Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Два инцидента с американски изтребител и хеликоптер в Южнокитайско море.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18F Super Hornet и хеликоптер MH-60R Sea Hawk, приписани към ядрения самолетоносач USS Nimitz (CVN-68), се разбиха в Южнокитайско море в два отделни инцидента в рамките на денонощие, съобщи USNI News.

Вертолет на Ескадрила за морски ударни хеликоптери 73 (HSM-73) се разби в Южнокитайско море по време на рутинни операции от борда на самолетоносача.

„Спасителните екипи от благополучно спасиха и тримата членове на екипажа“, се уточнява в изявление на Тихоокеанския флот на САЩ.

В рамките на под едион час след първия инцидент, изтребител от Ескадрила за ударни изтребители (VFA-22) също катастрофира по време на полет, изпълняван от USS Nimitz.

„Двамата членове на екипажа успяха да се катапултират и са извлечени благополучно от спасителни екипи на авионосна ударна група 11“, гласи изявлението.

Всички членове на екипажите са в безопасност и състоянието им е стабилно, като инцидентите са в процес на разследване.

USS Nimitz отплава за своята последна мисия на 26 март 2025 г. След нейния успешен край корабът се насочи към Западното крайбрежие на САЩ, ескортиран от четири разрушителя с управляеми ракети от клас Arleigh Burke и изтребители от палубно въздушно крило 17 (CVW-17).

През по-голямата част от лятото самолетоносачът действаше в Близкия изток в отговор на атаки на хутите по търговски кораби. На 17 октомври USS Nimitz влезе във водите на Южнокитайско море.

Всички замесени лица са в безопасност и в стабилно състояние. Причините за двата инцидента са в процес на разследване.

Морската милиция на Китай стреля с водни оръдия срещу филипински кораб.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Бреговата охрана на Филипините (PCG) съобщи, че китайски кораби са извършили агресивни и опасни действия срещу филипински плавателен съд във водите на Западно Филипинско море във вторник сутринта, което е довело до повреди в оборудването и един ранен от екипажа.

Според говорителя на бреговата охрана комодор Джей Тариела инцидентът се е случил около 9:14 часа, когато корабът BRP Datu Gumbay Piang (MMOV 3014) на Бюро по рибарство и водни ресурси (DA-BFAR) на Департамента по земеделие на Филипините е доставял гориво и провизии на местни рибари в рамките на мисията „Kadiwa para sa Bagong Bayaning Mangingisda“ близо до рифа Скарбъро.

Според изявлението два китайски кораба (CCG 5201 и CCG 21562) са използвали водни оръдия срещу плавателния съд в т.нар. изключителна икономическа зона на Филипините.

CCG 5201 е обстрелвал дясната страна на кораба в продължение на половин час, което е довело до счупване на задния прозорец на мостика и повреда на вътрешни системи, сред които електрическа инсталация и пет климатика. Един от служителите на DA-BFAR е пострадал от летящи стъкла.

В същото време CCG 21562 е обстрелвал с водните си оръдия лявата страна на кораба, на около 17 морски мили източно от плитчината Скарбъро.

В района е действал и плавателен съд CMM 00001 на т.нар. морска милиция на Китай, който също е извършвал опасни маневри и е направил опит да използва водни оръдия. Филипинският кораб е предприел отбранителни маневри, за да избегне по-големи щети.

„Въпреки враждебните действия, BRP Datu Gumbay Piang се измъкна успешно от китайските кораби и се включи към още девет плавателни съда на DA-BFAR в района. Мисията за доставка на гориво и провизии на рибарите продължи“, заяви комодор Тариела.

Инцидентът се е разиграл броени минути след като китайски военноморски кораб с бордови номер 525 излъчил радио съобщение за провеждане на бойни стрелби край плитчината Скарбъро. Посочените координати са обхващали зона с действащи риболовни операции, което е довело до паника в местните рибари.

PCG подчертава, че въпреки продължаващите агресивни действия на Пекин, държавните институции на Манила остават ангажирани в отстояването на морските права на Филипините и защитата на своите граждани в региона.

Китайски изтребител прехвана филипински самолет с журналисти над рифа Скарбъроу.

🇨🇳✈️🇵🇭 Китайски изтребител е прехванал филипински самолет с журналисти на борда по време на патрулен полет над рифа Скарбъроу в сряда, съобщи правителството в Манила. Инцидентът стана дни след като два китайски кораба се сблъскаха в района, опитвайки се да блокират филипинска мисия за доставка на провизии за рибарски лодки.

Журналист на Ройтерс, който се е намирал на борда на самолета на бреговата охрана на Филипините, малък турбовитлов Cessna Caravan, е наблюдавал как китайският изтребител се приближава на около 60 метра и маневрира зад, над и отстрани на машината, заяви говорителят на бреговата охрана Джей Тариела.

„Докато извършваха полета, те бяха прехванати от китайски изтребител“, отбеляза Тариела на последвала пресконференция.

Срещата е продължила около 20 минути. По радиото от пилотската кабина се чували заповеди от един от двата китайски военни кораба в района, които са настоявали филипинският самолет „незабавно да напусне“.

Същия ден на около 30 морски мили от рифа са били забелязани два бойни кораба от ВМС на САЩ, разрушителят USS Higgins и прибрежният боен кораб USS Cincinnati. Китайската армия съобщи, че е прогонила американските кораби, които според нея са навлязли в района без разрешение. Вашингтон отговори, че плавателните съдове провеждат наплъно законни операции по осигуряване свободата на корабоплаване.

Разположен на 200 км от Филипините и в рамките на изключителната им икономическа зона, рифът Скарбъроу е ценен заради богатите си риболовни запаси и защитената си лагуна.

В понеделник филипинската брегова охрана изпрати три кораба с провизии за десетки местни рибари. По думите ѝ китайски съдове са се намесили в опасен опит да осуетят доставката, довел до първия известен сблъсък между два китайски кораба в района. Пекин не е потвърдил дали има пострадали и е пренебрегнал предложението на Манила за медицинска и спасителна помощ.

Министерството на отбраната на Китай и неговото посолство в Манила отказаха коментар. Китайската брегова охрана отбеляза, че е предприела „необходимите мерки“ за прогонване на филипинските кораби от водите около рифа.

САЩ осъдиха действията на Пекин като безразсъдни.

Китай претендира почти цялото Южнокитайско море по т.нар. „линия с девет пункта“, навлизаща в изключителните икономически зони на Малайзия, Бруней, Филипините, Индонезия и Виетнам. Искът на Пекин беше отхвърлен от арбитражно решение през 2016 г., което определи неговата блокада на рифа Скарбъроу за незаконна. Въпреки че спорът за суверенитета над рифа остава нерешен, Пекин, който не признава решението, поддържа постоянен контрол над него от 2012 г. насам чрез брегова охрана и „морска милиция“.

По време на патрулния полет в сряда в района са били забелязани най-малко четири китайски кораба на бреговата охрана и няколко съда, определени от филипинската страна като „морско опълчение“.

Китайски корабни на флота и бреговата охрана се сблъскаха край рифа Скарбъро.

🇨🇳⚓🇵🇭 Кораб на Китайската брегова охрана (CCG) получи сериозни повреди след сблъсък с кораб на китайските военноморски сили по време на напрегнато стълкновение с бреговата охрана на Филипините вчера близо до рифа Скарбъроу.

Според филипинската брегова охрана (PCG) инцидентът е станал по време на програмата „Kadiwa Para sa Bagong Bayaning Mangingisda“ за доставка на провизии на филипинските рибарски лодки, работещи в оспорваните води. Корабите BRP Teresa Magbanua, BRP Suluan и MV Pamamalakaya са отплавали рано сутринта, за да окажат подкрепа на около 35 риболовни съда в района.

По време на операцията корабите на PCG и придружаваните от тях рибари са били подложени на опасни маневри и блокиращи действия от други плавателни съдове. Според PCG патрулният кораб MRRV 4406 е бил обстрелван с водно оръдие, но екипажът е избегнал удара чрез маневриране.

Ескалацията настъпва, когато CCG 3104, преследвайки BRP Suluan с висока скорост, е извършил опасна маневра от десния борд на филипинския кораб. Това довежда до сблъсък с разрушител на Военноморските сили на Китай (PLAN) с борден номер 164, на около 10,5 морски мили източно от Бахо де Масинлок.

Ударът е повредил сериозно носовата част на китайския патрулен кораб, правейки го негоден за плаване. PCG е предложила помощ на китайския екипаж, включително за издирване на паднали зад борда и медицинска подкрепа. Не е потвърдено официално дали има жертви или пострадали.

Междувременно корабът MRRV 9701 на PCG е ескортирал филипинските рибари до безопасно място, където са получили гориво и други необходими припаси.

Китайските власти представят различна версия на случилото се. Според китайското министерство на националната отбрана филипинските кораби са „навлезли насилствено“ във водите на Хуанян Дао под предлог, че доставят припаси на рибарски лодки, въпреки нееднократни предупреждения от китайска страна.

Говорителят на CCG Ган Ю заяви, че китайските части са „предприели всички нужни мерки, включително проследяване, наблюдение, блокиране и контрол“, за да прогонят филипинските кораби, а „операциите на място са били проведени професионално, по стандарт и в съответствие със закона“.

Ган повтори позицията на Пекин, че остров Хуанян е неизменна част от територията на Китай и бреговата охрана ще „продължи да провежда дейности по защита на правата“ в околните води „в съответствие със закона“ и ще „отстоява националния суверенитет и морските права и интереси на Китай“.

Бахо де Масинлок е традиционно място за филипинските рибари и се намира в изключителната икономическа зона на Филипините, но претенции към него има и от Пекин, който го посочва като остров Хуанян. Районът често е сцена на напрежение и инциденти между филипински и китайски кораби, включително такива на бреговата охрана, морски милиции и риболовни съдове от двете страни.

Сблъсъкът между патрулния кораб на CCG и военния кораб на PLAN е пореден такъв инцидент и подчертава напрегнатата обстановка в Южнокитайско море. Макар двете страни да избягват пряк военен сблъсък, подобни срещи често ескалират в рискови маневри, увеличаващи опасността от инциденти.

Министерството на отбраната в Пекин не призна в изявлението си за сблъсък между китайските кораби, а Военноморските сили на Китай не коментираха щетите по кораба на CCG.

Китай обвини Филипините в „игра с огъня“ заради коментари за Тайван

Филипинският президент Фердинанд Маркос-младши произнася четвъртото си обръщение за състоянието на нацията в Камарата на представителите в Кесон Сити, Филипините, 28 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Lisa Marie David

🇵🇭⚔️🇨🇳 Китай обвини Филипините, че си играят с огъня, след като техният президент Фердинанд Маркос-младши каза, че страната му неизбежно ще участва във всеки един въоръжен конфликт между САЩ и Китай относно Тайван.

По време на своята държавна визита в Индия Маркос посочи, че географската близост на Филипините до Тайван и многобройната му диаспора на острова правят неизбежно участието на Манила в подобен конфликт.

„Географската близост и големите общности зад граница не са оправдание за една страна да се намесва във вътрешните дела на други“, подчерта в изявление китайското външно министерство.

„Призоваваме Филипините искрено да спазват принципа за един Китай и да се въздържат от игра с огъня по въпроси, засягащи основните интереси на Китай.“

Изявленията на президента идват на фона на повишено напрежение между Пекин и Манила относно териториални спорове в акваторията на Южнокитайско море, което е сред най-оживените морски търговски маршрути в света.

Правителствата на двете страни се обвиняват взаимно в агресивни маневри и нарушения на суверенитета, което накара Съединените щати да потвърдят своя ангажимент към отбраната на Филипините. От друга страна Пекин счита Тайван за своя територия, въпреки волята на местното население.

„Ако избухне пълномащабна война, ще бъдем въвлечени в нея. Има много, много граждани на Филипините в Тайван и това незабавно би се превърнало в хуманитарен проблем“, каза Маркос по време на интервю за индийското издание Firstpost в сряда.

„Ще трябва да влезем там, да намерим начин да стигнем там и да намерим начин да върнем нашите хора у дома“, каза още той.

Китай посочи, че подобни аргументи „не само нарушават международното право и устава на АСЕАН, но също така подкопават регионалния мир и стабилността и основните интереси на собствения народ на Филипините“.

Индия изпрати военни кораби в Южнокитайско море за съвместен патрул с Филипините

Филипински и американски морски пехотинци щурмуват плаж по време на десантно учение по бреговете на Филипините в Южнокитайско море, 9 май 2018 г.📸 Снимка: Associated Press

🇮🇳⚓🇵🇭 Военноморските сили на Индия изпратиха група бойни кораби на Източния флот в Южнокитайско море, отбелязвайки първото разполагане за съвместна оперативна дейност във водите на стратегически важния воден басейн.

Разгръщането включва провеждането на съвместен морски патрул с Филипините, което сигнализира за стратегически натиск срещу нарастващото влияние на Китай, посочват от Военноморския институт на САЩ.

Флотилията, акостирала в пристанището на Манила за провеждането на дейности на добра воля в навечерието на планираните съвместни операции, е съставена от разрушител с управляеми ракети INS Mysore (D 60), корвета за противолодъчна война INS Kiltan (D 30) и снабдителен кораб INS Shakti (A 57).

Безпрецедентното сътрудничество с Филипините идва като естествен резултат от разширяващата се роля на Индия като партньор на сигурността в Югоизточна Азия и нейната открита подкрепа за усилията за модернизация на филипинската армия за противодействие на агресивните действия на Пекин.

Капитан Джон Алкос от филипинския флот подчерта ключовото значение на подобни дейности за укрепване на „здравите морски връзка“ между двата страни. Оперативните детайли обаче не бяха оповестени заради съображения за оперативната сигурност.

Решението на Индия да се обедини с Филипините в Южнокитайско море е пресметнато усилие за отговор на експанзивните териториални претенции на Китай. Южнокитайско море продължава да е точка на напрежение в региона, тъй като Китай налага агресивно неоснователните си претенции, базирани на „линията на деветте пункта“, навлизайки в суверенните води на съседни страни като Тайван, Филипините, Виетнам, Бруней, Малайзия и други.

Макар двете нации да са провеждали редица учения в Южнокитайско море, това ще бъде първият път, когато Индия участва в морска кооперативна дейност със сили на Филипините. В сравнение с предишни взаимодействия между флотите, като съвместни плавания, краткотрайни упражнения и учения в сферата на морското партньорство, този път учението се фокусира върху оперативната съвместимост на силите и демонстрира подкрепа за Филипините на фона на нарастващата заплаха от Китай. Въоръжените сили на Филипините в прессъобщение описаха съвместната дейност като „жизненоважни ангажименти между страни, насочени към поддържането на мир и стабилност в международните води“.

Решението на Индия следва подобни действия от страна на САЩ, Австралия, Япония, Канада и Франция, които се обединиха с филипинските военноморски сили в Южнокитайско море чрез съвместни учения.

Отбранителното сътрудничество между двете страни се засили в последните години, като през 2022 г. Делхи продаде на филипинския морски корпус свръхзвукови противокорабни ракети BrahMos, а миналата година година преразгледа позицията си относно международния арбитраж за Южнокитайско море от 2016 г. и премина от признаване на резултата към конкретни призиви за спазване на решението.

Първата ракетна база BrahMos на Филипините има потенциала да поразява стратегически цели в Южнокитайско море край Западен Лусон, включително китайските аванпостове на оспорваните рифове като Скарбъро. По-рано Ню Делхи предложи на Манила отбранителен заем и списък от местно разработено военно оборудване в подкрепа на програмата за модернизация на неговите въоръжени сили.

Безпрецедентна китайска военна активност в Западния Пасифик.

🇨🇳⚓ Народната освободителна армия на Китай (НОАК) демонстрира безпрецедентна активност в Западния Пасифик, разполагайки две ударни групи на самолетоносачи в непосредствена близост до американския остров Гуам.

По сведения на източници в региона, в края на седмицата ударната група на самолетоносача Ляонин е извършила маневри, обкръжавайки Гуам – ключова американска военна база и логистичен хъб в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време придружен от собствени ескортни кораби, китайският самолетоносач Шандун е навлязъл във водите на Филипинско море, присъединявайки се към Ляонин и отбелязвайки за първи път в историята присъствието на два китайски самолетоносача край Гуам.

Китай потвърди официално разгръщането на двете ударни групи, като го определи като „рутинно“ учение. Независимо от това, анализатори подчертават, че подобно мащабно присъствие в района на морските пространства около Гуам е без аналог досега и изпраща ясен сигнал за растящите амбиции на Пекин в Индо-Тихоокеанския регион.

Към момента източно от Тайван е регистрирано присъствието на над 20 китайски военни кораба – още един рекорд за последните години, на фона на нарастващото напрежение в региона.

Необичайната активност на китайските сили не се ограничава само до самолетоносачите. По данни на специализирани канали за мониторинг, три от известните китайски десантни баржи, проектирани за амфибийни операции, са изчезнали от пристанище Лонгсюе в Гуанджоу. Сателитни изображения от днес, заснети от спътника Sentinel-2, потвърждават тяхното отсъствие от обичайното място за базиране. Последното им местонахождение остава неизвестно.

Описаната комбинация от безпрецедентно морско присъствие и движението на специализирани десантни платформи засилва тревогата сред военните и стратегически наблюдатели. Експерти алармират, че действията на НОАК в Индо-Тихоокеанския театър в последните дни надхвърлят рамките на стандартните учения и може да са демонстрация на нова оперативна готовност или елемент от по-широка стратегическа инициатива.

Frontline Monitor продължава да следи ситуацията за вас.

Китай разположи стратегически бомбардировачи на спорните Параселски острови.

🇨🇳 Сателитни изображения сочат, че Китай е разположил два от най-модерните си стратегически бомбардировача H-6 на оспорваните Параселски острови в Южнокитайско море – маневра, която анализатори тълкуват като демонстрация на военна мощ към неговите съперници.

Разполагането на машините бележи първото кацане на H-6 на остров Уди в Параселите от 2020 г. Това се случва на фона на високо напрежение с Филипините и засилена военна активност около Тайван в навечерието на регионалния форум по сигурността Shangri-La Dialogue в Сингапур.

„Китай няма нужда да разполага такива самолети в Параселите. Това е многопосочно послание от Пекин към Съединените щати, Филипините и останалите страни в региона“, подчерта Колин Ко, военен експерт от Института по международни изследвания в Сингапур.

Френският президент Еманюел Макрон предстои да открие форума на 31 май, а на следващия ден министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет ще очертае визията на администрацията на Тръмп за региона.

Очаква се през юни британски самолетоносач да навлезе в Южнокитайско море – рядко срещано разгръщане, съвпадащо с американските усилия за укрепване на отношенията със съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион. Междувременно, сателитни снимки заснеха полет на чифт H-6 над спорния риф Скарбъро, малко преди визитата на Хегсет във Филипините през март, когато той подчерта „железния ангажимент“ на Белия дом към отбранителния съюз с Манила.

Военни наблюдатели отбелязват, че моделът H-6, въпреки произхода си от съветския Ту-16 от 50-те години на миналия век, е силно модернизиран – снабден с крилати ракети за удари по морски и наземни цели, а някои варианти са способни да носят и ядрени ракети.

През октомври този вид бомбардировачи участваха в учения край Тайван, а през юли за първи път се доближиха до континенталната част на САЩ – демонстрация на далечния им обсег и възможна заплаха за американски бази в региона.

Виетнам, който също има претенции над Параселите и оспорва китайския контрол върху тях, не е реагирал публично на новото разполагане.

Сателитни изображения от Maxar Technologies илюстритат два H-6, кацнали на пистата на остров Уди на 19 май. Други снимки от същата дата показват присъствието на два транспортни самолета Y-20 и един самолет за ранно предупреждение KJ-500 – основен стълб за координация на сложни комплексни въздушно-морски операции на НОАК.

Анализаторът Бен Люис от платформата PLATracker смята, че това разполагане е временна мярка и ще служи единствено за ротация и демонстрация на готовност. Той посочи, че това е малка част от стратегията на НОАК за укрепване на военната инфраструктура в региона.

Южното командване на НОАК, отговарящо за Южнокитайско море, разполага с два полка от този тип бомбардировачи, показват данните на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон. Обикновено тези самолети са базирани в силно укрепени бази в континентален Китай, където са по-защитени в случай на военен конфликт.

САЩ поддържат бойни ескадрили в Япония и във Военновъздушна база Андерсен на остров Гуам, където са разположени и стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress.

Китай претендира за суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, включително морски зони, за които има претенции от Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. През 2016 г. международен трибунал в Хага постанови, че китайските претенции нямат правно основание – решение, което Пекин отхвърля.

Филипините и Нова Зеландия сключиха знакова военна спогодба.

🇳🇿🤝🇵🇭 Филипините и Нова Зеландия подсилиха своите връзки в отбраната с подписването на знакова военна спогодба, отваряйки пътя за разширено сътрудничество на фона на споделени опасения за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

Споразумението за статута на гостуващите сили, подписано в Манила от министрите на отбраната на Филипините и Нова Зеландия, Гилберто Теодоро и Джудит Колинс, позволява на двете страни да разполагат войски на територията на другата страна, което улеснява съвместната работа на техните военни.

Нова Зеландия участва в съвместни морски учения с Филипините, Съединените щати, Австралия и Япония за първи път миналата година във водите на Южнокитайско море, където Манила и Пекин се изправиха многократно един срещу друг.

Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, жизненоважна търговска артерия, въпреки припокриването на неговите морски претенции с тези на Бруней, Малайзия, Филипините и Виетнам, което разгневи съседите му.

Сключването на Споразумението за статута на гостуващите сили е предшествано от разкриване от Нова Зеландия на план за увеличаване на разходите за отбрана с 9 милиарда новозеландски долара (5 милиарда щатски долара) през следващите четири години и цел за почти удвояване на разходите до 2% от БВП през следващите осем години.

Преглед на възможностите за сигурност на Нова Зеландия през 2023 г. призовава за повече военни разходи и по-силни връзки с индо-тихоокеанските страни за справяне с проблемите с изменението на климата и стратегическата конкуренция между Запада и Китай и Русия.

Освен това Филипините и Нова Зеландия ще издигнат своите дипломатически отношения до ниво на „всеобхватно партньорство“ през 2026 г. отразявайки споделените интереси в областта на морската сигурност, реагирането при бедствия и регионалната стабилност.

Виетнамската диаспора по цял свят отбеляза 50-годишнината от падането на Сайгон.

🇻🇳🇨🇳 Докато китайски войски продължават да окупират оспорвани виетнамски територии в Южнокитайско море без да се срещат съпротива от Ханой, днес в страната и по света се отбелязва 50-годишнината от падането на Сайгон.

Докато Комунистическата партия на Виетнам подготвяше национални тържества за т.нар. Ден на освобождението, за милионите южновиетнамски изгнаници по целия свят датата 30-ти април е ден на траур. Известна сред членовете на виетнамската диаспора като Черния април, датата отбелязва не освобождение, а изгнание, потисничество и загуба.

Протести и възпоменания се провеждат в градове в Съединените щати, Канада, Европа и Австралия. В Сан Хосе, Калифорния, стотици се събраха за ежегодното отбелязване на датата с Виетнамско-американска кръгла маса на темата „Почитане на историята, оформяне на утрешния ден“. В Бостън знамето на Южен Виетнам беше издигнато за първи път редом със знамената на САЩ и Масачузетс на площада на кметството.

Междувременно, в Хюстън, щата Тексас, бивш инженер от НАСА, избягал от Виетнам през 1975 г. размишлява върху пътуването си:

„Когато дойдох тук, мисля, че това сбъдна мечтата ми. Почувствах, че това е безопасно място за семейството ми и че имам свобода“, спомня си 71-годишният Тин Трин.

„30 април е ден на траур за виетнамската общност в САЩ. Но това е ден на независимост във Виетнам“, сподели неговата дъщеря Тереза.

В Лондон над 200 млади виетнамски мигранти се събраха пред посолството на страната с настояване за демократични реформи и освобождаване на политически затворници, сигнализирайки за промяна в съпротивата срещу комунистическия режим.

Много от групите на диаспората, участващи в тези протести, остават свързани с Движението на Третата република, правителство в изгнание, базирано в САЩ, което е считано за терористична организация от властите в Ханой поради подкрепата си за антикомунистическите монтански партизани в Централните планини на Виетнам.

Докато държавните паради отбелязват половин век на комунистическо управление, виетнамската диаспора напомни на света обективната истина – за една нация в изгнание, която отказва да забрави.

Китайската брегова охрана дебаркира и пое контрола над Санди Кей в Южнокитайско море.

🇵🇭⚔️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай обяви суверенитета си над Санди Кей, малко островче в архипелага Спратли, след като в средата на април развя китайското знаме на територията.

По аналогия с предни случаи, Пекин следва „тактиката на салама“, благодарение на която променя бавно и методично статуквото в Южнокитайско море, възползвайки се от липсата на внимание от страна на международната общност.

Този път обаче Филипините реагираха светкавично. На 27 април военноморският флот на Манила проведе операция за утвърждаване на суверенитета си над Санди Кей и други два обекта в района, с което демонстрира ново ниво на координация и решимост под управлението на президента Маркос.

Санди Кей може да изглежда незначителен, но играе ключова стратегическа роля, като контролът върху него може да укрепи териториалните претенции на Китай към рифа Суби, който вече е дом на голяма военна база на Пекин.

Китай отново пренебрегва международните норми, включително Конвенцията на ООН по морско право и ангажиментите, поети по Декларацията за поведение в Южнокитайско море от 2002 г.

Както се очакваше, реакцията на АСЕАН беше сдържана, а въпреки демонстрации на солидарност с Филипините, Белият дом не се ангажира с пряка намеса по случая. Това остави Манила да защитава позициите си самостоятелно, докато в същото време Пекин разчита на постепенното си налагане на контрол без сериозни последствия.

Случилото се при Санди Кей напомня за предходните китайски действия – при Скарбъроу (2012 г.), рифа Джонсън Саут (1988 г.) и Параселските острови (1974 г.). Стратегията на Пекин е очевидна и се базира на методична експанзия без връщане назад. Изолирани реакции могат да забавят процеса, но не и да го спрат.

Манила заслужава открита и практическа подкрепа от съюзниците си. В противен случай Китай ще продължи да променя границите в Южнокитайско море без сериозни пречки, докато същевременно прилага сходен натиск и върху тайванските територии в региона. Докато инвазията срещу Тайван си остава мащабен риск, малките „залъци“ в Южнокитайско море изглежда са лесна и безнаказана цел за Пекин.

Морската пехота на САЩ тества нова система за защита от дронове във Филипините

🇺🇸🤝🇵🇭 Корпусът на морската пехота на САЩ демонстрира развиващи се способности за противовъздушна отбрана по време на учението Balikatan 2025, ангажирайки вражески безпилотни самолети със своето 30-милиметрово верижно оръдие XM914, интегрирано в Marine Air Defense Integrated System (MADIS).

Събитието с бойни стрелби се проведе на 27 април във военноморска база Леовигилдо Гантиоки във Филипините. Военнослужещи от 3-ти крайбрежен противовъздушен батальон от 3-ти крайбрежен полк на морската пехота, участваха в събитието „Интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана“, фокусирано върху неутрализиране на въздушни заплахи, най-вече безпилотни летателни апарати.

Обучението подчерта критичната роля на мобилната система за противовъздушна отбрана MADIS в осигуряване на експедиционните сили със средства за противодействие на нападения от дронове и ракети.

Използването на MADIS в тазгодишното издание на учението подчерта нарастващата необходимост от многослойна система за противовъздушна отбрана за справяне с възникващите въздушни заплахи в Индо-Тихоокеанския регион.

Системата използва 30-милиметрово верижно оръдие XM914 като част от своя набор инструменти за борба с безпилотни летателни системи, предлагащи скоростна стрелба и прецизна способност за неутрализиране на дронове и други нисколетящи заплахи.

Balikatan е ежегодно двустранно военно учение с участието на въоръжените сили на Съединените щати и Филипините, което е насочено към подобряване на оперативната съвместимост и засилване на ангажимента за взаимна отбрана на двете страни. Тазгодишното издание на учението протича на фона на продължаващо напрежение в Южнокитайско море, където и Вашингтон и Манила полагат усилия за възпиране на китайската агресия и поддържане на регионалната стабилност.

Филипинският флот успя да пробие китайската блокада край плитчината Скарбъроу.

🇨🇳⚓🇵🇭 Филипинският флот отново успя да пробие китайската блокада на оспорваните води край плитчината Скарбъроу в Южнокитайско море, в резултат на което извърши успешна ротация на войски и мисия за снабдяване на BRP Sierra Madre.

„Операцията отразява не само логистична ефективност, но и мощна истина: филипинският дух не може да бъде блокиран, овладян или тормозен. Нашите мисии ще продължат, необезпокоявани, непоколебими и подкрепени от пълната сила на волята на нашия народ“, гласи изявление на бреговата охрана на Филипините.

„За тези, които се стремят да нарушат мира и стабилността в нашия регион, внимавайте: всеки акт на агресия само укрепва нашето единство, нашите партньорства и нашата решителност да защитим суверенитет, който по право притежаваме“, се посочва още в съобщението.

BRP Sierra Madre (LT-57) е танково-десантен кораб от клас LST-542, който е действащ плавателен съд във военноморските сили на Филипините.

През 1999 г. филипинският флот умишлено заседна кораба на Втората Томасова плитчина, за да запази териториалните претенции на Филипините в района. Оттогава отряд от морски пехотинци на Манила е разположен непрекъснато на борда му, за да осигури военно присъствие на страната в района. Китайската брегова охрана често патрулира наоколо и се опитва да предотврати месечното снабдяване на филипинските морски пехотинци.

През 2013 г. The New York Times посети мястото и съобщи за живота на шепата морски пехотинци, разположени там, и за ролята на кораба в геополитиката на Южнокитайско море. От публикацията на изданието стана ясно, че той никога повече няма да плава, но продължава да има изключително значение поради ролята си на аванпост в спора за островите Спратли.

Китай с остри заплахи към Филипините заради военна координация със САЩ и Япония.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Китайското министерство на националната отбрана отправи остри критики относно военните ангажименти на Съединените щати с Филипините, включващи нова продажба на въоръжение и съвместни патрули с японските сили в Южнокитайско море.

В силно формулирано изявление старши полковник Джан Сяоганг, говорител на министерството на отбраната на Пекин, обвини Съединените щати, че използват двустранни договори като претекст за намеса в регионални спорове.

„Под претекст, че спазват двустранните договори, САЩ се намесват във въпроса за Южнокитайско море, подкопават териториалния суверенитет и морските права и интереси на Китай и се опитват да заплашват и принуждават Китай. Този подход просто няма да работи“, заяви Джан.

Вашингтон одобри продажбата на многоцелеви изтребители F-16 на филипинските военновъздушни сили в ход, който според него има за цел да подобри регионалната отбрана и възпиране. Пекин обаче разглежда тези усилия като ескалация.

Джан обвини правителството в Манила, че провокира многократно Китай и обвини „външни страни, водени от САЩ“ за подхранването на нестабилността в Южнокитайско море. „Това напълно разкри истинското им намерение да създават проблеми в региона“, заяви той, имайки предвид действията на САЩ и координацията в сферата на отбраната между Манила и Токио.

Китайският говорител предупреди, че зависимостта на Манила от чужди сили няма да приключи в нейна полза. „За филипинската страна разчитането на чуждестранна подкрепа за създаване на вълни в морето ще има обратен ефект и една пешка само ще бъде използвана и изхвърлена“, заяви Джан.

„Призоваваме филипинската страна да се откаже от нереалистичните си илюзии и да се върне към правилния път на диалог и преговори на ранна дата“, допълни той.

Последните събития бележат поредното изостряване в отношенията между Китай и съседните му страни по отношение спорните води, в които Пекин засили военните учения и разположи кораби на бреговата охрана и морската милицията в близост до група оспорвани острови.

Манила и Пекин се изправиха един срещу друг в поредица от конфронтации в спорните води на Южнокитайско море, където преминават стоки и активи в размер на 3 трилиона долара годишно. Китайските власти претендират за почти цялата му акватория, която се припокрива с претенциите на Филипините, Бруней, Малайзия, Тайван и Виетнам. Това включва Втората Томасова плитчина, където през 1999 г. Манила разположи остарелия военен кораб „Сиера Мадре“ с малък екипаж на борда, за да затвърди своите претенции за суверенитет.

Решение на Постоянния арбитражен съд от 2016 г. постанови, че историческите претенции на Китай към богатия на ресурси воден път нямат никакво правно основание, но решението беше отхвърлено от Пекин, който твърди, че корабите от Филипините нахлуват незаконно във водите около спорните плитчини.

Китай и Камбоджа стартираха съвместен военноморски център за поддръжка.

📸 Снимка: Fan Kun/China Military

🇨🇳🤝🇰🇭 Китай и Камбоджа стартираха официално съвместен център за поддръжка и обучение на пристанищата Юнянг, който започна да функционира на 5 април, като персонал от двете държави беше разположен там, за да осигури ежедневните операции.

Китайското министерство на националната отбрана подчерта, че новият център е резултат от взаимно уважение и равнопоставени консултации между двете страни и че е в съответствие с техните вътрешни закони и международните стандарти. Пекин и Пном Пен твърдят, че обектът не е насочен към никоя трета страна, а единствено към задълбочаване на практическото военно партньорство и ползите за обществената сигурност.

Съобщението идва на фона на повишено международно внимание върху съвместната военна дейност на Китай в Камбоджа. Публикувани през 2023 г. сателитни снимки разкриха мащабно строителство във военноморската база Реам в Камбоджа, включващо голямо съоръжение за сух док и кей, за който се смята, че може да поеме самолетоносачи. Мащабите и сложността на проекта повдигнаха въпроси относно предназначението му, особено предвид малки военноморски флот на Камбоджа.

Експерти отбелязват, че докът надхвърля значително нуждите на малкия флот на страната, подхранвайки спекулации, че е предназначен за употреба от китайската армия. Близостта на базата до стратегически жизненоважния Малакски проток, критичен въздушен пункт между Южнокитайско море и Индийския океан, засили опасенията относно разширяващия се военен отпечатък на Китай в Индо-Тихия океан.

Докато глобалните сили се борят за влияние в Индо-Тихоокеанския регион, оперативният статус на новото съоръжение в пристанище Юнянг подчертава нарастващите опасения относно регионалните амбиции на Пекин и дългосрочните последици върху средата за сигурност в Югоизточна Азия.

Филипините искат Индия и Южна Корея в стратегически алианс за противодействие на Китай

Войски от Филипините и Съединените щати участват в бойни стрелби по време на съвместните военни учения „Salaknib“ във Форт Магсайсай, Нуева Есиха, Филипините, 31 март 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Eloisa Lopez

🇵🇭⚔️🇨🇳 Филипините търсят разширение на стратегическия си алианс за противодействие на Китай, по-известен като Squad, за да включат в него Индия и Южна Корея, разкри в сряда началникът на въоръжените сили на островната държава генерал Ромео С. Браунър.

„Отрядът“ е неформална група, включваща Австралия, Япония, Филипините и Съединените щати, които от миналата година провеждат съвместни морски дейности в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море.

Изказването на Браунър по време на международна конференция за сигурност Raisina Dialogue в Ню Делхи беше направено в момент на поредица на ескалиращи конфронтации между Манила и Пекин в спорните води на Южнокитайско море.

Китай претендира за почти целия стратегически воден път, през където минават стоки и услуги на обща стойност от около 3 трилиона долара стокооборот годишно, пренебрегвайки претенциите за суверенитета на Филипините, Индонезия, Малайзия и Виетнам. През 2016 г. окончателно решение на Постоянния арбитражен съд обезсили обширния иск на Китай, който до ден-днешен отказва да признае решението.

Браунър заяви, че страната му полага усилия за подобряване на способностите си за възпиране чрез работа с партньори в отряда, което според него е неофициално партньорство на четирите държави по военни аспекти, споделянето на разузнавателни данни и провеждането на съвместни учения и операции.

„Заедно с Япония и партньорите ни се опитваме да разширим групата, в която да включим Индия и вероятно Южна Корея“, каза Бронър по време на панелна дискусия с японския си колега, както и с командирите на военноморския флот на Индия, Индо-тихоокеанското командване на САЩ, но и със съвместните операции на Австралия.

„Намираме прилики с Индия, защото пред себе си имаме общ враг. Не се страхувам да подчертая, че Китай е новият ни общ враг, затова е важно да си сътрудничим заедно, може би и да обменяме разузнаване“, отбеляза по-късно той пред репортери и добави, че страната му вече си сътрудничи с индийската военна и отбранителна индустрия.

Той заяви, че ще отвори потенциала за членството на Индия в групата „Отряд“ по-късно през деня на среща с генерал Анил Чаухан, началник-щаб на индийските въоръжени сили. Висш индийски офицер посочи, че срещата се е състояла, но не став ясно дали въпросът е бил обсъждан или не.

На пресконференция на 7 март 2025 г. китайският външен министър Ван И заяви, че действията на Филипините в Южнокитайско море не са били независими, а част от „сценарий, написан от външни сили“, за да опетни Китай.

Военноморски тюлени от САЩ и Филипините отработиха превземането на газова платформа в Южнокитайско море

Оператори на военноморските сили на САЩ за специална война и военнослужещи от въоръжените сили на Филипините репетират осигуряването на платформа за газ и петрол по време на съвместно комбинирано обучение за обмен (JCET) в Ел Нидо, Филипините, 1 март 2025 г.

🇺🇸🤝🇵🇭 Американски военноморски тюлени и колегите им от Филипините подсигуриха газова и петролна платформа в Южнокитайско море в последното си съвместно комбинирано учение за обмен между двете звена за специални операции близо до спорните води, което беше проведено миналата седмица.

Снимки, публикувани от U.S. Naval Special Warfare Group One, командване, отговорно за отряди на военноморските тюлени, базирани в Калифорния и Гуам, разкриха едноседмично съвместно учение с филипинските сили в окръг Ел Нидо, включващо тактически бойни грижи за ранени в бой, разчистване на помещения и изземване на офшорна платформа, извадена от строя.

Докато обучението на специалните сили на САЩ и филипинските военнослужещи се провежда след антитерористични усилия на Вашингтон в началото на новия век, скорошното обучение се разви, за да включва повече дейности в провинция Палаван, която гледа към Южнокитайско море. Островът е отправна точка за много от операциите на Манила по снабдяване на аванпостовете и поддържане на присъствието ѝ в спорните води. Обучителна дейност от миналата есен изобразява американски съветници, обучаващи отряд от бреговата охрана на островната страна в „отбранителни тактики“ и реагиране на „кораби, които не отговарят на изискванията“.

Военноморските тюлени на Филипините бяха нападнати от служители на китайската брегова охрана при втората плитчина Томас по време на инцидент през юни, при който един командос загуби палеца си след сблъсък с лодка. Оперативна група от САЩ, кръстена на филипинското име за плитчината Аюнгин, беше оповестена миналата есен по време на посещението на бившия министър на отбраната Остин в Палаван.

„Командването на специалните военноморски сили предоставя способности на силите за морски специални операции, за да осигури смъртоносност и оцеляване на Съвместните сили в отречени и оспорвани зони“, се посочва в надпис от една от снимките.

Оператори на специалните военноморски сили на САЩ за специална война (NSW) и военнослужещи от въоръжените сили на Филипините се приближават до платформа за газ и петрол по време на съвместно комбинирано обучение за обмен (JCET) в Ел Нидо, Филипините, 1 март 2025 г.

Това също не е първият път, когато американските и филипинските сили за специални операции се упражняват в операции за качване и завземане на платформи. Повторението на водещото ежегодно военно учение с участието на Вашингтон и Манила Balikatan през 2023 г, включваше „претърсване и изземване“ на несъществуващата платформа Masinloc.

Разположен в северозападния край на Палаван, туристическата и енергийната индустрия на Ел Нидо са разположени на няколкостотин километра от горещи точки в оспорваното Южнокитайско море. Някои от несъществуващите газови и петролни платформи, като тази, условно иззета в учението на SEAL, са превърнати в крайбрежни станции за наблюдение от филипинския флот в усилията му да наблюдава китайските сили. Флотилия от три катера на бреговата охрана на Китай премина покрай Ел Нидо миналия месец.

Разширеното американско-филипинско обучение в региона не остана незабелязано, а Националният институт за изследване на Южнокитайско море отбеляза, че дейностите на Balikatan 2024 за първи път са надхвърлили териториалните води на Манила и са обхващали зони, претендирани от Пекин.

„Това бележи голяма промяна в географското положение на учението, което сочи, че Филипините безразсъдно използват военното учение като възможност да накърнят териториалния суверенитет на Китай в Южнокитайско море“, се посочва в блог на China Military Online.

Китайски изтребител изстреля сигнални ракети по австралийски самолет за наблюдение

🇦🇺⚔️🇨🇳 Австралия изрази загриженост пред Китай относно инцидента, който описа като “небезопасни и непрофесионални” действия на китайски изтребител срещу австралийски морски патрул в Южнокитайско море два дни по-рано – твърдение, оспорено от Пекин.

Морски патрулен самолет P-8A Poseidon на Кралските австралийски военновъздушни сили (RAAF) е извършвал рутинен патрул за наблюдение във въздушното пространство над международни води в Южнокитайско море този вторник, когато изтребител J-16 от ВВС на Народната освободителна армия на Китай (PLA) изстрелва сигнални ракети в рамките на 30 метра от самолета на RAAF, съобщи министърът на отбраната на Австралия Ричард Марлс.

„Това е действие, което сме обявили за опасно. Направихме изявления относно нашите опасения пред китайското правителство както вчера, така и днес тук в Канбера, но също и в Пекин“, заяви Марлс в телевизионно интервю за Sky News Australia.

На свой ред китайското министерство на външните работи обвини австралийския патрулен самолет в “умишлено нахлуване” във въздушното му пространство, както и “застрашаване” на националната му сигурност.

„Мерките за експулсиране, предприети от китайската страна, са били легитимни, професионални и сдържани и Китай е внесъл тържествени изявления пред австралийската страна“, каза говорителят на министерството Гуо Дзякун на пресконференция в четвъртък.

Китай претендира за огромни части от Южнокитайско море, въпреки припокриващите се претенции на Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам. Решение на Постоянния арбитражен съд в Хага от 2016 г. отхвърли претенциите му като такива, които нямат правно основание.

Поредица от действия на флота и военновъздушните сили в Южнокитайско море, които Австралия характеризира като опасни, обтегнаха дипломатическите връзки.

Министерството на отбраната на Австралия също посочи, че оперативна група на китайския флот действа в северната част на Австралия.

Фрегата, крайцер и логистичен кораб на ВМС на Народната освободителна армия навлязоха в морските подходи на Австралия, като фрегатата от клас Jiangkai Hengyang премина през водите към северната част на Австралия, каза Министерството на отбраната в отделно изявление в четвъртък.

Австралийските военновъздушни сили и флота наблюдаваха китайската фрегата, която беше преминала през пролива Торес между Австралия и Папуа Нова Гвинея и остана в изключителната икономическа зона на Австралия, каза Марлес.

„Мисля, че австралийският народ иска да знае, че ние наблюдаваме отблизо какво прави тази бойна група... Но от гледна точка на международното право ние ще се уверим, че начинът ни на действие е едновременно професионален и безопасен“, заяви Марлс.

Министерството на отбраната заяви в изявление, че Австралия зачита правата на всички държави да упражняват свобода на навигация и полети и очаква останалите да зачитат правото на Австралия да прави същото.

Нов сблъсък между плавателни съдове на Китай и Филипините в Южнокитайско море.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипините съобщиха, че преустановяват научното си изследване във водите на Южнокитайско море, след като два от корабите им са били обект на тормоз и агресивно поведение от страна на плавателни съдове от бреговата охрана и флота на Китай.

Манила и Пекин се изправиха един срещу друг в поредица от конфронтации в спорните води на Южнокитайско море. Китайските власти претендират за почти цялата му акватория, през която преминават стоки и активи в размер на 3 трилиона долара годишно. Китайските претенции се припокриват с претенциите за суверенитет на Филипините, Индонезия, Малайзия и Виетнам.

Два филипински риболовни кораба, на път да вземат проби от пясък от Санди Кей, разположен близо до окупирания от Филипините остров Титу, станаха свидетели на агресивните маневри на три кораба на китайската брегова охрана, се посочва изявление на филипинската брегова охрана, публикувано в събота.

В изявление на китайската брегова охрана се твърди, че Пекин има „безспорен суверенитет“ над островите Спратли, включително Санди Кей, който китайците наричат Тиексиански риф, както и че е прехванал два филипински кораба, прогонвайки ги в съответствие със закона.

Китайската брегова охрана посочва също, че филипинските кораби са навлезли в района без да поискат разрешение и са направили опит да акостират „незаконно“ на рифа, за да вземат проби от пясъка.

Китай разположи четири малки лодки от по-големите си кораби на бреговата охрана, за тормоз срещу две надуваеми лодки с твърд корпус, изпратени от филипинското бюро за риболов, за да транспортират персонал до Санди Кей, обясни филипинската брегова охрана, която подкрепи научната мисия.

Хеликоптер на китайските военноморски сили също така е кръжал на “небезопасна височина“ над плавателния съд, се допълва в съобщението.

Проучвателните операции са преустановени „в резултат на непрекъснатия тормоз и незачитане на безопасността, демонстрирано от китайските морски сили“, заяви филипинската брегова охрана.

По време на поредния кръг от преговори на 16 януари, двете страни се споразумяха да търсят общ език и да намерят начини за сътрудничество въпреки противоречията.

Претенциите на Пекин за суверенитет върху Южнокитайско море, основани на историческите му карти, нямат правно основание, постанови Международен арбитражен съд през 2016 г.