Нидерландия заделя над 3 милиарда евро за Украйна през 2027 година

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия ще отдели над 3 млрд. евро за военна помощ на Украйна догодина, а средствата ще отидат за поддръжка и ремонт на вече предоставена военна техника, за безпилотни системи и за противовъздушна отбрана. Конкретната сума се появи в проектобюджета, внесен от кабинета на Роб Йетен за гласуване в парламента на 15 септември, в традиционния нидерландски ден на бюджета – третият вторник на септември.

Сумата ще бъде предоставена в рамките на общ отбранителен бюджет от 28,9 млрд. евро. Министерството на отбраната в Хага разделя тези средства на две равни части: около 14,8 млрд. за личен състав, операции и подкрепа за Украйна, и около 14,1 млрд. за ново въоръжение, иновации и военна инфраструктура. Парите за Киев следователно не се добавят към националното превъоръжаване, а са вписани в него и правят около 10% от всичко, което Нидерландия ще похарчи за отбрана през 2027 г.

Обосновката, която ведомството изписва в самия документ, е кратка и пряка: Русия засилва ударите срещу Украйна и точно затова трайната нидерландска подкрепа остава решаваща. Същият мотив личи и в самите приоритети: поддържането на вече дадените системи в изправност, дроновете и въздушният щит отговарят на разход, който тече всеки ден, а не на еднократна доставка.

Съставът на този пакет обаче казва нещо и за самия донор. По време на срещата на върха на НАТО, която се проведе в Анкара на 7-8 юли министърката на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус заяви, че пряката военна подкрепа страната ѝ е стигнала предела си: питана за нови прехващачи за комплексите Patriot, тя отговори, че националните складове са напълно изчерпани. Нидерландия беше една от първите, дарили на Киев изтребители F-16, пускови установки за Patriot и артилерия, и днес именно това въоръжение липсва от нейните складове. Поради тази причина заделените 3 млрд. за 2027 г. се разходват като покупка, а не като предаване от складова наличност: чрез тях се купува от индустрията, плаща се на партньори и се поддържа въоръжение, което вече се използва на бойното поле в Украйна.

Тригодишният хоризонт е второто, което отличава този бюджет от годишните обявления до момента. Подът от 3 млрд. евро на година до 2029 г. беше закован още в коалиционното споразумение от 30 януари 2026 г. С него левицентристката D66 на Йетен състави правителство заедно с християндемократите и либералите, а към военното перо договорът добавя 400 млн. за други форми на военна помощ. Този вторник кабинетът потвърди подписа с първата бюджетна година от трите. За невоенното възстановяване той предвиди нови 327 млн. над по-рано заделените 878 млн.; парите отиват за енергийна мрежа, критична инфраструктура, хуманитарна помощ и частен сектор. Разликата за Украйна е практическа: плановиците в министерство на отбраната получават хоризонт отвъд една бюджетна година.

Механизмът, по който нидерландските средства стигат до фронта, е познат от август 2025 г. Тогава тя стана първата съюзническа държава, заплатила за американско оръжие за Украйна по новосъздадения списък на приоритетни нужди на НАТО (PURL) – пакет с компоненти и прехващачи за MIM-104 Patriot в размер на  500 млн. евро. Договорката беше постигната след телефонен разговор между президента Володимир Зеленски и тогавашния премиер Дик Схоф, а тогавашният министър на отбраната Рубен Брекелманс настоя да бъдат бързо доставени заради ескалиращите руски удари. Оттогава Хага е внесла общо около 1,163 млрд. долара по същия канал и е втората по размер на приноса след Норвегия.

PURL се наложи като основният маршрут за придобиване на най-дефицитното въоръжение за украинската ПВО. Инициативата тръгна през юли 2025 г. и за първите 12 месеца събра близо 6,7 млрд. долара, с които финансира над 10 пакета въоръжение. Вносителите са 29: 26 държави-членки на Алианса и 3 партньорски нации извън него. Министерство на отбраната на Украйна оцени, че около 95% от прехващачите за Patriot, сред които най-модерните ракети PAC-3, навлизат в страната именно по тази линия. Механизмът обаче не догонва собствения си график. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте търсеше около милиард долара месечно, а през 2025 г. постъпленията спряха на 4,3 млрд. при цел от 5 млрд.. Първите четири месеца на 2026 г. добавиха между 700 млн. и милиард долара – темп, който при равни други условия дава по-малко от половината от исканото за годината.

Паралелно Нидерландия повишава мащабите на съвместно производство. На 8 септември, на заседание на Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), Йешилгьоз обяви пренасочване на допълнителни 250 млн. евро за безпилотни технологии, с което нидерландският принос към инициативата „Drone Line“ се доближи до 1 млрд евро. Страната ще прати и допълнителни боеприпаси за изтребителите F-16, от които е предала общо 24 единици. Министърката обоснова разхода с ефекта на самите апарати: дроновете спират руските пробиви, а самолетите свалят дронове и крилати ракети.

Нидерландия остава една от държавите, натискащи за по-широк източник на пари. На 27 август тя подписа заедно с Швеция, Полша и Испания отворено писмо до Европейската комисия с искане да се проучат схеми за използване на замразените руски държавни активи, при които рискът ляга върху всички държави членки. Контекстът е известен. Зеленски поиска на 24 август от европейските съюзници допълнителни средства, за да издържи Украйна до края на годината, а недостигът в бюджета ѝ се оценява на 23,5 млрд. евро. В Анкара съюзниците поеха критичен ангажимент за военно оборудване, обучение и съдействие за  70 млрд. евро до края на годината и потвърдиха, че ще поддържат най-малко равностойно равнище и през цялата следваща година. Нидерландският дял в това общо усилие е около 4%.

Моделът, който Нидерландия изгражда, е устойчив дотогава, докогато парите намират какво да купят. Издръжката на вече доставена техника и съвместното производство в Украйна са разход, който може да се поеме от европейската индустрия без затруднения. Прехващачите за Patriot обаче идват отвъд океана, като сроковете по собствената поръчка на Нидерландия илюстрират колко дълга е опашката: без ускоряване на доставката тя би паднала към 2033 г. Почти пълната зависимост от PURL е затова най-несигурният елемент в схемата. Потвърждение за издръжливостта на схемата би било месечните постъпления по списъка да се доближат до търсения 1 млрд. долара през първото тримесечие на 2027 г. Ако нидерландските трансфери се изместят почти изцяло към дронове и ремонт, това би означавало, че американските прехващачи вече не се продават с нужния темп, независимо кой плаща за тях.

Анализ: 12,7 млрд. долара висят на непопулярни гласувания в Киев

🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.

Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.

Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.

На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.

Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.

Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.

Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.

Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.

Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.

Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.

На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.

От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.

Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.

Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.

Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.

Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.

Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.

Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.

Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.

Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.

Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.

Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.

Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.

Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.

Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци. 

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Недостигът на екипировка спря снайперски курс в съюзния лагер „Йомсборг“

🇦🇺🇺🇦🇵🇱 Съюзническият тренировъчен лагер „Йомсборг“ в югоизточна Полша, където инструктори от Скандинавия, Прибалтика, Полша, Австралия, Нова Зеландия и САЩ водят подготовка на украински командири на отделения и взводове, прекрати снайперския си курс, защото учебното командване на операция „Легио“ не разполага с пушки, с които да го проведе.

Недостигът на екипировка, измъчвал украинските войски на фронта, достигна до тила, който я подхранва с обучени командири. Това описва кореспондент на The Australian, допуснат до лагера в средата на юли: над 40 военнослужещи от Силите за отбрана на Австралия (ADF) са командировани там от май, като отбелязват раздразнението на себе си и своите колеги от останалите контингенти – излишна и застаряваща техника у дома чака за бракуване, а прехвърлена насам, тя би имала незабавен и осезаем ефект за хора, които след седмици се връщат на бойното поле.

„Йомсборг“, кръстен на митичната крепост на викингите, отвори през септември 2025 г. дълбоко в борова гора недалеч от държавните граници на Украйна – между палатковите редици се мяркат лосове. Лагерът е сърцевината на водената от Норвегия операция „Легио“, в която гръбнака на командването дава норвежкият механизиран батальон „Телемарк“, и е изграден с размах: стрелбища, навигационни трасета, тренировъчни окопи, макети на градска среда за щурмови упражнения и медицински пункт, който покрай обучението вече е поемал и бойци от фронта с пресни ампутации. Неколцина от курсистите се катерят по окопите с протези – с упорство, което кореспондентът нарича бравада. Ротацията трае 51 дни и започва в 6 ч. сутринта, за да приключи късно през нощта: пронизваща стрелба, надвиснали дронове, взривове, пожар и окървавени, крещящи „ранени“, които обучаваните трябва да спасяват, докато удържат щурма на „руснаците“ – роля, поверена на настървен норвежки контингент.

Програмата, обявена от Осло още по време на самото откриване, стъпва върху базовата подготовка, която повечето курсисти отдавна са минали: командни умения за ниво отделение, взвод и рота, устойчивост на стрес в бойни условия и работа с оръжейни системи, доставени от НАТО, с голям акцент върху дроновете – както за разузнаване, така и за удар. Лагерът може да поеме няколкостотин обучавани и инструктори по едно и също време, а учебните планове се пишат заедно с украински инструктори, така че по замисъл обменът е двупосочен: норвежците и партньорите им дават методиката, украинците – прочита на действащия фронт.

Замисълът е изказан от инструкторите с войнишка прямота. „По-добре грешките да стават тук, отколкото на фронта. Обучаваме командирите да се адаптират по-бързо от руснаците, да вземат осведомени, планирани добре решения и да ги изпълняват с решителност и прецизност“, обясни австралийски инструктор. Самото обучение се пренастройва в движение според разузнавателните сведения, пристигащи от фронта в реално време. „Украинците са тук, за да станат по-добри в убиването на руснаци – сурово е, но това е реалността.“ Има и сектор, останал затворен за госта: в него учени и програмисти разработват дронове и контрамерки за тях, а 3D принтери бълват безпилотни апарати, способни да доставят спешни запаси кръв, храна и вода направо на предните позиции.

Но недостигът се усеща дори в самия лагер. „Изпитваме отчаян недостиг от тези материали – тук, в базата, и особено в Украйна, защото насреща имаме изключително голям и масов противник“, отбелязва украински инструктор с позивна „Айриш“, ветеран от бойното поле, работил заедно с австралийски екип, ръководен от майор Франк – действащите офицери се назовават само с малките си имена – и той сега опитва да прекара до полигона снайперски пушки, които австралийската армия тъкмо изважда от въоръжение. От оръжието до стрелбището обаче стоят цели четири администрации: йерархията в Канбера, полските правила за оръжеен внос, норвежките домакини на лагера и одобрението на Киев. „Знам, че висшестоящите гледат голямата картина“, казва Франк, наясно, че заявките му са ниско в списъка с приоритети.

Предложението му надхвърля една пратка пушки – държавите в лагера не искат повече помощ, а директен ред за нея: даренията и логистиката да се съсредоточат през 11-те държави на „Легио“, което може да има „експоненциален ефект за фронтовите войници“, а и „може да се окаже решаващо в тази фаза на войната“. Сметката е проста: вместо оборудването да се разпилява по малко из фронтовите дивизии, курсистите да тренират 51 дни с дарената техника и да я отнесат със себе си, когато се върнат в боя.

Значението на мисията Франк описва без заобикалки: въпреки високото качество на обучение „30% от украинците, които обучаваме, ще са мъртви преди Коледа“ – и е тежко, допълва той, да обясняваш на хора, дошли от окопите, че държавите в учебното командване не могат да им предоставят нужното, „защото ние не сме във войната“. Ветеранът от Афганистан посяга към сравнение между двете войни: там жертвите бяха малко на брой при голям ефект на самоделните взривни устройства, а тук, по думите му, руските загуби са около 30 000 души месечно – мащаб, който притъпява сетивата. Курсистите, някои от които пристигат след шест месеца в окопите, а един от тях със заседнал в гърба шрапнел, обработен от австралийските медици, пристигат заредени с енергия. „Отдават се, сякаш всеки час се борят за бъдещето си“, казва Франк.

Рискът не подминава и самите инструктори. „Това не е дейност без риск“, отбелязва полковник Питър Алън, командващ австралийския контингент по операция „Куду“, и напомня, че руски дронове са навлизали над територията на Полша в миналото. Австралийците, подчертава той, обучават украинците „с единствена цел да оцелеят и да бъдат възможно най-умели в убиването на руснаци“.

Дори щекотливият въпрос за китайските компоненти в украинските дронове – практика, която повечето съюзнически армии грижливо избягват – получава от Алън прост отговор: „напълно уместно“ е украинците да разчитат на тях, защото тези дронове са евтини и масово достъпни. А норвежкият оперативен офицер майор Джон обръща поглед към изискванията на самите обучавани: „Украйна ни държи отговорни за качеството на обучението. Изграждаме у тях манталитет на воини, които да оцеляват в най-суровите условия. Те водят брутална война ежедневно и ние ще носим последствията от това.“

Канбера има с какво да отговори в числа. Операция „Куду“, провеждана от януари 2023 г. първоначално във Великобритания под британската програма „Интерфлекс“, а от тази пролет в Полша, по-близо до границата и реалните потребности на украинската армия – и през нея са минали над 3650 украински военнослужещи, подготвяни в основна пехотна тактика, лидерство и командни умения. Общият размер на подкрепа за Киев от Австралия надхвърля 1,26 млрд долара военна помощ; през декември 2025 г. приключи и доставката на 49 извадени от употреба танка M1A1 Abrams. През юни по време на среща на Контактна група за отбраната на Украйна в Брюксел австралийският посланик в НАТО Ангъс Кембъл, бивш началник на отбраната, обяви още 70 млн долара на 2 транша по механизма PURL: приоритетния списък с потребности на Украйна, през който съюзниците финансират покупката на американско оръжие, включващо ПВО системи и боеприпаси. Австралия и Нова Зеландия станаха първите донори по механизма извън Алианса през декември 2025 г. Тогава правителството в Канбера задели първите 50 млн. Негов говорител отбеляза, че при извеждането от употреба на техника и способности даряването на Украйна е „първостепенно съображение“. Опозицията чете същите факти по-остро. „Лудост е, че потенциално бракуваме екипировка, която украинците могат да използват, заради бюрокрация“, смята говорителят по отбрана Джеймс Патерсън. „Надявам се кабинетът да прояви политическо лидерство и пробие всички прегради. Ако Русия надделее над Украйна, в дългосрочен план това ще струва на всички ни.“

Преместването на обучението от британските полигони в гора край украинската граница скъси пътя между школата и фронта; екипировката обаче се движи по-бавно от хората. Предложението на Франк стъпва на трудно оборима оперативна логика – командир, тренирал 51 дни с конкретно оръжие, е най-полезен, когато се върне на бойното поле със същото това оръжие, но опира в начина, по който съюзната помощ е устроена: PURL централизира едрия мащаб, междудържавните покупки на скъпи системи, а за дребния като автомати, мерници, учебни материали, годни наличности от бракуване – общ канал няма и всяко дарение си пробива път поотделно през отделните държавни администрации. Прецедентът с танковете сочи, че с политическата воля бракуваната техника стига до Украйна и то в мащабни обеми; съдбата на снайперските пушки следва да покаже дали същото важи и за пратките, твърде малки за министерско изявление. Показателят е съвсем прост: стигнат ли извежданите австралийски пушки до стрелбището на „Йомсборг“ преди края на годината и тръгнат ли завършилите с тях към фронта, предложеният от Франк ред е проработил; останат ли те в тила, лагерът ще продължи да учи командирите да оцеляват с това, което има.

Зеленски в Париж: Украйна търси собствена противоракетна отбрана

🇺🇦🛡️🇫🇷 Украйна ще изложи пред партньорите си своя антибалистична програма – това постави на върха на дневния ред украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Париж на 13 юли заедно с първата дама Олена Зеленска, в навечерието на националния празник на Франция.

„Нашият върховен приоритет е антибалистичната отбрана,“ написа Зеленски в X още при пристигането си, определяйки разговорите във френската столица като шанс за „значително по-големи възможности“ пред украинската отбрана. За първи път Киев излага плана си на среща, събрала едновременно държавни ръководители, съветници по националната сигурност и компании от сферата на отбраната – тези, които могат да вложат технологии, финансиране и производствен капацитет за изграждането на нова система срещу балистични ракети.

Спешността има конкретна причина. През последния месец руските балистични удари по градовете и енергийната мрежа на Украйна се оказаха практически неуязвими с наличната отбрана – прехващачите за системите Patriot са почти изчерпани, докато руските балистични ракети, летящи с няколко пъти над скоростта на звука, преодоляват отбраната, която иначе спира по-бавните цели. Само през изминалата нощ Русия изстреля 134 далекобойни ударни дрона и 3 ракети; украинските ВВС съобщиха, че са свалили или заглушили и 3-те ракети и 123 дрона, но 6 безпилотни апарата все пак нанесоха щети на 5 локации. С наближаване на зимата – сезонът, в който Русия традиционно засилва ударите по електрическата мрежа, отопление и водоснабдяване – Киев бърза да затвори тази пролука преди студовете.

Оттук идва и обратът, който отличава срещата в Париж от поредната молба за допълнителни доставки. Наред с тях, Украйна тласка своите партньори към нещо по-трайно – собствена индустриална основа за противоракетна отбрана. По думите на служител от френското председателство фокусът обхваща три посоки едновременно: осигуряване на нови американски прехващачи Patriot, ускорено разгръщане на френско-италианската SAMP-T и най-съществено за Киев – начини европейската и украинската военна индустрия да разработят собствени алтернативи. Преди началото на срещата 9 държави, сред които Италия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия, заседаваха с около дузина компании – сред тях Eurosam (производителят на SAMP-T), Leonardo, Thales и Saab – с ясната цел да ги подтикнат да направят повече. Дипломати очакват в Париж да бъде обявено формализирането на проекта FREYJA – украинският опит да се сглоби собствена антибалистична система.

FREYJA засега е по-скоро посока, отколкото оръжие. В основа стои ракетата FP-7.X на украинската компания Fire Point – позната досега с масовото производство на далекобойни дронове и крилатата ракета Flamingo, а сега пристъпваща към една от най-сложните области на съвременната война. FP-7.X е модификация за прехващане на балистичната ракета FP-7, като на 3 юни компанията проведе първия ѝ изцяло управляем маневрен полет. Ракетата, изработена от композитни материали и способна да развие скорост от 1500 до 2000 м/с, е замислена да носи полуактивна инфрачервена самонасочваща се глава, разработвана съвместно с германската Diehl Defence – създателят на IRIS-T. Управляемият полет обаче е далеч от прехват: първата стрелба със сваляне на реална въздушна цел е насрочена едва за края на 2027 г. Дотогава FREYJA остава заявка за технологичен суверенитет, а не действаща отбрана – но заявка, зад която за първи път застава конкретно европейско партньорство и производствена перспектива.

Вторият стълб на тази стратегия минава през Токио. Дни преди Париж Зеленски заяви, че Киев иска да работи с японския конгломерат Mitsubishi Heavy Industries – единственият производител, лицензиран да сглобява прехващачи PAC-3 извън САЩ. Компанията произвежда около 30 такива ракети годишно и може да удвои темпа, стига да се преодолее тясното място с доставките на самонасочващи глави от Boeing. Замисълът стъпва на обещанието, което президентът Доналд Тръмп даде на срещата на НАТО в Анкара – лиценз за производство на Patriot на украинска земя. Пътят обаче е дълъг: японските „Три принципа“ за трансфер на отбранителна техника забраняват износ на оръжие към страна в активен конфликт, а лиценз, започнат от нулата, според оценки на експерти би дал първите ракети едва през 2029–2030 г. Инерцията е налице, но преградите пред нея са реални.

Всичко това се случва на фона на срещата на Коалицията на желаещите в Дома на инвалидите в Париж, ръководена от Макрон, британския премиер Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, която според данни на Kyiv Post вече наброява около 37 държави и събра около 25 държавни и правителствени ръководители. Само седмица по-рано съюзниците в Анкара се ангажираха за 70 млрд евро военна помощ за Киев през 2026 г. Успоредно с преговорите Олена Зеленска се срещна с новия генерален директор на ЮНЕСКО, за да обсъди разширяване на партньорството с Украйна. А утре 25 украински военнослужещи – таванът, допускан за чуждестранни партньори – ще преминат в парада за националния празник на Франция, който тази година ще бъде воден от близо 500 военни от държавите на Коалицията.

Посоката на движение е ясна: от аварийна зависимост от западни доставки Киев опитва да се превърне в съпроизводител, а с времето – в самостоятелен източник на противоракетна отбрана. Календарът обаче е все така безмилостен. Собственият прехващач ще стреля по въздушна цел след повече от година, докато лицензираният Patriot – след няколко. Зимата, която чука на вратата, ще бъде посрещната пак с онова, което съюзниците успеят да изпратят навреме. Париж очерта хоризонта на суверенната отбрана; студът ще провери с колко от нея Украйна разполага още сега.

Украйна получи редки мобилни тренажори за пилотите на F-16

🇺🇦✈️ Украйна получи нова партида мобилни тренажори за подготовка на пилотите на изтребителите F-16 – комплекси от рядка категория, разработени специално по украинско техническо задание и съобразени с географията на театъра на бойните действия. Доставката е поредната по линия на Коалицията за военновъздушни способности (Air Force Capability Coalition) и беше обявена от Министерство на отбраната на Украйна; зад нея стоят правителствата на Нидерландия, Чехия и Австрия, както и частни компании разработчици.

Смисълът на комплексите министърът на отбраната Михайло Федоров формулира през тясното място, което те трябва да разчистят. „Изтребителите F-16 вече защитават украинското небе. За да повишим ефективността при прехващане на въздушни цели, трябва непрекъснато да подобряваме подготовката на пилотите и да съкращаваме времето от обучението до бойното дежурство“, заяви той. Зад думите му стои конкретен оперативен проблем: машините летят и се бият в украинското небе още от лятото на 2024 г., но подготвените екипажи, които да ги вдигат във въздуха при всяко нощно нашествие на ракети и дронове, остават по-оскъдният ресурс от самите самолети.

Тъкмо прехващането е задачата, която F-16 поеха най-осезаемо в Украйна. Изтребителите, дарени от коалиция държави начело с Нидерландия и Дания, се вдигат нощем срещу вълните крилати ракети и ударни дронове, с които Русия засипва украинските градове и енергийната инфраструктура – работа, при която всяка допълнително подготвена двойка пилот и машина има значение. Оттам и логиката на Федоров: колкото по-бързо и по-качествено минават през подготовка екипажите, толкова по-плътен става въздушният щит, който тези самолети опъват над страната.

Отличителното на новите тренажори е подвижността им. За разлика от стационарните симулатори, вързани за конкретна база и за нейната инфраструктура, тези комплекси се пренасят бързо и позволяват обучението да продължи практически навсякъде и без прекъсване. При постоянните руски удари срещу летища и енергийни обекти това предимство е колкото оперативно, толкова и въпрос на оцеляване: тренировъчният процес не спира при поредната тревога и не се струпва на едно предвидимо, уязвимо място, което противникът лесно би взел на прицел. Там, където един неподвижен симулаторен център се превръща в единична точка на отказ, подвижният комплекс просто сменя разположението си.

На тренажора екипажите отработват сложни бойни сценарии в среда, която възпроизвежда поведението на машината, без да излага на риск пилота и самолета. Тренира се бързина на реакцията, вземане на решения под напрежение и ситуационна осведоменост в динамична въздушна обстановка – и всичко това може да се пресъздаде до конкретна бойна задача, преди летецът да седне в истинската кабина. Част от натоварването, което иначе би легнало върху самите изтребители, така се поема от симулатора: всеки летателен час на тренажора спестява износване и ресурс на реалната машина, намалява разходите за подготовка и не отнема нищо от бойната ефективност – напротив, вдига я, защото до бойно дежурство стигат по-добре подготвени екипажи.

Такива мобилни комплекси в света са единици. Високата им цена ги прави рядкост дори сред държави с далеч по-голям военновъздушен потенциал от украинския, а фактът, че част от малкото налични вече са в Украйна, сам по себе си отмерва тежестта на партньорската подкрепа. Комплексите не са свалени от рафта в готов вид – произведени са по оперативно-техническото задание на украинската страна, с оглед на особеностите на конкретния театър, така че симулираната обстановка да отговаря на онова, с което пилотите наистина ще се сблъскат над фронта.

Въвеждането им се вписва в по-широкия преход на Военновъздушните сили на Украйна към стандартите на НАТО – процес, който протича успоредно с постъпването на самите F-16 и с изграждането на цялата поддържаща верига около тях: наземно обслужване, въоръжение, доктрина и подготовка на летателния състав. Пътят към подготовката на симулатори на F-16 в Украйна започна още преди тези комплекси – първи учебен симулатор Киев получи от Чехия през 2024 г., а през февруари 2026 г. Нидерландия обяви, че ще достави допълнителни тренажори. Мобилните комплекси са следващата стъпка по същата линия и разширяват капацитета за подготовка на повече екипажи наведнъж.

Именно броят на подготвените пилоти, а не броят на доставените самолети, е слабото звено на цялата програма. Обучението на летец за F-16 е дълго, скъпо и трудно за ускоряване, а всеки месец, в който Киев разполага с машини, но не и достатъчно екипажи да ги използва пълноценно, е месец непълноценно оползотворен потенциал. Подвижните тренажори не заменят полетите на живо, но свиват най-бавната част от веригата – многочасовата подготовка на земята – и я правят независима от това дали конкретна база е под удар. За армия, която трябва да поддържа въздушен щит над цялата територия с ограничен брой машини и още по-ограничен брой хора, способни да ги водят в бой, това е печалба точно там, където тя тежи най-много.

Нов пакет PAC-3 за Украйна, но Русия изстрелва двойно повече ракети

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна ще получи нов пакет прехващачи PAC-3 за американските зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot през следващите дни, докато с няколко европейски партньори са договорили отделни доставки на същите ракети. Това съобщи президентът Володимир Зеленски в изявление за пресата само ден след срещата на върха на НАТО в Анкара. В същото изявление той подчерта, че полученото остава далеч под нужното, за да спре руските балистични удари по украинските градове.

„Един пакет ще дойде скоро, няма да кажа кога – един пакет PAC-3. Договорихме се. Но не е достатъчен“, отбеляза той. За европейските доставки той беше още по-предпазлив. „Ще получим допълнителни ракети PAC-3, но срокове още няма“. Т.е. зад обещаната европейска подкрепа е перспектива без календар, докато единствено американският пакет има обозрим хоризонт.

Разминаването между обявеното и наличното е ядрото на новината. По думите на Зеленски Русия изстрелва два пъти повече ракети, отколкото Киев получава по PURL – механизмът, с който европейски и други страни финансират доставките на американски боеприпаси в полза на Киев. Програмата доставя определен брой ракети на месечна база, но темпото на руските удари го изпреварва двукратно. Затова, обясни той, Киев се принуждава да събира ракети едва ли не поединично: „успяваме да вземем по 5, 10, 20 ракети от държава, малко по малко, за да оцелее Украйна.“

Министерство на отбраната на Украйна вече поиска спешна доставка на прехващачи от близо 40 държави – срещу бъдещи доставки, които вече са договорени за Украйна. Отделно министърът на отбраната Михайло Федоров обяви, че се работи по пряко договаряне на покупка на PAC-3 – досега тя получаваше прехващачи почти изцяло като военна помощ или по механизма PURL, а не със собствена поръчка, и директната покупка би била нов за Киев подход.

Всичко това се случва в условия на критичен недостиг. По сведения на The Wall Street Journal, цитирани от украински издания, страната практически е изчерпала прехващачите за Patriot – единствения комплекс в арсенала ѝ, способен да неутрализира балистични ракети, чиято висока скорост и стръмна траектория ги прави особено трудни за спиране. Точно този дефицит Русия използва в дните преди срещата в Анкара, поразявайки украинската столица с балистични ракети три пъти за под седмица – според репортажи от там руските ракети на практика са поразявали целите си необезпокоявано, тъй като просто не е имало с какво да бъдат свалени. Оттам и упоритостта, с която Зеленски години наред настоява именно за американските прехващачи.

Тук идва разликата, която прави PAC-3 толкова силно търсени. Ракетите от този тип поразяват целта чрез пряко попадение (hit-to-kill) и са проектирани за посрещане на балистични заплахи, а по-старият вариант PAC-2 разчита на бойна глава, поразяваща целта с взрив в непосредствена близост, и е насочен предимно срещу самолети и крилати ракети. PAC-3 се произвеждат единствено в САЩ и Япония по лиценз; Германия произвежда у дома само по-стария PAC-2. Тук се корени структурният проблем: най-ефективните ракети се произвеждат на най-малко места в целия западен арсенал.

На срещата в Анкара на 8 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви решение, което Киев чака отдавна: ще му предостави лиценз да произвежда ракети Patriot. „Ще ви дадем лиценз да произвеждате Patriot. Това е доста готино. Така няма да можете да се оплаквате, че не ви даваме достатъчно,“ каза Тръмп на среща със Зеленски. Оповестяването е политически пробив, но не и бърза материална помощ. Не е уточнено дори кой вариант – по-простият PAC-2 или по-сложният PAC-3 – ще бъде разрешен за производство, а по преценка на индустриални източници реални ракети, произведени в Украйна, биха излезли най-рано след месеци, ако не и години, дори при незабавно съдействие от Lockheed Martin, главния изпълнител в този сегмент, наред с RTX. Полша заяви готовност да съдейства за производството и обслужването, макар официално потвърждение за конкретни доставки да няма.

Обявените пакети се вписват в поредица от малки доставки. Миналия месец Германия заедно с партньори от НАТО успя да събере партида от 35 ракеит PAC-3 за Киев. През март испанското правителство предаде 5 ракети PAC-2. През април беше подписана сделка за над 4 милиарда евро за PAC-2 с германско участие, но доставките по нея не се очакват до края на годината. Всяка от тези пратки укрепва отбраната поединично; нито една не променя аритметиката, при която Русия изстрелва повече, отколкото цялата верига успява да достави. Като единствен траен изход Зеленски посочи „алтернатива на PAC-3“ – планираната европейска противоракетна система Freya, върху която в идните седмици трябва да заседае коалиция от държави, произвеждащи компоненти за нея. Проектът обаче е хоризонт, не отговор на днешния недостиг.

Обявените доставки са реално, но само частично облекчение. Американският пакет ще поднови изчерпания резерв и ще задържи системите в строя; европейските договорки добавят перспектива без уточнен график. Пропастта между това, което руската армия изстрелва, и това, което Украйна е способна да неутрализира, обаче е отворена. Докато производството на най-търсените ракети е заключено между само две държави, а собственият лиценз ще бъде факт едва след месеци, отбраната на украинските градове ще продължи да се крепи на пратки, изтръгвани поединично от десетки партньори – достатъчни да поддържат щита жив, но не и да го направят наистина ефективен.

Анализ: Полша разсекрети помощта за Украйна и потвърди трансфера на PAC-3

🇵🇱🛡️🇺🇦 Министерство на националната отбрана на Полша потвърди в официално изяление, че PAC-3 ракети за американските комплекси Patriot – единственото оръжие в нейния арсенал, способно да прехваща балистични ракети – и разсекрети пълен опис на военната помощ, изпратена от началото на пълномащабната руска инвазия. Разкритието обаче не трябва да се интерпретира като израз на прозрачност, а единствено като ход по принуда, дошъл дни след като опозиционен депутат обвини управляващия кабинет, че тайно е дарил ракети, и превърна доставката във вътрешнополитически скандал.

Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“ и вицемаршал на Сейма, заяви, че още през март кабинетът е прехвърлил ракетни прехващачи за Patriot на Киев – единствените ракети в полския арсенал, годни да поразят квазибалистични ракети „Искандер“. След провеждане на консултация с премиера Доналд Туск, вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш разпореди всички решения за изпращане на военна помощ на Украйна в периода 2022-2026 да бъдат разсекретени и възложи на Военното контраразузнаване да установи кой е отговорен за издаването на държавна тайна умишлено. Каталогът, представен на специална пресконференция и цитиран от специализирания уебсайт Defence24 на 6 юли, с други думи е защитната реакция на управляващите – не предварително планирано отваряне на архива.1

Натискът от опозицията идва от две различни посоки, които се движат в противоположни посоки, но все пак обслужват обща цел. Босак и „Конфедерация“ насочиха огъня към секретността и към отказа да се посочи колко ракети са предадени. „Право и справедливост“ през бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак нападна самия трансфер. „Ако правителството наистина е решило да ги достави в чужбина в момент, когато само предупреждава за възможни руски провокации, това звучи като действие, напълно противоречащо на основното задължение на властта“, заяви Блашчак. Едната атака иска повече прозрачност, другата оспорва решението по същество – и двете притиснаха кабинета на Туск в отбранителна позиция в самото навечерие на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли.

Разсекретените данни очертават военна подкрепа в размер на 16,5 млрд злоти (близо 4,4 млрд долара) за периода 2022–2026 г. Лъвският пай от 14,9 млрд злоти е на предишния кабинет на „Право и справедливост“ през 2022–2023 г. Настоящото правителство е добавило 1,55 млрд от 2024 г. насам.

Танкове:

• Основни бойни танкове T-72 (T-72M, T-72M1 и T-72М1Р × 280
• Основни бойни танкове PT-91 Twardy × 60
• Основни бойни танкове Leopard 2A4 × 14

Бронирани машини и сухопътна техника:

• Верижни бойни машини на пехотата BWP-1 (полски лицензен вариант на БМП-1) × 250+
• Модерни колесни бронетранспортьори KTO Rosomak (в различни конфигурации) × 100
• Бронирани разузнавателни колесни машини BRDM-2 и BRDM-2R5 × 9
• Ремонтно-евакуационни машини за поддръжка на танкови подразделения

Бойна авиация и вертолети:

• Многоцелеви изтребители МиГ-29 × 14
• Щурмови хеликоптери Ми-24 (Ми-24Д/В) × 12
• Многоцелеви и леки транспортни вертолети Ми-28

Артилерия и реактивни системи за залпов огън:

• 155-мм самоходни гаубици AHS Krab × 50+
• 122-мм самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика“ × 20+
• 122-мм реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ × 30+
• Тежки 120-мм миномети (самоходни и преносими образци)
• Леки 60-мм пехотни миномети LMP-2017

Противовъздушна отбрана и ракетни комплекси:

• Зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег С-200 „Вега“ (WEGA S-200)
• Зенитно-ракетни комплекси със среден обсег С-125 „Нева-SC“
• Мобилни системи за ПВО от близък обсег Оса-AKM-P „Жадло“ + ракети
• Управляеми зенитни ракети за ПВО 2К12 „Куб“
• Зенитни ракети-прехващачи PAC-3 MSE за MIM-104 Patriot
• Преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun (стотици пускови установки и хиляди ракети)
• Самоходни зенитно-артилерийски комплекси ЗСУ-23-4 „Шилка“
• Спарени зенитни установки ЗСУ-23-2

Безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи:

• Тактически безпилотни разузнавателни системи FlyEye (WB Electronics)
• Разузнавателни безпилотни апарати ScanEagle
• Ударни дронове-камикадзе Warmate

Стрелково оръжие и противотанкови средства:

• Щурмови карабини MSBS Grot (C16 FB-M1/M2) – десетки хиляди бройки
• Леки картечници, автомати АКМС и пистолети от резервите на полската армия
• Картечници ПКМ и снайперски пушки СВД съветски образец
• Противотанкови управляеми ракети (ПТУР)
• ръчни противотанкови гранатомети (РПГ и Komar)

Боеприпаси и консумативи:

• 155-мм артилерийски снаряди за AHS Krab
• 125-мм танкови снаряди за фамилията T-72/PT-91
• 122-мм артилерийски снаряди за 2С1 „Гвоздика“
• 122-мм неуправляеми реактивни снаряди за БМ-21 „Град“
• 120-мм танкови снаряди за Leopard 2
• 120-мм и 60-мм миномети (като специализирани осколочно-фугасни мини за LMP-2017)
• Патрони за стрелково оръжие от различни калибри × 100 млн.
• Авиобомби, неуправляеми ракетни снаряди и компоненти за ВВС на Украйна

Материално-техническо осигуряване, логистика и обучение:

• Резервни части, апаратура, инструменти и резервни двигатели за поддръжка на съветска бронирана техника, самолети Су-25 и МиГ-29 и хеликоптери Ми-24
• Лична екипировка – балистични каски, бронежилетки, тактическо оборудване и зимно полево облекло
• Поддръжка, ремонт и сервизно обслужване на украинска техника, повредена на бойното поле (като танкове Leopard и гаубици Krab) в специализирани заводи (Bumar-Łabędy)
• Осигуряване на непрекъсната логистика, сигурност на пътната и жп инфраструктура и защита на международния хъб на летище Жешов-Ясионка
• Финансов принос за чешката инициатива за артилерийски снаряди от трети страни – 100 млн евро
• Обучение на над 30 000 украински военнослужещи (пилоти, артилеристи, танкисти и техници) под егидата на европейската мисия EUMAM на територията на Полша.

 

Количествата по нито една позиция не са оповестени – пропуск, който ведомството обяснява с частичния характер на разкритието, но който подхранва обвиненията на опозицията. Разпределението само по себе си във времето носи политически заряд: близо 9/10 от помощта е тръгнала при управлението на „Право и справедливост“, а сегашният кабинет отговаря за едва около 1/10. Тъкмо бившите управляващи нападат своя наследник заради една-единствена, най-чувствителна доставка.

От целия опис една позиция тежи най-много – прехващачите PAC-3. Ракетата поразява целта чрез директно кинетично попадение („hit-to-kill“), разбивайки физически приближаващата балистична ракета във въздуха, и остава единствената система в украинската отбрана, способна да се справи с най-бързите руски оръжия; френско-италианската SAMP/T, също предоставена на Киев, не може да прехваща балистични цели. Именно затова признанието е чувствително: държава от източния фланг от НАТО, която граничи с Калининградската област, Украйна и Беларус, раздава един от най-оскъдните си отбранителни ресурси в момент, в който сама предупреждава за руски провокации.

Тази картина обаче се сблъсква с версията на правителството – и наличните данни клонят към нея. Самият трансфер не е едностранно решение на Полша: по думите на министерството той е поискан от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и генерал Алексус Гринкевич, Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Решението е съгласувано в тесния кръг страни, които експлоатират Patriot. Косиняк-Камиш описа предаденото количество като „маргинално“ и увери, че „не влияе на отбранителните способности“; заместник-министърът Чезари Томчик добави, че Варшава има гаранции да получи „10 пъти повече ракети и системи от този тип в първите 24 часа“, ако бъде застрашена. И Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, и Генералният щаб на Полша са заключили, че доставката не отслабва ПВО мрежата на страната. Полша, твърди ведомството, е една от само шест членки на НАТО, които разполат с Patriot, оборудвани с PAC-3. По военна логика загубата на способност изглежда ограничена и обратима; спорът е по-малко за това дали Полша се е оголила, и повече за това дали кабинетът е имал право да реши всичко това тайно.

Разкритието идва в най-неудобния възможен момент за съюзниците. В нощта на 5 срещу 6 юли руската армия извърши един от най-масираните си удари по Украйна – около 68 ракети и 351 дрона срещу Киев. Украинската ПВО свали 37 ракети и 326 дрона, но нито една от 23 балистични ракети „Искандер“ и 6-те хиперзвукови противокорабни ракети не беше прехваната. Ударът отне живота на поне 26 души в Киев и областта и беше вторият за седмица, при който руснаците заложиха именно на трудните за прехващане балистични оръжия; само три дни по-рано друг масиран удар по столицата отне живота на 31 цивилни.

Моделът не е случаен – украинското командване отчита, че Кремъл умишлено измества пропорцията към балистични ракети, тъй като знае, че Киев няма с какво да ги посрещне. „Просто нямаме ракети. Нямаме с какво да стреляме по балистичните“, заяви съветник на украинското отбранително ведомство. Президентът Володимир Зеленски, който пристигна в Анкара за срещата на върха на НАТО на 7–8 юли, отправи призив „преди всичко САЩ и европейските партньори“ – да напуснат срещата „със силни решения“ за украинската ПВО.

„Докато ракетите за Patriot стоят в складовете на съюзниците, това само насърчава Русия да продължи да поразява жилищни сгради“, добави той. Призивът му намери подкрепа от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп пристигна в Анкара, засилвайки натиска върху алианса да отвори складовете си.

Полският епизод осветява проблем, който тежи на целия алианс, а не само на Варшава. Прехващачите PAC-3 се разходват по-бързо, отколкото се произвеждат, а нулевият прехват над Киев в нощта на 5-6 юли 2026 г. показва, че недостигът вече е обвързващ, не хипотетичен: балистичната ракета е най-смъртоносно оръжие, а Patriot остава единствената броня срещу нея – и тя свършва. Производството на прехващачи е фокусирано в САЩ и изостава от търсенето, а Киев вече е разпратил молби за ракети до близо 40 държави от оръжейни арсенал – знак, че резервът се изчерпва в целия алианс, не само в един склад. Зад полския случай стои по-широк избор: едни и същи прехващачи могат да пазят източния фланг на НАТО или небето над Киев, но не и двете едновременно, докато заводите не догонят разхода. Дарението на Полша, координирано, определено като „маргинално“ и подсигурено с обещание за бърз резерв – е един възел в тази верига, не изключение. То показва как дори държавите на първа линия биват включвани в общото усилие да се запуши украинската балистична дупка, и същевременно колко политически скъпо излиза това у дома. Разсекретяването носи двоен сигнал: навътре, за да обезоръжи обвинението в тайно разоръжаване; навън, към Анкара, че тежестта се споделя.

Дали този ход ще постигне целите си, остава неясно. Малко вероятно е частичното разкриване да затвори дебата, докато точните количества остават тайна, а контраразузнаването издирва източника на изтичането на информация. Опозицията в лицето на Босак вече превърна необявените цифри в следваща мишена. Ако бъдещите етапи на разсекретяване разкрият реалните обеми, а разследването се фокусира легитимността на самата процедура по вземане на решения, тезата на правителството за прозрачност ще спечели форма на легитимност. Ако обаче всичко приключи просто със санкции срещу човека, изнесъл информацията, ще надделее усещането, че цялото упражнение е било единствено опит за ограничаване на политическите щети.

За съюзниците в Анкара истинският тест ще е дали срещата на върха ще произведе реални ангажименти за допълнителни доставки на прехващачи и лицензи за производство – точно онова, което поиска Зеленски – или ще завърши с поредната декларация за солидарност, докато складовете продължават да са заключени. Полша вече демонстрира колко дефицитен е този ресурс дори за държавите, които го притежават.

📸 Снимка: Украинският президент Володимир Зеленски с полския премиер Матеуш Моравецки, Варшава, април 2023 г. (Omar Marques/Getty Images)

Полша спира последните си МиГ-29 за Украйна заради провален обмен срещу дронове

🇵🇱⚔️🇺🇦 Полша няма да предаде на Украйна остатъка от изтребителите си МиГ-29, а поетапно ще ги изведе от експоатация, тъй като замисленият обмен по формулата „самолети срещу дронове“ окончателно се е разпаднал. Вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш обяви, че е предложил „партньорски подход“ – полските машини срещу украинска технология и производствен опит в сферата на безпилотните системи – за който Киев е дал своето съгласие, но въпреки това не е изпълнил ангажимента си. Това стана ясно от изявление на Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska, потвърдено от украински и западни медии, което слага край на договорка, дискутирана повече от година.

„Украинците първоначално се съгласиха, но не спазиха договорката, така че няма да има МиГ-ове за Украйна – защото Полша няма дронове, нито способността да ги използва“, заяви Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska. Причината за нежеланието на Киев да сподели технологията, добави министърът, се крие в историческия спор между двете страни. Украинската страна не е коментирала публично тази версия; целият разказ за провала на размяната засега стъпва на думите на полския министър.

Полша вече предаде на Украйна 14 свои МиГ-29 през 2023 г. – 4 през април и 10 през май – така че сегашното решение засяга последния остатък от флота, а не първата партида. По президентска линия само преди няколко месеци Полша заяви готовност да прехвърли и тези машини: през януари 2026 г. полският президент говореше за предаване на целия остатъчен флот. Броят на засегнатите самолети остава спорен – по едни данни в строй остават около 14 корпуса (11 едноместни и 3 двуместни), докато по други има 6-8 вече отписани изтребителя, които е трябвало да стигнат до украинските въоръжени сили до края на 2026 г. Двустранното споразумение за сигурност от юли 2024 г. предвиждаше прехвърляне на цяла ескадрила – най-малко 14 машини.

Разривът обаче е закотвен не толкова във военно-технически, колкото в исторически въпроси. Кошиняк-Камиш открито свърза отказа на властите в Киев с „историческите разногласия“ – евфемизъм за най-болезнената тема между двата съседни народа: Волинското клане (1943–1945), при което Украинската въстаническа армия (УПА) избива десетки хиляди поляци в тогавашна източна Полша. Варшава описва тези събития като геноцид или като етническо прочистване с белезите на геноцид – квалификация, приета с парламентарни резолюции през 2008 и 2013 г.; Киев я оспорва и настоява, че не е имало системен план за унищожение. Спорът за паметта тлее години наред, но от година насам се превърна в кървяща рана: изборът на консервативния историк Карол Навроцки за президент на Полша през август 2025 г. втвърди варшавската линия, а решението на Киев през май да удостои с почетното наименование „Герои на УПА“ щабно подразделение на своите специални части беше възприето във Варшава като пряка провокация. Именно в тази атмосфера полският министър представя провалената размяна – като поредната цена на нерешеното минало.

Наред с политиката тече и естествено остаряване на техниката. Свръхзвуковите МиГ-29 влизат на въоръжение в полските военновъздушни сили през далечната 1989 г. и изчерпват своя ресурс; сега те са разположени в 22-ра тактическа авиобаза в Малборк на север. Според пресслужбата на ведомството няма планове за по-нататъшна модернизация – машините ще се извеждат от експлоатация постепенно, с изчерпването на сертифицирания им летателен ресурс. Точният график за това ще остане строго поверителен, подчертава ведомството. Бъдещето на самото летище в Малборк не е напълно ясно, но официалните изявления потвърждават, че базата ще продължи да обслужва хеликоптери и съюзническа авиация, изпълняваща мисии за охрана на въздушното пространство по източния фланг на НАТО.

Полша преследваше точно онова, което Украйна натрупа през четири години пълномащабна война. Варшава вече готви мащабен свой флот от безпилотни системи, опирайки се на украинските уроци от бойната употреба на дронове – и именно достъпът до тази технология и производствено ноу-хау беше отплатата, която полската страна очакваше срещу застаряващите си изтребители. Провалът на размяната оставя Полша без бърз пряк път към украинския опит, а Киев – без допълнителни единици многоцелеви изтребителки, от които тактическата ѝ авиация остро се нуждае с оглед на изтощителната война във въздуха.

Отвъд конкретните сделки споменът за Волин прояжда практическото военно партньоство между два съюзника, които допреди година демонстрираха завидно единство. Полша остава сред най-големите военни и логистични поддръжници на Украйна и нищо в изявлението на Кошиняк-Камиш не подсказва разрив по тази основна линия. Но обвързването на конкретна сделка за придобиване на оръжие с нерешен исторически спор, а след това и на европейската перспектива на Украйна със същото условие, както министърът намекна, е сигнал, че Варшава все по-открито превръща паметта в политически лост. Дали това е тактически натиск преди нов кръг преговори, или трайно охлаждане, ще покаже не този провал, а следващата обща стъпка – или липсата на такава.

Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Германия предава на Украйна газова електрическа централа от трасето на „Северен поток“.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германия ще прехвърли газова електрическа централа от трасето на „Северен поток 1“ на Украйна под формата на енергийна помощ, съобщи Welt. Съоръжението, разположено в точката на свързване на тръбопровода с енергийната мрежа на страната, беще изведено от експлоатация след прекратяването на руските доставки на газ през Балтийско море през септември 2022 г.

Компанията Securing Energy for Europe GmbH (Sefe) заяви, че експлоатацията на централата е станала крайно нерентабилна след спирането на доставките. Първоначално тя осигуряваше топлинната енергия, необходима за подаване на руския газ в германската тръбопроводна система. Тъй като не бяха открити други потребители за тази топлина, дейността беше прекратена през 2023 г. За централата, чийто общ капацитет е 84 мегавата, не се намери купувач.

Според Sefe тя ще бъде доставена на украински оператор като хуманитарна помощ. От компанията посочиха, че споразумението не води до икономически загуби в сравнение с разходите за демонтаж и изхвърляне и в същото време този ход ще подкрепи ефективно енергийната сигурност на Украйна.

Решението беше посрещнато с остри критики от „Алтернатива за Германия“ (AfD). Николаус Крамер, депутат от провинциалния парламент и окръжния съвет, нарече плана „абсурден“. AfD е дяснопопулистка формация, която се характеризира със своята национално-консервативна платформа и опозиция срещу настоящата политика на страната в сферата на миграцията и европейската интеграция. В регионалното управление партията често се позиционира срещу инициативи на федералното правителство, застъпвайки се за промяна на приоритетите в посока на това, което тя описва като местни интереси и традиционен суверенитет.

Крамер заяви, че докато неговата партия отправя призиви за изграждане на нова газова централа в Лубмин, за да се гарантира местната енергийна сигурност, „една напълно функционална когенерационна централа там ще бъде демонтирана и предадена на Украйна“.

Енергийната динамика в региона се промени значително през лятото на 2022 г. с намаляването и впоследствие спирането от страна на Москва на газовите потоци през „Северен поток 1“. По-късно „Северен поток“ 1 и 2 бяха повредени от експлозии.

По-рано Германия достави на Украйна два когенерационни модула и допълнителни генератори в рамките на нов спешен пакет за енергийна подкрепа на стойност 143 милиона долара за посрещане на зимата. Оборудването, предоставено от федералното правителство в Берлин, започна работа в столицата, за да подкрепи енергийните нужди на Киев през януари.

Доставката беше предназначена да осигури ток и отопление за над 86 000 жители, включително в болници, училища и жилищни райони, след като поредица от руски удари с ракети и дронове оставиха значителни части от Киев без ток и вода при температури много под нулата.

Украински официални лица отбелязаха, че тези модули са част от по-мащабен план за получаване на десетки допълнителни модулни котелни и когенерационни единици за укрепване на енергийната устойчивост на страната.

Принц Хари на изненадващо посещение в Киев: Украйна не бива да бъде пренебрегвана заради други конфликти

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският принц Хари направи необявено посещение в украинската столица Киев в четвъртък, за да демонстрира подкрепата си за страната в петата година от войната с Русия.

„Радвам се, че отново съм в Украйна“, заяви принц Хари при пристигането си на жп гарата в Киев рано сутринта в четвъртък.

Херцогът на Съсекс ще присъства на конференция по сигурността в Киев по време на двудневното си пътуване. Неговата визита се случва в момент, когато вниманието на света е пренасочено към войната в Близкия изток.

Украйна е „страна, която смело и успешно защитава източния фланг на Европа“, каза принц Хари и добави, че „е важно да не изпускаме от поглед значението на това“.

Очаква се той също така да посети благотворителната организация за разминиране HALO Trust, подкрепяна от покойната му майка, принцеса Даяна, и да прекара време с украинските участници в неговата фондация Invictus Games, която помага на ранени ветерани да се възстановят чрез спорт, съобщи британската телевизия ITV.

Принц Хари, по-малкият син на британския крал Чарлз, посети Украйна два пъти през миналата година.

Италия изпраща на Украйна забравено зенитно оръдие, идеално срещу „Шахеди“.

🇺🇦🤝🇮🇹 Украйна може да получи италиански самоходни зенитни системи SIDAM-25 за противодействие на руските дронове от тип „Шахед“, което би отбелязало промяна спрямо предишни доставки, при които тези машини бяха изпращани само в роля на бронирани машини, съобщава Defense Express.

Възможно е Италия да подготвя доставката на няколко батареи от тези платформи от Студената война като част от нов пакет с военна помощ. Въпреки че точният брой остава неясен, според съобщенията могат да бъдат доставени достатъчно системи за оборудване на до три зенитни батареи.

Първоначално сведенията дойдоха от военния наблюдател A-129 Mangusta в X, който цитира източници, запознати с италианската програма за военна помощ. По-рано именно той разкри непознати дотогава подробности относно доставки на италианско оръжие за Украйна, включително доставката на колесни разрушители на танкове Centauro B1.
‎

📌 Позната система – но в нова роля

SIDAM-25 не е напълно непозната за Украйна. По-рано Италия прехвърли машини, базирани на същата платформа, но те пристигнаха без зенитно оборудване и бяха преустроени в стандартни бронетранспортьори M113.

Този път се очаква доставката да включва напълно конфигурирани зенитни системи, а не сами шаситата им, макар че все още липсва официално потвърждение. По традиция Италия пази в тайна детайлите на пакетите си за военна помощ, което оставя място за известна неяснота, докато оборудването не влезе на въоръжение. Ако са доставени в оперативен вид, системите ще бъдат специализирано допълнение към нарастващата ешелонирана отбрана на Украйна срещу руските дронове.
‎

📌 Проектирана за заплахи на ниска височина

SIDAM-25 е изградена върху верижно шаси M113 и разполага с купола, въоръжена с четири 25-мм автоматични оръдия Oerlikon KBA, всяко от които има 150 снаряда, позволяващи на системата да произвежда плътни залпове срещу въздушни цели в полет на ниска височина.

За разлика от много съвременни ПВО комплекси, SIDAM-25 не притежава собствен радар и насочването разчита на оптични и електрооптични системи, поддържани от лазерен далекомер. Това е ограничение, което намалява способността за автономно откриване, но все пак може да се окаже ефективно с бавни цели на малка височина, като например дронове камикадзе. Този профил съвпада точно с иранските „Шахед“, с които Украйна се сблъсква всяка нощ в големи количества.
‎

📌 Ограничен брой и остаряла техника

От 1987 г. насам са произведени общо 275 системи SIDAM-25, макар платформата да е имала сравнително кратка оперативна история. По-късно Италия продава 207 единици на Белгия, където според съобщенията те никога не са влизали на активна служба и вероятно са били прехвърлени в частни складове.

Въз основа на наличните данни Италия може да е запазила около 68 системи, които теоретично биха могли да бъдат предоставени. Някои от тези машини обаче вече са доставени на Украйна в конфигурация на БТР, което намалява наличния резерв. Допълнителни бройки евентуално биха могли да бъдат изкупени обратно от частни компании, ако възстановяването им се окаже икономически рентабилно.
‎

📌 Предизвикателства пред възстановяването

Един от основните казуси около евентуалния трансфер е състоянието на системите след години на съхранение. Дългият период на неактивност поражда опасения за функционалността на оборудването за насочване и други чувствителни компоненти, особено предвид потенциалния недостиг на резервни части.

Все пак Defense Express смята, че дори частично обновени системи SIDAM-25 биха могли да осигурят способности за точкова отбрана срещу дронове – област, в която сравнително евтините артилерийски системи за ПВО стават все по-ценни. Ако в крайна сметка Украйна получи платформите в пълна зенитна конфигурация, те биха могли да се превърнат в допълнителен инструмент за противодействие на разрастващата се кампания с дронове на Русия.

По-рано в Украйна беше доставена първата самоходна зенитна система Skyranger 35, монтирана върху шаси на Leopard 1. Всяка такава система може да охранява зона от 4х4 км, създавайки площ, описвана от производителя като напълно „чиста от дронове“.

МВФ одобри ново финансиране от 8,1 млрд за Украйна.

🇺🇦 Изпълнителният съвет на МВФ одобри нова 4-годишна програма по линия на Механизма за разширено финансиране (EFF) за Украйна на стойност 8,1 млрд. долара. Това съобщи вицепремиерът на страната Юлия Свириденко в публикация в социалната мрежа X на 27 февруари.

Очаква се първият транш от приблизително 1,5 млрд. долара да бъде изплатен скоро. Този финансов пакет е от ключово значение за покриване на бюджетния дефицит на Украйна и поддържане на макрофинансова стабилност на фона на продължаващите руски атаки срещу енергийната мрежа в 5-ата година от пълномащабната инвазия на Русия в страната.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи системните удари по енергийната мрежа като престъпления срещу човечеството, цитирайки голям брой улики, че атаките имат за цел унищожаването на условията за живот на цивилното население.

Следователите са документирали последователна руска кампания, насочена към производство на електричество и системи за отопление, като част от руската политика спрямо украинските граждани.

„Украйна получава гарантирана международна финансова подкрепа от своите партньори и ресурси за стабилното функциониране на държавата“, написа Свириденко.

Програмата е част от финансова рамка, предназначена да адресира прогнозния бюджетен дефицит на Украйна от 136,5 млрд. долара през следващите четири години. Тя зависи от продължаването на реформите, които помогнаха за запазване на макроикономическа стабилност през предходните години.

Тази нова програма, подкрепена от МВФ, ще послужи и като основа за нова международна финансова помощ, включваща заема от 90 млрд. евро от ЕС и бъдеща подкрепа от Г-7 и международни институции.

„В допълнение към финансиране от ЕС е налице и подкрепа от страните от Г-7, международни финансови институции, както и намаляване на плащания по официалния дълг с механизъм за облекчаване на задълженията“, посочи Свириденко.

„Партньорите потвърдиха продължаването на текущия мораториум върху обслужването на официалния дълг и готовността си да приключат преструктурирането след стабилизиране на ситуацията“, добави тя.

Свириденко изрази благодарност към всички екипи, участвали в осигуряването на тази жизненоважна подкрепа, включително към президента Володимир Зеленски, украинското правителство, Националната банка на Украйна и МВФ.

Тя благодари и на ръководството на МВФ за последователната подкрепа, като изрази специална признателност към Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, за скорошното ѝ посещение в Киев.

По-рано Украйна постигна споразумение на експертно ниво с Международния валутен фонд (МВФ) за нова четиригодишна програма за подкрепа на стойност 8,2 млрд. долара.

Свириденко заяви, че споразумението е резултат от едноседмична интензивна работа в Киев с мисия на МВФ, ръководена от Гавин Грей, описвайки резултата като положителен успех за Украйна.

Тя уточни, че общият обем на програмата е 8,2 млрд. долара за четири години и че „тази програма ще помогне за финансирането на критични разходи, запазването на макрофинансовата стабилност и привличането на допълнителна външна подкрепа, която е от критично значение за нас през следващите години“.