Китайското въоръжаване създава натиск, заяви Марлс в Себу; Пекин отвърна същия ден

🇦🇺⚖️🇨🇳 Китай провежда най-голямото конвенционално въоръжаване след края на Втората световна война, без да обясни защо, и това създава натиск върху правилата в региона, заяви на 29 октомври в Себу вицепремиерът и министър на отбраната на Австрлия Ричард Марлс. На същия ден говорителят на Министерството на външните работи на Китай Го Цзякун призова „съответната страна“ да „спре с безотговорните коментари“. Марлс говори пред журналисти в кулоарите на срещата на министрите на отбраната от АСЕАН с техните партньори (ADMM-Plus), за която Китай изпрати само своя военен аташе в Манила.

Самите думи не са нови. Марлс уточни, че е отбелязвал същото нещо публично и преди, а формулировката за най-голямото въоръжаване след 1945 г. присъства в неговите речи поне от юни 2025 г. Новото в Себу е друго. Пекин ограничи своето представителство на форума до военен аташе и обясни отсъствието на своя министър с обвинение срещу домакина, докато Австралия, Япония, Филипините и САЩ приключиха своята отделна четиристранна среща с дневен ред, който Марлс определи като все по-съдържателен: оперативни концепции, общи инвестиции в инфраструктура на филипинска територия и по-тясна координация между експертите по отбранителна политика.

Марлс отговаряше на въпрос откъде идва натискът върху реда, основан на правила, за който беше говорил – от Китай, САЩ или другаде. „Виждаме как Китай се стреми да оформи света около себе си, да се утвърди в своя регион, и това е много осезаемо тук“, започна той. По думите му това създава предизвикателства за начина, по който Австралия разбира „правилата за движение“ в морето, и затова настоява за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.

„Освен това е очевидно, че Китай предприема най-мащабното конвенционално въоръжаване, което светът е виждал след края на Втората световна война, без да дава уверения за своите стратегически намерения. С други думи, Китай не обяснява защо го прави. И всичко това създава натиск.“

След това Марлс се спря на мястото на собствената си държава. „За средна сила като Австралия именно правилата ни дават свобода на действие“, каза той. „Те позволяват международните въпроси да се решават не със сила и мощ, а чрез върховенството на правото.“ В началото на своето изявление той напомни, че по-голямата част от австралийската търговия минава през Южнокитайско море и свободата на корабоплаване там е от решаващо значение за икономиката на страната. Той вижда все по-отчетлив натиск над основания на правила ред, и извън региона, във войната в Украйна и тази в Близкия изток, и затова „сега е моментът да заложим още повече на приятелите и на съседите си и да работим по-тясно заедно, за да осигурим колективната си сигурност“.

Отговорът дойде същия ден на редовния брифинг на китайското външно министерство, след въпрос на AFP, която цитира Марлс почти дословно. „Китай следва пътя на мирното развитие. Развиваме своите военни способности, за да защитим националния суверенитет, сигурността и интересите, свързани с развитието“, каза Го Цзякун. „Ние никога не се насочваме срещу която и да е държава и не търсим военна експанзия.“ В отговора Марлс не е споменат поименно.

Министерство на отбраната на Китай отговори на друг въпрос: защо Дун Цзюн, който оглавява ведомството, не дойде в Себу. През ноември 2025 г. той присъства лично на предишното издание в Куала Лумпур. Тази година, както отбелязва Bloomberg, форумът съвпада с петия пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия в Пекин. Говорителят на министерството старши полковник Чжан Сяоган не спомена пленума. Той нарече ADMM-Plus „най-високия по ранг и най-големия механизъм за диалог и сътрудничество по отбрана и сигурност“ в Азиатско-Тихоокеанския регион и обвини Филипините, че като председател на форума са позволили на „определен своекористен политик“ да злоупотреби с председателството и да постави пречки пред участието на Китай. Чжан не назова политика. Домакинът, филипинският секретар по националната отбрана Гилберто Теодоро, е под китайски санкции от 11 юни: заради изказванията му за Китай на него и на семейството му е забранено да влизат в континентален Китай, Хонконг и Макао, а на китайски граждани и организации – да правят бизнес с тях. Манила нарече мярката „неприятелски акт“.

Министрите от четиристранния формат, който медиите неформално наричат Squad, се срещнаха ден по-рано, на 28 октомври. Той се различава от Quad, в който участват Австралия, Индия, Япония и САЩ. Освен Марлс и Теодоро в срещата участваха японският министър на отбраната Шиниро Коидзуми и американският министър на войната Пийт Хегсет. Според съобщението на японското ведомство Коидзуми е предложил политическите консултации да бъдат засилени, а четирите държави са се договорили да развиват сътрудничеството си, „включително политическите консултации и съвместните учения“. Марлс даде повече подробности: обсъдено е как съюзниците да си сътрудничат по-тясно по оперативни концепции за региона и как да инвестират заедно в инфраструктура във Филипините, не само в Лусон, а и в Минданао. В тазгодишното филипинско-американско учение „Баликатан“ са участвали стотици австралийски военнослужещи, а в австралийско-филипинското „Алон“ догодина ще има стотици американски. На миналото издание на „Алон“ Япония е била наблюдател.

Попитан какво е било посланието на Австралия, Япония и Филипините към Хегсет, Марлс отхвърли самата постановка. „Не бих разглеждал въпроса по този начин. Това е обща мисия“, каза той. „И четирите държави добре разбират предизвикателствата пред тази част от света и натиска върху нея.“ На отделен въпрос дали е доволен от американското присъствие в Азия, след като част от силите на САЩ са пренасочени към Близкия изток, отговорът му беше „Добре“. Той призна, че конфликтът там изисква неотложно внимание, но посочи, че стратегическите документи на САЩ поставят ударението върху Индо-Тихоокеанския регион.

Срещата в Себу се състоя два дни след друго решение на съюзниците. На 27 октомври Хегсет, Марлс и британският министър на отбраната Уес Стрийтинг обявиха, че USS COLORADO (SSN 788), многоцелева атомна подводница от клас Virginia, ще бъде първата подводница, зачислена от края на 2027 г. към Submarine Rotational Force-West. Изявлението предвижда в рамките на ротационното присъствие в HMAS Stirling, базата на австралийските ВМС край Пърт, да бъдат разположени до 4 американски и 1 британска подводница. Според съвместното изявление това ротационно присъствие трябва да ускори подготовката на Австралия да притежава, експлоатира и поддържа собствени атомни подводници с конвенционално въоръжение по споразумението AUKUS, в съответствие с Договора за неразпространение на ядреното оръжие и Договора от Раротонга за безядрена зона в южната част на Тихия океан. Подводницата вече е в Стърлинг, каза Марлс в Себу, и добави, че програмата се изпълнява по график.

Натискът, за който говори Марлс, има и числово измерение. По данни на въоръжените сили на Филипините, оповестени на 7 октомври от говорителя им за Западнофилипинско море контраадмирал Рой Винсент Тринидад, през септември около островите и плитчините, за които претендира Манила, са наблюдавани 101 китайски кораба на бреговата охрана и флота. През август те са били 56. Най-много кораби има при плитчината Скарбъро: 25 на бреговата охрана и 14 на флота. Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, въпреки че арбитражният трибунал в Хага постанови на 12 юли 2016 г., че историческите права, на които Китай се позовава, нямат правна основа. Австралия има и собствен повод за безпокойство. На 6 юли Китай изпита в Тихия океан балистична ракета, изстреляна от стратегическа атомна подводница, а ръководителката на австралийската дипломация Пени Уонг заяви, че Канбера смята изпитанието за дестабилизиращо за региона.

Двата дни в Себу показват посоката по-ясно от самите реплики. Марлс повтори позиция, която заявява поне от юни 2025 г., а Пекин повтори, че въоръжаването му защитава собствения му суверенитет и не е насочено срещу никого. Форумът на АСЕАН стана още един повод за спор между Китай и Филипините, а напредък беше постигнат в тесния кръг на четирите държави. Засега той е предимно на думи: японското съобщение се състои от 3 абзаца без конкретен ангажимент, а по-подробната информация, която Марлс обеща за следващия ден, към 2 ноември не е публикувана на сайта на австралийското министерство.

За Австралия правилата не са абстракция. По думите на Марлс те са онова, което дава на средна сила свобода на действие, а през Южнокитайско море минава по-голямата част от търговията ѝ. Четирите държави вече провеждат консултации и съвместни учения, а австралийско-филипинското „Алон“ догодина ще покаже колко далеч стига сближаването. Марлс очаква в него стотици американски военнослужещи. Ако Япония се включи като участник вместо като наблюдател, и четирите държави от срещата в Себу ще участват заедно в учение, замислено като двустранно.

Нов кораб в Шанхай носи белезите на носител за подводни дронове

🇨🇳🌊 В шанхайската корабостроителница „Худун-Джунхуа“ се строи кораб с хангар и спускаема носеща платформа, който британският анализатор H I Sutton определя като първия в света носител на безекипажни подводници в пълен размер. Той публикува оценката с анализ няколко сателитни снимки на корпуса в Naval News на 15 септември 2026 г. Пекин не е обявил предназначението на кораба, а евентуална програма за големи подводни дронове не е представяна публично.

Външно корабът прилича на десантен кораб-док – съд с наводняем док в кърмата, през който се спускат десантни катери. При новия кораб обаче доковото пространство е отворено отдолу към морето. В него е разположена голяма носеща платформа, която се спуска под корпуса по 12 вертикални опори, приличащи на краката на самоповдигащите се сондажни платформи. Така товарът влиза във водата непосредствено под кораба, вместо да бъде спускан с кран през борда. Пред това пространство има голям хангар, който Сътън смята за предназначен за съхраняване на подводни дронове. По размерите на пространството на дока и на вече наблюдаваните апарати той преценява, че хангарът би могъл да побере 4 големи апарата или по-голям брой по-малки.

Според Сътън тези дронове нямат аналог извън Китай. Той ги отнася към класа XXLUUV – от английското extra-extra large uncrewed underwater vehicle, или свръхголям безекипажен подводен апарат. По размер те са съпоставими с подводници с екипаж. Край Хайнан са наблюдавани изпитания на 2 типа със съответно 35 и 45 метра дължина. За сравнение, американският дрон Orca на Boeing, който ВМС на САЩ получават от декември 2023 г., е дълъг 15,5 метра, а с допълнителния модул за полезен товар достига 26 метра. Сътън оценява китайските апарати като между 4 и 6 пъти по-големи от Orca, без да е уточнено показателят, по който се прави изложеното сравнение.

Анализаторът допуска, че двата китайски модела са конкуриращи се разработки. Американската програма все още е на етап изпитания. През юли Orca изпълни първата си мисия на голямо разстояние – 1000 морски мили преход в източната част на Тихия океан. Командващият подводните сили на Тихоокеанския флот контраадмирал Крис Каванаф го определи като исторически етап за програмата. Последният построен образец от серията, XLE2, е постъпил във флота по-рано през същата година.

На сателитни снимки от 2025 г. двата апарата край Хайнан се отличават с X-образно разположени кърмови рули и липса на рубка – издигнатата надстройка, през която при подводниците с екипаж преминават перископите и мачтите. X-образното разположение подобрява управляемостта и се използва и при най-новите дизелови подводници. Сътън свързва разработката с Институт 705 на държавната корабостроителна корпорация CSSC, специализиран в подводните оръжия. По негова оценка апаратите край Хайнан са между 10 и 20 пъти по-големи от класифицираните в Европа като свръхголеми подводни дронове, макар и тук показателят за сравнение да не е уточнен.

Досега китайските XXLUUV се съхраняват в плаващи докове край пристанището Ганмън, западно от главна военноморска база Санйя. Доковете ги отвеждат в открито море, далеч от гражданското корабоплаване, където ги спускат и прибират през корпуса си. По този начин осигуряват и прикритие на апаратите. Поне единият док е построен специално за тази задача. Zhuan Yong Fu Chuan Wu 001, чието име означава „специализиран плаващ док“, е спуснат на вода през октомври 2024 г. в корабостроителницата на CSSC в Гуанси. През януари 2025 г. той вече е приел новата безекипажна подводница, след което е отплавал за Хайнан.

Този подход е удобен за изпитания, но според Сътън военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай търсят по-устойчива платформа с по-широки възможности за използване. Новият кораб би могъл да изпълнява две функции. В мирно време той вероятно ще служи като подвижна плаваща база за обслужване на дроновете и съхраняването им на сухо, когато не се използват. Възможно е също да ги спуска и прибира в открито море при бойни задачи. Анализаторът определя първата роля като вероятна, а втората – като възможна.

Сходна конструкция вече е предлагана за гражданска употреба. Общото устройство напомня китайски проект от 2025 г. за кораб, който превозва дълбоководен изследователски апарат. Той използва подобна система, но е по-малък, а апаратът се разполага на открита работна палуба между спускаемата платформа и надстройката. Корабът в Шанхай е значително по-голям и има вътрешен хангар за товара си. Според Сътън именно размерите и затвореният хангар правят изследователското предназначение неубедително. На тази основа той приема военното предназначение за единственото правдоподобно обяснение.

Апаратите край Хайнан са най-големите известни, но не са единствените в китайската програма. На парада в Пекин на 3 септември 2025 г. по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, Китай за пръв път показа публично свръхголеми подводни дронове. Сред тях беше AJX002, дълъг между 18 и 20 метра и с диаметър около метър, както и втори, малко по-обемист модел. AJX002 има водометен движител, избран заради ниското ниво на шум, и четири халки за повдигане с кран. Дължината му е под половината от тази на 45-метровия апарат край Хайнан.

В анализ преди парада Сътън посочва поне 5 различни китайски конструкции на подобни дронове, които са били изпитвани от 2022 г. насам, и заявява, че те носят торпеда и мини. Програмата се развива на фона на мащабното китайско военно корабостроене: страната строи повече бойни кораби от всяка друга държава. За четвърт век флотът ѝ се е преобразил от предимно крайбрежна сила с остаряла техника до флот, който в някои класове вече изпреварва чуждестранните образци.

Китай не е разкрил как възнамерява да използва XXLUUV. Сътън допуска продължителни бойни мисии далеч от китайските брегове, включително разполагане край западното крайбрежие на САЩ при изострено напрежение или открит конфликт. Възможността апаратите да бъдат обслужвани и спускани от кораб в открития океан, вместо само от докове край Хайнан, би улеснила подобно използване. Това обаче остава хипотеза на анализатора. Според него няма друга държава с построен апарат от този клас и Китай вероятно ще остане единствената, която експлоатира безекипажни подводници в пълен размер.

Наблюдаването на работа на спускаемата платформа с XXLUUV след спускането на кораба на вода и последващото му дооборудване би потвърдило оценката за носител на такива апарати. Появата му в Санйя край плаващите докове би я подкрепила, но сама по себе си не би била достатъчно доказателство. Гражданска регистрация към изследователски институт или оборудване с научна апаратура и пилотиран дълбоководен апарат биха дали основания да се разгледа и изследователско предназначение.

Ако оценката се потвърди, Китай ще разполага със специализиран кораб за превоз и обслужване на големи безекипажни подводници. Това би могло да разшири употребата им отвъд досегашните тестове с плаващи докове край Хайнан и да улесни мисии далеч от собствените брегове.

Австралийският MC-55A лети над Южнокитайско море от филипинска база

Nathan Rundle

🇦🇺🛩️🇵🇭 Австралия за първи път изпрати извън страната новия си самолет за електронно разузнаване MC-55A Peregrine, като го разположи във Филипините, откъдето машината вече е извършвала полети над Южнокитайско море. Самолетът с бордови номер A51-004 прелетя на 28 юли от постоянната си база Едингбург в Южна Австралия до авиобаза Кларк край Манила. Между 30 юли и 7 август оттам са проследени седем негови полета. Данните са от Flightradar24 и са обобщени от Australian Defence Magazine.

Полетите са продължили между 4 и 9 часа и са преминавали предимно във въздушното пространство на Филипините или непосредствено до него, край островите Миндоро и Палаван. При 4 от тях самолетът е навлизал по-навътре на запад в Южнокитайско море и за периоди от 3-4 часа е изчезвал от гражданските услуги за проследяване, вероятно при изключен транспондер. Австралийското министерство на отбраната потвърди разгръщането като част от дългогодишните ангажименти на страната в Индо-Пасифика, но отказа да предостави оперативни подробности.

Peregrine е преустроен бизнес самолет Gulfstream G550, модифициран от L3Harris в Грийнвил, Тексас, по програмата AIR 555, чиято стойност за целия флот е около 2,4 млрд. австралийски долара. Самолетът се експлоатира от базираната в Едингбург 10-а ескадрила – същото подразделение, което до извеждането от въоръжение на „Орионите“ използваше AP-3C (EW), секретния вариант за радиоелектронно разузнаване на австралийския патрулен самолет.

Основната задача на новия тип не е морското патрулиране, а наблюдението на електромагнитния спектър: прихващане на радарни и комуникационни излъчвания, определяне на местоположението на източниците им и предаване на обработената разузнавателна картина към други самолети, кораби и сухопътни войски. Според TWZ, което следи програмата от самото ѝ начало, на борда е интегрирано оборудване, пренесено директно от американския RC-135 Rivet Joint. Изданието допуска и наличието на активни фазирани антенни решетки (AESA), които могат да се използват за електронна атака от разстояние, но австралийското военно ведомство никога не е потвърждавало подобна способност.

Първата машина пристигна в Едингбург през януари, втората – през март, а третата – на 12 юни след прелет от завода в Тексас. Четвъртият и последен поръчан самолет все още не е доставен, а постигането на пълна оперативна готовност се очаква през 2028 г. В началото на юни Peregrine беше изпратен в Дарвин, където е преминал изпитания, съобщи Janes. Между разгръщането в Дарвин и първото кацане на типа в чужбина изминаха по-малко от два месеца.

Кларк не е нова отправна точка за австралийските сили. Оттам, както от Бътъруърт в Малайзия и Сингапур, Кралските ВВС от години изпращат P-8A Poseidon над спорните води. По-рано същите задачи изпълняваха и „Орионите“. Новостта е използваната платформа. P-8A е преди всичко самолет за борба с подводници и надводни цели, който събира разузнавателни данни като част от по-широк набор от задачи. За Peregrine електронното разузнаване е основна мисия.

Разгръщането е част от бързо разширяващо се сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. На втората среща на министрите в Манила през август 2025 г. Канбера пое ангажимент за 8 съоръжения на 5 места във Филипините. Те са предназначени да разширят оперативния обсег на филипинските въоръжени сили и способността им да наблюдават собствената изключителна икономическа зона.

Манила и Канбера се договориха да подпишат нов договор за сътрудничество в отбраната през тази година, когато Филипините са домакин на срещите на АСЕАН. Третата среща във формата се проведе в Дарвин на 7 август – същия ден, в който бе проследен последният полет на A51-004 от Кларк. Ричард Марлс и Гилберто Теодоро изразиха сериозна тревога от поведението на китайските кораби към филипинските плавателни съдове и от влошаващата се обстановка в региона. Пекин отговори чрез своя официоз Global Times, че съвместното изявление е изпълнено с неверни твърдения.

Западно от Палаван и Миндоро започва районът, над който е летял самолетът. За островите Спратли претендират изцяло или частично Китай, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. Китайското присъствие там включва изкуствени острови с дълги писти, хангари, ракетни установки и радарни станции.

Плитчината Скарбъро, която Китай нарича Хуанян, се намира на около 220 км западно от Лусон и на близо 900 км от остров Хайнан. През септември 2025 г. Пекин обяви около нея национален природен резерват, а Манила отхвърли решението като юридически претекст за трайно установяване на китайски контрол. През април 2026 г. сателитни кадри показаха плаваща бариера и съдове, затварящи входа на лагуната.

Сблъсъците в района са почти всекидневни. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) преброи 112 дни с регистрирани сблъсъци между китайската брегова охрана и филипински съдове само през първото полугодие на 2026 г. – средно около 19 дни месечно. На 24 юли китайски кораб обстреля с водно оръдие филипинско плавателно средство край плитчината пред камерите на CNN, само 4 дни преди A51-004 да кацне в Кларк. На 8 август Държавният департамент на САЩ описа резервата като едностранен опит на Пекин да разшири своите териториални претенции чрез природозащитен и юридически претекст, подкрепен с принуда.

Операциите в този район крият рискове и за австралийските екипажи. През февруари 2025 г. китайски J-16 изстреля топлинни примамки на около 30 метра пред австралийски P-8A, а през октомври същата година Су-35 повтори маневрата край Параселските острови. Канбера определи двете прихващания като опасни и непрофесионални и отправи протест към китайското правителство.

Публично обявеният план за базиране обяснява защо бъдещи разгръщания в Кларк са много вероятни. Peregrine оперира от основната база в Едингбург и от три изнесени пункта – Таунсвил, Дарвин и Кокосовите острови в Индийския океан. Всеки от тях трябва да разполага с възможности за обработка на данни, ограничена техническа поддръжка и съхранение на самозащитните заряди на самолета.

Кокосовите острови се намират по средата между Австралия и Шри Ланка и са извън непосредственото оперативно направление към Южнокитайско море. Разгръщането във Филипините обаче следва същата логика – съкращаване на прелета до района за събиране на разузнавателни данни. Осемте подкрепяни от Австралия обекта във Филипините и договорът, който трябва да бъде подписан през тази година, осигуряват материална и правна основа за подобни мисии.

Има обаче и основания за по-предпазлив прочит. Австралийското министерство на отбраната говори за дългогодишни ангажименти в региона, но не за нова постоянна мисия. Разгръщането в Дарвин през юни беше обявено изрично като част от оперативните изпитания, четвъртата машина все още не е доставена, а пълната оперативна готовност се очаква едва през 2028 г.

Флот от три самолета, от които обичайно поне един преминава техническо обслужване, няма капацитет да поддържа непрекъснато присъствие в чужбина. Затова по-точното определение на сегашното разгръщане не е начало на постоянно базиране, а вероятно начало на редовни ротации.

Повторни разгръщания в Кларк изглеждат много вероятни до края на годината, но постоянно присъствие на австралийска платформа за електронно разузнаване над Южнокитайско море е малко вероятно преди да бъде доставена последната машина. Тезата за начало на редовна ротация би получила потвърждение при второ кацане на Peregrine в Кларк или първа поява на типа в Бътъруърт още преди подписването на новия договор. Обратно, завръщане на A51-004 в Едингбург без ново задгранично разгръщане би показало, че сегашната мисия е била по-скоро част от програмата за изпитания, отколкото начало на устойчив модел на присъствие.

Бреговата охрана на САЩ прехвърли шест катера от Бахрейн към Сингапур и Филипините

🇺🇸⚓️🇨🇳 САЩ преместиха шест катера от своята Брегова охрана от Близкия изток в Западния Пасифик. Целта е да отвърнат на Пекин с инструмент от неговия собствен арсенал – патрулните съдове с бели корпуси, чрез които Китай оказва постоянен натиск в спорните води на Южнокитайско море. Шестте бързоходни патрулни катера (fast response cutters), които доскоро бяха базирани в Бахрейн, вече оперират от Сингапур и залива Субик във Филипините. Прехвърлянето, обявено от командването на Бреговата охрана на 15 юли, слага край на над 20-годишното им предно присъствие в Персийския залив. Официалният мотив за решението е свързан с „изискванията на националната сигурност“.

Това съобщи Wall Street Journal, посочвайки, че ходът има за цел „да помогне за оспорване на китайската проекция на сила в Пасифика“. Със своята дължина от 47 метра, до този момент катерите от класа Sentinel (Сентинел) действаха под шапката на Патрулните сили в Югозападна Азия (PATFORSWA). В продължение на повече от две десетилетия те прехващаха контрабанда на наркотици и оръжие в Оманския залив и Арабско море. Сега тези шест съда – Charles Moolthrop, Robert Goldman, Glen Harris, Emlen Tunnel, John Scheuerman и Clarence Sutphin Jr – бяха реорганизирани в Експедиционен катерен отряд (Expeditionary Cutter Squadron) и действат в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Наблюдатели засякоха преминаването им на изток през Сингапурския проток още в края на март, но официалното потвърждение дойде едва сега.

Сингапур служи за команден и логистичен център, а катерите извършват ротации през Субик Бей на остров Лусон – бивша американска военноморска база във Филипините. Според говорител на Бреговата охрана на САЩ, цитиран от Janes на 17 юли, това споразумение е одобрено поне до септември, като управлението и снабдяването остават в Сингапур. По-големи съдове на Бреговата охрана на САЩ и преди са акостирали в Субик Бей, но малки бързоходни катери се разгръщат там за първи път. Отрядът ще има задачата да „защитава родината и морските подстъпи, включително Гуам и тихоокеанските острови“, като ще се интегрира с бойните командвания на САЩ в учения и съвместни мисии с партньорите в региона. Това разгръщане не е изолиран случай: три катера от същия клас вече са базирани в Гуам, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет анонсира прехвърлянето на катер към Филипините още на 30 май по време на форума за сигурност „Шангри-Ла“ в Сингапур.

Заплахата, срещу която се изправят тези съдове, има ясни очертания. От години Бреговата охрана на Китай – гръбнакът на усилията на Пекин за контрол над спорните рифове – води кампания в т.нар. „сива зона“. Това е натиск под прага на открит военен конфликт, който цели да утвърди китайските претенции, без да прекрачва линията, която би задействала Договора за взаимна отбрана, сключен от Щатите и Филипините. Тактиките са премерени и повтарящи се: използване на водни оръдия, тарани, заслепяващи лазери и рояци от надуваеми лодки, които пресрещат филипинските кораби, снабдяващи заседналия гарнизон на кораба „Сиера Мадре“ във Втората плитчина Томас. В плитчината Скарбъро натискът достигна безпрецедентни нива. По данни на Инициативата за морска прозрачност в Азия (AMTI) към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на Китай там възлиза на 933 „катеро-дни“ само за първата половина на 2026 г. Това е почти колкото за цялата рекордна 2025 г. (1099 дни), която на свой ред удвои показателите от 2024 г. Логиката на тази кампания изисква тя да остане под военния праг: през целия период Пекин не е прибягвал до огнестрелно оръжие, тъй като натискът чрез полицейски, а не флотски кораби държи сблъсъка в „сивата зона“, където Манила и Вашингтон трудно могат да го класифицират като „въоръжено нападение“.

Именно в това се крие смисълът на американския ход, както и неговите ограничения. Шестте допълнителни катера са незначителни като добавена бойна мощ: класът „Сентинел“ има водоизместимост от 353 тона, разполага с едно 25-мм автоматично оръдие и четири тежки картечници, има обхват от 2500 морски мили и може да плава автономно до 5 денонощия. В същото време Китайската брегова охрана разполага с кораби от съвсем друг калибър. Нейният флагман CCG-5901, наречен от филипинските медии „Чудовището“, има водоизместимост от 12 000 тона, колкото тежък ракетен крайцер, и надвишава по тонаж всеки кораб на американската брегова охрана. Предвид това огромно несъответствие, оценката на китайски анализатори, цитирани от South China Morning Post, че половин дузина малки катера не могат да променят баланса на силите, е напълно основателна от военно-техническа гледна точка.

Стойността на това разгръщане обаче не се измерва в тонаж, а в дипломатическа и правна категория: на полицейски съд се отговаря с полицейски съд. Противопоставяйки бял корпус срещу бял корпус, Вашингтон намира начин да оспори натиска в „сивата зона“, без да вкарва военни кораби в спорните води. По този начин САЩ избягват риска сами да предизвикат ескалация, която Пекин умишлено опитва да предотврати. Това присъствие осигурява постоянни „очи“ в региона и подкрепя правомощията на правоприлагането на Манила, без да изкачва конфликта на по-горно стъпало по военната стълбица.

Краят на 20-годишната мисия в Персийския залив и прехвърлянето на катерите към Тихия океан са ясна декларация за приоритети. Ресурси, ангажирани в Близкия изток в продължение на две десетилетия, сега се освобождават за региона, който Вашингтон определя като най-важен за стратегическите си интереси. Думите на Хегсет на форума „Шангри-Ла“ и изборът на филипинската дестинация – заливът Субик на самия праг на Южнокитайско море – насочват острието срещу Пекин толкова недвусмислено, че мотивите зад този ход трудно могат да бъдат тълкувани по друг начин.

Старши командир сред двама загинали пилоти от морската авиация на Китай

🇨🇳 🕯️ ✈️ Двама пилоти от военноморската авиация на Китай – сред тях старши офицер, изпълнявал длъжност тактически командир – са загинали на 10 юни 2026 г. по време на летателна подготовка в Южния театър на бойни действия (Southern Theatre Command) на Народната освободителна армия. Смъртта им остана скрита близо месец и изплува едва в началото на юли, и то не чрез централно военно ведомство, а през некролози и възпоменателни публикации на местните власти по родните им места. Пекин, който по правило не оповестява бойните и извънбойните си загуби, не направи никакво изявление; не е установено и дали двамата са загинали в един и същи инцидент.

По-старшият от двамата, 38-годишният Фан Мин, е бил старши полковник – ранг точно под генералските в китайската армия – и е служил като тактически командир в частите на морската авиация на Южното командване. Съобщава го градският вестник Hefei Daily в публикация от 3 юли. Фан е родом от окръг Луджиян в провинция Анхуей в източен Китай и е постъпил на военна служба през 2006 г. На 3 юли местната власт в Луджиян публикува видео, в което съобщава, че той е загинал при летателна подготовка на 10 юни, и организира възпоменателна церемония, събрала над 200 души, сред които и негови колеги от поделението.

Политическото управление на морската авиация на Южното командване го призна посмъртно за „загинал герой“ – официалната категория за военнослужещи, паднали при изпълнение на служебния дълг. Фан е награден с отличие трета степен през 2018 г. и отличие втора степен за бойна готовност през 2022 г. „Стремежът му беше да защитава небето и моретата на страната ни. И в ежедневната подготовка, и при изпълнение на бойни задачи той винаги пръв излизаше напред“, цитира негов колега обръщението на местната власт. „Поставяше общото над своето семейство и отдаваше всичките си сили, за да пази морската отбрана на страната.“

Вторият загинал, 25-годишният старши лейтенант Ши Шаоюн, също служи в Южното командване и също умира на 10 юни – по време на нощна летателна подготовка. Данните за неговата смърт идват от надпис върху надгробния му камък, заснет и публикуван от властите в родния му окръг. Ши е от окръг Ишуей в провинция Шандун в източен Китай и него надписа е служил в поделение 91911, подчинено на морската авиация на Южното командване. Постъпил е на служба през 2019 г., класифициран е като пилот четвърта класа и е носител на отличие трета степен, съобщава местното издание „Linyi News“. След завършването на обучението си доброволно е поискал разпределение на „предната линия“ в Южнокитайско море. И той е признат за „загинал герой“ на възпоменателната си церемония.

Дали двамата са били в един и същ самолет, или дори на една и съща мисия, остава неясно – официално потвърждение по този въпрос липсва. Пекин и държавните медии не са посочили и типа на машината. За поделение 91911, в което е служил Ши, по-ранни съобщения сочат, че оперира вертолети, но това не дава отговор каква машина е участвала в произшествието на 10 юни; типът остава неоповестен.

Самият начин, по който изплуваха двата смъртни случая, е показателен. В Китай сведенията за загинали военнослужещи рядко минават през Министерство на националната отбрана или централните държавни медии; тя се процежда отдолу – през окръжни и общински власти, които честват „своя“ загинал герой, и през регионалната преса по родните места. Именно този модел позволи двата случая да бъдат сравнени: некролог в Анхуей и надгробен надпис в Шандун, свързани от обща дата, командване и формулировка „летателна подготовка“. Сдържаността на централната власт не е пропуск, а установена практика – Пекин третира военните загуби като чувствителна информация, която оставя да се разкрие на нивото, което най-малко ѝ придава национален отзвук.

Фонът е програмната кампания на Си Дзинпин за „подготовка, близка до реалния бой“ – настойчив натиск армията да тренира при условия, максимално близки до същинско сражение, за да е готова „да воюва и да побеждава“. Тъкмо в тази логика попадат нощните полети, ученията над открито море и подготовката „на предна линия“, които все по-често присъстват в собствената пропаганда на Народната освободителна армия. Южното командване, под чието началство служеха и двамата, отговаря за най-оспорвания морски театър на Китай – Южнокитайско море, където Пекин поддържа висок оперативен темп около спорните рифове и провежда именно този тип интензивни, близки до бойните учения.

По-агресивните сценарии обаче вдигат и цената: по-високият темп и реалистични условия носят висок базов риск от произшествия. Двата смъртни случая илюстрират тази цена – те са страничен продукт на натиска за реализъм, не доказателство за влошена способност. Нищо в наличните данни не показва, че ВМС на НОАК губят способности; загубата на опитен командир и на млад пилот в един ден представлява тактическа и институционална, не оперативен обрат – а два случая не чертаят тенденция.

Китай затяга контрола над плитчината Скарбъро в Южнокитайско море

🇨🇳 Китай използва кораби и прегради, за да затегне контрола върху входа на плитчината Скарбъро във водите на Южнокитайско море, на фона на ескалиращо напрежение с Филипините заради спорния риф, показват сателитни снимки, получени от Ройтерс.

Скарбъро е една от най-оспорваните морски зони в Азия, където дипломати и анализатори се опасяват, че дългогодишните търкания и конфронтации могат да прераснат във въоръжен конфликт.

Присъствието на четири риболовни лодки, военноморски кораб и нова плаваща бариера идва в момент, когато Филипините изпращат собствени кораби на бреговата охрана и риболовни съдове в подкрепа на своите рибари, които често биват тормозени от по-големи китайски патрули.

Снимки, направени на 10 и 11 април, показват риболовни лодки, закотвени по протежение на входа на плитчината, както и плаваща бариера, разпъната напречно на изображението от 11 април.

Доставчикът на сателитни изображения Vantor (бивш Maxar Technologies) заяви, че на 10 април точно пред входа може да бъде видян предполагаем патрулен кораб на военноморския флот или бреговата охрана на Китай.

Традиционно богат риболовен район

Традиционно богатият на риба район на плитчината Скарбъро попада изцяло в изключителната икономическа зона на Филипините, но от години Китай претендира настоятелно, че е част от суверенните му води. Миналата година Пекин одобри създаването на национален природен резерват там, което събуди тревога в служители по сигурността на Филипините, които нарекоха този ход „ясен претекст за окупация“.

Джей Тариела, говорител на филипинската брегова охрана, заяви пред Ройтерс, че на 10-11 април китайското правителство е монтирало 352-метрова плаваща бариера на входа.

„Шест кораба на китайската морска милиция бяха наблюдавани вътре в плитчината, докато други три бяха забелязани отвън, привидно блокирайки входа към БДМ“, каза той, използвайки официалното наименование на плитчината, за да подчертае претенциите на Филипините върху района. На испански език (оказал голямо влияние върху географските наименования във Филипините) Bajo de Masinloc буквално означава „плитчината на Масинлок“ – крайбрежен град в провинция Замбалес, към който принадлежи административно плитчината, според Манила. Китай нарича същото място „остров Хуанян“

Въпреки че в миналото филипинската брегова охрана е прерязвала бариери, Тариела отбеляза, че китайската страна изглежда е премахнала последната след уикенда, а филипинският флот твърди, че неговите патрули в района продължават.

„Според нашата оценка в миналото, те постоянно проявяват подозрителност, засичайки група филипински риболовни лодки“, добави Тариела.

10 кораба на китайската брегова охрана са били забелязани в района от 5 до 12 април, заяви говорителят на филипинския флот Рой Тринидад пред медиите във вторник.

Суверенитетът никога не е бил установен

Въпреки сблъсъка на претенции, суверенитетът върху тази морска зона никога не е бил официално установен и плитчината е под фактическия контрол на Китай, въпреки че филипинските лодки опитват да оперират там.

През януари военните на Филипините и САЩ плаваха заедно във водите край плитчината по време на 11-ото издание на ежегодно военно учение между съюзниците.

Военното сътрудничество между Манила и Вашингтон бележи рязък подем под ръководството на президента Фердинанд Маркос-младши, който търси сближаване с Вашингтон в отговор на нарастващото присъствие на Китай в натоварения воден път на Южнокитайско море.

Хиляди войници от двете страни ще започнат мащабни учения в целия филипински архипелаг по-късно този месец, включително в Замбалес, чийто бряг е на около 120 морски мили от Скарбъро. Дипломати отбелязват, че ученията и напрежението в региона като цяло се следят внимателно поради подсилени опасения, че Китай може да се възползва от усещането, че САЩ са разсеяни от войната срещу режима в Иран, наред с усилия за повторно отваряне на Ормузкия пролив.

Китай поддържа присъствие на бреговата охрана и риболовни траулери в плитчината, откакто я пое контрол върху нея след сблъсък с Филипините през 2012 г. Островната държава твърди, че китайска морска милиция управлява част от траулерите в плитчината и други спорни зони на Южнокитайско море, въпреки че властите в Пекин никога не са признавали това.

Знаково решение от 2016 г. на Постоянния арбитражен съд по различни въпроси, касаещи суверенитат върху водите на Южнокитайско море подкрепи Манила, но установяването на суверенитет над плитчината Скарбъро остана извън неговия обхват.

Съдът заяви, че наложената от Пекин блокада нарушава международното право, тъй като това е традиционен риболовен район за няколко държави, включително Китай, Филипините и Виетнам.

 

📽️ Видео: Кадрите от патруле самолет показват мащабите на незаконно облагородяване на рифа Панганибан от страна на Китай дълбоко в изключителната икономическа зона на Филипините. Всеки път, когато самолети на Филипините прелитат през района за операции по наблюдение на морското пространство, Китай заплашва с твърдението, че притежава „неоспорим суверенитет“ върху Южнокитайско море, а в някои случаи като този дори изстрелват сигнални ракети към филипинските сили.

Важно е да се отбележи, че Китай окупира незаконно рифа Панганибан под претекст, че изгражда заслони за своите рибари. Днес там се намира една от най-големите военни бази в цялото Южнокитайско море. Не бива да забравяме, че рифът се намира само на 120 морски мили от бреговете на Филипините, като в същото време най-близката точка на континентален Китай е на повече от 600 морски мили разстояние.

На крачка от сблъсък: Китайска фрегата и филипински десантен кораб опаснo близо край островите Спратли

🇨🇳⚔️🇵🇭 Филипински и китайски военен кораб едва не се сблъскаха тази седмица в близост до островите Спратли в Южнокитайско море при инцидент, който Манила определи като „опасна и непрофесионална маневра“.

BRP Benguet (LS507), филипински десантен кораб от епохата на Втората световна война, е бил подложен на тормоз в сряда от фрегата с управляеми ракети Binzhou (532) от тип 054A на Народната освободителна армия на Китай. Инцидентът се случи в близост до остров Титу, най-голямото владение на Филипините в оспорвания архипелаг, към който териториални претенции имат половин дузина държави. Според Западното командване (WESCOM) на Въоръжените сили на Филипините, Binzhou е предприел „опасна и непрофесионална маневра“, която е принудила филипинските моряци да коригират курса си, за да избегнат сблъсък.

Кадри, публикувани от командването, отговорно за операциите в Южнокитайско море, показват как Binzhou бързо скъсява дистанцията спрямо левия борд на Benguet.

„Подобни опасни маневри са провокативни и представляват очевидно нарушение на Международните правила за предотвратяване на сблъсъци на море. Въпреки това премерените и решителни действия на екипажа на LS507 ефективно предотвратиха ескалация, гарантирайки безопасността на целия личен състав на борда“, се посочва в изявление на WESCOM.

Този инцидент е втората подобна среща между военноморските сили на двете страни в оспорвания архипелаг само за този месец. През първата седмица на месеца китайски военен кораб използва радар за управление на огъня срещу филипинска фрегата край плитчината Сабина.

През последните години регионът стана сцена на редица широко отразявани инциденти, включващи китайски тормоз, тарани, използване на водни оръдия и други некинетични методи срещу филипинските морски сили, които се опитват да защитят претенциите на своята държава.

Филипинските логистични съдове често извършват плавания до най-западните острови на страната за мисии по снабдяване и ротация на личния състав. Манила разчита на по-стари кораби от ерата на Втората световна война, като Benguet, за тези усилия. Предишни срещи между Benguet и китайския флот са изправяли 82-годишния десантен кораб пред опасни маневри от страна на корвета тип 056A и разрушител тип 051B.

Усилията на Филипините да снабдяват своите постове в Южнокитайско море са обект на интензивен китайски натиск при плитчините Сабина и Втората Томас. През 2023 г. и 2024 г. Китайската брегова охрана опитва да прехване много мисии на филипинските военни за снабдяване на поста на BRP Sierra Madre (LS-57).

Напрежението кулминира в инцидента от 17 юни – физически сблъсък, при който бяха задържани филипински тюлени от ВМС, а САЩ поставиха силите си в готовност за разполагане в подкрепа на Манила.

Тъй като повечето взаимодействия досега включваха Бреговата охрана на Филипините, срещата тази седмица е първият публично оповестен опит за тормоз срещу снабдителен кораб с екипаж от въоръжените сили (AFP) в островите Спратли, откакто временно споразумение спря инцидентите с участието на филипинския флот след събитията от 2024 г.

Използването на китайски военни кораби в морски сблъсъци с Филипините доведе до тежък инцидент при плитчината Скарбъро през лятото на 2025 г. между военноморския флот и бреговата охрана на Китай. Тогава два плавателни съда от всяка от китайските служби се сблъскаха по време на преследване на филипински катер.

Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Два инцидента с американски изтребител и хеликоптер в Южнокитайско море.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18F Super Hornet и хеликоптер MH-60R Sea Hawk, приписани към ядрения самолетоносач USS Nimitz (CVN-68), се разбиха в Южнокитайско море в два отделни инцидента в рамките на денонощие, съобщи USNI News.

Вертолет на Ескадрила за морски ударни хеликоптери 73 (HSM-73) се разби в Южнокитайско море по време на рутинни операции от борда на самолетоносача.

„Спасителните екипи от благополучно спасиха и тримата членове на екипажа“, се уточнява в изявление на Тихоокеанския флот на САЩ.

В рамките на под едион час след първия инцидент, изтребител от Ескадрила за ударни изтребители (VFA-22) също катастрофира по време на полет, изпълняван от USS Nimitz.

„Двамата членове на екипажа успяха да се катапултират и са извлечени благополучно от спасителни екипи на авионосна ударна група 11“, гласи изявлението.

Всички членове на екипажите са в безопасност и състоянието им е стабилно, като инцидентите са в процес на разследване.

USS Nimitz отплава за своята последна мисия на 26 март 2025 г. След нейния успешен край корабът се насочи към Западното крайбрежие на САЩ, ескортиран от четири разрушителя с управляеми ракети от клас Arleigh Burke и изтребители от палубно въздушно крило 17 (CVW-17).

През по-голямата част от лятото самолетоносачът действаше в Близкия изток в отговор на атаки на хутите по търговски кораби. На 17 октомври USS Nimitz влезе във водите на Южнокитайско море.

Всички замесени лица са в безопасност и в стабилно състояние. Причините за двата инцидента са в процес на разследване.

Морската милиция на Китай стреля с водни оръдия срещу филипински кораб.

🇨🇳⚔️🇵🇭 Бреговата охрана на Филипините (PCG) съобщи, че китайски кораби са извършили агресивни и опасни действия срещу филипински плавателен съд във водите на Западно Филипинско море във вторник сутринта, което е довело до повреди в оборудването и един ранен от екипажа.

Според говорителя на бреговата охрана комодор Джей Тариела инцидентът се е случил около 9:14 часа, когато корабът BRP Datu Gumbay Piang (MMOV 3014) на Бюро по рибарство и водни ресурси (DA-BFAR) на Департамента по земеделие на Филипините е доставял гориво и провизии на местни рибари в рамките на мисията „Kadiwa para sa Bagong Bayaning Mangingisda“ близо до рифа Скарбъро.

Според изявлението два китайски кораба (CCG 5201 и CCG 21562) са използвали водни оръдия срещу плавателния съд в т.нар. изключителна икономическа зона на Филипините.

CCG 5201 е обстрелвал дясната страна на кораба в продължение на половин час, което е довело до счупване на задния прозорец на мостика и повреда на вътрешни системи, сред които електрическа инсталация и пет климатика. Един от служителите на DA-BFAR е пострадал от летящи стъкла.

В същото време CCG 21562 е обстрелвал с водните си оръдия лявата страна на кораба, на около 17 морски мили източно от плитчината Скарбъро.

В района е действал и плавателен съд CMM 00001 на т.нар. морска милиция на Китай, който също е извършвал опасни маневри и е направил опит да използва водни оръдия. Филипинският кораб е предприел отбранителни маневри, за да избегне по-големи щети.

„Въпреки враждебните действия, BRP Datu Gumbay Piang се измъкна успешно от китайските кораби и се включи към още девет плавателни съда на DA-BFAR в района. Мисията за доставка на гориво и провизии на рибарите продължи“, заяви комодор Тариела.

Инцидентът се е разиграл броени минути след като китайски военноморски кораб с бордови номер 525 излъчил радио съобщение за провеждане на бойни стрелби край плитчината Скарбъро. Посочените координати са обхващали зона с действащи риболовни операции, което е довело до паника в местните рибари.

PCG подчертава, че въпреки продължаващите агресивни действия на Пекин, държавните институции на Манила остават ангажирани в отстояването на морските права на Филипините и защитата на своите граждани в региона.

Китайски изтребител прехвана филипински самолет с журналисти над рифа Скарбъроу.

🇨🇳✈️🇵🇭 Китайски изтребител е прехванал филипински самолет с журналисти на борда по време на патрулен полет над рифа Скарбъроу в сряда, съобщи правителството в Манила. Инцидентът стана дни след като два китайски кораба се сблъскаха в района, опитвайки се да блокират филипинска мисия за доставка на провизии за рибарски лодки.

Журналист на Ройтерс, който се е намирал на борда на самолета на бреговата охрана на Филипините, малък турбовитлов Cessna Caravan, е наблюдавал как китайският изтребител се приближава на около 60 метра и маневрира зад, над и отстрани на машината, заяви говорителят на бреговата охрана Джей Тариела.

„Докато извършваха полета, те бяха прехванати от китайски изтребител“, отбеляза Тариела на последвала пресконференция.

Срещата е продължила около 20 минути. По радиото от пилотската кабина се чували заповеди от един от двата китайски военни кораба в района, които са настоявали филипинският самолет „незабавно да напусне“.

Същия ден на около 30 морски мили от рифа са били забелязани два бойни кораба от ВМС на САЩ, разрушителят USS Higgins и прибрежният боен кораб USS Cincinnati. Китайската армия съобщи, че е прогонила американските кораби, които според нея са навлязли в района без разрешение. Вашингтон отговори, че плавателните съдове провеждат наплъно законни операции по осигуряване свободата на корабоплаване.

Разположен на 200 км от Филипините и в рамките на изключителната им икономическа зона, рифът Скарбъроу е ценен заради богатите си риболовни запаси и защитената си лагуна.

В понеделник филипинската брегова охрана изпрати три кораба с провизии за десетки местни рибари. По думите ѝ китайски съдове са се намесили в опасен опит да осуетят доставката, довел до първия известен сблъсък между два китайски кораба в района. Пекин не е потвърдил дали има пострадали и е пренебрегнал предложението на Манила за медицинска и спасителна помощ.

Министерството на отбраната на Китай и неговото посолство в Манила отказаха коментар. Китайската брегова охрана отбеляза, че е предприела „необходимите мерки“ за прогонване на филипинските кораби от водите около рифа.

САЩ осъдиха действията на Пекин като безразсъдни.

Китай претендира почти цялото Южнокитайско море по т.нар. „линия с девет пункта“, навлизаща в изключителните икономически зони на Малайзия, Бруней, Филипините, Индонезия и Виетнам. Искът на Пекин беше отхвърлен от арбитражно решение през 2016 г., което определи неговата блокада на рифа Скарбъроу за незаконна. Въпреки че спорът за суверенитета над рифа остава нерешен, Пекин, който не признава решението, поддържа постоянен контрол над него от 2012 г. насам чрез брегова охрана и „морска милиция“.

По време на патрулния полет в сряда в района са били забелязани най-малко четири китайски кораба на бреговата охрана и няколко съда, определени от филипинската страна като „морско опълчение“.

Китайски корабни на флота и бреговата охрана се сблъскаха край рифа Скарбъро.

🇨🇳⚓🇵🇭 Кораб на Китайската брегова охрана (CCG) получи сериозни повреди след сблъсък с кораб на китайските военноморски сили по време на напрегнато стълкновение с бреговата охрана на Филипините вчера близо до рифа Скарбъроу.

Според филипинската брегова охрана (PCG) инцидентът е станал по време на програмата „Kadiwa Para sa Bagong Bayaning Mangingisda“ за доставка на провизии на филипинските рибарски лодки, работещи в оспорваните води. Корабите BRP Teresa Magbanua, BRP Suluan и MV Pamamalakaya са отплавали рано сутринта, за да окажат подкрепа на около 35 риболовни съда в района.

По време на операцията корабите на PCG и придружаваните от тях рибари са били подложени на опасни маневри и блокиращи действия от други плавателни съдове. Според PCG патрулният кораб MRRV 4406 е бил обстрелван с водно оръдие, но екипажът е избегнал удара чрез маневриране.

Ескалацията настъпва, когато CCG 3104, преследвайки BRP Suluan с висока скорост, е извършил опасна маневра от десния борд на филипинския кораб. Това довежда до сблъсък с разрушител на Военноморските сили на Китай (PLAN) с борден номер 164, на около 10,5 морски мили източно от Бахо де Масинлок.

Ударът е повредил сериозно носовата част на китайския патрулен кораб, правейки го негоден за плаване. PCG е предложила помощ на китайския екипаж, включително за издирване на паднали зад борда и медицинска подкрепа. Не е потвърдено официално дали има жертви или пострадали.

Междувременно корабът MRRV 9701 на PCG е ескортирал филипинските рибари до безопасно място, където са получили гориво и други необходими припаси.

Китайските власти представят различна версия на случилото се. Според китайското министерство на националната отбрана филипинските кораби са „навлезли насилствено“ във водите на Хуанян Дао под предлог, че доставят припаси на рибарски лодки, въпреки нееднократни предупреждения от китайска страна.

Говорителят на CCG Ган Ю заяви, че китайските части са „предприели всички нужни мерки, включително проследяване, наблюдение, блокиране и контрол“, за да прогонят филипинските кораби, а „операциите на място са били проведени професионално, по стандарт и в съответствие със закона“.

Ган повтори позицията на Пекин, че остров Хуанян е неизменна част от територията на Китай и бреговата охрана ще „продължи да провежда дейности по защита на правата“ в околните води „в съответствие със закона“ и ще „отстоява националния суверенитет и морските права и интереси на Китай“.

Бахо де Масинлок е традиционно място за филипинските рибари и се намира в изключителната икономическа зона на Филипините, но претенции към него има и от Пекин, който го посочва като остров Хуанян. Районът често е сцена на напрежение и инциденти между филипински и китайски кораби, включително такива на бреговата охрана, морски милиции и риболовни съдове от двете страни.

Сблъсъкът между патрулния кораб на CCG и военния кораб на PLAN е пореден такъв инцидент и подчертава напрегнатата обстановка в Южнокитайско море. Макар двете страни да избягват пряк военен сблъсък, подобни срещи често ескалират в рискови маневри, увеличаващи опасността от инциденти.

Министерството на отбраната в Пекин не призна в изявлението си за сблъсък между китайските кораби, а Военноморските сили на Китай не коментираха щетите по кораба на CCG.

Китай обвини Филипините в „игра с огъня“ заради коментари за Тайван

Филипинският президент Фердинанд Маркос-младши произнася четвъртото си обръщение за състоянието на нацията в Камарата на представителите в Кесон Сити, Филипините, 28 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Lisa Marie David

🇵🇭⚔️🇨🇳 Китай обвини Филипините, че си играят с огъня, след като техният президент Фердинанд Маркос-младши каза, че страната му неизбежно ще участва във всеки един въоръжен конфликт между САЩ и Китай относно Тайван.

По време на своята държавна визита в Индия Маркос посочи, че географската близост на Филипините до Тайван и многобройната му диаспора на острова правят неизбежно участието на Манила в подобен конфликт.

„Географската близост и големите общности зад граница не са оправдание за една страна да се намесва във вътрешните дела на други“, подчерта в изявление китайското външно министерство.

„Призоваваме Филипините искрено да спазват принципа за един Китай и да се въздържат от игра с огъня по въпроси, засягащи основните интереси на Китай.“

Изявленията на президента идват на фона на повишено напрежение между Пекин и Манила относно териториални спорове в акваторията на Южнокитайско море, което е сред най-оживените морски търговски маршрути в света.

Правителствата на двете страни се обвиняват взаимно в агресивни маневри и нарушения на суверенитета, което накара Съединените щати да потвърдят своя ангажимент към отбраната на Филипините. От друга страна Пекин счита Тайван за своя територия, въпреки волята на местното население.

„Ако избухне пълномащабна война, ще бъдем въвлечени в нея. Има много, много граждани на Филипините в Тайван и това незабавно би се превърнало в хуманитарен проблем“, каза Маркос по време на интервю за индийското издание Firstpost в сряда.

„Ще трябва да влезем там, да намерим начин да стигнем там и да намерим начин да върнем нашите хора у дома“, каза още той.

Китай посочи, че подобни аргументи „не само нарушават международното право и устава на АСЕАН, но също така подкопават регионалния мир и стабилността и основните интереси на собствения народ на Филипините“.

Индия изпрати военни кораби в Южнокитайско море за съвместен патрул с Филипините

Филипински и американски морски пехотинци щурмуват плаж по време на десантно учение по бреговете на Филипините в Южнокитайско море, 9 май 2018 г.📸 Снимка: Associated Press

🇮🇳⚓🇵🇭 Военноморските сили на Индия изпратиха група бойни кораби на Източния флот в Южнокитайско море, отбелязвайки първото разполагане за съвместна оперативна дейност във водите на стратегически важния воден басейн.

Разгръщането включва провеждането на съвместен морски патрул с Филипините, което сигнализира за стратегически натиск срещу нарастващото влияние на Китай, посочват от Военноморския институт на САЩ.

Флотилията, акостирала в пристанището на Манила за провеждането на дейности на добра воля в навечерието на планираните съвместни операции, е съставена от разрушител с управляеми ракети INS Mysore (D 60), корвета за противолодъчна война INS Kiltan (D 30) и снабдителен кораб INS Shakti (A 57).

Безпрецедентното сътрудничество с Филипините идва като естествен резултат от разширяващата се роля на Индия като партньор на сигурността в Югоизточна Азия и нейната открита подкрепа за усилията за модернизация на филипинската армия за противодействие на агресивните действия на Пекин.

Капитан Джон Алкос от филипинския флот подчерта ключовото значение на подобни дейности за укрепване на „здравите морски връзка“ между двата страни. Оперативните детайли обаче не бяха оповестени заради съображения за оперативната сигурност.

Решението на Индия да се обедини с Филипините в Южнокитайско море е пресметнато усилие за отговор на експанзивните териториални претенции на Китай. Южнокитайско море продължава да е точка на напрежение в региона, тъй като Китай налага агресивно неоснователните си претенции, базирани на „линията на деветте пункта“, навлизайки в суверенните води на съседни страни като Тайван, Филипините, Виетнам, Бруней, Малайзия и други.

Макар двете нации да са провеждали редица учения в Южнокитайско море, това ще бъде първият път, когато Индия участва в морска кооперативна дейност със сили на Филипините. В сравнение с предишни взаимодействия между флотите, като съвместни плавания, краткотрайни упражнения и учения в сферата на морското партньорство, този път учението се фокусира върху оперативната съвместимост на силите и демонстрира подкрепа за Филипините на фона на нарастващата заплаха от Китай. Въоръжените сили на Филипините в прессъобщение описаха съвместната дейност като „жизненоважни ангажименти между страни, насочени към поддържането на мир и стабилност в международните води“.

Решението на Индия следва подобни действия от страна на САЩ, Австралия, Япония, Канада и Франция, които се обединиха с филипинските военноморски сили в Южнокитайско море чрез съвместни учения.

Отбранителното сътрудничество между двете страни се засили в последните години, като през 2022 г. Делхи продаде на филипинския морски корпус свръхзвукови противокорабни ракети BrahMos, а миналата година година преразгледа позицията си относно международния арбитраж за Южнокитайско море от 2016 г. и премина от признаване на резултата към конкретни призиви за спазване на решението.

Първата ракетна база BrahMos на Филипините има потенциала да поразява стратегически цели в Южнокитайско море край Западен Лусон, включително китайските аванпостове на оспорваните рифове като Скарбъро. По-рано Ню Делхи предложи на Манила отбранителен заем и списък от местно разработено военно оборудване в подкрепа на програмата за модернизация на неговите въоръжени сили.

Безпрецедентна китайска военна активност в Западния Пасифик.

🇨🇳⚓ Народната освободителна армия на Китай (НОАК) демонстрира безпрецедентна активност в Западния Пасифик, разполагайки две ударни групи на самолетоносачи в непосредствена близост до американския остров Гуам.

По сведения на източници в региона, в края на седмицата ударната група на самолетоносача Ляонин е извършила маневри, обкръжавайки Гуам – ключова американска военна база и логистичен хъб в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време придружен от собствени ескортни кораби, китайският самолетоносач Шандун е навлязъл във водите на Филипинско море, присъединявайки се към Ляонин и отбелязвайки за първи път в историята присъствието на два китайски самолетоносача край Гуам.

Китай потвърди официално разгръщането на двете ударни групи, като го определи като „рутинно“ учение. Независимо от това, анализатори подчертават, че подобно мащабно присъствие в района на морските пространства около Гуам е без аналог досега и изпраща ясен сигнал за растящите амбиции на Пекин в Индо-Тихоокеанския регион.

Към момента източно от Тайван е регистрирано присъствието на над 20 китайски военни кораба – още един рекорд за последните години, на фона на нарастващото напрежение в региона.

Необичайната активност на китайските сили не се ограничава само до самолетоносачите. По данни на специализирани канали за мониторинг, три от известните китайски десантни баржи, проектирани за амфибийни операции, са изчезнали от пристанище Лонгсюе в Гуанджоу. Сателитни изображения от днес, заснети от спътника Sentinel-2, потвърждават тяхното отсъствие от обичайното място за базиране. Последното им местонахождение остава неизвестно.

Описаната комбинация от безпрецедентно морско присъствие и движението на специализирани десантни платформи засилва тревогата сред военните и стратегически наблюдатели. Експерти алармират, че действията на НОАК в Индо-Тихоокеанския театър в последните дни надхвърлят рамките на стандартните учения и може да са демонстрация на нова оперативна готовност или елемент от по-широка стратегическа инициатива.

Frontline Monitor продължава да следи ситуацията за вас.

Китай разположи стратегически бомбардировачи на спорните Параселски острови.

🇨🇳 Сателитни изображения сочат, че Китай е разположил два от най-модерните си стратегически бомбардировача H-6 на оспорваните Параселски острови в Южнокитайско море – маневра, която анализатори тълкуват като демонстрация на военна мощ към неговите съперници.

Разполагането на машините бележи първото кацане на H-6 на остров Уди в Параселите от 2020 г. Това се случва на фона на високо напрежение с Филипините и засилена военна активност около Тайван в навечерието на регионалния форум по сигурността Shangri-La Dialogue в Сингапур.

„Китай няма нужда да разполага такива самолети в Параселите. Това е многопосочно послание от Пекин към Съединените щати, Филипините и останалите страни в региона“, подчерта Колин Ко, военен експерт от Института по международни изследвания в Сингапур.

Френският президент Еманюел Макрон предстои да открие форума на 31 май, а на следващия ден министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет ще очертае визията на администрацията на Тръмп за региона.

Очаква се през юни британски самолетоносач да навлезе в Южнокитайско море – рядко срещано разгръщане, съвпадащо с американските усилия за укрепване на отношенията със съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион. Междувременно, сателитни снимки заснеха полет на чифт H-6 над спорния риф Скарбъро, малко преди визитата на Хегсет във Филипините през март, когато той подчерта „железния ангажимент“ на Белия дом към отбранителния съюз с Манила.

Военни наблюдатели отбелязват, че моделът H-6, въпреки произхода си от съветския Ту-16 от 50-те години на миналия век, е силно модернизиран – снабден с крилати ракети за удари по морски и наземни цели, а някои варианти са способни да носят и ядрени ракети.

През октомври този вид бомбардировачи участваха в учения край Тайван, а през юли за първи път се доближиха до континенталната част на САЩ – демонстрация на далечния им обсег и възможна заплаха за американски бази в региона.

Виетнам, който също има претенции над Параселите и оспорва китайския контрол върху тях, не е реагирал публично на новото разполагане.

Сателитни изображения от Maxar Technologies илюстритат два H-6, кацнали на пистата на остров Уди на 19 май. Други снимки от същата дата показват присъствието на два транспортни самолета Y-20 и един самолет за ранно предупреждение KJ-500 – основен стълб за координация на сложни комплексни въздушно-морски операции на НОАК.

Анализаторът Бен Люис от платформата PLATracker смята, че това разполагане е временна мярка и ще служи единствено за ротация и демонстрация на готовност. Той посочи, че това е малка част от стратегията на НОАК за укрепване на военната инфраструктура в региона.

Южното командване на НОАК, отговарящо за Южнокитайско море, разполага с два полка от този тип бомбардировачи, показват данните на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон. Обикновено тези самолети са базирани в силно укрепени бази в континентален Китай, където са по-защитени в случай на военен конфликт.

САЩ поддържат бойни ескадрили в Япония и във Военновъздушна база Андерсен на остров Гуам, където са разположени и стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress.

Китай претендира за суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, включително морски зони, за които има претенции от Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. През 2016 г. международен трибунал в Хага постанови, че китайските претенции нямат правно основание – решение, което Пекин отхвърля.

Филипините и Нова Зеландия сключиха знакова военна спогодба.

🇳🇿🤝🇵🇭 Филипините и Нова Зеландия подсилиха своите връзки в отбраната с подписването на знакова военна спогодба, отваряйки пътя за разширено сътрудничество на фона на споделени опасения за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

Споразумението за статута на гостуващите сили, подписано в Манила от министрите на отбраната на Филипините и Нова Зеландия, Гилберто Теодоро и Джудит Колинс, позволява на двете страни да разполагат войски на територията на другата страна, което улеснява съвместната работа на техните военни.

Нова Зеландия участва в съвместни морски учения с Филипините, Съединените щати, Австралия и Япония за първи път миналата година във водите на Южнокитайско море, където Манила и Пекин се изправиха многократно един срещу друг.

Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, жизненоважна търговска артерия, въпреки припокриването на неговите морски претенции с тези на Бруней, Малайзия, Филипините и Виетнам, което разгневи съседите му.

Сключването на Споразумението за статута на гостуващите сили е предшествано от разкриване от Нова Зеландия на план за увеличаване на разходите за отбрана с 9 милиарда новозеландски долара (5 милиарда щатски долара) през следващите четири години и цел за почти удвояване на разходите до 2% от БВП през следващите осем години.

Преглед на възможностите за сигурност на Нова Зеландия през 2023 г. призовава за повече военни разходи и по-силни връзки с индо-тихоокеанските страни за справяне с проблемите с изменението на климата и стратегическата конкуренция между Запада и Китай и Русия.

Освен това Филипините и Нова Зеландия ще издигнат своите дипломатически отношения до ниво на „всеобхватно партньорство“ през 2026 г. отразявайки споделените интереси в областта на морската сигурност, реагирането при бедствия и регионалната стабилност.

Виетнамската диаспора по цял свят отбеляза 50-годишнината от падането на Сайгон.

🇻🇳🇨🇳 Докато китайски войски продължават да окупират оспорвани виетнамски територии в Южнокитайско море без да се срещат съпротива от Ханой, днес в страната и по света се отбелязва 50-годишнината от падането на Сайгон.

Докато Комунистическата партия на Виетнам подготвяше национални тържества за т.нар. Ден на освобождението, за милионите южновиетнамски изгнаници по целия свят датата 30-ти април е ден на траур. Известна сред членовете на виетнамската диаспора като Черния април, датата отбелязва не освобождение, а изгнание, потисничество и загуба.

Протести и възпоменания се провеждат в градове в Съединените щати, Канада, Европа и Австралия. В Сан Хосе, Калифорния, стотици се събраха за ежегодното отбелязване на датата с Виетнамско-американска кръгла маса на темата „Почитане на историята, оформяне на утрешния ден“. В Бостън знамето на Южен Виетнам беше издигнато за първи път редом със знамената на САЩ и Масачузетс на площада на кметството.

Междувременно, в Хюстън, щата Тексас, бивш инженер от НАСА, избягал от Виетнам през 1975 г. размишлява върху пътуването си:

„Когато дойдох тук, мисля, че това сбъдна мечтата ми. Почувствах, че това е безопасно място за семейството ми и че имам свобода“, спомня си 71-годишният Тин Трин.

„30 април е ден на траур за виетнамската общност в САЩ. Но това е ден на независимост във Виетнам“, сподели неговата дъщеря Тереза.

В Лондон над 200 млади виетнамски мигранти се събраха пред посолството на страната с настояване за демократични реформи и освобождаване на политически затворници, сигнализирайки за промяна в съпротивата срещу комунистическия режим.

Много от групите на диаспората, участващи в тези протести, остават свързани с Движението на Третата република, правителство в изгнание, базирано в САЩ, което е считано за терористична организация от властите в Ханой поради подкрепата си за антикомунистическите монтански партизани в Централните планини на Виетнам.

Докато държавните паради отбелязват половин век на комунистическо управление, виетнамската диаспора напомни на света обективната истина – за една нация в изгнание, която отказва да забрави.

Китайската брегова охрана дебаркира и пое контрола над Санди Кей в Южнокитайско море.

🇵🇭⚔️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай обяви суверенитета си над Санди Кей, малко островче в архипелага Спратли, след като в средата на април развя китайското знаме на територията.

По аналогия с предни случаи, Пекин следва „тактиката на салама“, благодарение на която променя бавно и методично статуквото в Южнокитайско море, възползвайки се от липсата на внимание от страна на международната общност.

Този път обаче Филипините реагираха светкавично. На 27 април военноморският флот на Манила проведе операция за утвърждаване на суверенитета си над Санди Кей и други два обекта в района, с което демонстрира ново ниво на координация и решимост под управлението на президента Маркос.

Санди Кей може да изглежда незначителен, но играе ключова стратегическа роля, като контролът върху него може да укрепи териториалните претенции на Китай към рифа Суби, който вече е дом на голяма военна база на Пекин.

Китай отново пренебрегва международните норми, включително Конвенцията на ООН по морско право и ангажиментите, поети по Декларацията за поведение в Южнокитайско море от 2002 г.

Както се очакваше, реакцията на АСЕАН беше сдържана, а въпреки демонстрации на солидарност с Филипините, Белият дом не се ангажира с пряка намеса по случая. Това остави Манила да защитава позициите си самостоятелно, докато в същото време Пекин разчита на постепенното си налагане на контрол без сериозни последствия.

Случилото се при Санди Кей напомня за предходните китайски действия – при Скарбъроу (2012 г.), рифа Джонсън Саут (1988 г.) и Параселските острови (1974 г.). Стратегията на Пекин е очевидна и се базира на методична експанзия без връщане назад. Изолирани реакции могат да забавят процеса, но не и да го спрат.

Манила заслужава открита и практическа подкрепа от съюзниците си. В противен случай Китай ще продължи да променя границите в Южнокитайско море без сериозни пречки, докато същевременно прилага сходен натиск и върху тайванските територии в региона. Докато инвазията срещу Тайван си остава мащабен риск, малките „залъци“ в Южнокитайско море изглежда са лесна и безнаказана цел за Пекин.

Морската пехота на САЩ тества нова система за защита от дронове във Филипините

🇺🇸🤝🇵🇭 Корпусът на морската пехота на САЩ демонстрира развиващи се способности за противовъздушна отбрана по време на учението Balikatan 2025, ангажирайки вражески безпилотни самолети със своето 30-милиметрово верижно оръдие XM914, интегрирано в Marine Air Defense Integrated System (MADIS).

Събитието с бойни стрелби се проведе на 27 април във военноморска база Леовигилдо Гантиоки във Филипините. Военнослужещи от 3-ти крайбрежен противовъздушен батальон от 3-ти крайбрежен полк на морската пехота, участваха в събитието „Интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана“, фокусирано върху неутрализиране на въздушни заплахи, най-вече безпилотни летателни апарати.

Обучението подчерта критичната роля на мобилната система за противовъздушна отбрана MADIS в осигуряване на експедиционните сили със средства за противодействие на нападения от дронове и ракети.

Използването на MADIS в тазгодишното издание на учението подчерта нарастващата необходимост от многослойна система за противовъздушна отбрана за справяне с възникващите въздушни заплахи в Индо-Тихоокеанския регион.

Системата използва 30-милиметрово верижно оръдие XM914 като част от своя набор инструменти за борба с безпилотни летателни системи, предлагащи скоростна стрелба и прецизна способност за неутрализиране на дронове и други нисколетящи заплахи.

Balikatan е ежегодно двустранно военно учение с участието на въоръжените сили на Съединените щати и Филипините, което е насочено към подобряване на оперативната съвместимост и засилване на ангажимента за взаимна отбрана на двете страни. Тазгодишното издание на учението протича на фона на продължаващо напрежение в Южнокитайско море, където и Вашингтон и Манила полагат усилия за възпиране на китайската агресия и поддържане на регионалната стабилност.