Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Зеленски при Тръмп: лицензи за прехващачи за Patriot и натиск за санкциите

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп обсъдиха в Овалния кабинет лицензите за производство на прехващачи за комплексите MIM-104 Patriot и подновяване на дипломатическия процес. Срещата днес продължи малко повече от час при затворени врати, без допуснати камери, и е втората лична среща на двамата президенти този месец, три седмици след като самият Тръмп обяви в Анкара, че САЩ ще предоставят на Украйна правото да произвежда системите.

„Обсъдихме с президента лицензи за производство на прехващачи за Patriot и няколко други идеи, които биха могли да помогнат“, заяви Зеленски веднага след разговора. „Говорихме и за дипломацията. Важно е дипломатическият процес да се активира.“ Украинският президент благодари за американската подкрепа и уточни, че екипите на двете страни ще договорят детайлите в своята по-нататъшна комуникация. Преди да мине към отбранителните и дипломатическите теми, той поднесе съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм, когото определи като „истински приятел на Украйна“. Говорителят на Белия дом Каролайн Ливит нарече разговора „положителен и продуктивен“.

Греъм почина на 12 юли на 71 години. Предварителното заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия посочва аортна дисекация в резултат на сърдечно заболяване, а смъртта настъпи часове след неговото завръщане от Киев, където обяви, че Белият дом е приел да подкрепи неговия законопроект за налагане на санкции върху основните купувачи на руски петрол. Зеленски беше сред последните чуждестранни лидери, разговаряли с него, и по време на същото посещение във Вашингтон присъства на погребалната служба.

Приоритетът, с който украинският президент пристигна в столицата на САЩ, беше посочен без заобикалки още преди срещата: „Първият ни приоритет е противоракетната отбрана и стратегическото сътрудничество с Америка.“ Основанието за тази подредба е видна от статистиката от началото на месеца. При масираната атака през нощта на 6 юли руските войски изстреляха 351 дрона, 33 крилати ракети Х-101, шест „Калибър“, шест хиперзвукови 3М22 „Циркон“ и 23 балистични ракети „Искандер-М“ или зенитни 40Н6 от системата С-400 в наземен режим. Украинската ПВО неутрализира 326 от дроновете и 31 от крилатите ракети, но не свали нито една от 23 балистични, сочат данните на украинските ВВС. През целия месец съотношението е почти същото: четири прехванати от 49 балистични. Ударите от 6 юли отнеха живота на поне 20 цивилни в Киевска област, а само две седмици по-късно, на 19 юли, столицата беше атакувана отново.

Причината за тази пропаст е конкретна и материална. Единствената система в украинския арсенал, която сваля балистични цели с висока надеждност, е PAC-3, а запасите от тези ракети, по думите на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров, са спаднали до „критично“ ниво. Войната в Близкия изток стопи запасите на прехващачи, а руските войски ескалират ударите с балистични ракети в невиждани мащаби, използвайки острия недостиг – предупреждение, което той отправи малко преди своето отстраняване при рокада по високите етажи на властта на 16 юли. Дотогава той беше подал и заявка за пренасочване на европейски средства към американски и европейски противоракетни технологии за Украйна.

Обявеният на 8 юли лиценз отговаря точно на този дефицит – но по дълга траектория. „Ще им дадем правото да правят Patriot. Ще им покажем как“, каза Тръмп на върха на НАТО в Анкара, добавяйки, че според него украинците могат да ги произведат „доста бързо“. Оценките на индустрията и на самия Киев не подкрепят тази скорост. Lockheed Martin, производителят на прехващачите, подкрепя издаването на лицензите, но украинската страна се стреми към PAC-3 MSE, най-новия и най-трудния за изработка вариант. Преди първата сглобена ракета Киев трябва да подпише договори с подизпълнителите на компонентите, а именно търсещата глава, която насочва прехващача към целта, е в режим на дефицит и в самата американска верига. Зеленски прогнозира, че украинският екип ще има техническата способност да произвежда американски ракети до края на 2026 г.; специалистите, цитирани от отбранителната преса, оценяват, че първият реален прехващач ще излезе от производствената линия години по-късно. Годишният недостиг, срещу който трябва да застане тази линия, се оценява на около 2000 прехващача.

Разликата между двете времеви скали има и втора страна. Лицензът прехвърля технология, не наличности – американските складове остават непокътнати в момент, когато собственото им попълване изостава от търсенето. За Украйна това означава, че между обявеното право да произвежда и първото сглобено изделие стои период, в който балистичната заплаха ще се посреща със същите оредяващи запаси, с които се посреща и днес.

Отбранителната част от американско-украинския дневен ред не се изчерпва с прехващачите. Двете страни договарят и съвместно производство на дронове. Тук съотношението на капацитета е обърнато: Киев вече произвежда 6-7 милиона единици годишно, докато Пентагонът си постави цел от 200 000 до февруари 2027 г. По същия въпрос за разширяване на отбранителната индустрия Зеленски проведе във Вашингтон и отделен разговор с финландския президент Александър Стуб.

Дипломатическата линия, за която говори Зеленски, се намира във фазата на подготовка. На 22 юли той разговаря по телефона със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които го уведомиха, че Белият дом готви преработена рамка за преговори; двамата се очаква да пътуват до Русия в края на юли или началото на август. По данни на Ройтерс Вашингтон и Киев съгласуват предложение за примирие във въздуха: частично спиране на ударите, при което сухопътните бойни действия продължават. Американски представител обяснява интереса на Москва към такъв вариант с постоянно ескалиращите украински удари в дълбочина на руска територия. Кремъл засега не е поемал ангажимент: на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че след разговорите на руски и американски представители във Филипините няма нов напредък, но Русия „остава отворена за преговорния процес“, а на 26 юли говорителят определи като преждевременно да коментира съобщенията за въздушно примирие.

Украински прехващач свали „Форпост-Р“ на 4300 метра над Курска област

🇺🇦🛩️🇷🇺 Пилоти на дронове от 7-и батальон „Топота“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“ на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна засякоха и унищожиха руски разузнавателно-ударен дрон „Форпост-Р“ на 4300 метра височина в небето над Курска област. Сваляне е извършено с прехващача „Чаклун-КМ“, като за самия успех съобщи командващият СБС Роберт Бровди „Мадяр“, според когото това е едва шестия потвърден случай на свален дрон от вида за цялата пълномащабна война и втория, записан в актива на бригадата.

„Форпост“ е най-скъпият дрон в руския арсенал, а оценките за стойността на една машина се движат около 7 млн долара. Родословието му е израелско: платформата е лицензиран вариант на IAI Searcher Mk II, чието производство Уралският завод за гражданска авиация в Екатеринбург започва през 2012 г. Началото на сделката е поставено по време на войната в Грузия през 2008 г., която изобличава руското изоставане в разузнаването с дронове. През 2009 г. Москва купува два апарата Searcher Mk.II за 12 млн долара, а през октомври 2010 г. „Оборонпром“ подписа договор за лицензионно сглобяване с израелската компания IAI, чиято стойност според различни оценки е между 300 и 400 млн долара. Модификацията „Р“ се появи след замяната на вносните пунктове с руски двигател, собствена авионика и софтуер. Апаратът има оперативен радиус до 250 км от наземната станция за управление, издържа във въздуха до 18 часа и носи полезен товар до 100 кг. От 2021 г. към него са добавени пилони за две малки управляеми авиобомби КАБ-20 с лазерно насочване – открито копие на турската MAM-L от въоръжението на „Байрактар TB2“. През 2025 г. заводът заменя металния скелет на крилата и опашката с изцяло композитен кесон, което намалява броя на съединенията и увеличава товароподемността.

Курска област граничи със Сумска област, където руското настъпление от 2025 г. не престава: към април 2026 г. под окупация са 17 населени места, а през юли ударите засегнаха Сопич, Голишивске, Уланове и Бачивск. Самата Курска област беше арена на украинската операция от август 2024 г., но след изтеглянето на основните украински сили през пролетта на 2025 г. районът отново действа като руски тил и опорна база за натиска отвъд границата. „Форпост“ действа именно в тази ивица като „око“ на артилерия и авиобомби – засича цели, коригира огъня и при нужда сам поразява откритите обекти с КАБ-20. Този боеприпас е част от съвсем различен клас в сравнение с тежките планиращи бомби ФАБ с УМПК, които руската тактическа авиация хвърля по Сумска и Харковска област: става дума за 20 кг заряди с лазерно насочване, създадени за окопи, огневи разчети и лека техника, а не за градски квартали. Тъй като украинската тактическа авиация е принудена да атакува самата Курска област, за да отрази щурмовете срещу Рижовка, безпилотен апарат с 18-часов престой над граничната ивица е сред приоритетните цели.

„Чаклун“ е разработка на авиомоделисти от Днипро, за които летателните апарати са били хоби в местната федерация по авиомоделизъм още преди пълномащабната инвазия. Реактивният вариант, представен през май на изложението SAHA-2026 в Истанбул, е с дължина 1,65 метра, размах на крилата 1,5 метра и излетно тегло 10,4 кг. Турбореактивният двигател осигурява максимална скорост от 320 км/ч и крейсерска скорост от 220 км/ч. Апаратът се изстрелва от катапулт, задържа се във въздуха около 40 минути, достига височина до 6000 метра и има обхват до 30 км при насочване с радар от класа на израелските RADA. Представител на производителя посочва успеваемост от 88-100% при изпълнение на задачите. Радиусът на действие в координация с радар определя и техническото условие за успех: прехващането изисква наземна радарна станция за навременно откриване на целта и пускова позиция, разположена на достатъчно близко до границата, за да може апаратът с 40-минутен ресурс да я настигне.

Височината от 4300 метра попада в зоната, където тежките разузнавателни дронове действаха с нулев риск от началото на инвазията. Далекобойните зенитни ракети са скъпи и се пазят за самолети и крилати ракети; преносимите зенитно-ракетни комплекси нямат нужния обсег; а витловите дронове с изглед от първо лице (FPV) губят тяга на тази височина. В диапазона 3-5 км „Форпост“ и „Орлан-30“ реално погледнато останаха недосегаеми, което обуславяше тяхното поведение. Сега обаче 10 кг реактивен дрон, насочван от наземен радар, вече покрива същия пояс на цена, която позволява масово и свободно използване.

От началото на 2026 г. войската е получила по държавни договори два пъти повече прехващачи, отколкото през цялата 2025 г., а общите доставки са скочили 2,6 пъти. Към началото на май 194 подразделения имат потвърдени сваляния на дронове „Шахед“, като делът на дроновете камикадзе, свалени от прехващачи, се удвои в рамките на няколко месеца. По оценка на специалиста по електронна война Сергий Бескрестнов („Флеш“) този дял вече се доближи до половината. Министерството на отбраната планира придобиване на 8000 комплекта „Октопус“ – прехващач с автоматизирано насочване, разработен от Въоръжените сили на Украйна, а заявената цел на Киев е постигането на 95% успеваемост при прехват на въздушни цели.

Първият „Форпост“ на бригадата е свален на 20 април 2025 г. и почеркът на това е напълно познат: същото звено (тогава под името „Топота ПМ“), същата височина от около 4 км и същият прехващач. Тогава ударен апарат все пак успява да планира обратно към територията на Курска област. Рядкостта на подобен трофей се обяснява с ограничения брой машини: до края на 2017 г. руските войски получават около 30 комплекса „Форпост“ (всеки с по няколко апарата), а машините се управляват предпазливо и рядко се доближават до линията на съприкосновение. 15 месеца по-късно повторение на резултата с по-напреднала бойна техника демонстрира устойчив метод, а не случайна успеваемост, въпреки че 6 свалени „Форпост“ за 3 години и половина война да остават твърде ниска стойност за систематичен лов. Самата 414-а бригада израства от групата „Птиците на Мадяр“, сформирана от Бровди през 2022 г. – първоначално като рота в състава на 59-а отделна мотопехотна бригада, през януари 2024 г. разгърната в 414-и батальон и прехвърлена в морската пехота, впоследствие преобразувана в полк. Декември 2024 г. – в първото отделно бригадно формирование от безпилотни авиационни системи във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Тази размяна илюстрира съвременния характер на бойните действия: десетина кг композитни материали и електроника срещу платформа на стойност 7 млн долара. Мадяр определя това като „най-добрата борсова сделка в света“. На годишнината на съединението през юни той отчита 360 хиляди поразени цели и 1,7 млн бойни полета за първите 12 месеца. От 11 юни 2025 г., когато оглавява наскоро създадените украински СБС, неговите части докладват за 45 067 поразени ударни и разузнавателни дрона (от които 43 688 унищожени), както и за 9186 свалени дрона „Шахед“ и „Гербера“. „Форпост“ е едва вторият сред тях.

Су-57 се разби край Москва; „ИнформНапалм“ си приписва загубата

🇺🇦🔍🇷🇺 Руски изтребител Су-57 се разби днес в Подмосковието, а само часове по-късно украинската общност „ИнформНапалм“ заяви, че инцидентът е резултат от нейна операция, накарала столичната ПВО да порази приятелски самолет. Министерството на отбраната коментира случая пестеливо, като съобщи единствено за авария на „учебно-боен самолет“ при излитане, посочвайки като вероятна причина „техническа неизправност“.

Както вече съобщихме, самолетът се е разбил в открита местност между населени места край село Луцино в Одинцовски район на Московска област, недалеч от Звенигород. Полетът е бил учебен и без боекомплект. Пилотът е успял да отклони машината от жилищните постройки и да се катапултира, без да има пострадали на земята. Следственият комитет на Руската федерация образува проверка за нарушаване на правилата за полети. Су-57 е единственият серийно произвеждан руски изтребител от пето поколение и то в ограничени количества, разработката ѝ продължи години, а високата ѝ цена прави всяка загуба чувствителна и трудно пренебрежима.

Официалното обяснение за „техническа неизправност“ обаче не сложи край на въпросите вътре в самата Русия. В прокремълските военни среди бързо се появиха съмнения за приятелски огън. Популярни канали като „Романов“ и Arrowsmap отправиха въпроси към разчета на доброволческото звено „БАРС Москва“ и се запитаха дали изтребителят не е свален от собствената ПВО. Единият от тях дори допусна използването на преносим зенитно-ракетен комплекс. Именно тези публикации, според „ИнформНапалм“, са подтикнали групата да разкрие част от своята операция.

„БАРС Москва“ е доброволческо звено, изградено под патронажа на столичните власти и финансирано от Министерство на отбраната и правителството на Москва, за да защити въздушното пространство над града и съседните области от украински дронове. По официално обявените планове то трябва да наброява хиляди доброволци, организирани в стотици мобилни огневи групи, въоръжени с дронове-прехващачи, лазерни комплекси и стрелково оръжие. Формированието представлява импровизиран, но бързо разрастващ се елемент от руската ПВО, натоварен със задачата да прехваща онези евтини дронове, които класическите зенитно-ракетни системи не успяват и не е рентабилно да поразят.

Разказът на „ИнформНапалм“ започва няколко дни по-рано. На 17 юли тя обяви, че обработва нов масив от прехванати руски материали, сред които стриймове от полигон, на който се подготвят разчетите на „БАРС Москва“ за борба с украинските дронове. Един от тези прехванати стриймове беше публикуван сега. Нейни анализатори са синтезирали и обобщили данните за подготовката на личния състав, използваната техника, софтуера, бойните алгоритми и уязвимости на системата. Информацията е обобщена в аналитична записка и е предадена на съответните структури на Силите за отбрана на Украйна. След това, твърди групата, е бил намерен вариант да се повлияе на един от разчетите на „БАРС Москва“, така че руската система в крайна сметка да бъде насочена срещу руска цел. „Руската ПВО се задейства. Но този път в интерес на Украйна“, завършва съобщението.

Потвърден засега е единствено фактът, че Су-57 се е разбил – това се признава както от руските официални институции, така и от местните медии. Версията за приятелски огън идва от руски военни блогъри, докато официалната позиция остава, че по предварителни данни става дума за техническа неизправност, проявила се още при излитането. Твърдението, че загубата е резултат от украинска операция, идва изцяло от самата „ИнформНапалм“ и засега няма независимо потвърждение. Публикувани от групата материали: прехванат стрийм от полигона и откъс от аналитична записка – показват, че реално е събрала разузнавателни данни за „БАРС Москва“. Те обаче не установяват връзка между тази дейност и конкретния инцидент от 23 юли.

Дори бъдеща проверка да потвърди версията за приятелски огън, отделен въпрос ще остане дали именно „ИнформНапалм“ е предизвикала това, или си приписва резултат, настъпил без оглед на нейните действия, но съвпаднал с реалните ѝ пробиви. Стойността на подобно твърдение е не само потенциално оперативна, но и психологическа. Заявката, че чужд играч е накарал московската ПВО мрежа да порази руски самолет, допълнително засилва недоверието в руската отбрана – недоверие, което Z-каналите вече сами изразиха. „ИнформНапалм“ не крие и този аспект. Групата благодари на „кибер експертите на бъдещите Киберсили“ на Украйна и използва случая, за да подсети Върховната рада, че все още не е гласувала създаването им. Напомня и за по-ранна операция: през 2025 г. в рамките на OKBMLeaks публикува секретни документи на руския производител на компоненти за Су-57 (ОКБМ), които по нейни данни са преведени на 13 езика. Така групата внушава, че и обяснението за „техническа неизправност“ в случая със Су-57 заслужава съмнение.

„Hornet“ порази автомобил на руска мобилна група ПВО в Донецка област

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон „Hornet“ порази автомобил на руска мобилна огнева група за ПВО на едно от логистичните трасета в Донецка област – и обърна наопаки логиката, върху който съществуват тези отряди: звеното, изпратено да сваля дронове по тиловите пътища, само стана плячка на такъв. Кадри от удара бяха публикувани от украинският Telegram канал KARYMAT, според описанието поразената машина принадлежи на мобилна група за ПВО, заела позиция край трасето.

Мобилните огневи групи са най-ниският и масов пласт на руската ПВО. Руското командване ги разположи в големи количества, след като украински далекобойни дронове започнаха да прекосяват стотици километри над окупираните територии към рафинерии, летища и складове в дълбочина: пикапи, микробуси и камиони с едрокалибрени картечници в каросерията, често допълнени с прожектори, термокамери и преносими зенитно-ракетни комплекси, дежурят на кръстовища и прави отсечки и се опитват да свалят нисколетящите апарати по техния маршрут. Практиката копира украинската: същите импровизирани отряди са използвани масово от Киев срещу „Шахедите“, а Москва възприе модела, когато украинските дронове стигнаха нейните рафинерии и авиобази. Логиката зад тях е проста аритметика: зенитна ракета за милиони не трябва да бъде похабявана срещу дрон за няколко хиляди долара, а скъпите комплекси са твърде малко, за да покрият пътна мрежа от хиляди километри. Същата аритметика обаче приковава екипажите към откритите пътища, където видимостта е най-добра – и точно там ги настигна новото поколение украински дронове.

Ловецът от кадрите е Hornet, еднопосочен ударен дрон от самолетен тип: фиксирано крило с размах 2,2 метра, излетно тегло около 15 кг, крейсерска скорост 100–120 км/ч с ускорение до 200 км/ч при атака, при пикиране към целта – до 300 км/ч. Обсегът му достига 150 км при над 2 часа във въздуха, изстрелва се от пневматичен катапулт, докато бойната част (кинетичен пенетратор от 1,5 или 4 кг или осколъчно-фугасен вариант) е оразмерена именно за автомобили, камиони и лека бронирана техника. Разработен от Swift Beat и се произвежда за украинските въоръжени сили при обявени планове, които се измерват в стотици хиляди бройки; един апарат струва между 5 и 12 хиляди долара – цената на употребяван автомобил.

Истинската стойност на дрона обаче не е в планера, а в софтуера. „Hornet“ се навигира визуално: камерите му сверяват терена под крилото с предварително заредени карти, така че апаратът не зависи от сателитен сигнал и не се поддава на заглушаване, а във финалната фаза алгоритмите му откриват и захващат целта самостоятелно. Алгоритмите работят на борден процесор от смартфон клас, а връзката с оператора, който одобрява избора на цел, минава по нестандартни честоти в лентата 1800–3800 мегахерца, през Starlink Mini терминали и LoRa протокол. Лети обичайно на 300–500 метра височина, по транспортни маршрути снижава под 200 метра, а при среща с противовъздушен огън може да се изкачи до 5 км. Русия провери на практика къде е сърцето на системата: през май нейни части плениха и разглобиха паднал Hornet, но, както отбеляза Euromaidan Press на 22 май, трофеят се оказа куха придобивка – хардуерът може да се копира, но без пакет със софтуера, който остана недостъпен, дронът е просто планер с камери.

Ударът в Донецка област не е изолирано попадение, а поредния епизод от систематична кампания, която продължава от месеци. Украинските части използват Hornet, за да прерязват руското снабдяване на 50 до 150 км зад фронтовата линия – дълбочина, в която попада почти цялата пътна мрежа на окупираната част от областта. Двата основни ловни коридора, според данни на Defense Express, са магистрала Р-280 от Ростов на Дон към Крим през Мариупол, Бердянск и Мелитопол и магистралата Донецк–Мариупол: по тях дронът дебне камиони с боеприпаси и цистерни с гориво. Показателно е, че системните загуби по тези маршрути признават самите руски военни канали – оценка, която тежи повече от всяка украинска сводка, защото идва от страната, която ги понася.

Изборът на цел не е случаен. Трасетата на окупираната Донецка област са артерите, по които се снабдяват руските части на този участък от фронта: по тях вървят боеприпасите, горивото и ротациите; по тях дежурят и мобилните групи, които трябва да опазят потока от украинските дронове. Дълбочина от 150 км означава, че за Hornet няма тихи отсечки – от Мариупол до тиловите кръстовища северно от Донецк всяка машина на пътя попада в обсега му.

Кой точно е натиснал спусъка над трасето, не се споменава, но операторите на Hornet в Донецка област не са шепа изпитатели отдавна. Дронът е в строя от пролетта на 2025 г. и според данни на изданието Militarnyi от май лети в голям брой украински части, сред които 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия, който използва апарата срещу техника и жива сила на до 160 км от фронтовата линия. Конструкцията при това не стои на едно място – производителят я третира като изпитателна платформа и вгражда опита от фронта към следващите серии.

В сметката на дрона вече присъства далеч по-едър дивеч от автомобил с картечница. 4-ти отделен отряд на Центъра за специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия на Украйна унищожи с Hornet ЗРК „Тор“ в Луганска област – система за около 25 млн долара, свалена от апарат, който по сметката на Defense Express струва около 5000 пъти по-малко. А че конструкцията отдавна е надскочила импровизация, показва посоката на технологичния трансфер: американската армия прие на въоръжение изпитания в Украйна дрон и от май месец насам обучава с него свои военнослужещи – рядка траектория, при която оръжие тръгва от украинското бойно поле към американския арсенал, а не обратно.

Откатът на ЯкБ-12,7 къса импровизирания стан и поваля руски разчет

🇷🇺💥 Импровизирана четирицевна вертолетна картечница ЯкБ-12,7, монтирана в каросерията на камион, се счупва в основата си под отката още при първите откоси; оръжието се отмята рязко назад и нагоре и поваля собствения си стрелец, който пада от платформата. Кадрите са споделени руският канал „Блиндаж дяди Жоры“. Гофрираните метални бордове издават каросерия на камион, а оскъдните детайли, включително тополи под ниска облачност, не позволяват геолокация.

Операторът пада по гръб от платформата, висока поне около два метра, ударен от самото оръжие при отмятането му. Втори военен, застанал на крачка встрани, заляга в последния момент, когато го спасява от сигурна гибел. В описанието под видеото не се съобщава за пострадали.

ЯкБ-12,7 (индекс 9-А-624) е авиационно оръжие, не пехотно. Това е четирицевна картечница с въртящ се блок цеви от типа „Гатлинг“, разработена в края на 60-те години и приета на въоръжение през 1977 г. за щурмовия хеликоптер Ми-24. Стреля с патрон 12,7×108 мм при темп до 4000–4500 изстрела в минута – модернизираният вариант ЯкБЮ достига 5000 – тежи около 45 кг без боекомплект и по замисъл изобщо не е носимо оръжие. Проектирана е да виси в носовата установка УСПУ-24 на Ми-24, здраво свързана с носещата конструкция на хеликоптера, която поема мощния откат на четирите бързо редуващи се цеви. Именно тази опора изчезва, щом оръжието бъде свалено на земята и завинтено на набързо сглобена стойка.

Именно тук се корени инцидентът. Заварена на самоделен стан в каросерията на камион, върху окачване, което поддава и се люлее, картечницата остава без твърдата основа, за която е конструирана. Още преди този случай специалният украински портал Militarnyi посочи, че руснаците стрелят с наземните установки на къси откоси, а импровизираните шасита не поемат отката и се клатят силно при стрелба. Причината за провала е елементарна физика: огромният откат на 12,7-мм откос среща слаба заварка, която просто се къса, и тежкото оръжие политва назад.

През последните две години руските сили започнаха да свалят именно тези картечници от Ми-24 и да ги слагат на наземни носители за мобилните огневи групи – леките екипи на пикапи, камиони и бронирани машини, натоварени да свалят украинските дронове. Логиката е разбираема: 12,7-мм оръжие, изсипващо няколко хиляди изстрела в минута, е ефективно срещу малка и бавна въздушна цел, а свалена установка на един застаряващ хеликоптер е привидно евтин ресурс. Но авиационната картечница е създадена за твърдо гнездо в летателна машина, не за импровизирана стойка на автомобилно окачване, и адаптацията пренася този проблем на земята, без да го решава. Беларуски конструктори са минали по същата пътека с 4-цевната ГШГ-7,62 – знак, че става дума за модел, а не за единичен каприз.

Самите мобилни огневи групи не са руско изобретение. Украйна ги разгръща от есента на 2022 г. срещу масираните удари с ирански дронове „Шахед“, а Русия възприе модела по-късно, копирайки украинския опит. Идеята е проста и икономически неизбежна: скъпите зенитни ракети не бива да се хабят по евтини безпилотни апарати, затова малки екипи – по трима-петима души, сменящи се на денонощни дежурства, върху пикапи, бронирани „Тигър“ и УАЗ – дебнат по вероятните въздушни коридори и свалят въздушната цел с картечен огън. Насочват ги прожектори, тепловизори и малки радари за близкия обсег. Арсеналът е пъстра сбирка от каквото е под ръка: 23-мм установки ЗУ-23-2, тежки картечници ДШКМ с нощна оптика, преносими зенитни комплекси, автоматични гранатомети, гладкоцевни пушки за най-близкия обсег, дори картечници „Максим“ отпреди повече от век, върнати от складовете. Свалените от Ми-24 картечници ЯкБ-12,7 и ГШГ-7,62 са част от същата логика – само че за разлика от старите пехотни картечници те стоварват на земята дефекти, които в хеликоптера е поемала самата машина.

Кадрите от „Блиндаж дяди Жоры“ показват какво се случва, когато въпросната импровизация прескочи инженерната граница. Авиационна картечница с огромна сила на отката, закрепена на стойка, която не е оразмерена да я поеме, се превръща в опасност за собствения си разчет: основата поддава при първите откоси, оръжието се отмята и поваля стрелеца, който трябва да го обслужва.

Отвъд ефектния кадър инцидентът очертава състоянието на руската отбрана срещу украинските дронове. Свалянето на бордови картечници от ударни хеликоптери и монтирането им на домашно сглобени стойки е белег за недостиг на способности, не на нова доктрина: специализираните средства срещу масираните атаки с евтини дронове не достигат и частите се справят с каквото имат. Практиката е неустойчива по същество – въоръжението, свалено от Ми-24, идва от краен ресурс, а набързо заварените установки не са проектирани нито за наземна употреба, нито за безопасна работа от пехотен разчет. Кадри като този няма да променят темпа на войната и почти сигурно няма да спрат самата импровизация; те само отброяват цената ѝ – за войниците, натоварени да обслужват оръжие, което се обръща срещу тях.

Нов пакет PAC-3 за Украйна, но Русия изстрелва двойно повече ракети

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна ще получи нов пакет прехващачи PAC-3 за американските зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot през следващите дни, докато с няколко европейски партньори са договорили отделни доставки на същите ракети. Това съобщи президентът Володимир Зеленски в изявление за пресата само ден след срещата на върха на НАТО в Анкара. В същото изявление той подчерта, че полученото остава далеч под нужното, за да спре руските балистични удари по украинските градове.

„Един пакет ще дойде скоро, няма да кажа кога – един пакет PAC-3. Договорихме се. Но не е достатъчен“, отбеляза той. За европейските доставки той беше още по-предпазлив. „Ще получим допълнителни ракети PAC-3, но срокове още няма“. Т.е. зад обещаната европейска подкрепа е перспектива без календар, докато единствено американският пакет има обозрим хоризонт.

Разминаването между обявеното и наличното е ядрото на новината. По думите на Зеленски Русия изстрелва два пъти повече ракети, отколкото Киев получава по PURL – механизмът, с който европейски и други страни финансират доставките на американски боеприпаси в полза на Киев. Програмата доставя определен брой ракети на месечна база, но темпото на руските удари го изпреварва двукратно. Затова, обясни той, Киев се принуждава да събира ракети едва ли не поединично: „успяваме да вземем по 5, 10, 20 ракети от държава, малко по малко, за да оцелее Украйна.“

Министерство на отбраната на Украйна вече поиска спешна доставка на прехващачи от близо 40 държави – срещу бъдещи доставки, които вече са договорени за Украйна. Отделно министърът на отбраната Михайло Федоров обяви, че се работи по пряко договаряне на покупка на PAC-3 – досега тя получаваше прехващачи почти изцяло като военна помощ или по механизма PURL, а не със собствена поръчка, и директната покупка би била нов за Киев подход.

Всичко това се случва в условия на критичен недостиг. По сведения на The Wall Street Journal, цитирани от украински издания, страната практически е изчерпала прехващачите за Patriot – единствения комплекс в арсенала ѝ, способен да неутрализира балистични ракети, чиято висока скорост и стръмна траектория ги прави особено трудни за спиране. Точно този дефицит Русия използва в дните преди срещата в Анкара, поразявайки украинската столица с балистични ракети три пъти за под седмица – според репортажи от там руските ракети на практика са поразявали целите си необезпокоявано, тъй като просто не е имало с какво да бъдат свалени. Оттам и упоритостта, с която Зеленски години наред настоява именно за американските прехващачи.

Тук идва разликата, която прави PAC-3 толкова силно търсени. Ракетите от този тип поразяват целта чрез пряко попадение (hit-to-kill) и са проектирани за посрещане на балистични заплахи, а по-старият вариант PAC-2 разчита на бойна глава, поразяваща целта с взрив в непосредствена близост, и е насочен предимно срещу самолети и крилати ракети. PAC-3 се произвеждат единствено в САЩ и Япония по лиценз; Германия произвежда у дома само по-стария PAC-2. Тук се корени структурният проблем: най-ефективните ракети се произвеждат на най-малко места в целия западен арсенал.

На срещата в Анкара на 8 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви решение, което Киев чака отдавна: ще му предостави лиценз да произвежда ракети Patriot. „Ще ви дадем лиценз да произвеждате Patriot. Това е доста готино. Така няма да можете да се оплаквате, че не ви даваме достатъчно,“ каза Тръмп на среща със Зеленски. Оповестяването е политически пробив, но не и бърза материална помощ. Не е уточнено дори кой вариант – по-простият PAC-2 или по-сложният PAC-3 – ще бъде разрешен за производство, а по преценка на индустриални източници реални ракети, произведени в Украйна, биха излезли най-рано след месеци, ако не и години, дори при незабавно съдействие от Lockheed Martin, главния изпълнител в този сегмент, наред с RTX. Полша заяви готовност да съдейства за производството и обслужването, макар официално потвърждение за конкретни доставки да няма.

Обявените пакети се вписват в поредица от малки доставки. Миналия месец Германия заедно с партньори от НАТО успя да събере партида от 35 ракеит PAC-3 за Киев. През март испанското правителство предаде 5 ракети PAC-2. През април беше подписана сделка за над 4 милиарда евро за PAC-2 с германско участие, но доставките по нея не се очакват до края на годината. Всяка от тези пратки укрепва отбраната поединично; нито една не променя аритметиката, при която Русия изстрелва повече, отколкото цялата верига успява да достави. Като единствен траен изход Зеленски посочи „алтернатива на PAC-3“ – планираната европейска противоракетна система Freya, върху която в идните седмици трябва да заседае коалиция от държави, произвеждащи компоненти за нея. Проектът обаче е хоризонт, не отговор на днешния недостиг.

Обявените доставки са реално, но само частично облекчение. Американският пакет ще поднови изчерпания резерв и ще задържи системите в строя; европейските договорки добавят перспектива без уточнен график. Пропастта между това, което руската армия изстрелва, и това, което Украйна е способна да неутрализира, обаче е отворена. Докато производството на най-търсените ракети е заключено между само две държави, а собственият лиценз ще бъде факт едва след месеци, отбраната на украинските градове ще продължи да се крепи на пратки, изтръгвани поединично от десетки партньори – достатъчни да поддържат щита жив, но не и да го направят наистина ефективен.

Анализ: Полша разсекрети помощта за Украйна и потвърди трансфера на PAC-3

🇵🇱🛡️🇺🇦 Министерство на националната отбрана на Полша потвърди в официално изяление, че PAC-3 ракети за американските комплекси Patriot – единственото оръжие в нейния арсенал, способно да прехваща балистични ракети – и разсекрети пълен опис на военната помощ, изпратена от началото на пълномащабната руска инвазия. Разкритието обаче не трябва да се интерпретира като израз на прозрачност, а единствено като ход по принуда, дошъл дни след като опозиционен депутат обвини управляващия кабинет, че тайно е дарил ракети, и превърна доставката във вътрешнополитически скандал.

Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“ и вицемаршал на Сейма, заяви, че още през март кабинетът е прехвърлил ракетни прехващачи за Patriot на Киев – единствените ракети в полския арсенал, годни да поразят квазибалистични ракети „Искандер“. След провеждане на консултация с премиера Доналд Туск, вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш разпореди всички решения за изпращане на военна помощ на Украйна в периода 2022-2026 да бъдат разсекретени и възложи на Военното контраразузнаване да установи кой е отговорен за издаването на държавна тайна умишлено. Каталогът, представен на специална пресконференция и цитиран от специализирания уебсайт Defence24 на 6 юли, с други думи е защитната реакция на управляващите – не предварително планирано отваряне на архива.1

Натискът от опозицията идва от две различни посоки, които се движат в противоположни посоки, но все пак обслужват обща цел. Босак и „Конфедерация“ насочиха огъня към секретността и към отказа да се посочи колко ракети са предадени. „Право и справедливост“ през бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак нападна самия трансфер. „Ако правителството наистина е решило да ги достави в чужбина в момент, когато само предупреждава за възможни руски провокации, това звучи като действие, напълно противоречащо на основното задължение на властта“, заяви Блашчак. Едната атака иска повече прозрачност, другата оспорва решението по същество – и двете притиснаха кабинета на Туск в отбранителна позиция в самото навечерие на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли.

Разсекретените данни очертават военна подкрепа в размер на 16,5 млрд злоти (близо 4,4 млрд долара) за периода 2022–2026 г. Лъвският пай от 14,9 млрд злоти е на предишния кабинет на „Право и справедливост“ през 2022–2023 г. Настоящото правителство е добавило 1,55 млрд от 2024 г. насам.

Танкове:

• Основни бойни танкове T-72 (T-72M, T-72M1 и T-72М1Р × 280
• Основни бойни танкове PT-91 Twardy × 60
• Основни бойни танкове Leopard 2A4 × 14

Бронирани машини и сухопътна техника:

• Верижни бойни машини на пехотата BWP-1 (полски лицензен вариант на БМП-1) × 250+
• Модерни колесни бронетранспортьори KTO Rosomak (в различни конфигурации) × 100
• Бронирани разузнавателни колесни машини BRDM-2 и BRDM-2R5 × 9
• Ремонтно-евакуационни машини за поддръжка на танкови подразделения

Бойна авиация и вертолети:

• Многоцелеви изтребители МиГ-29 × 14
• Щурмови хеликоптери Ми-24 (Ми-24Д/В) × 12
• Многоцелеви и леки транспортни вертолети Ми-28

Артилерия и реактивни системи за залпов огън:

• 155-мм самоходни гаубици AHS Krab × 50+
• 122-мм самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика“ × 20+
• 122-мм реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ × 30+
• Тежки 120-мм миномети (самоходни и преносими образци)
• Леки 60-мм пехотни миномети LMP-2017

Противовъздушна отбрана и ракетни комплекси:

• Зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег С-200 „Вега“ (WEGA S-200)
• Зенитно-ракетни комплекси със среден обсег С-125 „Нева-SC“
• Мобилни системи за ПВО от близък обсег Оса-AKM-P „Жадло“ + ракети
• Управляеми зенитни ракети за ПВО 2К12 „Куб“
• Зенитни ракети-прехващачи PAC-3 MSE за MIM-104 Patriot
• Преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun (стотици пускови установки и хиляди ракети)
• Самоходни зенитно-артилерийски комплекси ЗСУ-23-4 „Шилка“
• Спарени зенитни установки ЗСУ-23-2

Безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи:

• Тактически безпилотни разузнавателни системи FlyEye (WB Electronics)
• Разузнавателни безпилотни апарати ScanEagle
• Ударни дронове-камикадзе Warmate

Стрелково оръжие и противотанкови средства:

• Щурмови карабини MSBS Grot (C16 FB-M1/M2) – десетки хиляди бройки
• Леки картечници, автомати АКМС и пистолети от резервите на полската армия
• Картечници ПКМ и снайперски пушки СВД съветски образец
• Противотанкови управляеми ракети (ПТУР)
• ръчни противотанкови гранатомети (РПГ и Komar)

Боеприпаси и консумативи:

• 155-мм артилерийски снаряди за AHS Krab
• 125-мм танкови снаряди за фамилията T-72/PT-91
• 122-мм артилерийски снаряди за 2С1 „Гвоздика“
• 122-мм неуправляеми реактивни снаряди за БМ-21 „Град“
• 120-мм танкови снаряди за Leopard 2
• 120-мм и 60-мм миномети (като специализирани осколочно-фугасни мини за LMP-2017)
• Патрони за стрелково оръжие от различни калибри × 100 млн.
• Авиобомби, неуправляеми ракетни снаряди и компоненти за ВВС на Украйна

Материално-техническо осигуряване, логистика и обучение:

• Резервни части, апаратура, инструменти и резервни двигатели за поддръжка на съветска бронирана техника, самолети Су-25 и МиГ-29 и хеликоптери Ми-24
• Лична екипировка – балистични каски, бронежилетки, тактическо оборудване и зимно полево облекло
• Поддръжка, ремонт и сервизно обслужване на украинска техника, повредена на бойното поле (като танкове Leopard и гаубици Krab) в специализирани заводи (Bumar-Łabędy)
• Осигуряване на непрекъсната логистика, сигурност на пътната и жп инфраструктура и защита на международния хъб на летище Жешов-Ясионка
• Финансов принос за чешката инициатива за артилерийски снаряди от трети страни – 100 млн евро
• Обучение на над 30 000 украински военнослужещи (пилоти, артилеристи, танкисти и техници) под егидата на европейската мисия EUMAM на територията на Полша.

 

Количествата по нито една позиция не са оповестени – пропуск, който ведомството обяснява с частичния характер на разкритието, но който подхранва обвиненията на опозицията. Разпределението само по себе си във времето носи политически заряд: близо 9/10 от помощта е тръгнала при управлението на „Право и справедливост“, а сегашният кабинет отговаря за едва около 1/10. Тъкмо бившите управляващи нападат своя наследник заради една-единствена, най-чувствителна доставка.

От целия опис една позиция тежи най-много – прехващачите PAC-3. Ракетата поразява целта чрез директно кинетично попадение („hit-to-kill“), разбивайки физически приближаващата балистична ракета във въздуха, и остава единствената система в украинската отбрана, способна да се справи с най-бързите руски оръжия; френско-италианската SAMP/T, също предоставена на Киев, не може да прехваща балистични цели. Именно затова признанието е чувствително: държава от източния фланг от НАТО, която граничи с Калининградската област, Украйна и Беларус, раздава един от най-оскъдните си отбранителни ресурси в момент, в който сама предупреждава за руски провокации.

Тази картина обаче се сблъсква с версията на правителството – и наличните данни клонят към нея. Самият трансфер не е едностранно решение на Полша: по думите на министерството той е поискан от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и генерал Алексус Гринкевич, Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Решението е съгласувано в тесния кръг страни, които експлоатират Patriot. Косиняк-Камиш описа предаденото количество като „маргинално“ и увери, че „не влияе на отбранителните способности“; заместник-министърът Чезари Томчик добави, че Варшава има гаранции да получи „10 пъти повече ракети и системи от този тип в първите 24 часа“, ако бъде застрашена. И Върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, и Генералният щаб на Полша са заключили, че доставката не отслабва ПВО мрежата на страната. Полша, твърди ведомството, е една от само шест членки на НАТО, които разполат с Patriot, оборудвани с PAC-3. По военна логика загубата на способност изглежда ограничена и обратима; спорът е по-малко за това дали Полша се е оголила, и повече за това дали кабинетът е имал право да реши всичко това тайно.

Разкритието идва в най-неудобния възможен момент за съюзниците. В нощта на 5 срещу 6 юли руската армия извърши един от най-масираните си удари по Украйна – около 68 ракети и 351 дрона срещу Киев. Украинската ПВО свали 37 ракети и 326 дрона, но нито една от 23 балистични ракети „Искандер“ и 6-те хиперзвукови противокорабни ракети не беше прехваната. Ударът отне живота на поне 26 души в Киев и областта и беше вторият за седмица, при който руснаците заложиха именно на трудните за прехващане балистични оръжия; само три дни по-рано друг масиран удар по столицата отне живота на 31 цивилни.

Моделът не е случаен – украинското командване отчита, че Кремъл умишлено измества пропорцията към балистични ракети, тъй като знае, че Киев няма с какво да ги посрещне. „Просто нямаме ракети. Нямаме с какво да стреляме по балистичните“, заяви съветник на украинското отбранително ведомство. Президентът Володимир Зеленски, който пристигна в Анкара за срещата на върха на НАТО на 7–8 юли, отправи призив „преди всичко САЩ и европейските партньори“ – да напуснат срещата „със силни решения“ за украинската ПВО.

„Докато ракетите за Patriot стоят в складовете на съюзниците, това само насърчава Русия да продължи да поразява жилищни сгради“, добави той. Призивът му намери подкрепа от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп пристигна в Анкара, засилвайки натиска върху алианса да отвори складовете си.

Полският епизод осветява проблем, който тежи на целия алианс, а не само на Варшава. Прехващачите PAC-3 се разходват по-бързо, отколкото се произвеждат, а нулевият прехват над Киев в нощта на 5-6 юли 2026 г. показва, че недостигът вече е обвързващ, не хипотетичен: балистичната ракета е най-смъртоносно оръжие, а Patriot остава единствената броня срещу нея – и тя свършва. Производството на прехващачи е фокусирано в САЩ и изостава от търсенето, а Киев вече е разпратил молби за ракети до близо 40 държави от оръжейни арсенал – знак, че резервът се изчерпва в целия алианс, не само в един склад. Зад полския случай стои по-широк избор: едни и същи прехващачи могат да пазят източния фланг на НАТО или небето над Киев, но не и двете едновременно, докато заводите не догонят разхода. Дарението на Полша, координирано, определено като „маргинално“ и подсигурено с обещание за бърз резерв – е един възел в тази верига, не изключение. То показва как дори държавите на първа линия биват включвани в общото усилие да се запуши украинската балистична дупка, и същевременно колко политически скъпо излиза това у дома. Разсекретяването носи двоен сигнал: навътре, за да обезоръжи обвинението в тайно разоръжаване; навън, към Анкара, че тежестта се споделя.

Дали този ход ще постигне целите си, остава неясно. Малко вероятно е частичното разкриване да затвори дебата, докато точните количества остават тайна, а контраразузнаването издирва източника на изтичането на информация. Опозицията в лицето на Босак вече превърна необявените цифри в следваща мишена. Ако бъдещите етапи на разсекретяване разкрият реалните обеми, а разследването се фокусира легитимността на самата процедура по вземане на решения, тезата на правителството за прозрачност ще спечели форма на легитимност. Ако обаче всичко приключи просто със санкции срещу човека, изнесъл информацията, ще надделее усещането, че цялото упражнение е било единствено опит за ограничаване на политическите щети.

За съюзниците в Анкара истинският тест ще е дали срещата на върха ще произведе реални ангажименти за допълнителни доставки на прехващачи и лицензи за производство – точно онова, което поиска Зеленски – или ще завърши с поредната декларация за солидарност, докато складовете продължават да са заключени. Полша вече демонстрира колко дефицитен е този ресурс дори за държавите, които го притежават.

📸 Снимка: Украинският президент Володимир Зеленски с полския премиер Матеуш Моравецки, Варшава, април 2023 г. (Omar Marques/Getty Images)

19 балистични ракети поразиха безнаказано Киев: 12 жертви при втори масиран удар за дни

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия удари Киев с масиран комбиниран залп от ракети и дронове през изминалата нощ, убивайки най-малко 19 души и сривайки цели входове от няколко жилищни сгради, съобщиха украински официални лица. ПВО свали почти всички крилати ракети и повечето дронове, но така и не успя да спре нито една балистична или противокорабна ракета и именно те се стовариха върху жилищни райони. Столицата обяви ден на траур, докато спасителите продължаваха да разчистват отломките на ударените високоетажни сгради.

По данни на Военновъздушните сили на Украйна радарните части засекли 68 ракети и 351 ударни дрона в хода на нощта. Залпът е включвал 23 балистични ракети „Искандер-М“ и зенитни ракети С-400, пуснати в балистичен режим, 6 противокорабни „Циркон“ и „Оникс“, 33 крилати ракети Х-101 и 6 крилати „Калибър“. Основното направление на удара е било към украинската столица. Към 08:30 ч. защитниците свалили или потиснали 363 цели, сред които 6 от 6 „Калибър“, 31 от 33 Х-101 и 326 безпилотни апарата. Въпреки това всички „Искандер“ и „Циркон“ са поразили целите си. ВВС отчетоха 29 балистични попадения и 18 удара с дрон на 34 места, а падащи отломки – на още 16.

Именно тук започва да си проличава цената на един дефицит. Само четири дни преди това украинското министерство на отбраната се обърна към близо 40 партньорски държави с молба спешно да освободят прехващачи Patriot – засега единственият надежден отговор срещу руската балистика. През изминалата нощ този отговор липсваше, а балистичните ракети минаха безпрепятствено.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че ударът е отнел живота на най-малко 11 души в града; един от ранените издъхна в болницата на сутринта. Ранени са най-малко 46 души, от които 27 са били настанени в болница, включително 3 деца. Прокуратурата образува поредното разследване за военно престъпление заради жертвите. 4 столични района понесли щети, като най-тежко пострадал Подилски, където 9-етажна сграда изгубила апартаментите от петия до деветия етаж; спасителите извели 17 души от блока и свалили още 28 по пожарникарска стълба.

Руските оръжия поразиха жилищни сгради и в Дарницки район. Пожар избухна в 25-етажен блок, където експлозия унищожи апартаменти между втория и петия етаж; по-ранни данни на местната управа обявиха 2-ма загинали и 22 спасени в 25-етажна сграда, ударена от отломки на нивото на четвъртия етаж. Падащи отломки подпалиха жилища на 23-ия, 24-ия и 25-ия етаж на 30-етажен комплекс, а наблизо пламнал и гаражен кооператив, докладваха спасителните служби. В Оболонски район изгоря склад, а спешни екипи бяха изпратени още в Голосеевски.

За разлика от предишни нападения, 26-годишната Олга Павленко сподели, че този път е взела решение да прекара нощта в убежище. „Почти пет години си оставах в апартамента по време на ракетните атаки“, разказа пред Kyiv Independent мениджърът на литературни програми в Украинския институт. „Но атаките стават все по-силни и по-мащабни.“

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че руските сили все по-често разчитат на балистични ракети за удари по жилищни райони, опитвайки се да се възползва от недостига на прехващачи за Patriot в Украйна. Той подчерта, че балистичните ракети са изстрелвани „в мащаби, невиждани досега“, и заяви, че прехващачите за американския комплекс, произвеждани по целия свят за месец са по-малко на брой от руските балистични ракети, изстреляни за същия период.

В отговор на атаката президентът Володимир Зеленски заяви, че ПВО е постигнала „добри резултати“ в прехващането на дронове и крилати ракети, но остава безсилна пред заплахата от балистичните ракети поради недостига на прехващачи. Той призова САЩ и Европа да си тръгнат от утрешната среща на върха на НАТО в турската столица Анкара със „силни решения“ за укрепване на украинската ПВО, заявявайки, че ракетите Patriot, които стоят в складовете на съюзниците, „само насърчават Русия да продължава да унищожава жилищни сгради“.

Атаката засегна и Киевска област. Началникът на областната военна администрация Микола Калашник докладва към 07:30 ч. за 1 загинал в Бучански район и 15 ранени в цялата област, 11 от тях са настанени в болница, сред които 9-месечно момиче. Ударите повредиха частни имоти, предприятия и други цивилни обекти в Бучански, Вишгородски и Броварски район. Най-опасно се развила обстановката във Вишневе, където вторични детонации продължиха с часове и убиха шестима души, качеството на въздуха се влоши, а полицията отцепи мястото. Областната военна администрация говореше сдържано за заплаха от повторна детонация на невзривени боеприпаси или ракетни отломки, без да назове ударения обект; версия за неизбухнали касетъчни бойни глави тръгна от социалните мрежи, но не намери потвърждение. Продължителните вторични детонации сочат към поразено производствен или складов обект за муниции. Руски военни канали и OSINT експерти твърдят, че е ударен цех на машиностроителен завод „Визар“ – отбранително предприятие, което произвежда ракетни компоненти. Украйна по правило не коментира удари по своята военна промишленост. Едва след като детонациите стихнаха, спасителите успяха да продължат работа на място.

Ударът разстрои и движението на жп влаковете. Националният превозвач „Укрзализниця“ съобщи, че Държавната служба за извънредни ситуации е ограничила движението по някои участъци в Киевска област от мерки за безопасност. 5 влака за дълги разстояния минали по резервни обходни маршрути със запазени основни спирки, но с очаквани закъснения; крайградското съобщение в посока Фастив също пострадало, затова между Боярка и Киев тръгнаха совалкови автобуси.

В рамките на нощта руските сили атакуваха с дронове и Одеса на юг. Началникът на областната военна администрация Олег Кипер съобщи, че при удара е ранен 23-годишен мъж, получил медицинска помощ. Дроновете повредили многоетажни жилищни сгради, паркинг с гаражи и еднофамилна къща, изгоряла в резултат на пожара. Според данни на градската военна администрация в Киевски район на Одеса са пострадали 5 частни къщи и общежитие; екипите възстановиха трамвайни релси и градски транспорт продължил да се движи.

Кличко обяви утре, 7 юли, за Ден на траур в Киев. Знамената на всички общински учреждения ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат забранени. Спасителните операции в Подилски и Дарницки район продължават и не се изключва под руините да има още хора.

Това е вторият масиран ракетен обстрел на украинската столица за броени дни – предходният, миналата седмица, отне живота на около 30 души и се превърна в най-смъртоносният за Киев тази година. Дойде в навечерието на срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която предстои утре. Министерство на отбраната на Руската федерация определи удара като „масиран“ с прецизни оръжия от въздух, суша и море и заяви, че е поразило военни, енергийни и индустриални цели в Киев и други региони – твърдение, което стои редом с документирани попадения по жилищни блокове, горящи апартаменти и новото дело на прокуратурата за военно престъпление.

„Ракетите Patriot трябва да бъдат в Украйна, а не в складове“, повтори Зеленски, който от седмици настоява съюзниците да ускорят доставките им.

Разбивката от нощта очертава и границите на украинската отбрана, и посоката на следващата опасност. Срещу крилатите ракети и дроновете отбраната работи ефективно и отново свали почти всичко. Срещу балистични и противокорабни ракети не свали нищо, защото просто няма с какво. Докато ракетите Patriot остават в чужди складове, всяка следваща вълна ще намира същия отворен коридор в небето над Киев, а с него и нощи като тази.

Видео показва прехват на руска крилата ракета Х-101 от германския Skynex.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германска зенитна установка Skynex е поразила руска крилата ракета Х-101 в небето над Западна Украйна, като за първи път сблъсъкът е документиран с ясни бойни кадри. Видео, публикувано от Въздушно командване „Запад“ на 5 юли, показва как оръдейната система на Rheinmetall догонва и разкъсва целта в разгара на поредната руска въздушна атака, потвърждавайки прехват, за който украинските военни бяха съобщили и по-рано, но без визуално доказателство.

Батареята от кадрите е четвъртата доставена на Украйна огнева единица Skynex, която се обслужва от 223-ти зенитно-ракетен полк. По данни на OSINT наблюдатели, сверили маркировките по командната машина, това е една от малкото системи в света, изпробвани в реален бой срещу целия спектър заплахи, за които тя е проектирана – от евтини ирански дронове „Шахед“ до руски крилати ракети. Точно този двоен профил прави записа необичаен: къса цев срещу ракета, летяща с близо 800 км/час – скорост, отчетена на прицелния интерфейс, видим във видеото.

Командирът на зенитната батарея, представен като Андрий, обясни, че Украйна е сред първите държави, приели системата за оперативно ползване. Логиката на самия изстрел той описа стъпка по стъпка: „Системата измерва разстоянието до целта, височината и скоростта ѝ. В момента, в който снарядът напуска цевта, той се програмира от програматор, разположен в дулната спирачка-компенсатор.“ Т.е. снарядът не разчита на директно попадение – електрониката му се настройва в последната част от секундата преди изстрела, за да се взриви на изчислено разстояние от целта.

„Самата система се прицелва, изчислява точката на прехват и снарядът се детонира непосредствено до целта“, добави командирът. Именно този принцип, облак осколки, разгънат точно пред приближаваща ракета, позволява на 35-милиметровото оръдие да поразява цели, които класическата картечна стрелба би пропуснала.

Въздушно командване „Запад“ отбелязва, че показаната батарея е свалила досега 34 дрона „Шахед“ и 2 крилати ракети Х-101. Официалната сметка се разминава леко с друг анализ на същата машина: OSINTtechnical посочи, че маркировките за поразени цели по бронята отговарят на 2 крилати ракети и 30 дрона – с 4 по-малко. Разликата е несъществена за общата картина и вероятно отразява прехвати, отбелязани в последното боядисване на символи, но е показателна за начина, по който бойната статистика на една конкретна установка може да бъде сглобена от няколко публично достъпни източника.

Skynex е система за противовъздушна отбрана с малък обсег, разработена от германския концерн Rheinmetall и проектирана да поразява дронове, крилати ракети, реактивни снаряди, артилерийски и минохвъргачни снаряди. Пълната батарея обединява бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара Oerlikon X-TAR3D и четири автоматични оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Украйна използва конфигурацията с четири оръдия; към ноември 2025 г. отбранителните сили разполагаха с общо четири системи Skynex. Оръжието попада в клас, който доскоро изглеждаше отживелица – зенитната артилерия, изместена преди десетилетия от управляемите ракети. Масовите нашествия на евтини дронове отново я изведоха на дневен ред: един дрон „Шахед“ струва десетки хиляди долари, ракетата-прехващач срещу него – многократно повече, а оръдейният снаряд е несравнимо по-евтин от двете. Тази аритметика на изтощението прави оръдейните системи все по-търсени в защитата на украинския тил и енергетика.

По-рано ВВС на Украйна публикуваха кадри, на които системата сваля поне 7 дрона „Шахед“ в хода на една нощна атака, а при друга единична мисия – крилата ракета и 11 дрона. Тези епизоди очертават ролята която играе Skynex при масираните удари: не единичен щит, а плътен близък пояс, изнесен пред критичната инфраструктура, отсяващ онова, което е проникнало през по-далечните ешелони.

През пролетта обаче германското издание Stern съобщи за вътрешна украинска оценка, според която при руски удар по промишлен обект в Западна Украйна на 1 април Skynex е показал „ниска техническа готовност“: 3 от 8-те оръдийни модула в 2 разгърнати батареи отпаднали в рамките на минути заради хидравлични повреди, проблеми с радара и засечки при подаването на боеприпаси, а системата произвела едва един изстрел по засечен дрон и не улучила. Rheinmetall отказа коментар по конкретни оперативни данни, позовавайки се на мерките за сигурност, но заяви, че според украинската обратна връзка системата е показала „изключителна ефективност“. Представител на германското правителство от своя страна посочи, че разгърнатите бройки са твърде малко за категорични изводи и допусна принос на операторска грешка. Двете свидетелства не се изключват: една установка може да записва десетки прехвати в едни условия и да отказва в други – заключение, което важи за почти всяка сложна бойна система, изпробвана за първи път в мащаба и темпото на тази война.

Отвъд конкретните кадри прехватът на Х-101 е поредно потвърждение, че зенитните оръдия се завръщат в първата линия на защитата срещу руските въздушни удари, не като заместител на ракетните комплекси, а като техен евтин и по-издръжлив на изтощение партньор в най-близкия пояс. Дали четирите украински Skynex ще натежат в общата сметка, ще зависи не от отделните попадения, а от това колко надеждно ще издържат на високата интензивност на работа нощ след нощ – въпрос, на който наличните данни, включително докладваните дефекти, все още не са дали окончателен отговор.

Дронове подпалиха петербургския нефтен терминал – втори удар за месец

🇺🇦🔥🇷🇺 Петербургският нефтен терминал, най-големият комплекс за претоварване по крайбрежието на Балтийско море, гори за втори път от началото на юни, след като пристанищната зона на Санкт Петербург беше подложена на масирана атака от украински дронове през изминалата нощ.

Пожарът в Кировски район беше потвърден от местното издание „Бумага“, което съобщи за серия от взривове и стълбове дим, издигащи се над града, и от независимото издание ASTRA: след анализ на фотографии и видео от социалните мрежи то стигна до същия извод – гори именно нефтеният терминал, а на един от кадрите се вижда и опожарена железопътна цистерна на подходните коловози до пристанището. По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са дело на въоръжените сили на страната, и назова терминала сред поразените обекти.

Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов не съобщи нищо за размера на щетите или за евентуални пострадали. Той се ограничи да признае самия факт на мащабната атака, предупреди за възможни прекъсвания на мобилния интернет и призова местните жители да не излизат по улиците – набор от мерки, превърнали се в рутинни за втория по големина руски град при всяка нощна тревога. Росавиация въведе ограничения на всички полети на летище „Пулково“ в 5:54 ч. сутринта местно време и обяви плана „Ковьор“, който затваря въздушното пространство при опасност от дронове; по данни на самото летище 37 полета са забавени с повече от два часа, а 11 – отменени.

Целта на удара далеч не е случайна. Петролният терминал е разположен в непосредствена близост до Големия пристанищен комплекс на Санкт Петербург и работи като възел, който прехвърля нефт и нефтопродукти между железопътния, тръбопроводния и морския транспорт – точката, в която суровината от вътрешността на страната се натоварва на танкери за износ. Съоръжението заема около 37 хектара, разполага с 21 резервоара за светли и тъмни нефтопродукти и има годишен капацитет от 12,5 млн тона, което го прави най-голямото претоварно звено за нефт по руската балтийска дъга. Удар по такъв обект не изважда от строя отделен склад, а посяга на самата способност на региона да насочва гориво към морето – тъкмо каналът, през който Москва компенсира свитите от санкциите законни пазари. Точно затова терминалът се превърна в предпочитана мишена: поразяването му съчетава осезаема икономическа цена с ясно видим ефект в тила.

Успоредно с атаката над града губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отчете, че силите за противовъздушна отбрана са свалили 67 украински безпилотника над областта. Отломки паднаха в района на пристанище Висоцк – балтийско пристанище на около 90 км северозападно от Санкт Петербург, където действа терминал на „Лукойл“ за износ на нефтопродукти. Дрозденко докладва изрично за паднали отломки, не за пряко попадение, и не казва нищо за пожара в самия град – разграничение, което си струва да се пази: терминалът в Кировски район беше пряка цел, назована и от Киев, докато при Висоцк засега е потвърдено единствено падане на отломки от свалени дронове. Дали някой от дроновете е бил насочен именно към терминала на „Лукойл“, или отломките са резултат от прехванат по трасето към Петербург дрон, остава неизяснено.

Това е вторият удар по същия терминал за по-малко от месец и това повторение не е случайно – то илюстрира схемата, по която украинските сили нанасят своите удари. На 3 юни, в деня на откриването на Международния икономически форум, който Владимир Путин откри на около 17 км от терминала, украински дронове подпалиха резервоарите на комплекса за пръв път; Frontline Monitor вече съобщи за удара.

Тогава ефектът не се ограничи до петрола. Същата нощ на военноморската база в Кронщат, на остров Котлин западно от града, беше поразена корветата „Бойкий“ от проект 20380 (клас „Стерегущий“), докато стои на сух док за планов ремонт от февруари. Корабът принадлежи на Балтийския флот, чиято основна база е в Балтийск край Калининград, но заради ремонта стоеше в петербургския док – обездвижен, с изключени системи и без пълен екипаж.

Кадри, публикувани от украинска страна, както и последвал сателитен анализ, показаха разрушена надстройка, рухнала мачта и деформиран корпус – поражения, които по оценка на редица военни анализатори на практика извеждат кораба от строя, тъй като са унищожили именно радарите за въздушно наблюдение и управление на огъня. Това отбеляза първият украински удар срещу руски военен кораб в Балтийско море, освен ако не броим диверсията срещу „Серпухов“, ракетна корвета от клас „Буян-М“, проведена на 7 април 2024 г. във военноморска база Балтийск в строго охраняваната Калининградска област.

Атаката срещу Санкт Петербург не е изолирано събитие. Тя се вписа в една от най-широките вълни от началото на лятото: по данни на руското министерство на отбраната през нощта над руска територия са били свалени 389 безпилотни летателни апарата от самолетен тип – над 18 региона, анексирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море, а независими издания като „Медуза“ оцениха общия брой на използваните апарати на около 400. В Белгород, недалеч от руско-украинската граница, ударът остави града почти изцяло без ток, вода и надеждни комуникации.

Петербург е само най-видимата точка от мащабната и успешна украинска стратегия. Командването на Силите за безпилотни системи, начело с Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, систематично измества огъня от бойното поле към стратегическа дълбочина – петролни депа, рафинерии, електрически подстанции и военни бази на стотици километри навътре в Русия и окупирания Крим. По думите му темпът на дълбочинните удари се е увеличил над 10 пъти от началото на годината. Смисълът на този пренос е двоен: да натовари противовъздушната отбрана по цялата европейска част на Руската федерация, разтягайки я между фронта и тила, и да удари икономиката там, където войната се финансира – в износа на въглеводороди.

Двете числа от нощта стоят едно до друго с неудобство за руската отбрана: 67 свалени апарата в Ленинградска област и въпреки това – отново горящ терминал. Плътната противовъздушна отбрана около втория по големина град на Русия очевидно сваля мнозинството от приближаващите дронове, но не и достатъчно, за да опази обект от стратегическо значение, който вече е бил поразен веднъж и чието разположение е известно предварително. Повторяемостта – същата цел, месец по-късно – сочи по-скоро към украинско решение да превърне терминала в постоянен адрес от кампанията срещу руския петролен износ. Дали това ще се отрази осезаемо на балтийския износ обаче няма да проличи от нощния пожар, а от две по-бавни неща: колко дълго претоварът ще остане извън работа и колко скоро терминалът ще бъде атакуван за трети път. Засега потвърдени са попаденията и пожарът, а дали обектът ще спре работа и за колко дълго – ще стане ясно в следващите няколко часа.