🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.
Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.
Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.
„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.
Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.
На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.
Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.
Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.
През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.
Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.
Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.
Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.
Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.
Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.
За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.