Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Тайната програма от Студената война, която предвещава ролята на RQ-180 над Иран

🇺🇸✈️🇬🇷 В средата на март гръцкото издание OnLarissa публикува кадри на необичаен летателен апарат, кацнал на авиобаза „Лариса" – домът на 110-о бойно крило на гръцките ВВС. Първоначално той беше погрешно посочен като стратегически бомбардировач B-2 Spirit, но експерти в сферата на авиацията бързо разпознаха характерния силует на RQ-180 – секретен дрон на ВВС на САЩ, чието съществуване никога не е признавано от Пентагона, който получи неформалното прозвище „Дамата от Лариса".

Заснетият дрон притежава тъмно оцветяване, което се различава от белия цвят при предишни появи над континенталната част на САЩ – тогава той беше наречен „Great White Bat" и „Shikaka". Разликата вероятно отразява адаптация за друг вид оперативна среда. По данни на The War Zone, кацането в Гърция е резултат от техническа неизправност, което обяснява нетипичното за подобна платформа кацане на дневна светлина. Нито ВВС на САЩ в Европа (USAFE), нито CENTCOM, нито Пентагонът коментираха събитието. Проследяване на полети обаче показа, че военно-транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III са правили необичайни курсове между авиобаза „Едуардс" в Калифорния и Лариса през февруари и март.

Специализирани издания описват RQ-180 като разузнавателен дрон с изключителни стелт характеристики, огромна продължителност и височина на полета с конфигурация „летящо крило", наподобяваща тази на B-21 Raider. Според наличните оценки той може да действа на височина от 18 000–21000, което е извън обсега на повечето системи за противовъздушна отбрана. Сред предполагаемите му сензорни способности са радар със синтетична апертура (SAR), индикатор за движещи се наземни цели (GMTI), пасивно радиочестотно разузнаване и оптико-електронни системи за големи разстояния. Според Aviation Week, звено в авиобаза Бийл" в Калифорния е започнало оперативни полети с RQ-180 още към 2019 г., макар че няма публични сведения за серийно производство.

Скорошна публикация на The War Zone разкрива забележителна историческа паралел между вероятната употреба на RQ-180 и засекретена програма от ерата на Студената война, известна с кодовото име Quartz, официално Advanced Airborne Reconnaissance System (AARS). Стартирана през 80-те години на миналия век по време на администрацията на Рейгън, програмата е целяла да реши критичен разузнавателен дефицит – нуждата от непрекъснато наблюдение на съветските мобилни ядрени балистични ракети. Сателитите и SR-71 Blackbird осигуряваха само моментни снимки, докато Quartz е трябвало да поддържа постоянно присъствие над вражеска територия.

Три съветски ракетни системи са мотивирали създаването на програмата: мобилната пускова установка за балистични ракети със среден обсег РСД-10 „Пионер", железопътно-мобилната междуконтинентална РТ-23 „Молодец" и мобилната междуконтинентална РТ-2ОМ „Топол". За да може да ги открива и проследява, този апарат е изисквал автономно управление, свръхвисок таван (над 21 000 метра), многодневен полет, сензори с висока разделителна способност, сателитни комуникации и стелт конструкция. Инженер от ЦРУ определи концепцията като „the cat's pajamas" – върхово постижение. Договорите за разработка са присъдени през 1983 г. на Lockheed и Boeing.

Програмата обаче се проваля заради безконтролно разрастване на изискванията. Многото заинтересовани страни – разузнавателни служби, родове войски, стратегическо командване – налагат необходимост от нови и нови способности, докато апаратът става технически и финансово неуправляем. По определени варианти размахът на крилата е достигал 76 метра, а цената – над 1 милиард долара за брой, при план за едва осем машини. Висш служител от Националното разузнавателно управление (NRO) обобщава:

„Когато всички добавиха желанията си, той трябваше да прави всичко, освен да дои крави."

През декември 1992 г. Quartz е прекратена – Студената война е приключила, Стратегическото въздушно командване е разформировано, а с него изчезва и основният военен поддръжник на проекта. Наследството на Quartz обаче не е изгубено. Технологичните наработки преминават в няколко последващи програми. Още преди нея Northrop създава демонстратора Tacit Blue (BSAX) – експериментален стелт самолет, за първи път излетял през 1982 г. в Зона 51, който доказва, че летателен апарат с ниска радарна забележимост може да носи мощен радар и да барражира с часове, събирайки данни за наземни цели (DARPA). След закриването на Quartz нейните изисквания са разделени и преформулирани в две програми: RQ-4 Global Hawk за висока издръжливост и RQ-3 DarkStar за стелт разузнаване. DarkStar, с безопашатия си дизайн тип „летящо крило", е пряк предшественик на следващото поколение.

Следващата стъпка в тази еволюция е RQ-170 Sentinel – дронът, оперирал интензивно над Иран и Афганистан през 2000-те години, включително при наблюдението на иранските ядрени обекти и по време на операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен в Абботабад през 2011 г. На 5 декември 2011 г. Иран залавя RQ-170, приземил се на иранска територия близо до град Кашмар. Техеран твърди, че звеното му за кибервойна е поело контрол върху апарата чрез подправяне на GPS сигнала, макар че американски инженери оспорват тази версия, посочвайки, че основната навигация на дрона разчита на инерциална система, а не на GPS. Впоследствие Иран използва заловения апарат за обратно инженерство и произвежда собствени варианти: Shahed 171 Simorgh и Shahed Saeqeh.

Днес паралелът между мисията на Quartz и вероятната роля на RQ-180 е поразително сходен. В рамките на операция Epic Fury, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместни американо-израелски удари, насочени срещу режима на Ислямската република, едно от най-приоритетните постоянни задания е откриването и унищожаването на мобилните ракетни установки. Иран разполага с мобилни балистични и крилати ракети, някои маскирани като цивилни камиони, както и с разгъната мрежа от подземни „ракетни градове" и силно укрепени пускови площадки.

Според The War Zone Иран притежава и способност за бързо възстановяване – в отделни случаи подземни бази са били реконструирани в рамките на часове след понесени удари. Командната власт е разпределена, за да се минимизира ефектът от обезглавяващи удари, а ракети с по-голям обхват могат да се разгръщат от източните райони на страната, където ударното покритие на коалицията е по-слабо.

Именно този оперативен пейзаж прави RQ-180, или негов по-развит вариант, изключително релевантен. На височина, недостъпна за ПВО, с многодневна издръжливост и широк набор от сензори, платформата може да покрива огромни територии в реално време, да засича и проследява мобилни пускови установки, чиито координати да предава директно в мрежата за поразяване. Това е по същество мисията, за която Quartz е била замислена преди четири десетилетия – само че срещу други ракети и над друга държава. Разликата е, че RQ-180 вероятно вече изпълнява това, което Quartz никога не успя да осъществи.

Въздушното превъзходство в ерата на модерната ПВО: Уроците от Иран и Украйна.

🇺🇸 Анализ на пенсионирания генерал-лейтенант от ВВС на САЩ Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“, разглежда оперативното значение на докладвания удар по американски F-35 от иранска зенитно-ракетна система. Според него, макар да заслужава внимание, инцидентът в никакъв случай не бива да се тълкува като нещо повече от изолиран епизод в контекста на съвременната въздушна война.

Високотехнологичните бойни действия срещу способна, интегрирана система за противовъздушна отбрана (ПВО) винаги са криели рискове, а в исторически план тези рискове са се изразявали в значителни загуби на летателни средства. Забележителното в текущата война с Иран не е, че американски самолет е бил поразен, а че бойните загуби до момента са почти нулеви и липсват каквито и да е загуби на пилотирани самолети от вражески действия.

Това, което прави настоящата кампания особено значима, е мащабът на операциите на фона на липсата на загуби. Централното командване на САЩ заяви, че коалиционните сили са ударили хиляди цели на иранска територия – надхвърляйки 7800 обекта от началото на кампанията до момента. Подобно ниво на активност неизбежно предполага хиляди бойни полети в обсега на иранските зенитно-ракетни комплекси.

По време на Виетнамската война САЩ провеждаха непрекъснати операции срещу една от най-сложните ПВО мрежи за времето си – доставените от СССР ракети SA-2, гъсто разположена радарно управлявана зенитна артилерия и изтребители-прехващачи. Цената беше огромна. От 833 произведени изтребителя F-105, 382 бяха загубени в бой – близо 46% от целия инвентар. Войната отчете общо над 1700 загуби на бойни самолети с фиксирано крило. Те се случиха въпреки постоянната адаптация на тактиката, включваща поява на мисиите „Wild Weasel“, посветени на потискането на вражеската ПВО.

Изтощение от подобен мащаб не беше аномалия – то беше норма, характерна за въздушни операции с висок интензитет срещу ешелонирана отбрана. САЩ очакваха самолетите да бъдат сваляни, при това в значителни количества. Това беше цената за проникване в защитено въздушно пространство.

Иранската отбрана е модернизирано, но концептуално сходно предизвикателство: интегрирана система за ПВО (IADS) от няколко слоя, която включва радарни и инфрачервени зенитно-ракетни комплекси, мобилни пускови установки и припокриващо се сензорно покритие. Иранските системи,, вариращи от морално остарели платформи до по-модерни варианти местно производство, са проектирани да затрудняват достъпа и да налагат висока цена, а не да позволяват въздушно превъзходство.

В хода на многократните операции в зоната на действие на тези системи, американските и израелски бойни самолети не са понесли потвърдени загуби от иранската ПВО. Инцидентът с F-35 от 19 март, при който беше повреден, но успешно приземен, по-скоро потвърждава тази теза, отколкото да я опровергава. Той показва, че дори когато врагът постигне известна степен на тактически успех – проследяване, прехват и поразяване на самолет – резултатът не води до провал на мисията.

Това е определящата характеристика на модерната западна въздушна мощ: не неуязвимост, а оцеляване, съчетано с доминация.

Самолетите от пето поколение като F-35 са проектирани да оперират в оспорвана среда, съчетавайки стелт технология с напреднала електронна война, сливане на данни от сензори и мрежови операции. Стелт не значи невидимост в целия електромагнитен спектър, но драстично повишава вероятността за оцеляване и успех на мисията срещу напреднала ПВО. Тези качества са интегрирани в широка оперативна конструкция, която включва потискане (SEAD) и унищожаване на вражеската ПВО (DEAD), оръжия с голям обсег, кибер и електронни атаки и разузнаване в реално време.

Резултатът е не просто способност за проникване в интегрирана ПВО, а нейното систематично деградиране и доминиране.

Въздушното превъзходство, дефинирано като способност за провеждане на операции в дадено време и място без прекомерна намеса от страна на противника, а в много случаи и въздушно господство (опериране по желание по всяко време), са условията, позволяващи всички останали военни операции. Без едното или другото, всяка сила е уязвима.

Там, където е постигнато въздушно превъзходство, приятелските сили получават свобода на маневриране, възможност за прецизни удари и капацитет да оформят бойното поле по свое желание. Там, където липсва, характерът на войната се променя фундаментално.

Точно такъв е случаят в войната в Украйна, където нито една от двете страни не постигна превъзходство във въздух. За Русия това отразява комбинация от незадоволително представяне в операциите по SEAD/DEAD и провали в лидерството, обучението и координацията. За Украйна това отразява ограниченията в ресурсите и изтребителната авиация, както и разчитането на дефанзивна, основно наземна стратегия за ПВО, заедно със забележително устойчива и иновативна ешелонирана система за отбрана.

Резултатът от оспорваното въздушно пространство оставя двете страни силно ограничени. Нито Русия, нито Украйна могат да провеждат продължителни, мащабни маневри под прикритие на въздушна мощ. В резултат на това конфликтът се превърна във война на изтощение, характерна с артилерийски и безпилотни дуели, статични фронтови линии и бавен териториален напредък на висока цена. Неспособността за доминация във въздуха наложи таван върху оперативното темпо и стратегическата маневра.

За разлика от това, американските и израелските операции срещу иранската ПВО показват как изглежда на практика въздушното превъзходство, преминаващо във въздушно господство. Самолетите не само оцеляват в оспорваното небе, но го правят, докато в същото време лишават врага от какъвто и да е смислен успех в оспорването на контрола над небето.

Основният извод не е, че съвременната въздушна война е лишена от риск. Винаги има риск, когато летите в зона на активни бойни действия. По-скоро става дума за факта, че САЩ и техните съюзници фундаментално промениха калкулацията на разходите. Докато в миналото високото изтощение беше приемано като цена за достъп, днешните сили са проектирани да свеждат загубите до минимум, докато в същото време увеличават максимално оперативния ефект.

Повреденият F-35 е напомняне, че заплахата е реална. Липсата на загуби обаче е доказателство за това колко далеч е стигнала въздушната мощ – и колко решаващо остава истинското въздушно превъзходство.

F-35 извърши аварийно кацане в Близкия изток след предполагаем обстрел от Иран

🇺🇸 Американски изтребител F-35 е извършил аварийно кацане във военновъздушна база в Близкия изток, след като е бил поразен от предполагаемо ирански обстрел, съобщи CNN, позовавайки се на двама източници, запознати със случая.

Капитан Тим Хокинс, говорител на Централното командване на САЩ (CENTCOM), заяви, че изтребителят от пето поколение е „изпълнявал бойна мисия над Иран“, когато е бил принуден да извърши аварийно кацане. Той уточни, че самолетът се е приземил благополучно и инцидентът се разследва.

„Самолетът кацна безопасно, а пилотът е в стабилно състояние“, добави Хокинс. „Този инцидент е обект на разследване.“

Инцидентът бележи първия случай, в който Иран удря американски самолет във войната, която започна през последния ден на февруари със съвместни израелско-американски удари по Техеран. И двете държави имат F-35 и го използват непрекъснато за нанасяне на въздушни удари; цената на един такъв самолет надхвърля 100 милиона долара.

Израелски стелт дрон беше видян в небето над Техеран.

🇮🇱🇮🇷 RA-01, секретен израелски стелт дрон за разузнаване, наблюдение и ударни операции, е бил забелязан в небето над Техеран, според видео, разпространено в социалните мрежи.

Съществуването на RA-01 не е официално потвърдено и не разполагаме с никакви снимки за сравнение. Всъщност, сведения за евентуалното му съществуване се появи едва след изтичане на секретни документи на американското разузнаване, в които дронът се споменава заедно с оперативната му база „Рамон“.

Смята се, че безпилотният апарат се използва от ВВС на Израел за тайни операции, макар че във видеото той лети на средна височина, което увеличава видимостта му и улеснява неговото заснемане от наземни наблюдатели. Това би било необичайно за стелт дронове, които обикновено действат на големи височини, за да останат незабелязани.

Слуховете за класифициран израелски дрон с предполагаемо име RA-01 започнаха да циркулират миналата година след теч на поверителни документи от Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ (NGA), в които се твърди, че израелските отбранителни сили (IDF) притежават флот от невидими за радарите дронове, които са способни да изпълняват мисии на големи разстояния.

Ако съществува, RA-01 вероятно е проектиран както за разузнавателни, така и за бойни цели, разширявайки обсега на Израел в региона – особено по отношение на събирането на данни или провеждането на операции в отдалечени райони като Иран.

Специфичните детайли около него са оскъдни и няма официално потвърждение за неговия дизайн или оперативни възможности. Наблюдатели обаче посочват, че мощната индустрия за безпилотни летателни апарати на Израел е напълно способна да произведе подобен дрон, предвид дългогодишната история в разработката на авангардни, трудни за засичане апарати.

Според доклад на The War Zone, обозначението RA-01 сочи, че може да е многофункционална платформа с роли в разузнаване, наблюдение и удари, която потенциално надгражда въздушните възможности на Израел успоредно с конвенционалните средства.

Предполага се, че RA-01 е базиран в авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев, където сателитни снимки разкриват някои структури, вероятно използвани за съхранение и разгръщане на специфични летателни апарати. Изтекли документи загатват за оперативната му употреба и правят твърдения за пряка връзка с подготовката на Израел за сценарии за противоракетна отбрана, но въпреки това реалните доказателства за този дрон остават малко.

Предвид фокуса на Израел върху поддържане на авангардни средства за възпиране, е напълно възможно RA-01 или друга подобна платформа вече да се използва в ограничен мащаб за мисии в Близкия изток. В същото време трябва да отбележим, че сведенията за RA-01 биха могли да са част от умишлена стратегия за дезинформация. Анализатори предполагат, че дори американските документи биха могли да съдържат неточности и стратегически преувеличения.

Израел е разтревожен от разговори между САЩ и Катар за F-35.

🇮🇱⚔️🇶🇦 Израел е все по-разтревожен от възобновените разговори между САЩ и Катар относно възможната продажба на стелт изтребители F-35, съобщи Channel 12 news, докато Пентагонът оценява евентуални мащабни оръжейни сделки в Близкия изток, способни да оспорят качественото военно предимство на Израел.

Според съобщенията Доха е подновила искането си за закупуване на стелт изтребителите, след като сходна оферта беше отхвърлена преди пет години. Този път обаче се твърди, че контактите между американски и катарски служители вече са в ход. Израелски официални лица наблюдават отблизо и паралелни развития, сред които назряващата отбранителна сделка между САЩ и Саудитска Арабия, възможността за подновени продажби към ОАЕ и дори потенциални бъдещи продажби към Турция.

Channel 12 посочва, че Израел се опасява от вълната от модерни американски оръжейни продажби в региона може да подкопае качественото предимство на израелските военновъздушни сили в региона. В отговор на това, военното ръководство на страната подготвя пакет от искания към Белия дом, като се стреми да си осигури компенсаторни възможности.

Твърди се, че тези искания включват две ескадрили модерни изтребители – една F-35 и друга F-15I, които са специално адаптиран за оперативните нужди на Израел – както и разширен достъп до модерни боеприпаси и свързани с тях системи. Според служителите има кратък прозорец за действие, преди производствените слотове да бъдат запълнени от други купувачи.

Въпросът сега зависи от това дали политическото ръководство на страната е способно бързо нещо, което тлее с часове решения и да влезе в интензивни разговори с Вашингтон, за да гарантира, че дългосрочните военни изисквания на Израел ще бъдат изпълнени, предвид променящите се оръжейни продажби на САЩ в региона.

САЩ доставят F-35 с ограничени способности на Саудитска Арабия заради Израел.

🇺🇸🇮🇱🇸🇦 Изтребителите F-35 Lightning II, които САЩ планират да продадат на Саудитска Арабия, ще бъдат с по-малко напреднали способности от тези, с които разполага Израел, за да бъде спазен закона, гарантиращ военното превъзходство на Израел в региона. Това съобщиха в сряда американски официални лица и експерти по сферата на отбраната.

Президентът Доналд Тръмп обяви сделката в началото на седмицата, но саудитските самолети няма да получат някои от най-модерните функции, с които разполага израелският въздушен флот, сред които напреднало въоръжение и средства за електронна война.

Израел се ползва с уникални права да модифицира собствените си F-35, сред които възможността да интегрира собствени оръжия, да добавя системи за заглушаване на радари и други подобрения, без да иска разрешение от САЩ.

Въпреки това командването на израелските военновъздушни сили се обяви против планираната продажба, като в документ до политическото ръководство предупреди, че сделката ще подрони господството на страната във въздушното пространство на региона, съобщи The Times of Israel.

Дори Саудитска Арабия да получи изтребителите, е малко вероятно да ѝ бъдат доставени AIM-260 Joint Advanced Tactical Missile – ракети въздух-въздух от следващо поколение, които са разработени специално за самолети от пето поколение, казва Дъглас Бърки, изпълнителен директор на Mitchell Institute – мозъчен тръст за за въздушно-космически изследвания.

Обсегът на JATM от близо 200 км представлява най-чувствителната ракетна технология, свързана с платформата на F-35, което означава, че най-вероятно тази ракета ще бъде предложена единствено на Израел.

F-35 се адаптира индивидуално за всяка държава и дори за всеки пилот. Най-способните версии остават в САЩ, а всички останали страни получават по-ограничени варианти. Така саудитските самолети, произвеждани от Lockheed Martin, ще бъдат също „орязани“.

Освен технологичното превъзходство, Израел запазва и числено такова – в момента разполага с две ескадрили F-35, а трета е поръчана. Саудитска Арабия би могла да получи най-много две ескадрили, и то след няколко години.

Израелската авиация разполага с F-35 от почти осем години, което ѝ дава огромен огромен опит в овладяването на системите и възможностите на самолета.

Американски служители подчертаха, че преди финализиране на сделката задължително ще бъде извършена официална оценка на качественото военно превъзходство (QME) на Израел, тъй като всяка продажба на Саудитска Арабия традиционно изисква одобрение от Конгреса. В същото време мощното израелско лоби на Капитолийския хълм може сериозно да затрудни одобрението.

Междувременно официални лица посочиха, че Израел има интерес да включи Саудитска Арабия в Авраамовите споразумения, за да бъде придвижено напред нормализирането на отношенията между двете страни и да не влошава отношенията си с Тръмп.

За да бъде блокирана сделката с ветоустойчива резолюция, ще е необходима квалифицирано мнозинство от две трети и в двете камари на Конгреса – праг, който се смята за почти непостижим.

Сделката би изравнила Саудитска Арабия с Катар и ОАЕ, на които също бяха предложени F-35. Но техните договори остават замразени заради спорове около графиците за доставка, ограниченията върху възможностите на самолетите и опасения от достъп на Китай до технологията.

Пентагонът се опасява от китайски достъп до саудитските F-35.

🇺🇸✈️🇸🇦 Докато администрацията на Тръмп се опитва да финализира сделката за продажба на стелт изтребители F-35 на Саудитска Арабия, в разузнавателен доклад на Пентагона се изразяват опасения, че Китай може да се сдобие с технологията на самолета, ако сделката бъде осъществена, съобщават запознати източници, цитирани от Reuters.

Чиновници от Пентагона, проучили сделката, се опасяват, че технологията на F-35 може да бъде компрометирана от китайски шпионаж или заради партньорството в сигурността между Китай и Саудитска Арабия.

Тези рискове са описани в обширен доклад на Агенцията за разузнаване към Министерството на отбраната (DIA).

Администрацията на Тръмп и Саудитска Арабия работят по последните детайли на споразумение, според което американските отбранителни компании (Lockheed Martin, Raytheon и Northrop Grumman) ще предоставят 48 изтребителя F-35 и свързани с тях платформи за милиарди долари. Очакваше се министърът на отбраната Пийт Хегсет да одобри сделката, преди тя да премине през междуведомствен преглед.

Престононаследникът и фактически лидер на кралството Мохамед бин Салман трябва да проведе среща с президента Тръмп в Белия дом следващия вторник. Основните теми ще включват бъдеща сделка за F-35 и двустранен пакт за взаимна отбрана. Саудитска Арабия е най-големият клиент на американско оръжие в света.

Саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман написа в социалните мрежи, че се е срещнал с Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уитков.

„Прегледахме саудитско-американските отношения и обсъдихме начини за укрепване на стратегическото ни сътрудничество“, написа той.

Агенцията за военно разузнаване отказа коментар относно доклада си. Посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон не отговори на запитване.

„Няма да изпреварваме президента по отношение на разговорите, които предстоят“, се посочва в официално изявление на Белия дом.

Принц Мохамед и екипът му настояват Вашингтон да продължи преговорите за одобряването на помощ за развиване на гражданска ядрена програма – противоречив въпрос, който американски служители обсъждат, изпитвайки съмнения дали Рияд ще използва технологията за създаване на ядрено оръжие.

Администрацията на Тръмп, както и тази на Байдън, се опитваха да убедят Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Израел. Това обаче едва ли ще се случи скоро на фона на високия брой жертви от войната срещу Хамас в ивицата Газа и някои от позициите на израелските власти по отношение на палестинците.

Освен опасенията за достъп на Китай до технологията на F-35, продажбата поражда и въпроси за опасността от подронване на регионалното военно превъзходство на Израел, който е единствената страна в Близкия изток с тази напреднала изтребителна платформа, която използва за въздушните удари по Иран през октомври 2024 г. и юни 2025 г.

От Арабско-израелската война през 1973 г. американските политици се стремят да гарантират „качественото военно превъзходство“ на Израел в региона.

Китай и Саудитска Арабия имат известни военни връзки – китайската армия помага на Рияд да произвежда собствени балистични ракети и да придобива по-съвременни модели.

За Саудитска Арабия сдобиването с F-35, най-добрият американски изтребител, би предоставило огромно предимство в стелт технологията и способностите на пилотите да оценяват сложна бойна среда, обясни Гарет Дженингс от разузнавателната компания Janes.

„Накратко, F-35 е връх на западната бойна авиация – както по възможности, така и по престиж“, обобщи той.

Последната ярка демонстрация на напредналите способности на изтребителите от пето поколение се случи по време на 12-дневната война между Израел с Иран през юни. Макар израелската армия да не разкрива детайли, унищожаването на част от иранската ПВО с F-35 позволи на останалите израелски самолети „да действат над Иран почти безнаказано и вероятно изигра огромна роля за успеха на операцията“, отбеляза Дженингс.

Тръмп не пропуска възможност да се похвали със своите сделки с богатата на петрол Саудитска Арабия, особено в сферата на отбраната. През май Белият дом обяви, че е осигурил сделки за 600 млрд. долара, от които най-големият пакет е за 142 млрд. долара оръжие. Част от тях обаче вече бяха в ход още преди встъпването в длъжност на Тръмп.

Германия закупува още 15 стелт изтребителя F-35.

🇩🇪 Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус планира да разшири наличния състав от F-35 на Германия отвъд първоначално поръчаните 35 самолета. Според Spiegel тя се готви да поръча нови 15 изтребителя F-35 от американския отбранителен гигант Lockheed Martin.

Сделката, оценявана на около 2,9 милиарда долара, се очаква да бъде представена за одобрение пред бюджетната комисия на Бундестага.

Самолетите са замислени да заменят остарелите изтребители PA-200 Tornado на Luftwaffe, които са на въоръжение от началото на 80-те години на миналия век. Подобно на тях F-35 е сертифициран да носи американски ядрени оръжия, съхранявани в Германия в рамките на споразумението за ядрено споделяне на НАТО.

Според Reuters, поверителни документи, подготвени за депутатите, очертават разходи и обосновка за новите самолети. Решението се вписва в широките усилия на Германия да укрепи позицията си в отбраната след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

Министерството все още не е публикувало официално изявление за новата поръчка, но съобщената сделка отразява продължаващия преход към по-тясна интеграция с отбраната на Съединените щати и останалите съюзници от НАТО.

F-35A, стандандартният вариант за хоризонтално излитане и кацане, вече беше избран от редица държави-членки от Алианса заради своите стелт характеристики и съвместимостта в операции на съюзниците.

През 2022 г. правителство се ангажира да закупи 35 самолета F-35 като част от специалния фонд за отбрана на стойност 100 милиарда евро, създаден след началото на войната в Украйна. Тази поръчка беше отклонение от скептицизма, изразен по-рано за американската стелт технология и сигнализира за цялостна преоценка на приоритетите на германската отбрана.

Ако бъде потвърдена, тази допълнителна поръчка ще доведе общия брой на германските F-35 до 50. Очаква се доставките да започнат догодина, а инфраструктурните работи в авиобаза Бюхел, където ще бъдат разположени новите самолети, вече са в ход.

След финализирането си разширената поръчка за F-35 ще затвърди още повече ролята на Германия в структурите за колективна отбрана на НАТО и ще подобри нейния капацитет да отговаря както на конвенционални, така и на ядрени заплахи в европейския театър.

Южна Корея напредва с изтребителя KF-21 Boramae и дронове „верен помощник“

🇰🇷✈️ Южна Корея се приближава към разполагането на безпилотни летателни апарати от ново поколение, предназначени да летят заедно с изтребителя KF-21 Boramae, целящи да разширят възможностите за въздушен бой на Военновъздушните сили на Република Корея (ROKAF) чрез съвместна работа между човек и машина.

Неотдавнашно демонстрационно видео, публикувано от Korea Aerospace Industries (KAI), показа концептуална мисия за въздушен бой, включваща KF-21, ескортиращ формация от стелт дронове, изстреляни от транспортен самолет. В симулацията четири дрона, наричани „безпилотни помощници“, придружават изтребителя, идентифицирайки и атакувайки вражески цели, докато KF-21 оперира от по-безопасно разстояние.

Безпилотните летателни апарати, които се отличават с дизайн с ниска видимост, са част от това, което KAI нарича система „верен стелт помощник“.

„Дронът свежда до минимум радарното засичане чрез своя невидим дизайн и е предназначен да оперира във формация с KF-21“, заяви компанията в презентация, излъчена по националната телевизия SBS.

По време на анимацията пилотът на KF-21 е видян да издава команда за атака, подканвайки дроновете да напреднат и неутрализират вражеските противовъздушни отбрани. Пилотът взаимодейства с монитор за мисията, за да насочва безпилотните системи, които унищожават враждебни радарни инсталации, преди пилотираният самолет да извърши бомбардировка. Сценарият подчертава нарастващия акцент върху използването на дронове за поемане на риск и пробив през силно защитено въздушно пространство.

Демонстрацията се основава на технологична версия на стелт дрона, лесно разпознаваем по бялото си тяло и червените акценти по крилата и опашните повърхности. Според доклада системата в момента преминава наземни развойни дейности, фокусирани върху оценка на аеродинамичните повърхности, електрооптичните системи за наблюдение и стелт характеристиките.

Полетните изпитания на прототипа се очаква да започнат по-късно тази година, а съвместни полетни изпитания с KF-21 се очакват още през следващата година.

Програмата за безпилотни помощници започна през 2021 г. и е ключова част от по-широкото усилие на Южна Корея да интегрира изкуствения интелект и автономните операции в своята доктрина за въздушна мощ. Длъжностни лица смятат, че системата от дронове ще завърши разработката си до 2027 г., като оперативното разполагане в съвместни мисии с KF-21 се предвижда около 2030 г.

Самият KF-21 е първият свръхзвуков изтребител, разработен в Южна Корея, и е позициониран като конкурентна опция на световния пазар за износ. Сдвояването му със стелт дронове се очаква да подобри както оперативното му преимущество, така и неговата привлекателност за чуждестранни купувачи.

KAI вярва, че добавянето на дронове „верен помощник“ ще умножи бойната мощ на KF-21, като същевременно предостави нови стратегически възможности за въздушни операции.

Въпреки че все още се намира в начален етап, програмата отразява нарастваща международна тенденция към разпределени, пилотирани и безпилотни операции, подобно на усилията, които се осъществяват в Съединените щати, Австралия и Европа. Подходът на Южна Корея набляга на интеграцията на изкуствения интелект, рентабилни платформи и бързи срокове за разполагане – елементи, които се считат за съществени за отговор на съвременните заплахи.

С нарастването на регионалното напрежение и големите инвестиции на армиите на партньорите във войната с дронове и системите за противовъздушна отбрана, новата инициатива за дронове на Южна Корея изглежда добре навременна.

Според министерството на отбраната, допълнителни оценки и технически подобрения ще продължат през останалата част от 2025 г.

Lockheed Martin обмисля F-35 с автономни функции и ново стелт покритие

🇺🇸 Lockheed Martin залага на всеобхватно обновяване на F-35 с включването на възможност за частично или изцяло безпилотни мисии. Изпълнителният директор на компанията Джим Тайклет заяви по време на конференцията Bernstein Strategic Decisions, че модернизираната версия може да включва в себе си ново стелт покритие, структурни промени и редица други иновации.

„Можем да направим така, че F-35 да има възможност за автономен полет в сравнително кратък срок, на базата на разработки по програмата NGAD (Next Generation Air Dominance)“, подчерта той. Според него, в рамките на две-три години самолетът може да получи значително увеличение на бойните способности с интеграция на технологии, първоначално предназначени за изтребители от шесто поколение.

Идеята за „Ферари“ версия на F-35 беше представена за първи път през април, когато компанията загуби конкурса по програмата за изтребител от следващо поколение (NGAD) от Boeing и техния проект за F-47. Вместо да оспорва решението, Тайклет обяви, че компанията му ще се фокусира в усилия за внедряване в F-35 на 80% от способностите на шесто поколение, но на половин цена.

Авангардната платформа вероятно ще включва нови радарно поглъщащи покрития, средства за електронна война от ново поколение, подобрена мрежова свързаност и софтуер за автономно управление. Възможни са и конструктивни промени, особено около въздушните входове и дюзите на двигателя, без пълна преработка на дизайна.

„Имаме нови идеи и открития относно т.нар. outer mold line – това е външната аеродинамична форма на самолета, която определя скрития профил и ефективността на въздушния поток“, обясни Тайклет. „Можем да ги приложим към F-35, без да се налага изцяло нова конструкция.“

Въпреки че някои подобрения може да са готови за тестови полети в следващите две-три години, Тайклет предупреди, че интеграцията трябва да се извършва поетапно. „Не може да се въвеждат прекалено много нови системи наведнъж, без да се наруши производственият процес.“

Компанията планира подобни модернизации и за F-22 Raptor, както и дългосрочни оферти за производство и поддръжка на F-35.

Любопитно е, че по време на конференцията изпълнителният директор на Lockheed не коментира твърденията на Доналд Тръмп за F-55 – нова версия на F-35 с два двигателя По време на срещата си с бизнес лидери в Катар на 15 май Тръмп обяви, че ще САЩ ще разработят двумоторен F-55, както и F-22 Super – подобрена версия на настоящия Raptor.

„Ще направим F-55, ако получим добра цена. Ще има два двигателя и ще е супер ъпгрейд на F-35“, отбеляза Тръмп.

Франк Кендал, бивш военен министър на САЩ в администрацията на Барак Обама, посочи пред Breaking Defense, че версия на F-35 с два двигателя никога не е била разглеждана в периода му начело на Пентагона. Експерти алармират, че такъв вариант би изисквал дълги години тестове и значителни разходи поради фундаментални промени в дизайна.

Въпреки че не бяха обявени нови продажби на F-35 по време на обиколката на Тръмп в Близкия изток, Тайклет потвърди, че се водят активни разговори със Саудитска Арабия за „пътя към пето поколение“.

„Този процес ще е поетапен и ще отнеме време, но ако успеем да си партнираме със Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ за засилване на въздушното им превъзходство и интегрираната противовъздушна отбрана, възможностите за Lockheed Martin ще бъдат много сериозни“, каза той.

Lockheed Martin обяви планове за дълбока модернизация на своя F-35.

🇺🇸 След като загуби от Boeing в конкурса за разработка на изтребител от следващо поколение по програмата NGAD (F-47), Lockheed Martin обяви планове за дълбока модернизация на своя стелт изтребител F-35 Joint Strike Fighter.

Изпълнителният директор на компанията Джим Тайлет отбеляза, че тя възнамерява да интегрира технологии, разработени за NGAD, в корпуса на своя F-35, за да постигне някои от способностите на изтребителя от шесто поколение на половината от неговата цена.

Това надграждане вероятно ще включва нови материали, геометрия на корпуса и противодействия, разработени по програмата NGAD.

Не се очаква Lockheed Martin да оспори победата на Boeing в конкурса за NGAD и вместо това ще съсредоточи изследователските си и развойни усилия върху подобрения на вече съществуващите си платформи F-35 и F-22.

Компанията изрази увереност, че може да повиши значително бойния потенциал на изтребителя от пето поколение F-35 чрез интегриране на усъвършенствани сензори, включително радари и пасивни системи, както и стелт технологии и оръжия с увеличен обсег, превръщайки го в концепция от поколение 5+.

Тайлет подчерта, че някои от въпросните технологии вече са получили финансиране по програмата F-35 Block 4, а останалите ще бъдат предложени на Министерството на отбраната на САЩ в близко бъдеще.

Силно рекламираният руски Су-75 вероятно никога няма да излезе от чертожната дъска.

🇷🇺 Силно рекламираният руски проект за стелт изтребител Су-75 „Checkmate“ вероятно никога няма да излезе от чертожната дъска, след като международните санкции и изместването на военните приоритети и липсата на чуждестранен интерес спират дори хипотетичното му развитие.

Представен през 2021 г. с фанфари като рентабилна алтернатива от пето поколение на западните изтребители като F-35 и F-22, Су-75 е проектиран да се хареса на страни, които нямат възможност да закупят американски самолети поради бюджетни или политически ограничения.

Концепцията предвиждаше едномоторен стелт реактивен самолет със стелт дизайн и авангардна авионика, предназначен както за мисии въздух-въздух, така и за въздух-земя. Но над три години по-късно самолетът остава единствено на макет. Както беше отбелязано от американския журналист Калеб Ларсън в скорошна статия за 19FortyFive, Су-75 „не лети наникъде“.

Първоначално тестовите полети бяха насрочени за 2023 г., но така и не се появи летящ прототип. Служители на руската отбранителна индустрия така и не предложиха разумна причина, а основни крайни срокове бяха нарушени многократно.

Пълномащабната руска агресия срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. обърка руските планове и пренасочи нейните отбранителни приоритети. Вместо да инвестира в скъпи авиационни проекти, Кремъл се съсредоточи върху производство на артилерия, дронове и ракети – оръжейни системи, за които има силно търсене на бойното поле.

Проблемът се усложни от задълбочаващата се изолация на Русия от глобалните вериги за доставки. Западните санкции ограничиха нейния достъп до ключови компоненти, сред които усъвършенствани микрочипове, необходими за следващото поколение авионика и системи за насочване.

Финансирането също е напрегнато. Съобщава се, че руското правителство отклонява ресурси към социални плащания и обезщетения за семействата на войници, убити в Украйна. Подобен финансов натиск ограничава съществено способността на отбранителния сектор да преследва дългосрочните си проекти.

Потенциала за експортни продажби изглежда мираж. Страните с ресурси за закупуване на модерни изтребители избират доказани усъвършенствани платформи като американските F-35. В същото време държави, които традиционно са считани за клиенти на руско оборудване, изразиха съмнения дали Су-75 изобщо някога ще се материализира.

„Инженерните предизвикателства на стелт технологията, в комбинация с пренасочването на руската отбранителна индустрия от нови проекти към поддържане на офанзивата в Украйна за посрещане на неотложни нужди и липсата на ключови компоненти поради строгия режим на санкции почти убиха самолета“, обобщава Ларсън.

В крайна сметка най-големият съперник на Су-75 може да не е конкурентен самолет, а суровите реалности на ограничената икономика на Русия, безпрецедентните нива на изолация на нейната индустрия и войната, която продължава да отнема вниманието, капитала и доверието на Кремъл.

Иран започва изпитания на безпилотен стелт изтребител Qaher-313

Авиационните блогъри не са впечатлени от новия боен самолет на Иран, Qaher-313. Иран сравни самолета с американските F-22 и F-35. Не съвсем, казва Дейв Маджумдар на Flightglobal.com: „Този самолет много прилича на стара играчка GI Joe.“

🇮🇷 Генералният директор на аерокосмическата индустрия в Министерството на отбраната на Иран обяви, че самолетът Qaher-313, рекламиран като стелт изтребител, е навлязъл във фазата на летателни изпитания в безпилотна версия.

Съобщението беше направено по време на тазгодишното издание на международното авиошоу Киш, което отново предизвика интерес и сериозни дискусии за бъдещето на проекта, представен за първи път през 2013 г.

Оттогава Qaher-313 е многократно проучван и анализиран, пораждайки съмнения какво всъщност представлява този ирански самолет и дали някога ще надхвърли теоретичните амбиции на своята програма за развитие.

Иран предлага на пазара Qaher-313 като стелт изтребител с уникални способности, включително способността да избягва радарите, да лети на ниски височини и да извършва тактически операции. Той също така е представен като символ на технологична независимост, част от стратегията на Иран да се утвърди като регионална сила, която е способна да разчита на собствените си военни иновации.

Дизайнът на самолета наподобява модерни стелт изтребители като американските F-22 и F-35, с отличителни остри ъгли и тяло, което според ирански служители свежда до минимум радарния му отпечатък.

Тези твърдения обаче бяха оспорени от авиационни експерти и военни анализатори, които смятат, че въпреки амбициите на иранската отбранителна индустрия, самолетът има сериозни структурни ограничения, които вероятно ще ограничат неговата оперативна ефективност в реални условия.

Едно от основните опасения, повдигнати от експертите по отношение на Qaher-313, е неговата аеродинамика. Докато острите ъгли в стелт дизайна могат ефективно да намалят радарната видимост, те също така въвеждат значително аеродинамично съпротивление и съпротивление.

Това води до намалена маневреност, особено при полети с по-високи скорости. Острите ръбове на конструкцията на самолета могат да причинят турбуленция около фюзелажа, което довежда до значителни загуби на енергия и намалена стабилност, което е от решаващо значение по време на високоскоростни операции или бойни маневри.

Друг проблем с дизайна на Qaher-313 е липсата на традиционните вертикални стабилизатори или опашни самолети, които са стандартни за много съвременни изтребители. Тези компоненти играят съществена роля за осигуряване на стабилност по време на високоскоростни маневри и условия на голямо натоварване. Без тях способността на самолета да поддържа контрол, особено при големи ъгли на атака или по време на агресивни маневри, може да бъде сериозно компрометирана.

Липсата на вертикални стабилизатори предполага, че Qaher-313 вероятно ще се сблъска със значителни предизвикателства при контрола, особено по време на динамичен въздушен бой, където са необходими бързи настройки на траекторията на полета. Без тази фундаментална контролна повърхност самолетът може да стане труден за управление при високи скорости, предизвиквайки сериозни ограничения в бойна среда, където маневреността е ключова за определяне на резултата от битките.

Крилата на Qaher-313, изглеждащи малки и по-малко експанзивни в сравнение с други модерни изтребители, биха могли допълнително да ограничат неговата маневреност при високи скорости. По-малките крила може да се затрудняват да генерират необходимото издигане по време на бързи маневри, критичен проблем при избягване на входящи заплахи или изпълнение на тактически бойни операции.

Цялостната аеродинамична форма на самолета може да допринесе за нестабилност, намалявайки способността му да извършва сложни въздушни маневри, които са жизненоважни в съвременните битки.

В ситуации с високоскоростни завои или бързи промени в посоката на полета, самолетът трябва да поддържа необходимата стабилност и пъргавина, за да извършва тези маневри, без да губи контрол. Като се има предвид неговата форма и ограничения в дизайна, Qaher-313 може да се затрудни да изпълнява такива маневри ефективно, като по този начин намалява оперативните си характеристики.

Взети заедно, тези аеродинамични характеристики – остри ъгли, малки крила и липсата на стабилизиращи повърхности - създават платформа, която може да бъде компрометирана значително в ситуации, които изискват висока маневреност и стабилност при различни условия на полет. В сценарий на битка, където всяка маневра е критична за избягване на наближаващи ракети или надминаване на вражеските самолети, тези недостатъци могат да се окажат пагубни.

Оценките на размера и формата на самолета предполагат, че той е твърде малък, за да носи достатъчно гориво и оръжия, което поставя под въпрос ефективността му за мисии на дълги разстояния.

Най-сериозният проблем с Qaher-313 обаче е липсата на подробна информация за ключови технически компоненти. Към днешна дата не са публикувани конкретни подробности относно двигателите на самолета, авиониката и материалите, използвани в конструкцията му. Липсата на публични тестови данни и подробни видеозаписи на тестови полети на пилотираната версия на самолета само задълбочава съмненията относно реалната му способност да лети и да изпълнява бойни задачи.

Експерти посочват, че стелт технологиите разчитат не само на форма и дизайн, но и на специални материали, които намаляват радарните отпечатъци. Според експертите, материалите, използвани в тялото на Qaher-313, не отговарят на стандартите, необходими за ефективни стелт способности.

Освен това липсата на доказателства за успешни пилотирани летателни тестове повдига въпроса дали самолетът някога ще премине към следващия етап и ще демонстрира някакъв вид бойна готовност.

Много анализатори смятат, че Qaher-313 е по-скоро инструмент за политически цели, отколкото автентичен военен актив. Имайки предвид предвид икономическите санкции и международните ограничения, които сериозно засегнаха отбранителната индустрия на Иран, този проект може да има за цел по-малко да демонстрира действителен напредък в аерокосмическата технология и повече да служи като инструмент за вътрешни политически цели.

Иран е добре известен с използването на подобни военни проекти за укрепване на патриотизма и националния дух. Въпреки ограничените ресурси и значителните технологични пречки, Техеран продължава да използва програми като Qaher-313, за да изпрати послание за своята решителност и технологична независимост.

В този контекст самият факт, че проектът е широко дискутиран и неговите изпитания съвпадат с международни събития, показва неговата политическа роля. Тези проекти са част от по-широките усилия на Иран да запази позицията си на независима военна сила в Близкия изток, въпреки санкциите и ограниченията.

Някои анализатори смятат, че проектът все още е в начален етап и по всяка вероятност не е напълно разработен. Въпреки това въпросът за реалната му бойна готовност остава отворен. Според скептиците, дори ако Иран завърши проекта, той няма да може да се конкурира с най-модерните западни стелт платформи като F-22 и F-35, притежаващи значителни оперативни предимства по отношение на скорост, маневреност и технологични функции.

Най-вероятното бъдеще за Qaher-313 е, че той ще продължи да функционира като символ на инженерната амбиция и усилията на Иран да докаже технологична автономност, вместо да се превърне в значим военен актив.

Въпреки многократните опити на Иран да го представи като сериозен конкурент на съвременните стелт изтребители, изглежда, че самолетът е по-вероятно да остане тестова платформа за бъдещи разработки, отколкото напълно работеща бойна машина.