Анализ: Забрадката е поводът, Израел е причината за кризата между Анкара и Баку

🇦🇿⚔️🇹🇷 Турция няма да отговаря на Илхам Алиев. Партия на справедливостта и развитието (AKP) на президента Реджеп Тайип Ердоган и анонимни служители в Анкара изглаждат публичния спор, който продължава вече 3 седмици между Анкара и Баку и започна с училищните униформи в Азербайджан. „Смятаме, че става дума за недоразумение“, заяви висш служител в Анкара пред Middle East Eye на 9 октомври и увери, че Анкара няма намерение да се намесва във вътрешните работи на „сродната държава“. Два дни по-рано говорителят на партията Йомер Челик заяви, че между Ердоган и Алиев има „истинско братско отношение“, и добави: „Има държави, които се опитват да влязат между Турция и Азербайджан. На тези държави категорично няма да позволим.“

На същия ден турската изследователка Дюня Башол, доктор по близкоизточни изследвания от израелския университет Бар-Илан, нарече случилото се „четвъртата голяма криза“ в отношенията между анадолските и азерските турци от 1918 г. насам. Поводите според нея са два: ограничения за хиджаба в класните стаи в Азербайджан и „безмилостната критика“ на консервативните турци към съюза с Израел. Коренът обаче е по-стар. Много турци, пише Башол, гледат на Азербайджан като на по-малък брат, който трябва да слуша, а Азербайджан след разпада на Съветския съюз не иска „още един по-голям брат“. Есето е написано изцяло от позицията на Баку, но описва много точно как два отделни спора се сляха в един.

Самата мярка е формулирана така, че думата „хиджаб“ да не присъства. С постановление №309 от 21 септември кабинетът на премиера Али Асадов забрани на учениците в държавните училища допълнителни елементи на облеклото, които нарушават единството на униформата или са несъвместими със светския принцип на общото образование. В текста не се споменава хиджаб, нито се предвиждат санкции. Решения се вземат от педагогически съвети, а отговорността за облеклото носят родителите по силата на поправка в Закона за общото образование, която Алиев одобри на 22 юли.

На 28 септември в училище №6 в Сумгаит не допуснаха в клас момичета със забрадки; родители в Гянджа и Джалилабад съобщиха за същото. В социалните мрежи беше разпостранено видео на ветеран от Втората карабахска война, който показва протезата си: „Ето тази ръка я дадох в боевете за родината“. Дъщеря му не била допусната в училище. На 6 октомври кабинетът въведе и изисквания към облеклото на учителите, а на 9 октомври бяха обявени засилени проверки.

Ден след приемане на постановлението, на 22 септември, Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: „Забраната за забрадка, въведена в училищата от някои държави, смятаме за посегателство срещу най-основните права на жените.“ Държава не назова. Двама служители отбелязаха пред Middle East Eye, че има предвид Франция и Австрия. Във Франция знаците на религиозна принадлежност са забранени от 2004 г. в държавните училища. В Австрия от 1 септември момичетата под 14 години не могат да носят забрадка в клас, а родителите им плащат глоби от 150 до 800 евро. Азерски източник допуска пред същото издание, че Алиев е отговарял именно на тази реч. След като се появиха кадрите от Сумгаит, близки до Ердоган турски медии направиха паралел с 28 февруари 1997 г. – т.нар. постмодерен преврат, който изтласка ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан от властта и забраната за забрадки в университетите беше затегната.

Израелската връзка се намеси в спора на 24 септември. Когато премиерът Бенямин Нетаняху излезе на същата трибуна, по изчисления на Anadolu около 70 делегации, сред които и турската, напуснаха залата. Азерският представител, първи секретар на постоянната мисия Максад Хюсейнов, остана до края. В същата реч Нетаняху нарече Ердоган „тиранин“ и „разпространител на антисемитски лъжи“. Гневът в турски медии и социални мрежи се насочи към Баку: Haberler написа за „държавата, която донесе голямо разочарование в ООН“, а някои коментатори стигнаха до думата „предателство“. На 26 септември Съветът по медиите и излъчването на Азербайджан определи кампанията в турските медии като „координирана“ и „организирана от определени кръгове“ и не изключи забрана за влизане в страната на организаторите и изпълнителите ѝ.

Двете обиди се събраха на 1 октомври в заглавие на ислямисткия вестник Yeni Akit: „Тормозът по модела на 28 февруари в Азербайджан, който спи със ционисткия Израел, ще струва скъпо на Алиев“. Материалът не предоставя доказателство, че Израел има пръст в училищните правила; но тезата му е именно, че подобна връзка съществува. В нея се изказва и представителка на HÜDA PAR, малката кюрдска ислямистка партия, подкрепила Ердоган на изборите през 2023 г. На 30 септември независимият депутат от Истанбул Мустафа Йенероглу, бивш член на AKP, нарече практиката в Азербайджан „системна държавна политика“ и призова Ердоган да повдигне въпроса пред Алиев. На 3 октомври сдружение Özgür-Der протестира пред азерското генерално консулство в Истанбул.

Предишната вълна на напрежение, която Башол не включва в своя списък, също беше свързана с Израел. След като на 5 март ирански дрон удари летището в Нахичеван и рани 4 души, Алиев определи удара като „терористичен акт“ и разпореди на армията да подготви ответни мерки. Медии, близки до управляващите в Турция, реагираха остро. По оценка на историка Алтай Гьоюшов от Бакинския изследователски институт те все по-открито очакват Баку да постави връзките си с Анкара над тези с Израел, а верни на Алиев депутати обвиниха медии от обкръжението на Ердоган в организирана кампания. Сегашният спор е втората вълна на напрежение тази година.

Цифрите обясняват защо тази нишка не се къса. По данни на Kpler азерският суров петрол е представлявал 46,4% от петролния внос на Израел през 2025 г. – най-високият дял за последното десетилетие, далеч пред руския петрол с дял от около 28%. Доставките за Израел от Джейхан са нараснали с 31%, до 94 000 барела дневно. Джейхан е турско пристанище, крайната точка на тръбопровода Баку–Тбилиси–Джейхан. След юни 2024 г. официално търговията между Турция и Израел е нула, а турската позиция е, че петролът е азерски и не може да определя купувача му. В обратна посока Израел е един от основните доставчици на оръжие за азербайджанската армия, включително на безпилотни системи.

Самото постановление обаче не произтича от израелската връзка. Ограниченията за хиджаба са по-стари от спора. През ноември 2010 г. министерство на образованието ги въведе, а след протести ги оттегли. През март 2026 г. директори в Имишли, Мехдиабад и Сумгаит завръщаха момичета със забрадки. В Мехдиабад по сведения на активисти са върнати 23 ученички наведнъж, а в края на месеца, по думите на активистка, ограниченията бяха отменени. Логиката на Баку е насочена на юг. В речта си на 2 октомври Алиев постави идеологическата сигурност наравно с физическата и каза, че „идеологическото ни пространство трябва да бъде свободно от чужди елементи, от чужди влияния“. После попита защо „в някоя държава“ се създават медии на азербайджански език, и отговори: не за да помагат, а „за да тровят мозъците на младите“. Такива издания, добави той, има „точно до нас“, но и на Запад. Съседа не назова; анализатори свързват думите с Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци. На 22 септември теологът Абгюл Сюлейманов, критикувал ограниченията във Facebook, беше задържан и получи 30 дни административен арест. В Баку забрадката е въпрос на иранско влияние сред шиитите, а в Турция се превърна във въпрос за Израел.

Отговорът, отправен към Турция, също дойде на VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“. В записа на президентството Алиев казва, че стреаната му отвръща „на един удар може би два, пет, десет“, „за да си седи всеки на мястото, да не се меси в работите ни, да не си вре носа в начина ни на живот и да не ни сочи пътя“. После: „Не ни трябва ничия помощ, не ни трябва и ничие покровителство. Когато имахме нужда, никой не ни помогна.“ Оръжието, отбелязва той, е купено с пари, „по световни цени, до последния патрон“. И накрая: „Нашето предимство е, че за разлика от някои държави нямаме нужда да създаваме легенди.“ Други, продължи той, искат да си припишат постижения от миналото или да преувеличат ролята си, като изкривяват историята. Турция не беше назована, но в социалните мрежи и сред коментатори тази реч беше възприета като отговор на Анкара. Думите съвпадат с упрека, който Башол отправя към своите сънародници: че свеждат победата в Карабах до турските дронове. Самият Алиев разказваше друго през февруари 2024 г. в Анкара, когато заяви, че Турция е застанала до страната му във войната и изявленията на Ердоган са възпрели други сили от намеса.

Анкара не отвърна. На 27 септември, годишнината от началото на Втората карабахска война, Ердоган писа в X, че Карабах е азерска земя, и се обади на Алиев; съобщението на президентството в Баку за разговора не споменава училищните правила. Челик разграничи протестите от действията на правителството, защото участниците „действат по собствена инициатива“, и предупреди, че Анкара няма да търпи опити да бъде създавано впечатление за разрив. Така Ердоган, който от години говори за някогашната турска забрана за забрадки като за несправедливост спрямо вярващите, мълчи, когато най-близкият съюзник на Турция въвежда подобна мярка.

Вчера се навършиха 17 години от третата криза в списъка на Башол. На 10 октомври 2009 г. в Цюрих външните министри Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян подписаха протоколите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, без съгласието на Баку и без условие за изтегляне от окупираните азерски територии. Четири дни по-късно в Бурса полицията не допусна азерски знамена на мача Турция–Армения, гледан от държавните глави Абдуллах Гюл и Серж Саргсян. В отговор Баку свали знамената на Турция от паметника на османските войници, загинали за града през 1918 г. на Алеята на шехидите. Протоколите така и не бяха ратифицирани: Ердоган обвърза ратификацията с изтегляне от Карабах, а през 2018 г. Армения ги анулира. Тогава отстъпи Анкара.

Първите две кризи в списъка на Башол водят към същия извод. През лятото на 1918 г. османските войски влизат в Табриз и по думите ѝ първоначалният ентусиазъм на местните тюркоезични жители бързо минава в съпротива срещу чуждата управа. През 90-те години Баку очаква от Анкара повече, отколкото получава. Башол пише, че при арменското настъпление към Келбеджар през април 1993 г. президентът Абулфаз Елчибей е поискал от Турция хеликоптери за евакуация на цивилни и е получил отказ. През март 1995 г., след бунта на специалните полицейски части ОПОН срещу Хейдар Алиев, Баку открито заговори за турско участие, а Анкара така и не призна, че хора от нейните служби са били замесени. Илхам Алиев се върна към онова време в същата реч: „Никой не ни помагаше, и във войната никой не помагаше.“

Разликата в зависимостите обяснява защо Анкара отстъпва. Азербайджан е вторият доставчик на газ за Турция след Русия: по данни на енергийния регулатор EPDK за август 2025 г. от него са внесени 1,05 млрд. куб. метра от общо 4,02 млрд. куб. метра – около 1/4 от вноса. През Нахичеван и арменската област Сюник минава бъдещият сухопътен коридор, който ще свърже Турция с основната част на Азербайджан, а оттам с Каспийско море. Баку пък продава почти половината от петрола, който внася Израел. Гьоюшов допуска, че през март турският натиск е помогнал Алиев да омекоти тона към Иран: след гневната реч той поздрави новия върховен лидер и изпрати хуманитарна помощ. Връзката с Израел остана непроменена: петролът продължава да тръгва от Джейхан, а дипломатът в ООН остана в залата. Официалната версия в Анкара е друга: речта на Ердоган не е за Баку, значи няма и спор, от който да се отстъпва. Бившата председателка на Özgür-Der Хюля Шекерджи пък цитира непотвърдени сведения, че турски служители са предупредили Баку насаме; ако са верни, публичното мълчание прикрива непубличен натиск.

Формулата „една нация, две държави“ има предел и той е Израел. Баку го показа два пъти тази година, а Анкара засега го приема. Много вероятно е турското правителство да запази официалното си мълчание за забрадката, а Баку да не отмени постановление №309. За обратното ще свидетелства Ердоган, ако лично назове Азербайджан по въпроса за забрадката, или той, ако тихо прекрати прилагането на правилата, както стана в края на март. Ескалация ще означава реално прилагане на забрана за влизане в страната на турски журналисти или активисти. А единственият знак, че Анкара е посегнала на израелската връзка, би бил спад в броя на танкерите от Джейхан към Израел в месечните данни на Kpler. Такъв сценарий обаче граничи с не. Дотогава Баку продава на Израел почти половината от петрола му, а тръбопроводът, по който се доставя този петрол, завършва в турско пристанище.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Турция ще предаде базата Башика на Ирак срещу напредък в Синджар

🇮🇶🤝🇹🇷 Турция се договори да предаде поетапно военна база Башика-Зилкан североизточно от Мосул на федералното правителство на Ирак. Предаването е обвързано с напредъка във възстановяването на държавната власт в Синджар и извеждането оттам на „забранените чужди въоръжени елементи“. Това включва съвместно изявление на иракския премиер Али ал-Зайди и турския президент Реджеп Тайип Ердоган след тяхната среща на 23 септември в Турския дом в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Според изявлението предаването ще следва напредъка на Ирак в изпълнението на мерките в Синджар и ще се извършва „съгласно договорените механизми и график“. Те не са оповестени, а текстът не уточнява нито начална, нито крайна дата за изтеглянето. Иракски командир, запознат с преговорите, заяви пред Reuters, че очаква поетапното изтегляне от Башика и още една малка база край Мосул да бъде завършено до края на годината. Анкара не потвърди този срок.

Турски войски присъстват край Мосул от 2015 г. Анкара обясни разполагането им с обучението и охраната на иракски сили и на местни сунитски араби, туркмени и кюрди, които се подготвяха за боеве с „Ислямска държава“. Терористичната групировка превзе града през 2014 г. и го обяви за своя столица. Багдад поиска изтеглянето на турските сили още тогава и продължи да настоява за него, а Башика се превърна в един от най-дългогодишните спорове между двете държави.

Базата е най-видимото, но не единственото турско военно присъствие в Северен Ирак. Турция поддържа и много други позиции в региона, които обосновава със защитата на националната сигурност. Изявлението от Ню Йорк не ги засяга.

Документът не уточнява кои са „забранените чужди въоръжени елементи“. В Синджар тази формулировка насочва към Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните с нея групи, но не ги назовава изрично. След като през август 2014 г. „Ислямска държава“ изби и отвлече хиляди йезиди, в региона се установиха бойци на ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация.

С подкрепа от ПКК бяха сформирани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ) – местна йезидска милиция, считана от Анкара за разклонение на ПКК, поради което нейни командири от години са мишена на турските удари с дронове. Милицията отрича организационно да е част от партията.

Споразумението между Багдад и Ербил от 2020 г. предвиждаше всички въоръжени групи извън държавните сили да напуснат Синджар, а ПКК да няма никаква роля там. То остана неизпълнено. Районът продължи да бъде разделен между съперничещи си сили, което затрудни възстановяването и завръщането на хилядите разселени йезиди.

По-малко от две седмици преди срещата в Ню Йорк Багдад обяви стъпка към разоръжаването на YBŞ. На 11 септември ал-Зайди се срещна с ръководството на милицията и делегация на Алианса за йезидската кауза. След срещата той съобщи, че YBŞ ще започне да предава оръжието си на федералната власт. По обявения план бойците, които отговарят на изискванията, включително тези от женските отряди, ще бъдат приети в иракските сили за сигурност, а планината Синджар ще премине под пълния контрол на Багдад. Иракският премиер разпореди създаването на комисия, отговорна за сигурност, обществени услуги и реконструкцията на района.

На другия ден обаче висш служител по сигурността в провинция Ниневия обяви пред Kurdistan24, че няма конкретни стъпки към разоръжаване няма и в Синджар остават над 4000 бойци. Иракски медии съобщават, че Багдад обмисля да обособи около 2000 свързани с ПКК бойци в отделно формирование извън Силите за народна мобилизация. Последните са коалиция от предимно шиитски милиции, която от 2016 г. формално е част от държавния апарат за сигурност.

Решението на Багдад съвпада с мирния процес между Турция и ПКК, макар да не го представя като част от него. ПКК обяви своето саморазпускане през май 2025 г., а през юли изгори символично част от оръжието си в Иракски Кюрдистан. През август 2026 г. турският парламент прие закон, който предвижда възможност нейни членове да се разоръжат и да се върнат към цивилния живот.

От ръководството на Съюза на кюрдистанските общности (KCK), обединение между ПКК и други кюрдски организации, обаче поставят допълнително условие. На 18 септември съпредседателят на Изпълнителния съвет на KCK Джемил Баик заяви пред NÛÇE TV: „Ако Апо не е свободен, няма да сложим оръжие и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на затворения основател на ПКК Абдуллах Йоджалан. Законът от август не урежда нито правния му статут, нито ролята му в процеса.

Вашингтон приветства споразумението. Том Барак, американски посланик в Анкара и специален пратеник за Сирия и Ирак, заяви, че то защитава едновременно иракския суверенитет и турската сигурност. Същата оценка отразява взаимните ангажименти в договорката. Багдад получава обещание за изтегляне от базата, срещу чието присъствие протестира от 2015 г. Анкара получава ангажимент районът, който смята за опорна точка на ПКК в Ирак, да премине под пълния контрол на държавата. Договорката обаче не означава край на цялото турско военно присъствие в Северен Ирак.

Икономическата част на изявлението е по-обща. Ердоган и ал-Зайди се договарят да разширят търговията и инвестициите, да пристъпят незабавно към изпълнение на вече подписаните споразумения и да ускорят съвместните стратегически проекти, особено „Пътят на развитието“. Сред вече сключените сделки е тази от визитата на ал-Зайди в Анкара на 28 юли. Тогава турската държавна петролна компания TPAO придоби 15% от дружеството на BP, което разработва находищата край Киркук, съобщава The New Region.

„Пътят на развитието“ предвижда коридор от магистрали и жп линии от южното пристанище Фау в Басра до граничния пункт Фейш Хабур с Турция на север. Маршрутът преминава през 10 иракски града, а стойността на проекта се оценява на 17–20 млрд. долара. Според Iraq Business News рамковият проект за транспортна инфраструктура е подписан на 18 септември след дълга поредица от заседания по правните, техническите и финансовите въпроси.

Публичният текст на договорката за Башика оставя неясно как ще бъде оценявано нейното изпълнение. Той се позовава на договорен график, но не разкрива сроковете и не посочва по какви критерии ще се измерва напредъкът в Синджар. Това оставя възможност за различни тълкувания дали условията за следващите стъпки са изпълнени.

Иракският премиер обявява предстоящо разоръжаване на YBŞ, докато цитираният служител в Ниневия твърди, че конкретни действия няма. Отделно ръководството на KCK обвързва собственото разоръжаване със свободата на Йоджалан Тези позиции очертават пречки пред процеса, но не са достатъчни за категорична прогноза дали Башика ще бъде предадена до края на годината.

Предаването на отделни позиции от базата на иракски части и събирането на оръжие на YBŞ в складове под държавен контрол биха били конкретни признаци за изпълнение на договорката. Нови турски удари с дронове в Синджар биха подсказали, че Анкара продължава да вижда заплаха в района. Сами по себе си обаче те не биха доказали, че предаването на базата е спряно.

Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.

Кабинетът на Нетаняху отвърна на искането на Анкара до Интерпол

🇮🇱⚔️🇹🇷 Кабинетът на израелския премиер Бенямин Нетаняху нарече турския президент Реджеп Тайип Ердоган „антисемитски диктатор“ и заяви, че Израел ще продължи да противодейства решително на опитите му за дестабилизиране на региона. Отговорът беше отправен на 21 август, само часове след като Анкара започна процедура за издаване на червена бюлетина на Интерпол срещу Нетаняху. Още същия ден кабинетът на Ердоган отвърна с обвинения в „дребни политически тактики“ и стремеж да бъде представена Турция като нова заплаха.

Самата процедура има значително по-тесен обхват, отколкото може да се направи извод върху посоченото определение. Турският министър на правосъдието Акън Гюрлек съобщи в X, че ведомството му е поискало от Министерство на вътрешните работи да отправи искане за червени бюлетини срещу Нетаняху и втория подсъдим Афек Московиц. Искането се базира на заповеди за арест, издадени от 11-и наказателен съд на Истанбул по дело № 2026/108 на 14 юли.

Червената бюлетина не е международна заповед за арест, а искане до правоохранителните органи по света да установят конкретното местонахождение на дадено лице и да го задържат временно за по-нататъшната му екстрадиция. Всяка държава сама решава дали и как да действа по бюлетината. Интерпол все още не се е произнесъл, тъй като проверява всяко подобно искане за съответствие със своя устав.

Делото произтича от прихващането на флотилията „Сумуд“, в която участваха около 50 плавателни съда и над 500 активисти от няколко държави, включително Турция. Истанбулската главна прокуратура започна разследване на 2 октомври 2025 г. Причина за това е, че някои задържани се оказаха турски граждани. На 7 ноември съдилищата издадоха заповеди за задържане на Нетаняху и още 36 израелски служители. Сред тях бяха министърът на отбраната Израел Кац, министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, бившият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) генерал Херци Халеви, както и бившият командващ на военноморските сили вицеадмирал Давид Саар Салама.

Обвинителният акт срещу 35 души е внесен на 10 април 2026 г. В него са изброени обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезание, лишаване от свобода, квалифициран грабеж и завладяване на превозно средство. Подсъдимите са съдени задочно.

Анкара е прибягвала до подобна процедура и преди, но впоследствие се е отказвала от нея. След щурма на „Мави Мармара“ в международни води през 2010 г., при който загинаха 10 души, общо четирима израелски командири получиха обвинения от турски съд. Нормализацията на отношенията между двете страни от юни 2016 г. сложи край на случая. Израел преведе 20 млн долара по сметка на турската държава за последващо изплащане на средствата до семействата на загиналите. По същото време Анкара се задължи формално да приеме закон, който да възпрепятства бъдещи подобни искове. През декември същата година истанбулски съд прекрати делото и отмени заповедите.

Списъкът с обвинения, с който Йерусалим отговори, също не е нов. На 11 юни, след като Ердоган заяви, че действията на Израел в Ливан и Сирия застрашават сигурността на турската държава, Нетаняху отправи по адрес на Ердоган почти сходни обвинения: че е антисемитски диктатор, извършва геноцид срещу кюрдите, подкрепя Хамас, потиска собствения си народ и изпраща политическите си съперници в затвора.

Тогава турският държавен глава отвърна, че онзи, който върви по пътя на Хитлер, не бива да забравя каква е съдбата на тираните. Версията на израелското изявление от петък добавя и други два елемента – Кипър и Сирия. Обвинението, свързано със Сирия, има конкретен актуален контекст.

В нощта на 17 срещу 18 август израелски изтребители нанесоха общо 8 удара по пистата и складови обекти на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, южно от Алепо. Няма сведения за убити и ранени от атаката. Кабинетът на Нетаняху обясни нападението с твърдението, че Дамаск е бил на път да наруши договореното статукво в сферата на сигурността, допускайки турски войски в база край Алепо, а Сирия е пренебрегнала отправените предупреждения.

На 19 август Нетаняху добави, че предупреждението е било отправено предварително и до самата Анкара: посланието стигнало до турската страна, но очевидно не било чуто, затова Израел се погрижил то да бъде разбрано по-ясно. Същия ден началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир извърши посещение в армейска позиция на Голанските възвишения, от която даде уверение, че няма да позволи на враждебни сили да се установят трайно по границата.

Фактическата основа за нападението се оспорва както от Дамаск, така и от неговите покровители в Анкара. Сирийският министър на външните работи Асаад ал-Шейбани заяви, че турски офицери са посетили базата за провеждане на разговори, свързани с обучение, както и че не се подготвят нито турска военна база, нито постоянно разполагане на турски военни. Турското министерство на отбраната отрече изобщо да е пратило делегация преди или по време на удара.

Няколко дни по-рано директорът на Мосад Роман Гофман предаде опасенията на израелската страна лично на Шейбани, който се е срещнал лично с посланика на Белия дом в Анкара Том Барак часове преди първите удари. Барак ги определи като ненужна ескалация, отбеляза, че Турция не е била предупредена, и заяви, че се работи по механизъм за деконфликт между Турция, Израел и Сирия.

Останалите обвинения от израелския списък се потвърждават от фактологията на събитията. Твърдението за избиване на кюрди препраща към поредица от военни кампании и масови разселвания в Северна Сирия, докато текущите процеси поне формално са насочени в обратна посока. ПКК обяви своето саморазпускане на 12 май 2025 г. През юли същата година нейни бойци символично изгориха своето оръжие в Сулеймания, един от най-големите градове в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан. На 10 август 2026 г. турският парламент прие рамковия закон, уреждащ края на конфликта. До момента обаче реалният напредък в тази насока е неясен.

В деня с острата размяна на обвинения командващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди направи официално изявление, с което обяви за завършен процеса по интеграция на кюрдските структури в сирийските държавни институции. Статутът на Абдула Йоджалан и Селахаттин Демирташ обаче остава без промяна, което продължава да е източник на нестабилност за целия процес, с оглед на което обвинението е по-скоро отражение на остротата в израелската реторика, отколкото на обстановката към момента, в който е отправено.

Обвинението за укриване на членове на Хамас стъпва върху контакти, които са подробни документирани, а Анкара никога не е прикривала. На 3 август директорът на турското разузнаване Ибрахим Калън посрещна Халил ал-Хая, ръководителя на политическото бюро на Хамас, и придружаващата го делегация в Истанбул. Те обсъдиха втората фаза на примирието в Газа. Анкара представя срещата като част от своите усилия като посредник, докато Израел тълкува същите контакти като предоставяне на политическо убежище на висши фигури от терористична организация.

Обвинението, свързано с Кипър, е вярно по същество, но конкретното число не е съвсем точно. От 1974 г. турските въоръжени сили окупират 37% от територията на острова – приблизително северната една трета от него, а не половината.

Твърдението за вкарване на журналисти в затвора позволява най-непосредствено сравнение, но наличните цифри не подкрепят твърдението за водеща позиция на Турция. Според преброяване от Комитета за защита на журналистите към 1 декември 2025 г. по света са били лишени от свобода 330 журналисти. Китай остава начело на класацията с 50, следван от Мианмар с 30 и Израел с 29 – всичките палестинци. Следват Русия с 27, Беларус с 25, Азербайджан с 24, Египет с 18, Еритрея и Виетнам с по 16 и Таджикистан с 9. Турция няма място сред челните 10 държави в класацията.

Твърдението за преследване на политически съперници има далеч по-солидна фактическа основа. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан от март 2025 г. Корупционният процес срещу него стартира на 9 март 2026 г. През февруари беше прието и отделно обвинение в политически шпионаж. На 13 май съдът отхвърли поредното искане за освобождаването му.

Реториката и практическото поведение обаче се развиват в различни посоки. Докато Йерусалим и Анкара си разменят обвинения в геноцид, Анкара и Дамаск работят за предотвратяване на пряк сблъсък. Сирийски източник, близък до президентството, заявява пред Haaretz, че Нетаняху търси конфронтация, която Сирия не е в състояние да води. По думите му Дамаск поддържа връзка с Вашингтон и Париж и е готов да преговаря за ново споразумение в областта на сигурността, включително за промени в споразумението за разделяне на силите от 1974 г.

Турски източник заявява пред същото издание, че Анкара няма да се възползва от ескалацията за медиен и политически ефект и очаква Вашингтон да ограничи израелските удари. Следователно петъчното изявление не очертава нов политически курс, а утвърждава още веднъж вече заявена позиция, докато американското посредничество се опитва да изгради тристранния механизъм за комуникация, за който говори Барак.

Затова най-вероятно предстои продължение на сегашната динамика. Съдебната процедура, предприета от Анкара, вероятно ще се развива, без Интерпол непременно да я превърне в практически изпълнима мярка. Израелските удари от своя страна вероятно ще бъдат обвързани с евентуални турски разгръщания в Сирия или постъпили разузнавателни данни за такива.

Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Турската полиция щурмува офиси на основната опозиционна партия CHP със сълзотворен газ и гумени куршуми.

🇹🇷 Жандармерия нахлу в централата на основната турска опозиционна партия, Републиканската народна партия (РНП), в неделя, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми срещу привърженици и партийни кадри, които бяха барикадирани вътре в продължение на три дни.

Така беше сложен принудителен край на сблъсък между членове на партията и нейното ръководство, назначено от Апелативния съд.

Кадри, заснети от местни медии в неделя в двора на централата и вътре в сградата, показаха големи облаци от сълзотворен газ, докато полицията за борба с безредиците щурмуваше помещенията, преди журналистите да бъдат изведени от органите на реда. В началото привържениците се опитаха да окажат съпротива, пръскайки полицаите с пожарогасители, но бързо бяха спрени. Вратите, мебелите и прозорците на приземния етаж бяха напълно унищожени.

Сред намиращите се в сградата беше и Йозгюр Йозел, избран за председател на партията през ноември 2023 г., но отстранен с решение на Апелативния съд. Напускайки централата под възгласи и аплодисментите на своите поддръжници отвън, Йозел каза на събралите се на входа журналисти: „Сега напускаме само, за да си я върнем по начин, по който никой повече няма да може да се намеси. Когато се върнем, нито тази администрация, нито нейните съучастници ще посмеят да направят това отново.“

След това Йозел и привържениците му започнаха поход към парламента, който се намира се на повече от 5 км разстояние от централата на РНП. Напрежението ескалира от четвъртък насам, когато Апелативният съд касира избора на Йозел за председател на РНП, временно отстранявайки него и членовете на изпълнителния съвет на партията.

В съдебното решение се посочва, че Йозел трябва да бъде заменен от своя предшественик Кемал Кълъчдароглу, който ръководеше партията в продължение на 13 години, но така и не спечели нито едни национални избори. В същото време Йозел, в първите си и единствени избори като лидер на партията, нанесе съкрушителен удар на Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган на местните избори през 2024 г.

Опозицията твърди, че решението има политически мотиви и цели да отслаби партията, подложена на вълна от съдебни дела срещу нейни членове и избрани длъжностни лица. Веднага след началото на щурма Йозел пусна 3-минутно видео в социалните мрежи: „Атакувани сме. Нашето престъпление? Да направим партията си номер едно в Турция след 47 години. Нашето престъпление? Да победим Партията на справедливостта и развитието“, казва той на кадрите.

„Ще водим съпротивата тук докрай. И ако ни изведат насила, ще подновим своя поход към властта на площада пред хората“, каза още той.

Следващите президентски избори не се очакват преди 2028 г., но Ердоган може да свика предсрочно гласуване. Основният му опонент, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който е член на РНП, се намира в ареста, където бе поставен през март 2025 г. по скалъпени обвинения в корупция.

Редица наблюдатели коментират, че съдебните дела срещу РНП – фокусирани предимно върху обвинения в корупция – имат за цел да неутрализират партията преди следващите избори. Правителството настоява, че турските съдилища са безпристрастни и действат независимо от политически натиск.

Огромното мнозинство от политическата сила се мобилизира в подкрепа на Йозел, който заедно с по-голямата част от нейното ръководство се намираха в централата на РНП в столицата от решението в четвъртък, което не позволи на новата администрация да влезе. Двете враждуващи фракции трябваше да проведат среща помежду си днес следобед, за да намерят изход от задънената улица.

Рано сутринта днес пред офиса се събра тълпа, наблюдавана от засилващо се полицейско присъствие. На видео в социалните мрежи Йозел посочи, че хората отвън са изпратени, за да сплашат членовете на РНП.

Адвокатът на Кълъчдароглу, Джелал Челик, изпрати искане до полицията в Анкара за съдействие с опразването на сградата. Офисът на губернатора на Анкара разпространи публично изявление, с което одобри искането.

Полицейският щурм съвпада с началото на 9-дневната ваканция за мюсюлманския празник Курбан байрам, по време на която много хора са в отпуск извън големите градове.

Ердоган управлява Турция, първо като министър-председател, а след това като президент, от 2003 г. През 2019 г. изборните му успехи понесоха удар, след като РНП пое властта в няколко големи града на местните избори. В Истанбул Имамоглу се наложи като известна и харизматична фигура, в която обществото припознава кандидат да измести Ердоган от власт.

Ердоган с остро предупреждение към Израел: „Няма да допуснем регионален пожар“

🇹🇷 В реч пред своята Партия на справедливостта и развитието в парламента, турският президент Реджеп Тайип Ердоган нападна Израел, заявявайки: „В никакъв случай не трябва да се поддаваме на играта на ционистката мрежа за убийства, която се опитва да ‘удари два заека с един куршум’.“

„Вземаме необходимите предпазни мерки срещу кървавите сценарии, които се подготвят в нашия регион – особено срещу сектантските конфликти“, каза той, визирайки съобщенията за контакти на Израел и САЩ с ирански кюрдски бунтовнически групи относно потенциална офанзива.

Турция, в която живее най-голямото кюрдско население в света, е против всякакви ходове, които биха могли да доведат до по-голяма кюрдска автономия в региона, опасявайки се от разпалване на напрежение сред собственото си малцинство.

„Всеки, който посегне на Турция, ще се опари; всеки, който говори лошо за Турция, ще се опари“, заяви Ердоган, който е един от най-големите критици на Израел в света и поддръжник на „Хамас“. Отношенията между двете държави се сринаха след атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Газа.

„Ние не търсим приключения, нито търсим напрежение. Ние сме за мир и спокойствие във всяко кътче на нашия регион“, продължи той. „Нямаме претенции към суверенитета на нито една държава, но ако някой пожелае нашите земи или търси авантюризъм, няма да се поколебаем да кажем: ‘заповядайте’.“

Ердоган също така призова войната на САЩ и Израел срещу Иран да спре, „преди тя да ескалира и напълно да обхване региона в пламъци“.

„Предвид деликатността на ситуацията, в която се намираме, подбираме думите си много внимателно“, каза Ердоган. „Действаме предпазливо, за да защитим Турция от огъня, който я заобикаля.“

Ердоган не разкритикува и дори не спомена Иран, който изстреля две балистични ракети към страната му.

Турция обмисля да върне С-400 на Русия, за да получи F-35.

Превозни средства и оборудване от системите за противовъздушна отбрана С-400 се разтоварват от руски военно-транспортен самолет на летище Муртед в Анкара, Турция, 12 юли 2019 г.
📸 Снимка: Turkish Defence Ministry via AP

🇷🇺🤝🇹🇷 Турция обмисля да върне руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“ и с това да си проправи път към покупката на изтребители F-35 от САЩ, съобщи Bloomberg News, цитирайки руски и турски официални представители, запознати с въпроса.

Според съобщението турският президент Реджеп Тайип Ердоган е повдигнал въпроса пред руския си колега Владимир Путин по време на личната им среща в кулоарите на срещата на върха в Туркменистан миналата седмица. Ердоган се надява средствата за закупуване да му бъдат възстановени, като това може да бъде постигнато под формата на отстъпки за внос на петрол и природен газ от Русия.

Кремъл отхвърли твърдението и увери, че въпросът за връщането на С-400 „не е бил в дневния ред“ на срещата между двамата лидери. Турция отказа да коментира информацията.

Турция отдавна изразява интерес към покупката на американски изтребители от пето поколение F-35, но в момента продължава да има наложена забрана в отговор на сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400 през 2017 г.

Миналата седмица американският посланик в Турция Том Барак заяви, че двете страни провеждат „ползотворни“ преговори относно потенциална продажба на напредналите стелт изтребители.

„Както е заложено в американското законодателство, Турция не трябва повече да оперира или да притежава системата С-400, за да се завърне в програмата F-35“, написа Барак в публикация на X.

„Положителните отношения между президента Тръмп и президента Ердоган създадоха нова атмосфера на сътрудничество, довела до най-ползотворните разговори по тази тема от близо десетилетие“, заяви той.

„Надеждата ни е, че тези преговори ще доведат до пробив в идните месеци, който да отговаря на изискванията за сигурност както на САЩ, така и на Турция“, добави Барак.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ извадиха Турция от водещата програма за изтребители от пето поколение, след като сключи сделка с Русия за покупката на С-400, предизвиквайки реакция от американски служители, които изразиха опасения, че зенитно-ракетната система може да послужи за събиране на данни за възможностите на F-35, които да попаднат в ръцете на Москва.

От своя страна Израел многократно е изразявал тревога относно евентуални сделки за F-35 с Турция и други страни в Близкия изток, тъй като се стреми да запази качественото военно превъзходство в региона.

Към днешна дата Израел е единствената държава в региона, разполагаща с F-35 в арсенала си, като в момента експлоатира общо 45 изтребителя и очаква доставката на още 30 единици.

Наскоро обаче Тръмп обяви сделка за F-35 със Саудитска Арабия, пораждайки безпокойство в израелското ръководство. В същото време обаче американски експерти от сферата на отбраната увериха, че саудитското кралство ще получи изтребители с по-малко напреднали способности от тези, използвани от Израел.

През последните месеци Турция, която притежава втората по големина армия в НАТО, се стреми да се възползва от най-добрите си отношения със Запада от години насам, за да обнови остарелия си флот с 40 изтребителя Eurofighter Typhoon, а на по-късен етап и с американски F-35.

Тя вече постигна успех в опита си за придобиване на Eurofighter Typhoon, след като през октомври британският премиер Киър Стармър обяви, че страната му ще достави на Турция 20 нови машини. Докато те бъдат готови, Анкара ще придобие 12 изтребителя Eurofighter от Катар и 12 от Оман, с които да подсили военновъздушните си сили.

Ердоган остава един от най-върлите критици на Израел, който в последните две години често критикува страната в геноцид, сравнявайки я с Нацистка Германия и оприличавайки премиера Бенямин Нетаняху на Адолф Хитлер.

През годините Ердоган поддържа близки отношения с Хамас, чийто висши представители нарича „борци за свобода“.

Орбан търси начини да запази властта си в Унгария, независимо от изборите

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан проучва как да запази своя контрол върху страната, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за април догодина, съобщава Bloomberg в обширен материал по темата.

Тъй като някои социологически проучвания показват двуцифрена преднина за опозицията, Орбан обмисля идеята да поеме президентския пост и пренапише законите, с което да превърне страната в президентска република, според анонимен източник, запознат с процесите в Будапеща.

62-годишният лидер повдигна въпроса за смяна на формата на управление след срещата в Белия дом миналия месец със своя съюзник, президента Доналд Тръмп, пред когото сподели, че подобен план винаги стои на дневен ред. В сряда парламентът одобри законопроект на управляващата партия „Фидес“, който прави почти невъзможно депутатите да отстраняват президент от поста в бъдеще.

Идеята за трансформиране на церемониалната роля като държавен глава в нещо силно може да бъде просто размисъл на лидер, превърнал Унгария в самоопределяща се „нелиберална“ демокрация. Но предвид прецедентите в Турция и Русия, в Будапеща се говори, че Орбан няма да се оттегли мирно, ако понесе първата си изборна загуба от две десетилетия насам.

Потенциалът за конституционно инженерство е сценарий, попаднал отдавна в полезрението на опозиционната партия „Тиса“, чийто лидер е Петер Маджар с близки връзки с висшите ешелони на „Фидес“ чрез приятели и семейството си.

Възможността Орбан да прокара цялостна реформа на президентството е един от многото сценарии, които „Тиса“ не изключва като възможен, според човек, запознат с мисленето на ръководството на партията.

Миналият месец Орбан сподели, че е обмислял преминаване към президентска система след всяка от четирите си предишни убедителни изборни победи, преди да реши против в страна, която премиерът притежава най-голяма власт.

В момента обаче подобна доминантна изборна победа е малко вероятна, или поне ако се осланяме на проучванията на общественото мнение в последните дни, което подсилва възможността за най-дълго управлявалият лидер на ЕС да реши по различен начин относно преминаването към президентския пост, според разговори с политически анализатори и вътрешни хора.

Ако „Фидес“ спечели през април, Орбан може да продължи да дърпа конците като президент, докато в същото време предаде ежедневните държавни дела на доверен съюзник като амбициозен министър на строителството и транспорта Янош Лазар. Орбан би продължил да се фокусира върху външната политика, нещо, което наскоро привлече критики на фона на кризата с разходите за живот у дома.

Евентуална загуба на Орбан и като президент е възможно да попречи на способността на Маджар да позиционира Унгария като лоялен член на ЕС след години на антагонизъм спрямо Брюксел по всичко – от върховенството на закона и корупцията до ветовe върху подкрепата за Украйна. Този път обаче би бил рисков, ако се приеме, че противоречи на народната воля, каза човекът, запознат с мисленето.

Въпросът е времето. Освен ако не постигне нова убедителна победа, Орбан ще трябва да използва настоящото пълно мнозинство на „Фидес“ в парламента преди изборите през април. В Унгария той гласува кой да бъде държавен глава. Сегашният президент, съюзник на „Фидес“ и бивш съдия от Конституционния съд Тамаш Сульок, също ще трябва да се оттегли. Неговият мандат изтича през 2029 г.

Това значи, че всяко преминаване към система, в която президентът разполага с повече власт, вероятно ще се случи в началото на следващата година, според Даниел Хегедюш, директор за Централна Европа в Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

„Това би бил авариен план за спасяване на системата на Орбан, признание, че това не може да стане чрез урните“, каза Хегедюш. „Рисковано е, но не може да се изключи.“

Откакто се върна на власт през 2010 г. Орбан пренаписа изборните правила, намали броя на депутатите в парламента и прекрои избирателните райони. Резултати от социологическото проучване на Political Capital, проведено тази седмица сред 1000 пълнолетни унгарци, показват високи очаквания за нови предстоящи промени във „Фидес“ преди април – 63%.

Благоприятната международна обстановка също може да помогне. След изборите в Унгария през 2022 г. ЕС прекрати голяма част от финансирането за страната. Действието обаче не успя да спре Орбан, който вместо това подсили двустранните връзки с Русия и Китай и продължи да подкопава гражданските свободи у дома.

Тъй като в момента Вашингтон захвърля договорките за колективна сигурност от двете страни на Атлантика, ЕС има по-големи проблеми за решаване, а миналия месец Тръмп посрещна унгарския държавен глава, описвайки го като „велик лидер“.

„Няма да има лостове за натиск върху Орбан от чужбина. Международната среда стана шеметно благосклонна за конституционно инженерство“, каза Хегедюш.

Държавният глава на Унгария е слаб, поне за стандартите на Източна Европа. В Румъния президентът отговаря за външната политика и участва в срещите на върха на ЕС. В Полша новият президент наложи вето на част от законодателството на премиера Доналд Туск. Президентът в Будапеща праща законопроекти за преглед, въпреки че това рядко е възпрепятствало дневния ред на Орбан.

След срещата си с Тръмп във Вашингтон миналия месец, Орбан похвали силата на президентската система. Като президент Тръмп казва „това е, което искам и вие го измислете“, заяви Орбан пред унгарската телевизионна мрежа ATV през ноември.

Орбан добави, че отдавна е мислил за такава конфигурация: „Въпросът е тук и сега, с историята и знанията ни и предизвикателствата пред нас, кое е най-доброто за унгарците?“

Прехвърлянето на влияние между президент и премиер отдавна е част от авторитарния наръчник.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Орбан се срещна в Истанбул в понеделник, скочи от премиерския пост, за да стане първият директно избран президент на страната през 2014 г. Оттогава насам той е на поста, а основният му опонент сега е в затвора. Владимир Путин стана министър-председател на Руската федерация, за да избегне ограничението до два последователни мандата като президент, въведени от конституцията, само за да се върне като държавен глава и по-късно – да премахне ограниченията за мандати от върховния закон.

В Унгария в момента навършва пълнолетие цяло едно поколение, което помни единствено Орбан начело на властта. С лукса на пълно мнозинство, осигурено във всеки от последните четири парламентарни избора, Орбан избра лоялни хора като Сульок за държавен глава.

През последните 15 години това му позволи да замени конституцията, да управлява с укази и да подкрепя законодателство, което понякога не издържа в съда на ЕС, включително по отношение на имиграцията. Брюксел продължава да задържа над 20 милиарда долара от финансирането на Унгария.

Подобна неограничена власт може да приключи за Орбан, или поне в рамките на парламентарната система. Маджар обедини повечето опозиционни сили зад своята партия „Тиса“, улеснен от нарастващото недоволство на масовия избирател от тежката икономическа ситуация, до която доведе страната дългогодишното управление на Орбан. Повечето проучвания показват, че „Тиса“ има постоянна, макар и стесняваща се преднина.

44-годишният Маджар се зарече да разнищи Орбан и да изпрати в затвора длъжностни лица, ако бъдат осъдени за неправомерни действия. Орбан, който отхвърля твърденията на ЕС, че правителството му е замесено в корупция, върти ръководителите на различни институции, за да гарантира, че мандатите им обхващат потенциална администрация на Маджар.

По-рано тази година например главният прокурор подаде оставка, което позволи на премиера да назначи наследник за 9 години. След това Орбан прехвърли лоялния прокурор Петер Полт към Конституционния съд за 12-годишен мандат.

В същото време депутатите му гласуваха, за да позволят на върховният съд да блокира усилията за премахване на президента в случай на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Причината за законопроекта е да се избегне всичко, потенциално би могло да възпрепятства „демократичното функциониране“ на държавата.

Украйна под натиск да приеме американска рамка за мир, изготвена след срещи с Русия.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Съединените щати са дали знак на украинския президент Володимир Зеленски, че трябва да приеме изготвена от Вашингтон рамка за прекратяване на войната с Русия, която предвижда Киев да се откаже от територии и от част от оръжието си. Това съобщи преди броени минути агенция Ройтерс, позовавайки се на двама източници.

Източниците, които според Ройтерс са помолили да останат анонимни поради деликатния характер на темата, уточниха, че сред предложенията е съкращаване на числеността на украинската армия. Според тях Вашингтон иска Киев да приеме основните точки от плана.

Такъв план би бил сериозен удар за Киев в момент, когато руската армия продължава да напредва в източната част на страната, а Зеленски е изправен пред пореден корупционен скандал, а министрите на енергетиката и правосъдието бяха освободени от парламента.

По-рано днес представител от високите етажи на правителството в Киев заяви пред Reuters, че има получени „сигнали“ за пакет предложения за прекратяване на войната, които американската страна вече е обсъдила с делегация от Кремъл. Киев не е участвал в изготвянето им, подчерта източникът.

Зеленски, който в сряда водеше разговори в Турция с президента Реджеп Тайип Ердоган, утре ще се срещне с висши представители на американската армия в Киев. Признаците за подновения натиск за приключване на войната доведоха до най-голямото поскъпване на украинските държавни облигации от месеци насам.

Последният кръг от директните преговори между Киев и Москва се проведе в Истанбул през юли, а оттогава насам руските войски провеждат ежедневни щурмови операции на изток, както и масирани обстрели срещу гражданска и критична инфраструктура в украинския тил, използвайки камикадзе дронове, крилати и балистични ракети. При един такъв обстрел по-рано днес срещу жилищен блок в западния областен град Тернопил загинаха 25 цивилни, а над 80 други бяха ранени.

Опитите за подновяване на мирните преговори очевидно набират скорост, макар Москва да не дава никакви признаци, че е готова да направи отстъпки от пълните условия, които се опитва да наложи на Украйна.

Руският президент Владимир Путин отдавна настоява украинската нация да се откаже от плановете си за членство на страната си в НАТО и ЕС, а въоръжените сили на страната да се изтеглят изцяло от четирите украински области, незаконно анексирани през септември 2022 г. след провеждането на т.нар. „референдуми“

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Турция купува 20 изтребителя Eurofighter Typhoon за 8 милиарда паунда

Британският премиер Киър Стармър минава покрай почетния караул с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

🇬🇧🤝🇹🇷 Турция сключи сделка с Обединеното кралство за закупуване на 20 нови изтребителя Eurofighter Typhoon на стойност 8 милиарда паунда, укрепвайки връзките между съюзници от НАТО и подсилвайки своята противовъздушна отбрана. Турция обяви също, че преговаря за още 24 самолета от държави от Персийския залив.

На първото си посещение в Турция от встъпването си в длъжност миналата година, британският премиер Киър Стармър подписа споразумението с президента Реджеп Тайип Ердоган, описвайки го като „исторически момент“. Ердоган заяви, че сделката може да бъде последвана от съвместни проекти в сферата на отбранителната индустрия.

Сделката, която някои експерти описаха като скъпа, идва в момент, когато Турция се стреми да използва напреднали изтребители, за да навакса своето изоставане от регионални конкуренти като Израел, който през последната година нанася мащабни удари в Близкия изток.

Междувременно Европа разчита все повече на Турция, втората по големина военна сила в НАТО и водещ износител на дронове, за укрепване на източния си фланг и потенциално за подкрепа на бъдещи мироопазващи мисии след края на войната в Украйна.

Турското министерство на отбраната съобщи още, че планира да закупи по 12 изтребителя Typhoon от Оман и Катар. Миналата седмица Ройтерс разкри, че Анкара е все по-близо до сделка за бързото придобиване на 12 броя Typhoon от Оман и Катар, за да покрие спешните си нужди, докато новите самолети от Великобритания ще пристигнат през следващите години.

Стармър уточни, че първите от 20-те изтребителя ще бъдат доставени на Анкара през 2030 г. Той разкри, че преговорите за сделката са започнали през 2023 г. и включват опция за закупуване на допълнителни самолети.

Британският премиер Киър Стармър говори с британски военнослужещи до изтребител Eurofighter Typhoon на военновъздушна база Тусас в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

Бурак Йълдъръм, експерт по сигурност и отбрана със седалище в Истанбул, определи цената от 8 милиарда паунда като „безпрецедентна“ и „скандално висока“, дори в случай че сделката включва опции, боеприпаси, резервни части и обучение.

„Продават самолети на цената на фрегати. Тази сделка е чиста измама. Не може да купиш боен самолет за 400 милиона паунда – продават един самолет на цената на четири“, възмущава се Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

Двете страни не уточниха подробности какво точно освен самолетите е включено в сделката. През юли те сключиха предварително споразумение за закупуване на до 40 самолета Typhoon, одобрено от членовете на консорциума Eurofighter, включително Германия, Италия и Испания, представлявани от Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Миналата седмица Ердоган посети Катар и Оман, за да обсъди и този план, наред с други.

Турция, която в последните години поддържа най-топлите си отношения със Запада, се стреми да закупи Eurofighter, а потенциално и американските стелт изтребители F-35, за да подсили стареещия флот, съставен предимно от F-16. Страната иска да запълни празнината, докато собствените ѝ самолети KAAN не са готови през следващите години. Миналата година тя сключи сделка с Вашингто за 40 изтребителя F-16 на стойност 7 милиарда долара, която обаче се сблъска със забавяния.

Военновъздушните сили на Израел, най-мощната военна сила в региона с десетки американски изтребители F-15, F-16 и F-35, нанесоха удари срещу Иран, Сирия, Ливан и Катар, което видимо разтревожи Анкара през последната година и я накара да модернизира отбраната си, споделиха официални лица.