20 ирански ракети струваха на САЩ над 70 прехващача в Йордания

🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.

Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.

В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.

Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.

Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.

WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.

Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.

Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.

Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.

Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.

Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.

Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.

Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.

Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.

През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.

Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.

Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.

Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.

Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.

По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.

Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.

По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.

При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.

Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Видео на хутите показва ракетен удар по събрание на полеви командири в Йемен.

🇾🇪💥 Видео, публикувано от медийния апарат на йеменските хути, показва дрон, който държи в кадър 4 леки бронирани машини и лица, застанали около тях, до момента на единичен удар, който обхваща близкия периметър. Групировката представи кадрите като запис от прецизен ракетен удар по среща на командири от въоръжените сили на международно признатото правителство на Йемен и заяви, че е използвала местно произведена балистична ракета с малък обсег, без да уточни конкретен модел. Записът носи водния знак на военната медия на движението и впоследствие беше разпространено от редица специализирани канали, които проследяват военните конфликти в региона.

Дронът кръжи над района преди момента на удара, държи площадката в центъра на кадъра и остава там и след разсейване на облака от прах и дим, когато машините вече се виждат обгорели в пустинния пейзаж. Наблюдението и поразяването изглеждат като части от един непрекъснат процес: групата е наблюдавана до момента на удара, а хората все още са събрани около машините. Ракетният удар е последната видима стъпка в този процес – и вероятно не най-трудната.

По-трудният етап е преди самия пуск. Подобно полево съвещание на командири в открита пустиня може да продължи дълго, но няма фиксирани координати като стационарна цел, които просто предварително да се въведат в полетно задание. За да се порази в такъв кратък времеви интервал, някой трябва да знае кога и приблизително къде ще се състои, да насочи наблюдателна платформа над района навреме и да предаде координатите на огневия разчет, така че пускът да бъде произведен, докато целта все още е на мястото. Хуситското съобщение говори за „точна разузнавателна работа по мястото на срещата“ и по същество описва именно връзката между наблюдението и огневото средство, а не далекобойността на ракетата.

Платформата, от която е извършено наблюдението, също не е назована, а по кадрите не може надеждно да бъде установен конкретният модел. Известният безпилотен арсенал на хутите обаче предлага ориентир за възможните платформи. В оценка на д-р Майкъл Найтс за Washington Institute от април 2021 г. използваните от хутите безпилотни платформи вече включват ударните Qasef-2K и разузнавателно-ударния Sammad-4 – т.е. съчетава апаратура за наблюдение и бойна глава. Дрон от подобен клас може да остане над ограничен район достатъчно дълго време, за да изчака пристигането на автомобилна колона, което е съвместимо с поведението, видимо в кадрите.

Обявеното оръжие остава неустановено. Видеото показва мощна детонация и пораженията след нея, но не позволява да се установят траектория или вид боеприпас. Ако показаната точност е постигната с наземна пускова установка, най-добре на известните възможности съответства семейството Badr, което западните справочници класифицират като артилерийски реактивни снаряди, а движението описва като балистични ракети. Изходният Badr-1 е ненасочван снаряд с калибър 210 мм, а управляемият Badr-1P е показан през октомври 2018 г. Вариантът Badr-F е представен публично на 16 април 2019 г. с обявен обсег от 160 км. По данни на Janes бойната му глава детонира на около 20 метра височина и разпръсква близо 1400 фрагмента в кръг с диаметър до 350 метра. Оценката на Knights приписва на управляемите варианти заявено вероятно кръгово отклонение от 3 метра – това е радиусът, в който се очаква да попадне половината от изстрелите – и включва в същата линия по-новите Sair, Qasim и Nakal.

Въздушният взрив е ключов детайл, тъй като срещу хора и техника на открито може да обхване значително по-голяма зона от директно попадение. Този радиус на поражение изменя и смисъла на думата „прецизен“ в описанието на хутите: за да бъдат обхванати четирите машини и хората около тях, не е задължително той да попадне директно върху групата, а да се взриви в рамките на около 100 метра. Това поставя значително по-ниско изискване към точността от заявеното кръгово вероятно отклонение от три метра. Разстоянията по направленията в Мариб и Джауф попадат в този обсег с голям запас. На 6 август 8 ракети, изстреляни от Джауф, поразиха лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха над 30 военнослужещи – един от най-тежките дни за правителствените сили през последните 4 години. Сам по себе си този епизод не идентифицира оръжието от текущия запис на хутите, но показва, че тези дистанции са оперативно достижими за ракетните им сили.

Твърденията за резултата не са потвърдени извън източника им. Съобщението не посочва местоположение, дата на самия удар, военно подразделение, нито име или звание на някой от предполагаемите командири. За загубите е посочено единствено „убити и ранени“, без конкретно число. Към 6 септември няма публично потвърждение или опровержение от страна на правителствените сили. Дюнният терен прави крайбрежните участъци в Таиз и Ходейда по-малко вероятни и предполага вътрешните пустинни сектори, но и това остава визуална интерпретация на кадрите при отсъствие на други сведения.

Съобщението идва в една от най-интензивните седмици за гражданската война в Йемен от няколко години насам. На 4 септември хутите стартираха нова настъпателна операция по няколко направления в западен Таиз и южна Ходейда, насочена към пристанището ал-Маха и височините над протока Баб ел-Мандеб. По данни на Al Jazeera, актуални към 5 септември, сраженията са отнели живота на най-малко 120 бойци. Ден по-рано правителствените сили докладваха за 14 балистични ракети, изстреляни срещу техните позиции в Ходейда и Таиз, придружени от удари с дронове. На 5 септември правителството нанесе поне 15 въздушни удара по позиции и техника на хутите – значително по-активно използване на собствената авиация вместо тази на коалицията, ръководена от Саудитска Арабия.

Примирието от април 2022 г., чийто срок формално изтече шест месеца по-късно, поддържаше фронтовете сравнително стабилни почти четири години, но тази система се разпадна през лятото. След нанесения удар от правителствените сили по летището в Сана през юли последва нова вълна от ескалация. Още на 7 август специалният пратеник на ООН Ханс Грундберг определи обстановката като период с най-сериозен риск от мащабно подновяване на гражданската война след примирието и предупреди, че насилието заплашва да въвлече Йемен още по-дълбоко в регионален конфликт.

Ако кадрите действително показват това, което се твърди в изявлението на хутите, най-значимата промяна е съкращаването на времевия интервал между откриване, наблюдение и поразяване на целта. Движението показва, според публикуваното видео, способност да поразява временна цел, докато все още е събрана на едно място. При такъв кратък интервал особено уязвими стават командни пунктове и временни дислокации на командния състав в моментите, когато се планират операции и се извършва координация на силите.

Правителството обяви, че е започнало подготовка за сухопътна кампания. Ако ударът реално е нанесен по съвещание на командири, участващи в тази подготовка, той би могъл да я наруши по-сериозно от обстрел по обикновен лагер. На тактическо ниво загубата на цяла група командири може да бъде компенсирана за няколко дни. Ако обаче този механизъм бъде повторен няколко пъти в рамките на едно настъпление, всяко събиране на команден състав на терен се превръща в рисковано начинение и ефектът вече не се измерва единствено в убити и ранени, но и разреждане на срещите между командири, изтегляне на щабове в назад в тила и по-бавна координация между отделните части.

Ударът по Йордания изпразни боекомплекта на цяла батарея „Пейтриът“

🇯🇴🛡️🇺🇸 Батареите за противоракетна отбрана MIM-104 Patriot в Йордания са изразходили 96-128 броя прехващачи PAC-3 MSE, за да отбият залп от около 32 ирански балистични ракети. Долната граница на тази оценка съвпада с пълния боекомплект на една такава батарея. Това се посочва от публикации в медиите, които на този етап не са официално потвърдени от Централното командване (CENTCOM) и Министерство на отбраната на Хашемитското кралство.

Ударът беше нанесен броени часове след американски удари, нанесени срещу ирански цели, разположени на остров Ларак в Ормузкия проток. CENTCOM определи операцията като ограничено и прецизно действие срещу елементи от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), които се готвили за употреба на ракети и морски мини. Гвардията представиха ответния удар като законна самоотбрана и оповестиха, че са атакували техническа и ремонтна инфраструктура и стоянки за изтребители на авиобаза „Крал Хюсеин“ край Мафрак и „Муафак Салти“ край Азрак, където са разположени американски военни. Твърдението за тежки поражения е непотвърдено. Йорданските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали осем ракети, навлезли във въздушното пространство на кралството.

Въздушното пространство на Йордания е арена на активни сражения от февруари и вече се движи по свой собствен ритъм. Иранските залпове започнаха на 28 февруари, когато ПВО свали 49 дрона и ракети. През първата седмица на март към кралството бяха насочени 119 ракети и дронове, а на 14 март – още 85. Това лято атаките продължиха на серии от по няколко удара в рамките на дни, като нападението на 17 юли беше общо 4 за 5 денонощия. Юлският удар по „Муафак Салти“ уби двама американски военнослужещи. Залпът от 32 балистични ракети на 31 август се нарежда като един от най-мащабните в тази поредица и последва изтичането без резултат на срока за преговори между Вашингтон и Техеран.

Мащабът на изразходвания боекомплект личи най-добре от устройството на самата батарея. Една пускова установка M903 побира 12 прехващача PAC-3 MSE. От по-стария вариант PAC-3 CRI, който разполага тесен корпус, в същата установка могат да се заредят 16 ракети. Американската батарея притежава 8 установки за пуск, т.е. с 96 ракети PAC-3 MSE, готови за незабавно изстрелване, без да е нужно презареждане. Това означава, че изразходваното за една нощ над Йордания се равнява на целия готов боекомплект на такава батарея и вероятно го надхвърля.

Съотношението между изстреляни прехващачи и поразени цели също надхвърля обичайните норми. 3 до 4 ракети по една приближаваща се цел са плътност, характерна за отбрана срещу насищащ залп, при която операторите изстрелват по няколко прехващача почти едновременно, вместо да чакат резултата от първия пуск. Че такъв разход невинаги е прекомерен, показа серията през юли: ирански ракети преодоляха защита над „Муафак Салти“ и поразиха хангари в базата, а BBC Verify потвърди унищожаването на радарен елемент AN/TPY-2 от състава на системата THAAD.

Празната пускова установка не се зарежда сама. Транспортно-зареждащата машина отстранява изстреляните контейнери и поставя пълни на тяхно място с помощта на кран, монтиран върху тежкотоварно шаси M985. За тази операция се използват предварително разположените в региона запаси, а не ракети, пристигащи непосредствено от американските заводи. Именно тук се намира тясното място: установките могат да бъдат презаредени само с наличното на театъра, а темпът на попълване зависи от транспорта през океана, а не непосредствено от годишния производствен план.

Разменното съотношение при подобна отбрана е добре известно и е неблагоприятно. Един прехващач PAC-3 MSE струва около 4,2 млн. долара, а прехващач за THAAD – над 12 млн. долара. Според цитираната медийна оценка сметката за нощта срещу 31 август възлиза на между 380 и 640 млн. долара. Lockheed Martin представи по-евтиния вариант PAC-3 ACE, за който се очаква да струва по-малко от половината от цената на MSE, но серийните му доставки още не са започнали. Дотогава всеки залп трябва да бъде посрещан с най-скъпите налични боеприпаси.

Междувременно националният запас е сериозно изтънял. Анализаторите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Марк Кансиан и Крис Парк оценяват, че между февруари и юли американските сили са изразходвали около 65% от предвоенния си запас от прехващачи за „Пейтриът“ и че наличните ракети вече са под хиляда. Запасът от прехващачи за THAAD е намалял с 38%. Уес Ръмбо от същия институт предупреди още в края на 2025 г., че наличностите и производствените темпове са недостатъчни и че ведомството трябва или да плати за необходимите прехващачи, или да се откаже от част от регионалните си ангажименти.

Средствата вече са отпуснати, но с тях не може да бъде купено време. Договорът с Lockheed Martin достига 58,6 млрд. долара до финансовата 2032 г. През 2025 г. заводът е доставил 620 прехващача PAC-3 MSE, или приблизително по 1,7 на денонощие. При такъв темп количеството, изстреляно над Йордания само за една нощ, се произвежда за около два месеца. „Отнема няколко години, за да се произведе ракета“, обяснява Кансиан. „Ако вложите средства в системата днес, няма да получите ракета през следващите три или четири години. Понякога дори пет.“ Според изчисленията на CSIS възстановяването на предвоенните нива при „Пейтриът“ и THAAD ще отнеме поне три години.

От тази сметка обаче не следва, че три повторения на нощта срещу 31 август ще оставят американските сили без прехващачи. Три такива нощи биха стрували между 288 и 384 ракети, докато базата за сравнение е оценката за малко под хиляда останали прехващача към края на юли. За да изпразни националния запас чрез залпове срещу Йордания, Техеран би трябвало да повтори удара между седем и 10 пъти – в зависимост от това коя оценка за остатъчния запас и коя за разхода бъде използвана. Ограничението, което вероятно ще се прояви първо, е много по-близко и значително по-тясно: готовият боекомплект на разположените на място установки и количеството, с което те могат да бъдат презаредени между два последователни залпа.

Отговорът на това ограничение вече е видим и има оперативен, а не географски характер. Американските командири разпределят прехващачите според прогнозната точка на падане и приоритета на защитавания обект. Заплахи, които не застрашават пряко личен състав, ключови съоръжения или съюзнически активи, понякога остават без противодействие. Двама високопоставени американски служители описаха този подход пред NBC News. Следователно отбраната не изчезва изведнъж – тя постепенно се свива до все по-кратък списък от обекти, които си струва и все още е възможно да бъдат защитени, като се приема рискът всичко останало да бъде поразено.

Срещу тази сметка обаче стои една съществена уговорка. Йордания разполага със собствени комплекси „Пейтриът“ и сама съобщи за осемте ракети, прехванати над нейна територия. Следователно приписването на целия разход на американската армия е допускане, а не установен факт. Нито един американски служител не е потвърдил числата 96 и 128. Същевременно Гвардейците имат дълга история на завишени твърдения за нанесени поражения, а CENTCOM вече отхвърли по-ранна иранска претенция за унищожени изтребители F-35 в Йордания.

Оттук нататък устойчивостта на американското присъствие в Йордания зависи не само от политическото решение, но и от логистиката на един конкретен вид боеприпас. Срокът за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран изтече на 17 август без резултат, морската блокада продължава, а иранските удари по базите в Йордания не са прекъсвали от февруари. Ако Техеран запази сегашния темп, е много вероятно следващият залп да бъде посрещнат с по-ниска плътност на отбраната. Потвърждение на тази оценка би бил по-голям брой ракети, преодолели защитата, и по-сериозни поражения по самите бази при съпоставим по мащаб удар. Тя би била отслабена от ново прехващане със същата плътност, без признаци за организирането на спешен въздушен мост за доставка на прехващачи към региона.

Русия изстреля междуконтинентална ракета от подвижен комплекс в Плесецк

🇷🇺🚀 Ракетните войски със стратегическо предназначение проведоха тест на междуконтинентална балистична ракета от космодрума Плесецк в Архангелска област на 28 август. Учебните бойни глави поразиха набелязаните цели на полигона „Кура“ на Камчатка, на над 6700 км на изток. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за изпитанието на същия ден и го определи като учебно-боен тест, проведен за потвърждаване на заявените тактико-технически и летателни характеристики. Според описанието на ведомството разчетът е извел мобилна пускова установка на полева позиция в отдалечен район, откъдето е подготвил и извършил изстрелването.

Именно тази част от изявлението носи ключовото военно послание. Мобилните наземни ракетни комплекси са предназначени да сменят местоположението си: установка, изведена от точката на постоянно базиране, е по-трудна за проследяване и има значително по-голям шанс да оцелее при първи удар, а координатите на шахтите са познати. Следователно описанат от руското министерство на отбраната проверка включва една цялата оперативна верига – извеждането на установката, заемането на позиция, подготовката на данните и изстрелването, а не само полета на ракетата.

Типът на ракетата не беше официално назован. „Комерсант“ я посочи като РС-24 „Ярс“, но руските военни не предложиха потвърждение на тази информация. Твърдогоривните системи, които биха могли да застанат зад такъв пуск, са две, а бойният им товар се различава значително. Комплекс „Топол-М“ (РС-12М1/2) носи ракета с една бойна глава с мощност 800 килотона, докато „Ярс“ (РС-24) може да носи от 1-3 бойни глави по 250 килотона. Обхватът и на двете системи възлиза на около 10 500 км, което им позволява да достигнат континенталната територия на САЩ. Мобилният вариант на „Топол-М“ постъпва на въоръжение през 2006 г. Този на „Ярс“ е въведен от 2014 г. Именно около втората система Руската федерация изгражда сухопътния компонент на ядрените си сили.

Мащабът на този компонент си личи от последното издание на Yearbook на Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI), отразяващо състоянието към януари 2026 г. Според него Руската федерация разполага с 68 установки „Топол-М“ и 204 установки „Ярс“. Сухопътните ICBM възлизат на 324 от общо 592 стратегически носителя – малко над половината разгърнати средства за доставка на този вид ракети. Конструктивно те могат да носят около 1092 ядрени заряда, но по оценката на SIPRI реалният товар е намален до близо 892, а други заряди са съхранявани в централни хранилища. Общият размер на руския арсенал е оценяван на 4400 бойни глави, от които 1796 са разгърнати.

Пускът беше проведен 3 дни след посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в руската столица Москва на 25 август. То не бе обявено предварително и изглежда е първата известна визита на ръководител на ЦРУ в Москва през настоящия мандат на президента Доналд Тръмп. Според данни от системи за проследяване на полети самолетът на Ратклиф е излетял от Латвия.

The Wall Street Journal, Politico и CBS News съобщиха, позовавайки се на осведомени фигури в службите, че Ратклиф се е срещнал с директора на ФСБ Александър Бортников. Според публикациите той е предупредил Москва да не предприема действия срещу Естония, Латвия и Литва и освен това е настоявал тя да ограничи военната и икономическата си подкрепа за Иран. Същите медии съобщиха, че американски разузнавателни оценки от началото на август допускат сценарий, при който Путин решава, че е настъпил идеалният момент за изпитване решимостта на НАТО с ограничен удар срещу държава от алианса още през есента на 2026 г.

И двете страни отхвърлиха тиражираната версия. На 27 август Тръмп отбеляза пред Axios, че Ратклиф не е отправял подобно предупреждение. Той определи посещението като „полурутинно“ и го свърза с усилията за постигане на мир в Украйна. Следователно между визитата и ракетния пуск засега може да е установено само съвпадение във времето, а съдържанието на разговорите остава предмет на противоречиви твърдения от страна на медийни публикации и преки участници.

Ден преди тестовия пуск Bloomberg пусна материал, основан на сведения от източници, близки до Кремъл. Според тях Путин смята, че мирните преговори са стигнали до нова задънена улица, и подготвя засилване на въздушните удари, включително с балистични ракети срещу центъра на Киев и инфраструктура в други градове. Източниците твърдят още, че нарастващ брой руски служители допускат възможността при краен развой Путин да прибегне до употреба на тактическо ядрено оръжие. Bloomberg обаче изрично изтъква, че няма признаци за подготовка на подобна употреба.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред изданието, че ескалация на военните операции не е необходима, защото и без такава руските въоръжени сили продължават да напредват. Китай и Индия също са предупредили Путин да не посяга до ядрено оръжие, а президентът Володимир Зеленски и официални лица от партньорските държави потвърдиха, че Пекин е предал сходно послание на Москва.

Руският арсенал от тактическо ядрено оръжие, за който става въпрос в малко по-нагоре в този материал, е най-големият като размер в световен мащаб. SIPRI го оценява на 1794 заряда, а САЩ имат около 200 бомби B61-12. От американските оръжия близо 100–120 са разположени в 5 или 6 държави от НАТО.

По отношение на Беларус картината остава не съвсем ясна. През 2025 г. депото при Осиповичи получи нови пътища, жп терминал, охраняеми гаражи, радиационни датчици и площадки за ПВО. Към януари обаче няма публично достъпни визуални доказателства, според които в него наистина има разположени ядрени бойни глави.

Пускът беше извършен почти 7 месеца след изтичането на крайния срок на New START на 5 февруари 2026 г. – т.е. в отсъствието на подлежащи на проверка количествени ограничения. Още през септември 2025 г. Путин даде предложение Русия и САЩ да продължат да спазват основните количествени тавани за още 12 месеца след изтичане на договора. Вашингтон избра да не отговори официално, а на 11 февруари руският външен министър Сергей Лавров заяви пред Държавната дума, че мораториумът ще се спазва единствено докато американската страна не надхвърли същите ограничения.

Инспекции на място не се провеждат от 2020 г. и обменът на данни е изцяло прекратен от 2023 г. Поради това публично цитираните числа към настоящия момент представляват само оценки на анализатори, а не официални отчети, подавани по силата на договор.

Едно задължение обаче остава в сила. Съгласно споразумението от 31 май 1988 г. за уведомяване при пуск на ICBM и балистични ракети с морско базиране всяка страна трябва да съобщи на другата чрез центровете за намаляване на ядрената опасност планираната дата, район на изстрелване и район на приземяване поне 24 часа по-рано.

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков потвърди, че Русия продължава да изпраща тези уведомления и извън рамките на New START. Към февруари 2026 г. двете ядрени суперсили продължиха да спазват това споразумение. Следователно САЩ са получили датата и координатите по служебен ред поне едно денонощие преди момента на пуск. Решението, което Русия е взела по собствена преценка, не е било дали да уведоми САЩ, а дали да огласи публично за самото изстрелване: видеото и съобщението към него от 28 август са избор на руското министерство на отбраната, а не задължение по споразумението.

Пускът не е изолиран случай. На 21 май 2026 г. Русия изстреля РС-24 „Ярс“ по същия маршрут – от Плесецк до полигона „Кура“ – в рамките на учение на стратегическите ядрени сили и го оповести по сходен начин. В този ред на мисли, това е поне второто публично обявено изстрелване по този маршрут за тази година.

Разликата между планирана проверка и целенасочено политическо послание ще може да бъде оценена по руското поведение около предстоящите събития. Провеждане на изпитания извън обичайния тестов график, съкращаване на интервалите между тях и демонстративно огласявани учения на стратегическите сили биха показали промяна в установения модел. Ако темпото се запази същото като през май и август, по-простото обяснение ще запази тежестта си: става дума за планова проверка на стратегически носител, която Москва е избрала да огласи в седмица, когато ядрената тема вече присъства в международния дневен ред по други причини.

Анализ: руският ракетен запас вече се крепи на текущото производство

🇷🇺🚀 Русия разполага с около 1900 ракети за далекобойни удари, а запасът от Х-101 – крилата ракета,  използвана най-често за удари по украинските градове – е малко повече от месечното производство. Разбивката, изготвена от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна и споделена от „Украинска правда“, която я получава в отговор на запитване. Изводът на ГУР от собствените му данни, е кратък: противникът не изпитва недостиг.

Списъкът също е сравнително кратък: около 600 ракети „Оникс“, 450 „Калибър“ и 400 РМ-48У. Следват 130 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ към 5 август и 120 „Циркон“. Х-101 са 100, а „Кинжал“ и севернокорейските ракети – по около 50.

Производствените темпове обясняват този извод. Месечният план за производството на балистични ракети 9М723 на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ предвижда 60 броя, а през юли са произведени 65. През същия месец руските заводи са произвели 87 крилати ракети Х-101 и 50 модифицирани зенитни ракети с изтекъл летателен ресурс РМ-48У. Трите вида дават общо 202 боеприпаса, което реално изчерпва обявения от ГУР обем от над 200 крилати и балистични ракети месечно.

Оттук нататък ракетите могат да се разделят на две отделни групи. Наличните 100 ракети Х-101 се равняват на малко повече от производството на месец. При 9М723 съотношението е 130 налични на 65 произведени за юли. Х-101 и ракетите за „Искандер-М“ на практика не се задържат в складовете, а преминават през тях: горе-долу толкова, колкото излиза от заводите за един месец, се изстрелва през същия период.

При другата група съотношението е обратното. Вадим Скибицки, заместник-началник на ГУР, отбеляза, че през първите 7 месеца на годината. Русия е произвела 33 броя 3M22 „Циркон“ и 60 броя 3М55 „Оникс“. По думите му годишните производствени планове за двата вида са били изпълнени до 3 август. Това значи, че запасът от 600 противокорабни ракети „Оникс“ се попълва с едва 7-10 единици месечно, този от 120 ракети 3М22 „Циркон“ – с 3-5 броя. И двата вида са проектирани за поразяване на кораби, но Русия ги използва и срещу градове.

Крилатите ракети с морско базиране „Калибър“ са отделно. Тяхната наличност се оценява на 450 единици, докато в средата на април е била 460 – спад от едва 10 ракети за 4 месеца, най-малкият в цялата таблица. ГУР не посочва темповете на производство при този вид, поради което причината за почти непроменения запас не може да бъде установена от публикуваните данни. Възможно е Русия да използва сравнително малко „Калибър“, но е възможно и производството почти да компенсира разхода.

Зад това разделение стои и по-обща сметка. Публикуваните данни дават конкретен месечен производствен темп само за 9М723, Х-101 и РМ-48У. От трите вида Русия има общо 630 ракети при производствен темп от 202 месечно. Останалите 1270 се падат на „Оникс“, „Калибър“, „Циркон“, „Кинжал“ и доставките от Северна Корея. Извън „Калибър“, за който ГУР не посочва темп, от тази група в Русия се произвеждат най-много към 15 ракети месечно. Следователно по-голямата част от обявените 1900 боеприпаса е натрупан запас, който се изразходва, без да бъде възстановен със същия темп, а текущата въздушна кампания зависи основно от продукцията на три производствени линии.

Разбивката има и предистория, защото същите позиции са публикувани и по-рано в отговори на ГУР до NV. В средата на април, преди руското командване да премине към масирани удари с балистични ракети срещу украинските градове, запасът от 7-те руски вида е бил оценяван на 2250 ракети. Сега той е 1850. Разликата спрямо общите 1900 идва от около 50 севернокорейски ракети, включени в актуализирана оценка. Спадът от 400 руски ракети между април и август при производство от над 200 месечно значи, че средният разход е превишавал продукцията с около 100 ракети на месец.

Свиването обаче не е равномерно. Запасът от „Циркон“ е намалял от 230 на 120 броя, а този от „Оникс“ – от 690 на 600. Наличните 9М723 са достигнали 100 броя 3 месеца по-късно, което значи, че през май и юни е изразходвано със 100 ракети повече, отколкото е произведено. От средата на юли тенденцията се променя. Запасите от крилати и противокорабни ракети и от модифицирани зенитни боеприпаси, са на почти същите нива, а наличността от 9М723 дори скочи с 30. Натрупаният резерв е поел промяната в тактиката през май и юни, докато от юли насам честотата на ударите изглежда се покрива от настоящото производство.

Близо 1/4 от ракетите в настоящата продукция реално не са ново оръжие. РМ-48У е учебна ракета-мишена, сглобявана от зенитни ракети с изтекъл срок на годност за комплексите С-300ПМ и С-400. За основа бяхме използвали 5В55 и 48Н6 – боеприпаси, които така или иначе се извеждат от въоръжение. Бойната им глава тежеше 133-180 кг. Ракетата първоначално се управлява от радар, а след като излезе зад радиохоризонта, преминава към режим на инерциално насочване. Поради това точността е ниска, а при попадение пръска големи отломки. Според изчисление на Defense Express Русия е използвала РМ-48У срещу украински цели за първи път през нощта срещу 20 януари 2026 г. Планът за тази година предвижда над 480 броя, при 50 в месечния график – повече от два пъти над производството през предходната година.

Единственият вид, който постепенно напуска бойния състав, е „Кинжал“. Русия е прекратила серийното му производство през април, за да пренасочи гориво, финансиране и компоненти към други ракетни системи. „Ракетата сега е на етап доработка заради, наред с другото, проблема с точността на попадение в целите“, отговаря ГУР на полученото запитване. Наблюдателят на авиационната промишленост Аркадий Доценко свързва неточността с инерциалната система за навигация, натрупваща отклонение по време на полета под въздействие на украинското електронно заглушаване и подмяната на сателитни координати. Въздушното изстрелване и по-продължителният полет увеличават още повече влиянието на тези фактори в сравнение с „Искандер-М“.

Данните за наличност показват разход без съответното попълване: 100 ракети „Кинжал“ през юли и 50 през август. ГУР потвърждава, че пренасоченият ресурс действително е увеличил производството на балистични ракети за „Искандер-М“, чийто запас нараства през същия период. Така в общия ракетен арсенал протича замяна: системата с най-висока скорост, но с признат проблем в точността, освобождава производствен ресурс за по-точната 9М723.

От гледна точка на украинската отбрана сметката изглежда различно. Над 100 от произвежданите месечни боеприпаси са балистични или хиперзвукови и изискват прехващачи от класа на MIM-104 Patriot. Оценката на Defense Express за световното производство на такива прехващачи е едва около 50–60 броя месечно за всички клиенти. Президентът Владимир Зеленски заяви, че доставките на зенитни прехващачи за Украйна през тази година са 3 пъти по-малки от онези миналата година.

Дори неточните ракети участват в това изтощаване на отбраната. РМ-48У и севернокорейските балистични ракети изискват същата незабавна реакция като 9М723. Според анализа на Defense Express именно това е замисълът при преработката на зенитните боеприпаси с изтекъл срок: евтиният корпус на учебната ракета принуждава Украйна да изразходва скъп прехващач. След нощта срещу 5 август, когато Русия изстреля 24 балистични цели, украинската отбрана не свали нито една от тях, а загинаха най-малко 17 души. След този удар украинското командване прекрати публикуването на данни за свалените ракети.

Ограничението за нападателя не е броят пускови установки. Авиационният експерт Анатолий Храпчински посочва пред „Украинска правда“, че Русия разполага с около 160 установки на комплексите „Искандер“, всяка от които носи по две ракети, но при реални комбинирани удари използва между 16 и 26. Мащабът е съобразен с ограничения брой украински прехващачи. Ракетите се изстрелват от различни направления в максимално кратък интервал, за да претоварят способността на зенитните комплекси в конкретен сектор да поразяват едновременно множество цели. Поради това подразделение от Северна Корея не е толкова увеличава броя на пусковите установки, колкото добавя запас от боеприпаси, който не зависи от руското производство.

Андрий Черняк от ГУР съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 военнослужещи от КНДР се разполагат във Воронежка област, граничеща с Луганска област. Формированието разполага с шест пускови установки и до 120 балистични ракети, 40 сред които вече са доставени. Става въпрос за KN-23 и KN-24, а разчетът на КНДР е включен в състава на руската 112-а ракетна бригада. Според ГУР обсегът му на поразяване влизат Сумска, Харковска, Черниговска, Полтавска, Киевска, Днепропетровска и Запорожка област. 120-те ракети се равняват на приблизително 60% от месечното руско производство, но са еднократно попълнение, а не ежемесечен поток.

Доставките от Северна Корея не могат да заменят „Искандер-М“ по своето качество. Храпчински оценява отклонението на 9М723 на 5-20 метра, като за сравнение при KN-23 достига стотици метри, в някои случаи дори километри. В резултат ракетите могат да попаднат както в открити полета, така и жилищни квартали. Бойната част на корейската ракета може да достигне 1 тон срещу стандартните 480 кг при руската – тоест тя причинява по-голям кратер, но е значително по-неточна. Доценко определя оръжието като средство за терор срещу населението. Мястото му в руската схема произтича именно от това: то натоварва украинската ПВО, без да изразходва ограничения запас от прецизни боеприпаси, запазвани за точкови цели.

Срещу извода за постигнато равновесие между разход и производство обаче съществува една особеност в данните. С изключение на „Кинжал“ и „Искандер“ всяка стойност от август повтаря юлската, закръглена до най-близките 50 единици. Оценка със стъпка от 50 не може да отчете промяна под този праг. Следователно „без промяна“ може да прикрива и спад от няколко десетки ракети. Изводът за равновесие е най-надежден там, където числата реално се променят (при „Кинжал“ и „Искандер“) и по-несигурен при видовете, чиито оценки остават непроменени в продължение на три месеца.

Остава и въпросът за произхода на данните. ГУР е страна във войната и има собствен интерес от начина, по който те са представени, а тезата, че Русия не изпитва недостиг, подкрепя украински иск за допълнителни прехващачи. Два фактора обаче засилват достоверността на оценката. Първо, управлението разпространи и неудобни за Украйна констатации: че Русия преизпълнява своите производствени планове и че точността на „Искандер-М“ превъзхожда с порядък тази на алтернативата от КНДР. Второ, поредицата от данни не е съставена наведнъж в подкрепа на предварително избран извод, а произтича от поне три отговора, дадени по различно време на 2 отделни издания. Отговорите са съвместими както помежду си, така и независимо посочените темпове на производство.

При запазване на сегашната тенденция Русия вероятно ще поддържа месечния обем на ракетните удари до края на годината, без да натрупа значителен резерв от Х-101 и 9М723. Потвърждение би било в следващата разбивка на ГУР отново да отчете около 100 ракети Х-101 при непроменена честота на ударни вълни. Белег за отслабване би било ново понижение на запаса от 9М723 под 100 единици, което би показало, че отново разходът изпреварва производството. Подновяване на серийно производство на „Кинжал“, от своя страна, би значило, че проблемът с точността вероятно е преодолян и производственият ресурс отново се насочва към тази система.

Пхенян изпрати 400 оператори на дронове в Курска област.

🇷🇺⚔️🇰🇵 400 оператора на безпилотни летателни апарати от Корейската народна армия (KPA) вече се намират в Курска област и според украинска оценка ще поемат както разузнавателни мисии, така и ударни операции срещу цели в Украйна. Те пристигат в рамките на ново попълнение от около 8500 военнослужещи с боен опит, натрупан в Руската федерация и при предишни разполагания. Данните бяха представени пред CNN на 21 август от генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

В същия контингент влизат и около 1000 инженери и сапьори. Скибицки уточнява, че от севернокорейските части не се очаква да воюват на украинска територия. Задачата им е да поемат тилови функции от руската страна на границата, което би позволило на Кремъл да пренасочи собствени подразделения към щурмови действия.

Присъствието на сапьори от КНДР не е безпрецедентно явление. На 17 юни 2025 г., след разговори с Ким Чен Ун, секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу обяви, че КНДР ще изпрати 1000 специалисти за разминиране на руска територия и 5000 души от инженерни войски за възстановяване на разрушената инфраструктура. Новият елемент в списъка са операторите на безпилотни апарати.

Общо през руската армия са преминали около 25 000 души от азиатския ѝ съюзник. Приблизителната цена на това участие също е известна. Според оценка на ГУР от 29 юни 2026 г. загубите на Пхенян между август 2024 и март 2025 г. – периода, през който Украйна държеше плацдарм отвъд границата в Курска област – са над 7000 убити и ранени. Окончателна разбивка между двете категории не е публично известна.

Данните за ротации и загуби обхващат различни времеви периоди, но дори при най-консервативен прочит съотношението е близо един убит или ранен на всеки четири севернокорейски военнослужещи, преминали през руската армия.

Отделно около 90 от тях се намират във Воронежка област и подпомагат руските сили при ракетни пускове. На 5 август ГУР съобщи, че там е разгърнато севернокорейско ракетно поделение с 6 пускови установки и капацитет за 120 балистични ракети, 40 от които вече са били предадени на руската страна.

Става дума конкретно за KN-23 и KN-24, известни съответно като Hwasong-11Ga и Hwasong-11Nа. Първата е балистична ракета на твърдо гориво с малък обсег, близка по клас до руската „Искандер-М“, а вторият вид е тактическа управляема ракета, сравнима с американската ATACMS.

Този арсенал вече е използван. В нощта на 30 юли руската армия изстреля две ракети KN-23 по Кривой Рог, при което за първи път от близо година прибегна до балистични ракети от Северна Корея. Една от тях удари частна къща в село Радушне, югоизточно от града. При удара загинаха Артем и Олена Воронови и седем от децата им, съобщи украинският министър на социалната политика Денис Улютин, позовавайки се на данни на областната администрация.

Кратерът от втората ракета беше открит в поле на около 3,5 км от разрушената къща. В радиус от 5 км няма нито един военен обект, обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. По думите му KN-23 е аналог на „Искандер“ и споделя с руската система част от компонентите, включително такива със западен произход.

Скибицки описва насрещната страна на сделката по следния начин: в замяна на предоставен личен състав Пхенян е поискал руска зенитно-ракетна система С-400 „Триумф“ и вече е получил установки „Панцир-С1“ – зенитен ракетно-артилерийски комплекс за близко прикритие на армейски части и обекти. На този етап не е налично независимо потвърждение за тази доставка.

Двете системи принадлежат на различен клас. „Панцир-С1“ отговаря за отбрана на точкови обекти в радиус от няколко десетки километра чрез ракети с малък обсег и автоматични оръдия. С-400 може да контролира въздушно пространство на стотици километри и придобиването ѝ би издигнало въздушния щит на КНДР на качествено различно ниво.

Правната рамка на целия този обмен е договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан от държавните глави Владимир Путин и Ким Чен Ун в Пхенян на 19 юни 2024 г. Документът съдържа клауза за взаимна отбрана в сценарии на нападение, беше ратифициран през ноември и влезе в сила на 4 декември 2024 г.

ГУР очаква Путин да поиска до 50 000 допълнителни военнослужещи на предстоящата среща с Ким Чен Ун през септември. Подобна среща обаче не е обявена никъде официално до този момент.

На 19 август Ким Йо Чен, сестра на върховния лидер и един от водещите функционери на управляващата партия, отхвърли с KCNA оценката на украинския президент Володимир Зеленски, че Пхенян може да влее допълнителни 30 000 до 50 000 военнослужещи в редиците на руската армия. Тя определи тези твърдения като безпочвени и обвини Зеленски, че ги е съчинил.

Спорът обаче се фокусира върху мащаба, докато самото участие на Северна Корея отдавна е вън от всяко съмнение. До пролетта на 2025 г. Москва и Пхенян официално мълчаха по темата. На 26 април началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал Валерий Герасимов посочи в свой доклад до президента Путин, че войските, изпратени от Пхенян, са изиграли ключова роля в изтласкването на украинските сили от техния плацдарм в Курска област. Путин от своя страна благодари поименно на Ким Чен Ун.

Два дни по-късно КНДР за пръв път потвърди разполагането на своите сили в Курска област. Оттогава тя се старае да покаже всичко това пред вътрешната аудитория като изпълнен съюзнически дълг. Следователно изявлението на Ким Йо Чен оспорва конкретна оценка за численост, изказана от Зеленски, а не самия факт, че хиляди войници от КНДР се сражават в руската военна агресия срещу Украйна.

Тези 400 оператори са сравнително малко попълнение във война с дронове от такива мащаби в този сектор и сами по себе си не могат да обърнат хода ѝ. Те представляват под 2% от вече преминалите през ротации около 25 000 военнослужещи от Корейската народна армия.

По-голямата полза от присъствието им обаче ще бъде извлечена от Пхенян. Неговите въоръжени сили не са имали възможност да натрупат опит в реални условия на собствен фронт, и по този начин да подготвят свои оператори за действия в условия на интензивно електронно заглушаване, мрежи за прехващане на дронове и противник, използващ сходни технологии. Курска област ѝ предоставя точно тази предизвикателна среда, а насрещното възнаграждение идва под формата на руско оборудване за противовъздушна отбрана.

Резултатът от този обмен вече може да бъде проследен в балистичното направление. Първите партиди от ракетите KN-23, доставени през зимата на 2023–2024 г. в Руската федерация, имаха обичайно отклонение от целта, което възлизаше на километри, а около половината от тях се самовзривяваха още във въздуха по време на полет, обобщи през февруари 2025 г. тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов.

След съвместна работа на специалисти от Северна Корея и Руската федерация точността им се е повишила многократно, твърди той. След като са постъпили на въоръжение с някои тежки недостатъци, впоследствие ракетите са били усъвършенствани благодарение на данни, събрани от реални бойни пускове по украински цели. Същият механизъм действа и в сферата на безпилотните летателни апарати. Същият доклад посочва, че Москва помага на Пхенян да разгърне свое собствено производство на дронове „Шахед“.

Общата картина обаче стъпва почти изцяло върху сведения от едно-единствено ведомство. ГУР оповестява тези числа в момент, когато Киев настоява пред Сеул и западните си партньори за допълнителни средства за ПВО. Оценката на Зеленски за потенциално нов контингент от 30 000 до 50 000 души, която самият той публикува на 8 август, беше придружена от специален призив към Южна Корея да съдейства именно в тази област, в която Украйна изпитва остър недостиг от началото на лятото насам.

„Безмер“ влезе в иранските оценки за цели, София вдигна охраната

🇧🇬🛩️🇮🇷 Иранското командване е оценявало възможни удари по американски военни цели в държави от Югоизточна Европа, сред които България. През юли София разреши на самолети цистерни на ВВС на САЩ да оперират от авиобаза „Безмер“. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до режима в Техеран. Часове по-късно българските власти обявиха, че мерките за сигурност около базата са засилени, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност.

Разглежданите сценарии не се ограничават до България. Единият от събеседниците на изданието посочва и Кипър, където през март ударен дрон порази британската суверенна база „Акротири“. Западни официални лица тогава допуснаха, че машината е била иранска, но е изстреляна от регионални съюзници на Техеран, вероятно ливанската Хизбула, а не от самия Иран. Отделно въоръжените сили на Ислямската република са проучвали възможността за нападение срещу подводните оптични кабели в Ормузкия проток.

Според източниците условието за такъв отговор е конкретно: американският президент Доналд Тръмп да изпълни заканата си да нанася удари по иранска инфраструктура. През юли той обяви, че ще унищожава по един мост или електрическа централа в Иран при всяко нападение срещу кораб в Ормуз. „Ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защити на всяка цена, ще излезе извън региона и ще удари и Европа“, каза втори събеседник пред Financial Times.

На 22 юли Народното събрание одобри временно разполагане със 136 гласа „за“ и 13 „против“. Решението допуска до 8 самолета KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Първите два самолета кацнаха на 31 юли.

KC-135 не носи въоръжение, а гориво, с което увеличава бойния радиус на зарежданите във въздуха изтребители и бомбардировачи. Още преди вота иранското посолство в София връчи протестна нота, а говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди, че всяка дейност, улесняваща американски нападения срещу страната му, ще бъде считана за съучастие в агресия. През същия месец Революционната гвардия отправи подобно предупреждение към Лондон заради използването на британски бази от САЩ: „Всяка база, използвана за атака срещу иранска територия, ще бъде считана за законна цел.“

Институционалният отговор в сряда беше двупосочен: засилени превантивни мерки, но без официално повишаване на оценката за непосредствен риск. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че мерките около авиобаза „Безмер“ са съгласувани с Министерство на отбраната по указание на премиера и са разчетени за „много по-високо ниво на заплаха от онова, което сочи наличната информация“. Стоянов повтори, че пряка заплаха не е установена. От НАТО отделно заявиха, че алиансът е готов да реагира и ще предприеме нужното за защитата на своите членове.

ГЕРБ поиска правителството да информира парламента за реалното ниво на риска и да извика иранския посланик за обяснения. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини кабинета, че въвлича страната във война, а Николай Денков описа подхода във външната политика като неумел. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че управляващите разрушават българския суверенитет. Разполагането предизвика и протести: на 24 юли в Ямбол и на 30 юли пред самата авиобаза се събраха местни жители заедно с хора от София, Пловдив и Сливен.

Специалистите, цитирани от Financial Times, оценяват военната заплаха по-сдържано. Сидхарт Каушал от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон я определя като „реална, но ограничена“. Според него Иран може да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски цели в Южна и Югоизточна Европа. На големи разстояния обаче трудно биха нанесли сериозни поражения, а системите с по-голям обсег биха могли да достигнат тези райони само с намален боен товар, което допълнително би ограничило ефекта.

Каушал смята, че за Иран би било по-изгодно да действа чрез подкрепяни от него групировки, сред които шиитските милиции в Ирак, Хизбула и Ансар Аллах (хутите). Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) посочва и друго ограничение. Опитите срещу Диего Гарсия през тази година показват, че Иран разполага с оръжия с обсег над 2000 км, но остава неясно колко такива системи притежава. Освен това с увеличаването на дистанцията точността намалява.

Техническото предизвикателство личи и от разстоянията. По права линия до Ямболско има около 1600 км от северозападния край на Иран, около 2000 км от Керманшах и близо 2300 км от Техеран. През март при четири отделни атаки противоракетната отбрана на НАТО прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран към въздушното пространство на Турция, и нито една не падна на територията на страната. Ракетите, насочени към съвместната американско-британска база Диего Гарсия, разположена на около 4000 км от Иран, също не достигнаха целта си.

Събеседниците на Financial Times в Техеран обаче посочват и противоположен пример. Според тях ударът по американската база в Йордания през юли, при който загинаха трима военнослужещи, е най-точния удар, извършван досега от Иран на подобна дистанция. „Това беше и послание към Европа: тя би могла да получи ракети, така че да знае къде да застане в тази война“, каза първият източник.

Твърдолинейният курс на Техеран има конкретна предистория. Меморандумът, постигнат между Вашингтон и Техеран през юни, се разпадна през юли, след като Иран нападна кораби в Ормузкия проток. Последваха взаимни обвинения в нарушения, ответни атаки и подновяване на морската блокада на пристанища в Иран. Крайният срок за постигане на споразумение изтече на 17 август, а на следващия ден Доналд Тръмп заяви, че няма „провеждани или насрочени разговори“ с Техеран и че ще разчита на икономическия натиск и блокадата.

През миналата седмица върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей назначи хардлайнери на ключови постове в апарата за сигурност. Сред тях е бившият командващ Революционната гвардия Мохсен Резаи, който оглави Върховния съвет за национална сигурност. Ирански анализатори тълкуват промяната като опит за изтласкване на главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. „Посланието е: не се ядосвай, защото аз съм по-луд от теб“, обобщи вторият събеседник.

Недостатъците в собствената отбрана на България вече наложиха търсенето на съюзническа помощ. След заседание на Съвета по сигурността в София на 5 март поискахме подкрепа, а Гърция разположи батарея Patriot край Дидимотихо, близо до българската граница, за защита на обекти от критична инфраструктура по Черноморието. На 19 май Атина изтегли системата, обяснявайки хода с промяната в геополитическите условия.

В сряда гръцкото министерство на отбраната съобщи, че още веднъж разглежда вариантите за съдействие, ако София отправи искане и то бъде одобрено от Правителствения съвет за национална сигурност и външна политика в Атина. 4 гръцки изтребителя F-16 и 1 фрегата остават в района. Румъния допусна американски самолети цистерни в базите „Михаил Когълничану“ и „Къмпия Турзий“ още през март, а комплексът Aegis Ashore в Девеселу първоначално беше изграден именно за защита на Европа от балистични заплахи, идващи от Близкия изток.

Оценяването на възможни цели не е равнозначно на заповед за удар. По-вероятно е да става въпрос за резервен сценарий и възпиращо послание, а не за непосредствено готвен удар. Три различни признака подкрепят този прочит: събеседниците определят удара в Йордания като послание; Каушал смята атаките на съюзнически групировки за по-изгоден инструмент; а прехващанията над Турция и провалът при Диего Гарсия показват ограниченията и несигурната надеждност на иранските далекобойни способности.

Два кратера в двора на детска болница в Киев след балистичен удар

🇷🇺💥🇺🇦 Пациенти и служители на детска болница в Шевченкивски район на Киев вече бяха в укритието, когато през изминалата нощ руска балистична ракета остави два кратера в двора на лечебното заведение. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) отчете избити стъкла и скъсана газова тръба, чието изтичане газовата служба спря на място, но нито един загинал или пострадал на този адрес. „За щастие децата и медиците бяха в укритие“, съобщи службата.

На друг адрес в същия район нощта завърши фатално. Попадение подпали складово помещение, което изгоря на площ от 1200 кв. метра и остана частично разрушено, а там спасителите откриха един пострадал и го предадоха на медицински екип. Болничният двор и складът бяха поразени в един и същ удар и се различават по едно обстоятелство: дали хората бяха слезли под земята, преди ракетата да пристигне.

Тревогата в Киев и няколко области прозвуча в 00:26 ч., а Киевската градска военна администрация призова жителите незабавно да се отправят към укритията и да останат там. Взривовете над столицата се чуха около 00:40. „Градът е под атака на балистика. Стойте в укритията!“, написа кметът Виталий Кличко. Отбоят дойде в 01:05, а в 01:20 администрацията съобщи за един пострадал в града.

Сводката на Въздушните сили описва комбинирана вълна. Русия е изстреляла противокорабни ракети „Циркон“ и балистични „Искандер-М“/KN-23 от Курска, Ростовска, Воронежка и Орловска област, заедно със 120 ударни безпилотни апарата „Шахед“ и „Гербера“ и примамки „Пародия“. Към сутринта противовъздушната отбрана е свалила или потиснала 98 от безпилотните апарати. Попадения са отчетени на 21 локации, а отломки от свалени цели са паднали на още пет. Ракетите към столицата са минали през Харковска и Сумска област, а мониторингови канали съобщиха за два „Циркона“, изстреляни по Киев от Курска област.

Съотношението между 98 свалени дрона и ракетите, стигнали до Шевченкивски район, описва състоянието на защитата над столицата по-точно от всяко обобщение: дроновете падат в мнозинството си, балистиката минава. Три дни по-рано, в нощта срещу 8 август, Русия изстреля по Киев и региона 6 балистични ракети и украинската ПВО не свали нито една. В Киевска област загинаха тригодишно момче, баба му и дядо му, а в самата столица имаше един загинал и четирима пострадали.

Същата нощ Запорожие понесе по-тежкия удар. По думите на шефа на областната военна администрация Иван Федоров комбинираната атака с ракети и планиращи авиобомби отне живота на шестима цивилни и рани най-малко 19 други към 07:00 ч. Взривната вълна и отломките повредиха в многофамилни жилищни сгради и нежилищни постройки, на няколко места пламнаха пожари, а част от града остана без ток.

Столицата помни какво значи ракета, попаднала директно в болничната сграда. На 8 юли 2024 г. крилата ракета Х-101 порази токсикологичното отделение на „Охматдит“, най-голямата детска онкологична болница в Украйна, по обед, докато в лечебното заведение имаше множество деца на хемодиализа. Загинаха двама души, а над 50 пострадаха. Разследване на Bellingcat установи точния вид на ракетата, стъпвайки на кадри, публикувани в социалните мрежи, разпознавайки късите централни крила, характерни за Х-101, след като руското министерство на външните работи настояваше, че става дума за украинска зенитна ракета. Тогава ударът беше в сградата посред бял ден и завари пациентите на местата; сега беше в двора и завари хората в убежището под земята.

Попадението в болничния двор влиза в статистика, която Световната здравна организация води от началото на пълномащабната инвазия. На 8 май организацията обяви, че за 1534 дни е потвърдила над 3000 удара по здравеопазването в Украйна, като около 80% от тях са засегнали амбулатории, болници и множество други лечебни заведения, а останалите линейки и медицински превозни средства. Само от началото на годината броят на потвърдените случаи на руски атаки срещу болнични заведения е 186, с 15 убити и поне 81 ранени, при което загиналите са се увеличили близо 4-кратно спрямо същия период на 2025 г., а ранените двойно. „Всяка една от тези атаки е нарушение на международното хуманитарно право“, заяви д-р Ханс Клуге, регионален директор на организацията за Европа.

Украинска балистична ракета порази целта при изпитание на 14 юли

🇺🇦🎯 Украинска балистична ракета порази целта при изпитание на 14 юли, почти без отклонение от курса. Това разкри Михайло Федоров, министър на отбраната до същия ден, в интервю за Сергий Стерненко, публикувано на 6 август. Програмата не е завършена, а следващата стъпка според него е употреба в реални бойни действия.

„В деня на моето освобождаване тъкмо изпитахме един държавен проект, развиван от 10 години, който не успяваше да стигне до нормален резултат: ту сгрешено техническо задание, ту липсващ екип, много проблеми“, каза той и добави, че ракетата е попаднала право в целта и почти без отклонение от зададения курс. Системата не беше назована; необявени останаха и обсегът, бойната глава и предназначението ѝ.

Възможните варианти са два и принадлежат на две различни линии в украинската ракетна промишленост. Ирина Терех, изпълнителен директор на Fire Point, заяви пред TWZ на 3 август, че не знае за коя машина е ставало дума, тъй като по същото време нейната компания е изпитвала свои изделия, а конструкторското бюро „Пивденне“ е изпитвало своето. В същото време обаче определението „държавен проект“ стеснява избора: „Пивденне“ е държавно предприятие с родословие от съветско време, докато Fire Point е частно дружество, изникнало по време на пълномащабната война.

Държавната линия има име и дата на раждане. „Пивденне“ получава първоначалното техническо задание за оперативно-тактическия комплекс „Сапсан“ през 2007 г. заедно с 12 милиона долара начално финансиране. До 2018 г. са проведени изпитания на макет на пускова установка и демонстратор на касетъчна бойна глава, а инженерният образец на изделието е сглобен. В началото на 2022 г. се разработват две версии: 900 мм за украинската армия с далекобойност до 500 км и 600 мм експортна с около 280 км, и двете с бойна глава от порядъка на 500 кг при стартова маса около 3,5 тона. Комплексът е познат още с експортното си название „Хрим-2“, а зарядът е твърдо гориво, което скъсява подготовката за пуск и позволява по-дълго съхранение в готовност.

След началото на пълномащабната война движението се ускори. Първият държавен договор министерство на отбраната подписва през август 2022 г., а изделието е прието на въоръжение с индекс 1КР1 през 2025 г. Първата докладвана употреба в бойни действия е от май същата година, когато ракетата поразява руски команден пункт на близо 300 км. До края на 2025 г. украинските отчети говорят за серийно производство и системна употреба. Изпитанието от юли 2026 г. следователно не е първи полет, а проверка на обновена машина: по думите на Терех „Сапсан“ е претърпял значително усъвършенстване. Федоров сведе резултата от преработката до две твърдения – чувствително по-добра точност и себестойност, свалена с около 30%.

Сравнението с доставяното от Запад обяснява защо Киев държи на собствената линия. По украински данни „Сапсан“ развива Мах 5,2 при изпитания през 2024 г. при около Мах 3 за американския ATACMS и Мах 6 за руския „Искандер-М“. По обсег разликата тежи повече от скоростта: ATACMS достига около 300 км, крилата ракета Storm Shadow/SCALP – около 290 км, докато украинският комплекс е проектиран за 500 км. Към това се добавя липсата на зависимост от чуждо разрешение за удари на дълбочина. Украинската кампания дотук се водеше предимно с дронове и крилатата ракета „Фламинго“ на Fire Point; балистичните ще добавят време за реакция, измервано в минути.

Самият Федоров изведе доктринален извод от изпитанието. Най-добрата защита срещу руските балистични удари е ударът по самата пускова установка със собствена балистична ракета, при което разчетът има 90% вероятност да загине; руснаците трябва да разбират, че доближаването до установката означава смърт. Той спомена и операции по осуетяване на руските пускове, чието съдържание не разкри, както и за преговори с партньори за още противоракетно въоръжение. Ограничителят е познат: производството на прехващачи за Patriot не догонва темпа на руските удари. Оттам и двете му препоръки към Киев: няколко конкуриращи се производствени обединения вместо един изпълнител и залог върху евтини ракети с вграден изкуствен интелект.

Частната производствена линия върви успоредно с държавната и има по-голям обсег. Fire Point готви FP-9, балистична ракета за 850 км, с която компанията заяви намерение да достига Москва. Двигателят ѝ поема 4,6 тона твърдо гориво; навигацията е готова, зарядите се леят и първият пуск се очаква наесен. Отделно дружеството разработва прехващач за ПВО на цена под един милион евро, замислен като по-евтина замяна на боеприпасите за Patriot и съизмерим по действие с по-ранните версии на американската система.

Датата на изпитанието съвпада с политическия календар. На 14 юли Върховната рада прие оставката на кабинета „Свириденко“, с което падна министерството на Федоров. Свалянето му предизвика протести в Киев и други градове, а на 21 юли Михайло Драпатий смени Олександър Сирски начело на въоръжените сили. Интервюто за Стерненко е равносметка на онова, което бившият министър е оставил в производство.

Обсегът е решен, но контрабатарейната логика опира в друго. Руските „Искандер“ стрелят от подвижни установки, които сменят позиция веднага след залпа, така че поражението на разчета изисква не толкова далекобойност, колкото разузнавателно-ударен цикъл от минути: засичане, потвърждение, целеуказание и пуск. Оценката на Федоров описва ефекта на попадението, не вероятността установката да бъде намерена навреме, а тъкмо второто е скъпата част от задачата и тя не се решава с ново оръжие.

Вторият ограничител е количеството. Серийното производство беше обявено от края на миналата година, но публични данни за месечния изход няма нито от министерството, нито от производителя, и това мълчание е последователно от първата бойна употреба. Без такова число не може да се каже дали балистиката ще носи кампания, или ще остане оръжие за отделни цели с висока стойност, каквато беше употребата ѝ през 2025 г. Разликата между двете е разликата между способност да се порази една пускова установка и способност да се притисне цяла ракетна бригада.

Украинската FP-7 влиза в сертификация, а близнакът ѝ става европейски прехващач

🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.

Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.

FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.

Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“

Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.

Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.

В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.

Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.

В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.

Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.

Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.

Севернокорейска ракетна част се разполага в състава на руската 112-а бригада

Балистична ракета KN-23 (Hwasong-11) се изстрелва от мобилна пускова установка по време на тестово изпитание, водено от Ким Чен Ун и проведено от Корейската народна армия на неуточнено място в Северна Корея, 26 юли 2019 г. 📸 Снимка: KCNA

Мъж заснема фрагменти от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Изглед показва част от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Член на екип от сапьори работи до фрагменти от неизвестна тогава ракета на място, където жилищни сгради бяха поразени при руска ракетна атака срещу центъра на Харков, 2 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Sofiia Gatilova/File Photo

🇰🇵🚀🇷🇺 Около 90 военнослужещи от Северна Корея се разполагат във Воронежка област, влизайки в бойния състав на 112-а ракетна бригада на руската армия, която ще получи 120 балистични ракети и 6 пускови установки за нанасяне на удари по Украйна. Това заяви Андрий Черняк, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна. Ройтерс публикува изявлението на 4 август и уточни, че не може да провери независимо данните: Черняк се позова на разузнавателни данни, които не подлежат на разкриване. Официални лица от КНДР и Русия мълчат по темата.

Пхенян вече е предоставил 40 нови ракети KN-23 и KN-24 заедно с личен състав, обучен да ги обслужва. Окончателният брой и устройството на групировката трябва да бъдат уточнени на преговори от най-високо равнище следващия месец. Руското издание „Москва 24“ допусна в края на юли, че върховният лидер Ким Чен Ун може да пристигне в Русия около Източния икономически форум в началото на септември.

Числата очертават качествена промяна. Между края на 2023 г. и август 2025 г. Северна Корея е предала на Русия около 150 такива изделия, натрупани за близо 2 години. Сега се говори за постоянен наличен запас от 120, т.е. 80% от целия предишен трансфер. 6-те пускови установки са половината от щатния комплект на руско ракетно съединение, което разполага с 12 самоходни установки 9П78-1 на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер-М“. Досега Пхенян изнасяше боеприпаси, ракети и пехота, воювала при Курск; сега получава собствена част с щат, техника и място в бойния ред на чужда армия.

112-а гвардейска ракетна бригада, войскова част 03333, е подчинена на 1-ва танкова армия от Московския военен окръг и разпоолага с постоянен гарнизон в Шуя, Ивановска област. Въоръжена е с „Искандер-М“ от 2014 г. Украинското военно разузнаване публикува имената на 300 нейни командири заради ударите срещу Харков и Суми. На 13 април 2025 г. навръх Връбница, разчети на 112-а и на 448-а бригада поразиха центъра на Суми с две ракети от типа „Искандер-М“, при което загинаха 35 цивилни, а 127 бяха ранени. Пусковете са извършени от Лиски във Воронежка област и Леженки в Курска. На 16 и 17 април ГУР удари бригадата в Шуя с дронове „Лютий“.

Воронежкият регион е на около 150 километра от Украйна и е един от възлите на руския тил: жп линиите и шосетата му водят към Белгород, Ростов и Курск. Оттам излита и балистиката. През нощта на 30 юли украинските Въздушни сили отчетоха девет балистични пуска от територията на Брянска, Воронежка и Курска области, в удар с общо 358 средства за въздушно нападение.

Две от ракетите в тази вълна бяха севернокорейски KN-23, съобщи на 31 юли Владислав Влашчук, упълномощен на президента по санкционната политика. Едната порази къща в село Радушне край Кривий Рог. По данни на министъра на социалната политика Денис Улютин загинаха деветима от едно домакинство: родителите Артем и Олена Воронови и седем от децата им, а осем души бяха ранени. Втората падна на 3,5 километра оттам, в открито поле; в петкилометров радиус около двата кратера няма потенциална цел, посочи Влашчук. Това е първата регистрирана употреба на севернокорейско балистично оръжие срещу Украйна от август 2025 г. насам, при това от новодоставената партия.

KN-23 е тактическа балистична ракета с твърдо гориво на подвижна колесна пускова установка, способна да носи ядрен заряд. Тя копира изцяло външния вид на руската „Искандер-М“; KN-24 е другото изделие от същия клас, произвеждано в Северна Корея. Източници от украинската отбрана ги оценяват като по-мощни като боен товар и по-далекобойни от руския образец, но значително по-неточни. Разследващите намират в тях и чужди електронни компоненти, което очертава международните вериги за заобикаляне на санкциите; по думите на Влашчук корейската ракета използва същите възли като руската, включително западни.

Доставките идват в момент, когато Киев изпитва критичен недостиг на средства срещу балистични ракети. Повечето системи с малък обсег не поразяват цел с такава скорост, което оставя отбраната зависима от ограничените запаси прехващачи за MIM-104 Patriot, които се произвеждат почти изцяло в САЩ. „Противоракетната отбрана срещу балистични цели е една от най-големите уязвимости на Украйна, така че всяко увеличение на количеството балистични ракети, с които тя се сблъсква, ще е по-голямо изпитание“, предупреди Роб Лий, старши сътрудник в Института за външнополитически изследвания (FPRI). Той смята, че натискът в украинското небе може да се окаже особено тежък през зимата, ако руското командване поднови системните удари по енергийната мрежа.

Ракетната част не е единственото военно присъствие на КНДР в Русия. По-ранни украински оценки сочеха около 14 000 военнослужещи, разположени в Курска област; по думите на Черняк там остават около 9500, които засега не участват пряко в бойни действия. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че Москва търси още 30 000 души и подготвя обекти във Воронеж, където да бъдат настанени. Ако посочените подкрепления пристигнат заедно с ракетната част, областта престава да е транзитен пункт и се превръща в основна база на севернокорейското военно присъствие – както и основна цел на украински удари с ракети и дронове.

Доставките на артилерийски снаряди започнаха много по-рано и вече отслабват. Разследване на изданието Разследване на независимото издание „Важные истории“ и Open Source Center от 16 март 2026 г. установи, че Северна Корея е предала между 8 и 11 млн. снаряда в рамките на две години и половина: 4 руски кораба за сухи товари са направили поне 112 курса в Далечния изток, заобикаляйки санкциите. В пиковите месеци потокът достигаше 350 000 снаряда, половината от руския артилерийски огън в някои участъци от фронта. В началото на 2026 г. морските превози рязко намаляха заради нарастващото руско производство, както и заради предплагаемо изчерпани складове в Северна Корея.

Докато потокът от снаряди изстива, ракетният приема постоянна форма на руска територия. Ако сведенията се потвърдят, вероятно корейските разчети ще обслужват и поддържат техниката, а решението за пусковете ще остане в руското командване: Reuters отбелязва, че точната им роля е неясна, а руските разчети на 112-а и 448-а бригада стрелят с корейски изделия поне от април 2025 г. и не се нуждаят от чужди екипажи, за да ги използват. Насрещната изгода за Пхенян е технологична. Украински военни отчитат подобрена точност, откакто Русия започна да предава данните от бойната употреба, но двата кратера от 30 юли показват колко неравномерно е това подобрение и къде се плаща сметката за него.