Предназначена за Москва: Украйна разкри първия макет на балистична ракета FP-9 с обсег до 855 км.

🇺🇦 По време на международния форум „Ukraine Recovery Conference – Security and Defense Dimension“, проведен през изминалия уикенд в полския град Жешув, беше разкрит първи макет на балистичната ракета FP-9, разработвана от украинската компания Fire Point.

Предварително обявените характеристики на ракетата включват обсег от 855 км и бойна глава с тегло 800 кг.

По-рано компанията разкри, че очаква FP-9 да завърши процеса по кодификация от Министерство на отбраната това лято и да открие пътя за доставки до Въоръжените сили на Украйна. Тъй като нейният обсег достатъчен за удари по цели в района на Москва, публичната поява на макета съвсем очаквано привлече сериозно внимание.

Макар на този етап да са налични само снимки, дори те позволяват далеч по-подробна оценка на проекта, тъй като доскоро едно и също изображение се използваше както за FP-7, така и за FP-9, създавайки усещането, че по-мощната ракета просто ще бъде уголемена версия на по-малката.

Още по-важно е, че макетът на FP-9 беше поставен до макета на FP-7, който вече преминава изпитания с реални пускове. Ако и двата модела са изработени в един и същ мащаб, това странично разположение дава възможност да се оценят размерите на по-голямата балистична ракета.

Причината това сравнение да е важно е, че FP-7 използва корпуса на зенитната ракета 48Н6 за С-400, което означава дължина от 7,5 метра и диаметър 0,52 метра. На база този ориентир FP-9 изглежда има дължина от 12,5 метра, а максималният ѝ диаметър вероятно достига 1,1 метра. Това би я направило по-голяма от руската балистична ракета с малък обсег 9M723, използвана в оперативно-тактическия комплекс Искандер, която е с дължина 7,2 метра и диаметър 0,95 метра.

Интересното е, че сходни размери бяха обявени и за друг украински ракетен проект – Хрим-2, известен още като „Сапсан“, за който беше посочена дължина от 7,2 метра.

FP-9 надхвърля размерите и на друга позната балистична ракета – течно-горивната Р-17 от комплекса Елбрус, по-известна със своето НАТО обозначение, Скъд. чиято дължина възлиза на 11,1 метра, а диаметър – 0,88 метра.

С оглед на горните параметри, включването на ATACMS в сравнението изглежда излишно, тъй като армейската тактическа балистична ракета е сравнително компактна като размери – едва 4 метра дължина при диаметър от 0,61 метра.

Cascade Systems: украинската РЕБ „Лима" е отклонила 58 „Кинжала" от своето въвеждане на въоръжение.

🇺🇦 Украинската компания Cascade Systems съобщи, че системата за електронна война на стратегическо ниво „Лима" е допринесла за неутрализиране на 26 руски аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал" за първите три месеца на тази година. Общият брой отклонени „Кинжали" от въвеждането на системата в експлоатация достигна 58, разкриха от производителя пред украинското издание „Оборонка".

Според същите данни за първото тримесечие „Лима" е отвела от целите им и 33 крилати ракети и над 10 000 дрона. Служители на компанията посочват още, че системата постига 98% ефективност срещу коректируеми авиационни бомби (КАБ), пуснати в нейния обсег на действие – твърдение, което за момента не е независимо потвърдено.

Началникът на управлението за електронна война в Сухопътните войски на Украйна полк. Максим Скорецки обясни, че „Лима" се интегрира в общата система за противовъздушна отбрана като допълнителен неогневи рубеж. „Това позволява да неутрализираме дронове и ракети, вече преодолели външния пръстен на прехвата", цитира го „Оборонка". Така се изгражда ешелонирана защита, при която част от средствата за нападение биват отклонявани, преди да се стигне до огнево прехващане.

Представител на звеното „Нощна стража" (Нічна Варта), което експлоатира комплекса, твърди пред същото издание, че системата е доказала ефективност срещу 12- и 16-канални CRPA антени – напреднал тип антени с контролирана диаграма на насоченост, с които според украинската страна сега са снабдени руските дронове, КАБ, крилати и балистични ракети. По думите му от 59 „Кинжала", насочени към обекти, защитени от звеното, 58 не са достигнали крайните си цели.

Принципът на действие на „Лима" се основава на комбинация от заглушаване, подмяна на сигнала (spoofing) и кибервъздействие, които нарушават сателитната навигация на оръжието и го принуждават да разчита на инерциална система. Точността на инерциалното насочване се влошава с разстоянието, което обикновено води до значително отклонение от целта – техническо описание, съвпадащо с доклади на Defense Express. По-ранни материали на западни медии описват отделни епизоди, при които оператори от „Нощна стража" подават фалшиви сателитни сигнали към настъпващите ракети.

Ръководителят на Cascade Systems определя подхода като „асиметричен отговор: вместо изтощителен двубой 'ракета срещу ракета' използваме инструмент, който води до критично отклонение на прецизното оръжие във финалния етап на полета". По думите му употребата на средства за електронна война на стратегическо ниво позволява по-рационално разпределение на ограничения ресурс на ПВО и намалява натиска върху запаса от зенитни ракети, който в противен случай щеше да бъде изразходван срещу всяка отделна заплаха.

„Кинжал" е балистична ракета с въздушно изстрелване, позиционирана от Москва като средство, изискващо прехват от клас Patriot. През пролетта на 2025 г. Русия въведе модифицирана версия, способна да маневрира във финалния участък на траекторията, след което според западни анализи процентът на успешните прехвати се е сринал – от около 37% през август до 6% през септември 2025 г. Това прави електронното отклоняване, което действа върху навигацията, а не върху кинетичното поразяване, все по-търсен допълнителен слой на защита.

Особено място в изявленията на Cascade Systems заема декларираната ефективност срещу CRPA антени. Това решение, считано за една от основните руски и западни противомерки срещу електронната война. Ако данните отговарят на реалността, това би означавало, че украинските разработчици са успели да работят на нива на сигнала и алгоритми, които заобикалят тази защита. Изнесените показатели обаче произтичат от вътрешна статистика на производителя и оценки на ползвателя и не подлежат на независима проверка; публичните описания на системата и епизодите с отклонени „Кинжали" над Киев и Лвов през 2025 г. се потвърждават от западни анализатори, включително бившия германски съветник по отбраната Нико Ланге, който определи методологията за потенциален „пробив" в електронната война.

„Лима" е разработена през 2022 г. първоначално за противодействие на дронове от тип Геран-2 и управляеми авиационни бомби. Настоящите съобщения на производителя очертават разширяване на декларирания обхват към аеробалистични и крилати ракети, като в същото време подчертават ограничението на системата: тя не унищожава средствата за атака, а намалява точността им – ефект, който има смисъл единствено като част от многослойна отбрана, а не като самостоятелно решение.

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Бригаден генерал Маджид Мусави: Иран попълва запасите си по-бързо отвсякога.

🇮🇷 Командирът на Въздушно-космическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), бригаден генерал Маджид Мусави, заяви, че страната му е ускорила процеса по обновяване и попълване на пусковите установки за ракети и дронове по време на прекратяването на огъня.

По думите му темпът на възстановяване на ракетните платформи е по-бърз от всякога. Мусави допълни, че режимът разполага с информация, според която САЩ и Израел срещат предизвикателства с набавянето на боеприпаси и често са принудени да го правят от далечни точки на света, представяйки го като признак за нарастващ логистичен натиск върху врага. Според командира, противникът е загубил не само „тази фаза на войната", но и „пролива, Ливан и региона".

Изявлението идва в рамките на двуседмично примирие, въведено на 8 април с посредничество от Пакистан. То трябваше да обхване основните оси на сблъсъка между САЩ, Израел и Иран, въпреки че беше разклатено още в първите дни. Преговорите в Исламабад се провалиха след 21 часа на 11–12 април; на 13 април Доналд Тръмп обяви морска блокада на иранските пристанища. Оспорването за Ормузкия пролив и включването на Ливан остана отворено, а вчера Революционната гвардия повторно обяви пролива за затворен, след като дни по-рано беше разрешила минимален трафик срещу такси над 1 млн. долара на плавателен съд.

Реториката на Мусави стъпва върху частично документирани реалности. Публикация на Wall Street Journal от 11 април, базирана на американско разузнаване и потвърдена от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, съдържа оценка, според която Иран запазва хиляди балистични ракети с малък обсег, около 1000 от които са способни да достигнат Израел. Над половината от пусковите установки са изведени от строя, но „много от тях могат да бъдат реактивирани" – формулировка, която пряко подкрепя тезата на Мусави за ускорено възстановяване. Текущият темп на пуск от страна на Иран е редуциран до 10–15 ракети дневно спрямо десетки в началото на кампанията, а според израелски източници за момента Техеран е неспособен да произвежда нови ракети. Паралелно сателитни изображения от базата Хомейн, публикувани в периода на прекратяването на огъня, показват изваждане на предварително заровени пускови платформи.

Твърдението за ограничения у противника върху боеприпасите също има своите основания. Израел информира Вашингтон в средата на март, че запасите му от прехващачи са „критично ниски", а според служител на Белия дом, цитиран от Drop Site News, в навечерието на примирието броят на балистичните прехващачи в израелския арсенал се е свил до „двуцифрено число". САЩ от своя страна са изразходвали над 150 прехващача за THAAD в 12-дневната война през юни 2025 г. – около четвърт от инвентара към онзи момент – а в цялата кампания срещу Иран е бил консумиран около една трета от общия стоков резерв на системата. Цената на една такава ракета е около 12 млн. долара за единица при годишно производство от около 100 бр. Израелското командване отхвърли определението „критично ниски", без да оспорва самата динамика на изразходване.

Самият Мусави е фигура с дълга експозиция в иранската ракетна програма. Той е заместник-командир на Въздушно-космическите сили на IRGC от 2009 г. насам и е назначен за командир на 14 юни миналата година от Али Хаменей след убийството на предшественика му Амир Али Хаджизаде от израелски удар ден по-рано. На 18 декември 2024 г. Държавният департамент на САЩ го санкционира за участието му в балистичната и дроновата програма на Иран. Миналия месец Israel Hayom съобщи за вътрешна критика срещу Мусави по високите етажи на IRGC – обвинения, че е напуснал поста си по време на активни сражения. Последните му публични изявления следват линия на демонстративна настойчивост в синхрон с официалната иранска позиция, че ходът на войната не е спечелен от Вашингтон и Йерусалим.

Претенциите, че противникът е загубил „пролива, Ливан и региона", са по-скоро пропагандни. Ормузкият пролив остава инструмент на иранския натиск, но не се намира под контрол на Техеран в смисъл, който да изключва морско присъствие на Израел и САЩ. В Ливан израелските сили остават на позиции в южната част на страната въпреки обявеното прекратяване на огъня с Хизбула от 16 април; Белият дом продължава да настоява за директна среща между Джоузеф Аун и Бенямин Нетаняху. „Регионът" като цяло е едновременно изтощен от кампанията и структурно преформатиран – преценката за чия сметка ще се случи това зависи от изхода на следващия преговорен цикъл, чиято граница е крайният срок на примирието на 22 април.

Северна Корея изстреля балистични ракети срещу водите на Японско море.

🇰🇵🚀 Северна Корея изстреля няколко балистични ракети към морето по източното крайбрежие, съобщиха Южна Корея и Япония. Пусковете са били извършени около 06:10 ч. местно време от района на град Синпхо, обявиха от Обединения комитет на началник-щабовете в Сеул.

Това е общо седмо изстрелване на балистични ракети за годината и четвъртото само за април, след тестове на 7-ми, 8-ми и 9-ти, за част от които самата КНДР обяви използване на касетъчни бойни глави. Японското правителство заяви, че ракетите вероятно са паднали в близост до източното крайбрежие на Корейския полуостров, без да бъде регистрирано навлизане в изключителната икономическа зона на Япония.

Президентската администрация в Сеул е свикала извънредно заседание по сигурността, според местни медии. Тези опити нарушават резолюции на Съвета за сигурност на ООН, забраняващи ракетната програма на Северна Корея; Тя обаче отхвърля забраната, наричайки я посегателство срещу суверенното право на самоотбрана.

Синпхо не е произволна стартова площадка. Там се намира военната корабостроителница Sinpo South Shipyard, която обслужва подводния флот на КНДР, и локацията се използва за тестове на балистични ракети от подводници (SLBM) от клас Pukguksong – една от най-чувствителните категории севернокорейски стратегически въоръжения.

Темпото на изстрелвания съвпада с период, в който вниманието на САЩ е изцяло ангажирано в Близкия изток. „Докато САЩ са фокусирани върху Иран, Северът разглежда това като златно време за надграждане на ядрения си потенциал и ракетните способности", заяви пред медиите Лим Ел-чул, професор в университета Кюнгнам.

Оценката на международни наблюдатели се допълва от изявлението на генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси, направено в Сеул на 15 април. Той посочи „много сериозни" напредвания в способността на КНДР да произвежда ядрени оръжия и вероятно финализиране на чисто нов обект за обогатяване на уран в района на Йонбьон, сравним по мащаб с действащия център в Кангсон. По оценки на Агенцията севернокорейският арсенал вече надхвърля „няколко десетки" бойни глави.

Политическата рамка на курса беше очертана от самия Ким Чен Ун на 23 март пред Върховното народно събрание, където обяви статута на КНДР на ядрена държава за „необратим" и определи „ядрения възпиращ потенциал за самоотбрана" като ключов за националната сигурност и икономическо развитие. Приетият на същата сесия бюджет за 2026 г. задели 15,8% от държавните разходи за отбрана, с изрична нотация за разширяване на ядрените и бойните способности.

Изстрелването рано тази сутрин идва под месец преди срещата на Доналд Тръмп и Си Дзинпин, която трябва да се състои на 14–15 май в Пекин, първи съществен двустранен форум, в който темата Северна Корея се очаква да заеме централно място заедно с търговските отношения и войната в Украйна. Експертимк, цитирани от The Korea Times, разглеждат възможна среща Тръмп–Ким като малко вероятна в краткосрочен план, но не изключват отварянето на канал чрез Пекин. Поредицата от тестове дни преди срещата се чете като опит на Пхенян да влезе в разговора от позиция на укрепени военни активи, а не на преговарящ в нужда.

Руска атака с балистични ракети срещу Киев уби 12-годишно дете и рани четирима медици

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия извърши нова масирана атака срещу градове в цяла Украйна, при която столицата Киев беше поразена от балистични ракети. Военновъздушните сили обявиха ракетна тревога около 2:35 часа местно време, а само броени минути след това журналисти на Kyiv Independent докладваха за силни експлозии. Около час по-късно Киев отново беше разтърсен от руски обстрел с балистични ракети.

12-годишно дете загина при атаката, съобщи кметът Виталий Кличко. Четирима медици, отзовали се на спешно повикване, бяха ранени. Общият брой на пострадалите достигна седем души, посочи шефът на Киевска градска военна администрация Тимур Ткаченко. Търговски и жилищни сгради в Оболонски и Подилски райони понесоха материални щети, а на няколко места са възникнали пожари. Пълният мащаб на разрушения и жертви оставаше неясен, тъй като ударите продължаваха и след първоначалните съобщения.

Ракетна тревога беше обявена в области из цялата страна. Експлозии и пожари имаше в Днипро, четвъртият по големина град в Украйна. Ударът по Киев дойде броени часове след масирана атака на 15 април вечерта, която включваше 3 балистични ракети „Искандер-М" и 324 камикадзе дрона, 250 от които са тип „Шахед", съобщават Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прехвана 309 цели, но 13 дрона поразиха 9 обекта, докато удари бяха нанесени и по Запорожка, Черкаска, Днепропетровска и Сумска област, предаде 24 Канал.

Повторният удар по Киев в рамките на две поредни нощи идва само дни след края на великденското примирие, белязано от взаимни обвинения в нарушения, съобщи France 24. Според данни на Мониторинг мисията на ООН по правата на човека в Украйна през първото тримесечие на 2026 г. са загинали 556 цивилни, а 2731 са ранени, ръст от 20% спрямо същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег и балистичните ракети остават водещите причини за смърт сред гражданското население.

Пхенян тества „графитни бомби“ с нови изстрелвания на балистични ракети.

🇰🇵 Северна Корея обяви, че провела успешно изпитания на електромагнитните си оръжия и „графитни бомби“, които бяха описани от Ким Чен Ун като „специални средства със стратегически характер“, според репортаж на Корейската централна телеграфна агенция (KCNA).

Съобщава се, че изпитанията са проведени в рамките на три дни, от понеделник до сряда, и бележат онова, което Bloomberg описа като първото открито признание на Пхенян за използване на концепции за насочена енергия за извеждане от строя на противникови технологии.

Бомбите с въглеродни влакна, известни с названието „графитни бомби“, са създадени да предизвикват късо съединение в електрическата мрежа, което поне на теория е способно да потопи цели региони в мрак. Друг вид оръжия са електромагнитните, които действат по различен начин, като взимат на прицел микрочипове и комуникационни системи, като деактивират или унищожават техните електронни компоненти.

Ким е инструктирал армията да интегрира тези способности с други оръжейни системи, което е ясен сигнал за засилване на фокуса върху постигането на предимство в електронната и енергийната война.

В допълнение към тези разработки, Корейската народна армия проведе изпитание на бойната ефективност на арсенала си от балистични ракети, включително тактически касетъчни бойни глави. Според твърдения на държавните медии в страната, бойната глава на изстреляната ракета е засегнала площ в порядъка на 6,5-7 хектара.

Bloomberg посочи, че Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея действително е засекъл няколко пуска на балистични ракети във водите край източното крайбрежие на Северна Корея, въпреки че поне едно от изстрелванията може да е било неуспешно.

По-рано Япония обяви официално, че е разположила първите си местно разработени ракети с голям обсег (stand-off missiles), с което отбеляза сериозна промяна във военната си позиция на фона на нарастващото напрежение с Китай и Северна Корея и заплахите, произтичащи от това.

Сухопътните сили за самоотбрана на Япония (JGSDF) потвърдиха, че е започнало оперативното внедряване на две нови системи: противокорабна ракета „Тип-25“ и високоскоростен планиращ снаряд „Тип-25“. И двете оръжия представляват първата собствена разработка на страната за удари от голямо разстояние, която се разполага в активни части.

Ракетна тревога в южен Израел броени минути след обявеното примирие.

🚨 Пуск на балистична ракета от територията на Иран беше засечен преди малко, поради което в следващите минути може да бъдат активирани сирени за въздушна тревога в пустинята Негев, Арава, Мъртво море, Юдея и селищата около ивицата Газа.

Това съобщи току-що Командването на тила на Израелските отбранителни сили (IDF), след като всички страни в конфликта обявиха, че включват обявеното преди малко прекратяване на огъня през следващите две седмици.

Иран изстреля ракета към южен Израел — прехваната над Негев

🇮🇱🛡️🇮🇷 Иран изстреля балистична ракета срещу пустинята Негев в Южен Израел, която беше оставена да падне в открита местност извън града. Сирени за ракетна опасност бяха задействани в град Беер Шева и редица общности в района на пустинята.

Спешната медицинска служба „Маген Давид Адом" заяви, че няма данни за пострадали. Екипи на службата бяха изпратени в Беер Шева и околността, за да претърсят земята за паднали отломки. Командването на тила разреши на жителите в региона да напуснат защитените пространства.

Това е пореден от серията удари срещу Израел, нанасяни ежедневно от Иран с ракети и дронове от самото начало на въздушната кампания на САЩ и Израел на 28 февруари.

Беер Шева вече беше мишена на ирански обстрели. Един такъв на 2 март предизвика материални поражения в жилищен квартал, а на 5 април ракета уцели фабрика в града, според Ynetnews. В индустриален комплекс Неот Ховав, разположен наблизо в пустинята Негев и използван главно за химическо производство и обработка на опасни отпадъци, е бил поразяван от ирански ракети поне три пъти от началото на последния конфликт.

Израел разчита на напреднала многослойна мрежа за въздушна отбрана: Arrow 2 и Arrow 3 за прехващане на балистични ракети, David's Sling за средна далечина и Iron Dome за ракети и ракетни снаряди с малък обхват. Според анализ на Royal United Services Institute (RUSI), публикуван на 26 март, запасите от прехващачи Arrow 2 и Arrow 3 са силно изчерпани, докато американските ракети THAAD, които защитават небето на съюзниците в Персийския също, също са намалели значително. В отговор Министерството на отбраната на Израел оповести на 6 април, че е наредило ускоряване на производството на ракетни прехващачи Arrow, след като са получили одобрение от министерската комисия по обществени поръчки. IDF от своя страна увери, че няма недостиг на прехващачи, а армията е готова за всеки сценарий, предаде Times of Israel.

Тайната програма от Студената война, която предвещава ролята на RQ-180 над Иран

🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".

Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.

Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.

Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.

Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.

Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:

„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."

През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.

Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.

Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.

Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.

Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.

Трима загинали при удар на иранска балистична ракета по жилищна сграда в Хайфа.

🇮🇷💥🇮🇱 Тежка иранска балистична ракета с бойна глава от 400 кг експлозив порази директно 7-етажна жилищна сграда в Хайфа днес следобед, убивайки трима души, след като не беше прехваната и дори сирените за въздушна тревога не бяха активирани заради „точков технически отказ" в системата за засичане.

Според разследване, проведено от Командването на тила и ВВС на Израел, иранската ракета е разделила от бойната си глава във въздуха, а прехващачите били насочени единствено към задната секция, докато самата бойна глава е преминала незабелязана.

Спасителни екипи на „Маген Давид Адом" (MDA) и Командването на тила пристигнаха на мястото на удара, където завариха мащабни разрушения – стъкла, бетонни отломки и дим. Старши фелдшер Шевах Ротенщрих сподели, че спасителите са извадили с голи ръце 82-годишен мъж изпод бетонни късове в тежко състояние, но в съзнание, при което е бил откаран с реанимобил. Парамедик Ламас Саламех описа директно попадение в сградата с „обширни щети" и допълни, че са третирали и 83-годишен пострадал в тежко състояние, както и трима леко ранени. Старши фелдшер Тал Шустак уточни, че сред пострадалите има жени на 38 и 77 години и 10-месечно бебе с травма на главата от шрапнел. Няколко души бяха третирани за шоково състояние.

Издирването на трима души, с които нямаше контакт, продължи след залез слънце. Телата им бяха открити под руините след многочасова операция. Според израелските власти тримата са се укривали във вътрешна стая, смятана за най-защитената част на сградата. Взривът предизвикал пожар, разпространил се бързо и причинил частично срутване на конструкцията, затрупвайки жертвите. Разследващите смятат, че смъртта е настъпила от задушаване и топлинно въздействие – „екстремната температура е оставила на пострадалите малък шанс за оцеляване", заяви служител, цитиран от Ynet.

Ударът е част от масирана иранска атака, в рамките на която бяха изстреляни около 25 ракети. В Кармиел 51-годишна жена почина от сърдечен удар, докато тичаше към укритие при сирените, съобщава Times of Israel. В централен Израел фрагменти от касетъчни боеприпаси поразиха множество точки в Бней Брак, Петах Тиква и Рамат Ган, ранявайки десетки цивилни, но без жертви.

Инцидентът в Хайфа е поредният случай, при който иранска ракета пробива противоракетната отбрана на Израле. Израелските отбранителни сили (IDF) по-рано признаха, че технически отказ при засичането на разделяща се бойна глава е бил регистриран и по-рано, като го определи като „аномалия", а не системна уязвимост. Въпреки липсата на сирени, Командването на тила изпрати предупреждение чрез системата за клетъчни съобщения, което според армията е помогнало повечето жители да стигнат до укритията.

Залезът на ракетната мощ на Иран: IRGC крие последните пускови установки в тунели и цивилни камиони.

🇺🇸 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е преминал към стратегия на маскиране на оцелелите пускови установки за балистични ракети, прикривайки ги като цивилни камиони и скривайки ги в тунели на автомагистрали – тактика, съпоставима с подхода на Хамас в ивицата Газа.

Изтекъл вътрешен документ на IRGC от 33 страници, маркиран „строго поверително“ и озаглавен „Инструкция за идентифициране, поддръжка и използване на позиции“, разкрива систематична стратегия за използване на цивилни обекти – индустриални халета, спортни комплекси, складове – за прикриване на ракетни операции, съобщи Iran International, позовавайки се на данни от хакерската група „Едалат-е Али“. По-големите пускови установки за ракети Khorramshahr са покрити с бял корпус, който ги прави неразличими от най-обикновени товарни ремаркета, съобщи Jerusalem Post.

Тази тактика е отговор на масираната кампания на Израел и САЩ за въздушни удари срещу иранската ракетна инфраструктура. Към края на март ВВС на Израел са нанесли близо 5000 удара по ракетната програма, като са поразени над 700 цели, извадили от строя около 335 от общо 410–440 пускови установки, над 70% от пусковия капацитет, съобщи Israel Hayom. Американското разузнаване обаче оценява, че „значителен“ пусков капацитет остава – разликата се дължи на това, че в американската оценка се включват затрупани установки в пещери и тунели, съобщи CNN.

В рамките на четирите операции True Promise изстреля над 550 балистични ракети по Израел и продължава да изстрелва 5-10 ракети дневно, макар честотата на огъня да е спаднала с 92% спрямо първите дни на войната. Над половината от предвоенния запас в размер на 2500 ракети е изразходван или унищожен, а оставащият боеспособен арсенал се оценява на между 500 и 1200 ракети в зависимост от източника. Досега ударите са убили 48 израелци и са нанесли щети за няколко милиарда долара – цифра, включваща атаката по синагога-убежище в Бейт Шемеш с 9 загинали, както и множество удари с касетъчни боеприпаси по централен Израел.

Ключовият въпрос е колко дълго Иран може да поддържа текущия темп. При 500 ракети и 100–150 установки — оценките на JINSA и Asia Times — капацитетът е достатъчен за още 1-2 месеца стрелба при сегашните темпове. Всяка изстреляна ракета обаче е ресурс, който Ислямската република не е способен да замени при блокадата и разрушените производствени мощности. „Оста на съпротивата“ постепенно се превръща от стратегическа заплаха в тактически дразнител – процес, който според анализатори вече е в ход от седмици.

Нова координирана атака на Иран и хутите срещу Израел.

🇾🇪🚀🇮🇱 Балистична ракета, изстреляна от хутите в Йемен, падна в открита местност в Израел, съобщиха израелските отбранителни сили (IDF), които уточняват, че няма пострадали.

Ракетният обстрел задейства сирени за въздушна тревога в Тел Авив и обширни зони на централен Израел, сред които Самария, Шфелат Йехуда, Лахиш, Шарон, Дан, Яркон и Шфела. Секунди след потвърждението за изстрелването беше съобщено, че Иран също е изстрелял балистични ракети, които летят към Израел.

Съвместният удар следва вече установена тактика – по-рано тази седмица Иран, Хизбула и хутите изстреляха ракети почти едновременно срещу Израел, ранявайки петима души, според Haaretz. На 1 април хутите обявиха „съвместна ракетна операция" с Иран и Хизбула, в която 14 души бяха ранени, сред които 11-годишно момиче, съобщи Al Jazeera.

Ситуацията се развива. Следете за актуализации.

Израел унищожи пускова установка в Табриз малко преди изстрелване.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел нанесоха прецизен удар по камион, използван като мобилна пускова установка за балистични ракети в района на Табриз в западен Иран, съобщиха Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки видео от атаката, осуетила планирано изстрелване на ракети към Израел.

Според анализ на Army Recognition установката вероятно е носила ракета Kheibar Shekan, балистична ракета с твърдо гориво и деклариран обхват от 1450 км, достатъчен за удари по цели в Израел. Унищожаването на подобна система непосредствено преди изстрелване е особено значимо, тъй като твърдогоривните ракети не изискват зареждане с гориво за дълъг период от време, съкращавайки времето за предупреждение до минути. Елиминирането на пусковата установка премахва не само самата ракета, но и мобилната пускова платформа и възможността за бърза огнева реакция.

Ударът е част от системна кампания на израелската бойна авиация за издирване и ликвидиране на мобилни пускови установки на територията на Иран – операция, която Jerusalem Post описва като „лов за игли в купа сено". Иранската стратегия разчита на тунелни системи, прокопани в планински масиви, в които камионите с ракетите остават скрити и излизат едва минути преди изстрелване, за да вдигнат ракетата, да я изстрелят и приберат обратно. Прозорецът за засичане и поразяване е изключително тесен.

Въпреки тази сложност, към края на март израелските изтребители са извършили близо 5000 удара срещу ракетната програма на Иран, поразявайки над 700 цели и изваждайки от строя около 335 пускови установки, близо 70% от иранския капацитет, съобщи Israel Hayom. Оценки на Royal United Services Institute и Washington Institute посочват, че функционалният парк на Ислямската република е намалял до около 150 установки, като продължителността на живот на обслужващите ги екипажи се измерва вече в часове, предаде Asia Times.

Табриз, четвъртият по големина град в Иран и столица на провинция Източен Азербайджан, се превърна в мишена на многобройни израелски удари от началото на операцията, поразявали складове за балистични ракети, зенитно-ракетни комплекси и командни центрове на Революционната гвардия в района.

Разузнаването на САЩ: Арсеналът на Иран остава сериозна заплаха въпреки масираните удари.

🇮🇷 Близо половината от пусковите установки за балистични ракети на Иран, както и хиляди камикадзе дронове остават непокътнати въпреки ежедневните удари на Израел и САЩ, насочени по военни цели през последните пет седмици. Това твърди CNN, позовавайки се на нов разузнавателен доклад.

„Те все още са в пълна готовност да сеят абсолютен хаос в целия регион“, заяви по адрес на Иран източник на медията. Общата оценка на американското разузнаване може да включва установки, които в момента са недостъпни – например такива, затрупани под земята като резултат от ударите, но които не са унищожени.

Иран успява да запази и хиляди дронове – около 50% от общия капацитет на страната, отбелязват двама от източниците. Данните, събрани през последните дни, показват също, че голям процент от крилатите ракети за брегова отбрана на Иран са непокътнати. Това съвпада с факта, че САЩ не са фокусирали въздушната си кампания върху бреговите военни активи, въпреки че поразяват кораби. Тези ракети са ключов компонент, който позволява на Иран да заплашва корабоплаването в Ормузкия проток.

Разузнавателните данни предлагат по-нюансирана картина на текущите възможности на Иран в сравнение с гръмките оценки за военна победа, представяни публично от президента Доналд Тръмп и представители на администрацията.

В обръщение към нацията в сряда вечерта президентът заяви, че способността на Иран да изстрелва ракети и дронове е „драстично ограничена“, а техните оръжейни заводи и ракетни установки „биват раздробявани на парчета, като са останали съвсем малко“.

Към сряда САЩ са поразили над 12 300 цели в Иран, според Централното командване на САЩ (CENTCOM). Източниците посочват, че разузнаването отчита деградация на военните способности на режима, като при американски и израелски удари са ликвидирани над 50 ключови висши кадри, сред които Върховният лидер аятолах Али Хаменей и ръководителят на Съвета за национална сигурност Али Лариджани.

В допълнение към пусковите установки, Иран поддържа и огромен брой ракети, сочи разузнаването.

В публичните си коментари Пентагонът акцентира върху намаляването на общия брой изстреляни ракети от Иран, а не върху това колко реално са унищожени. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви по време на брифинг на 19 март, че „атаките с балистични ракети срещу нашите сили са намалели с 90% от началото на конфликта, същото важи и за дроновете камикадзе“.

В отговор на въпроси по темата, говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че „анонимни източници искат отчаяно да атакуват президента Тръмп и да омаловажат невероятната работа на американските военни за постигане на целите на операция Epic Fury“.

„Ето фактите: атаките с ирански балистични ракети и дронове са спаднали с 90%, флотът им е заличен, две трети от производствените мощности са повредени или унищожени, а САЩ и Израел притежават смазващо въздушно превъзходство над Иран“, каза тя. „Терористичният режим бива унищожаван военно и мрачното му положение става все по-тежко с всеки изминал ден – единствената им надежда е да сключат споразумение с администрацията на президента Тръмп и да изоставят ядрените си амбиции завинаги. В противен случай ще бъдат ударени по-силно от всякога“, заяви тя.

Представител на администрацията добави, че балистичните ракети на Иран биват унищожавани бързо, но въпреки това Израел, страните от Персийския залив и военният контингент на САЩ в региона продължават да се сблъскват с ежедневни залпове от ракети и дронове.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел оспори информацията на CNN, наричайки я „напълно погрешна“.

„Американската армия нанесе серия от осакатяващи удари по иранския режим. Ние сме далеч пред графика за постигане на нашите военни цели: да унищожим ракетния арсенал на Иран, да унищожим техния флот, да унищожим терористичните проксита и да гарантираме, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие“, каза Парнел.

Израелските военни смятат, че броят на оперативните ирански установки е по-ниска цифра – около 20-25%. Те не включват в сметката установки, които са затрупани или такива, до които достъпът в пещери и тунели е бил изгубен.

В сряда Тръмп посочи срок от 2-3 седмици за приключване на американските операции. Първият източник, прегледал оценката на разузнаването, нарече тази цел нереалистична, предвид това колко ресурси все още остават на разположение на Иран.

„Можем да продължим да ги разбиваме, не се съмнявам, но трябва да сте луди, за да мислите, че това ще приключи за две седмици“, каза източникът.

„Да, те все още ще изстрелват някои ракети, но ние ще ги сваляме. Забележително е, че през последните 24 часа видяхме най-ниския брой вражески ракети и дронове. Те ще се скрият под земята, но ще ги открием“, заяви тази седмица Хегсет, според когото огневата мощ на Иран продължава да намалява.

Способността за укриване под земята е основната причина за по-високата степен на оцеляване на ракетни установки, обясниха източници пред CNN. Иран от десетилетия крие своите установки в обширни мрежи от тунели и пещери, подготвяйки се за конфликт като този. Освен това използва мобилни платформи („стреляй и бягай“), което прави проследяването им трудно – предизвикателство, с което САЩ вече се бяха сблъскали срещу хутите в Йемен.

САЩ и Израел все по-често атакуват входовете на тунелите и тежката техника, използвана за разчистването им, отбелязва Аника Ганзевелд от American Enterprise Institute.

Новите данни идват в момент, когато САЩ се затрудняват да отворят отново Ормузкия проток, признавайки в неформални разговори, че не могат да гарантиран повторното отваряне на водния път до края на войната. Възможностите на крилатите ракети за брегова отбрана в огромна степен остават непокътнати, тъй като не са били приоритет, а и вероятно са прибрани под земята.

Въпреки че официалният военноморски флот на Иран в огромна степен е унищожен, военноморските сили на Революционната гвардия (IRGC) запазват близо половината от своите способности и все още разполагат със „стотици, ако не и хиляди малки лодки и безпилотни надводни съдове“.

Според данни на CENTCOM към сряда, най-малко 155 плавателни съда на иранския флот са унищожени или частично повредени. Ганзевелд обаче посочва, че не винаги е ясно за кой флот става дума, а именно силите на IRGC са отговорни за ударите по корабоплаването в пролива.

„Определено остават цели за поразяване – прокситата, дроновете, а и в последните дни Иран демонстрира, че все още може да атакува кораби в протока“, заключи тя.

Украйна напредва в разработката на собствени балистични ракети с обсег до 850 км

🇺🇦🚀 Украйна отбелязва напредък в усилията за разработка на балистични ракети, способни да поразяват цели на разстояния до 850 км, а първите единици вероятно ще са готови за оперативно разгръщане до средата на годината.

В интервю за YouTube канала на известния украински журналист Дмитро Гордон, излъчено на 1 април, Денис Щилерман – съосновател на оръжейната компания Fire Point – заяви, че Украйна е установила почти напълно затворен цикъл на вътрешно производство за балистични ракети. Той уточни, че само един от компонентите идва от чужбина, а всички останали елементи се произвеждат в страната.

Щилерман очерта характеристиките на две ракетни системи, които в момента са в процес на разработка. FP-7 разполага с деклариран обхват до 300 км и бойна глава с тегло до 250 кг, при прогнозна цена до 500 000 долара. Вариантът с по-голям обсег, FP-9, е проектиран да достига разстояния до 850 км и да носи до 800 кг бойна глава.

Той отбеляза, че FP-9 остава в процес на разработка, като предстоят изпитания на двигателя, преди да бъдат определени крайните оценки на разходите.

„За деветката (FP-9 – бел. ред.) – не знам, ще видим. Сега ще я направим, ще я изстреляме, ще я разберем, защото на хартия всичко беше гладко, но забравиха за пресечената местност. Сега всичко за деветката е готово, с изключение на двигателя. Ще тестваме двигателя и тогава ценообразуването ще стане ясно“, каза Щилерман.

Според него системата може да бъде готова още в средата на тази година. Той предположи, че в оперативни сценарии могат да бъдат изстрелвани по няколко ракети едновременно. „Бихме изстреляли 20–30 наведнъж към Москва“, каза той. „Не знам, мисля, че поне една четвърт, а може би и нито една няма да е прехваната“, добави той, визирайки потенциалната ефективност на подобни удари.

Щилерман посочи, че руските въоръжени сили притежават твърде ограничен опит в прехващането на балистични ракети. „Те все още нямат прехванати балистични ракети, никога не са го правили, няма от какво да се учат. Някой ден ще се научат, но това ще бъде по-късно. Първите трябва да влязат като деца, отиващи на училище“, каза той.

В същото интервю той очерта визията си, че смислените и успешни атаки трябва да се фокусират върху цели със значително оперативно въздействие. „Моето мнение като обикновен гражданин е, че Лубянка трябва да се заличи от лицето на земята“, каза той, визирайки комплекса от здания на централната власт и отбраната в столицата Москва.

Отделно Щилерман засегна инфраструктурни цели, сред които моста над Керченския пролив. Той подчерта, че пълното разрушаване на подобно съоръжение да е малко вероятно поради подсилената му конструкция, но въпреки това отделни участъци от него могат да бъдат извеждани от строя многократно. „Платната могат да бъдат избивани всяка седмица. Те няма да могат да ги заменят всяка седмица“, каза той.

Усилията на Киев за разработка на ракети се ускориха в последните години. През август 2024 г. президентът Володимир Зеленски потвърди първото успешно изпитание на украинска балистична ракета и отбеляза, че украинските сили постепенно ще преминат към разполагане на собствени ракетни системи, вместо да разчита единствено на оръжия, доставени от партньори.

По-рано украинските сили удариха завода за експлозиви „Промсинтез“ в Самарска област с произведените в Украйна крилати ракети FP-5 Flamingo. Предприятието, което произвежда повече от 30 000 тона военни експлозиви годишно, беше поразено успешно, което предизвика мощни експлозии в производствената зона.

Кой е Денис Щилерман?

Щилерман е класически пример за „интелектуален капитал“, който Русия губи поради корупция и репресии. Роден в семейство на инженер и учен (баща му е специалист по турбини), той е възпитаник на легендарния Московски физико-технически институт (МФТИ) и завършва с червена диплома (студент, преминал всичките си изпити с отличие). Специалността му е теоретична физика и космология.

Преди началото на войната Щилерман е успешен бизнесмен в Русия, занимаващ се с високи технологии и киберсигурност. Превратният момент настъпва, когато руските служби (ФСБ) започват да го изнудват за огромна сума пари (около 23 млн. долара). Щилерман прекарва шест месеца в изолатор на ФСБ, лишен е от руско гражданство през 2016 г. и в крайна сметка успява да се установи в Украйна, където подкрепя активно Майдана.

Един от най-драматичните моменти в интервюто е разказът за спасяването на двете му деца, които доскоро са били на територията на Руската федерация. Щилерман описва това като „най-страшното време в живота му“. Той организира сложна логистична операция за тяхното извеждане от страната, страхувайки се, че ФСБ ще ги използва като заложници, за да спрат дейността му по производство на ракети за ВСУ.

Интервюто завършва с усещането за неизбежност на украинската победа благодарение на технологичното превъзходство. Щилерман споделя, че въпреки опитите за атентати срещу него и постоянните рискове, той се чувства спокоен, защото е „делегирал страха си“ на службите за сигурност и се фокусира върху своята инженерна работа.

Неговото заключение е, че войната ще приключи тогава, когато западните партньори спрат да се страхуват от разпада на Руската империя и прекъснат икономическите ѝ артерии, докато Украйна продължи да нанася болезнени удари по тила ѝ.

Ирански ракети срещу Турция: Операция под фалшив флаг или хаос на обезглавеното командване?

💡 От началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, ПВО на НАТО прехвана 4 балистични ракети във въздушното пространство на Турция. Първата от тях е свалена над Дьортйол в провинция Хатай (04.03), втората над квартал Шахинбей в Газиантеп (09.03), третата в близост до авиобаза „Инджирлик" (09.03) и четвъртата над Източното Средиземноморие (30.03).

Нито една от тях не порази успешно целта си. Отломките бяха посочени като балистични ракети от иранската серия „Фатех", а радарната телеметрия на НАТО, която включва корабните системи Aegis и наземните Patriot, проследи техните траектории директно от стартови площадки дълбоко в Иран, през Ирак и Сирия. И четирите ракети бяха прехванати от ракети земя-въздух SM-3, пуснати от американски разрушител от клас Arleigh Burke в Източното Средиземноморие. След третия инцидент НАТО разгърна допълнителна батарея Patriot в Малатия, а още една беше инсталирана в самия „Инджирлик".

Иранският външен министър Абас Арагчи категорично отрече страната му да е стреляла срещу Турция, като нарече такива твърдения „напълно неоснователни". В телефонен разговор с турския си колега Хакан Фидан той предупреди за „предстояща вълна от операции под фалшив флаг, организирани от врагове" и предложи създаването на съвместна техническа комисия за разследване на инцидентите. Турският топ дипломат каза, че нарушаването на турското въздушно пространство е „неприемливо". Президентът Реджеп Тайип Ердоган свика извънредно заседание на кабинета и заяви, че „необходимите предупреждения са били отправени към Иран", но въпреки многократните нарушения реакцията на Анкара остана умишлено премерена и така нито чл. 4, нито чл. 5 от Северноатлантическия договор бяха задействани. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди пред Reuters, че „никой не говори за чл. 5", макар да определи инцидентите като „сериозни". Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет също отхвърли сценария за задействане на колективна отбрана. Бурханетин Дуран, директор по комуникациите на турския президент, призова участниците в конфликта да действат „с чувство за отговорност" – забележително меко изявление за държава, чието въздушно пространство е било нарушено четири пъти за месец от балистични ракети.

Четирите инцидента поставиха въпрос, който към днешна дата няма категоричен отговор: съзнателен избор на Техеран ли бяха тези обстрели, резултат от системен срив в командната верига, или провокация на трета страна? За да се формулира обоснована оценка, е нужно да се проследи състоянието на иранската военна машина към момента на ракетните инциденти.

На 28 февруари САЩ и Израел започнаха операция Epic Fury – вълна от близо 900 въздушни удара в рамките на 12 часа, насочени към ракетна инфраструктура, ядрената програма, ракетните и радарни обекти и висше военно и политическо ръководство. Върховният лидер аятолах Али Хаменей беше ликвидиран при удара по неговия комплекс в Техеран. Заедно с него загинаха началникът на Генералния щаб Абдолрахим Мусави, командващият КГИР генерал Мохамад Пакпур, министърът на отбраната Азиз Насирзаде, секретарят на Съвета за отбрана Али Шамхани, четирима висши служители на Министерство на разузнаването, шефът на военното разузнаване Салех Асади и ръководството на организацията за ядрени оръжейни изследвания SPND. Общо над 40 висши ръководни фактори бяха убити в първия ден на конфликта. На 9 март Съветът на експертите, под натиск от оцелели командири от КГИР, обяви 56-годишния Моджтаба Хаменей, син на убития Върховен лидер, за нов духовен водач. На 12 март той излезе със своето първо изявление, въпреки че беше представено само в писмен вид, в което обещава продължаване на войната и отмъщение. Но смяната на Върховния лидер не значи възстановяване на функционираща командна верига, не и когато цялото звено от генерали и разузнавачи между висшето командване и ниските ешелони, което превръща заповедите на върха в реални действия на терен, е физически унищожено.

Именно тук навлиза структурният въпрос за иранската „Мозаечна отбрана" – доктрина, въведена през 2008 г. от тогавашния главнокомандващ на КГИР Мохамад Али Джафари. Тя разделя територията на Иран на 31 провинциални корпуса, всеки със собствено командване, бюджет и въоръжение. Целта е да се гарантира институционално оцеляване при обезглавяващ удар – урок, извлечен от бързия колапс на иракската армия на Саддам Хюсеин през 2003 г. В нормални обстоятелства стратегическите ракетни сили на Иран, а именно Въздушно-космическите сили на КГИР, са строго централизирани. Изстрелването на балистична ракета би изисквало кодове за оторизация от Върховния лидер, координация с Висшия съвет за национална сигурност и пряка заповед от командващия на ВКС. Самите отряди не разполагат с пълните кодове за активиране – те се подават по криптирана връзка от централния команден център. Но доктрината предвижда и хипотезата за екстремен сценарий, в който при обезглавено централно командване, оцелелите единици преминават към действие по предварително делегирани пълномощия. Radio Free Europe/Radio Liberty съобщи, че именно това се е случило – провинциалните командири са получили автономия за ракетни пускове по стари инструкции за „автоматично възмездие" след 28 февруари. Middle East Eye цитира източници от западни разузнавания, според които първата ракета, прехваната над Хатай на 4 март, вероятно е изстреляна от „изолирани ирански формирования", а не по директна заповед от Техеран. The Levant Files определи ситуацията като „безводачна военна машина" – автономни клетки, работещи по стари инструкции при отсъствие на комуникация с реално функциониращ команден център.

Хипотезата за операция на Израел под фалшив флаг, според която е организирал или провокирал ударите по Турция с кибернетични средства, е привлекателна, но при сериозен анализ се сблъсква с тежки структурни пречки. Стратегическият мотив е безспорен: въвличането в конфликта на Турция, втора по големина армия в НАТО. легитимира широка коалиция и може да сложи край на турския неутралитет. Моментът е перфектен – при обезглавено командване няма кой в Техеран да опровергае убедително подобни инциденти. Израел има безспорни кибернетични способности – Stuxnet от 2010 г. остава най-ювелирната известна кибер-операция срещу индустриална инфраструктура. Но Stuxnet беше оръжие за саботаж, повреждащо бавно и методично центрофугите в Натанз, без да генерира фалшиви заповеди за стрелба и без да пренасочва ракети по цели в трети държави.

Манипулирането на централизирани ракетни системи за командване и контрол изисква проникване в кодове за оторизация (Permissive Action Links) в реално време, криптирани комуникации и мобилни пускови установки – операция, която е в пъти по-сложна от индустриален саботаж. Експертни анализи на Arms Control Association и Chatham House подчертават, че кибер-операции срещу ракетни системи най-често дезактивират или забавят изстрелванията, а не ги задействат по фалшиви координати. В историята на кибер-войната няма документиран случай, в който една държава да е принудила друга чрез кибер-проникване да изстреля реални балистични ракети по трета страна. Ако подобна операция бъде разкрита дори частично, Израел би рискувал загубата на турския неутралитет и международна изолация – непропорционална цена, особено когато обезглавяването на иранското командване вече създаде достатъчен хаос. Физическите доказателства, реални пускове от иранска територия, потвърдени от редица сензори на НАТО, правят чистата инсценировка практически невъзможна.

Съществува обаче фактор, който значително усложнява картината и отслабва версията за „случайни" ракети. CNN съобщи на 6 март, цитирайки американски официални лица, че Русия предоставя на Иран разузнавателни данни от собствената си спътникова мрежа – включително сателитни изображения с висока резолюция на позициите на американски военни кораби и самолети. Washington Post потвърди тези сведения. Украинският президент Зеленски публично обвини Москва, че снабдява Техеран с данни за „Инджирлик" и базата Ал Удейд в Катар, въпреки че Кремъл отрече. Паралелно Small Wars Journal и Al Jazeera анализираха данни, според които Иран е получил достъп до китайската навигационна система BeiDou – алтернатива на американския GPS, чиито криптирани военни сигнали са по-устойчиви на западно електронно заглушаване. Тя позволява кръгова грешка на попадение (CEP) под 5 метра – точност, която прави иранските ракети значително по-опасни от оценките, базирани само на инерциална навигация. Заместник-министърът на комуникациите на Иран потвърди данните, че ракетните сили са преминали към алтернативни системи за навигация заради вътрешни и външни смущения на GPS. Ако оцелелите ирански ракетни единици са разполагали с руски спътникови данни за „Инджирлик" като цел и подобрена навигация BeiDou, сценарият за „случайно" навлизане в турското въздушно пространство отслабва чувствително.

Въпросът дали Турция е случайна жертва или умишлена цел се усложнява още повече от контекста на ударите по Кипър. На 1 март дрон тип „Шахед" порази хангар на британската авиобаза „Акротири", но за разлика от балистичните ракети над Турция, дроновете бяха изстреляни от Ливан, а не от Иран. Правителствени фигури от островната държава, цитирани от AFP, приписаха атаката на ливанската Хизбула, а британското министерство на отбраната изрично потвърди, че дроновете не са прелетяли от иранска територия. Отговорността остана формално непоета – нито Хизбула, нито Иран признаха участие. Анализ на Long War Journal обаче отбелязва, че Израел установи щаб на Въздушно-космическите сили на КГИР в Дахие, южно предградие на Бейрут, което означава, че ирански оперативни екипи вероятно са действали от ливанска територия, размивайки границата между Хизбула и КГИР като извършители. Паралелно с дроновите атаки, две ирански балистични ракети бяха насочени към Кипър – едната падна във водата, а другата беше прехваната. Висш турски представител заяви пред AFP, че ракетата от 4 март, прехваната над Хатай, вероятно е била насочена към база на Кипър, но се е отклонила от курса. Това отваря трети сценарий: ракетите може изобщо да не са били насочени нито съзнателно към Турция, нито като провокация от трета страна – а към британски бази на Кипър, като са навлезли в турското въздушно пространство, защото траекторията им минава физически през Южна Турция. Анализът на P.A. Turkey обаче директно поставя въпроса „Дали „Инджирлик" е била целта?" и стига до заключението, че хипотезата за целенасочен удар срещу базата е по-тежка от тази за навигационна грешка – предвид близостта на точката на прехващане на 4 март (45 мили източно от базата), последователността на инцидентите и факта, че третата ракета на 13 март е прехваната директно в близост до „Инджирлик".

Оценката, която следва, е моя и се разграничава от тази в публичната дискусия по няколко пункта. Шансът за израелска операция под фалшив флаг, при която иранските ракетни системи се манипулират по кибернетичен или друг път, за да стрелят по Турция, оценявам като много ниска (5–10%). Технологичните бариери са твърде високи, рискът от разкриване – катастрофален, а стратегическата необходимост – спорна при вече обезглавен Иран. Сценарият за пълен команден хаос и безконтролни автономни пускове срещу сгрешени координати е значително по-вероятен, но го оценявам на 40–50 %, а не по-високо, защото данните за изображения от руски спътници и достъп до BeiDou показват, че иранските ракетни единици не са действали напълно „слепи", а са разполагали с актуално разузнаване и подобрена навигация.

Сценарият, който оценявам най-високо (30–40%) е, че ракетите са били насочени умишлено срещу западни военни обекти в региона, вероятно „Инджирлик" или бази на Кипър, в рамките на широката ответна кампания по американски и британски активи „True Promise IV". Последователност от четири балистични ракети за един месец, насочени по сходна траектория, е трудно обяснима единствено с технически грешки. Оставащите 5–10 % от хипотетични вероятности се полагат на хибридни сценарии – като предположението, че тежко електронно заглушаване на GPS в региона е влошило навигацията на ирански ракети, насочени към други цели. CNN заяви, че GPS смущенията са засегнали над 1650 кораба в Залива до 7 март – ръст от 55% за под две седмици.

Турция, по всичко личи, е стигнала до подобна оценка – че заплахата е страничен продукт на войната, а не целенасочена агресия, но че рискът от повторение е реален. Тя избра да реагира с дипломатически натиск и военно укрепване, без да ескалира до задействане на колективната отбрана на НАТО. Ердоган използва инцидентите, за да се позиционира като жертва на агресия, но без да влиза в открит конфликт – балансиран ход, отразяващ разбирането, че отсрещната страна е по-скоро неконтролируем хаос, отколкото рационален актьор. Доктрината за „Мозаечна отбрана", създадена, за да гарантира оцеляването на Иран при обезглавяващ удар, е породила точно онзи тип риск, който нейните архитекти може да не са предвидили: автономни клетки, способни да произвеждат ескалация, която никой не е търсил, но въоръжени с разузнавателни данни от руски спътници и навигационна точност от китайски системи, които ги правят значително по-опасни от обикновени „заблудени" ракети. Въпросът към днешна дата вече не е само дали Техеран „е натиснал бутона", а дали там изобщо има бутон, който някой контролира.

Попадение на иранска ракета в гъстонаселен район на Петах Тиква.

🇮🇷💥🇮🇱 Иран проведе поредна атака с балистични ракети срещу градски райони в на централен Израел, при което беше регистрирано попадение в жилищен район на град Петах Тиква. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват момента на удара в гъстонаселен градски район.

Броени минути след удара на място са пристигнали спешни екипи. Към момента властите не съобщават за жертви или ранени, но все още се извършват огледи на терен.

Според предварителната оценка на израелските отбранителни сили (IDF), поне една от изстреляните ракети е била оборудвана с касетъчна бойна глава. Използването на този вид боеприпаси в гъсто населени райони повишава значително рисковете за цивилното население поради разпръскването на голям брой по-малки експлозиви на широка площ.

Експерти припомнят, че това е част от продължаваща тенденция в тактиката на иранския режим, насочена към преодоляване на ПВО мрежата на Израел чрез насищане с голям брой субмуниции. Доклади на редица международни организации, сред които Amnesty International, посочват тези удари с касетъчни боеприпаси по Израел в последните седмици като обект на разследване за потенциални военни престъпления поради техния безразборен характер.

Едновременно с ракетния обстрел от изток, сирени за нападение с дрон се задействаха в Западна Галилея, което говори за координиран натиск по няколко направления. От IDF потвърдиха, че системите за ПВО са свалили част от балистичните ракети, но част от тях са успели да пробият защитния вал. На този фронт се наблюдава промяна в оперативния подход на Израел, като според информация на El País, армията полага усилия да рационализира употребата на скъпите прехващачи Arrow 3, заменяйки ги в конкретни ситуации с модифицирани версии на системата „Прашката на Давид“, за да съхрани ресурс за продължителна война на изтощение с Техеран.

Иран изстреля най-големия ракетен залп от седмици, докато Израел се готви да седне на празнична трапеза.

🇮🇷⚔️🇮🇱 Иран изстреля около 10 балистични ракети по централен Израел в най-голямата единична атака от ранните дни на конфликта, съобщиха израелските отбранителни сили (IDF) по първоначални данни. Спасителни екипи реагират на сигнали за попадения от паднали фрагменти в няколко района.

Залпът представлява рязка промяна спрямо модела на иранските атаки от последните две седмици, когато обстрелът беше намалял до 10–15 ракети дневно – срещу около 90 в първия ден на войната, 28 февруари. В последните дни Иран не беше провеждал масирани ракетни удари, а изстрелваше по 1–3 ракети наведнъж. Днешната концентрация на 10 снаряда в един залп е първото подобно нарастване от седмици.

Наличните данни за кривата на иранските пускове рисуват картина на рязък начален удар, последван от системен спад, и скорошно, макар и доста ограничено, ново покачване. На 28 февруари Иран изстреля 428 балистични ракети и 345 дрона по Израел и съюзниците му в Залива, съобщи JINSA. Следващият ден, 1 март, беше пиков по брой отделни залпове: 55 за едно денонощие. В първите три дни срещу Израел бяха насочени общо 170 балистични ракети, по данни на Haaretz. До четвъртия ден, по отчети на коалиционни партньори в Залива, обобщени от CSIS, Иран беше изстрелял над 2000 дрона и 500 балистични ракети по всички цели. На 5 март военен източник пред иранската Fars News заяви, че от началото на конфликта са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и почти 2 000 дрона.

От ден 5-6 кривата на пусковете поема рязко надолу. На 9 март дневният брой изстрелвания беше паднал до 40 – 92% надолу спрямо първия ден, съобщи Jerusalem Post. Пусковете на дронове следват идентична крива – от 720 на 60. На 10 март бяха отчетени едва 24 балистични ракети – спад от 95%, по данни на JINSA. На 14-ия ден израелската армия съобщи, че 70% от пусковит установки за балистични ракети на Иран са изведени от строя, а САЩ и Израел бяха поразили над 15 000 цели на иранска територия.

В периода между 10 и 25 март кривата се стабилизира на ниско ниво – средно 10–15 балистични ракети на ден по Израел и около 33 по всички цели, включително страните от Персийския залив, при средно 94 дрона дневно, по оценка на RUSI. Общият брой на балистичните ракети, изстреляни по Израел за първите 25 дни, достигна 470, от които 170 в първите три дни и около 300 в останалите 22, съобщи Haaretz. Към края на март обаче изданието отчете леко покачване – 20 ракети в един ден, което прекъсна продължилия две седмици модел на ниска интензивност.

RFE/RL отбеляза, че въпреки намаления брой пускове, процентът на попадения се е увеличил, което сочи към по-внимателен подбор на цели и изчакване за благоприятни условия. Институтът JINSA оцени в началото на март, че иранската ракетна огнева мощ е „почти изчерпана" – преди войната той разполагаше с около 2500 балистични ракети, а значителна част от тях и над 60% от пусковите установки са унищожени от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел през първите десет дни.

Причините за спада са комбинация от фактори – ефективността на въздушната кампания срещу ракетни складове и пускови площадки, риска за иранските оператори да бъдат засечени и ликвидирани, както и вероятно рационализиране на оставащия арсенал с цел запазване на минимален потенциал за възпиране, анализира FDD Long War Journal. CNN допълни, че „смущаващата ракетна аритметика" на войната поставя под въпрос дългосрочната способност на Техеран да поддържа ракетен натиск.

Въпреки деградацията иранските удари продължават да причиняват жертви. От началото на конфликта най-малко 20 израелци са загинали, а над 6 000 са ранени от ирански ракети и дронове, сочат данни, обобщени Wikipedia. Най-тежкият единичен инцидент беше ударът по жилищен квартал в Бейт Шемеш на 1 март, отнел живота на 9 души.

Иран използва масово касетъчни бойни части – близо половината от 300-те ракети, изстреляни по Израел до десетия ден на войната, са носели подобни субмуниции, способни да поразят площ с радиус от 10 км. На 18 март Техеран изстреля ракети с множество бойни глави, които по-трудно се прехващат, срещу района на Рамат Ган край Тел Авив в отговор на убийството на иранския шеф по сигурността Али Лариджани, при което загинаха двама души.

Днешната атака не е резултат от възстановяване на ракетния потенциал, а целенасочена концентрация на оставащи ресурси за единичен удар с по-голям ефект, съвпадаща с началото на Пасха, когато се провежда ритуалната вечеря, позната като „Седер“, която играе централна роля в еврейската традиция, преплитайки символика, история и семейни обичаи.

Невероятни кадри от попадения на иранска ракета в близост до американски военни.

🇮🇷🚀🇺🇸 Невероятни кадри, заснети от американски военнослужещ, запечатват момента на попадение от иранска балистична ракета на територията на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия.

Атаката беше проведена през нощта на 27-28 март с най-малко 6 балистични ракети и 29 безпилотни апарата, насочени срещу обекта, съобщи Washington Post. При удара бяха ранени 15 американски военнослужещи, за 5 от които Al Jazeera докладва, че се намират в тежко състояние. Различни източници посочват различни цифри: Military Times съобщи за 12, докато CBS News – за 10 ранени.

Сателитни снимки и геолокирани кадри, разпространени от NBC News, потвърдиха унищожаването на самолет E-3 Sentry – въздушна платформа за ранно предупреждение и контрол на стойност от около 500 млн. долара. Загубата му е оперативно значима, тъй като е ключов елемент от способностите за наблюдение на въздушни и ракетни заплахи в региона. Според Military Watch Magazine заместване на унищожения въздухоплавателен съд е невъзможно преди началото на следващото десетилетие поради спирането на производствената линия. При ударите са повредени и най-малко три въздушни танкера KC-135 Stratotanker, всеки на стойност около 53 млн. долара.

Ударът по „Принц Султан" е част от продължаващата ракетна кампания на Техеран като отмъщение за ударите на САЩ и Израел по Иран, започнали на 28 февруари. Оттогава изстреля стотици балистични ракети и дронове срещу почти всички страни в Близкия изток, най-вече американските бази в Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. На 3 март ирански снаряд порази Ал-Удейд – най-голямата база на САЩ в Близкия изток, разположена в Катар, без да причини жертви, съобщи ABC News. На 20–21 март Иран опита да изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан на разстояние около 4000 км от иранска територия. Ракетите бяха прехванати или се разпаднаха във въздуха.

Броят на потвърдените военни загуби от началото на конфликта достига 13 загинали и повече от 300 ранени, а според данни от множество американски медии. На 30 март ОАЕ съобщиха, че са прехванали 11 балистични ракети и 27 дрона, изстреляни от Иран в рамките на един денонощие, а хутите в Йемен обявиха влизането си във войната с ракетен удар по Израел, съобщи CNN.

Конфликтът продължава да се разширява. На 31 март бяха документирани мощни експлозии над иранския град Исфахан — дом на ключови военни и ядрени обекти — в резултат на американски удар, съобщи Euronews. Междувременно президентът Тръмп заяви в Truth Social, че ако не бъде постигнато споразумение и Ормузкият проток не бъде отворен отново, САЩ ще унищожат иранските електроцентрали, петролни кладенци и остров Харг — основният ирански петролен терминал.