Полша ще предаде на Украйна 2 МиГ-29; ресурсът на единия е изтекъл

🇵🇱✈️🇺🇦 Полша ще предаде на Украйна два изтребителя МиГ-29 като част от нов пакет с военна помощ на стойност 50 млн. евро, а ресурсът на единия от тях вече е изтекъл. Решението потвърди генерал-лейтенант от резерва Дариуш Луковски, директор на Департамента за стратегия и отбранително планиране в Министерство на отбраната на Полша, в разговор с Rzeczpospolita, публикуван днес. На въпроса кога ще се случи това, той отговори: „В най-скоро време. Решението е взето и двата МиГ-29 ще бъдат предадени.“ Според изданието срокът за експлоатация на единия самолет е изтекъл и има възможност да бъде използван за части.

Двете машини заминават, без Полша да е получила онова, което искаше в замяна в продължение на година. В края на 2025 г. вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обвърза предаването на останалите полски МиГ-29 с достъп до украинските технологии за дронове и ракети, а на 15 януари 2026 г. заместник-министърът Павел Залевски говореше пред TVP World за под 10 машини. На този етап подобна размяна не се е състояла. Според Rzeczpospolita, трансферът на технологични знания е блокиран предимно на политическо ниво, след като президентът Володимир Зеленски кръсти украинско поделение на героите на Украинската въстаническа армия (УПА). Сега Полша дава два изтребителя от парк, който по собственото ѝ решение предстои да бъде изведен от експлоатация. Условията на договорката за тях не се съобщават. Решението от 29 октомври е по-скоро краят на един стар пазарлък, отколкото подновяването му.

Разривът датира от края на май, когато указ на Зеленски даде почетното наименование „на героите на УПА“ на Отделен център за специални операции „Север“ на Силите за специални операции (ССУ). Украинската въстаническа армия (УПА) се помни в Полша преди всичко с избиването на поляци във Волиния през 1943–1944 г. На 19 юни президентът Карол Навроцки отне ордена „Бял орел“, връчен по-рано на Зеленски. Малко преди това Залевски изрази убеждение, че украинците искат машините да са пригодени за по-съвременни бойни условия, без да има договорено финансиране за това. На 29 юни Косиняк-Камиш обобщи пред Polsat News: „Няма МиГ-ове, защото няма дронове.“ Според него Киев първо приел идеята, но после не е изпълнил договореното. На 3 юли Wirtualna Polska обяви решението на министерството: МиГ-29 постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, тъй като ресурсът им изтича, а не е предвидена модернизация. Графикът за това е класифицирана информация, а машините са разположени в авиобаза Малборк. В края на юли разговорите бяха подновени и в средата на август същото издание писа, че могат да заминат до седмици в рамките на договорения обмен.

Със същия аргумент ведомството обясни и сегашния пакет. В писмен отговор до Rzeczpospolita то отбеляза: „Полша готви поредния пакет с помощ за Украйна. Мащабът на подкрепата е ограничен от сигурността на полската държава и ресурсите на въоръжените сили, определяни от началника на Генералния щаб.“ Според писмото дарението включва „техника, която излиза от употреба в полските въоръжени сили или ресурсите ѝ изтичат, такава, която полската армия не би използвала, а може да бъде полезна в Украйна“. Ведомството не дава повече детайли за съдържанието, като се позовава на поверителността на информацията. Задачите на извежданите от експлоатация МиГ-29 вече се изпълняват от полските F-16 и първите 12 корейски FA-50, които достигнаха пълна оперативна готовност п-рано тази година.

Какво още влиза в доставката, научи вестникът. Освен изтребителите Полша ще предаде артилерийски снаряди с калибър 155 и 152 мм, патрони 20×102 мм за шестцевните оръдия на F-16, с които се свалят и руски дронове, както и ракети за преносимия зенитно-ракетен комплекс с малък обсег Piorun на завода Mesko в Скаржиско-Каменна. Украинското министерство на отбраната първо обяви сумата от 50 млн. евро в отчета си от срещата „Рамщайн“ на 8 септември, като добави, че помощта ще съдържа и средства за ПВО. На другия ден тя беше потвърдена от Залевски, а една седмица по-късно заместник-министърът Станислав Вжонтек разкри пред Polskie Radio, че в помощта ще влязат боеприпаси, с които F-16 свалят руски дронове. Патроните за оръдията, които Rzeczpospolita изброява сега, отговарят на това описание.

Извън това дарение Полша ще предаде на Украйна 5 прехващача PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Rzeczpospolita описва доставката като международно дарение, което Белият дом ръководи съвместно с НАТО. Други 5 прехващача PAC-3 MSE бяха доставени от Полша в самото начало на годината. Нейните запаси са относително скромни: има 16 пускови установки Patriot в 2 батареи, а от поръчаните 800 единици PAC-3 MSE са доставени под 200. Допълнителни 6 батареи се очакват през 2027–2029 г. Генерал-майор Иренеуш Новак, оперативен командир на видовете въоръжени сили, заяви пред вестника, че Полша трябва да предоставя ракети за Patriot „до декларирания брой, а той е класифицирана информация“. Новак смята, че „никой не говори за масови дарения“ и че страната може да предложи и постсъветска техника, която още е на въоръжение, дори ако тя се нуждае от основен ремонт.

Мащабът на полските дарения е спаднал рязко след първите години на войната. През юли Косиняк-Камиш съобщи, че общата стойност на даренията дотогава е 16,45 млрд. злоти. От тях 14,9 млрд. са от 2022–2023 г. при правителството на „Право и справедливост“. За 2024–2026 г. остават към 1,55 млрд. злоти или 9,4%. Новото дарение, по изчисления на Defence24 над 215 млн. злоти, е близо 1/7 от общата сума за последните 3 години. През 2022–2023 г. Полша предаде и първите 14 изтребителя МиГ-29, в различно техническо състояние.

В деня на публикацията Залевски потвърди пред TVP Info, че за двата МиГ-29 има договорка, а предаването на останалите още се обсъжда. Той допълни, че интересът на украинците към тези самолети е намалял и че предпочитат F-16, Mirage и други съвременни изтребители. Към останалите бройки беше проявен интерес и от правителството на Румен Радев. В началото на август министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че съветските изтребители са нужни само за резервни части. Кабинетът настоява, че трябва да използваме своите МиГ-29 до доставката на всички поръчани F-16, поради което е изпратил запитване за техническото състояние и точния брой на самолетите. Потвърждението идва 9 дни след като Лвовският областен съвет обяви 2027 г. за година на УПА, на Роман Шухевич и на Олег Олжич. На 22 октомври „Европейска правда“ съобщи, позовавайки се на източник в украинското правителство, че Варшава е спряла голям пакет помощ. Говорителят на полското министерство на отбраната Януш Сеймей определи твърденията като неверни. Междувременно резолюцията изчезна от сайта на областния съвет, а заместник-министърът на външните работи Марчин Босацки каза, че хората на Зеленски са уверили полските си партньори, че тя няма да влезе в сила.

Същите факти позволяват и алтернативен прочит. Потвърждението идва девет дни след гласуването в Лвов и седмица след опровержението от властите във Варшава, а Залевски оставя отворен казуса за останалите машини. При този прочит военните доставки продължават независимо от спора за историческата памет, а предаването на повече самолети е напълно възможно. Кога точно е било взето решението, не се уточнява, затова връзка с Лвов не може да бъде установена. Срещу този прочит стоят думите на самото ведомство, решението от юли машините да бъдат изтеглени без модернизация, изтеклият ресурс на единия самолет и признанието на Залевски, че Киев вече гледа към други изтребители. Затова е по-вероятно предаването на двата самолета да са част от процеса по освобождаване от самолетен парк, извеждан от експлоатация, а не начало на нова сделка.

Отговорът ще дадат самолетите, които остават в Малборк. Залевски отбеляза, че разговорите продължават, а решение от юли предвижда извеждането им от експлоатация по класифициран график. Ново предаване на годните изтребители оттам би превърнало 29 октомври в начало на нова доставка. Изтеглянето им по плана от юли би означавало, че Украйна е получила последните 2 самолета от парк, който се извежда от експлоатация.

Дания гарантира заем за ракетното гориво на Fire Point

🇩🇰🏭🇺🇦 Кралство Дания ще гарантира заем от 750 млн. крони (100 млн. евро) за дъщерното дружество на украинския производител на дронове и ракети Fire Point, което строи във Войенс, Южна Ютландия, завод за твърдо гориво за далекобойни ракети. С решението, обявено от Министерството на бизнеса, Копенхаген поема риск, който търговските кредитори не поемат при обичайни условия, за да остане част от производствената верига на украинското далекобойно въоръжение извън зоната на войната.

„Заемът е гарантиран от датската държава, защото войната в Украйна попречи на Fire Point да изтегли заем при обичайни условия в Дания“, пише в съобщението на министерството. Финансирането се осигурява чрез Датския фонд за износ и инвестиции (EIFO), съобщи Reuters. Изпълнителният му директор Педер Лундквист посочи, че EIFO участва в близо 40 проекта в подкрепа на Украйна и на сътрудничеството между украински и датски компании, и описа финансирането на Fire Point като конкретен пример за тази работа.

Fire Point започна с производство на ударните дронове с голям обсег FP-1 и FP-2, а след това премина към ракетите, най-известната от които е крилатата FP-5 „Фламинго“ с деклариран обсег 3000 км и бойна глава 1150 кг. Компанията разработва и балистични ракети, и зенитни ракети за ПВО. Още когато проектът беше обявен, датското издание Ingeniøren писа, че твърдото гориво от датския завод е предназначено тъкмо за „Фламинго“.

Министърът на отбраната Йепе Брус изложи довода пряко. „За отбраната на Украйна е решаващо страната да получава повече критично важно отбранително оборудване и технологии по сигурни вериги за доставки, защото производството е по-добре защитено от руски атаки, когато украинската отбранителна индустрия е установена извън Украйна“, заяви той. Министърът на бизнеса Мартин Лидегор постави акцента върху това, каква е ползата за датчаните: „С украинска отбранителна компания на датска земя получаваме и знания, и производство, и партньорства.“

Проектът даде началото си преди над година. На 3 септември 2025 г. тогавашният министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви, че Fire Point ще произвежда твърдо ракетно гориво до авиобаза Скрюдструп. Същия месец Фолкетингът, датският парламент, прие закон, който позволява на министъра на отбраната временно да не прилага част от правилата за военни проекти от голямо национално значение. Fire Point може да заобиколи над 20 закона, сред тях законите за опазване на околната среда, за устройството на територията и за защита на природата, но в крайна сметка трябва да изпълни обичайните изисквания.

Строителството обаче се забави. На 19 август изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех обяви по време на изложението DALO Industry Days в Хернинг, че производството ще започне в края на 2027 г. с една година по-късно от предвиденото. Сградата, която компанията смяташе да пригоди, не покрива изисквания за безопасност при работа с твърдо ракетно гориво, поради което е нужен нов завод. По данни на Euractiv Терех даде приблизителна оценка на разходите от над 150 млн. евро при първоначално очаквани около 50 млн. Гарантираният заем се равнява на около две трети от тази оценка.

Датският завод е част от широка офанзива на Fire Point в европейската индустрия. На 4 август Reuters писа, че са е сключила споразумения с 13 европейски отбранителни компании за радари, системи за насочване и други компоненти за нейния проект за противоракетна отбрана Freyja, който беше представен в Париж през юли от 10 правителства и 12 фирми. Fire Point иска да го превърна в бюджетна алтернатива на американския MIM-104 Patriot и се стреми към цена на прехващача под 1 млн. евро, между 1/4 и 1/6 от цената на ракета за Patriot.

Така сроковете и за двата европейски ангажимента на Fire Point изтичат следващата година: в средата на 2027 г. компанията очаква първото успешно прехващане с Freyja, а към нейния край от Войенс трябва да излезе първата продукция за нейните далекобойни ракети.

Естония подготвя локомотиви за Украйна, докато руските удари изтощават железопътния парк

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна се ръкува с министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха на 27 октомври 2025 г. в Киев, Украйна. (Getty Images)

🇪🇪🤝🇺🇦 Естония работи по изпращането на значителен брой локомотиви за Украйна, чиито железници губят подвижен състав по-бързо, отколкото страната успява да го замени. Намерението потвърдиха днес външните министри на двете страни след телефонен разговор: украинският Андрий Сибиха – в X, а естонският Маргус Цахкна – в съобщение на своето министерство. Броят, видът и сроковете на доставка не са оповестени.

„Дълбоко съм благодарен на Маргус и на Естония за днешното потвърждение, че работят по изпращане на значителен брой локомотиви в Украйна. Високо ценим тази помощ за жизненоважните транспортни линии, които поддържат икономиката и хората ни“, писа Сибиха и уточни, че по време на разговора е представил неотложните нужди на страната си от отбрана и устойчивост преди зимата, като е поставил отделен акцент върху руските удари по железниците. Естонското министерство цитира Цахкна с по-подробна обосновка: „Тъй като Русия е взела на прицел критичната инфраструктура, включително транспортната мрежа, и само тази година вече е унищожила или поразила 340 вагона, работим по изпращане на значително количество локомотиви за Украйна. Това ще помогне транспортните връзки в страната да работят дори в най-тежките условия.“ В собствения си профил на X Цахкна формулира същото намерение, но по-предпазливо: Естония „проучва допълнителни начини“ да укрепи транспортната устойчивост на Украйна, „включително чрез доставка на локомотиви“.

Загубите, които естонската подкрепа трябва да покрие, се измерват в стотици. На 15 септември, след като руска атака по железопътна инфраструктура във Волинска област, близо до полската граница, улучи пряко поредния локомотив, Сибиха съобщи, че от началото на пълномащабната война поразените или унищожени напълно машини надхвърлят 500, а повече от половината са поразени през тази година. Тогава той призова партньорите да помогнат с намирането на тягов състав за коловоз 1520 мм и с финансиране за по-бързото купуване на нови. В началото на октомври Министерство на инфраструктурата посочи пред Радио Свобода 533 поразени локомотива на държавната „Укрзализниця“ и други 75, собственост на частни промишлени предприятия. Според статия на Financial Times от 5 октомври Украйна е изчерпала почти изцяло резервния си парк, с който да подменя поразените машини, и преговаря с държави със същата ширина на коловоза.

Русия не крие, че украинските железници са една от целите ѝ. На 16 октомври началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва на президента Владимир Путин в спомагателен команден пункт на Обединената групировка на руските войски: „Въоръжените сили на Русия започнаха масирани удари по енергийните обекти на Украйна“. Според „Интерфакс“ той е посочил още, че по плана на щаба са нанасяни удари по мостове, определени от него като стратегически, обекти на жп транспорта и центрове за данни, за които твърди, че обслужват нуждите на украинската армия. Кои конкретно цели са поразени, Герасимов не уточни.

Естония е сред държавите, които могат да предложат готови машини, тъй като нейната железопътна мрежа използва същия коловоз 1520 мм, наследен от съветската система. Новото производство няма да помогне тази зима. „Укрзализниця“ поръча от френската Alstom 55 двусистемни товарни електрически локомотива UA8AC на платформата Traxx Hauler, по търг на Световната банка, а към финансирането по-късно се включи Европейската банка за възстановяване и развитие. Първият корпус трябва да бъде доставен в страната още в началото на 2027 г. за сертифициране и изпитания, а цялата партида се очаква да бъде доставена до май 2029 г.

Локомотивите са част от по-широк пакет от Естония преди зимата. На 14 октомври премиерът на страната Кристен Михал обяви още 10 млн. евро по механизма PURL на НАТО, с който съюзниците плащат за оръжие, произведено в САЩ, което да бъде доставено на Киев. По думите на Цахкна с тях общият принос на Естония по механизма достига 30 млн. евро. Той припомни, че от юли насам руската армия е нанесла удари по 2000 енергийни обекта в Украйна, а през септември броят на цивилните жертви е скочил с 85%. Двамата външни министри обсъдиха и предстоящата конференция за възстановяване на Украйна в Талин през януари 2027 г.

„Натискът върху Москва трябва да се засили рязко, не постепенно“, призова Сибиха, според когото темите на разговор са включвали следващите стъпки по санкциите на ЕС, военната помощ по PURL, и търсенето на отговорност за руските престъпления.

Зимните нужди на Киев не се изчерпват с железниците. Към 7 октомври украинският запас от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot включваше едва 10 ракети, които са били изразходвани при последвалите руски атаки, съобщи на 15 октомври The Washington Post, цитирайки официални лица в Киев. На 16 октомври по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел президентът Володимир Зеленски поиска „зимен пакет“ от 300 ракети PAC-2 и PAC-3 специално срещу балистичните ракети, а на 19 октомври заяви пред конгресмени, че от американската партида е изчерпана и Пентагонът забавя доставката на ракети, вече платени от европейски държави по PURL.

Естонското обещание засега няма конкретни брой и дата. Именно те ще покажат дали естонските машини ще достигнат украинските депа преди идването на студа, или ще пристигнат, когато зимният сезон вече е отминал, като електрическите локомотиви на Alstom.

Швеция внася 5,4 млн евро и удвоява транспортния фонд за Украйна

🇸🇪🚆🇺🇦 Швеция ще внесе 60 млн крони, около 5,4 млн евро, във Фонда за подкрепа на транспортната инфраструктура на Украйна (UTSF), като по този начин ще увеличи повече от два пъти средствата, с които той разполага за ремонт на пътища, мостове и жп линии, разрушени от руски удари. Вноската беше обявена от Министерството на възстановяването, инфраструктурата и транспорта на Украйна днес в Telegram. С нея обявеното финансиране достига около 10 млн евро, а според ведомството това е достатъчно, за да бъде изпробван механизмът му и да започнат първите проекти.

Парите не са отделна помощ, а част от зимния пакет от 500 млн шведски крони (45 млн евро), оповестен от министърката по европейските въпроси Йесика Розенкранц на 16 октомври. Пакетът е насочен основно към енергийната мрежа в навечерието на отоплителния сезон, а останалите средства отиват за здравеопазване и реконструкция. „Докато Русия брутално напада цивилната енергийна инфраструктура преди поредната зима във война, ние отговаряме с помощ за възстановяване и здравеопазване“, написа Розенкранц в X.

Министър Микола Калашник свърза вноската с ежедневните удари по транспортната мрежа. „Подкрепата на Швеция е важен принос за устойчивостта и възстановяването на транспортната система на Украйна. Руските атаки ежедневно създават нови проблеми за нашата инфраструктура, но ние продължаваме да поддържаме транспортните връзки, логистиката и работата на икономиката“, заяви той. По думите му тези 5,4 млн евро ще разширят възможностите за ремонт, ще позволят изпълнение на нужните инфраструктурни проекти и ще направят транспортните маршрути по-надеждни.

Фондът отпуска безвъзмездни финансови средства. Киев определя приоритетите и координира проектите, но Централната агенция за управление на проекти (CPVA) на Литва провежда поръчките, сключва договори и плаща директно на доставчиците. Сред целите министерството посочва ремонта на повредени пътища и мостове, закупуването на специализирана техника и изграждането на алтернативни логистични маршрути и връзки със страните от ЕС. Калашник беше още по-конкретен на 14 октомври, когато назова най-спешните нужди: локомотиви, техника за възстановяване на разрушени съоръжения и оборудване за системите за електронна опашка на 11 автомобилни гранични пункта със страни от Съюза.

Фондът е създаден в 3 етапа. На 3 декември 2025 г. Канада, Литва, Швеция и Украйна подписаха съвместна декларация за сформирането му в рамките на Международния транспортен форум (ITF) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Същите 4 държави подписаха самото споразумение в Стокхолм на 16–17 февруари 2026 г. по време на 4-тия диалог на високо равнище за транспорта в Украйна. Към декларацията се присъединиха и Дания, Германия, Норвегия, Естония и Обединеното кралство. Първи реални вноски бяха обявени в Гданск на 25 юни, по време на конференцията за реконструкция на Украйна: по около 1 млн евро от Литва, Швеция и Норвегия и 100 000 евро от Естония, общо 3,1 млн евро. Германия се включи на 14 октомври с още 1 млн евро и така общата сума достигна 4,1 млн евро преди новата вноска от Швеция.

Според обявените суми скандинавската държава е основният дарител на фонда. С първоначалния 1 млн. тя е осигурила общо около 6,4 млн евро, близо 2/3 от целия фонд. Нито една от останалите обявени вноски не надхвърля 1 млн евро.

Фондът обаче е малък, а щетите са огромни. Петата оценка на щетите и нуждите от реконструкция (RDNA5), публикувана февруари от Световната банка, ЕС, ООН и украинското правителство, сочи че транспортът е на първо място по нужди от възстановяване сред всички сектори – с 96,3 млрд. долара за периода 2026–2035 г. – повече от енергетиката и жилищния фонд. Спрямо предишната оценка тези нужди са нараснали с около 24%, защото през 2025 г. Русия засили ударите по железниците и пристанищата. Десетте милиона евро на UTSF представляват около 1/8000 от тази сума.

Затова фондът не може да поеме обновяването на мрежата, а само да покаже, че механизмът работи. Дали механизмът работи, ще стане ясно, когато първите локомотиви и оборудване за граничните пунктове бъдат доставени в Украйна чрез литовската агенция. Само тогава големите дарители ще имат реално основание да насочат през този канал суми, съизмерими с нуждите, а не с бюджета на един зимен пакет.

Бърнам ускорява доставките на ракети за Украйна и иска да помири Киев с Вашингтон

🇬🇧🛡️🇺🇦 Обединеното кралство ще ускори доставките на леките многоцелеви ракети LMM, използвани от Украйна срещу руските реактивни дронове, и подготвя нови санкции срещу Москва, военна помощ и финансови пакети за Киев. Канцеларията на премиера Анди Бърнам обяви мерките снощи, броени часове преди президентът Володимир Зеленски да пристигне в Лондон за среща на Даунинг Стрийт и аудиенция при крал Чарлз III. В рамките на новия пакет за зенитни ракети на стойност 45 млн. паунда ще бъдат ускорени доставки за 10 млн. паунда, за да покрият най-спешните нужди на украинската ПВО преди настъпващата зима. Министрите трябва да подготвят останалите пакети през следващите седмици.

„Непоклатимата ни подкрепа за Украйна е жизненоважна, за да сме в безопасност тук, в Обединеното кралство, и за да разполагат хората на фронтовата линия с оборудването, необходимо да отблъснат Русия“, заяви Бърнам. „Посланието ми към украинския народ не може да бъде по-ясно: с вас сме, докато е нужно, ще разширим и ускорим подкрепата си за смелата ви борба за мир в Европа.“ Според него това е не само правилното, но и крайно необходимото решение, защото руската агресия не бива да успее на европейския континент.

LMM (Lightweight Multirole Missile), известна в британската армия като Martlet, е лека ракета с малък обсег, която Thales произвежда в Белфаст. Насочва се по лазерен лъч и е създадена за поразяване на безпилотни апарати, хеликоптери, малки бързоходни плавателни съдове и леко бронирани машини. Лондон я представя като „изключително ефективна“ срещу реактивните дронове, които според съобщение до пресата са бързи и летят много по-високо от класическите варианти на „Шахед“ с витлов двигател. Затова е по-трудно да се прехванат и унищожат, а Русия ги използва за нанасяне на удари в дълбокия тил, включително срещу Киев. Рамката за доставките е от март 2025 г. – 1,6 млрд. паунда за над 5000 ракети LMM в следващите 4 години. На 2 март 2025 г. тогавашният премиер Киър Стармър представи договора с Thales за първоначалната сума от 1,16 млрд. паунда, с възможност за още 500 млн. паунда. Договорът се финансира със заем, гарантиран от британската агенция за експортно кредитиране UK Export Finance.

През нощта руската армия изстреля по Украйна 128 ударни дрона, от които 77 реактивни, както и 39 ракети с балистична траектория: „Искандер-М“, севернокорейски KN-23, С-400, „Циркон“ и „Оникс“. По данни на Въздушните сили на Украйна противовъздушната отбрана е свалила или неутрализирала 115 от дроновете, сред тях 59 реактивни, но само четири от ракетите. Основният удар е бил по Киев, Киевска и Харковска област, а голяма част от балистичните ракети са били насочени към енергийни обекти. В Киев е поразена ТЕЦ-4, една от основните електроцентрали на града. Кметът Виталий Кличко съобщи за двама загинали в девететажен жилищен блок в Деснянски район и за още един в Голосеевски; ранените в блока са 21, сред тях осемгодишно дете. Според Зеленски поне 600 хил. души са останали без ток, а повреди има по 26 елемента на електроенергийната система и по четири обекта в петролния и газовия сектор.

LMM обаче служи за защита единствено срещу дроновете. Украйна сваля балистичните ракети предимно с прехващачите на американските комплекси MIM-104 Patriot и именно тях поиска Зеленски днес сутринта:

„Молим на Украйна да бъдат предоставени допълнителни пакети с противоракети за Patriot“. От Вашингтон зависи и ранното предупреждение. Късно снощи Киев за втори пореден ден не получи от своите партньори сигнал за изстрелването на балистичните ракети, а за засичането им още при пуска Киев разчита до голяма степен на американски сателитни данни. Така прехващачите и известието за пускове, от които е зависима защитата на Киев срещу руските удари с балистични ракети, идват от САЩ, а не от Великобритания.

Отношенията между Киев и Вашингтон се обтегнаха през последните две седмици преди посещението. На 9 октомври президентът Доналд Тръмп обяви договореност, по която Русия ще достави на американския и световния пазар над 300 хил. тона дизел, а Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз. На 11 октомври Тръмп обяви „енергийно примирие“ между двете страни, което Кремъл не потвърди. Според Зеленски през първите два дни след неговото обявяване не е имало украински удари по руски рафинерии и енергийни обекти, докато руските удари са засегнали 19 украински области. Междувременно американски официални лица предупредиха, че обменът на разузнавателни данни с Киев може да спре, ако украинските удари по рафинериите продължат. Зеленски потвърди заплахата пред NPR на 13 октомври, като уточни, че тя не е отправена лично към него: „Казаха го на генералите ми, не на мен“ Тръмп отговори в същия ден, че САЩ помагат на Украйна и продължават да споделят разузнавателни данни.

Обединеното кралство отговаря на завоя на САЩ, без да го критикува. В изявлението за договорката между САЩ и Русия британското правителство обеща да поддържа санкционния натиск върху Путин и отбеляза, че „напълно подкрепя ръководените от САЩ усилия“ за справедлив и траен мир. На 12 октомври Бърнам каза в Камарата на общините, че най-бързият начин дизеловото гориво да се върне на световните пазари „без да бъде възнаграден агресорът“ е енергийно примирие, при което Русия и Украйна прекратяват ударите. Той приветства инициативата на Тръмп и допълни, че сам е поставил въпроса пред американския президент в Ню Йорк. Съобщението от 13 октомври следва същата линия: от Даунинг Стрийт 10 зоват партньорите си да засилят натиска, за да се съобрази Путин с „призива на САЩ за пълно енергийно примирие“. На следващия ден лидерът на либералдемократите Ед Дейви попита Бърнам в Камарата на общините дали договорката за дизела не е „поредното позорно предателство на Тръмп към украинския народ и европейската сигурност“. Премиерът не отговори директно, а описа ролята, която си отрежда: „Моята задача е да опитам да възродя връзките, за да се възстанови и подкрепата.“ Затова в този момент трябвало да внимава и да подготвя почвата за ново сближаване, добави той, а Зеленски „няма да си тръгне от Британия с празни ръце“.

Великобритания оказва икономически натиск върху Русия със свои собствени инструменти. На 12 октомври Бърнам заяви, че след последния пакет санкциите на страната му обхващат над 90% от руския капацитет за добив на петрол. Кабинетът му потвърди, че ще приложи изцяло забраната британски фирми да превозват и застраховат руски втечнен природен газ за трети страни. Тя беше оповестена още през ноември 2025 г. и въведена поетапно през 2026 г. в синхрон с ЕС. Канцлерът на хазната, финансовият министър Джон Хийли, ще използва ежегодната среща на МВФ в Банкок, за да отправи призив към своите партньори да приемат равностойна забрана; външният министър Ед Милибанд отправи същия призив на Варшавския форум за сигурност на 13 октомври. „Призовавам партньорите да подкрепят забраната за руския втечнен газ, както направихме ние във Великобритания, за да ограничим военната каса, от която Путин толкова отчаяно се нуждае“, заяви Хийли. Канада зае по-открита позиция. След разговор между Марк Карни и Зеленски на 11 октомври канцеларията на канадския премиер заяви, че договорката за дизела е „в пряко противоречие с усилията на Украйна, Канада и съюзниците ни“ и „ще осигури допълнителни приходи на Русия, с които ще помогне да се финансира нейната незаконна, неоправдана война срещу Украйна“. В същия ден обаче Карни благодари на Тръмп за усилията му за примирие.

Британската линия съчетава две неща: материална подкрепа там, където разполага със собствен ресурс, и политическа рамка, в която натискът върху Москва е изпълнение на призива на самия Тръмп. Изявлението на Бърнам, според което подкрепата трябва „да се върне“, подсказват, че той смята американската помощ за отслабена. Изминалата нощ показа къде тази помощ е незаменима: британските ракети свалят дронове, но не и „Искандер-М“. Сдържаността вероятно има и двустранна причина. В изявлението си от 12 октомври Бърнам говори за тясната координация между САЩ и Обединеното кралство при охраната на общите бази след инцидентите в RAF Fairford и RAF Molesworth. Първият от тези два инцидента официално бе свързан с Иран, а скандал с Вашингтон би засегнал и тази зависимост. Дали посредническият подход носи резултат, ще проличи през следващите седмици по 3 признака: дали Украйна отново ще получава предупреждения за пускове на балистични ракети, дали Тръмп и Зеленски ще подновят преките контакти и дали обещаните британски санкции и пакети ще бъдат обявени. Ако американската подкрепа продължи да се свива, Бърнам ще трябва да избира между мълчанието за дизела и по-откритата критика, която Канада вече отправи.

Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Украйна е внесла турски системи за ПВО Korkut срещу дронове

🇹🇷🛡️🇺🇦 Турция е доставила на Украйна малък брой зенитни комплекси Korkut на компанията Aselsan, с които да проведе изпитания на турско антидрон оръжие в условията на интензивни руски удари. Това съобщи днес Middle East Eye, позовавайки се на няколко осведомени лица, които отказват да уточнят колко точно комплекса са били разгърнати на бойното поле. Украински служител, говорил анонимно заради правителствени ограничения, оценява системата Korkut като „в общи линии успешна“ срещу руските атаки и казва, че Киев би поръчал още, ако цената е подходяща.

Korkut е зенитен комплекс с автоматични оръдия, не с ракети: оръдията стрелят по цели в близкия обсег с боеприпас, програмиран да се взривява във въздуха. Батарея е съставена от 3 бойни машини и 1 командна, като е проектирана за работа срещу FPV дронове, включително такива с оптично влакно, благодарение на 25 мм интелигентен боеприпас. Батареята от 4 машини и боеприпасът принадлежат на различни варианти. Класическият Korkut е самоходна установка с две 35 мм оръдия Oerlikon KDC-02, произвеждани в Турция по лиценз от държавната компания MKE. Обсегът му е до 4 км, а командната машина със свой собствен радар е способна да засича цели на разстояние до 70 км, според Defense Express. 25-мм боеприпас ATOM 25 има вариант 100/25, който представлява мобилна машина с едно оръдие на колесно шаси, която беше показана на оръжейното изложение DSEI в Лондон през септември 2025 г. Според TURDEF ефективният обсег срещу дронове е 1000 метра.

По-рано тази година в Коня Aselsan представи и двата варианта на чуждестранни делегации. Този с 25 мм оръдие видяха представители на 15 държави през пролетта, а вариантът с 35 мм оръдия на колесно шаси – официални лица от 12 държави в края на септември. Middle East Eye не уточнява кой от двата варианта е бил придобит от Украйна, поради което калибърът на разгърнатите комплекси остава неизвестен.

Боеприпасите от семейството ATOM действат на един и същ принцип. Взривателят се програмира още при излизане от цевта: системата измерва началната скорост и изчислява къде точно да детонира снарядът, а при взрива във въздуха стотици волфрамови сачми образуват облак пред целта, според описание на 35 мм вариант, предоставено от изпълнителния директор на Aselsan Ахмет Акйол пред турското онлайн издание SavunmaSanayiST през юни 2024 г. ATOM 25 също детонира с електронен взривател и програмиращ модул и образува облак от готови поразяващи елементи, според описание на Militarnyi. Един изстрел поразява цели в определен обем, а не в една точка. Aselsan описва Korkut 35 като рентабилен начин за борба с въздушни заплахи на ниска цена, а към целите му се причисляват дронове, изтребители, хеликоптери, крилати ракети и ракети въздух-земя.

Предложението за Korkut не е ново за Украйна. През юни 2021 г. Aselsan търсеше преговори за продажба на комплекса на Киев и се готвеше да го демонстрира на изложението „Оръжие и сигурност“, провеждано в украинската столица. Според компанията продажбата е щяла да включва обучение на място и прехвърляне на част от производството в Украйна. Middle East Eye добавя, че в момента редица турски компании работят с украинската армия, за да тестват своите оръжия и да подобрят системите си, а Киев приема подобен вид сътрудничество с готовност. Като предишни турски доставки се изброяват дроновете Bayraktar TB2, ракети с лазерно насочване, артилерийски снаряди и картечници.

Износът на Korkut започва през 2024 г. През юни Aselsan подписа договор за износ към неназован клиент, който се превръща в първата ѝ чуждестранна поръчка, а Акйол потвърди подписването му в интервю от 20 юни. На 11 май Middle East Eye писа, позовавайки се на двама души от турската отбранителна индустрия, че Саудитска Арабия и Катар са подписали договори за версия 100/25. По думите на заместник-началника на армейския щаб по операциите генерал-лейтенант Саад Харбия пред The National, Ирак финализира покупка на 20 системи за ПВО, които вероятно са Korkut. В същия материал MEE посочва, че Турция още не може да предложи на страните от Персийския залив надеждно средство срещу балистични ракети: няколко нейни системи, сред които Siper за голям обсег, се намират в процес на разработка и се нуждаят от още поне 4-5 години.

На 3 октомври Акйол сподели пред държавната телевизия TRT Haber, че Korkut е въведен „в експлоатация в 9 държави“. Съобщенията не посочват кои са те. В цитираните материали са споменати Турция, Саудитска Арабия, Катар и Украйна, като за двете държави от залива говорим за подписани поръчки, не за действащи комплекси. Акйол добави, че турската армия вече ползва комплексите, че Aselsan е започнала износ, след като системата се е доказала, а „през следващите дни ще обявим нови износни договори за Korkut“.

През първите дни на октомври компанията обяви 2 големи сделки за ПВО системи. Първо, в платформата за публично оповестяване (KAP) се появи за договор за износ на стойност 488,5 млн. евро с краен клиент в чужбина. На 5 октомври последваха договори на стойност 2,46 млрд. евро с Дирекцията за отбранителната промишленост (SSB) към президентството на Турция за хибридни системи за ПВО. Нито едното съобщение не назовава Korkut, а първото не посочва и държавата на клиента.

Оценката за успеха е на един неназован служител и не е придружена от никакви конкретни данни: свалени цели, разход на боеприпаси, загубена техника. Служителят признава и пропуски: „Разбира се, имаше някои проблеми, но нищо, което да не може да се преодолее с леки настройки“. MEE не споменава нищо какви са проблемите и настройките. За нова покупка той поставя условие: „Ако цената е подходяща, бихме искали да купим още“. Колко комплекса се намират в експлоатация, къде и срещу какви цели, остава неизвестно. Към 5 октомври 2026 г. публично потвърждение на доставката от Анкара, Киев или Aselsan липсва.

Бабиш: ако Русия нападне балтийска държава, Чехия трябва да изпрати две бригади

🇷🇺🛡️🇨🇿 Ако Русия нападне някоя от страните в Прибалтика, Чехия трябва да изпрати две механизирани бригади по член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана на НАТО, заяви премиерът на страната Андрей Бабиш. Три години и половина по-рано, като кандидат за президент, той отговори на почти същия въпрос с „определено не“.

Бабиш говори в предаването „15 минути с Катержина Перкнерова“ на сайта Deník.cz. Водещата му зададе въпроса дали страната е готова за руско нападение срещу държава от НАТО, граничеща с Русия, за каквото алармира директорът на чешкото контраразузнаване BIS Михал Коуделка. „Това, че не говорим за това и журналистите не получават материал за статиите си, не означава, че не се занимаваме с него“, отговори Бабиш. Той разказа, че се е срещнал с президента Петър Павел по-рано същия ден, след церемонията по прибирането на коронните бижута в Пражкия замък, на която и двамата са сред пазителите на ключовете. Обсъдили са дневния ред на Съвета за сигурност на страната, който ще заседава на 20 октомври, и този път са говорили „много конкретно“. „Разбира се, че се подготвяме […]. Ако не дай боже се стигне дотам Русия да нападне някоя балтийска държава, по член 5 трябва да изпратим две от нашите механизирани бригади“, подчерта премиерът и допълни, че Чехия би била готова за действие и двамата с Павел говорят за това, но не вижда причина да разкрива поверителни сведения.

Двете механизирани бригади са практически цялата маневрена бойна сила на сухопътните войски. 4-та бригада за бързо развръщане в Жатец е въоръжена с колесни бойни машини на пехотата Pandur II. 7-а механизирана бригада в Хранице разполага с танкове и верижни бойни машини, като в плановете на НАТО е предназначена за колективната отбрана на Алианса. Третото маневрено формирование на армията, 43-ти въздушно-десантен полк, все още се намира в процес на изграждане. Бабиш не беше уверен в назоваване на гарнизоните: спомена Простейов, а после „Бехине или Табор, сега не си спомням“. Простейов е базата на 601-ва група специални сили и разузнавателни части, докато в Бехине е разгърнат инженерен батальон, предназначен за поддръжка на 4-та бригада, докато в Табор е един от механизираните ѝ батальони.

През 2023 г. публичната реторика на Бабиш беше диаметрално различна. В дебата на Чешката телевизия на 22 януари, преди балотажа същия Павел, той беше попитан дали би изпратил войници, ако бъдат нападнати Полша или Прибалтика, на което той повтори „определено не“ и добави: „Искам мир, не искам война“. Бивш началник на Генералния щаб и председател на Военния комитет на НАТО, Павел му отправи напомняне във връзка с член 5. Отговорът предизвика критики и още тогава Бабиш го смекчи в Twitter с оправданието, че нямал желание да отговаря на хипотетичен въпрос, но „ако реално се стигне до нападение, разбира се, бих спазил член 5“. Няколко дни по-късно той загуби балотажа от Павел.

Съюзническото задължение не се пренася в помощта за Украйна. Правителството на „АНО“, SPD („Свобода и пряка демокрация“) и „Мотористите“, което Бабиш оглавява от декември 2025 г., не дава бюджетни пари за чешката инициатива за муниции. Благодарение на нея се купуват предимно артилерийски боеприпаси за Киев от трети страни и тя продължава със средства от съюзниците. Чехия не участва в гаранциите по заема на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро, а на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли премиерът Бабиш заяви, че няма да се включи в съюзническата помощ от 70 млрд. евро за 2026 г. Изключение прави еднократната вноска в размер на 140 млн. крони в PURL, механизма на НАТО за поръчка на американско оръжие за Украйна, която министърът на външните работи Петър Мацинка определи като символична.

Попитан в същото интервю за помощта за Киев преди срещата с италианския премиер Джорджа Мелони, Бабиш отвърна, че търси къде са европейските антибалистични ракети, „за които настоятелно призовава президентът Зеленски“, и не разбира защо предното правителство не е продължило покупките на Spyder, израелската система за противоракетна отбрана. Предложи съюзниците да си разделят производството, като Франция, Германия и Италия се концентрират върху антибалистичните ракети с пари от бюджета на ЕС. Spyder обаче е зенитно-ракетен комплекс срещу самолети, дронове и крилати ракети, не балистични. Четирите му батареи са поръчани с междуправителствено споразумение от октомври 2021 г., в последните месеци на предното управление на Бабиш. На 19 септември министърът на отбраната Яромир Зуна обяви, че комплексът е минал войсковите изпитания, а Бабиш каза, че армията обмисля още батареи от по-ново поколение.

Предупреждението, за което беше попитан премиерът, Коуделка отправи на 20 септември в интервю за The Guardian. Според него руски тест за единството на НАТО може да се случи до няколко месеца, а не години, включително като ограничено нападение срещу съюзническа държава, която граничи с Руската федерация. Балтийските събеседници на вестника са по-предпазливи и казаха, че не виждат признаци за нападение. В средата на септември словашкият премиер Роберт Фицо заяви в Прешов, че не иска Словакия да влиза във военен конфликт „заради някакъв член 5“. Павел му отговори на 21 септември от Ню Йорк, че поставянето на член 5 под съмнение е опасно в сегашната обстановка.

Интервюто излезе в деня, в който Камарата на депутатите проведе извънредно заседание по настояване на опозицията за вот на недоверие към кабинета, 10 дни преди общинските избори и първия тур на изборите за Сенат на 9-10 октомври. В същия разговор Бабиш описа заседанието като предизборен театър. Съветът за сигурност на Чешката република, чийто дневен ред са подготвяли двамата, заседава на 20 октомври под председателството на Бабиш. Дотогава от чешкия отговор на евентуално нападение публично е известно само числото, което Бабиш назова: две механизирани бригади.

Естония обвини руските служби за палежа на Milrem

🇪🇪🔥🇷🇺 Естония официално посочи руските специални служби като поръчители на умишления палеж от август на обект, свързан с местния отбранителен производител Milrem Robotics. Властите докладваха, че службата за вътрешна сигурност е стигнала до това заключение след подробен анализ на всичките налични сведения. Трима латвийски граждани, заподозрени за извършители, са задържани и вече се намират под стража в Естония.

Пожарът избухна през нощта срещу 15 август на улица „Бетоони“ в талинския район Ласнамяе. Местните жители веднага докладват за подозрителна дейност около сградата, а пожарникари овладяха огъня, преди той да се разпространи и да застраши околните. Двама заподозрени са арестувани в Латвия на 17 август, третият – ден по-късно. При обиски латвийските власти иззеха носители на данни и предмети, които може да са били използвани при палежа. На 17 и 18 септември тримата задържани бяха предадени на естонските власти.

Министър-председателят Кристен Михал заяви, че вече може „с пълна увереност“ да определи палежа като саботаж, поръчан от специалните служби на Руската федерация. Според него атаката е част от системната кампания, насочена към сплашване на европейските държави, за да се откажат от подкрепата за Украйна и да отслабят натиска върху Москва. Естонските власти не посочиха публично конкретна руска служба, нито разкриха данните, които дават основание за приписването на отговорност.

Наказателното производство продължава. Прокуратурата съобщи, че тримата латвийски граждани засега са заподозрени в повреждане и унищожаване на имущество, но правната квалификация може да бъде променена. Политическото приписване на поръчката и обвиненията срещу предполагаемите изпълнители са две отделни процедури: първото се основава на оценката на службата за сигурност, докато второто трябва да бъде доказано по правилата на наказателния процес.

Министърът на външните работи Маргус Цахкна обяви, че отговорът на страната ще бъде противоположен на търсения от Москва резултат: засилен натиск и повече санкции срещу Русия, налагане на по-строги ограничения за пътувания на руски граждани до ЕС и засилване на подкрепата за Украйна. Талин привика шарже д’афер на руската дипломатическа мисия. Двустранните отношения са на по-ниско равнище от 2023 г. насам и Москва няма акредитиран посланик в естонската столица.

Началникът на службата за вътрешна сигурност Марго Палосон предупреди, че разузнавателни структури на Москва продължават да вербуват и направляват хора в ЕС за извършването на саботажи, а организации, оказващи подкрепа на Украйна, както и предприятия от отбранителната индустрия са изложени на повишен риск. Властите в Талин препоръчаха подсилване на физическата и дигитална защита и увериха, че работят денонощно с международни партньори за предотвратяване на нови нападения. Така отговорът ще съчетава наказателно преследване на изпълнителите, публично посочване на поръчителя и укрепване на защитата срещу руската заплаха.

Кремъл отхвърли обвинението. Официалният говорител Дмитрий Песков определи естонската позиция като необоснована, необмислена и откъсната от реалността и заяви, че тя няма как да бъде приета насериозно. Правдоподобното отричане е стандартна практика за Кремъл в подобни ситуации и не променя естонската оценка. То обаче очертава обичайното ограничение при този вид случаи: националните служби могат да посочат поръчителя въз основа на съвкупност от разузнавателни данни, но повечето конкретни улики остават непублични.

Германия и Швеция изразиха публично солидарността си. Германският външен министър Йохан Вадефул определи руските действия като безразсъден враждебен акт, а шведският премиер Улф Кристершон беше категоричен, че поредицата от атаки е насочена срещу Европа и нейната подкрепа за Украйна, но тя няма да секне. Реакциите следват вече оформена единна европейска позиция: ЕС тълкува всичките саботажи, физически нападения, кибератаки и прекъсвания на критична инфраструктура като отделни елементи от коордирана хибридна кампания на руското разузнаване.

Изборът на обект свързва конкретния акт пряко с военната помощ за Киев. Milrem Robotics произвежда наземните роботизирани платформи THeMIS, които се използват широко за транспорт на товари, евакуация на ранени и много други задачи. По време на щурм срещу укрепени руски позиции дистанционно управляваните комплекси са били натоварвани с експлозиви и детонирани от разстояние. През юни Milrem Robotics съвместно с нидерландската компания VDL Defentec откри производствена линия в Борн за изпълнението на поръчка за над 100 машини за Украйна.

Палежът не постигна значим резултат. Главният изпълнителен директор на Milrem Robotics Кулдар Ваарси заяви пред Reuters, че пожарът не е засегнал производството, логистичните вериги или графиците за доставки през тази и следващата година. Компанията очаква до края на 2026 г. в Украйна да действат над 200 нейни роботизирани платформи. Материалният ефект остана твърде ограничен, докато естонското приписване постави нападението в нарастващия списък с руски хибридни операции срещу частни предприятия, които подпомагат украинските отбранителни способности.

Официалното приписване на вината на Русия идва четири седмици след като федералните власти в Германия я посочиха като отговорна за неуспешния опит за удар срещу военнотранспортен самолет на летище Лайпциг/Хале. Те се позоваха на разследването на полицейските органи, оперативния модел и разузнавателни данни, а като ответна мярка закриха руското генерално консулство в Бон – последното на територията на страната. По друго дело в Естония съдът установи, че палежите на магазин и ресторанта Slava Ukraini са били извършени по поръчение на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Москва. Подобни дела илюстрират все по-разпространен модел на действие, при който службите възлагат ограничени операции на посредници, които могат да бъдат вербувани и прехвърляни през граници, без руски служител изобщо да се появява на място.

Тази организация задържа отделния акт под прага на открита военна конфронтация, но позволява на Кремъл да натоварва държавите, които снабдяват Украйна, с допълнителни разходи за охрана, разследвания и водене на наказателни производства. Тя усложнява и политическия отговор, защото връзката между подпалвача и държавния поръчител обикновено се разкрива седмици или месеци след самото събитие. Контрапримерите остават важни: пожари във военни заводи могат да бъдат причинени от аварии, а дронове могат да навлязат във въздушното пространство на НАТО вследствие на отклоняване или смущения. Тъкмо затова приписването на всеки отделен случай зависи от собствената му доказателствена верига, а не само от сходството с предишни нападения.

Сър Джон Стрингър, заместник върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа, отбеляза през септември, че руският президент Владимир Путин поема все по-големи рискове в стремежа си да посее разделение между съюзниците. Полският премиер Доналд Туск допусна сценарий на умишлени руски атаки с дронове или ракети срещу страни членки на НАТО, които впоследствие да бъдат представени като случайни. Френският президент Еманюел Макрон поиска изготвянето на план за защита на критичната инфраструктура и чувствителните обекти на отбранителната индустрия от асиметрични заплахи като удари с дронове и кибератаки.

Случаят в Талин не означава непременно, че Москва е поела по пътя към открит военен конфликт с НАТО. Той показа нещо далеч по-тревожно: руските служби продължават да търсят хора и достъп до европейски цели, участващи под една или друга форма в подкрепата за отбраната на Украйна, дори когато отделната операция причинява незначителни щети и завършва с бързи арести. Най-силното потвърждение за наличието на устойчива кампания ще бъде появата на нови разследвания с проследена поръчка и идентичен модел на набиране. За отслабване на тенденцията бихме могли да говорим при намаляване на броя на опитите, прекъсване на каналите за посредничество и по-дълги периоди без атаки срещу отбранителното производство и логистиката.

Нидерландия заделя над 3 милиарда евро за Украйна през 2027 година

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия ще отдели над 3 млрд. евро за военна помощ на Украйна догодина, а средствата ще отидат за поддръжка и ремонт на вече предоставена военна техника, за безпилотни системи и за противовъздушна отбрана. Конкретната сума се появи в проектобюджета, внесен от кабинета на Роб Йетен за гласуване в парламента на 15 септември, в традиционния нидерландски ден на бюджета – третият вторник на септември.

Сумата ще бъде предоставена в рамките на общ отбранителен бюджет от 28,9 млрд. евро. Министерството на отбраната в Хага разделя тези средства на две равни части: около 14,8 млрд. за личен състав, операции и подкрепа за Украйна, и около 14,1 млрд. за ново въоръжение, иновации и военна инфраструктура. Парите за Киев следователно не се добавят към националното превъоръжаване, а са вписани в него и правят около 10% от всичко, което Нидерландия ще похарчи за отбрана през 2027 г.

Обосновката, която ведомството изписва в самия документ, е кратка и пряка: Русия засилва ударите срещу Украйна и точно затова трайната нидерландска подкрепа остава решаваща. Същият мотив личи и в самите приоритети: поддържането на вече дадените системи в изправност, дроновете и въздушният щит отговарят на разход, който тече всеки ден, а не на еднократна доставка.

Съставът на този пакет обаче казва нещо и за самия донор. По време на срещата на върха на НАТО, която се проведе в Анкара на 7-8 юли министърката на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус заяви, че пряката военна подкрепа страната ѝ е стигнала предела си: питана за нови прехващачи за комплексите Patriot, тя отговори, че националните складове са напълно изчерпани. Нидерландия беше една от първите, дарили на Киев изтребители F-16, пускови установки за Patriot и артилерия, и днес именно това въоръжение липсва от нейните складове. Поради тази причина заделените 3 млрд. за 2027 г. се разходват като покупка, а не като предаване от складова наличност: чрез тях се купува от индустрията, плаща се на партньори и се поддържа въоръжение, което вече се използва на бойното поле в Украйна.

Тригодишният хоризонт е второто, което отличава този бюджет от годишните обявления до момента. Подът от 3 млрд. евро на година до 2029 г. беше закован още в коалиционното споразумение от 30 януари 2026 г. С него левицентристката D66 на Йетен състави правителство заедно с християндемократите и либералите, а към военното перо договорът добавя 400 млн. за други форми на военна помощ. Този вторник кабинетът потвърди подписа с първата бюджетна година от трите. За невоенното възстановяване той предвиди нови 327 млн. над по-рано заделените 878 млн.; парите отиват за енергийна мрежа, критична инфраструктура, хуманитарна помощ и частен сектор. Разликата за Украйна е практическа: плановиците в министерство на отбраната получават хоризонт отвъд една бюджетна година.

Механизмът, по който нидерландските средства стигат до фронта, е познат от август 2025 г. Тогава тя стана първата съюзническа държава, заплатила за американско оръжие за Украйна по новосъздадения списък на приоритетни нужди на НАТО (PURL) – пакет с компоненти и прехващачи за MIM-104 Patriot в размер на  500 млн. евро. Договорката беше постигната след телефонен разговор между президента Володимир Зеленски и тогавашния премиер Дик Схоф, а тогавашният министър на отбраната Рубен Брекелманс настоя да бъдат бързо доставени заради ескалиращите руски удари. Оттогава Хага е внесла общо около 1,163 млрд. долара по същия канал и е втората по размер на приноса след Норвегия.

PURL се наложи като основният маршрут за придобиване на най-дефицитното въоръжение за украинската ПВО. Инициативата тръгна през юли 2025 г. и за първите 12 месеца събра близо 6,7 млрд. долара, с които финансира над 10 пакета въоръжение. Вносителите са 29: 26 държави-членки на Алианса и 3 партньорски нации извън него. Министерство на отбраната на Украйна оцени, че около 95% от прехващачите за Patriot, сред които най-модерните ракети PAC-3, навлизат в страната именно по тази линия. Механизмът обаче не догонва собствения си график. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте търсеше около милиард долара месечно, а през 2025 г. постъпленията спряха на 4,3 млрд. при цел от 5 млрд.. Първите четири месеца на 2026 г. добавиха между 700 млн. и милиард долара – темп, който при равни други условия дава по-малко от половината от исканото за годината.

Паралелно Нидерландия повишава мащабите на съвместно производство. На 8 септември, на заседание на Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), Йешилгьоз обяви пренасочване на допълнителни 250 млн. евро за безпилотни технологии, с което нидерландският принос към инициативата „Drone Line“ се доближи до 1 млрд евро. Страната ще прати и допълнителни боеприпаси за изтребителите F-16, от които е предала общо 24 единици. Министърката обоснова разхода с ефекта на самите апарати: дроновете спират руските пробиви, а самолетите свалят дронове и крилати ракети.

Нидерландия остава една от държавите, натискащи за по-широк източник на пари. На 27 август тя подписа заедно с Швеция, Полша и Испания отворено писмо до Европейската комисия с искане да се проучат схеми за използване на замразените руски държавни активи, при които рискът ляга върху всички държави членки. Контекстът е известен. Зеленски поиска на 24 август от европейските съюзници допълнителни средства, за да издържи Украйна до края на годината, а недостигът в бюджета ѝ се оценява на 23,5 млрд. евро. В Анкара съюзниците поеха критичен ангажимент за военно оборудване, обучение и съдействие за  70 млрд. евро до края на годината и потвърдиха, че ще поддържат най-малко равностойно равнище и през цялата следваща година. Нидерландският дял в това общо усилие е около 4%.

Моделът, който Нидерландия изгражда, е устойчив дотогава, докогато парите намират какво да купят. Издръжката на вече доставена техника и съвместното производство в Украйна са разход, който може да се поеме от европейската индустрия без затруднения. Прехващачите за Patriot обаче идват отвъд океана, като сроковете по собствената поръчка на Нидерландия илюстрират колко дълга е опашката: без ускоряване на доставката тя би паднала към 2033 г. Почти пълната зависимост от PURL е затова най-несигурният елемент в схемата. Потвърждение за издръжливостта на схемата би било месечните постъпления по списъка да се доближат до търсения 1 млрд. долара през първото тримесечие на 2027 г. Ако нидерландските трансфери се изместят почти изцяло към дронове и ремонт, това би означавало, че американските прехващачи вече не се продават с нужния темп, независимо кой плаща за тях.

Анализ: 12,7 млрд. долара висят на непопулярни гласувания в Киев

🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.

Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.

Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.

На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.

Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.

Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.

Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.

Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.

Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.

Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.

На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.

От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.

Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.

Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.

Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.

Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.

Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.

Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.

Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.

Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.

Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.

Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.

Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.

Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.

Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци. 

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Недостигът на екипировка спря снайперски курс в съюзния лагер „Йомсборг“

🇦🇺🇺🇦🇵🇱 Съюзническият тренировъчен лагер „Йомсборг“ в югоизточна Полша, където инструктори от Скандинавия, Прибалтика, Полша, Австралия, Нова Зеландия и САЩ водят подготовка на украински командири на отделения и взводове, прекрати снайперския си курс, защото учебното командване на операция „Легио“ не разполага с пушки, с които да го проведе.

Недостигът на екипировка, измъчвал украинските войски на фронта, достигна до тила, който я подхранва с обучени командири. Това описва кореспондент на The Australian, допуснат до лагера в средата на юли: над 40 военнослужещи от Силите за отбрана на Австралия (ADF) са командировани там от май, като отбелязват раздразнението на себе си и своите колеги от останалите контингенти – излишна и застаряваща техника у дома чака за бракуване, а прехвърлена насам, тя би имала незабавен и осезаем ефект за хора, които след седмици се връщат на бойното поле.

„Йомсборг“, кръстен на митичната крепост на викингите, отвори през септември 2025 г. дълбоко в борова гора недалеч от държавните граници на Украйна – между палатковите редици се мяркат лосове. Лагерът е сърцевината на водената от Норвегия операция „Легио“, в която гръбнака на командването дава норвежкият механизиран батальон „Телемарк“, и е изграден с размах: стрелбища, навигационни трасета, тренировъчни окопи, макети на градска среда за щурмови упражнения и медицински пункт, който покрай обучението вече е поемал и бойци от фронта с пресни ампутации. Неколцина от курсистите се катерят по окопите с протези – с упорство, което кореспондентът нарича бравада. Ротацията трае 51 дни и започва в 6 ч. сутринта, за да приключи късно през нощта: пронизваща стрелба, надвиснали дронове, взривове, пожар и окървавени, крещящи „ранени“, които обучаваните трябва да спасяват, докато удържат щурма на „руснаците“ – роля, поверена на настървен норвежки контингент.

Програмата, обявена от Осло още по време на самото откриване, стъпва върху базовата подготовка, която повечето курсисти отдавна са минали: командни умения за ниво отделение, взвод и рота, устойчивост на стрес в бойни условия и работа с оръжейни системи, доставени от НАТО, с голям акцент върху дроновете – както за разузнаване, така и за удар. Лагерът може да поеме няколкостотин обучавани и инструктори по едно и също време, а учебните планове се пишат заедно с украински инструктори, така че по замисъл обменът е двупосочен: норвежците и партньорите им дават методиката, украинците – прочита на действащия фронт.

Замисълът е изказан от инструкторите с войнишка прямота. „По-добре грешките да стават тук, отколкото на фронта. Обучаваме командирите да се адаптират по-бързо от руснаците, да вземат осведомени, планирани добре решения и да ги изпълняват с решителност и прецизност“, обясни австралийски инструктор. Самото обучение се пренастройва в движение според разузнавателните сведения, пристигащи от фронта в реално време. „Украинците са тук, за да станат по-добри в убиването на руснаци – сурово е, но това е реалността.“ Има и сектор, останал затворен за госта: в него учени и програмисти разработват дронове и контрамерки за тях, а 3D принтери бълват безпилотни апарати, способни да доставят спешни запаси кръв, храна и вода направо на предните позиции.

Но недостигът се усеща дори в самия лагер. „Изпитваме отчаян недостиг от тези материали – тук, в базата, и особено в Украйна, защото насреща имаме изключително голям и масов противник“, отбелязва украински инструктор с позивна „Айриш“, ветеран от бойното поле, работил заедно с австралийски екип, ръководен от майор Франк – действащите офицери се назовават само с малките си имена – и той сега опитва да прекара до полигона снайперски пушки, които австралийската армия тъкмо изважда от въоръжение. От оръжието до стрелбището обаче стоят цели четири администрации: йерархията в Канбера, полските правила за оръжеен внос, норвежките домакини на лагера и одобрението на Киев. „Знам, че висшестоящите гледат голямата картина“, казва Франк, наясно, че заявките му са ниско в списъка с приоритети.

Предложението му надхвърля една пратка пушки – държавите в лагера не искат повече помощ, а директен ред за нея: даренията и логистиката да се съсредоточат през 11-те държави на „Легио“, което може да има „експоненциален ефект за фронтовите войници“, а и „може да се окаже решаващо в тази фаза на войната“. Сметката е проста: вместо оборудването да се разпилява по малко из фронтовите дивизии, курсистите да тренират 51 дни с дарената техника и да я отнесат със себе си, когато се върнат в боя.

Значението на мисията Франк описва без заобикалки: въпреки високото качество на обучение „30% от украинците, които обучаваме, ще са мъртви преди Коледа“ – и е тежко, допълва той, да обясняваш на хора, дошли от окопите, че държавите в учебното командване не могат да им предоставят нужното, „защото ние не сме във войната“. Ветеранът от Афганистан посяга към сравнение между двете войни: там жертвите бяха малко на брой при голям ефект на самоделните взривни устройства, а тук, по думите му, руските загуби са около 30 000 души месечно – мащаб, който притъпява сетивата. Курсистите, някои от които пристигат след шест месеца в окопите, а един от тях със заседнал в гърба шрапнел, обработен от австралийските медици, пристигат заредени с енергия. „Отдават се, сякаш всеки час се борят за бъдещето си“, казва Франк.

Рискът не подминава и самите инструктори. „Това не е дейност без риск“, отбелязва полковник Питър Алън, командващ австралийския контингент по операция „Куду“, и напомня, че руски дронове са навлизали над територията на Полша в миналото. Австралийците, подчертава той, обучават украинците „с единствена цел да оцелеят и да бъдат възможно най-умели в убиването на руснаци“.

Дори щекотливият въпрос за китайските компоненти в украинските дронове – практика, която повечето съюзнически армии грижливо избягват – получава от Алън прост отговор: „напълно уместно“ е украинците да разчитат на тях, защото тези дронове са евтини и масово достъпни. А норвежкият оперативен офицер майор Джон обръща поглед към изискванията на самите обучавани: „Украйна ни държи отговорни за качеството на обучението. Изграждаме у тях манталитет на воини, които да оцеляват в най-суровите условия. Те водят брутална война ежедневно и ние ще носим последствията от това.“

Канбера има с какво да отговори в числа. Операция „Куду“, провеждана от януари 2023 г. първоначално във Великобритания под британската програма „Интерфлекс“, а от тази пролет в Полша, по-близо до границата и реалните потребности на украинската армия – и през нея са минали над 3650 украински военнослужещи, подготвяни в основна пехотна тактика, лидерство и командни умения. Общият размер на подкрепа за Киев от Австралия надхвърля 1,26 млрд долара военна помощ; през декември 2025 г. приключи и доставката на 49 извадени от употреба танка M1A1 Abrams. През юни по време на среща на Контактна група за отбраната на Украйна в Брюксел австралийският посланик в НАТО Ангъс Кембъл, бивш началник на отбраната, обяви още 70 млн долара на 2 транша по механизма PURL: приоритетния списък с потребности на Украйна, през който съюзниците финансират покупката на американско оръжие, включващо ПВО системи и боеприпаси. Австралия и Нова Зеландия станаха първите донори по механизма извън Алианса през декември 2025 г. Тогава правителството в Канбера задели първите 50 млн. Негов говорител отбеляза, че при извеждането от употреба на техника и способности даряването на Украйна е „първостепенно съображение“. Опозицията чете същите факти по-остро. „Лудост е, че потенциално бракуваме екипировка, която украинците могат да използват, заради бюрокрация“, смята говорителят по отбрана Джеймс Патерсън. „Надявам се кабинетът да прояви политическо лидерство и пробие всички прегради. Ако Русия надделее над Украйна, в дългосрочен план това ще струва на всички ни.“

Преместването на обучението от британските полигони в гора край украинската граница скъси пътя между школата и фронта; екипировката обаче се движи по-бавно от хората. Предложението на Франк стъпва на трудно оборима оперативна логика – командир, тренирал 51 дни с конкретно оръжие, е най-полезен, когато се върне на бойното поле със същото това оръжие, но опира в начина, по който съюзната помощ е устроена: PURL централизира едрия мащаб, междудържавните покупки на скъпи системи, а за дребния като автомати, мерници, учебни материали, годни наличности от бракуване – общ канал няма и всяко дарение си пробива път поотделно през отделните държавни администрации. Прецедентът с танковете сочи, че с политическата воля бракуваната техника стига до Украйна и то в мащабни обеми; съдбата на снайперските пушки следва да покаже дали същото важи и за пратките, твърде малки за министерско изявление. Показателят е съвсем прост: стигнат ли извежданите австралийски пушки до стрелбището на „Йомсборг“ преди края на годината и тръгнат ли завършилите с тях към фронта, предложеният от Франк ред е проработил; останат ли те в тила, лагерът ще продължи да учи командирите да оцеляват с това, което има.