🇺🇦 Балистичната ракета-прехващач FP-7.x на украинската компания за отбранителни системи Fire Point е напълно готова, след като премина успешно необходимите тестове за технически спецификации: обсег, скорост, височина на полета и маневреност. Това разкри пред Militarnyi Денис Щилерман, съосновател и главен конструктор на компанията.
FP-7.x е компонент от системата за противоракетна отбрана Freya. Според репортаж на изданието, тя е дълга 7,25 метра и развива скорост от 1500–2000 метра в секунда. Нейният капацитет за бойна глава възлиза на 150 кг, а максималната продължителност на полета е 250 секунди (точно 4 минути и 10 секунди). Тя се изстрелва от наземна платформа, като е проектирана за бързо унищожаване на въздушни заплахи на средни разстояния.
По-рано компанията производител извърши първия летателен тест на своята балистична ракета-прехващач, който по думите на Щилерман е бил „доста успешен“. Ракетата достигна височина от 25 км – височината, на която достигнат и прехващачите на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, който остава едно от малкото решения в сферата на противоракетната отбрана в световен мащаб, доказани в реален бой.
Към момента Fire Point е завършила последната фаза от изпитанията на комплекса Freya. Остават единствено интеграцията на всички компоненти в обща система и организирането на финални тестове, поясни Щилерман.
🔙 Frontline Monitor припомня: Както вече съобщихме, Fire Point сключи споразумение с германската компания Hensoldt за доставка на радари за комплекса Freya. „Техният радар TRML-4 е много добър. Сега ще започнем интегрирането му с нашата ракета и пункт за командване и контрол (C2), за да получаваме от него команди за насочване на ракетата към зоната, където тя може да прехване балистична ракета“, отбеляза Щилерман.
В началото на май Kyiv Independent писа, че Fire Point вероятно е обект на разследване за корупция. Случаят е свързан със скандала, който избухна след разследване, проведено от Националното антикорупционно бюро (НАБУ), в държавния енергиен сектор на Украйна. Самият Щилерман потвърди, че е разпитван от държавния орган за борба с корупцията, но уточни, че това не е било свързано с делото на Миндич.
🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.
„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.
Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.
По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.
Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.
Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.
Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.
Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".
🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.
Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.
Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.
Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.
Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.
По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.
🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.
Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.
Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.
The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.
Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.
🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.
Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.
Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.
„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“
Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.
🇷🇺🛡️ Москва остава единственият регион на Руската федерация, защитен от специализирана мрежа за стратегическа ракетна отбрана, създадена за посрещане на междуконтинентални балистични ракети.
За разлика от обикновените зенитно-ракетни комплекси като Панцир-С1 и С-400, системата А-135 „Амур“ е разработена специално за прехващане на приближаващи балистични ракети, носещи ядрени бойни глави, се посочва в анализ, публикуван от Defense Express на 9 юни. Системата продължава да заема място в основата на стратегическата отбрана на руската столица и към днешна дата може да включва елементи от по-новата програма за модернизация А-235.
Централният елемент на мрежата е радарът „Дон-2Н“ – голяма станция за проследяване с фазирана антенна решетка, разположена североизточно от Москва. Тя осигурява 360-градусово покритие, отговаряйки както за откриването на приближаващи заплахи, такъв и за насочването на прехващачи към съответните цели. По-рано руски източници твърдяха, че радарът е способен да проследи балистични заплахи на разстояние до 3700 км.
Защо А-135 използва прехващачи с ядрени глави
Според Defense Express първоначалната архитектура на А-135 е използвала два класа ракети-прехващачи. Единият е 51Т6, има голям обсег е проектиран за поразяване на цели извън атмосферата, докато другият 53Т6 притежава по-малък обсег за унищожаване на приближаващите бойни глави в близост до Москва.
Ключова характеристика и на двата е използването на ядрени бойни глави вместо кинетична технология за директно поразяване (hit-to-kill). Defense Express отбелязва, че съветските инженери са разчитали на ядрени детонации, за да компенсират ограничената точност на системите за радиокомандно насочване. Съобщава се, че прехващачът 53Т6 е носел ядрен полезен товар от около 10 килотона, докато някои версии на 51Т6 се смята, че са носили бойни глави от 20 килотона до няколко мегатона.
Изданието отбелязва, че оригиналните прехващачи 51Т6 постепенно са били изведени от въоръжение, докато пусковите площадки за ракетите с по-малък обсег 53Т6 остават активни около Москва. Оценките от публично достъпни източници показват, че в Московска област все още са активни редица комплекси за прехващане, в които общо могат да се съхраняват десетки готови за изстрелване ракети.
Русия прекара десетилетия в опити да модернизира системата чрез програмата А-235, която обикновено се свързва с прехващача „Нудол“. Изпитания на ракетата се провеждат поне от 2014 г. насам, като последното публично известно такова беше извършено през 2024 г. Въпреки че ракетният щит около Москва е подобрен от съветската епоха насам, Defense Express посочва, че според наличните доказателства системата все още може да зависи от ядрено въоръжени прехващачи като основен метод за неутрализиране на приближаващи бойни глави на балистични ракети.
Многослойната отбрана около Москва
Противоракетната мрежа на столицата работи съвместно с отделна архитектура за противовъздушна отбрана, която защитава града. През последните години Русия интегрира множество защитни пръстени в околностите му, включително системи Панцир-С1, Панцир-СМД-Е, С-300 и С-400.
Най-малко 4 зенитно-ракетни комплекса „Панцир“ бяха поставени по покриви на високи сгради в столицата от 2023 г. насам, създавайки допълнителен слой защита около ключови правителствени сгради, включително райони в непосредствена близост до Кремъл. Тези разполагания последваха поредица от украински удари с дронове с голям обсег, насочени срещу руската столица.
През май представители на водещите индустриални и енергийни компании в Руската федерация се обърнаха към президента Владимир Путин с искане за допълнителна защита срещу атаки от дронове, включително по-тежки оръжия, системи за електронна война и модерни технологии като лазерна отбрана.
Искането дойде в отговор на непрекъснатите украински удари, които ежедневно поразяват военна, енергийна и индустриална инфраструктура в голяма част от страната, което засили опасенията относно способността на наличните мрежи за ПВО да защитят критични съоръжения далеч от фронтовата линия. Украинските дронове с голям обсег на действие многократно достигнаха цели на хиляди километри дълбочина в руската територия, включително обекти в предполагаемо защитената Московска област.
🇷🇺🇺🇦 Видео, разпространявано онлайн, улавя момент от изминалата нощ, в който четири руски ракети се стоварват върху Киев в рамките на около минута – без нито едно прехващане. Сцената не е изненадваща толкова, отколкото изглежда на пръв поглед, защото илюстрира структурен проблем, който президентът Володимир Зеленски и Командването на ВВС описват от месеци – изчерпването на единствения слой от ПВО, способен да поразява балистични цели. Записът се появи броени часове след масираната ракетна атака срещу украинската столица през нощта на 1 срещу 2 юни 2026 г.
За да се разчете видяното на кадрите, е необходимо запознаване с устройството на украинския ПВО щит, който не е монолитен, а многопластов. Долният и средният ешелон – самоходна зенитна артилерия Gepard, системите IRIS-T и NASAMS и преносими зенитно-ракетни комплекси – са проектирани за аеродинамични цели: самолети, крилати ракети и дронове. Балистичните и аеробалистични заплахи обаче – 9М72 „Искандер“, Х-47М2 „Кинжал“ и хиперзвуковите 3M22 „Циркон“ – се поразяват единствено от най-горния ешелон, т.е. от комплексите MIM-104 Patriot с прехващачи PAC-3 и в по-ограничена степен от френско-италианските SAMP/T. Именно този ешелон е най-малък по численост и същевременно най-бързо изразходван, тъй като всеки масиран обстрел е насочен първо към него.
Според репортажи на международни медии към началото на годината Украйна разполага с поне 6 действащи батареи Patriot, 2 от които бяха въведени в експлоатация около новогодишните празници, с 9 активни системи IRIS-T, доставени от Германия, неуточнен брой системи NASAMS и до 3 батареи от по-стария вариант SAMP/T. Франция обмисля да предаде и по-новата си модификация SAMP/T NG. Платформите обаче са безполезни без боеприпаси, а тъкмо тук се откроява същинският дефицит.
Прехващачите PAC-3 са доста оскъдна стока. Производството им на американска земя възлиза на 620 ракети за 2025 г. – с около 20% над предходната година – и на очаквани 650 за 2026 г. В същото време еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс още през март посочи, че Киев се нуждае от най-малко 2000 прехващача за Patriot годишно, докато за 4 години е получил едва около 600. Сметката за изминалата зима е красноречива: Русия е изстреляла към 250 балистични, аеробалистични и хиперзвукови ракети, а при ориентировъчна оценка от средно 2 прехващача на цел това означава нужда от порядъка на 500 ракети PAC-3 за сезон – стойност, която е съпоставима с годишния производствен обем на американската индустрия. Командването на ВВС на Украйна формулира резултата директно: след всеки масиран удар запасите от прехващачи се изчерпват, докато темпото на доставките не смогва да ги компенсира.
Опитът този недостиг да се запълни минава през механизма PURL (Prioritised Ukraine Requirements List) – схема на съюзниците, по която партньорски страни финансират американско оръжие за Украйна, включително PAC-3, и която вече набави пакет от 5,5 млрд долара. Норвегия обяви на 11 май около 304 млн долара, част от които за Patriot прехващачи, а Япония се включи на 30 май с 14,7 млн долара за нелетално оборудване. В същото време прехвърлените по линия на PURL ракети PAC-3 са почти напълно изразходвани и в страната остава само малък брой, разпределен по позиции, въпреки че върховният оперативен командващ на НАТО настоява, че всяко едно платено от съюзниците изделие, включително ПВО прехващачи, достига украински ръце. Картината се утежнява от конкуренцията за същия дефицитен боеприпас: въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран започна на 28 февруари 2026 г. и пренасочи към Близкия изток част от прехващачите, способни да противодействат на балистични ракети. Според Foreign Policy това оставя украинските комплекси Patriot в неопределеност, докато Politico дори още по-рано предупреди за риск от недостиг точно по тази причина.
Натискът се прехвърли на най-високо политическо равнище. В края на май президентът Володимир Зеленски изпрати спешно писмо до Конгреса на САЩ и президента Доналд Тръмп, в което предупреждава за изострения дефицит на системи и боеприпаси за ПВО и ПРО. То беше връчено на Белия дом, на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и на членове на Конгреса лично от украинския посланик Олга Стефанишина. Успоредно с дипломатическия натиск Киев разработва значително по-евтин свой прехващач като алтернатива на скъпия PAC-3, който се предвижда да бъде подложен на изпитания до края на годината.
Над всичко това стои една по-неудобна реалност, която самият недостиг отчасти прикрива. Масираният удар от 24 май – при който, по данни на украинските ВВС, Русия е използвала около 90 ракети и 600 дрона и който отне живота на 4 цивилни и рани около 100, нанасяйки поражения в практически всеки район на Киев – включваше и хиперзвуковата ракета „Орешник“. Комплексите Patriot с PAC-3 и SAMP/T са проектирани за противодействие на балистични ракети с малък обсег до около 1000 км, не срещу ракета със среден или голям обсег. Според анализ на специализираното издание Defense Express, дори американската система THAAD вероятно е недостатъчна. С други думи, срещу най-тежките руски ракети Киев на практика не притежава надежден отговор независимо от наличните запаси – а срещу всичко останало отговорът се измерва в боеприпаси, които се изчерпват по-бързо, отколкото пристигат.
Оперативната логика зад руския подход следва именно тази аритметика. Тежките комбинирани атаки не целят само поразяване, но и изтощаване – насищане на изтънелия горен ешелон до изчерпване на прехващачите, при което следващата вълна минава необезпокоявано. Икономиката на размяната работи срещу защитаващия се: един прехващач струва много повече от ракетата и дрона, който поразява, а таванът на отбраната се определя не от смелостта на разчетите, а от производствените темпове на индустрията. Кадърът с четирите попадения на ракети обаче допуска и втори, по-конкретен прочит, който не е равнозначен на пълна безпомощност: при остър недостиг украинските разчети са принудени да изстрелват по един прехващач срещу балистична ракета вместо стандартните два и да пропускат цели с по-нисък приоритет, за да спестяват оскъдните PAC-3 за най-ценните обекти. Тоест отсъствието на прехващане в записа е съвместимо както с изчерпан арсенал, така и с разход на рационално дозиран ресурс.
В по-общ план поредната ракетна атака срещу Киев онагледява стратегическо изместване, което се проследява отвъд отделния случай. Приетият бюджет за отбрана на САЩ за 2026 г. ограничава американското финансиране за Украйна и прехвърля тежестта върху Европа, а механизмът PURL е институционалният израз на тази промяна. Така войната във въздуха беше сведена до състезание между темпото на руските ракетни атаки, и онова, с което западната и все по-често собствената украинска индустрия произвежда прехващачи. Докато второто не навакса изоставането си от първото, периодично ще ставаме свидетели на подобни кадри, независимо колко батареи са разположени около украинската столица.
💥 Жител на Киев засне попадение на балистична ракета на броени метри от собствения си дом по време на масираната въздушна атака, продължила повече от пет часа до рано сутринта днес. Ракетата попадна в непосредствена близост до дома му, разтърсвайки цялата сграда.
Руската армия изстреля общо 90 балистични и крилати ракети и над 700 ударни дрона в рамките на изминалата нощ, по-голямата част от които бяха насочени към столицата. Ударът бележи третото оперативно използване на балистична ракета със среден обсег „Орешник“, която порази авиобаза Била Цирква в Киевска област.
В изявление, разпространено на официалния си канал в Telegram, украинският президент Володимир Зеленски докладва за най-малко 83 ранени, както и за регистрирани смъртни случаи, чийто брой не беше уточнен.
„Изстрелял е своя Орешник срещу Била Церква. Те наистина са умопомрачени“, заяви украинският държавен глава по адрес на руския президент Владимир Путин, който според него „вече дори не може да произнесе ясно думата ура – фъфли и мърмори – но въпреки това продължава да поразява жилищни сгради с ракетите си“.
Зеленски квалифицира нападението като „тежка атака“ и подчерта, че не всички балистични ракети са успешно прихванати. „Беше тежка атака – 90 ракети от различен тип, много от които балистични – общо 36. Имаше 600 дрона“, написа той. „За съжаление, не всички балистични ракети са прихванати – най-много попадения имаше в Киев.“
Според президента по време на нощното нападение руската армия е поразила водоснабдително съоръжение с три ракети, изпепелила е търговски център и са поразени десетки жилищни сгради и най-обикновени училища.
„Орешник“ е руска балистична ракетна система със среден обсег, която беше оперативно разгърната за първи път през ноември 2024 г. при демонстративен удар по завода „Южмаш“ в град Днипро без видимо оперативно значение. Ударът по Била Церква, град с население от около 200 000 души, разположен на около 80 км южно от Киев, бележи общо третата бойна употреба на „Орешник“ от нейния дебют.
Според сведенията ракетата е разработена, стъпвайки върху по-ранната програма РС-26 „Рубеж“, проектирана да доставя множество бойни глави с автономно насочване по хиперзвукова балистична траектория. Периодично в свои изявления Путин настоява, че нито една налична система за противовъздушна отбрана не е способна да прехване ракетата. Твърденията му не намират независимо потвърждение.
Ударът от изминалата нощ е поредния случай в рамките на устойчивия модел на масирани въздушни нападения по градовете на Украйна. Руската армия изстреля 90 ракети и близо 700 камикадзе дрона, основно срещу Киев, в резултат на което бяха докладвани щети на най-малко 40 различни обекта.
🇹🇷 В изненадващ ход Турция разкри непознат досега вариант на междуконтинентална балистична ракета (ICBM), наречена „Йълдъръмхан“ (от турски: „господар на мълнията“). През последните няколко години отбранителната индустрия на страната изкарва удивително широк спектър от оръжия, включващи ракети и дронове, но плановете за разполагане на ракети от такъв клас са нещо изцяло ново.
Пълномащабният модел на „Йълдъръмхан“ беше показан публично за първи път на международно изложение за отбрана и аерокосмическа индустрия SAHA 2026 по-рано тази седмица в Истанбул, привличайки международно внимание. Програмата, чиято разработка продължава от около десетилетие, беше представена от министъра на отбраната Яшар Гюлер.
Това е нетактическа балистична ракета с голям обсег, въоръжена с конвенционална бойна глава – концепция, която сама по себе си е сравнително нова, макар и да е била обсъждана в миналото във връзка с Китай, Израел и Русия. Ракетата е проектирана с обсег от 6000 км, което направо я поставя в категория ICBM (класифицирани като ракети с обсег над 5500 км).
Оръжието се задвижва от четири ракетни двигателя и, което е нетипично, използва само една степен. Това може да е показател за технологични ограничения, тъй като досега страната не е разработвала ракета с такъв обхват. Според Министерството на отбраната тя ще е мобилна (разположена на колесно шаси) и ще носи изключително мощна бойна глава с тегло 3000 кг. Освен това ще използва течно гориво – комбинацията от азотен тетроксид и хидразин.
Използването на течно гориво значи, че ракетата трябва да се зарежда точно преди изстрелване. Това намалява времето за реакция в сравнение с оръжията с твърдо гориво и я прави по-уязвима на превантивни удари, както и по-сложна за поддръжка.
Към момента липсват детайли за сроковете за приемане на въоръжение, въпреки че турските медии твърдят, че производството на горивото и разработката на бойните глави вече са започнали. Трябва да се отбележи, че сред европейските държави в НАТО само Турция разполага с ракета с конвенционална бойна глава и земно базиране с обсег на поразяване над 300 км – местната „Тайфун“.
В миналото президентът Реджеп Тайип Ердоган отправи призив страната му да разгърне ракети с над 2000 км обсег, отразявайки опасенията на държавния глава от засилващите се заплахи в региона. През 2025 г. страната представи „Тайфун Блок IV“ с предполагаем обсег от 1000 км, а сега се разработва и ракетата със среден обсег „Дженк“ (2000 км).
Едно от основните предизвикателства пред турската страна е провеждането на изпитания. Основният полигон в Черно море е дълго под 1000 км. Това изиска изстрелване по стръмна параболична траектория, по подобието на Северна Корея, или употребата на обсъждания космодрум в Сомалия, който би позволил тестове над Индийския океан.
Разширяването на ракетната индустрия на Република Турция има и икономически аспект. Нейните продукти не са обект на американски финансови ограничения ITAR, което ги прави атрактивни за износ. Въпреки това, като член на Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR), Турция е изправена пред строги ограничения за експорт на ракети с подобни характеристики, освен ако не реши да напусне споразумението.
Най-вероятно властите в страната се стремят към „Йълдъръмхан“ за разширяване на обсега на конвенционален възпиращ фактор, позволявайки ѝ да държи под прицел цели дори до Пекин. Макар да няма налице индикации за разработване на ядрени бойни глави, новата ICBM е евентуална стъпка към посочената способност, в случай че стратегическите приоритети се променят в бъдеще.
С изключение на конкретна военно-оперативна полза, проектът е символ на национална гордост и технологичен суверенитет, също като проекта за изтребител от ново поколение TF Kaan, затвърждавайки амбицията на Турция за стратегическо възпиране на дълги разстояния.
🇮🇷 Разузнавателните оценки на САЩ, според които Иран се намира на около година от ядрено оръжие, не са претърпели значителна промяна от 12-дневната война миналия юни, въпреки скорошната съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, започнала на 28 февруари 2026 г. и продължила 39 дни, съобщава Ройтерс.
Редица световни медии представят това като удобен повод да се усъмнят дали двете кампании срещу иранския режим наистина са си стрували. Анализатори от The Jerusalem Post настояват, че от гледната точка на Израел и двете войни са постигнали критични цели.
Преди юни 2025 г. страната беше изправена пред две непосредствени екзистенциални заплахи от Ислямската република: ядрената програма и нарастващият арсенал от балистични ракети. Нанесените удари в 12-дневната война удари срещу десетки обекти на ядрената програма отложиха заплахата от „въпрос на месеци“ до между една и две години напред.
Съвместните удари тази година на свой ред намалиха наличния арсенал на Техеран от 2500 балистични ракети, при перспектива за 3700-4300 допълнителни ракети, произведени в рамките на период от половин година – до не повече от 1000 ракети със забавяне от няколко години за производството на нови мащабни обеми.
Защо тогава докладът звучи разочароващо? Причината отчасти се крие в различните послания на американския президент Доналд Тръмп и Израелските отбранителни сили (IDF). Тръмп постави акцента върху това, че войната ще прекрати ядрената заплаха. IDF от своя страна наблегна на заплахата от балистични ракети, като омаловажи въпроса с ядрения потенциал на режима. Пентагонът почти не е бомбардирал нито един ирански ядрен обект по време на около 40-те дни на съвместни въздушни удари тази пролет – тема, различна от юни 2025 г.
Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60%, и с новото съоръжение „Пикакс Маунтин“, но тези активи не означават автоматично, че той се намира близо до сдобиване с ядрено оръжие. По данни от открити източници по-голямата част или целият запас от обогатен уран е заровен под развалините на ядрения обект в Исфахан, а също под Фордоу или Натанц. Иран е правил опити да се доближи до този уран, но след 11 месеца не е съумял да го стори. Дори и да го извлече, Израел и САЩ знаят с абсолютна точност неговото местоположение и могат да нанесат удар по всеки опит за изнасянето му.
Това не означава, обаче, че Израел и САЩ могат да си позволят да намалят своята бдителност. Ядреният обект „Пикакс Маунтин“, чието изграждане започна през 2021 г. не трябва да бъде изпускано от поглед и може да се наложи да бъде атакувано. По-широките надежди режимът в Техеран да рухне или поне да се откаже от своите намерения за обогатяване засега не се реализират.
От израелска гледна точка отдалечаването на две отделни екзистенциални заплахи с години напред в бъдещето представлява критично постижение в сферата на сигурността, дори без да е постигнато окончателно решение.
🇺🇦 По време на международния форум „Ukraine Recovery Conference – Security and Defense Dimension“, проведен през изминалия уикенд в полския град Жешув, беше разкрит първи макет на балистичната ракета FP-9, разработвана от украинската компания Fire Point.
Предварително обявените характеристики на ракетата включват обсег от 855 км и бойна глава с тегло 800 кг.
По-рано компанията разкри, че очаква FP-9 да завърши процеса по кодификация от Министерство на отбраната това лято и да открие пътя за доставки до Въоръжените сили на Украйна. Тъй като нейният обсег достатъчен за удари по цели в района на Москва, публичната поява на макета съвсем очаквано привлече сериозно внимание.
Макар на този етап да са налични само снимки, дори те позволяват далеч по-подробна оценка на проекта, тъй като доскоро едно и също изображение се използваше както за FP-7, така и за FP-9, създавайки усещането, че по-мощната ракета просто ще бъде уголемена версия на по-малката.
Още по-важно е, че макетът на FP-9 беше поставен до макета на FP-7, който вече преминава изпитания с реални пускове. Ако и двата модела са изработени в един и същ мащаб, това странично разположение дава възможност да се оценят размерите на по-голямата балистична ракета.
Причината това сравнение да е важно е, че FP-7 използва корпуса на зенитната ракета 48Н6 за С-400, което означава дължина от 7,5 метра и диаметър 0,52 метра. На база този ориентир FP-9 изглежда има дължина от 12,5 метра, а максималният ѝ диаметър вероятно достига 1,1 метра. Това би я направило по-голяма от руската балистична ракета с малък обсег 9M723, използвана в оперативно-тактическия комплекс Искандер, която е с дължина 7,2 метра и диаметър 0,95 метра.
Интересното е, че сходни размери бяха обявени и за друг украински ракетен проект – Хрим-2, известен още като „Сапсан“, за който беше посочена дължина от 7,2 метра.
FP-9 надхвърля размерите и на друга позната балистична ракета – течно-горивната Р-17 от комплекса Елбрус, по-известна със своето НАТО обозначение, Скъд. чиято дължина възлиза на 11,1 метра, а диаметър – 0,88 метра.
С оглед на горните параметри, включването на ATACMS в сравнението изглежда излишно, тъй като армейската тактическа балистична ракета е сравнително компактна като размери – едва 4 метра дължина при диаметър от 0,61 метра.
🇺🇦 Украинската компания Cascade Systems съобщи, че системата за електронна война на стратегическо ниво „Лима" е допринесла за неутрализиране на 26 руски аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал" за първите три месеца на тази година. Общият брой отклонени „Кинжали" от въвеждането на системата в експлоатация достигна 58, разкриха от производителя пред украинското издание „Оборонка".
Според същите данни за първото тримесечие „Лима" е отвела от целите им и 33 крилати ракети и над 10 000 дрона. Служители на компанията посочват още, че системата постига 98% ефективност срещу коректируеми авиационни бомби (КАБ), пуснати в нейния обсег на действие – твърдение, което за момента не е независимо потвърдено.
Началникът на управлението за електронна война в Сухопътните войски на Украйна полк. Максим Скорецки обясни, че „Лима" се интегрира в общата система за противовъздушна отбрана като допълнителен неогневи рубеж. „Това позволява да неутрализираме дронове и ракети, вече преодолели външния пръстен на прехвата", цитира го „Оборонка". Така се изгражда ешелонирана защита, при която част от средствата за нападение биват отклонявани, преди да се стигне до огнево прехващане.
Представител на звеното „Нощна стража" (Нічна Варта), което експлоатира комплекса, твърди пред същото издание, че системата е доказала ефективност срещу 12- и 16-канални CRPA антени – напреднал тип антени с контролирана диаграма на насоченост, с които според украинската страна сега са снабдени руските дронове, КАБ, крилати и балистични ракети. По думите му от 59 „Кинжала", насочени към обекти, защитени от звеното, 58 не са достигнали крайните си цели.
Принципът на действие на „Лима" се основава на комбинация от заглушаване, подмяна на сигнала (spoofing) и кибервъздействие, които нарушават сателитната навигация на оръжието и го принуждават да разчита на инерциална система. Точността на инерциалното насочване се влошава с разстоянието, което обикновено води до значително отклонение от целта – техническо описание, съвпадащо с доклади на Defense Express. По-ранни материали на западни медии описват отделни епизоди, при които оператори от „Нощна стража" подават фалшиви сателитни сигнали към настъпващите ракети.
Ръководителят на Cascade Systems определя подхода като „асиметричен отговор: вместо изтощителен двубой 'ракета срещу ракета' използваме инструмент, който води до критично отклонение на прецизното оръжие във финалния етап на полета". По думите му употребата на средства за електронна война на стратегическо ниво позволява по-рационално разпределение на ограничения ресурс на ПВО и намалява натиска върху запаса от зенитни ракети, който в противен случай щеше да бъде изразходван срещу всяка отделна заплаха.
„Кинжал" е балистична ракета с въздушно изстрелване, позиционирана от Москва като средство, изискващо прехват от клас Patriot. През пролетта на 2025 г. Русия въведе модифицирана версия, способна да маневрира във финалния участък на траекторията, след което според западни анализи процентът на успешните прехвати се е сринал – от около 37% през август до 6% през септември 2025 г. Това прави електронното отклоняване, което действа върху навигацията, а не върху кинетичното поразяване, все по-търсен допълнителен слой на защита.
Особено място в изявленията на Cascade Systems заема декларираната ефективност срещу CRPA антени. Това решение, считано за една от основните руски и западни противомерки срещу електронната война. Ако данните отговарят на реалността, това би означавало, че украинските разработчици са успели да работят на нива на сигнала и алгоритми, които заобикалят тази защита. Изнесените показатели обаче произтичат от вътрешна статистика на производителя и оценки на ползвателя и не подлежат на независима проверка; публичните описания на системата и епизодите с отклонени „Кинжали" над Киев и Лвов през 2025 г. се потвърждават от западни анализатори, включително бившия германски съветник по отбраната Нико Ланге, който определи методологията за потенциален „пробив" в електронната война.
„Лима" е разработена през 2022 г. първоначално за противодействие на дронове от тип Геран-2 и управляеми авиационни бомби. Настоящите съобщения на производителя очертават разширяване на декларирания обхват към аеробалистични и крилати ракети, като в същото време подчертават ограничението на системата: тя не унищожава средствата за атака, а намалява точността им – ефект, който има смисъл единствено като част от многослойна отбрана, а не като самостоятелно решение.
🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.
Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.
Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.
Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.
Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.
Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.
🇮🇷 Командирът на Въздушно-космическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), бригаден генерал Маджид Мусави, заяви, че страната му е ускорила процеса по обновяване и попълване на пусковите установки за ракети и дронове по време на прекратяването на огъня.
По думите му темпът на възстановяване на ракетните платформи е по-бърз от всякога. Мусави допълни, че режимът разполага с информация, според която САЩ и Израел срещат предизвикателства с набавянето на боеприпаси и често са принудени да го правят от далечни точки на света, представяйки го като признак за нарастващ логистичен натиск върху врага. Според командира, противникът е загубил не само „тази фаза на войната", но и „пролива, Ливан и региона".
Изявлението идва в рамките на двуседмично примирие, въведено на 8 април с посредничество от Пакистан. То трябваше да обхване основните оси на сблъсъка между САЩ, Израел и Иран, въпреки че беше разклатено още в първите дни. Преговорите в Исламабад се провалиха след 21 часа на 11–12 април; на 13 април Доналд Тръмп обяви морска блокада на иранските пристанища. Оспорването за Ормузкия пролив и включването на Ливан остана отворено, а вчера Революционната гвардия повторно обяви пролива за затворен, след като дни по-рано беше разрешила минимален трафик срещу такси над 1 млн. долара на плавателен съд.
Реториката на Мусави стъпва върху частично документирани реалности. Публикация на Wall Street Journal от 11 април, базирана на американско разузнаване и потвърдена от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, съдържа оценка, според която Иран запазва хиляди балистични ракети с малък обсег, около 1000 от които са способни да достигнат Израел. Над половината от пусковите установки са изведени от строя, но „много от тях могат да бъдат реактивирани" – формулировка, която пряко подкрепя тезата на Мусави за ускорено възстановяване. Текущият темп на пуск от страна на Иран е редуциран до 10–15 ракети дневно спрямо десетки в началото на кампанията, а според израелски източници за момента Техеран е неспособен да произвежда нови ракети. Паралелно сателитни изображения от базата Хомейн, публикувани в периода на прекратяването на огъня, показват изваждане на предварително заровени пускови платформи.
Твърдението за ограничения у противника върху боеприпасите също има своите основания. Израел информира Вашингтон в средата на март, че запасите му от прехващачи са „критично ниски", а според служител на Белия дом, цитиран от Drop Site News, в навечерието на примирието броят на балистичните прехващачи в израелския арсенал се е свил до „двуцифрено число". САЩ от своя страна са изразходвали над 150 прехващача за THAAD в 12-дневната война през юни 2025 г. – около четвърт от инвентара към онзи момент – а в цялата кампания срещу Иран е бил консумиран около една трета от общия стоков резерв на системата. Цената на една такава ракета е около 12 млн. долара за единица при годишно производство от около 100 бр. Израелското командване отхвърли определението „критично ниски", без да оспорва самата динамика на изразходване.
Самият Мусави е фигура с дълга експозиция в иранската ракетна програма. Той е заместник-командир на Въздушно-космическите сили на IRGC от 2009 г. насам и е назначен за командир на 14 юни миналата година от Али Хаменей след убийството на предшественика му Амир Али Хаджизаде от израелски удар ден по-рано. На 18 декември 2024 г. Държавният департамент на САЩ го санкционира за участието му в балистичната и дроновата програма на Иран. Миналия месец Israel Hayom съобщи за вътрешна критика срещу Мусави по високите етажи на IRGC – обвинения, че е напуснал поста си по време на активни сражения. Последните му публични изявления следват линия на демонстративна настойчивост в синхрон с официалната иранска позиция, че ходът на войната не е спечелен от Вашингтон и Йерусалим.
Претенциите, че противникът е загубил „пролива, Ливан и региона", са по-скоро пропагандни. Ормузкият пролив остава инструмент на иранския натиск, но не се намира под контрол на Техеран в смисъл, който да изключва морско присъствие на Израел и САЩ. В Ливан израелските сили остават на позиции в южната част на страната въпреки обявеното прекратяване на огъня с Хизбула от 16 април; Белият дом продължава да настоява за директна среща между Джоузеф Аун и Бенямин Нетаняху. „Регионът" като цяло е едновременно изтощен от кампанията и структурно преформатиран – преценката за чия сметка ще се случи това зависи от изхода на следващия преговорен цикъл, чиято граница е крайният срок на примирието на 22 април.
🇰🇵🚀 Северна Корея изстреля няколко балистични ракети към морето по източното крайбрежие, съобщиха Южна Корея и Япония. Пусковете са били извършени около 06:10 ч. местно време от района на град Синпхо, обявиха от Обединения комитет на началник-щабовете в Сеул.
Това е общо седмо изстрелване на балистични ракети за годината и четвъртото само за април, след тестове на 7-ми, 8-ми и 9-ти, за част от които самата КНДР обяви използване на касетъчни бойни глави. Японското правителство заяви, че ракетите вероятно са паднали в близост до източното крайбрежие на Корейския полуостров, без да бъде регистрирано навлизане в изключителната икономическа зона на Япония.
Президентската администрация в Сеул е свикала извънредно заседание по сигурността, според местни медии. Тези опити нарушават резолюции на Съвета за сигурност на ООН, забраняващи ракетната програма на Северна Корея; Тя обаче отхвърля забраната, наричайки я посегателство срещу суверенното право на самоотбрана.
Синпхо не е произволна стартова площадка. Там се намира военната корабостроителница Sinpo South Shipyard, която обслужва подводния флот на КНДР, и локацията се използва за тестове на балистични ракети от подводници (SLBM) от клас Pukguksong – една от най-чувствителните категории севернокорейски стратегически въоръжения.
Темпото на изстрелвания съвпада с период, в който вниманието на САЩ е изцяло ангажирано в Близкия изток. „Докато САЩ са фокусирани върху Иран, Северът разглежда това като златно време за надграждане на ядрения си потенциал и ракетните способности", заяви пред медиите Лим Ел-чул, професор в университета Кюнгнам.
Оценката на международни наблюдатели се допълва от изявлението на генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси, направено в Сеул на 15 април. Той посочи „много сериозни" напредвания в способността на КНДР да произвежда ядрени оръжия и вероятно финализиране на чисто нов обект за обогатяване на уран в района на Йонбьон, сравним по мащаб с действащия център в Кангсон. По оценки на Агенцията севернокорейският арсенал вече надхвърля „няколко десетки" бойни глави.
Политическата рамка на курса беше очертана от самия Ким Чен Ун на 23 март пред Върховното народно събрание, където обяви статута на КНДР на ядрена държава за „необратим" и определи „ядрения възпиращ потенциал за самоотбрана" като ключов за националната сигурност и икономическо развитие. Приетият на същата сесия бюджет за 2026 г. задели 15,8% от държавните разходи за отбрана, с изрична нотация за разширяване на ядрените и бойните способности.
Изстрелването рано тази сутрин идва под месец преди срещата на Доналд Тръмп и Си Дзинпин, която трябва да се състои на 14–15 май в Пекин, първи съществен двустранен форум, в който темата Северна Корея се очаква да заеме централно място заедно с търговските отношения и войната в Украйна. Експертимк, цитирани от The Korea Times, разглеждат възможна среща Тръмп–Ким като малко вероятна в краткосрочен план, но не изключват отварянето на канал чрез Пекин. Поредицата от тестове дни преди срещата се чете като опит на Пхенян да влезе в разговора от позиция на укрепени военни активи, а не на преговарящ в нужда.
🇷🇺🚀🇺🇦 Русия извърши нова масирана атака срещу градове в цяла Украйна, при която столицата Киев беше поразена от балистични ракети. Военновъздушните сили обявиха ракетна тревога около 2:35 часа местно време, а само броени минути след това журналисти на Kyiv Independent докладваха за силни експлозии. Около час по-късно Киев отново беше разтърсен от руски обстрел с балистични ракети.
12-годишно дете загина при атаката, съобщи кметът Виталий Кличко. Четирима медици, отзовали се на спешно повикване, бяха ранени. Общият брой на пострадалите достигна седем души, посочи шефът на Киевска градска военна администрация Тимур Ткаченко. Търговски и жилищни сгради в Оболонски и Подилски райони понесоха материални щети, а на няколко места са възникнали пожари. Пълният мащаб на разрушения и жертви оставаше неясен, тъй като ударите продължаваха и след първоначалните съобщения.
Ракетна тревога беше обявена в области из цялата страна. Експлозии и пожари имаше в Днипро, четвъртият по големина град в Украйна. Ударът по Киев дойде броени часове след масирана атака на 15 април вечерта, която включваше 3 балистични ракети „Искандер-М" и 324 камикадзе дрона, 250 от които са тип „Шахед", съобщават Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прехвана 309 цели, но 13 дрона поразиха 9 обекта, докато удари бяха нанесени и по Запорожка, Черкаска, Днепропетровска и Сумска област, предаде 24 Канал.
Повторният удар по Киев в рамките на две поредни нощи идва само дни след края на великденското примирие, белязано от взаимни обвинения в нарушения, съобщи France 24. Според данни на Мониторинг мисията на ООН по правата на човека в Украйна през първото тримесечие на 2026 г. са загинали 556 цивилни, а 2731 са ранени, ръст от 20% спрямо същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег и балистичните ракети остават водещите причини за смърт сред гражданското население.
🇰🇵 Северна Корея обяви, че провела успешно изпитания на електромагнитните си оръжия и „графитни бомби“, които бяха описани от Ким Чен Ун като „специални средства със стратегически характер“, според репортаж на Корейската централна телеграфна агенция (KCNA).
Съобщава се, че изпитанията са проведени в рамките на три дни, от понеделник до сряда, и бележат онова, което Bloomberg описа като първото открито признание на Пхенян за използване на концепции за насочена енергия за извеждане от строя на противникови технологии.
Бомбите с въглеродни влакна, известни с названието „графитни бомби“, са създадени да предизвикват късо съединение в електрическата мрежа, което поне на теория е способно да потопи цели региони в мрак. Друг вид оръжия са електромагнитните, които действат по различен начин, като взимат на прицел микрочипове и комуникационни системи, като деактивират или унищожават техните електронни компоненти.
Ким е инструктирал армията да интегрира тези способности с други оръжейни системи, което е ясен сигнал за засилване на фокуса върху постигането на предимство в електронната и енергийната война.
В допълнение към тези разработки, Корейската народна армия проведе изпитание на бойната ефективност на арсенала си от балистични ракети, включително тактически касетъчни бойни глави. Според твърдения на държавните медии в страната, бойната глава на изстреляната ракета е засегнала площ в порядъка на 6,5-7 хектара.
Bloomberg посочи, че Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея действително е засекъл няколко пуска на балистични ракети във водите край източното крайбрежие на Северна Корея, въпреки че поне едно от изстрелванията може да е било неуспешно.
По-рано Япония обяви официално, че е разположила първите си местно разработени ракети с голям обсег (stand-off missiles), с което отбеляза сериозна промяна във военната си позиция на фона на нарастващото напрежение с Китай и Северна Корея и заплахите, произтичащи от това.
Сухопътните сили за самоотбрана на Япония (JGSDF) потвърдиха, че е започнало оперативното внедряване на две нови системи: противокорабна ракета „Тип-25“ и високоскоростен планиращ снаряд „Тип-25“. И двете оръжия представляват първата собствена разработка на страната за удари от голямо разстояние, която се разполага в активни части.
🚨 Пуск на балистична ракета от територията на Иран беше засечен преди малко, поради което в следващите минути може да бъдат активирани сирени за въздушна тревога в пустинята Негев, Арава, Мъртво море, Юдея и селищата около ивицата Газа.
Това съобщи току-що Командването на тила на Израелските отбранителни сили (IDF), след като всички страни в конфликта обявиха, че включват обявеното преди малко прекратяване на огъня през следващите две седмици.
🇮🇱🛡️🇮🇷 Иран изстреля балистична ракета срещу пустинята Негев в Южен Израел, която беше оставена да падне в открита местност извън града. Сирени за ракетна опасност бяха задействани в град Беер Шева и редица общности в района на пустинята.
Спешната медицинска служба „Маген Давид Адом" заяви, че няма данни за пострадали. Екипи на службата бяха изпратени в Беер Шева и околността, за да претърсят земята за паднали отломки. Командването на тила разреши на жителите в региона да напуснат защитените пространства.
Това е пореден от серията удари срещу Израел, нанасяни ежедневно от Иран с ракети и дронове от самото начало на въздушната кампания на САЩ и Израел на 28 февруари.
Беер Шева вече беше мишена на ирански обстрели. Един такъв на 2 март предизвика материални поражения в жилищен квартал, а на 5 април ракета уцели фабрика в града, според Ynetnews. В индустриален комплекс Неот Ховав, разположен наблизо в пустинята Негев и използван главно за химическо производство и обработка на опасни отпадъци, е бил поразяван от ирански ракети поне три пъти от началото на последния конфликт.
Израел разчита на напреднала многослойна мрежа за въздушна отбрана: Arrow 2 и Arrow 3 за прехващане на балистични ракети, David's Sling за средна далечина и Iron Dome за ракети и ракетни снаряди с малък обхват. Според анализ на Royal United Services Institute (RUSI), публикуван на 26 март, запасите от прехващачи Arrow 2 и Arrow 3 са силно изчерпани, докато американските ракети THAAD, които защитават небето на съюзниците в Персийския също, също са намалели значително. В отговор Министерството на отбраната на Израел оповести на 6 април, че е наредило ускоряване на производството на ракетни прехващачи Arrow, след като са получили одобрение от министерската комисия по обществени поръчки. IDF от своя страна увери, че няма недостиг на прехващачи, а армията е готова за всеки сценарий, предаде Times of Israel.
🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".
Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.
Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.
Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.
Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.
Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:
„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."
През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.
Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.
Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.
Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.
Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.
