🇮🇱✈️🇹🇷 Израелската авиация нанесе осем удара по пистата и складовите обекти на военното летище Абу ад-Духур в източната част на сирийската провинция Идлиб през нощта срещу 18 август. Няма жертви, съобщи сирийската държавна телевизия. По-късно същия ден Израел пое отговорност за ударите и обяви целта им: да предотврати разполагането на турски военни в базата.
„Израел и Сирия се договориха за статукво по въпросите на сигурността, което Сирия беше на прага да наруши, като допусне турски войски да се разположат в авиобаза близо до Алепо“, се казва в изявлението на канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху. Според него Йерусалим многократно е предупреждавал Дамаск, че подобно разполагане би застрашило сигурността на Израел. Сключено споразумение между Израел и Сирия обаче няма. Преговорите под посредничество от САЩ продължават от 2025 г. и срещата в Париж през януари 2026 г. доведе до създаването на общ механизъм за обмен на разузнавателни данни и пряка линия за връзка.
Анкара категорично отхвърли обяснението на Израел. Дирекцията по комуникациите към президентството описа твърденията като несъстоятелни и заяви, че са опит за легитимиране на удари срещу суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Директорът на ведомството Бурханеттин Дуран стигна дори по-далеч и ги описа като продължение на безразсъдна политика на агресия. Турско длъжностно лице посочи пред Axios: „Нямаше турско присъствие в базата. Израел си измисля предлози, за да бомбардира съседни държави.“ Министерство на външните работи призова международната общност да заеме по-решителна позиция, а ръководителят му Хакан Фидан още на 6 август заяви, че с повтарящите се удари Израел продължава да застрашава сигурността на Сирия.
Сирийският външен министър Асаад аш-Шибани описа ударите като неоправдана провокация, нарушение на сирийския суверенитет и пряка заплаха за регионалната и международната стабилност. Американският пратеник Том Барак заяви, че е дълбоко обезпокоен и че ударите представляват ненужна ескалация, която не допринася за стабилността в региона. Сирийското ръководство, добави той, не проявява хищническо поведение и не поддържа подставени въоръжени групировки. Според Барак израелският ход произтича от усещането – основателно или не – че Турция може скоро да разшири присъствието си в обекта. Трайните договорки за деескалация, подчерта той, изискват продължителен диалог. Катар, Египет и Саудитска Арабия също осъдиха нападението.
Самото летище до голяма степен е в руини. Опозиционни групировки го превзеха през септември 2015 г. след тригодишна обсада, а армията си го върна през януари 2018 г. При настъплението от края на 2024 г. то отново премина в опозицията, която скоро след това пое властта в Дамаск, и през голямата част от времето оттогава насам остава извън строя. Намира на около 70 км от турската граница, край пътните направления, свързващи Алепо и Хама с източната пустиня. Турция работеше по реконструкция на съоръжението и преди седмици изведе оттам чуждестранни бойци. Кратерите по пистата могат да се запълнят за няколко дни, но дотогава лишават летището от способността, която го прави полезно за чуждестранен контингент – прием на тежки транспортни самолети. Ударите по складовете допълнително ограничават използваемостта на базата. Това е първото нападение срещу обекта след падането на Асад.
Моделът на израелския удар не е нов. През март и април 2025 г. израелски самолети удариха T4 при Тияс, летището на Палмира и главното военно летище в Хама, като в един от случаите атаката беше извършена часове преди пристигането на група от турски военни инспектори. Тогава Анкара обмисляше да разположи там зенитно-ракетни комплекси Hisar-O и Hisar-U, а по-късно и SIPER, както и да я превърне в дронова база. Меморандумът за съвместна подготовка, подписан от Турция и Сирия през август 2025 г., урежда обучение, обмен на разузнавателни данни и доставки, но не създава рамка за разполагане на турски военни бази на сирийска територия.
На този фон ден след удара Израел и Гърция едновременно съобщиха, че началникът на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (IDF) генерал-лейтенант Еял Замир се е срещнал с гръцкия си колега генерал Димитриос Хупис в края на официалната визита на Хупис в Израел. Гръцкият генерал се е срещнал също с генералния директор на Министерство на отбраната на Израел Амир Барам, с директора на международно военно сътрудничество полковник Яир Кулас и гръцката посланичка Мая Соломоу. Нито израелската, нито гръцката страна съобщи точните дати на визитата.
Посещението се вписва във вече договорения график за сътрудничество. През декември 2025 г. в Никозия Гърция, Кипър и Израел приеха тристранен план за действие, както и двустранна програма за партньорство в отбраната между Атина и Йерусалим. Тя предвижда съвместни мисии, подготовка на Силите за специални операции и общи морски и въздушни учения. Посещението на Хупис не е първото такова тази година. През юни началникът на Военноморския щаб на Гърция вицеадмирал Димитриос-Елефтериос Катарас завърши официално посещение в Израел и се срещна с командващия Военноморските сили на Израел вицеадмирал Еял Харел.
Практическото измерение на сближаването се разширява по-бързо от протоколното. На 23 юли Съветът за национална сигурност на гръцкото правителство одобри многослойната израелска система „Щит на Ахил“: Spyder на Rafael, Barak MX на IAI и „Прашка на Давид“, обединени с обща мрежа за управление. Министърът на отбраната Никос Дендиас оцени стойността на около 3,1 млрд. долара, заяви, че поне 25% от системата ще се произвежда в Гърция, и обеща пълна оперативна готовност за 35 месеца. Пакетът включва и дронове Heron, военно-транспортни самолети C-390 и малки подводници VICTA. Гръцките пилоти вече се обучават в центъра в Каламата, изграден и управляван от Elbit Systems по силата на 22-годишен договор на стойност 1,65 млрд. долара.
На 7 август в Мека турският президент Реджеп Тайип Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха тристранно споразумение за отбрана. Анкара уточни, че то остава отворено за нови участници и не заменя вече налични съюзи. Общата численост на действащите военнослужещи на трите държави е близо 1,4 млн. За Атина и Йерусалим стратегическото значение е ясно: Турция, която разполага с втората по численост армия в НАТО, си осигури формализирана стратегическа опора извън Алианса – заедно с ядрена сила и с най-големия износител на петрол.
Кипър оформя третата опорна точка на същата конструкция. Президентът Никос Христодулидис свърза тристранния формат с коридора Индия–Близък изток–Европа още на срещата в Йерусалим през декември 2025 г. Предвиденият търговски маршрут заобикаля Турция, вместо да преминава през нея. Именно поради това военното и икономическото сближаване в Източното Средиземноморие се развиват паралелно.
Остава спорно дали действително се е подготвяло турско разполагане в Абу ад-Духур. Израел представи твърдението като установен факт, Анкара го отрече изцяло, а Вашингтон описа израелската преценка като усещане, без да се произнесе дали то е основателно. Документиран е обаче моделът на действие: от март 2025 г. насам израелската авиация поразява сирийски бази, преди чуждестранен контингент да установи трайно присъствие в тях, като всеки път пистата е сред основните цели.
Дамаск има и собствена причина да допуска турски инженери до летищата си – той не разполага с нужните ресурси, за да ги възстанови сам, а меморандумът от миналата година реално не предвижда разполагане на гарнизони. Така се създава самоподдържащ се цикъл: възстановената писта прави чуждестранното разполагане технически възможно, а Израел нанася удар именно на този етап.
Докато инженерните работи продължават и липсва подписан документ, определящ ясно какво присъствие може да допусне Дамаск, нови удари срещу сирийски летища остават вероятни.

