Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Украински морски дрон достави боен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса

🇺🇦🤖 Украински морски дрон е прекосил водите край устието на Днепър и е стоварил въоръжен наземен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса, като е оставил машината да изпълни бойна задача зад руските позиции.

Операцията, обявена днес от 123-та отделна бригада на Териториалната отбрана на Украйна, е „първата известна бойна мисия от подобен тип в света“: наземен роботизиран комплекс, доставен до вражеския бряг с безпилотна морска платформа, стоварен на окупирана украинска територия и пуснат в действие.

Според бригадата операторите дистанционно са превели надводната платформа през черноморските крайбрежни води до брега на косата, в южната част на Николаевска област, където руските сили държат позиции. След достигане на сушата роботизираната машина е разтоварена и насочена към целта навътре в окупираната територия. Операцията е ръководена от полковник Олег Макуха, командир на 123-та бригада, с директна координация от майор Денис Гипик, командващ 1-ви батальон за безпилотни системи – формирование, което през последната година се утвърди като едно от огнищата на украинските експерименти с наземни роботи. Батальонът вече е разгръщал на фронта разузнавателно-ударния комплекс „Лют“ със 7,62-мм картечница и многоцелевата платформа „ТерМИТ“ с 40-мм гранатомет.

Военните не са посочили официално използваната машина. Кадрите, споделени от бригадата, подсказват, че по всяка вероятност става дума за украинската наземна платформа „Рис“ на компанията Roboneers, въоръжена с картечница ПКТ (7,62 мм) в дистанционно управляем боен модул. Семейството „Рис“ се използва от украинските войски преди всичко за логистика, евакуация на ранени, инженерни задачи и бойна поддръжка; товароносимостта на базовата машина е около 150 кг, а на по-тежкия вариант „Рис Про“ – до 300 кг. Част от версиите носят и специализирани секции за миниране и разминиране. Именно тази гъвкавост – една и съща ходова база, върху която се качва ту носилка, ту боен модул, ту сапьорен товар – обяснява защо платформата се оказва удобна за първи опит от подобен род.

Кинбурнската коса – тясната пясъчна ивица там, където река Днепър се влива в Черно море, срещу Очаков – остава един от най-оспорваните крайбрежни участъци в Южна Украйна. Който я държи, контролира подходите към Днепровско-Бугския лиман и морските коридори към Николаев и Одеса, затова и двете страни водят ожесточени боеве за нея от месеци. Руското наблюдение, артилерия и безпилотна активност правят класическа десантна операция с лодки и пехота изключително рискована; всеки десант с жива сила тук се движи под постоянно наблюдение и в обсега на вражеския огън. Именно тази ситуация обяснява защо украинската страна търси начин да достигне спорния бряг с машина, а не с хора: безпилотната морска платформа поема прехода през водата, наземният робот поема мисията на сушата, а операторите остават на отсрещния бряг.

Епизодът се вписва в бързо разрастващата се украинска практика наземни роботи да се изнасят на самата предна линия. На 1 юни 115-та механизирана бригада съобщи, че въоръжен наземен робот е осигурил огнево прикритие, докато украинска щурмово-претърсваща група прочиства руска пехота, проникнала в село Новоплатонивка в Харковска област – там машината пое ролята на подвижна огнева точка, за да намали риска за хората. Само в рамките на няколко седмици Украйна показа наземен робот първо като огнева поддръжка в улична схватка, а сега и като десант, стъпил на вражески бряг – два различни начина да се вкара машина там, където по-рано би влязла пехота.

Но стойността на епизода от Кинбурн се крие повече в доказания метод, отколкото в непосредствения военен резултат. Една картечна платформа зад руските линии няма да премести фронта или да отнеме руските позиции на косата, която остава оспорвана; ефектът тук е чисто тактически. Тежестта на събитието пада другаде: за първи път украинските сили показват, че могат да достигнат окупирания бряг по два вектора наведнъж – морски и сухопътен – без да излагат екипаж на прекия огън. Демонстрирана е нова способност, а не промяна в стратегическия план; нищо в наличните данни не показва, че Киев готви по-широк десант на Кинбурн.

Отвореният въпрос е дали методът е повторяем, или е просто еднократен успех. Тук се засичат две вече ясни тенденции. Наземните платформи от рода на „Рис“ навлизат в масово производство – на 25 юни германската ARX Robotics и украинската Roboneers обявиха съвместното предприятие ARX Industries с цел производство на хиляди такива машини през първата година и десетки хиляди занапред. Украинските морски дронове междувременно се превърнаха от еднократни камикадзета в носещи платформи, носещи FPV-дронове и ракети над Черно море. Ако стоварването на наземен робот от морски дрон стане рутинен ход, а не показен единичен случай, спорните крайбрежни участъци ще се превърнат в среда, достъпна за техника, вместо за хора. Ако тази тенденция се запази, е много вероятно безпилотният десант да се утвърди като постоянен инструмент по черноморския фланг; малко вероятно е обаче единичната мисия сама по себе си да промени контрола над самата коса.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.

Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

Дронът, открит край гръцкия остров Лефкада, вероятно е украински.

🇺🇦🇬🇷 Морският дрон, открит край бреговете на гръцкия остров Лефкада, е украински, смятат разследващи от гръцката държава, според които апаратът се е отклонил от курса си заради техническа неизправност, съобщава Reuters, позовавайки се на свои източници.

Дронът беше намерен от рибари на 7 май. Атина твърди, че безпилотният апарат е украински, въпреки че Киев официално отрича това. Говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий посочи, че няма доказателства откритият миналата седмица край бреговете на Гърция безпилотен катер да е свързан с украински оператори.

По данни на агенцията гръцките военни и спецслужби са разглобили апарата и провеждат технически анализ, който включва проучване на метаданните и обратно инженерство. Разследването има за цел да установи каква задача е имал дронът, както и мястото, от което е изстрелян.

Първоначално се разглеждаше версията, че апаратът може да е бил изстрелян от Либия през Средиземно море, но предварителните резултати от разследването показват, че дронът вероятно не е изминал голямо разстояние. Един от ключовите фактори в анализа са остатъците от гориво.

Министърът на отбраната на Гърция нарече инцидента „много сериозен“ и посочи, че дронът е представлявал заплаха за корабоплването. „Този апарат беше зареден с експлозиви и застрашаваше сигурността на корабите. Дори не искам да мисля какво щеше да се случи, ако пътнически кораб се беше сблъскал с този дрон“, каза той.

Министърът на външните работи Георгиос Герапетритис предупреди, че „всяко превръщане на Средиземно море в театър на военни действия не може да бъде толерирано“.

Ройтерс напомня, че през последните месеци Украйна е атакувала кораби в Черно и Средиземно море, които смята за част от „сенчестия флот“ на Руската федерация. Гърция е уведомила Европейския съюз за инцидента и подготвя официална жалба след приключване на разследването.

Турски рибари откриха украински морски дрон Magura-V5 в Черно море

🇺🇦🇹🇷 Благодарение на група турски рибари получихме нов подробен поглед към украинския морски дрон Magura, открит в Черно море в нощта срещу вторник. Познати като безпилотни надводни апарати (USV), тези системи се превърнаха в ключов елемент от украинската кампания срещу Черноморския флот на Руската федерация.

Според турските власти натъпкания с експлозиви дрон е бил открит край град Чаршъбашъ, който се намира на югоизточното крайбрежие на Черно море. Мястото се намира на около 1450 км от най-близките територии под контрола на Украйна и на близо 1000 км югоизточно от окупирания Крим – зоната, където Киев съсредоточава повечето от атаките си с морски дронове.

„Нашите рибари откриха лодка от фибростъкло в морето снощи и я докараха в пристанището. Властите дойдоха и я изсл. Установено бе, че вътре има бомба. Лодката е в нашето пристанище. Рибарите не могат да влизат, затворихме порта и страдаме от това. Очакваме сапьорите“, заяви турската агенция IHA.

Руски канали в Telegram уточниха модела на дрона като Magura V5, което отговаря на по-ранни снимки, особено по разположението на електро-оптичната кула в носовата част.

В публикувано видео се вижда характерна жиростабилизирана електро-оптична система, както и две плоски сателитни антени върху корпуса. Трета антена е закрепена на счупената надстройка.

Макар първоначално да изпълняваше камикадзе роли, Главно управление на разузнаването (ГУР) разработи няколко негови варианта на с различни задачи – пускова платформа на FPV дронове, бомбардировъчен дрон, стрелба с картечници и дори платформа за ракети земя-въздух. Намереният в Турция екземпляр обаче няма видими пускови установки, релси за ракети или оръдейни системи.

През декември 2023 г. ГУР заяви, че е използвал Magura V5, за да изстреля модифициран вариант на ракета въздух-въздух Р-73, с която беше свален руски хеликоптер Ми-8 над Черно море – първият известен случай, в който морски дрон сваля въздухоплавателен апарат. През януари Киев обяви, че започва да изстрелва FPV дронове от тези лодки, а през май 2025 г. украинските служби използваха новия модел Magura V7 с две ракети AIM-9 Sidewinder, за да свалят два руски изтребителя Су-30.

Това не е първият случай, в който Украйна губи контрол над Magura. Снимки в социалните мрежи показват еволюцията на тези апарати – с по-добра оптика, навигационни системи и увеличен размер.

Първите кадри на украински морски дронове се появиха през септември 2022 г. Моментът съвпада с навечерието на масираните атаки срещу Севастопол. Оттогава Magura често бяха използвани срещу плавателни съдове на Черноморския флот.

През ноември 2023 г. по западното крайбрежие на окупирания Крим беше заловен невредим Magura, който според военни блогъри е опитал да атакува руски кораби. В коментар тогава Z-каналът „Два майора“ предупреди:

„Скоро врагът ще бъде изненадан“ – очевиден намек, че Москва ще опита да копира системата или най-малкото да извлече разузнавателни данни за комуникациите и използваните дронове.

Само няколко дни преди турските рибари да намерят дрона, онлайн се появи недатирано видео с твърдение, че руснаците са заловили друг Magura, снабден с пускови контейнери за FPV дронове.

Първите атаки на Украйна с дронове-лодки през 2022 г. бяха описани като „сигнал за събуждане“ и демонстрация, че държава без реален военноморски флот е способна да държи в шах един от най-големите флоти в света, използвайки само и единствено безпилотни системи.

Тези операции изтласкаха Черноморския флот далеч от Крим и ограничиха операциите му дори в източната част на Черно море. Големи военноморски единици вече не оперират в северозападната акватория и предимно стоят закотвени на пристанището в Новоросийск.

Какво ще предприемат турските власти с открития дрон все още не става ясно. За рибарите обаче остава историята за „улова“, който едва не се превърна в трагедия.

Blue Water Autonomy набра 50 млн. долара за създаване на първи автономен военноморски кораб

🇺🇸🌊 Американската компания Blue Water Autonomy обяви финала на кръг за финансиране в размер на $50 милиона, начело с GV и подкрепен от Eclipse, Riot и Impatient Ventures. Тази инвестиция увеличи общата сума, набрана от компанията, до $64 милиона от април, когато тя завърши кръг за начално финансиране от $14 милиона.

От компанията заявиха, че финансирането ще ѝ позволи още през следващата година да построи и разположи своя първи автономен плавателен съд с голям обсег на действие, специално проектиран за ВМС на САЩ. Освен това съобщението включва назначението на Дейв Муничиело в Борда на директорите на компанията на управляващия партньор на GV.

„Има спешна нужда от автономни кораби, проектирани за морска сигурност и логистика. Това финансиране дава на нашия екип ресурсите да построи дълготрайни автономни кораби от кила нагоре, които ще оперират в открития океан в продължение на месеци. Blue Water Autonomy е фокусирана върху усъвършенстването на един-единствен клас платформи. Тази целенасочена стратегия осигурява ненадминато качество, скорост на пазара и надеждност от първия ден“, посочи изпълнителният директор на Blue Water, Райън Хамилтън.

Импулсът на компанията се ускори от пролетта, като от там съобщиха, че екипът ѝ се е увеличил цели четири пъти, завършил е инженерни изпитания във вода и е осигурил дългосрочни материали от над 50 доставчици.

Това идва в момент, когато ВМС на САЩ проучват нови начини да разширят флота си в лицето на нарастващата доминация на Китай в корабостроенето, чийто производствен капацитет е считан за около 200 пъти по-голям от този на САЩ, произвеждайки ново военноморско оборудване с темпо, с което Пентагонът не успява да се справи. Конгресът отговори с отпускането на $2.1 милиарда за средни по размер безпилотни кораби, а Пентагонът подчерта нуждата от интензивно произведени автономни платформи.

Blue Water Autonomy описва подхода си като изграждане на кораби, които са надеждни, достъпни и адаптивни за разнообразие от мисии. От там заявиха, че дизайнът му ще позволи на безпилотни кораби да доставят разнообразни товари, действайки като умножители на силата с традиционните бойни кораби с екипаж.

Ръководният екип на компанията е съставен от доказани основатели, военноморски ветерани и експерти по корабостроене. Blue Water наскоро отвори офис във Вашингтон, който има за цел да засили връзката си с Пентагона. Нейният персонал включва ветерани от програми, доставили над 30 кораба на ВМС на САЩ, сред които разрушители и десантни кораби, но и напълно автономния кораб NOMARS на DARPA. Смесицата от опит в корабостроенето и роботика дава на компанията уникална способност за въвеждане на иновации и мащабиране на производството.

Дейв Муничиело от GV, който е работил с Хамилтън в продължение на почти две десетилетия, цитира неговия опит както в сферата на роботиката, така и в отбраната.

„Като бивш военен офицер, аз самият съм виждал как велики лидери се изграждат с опит, а Райън е пример за това – съчетавайки визия с дисциплинирано изпълнение. В Blue Water той събра екип от световна класа, за да автономизира морската отбрана, справяйки се с мисия, която е колкото спешна, толкова и важна“, каза Муничиело.

С това финансиране Blue Water Autonomy се включва към нарастващия списък от американски компании, които се надпреварват да доставят автономни кораби, способни да разширят обхвата на флота, докато облекчават натоварването на традиционните корабостроителници.

Тайван ускорява разработката на морски дронове за посрещане на евентуална инвазия

🇹🇼🌊 Изправен пред заплахата от инвазия, Тайван е увеличил значително темпото на отбранително производство. Сред най-видимите елементи е разработката на морски дронове (USV), вдъхновени от уроците, научени от войната в Украйна и успехите на Киев в Черно море, където неговите морски дронове парализираха операциите на Черноморския флот на Русия.

Тайван очевидно си е взел поука.

Тези системи сами по себе си не гарантират победа, но могат да нарушат и отслабят първата вълна в евентуална инвазия от континентален Китай, както и да направят висока цената на снабдяването на евентуален плацдарм. Придобилите популярност десантни баржи, за които Frontline Monitor съобщи по-рано, биха били високо в списъка с мишени. При креативна употреба морските дронове могат да оформят движенията на китайските бойни кораби и да ги изложат пряко на други ударни средства, като например далекобойни ракети.

Минаха почти три години, откакто от първата поява на украинските морски дронове в Севастопол. Тайван показа първите признаци, че следва техният пример, по-малко от година по-късно, когато през август 2023 г. беше представен морският дрон Sea Shark 400, който беше малък и лек, но бяха необходими по-способни системи. След това развитието изглеждаше бавно, но през юни 2025 г. беше демонстрирана първата вълна бойни проекти.

Събитието, организирано от Националния институт по наука и технологии „Чунг-Шан“ (NCSIST), включваше 12 компании. Сега изпитанията на цели серии морски дронове вече са факт.

Kuaiqi притежава корпус с нисък профил, два дизелови двигателя (43 възела), система за сателитни комуникации Kymeta, взривен заряд в носа, хангар за квадрокоптери и шест тръби за изстрелване на баражиращи боеприпаси Jing Fen, аналог на американските Switchblade.

Endeavour Manta разполага с далеч по-футуристичен дизайн – тримаран със пластмасов, подсилен с влакна стелт корпус, дълъг 8,6 м и широк 3,7 м. Може да бъде с екипаж, като има малка кабина в основата на мачтата, наподобяваща платно. Забележим радарен купол, вероятно за монтирана на кардан сателитна антена, доминира на предната палуба. Два извънбордови двигатели Honda дават максимална скорост от 35 възела.

Sea Shark 800 е значително по-голям по размер наследник на оригиналния модел Sea Shark 400, представляващ моторна лодка с два напълно капсуловани извънбордови двигателя, осигурявайки известна степен на защита.

Piranha 9 е 9-метров дизайн със стелт линии и сравнително голяма надстройка по средата, която приютява отделение за баражиращи боеприпаси. Плавателният съд е задвижван от два вътрешни двигателя с водомети. Забележително е, че корпусът е покрит с радарно абсорбиращи материали (RAM).

Дали новите морски дронове на Тайван ще бъдат достатъчни, за да възпрат китайска инвазия срещу острова, предстои да видим. Започването на война е преди всичко политическо решение, но тяхното присъствие в Тайван вероятно ще добави още несигурност за китайските военни плановици, особено ако бъдат произведени и разположени в голям брой, а оперативните им модели и възможности бъдат запазени в тайна. Това увеличава изчислението на риска за Пекин и в крайна сметка има потенциала да се окаже оръжието, нанесло сериозен удар на нашественика.

Военноморски експерт коментира украинските морски дронове, свалили Су-30.

🇺🇦 Военноморският OSINT експерт H I Sutton коментира придобиването от Украйна на морските дронове Magura V7, които регистрираха първо в историята сваляне на руски боен самолет над Черно море.

Според него, за да се използват ефективно ракетите Sidewinder и Р-73, които се използват на тези дронове според началника на ГУР Кирило Буданов, Magura V7 трябва да е с дължина около 8 метра и да е оборудван със специализирани пускови установки.

Използваната по-рано версия Magura V5 е била с дължина само 5,5 метра и вероятно може да има проблеми с адекватното използване на зенитни ракети. Поради тази причина той смята, че Magura V5 в своята зенитна версия е била своеобразен прототип на безпилотни платформи от този клас.

В същото време създаването на специализирана зенитна версия на морския дрон е поредната стъпка към пренаписване на правилата за водене на война в морето. Авторът също така предостави снимка или илюстрация на подобно устройство, вероятно предоставено му от Украйна.

Успехът на украинските морски дронове не може да бъде подценяван, заключава специалистът.

Украински морски дронове Sea Baby в битка с руски хеликоптери.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публикува кадри, които показват военноморски дронове Sea Baby в надпревара с преследващите ги руски хеликоптери близо до окупирания Крим през изминалата седмица.

Сблъсъкът се проведе през нощта на 6 декември във водите на Керченския залив, където по петите на украинските дронове се впуснаха руски хеликоптери, самолети и патрулни катери от клас Raptor, се посочва в изявление на ведомството.

„Руските пилоти се мислеха за ловци и очакваха лесна плячка, но самите те се превърнаха в такава, след като нашите военноморски дронове отговориха, откривайки огън“, се посочва в изявлението на службите. От там подчертават, че дроновете са били въоръжени с картечници с голям калибър и автоматично насочване и засичане на целта.

Според прихванати радиокомуникации руските хеликоптери са понесли съществени щети, поради което се нуждаят от цялостен ремонт. Няколко от членовете на екипажите им са убити и ранени.

„Безпилотни самолети на СБУ удариха и баржа, превозваща военно оборудване и оборудване за ремонт на Кримския мост, който окупаторите все още неуспешно се опитват да възстановят след предишни атаки на украинските служби за сигурност“, посочиха от агенцията.

Руското министерството на отбраната твърди, че два украински морски дрона са били прехванати докато са се приближавали към бреговете на окупирания Крим рано сутринта в петък, 6 декември.

Керченският мост, наричан още Кримски мост, беше незаконно построен от руската държава през 2018 г. замислен като директен транспортен коридор между окупирания полуостров и останалата част на Русия. Мостът беше обект на многократни украински атаки по време на пълномащабната война. Съвсем наскоро той беше затворен заради докладвана атака с дрон.

През уикенда украинските военноморски сили съобщиха за извършването на атака с дронове, която е унищожила системи за наблюдение на газови платформи, намиращи се под руски контрол край бреговете на Кримския полуостров.

Военноморският флот на Турция е прехванал дрон във водите край Истанбул

🇹🇷⚔️🇺🇦 Военноморските сили на Турция са прехванали морски дрон във водите на Черно море в близост до Истанбул. Това съобщи BBC, позовавайки се на информация от турските власти.

Полицейската служба в Истанбул заяви, че плавателният съд е с размери три на един метър и се предполага, че е дошъл от северната част на Черно море.

По-късно китайската държавна информационна агенция Синхуа цитира кабинета на истанбулския губернатор, според който лодката е била изхвърлена на плаж в крайбрежния град Яликьой. Плажът е бил отцепен от силите на жандармерията и бреговата охрана, като паралелно са били евакуирани и местните жители.

Турският телевизионен канал NTV даде някои подробности, отсъстващи от официалните изявления. Според него устройството е било натъпкано с експлозиви и по всяка вероятност е принадлежало на Въоръжените сили на Украйна. Върху корпуса на устройството се забелязва логото на украинската компания OKKO, верига бензиностанции, която е известна и с помощта си за ВСУ.

Украйна наистина използва широко морски дронове и многократно е атакувала руски военни кораби с екипажи на борда, което и двете страни признават.

През януари Турция, България и Румъния подписаха споразумение за съвместна борба с морските мини, използвани и от двете страни в конфликта.

Русия използва баржи, за да защити кримския мост от дронове

🇷🇺🛡️🇺🇦 През последния месец и половина Русия е разположила най-малко 25 баржи по протежение на Кримския мост, за да изпълняват функцията на бариера срещу потенциални атаки от украински военноморски дронове.

Този ход подчертава продължаващите усилия на руската страна за осигуряване на периметъра около моста. издигащ се над водите на Керченския пролив и свързващ Таманския полуостров на руския Краснодарски край с Керченския полуостров в окупирания Крим.

Кримският мост, построен от Русия след анексирането на Крим през март 2014 г., е най-дългият мост в Европа с дължина от 19 км и цена, възлизаща на приблизително 3,7 милиарда щатски долара. Съоръжението включва самостоятелни паралелни структури за четирилентов автомобилен път и двурелсова железопътна линия.

Според Андрий Юсов, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна, руската армия е активизирала усилията си за защита на моста от потенциални украински военни операции.

„Врагът наистина засилва мерките за сигурност и защита на моста, изграждайки нови укрепления и укрепвайки морската защита“, отбеляза Юсов, добавяйки, че отбранителните мерки включват както внедряването на класически конвенционални системи, така и импровизирани средства за противодействие, каквото се явява поставянето на баржи.

Юсов допълни, че въпросната тактика далеч не е нова, тъй като Русия е използвала подобни методи за защита и в миналото. Той също напомни за поредицата от успешни операции, извършени от украинската армия и специални сили в Крим, включително унищожаването на съществена част от плавателния състав на руския Черноморски флот.

Украински официални лица многократно са обявявали Керченския мост за легитимна цел, подчертавайки продължаващите усилия на украинската държава да предотврати използването му.