Мачадо се готви да се върне във Венецуела въпреки резервите на Вашингтон

🇻🇪🗳️ Мария Корина Мачадо се готви за завръщане във Венецуела от своето изгнание в Панама, за да поведе своята кампания за нови президентски избори. Част от администрацията на Доналд Тръмп обаче изпитва опасения, че появата ѝ в страната създава риск от разклащане на правителството на Делси Родригес, върху което Вашингтон изгради стратегията си.

„Не мога да ръководя процеса от чужбина. Дойде моментът да се върна“, заяви лидерката на венецуелската опозиция в интервю за The Wall Street Journal, дадено в Панама Сити и публикувано на 18 септември. Точна дата за пътуването все още не е известна. Мачадо заяви, че е готова да влезе в страната „по суша, по море или по въздуха“, след което да обиколи всички венецуелски щати. „Виждам се как пътувам из цялата страна и стигам до най-малките общности“, обяви тя.

Целта ѝ е да изгради отново движението си на терен и да го подготви за избори, в които възнамерява да се кандидатира. По данни на вестника екипът ѝ вече подбира хора, които при евентуален политически преход да поемат образованието, здравеопазването, правосъдието, въоръжените сили и икономиката.

Пред американските си събеседници Мачадо предлага широк обмен на разузнавателни данни, съвместни действия с бреговата охрана на САЩ срещу наркотрафика и координация с Колумбия срещу въоръжените групировки по общата граница между двете страни. Тя обещава на чуждестранните инвеститори, че вече сключените споразумения ще бъдат спазвани. „Присъствието ми във Венецуела не е предизвикателство“, казва Мачадо.

Във Вашингтон обаче не всички споделят тази оценка. Според WSJ посредници, близки до Белия дом, са я предупредили, че с настояването си да се прибере, е възможо да загуби подкрепата на Тръмп и да осуети неговата стратегия за Венецуела.

Два дни преди публикуването на интервюто Reuters съобщи, цитирайки четирима опозиционни източници, че в лични разговори американски официални представители са помолили Мачадо да отложи завръщането си. Според агенцията те се опасяват, че тя може да мобилизира привържениците си около искане хората от режима на бившия президент Николас Мадуро да напуснат властта и по този начин да обърка плановете за политически преход на кръга около Тръмп.

Източниците на Reuters твърдят, че Мачадо планира да се завърне, но все още не е определила дата. Преди това тя планира да посети САЩ, „но не за да иска разрешение“, заяви човек от най-близкото ѝ обкръжение.

Според WSJ намесата на американски служители вече веднъж е осуетила нейно завръщане. На 24 юни две разрушителни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 разтърсиха северното крайбрежие на Венецуела. Броят на потвърдените жертви от трусовете надхвърли 6100 души, сочат актуализирани данни от началото на август.

Мачадо обяви, че се прибира, след което в последните дни на юни излетя от Вирджиния с частен самолет Hawker 800 към Кюрасао – нидерландски остров на около 65 км от карибското крайбрежие на Венецуела. Полетният план, разрешението за кацане и изключението, позволяващо ѝ да пътува с изтекъл паспорт, бяха предварително одобрени.

Около час след излитането, докато самолетът се намираше във въздушното пространство на щата Северна Каролина, диспечерът на чартърната компания разпореди на пилотите да се върнат в района на Вашингтон. Според WSJ това е станало, след като американски представители разбрали за плана на Мачадо да се качи на лодка, с която от Кюрасао да стигне Венецуела по същия маршрут, по който напусна миналия декември. Вестникът съобщава, че на острова вече са били разположени частни изпълнители, без да уточнява тяхната задача.

Нидерландските власти, отговорни за външните отношения на острова, оттеглиха разрешението за кацане. Два дни по-късно панамската авиокомпания Copa Airlines отказа да качи Мачадо на полет за Каракас, като се позова на опасения от ответни действия на венецуелските власти. „Това е политически опортюнизъм и е гротескно“, заяви пред Axios висш представител на Белия дом по повод нейните опити да се върне обратно в родината си.

Мачадо е носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. и основното лице на противниците на режима, откакто властите не ѝ позволиха да участва в президентските избори през юли 2024 г. Вместо нея за тях се кандидатира Едмундо Гонсалес. Според протоколите, събрани от лагера на Мачадо, той е спечелил вота, но режимът в Каракас не призна този резултат.

Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност, след което напусна Венецуела миналия декември, за да получи наградата на официална церемония в Осло, след което да я посвети на Тръмп. На 23 май в Панама Сити тя обяви, че ще се завърне до края на годината и ще се кандидатира за президент.

Вашингтон междувременно развива отношения с временното правителство на Делси Родригес. След като в специална операция на ЦРУ и Делта Форс в сърцето на Каракас на 3 януари бяха арестувани тогавашния президент Николас Мадуро и неговата съпруга, Върховният съд възложи президентските правомощия на неговия заместник. Родригес положи клетва на 5 януари.

Оттогава Тръмп многократно изрази своята подкрепа за нея и похвали петролните сделки, сключени между американското правителство и водещите енергийни компании в латиноамериканската страна. На 27 май по време на заседание на кабинета държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви, че от ареста на Мадуро са извършени доставки на над 10 млн. барела венецуелски петрол. Приходите постъпват по сметка, която е поставена под надзора на Министерство на финансите на САЩ.

Според WSJ, още през юни Тръмп е поискал от Родригес да не предприема каквито и да било действия към Мачадо. Във вторник, 22 септември, двамата ще се срещнат в Ню Йорк по време на прием, който Тръмп ще даде в кулоарите на Общото събрание на ООН. Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц уточни, че разговорът ще е неформален, а не официална двустранна среща. Това ще е първата им лична среща след свалянето на Мадуро.

Преходната власт в Каракас не бърза да насрочва избори. В началото на септември Родригес увери, че „ще има избирателен процес, бъдете сигурни, но само когато Венецуела е готова за него“, след което допълни: „Аз не определям дати.“

Разговорите между правителството и част от опозициятас посредничество от САЩ вече са в ход и предстои да бъдат продължени през октомври. Мачадо настоява да бъде уточнен конкретен календар за провеждане на избори отхвърля тезата, че политическият преход вече е започнал. „Преходът към демокрация все още не се е случил“, категорична е тя. За властимащите в Каракас пред WSJ тя каза: „Донесоха бедност и терор и принудиха една трета от венецуелците да избягат.“

Заплахите от Каракас също не стихват. Родригес предупреди, че при завръщането си Мачадо „ще трябва да отговаря пред Венецуела“. Още по-рязък беше министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабельо. На 5 март, когато евентуалното завръщане на Мачадо около Великден отново беше на дневен ред, в седмичното си предаване Con el Mazo Dando той каза: „Няма да ви кажа каква изненада съм ѝ приготвил.“ Критиците на правителството възприеха думите му като предупреждение, че тя може да бъде арестувана още на границата.

Провалените опити през юни показаха колко силно маршрутът на Мачадо зависи от решенията на другите страни – от разрешението за кацане и чартърната компания до редовната авиолиния. Перспективата за нов опит зависи от три развития през близките седмици. Първото е дали след разговорите ѝ с Тръмп в Ню Йорк ще бъде публично споменат конкретен срок за избори. Второто е дали Мачадо действително ще съумее да стигне до Вашингтон и дали ще бъде приета от представител на администрацията, не само от посредници. Третото е дали октомврийският кръг от диалога ще завърши с конкретна дата. Докато нито едно от тези три условия не бъде изпълнено, всеки нов опит за завръщане ще започва от същата политическа зависимост, която през юни обърна самолета на Мачадо над Северна Каролина.

📸 Снимка: Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо се обръща към своите поддръжници по време на протест в Каракас преди насроченото встъпване в длъжност на президента Николас Мадуро за трети мандат, 9 януари 2025 г. (REUTERS/Leonardo Fernandez Viloria/File Photo)

Хегсет заяви от Панама, че военната опция срещу Куба остава открита

🇨🇺⚔️🇺🇸 Военната опция срещу Куба остава сред разглежданите от Белия дом варианти. Това подчерта министърът на отбраната Пийт Хегсет пред журналисти в Панама в сряда, 12 август. „Както вече съм казвал, и мисля, че видяхте какво се случи в други случаи, всички опции са на масата, включително военните“, отговори той на въпрос за възможна намеса на комунистическия остров. Хегсет говори в Центъра за обучение за операции в джунглата, където беше при американски и съюзни части.

Втората половина от отговора му беше отправена към режима в Хавана: Куба би постъпила разумно, ако обърне внимание на готовността на президента Доналд Тръмп да налага онова, което Вашингтон счита за свои стратегически приоритети в Западното полукълбо. Запитан дали е възможна операция срещу Мигел Диас-Канел по модела на извършената срещу Николас Мадуро, министърът каза, че варианти има и всички остават отворени, без да потвърди взето решение. Кубинската армия, добави той, не може да мери сили със Съединените щати.

Поводът за посещението беше заседание на коалицията на Америките срещу картелите. Хегсет обяви, че новоизбраният колумбийски президент Абелардо де ла Есприеля е поискал съвместни военни операции срещу наркотероризма, поради което е оторизирал Пентагона да участва в тях на територията на Колумбия, а страната влиза в програмата Shield of the Americas като нейния член № 19. Пред същия форум министърът сравни картелите с „Ислямска държава и Ал-Кайда на Западното полукълбо“, призова страните от Латинска Америка да отхвърлят Международния наказателен съд и определи американските операции в региона като законни според международното хуманитарно право.

Формулировката за отворените опции не е нова. На 11 юни от Гуантанамо Хегсет вече отговори „има опции“ на директен въпрос относно възможността кубинският президент да бъде пленен и обеща огнева мощ, ако това се наложи. Променила се е обаче отправната позиция. На 5 януари, ден след пленяването на Мадуро в Каракас, Тръмп заяви пред журналисти на борда на самолета си, че Куба „просто ще падне“ и че не смята за нужно каквото и да било действие. За 7 месеца оценката „ще падне сама“ отстъпи място на публичното изброяване на военни варианти.

За тези осем месеца натискът се натрупваше с поредица от административни и съдебни мерки. Въведеното на 29 януари извънредно положение отвори пътя към вторични мита към доставчиците на петрол за острова съгласно указ 14404, който въведе санкции от ирански и руски тип от 1 май; шест дни по-късно те стигнаха и до GAESA, конгломерат на кубинските въоръжени сили, който държи 40% от икономиката на островната държава; на 20 май голямо жури в Маями повдигна обвинение на 94-годишния бивш президент Раул Кастро и петима офицери за свалянето на два самолета Cessna Skymaster на хуманитарната организация „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ замрази на 4 юни активите на самия Диас-Канел, на неговата съпруга Лис Куеста, на доведения му син Мануел Анидо и на Алехандро Кастро Еспин – син на Раул Кастро. От 29 януари островът се намира под горивна блокада от Бреговата охрана на САЩ. През пролетта двете най-големи пристанища Хавана и Сиенфуегос останаха  без нито един внос в продължение на повече от месец, а дори руски танкер, тръгнал към Куба, се отказа след седмици в морето и смени курса.

Ефектът вече е очевиден, като си личи най-силно в състоянието на електрическата мрежа. Операцията на 3 януари в Каракас, довела до ареста на Мадуро, отряза основния доставчик на гориво за Хавана, на който се полагаха 70-80% от вноса на петрол в самата Куба, която произвеждаше едва около 40% от горивото, което ѝ беше нужно, за да покрие своите нужди. На 16 март националната енергийна система изпадна в колапс и остави близо 10 млн души на тъмно; на 3 август сривът се повтори за шести път от началото на годината.

Реториката обаче изпреварва видимото натрупването на сили. На 16 юли CBS News съобщи, че плановици в Пентагона са обсъждали въздушен десант с хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия, при това като предварителна оперативна разработка, а не като одобрен вариант. Източниците на медията посочиха още, че част от най-ценните американски ударни способности остават ангажирани срещу Иран.

В оценка от 3 юни Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) разгледа 5 сценария по отношение на Куба – от продължаваща кампания на натиск през обезглавяващ удар до ограничена ударна кампания по въздух – и даде ориентир за мащаба на евентуална операция за стабилизация. При пълен срив на обществения ред и решение островът да бъде стабилизиран чрез военна окупация авторите изчисляват, че ако половината сили за сигурност бъдат осигурени от местни структури, ще бъдат нужни близо 100 000 външни военнослужещи от САЩ и евентуална коалиция. За пълномащабна инвазия анализът също посочва минимум около 100 000 души плюс въздушна и морска подкрепа. Наличното в Карибско море към момента са ударната група на самолетоносача USS Nimitz и 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част – мащаб, несъпоставим с необходимото за окупация на острова.

Каналът за директна връзка между военните ръководства на двете страни междувременно продължава да работи. На 29 май началникът на Южното командване (SOUTHCOM) генерал Франсис Донован се срещна с генерала от кубинската армия Роберто Легра Сотолонго на периметъра на военноморска база Гуантанамо. Двете командвания описаха разговора като кратък обмен по оперативни въпроси относно разделителната линия и се разбраха да поддържат връзка. Базата е единствената американска сухопътна опора на острова и естествена отправна точка за евентуално действие срещу режима в Хавана, но същият периметър остава и мястото, където двете командвания се срещат лице в лице.

Официален кубински отговор на думите от сряда към момента няма. Позицията, която Хавана поддържа от пролетта, е известна: в интервю за NBC News през април Диас-Канел заяви, че няма основание за агресия срещу страната му, но че при такава тя ще е посрещната със съпротива и „ако трябва да умрем, ще умрем“. Искането той да се оттегли като условие за споразумение беше отхвърлено от постоянния представител на Куба в ООН Ернесто Соберон, който настоя преговорите да стъпват върху взаимно уважение. Гражданската защита публикува семеен наръчник за поведение при военна агресия, в който се препоръчва подготвянето на комплект от първа необходимост за три дни и предварително определено укритие; документът се появи на столичния портал в средата на май и беше свален часове по-късно.

Изказването от сряда променя регистъра на заплахата, но не и съотношението на силите в Карибско море. Пленяването на Мадуро беше извършено с ограничен нощен щурм и на фона на предварително повдигнати обвинения, а не мащабен десант. Именно този модел Вашингтон постепенно възпроизвежда спрямо Хавана: обвинителен акт срещу Раул Кастро, замразени активи на действащия държавен глава, както и ограничение на горивните доставки.

Затова мащабен сухопътен десант през следващите месеци изглежда малко вероятен, докато изненадваща операция срещу висшето ръководство с ограничен обхват остава съвсем реална възможност. Но обратното също има своите аргументи: и във Венецуела нямаше видимо натрупване на големи сухопътни сили преди удара. Следователно отсъствието на десантен ешелон в Карибско море сам по себе си не изключва напълно сценаврия на ограничена военна операция, особено предвид близостта до континенталната част на САЩ.

Иран задържа два кораба в Ормузкия пролив: Първа ескалация в морето от началото на войната.

🇮🇷⚓️ Иран обяви, че е задържал два контейнеровоза, опитващи се да излязат от Персийския залив през Ормузкия пролив. Действията са предприети след открит огън по тях и по трети плавателен съд, а това са първите такива конфискации от началото на войната на САЩ и Израел с Иран, започнала през февруари.

Иранската Tasnim News Agency съобщи за задържането и добави предупреждение от Военноморския флот на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), че всяко нарушаване на реда в пролива ще се счита за „червена линия“.

Задържането на единия кораб, плаващия под панамски флаг MSC Francesca, беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

„Преговорите между корабната компания и иранската страна продължават, а съответните държавни органи са в постоянен контакт с екипажа“, написа министър Филип Радулович в социалната мрежа X.

IRGC отправи обвинения към MSC Francesca и плаващия под либерийски флаг Epaminondas в извършване на дейност без нужните разрешителни, както и в манипулиране на навигационните им системи.

Управляваният от Гърция Epaminondas съобщи, че е бил обстрелван на около 20 морски мили северозападно от бреговете на Оман. Службата за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) и източници от сферата на морската сигурност посочиха, че корабът е претърпял щети по мостика, след като е бил поразен от стрелба и реактивни гранати, изстреляни от катер на IRGC.

Гръцкият оператор Technomar Shipping Inc потвърди нападението в официално изявление и заяви, че екипажът се намира в безопасност. Според данни на гръцката брегова охрана корабът има 21-членен екипаж, съставен от граждани на Украйна и Филипините, но оттам не можаха да потвърдят задържането на съда. Technomar също не е потвърдила конфискацията.

„Наш приоритет остава безопасността и благополучието на екипажа ни, като работим с всички заинтересовани страни, за да гарантираме тяхната сигурност“, заяви операторът.

Източници по сигурността посочиха, че на борда на катера е имало трима души. Капитанът на плавателния съд е съобщил, че преди нападението не е установен контакт по радиото, въпреки че на кораба е било разрешено да премине през пролива.

MSC Francesca е бил обстрелван на около 8 морски мили западно от бреговете на Ислямската република, но не е повреден, а екипажът му е невредим, отбеляза в свой доклад UKMTO. Операторът MSC, най-голямата група за контейнерни превози в света, не отговори веднага на запитването на Ройтерс за коментар.

Според три източника на Ройтерс Epaminondas също е чартиран от MSC. Трети контейнеровоз под либерийски флаг, Euphoria, е бил обстрелван в същия район, но не е пострадал и е продължил плаването си, достигайки по-късно пристанище Фуджейра в ОАЕ.

Нападенията са извършени в ранните часове на деня, докато трите кораба са опитвали да излязат от Ормузкия пролив един след друг, като някои от тях са изключили своите навигационни системи. Това са първите подобни действия от 2024 г. насам, когато Иран задържа контейнеровоза MSC Aries.

За момента няма информация какъв товар са превозвали корабите.

След инцидентите цените на петрола обърнаха тенденцията и тръгнаха нагоре. „Войната с Иран и затварянето на пролива са безпрецедентни събития. Няма яснота за крайния изход или времевата рамка, което е потенциал за повече пазарен шум и волатилност“, написа Джонатан Чапъл, управляващ директор в инвестиционната банка Evercore.

Техеран наложи ограничения за корабите, преминаващи през стратегическия пролив в южния край на Залива, след бомбардировките на САЩ и Израел над Иран на 28 февруари, което практически парализира трафика.

Въпреки това иранският морски трафик остана в голяма степен непокътнат, отчасти благодарение на издадено на 20 март изключение от американските санкции, позволило на режимът да изнася суров петрол и петролни продукти. Оттогава САЩ пресече тази търговия, налагайки блокада на корабите му.

Обикновено през пролива преминават около 130 плавателни съда дневно, обслужващи близо 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. След началото на войната този брой спадна до около 9 кораба на ден, като се покачи до около 20 по време на краткото отваряне, обявено и впоследствие отменено от Техеран миналата седмица.

„Последните задържания показват ясно: дори „отвореният“ Ормузки пролив не е безопасен за моряците, корабите и товарите“, заяви Питър Санд, главен анализатор в платформата Xeneta.

Шведската брегова охрана задържа кораб от сенчестия флот, изхвърлял въглищни отпадъци в Балтийско море.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция засече по време на рутинно въздушно наблюдение над Балтийско море панамския бълкер Hui Yuan да изпуска въглищни остатъци във водата, извършвайки нарушение на Екологичния кодекс (Miljöbalken). По разпореждане на прокуратурата екипаж на патрулния кораб KBV 003 е взел кораба на абордаж в неделя сутринта в 8:00 часа край Юстад по южните брегове на Швеция, стана ясно от изявление на шведската брегова охрана.

Hui Yuan е балкер с дедуейт от около 77 600 тона, построен през 2004 г. и плаващ под панамски флаг, според данните на VesselFinder. По информация на бреговата охрана корабът е бил на път от Русия към Лас Палмас, Испания. Образувано е досъдебно разследване, а прокуратурата е насрочила разпит.

„Корабоплавателната индустрия трябва да знае, че шведските институции работят в тясно сътрудничество за поддържане на реда в морето. Ако има съмнителен кораб, реагираме", подчерта Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел на бреговата охрана.

Случаят не е изолиран. Само няколко дни по-рано, на 3 април, бреговата охрана задържа петролния танкер Flora 1, фигуриращ в санкционния списък на ЕС, заподозрян за петролен разлив с дължина над 12 км източно от Готланд. Корабът е отплавал от руското пристанище Приморск към Сантос, Бразилия, под флага на Сиера Леоне, съобщи Euronews. Шведската брегова охрана определи задържането му като първи случай, при който успява да свърже замърсяване с кораб, попадащ под санкции.

И двата инцидента включват плавателни съдове, свързани с руски маршрути, което подчертава нарастващия екологичен риск, който корабите от т.нар. „сенчест флот" на Русия и други превозвачи създават в Балтийско море.

САЩ ще „вземат обратно“ Панамския канал от китайското влияние, заяви Пийт Хегсет.

🇺🇸🤝🇵🇦 Съединените щати ще „вземат обратно“ Панамския канал от китайското влияние, заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет по време на своето официално посещение там.

След разговори с правителството на страната той обеща да работи за сътрудничество в сферата на сигурността с панамските сили за сигурност и подчерта, че няма да позволи на Китай да „въоръжава“ канала, използвайки търговските отношения на китайските фирми за шпионаж.

„Заедно ще си върнем Панамския канал от влиянието на Китай“, закни се Хегсет, говорейки от реновиран с помощта на САЩ кей в Панама Сити. „Китай не е построил този канал. Китай не управлява този канал и Китай няма да въоръжи този канал. Заедно с Панама начело, ние ще поддържаме канала сигурен и достъпен за всички нации.“

Повече от 40% от контейнерния трафик в САЩ, оценен на близо 270 милиарда долара годишно, минава през Панамския канал, което представлява повече от две трети от корабите, преминаващи всеки ден през втория най-натоварен междуокеански воден път в света.

Хегсет, първият министър на отбраната на САЩ от десетилетия, посетил Панама, прелетя над канала с хеликоптер Black Hawk, след като се срещна с американски войници и силите за сигурност на Панама. Той също така обиколи шлюза Мирафлорес, махайки на моряците, минаващи оттам на контейнеровоз.

Риториката му изглеждаше фина, говори строго, но предложи някои гаранции на панамците, които все още са обезпокоени от заплахите на Тръмп. Докато той говори за премахване на китайското влияние, Тръмп говореше предимно за използването на военна сила.

Пътуването му беше предшествано от сведения, че президентът Тръмп е поискал опции от американската армия за осигуряване на достъп до канала, който Съединените щати построиха преди повече от век и предадоха на Панама през 1999 г. Тръмп се оплака, че сделката е лоша за Съединените щати. Имайки предвид твърдата реторика на американския президент, залозите за посещението на Хегсет бяха високи.

„Като цяло, това не е печеливш въпрос за САЩ по отношение на обществената дипломация в Панама.“ заяви Райън Бърг, директор на Програмата за Америка в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Все пак настоящи и бивши американски служители и експерти подчертават, че САЩ се срещнали желаещ партньор в справянето с китайското влияние в лицето на президента на Панама Хосе Раул Мулино, с когото Хегсет се срещна по-рано във вторник.

През февруари Мулино обяви официалния ход на Панама да излезе от китайската инициатива „Един пояс, един път“ и подпомогна действията на Тръмп срещу мигрантите. Той също така прие полети за депортация на чужди граждани и положи усилия за спиране на миграцията от Южна Америка от онези, които преминават през опасната Дариенска джунгла.

Хегсет похвали Мулино, като каза, че правителството му разбира заплахата от Китай и неговия коментар за това, че Панама е водеща в справянето с опасенията за сигурността на водния път, изглежда са намигване към панамската чувствителност.

По време на посещенията си в бивши американски военни бази, Хегсет говори за канала като за „ключов терен“ и изрази надежда за по-чести ангажименти от страна на американските войски, включително чрез съживяване на тренировъчен център за оцеляване в джунглата.

„В действителност или в представите си китайските комунисти са имали планове за по-сериозен контрол върху този канал и ние казваме на това: Не и докато сме тук! Ще разширим нашето партньорство още повече“, подчерта Хегсет пред американските войски и панамските сили за сигурност.

Хегсет, американски ветеран и бивш водещ на Fox News, подкрепи ентусиазирано насочената на юг програма за сигурност на Тръмп, включваща изпращане на американски войски до границата на САЩ с Мексико, предлагане на място за задържане на мигранти в базата в залива Гуантанамо, Куба и използването на военни самолети за депортация на незаконни мигранти.

Тръмп повтори многократно погрешното твърдение, че Китай управлява канала, нещо, което дори Хегсет във вторник отбеляза, че не е вярно. Експертите обаче признават загрижеността на САЩ за сигурността, особено по отношение на шпионажа, с широкото търговско присъствие на Китай в Панама, включващо планове на китайски фирми за изграждане на мост над канала.

„Китай никога не е участвал в управлението и експлоатацията на Панамския канал, нито някога се е намесвал в делата на канала“, се посочва в изявление на китайското посолство в Панама.

„Единственият път в историята, когато каналът е бил прекъснат, беше поради нахлуване на САЩ. Кой наистина защитава неутралитета и просперитета на канала? Кой продължава да настоява за „връщане“ на канала? Кой е истинската заплаха за него?“

Миналия месец Тръмп отпразнува сделката, ръководена от BlackRock за закупуване на по-голямата част от пристанищния бизнес за 22,8 милиарда долара на хонконгския конгломерат CK Hutchison, включително неговите пристанища от двата края на Панамския канал.

Тръмп посочи, че покупката е пример за това как Съединените щати си „връщат“ канала. Китай обаче го разкритикува, като пазарният регулатор заяви, че ще извърши антитръстов преглед на сделката.

Настоящи и бивши служители посочват, че Панамският канал би бил от жизненоважно значение за преминаването на военни кораби по време на всеки бъдещ конфликт в Азия, тъй като много от корабите на ВМС на САЩ ще трябва да направят транзит от Атлантическия към Тихия океан, за да подкрепят военните усилия. Дори и без да блокира канала, Китай би имал възможност да следи корабите, преминаващи през него.

Джон Фийли, бивш посланик на САЩ в Панама в периода 2015-2018 г. оспори твърдението на Тръмп, че присъствието на Китай там е нарушение на договора между САЩ и Панама.

„Това, което не е легитимно в начина, по който Тръмп постъпи по въпроса, е тактиката на тормоз, която той използва, а именно да твърди, че е имало нарушение на договора за неутралитет. Няма“, заяви Фийли.

Мулино защити управлението на канала на Панама, като посочи, че той е третиран отговорно за световната търговия, включително тази на СAЩ, и че той „е и ще продължи да бъде панамски“.

BlackRock сключи сделка, поставяща пристанищата в двата края на Панамския канал под американски контрол

Кранове разтоварват контейнери от товарни кораби на пристанище Кристобал, управлявано от Panama Ports Company, в Колон, Панама, 4 февруари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matias Delacroix

🇺🇸🤝🇵🇦 Базиран в Хонконг конгломерат се съгласи да продаде на BlackRock контролния си дял в дъщерното дружество, управляващо пристанищата в района на Панамския канал, с което на практика те отново бяха върнати под контрола на Съединените щати, след като американският президент Доналд Тръмп обвини Китай в намеса в операциите на критичния корабен път.

В заявление CK Hutchison Holding каза във вторник, че ще продаде на консорциума всичките акции в Hutchison Port Holdings и Hutchison Port Group Holdings в сделка, чиято стойност беше оценена на близо 23 милиарда долара, включително 5 милиарда долара дълг.

Сделката ще предостави на BlackRock контрол върху 43 пристанища в 23 страни, сред които Балбоа и Кристобал, които се намират в двата края на Панамския канал. Други пристанища са разположени в Мексико, Холандия, Египет, Австралия, Пакистан и т.н.

Транзакцията, която предстои да бъде одобрена от правителството на Панама, не включва никакво участие в тръст, управляващ пристанища в Хонконг, Шенжен, Южен Китай или където и да е било другаде в Китай.

Около 70% от морския трафик, пресичащ Панамския канал, тръгва или отива към пристанищата на Съединените щати, които построиха канала в началото на 1900 г., докато търсеха начини да улеснят транзита на търговски и военни кораби между своите брегове. Вашингтон се отказа от контрола над важния морски път на 31 декември 1999 г. съгласно споразумение, сключено през 1977 г. от Джими Картър, който според Тръмп е предал „глупаво“ канала.

Новият американски президент и поддръжниците му също се оплакаха и от таксите, начислявани на корабите за използване на водния път, и твърдяха, че Китай оперира канала, твърдение, отречено от правителството на Панама.

Товарен кораб преминава през шлюзовете Коколи на Панамския канал в Панама Сити, 21 февруари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matias Delacroix

През януари американският сенатор Тед Круз, републиканският председател на сенатската комисия по търговия, наука и транспорт, изрази основателни опасения, че Китай е способен да експлоатира преминаването през канала и че пристанищата „дават на Китай готови наблюдателни постове“, за да предприеме действия. „Смятам, че тази ситуация създава остри рискове за националната сигурност на САЩ“, алармира Круз.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио посети малката латиноамериканска страна в началото на февруари и отбеляза на президента Хосе Раул Мулино, че Панама трябва да намали китайското влияние над канала или да бъде изправена пред потенциално отмъщение от страна на Съединените щати. Мулино отхвърли идеята, че Китай разполага с някакъв контрол върху операциите на канала.

Панама напусна китайската инициатива „Един пояс, един път“ веднага след посещението на Рубио, предизвикайки осъждане от страна на Пекин. Това е глобалната стратегия за развитие на Пекин за изграждане на пътища, пристанища и железопътни линии за отваряне на нови пазари.

Но докато голямо внимание беше съсредоточено върху заплахата на Тръмп да си върне контрола над канала, администрацията му насочи погледа си към базираният в Хонконг консорциум Hutchison Ports, който управлява ключовите пристанища в двата края на канала.

Hutchison Ports наскоро получи 25-годишно удължаване без оферти за управление на пристанищата, но одит, разглеждащ това удължаване, вече беше в ход. Експерти смятат, че одитът е предварителна стъпка към евентуално повторно наддаване на договора, но през последните седмици се тиражираха слухове, че решението е предрешено в полза на американска фирма, близка до Белия дом.

Франк Сикст, съуправляващ директор на CK Hutchison, заяви, че транзакцията е „резултат от бърз, дискретен, но състезателен процес, в който бяха получени множество оферти и изразени интереси“.

„Бих искал да подчертая, че транзакцията е чисто търговска по природа и няма никаква връзка с последните политически новини относно панамските пристанища“, подчерта Сикст.

В допълнение към BlackRock, базирана в Ню Йорк компания за управление на глобални инвестиции с управлявани активи към 31 декември 2024 г. на стойност 11,6 трилиона долара, консорциумът включва дъщерното дружество на BlackRock Global Infrastructure Partners и Terminal Investment Limited.

BlackRock отказа коментар извън прессъобщението, рекламиращо сделката. Акциите на BlackRock паднаха с 1,5% по време на следобедната търговия във вторник.

Панама се отказа от участието си в „Един пояс, един път“.

🇵🇦🤝🇺🇸 Панама реши да се оттегли от ключово споразумение с Китай, като на практика прекрати участието си в китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI). Страната взе това решение след интензивни предупреждения от страна на президента Доналд Тръмп и сенатора Марко Рубио. BRI е глобален инфраструктурен проект, ръководен от Китай, целящ укрепване на търговските пътища по света.

Ходът на Панама обаче да прекрати сделката отразява нарастващите опасения относно влиянието на Китай върху глобалната инфраструктура.

Решението на Панама да прекрати участието си е свързано със силната позиция на Вашингтон за ограничаване на китайското присъствие в стратегически глобални активи. Панамският канал, важен воден път, който свързва Тихия и Атлантическия океан, се разглежда като ключова част от световната търговска инфраструктура. САЩ отдавна са загрижени, че нарастващата роля на Китай в подобни проекти може да даде на страната твърде голямо влияние върху канала и друга критична инфраструктура.

САЩ се противопоставят активно на намесата на Китай в Панамския канал. В направени наскоро изявления както Тръмп, така и Марко Рубио дадоха да се разбере, че няма да толерират никакво чуждо влияние върху канала. Тръмп дори предположи, че САЩ могат да предприемат действия за връщане на контрола над канала, ако ролята на Китай продължи да нараства. Рубио похвали решението на Панама, като го нарече важна стъпка в защитата на интересите на САЩ и региона.

Панама се присъедини към китайската инициатива през 2017 г. и сделката даде на Китай достъп до съществени инфраструктурни проекти в Панама. Въпреки това, като част от сделката, властите в Панама също изразиха загриженост относно дългосрочните последици от китайската намеса. През 2026 г. споразумението трябваше да изтече, но президентът на Панама Хосе Раул Мулино обяви, че страната може да го прекрати по-рано, на фона на продължаващия натиск от американското правителство.

Решението на Панама да се дистанцира от Китай се разглежда като победа за САЩ в битката за ограничаване на икономическия обхват на Китай. Сенатор Марко Рубио изрази, че този ход ще подобри отношенията между САЩ и Панама, изпращайки ясно послание срещу нарастващото влияние на Китай по света. Тази стъпка също е отражение на желанието на Панама да запази контрола върху своята критична инфраструктура, включително Панамския канал.

Панамският канал е един от най-важните корабни маршрути в света и контролът на Панама над канала е от централно значение за нейната икономическа мощ. Решението за прекратяване на сделката с Китай гарантира, че Панама запазва контрола върху тази критична част от инфраструктурата. САЩ подчертаха, че каналът трябва да остане свободен от външно влияние, особено от страна като Китай, която все повече утвърждава властта си на световната сцена.

Марко Рубио се отправя към Панама.

🔍 Източник: Encyclopedia Britannica

🇺🇸🇵🇦 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е готов да посети Панама още следващата седмица, според трима американски служители, информирани за плана.

Пътуването му, планирано да продължи от края на януари до началото на февруари, включва също Гватемала, Ел Салвадор, Коста Рика и Доминиканската република, казаха служители.

Очаква се това да е първото задгранично пътуване на Рубио като държавен секретар, заяви бивш служител, който също беше информиран за плана. Всички те получиха анонимност, тъй като не бяха упълномощени да обсъждат публично въпроса, и подчертаха, че плановете за пътуване са предварителни.

В сряда вечерта говорителят на Държавния департамент Тами Брус потвърди общия план за пътуването и отбеляза, че Рубио е избрал да даде приоритет на Западното полукълбо, тъй като „там живеем“.

„Няма да продължим да игнорираме региона, както направиха други администрации“, каза Брус. „Ангажирането с нашите съседи е жизненоважен елемент за справяне с миграцията, веригите за доставки и икономическия растеж, които са ключови за преследването на външната политика на министър Рубио, фокусирана върху това да направи Америка силна, просперираща и безопасна.“

Очаква се Рубио да използва пътуването, за да покрие поне два въпроса от върха на дневния ред на външната политика на новата администрация: ограничаване на нелегалната миграция и натиска на Тръмп да си върне Панамския канал, според един от настоящите служители и бивш служител.

Панамските служители настръхнаха от коментарите на Тръмп за стратегически важния воден път.

„Панамският канал принадлежи на Панама и ще продължи да принадлежи на Панама“, отбеляза президентът на страната Хосе Раул Мулино на Световния икономически форум в Давос тази седмица. „Панамският канал не е концесия или подарък от Съединените щати.“

Други държави, които Рубио планира да посети, включително Гватемала и Ел Салвадор, също са послужили като основни точки за мигранти, опитващи се да достигнат южната граница на САЩ.

В една от първите си бележки до служителите на Държавния департамент Рубио нарече масовата миграция „сред най-сериозните въпроси на нашето време“ и каза, че под негово ръководство отделът ще работи със страните в Западното полукълбо за ограничаване на нелегалната имиграция и преговори за „ репатриране на нелегални имигранти“.