🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова да приложи 5 различни режима на прекратяване на огъня, от пълно примирие по цялата линия на фронта до отделни договорки за Черно море и енергийната инфраструктура, ако Русия приеме някой от тях. Това заяви Георги Тихий, говорител на Министерство на външните работи по време на редовен брифинг на ведомството, проведен на 7 октомври. Зад предложенията застават Турция, Египет, Индия и САЩ, а вариантите на примирие в Черно море са разработени в консултации с личното участие на външния министър Андрий Сибиха, т.е. не са идеи на други страни, предложени на Украйна в готов вид.
„За танго трябват двама, както знаете. Затова е нужно съгласието на руската страна за тези варианти. Предложенията според нас са от взаимна изгода и реалистични“, каза говорителят.
Първият режим е пълното и безусловно прекратяване на огъня, на което Киев се съгласи през март 2025 г. в саудитския град Джида. Тогава, на 11 март, той прие предложението на САЩ за незабавно прекратяване на бойните действия за 30 дни с възможност за удължаване, при условие че Русия го приеме и го приложи едновременно. „Това украинско съгласие остава в сила и би могло да се приложи, ако Руската федерация също даде съгласието си“, каза Тихий. Вторият и третият формат са предложенията на Турция и Египет за Черно море. Четвъртият е широката инициатива на Индия, която търси паралелно решения за енергетиката и продоволствената сигурност в Черно море. Тихий не навлезе в подробности поради чувствителната тема, но потвърди, че Делхи работи по нея много активно, и благодари лично на външния министър Субраманиам Джайшанкар. Петият формат е американският: мораториум на ударите по енергийни обекти, възможността за който президентът Володимир Зеленски обсъди с Доналд Тръмп при последните им контакти.
Списъкът съвпада с описаното от Сибиха в началото на октомври за четири предложения. Самият той описа индийското като „най-широко“ и постави едно условие: приема енергийно и черноморско примирие заедно и енергийното трябва да спре ударите по всички енергийни обекти, включително по пристанищните обекти. Безусловното прекратяване на огъня по линията на фронта той спомена отделно, като възможност, от която Украйна не се отказва. На 7 октомври Hindustan Times описа съдържанието на индийския план, позовавайки се на запознати с него източници. Планът има 3 части: прекратяване на всички удари по енергийни обекти и друга инфраструктура, непрекъснат превоз на зърно и енергоносители през пристанища на Черно море и край на атаките срещу търговски кораби. Според вестника Индия го е предала на украинското ръководство при посещението на Джайшанкар в Киев на 3 септември.
По на САЩ, Турция и ООН вече има конкретни срещи и срокове. На 22 септември Зеленски разговаря с Тръмп в продължение на 40 минути в седалището на ООН в Ню Йорк, след което украинският президент каза, че е готов за енергиен мораториум във всякакъв формат, но едностранен отказ от ударите по руските рафинерии не е бил обсъждан. В края на месеца, на закрита среща по време на Общото събрание на ООН, представители на Турция, САЩ, ЕС, Египет и Индия обсъдиха ограничена и взаимна договорка за свободно търговско корабоплаване и защита на пристанищата и енергийната инфраструктура. Турция и ООН готвят преговори по нея с Русия и Украйна за началото на октомври, като посредници са пратеници на Центъра за хуманитарен диалог, швейцарска неправителствена организация.
В отговорите си от последните седмици Москва не дава съгласие за нито един от форматите. На 14 август говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че връщането към схемата на зърнената инициатива в Черно море от 2022–2023 г., договорена тогава с посредничество на Турция и ООН, няма смисъл, и добави, че Москва не е получила по официален път турско предложение за мораториум върху бойните действия в Черно море. На 1 октомври, на форума „Валдай“, Владимир Путин отказа размяна, при която Русия спира ударите по украински кораби срещу край на атаките по рафинериите в Русия. Според него Украйна първа е започнала да удря руски танкери и кораби с мирни товари. „Започнахме да отвръщаме“, каза Путин. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва не разполага с конкретни подробности за инициативата на Турция и ООН, а Киев „не проявява особена готовност за всеобхватни договорености“. За Русия, по думите му, е важно напълно да прекъсне морските доставки на военна техника, боеприпаси и гориво за украинската армия.
На 7 октомври, в деня на брифинга, Песков благодари на Индия „за тази готовност и за предложените идеи“, без да уточни дали Москва приема някоя от тях. Късно вечерта руското министерство на отбраната обяви, че в сряда, 7 октомври, е поразило в морето кораб за сухи товари, превозвал към Одеса товари за украинската армия. Името на кораба не беше съобщено.
На същия брифинг Тихий коментира и удара в изключителната икономическа зона на България. Около 3:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври морски и въздушни дронове поразиха два търговски кораба, плаващи на 70 морски мили източно от Бяла. Корабът за сухи товари „ALFA WATAN“, плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а България прекрати издирването на 10-членния му екипаж, без да открие следи от тях. Вторият кораб, „ABLE“ под флага на Палау, се запали; всичките 18 души на борда, сред които 11 турски и 7 индийски граждани, бяха спасени. Българският премиер Румен Радев не назова извършител, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов говори за комбинирана атака, без да посочи чии са дроновете. Един от моряците обаче заяви, че корабът е бил ударен под водата, като най-вероятното обяснение е торпедо от руска подводница. Зеленски заяви, че ударът е нанесен с руски дронове. Руското посолство в София обяви, позовавайки се на военното ведомство, че двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили в нощта на 6 октомври“, и призова да се изчакат резултатите от разследването.
Тихий е категоричен. Украинското министерство и посолството в София са предали на българската страна всички данни, с които Киев разполага, включително данните от въоръжените сили на страната. „В момента няма никакво съмнение, че това са руски удари“, каза Тихий и припомни, че Киев е потвърдил официално, че не е провеждал операции в тази част на морето. Според него ударът по кораби в икономическата зона на България е „безочие и наглост“, изискващи „реални действия“, а не просто осъждане и дипломатически изявления.
Съпоставката между списъка на Тихий и руските изявления показва, че Москва не е дала съгласие за нито един от петте формата, а за повечето вече е поставила условие или е отказала. Пълното примирие изчаква руско решение още от март 2025 г. Енергийното и морското примирие се срещат с най-твърдия отказ: Киев приема двете договорки само заедно, а Путин отхвърли точно размяната, в която ударите по кораби спират в замяна на прекратяване на ударите по рафинерии. Пред предложението на Турция и Египет е искането на Песков руската армия да може да спира морските доставки за украинската армия. Зърнената инициатива от 2022 г. решаваше такъв спор със съвместни инспекции на корабите, координирани от Истанбул, но вече беше отхвърлено връщането към нея. Подобни договорки вече бяха обявени: на 25 март 2025 г. Белият дом съобщи за споразумения с двете страни за безопасно корабоплаване и за забрана на ударите по енергийни обекти. Кремъл веднага обвърза морската част с премахване на ограниченията за селскостопанския износ и с връщането на държавната селскостопанска банка Росселхозбанк в SWIFT, международната система за банкови съобщения. На 18 април Кремъл обяви, че 30-дневният енергиен мораториум е приключол, след като двете страни се обвиняваха в десетки нарушения.
Москва обаче не затваря вратата. На 2 октомври Песков заяви готовност за диалог за сигурността в Черно море, макар да призна, че конкретни преговори не са водени, а на 7 октомври благодари именно на Делхи. Индийският план е най-широкият от петте и, подобно на обсъдената в Ню Йорк договорка, която съчетава енергетика и корабоплаване, т.е. отговаря на украинското условие. Спокойното море би облекчило и руския износ: по данни на източник на Reuters руският износ на зърно през черноморските и азовските терминали е намалял през юли с 22,8% на годишна база, до 1,8 млн. тона, заради украинските атаки.
При сегашните руски условия обаче черноморско и енергийно примирие през октомври е малко вероятно. Тази прогноза би станала по-малко категорична, ако руска делегация вземе участие в готвените от Турция и ООН преговори или ако Москва даде официален отговор на индийския план, надхвърлящ благодарността. Обратно, тя би станала по-категорична, ако руските военни продължат да обявяват удари по кораби за сухи товари, пътуващи към Одеса, а атаки като тази край Бяла се повторят в западната част на морето.
