Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

Алиев нарече СССР колония – Баку говори на Москва като „средна държава“

🇦🇿⛓️‍💥🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи съветския период от историята на страната си като колониален – етап, в който републиката е била лишена от реални права, докато нейната независимост е съществувала само на хартия.

„Бяхме колонизирани през XIX век. В състава на Съветския съюз нямахме суверенитет. Бяхме безправна република“, заяви той по време на четвъртото издание на Шушинския глобален медиен форум, посветен на „мисията на медиите в утвърждаването на мира“. Алиев подчерта, че в историческата памет на народа е дълбоко вкоренено разбирането какво означава да бъдеш колония и какъв е пътят към постигане на свобода.

Аргументацията му бе едновременно икономическа и обвинителна. Алиев напомни, че през съветските десетилетия Азербайджан е изнасял огромни количества петрол, но след разпада на СССР страната се е оказала с дефицит на енергийни ресурси и тежко екологично наследство от интензивния добив. Той отправи директни критики към Москва: мнозина в Русия са предричали икономически колапс на бившите републики, но тези прогнози са се оказали погрешни. „Всички те водят нормален живот“, обобщи Алиев, допълвайки, че за три десетилетия независимост Азербайджан се е превърнал в „средна държава“.

Това изказване не е просто историческа рефлексия, а политически инструмент. Колониалната рамка се използва от президент, който през последната година системно налага реторика на „деколонизацията“. С този език Баку описва не толкова далечното минало, колкото настоящите си сметки с Кремъл. Хронологията е показателна: тонът се втвърди паралелно със срива в двустранните отношения, а още през август 2025 г. Алиев определи присъединяването на Азербайджан към Съветска Русия през 1920 г. като „окупация“. Историческият разказ обслужва текущи цели – той легитимира дистанцирането от бившия сюзерен, облечен в морален аргумент. Парадоксът обаче е, че това звучи от лидер с еднолична власт от 2003 г., преизбран през 2024 г. с над 92% подкрепа на вот без реална опозиция и при засилен натиск върху независимите медии.

Сривът в отношенията е белязан от конкретни инциденти. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет на Azerbaijan Airlines, летящ за Грозни, бе поразен от руски зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“. Машината се разби край Актау (Казахстан), отнемайки живота на 38 души. Москва месеци наред отричаше вината си, докато през октомври 2025 г. в Душанбе Владимир Путин най-после призна за случая. Споразумението за компенсации бе подписано чак през април 2026 г. – без да се потърси наказателна отговорност. Напрежението ескалира и през юни 2025 г., когато при руска полицейска акция в Екатеринбург загинаха двама етнически азери, а случаят доведе до репресивни мерки срещу руски медийни и културни представителства в Баку.

Определението „средна държава“ не е случайно. Алиев е чел анализите, които поставят Азербайджан в тази категория, и предложи своя дефиниция: способността на държавата да защитава националните си интереси независимо от волята на големите сили, като отбранителната мощ е ключов критерий. Тази увереност стъпва на военното превъзходство, демонстрирано при връщането на Нагорни Карабах през 2020 г. и пълния контрол над анклава след светкавичната офанзива през 2023 г. Успешната операция доведе до масово изселване на арменското население – над 100 000 души напуснаха домовете си, което много международни юристи определиха като етническо прочистване. Така балансът в Южен Кавказ престана да зависи от Москва, а ролята на руския арбитраж на практика се стопи.

На форума Алиев очерта и новия курс на преориентация. Азербайджан разшири енергийния си износ, като вече доставя газ за 16 държави, 14 от които европейски. Същевременно Баку обмисля напускане на Съвета на Европа, поставяйки възстановяването на правата на азерската делегация като условие за оставане. Към Армения бяха изпратени умерено помирителни сигнали за възможен мир, базиран на международното право.

Зад историческия спор стои модерно послание: Баку вече води диалог с Москва от позиция на силата. Колониалната рамка е реторичен параван за завършена преориентация – от република, чиято сигурност е зависела от руския център, към държава, която пренасочва пазарите си, търси обезщетение за военни инциденти и обмисля напускането на европейски структури от собствена позиция на сила. Дали „средна държава“ е най-точният етикет, е въпрос на дефиниция, но фактът, че Азербайджан вече се държи като такава спрямо Русия, бе официално заявен именно в Шуша.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Илхам Алиев атакува Европарламента и обяви прекратяване на сътрудничеството.

🇪🇺⚔️🇦🇿 Напрежението между азерския президент Илхам Алиев и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола ескалира по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Ереван, която събра европейски лидери, съседни държави с общи интереси и кандидатки за членство в блока.

Алиев обвини Европейския парламент в „разпространение на клевети и лъжи“ по адрес на страната му, докато Мецола, която ръководи парламента на ЕС, отхвърли твърденията с остър отговор, след като поиска думата за импровизирана интервенция. „Никога няма да променим начина си на работа“, заяви тя пред залата, „дори ако това е неудобно за някого“.

Преди намесата ѝ Алиев заяви, че членовете на Европейския парламент действат сякаш искат да „саботират“ мирния процес с Армения, постигнат миналата година с посредничество от страна на САЩ. Споразумението установи дипломатическа и икономическа рамка след конфликта в Нагорни Карабах, слагайки край на близо четири десетилетия напрежение.

Алиев добави, че Парламентът е приел 14 резолюции, критикуващи Азербайджан, определяйки този рекорд като „вид обсесия“ към страната. Освен това той обяви, че парламентът в Баку ще прекрати своето сътрудничество с Европейския парламент във всички сфери.

Въпреки критиките, той приветства усилията на Европейската комисия за насърчаване на отношенията, докато Брюксел се стреми да разшири своите двустранни връзки с Баку, износител на петрол и газ, и да се ангажира с региона на Южен Кавказ.

Мецола отговори, защитавайки ролята на институцията. „Европейският парламент е пряко избран демократичен орган, като резолюциите се приемат с мнозинство“, каза тя. „Разбираме, че резултатите може да са неудобни за някои, но никога няма да променим начина си на работа.“

Според източници на Euronews в Европейския парламент, изказванията на Алиев не са били планирани, което е подтикнало Мецола да поиска думата, за да защити репутацията на институцията.

Срещата на Европейската политическа общност се провежда в Ереван, Армения, и събира лидери от близо 50 европейски държави, като се разглежда като възможност за напредък в дипломатическите отношения между Армения и Азербайджан. Една от следващите срещи на върха на ЕПО е планирана да се проведе в Азербайджан през май 2028 г.

По-късно Алиев се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Баку, докато утре му предстои среща с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас.

Азербайджан прекъсва връзките си с Европейския парламент

Най-новата резолюция на Европейския парламент за Азербайджан беше приета миналата седмица в Страсбург, като се фокусира до голяма степен върху демократичната устойчивост в Армения, като в същото време изрази тревога към Баку.

Резолюцията призовава за правото на завръщане на арменците, избягали от региона през 2023 г. с избухването на въоръжения конфликт за оспорваната територия. Тя определя задържането на арменски военнопленници от Азербайджан като „несправедливо“ и настоява за тяхното „незабавно и безусловно освобождаване“.

Резолюцията настоява, че на арменците трябва да се гарантира „защита на тяхната идентичност, собственост и културно наследство“. Предишни резолюции изразиха подобни опасения и критики към военните действия на Азербайджан в региона.

В петък парламентът в Баку одобри резолюция на специална парламентарна комисия, създадена да реагира на това, което описа като „враждебна дейност“ срещу страната, след множество критични актове на Европейския парламент.

Хикмет Хаджиев, помощник на президента Алиев и ръководител на отдела по въпроси на външната политика в президентската администрация, нарече резолюцията „дипломатически позор и провал“ и обвини членовете на парламента в „създаване на пречки пред мирния процес“.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Зеленски в Баку: Украйна е готова за тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан.

🇺🇦🤝🇦🇿 Украйна е готова да проведе тристранни преговори със САЩ и Русия в Азербайджан. Това посочи президентът Володимир Зеленски по-рано днес по време на съвместна пресконференция с азерския си колега Илхам Алиев в Баку.

Според официалното изявление на Зеленски, направено по време на пресконференцията, Киев остава отворен за дипломатически ангажименти в тристранен формат, при условие че Русия демонстрира готовност за участие.

„Готови сме за тристранни преговори. Имахме подобни разговори в Турция и Швейцария и със сигурност сме готови за такива в Азербайджан, ако Русия е готова за дипломация“, заяви президентът.

Зеленски подчерта, че Украйна цени ролята на международните партньори в посредничеството на потенциални преговори и отбеляза, че подобни формати вече са били изпробвани. Той също така повтори, че Киев е отворен за диалог на различни места, с изключение на Русия и Беларус.

По време на своята визита в Азербайджан, първото на Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия, двете страни подписаха шест двустранни споразумения, фокусирани върху сътрудничеството в сферата на сигурността и разширяването на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване на общия търговски оборот. Украинският президент се срещна и с украински военни, разположени в чужбина за обмен на опит в противовъздушната отбрана.

По-рано, през март, Зеленски заяви, че сигналите за тристранни преговори са отслабнали с оглед на ескалиращото напрежение в Близкия изток, но добави, че Украйна ще възобнови тези дипломатически усилия, когато условията го позволят.

Тогава той каза: „Веднага щом ситуацията със сигурността и общият политически контекст позволят продължаването на тази тристранна дипломатическа работа, това ще бъде направено. Украйна е готова за това.“

Руски служители също коментираха формата. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-рано заяви, че тристранната група с участието на Украйна, САЩ и Русия в момента е „на пауза“, като същевременно отбеляза, че контактите между страните продължават по въпроси като размяната на затворници.

Мосад, Шин Бет и IDF разкриха иранска терористична мрежа, насочена към израелски официални лица.

🇮🇱 През последните месеци Израел е разкрил иранска терористична мрежа, насочена към официални лица и активи на еврейската държава по целия свят, става ясно от съвместно изявление на Мосад, Шин Бет и Израелските отбранителни сили (IDF).

Висши оперативни лица в мрежата са били ликвидирани по време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу Иран, започнала на 28 февруари.

През март властите в Азербайджан обявиха, че са осуетили серия от терористични атаки, планирани от Иран на територията на страната, включително срещу посолство в Баку, синагога и лидери на еврейската общност.

Във официално изявление, записано на видео, държавната служба за сигурност на Азербайджан посочи, че е „предотвратила терористични актове и разузнавателни операции в Азербайджан, организирани от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC)“. Сред набелязаните мишени е бил и нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който преминава през съседните Грузия и Турция и транспортира около една трета от вносния петрол в Израел, се посочва в съобщението.

Според изявлението на израелските служби те са внесли нелегално дронове-камикадзе в Азербайджан и са събирали разузнавателни данни за потенциални цели под преките инструкции на своите ирански куратори.

Тези арести са довели до разкриването на терористичната мрежа и нейната командна верига.

Рахман Мокадам, ръководител на Отдел за специални операции (4000) в разузнаването на IRGC и отговорник за мрежата, е бил ликвидиран в началото на операция „Ревящ лъв“. Той е вербувал и обучил оперативни лица на територията на Иран и зад граница, поставяйки им задачи да събират информация за политически лидери, служители по сигурността, израелски и западни военни обекти, пристанища и кораби по целия свят.

Мокадам е бил пряк подчинен на висшия кадър на разузнаването на IRGC Маджид Хадеми, който също е бил ликвидиран от Израел по време на войната. Централна фигура в неговата мрежа е бил Мохсен Сури, член на същия Отдел 4000, срещал се с терористични клетки извън Ислямската република, и също е ликвидиран при израелски удар срещу убежище на IRGC.

Махди Йеке-Деган, известен като „Доктора“, е ръководил мрежата в Азербайджан и извън него. Неговата роля бе разкрита през януари, когато властите в Турция проведоха координирани акции в пет провинции, при които бяха арестувани шестима души, сред които ирански граждани, на които са повдигнати обвинения във военен и политически шпионаж в полза на Техеран. Йеке-Деган е ръководил клетката, работейки по контрабандата на експлозивни дронове от Иран през Турция до Кипър и събирайки информация за американските военни в базата „Инджирлик“.

В отговор на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската републка, IRGC удвои своите усилия за създаване на терористични клетки в чужбина и извършване на атаки, обобщава изявлението.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.

Руски туристи са блокирани в Баку, отказват да летят до Дубай.

🇷🇺✈️🇦🇪 Над 300 руски туристи, блокирани в Баку след пренасочване на полети заради бойните действия в Близкия изток, изразиха несъгласие с плановете на превозвача да продължи курса си към Дубай.

Пътниците от полети FZ 970 и FZ 968 на авиокомпания Flydubai, излетели от московското летище „Внуково“ рано сутринта на 28 февруари, прекараха три дни в азерската столица, след като въздушното пространство над Иран беше затворено поради ескалацията на военните действия в региона.

Според сведения на потърпевшите, споделени пред канала „Осторожно, новости“, хората са били настанени в хотел Qafqaz Baku City, но твърдят, че през този период са изпитали недостиг на официална информация от страна на превозвача.

Ситуацията се изостри, след като управата на хотела обяви планиран полет за Дубай в 2:30 часа през нощта и поиска от пасажерите да освободят стаите си. Групата отказва да напусне фоайето на хотела и настоява за организиране на обратен полет към Русия, опасявайки се от нови атаки в Близкия изток.

Пътниците изразиха тревога, че авиокомпанията опитва да изпълни договора за превоз до дестинацията, за да избегне по-нататъшни разходи за престой и логистика. Подобна е ситуацията и с друг полет на Flydubai, пристигащ от Казан, чиито пасажери са настанени в различен обект в Баку. Към момента няма официално потвърждение от превозвача дали ще уважи настояването на туристите да се върнат в Руската федерация, или полетите към ОАЕ ще бъдат изпълнени по план.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Азербайджан разкри китайско ПВО в навечерието на военен парад.

🇦🇿🤝🇨🇳 Азербайджан за първи път разкри публично китайски зенитно-ракетен комплекс с голям обсег по време на репетиция за военен парад в столицата Баку, съобщава Militarnyi.

На видео от репетицията се вижда характерната пускова установка FD-2000B, монтирана на 4х4 шаси, която съответства на експортните варианти от семейството HQ-9B.

Появата на експортната версия е видяна наред с други системи, готвени за парада, като например руската Тор-M2E. Азерските власти все още не са потвърдили официално договор за FD-2000B, затова кадрите от репетицията са най-ясното публично доказателство за наличието на системата в арсенала на Баку.

Семейството FD-2000B/HQ-9B се произвежда от Aerospace Science and Industry Corporation и е проектирано за борба със самолети, крилати и балистични ракети с малък обсег на действие на големи дистанции. Според публикуваните спецификации на експортните версии, максималният обхват достига около 200 км, а височината на прехващане – 27 км. Комплексът добавя ешелон с голям обсег към наличната многослойна ПВО на Азербайджан, която вече включва Тор-M2E и С-300 от Русия и израелското семейство Barak-8.

Страната е показвала интерес към китайски системи и преди. През 2018 г. се появиха твърдения, че е обмисляла FD-2000B като алтернатива на допълнителни покупки на С-300. Последната публична демонстрация сочи, че е възможно задълбочаване на военно-техническото сътрудничество с Китай или по-голямо разнообразие в източниците на ПВО. Архитектурата на пусковата установка изцяло съвпада с известните експортни варианти на HQ-9B.

За съседните държави и другите играчи в региона добавянето на FD-2000B ще увеличи гъвкавостта на азерската въздушна отбрана, разширявайки географската зона, в която могат да се неутрализират въздушни заплахи с висока стойност. Това има своето оперативно значение: далекобойните ракети усложняват маршрутите на пилотираните самолети и планирането на удари с крилати ракети.

От политическа гледна точка тази покупка илюстрира нарастващата роля на Китай като износител на съвременни зенитно-ракетни комплекси за все по-широк кръг клиенти – след сделки със страни като Египет и Пакистан.

Присъствието на руски и китайски системи на репетицията за парада показва как малките държави като Азербайджан могат да създават смесени ПВО ешелони от различни доставчици, за да отговорят на своите национални нужди. Подобни хетерогенни арсенали носят предимства в резервираност и покритие, но създават и трудности в интеграцията и поддръжката: различните сензори, командни системи и логистични вериги изискват допълнителни усилия за ефективна съвместна работа.

Макар сама по себе си да не променя коренно баланса на силите, разгръщането на FD-2000B оказва влияние върху оперативното планиране на въздушни и ракетни операции в Южен Кавказ и може да ограничи свободата на движение на самолети в съседното въздушно пространство. Силите на САЩ и съюзниците, действащи в региона или планиращи извънредни операции, е необходимо да отчитат разширеното покритие при мисиите и оценките на заплахите.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Русия отново атакува съоръжения на азерската компания SOCAR в Одеса.

🇺🇦💥🇷🇺 Руската армия извърши поредна серия от удари по инфраструктура на територията на Украйна през изминалата нощ, включително срещу мощности на азербайджанската компания SOCAR и терминал на Нова Пошта, съобщават местни източници.

Според изданието Думска, почти всички ударни дронове са били насочени срещу един и същи обект, а част от тях са били свалени от украинските средства за противовъздушна отбрана веднага след приближаването си. В резултат на атаката в предградията на Одеса е възникнал огромен пожар.

Съобщава се за материални щети по жилищни сгради, но до този момент няма официални сведения за пострадали и конкретни разрушения.

Това е втори такъв удар срещу SOCAR в последния месец. На 6 август руските войски отново атакуваха нефтобаза на азерската компания. След инцидента медиите в Азербайджан посочиха, че ако Москва продължи своята агресивна политика спрямо интересите на страната, тя може да преразгледа варианта за премахване на оръжейното ембарго и предоставяне на оръжие на Украйна.

Азербайджан проведе тактическо учение за защита на енергийна инфраструктура в Каспийско море.

🇦🇿⚓ Военноморските сили на Азербайджан проведоха тактическо учение с бойни стрелби за защита на морската енергийна инфраструктура на страната под ръководството на настоящия годишен план за обучение.

Министърът на отбраната генерал-полковник Закир Хасанов присъства на Пункта за командване и контрол на учението, където бе информиран от старшите командири за хода и резултатите от всяка фаза на операцията.

Отбелязано бе, че основен фокус на учението, в което участваха бойни, спомагателни и снабдителни кораби на флота, както и специални части и морска пехота, е подобряване на практическите умения на командния състав при вземане на оперативни решения и прилагане на сили в екстремни ситуации.

Според плана за обучение, участващите сили изпълниха редица задачи, насочени към осигуряване на защита на енергийни обекти в азербайджанския сектор на Каспийско море. Тактическите елементи бяха реализирани успешно както през деня, така и през нощта, на брега и на острови, с цел откриване на временни бази на „въображаемия враг“ и ликвидиране на терористични групи в специални операции.

Високо ниво на професионализъм беше демонстрирано и при провеждането на операции по търсене и спасяване, както и при симулираната евакуация на повреден военноморски кораб, съобщават от министерството на отбраната в Баку.

Основната цел на тактическото учение с бойни стрелби е управление на кораби в сложни условия, организиране на взаимодействие между военноморските сили и техните активи, както и подобряване на координацията и съвместните действия.

Министърът на отбраната, следейки хода на учението, оцени положително професионализма на личния състав и изпълнението на поставените задачи и даде съответните указания, според изявление на военното министерство.