Полската полиция задържа мъж, заподозрян в подготовка на атентат срещу Туск

🇵🇱🚨 Полската полиция задържа в Долна Силезия мъж, заподозрян, че е заплашвал премиера Доналд Туск и вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш и е подготвял атентат. „Мъжът, който заплашваше премиера Доналд Туск и планираше нападение срещу него, беше задържан от полицията“, съобщи в X министърът на вътрешните работи Марчин Кервински. Арестът беше извършен броени часове след като Службата за държавна охрана (SOP), отговорна за охраната на висшите държавни лица, получи имейл от информатор, а властите обявиха, че шансът заплахите да бъдат изпълнени е висок. Към сутринта на 12 октомври няма повдигнато обвинение.

Задържаният е поляк на около 60 години, каза Кервински пред TVP Info, а RMF FM съобщи за 66-годишен твърд противник на сегашния кабинет. По думите на министъра става дума за „човек от много радикални групи, който установява много радикални контакти в интернет“. Следователите са стигнали до него по два пътя: през информатора и подробен анализ на съдържание, което е публикувал в мрежата. „Човекът, който ни информира за това, предаде точни сведения за това кой иска да извърши такова подло деяние“, посочи Кервински. Rzeczpospolita пише, че арестът е станал малко преди 17 ч. във Вроцлав. Заподозреният е бил регистриран в полицията и преди – за дребни кражби и неплатена издръжка. Полицейските служители са влезли в жилището му около 16 ч. и са извършили обиск. По данни на Wprost и Wirtualna Polska са иззети предмети, които биха могли да представляват опасност, без да се уточнява какви.

Той е прекарал нощта в ареста във Вроцлав, а днес е бил откаран към Варшава, след като лекар е разрешил транспортиране с оглед на здравословното му състояние, съобщи RMF FM. Правната квалификация още не е определена. Един от вариантите според радиото е подготовка на убийство, за която се предвиждат до 15 години затвор. Говорителката на МВР Каролина Галецка каза пред Fakt, че е твърде рано да се каже дали е действал сам.

Сигналът, който задейства службите, е пристигнал в ранните часове на 11 октомври на общия имейл адрес на канцеларията на SOP. Телевизия TVN24 се сдоби с текста му: „Подателят установил в социалните мрежи контакт с една от радикалните организации, търсейки доброволци за извършване на атентат с огнестрелно оръжие. Подателят съобщава, че се е срещнал с мъж на име Кшищоф, с когото е разговарял за въоръжение, омраза към правителството и план за масово убийство“. Rzeczpospolita установява още преди задържането, че авторът на писмото не е нападателят, а човек, който е бил наясно с плановете. Думите на Кервински за информатора съвпадат с тази версия. Gazeta Wyborcza, позовавайки се на източник в службите, отбелязва, че в писмото са посочени адресите, на които двамата държавници ще пребивават през следващите дни, и графикът им. Rzeczpospolita не успя да потвърди това. Властите не са казали дали задържаният е мъжът на име Кшищоф от текста на сигнала, нито дали „радикалната организация“ съществува и има ли в нея други хора.

От подаването на сигнала до ареста изминаха под 24 часа. Туск и Косиняк-Камиш са били уведомени около 7 ч. в неделя сутринта, отбеляза говорителят на правителството Адам Шлапка пред Polsat News. В 11:00 ч. в Центъра за борба с тероризма към Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) се събраха представители на полицията, SOP и ABW, а след това Яцек Добжински, говорител на министъра-координатор на специалните служби, излезе пред журналистите. „Говорим за голяма вероятност тези заплахи да бъдат изпълнени“, каза той. Той добави: „Отнасяме се към случая изключително, направо смъртно сериозно“. Галецка обясни пред Rzeczpospolita, че е имало „много сериозно основание“ писмото да се смята за достоверно, тъй като в него са се съдържали толкова конкретни и сериозни сведения, че министерството взело решение да предупреди обществото. Следобед Туск написа в X: „Мъжът, който заплашваше с атентат, е задържан. Благодаря на полицаите за бързите и решителни действия“. Косиняк-Камиш благодари за бързата и недвусмислена реакция.

Огласяването на заплахата преди ареста остава спорно и след ареста. Още вчера експертът по сигурност професор Томаш Сафянски определи като лоша кризисна комуникация обявяването на „възможен атентат“ без обяснение на основанията за оценката. Анонимни служители, цитирани от Wirtualna Polska, питаха защо случаят изобщо е бил огласен, а един от тях го нарече „чист PR“, който да отклони вниманието от скандала около депутата от Гражданската коалиция Михал Колоджейчак. След ареста критиките се насочиха от това дали заплахата е реална към въпроса защо е обявена. „Обявяването на това в медиите и вдигане на голяма шумотевица около него малко прилича на прикриване на проблемите на г-н премиера“, сподели пред Polsat News бившият президент Анджей Дуда и посочи сигурността в училищата. Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика на президента Карол Навроцки, отиде по-далеч в същата телевизия на 12 октомври: „Имам известно усещане, че вчера господин премиерът и неговите служители се опитаха да предизвикат политически спектакъл“. Марек Савицки от Полската селска партия на Косиняк-Камиш гледа по друг начин на случилото се: щом службите са преценили, че има нещо, са предали сведенията и се е стигнало до арест, „не виждам тук никаква сензация“, каза той пред Fakt. Сутринта кабинетът представи най-силната оценка, с която разполага, почти без да посочи факти в нейна подкрепа. Следобедният арест я подкрепи, но не я обясни: още не е съобщено какво е иззето, дали има оръжие и дали има съучастници.

Случаят се разигра в седмица, в която полската полиция вече беше в повишена готовност. 3 нападения с нож за 4 дни в училища в Мазовецко войводство доведоха до смъртта на 1 човек. На 7 октомври 19-годишен рани 10 души, включително себе си, в училище в Остроленка. На другия ден 15-годишен бивш ученик уби 37-годишна служителка на основното училище в Лешчидул-Новини. До сутринта на 11 октомври полицията е задържала 117 души заради носене на ножове или закани за нападения срещу училища. Позовавайки се на свои източници, Rzeczpospolita твърди, че имейлът до SOP няма връзка с тези нападения.

Заплахите срещу Туск не са ново явление. В средата на август самата SOP забеляза във Facebook закани за убийство срещу премиера, а техният автор се оказка 52-годишен жител на Олава, задържан на 7 септември На 21 август Централното бюро за борба с киберпрестъпността съобщи за ареста на 23-годишен мъж от Люблинско войводство, който в група, посветена на огнестрелните оръжия, предлагал съгласувана атака срещу водещи политици. По повдигнатите срещу него обвинения се предвижда наказание до 20 години затвор. Полша помни и докъде може да стигне насилието срещу публични личности: на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович беше намушкан на сцена пред публика и почина на следващия ден.

Властите не свързват заподозрения с Русия, макар Полша да е европейската държава, най-засегната от руски хибридни операции. Доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT) и GLOBSEC от февруари 2026 г. посочва, че 31 от 151 случая от февруари 2022 г. насам са регистрирани на територията на Полша. През август Туск обяви, че е заловен руски гражданин, вербуван от разузнаването на Кремъл, за да убие във Варшава лице с двойно американско-украинско гражданство; според RMF FM целта е украинският рапър Kyivstoner. Чешкият премиер Андрей Бабиш определи заплахата срещу Туск като безумие и отбеляза пред Deník N, че чешките служби ще съдействат на полските си колеги, ако бъде поискано. Министърът на вътрешните работи Петр Мацинка предложи помощ на полския си колега Радослав Сикорски.

Дали оценката „висока вероятност“ е обоснована, ще стане ясно от самото обвинение. Ако прокуратурата квалифицира деянието като закани, за които се предвиждат до три години затвор, както при 52-годишния от Олава, това ще подкрепи довода на критиците, че правителството е раздуло случая. Ако обвинението е за подготовка на убийство и сред иззетото има оръжие или ако бъдат задържани и други хора от групата, за която говори сигналът, оценката на службите ще се окаже по-точна от тази на критиците им.

Бившият шеф на BND Аугуст Ханинг е задържан по подозрение в шпионаж

🇩🇪🕵️ Федералната прокуратура на Германия арестува Аугуст Ханинг, бивш президент на Федералната разузнавателна служба (BND), по подозрение в опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чуждо разузнаване. Заедно с него е арестуван и Манфред Д., ръководител на кабинета на няколко поредни ръководители на службата, който според прокуратурата е предал 2000 секретни документа на Ханинг срещу заплащане. Подробности по случая бяха оповестени от прокуратурата в Карлсруе, а арестите бяха извършени от служители на Федералното криминално управление (BKA) по заповед на съдията по разследването към Федералния върховен съд.

80-годишният Ханинг ръководи BND от декември 1998 г. до края на ноември 2005 г. След това до ноември 2009 г. е държавен секретар във Федералното министерство на вътрешните работи. Оттам насетне работи като консултант по сигурността в частния сектор. BND е службата за външно разузнаване на страната и по закон е ведомство към Федералната канцелария; където Ханинг заема поста координатор на федералните разузнавателни служби, припомня Tagesschau. Юристът с докторска степен заема длъжността отговорник по защитата на класифицираната информация в представителството на Западна Германия в ГДР. Манфред Д. е началник на неговия кабинет в BND и го последва като командирован помощник в министерството на вътрешните работи. От март 2012 до март 2026 г. отново води кабинета на няколко поредни началници на службата и има достъп до множество секретни сведения.

Срещу Ханинг има силни подозрения за 4 деяния по чл. 94, 96 и 99 от Наказателния кодекс: шпионаж с цел предателство, проучване на държавни тайни, опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чужд разузнавателен апарат. На Манфред Д. се вменява оказването на помощ при опита за измяна и шпионажа с цел предателство.

Според заповедите за арест двамата вероятно се уговарят през пролетта на 2010 г. Д. да набави на Ханинг ценни сведения от BND срещу заплащане, които бившият президент да използва за печалба в собствената си частна консултантска дейност. Bild пише, че Ханинг е планирал да ги препродава. До юни 2022 г. Ханинг получава близо 2000 документа, много от които са класифицирани и са предназначени само за вътрешна употреба в службата. Материалите служат за информиране и подготовка ръководството на разузнаването, най-вече за съвещания за обсъждане на обстановката: редовна среща във Федералната канцелария на висши представители от федералните ведомства и германските служби за сигурност. Според Tagesschau на нея веднъж седмично се събират ведомствените ръководители. По данни на WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung става дума за изключително чувствителни доклади, например за иранската ядрена програма и руската армия, а според сведения от средите на сигурността сред тях има и материали на служби от партньорски държави.

Заповедите описват и два епизода, свързани с чужбина. В единия Ханинг използва предадените му тайни материали, за да състави анализ за служител на чуждо разузнаване. Към момента не е ясно дали анализът стига до адресата. Освен това години наред поддържа тесен обмен на данни с представител на службата за външно разузнаване на друга държава и му предоставя политическа информация, основана отчасти на материали от Д. Прокуратурата не посочва кои конкретно са чуждите служби, нито какви суми са платени. Германските медии отбелязват, че в случая с анализа не става дума за Руската федерация, а получателят на втория обмен остава неясен.

Случаят започва с материали, открити при претърсване, което прокуратурата в Хамбург провежда в дома на Ханинг през септември 2025 г. по наказателно дело срещу предприемачката Кристина Блок. Местните прокурори твърдят, че към края на 2023 г. тя поръчва отвличането на двете си най-малки деца заради спор за попечителство. През есента на 2025 г. те казват, че подозират и Ханинг: през 2022 г. той и пенсиониран бивш служител на Управлението на криминалната полиция на провинцията (LKA) в Хамбург, като ръководен фактор в охранителна фирма, приемат поръчка от Блок за отнемане на децата. Ханинг отрича участие, като според изданието до май 2026 г. той е част от ръководството на швейцарска охранителна компания, чието германско дъщерно дружество за известно време е наемано в спора за родителски права. При анализа на иззетите материали служители на LKA попадат на електронен носител със секретни документи на BND, твърдят WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung. LKA предава материалите на федералните власти и към началото на май 2026 г. федералната прокуратура поема случая и започва секретено производство срещу двамата. Разследването се води в сътрудничество с BND и BKA.

Кристина Блок е наследница на германската ресторантьорска група Block House. Тя и нейният бивш съпруг Щефан Хензел имат 4 деца. Двете най-малки остават при бащата в Дания след визита през август 2021 г. и това изостря международния спор за родителските права върху тях. Според репортаж на ZDF октомври същата година германски съд предоставя временно на майката правото да определя местоживеенето им, но датските власти не се съобразяват с германското решение.

В нощта на 31 декември 2023 г. срещу 1 януари 2024 г. маскирани мъже нападат Хензел и отвеждат насила 10-годишния му син и 13-годишната му дъщеря. Според възстановка на обвинението, преразказана от NDR, отвличането е извършено край пристанището близо до дома му, където семейството гледа новогодишните фойерверки. На децата са залепени устите, а на момичето са вързани ръцете, според NDR при откриването на процеса. След прехвърлянето им през границата те са откарани в Южна Германия. Според изложението на обвинението, предадено от n-tv/dpa, групата ги превозва с кемпер чак до Баден-Вюртемберг, където ги държи против волята им до пристигането на Блок на 2 януари 2024 г. До вечерта на този ден те вече са при майка си в Хамбург, а три дни по-късно Висшият областен съд в Хамбург разпорежда тяхното връщане при бащата. Децата впоследствие са върнати в Дания.

Израелската фирма, която според обвинителния акт участва в организация на отвличането, е Cyber Cupula, начело с Давид Баркай. Според съдебни репортажи на NDR и n-tv един от обвиняемите израелци с името Тал С. признава участие и описва как е повалил бащата и е залепил устите на децата, когато те викали за помощ. Той твърди, че е вярвал, че ги спасява, и че Баркай се е представял като бивш служител на Мосад, израелското външно разузнаване. Защитата на Тал С. отхвърля медийните описания на самия обвиняем като бивш агент на Мосад; той описва работа в полицията и охраната на израелски енергиен доставчик.

В своя публикация за случая Ynet описва групата като съставена от трима бивши оперативни служители на Мосад. Сведенията за предишна служба на отделни участници не установяват държавно участие в акта по отвличането. Според репортаж на dpa, публикуван от beck-aktuell на 17 юни, самият Баркай отбелязва пред съда, че в миналото е работил в израелското разузнаване, но не може да предложи повече подробности.

Предполагаемото посредничество на Ханинг между семейство Блок и израелската фирма е описано от Ynet. Съдебният репортаж на Legal Tribune Online от 20 януари 2026 г. представя и версията на самия Баркай: той е бил запознат с Ханинг от израелски бизнесмен, първоначално като с потенциален клиент. Двамата впоследствие се срещали многократно и се договорили Ханинг да му намира клиенти в Германия срещу услуги в областта на киберсигурността. Баркай твърди, че Ханинг му разказва за неуспешния опит за връщане на децата през ноември 2022 г. от неговата охранителна фирма System 360. Тези показания описват делови отношения и разговори между двамата; Ханинг продължава да отрича участие в самото отвличане.

Отделно в публикациите се появява Яаков Пери, бивш директор на Шабак, израелската служба за вътрешна сигурност, и президент на CGI Group, компания за бизнес разузнаване. Според Ynet твърдението, че Ханинг се е обърнал към Пери за сформиране на израелски екип, идва от сведения на германския частен детектив Вернер Маус от януари 2025 г. Ханинг отрича да е контактувал с Пери по случая, а CGI Group отрича изцяло каквото и да било участие и предприема правни действия срещу тиражирането на такива обвинения. Името на Дани Ятом, бивш директор на Мосад, е посочено от Хензел. В интервю, цитирано от Ynet, Ятом потвърди, че познава Ханинг, но категорично отрича всякаква връзка с отвличането.

Сведенията за начина, по който са били привлечени изпълнителите, представляват ключова част от спора. В публикация от 10 октомври 2025 г. Ynet представя разказите на двама израелски шофьори и на адвоката им Нир Ясловиц, според които Баркай ги е уверявал, че операцията е съгласувана с германските власти и цели изпълнение на съдебно решение за връщане на децата. Според MOPO към 10 март 2026 г. двамата шофьори, Баркай и неговата сътрудничка Керен Тененбаум вече са предоставили своите показания пред прокуратурата. На 27 април 2026 г. NDR съобщи, че един от шофьорите дава показания лично пред съда с гаранция, че може да влезе и излезе от Германия без задържане. Той твърди, че му е било възложено да помогне на децата без насилие. Адвокатът представя уверенията за съгласуване с германските власти като обяснение защо шофьорите са се включили в операцията.

На 30 юни 2026 г. 42-годишен израелски шофьор от екипа е разпитан чрез видеовръзка от Израел. Според съдебния репортаж на dpa той заявява, че Баркай е уверявал екипа в съгласуването на спасителната акция с властите и че участниците са му се доверили, без да задават допълнителни въпроси. Свидетелят твърди, че е разбрал конкретната си задача едва в Дания и впоследствие се е почувствал използван. По данни на MOPO самият Баркай е заявил, че е съставил екипа по поръчка на Блок и семейния адвокат. Освен това той настоява, че е бил многократно уверяван в законността на операцията. Така показания описват хронология на възлагането според участниците, но не установяват разрешение от германските власти.

В същия репортаж на dpa шофьорът разказва за среща с Блок преди отвличането, която според него се е състояла на 30 декември 2023 г. Тя се обърнала към маскираните мъже в конферентна зала на семейния хотел Grand Elysée и им отправила благодарности. Защитата на Блок отрича такава среща изобщо да се е провеждала, изтъквайки разминавания между сведенията на израелските участници за датата и часа ѝ.

Блок отрича да е поръчала отвличането или да е знаела предварително за насилствената акция. Според съдебния репортаж на NDR от 25 август 2026 г. тя и защитата поддържат версията, че израелският екип е действал автономно. Блок заявява, че за връщането на децата би настоявала за собственото си присъствие, участие на полицията и психологическа подкрепа. Същият репортаж отбелязва, че показания на дошли от Израел участници са насочили към нейно предварително знание.

Връзката между двете разследвания е конкретна: претърсването по случая с децата води до откриването на секретните документи и до отделното производство за шпионаж. Публичното съобщение на федералната прокуратура не назовава държави, чиито разузнавания са получили или са били предназначени да получат секретна информация от Ханинг. Споменаването на израелски граждани и компании в делото за отвличане само по себе си не установява кои са адресатите на секретните материали.

Според Tagesschau Ханинг е задържан рано сутринта на 6 октомври 2026 г. в своя дом в Нордвалде край Мюнстер, а съучастникът му е арестуван в Бавария. Bild сочи Нордвалде като мястото, където е задържан Ханинг. Прокуратурата отбелязва окръг Щайнфурт в Северен Рейн-Вестфалия и Бад Тьолц-Волфратсхаузен в Бавария, като започват претърсвания там и в Берлин. Двамата се очаква да бъдат изправени пред съда на 6–7 октомври за обявяване на заповедите и решение дали да останат в предварителния арест. Говорител на федералното правителство заяви, че кабинетът няма да коментира случая, позовавайки се на следствената тайна, а адвокатите на Ханинг не отговарят на запитване, отправено от Tagesschau на 6 октомври сутринта. Изданието е поискало позиция и от BND.

За BND това е втори тежък случай за последните няколко години, отбелязва Tagesschau. Пред берлинския висш областен съд е изправен директор на отдел в службата по обвинение, че е предал строго секретни данни за кибероперациите на BND през 2022 г. В разузнавателни среди изтичането на материали, подобно на сегашния случай, се смята за най-тежкия възможен сценарий: събитията крият реална опасност съюзнически служби биха могли да загубят доверие в BND и да я лишат от важна информация. Неясно остава и как Д. е изнасял документите от охраняваната институция. Депутатът от „Зелените“ Константин фон Нотц, член на парламентарната комисия за контрол над разузнаването, поиска бързо и пълно изясняване на обвиненията и забрана на бившите носители на държавни тайни да извършват лобистка дейност след напускането на длъжността си, предаде Der Spiegel.

Ако подозрението срещу Ханинг и Д. се потвърди, пишат репортерите на WDR и NDR, това ще бъде афера с исторически мащаб: досега в историята на ФРГ не е имало подозрение за държавна измяна, засягащо толкова високопоставен бивш държавен служител.

Американски турист е арестуван край Кирия след заявено намерение за атентат

🇺🇸🚨🇮🇱 Израелската полиция арестува американски турист на 4 октомври вечерта край Кирия, военен комплекс в центъра на Тел Авив, където се помещават Генералният щаб на ЦАХАЛ и Министерството на отбраната. Според местни медии мъжът е снимал района, направил е опит да влезе през портала и е заявил, че иска да извърши атентат. Полицията го е предала на разследващите за изясняване на обстоятелствата, а той е изпратен на психиатричен преглед.

Полицията потвърди ареста с официално съобщение на 5 октомври, но то е по-пестеливо от публикациите в медиите. В него се казва, че полицейски служители от участък „Лев Тел Авив“ в район „Яркон“ са предали лицето на разследващите органи за изясняване на обстоятелствата и е изпратено на психиатричен преглед. The Jerusalem Post пише, че изявлението не назовава нито обекта, нито конкретно гражданство на лицето и като причина за ареста посочва единствено подозрително поведение. Детайлите за самия случай идват от N12 и другите издания.

Walla, който се позовава на свои източници, описва мъж на около 30-годишна възраст, стигнал до портала на Кирия, започнал да снима мястото и опитал да влезе, а на войниците казал, че иска да извърши атентат, и поискал да го пуснат вътре. N12 описва подозрението срещу него така: снимал и казал на хората наоколо, че планира атентат. Според ynet той разговарял с охраната за атентат. i24NEWS съобщава, че поведението му събудило подозренията на охраната на обекта, а Israel National News – че бил задържан веднага на място и разпитът трябва да изясни мотива му и обстоятелствата около идването му.

По първоначална оценка, мъжът е психично неадекватен. Walla съобщава още, че в разследването участва службата за вътрешна сигурност на Израел (Шин Бет), като се проверява възможността за депортация.

Кирия е една от първите бази на израелската армия, която помещава нейното командване от основаването през 1948 г. Военната част на комплекса, наричана още база „Рабин“, заема района северно от ул. „Каплан“ и изпълнява главно командни, административни, комуникационни и спомагателни функции. В нея са кулите „Маткал“, където се помещават Генералният щаб и Министерството на отбраната, както и „Марганит“. Южно от улицата започва бизнес район с кулата „Кирия“, а наблизо са кулите „Азриели“. Голяма част от комплекса е разположена върху земите на Сарона, селище на германските тамплиери, основано през XIX век.

Бивш боец на Моторола е обвинен в двойно убийство в Москва

🇷🇺⚖️ Кузминският съд в Москва остави в следствения арест 47-годишния Теймураз Гогиашвили, който беше обвинен в убийство по особено жесток начин на предприемачката Елена Церетели и на нейната 19-годишна дъщеря Дария. Обвиняемият е известен като бивш член от батальона „Спарта“ на т.нар. „Донецка народна република“, воювал в „първата вълна“ на сепаратистите под командването на Арсен Павлов с позивна Моторола.

Пред съда Гогиашвили се представи като роден в Тбилиси руски гражданин и едноличен търговец, който е неженен, има две непълнолетни деца на издръжка и без предишни присъди; не се изказа по съществото на обвинението и заяви само, че не възразява срещу ареста, съобщи РИА Новости. Следственият комитет на Руската федерация му повдигна обвинение по чл. 105, ч. 2 от Наказателния кодекс (убийство на две лица от користни подбуди) и за две деяния по чл. 222, ч. 1 (незаконни действия с оръжие и боеприпаси).

Гогиашвили е признал вината частично: при проверка на показанията на място, в апартамента и гаража, е потвърдил предишните си показания и разказал, че след убийствата се е опитвал да измие кръвта и скрие следите. В кадрите от апартамента, които СК публикува на 5 октомври, Гогиашвили казва на следовател, че смъртта е настъпила мигновено, че е улучил главата и че след това е взел жертвата на ръце, занесъл я към банята, където я е положил. Публично не е известно коя точно част от обвинението той признава.

Елена Церетели е бивша съпруга на московския ресторатор Мамука Церетели. Вестник „Комерсант“ пише, че двамата от години не живеят заедно, но пазят общи бизнес проекти, а „Российская газета“ – че самата тя е развивала бизнес с мениджмънт на недвижими имоти и салони за красота.

В следобедните часове на 3 октомври в апартамент на бул. „Жулебински“ в югоизточната част на руската столица са открити фрагменти от човешко тяло: частите от тялото на Елена Церетели са били в пакети на балкона. Криминалистите са намерили още следи от кръв, ножове и скривалище с оръжие и боеприпаси. Следователите установили самоличността на жертвата, на нейната дъщеря и нейния съжител, както е бил описан Гогиашвили, без да го назовава по име. Той е използвал гараж в Нова Москва – територия южно и югозападно от столицата, присъединена към нея през 2012 г. На 4 октомври СК съобщи, че там е открито тялото на Дария, заедно с второ скривалище с оръжие, а според „Медиазона“ при оглед на апартамента и гаража са намерени и гранати.

Маршрутите на Гогиашвили са възстановени по камери за видеонаблюдение; СК съобщи, че той е задържан във Воронежка област, след което е отведен в Москва. С него е била жена, родена през 1986 г. В момента я проверяват за съпричастност. Към момента обвинение срещу нея не е повдигнато.

Сведенията за хронологията на убийствата идват от източник на ТАСС в силовите структури: според него Гогиашвили признал и двете убийства и казал, че първо е убил момичето в гаража, а след това и нейната майка. „Московский комсомолец“ описва същото по-подробно, като се позовава на данни от неуточнени източници: Гогиашвили взел Дария след тренировка, завел я в гаражен кооператив, за да вземат някакви вещи, и я застрелял, после застрелял и Елена и разчленил тялото ѝ.

За мотива в публичното пространство има три версии. „Московский комсомолец“ посочва като възможен мотив финансови разногласия: партньорът не искал да харчи пари за Елена. Telegram каналът Mash обяви, че Гогиашвили отрича користен мотив и говори за битов конфликт, а Life.ru добавя, че не е обяснил защо е взел часовника и обеците на жертвата. Обвинението включва користни подбуди, но публично не е обявено какви пари са имали значение. Само третата версия е на следствието и тя е най-общата – готви материали за психолого-психиатрична съдебна експертиза, съобщи ТАСС.

Досие в Цензор.нет от 26 февруари 2015 г. с подпис от Иракли Комахидзе посочва година на раждане 1979 в Тбилиси, но поне 17 години престой в Украйна и Русия. В периода 1998-2003 г. той следва международна икономика в Луганск, после работи като мениджър на транспортни компании и „Северсталь“. През втората половина на 2014 г. постъпва в батальон „Спарта“ с позивна „Гоги“. Съпругата му по това време е министър на правосъдието на ДНР.

Арсен Павлов, командирът на „Спарта“, е убит на 16 октомври 2016 г. от самоделно взривно устройство в асансьора на дома му в град Донецк. Заедно с него загива и охранителят му, съобщиха тогава властите на ДНР. Част от публикациите, включително такива на украински журналисти, посочваха Гогиашвили като този охранител. Арестът му през 2026 г. ги опровергава: Гогиашвили е жив, а „Важные истории“ намират следи от неговия престой в Донбас и след 2016 г. На негово име са регистрирани SIM карти на местния оператор „Феникс“ през 2017 г.

В периода 2019-2021 г. Гогиашвили работи в международната медийна група „Россия сегодня“, държавната информационна агенция, в която влизат РИА Новости и Russia Today, става ясно от изтекли данни, цитирани от „Важные истории“. През 2021 г. той получава руско гражданство по опростена процедура. Независимото руско издание Astra пише, че в агенцията тойн извършва реорганизация на складов обект в Подмосковието. Московски съд признава за незаконно и решението, с което на Гогиашвили е забранено да влиза в Русия за период от 3 години; това личи от съдебни документи, до които получава достъп РИА Новости. В тях лицето фигурира като гражданин на ДНР с разрешение за пребиваване в Руската федерация с непълнолетни деца, руски граждани.

Преди Москва той живее в Макеевка, предградие на Донецк, пише „Фонтанка“. През 2023 г. се регистрира като едноличен търговец на автомобилни части. Съдебни изпълнители събират от него над 42,8 млн. рубли по иск на отбранително предприятие КБП „Академик Шипунов“ за аванс от над 42,1 млн. рубли, за който не е извършена работа. Публично не е съобщена връзка между това задължение и убийствата.

Определенията, с които го представят, се разминават. Близките до Кремъл медии го наричат предприемач и фитнес треньор. Вестник „Комерсант“ пише за бивш опълченец от Донецк, станал предприемач; РЕН ТВ говори за участник в „специалната военна операция“, фитнес треньор и състезател по силов трибой. Това, което единствено е документирано, е редовното пресичане на държавната граница с окупираните Донецка и Луганска области след началото на пълномащабната война, пише „Медиазона“, без да посочва конкретна служба във войната от февруари 2022 г.

Обвинението не споменава нито батальона „Спарта“, нито войната в Донбас. Службата при Моторола е ключов период от биографията на обвиняемия, но не влиза в тезата на следствието, въпреки че е подробно документирана от медии и изтекли данни. Към 5 октомври Следственият комитет не е съобщил и откъде са оръжията и боеприпасите от двете скривалища, нито дали има връзка между тях и миналото на обвиняемия в „Спарта“. Три неща могат да променят тази картина: обвинителният акт, който може да уточни какви пари стоят зад користните подбуди, резултатът от психолого-психиатричната експертиза и решението за жената, родена през 1986 г. Предварителният арест изтича на 3 декември 2026 г.

Американски държавен служител обвинен в опит да подобри свързочната техника на хутите

🇺🇸⚖️🇾🇪 ФБР арестува на 1 октомври в Ричланд, щата Вашингтон, 51-годишния Аштън Хамед Елабуди, служител на Министерство на енергетиката на САЩ, по обвинение в опит за оказване на материална подкрепа на хутите от Йемен. Според наказателната жалба инженерът е изпитвал и преработвал соларни генератори и радиостанции, които е смятал за предназначени за мобилен свързочен център на хутите, и чертал схеми за свързване. Министерството на правосъдието обяви ареста в съобщение до пресата същия ден. Елабуди се яви за първи път пред федерален съдия в Ричланд на 2 октомври. Прокуратурата поиска да остане задържан, а заседанието по искането е насрочено за 6 октомври. При осъдителна присъда максималното наказание по повдигнатото обвинение е до 20 години затвор.

„Както се твърди, служител на правителството на САЩ е пътувал в чужбина и използвал специализираните си знания в опит да помогне на хутите, обявени за чуждестранна терористична организация и подкрепяни от Иран“, заяви помощник-главният прокурор Джон Айзенбърг, ръководещ отдела за национална сигурност. Той добави, че Елабуди „се е сдобил с материали за изработка на взривни вещества и дронове, способни да доставят тези взривни вещества“, и определи обвиненията като „толкова дълбоко смущаващи, че почти надхвърлят въображението“. Джарод Браун, помощник-директор на ФБР, отговорен за борба с тероризма, каза: „Този човек, както се твърди, е предал САЩ и се е опитал да помогне на хутите“.

Елабуди привлича вниманието на ФБР, когато са получени сведения, че купува прекурсори (изходни химикали) и компоненти, които обичайно се използват за самоделни взривни устройства. Разследването установява, че е купувал и части за дронове и дистанционно управлявани летателни апарати. По данни на The Center Square, което цитира документа, клетвената декларация към жалбата, подадена в съда на 30 септември, изброява покупките от ноември 2024 до февруари 2025 г.: азотна и сярна киселина, амониев и калиев нитрат, водороден пероксид, алуминиев прах, сяра и части за запалители на фойерверки. През декември 2024 г. ФБР научи, че Елабуди е излязъл в болничен отпуск и е обяснил отсъствието си с излагане на силно концентрирана азотна киселина. Азотната киселина е и сред покупките, изброени в документа.

На заседанието от 2 октомври прокуратурата заяви, че при претърсване на навес в имота на Елабуди са открити 50 грама триацетон трипероксид (TATP) – взривно вещество, съобщи Tri-City Herald в репортаж на Анет Кери. Това е ново публично съобщено обстоятелство, отделно от първоначалните данни за покупки на химикали. Самото съобщение за находката не установява, че веществото е било предназначено за хутите.

През септември 2025 г. Елабуди отлетя от Ричланд през Лос Анджелис и Доха до Салала в Южен Оман. Пътуваше със служебен паспорт, какъвто получават държавните служители за задгранични командировки. Документът му беше издаден, докато е работил в Инженерния корпус на армията на САЩ. Според данни на Министерство на правосъдието Елабуди влиза с него в Йемен с намерението да стигне до Сана, столицата, която бунтовниците държат от 2014 г. По-късно следователите установиха, че телефонът му е бил близо до оманско-йеменската граница. В записан разговор от октомври 2025 г. самият Елабуди посочва, че е платил около 1400 долара, за да бъде прекаран тайно през нея. При завръщането си той заяви пред служителите на Агенцията за митническа и гранична защита, че е пътувал по служба. Началникът му в Министерството на енергетиката по-късно каза на следователите, че Елабуди не е имал разрешение за служебно пътуване до региона и че на самия началник не му е известна причина, която би наложила такова пътуване.

По време на разследването Елабуди започва да общува с информатор на ФБР, представял се за човек на „полковник“ на хутите и търси свързочна техника за мобилен център в Йемен. Според декларацията Елабуди сам разпознава соларното оборудване и радиотехниката, които информаторът му показва, и сам предложи да ги изпита, защото е работил със соларни системи. По данни на прокуратурата след това той изпитва и преработва соларни генератори и свързочна техника, обяснява как захранването и системата работят заедно, начертава схеми и диаграми за правилния им монтаж и проучва какво допълнително оборудване би подобрило радиовръзката на бунтовниците.

NonStop Local, което цитира клетвената декларация, съобщава и за предложения на Елабуди да се прикрият антените и да премахне обозначението Motorola от оборудването. Според същата публикация той изпраща файл „Solar Config.pdf“ и информация за свързочна техника, предлага да ремонтира или сглобява системи и да ги изпраща, и е обсъждал бъдещи покупки на оборудване от Китай с прехвърляне през други държави преди достигането до крайната дестинация.

В основата на първоначалното обвинение е тази свързочна помощ, а не доставка на взривни вещества. Декларацията изброява четири форми на подкрепа, които Елабуди се е опитал да окаже на „Ансар Аллах“ – официалното име на движението: личен състав, услуги, експертни съвети и помощ, електронни компоненти. Американският закон за материалната подкрепа на терористи включва експертния съвет в същия списък като парите и оръжието и го определя като съвет или помощ, основани на научни, технически или друг вид специализирани знания. В понятието „личен състав“ законът включва и самия извършител. Взривните вещества са отделна позиция в същия списък, но не са сред четирите изброени форми на подкрепа. Химикалите привличат вниманието на ФБР, а частите за дронове са установени в хода на разследването. Нито първоначалното прессъобщение, нито цитираните откъси от декларацията посочват за какво са били предназначени химикалите и частите или че са свързани с движението. Оборудването и съветите стигат до информатор на ФБР, а не до хутски офицер, и затова делото е за опит.

Елабуди е служител на Министерството на енергетиката в Ричланд, откъдето се управлява Ханфорд. Комплексът е построен през 40-те години на миналия век за проекта „Манхатън“, а днес там се извършва дългогодишно и скъпо почистване на ядрените отпадъци от оръжейно производство. „Случаят не е свързан с опит да се навреди на обекта Ханфорд или на работещите там и в нито един момент не е имало заплаха за безопасността или сигурността на обекта“, заяви Рей Геймър, ръководител на офиса на ведомството в Ханфорд. На 1 октомври ФБР претърси жилище в Ричланд, съобщи The Center Square. Случаят е разследван от съвместна група на ФБР за борба с тероризма във Вътрешния северозапад, а обвинението се поддържа от федералната прокуратура за Източния окръг на Вашингтон и от юристи на отдела за национална сигурност.

Хутите, на които Елабуди е искал да помогне, бяха върнати в списък на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. Именно това вписване превръща материалната подкрепа за движението в престъпление по федералния закон. На 6 август 2026 г. движението започна офанзива срещу силите на международно признатото правителство на Йемен. На 10 септември бунтовниците превзеха пристанищния град Моха, а на следващия ден – и останалата част от крайбрежието на Червено море и остров Перим в средата на Баб ел-Мандеб, протока на южния вход на Червено море. Превзеха и архипелага Ханиш. На 13 септември силите на международно признатото правителство обявиха, че са си върнали част от земите край протока. В цитираните при подготовката на материала сведения движението обстрелва и Саудитска Арабия с дронове и балистични ракети. По данни на The Hill кралството е поискало от Тръмп удари срещу хутите, но към момента на тази публикация той не се е съгласил.

Елабуди е обвинен с наказателна жалба – първоначалния обвинителен документ, въз основа на който съдия разрешава ареста, преди делото да стигне до голямо жури, което решава дали има основание за процес. Законът за бърз съдебен процес изисква обвинителният акт да бъде внесен до 30 дни от ареста и допуска част от този период да не се включва в срока по изрично изброени основания. Обвиненията остават само твърдения, докато не бъдат доказани пред съда.

Според The Center Square, което цитира съдебните документи, заседанието по искането на прокуратурата за задържане е насрочено за 6 октомври от 11:00 ч. местно време в Ричланд. За 8 октомври от 11:00 ч. е насрочено заседание за хода на делото, а за 16 октомври от 11:00 ч. – предварително изслушване. Tri-City Herald съобщава, че Елабуди остава задържан поне до заседанието на 6 октомври.

Азербайджански военнослужещ, прострелял жена в Сюник, е в ареста за два месеца

🇦🇲⚖️🇦🇿 Азербайджанският военнослужещ Насими Мусаев остава в ареста в Армения за два месеца. Съдът определи тази мярка на 2 октомври, ден след като влиза в къща в село Шаки в община Сисиан, провинция Сюник, стреля и ранява 39-годишна жена, според Генералната прокуратура на Армения. Същия ден тя добави към обвиненията още две – за незаконно преминаване на държавната граница и за контрабанда – и делото вече се води по пет състава.

На 1 октомври обвинението образува производство по три състава: причиняване на тежка телесна повреда с огнестрелно оръжие, незаконен оборот на оръжие и нарушаване на неприкосновеността на жилището. Второ производство по същия случай – за незаконно преминаване на държавната граница по чл. 469, ч. 1 от Наказателния кодекс и за контрабанда по чл. 340, ч. 1 – е присъединено към основното. Тежката телесна повреда е квалифицирана по чл. 166, ч. 2, т. 4 и 6; сред квалифициращите обстоятелства прокуратурата посочва способ, опасен за живота и здравето на други хора, и употреба на огнестрелно оръжие. Контрабандата по чл. 340 обхваща продукти с военно предназначение, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следственият комитет на Армения обяви на 2 октомври, че в съда е било внесено искане за задържане под стража, и по-късно през деня – че съдът е определил два месеца.

Според прокуратурата Мусаев е влязъл в къщата около 14:00 ч. и стрелял, след като е бил заварен. Ранена е жена, родена през 1987 г., която прокурорите посочват с инициали. Сигналът, че гражданин е прострелян в крака, е постъпил в оперативния център 112 на Министерството на вътрешните работи в 14:15 ч. според Службата за национална сигурност (СНС). Мусаев е избягал от мястото, намерен е на друг адрес в Шаки, където е задържан в 15:30 ч. Жената е приета първо в Медицинския център в Сисиан и после е прехвърлена в Ереван. Здравният министър Анаит Аванесян заяви на 2 октомври, че състоянието ѝ е стабилно, животът ѝ не е в опасност и тя получава нужното лечение, а след визитата при нея написа във Facebook, че лечението на раните върви на етапи. Аванесян помоли и медиите да уважават личното пространство на пациентката и семейството ѝ. Децата на жената, родени през 2011 и 2014 г., също са потърсили помощ в медицинския център: по-голямото има счупена дясна китка, по-малкото – контузия на меките тъкани. Здравните власти определят състоянието им като задоволително и съобщават, че са получили психологическа и медицинска помощ.

На 29 септември Държавната служба за сигурност на Азербайджан е уведомила СНС, че военнослужещ е напуснал поста си при неизяснени обстоятелства и че не изключва да е навлязъл в Армения, обяви СНС на 1 октомври. Двете страни са провели издирване, а стрелбата в Шаки е станала два дни по-късно. В изявления на СНС, Следствения комитет и прокуратурата до 3 октомври няма данни къде и кога Мусаев е преминал границата, как е стигнал до Шаки и какво е оръжието, с което е стрелял. По думите на службата детайлите по инцидента са предоставени на азерската страна. На 2 октомври тя заяви, че държавната граница е била премината само Мусаев, и определи като неверни сведенията за повече от един нарушител, за диверсанти и за продължаващи претърсвания.

Генералната прокуратура на Азербайджан съобщи на 1 октомври вечерта, след съобщения в социалните мрежи за неговото изчезване, че Мусаев е на действителна военна служба във военна част в Лачинския район и че на 26 септември е констатирано отсъствието му от мястото на служба. Издирването са водили министерствата на отбраната и на извънредните ситуации, а следственият отдел на Военната прокуратура е образувал дело, тъй като са установени основателни подозрения, че военнослужещият е напуснал частта самоволно. Ведомството потвърди, че Мусаев се намира в Армения, където е бил задържан от тамошните органи, и добави, че държавните органи на Азербайджан поддържат контакт със съответните органи на другата страна, за да изяснят пребиваването и задържането му. Съобщението не назовава стрелбата и говори само за други обстоятелства по инцидента. Към 3 октомври публична позиция на Баку по стрелбата и по връщането на Мусаев няма.

В своето новогодишно обръщение от 31 декември 2025 г. премиерът Никол Пашинян отбеляза, че Армения изпраща първата календарна година от независимостта, в която няма жертви от стрелба с Азербайджан, и че на държавната граница няма жертви от стрелба от март 2024 г. Официалните съобщения за Шаки касаят един военнослужещ, стрелял в селска къща, не сблъсък между армиите.

Мирният договор между Армения и Азербайджан още не е подписан. Проектът беше парафиран на 8 август 2025 г. във Вашингтон от външните министри на двете страни в присъствието на президента Доналд Тръмп, както припомни Пашинян пред Общото събрание на ООН. Баку свързва подписа с промяна на разпоредбите в арменската конституция, които определя като териториални претенции: Хикмет Хаджиев, помощник на президента Илхам Алиев заяви по време на регионалния форум CAMCA 2026 в Баку на 2 октомври, че след тази стъпка подписването на окончателния договор ще стане реалност. Договореностите от Вашингтон предвиждат и маршрута ТРИПП („Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“): транзитен коридор през Сюник, най-южната провинция на Армения, който трябва да свърже територията на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван.

На 28 февруари 2024 г. друг азерски военнослужещ Руслан Панахов премина линията на съприкосновение край общината Тех в Сюник около 05:15 ч. с автомат тип АКМ и пълнител, след което беше задържан от арменски военни. Следственият комитет образува производство по състави, сред които опит за диверсия, опит за убийство по мотиви на национална и религиозна омраза, незаконно притежаване и пренасяне на огнестрелно оръжие, контрабанда и незаконно преминаване на границата: три от тях, по чл. 335, ч. 1, чл. 340, ч. 1 и чл. 469, ч. 1, съвпадат със сегашните. Арменските власти обаче установиха, че Панахов е избягал от азерска позиция след инцидент между военнослужещи и се е изгубил, и на 4 март делото бе прекратено. Азербайджанското министерство на отбраната беше обяснило преминаването със загубена ориентация при лошо време. На 5 март Армения го върна в Азербайджан. СНС представи връщането като жест на добра воля.

Премиерът Пашинян обясни в средата на март, че при последните си разговори с Илхам Алиев двамата са постигнали споразумение такива военнослужещи да бъдат връщани, и посочи връщането на Панахов като стъпка към прилагане на уговорката след дълго прекъсване. Според него връщането се затруднява, когато военнослужещи нарушават границата нарочно или извършват престъпления. Сега Мусаев е обвинен по пет състава, между които причиняване на тежка телесна повреда.

Двама българи задържани за запалителна атака срещу оръжейни фирми в Мюнхен

🇩🇪⚖️🇧🇬 Германската полиция задържа двама български граждани след запалителна атака срещу сградния комплекс в мюнхенския квартал Берг ам Лайм, в който се помещават Rohde & Schwarz и Helsing – два от доставчиците на Бундесвера. Баварската служба за криминални разследвания (LKA) води случая като опит за атентат с предполагаем политически мотив. Според данни на Bayerischer Rundfunk и БТА задържаните са 38-годишен мъж и 28-годишна жена.

Свидетел подаде сигнал малко преди полунощ срещу 3 септември. От автомобил към строителна площадка пред комплекса бяха хвърлени три запалителни бутилки. Две от тях подпалиха строителни фургони пред централата на Rohde & Schwarz, а третото не се възпламенява и по-къснос е обезвредено от специализиран екип. Пристигналите полицаи потушават огъня бързо. Пострадали няма, а Rohde & Schwarz заяви, че самата производствена площадка не е засегната.

Мъжът и жената са спрени малко по-късно на бензиностанция на Инсбрукер Ринг. Дали срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения, предстои да се изясни; засега нито един от двамата не дава показания.

Изборът на адрес трудно може да бъде пренебрегнат. Rohde & Schwarz е производител на комуникационни системи за германските ведомства и Бундесвера и от години разработва средства за борба с дронове. От другата страна на улицата се намира Helsing – основана през 2021 г. компания за отбранителен изкуствен интелект, която през юли 2026 г. затвори финансов кръг от 1,8 млрд. долара при оценка от 18 млрд. долара и така се превърна в най-скъпия германски стартъп.

Helsing произвежда HX-2 – 12 кг барражиращ боеприпас с обсег около 100 км, способен да действа и при заглушена спътникова навигация и да се насочва към целта чрез бордови алгоритъм. През февруари 2026 г. бюджетната комисия на Бундестага одобри първи поръчки за общо 536 млн. евро към Helsing и Stark, около 269 млн. евро от които се падат на Helsing. Същата комисия обаче намали дългосрочната рамка за двете компании от 4,3 на 2 млрд. евро. Година по-рано Helsing обяви, че ще произведе 6000 HX-2 за украинските въоръжени сили.

Така на една улица са концентрирани предприятия, свързани с две категории способности, които Германия предоставя и на украинската армия – комуникационни системи и ударни безпилотни платформи.

Само по себе си българското гражданство на арестуваните не доказва връзка с чуждо разузнаване, но има европейски прецедент, който обяснява защо подобна версия няма да бъде пренебрегната от германските служби. През май 2025 г. лондонски съд осъди 6 български граждани на общо около 50 години затвор за операции в полза на руското разузнаване; водачът на мрежата Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца.

Групата е вербувана от Ян Марсалек – бивш оперативен директор на Wirecard, избягал в Руската федерация – и действаше между 2020 и 2023 г. във Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора. Нищо в известните до момента данни за мюнхенския случай не установява връзка между двамата задържани и тази мрежа.

Значението на предишния случай е друго: той показва, че български граждани са използвани в операции на руското разузнаване в Европа. Федералната служба за защита на конституцията (BfV) от своя страна описва модел на вербуване на нископрофилни или еднократни изпълнители, които понякога дори не знаят кой е крайният им възложител и не оставят директна следа към него. Самата служба формулира оценката си предпазливо, но ясно: вероятността руското военно разузнаване да се насочва към немски отбранителни предприятия е повишена.

Начинът на извършване на атаката е съвместим с подобен нископрофилен модел, въпреки че сам по себе си не го доказва. Целта не беше охраняваният периметър на Rohde & Schwarz или Helsing, а строителният парцел пред комплекса – място без пропускателен режим, до което може да се стигне с автомобил и което позволява бързо оттегляне.

Три запалителни бутилки, хвърлени в движение по строителни фургони, трудно могат да спрат дадено производство. Материалните щети се ограничиха до повредените фургони. По-съществената последица е демонстрацията, че до непосредствената периферия на германски отбранителни предприятия може да се достигне сравнително лесно – обстоятелство, което вероятно ще увеличи натиска за по-строга физическа охрана и на прилежащите строителни и обслужващи зони.

В същото време в изпълнението не личи сложна оперативна подготовка: няма данни за предварително разузнаване на критичен възел, за избор на точка, способна да прекъсне производството, или за маршрут за оттегляне, който да затрудни издирването за по-дълго време.

Мюнхенският епизод идва в рамките на седмица, в която германската критична инфраструктура беше засегната от още два сериозни инцидента. На 1 септември в подстанцията Турнов-Прайлак до ТЕЦ „Йеншвалде“ в Бранденбург бяха открити двуцифрен брой самоделни устройства, поне едно от които се взриви и повреди съоръжението. Бранденбургският вътрешен министър Ян Редман определи изстреляните обекти като ракети, направени специално за целта. Полицията в провинцията разследва за създаване на терористична организация.

Същия ден късо съединение в подстанцията Бергхайм до Кьолн изключи 5 лигнитни блока с обща мощност 4200 мегавата. Нито едно от двете произшествия не наруши електроснабдяването. Разследващите държат отворени две основни направления – евентуална чужда държавна намеса и ляв екстремизъм. Нито в Мюнхен, нито при случаите с подстанциите засега има публично поета отговорност.

Версията за ляв екстремизъм има своя собствена и добре документирана предистория, включително точно около същия мюнхенски адрес. През май 2021 г. неизвестни прерязаха захранващ кабел в близост до Rohde & Schwarz и оставиха около 20 000 домакинства без ток. В писмо, публикувано в лява платформа, авторите заявиха, че акцията е насочена срещу оръжейния концерн, и го посочиха поименно.

Мюнхен и Баден-Вюртемберг са преживели около 50 посегателства срещу критична инфраструктура след онази пролет, а баварските следователи определят по-голямата част от тях като ляво мотивирани. Тъкмо тук се намира и един от ключовите разграничители между двете хипотези: местната крайна левица често поема публично отговорност, тъй като самото политическо послание е част от смисъла на акцията. При операция, възложена от чужда държава, подобен подпис би бил ненужен и дори контрапродуктивен.

Към момента такова писмо за мюнхенската атака няма. Това отслабва, но не изключва версията за местен ляв екстремизъм. В същото време липсата на поета отговорност е съвместима с хипотезата за възлагане от чужди служби, без сама по себе си да е доказателство за него. Прецедентът от 2021 г. не позволява лявата версия да бъде отписана, а евентуална връзка между мюнхенския случай и двата инцидента с подстанциите тепърва трябва да бъде установена.

Процесуално случаят е в ръцете на LKA и Централата за екстремизъм и тероризъм към прокуратурата на Мюнхен, която отговаря за политически мотивираните престъпления в Бавария. Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман определи ударената точка като сграда и строителна площадка, директно свързани с оръжейни и охранителни компании в Мюнхен. С това случаят беше поставен в категорията на политически мотивираната престъпност още преди задържаните да са дали показания.

Ако разследването установи възлагане от чужда държава, делото по правило преминава към Федералната прокуратура в Карлсруе, която води производства за действия, застрашаващи държавата. Именно подобен институционален преход би бил един от най-надеждните публични индикатори за посоката, в която са се натрупали доказателствата: той настъпва не защото дадена версия е аналитично привлекателна, а когато събраните материали дават основание за федерална компетентност и евентуално обвинение.

Междувременно най-очевидният практически извод е и най-непосредственият: строителни и обслужващи зони пред предприятия в сферата на отбраната могат да се окажат значително по-слабо защитени от самия производствен периметър. Именно това показа атаката в Мюнхен – независимо кой в крайна сметка ще се окаже зад нея.

„Дувдеван“ задържа четвъртия мъж от семейство Хазем в Дженин

🇵🇸🚨 Израелска специална част задържа Хумам Хазем в Дженин на Западния бряг. Това е четвъртият мъж от същото семейство, който е убит или задържан от израелските сили от 2022 г. насам. Арестът беше извършен сутринта на 24 август, три дни след като войници застреляха баща му в същия град. Според израелската армия Хумам Хазем е подготвял нападение на израелска територия.

Операцията е проведена от звено 217 „Дувдеван“, създадено през юни 1986 г. за действия в гъсто населени градски райони на Западния бряг. Според официалното описание на Израелските отбранителни сили (IDF) нейната задача е да предотвратява терористична дейност, действайки както открито, така и под прикритие сред местното арабско население. На частта се приписват повечето значими арести в района по време на вълната от нападения след 2015 г. При тази операция тя е действала под командването на регионалната бригада „Менаше“, която отговаря за сектора около Дженин.

Говорителят на IDF на арабски език уточни, че арестът е извършен по указание на службата за вътрешна сигурност (Шин Бет). В същото съобщение беше обявен и втори арест: ден по-рано, на 23 август, войници са задържали в палестинското село Санур, южно от Дженин, друг мъж. IDF твърди, че е водил подготовка за нападение срещу израелски граждани.

Бащата, Фатхи Зидан Хазем, беше убит през нощта срещу петък, 21 август, при операция по неговия арест в дома му в Дженин. Според IDF палестинец, въоръжен с нож, е нападнал войник от парашутната бригада по време на акцията. Военнослужещите са отвърнали с огън и са го убили, докато сред тях няма пострадали. Палестинското министерство на здравеопазването съобщи името на убития и заяви, че е починал от раните си, след като е бил прострелян рано сутринта в петък. Израелските власти продължават да задържат тялото му и към момента не са го предали на близките.

Съседка, пожелала анонимност, даде пред AFP по-подробен разказ за случилото се. По думите ѝ войници нахлули в дома на съседите ѝ в рано сутринта и наредили на Хазем да вдигне ръце, но той отказал. „Тогава ги нападна с нож и го простреляха седем пъти пред 10-годишния му син. Завлякоха го по стълбите и го отнесоха със себе си“, каза жената. Кадри на AFP, заснети в дома в петък, показват локва кръв и патрони, разпилени по пода сред хранителни продукти.

Фатхи Хазем беше на 58 години и пенсиониран полковник от Палестинските национални сили за сигурност – кариерен офицер от силовия апарат, изграден от Палестинската автономия след споразуменията от Осло. Той се превърна в публична фигура в Дженин след април 2022 г. Тогава един от синовете му извърши атака, направила семейството широко известно в Израел. Бащата открито похвали сина си за убийствата и отказа да се яви след призовка за разпит. Ynet го определи като виден противник на Израел, придобил публичност след стрелбата.

Става дума за сина му Раад Хазем. На 7 април 2022 г. той откри огън по бар на улица „Дизенгоф“ в центъра на Тел Авив и уби трима души: 27-годишните приятели Томер Морад и Ейтам Магини и 35-годишния Барак Луфан, баща на три деца. Други шестима души бяха ранени. Според описание на Държавния департамент на САЩ нападателят е бил 28-годишен жител на бежанския лагер в Дженин, без връзки с организация и без предишни арести, който е влязъл в Израел без разрешение.

Раад Хазем се укри непосредствено след стрелбата. Издирването продължи с часове, в него взеха участие стотици полицаи и служители на израелските служби. На следващата сутрин той беше открит да се укрива край джамия в Яфа. Според съобщенията от онези дни Хазем първоначално вдигнал ръцете си, а след това извадил пистолет и стрелял по служителите. Те отвърнали на огъня и го убили.

Стрелбата на улица „Дизенгоф“ беше част от по-широка поредица от нападения. През пролетта на 2022 г. Израел преживя няколко смъртоносни атаки: в Беер Шева бяха убити четирима души, в Хадера – двама служители на граничната полиция, в Бней Брак – петима души, а на 5 май в Елад – още четирима. Общо 21 израелци бяха убити между март и май. В отговор Израел започна операцията „Разбиване на вълната“ – почти ежедневни рейдове на Западния бряг, продължили до края на годината. Според статистиката на IDF през 2022 г. на Западния бряг и от негова територия са извършени 305 стрелби спрямо 91 година по-рано. По данни на ООН през същата година там са загинали 154 палестинци.

Дженин остана сред основните средища на тези акции. В края на септември 2022 г. в бежански лагер беше убит втори син на Фатхи Хазем – Абд ал-Рахман. Той загина в престрелка при армейска акция, определена от командването като операция, насочена към въоръжени палестинци. Така за по-малко от половин година семейството загуби двама от синовете си.

През следващите години броят на въоръжените групи в района нарасна. В оценка на ACLED от май 2025 г. се посочва, че след октомври 2023 г. в Дженин и Тулкарем са възникнали поне 18 нови местни групировки, с което общият им брой е нараснал от 8 на 26. Най-известната сред тях е „Бригадата на Дженин“, основана през септември 2021 г. с обявена цел защитата на шестимата палестинци, избягали от израелския затвор „Гилбоа“. Петима от тях са били свързани с „Ислямски джихад“, а един – с „Фатах“.

Срещу Хумам Хазем засега има само твърдение на IDF, но не и повдигнато обвинение. Военните заявяват, че след смъртта на баща си той е изразил намерение да извърши нападение срещу израелски граждани и служители на силите за сигурност и че специалната операция е проведена, за да го предотврати. Властите в Израел не са обявили дали срещу задържания ще бъде повдигнато обвинение пред военен съд, нито къде е отведен.

Мястото, на което се развива тази поредица от събития, се промени из основи през последната година и половина. На 21 януари 2025 г. IDF започна в северната част на Западния бряг операцията „Железен зид“ – най-мащабната си акция в района от десетилетия, проведена с участието на Шабак и граничната полиция. Броени часове преди началото ѝ палестинските сили за сигурност, които от декември 2024 г. провеждаха свои собствени операции в лагера, се изтеглиха. В Дженин навлязоха пехотни части, бронирани машини и булдозери, а над квартала действаха бойни хеликоптери и дронове. Част от жителите напуснаха още през първия ден. Други останаха по домовете си, докато дронове с високоговорители не им наредиха да излязат през кръговото кръстовище „Ауда“, където войските бяха разположили контролно-пропускателен пункт.

Според доклад на Human Rights Watch от ноември 2025 г. лагерите в Дженин, Тулкарем и Нур Шамс са били опразнени от почти всичките си жители. Организацията описва случилото се като най-масовото разселване на палестинци на Западния бряг от 1967 г. насам. 10 месеца след началото на операцията лагерите остават празни, около 32 000 души са разселени, а IDF са разрушили приблизително 850 къщи и други постройки в трите лагера. Входовете са затворени с насипи и прегради, част от домовете са превърнати във военни постове, а на жителите не се разрешава да се завърнат. Human Rights Watch определи опразването на лагерите като престъпление срещу човечеството.

Кампанията бързо обхвана и други райони. На 27 януари 2025 г. същият модел беше приложен в лагера в Тулкарем: пехотни части, дронове, танкове и булдозери навлязоха в квартала, жителите бяха изведени, а входовете – запечатани. Израелските власти обявиха лагерите за опразнени още през февруари 2025 г., но войските останаха в тях и продължиха да разрушават сгради. Според същия доклад достъпът се отказва системно дори когато в района няма бойни действия, а висши членове на израелското правителство са призовавали продължителното разселване на жителите на лагерите да се превърне в политическа цел. Армейското командване не е отговорило на въпроса на организацията дали и кога разселените ще могат да се завърнат по домовете си.

През юни 2026 г. Haaretz описа как в северната част на Западния бряг IDF са приложили похвати, познати от ивицата Газа: изтласкване на жителите, разрушаване на сгради и прокарване с булдозери на коридори между останалите къщи. На хълм над лагера в Дженин се изгражда военна база. Нощната операция, при която загина Фатхи Хазем, и сутрешната акция под прикритие срещу сина му се вписват именно в този режим на постоянно военно присъствие.

Селищната карта около града също се промени. На 19 април 2026 г. израелски министри отбелязаха възстановяването на Са-Нур – едно от четирите селища в северната част на Западния бряг, разрушени при изтеглянето през 2005 г. заедно с Хомеш, Ганим и Кадим. Тогава жителите на Са-Нур бяха изведени, самият район беше обявен за закрита военна зона. През 2026 г. там се настаниха 16 семейства, а 10 дни по-късно комисията по планиране към Гражданската администрация одобри изграждането на 126 жилища. Са-Нур се намира до палестинското село Санур, където беше извършен вторият арест, обявен заедно с този на Хумам Хазем.

Насилието от заселници в района нараства успоредно с армейските операции. По данни на израелските служби, цитирани от обществената телевизия „Кан“, през първото полугодие на 2026 г. на Западния бряг са регистрирани 660 тежки престъпления с националистически мотиви спрямо 405 за същия период на 2025 г. При тези нападения са убити шестима палестинци и са ранени 140 души; година по-рано няма убити, а ранените са 82. Увеличили са се и нападенията срещу израелски военнослужещи и полицаи – до 45 през първото полугодие, а само през юли са регистрирани още около 100 случая.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Рубио: Сестрата на шефа на кубинския военен конгломерат е арестувана във Флорида

🇺🇸⚖️🇨🇺 Сестрата на ръководителя на компания с тесни връзки с кубинския режим, е арестувана в Маями, Флорида, съобщиха федералните власти миналия четвъртък. Адис Ластрес Морера, сестра на Аня Гийермина Ластрес Морера – изпълнителен президент на Grupo de Administración Empresarial S.A. (GAESA) – е била задържана в Маями от агенти на Разследванията по вътрешна сигурност към Службата за миграционен и митнически контрол (ICE) на САЩ.

От ICE заявиха, че статутът на постоянно пребиваващ на Ластрес Морера е бил анулиран миналата сряда от държавния секретар Марко Рубио.

В публикация в социалните мрежи в четвъртък Рубио посочи, че е отнел „зелената карта“ на Ластрес Морера, тъй като тя „е управлявала активи в сферата на недвижимите имоти и е живяла във Флорида, като в същото време е подпомагала комунистическия режим в Хавана“.

Рубио заяви, че GAESA е „контролиран от кубинската армия финансов конгломерат, който краде милиони от помощите за кубинския народ по нареждане на режима“. По-рано той посочи, че GAESA разполага с активи на стойност 18 милиарда долара и контролира 70% от икономиката на страната.

„Те печелят от хотели, строителство, банки, магазини и дори от парите, които вашите роднини ви изпращат от САЩ. Всичко, абсолютно всичко преминава през техните ръце“, каза Рубио в сряда във видеоклип, записан на испански език, който по думите му е насочен към кубинския народ. „От тези парични преводи те задържат процент, а от печалбите на GAESA нищо не стига до вас.“

Според данни на ICE Ластрес Морера е влязла в САЩ като постоянен пребиваващ на 13 януари 2023 г. В сряда обаче е било решено, че подлежи на депортиране съгласно чл.237 от Закона за имиграцията и гражданството, тъй като по-нататъшното ѝ присъствие в САЩ подкопава „външнополитическите цели спрямо Куба“.

Член 237 от въпросния закон определя критериите, по които чужди граждани могат да бъдат експулсирани. Това е същото правно основание, чрез което Рубио и администрацията на Тръмп се опитват да депортират Махмуд Халил – активист от Колумбийския университет, арестуван заради участието си в пропалестински протести.

Ластрес Морера ще остане в ареста на ICE, докато тече процедурата по експулсирането ѝ, уточниха от службата. Нито Рубио, нито ICE са съобщили дали срещу нея са повдигнати или ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Арестът се случва ден след като срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и петима души бяха повдигнати федерални обвинения във връзка със свалянето на два цивилни самолета от кубинската армия през 1996 г., при което загинаха четирима души.

През последните месеци Белият дом се опитва да окаже натиск върху комунистическия режим в Куба чрез строги санкции и блокада, които спряха достъпа на петрол и газ до островната държава. Това предизвика енергийна криза и няколко мащабни срива в електропреносната мрежа. Наскоро САЩ предложиха на Куба помощ под формата на доставки на стойност 100 милиона долара, но поставиха условие да се разпредели сред кубинския народ чрез оторизирани благотворителни организации.

Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Хавана, за да се срещне с висши кубински служители.

Екстремистка групировка в Дагестан е налагала шериат, патрули и незаконен контрол повече от десетилетие.

🇷🇺 В Дагестан е разбита мащабна екстремистка мрежа, действала над 10 години в село Губден. 11 местни жители са обвинени в създаване на „паралелна власт“, базирана на радикална ислямистка идеология, в рамките на която групата системно е налагала физически и психически тормоз над съграждани, които не споделят техните вярвания.

Участниците са организирали незаконни патрули и пропускателен режим по собствена преценка, блокирали са достъпа до селото през нощта и са използвали система за наблюдение в реално време за следене на местното население. Към момента 9 души се намират в ареста, а разследването продължава да изяснява пълния обхват на престъпната им дейност.

Според разследването в продължение на над десетилетие – от 2015 г. до април 2026 г. на територията на село Губден в Карабудахкентски район група лица са били обединени в устойчива екстремистка общност, действала с идеологически нагласи. Участниците в общността са били водени от своите радикални възгледи, насочени към подклаждане на омраза и вражда на религиозна основа, както и към унижаване достойнството на гражданите.

В рамките на своята дейност нейните участници са извършвали противозаконна дейност, включително оказване на морален и физически натиск върху граждани, които не споделят техните възгледи, и са прилагали насилие.

Освен това фигурантите са организирали т.нар. „патрули“, по време на които са дежурили на територията на населеното място и са упражнявали контрол върху придвижването на гражданите. Те са издирвли лица, чийто начин на живот не е отговарял на техните убеждения, след което са ги отвеждали в специално помещение за прилагане на физически мъчения и психологически тормоз.

Става ясно, че на територията на селото участниците в общността са създали фактическа система за незаконен контрол и пропускателен режим извън държавната власт, като са вземали решения за пропускане или забрана за влизане и излизане на превозни средства по собствено усмотрение.

През нощта са налагали ограничения върху достъпа до територията на селището с блокиране на транзитното преминаване, докато в същото време в околностите му е била разгърната система за наблюдение с постоянен мониторинг на обстановката в реално време. Всичко това се е случвало за период от над 10 години.

Наказателното дело е образувано въз основа на материали, предоставени от УФСБ на Русия за Република Дагестан и Министерството на вътрешните работи по Република Дагестан.

Към момента по наказателното дело спрямо 9 от задържаните е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на други двама фигуранти следствието е внесло в съда искания за определяне на мярка за неотклонение.

Русия задържа десетки израелци на летище в Москва заради връзки с войната срещу Иран.

🇮🇱⚔️🇷🇺 Най-малко 40 израелски граждани бяха арестувани, а по-късно бяха освободени след като кацнаха на московско летище от Тел Авив в неделя, потвърдиха от Министерство на външните работи след доклад за инцидента.

Пътниците са били задържани по подозрение за връзки с войната срещу съюзника на Кремъл – Иран. Съобщава се, че силите за сигурност на летище „Домодедово“ са подчертали пред задържаните, че Ислямската република е съюзник на Руската федерация и всеки, който е неин враг, е „и наш враг“.

„Веднага след като научи за случая, по указание на министъра на външните работи Гидеон Саар, Министерство на външните работи предприе действия както пред министерството в Москва, така и пред руското посолство в Израел“, се посочва в изявление на ведомството от понеделник.

„След тази намеса случаят беше разрешен и влизането на израелците беше одобрено. На руснаците беше дадено да разберат, че подобно поведение е напълно неприемливо и Израел гледа на инцидента с голяма сериозност“, добавиха от министерството.

Макар че ведомството не дава повече подробности около масовия арест, източник, запознат с инцидента, заяви пред независимото издание „Медиазона“, че пътниците са били разпитвани от руските служби по подозрение за участие във войната срещу Иран и са били държани пет часа без достъп до храна, вода или тоалетни.

На задържаните, сред които е имало както лица с двойно гражданство, така и израелци без руски паспорти, на които е било да отключат телефоните. Когато израелците отказали, им било казано вместо това да ги изключат, се казва в доклада.

Израелските граждани са били освободени едва след подписване на документ, подчертаващ „недопустимостта на нарушаването на закона“ и предупреждаващ срещу по-нататъшни нарушения.

Летище „Домодедово“ беше сцена на сходен инцидент и през 2019 г. Тогава на няколко израелци беше отказано влизане в Руската федерация заради спор във връзка с двустранно визово споразумение. В онзи случай те също в крайна сметка получиха разрешение да продължат пътуването си.

Израел и САЩ започнаха своята съвместна кампания на въздушни удари срещу Иран на 28 февруари в опит да дестабилизират режима и да унищожат капацитета му за обогатяване на уран и балистичен ракети капацитет.

Иран и САЩ постигнаха крехко 10-дневно примирие, което трябва да изтече в сряда, освен ако преговорите не доведат до дългосрочно споразумение с посредничеството на Пакистан.

Z-блогър беше арестуван след критика към набора на студенти за безпилотните войски на Русия.

🇷🇺 В Санкт Петербург е задържан руският военен блогър Александър Васковски, стана ясно от публикация на неговия канал в Telegram, в която се посочва, че до момента не са повдигнати официални обвинения. Вероятната причина за задържането е публикация от началото на април, в която критикува остро провала на кампанията за набиране на студенти във Войските на безпилотни системи (ВБС) на Министерството на отбраната.

Според него за няколко месеца са били привлечени под две хиляди студенти, а голяма част от тях са били със слаби успехи и застрашени от отчисляване. Васковски твърди, че федералните власти са пренасочили натиска към служители на държавни предприятия и бюджетни организации, за да компенсират неизпълнените квоти по региони.

Кампанията за набор в безпилотните войски започна през януари с амбициозна цел – до края на годината да бъдат привлечени 78 800 души, от които 58 000 от средите на студенти, завършили курсове за управление на дронове, бивши военнослужещи от авиацията и жени с подходяща квалификация.

Според разследване на iStories, министърът на науката и висшето образование Валери Фалков е разпоредил на ръководствата на университетите да съдействат за изпращането на минимум 2% от студентите си по контракт.

Разследване на Вьорстка установи участието на поне 91 университета и 112 професионални училища в рамките на кампанията, а при записаните 2,2 милиона мъже-студенти пълното прилагане на квотата би засегнало до 44 000 души. Петербургският вестник „Фонтанка" съобщи през март, че вузовете в града предлагат на студентите сключване на контракт с условия от 800 000 рубли еднократно и месечна заплата от 210 000 до 260 000 рубли.

На практика резултатите са далеч от заложените. Вместо десетки кандидати висшите учебни заведения дават по един-двама. Разследващи материали разкриват и подвеждащ характер на набора – сесиите са представяни като информационни, но се провеждат с военни представители и университетска администрация. Студентите, които не преминат подбора или изпитателния срок, рискуват да бъдат преразпределени към други бойни звена, включително пехотни части на първа линия.

Московският технически университет по радиоелектроника, който е сред ключовите участници за програмата, ужесточи правилата за отчисление – стъпка, която беше свързана с усилията повече студенти да бъдат тласнати към контракта, според The Moscow Times.

Задържането на Васковски вписва в наложената през последните години тенденция на натиск срещу провоенни блогъри, които макар и лоялни към Кремъл, отправят гласни критики към някои аспекти от воденето на войната. Случаят илюстрира стесняващия се коридор за публична дискусия дори сред гласовете, които иначе подкрепят руските военни действия в Украйна.

Арест в Солун: Разкриха руска шпионска мрежа, планирала убийства на опозиционери в Литва

🇬🇷🇷🇺 Властите в Гърция са арестували 55-годишен мъж, заподозрян в участие в руска агентурна мрежа в Литва, водила подготовка за убийства на руски опозиционери, съобщи днес разследващите издания Voria и Delfi.

Според тях задържаният е етнически грък от Грузия. Той е бил арестуван на 10 февруари в дома си. Неговата екстрадиция в Литва вече е одобрена и скоро ще бъде пристъпено към изпълнението ѝ. Позовавайки се на данни от органите на реда в прибалтийската страна, Delfi съобщи, че мъжът е бил част от група, планирала да убие 46-годишен руски опозиционер, получил политическо убежище в Литва, и на политически съветник от Литва, известен с позицията си срещу Кремъл. Имената на предполагаемите жертви не се споменават.

Според обвинителния акт участниците в групата са събирали сведения за жертвите си, след което започвали да ги проследяват и ги заснемали на видео и снимки. Под капака на автомобила на литовския съветник беше открито подслушвателно устройство. Освен това стана ясно, че онлайн акаунтите на руския активист са били компрометирани.

Според материалите по делото, анализирани от екип журналисти на Voria, поръчителите на убийството са отпуснали 5 000 евро за оформяне на международните паспорти на наемните убийци и пътуването им към Литва. На тях са били обещани 40 000 евро, а допълнителни 10 000 евро е трябвало да бъдат получени от лицето, организирало заговора.

В крайна сметка планът се проваля, след като част от обвиняемите са арестувани в Литва на 12 март, което осуетява заговора за покушение.

Както пише Voria, в материалите по делото фигурират няколко души. Четирима от тях са граждани на Гърция, а един притежава и руско гражданство. Останалите са граждани на Грузия, Украйна, Беларус и Литва. Един от заподозрените, според изданието, се намира в Германия. Разследването продължава.

Руските опозиционни фигури, получили убежище из Европа, продължават да са застрашени от покушения, извършени от спецслужбите на Кремъл. Така в средата на октомври 2025 г. стана известно за арестуването на заподозрени в подготовката на покушение срещу основателя на Gulagu.net Владимир Осечкин. През 2023 г. журналистката Елена Костюченко също разказа за опит за убийство срещу нея. През февруари 2024 г. в Испания беше убит руският военен пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. избяга с хеликоптер Ми-8 в Украйна.

Освен това службите за сигурност на държавите от Европейския съюз редовно съобщават за разбиването на шпионски мрежи, чийто произход може да бъде проследен до Москва. Полша също противодейства активно на тез операции: през октомври 2024 г., поради подозрения в подготовка на диверсия, бе затворено руското генерално консулство в Познан. Освен това контраразузнаването пресече намеса във вътрешните работи на страната и задържа заподозрени в работа за Москва.

Шестима украинци и американец бяха задържани на границата между Индия и Мианмар.

🇮🇳⚖️🇺🇦 Шестима украинци и американец бяха арестувани от Националната агенция за разследване (NIA) на Индия по обвинение в незаконно преминаване в Мианмар през територията на щата Мизорам с цел обучение на въоръжени групировки от етнически групи в боравене с оръжие и война с дронове, след като са били под наблюдение от службите за сигурност през последните няколко месеца.

Обвиняемите са посочени като Матю Арън Ван Дайк (САЩ) и Хурба Петро, Сливяк Тарас, Иван Сукмановски, Стефанкив Мариян, Хончарук Максим и Камински Виктор (Украйна). NIA проучва техните цифрови отпечатъци, за да установи самоличността на други заподозрени членове на мрежата.

Трима от шестимата украинци са арестувани на международно летище „Индира Ганди“ в Делхи, а останалите са задържани на международно летище „Чаудхари Чаран Сингх“ в Лакнау, в рамките на няколко часа един от друг през нощта на 13 март.

Американският гражданин е задържан същата нощ на летището в Калкута. Профил в социалните мрежи, за който се смята, че е свързан с него, го описва като „медийна личност“, базирана в Украйна. В публикации той твърди, че води тайни операции в страни, включително Венецуела, за постигане на смяна на режима.

„Към лидерите на Венецуела, Бирма, Иран и други авторитарни режими – идваме за вас“, се посочва в един от постовете. „Русия, идваме и за теб“, добавя той.

Преди няколко месеца същият профил публикува съобщение, че авторът се намира в зона на конфликт и също така споменава използването на Starlink за разговор в Spotify.

Говорител на американското посолство в Ню Делхи заяви, че са „запознати със ситуацията“, но не коментират подобни случаи от съображения за поверителност.

Министерството на външните работи на Украйна заяви, че е осигурило правна помощ и адвокат на шестимата украинци но добави, че до момента не са представени „никакви установени факти“, доказващи участието им в незаконна дейност в Индия или Мианмар. В изявление от вторник ведомството предположи, че присъствието на обвиняемите в зона с ограничен достъп в Североизтока може да е било „неволно нарушение“.

Междувременно украинският посланик Олександър Полишчук проведе среща със секретар от Министерството на външните работи на Индия, и връчи протестна нота, защото служители от посолството не са били допуснати да разговарят с украинците в съда, нито е бил предоставен консулски достъп.

„Противно на установената международна практика, посолството на Украйна в Република Индия не е получило официално уведомление от компетентните органи на Индия за ареста на украински граждани. Настояваме за незабавно осигуряване на безпрепятствен консулски достъп до задържаните“, заявиха от украинското външно министерство, според което съдът е взел решение да удължи задържането на обвиняемите до 27 март.

Правителствени служители заявиха пред The Hindu, че процедурите по случая се спазват, тъй като съдът е дал указания и външното министерство „проучва“ украинското искане за консулски достъп.

Обвиняемите са подведени под отговорност по раздел 18 от Закона за незаконните дейности. В понеделник те бяха изправени пред съдия Прашант Шарма в столичния съд „Патиала Хаус“, който ги остави в 11-дневен арест под надзора на NIA. При искането за 15-дневен предварителен арест службата представи доказателства, че те са влезли в Индия с туристически визи.

Твърди се, че по-късно обвиняемите са пътували до Мизорам без да получат нужното разрешение за защитена зона (PAP), пресекли са границата с Мианмар и се смята, че са планирали да обучават етнически групировки в региона, които бяха описани като „антииндийски“.

Американският гражданин не беше представляван от адвокат по време на съдебното изслушване. Украинците бяха представлявани от адвокати Анкур Сайгал и Прамод Кумар Дубей, наети от посолство. Защитата заяви, че все още не е получила копие от първоначалния доклад (FIR) или заповедта за задържане.

NIA разследва случая, за да разкрие предполагаем заговор с участието на обвиняемите, които са заподозрени в незаконна контрабанда на дронове в Мианмар.

През декември 2024 г. Министерството на вътрешните работи на Индия се позова на разузнавателни данни, за да предупреди местните власти в щатите Мизорам, Манипур и Нагаланд да следят отблизо чуждите граждани в щатите по границата с Мианмар. Службата за регистрация на чужденци (FRRO) беше помолена да наблюдава техните движения и при необходимост да предприема подходящи правни действия.

През март 2025 г. главният министър на Мизорам Лалдухома заяви в щатското събрание: „Имаме конкретни данни, че ветерани от войната в Украйна са пътували до щат Чин в Мианмар през Мизорам, за да обучават бунтовнически групи, воюващи срещу военната хунта.“

Коментирайки резкият скок в броя чуждестранни посетители, той отбеляза, че въпреки регистрираните близо 2000 посетители от западни страни между юни и декември 2024 г. в столицата Айзол са били забелязани едва неколцина туристи.