Индия е разтревожена от съвместен проект на Бангладеш и Китай за авиобаза.

🇧🇩🤝🇨🇳 Бангладеш търси съдействието на Китай за изграждане на авиобаза на летище, разположено само на 10 км от границата с Индия. Реликва от британската колониална епоха, след края на Втората световна война то до голяма степен е изоставено и се използва само спорадично през следващите десетилетия.

Въпреки че проектът може да бъде формулиран като усилие на Бангладеш за съживяване на спящ актив, близостта му до чувствителния индийски коридор Силигури, познат като „Пилешкия врат“ и потенциалното участие на ВВС на Народна освободителна армия (PLAAF) породиха опасения за динамиката на регионалната сигурност. Със своите артилерийски системи, способни да атакуват обекта, Индия трябва да обмисли внимателно последиците от подобен ход и издаването на строго предупреждение към Бангладеш, ако се окаже, че авиобазата е предназначена за използване от китайските сили.

Летище Лалмонирхат, разположено в северозападен Бангладеш близо до районите Джалпайгури и Куч Бехар в щата Западен Бенгал, е създадено от британците през 1943 г. Заемайки 1166 акра, по време на Втората световна война то служи като стратегическа база на съюзниците за улесняване на комуникацията с Непал, Бутан и няколко индийски щата, а същевременно осигурява безопасно убежище за операции в източния театър на войната. След края на войната през 1945 г. летището излиза от употреба с кратък и неуспешен опит за извършване на граждански въздушни услуги през 1958 г. Оттогава мястото остава до голяма степен пренебрегвано, като ВВС на Бангладеш поддържат скромно присъствие, включващо звено за поддръжка, заедно с временния кампус на Авиационния и аерокосмически университет на страната.

Последните съобщения обаче сочат, че Бангладеш се стреми да съживи летището с помощ от Китай и потенциално да го трансформира в модерна въздушна база. Въпреки че няма официално потвърждение от нито една от двете страни, възможността за такъв проект се разпространява в медиите и отбранителните кръгове, а някои източници твърдят, че дискусиите са се състояли по време на скорошно посещение на временния лидер на Бангладеш Мохамед Юнус в Китай.

Местоположението, едва на 10 км от границата с Индия, го поставя в много чувствителна зона. Коридорът Силигури, тясна ивица земя, свързваща североизточните щати на Индия с останалата част от страната, е критична въздушна точка, намираща на около 160 километра от Лалмонирхат. Коридорът, който граничи с Непал, Бутан, Бангладеш и Китай, е спасителен пояс за Ню Делхи, който гледа на всяко военно присъствие в района с подозрение. Ситуацията се усложнява заради участието на Китай, стратегически съперник на Индия с напрегнати отношения в Източен Ладак.

Ако авиобаза бъде разработена с китайска помощ, а по-късно бъде отдадена под наем на PLAAF, това може да се тълкува от Индия като значителна заплаха за сигурността ѝ. Китайска авиобаза, разположена толкова близо до Силигури, би позволила светкавично разгръщане на изтребители, самолети за наблюдение и дронове, което ще позволи на Китай да наблюдава индийските военни движения на североизток, включително в Сиким и Западен Бенгал. При сценарий на конфликт самолетите на PLAAF биха могли да достигнат коридора за броени минути, с което да прекъснат доставките на Индия, заплашвайки териториалната ѝ цялост в региона. Освен това евентуалната авиобаза би могла да служи като пункт за събиране на разузнавателни данни, подкопавайки още повече стратегическата позиция на страната в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време близостта на летището до границата на Индия го поставя в обхвата на нейните артилерийски системи. Индийският арсенал, включващ 155-милиметровите гаубици Bofors и местната теглена артилерийска система (ATAGS), може да поразява с точност цели на разстояния от 30-40 км. В случай на военни действия, летището може да бъде бързо неутрализирано, с което да се ограничи оперативното предимство, което дава на всяка чужда сила. Тази уязвимост повдига въпроси относно намеренията на Бангладеш и стратегическите изчисления зад подобен проект.

Какво планира да прави той с авиобазата засега е неясно, но съществуват няколко варианта. От една страна, проектът може да е истинско усилие за модернизация на военната инфраструктура и укрепване на противовъздушна отбрана. ВВС на Бангладеш изпълняват програма за модернизация в рамките на своята инициатива Forces Goal 2030, включваща създаването на нови въздушни бази и придобиването на модерни радарни системи и бойни самолети. Съживяването на летището може да се приведе в съответствие с тези цели, осигурявайки стратегически актив в северозападната част на страната.

От друга страна, участието на Китай и потенциалът за отдаване на авиобазата под наем на PLAAF наклоняват везните към геополитически мотив. Временното правителство, начело на страната от август 2024 г., се стреми да задълбочи връзките си с Китай и Пакистан, което предизвика тревога в Индия. Скорошни изявления на временния премиер на Бангладеш, че страната е „единственият пазител“ на Индийския океан, визирайки липсата на излаз на море на североизточните индийски щати, бяха възприети като провокация. Ако Бангладеш възнамерява да отдаде под наем базата на Китай, това може да е опит да си осигури икономическа и военна подкрепа от Пекин, а в същото време да балансира отношенията си с Индия, най-големия си съсед и ключов търговски партньор.

Подобен ход обаче идва със значителни рискове за страната. Отдаване под наем на авиобазата на PLAAF почти сигурно ще провокира остра ответна реакция от Индия, което има потенциала да обтегне докрай двустранните връзки с отчетливи икономически или дипломатически последици. Нещо повече, уязвимостта на съоръжението от индийски артилерийски огън ограничава неговите предимства като предна оперативна база за китайската авиация, което го превръща в съмнителна инвестиция за Пекин.

Сателитни изображения разкриват мащабни поражения по складове за съхранение на ракети в авиобаза Енгелс-2.

🇺🇦💥🇷🇺 Нови сателитни изображения, публикувани от Maxar Technologies, разкриха мащабни разрушения в съоръжения за съхранение на ракети в руската авиобаза Енгелс-2 след наскоро извършената от украинските сили масирана атака с дронове.

Разположена в Саратовска област на Руската федерация, авиобазата е ключов пункт за изстрелване на стратегическите бомбардировачи с голям обсег на Кремъл и помещава Ту-160 и Ту-95МС, често използвани за нанасяне на удари с крилати ракети Х-101 и Х-555 по цели в Украйна.

Изображенията са заснети на 21 март 2025 г. и показват множество големи взривни кратери, където някога е имало складове за съхранение на ракети. Няколко конструкции са напълно унищожени, но други са се разминали "само” с обширни структурни щети.

Според украински източници ударът е бил нанесен с ударни безпилотни самолети Ан-196 Лютий. Съобщава се, че атаката е била насочена не само към зоната за съхранение на ракети, но потенциално и към съоръжение за предстартова подготовка на руските крилати ракети с въздушно изстрелване.

Щетите на обекта, видими от космоса, подчертават нарастващия обхват и точност на украинските безпилотни летателни системи с голям обсег. Унищожената авиобаза многократно е използвана за координиране на операции с далекобойни ракети срещу енергийната и гражданска инфраструктура на Украйна, което я превърна във военна цел с висока стойност.

OSINT анализатори отбелязват, че специфичните складови зони, засегнати при последната атака, са съдържали контейнери, използвани за крилатите ракети Х-101/Х-555, които се използват редовно за руските удари по украинските градове.

Руското военно ръководство не е признало степента на щетите публично, но местни доклади и кадри от района на базата сочат множество вторични експлозии и действия за реагиране при извънредни ситуации.

Енгелс-2 остава едно от най-важните съоръжения на руската стратегическа авиация и влошаването на инфраструктурата му вероятно усложни руските ракетни атаки и логистични операции.

Сателитни снимки на либийска авиобаза разкриват доставки на руско оборудване

🇷🇺✈️🇱🇾 Руски военно-транспортен самолет е излетял от авиобазата в сирийската провинция Латакия за Либия в събота, съобщи сирийски служител по сигурността, намиращ се пред съоръжението, на фона на започналото изтегляне на руския контингент в страната.

По думите му в следващите дни се очаква от базата да излетят още няколко военно-транспортни самолета. В събота сутринта в базата имаше товарен самолет Ил-76, както и хеликоптери, които според съобщенията са долетели там от други региони на Сирия, където руските военни напускат позициите си.

Въз основа на сателитни снимки стана ясно, че руски военно-транспортен самолет Ил-76 е кацнал в авиобаза Ал-Джуфра в Либия на 10 декември, въпреки че на този етап няма информация откъде е дошъл този самолет и за къде е отлетял впоследствие.

Ден преди това въз основа на анализ на сателитни изображения беше съобщено, че в базата се намират най-големия товарен самолет Ан-124, както и Ил-76, Ан-32 и Ан-72. Полет на товарен самолет от руската база в Латакия към Либия се съобщава за първи път от падането на режима.

Както съобщихме многократно през изминалите няколко дни, руските сили започнаха своето постепенно изтегляне от Сирия.

Самер Ал-Атуш, кореспондент на британския ежедневник The Times в Сирия, публикува видео на военно оборудване, пристигащо в авиобаза Хмеймим и разговаря с въоръжени мъже, охраняващи главния ѝ вход, членове на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам, която е призната за терористична организация от ООН, САЩ, ЕС, Великобритания, Русия, Турция и други страни по света. Групата изигра решаваща роля в свалянето от власт на Башар ал-Асад. Охранителите на базата потвърдиха пред журналиста, че по тяхна информация руският контингент се изтегля от страната.

По-рано публично достъпни данни позволиха да се установи, че Москва е изпратила към Сирия няколко десантни и граждански кораба. В същото време корабите на нейния военноморски флот, базирани в пристанището на Тартус, бяха изтеглени на няколко километра навътре в морето. Руските военни напуснаха и редица малки бази и постове, включително в Манбидж и Кобани, съобщи местната новинарска агенция North Press Agency.

Базите бяха създадени, след като руската армия се намеси в сирийската гражданска война през 2015 г. и започна да оказва помощ на Башар ал-Асад. През последните години, когато в Сирия имаше малко активни боеве, те служеха главно като логистичен център за подкрепа на руски военни и наемнически операции в Африка, включително гореспоменатата Либия.

От началото на 2024 г. Москва започна да увеличава присъствието си там, прехвърляйки кадрови военнослужещи от Министерството на отбраната под прикритието на наемници и новобранци от африканското направление на ЧВК „Вагнер”.

Къде са базирани руските сили в северноафриканската страна, какво правят там и какви интереси преследват, се посочва в разследване на опозиционното издание Верстка, публикувано през май тази година, съвместно с проекта All Eyes on Wagner на Радио Свобода и разследващия проект Система.

Падането на сирийския режим и евентуалното закриване на руските бази в страната обаче може значително да усложни руските военни операции в Африка, където също има военен персонал и наемници в Централноафриканската република, Судан, Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Десетки украински дронове атакуваха руския Краснодарски край през нощта.

🇺🇦💥🇷🇺 В ранните часове на петък, 15 ноември, десетки украински дронове се насочиха към Краснодарски край, руски регион, разположен по крайбрежието на Черно и Азовско море.

По-конкретно мишена на атаката беше град Кримск, който се намира на около 250 километра от държавната граница.

На военното летище в покрайнините на града е базиран руския 3-ти изтребителен авиационен полк от състава на 1-ва гвардейска щурмова авиационна дивизия, 4-та армия на ВВС и ПВО.

Подразделението експлоатира едноместния изтребител за превъзходство във въздуха Су-27СМ3 и двуместния многоцелеви изтребител Су-30М2.

Според сведения на руското министерство на отбраната противовъздушната отбрана е прехванала и унищожила общо 51 украински дрона, като 36 от тях са свалени във въздушното пространство на Краснодарски край.

Ръководителят на Кримски район Сергей Лес първоначално съобщи за свалянето на 46 дрона по време на въздушната атака, но впоследствие съобщението беше премахнато.

„Оперативният щаб на район Кримски продължава работата си. Снощи над областта бяха обезвредени 46 БпЛА. Няма жертви сред цивилните. Отломки от дронове паднаха на две улици в града – Лунная и Колцевая. Обектите са отцепени. Спасители и всички служби за спешна помощ работят на място“, гласи изтритата публикация.

По-късно той уточни, че украинските атаки са били насочени към районите Кримски и Красноармейски на Краснодарския край.

В Кримски район отломки от дронове паднаха върху четири имота, като повредиха покрива на една къща, както и един лек автомобил, докато в Красноармейски район отломки повредиха покрива на една къща в село Полтавская, докато счупиха прозорците на друга. Според местните власти няма данни за пострадали жители.

Telegram каналът Astra публикува кадри от Краснодарски край, на които се вижда прехващането на дронове в полет.

Ръководителят на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО) Александър Коваленко потвърди атаката в Краснодарския край и това, че основната ѝ мишена е било военното летище в Кримск.

700 ФАБ бомби са унищожени при украинския удар срещу военното летище в Липецка област.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинска атака с дронове срещу руска военновъздушна база в Липецка област предизвика верижна експлозия, в резултат на което са детонирали повече от 700 ФАБ бомби. Това съобщи източник от украинското военно разузнаване за Kyiv Independent.

По-рано руските власти съобщиха, че в резултат на безпилотна атака срещу областта е избухнал пожар на военно летище, а енергийно съоръжение е пострадало. Източникът отбеляза, че във въздушната база има разположени бойни самолети и хеликоптери. Не е известно колко от тях са били повредени или унищожени при атаката.

Нападението е извършено от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в сътрудничество с Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО). Украинският генерален щаб потвърди за атаката срещу летището, но добави, че щетите все още се изясняват.

По-рано украинските сили са извършили безпилотни атаки срещу военни и промишлени обекти в Липецка област, която се намира на около 450 километра от руско-украинската граница. Липецк се намира североизточно от Курска област, където в момента се водят тежки сражения след като на 6 август украинските сили предприеха безпрецедентно трансгранично нахлуване.

Шестима души са ранени при атаката с дрон, съобщи областният губернатор Игор Артаманов, допълвайки, че ранените са откарани в болница, където са подложени на необходимите грижи.

Видеоклипове, споделени в руските канали в платформата Telegram, показват поредица от силни експлозии в далечината, въпреки че не е ясно какво е пряко засегнато от нея или къде се намира.

Източникът от украинското разузнаване разкри, че експлозията е избухнала на военното летище Липецк-2, разположено точно извън едноименния град с население от около 500 000 души.

От местния клон  на Министерството на извънредните ситуации съобщиха, че в областта е въведено извънредно положение, а на жителите на четири населени места е наредено да се евакуират.

Подготвят се временни убежища, допълват от министерството.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че 75 украински дрона са били прехванати през изминалата нощ над шест различни области на страната, както и над окупирания полуостров Крим. От ведомството съобщават също, че други седем военноморски дрона са били прехванати в акваторията на Черно море.

Освен това, губернаторът на съседната Белгородска област Вячеслав Гладков, съобщи за четири ударни дрона, които са поразили жилищна сграда в граничния град Шебекино. По думите му, при инцидента няма пострадали.

Твърденията, направени от руските официални лица не могат да бъдат независимо потвърдени. До този момент официалните власти в Киев не са коментирали атаките от изминалата нощ.

Руски удар с Искандер е поразил украински Су-27 в авиобаза Миргород в Полтавска област

🇷🇺🚀🇺🇦 По-рано днес в интернет бяха разпространени кадри от руски ракетен удар от оперативно-тактически комплекс „Искандер-М“ срещу военното летище Миргород в Полтавска област, разположено на около 140 км от фронтовата линия.

Според източниците, разпространили видеото, в резултат на удара с балистична ракета, оборудвана с осколочно-взривна бойна глава, са унищожени два изтребителя Су-27 на военновъздушните сили на Украйна, а други четири самолета са поразени от касетъчни боеприпаси, с голяма вероятност поне част от тях да не подлежат на ремонт.

Ако горната информация бъде потвърдена, това означава, че с един удар Русия е извела извън строя общо шест враженски самолета, което го прави най-добрият резултат от началото на инвазията.

В същото време се предполага, че украинските сили са понесли съществени загуби и в летателния и инженерния персонал - нещо, което беше косвено потвърдено и от съобщения в украински канали в приложението Telegram.

От началото на годината руската армия е поразила най-малко 14 самолета, разположени на украински летища - седем изтребителя Су-27, четири МиГ-29, два щурмовика Су-25 и един учебно-боен L-39. Този списък включва единствено визуално потвърдени поразявани, така че реалните загуби на оперативно-тактическата авиация на Украйна на земята вероятно са дори по-големи.

„Имаше атака. Има загуби, но не такива, за каквито врагът твърди“, каза Игнат, без да предостави повече подробности за щетите, нанесени на летището.

Широка вълна от възмущение в социалните медии като някои критикуваха военновъздушните сили, че не са защитили правилно летището въпреки наличието на своевременни предупреждения за въздушна опасност.

Игнат защити усилията на военните и призова медийните коментатори да бъдат умерени в очакванията си, добавяйки, че руските източници преувеличават постиженията си „от началото на инвазията“.

„ВВС правят всичко възможно да противодействат на противника, да го въведат в заблуда, включително с помощта на макети и други средства“, обясни той, подчертавайки, че украинските летища са под непрестанна заплаха от руските ракетни и безпилотни атаки.

Игнат беше освободен от ролята си на говорител на 16 март, въпреки че продължава да работи с военновъздушните сили.

По-рано, руските сили извършиха интензивна въздушна атака срещу същото местоположение през юни 2023 г.

Трансформацията на румънско военно летище край Констанца в гигантска база на НАТО е в ход.

🇷🇴 Румънското правителство започна проект за разширяване и модернизация на една от военновъздушните си бази в близост до Украйна, където ще бъде съхранявано ново военно оборудване.

Румънският министър на отбраната Ангел Тилвър обяви въпросния ход на 11 юни по време на церемония във военновъздушната база Михаил Когълничану, разположена на по-малко от 200 километра от украинската граница.

Проектът за разширяване на военната база, в която са разположени сили и способности на САЩ от 1999 г., беше одобрен преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Местоположение на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ спрямо Черно море.
🔍 Източник: Google Maps

„Причината, поради която Румъния реши да разшири нашите способности тук, е резултатът от нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. и по-късно през 2014 г. в Крим, когато Русия анексира полуострова. Нашите планове за това са одобрени още от 2018 г.“, заяви Николае Крету, полковник от румънските военновъздушни сили и командир на базата по време на ръководеното от НАТО учение Ramstein Legacy 2024.

Работата отчасти ще включва изграждането на нова писта, охранителна кула и допълнителни хангари за защита на вече съществуващите и бъдещи военни активи, закупени от ръководството на източноевропейската страна. Изчислено е, че разходите, свързани с разширяването на авиобазата, ще достигнат 2,5 милиарда евро.

Румъния има няколко текущи програми за придобиване, фокусирани основно върху системи за противовъздушна отбрана с малък и много малък обсег, за които планира да похарчи до 2,1 милиарда долара.

Второ тактическо учение за противовъздушна отбрана с румънски системи Patriot.
📸 Снимка: Bogdan Pantilimon/Romanian Air Force

Освен това Букурещ получи две допълнителни батерии Patriot миналата година, с което общият брой на зенитно-ракетните комплекси от този тип, които са на разположение на северната ни съседка, стана общо четири. Освен това, Румъния е участник в съвместната доставка на приблизително 1000 броя ракети Patriot PAC-2 GEM-T в рамките на общата Европейска инициатива за небесен щит.

Местоположението на военновъздушната база се оказа изключително стратегическо в последните няколко години както за Румъния, така и за нейните съюзници в НАТО. Румънският офицер даде като пример стойността на базата по време на войната в Ирак, тъй като по това време тя се използва от съюзниците „за разпръскване на сила извън техните територии и на големи разстояния“.

Румънските медии съобщиха, че усилията за модернизация включват изграждането на военна инсталация с размери, подобни на тази на военновъздушната база Рамщайн в Германия, въпреки че официалният представител не потвърди това желание.

Като се има предвид директният й достъп до Черно море и непосредствената близост до руска територия, военновъздушната база е била домакин на няколко ръководени от НАТО мисии за засилена охрана на въздушното пространство, включително тазгодишното издание, което приветства първото в историята разполагане на многоцелеви изтребител F/A-18 Hornet на финландските военновъздушни сили.