2 боеприпаса HIMARS унищожиха командния пункт на руски танков полк

🇷🇺🎯🇺🇦 Месеци разузнаване и два боеприпаса от високомобилната реактивна система за залпов огън M142 HIMARS бяха нужни на 33-та отделна механизирана бригада, за да унищожи командния пункт на 26-и танков полк към 47-ма дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия н Московския военен окръг – мястото, от което командването на полка управлява своите подразделения. Бригадата обяви удара на 26 октомври с видео в Telegram и Facebook. По думите ѝ пунктът се е намирал на 15 км навътре от зоната на бойните действия. Датата на самия удар не е посочена.

Изстрелването на двете ракети е последната и най-кратка част от операцията. Според надписи във видеото събирането на данни за целта е продължило месеци: разпити на военнопленници, изучаване на местността, прехващане на разговори в радио ефира и анализ на събраната информация. Разузнавачите са уточнявали координатите, докато не са потвърдили окончателно целта, и едва тогава са насочили HIMARS. В кадрите се виждат двата взрива и димът над горска ивица между обработени ниви.

HIMARS изстрелва управляемите ракети GMLRS, чийто обсег по данни на производителя Lockheed Martin надхвърля 70 км. Пусковата установка носи един контейнер с 6 ракети. Украйна използва системата още от лятото на 2022 г. Колесното шаси позволява на разчета да стреля и бързо да напусне позицията. Пункт на 15 км от зоната на бойните действия се намира в рамките на този обсег, поради което решаващото условие се оказва точността на координатите, а не обсегът или точността на ракетите, които са многократно доказали се. 33-та бригада не уточнява какъв точно боеприпас е използван.

Резултатът е описан в публикацията с думите: „Всички, които оцеляха, бягаха с каквото имаха, а останалите загуби на врага още ги броим.“ Надписите в записа са по-подробни. Работата на командния пункт е спряла, а остатъците му е трябвало да бъдат преместени. Управлението на руските звена „от полка до взводовете“ е било нарушено за поне 72 часа, а натискът от малки пехотни групи в участъка, за чиято отбрана отговаря бригадата, е намалял.

Записът включва и прехванати разговори в ефира. В тях се чува как руски военнослужещ казва, че „всички бягат оттам като плъхове от кораба“. Следва ироничният упрек: „Защото трябваше да се преместят, а не да седят 3 години на едно място.“ Втората реплика посочва уязвимостта, на която е стъпила цялата операция. Командният пункт, който не сменя мястото си, може да бъде наблюдаван месеци наред, а координатите му – проверявани многократно до окончателното им потвърждаване.

26-и танков полк влиза в състава на 47-а танкова дивизия на руските сухопътни войски. Сформиран в края на 2021 г. в Мулино, Нижегородска област, той наследи ядрото на разформированата 6-а танкова бригада. Бригадата не посочва участъка, в който е поразен пунктът на полка.

От 30 септември украинската 33-та бригада носи почетното наименование „Дмитро Байда-Вишневецки“, което ѝ беше дадено с указ на президента Володимир Зеленски. Вишневецки е казашки предводител от XVI в. Неговата крепост на остров Мала Хортица се смята за предшественица на Запорожката Сеч.

Това далеч не е първия такъв удар от бригадата с американския комплекс. На 2 август 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че бойците ѝ са открили руско артилерийско оръдие и са насочили удар с HIMARS по него. Оръдието е унищожено заедно с разчета.

На 26 октомври 2025 г. бригадата съобщи за неуспешен руски щурм при Володимиривка в Донецка област. От 5-те бронирани машини, тръгнали откъм Новоторецке, 3 са затънали в калта и екипажите им са излезли във водата. По струпаните руски сили тогава е стреляла украинската артилерия, включително HIMARS.

Все още няма официално потвърждение за мащаба на руските загуби, но ефектът от удара, описан от 33-та бригада в записа, е друг: най-малко три денонощия нарушено управление от полка до взводовете и силно отслабен натиск на пехотата в защитавания от нея участък.

Tiberius обяви сделка за 500 млн. долара за снаряда Sceptre с рамджет

🇺🇸🤝🇬🇧 Американската компания Tiberius Aerospace обяви договор на обща стойност 500 млн. долара с консорциум от британски технологични фирми за производство, лицензиране и разпространение на Sceptre – 155-мм артилерийски снаряд с въздушно-реактивен двигател на течно гориво, способен да поразява цели на разстояния до 150 км от стандартна гаубица на НАТО. Сумата и държавите по тази сделка са известни единствено от прессъобщение на компанията. В него не са назовани британските партньори, броят на снарядите, крайните клиенти и производствения график.

Партньорството е оформено като споразумение за техническа помощ по т.нар. Правила за международна търговия с оръжие (ITAR) – разрешението на Държавния департамент, без което американска компания в сферата на отбраната няма право да предава контролирани технически данни на партньори зад граница. Според Tiberius сделката включва съвместна инженерна работа, развитие на технологията и участие на британската промишленост в производството.

Сделката е за снаряд, който все още не е преминал изпитания на пълния си оперативен обсег, а го отличава двигателят. При снарядите, с които днес стрелят 155-мм оръдия, удълженият обсег може да се придобие по два основни начина. Газогенератор в дъното на снаряда (base bleed) запълва разредената зона зад него и намалява съпротивлението на въздуха. Малък ракетен двигател пък дава кратък допълнителен тласък след излизането от цевта. И при двата начина снарядът лети по-далеч, но през по-голямата част от траекторията нищо не го задвижва. Вместо това Sceptre носи ramjet, въздушно-реактивен двигател без подвижни части, сгъстяващ входящия въздух само със собствената си скорост и затова може да работи чак след като самото оръдие вече е придало на снаряда висока скорост. Така двигателят тласка снаряда през по-голямата част от полета, вместо само да го ускори в началото.

Производителят посочва и следните параметри. Снарядът достига около 3,5 пъти скоростта на звука и лети на височина над 19 800 метра. Полезният му товар е 5,2 кг, а вероятно кръговото отклонение е под 5 метра. Това е радиусът, в който пада половината от изстреляните снаряди. Точността се запазва, според данни от производителя, и при заглушаване на спътниковата навигация. Двигателят работи с масовите авиационни горива JP-4 и JP-8, а снарядът се изстрелва от наличните гаубици по НАТО стандарт без никакви промени по оръдието. Официалното му обозначение е TRBM 155HG.

Въпросът беше дали двигател на течно гориво ще издържи изстрела. На 21 април 2026 г. Tiberius съобщи, че при тестови стрелби в Ню Мексико от гаубица M777 на BAE Systems двигателят на Sceptre се е запалил в полет след претоварване от около 18 000 g при изстрела. Tiberius описа това като първия случай, при който снаряд с ramjet на течно гориво е изстрелян от стандартна 155-мм гаубица. Според нея при изпитанията са потвърдени и стабилният полет, контролираното въртене и разгъването на стабилизаторите. В същото това съобщение се твърди, че изпитанията са потвърдили 150 км оперативен обсег. Изпълнителният директор Чад Стийлбърг обаче каза, че следващата фаза на изпитанията, валидирането и сертифицирането изисква „много по-големи полигони“. Какво е разстоянието, прелетяно от снаряда в Ню Мексико, в съобщението не се уточнява.

Tiberius е основана през 2022 г. от Стийлбърг, съосновател на компанията за изкуствен интелект Veritone, и Анди Бейнс. Първите три години работи без публичност и представи Sceptre едва през май 2025 г. на конференцията Future Artillery в Лондон. През септември 2025 г. тя обяви договор с британското министерство на отбраната, с който Обединеното кралство стана първият клиент на технологията. По думите на Tiberius в разработката участват още Звеното за отбранителни иновации на Пентагона (DIU), което подпомага проверките и валидирането. Има и споразумение за съвместни изследвания с Центъра за въоръжение на Командването за развитие на бойните способности на Сухопътните войски на САЩ (DEVCOM Armaments Center).

Tiberius представя сделката като първото мащабно приложение на модела, наречен Defense-as-a-Service. Тя разработва, изпитва и валидира оръжието, а после го лицензира на одобрени производители и съюзни държави, които го правят в собствените си заводи. Веригата от изисквания, инженерна работа, доставчици, експортен контрол и производство се свързва чрез платформа с изкуствен интелект, наречена GRAIL.

„Най-голямото стратегическо предимство на Запада е свободата да изобретява, конкурира и строи“, заяви Стийлбърг. „Нашата амбиция е да превърнем това предимство в най-силното си оръжие: съвкупната сила на новаторите на свободния пазар.“

Съобщението до пресата цитира и началника на Генералния щаб на британската армия генерал сър Роли Уокър. „Сдържането зависи не само от това да имаш правилната способност, но и от силната индустриална и технологична база, която може бързо да отговори на нововъзникващите заплахи“, казва той. Според него сътрудничеството показва ползата от обединяването на британския и американския технологичен опит, „за да се проучат напреднали артилерийски технологии“, а инициативи като тази „съдействат за узряването на концепциите на бъдещето“. Генералът говори за проучване и за концепции, не за поръчка. Пенсионираният адмирал Гари Ръфхед, 29-ият началник на военноморските операции на САЩ, акцентира върху мащабите: „Съвременните конфликти затвърдиха един основен урок: капацитетът за боеприпаси остава от решаващо значение за поддържането на бойната мощ.“

Tiberius не е сама в надпреварата. Норвежката Nammo разработва заедно с Boeing снаряда Ramjet 155 по програмата XM1155 на Сухопътните войски на САЩ. Той е с ramjet на твърдо гориво, а през октомври 2023 г. екипът обяви рекорд за най-далечна стрелба с такъв снаряд от удължено оръдие ERCA с 58 калибър цев. Boeing посочва над 70 км обсег, а Nammo допуска до 150 км в зависимост от оръдието. В Азия, Индийският технологичен институт в Мадрас работи с изследователската лаборатория ARDE на Организация за научни изследвания и разработки в областта на отбраната (DRDO) по снаряд с ramjet за индийската гаубица ATAGS. При изпитания тя е стреляла с него на около 70 км, докато с досегашните си снаряди достига около 40 км. Течното гориво е онова, с което Tiberius се отделя от норвежко-американския и индийския проект, и ще се запази в основата на твърдението ѝ за световно първенство.

Войната в Украйна дава мярка за обещанието. Американският управляем снаряд M982 Excalibur, доставен на Украйна получи още през първата година на пълномащабната война, може да лети до 40 км от гаубица M777. Заявените за Sceptre 150 км са почти 4 пъти повече. Точността на Excalibur обаче се оказа уязвима. По данни от вътрешна украинска оценка, публикувана от The Washington Post през май 2024 г. дялът на попаденията с този снаряд е спаднал от 55% в началото на 2023 г. до 6% през август същата година заради руското заглушаване на GPS сигнала. Tiberius заяви, че Sceptre запазва прецизността си в условия на тежко електронно заглушаване и лети над обичайния обсег на заглушителите. Нито едно от двете изявления обаче още не е проверено в бойни условия или в независимо изпитание.

Сделката вероятно е по-скоро рамка за лицензиране и съвместна разработка, отколкото влязла поръчка на снаряди. В нея липсват количество и крайни клиенти, а единственият британски военен глас в съобщението говори за проучване. Тази оценка би отпаднала, ако бъдат назовани конкретни британски производители и министерството на отбраната обяви поръчка с предварително дефинирано количество снаряди. Тогава 500 млн. ще станат цена на боеприпаси, а не на технология. Самото оръжие ще се проверява на друго място: на полигон, достатъчно дълъг, за да покаже 150 км със заглушаване на сателитната навигация и с отклонение, измерено от някой извън компанията.

Зеленски на лиманското направление: пикапи и дронове, а решенията отиват в Ставката

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски проведе днес координационна среща с командири на корпуси, бригади и батальони на лиманското направление, която посвети на снабдяването, конкретно на решенията за отбранителни поръчки на бригадно ниво, най-напред за пикапи, на повече средства за дронове и улеснени процедури за поръчки. Публикацията му в Telegram не съдържа подробности за срокове или суми. Всичко, което изисква решение на командно ниво, той насочи към заседание на Ставката на върховния главнокомандващ, висшето военно ръководство на страната, което оглавява.

Според Зеленски на срещата са докладвани решения за отбранителни поръчки на бригадно ниво, предимно за пикапи. Обсъдени са усилване на Силите за безпилотни системи (СБС) – род войски, където са повечето подразделения за дронове, повече финансиране за тях, опростяване на поръчките, разширяване на щата, попълване и обучение на личния състав. Отделна точка е нуждата от далекобойна артилерия: по думите му казусът е съгласуван с военните. Командирите ще подготвят предложения за парично възнаграждение на военнослужещите на предна линия.

Списъкът назовава конкретни дефицити, но засега нито един от тях не е превърнат в конкретно решение с изпълнител, сума и дата. Пикапът е автомобил, не оръжие, и това, че поръчките на бригадно ниво започват с него, е единственото в публикацията, което се доближава до конкретна покупка. Средствата за дронове също не са публично оповестени. За далекобойната артилерия не се уточняват количество, доставчик или система, а само че въпросът е съгласуван с военните. Паричните възнаграждения все още се намират на ранен етап: командирите тепърва ще подготвят предложения, решение няма и не е взето на тази среща.

Отделно Зеленски е говорил с командирите на корпусите за положението на фронта на изток и на юг, за развитието на дроновите и антидрон технологии и за нови начини за водене на война. В този разговор са влезли връщането на военнослужещи от самоволно напусналите, привличането на чуждестранни бойци и логистиката. Значителна част от темите в двата разговора са за хора: щат, попълване, обучение, връщане на напусналите, възнаграждение и чужденци. Това са въпроси, които не се решават само с една поръчка. Необходими са нормативни актове и срокове, каквито публикацията също не назовава.

Срещата е на участък, където Киев наскоро успя да си върне територия. По-рано същия ден на командния пункт на 66-а отделна механизирана бригада „Княз Мстислав Храбри“ Зеленски заяви, че бригадата заедно с други части на 3-ти армейски корпус е върнала в рамките на операция „Вивалди“ над 125 кв. км. Вечерта, на командния пункт на корпуса, той посочи 176 кв. км от началото на офанзивата и над 5000 убити и ранени руски военнослужещи, заедно с още 250 са пленени. Заявил е, че са обсъдени плановете за четвърти сезон на операцията. Според Еспресо на посещението е бил придружен от министъра на отбраната Евгени Хмара и главнокомандващият Михайло Драпатий.

На пункта на корпуса Зеленски определи замяната на военнослужещите с наземни роботизирани системи там, където е възможно, „като най-перспективна посока“, и добави, че именно това е изиграло решаваща роля за успеха на операция „Вивалди“, поради което ще бъде мащабиран. Това е единствената посока, за която днес беше обявено конкретно намерение за разширяване. Потребностите от артилерия и паричните възнаграждения бяха обсъдени и там, отново без публично назовани цифри.

Решенията бяха отнесени към Ставката. Зеленски каза, че всички казуси на нивото на военното командване трябва да бъдат обработени и обсъдени на заседание на Ставката и че се работи войниците да имат повече възможности да защитават позициите си.

Анализ: две обяснения за разчистеното небе северно от Лиман

🇺🇦⚔️🇷🇺 Необичайно слабата активност на руски FPV дронове при украинското настъпление северно от Лиман е в основата на хипотеза, изложена на 22 септември от военния коментатор: автоматизирани зенитни картечници и средства за радиоелектронна борба може да са осигурили подвижна защита на настъпващите части. Дали обаче това обяснява успеха на операция „Вивалди“, и може ли същият подход да даде сходен резултат другаде по фронта?

Операцията се води от 3-ти армейски корпус под командването на бригаден генерал Андрий Билецки. Тя започва в края на май, остава необявена близо четири месеца и е оповестена на 15 септември 2026 г. Към 20 септември Билецки съобщава за 125 кв. км отвоювана територия в два етапа, включително Дробишеве, Шандриголове и Дерилове. Други оценки са по-високи: френският анализатор Клеман Молен посочва над 200 кв. км, Конрад Музика от Rochan Consulting изчислява 240 кв. км територия, излязла от руски контрол, докато картографският канал AMK Mapping – 151 кв. км. Без уточнение на периода и критериите обаче тези числа не могат да се приемат за измерване на един и същ резултат.

Участъкът има значение за подстъпите към т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск, основна руска цел в северната част на Донецка област. Според Молен украинският успех затруднява бъдещия напредък на руските сили към Лиман, Изюм и Славянск. В операцията участват 60-а механизирана бригада, полкът „Kraken“, подразделение „Артан“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) и граничен отряд „Дозор“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ). Корпусът съобщава за общо над 3000 убити, ранени и пленени руски военнослужещи през двата етапа – число, за което няма представена независима проверка.

Обяснението на наблюдателя, който поддържа картографския сайт uacontrolmap.com, поставя акцент върху анти-дрон защитата. Той е представян като бивш военнослужещ от зенитната артилерия на американската армия, служил по специалност 14R в екипаж на Bradley Linebacker – самоходна ПВО система с малък обсег – и като бивш анализатор в разузнаването.

Според него съвременните бронирани машини разполагат с достатъчно електрическо захранване и място за монтиране на автоматизирани системи, които да неутрализират вражеските дронове с огън. Средствата за ранно предупреждение насочват установките към приближаващата цел, а оптични и акустични датчици помагат за тяхното откриване и проследяване. Тук оптичното наблюдение е част от антидрон системата; то е различно от управлението на самия дрон по оптичен кабел.

В основата на предложената схема е пояс от зенитни картечници. Авторът приема около 1000 метра обсег срещу въздушна цел за 12,7-мм картечница – условно кръг с радиус 1 км. Това геометрична представа за обсега, а не гаранция за еднаква защита във всяка точка от него.

Установките могат да бъдат монтирани на машини, ремаркета или палети, които се разтоварват на позиция и се включват в общата система. В описаната схема 4, 6 или 12 установки действат съгласувано и се движат последователно, така че зоните на обстрел да се припокриват и всяка да остава под прикритието на друга. Според анализа съчетаването им със съпровождащи средства за електронна война е позволило на части да дишат спокойно и да напреднат на значителна площ при слабо присъствие на радиоуправляеми дронове и на дронове с управление по оптично влакно.

Оттук авторът извежда широка теза: ограничаването на заплахата от дронове може да даде повече свобода за действие на цевната артилерия. В неговото обяснение FPV дроновете остават опасни, но физическата им уязвимост позволява да бъдат сваляни, ако системите ги откриват и проследяват достатъчно надеждно. Той вижда в това следващ етап след изненадващата украинска операция срещу Курска област през август 2024 г., когато широкоспектърното заглушаване ограничи руското въздушно разузнаване, а появата на дронове с управление по оптично влакно впоследствие намали ефекта му.

Посочваните технически примери показват, че подобни решения се разработват и изпитват. За Sky Sentinel – автоматизирана картечна установка с радарно и оптикоелектронно целеуказване – се съобщават цена от 150 000 долара и 6 свалени дрона „Шахед“ при ранни изпитания. Contra Drone представя набор от над 20 системи, сред които малка автоматизирана платформа срещу FPV дронове, за която се заявява работа без пряко участие на оператор. Посочва се и използване на автоматизирани установки с M2 Browning от частни охранителни дружества на фронта.

Общата идея е автоматиката да следи целта, да изчислява нужното насочване и да управлява стрелбата без нужда от ръчно насочване на оръжието от оператор. Това е ключово при малък и бърз квадрокоптер, който е трудна цел за ръчно воден огън. Степента на автоматизация обаче трябва да бъде установена поотделно за всяка една система, а успех срещу „Шахед“ не доказва сам по себе си същата ефективност срещу малък FPV квадрокоптер. Като по-широк контекст се посочва и обявена украинска цел за прехващане на 95% от въздушните заплахи през 2026 г.

Между техническата възможност и доказаното ѝ приложение във „Вивалди“ остава значителна разлика. Защитата на десетки позиции по фронт с ширина 10 км би изисквала съгласувано разполагане, обслужване и снабдяване с боеприпаси. Точният брой установки обаче не може да бъде изведен единствено от техния заявен обсег: значение имат дълбочината на защитаваната зона, видимостта и нужното припокриване.

Особено важни са откриването на целта и времето за реакция. За акустичния датчик на Zvook, разработен срещу квадрокоптери по оптично влакно, се посочва обхват от 150 до 450 метра. Ако предупреждението идва единствено от такъв датчик, дронът вече е сравнително близо. Това ограничава времето за действие, но само по себе си не установява възможностите на система, която получава данни и от други средства за наблюдение.

Самият 3-ти корпус описва резултат, който е по-тесен от твърдението за защитен пояс срещу FPV дронове. В обръщението си от 20 септември Билецки заяви, че ПВО и РЕБ подразделения са ограничили действието на вражеските дронове. Той свързва това с конкретна последица: руските войски не са успели навреме да открият щурмовите групи и да разгадаят замисъла на операцията. Изявлението подкрепя твърдението за успешно прикриване на настъплението, но не установява нито използването на автоматизирани картечни установки, нито мащаба на тяхното евентуално участие.

Описанието на Kyiv Independent също поставя акцента върху малки щурмови групи и скрито придвижване. Изданието предава оценка, че пробиви от мащаба на този при Изюм от септември 2022 г. са практически невъзможни на бойното поле към днешна дата. Това не подкрепя представата за настъпление с масирана бронетехника, но не изключва използването на мобилна анти-дрон защита в подкрепа на пехотата.

В същото обръщение Билецки съобщава, че силите му за пръв път са доставили по въздуха ударни наземни роботизирани платформи. По думите му тежки бомбардировъчни дронове са пренесли машините на повече от 10 км зад руските позиции. Този епизод допълва картината на операция, използваща разпръснати групи и дистанционно управлявани средства, без сам по себе си да решава въпроса за анти-дрон прикритието.

Корпусът предлага и друго обяснение за намалената активност на руски дронове. Пред „Украинска правда“ на 18 септември той заявява, че по време на „Вивалди“ е нанесъл тежки загуби на центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“. Съобщава се за унищожени командни пунктове, складове с боеприпаси, логистика и площадки за изстрелване, както и за ликвидиране на опитни оператори. Според корпуса след тези удари руското командване е изтеглило подразделението от направлението Лиман–Борова.

Оценката на украинския щаб е, че руската страна не може да възстанови лесно и бързо загубените техника и подготвен личен състав. При подобен сценарий намалената активност на руските дронове произхожда от удари по оператори и инфраструктура, нужни за излитане и управление на дроновете. То може да допълва ефекта на ПВО и РЕБ.

Има и сведения извън украинските официални съобщения за затруднения на руските войски в района, но те не установяват конкретни причини. На 9 септември Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза, че руски военни канали описват влошаваща се обстановка по лиманското направление и изтегляне от предни позиции. В същото време ISW пише, че обхватът на украинския напредък остава неясен заради ограничени данни. Докладът се отнася до руски оценки на ситуация, а не независимо потвърждение за автоматизиран зенитен пояс или за разгрома на „Рубикон“. Твърдението за нанесените на центъра загуби и последвалото му изтегляне остава на украинската страна; сред цитираните сведения няма руско потвърждение за това.

Разграничаването на двата механизма е важно за възможността резултатът да бъде повторен. Ако ключов принос има съгласувана система от автоматизирани установки, опитът би могъл да се използва и от други армейски части в сходни условия. Самото придобиване на оборудване обаче не гарантира същата защита. Ако водещи са загубите сред операторите и инфраструктурата на конкретно руско подразделение, продължителността на ефекта ще зависи и от възстановяването или замяната му.

Наличните изявления не позволяват да се определи относителната тежест на тези фактори. Украинските твърдения, че противникът не е успявал да се разгърне заради действията на ПВО и РЕБ, показват тяхно участие, но не доказват кои системи са били използвани и дали ролята им е била основна или поддържаща.

Обстановката по останалия фронт също изисква внимателно тълкуване. Към 19 септември се съобщава за над 250 бойни сблъсъка за денонощие и продължаващ руски натиск в района на Покровск, Константиновка и Гуляйполе. Тази картина показва запазената руска настъпателна активност, но не доказва инициатива във всеки отделен участък. Липсата на приведени съобщения за сходно намаляване на дроновото присъствие там не опровергава хипотезата за местна анти-дрон защита: за сравнение е нужно да се знае дали същите средства са разгърнати и при какви условия.

Значението на „Рубикон“ е друг аргумент за възможен силен местен ефект. Центърът е описван като ядро на новосформираните войски за безпилотни системи. Ако украинските твърдения за загубите и изтеглянето му се потвърдят, това би било съществено обяснение за промяната в оперативната обстановка по даденото направление. Самият му институционален статут обаче не доказва нито размера на загубите, нито тяхното отражение върху операцията.

Курската операция показва колко бързо може да се промени съотношението между мерки и контрамерки. Украинската офанзива започна неочаквано на 6 август 2024 г. и три дни по-късно Forbes описва ефекта на заглушаването върху руското въздушно разузнаване. На 20 август постъпват първите сведения за „Княз Вандал Новгородски“ – дрон с управление оптично влакно на групата „Ушкуйник“. По-късно той затрудни сериозно украинското снабдяване към Суджа.

Между началото на операцията и съобщението за дрона има около две седмици. Тази последователност не установява кога системата е разработена и не доказва, че появата ѝ е непосредствен отговор на украинско заглушаване. Тя обаче предупреждава срещу очакването, че веднъж постигнато преимущество непременно ще се запази.

Възможните последици за артилерията заслужават отделно разглеждане. В дискусията използват оценки, според които дроновете причиняват 70–80% от загубите на бойното поле, както и приписвана на Кралския институт за обединените служби (RUSI) оценка, че артилерийският огън причинява до 70% от украинските жертви. Без уточнение на периода, страната, обхвата и начина на отчитане тези проценти не могат да се сравняват или да доказват коя система има общо първенство.

По-сигурният аналитичен извод е по-ограничен: намаляването на наблюдението с дронове и ударите по артилерийски позиции може да улесни разполагането и използването на оръдията. То не променя техния технически обсег и не премахва останалите заплахи. От наличните сведения не следва и че такъв траен ефект вече е постигнат при Лиман.

Ефрат Кайков – първата жена начело на редовен израелски артилерийски полк

🇮🇱🎖️ Полковник Ефрат Кайков ще поеме командването на 282-ри артилерийски полк „Голан“, с което за първи път жена ще застане начело на артилерийско формирование от редовната израелска армия. Назначението е едно от десетките кадрови решения в новия кръг, обявен от началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир. Досега Кайков командва резервния 213-и артилерийски полк със зона на отговорност в Южен Ливан, а по-рано е била заместник-командир на самия 282-ри полк.

Въпреки че традиционно е обозначаван като полк, по мащаб и структура 282-ри съответства на бригада. В състава ѝ влизат няколко огневи дивизиона със самоходни гаубици M109, дивизион с реактивни системи за залпов огън и 611-и дивизион за откриване и засичане на цели „Ейтам“, който локализира цели и коригира артилерийския огън. Формированието е подчинено на 36-а дивизия и осигурява артилерийска поддръжка по целия северен фронт, където от началото на операциите срещу Хизбула са изстреляни хиляди снаряди.

През април негови разчети записаха дебютното участие в реални бойни операции на новата самоходна гаубица „Роем“, известна още като SIGMA 155, използвайки я срещу позиции за изстрелване на ракети и противотанкови ракетни комплекси в Южен Ливан. Системата е разработена от Elbit Systems и използва 155-милиметрово оръдие, автоматизирано зареждане и 3-членен разчет, който се разполага в кабината. Скоростта на стрелба достига до 8 изстрела в минута – близо двойно над M109, като вместо верижно се използва колесно шаси.

„Роем“ постепенно ще заменя остаряващата платформа, а дивизионите един по един ще се преоборудват. По план първото звено, което трябва да получи новата система, е 405-и дивизион на самата 282-ра. Така Кайков ще поеме формирование, което сменя основното си въоръжение, докато продължава да участва в бойни действия.

Тя постъпва в артилерията през 2006 г. в дивизион с реактивни системи за залпов огън, преминава курса за командири и завършва с отличие офицерския курс на Сухопътните войски на IDF. Оттам нататък кариерата ѝ преминава през постове, които дотогава никога не са заемани от жена: първо става заместник-командир в 282-ра, а през ноември 2019 г. поема огневи дивизион на Голанските възвишения. Дотогава израелската артилерия не беше поверявала огневи дивизион на жена.

След него идва щабна длъжност на особено видно място. Кайков служи като военен секретар на началника на Генералния щаб – позиция, поставила я непосредствено до върха на командната верига, до самия поток от решения, които постоянно минават през него. Войната от октомври 2023 г. я заварва в осмия месец на бременността. Тя ражда няколко седмици по-късно и поради това пропуска началната фаза на операции.

На полева длъжност се завръща през 2025 г. с поемането на 213-и полк – артилерията на 146-а резервна дивизия. С него влиза в Южен Ливан, където артилерийските звена нанасят удари по пускови позиции и противотанкови разчети на Хизбула в полосата, която дивизията държи отвъд границата.

„Концентрирана съм върху задачата, не върху пола“, каза тогава 38-годишната Кайков пред Ynet описвайки своята основна цел като премахване на заплахата и установяване на сигурност в зоната си на отговорност. В същия разговор тя сподели за седмиците раздяла с малката си дъщеричка, докато полкът е разположен отвъд границата.

Серията от подобни назначения в IDF е относително кратка и почти изцяло в последното десетилетие. През януари 2014 г. Ошрат Бахар поема батальон в Корпуса за бойно разузнаване към Южното командване, като по този начин се превръща в първата жена начело на боен батальон. През 2017 г. Реут Ретиг-Вайс оглавява артилерийския дивизион с малки разузнавателни дронове, известен с названието SkyRiders. През ноември 2019 г. идва дивизионът на Кайков.

През юни 2022 г. Ретиг-Вайс получава полковнишки пагони и поема артилерийска бригада на 99-а дивизия – първото командване на съединение, поверявано на жена в историята на Израел. Поредицата продължава и през тази година: в кадровия кръг от юли 2026 г. полковник „Г.“, командир на авиобаза „Овда“ и първата жена начело на израелска ескадрила, беше повишена в бригаден генерал и ще замине за Вашингтон като аташе на Военновъздушните сили. Дотогава нито една жена не е достигала този чин във ВВС.

На 7 октомври 2023 г. женската танкова рота на смесения батальон „Каракал“ се намира във военната база „Ницана“ до египетската граница. Седем военнослужещи, всички на около 20 години, тръгват към кибуците Холит и Суфа с четири танка „Меркава“ и бронирана машина „Намер“.

Боят продължава 17 часа. По данни на израелското командване екипажите ликвидират около 50 терористи от Хамас. Част от въоръжението – дистанционно управлявана установка „Катланит“ – не е била включена за подготовката им и те я усвояват по време на самото сражение. Доколкото е известно, това е първият случай в историята на съвременните конфликти, при който изцяло женско бронирано подразделение води бой.

Артилерийската бригада на Ретиг-Вайс и 213-и полк са резервни части. 282-ра е част от редовната армия, която се отличава с постоянен състав и бойна готовност и сред първите армейски части в плановете си за превъоръжаване. Именно такова артилерийско формирование досега не беше поверявано на жена.

Именно артилерията е онзи род войски, от който започва самият процес на отваряне на бойните длъжности за жените, а пътят дотам минава през съдебната зала. През 1994 г. Върховният съд постановява, че жените трябва да имат достъп до част от местата в бойния строй, а делото на Алис Милър за прием в летателното училище на Военновъздушните сили дава тласък на последвалата законова промяна.

През 2000 г. изменение за равенство в Закона за военната служба урежда равен достъп до всички позиции в IDF независимо от пола. Същата година първите жени влизат именно в състава на артилерийския корпус. Пехотата, бронетанковите части и елитните подразделения следват по-късно.

По границите постепенно се появяват и смесените батальони: „Каракал“ на юг, „Лъвовете на Йордан“ през 2014 г., „Бардалас“ през 2015 г. и „Лъвовете на долината“ през 2017 г. През юли 2018 г. започват служба и първите жени в ролята на танкови командири, които изпълняват задачи по охрана на границата.

Кадровата основа, откъдето произлизат днес тези назначения, се изгражда в продължение на десетилетия. Израел включва жените в наборната повинност още със Закона за военната служба от 1949 г. Според данни на бригаден генерал Шай Таеб от май 2025 г. те съставляват 20,9% от бойния състав, а между 2012 и 2024 г. броят на жените в бойните части е скочил най-малко 10 пъти. Само през последната година в бойни части са постъпили над 5000 жени.

За жените са отворени 58% от бойните длъжности и 90% от всички длъжности в армията. В същото време 37% от новобранките определят себе си като религиозни – група, която доскоро беше слабо представена в бойните родове войски. Смесените батальони по границите, сред които „Каракал“ и „Бардалас“, отдавна не са полеви експеримент, а част от редовната практика, включително с изцяло женски танкови екипажи на египетската граница.

Малко армии разполагат с подобна основа. Норвегия въвежда наборна повинност и за жени през 2015 г., а Швеция я прилага от 2018 г. От януари 2026 г. Дания започва да включва жени в жребия за срочна военна служба, чиято продължителност достига до 11 месеца.

Извън Европа задължителна военна повинност за жени съществува в Северна Корея от 2015 г. и държави от Африка, сред които Еритрея, Мали и Мозамбик. В САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Канада военната кариера за жените остава доброволна. Пентгонът отвори всички бойни длъжности за жени едва в края на 2015 г. Обединеното кралство премахна забраната за близък бой на суша през 2018 г.

Пътят към кариера във висшето командване на тези армии се развива по друга линия. Генерал-майор Лора Йегър застана начело на 40-а пехотна дивизия на Националната гвардия през юни 2019 г. и стана първата жена начело на пехотно съединение от американската армия след завидна кариера за пилот на Black Hawk и мисия в Ирак.

В британската армия Шарън Несмит от 2014 г. командва бригада, достига дивизионно ниво през 2021 г. и получава генералски чин през 2024 г. без да минава през пехотата. Жена, поела по бойния кариерен път в тези армии след отваряне на съответните родове войски, може да има зад гърба си най-много 10 години стаж. Кайков има 20 години служба и всичките са в артилерийския корпус.

Разширяването на женското присъствие има и прагматична кадрова причина, която израелската преса не е опитвала да прикрие: армията търси жива сила там, където може да я намери, докато освобождаването на ултраортодоксалната общност от наборна повинност остава политически неразрешен въпрос.

В същото време таванът на това развитие все още се вижда ясно в командната структура. Във Форума на Генералния щаб служат две жени: и двете назначени на правни длъжности. „Докато няма жени във Форума на Генералния щаб, издигнали се по бойната и оперативна линия, не може да се говори за напредък“, казва Офра Аш, ръководител на форума „Дебора“, който проследява кариерното развитие на жените в IDF.

Кадровите решения на генерал Замир подлежат на одобрение от министъра на отбраната Израел Кац, като искрите, възникнали между двамата по въпроса за назначенията, вече се превърна в публично достояние. Артилерийският корпус влиза в кадровата ротация и с други промени: в предходни списъци бяха обявени нови командири на 214-и и 215-и полк, което сочи, че ротацията обхваща целия род войски, а не само 282-ра.

През юли 2026 г. началникът на Генералния щаб обяви кадрови рокади с 18 нови бригадни генерали и един полковник. В друг случай Кац блокира повишението на офицер заради неговото участие в протести срещу кабинета на Нетаняху, а по-рано критикува към Замир и за самото свикване на обсъждане по кадровите решения. Затова назначение, обявено от военните, е стъпка в процедурата, а не нейният окончателен край.

Редовният артилерийски полк на северния фронт смени командването в момент, когато преминава от една система към друга (M109) и паралелно с това продължава да нанася обстрел. Начело застава един офицер, който вече е командвал огневи дивизион на същите възвишения и резервна артилерия в реален бой отвъд границата. Между дивизиона и полка в биографията ѝ стои и щабна длъжност непосредствено до върха на командната верига.

Анализ: Полша потвърди 96 вертолета Apache и подрежда огъня на пластове

🇵🇱🚁 Полша няма да намалява поръчката за 96 щурмови хеликоптера AH-64E Apache Guardian и смята да разпредели по 16 машини за всяка от своите 6 дивизии, заяви бригаден генерал Гжегож Потжуски, началник на Управление за планиране и програмиране на развитието на въоръжените сили (P5) към Генералния щаб, в интервю за полското издание Defence24 от 29 август. В същия разговор той обясни и нуждата от ускоряване на доставките: руската разузнавателна активност и действията под прага на откритата война по полската граница не спират, което според генерала налага по-бързо изграждане на всички планирани способности.

Договорът за хеликоптерите от 13 август 2024 г. е на стойност 39,17 млрд. злоти – най-голямата поръчка на този вид, правена някога от държава извън САЩ. Договорът за производство с Boeing беше сключен през ноември 2025 г. Първите машини се очакват в Полша през 2028 г. Дотогава екипажите се обучават на по-старите единици AH-64D, наети от армията на САЩ по силата на договор за 8 вертолета, 7 от които бяха доставени до януари. Разпределението е точно: по 16 хеликоптера за всяка от 6-те дивизии правят общо 96 единици. Така Полша ще се превърне във водещия оператор на Apache извън въоръжените сили на САЩ.

По-съществена от самата бройка обаче е концептуалната рамка, в която Потжуски поставя тази поръчка. Генералът описва разнообразието на средствата за поразяване като водещ принцип и отхвърля идеята да се свежда процесът на модернизация на отбраната до придобиване на безпилотни и автономни системи. Аргументът му стъпва на опита от текущите военни конфликти: развитието на безпилотни апарати върви паралелно с повишаване на ефективността на средствата за противодействието. Затова армията пази и развива и класически противотанкови способности. По думите му целта е изграждане на способност за бойното поле на бъдещето, а не за оперативна среда, проектирана според опита от миналото.

Оперативната концепция зад този подход е била изграждана в дълбочина. Реактивната артилерия Homar-K и разузнавателно-ударната платформа Gladius трябва да поразяват врага, преди да достигне отбранителен район на бригадата. Силите, които преминат през този първи пояс, попадат в обсега на 155-мм артилерия. Потжуски потвърди схемата без да овърта, определяйки я като правилната концепция за многослоен удар.

Цифровият гръбнак на системата трябва да е TOPAZ+ – надградена версия на полската система за контрол на огъня. Тя трябва да свърже сензорите и средствата за поразяване от бригадното равнище до отделното оръдие и да предава разузнавателните данни в близко до реалното време.

Потжуски защити и избора на артилерийски калибър, направен от Варшава непосредствено след началото на пълномащабната война и критикуван от някои като прекомерно мащабен. Първият му довод е свързан със съвместимостта между съюзниците: 155 мм е стандартният калибър в НАТО и преобладава в полската артилерия. Вторият е количествен: изведените от активна служба 122-мм и 152-мм оръдия не се бракуват, остават в модернизационния и мобилизационния резерв.

Според генерала украинският боен опит показва, че въпреки масовото използване на дронове артилерията остава основно средство за поразяване. Безпилотните системи я допълват, вместо да я заменят – особено в условията на интензивна електронна война.

Gladius е полският принос към тази разузнавателно-ударна верига и заслужава по-подробно внимание, тъй като фактически пое ролята на прекратената програма. Системата на Grupa WB функционира на батарейно равнище: разузнаването се извършва от дрон FT-5, ударите се нанасят с барражиращия боеприпас BSP-U, а системите са разположени на бронирани шасита Waran 4×4. Обявеният обсег надхвърля 100 км, а за версия Gladius 2 производителят декларира няколкостотин километра обсег. Според европейския механизъм SAFE са поръчани 12 батарейни модула, а свързващият слой отново е системата TOPAZ.

Именно Gladius замени програмата Ottokar-Brzoza за създаване на полски изтребител на танкове, който не достигна до същинска реализация. Потжуски представя промяната като гъвкав отговор на новите условия на бойното поле и шанс за технологичен скок: вместо армията да пресъздава концепциите от миналия век върху остаряващи платформи, тя е избрала далекобойни дронове, способни да поразяват бронирани цели от голямо разстояние.

Рамковото споразумение беше прекратено на 26 септември 2025 г. заради отказ от представяне на ценова оферта от изпълнителя в рамките на 18 месеца от покана за преговори. Адаптивността е реална и новото ни решение изглежда обосновано, но точния момент за промяната е наложен от провала на процедурата, а не избран само по свободна оперативна преценка. Междувременно полските противотанкови ракети Moskit и Pirat се намират в процес на разработка, а войските продължават да разчитат на израелските Spike и малка партида американски Javelin.

Същият доктринален завой се отличава и при организацията на пехотата. Model 44 е заложен в Програмата за развитие на въоръжените сили, подписана на 22 декември 2025 г. с хоризонт до 2039 г. Моделът намали броя на бронираните бойни машини в батальона от 58 до 44 и заменя 1 от 4 бойни роти с рота за ударните дронове. Тя трябва да има барражиращи боеприпаси, FPV дронове, разузнавателни средства и антидрон техника.

Изпитанията се провеждат в 12-а и 17-а механизирана бригада. Замяната на бронирана рота с дронова не само структурна, но и декларативна промяна: тя свива общия бронирания състав на батальона и включва безпилотен компонент в постоянния му щат, вместо той да бъде придаван отвън според конкретната задача.

Индустриалната част от разговора е по-предпазлива. Потжуски заяви, че Генералният щаб е отворен към местната оръжейна индустрия, но постави едно ясно условие: предлаганите решения трябва да отговарят на оперативните изисквания и да осигуряват способности за бъдещото бойно поле. Всяка система трябва да преминава през нужните изследвания и полигонни изпитания. Подборът на думи е дипломатичен, но е ясен филтър: полският произход сам по себе си няма да компенсира несъответствието с изискванията.

Действащият пример е ракетата CGR-080 за Homar-K. Тя е с калибър 239 мм, обсег до 80 км и инерциална система за насочване с корекция чрез спътникови данни. Нейното производство се прехвърля към Полша в съвместното дружество на Hanwha Aerospace и Grupa WB, а доставките трябва да започнат през 2028 г.

Отделно от това армията изгражда лаборатории за адитивно производство непосредствено в армейските части – т.е. капацитет за 3D печат на резервни части и доработки в района на бойните операции. Генералът определя проекта като средство за логистична самодостатъчност на тактическо ниво, а не като опит да се конкурира отбранителната индустрия.

Открит остава въпросът дали Apache ще получи оръжие с обсег от порядъка на 50 км. Генералът потвърди, че анализите и концептуалната работа продължават, но без да уточнява конкретно изделие и краен срок. Предпазливостта е обяснима, тъй като вертолетът ще трябва да действа в среда, наситена с руски системи за противовъздушна отбрана.

Предпочетеният от Потжуски отговор е системен: F-35 като платформа с ниска радарна видимост, както и умножител на бойните способности, свързана с AH-64E и Homar в обща верига от сензори и средства за поразяване. Убедителността на този аргумент обаче зависи от графика за изграждане на цялата система. Първите три F-35A кацнаха в Ласк през май. В момента 8 машини се намират в страната, 14 се очакват до края на годината, а всичките 32 – до 2029 г. Вертолетите Apache трябва да започнат да пристигат през 2028 г. Доставките на ракетите CGR-080 от местна производствена линия също се очаква да започнат по същото време. Следователно конструкцията, описвана като единна система, ще съществува в пълен вид едва към началото на следващото десетилетие.

Тук се проявява и основното напрежение в интервюто. Потжуски настоява, че полските въоръжени сили непрекъснато поддържат необходимото равнище на готовност за възпиране и отбрана, а Програмата до 2039 г. предвижда 250-процентно нарастване на бойния потенциал. Втората стойност представлява заявка на Генералния щаб. Зад нея няма публикувана методика и тя не бива да бъде възприемана като независимо измерена величина.

Твърдението за нарастваща готовност обаче опира до реално доставена техника. Само от Южна Корея към Полша са доставени най-малко 126 пускови модула Homar-K, а самоходните гаубици K9 и Krab продължават да постъпват на въоръжение. Отбранителният бюджет за фискалната 2026 г. е 200 млрд. злоти (или 4,8% от БВП). Това е най-високият относителен дял в НАТО, следван от Литва с 4% и Латвия с 3,7%.

Алтернативният прочит на факти е, че основният риск не е недостигът на средства, а сложността на преход. Полша на практика финансира две армии паралелно: поддържа техника, идва сега, и изгражда структурата, която трябва да я приеме и използва. Точно затова генералът говори толкова много за процедури, не само за платформи: за координация на въздушното пространство на нивото на подразделения, 3D управление на бойното пространство и разпределяне на отговорностите по височинни диапазони.

Концентрирането на множество дронове на батальонно ниво изисква строг ред, за да избегнат поражения по собствените сили. Това е косвено признание, че организационният компонент изостанал значително от технологичния, и би било по-съдържателно от обичайното изброяване на нови доставки.

Полският аргумент за нуждата от ускорена модернизация има материални основания, които не произтичат единствено от оценките на Генералния щаб. На 10 септември 2025 г. между 19 и 21 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство по време на масиран удар с ракети и дронове по Украйна. Нидерландски и полски изтребители свалиха поне 3 от тях, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО започна постоянната мисия „Ийстърн Сентри“.

В нощта срещу 30 юли 2026 г. руска балистична ракета навлезе над полска територия и падна на около 50 км от Люблин. Северноатлантическият съвет обсъди нарушенията на 12 август и възложи отговорността за тях изцяло на Русия.

В България сходен инцидент доведе до различен институционален отговор. На 8 август дрон навлезе вътре във въздушното пространство на страната от румънска посока и се детонира на 100 м. навътре в българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“. Министерството на отбраната определи останките като украинска многоцелева платформа от тип „Майя“, която може да бъде използвана в ролята на примамка, вероятно отклонена вследствие на електронно противодействие, и изключи версията за преднамерено действие.

Съществената разлика спрямо Варшава е в последиците, които институциите извеждат от тези инциденти. Отговорът на Полша е 15-годишна програма, обяснявана публично и последователно от действащ генерал,  назоваващ конкретни системи, срокове и структурни промени на батальонно ниво. Българският отговор на този етап остава в рамките на временни мерки за охрана на въздушното пространство, обявявани чак след дадения случай.

Полската теза ще бъде проверена чрез няколко конкретни и наблюдаеми резултата. Потвърждение за нея би било сключването на договор за далекобойно въоръжение за AH-64E, както и вземането на решение за придобиване на тежки транспортни вертолети. Генералният щаб анализира възможните платформи, които трябва да поддържат ударния вертолетен компонент, след като началникът на щаба посочи CH-47 Chinook като необходима способност.

Други показатели ще са разгръщането на Model 44 извън двете пилотни бригади и производство на първата ракета CGR-080 от полска линия в обявения срок. Тезата би била отслабена от връщане към изтребител на танкове върху класическа платформа, задържане на Model 44 в изпитателна фаза или разминаване между графика за доставка на техниката и темпа на структурната реформа.

Вертолетите са поръчани и платени. Все още не е сигурно дали при пристигането си ще заварят армия, организирана така, че да използва пълноценно техните възможности.

Писториус разкри присъствието на германските гаубици RCH 155 в Украйна

🇩🇪🤝🇺🇦 Първата колесна гаубица RCH 155, тръгнала за Украйна, е стояла в халето на завода на KNDS в Кассел преди около 2 години, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус пред гости на предприятието и добави, че системата „се посреща с голямо одобрение в Украйна“. Изказването, предадено от Bild на 4 август 2026 г. и препотвърдено от три украински издания, е първото, с което висш член на федералното правителство поставя машините на украинска земя. Доскоро властите не си признаваха публично само обучението на украински екипажи на германска земя.

Предаването на първата единица беше публично събитие. На 13 януари 2025 г. в същия завод Писториус лично връчи на украинската страна първата от 54 поръчани гаубици, а церемонията отразиха германските и международни военни издания. Поръчката е сглобена на два транша: 18 машини по договор от 2022 г. и още 36 по следваща заявка от 2023 г. – колкото стигат за 3 артилерийски дивизиона; за 2025 г. бяха планирани шест. С церемонията Украйна стана и първият оператор на системата изобщо. Неизказано остана друго – къде свършва пътят на предадените оръдия и дали те стрелят.

Изтичането в Кассел не е първото около тази система. В началото на юли Николас Дръмонд, съветник на германското подразделение на KNDS, написа в X, че за Boxer RCH 155 вече важат две нови думи: „проверен в бой“. Къде е станало това, той не уточни, но операторът е един. Публично потвърждение, че гаубицата е стреляла по руски цели, към момента липсва от официални представители на двете държави. Бундесверът поръча първите си 84 машини на 19 декември 2025 г. за 1,2 млрд евро, по силата на рамково споразумение за до 500 системи, с доставки в периода 2027-2029 г. Обединеното кралство поръча 72 с график в периода май 2028-юни 2031 г. С други думи Украйна получи и използва оръжие, с каквото самият Бундесвер няма да разполага преди 2027 г.

Технически RCH 155 съчетава колесно шаси Boxer 8×8 с автоматизиран артилерийски модул, въоръжен със 155 мм оръдие с дължина 52 калибъра от същото семейство като самоходната гаубица PzH 2000. Кулата е необитаема и зареждането минава без човешка ръка, затова екипажът се свежда до двама души, които се намират в бронираната кабина на шасито през цялото време. Максималната скорост по шосе достига 100 км/ч, скорострелността е до 9 изстрела в минута, а обхватът стига 54 км при кръгов обстрел и около 40 км със стандартен снаряд с газогенератор. Носещата разлика с досегашния западен артилерийски парк в Украйна обаче е другаде: машината води огън в движение.

Способността отговаря на съвсем конкретен проблем от фронта. Класическата самоходна гаубица трябва да спре, да се разгъне, да отстреля серията и да напусне позицията, преди контрабатарейният огън или FPV дрон да я намери; постоянното наблюдение с безпилотни апарати над близкия тил стесни този прозорец до няколко минути. RCH 155 съкращава цикъла, като изважда спирането от него: оръдието се насочва, докато машината се движи, и следващата огнева задача не изисква нито разгъване, нито слизане от бронята. Точно това я отличава от PzH 2000, която Украйна ползва от 2022 г. и която трябва да спре, за да стреля.

В същото време обаче въвеждането ѝ на въоръжение не мина гладко. През август 2025 г. изпълнителният директор на KNDS Deutschland Ралф Кетцел каза пред Deutsche Welle, че украински екипажи са повдигнали технически въпроси и преди всичко нуждата гаубицата да се впише в бойната система за управление на ВСУ и каналите за командване и контрол; дотогава двете страни не били обсъждали интеграцията, защото вниманието и на двете е било другаде. По думите на Кетцел доработката вървяла съвместно с украинската страна с цел да се постигне готовност за работа на фронтовата линия. Отделно от това ефектът на всяка доставена машина опира до снабдяването със 155 мм снаряди – предел на целия западен артилерийски парк в Украйна, който платформата не отменя.

Доставката идва в период на широко разместване в тежестта на военната помощ за Киев. Миналата година Германия измести САЩ като най-големия доставчик на помощ за украинската отбрана. 2026 г. са заложени нови 3-4 комплекса IRIS-T SLM към получените 9, зенитни системи Skyranger 35 заедно със 180 000 снаряда за наличните комплекси, 200 самоходни гаубици Bohdana на шаси Zetros, над 1000 камиона Zetros, 5 бойни машини на пехотата Lynx и разузнавателни дронове Vector. Съюзниците в НАТО обявиха на 8 юли нов пакет от 70 млрд евро за тази година със заявка да задържат нивото през следващата, но сумата е по-скромна, отколкото звучи: според дипломати от ЕС и НАТО, цитирани от Kyiv Independent, поне 28,3 млрд от нея са вече договорени европейски пари от април.

Потокът върви и в обратната посока. Германската служба за въоръжения BAAINBw поръча от Rheinmetall 149 подвижни медицински станции за самия Бундесвер, 112 от тях с балистична защита, по образеца на онези, които украинските бойни медици ползват от 2023 г. Всяка станция се състои от два контейнера и свързващ елемент, носи оборудване на борда и се разгъва, работи, прибира и премества за кратко време. Рамковото споразумение с Rheinmetall беше сключено през декември 2024 г. и доставките ще бъдат финализирани до края на 2026 г. заедно с обучение на германски медицински състав. Обосновката на поръчката, изложена от Rheinmetall, е самата украинска война: острата помощ в първите минути след раняването решава дали войникът ще оживее.

Анализ: „Арт.Ашан“ – украинската кампания се насочи към руската артилерия.

🇷🇺🎯🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова вълна от координирани удари с дронове, насочени към артилерийските средства на руската армия в няколко ключови оперативно-тактически направления на фронта през юни, като по този начин, съгласно собствените им разчети, редуцираха огневата активност на противника. Операцията с кодово название „Арт.Ашан“ е новата фаза от мащабна ударна кампания, координирана от Силите за безпилотни системи, фокусирайки своите вектори на атака по руски артилерийски разчети в Херсонска, Запорожка, Донецка области.

В хода на операция „Арт.Ашан“ са локализирани и поразени 231 цели, от които 171 са напълно унищожени, параметър, който се равнява на около 3/4 от общия обем на засегнатия противников ресурс. Оперативната ефективност, според твърденията на командването, е верифицирана с материали от средства за обективен контрол и посредством прехванати канали за комуникация на руските войски, които в рамките на първото денонощие от началото на ударната кампания руската огнева активност е спаднала с между 30 и 81% по протежение на целия засегнат сектор от фронтовата линия. Но тези количествени показатели произтичат единствено от украинското военно ведомство.

От технологична гледна точка операцията стъпва върху специализиран тип боеприпас, проектиран за поразяване на артилерийските оръдия отвътре, с фокус върху перфориране и деструкция на цевния ствол, а не само насищане на прилежащата позиция с осколочни елементи. По данни на украинската страна с прилагането на този подход в рамките на само две денонощия са унищожени близо 250 руски артилерийски системи. Прецизното прицелване към цевта е технологично и икономически оправдано решение: то парализира скъпото оръдие с използване на минимален експлозивен заряд, а не разчита на пряко попадение в цялата оръжейна платформа, което обяснява и как профилиран артилерийски цикъл на кампанията демонстрира толкова висок дял на пълно унищожение спрямо общия брой засегнати цели.

Конкретното название на операцията носи ироничен характер. „Ашан“, заимствано от едноименна верига хипермаркети, служи за кодово название на цялата стратегическа кампания, „Арт.Ашан“ значи нейното специално артилерийско звено. Операцията не е изолиран епизод, а пряко продължение на офанзивата с безпилотни средства, инициирана през май 2025 г. Първата фаза беше насочена към различен клас цели, бронирана техника, логистични депа и снабдителни вериги дълбоко в тила на настъпващата руска армия; настоящата обаче се концентрира строго в артилерийските единици, осигуряващи огневата поддръжка за този сухопътен натиск. Оперативната логика е двустепенна: първоначално се дезорганизират активи, осигуряващи динамиката на офанзивата, транспортните средства и логистичните линии, а впоследствие се елиминират средствата, които я подсигуряват с огнева мощ. Според украинското военно командване двете фази включват кумулативно около 1180 поразени цели, от които 949 са регистрирани по време на първоначалната вълна.

В рамките на тази първоначална фаза Силите за отбрана, с оперативното участие на специални звена „Немезида“ и „Лазар“, нанесоха едни от най-интензивните си удари по руските войски в окупираните региони, като взеха на прицел бойна техника, материални ресурси и логистична мрежа на значителна дистанция зад фронтовата линия. Според военното ръководство тази вълна е засегнала и неутрализирала 949 цели на оперативна дълбочина от над 50 км, което осезаемо ерозира настъпателния потенциал на руската армия и принуди Москва да изразходва месеци за компенсиране на понесените загуби.

Мащабът на въпросната първа вълна беше пояснен още по-конкретно от министъра на отбраната Михайло Фьодоров. „Миналата година я класифицирахме като „Ашан“, като 3 денонощия са поразени близо 80 броя техника, посочи Фьодоров. По негови думи Украйна е развърнала близо 1000 дрона в продължение на три денонощия, след като предварително е акумулирала нужните производствени количества, генерирайки прецизни разузнавателни данни за набелязаните цели. Той изрично подчерта, че тук не става дума за конвенционална настъпателна операция, а за масиран концентриран удар с дронове срещу руския технически парк, разграничение, което очертава и реалния обхват на кампанията: тя не цели овладяване на територия, а системно изтощаване на материалните средства, с които противникът води бойните действия.

Именно в този кумулативен ефект Фьодоров припознава стратегическата възвръщаемост на операцията. „Механизираният щурм, който руското командване планираше за май, се реализира едва през октомври, което означава, че в продължение на почти половин година противникът на практика бе лишен от подобна оперативна способност“, заяви той. Това твърдение обвързва директно унищожаване на бронирана техника с деструктуриране на руския времеви график. Самото командване обобщава математиката на бойното поле по опростен начин: „Всяка поразена цел редуцира обема на огъня по украинските позиции и селища“, като всяка сходна операция, според тяхната формулировка, „отслабва врага и приближава момента, в който той ще загуби капацитет да диктува условията на бойното поле“.

Стойността на операция „Арт.Ашан“ към момента се определя по-скоро като оперативна, отколкото като дългосрочно стратегическа. Унищожаването на 171 артилерийски системи редуцира огневия капацитет на руската артилерия по четири направления, респективно обема на артилерийските снаряди, които могат да бъдат стоварени върху украинските отбранителни линии, но наличните масиви от данни не индикират промяна в базовия руски оперативен замисъл: Москва запазва своите настъпателни намерения там, където разполага с необходимите ресурси за тяхната реализация. Проведеният удар редуцира текущия капацитет, но не елиминира стратегическото намерение. Регистрираният спад от 30 до 81 процента в рамките на първото денонощие, в случай че бъде верифициран, представлява ефект изключително върху текущата боеспособност, намаляване на интензитета на обстрела, а не структурна промяна в характера на войната; освен това по своята същност той е моментна тактическа снимка, тъй като артилерията, преустановила огъня под заплаха от безпилотни средства, невинаги е идентична с артилерия, която е окончателно изведена от строя.

Оттук произтича и фундаменталният въпрос относно устойчивостта на тази тактика. „Арт.Ашан“ притежава свойствата на кампания, разгърната импулсивно, но не с перманентен натиск: и двете отделни фази в Киев първоначално преминава през период на акумулиране на дронове и подготовка на разузнавателни данни, за да нанесе последващия удар в рамките на силно ограничен времеви прозорец от няколко нощи. Такъв оперативно-тактически модел генерира силно концентриран моментен ефект, но изисква технологично време за логистично презареждане между отделни вълни. Дали този натиск ще придобие стратегическа тежест зависи не от конкретния резултат, а от това дали украинският военнопромишлен комплекс и разузнавателни структури притежават капацитет да възпроизвеждат този цикъл по-бързо, отколкото Руската федерация възстановява своите артилерийски оръдия и бронетехника, а руската отбранителна индустрия поддържа обеми на производство и ремонт на артилерийски системи, които не могат да бъдат изчерпани от единична ударна вълна.

При текущата динамика по-вероятният сценарий, разглеждан единствено като хипотеза с по-висока степен на вероятност, е Киев да поддържа поредица от подобни концентрирани удари, които периодично да снижават руската огнева плътност по избрани вектори, без всяка отделна вълна сама по себе си да притежава потенциала да преобърне хода на кампанията. Стратегическата концепция, противникът да бъде лишен от натрупаната си огнева и ударна маса, преди да я ангажира в офанзивни действия, е напълно ясна и вече е демонстрирана емпирично, при условие че украинската призма за отлагането на руския щурм от май за октомври отговаря на обективната реалност. Нейната повторяемост обаче тепърва предстои да бъде тествана в реални условия на театъра на военните действия, където отбраняващата се страна произвежда и обновява артилерийски средства с темпове, надвишаващи текущите ѝ загуби.

Lockheed Martin представи HIMARS FLEX: Модулна еволюция с двоен контейнер, ПВО и автономност.

🇺🇸 Lockheed Martin обяви премиерата на HIMARS FLEX – модулна еволюция на артилерийската ракетна система с висока мобилност M142 HIMARS. Новата модификация въвежда конфигурация с двоен пусков контейнер, която позволява пренос на два пъти повече боеприпаси спрямо стандартния контейнер.

Системата добавя и възможност за изстрелване на прехващачи за противовъздушна и ракетна отбрана, сред които ракети PAC-3 от същото шаси, и интегрира опции за автономно управление с технологична екосистема на компанията, наречена FLEXFires. При всичко това машината запазва съвместимост с боеприпаси на НАТО и възможността за трансфер с тактически военно-транспортни самолети C-130 Hercules.

Стандартният вариант на HIMARS включва 1 пусков контейнер, който съдържа 6 управляеми ракети за залпов огън (GMLRS) – GPS-насочвани боеприпаси с обсег до 70 км – или 1 армейска тактическа балистична ракета ATACMS с обсег над 300 км. Системата се обслужва от 3-членен екипаж в бронирана кабина, която се намира върху колесно шаси от фамилията средни тактически превозни средства M1140 (FMTV).

Оперативно съвместима като отделна опция за боеприпас е ракетата за прецизен удар (PrSM) с обсег над 400 км. От Lockheed Martin заявяват, че вече са доставени 750 пускови установки HIMARS, а над 540 системи са на въоръжение в армията на САЩ и международните съюзници. Това осигурява готова клиентска база на HIMARS FLEX, предоставяйки на настоящите потребители потенциален път към способности според конфигурацията и решенията за придобиване.

Въвеждането на конфигурация с два контейнера в HIMARS FLEX е най-значимият от оперативна гледна точка елемент в анонса, тъй като адресира едно от най-често изтъкваните ограничения на стандартния вариант: нуждата от връщане до пункт за презареждане с боеприпаси след пуск на един контейнер, преди машината да може да поразява нови цели. Пускова установка с два контейнера може да поразява двойно повече цели в рамките на един изход, да поддържа огън по-дълго време преди презареждане или да раздели боекомплекта си между нападателни ракетни боеприпаси в единия контейнер и отбранителни ракети-прехващачи в другия.

HIMARS FLEX добавя евентуални роли за ПВО и ПРО, включително с боеприпаси PAC-3 и IFPC. Така се създава единна машина, способна както да атакува наземни цели на големи разстояния, така и да се отбранява срещу приближаващи ракети и самолети по начин, който сегашната конфигурация не позволяваше.

Обявеният от компанията производител списък на съвместими боеприпаси обхваща целия набор от HIMARS и MLRS на НАТО, сред които GMLRS, ER GMLRS, PrSM и ATACMS. Към тях се добавят е прехващачите Patriot PAC-3 MSE и боеприпасите по програмата за способности за защита от индиректен огън (IFPC) за нуждите на ПВО и ПРО. PAC-3 MSE е най-модерният вариант от серията зенитни ракети, произвеждан от Lockheed Martin. Той представлява прехващач с кинетично поразяване (hit-to-kill), способен да унищожава балистични и крилати ракети, както и самолети, а бойните му характеристики го превръщат в едно от най-ефективните оръжия за точкова отбрана в арсенала на САЩ.

Интегрирането на стартови възможности за PAC-3 в колесна машина с размерите на HIMARS, която може да се транспортира с C-130, да се разполага бързо на предни позиции и да бъде обслужвана от малък екипаж, ще даде на съюзническите армии способност за противоракетна отбрана с висока мобилност. Настоящите конфигурации на батареите Patriot не могат да осигурят подобно удобство, тъй като изискват множество големи превозни средства и значително време за разгръщане.

Тим Кейхил, президент на Lockheed Martin Missiles and Fire Control, очерта значението на технологичния пакет FLEXFires с оглед на неговата мащабируемост и потенциал за автономни функции. „HIMARS FLEX ще промени правилата на играта в бъдещето на нападателния и отбранителния огън“, заяви Кейхил. „Технологичният пакет FLEXFires ще позволи на операторите да мащабират боекомплекта и да добавят автономни способности, без да жертват скоростта или точността.“

От Lockheed Martin допълват, че FLEXFires може да осигури автономни функции на пускова установка, въпреки че точната степен на автономност не е уточнена публично извън описанието на компанията за „разпределен, жизнеспособен огън в оспорвана среда“ и способността да се усложни прицелването на противника с бърза смяна на позициите.

Гейлия Кембъл, вицепрезидент и главен мениджър на Lockheed Martin Tactical Missiles, позиционира HIMARS FLEX в рамките на възпирането на съюзническо ниво, което все по-силно движи решенията за отбранителни поръчки в Европа. „Гъвкавостта, оперативната съвместимост и доказаната ефективност са трите стълба, които дефинират днешните най-ефективни способности за възпиране“, каза Кембъл. „HIMARS FLEX предоставя на съюзниците ни възможност да приспособят нападателната и отбранителната си огнева мощ към специфични нужди, като в същото време остават свързани с обща, доказана в реални боеве екосистема.“

Моментът на обявяване на HIMARS FLEX по време на изложението Eurosatory 2026 е умишлен и целенасочен от търговска гледна точка. Той идва в момент, когато европейските държави-членки на НАТО вземат едни от най-мащабните решения за покупка на прецизна артилерия от десетилетия насам. Няколко страни наскоро избраха HIMARS, южнокорейската Chunmoo или израелската PULS, а Франция разработва местна алтернатива по програмата си за сухопътни далекобойни удари. Това създава конкурентен пазар, на който представянето на значително по-мощна модификация на HIMARS от страна на Lockheed Martin е ясно разчетено да повлияе на текущите решения за обществени поръчки на континента.

Система, която предлага повече огнева мощ, способности за ПВО/ПРО и опции за автономно управление в сравнение със стандартния HIMARS, докато в същото време запазва пълна съвместимост с наличната верига за доставки на боеприпаси в НАТО, е изключително силен аргумент за всяко министерство на отбраната на европейска държава, което в момента претегля дали да закупи HIMARS, или да потърси алтернативи.

Философията на модулния дизайн, която Lockheed Martin е заложила в HIMARS FLEX, отчита и икономическата реалност – не всяка съюзна държава има нужда и може да си позволи пълна конфигурация с два контейнера с ПВО възможности от ден 1. Компанията отбелязва, че клиентите могат да стартират с базовия вариант с един контейнер и да добавят капацитет за два и автономните функции поетапно, според бюджета и оперативните изисквания. Този подход на поетапно навлизане вече се е доказал като ефективен в маркетинга на HIMARS, където относително умерената цена на брой спрямо по-сложни ракетни системи помогна за привличане на клиенти, които иначе биха избрали по-слабо ефективни, но по-евтини алтернативи.

Lockheed Martin представя HIMARS FLEX като нова модулна еволюция на фамилията HIMARS, а не като замяна на системите, които вече са в експлоатация. Това значи, че хилядите пускови установки, използвани от силите на САЩ и техните съюзници по света, ще продължат да изпълняват мисиите за прецизни удари – роля, която остава определяща за платформата, откакто Украйна демонстрира нейното оперативно въздействие още през 2022 година.

Първият документиран удар по руско оръдие „Козирог-1“.

🇺🇦🇷🇺 Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) публикува кадри от унищожаване на руско оръдие „Козирог-1“ от FPV-дрон на звеното „Вартові“, с което отбеляза първия документиран случай на този вид оръжие, поразено от началото на войната. Ударът илюстрира уязвимостта на импровизираните системи пред мобилните безпилотни средства.

Концептуално „Козирог-1“ представлява единична направляваща тръба от 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град“, монтирана на тринога. С това решение Русия директно копира съветската система „Град-П“ („Партизан“), разработена през 60-те години за нуждите на диверсионно-разузнавателни групи във Виетнам. Ключовата разлика между двете се крие в теглото. Докато оригиналният съветски „Партизан“ е проектиран от нулата с леки сплави и тежи 55 кг, съвременната руска модификация достига цели 235 кг. Това фрапиращо тегло показва, че „Козирог-1“ не е прецизно фабрично изделие, а груба импровизация, при която стандартни тежки стоманени тръби от поразени БМ-21 се заварят към масивни, неоптимизирани метални триноги.

Точно тук се корени и ключовият концептуален дефект на оръжието. Смисълът на оригиналната „Град-П“ се крие в нейната висока мобилност – разчет от 2-3 души може бързо да я пренесе на ръце и да произведе изстрел, след което да се изтегли, преди да бъде засечен от противника. При тегло от 235 кг тази логика се разпада напълно. Установката вече не е ръчно преносима, изисква транспортно средство като пикап или камион, а логистиката по разтоварването, разгръщането и последващото прибиране отнема критично много време.

Иронията на съвременното бойно поле е, че „Козирог-1“ вероятно е замислен като евтино решение, което се засича трудно от скъпи контрабатарейни радари, тъй като единичният изстрел не оставя същия топлинен и радиационен отпечатък като залп от 40-цевна установка. В настоящата епоха на тотално въздушно разузнаване обаче времето за реакция е сведено до минути. Небето е наситено с дронове и всяко оръжие, което бъде оставено статично на позиция твърде дълго поради тромава логистика, е практически обречено. Именно компрометираната мобилност превърна руската установка в лесна мишена за украинските оператори.

В по-общ план появата на „Козирог-1“ е ясен сигнал за системен недостиг във военно-промишления комплекс на Руската федерация – както на колесни платформи, така и на цеви за стандартните артилерийски системи. В опитите си да компенсира количествените загуби чрез „ерзац“ (сурогатни) оръжия, руската армия култивира тактически парадокс. Новата установка изгуби основното предимство на партизанската тактика – скоростта и лекотата, без същевременно да придобие огромната огнева мощ и площ на поразяване на конвенционалната артилерия, която се опитва да замести. Сблъсъкът ѝ с украинския дрон доказа за пореден път, че условията на бойно поле днес направиха липсата на мобилност равносилна на смъртна присъда.

Украински удар превърна руска огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ в горящи отломки.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха ТОС-1А „Солнцепьок“, тежка огнехвъргачна система на руската армия, която е сред най-унищожителни оръжия с малък обсег в нейния арсенал. Това съобщи днес 10-и армейски корпус на ВСУ.

Видеото, публикувано от пресслужбата на корпуса, показва как военнослужещи от 43-та бригада локализират руската система и нанасят прецизен удар по ТОС-1А, при което тя се възпламенява и изгаря на място.

ТОС-1А е тежка реактивна система за залпов огън, проектирана да изстрелва термобарични ракети с калибър 220 мм. Руската армия я използва за огнева поддръжка с висока интензивност, особено по време на щурмове срещу укрепени позиции и концентрирани цели в близост до линията на фронта.

Термобаричните боеприпаси създават мощни взривни ефекти с висока температура, което превръща системата в изключително смъртоносно оръжие, особено в застроени райони, окопни мрежи и защитни крепости.

„Точната работа, хладният разчет и професионализмът на нашите военни намалява огневата мощ на врага всеки следващ ден“, гласи изявлениет в социалните мрежи. По-рано отряд „Лазар“ от Национална гвардия на Украйна унищожи три самоходни артилерийски установки 2С7 „Пион“ с 203-милиметров калибър, и тежка огнехвъргачна система ТОС-1А „Солнцепьок“ по време на прецизна операция с дронове в Луганското направление.

Украйна си върна Одрадне в Харковска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна освободиха село Одрадне в Двуречански район на Харковска област след координирана щурмова операция с участието на механизирана пехота, подразделения за безпилотни летателни апарати и артилерийска поддръжка. Това се посочва в изявление, публикувано от 129-а отделна тежка механизирана бригада на 15 май.

Украинските войски проведоха щурмови действия, които изтласкаха руските сили от горски пояси, укрепени отбранителни линии и опорни пунктове около населеното място. От бригадата съобщиха, че щурмовите групи са работили в тясна координация с операторите на дронове и артилерийските звена, което е позволило на украинските сили систематично да откриват и унищожават руска жива сила, огневи позиции и укрития.

Падането на Одрадне беше потвърдено от 16-и армейски корпус, който заяви, че настъпателните операции на украинската армия в района са довели до възвръщането на 22 кв.км. територия. Според него руските сили са понесли значителни загуби по време на боевете, тъй като по време на операцията са ликвидирани 56 руски военнослужещи.

На юг украинските сили започнаха локализирани контраатаки в близост до село Чаривне в Запорожка област, докато руските войски не успяват да постигнат никакъв напредък по южния фронт напоследък. По-рано стана ясно, че за първи път през последните три години от пълномащабната инвазия инициативата на бойното поле изглежда се премества в полза на Украйна.

След като оцеля след месеци на безмилостни руски ракетни атаки и удари с дронове срещу градовете и енергийната си инфраструктура, сега Украйна все по-често нанася сериозни удари на Русия на множество фронтове – от изтощаване на бойното поле до дълбоки удари на стотици и дори хиляди километри зад фронтовата линия.

Първите единици HIMARS за Литва слязоха от производствената линия

🇺🇸🤝🇱🇹 Първите реактивни системи за залпов огън M142 HIMARS за Въоръжените сили на Литва излизат от производствената линия, обяви командването на прибалтийската страна, което разпространи първи снимки на установките и потвърди, че доставката се очаква през следващите години.

„Първите литовски HIMARS са на производствената линия – ето как ще изглеждат те“, написаха въоръжените сили на Литва на своя профил в X. „Въпреки че тези системи все още се произвеждат, очакваме да получим първите бройки в рамките на следващите години. С тях нашият обсег ще се разшири още повече.“

HIMARS е реактивна система за залпов огън с висока мобилност, произведена от американската компания Lockheed Martin върху колесно шаси от серията Family of Medium Tactical Vehicles (FMTV). Тя изстрелва ракети с прецизно GPS насочване от един контейнер, който съдържа шест ракети GMLRS или една балистична ракета ATACMS. С екипаж от трима души и способност за далекобойна стрелба и бързо позициониране, системата се оказа решаваща на бойното поле в Украйна. Там ударите на HIMARS по складове за боеприпаси и командни възли многократно нарушаваха руското оперативно планиране от 2022 г. насам. За малка балтийска държава, граничеща с Беларус и заемаща тесния сухопътен коридор „Сувалки“, който я свързва с Полша и останалата част от НАТО, прецизният огън с голям обсег не е абстрактна инвестиция във възпиране, а способност, която позволява на малка сила да удари дълбоко в логистиката и командната архитектура на противника, преди той да успее да концентрира сили за атака.

Литва закупи системите HIMARS от Lockheed Martin като част от мащабно укрепване на отбраната, което има и индустриално измерение. Гейлия Кембъл, вицепрезидент по тактически оръжия в Lockheed Martin, определи отношенията като нещо повече от продажба на оръжие.

„Нашето партньорство с Литва бележи нова фаза на сътрудничество, надхвърляща обикновената доставка на оръжейни системи от световна класа. С проучване на съвместни индустриални възможности, разширяваме глобалната мрежа от доставчици и партньори на Lockheed Martin – този подход е точно това, което е нужно, за да се отговори на нарастващото търсене на доказаните ни в бойни условия способности“, заяви той. Очаква се споразумението да интегрира литовската отбранителна индустрия по-тясно в световните вериги.

Това рамкиране на индустриалното партньорство отразява промяна в начина, по който по-малките държави членки на НАТО подхождат към поръчките в сферата на отбраната. Придобиеването на готови системи от американски гиганти беше моделът в продължение на десетилетия – ефективен, оперативно съвместим и политически лесен. Промяната идва от осъзнаването, че чистите отношения „купувач-продавач“ оставят малките нации зависими от външни вериги за доставки, които могат да бъдат прекъснати или забавени от приоритетите на по-голям съюзник. Изграждането на местно индустриално участие създава експертиза и капацитет за поддръжка на оборудване, което в противен случай трябва да пътува през океана по време на криза.

Литва е сред най-последователните застъпници за отбраната по източния фланг на НАТО и настоява постоянно за по-голямо съюзническо присъствие и инвестира сериозно в отбрана. Страната надхвърли прага от 2% от БВП, поставяйки приоритет върху системи, които са напълно съвместими със съюзническите сили. HIMARS се вписва точно в този модел – същата система, използвана от частите на американската армия, със същите боеприпаси и доктрина за „стрелба и придвижване“, която партньорите от НАТО усвояват съвместно с американските сили от години.

29 руски войници бяха ликвидирани при опит да се промъкнат през газопровод към тила в Сумска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински десантчици елиминираха група от 29 военнослужещи от руската армия, опитали се да проникнат в тила на украинската отбрана, използвайки газопровод в Сумска област. Това съобщиха от 71-ва отделна десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Според Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, руските войски са засилили опитите за нападение в граничната зона на Сумска и Курска области. Той обаче подчерта, че тези действия не са сигнал за мащабно настъпление към областния град.

„В Сумска област се извършват опити за щурм от страна на врага. Ключовото тук е, че това не е настъпление срещу град Суми. Става дума предимно за опити на малки щурмови групи в граничната зона“, заяви той.

Коваленко посочи, че при един от тези опити група от 29 руски войници е опитала да достигне позиции в тила на 71-ва бригада, придвижвайки се през газопровод. Цялата група е била засечена от разузнаването, малко след което е била унищожена.

По-рано партизанското движение „Атеш“ съобщи за срив във бойния дух на руските войски, разположени за провеждане на настъпателни операции към Купянск, позовавайки се на тежките загуби и вътрешен разпад в редиците на подразделенията.

Разследване: Руски военен институт, свързан с програмата „Новичок“, тества артилерийски удари върху доброволци.

🇷🇺 Държавният научно-изследователски институт по военна медицина към Министерство на отбраната на Руската федерация (ГНИИИ ВМ МО) провежда изпитания на артилерийски боеприпаси върху хора. Това твърди разследване на изданието „Проект“, публикувано на 13 април.

В посочените изследвания участват военни доброволци, за да се определят специфичните характеристики на снарядите, необходими „за унищожаване или извеждане от строя на живата сила на противника“. Доклади от „Военен журнал“ и изявления на директора на института Сергей Чепур сочат, че от 2015 г. насам институтът е единствената институция на министерството, упълномощена да провежда изследвания с участието на хора.

Разследването описва специализиран полигон с експериментални площадки, симулиращи защитни укрепления и военна техника. По време на изпитанияа изследователи са наблюдавали сърдечно-съдовата и нервната система на доброволците. Вземани са биологични проби, за да бъде оценено как функционалните увреждания на организма корелират с разстоянието от изстрели, произведени от оръдия с калибър 122 мм и 300 мм.

За обезпечаване на тези операции през 2018 г. към института е основан научно-клиничен център, разполагащ със 100 легла и отделения за интензивно лечение, терапия и хирургия. През първата си година той е отчел над 300 наблюдения на персонал, участвал в тестването на оръжия, лекарства и ваксини.

Освен боеприпаси, институтът оценява препарати за повишаване на дееспособността, защитно оборудване срещу екстремни среди и нова военна техника. Докладът също така посочва института като основен участник в руската програма за химически оръжия.

Изданието също така твърди, че Чепур е консултирал офицери от ГРУ, свързани с опита за отравяне на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Обединеното кралство през 2018 г. Нападението с „Новичок“ предизвика международно възмущение и дипломатическа криза и остава един от знаковите примери за руски тайни операции на чужда територия.

Констатациите предполагат, че изследванията на обекта надхвърлят конвенционалната медицина, служейки като критичен център в подкрепа на най-чувствителните и високопрофилни операции на руското разузнаване в чужбина.

Elbit Systems ще достави ракетни системи PULS на Гърция за 750 милиона долара

🇮🇱🤝🇬🇷 Elbit Systems получи договор на стойност близо 750 милиона долара за доставка на системи за реактивна артилерия PULS за Въоръжените сили на Гърция, което бележи споразумението в рамките на широка договореност между министерствата на отбраната на Израел и Гърция.

Договорът ще бъде изпълнен в рамките на 4 години и включва 10-годишен период за поддръжка. Официални лица споделиха, че програмата е насочена към повишаване на артилерийските способности на южната ни съседка чрез внедряването на модерни и гъвкави системи.

Съгласно споразумението, Elbit Systems ще предостави пускови установки PULS заедно с всеобхватен пакет от боеприпаси. Това включва учебни ракети, прецизни ракети с различен обсег и баражиращи боеприпаси (loitering munitions).

PULS е проектирана да предложи икономически ефективно и адаптивно решение за съвременни операции на артилерията. Тя може да изстрелва неуправляеми ракети, прецизни боеприпаси и ракети от една и съща платформа. Съвместима е с вече съществуващи колесни и верижни машини. Очаква се тази адаптивност да намали изискванията за поддръжка и обучение на операторите.

Проектът ще включва сътрудничество с гръцката индустрия в съответствие с политиката на правителството. Това включва трансфер на технологии и споделяне на технически опит в подкрепа на местно производство.

„Elbit Systems има дългогодишно и успешно сътрудничество с Министерството на националната отбрана на Гърция и този проект укрепва допълнително тези отношения“, заяви Бецалел Махлис, главен изпълнителен директор на Elbit Systems. „Гърция се включва към други страни от НАТО, които са избрали системата PULS, което подчертава нарастващата ѝ репутация на универсално решение с висока ефективност за нуждите на съвременната артилерия в Европа и извън нея. За нас е чест от продължаващото доверие в нашите напреднали системи.“

Споразумението отразява все по-тясното сътрудничество между Израел и Гърция в сферата на отбраната и отбранителните технологии. Представители на сектора посочиха, че договорът подчертава нарастващото търсене на напреднали артилерийски системи сред страните от НАТО.

Украйна разгръща мощните 203-мм гаубици M110 на фронта.

🇺🇦🇺🇸 Украйна подсили своя арсенал с една от най-мощните артилерийски системи, създавани някога. Самоходните гаубици M110 с калибър 203 мм вече са на въоръжение в 52-ра отделна артилерийска бригада, съобщиха от пресслужбата на подразделението.

От бригадата потвърдиха, че арсеналът им включва съчетание от модерни украински и западни системи, заявявайки: „Нашето оборудване включва самоходната гаубица 2С22 „Богдана“, системите за залпов огън RM-70 Vampire и 203-милиметровата M110A.“

Според украинските артилерийски разчети всяка една платформа играе специфична роля на бойното поле. Произведената в страната „Богдана“ се използва предимно за нанасяне на прецизни удари срещу цели на далечни разстояния – артилерия, складове за боеприпаси и командни пунктове на руската армия.

От своя страна RM-70 Vampire е проектирана за мащабни огневи мисии по концентрации на сили и техника.

Добавянето на M110A значително разширява тежката огнева мощ на бригадата, предлагайки възможност за нанасяне на удари с изключително голям калибър срещу укрепени цели и такива с предполагаемо висока стойност.

Военните не уточниха как Украйна е успяла да се сдобие с M110, а доставката вероятно е част от настоящата военна помощ, предоставяна от западните партньори от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

Доклади от Гърция от октомври 2025 г. сочат, че Атина е разглеждала варианта за продажба на 60 гаубици M110A2 и близо 150 000 боеприпаса на Украйна чрез Чешката република. Пакетът беше оценен на повече от 199 милиона евро, а гръцки официални лица посочиха, че трансферът няма да застраши отбранителната готовност на страната.

Съобщеният пакет боеприпаси включваше 50 000 високоексплозивни снаряда M106, 40 000 реактивни снаряда M650, 30 000 касетъчни боеприпаса M404 и 30 000 боеприпаса с двойно предназначение M509A1.

Първоначално разработена за армията по време на Студената война, M110A2 остава една от най-големите и мощни конвенционални артилерийски системи, разгръщани някога. Въпреки нейното постепенно извеждане от експлоатация в страните от НАТО в полза на 155-милиметровите системи, много единици бяха поставени на дългосрочно съхранение, вместо да бъдат нарязани за скрап.

Дори днес системата запазва значителна актуалност на бойното поле. M110A2 изстрелва 90 кг снаряди, като може да поразява цели на разстояния до 30 км при използване на реактивни боеприпаси.

Монтирана на верижно шаси, задвижвано от двигател с мощност 405 конски сили, системата съчетава тежка огнева мощ с мобилност, което ѝ позволява да сменя позицията след стрелба, което е ключова способност в съвременната контрабатарейна борба.

52-ра отделна артилерийска бригада е официално сформирана на 1 август 2025 г. на базата на 55-а бригада. В момента нейните формирования действат в Източна Украйна, където осигуряват огнева поддръжка, водят контрабатарейни мисии и поразяват вражеска логистика.

По-рано Украйна разгърна буксируема версия на своята собствена 155-милиметрова артилерийска система Богдана-БГ, като платформата оперира във фронтовите части от поне една година.

Украйна разгръща „Богдана-БГ“: Новата 155-мм теглена артилерия.

🇺🇦 Украйна е разгърнала теглена версия на своята 155-мм артилерийска система „Богдана-БГ“, която е на въоръжение във фронтовите части от поне една година, съобщи днес „Оборонка“.

В момента тя се използва от 147-а отделна артилерийска бригада на Десантно-щурмовите войски по източния фронт, отразявайки широка тактическа промяна, предизвикана от заплахите от дронове, които продължават да преобразяват бойното поле.

Офицери от украинската армия определят системата като изключително прецизна в реални бойни условия. Началник-щаб на дивизион с позивна „Джон“ заяви: „Това оръдие е снайперска пушка. Точността му е много добра.“

Командирът на бригадата полк. Виктор Довхал също изтъкна издръжливостта на системата, като заяви, че една гаубица е останала в изправност след серия от удари от дронове и е била възстановена в рамките на няколко дни.

„Богдана-БГ“ е теглена 155-мм гаубица, разработена от Краматорския завод за тежко машиностроене на база технологията за цеви на оригиналната самоходна система със същото име. Тя разполага с 52-калибрена цев, сравнима със западни варианти като френската CAESAR и по-дълга от 39-калибрената цев на американската M777.

Максималният обсег на стрелба достига 41 км, а минималният е 4,7 км. Общата дължина възлиза на 13,5 метра в транспортна конфигурация. Тегли се основно от камиони КрАЗ-6322, а в определени случаи са използвани и верижни машини МТ-ЛБ.

На украинските екипажи обикновено са нужни около шест минути от момента на получаване на координатите на целта до изстрелване на първия снаряд. Въпреки че системата е способна да произвежда до 6 изстрела за минута, операторите са фокусирани върху точността, поради което най-често поддържат темп от 1-2 изстрела в минута заедно с непрекъснати корекции от дронове.

Гаубицата се обслужва от 4-членен екипаж и използва барутни заряди в торби вместо метални гилзи. Личният състав споделя, че фактори на околната среда, като температурата на въздуха и барута, оказват пряко влияние върху точността, като прегряване настъпва след 5-7 изстрела при топли условия, докато по-студеното време позволява до 10 точни изстрела.

„Богдана-БГ“ е монтирана на лафета на съветската 2А36 „Хиацинт-Б“ – конфигурация, описана като практична и издръжлива от украинските артилеристи. Механичният дизайн на системата – без вградени горивни системи или сложна електроника – подобрява оцеляемостта и позволява ремонтите да се извършват дори в близост до позициите на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано беше съобщено, че украинската 155-мм самоходна гаубица „Богдана“ ще бъде обект на съвместно производство в Полша, а съвместна компания се готви да стартира производство както за вътрешна употреба, така и за експортни пазари.