаци, които се противопоставят на Путин“. Подобен прецедент има от март 2024 г., когато Руският доброволчески корпус и легион „Свобода на Русия“ навлязоха от украинска територия в Белгородска и Курска област. В преразказа обаче не се назовават конкретни формирования.

Концепцията не съществува изолирано. Тя е част от Инициативата за възпиране на източния фланг (Eastern Flank Deterrence Initiative), разработена съвместно от щаба във Висбаден и Сухопътното командване на НАТО. Инициативата започва да се оформя през декември 2024 г., след като Донахю поема ръководството и на двете командвания. Целта ѝ не е просто да заплаши Москва с ответен удар, а да лиши евентуалното руско нападение от перспектива за успех. За тази цел се предвижда цифрова инфраструктура, която да свърже войските и държавите в обща картина на бойното поле, както и съчетаване на евтини системи за еднократна употреба с по-устойчиви бойни платформи, така че времето между засичането на целта и нанасянето на удар да бъде съкратено.

Самият Донахю обаче предаде поста във Висбаден на 2 юли 2026 г., а ръководството на Сухопътното командване в Измир – на 9 юли. Временно длъжността се изпълнява от генерал-майор Кристофър Нори, а на 24 юли Пентагонът номинира генерал-лейтенант Кевин Адмирал за постоянен командващ. Така инициативата беше представена пред обществеността шест седмици след напускането на основния ѝ двигател, докато командването, което трябва да я реализира, все още се намира в преходен период.

Самото публикуване на концепцията е част от възпиращото послание. Възпирането действа само ако противникът вярва, че агресията ще има неприемливо висока цена, а за това е необходимо възможният отговор да бъде описан достатъчно ясно. Именно затова щабът покани журналисти, вместо да остави документа зад гриф за секретност. Същевременно концепцията сама поставя предел на предвидените действия: алиансът не възнамерява да завладява Русия, а да изтласка настъпващите ѝ войски обратно до границата. Това ограничение също е част от посланието, защото прави заплахата по-правдоподобна и по-трудна за представяне като подготовка за западна агресия.

Ауслендер определя предупреждението като полезно и допуска, че Путин можеше да не нападне Украйна, ако предварително беше познавал реалните възможности на украинската армия. Обратната страна на този подход обаче е също толкова очевидна: публично обявеният план дава шанс на противника да се подготви за него. Руската държавна агенция ТАСС сподели съдържанието му още на същия ден и го вписа в до болка познатия пропаганден наратив, че Западът милитаризира Европа, за да воюва с Русия.

Съществува и друго възможно обяснение за публичността на инициативата. Анализ, публикуван този месец в онлайн изданието 19FortyFive, я представя като готовия отговор на европейските държави на прегледа на американското военно присъствие на континента провеждания от Пентагона. В този прочит концепцията служи и като аргумент пред Вашингтон, че европейските съюзници вече разполагат с обща рамка, около която да бъде запазено присъствието на американските сили.

Между замисъла и способността за неговото изпълнение обаче има значителна пропаст, което Ауслендер посочва без да овърта. Според него идеята за роботизирана зона край руската граница е „много добра“, но НАТО все още не е готов да я осъществи. Алиансът изостава от Украйна и Русия както по броя на дроновете, така и по умението да ги използва, а украински оператори редовно доминират американски и европейски военнослужещи по време на съвместни учения. Обявеният срок за изграждането на линията остава краят на 2027 г.

Има и по-конкретна пречка, която възниква още преди използването на огнева сила. Автоматизираната зона трябва да покрива въздушно пространство, в чиято северна част повечето регистрирани нарушения не са дело на руски дронове. От март насам безпилотните летателни апарати, навлезли в небето над Латвия, Литва, Естония и Финландия, в повечето случаи са украински далекобойни дронове, насочени специално към петролните терминали Уст-Луга и Приморск и впоследствие отклонени от средствата за електронна война на руската армия.

Властите в Рига и Талин официално приемат този произход, а Министерство на отбраната на Латвия описва инцидентите като резултат от руската електромагнитна война, без да обвинява Киев. Два от апаратите бяха свалени: единият на 8 юни от френски изтребител край Берзгале, а вторият – в ранните часове на 14 август от италиански Eurofighter Typhoon над Балвския новад. И при двата случая огън беше открит по решение на човек. При прехвата от този месец произходът на дрона остана неуточнен, като отломките му се издирваха в гората край Ругаи.

Южният край на същата линия предлага втори пример. Между 24 и 26 юли 2026 г. румънски F-16 свалиха по един дрон в три поредни денонощия – първите случаи с поразяване на въздушна заплаха над Румъния от началото на войната. Произходът на първия беше официално установен като руски, докато разследването за другите два все още не беше приключило към момента на съобщението.

На 8 август дрон се взриви на българска територия в близост до бившия ГКПП „Кардам“. Министерството на отбраната до вечерта определи останките като принадлежащи на украински дрон-примамка „Майя“, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че не са налице данни за преднамерени действия срещу България. Именно в подобна среда ще трябва да действа система, която автоматично открива огън: въздушна картина с разнородни по произход въздушни обекти, чиято принадлежност често се изяснява със закъснение и чието движение може да се промени под въздействието на електронната война.

Ауслендер отбелязва, че документът не разглежда докрай отбраната срещу руските балистични ракети, но смята, че към момента Москва не разполага с достатъчен арсенал, за да нанесе решаващ удар по алианса с подобно оръжие. „Количеството балистични ракети, с което тя разполага, не може да нанесе смъртоносен удар по НАТО. Пета година бият с тях по Украйна, а тя все още съществува, съпротивлява се и произвежда свое оръжие“, казва той. Според него подготовката на голяма военна операция би била „невъзможно да не се види“, защото предварително трябва да бъдат съсредоточени и подготвени значителни войски, което ще даде на съюзниците време за реакция.

Публикацията се появява след поредица от предупреждения. По данни на The Telegraph в НАТО очакват възможна руска провокация срещу балтийските държави или Полша. На 15 юли полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че Кремъл може да организира провокация под чужд флаг с използването на украински камикадзе дронове. През април премиерът Доналд Туск предупреди за възможен руски удар срещу държава от алианса „по-скоро в рамките на следващите месеци, отколкото години“.

На 16 февруари генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер и британският началник на Щаба на отбраната Ричард Найтън призоваха за повече средства за превъоръжаване. През юни Путин описа горните твърдения евентуално нападение срещу територия на НАТО като провокация, чиято цел е „да накара населението на своите страни да харчи повече пари за отбрана“.

The New York Times съобщи, позовавайки се на официални лица от две държави, че по време на закрито съвещание с военачалници в края на 2025 г. Путин е поставил като цел за 2026 г. „разпад на НАТО и ЕС отвътре“. Западни разузнавателни служби обясниха пред изданието, че Кремъл се стреми да установи контрол върху Молдова, за да я използва като „идеален плацдарм“ за допълнителен натиск срещу Украйна и Запада.

В своята цялост тези обстоятелства очертават концепция, чиято най-завършена част засега е публичното ѝ представяне. Материалната основа все още се изгражда: срокът за линията е краят на 2027 г.; нужен е флот от дронове и достатъчно обучени оператори, които все още не са налице; обстановката във въздуха по източния фланг често се изяснява със закъснение; а командването, което движи инициативата, смени ръководителя си преди шест седмици и все още няма окончателно утвърден наследник.

Вероятно и през следващата година публичното представяне ще продължи да изпреварва изпълнението на практика. Това значи нови изложения, учения и демонстрации на отделни компоненти, преди зоната да започне да действа като единна свързана система. Реално потвърждение за напредък би било разполагане на датчици и автоматизирани огневи средства по конкретен участък, обявяването на оперативна готовност и пренасочването на средства от националните програми към общата линия. Белег на отслабване би било отлагането на срока за след 2027 г. или свеждането на замисъла до отделни национални антидрон мрежи без единно командване и управление.

Анализ: Саудитска Арабия получи в Мека гаранцията, която няма от Вашингтон

🇸🇦🇹🇷🇵🇰 Саудитска Арабия, Турция и Пакистан сключиха споразумение, според което въоръжена атака срещу една от тях ще се счита за нападение срещу трите. Документът беше подписан от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ в Мека.

Саудитската агенция SPA публикува съвместно изявление, което потвърждава правото на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН, определя като цел колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и оставя отворена възможността за присъединяване на други държави. Освен клауза за колективна отбрана пактът включва сътрудничество в отбранителна индустрия, обмен на разузнавателни данни, борба с тероризма и изграждане на капацитет в саудитския военен сектор.

Девет месеца по-рано Мохамед бин Салман сложи подписа си под съвсем друг документ. На 18 ноември 2025 г. той и президентът Доналд Тръмп обявиха двустранно стратегическо отбранително споразумение, а Кралството си осигури статут на основен съюзник извън НАТО, одобрение за бъдещи доставки на самолети F-35 и близо 300 американски танка. Информационната справка на Белия дом не включва задължение САЩ да защитят Кралството при нападение; тя описва Вашингтон като гарант за сигурността в региона и очаква от партньора му да поеме по-голяма отговорност при посрещането на общите заплахи. Статутът на основен съюзник извън НАТО разширява достъпа до технологии и улеснява работата на американски производители в Кралството, но сам по себе си не създава задължение за защита. Онова, което Вашингтон не записа, беше записано в петък от Исламабад и Анкара.

Разликата между двете форми има скорошен прецедент, и то в непосредствено съседство. След израелския въздушен удар срещу висшето ръководство на политическото крило на Хамас в Доха на 29 септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед №14353, обявила всяко въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар за заплаха за собствения си мир и сигурност и се ангажира да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Катар, домакин на най-голямата американска военна база в региона, получи изричен писмен ангажимент, подпечатан с президентска заповед. Най-големият купувач на американско оръжие в Залива получи мащабен пакет от отбранителни договорености и статут на основен съюзник извън НАТО, но не и формална американска гаранция за защита.

Между двете споразумения влезе войната. От 28 февруари 2026 г., когато съвместната въздушна офанзива на Израел и САЩ даде началото на войната срещу Ислямска република Иран, територията на Кралството е подложена на системни атаки с ракети и дронове от страна на Революционната гвардия, хутите в Йемен и шиитски милиции в Ирак. Обобщените данни за периода сочат поне 38 ракети и 435 дрона, насочени към саудитски цели. На 2 март беше ударена рафинерия в Рас Танура, на 3 март – американското посолство в Рияд, на 4 март – обект на ARAMCO, а на 27 март ракетен удар по авиобаза „Принц Султан“ порази няколко самолета на ВВС на САЩ, сред които един Boeing E-3 Sentry и поне един самолет за дозареждане KC-135 Stratotanker. Списъкът включва още петролната рафинерия SAMREF, петролното поле Шайба и станцията на ЦРУ в Рияд; Рас Танура възобнови работа на 13 март. Саудитските загуби възлизат на 3 убити и 23 ранени цивилни, към които се добавят още 14 души, загинали при разбилия се на 28 юни хеликоптер. Загубите на САЩ в Кралството са 2 убити военнослужещи и 29 ранени. На 20 юли хутите обявиха морска блокада на саудитските пристанища заради обсадата на Йемен, а дни по-късно саудитската авиация нанесе удари по Ходейда.

Американското присъствие обаче не се е изпарило. Американски военни загинаха на саудитска земя, самолети на ВВС на САЩ изгоряха в авиобаза „Принц Султан“, а двете държави проведоха съвместни ограничени удари срещу шиитски милиции. Празнината, която мекканският документ запълва, е правна, а не материална, и тежи именно защото катарският случай показа, че Вашингтон разполага с инструмент за подобна гаранция, когато Белият дом реши да го използва.

Подписаното все пак остава по-скромно от самата формулировка. Публикуваното изявление не предвижда съвместно командване, постоянен щаб, орган за планиране, срок на действие и процедура за ратификация в трите парламента. Без подобна институционална рамка засега не е ясно по какъв конкретен механизъм клаузата би била задействана при криза. Ердоган заяви, че договореността не е насочена срещу никоя държава и е отворена за участието на всички братски страни, търсещи мир и стабилност в региона. Отделно Турция поясни, че поетият ангажимент не противоречи на съюзните ѝ задължения в НАТО.

Х. А. Хелиър от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) предупреди, че самият подпис не означава автоматична военна реакция, тъй като Рияд трудно би могъл да разчита на незабавна турска и пакистанска военна намеса при иранска атака. Майкъл Кугелман от Atlantic Council тълкува подписаното като логично продължение на вече изградени връзки, което Вашингтон по-скоро би приветствал заради поделянето на тежестта между съюзниците. За сравнение, чл. 5 на НАТО е подкрепен от интегрирано командване, общо планиране и стандартизация, изграждани в продължение на десетилетия. В Мека беше подписана клаузата, но не и машината под нея.

Регионалните реакции останаха изненадващо сдържани за договореност с подобна политическа тежест. Техеран не излезе с официална позиция, а депутатът Ебрахим Резаи отхвърли подписаното с думите, че договореност на хартия няма как сама по себе си да донесе сигурност на страните по нея. Канцеларията на израелския министър-председател и Министерството на външните работи в Йерусалим отказаха коментар. Белият дом също не излезе с позиция през първите часове, а Кугелман очаква Вашингтон да възприеме тристранното обвързване не като съперник на американската система за сигурност, а като начин част от тежестта да бъде поета от регионалните партньори.

Ядреният въпрос остана точно там, където беше. Пактът от Мека наследява стратегическото споразумение между Исламабад и Рияд от 17 септември 2025 г., около което спорът така и не приключи. Тогава саудитски представител, попитан дали пактът включва и ядрения арсенал на Пакистан, отговори, че става въпрос за всеобхватна отбранителна договореност, която обхваща всички военни средства. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф по-късно намекна, че ядреният чадър може да се простира върху Кралството, преди да се отрече от казаното. Този път Рияд изпревари подобни тълкувания: заместник-министърът на външните работи Раед Кримли заяви, че сделката не е свързана нито с ядрени амбиции, нито с надпревара във въоръжаването. Саудитска Арабия е страна по Договора за неразпространение, а разгръщане на ядрени бойни глави от Пакистан на нейна територия би имало политическа цена, която досега не са демонстрирали готовност да платят. Писмена гаранция също изглежда твърде малко вероятна. На масата остава по-старият и умишлено неясен вариант: уверение, че при екзистенциална заплаха Исламабад би предприел действия, чиито параметри никога не са били публично определени.

Реалното съдържание е там, където има намесени пари и метал. През 2023 г. при посещение на Ердоган в Рияд, беше сключена сделка за 3 млрд. долара за бойни дронове Akıncı на Baykar – най-голямата сделка за износ на отбранителна техника в турската история. Партньорството не се изчерпа с обикновена продажба. Baykar и Saudi Arabian Military Industries се договориха за трансфер на технологии и производство на място; първите сглобени в Кралството дронове се очакват още тази година, при обявен дял на локализация над 70%.

Сравнението е неудобно за Вашингтон. Продажбата на F-35 беше обявена от Тръмп през ноември 2025 г. и потвърдена отново от него в Маями през март 2026 г. В публичния регистър на военните продажби от САЩ за Саудитска Арабия засега присъстват:

• 730 зенитни ракети PAC-3 MSE за 9 млрд. долара, одобрени на 30 януари;
• 20 000 комплекта APKWS за 1,96 млрд. долара от 15 юли – три седмици преди срещата в Мека;
• поддръжка на изтребители F-15 Eagle за 3 млрд. долара от 3 февруари;

F-35 не присъства сред тях, а установеният по закон 30-дневен срок за преглед в Конгреса все още не тече. Междувременно Турция вече сглобява оръжия на територията на Кралството. Именно към подобен модел е насочено саудитското ръководство с покупките по „Визия 2030“ – сделки, които му предоставят способност не просто да поръчва оръжие, но и да го произвежда. Именно тук тристранният пакт вероятно ще даде най-бързите си практически резултати.

Трите подписали страни ще внасят различни способности. Пакистан добавя армия със скорошен боен опит и ядрен статут, Турция – съвместимост с НАТО и развита експортно ориентирана военна промишленост, а Рияд осигурява финансирането и политическата тежест в региона. Именно затова турската отбранителна индустрия се очертава като най-очевидния печеливш: новата рамка улеснява достъпа ѝ до пазарите както на Рияд, така и на Исламабад.

Исламабад обаче внася и нещо, което не влиза в тази сметка. Пакистан е посредникът в преговорите между САЩ и Иран: Шехбаз Шариф лично оглави посредническия екип, придружен от фелдмаршал Асим Мунир и вицепремиера Исхак Дар. Преговорите в пакистанската столица доведоха до примирието от 8 април, а на 17 юни държавните глави Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан подписаха дистанционно меморандума, който удължи с 60 дни срока за постигане на окончателна сделка. В началото на август Техеран потвърди, че Пакистан остава основният му канал към Вашингтон. Рияд се обвързва с държава, която в същия момент държи отворена линията към Иран.

Политическата цена на това сближаване най-ясно се очертава в Делхи. Индийското външно министерство реагира сдържано, като говорителят Рандхир Джайсвал заяви единствено, че тристранната договореност е развитие, което страната следи отблизо и по което ще предложи допълнителна информация. Сдържаността обаче не означава безразличие. При сблъсъка от май 2025 г. Турция достави на Исламабад над 350 дрона и изпрати военни инструктори, което предизвика бойкот в индийското общество и прекратяване на договори за сътрудничество между университети. Рияд също поддържа мащабни отношения с Индия – от енергийни доставки до работна ръка, наброяваща милиони души – и сега поставя името си под документ, който обвързва сигурността му с двете столици, чието военно сближаване Делхи наблюдава особено внимателно.

Готовността за приемане на нови участници засега остава покана без очевиден кандидат. Катар притежава значително по-малък стимул да се включи, тъй като изпълнителната заповед от септември 2025 г. му дава по-силен ангажимент от САЩ, който би могъл да бъде политически размит при евентуално включване към тристранния пакт. Египет възстанови своите отношения с Анкара едва наскоро и би било прибързано да се включи в споразумение, тълкувано като насочено срещу Иран, докато запазва собствен канал към Техеран. Азербайджан е тясно обвързан с Турция, но е географски отдалечен от основния театър, в който клаузата е съсредоточена. Така поне засега отворената покана за разширяване остава без ясен четвърти участник.

Американското разузнаване допуска руско изпитание на НАТО между есента и 2029 г.

🇷🇺🛰️🇪🇺 Руският президент Владимир Путин може да предприеме ограничен удар срещу страна от НАТО още тази есен, без преди това да е приключил войната в Украйна. Това допускат нови оценки на американското разузнаване, цитирани от The Wall Street Journal – прозорецът, в който докладите поставят подобно действие, се простира до 2029 г.

Изброените варианти се редят във възходящ ред: кибератака срещу съюзна инфраструктура; мащабна хибридна операция; въоръжени групи без отличителни знаци, които завземат парче територия; и на върха ограничено сухопътно навлизане по източния фланг. Цитираните американски служители определят целта като политическа, а именно разцепване на Алианса, а не завладяване на територия. Общото между всички стъпала е, че нито едно не произвежда безспорен извършител в първите часове.

Точно там е тежестта им. Член 5 от Северноатлантическия договор задължава съюзниците да третират въоръжено нападение към един от тях като нападение срещу всички, но оставя на всяка страна да прецени какви действия смята за необходими, а задействането минава през съгласие в Северноатлантическия съвет. За 77 години от подписването му клаузата е била прилагана веднъж, на 12 септември 2001 г. Действие, чийто автор не може да бъде назован бързо и еднакво уверено от всичките 32 столици, натоварва не отбраната на фланга, а самото ѝ включване.

Вероятността на най-крайния сценарий остава ниска, но нараства с времето, твърдят докладите. Времевите оценки в Алианса се разминават. Полският премиер Доналд Туск заяви пред Financial Times на 24 април, че говори за кратък хоризонт, „месеци, а не години“, и добави, че не е сигурен дали САЩ ще защитят Европа при такова развитие. Повечето разузнавателни служби в НАТО поставят подобно действие в следващите няколко години, т.е. по-нататък от полската прогноза, но в същия времеви пояс, който американските доклади сега отварят от есента.

Промяната в американската преценка е настъпила по-рано през тази година и служителите я свързват с положението, в което е попаднал Путин, а не с нови руски приготовления по границата. Украинските удари свалиха руската преработка на нефт до около 3,6 млн. барела дневно през юли, най-ниското ниво от май 2002 г. по изчисления на Bloomberg, а Генералният щаб на Украйна отчита изведени от строя 42,7% от целия проектен капацитет; до 8 юли ограничения при продажбата на гориво действаха в почти всички региони на страната. На фронта Институтът за изследване на войната (ISW) прие на 25 февруари, че руските войски са овладели Покровск, но добави, че от декември 2025 г. те не са постигнали съществен напредък на запад и северозапад от града. Прочитът на цитираните източници е, че липсата на изход в Украйна може да тласне Кремъл да търси победа другаде.

Докладите излизат в момент, когато американските складове са изчерпани от два фронта наведнъж. Този недостиг обхваща прецизни боеприпаси с голям обсег, тактически ракети за сухопътни войски и преносими зенитни комплекси Stinger, а според данни на Kyiv Independent също прехващачи за Patriot и THAAD. Част от запасите заминаха за Украйна; но по-голямата част от тях изгоря в 5-седмичната кампания срещу Иран, започнала на 28 февруари. Дефицитът не описва руските намерения, а състоянието на арсенала, с който Вашингтон би отговорил на подобно изпитание.

В същия ден абстрактният сценарий получи конкретен механизъм. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас съобщи във Вилнюс, че Москва обмисля удар под фалшив флаг с дронове украинско производство по критична инфраструктура в Прибалтика. По литовската оценка Кремъл смята погрешно, че въздушното пространство на региона е било използвано за украински удари по руска територия, а целта на провокацията е да се обтегнат отношенията в Алианса и съюзниците да спрат помощта за Украйна. Каунас уточни, че няма директна заплаха от непосредствено нападение, но посочи Прибалтика и Полша като най-близките възможни цели; още през май той предупреди, че вероятността за нови безпилотни инциденти в региона е висока и че отбраната там трябва да се пригоди към тях.

Схемата обяснява защо стъпалата са подредени точно така. Дрон украинско производство, поразил именно литовски или латвийски обект, произвежда денонощия, в които извършителят е спорен, а съюзници спорят помежду си вместо с Москва. През тези денонощия член 5 няма ясен спусък, а подкрепата към Киев става предмет на вътрешен спор в Алианса, тоест в точно онова, което докладите описват като търсен резултат.

Източният фланг вече работи в този режим. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3, което отбеляза първото бойно ангажиране на авиацията на НАТО от началото на инвазията. Варшава задейства член 4, а два дни по-късно НАТО разгърна постоянната мисия Eastern Sentry, която има за цел да уплътни ПВО по източния фланг с датски, френски, германски и британски самолети.

Румъния премина същия праг 10 месеца по-късно: три дрона за три поредни денонощия между 24 и 26 юли, свалени от F-16 край Падина в окръг Бузъу, в делтата на Дунав при Сфънту Георге и над териториални води при Сулина. Вторият дрон беше свален от същия пилот и същата машина, стреляли предния ден. Дотогава въздушното пространство на страната беше нарушавано 33 пъти без нито едно сваляне, а при удара срещу жилищен блок в Галац на 29 май изтребители бяха вдигнати, но не стреляха. Главната прокуратура установи с рентгенов анализ, че първият от трите дрона е „Шахед“ от типа, използван от силите на Москва; Букурещ изгони руски дипломат, давайки му пет дни да напусне страната.

Случаите в Румъния допускат и по-безобидно обяснение. От лятото на 2023 г. руската армия атакува украинските пристанища Измаил и Рени на река Дунав, отломки често падат край румънското село Плауру, разположено на около 300 метра от Измаил, а по-интензивните удари в участъка сами по себе си водят до повече заблудени дронове. Говорителят на украинските ВВС Юрий Ихнат обаче посочи друго: новите руски дронове се управляват в реално време, което повдига въпроса дали част от полетите проверяват правилата за откриване на огън на НАТО.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Тунелите срещу дронове на Берген-Хоне: НАТО усвоява уроците от Украйна.

🇳🇱🛡️🇺🇦 Нидерландската армия опъна над пътищата на полигона Берген-Хоне същите мрежени тунели, които украинските военни изобретиха, за да измъкнат жива сила и техника изпод ударите на дроновете камикадзе, като с този жест превърна импровизацията от окопите на Донбас в стандартен елемент от най-голямото си учение от две десетилетия насам.

Учението Fighter Lion, в което близо 7000 военнослужещи действаха на полигоните около Берген-Хоне в Долна Саксония до началото на месеца, е сред първите случаи на държава-членка на НАТО, която прилага изводите от бойното поле в Украйна директно на основното оперативно учение, вместо да ги подлага на дискусии по време на конференция или да ги описва в доктринален документ. Това разграничение е ключово и демонстрира ясно, че алиансът престана да наблюдава войната в Украйна и започна да я репетира.

Полигонът Берген-Хоне – обширно стрелбище с площ от 284 кв. км. в залесените низини на Долна Саксония, на близо 60 км южно от Хамбург – дава на холандците терена, който собствената им страна не би могла да побере. Сценарият е измислен, но видимо скроен по руски образец: въображаема държава напада територия на НАТО и тласка фронта от изток на запад през европейския континент. След като пресича река Одер – границата между Германия и Полша – и установява предмостие на западния бряг, нашествието пробива към германските райони Берген и Мюнстер. Задачата на нидерландската армия е да спре този напор със същите отбранителни маневри, които планиращите органи на НАТО смятат за необходими при истински мащабен конвенционален сблъсък.

Първият удар поема 13-та лека бригада от Ойрсхот в провинция Северен Брабант: да отблъсне настъплението на условния си противник, преди той да затвърди своите позиции. Командирът ѝ оцени резултата без да увърта. „Мина отлично. Спряхме нападателите“, каза той пред Eindhovens Dagblad. След това боят беше предаден на 43-та механизирана бригада от Хавелте в провинция Дренте, която влезе в учеието с по-тежки бронирани машини, за да доведе сблъсъка докрай. Самото предаване – извършено, докато бойните действия още текат – е маневра, известна на военен език като преминаване на линиите напред (Forward Passage of Lines): едно поделение поема живия бой от друго в хода на контраатака, без той да спира. Тя изисква изключително прецизна координация и е нова за изданието от 2026 г. В предишните учения частите репетираха своите фази последователно; тази година предадоха активен бой на следващото подразделение, без да го прекъсват – точно това, което истинската война изисква.

Командните връзки в това учение не са просто формалност. Нидерландските бригади не провеждат операциите си сами, а са интегрирани в немските структури: 13-та лека бригада е под германската 10-та танкова дивизия, а 43-та механизирана – под германската 1-ва танкова дивизия. Това не е административен детайл, а репетиция на фактическата командна верига, която трябва да се задейства при фактическа отбрана по североизточния фланг на НАТО. „Бригадите никога няма да бъдат хвърлени в бой изолирано при мащабен конфликт – именно затова тренираме заедно сега“, обясни немският полковник Кристиан фон Блумрьодер.

Най-отличителното в тазгодишното издание на учението обаче не са мащабите, а средата, в която то се развива. През цялото време силите действат под постоянна заплаха от дронове и електронна впойна – бойна обстановка, която просто не съществуваше по време на съпоставими учения на НАТО преди 10 години, а днес е определяща за всяко допускане в оперативното планиране на нидерландската армия. Дроновите екипи на новото поделение Tech Dev, създадено на 1 април 2026 г. като едно от първите специализирани звена за безпилотна война в НАТО, управляват разузнавателни и ударни апарати в състава на условния противник, давайки на сухопътните войски реалистичен сблъсък със заплахата, с която украинският войник на фронтовата линия живее буквално във всяка секунда.

Тунелите срещу дронове, привлекли международно внимание към учението, са директен внос от украинските окопи. Там войниците установиха, че движещата се по пътищата и просеките военна техника е крайно уязвима за камикадзе дроновете от първо лице (FPV), които засичат и поразяват целта си в рамките на секунди след навлизането ѝ в открит участък. Украинското решение беше да бъдат изградени покрити коридори от рибарски и маскировъчни мрежи, опънати над импровизирани рамки – ниска преграда за често използваните маршрути, която стеснява ъгъла за атака на връхлитащия дрон и го принуждава да захожда оттам, където средствата за противодействие са по-ефективни. Тунелите станаха популярни в социалните мрежи и военната журналистика по света през 2024 и 2025 г., а сега нидерландската армия е построила техни еквиваленти на Берген-Хонеф, за да приучи войниците си да действат вътре в тях и да ги отбраняват.

Генерал-лейтенант Ян Свиленс, командир на нидерландските сухопътни сили, заяви, че армията му стои начело на НАТО по дроновете, черпейки пряко от уроците на войната в Украйна, за да разбере и какво могат те, и какво може да се направи срещу тях. Регионалната медия Omroep Brabant, чийто екип беше вграден в 13-та бригада, съобщи, че войниците носят като лична защита както търговски анти-дрон „чадъри“, така и рибарски мрежи – импровизирани средства, с които те се учат да боравят, преди по-формалните технически решения да стигнат до въвеждане в масова употреба. В същото време на команден пункт екипажи на бронирана техника тренираха на симулатори, управлявайки верижни машини и танкове през екрани вместо физически – метод, който описан от ръководителя на учението бригаден генерал Йос Диркс като ключов за мащабна подготовка без материални щети и смущения, които придвижването на стотици бронирани машини през населени места би причинило.

Сценарият на учението позиционира боя в рамките на широка многодоменна операция. Местното отбранително издание Defensie Dichtbij отбелязва, че войната в Украйна е демонстрирала как въздушното пространство, кибер и електромагнитният спектър оказват пряко влияние и могат да бъдат решаващи за резултата от наземния бой, и че Fighter Lion е скроено да тренира тези измерения заедно, а не поотделно. Поделения за електронна война осъществяват заглушаване; други части се учат как да остават невидими в електромагнитния спектър, за да не бъдат засечени и поразени; а нидерландско-австралийският колесен бронетранспортьор Bushmaster – машина, служила дълги години в планините на Афганистан и доставена от Австралия на Украйна в значителни количества – е оборудван със система, картографираща електромагнитната среда около себе си. От втория цикъл нататък дори полевата болница Role 2 работи под земята – подход, видян от нидерландците в Украйна и възпроизведен съзнателно сега.

Измислената география на Fighter Lion пресъздава с осезаема точност реалното предизвикателство в отбраната на НАТО в Северна Европа. Преминаването на Одер от силите на Murinus отразява напълно реалната тревога, че руската армия би използвала същия терен при сценарий на евентуална война срещу алианса, като германският масив между Берген и Мюнстер лежи в местност, която плановете на НАТО за отбрана описват като критична за всяка мащабна конвенционална отбрана. И когато нидерландските бригади заемат тази земя под командването на немска дивизия, те не симулират сътрудничество, а репетират точно онази командна верига, която би могла да се задейства, ако един ден подобен сценарий се превърне в реалност.

Тунелите и рибарските мрежи са видимото изражение на далеч по-фундаментален обрат. Учението Fighter Lion отбелязва момента, в който украинският боен опит престава да бъде външен предмет на изучаване за НАТО и се превръща в институционален стандарт: специално звено за дронове, непрекъснато заглушаване от електронна война, подземни болници и анти-дрон коридори, включени в бойното разписание на цяла армия. Десетилетия наред западните армии планираха срещу противник, който щеше да дойде с танкови клинове; сега планират срещу противник, който идва и с евтиния FPV дрон над всяка просека. Промяната не е козметична, а буквално дефинира повторно всяко допускане за това как изглежда оцеляването на бойното поле, а последното учение демонстрира, че нидерландската армия не просто е научила този урок, но и вече го привежда в действие.

Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Естония калява и обществото, и границата: устойчиво мнозинство за отбрана, първи сензори срещу руските дронове.

🇪🇪 Готовността на естонското общество да брани страната си остава на нива, които малко съюзници в НАТО могат да демонстрират – и тя се измерва точно в момента, в който източният фланг на алианса поглъща засиления натиск от нахлуващи в небето му дронове.

Според ежегодното проучване на общественото мнение по въпросите на националната отбрана, поръчано от Министерството на отбраната на Естония и представено от обществената медия ERR на 31 май, 81% от всички анкетирани смятат, че страната трябва да окаже въоръжена съпротива при нападение, а 62% заявяват лична готовност да допринесат за отбраната според уменията и възможностите си. Това не са изолирани резултати, а индикатор за обществена устойчивост, която Талин полага в основата на цялата си отбранителна доктрина.

Готовността за личен принос се запазва стабилна през последните две години – признак, че потенциалът за мобилизация не е реакция на конкретна тревога, а трайна нагласа. Под повърхността на тези данни обаче се очертава най-съществената вътрешна разделителна линия: сред етническите естонци желание да участват в националната отбрана изразяват 69%, докато сред анкетираните от други етнически групи той пада до 48%. Тази разлика от над 20 пункта е същинският обект на анализ, защото именно тя бележи периметъра, в който противникова хибридна кампания би търсила ефект.

Останалите измерения на проучването очертават общество, което не просто декларира воля, но и одобрява институционалния апарат зад нея. Половината от населението смята, че Естония е способна да се отбранява сама до пристигането на съюзническа помощ – формулировка, която отразява директно логиката на предно разположената отбрана на НАТО, в която националните сили трябва да удържат до идване на подкрепления. Над половината анкетирани оценяват положително развитието на отбранителните способности на страната през последните години. Подкрепата за конкретните военни мерки остава висока: 81% одобряват ученията на резервистите, 79% – учебните полети на съюзническата авиация във въздушното пространство на Естония, а одобрението за разширяване на военните полигони нараства до 64%. Въпросните нагласи се потвърждават на терен – пролетното учение „Кевадторм" мобилизира хиляди резервисти, а ERR съобщи, че Военновъздушните сили изрично призовават населението да докладва за забелязани летящи обекти.

Особено показателна е картината около бюджета за отбрана – въпрос, по който обикновено обществената подкрепа се топи първа. В Естония тя се държи: 35% от анкетираните искат увеличение на военните разходи, равен дял настоява те да се запазят на сегашното равнище, и едва 17% смятат, че трябва да бъдат намалени. Министър-председателят Кристен Михал застана зад харченето на поне 5% от брутния вътрешен продукт за отбрана от 2026 г., а министърът на отбраната Ханно Певкур одобри план за развитие, който предвижда над 10 милиарда евро за периода 2026–2029 г., с бюджет за 2026 г. от порядъка на 2,4 милиарда евро. По данни, цитирани от ERR, средното равнище на разходите се очаква да достигне около 5,4% от БВП до 2029 г. – рязко покачване спрямо предишните близо 3,4%. Готовността на обществото да понесе тази тежест е политически капитал, без който подобна траектория би била неудържима.

От гледна точка на външната политика, проучването затвърждава стратегическта посока на Естония. Нейното членство в НАТО продължава да се радва на широка подкрепа – 82% от всички анкетирани искат страната да остане в алианса, а 71% смятат, че членството възпира военен конфликт. Подкрепата за Украйна също остава значителна: 67% се обявяват за продължаване на помощта за Киев. Тук обаче етническата делителна линия се проявява в най-острата си форма – сред етническите естонци продължаваща помощ подкрепят 80%, докато сред анкетираните от друг етнически произход делът е 41%. Същият разлом, който се вижда при готовността за лична отбрана, се възпроизвежда и при отношението към Украйна, което подсказва, че двете нагласи имат общ корен в идентичностното разделение на естонското общество.

Декларираната воля се материализира и в бетон, кабели и радари. Полицейският и граничен департамент на Естония разположи през май първите постоянни системи за откриване и наблюдение на дронове по участъци от границата с Русия. По данни на естонското Министерство на вътрешните работи първоначалните системи са монтирани на три места по югоизточната граница – между тройната точка Естония–Латвия–Русия и ГКПП Лухамаа. Освен стационарните инсталации властите въвеждат и подвижни радари, монтирани на ремаркета, които могат да се преместват според нуждата, за да покриват трудния терен и потенциалните слепи зони по границата. Талин обяви намерението си да покрие цялата източна граница с подобни средства до края на годината, като там, където неподвижните датчици все още не са изградени, временно работят мобилните устройства.

Тази инвестиция има своя конкретен повод. На 19 май румънски изтребител F-16, базиран в литовската база Шяуляй в рамките на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство над Балтика, свали навлязъл в естонското небе дрон, който властите определиха като украински – според международни медии, сред които Defense News и Euronews, това е първият подобен случай. Летателният апарат падна в блатиста местност в централна Естония, а няколко часа по-късно Киев поднесе своето публично извинение. Около инцидента се натрупаха твърдения – включително донякъде мълчаливо признати от официални лица – че Русия използва средства за електронна война, за да отклонява украински далекобойни ударни дронове, насочени към руски цели, към територията на страните от източния край на Балтийско море.

Стратегическият разчет зад тези два паралелни процеса е последователен. Естония не разчита на численост – със своите под милион и половина жители тя няма как – а на комбинацията между обществена устойчивост, предно разположена отбрана и присъствие на съюзниците. Проучването показва, че първият от тези стълбове засега издържа: мнозинството приема и риска, и сметката. Най-уязвимото място в конструкцията обаче не е военно, а социологическо. Делът от 48% готовност за отбрана и 41% подкрепа за Украйна сред неетническите естонци очертава сегмент от обществото, който десетилетия наред е основна мишена на руските операции за влияние; устойчивата разлика спрямо етническото мнозинство е не реторична фигура, а директен резултат от това въздействие.

Поставена в дългосрочната линия на местната политика след 2022 г., новата вълна от данни и физическата граница, която Естония изгражда срещу дроновете, са две лица на една и съща стратегия: превръщането на цялото общество и държавна територия в среда, в която цената на принудата надвишава очакваната полза за врага. Възпирането, което Естония изгражда, не се изчерпва с танкове и оръдия – то стъпва на премерената готовност на едно малко общество да плати, и точно затова всяко разширяване на вътрешния разлом между двете му части остава най-чувствителният индикатор, който си струва да се следи.

Зеленски поиска от САЩ лиценз за производство на ракети Patriot.

🇺🇦🤝🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да дадат лиценз за производство на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot на Киев. Той предупреди, че настоящите нива на производство са твърди ниски с оглед на засиленото руско производство на балистични ракети и зачестилите тестове на ПВО на НАТО с дронове, изпратени към съюзнически държави.

В интервю за предаването „Face the Nation“ по CBS News на 31 май Зеленски разкри, че е изпратил официално запитване до Белия дом и Конгреса на САЩ с искане за лицензи, които да позволят на Украйна да разгърне собствено производство на ракети Patriot PAC-3.

„Производството на антибалистични ракети в САЩ не е достатъчно и това може да доведе до криза в различни части на света. Русия увеличава вътрешното си производство на балистични ракети. Изпратих писмо до Белия дом и до Конгреса на САЩ. Надявам се, че те ще разберат и ще реагират“, каза той.

Президентът подчерта, че настоящите темпове на производство далеч не покриват нуждите на днешната среда за сигурност.

„60–65 антибалистични ракети на месец са нищо на фона на настоящите предизвикателства. Това не е тайна и Русия го знае. Трябва да разширим производството. Поисках от предишната администрация на САЩ, искам и от сегашната администрация да даде на Украйна лицензи за производство на ракети Patriot“, каза Зеленски.

Той аргументира своето искане с това, че даването на зелена светлина за производство в Украйна ще помогне не само на Киев, но и на партньорите на САЩ в други региони, включително Близкия изток.

„Можем да увеличим производството на ракети Patriot. Това ще помогне на нас. Това ще помогне на Близкия изток и всяка друга страна, на която САЩ решат да помогнат. Докато не създадем европейска система срещу балистични ракети, ще имаме нужда от подкрепата на САЩ“, посочи той.

По-рано Украйна получи допълнителна пускова установка за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия и продължава да търси още ракети и ПВО комплекси, за да отговори на непрестанните руски въздушни удари.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

НАТО симулира отбрана на Балтика срещу Русия от подземен бункер в Лондон в учението Arrcade Strike.

🇬🇧 Няколкостотин военнослужещи от страни-членки на НАТО, сред които САЩ и Обединеното кралство, проведоха по-рано този месец учението за командване и контрол „Arcade Strike“ в изоставената станция на метрото „Чаринг Крос“ в централната част на Лондон.

Британските въоръжени сили обявиха, че висшето командване е използвало учението, за да извърши подробна оценка на способността на Корпуса за бързо реагиране на НАТО (ARRC) за планиране и изпълнение на мащабни операции, въвличащи до 100 000 военнослужещи.

От този команден пост дълбоко под земята военни ръководители координираха действия по суша, море, въздух, в космоса и киберсреда. Сценарият симулираше отбрана на Естония от колективните сили на НАТО в отговор на руска инвазия, проектирана за 2030 г. – времеви хоризонт, който според плановиците на Алианса ще доведе до най-сериозната заплаха от страна на Руската федерация.

Според оперативния план при подобен сценарий съюзниците в НАТО биха задействали чл. 5 от Вашингтонския договор, който предвижда колективен отговор при атака срещу която и да е държава-членка, след нахлуване на руски войски в Прибалтика.

В рамките на учението командването ръководи операциите от временен „бункер в украински стил“, насочвайки контраофанзива срещу руските сили с помощта на хиляди или повече дронове. Силите на НАТО идентифицират и неутрализират зенитно-ракетни комплекси, бойни позиции и щабове на руската армия. Тези удари, нанесени с помощта на изтребители и артилерия, поразиха цели, разположени от границата чак до Санкт Петербург.

Централен компонент на тази отбранителна система е „Project Asgard“ – задвижвана от изкуствен интелект (AI) дигитална платформа, обобщаваща данни от сензори, сателити и разузнавателни канали из цялото бойно поле, за да подпомогне командирите в бързото вземане на решения за нанасяне на удари, изпреварвайки реакцията на противника.

„Войната в Украйна припомни на света една горчива истина: заплахите за мира в Европа не са нещо далечно или теоретично“, заяви представител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство.

На 4 май силите на НАТО започнаха мащабна серия от маневри с обхват от Прибалтика до Арктика, които събраха десетки хиляди военнослужещи в координирани учения по границите на Руската федерация, в едно от най-обширните тренировъчни усилия на Алианса от последните няколко години.

Ученията са изработени така, че да симулират мащабна конвенционална война, с особен акцент в съвместно планиране, бързо разполагане на сили и интеграция на подкрепления в активни бойни операции. Представители заявиха, че включват уроци, извлечени от пълномащабната руска инвазия в Украйна, например повсеместната употреба на безпилотни летателни апарати и съвременната координация на бойното поле.

Водената от Канада многонационална бригада на НАТО в Латвия достигна пълна оперативна готовност.

🇨🇦🪖🇱🇻 Ръководената от Канада многонационална бригада на НАТО в Латвия достигна по-рано този месец пълна оперативна готовност. Наброяваща около 3500 военнослужещи от 14 държави, тя е първото звено от групите за усилено предно присъствие на алианса, трансформирано от батальонна бойна група в пълноценна бригада със собствен щаб, разузнавателен компонент, авиационна поддръжка и постоянна инфраструктура. Нейният командир, канадският полковник Крис Рийвс, описа промяната пред Defense News с думите: „Сега разполагам с бригада, от другата страна на границата няма нищо, което може да я унищожи.“ и допълни: „Все още сме сила за задействане по сигнал, но ще действаме по-ефективно, защото ще пристигаме по-бързо.“

Канада е рамковата държава и осигурява около 2200 военнослужещи, най-голямото задгранично сухопътно разполагане на въоръжените ѝ сили след Афганистан. Към контингента са придадени хеликоптерен батальон с четири CH-146 Griffon и два CH-147 Chinook, разузнавателен ескадрон и стратегически транспортен компонент със самолети Boeing C-17 Globemaster III. Останалите участници включват Латвия като приемаща държава, както и Дания, Швеция, Италия, Полша, Испания, Словения, Албания, Словакия, Чехия, Черна гора, Исландия и Северна Македония. Дания и Швеция се редуват да предоставят втори маневрен батальон на годишна ротация, а Италия, Полша и Испания изпращат механизирани пехотни роти. Шведският контингент от около 600 души, разгърнат миналата година, внесе бойни машини на пехотата CV9040, зенитни системи LVKV 90, основни бойни танкове Strv 122 и самоходни гаубици Archer – комбинация, която за първи път осигури в Латвия съвременен шведски механизиран компонент под общо командване с канадските сили.

Бригадата е разположена едновременно в няколко района, а не само в централната база в Адажи. Командирът говори за „четири района“, включващи изнесени позиции по-близо до източната граница и постоянно учебно присъствие на полигона Селия в централна Латвия. Тази дисперсия представлява съзнателен отказ от модела на единен тилов лагер; целта е звената да познават терена, населените места и пътната мрежа така, че при сигнал да се намират в потенциалния район на действие, а не тепърва да се придвижват към него. Бригадата действа под командването на Многонационална дивизия „Север“ със щаб в Адажи, редом с латвийската механизирана пехотна бригада, и формира лявото крило на новия пояс от постоянни сухопътни формирования по източния фланг на НАТО.

Финансовият гръбнак на това присъствие е канадски. До момента тя е инвестирала или ангажирала над 315 млн евро в латвийска военна инфраструктура и обяви допълнителни 64 млн евро. На 19 май бяха положени основите на пакет проекти за 70 млн канадски долара – 36 млн за хеликоптерен комплекс в Лиелварде, включил рулежна площадка, стационарна линия за полети и възможност за едновременно обслужване на до шест CH-146 Griffon и четири CH-147 Chinook, както и 33 млн за казармени корпуси в Лиелварде и Рига. Всеки от тях ще има капацитет за 152 души в стандартни условия и вариант за разширяване до 304 при оперативна необходимост. Лиелварде получава и обновена инфраструктура на писти и хангари, способна да приема транспортни самолети C-17, което позволява повечето от усилващите ешелони да бъдат прехвърляни директно, без претоварване в трети държави.

Това решение променя географията на канадската военна тежест. През последните две десетилетия тя наложи приоритет над Арктика и Пасифика; ангажиментът в Латвия – с над 2200 военнослужещи на постоянна ротация, авиационен компонент и трайна инфраструктура – обвързва канадската отбранителна политика с балтийския театър поне за следващото десетилетие. Канадският министър на отбраната определи проектите от 19 май като ясно доказателство, че „Канада е дошла в Латвия, за да остане“ – формулировка, в която отсъства характерната за ранните етапи на eFP условност.

Бригадата в Латвия е първото, но вече не единствено постоянно бригадно ядро по източния фланг на НАТО. През февруари Германия активира 45-а танкова бригада „Литауен“ в Литва с първоначален щаб и 2 батальонни групи. чиято пълна оперативна готовност с около 5000 души, се очаква догодина. В Естония засега присъствие запазва Обединеното кралство на ниво батальонна група, а в Полша американското разполагане остава комбинация от бригадно командване и допълнителни маневрени елементи. Към днешна дата се очертава нов модел: вместо четирите батальонни групи от периода 2016–2022 г. НАТО изгражда два постоянни бригадни възела – канадски в Латвия и германски в Литва – допълнени от британска батальонна група в Естония и американски ротации в Полша и Румъния. Целта е силите на първа линия да преминат от символично присъствие към части, способни да задържат противник до разгръщането на подкрепления от Германия, Полша и САЩ.

Бригадата има отражение и върху вътрешната политика на Латвия. Военните инвестиции в Лиелварде и Адажи преструктурират местните икономики, увеличават приходите от строителство и услуги и създават устойчиви граждански вериги около западната военна логистика. За правителството в Рига това се превръща в аргумент в дебата за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП към 2028 г. – линия, защитавана от латвийския министър на отбраната с тезата, че собствените инвестиции на страната привличат и закрепват чуждестранни ангажименти, а не обратното.

В оперативен план пълната готовност означава три ключови промени. Първо: щабът на бригадата вече може да командва бойни действия на ниво бригада – функция, която доскоро в Балтика се изпълняваше от латвийската национална бригада, подсилвана с импровизирани коалиционни сили. Второ: вертолетният компонент предлага самостоятелна способност за тактическа мобилност и медицинска евакуация в радиус, който покрива източната граница без зависимост от полски и германски ротационни сили. Трето: появата на капацитет за стратегически транспорт в Лиелварде съкращава времето за идване на подкрепления от Канада и Западна Европа до Латвия – критичен фактор при сценарий с ограничен прозорец за реакция.

Стратегически бригадата в Латвия е първия случай, при който държава извън Европа и САЩ поема ролята на постоянна рамкова сила за сухопътно възпиране в Източна Европа. Това разширява опорната база на Алианса отвъд традиционната ос, превръщайки Канада във втория най-важен участник в архитектурата на европейската сигурност и фиксирайки нейния политически ангажимент към театър, който до момента се изнасяше предимно от Германия и САЩ. Заедно с активирането на германската бригада в Литва, подсиленото канадско присъствие в Латвия бележи прехода на НАТО от ротационно сдържане към постоянно сухопътно ядро, способно да поеме първите дни на евентуален конфликт независимо от политическия цикъл в която и да е държава членка.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Външният министър на Литва: НАТО може да изравни със земята руските бази в Калининград.

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че НАТО притежава нужните способности, за да унищожи руските военни бази в Калининград, ако възникне подобна необходимост. Той заяви това по време на интервю за Neue Zürcher Zeitung на 18 май, в което предупреди, че Европа не бива да подценява рисковете, произтичащи от евентуална конфронтация с Русия.

Според него Русия е превърнала Калининград в „малка крепост“, оборудвана с ракетни комплекси системи за ПВО, но в същото време подчерта, че Алиансът разполага със средствата да неутрализира тези активи в случай на война.

„Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием тяхната малка крепост, която са изградили в Калининград. При необходимост НАТО има средствата да изравни със земята разположените там руски бази за противовъздушна отбрана и ракетни бази“, категоричен е той.

Освен това той се обяви против схващането, че всеки бъдещ конфликт с Москва ще бъде географски ограничен до източния фланг на НАТО, тъй като според него последиците ще бъдат усетени в целия Европейски съюз.

„В Западна Европа няма нито едно безопасно село, което ще избегне последиците от войната. Трябва най-сетне да отчетем последствията от липсата на възпиране“, заяви Будрис. По думите му европейските страни трябва да подсилят отбранителните си способности и да преразгледат архитектурата за сигурност с оглед на потенциално намаляване на ролята на САЩ в защитата на континента.

„Много от нашите планове все още се основават на предположението, че Америка осигурява критични военни възможности, като например сателитно разузнаване. Но ако искаме да защитаваме Европа сами, ще трябва да преосмислим всичко – дори ядреното възпиране. Невъзможно е да се възпре ядрена сила като Русия без наш собствен ядрен противовес. Докато ядрените гаранции на САЩ остават в сила обаче, ние европейците можем да се фокусираме над конвенционалната фронтова линия“, добави той.

Говорейки пред журналисти, той подчерта, че Москва ескалира своите усилия за дезинформация в страните от Прибалтика, специално с прокарване на твърдения, че тяхното въздушно пространство се използва за работата на украински дронове.

„Руснаците са особено активни в разпространението на дезинформация в Балтийските страни. Те изпращат посланието, че сме предоставили въздушното си пространство за използване от украински безпилотни апарати. Има и други аспекти“, каза той.

Министърът на външните работи на Украйна Андрей Сибиха добави, че балтийските страни са поискали помощ от Украйна за намаляване на напрежението и формулиране на отговор с наратив на фона на ескалиращия руски натиск. Те разработват план за спешна евакуация с оглед на нарастващите опасения за сигурността, свързани с все по-мащабните военни разходи на Кремъл и все по-агресивната му позиция след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Естония, Латвия и Литва, страни-членки на НАТО с исторически връзки със Съветския съюз, предупреждаваха многократно относно заплахата, произлизаща от Руската федерация, включително кибератаки, операции за влияние и докладвани нарушения на тяхното въздушно пространство от руски самолети и дронове.

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.