Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Автоматизирана турела „Хижак“ сваля „Шахеди“ от украински вертолет

🇺🇦🚁 Вертолетите, които Силите за отбрана на Украйна вдигат нощем срещу руските ударни дронове, получиха оръжие, което автономно открива и проследява целта. Благотворителният фонд на Сергий Притула, който от началото на войната снабдява украинската армия, съобщи на 3 септември, че е предал дистанционно управлявани бойни модули „Хижак“, и публикува кадри, на които монтирана на вертолет турела поразява дронове „Шахед“ в полет. Покупката е направена в рамките на съвместната кампания за набиране на средства „Освети врага 2.0“, организирана от фонда и превозваческата платформа Uklon.

„Хижак“ е разработка на украинската компания UGV Robotics, която произвежда и наземния роботизиран комплекс „Лют“. Модулът носи картечница с калибър 7,62 мм по избор: съветска ПКТ, американска M240 или белгийска FN MAG. Според избраната картечница системата може да използва съветски или натовски боеприпаси. Турелата се завърта на 360° по хоризонтала и може да се насочва до 75° по вертикала. Боекомплектът е 700 патрона, далечината на стрелбата достига 800 метра, а хидравличният стабилизатор задържа ствола стабилен, докато носителят се движи.

Същността обаче не е в самата картечница. Турелата наблюдава през два термални канала – широк, с поле от 48° за търсене, и тесен, с 15° за съпровождане, и използва балистичен изчислител и лазерен далекомер. Последният решава задачата, която иначе остава изцяло за стрелеца: колко пред движещата се цел трябва да бъде изнесено наведението и на каква височина да се повдигне стволът, за да се компенсира падането на куршума по траекторията. Върху тези данни работи система за автоматично разпознаване и следене с изкуствен интелект, която открива въздушния апарат, задържа го в прицела и оставя на човека решението кога да открие огън.

Ми-8 и Ми-24 отдавна са част от ешелонираната украинска ПВО като ловци на ударни безпилотни апарати и поемат задача, за която зенитната ракета е твърде скъпа и твърде дефицитна. За една година вертолети с картечно въоръжение са свалили над 3200 дрона тип „Шахед“. Бившият главнокомандващ ген. Олександър Сирски е посочвал, че в определени райони машините унищожават до 40% от дроновете, навлезли в зоните им за прехват. През март 2026 г. Военноморските сили публикуваха кадри на екипаж на Ми-8, който за три часа над морето свали 12 руски ударни дрона.

Тази работа обаче до голяма степен зависи от ръката и окото на бордовия стрелец. Машините получиха модерна свръзка, навигация и оптико-прицелни станции с дневен и термален канал, а част от тях бяха превъоръжени с шестцевни M134 Minigun със скорострелност, достигаща 6000 изстрела в минута, която компенсира ограниченията на ръчното наведение с плътност на огъня: когато насочването остава в ръцете на стрелеца, големият брой изстрели увеличава вероятността от попадение.

Самата задача по природа е трудна, защото прехватът се извършва в тъмното, от подвижна платформа, срещу дрон, който лети с около 180 км/ч и има размах около 2,5 м. Ограниченията на ръчното наведение личат и от тактиката: машините ловуват по двойки, като едната съпровожда целта визуално и насочва към нея втората, която открива огън. Екипажите при това не стрелят веднага, а изчакват дронът да излезе над гора, за да не паднат останките му върху населено място.

„Хижак“ подхожда към същия проблем от другата страна. Вместо ограниченията на ръчното наведение да се компенсират с голям обем огън, модулът автоматизира насочването и увеличава вероятността всеки изстрел да има ефект – нещо, което ПКТ с обичайната си скорострелност трудно може да постигне с ръчно управление. Кадрите на фонда показват именно това: автоматичното проследяване държи ствола върху цел, която досега трябваше да бъде поразявана чрез изчакване на удобния момент и продължителен откос.

Модулът вече е използван и във въздуха. По-рано той беше монтиран във вътрешността на кабината на H125 на Държавната гранична служба на Украйна, а във видеото турелата е поставена върху външна платформа отстрани на машината. Изнесеният монтаж запазва вътрешния обем на вертолета и по оценката на Defense Express вероятно осигурява на турелата по-широк сектор за работа. Кадрите показват и нещо, липсващо дотогава: реални попадения по въздушна цел, а не само стрелба на полигон.

Министерство на отбраната на Украйна кодифицира „Хижак“ през юли 2025 г. и го допусна до експлоатация във ВСУ по линия на главното управление, което отговаря за жизнения цикъл на въоръжението и военната техника. Кодификацията вписва изделието в номенклатурата за снабдяване на ВСУ. Министерството посочи, че операторът управлява системата дистанционно, от защитена позиция, вместо да е изложен на отворен люк.

Оттогава UGV Robotics е прекарала конструкцията през около 10 поколения и я монтира върху наземните роботизирани комплекси „Лют“ и TERMIT, на морския дрон Magura V5 и върху пикапи, а наскоро и на борда на фрегата от НАТО. Замисълът е модулен от самото начало: една и съща турела да може да се използва на стационарна позиция, бойна машина, морски носител и въздушна платформа.

Съвместната кампания с Uklon следва същата логика. В първото издание тя целеше да събере 30 милиона гривни за 65 комплекса за откриване, проследяване и насочване с лазер, термална камера, прожектор и автоматично захващане на целта. Те бяха предназначени за мобилните огневи групи – наземния ешелон, който сваля „Шахеди“ с картечници от пикапи. Uklon внесе първите три милиона гривни и добави по 10 гривни от всяка поръчка в класовете Business и Prime. Второто издание пренася същия принцип във въздуха.

Границите на решението личат от собствените числа. Далечината от 800 метра значи, че вертолетът трябва да се приближи съвсем близо до цел, която носи бойна глава от 20 до 50 кг. Куршумът с калибър 7,62 мм също има сравнително малка маса срещу апарат с тегло близо 200 кг. Производителят твърди, че с един боекомплект могат да бъдат прехванати над сто FPV-дрона; Defense Express определя тази цифра като завишена спрямо условията на реалната стрелба. Фондът от своя страна не съобщи колко модула е финансирал, в кои части са постъпили, нито колко е платил за тях.

Прехватът с картечница е сред най-евтините начини да бъде свален „Шахед“ и именно затова остава сред най-търсените. Срещу дрон, чиято себестойност се оценява между 20 и 50 хил. долара, украинската страна изразходва картечен откос, а не зенитна ракета. Основното ограничение обаче никога не е било цената на отделния изстрел, а човекът зад мерника – колко бързо открива тъмния силует и колко дълго успява да го задържи в прицела.

„Хижак“ измества това ограничение от рефлекса на стрелеца към алгоритъма за проследяване. Дали това ще се окаже достатъчно, ще проличи не от кадрите на фонда, а от бойната статистика – и от това дали дялът от 40% в определени райони ще започне да расте.

Унищожените МиГ-29 и Ка-27 паднаха на летища със свалено радарно покритие

🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.

В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.

Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.

Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.

Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.

В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.

Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.

ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.

„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.

Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.

В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.

Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.

Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.

Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.

Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.

Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.

Шведски Gripen и корвета ще дежурят за Финландия до края на 2026

🇸🇪✈️🇫🇮 Шведски изтребители JAS 39 Gripen и една корвета от клас „Висбю“ ще участват в наблюдение и защита на териториалната цялост на Финландия поне до края на годината, обявиха финландските въоръжени сили в прессъобщение от 28 август, докато шведският министър на отбраната Пал Йонсон потвърди информацията пред Reuters в рамките на деня. Шведската техника ще подсили въздушното наблюдение и така ще освободи финландски сили за пресичане на евентуални нарушения и реакция при инциденти.

„Швеция отговори на искане на Финландия да укрепи въздушната си отбрана заради влошаващата се среда за сигурност“, каза Йонсон. Според него сделката позволява на шведските въоръжени сили при възникване на необходимост да участват в пресичането на нарушения над финландска територия. Освен самолетите и оборудваната с антидрон средства корвета Стокхолм може да предостави и наземни комплекси за борба с дронове. Министърът обаче представи това като възможност, а не като вече поет ангажимент.

Финландското изявление посочва и конкретна непосредствена причина за договорката. „Срещу Финландия не е насочена пряка военна заплаха“, пише в него. След това финландските военни обясняват произхода на апаратите, навлизали над страната: като част от оправданите си действия в отбрана срещу Русия Украйна е започнала мащабни удари с дронове срещу руска територия, а част от тях се отклонили във финландското въздушно пространство и са падали на територията на страната. Ударите по Русия едва ли ще спрат скоро, добавят военните, а по-задълбоченото сътрудничество с Швеция ще позволи на Финландия да си поддържа повишена готовност за продължителен период от време.

Серията от инциденти, която визира цитираното изказване, започна през пролетта и засегна общо четири държави. Първият дрон се разби край езерото Лависас в Литва на 23 март, а два дни по-късно последваха инциденти в Латвия и Естония. На 29 март дойде ред и на Финландия: два дрона се разбиха край Коувола, като нейните ВВС разпознаха единия като украински Ан-196. Дронът, открит северно от града, пренасяше невзривена бойна глава, която властите унищожиха на място с контролирана детонация. Киев се извини и заяви, че нито един украински дрон не е бил насочван към Финландия, като обясни отклонението с руско електронно заглушаване. Същото обяснение беше дадено и за случаите в Латвия и Естония, а украинският външен министър Андрий Сибиха го формулира изрично по отношение на Латвия.

След това случаите на прехват се превърнаха в ежемесечно събитие. На 19 май румънски изтребител F-16 свали дрон над Естония, на 8 юни френски изтребител стори същото над Латвия, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon повтори прехвата отново там. Финландия реагира не с огън, а с ограничения. В ранните часове на 24 юли въздушното пространство и морските райони край Котка бяха затворени за малко повече от 4 часа, след като Украйна нанесе удари по логистични обекти в Петербургска област. Ръководителят на военното разузнаване на Хелзинки генерал-майор Пека Турунен описа тенденцията без излишно увъртане: колкото повече Киев атакува цели в района на Финския залив, толкова по-висок става рискът дрон да бъде отклонен над финландска територия.

Успоредно с това е налице и отделна линия на риск, свързана директно с Руската федерация. На 20 август Министерство на отбраната на Финландия съобщи, че разследва съмнения за нарушение на националното въздушно пространство от страна на руски самолет. Министърът на отбраната Анти Хякянен заяви, че има всяко подозрение за подобно нарушение се приема сериозно. Това е третият такъв случай от началото на годината: Финландия вече е привиквала руския шарже д’афер през май и юни. Към момента на споделяне на изявлението августовският инцидент все още не беше получил окончателна официална квалификация.

Бързото разполагане е възможно като директен резултат от отдавна изградена двустранна рамка за военно сътрудничество, предхождаща членството на двете държави в НАТО. Финландия и Швеция имат постоянни съвместни програми между сухопътните си войски, военновъздушните сили и военноморските сили. Сред тях са редовните трансгранични летателни тренировки, поддържането на обща картина на обстановката в открито море и създадената преди няколко години рамка Nordic Air Power, чрез която ВВС на Финландия, Швеция, Норвегия и Дания уеднаквяват процедурите си.

Договорката от 28 август не представлява качествено нова мисия на алианса, каквато беше Eastern Sentry, а надгражда отдавна наличното двустранно сътрудничество. Двете съседни страни разпределят помежду си дежурствата по въздух и море, а НАТО присъства в съобщението само като обща рамка, не като посредник. Финландия и Швеция се включиха към пакта съответно през 2023 и 2024 г., но военното им сътрудничество е значително по-старо. Именно то осигурява процедурите, които позволяват бърза съвместна реакция сега.

Материалният принос е ограничен като обем, но съобразен с конкретната задача. Броят на изтребителите не е обявен, а корветата е една. Класът „Висбю“ е проектиран за плитките и сложни за корабоплаване води на Балтийско море и разполага със сензори, подходящи за наблюдение в крайбрежната зона. Поради това приносът на кораба ще бъде преди всичко в откриването и проследяването на цели, а не в огневата мощ.

Същия ден Saab получи от Командването на логистиката на Въоръжените сили на Финландия първа поръчка за преносим зенитно-ракетен комплекс RBS 70 NG на обща стойност 1,2 млрд шведски крони (или 108 млн. евро). Ракетата му се насочва по лазерен лъч, което я прави практически неподатлива на електронно война, а новото поколение има автоматично проследяване на целта и възможност за работа през нощта. Временно предоставеният шведски ресурс и закупеното шведско въоръжение са насочени към запълването на един и същ дефицит: Хелзинки не разполага с достатъчно собствени средства, за да поддържа дежурство за дълги периоди от време срещу нискоскоростни въздушни цели.

Шведската формулировка за „влошаваща се среда за сигурност“ се основава и на по-широка стратегическа оценка. В междинния доклад на парламентарната отбранителна комисия от 12 юни, отразен от Bloomberg, се посочва, че Русия може да се опита да провери сплотеността на НАТО и доверието в чл. 5 с военна акция в относително обозримо бъдеще. Това би било възможно, ако Кремъл разтълкува политическите условия за благоприятни, дори когато съотношението на силите не достига традиционно възприетия праг за започване на атака. Докладът определя и американската външна политика като все по-непредвидима и благосклонна към употреба на сила, което усложнява още повече стратегическата картина на северния фланг.

Поредицата от отклонили се дронове и продължителното натоварване на ограничения финландски ресурс не се изключват взаимно като причини за тази договорка, но предполагат различно развитие. Ако водещи са конкретните случаи на инциденти, мярката вероятно ще остане временна, докато нейният обхват ще е намален, когато украинската далекобойна кампания срещу пристанищата Уст Луга и Приморск отслабне. Ако решаващ е недостигът на ресурс за поддържане на продължително дежурство, то вероято истината е, че новината не е дотолкова в нарасналата заплаха, колкото в това, че съюзник поема част от тежестта.

Съобщението на финландските военни подкрепя по-скоро втория вариант. В него се посочва поддръжка на повишена готовност за „продължително време“, а срокът на договорката е определен като „поне до края на 2026“. Поръчката за RBS 70 NG, направена в рамките на същия ден, подкрепя тази интерпретация, тъй като осигурява способност за години напред, вместо да представлява отговор на отделен инцидент.

Анализ: Ерик Принс продава противовъздушна отбрана като абонамент

🇺🇸🛡️ Ерик Принс основа частна компания, предлагаща защита от въздушни удари срещу абонамент. Обявената миналия петък Vectus Air Defense Systems няма да доставя отделни системи на клиентите си. Вместо това по силата на многогодишни договори тя ще проектира, изгражда и поддържа цялата им отбранителна верига, включително екипажите, ремонта и подмяната на системите при промяна на заплахата. Новината беше публикувана сутринта на 21 август едновременно като съобщение до пресата на Swarmer и ексклузивен материал на Axios.

Идеята пренася абонаментния модел от софтуерната индустрия към нещо, което досега се купуваше като материален актив. Държавата или собственикът на рафинерията не придобива отделна батарея, а вместо това плаща за гарантиран резултат, докато рискът от технологичното остаряване остава изцяло за самия доставчик на услугата. Обяснението, което компанията даде пред Tectonic Defense, е директно свързано с опита от Украйна: системи, работили само преди няколко месеца, постепенно губят ефективност, докато моделът на услуга създава стимул за поддръжка на самата защита, вместо само доставка на оборудване. „Това не е само бизнес възможност, а обществена необходимост“, заяви Принс в съобщението до пресата.

Комплексът, който новата фирма обещава да изгради, съчетава вече познати от съвременните конфликти компоненти: средства за откриване и проследяване, електронна война, дрон-прехващачи и скорострелни едрокалибрени оръдия от американски, украински, израелски и други съюзнически компании. Принос от Swarmer е автономното управление. Trident OS, софтуерът на базираната в Остин компания, позволява на един оператор да управлява близо 700 дрона едновременно, като е изпитан в над 100 000 бойни мисии в Украйна от април 2024 г. Самата фирма е основана от украинеца Серхий Куприенко, нейното седалище се намира в Тексас, а екипите ѝ работят в Украйна, Полша и Естония.

Пазар за подобна услуга съществува, а икономическата логика е ясна. Един дрон „Шахед“ струва около 40 000 долара. Зенитна ракета Patriot PAC-3, използвана срещу подобни цели, струва 4 млн, докато прехващач за THAAD може да достигне 15 млн Александър Финк, изпълнителен директор на Swarmer за САЩ, подчерта пред Axios именно тази разлика между разхода за удар по ценен обект и цената за неговата отбрана. Тази сметка вече изчерпва наличните запаси. Според данни от края на април, събрани от Bloomsbury Intelligence and Security Institute, ПВО на ОАЕ е влязла в действие срещу 2012 дрона, 438 балистични и 19 крилати ракети от началото на операцията „Epic Fury“.

Обратната тенденция също вече започна: цената на защитата намалява. Прехващачите, произвеждани от Киев, струват между 800 и 3 000 долара за брой. Именно това сближаване на разходите прави възможен абонаментният модел. Ако цената на едно прехващане спадне достатъчно, защитата престава да е изцяло държавна инвестиция и се превръща в текущ разход, който собственикът на пристанище или data център може да предвиди в бюджета си.

Засега обаче няма обявен купувач. Новата компания не съобщи за нито един подписан договор, не посочи конкретни имена на клиенти и не обяви набрана сума. Пред Tectonic Defense нейни представители заявиха единствено, че се водят разговори за привличането на малък брой допълнителни инвеститори. Известна е само структурата на собствеността, която е по-любопитна дори от самата оферта: Принс държи 80%, като останалите 20% принадлежат на Swarmer.

Акциите на Swarmer се търгуват на Nasdaq от 17 март, когато бяха предложени по 5 долара и приключиха първия си ден на борсата на 31 долара. Зад бойния опит на компанията обаче се крие крехък бизнес. През второто тримесечие на 2026 г. – първото ѝ пълно тримесечие като публично дружество – приходите са 216 413 долара при загуба от 7,3 млн. За цялата 2025 г. постъпленията са 0,3 млн долара при загуба от 8,5 млн. Регистрационният документ, подаден до Комисията по ценните книжа и борсите, допълва, че през 2024 и 2025 г. почти всички продажби са били към един-единствен клиент, украинската Smart Machinery Solutions, а към момента с нея вече не се извършва съществена работа.

При 11 922 750 акции и цена от 42,49 долара при затварянето на търговията на 21 август пазарната оценка на компанията възлиза на 506,6 млн долара. Това е близо 585 пъти повече от годишните приходи, получени с екстраполиране на резултата от второто тримесечие. В деня на обявяването акциите поевтиняха със 7,45%.

Тук се появява и вторият пласт на сделката. Принс ръководи съвета на директорите на Swarmer от декември 2025 г. По силата на споразумение от 8 декември той получава опции за придобиване на до 943 350 акции на цена от 6,2711 долара за брой.

Пакетът е разделен на 4 части. Първите 3 са обвързани с обичайни условия като изтичането на даден срок, месечното придобиване на права и набирането на нов капитал. Първата от тези части става упражнима на 8 декември тази година. Четвъртата е различна: тя включва 188 670 акции и се отключва едва когато Swarmer отчете приходи в размер на 10 млн долара от клиенти, привлечени лично от Принс. Още 188 670 акции стават достъпни, ако пазарната оценка на дружеството се задържи над 500 млн долара в 20 от 30 поредни борсови сесии. При последното затваряне тя беше с 6,6 млн над този праг.

Vectus Air Defense Systems, 80% от която принадлежат на Принс, по самата си структура може да насочва клиенти към Swarmer. Нищо в документите не сочи нарушение, а опциите не правят сделката нередна. Те обаче показват точно какво може да спечели основателят, ако абонаментният модел проработи.

При петъчната борсова цена разликата между цената за упражняване на опциите и пазарната стойност на акциите възлиза на 34 млн долара за целия пакет и близо 6,8 млн само за транша, обвързан с привлечени от Принс клиенти. Търговски издания писаха, че той има близо 1 млн акции. Документът пред регулатора сочи друго: към 31 януари Принс не разполага с нито една акция, а има единствено правото да придобие такива. Оттогава до 22 август в регистъра на Комисията не е постъпвал формуляр, който да удостоверява промяна в дела му.

Профилът на лицето зад офертата се очертава ясно от биографията му. Принс основава Blackwater през 1997 г. и остава начело на нея до 2009 г. През септември 2007 г. служители на компанията откриват огън на площад „Нисур“ в Багдад, убивайки 17 иракски цивилни. Четиримата осъдени за това получават помилване от президента Доналд Тръмп през декември 2020 г.

Между 2014 и 2021 г. Принс е изпълнителен директор и заместник-председател на Frontier Services Group, базирана в Хонконг, а към днешна дата управлява частен фонд Frontier Resource Group. От миналата година той изгражда нова марка – Vectus Global, която Wall Street Journal описва като глобално наименование на мрежа от дружества, извършващи охранителна дейност в Еквадор, Демократична република Конго и Хаити.

В Салвадор компанията е наела бойци, които подпомагат местната полиция при нанасянето на удари срещу членове на банди с масово произвеждани дронове, носещи взривни заряди. В Конго, по данни на Reuters от 10 февруари, хора на Принс управляват дронове в подкрепа на армията за защитата на стратегически град и минни обекти срещу бунтовниците от движението М23.

Най-подробна представа за начина, по който този оператор използва въоръжени дронове, дава дейността му в Хаити. От март 2025 г. Vectus Global подпомага специалното звено на премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Human Rights Watch отчита 1243 убити при 141 операции с дронове между 1 март 2025 и 21 януари 2026 г. Сред жертвите са 17 деца и поне 43 възрастни, за които се съобщава, че не са били членове на престъпни групи. Ранените са 738.

Това означава средно по 8,8 убити на операция, а най-смъртоносната от тях отнема 57 живота. При удара в квартал „Симон Пеле“ на 20 септември 2025 г. загиват 9 деца на възраст между 3 и 12 години, събрани за раздаване на подаръци. Държавният департамент на САЩ е издал лиценз за износ на отбранителни услуги за Хаити.

Пред Tectonic Defense представители на компанията заявиха, че Vectus Air Defense Systems и Vectus Global са независими една от друга и имат единствено общ основател. Всяка дейност в областта на въздушната отбрана ще бъде договаряна и изпълнявана отделно. Това разграничение е юридическо и вероятно точно.

То обаче не премахва общото между охранителната дейност в Порт-о-Пренс и абонамента за защита на въздушна пространство: и при двата случая става въпрос за верига от откриване, вземане на решение и поразяване, обслужвана от наети по договор чуждестранни екипи на територията на друга държава. В Хаити действието на въпросната верига е довело до убийства, които Human Rights Watch определя като извънсъдебни. При ПВО целта е боеприпас, а не човек, и решението се взема за секунди срещу заплаха, която вече се движи към защитавания обект.

Между офертата и първия подписан договор стои и лицензионен режим. Износът на отбранителни услуги от физическо или юридическо лице от САЩ за чуждо правителство се нуждае от разрешение от Държавния департамент. Vectus Global вече е получила такъв за Хаити, а новата компания ще се нуждае от лиценз за всеки чуждестранен клиент.

Въпросният режим е едновременно условие за достъп до пазара и механизъм за контрол. Той определя с кои правителства изобщо може да се работи и дава на Вашингтон лост над всяка отделна сделка. Сделките между държави се обявяват публично и минават през преглед в Конгреса, макар че на 19 март държавният секретар Марко Рубио подписа извънредни изключения именно, за да да бъде този процес съкратен. При абонаментен договор между частни страни решението остава част от лицензионната процедура.

Съществува и друг, съвсем основателен прочит на тези факти. Новото начинание на Принс не е аномалия, а закъснял участник на вече действащ пазар. В същия петъчен ден Powerus обяви поръчка за 22,3 млн долара за защита на енергийна инфраструктура в Близкия изток.

Правителствените доставчици действително не успяват да покрият търсенето, а когато успеят, го правят на цени, които сами обясняват търсенето на алтернативи. От пакета на стойност 16,5 млрд. долара за Кувейт, ОАЕ и Йордания, одобрен на 19 март, 2,1 млрд. са отредени за 10 комплекса FS-LIDS и 240 зенитни ракети Coyote. Собственикът на пристанище или завод, който очаква държавата да придобие подобна защита и за неговия обект, вероятно ще трябва да чака дълго.

Двата прочита не се изключват взаимно. Недостигът е реален, а моделът има логика, на която класическата държавна поръчка трудно може да отговори. В същото време най-разпознаваемото име зад него е човекът, чиято предишна компания е свързана с убийството на 17 иракски цивилни в Багдад и чиято сегашна мрежа притежава лиценз за работа в държава, където подпомаганите от нея операции с дронове убиват средно по 8,8 души на операция.

Първият клиент ще покаже кой от двата фактора надделява – недостигът на достъпна въздушна защита или тъмната биография на Принс. Вероятно това ще бъде правителство от Персийския залив или Африка, а не държава – член на НАТО. Страна със собствена ПВО едва ли ще я повери на външен изпълнител, а страна без такава, намираща се в размирен регион, може да няма друг практически избор.

Анализ: Как евтини дронове заместиха иранските радари при свалянето на F-15E?

🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.

Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.

Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.

Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.

Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.

На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.

Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.

По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.

Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.

Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.

Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.

Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.

Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.

Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.

Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:

• 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
• 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
• 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
• 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
• 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
• 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
• 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
• 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
• 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II

В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.

Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.

Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.

Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.

CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.

Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.

Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.

Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.

Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.

През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.

Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.

Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.

Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.

Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.

📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)

NORTHCOM няма сензори и средства срещу рояк дронове над САЩ

🇺🇸🛡️ САЩ не могат да отблъснат рояк дронове над собствената си територия, тъй като не разполагат нито с апаратурата да го засекат, нито с оръжието да го неутрализират, посочи генерал-лейтенант Джоузеф Джарард, заместник-командващ на Северното командване на САЩ (NORTHCOM), както и заместник-командир на Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD), пред Симпозиума по космическа и ракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама.

Въпросът от залата беше пряк: може ли командването да отбие атака на рояк безпилотни апарати вътре в страната. Джарард отговори с една дума: „Не.“ После я разгъна. „Нямаме сензорите, а според това къде ще удари роякът зависи дали изобщо имаме сензори, както и дали разполагаме със средства за поразяване, с които да атакуваме проблема“, каза той. И добави: „Затова в момента сме зле оборудвани да се справим с нещо такова, а очевидно сме го виждали как се използва. Виждаме го да се използва всекидневно по света и още не сме измислили как да намалим тази заплаха.“

Дефицитът, който Джарард описа, е в засичането, не поразяването. „Откриването очевидно е най-големият проблем и начинът, по който успяваме да откриваме, е една от най-големите ни грижи в момента“, каза той. NORAD стъпва на радарите, с които вече разполага, и се закача за данните на други ведомства, сред които и местната полиция. Тези радари обаче са строени за друга война. „В продължение на десетилетия NORAD беше изправен пред една заплаха, Русия, от една среда, въздуха, по едно направление, Арктика“, припомни Джарард на същата сесия. Мрежата е проектирана да вижда бомбардировач и крилата ракета, движещи се бързо на голяма височина, а не малката машина от търговски клас, която лети ниско и бавно и която воюва всеки ден в Украйна.

Този дефицит не е американска особеност и има примери по нашите географски ширини. На 8 август дрон навлезе от посока Румъния и се взриви в слънчогледово поле на 100 метра навътре в България, край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод. Нито българските, нито румънските радари го засякоха. Шест дни по-късно италиански изтребител свали дрон на голяма височина над необитаема местност в Балвския край на Латвия. През юли румънските ВВС свалиха 3 дрона за 3 поредни денонощия над делтата на река Дунав, след 33 неоторизирани нахлувания от началото на войната. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители откриха огън по руски дронове над Полша – първият случай на бойно ангажиране на натовска авиация от началото на войната.

Произходът на тези дронове също не е един и същ. Родното министерство на отбраната определи останките край Кардам като украинска многоцелева дрон платформа „Майя“, която най-често се използва в ролята на примамка, вероятно отклонена от руско електронно заглушаване. Подобен механизъм стои зад балтийските навлизания, при които украински далекобойни дронове, изпратени към пристанищата Уст-Луга и Приморск, се озовават над Литва, Латвия и Естония. Именно това придава особена тежест на признанието от страна на САЩ. Преди дронът да бъде открит и идентифициран, отбранителната система не знае кой го е изстрелял, а Джарард каза, че в зависимост от мястото на атаката може изобщо да няма с какво той да бъде засечен.

Хронологията започва много преди Хънтсвил. В периода от 6 до 23 декември 2023 г. неизвестни дронове навлизаха 17 поредни нощи във въздушното пространство над авиобаза Лангли във Вирджиния, дом на F-22 Raptor; част от машините бяха с дължина около 6 метра. ВВС на САЩ изтеглиха част от своите изтребители от пето поколение в съседна база, за да ги предпазят, а 10 месеца по-късно Пентагонът все още не знаеше откъде са дошли апаратите. През ноември и декември 2024 г. хиляди свидетели съобщиха за нощни полети над Ню Джърси, а сигналите обхванаха Ню Йорк и Пенсилвания; полицията на арсенала „Пикатини“ отчете 11 сигнала между 13 ноември и 6 декември. Федералните ведомства обясниха по-голямата част от тях с погрешно разпознати самолети и законно летящи машини.

Данните за навлизанията обаче продължиха да нарастват независимо от обществената тревога. Между септември 2023 и септември 2024 г. над американски военни обекти бяха отчетени около 230 навлизания, а през следващите 12 месеца – около 420. През февруари 2025 г. командващият NORTHCOM генерал Грегъри Гийо свидетелства пред Сената за 350 засичания над 100 обекта с различно ниво на охрана в предходните 12 месеца и поиска разширяване на правомощията си, за да може безпрепятствено да обменя данни за безпилотния трафик с Министерството на вътрешната сигурност.

Междувременно в Русия се проведе операцията, превърнала се хипотезата на Джарард в даден сценарий. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) изстреля 117 FPV дрона от дървени конструкции, превозвани с камиони и разположени в Руската федерация, срещу 5 авиобази на стратегическата авиация, включително Оленя в Мурманска област и Белая в Иркутска, на над 4000 км от украинската граница. Киев обяви 41 повредени самолета; НАТО даде по-предпазлива оценка от 10 до 13 напълно унищожени машини. Атаката не премина през нито една граница и не попадна в обсега на нито един радар за далечно засичане. Тя започна от вътрешността на страната, срещу ядрената ѝ авиация – именно сценарият, който Джарард описва като недостатъчно покрит.

На институционално ниво отговорът на Вашингтон беше бърз. През ноември 2024 г. Пентагонът възложи на NORTHCOM да координира антидрон дейностите в континенталните щати и Аляска. През септември 2025 г. командването проведе учението „Falcon Peak 25.2“ в авиобаза Еглин в щата Флорида и обяви групи за бързо реагиране, способни да пристигнат на засегнат обект в рамките на 24 часа, а първият екип беше разгърнат в космическа база „Питърсън“ в Колорадо. Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026 г. създаде Обединената междуведомствена оперативна група 401, чийто директор докладва директно на заместник-министъра на отбраната, а през януари групата разшири правомощията на комендантите извън най-близкия периметър около базите, определи всяко неразрешено наблюдение над обект като заплаха и разреши обмена на сензорни данни с други федерални служби.

Джарард посочи посоката на преустройството. Операция „Noble Eagle“ – постоянното въздушно дежурство над Северна Америка, въведено след 11 септември 2001 г. и изградено основно за реакция срещу отвлечени пътнически самолети – се пренастройва към антидрон задача. Отговорността обаче не е само на военните. Правомощията за сваляне на безпилотен летателен апарат, нарушил въздушното пространство на САЩ са разпределени между Пентагона, Министерство на вътрешната сигурност, ФБР и Федералната авиационна администрация, а обменът на данни между тях се урежда отделно за всеки случай. „Ще трябва да стане по-гладко“, каза Джарард за взаимодействието между тези институции. Гийо поиска същото пред Сената още преди година и половина, а законодателният отговор дойде едва с бюджетния закон за 2026 г.

След това системата беше подложена на проверка и у дома. В първите дни на операция „Epic Fury“ срещу Иран, започнала на 28 февруари, подвижният комплект на Anduril Industries засече и потисна с електронно заглушаване няколко дрона над необявен стратегически обект в САЩ. На 9-15 март охраната на авиобаза Барксдейл в Луизиана, където са базирани стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress и съхраняват ядрени бойни глави, наблюдава последователни вълни по 12-15 машини над летателната линия. Дроновете излъчваха сигнали, нетипични за търговски модели, работеха по канали за контрол на голямо разстояние и издържаха на заглушаване. Полетите бяха спрени, а на персонала беше наредено да остане в укритие на място. Операторите не бяха установени. Дронове бяха засечени и над форт „Макнеър“ в щата Вашингтон, където живеят държавният секретар и министърът на отбраната.

След това последва и бюджетният отговор. Заявката на Пентагона за финансовата 2027 г., представена на 21 април 2026 г., включва 21 милиарда долара за боеприпаси, антидрон технологии и системи като бойния самолет-придружител, при 3,1 милиарда долара, поискани за способности година по-рано. Сравнението не е пряко, защото 21-те милиарда покриват няколко категории едновременно, но посоката е недвусмислена.

През лятото САЩ показаха и че разполагат с реални способности, когато задачата е ограничена по време и пространство. По време на Световното първенство по футбол през юни и юли Федералната авиационна администрация наложи близо 250 временни забрани за полети над стадиони, тренировъчни бази и хотели на отборите; ФБР и Министерство на вътрешната сигурност иззеха над 700 дрона и предприеха мерки към 357 оператори в 11-те американски града домакини. Ведомствата описаха операцията като най-мащабната гражданска антидрон кампания в историята на страната. Екипът на NORTHCOM с подвижния комплект осигури откриване и там, както и по време на честванията за 250-годишнината на страната.

Разликата между юли и август е разликата между временно защитено събитие и постоянна отбранителна готовност. Един стадион може да бъде покрит за месец с федерални екипи, местна полиция и системи под наем. Континент с хиляди военни обекти и гъсто гражданско въздушно движение не може да бъде защитен по същия начин, а Джарард не твърди друго. Признанието му се отнася до постоянната отбрана, а не до способността да бъде защитена конкретна точка на конкретна дата.

Едно възражение обаче заслужава внимание. Изявлението беше направено на индустриален симпозиум, дни преди учението „Falcon Peak 26.2“ на полигона Юма в Аризона и 4 месеца след рекордна бюджетна заявка – среда, в която подчертаването на дефицити би могло да стимулира нови договори. Хронологията обаче отслабва този аргумент: заявката е внесена през април, а вълните над Барксдейл са документирани от самата база и разследвани съвместно с федерални и местни служби още през март, независимо от бюджетния календар. Джарард не описва само хипотетична заплаха, а състояние, което вече е проверено на практика.

Проверката е близка и конкретна. „Falcon Peak 26.2“ предстои да се проведе от края на август до началото на септември. Ако след него NORTHCOM обяви реално покритие за засичане над обектите си, а не поредна оценка на технологии, тезата от Хънтсвил ще загуби значителна част от силата си за следващата година. Ако отчетът за периода септември 2025 – септември 2026 г. надхвърли 420 навлизания при непроменена мрежа, американското небе над собствените военни бази ще влезе в трета поредна година след Лангли като наблюдавано, но недостатъчно защитено. Полето край Кардам показа каква е цената на пропуснатото засичане, когато на пътя на апарата се окаже слънчоглед. Барксдейл показва каква би могла да бъде, ако не е.

Съюзни изтребители свалиха дрон над Латвия 50 минути след тревогата

🇱🇻✈️🇮🇹 Изтребител Eurofighter Typhoon на италианските ВВС от мисията на НАТО „Baltic Air Policing“ свали чуждестранен дрон над община Балви в източна Латвия в 04:50 ч. сутринта днес, 50 минути след като Националните въоръжени сили докладваха заплаха във въздушното пространство над 5 гранични общини. Това е първият дрон, свален от италиански изтребител в мисия на НАТО.

Тревогата тръгна малко преди 04:00 ч. Оранжево предупреждение, което означава потвърдена опасност с указания за незабавно изпълнение, стигна до мобилните телефони в Аугшдаугава, Прейли, Резекне и Балви; за Алуксне беше обявена възможна заплаха. Съобщението инструктираше жителите да влязат в помещение, да затворят прозорците и вратите и да спазват принципа на двете стени, т.е. да поставят поне две прегради между себе си и откритото, които да поемат отломки или ударна вълна; при нисколетящ или подозрителен предмет да не се приближават, а да позвънят на 112.

Прехватът беше ръководен от Обединения център за въздушни операции на НАТО в Юдем, Германия. От авиобазата Шяуляй в Литва излетяха два италиански Eurofighter Typhoon от временното формирование „Baltic Thunder III“, а от естонската база Емари се вдигнаха два турски F-16. След успешна индентификация единият италиански самолет свали дрона на голяма височина над необитаема местност. Община Балви граничи с Псковска област на Руската федерация.

Търсенето на останките продължи до късно през деня. Говорителката на Обединения щаб Ивета Берзиня поясни, че точно защото машината е поразена високо, отломките може да са се разпръснали на значително разстояние, а произходът ѝ не може да бъде установен, преди целият район да бъде претърсен. Войници претърсваха гориста местност до село Ругаи, на около 35 км от руската граница. Министърът на отбраната Раивис Мелнис отхвърли твърденията, че апаратите са били няколко: бил е един, а шумът, който хората са взели за други машини, най-вероятно е от ускоряващите изтребители.

Мелнис изложи и причината за стрелбата: нямало е гаранция, че дронът ще падне безопасно в необитаема местност, а щом навлезли в латвийска територия дронове могат да застрашат жителите, те трябва да бъдат унищожавани. Дотогавашната естонска и латвийска практика беше обратната — проследяване до падането и оглед на останките на земята. Тя има смисъл само докато машините падат в гората, а не върху петролно депо.

Рига не назовава Киев. Официалното изявление на Министерството на отбраната е, че апаратът е попаднал във въздушното пространство на страната „в резултат на руската електромагнитна война“. Латвийските и естонските власти тълкуват цялата поредица от март насам като украински далекобойни машини, тръгнали срещу руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск в Балтийско море, отклонени от руско електронно заглушаване по маршрута; украинският министър на външните работи Андрий Сибиха потвърди механизма за латвийските случаи. На 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руски твърдения, че територията им се използва за удари с украински дронове. НАТО изрази пълна солидарност с всичките си засегнати съюзници и заяви, че отговорността за нарушенията на въздушното пространство е изцяло руска.

Прагът на реакция по северното крило на фланга падна за три месеца. На 25 март два дрона навлязоха от Русия в латвийското и естонското небе, като единият удари електроцентралата Аувере в Естония; на 7 май две машини паднаха в Латвия и едната детонира в петролно депо край Резекне, повреждайки четири празни резервоара; на 23 май трета потъна в езерото Дридзис. Първият изстрел дойде на 19 май, когато румънски F-16 свали апарат над Естония, а 20 дни по-късно френски изтребител унищожи дрон край Берзгале в Резекненска община, на около 30 км от границата. Днешният случай е вторият над Латвия.

Системата, която вдига хората от леглата, е на под три месеца. От 23 май Националните въоръжени сили разпращат клетъчни съобщения в две нива: жълтото означава възможна заплаха без искане за незабавно действие, оранжевото означава засечена заплаха, а едно и също предупреждение може да се повиши и да се върне обратно, докато обстановката се променя. На 29 май Центърът за управление на кризи изготви и насоки за поведение, включително за онзи, когото тревогата завари на открито, и уточни, че автоматична евакуация на обществените сгради не се налага. Целият този механизъм се появи в дните веднага след майските критики, че част от предупрежденията са стигнали до телефоните със закъснение.

Цената на честотата вече е измерена. Още на 25 май Латгалската туристическа асоциация обяви, че отказа от чуждестранни резервации са стигнали 60%, а вътрешните са с 40% под тези от миналата година, и описа това като най-тежката криза в бранша след пандемията. Общините в Латгале още през май изписаха свои собствени планове за действие при дронове, вместо да чакат централно указание.

Отговорът с материална част обаче изостава от отговора с процедура. Правителството е заделило над един милиард евро за противовъздушна отбрана, от които по 200 милиона годишно до 2027 г., а част от парите отиват за прикритие на язовири, електроцентрали и газови съоръжения. Командващият военновъздушните сили полковник Виестурс Масулис заяви, че производители вече са били потърсени за лек боен самолет, а оценяваният вариант е Embraer A-29 Super Tucano: над 6 часа патрулиране, инфрачервени и електронно-оптични сензори, вградени 12,7 мм картечници и излитане от къси и неподготвени писти; от март се работи с Valkyrie Aero по автоматично разпознаване на безпилотни цели. Решение няма и Рига чака цени и срокове. Логиката личи от самите характеристики: с картечница и шест часа в небето заблудената евтина машина се сваля многократно по-евтино, отколкото с ракета от изтребител, вдигнат по тревога.

Същият ден Латвия приключи и учението „Baltic Trust 26“ на полигона Селия, в рамките на което около 650 военнослужещи от страната, съюзници и партньори, сред които Украйна, Австралия и Япония, отработваха именно свързването на дронови и анти-дрон системи. Докато то продължаваше, в X се появиха съобщения за загинали при учението войници, разпространявани от изкуствено създадени профили, част от които са с голяма аудитория и знак за потвърдена самоличност, а част от публикациите имитираха оформлението на Euronews. Въоръжените сили опровергаха инцидента и предупредиха, че значката за потвърден профил не е гаранция за истина.

Политическата цена беше платена предварително. Андрис Спрудс подаде оставка като министър на отбраната след инцидентите през май, критикуван за несвалените дронове и закъснелите предупреждения, и кабинетът на Евика Силиня падна; сегашният кабинет на Андрис Кулбергс дойде с Мелнис и с обявената му формула, че дроновете трябва да се свалят, а за това е нужна цялата верига засичане, проследяване и прехват. Прагът, установен тази нощ, много вероятно ще се задържи, докато украинската кампания срещу руските балтийски пристанища продължава: веднъж платена, политическата цена на въздържането не може да бъде платена втори път от същия кабинет. Отворен остава не дали Латвия ще стреля, а къде може да си позволи да го направи — и на 8 юни край Берзгале, и днес над Балви огън беше открит над слабо населена местност, а самият министър призна, че гаранция за безопасно падане не е имало.

Анализ: седем коридора над руския тил и целите под тях

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 440 украински ударни апарата навлязоха в руското въздушно пространство преди около час по 5 основни направления, които покриват широка ивица от Калуга до окупирания Крим. Картата, публикувана от украинския канал DroneBomber, е изведена от данни на руските системи за въздушна тревога и показва приблизителни трасета. Самият канал подчертава, че както броят, така и посоките са ориентировъчни. Вълната идва по-малко от денонощие след комбинирания удар по Новоросийск, при който за една нощ бяха поразени военно пристанище, терминал за износ на петрол и съоръжения за зърно.

Геометрията на атаката условно се очертава в пет основни направления. Делението е условно, а не твърдо: с увеличаването на дълбочината отделни групи могат да се разклоняват, да се сливат или дронове да бъдат пренасочвани между съседни посоки. Картата показва моментна геометрия на вълната, а не предварително фиксирани въздушни коридори.

Първото направление покрива Брянска и Калужка област и достига на север до Тулска. Второто тръгва от Белгород и се разгръща към Воронеж, Липецк и Тамбов. Третото минава от Воронеж на изток и югоизток към вътрешността на Русия. Четвъртото пресича окупираните територии на Запорожие и Донбас, навлиза над Азовско море и се разгръща към Таганрогския залив, Ростовска област и Краснодарски край. Петото идва откъм западната част на Черно море и се концентрира над Крим, със значителна концентрация към Севастопол.

По всяко от тези направления се намира различен набор от военни, промишлени, логистични и енергийни цели. По първото трасе са Брянският химически завод в Селцо, който произвежда барут, взривни вещества и компоненти за ракетно гориво, и мини рафинерията „1-ви завод“ в Дзержински район на Калужка област. Украинските сили поразиха химическото производство на 6 юли, а калужкия обект – на следващия ден.

По второто направление се намират Новолипецкият металургичен комбинат, авиационният учебен център край Липецк и барутното производство в Котовск.

Третото направление е най-дългото и при евентуално продължение в дълбочина обхваща най-голям набор от потенциално значими обекти. То започва с логистичния център на Wildberries във Воронеж, атакуван на 11 август, военно летище и авиационно предприятие в самия град и комбината „Минудобрения“ в Росош, чиято продукция от амоняк, амониев нитрат и азотна киселина се използва за производство на боеприпаси. По южната периферия на тази ос се намират летището в Милерово и Новошахтинската НПЗ.

Ако източната траектория бъде продължена в същото направление, по нея попадат авиобаза Борисоглебск, подстанция „Балашовска“ с мощност 1523 мегаволтампера, която пренася електричество от Волжката ВЕЦ към централните области, Саратовската НПЗ и волгоградските мощности на „Лукойл“. Тези цели обаче вече са екстраполация по оста на движение, а не цели, до които показаните върху картата трасета непременно достигат.

Четвъртото направление е сред най-кратките и съответно най-евтините от гледна точка на нужен летателен ресурс. То започва от линията на контакт в Запорожие и Донбас, пресича акваторията на Азовско море и достига Таганрогския залив за под час полет. Под него се намират пристанищата на Мариупол и Бердянск, авиационния завод в Таганрог, поразен на 27 май, производителят на дронове „Атлант Аеро“, ударен през януари, и жп излаза към Ростов на Дон, по който преминава снабдяването на южната руска групировка.

По-южните части на същото общо струпване се разгръщат към Краснодарския край, където се намират Новоросийск, Приморско-Ахтарск и група рафинерии по кубанското крайбрежие – Славянск-на-Кубани, Афипски, Илски и Туапсе.

Краткият маршрут има и обратна страна: той минава над фронтовата зона, където руската армейска ПВО е разгърната с много по-голяма плътност, отколкото в дълбочина на руската територия, което потенциално би могло да има негативен ефект.

Петото направление покрива окуширания Крим и военната инфраструктура на полуострова, включително района на Севастопол и военните летища. Сред тях е и площадката при нос Чауда, използвана от руската армия за изстрелване на дронове „Шахед“ срещу украинска територия.

Разпределението на петте условни оси до голяма степен съвпада с картата на пусковата инфраструктура на руската армия. Приморско-Ахтарск и Чауда са сред пунктовете, от които „Герани“ тръгват срещу Одеска област и нейното крайбрежие; Курска, Брянска и Орловска област осигуряват по-кратки траектории към Харков и Донбас; Милерово подпомага натиска срещу украинския изток, а Ейск на азовския бряг допълва южната дъга. Край Цимбулово в Орловска област руските военни са изградили комплекс с размери близо 2 на 4 км, включващ поне 12 пускови устройства и около 100 укрития за дронове, установиха през юни OSINT наблюдатели. 4 от 5-те условно очертани направления минават през райони с подобни пускови инсталации.

Съвпадението само по себе си не доказва, че именно те ще бъдат цел на настоящия удар. То обаче помага да се обясни защо едни и същи направления се повтарят от седмици: маршрутите, по които руски дронове излитат на запад, в обратна посока са най-преките подходи към руския тил. ПВО по тях трябва паралелно да прикрива пусковите позиции и разположените зад тях промишлени и логистични обекти.

Северното направление има ясно ограничение. Между 10 и 11 август към Московска област се насочиха 237 дрона; повечето бяха свалени или паднаха на далечните подстъпи, 13 достигнаха близките подходи южно и югозападно от столицата, а летищата въведоха ограничения на полетите, съобщиха тогава местните власти. Мащабът на вложения ресурс там не отговаряше на размера на нанесените поражения, но подобни атаки принуждават Русия да държи част от най-скъпите си зенитни средства в пръстен около Москва вместо по на юг, където са концентрирани ударите по рафинерии.

Предходната нощ показа докъде може да стигне такава комбинация от ударни средства. Украинските сили удариха Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни дронове „Паляниця“ и морски дронове; Зеленски описа операцията като насочена към последната голяма опора на Черноморския флот, която се намира на повече от 350 км от фронта. Поразени са фрегатите „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 и патрулният кораб „Василий Биков“. Петролният терминал „Шесхарис“, където преминават от 600 до 700 хиляди барела дневно, спря износ; работа прекратиха и зърнените комплекси с общ годишен капацитет от 15,6 млн. тона. Загинаха двама цивилни – 8-годишно дете в Новоросийск и мъж в село Волна, 12 други бяха ранени.

Данните от същата нощ показват ограниченията в модела на руската отбрана. Министерството на отбраната в Москва докладва за 502 свалени дрона, а губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев писа за няколкостотин само в неговия регион. Въпреки това пострадаха ключовия терминал за износ на петрол, поне 4 бойни кораба и инфраструктура за съхранение и износ на зърно.

Обявеният дяк на прехващане и материалният резултат невинаги се движат заедно, защото за временното извеждане от строя на товарен възел могат да бъдат достатъчни единични попадения по помпени станции, тръбни естакади или системи за измерване на количеството и качеството. Това е ключовата разлика между двата вида цели: ударът по завод обикновено изисква по-голяма маса от средства, докато при логистичния възел решаваща може да бъде точността.

Кримското направление има собствена предистория. Назначеният от Кремъл управител на Севастопол Михаил Развожаев отчете 115 дрона над града в предходната нощ и щети по 10 жилищни блока и 25 частни къщи. Градът беше главната база на Черноморския флот, докато украинските удари не принудиха руското командване да го премести чак в Новоросийск.

Именно затова атаките към Крим и Краснодарския край могат да се тълкуват като части от една по-широка оперативна география, макар на конкретната карта да образуват отделни струпвания. Едното направление натоварва защитата на полуострова, а другото – пристанищната, преработката на нефт и военноморската инфраструктура от другата страна на Черно и Азовско море.

Ударите идват при вече свит преработващ сектор в Руската федерация. През юли заводите ѝ преработваха около 3,6 млн. барела дневно – най-ниското ниво от май 2002 г. според данни на EA Analytics, цитирани от Bloomberg. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че 43% от мощностите са извън строя. На 8 юли Москва забрани напълно износа на дизел, за да задържи горивото на вътрешния пазар.

Волгоградското предприятие на „Лукойл“, удряно 9 пъти за 2 години, спря всичките инсталации в началото на август; Новошахтинската НПЗ остава спряна, в Илската гасиха пожар на 8 август, а заводът в Славянск на Кубан, който снабдява и окупирания Крим, гори за пореден път от края на юни.

Щетите при двата вида цели се измерват по различни времеви хоризонти. Поразена основна технологична инсталация може да извади предприятие от строя за месеци – фактор, който допринесе за спад в дейността на руските рафинерии до най-ниското ѝ ниво от 24 години. Товарният възел може да се възстанови за дни или седмици, но докато не работи, спира непосредствен валутен поток, който трудно може да се пренасочи другаде: през „Шесхарис“ минават до 700 хил. барела дневно, а зърнените мощности в същото пристанище осигуряват капацитет за износ от 15,6 млн. тона годишно. Затова серия от удари по пристанищата може да даде по-бърз, макар и по-краткотраен резултат от серия по преработващите предприятия.

Последните 4 нощи могат да се разглеждат като последователна серия от далекобойни удари, но наличните данни не позволяват да се твърди, че всички са част от един предварително планиран оперативен замисъл. На 11 август сутринта дронове запалиха завода в Орск на границата с Казахстан, на над 1500 км разстояние от най-близката територия под украински контрол, а през същия ден горя и предприятието в Комсомолск на Амур – на 6500 км източно от фронта. През нощта срещу 12 август последваха Новоросийск и заедно с него Севастопол. Сега следва вълната от нощта срещу 13 август.

440 не е рекорден брой дори само за август. В нощта срещу 12 август руското министерство на отбраната отчете 502 прехванати дрона, а по-рано през месеца докладва съответно за 456 и 396 в рамките на едно денонощие. Следователно мащабът сега попада в горната граница на наблюдаваното през лятото, но сам по себе си не представлява изключение. По-важен е конкретният момент: новата вълна идва непосредствено след друга операция по-малко от 24 часа по-рано, която спря износа на петрол през Новоросийск.

Оттук можем да очертаем и условна йерархия на очаквани поражения. Най-голяма изглежда вероятността основната тежест да падне върху преработващи и товарни мощности на юг, където серията от юни насам е най-интензивна и където ПВО трябва да прикрива паралелно пристанища, рафинерии и флот.

Воронежкото направление и възможното му продължение на изток създават риск за енергийна и химическа инфраструктура, тъй като по тази ос се намират както вече поразени предприятия, така и големи енергийни възли. По-малко вероятно изглежда брянско-калужкото направление да пропусне повече от ограничен брой машини към Москва, ако се повтори съотношението от 10 и 11 август. При кримската ос изглежда са налице два относително равностойни сценария – удари по военни летища или предимно изразходване на зенитен боекомплект, съчетано с вторични щети в населени райони, както стана през предходната нощ.

Тези оценки остават условни и могат да се променят допълнително в хода на атаката. Петте направления не са независими вълни: с навлизането навътре в руския тил отделни групи могат да се разделят, да променят курса си или да преминат от една условно очертана ос към друга. Именно затова картата е по-полезна за разчитане на общата геометрия и натоварването на руската ПВО, отколкото за предварително определяне на конкретните цели.

Проверката на тази картина ще дойде с първите сутрешни съобщения. Ако Москва обяви число, близко до 440, а регионалните власти потвърдят пожари по изброените посоки, тази карта ще се окаже относително точна – най-малко в геометрията си. Ако вместо това постъпят сведения, ограничени основно до паднали отломки, а окончателната бройка се окаже значително по-ниска, това може да значи, че резултатът от тези няколко часа е бил натоварване и изтощаване на ПВО преди следващ по-концентриран удар или по-силно от обичайното представяне на руската ПВО.

Анализ: Украйна утрои далекобойните удари в Русия при 5–9 на сто пробив

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна е нанесла през юли 3 пъти повече удари по цели на разстояние над 200 км, отколкото през януари, а 5-9% от изстреляните средства успяват да преминат през руската ПВО. Двете числа идват от публикация на Associated Press от 11 август: първото е по данни на независимия монитор на въоръжени конфликти ACLED, а второто е оценка на Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). На пръв поглед това изглежда като неблагоприятно съотношение. Кампанията обаче се разраства именно защото ниският процент на пробив е заложен в самата ѝ концепция.

Механизмът е описан от Уотлинг. Киев вече отстранява проблемите с навигацията на крилатите си оръжия, но „Фламинго“ и сходните украински системи все още не са нито толкова точни, нито толкова трудни за засичане, колкото западните им аналози. Затова, за да се увеличи вероятността отделни ракети да минат през отбраната, във въздуха се вдигат стотици дронове, които насищат пространството и принуждават зенитните батареи да стрелят по тях. Останалите над 90% от изстреляните средства в тази логика не са просто провал на метода, а част от неговата цена: те натоварват отбраната и създават възможност за онези 5–9%, които успяват да преминат.

Дори при този разход Киев не произвежда толкова далекобойни оръжия, колкото са ѝ нужни. Страната е съкратила цикъла от разработването до производството от десетилетия до години, а понякога и до месеци, но по думите на Уотлинг е било необходимо време, за да се появят системи, достатъчно точни, че Киев да се реши да ги използва дълбоко в руска територия.

Цената обаче не се плаща само от атакуващата страна. Зенитната ракета струва многократно повече от евтин ударен дрон, а производството ѝ не може да следва със същата скорост темпа на изразходване. През юни трима украински служители, запознати с разузнавателните оценки, заявиха пред CBS News за намален руския запас от прехващачи за С-300. Година по-рано украинското разузнаване оценяваше наличността за С-300ПМ и С-400 на над 400 комплекса. Роб Лий, специалист по руската военна машина в американския Институт за изследване на външната политика (FPRI), формулира съотношението: руските зенитни ракети се изразходват „с някак неустойчив темп, защото Украйна може да произвежда повече дронове за удари в дълбочина, отколкото Русия в някои случаи произвежда зенитни ракети“.

Оценката за недостига идва от воюваща страна със свой интерес от такъв извод и остава без независимо потвърждение. Самите украински източници също поставят граници на извода. Изпълняващият длъжността ръководител на Главното управление на разузнаването Олег Чорни посочи пред същото издание, че Москва дава производствен приоритет на своите по-модерни системи. Тоест свиването засяга най-вече по-старото звено, а не руската ПВО като цяло. Едно обстоятелство обаче остава извън спора: руските въоръжени сили пренасочиха част от С-300 към удари по наземни цели в Украйна и така изразходват същия боекомплект за съвсем различна задача.

Географията допълнително увеличава натиска. Повтарящите се удари в дълбочина принуждават Москва да разтегля своята ПВО на все по-голяма площ, пише Associated Press. Разстоянията го налагат: рафинерията „ТАНЕКО“ в Нижнекамск се намира на около 800 км източно от Москва, рафинериите в Башкортостан – на близо 1600 км от украинската граница, а Киев съобщи, че е поразил най-голямата руска рафинерия на над 2500 км. Западните системи, с които Украйна разполага, не покриват тези дистанции: обсегът на ATACMS и Storm Shadow се измерва в стотици, а не хиляди километри. При тези удари въпросът за чуждо разрешение практически отпада, защото на подобни разстояния могат да достигнат само украински оръжия собствено производство.

Associated Press обособява целите в четири категории въз основа на анализ на стотици украински удари през тази година, съставен от съобщения на руски официални лица и държавни медии и на украинското командване. Първата е петролната инфраструктура: ударите по нея намаляват приходите на Кремъл от износ на горива и създават недостиг за обикновените руснаци. Втората е отбранителната промишленост – завод за навигационни системи например е бил атакуван многократно, включително с „Фламинго“. Третата са частите на ПВО и радарите, съсредоточени около окупирания Крим и поразявани предимно с безпилотни апарати. Четвъртата са складовете на Wildberries, за които стана ясно, че снабдяват армията.

Първата категория вече дава осезаем резултат. От март насам над 20 удара са били насочени срещу руски рафинерии, сред които 8 от 10 най-големи в страната. Експерти оценяват, че над 20% от общия капацитет на руските рафинерии е изваден от строя, а Международната агенция по енергетика (IEA) определя мащаба на смущенията като безпрецедентен за тази война. Най-големият доставчик на горива за столичния регион (рафинерията в Капотня) осигурява около 40% от бензина и половината от дизела там. Тя беше поразена и според отраслови източници на Reuters няма да заработи отново преди края на годината. Към средата на юли ограничения върху продажбата на гориво действаха в над 50 региона, в повечето случаи с лимит от 20 до 30 литра на посещение и с купонна система. В окупирания Крим от 26 юни е обявено извънредно положение, след като продажбите за граждани бяха спрени изцяло.

Ударите по ПВО следват отделна логика в рамките на същата стратегия. Всяка унищожена батарея свива допълнително плътността на мрежата, през която трябва да премине следващата вълна. Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“ и командващ украинските операции с дронове, каза пред Associated Press, че ударите в Крим имат и друга цел – да направят полуострова неизползваем като плацдарм за руските сили. Тук Киев има предимство, с което Москва не разполага: достъпът до Starlink позволява на операторите да управляват апаратите в реално време над окупираните украински територии, докато Русия е отрязана от услугата. Това предимство обаче постепенно се износва. По думите на Бровди руснаците разработват собствен аналог и монтират заглушители, които влошават връзката.

Четвъртата категория показва колко далеч стига замисълът. В нощта срещу 18 юли дронове удариха два логистични центъра на Wildberries, водещата руска онлайн платформа за търговия: единият с площ 250 000 кв. метра в Електростал, градче в Подмосковието, а другият в Котовск, Тамбовска област, отворен година по-рано. Загинаха 8 души, а над 80 бяха ранени. Възстановяването на двата центъра ще струва между 22 и 36 милиарда рубли по изчисления на източници на „Комерсант“ и Forbes. Още по-голяма може да се окаже загубата за продавачите, чиято стока в складовете се оценява на между 150 и 235 милиарда рубли при чиста печалба на платформата от 175 милиарда за 2025 г. Само 11 дни по-рано Wildberries промени своите условия за ползване, като изключи отговорността си при форсмажор и изрично причисли към него атаките с дронове.

Твърдението на Киев, че компанията снабдява руската армия, намира опора в обяви на самата платформа. Украинското издание Defense Express откри FPV дронове, хексакоптери, полетни контролери, задействащи платки и механизми за пуск. При търсене на макари с оптично влакно се появяват 178 продукта, сред които 10 км макари с тегло около 1 кг и цена между 23 и 38 хиляди рубли. След 26 юли Wildberries спря да показва военни стоки при заявки за търсене, директно свързани с военните действия.

Същата логика на насищане работи и в обратната посока – при значително по-неблагоприятни за Киев числа. През юли руските войски изстреляха 376 ракети по Украйна – повече от два пъти над количеството за юни и най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война, показва анализ на AFP върху ежедневните доклади на украинските ВВС. Ударните дронове са били 4956, или с 14% по-малко спрямо юни. Институтът за изследване на войната (ISW) отчита същото разместване: делът дронове в масираните удари намалява, а този на балистичните ракети расте. В нощта срещу 1 август срещу Киев бяха изстреляни 35 ракети, от които 27 балистични, и 185 дрона. Свалени бяха 154 безпилотни апарата и две ракети, като от 27-те балистични беше прехваната само една. Зеленски посочи причината пряко: недостиг на прехващачи за системите Patriot. Насищането с евтини машини работи и за Москва, но срещу балистична ракета евтин отговор няма.

Същият материал на Associated Press дава и аргумент срещу твърде оптимистичния прочит на украинската кампания. През май и юни Киев обяви попадения в няколко спътникови, разузнавателни и радиоелектронни обекта в Русия, но сателитните снимки, анализирани от агенцията, не показаха тежки щети. Следователно част от средствата, които преминават през отбранителните пояси, не постигат значителен ефект, което от своя страна стеснява допълнително и без това малкия дял на резултатните удари. Самият Уотлинг поставя условието ясно: над определен праг натискът започва да работи, но дали Киев ще успее да достигне, а след това и задържи този праг зависи донякъде от фактори извън неговия контрол, сред които продължаващата европейска финансова подкрепа.

Политическият контекст също се промени осезаемо, макар пряка причинна връзка с кампанията от удари да не може да бъде изведена само от тези данни. През февруари 2025 г. в Овалния кабинет Доналд Тръмп заяви на президента Володимир Зеленски, че страната му се намира в тежка беда, че не печели и че няма козове. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Тръмп временно прекрати обмена на разузнавателни данни. На срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. същият Тръмп нарече украинския си колега „много ефективен“ и добави, че двамата са изградили добри отношения. Дали икономическият и военният натиск ще доведе Путин до масата за преговори, остава открит въпрос.

Цивилната цена на войната също продължава да расте и от двете страни на границата. За първите шест месеца на 2026 г. ООН преброи 1396 убити цивилни в Украйна, докато за същия период властите в Русия съобщиха за 250 загинали цивилни. На 10 август украински дронове удариха „ТАНЕКО“ в Нижнекамск, Татарстан. Загинаха най-малко 13 души, сред тях дете, а 39 бяха ранени. 9 от загиналите били в общежитие, а консулството на Узбекистан в Казан потвърди, че поне седем от жертвите са узбекистански граждани.

Кампанията е изградена върху изтощаване, а не върху единични попадения. Именно затова процентът на преминалите през ПВО средства е подвеждащ измерител, ако бъде разглеждан самостоятелно. По-важно е съотношението между това, което Украйна може да изстрелва, и ресурсите, които Русия трябва да използва за спирането му. При подобно съотношение ниският дял на пробивите остава поносим, докато украинските ударни дронове излизат от производството по-бързо, отколкото Русия може да попълва част от запасите си от прехващачи, а проблемите с горивата поддържат икономическата цена за Кремъл висока. Това прави вероятно Киев да се опита да запази темпа поне до края на годината.

Политическият ефект обаче има по-нисък таван от чисто военния и икономическия натиск. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) установява, че развитията на бойното поле почти не ерозират подкрепата за войната в Русия, а икономическите последици я намаляват осезаемо. В граничните региони анкетираните, понесли лична цена от войната, са около един и половина пъти по-склонни да подкрепят изтегляне и преговори. Мнозинството обаче продължава да твърди, че одобрява действията на Путин. По-безопасно е да се изрази умора от войната, отколкото пряка критика към самия него, което прави непосредствена политическа криза за Кремъл малко вероятна.