Показват се публикациите с етикет Морски дронове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Морски дронове. Показване на всички публикации

сряда, 21 октомври 2026 г.

Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.

понеделник, 19 октомври 2026 г.

Украински морски дронове Magura носеха въздушни дронове на учение в Мичиган

🇺🇸⚓️🇺🇦 Украинските морски дронове Magura MV7, с които Черноморският флот на Руската федерация беше изтласкан от водите около Крим, бяха използвани като платформи за изстрелване на въздушни дронове по време на учение на Сухопътните войски на САЩ в Мичиган. Това съобщи пред „Украинска правда“ техния производител UFORCE. „Дроновете от клас MV7 бяха изпитани в рамките на ученията в САЩ.“ Първи съобщи за тях онлайн изданието Defence Blog, което разпозна катерите на снимките в материалите, публикувани от 7-а пехотна дивизия.

Ученията Bayonet Quest 26 се проведоха между 26 септември и 6 октомври на различни места на Долния полуостров на Мичиган, а морската им част се разигра по бреговете на езерото Хюрън. Дивизията, която днес носи названието Многодомейново командване „Тихи океан“, определя маневрите като проверка на автономни системи и безпилотни летателни апарати: военнослужещите са изпитвали как новата техника разширява обхвата на наблюдение, далечината на удар и бързината при вземане на решения. Споделеното от дивизията видео от 6 октомври показва пуск на безпилотни самолети от катапулт, полетите над гориста местност, работа с антени и операторски пултове, а снимки на армията от 5 октомври показват, че част от тези дейности са били проведени край град Алпина, на брега на Хюрън.

В морската част участваха екипажни и безекипажни плавателни съдове, начело на които застана патрулен катер Mk VI, 26-метров бързоходен съд за плитки крайбрежни води, построен за ВМС на САЩ; същият вид беше доставен през 2020 г. на украинските ВМС. Mk VI водеше в строй няколко автономни плавателни съда, а на кърмата му бе прибран безпилотен самолет, докато катерът беше в движение. На носа на украинските MV7 имаше специално монтирана площадка за излитане на въздушни дронове. Дивизията не уточни колко катера Magura са участвали, в каква конфигурация и какви апарати са излитали от тях.

Magura не бяха единствените безекипажни платформи в строя. Според изданието Army Recognition друг от автономните катери отговаря на Corsair, безекипажен съд на компанията Saronic от Тексас с дължина от 7,3 метра. Командването не е потвърдило тази идентификация и не е публикувало пълен списък на тестваните платформи. Ако оценката е коректна, на едно учение украинска платформа, изпитана в бой, и американски плавателен съд, създаден за бъдеща война в Тихия океан, са плавали един до друг под командата на един и същ екипажен катер.

Мичиган е втората публично известна поява на катери от семейството Magura, използвани от американски военни от началото на годината. На 24 април по време на Balikatan, най-голямото годишно учение на САЩ и Филипините, морски дрон Magura потопи изведен от експлоатация кораб мишена западно от остров Итбаят в архипелага Батанес. Тогава „зелените барети“ от 1-ва група за специални операции го спуснаха на вода, а UFORCE потвърди на 8 юни, че ударът е бил нанесен от нейните платформи. Итбаят се намира в Лусонския проток, на около 160 км от южния край на Тайван, там, където минава един от основните морски пътища между Южнокитайско море и Тихия океан.

Катерите Magura, използвани от Главното управление за разузнаване на Украйна (ГУР), поразиха редица кораби на Черноморския флот във водите около Крим. Само през първите месеци на 2024 г. беше обявено потапянето на ракетния катер „Ивановец“ в езерото Донузлав, големия десантен кораб „Цезар Куников“ до Алупка и патрулния кораб „Сергей Котов“ в Керченския проток. След тази серия руското командване реши да изтегли основната част от флота от Севастопол към Новоросийск. От катери за еднократна употреба, натоварени с взрив, серията се разви в многоцелеви платформи. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут. На 2 май 2025 г. по-новото поколение Magura V7 с модифицирани ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder свали изтребител Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. Началникът на ГУР Кирил Буданов заяви, че в същото сражение е бил свален втори Су-30, но за него, за разлика от първия, кадри не са публично достъпни. Това бяха първите изтребители, свалени от морски дрон. Появиха се и версии с картечници, а Украйна е използвала морски дронове и в ролята на платформи, носещи по-малки ударни дронове, които докарва до руското крайбрежие.

Сега американските сили изпробваха същия начин на действие в Мичиган. Морският дрон с площадка за въздушни дронове разширява обсега на малкия съд в две посоки едновременно: въздушният апарат вижда отвъд хоризонта на водната повърхност и може да удари цел навътре в сушата, а катерът го доставя до точката на изстрелване, без да е необходимо кораб с екипаж да се доближи до вражеска зона. В Мичиган връзката действаше и в обратната посока: Mk VI паралелно водеше автономни плавателни съдове, докато прибираше на борда си дронове. Така екипажният катер се превръща в пункт за управление на свързани автономни платформи по вода и във въздуха.

7-а пехотна дивизия, базирана в съвместна база Луис-Маккорд, щата Вашингтон, беше трансформирана до многодомейново командване именно за операции в Индо-Пасифика, където сухопътните части ще действат сред острови, проливи и крайбрежия, а не на открит сухопътен фронт. Армейската информационна служба посочи Bayonet Quest като пример в репортажа си за речта на ген. Кристофър Ланийв, заместник-началник и временно изпълняващ длъжността началник-щаб на сухопътните войски, пред Армейската асоциация на САЩ на 15 октомври. Ланийв говори за конвергенция – свързване на сензори от различни среди с командни решения: „Конвергенцията е невидимата работа на армиите на театъра, корпусите и многодомейнови командвания“, които трябва да изтъкат „изключителни способности с прецизен разчет на времето, за да затрупат вражеските командири с едновременни дилеми“.

От изпитанието до поръчката обаче има още път. На 21 юли 2026 г. UFORCE и американският производител на катери за специалните сили ReconCraft подписаха в украинското посолство във Вашингтон меморандум за производство на дронове Magura в САЩ, а неговият съосновател Джо Силковски говори за стотици, след време и хиляди единици на година в предприятия на територията на Орегон и Южна Каролина. Конкретният модел, обем и стойност на сделката не са обявени, а Пентагонът не е обявил поръчка.

Сухопътните войски на САЩ вече не изучават украинския морски опит отдалеч, а сблъскват собствените си войници с него: през април с удар по кораб мишена в Лусонския проток, през октомври – с катери, носещи дронове в строя на новото командване за Индо-Пасифика. Въпреки това решаващо доказателство ще дойде от бюджета, а не от полигона: договор на армията или силите за специални операции за морските дронове Magura, произведени от ReconCraft, или поява на катерите в съвместни учения с филипинските и японските сили в първата островна верига би превърнала изпитанието в план.

понеделник, 12 октомври 2026 г.

Без открити отломки от дроновете България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО

🇧🇬📨🇪🇺 България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО, за да установи кой е ударил двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, след като за 6 дни не намери нито една отломка от дроновете. Премиерът Румен Радев изпрати писма до председателя на Съветач на ЕС Антонио Коща, до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с призив въпросът да бъде разгледан приоритетно, тъй като е неотложен, съобщи снощи правителствената пресслужба. Отделно е поискано съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), тъй като „въпреки положените усилия от страна на България, не са намерени останки от дроновете, които биха позволили установяване на техния произход“.

В писмата се посочва и какво точно се очаква от съюзниците: Комисията и нейните агенции да съдействат за изследване на „всички налични материални доказателства, сателитни данни и цялата информация, която е събрана във връзка с нападението“. Радев пише, че България категорично осъжда военните удари срещу търговски кораби и цивилни моряци и че щом отговорността бъде установена безспорно, ще предприеме срещу извършителя всички възможни дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Пресслужбата не назовава извършител.

Нападението беше извършено около 03:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври, на около 70 морски мили източно от град Бяла. Изключителната икономическа зона е ивицата отвъд 12-те мили териториални води, където държавата има суверенни права върху ресурсите. Товарният „ALFA WATAN“, построен през 1976 г. и плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а 10-членният му екипаж не е открит. От друга страна „ABLE“ под флага на Палау пламна, но 18-те моряци от екипажа му са прибрани от българския ро-ро кораб „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. По думите на Радев „ABLE“ е пътувал на юг с жито, а „ALFA WATAN“ – на север; по информация на „Флагман“ товарът му е бил сол от Египет.

Издирвателните действия на българските власти приключиха без находка. Издирването на екипажа беше прекратено в 17:00 ч. на 6 октомври, около 14 часа след удара, съобщи Румен Николов от Изпълнителната агенция „Морска администрация“; в морето са открити обърната лодка, три спасителни сала и отломки от оборудване, но не и хора. На 9 октомври два вертолета „Кугар“ спуснаха двама парашутисти-спасители от 24-та авиобаза „Крумово“ на борда на „ABLE“, а фрегатата „Верни“ обследва района. Двамата прекараха над половин час на кораба. Огледът установи тежки поражения от пожара и наводнено машинно отделение, а ударът е в надводната част, което според министъра на отбраната Димитър Стоянов сочи удар с надводен дрон, тоест безекипажен катер. „Бяхме десантирани за проверка на остатъци от дрон, да съберем и да снимаме частите, не намерихме такива“, каза старши сержант Иван Кацаров.

Корпусът на „ALFA WATAN“ остава недостъпен. Според специализирано морско издание той може да лежи на около 2000 метра. Коста Андреев, бивш заместник-командир на Военноморските сили, обяснява, че шелфът пред българския бряг свършва на 40–60 км навътре в морето, след което дълбочината рязко нараства. Затова за огледа е необходим кораб със система за динамично позициониране, която го задържа неподвижен над една точка. Корабът трябва да носи и дистанционно управляем подводен апарат. На 12 октомври Стоянов каза, че очаква колегите от транспортното министерство „да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон“, и че нови операции на ВМС и ВВС не се предвиждат. Транспортният министър Георги Пеев потвърди, че се обсъжда покупка на специализиран кораб за спасителни операции, без определен срок и с надежда за европейско финансиране.

Помощта от съюзниците засега не е достигнала до министерството на отбраната. Стоянов разказа, че след като на 8 август дрон се взриви на суша край Кардам, министерството е поискало от НАТО допълнителни радари и наблюдение и все още няма отговор: „Ще пуснем ново искане“. Сателитни снимки от партньорите също не са му предоставени. Фон дер Лайен нарече нападенията срещу гражданското корабоплаване „неприемливи“ още на 6 октомври, а на следващия ден Комисията обяви, че по искане на България и Румъния им предоставя сателитни изображения и че EMSA е предложила подкрепата си.

Докато няма веществено доказателство, държавата отказва да назове извършител. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 7 октомври Радев каза: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Съветът осъди нападението, предложи България да търси съгласие между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в морето и не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че сигурността му е застрашена. В неделя президентът Илияна Йотова обясни пред bTV, че ударът е извън териториалните води, че при зачестилите нападения трябва да се внимава кога се задейства член 4 и че нота ще бъде изпратена, когато има доказателства кой стои зад атаката.

Киев настоя, че отговорът е известен. Още вечерта на 6 октомври президентът Володимир Зеленски обвини Русия, каза, че украинските ВМС вече са в контакт с българските си колеги, и добави: „Украинските сили за отбрана не са провеждали никакви операции в този район на морето“. Радев отвърна след КСНС, че е получил „много ясни доклади“ от министъра на отбраната, началника на отбраната и шефове на службите: не е имало комуникация с украинската страна, „която да каже какъв е дронът“. Руското посолство в София заяви, че според публикуваното от министерството на отбраната на Русия двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили през нощта на 6 октомври“, а разследването трябва да открие произхода на дроновете.

На 8 октомври, ден след КСНС, Кирило Буданов, ръководителят на Офиса на президента на Украйна, дойде в София на поверителна визита, като се срещна с Радев. Министерският съвет потвърди това, след като за нея вече се говореше в мрежата: посещението е запазено в тайна по молба на Буданов от съображения за сигурност, а той е споделил вижданията на Украйна за мирно решение на войната. Радев подчерта, че тази среща е била по молба на госта. Не отговори дали са говорили за дроновете, макар според „Евроком“ да е бил питан пет пъти. Йотова заяви, че не е знаела за посещението.

Сирия не изчаква българското разследване. На 8 октомври Мазен Алуш от сирийската Главна дирекция за границите и митниците потвърди, че екипажът на „ALFA WATAN“ е бил от 10 души – девет сирийци и един египтянин, чиято съдба остава неизвестна. Дамаск е поискал от Международната морска организация и от българските морски власти независимо и прозрачно разследване, което да изясни и защо издирването е прекратено по-малко от денонощие след удара. Андреев посочва, че подобни издирвания обикновено продължават от 24 до 40 часа, но и че във вода от 18–20 градуса шансът човек да оцелее повече от седем часа е минимален.

Наличните данни сочат, че нанесеният удар вероятно е руски. Според Fakti.bg, „ALFA WATAN“ е плавал към устието на Дунав с крайна цел украинското пристанище Килия, а „ABLE“ е идвал от Дунав с жито. Москва не крие, че удря кораби, обслужващи Одеса и Черноморск: само за периода между 9 и 12 октомври руското министерство на отбраната съобщи за 4 поразени товарни кораба в пристанище Черноморск или по пътя до Одеса, които превозват според него военни товари или стоки с двойна употреба. Ден преди удара край Бяла в румънската зона потъна „ROYAD MAMMADOV“ с царевица от Измаил; двама моряци загинаха, като Зеленски обвини руски дронове. Позицията на посолството се основава единствено на публикуваната сводка.

Безекипажните катери, за чиято употреба Стоянов съди по пораженията на „ABLE“, обаче са преди всичко украинско оръжие в Черно море: на 6 октомври танкер във водите край Сочи пламна след като регистриран взрив, приписван на украински морски дронове, а на 5 юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Русия обаче вече има свои безекипажни катери: на 12 септември украинските ВМС показаха как техен катер потапя руски ударен дрон от типа „Оркан“. Умишлен украински удар срещу кораб, насочил се към украинско пристанище, трудно се обяснява, но не може да бъде изключена възможността за отклонил се дрон, докато няма открита отломка.

Отговорът зависи от два източника, които България не би могла да подсигури сама. Ако сателитните данни проследят апаратите до Крим или огледът под водата извади компоненти от руски дрон в корпуса на „ALFA WATAN“, оценката ще се потвърди; украински компоненти или следа към украинския бряг биха променили оценката в обратна посока. Дотогава единственият достъпен корпус „ABLE“ се отдалечава на юг от българските води, а най-важното доказателство може би лежи на 2 км под повърхността, там, където държавата не може да достигне без чужда техника.

петък, 9 октомври 2026 г.

Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

вторник, 6 октомври 2026 г.

Петролен танкер гори в морето срещу Сочи

🇺🇦🔥🇷🇺 Петролен танкер гори в Черно море близо до курортния град Сочи, а изтеклият от него петрол пламти по водата в дълга огнена ивица под стълб черен дим, който се вижда от цялото крайбрежие. Пожарът е обхванал кораба около 18:00 ч. местно време, в морето срещу плаж „Ривиера“. Жители на града го заснеха от кея и хълмовете над него, а очевидци заявиха пред независимото руско издание „Осторожно, новости“, че пламъците се виждат чак от Гагра в Република Абхазия.

Telegram каналите Mash и Supernova+ идентифицираха кораба като танкер за суров петрол AFRAMAX RIO, плаващ под флага на Либерия (IMO: 9273844). Според регистъра VesselFinder той е построен през 2004 г. Има 247 метра дължина и 107 хил. тона товароподемност с горивото и запасите. Mash пише, че танкерът е превозвал суров петрол, натоварен на пристанище Новоросийск с крайна дестинация Индия, като почти догоре е бил натоварен. Почти пълен кораб с такъв дедуейт носи около 100 хиляди тона товар.

По данни на същия канал капитанът е поискал евакуация за 23-мата души от екипажа. Дали моряците са били свалени от борда, все още няма потвърдена информация. Според MarineTraffic, корабът е дрейфувал край бреговете на курортния град от няколко дни насам. „Осторожно, новости“ уточнява, че системата за автоматично разпознаване на корабите (AIS) го е засякла за последно около 22 часа преди пожара, край Нижнеимеретинския залив в Адлерски район.

Нито Министерството на извънредните ситуации, нито кметството на Сочи, нито оперативният щаб на Краснодарския край са съобщили нещо за пожара. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) също не са коментирали случая.

Руски военни канали веднага заговориха за украински удар. „Два майора“ пише, че все още „не е минало без намесата на безпилотните средства на противника“, и добави политическия си извод: „Още един факт, който показва защо Украйна трябва да загуби излаза си на Черно море“. Местният „Сочи Онлайн“ съобщи, че по предварителни данни танкерът е ударен от безекипажен катер, т.е. морски дрон, и посъветва местни жители да носят маски и да затворят прозорците на домовете си, тъй като гъстият дим е стигнал до брега. Независимата руска агенция ASTRA предположи, че корабът е запален при удар на украински безекипажен катер или безпилотен летателен апарат. Жители обаче казаха на „Осторожно, новости“, че преди пожара не са чули силни експлозии, а мониторинговият канал Exilenova+ добавя, че не е имало и въздушна тревога.

Сравнението с последните седмици сочи по-скоро нападение отвън. Морските дронове вече са стигали до бреговете на известния черноморски курорт: на 9 септември вечерта те нападнаха крайбрежието и раниха 28 души, сред тях 2 деца, съобщи оперативният щаб на Краснодарския край. Ударът засегна крайбрежната алея. През нощта на 3 срещу 4 септември, според данни на същия този щаб, при нападение с дронове срещу Сочи и Сириус пламна нефтобаза.

Срещу тази версия стоят две неща със собствени свидетели. Танкер, който от няколко дни дрейфува близо до руското крайбрежие, а от денонощие не подава сигнал по AIS, може да се е намирал в техническа беда. А на 9 септември очевидци в Сочи описваха серия мощни взривове откъм морето, докато сега жителите не са чули нищо преди пламъците. Кадрите не разграничават двете версии: на първите записи пушекът излиза от кърмата, а по-късно гори огромна площ от морето. Следователно товарът изтича от пробит корпус, а това се случва и при удар в борда, и при взрив в танковете по време на авария.

Танкер с близо 100 хил. тона руски суров петрол, на път от Новоросийск за Индия, гори пред главния руски курорт, който от началото на септември вече два пъти беше мишена на тежки украински удари. Две неща са решаващи за въпроса относно причината. Ако украинските сили публикуват запис от камерата на въздушен или морски дрон или руските власти заговорят за удар, версията по-скоро ще се потвърди. Ако МЧС обяви авария на борда и спасеният екипаж я потвърди, тя пада. Най-бързо отговор могат да дадат самите 23-ма моряци, ако са свалени от борда живи.

Дронове удариха два търговски кораба в българската икономическа зона, единият потъна

🚨 Два търговски кораба бяха ударени с въздушни и морски дронове в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море през изминалата нощ. Единият потъна, а екипажът му остава в неизвестност. Това е товарният кораб „ALFA WATAN“ под флага на Того; вторият, „ABLE“ под флага на Палау, пламна след удара, но и 18-те души на борда му са спасени. Ударът е нанесен около 03:00 ч. на 70 морски мили (около 130 км) източно от Бяла, заяви премиерът Румен Радев след извънредна среща в Министерския съвет, и уточни, че участието на дронове е било „категорично“ потвърдено от моряците. ИИЗ е ивицата от морската повърхност отвъд териториалните води, простиращи се до 12 мили от брега, в която държавата има суверенни права върху ресурсите. Според БГНЕС и Mediapool това е първото нападение срещу плавателни съдове в българската зона.

Българският ро-ро кораб „DIOSCURIA“ за превоз на колесна техника, който плаваше в района, вижда взрива на първия кораб и се отправя към мястото. Там открива само обърната лодка, 3 обърнати спасителни плота и жилетки, но не и хора; Радев определя съдбата на екипажа като „в неизвестност“, а колко души са били на борда на „ALFA WATAN“, не е съобщено. „DIOSCURIA“ достига и до горящия „ABLE“, а Военноморските сили изпращат бърз катер, който евакуира двамата тежко ранени моряци. По сведения на областния управител на Варна Марио Смърков капитанът има травма на главата и е настанен за лечение в болница „Св. Анна“, а индийски моряк с тежки изгаряния лежи в клиниката по изгаряния на Военноморска болница. Другите 16 моряци са евакуирани към Варна с катер на Гранична полиция; сред 18-те членове на екипажа 11 са турски граждани, а 7 са индийски. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че в търсенето се включват самолет Су-25 за въздушно разузнаване и 2 хеликоптера от авиобаза Крумово, при вълнение от едно-два бала и видимост над 10 мили.

И двата кораба са стари плавателни съдове за общо товари. „ALFA WATAN“ (IMO 7510884) е построен през 1976 г. с дължина 83 метра и товароносимост 3160 тона. Според MagicPort и Türkiye Today принадлежи на турската фирма Baraka Shipping от Мерсин, а според Vesti.bg е плавал на север от турското пристанище Картал към румънското Сулина, в делтата на река Дунав. Няма потвърждение за конкретния вид товар, който е превозвал. ABLE (IMO 9001136) е построен през 1991 г. с дължина около 110 метра и принадлежи на истанбулската компания Ocean Eagle Shipping & Trading. Според информацията на българските власти е бил натоварен с пшеница, като е плавал в южна посока, а Vesti.bg пише, че е тръгнал от румънския Галац към Истанбул.

Радев определи случилото се като „абсолютно недопустима атака“ и грубо нарушение на международното и морското право, което затруднява корабоплаването в Черно море и поскъпва още повече застраховките. После предупреди: „Както вече заявих отдавна, на тази война, ако не се сложи край навреме, ще продължи да разширява своя пространствен обхват и да повишава риска дори от глобален конфликт. Виждаме, че войната се ожесточава, погазват се вече всякакви правила на международното право, атакуват се цивилни морски плавателни съдове.“ Извършител премиерът не назова. Mediapool, позовавайки се на неофициална информация, пише, че първоначалните сведения сочат руски дронове, а депутати от ГЕРБ и „Демократична България“ също посочват Москва.

В същото изявление Радев припомни, че край българските брегове има кораб, ударен още през август. Това е „EMIL“, кораб за насипни товари на хамбургската Johann M. K. Blumenthal, плаващ под флага на Либерия с товароносимост над 175 хиляди тона. Той беше поразен от дронове на 5 август край Одеса. 11-те души от екипажа му бяха евакуирани, а плавателният съд остана без ход. На 6 август руското министерство на отбраната обяви, че на 5 август вечерта ударни дронове са поразили два кораба за сухи товари южно и източно от Одеса, които според него са превозвали товари с военно предназначение. Техните имена не са назовани. Немският таблоид Bild и специализираното издание Lloyd's List свързват един от двата удара с EMIL, а доказателства за военен товар така и не бяха представени. Към 5 октомври той дрейфуваше без екипаж и управление на 40 мили източно от нос Шабла и все още не попадаше в обсега на радарите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Радев съобщи, че ВМС и ВВС, Морска администрация и Силите за специални операции са в готовност да действат, ако корабът се насочи към брега.

Нападението дойде около 16 часа след пожар на кораб в румънската част на морето. На 5 октомври към 11:00 ч. местно време гранична полиция на Румъния получи сигнал за огън на борда на „Royad Mammadov“ в изключителна икономическа зона на Румъния, на 30 мили южно от Сфънту Георге. Корабът под флага на Сейнт Китс и Невис, плавал от украинското пристанище Измаил, разположено в делтата на Дунав, в посока пристанище Равена, Италия, потъна. Според румънското вътрешно министерство 2 моряци са загинали, а 11 са спасени; Букурещ не назова причината. Украинският президент Володимир Зеленски написа, че корабът е превозвал украинска царевица, собственост е на турска компания и е поразен от два руски дрона.

Русия говори открито за такива удари: в сводката от 3 октомври министерството на отбраната съобщи, че в северозападната акватория на Черно море е поразен товарен кораб, превозвал стоки с двойна употреба за Одеса. Според Украинската администрация на морските пристанища руските удари по кораби от 1 януари до 24 август наброяват 161, от които 69 са извън пристанищата. Министерството на инфраструктурата брои 52 поразени цивилни кораба през юли и първата половина на август. Киев също атакува корабоплаването: според командира на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди в периода 6-17 юли са поразени 159 кораба от руския „сенчест флот“, 117 от които в Азовско море. Морските дронове често излизат и извън управление: на 5 юни украински безекипажен катер се взриви в пристанище Констанца, след като вероятно е бил пренасочен натам от руските средства за електронна война, а на 10 юли румънското министерство на отбраната обяви, че е унищожило пет такива дрона, някои с взривно вещество.

Сравнението сочи, че ударът край Бяла вероятно е нанесен от руски дронове срещу корабоплаването към и от украинските пристанища, сред които е и Измаил на Дунав. Москва е обявявала удари по товарни кораби в движение в северозападната част на Черно море, а ден по-рано в румънската зона потъна кораб, тръгнал от Измаил, сле като беше поразен от руски дронове. Точката на удара, на 70 морски мили източно от Бяла, се намира почти върху правата между Сулина и Босфора, т.е. върху трасето, по което са плавали и двата кораба.

Руската отговорност за ударите би се потвърдила окончателно от официално съобщение на Москва за удар по товарен съд в този район, както на 5 август, от отломки от образци с руско производство, установени от българските или румънските власти, и от нови удари по трасето към Сулина. Дотогава най-спешно остава издирването на изчезналия екипаж на „ALFA WATAN“. Радев подчерта, че България е длъжна да го води, защото отговаря за здравето и живота на плаващите в зоната ѝ, независимо кои са те; Mediapool съобщава още, че се очаква страната да поиска консултации в НАТО.

неделя, 4 октомври 2026 г.

Южното командване на САЩ разгърна безпилотни системи в Гуантанамо

🇺🇸⚔️🇨🇺 Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) разгърна безпилотни системи на военноморска база Гуантанамо в Куба. Това е първата стъпка към площадка, където екипи ще се обучават и интегрират автономни способности. Командващият генерал от Корпуса на морската пехота Френсис Донован е видял системите при своето посещение на място, съобщи SOUTHCOM на 2 октомври. Площадката ще обслужва Командването за автономни бойни действия на SOUTHCOM (SAWC), учредено на 21 април, а самите системи вече подпомагат мисиите на Съвместната оперативна група „Западно полукълбо“ (JTF-WHEM), оперативния щаб на SOUTHCOM за действията срещу картелите и други операции.

Конкретният вид на системите не назовават. На снимки в публикацията има три сходни плавателни съда в сив цвят с камерни кули и антени, закотвени на пристан, докато в кратко видео бърза лодка описва кръгове в залива. Според командването площадката е място, където екипите ще се обучават и интегрират подобни средства, ще обслужват оперативните нужди и ще прилагат оперативния опит в обучението и развитието на способности. Самото SAWC още не е напълно изградено: учредителното съобщение от 21 април възложи да бъдат определени необходимите експерти и способности заедно с видовете въоръжени сили и Групата за автономни бойни действия на Министерство на войната (DAWG), но срок за пълна оперативна готовност е посочен.

Общовойсковият аналог е по-млад от регионалния. На 30 септември министърът на войната Пийт Хегсет обяви в Куантико, Вирджиния, създаването на четиризвездно Командване за автономни бойни действия (AutoWarCom) – бойно командване с правомощия, сходни с тези на видовете въоръжени сили, което да разгръща автономни и роботизирани способности във всички тях. Срокът е 1 октомври 2027 г. и зависи от Конгреса: предложение на сенатори за такава структура е минало през комисията, но законопроектът за отбраната за 2027 г. все още не е приет. SAWC е структура само на SOUTHCOM и работи в неговата зона на отговорност – Карибите, Централна и Южна Америка.

JTF-WHEM беше активирана на 4 август, за да замени Съвместна оперативна група „Южно копие“ (Southern Spear), щаба зад ударите по лодки на предполагаеми наркотрафиканти в Източния Пасифик и Карибско море. Новата група работи с 18-те държави от Коалицията на Америките срещу картелите. Първият удар по лодка беше на 2 септември 2025 г. По преброяване на правозащитната група WOLA (Washington Office on Latin America) до 19 септември при 67 удара са загинали 234 души; 23 от тях са оцелели, които не са били спасени. Администрацията на Тръмп описва кампанията като немеждународен военен конфликт с картели, а набелязаните лица като незаконни бойци. Според AP тя е представила малко доказателства, че целите са свързани с наркотрафика, а законността на ударите се оспорва; Службата на ООН за правата на човека още през октомври 2025 г. нарече ударите и растящата им човешка цена неприемливи. Такива средства вече са част от тази верига: на ежегодното експериментално упражнение FLEX на 4-и флот край Кий Уест през април SOUTHCOM показа цялата последователност от откриване и проследяване до поразяване върху заловени лодки на наркотрафиканти, с търговски разработени безпилотни средства и изкуствен интелект.

Куба попада в зоната на отговорност на SOUTHCOM, а Гуантанамо е на югоизточния ѝ бряг; базата е наета от 1903 г., а Хавана я смята за незаконна окупация. Донован беше там и на 29 май, когато на периметъра на базата имаше кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност със кубински командири, сред които генерал Роберто Легра Сотолонго. Двете страни определиха разговора като положителен и се разбраха да поддържат връзка. Самата база фигурира в твърденията на американското разузнаване за Куба. На 17 май Axios, позовавайки се на секретни разузнавателни данни, съобщи, че Куба е придобила над 300 дрона от Русия и Иран от 2023 г. и е започнала да обсъжда използването им срещу Гуантанамо, американски военни кораби и вероятно Кий Уест, а служители във САЩ не смятат острова за непосредствена заплаха. Външният министър Бруно Родригес обвини Вашингтон, че скалъпва случай за оправдаване на санкциите и възможна военна намеса, и заяви, че страната се готви да отблъсне външна агресия в рамките на законното си право на самоотбрана.

Отделно от това върви планиране, за което SOUTHCOM не говори. На 25 септември CBS News съобщи за вътрешно послание на Армейския резерв, който проверява дали може да предостави на командването шест типа формирования, които биха могли да потрябват след 90–120 дни: логистични, инженерни, медицински и от военната полиция. Документът не споменава Куба; планирането с острова свързват няколко анонимни американски служители. Данни частите да са получили заповеди за разгръщане няма, а говорител отказа да коментира движения и срокове по съображения за оперативна сигурност. През юли същата телевизия съобщи за разработка на въздушен десант с хиляди войници от 101-ва въздушно-десантна дивизия, като служителите подчертаха, че брифингите не значат взето решение. В края на септември Тръмп заяви, че Куба и САЩ ще сключат сделка и че не вярва военните да са нужни.

В Хавана приемат тези сведения сериозно. Заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио каза на 29 септември в ефира на предаването Washington Journal на C-SPAN, че страната трябва да допусне, че може би никоя държава няма да се притече на помощ, и ще упражни законното си право на самоотбрана със собствени средства. В интервю за мексиканския Milenio на 3 октомври той добави, че контактите на високо равнище не са дали напредък, защото Вашингтон обявява нови мерки на всеки 10 дни до две седмици, и че Куба няма да обсъжда вътрешния си политически строй с никое правителство.

Мисията срещу картелите и кубинското досие се срещат в базата, но SOUTHCOM не ги свързва. Задачите на SAWC са борбата с наркотрафика и морските подходи, а в упражнението от април целите бяха заловени лодки. Профилът на частите от Резерва – логистика, инженери, медици, военна полиция – сочи подготовка за хуманитарна помощ, а не бойни действия, предполага Брайън Фонсека, ръководител на изследванията по отбрана и национална сигурност в Международния университет на Флорида. Той определя посланието като планова дейност, не непременно заповед за инвазия, и допуска, че огласяването му е съобразено с междинните избори в САЩ. Същият профил обаче подхожда и на периода след операция: по оценка на Фонсека от април военната страна на намесата би била сравнително лесна заради текущото състояние на кубинската техника, а истинската трудност би дошла след това, в политическия преход. По данни на CBS още по-рано тази година американски сили са разузнавали морското дъно и подходите около острова, а авиационните компоненти са били приведени в повишена готовност и са получили указание да разположат предварително личен състав, но плановете не са били осъществени.

Проверката за готовност в рамките на 90–120 дни показва, че командването проучва наличността на сили за конкретен оперативен срок. Този срок се отнася до възможната нужда от частите и не определя кога би започнала операция срещу Куба. Съчетанието на това планиране с предишните разузнавателни действия и подготовката на авиацията повишава риска от военна операция. Разгръщането на безпилотните системи в Гуантанамо обаче има обявена задача в регионалните мисии на SOUTHCOM. Само по себе си то не може да установи подготовка за нападение срещу Куба. Изявлението на Тръмп за сделка подкрепя и обяснението, че военното планиране усилва натиска върху режима в Хавана и осигурява вариант за действие при провал на преговорите.

При настоящите сигнали най-вероятният сценарий остава продължаване на икономическата принуда и преговорите под военна заплаха. Военното планиране осигурява възможност за намеса, но наличните сведения не показват взето решение за използване на сила. Ако се стигне до операция, по-вероятни са ограничени удари или кратка намеса с конкретна цел. Пълномащабно нахлуване с продължително военно присъствие е по-малко вероятно, но не може да бъде изключено. Разграничението стъпва и върху оценката на Фонсека: продължителната намеса би изисквала поемане на трудностите при последващия политически преход.

Преминаване от проверки за готовност към реално разполагане на сили, съчетано с евакуация на персонал от посолството в Хавана и конкретен ултиматум, биха подкрепили прогнозата за предстоящо използване на сила. Работещо споразумение с действителни отстъпки и облекчаване на ограниченията върху доставките на гориво биха намалили риска от военна намеса. Решаващият политически въпрос е дали Белият дом би приел договорени промени в Хавана като достатъчен резултат, при заявения отказ на Куба да преговаря за вътрешния си политически строй.

неделя, 27 септември 2026 г.

Революционната гвардия обяви прехващане на втори подводен дрон, но видеото показва друго.

🇮🇷 Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), идеологическата армия на Иран, която съществува паралелно с редовните въоръжени сили, обявиха днес сутринта, че са пленили в Ормузкия проток американски подводен дрон REMUS 600. Това е вторият такъв трофей, представен този месец, след Anduril Dive-LD на 8 септември. Изявлението описва „координирана и сложна операция“ с разузнавателно наблюдение и електронна война и твърди, че REMUS 600 вече е предаден на специалисти „за извличане на данните му“. Видеото показва корпуса, легнал в плитка вода, и хора, които газят около него с фенери, но не показва самото прехващане.

Текстът на изявлението на фарси не уточнява дата, час или място на залавянето. Според него REMUS 600 е „един от интелигентните и напреднали подводни апарати“ на „терористичната армия на Америка“, действал „за шпионаж“ във водите на пролива. Текстът завършва с уверението, че „Ормузкият проток е затворен“ и че гвардията се противопоставя „твърдо и непрекъснато“ на транзита по „неразрешени маршрути“. Видеото носи надслов „Прехващане и лов“. Субтитрите го датират като 5 мехр по иранския календар, годишнината от пробива на обсадата на Абадан на 27 септември 1981 г. – един от първите големи успехи на Ислямската република във войната с Ирак.

Техеран обяви протока за затворен още в самото начало на войната през март, а по-късно САЩ отговориха с морска блокада на неговите пристанища. На 26 септември президентът Доналд Тръмп отхвърли 7-дневна пътна карта, предложена на от иранския министър на външните работи Абас Арагчи в Общото събрание на ООН ден по-рано. Планът предвиждаше САЩ да размрази иранските средства, да свали санкциите върху иранския петрол и да вдигне морската блокада. Според Арагчи тези стъпки отнемат 4-5 дни, след което проливът да се отвори, а на седмия ден да започнат преговори между двете страни. „Искат да сключат сделка[…] Но предложението, което Иран представи, не би било приемливо“, заяви Тръмп в Белия дом.

Снимка на дрона се появи на ирански страници около 8 дни по-рано. На 19 септември Iranian Militarism качи дневен кадър с корпуса върху сух пясъчен бряг. Профили, които го споделиха, го описаха като американски „шпионски дрон“, изхвърлен на сушата. Малайзийският блог Defence Security Asia разпозна сиво-бял корпус с черни ленти и оранжева опашна част, характерни за Mk 18 Mod 2 Kingfish, с което ВМС на САЩ означават своя вариант на REMUS 600. В записа на IRGC се вижда същото разположение на елементите: черни ленти, метална рамка над средната част и кръгли оранжеви панели. Дали става дума за един и същ екземпляр, по кадрите не може да се установи, тъй като сериен номер не се чете нито на снимката, нито в записа.

REMUS 600 е апарат, разработен от Океанографския институт „Уудс Хоул“ с финансиране от Службата за военноморски изследвания на САЩ. От 2020 г. го произвежда корабостроителната група HII. Диаметърът му е 32,4 см, колкото е калибърът на лекото торпедо, а работната дълбочина стига 600 метра при близо 70 часа автономна работа. Радиосигнали практически не могат да проникват през водата, затова под нейната повърхност той се ориентира по инерциалната си система, по доплеров лаг, който измерва скорост спрямо дъното, и по акустични маяци. Апаратът приема GPS сигнал и поддържа радиовръзка само когато изплува, така че средствата за радиоелектронна война, за които говори Техеран, биха могли да му въздействат едва тогава. Подводните дронове от този клас изплуват както в края на мисията, така и при повреда, а ако не се приберат, течението и вятърът ги носят към брега.

В американския флот този модел служи за локализиране на мини. ВМС на САЩ ускориха въвеждането му в експлоатация, след като в началото на 2012 г. Иран заплаши да затвори протока, а Централното командване (CENTCOM) поиска спешно да бъде увеличена способността за разминиране. Първите Kingfish пристигнаха през 2013 г. в зоната на отговорност на 5-и флот, който отговаря за водите на Близкия изток, и оттогава се спускат във водата от 11-метрови надуваеми лодки с твърд корпус. Kingfish носи страничен сонар, с който снима дъното, и видеокамера. До края на производството през февруари 2023 г. флотът е получил над 90 единици. В сегашната война мините в Ормуз бяха разчиствани от водолази и командоси от Navy SEALs с въздушна поддръжка, а на 28 август командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите маршрути през пролива за „чисти от ирански морски мини“.

При случая от 8 септември версиите на двете страни се разминаха. Иран обяви, че е прехванал Dive-LD на Anduril Industries при входа на протока. CENTCOM потвърди загубата, но говорителят му капитан I ранг Тим Хокинс заяви пред DefenseScoop, че апаратът е бил „на практика мъртъв във водата“ повече от денонощие, преди да попадне в ръцете на противника. По думите му ставало дума за по-стар модел, който не е събирал чувствителни данни и не носи засекретен сонар или радар. От Anduril добавиха, че става дума за автономна система, проектирана за опасна среда, в която загубите са очакван развой, а преди това тя има натрупани хиляди часове работа.

Не за първи път Иран обяснява с електронна война пленяването на военна техника на САЩ, която описват като поразена. През декември 2011 г. в североизточен Иран, край Кашмар, се разби разузнавателният дрон RQ-170 Sentinel. По това време ирански инженер твърди пред Christian Science Monitor, че сигналът на GPS приемниците му е бил подменен и така бил приземен в Ислямската република вместо в американска база. Анонимни служители в Пентагона обясниха загубата с това, че операторите са изгубили контрол над него. Част от западните специалисти по сателитна навигация приеха подмяната на сигнала за възможна, други я отхвърлиха, но твърдението така и не получи потвърждение. По-близък по характер е случаят от началото на 2018 г. Тогава хутите показаха REMUS 600, открит край йеменския бряг. Служител на Пентагона обясни пред USNI News, че той е бил използван за метеорологично изследване.

И залавянето на Dive-LD, и това на REMUS 600 са извършени на военноморските сили на Революционната гвардия, а не от редовния флот. Доклад на военноморското разузнаване на САЩ от 2017 г. внася уточнение, че редовният флот отговаря за действията в открито море, а този на гвардията – за крайбрежната отбрана и повечето операции в Персийския залив; като и двата действат паралелно в Ормузкия проток. И двата флота вече са задържали безекипажна техника на ВМС на САЩ. В края на август 2022 г. корабът на IRGC „Шахид Базияр“ взе на буксир надводен Saildrone Explorer във водите на Персийския залив, а около 4 часа по-късно, следен от патрулния кораб USS Thunderbolt и морски хеликоптер SH-60 Seahawk, откачи въжето и напусна района. Няколко дни след това корабът на редовния флот „Джамаран“ задържа други две единици от същия морски дрон в Червено море и ги освободи на другия ден. По оценка на Саша Брухман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в средата на март, редовният ирански флот до голяма степен е небоеспособен, докато флотът на IRGC запазва своите способности да тормози корабоплаването.

петък, 18 септември 2026 г.

Нов кораб в Шанхай носи белезите на носител за подводни дронове

🇨🇳🌊 В шанхайската корабостроителница „Худун-Джунхуа“ се строи кораб с хангар и спускаема носеща платформа, който британският анализатор H I Sutton определя като първия в света носител на безекипажни подводници в пълен размер. Той публикува оценката с анализ няколко сателитни снимки на корпуса в Naval News на 15 септември 2026 г. Пекин не е обявил предназначението на кораба, а евентуална програма за големи подводни дронове не е представяна публично.

Външно корабът прилича на десантен кораб-док – съд с наводняем док в кърмата, през който се спускат десантни катери. При новия кораб обаче доковото пространство е отворено отдолу към морето. В него е разположена голяма носеща платформа, която се спуска под корпуса по 12 вертикални опори, приличащи на краката на самоповдигащите се сондажни платформи. Така товарът влиза във водата непосредствено под кораба, вместо да бъде спускан с кран през борда. Пред това пространство има голям хангар, който Сътън смята за предназначен за съхраняване на подводни дронове. По размерите на пространството на дока и на вече наблюдаваните апарати той преценява, че хангарът би могъл да побере 4 големи апарата или по-голям брой по-малки.

Според Сътън тези дронове нямат аналог извън Китай. Той ги отнася към класа XXLUUV – от английското extra-extra large uncrewed underwater vehicle, или свръхголям безекипажен подводен апарат. По размер те са съпоставими с подводници с екипаж. Край Хайнан са наблюдавани изпитания на 2 типа със съответно 35 и 45 метра дължина. За сравнение, американският дрон Orca на Boeing, който ВМС на САЩ получават от декември 2023 г., е дълъг 15,5 метра, а с допълнителния модул за полезен товар достига 26 метра. Сътън оценява китайските апарати като между 4 и 6 пъти по-големи от Orca, без да е уточнено показателят, по който се прави изложеното сравнение.

Анализаторът допуска, че двата китайски модела са конкуриращи се разработки. Американската програма все още е на етап изпитания. През юли Orca изпълни първата си мисия на голямо разстояние – 1000 морски мили преход в източната част на Тихия океан. Командващият подводните сили на Тихоокеанския флот контраадмирал Крис Каванаф го определи като исторически етап за програмата. Последният построен образец от серията, XLE2, е постъпил във флота по-рано през същата година.

На сателитни снимки от 2025 г. двата апарата край Хайнан се отличават с X-образно разположени кърмови рули и липса на рубка – издигнатата надстройка, през която при подводниците с екипаж преминават перископите и мачтите. X-образното разположение подобрява управляемостта и се използва и при най-новите дизелови подводници. Сътън свързва разработката с Институт 705 на държавната корабостроителна корпорация CSSC, специализиран в подводните оръжия. По негова оценка апаратите край Хайнан са между 10 и 20 пъти по-големи от класифицираните в Европа като свръхголеми подводни дронове, макар и тук показателят за сравнение да не е уточнен.

Досега китайските XXLUUV се съхраняват в плаващи докове край пристанището Ганмън, западно от главна военноморска база Санйя. Доковете ги отвеждат в открито море, далеч от гражданското корабоплаване, където ги спускат и прибират през корпуса си. По този начин осигуряват и прикритие на апаратите. Поне единият док е построен специално за тази задача. Zhuan Yong Fu Chuan Wu 001, чието име означава „специализиран плаващ док“, е спуснат на вода през октомври 2024 г. в корабостроителницата на CSSC в Гуанси. През януари 2025 г. той вече е приел новата безекипажна подводница, след което е отплавал за Хайнан.

Този подход е удобен за изпитания, но според Сътън военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай търсят по-устойчива платформа с по-широки възможности за използване. Новият кораб би могъл да изпълнява две функции. В мирно време той вероятно ще служи като подвижна плаваща база за обслужване на дроновете и съхраняването им на сухо, когато не се използват. Възможно е също да ги спуска и прибира в открито море при бойни задачи. Анализаторът определя първата роля като вероятна, а втората – като възможна.

Сходна конструкция вече е предлагана за гражданска употреба. Общото устройство напомня китайски проект от 2025 г. за кораб, който превозва дълбоководен изследователски апарат. Той използва подобна система, но е по-малък, а апаратът се разполага на открита работна палуба между спускаемата платформа и надстройката. Корабът в Шанхай е значително по-голям и има вътрешен хангар за товара си. Според Сътън именно размерите и затвореният хангар правят изследователското предназначение неубедително. На тази основа той приема военното предназначение за единственото правдоподобно обяснение.

Апаратите край Хайнан са най-големите известни, но не са единствените в китайската програма. На парада в Пекин на 3 септември 2025 г. по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, Китай за пръв път показа публично свръхголеми подводни дронове. Сред тях беше AJX002, дълъг между 18 и 20 метра и с диаметър около метър, както и втори, малко по-обемист модел. AJX002 има водометен движител, избран заради ниското ниво на шум, и четири халки за повдигане с кран. Дължината му е под половината от тази на 45-метровия апарат край Хайнан.

В анализ преди парада Сътън посочва поне 5 различни китайски конструкции на подобни дронове, които са били изпитвани от 2022 г. насам, и заявява, че те носят торпеда и мини. Програмата се развива на фона на мащабното китайско военно корабостроене: страната строи повече бойни кораби от всяка друга държава. За четвърт век флотът ѝ се е преобразил от предимно крайбрежна сила с остаряла техника до флот, който в някои класове вече изпреварва чуждестранните образци.

Китай не е разкрил как възнамерява да използва XXLUUV. Сътън допуска продължителни бойни мисии далеч от китайските брегове, включително разполагане край западното крайбрежие на САЩ при изострено напрежение или открит конфликт. Възможността апаратите да бъдат обслужвани и спускани от кораб в открития океан, вместо само от докове край Хайнан, би улеснила подобно използване. Това обаче остава хипотеза на анализатора. Според него няма друга държава с построен апарат от този клас и Китай вероятно ще остане единствената, която експлоатира безекипажни подводници в пълен размер.

Наблюдаването на работа на спускаемата платформа с XXLUUV след спускането на кораба на вода и последващото му дооборудване би потвърдило оценката за носител на такива апарати. Появата му в Санйя край плаващите докове би я подкрепила, но сама по себе си не би била достатъчно доказателство. Гражданска регистрация към изследователски институт или оборудване с научна апаратура и пилотиран дълбоководен апарат биха дали основания да се разгледа и изследователско предназначение.

Ако оценката се потвърди, Китай ще разполага със специализиран кораб за превоз и обслужване на големи безекипажни подводници. Това би могло да разшири употребата им отвъд досегашните тестове с плаващи докове край Хайнан и да улесни мисии далеч от собствените брегове.

неделя, 13 септември 2026 г.

Sargan-3000 потопи руски морски дрон с картечен огън в Черно море

🇺🇦⚓🇷🇺 Украински морски дрон, въоръжен с дистанционно управляема картечница от 12,7 мм, потопи успешно руски дрон от същия вид във водите на Черно море, с което беше отбелязан първи известен дуел между два безекипажни катера. Това съобщиха в Telegram канал Военноморските сили (ВМС) и я описаха като проведена съвместно с Главното управление на разузнаването (ГУР), чиито елементи са засекли търсената цел, преди Sargan-3000 да излезе към нея. „ВМС в съдействие с ГУР проведоха успешна операция в Черно море и унищожиха руски безекипажен катер. Това е първият в историята морски бой между безекипажни катери“, съобщи флотът.

Кадрите, разпространени от флота, показват как украинската платформа открива огън от разстояние около 1 км. Операторът насочва първите откоси към антените на противника, което по описание е трябвало да го лиши от канал за управление, а втори ъгъл на записа хваща самата турела в работа. Поразеният плавателен съд се опитва да се откъсне, губи ход, поема дълга серия от попадения и потъва с кърмата напред. ВМС не съобщиха нито точното място, нито деня на боя, нито каква конкретно задача е изпълнил поразеният дрон. The War Zone, което следи морската дрон-война от началото ѝ, отбелязва, че съдът не е идентифициран по собствения тип и че по кадрите не носи оръжие.

Решаващото в случая може да се открои като отговор на въпроса с какво точно стреля Киев. Досегашните украински морски дронове, разбили руски бойни кораби, десантни съдове и патрулни единици от 2022 г. насам, са средства за еднократна употреба от рода на Magura и Sea Baby: те поразяват целта, взривявайки се директно в нея. Срещу друг безпилотен съд подобен обмен е безсмислен, защото цената за държавите е една и съща. Дистанционно управляемият оръжеен модул Protector на норвежката корпорация Kongsberg – турела с едрокалибрена картечница, насочвана от стрелец от екран, без да излиза на палубата – променя сметката: катерът стреля многократно, преценява ефекта между откосите и се прибира на базата. Именно това това прави боя от 12 септември възможен изобщо.

Въоръжаването на морските дронове започна не срещу цели на противника във водата, а срещу такива във въздушното пространство. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут в окупирания Крим, по данни на Министерство на отбраната на Украйна – първи случай в световен мащаб, в който безекипажен надводен съд поразява пилотиран летателен апарат. На 2 май 2025 г. по-новата версия Magura V7, оборудвана с ракети AIM-9 свали два изтребителя Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. И в двата случая оръжието беше ракета срещу скъпа въздушна цел. Картечната турела покрива другия край на скалата: цел, която струва колкото самия стрелец и не заслужава ракета.

Sargan-3000 влезе на въоръжение през април и принадлежи на самите ВМС. Това значи ключови различия в местната отбранителна система: Sea Baby е пилотиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), наред със семейството Magura – от военно разузнаване, а ведомствената принадлежност определя и задачите, но и поръчките, и това какво се показва публично. Апаратът е дълъг около 6,9 метра и задвижван от водометен двигател. Обявените спецификации му дават скорост между 40 и 55 възела, полезен товар до 450 кг и 1600 км обсег, т.е. върху почти цялата акватория на Черно море.

Бойният дебют на тази платформа беше реализирана около два месеца преди въпросния дуел. На 14 юли флотът съобщи, че Sargan-3000 е поразил на кея край Новоросийск граничния кораб на ФСБ „Изумруд“. Става дума за съд от проект 22460 с дължина 62,5 метра, водоизместимост около 700 тона и площадка за кацане на хеликоптери, служил в граничното управление на СБУ в Крим. Поразяване беше демонстрирано от сателитен кадър, а по данни убити и ранени сред екипажа. Корабът собствено досие в тази война: през ноември 2018 г. той стреля по малкия брониран артилерийски катер „Бердянск“ при задържането на трите украински съда в Керченския пролив.

Москва не е коментирала загубата на своя морски дрон, но отдавна не е случаен участник в този клас: към края на август ГУР публикува преглед на над 20 руски проекта за безекипажни катери – от разузнавателния „Катран“, платформа за пренасяне на FPV дронове, през многоцелева „Мурена-300С“ с 500 км оперативен обсег, до „Визир-700“, планиран като хидрографски плавателен съд и преустроен в средство за поразяване или прехващане. Успоредно украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ изброи по снимки от сателит на 21 покрити укрития по южното крайбрежие на езеро Донузлав в западната част на окупирания Крим, изкопани в брега, обсипани с пясък и маскирани с мрежи, със строеж от февруари 2026 г. Британският анализатор H I Sutton, описал обекта на 1 септември, го свързва с отчетено нарастване на руската безекипажна активност срещу Одеска област. Боят от 12 септември е първият публично документиран случай, в който такъв съд е поразен от себеподобен.

Какво е сторил поразен дрон, е извън обхвата на официалното изявление. Капитан I ранг от резерва Андрий Риженко заяви в телевизионния маратон „Ми – Україна“, че става дума за разузнавателно средство, което е следяло корабоплаването към украинските пристанища и Дунав, и че сблъсъкът е станал недалеч от остров Змийски. Това е оценка на военноморски експерт, а не потвърждение от флота. Тя обаче отговаря на онова, което може да бъде забелязана на кадрите: невъоръжен плавателен съд, който не равни на огнената стихия и се опитва да се отдалечи. Фонът също ѝ отговаря – украинските морски дронове действат все по-навътре в източната част на морето, включително срещу Сочи, където на 3 септември беше поразен снабдителният кораб „Нефрит“, а на 9 септември взрив на дрон до Приморския плаж остави 28 пострадали.

Оттук следва умерената мярка за случая. Целта не е уточнени и не носи оръжие, т.е. определено сражение е по-близо до прехващане на разузнавателен кораб, отколкото до дуел между две отделни бойни единици; определението „първи в историята“ описва точно толкова, колкото е станало. Материалната полза за Киев обаче е ясна и се измерва в размяна: наблюдателният контур над подходите към Одеса и пристанищата по делтата на река Дунав би могло да бъде прекъснато, без да се изразходва цяла ударна платформа и без да се излага на опасност екипаж. По-трайните последствия са различен вид – клас дронове, с който Украйна изтласка Черноморския флот от Крим, вече трябва да бъде защитаван от собствения си вид, а вероятно ще принуди и Киев, и Москва да оборудват дроновете с въоръжение вместо само заряд. Потвърждение на още една такава оценка би било появата на въоръжени дронове от руска страна и патрулни плавателни съдове с турели по маршрутите на зърнения коридор. Евентуално отслабване би било тъкмо обратното: Sargan-3000 да остане чисто ударно средство, а случаят от 12 септември да не се повтори до края на годината.

вторник, 8 септември 2026 г.

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

петък, 14 август 2026 г.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

четвъртък, 13 август 2026 г.

Украйна обяви разширяването на дълбочинните удари по Русия за приоритет

🇺🇦🚀🇷🇺 Разширяването на далекобойните удари по територията на Руската федерация вече е обявен приоритет на Министерство на отбраната на Украйна, заяви изпълняващият длъжността министър Евгений Хмара вчера вечерта на страницата на ведомството във Facebook, броени часове след като беше нанесен удар по военноморската база в Новоросийск. „Ще изключим руската военна машина – ще унищожим инфраструктурата, флота, логистиката, обектите на горивно-енергийния комплекс и предприятията, които работят за войната срещу Украйна“, каза той.

Хмара назова и структурите, които ще изпълняват тази задача: главнокомандващият на Въоръжените сили Михайло Драпатий, Генералният щаб, Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност, останалите съставни части на Силите за отбрана и производителите на украинско оръжие. Последните не са просто протоколна добавка към списъка. Темпът на дълбочинната кампания зависи от серийното производство поне толкова, колкото от решенията на щаба, а поставянето на производителите заедно с оперативните структури в едно изречение приравнява производствения капацитет по значение с командването на операциите.

Курсът е фиксиран на съвещание при президента онзи ден. „Днес на съвещание, ръководено от президента, уточнихме следващите съвместни стъпки. Украинските операции ще са все по-трудни за противодействие. Украинското оръжие ще става само по-масово. Ударите – по-точни. Русия ще гори“, написа Хмара. Работата се извършва по задача на президента, добави той, а целта е Русия да бъде принудена към справедлив мир.

Хората, които поемат кампанията, заеха постовете преди по-малко от месец. Хмара дойде в Министерство на отбраната от Службата за сигурност (СБУ), която ръководеше временно, и беше назначен за изпълняващ длъжността министър на 17 юли, като Зеленски открои именно опита му в технологичните ударни операции. На 21 юли президентът обяви своето решение да назначи Михайло Драпатий като главнокомандващ вместо Олександър Сирски, а указ за назначението му беше издаден на следващия ден. За началник на Генералния щаб на 22 юли беше назначен и генерал-майор Игор Скибюк. Скибюк командваше 80-а десантно-щурмова бригада, участвала в освобождаването на Изюм по време на контраофанзивата в Харковска област през септември 2022 г. и Десантно-щурмовите войски след това. Заявката от 12 август идва именно от този нов ръководен състав и поставя ударите в оперативната и стратегическата дълбочина, а не непосредствено фронтовите действия, в центъра на обявения курс.

Операцията, описана от Хмара като уникална, се проведе в нощта на 12 август. Киев порази пристанището в Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни апарати „Паляниця“ и морски дронове, като според президента Володимир Зеленски трите вида ударни средства са били използвани за първи път в една и съща операция на повече от 300 км от фронтовата линия. Генералният щаб и Главното управление разузнаване докладваха поражения по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, патрулния кораб „Василий Биков“ и малкия ракетен кораб от проект 21631. Украинската страна съобщи и за попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Изборът на цел има своя предистория. Севастопол представляваше главната база на Черноморския флот, преди руското командване да се принуди да премести почти всички негови кораби към кубанския бряг, а Зеленски описа Новоросийск като последната голяма опора на руския военноморски флот в акваторията на Черно и Азовско море. Двете фрегати могат да носят крилати ракети „Калибър“, с които Русия нанася удари по украинските градове. Ако нанесените поражения са достатъчно тежки, за да наложат нов ремонт, това временно изважда съответните пускови платформи от бойния състав.

Цената за цивилното население на кубанския бряг е висока. Губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев съобщи за 2 загинали и 12 ранени: 8-годишно момче в Източния район на Новоросийск, чиято къща е пробита от отломки при прехващане и чиито 6-годишен брат и майка са приети в болница, и мъж от крайбрежното село Волна. Поразени са 21 жилищни сгради, 4 предприятия и надлез в града. Кметът Андрей Кравченко обяви режим на извънредна ситуация, отвори пунктове за временно настаняване в две училища, пусна гореща телефонна линия за пострадалите и спря градския транспорт до сутринта. Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че за една нощ са били свалени 502 апарата от самолетен тип над 8 региона и акваторията на Черно море, от които над 30 в района на Севастопол.

Списъкът с цели, изброен от Хмара, вече има отражение и върху работата на самото пристанище. 2 големи зърнени терминала в Новоросийск спряха дейност след атаката, съобщи Reuters. Износът на петрол през „Шесхарис“, най-големия руски терминал за износ на Черно море, беше прекратен още преди атаката да се състои: последният танкер е натоварен на 21 юли на фона на ударите в района, по данни на Bloomberg. През същия месец беше прекъснат и износът на Казахстан през Каспийския тръбопроводен консорциум, чийто морски терминал също се намира край Новоросийск; Астана поднови товаренето чак в края на юли, обяви Forbes Украйна. Изреждайки горивно-енергийния комплекс и логистиката сред приоритетните цели, Хмара описва засилване на вече съвсем реален ефект, а не само бъдещо намерение.

Новото в заявката не е самата кампания. Далекобойните удари вървят от месеци: на 24 юли крилата ракета „Фламинго“ проби покрива на цех във Вятското машиностроително предприятие „Авитек“ в Киров, на около 1200 км от границата, а производителят Fire Point публикува кадри от изстрелването. Заводът произвежда двигатели както за зенитно-ракетни комплекси „Тор“, така и за крилати ракети Х-101 – т.е. паралелно за едно от оръжията, с които Русия нанася удари по украинските градове, и за системите, проектирани да спират въздушните заплахи, насочени към руския тил.

Новото е, че Министерство на отбраната поема кампанията като собствен приоритет и изрично я обвързва с производството. Досега дълбочинните операции се провеждаха предимно от разузнавателните служби и президента. Министерството обаче управлява бюджет, поръчки, програми за производство и приемане на серийно въоръжение, а не само отделни операции. Именно това променя мащаба, в който заявеният курс може да бъде изпълнен.

Обсегът обяснява защо изпълнението му зависи в такава степен от украинските заводи. Западните системи не покриват по-голямата част от целите в този списък: ATACMS достига близо 300 км, Storm Shadow – около 290 км, докато обекти по Волга и Урал се намират на над 900 км от украинската граница. До подобни цели достигат украинските крилати ракети и далекобойни дронове, чието производство Хмара обеща да ускори допълнително. Затова заявката за по-масово оръжие ще се проверява преди всичко чрез производствения темп, а не чрез политическите разрешения на съюзниците, които и без това не определят употребата на украински системи срещу тази география.

Срещу тази интерпретация стои един устойчив факт: руската ПВО продължава да прехваща значителна част от ударните вълни (по собствените ѝ данни 502 апарата само за една нощ), като пораженията по корабите в Новоросийск сами по себе си не значат окончателното им извеждане от строя. Комбинираната атака обаче успя да достигне едновременно морски, пристанищни и противовъздушни цели, а според оценка на Хмара синхронът при употребата на няколко различни вида оръжие е затруднило значително руската отбрана.