Китай откри ново съвместно военно летище в Лаос.

🇨🇳✈️🇱🇦 8 учебно-бойни самолета, посочени като китайските Hongdu JL-8, и две дузини превозни средства за наземно осигуряване вече са разположени на пистата в Бан Кьон, където Китай и Лаос откриха съвместен въздушен център. Техниката се вижда на сателитни изображения на Vantor от 30 септември, ден след откриването. Reuters публикува информацията на 6 октомври. Кадрите показват и обширни строителни дейности в района на самата писта, която още не е завършена.

Министерството на националната отбрана на Китай обяви на 29 септември, че на летище Бан Кьон, на около 40 км северно от Виентян, започват работа съвместен център за осигуряване и обучение и ВВС академия с името „Китайско-лаоска дружба“. По думите на ведомството китайската и лаоската армия ще ги поддържат и управляват съвместно. Задачата е да подготвят военни пилоти в Лаос, а структурите им „не са насочени към трети страни“. На церемонията присъства вицепремиерът и министър на отбраната на Лаос Камлианг Утакайсон. Нито китайското министерство, нито лаоското външно министерство, нито посолството на Лаос в Банкок са отговорили на запитванията на Reuters.

Колин Ко от Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур и Александър Нийл от хавайския мозъчен тръст Pacific Forum, както и специалисти на Vantor, описват самолетите като Hongdu JL-8, известен във варианта си за износ като K-8 Karakorum. Двуместният реактивен самолет е разработен от Китай и Пакистан, служи предимно за обучение, но може да носи и въоръжение за леки щурмови задачи. С него разполагат и китайските, и лаоските ВВС, а през годините е изнасян и за други армии.

Броят на заснетите машини не отговаря на броя на този вид самолети в лаоските ВВС. Според справочника на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) Лаос разполага с 4 броя K-8 с изправност, която определя като „съмнителна“. Дори и четирите да са годни за експлоатация и да са прехвърлени в Бан Кьон, поне още 4 самолета идват от другаде. Остават две обяснения: машини на китайските ВВС, с които инструктори от Народната освободителна армия на Китай (НОАК) обучават лаоските курсанти на място, или нова доставка за академията, предадена на Лаос с откриването ѝ. Кое от двете обяснения е вярно, ще покажат опознавателните знаци на самолетите, за които анализаторите не дават сведения.

Строителството е напредвало бързо. Строителните работи в Бан Кьон се виждат на сателитни снимки още от януари 2026 г. Според Breaking Defense обектът вече има писта с дължина около 2000 метра, 5 хангара и перон в северния си край. По-малко от година след началото на строителството в края на 2025 г. на перона му вече са разположени реактивни самолети, а част от регионалните военни аташета и изследователите на сигурността, които следят обекта, смятат, че той може да се окаже първата пълноценна китайска военна база в Югоизточна Азия.

Извън изкуствените острови в Южнокитайско море мрежата от китайски военни обекти зад граница досега се изчерпваше с два пункта, и то морски: логистичната база в Джибути, открита през 2017 г. на самия вход на Червено море, и достъпът до камбоджанското пристанище Реам, чието разширение с китайски средства беше открито през април 2025 г. Бан Кьон е първи такъв обект, изграден около летище, и първи в държава с обща сухоземна граница с Китай. НОАК все още е смятана за армия без развита мрежа от задгранични опорни пунктове, въпреки над 20 години интензивна модернизация.

Рейчъл Ванденбринк, старши анализатор в Австралийски институт за стратегическа политика (ASPI), вижда в избора по-скоро удобна възможност, отколкото стратегически замисъл. Изборът на Бан Кьон за обект, до който НОАК може да има достъп, „вероятно е повече въпрос на открила се възможност, а не запълването на очевидна оперативна необходимост. Лаос все пак има известна геостратегическа стойност като достъпен плацдарм в континенталната част на Югоизточна Азия заради общата граница с Китай и инфраструктурните връзки, включително железницата“, добавя Ванденбринк.

Железницата, за която говори тя, е Китайско-лаоската линия, открита на 3 декември 2021 г. Тя свързва Кунмин с Виентян по трасе с дължина 1035 км. То е със стандартно междурелсие, построено е по китайски норми и е свързано пряко с китайската железопътна мрежа. Линията минава на около 25 км западно от Бан Кьон, през гарата в Пхонхонг. Благодарение на нея новият център получава сухоземна връзка с провинция Юнан, по която товари от Китай могат да стигнат до Виентян, без да преминават по море или през чуждо въздушно пространство.

Географското положение на обекта има значение и отвъд Лаос. На около 110 км по права линия на юг, от другата страна на Меконг, е Удон Тани: днес база на тайландските ВВС, а през Виетнамската война азиатската централа на Air America и едно от най-натоварените летища в региона. Тайланд е съюзник на САЩ по силата на договор, а Бан Кьон е на кратък полет и от Виетнам, и от Мианмар.

Засега обектът изглежда учебен, но онези, които го наблюдават, търсят признаци, че няма да остане такъв. Дипломати и анализатори очакват да видят позиции за ПВО, складове за боеприпаси и гориво и обекти за наблюдение, всяко от които би подсказало функции отвъд обучението. Нийл посочва още един възможен признак: сега летището изглежда сравнително късо и безобидно, но в бъдеще може да приема и по-големи самолети, включително такива за радиотехническо и електронно разузнаване, т.е. за прехващане на чужди радарни и комуникационни сигнали, с които Китай да разшири обсега си над Югоизточна Азия.

„По всичко личи, че летището е проектирано така, че да позволи удължаване на пистата, което да даде възможност на по-големи самолети да действат от него“, казва той. НОАК има такива самолети предимно на базата на корпуса на транспортните Y-8 и Y-9.

Летището, което Китай помага да се разшири, служи на САЩ в разгара на същата война. Според архиви, предоставени на Reuters от Райън Улфсън-Форд, специалист по Югоизточна Азия в Библиотеката на Конгреса на САЩ, през войната срещу комунистическите сили в Лаос Бан Кьон е представлявал писта с обозначение Lima Site 44, използвана от Air America, авиокомпания, принадлежала на ЦРУ. Тя е превозвала войници от планинското малцинство хмонги, подкрепяни от Вашингтон, и провизии до неравните писти в планините, известни като Lima Sites. Още през 1968 г. по думите на Йоахим Лекер, изследовател на историята на компанията, от Бан Кьон са излитали вертолети на Air America, които са прехвърляли хмонгски бойци към други бойни зони.

Към момента кадрите вероятно показват онова, което обявява Пекин: учебен център за военна авиация, в който доставката на самолети и наземна техника изпреварва завършването на собствената му писта. В подкрепа на това са типът на самолетите, създадени преди всичко за обучение, и оценката на Janes, че центърът компенсира видимия недостиг на капацитет за подготовка на пилоти в Лаос. Срещу тази версия говори проектът на самото летище, което според оценката на Нийл е предвидено за удължаване. Двете възможности не се изключват, защото нито Пекин, нито Виентян са оповестили броя на китайския личен състав, командната структура и условията, при които НОАК ползва обекта.

До хангарите на севернокорейската дронова база в Панхьон разчистват земеделска земя

Преглед на зоната на летище Panghyon и свързаните с нея съоръжения за дронове. 📸 Снимка: Planet Labs/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Към съоръжението вероятно е добавено ново производствено хале, а на близката перона и пътека за рулиране е положен нов асфалт. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Ново, голямо, неизвестно съоръжение се изгражда непосредствено южно от завода за сглобяване на Пангхьон, 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Допълнителна дейност във завода за производство на самолети Пангхьон, която е запечатана на сателитни снимки от 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

🇰🇵🏗️ От началото на септември до хангарите на основната база на Северна Корея за разработване и изпитания на дронове се разчиства парцел земеделска земя. Работата личи на търговски сателитни снимки на летище Панхьон в провинция Северен Пхьонан и може да означава намерение обектът да бъде разширен, пише аналитичният сайт 38 North в доклад от 30 септември. Парцелът е разположен между задната страна на два хангара и една рулежна алея, като разчистването беше предшествано от общи подобрения на базата през лятото.

Авторът на доклада Мартин Уилямс отбелязва, че не е ясно дали разчистването е за ново строителство, и препоръчва мястото да се следи. Според него то е само един от проектите, които текат в района и показват значението на обекта за дроновата програма на страната.

Летище Панхьон, наричано още Кусон, е тясно свързано с авиационна промишленост на Пхенян, както и сравнително новата му програма за разработка на дронове. Според предишен доклад на същото издание от септември 2025 г. именно тук е домът на програмата, която държавните медии назовават Комплекс за технологии на безпилотната авиация. До летището е зоната за поддръжка на самолети. На около 3 км на югоизток е Монтажният завод на Панхьон, а още по-нататък, защитен от хълмове, е Самолетният завод на Панхьон.

Обектът се разраства бавно от появата на първите хангари за големи дронове през 2024 г. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) 7 нови хангара, широки по 40 метра, са построени от юли–август 2024 г. Готови са до 28 март 2025 г. и се добавят към по-стари хангари, широки 50 и 24 метра. В хангарите от 2024 г. се помещават големите дронове, сред които Saetbyol-4 и Saetbyol-9, пише 38 North в доклада си от март. Първият е предназначен за стратегическо разузнаване и има размах на крилете около 35 метра, а корпусът му копира американския RQ-4 Global Hawk. Вторият, определян от държавните медии  като многоцелеви боен дрон, има размах около 20 метра и копира американския MQ-9 Reaper. Двата типа бяха представени публично за първи път на изложба на въоръжения на 26 юли 2023 г. Тогава Ким Чен Ун разведе из нея тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу. В доклада си от септември 2025 г. 38 North пресмята по серийните номера от кадрите на държавната телевизия, че Пхенян е произвел поне два Saetbyol-4 и най-малко шест Saetbyol-9.

Приликата е само по корпусите, уточнява CSIS: корейските дронове не са клонинги и според оценката му не носят оборудване, което да доближава американското. Институтът оценява и значението на програмата: ако Северна Корея успее да разработи и разположи дрон от клас Saetbyol-4 по демилитаризираната зона с Южна Корея в обхвата на зоната за идентификация на ПВО (ADIZ), това ще разшири значително обхвата и своевременността на информацията ѝ за обстановката на полуострова и около него.

Ким лично присъства на изпитанията в Панхьон. През януари 2024 г. държавната телевизия показа как той извършва оглед на Saetbyol-4, паркиран на пистата. На 26–27 март 2025 г. той проследи полета на дрона, който според държавните медии е потвърдил неговата способност да проследява и наблюдава различни стратегически цели и действията на противниковите войски по суша и море. На 18 септември 2025 г. Ким посети комплекса и проследи изпитания на стратегически и тактически разузнавателни дронове, както и многоцелеви дронове. Той се позова на реалностите на съвременното бойно поле, открои развитието на основните технологии и изкуствения интелект за дронове като първостепенна задача за модернизацията на въоръжените сили и поиска да се разшири серийното им производство, съобщи KCNA.

Докладът от 30 септември описва 3 други проекта. Първият са най-новите допълнения към самия летищен комплекс: вероятно производствено хале, чийто покрив е поставен през лятото, и нова настилка на алеите за рулиране и един перон; основната писта не е пипана. Вторият е голям обект в строеж непосредствено на юг от Монтажния завод, видим на снимка на компанията за сателитни изображения Vantor от 28 септември. През лятото там бяха положени основите на нови сгради, а повечето постройки, включително три огромни халета, още нямат покриви. По оценка на 38 North обектът едва ли ще бъде завършен преди 2027 г.

Третият проект се намира в Самолетния завод на Панхьон, където е съборена малка сграда в южния край на обекта. По-рано тази година там са приключили основните работи по новите производствени халета, а със събарянето се освобождава голямо място за още едно, ако ръководителите на завода пожелаят.

Публикацията на изданието от 25 март описва по-ранното състояние на новия обект: най-малко три халета с дължина по 125 метра, две широки около 37 метра и едно широко 30 метра, заедно с помощните сгради. Предназначението на целия комплекс и тогава не е било ясно. В нея се разглежда и мащабен промишлен комплекс в две долини източно от летището. Строежът там започна през юли 2024 г. със събарянето на старите сгради, а през зимата бяха завършени три нови производствени сгради и помощни постройки. Най-дългата е хале с дължина 225 метра, свързано с покрит проход с още две сгради; трите в една линия са дълги общо 415 метра.

Отделно от собствената ѝ програма севернокорейски работници участват в производството на руски бойни дронове. Това отбелязва в доклад от септември 2026 г. Многостранният екип за мониторинг на санкциите (MSMT), в който влизат САЩ, Южна Корея, Япония и още 8 държави: до 25 000 севернокорейци работят в завода за дронове в Алабуга, Република Татарстан. Според същия доклад между 15 000 и 30 000 работници от страната са били в Русия към края на 2025 г. и почти всички са влизали в страната със студентски визи, по схема, която позволява заобикаляне на санкциите на ООН. Средният годишен доход на един работник е около 7500 долара, а по-голямата част от него отнемат севернокорейските власти, съобщава „Медуза“.

Разширяването в Панхьон върви паралелно в няколко посоки: хангари за големи дронове, производствено хале с нов покрив, застрояване на съседен терен и място за още едно хале в Самолетния завод. За какво ще служат новият обект и разчистеният парцел, засега не е ясно. Следващите снимки ще покажат дали на парцела до хангарите се появяват основи или техника, дали над големите халета на новия обект се поставят покриви и дали на мястото на съборената сграда израства ново хале.

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

„Безмер“ влезе в иранските оценки за цели, София вдигна охраната

🇧🇬🛩️🇮🇷 Иранското командване е оценявало възможни удари по американски военни цели в държави от Югоизточна Европа, сред които България. През юли София разреши на самолети цистерни на ВВС на САЩ да оперират от авиобаза „Безмер“. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до режима в Техеран. Часове по-късно българските власти обявиха, че мерките за сигурност около базата са засилени, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност.

Разглежданите сценарии не се ограничават до България. Единият от събеседниците на изданието посочва и Кипър, където през март ударен дрон порази британската суверенна база „Акротири“. Западни официални лица тогава допуснаха, че машината е била иранска, но е изстреляна от регионални съюзници на Техеран, вероятно ливанската Хизбула, а не от самия Иран. Отделно въоръжените сили на Ислямската република са проучвали възможността за нападение срещу подводните оптични кабели в Ормузкия проток.

Според източниците условието за такъв отговор е конкретно: американският президент Доналд Тръмп да изпълни заканата си да нанася удари по иранска инфраструктура. През юли той обяви, че ще унищожава по един мост или електрическа централа в Иран при всяко нападение срещу кораб в Ормуз. „Ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защити на всяка цена, ще излезе извън региона и ще удари и Европа“, каза втори събеседник пред Financial Times.

На 22 юли Народното събрание одобри временно разполагане със 136 гласа „за“ и 13 „против“. Решението допуска до 8 самолета KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Първите два самолета кацнаха на 31 юли.

KC-135 не носи въоръжение, а гориво, с което увеличава бойния радиус на зарежданите във въздуха изтребители и бомбардировачи. Още преди вота иранското посолство в София връчи протестна нота, а говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди, че всяка дейност, улесняваща американски нападения срещу страната му, ще бъде считана за съучастие в агресия. През същия месец Революционната гвардия отправи подобно предупреждение към Лондон заради използването на британски бази от САЩ: „Всяка база, използвана за атака срещу иранска територия, ще бъде считана за законна цел.“

Институционалният отговор в сряда беше двупосочен: засилени превантивни мерки, но без официално повишаване на оценката за непосредствен риск. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че мерките около авиобаза „Безмер“ са съгласувани с Министерство на отбраната по указание на премиера и са разчетени за „много по-високо ниво на заплаха от онова, което сочи наличната информация“. Стоянов повтори, че пряка заплаха не е установена. От НАТО отделно заявиха, че алиансът е готов да реагира и ще предприеме нужното за защитата на своите членове.

ГЕРБ поиска правителството да информира парламента за реалното ниво на риска и да извика иранския посланик за обяснения. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини кабинета, че въвлича страната във война, а Николай Денков описа подхода във външната политика като неумел. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че управляващите разрушават българския суверенитет. Разполагането предизвика и протести: на 24 юли в Ямбол и на 30 юли пред самата авиобаза се събраха местни жители заедно с хора от София, Пловдив и Сливен.

Специалистите, цитирани от Financial Times, оценяват военната заплаха по-сдържано. Сидхарт Каушал от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон я определя като „реална, но ограничена“. Според него Иран може да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски цели в Южна и Югоизточна Европа. На големи разстояния обаче трудно биха нанесли сериозни поражения, а системите с по-голям обсег биха могли да достигнат тези райони само с намален боен товар, което допълнително би ограничило ефекта.

Каушал смята, че за Иран би било по-изгодно да действа чрез подкрепяни от него групировки, сред които шиитските милиции в Ирак, Хизбула и Ансар Аллах (хутите). Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) посочва и друго ограничение. Опитите срещу Диего Гарсия през тази година показват, че Иран разполага с оръжия с обсег над 2000 км, но остава неясно колко такива системи притежава. Освен това с увеличаването на дистанцията точността намалява.

Техническото предизвикателство личи и от разстоянията. По права линия до Ямболско има около 1600 км от северозападния край на Иран, около 2000 км от Керманшах и близо 2300 км от Техеран. През март при четири отделни атаки противоракетната отбрана на НАТО прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран към въздушното пространство на Турция, и нито една не падна на територията на страната. Ракетите, насочени към съвместната американско-британска база Диего Гарсия, разположена на около 4000 км от Иран, също не достигнаха целта си.

Събеседниците на Financial Times в Техеран обаче посочват и противоположен пример. Според тях ударът по американската база в Йордания през юли, при който загинаха трима военнослужещи, е най-точния удар, извършван досега от Иран на подобна дистанция. „Това беше и послание към Европа: тя би могла да получи ракети, така че да знае къде да застане в тази война“, каза първият източник.

Твърдолинейният курс на Техеран има конкретна предистория. Меморандумът, постигнат между Вашингтон и Техеран през юни, се разпадна през юли, след като Иран нападна кораби в Ормузкия проток. Последваха взаимни обвинения в нарушения, ответни атаки и подновяване на морската блокада на пристанища в Иран. Крайният срок за постигане на споразумение изтече на 17 август, а на следващия ден Доналд Тръмп заяви, че няма „провеждани или насрочени разговори“ с Техеран и че ще разчита на икономическия натиск и блокадата.

През миналата седмица върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей назначи хардлайнери на ключови постове в апарата за сигурност. Сред тях е бившият командващ Революционната гвардия Мохсен Резаи, който оглави Върховния съвет за национална сигурност. Ирански анализатори тълкуват промяната като опит за изтласкване на главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. „Посланието е: не се ядосвай, защото аз съм по-луд от теб“, обобщи вторият събеседник.

Недостатъците в собствената отбрана на България вече наложиха търсенето на съюзническа помощ. След заседание на Съвета по сигурността в София на 5 март поискахме подкрепа, а Гърция разположи батарея Patriot край Дидимотихо, близо до българската граница, за защита на обекти от критична инфраструктура по Черноморието. На 19 май Атина изтегли системата, обяснявайки хода с промяната в геополитическите условия.

В сряда гръцкото министерство на отбраната съобщи, че още веднъж разглежда вариантите за съдействие, ако София отправи искане и то бъде одобрено от Правителствения съвет за национална сигурност и външна политика в Атина. 4 гръцки изтребителя F-16 и 1 фрегата остават в района. Румъния допусна американски самолети цистерни в базите „Михаил Когълничану“ и „Къмпия Турзий“ още през март, а комплексът Aegis Ashore в Девеселу първоначално беше изграден именно за защита на Европа от балистични заплахи, идващи от Близкия изток.

Оценяването на възможни цели не е равнозначно на заповед за удар. По-вероятно е да става въпрос за резервен сценарий и възпиращо послание, а не за непосредствено готвен удар. Три различни признака подкрепят този прочит: събеседниците определят удара в Йордания като послание; Каушал смята атаките на съюзнически групировки за по-изгоден инструмент; а прехващанията над Турция и провалът при Диего Гарсия показват ограниченията и несигурната надеждност на иранските далекобойни способности.

Израел удари авиобазата Абу ад-Духур, Турция отрече планове за разгръщане

🇮🇱✈️🇹🇷 Израелската авиация нанесе осем удара по пистата и складовите обекти на военното летище Абу ад-Духур в източната част на сирийската провинция Идлиб през нощта срещу 18 август. Няма жертви, съобщи сирийската държавна телевизия. По-късно същия ден Израел пое отговорност за ударите и обяви целта им: да предотврати разполагането на турски военни в базата.

„Израел и Сирия се договориха за статукво по въпросите на сигурността, което Сирия беше на прага да наруши, като допусне турски войски да се разположат в авиобаза близо до Алепо“, се казва в изявлението на канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху. Според него Йерусалим многократно е предупреждавал Дамаск, че подобно разполагане би застрашило сигурността на Израел. Сключено споразумение между Израел и Сирия обаче няма. Преговорите под посредничество от САЩ продължават от 2025 г. и срещата в Париж през януари 2026 г. доведе до създаването на общ механизъм за обмен на разузнавателни данни и пряка линия за връзка.

Анкара категорично отхвърли обяснението на Израел. Дирекцията по комуникациите към президентството описа твърденията като несъстоятелни и заяви, че са опит за легитимиране на удари срещу суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Директорът на ведомството Бурханеттин Дуран стигна дори по-далеч и ги описа като продължение на безразсъдна политика на агресия. Турско длъжностно лице посочи пред Axios: „Нямаше турско присъствие в базата. Израел си измисля предлози, за да бомбардира съседни държави.“ Министерство на външните работи призова международната общност да заеме по-решителна позиция, а ръководителят му Хакан Фидан още на 6 август заяви, че с повтарящите се удари Израел продължава да застрашава сигурността на Сирия.

Сирийският външен министър Асаад аш-Шибани описа ударите като неоправдана провокация, нарушение на сирийския суверенитет и пряка заплаха за регионалната и международната стабилност. Американският пратеник Том Барак заяви, че е дълбоко обезпокоен и че ударите представляват ненужна ескалация, която не допринася за стабилността в региона. Сирийското ръководство, добави той, не проявява хищническо поведение и не поддържа подставени въоръжени групировки. Според Барак израелският ход произтича от усещането – основателно или не – че Турция може скоро да разшири присъствието си в обекта. Трайните договорки за деескалация, подчерта той, изискват продължителен диалог. Катар, Египет и Саудитска Арабия също осъдиха нападението.

Самото летище до голяма степен е в руини. Опозиционни групировки го превзеха през септември 2015 г. след тригодишна обсада, а армията си го върна през януари 2018 г. При настъплението от края на 2024 г. то отново премина в опозицията, която скоро след това пое властта в Дамаск, и през голямата част от времето оттогава насам остава извън строя. Намира на около 70 км от турската граница, край пътните направления, свързващи Алепо и Хама с източната пустиня. Турция работеше по реконструкция на съоръжението и преди седмици изведе оттам чуждестранни бойци. Кратерите по пистата могат да се запълнят за няколко дни, но дотогава лишават летището от способността, която го прави полезно за чуждестранен контингент – прием на тежки транспортни самолети. Ударите по складовете допълнително ограничават използваемостта на базата. Това е първото нападение срещу обекта след падането на Асад.

Моделът на израелския удар не е нов. През март и април 2025 г. израелски самолети удариха T4 при Тияс, летището на Палмира и главното военно летище в Хама, като в един от случаите атаката беше извършена часове преди пристигането на група от турски военни инспектори. Тогава Анкара обмисляше да разположи там зенитно-ракетни комплекси Hisar-O и Hisar-U, а по-късно и SIPER, както и да я превърне в дронова база. Меморандумът за съвместна подготовка, подписан от Турция и Сирия през август 2025 г., урежда обучение, обмен на разузнавателни данни и доставки, но не създава рамка за разполагане на турски военни бази на сирийска територия.

На този фон ден след удара Израел и Гърция едновременно съобщиха, че началникът на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (IDF) генерал-лейтенант Еял Замир се е срещнал с гръцкия си колега генерал Димитриос Хупис в края на официалната визита на Хупис в Израел. Гръцкият генерал се е срещнал също с генералния директор на Министерство на отбраната на Израел Амир Барам, с директора на международно военно сътрудничество полковник Яир Кулас и гръцката посланичка Мая Соломоу. Нито израелската, нито гръцката страна съобщи точните дати на визитата.

Посещението се вписва във вече договорения график за сътрудничество. През декември 2025 г. в Никозия Гърция, Кипър и Израел приеха тристранен план за действие, както и двустранна програма за партньорство в отбраната между Атина и Йерусалим. Тя предвижда съвместни мисии, подготовка на Силите за специални операции и общи морски и въздушни учения. Посещението на Хупис не е първото такова тази година. През юни началникът на Военноморския щаб на Гърция вицеадмирал Димитриос-Елефтериос Катарас завърши официално посещение в Израел и се срещна с командващия Военноморските сили на Израел вицеадмирал Еял Харел.

Практическото измерение на сближаването се разширява по-бързо от протоколното. На 23 юли Съветът за национална сигурност на гръцкото правителство одобри многослойната израелска система „Щит на Ахил“: Spyder на Rafael, Barak MX на IAI и „Прашка на Давид“, обединени с обща мрежа за управление. Министърът на отбраната Никос Дендиас оцени стойността на около 3,1 млрд. долара, заяви, че поне 25% от системата ще се произвежда в Гърция, и обеща пълна оперативна готовност за 35 месеца. Пакетът включва и дронове Heron, военно-транспортни самолети C-390 и малки подводници VICTA. Гръцките пилоти вече се обучават в центъра в Каламата, изграден и управляван от Elbit Systems по силата на 22-годишен договор на стойност 1,65 млрд. долара.

На 7 август в Мека турският президент Реджеп Тайип Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха тристранно споразумение за отбрана. Анкара уточни, че то остава отворено за нови участници и не заменя вече налични съюзи. Общата численост на действащите военнослужещи на трите държави е близо 1,4 млн. За Атина и Йерусалим стратегическото значение е ясно: Турция, която разполага с втората по численост армия в НАТО, си осигури формализирана стратегическа опора извън Алианса – заедно с ядрена сила и с най-големия износител на петрол.

Кипър оформя третата опорна точка на същата конструкция. Президентът Никос Христодулидис свърза тристранния формат с коридора Индия–Близък изток–Европа още на срещата в Йерусалим през декември 2025 г. Предвиденият търговски маршрут заобикаля Турция, вместо да преминава през нея. Именно поради това военното и икономическото сближаване в Източното Средиземноморие се развиват паралелно.

Остава спорно дали действително се е подготвяло турско разполагане в Абу ад-Духур. Израел представи твърдението като установен факт, Анкара го отрече изцяло, а Вашингтон описа израелската преценка като усещане, без да се произнесе дали то е основателно. Документиран е обаче моделът на действие: от март 2025 г. насам израелската авиация поразява сирийски бази, преди чуждестранен контингент да установи трайно присъствие в тях, като всеки път пистата е сред основните цели.

Дамаск има и собствена причина да допуска турски инженери до летищата си – той не разполага с нужните ресурси, за да ги възстанови сам, а меморандумът от миналата година реално не предвижда разполагане на гарнизони. Така се създава самоподдържащ се цикъл: възстановената писта прави чуждестранното разполагане технически възможно, а Израел нанася удар именно на този етап.

Докато инженерните работи продължават и липсва подписан документ, определящ ясно какво присъствие може да допусне Дамаск, нови удари срещу сирийски летища остават вероятни.

Украински FP-1 порази център за производство на дронове на летище „Протасово“ в Рязанска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар с дрон Fire Point FP-1, поразил инфраструктура на летище „Протасово“ в Рязанска област на Руската федерация. Това става ясно от видео, публикувано от Telegram канала „Досье Шпиона“, базиран на него геолокационен анализ, изготвен от Dnipro OSINT.

Конкретната цел на удара са хангари, свързани с научно-производствен център за разработка и производство на дронове, разположен на територията на летището. Към момента независимо потвърждение за мащабите на понесените щети не е налично.

Анализът на Dnipro OSINT сравнява кадрите от удара със сателитни снимки на летището. Според него видимите ориентири, стоянки за самолети и конструкции на хангарите във видеото съвпадат точно с локациите на обекта. Допълнителни изображения показват вероятната траектория на полета на дрона към зоната с хангари в близост до пистата.

На видеото, разпространено от „Досье Шпиона“, се вижда как украинският дрон прелита необезпокоявано над летището, след което в един момент се насочва стремглаво надолу и поразява един от хангарите, задействайки детонация на бойната глава. На заден план се чува глас, който казва: „Удари операторите на дронове“.

Според докладите, цитирани от Dnipro OSINT, ударът е нанесен с камикадзе дрон с голям обсег FP-1, разработен от украинската компания Fire Point. Дестинацията на удара е разположена на над 500 км от най-близката територия, която се намира под украински контрол.

FP-1 е представен официално през 2025 г. от Министерство на стратегическите индустрии на Украйна. Той е проектиран за нанасяне на дълбоки удари по цели във вътрешността на Руската федерация, а сведенията сочат, че притежава максимален обсег до 1600 км и е способен да носи бойна глава с тегло до 120 кг в зависимост от изискванията на мисията.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски обяви, че в рамките на предния месец при нанасяне на дълбоки удари Украйна е поразила 111 съоръжения на военно-промишления комплекс, енергетиката и горивната инфраструктура, което е довело до преки и косвени икономически загуби в размер на 1,06 млрд долара, включително при координирани атаки срещу цели в Москва и нейните околности.

Украински дрон е поразил руски радар за кацане на летище „Белбек“ в окупирания Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински ударен дрон порази компоненти от радарна система за кацане на самолети РСП-28МЕ в авиобаза „Белбек“ в окупирания Крим. Атаката е извършена през нощта на 17 май, съобщава Telegram каналът „Досье Шпиона“.

Публикуваните снимки показват повреди по няколко компонента от радарния комплекс, включително модул за управление на въздушното движение ДРЛ-27СЕ и команден модул, монтиран върху шаси от военен камион КамАЗ-6350. Според кадрите руските войски са се опитали да защитят системата, разгръщайки мрежи срещу дронове около оборудването.

РСП-28МЕ е мобилна радарна система за кацане, проектирана да управлява движението на самолетите близо до оперативни летища и да подпомага пилотите при кацане. Тя осигурява радарно насочване при заход, следи траекторията на полета и поддържа подравняването на летателните средства с параметрите на глисадата и курса на пистата.

Русия започна да доставя системата РСП-28МЕ на своите въоръжени сили през 2021 г. Според съобщенията комплексът изисква екипаж от трима оператори. Въз основа на публични технически описания, цитирани от руски медии, комплексът РСП-28МЕ включва няколко компонента: диспечерски радарен модул ДРЛ-27СЕ, радарни модули за кацане ПРЛ-27СЕ или ПРЛ-27СМ, автоматичен радиопеленгатор, модул за командване и контрол и дизелова електростанция.

Авиобаза „Белбек“ често се превръща в цел на украинските далекобойни удари по военната инфраструктура в окупирания Крим. Тя се използва от руската тактическа авиация и по-рано там бяха разположени изтребители и средства за противовъздушна отбрана.

🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи на Украйна публикуваха кадри, които показват украински дронове FP-2 да нанасят удари с неуправляеми авиационни ракети по комуникационен възел на Черноморския флот на Руската федерация край Мирне в окупирания Крим. Според съобщенията, дроновете са атакували антенни системи и радио оборудване, свързани с командната мрежа на флота.

Три HC-130J Combat King II в Катар: Готви ли се подновяване на мащабни операции срещу Иран?

🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.

HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.

Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.

За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.

Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.

Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.

Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.

В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.

89 тревоги за 16 дни: какво разказва стената на един бункер в Йордания

🇺🇸🇯🇴 Снимка, публикувана в социалните мрежи преди няколко дни, показва стена във вътрешността на укрепен бункер на ВВС на САЩ на територията на авиобаза „Муафак Салти“ в източна Йордания. Върху бетона е нарисуван импровизиран дневник на войната – с маркер, хумор и онази откровеност, която се среща само когато никой не пише за публиката.

В горния край стои надписът „IRANWAR 2K26“. Под него карикатура на два анимационни герои от „Спондж Боб“ и фразата „Give it up for day“, заимствана от популярен интернет мийм, в който Мистър Крабс обявява поредния ден. Вляво е скицирано знаменце с надпис „Alarm green“ – сигналът за край на тревогата. А вдясно от рисунката са подредени номерирани редове с чертички – по един за всеки ден, всяка чертичка отбелязва отделно пускане на сирената за въздушна тревога. Дните са номерирани от 1 до 19, а общият брой на отбелязаните тревоги към 15 март (ден №16 от конфликта) е 89.

Авиобаза „Муафак Салти“, разположена в пустинята на 100-ина км източно от столицата Аман, е сред основните центрове на американската въздушна мощ в Близкия изток. След началото на операция „Епична ярост“, даден на 28 февруари, там бяха разгърнати поне 60 бойни самолета, включително изтребители от пето поколение F-35A Lightning II, както и дронове, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана.

Базата обаче се превърна в една от първите цели на иранските ответни удари. Сателитни снимки, публикувани от CNN на 5 март, потвърдиха, че AN/TPY-2 радарът, обслужвал разгърната на терен батарея за противоракетна отбрана THAAD, е бил поразен и вероятно унищожен още в първите часове на конфликта – загуба, която лиши системата от основния ѝ сензор за засичане на балистични ракети.

Рисунката на стената предава нещо, което официалните брифинги рядко улавят – ритъма на ежедневието под обстрел. Средно по 5-6 активирания дневно означава, че личният състав е прекарвал значителна част от своето денонощие в бункери, с прекъсване на операции, сън и рутинни дейности. За контекст:  общо 13 военнослужещи от американската армия загинаха в различни бази из Близкия изток, а около 140 бяха ранени, 8 от които тежко. Иранските удари засегнаха бази в Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, поразявайки целенасочено комуникационна и радарна инфраструктура. Експерти от Defense News определиха модела на целеуказване като системен: „Всяка от тези цели е критичен елемент от американските въздушни операции. Това не е случайно“, коментира анализаторът Кели Грийко.

Импровизираният дневник в бункера на „Муафак Салти“ е типичен пример за т.нар. „окопно изкуство“, което е характерно с неформални графити, които военнослужещи оставят по стените на укрития, бункери и казарми от Първата световна война насам. Надписите рядко са предназначени за външна аудитория, но когато изтекат, те дават по-непосредствена представа за условията на служба от всеки официален канал за комуникация. 90-те чертички върху бетона обаче са красноречив символ, който може да ни помогне да разберем какво означава войната – не за тези, които я планират, а за онези на терен, които обикновено я изнасят на плещите си.

Индия е разтревожена от съвместен проект на Бангладеш и Китай за авиобаза.

🇧🇩🤝🇨🇳 Бангладеш търси съдействието на Китай за изграждане на авиобаза на летище, разположено само на 10 км от границата с Индия. Реликва от британската колониална епоха, след края на Втората световна война то до голяма степен е изоставено и се използва само спорадично през следващите десетилетия.

Въпреки че проектът може да бъде формулиран като усилие на Бангладеш за съживяване на спящ актив, близостта му до чувствителния индийски коридор Силигури, познат като „Пилешкия врат“ и потенциалното участие на ВВС на Народна освободителна армия (PLAAF) породиха опасения за динамиката на регионалната сигурност. Със своите артилерийски системи, способни да атакуват обекта, Индия трябва да обмисли внимателно последиците от подобен ход и издаването на строго предупреждение към Бангладеш, ако се окаже, че авиобазата е предназначена за използване от китайските сили.

Летище Лалмонирхат, разположено в северозападен Бангладеш близо до районите Джалпайгури и Куч Бехар в щата Западен Бенгал, е създадено от британците през 1943 г. Заемайки 1166 акра, по време на Втората световна война то служи като стратегическа база на съюзниците за улесняване на комуникацията с Непал, Бутан и няколко индийски щата, а същевременно осигурява безопасно убежище за операции в източния театър на войната. След края на войната през 1945 г. летището излиза от употреба с кратък и неуспешен опит за извършване на граждански въздушни услуги през 1958 г. Оттогава мястото остава до голяма степен пренебрегвано, като ВВС на Бангладеш поддържат скромно присъствие, включващо звено за поддръжка, заедно с временния кампус на Авиационния и аерокосмически университет на страната.

Последните съобщения обаче сочат, че Бангладеш се стреми да съживи летището с помощ от Китай и потенциално да го трансформира в модерна въздушна база. Въпреки че няма официално потвърждение от нито една от двете страни, възможността за такъв проект се разпространява в медиите и отбранителните кръгове, а някои източници твърдят, че дискусиите са се състояли по време на скорошно посещение на временния лидер на Бангладеш Мохамед Юнус в Китай.

Местоположението, едва на 10 км от границата с Индия, го поставя в много чувствителна зона. Коридорът Силигури, тясна ивица земя, свързваща североизточните щати на Индия с останалата част от страната, е критична въздушна точка, намираща на около 160 километра от Лалмонирхат. Коридорът, който граничи с Непал, Бутан, Бангладеш и Китай, е спасителен пояс за Ню Делхи, който гледа на всяко военно присъствие в района с подозрение. Ситуацията се усложнява заради участието на Китай, стратегически съперник на Индия с напрегнати отношения в Източен Ладак.

Ако авиобаза бъде разработена с китайска помощ, а по-късно бъде отдадена под наем на PLAAF, това може да се тълкува от Индия като значителна заплаха за сигурността ѝ. Китайска авиобаза, разположена толкова близо до Силигури, би позволила светкавично разгръщане на изтребители, самолети за наблюдение и дронове, което ще позволи на Китай да наблюдава индийските военни движения на североизток, включително в Сиким и Западен Бенгал. При сценарий на конфликт самолетите на PLAAF биха могли да достигнат коридора за броени минути, с което да прекъснат доставките на Индия, заплашвайки териториалната ѝ цялост в региона. Освен това евентуалната авиобаза би могла да служи като пункт за събиране на разузнавателни данни, подкопавайки още повече стратегическата позиция на страната в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време близостта на летището до границата на Индия го поставя в обхвата на нейните артилерийски системи. Индийският арсенал, включващ 155-милиметровите гаубици Bofors и местната теглена артилерийска система (ATAGS), може да поразява с точност цели на разстояния от 30-40 км. В случай на военни действия, летището може да бъде бързо неутрализирано, с което да се ограничи оперативното предимство, което дава на всяка чужда сила. Тази уязвимост повдига въпроси относно намеренията на Бангладеш и стратегическите изчисления зад подобен проект.

Какво планира да прави той с авиобазата засега е неясно, но съществуват няколко варианта. От една страна, проектът може да е истинско усилие за модернизация на военната инфраструктура и укрепване на противовъздушна отбрана. ВВС на Бангладеш изпълняват програма за модернизация в рамките на своята инициатива Forces Goal 2030, включваща създаването на нови въздушни бази и придобиването на модерни радарни системи и бойни самолети. Съживяването на летището може да се приведе в съответствие с тези цели, осигурявайки стратегически актив в северозападната част на страната.

От друга страна, участието на Китай и потенциалът за отдаване на авиобазата под наем на PLAAF наклоняват везните към геополитически мотив. Временното правителство, начело на страната от август 2024 г., се стреми да задълбочи връзките си с Китай и Пакистан, което предизвика тревога в Индия. Скорошни изявления на временния премиер на Бангладеш, че страната е „единственият пазител“ на Индийския океан, визирайки липсата на излаз на море на североизточните индийски щати, бяха възприети като провокация. Ако Бангладеш възнамерява да отдаде под наем базата на Китай, това може да е опит да си осигури икономическа и военна подкрепа от Пекин, а в същото време да балансира отношенията си с Индия, най-големия си съсед и ключов търговски партньор.

Подобен ход обаче идва със значителни рискове за страната. Отдаване под наем на авиобазата на PLAAF почти сигурно ще провокира остра ответна реакция от Индия, което има потенциала да обтегне докрай двустранните връзки с отчетливи икономически или дипломатически последици. Нещо повече, уязвимостта на съоръжението от индийски артилерийски огън ограничава неговите предимства като предна оперативна база за китайската авиация, което го превръща в съмнителна инвестиция за Пекин.

Сателитни изображения разкриват мащабни поражения по складове за съхранение на ракети в авиобаза Енгелс-2.

🇺🇦💥🇷🇺 Нови сателитни изображения, публикувани от Maxar Technologies, разкриха мащабни разрушения в съоръжения за съхранение на ракети в руската авиобаза Енгелс-2 след наскоро извършената от украинските сили масирана атака с дронове.

Разположена в Саратовска област на Руската федерация, авиобазата е ключов пункт за изстрелване на стратегическите бомбардировачи с голям обсег на Кремъл и помещава Ту-160 и Ту-95МС, често използвани за нанасяне на удари с крилати ракети Х-101 и Х-555 по цели в Украйна.

Изображенията са заснети на 21 март 2025 г. и показват множество големи взривни кратери, където някога е имало складове за съхранение на ракети. Няколко конструкции са напълно унищожени, но други са се разминали "само” с обширни структурни щети.

Според украински източници ударът е бил нанесен с ударни безпилотни самолети Ан-196 Лютий. Съобщава се, че атаката е била насочена не само към зоната за съхранение на ракети, но потенциално и към съоръжение за предстартова подготовка на руските крилати ракети с въздушно изстрелване.

Щетите на обекта, видими от космоса, подчертават нарастващия обхват и точност на украинските безпилотни летателни системи с голям обсег. Унищожената авиобаза многократно е използвана за координиране на операции с далекобойни ракети срещу енергийната и гражданска инфраструктура на Украйна, което я превърна във военна цел с висока стойност.

OSINT анализатори отбелязват, че специфичните складови зони, засегнати при последната атака, са съдържали контейнери, използвани за крилатите ракети Х-101/Х-555, които се използват редовно за руските удари по украинските градове.

Руското военно ръководство не е признало степента на щетите публично, но местни доклади и кадри от района на базата сочат множество вторични експлозии и действия за реагиране при извънредни ситуации.

Енгелс-2 остава едно от най-важните съоръжения на руската стратегическа авиация и влошаването на инфраструктурата му вероятно усложни руските ракетни атаки и логистични операции.

Сателитни снимки на либийска авиобаза разкриват доставки на руско оборудване

🇷🇺✈️🇱🇾 Руски военно-транспортен самолет е излетял от авиобазата в сирийската провинция Латакия за Либия в събота, съобщи сирийски служител по сигурността, намиращ се пред съоръжението, на фона на започналото изтегляне на руския контингент в страната.

По думите му в следващите дни се очаква от базата да излетят още няколко военно-транспортни самолета. В събота сутринта в базата имаше товарен самолет Ил-76, както и хеликоптери, които според съобщенията са долетели там от други региони на Сирия, където руските военни напускат позициите си.

Въз основа на сателитни снимки стана ясно, че руски военно-транспортен самолет Ил-76 е кацнал в авиобаза Ал-Джуфра в Либия на 10 декември, въпреки че на този етап няма информация откъде е дошъл този самолет и за къде е отлетял впоследствие.

Ден преди това въз основа на анализ на сателитни изображения беше съобщено, че в базата се намират най-големия товарен самолет Ан-124, както и Ил-76, Ан-32 и Ан-72. Полет на товарен самолет от руската база в Латакия към Либия се съобщава за първи път от падането на режима.

Както съобщихме многократно през изминалите няколко дни, руските сили започнаха своето постепенно изтегляне от Сирия.

Самер Ал-Атуш, кореспондент на британския ежедневник The Times в Сирия, публикува видео на военно оборудване, пристигащо в авиобаза Хмеймим и разговаря с въоръжени мъже, охраняващи главния ѝ вход, членове на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам, която е призната за терористична организация от ООН, САЩ, ЕС, Великобритания, Русия, Турция и други страни по света. Групата изигра решаваща роля в свалянето от власт на Башар ал-Асад. Охранителите на базата потвърдиха пред журналиста, че по тяхна информация руският контингент се изтегля от страната.

По-рано публично достъпни данни позволиха да се установи, че Москва е изпратила към Сирия няколко десантни и граждански кораба. В същото време корабите на нейния военноморски флот, базирани в пристанището на Тартус, бяха изтеглени на няколко километра навътре в морето. Руските военни напуснаха и редица малки бази и постове, включително в Манбидж и Кобани, съобщи местната новинарска агенция North Press Agency.

Базите бяха създадени, след като руската армия се намеси в сирийската гражданска война през 2015 г. и започна да оказва помощ на Башар ал-Асад. През последните години, когато в Сирия имаше малко активни боеве, те служеха главно като логистичен център за подкрепа на руски военни и наемнически операции в Африка, включително гореспоменатата Либия.

От началото на 2024 г. Москва започна да увеличава присъствието си там, прехвърляйки кадрови военнослужещи от Министерството на отбраната под прикритието на наемници и новобранци от африканското направление на ЧВК „Вагнер”.

Къде са базирани руските сили в северноафриканската страна, какво правят там и какви интереси преследват, се посочва в разследване на опозиционното издание Верстка, публикувано през май тази година, съвместно с проекта All Eyes on Wagner на Радио Свобода и разследващия проект Система.

Падането на сирийския режим и евентуалното закриване на руските бази в страната обаче може значително да усложни руските военни операции в Африка, където също има военен персонал и наемници в Централноафриканската република, Судан, Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Десетки украински дронове атакуваха руския Краснодарски край през нощта.

🇺🇦💥🇷🇺 В ранните часове на петък, 15 ноември, десетки украински дронове се насочиха към Краснодарски край, руски регион, разположен по крайбрежието на Черно и Азовско море.

По-конкретно мишена на атаката беше град Кримск, който се намира на около 250 километра от държавната граница.

На военното летище в покрайнините на града е базиран руския 3-ти изтребителен авиационен полк от състава на 1-ва гвардейска щурмова авиационна дивизия, 4-та армия на ВВС и ПВО.

Подразделението експлоатира едноместния изтребител за превъзходство във въздуха Су-27СМ3 и двуместния многоцелеви изтребител Су-30М2.

Според сведения на руското министерство на отбраната противовъздушната отбрана е прехванала и унищожила общо 51 украински дрона, като 36 от тях са свалени във въздушното пространство на Краснодарски край.

Ръководителят на Кримски район Сергей Лес първоначално съобщи за свалянето на 46 дрона по време на въздушната атака, но впоследствие съобщението беше премахнато.

„Оперативният щаб на район Кримски продължава работата си. Снощи над областта бяха обезвредени 46 БпЛА. Няма жертви сред цивилните. Отломки от дронове паднаха на две улици в града – Лунная и Колцевая. Обектите са отцепени. Спасители и всички служби за спешна помощ работят на място“, гласи изтритата публикация.

По-късно той уточни, че украинските атаки са били насочени към районите Кримски и Красноармейски на Краснодарския край.

В Кримски район отломки от дронове паднаха върху четири имота, като повредиха покрива на една къща, както и един лек автомобил, докато в Красноармейски район отломки повредиха покрива на една къща в село Полтавская, докато счупиха прозорците на друга. Според местните власти няма данни за пострадали жители.

Telegram каналът Astra публикува кадри от Краснодарски край, на които се вижда прехващането на дронове в полет.

Ръководителят на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО) Александър Коваленко потвърди атаката в Краснодарския край и това, че основната ѝ мишена е било военното летище в Кримск.

700 ФАБ бомби са унищожени при украинския удар срещу военното летище в Липецка област.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинска атака с дронове срещу руска военновъздушна база в Липецка област предизвика верижна експлозия, в резултат на което са детонирали повече от 700 ФАБ бомби. Това съобщи източник от украинското военно разузнаване за Kyiv Independent.

По-рано руските власти съобщиха, че в резултат на безпилотна атака срещу областта е избухнал пожар на военно летище, а енергийно съоръжение е пострадало. Източникът отбеляза, че във въздушната база има разположени бойни самолети и хеликоптери. Не е известно колко от тях са били повредени или унищожени при атаката.

Нападението е извършено от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в сътрудничество с Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО). Украинският генерален щаб потвърди за атаката срещу летището, но добави, че щетите все още се изясняват.

По-рано украинските сили са извършили безпилотни атаки срещу военни и промишлени обекти в Липецка област, която се намира на около 450 километра от руско-украинската граница. Липецк се намира североизточно от Курска област, където в момента се водят тежки сражения след като на 6 август украинските сили предприеха безпрецедентно трансгранично нахлуване.

Шестима души са ранени при атаката с дрон, съобщи областният губернатор Игор Артаманов, допълвайки, че ранените са откарани в болница, където са подложени на необходимите грижи.

Видеоклипове, споделени в руските канали в платформата Telegram, показват поредица от силни експлозии в далечината, въпреки че не е ясно какво е пряко засегнато от нея или къде се намира.

Източникът от украинското разузнаване разкри, че експлозията е избухнала на военното летище Липецк-2, разположено точно извън едноименния град с население от около 500 000 души.

От местния клон  на Министерството на извънредните ситуации съобщиха, че в областта е въведено извънредно положение, а на жителите на четири населени места е наредено да се евакуират.

Подготвят се временни убежища, допълват от министерството.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че 75 украински дрона са били прехванати през изминалата нощ над шест различни области на страната, както и над окупирания полуостров Крим. От ведомството съобщават също, че други седем военноморски дрона са били прехванати в акваторията на Черно море.

Освен това, губернаторът на съседната Белгородска област Вячеслав Гладков, съобщи за четири ударни дрона, които са поразили жилищна сграда в граничния град Шебекино. По думите му, при инцидента няма пострадали.

Твърденията, направени от руските официални лица не могат да бъдат независимо потвърдени. До този момент официалните власти в Киев не са коментирали атаките от изминалата нощ.

Руски удар с Искандер е поразил украински Су-27 в авиобаза Миргород в Полтавска област

🇷🇺🚀🇺🇦 По-рано днес в интернет бяха разпространени кадри от руски ракетен удар от оперативно-тактически комплекс „Искандер-М“ срещу военното летище Миргород в Полтавска област, разположено на около 140 км от фронтовата линия.

Според източниците, разпространили видеото, в резултат на удара с балистична ракета, оборудвана с осколочно-взривна бойна глава, са унищожени два изтребителя Су-27 на военновъздушните сили на Украйна, а други четири самолета са поразени от касетъчни боеприпаси, с голяма вероятност поне част от тях да не подлежат на ремонт.

Ако горната информация бъде потвърдена, това означава, че с един удар Русия е извела извън строя общо шест враженски самолета, което го прави най-добрият резултат от началото на инвазията.

В същото време се предполага, че украинските сили са понесли съществени загуби и в летателния и инженерния персонал - нещо, което беше косвено потвърдено и от съобщения в украински канали в приложението Telegram.

От началото на годината руската армия е поразила най-малко 14 самолета, разположени на украински летища - седем изтребителя Су-27, четири МиГ-29, два щурмовика Су-25 и един учебно-боен L-39. Този списък включва единствено визуално потвърдени поразявани, така че реалните загуби на оперативно-тактическата авиация на Украйна на земята вероятно са дори по-големи.

„Имаше атака. Има загуби, но не такива, за каквито врагът твърди“, каза Игнат, без да предостави повече подробности за щетите, нанесени на летището.

Широка вълна от възмущение в социалните медии като някои критикуваха военновъздушните сили, че не са защитили правилно летището въпреки наличието на своевременни предупреждения за въздушна опасност.

Игнат защити усилията на военните и призова медийните коментатори да бъдат умерени в очакванията си, добавяйки, че руските източници преувеличават постиженията си „от началото на инвазията“.

„ВВС правят всичко възможно да противодействат на противника, да го въведат в заблуда, включително с помощта на макети и други средства“, обясни той, подчертавайки, че украинските летища са под непрестанна заплаха от руските ракетни и безпилотни атаки.

Игнат беше освободен от ролята си на говорител на 16 март, въпреки че продължава да работи с военновъздушните сили.

По-рано, руските сили извършиха интензивна въздушна атака срещу същото местоположение през юни 2023 г.

Трансформацията на румънско военно летище край Констанца в гигантска база на НАТО е в ход.

🇷🇴 Румънското правителство започна проект за разширяване и модернизация на една от военновъздушните си бази в близост до Украйна, където ще бъде съхранявано ново военно оборудване.

Румънският министър на отбраната Ангел Тилвър обяви въпросния ход на 11 юни по време на церемония във военновъздушната база Михаил Когълничану, разположена на по-малко от 200 километра от украинската граница.

Проектът за разширяване на военната база, в която са разположени сили и способности на САЩ от 1999 г., беше одобрен преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Местоположение на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ спрямо Черно море.
🔍 Източник: Google Maps

„Причината, поради която Румъния реши да разшири нашите способности тук, е резултатът от нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. и по-късно през 2014 г. в Крим, когато Русия анексира полуострова. Нашите планове за това са одобрени още от 2018 г.“, заяви Николае Крету, полковник от румънските военновъздушни сили и командир на базата по време на ръководеното от НАТО учение Ramstein Legacy 2024.

Работата отчасти ще включва изграждането на нова писта, охранителна кула и допълнителни хангари за защита на вече съществуващите и бъдещи военни активи, закупени от ръководството на източноевропейската страна. Изчислено е, че разходите, свързани с разширяването на авиобазата, ще достигнат 2,5 милиарда евро.

Румъния има няколко текущи програми за придобиване, фокусирани основно върху системи за противовъздушна отбрана с малък и много малък обсег, за които планира да похарчи до 2,1 милиарда долара.

Второ тактическо учение за противовъздушна отбрана с румънски системи Patriot.
📸 Снимка: Bogdan Pantilimon/Romanian Air Force

Освен това Букурещ получи две допълнителни батерии Patriot миналата година, с което общият брой на зенитно-ракетните комплекси от този тип, които са на разположение на северната ни съседка, стана общо четири. Освен това, Румъния е участник в съвместната доставка на приблизително 1000 броя ракети Patriot PAC-2 GEM-T в рамките на общата Европейска инициатива за небесен щит.

Местоположението на военновъздушната база се оказа изключително стратегическо в последните няколко години както за Румъния, така и за нейните съюзници в НАТО. Румънският офицер даде като пример стойността на базата по време на войната в Ирак, тъй като по това време тя се използва от съюзниците „за разпръскване на сила извън техните територии и на големи разстояния“.

Румънските медии съобщиха, че усилията за модернизация включват изграждането на военна инсталация с размери, подобни на тази на военновъздушната база Рамщайн в Германия, въпреки че официалният представител не потвърди това желание.

Като се има предвид директният й достъп до Черно море и непосредствената близост до руска територия, военновъздушната база е била домакин на няколко ръководени от НАТО мисии за засилена охрана на въздушното пространство, включително тазгодишното издание, което приветства първото в историята разполагане на многоцелеви изтребител F/A-18 Hornet на финландските военновъздушни сили.