Турската зенитна ракета SİPER Ürün-2 смени целта си в полет

🇹🇷🚀 Турската зенитна ракета с голям обсег SİPER Ürün-2 беше подложена на изпитание, в рамките на което тя беше изстреляна срещу една цел, а по време на полета получи нова, която успя да унищожи. За това съобщиха директорът на Председателството на отбранителната промишленост (SSB) Халук Гьоргюн и двете частни компании, разработващи системата – ASELSAN и ROKETSAN. Нейният трети разработчик е TÜBİTAK SAGE, институт за изследвания в сферата на отбраната към Съвета за научни и технологични изследвания на Турция. Мястото на провеждане не се уточнява.

Ракетата е вторият модел от серията SİPER – далекобойна система за ПВО/ПРО от местното производство. Нейното официално обозначение е Ürün-2, а турските медии я наричат още Blok-2. Гьоргюн описа успешно проведения тест и публикува кадри от него в платформата Х: „След като беше изстреляна към определена цел, SİPER Ürün-2 унищожи новата си цел, зададена по време на полета, и така още един път демонстрира успешно своята маневреност и ефективност.“ ROKETSAN уточни, че ракетата за първи път показва своята способност да сменя целта в полет.

Генералният директор на ASELSAN Ахмет Акйол уточни, че целите са няколко и са прелитали над морската повърхност. Според него при изпитанието на SİPER 2 са проверени откриването, следенето, поразяването и прехващането на такива цели. Той добави: „След изстрелване ракетата промени набелязаната цел и порази успешно новата.“ В изявлението на компанията, цитирано от Anadolu, са изброени и останалите проверени елементи: поразяване на първата цел, пренасочване на вече изстреляната ракета към втора, средният и крайният участък на насочване.

Нисколетящата заплаха е една от най-сложните цели за всяка ПВО. Тя излиза над радиохоризонта едва на близко разстояние и се губи в отраженията от вълните, а именно по такъв профил летят противокорабните крилати ракети. Разработчиците описват ползата по-общо: Гьоргюн отбелязва, че изпитанието е повишило способността на страната да реагира на променящи се заплахи, а ROKETSAN – че повишава оперативната гъвкавост. Онлайн изданието TurDef посочва още едно приложение. Ракета, насочена срещу примамка или фалшива радарна цел, не се изразходва напразно, ако след пуск операторът я пренасочи към истинската.

Според техническия лист на ASELSAN от май 2025 г. системата поддържа двупосочна връзка с ракетите в полет, докато в крайния участък се насочва от активна радарна глава – собствен радар в носа на ракетата. Преди това, по описанието на SavunmaSanayiST, тя получава корекции от наземния радар за управление на огъня. В техническия лист за SİPER 2 са посочени максимален обсег на прехващане над 150 км и височина 30 км. Системата може да проследява до 100 различни цели, а една батарея поразява едновременно до 10 от тях и насочва до 20 отделни ракети. Всяка пускова установка пренася 6 ракети. Сред целите са изброени самолети, хеликоптери, ракети въздух–земя, крилати ракети, стратегически и тактически дронове. TurDef пише, че Ürün-2 има изцяло нова едностепенна конструкция и двигател с голям диаметър. Тя не произлиза от двустепенната Ürün-1, изградена върху зенитната ракета среден обсег HİSAR-O.

Проведеното изпитание продължава дълга поредица, започнала още през август 2023 г. с първата стрелба на Ürün-2 на полигона в Синоп. На 16 юни 2026 г. порази маневрираща цел на повече от 150 км разстояние. По-малката Ürün-1 постъпи на въоръжение през октомври 2024 г. Серийното производство на Ürün-2 беше договорено на 29 октомври 2025 г. Според Гьоргюн тя трябва да постъпи на въоръжение в турските ВВС в периода 2027-2032 г. Според него новит тест укрепва далекобойния слой на „Стоманения купол“ (Çelik Kubbe) – многослойната ПВО/ПРО система на Турция. Министърът на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър нарече ракетата далекобойния щит на тази система.

TurDef свързва стрелбата по морски цели също с корабния вариант SİPER-2D. Изданието Army Recognition посочва, че вариантите Ürün-1D и Ürün-2D са сред ракетите, предвидени за 96-те клетки на вертикалните пускови установки MİDLAS на разрушителя TF-2000. Изграждането на първия от тези бойни кораби беше започнато през 2025 г. в Истанбулския военноморски корабостроителен завод.

Балистичните ракети не са сред целите, посочени от Ürün-2. През май Гьоргюн определи нейната роля като отбрана срещу въздушни цели, крилати ракети и боеприпаси въздух–земя. Защитата на „Стоманения купол“ от балистични ракети той разпредели между два нови проекта. За долния слой в атмосферата е предвиден SİPER-A с активна радарна глава с фазирана решетка (AESA). За горния слой е предвиден SİPER-4, който се очаква да покрие нуждата на ВВС от прехващач за поразяване на балистични ракети на голяма височина. Към 28 октомври обсегът, височината на прехващане и сроковете на двата проекта не са обявени публично.

Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

„Нова пошта“ обяви, че сваля руски дронове със собствена ПВО

🇺🇦🛡️🇷🇺 „Нова пошта“, най-голямата частна куриерска компания в Украйна, е изградила собствена ПВО и вече сваля руски дронове. Това заяви Вячеслав Климов, съсобственик на групата Nova, по време на издание №12 на Киевския международен икономически форум в понеделник, 26 октомври. „Ние сме една от малкото компании, които са реализирали този проект. Не искам да ви казвам цифри, но сме сваляли шахеди“, обясни той от сцената на финалния панел. Колко са свалените дронове, Климов не уточни.

Изказването сочи как войната прехвърля към големия украински бизнес част от две задачи на държавата: защитата на небето над собствените обекти и гасенето на пожарите след ударите. Климов отговаряше на въпрос за частните пожарни команди и стигна до ПВО по същата логика: „Частният собственик трябва да навлиза в сферите, които преди войната кой знае защо се смятаха за монопол на държавата.“ При ПВО обаче държавата не се оттегля, а възлага тази задача на предприятията, като запазва командването.

Частната ПВО в Украйна се основава на постановление на Министерски съвет № 1506 от 19 ноември 2025 г. В началото на март 2026 г. промени, приети от кабинета, разшириха експеримента. В края на същия месец тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че частната ПВО вече работи. Министерството на отбраната на Украйна дава на предприятията от критичната инфраструктура правомощия да сформират свои звена за ПВО, но те не действат самостоятелно. Всяко звено е подчинено на въздушното командване на ВВС, в чиято зона се намира. Командването му дефинира целите според наличното оръжие. Основните средства са дронове-прехващачи и автоматизирани турели с едрокалибрени картечници. Предприятията могат да купят оръжието със собствени средства или временно да го получат от складовете на военните части, а запасите от боеприпаси се попълват по опростен ред срещу отчет за изразходваното. През април Федоров обясни смисъла на подхода: противникът използва все повече реактивни дронове, които стават по-бързи и трудни за прехващане, а частните звена осигуряват допълнителна защита, без да увеличават натоварването на бойните части.

Мащабът засега е скромен. По данни на Министерство на отбраната към 14 октомври правомощия са били получени от близо 100 предприятия, които са сформирали около 50 групи. Бойни задачи обаче изпълняват звената на едва 6 предприятия, а останалите групи все още се обучават или завършват подготовка. Всички заедно са унищожили над 60 въздушни цели, сред които дронове. Към началото на юни ведомството беше дало правомощия на 30 от 43 кандидати, а свалените дотогава ударни и разузнавателни дронове бяха към 20. В съобщението на ведомството не се посочват заводи, поради което твърдението за „една от малкото компании“ може да се сравни само с техния брой: от близо 100 участници бойни задачи са изпълнявани от едва 6 звена. От сцената той го каза и по-остро: „Покажете ми колко компании в Украйна са свалили поне един шахед. Ето, ние свалихме.“

Куриерската фирма има всички основание да бърза. На 13 януари руска ракета почти унищожи иновативен сортировъчен терминал край Харков и уби 4 души: двама служители на центъра и двама шофьори на друга компания – логистичен партньор. Двама от тях са се намирали в укритие до терминала, съобщиха местните власти. На 15 юни руски удар унищожи най-големия терминал на компанията в Киев, а през нощта срещу 28 август бяха разрушени нейният център за обработка на поръчки и сортировъчното депо в Святопетривске, Киевска област. Три дни по-късно, на 31 август, ракета унищожи основна сортировъчна линия на терминал в Одеска област. Компанията отговаря с децентрализация на дейността: клоновете се превръщат в местни складове, а стоките се разпределят между повече обекти.

Ударите не спряха нейния растеж. От началото на годината до 13 юли компанията откри 1362 нови клона и постави 3880 пощенски автомата. Така мрежата ѝ достигна 16 765 клона и 37 935 автомата. През първото полугодие на 2026 г. приходите скочиха с 31,7% до 32,5 млрд гривни. Чистата печалба за същия период нарасна 2,3 пъти до 2,7 млрд. гривни.

Заплахата, срещу която бизнесът се въоръжава, се промени през лятото. Класическият дрон „Шахед-136“, познат в Русия още като „Геран-2“, е бавен витлов дрон и украинската ПВО се научи да го сваля: на 6 юли Сергий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната, написа, че украинската ПВО прехваща 92-96%, което е направило тяхната употреба безполезна. Затова все по-често руските сили изпращат реактивната версия „Шахед-238“, наричан „Геран-3“, и по-новите му модификации, които летят около три пъти по-бързо и високо. На 4 октомври президентът Володимир Зеленски описа мащаба на промяната: само за седмицата преди това реактивните дронове са 900, а обикновените – хиляди. Украинската ПВО сваляла обикновените дронове в 85–92% от случаите. При реактивните дялът е около 50–55%, понякога 60%, и най-много помага авиацията с изтребители F-16. Първият реактивен „Шахед-238“, свален от частно звено, падна в Харковска област през април и според Федоров е летял с над 400 км/ч.

Всъщност въпросът, зададен на Климов, беше за пожарите: дали „Нова пошта“, чиито обекти неведнъж са горели, обмисля създаването на собствена пожарна команда, след като по-рано на форума Руслан Шостак от TERWIN и Томаш Фиала от Dragon Capital бяха говорили за частни пожарни екипи. По думите на Климов при атаки неговите служители гасят сами голяма част от възникващите пожари, без да чакат пожарникари от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). „Сега големите компании търсят в Европа пожарни коли, за да създадат собствени служби“, каза той и добави: „Това е наша собственост. Какъв е проблемът? Кой може да ми забрани сам да гася пожар на своя територия?“ Самите спасители на ДСНС са мишена. На 15 юни в Харков руска ракета удари повторно мястото, където вече работеха аварийните екипи след първия удар, и уби петима души, сред които четирима спасители; от деветимата ранени шестима бяха от службата.

На ударите срещу „Нова пошта“ отговарят с удари в Русия. От 18 юли украински дронове удрят складовете на Wildberries, най-големия руски онлайн търговец. Според Financial Times още същия ден висш украински служител, пожелал анонимност, определи тези удари като отговор на руските удари по украинския куриер. Зеленски ги нарече отговор на руските удари по гражданска инфраструктура и заяви, че същите складове осигуряват доставки за войната, включително с навигационна техника и компоненти за производството на дронове.

Сравнението показва, че Киев изгражда с частни средства и личен състав слой за точкова отбрана около обектите, които руската армия атакува най-упорито. ВВС запазват своето командване, определят целта и осигуряват част от оръжието. Компанията осигурява личния състав и позиция и поема разхода. Основното ограничение се откроява в числата: над 60 цели за всички групи от март 2026 г. насам са незначителни на фона на 900 реактивни дрона само за седмица в края на септември и началото на октомври. Частната ПВО брани пределите на отделни съоръжения, без да измени общата картина над страната, и точно допълваща роля ѝ беше отредена от Федоров. Около 50 групи вече са сформирани, а бойни задачи изпълняват звената на 6 фирми. Следващият отчет на ведомството ще покаже дали броят на фирмите, чиито звена изпълняват бойни задачи, ще достигне десетки. Това би превърнало частната ПВО в мрежа за защита на тила. Ако той се запази едноцифрен, тя ще продължи да защитава малцината, които като „Нова пошта“ имат средствата да я поддържат.

Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Пилотът на Ми-8 „Крижик“ показа как армейската авиация сваля „Шахед“

🇺🇦🚁 Пилотът на многоцелеви вертолет Ми-8 от армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна Володимир Крижановски, известен с позивната си „Крижик“, публикува кадри как преследва и сваля руски камикадзе дрон над разорани ниви. Клипът е заснет през стъклата на кабината: делтовидният летателен апарат лети ниско, малко на нивото на горския пояс между полетата, а вертолетът скъсява разстоянието до него, докато не го поразява с бордовото оръжие, при което се разбива и превръща в огнено кълбо на земята. Крижановски не уточнява кога и къде е извършен полетът, а самото място не е геолокирано по кадрите.

По думите му преследваната цел е иранския дрон „Шахед“. Така в Украйна наричат руските ударни дронове от семейството на иранския „Шахед-136“, които в Русия се произвеждат под названието „Геран-2“. Дронът е бавен като скорост на полета в сравнение с крилатите ракети и често лети ниско над земята, поради което, както показва клипът, той може да бъде прехванат и от хеликоптер.

Текстът под видеото започва с две кратки изречения, в които се казва, че дронът е бил унищожен, което значи. „още един съхранен шанс за живот“. Следва основната мисъл в текста: „Зад всяка унищожена цел стои шанс някой да се върне у дома, да прегърне близките си, да опази жилището си и да продължи да живее.“ Тонът е спокоен, почти служебен: „Вършим работата си. Спокойно. Отговорно. Докато постигнем резултат.“ В края пилотът се обръща към зрителите: „Работим, за да живеят хората. А вие ценете живота и подкрепяйте.“ Текстът е подписан от името на рода войски, а не лично от пилота: „Армейската авиация. В защита на онези, които са на земята.“

Крижановски не е случаен автор на видео от фронта. През юли, за празника на този род войски, ArmyInform, информационна агенция на Министерство на отбраната на Украйна, публикува интервю с него и друг пилот с позивна „Корж“, с когото делят кабината на Ми-8 още отпреди пълномащабната война. Според разказа на агенцията двамата са унищожавали руски колони през първите часове на войната. И двамата носят и трите степени на ордена „Богдан Хмелницки“, а най-високите степени получават лично от президента Зеленски.

В интервюто Крижановски описва ритуала си преди тежък полет. Когато усети, че предстои трудна задача, пише на жена си „Обичам те“, после тихо прочита „Отче наш“ и погалва вертолета, като му казва: „Всичко ще бъде наред. Пази ни, а ние ще пазим теб.“ Шлемът му е изрисуван с позивната, последвана от 3 глагола: „Лети. Обичай. Стреляй.“ Същият девиз стои и на неговия профил в Instagram, където е публикуван клипът.

Самото видео е от онези записи, за които пилотите говорят с известни резерви. „Хората виждат красиво видео от полет. Но зад тези 30 секунди стоят стотици хора: техници, инженери, хора, които осигуряват полетите“, казват те в интервюто. След полета екипажът отива да почива, а техническият екип остава до машината, за да отстрани повредата, да я зареди и подготви за следващия боен полет. В интервюто пилотът нарича тези хора „титани“. Свалянето на ударни дронове заема в разказа им особено място: „Когато сваляш въздушна цел, разбираш, че току-що си спасил нечий дом. Нечия кола. А най-важното – нечий живот.“ Тази мисъл е основополагаща и за новото видео.

Кадрите показват задача, за която този род войски оригинално не е създаден. Той е част от Сухопътните войски и неговата основна роля е да поддържа пехотата, обясняват двамата пилоти. Пилотите казват, че сега свалят и дронове „Шахед“, поразяват въздушни цели, евакуират ранени и превозват десантни части. „Част от функциите, които традиционно изпълняват ВВС, сега поемаме и ние.“ Сред операциите, записани със златни букви в историята на украинската авиация, те посочват началото на лова. Изреждат „Азовстал“, Змийския остров и началото на свалянето на дронове „Шахед“. От командата до излитане, казват, минават „буквално 7–10 минути“.

Използването на хеликоптери за отбрана от дронове отдавна не е необичаен подход. Кадри от такъв лов се разпространяват поне от август 2024 г. На клип, който „Фокус“ описа на 25 август същата година, армейски Ми-8 изравнява скоростта си с дрон „Шахед“ и стрелецът дава 2 откоса от едрокалибрена картечница, при което дронът започва да пада на 10-ата секунда. Описаният от изданието метод изисква наличието на пряка видимост: екипажът трябва да види целта, да се изравни с нея и да я задържи в прицела достатъчно дълго, за да стреля. Кадрите на „Крижик“ също са дневни, а машината следва дрона ниско над нивите.

Същата малка височина крие и сериозна опасност. Вечерта на 17 декември 2025 г. екипаж на Ми-24 излетя да прехваща дронове „Шахед“ и след известно време изчезна от радарите. По-късно стана ясно, че той се е разбил, а 4-мата летци на борда са загинали. По думите на брата на командира катастрофата е станала в Черкаска област. За гибелта на екипажа съобщи 12-а отделна бригада на армейската авиация на името на Виктор Павленко. Командир беше 55-годишният Герой на Украйна Олександр Шемет, пилотът, който през април 2022 г. осъществи последния успешен въздушен пробив до обсадения завод „Азовстал“ в Мариупол.

Неговият брат Юрий заяви пред „Суспилне“, че по данни на предварителното разследване вертолетът се е сблъскал с дрона. По думите му апаратът очевидно е летял на свръхниска височина и не е бил засечен от средствата за наблюдение. Към 23 октомври официален извод за причината не е публикуван. Ако думите на брат му бъдат потвърдени, ще покажат цената на метода: за да види и свали целта, екипажът се налага да влезе в същия тесен коридор над земята, в който лети и тя.

В началото на нахлуването, разказва „Корж“, екипажите атакуват колоните при пряка видимост, а бойните полети днес са „съвсем друго ниво на риск“: ясна линия на фронта, няколко ешелона на ПВО и укрепените рубежи. Към това пилотите добавят и друга заплаха. „Основният проблем сега са FPV дроновете. Просто са невероятно много“, казват те; част от тях се управляват по оптичен кабел и трудно се заглушават, като част от застават встрани от пътя и започват да чакат, след което атакуват от засада. Според тях тази заплаха е не по-малка от заплахата на преносимите зенитни ракетни комплекси. Самите машини също са на предела си. „Нашата техника отдавна работи отвъд онова, което е записано в инструкциите“, признават пилотите и настояват, че опитът им ще позволи бързо да усвоят съвременни западни вертолети, ако Украйна ги получи.

Затова клипът казва повече от това, че е свален поредният дрон. Украинските вертолетчици воюват срещу дроновете „Шахед“ ниско над земята с машини, отдавна изчерпали своя летателен ресурс. Там дронът и вертолетът летят на една и съща височина. Четиримата от Ми-24, излетял през декември 2025 г. на такава задача, така и не се завърнаха обратно. А Крижановски заяви, че го прави тъкмо за да даде шанс на всеки да се завърне жив и здрав у дома.

Снимка с нашивка на МиГ-35 показва прицел върху дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Снимка от кабина на изтребител показва нашивка на МиГ-35, който изстрелва ракети срещу цел с надпис „ДПЛА“ – руско военно съкращение за дистанционно пилотиран летателен апарат. Този кадър илюстрира роля, която руски източници приписват на най-редкия изтребител на страната още от май 2025 г. – лов на украински далекобойни дронове в дълбокия тил. Снимката беше публикувана вчера от Telegram канала „Соняшник“, близък до украинската бойна авиация. По-късно на същия ден снимката беше разпространена от Defense Express като снимка на руски пилот на МиГ-35, който по думите на изданието е участвал в отбиването на атаки с дронове.

Пилот държи нашивката пред остъклението. Над силуета на изтребителя е изписано „МиГ-35“, а отдолу стои девизът „Встречаю первый“ („Посрещам пръв“), а между тях има прицелен маркер с цифрата 1 върху силует на безпилотен апарат. В огледалото за обратно виждане личи крило с окачени ракети. Кадърът не е датиран и не посочва мястото на заснемане.

„Соняшник“ не представя тази употреба на самолетите като нова. „МиГ-29 и дори МиГ-35 на противника отдавна участват в отбиването на масирани въздушни атаки като част от системата за ПВО дълбоко в тила“, пише той. После подхвърля с подигравка, че след два свалени дрона руските пилоти явно са решили, че са постигнали нещо голямо.

Руската страна говори за същото повече от година. На 8 май 2025 г. „Российская газета“ съобщи, че МиГ-35 за първи път от началото на пълномащабната война се използват за прехват на украински дронове. Според вестника изтребителите са прехвърлени в Московския военен окръг и „вече са свалили няколко украински безпилотни апарата“. Преди това през ноември 2023 г. главният конструктор на Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) Сергей Коротков заяви, че самолетът участва във всички текущи операции, без да уточни неговите задачи. Defense Express обяснява това най-ранно твърдение за употреба на МиГ-35 в реален бой с надеждата на производителя за нови поръчки от Министерството на отбраната.

През юли 2026 г. конструкторът заговори директно за прехващане на дронове. „МиГ-35 наистина е добър, макар че не е проектиран за това. Той ефективно сваля безпилотници за удари на голяма дълбочина, т.нар. Deep Strike. Това е най-добрият самолет за тази задача, може би дори в света – по думите на летците ни“, заяви пред „Первый технический“ Николай Чикунов, инженер-конструктор в ОКБ „Микоян“. Очевидно това са думите на заинтересована страна, особено предвид неясното бъдеще на бюрото му. През юни депутати от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) заявиха, че авиационната корпорация „МиГ“ ще бъде слята със „Сухой“ в обща структура с името ОКБ ОТА. Според същите сведения нейният персонал ще бъде съкратен поне с 25%. Defense Express, който съобщи за плана, не цитира официално потвърждение. Според преразказа на „Первый технический“ напредналият етап на разработката може да обяснява защо работата по МиГ-35 продължава.

Самолетите, за които става въпрос, са малко на брой и до момента остават опитна партида. По договор от 2018 г. Въздушно-космическите сили имат 6 самолета: 4 едноместни МиГ-35С и 2 двуместни МиГ-35УБ. Тяхното производство продължи от 2018 до 2023 г. Първите постъпиха на въоръжение през 2019 г. Засега те остават в опитна експлоатация, пише украинският портал Militarnyi. Серийното производство така и не беше започнато. Самолетите с марка МиГ, въведени в експлоатация, включват 99 изтребители-прехващачи МиГ-31БМ, 86 многоцелеви изтребители МиГ-29 от различни модификации и 6-те тестови бройки МиГ-35. Общо това прави 191 изтребителя, а МиГ-35 са около 3% от тях. Колко от по-старите МиГ-29 са изправни и могат да летят срещу дронове, не е публично известно, отбелязва изданието.

Според руските спецификации МиГ-35 е развитие на МиГ-29 с около 50% по-голяма далечина на полета и до 6500 кг капацитет за боен товар на 9 точки за окачване. Може да носи ракетата въздух-въздух с малък обсег Р-73 и ракетите със среден обсег Р-27 и Р-77. За удари по земята използва ракети въздух-земя Х-29, Х-31 и Х-38. Радарът с активна фазирана антенна решетка според производителя проследява до 30 цели на разстояние до 160 км. Коментатори в Москва дълго време го представяха като евтин аналог на изтребителя F-16 Block 70/72, без да подкрепят сравнението със смислени доказателства.

МиГ-35 не са единствените руски пилотирани самолети, вдигнати срещу украински далекобойни дронове. През май руското онлайн издание „Военное дело“ изброи изтребителите Су-30СМ и Су-30СМ2, Су-35 и Су-57, както и ударните вертолети Ми-28Н и Ка-52. За руските МиГ-29 то пише, че такива полети рядко се заснемат, и показва снимка от Telegram канала Fighterbomber на МиГ-29 с окачени ракети въздух-въздух с топлинна глава за самонасочване. Според изданието тази ракета е използвана срещу украински дронове Ан-196 „Лютий“. Успоредно с авиацията Москва изгражда и наземна отбрана. На 21 октомври „Российская газета“ описа ешелонирана анти-дрон отбрана – от бойния лазер „Заря“, изпробван по време на ученията „Център-2026“, до 30-мм зенитни установки „Цитадел“. Сателитни снимки, публикувани още същия ден от Радио Свобода, показват общо 33 кули и подиуми за ПВО около специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, където се произвеждат ударните дронове „Геран-2“ и реактивните им наследници. Част от кулите и подиумите са издигнати от пролетта насам. Украинският натиск обаче не отслабва. Късно снощи беше поразен 75-ият арсенал на ГРАУ в Серпухов, Московска област, който е отговорен за ремонта на зенитно-ракетни комплекси „Бук“ и С-300В. Не е обявено с какво е нанесен ударът.

От другата страна на фронтовата линия същата задача изпълнява предшественикът на МиГ-35. В началото на септември „Соняшник“ разкри, че модернизиран украински МиГ-29МУ1 е свалил на изключително малка височина С8000 „Бандерол“ със съветска ракета Р-60, приета на въоръжение през далечната 1973 г. Класът на „Бандерол“ е предмет на спорове – от баражиращ боеприпас през ракета-дрон до лека крилата ракета. И двете страни изпращат изтребители от четвърто поколение срещу безпилотни цели.

Руски и украински източници описват едно и също: МиГ-35 летят срещу украинските ударни дронове поне от пролетта на 2025 г. Новото от вчера е недатираният кадър от кабината, който Defense Express приема за автентичен. Самата роля беше описана отдавна. Приносът на тези 6 изтребителя е малък спрямо този на другите изтребители, вертолети и зенитни позиции, използвани от Русия за сваляне на същите цели. Затова кадърът говори повече за друго: руската ПВО използва срещу дроновете изтребители и ударни вертолети от много типове, включително опитна партида без серийна поръчка. За производителя тази роля вероятно е и аргумент в полза на самолета. Defense Express свързва още първото руско заявление за бойна употреба от 2023 г. с надеждата за нови договори. Най-силната похвала пък дойде от инженер на самото бюро, чието съществуване е поствено на карта.

„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Украински удар запали арсенала за ремонт на „Бук“ и С-300В в Серпухов

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински реактивни дронове или крилати ракети поразиха тази нощ предприятието АО „75 Арсенал“ в Серпухов, Московска област, което избухна в пламъци. Целта е звено от веригата, която поддържа в строя руската армейска ПВО. То ремонтира и съхранява военна техника, която включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси със среден обсег 9К37М1 „Бук-М1“ и 9К317 „Бук-М2“. Там се съхраняват и ракети за комплекса 9К81 С-300В. Серпухов се намира на 100 км южно от Москва, а нощната атака срещу столичния регион продължи с часове.

Независимото руско издание ASTRA установи по кадри на очевидци, че взривът е станал в пределите на войскова част 42708 на Московско шосе, където се намира арсеналът. Жители на близкия град писаха в местни чатове, че са чули мощни експлозии първо след прелитането на дронове, а после и на ракети, които по техни наблюдения са били най-малко 3. Украинският канал Exilenova+, който споделя ексклузивни кадри от ударите в руския тил, писа още в 3:30 ч. местно време, че Московска област вероятно е била подложена на ракетен обстрел, а по-късно – че ракети или реактивни дронове са навлезли в района на Серпухов.

Към 6:45 ч. местно време коментар от руски официални лица за Серпухов няма. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че към областта са навлезли 630 дрона. Този брой се отнася за периода от 20:30 ч. на 21 октомври до 4:00 ч. тази сутрин. По думите му ПВО е унищожила повечето дронове далеч от столицата, но все пак 163 са били неутрализирани на нейните подстъпи. Първите му съобщения излязоха в 2:30 ч. После в 3:41 ч. той писа за други 22 дрона. В 4:05 ч. съобщи за 73 наведнъж. Всичките 4 столични летища спряха временно излитанията и кацанията на полети, съобщи „Фонтанка“. Двама души са пострадали в района на Вороново в Нова Москва, където по думите на кмета са паднали отломки, и получават медицинска помощ. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов и Министерство на отбраната не са публикувани все още данни за нощта. Огромната част от безпилотните заплахи е свалена, както и при предишните вълни в столичния регион, а арсеналът в Серпухов засега е единственият известен поразен обект.

Предприятието е основано през 1949 г. ASTRA го описва като подчинено на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) на Министерство на отбраната на Руската федерация: произвежда оръжие и боеприпаси и извършва ремонт на въоръжение, което включва артилерийски системи. По-подробна картина може да се придобие от държавната корпорация „Ростех“, към чийто холдинг „РТ-Капитал“ принадлежи дружеството. В съобщение от 11 ноември 2022 г. корпорацията пише, че заводът от повече от половин век е специализиран в основния ремонт на зенитни комплекси и радарни станции. Той поддържа командните пунктове на „Бук“ в модификации М, М1 и М2, както и пусковите и пусково-зареждащите установки на С-300В. Обслужва също подвижните пунктове за разузнаване и управление ППРУ-1 „Овод-М-СВ“, от които се управляват зенитните части, зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Тунгуска-М“ и радарните станции „Терек“. От септември 2022 г. ремонтни бригади на завода, изпратени в Крим, ремонтират техника, участвала в руската военна агресия срещу Украйна. Работят по специални сервизни договори, а бригадите включват монтажници, инженери и бригадири. Тогава в 9-те цеха на предприятието работят 236 души. Връзката с „Бук“ личи в обществените поръчки. През юни 2016 г. дружеството възлага превоза на изделие 9С18М1, т.е. станцията за откриване на цели „Купол-М1“ от състава на „Бук-М1“.

„Бук“ и С-300В са комплекси на армейската ПВО – мобилни системи, придружаващи сухопътните войски и прикриващи ги от въздушни удари. С-300В е създадена да защитава войскови групировки, ключови военни обекти и административно-промишлени центрове от самолети, хеликоптреи, крилати и балистични ракети. „Бук“ осигурява защита на средни разстояния. В Серпухов са концентрирани и двете неща, от които зависи дали зенитната батарея на фронта ще стреля: ремонт на пускови установки и командни пунктове и запас от ракети за тях. Затова целта е нещо повече от поредния склад: това е мястото, откъдето се завръщат в строя поразените комплекси. Колко от този капацитет е поразен, засега не се знае: няма сателитни снимки, нито оценка на щетите.

Серпухов и преди е бил мишена на масирани украински атаки. На 11 март 2025 г. дрон порази петролната база „Ока-Център“ в града: ASTRA геолокира мястото по видео, заснето от пазара срещу нея, а Воробьов спомена името на града сред атакуваните места. Тогава целта беше гориво, а сега е военно предприятие на територията на войскова част.

Ударът е част от поредица атаки по арсеналите на Министерство на отбраната на Руската федерация. През нощта на 18 септември 2024 г. украински дронове предизвикаха огромна експлозия в арсенал на ГРАУ край Торопец в Тверска област, на около 400 км северозападно от Москва. Източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) каза пред Reuters, че там е унищожен склад за ракети, планиращи бомби и артилерийски снаряди, а пожарът е обхванал ивица с ширина около 6 км. На 12 февруари 2026 г. Генералният щаб обяви, че е поразен арсенал за комплексно съхранение на ракети, боеприпаси и взривни вещества край Котлубан във Волгоградска област. По думите на щаба при удара са използвани крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, а на обекта са регистрирани мощни взривове и вторични детонации. И при двата случая целта е запасът, натрупан за фронта, докато в Серпухов до склада се намират съоръженията за ремонт на зенитната техника.

Дейността на завода обаче не се ограничава до ПВО. ASTRA го описва като предприятие, което произвежда оръжие и боеприпаси и ремонтира артилерийски системи, така че горящата част от арсенала може да бъде и обикновен склад за боеприпаси. В такъв случай ударът ще прилича повече на тези по Торопец и Котлубан, отколкото на атака по ремонтната база на руската ПВО. Кадрите на очевидците показват огнено кълбо над хоризонта, но не става ясно коя част от арсенала гори.

Какво точно е горяло, най-бързо ще покажат първите търговски сателитни снимки на арсенала. Ако огънят е обхванал хранилищата, Русия губи ракети за „Бук“ и С-300В. Ако е стигнал до цеховете, губи част от капацитета, с който връща в строя вече повредени зенитни комплекси.

33 позиции за ПВО вече обграждат завода за дронове „Геран“ в „Алабуга“

🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.

От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.

Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.

Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.

Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.

Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.

Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.

Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.

Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.

„АТЕШ“ подпалва линиите на военната свръзка около московския IXcellerate

🇺🇦🔥🇷🇺 Агенти на „АТЕШ“, партизанското движение на кримските татари, прекъсват линии на руската военна свръзка около IXcellerate, един от най-големите търговски центрове за данни в Москва, за да откъснат зенитните разчети с командните пунктове и да отворят пътя на украинските дронове към техните цели. Движението обяви акцията в Telegram днес сутринта. „Изваждаме от строя каналите на врага, разстройваме управлението и помагаме на дроновете да достигнат целите си“, твърди текстът към публикацията, в която са приложени три кратки клипа: в първия горят разбити метални шкафове с апаратура, единият от които е зад ограда сред дървета; във втория пламъкът пълзи по кабел покрай стена, а в третия нощем се сипят искри.

„АТЕШ“ е нелегално движение на украинци и кримски татари, създадено след февруари 2022 г. В превод от татарски означава значи „огън“. Агентите му действат в руския тил и окупираните украински региони, като мрежата им събира сведения за силите и обектите, които после биват предадени на украинските сили за отбрана.

IXcellerate работи в Русия от 2012 г. и се представя като водещ оператор на търговски центрове за данни в страната. Компанията има 3 кампуса в столичния район. Северният, в квартал Алтуфиево, обединява общо 4 центъра, от MOS1 до MOS4. Южният, в Бирюлево, има площ от 14 хектара: там работи MOS5 с осигурена мощност 64 мегавата и над 5000 места за сървърни шкафове и още 3 центъра са планирани за изграждане. Третият кампус, Vёshki, се строи в Митищи, на около 6 км от северния, и е проектиран за 7500 шкафа и над 130 мегавата. През сървърните зали на IXcellerate преминава трафикът на банкови приложения, плащания с карти, мрежи на телеком оператори и корпоративни услуги. В съобщението на „АТЕШ“ не се посочва около кой от кампусите действат агентите.

„АТЕШ“ обяснява избора на целта с това, което стои зад гражданските сървъри. Министерство на отбраната на Руската федерация използва същата инфраструктура за военни цели, поставяйки канали за управление и системи на ПВО, твърди „АТЕШ“. С други думи, военният трафик е вграден в цивилна мрежа, обслужваща банки и оператори.

Механизмът, който описват партизаните, стъпва на една проста зависимост. Зенитният разчет не вижда сам цялото небе: сведенията за приближаващи дронове идват от радари и командни пунктове по линиите на свръзката. Същото важи и за целеуказанието, т.е. предаването на координатите на целта от средствата за наблюдение към тези за поразяване. Когато въпросните линии бъдат прекъснати на земята, разчетите губят картината на въздушната обстановка, получават със закъснение данните за целите и не успяват да покрият онези направления, по които идват ударите. „Без устойчива свръзка разчетите на ПВО губят координация, закъсняват с целеуказването и не успяват да покрият направленията на ударите“, отбелязват партизаните. Опитите на Москва да скрие военния трафик в граждански сървърни зали според „АТЕШ“ не са попречили на агентите да открият каналите и да ги извадят от строя отвътре.

Акцията идва в седмица на поредни атаки с дронове срещу Москва. В нощта на 17 октомври кметът Сергей Собянин отчете 144 свалени дрона по подстъпите към града, а Министерство на отбраната съобщи за 610 апарата над цялата страна. Летищата в столицата отново работеха с ограничения, а полетите бяха забавяни и пренасочвани. Центровете за данни вече са мишена и от въздуха. През нощта срещу 8 октомври дронове нанесоха сериозни поражения по центъра на „Яндекс“ в Сасово, Рязанска област, а на 9 октомври атакуван беше друг център за данни в Калуга. През нощта срещу 11 октомври центърът на компанията във Владимир спря напълно, което беше официално потвърдено от „Яндекс“. Украинският канал Exilenova+ съобщи за удар по строящия се в момента мегацентър на Сбербанк в Балаково, Саратовска област, през нощта срещу 14 октомври. Руските власти не са потвърдили за понесени щети там.

Московската акция е продължение на дълга поредица, в която „АТЕШ“ се насочва не срещу самите оръжия, а срещу енергийната и комуникационна инфраструктура, от която те са зависими. На 14 октомври групата съобщи, че е взривила подстанцията, която захранва Азовския оптико-механичен завод в Ростовска област. Предприятието е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и според партизаните произвежда навигационния лидар „Отблеск“ и системи за управление на полета за крилати ракети Х-101, радарни глави за самонасочване, бордови термовизори и системи за управление на ракетите Р-37М, Х-35У и Х-59/Х-69. Прекъсването на тока по думите на „АТЕШ“ е спряло цикъла на производство, забавяйки доставките на компоненти за стотици ракети.

Към днес по обяд IXcellerate и руските власти не са коментирали изявлението. Дроновете удрят центровете за данни от въздуха, а агентите палят линиите около тях на земята. Така под удар попада инфраструктурата с двойно предназначение, от която зависят едновременно картовите плащания на московчани и картината на въздушната обстановка над столицата.

Първи кадър: реактивен „Барс“ прехваща „Геран-5“ след старт от рампа

🇺🇦🛡️🇷🇺 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада от състава на ВВС на Украйна демонстрира как реактивен прехващач, изстрелян от наземна рампа, догонва и поразява реактивен камикадзе дрон на руската армия. Записът беше публикуван на 17 октомври във Facebook страницата на съединението. Украински издания разпознаха апарата като дрона-ракета „Барс“ и по-конкретно неговата версия на „прехващач“, а целта – като руския дрон „Геран-5“. Самата бригада не назовава нито едното от двете. Ако разпознаването е коректно, това е първият публичен кадър на „Барс“ срещу руските реактивни дронове, въпреки че украинското ръководство говори за неговата употреба в тази роля от началото на месеца.

Видеото има кратка продължителност и е монтирано като рекламно. Прехващачът е разположен на релсова рампа в каросерия на камион и излита в тъмната част на денонощието с ярък пламък от стартов ускорител. След това е показано изображение от термовизионната камера в носа на апарата. В средата на кадъра се приближава цел с прави крила и двигател над задната част на корпуса – образ, който отговаря на „Геран-5“. Малко преди сблъсъка изображението се разпада на шум, веднага след което се показва надпис „Целта е поразена“. Самото попадение не се вижда в кадър, а къде и кога е извършено прехващането, не се посочва. Текстът към видеото е лозунг: „Нова ера на ПВО! 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада започна да използва реактивни дронове!“ Бригадата е подчинена на Командването на силите за непосредствено противовъздушно прикритие на Военновъздушните сили.

„Барс“ е създаден като средство за поразяване. Класифициран е като малък безпилотен летателен апарат с турбореактивен двигател, проектиран за удари по цели дълбоко на руска територия, включително петролни рафинерии. Модернизираните ударни версии развиват максимална скорост 700 км/ч и имат обсег до 1000 км. Бойната им глава тежи 22, 60 или 105 кг според модификацията. Дронът се изстрелва от релса и няма нужда от летище, поради което може да заема позиция почти навсякъде. Какво е променено в прехващача, не е известно. „Милитарний“ отбелязва, че не може да се определи дали става дума за приспособен ударен корпус, или за отделна конструкция със същото име.

Тази негова роля не е нова, нови са единствено кадрите. На 4 октомври, на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Киев, украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че срещу реактивни дронове най-висока успеваемост сред украинските прехващачи показва именно „Барс“ (около 30%), както и че Украйна трябва да получи 2000 броя от съвместното производство с Германия, които вече са платени с финансиране от федералния бюджет на Германия. Най-добър цялостен резултат срещу този вид въздушни заплахи според него дава авиацията, а малките ракети, подготвени от Украйна за същата задача, трябва да започнат да се използват през втората половина на октомври. Преди дни министърът на отбраната Йевгени Хмара предложи друга цифра в разговор с журналисти: едно от подразделенията е унищожило 5 въздушни цели с 5 прехващача „Барс“. 30% и пълната успеваемост не се изключват взаимно, тъй като мерят различни неща. Процентът на Зеленски е общ резултат, а цифрата на Хмара описва представянето на едно конкретно подразделение в една поредица от изстрели. Зеленски посочи какво конкретно затруднява производството. Пред Financial Times той каза, че Киев внася двигателите в големи количества, а собствените му „не стигат“.

Целта обяснява защо украинските сили прибягват до ударно средство за целите на отбраната. „Геран-5“ е руски реактивен камикадзе дрон, който по външен вид и летателни характеристики прилича много повече на малка крилата ракета, отколкото на витловия „Шахед-136“ („Геран-2“), от който руската армия изстрелва стотици единици всяка нощ. Главно управление на разузнаването (ГУР) посочва крейсерска скорост от 450 до 600 км/ч. Руската страна говори за ниска скорост. При представяне пред президента Владимир Путин в Челябинска област на 2 октомври военните докладваха за „Геран-5“ 450 км/ч скорост, както и 90 кг бойна глава. Обсегът според тях достига 900 км. Дронът лети и по-високо от по-старите модели, затова малките прехващачи от тип квадрокоптер, на които Киев разчита срещу бавния „Шахед-136“, не могат да го догонят. До 29 септември руската армия беше изстреляла 3177 дрона с турбореактивен двигател от самото начало на месеца, а за целия септември говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат по-късно посочи почти 3500. В края на месеца Зеленски обобщи, че украинските сили свалят едва 57% от тях.

Отговорът на украинската индустрия е цяла поредица от по-бързи прехващачи. От края на септември кадри от свалянето на „Геран-5“ показаха Sting S на „Дивите стършели“ при 1020-и зенитен ракетен полк, P1-SUN JetKiller на SkyFall при група „Лазар“ на Националната гвардия и реактивния прехващач, доставен от фонда на Сергий Притула. На 12 октомври бившият министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че екипът му е разработил нов прехващач, с който е свалил два дрона „Геран-5“, насочени към столицата Киев. Много от тези прехващачи поддържат връзка с оператора чрез спътниковите терминали Starshield, военната версия на Starlink. През нощта на 13 срещу 14 октомври SpaceX въведе ограничение на скоростта и връзката спира, щом скоростта на дрона надхвърли 160 км/ч. За прехващач, който трябва да догони цел, летяща с 450 км/ч, това значеше загуба на връзка точно в преследването. „Барс“ е по-голям, по-бърз и се изстрелва от земята срещу бързи цели, затова дава на Украйна още един начин да прехване „Геран-5“, преди той да достигне град. Как точно прехващачът поддържа връзка с оператора, производителят не разкрива.

Цената е отделен въпрос. Официална цена за „Барс“ не е оповестена. Производителят е частна украинска компания, чиито служители говорят анонимно. През септември един от тях посочи пред местното издание NV, че тиражираната цифра от 500 000 долара на брой е „абсолютно невярна“, а реалната цена е няколко пъти по-ниска и зависи от конкретната модификация. Дрон-прехващач с турбореактивен двигател струва много повече от квадрокоптер при всеки случай, поради което разходът зависи от процента на успешните попадения. При посочените от Зеленски 30% за един свален „Геран-5“ се изразходват средно над 3 броя прехващачи „Барс“. При резултата на подразделението, за което говори Хмара, се изразходва по един.

Германия ще финансира поне част от програмата. През юли тя сключи двустранно споразумение с Украйна за съвместно производство на „Барс“, а през септември компанията обяви, че вече произвежда около 2000 единици месечно във всички конфигурации. Колко от тях са прехващачи, не е упоменато. Това е числото, от което зависи дали „Барс“ ще остане експеримент в няколко бригади, или ще стане масово средство срещу руските реактивни дронове.

Ако прехващачът на кадрите действително е „Барс“, той вече е въведен в употреба от обикновена зенитна бригада на ВВС, а не само в опитни подразделения. Ако следващите месеци донесат още записи от други бригади, този път с назован прехващач, и ако дневните доклади на ВВС започнат да разграничават целите според средството за прехващане, от което са били поразени, ще стане ясно дали ударният дрон, изменен в ловец, повишава общия процент над 57%. Ако делът на свалените реактивни дронове остане там, където беше през септември, „Барс“ ще се окаже не отговорът, а просто поредния от многото.

Армията на САЩ иска лазер срещу дронове на всяка своя машина

🇺🇸⚡ Американската армия иска да превърне лазерното оръжие срещу дронове от рядко оборудване за специализирани части в сменяем модул, който да се монтира на всяка машина в нейния автопарк и да се обслужва от войници без подготовка в ПВО. Замисълът беше представен на панел по време на ежегодния конгрес на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), а производствената му основа вече е договорена. В началото на септември сухопътните войски сключиха с AeroVironment договор за 464,8 млн. долара за десетки лазерни комплекси LOCUST X3 с мощност 30 kW и го определиха като първия си договор за производство на оръжие с насочена енергия.

„Фокусирани сме върху всяка машина в автопарка. Искам да вградя в нея бъдещи високоенергийни лазери“, отбеляза бригаден генерал Гай Йелвъртън, който ръководи програмите за отбранителни огневи средства в армейската служба за придобиване на огневи системи. Програмата носи името Enduring-High Energy Laser (E-HEL), а комплексът е изграден върху самостоятелна рама, която може да се прехвърля от една на друга платформа. Йелвъртън прилага същия подход и към личния състав: „Ако системата не зависи от военната специалност, ако обучението и работата с нея са лесни, не съм ограничен до частите за ПВО и ПРО. Мога да дам лазер на всеки тип формирование за борба с дронове.“ Той нарече избора къде да се разпределят комплексите „хубава дилема“.

LOCUST вече е на въоръжение в по-ранни версии, закупени по експериментални програми като Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL). Те са монтирани на JLTV, лек тактически автомобил 4×4 на сухопътни войски, на ISV, лек всъдеход на пехотното отделение, и на палети за фиксирани позиции. Тъкмо изброените комплекси са разположени по границата с Мексико и на отделни предни бази. Ядрото на LOCUST е купол с лъчевия излъчвател и с дневни и инфрачервени камери за откриване и проследяване на целта. Данните за насочване могат да постъпват от малък радар или пасивен пеленгатор на радиосигнали, разположени на самия автомобил, както и от външни радари. LOCUST X3 е проектиран да поразява дронове от групи 1-3, т.е. от малки безпилотни апарати като Wasp III до тактически като RQ-7B Shadow. С 30 kW комплексът се намира в долния диапазон на мощностите при бойните лазери.

Привлекателността му се крие в разходите за употреба. Лазерът няма ракети, които да свършат, а изстрел струва колкото електрическата енергия, необходима за него, докато всеки ракетен прехващач се заплаща отделно и често струва много повече от дрона, който сваля. И все пак възможностите за изстрелване не са безгранични – те зависят от батерията и охлаждането. „В зависимост от системата това са около 80 или 120 секунди. За толкова време стрелба ми стига запасът“, обясни Йелвъртън. „Колкото по-бързо поразя целта и спра нейното облъчване, толкова по-рано батерията започва да се презарежда.“ Лазерът може да поразява само по една цел наведнъж, а неговият лъч отслабва с разстоянието, докато минава през въздуха. Дъждът, димът и прахът го отслабват още повече, затова засега този вид оръжие действа само на къси разстояния.

Сухопътните войски на САЩ вече са пробвали по-мощен вариант и са се отказали от него. През 2022 г. те възстановиха 4-ти батальон на 60-и зенитен артилерийски полк във Форт Сил, Оклахома. Предвидено беше батальонът да се оборудва с бронетранспортьори Stryker с лазери от 50 kW по програмата Directed Energy Maneuver-Short Range Air Defense (DE M-SHORAD). 4 прототипа бяха изпратени в Близкия изток, а войниците не останаха доволни от тях. През май 2024 г. главният отговорник за придобиването на въоръжение Дъглас Буш обясни пред Сената, че резултатите в лабораторията и полигона се различават рязко от поведението на прототипите в тактическа обстановка. По думите му трудно е лазер от 50 kW да се побере в движеща се бойна машина заради топлината, натоварването на електрониката и износването, а прахът разсейва лъча. Междувременно батальонът премина към обичайните задачи на ПВО, а още няколко американски лазерни програми бяха съкратени или прекратени.

Този урок се крие в основата и на новия подход. „Лазерите са реални. Можем да излезем и да обстрелваме цели“, каза Кърк Уилямс, главен инженер в армейския проектен офис за оръжие с насочена енергия. „Сега трябва да направим системите толкова надеждни, че войниците да им вярват, когато имат нужда от тях.“ По думите му следващото изискване е комплексът да може да бъде поддържан и ремонтиран на бойното поле, тъй като там техниката неизбежно се поврежда. Уилямс илюстрира целта с пример: „Може да имаш много добре интегрирана система, но щом дойде време за смяна на маслото на камиона, лазерното ти оръжие е извън строя.“ Затова модулът се проектира така, че да се сваля от един автомобил и да се поставя на друг, а размерът, теглото и енергийната му консумация да намаляват. JLTV има много по-голяма товароносимост от ISV и за да има същата ефективност на по-лекия всъдеход, ще се наложи размерът на модула да бъде намален.

Единственият публично известен изстрел с LOCUST на американска територия показва и друг вид трудност. На 11 февруари 2026 г. армейски комплекс, предоставен на граничната служба, беше използван в района на летището на Ел Пасо, а Федералната служба за гражданска авиация на САЩ (FAA) затвори въздушното пространство над града за около 7 часа. Reuters идентифицира комплекса като LOCUST, като източници на агенцията твърдят, че военните са действали, без да изчакат съгласуване с FAA. Властите описаха случая като отговор на дрон на картел, докато няколко издания съобщиха, че свалената цел е била балон от фолио.

Полковник Чарлз Кийн, заместник-командир на 7-а пехотна дивизия в съвместна база Люис-Маккорд, щата Вашингтон, иска комплексите да стигнат до военнослужещите възможно най-рано, за да бъдат изпробвани във влагата на Индо-Пасифика, по южната граница, в Близкия изток и Европа. „Трябва да ги разберем и да започнем да работим с тях колкото може по-бързо, за да ги усъвършенстваме, защото противниците също усъвършенстват своите действия срещу нас“, заяви той. Най-активен сред тях е Китай. На военния парад в Пекин на 3 септември 2025 г. Народната освободителна армия показа корабния лазерен комплекс за ПВО LY-1 върху 8-колесен камион, обявен за „най-мощния в света“, без да уточни неговата мощност, а китайски компании вече продават лазерни системи на чужди армии.

Първите LOCUST X3 по E-HEL се очаква да влязат в строя в началото на 2028 г. Същият срок беше поставен като цел и за отделната програма Joint Laser Weapon System (JLWS), в която участват и сухопътните войски: лазер в контейнер с мощност около 150 kW, а след него – от 300 и 500 kW. Скот Кийни, главен изпълнителен директор на nLIGHT, която разработва LOCUST в партньорство с AeroVironment, каза по време на панела, че има перспектива и за лазери с мощност от порядъка на 1 MW. Такава цел е обявявал и американският флот.

Армията вече не очаква един мощен лазер да спре всичко, а множество лазери с ниска мощност, които да бъдат разпределени в целия ѝ автопарк и да оскъпяват атаката с евтин дрон срещу колона или позиция и да правят успеха по-несигурен. Досега обаче повече обявени разработки са отпаднали, отколкото са стигнали до войските: прототипите на Stryker не издържаха тежките условия на Близкия изток, а единственият тест в САЩ остави летище затворено часове наред. Договорът е сключен и производството е финансирано, затова първите X3 вероятно ще стигнат до войските през 2028 г. Много по-несигурно остава дали ще се използват широко и извън частите за ПВО и фиксираните обекти. Потвърждение би било LOCUST X3 в маневрена част като 7-а пехотна дивизия до 2028 г. и вариант за ISV, който издържа полевите изпитания. Опровержение би било отлагане след 2028 г. или комплекси, които и тогава охраняват само границата и базите. Лазерът на всяка машина засега е обещание, подкрепено с договор, но все още непроверено в боя.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Хакер продава 4,5 TB израелски военни документи с примерни материали за Barak 8

🇮🇱🔓🇮🇳 Потребител на хакерския форум DarkForums предлага за продажба 4,5 терабайта документи, за които твърди, че са от Israel Aerospace Industries, Rafael Advanced Defense Systems и Израелските отбранителни сили (IDF). Като доказателство за това е приложил два слайда с гриф „секретно“ за самонасочващата глава на зенитната ракета LRSAM, военноморска версия на израелско-индийската система Barak 8. За офертата на широката публика съобщи френският журналист Хари Бун. Той писа в X на 16 октомври, че материалите за Barak 8 „изглеждат истински“, и допълни, че след пробивите в телефоните на хора от обкръжението на Нетаняху „започва да става много“.

Темата във форума носи заглавие „4,5 TB строго секретни документи на израелската армия [ВМС]“. Автор е потребител с псевдонима Mr_Raccoonn, регистриран през септември 2026 г. Обявата започва с извинение: „Простете ми, направих го в знак на протест срещу войната!“ Следва твърдение, че течът на данни съдържа и сътрудничество между производители на ракетна техника и изтребители F-16. Продавачът изброява трите организации, посочва канал и контакт в Telegram, но не обявява цена.

Примерните материали в обявата са два и носят различна доказателствена тежест. Първият представлява схема на люковете и опасните зони на F-16 със замъглени участъци. ВВС на САЩ разпространяват подобни схеми за аварийно-спасителните екипи и те от години се намират свободно в мрежата, затова сами по себе си не доказват пробив. Вторият материал е този, на който Бун основава оценката си. Той съдържа два слайда от една и съща презентация, номерирани 29 и 91, с лога на IAI, Rafael и Организация за изследвания и разработки в сферата на отбраната (DRDO) – агенция на Министерство на отбраната на Индия. Под всеки се намира стандартно предупреждение на IAI, че документът е нейна собственост и не може да се споделя без писменото ѝ съгласие.

Единият слайд показва разпределение на масата на търсещата глава на LRSAM по компоненти: обтекател, антена, карданово окачване, предавател и електроника – общо 22,2 кг. Другият описва фазата на търсене на цел при противодействие на дозвукова противокорабна ракета. Дадени са зона на търсене, вероятност за засичане и време за претърсване. Търсещата глава е активен радар в носа на ракетата, който намира сам целта в последната фаза на полета. Затова нейните параметри показват точно за какви заплахи и в какви граници е проектирана да действа системата. Ако слайдовете не са фалшификат, те са вътрешна инженерна документация, а не рекламен материал. Нито IAI, нито Rafael, нито IDF са коментирали офертата публично към 17 октомври. Независима проверка на пробите също няма.

Barak 8 е разработена съвместно от IAI и DRDO, а Rafael е сред производителите на компоненти. Корабната версия е на въоръжение в израелския флот и индийските разрушители от клас „Колката“. Наземната версия MRSAM е на въоръжение в сухопътните войски и ВВС на Индия. Затова етикетът „[ВМС]“ в заглавието на темата съвпада с програмата, от която идват пробите. По тази причина евентуалното изтичане не е само израелски проблем. Логото на DRDO на слайдовете означава, че Ню Делхи има пряк интерес да установи откъде е изтекъл материалът: от израелска мрежа, от индийска или трета фирма във веригата на доставки.

Продавачът е нов във форума, но не е напълно непознат. На 24 септември същият псевдоним обяви във форума теч на 78,7 млн. записа на Rockstar Games за 2018–2026 г. Службата за наблюдение на заплахи VECERT отбеляза тогава, че доказателствата са видими, но непотвърдени. DarkForums стана основното място за такива сделки, откакто търговията с изтекли данни се изнесе от BreachForums. Присъствието само по себе си обаче не казва нищо за автентичността на офертата. Форумите са пълни с подобни обяви, които преувеличават обема, предлагат повторно стари изтекли данни или смесват истински файлове с публични.

Последният голям случай с израелската отбранителна индустрия показва и двата варианта едновременно. През октомври 2025 г. проиранската група Cyber Toufan заяви, че е проникнала в Elbit Systems и Rafael през доставчика MAYA Technologies. Групата публикува материали за 36 военни проекта, сред които лазерната система Iron Beam на Rafael и австралийската бойна машина на пехотата Redback. В отговор Rafael заяви, че „класифицираните мрежи, данните на клиентите и оперативните системи не са засегнати“. Източници от индустрията казаха пред Jerusalem Post, че не е изтекла класифицирана информация. Някои от схемите обаче бяха автентични, макар и примесени с публично достъпни материали. Проникването е станало не през самите оръжейни концерни, а през подизпълнител с по-слаба защита. Ако слайдовете за LRSAM се окажат автентични, първият въпрос ще е същият: кой във веригата е разполагал с презентацията.

Бун свързва офертата с поредицата пробиви около премиера Нетнаяху, а тя е подробно документирана. На 11 октомври изтекоха съобщенията от WhatsApp акаунта на Йонатан Урих, един от най-близките съветници на Нетаняху. Haaretz съобщи, че е проверило автентичността им. Адвокатите на Урих потвърдиха пробива и заплашиха със съд всеки, който публикува съдържанието. Сред съобщенията е неговата кореспонденция с Амит Сегал, главния политически анализатор на Канал 12, за послания на предизборната кампания. Преди това Haaretz писа, че инструмент за наблюдение на медиите, създаден от Урих за премиера, е бил уязвим, оставяйки чувствителни данни незащитени. Извършителят на теча не е назован. В края на декември 2025 г. иранската група Handala заяви, че е проникнала в телефона на Цахи Браверман, началника на кабинета на Нетаняху, а канцеларията на премиера отговори, че пробив не е открит. До изборите за Кнесет, насрочени за 27 октомври, остават 10 дни.

Между двата случая няма доказана връзка. Пробивите около Урих засягат организацията на предизборната кампания и лична кореспонденция. Офертата на Mr_Raccoonn засяга инженерна документация на оръжейна програма. Освен това продавачът не се представя като част от група, а говори от свое име с мотиви срещу войната. Общото е друго: за под седмица под въпрос се оказа сигурността на данните на две едновременни нива – в най-близкото политическо обкръжение и военната промишленост. Ефектът върху общественото доверие не зависи от това дали зад двата случая стои един и същ извършител.

Офертата изглежда поне отчасти автентична, но пълният обем от 4,5 TB и твърдението за „строго секретни“ документи засега стъпват само на думите на автора. Двата слайда за LRSAM са най-силното доказателство, което е показал, а схемата за F-16 е най-слабото. Оценката би се засилила, ако израелското министерство на отбраната или Националната дирекция за киберсигурност признаят инцидент, ако започне проверка по линия на индийската DRDO или ако продавачът публикува допълнителни примерни материали, които не са публично достъпни и които специалисти могат да проверят.