Показват се публикациите с етикет Балистични ракети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Балистични ракети. Показване на всички публикации

сряда, 29 юли 2026 г.

Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

вторник, 28 юли 2026 г.

„Сармат“ между декларацията и разгръщането: система на въоръжение, но все още не и в пълноценна серия

Владимир Путин чува командира на Стратегическите ракетни войски Сергей Каракаев да докладва за успешно изпитание на „Сармат“, 12 май 2026 г. 📸 Снимка: Kremlin.ru
Барак Обама и Дмитрий Медведев подписват договора New START в Пражкия замък на 8 април 2010 г. – споразумението, което изтече на 5 февруари 2026 г. 📸 Снимка: White House
Заповедта за доставка, реф. № 19/991, 12 октомври 2022 г.
Писмо на Министерството на отбраната, 12 октомври 2022 г. Пороскун иска от отдела на правителството на страната да разреши доставката на С286 №1 и №2 до обект 379 преди постигане на споразумение за цената.
Писмо на Златмаш до машиностроителния завод в Миас, 26 декември 2024 г.
Писмо на Министерството на отбраната 449/2/9151 от 6 октомври 2022 г. Ракетните войски със стратегическо значение потвърждават, че обект 379 е готов да приеме оборудването.
Изявление на Следствения комитет относно ареста на Владимир Вертелецки, май 2024 г.

🇷🇺🚀 Първата единица от междуконтиненталната балистична ракета РС-28 „Сармат“ е доставена на 62-ра ракетна дивизия в Ракетните войски със стратегическо предназначение на Руската федерация, базирана в Ужур, още през октомври 2022 г. без технически паспорт, без окончателно съгласувани технически условия и преди да бъде определена договорната му цена. Вътрешни документи, които бяха публикувани на 27 юли 2026 г. от украинската аналитична структура Dallas, показват, че част от тези въпроси са останали нерешени и през 2025 г.

Документите не доказват, че „Сармат“ е фиктивна или технически неработоспособна система, но показват друго: че политическото решение ракетата да бъде представена като оперативна е изпреварило нормалния цикъл на изпитания, приемане, ценообразуване и серийно производство. Именно това разминаване между публичния статут и фактическата готовност е ключът към програмата.

Документалната следа започва с разпореждане № 19/991 от октомври 2022 г. Държавният ракетен център „Макеев“, главен конструктор на системата, нарежда на Златоустовски машиностроителен завод „Златмаш“ да изпрати изделие С286 № 1 на военно поделение 32441 – 62-ра ракетна дивизия – до 21 октомври.

Придружаващо писмо от заместник-командващия на Ракетните войски със стратегическо предназначение Сергей Пороскун посочва като получател „обект 379“, вероятно една от шахтите в позиционния район при Ужур. Според Dallas обозначението С286 се отнася до обтекател на бойната част – композитен конус, който защитава бойните блокове при излитане.

Изделието е произведено на 22 септември и изпратено на 14 октомври 2022 г. без формуляр, който да удостовери техническото състояние, ресурса и проследимостта му в експлоатационния цикъл. Причината, посочена в кореспонденцията, е, че техническите условия между конструкторското бюро и Министерството на отбраната не са били окончателно съгласувани. Формулярът пристига в дивизията едва на 23 септември 2023 г. – почти година след самото изделие.

Тази последователност не означава непременно, че компонентът е бил негоден, но показва, че обичайният ред на военно приемане е бил заобиколен, за да се спази политически обявен график. При стратегическа система, която трябва да остане на дежурство в продължение на десетилетия, липсата на готова техническа документация не е формалност, а риск за отчетността, поддръжката и разпределението на отговорността.

Производствена верига без окончателна цена

Втората слабост е финансово-договорна. Изделията са изпратени в Ужур, преди цената им да е договорена окончателно. Кореспонденцията по първата доставка е адресирана до Владимир Вертелецки, ръководител на управление в Министерството на отбраната, отговарящо за държавната поръчка за отбрана.

Вертелецки беше задържан през май 2024 г. и обвинен в злоупотреба със служебни правомощия във връзка с приета незавършена научно-изследователска и развойна дейност по друг държавен договор. Самият той отхвърля обвиненията. Въпросното дело не доказва нередност конкретно по програмата „Сармат“, но дава обща представа за слабия контрол на военните поръчки и поредицата корупционни разследвания в руското Министерство на отбраната.

Писмо на „Красмаш“ от 18 юни 2025 г. показва, че близо три години след първата доставка производителят все още събира подизпълнителите, за да определи стойността на изделията по следващия производствен етап – „тема 002“ – и да я регистрира във Федералната антимонополна служба.

Това забавяне е особено важно заради структурата на веригата за доставки. В регистъра на „Златмаш“ фигурират между 15 и 20 доставчика без алтернативен производител. При подобна концентрация всеки проблем с капацитет, персонал, суровини или санкционен внос може да блокира не отделен компонент, а цялото изделие. Малката серия на стратегическа ракета естествено затруднява ценообразуването, но не обяснява напълно защо доставката предхожда договора и техническото приемане.

Транспортът добавя трета пречка. Придвижването на изделията до Ужур изисква специализирани военни железопътни транспортьори. Според кореспонденцията Ракетните войски са предоставили един вместо поисканите два, което е забавило следващите доставки. Документите не посочват причината, но случаят отново показва, че програмата е започнала разгръщане без предварително осигурена логистика за стабилен производствен ритъм.

Стратегическа система с политически график

„Сармат“ е тежка междуконтинентална ракета с течно гориво, замислена да замени съветските Р-36М2 „Воевода“, известни в НАТО като SS-18. Москва твърди, че системата може да носи около 10 тона полезен товар, в това число много индивидуално насочвани бойни блокове или хиперзвукови планиращи блокове „Авангард“.

Тази роля обяснява защо ракетата няма да се произвежда в количества, сравними с тактическите системи или ракетите за използване на фронта. Стратегическите комплекси се разработват бавно, в малки серии и на висока единична цена. Следователно незавършено ценообразуване не е само по себе си доказателство за провал.

Но малкият производствен обем не обяснява липсващия паспорт, несъгласуваните технически условия и изпращането на компоненти преди приключване на договорния процес. По-убедителното обяснение е, че административният цикъл е бил подчинен на предварително обявена политическа дата.

Руският президент Владимир Путин представи „Сармат“ през март 2018 г. като част от новото поколение на стратегически оръжия, способни да преодоляват противоракетната отбрана на САЩ. През април 2022 г. той заяви, че комплексът застъпва на бойно дежурство до края на годината. На 1 септември 2023 г. тогавашният ръководител на „Роскосмос“ Юрий Борисов обяви, че ракетата вече е поставена на бойно дежурство. През май 2026 г. Москва отново посочи края на годината като срок за приемането на първия полк в Ужур.

Последователните срокове не са просто закъснения в сложна програма. Те показват, че понятието „приета на въоръжение“ се използва политически – за обозначаване на решение и намерение, а не непременно като доказателство за завършен изпитателен цикъл и комплектован полк.

Изпитанията остават проблем

Публично наблюдаваната история на проведените тестове подкрепя тази оценка. След ранни изстрелвания в периода 2017-2018 г., при които ракетата изминава ограничено разстояние, първото същинско летателно изпитание се състоя на 20 април 2022 г.

Следващият пуск през февруари 2023 г. беше определен от американски представители като провален, без Москва да публикува каквито и да било подробности. На 22 септември 2024 г. ново изпитание в Плесецк се провали, завършвайки с тежка авария: сателитни изображения показаха кратер с диаметър около 62 метра на мястото на шахтата. Анализаторите предположиха, че ракетата е избухнала при запалване или е паднала обратно в съоръжението.

През ноември 2025 г. кадри, споделени от Frontline Monitor, заснети в района на Домбаровски показаха нов неуспешен пуск, при който ракетата загуби тяга и се разби в земята. Следващото изпитание на 12 май 2026 г. изглежда е преминало успешно. По оценка на независимия експерт Павел Подвиг ракетата е изстреляна от Домбаровски към полигона „Кура“ на полуостров Камчатка в Далечния изток. Подготовката можеше да се проследи в предупреждения към авиацията (NOTAM), сателитни снимки и присъствието на американски разузнавателен самолет RC-135S край Аляска.

Публично доказателство, че бойният товар е достигнал целевия район, не беше представено. Въпреки това изстрелването е най-силният до момента индикатор, че системата е способна на пълен полет. Проблемът е количеството на натрупаните данни. „Сармат“ се придвижва към оперативно разгръщане след два известни успешни пълни пуска, докато преди приемането на РС-24 „Ярс“ Русия проведе три.

Полк на хартия или реална бойна готовност

Инфраструктурата при Ужур също остава незавършена. Модернизацията на първите шест шахти за 302-ри ракетен полк започна през 2021 г. Към април 2026 г. обаче работата по последните две шахти все още не е завършена. Незавършени остават и части от командната инфраструктура, охранителните обекти и укрепени наземни постройки.

Поради това Подвиг допуска, че до края на 2026 г. на дежурство могат да бъдат поставени само две ракети. Федерацията на американските учени очаква в дългосрочен план Русия да разположи 46 „Сармат“ в силози за подмяната на „Воевода“, но подобна програма би се разгърнала в рамките на години, вероятно повече от десетилетие.

Тук идва и границата между формалното и фактическото приемане. Кремъл може да обяви първи полк за оперативен, дори ако само част от шестте шахти са заредени. Подобно решение би имало политическа и възпираща стойност, но няма да означава, че системата е преминала към стабилно серийно производство.

Какво доказват документите – и какво не

Dallas е украинска структура, работеща по руски документи във времена на война. Произходът ѝ създава очевиден стимул да подчертава слабостите на руската отбранителна промишленост. Публикуваният масив не е независимо удостоверен в пълния обем и приключва през 2025 г., поради което не отразява успешния пуск от май 2026 г.

Въпреки това вътрешната документална картина съвпада с независимо наблюдаеми признаци: отлагани многократно срокове, забавена модернизация на шахтите, ограничен брой летателни изпитания и тежки аварии. Съвпадението не удостоверява всеки документ, но увеличава правдоподобността на общата теза.

След изтичането на НОВ СТАРТ през февруари 2026 г. външната проверка на руските стратегически сили е дори по-ограничена. Без взаимни инспекции наблюдателите разчитат на сателитни изображения, известия към авиацията (NOTAM), топлинни следи, документи за обществени поръчки и изтекла документация. При такава среда Москва печели от двусмислието: то прикрива производствените слабости, но същевременно принуждава противника да допуска, че заявената способност може да е реална.

Най-точната оценка към момента е, че „Сармат“ е налице като изпитана и потенциално разгръщаема, но все още не като зряла серия. Ограничението изглежда не е само конструктивно, а включва темповете на изпитание, инфраструктурата, специализираната логистика, зависимостта от единични доставчици и административната практика да се доставя преди приключено договаряне.

Затова най-надеждният показател през следващите месеци няма да бъде поредното официално съобщение. По-важни ще бъдат броят на реално модернизираните и заредени шахти, новите успешни изпитания и признаците за редовни доставки от „Красмаш“, „Златмаш“ и техни подизпълнители. Ако Москва обяви полк на дежурство без тези признаци, това ще потвърди, че политическият статут продължава да изпреварва материалната готовност.

неделя, 26 юли 2026 г.

Анализ: Русия готви още 30 000 севернокорейски войници и нови ракетни установки

🇷🇺🇰🇵 Русия подготвя разполагане на още 30 000 войници от Северна Корея и доставки на нови пускови установки за балистични ракети от своя съюзник Пхенян, съобщи украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение, позовавайки се на сведения от разузнаването. По думите му обектите във Воронежка област, които трябва да поемат допълнителния личен състав, са в процес на подготовка още от юни, а установките най-вероятно ще пристигнат заедно с боекомплекти към тях.

Зеленски описа тези приготовления като заплаха, която далеч надхвърля украинския фронт. „Това е заплаха не само за Украйна. Русия помага на Северна Корея да се учи да воюва, да усъвършенства оръжията си и да натрупа реален боен опит. Всичко това е заплаха за всички в Азия, които са в обсега на севернокорейските ракети. Ще отговорим“, каза той. Размяната тече двупосочно: Москва получава войници и техника, а Пхенян – боен опит, с какъвто армията му не разполага от десетилетия, и възможност да изпита оръжията си срещу съвременна отбрана.

Ако информацията бъде потвърдена, числото 30 000 бележи сериозно разширяване на вече установеното присъствие, а не неговото начало. Първата вълна военни от Северна Корея, която наброяваше около 11 000 души, пристигна в Русия през октомври 2024 г. и беше хвърлена в боевете в Курска област, за да изтласка украинските сили от плацдарма, който овладяха в резултат на своята изненадваща трансгранична операция през август същата година.

Контингентът плати висока цена: само за първите 3 месеца от строя излязоха около 40% от състава: близо 1000 убити и 3000 тежко ранени, тъй като необучени за война с дронове пехотинци провеждаха щурмове в плътни бойни порядки. Пхенян обаче попълни загубите с ротации и свежи подкрепления, така че в началото на 2026 г. в Курск отново има около 11 000 севернокорейци. Ново разполагане от 30 000 души, цели 3 пъти спрямо сегашната численост, би го превърнало от подсилваща бригада с боеприпаси в постоянен канал за жива сила. Изборът на Воронежка област, която граничи с Украйна, сочи към подготовка за разгръщане към фронта, а не само обучение в дълбочина.

Сближаването между двете страни отдавна не се изчерпва само с пехота. По оценка на украинското военно разузнаване (ГУР) Северна Корея вече осигурява между до 40% от артилерийските боеприпаси на руската армия, а от средата на 2023 г. е предала над 100 балистични ракети KN-23 и KN-24 заедно с пусковите им установки – като поне 80 от тях вече са изстреляни по украински цели. Част от западните експерти отчитат, че точността на тези ракети се е подобрила осезаемо в хода на войната, защото всеки пуск по реален обект осигурява данни за прицелването. Точно това е усъвършенстването на оръжията, за което говори Зеленски, придобито за сметка на украинските градове.

На 19 юли министърът на външните работи на Северна Корея даде лични уверения на руския президент Владимир Путин, че страната му ще подкрепя Русия „до победа“. Новите пускови установки са пореден епизод от това сътрудничество, което тече вече втора година, а не еднократна доставка.

Мотивът, който Зеленски изведе на преден план, е недостигът на жива сила. По негови данни за първите седем месеца на 2026 г. Русия е привлякла около 221 000 души в армията си, докато загубите ѝ за същия период достигат близо 225 500 – около 131 000 убити и почти 93 000 ранени. Дори според украинските изчисления, които Москва не потвърждава, набирането на нови войници едва покрива изтощението и на практика съставът не нараства. Въпреки че част от ранените се връщат в строя, структурната картина не търпи промяна: при темпове, в които попълненията само компенсират загубите, не се натрупва излишък, нужен за нова офанзива или за разширяване на фронта. Оттук произтича и логиката на използването на чужда пехота.

Това има и политическо измерение: наемането на платени доброволци с високи бонуси и вносът на части от Северна Корея позволяват на Кремъл да отложи поне временно всеобща мобилизация, чиято политическа цена Путин всячески избягва още от 2022 г. насам. Зеленски добави, че според разузнаването Москва вече готви мерки за разширяване именно на мобилизацията по-късно през годината – ясен знак, че резервът от доброволци се изчерпва.

Икономиката на набирането на войници обяснява защо е така. По-голямата част от тези 221 000 души са платени доброволци, привлечени с еднократни бонуси, които на места надхвърлят годишния доход, плюс регионални добавки – тежест, която ляга все по-тежко на бюджетите на субектите на федерацията. Докато цената на всеки нов войник на договор расте, а потокът от желаещи се изчерпва, чуждестранната пехота и бъдещата мобилизация се очертават като двата изхода, които Кремъл предпочита пред третия вариант – обща мобилизация, която би пренесла войната в домовете на градската средна класа.

Обявеното подсилване се случва в момент на интензивен ракетен натиск срещу украинските градове, като собственото ѝ производство на Русия изостава от сериозния разход. Според украинското министерство на отбраната заводите произвеждат месечно около 60 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и 40 ракети RM-48U за зенитната система С-400, или общо близо 100 балистични ракети. Макар ракетите на С-400 да са зенитни по предназначение, Русия ги изстрелва в режим земя–земя срещу наземни цели, поради което украинската статистика ги причислява към балистичните удари. До 19 юли руските сили вече бяха изстреляли 107 балистични ракети само за текущия месец, надхвърляйки целия си месечен капацитет. Успоредно с това са били пуснати и 20 хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“, при положение че Украйна оценява производството им за цялата 2026 г. на едва около 30 – т.е. две трети от годишната продукция са изразходвани само за 19 дни. Тази оценка за надвишено производство се потвърждава и от Института за изследване на войната (ISW).

Когато разходът трайно изпреварва производството, разликата се покрива от натрупания запас – и точно тук доставените установки придобиват решаващо значение. 100-те вече ракети KN-23 и KN-24 и обещаните нови установки влизат в сметката, когато вътрешният баланс между произведено и изстреляно е критично натоварен. Според украински оценки преди последната вълна от удари Русия е разполагала с резерв от над 100 ракети „Искандер-М“, 400 за С-400 и 120 „Циркон“ – запас, който при 107 изстреляни ракети за период от под 3 седмици се топи много по-бързо, отколкото заводите успяват да го попълнят. Чуждият доставчик компенсира намаляващия собствен поток и отлага момента, в който темпът на ударите ще изчерпи напълно складовите наличности. За Северна Корея същият обмен е канал за твърда валута, гориво, храна и най-вече – технологичен и боен опит, какъвто никой полигон не може да осигури.

Двата потока (на жива сила и ракети) сочат в една посока. Москва опитва да компенсира стесняващия се вътрешен баланс от хора и боеприпаси с внос от Пхенян и плаща с валутата, която нейният съюзник цени най-високо: армия, която допреди година нямаше нито един войник с практика на фронта, сега прекарва ротационно поколение командири и екипажи през съвременна война с дронове, електронно заглушаване и масиран ракетен обмен. Именно това превръща сделката в проблем отвъд границите на украинския театър на военните действия – не отделен удар или отделна доставка, а натрупването на боеспособност, която ще остане в Пхенян дълго след като този фронт утихне.

Засега сведенията за мащаба и датите идват единствено от украинското разузнаване; нито Москва, нито Пхенян са потвърдили разполагане от такъв мащаб, а 30 000 души биха представлявали близо двукратно увеличение спрямо всичко изпратено до момента. Ако разполагането се осъществи в обявения обем, най-вероятният резултат ще бъде институционализиране на ротацията, която предоставя на Пхенян постоянно обновяван и изпитан в бой контингент.

Самият Зеленски вписа изявлението именно в тази логика: заедно със своите партньори, каза той, Украйна трябва да поддържа достатъчен натиск върху Москва, така че намеренията за прекратяване на агресията да надделеят над плановете за нова мобилизация, а далекобойните украински операции в дълбочина на руска територия обслужват точно тази цел.

📽️ Видео: Операция, при която Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна изпрати специален отряд, за да евакуира и вземе в плен двама ранени севернокорейски войници, януари 2025 г.

събота, 25 юли 2026 г.

Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.

четвъртък, 23 юли 2026 г.

Рамат Ган отвори всички скривалища – заплахата от Иран „вече не е пренебрежима“

🇮🇱⚠️🇮🇷 Рамат Ган – съседен град на Тел Авив, разположен източно от него, отвори днес всичките си обществени скривалища – превантивно решение на градската управа пред уикенд, за който очаква осезаемо по-висок риск от ирански ракетен удар. „Оценката на обстановката показа, че заплахата от удари от Иран този уикенд е нараснала и вече не е пренебрежима“, пише кметът на града Кармел Шама-Хакоен във Facebook. Решението е изцяло общинско – ново указание от Тиловото командване няма, подчерта самият кмет: градът действа преди официалната команда, а не по нея.

Шама-Хакоен призна, че това струва на общината пари и логистика, но защити тази предпазливост пред варианта да се изчака: „Решихме да отворим всички скривалища в града.“ Той отправи призив към всички домоуправители да се уверят, че общите скривалища в жилищните сгради са чисти, достъпни и готови за използване, а жителите – да запазят спокойствие, ако сблъсъкът все пак ескалира.

„Няма специално предупреждение от Тиловото командване. Имаме ЦАХАЛ и ВВС, които ни защитават, но и удрят далеч оттук“, добави той. Мярката идва като допълнение към държавна програма: Министерството на отбраната и Тиловото командване по-рано обявиха изграждане на 1000 нови обществени скривалища и обновяване на други 500 в цялата страна.

Уикендът, посочен от кметът, съвпада с очаквано ново стъпало в ескалацията на военнта кампания на САЩ срещу Ислямска република Иран. По сведения на израелската обществена телевизия КАН от сряда вечерта Израел е бил уведомен от своя съюзник, че през идните дни ще разшири своите удари – за първи път в тази фаза от конфликта ще участват тежки стратегически бомбардировачи. Израелската армия вдигна нивото на тревога, шлифова своите отбранителни и настъпателни процедури и държи постоянна връзка с Пентагона; висш израелски служител, цитиран от Ynet, обобщи, че ключът към следващите дни се намира в ръцете на Тръмп. Оценките, предадени от КАН, гласят, че подобно разширяване повишава вероятността Техеран да отговори с ракетни удари по израелска територия – сценарий, който би върнал моментално израелската авиация в иранското небе. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви пред радио 103FM, че Израел следи събитията в региона от три седмици насам и се намира в „най-висока готовност за всеки сценарий“, докато премиерът Бенямин Нетаняху свиква пълния състав на кабинета в неделя. Междувременно Обединеното кралство заяви, че изтегля дипломатическия си персонал от Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече заплаши: „За всеки атакуван кораб в Ормуз ще унищожим електрическа централа или мост, включително в Техеран.“ В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че е неутрализирал три танкера в протока.

В нощта срещу четвъртък Централното командване на САЩ (CENTCOM) отчете 12 поредни нощи на обстрел срещу Иран – по морски способности, складове за ракети и дронове, крайбрежни пунктове за наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Успоредно тече подновената морска блокада: 9 търговски кораба са пренасочени, а 1 беше изваден от строя. Техеран отговаря по периферията на американското присъствие с балистични ракети и дронове по Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. В сряда йорданската армия прехвана 4 от 6 ракети, изстреляни към пристанищния град Акаба, а експлозии се чуваха отсреща в израелския град Ейлат; същата седмица ирански удари поразиха инсталации за обезсоляване на вода и енергийни обекти в Кувейт. В петък, 17 юли, попадения на ирански ракети по американска военна база в Йордания убиха трима войници – първите американски жертви от 1 март насам. В тази география обаче отсъства самият Израел: по оценка на анализатори, цитирана от Асошиейтед прес, Техеран съзнателно удря около него, но не него, защото директно нападение би вкарало израелската армия обратно в конфликта – при положение че Иран вече поема нощ след нощ американски залпове.

Междувременно дипломатическите усилия на практика са замразени. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Иран „моли за сделка“, но „явно не е сериозен“ да сключи такава, на която да остане верен. Посредниците от Пакистан продължават своите совалки, но войната се измества към битка за контрола над Ормузкия проток. Конфликтът отваря и нов морски фронт: движението на йеменските хути обяви, че налага морска блокада на Саудитска Арабия в понеделник, а през изминалата нощ порази два саудитски танкера в Червено море – „Енселия“ и „Лейлия“. Саудитската държавна агенция SPA потвърди пожар в носовата част на единия кораб; екипажите са невредими.

За Рамат Ган – плътно застроено предградие в Тел Авивската агломерация – тази тревога има конкретни адреси. Градът е сред най-тежко поразените от иранските залпове през пролетта. На 18 март балистична ракета с касетъчна бойна глава, изстреляна от Иран, се вряза в жилищна сграда и уби Ярон и Илана Моше, съпрузи на около 70 години, застигнати от шрапнелите на път към скривалището. Революционната гвардия обяви удара за отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран. Само в рамките на онази нощ централен Израел преживя четири вълни ракетен обстрел между полунощ и осем сутринта – с ранени, разрушени сгради и спряно движение на влаковете около Тел Авив.

Пет месеца по-късно способността на иранските балистични ракети да стигнат агломерацията на Тел Авив не подлежи на съмнение. Въпросът е дали предстоящият уикенд ще пречупи ограничението, което Техеран сам си наложи. По израелски оценки отговорът зависи от мащаба на американската ескалация: колкото по-дълбоко ударите засегнат националната инфраструктура, а Тръмп вече отбеляза електрически централи и мостове като следващи цели – толкова по-трудно ще е за Техеран да задържи огъня само по американските бази. По-вероятният сценарий за уикенда остава пореден ирански отговор по американските бази и обекти в Залива; удар по израелска територия е малко вероятен, но вече не е пренебрежим – както посочи кметът на Рамат Ган. Ако в следващите дни Тиловото командване издаде собствени указания към населението, то армейската оценка ще е догонила общинската. Уикенд без стратегически бомбардировачи и ирански удари западно от Йордания пък би върнал тревогата в нейната изходна точка – отворени скривалища, които, както се надява кметът, изобщо няма да потрябват.

📸 Снимка: Хора се укриват в подземна жп гара в Рамат Ган по време на иранска ракетна атака, 28 февруари 2026 г. (Oren Koen/Flash90)

понеделник, 20 юли 2026 г.

„Красота“: Щилерман показа неназована украинска ракета след масираната атака срещу Москва

🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.

Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.

Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.

Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.

Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“

FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.

Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“

Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.

неделя, 12 юли 2026 г.

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

четвъртък, 9 юли 2026 г.

Нов пакет PAC-3 за Украйна, но Русия изстрелва двойно повече ракети

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна ще получи нов пакет прехващачи PAC-3 за американските зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot през следващите дни, докато с няколко европейски партньори са договорили отделни доставки на същите ракети. Това съобщи президентът Володимир Зеленски в изявление за пресата само ден след срещата на върха на НАТО в Анкара. В същото изявление той подчерта, че полученото остава далеч под нужното, за да спре руските балистични удари по украинските градове.

„Един пакет ще дойде скоро, няма да кажа кога – един пакет PAC-3. Договорихме се. Но не е достатъчен“, отбеляза той. За европейските доставки той беше още по-предпазлив. „Ще получим допълнителни ракети PAC-3, но срокове още няма“. Т.е. зад обещаната европейска подкрепа е перспектива без календар, докато единствено американският пакет има обозрим хоризонт.

Разминаването между обявеното и наличното е ядрото на новината. По думите на Зеленски Русия изстрелва два пъти повече ракети, отколкото Киев получава по PURL – механизмът, с който европейски и други страни финансират доставките на американски боеприпаси в полза на Киев. Програмата доставя определен брой ракети на месечна база, но темпото на руските удари го изпреварва двукратно. Затова, обясни той, Киев се принуждава да събира ракети едва ли не поединично: „успяваме да вземем по 5, 10, 20 ракети от държава, малко по малко, за да оцелее Украйна.“

Министерство на отбраната на Украйна вече поиска спешна доставка на прехващачи от близо 40 държави – срещу бъдещи доставки, които вече са договорени за Украйна. Отделно министърът на отбраната Михайло Федоров обяви, че се работи по пряко договаряне на покупка на PAC-3 – досега тя получаваше прехващачи почти изцяло като военна помощ или по механизма PURL, а не със собствена поръчка, и директната покупка би била нов за Киев подход.

Всичко това се случва в условия на критичен недостиг. По сведения на The Wall Street Journal, цитирани от украински издания, страната практически е изчерпала прехващачите за Patriot – единствения комплекс в арсенала ѝ, способен да неутрализира балистични ракети, чиято висока скорост и стръмна траектория ги прави особено трудни за спиране. Точно този дефицит Русия използва в дните преди срещата в Анкара, поразявайки украинската столица с балистични ракети три пъти за под седмица – според репортажи от там руските ракети на практика са поразявали целите си необезпокоявано, тъй като просто не е имало с какво да бъдат свалени. Оттам и упоритостта, с която Зеленски години наред настоява именно за американските прехващачи.

Тук идва разликата, която прави PAC-3 толкова силно търсени. Ракетите от този тип поразяват целта чрез пряко попадение (hit-to-kill) и са проектирани за посрещане на балистични заплахи, а по-старият вариант PAC-2 разчита на бойна глава, поразяваща целта с взрив в непосредствена близост, и е насочен предимно срещу самолети и крилати ракети. PAC-3 се произвеждат единствено в САЩ и Япония по лиценз; Германия произвежда у дома само по-стария PAC-2. Тук се корени структурният проблем: най-ефективните ракети се произвеждат на най-малко места в целия западен арсенал.

На срещата в Анкара на 8 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви решение, което Киев чака отдавна: ще му предостави лиценз да произвежда ракети Patriot. „Ще ви дадем лиценз да произвеждате Patriot. Това е доста готино. Така няма да можете да се оплаквате, че не ви даваме достатъчно,“ каза Тръмп на среща със Зеленски. Оповестяването е политически пробив, но не и бърза материална помощ. Не е уточнено дори кой вариант – по-простият PAC-2 или по-сложният PAC-3 – ще бъде разрешен за производство, а по преценка на индустриални източници реални ракети, произведени в Украйна, биха излезли най-рано след месеци, ако не и години, дори при незабавно съдействие от Lockheed Martin, главния изпълнител в този сегмент, наред с RTX. Полша заяви готовност да съдейства за производството и обслужването, макар официално потвърждение за конкретни доставки да няма.

Обявените пакети се вписват в поредица от малки доставки. Миналия месец Германия заедно с партньори от НАТО успя да събере партида от 35 ракеит PAC-3 за Киев. През март испанското правителство предаде 5 ракети PAC-2. През април беше подписана сделка за над 4 милиарда евро за PAC-2 с германско участие, но доставките по нея не се очакват до края на годината. Всяка от тези пратки укрепва отбраната поединично; нито една не променя аритметиката, при която Русия изстрелва повече, отколкото цялата верига успява да достави. Като единствен траен изход Зеленски посочи „алтернатива на PAC-3“ – планираната европейска противоракетна система Freya, върху която в идните седмици трябва да заседае коалиция от държави, произвеждащи компоненти за нея. Проектът обаче е хоризонт, не отговор на днешния недостиг.

Обявените доставки са реално, но само частично облекчение. Американският пакет ще поднови изчерпания резерв и ще задържи системите в строя; европейските договорки добавят перспектива без уточнен график. Пропастта между това, което руската армия изстрелва, и това, което Украйна е способна да неутрализира, обаче е отворена. Докато производството на най-търсените ракети е заключено между само две държави, а собственият лиценз ще бъде факт едва след месеци, отбраната на украинските градове ще продължи да се крепи на пратки, изтръгвани поединично от десетки партньори – достатъчни да поддържат щита жив, но не и да го направят наистина ефективен.

сряда, 8 юли 2026 г.

Норвегия дава 3 млрд. крони за украинската защита от балистични ракети

🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.

Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.

Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.

Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.

В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.

Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.

За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.

Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.

вторник, 7 юли 2026 г.

Анализ: Полша разсекрети помощта за Украйна и потвърди трансфера на PAC-3

🇵🇱🛡️🇺🇦 Министерство на националната отбрана на Полша потвърди в официално изяление, че PAC-3 ракети за американските комплекси Patriot – единственото оръжие в нейния арсенал, способно да прехваща балистични ракети – и разсекрети пълен опис на военната помощ, изпратена от началото на пълномащабната руска инвазия. Разкритието обаче не трябва да се интерпретира като израз на прозрачност, а единствено като ход по принуда, дошъл дни след като опозиционен депутат обвини управляващия кабинет, че тайно е дарил ракети, и превърна доставката във вътрешнополитически скандал.

Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“ и вицемаршал на Сейма, заяви, че още през март кабинетът е прехвърлил ракетни прехващачи за Patriot на Киев – единствените ракети в полския арсенал, годни да поразят квазибалистични ракети „Искандер“. След провеждане на консултация с премиера Доналд Туск, вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш разпореди всички решения за изпращане на военна помощ на Украйна в периода 2022-2026 да бъдат разсекретени и възложи на Военното контраразузнаване да установи кой е отговорен за издаването на държавна тайна умишлено. Каталогът, представен на специална пресконференция и цитиран от специализирания уебсайт Defence24 на 6 юли, с други думи е защитната реакция на управляващите – не предварително планирано отваряне на архива.1

Натискът от опозицията идва от две различни посоки, които се движат в противоположни посоки, но все пак обслужват обща цел. Босак и „Конфедерация“ насочиха огъня към секретността и към отказа да се посочи колко ракети са предадени. „Право и справедливост“ през бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак нападна самия трансфер. „Ако правителството наистина е решило да ги достави в чужбина в момент, когато само предупреждава за възможни руски провокации, това звучи като действие, напълно противоречащо на основното задължение на властта“, заяви Блашчак. Едната атака иска повече прозрачност, другата оспорва решението по същество – и двете притиснаха кабинета на Туск в отбранителна позиция в самото навечерие на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли.

Разсекретените данни очертават военна подкрепа в размер на 16,5 млрд злоти (близо 4,4 млрд долара) за периода 2022–2026 г. Лъвският пай от 14,9 млрд злоти е на предишния кабинет на „Право и справедливост“ през 2022–2023 г. Настоящото правителство е добавило 1,55 млрд от 2024 г. насам.

Танкове:

  • Основни бойни танкове T-72 (T-72M, T-72M1 и T-72М1Р × 280
  • Основни бойни танкове PT-91 Twardy × 60
  • Основни бойни танкове Leopard 2A4 × 14

Бронирани машини и сухопътна техника:

  • Верижни бойни машини на пехотата BWP-1 (полски лицензен вариант на БМП-1) × 250+
  • Модерни колесни бронетранспортьори KTO Rosomak (в различни конфигурации) × 100
  • Бронирани разузнавателни колесни машини BRDM-2 и BRDM-2R5 × 9
  • Ремонтно-евакуационни машини за поддръжка на танкови подразделения

Бойна авиация и вертолети:

  • Многоцелеви изтребители МиГ-29 × 14
  • Щурмови хеликоптери Ми-24 (Ми-24Д/В) × 12
  • Многоцелеви и леки транспортни вертолети Ми-28

Артилерия и реактивни системи за залпов огън:

  • 155-мм самоходни гаубици AHS Krab × 50+
  • 122-мм самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика“ × 20+
  • 122-мм реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ × 30+
  • Тежки 120-мм миномети (самоходни и преносими образци)
  • Леки 60-мм пехотни миномети LMP-2017

Противовъздушна отбрана и ракетни комплекси:

  • Зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег С-200 „Вега“ (WEGA S-200)
  • Зенитно-ракетни комплекси със среден обсег С-125 „Нева-SC“
  • Мобилни системи за ПВО от близък обсег Оса-AKM-P „Жадло“ + ракети
  • Управляеми зенитни ракети за ПВО 2К12 „Куб“
  • Зенитни ракети-прехващачи PAC-3 MSE за MIM-104 Patriot
  • Преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun (стотици пускови установки и хиляди ракети)
  • Самоходни зенитно-артилерийски комплекси ЗСУ-23-4 „Шилка“
  • Спарени зенитни установки ЗСУ-23-2

Безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи:

  • Тактически безпилотни разузнавателни системи FlyEye (WB Electronics)
  • Разузнавателни безпилотни апарати ScanEagle
  • Ударни дронове-камикадзе Warmate

Стрелково оръжие и противотанкови средства:

  • Щурмови карабини MSBS Grot (C16 FB-M1/M2) – десетки хиляди бройки
  • Леки картечници, автомати АКМС и пистолети от резервите на полската армия
  • Картечници ПКМ и снайперски пушки СВД съветски образец
  • Противотанкови управляеми ракети (ПТУР)
  • ръчни противотанкови гранатомети (РПГ и Komar)

Боеприпаси и консумативи:

  • 155-мм артилерийски снаряди за AHS Krab
  • 125-мм танкови снаряди за фамилията T-72/PT-91
  • 122-мм артилерийски снаряди за 2С1 „Гвоздика“
  • 122-мм неуправляеми реактивни снаряди за БМ-21 „Град“
  • 120-мм танкови снаряди за Leopard 2
  • 120-мм и 60-мм миномети (като специализирани осколочно-фугасни мини за LMP-2017)
  • Патрони за стрелково оръжие от различни калибри × 100 млн.
  • Авиобомби, неуправляеми ракетни снаряди и компоненти за ВВС на Украйна

Материално-техническо осигуряване, логистика и обучение:

  • Резервни части, апаратура, инструменти и резервни двигатели за поддръжка на съветска бронирана техника, самолети Су-25 и МиГ-29 и хеликоптери Ми-24
  • Лична екипировка – балистични каски, бронежилетки, тактическо оборудване и зимно полево облекло
  • Поддръжка, ремонт и сервизно обслужване на украинска техника, повредена на бойното поле (като танкове Leopard и гаубици Krab) в специализирани заводи (Bumar-Łabędy)
  • Осигуряване на непрекъсната логистика, сигурност на пътната и жп инфраструктура и защита на международния хъб на летище Жешов-Ясионка
  • Финансов принос за чешката инициатива за артилерийски снаряди от трети страни – 100 млн евро
  • Обучение на над 30 000 украински военнослужещи (пилоти, артилеристи, танкисти и техници) под егидата на европейската мисия EUMAM на територията на Полша.

 

Количествата по нито една позиция не са оповестени – пропуск, който ведомството обяснява с частичния характер на разкритието, но който подхранва обвиненията на опозицията. Разпределението само по себе си във времето носи политически заряд: близо 9/10 от помощта е тръгнала при управлението на „Право и справедливост“, а сегашният кабинет отговаря за едва около 1/10. Тъкмо бившите управляващи нападат своя наследник заради една-единствена, най-чувствителна доставка.

От целия опис една позиция тежи най-много – прехващачите PAC-3. Ракетата поразява целта чрез директно кинетично попадение („hit-to-kill“), разбивайки физически приближаващата балистична ракета във въздуха, и остава единствената система в украинската отбрана, способна да се справи с най-бързите руски оръжия; френско-италианската SAMP/T, също предоставена на Киев, не може да прехваща балистични цели. Именно затова признанието е чувствително: държава от източния фланг от НАТО, която граничи с Калининградската област, Украйна и Беларус, раздава един от най-оскъдните си отбранителни ресурси в момент, в който сама предупреждава за руски провокации.

Тази картина обаче се сблъсква с версията на правителството – и наличните данни клонят към нея. Самият трансфер не е едностранно решение на Полша: по думите на министерството той е поискан от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и генерал Алексус Гринкевич, Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Решението е съгласувано в тесния кръг страни, които експлоатират Patriot. Косиняк-Камиш описа предаденото количество като „маргинално“ и увери, че „не влияе на отбранителните способности“; заместник-министърът Чезари Томчик добави, че Варшава има гаранции да получи „10 пъти повече ракети и системи от този тип в първите 24 часа“, ако бъде застрашена. И Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, и Генералният щаб на Полша са заключили, че доставката не отслабва ПВО мрежата на страната. Полша, твърди ведомството, е една от само шест членки на НАТО, които разполат с Patriot, оборудвани с PAC-3. По военна логика загубата на способност изглежда ограничена и обратима; спорът е по-малко за това дали Полша се е оголила, и повече за това дали кабинетът е имал право да реши всичко това тайно.

Разкритието идва в най-неудобния възможен момент за съюзниците. В нощта на 5 срещу 6 юли руската армия извърши един от най-масираните си удари по Украйна – около 68 ракети и 351 дрона срещу Киев. Украинската ПВО свали 37 ракети и 326 дрона, но нито една от 23 балистични ракети „Искандер“ и 6-те хиперзвукови противокорабни ракети не беше прехваната. Ударът отне живота на поне 26 души в Киев и областта и беше вторият за седмица, при който руснаците заложиха именно на трудните за прехващане балистични оръжия; само три дни по-рано друг масиран удар по столицата отне живота на 31 цивилни.

Моделът не е случаен – украинското командване отчита, че Кремъл умишлено измества пропорцията към балистични ракети, тъй като знае, че Киев няма с какво да ги посрещне. „Просто нямаме ракети. Нямаме с какво да стреляме по балистичните“, заяви съветник на украинското отбранително ведомство. Президентът Володимир Зеленски, който пристигна в Анкара за срещата на върха на НАТО на 7–8 юли, отправи призив „преди всичко САЩ и европейските партньори“ – да напуснат срещата „със силни решения“ за украинската ПВО.

„Докато ракетите за Patriot стоят в складовете на съюзниците, това само насърчава Русия да продължи да поразява жилищни сгради“, добави той. Призивът му намери подкрепа от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп пристигна в Анкара, засилвайки натиска върху алианса да отвори складовете си.

Полският епизод осветява проблем, който тежи на целия алианс, а не само на Варшава. Прехващачите PAC-3 се разходват по-бързо, отколкото се произвеждат, а нулевият прехват над Киев в нощта на 5-6 юли 2026 г. показва, че недостигът вече е обвързващ, не хипотетичен: балистичната ракета е най-смъртоносно оръжие, а Patriot остава единствената броня срещу нея – и тя свършва. Производството на прехващачи е фокусирано в САЩ и изостава от търсенето, а Киев вече е разпратил молби за ракети до близо 40 държави от оръжейни арсенал – знак, че резервът се изчерпва в целия алианс, не само в един склад. Зад полския случай стои по-широк избор: едни и същи прехващачи могат да пазят източния фланг на НАТО или небето над Киев, но не и двете едновременно, докато заводите не догонят разхода. Дарението на Полша, координирано, определено като „маргинално“ и подсигурено с обещание за бърз резерв – е един възел в тази верига, не изключение. То показва как дори държавите на първа линия биват включвани в общото усилие да се запуши украинската балистична дупка, и същевременно колко политически скъпо излиза това у дома. Разсекретяването носи двоен сигнал: навътре, за да обезоръжи обвинението в тайно разоръжаване; навън, към Анкара, че тежестта се споделя.

Дали този ход ще постигне целите си, остава неясно. Малко вероятно е частичното разкриване да затвори дебата, докато точните количества остават тайна, а контраразузнаването издирва източника на изтичането на информация. Опозицията в лицето на Босак вече превърна необявените цифри в следваща мишена. Ако бъдещите етапи на разсекретяване разкрият реалните обеми, а разследването се фокусира легитимността на самата процедура по вземане на решения, тезата на правителството за прозрачност ще спечели форма на легитимност. Ако обаче всичко приключи просто със санкции срещу човека, изнесъл информацията, ще надделее усещането, че цялото упражнение е било единствено опит за ограничаване на политическите щети.

За съюзниците в Анкара истинският тест ще е дали срещата на върха ще произведе реални ангажименти за допълнителни доставки на прехващачи и лицензи за производство – точно онова, което поиска Зеленски – или ще завърши с поредната декларация за солидарност, докато складовете продължават да са заключени. Полша вече демонстрира колко дефицитен е този ресурс дори за държавите, които го притежават.

📸 Снимка: Украинският президент Володимир Зеленски с полския премиер Матеуш Моравецки, Варшава, април 2023 г. (Omar Marques/Getty Images)