Ефрат Кайков – първата жена начело на редовен израелски артилерийски полк

🇮🇱🎖️ Полковник Ефрат Кайков ще поеме командването на 282-ри артилерийски полк „Голан“, с което за първи път жена ще застане начело на артилерийско формирование от редовната израелска армия. Назначението е едно от десетките кадрови решения в новия кръг, обявен от началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир. Досега Кайков командва резервния 213-и артилерийски полк със зона на отговорност в Южен Ливан, а по-рано е била заместник-командир на самия 282-ри полк.

Въпреки че традиционно е обозначаван като полк, по мащаб и структура 282-ри съответства на бригада. В състава ѝ влизат няколко огневи дивизиона със самоходни гаубици M109, дивизион с реактивни системи за залпов огън и 611-и дивизион за откриване и засичане на цели „Ейтам“, който локализира цели и коригира артилерийския огън. Формированието е подчинено на 36-а дивизия и осигурява артилерийска поддръжка по целия северен фронт, където от началото на операциите срещу Хизбула са изстреляни хиляди снаряди.

През април негови разчети записаха дебютното участие в реални бойни операции на новата самоходна гаубица „Роем“, известна още като SIGMA 155, използвайки я срещу позиции за изстрелване на ракети и противотанкови ракетни комплекси в Южен Ливан. Системата е разработена от Elbit Systems и използва 155-милиметрово оръдие, автоматизирано зареждане и 3-членен разчет, който се разполага в кабината. Скоростта на стрелба достига до 8 изстрела в минута – близо двойно над M109, като вместо верижно се използва колесно шаси.

„Роем“ постепенно ще заменя остаряващата платформа, а дивизионите един по един ще се преоборудват. По план първото звено, което трябва да получи новата система, е 405-и дивизион на самата 282-ра. Така Кайков ще поеме формирование, което сменя основното си въоръжение, докато продължава да участва в бойни действия.

Тя постъпва в артилерията през 2006 г. в дивизион с реактивни системи за залпов огън, преминава курса за командири и завършва с отличие офицерския курс на Сухопътните войски на IDF. Оттам нататък кариерата ѝ преминава през постове, които дотогава никога не са заемани от жена: първо става заместник-командир в 282-ра, а през ноември 2019 г. поема огневи дивизион на Голанските възвишения. Дотогава израелската артилерия не беше поверявала огневи дивизион на жена.

След него идва щабна длъжност на особено видно място. Кайков служи като военен секретар на началника на Генералния щаб – позиция, поставила я непосредствено до върха на командната верига, до самия поток от решения, които постоянно минават през него. Войната от октомври 2023 г. я заварва в осмия месец на бременността. Тя ражда няколко седмици по-късно и поради това пропуска началната фаза на операции.

На полева длъжност се завръща през 2025 г. с поемането на 213-и полк – артилерията на 146-а резервна дивизия. С него влиза в Южен Ливан, където артилерийските звена нанасят удари по пускови позиции и противотанкови разчети на Хизбула в полосата, която дивизията държи отвъд границата.

„Концентрирана съм върху задачата, не върху пола“, каза тогава 38-годишната Кайков пред Ynet описвайки своята основна цел като премахване на заплахата и установяване на сигурност в зоната си на отговорност. В същия разговор тя сподели за седмиците раздяла с малката си дъщеричка, докато полкът е разположен отвъд границата.

Серията от подобни назначения в IDF е относително кратка и почти изцяло в последното десетилетие. През януари 2014 г. Ошрат Бахар поема батальон в Корпуса за бойно разузнаване към Южното командване, като по този начин се превръща в първата жена начело на боен батальон. През 2017 г. Реут Ретиг-Вайс оглавява артилерийския дивизион с малки разузнавателни дронове, известен с названието SkyRiders. През ноември 2019 г. идва дивизионът на Кайков.

През юни 2022 г. Ретиг-Вайс получава полковнишки пагони и поема артилерийска бригада на 99-а дивизия – първото командване на съединение, поверявано на жена в историята на Израел. Поредицата продължава и през тази година: в кадровия кръг от юли 2026 г. полковник „Г.“, командир на авиобаза „Овда“ и първата жена начело на израелска ескадрила, беше повишена в бригаден генерал и ще замине за Вашингтон като аташе на Военновъздушните сили. Дотогава нито една жена не е достигала този чин във ВВС.

На 7 октомври 2023 г. женската танкова рота на смесения батальон „Каракал“ се намира във военната база „Ницана“ до египетската граница. Седем военнослужещи, всички на около 20 години, тръгват към кибуците Холит и Суфа с четири танка „Меркава“ и бронирана машина „Намер“.

Боят продължава 17 часа. По данни на израелското командване екипажите ликвидират около 50 терористи от Хамас. Част от въоръжението – дистанционно управлявана установка „Катланит“ – не е била включена за подготовката им и те я усвояват по време на самото сражение. Доколкото е известно, това е първият случай в историята на съвременните конфликти, при който изцяло женско бронирано подразделение води бой.

Артилерийската бригада на Ретиг-Вайс и 213-и полк са резервни части. 282-ра е част от редовната армия, която се отличава с постоянен състав и бойна готовност и сред първите армейски части в плановете си за превъоръжаване. Именно такова артилерийско формирование досега не беше поверявано на жена.

Именно артилерията е онзи род войски, от който започва самият процес на отваряне на бойните длъжности за жените, а пътят дотам минава през съдебната зала. През 1994 г. Върховният съд постановява, че жените трябва да имат достъп до част от местата в бойния строй, а делото на Алис Милър за прием в летателното училище на Военновъздушните сили дава тласък на последвалата законова промяна.

През 2000 г. изменение за равенство в Закона за военната служба урежда равен достъп до всички позиции в IDF независимо от пола. Същата година първите жени влизат именно в състава на артилерийския корпус. Пехотата, бронетанковите части и елитните подразделения следват по-късно.

По границите постепенно се появяват и смесените батальони: „Каракал“ на юг, „Лъвовете на Йордан“ през 2014 г., „Бардалас“ през 2015 г. и „Лъвовете на долината“ през 2017 г. През юли 2018 г. започват служба и първите жени в ролята на танкови командири, които изпълняват задачи по охрана на границата.

Кадровата основа, откъдето произлизат днес тези назначения, се изгражда в продължение на десетилетия. Израел включва жените в наборната повинност още със Закона за военната служба от 1949 г. Според данни на бригаден генерал Шай Таеб от май 2025 г. те съставляват 20,9% от бойния състав, а между 2012 и 2024 г. броят на жените в бойните части е скочил най-малко 10 пъти. Само през последната година в бойни части са постъпили над 5000 жени.

За жените са отворени 58% от бойните длъжности и 90% от всички длъжности в армията. В същото време 37% от новобранките определят себе си като религиозни – група, която доскоро беше слабо представена в бойните родове войски. Смесените батальони по границите, сред които „Каракал“ и „Бардалас“, отдавна не са полеви експеримент, а част от редовната практика, включително с изцяло женски танкови екипажи на египетската граница.

Малко армии разполагат с подобна основа. Норвегия въвежда наборна повинност и за жени през 2015 г., а Швеция я прилага от 2018 г. От януари 2026 г. Дания започва да включва жени в жребия за срочна военна служба, чиято продължителност достига до 11 месеца.

Извън Европа задължителна военна повинност за жени съществува в Северна Корея от 2015 г. и държави от Африка, сред които Еритрея, Мали и Мозамбик. В САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Канада военната кариера за жените остава доброволна. Пентгонът отвори всички бойни длъжности за жени едва в края на 2015 г. Обединеното кралство премахна забраната за близък бой на суша през 2018 г.

Пътят към кариера във висшето командване на тези армии се развива по друга линия. Генерал-майор Лора Йегър застана начело на 40-а пехотна дивизия на Националната гвардия през юни 2019 г. и стана първата жена начело на пехотно съединение от американската армия след завидна кариера за пилот на Black Hawk и мисия в Ирак.

В британската армия Шарън Несмит от 2014 г. командва бригада, достига дивизионно ниво през 2021 г. и получава генералски чин през 2024 г. без да минава през пехотата. Жена, поела по бойния кариерен път в тези армии след отваряне на съответните родове войски, може да има зад гърба си най-много 10 години стаж. Кайков има 20 години служба и всичките са в артилерийския корпус.

Разширяването на женското присъствие има и прагматична кадрова причина, която израелската преса не е опитвала да прикрие: армията търси жива сила там, където може да я намери, докато освобождаването на ултраортодоксалната общност от наборна повинност остава политически неразрешен въпрос.

В същото време таванът на това развитие все още се вижда ясно в командната структура. Във Форума на Генералния щаб служат две жени: и двете назначени на правни длъжности. „Докато няма жени във Форума на Генералния щаб, издигнали се по бойната и оперативна линия, не може да се говори за напредък“, казва Офра Аш, ръководител на форума „Дебора“, който проследява кариерното развитие на жените в IDF.

Кадровите решения на генерал Замир подлежат на одобрение от министъра на отбраната Израел Кац, като искрите, възникнали между двамата по въпроса за назначенията, вече се превърна в публично достояние. Артилерийският корпус влиза в кадровата ротация и с други промени: в предходни списъци бяха обявени нови командири на 214-и и 215-и полк, което сочи, че ротацията обхваща целия род войски, а не само 282-ра.

През юли 2026 г. началникът на Генералния щаб обяви кадрови рокади с 18 нови бригадни генерали и един полковник. В друг случай Кац блокира повишението на офицер заради неговото участие в протести срещу кабинета на Нетаняху, а по-рано критикува към Замир и за самото свикване на обсъждане по кадровите решения. Затова назначение, обявено от военните, е стъпка в процедурата, а не нейният окончателен край.

Редовният артилерийски полк на северния фронт смени командването в момент, когато преминава от една система към друга (M109) и паралелно с това продължава да нанася обстрел. Начело застава един офицер, който вече е командвал огневи дивизион на същите възвишения и резервна артилерия в реален бой отвъд границата. Между дивизиона и полка в биографията ѝ стои и щабна длъжност непосредствено до върха на командната верига.

Анализ: Полша потвърди 96 вертолета Apache и подрежда огъня на пластове

🇵🇱🚁 Полша няма да намалява поръчката за 96 щурмови хеликоптера AH-64E Apache Guardian и смята да разпредели по 16 машини за всяка от своите 6 дивизии, заяви бригаден генерал Гжегож Потжуски, началник на Управление за планиране и програмиране на развитието на въоръжените сили (P5) към Генералния щаб, в интервю за полското издание Defence24 от 29 август. В същия разговор той обясни и нуждата от ускоряване на доставките: руската разузнавателна активност и действията под прага на откритата война по полската граница не спират, което според генерала налага по-бързо изграждане на всички планирани способности.

Договорът за хеликоптерите от 13 август 2024 г. е на стойност 39,17 млрд. злоти – най-голямата поръчка на този вид, правена някога от държава извън САЩ. Договорът за производство с Boeing беше сключен през ноември 2025 г. Първите машини се очакват в Полша през 2028 г. Дотогава екипажите се обучават на по-старите единици AH-64D, наети от армията на САЩ по силата на договор за 8 вертолета, 7 от които бяха доставени до януари. Разпределението е точно: по 16 хеликоптера за всяка от 6-те дивизии правят общо 96 единици. Така Полша ще се превърне във водещия оператор на Apache извън въоръжените сили на САЩ.

По-съществена от самата бройка обаче е концептуалната рамка, в която Потжуски поставя тази поръчка. Генералът описва разнообразието на средствата за поразяване като водещ принцип и отхвърля идеята да се свежда процесът на модернизация на отбраната до придобиване на безпилотни и автономни системи. Аргументът му стъпва на опита от текущите военни конфликти: развитието на безпилотни апарати върви паралелно с повишаване на ефективността на средствата за противодействието. Затова армията пази и развива и класически противотанкови способности. По думите му целта е изграждане на способност за бойното поле на бъдещето, а не за оперативна среда, проектирана според опита от миналото.

Оперативната концепция зад този подход е била изграждана в дълбочина. Реактивната артилерия Homar-K и разузнавателно-ударната платформа Gladius трябва да поразяват врага, преди да достигне отбранителен район на бригадата. Силите, които преминат през този първи пояс, попадат в обсега на 155-мм артилерия. Потжуски потвърди схемата без да овърта, определяйки я като правилната концепция за многослоен удар.

Цифровият гръбнак на системата трябва да е TOPAZ+ – надградена версия на полската система за контрол на огъня. Тя трябва да свърже сензорите и средствата за поразяване от бригадното равнище до отделното оръдие и да предава разузнавателните данни в близко до реалното време.

Потжуски защити и избора на артилерийски калибър, направен от Варшава непосредствено след началото на пълномащабната война и критикуван от някои като прекомерно мащабен. Първият му довод е свързан със съвместимостта между съюзниците: 155 мм е стандартният калибър в НАТО и преобладава в полската артилерия. Вторият е количествен: изведените от активна служба 122-мм и 152-мм оръдия не се бракуват, остават в модернизационния и мобилизационния резерв.

Според генерала украинският боен опит показва, че въпреки масовото използване на дронове артилерията остава основно средство за поразяване. Безпилотните системи я допълват, вместо да я заменят – особено в условията на интензивна електронна война.

Gladius е полският принос към тази разузнавателно-ударна верига и заслужава по-подробно внимание, тъй като фактически пое ролята на прекратената програма. Системата на Grupa WB функционира на батарейно равнище: разузнаването се извършва от дрон FT-5, ударите се нанасят с барражиращия боеприпас BSP-U, а системите са разположени на бронирани шасита Waran 4×4. Обявеният обсег надхвърля 100 км, а за версия Gladius 2 производителят декларира няколкостотин километра обсег. Според европейския механизъм SAFE са поръчани 12 батарейни модула, а свързващият слой отново е системата TOPAZ.

Именно Gladius замени програмата Ottokar-Brzoza за създаване на полски изтребител на танкове, който не достигна до същинска реализация. Потжуски представя промяната като гъвкав отговор на новите условия на бойното поле и шанс за технологичен скок: вместо армията да пресъздава концепциите от миналия век върху остаряващи платформи, тя е избрала далекобойни дронове, способни да поразяват бронирани цели от голямо разстояние.

Рамковото споразумение беше прекратено на 26 септември 2025 г. заради отказ от представяне на ценова оферта от изпълнителя в рамките на 18 месеца от покана за преговори. Адаптивността е реална и новото ни решение изглежда обосновано, но точния момент за промяната е наложен от провала на процедурата, а не избран само по свободна оперативна преценка. Междувременно полските противотанкови ракети Moskit и Pirat се намират в процес на разработка, а войските продължават да разчитат на израелските Spike и малка партида американски Javelin.

Същият доктринален завой се отличава и при организацията на пехотата. Model 44 е заложен в Програмата за развитие на въоръжените сили, подписана на 22 декември 2025 г. с хоризонт до 2039 г. Моделът намали броя на бронираните бойни машини в батальона от 58 до 44 и заменя 1 от 4 бойни роти с рота за ударните дронове. Тя трябва да има барражиращи боеприпаси, FPV дронове, разузнавателни средства и антидрон техника.

Изпитанията се провеждат в 12-а и 17-а механизирана бригада. Замяната на бронирана рота с дронова не само структурна, но и декларативна промяна: тя свива общия бронирания състав на батальона и включва безпилотен компонент в постоянния му щат, вместо той да бъде придаван отвън според конкретната задача.

Индустриалната част от разговора е по-предпазлива. Потжуски заяви, че Генералният щаб е отворен към местната оръжейна индустрия, но постави едно ясно условие: предлаганите решения трябва да отговарят на оперативните изисквания и да осигуряват способности за бъдещото бойно поле. Всяка система трябва да преминава през нужните изследвания и полигонни изпитания. Подборът на думи е дипломатичен, но е ясен филтър: полският произход сам по себе си няма да компенсира несъответствието с изискванията.

Действащият пример е ракетата CGR-080 за Homar-K. Тя е с калибър 239 мм, обсег до 80 км и инерциална система за насочване с корекция чрез спътникови данни. Нейното производство се прехвърля към Полша в съвместното дружество на Hanwha Aerospace и Grupa WB, а доставките трябва да започнат през 2028 г.

Отделно от това армията изгражда лаборатории за адитивно производство непосредствено в армейските части – т.е. капацитет за 3D печат на резервни части и доработки в района на бойните операции. Генералът определя проекта като средство за логистична самодостатъчност на тактическо ниво, а не като опит да се конкурира отбранителната индустрия.

Открит остава въпросът дали Apache ще получи оръжие с обсег от порядъка на 50 км. Генералът потвърди, че анализите и концептуалната работа продължават, но без да уточнява конкретно изделие и краен срок. Предпазливостта е обяснима, тъй като вертолетът ще трябва да действа в среда, наситена с руски системи за противовъздушна отбрана.

Предпочетеният от Потжуски отговор е системен: F-35 като платформа с ниска радарна видимост, както и умножител на бойните способности, свързана с AH-64E и Homar в обща верига от сензори и средства за поразяване. Убедителността на този аргумент обаче зависи от графика за изграждане на цялата система. Първите три F-35A кацнаха в Ласк през май. В момента 8 машини се намират в страната, 14 се очакват до края на годината, а всичките 32 – до 2029 г. Вертолетите Apache трябва да започнат да пристигат през 2028 г. Доставките на ракетите CGR-080 от местна производствена линия също се очаква да започнат по същото време. Следователно конструкцията, описвана като единна система, ще съществува в пълен вид едва към началото на следващото десетилетие.

Тук се проявява и основното напрежение в интервюто. Потжуски настоява, че полските въоръжени сили непрекъснато поддържат необходимото равнище на готовност за възпиране и отбрана, а Програмата до 2039 г. предвижда 250-процентно нарастване на бойния потенциал. Втората стойност представлява заявка на Генералния щаб. Зад нея няма публикувана методика и тя не бива да бъде възприемана като независимо измерена величина.

Твърдението за нарастваща готовност обаче опира до реално доставена техника. Само от Южна Корея към Полша са доставени най-малко 126 пускови модула Homar-K, а самоходните гаубици K9 и Krab продължават да постъпват на въоръжение. Отбранителният бюджет за фискалната 2026 г. е 200 млрд. злоти (или 4,8% от БВП). Това е най-високият относителен дял в НАТО, следван от Литва с 4% и Латвия с 3,7%.

Алтернативният прочит на факти е, че основният риск не е недостигът на средства, а сложността на преход. Полша на практика финансира две армии паралелно: поддържа техника, идва сега, и изгражда структурата, която трябва да я приеме и използва. Точно затова генералът говори толкова много за процедури, не само за платформи: за координация на въздушното пространство на нивото на подразделения, 3D управление на бойното пространство и разпределяне на отговорностите по височинни диапазони.

Концентрирането на множество дронове на батальонно ниво изисква строг ред, за да избегнат поражения по собствените сили. Това е косвено признание, че организационният компонент изостанал значително от технологичния, и би било по-съдържателно от обичайното изброяване на нови доставки.

Полският аргумент за нуждата от ускорена модернизация има материални основания, които не произтичат единствено от оценките на Генералния щаб. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство по време на масиран удар с ракети и дронове по Украйна. Нидерландски и полски изтребители свалиха поне 3 от тях, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО започна постоянната мисия „Ийстърн Сентри“.

В нощта срещу 30 юли 2026 г. руска балистична ракета навлезе над полска територия и падна на около 50 км от Люблин. Северноатлантическият съвет обсъди нарушенията на 12 август и възложи отговорността за тях изцяло на Русия.

В България сходен инцидент доведе до различен институционален отговор. На 8 август дрон навлезе вътре във въздушното пространство на страната от румънска посока и се детонира на 100 м. навътре в българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“. Министерството на отбраната определи останките като украинска многоцелева платформа от тип „Майя“, която може да бъде използвана в ролята на примамка, вероятно отклонена вследствие на електронно противодействие, и изключи версията за преднамерено действие.

Съществената разлика спрямо Варшава е в последиците, които институциите извеждат от тези инциденти. Отговорът на Полша е 15-годишна програма, обяснявана публично и последователно от действащ генерал,  назоваващ конкретни системи, срокове и структурни промени на батальонно ниво. Българският отговор на този етап остава в рамките на временни мерки за охрана на въздушното пространство, обявявани чак след дадения случай.

Полската теза ще бъде проверена чрез няколко конкретни и наблюдаеми резултата. Потвърждение за нея би било сключването на договор за далекобойно въоръжение за AH-64E, както и вземането на решение за придобиване на тежки транспортни вертолети. Генералният щаб анализира възможните платформи, които трябва да поддържат ударния вертолетен компонент, след като началникът на щаба посочи CH-47 Chinook като необходима способност.

Други показатели ще са разгръщането на Model 44 извън двете пилотни бригади и производство на първата ракета CGR-080 от полска линия в обявения срок. Тезата би била отслабена от връщане към изтребител на танкове върху класическа платформа, задържане на Model 44 в изпитателна фаза или разминаване между графика за доставка на техниката и темпа на структурната реформа.

Вертолетите са поръчани и платени. Все още не е сигурно дали при пристигането си ще заварят армия, организирана така, че да използва пълноценно техните възможности.

Писториус разкри присъствието на германските гаубици RCH 155 в Украйна

🇩🇪🤝🇺🇦 Първата колесна гаубица RCH 155, тръгнала за Украйна, е стояла в халето на завода на KNDS в Кассел преди около 2 години, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус пред гости на предприятието и добави, че системата „се посреща с голямо одобрение в Украйна“. Изказването, предадено от Bild на 4 август 2026 г. и препотвърдено от три украински издания, е първото, с което висш член на федералното правителство поставя машините на украинска земя. Доскоро властите не си признаваха публично само обучението на украински екипажи на германска земя.

Предаването на първата единица беше публично събитие. На 13 януари 2025 г. в същия завод Писториус лично връчи на украинската страна първата от 54 поръчани гаубици, а церемонията отразиха германските и международни военни издания. Поръчката е сглобена на два транша: 18 машини по договор от 2022 г. и още 36 по следваща заявка от 2023 г. – колкото стигат за 3 артилерийски дивизиона; за 2025 г. бяха планирани шест. С церемонията Украйна стана и първият оператор на системата изобщо. Неизказано остана друго – къде свършва пътят на предадените оръдия и дали те стрелят.

Изтичането в Кассел не е първото около тази система. В началото на юли Николас Дръмонд, съветник на германското подразделение на KNDS, написа в X, че за Boxer RCH 155 вече важат две нови думи: „проверен в бой“. Къде е станало това, той не уточни, но операторът е един. Публично потвърждение, че гаубицата е стреляла по руски цели, към момента липсва от официални представители на двете държави. Бундесверът поръча първите си 84 машини на 19 декември 2025 г. за 1,2 млрд евро, по силата на рамково споразумение за до 500 системи, с доставки в периода 2027-2029 г. Обединеното кралство поръча 72 с график в периода май 2028-юни 2031 г. С други думи Украйна получи и използва оръжие, с каквото самият Бундесвер няма да разполага преди 2027 г.

Технически RCH 155 съчетава колесно шаси Boxer 8×8 с автоматизиран артилерийски модул, въоръжен със 155 мм оръдие с дължина 52 калибъра от същото семейство като самоходната гаубица PzH 2000. Кулата е необитаема и зареждането минава без човешка ръка, затова екипажът се свежда до двама души, които се намират в бронираната кабина на шасито през цялото време. Максималната скорост по шосе достига 100 км/ч, скорострелността е до 9 изстрела в минута, а обхватът стига 54 км при кръгов обстрел и около 40 км със стандартен снаряд с газогенератор. Носещата разлика с досегашния западен артилерийски парк в Украйна обаче е другаде: машината води огън в движение.

Способността отговаря на съвсем конкретен проблем от фронта. Класическата самоходна гаубица трябва да спре, да се разгъне, да отстреля серията и да напусне позицията, преди контрабатарейният огън или FPV дрон да я намери; постоянното наблюдение с безпилотни апарати над близкия тил стесни този прозорец до няколко минути. RCH 155 съкращава цикъла, като изважда спирането от него: оръдието се насочва, докато машината се движи, и следващата огнева задача не изисква нито разгъване, нито слизане от бронята. Точно това я отличава от PzH 2000, която Украйна ползва от 2022 г. и която трябва да спре, за да стреля.

В същото време обаче въвеждането ѝ на въоръжение не мина гладко. През август 2025 г. изпълнителният директор на KNDS Deutschland Ралф Кетцел каза пред Deutsche Welle, че украински екипажи са повдигнали технически въпроси и преди всичко нуждата гаубицата да се впише в бойната система за управление на ВСУ и каналите за командване и контрол; дотогава двете страни не били обсъждали интеграцията, защото вниманието и на двете е било другаде. По думите на Кетцел доработката вървяла съвместно с украинската страна с цел да се постигне готовност за работа на фронтовата линия. Отделно от това ефектът на всяка доставена машина опира до снабдяването със 155 мм снаряди – предел на целия западен артилерийски парк в Украйна, който платформата не отменя.

Доставката идва в период на широко разместване в тежестта на военната помощ за Киев. Миналата година Германия измести САЩ като най-големия доставчик на помощ за украинската отбрана. 2026 г. са заложени нови 3-4 комплекса IRIS-T SLM към получените 9, зенитни системи Skyranger 35 заедно със 180 000 снаряда за наличните комплекси, 200 самоходни гаубици Bohdana на шаси Zetros, над 1000 камиона Zetros, 5 бойни машини на пехотата Lynx и разузнавателни дронове Vector. Съюзниците в НАТО обявиха на 8 юли нов пакет от 70 млрд евро за тази година със заявка да задържат нивото през следващата, но сумата е по-скромна, отколкото звучи: според дипломати от ЕС и НАТО, цитирани от Kyiv Independent, поне 28,3 млрд от нея са вече договорени европейски пари от април.

Потокът върви и в обратната посока. Германската служба за въоръжения BAAINBw поръча от Rheinmetall 149 подвижни медицински станции за самия Бундесвер, 112 от тях с балистична защита, по образеца на онези, които украинските бойни медици ползват от 2023 г. Всяка станция се състои от два контейнера и свързващ елемент, носи оборудване на борда и се разгъва, работи, прибира и премества за кратко време. Рамковото споразумение с Rheinmetall беше сключено през декември 2024 г. и доставките ще бъдат финализирани до края на 2026 г. заедно с обучение на германски медицински състав. Обосновката на поръчката, изложена от Rheinmetall, е самата украинска война: острата помощ в първите минути след раняването решава дали войникът ще оживее.

Анализ: „Арт.Ашан“ – украинската кампания се насочи към руската артилерия.

🇷🇺🎯🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова вълна от координирани удари с дронове, насочени към артилерийските средства на руската армия в няколко ключови оперативно-тактически направления на фронта през юни, като по този начин, съгласно собствените им разчети, редуцираха огневата активност на противника. Операцията с кодово название „Арт.Ашан“ е новата фаза от мащабна ударна кампания, координирана от Силите за безпилотни системи, фокусирайки своите вектори на атака по руски артилерийски разчети в Херсонска, Запорожка, Донецка области.

В хода на операция „Арт.Ашан“ са локализирани и поразени 231 цели, от които 171 са напълно унищожени, параметър, който се равнява на около 3/4 от общия обем на засегнатия противников ресурс. Оперативната ефективност, според твърденията на командването, е верифицирана с материали от средства за обективен контрол и посредством прехванати канали за комуникация на руските войски, които в рамките на първото денонощие от началото на ударната кампания руската огнева активност е спаднала с между 30 и 81% по протежение на целия засегнат сектор от фронтовата линия. Но тези количествени показатели произтичат единствено от украинското военно ведомство.

От технологична гледна точка операцията стъпва върху специализиран тип боеприпас, проектиран за поразяване на артилерийските оръдия отвътре, с фокус върху перфориране и деструкция на цевния ствол, а не само насищане на прилежащата позиция с осколочни елементи. По данни на украинската страна с прилагането на този подход в рамките на само две денонощия са унищожени близо 250 руски артилерийски системи. Прецизното прицелване към цевта е технологично и икономически оправдано решение: то парализира скъпото оръдие с използване на минимален експлозивен заряд, а не разчита на пряко попадение в цялата оръжейна платформа, което обяснява и как профилиран артилерийски цикъл на кампанията демонстрира толкова висок дял на пълно унищожение спрямо общия брой засегнати цели.

Конкретното название на операцията носи ироничен характер. „Ашан“, заимствано от едноименна верига хипермаркети, служи за кодово название на цялата стратегическа кампания, „Арт.Ашан“ значи нейното специално артилерийско звено. Операцията не е изолиран епизод, а пряко продължение на офанзивата с безпилотни средства, инициирана през май 2025 г. Първата фаза беше насочена към различен клас цели, бронирана техника, логистични депа и снабдителни вериги дълбоко в тила на настъпващата руска армия; настоящата обаче се концентрира строго в артилерийските единици, осигуряващи огневата поддръжка за този сухопътен натиск. Оперативната логика е двустепенна: първоначално се дезорганизират активи, осигуряващи динамиката на офанзивата, транспортните средства и логистичните линии, а впоследствие се елиминират средствата, които я подсигуряват с огнева мощ. Според украинското военно командване двете фази включват кумулативно около 1180 поразени цели, от които 949 са регистрирани по време на първоначалната вълна.

В рамките на тази първоначална фаза Силите за отбрана, с оперативното участие на специални звена „Немезида“ и „Лазар“, нанесоха едни от най-интензивните си удари по руските войски в окупираните региони, като взеха на прицел бойна техника, материални ресурси и логистична мрежа на значителна дистанция зад фронтовата линия. Според военното ръководство тази вълна е засегнала и неутрализирала 949 цели на оперативна дълбочина от над 50 км, което осезаемо ерозира настъпателния потенциал на руската армия и принуди Москва да изразходва месеци за компенсиране на понесените загуби.

Мащабът на въпросната първа вълна беше пояснен още по-конкретно от министъра на отбраната Михайло Фьодоров. „Миналата година я класифицирахме като „Ашан“, като 3 денонощия са поразени близо 80 броя техника, посочи Фьодоров. По негови думи Украйна е развърнала близо 1000 дрона в продължение на три денонощия, след като предварително е акумулирала нужните производствени количества, генерирайки прецизни разузнавателни данни за набелязаните цели. Той изрично подчерта, че тук не става дума за конвенционална настъпателна операция, а за масиран концентриран удар с дронове срещу руския технически парк, разграничение, което очертава и реалния обхват на кампанията: тя не цели овладяване на територия, а системно изтощаване на материалните средства, с които противникът води бойните действия.

Именно в този кумулативен ефект Фьодоров припознава стратегическата възвръщаемост на операцията. „Механизираният щурм, който руското командване планираше за май, се реализира едва през октомври, което означава, че в продължение на почти половин година противникът на практика бе лишен от подобна оперативна способност“, заяви той. Това твърдение обвързва директно унищожаване на бронирана техника с деструктуриране на руския времеви график. Самото командване обобщава математиката на бойното поле по опростен начин: „Всяка поразена цел редуцира обема на огъня по украинските позиции и селища“, като всяка сходна операция, според тяхната формулировка, „отслабва врага и приближава момента, в който той ще загуби капацитет да диктува условията на бойното поле“.

Стойността на операция „Арт.Ашан“ към момента се определя по-скоро като оперативна, отколкото като дългосрочно стратегическа. Унищожаването на 171 артилерийски системи редуцира огневия капацитет на руската артилерия по четири направления, респективно обема на артилерийските снаряди, които могат да бъдат стоварени върху украинските отбранителни линии, но наличните масиви от данни не индикират промяна в базовия руски оперативен замисъл: Москва запазва своите настъпателни намерения там, където разполага с необходимите ресурси за тяхната реализация. Проведеният удар редуцира текущия капацитет, но не елиминира стратегическото намерение. Регистрираният спад от 30 до 81 процента в рамките на първото денонощие, в случай че бъде верифициран, представлява ефект изключително върху текущата боеспособност, намаляване на интензитета на обстрела, а не структурна промяна в характера на войната; освен това по своята същност той е моментна тактическа снимка, тъй като артилерията, преустановила огъня под заплаха от безпилотни средства, невинаги е идентична с артилерия, която е окончателно изведена от строя.

Оттук произтича и фундаменталният въпрос относно устойчивостта на тази тактика. „Арт.Ашан“ притежава свойствата на кампания, разгърната импулсивно, но не с перманентен натиск: и двете отделни фази в Киев първоначално преминава през период на акумулиране на дронове и подготовка на разузнавателни данни, за да нанесе последващия удар в рамките на силно ограничен времеви прозорец от няколко нощи. Такъв оперативно-тактически модел генерира силно концентриран моментен ефект, но изисква технологично време за логистично презареждане между отделни вълни. Дали този натиск ще придобие стратегическа тежест зависи не от конкретния резултат, а от това дали украинският военнопромишлен комплекс и разузнавателни структури притежават капацитет да възпроизвеждат този цикъл по-бързо, отколкото Руската федерация възстановява своите артилерийски оръдия и бронетехника, а руската отбранителна индустрия поддържа обеми на производство и ремонт на артилерийски системи, които не могат да бъдат изчерпани от единична ударна вълна.

При текущата динамика по-вероятният сценарий, разглеждан единствено като хипотеза с по-висока степен на вероятност, е Киев да поддържа поредица от подобни концентрирани удари, които периодично да снижават руската огнева плътност по избрани вектори, без всяка отделна вълна сама по себе си да притежава потенциала да преобърне хода на кампанията. Стратегическата концепция, противникът да бъде лишен от натрупаната си огнева и ударна маса, преди да я ангажира в офанзивни действия, е напълно ясна и вече е демонстрирана емпирично, при условие че украинската призма за отлагането на руския щурм от май за октомври отговаря на обективната реалност. Нейната повторяемост обаче тепърва предстои да бъде тествана в реални условия на театъра на военните действия, където отбраняващата се страна произвежда и обновява артилерийски средства с темпове, надвишаващи текущите ѝ загуби.

Lockheed Martin представи HIMARS FLEX: Модулна еволюция с двоен контейнер, ПВО и автономност.

🇺🇸 Lockheed Martin обяви премиерата на HIMARS FLEX – модулна еволюция на артилерийската ракетна система с висока мобилност M142 HIMARS. Новата модификация въвежда конфигурация с двоен пусков контейнер, която позволява пренос на два пъти повече боеприпаси спрямо стандартния контейнер.

Системата добавя и възможност за изстрелване на прехващачи за противовъздушна и ракетна отбрана, сред които ракети PAC-3 от същото шаси, и интегрира опции за автономно управление с технологична екосистема на компанията, наречена FLEXFires. При всичко това машината запазва съвместимост с боеприпаси на НАТО и възможността за трансфер с тактически военно-транспортни самолети C-130 Hercules.

Стандартният вариант на HIMARS включва 1 пусков контейнер, който съдържа 6 управляеми ракети за залпов огън (GMLRS) – GPS-насочвани боеприпаси с обсег до 70 км – или 1 армейска тактическа балистична ракета ATACMS с обсег над 300 км. Системата се обслужва от 3-членен екипаж в бронирана кабина, която се намира върху колесно шаси от фамилията средни тактически превозни средства M1140 (FMTV).

Оперативно съвместима като отделна опция за боеприпас е ракетата за прецизен удар (PrSM) с обсег над 400 км. От Lockheed Martin заявяват, че вече са доставени 750 пускови установки HIMARS, а над 540 системи са на въоръжение в армията на САЩ и международните съюзници. Това осигурява готова клиентска база на HIMARS FLEX, предоставяйки на настоящите потребители потенциален път към способности според конфигурацията и решенията за придобиване.

Въвеждането на конфигурация с два контейнера в HIMARS FLEX е най-значимият от оперативна гледна точка елемент в анонса, тъй като адресира едно от най-често изтъкваните ограничения на стандартния вариант: нуждата от връщане до пункт за презареждане с боеприпаси след пуск на един контейнер, преди машината да може да поразява нови цели. Пускова установка с два контейнера може да поразява двойно повече цели в рамките на един изход, да поддържа огън по-дълго време преди презареждане или да раздели боекомплекта си между нападателни ракетни боеприпаси в единия контейнер и отбранителни ракети-прехващачи в другия.

HIMARS FLEX добавя евентуални роли за ПВО и ПРО, включително с боеприпаси PAC-3 и IFPC. Така се създава единна машина, способна както да атакува наземни цели на големи разстояния, така и да се отбранява срещу приближаващи ракети и самолети по начин, който сегашната конфигурация не позволяваше.

Обявеният от компанията производител списък на съвместими боеприпаси обхваща целия набор от HIMARS и MLRS на НАТО, сред които GMLRS, ER GMLRS, PrSM и ATACMS. Към тях се добавят е прехващачите Patriot PAC-3 MSE и боеприпасите по програмата за способности за защита от индиректен огън (IFPC) за нуждите на ПВО и ПРО. PAC-3 MSE е най-модерният вариант от серията зенитни ракети, произвеждан от Lockheed Martin. Той представлява прехващач с кинетично поразяване (hit-to-kill), способен да унищожава балистични и крилати ракети, както и самолети, а бойните му характеристики го превръщат в едно от най-ефективните оръжия за точкова отбрана в арсенала на САЩ.

Интегрирането на стартови възможности за PAC-3 в колесна машина с размерите на HIMARS, която може да се транспортира с C-130, да се разполага бързо на предни позиции и да бъде обслужвана от малък екипаж, ще даде на съюзническите армии способност за противоракетна отбрана с висока мобилност. Настоящите конфигурации на батареите Patriot не могат да осигурят подобно удобство, тъй като изискват множество големи превозни средства и значително време за разгръщане.

Тим Кейхил, президент на Lockheed Martin Missiles and Fire Control, очерта значението на технологичния пакет FLEXFires с оглед на неговата мащабируемост и потенциал за автономни функции. „HIMARS FLEX ще промени правилата на играта в бъдещето на нападателния и отбранителния огън“, заяви Кейхил. „Технологичният пакет FLEXFires ще позволи на операторите да мащабират боекомплекта и да добавят автономни способности, без да жертват скоростта или точността.“

От Lockheed Martin допълват, че FLEXFires може да осигури автономни функции на пускова установка, въпреки че точната степен на автономност не е уточнена публично извън описанието на компанията за „разпределен, жизнеспособен огън в оспорвана среда“ и способността да се усложни прицелването на противника с бърза смяна на позициите.

Гейлия Кембъл, вицепрезидент и главен мениджър на Lockheed Martin Tactical Missiles, позиционира HIMARS FLEX в рамките на възпирането на съюзническо ниво, което все по-силно движи решенията за отбранителни поръчки в Европа. „Гъвкавостта, оперативната съвместимост и доказаната ефективност са трите стълба, които дефинират днешните най-ефективни способности за възпиране“, каза Кембъл. „HIMARS FLEX предоставя на съюзниците ни възможност да приспособят нападателната и отбранителната си огнева мощ към специфични нужди, като в същото време остават свързани с обща, доказана в реални боеве екосистема.“

Моментът на обявяване на HIMARS FLEX по време на изложението Eurosatory 2026 е умишлен и целенасочен от търговска гледна точка. Той идва в момент, когато европейските държави-членки на НАТО вземат едни от най-мащабните решения за покупка на прецизна артилерия от десетилетия насам. Няколко страни наскоро избраха HIMARS, южнокорейската Chunmoo или израелската PULS, а Франция разработва местна алтернатива по програмата си за сухопътни далекобойни удари. Това създава конкурентен пазар, на който представянето на значително по-мощна модификация на HIMARS от страна на Lockheed Martin е ясно разчетено да повлияе на текущите решения за обществени поръчки на континента.

Система, която предлага повече огнева мощ, способности за ПВО/ПРО и опции за автономно управление в сравнение със стандартния HIMARS, докато в същото време запазва пълна съвместимост с наличната верига за доставки на боеприпаси в НАТО, е изключително силен аргумент за всяко министерство на отбраната на европейска държава, което в момента претегля дали да закупи HIMARS, или да потърси алтернативи.

Философията на модулния дизайн, която Lockheed Martin е заложила в HIMARS FLEX, отчита и икономическата реалност – не всяка съюзна държава има нужда и може да си позволи пълна конфигурация с два контейнера с ПВО възможности от ден 1. Компанията отбелязва, че клиентите могат да стартират с базовия вариант с един контейнер и да добавят капацитет за два и автономните функции поетапно, според бюджета и оперативните изисквания. Този подход на поетапно навлизане вече се е доказал като ефективен в маркетинга на HIMARS, където относително умерената цена на брой спрямо по-сложни ракетни системи помогна за привличане на клиенти, които иначе биха избрали по-слабо ефективни, но по-евтини алтернативи.

Lockheed Martin представя HIMARS FLEX като нова модулна еволюция на фамилията HIMARS, а не като замяна на системите, които вече са в експлоатация. Това значи, че хилядите пускови установки, използвани от силите на САЩ и техните съюзници по света, ще продължат да изпълняват мисиите за прецизни удари – роля, която остава определяща за платформата, откакто Украйна демонстрира нейното оперативно въздействие още през 2022 година.

Първият документиран удар по руско оръдие „Козирог-1“.

🇺🇦🇷🇺 Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) публикува кадри от унищожаване на руско оръдие „Козирог-1“ от FPV-дрон на звеното „Вартові“, с което отбеляза първия документиран случай на този вид оръжие, поразено от началото на войната. Ударът илюстрира уязвимостта на импровизираните системи пред мобилните безпилотни средства.

Концептуално „Козирог-1“ представлява единична направляваща тръба от 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град“, монтирана на тринога. С това решение Русия директно копира съветската система „Град-П“ („Партизан“), разработена през 60-те години за нуждите на диверсионно-разузнавателни групи във Виетнам. Ключовата разлика между двете се крие в теглото. Докато оригиналният съветски „Партизан“ е проектиран от нулата с леки сплави и тежи 55 кг, съвременната руска модификация достига цели 235 кг. Това фрапиращо тегло показва, че „Козирог-1“ не е прецизно фабрично изделие, а груба импровизация, при която стандартни тежки стоманени тръби от поразени БМ-21 се заварят към масивни, неоптимизирани метални триноги.

Точно тук се корени и ключовият концептуален дефект на оръжието. Смисълът на оригиналната „Град-П“ се крие в нейната висока мобилност – разчет от 2-3 души може бързо да я пренесе на ръце и да произведе изстрел, след което да се изтегли, преди да бъде засечен от противника. При тегло от 235 кг тази логика се разпада напълно. Установката вече не е ръчно преносима, изисква транспортно средство като пикап или камион, а логистиката по разтоварването, разгръщането и последващото прибиране отнема критично много време.

Иронията на съвременното бойно поле е, че „Козирог-1“ вероятно е замислен като евтино решение, което се засича трудно от скъпи контрабатарейни радари, тъй като единичният изстрел не оставя същия топлинен и радиационен отпечатък като залп от 40-цевна установка. В настоящата епоха на тотално въздушно разузнаване обаче времето за реакция е сведено до минути. Небето е наситено с дронове и всяко оръжие, което бъде оставено статично на позиция твърде дълго поради тромава логистика, е практически обречено. Именно компрометираната мобилност превърна руската установка в лесна мишена за украинските оператори.

В по-общ план появата на „Козирог-1“ е ясен сигнал за системен недостиг във военно-промишления комплекс на Руската федерация – както на колесни платформи, така и на цеви за стандартните артилерийски системи. В опитите си да компенсира количествените загуби чрез „ерзац“ (сурогатни) оръжия, руската армия култивира тактически парадокс. Новата установка изгуби основното предимство на партизанската тактика – скоростта и лекотата, без същевременно да придобие огромната огнева мощ и площ на поразяване на конвенционалната артилерия, която се опитва да замести. Сблъсъкът ѝ с украинския дрон доказа за пореден път, че условията на бойно поле днес направиха липсата на мобилност равносилна на смъртна присъда.

Украински удар превърна руска огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ в горящи отломки.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха ТОС-1А „Солнцепьок“, тежка огнехвъргачна система на руската армия, която е сред най-унищожителни оръжия с малък обсег в нейния арсенал. Това съобщи днес 10-и армейски корпус на ВСУ.

Видеото, публикувано от пресслужбата на корпуса, показва как военнослужещи от 43-та бригада локализират руската система и нанасят прецизен удар по ТОС-1А, при което тя се възпламенява и изгаря на място.

ТОС-1А е тежка реактивна система за залпов огън, проектирана да изстрелва термобарични ракети с калибър 220 мм. Руската армия я използва за огнева поддръжка с висока интензивност, особено по време на щурмове срещу укрепени позиции и концентрирани цели в близост до линията на фронта.

Термобаричните боеприпаси създават мощни взривни ефекти с висока температура, което превръща системата в изключително смъртоносно оръжие, особено в застроени райони, окопни мрежи и защитни крепости.

„Точната работа, хладният разчет и професионализмът на нашите военни намалява огневата мощ на врага всеки следващ ден“, гласи изявлениет в социалните мрежи. По-рано отряд „Лазар“ от Национална гвардия на Украйна унищожи три самоходни артилерийски установки 2С7 „Пион“ с 203-милиметров калибър, и тежка огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ по време на прецизна операция с дронове в Луганското направление.

Украйна си върна Одрадне в Харковска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна освободиха село Одрадне в Двуречански район на Харковска област след координирана щурмова операция с участието на механизирана пехота, подразделения за безпилотни летателни апарати и артилерийска поддръжка. Това се посочва в изявление, публикувано от 129-а отделна тежка механизирана бригада на 15 май.

Украинските войски проведоха щурмови действия, които изтласкаха руските сили от горски пояси, укрепени отбранителни линии и опорни пунктове около населеното място. От бригадата съобщиха, че щурмовите групи са работили в тясна координация с операторите на дронове и артилерийските звена, което е позволило на украинските сили систематично да откриват и унищожават руска жива сила, огневи позиции и укрития.

Падането на Одрадне беше потвърдено от 16-и армейски корпус, който заяви, че настъпателните операции на украинската армия в района са довели до възвръщането на 22 кв.км. територия. Според него руските сили са понесли значителни загуби по време на боевете, тъй като по време на операцията са ликвидирани 56 руски военнослужещи.

На юг украинските сили започнаха локализирани контраатаки в близост до село Чаривне в Запорожка област, докато руските войски не успяват да постигнат никакъв напредък по южния фронт напоследък. По-рано стана ясно, че за първи път през последните три години от пълномащабната инвазия инициативата на бойното поле изглежда се премества в полза на Украйна.

След като оцеля след месеци на безмилостни руски ракетни атаки и удари с дронове срещу градовете и енергийната си инфраструктура, сега Украйна все по-често нанася сериозни удари на Русия на множество фронтове – от изтощаване на бойното поле до дълбоки удари на стотици и дори хиляди километри зад фронтовата линия.

Първите единици HIMARS за Литва слязоха от производствената линия

🇺🇸🤝🇱🇹 Първите реактивни системи за залпов огън M142 HIMARS за Въоръжените сили на Литва излизат от производствената линия, обяви командването на прибалтийската страна, което разпространи първи снимки на установките и потвърди, че доставката се очаква през следващите години.

„Първите литовски HIMARS са на производствената линия – ето как ще изглеждат те“, написаха въоръжените сили на Литва на своя профил в X. „Въпреки че тези системи все още се произвеждат, очакваме да получим първите бройки в рамките на следващите години. С тях нашият обсег ще се разшири още повече.“

HIMARS е реактивна система за залпов огън с висока мобилност, произведена от американската компания Lockheed Martin върху колесно шаси от серията Family of Medium Tactical Vehicles (FMTV). Тя изстрелва ракети с прецизно GPS насочване от един контейнер, който съдържа шест ракети GMLRS или една балистична ракета ATACMS. С екипаж от трима души и способност за далекобойна стрелба и бързо позициониране, системата се оказа решаваща на бойното поле в Украйна. Там ударите на HIMARS по складове за боеприпаси и командни възли многократно нарушаваха руското оперативно планиране от 2022 г. насам. За малка балтийска държава, граничеща с Беларус и заемаща тесния сухопътен коридор „Сувалки“, който я свързва с Полша и останалата част от НАТО, прецизният огън с голям обсег не е абстрактна инвестиция във възпиране, а способност, която позволява на малка сила да удари дълбоко в логистиката и командната архитектура на противника, преди той да успее да концентрира сили за атака.

Литва закупи системите HIMARS от Lockheed Martin като част от мащабно укрепване на отбраната, което има и индустриално измерение. Гейлия Кембъл, вицепрезидент по тактически оръжия в Lockheed Martin, определи отношенията като нещо повече от продажба на оръжие.

„Нашето партньорство с Литва бележи нова фаза на сътрудничество, надхвърляща обикновената доставка на оръжейни системи от световна класа. С проучване на съвместни индустриални възможности, разширяваме глобалната мрежа от доставчици и партньори на Lockheed Martin – този подход е точно това, което е нужно, за да се отговори на нарастващото търсене на доказаните ни в бойни условия способности“, заяви той. Очаква се споразумението да интегрира литовската отбранителна индустрия по-тясно в световните вериги.

Това рамкиране на индустриалното партньорство отразява промяна в начина, по който по-малките държави членки на НАТО подхождат към поръчките в сферата на отбраната. Придобиеването на готови системи от американски гиганти беше моделът в продължение на десетилетия – ефективен, оперативно съвместим и политически лесен. Промяната идва от осъзнаването, че чистите отношения „купувач-продавач“ оставят малките нации зависими от външни вериги за доставки, които могат да бъдат прекъснати или забавени от приоритетите на по-голям съюзник. Изграждането на местно индустриално участие създава експертиза и капацитет за поддръжка на оборудване, което в противен случай трябва да пътува през океана по време на криза.

Литва е сред най-последователните застъпници за отбраната по източния фланг на НАТО и настоява постоянно за по-голямо съюзническо присъствие и инвестира сериозно в отбрана. Страната надхвърли прага от 2% от БВП, поставяйки приоритет върху системи, които са напълно съвместими със съюзническите сили. HIMARS се вписва точно в този модел – същата система, използвана от частите на американската армия, със същите боеприпаси и доктрина за „стрелба и придвижване“, която партньорите от НАТО усвояват съвместно с американските сили от години.

29 руски войници бяха ликвидирани при опит да се промъкнат през газопровод към тила в Сумска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински десантчици елиминираха група от 29 военнослужещи от руската армия, опитали се да проникнат в тила на украинската отбрана, използвайки газопровод в Сумска област. Това съобщиха от 71-ва отделна десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Според Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, руските войски са засилили опитите за нападение в граничната зона на Сумска и Курска области. Той обаче подчерта, че тези действия не са сигнал за мащабно настъпление към областния град.

„В Сумска област се извършват опити за щурм от страна на врага. Ключовото тук е, че това не е настъпление срещу град Суми. Става дума предимно за опити на малки щурмови групи в граничната зона“, заяви той.

Коваленко посочи, че при един от тези опити група от 29 руски войници е опитала да достигне позиции в тила на 71-ва бригада, придвижвайки се през газопровод. Цялата група е била засечена от разузнаването, малко след което е била унищожена.

По-рано партизанското движение „Атеш“ съобщи за срив във бойния дух на руските войски, разположени за провеждане на настъпателни операции към Купянск, позовавайки се на тежките загуби и вътрешен разпад в редиците на подразделенията.

Разследване: Руски военен институт, свързан с програмата „Новичок“, тества артилерийски удари върху доброволци.

🇷🇺 Държавният научно-изследователски институт по военна медицина към Министерство на отбраната на Руската федерация (ГНИИИ ВМ МО) провежда изпитания на артилерийски боеприпаси върху хора. Това твърди разследване на изданието „Проект“, публикувано на 13 април.

В посочените изследвания участват военни доброволци, за да се определят специфичните характеристики на снарядите, необходими „за унищожаване или извеждане от строя на живата сила на противника“. Доклади от „Военен журнал“ и изявления на директора на института Сергей Чепур сочат, че от 2015 г. насам институтът е единствената институция на министерството, упълномощена да провежда изследвания с участието на хора.

Разследването описва специализиран полигон с експериментални площадки, симулиращи защитни укрепления и военна техника. По време на изпитанияа изследователи са наблюдавали сърдечно-съдовата и нервната система на доброволците. Вземани са биологични проби, за да бъде оценено как функционалните увреждания на организма корелират с разстоянието от изстрели, произведени от оръдия с калибър 122 мм и 300 мм.

За обезпечаване на тези операции през 2018 г. към института е основан научно-клиничен център, разполагащ със 100 легла и отделения за интензивно лечение, терапия и хирургия. През първата си година той е отчел над 300 наблюдения на персонал, участвал в тестването на оръжия, лекарства и ваксини.

Освен боеприпаси, институтът оценява препарати за повишаване на дееспособността, защитно оборудване срещу екстремни среди и нова военна техника. Докладът също така посочва института като основен участник в руската програма за химически оръжия.

Изданието също така твърди, че Чепур е консултирал офицери от ГРУ, свързани с опита за отравяне на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Обединеното кралство през 2018 г. Нападението с „Новичок“ предизвика международно възмущение и дипломатическа криза и остава един от знаковите примери за руски тайни операции на чужда територия.

Констатациите предполагат, че изследванията на обекта надхвърлят конвенционалната медицина, служейки като критичен център в подкрепа на най-чувствителните и високопрофилни операции на руското разузнаване в чужбина.

Elbit Systems ще достави ракетни системи PULS на Гърция за 750 милиона долара

🇮🇱🤝🇬🇷 Elbit Systems получи договор на стойност близо 750 милиона долара за доставка на системи за реактивна артилерия PULS за Въоръжените сили на Гърция, което бележи споразумението в рамките на широка договореност между министерствата на отбраната на Израел и Гърция.

Договорът ще бъде изпълнен в рамките на 4 години и включва 10-годишен период за поддръжка. Официални лица споделиха, че програмата е насочена към повишаване на артилерийските способности на южната ни съседка чрез внедряването на модерни и гъвкави системи.

Съгласно споразумението, Elbit Systems ще предостави пускови установки PULS заедно с всеобхватен пакет от боеприпаси. Това включва учебни ракети, прецизни ракети с различен обсег и баражиращи боеприпаси (loitering munitions).

PULS е проектирана да предложи икономически ефективно и адаптивно решение за съвременни операции на артилерията. Тя може да изстрелва неуправляеми ракети, прецизни боеприпаси и ракети от една и съща платформа. Съвместима е с вече съществуващи колесни и верижни машини. Очаква се тази адаптивност да намали изискванията за поддръжка и обучение на операторите.

Проектът ще включва сътрудничество с гръцката индустрия в съответствие с политиката на правителството. Това включва трансфер на технологии и споделяне на технически опит в подкрепа на местно производство.

„Elbit Systems има дългогодишно и успешно сътрудничество с Министерството на националната отбрана на Гърция и този проект укрепва допълнително тези отношения“, заяви Бецалел Махлис, главен изпълнителен директор на Elbit Systems. „Гърция се включва към други страни от НАТО, които са избрали системата PULS, което подчертава нарастващата ѝ репутация на универсално решение с висока ефективност за нуждите на съвременната артилерия в Европа и извън нея. За нас е чест от продължаващото доверие в нашите напреднали системи.“

Споразумението отразява все по-тясното сътрудничество между Израел и Гърция в сферата на отбраната и отбранителните технологии. Представители на сектора посочиха, че договорът подчертава нарастващото търсене на напреднали артилерийски системи сред страните от НАТО.

Украйна разгръща мощните 203-мм гаубици M110 на фронта.

🇺🇦🇺🇸 Украйна подсили своя арсенал с една от най-мощните артилерийски системи, създавани някога. Самоходните гаубици M110 с калибър 203 мм вече са на въоръжение в 52-ра отделна артилерийска бригада, съобщиха от пресслужбата на подразделението.

От бригадата потвърдиха, че арсеналът им включва съчетание от модерни украински и западни системи, заявявайки: „Нашето оборудване включва самоходната гаубица 2С22 „Богдана“, системите за залпов огън RM-70 Vampire и 203-милиметровата M110A.“

Според украинските артилерийски разчети всяка една платформа играе специфична роля на бойното поле. Произведената в страната „Богдана“ се използва предимно за нанасяне на прецизни удари срещу цели на далечни разстояния – артилерия, складове за боеприпаси и командни пунктове на руската армия.

От своя страна RM-70 Vampire е проектирана за мащабни огневи мисии по концентрации на сили и техника.

Добавянето на M110A значително разширява тежката огнева мощ на бригадата, предлагайки възможност за нанасяне на удари с изключително голям калибър срещу укрепени цели и такива с предполагаемо висока стойност.

Военните не уточниха как Украйна е успяла да се сдобие с M110, а доставката вероятно е част от настоящата военна помощ, предоставяна от западните партньори от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Доклади от Гърция от октомври 2025 г. сочат, че Атина е разглеждала варианта за продажба на 60 гаубици M110A2 и близо 150 000 боеприпаса на Украйна чрез Чешката република. Пакетът беше оценен на повече от 199 милиона евро, а гръцки официални лица посочиха, че трансферът няма да застраши отбранителната готовност на страната.

Съобщеният пакет боеприпаси включваше 50 000 високоексплозивни снаряда M106, 40 000 реактивни снаряда M650, 30 000 касетъчни боеприпаса M404 и 30 000 боеприпаса с двойно предназначение M509A1.

Първоначално разработена за армията по време на Студената война, M110A2 остава една от най-големите и мощни конвенционални артилерийски системи, разгръщани някога. Въпреки нейното постепенно извеждане от експлоатация в страните от НАТО в полза на 155-милиметровите системи, много единици бяха поставени на дългосрочно съхранение, вместо да бъдат нарязани за скрап.

Дори днес системата запазва значителна актуалност на бойното поле. M110A2 изстрелва 90 кг снаряди, като може да поразява цели на разстояния до 30 км при използване на реактивни боеприпаси.

Монтирана на верижно шаси, задвижвано от двигател с мощност 405 конски сили, системата съчетава тежка огнева мощ с мобилност, което ѝ позволява да сменя позицията след стрелба, което е ключова способност в съвременната контрабатарейна борба.

52-ра отделна артилерийска бригада е официално сформирана на 1 август 2025 г. на базата на 55-а бригада. В момента нейните формирования действат в Източна Украйна, където осигуряват огнева поддръжка, водят контрабатарейни мисии и поразяват вражеска логистика.

По-рано Украйна разгърна буксируема версия на своята собствена 155-милиметрова артилерийска система Богдана-БГ, като платформата оперира във фронтовите части от поне една година.

Украйна разгръща „Богдана-БГ“: Новата 155-мм теглена артилерия.

🇺🇦 Украйна е разгърнала теглена версия на своята 155-мм артилерийска система „Богдана-БГ“, която е на въоръжение във фронтовите части от поне една година, съобщи днес „Оборонка“.

В момента тя се използва от 147-а отделна артилерийска бригада на Десантно-щурмовите войски по източния фронт, отразявайки широка тактическа промяна, предизвикана от заплахите от дронове, които продължават да преобразяват бойното поле.

Офицери от украинската армия определят системата като изключително прецизна в реални бойни условия. Началник-щаб на дивизион с позивна „Джон“ заяви: „Това оръдие е снайперска пушка. Точността му е много добра.“

Командирът на бригадата полк. Виктор Довхал също изтъкна издръжливостта на системата, като заяви, че една гаубица е останала в изправност след серия от удари от дронове и е била възстановена в рамките на няколко дни.

„Богдана-БГ“ е теглена 155-мм гаубица, разработена от Краматорския завод за тежко машиностроене на база технологията за цеви на оригиналната самоходна система със същото име. Тя разполага с 52-калибрена цев, сравнима със западни варианти като френската CAESAR и по-дълга от 39-калибрената цев на американската M777.

Максималният обсег на стрелба достига 41 км, а минималният е 4,7 км. Общата дължина възлиза на 13,5 метра в транспортна конфигурация. Тегли се основно от камиони КрАЗ-6322, а в определени случаи са използвани и верижни машини МТ-ЛБ.

На украинските екипажи обикновено са нужни около шест минути от момента на получаване на координатите на целта до изстрелване на първия снаряд. Въпреки че системата е способна да произвежда до 6 изстрела за минута, операторите са фокусирани върху точността, поради което най-често поддържат темп от 1-2 изстрела в минута заедно с непрекъснати корекции от дронове.

Гаубицата се обслужва от 4-членен екипаж и използва барутни заряди в торби вместо метални гилзи. Личният състав споделя, че фактори на околната среда, като температурата на въздуха и барута, оказват пряко влияние върху точността, като прегряване настъпва след 5-7 изстрела при топли условия, докато по-студеното време позволява до 10 точни изстрела.

„Богдана-БГ“ е монтирана на лафета на съветската 2А36 „Хиацинт-Б“ – конфигурация, описана като практична и издръжлива от украинските артилеристи. Механичният дизайн на системата – без вградени горивни системи или сложна електроника – подобрява оцеляемостта и позволява ремонтите да се извършват дори в близост до позициите на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано беше съобщено, че украинската 155-мм самоходна гаубица „Богдана“ ще бъде обект на съвместно производство в Полша, а съвместна компания се готви да стартира производство както за вътрешна употреба, така и за експортни пазари.

Разследване: Северна Корея е доставила до 11 милиона снаряда на Русия чрез тайна морска верига

🇷🇺🤝🇰🇵 Северна Корея е доставила между 8 и 11 милиона артилерийски снаряда на Руската федерация за последните две години и половина по скрита морска верига за доставки, проектирана да заобикаля международните санкции. Това разкрива разследване, проведено от журналисти на „Важни истории“ и Open Source Center.

Тези пратки са позволили на руската армия да поддържа мащабни артилерийски удари във войната срещу Украйна, като на места корейските боеприпаси съставляват до половината от руския артилерийски огън по някои участъци на фронта.

Разследването установи, че руски товарни кораби са превозвали боеприпаси чрез координирана логистична мрежа, съчетаваща морски и жп транспорт.

Според доклада четири руски контейнеровоза (Ангара, Мария, Lady-R и Maia-1) са извършили най-малко 112 курса до Северна Корея в периода от 2023 г. насам. В регистрите на корабоплаването често като официална дестинация е посочван Пусан в Южна Корея, но сателитни снимки и разузнавателни данни сочат, че вместо това корабите са акостирали в пристанища на Севера.

Разследващите журналисти възстановиха маршрутите за доставка чрез сателитни изображения, данни за мониторинг на морския трафик и публикации в социалните мрежи от членове на екипажа. Въпреки строгите ограничения за употреба на мобилни телефони на борда при пресичане на граници, моряците качват редица снимки и видеа от плаванията между двете страни, които позволяват на разследващите да потвърдят визити в пристанища, които иначе никога не биха били разкрити.

Разследването оценява, че Русия е получавала около 350 000 артилерийски снаряда месечно, доставени с приблизително 5 пратки на месец. Според анализатори, цитирани в доклада, това количество съответства на боеприпасите, които руските войски обикновено изразходват за месец настъпателни операции на фронта.

Логистичната верига обикновено започва от севернокорейски пристанища, където контейнери с боеприпаси се товарят на кораби и се транспортират до пристанище Дунай в Приморския край на Руската федерация. От там те се прехвърлят на влакови композиции и се транспортират във вътрешността на Русия до складове, преди да бъдат разпределени към военните части и изпратени на фронта.

Пратките включват предимно 122-мм и 152-мм артилерийски снаряди, които са най-масово използваните от руските сухопътни войски калибри във войната срещу Украйна.

Морските пратки изглежда са се забавили в началото на 2026 г. Изследователите съобщават, че през тази година е потвърдена само една доставка Елсшерто свързват забавянето с комбинация от повишено местно производство в Русия и евентуално изчерпване на запасите в Северна Корея.

Нито Москва, нито Пхенян са потвърдили официално доставките. Въпреки това двете правителства признаха разширеното военно сътрудничество, включително разполагане на хиляди корейски войници в подкрепа на руската агресия срещу Украйна.

Според „Важни истории“, доставките са позволили на Русия да компенсира недостиг в собствените резерви на боеприпаси, причинен от дългогодишните неуспеши кампании и санкциите, което е отворило възможност на руската армия да поддържа високо ниво на артилерийски огън през цялата война.

По-рано NK News съобщи, че руска компания си е партнирала със севернокорейско дружество в изграждане на завод за пластмасови изделия във Владивосток. Проектът нарушава санкциите на Съвета за сигурност на ООН, налагащи забрана на съвместните търговски предприятия с Пхенян.

Съоръжението, разработено от руския агрохолдинг „Златна есен“ и севернокорейската Phurunsan Plastics, е близо до завършване и очаква да започне производство на опаковъчни материали, полиетиленови торбички и съдове за еднократна употреба, още през април.

Lasar’s Group унищожиха руски контрабатареен радар в уникална операция.

🇺🇦💥🇷🇺 Специален отряд Lasar’s Group към Националната гвардия на Украйна съобщи, че е унищожил контрабатарейна радарна станция 1К148 „Ястреб-АВ“ на руската армия в Луганска област, дълбоко зад фронтовата линия.

Според информация, публикувана от звеното в неговите официални канали, операцията е била проведена в координация с дежурния екип на командния пункт на Регионалния център за радиоелектронно разузнаване „Север“. Именно от там са предоставени данни за района, в който е била разположена руската станция.

След получаването на информацията операторите на Lasar’s Group са локализирали точните координати на комплекса и са насочили към него тежки ударни дронове. Първият удар е поразил системата, след което руските сили са опитали да изтеглят техниката от позицията. Според украинските военни операторите на дронове са проследили придвижването на радара и са продължили атаката по време на евакуацията.

От звеното твърдят, че един от операторите е приземил ударния дрон върху самия комплекс, което е дало възможност да проследят движението му. Последващи удари са довели до окончателното унищожаване на системата.

„Ястреб-АВ“ е радарен комплекс за контрабатарейно разузнаване и откриване на артилерийски позиции с проследяване на траектории на изстреляните боеприпаси. По данни на украинската страна ориентировъчна стойност на една такава система достига около 50 милиона долара.

Русия връща ракетната установка от ерата на Виетнам в нов вид Козерог-1

🇷🇺 Еднозарядните пускови установки за боеприпаси от реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град“ датират от годините на Виетнамската война, когато съветски инженери разработват олекотен модел 9П132 „Град-П“ за нуждите на партизански отряди, съобщи украинското отбранително издание Militarnyi на 19 февруари.

На 19 февруари, четвъртък, онлайн се появиха снимки, показващи съвременна итерация на същата концепция, обозначена като „Козерог-1“. За разлика от оригиналния „Град-П“, който тежи около 55 кг, „Козерог-1“ е значително по-тежък, достигайки тегло от приблизително 235 кг – почти 4 пъти повече от своя предшественик.

Онлайн изданието Militarnyi посочва, че увеличената маса може да предложи практически предимства. По-тежката конструкция дава по-добра стабилност при стрелба, потенциално повишавайки точността. Въпреки своите размери, установката може да бъде разглобена на няколко части за пренасяне от личния състав.

Конструкторите твърдят, че „Козерог-1“ може да се оборудва с до 3 пускови тръби. Въртяща се монтажна скоба дава възможност на операторите да поставят различни оптични мерници, които осигуряват възможност както за стрелба с право мерене, така и за водене на огън от закрити позиции. Системата изглежда представлява еволюция на оригиналната концепция за „партизанска“ пускова установка, адаптирана към условията на съвременното бойно поле.

Фамилията ракети „Град“, използвана масово от годините на Студената война, остава сред най-разпознаваемите артилерийски системи на въоръжение в Русия и голяма част от развиващите се страни. Преносимите и полупреносими варианти предоставят гъвкавост в условия на диспергирани или асиметрични бойни действия.

По-рано се появиха сведения, че руските войски използват импровизирана система за залпов огън, монтирана върху верижна наземна роботизирана платформа. Системата, наречена „Култиватор“, се управлява от отделния полк за безпилотни системи „Буревестник“. Това е поредната от много полеви импровизации на руските сили, която представлява комбинация от авиационни блокове за неуправляеми ракети и безпилотни сухопътни системи в опит да бъде създаден надежден дистанционно управляем актив на реактивната артилерия.

Украинските войници издържат на -25°C в окопите по замръзналия фронт край Суми

На зазоряване, на 8 километра от руските позиции, антидрон мрежи покриват подстъпите към украинско артилерийско подразделение на фронта при Суми, февруари 2025 г. Суми, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

🇺🇦 Зимната война в Украйна се определя не само от студа, но и от оперативните ограничения, които той налага на бойците, заемащи артилерийски и окопни позиции под постоянна заплаха от дронове и артилерийски обстрел.

„Първите два дни в окопите без отопление се ядват криво-ляво. Но когато температурата падне до -10°C и навлезеш в трети или четвърти ден, става наистина тежко. Ако стоиш неподвижно на отбранителна позиция и нямаш отопление зад гърба си, това често води до тежки измръзвания“, споделя Бул, командир на артилерийско звено към 47-а механизирана бригада, която държи линията при Суми.

Войници и командири описват зимата като допълнителен слой напрежение върху позиции, които вече се намират под постоянно наблюдение от дронове.

Когато достигнахме позицията, видях по-възрастен мъж, стоящ почти неподвижно в пълно бяло камуфлажно облекло, държейки антидрон пушка. Униформата му се сливаше със заобикалящия сняг дотолкова, че беше трудно да бъде отличен от пръв поглед. Без да пророни дума, той ни придружи през оставащото разстояние до гаубицата Д-30.

На около десет метра от огневата позиция екипажът излезе от блиндажа и свали маскировъчната мрежа от оръдието. Преходът от прикритие към действие беше светкавичен. Тричленният екип зае позиции, въведе координати, коригира ъгъла на стрелба и зареди снаряд.

„Оръдие! Огън!“

Оръжието стреля.

По изгрев слънце режеща тел пресича заснежената защитна линия близо до фронта в Сумска област, февруари 2025 г. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Командирът на частта с позивна „Бул“ стои на студа, а дъхът му става на пара, докато наблюдава работата на подчинените си близо до фронтовата линия в Сумска област, февруари 2025 г. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Пренасяне на гилза с барутен заряд към гаубица Д-30. Февруари 2025 г. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Д-30 от съветската епоха, по-малка от много съвременни гаубици, произведе мощна ударна вълна. Снегът се вдигна на педи от земята, всичко се разтресе – оръдието беше изненадващо и стряскащо мощно въпреки относително компактния си размер. Гърмът доминираше над непосредствената околност, заглушавайки за миг всички останали звуци, включително вятъра и студа.

Минусовите температури влияят на оръжията и машините, увеличавайки риска от блокиране на метални компоненти и отказ на двигателите в критични моменти. Снегът и ледът забавят транспорта и усложняват логистиката, а евакуацията е непредсказуема по заледени пътища и затрупани коловози. Видимостта може да се промени за секунди.

Следите в пресния сняг могат да разкрият очертанията на позициите, докато снежните вихрушки могат да ги скрият също толкова бързо. Подобни условия показват нагледно, че оцеляването зависи не само от огневата мощ, но и от подготовка, издръжливост и способност да се действа в терен, втвърден от лед, замръзнала кал и сняг.

Зимата може да определи и баланса на изтощението между воюващите страни. Частите, вече отслабени от болести или недостиг, са подложени на по-голям стрес при минусови температури – умората се задълбочава, а леките наранявания или инфекции стават по-трудни за овладяване. Движенията се забавят, координацията се затруднява, а енергията, нужна просто за сгряване, намалява останалите ресурси за бойни операции. По фронта при Суми студът не заменя заплахата от нападение, а увеличава натиска при удържането на позициите през поредния военен сезон.

„Прекарах цяла седмица точно до оръдието,“ казва Бул. „ Дори когато имахме час за почивка, тя беше в индивидуална лисича дупка, дълбока около метър и половина, без покритие отгоре. Лягаш в спалния чувал, навличаш парче найлон върху себе си. Дремваш за половин час, може би час, отваряш очи и снегът вече те е затрупал.“

Оцеляването в разгара на зимата изисква това, което войниците описват като баланс между топлина, маскировка и способност за поддържане на изправността на оборудването.

Украински военнослужещ от 47-а механизирана бригада тича от блиндажа към гаубица Д-30, която трябва да подготви за стрелба, февруари 2025 г. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Ударната вълна от гаубицата Д-30 разтърсва позицията, а от замръзналата земя изригва сняг при изстрела. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Украински военнослужещи от 47-а механизирана бригада експлоатират гаубица Д-30 под маскировъчни и антидрон мрежи на позиция на първа линия, февруари 2025 г. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Как войниците оцеляват в окопите при минусови температури под заплаха от дронове и артилерия?

Физическите изисквания на зимните сражения често се рамкират през стереотипи за издръжливост в студен климат, споделят войниците, но ежедневният опит се формира от подготовката и излагането на условията, а не от привикването. Бул, който е от Южна Украйна, директно адресира това предположение.

„Има стереотип, че украинците и руснаците са силно адаптирани към воюване в условия на мраз,“ казва Бул. „На Запад се носят легенди как славяните се справят лесно със студа. Като човек от Южна Украйна, за мен това не променя много нещата. Адаптиран съм към зимата. Дори е по-добре, може би защото ми е писнало от жегата.“

Бул отбелязва, че зимите в Украйна са се променили с времето: „Младите поколения не са преживявали толкова често подобни зими. За тях може да е малко по-трудно. Но ние имаме такава менталност – свикваме с всичко, оцеляваме.“

За пехотните и щурмовите части студът умножава рисковете от обездвижване и излагане на външни влияния. Размишлявайки върху зимните операции, Бул очертава границите.

На артилерийските позиции зимата означава продължително излагане на студ, ограничени убежища и постоянна бдителност. Описвайки постовете за наблюдение и дежурствата на първа линия, Бул казва, че напрежението се натрупва с дни.

„Ако операцията се движи сравнително бързо, тогава е горе-долу поносимо,“ казва той. „Но защитата на Соледар и Бахмут беше доста трудна. Трудна от гледна точка на маскировката. Ако човек бъде ранен, става още по-тежко. Евакуацията... Има много случаи, в които хората просто не оцеляват. Хипотермия. Хората просто не стигат доникъде.“

„На нашите наблюдателни пунктове, наричаме ги „еспешки“ – обикновено има двама-трима души, не повече. Там изобщо не се спи, понякога денонощие, две, дори три. Просто така се работи в зимни условия“ споделя Бул.

Тогава мисленето се превръща в изкуство. „Може дори да съчиниш стихотворение в главата си и после да го изпееш“, разказва Бул. „Въпреки че през по-голямата част от времето, в пехотата, когато отидеш на „нулата“, подсъзнанието на цивилен просто се изключва напълно.“

Ударната вълна от гаубицата Д-30 разтърсва позицията, а от замръзналата земя изригва сняг при изстрела. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Екипажът на гаубица Д-30 се събира в своя блиндаж – тясно подземно убежище, което предлага кратка почивка от арктическия студ. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

При минусови температури преди изгрев слънце, украински войници пътуват в каросерията на пикап близо до фронтовата линия в направление Суми, февруари 2025 г. Сумска област, Украйна. (Joshua Olley/UNITED24 Media)

Косово получава 105-мм гаубици по силата на 3-годишен договор с AM General.

🇺🇸🤝🇽🇰 AM General финализира 3-годишен рамков договор за директна търговска продажба с Министерството на отбраната на Република Косово за 105-милиметрови самоходни гаубици Hawkeye. Това е първата продажба на тази система за Косово, което разширява присъствието на компанията в сектора на мобилните артилерийски решения.

Споразумението обхваща мобилни системи Hawkeye върху шаси на Humvee, заедно с допълнителни поддържащи машини от фамилията Humvee, резервни части и услуги по обучение и поддръжка. Те са предназначени за Силите за сигурност на Косово (KSF), като са проектирани да осигурят мобилна способност за непряк огън, изградена върху платформа на лека тактическа машина.

„Горди сме да обявим успешната продажба на Humvee Hawkeye на Министерството на отбраната на Косово за нуждите на Силите за сигурност – доказателство за нашия ангажимент да предоставяме авангардни решения за нуждите на съвременната отбрана“, заяви Джон Чадборн, изпълнителен вицепрезидент по бизнес развитие в AM General.

„Тази система олицетворява издръжливост, гъвкавост и напреднали технологии, гарантирайки, че въоръжените сили на Косово са оборудвани с най-добрите инструменти за защита и служба. Очакваме с нетърпение да продължим партньорството си с отбранителни структури по целия свят, доставяйки машини, които повишават оперативната ефективност и безопасността.“

Hawkeye интегрира 105-милиметрово оръдие върху стандартна платформа Humvee с използването на технологията мек откат. Този подход намалява силите при стрелба и позволява артилерийската система да бъде монтирана на леко превозно средство, без да се прави компромис с мобилността или структурната му здравина.

Както отбелязват от компанията, системата е проектирана да заеме позиция и произведе огън, след което да се премести за под 90 секунди. Тази способност за бърза стрелба и смяна на позицията има за цел да подобри оцеляемостта срещу контрабатареен огън в сравнение с традиционни буксируеми артилерийски системи, които изискват повече време за разгръщане и пренасочване.

В допълнение към системите Hawkeye, Силите за сигурност на Косово ще получат командно-щабни машини, линейки и други поддържащи средства. От AM General уточняват, че този по-широк пакет е предназначен да позволи сформирането на пълна артилерийска батарея и създаването на собствена способност за непряк огън.

Очаква се доставките по договора да започнат в рамките на следващите две години. Компанията не разкрива общия брой гаубици и превозни средства, включени в първата фаза на споразумението.

Системата Hawkeye привлече вниманието в последните години поради оперативната приложимост в съвременни конфликти. По-ранни версии на 105-милиметровата мобилна гаубица бяха доставени на Украйна, като според съобщенията е била използвана от украинските сили в реални бойни действия.

Докладите от бойното поле сочат, че олекотеният дизайн и бързият цикъл на „стрелба-маневра“ са добре пригодени за среди с висок риск, където дроновете, контрабатарейните радари и прецизните удари излагат традиционната артилерия на повишена опасност. Мобилността и скоростта станаха основен фактор за оцеляването на артилерията в подобни условия.

Humvee платформата остава широко използвана от армии по целия свят, а AM General продължава да я адаптира за нови мисии извън превоза на личен състав. Съчетавайки машината с артилерийска система, производителят позиционира Hawkeye като оптимален вариант за армии, нуждаещи се от способности за непряк огън без логистичната тежест на по-тежките самоходни установки.

Северна Корея подновява доставките на боеприпаси за Русия?

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руските товарни кораби, които по-рано извършваха мащабни доставки на боеприпаси от Северна Корея, отново започнаха да акостират в нейните пристанища. Това показват нови сателитни изображения на Planet Labs, публикувани от онлайн изданието NK Pro.

Lady R и Angara, товарни кораби под режим на санкции от Украйна, САЩ и ЕС, са извършили общо три визити през ноември и още две през октомври в пристанищния град Раджин, разположен недалеч от границата с Руската федерация.

Angara се появи многократно в разследвания на OSINT експерти като кораб, отговорен за превоза на военни товари, включително контейнери с артилерийски снаряди и други боеприпаси, предназначени за войната на Русия в Украйна.

Militarnyi анализира капацитета на всеки от плавателните съдове, за да изчисли обемите, които биха могли да пренесат в последните пет плавания, стигайки до заключение, че в уточнения интервал тези два кораба биха могли да превозят до 7075 контейнера.

Реалният брой обаче зависи от масата на товара. Angara е способен да поеме не повече от 7331 тона, докато товарът на Lady R не трябва да надвишава 7630 тона. Именно посочените лимити обуславят максималния брой контейнера с боеприпаси, котио биха могли да бъдат безопасно натоварени.

По-рано експерти на Open Source Centre документираха мащабна логистична мрежа между Руската федерация и Северна Корея. В периода 2023-2024 г. те проследиха 64 плавания за 20 месеца, всички от които бяха свързани с възможни доставки на оръжия.

За уточнения период общо четири товарни кораба под руски флаг (Angara, Maria, Maia-1 и Lady-R) са превозили общо 15 809 контейнера с въоръжение и боеприпаси. Един кораб е пренасял по около 247 контейнера средно на плаване. Експертни оценки сочат, че тези доставки може да са осигурили между 4,2 и 5,8 милиона снаряда за нуждите на руската армия в Украйна.

До декември 2024 г. Lady-R е управляван от санкционираната руска компания MG-FLOT. Известна в миналото като Трансморфлот, тя е свързана с астраханския бизнесмен Джамалдин Пашаев, който изгради бизнеса си около пристанище Оля в Южна Русия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано началникът на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна Кирило Буданов съобщи, че Северна Корея доставя до 40% от артилерийските снаряди, необходими за поддържане на руските настъпателни усилия в Украйна.