Sargan-3000 потопи руски морски дрон с картечен огън в Черно море

🇺🇦⚓🇷🇺 Украински морски дрон, въоръжен с дистанционно управляема картечница от 12,7 мм, потопи успешно руски дрон от същия вид във водите на Черно море, с което беше отбелязан първи известен дуел между два безекипажни катера. Това съобщиха в Telegram канал Военноморските сили (ВМС) и я описаха като проведена съвместно с Главното управление на разузнаването (ГУР), чиито елементи са засекли търсената цел, преди Sargan-3000 да излезе към нея. „ВМС в съдействие с ГУР проведоха успешна операция в Черно море и унищожиха руски безекипажен катер. Това е първият в историята морски бой между безекипажни катери“, съобщи флотът.

Кадрите, разпространени от флота, показват как украинската платформа открива огън от разстояние около 1 км. Операторът насочва първите откоси към антените на противника, което по описание е трябвало да го лиши от канал за управление, а втори ъгъл на записа хваща самата турела в работа. Поразеният плавателен съд се опитва да се откъсне, губи ход, поема дълга серия от попадения и потъва с кърмата напред. ВМС не съобщиха нито точното място, нито деня на боя, нито каква конкретно задача е изпълнил поразеният дрон. The War Zone, което следи морската дрон-война от началото ѝ, отбелязва, че съдът не е идентифициран по собствения тип и че по кадрите не носи оръжие.

Решаващото в случая може да се открои като отговор на въпроса с какво точно стреля Киев. Досегашните украински морски дронове, разбили руски бойни кораби, десантни съдове и патрулни единици от 2022 г. насам, са средства за еднократна употреба от рода на Magura и Sea Baby: те поразяват целта, взривявайки се директно в нея. Срещу друг безпилотен съд подобен обмен е безсмислен, защото цената за държавите е една и съща. Дистанционно управляемият оръжеен модул Protector на норвежката корпорация Kongsberg – турела с едрокалибрена картечница, насочвана от стрелец от екран, без да излиза на палубата – променя сметката: катерът стреля многократно, преценява ефекта между откосите и се прибира на базата. Именно това това прави боя от 12 септември възможен изобщо.

Въоръжаването на морските дронове започна не срещу цели на противника във водата, а срещу такива във въздушното пространство. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут в окупирания Крим, по данни на Министерство на отбраната на Украйна – първи случай в световен мащаб, в който безекипажен надводен съд поразява пилотиран летателен апарат. На 2 май 2025 г. по-новата версия Magura V7, оборудвана с ракети AIM-9 свали два изтребителя Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. И в двата случая оръжието беше ракета срещу скъпа въздушна цел. Картечната турела покрива другия край на скалата: цел, която струва колкото самия стрелец и не заслужава ракета.

Sargan-3000 влезе на въоръжение през април и принадлежи на самите ВМС. Това значи ключови различия в местната отбранителна система: Sea Baby е пилотиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), наред със семейството Magura – от военно разузнаване, а ведомствената принадлежност определя и задачите, но и поръчките, и това какво се показва публично. Апаратът е дълъг около 6,9 метра и задвижван от водометен двигател. Обявените спецификации му дават скорост между 40 и 55 възела, полезен товар до 450 кг и 1600 км обсег, т.е. върху почти цялата акватория на Черно море.

Бойният дебют на тази платформа беше реализирана около два месеца преди въпросния дуел. На 14 юли флотът съобщи, че Sargan-3000 е поразил на кея край Новоросийск граничния кораб на ФСБ „Изумруд“. Става дума за съд от проект 22460 с дължина 62,5 метра, водоизместимост около 700 тона и площадка за кацане на хеликоптери, служил в граничното управление на СБУ в Крим. Поразяване беше демонстрирано от сателитен кадър, а по данни убити и ранени сред екипажа. Корабът собствено досие в тази война: през ноември 2018 г. той стреля по малкия брониран артилерийски катер „Бердянск“ при задържането на трите украински съда в Керченския пролив.

Москва не е коментирала загубата на своя морски дрон, но отдавна не е случаен участник в този клас: към края на август ГУР публикува преглед на над 20 руски проекта за безекипажни катери – от разузнавателния „Катран“, платформа за пренасяне на FPV дронове, през многоцелева „Мурена-300С“ с 500 км оперативен обсег, до „Визир-700“, планиран като хидрографски плавателен съд и преустроен в средство за поразяване или прехващане. Успоредно украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ изброи по снимки от сателит на 21 покрити укрития по южното крайбрежие на езеро Донузлав в западната част на окупирания Крим, изкопани в брега, обсипани с пясък и маскирани с мрежи, със строеж от февруари 2026 г. Британският анализатор H I Sutton, описал обекта на 1 септември, го свързва с отчетено нарастване на руската безекипажна активност срещу Одеска област. Боят от 12 септември е първият публично документиран случай, в който такъв съд е поразен от себеподобен.

Какво е сторил поразен дрон, е извън обхвата на официалното изявление. Капитан I ранг от резерва Андрий Риженко заяви в телевизионния маратон „Ми – Україна“, че става дума за разузнавателно средство, което е следяло корабоплаването към украинските пристанища и Дунав, и че сблъсъкът е станал недалеч от остров Змийски. Това е оценка на военноморски експерт, а не потвърждение от флота. Тя обаче отговаря на онова, което може да бъде забелязана на кадрите: невъоръжен плавателен съд, който не равни на огнената стихия и се опитва да се отдалечи. Фонът също ѝ отговаря – украинските морски дронове действат все по-навътре в източната част на морето, включително срещу Сочи, където на 3 септември беше поразен снабдителният кораб „Нефрит“, а на 9 септември взрив на дрон до Приморския плаж остави 28 пострадали.

Оттук следва умерената мярка за случая. Целта не е уточнени и не носи оръжие, т.е. определено сражение е по-близо до прехващане на разузнавателен кораб, отколкото до дуел между две отделни бойни единици; определението „първи в историята“ описва точно толкова, колкото е станало. Материалната полза за Киев обаче е ясна и се измерва в размяна: наблюдателният контур над подходите към Одеса и пристанищата по делтата на река Дунав би могло да бъде прекъснато, без да се изразходва цяла ударна платформа и без да се излага на опасност екипаж. По-трайните последствия са различен вид – клас дронове, с който Украйна изтласка Черноморския флот от Крим, вече трябва да бъде защитаван от собствения си вид, а вероятно ще принуди и Киев, и Москва да оборудват дроновете с въоръжение вместо само заряд. Потвърждение на още една такава оценка би било появата на въоръжени дронове от руска страна и патрулни плавателни съдове с турели по маршрутите на зърнения коридор. Евентуално отслабване би било тъкмо обратното: Sargan-3000 да остане чисто ударно средство, а случаят от 12 септември да не се повтори до края на годината.

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

Украйна обяви разширяването на дълбочинните удари по Русия за приоритет

🇺🇦🚀🇷🇺 Разширяването на далекобойните удари по територията на Руската федерация вече е обявен приоритет на Министерство на отбраната на Украйна, заяви изпълняващият длъжността министър Евгений Хмара вчера вечерта на страницата на ведомството във Facebook, броени часове след като беше нанесен удар по военноморската база в Новоросийск. „Ще изключим руската военна машина – ще унищожим инфраструктурата, флота, логистиката, обектите на горивно-енергийния комплекс и предприятията, които работят за войната срещу Украйна“, каза той.

Хмара назова и структурите, които ще изпълняват тази задача: главнокомандващият на Въоръжените сили Михайло Драпатий, Генералният щаб, Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност, останалите съставни части на Силите за отбрана и производителите на украинско оръжие. Последните не са просто протоколна добавка към списъка. Темпът на дълбочинната кампания зависи от серийното производство поне толкова, колкото от решенията на щаба, а поставянето на производителите заедно с оперативните структури в едно изречение приравнява производствения капацитет по значение с командването на операциите.

Курсът е фиксиран на съвещание при президента онзи ден. „Днес на съвещание, ръководено от президента, уточнихме следващите съвместни стъпки. Украинските операции ще са все по-трудни за противодействие. Украинското оръжие ще става само по-масово. Ударите – по-точни. Русия ще гори“, написа Хмара. Работата се извършва по задача на президента, добави той, а целта е Русия да бъде принудена към справедлив мир.

Хората, които поемат кампанията, заеха постовете преди по-малко от месец. Хмара дойде в Министерство на отбраната от Службата за сигурност (СБУ), която ръководеше временно, и беше назначен за изпълняващ длъжността министър на 17 юли, като Зеленски открои именно опита му в технологичните ударни операции. На 21 юли президентът обяви своето решение да назначи Михайло Драпатий като главнокомандващ вместо Олександър Сирски, а указ за назначението му беше издаден на следващия ден. За началник на Генералния щаб на 22 юли беше назначен и генерал-майор Игор Скибюк. Скибюк командваше 80-а десантно-щурмова бригада, участвала в освобождаването на Изюм по време на контраофанзивата в Харковска област през септември 2022 г. и Десантно-щурмовите войски след това. Заявката от 12 август идва именно от този нов ръководен състав и поставя ударите в оперативната и стратегическата дълбочина, а не непосредствено фронтовите действия, в центъра на обявения курс.

Операцията, описана от Хмара като уникална, се проведе в нощта на 12 август. Киев порази пристанището в Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни апарати „Паляниця“ и морски дронове, като според президента Володимир Зеленски трите вида ударни средства са били използвани за първи път в една и съща операция на повече от 300 км от фронтовата линия. Генералният щаб и Главното управление разузнаване докладваха поражения по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, патрулния кораб „Василий Биков“ и малкия ракетен кораб от проект 21631. Украинската страна съобщи и за попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Изборът на цел има своя предистория. Севастопол представляваше главната база на Черноморския флот, преди руското командване да се принуди да премести почти всички негови кораби към кубанския бряг, а Зеленски описа Новоросийск като последната голяма опора на руския военноморски флот в акваторията на Черно и Азовско море. Двете фрегати могат да носят крилати ракети „Калибър“, с които Русия нанася удари по украинските градове. Ако нанесените поражения са достатъчно тежки, за да наложат нов ремонт, това временно изважда съответните пускови платформи от бойния състав.

Цената за цивилното население на кубанския бряг е висока. Губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев съобщи за 2 загинали и 12 ранени: 8-годишно момче в Източния район на Новоросийск, чиято къща е пробита от отломки при прехващане и чиито 6-годишен брат и майка са приети в болница, и мъж от крайбрежното село Волна. Поразени са 21 жилищни сгради, 4 предприятия и надлез в града. Кметът Андрей Кравченко обяви режим на извънредна ситуация, отвори пунктове за временно настаняване в две училища, пусна гореща телефонна линия за пострадалите и спря градския транспорт до сутринта. Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че за една нощ са били свалени 502 апарата от самолетен тип над 8 региона и акваторията на Черно море, от които над 30 в района на Севастопол.

Списъкът с цели, изброен от Хмара, вече има отражение и върху работата на самото пристанище. 2 големи зърнени терминала в Новоросийск спряха дейност след атаката, съобщи Reuters. Износът на петрол през „Шесхарис“, най-големия руски терминал за износ на Черно море, беше прекратен още преди атаката да се състои: последният танкер е натоварен на 21 юли на фона на ударите в района, по данни на Bloomberg. През същия месец беше прекъснат и износът на Казахстан през Каспийския тръбопроводен консорциум, чийто морски терминал също се намира край Новоросийск; Астана поднови товаренето чак в края на юли, обяви Forbes Украйна. Изреждайки горивно-енергийния комплекс и логистиката сред приоритетните цели, Хмара описва засилване на вече съвсем реален ефект, а не само бъдещо намерение.

Новото в заявката не е самата кампания. Далекобойните удари вървят от месеци: на 24 юли крилата ракета „Фламинго“ проби покрива на цех във Вятското машиностроително предприятие „Авитек“ в Киров, на около 1200 км от границата, а производителят Fire Point публикува кадри от изстрелването. Заводът произвежда двигатели както за зенитно-ракетни комплекси „Тор“, така и за крилати ракети Х-101 – т.е. паралелно за едно от оръжията, с които Русия нанася удари по украинските градове, и за системите, проектирани да спират въздушните заплахи, насочени към руския тил.

Новото е, че Министерство на отбраната поема кампанията като собствен приоритет и изрично я обвързва с производството. Досега дълбочинните операции се провеждаха предимно от разузнавателните служби и президента. Министерството обаче управлява бюджет, поръчки, програми за производство и приемане на серийно въоръжение, а не само отделни операции. Именно това променя мащаба, в който заявеният курс може да бъде изпълнен.

Обсегът обяснява защо изпълнението му зависи в такава степен от украинските заводи. Западните системи не покриват по-голямата част от целите в този списък: ATACMS достига близо 300 км, Storm Shadow – около 290 км, докато обекти по Волга и Урал се намират на над 900 км от украинската граница. До подобни цели достигат украинските крилати ракети и далекобойни дронове, чието производство Хмара обеща да ускори допълнително. Затова заявката за по-масово оръжие ще се проверява преди всичко чрез производствения темп, а не чрез политическите разрешения на съюзниците, които и без това не определят употребата на украински системи срещу тази география.

Срещу тази интерпретация стои един устойчив факт: руската ПВО продължава да прехваща значителна част от ударните вълни (по собствените ѝ данни 502 апарата само за една нощ), като пораженията по корабите в Новоросийск сами по себе си не значат окончателното им извеждане от строя. Комбинираната атака обаче успя да достигне едновременно морски, пристанищни и противовъздушни цели, а според оценка на Хмара синхронът при употребата на няколко различни вида оръжие е затруднило значително руската отбрана.

Ударът по Новоросийск порази двете последни фрегати с „Калибър“ на Черноморския флот.

🇷🇺🔥⚓ Двете последни фрегати на Черноморския флот, способни да изстрелват крилати ракети 3M14 „Калибър“ от Черно море, са понесли нови щети при масирания украински удар срещу Новоросийск през изминалата нощ. При „Адмирал Макаров“ пораженията са в района на пусковите установки и задната надстройка, където се намират радарните системи, а при „Адмирал Есен“ е поразен районът на пусковите установки. Оценката публикуваха мониторинг проектите Exilenova+ и „Киберборошно“, които публикуваха съвместен анализ на сателитни снимки от пристанището.

Президентът Володимир Зеленски обяви удара сутринта на 12 август и го определи като уникална операция срещу военноморската база в Новоросийск – последния основен форпост на Черноморския флот, който се намира повече от 300 км от фронтовата линия. Той отбеляза, че реактивни дронове „Паляница“, крилати ракети Р-360 „Нептун“ и морски безкипажни катери са били използвани срещу предварително определени цели. Потвърдени са попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Съчетанието на различни средства демонстрира обсега и многопосочния характер на удара срещу базата. „Паляница“ е реактивна ракета-дрон с турбореактивен двигател и стартов ускорител. Тежи 320 кг, пренася бойна глава от 100 кг и има обсег до 650 км, като развива скорост около 900 км/ч на височина между 15 и 500 метра. Разработчиците я определят като средство за поразяване на стационарни наземни и надводни цели. Противокорабната ракета Р-360 „Нептун“ има обсег до 300 км и бойна глава от 150 кг, а по-новата ѝ далекобойна версия достига до 1000 км. Морските безекипажни комплекси добавят трето направление на атаката – откъм акваторията.

За мащаба на удара свидетелстват и съобщенията от руска страна. Министерството на отбраната отчете 502 свалени дрона от самолетен тип през нощта над Белгородска, Брянска, Калужка, Курска, Липецка и Орловска област, Краснодарския край, Крим и акваторията на Черно море. Губернаторът на Краснодар Вениамин Кондратиев съобщи за стотици безпилотни апарати, двама загинали (сред тях 8-годишно дете) и 12 ранени. По думите му отломки са паднали върху 21 жилищни сгради и 4 завода. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко въведе извънредно положение и спря водоснабдяването. В Севастопол окупационният губернатор Михаил Развожаев съобщи за над 30 свалени апарата.

Оценката уточнява, че в акваторията на базата са поразени най-малко седем плавателни съда. Освен двете фрегати в списъка влизат миночистач от проект 266М, изследователски кораб „Виктор Чероков“, патрулен кораб от проект 22160 и неустановен съд за сухи товари. Възможно е разузнавателният кораб „Приазовие“ да е понесъл поражение по кърмата. Отделно анализатори отчитат няколко удара по инфраструктура на сушата, свързана с 4-та бригада подводници.

Оперативното значение на фрегатите идва преди всичко от 8-те пускови гнезда, с които е оборудвана всяка от тях. Корабите от проект 11356Р носят универсалния корабен стрелкови комплекс УКСК 3С14, от който се изстрелват крилати ракети „Калибър“ с бойна глава от 450 кг. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. „Адмирал Макаров“ пое ролята на флагман на флота. Третият кораб от серията – „Адмирал Григорович“ – остава извън Черно море от 2021 г. След като Турция затвори проливите за военни кораби съгласно Конвенцията от Монтрьо (1936), той не може да се върне и съответно не може да замени нито една от двете фрегати.

Историята на тези кораби е изпълнена от поражения, натрупвани в продължение на близо четири години. „Адмирал Макаров“ беше улучен за първи път на 29 октомври 2022 г. на рейда на Севастопол при първата в света комбинирана атака с въздушни и морски дронове. Зарядът се оказа малък, корабът получи пробойна в десния борд и се наложи да остане продължително време в ремонт.

„Адмирал Есен“ беше поразяван три пъти преди това лято: първо от ракета „Нептун“, след това от морски безекипажен комплекс, а на 2 март, при първия голям удар по военноморската база в Новоросийск, получи попадение в средната надстройка. Тогава детонираха гранатометите за пасивни смущения ПК-10, засегнати бяха комплексът за електронна война ТК-25 и радарите за подсветяване на целите МР-90 „Орех“, а според разчета на анализатори – и основната радарна станция „Фрегат-М2М“.

Атаката през март беше проведена съвместно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и останалите компоненти на Силите за отбрана. Руски канали съобщиха за около 200 ударни безпилотни апарата, трима загинали и 16 ранени военнослужещи, докато източник от украинската служба посочи пред Радио Свобода 3 убити и 14 ранени моряци. Освен фрегатите тогава пострадаха миночистачът „Валентин Пикул“ и малките кораби за борба с подводници „Ейск“ и „Касимов“.

На 6 март Генералният щаб на ВСУ потвърди щети по двете фрегати след удара и посочи, че тяхната степен подлежи на допълнително уточнение. Месец по-късно, в нощта на 6 април, Силите на безпилотни системи поразиха „Адмирал Макаров“ най-малко два пъти. Първото попадение беше до кея, в района на вертикални установки УКСК 3С14, а второто – в носовата котвено-швартова част.

Военноморският експерт на Defense Express, капитан I ранг от резерва Володимир Заблоцки, заяви тогава, че пусковата установка е поразена откъм десния борд и не може да бъде възстановена в полеви условия. По думите му подмяната ѝ изисква заводски мощности, каквито в Черно море няма. Според неговата оценка „Адмирал Есен“ е останал „сляп“, а „Адмирал Макаров“ е загубил основната си функция.

Ударите по базата не се ограничават до бойни кораби. На 14 юли ВМС на Украйна съобщиха, че са потопили патрулния кораб на ФСБ „Изумруд“ край Новоросийск с морския безекипажен комплекс Сарган-3000, като има загинали и ранени сред екипажа. През юли пристанището въведе нощно ограничение за движението на съдове между полунощ и 5:00 часа.

На 6 август Министерство на отбраната на Обединеното кралство публикува сателитни снимки, на които три хибридни подводници от проект 636.3 се виждат полупотопени, а две от тях стоят покрити с метални конструкции за защита от дронове. Ден преди последната атака говорителят на украинския флот Дмитро Плетенчук определи Новоросийск като последното място в региона, където Русия все още държи корабите си. През юли той оцени общия брой на пусковите гнезда за „Калибър“ в целия флот на около 50 и добави, че прехващането на такива ракети вече се извършва с висок процент на успеваемост, макар бойната им глава да продължава да носи сериозна заплаха.

Британското разузнаване обобщи през февруари, че 4 години асиметрична съпротива от страна на Украйна са превърнали Черноморския флот в географски ограничен, материално отслабен и репутационно увреден инструмент. Според оценката му в акваторията са унищожени или повредени поне 25 големи бойни кораба.

През изминалата нощ бяха поразени петролните и зърнени съоръжения на порта. На петролния терминал „Шесхарис“ под обстрел попаднаха основните кейове, включително кей №1, който обслужва танкери клас Aframax и Suezmax. На сателитните снимки се виждат следи от горене, гасителна пяна и петролни петна във водата, а според анализа на мониторинг групите е поразен и танкер от клас Aframax по време на товарене.

Дейността на терминала и преди атаката беше силно ограничена. От края на юли товаренето на танкери е прекратено, а през първите 7 месеца на годината през комплекса са преминавали около 650 000 барела дневно – близо 20% от руския износ на петрол по море. Същият терминал беше тежко поразен през април, когато „Роснефт“ пренасочи суровина към рафинерията в Туапсе, а два от основните му кейове излязоха от строя. Делът на комплекса в руския износ на суров петрол е посочен на около 14%.

По зърнената линия последиците може да се окажат още по-тежки. На територията на Новоросийски завод за хлебни продукти се виждат множество поражения по хранилища, елеватори и транспортни съоръжения. През този обект преминават около 12% от руския износ на зърно. Другите два големи зърнени терминала в района изглеждат невредими на сателитните снимки, а трите заедно осигуряват около 40% от износа при положение, че близо 80% от руските доставки преминават през Азовско-Черноморския басейн.

Ройтерс обаче съобщи, позовавайки се на руски отраслови източници, че от строя са извадени два големи зърнени терминала. Фючърсите на пшеницата в Чикаго поскъпнаха с около 3% в деня на удара. Руската феддерация е най-големият износител на пшеница в света и изнася основната част от нея именно през Черно море. Руското браншово обединение алармира още миналия месец, че украинските удари могат да спрат зърнения износ по това направление.

Обратният процес вече е факт за Украйна: руските удари срещу кораби в Черно море са свили украинския износ на зърно със 76% през първите две седмици на август спрямо същия период година по-рано, според Министерство на земеделието на Украйна.

Според Financial Times Киев се е съгласил в края на юли, след искане на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, да не поразява инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум и плавателни съдове които не са руски, ако те не са под украински санкции и не превозват руски товар. Не е известно атаката от изминалата нощ да е засегнала консорциума или танкерите, които зареждат от него.

Сборът от ударите през последните месеци е недвусмислен. Единствените фрегати, от които Русия може да изстрелва „Калибър“ от Черно море, са поразявани по три пъти всяка, при това в тяхната собствена база. Подмяната на повредена пускова установка изисква заводски мощности, а такива в тази акватория няма и не могат да бъдат осигурени отвън, докато проливите остават затворени.

Така корабите от този клас де факто отпадат от оперативната сметка, а възможностите на флота за подобни пускове се стесняват. Според анализа на Заблоцки от април Русия разполага за тази задача с два ракетни кораба и една подводница, при положение че друга подводница („Колпино“) наскоро бе извадена от строя от подводен дрон и срокът за ремонта ѝ остава неясен. Самите подводници стоят наполовина потопени под метални защитни конструкции – още един показател за руските опити да бъдат предпазени от украинските атаки.

Срещу този извод стои и друга възможност, за която има собствени индикации: и двете фрегати може да са били фактически извадени от бойната сметка още през пролетта. Заблоцки определи „Адмирал Макаров“ като загубил основното си въоръжение още през април, а Плетенчук тогава съобщи, че руснаците изобщо не извеждат кораби в акваторията. Ако това е така, новите попадения са нанесени по вече неподвижни цели или такива с ограничена боеспособност и непосредственият им оперативен ефект е по-малък от това, което подсказва самият брой на ударите. Разликата се крие в сроковете: всеки нов удар покачва необходимото време за ремонт на кораб, за който липсват подходящи ремонтни мощности в Черно море, и стеснява още повече избора на места, където той изобщо може да бъде укрит.

Камери на дроновете на Кралския флот са изпращали сигнали към Китай.

🇬🇧⚓🇨🇳 Камерите на новите безпилотни катери в състава на Кралския флот са провеждали автоматична комуникация с IP адрес в Китай, след което Министерство на отбраната е прекъснало изцяло мрежов им достъп. За случая съобщи The Telegraph на 9 август в разследване на Ричард Холмс. Предаването е засечено при рутинна проверка за язвимости в щаба на Специалната лодъчна служба (SBS) в Пул, графство Дорсет.

Дроновете са Kraken K3 Scout – безекипажни надводни плавателни съдове с дължина 8,4 метра, скорост до 55 възела и способност да остават в морето до 30 дни с полезен товар от 600 кг. Кралският флот поръча 20 от тях на 11 март за 12,3 млн паунда по проект Beehive и ги разпредели между Ескадрата на бреговите сили и 47-и командо на Кралската морска пехота, където се използват от спецчасти за задачи по разузнаване и наблюдение край оспорвани брегови ивици. Произвеждани са от Kraken Technology Group, чието седалище се намира в Сегенсуърт, Феъръм. Катерите са в строя от март, което значи, че предаването е продължавало през по-голямата част от времето им на служба досега.

Разследващите описват засечените пакети като heartbeat communications – автоматични съобщения, с които мрежово устройство през определени интервали докладва, че е включено и работи. В граждански системи това е рутинен служебен трафик: охранително оборудване се свързва с управляващата си платформа, а тя регистрира неговото състояние. Самият пакет не съдържа изображение, но носи идентификатор на самото устройство, мрежовия адрес, от който се свързва, и времева отметка. Натрупани от седмици, тези сигнали могат да покажат кога съответната апаратура е активна и кога не – тоест да очертаят модел на работа на подразделението, без нито един кадър да напусне борда.

Министерство на отбраната формулира оценката си значително по-тясно. „Рутинна проверка за уязвимости установи проблем в подсистема на безекипажен надводен плавателен съд на Kraken, използван от Кралския флот. Задълбочено разследване не откри доказателства за достъп, компрометиране или външно предаване на данни или системи на министерството“, заяви говорител на ведомството.

Производителят определя произхода на проблема по-конкретно, но в думите му стои съществена уговорка. „Наясно сме, че някои камери на трети производители, съвместими с националния закон за разрешаване на разходите за отбрана, са имали малък брой компоненти с произход извън Обединеното кралство. След одит на Kraken и Кралския флот сме уверени, че чувствителни данни никога не са излизали извън предвидените канали и че евентуалните уязвимости са установени и затворени“, заяви говорител на компанията.

Съответствието със Закона за разрешаване на разходите за национална отбрана на САЩ (NDAA) е критерий за допустимост и доверие при държавни поръчки от двете страни на Атлантическия океан, като обхваща по-малко, отколкото може да подскаже самото определение. Раздел 889 от закона за фискалната 2019 г. сложи забрана на федералните агенции и изпълнители да купуват оборудване за наблюдение, произведено от пет поименно изброени китайски компании – Hikvision, Dahua, Huawei, ZTE и Hytera – както и от техни дъщерни дружества. Проверката се извършва на нивото на крайния производител. Изделие, сглобено извън Китай от компания, която не присъства в списъка, може формално да отговаря на изискванията дори ако в корпуса му има процесор, радиомодул или фърмуер от китайски доставчик, който не попада под забраната.

Кой е доставчикът, официално не е известно: нито вестникът, нито ведомството назовават конкретна фирма. Специализираният сайт Navy Lookout посочи в X, че мачтовият електрооптичен и инфрачервен блок на K3 Scout е от серията Night Navigator 3000 на канадската Current Scientific Corporation. Един катер обаче може да носи повече от една оптична глава, затова тази идентификация трябва да се разглежда като контекст, а не като установяване на конкретния засегнат компонент.

Моментът на откритието е особено неудобен за Лондон. На 12 май Великобритания обяви приноса си към многонационалната мисия за свобода на корабоплаването в Ормузкия проток, като изрично фигурират в пакета катерите на Kraken редом с ракетния разрушител „Драгън“, изтребители „Тайфун“, автономна техника за търсене и обезвреждане на мини и 115 млн. паунда ново финансиране. Мисията се води от Обединеното кралство и Франция и трябва да започне, когато между САЩ и Иран бъде постигнато устойчиво примирие. Подготовката е протичала именно със засегнатите съдове. Източник от отбраната заяви пред вестника, че доверието в платформата е изгубено. Изданието съобщава и за опасения, че част от оптико-електронните блокове са оставали активни, докато самите катери са били изключени, както и че служители с достъп до класифицирана информация в Пул може да са попадали в обсега на активните камери.

Самият проток остава затворен за нормален трафик. Американската морска блокада, възстановена през юли след срива на посредничения от Пакистан меморандум, е пренасочила 44 търговски съда, съобщи Централното командване в началото на август, докато Техеран и Маскат договарят съвместно управление на прохода.

Инцидентът застига производителя в период на бърз растеж. На 9 юли Kraken завърши инвестиционен рунд Series B за 175 млн. долара, воден от DTCP с участието на British Business Bank, иновационния фонд на НАТО и Rheinmetall, с което оценката на фирмата надхвърли 1 млрд. долара. Серийното производство на K3 Scout вече върви и в корабостроителницата Blohm+Voss на Rheinmetall в Хамбург, Anduril произвежда моделите K5 Kraken и K7 Sabre в САЩ, а Davie Shipbuilding поема Канада. Командването за специални операции на САЩ предостави на компанията 49 млн. долара през 2025 г. за разработване на надводни и подводни апарати от следващо поколение. Така производствената ѝ база се разгръща едновременно в четири държави.

Британският стратегически преглед на отбраната от юни 2025 г. заложи именно на бързи, частни компании с технологии, предназначени двойна употреба, за да отправи средства отбранителната индустрия да стане по-устойчива на сътресения във веригите за доставки. Слабото място, което сега излезе наяве, е именно от вида, който този подход трябваше да ограничи, и е достигнало до флота не чрез заобикаляне на правилата, а при формалното им спазване.

Нищо в изявленията на ведомството или на компанията не установява наличието на преднамерено създаден канал за изтичане. Описаното поведение е съвместимо още с обичайна функция на масов търговски модул, който при включване автоматично се регистрира в облачната платформа на производителя. И ведомството, и Kraken заявяват, че не е установено чувствителни или ведомствени данни да са напускали предвидените канали.

Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Украински морски дрон достави боен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса

🇺🇦🤖 Украински морски дрон е прекосил водите край устието на Днепър и е стоварил въоръжен наземен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса, като е оставил машината да изпълни бойна задача зад руските позиции.

Операцията, обявена днес от 123-та отделна бригада на Териториалната отбрана на Украйна, е „първата известна бойна мисия от подобен тип в света“: наземен роботизиран комплекс, доставен до вражеския бряг с безпилотна морска платформа, стоварен на окупирана украинска територия и пуснат в действие.

Според бригадата операторите дистанционно са превели надводната платформа през черноморските крайбрежни води до брега на косата, в южната част на Николаевска област, където руските сили държат позиции. След достигане на сушата роботизираната машина е разтоварена и насочена към целта навътре в окупираната територия. Операцията е ръководена от полковник Олег Макуха, командир на 123-та бригада, с директна координация от майор Денис Гипик, командващ 1-ви батальон за безпилотни системи – формирование, което през последната година се утвърди като едно от огнищата на украинските експерименти с наземни роботи. Батальонът вече е разгръщал на фронта разузнавателно-ударния комплекс „Лют“ със 7,62-мм картечница и многоцелевата платформа „ТерМИТ“ с 40-мм гранатомет.

Военните не са посочили официално използваната машина. Кадрите, споделени от бригадата, подсказват, че по всяка вероятност става дума за украинската наземна платформа „Рис“ на компанията Roboneers, въоръжена с картечница ПКТ (7,62 мм) в дистанционно управляем боен модул. Семейството „Рис“ се използва от украинските войски преди всичко за логистика, евакуация на ранени, инженерни задачи и бойна поддръжка; товароносимостта на базовата машина е около 150 кг, а на по-тежкия вариант „Рис Про“ – до 300 кг. Част от версиите носят и специализирани секции за миниране и разминиране. Именно тази гъвкавост – една и съща ходова база, върху която се качва ту носилка, ту боен модул, ту сапьорен товар – обяснява защо платформата се оказва удобна за първи опит от подобен род.

Кинбурнската коса – тясната пясъчна ивица там, където река Днепър се влива в Черно море, срещу Очаков – остава един от най-оспорваните крайбрежни участъци в Южна Украйна. Който я държи, контролира подходите към Днепровско-Бугския лиман и морските коридори към Николаев и Одеса, затова и двете страни водят ожесточени боеве за нея от месеци. Руското наблюдение, артилерия и безпилотна активност правят класическа десантна операция с лодки и пехота изключително рискована; всеки десант с жива сила тук се движи под постоянно наблюдение и в обсега на вражеския огън. Именно тази ситуация обяснява защо украинската страна търси начин да достигне спорния бряг с машина, а не с хора: безпилотната морска платформа поема прехода през водата, наземният робот поема мисията на сушата, а операторите остават на отсрещния бряг.

Епизодът се вписва в бързо разрастващата се украинска практика наземни роботи да се изнасят на самата предна линия. На 1 юни 115-та механизирана бригада съобщи, че въоръжен наземен робот е осигурил огнево прикритие, докато украинска щурмово-претърсваща група прочиства руска пехота, проникнала в село Новоплатонивка в Харковска област – там машината пое ролята на подвижна огнева точка, за да намали риска за хората. Само в рамките на няколко седмици Украйна показа наземен робот първо като огнева поддръжка в улична схватка, а сега и като десант, стъпил на вражески бряг – два различни начина да се вкара машина там, където по-рано би влязла пехота.

Но стойността на епизода от Кинбурн се крие повече в доказания метод, отколкото в непосредствения военен резултат. Една картечна платформа зад руските линии няма да премести фронта или да отнеме руските позиции на косата, която остава оспорвана; ефектът тук е чисто тактически. Тежестта на събитието пада другаде: за първи път украинските сили показват, че могат да достигнат окупирания бряг по два вектора наведнъж – морски и сухопътен – без да излагат екипаж на прекия огън. Демонстрирана е нова способност, а не промяна в стратегическия план; нищо в наличните данни не показва, че Киев готви по-широк десант на Кинбурн.

Отвореният въпрос е дали методът е повторяем, или е просто еднократен успех. Тук се засичат две вече ясни тенденции. Наземните платформи от рода на „Рис“ навлизат в масово производство – на 25 юни германската ARX Robotics и украинската Roboneers обявиха съвместното предприятие ARX Industries с цел производство на хиляди такива машини през първата година и десетки хиляди занапред. Украинските морски дронове междувременно се превърнаха от еднократни камикадзета в носещи платформи, носещи FPV-дронове и ракети над Черно море. Ако стоварването на наземен робот от морски дрон стане рутинен ход, а не показен единичен случай, спорните крайбрежни участъци ще се превърнат в среда, достъпна за техника, вместо за хора. Ако тази тенденция се запази, е много вероятно безпилотният десант да се утвърди като постоянен инструмент по черноморския фланг; малко вероятно е обаче единичната мисия сама по себе си да промени контрола над самата коса.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.

Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.

Мощен взрив на морски дрон разтърси пристанище Констанца в Румъния

🇷🇴 Мощна експлозия разтърси пристанище Констанца в Румъния днес сутринта, след като открит по-рано в близките води морски дрон се самовзриви, съобщиха от румънското министерство на отбраната.

Местните власти описаха устройството като „вид морски дрон, подобен на използваните във войната в Украйна“, като подчертаха, че то не принадлежи на румънските въоръжени сили и не е свързано с провежданите наскоро военни учения в региона на Черно море.

Безпилотният апарат беше намерен по-рано днес в цивилната зона на черноморското пристанище. Силите за сигурност от Румънската разузнавателна служба (SRI), Бреговата охрана и Министерството на отбраната вече бяха отцепили района.

В Констанца се намира авиобаза „Михаил Когалничану“ – мащабен обект на НАТО със значително присъствие на американски военни.

Инцидентът се случва само дни след като руски камикадзе дрон „Геран-2“ се разби в жилищна сграда в Галац, Източна Румъния, предизвиквайки експлозия и пожар, при които двама души бяха ранени.

В отговор на инцидента Букурещ изгони руския генерален консул в Констанца и закри Генералното консулство на Руската федерация в столицата. Прокуратурата е започнала разследване на последния инцидент.

След експлозията в Галац, румънският президент свика извънредно заседание на Висшия съвет за национална отбрана, за да обсъди „последиците от най-сериозния инцидент, засегнал националната ни територия“ от началото на руската инвазия в Украйна.

Дронът, открит край гръцкия остров Лефкада, вероятно е украински.

🇺🇦🇬🇷 Морският дрон, открит край бреговете на гръцкия остров Лефкада, е украински, смятат разследващи от гръцката държава, според които апаратът се е отклонил от курса си заради техническа неизправност, съобщава Reuters, позовавайки се на свои източници.

Дронът беше намерен от рибари на 7 май. Атина твърди, че безпилотният апарат е украински, въпреки че Киев официално отрича това. Говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий посочи, че няма доказателства откритият миналата седмица край бреговете на Гърция безпилотен катер да е свързан с украински оператори.

По данни на агенцията гръцките военни и спецслужби са разглобили апарата и провеждат технически анализ, който включва проучване на метаданните и обратно инженерство. Разследването има за цел да установи каква задача е имал дронът, както и мястото, от което е изстрелян.

Първоначално се разглеждаше версията, че апаратът може да е бил изстрелян от Либия през Средиземно море, но предварителните резултати от разследването показват, че дронът вероятно не е изминал голямо разстояние. Един от ключовите фактори в анализа са остатъците от гориво.

Министърът на отбраната на Гърция нарече инцидента „много сериозен“ и посочи, че дронът е представлявал заплаха за корабоплването. „Този апарат беше зареден с експлозиви и застрашаваше сигурността на корабите. Дори не искам да мисля какво щеше да се случи, ако пътнически кораб се беше сблъскал с този дрон“, каза той.

Министърът на външните работи Георгиос Герапетритис предупреди, че „всяко превръщане на Средиземно море в театър на военни действия не може да бъде толерирано“.

Ройтерс напомня, че през последните месеци Украйна е атакувала кораби в Черно и Средиземно море, които смята за част от „сенчестия флот“ на Руската федерация. Гърция е уведомила Европейския съюз за инцидента и подготвя официална жалба след приключване на разследването.

Турски рибари откриха украински морски дрон Magura-V5 в Черно море

🇺🇦🇹🇷 Благодарение на група турски рибари получихме нов подробен поглед към украинския морски дрон Magura, открит в Черно море в нощта срещу вторник. Познати като безпилотни надводни апарати (USV), тези системи се превърнаха в ключов елемент от украинската кампания срещу Черноморския флот на Руската федерация.

Според турските власти натъпкания с експлозиви дрон е бил открит край град Чаршъбашъ, който се намира на югоизточното крайбрежие на Черно море. Мястото се намира на около 1450 км от най-близките територии под контрола на Украйна и на близо 1000 км югоизточно от окупирания Крим – зоната, където Киев съсредоточава повечето от атаките си с морски дронове.

„Нашите рибари откриха лодка от фибростъкло в морето снощи и я докараха в пристанището. Властите дойдоха и я изсл. Установено бе, че вътре има бомба. Лодката е в нашето пристанище. Рибарите не могат да влизат, затворихме порта и страдаме от това. Очакваме сапьорите“, заяви турската агенция IHA.

Руски канали в Telegram уточниха модела на дрона като Magura V5, което отговаря на по-ранни снимки, особено по разположението на електро-оптичната кула в носовата част.

В публикувано видео се вижда характерна жиростабилизирана електро-оптична система, както и две плоски сателитни антени върху корпуса. Трета антена е закрепена на счупената надстройка.

Макар първоначално да изпълняваше камикадзе роли, Главно управление на разузнаването (ГУР) разработи няколко негови варианта на с различни задачи – пускова платформа на FPV дронове, бомбардировъчен дрон, стрелба с картечници и дори платформа за ракети земя-въздух. Намереният в Турция екземпляр обаче няма видими пускови установки, релси за ракети или оръдейни системи.

През декември 2023 г. ГУР заяви, че е използвал Magura V5, за да изстреля модифициран вариант на ракета въздух-въздух Р-73, с която беше свален руски хеликоптер Ми-8 над Черно море – първият известен случай, в който морски дрон сваля въздухоплавателен апарат. През януари Киев обяви, че започва да изстрелва FPV дронове от тези лодки, а през май 2025 г. украинските служби използваха новия модел Magura V7 с две ракети AIM-9 Sidewinder, за да свалят два руски изтребителя Су-30.

Това не е първият случай, в който Украйна губи контрол над Magura. Снимки в социалните мрежи показват еволюцията на тези апарати – с по-добра оптика, навигационни системи и увеличен размер.

Първите кадри на украински морски дронове се появиха през септември 2022 г. Моментът съвпада с навечерието на масираните атаки срещу Севастопол. Оттогава Magura често бяха използвани срещу плавателни съдове на Черноморския флот.

През ноември 2023 г. по западното крайбрежие на окупирания Крим беше заловен невредим Magura, който според военни блогъри е опитал да атакува руски кораби. В коментар тогава Z-каналът „Два майора“ предупреди:

„Скоро врагът ще бъде изненадан“ – очевиден намек, че Москва ще опита да копира системата или най-малкото да извлече разузнавателни данни за комуникациите и използваните дронове.

Само няколко дни преди турските рибари да намерят дрона, онлайн се появи недатирано видео с твърдение, че руснаците са заловили друг Magura, снабден с пускови контейнери за FPV дронове.

Първите атаки на Украйна с дронове-лодки през 2022 г. бяха описани като „сигнал за събуждане“ и демонстрация, че държава без реален военноморски флот е способна да държи в шах един от най-големите флоти в света, използвайки само и единствено безпилотни системи.

Тези операции изтласкаха Черноморския флот далеч от Крим и ограничиха операциите му дори в източната част на Черно море. Големи военноморски единици вече не оперират в северозападната акватория и предимно стоят закотвени на пристанището в Новоросийск.

Какво ще предприемат турските власти с открития дрон все още не става ясно. За рибарите обаче остава историята за „улова“, който едва не се превърна в трагедия.