Полша тества акустично разузнаване и системи за електронна война по програмата „Източен щит“

🇵🇱🛡️🛜 Полша провежда оперативни тестове на средства за акустично разузнаване и електронна война на Централния полигон на ВВС в Устка, в рамките на усилия на министерството на националната отбрана за ускорена оценка на технологии за внедряване в програмата „Източен щит“.

В момента на полигона се провеждат изпитания на седем различни решения за акустично разузнаване, които са проектирани да локализират източници на звук, да засичат приближаващи дронове, да определят посоката им и да проследяват и класифицират въздушни заплахи. Производителите на оценяваните системи предварително са декларирали използването на инструменти с изкуствен интелект и потвърдиха своята готовност за интеграция с полските системи за военно командване. Акустичните тестове бяха предшествнаи от изпитания на средства за електронна война, проведени на същия полигон на 13-17 април, когато 8 решения бяха тествани за способността си да откриват и заглушават сигнали.

Тестовете се организират и контролират от Департамента за иновации към Министерството на отбраната, който стартира мащабната програма за оценка в началото на миналата година. Оттогава департаментът е получил над 715 оферти за иновативни решения в множество технологични области – сензори, автономни системи, логистика и военно инженерство, комуникации и киберсигурност. Те идват от университети, водещи компании от сферата на отбраната, стартъпи и чуждестранни субекти. Работни групи от военни експерти извършват системен преглед на кандидатурите, оценявайки техния потенциал за оперативни тестове и последваща интеграция в структурите на националната отбрана.

До момента 36 решения са тествани в условия, близки до реалните. Миналата година учения под кодовото име „Żelazna Brama 25“ с участието на 18-а механизирана дивизия послужиха за рамка на изпитанията на 21 от тези технологии. Сред тях бяха летателни и наземни безпилотни системи, компоненти за укрепления, механизми за камуфлаж, комуникационна техника и оптични разузнавателни системи. След приключване на текущите тестове в Устка, Департаментът за иновации ще изготви подробен доклад до министъра на националната отбрана, който ще включва препоръки на експерти във връзка с потенциала и нивото на осъществимост на всяка технология за приемане на въоръжение.

Следващият голям етап вече е планиран. Изпратени са покани към 17 компании за участие в тестове по време на ученията на 16-а механизирана дивизия като част от федерацията от учения „Amber Defender 26“, предвидени за юни.

Системите за акустично разузнаване заемат специфична и все по-ключова ниша в модерната противовъздушна отбрана. Радарните и оптичните сензори, традиционни стълбове на въздушното наблюдение, могат да попаднат в условия на усъвършенствани контрамерки, електронно заглушаване, неподходящи климатични условия или да бъдат преодолени от платформи с ниска видимост и ниска височина на полетния профил. Акустичната детекция предлага пасивно, трудно за заглушаване допълнение към наличните активни системи. Конкретно за откриване на дронове, акустичният отпечатък на малките безпилотни апарати – специфичното жужене на електрическите двигатели и роторите – осигурява сигнал, който пасивните микрофонни решетки могат да уловят, локализират и класифицират, без да излъчват сигнал, разкриващ позицията им пред противника. Добавянето на класификация, базирана на изкуствен интелект, позволява на системата да различава отделните категории дронове, да отделя техния отпечатък от фоновия шум и да подава данни към командната система в почти реално време.

Възможностите за електронна война, тествани по-рано този месец, адресират същата заплаха от различен ъгъл. Операциите на дроновете зависят от радиочестотни канали за управление, навигация и видеовръзка. Системите за РЕБ могат да засекат тези сигнали още преди акустичното или визуалното откриване, докато комплексите за заглушаване са способни да прекъснат мисията на дрона без нужда от кинетично въздействие. Комбинацията от акустична детекция и електронно заглушаване представлява ешелониран подход за противодействие, обхващащ както физическото присъствие, така и електронната зависимост на безпилотните системи.

Програмата „Tarcza Wschód“ поставя изброените технологични изпитания в рамките на национална стратегия, включваща развитие на инфраструктурата, повишаване на военните способности и устойчивостта на цивилното население. Посочените цели са възпиране на евентуални заплахи, защита на войниците и цивилните и развитие на полските отбранителни способности в сътрудничество със съюзниците. Географската ориентация, заложена още в названието „Източен щит“, отразява стратегическата реалност на Полша като фронтова държава на НАТО, граничеща с Беларус и руския ексклав Калининград.

Над 715 оферти. 36 решения, подложени на тестове в близки до реалните бойни условия. 17 компании, поканени за следващия кръг, насрочен за юни. Обемът и темпото на полската програма за иновации отразяват позицията на страна, която наблюдавайки войната в Украйна от първите редове е стигнала до извода, че пропастта между лабораторни възможности и оперативно внедряване на бойното поле трябва да бъде затворена. И то възможно най-бързо.

📸 Снимка: Архивни кадри от бойни стрелби на Централния полигон в Устка (12 Brygada Zmechanizowana)

Уроци по реалност: Как украинските оператори на дронове тестват отбраната на НАТО в мащабни военни учения

🇺🇦 НАТО използва все по-често украински оператори на безпилотни системи като симулиран противник по време на своите военни учения, излагайки личния състав на реалностите на съвременната война с дронове. Това заяви висш служител на НАТО в интервю за РБК-Украйна.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, разкри, че украинският личен състав често бива натоварван със задача да действа като „червен отбор“ в тренировъчни сценарии, в които трябва да извършва атаки с дронове срещу подразделения на Алианса.

Този подход е предназначен да тества готовността на НАТО срещу съвременните заплахи на бойното поле, най-вече повсеместната употреба на безпилотни системи. Според Драгоне подобна практика вече е широко разпространена сред съюзническите сили.

Представители на НАТО твърдят, че участието на украински оператори придава на ученията високо ниво на реализъм, принуждавайки участниците да адаптират своята тактика при условия, които тясно наподобяват тези във войната в Украйна.

Драгоне признава, че резултатите са неочаквани. Например, по време на учението „Hedgehog“, украинските пилоти на дронове са успели да надвият ефективно комбинирана бойна група на НАТО в симулиран сблъсък.

Сценарият е включвал голяма сила, съставена от части на британска бригада и естонска дивизия, опитваща се да проведе механизирано настъпление през открит терен. В хода на учението подразделенията са разпънали палатки и са разгърнали бронирана техника без достатъчна маскировка, което ги е направило лесна мишена за удари от камикадзе дронове, поради което бързо са били „поразени“ в симулацията.

Малък украински екип от около 10 души е извършил атаките с дронове, подчертавайки все по-асиметричния характер на съвременната война. В рамките на около половин ден операторите на дронове са симулирали унищожаването на 17 бронирани машини и са извършили около 30 допълнителни удара по други цели.

Освен това, скорошни доклади сочат, че Германия планира значително разширяване на ролята на украински персонал с боен опит в своята система за военно обучение, с оглед на стремежа за адаптация на Бундесвера към реалностите на съвременната война.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

Френски Rafale прехванаха руски разузнавателен самолет и изтребител над Балтийско море – четири пъти за седмица.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога четири пъти в рамките на една седмица за прехващане на руски военни самолети в близост до въздушното пространство на НАТО над Балтийско море.

Това стана ясно от официално изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Франция. По време на тези мисии френските екипажи са идентифицирали и ескортирали общо шест руски самолета, оперирали в близост до въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.

Прехващанията са извършени от авиобаза Шяуляй в Литва, откъдето Франция понастоящем ръководи ротация на мисията Baltic Air Policing на НАТО. Видео, разпространено от френското военно ведомство, илюстрира как Rafale проследяват руски самолет за електронно разузнаване Ил-20М, придружаван от изтребител Су-30СМ.

Ил-20М е платформа за радиотехническо и сигнално разузнаване, проектирана да събира данни от радарни емисии и комуникационни мрежи, и е сред най-често засичаните руски самолети в близост до границите на Алианса. OSINT анализи сочат, че въпросният Су-30СМ е бил въоръжен с противорадарни ракети Х-31П или Х-31ПМ – тип боеприпас, проектиран за поразяване на радарни системи и зенитно-ракетни комплекси.

Ако оценката е вярна, присъствието на такова въоръжение в близост до съюзническо въздушно пространство придава съвсем различно измерение на полета – от рутинно разузнаване към демонстрация на потенциал за подавяне на ПВО.

Според Defence Blog френските изтребители са използвали прицелни контейнери Thales TALIOS по време на прехващанията. Макар да са конструирани основно за ударни мисии, те осигуряват визуална идентификация на далечни разстояния, включително на външните товари на чужди летателни апарати, което дава възможност на пилотите да оценят потенциални заплахи от по-безопасна дистанция.

Франция пое настоящата ротация в края на март, разгръщайки 4 самолета Rafale и към 100 души личен състав за поддържане на непрекъснато дежурство по бързо реагиране. Мисията Baltic Air Policing започна през 2004 г. след присъединяването на балтийските държави към НАТО, тъй като те не разполагат със свои изтребители. Първият натовски изтребител, белгийски F-16, кацна в Шяуляй на 29 март 2004 г. Оттогава 17 съюзнически държави са участвали в ротационни дежурства от базата, а от 2014 г. мисията се осъществява и от авиобаза Амари в Естония, където понастоящем са разгърнати португалски F-16.

Отделно, Кралските военновъздушни сили на Великобритания вдигнаха по тревога два изтребителя Typhoon от RAF Lossiemouth в Шотландия след засичане на радарна следа, оценена като вероятен руски стратегически бомбардировач, приближил се към северната зона за противовъздушна отбрана на страната. Подкрепени от танкер Voyager от RAF Brize Norton, Typhoon-ите проследиха обекта, но физическо прехващане не се наложи, самолетът е останал в международното въздушно пространство.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Германия затяга контрола: Разрешителни за пътуване навън за мъже на 17-45 годишна възраст.

🇩🇪 Германия въведе нови разпоредби, изискващи от мъжете на възраст между 17 и 45 години да получават официално разрешение, преди да напуснат страната за продължителни периоди.

Правилото е влязло в сила от 1 януари 2026 г. и се прилага за лица, които планират да останат в чужбина за над три месеца – независимо дали с цел образование, заетост или дългосрочно пътуване, съобщи Berliner Zeitung на 3 април.

Засегнатите лица трябва да си осигурят разрешение от кариерен център на Бундесвера (Bundeswehr Career Center) преди заминаването си. Това изискване вече е постоянен елемент от федералното законодателство, прието чрез Закона за модернизация на военната служба. Мярката бе приложена с минимално обществено внимание.

В миналото подобни разрешителни са били задължителни само в периоди на повишена външна заплаха или състояние на отбрана, например при директно нападение срещу федералната територия. Съгласно новите реформи, правилото вече се прилага в мирно време и при нормални условия.

Говорител на Федерално министерство на отбраната потвърди въвеждането на новото законово изискване. В изявление пред журналисти той обясни, че „основата и водещата идея на това е надеждната и достоверна отчетност на лицата, подлежащи на военна служба в случай на нужда“.

Системата за разрешения за пътуване е част от мащабни усилия на федералните власти за увеличаване на числеността на въоръжените сили на страната. Германия се стреми да увеличи броя на личния си състав от текущото ниво от около 184 000 до 255 000-270 000 войници до 2035 г.

Като част от тази инициатива, всички млади мъже, родени през 2008 г. или по-късно, трябва да попълнят въпросник за готовността си за служба. Докато анкетата е задължителна за мъжете, тя остава доброволна за жените.

Ерки Коорт, директор на Института по вътрешна сигурност към Естонската академия на науките, обясни, че Германия е по-логична и достъпна цел за Русия в рамките на НАТО, отколкото Прибалтика. Той е на мнение, че Германия служи като логистично и стратегическо сърце на Европа, поради което всеки, който има за цел да отслаби алианса, трябва първо да удари центъра му. Експертът подчерта няколко фактора, които правят страната уязвима, сред които ролята ѝ на стратегически център и присъствието на голямо рускоезично население.

В заключение Коорт посочи, че неутрализирането на Германия би донесло значителна пропагандна стойност за Кремъл, като в същото време на практика би парализирало източния фланг на НАТО.

Естонският външен министър: Европа се нуждае от гаранциите за сигурност, които само Украйна може да даде.

🇪🇪🛡️🇺🇦 Дискусиите за колективната сигурност на Европа все по-често се насочват към Украйна и нейната роля не само като получател на гаранции за сигурност, но и като  активен сътрудник в регионалната отбрана, заяви външният министър на Естония.

Топ дипломатът на прибалтийската страна Маргус Цахкна заяви, че интеграцията на Украйна в Европейския съюз и НАТО ще послужи като гаранция за сигурността на целия континент.

„НАТО не значи само предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна, но и фактът, че регионът се нуждае от гаранции за сигурност от страна на Украйна, тъй като в момента тя е най-голямата, най-ефективната и най-опитната военна сила в нашия регион“, каза Цахкна.

Той определи настоящият момент като „исторически“ във връзка с напредъка на интеграцията в западни институции и посоочи, че подобен ход би укрепил както Украйна, така и широката архитектура за сигурността на Стария континент. Той също така предупреди срещу оставянето на Украйна в геополитическа „сива зона“, тъй като това би позволило на Русия да продължи своята агресия.

„Тези сиви зони, неутрални държави или буферни зони, както и да ги наречем, са просто зелена светлина за Путин да продължи агресията срещу Европа“, категоричен е Цахкна.

Естонският министър допълни, че Украйна не само защитава собствения си суверенитет, но и купува време на Европа да възстанови и адаптира своята рамка за сигурност. Изказванията идват на фона на продължаващите разговори относно бъдещо членство на Украйна в ЕС и НАТО, както и на дебатите за дългосрочните гаранции за сигурност.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев се стреми да бъде готов за присъединяване към ЕС до 2027 г. и в същото време отправи призив към Брюксел да посочи ясна дата за приемане. Въпреки това съвсем наскоро комисарят на ЕС по разширяването Марта Кос заяви, че членството до 1 януари 2027 г. е непостижимо, като се позова на необходимостта както от прекратяване на огъня, така и от допълнителни реформи в бъде.

Словакия въвежда ново „състояние на заплаха“ в отговор на инцидент с руски дрон.

🇸🇰🛡️🇺🇦 Словашкият президент Петер Пелегрини инициира дебат за промяна на конституцията с цел въвеждане на нов правен режим – „състояние на заплаха“ в отговор на инцидент, при който руски камикадзе дрон порази инфраструктура в украинския град Перечин, разположен на едва 10 км от границата със Словакия.

Според държавния глава настоящото законодателство на страната е остаряло и предвижда само две крайни състояния: мир или война. Това създава правен вакуум в ситуации, които не представляват директна военна агресия, но застрашават сигурността на държавата. Инцидентът край Перечин е показал, че въоръжените сили имат ограничени правомощия за реакция спрямо обекти, движещи се в непосредствена близост до границите на страната, ако не е обявено официално военно положение.

Пелегрини подчерта, че новата категория ще даде свобода на армията и службите за сигурност да действат по-гъвкаво и превантивно при подобни заплахи в „сивата зона“. През следващата седмица се очаква да бъде свикана среща с лидерите на парламентарно представените партии, за да обсъдят нужните законодателни корекции. Целта е да се гарантира, че Словакия разполага с адекватни инструменти за защита на своята територия и инфраструктура в условията на динамично променящата се геополитическа среда.

САЩ поставиха условие: Изтегляне от Донбас срещу гаранции за сигурност

🇺🇸🛡️🇺🇦 САЩ са поставили условие, според което Украйна трябва да изтегли войските си от Донбас, за да получи гаранции за сигурност. Това разказа президентът Володимир Зеленски в интервю за агенция Ройтерс.

По думите му хипотетично изтегляне на украинските въоръжени сили от региона ще застраши сигурността както на Украйна, така и на Европа, тъй като това ще доведе до доброволно предаване в руски ръце на един от най-силно укрепените защитни валове в Европа.

Украинският президент отбеляза също, че в момента администрацията на Тръмп е фокусирана изцяло върху конфликта с Иран.

„Близкият изток несъмнено оказва влияние върху президента Тръмп и, мисля, над по-нататъшните му стъпки. За съжаление, по мое мнение президентът Тръмп все още избира стратегията за засилване на натиска върху украинската страна“, заяви Зеленски.

През януари украинският президент обяви, че позицията на страната по отношение на териториалната цялост не се е променила, а компромисите трябва да бъдат взаимни. Той допълни също, че двустранните гаранции за сигурност със САЩ са готови на „100%“ и Киев очаква тяхното подписване.

За веротността САЩ да поставят подобно условие, по-рано писа Financial Times, цитирайки свои източници, според които в случай на изтегляне на украинските сили, Вашингтон е изразил предварителна готовност да увеличи доставките на оръжие за ВСУ в мирно време. В същото време обаче към онзи момент не беше ясно дали САЩ ще поемат някакви официални ангажименти.

Датският главнокомандващ: Европа не е готова за война, Русия може да атакува НАТО до 2030 г.

🇩🇰🛡️🇷🇺 Генерал Михаел Вигерс Хилдгард, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Кралство Дания, изрази оценка, според която държавите в Европа все още не са напълно подготвени за война.

Той сподели това по време на своя реч в рамките на Парижкия форум за отбрана и стратегия, цитиран от Politico, и предупреди, че Русия потенциално би могла да атакува територия на НАТО преди края на това десетилетие.

„Трябва да променим подхода си: да преминем от анализ към действие. Вече не сме толкова изненадани, но също така не сме и готови. Не е нужно да бъдем перфектно подготвени, а да бъдем по-добре подготвени от нашия противник“, заяви той.

Ръководителят на датските въоръжени сили отбеляза, че производственият капацитет и веригите за доставки остават все така критични компоненти на възпирането.

„Ако ние в Европа искаме да можем да се защитим до 2030 г., трябва да сме подготвени за това още сега. Войната с висока интензивност не е сценарий, а реалност. Нищо не може да замени изгубеното време; отминалото време е изгубено завинаги“, добави той.

Междувременно естонското разузнаване предполага, че Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава-членка на НАТО през тази или следващата година.

В началото на годината експерти извършиха оценка дали Европа е способна да запълни дефицита в сферата на отбраната, докато руският военно-промишлен комплекс е утроил производството си на оръжия и положи основите за оттегляне от международните споразумения за контрол на въоръженията.

Въпреки че Европейският съюз представи мащабния план „ReArm Europe“ на обща стойност 800 милиарда евро, анализатори предупредиха, че това представлява по-скоро опит за стратегическа комуникация, а не толкова значима политическа промяна.

По това време водещи експерти от отбраната отбелязаха, че подготовката на ЕС се движи в много по-бавни темпове от непосредствената заплаха, което предполага, че Русия има прозорец от възможности до 2030 г. преди повечето европейски решения в сферата на отбраната да влязат в пълна сила.

Украйна като „Червен отбор“ на НАТО: Визита на високо равнище и нови измерения в сътрудничеството

🇺🇦 Делегация на военното командване на НАТО, водена от адмирал Пиер Вандие, Върховен съюзен главнокомандващ по трансформацията, посети Украйна за първи път от началото на пълномащабната война, съобщи в неделя „Суспiлне“.

Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, заяви, че посещението е било фокусирано върху практическото сътрудничество между Киев и Алианса, включително възможното участие на украински войски в бъдещи учения на НАТО в ролята на „Червен отбор“.

Този формат ще постави украинския личен състав в ролята на симулиран противник, което ще позволи на съюзниците да тестват реакциите си срещу тактики на бойното поле, оформени от войната на Русия срещу Украйна.

Палиса отбеляза, че украинските части вече са впечатлили съюзническите военни по време на предишни учения, където са демонстрирали нови методи на водене на война и са показали очевидно превъзходство в тренировъчните сценарии.

Той също така заяви, че страните са обсъдили бъдещето на Съвместния център за анализ, обучение и образование НАТО-Украйна (JATEC), докато работата навлиза в последната си фаза по внедряване на украински системи за командване паралелно с разширяването на аналитичните способности и програмите за обучение.

„Днес Украйна не е само потребител на сигурност. Украйна е неин производител“, заяви Палиса след края на срещата и благодари на адмирал Вандие и делегацията за тяхната откритост и готовност за практическо сътрудничество.

Посещението отразява и усилията на НАТО да тестват украинския боен опит в тренировъчна среда на съюзниците. Украински войски вече са участвали в симулирана атака с морски дронове срещу фрегата на НАТО по време на учения в Португалия, като воденият от Украйна екип е демонстрирал тактики, придобити от бойния опит в Черно море.

Въпросното учение изглежда е било фокусирано по-малко върху символиката и повече върху тестването на това как военноморските сили откриват, проследяват и реагират на бързи безпилотни системи, действащи непосредствено до водната повърхност.

НАТО удължава тръбопроводната си мрежа на изток за евентуална война с Русия.

🛡️ НАТО трябва да разшири мрежа от тръбопроводи, която датира от годините на Студената война със стотици километри на изток, за да гарантира, че съюзническите сили могат да издържат на конфликт с висока интензивност срещу Русия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на високопоставен офицер от Алианса.

Генерал-лейтенант Кай Роршнайдер, началник на Командването за съвместна поддръжка и осигуряване на НАТО (JSEC), предупреди, че настоящата мрежа с дължина от 10 000 км, завършваща в Западна Германия, е недостатъчна предвид разширените източни граници на Алианса.

„От военно-оперативна гледна точка е много логично тръбопроводната система да бъде удължена още по-на изток“, заяви Роршнайдер. Той изрично подчерта нуждата да достигне до Полша, Прибалтика, Румъния и Финландия, за да бъде решено „може би най-голямото предизвикателство пред снабдяването, пред което сме изправени“.

Наличната инфраструктура, заровена на 80 см под земята, е проектирана по време на Студената война, за да обслужи западни авиобази като „Рамщайн“. Изискванията на съвременната война обаче са претърпели драстични изменения.

Очаква се ВВС да консумират 85% от общото количество гориво по време на военен конфликт, което значи, че ще бъдат необходими стотици хиляди кубически метра дневно. Въпреки че авиационното гориво по тези тръбопроводи може да бъде модифицирано за използване в танкове и камиони, огромният необходим обем надвишава настоящите капацитети за съхранение и транспорт на изток, пише Ройтерс.

„Това, от което в крайна сметка ще се нуждаем, е мрежа от устойчиви обекти за съхранение на гориво, която да покрива целия тил на територията на НАТО“, подчерта Роршнайдер. Въпреки военния консенсус относно нуждата от проекта, остават политически и финансови пречки. Очаква се разширението да струва 21 млрд. евро и може да отнеме до 25 години, а окончателното решение вероятно ще бъде взето преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли.

Военното планиране на НАТО се измести рязко към източните му граници през последните две години, за да даде отпор на нарастващата заплаха от руска агресия. След влизането на Финландия и Швеция съответно на 4 април 2023 г. и 7 март 2024 г., Алиансът се изправи пред огромно предизвикателство да интегрира своите северни и източни пътища за снабдяване в остарялата си инфраструктура.

В момента европейските лидери прокарват план за „военен Шенген“, насочен към съкращаване на времето за транзит на тежко оборудване и горива, което сега се изправя пред 45-дневни забавяния. Докато Полша и Прибалтика изграждат нови „отбранителни линии“, Брюксел се намира под засилен натиск да финализира финансирането на мултимилиарден логистичен коридор, свързващ рафинериите в Западна Европа директно с фронтовите линии на изток.

Канада и скандинавските страни засилват сътрудничеството в Арктика

🪖❄️ Канада и петте скандинавски държави се споразумяха да задълбочат своето сътрудничество в сферата на сигурността в Арктика, отбранителната индустрия, устойчивата инфраструктура, както и подкрепата за Украйна по време на среща в Осло.

Това се посочва в съвместно изявление, подписано от министър-председателите на страните, публикувано в неделя, 15 март. Разпространен след разговорите между Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания, документът представя този ход като отговор на засиленото напрежение и нарастващи рискове за сигурността в Далечния север.

Властите поеха ангажимент да се срещат редовно и да разширят координацията в сферите на отбраната, икономическата сигурност, редкоземните елементи, изкуствения интелект, сателитните и космическите технологии и веригите за доставки.

Освен това те поеха ангажимент да укрепят способностите на НАТО за възпиране и отбрана в Арктика, като подкрепят засилената бдителност в региона и приветстват учения като Arctic Sentry, Arctic Endurance, Cold Response и Operation Nanook.

Те заявиха, че ще работят за увеличаване капацитета на военната индустрия, подобряване на оперативната съвместимост, реагиране на хибридни заплахи и разработване на технологии с двойна употреба.

„Ангажирани сме с усилията на НАТО за засилване на присъствието, възпирането и отбраната на Алианса в Арктика, както и за по-нататъшно развитие на силното сътрудничество в полза на всички съюзници“, гласи съвместното изявление.

Лидерите подчертаха, че сигурността на Украйна е неразделна част от европейската и евроатлантическата сигурност и призоваха членовете на „Коалицията на желаещите“ да увеличат подкрепата си за украинската отбрана в лицето на продължаващата руска агресия.

Обявлението съвпада със серия от мащабни учения на НАТО, провеждани в Далечния север. Едно започна на 9 март в северните региони на Скандинавия, в рамките на което Норвегия ръководи двуседмични маневри с участието на близо 25 000 военнослужещи от 14 държави от НАТО. Те са фокусирани върху подсилването на северния фланг на Алианса, подобряване на координацията в сурови зимни условия и тестване на скоростта на разгръщане.

Около 4000 военни от САЩ, Франция, Италия, Обединеното кралство и Швеция участват във финландския сегмент на учението. Американските сили в Европа описаха тренировките като част от широките усилия за разширяване на съюзническото присъствие в Арктика и укрепване на стратегическата позиция на НАТО в региона.

Учението беше предшествано от все по-редовни военни маневри във Финландия, откакто тя е пълноправен член на НАТО.

Румъния разреши на САЩ да използват авиобазите ѝ за операции срещу Иран

🇷🇴 Висшият орган по отбрана на Румъния одобри заявката на Пентагона за използване на авиобазите в северната ни съседка за провеждане на военни операции срещу режима в Иран, затвърждавайки стратегическия съюз между двете държави.

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви, че споразумението ще позволи временно разполагане на войски и техника, което включва презареждане на самолети и използване на военно оборудване, като спътникови комуникации и системи за мониторинг.

Наскоро САЩ поискаха разрешение от Румъния да разположат изтребители и персонал в авиобаза „Михаил Когълничану“. В отговор президентът проведе заседание на Върховния съвет за национална отбрана днес, за да обсъди временното разполагане на военни активи на румънска територия.

Авиобазата „Михаил Когълничану“ се счита за значима стратегическа локация с капацитет да поддържа голям брой самолети. Тя се намира на 20 км от брега на Черно море. Базата е разположена на 300 км от Одеса и на 400 км от бреговете на Крим, който е под руска окупация.

Решението беше взето, след като Испания отказа да позволи на САЩ да използват нейните военни бази за удари срещу Иран.

Над 15 европейски бойни кораба се втурват към Средиземно море след иранските удари срещу Кипър

🇪🇺 Над 15 военни кораба от няколко европейски държави се разполагат в Средиземно море в отговор на иранските атаки срещу Кипър, докато напрежението в региона продължава да расте, съобщи Defense Mirror на 11 март.

Нидерландия потвърди, че нейната фрегата за противовъздушна отбрана и контрол HNLMS Evertsen ще бъде разгърната в Източното Средиземноморие до началото на април, за да подпомогне oтбраната на Кипър и територията на съюзниците.

Mинистърът на външните работи Том Берендсен и министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус обявиха разполагането пред нидерландския парламент, описвайки го като част от по-широк европейски отговор на ескалиращата ситуация със сигурността.

Фрегатата е оборудвана със сензори, способни да откриват въздушни заплахи и да подпомагат защитата на съюзническите сили на големи разстояния. Преди това тя е оперирала заедно с френския самолетоносач Charles de Gaulle като част от ударна група, натоварена със защитата срещу заплахи от дронове и ракети.

Франция също разшири присъствието си в региона, след като обяви разполагането на осем фрегати и два амфибийни десантни кораба в Средиземно и Червено море. Те се включват към ударната група на Charles de Gaulle, която вече е разгърната в региона след скорошна атака с дронове срещу съвместна оперативна база в Кипър.

По време на визита на борда на самолетоносача президентът Еманюел Макрон подчерта, че сигурността на Кипър е въпрос, който засяга всички в Европа. Говорейки заедно с президента на островната държава Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, той заяви, че когато Кипър е подложен на атака, това засяга Европа като цяло.

Обединеното кралство също подсили своето военноморско присъствие, изпращайки разрушителя от тип 45 HMS Dragon от Портсмут към региона. Той е оборудван със система за противовъздушна отбрана Sea Viper, която ще се използва за защита на британските интереси и съюзническите активи в региона.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че подготовката за разполагането е приключила в рамките на шест дни. В допълнение, три хеликоптера Wildcat от 815-та военноморска ескадрила, въоръжени с леки ракети въздух-повърхност Martlet, бяха разположени в Кипър за борба със заплахи от дронове.

Хеликоптер за въздушно наблюдение Merlin от 820-та военноморска ескадрила също е на разположение, за да осигури ранно предупреждение за приближаващи ракети или дронове.

Гърция допринесе с изтребители F-16 и две фрегати, сред които наскоро въведената в експлоатация фрегата Kimon (F601).

Италия обяви разполагането на своята управляема ракетна фрегата ITS Federico Martinengo.

Съединените щати вече поддържат значително военноморско присъствие в региона. Самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford в момента действат в региона, докато USS George H.W. Bush се подготвя да навлезе в Източното Средиземноморие.

В подкрепа на разгръщанията са над 30 американски бойни кораба, сред които разрушители с управляеми ракети като USS Mahan, USS Bainbridge и USS Winston S. Churchill.

Силите „Щит на полуострова“ по улиците на Бахрейн.

🇧🇭🇸🇦 Силите „Щит на полуострова“ бяха видяни по улиците на Бахрейн тази вечер, след като преминаха границата със Саудитска Арабия на фона на тревога от безредици и въстание на шиитското мнозинство в страната. Последният път, когато войски на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) бяха разгърнати в Бахрейн, беше по времето на Арабската пролет.

Единното военно командване на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), първоначално известно като Сили „Щит на полуострова“ (Peninsula Shield Force), е регионален военен пакт, координиращ съвместните усилия за отбрана и вътрешна сигурност между 6-те държави членки: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Командването беше преименувано на 5 януари 2021 г. след срещата на върха на Съвета в Ал-Ула, като според повечето хора отразява по-дълбоката интеграция и сътрудничество. Емблемата му символизира единство, защита и готовност, представлявайки колективните отбранителни способности на страните от Залива.

Силите „Щит на полуострова“ не са просто символичен съюз, а специален механизъм за колективна сигурност със сложна структура:

• Численост и състав: Постоянният контингент на силите е около 40 000 души, като Саудитска Арабия осигурява най-големия контингент. Те разполагат със собствена пехота, бронетанкови подразделения и артилерия.
• Вътрешна сигурност: Въпреки че официално са създадени за защита от външна агресия, през годините PSF се утвърдиха като гарант за стабилността на управляващите сили в монархиите от Залива.
• Щабквартира: Централното командване е разположено в Крал Халид, Саудитска Арабия, в близост до границите с Кувейт и Ирак, което позволява бърза мобилизация в критични точки.

По време на масовите протести от Арабската пролет през 2011 г. около 1000 саудитски войници и 500 полицаи от ОАЕ навлязоха в Бахрейн по молба на правителството. Това е първият път, когато силите бяха използвани за потушаване на вътрешно недоволство, предизвика сериозни международни дебати.

Естония изрази готовност да приеме ядрено оръжие на НАТО на своя територия

Знамената на ЕС, Естония и НАТО се развяват на фона на Ивангородската крепост в Нарва, 15 януари 2026 г. (Getty Images)

🇪🇪 Естония има готовност да разположи ядрено оръжие на съюзник на своя територия, ако НАТО сметне това за нужно съгласно плановете за отбрана на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Маргус Цахкна в коментар за естонската обществена телевизия ETV по-рано днес.

Цахкна подчерта, че Европа не трябва да „отхвърля“ общото евроатлантическо ядрено възпиране, докато в части от континента се засилва дебатът за допълнителни ядрени гаранции.

Изявлението идва след медийни съобщения от изминалия уикенд, според които полският президент е заявил, че страната му трябва да търси собствени ядрени гаранции.

„Нямаме нищо против разполагане на ядрено оръжие тук, на наша територия“, заяви Цахкна. Той добави, че Естония не разполага с доктрина, изключваща присъствието на ядрено оръжие, ако отговорните фактори в НАТО преценят, че това е нужно съобразно с отбранителните планове.

В интервюто министърът аргументира позицията с това, че външната политика на Естония „не може да бъде разглеждана просто като повод за академични размишления“.

В същто време властите в Талин предприеха стъпки за засилване на позициите си по източния фланг, включително с гласуване на парламента за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини.

Започна и работата по „Балтийската отбранителна линия“ с противотанкови ровове и планирани бункери по руската граница, като успоредно с това в региона се водят дискусии за премахване на железопътните връзки с Русия и Беларус като мярка за сигурност.

По-рано стана ясно, че президентът на Полша е подкрепил идеята страната му да се присъедини към „ядрен проект“ и да развива собствен ядрен потенциал в рамките на международното право на фона на нарастващите рискове за регионалната сигурност.

Русия е разположила 360 000 военнослужещи в Беларус.

🇷🇺⚔️🇩🇪 350-360 000 руски военнослужещи в рамките на два армейски корпуса са разположени в Беларус, пораждайки тревога в страните по източния фланг на НАТО и преди всичко Прибалтика. Това предупреди Родерих Кизеветер, експерт по външна политика от германската ХДС, който заяви, че следващите две години ще са критични за сигурността на континента.

В отговор на въпрос от журналиста Пинар Аталай в ефира на немската телевизия n-tv, Кизеветер отбеляза, че руският президент Владимир Путин натрупва стотици хиляди войници на територията на Беларус – страна, която споделя обща граница с НАТО.

Според него към момента Москва поддържа два армейски корпуса с численост до 360 000 боеспособни военни на беларуска територия. Тяхното присъствие поражда загриженост в Литва, Латвия и Естония.

Кизеветер, който до е пенсиониран полковник от Бундесвера, служил няколко години служи в щаба на НАТО в Монс, Белгия, се обяви против „наивното вярване, че ако се срещнем тук в Берлин, Путин просто ще размисли“.

„Ако ги преживеем чрез нашата способност да се защитаваме, но и като не плашим населението си, а по-скоро казваме: Внимание, това може да се случи, нека бъдем внимателни – тогава ще сме го преживели“, уверен е той.

Кизеветер призна, че наличието на два армейски корпуса в Беларус е „обезпокоително, особено в балтийските държави“. Той припомни, че Путин води войната срещу Украйна „не съвсем успешно във военно отношение“, но с руската икономика във военен режим той изпраща на обучение стотици хиляди свежи войници, които никога не са били изпращани в Украйна.

Подкрепата за Украйна през 2025 г. е най-ниската от началото на войната.

🇺🇦🇪🇺 Военната подкрепа за Украйна през тази година рискува да падне до най-ниското си ниво от началото на пълномащабната инвазия, сочат данни на Института за световна икономика в Кил, проследяващ военната, финансовата и хуманитарната помощ от съюзническите страни.

До промяната в политиката на САЩ след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари, Вашингтон осигуряваше над половината от цялата военна помощ за Киев. Европейските партньори временно запълниха част от тази празнина, но оттогава темповете на тяхната подкрепа се забави.

„Стъпвайки върху данните, налични до октомври, Европа не успява да запази инерцията от първата половина на 2025 г.“, отбеляза професор Кристоф Требеш, ръководител на Тракера на подкрепа за Украйна.

„Скорошното забавяне затруднява Европа да компенсира напълно липсата на военна помощ от САЩ през 2025 г. Ако тези по-бавни темпове продължат и през останалите месеци, 2025 г. ще се превърне в годината с най-ниското ниво на отпусната помощ за Украйна след избухването на пълномащабната инвазия през 2022 г. насам“, гласи анализът.

В първите десет месеца на годината Украйна е получила военна помощ в размер на близо 37,9 млрд долара, предимно от европейски страни. За да бъде достигнато дори най-ниското изобщо годишното ниво за периода на войната – 43,8 милиарда долара през 2022 г. – съюзниците трябва да осигурят над 5,8 милиарда долара през оставащите два месеца. За да бъде достигнато средното ниво на подкрепа за 2022-2024 г. (48,5 милиарда долара), ще бъдат нужни повече от 10,5 милиарда долара.

Въпреки това, от юли до октомври, страните партньори са предоставили средно само около 2,33 милиарда долара на месец.

„По-големите суми, отпуснати от Франция, Германия и Обединеното кралство, са значими. Но дори тези три държави все още изостават от скандинавските страни в относително изражение. В същото време свиването на подкрепата от Испания и Италия е забележим неуспех, което засилва значението на по-балансираното разпределение на тежестта в цяла Европа“, заяви Таро Нишикава, ръководител на тракера“.

По-рано Словения потвърди участие в програмата PURL, по която планира близо 46 милиона долара до края на годината за подобряване на способностите на Украйна за противовъздушна отбрана.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.