Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.

Румънски F-16 свалиха два реактивни дрона „Геран“ над Черно море

🇷🇺✈️🇷🇴 Два румънски изтребителя F-16 свалиха два руски камикадзе дрона над териториалните води на страната в Черно море, след като навлязоха във въздушното ѝ пространство. Министерството на националната отбрана (MApN) определи целите като „Геран“ с реактивни двигатели, по-бърз клас от витловите апарати, които пилотите от Борча свалиха през юли. Двата прехвата идват след седмица, в която радарите проследиха 8 случая на въздушни цели по границата. В 4 от тях безпилотни апарати навлязоха за кратко в небето на страната, след което излязоха, без да бъдат атакувани.

Двойката изтребители от бойното дежурство за въздушна полиция излетя в 17:43 ч. от 86-а авиобаза край Борча, в окръг Кълъраш. Малко преди това радарите на ВВС засякоха въздушни цели на 120 км източно от остров Змийски, които се движеха на югозапад към румънския бряг. Първият дрон пресече границата в 17:59 ч. и две минути по-късно в 18:01 ч. беше свален от единия изтребител югоизточно от Сулина. Вторият навлезе в 18:01 ч. Другият F-16 го унищожи източно от същото пристанище в 18:05 ч. Пилотите разпознаха и двете цели като дронове, преди да открият огън, и двете цели бяха поразени над териториалните води.

Министърът на отбраната Раду Мируца обяви свалянето във Facebook малко след него: „Два въздушни дрона, атакувани и свалени преди минути от румънските военни пилоти над Черно море.“ По думите му вторият апарат е бил на около 2 км навътре в страната, когато е бил атакуван. Началникът на Генералния щаб генерал Георгица Влад написа, че „безопасността на румънците е наш приоритет“. Ведомството не е уточнявало с какво въоръжение са поразени целите и къде са паднали отломките.

„Геран“ е руската линия ударни дронове, произлязла от иранските „Шахед“. Техните реактивни варианти са „Геран-3“, копие на иранския „Шахед-238“, както и по-новите „Геран-4“ и „Геран-5“. Ведомството не уточни коя модификация е свалена. Според базата данни Missile Threat, поддържана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) „Шахед-238“ е дълъг 3,5 метра и тежи между 250 и 370 кг. Украинските оценки дават на „Геран-3“ скорост от 300-370 км/час, а други източници стигат до 550-600 км/час. Спрямо него витловият „Шахед-136“ („Геран-2“) лети със 185 км/ч. Разликата в скоростта стеснява прозореца за прехват. На 25 юли между засичането от радара и свалянето минаха осем минути. На 17 октомври първият дрон беше поразен две минути след навлизането си, а двете цели паднаха в рамките на четири минути.

Двете седмици преди прехвата бяха тежки за корабоплаването край румънския бряг. На 5 октомври 2026 г. корабът ROYAD MAMMADOV, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге. 2 души загинаха, 11 бяха спасени. Зеленски обвини руски дронове, докато Букурещ не назова причината. На 14 октомври танкерът YARA J, празен и на котва на 8-10 морски мили югоизточно от вълнолома на Сулина, се запали в териториалните води на Румъния. Това е първият такъв случай, след като всички предишни инциденти с търговски кораби бяха в изключителната икономическа зона. Екипажът разказа, че е чул двигател на дрон. Мируца заяви, че радарите на ведомството и Брегова охрана не са засекли такъв, и разследването на причината продължава.

На следващия ден, 15 октомври, химическият танкер Wine Trader под флага на Сан Марино, плаващ от Тунис за Румъния, се запали на 13 морски мили югоизточно от Сулина, малко извън териториалните води. 5 от 12 души на борда бяха спасени, докато 7 остават в неизвестност. Президентът Никушор Дан заяви, че корабът е ударен от дрон, и обеща реакция, без да назове откъде е дошъл той. Рано сутринта същия ден друг дрон навлезе за кратко в небето югоизточно от Сулина и изчезна от радарите. На предната вечер две въздушни цели прелетяха над страната и бяха вдигнати испански F-18 от въздушната полиция на НАТО. Едната цел изчезна над морето, другата беше свалена от украинската ПВО край Рени.

Двойният прехват през октомври е последната стъпка във верига, която започна на сушата. От началото на войната до юли 2026 г. Румъния отчете 33 неоторизирани нахлувания на безпилотни летателни апарати в небето си, без да свали нито един. Първата страна от НАТО, открила огън, е Полша: на 10 септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха поне 3 от 20 руски дрона, нахлули в небето над страната при масиран удар по Украйна. Варшава задейства член 4 от Вашингтонския договор, а НАТО започна мисията „Eastern Sentry“ за уплътняване на ПВО по източния фланг.

Румъния стигна до първото сваляне 10 месеца по-късно, в три поредни дни. На 24 юли в 11:02 ч. румънски F-16 от Борча свали дрон „Шахед“ в необитаема местност край Падина, в окръг Бузъу. Eurofighter Typhoon от италианските ВВС, участващ във въздушната полиция на НАТО, стреля преди него и пропусна. Главната прокуратура установи след рентгенов анализ, че апаратът е от използваните от руските войски. На 25 юли вторият дрон беше свален в 08:30 ч. на 10 км западно от Сфънту Георге, в делтата на река Дунав, от същия пилот на същия изтребител. На 26 юли в 10:13 ч. третият бе поразен с ракета въздух-въздух на около 12 км североизточно от Сулина. Ведомството не потвърди вида ракета, въпреки че публикуваните снимки сочат AIM-9M Sidewinder. Румъния отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате и обяви за персона нон грата служител на руското посолство. Москва отвърна с експулсиране на румънски дипломат на 27 август.

През август заплахата се премести към акваторията на Черно море. На 11 август румънски военни водолази унищожиха 2 дрейфуващи дрона „Гербера“, евтини руски примамки от шперплат и пяна, в изключителната икономическа зона край газовия проект „Нептун Дийп“. На 20 август румънски F-16 унищожи с бордовото си оръдие морски дрон с експлозиви, забелязан до платформата „Нептун Алфа“. Дан обвини за инцидента Русия, а операторът OMV Petrom съобщи, че работата по проекта не е засегната.

Румънските F-16 имат бойно участие и зад граница. На 19 май две машини от отряда „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers), 6 изтребителя и около 100 души личен състав в мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика, излетяха от авиобазата край Шяуляй в Литва. Сигналът дойде от натовския център за въздушни операции в Германия, след като непознат обект навлезе в небето над Естония от руска територия. Пилотите го откриха, получиха разрешение за огън с изричната цел да се ограничат щетите на земята и около 12:14 ч. местно време единият изпусна управляема ракета въздух-въздух. Дронът се разби в заблатен район южно от Пълтсамаа. Естонските сили за отбрана заявиха, че вероятно е украински, загубил управление под силното въздействие на руска електронна война и подмяна на сигнала на GPS. Украинският министър на отбраната поднесе извинения на естонския си колега. Подполк. Костел-Александру Павелеску беше назован от ведомството в Букурещ като пилот на изтребителя, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи прехвата като доказателство, че отбраната на алианса е ефективна.

Самолетите, които извършват тези прехвати, са от едно от най-старите поколения F-16 в съюзната авиация. Румъния купи 17 машини от Португалия и 32 от Норвегия. Всички са F-16AM/BM, построени като Block 15 и модернизирани по пакета MLU (Mid-Life Update) от 90-те години, с механично сканиращ радар APG-66(V)2. В края на 2024 г. Букурещ подписа договор за 32 F-35A, с които ще прескочи най-новите серии на F-16.

Върхът на програмата F-16 днес е производствената серия Block 70/72 на американската Lockheed Martin, която излиза от завода в стандарта F-16V. Нищо от следващите думи не се отнася за румънските машини. Ядрото на Block 70/72 е радарът APG-83 на Northrop Grumman с активна електронно сканираща антенна решетка (AESA), при която лъчът се насочва електронно, без антената да се върти. Производителят твърди, че общите хардуерни и софтуерни решения с радарите на F-22 и F-35 дават на пилота по-пълна картина на обстановката и по-бързо прицелване при всякакви метеорологични условия. В кабината централен дисплей с висока разделителна способност показва тактически изображения, подвижни карти и текущата въздушна обстановка. Към тях се добавят цифрови данни от пилотажните прибори и цветен нашлемен дисплей, годен за нощни полети.

Сензорите се допълват от прицелния контейнер Sniper и инфрачервената система за търсене и следене Legion-ES, засичаща топлинната следа на целта, без самолетът да излъчва. По данни на производителя в цялата програма F-16 са сертифицирани над 3300 конфигурации за носене и пускане на въоръжение, които обхващат над 180 вида оръжия и подвесни товари. Заявеният ресурс на конструкцията е 12 000 летателни часа, с над 50% повече от по-ранните серии. Конформните горивни резервоари, прилепнали към корпуса, вдигат запаса от гориво и обсега. Според Lockheed Martin подсилената конструкция позволява на повечето ВВС да използват самолета поне 40 години.

Паралелно с прехватите Румъния изпрати три F-16 в Италия за Steadfast Noon 2026, годишното учение на НАТО за ядрено възпиране, което тази година се провежда в периода 13-23 октомври. Полша също участва с три изтребителя F-16. MApN подчерта, че участващите самолети имат конвенционални възможности и че по време на учението не се използват ядрени оръжия. Steadfast Noon проверява процедурите, готовността и съвместимостта на участващите сили и се провежда всяка есен, редувайки се между полигони в южната и северната част на съюзната територия. Министерството добави, че учението е планирано предварително с месеци, не е свързано с текущите международни събития и не е насочено срещу никоя държава.

За 3 месеца противовъздушната отбрана на Румъния премина от единичен витлов дрон „Шахед“ над нива в Бузъу, свален след 33 безнаказани нахлувания, до два реактивни „Герана“, поразени над морето от двойка изтребители в рамките на 4 минути. Румъния вече не чака дроновете да стигнат сушата: нейните правила за откриване на огън вече се прилагат над териториалните ѝ води като рутина. Тази рутина се изпълнява със самолети, чийто радар е проектиран през 90-те години, срещу цели, които летят все по-бързо.

Зеленски одобри далекобойните операции на Украйна за октомври

🇺🇦🎯🇷🇺 Украйна вече има одобрен план за далекобойните операции през октомври, както Киев нарича ударите с дронове и ракети срещу цели с дълбочина на руската територия. Президентът Володимир Зеленски съобщи решението в публикация на Telegram след „подробен разговор“ с Министерството на отбраната и с военните, които планират производството на украинско оръжие. Цели, средства и срокове той не назова. На същото съвещание бяха уточнени доставките за украинските изтребители F-16 до края на годината, както и първите прототипи на прехващач за руските реактивни „Шахеди“.

Предишното подобно решение Зеленски обяви на 19 септември, след доклади на министъра на отбраната Йевгени Хмара и на главнокомандващия Михайло Драпатий. Тогава той одобри нови далекобойни операции в отговор на руските удари и добави: „Готвим разширяване на нашите далекобойни възможности.“ В нощта срещу 20 септември украински дронове и ракети поразиха Московската петролна рафинерия на „Газпром нефт“ в квартал Капотня. Сред използваните средства за поразяване Зеленски изброи и крилатата ракета „Фламинго“. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката най-мащабната срещу руската столица и заяви, че по посока на Москва са свалени 450 дрона. На 20 септември Зеленски написа: „В Московския регион тази нощ нашите далекобойни отговори сработиха много осезаемо.“

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи на 25 септември за нова поредица поразени обекти. Сред тях са рафинериите в Перм и в Новошахтинск, Ростовска област, както и „Завод Искра“ в Уляновск. Според Генщаба заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и участва в производството на управляемите авиационни ракети Х-59М2/М2А и на зенитните ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С“. Поразени са и Ефремовският завод за синтетичен каучук в Тулска област и „Воронежсинтезкаучук“, които по данни на Генщаба участват в производството на твърдо ракетно гориво, включително за балистичните ракети на комплекса „Искандер“. Така септемврийските цели се събират в две групи: рафинерии и заводи, свързани с производството на руски ракети.

Второто решение от съвещанието е за авиацията. „Определихме направленията на необходимите доставки за нашите F-16 до края на годината. Има конкретни държави, с които договаряме конкретни авиационни пакети. В близко време ще има подсилване“, написа Зеленски. Кои са страните и какво съдържат пакетите, той не уточни. Часове по-рано същия ден обяви споразумение с Белгия за три F-16 до края на годината, които Украйна ще получи „по ускорена процедура“. Вече пристигнаха и спешни доставки на боеприпаси за F-16 от Белгия и от други държави, сред тях Испания. Зеленски свърза изтребителите с противовъздушната отбрана: „Когато Русия всеки ден засилва ескалацията си, трябва да добавяме възможности за сваляне на въздушни цели и за защита на хората.“ През юни белгийският министър на отбраната обяви, че страната ще предаде през 2026 г. седем F-16, четири от тях за резервни части.

Третото решение засяга реактивните дронове „Шахеди“, руските ударни дронове от семейството „Геран“, които летят с турбореактивен вместо с бутален двигател. Според Kyiv Post реактивните апарати развиват от 240 до 500 км/ч, докато буталният „Шахед“ остава под 200 км/ч. „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие. Има ясни срокове, финансиране и обеми, които трябва да бъдат осигурени в производството точно на това оръжие“, написа Зеленски.

На 26 септември Зеленски посочи, че само за месец руската армия е изстреляла 2730 реактивни дрона, от които над 1500 са били свалени или неутрализирани. Прехватът при тях е 55%, а при буталните надхвърля 90%. Същия ден той заяви, че Русия планира да похарчи през 2027 г. 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, които кръжат над района на целта, преди да я ударят.

Дроновете-прехващачи в реактивните апарати вече са в бойна употреба. На 19 септември Зеленски обяви второто за деня успешно разполагане на новия дрон-прехващач, проектиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ): бойци на военното контраразузнаване на СБУ поразиха реактивен дрон „Геран-5“. Кои са зад прототипите от 29 септември, президентът не уточни. Украйна работи и по допълнителни защитни технологии, и по увеличаването на броя на ефективните прехващачи, добави той.

Трите решения от 29 септември очертават октомври с две мерки. Първата са ударите в Русия, одобрени за цял месец напред. Втората е делът на свалените реактивни дронове, който през септември беше 55% при над 90% за буталните. И двете ще се четат всяка сутрин: в сводките на Генералния щаб за поразеното в Русия и в тези на Въздушните сили за свалените над Украйна.

Полша сваля изискването пилотът да види целта, преди да стреля

🇵🇱✈️ Полша подготвя промяна в процедурите, която позволява на изтребителите да използват оръжие срещу враждебна цел без наличие на задължително визуално разпознаване. Заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик заяви в собственото интервю за Wirtualna Polska, че е нужна „положителна идентификация, не непременно визуална“ – т.е. обектът да бъде надеждно определен като враждебен. По думите му армията преработва документи и инструкции. Радарно разпознаване, съчетано например с навлизане в забранена зона, може според него да даде достатъчно основание на оперативния командир да разреши, а на пилота – да използва оръжие.

„Оперативният командир трябва да е сигурен, че това е враждебен обект“, обясни Томчик. Правомощията да разпореди сваляне в полското въздушно пространство законът е възложил на оперативния командир на видовете въоръжени сили – пост, който заема генерал Иренеуш Новак. За дроновете Законът за охрана на държавната граница позволява той да делегира това правомощие на подчинени командири.

Изискването за визуално разпознаване произлиза от процедура за прехващане на чужд пилотиран военен самолет, която предвижда пилотът на прехващача да идентифицира самолета, да установи радиовръзка и визуален контакт с него, преди да го отклони от курса, да го принуди да кацне или, в краен случай, да бъде свален. Подполковникът от резерва Мариуш Павелец, бивш пилот на F-16, обяснява пред Полската агенция по печата (PAP), че разпознаването не е задължително с невъоръжено око: може да се използва и камерата на прицелния контейнер Sniper. И в този случай обаче летецът трябва да се приближи достатъчно, за да различи силуета на обекта.

Това приближаване отнема време – ключово ограничение при прехващане на реактивни дронове. Руският камикадзе дрон „Геран-5“ разполага с турбореактивен двигател и достига скорост от 450 до 600 км/ч. Това е между 2,5 и 3,3 пъти над скоростта на „Геран-2“ – основната руска версия на иранския „Шахед-136“, която се движи с около 180 км/ч.

При 600 км/ч реактивният дрон прелита 4 км за 24 секунди, а „Геран-2“ с бутален двигател – за 80 секунди. Сравнението не определя цялото време за прехват, защото засичането и насочването на изтребителя могат да започнат по-рано, но то показва колко по-бързо реактивният апарат преодолява оставащото разстояние, докато протичат разпознаването и докладването до командването.

Анатолий Храпчински, офицер от резерва на ВВС на Украйна, изчислява, че времето при реактивни модели, през което наземните мобилни огневи групи могат да водят огън, намалява от около минута до близо шест секунди. Това е отделна оценка за наземната отбрана, а не за прехвата с изтребител. Посочените свойства на „Геран-5“ идват от данни, публикувани от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Ако се окажат точни, дори долната граница на скоростта означава съществено по-малко време за реакция от „Геран-2“ при еднакви други условия.

6 дни преди интервюто за Wirtualna Polska Томчик постави акцент върху необходимостта от идентификация. На 17 септември руски удар по Западна Украйна предизвика излитане на полски изтребители. Жителите на части от Люблинско и Подкарпатско войводство получиха известия за въздушна тревога, докато летищата в Люблин и Жешув временно спряха работа. Реактивен дрон падна край Ягодин, на около 4 км от границата, срещу полския граничен пункт Дорохуск.

Същия следобед Томчик обясни пред журналисти в Сейма, че оперативният командир е дал предварително разрешение за сваляне на нарушители на границата. Така пилотът вече не се налага да изчаква още веднъж потвърждение от командира, че целта се намира в обсег и може да бъде обстрелван, а след засичане може да свали такъв дрон или ракета.

На въпрос дали скоростта на реактивните дронове не обезсмисля изискването целта първо да бъде видяна, Томчик отговори отрицателно: „Идентификацията в мирно време е нещо абсолютно нужно.“ Като причината посочи големия риск от грешка, включително сваляне на лек граждански самолет. Този отговор защитава нуждата от разпознаване на целта, но сам по себе си не изяснява дали то винаги трябва да бъде визуално.

Според описанието на Томчик заповедта от 17 септември елиминира нуждата от повторно разрешение за стрелба. Обявената на 23 септември промяна засегна и друг етап: начина, по който обектът може да бъде определен като враждебен. Ако инструкциите допуснат това да се случва без визуално разпознаване, ще нарасне значението на общата въздушна картина, с която разполага командването.

В Центъра за въздушни операции във Варшава дежурният командир на ПВО следи въздушната обстановка за оперативното командване. Още в парламента Томчик поясни, че особеностите на земната повърхност и разпространението на радиовълните не позволява на полските наземни радари да откриват целите. Затова командването използва и данни от украински, американски и натовски системи, което позволяват по-ранна идентификация.

Около 17 септември над Люблинско войводство летеше самолет за ранно предупреждение с радар над фюзелажа Saab 340 AEW. Радарът на няколко километра височина може да открива ниско летящи обекти отвъд видимостта на наземните станции, ограничена от кривината на Земята. Данните от такива средства могат да помогнат за по-ранно проследяване на целта. При какви условия тази информация ще бъде достатъчна за стрелба без визуално разпознаване трябва да определят преработените инструкции.

В интервюто за Wirtualna Polska Томчик свърза промяната и с приет през декември 2025 г. закон, който го е оставил почти незабелязан. По думите той дава възможност и предварително разрешение за използване на полуавтоматични системи като Patriot. Томчик определи механизъм, при който оперативното командване се привежда батареите в бойна готовност, а след получаването на сведения за ракета, летяща срещу Варшава, системата може да реагира автоматично в рамките на предварително издадено разрешение. Изказването не уточнява всички условия за такава реакция.

Военната логика на тази промяна е да съкрати процедурата при бързо приближаваща заплаха. Прехватът на пилотиран самолет допуска предупреждение по радиото, отклоняване от курса и принудително кацане на посочено летище. При дрон камикадзе на борда не се намира пилот, който да изпълни такива указания, а реактивният двигател допълнително съкращава времето за решение.

В описаните случаи Полша използва изтребители, докато очаква поръчаните наземни средства за борба с дронове. Първите три огневи взвода на системата SAN, съчетаваща оръдия, дронове прехващачи и ракети APKWS, трябва да постъпят във войската до края на годината. Завършването на доставките беше очаквано до януари 2028 г. Този график обяснява значението на авиацията в настоящия отговор, но не доказва сам по себе си, че тя ще остане основното средство срещу реактивните дронове през целия период.

Използването на изтребители има и висока цена. По оценки, цитирани от генерал Новак, ракета Sidewinder струва между 400 и 500 хил. долара, а AMRAAM – около 1 млн. долара, срещу цел близо от 100 хил. долара. Съкращаването на процедурата може да увеличи възможността за навременен изстрел, а не може да реши въпроса за разходите.

Другият значим риск е този, за който Томчик предупреди на 17 септември: погрешното разпознаване. Край източната граница летят и украинска бойна авиация, а над Полша – леки граждански самолети. Радарната следа сама по себе си не установява принадлежността и намерението на обекта.

Затова в обяснението на Томчик радарно разпознаване се съчетава с някои обстоятелства като навлизане в забранена зона. Подобно поведение може да участва в оценката, но не е достатъчно само по себе си, за да разграничи ударен дрон от граждански самолет, отклонил се по погрешка. Изискване да бъде командирът че обектът е враждебен, остава съществената уговорка.

Томчик посочи и кой носи отговорността за решението: „Риска и отговорността поема онзи, който има най-много знание. Поема ги пилотът, поема ги оперативният командир“, заяви той в Сейма. Решаващи ще бъдат окончателните инструкции и условия, поставени за използване на оръжие без визуално разпознаване. Сред важните въпроси са какви данни и признаци ще бъдат достатъчни, кой ще ги оценява и кога ще бъде нужно допълнително потвърждение.

Евентуално сваляне над полска територия без визуален контакт би показало практическо прилагане на тази промяна, ако бъдат установени конкретните обстоятелства. Обратното обаче не следва автоматично: ако по време на следващите удари срещу Западна Украйна полските пилоти отново се приближават до обектите, това може да означава, че наличните данни не са достатъчни за друго решение. Същественият казус е при какви условия Полша ще допуска по-бърз прехват, като запазва изискването за надеждно разпознаване на целта.

ВВС на САЩ обмислят да купят нови F-16 след над двадесетгодишна пауза

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ обсъждат възможността да купят нови изтребители F-16 Fighting Falcon, за да попълнят застаряващия си парк от бойни самолети. Това би била първата американска поръчка за този тип от над 20 години. За разговорите съобщи Air & Space Forces Magazine, изданието на Асоциацията на ВВС, като се позова на няколко запознати източници. Обсъжданията се водят при подготовката на бюджетното предложение на ВВС за фискалната 2028 г. и съпътстващия 5-годишен разходен план.

ВВС засега не потвърждават, че разглеждат конкретно покупка на F-16. „Министерството на ВВС се намира в началния етап на анализ на вариантите за следващата 5-годишна отбранителна програма. На този етап не сме определили нито точните изисквания към задачите, нито възможните решения, които биха ги изпълнили“, заяви говорител пред списанието.

Производителят Lockheed Martin насочи въпросите към американското правителство и заяви готовност да подкрепи ВВС в изпълнението на задачите им. Компанията описа продуктите си като основа на самолетния парк на ВВС и заяви, че те осигуряват превъзходство във въздуха както сега, така и през следващите десетилетия.

Според източниците новите изтребители може да получат обозначението F-16G, което да ги отличава от сегашните едноместни F-16C и двуместни F-16D. В разговорите евентуалната версия вече се споменава с буквата G. Темата може да бъде обсъдена на есенната среща Corona, на която четиризвездните генерали на ВВС определят насоките за развитието им.

Един от аргументите в полза на F-16 е запазеното производство. От 2019 г. сглобяването на F-16 Block 70 се извършва в Грийнвил, Южна Каролина, след като Lockheed Martin го премести от Форт Уърт, Тексас. Според съобщените данни през декември 2025 г. линията е завършила производството на F-16 Block 70 за България и Словакия. Съобщава се също за текущо производство там на едноместни F-16E и двуместни F-16F за Обединените арабски емирства.

При американска поръчка се очаква новите самолети също да се произвеждат в Грийнвил. Наличието на действаща линия и работещи доставчици би спестило изграждането на производство отначало. Това обаче само по себе си не определя колко бързо ВВС биха получили самолетите: в съобщената информация няма конкретни срокове или данни за свободния капацитет на линията.

ВВС разполагат с 826 изтребителя F-16, от които 484 са в редовните сили, а останалите – в Националната гвардия и резерва. Средната им възраст е 34 години, а най-новите са в експлоатация от 2005 г. Разликата спрямо новото производство се вижда и в експлоатационния ресурс – основната конструкция на самолета. По данни на Lockheed Martin Block 70 е проектиран за 12 000 летателни часа, което компанията представя като увеличение с над 50% спрямо предишни серийни версии на F-16. При по-старите самолети ресурсът се удължава с подмяна или подсилване на конструктивни елементи. Тези дейности се извършват в базите за ремонт на ВВС и временно извеждат машините от експлоатация.

Източник, запознат с обсъжданията и пожелал анонимност, посочва, че изтребителите са били използвани до предела на възможностите си във войните през последните десетилетия. Според него ремонтите не могат да компенсират износването безкрайно. „Експлоатационният срок може да бъде удължаван само ограничен брой пъти, преди конструкцията да започне да губи здравината и целостта си“, казва той.

Натоварването продължава и тази година. F-16, използвани за потискане на вражеската ПВО и известни с прякора Wild Weasel, са участвали интензивно в операциите срещу Иран. В началото на март Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува кадри на такива самолети, въоръжени за полети над иранска територия в рамките на операция „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Основното им оръжие за тези задачи е противорадарната ракета AGM-88 HARM, която се насочва по излъчването на противниковите радари.

Същият анонимен източник свързва интереса към нови F-16 с ограниченията в производството на другите два изтребителя, които ВВС купуват. Според него Lockheed Martin и Boeing не могат да произвеждат неограничен брой F-35A и F-15EX, което прави F-16 разумна допълнителна възможност.

Като прецедент той посочи F-15EX Eagle II. С бюджетното предложение за фискалната 2020 г. ВВС поискаха първите самолети от Boeing след продължителен период без покупки на нови F-15. Първите два F-15EX бяха доставени през 2021 г. Оттогава планираният мащаб на програмата нарасна значително. По данни на TWZ през април 2026 г. планираният брой самолети беше увеличен от 129 на 267.

„Ако ВВС купят нов F-16, това няма да е F-16 на дядо ви. Ще прилича повече на покупката на F-15EX“, казва източникът. Според него евентуалната нова версия ще получи комплекса IVEWS и други подобрения, които биха ѝ дали предимство както пред сегашните F-16C и F-16D, така и пред произвеждания сега Block 70. Конкретна конфигурация обаче не е обявена.

IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite), с военно означение AN/ALQ-257, е комплекс за електронна война на Northrop Grumman. Той предупреждава пилота за радарно облъчване, създава активни смущения и открива, разпознава и определя местоположението на източниците на заплаха.

Northrop Grumman разработва за F-16 и модернизиран контейнер за целеуказване LITENING LA с оптична система с голяма апертура. И двете програми са предназначени за самолети, които вече са в експлоатация. Нова поръчка на F-16 би могла да донесе допълнителни поръчки и на компанията, ако нейното оборудване бъде включено в конфигурацията.

Покупката би създала допълнително търсене и на двигатели. F100 на Pratt & Whitney се използва във F-16 и в по-стари версии на F-15, докато F-15EX е оборудван с F110 на General Electric. На 15 септември Pratt & Whitney, част от концерна RTX, обяви, че е предоставила лиценз за производство на F100-PW-229 на Hermeus – американска компания, която разработва високоскоростни дронове и вече използва F100 в своя Quarterhorse. Според RTX сдлеката създава нов източник на този широко използван двигател и укрепва производствената база на американската отбранителна индустрия. В съобщените сведения обаче не се посочва избор на двигател за евентуалните нови F-16.

Обсъждането поставя въпроса как ВВС да съчетаят покупки на нови F-16, допълнителни F-15EX и доставки на F-35A. Трите самолета предлагат различни предимства: F-16 би позволил използването на още една действаща производствена линия, F-15EX има по-голяма товароносимост и далечина на полета, а F-35A е единственият от трите, проектиран за ниска радарна забележимост. Наличната информация не позволява да се заключи кой вариант би осигурил най-бързо необходимите допълнителни самолети.

Официалната позиция на ВВС потвърждава единствено, че анализът се намира в начален етап. Есенната среща Corona може да даде насока за следващите решения, ако темата бъде обсъдена и информация за разговорите стане публична. По-конкретен сигнал би било бюджетното предложение за фискална 2028 г. То се очаква по обичайния график в началото на 2027 г. Искане за средства за нови F-16 би показало, че идеята преминава от обсъждане към търсене на финансиране, но няма само по себе си да значи одобрена покупка. Отсъствието на такова искане също не би доказало окончателен отказ.

Локализацията на части за западните изтребители опира до обсега на руските дронове

🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.

„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“

Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“

Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“

Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.

Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.

Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.

На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.

Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.

Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.

Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.

Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.

На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.

Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.

OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.

Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.

Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.

Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.

Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

Над 250% ръст на изтребителните вдигания по източния фланг, без обявена база

✈️📈🇷🇺 Изтребителите на съюзниците по източния фланг на НАТО са били вдигани по тревога с 250% по-често през юли спрямо година по-рано. Данните бяха оповестени от Съвместното командване на силите в Брунсюм – щабната структура на НАТО за операциите в Централна и Източна Европа. Като причина оттам посочват действията на руската бойна авиация, която се приближава до въздушното пространство на съюзниците без подаден полетен план и с изключен транспондер, което налага дежурните екипажи да излитат, за да ги прехващат и идентифицират.

Командването обаче не изясни какво точно влиза в тази статистика. Основната мерна единица е излитането от клас „алфа“ – извънредно вдигане на дежурна двойка, разпоредено при доближаване на неизвестен или потенциално заплашителен апарат. Отчитането започва още с приближаването към зоната, а не с пресичане на държавните граници. Случаите от началото на август, които илюстрират този модел, се разиграха изцяло над международни води и без нарушаване на чуждо въздушно пространство, но въпреки това всеки от тях е регистриран като извънредно излитане.

Тонът на официалното съобщение е необичайно приповдигнат за военна щабна структура. „Числата не лъжат!“, заявяват от командването и допълват, че сравнението между юли 2025 г. и юли 2026 г. показва тенденция, която не може да бъде пренебрегната. Обяснението за отчитания ръст е формулирано под формата на въпрос и отговор: „Причината? Руски военни самолети многократно летяха близо до натовското въздушно пространство без полетен план и без сигнал от транспондер, което наложи нашите изтребители да излетят, да ги прехванат и да ги идентифицират.“ Заключението е още по-патетично: „Всяко излитане доказва, че сме нащрек. Всеки прехват доказва, че въздушното пространство на НАТО е защитено.“ В публикацията обаче липсва методологическа бележка – не се посочва нито абсолютният брой излитания зад този процент, нито как точно е дефиниран периметърът на фланга.

Конкретни данни идват от района на Балтийско море за дни преди оповестяването на съобщението. На 3 август дежурна двойка полски F-16 прехвана Ил-20М – 4-моторен турбовитлов разузнавателен самолет със специална апаратура за електронно и радарно разузнаване, на около 60 км северозападно от крайбрежния град Леба. Машината е летяла с изключен транспондер и без подаден полетен план. Полските екипажи са я идентифицирали визуално и чрез оптико-електронните системи, след което са я съпроводили извън зоната си на отговорност. Информацията бе потвърдена от вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш и разпространена от Полската информационна агенция.

На следващия ден се разигра подобен сценарий. На 4 август втора двойка полски изтребители излетя по тревога срещу друг Ил-20М, засечен на 56 километра северозападно от Кошалин в Западнопоморското войводство. Полското министерство на отбраната определи поредицата като част от провокативни действия край границите на НАТО. И в двата случая прехванатата машина остана над международни води – тоест изпълни юридически безупречен полет, който въпреки това задейства цялата верига от радарното засичане до вдигането на дежурните двойки.

Тази практика не е новост. Военните полети между основната територия на Русия и Калининградска област традиционно преминават над Балтийско море и от години се извършват без включен транспондер и без предварително подадена заявка. Това ги прави невидими за гражданските системи за управление на въздушното движение и задължава съюзниците да ги идентифицират с изтребители. Част от засечените апарати са транспортни или разузнавателни, а други – бойни. Разликата, която командването в Брунсюм твърди, че е измерило, не е в характера на полетите, а в тяхната честота.

Стойността на този процент обаче зависи от базова стойност, която самото съобщение спестява – въпреки че Алиансът я разкри на друго място два дни по-рано. На 3 август Съюзното командване на ВВС в Рамщайн отчете края на френската ротация в Шяуляй с конкретни стойности: над 540 полетни часа, близо 70 учебни излитания и близо 40 излитания от клас „алфа“ за 4 месеца. Това прави около 10 реални тревоги месечно за един контингент на най-натоварения участък от фланга. Общият мащаб се потвърждава от други данни: над 500 вдигания по тревога в цялото въздушно пространство на НАТО за цялата 2025 г., оповестени от същото командване на 30 април 2026 г. Върху база от такъв порядък, стеснена до един фланг, един месец и един конкретен клас тревога, ръст от над 250% се получава от разлика в абсолютните стойности, която най-вероятно е едва двуцифрена. Изразяването на промяната в проценти без посочване на знаменателя не позволява да се разграничи реален скок от обичайния статистически шум, поради което числото казва по-малко, отколкото внушава формата му.

Съществува и втора причина това увеличение да не се интерпретира като пряк измерител на източната активност: самият инструмент за измерване се промени между двете сравнявани точки. Юли 2025 г. предхожда мисията „Ийстърн Сентри“, започнала на 12 септември 2025 г. след навлизането на около 20 руски дрона в полското въздушно пространство два дни по-рано. Тази мисия засили присъствието по цялата източна дъга с датски, френски, германски и британски самолети. Наличието на повече самолети в дежурство и по-гъстото радарно покритие естествено генерират повече излитания при един и същ външен стимул, докато данните за юли 2025 г. са отчетени при значително по-рядка наблюдаваща мрежа.

Междувременно Москва също променя интензивността на действията си. Френските изтребители Rafale, разположени в базата Шяуляй в Литва в рамките на мисията за охрана на балтийското небе, бяха вдигани по тревога 11 пъти само за една седмица в началото на юни 2026 г. Говорителят на френските въоръжени сили полковник Гийом Верне описа този темп като необичайно висок спрямо стандартното ниво на провокации. На 2 юни същите машини прехванаха шест самолета на руските Въздушно-космически сили в рамките на едно денонощие. На южния край на фланга обстановката е още по-остра: между 24 и 26 юли румънски F-16 свалиха три безпилотни апарата в три поредни денонощия, като произходът на първия беше официално потвърден като руски след експертиза на прокуратурата. Макар това да са събития от друг характер спрямо прехващането на пилотиран разузнавач над Балтика, те попадат в същия времеви и географски периметър.

Най-вероятно и двата фактора оказват влияние едновременно, поради което посоченият процент не дава да се изолира приносът на всеки един от тях. Разграничителен показател обаче съществува и се води редовно, макар и на детайлно ниво. Литовското министерство на отбраната обявява всяка седмица прехванати край балтийските граници летателни апарати – с конкретен тип, посока на полета и състояние на транспондера: през седмицата от 13 до 19 юли съюзническите изтребители са излизали три пъти и са идентифицирали два Су-30, два Ил-20 и един Ил-76. Този регистър включва реалните летателни апарати, а не броя на тревогите, поради което ясно разграничава двете обяснения.

Ако полетите от изток наистина са се утроили, техният брой в регистъра също ще се утрои; ако обаче се е променила основно готовността и плътността на НАТО, броят засечени самолети ще остане непроменена, а броят на излитанията се увеличава. Обща статистика за цялата източна дъга обаче липсва, а командването в Брунсюм публикува просто процент на нейно място.

Съюзник от НАТО иска полските МиГ-29, чакани в Украйна – всички улики водят към София.

🇵🇱🇧🇬🇺🇦 Неназована страна от НАТО е поискала от Полша изтребителите МиГ-29, които от месеци бяха подготвяни за предаване на Украйна, а има само една държава-членка на Алианса, която лети с тях, освен самата Полша: България.

Запитването беше потвърдено от полския заместник-министър на отбраната Павел Залевски в интервю за Radio ZET на 22 юли. „Получихме предложение от един от нашите съюзници в НАТО. Но нашите преговори с Украйна са от първостепенно значение“, заяви той в отговор на въпроса дали правителството обмисля да предаде машините на друга страна. Попитан направо дали интересът идва от София, Залевски не потвърди и не отрече: „Повтарям: от полските МиГ-ове се интересува наш съюзник от НАТО.“ Отказа да назове страната и говорител на самото ведомство.

Кандидатурата на България обаче се крепи на повече от простата сметка, че МиГ-29 нямат друг оператор. По наличните данни родните ВВС разполагат с 16 единици МиГ-29, от които едва 6 са изправни. Влизането в сила на европейските санкции срещу Русия спря достъпа до резервни части от производителя, което прави поддръжката на съветските изтребители все по-трудна, скъпа и нерентабилна. Именно тези самолети обаче продължават да носят цялата охрана на българското небе: двойка МиГ-29 стои в непрекъсната бойна готовност в Трета авиобаза край Пловдив с 15 минути за реакция от сигнала до излитането, а летателният ресурс на машините е официално удължен до 2028 г., защото заменящите ги F-16 още не могат да поемат дежурството. По същата причина България неведнъж е отклонявала призивите да предаде собствените си МиГ-29 на Киев – без тях страната остава без прикритие от изтребители до пълното въвеждане на F-16.

В началото на месеца, по информация на „24 часа“, министърът на отбраната Димитър Стоянов е потърсил варианти за доставка на части и двигатели от Полша, така че българските МиГ-29 да летят „поне до 2030“. На 9 юли преимерът Румен Радев се срещна с ръководството на държавното авиоремонтно предприятие WZL-2 (Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2) и получи уверение, че заводът продължава поддръжката на родните изтребители, докато страната попълни пълна бойна ескадрила от F-16. Десет дни по-късно NOVA съобщи, че преговорите за поддръжката продължават. Полша не е случайна дестинация: лишена от връзка с руския производител също като България, тя е развила в държавните си заводи собствени технологии и източници на компоненти, а български МиГ-29 вече са минавали ремонт именно там. Нито едно от тези съобщения не доказва изрично, че София е поискала самите полски самолети, но всички заедно очертават правителство, което от седмици търси кислород за застаряващия си изтребителен парк в Полша.

Каква форма би приело едно такова придобиване, подсказаха на 20 юли източници на Mediapool: според тях е малко вероятно България да получи цели самолети – тя нито може да поеме ремонта им, нито се нуждае от тях – а интересът е към резервни части, които няма да бъдат безплатни. Два дни по-рано бившият полски министър на отбраната Януш Онишкевич очерта същия сценарий от тяхна гледна точка: ако Киев не приеме машините в сегашното им състояние и не предложи насреща безпилотни технологии, Полша вероятно ще мине към „план Б“ – предаване на изтребителите на трета държава, като „всичко подсказва, че това може да е България“. Полският специализиран портал Defence24 стеснява европейските кандидати до същите две посоки – България и далеч по-спорната Сърбия, чиято кандидатура се сблъсква с военното ѝ партньорство с Русия и Беларус.

Съдбата на изтребителите обаче се решава другаде – в преговори между Варшава и Киев, които се точат от декември 2025 г. Тогава Министерството на отбраната и Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша обявиха намерение да предадат на Украйна част от МиГ-29, останали на въоръжение във Военновъздушните сили на Полша, а тази година самолетите влязоха в пакет за помощ. Условието на Варшава – получаване на достъп до украинския опит в безпилотните системи – блокира разговорите. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш настоява, че е предложил на Киев отзивчиви условия и украинската страна първоначално се е съгласила на размяната, а после е отстъпила от договореното; срива той свързва с изострянето на двустранните спорове по исторически въпроси. Президентът Володимир Зеленски от своя страна публично упрекна Полша, че отказва да предаде изтребителите въпреки договореност съюзнически самолети да заемат мястото им; полското външно министерство отвърна, че трансферът ще се състои, щом заместителите пристигнат. През юни Варшава замрази предаването; през юли двете страни се върнаха на масата за евентуалното прехвърляне на 9 машини, а на 18 юли стана ясно, че в замяна на своите технологии за дронове Киев иска и допълнително оборудване за поддръжка на самолетите. В началото на юли Косиняк-Камиш потвърди, че Варшава е получила официално искане от Киев и вижда шансове за положителен изход, а заместник-министърът Цезари Томчик увери, че изтребителите ще заминат веднага щом спорните казуси бъдат решени. Полша е готова да помогне за модернизацията им, но настоява разходите да поемат Украйна или партньорите ѝ; в полските медии междувременно се появи и обратният сценарий – машините просто да бъдат извадени от употреба, ако размяната пропадне.

Запитването получи и продължение на родната политическа сцена. Съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев реагира с остър пост във Facebook: „Ако България наистина е поискала полските МиГ-29, правителството се опитва да отнеме от нападната Украйна самолети, от които тя има нужда всеки ден. Докато Украйна воюва с Русия, кабинетът на Радев очевидно воюва за още съветска техника.“ Мирчев настоя властта да каже ясно дали е отправяла подобно искане и призова модернизацията да върви към западната авиация: „Полските МиГ-29 трябва да помогнат на Украйна да спре Русия, а България – най-накрая да инвестира в бъдещето, вместо безкрайно да ремонтира миналото.“

Три столици днес имат интерес към един и същ застаряващ метал и техните интереси се допират, без да се припокриват. Киев гледа на деветте машини като на попълнение и източник на части за собствения си парк от същия тип – украинската авиация лети с МиГ-29 от десетилетия и би въвела полските самолети с нулево преходно обучение. Варшава иска срещу изхабените изтребители да извлече последната им стратегическа стойност: достъп усъвършенстваните безпилотни технологии на Украйна, изпитани и доказали се в десетки хиляди реални бойни операции всеки месец. България не гони ново единици за авиацията, а укрепва онова, което вече лети: Първите 8 единици F-16 Block 70 са в Трета авиобаза от декември 2025 г. – въведени са на въоръжение и трупат летателни часове, но бойно дежурство още не носят – по оценка на Министерство на отбраната първоначалната оперативна готовност идва най-рано през 2027 г. Втората осмица, договорена за края на следващата година, се отлагат заради производствените ограничения на Lockheed Martin: по думите на Стоянов от юни, чак за 2029 г. Дотогава охраната на небето остава върху наличните изправни МиГ-29 и всяко разтягане на този преход прави полските резервни части по-ценни.

Съвкупността от факти – единственият друг оператор на МиГ-29 в НАТО, преговори за поддръжка и части по-рано този месец, преценката на Онишкевич – прави почти сигурно неназованият съюзник да е България. Развръзката предстои да дойде от преговорите между Полша и Украйна: затворят ли размяната „самолети срещу дронове“, запитването остава без предмет и българската следа се свежда до договор за поддръжка с WZL-2; провалят ли се, единственият оставащ път за деветте машини е онзи „план Б“, който Онишкевич вече очерта – и името на неназования съюзник ще излезе наяве с първия подписан договор.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

Украйна получи редки мобилни тренажори за пилотите на F-16

🇺🇦✈️ Украйна получи нова партида мобилни тренажори за подготовка на пилотите на изтребителите F-16 – комплекси от рядка категория, разработени специално по украинско техническо задание и съобразени с географията на театъра на бойните действия. Доставката е поредната по линия на Коалицията за военновъздушни способности (Air Force Capability Coalition) и беше обявена от Министерство на отбраната на Украйна; зад нея стоят правителствата на Нидерландия, Чехия и Австрия, както и частни компании разработчици.

Смисълът на комплексите министърът на отбраната Михайло Федоров формулира през тясното място, което те трябва да разчистят. „Изтребителите F-16 вече защитават украинското небе. За да повишим ефективността при прехващане на въздушни цели, трябва непрекъснато да подобряваме подготовката на пилотите и да съкращаваме времето от обучението до бойното дежурство“, заяви той. Зад думите му стои конкретен оперативен проблем: машините летят и се бият в украинското небе още от лятото на 2024 г., но подготвените екипажи, които да ги вдигат във въздуха при всяко нощно нашествие на ракети и дронове, остават по-оскъдният ресурс от самите самолети.

Тъкмо прехващането е задачата, която F-16 поеха най-осезаемо в Украйна. Изтребителите, дарени от коалиция държави начело с Нидерландия и Дания, се вдигат нощем срещу вълните крилати ракети и ударни дронове, с които Русия засипва украинските градове и енергийната инфраструктура – работа, при която всяка допълнително подготвена двойка пилот и машина има значение. Оттам и логиката на Федоров: колкото по-бързо и по-качествено минават през подготовка екипажите, толкова по-плътен става въздушният щит, който тези самолети опъват над страната.

Отличителното на новите тренажори е подвижността им. За разлика от стационарните симулатори, вързани за конкретна база и за нейната инфраструктура, тези комплекси се пренасят бързо и позволяват обучението да продължи практически навсякъде и без прекъсване. При постоянните руски удари срещу летища и енергийни обекти това предимство е колкото оперативно, толкова и въпрос на оцеляване: тренировъчният процес не спира при поредната тревога и не се струпва на едно предвидимо, уязвимо място, което противникът лесно би взел на прицел. Там, където един неподвижен симулаторен център се превръща в единична точка на отказ, подвижният комплекс просто сменя разположението си.

На тренажора екипажите отработват сложни бойни сценарии в среда, която възпроизвежда поведението на машината, без да излага на риск пилота и самолета. Тренира се бързина на реакцията, вземане на решения под напрежение и ситуационна осведоменост в динамична въздушна обстановка – и всичко това може да се пресъздаде до конкретна бойна задача, преди летецът да седне в истинската кабина. Част от натоварването, което иначе би легнало върху самите изтребители, така се поема от симулатора: всеки летателен час на тренажора спестява износване и ресурс на реалната машина, намалява разходите за подготовка и не отнема нищо от бойната ефективност – напротив, вдига я, защото до бойно дежурство стигат по-добре подготвени екипажи.

Такива мобилни комплекси в света са единици. Високата им цена ги прави рядкост дори сред държави с далеч по-голям военновъздушен потенциал от украинския, а фактът, че част от малкото налични вече са в Украйна, сам по себе си отмерва тежестта на партньорската подкрепа. Комплексите не са свалени от рафта в готов вид – произведени са по оперативно-техническото задание на украинската страна, с оглед на особеностите на конкретния театър, така че симулираната обстановка да отговаря на онова, с което пилотите наистина ще се сблъскат над фронта.

Въвеждането им се вписва в по-широкия преход на Военновъздушните сили на Украйна към стандартите на НАТО – процес, който протича успоредно с постъпването на самите F-16 и с изграждането на цялата поддържаща верига около тях: наземно обслужване, въоръжение, доктрина и подготовка на летателния състав. Пътят към подготовката на симулатори на F-16 в Украйна започна още преди тези комплекси – първи учебен симулатор Киев получи от Чехия през 2024 г., а през февруари 2026 г. Нидерландия обяви, че ще достави допълнителни тренажори. Мобилните комплекси са следващата стъпка по същата линия и разширяват капацитета за подготовка на повече екипажи наведнъж.

Именно броят на подготвените пилоти, а не броят на доставените самолети, е слабото звено на цялата програма. Обучението на летец за F-16 е дълго, скъпо и трудно за ускоряване, а всеки месец, в който Киев разполага с машини, но не и достатъчно екипажи да ги използва пълноценно, е месец непълноценно оползотворен потенциал. Подвижните тренажори не заменят полетите на живо, но свиват най-бавната част от веригата – многочасовата подготовка на земята – и я правят независима от това дали конкретна база е под удар. За армия, която трябва да поддържа въздушен щит над цялата територия с ограничен брой машини и още по-ограничен брой хора, способни да ги водят в бой, това е печалба точно там, където тя тежи най-много.