„Линейката-мъченица“ на Техеран се появи в разказа за удара по Висшия съвет

🇮🇱🎯🇮🇷 Мохамад-Есмаил Таваколи, ръководител на Спешна помощ в провинция Техеран, вплете колата на Червения полумесец, която Ислямската република превърна в символ на израелската жестокост през 12-дневната война, в собствения си разказ за израелския удар по заседанието на Висшия съвет за национална сигурност. Пред камерата на предаването „Историята на войната 2“ той разказва как колегите му съобщават, че от обстрелваната сграда „няколко коли излязоха бързо“, че екипите му са блокирани под ракетен обстрел, и продължава на един дъх: „Тогава обявиха, че е ударена линейка на Червения полумесец и скъпите ни хора загинаха там“. Интервюто се разпространи на 14 октомври. Същата вечер студентската агенция SNN, свързана с милицията „Басидж“, пусна писмена версия на разказа, в която всичко останало е запазено почти дословно, а изречението за линейката липсва.

Ударът, за който говори Таваколи, е най-дълго премълчаваният епизод от конфликта. В понеделник, 16 юни, израелски боеприпаси поразяват сграда в Западен Техеран, където заседава съветът с президента Масуд Пезешкиан, председателя на парламента Мохамад-Багер Галибаф и шефа на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Ейеи. Подробностите стават публични едва през юли, когато агенция „Фарс“, близка до Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), съобщава, че 6 бомби са ударили входовете и изходите на сградата, а участниците са се измъкнали от предварително подготвен авариен люк. През август началникът на кабинета на Пезешкиан описва удара като целенасочен опит да бъде убит президентът.

Таваколи допълва тази картина с разказ за случилото се извън сградата. Около 11 ч. диспечерите докладват за черен дим над склоновете в западната част на столицата, а 10 минути по-късно го търсят от кабинета на президента и искат хирург и специалист по белодробни заболявания, без да обяснят защо. На мястото той заварва Пезешкиан, който куца с ранено коляно и под 10 минути след удара тръгва пеша към резиденцията на върховния лидер Али Хаменей. Министърът на вътрешните работи Ескандар Момени, получил увреждане от войната с Ирак през 80-те години, кашля тежко и по-късно е настанен в болница, докато генерал Мусави си тръгва с лек автомобил. Самият Таваколи признава, че се е изненадал, като разбрал, че Хаменей е още в резиденцията си, а не в убежище. Хаменей загина при американско-израелския удар на 28 февруари 2026 г.

Колата, която Таваколи споменава мимоходом, има собствена, много по-публична история. Вечерта на 16 юни Иранският червен полумесец съобщи, че Израел е поразил негов екип в Западен Техеран. По данни на британската организация Airwars, която документира цивилни жертви на въздушни удари, става въпрос за двоен удар с дрон в квартал Читгар, район 22, по спасители, тръгнали към мястото на предишно попадение. Загиват 52-годишният Моджтаба Малеки и Амирхосейн Джамшидпур, докато говорителят на организацията Моджтаба Халеди съобщи за 3 загинали, без да назове третия. Говорителят на Министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че ударът е „умишлено убийство“ и военно престъпление според Женевските конвенции, и отправи призив към Съвета за сигурност на ООН, както и всички страни, сред тях Швейцария като депозитар на конвенциите, да се намесят веднага. На 23 юни изгорелият автомобил беше изложен на оживен площад в Техеран, а снимките на медици в червени униформи, които го обсипват с рози, обиколиха световните агенции чрез AFP.

Изложеното превозно средство обаче не е линейка за превоз на болни. Снимката, която се споделя сега с логото на агенция „Машрег“, както и кадрите от площада показват изгорял джип с правоъгълна каросерия от типа на Land Cruiser, без отделение за носилка. Разказите на самите спасители също правят въпросната разлика. Колегата на Малеки Хосейн Никбахт, ранен в същия удар, говори за „спасителна кола“, а съпругата на Малеки споменава 3 линейки, изпратени на място. В официалните съобщения обаче всички те се сливат в една „линейка“.

Записът с думите на Таваколи и снимката на автомобила беше публикуван в X от Бехнам Голипур, ирански журналист с близо 124 хил. последователи, който е твърда опозиция на Ислямската република; хаштагът му назовава властите „окупатори на Иран“. Според Голипур сега „се разкри“, че Израел е поразил автомобила, след като той е потеглил от мястото на срещата, и че в него са пътували „няколко служители или командири на гвардията или от службите за сигурност“. Той твърди още, че това е командна кола на Спешна помощ на Техеран, а не превозно средство за болни и ранени. Таваколи не споделя нито едно от трите твърдения на журналиста. Той не твърди, че автомобилът е тръгнал от срещата, не казва кой конкретно е пътувал в него и го описва като автомобил на Червения полумесец, не на службата. Спешна помощ и Червеният полумесец са изцяло отделни структури: първата е към Министерство на здравеопазването, а второто е самостоятелно дружество със свои спасителни екипи. По-късно в същото едночасово интервю, говорейки за протестите от 8-9 януари 2026 г., Таваколи отрича категорично слуховете, че силовите структури са използвали линейки, за да се придвижват: „В Спешна помощ нито една линейка не се използва за превоз на когото и да е, освен на болен“.

В хронологията също има разминаване. Таваколи поставя удара срещу съвета около 11 ч. сутринта, докато спасителите и семейството на Малеки посочват, че автомобилът е бил поразен вечерта: неговата съпруга му се е обадила за последно около 17:30 ч. Още през юли 2025 г. Iran International сподели доказателства, че нападението е станало следобед, което намалява разликата в часовете, но не я премахва. Официално мястото на срещата никога не е посочвано по-точно от „Западен Техеран“, а Читгар се намира в същата част на града, така че географията нито потвърждава, нито изключва връзката.

Новото признание поставя автомобила там, където официалната версия никога не го е поставяла. Таваколи е държавен служител, който е бил на място в деня на атаката. В неговия разказ колата, обявена от Техеран за жертва на военно престъпление, не е част от спасителна мисия в жилищен квартал. Тя е част от разказа за удара по най-висшия орган на репресивния апарат в Ислямската република, редом с колите, които бързо напускат сградата. Агенцията, която препечата думите му, пропусна да спомене точно това. Твърдението на Голипур за командирите на IRGC остава без потвърждение. Срещу нея застават двамата назовани загинали, които са подробно описвани от своите семейства и колеги като спасители, тръгнали на сигнал. Неизвестен остава въпросът за третата жертва, чието име организацията така и не обяви.

Отговорът зависи от няколко проверими факта. Тезата на Голипур би се потвърдила, ако се появят името и позицията на третия загинал, ако се публикуват точният час и адресът на попадението или ако израелското командване потвърди, че неговите сили са поразили превозно средство, свързано със срещата на висшия съвет.

„Басидж“ създава женски батальони и учи жени на FPV дронове

🇮🇷🪖 „Басидж“, паравоенното опълчение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), е сформирал изцяло женски батальони за бързо реагиране в Техеран. Жените се обучават да боравят с автомат, да стрелят с противотанкови оръжия, да водят градски бой, да оказват първа помощ и да управляват FPV дронове, които операторът насочва през камерата им в реално време. Обучението е част от кампанията „Джанфада“ (на фарси: „готов да даде живота си“), в която според говорителя ѝ Сасан Заре жените възлизат на 32% от записалите се. Започнала през март като онлайн регистър на готовност за отбрана, инициативата вече разпределя доброволците по батальони и води подготовка с оръжие под командването на „Басидж“.

Подготовката върви по две линии. На 23 септември ръководителят на „Басидж“ Хосейн Таеб откри първия учебен център за доброволците на площад „Имам Хосейн“ в Техеран. Пет дни по-късно руската държавна телевизия RT показа оттам жени, които се учат да стрелят, да управляват малки дронове, да боравят с преносими противотанкови оръжия и да оказват тактическа медицинска помощ. Втората линия е курсът за подбран национален отбор от жени, проведен в Седмицата на свещената отбрана, с която Иран отбелязва ирано-иракската война от 80-те години на миналия век. Кадрите от него публикува на 29 септември Asriran. Участничките са преминали през самоотбрана, градски бой, спускане с въже, стрелба, управление на FPV дронове, спасителни действия и оцеляване в природата. Според изданията те идват от отрядите в няколко провинции, сред които отряд „Саер“ в провинция Техеран, и се намират под командването на инструктора Мохамадреза Торкашванд.

Числото 32% Заре съобщи на пресконференция на 16 септември, когато каза, че вече разполага с пълните данни от регистъра. През май, по предварително проучване, той говореше за 35%, а английският превод на думите му в репортажа на RT от 28 септември съдържа дял на жените „около 40%“. Самият регистър също остава спорен. Месец след старта властите обявиха над 31 милиона записали се, малко над една трета от населението. Според Al Jazeera активисти в чужбина, прегледали изходния код на сайта, са открили под 4 милиона записа, а за регистрация е стигал телефонен номер, без национален идентификационен номер. Персийската платформа за проверка на факти „Фактнаме“ оцени твърдението за над 30 милиона като невярно. На 18 септември командирът на корпуса „Мохамад Расулула“ за Голям Техеран бригаден генерал Хасан Хасанзаде все пак заговори за 33 милиона. Той даде и числото, което има значение за обучението: за военната фаза в сайта са се записали над 600 000 души, около 50 пъти по-малко от обявения регистър.

Регистърът беше открит на 29 март, в разгара на войната, която САЩ и Израел предприеха срещу Иран на 28 февруари. В началото участниците единствено заявяваха готовност, а по-късно попълваха формуляр, в който посочваха с какво искат да помагат: подкрепа на военните усилия, издирване и спасяване, помощ за изостаналите райони или отбрана. Обратът настъпи на 15 септември, когато щабът на кампанията обяви, че в координация с въоръжените сили започва обучението на 1000 „национални батальона на съпротивата“. На пресконференция на другия ден Заре добави, че при първоначалното разпределение ще бъдат създадени и женски батальони и че в програмата влизат управление на FPV дронове и стрелба с оръжия, изстрелвани от рамо. Гражданите получиха SMS с покана да се запишат за военни и спасителни курсове, докато в Техеран се появиха плакати с гранатомети, снайперски пушки и автомати и въпроса „Знаете ли как да работите с това?“.

Преходът към оръжието съвпада с ново изостряне на напрежението. Примирието от април се разпадна през юли, морската блокада на иранските пристанища беше подновена, а на 1 септември американските военни нанесоха удари по цели около Ормузкия проток. На 20 септември централният щаб „Хатам ал-Анбия“, който ръководи въоръжените сили на Ислямската република, заяви, че Тръмп се подготвя да поднови въздушните удари. На 27 септември Тръмп отхвърли последното иранско предложение и не изключи нови удари преди междинните избори през ноември, а министърът на външните работи Абас Арагчи отговори, че страната му е „напълно готова войната да бъде подновена“. Кореспондентът на RT в Техеран свързва ръста на кандидати за курсовете именно със заплахите на Тръмп.

Централното събитие бе учението „313 000 джанфадаи“ на 18 септември по пътя от площад „Имам Хосейн“ до площад „Енгелаб“ в Техеран, в присъствието на президента Масуд Пезешкиан. В шиитската традиция 313 са най-близките сподвижници на Махди, скрития имам, чието завръщане се очаква в края на времената, а според Al Jazeera кадрите на държавната телевизия не подкрепят такова число. Доброволци маршируваха, разделени в батальони от по 72 души, сред тях и женски звена на „Басидж“. Жени в чадори носеха оръжие, а някои от тях караха мотоциклети, макар че пътната полиция още не издава книжки за мотоциклет на жени. Правителството разреши издаването им през февруари, през август Министерството на вътрешните работи заяви, че всички правни пречки са премахнати, но въпреки това към 22 септември пътната полиция все още казваше на жените да чакат. Хасанзаде вече съобщи и за следващото учение, с 40 000 мотоциклетисти.

Учението изведе на улицата и деца. Сред участниците имаше тийнейджъри с автомати в ръце, а от месеци въоръжени юноши стоят на контролни пунктове и барикади в Техеран и други градове. На другия ден Заре каза пред агенция ИЛНА, че момчета над 15 години вече могат да се записват и се подготвя привличане и на по-малки: „При децата и юношите усилията ни са насочени преди всичко към това да ги запознаем с културата на саможертвата и съпротивата“.

На учението Таеб заяви, че включването на доброволци в батальони за отбрана и военни части официално е започнало, и определи инициативата като „най-голямата народна кампания в историята на войните в света“. При откриването на центъра той описа три нива на подготовка, начално, средно и напреднало: записалите се за бойни задачи ще бъдат разпределени в специализирани батальони след преценка на способностите им, а подбраните ще бъдат обучени и със зенитни средства. Таеб е начело на „Басидж“ от 10 август, когато новият върховен лидер Моджтаба Хаменей го назначи на мястото на Голамреза Солеймани, загинал във войната. Той вече беше командвал опълчението в периода 2007-2009 г. и под ръководството му „Басидж“ изигра ключова роля в потушаването на протестите след президентските избори през 2009 г. След това почти 13 години оглавяваше разузнаването на IRGC.

Женските подразделения на „Басидж“ не са ново откритие. Основната им форма от години са батальоните „Ал-Захра“, които набират момичета и жени над 15 години. През 2015 г. броят им възлизаше на около 1800, а работата им е главно социална, културна и пропагандна, заедно с логистичното осигуряване на ученията на „Басидж“. Изцяло женски са и батальоните „Коусар“, които според IranWire са устроени по модела на батальоните за бързо реагиране „Бейт ол-Мокаддас“ и подпомагат охраната на градовете и операциите срещу безредици. Тъкмо тях Насерян, отговорничката за женския „Басидж“ в IRGC за провинция Техеран, посочи сред женските звена в учението със 110 000 доброволци от „Джанфада“, насрочено за 16 септември.

„Джанфада“ работи на две нива: регистърът е витрината, а батальоните са същината. Десетките милиони имена са числото, което властта показва, докато за военната подготовка се записват стотици хиляди и те постъпват в структурите на „Басидж“ под командването на човека, оглавявал опълчението и потушаването на протестите през 2009 г. Али Алфоне от Института за държавите от Арабския залив във Вашингтон вижда в кампанията опит да се възстанови патриотичният образ на опълчението, което след примирието с Ирак през 1988 г. според него се е превърнало в инструмент за вътрешна принуда и потискане на инакомислие. Алфоне смята, че режимът готви организацията за три заплахи: сухопътно нахлуване на САЩ, гражданска война в периферни провинции, разпалена от САЩ и Израел, и масови вълнения, предизвикани от тежката икономическа криза.

Учебната програма тегли в другата посока. Противотанковите оръжия, зенитните средства и FPV дроновете са предназначени срещу бронирана техника и самолети, не срещу тълпа, а Таеб говори за подготовка за действия на сушата, във въздуха и по море. Изцяло женският батальон за бързо реагиране обаче не е ново изобретение: в „Басидж“ той вече съществува като „Коусар“, чиято задача е поддръжка при потушаване на безредици. Затова новите батальони вероятно ще служат първо за удържане на градовете и едва след това за външна отбрана. Потвърждение би била появата им на контролни пунктове и по време на задушаване на протестни действия. Обратен сигнал би било разполагането им на крайбрежието и островите в Персийския залив или включването им в Сухопътните войски на IRGC.

Революционната гвардия обяви прехващане на втори подводен дрон, но видеото показва друго.

🇮🇷 Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), идеологическата армия на Иран, която съществува паралелно с редовните въоръжени сили, обявиха днес сутринта, че са пленили в Ормузкия проток американски подводен дрон REMUS 600. Това е вторият такъв трофей, представен този месец, след Anduril Dive-LD на 8 септември. Изявлението описва „координирана и сложна операция“ с разузнавателно наблюдение и електронна война и твърди, че REMUS 600 вече е предаден на специалисти „за извличане на данните му“. Видеото показва корпуса, легнал в плитка вода, и хора, които газят около него с фенери, но не показва самото прехващане.

Текстът на изявлението на фарси не уточнява дата, час или място на залавянето. Според него REMUS 600 е „един от интелигентните и напреднали подводни апарати“ на „терористичната армия на Америка“, действал „за шпионаж“ във водите на пролива. Текстът завършва с уверението, че „Ормузкият проток е затворен“ и че гвардията се противопоставя „твърдо и непрекъснато“ на транзита по „неразрешени маршрути“. Видеото носи надслов „Прехващане и лов“. Субтитрите го датират като 5 мехр по иранския календар, годишнината от пробива на обсадата на Абадан на 27 септември 1981 г. – един от първите големи успехи на Ислямската република във войната с Ирак.

Техеран обяви протока за затворен още в самото начало на войната през март, а по-късно САЩ отговориха с морска блокада на неговите пристанища. На 26 септември президентът Доналд Тръмп отхвърли 7-дневна пътна карта, предложена на от иранския министър на външните работи Абас Арагчи в Общото събрание на ООН ден по-рано. Планът предвиждаше САЩ да размрази иранските средства, да свали санкциите върху иранския петрол и да вдигне морската блокада. Според Арагчи тези стъпки отнемат 4-5 дни, след което проливът да се отвори, а на седмия ден да започнат преговори между двете страни. „Искат да сключат сделка[…] Но предложението, което Иран представи, не би било приемливо“, заяви Тръмп в Белия дом.

Снимка на дрона се появи на ирански страници около 8 дни по-рано. На 19 септември Iranian Militarism качи дневен кадър с корпуса върху сух пясъчен бряг. Профили, които го споделиха, го описаха като американски „шпионски дрон“, изхвърлен на сушата. Малайзийският блог Defence Security Asia разпозна сиво-бял корпус с черни ленти и оранжева опашна част, характерни за Mk 18 Mod 2 Kingfish, с което ВМС на САЩ означават своя вариант на REMUS 600. В записа на IRGC се вижда същото разположение на елементите: черни ленти, метална рамка над средната част и кръгли оранжеви панели. Дали става дума за един и същ екземпляр, по кадрите не може да се установи, тъй като сериен номер не се чете нито на снимката, нито в записа.

REMUS 600 е апарат, разработен от Океанографския институт „Уудс Хоул“ с финансиране от Службата за военноморски изследвания на САЩ. От 2020 г. го произвежда корабостроителната група HII. Диаметърът му е 32,4 см, колкото е калибърът на лекото торпедо, а работната дълбочина стига 600 метра при близо 70 часа автономна работа. Радиосигнали практически не могат да проникват през водата, затова под нейната повърхност той се ориентира по инерциалната си система, по доплеров лаг, който измерва скорост спрямо дъното, и по акустични маяци. Апаратът приема GPS сигнал и поддържа радиовръзка само когато изплува, така че средствата за радиоелектронна война, за които говори Техеран, биха могли да му въздействат едва тогава. Подводните дронове от този клас изплуват както в края на мисията, така и при повреда, а ако не се приберат, течението и вятърът ги носят към брега.

В американския флот този модел служи за локализиране на мини. ВМС на САЩ ускориха въвеждането му в експлоатация, след като в началото на 2012 г. Иран заплаши да затвори протока, а Централното командване (CENTCOM) поиска спешно да бъде увеличена способността за разминиране. Първите Kingfish пристигнаха през 2013 г. в зоната на отговорност на 5-и флот, който отговаря за водите на Близкия изток, и оттогава се спускат във водата от 11-метрови надуваеми лодки с твърд корпус. Kingfish носи страничен сонар, с който снима дъното, и видеокамера. До края на производството през февруари 2023 г. флотът е получил над 90 единици. В сегашната война мините в Ормуз бяха разчиствани от водолази и командоси от Navy SEALs с въздушна поддръжка, а на 28 август командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите маршрути през пролива за „чисти от ирански морски мини“.

При случая от 8 септември версиите на двете страни се разминаха. Иран обяви, че е прехванал Dive-LD на Anduril Industries при входа на протока. CENTCOM потвърди загубата, но говорителят му капитан I ранг Тим Хокинс заяви пред DefenseScoop, че апаратът е бил „на практика мъртъв във водата“ повече от денонощие, преди да попадне в ръцете на противника. По думите му ставало дума за по-стар модел, който не е събирал чувствителни данни и не носи засекретен сонар или радар. От Anduril добавиха, че става дума за автономна система, проектирана за опасна среда, в която загубите са очакван развой, а преди това тя има натрупани хиляди часове работа.

Не за първи път Иран обяснява с електронна война пленяването на военна техника на САЩ, която описват като поразена. През декември 2011 г. в североизточен Иран, край Кашмар, се разби разузнавателният дрон RQ-170 Sentinel. По това време ирански инженер твърди пред Christian Science Monitor, че сигналът на GPS приемниците му е бил подменен и така бил приземен в Ислямската република вместо в американска база. Анонимни служители в Пентагона обясниха загубата с това, че операторите са изгубили контрол над него. Част от западните специалисти по сателитна навигация приеха подмяната на сигнала за възможна, други я отхвърлиха, но твърдението така и не получи потвърждение. По-близък по характер е случаят от началото на 2018 г. Тогава хутите показаха REMUS 600, открит край йеменския бряг. Служител на Пентагона обясни пред USNI News, че той е бил използван за метеорологично изследване.

И залавянето на Dive-LD, и това на REMUS 600 са извършени на военноморските сили на Революционната гвардия, а не от редовния флот. Доклад на военноморското разузнаване на САЩ от 2017 г. внася уточнение, че редовният флот отговаря за действията в открито море, а този на гвардията – за крайбрежната отбрана и повечето операции в Персийския залив; като и двата действат паралелно в Ормузкия проток. И двата флота вече са задържали безекипажна техника на ВМС на САЩ. В края на август 2022 г. корабът на IRGC „Шахид Базияр“ взе на буксир надводен Saildrone Explorer във водите на Персийския залив, а около 4 часа по-късно, следен от патрулния кораб USS Thunderbolt и морски хеликоптер SH-60 Seahawk, откачи въжето и напусна района. Няколко дни след това корабът на редовния флот „Джамаран“ задържа други две единици от същия морски дрон в Червено море и ги освободи на другия ден. По оценка на Саша Брухман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в средата на март, редовният ирански флот до голяма степен е небоеспособен, докато флотът на IRGC запазва своите способности да тормози корабоплаването.

Командирът на базата на КГИР в Сараван е убит в престрелка

🇮🇷 Бригаден генерал Хосейн Зарифи, командир на оперативната база „Шахид Саджад“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в Сараван, е загинал на 23 септември при престрелка с бойци на сепаратистка групировка в квартал Джахадабад на града. При нея е загинал и майор Ахмад Зераати, ръководител на разузнаването на същата база. Смъртта на Зарифи беше оповестена от щаб „Кудс“ на Сухопътните войски на IRGC, регионалното командване, което е отговорно за сигурността в югоизточните провинции на Ислямската република. За смъртта на Зераати съобщи местното издание „Рокна“.

Стрелбата в Джахадабад започна около 13 ч. местно време. По данни на местното издание Haalvsh силите за сигурност са блокирали изходите на квартала, след което са пристигнали подкрепления и хеликоптери. Заместник-губернаторът на провинция Систан и Белуджистан по въпросите на сигурността Али Халилабади заяви, че групата е била открита по сигнал от граждани, след като е установено къде се събират членовете ѝ. В първото съобщение обяви трима убици от групата и един леко ранен от силите за сигурност. Вечерта агенция „Тасним“, близка до IRGC, увеличи броя на убитите нападатели на петима. Видеа, разпространени от местните медии, показват продължителна стрелба, дронове над квартала и горяща сграда. Независимо потвърждение на загубите няма.

Щабът „Кудс“ описа Зарифи като командир, загинал „на първа линия на боя“ в „операция срещу наемните терористи на врага“. Със същия език „Тасним“ представи и сблъсъка от 12 септември, когато обвини САЩ и Израел, че подхранват въоръжените белуджки групировки. Кой стреля в Джахадабад, остава неустановено. До вечерта никоя организация не пое отговорност, а персийската служба на „Гласът на Америка“ отбеляза, че няма публикувани данни, които да свързват нападателите с конкретна група.

Зарифи командва базата „Шахид Саджад“ от 2020 г. Тогава той беше представен като неин нов командир на церемония в присъствието на командващия щаба „Кудс“. Според агенция „Тасним“ той служи в южната част на провинцията повече от десетилетие. Базата е отговорна за сигурността на окръг Сараван, който споделя граница с Пакистан, а Зарифи беше публичното лице на силите за сигурност в него и лично опровергаваше слуховете за затваряне на граничните пунктове.

Боят в Джахадабад е вторият многочасов сблъсък в Сараван за 11 дни. На 12 септември преди разсъмване сили на гвардията, разузнаването и полицията нахлуха в къща в квартал Бахшан. По данни на The Telegraph стрелбата е продължила близо 9 часа, като според Haalvsh се е разпространила към други части на града, сред които Джахадабад. IRGC призна за смъртта на трима свои военнослужещи и четирима нападатели.

Отговорност пое Народният боен фронт, коалиция на белуджки сепаратистки групировки, основана през декември 2025 г. с участието на „Джейш ал-Адл“. Фронтът потвърди загубата на четирима бойци. Според съобщението му неговите подкрепления са пробили обсадата, извеждайки обградените, а загиналите от силите за сигурност са 9 души. На следващия ден жители на Бахшан докладваха за нова продължителна стрелба около военните постове, докато пътищата към местата на сражения бяха затворени.

Сараван е района с основна концентрация на бунта през цялата година. На 7 юни IRGC атакува позиция на Фронта в окръга със сухопътни отряди и удари с дрон. Фронтът потвърди по-късно, че е загубил четирима бойци, а гвардията е загубила един. Към края на август „Тасним“ съобщи за други две съвместни операции, проведени от министерството на разузнаването в окръга, при които е ликвидиран член на „Джейш ал-Адл“, а шестима са задържани. Моделът на тези операции е еднакъв: службите идентифицират укритие, което се обгражда от силите за сигурност и започва престрелка, при която бойците вътре или загиват, или успяват да пробият обсадата. През септември групата отговори с продължили часове сражения, засегнали няколко квартала.

Между дните между двата случая в провинцията бяха убити двама близки до режима сунитски духовници. Абдолрауф Исхаки беше застрелян в Сараван на 9 септември, а IRGC предупреди, че „и други терористични клетки скоро ще бъдат ударени“. Три дни по-късно беше предприета операцията в Бахшан. На 14 септември неизвестни въоръжени лица убиха Молави Юсеф Горгидж пред дома му в Захедан, центъра на провинцията. До момента отговорност не е поета за нито едно от двете убийства. Още на 22 август в Захедан беше убит и Надер Сарани, член на паравоенната милиция „Басидж“, изповядващ сунитския ислям, за чиято смърт IRGC обвини „злосторници“.

Сараван и съседните окръзи са губили и по-високопоставени командири. През октомври 2009 г. атентатор самоубиец от екстремистката групировка „Джундала“ се взриви на среща с вождове на племена в Пишин и уби заместник-командира на Сухопътните войски на IRGC Нур-Али Шуштари, който ръководи щаба „Кудс“, заедно с командващия IRGC в провинцията. „Джейш ал-Адл“ е създадена през 2012 г. от бивши членове на „Джундала“. Разликата с настоящия случай е начинът, по който загина жертвата. В Пишин офицерите бяха убити при единичен бомбен атентат, насочен към събрание, а Зарифи загина в операция, започната от IRGC в града, при която групата удържа позицията си часове наред.

Хронологията на септември показва ескалация на бунта, който вече не се ограничава до засади по пътища и единични атентати. За 11 дни сепаратистки групировки на два пъти удържаха квартали на Сараван часове наред, а при втория случай ликвидираха командира, отговорен за сигурността в окръга, и неговия началник на разузнаването. Фронтът обяви, че ще разшири въоръжената борба, след като САЩ и Израел предприеха своята въздушна кампания срещу Техеран в края на февруари, а ръководителят на политическото му бюро Абдул Рахман Балоч заяви още към средата на февруари, че е започнало „обратното броене до свалянето“ на режима в Техеран.

И при двата случая обаче инициативата беше в режима, а „Тасним“ сама отбеляза, че операциите, насочени срещу въоръжени клетки в Сараван през последните седмици зачестиха, отразявайки именно по-активната държава, а не непременно активизация на бунта. Смъртта на Зарифи все пак означава, че такива операции вече му струват офицери от командването, а не само редови военнослужещи.

През следващите седмици Техеран вероятно ще разшири допълнително операциите срещу бунтовниците в Сараван. След убийството на Исхаки IRGC нахлу в Бахшан само три дни по-късно, а сега изгуби собствения си командир в окръга. Оценката, че бунтовете са направили скок, биха се потвърдили, ако следващият бой започне по инициатива на местните групировки, с нападение срещу база или конвой на режима, или пък с поеманен на отговорност за смъртта на Зарифи от страна на Народният боен фронт с подробности, които може да знае само участник. Същата теза би отслабнала, ако сблъсъците останат с нахлуванията на IRGC и затихнат, когато операциите спрат. Досега корпусът ходеше в кварталите на Сараван да търси групите; следващите седмици ще покажат дали групите ще започнат да идват при него.

Бойци на „Фатемиюн“ снимани на учение в девическо училище в Сараван

🇮🇷 Бойци на афганистанската шиитска милиция „Фатемиюн“ са провели военно обучение в двора на ново девическо прогимназиално училище в Гашт, окръг Сараван, в югоизточната иранска провинция Систан и Белуджистан. Това съобщи правозащитната група Haalvsh, която проследява положението на белуджите чрез мрежа от информатори в провинцията. Групата сподели видео, изпратено до нея, като посочва, че е заснето на 20 септември, а звукът е променен, за да защити източника. Учебната година в Иран започва на 1 мехр по иранския календар, на 23 септември, така че според посочената датировка упражнението е проведено три дни преди първия учебен ден.

Кадрите са снимани от разстояние, от възвишение над селището. В оградения двор група мъже пълзят и се търкалят по земята, докато един стои изправен срещу тях и изглежда ръководи упражнението. Движенията са характерни за основната подготовка на пехотата. Вижда се нова едноетажна постройка с дълга бетонна ограда, а зад нея минава асфалтов път с ниски къщи и дървета от другата страна. Потребител EndlessWint_r, който е познат с геолокацията на кадри от конфликтни зони, публикува координати на мястото, попадащи в самия град. Според Haalvsh училището се намира зад шиитската джамия в Гашт. От това разстояние обаче не се различават отделни лица и отличителни знаци. Принадлежността към „Фатемиюн“ и предназначение на сградата като училище стъпват на сведенията на Haalvsh. Записът беше споределен и от Iran International – опозиционна телевизия със седалище в Лондон, критична към властите в Техеран.

Haalvsh свързва кадрите със сведения за разполагане, патрулиране и превземане на обществени сгради и местни бази от „Фатемиюн“ и пакистанската „Зейнабиюн“ в провинцията и за прехвърляне на дейността им от базите към обществени пространства и населени места. Според местни източници, цитирани от групата, бази на „Басидж“, използвани преди от местни сили, са предоставени на двете милиции. На 18 септември е докладвано разполагането на стотици бойци на „Фатемиюн“ в Захедан, Мирджаве, Раск, Гашт, Сараван, Забол, Сиб и Суран, Чабахар, Конарак, Зарабад и Ираншахр. Гашт попада сред изброените места.

Междувременно постъпиха съобщения за тормоз над местните жители. Едно от тях говори за преследване на белуджка жена, която пътувала заедно със съпруга си. В друго се посочва, че бойците са разпитвали за временни бракове, известни в Иран като „сиге“ – форма на брак, призната в шиитската традиция, която се характеризира с предварително договорен срок срещу уговорен брачен дар за жената. Постъпили отделно съобщения говорят за искания със сексуален характер, отправяни към деца в района, както и за отнемане и избиване на добитъка на местните жители в района Самсур.

„Фатемиюн“ е създадена около 2013 г. от силите „Ал-Кудс“ – звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Първоначално милицията е предназначена да се сражава на страната на Башар ал-Асад в разгара на гражданската война в Сирия. То набира бойци предимно сред афганистанските хазари – шиити, живеещи в Иран като бежанци или мигранти без документи. Назад през годините са постъпвали редица сведения и за заплахи с арест или депортация при отказ да се включат. През 2017 г. Human Rights Watch документира участие на деца в редиците на милицията, включително едва 14-годишни. „Зейнабиюн“ е сходно формирование, съставено от пакистански шиити. На 24 януари 2019 г. Министерството на финансите на САЩ включи двете милиции в списъка на санкции за глобален тероризъм и им наложи ограничения и за тежки нарушения на човешките права. Падането на Асад през декември 2024 г. промени условията за дейността им в Сирия. В свой анализ от януари 2025 г. Washington Institute съобщи, че стотици техни членове са настанени в бази на иракското правителство.

Систан и Белуджистан е най-бедната провинция на Иран и граничи с Афганистан и Пакистан. Населението е съставено предимно от белуджи, които изповядват сунитски ислям. Афганистанските и пакистанските шиитски милиции се различават по етнически произход и вероизповедание от преобладаващото местно население. Ако сведенията за предоставяне на местни бази на „Басидж“ са верни, те биха означавали, че поне на някои места режимът поверява налична инфраструктура на милиции, съставени от пакистански и афганистански шиити. Това обаче не показва изрично дали местните сили са изтеглени, или продължават да действат заедно с тях.

За под две седмици двама духовници, свързвани с тази мрежа, бяха убити. Абдолрауф Исхаги, сунитски духовник от окръг Сараван, близък до режима в Техеран, беше убит през първата половина на септември. Революционната гвардия публикува изявление, че убийствата на „белуджки пазители на сигурността“ няма да компенсират „последователните поражения“ на нападателите. На 14 септември пред дома си в Захедан беше застрелян молави Юсеф Горгидж, когото гвардията описа като видна фигура на шиитско-сунитското единство в провинцията. В изявление, публикувано от агенция „Мехр“, гвардията обеща да отмъсти за това и заяви, че скоро ще нанесе удари срещу други терористични клетки. Според Haalvsh нито една група не е поела отговорност за убийството.

На 18 септември в Захедан, административния център на провинцията, избухнаха сражения около улиците Данешгах и Данешджу, при което силите за сигурност блокираха входовете и изходите на града и въведоха режим на проверки в КПП. Групата докладва непотвърдени сведения за убити и ранени сред служителите им. Saberin News, свързан с Революционната гвардия канал в Telegram, публикува снимки на убити, които определи като членове на „Джейш ал-Адл“. Групировката е сформирана през 2012 г. от бивши бойци на белуджката „Джундаллах“ и оттогава извършва нападения срещу силите за сигурност по границата с Пакистан, както и в градовете на югоизтока.

Същия ден Haalvsh съобщи, че въоръжени мъже са убили поне четирима бойци на „Фатемиюн“ в района Рудмахи в Захедан и са запалили техния автомобил. В представените сведения нямаше потвърждение от иранските държавни медии нито за смъртта на четиримата, нито за загуби сред силите за сигурност. Ако принадлежността на убитите бъде потвърдена, случаят би подкрепил тезата за присъствие на милицията в града. Засега той остава съобщение на същата правозащитна група.

Сведенията за афганистански и пакистански милиции в градовете на югоизточен Иран съвпадат по време с убийствата на духовници, близки до Революционната гвардия, и нейните обещания за ответни действия. Тази последователност допуска връзка между събитията, но не доказва, че това разполагане е предприето в отговор на убийствата. Съобщения за присъствие на „Фатемиюн“ в провинцията са постъпвали и отпреди септември. Още през май 2025 г. Националният съвет на съпротивата на Иран – опозиционна организация, остро противопоставяща се на властите в Техеран – съобщава за разполагане на нейни елементи в Систан и Белуджистан. Ако тези сведения и идентификацията на мъжете в Гашт са верни, сегашният случай би се вписал в по-ранна практика. Наличните сведения обаче не установяват нито непрекъснато присъствие от 2025 г., нито мащаба на евентуалното му засилване.

Записът от Гашт е конкретно визуално свидетелство за военно упражнение в двора на училище. Особеното значение на случая зависи от твърдението на Haalvsh, че участниците са шиитски бойци от „Фатемиюн“. От представените източници не се вижда официален коментар от Техеран, но при сценарий на продължаваща ескалация и убийства е напълно възможно Революционната гвардия да разчита на въпросните милиции, за да се справи с бунта.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Иран прехвърля елитни десантни формирования към Абадан на иракската граница.

🇮🇷 Иран концентрира двете най-елитни десантни части в югозападния край на страната. 33-та въздушно-десантна дивизия „Ал Махди“ от Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) и 65-та въздушно-десантна бригада за специални операции „НОХЕД“ от редовната армия (Артеш) са били прехвърлени към граничния град Абадан в провинция Хузестан, разположен на брега на река Шат ал-Араб, точно срещу територията на Ирак. „Ал Махди“ пристига от постоянния си гарнизон в провинция Фарс, а 65-та бригада – от база в Дезфул, разположена в северната част на провинцията. Това дислоциране завари града под въздушен обстрел: американски удари поразиха Абадан на 13 юли, докато в неделя, 19 юли, бяха нанесени удари срещу периферията му.

Двете формирования не са избрани случайно. „Ал Махди“ е специално звено от сухопътните сили на IRGC, сформирано на базата на едноименната дивизия от годините на Ирано-иракската война. В мирно време тя е базирана в град Джахром, подчинен на регионалното командване „Медина“, което отговаря за провинции Фарс, Бушер и Хормозган – крайбрежния пояс срещу Персийския залив. Нейната бойна биография включва контрапартизански кампании срещу кюрдската Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK) по границата на северозапад.

65-та бригада – „зелените барети“ на иранската армия с история отпреди Ислямската революция – има още по-директна връзка с района. Неин предшественик е бившата 23-та въздушно-десантна бригада, воювала в Хузестан през цялата война с Ирак и участвала в пробива на обсадата на Абадан през септември 1981 г. 45 години по-късно това съединение се завръща в града, който някога е деблокирало.

Географското положение обяснява избора на точката. Абадан – градът с най-старата петролна рафинерия в страната – е разположен на остров между река Шат ал-Араб и нейния ръкав Бахманшир. Точно отвъд реката започва територията на Ирак: полуостров Фао и подстъпите към Басра. На северозапад, край Хорремшахр, се намира граничен пункт Шаламче по стратегическата ос Басра–Ахваз. Именно през Шаламче и други два пункта на север влязоха конвои от иракски шиитски милиции към края на март и началото на април. Тяхната цел беше да подсилят иранските сили в разгара на предишната фаза на конфликта – епизод, документиран в изследване на Центъра за борба с тероризма (CTC) в Уест Пойнт, публикувано през юни. Иначе казано, транспортният коридор между Басра и Хузестан функционира активно – и то в двете посоки.

Ударите срещу града са част от ескалацията, подновена след разпадането на меморандума от Исламабад. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневното примирие за приключило на 7 юли след ирански обстрел по търговски кораби в Ормузкия проток. От нощта на 8 юли американските атаки са непрекъснати, а тази нощ беше десетата поредна на бомбардировки. Първоначално кампанията се фокусира върху крайбрежието на Ормузкия пролив – Бандар Абас, остров Кешм и Чабахар. През втората седмица обаче нейният обхват беше разширен на северозапад навътре в Хузестан, като бяха поразени обект край Шадеган и самият Абадан.

На 13 юли, по данни на заместник-губернатора на провинцията по сигурността, са били поразени три цели в рамките на града. Корпусът „Вали-е Аср“ (териториалното командване на IRGC в Хузестан) съобщи за три жертви. На 19 юли, според полуофициалната Tasnim News Agency, поразени са били покрайнините на града, този път без жертви. Централното командване на САЩ (CENTCOM) описва кампанията като „предназначена да отслаби допълнително способностите на Техеран да застрашава търговското корабоплаване в Ормузкия проток“. След атака, при която загинаха двама американски военнослужещи, а трети се води за безследно изчезнал, американските сили заявиха, че новите удари целят „бързо да накажат“ IRGC. Иран отговори по цялата дъга: в неделя Йордания, Кувейт и Бахрейн съобщиха за ирански ракетни удари, а според медийни публикации цел край Акаба са били американски военни самолети.

Прехвърлянето на сили към Абадан не е изолирано събитие, а елемент от цялостно затягане на сигурността по границата с Ирак. Опозиционни партии в изгнание, базирани в Иракски Кюрдистан, съобщиха за Alhurra, че Гвардията е прехвърлила около 3000 бойци от специална бригада „Саберин“, заедно с танкове, дронове и артилерия към граничните райони Сардашт, Бане, Пираншахр и Мариван. Опозиционната медия IranWire потвърди тази картина чрез собствени източници.

Проектът за критични заплахи (CTP) – партньор на Институт за изследване на войната (ISW) – отбеляза на 14 юли, че мащабът на това струпване все още няма потвърждение от независими източници, но регистрира повишаване интензивността на иранските операции срещу кюрдските групировки. Три дни по-късно самата иранска армия обяви, че именно 65-та бригада „НОХЕД“ е извършила 11 трансгранични операции в Иракски Кюрдистан. При тях са били ликвидирани 8 командири на групировки, считани от Техеран за сепаратистки, и са били унищожени 3 техни бази – твърдение, което също няма независимо потвърждение. Представител на кюрдската опозиция добави пред Alhurra, че паралелно със северното струпване IRGC натрупва войски, оръжие и ракети в провинция Хузестан по посока Персийския залив и границата с Ирак, точно в участъка, където сега пристигат „Ал Махди“ и „НОХЕД“.

Срещу самата въздушна кампания тези две звена надали са ефективни: те не притежават специални активи за противовъздушна отбрана и не могат да защитят пряко рафинерията или пристанището. Тяхната стойност е друга – те представляват лека, мобилна и добре обучена пехота за удържане на сухопътен терен, контрол срещу вражеска инфилтрация и противодесантни действия. Тяхното разполагане подсказва, че Техеран се готви за сценарий, при който конфликтът по югозападния фланг ще придобие сухопътно измерение.

Иранското командване има сериозни основания за подобни опасения. Още през пролетта прехвърлянето на съюзните шиитски милиции през граничните пунктове съвпадна, по цитираното изследване от Уест Пойнт, с упорити слухове за готвени американски сухопътни операции в южен Иран, а текущата въздушна кампания е насочена почти изцяло срещу крайбрежието. Втората важна линия е самата граница: 65-та бригада вече действа отвъд нея (по твърдения на собственото ѝ командване), а огледалното струпване на сили на север показва, че Техеран разглежда целия граничен пояс – от кюрдските планини до устието на Шат ал-Араб – като пряко застрашена зона.

Военното укрепване съвпада с изключително деликатен момент в дипломатическите отношения с Багдад. В четвъртък иракският премиер Али ал-Зайди пристига на работна визита в Техеран – първата му регионална спирка след 5-дневно посещение във Вашингтон. Според агенция „Шафак“ той носи предложение да стане домакин на бъдещи преговори между САЩ и Иран.

Ако през следващите седмици започне изграждането на укрепителни линии, брегови позиции и разгръщане на нови войски около Абадан и Хорремшахр, това ще потвърди, че основната задача на тези звена е именно отбраната на речната граница. В случай че последват нови трансгранични операции от Хузестан или района на Басра, приоритетът им ще се измести към граничния контрол и действия отвъд реката. На този етап едно остава сигурно: Иран разполага своята най-подготвена лека пехота в критичната точка, където се пресичат границата, реката и заливът – същата зона, от която започна иракската инвазия през септември 1980 г.

Иран започна дни на държавно погребение за убития Хаменей

🇮🇷🕊️🇺🇸 Иран даде началото на първия етап от държавните траурни церемонии за ликвидирания върховен лидер аятолах Али Хаменей, които ще продължат близо седмица. Днешната церемония в Техеран събра делегации от над 30 държави, които отдадоха почит, преди в събота да започне масовото обществено сбогуване, представяно от властите като най-мащабното в историята на Ислямската република.

Според официалната програма, обявена още в средата на юни, траурните ритуали ще продължат до 9 юли и ще преминат през пет града в две държави – Техеран, Ком и Машхад в Иран, както и Кербала и Наджаф в Ирак.

Хаменей беше убит на 28 февруари при въздушен удар в първия ден от съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран. Именно това обяснява необичайното за мюсюлманската традиция отлагане на погребението с повече от четири месеца. Според ислямските канони покойникът трябва да бъде погребан възможно най-скоро, а забавянето само по себе си се превърна в знак за извънредната ситуация, в която страната изпадна по време на тежките бомбардировки. Официални представители отхвърлиха слуховете, че тялото е било временно погребано, като заявиха, че през цялото време е съхранявано в съответствие с религиозните изисквания.

Президентът Масуд Пезешкиан призова иранците „от всяка етническа принадлежност, религия, предпочитание и политическа ориентация“ да присъстват на погребението, като открито обвърза броя на участниците с образа, който Иран иска да покаже пред света. „Вашето масово присъствие ще бъде решителен отговор на логиката на тероризма, насилието и грубата сила и ясно послание към света, че иранската нация е единна и солидарна в защита на своята независимост и достойнство“, заяви той в изявление от четвъртък. По официални оценки между 15 и 20 милиона души се очаква да участват в церемониите – прогноза, направена от самите организатори и невъзможна за независимо потвърждение.

На днешната церемония в Техеран присъстваха официални лица и държавни ръководители от 40 държави. Сред обявените участници бяха премиерът на Пакистан, както и представители на Китай и Индия. Освен това религиозни водачи и духовници от над 90 държави заявиха намерение да се включат в траурните прояви. Междувременно Техеран предупреди Израел и САЩ да не предприемат нови удари по време на траурните дни – предупреждение, продиктувано както от напрежението в региона, така и от очевидната уязвимост на многомилионните струпвания на открито.

Емблемата на погребението, разпространена от организаторите, изобразява свития юмрук на Хаменей до лозунга „Трябва да се надигнем“. Режимът представя церемониите като символ на национално единство и споделена скръб, но също така и като демонстрация на държавен капацитет и устойчивост срещу външен враг. Погребението служи и като възможност Техеран да покаже регионалното си влияние и трансграничните си религиозни връзки. В този контекст ритуалите в Ирак – държава с многобройно шиитско население и въоръжени милиции, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяни финансово и военно от Ислямската република – са замислени именно като подобна демонстрация.

Основната погребална процесия по едни от най-важните булеварди на Иран е насрочена за понеделник, след което ще се проведе отделна церемония в Ком – центъра на шиитското религиозно образование в страната. В сряда тялото ще бъде транспортирано в Ирак, където са предвидени ритуали в Кербала и Наджаф – две от най-свещените поклоннически места за шиитите. На следващия ден, четвъртък, Хаменей ще бъде погребан в родния си Машхад, в светилището на имам Реза – една от най-почитаните фигури в шиитския ислям.

Изборът на мястото за погребение също носи символика. Предшественикът на Хаменей – аятолах Рухолах Хомейни, основател на иранската теокрация и водач на Ислямската революция от 1979 г. – е погребан в специално изграден мавзолей, превърнал се в място за поклонение. Като полага Хаменей в съществуващо светилище, макар и най-значимото в страната, властта избягва неизбежните сравнения между обществената подкрепа за двамата лидери.

Осигуряването на сигурността по време на многомилионните събирания през следващата седмица ще бъде сериозно изпитание. Организаторите добре помнят последните два случая, когато режимът изпращаше високопоставени фигури. При погребението на Хомейни през 1989 г. настъпиха хаотични сцени – тялото падна от нестабилния дървен ковчег и беше връхлетяно от обезумяла тълпа, която войниците разпръснаха с предупредителни изстрели. Осем души загинаха, стъпкани. През 2020 г. десетки хора намериха смъртта си при блъсканица по време на погребението на генерал Касем Солеймани – командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Революционната гвардия, убит при американски удар с дрон на международното летище в Багдад.

Логистичното предизвикателство е огромно. Техеран се подготвя практически за пълно спиране на нормалния ритъм на живот – от събота е обявен тридневен официален празник. Извън столицата са обособени големи паркинги, където пристигащите ще оставят автомобилите си, преди да бъдат превозени с автобуси до центъра. Военни казарми и училища са отворени за настаняване на опечалените, а в паркове и градини са изградени палаткови лагери с капацитет над 25 000 души всеки. По маршрутите ще бъдат разположени пунктове за вода, за да се облекчат условията в летните жеги. В големия молитвен комплекс „Мосала“, където тялото първоначално ще бъде изложено за поклонение, вече се изграждат платформи и отделни входно-изходни коридори за очакваните тълпи.

Зад внимателно режисираната картина на национално единство обаче стои далеч по-разделена реалност. Много иранци остават дълбоко недоволни от управлението на Хаменей през последните 37 години – период, белязан от жестоки репресии, затвор, изтезания и убийства на дисиденти, както и от широко разпространена корупция. Само два месеца преди смъртта му Иран беше разтърсен от общонационални протести с искане за край на неговото управление. Това беше най-мащабното въстание в страната след Ислямската революция от 1979 г., обхванало над 200 града.

Последвалите репресии, за които се смята, че са извършени по заповед на самия Хаменей и други ръководни кадри на режима, включително с нареждане да се използва бойна стрелба срещу протестиращи, доведоха до масови убийства, при които според някои оценки са загинали над 30 000 души. Въпреки това, когато пристигна новината, че е убит, мнозина не скриха радостта си и ликуваха публично, въпреки огромния риск. Опозиционни медии съобщиха за натиск върху държавни служители и ученици да присъстват на траурните церемонии, което подчертава разликата между официално обявяваното масово участие и реалните обществени нагласи.

Над цялото събитие остава да тегне и въпросът за приемствеността във властта. Обявеният през март за нов върховен лидер син на покойника – аятолах Моджтаба Хаменей – не се е появявал публично оттогава. По непотвърдена информация той е бил ранен при същите удари, в които загина баща му. Дали ще се появи на погребението, засега остава неизвестно.

Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Иран обяви, че спира ракетните удари срещу Израел, ще бъдат подновени при нови израелски удари.

🇮🇷 Иран обяви, че прекратява ракетните удари срещу Израел, но в същото време предупреди, че отново ще бъдат подновени, в случай че Израел продължи да нанася въздушни удари, включително по Хизбула Южен Ливан където в момента войските му провеждат сухопътни операции.

„Могъщите въоръжени сили на Ислямска република Иран, в подкрепа на потиснатия народ на Ливан, нанесоха болезнен отговор на този режим“, гласи изявление на военните, цитирано от информационна агенция Tasnim.

„Ако агресията и враждебните действия продължат, включително в Южен Ливан, ще последват далеч по-сериозни и съкрушителни мерки от досегашните“, допълва съобщението.

Съобщение на канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху, отправено до министрите от кабинета му, подчертава, че Израел „няма да приеме опита на режима в Техеран да създаде ново уравнение“, при което на израелските удари срещу Дахие, бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут „да бъде отговаряно с ирански атаки срещу населени места в Израел“, съобщи по-рано израелски служител пред CNN.

„Ще продължим да действаме в целия Ливан, според необходимостта, за да премахнем терористичната заплаха от страна на Хизбула за нашите граждани“, се казва в съобщението.

В същото време полуофициалната агенция Tasnim съобщи, позовавайки се на неуточнен военен източник, че Техеран е готов за евентуална дългосрочна война срещу държавата Израел и интересите на САЩ в региона.

„Необходимите договорености за това са напълно разчетени и подготвени“, уточнява агенцията, позовавайки се на думите на източника.

„Ако израелците и американците смямтат , че с „контролирано напрежение“ могат да направят действията на Иран и Оста на съпротивата предвидими пред лицето на техните престъпления или да ограничат мащабите на иранския отговор, те извършват глупава грешка“, заяви ирански военен източник.

„Ос на съпротивата“ е изградената от Иран мрежа от шиитски терористични милиции в Близкия изток, която включва ливанската Хизбула, йеменските хути и голям брой иракски милиции.

Източникът предупреди, че режимът в Техеран „ще повиши нивото на напрежение“, а „предстоящите дни ще покажат, че разчетите на израелците и американците винаги се оказват погрешни“.

Представител на израелското командване заяви, че страната се подготвя за поне още няколко дни на бойни действия срещу Иран, както и за сценарий на пълномащабна война.

Израел очаква поне няколко дни бойни действия срещу Иран, но е готов и за пълномащабна война.

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че се намират в готовност за поне още няколко дни на въздушни операции срещу Иран, както и за потенциален сценарий за пълномащабно подновяване на войната.

Командването на IDF очаква битките да продължат няколко дни, но подчерта, че неговите сили са готови дори и за нов продължителен конфликт. До момента, от снощи насам, Иран е изстрелял най-малко 20 балистични ракети срещу територията на Израел. Според IDF те са били прехванати или са се разбили в безлюдни площи.

Освен това днес сутринта групировката на йеменските хути „Ансар Аллах“ изстреля две балистични ракети, една от които е била прехваната, докато втората не е успяла да достигне територията на Израел.

Израел отговори, нанасяйки две масирани вълни от въздушни удари срещу цели на територията на Иран. През нощта десетки изтребители атакуваха общи 9 системи за противовъздушна отбрана, разположени в Западен и Централен Иран, след което тази сутрин нанесиха удари срещу по три фабрики в рамките на нефтохимически комплекс в Югозападен Иран, включително завод на компанията „Karoon Petrochemical“ в град Махшахр, който е понесъл тежки щети, съобщи Al Jazeera, позовавайки се на репортаж на полуофициалната Fars News Agency.

Според базата данни на Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), атакуваният заводът има годишен производствен капацитет от 40 000 тона метилен дифенил диизоцианат (MDI) и друго съоръжение за толуен диизоцианат (TDI), чийто капацитет също възлиза на 40 000 тона годишно.

IDF увери, че ударите са били нанасени само и единствено от Израел, но в условията на „пълна координация“ с Централното командване на САЩ (CENTCOM), което е участвало в прехващането на балистичните и крилати ракети, изстреляни от Ислямската република срещу Израел. Междувременно, според официално съобщение от IDF, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е разговарял на три пъти с ръководителя на CENTCOM адмирал Брад Купър.

Иран изпрати вълни от ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия.

🇮🇷 През последния час Революционната гвардия изстреля най-малко 8 балистични ракети с малък обсег по Кувейт, докато други 2 бяха насочени към Бахрейн. Ирански медии съобщиха, че атаката е извършена в отговор на американската атака срещу петролен танкер, който по-рано днес направил опит да достигне иранския остров Харг.

Ислямската република изстрелва залпове от ракети от своите бази в Исфахан, Шираз и Бандар Абас. Току-що постъпиха доклади, според които въздушна тревога е активирана също така в Саудитска Арабия.

🎥 Видео: Отломки от прехващане на иранска ракета паднаха по улиците на Ал-Кувейт.

Неизвестни изтребители нанесоха прецизен удар по член на иранския режим в Андише.

🇮🇷 През изминалата нощ неизвестни изтребители са нанесли въздушен удар срещу сграда в Андише, един от новите градове в окръг Шахриар, на около 30 км западно от Техеран, при който според местни източници е ликвидирано лице, посочено като Вахид Хакан.

По данни на мониторинг групи лицето е бил ангажирано със снабдителна дейност за държавният медиен оператор на Ислямска република Иран (IRIB) и по-конкретно с вноса на сателитно оборудване, и с договори между IRIB и икономическата структура на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – строителния конгломерат „Хатам ал-Анбия“. Една от версиите го описва като генерал от IRGC, а друга – като фигура от логистичния и административен ешелон. Към момента официално потвърждение не е публикувано от нито една страна – обстоятелство, изискващо информацията да се тълкува със съответната предпазливост.

Ако бъде потвърден, ударът би бил показателен не толкова с ранга на жертвата, колкото с нейната функция. През изминалата година логиката на американско-израелските удари по иранския режим следва предвидима йерархия на целите: върховният водач Али Хаменей, секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани (бивш директор именно на IRIB), началникът на разузнаването на гвардията Маджид Хадеми, командирът на „Басидж“ Голамреза Солеймани и т.н. Това бяха удари, които поразиха върха на пирамидата – командването, политическото ръководство и водещите учени от ядрената програма. Докладваният удар от изминалата нощ е насочен към различен слой: не острието, а сухожилието – административно-снабдителната тъкан, която свързва икономическата империя на IRGC с медийния апарат на режима.

IRIB не е обикновена държавна медия – това е държавния радио-телевизионен монопол, чийто директор се назначава лично от върховния водач на режима, и който играе ролята на гръбнак за пропагандата му. През последните години този гръбнак многократно беше мишена на натиск – седалището на компанията беше поразено от израелски удари по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Ефирът многократно беше компрометиран в резултат на кибератаки, приписвани ту на структури на „Моджахедин-е халк“ (политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се срещу режима), ту на координирани усилия на израелското разузнаване. Снабдяването на тази мрежа със сателитна техника – приемници, антени, предаватели и друго оборудване – е точно онази дейност, без която пропагандната машина е неспособна да работи. Поразяването на ключова фигура от този процес вероятно има своите съображения.

Другата страна на този снабдителен възел – строителният щаб „Хатам ал-Анбия“ (да не се бърка с военното командване, което носи същото име) – е една от най-непрозрачните и санкционирани структури на иранския режим. Това е инженерно-икономическият конгломерат на IRGC, който държи контрола върху стотици дружества и хиляди държавни договори и простира своите пипала от петролните и газовите находища на „Южен Парс“ до едрата инфраструктура. Когато подобна структура поема договори за внос на сателитно оборудване за държавната телевизия, се очертава характерен за Техеран кръговрат: военно-икономически конгломерат под санкции снабдява пропагандния апарат, а посредниците между двете се превръщат – поне в очите на онзи, който нанася ударите – в легитимна цел. Точно тази посредническа роля може би дава отговор защо снабдител без публичен ранг би попаднал в полето на подобни операции.

Войната, започнала на 28 февруари с поредица от обезглавяващи удари срещу иранския режим, премина в крехко примирие – постигнато с посредничество от Пакистан на 8 април и продължено безсрочно на 21 април – но това примирие е системно нарушавано и от двете страни, а към края на май и началото на юни те водят преговори за широко споразумение, включително за все още блокирания Ормузки проток. Именно в подобни „сиви“ периоди – нито открита война, нито мир – целенасочените удари изглежда не спират, а само сменят своя регистър: от удари по военните и политическото ръководство към прецизни удари по тясно профилирани цели. Самият град Андише, освен като сателитен град на столицата Техеран, вече присъстваше в хрониките – като едно от огнищата на репресии срещу протестиращи по време на бунтовете от януари 2026 г.

САЩ навигират „невидими“ кораби през Ормузкия проток при пълно затъмнение.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски военни са съдействали на търговски кораби да преминат през блокирания Ормузки проток с изключени светлини и навигационни маяци, за да избегнат сблъсъци с други плавателни съдове в близките води, съобщи The Wall Street Journal.

Собственици на кораби и служители на Пентагона споделят пред изданието, че САЩ са съветвали корабите кога да изгасят светлините и по какъв начин да се справят със заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Някои плавателни съдове са изключвали своите системи, докато преминават през участък от Персийския залив, който беше прочистен от американските сили по-рано този месец в рамките на „Project Freedom“ – инициатива на президента Доналд Тръмп за насочване на корабоплаването, която беше временно спряна заради съпротива от страна на съюзниците в Залива.

Един от корабите, прекосили протока по този начин по-рано тази седмица, е гръцки петролен танкер, натоварен с 2 млн барела суров петрол, който според информацията е бил блокиран във водите на Персийския залив от началото на март. В крайна сметка той се е придвижил покрай бреговете на Оман и сега плава към крайната си дестинация в Индия.

По-малко от 5 кораба дневно са изключвали своите системи по време на транзита си през Ормузкия проток от 2 март насам, според данни на разузнавателната компания Kpler, публикувани от Wall Street Journal. Не е известно колко от тях са били навигирани от американските военни. Данните сочат, че повечето кораби са преминавали по маршрута, одобрен от Иран.

Капитан Тим Хокинс, официален говорител на Централното командване на САЩ, заяви пред американското издание, че непрекъснато комуникират и координират своите действия с корабите, които пресичат протока.

Иран е атакувал четири кораба в Ормузкия пролив.

🇮🇷 Иранската работническа новинарска агенция (ILNA) съобщи, че Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) атакували с противокорабни ракети четири плавателни съда, опитали се да преминат през Ормузкия проток без предварителна координация.

„Преди минути иранските въоръжени сили изстреляха ракети по конкретни цели от южните райони на страната", съобщи броени минути по-късно новинарска агенция Fars, свързана с Корпуса, според която точната цел на ракетите засега не е известна. Агенцията цитира неуточнени източници, според които не се изключва сблъсък за контрола върху Персийския залив. И двете съобщения произлизат от медии, свързани с иранския режим.

Сведенията идват на фона на продължаващо противопоставяне във водите на Ормузкия проток. От началото на март Ислямската република контролира транзита през ключовия морски път и изисква разрешение от Корпуса, третирайки пресичането без изрично такова като нарушение. В отделно изявление от същия ден IRGC заяви, че през последното денонощие 26 търговски кораба и петролни танкера са преминали протока след координация, и предупреди за „решителен отговор" при опит за смущаване на трафика.

Войната в региона започна на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военното и политическо ръководство на режима в Техеран, при които беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. В отговор режимът започна да нанася удари с балистични и крилати ракети и дронове срещу страните в региона и на практика спря корабоплаването през Ормузкия проток. Примирието, договорено в началото на април, така и не доведе до пълно отваряне на маршрута: Иран запази режима на разрешения и такси за преминаване, докато от средата на април САЩ въведоха морска блокада на ирански пристанища, докато в началото на май започнаха мисия за съпровождане на търговски кораби през протока, която малко след това беше прекратена.

През последните седмици сблъсъците зачестиха. На 25–26 май CNN съобщи за американски въздушни удари по ирански обекти за изстрелване на ракети и плавателни съдове, последвани от ирански заплахи за ответен удар. Успоредно ОАЕ обявиха, че ПВО е свалила ирански ракети и дронове, като при едно от попаденията пострадаха служители на рафинерия във Фуджейра. Стотици танкери остават блокирани във водите на залива в очакване на развръзка.

Революционната гвардия на Иран обяви, че е свалила американски MQ-9 Reaper.

🇮🇷💥🇺🇸 Отделът за връзки с обществеността на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) обяви, че иранска противовъздушна отбрана е свалила американски ударен дрон MQ-9 Reaper в района на остров Кешм в Персийския залив.

Едновременно със съобщението иранската държавна телевизия Press TV и информационната агенция Fars излъчиха видеокадри, на които, по техните твърдения, се вижда нощно изстрелване на ракета земя-въздух и поразяването на дрона. Независимо потвърждение от трета страна до момента не е представено.

В същия ден говорителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) капитан Тим Хокинс съобщи, че американските сили са провели „удари за самоотбрана“ в Южен Иран, насочени към „пускови установки за ракети и ирански катери, опитващи се да поставят мини“. Хокинс добави, че САЩ „продължава да защитава силите си, проявявайки сдържаност в хода на действащото примирие“. Изявлението не коментира иранските твърдения за сваления MQ-9.

В съобщението си IRGC посочва, че силите за противовъздушна отбрана на корпуса „са прехванали и свалили дрон MQ-9 Reaper, защитавайки въздушното пространство на страната“. В следващото изречение корпусът обявява, че е открил огън и по две допълнителни цели на иранска територия. Тук източниците се разминават: Press TV говори за разузнавателен дрон RQ-4 Global Hawk и за изтребител F-35, които „са били принудени да напуснат района“, докато информационната агенция Fars описва втория обект като втори MQ-9, а третия – като F-35. The Aviationist отбелязва изрично, че няма снимкови доказателства за свален MQ-9 към момента на излизане на материала.

Конкретният тип на използвания зенитно-ракетен комплекс не е назован нито от IRGC, нито от ползваните от него медии. По данни на специализирани издания и доклад на Congressional Research Service, цитиран от The Aviationist, главната иранска система, ангажирана срещу MQ-9 в хода на войната, е „Бавар-373“; към момента на публикацията няма публично доказателство, че точно тази система е поразила сегашния обект.

Случаят се вписва в продължителна поредица от загуби на американски MQ-9 над Иран. По данни на доклад на Congressional Research Service, в хода на Operation Epic Fury – стартиралата на 28 февруари въздушна кампания на САЩ и Израел срещу иранската военна инфраструктура – американските сили са изгубили около 24 машини от типа MQ-9. Според публикация на Air & Space Forces Magazine, при изслушване в подкомисия на Сената на САЩ на 12 май 2026 г. представители на ВВС са обявили, че численият състав на флота от MQ-9 е паднал под определения оперативен минимум от 189 машини и е достигнал около 135 действащи единици. Производителят General Atomics не е дал публичен коментар по последния инцидент.

CENTCOM поддържа двойна линия относно инцидента. От една страна, той признава, че е нанесъл удари по района на Бандар Абас срещу противокорабни мини и пускови установки за ракети. От друга, не потвърждава нито една от трите цели, които IRGC твърди, че е поразило във въздушното пространство на страната. Според данни на Al Jazeera, CNBC и CNN американските удари от 26 май съвпадат по време с пристигането в Доха на иранска делегация, водена от външния министър Абас Арагчи и председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, за консултации по продължаване на примирието. Примирието с посредничеството на Пакистан е в сила от 8 април. Според репортажи на Al Jazeera, в края на април президентът Доналд Тръмп го е „удължил безсрочно“, което не премахна периодичните размени на огън.

В Иран политическата конфигурация остава наклонена към военна йерархия. Президентът Масуд Пезешкиян, в изявление от 21 май пред главнокомандващия на иранската армия Амир Хатами, окачестви американската военноморска блокада на Персийския залив като „продължение на военните операции“ с други средства, въпреки действащото примирие. Същевременно командването на IRGC е поето от Ахмад Вахиди, който встъпи в длъжност на 1 март след гибелта на предшественика му Мохамад Пакпур в ударите от 28 февруари. Същите удари отнеха живота на върховния лидер Али Хаменей и на значителна част от висшия команден състав.

Иранската версия пришива инцидента към реториката за защита на въздушното пространство, а не към опит за ескалация. В съобщението на IRGC изрично се напомня, че корпусът „си запазва легитимното и определено право да реагира на всяко нарушение на примирието“. Тези думи позиционират прехващането като отговор, а не като инициатива – линия, която отговаря на сдържаната дипломатическа позиция на Пезешкиян по време на преговорите в Доха. CENTCOM използва огледален език в обратна посока: „удари за самоотбрана“ при декларирана „сдържаност в хода на действащото примирие“. Двете страни поддържат, че примирието остава в сила.

Гражданско-военното разпределение в Иран продължава да се измества към IRGC. Пезешкиян остава лицето на преговорите, но публичните послания за защита на въздушното пространство и „право на отговор“ идват изцяло от командването на корпуса.

Във военно-оперативен план след стартирането на Operation Epic Fury американските дронове в Персийския залив търпят систематично изтощение. Иранскатa противовъздушна отбрана разчита на интегриран комплекс с главна роля на „Бавар-373“, допълнена от пасивни електро-оптични и инфрачервени сензори. Този подход дава малко радарно предупреждение и е особено ефективен срещу големи апарати с предсказуем профил и бавна скорост на полета. Дали именно „Бавар-373“ е поразил този MQ-9, публично не е установено.

Иран постепенно връща достъпа на населението си до интернет.

🇮🇷 NetBlocks съобщи, че достъпът до световния интернет в Иран постепенно се възстановява след 88 дни, около 2093 часа, на почти пълно изключване от международните мрежи. Според мониторинг групата това е най-дългото прекъсване на интернет на национално ниво в съвременната история.

Подновяването на интернет връзката следва нареждане на президента Масуд Пезешкян към Министерството на съобщенията, но Съдът по административно правосъдие на Ислямската република блокира основополагащ документ, на който се опира решението, и оставя правния режим на свързаността в неустановено състояние.

Блокадата започна на 28 февруари, в първите часове на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу ирански обекти. Преди това, между 8 и 28 януари, Иран вече беше прекъснал свързаността за 20 дни на фона на протестите срещу режима. След подновяването на бойните действия през февруари нивото падна първо до 4% от обичайното, а към 6 март NetBlocks отчете 1%. Достъп до световни услуги имаха само потребители със скъпи и технически развити VPN решения, а броят на свалянията на VPN приложения скочи с над 500% през първите дни на блокадата.

Решението за подновяване беше взето от Щаба за управление и регулиране на киберпространството, ръководен от първия вицепрезидент Мохамад Реза Ареф. Според официалното комюнике той е одобрил „възстановяване на интернет до състоянието преди януари 2026 г.". В публикация в X Ареф отбеляза, че „е предприета първата стъпка към свободен и регулиран достъп до киберпространството" и добави, че мярката ще облекчи „умните услуги" и наукоемкото развитие. Заместник-министърът по политиката за информационни и комуникационни технологии Ехсан Читсаз обяви поетапно връщане на услугата в рамките на следващите 24 часа. Говорителят на правителството Фатеме Мохаджерани го отнесе „към следващите дни", без да даде твърд срок.

Часове след нареждането Съдът по административно правосъдие спря изпълнението на документа, който създава Специалния комитет за организация и управление на киберпространството – правният инструмент, с който беше формулирано разпореждането на президента. Според Euronews съдът е приел подадените искания за отмяна и е поставил делото в режим на ускорено разглеждане. Към момента няма публично потвърждение колко от обявеното подновяване е стигнало до крайните потребители и какви категории трафик са отворени.

Икономическата цена на блокадата беше призната официално от иранската администрация. Министърът на съобщенията Сатар Хашеми посочи разход от около 35,7 млн. долара на ден – над 3 млрд долара за периода. Засегнати са били мобилни услуги, фиксирани мрежи, WhatsApp, Telegram, Slack, Skype и редица бизнес платформи, които иранските предприятия използват за връзка с международни клиенти.

Конфликтът около подновяването на услугата разкри вътрешно разцепление в иранската политическа система. Изпълнителната власт около Пезешкиан търси връщане към икономическа нормалност след подписаното на 8 април примирие със САЩ. Институциите, които контролират информационното пространство – Висшият съвет за киберпространство, Революционната гвардия (IRGC) и Върховният съвет за национална сигурност – запазват инструментите за натиск, използвани по време на войната и протестите от януари. Съдът по административно правосъдие, който формално преглежда подзаконовите актове, се появява като трета фигура с независим лост.

Цифрата от 35,7 млн. долара дневно, която идва самото правителство, вероятно е консервативна и не отразява загубите по експортните вериги, технологичния сектор и услугите за иранската диаспора. Възстановяването на свързаността е и сигнал към регионалните търговски партньори след примирието, че Техеран планира да върне страната към интернет свързаност.

Продължилото три месеца изключване от интернет лиши международните медии, организациите за човешки права и OSINT общността от способността да следят независимо ситуацията в страната, включително жертвите от удари, протести и арести. Дори частичното връщане на свързаността ще промени видимостта на събитията в Иран – ефект, който режимът ще се опита да контролира чрез селективно блокиране на конкретни услуги, а не чрез нова тотална блокада.

Към късния следобед на 26 май NetBlocks отчита частична връзка от потребители в големите градове, но не и възстановяване на цялостните международни маршрути. Окончателното решение на Съда по административно правосъдие предстои.

Четирима ирански моряци са загинали при удар на американски изтребители.

🇮🇷 Местни ирански канали в социалните мрежи съобщават за удар на американски изтребители срещу два бързоходни катера на флота на Революционната гвардия в Персийския залив, при който са загинали четирима моряци – Аббас Еслами, Хосейн Сотуде, Абдолреза Голзар и Гхорат Зарнегар.

Според местни източници, новината е събитие през последните 48 часа, а нейното публикуване е забавено умишлено, за да не се оказва излишен натиск върху продължаващите преговори.

Към момента на публикуване липсва официално съобщение от Революционната гвардия. Имената не присъстват и в стандартната иранска база данни на шахиди golzar.info. При обичайния модел на работа на иранските власти загубите в личен състав се обявяват в рамките на няколко часа със снимки и биографични данни.

Експлозиите в Бандар Абас идват от планирано премахване на боеприпаси.

🇮🇷 В социалните мрежи се разпространяват кадри от „множество силни експлозии" в стратегическото пристанище Бандар Абас в южната иранска област Хормозган. Източникът на звуците обаче е известен и предварително обявен от иранските власти.

Корпус „Имам Саджад" на Революционната гвардия в Хормозган съобщи в неделя, че в периода 24-26 май ще се извършат контролирани детонации на бойни муниции в покрайнините на града. Изявлението бе публикувано от Ахмад Нафиси, заместник-губернатор по политика, сигурност и социални въпроси в областното управление на Хормозган.

Според Нафиси операциите са насочени към разчистване на остатъци от съвместните удари на САЩ и Израел срещу града и премахване на невзривени снаряди. Детонациите се извършват под надзора на специализирани части, а жителите на Бандар Абас са призовани да не се тревожат от звуците.

Контролираните взривове съвпадат по време с поредица от съобщения за „експлозии" в Бандар Абас, Сирик и Джаск, които ирански и западни медии публикуват без контекст.

Заговор за убийството на Иванка Тръмп: Задържаха топ терорист от IRGC с планове на дома ѝ и служебен иракски паспорт.

Мохамед Бакер Ал-Саади позира с артилерийско оръжие на снимка, която публикува онлайн.

Мохамад Бакер Ал-Саади дава „клетва“ да атакува дъщерята на президента Тръмп в отмъщение за убийството на неговия ментор Касем Солеймани.

Ал-Саади е използвал туристическата си агенция като прикритие за планиране на терористични атаки по целия свят.

Ал-Саади често публикува снимки от пътуванията си по света на профилите си в социалните мрежи.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Първата дъщеря Иванка Тръмп е била мишена на заговор за убийство, организиран от терорист, обучен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в „извратен план за отмъщение към президента, ликвидирал неговия ментор“, пише The New York Post.

Наскоро заловеният Мохамад Бакер Саад Даууд Ал-Саади е дал „клетва“ да убие Иванка и дори е разполагал с чертеж на дома ѝ във Флорида, твърдят източници, според които 32-годишният иракски гражданин е набелязал семейството на президента Доналд Тръмп в отговор на ликвидирането на иранския генерал Касем Солеймани с удар от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.

„След като Касем беше убит, той обикаляше и говореше на хората: „Трябва да убием Иванка, да опожарим дома на Тръмп така, както той опожари нашия“, заяви пред изданието Ентифад Канбар, бивш заместник-военно аташе на иракското посолство във Вашингтон.

„Чухме, че е имал плана на къщата на Иванка във Флорида“, добави Канбар. Втори източник потвърди наличието на заговор от негова страна за убийството на Иванка.

Ал-Саади е публикувал в интернет снимка на карта, показваща анклава във Флорида, където Иванка и нейният съпруг Джаред Къшнър имат дом за 24 милиона долара, придружена от смразяваща заплаха на арабски, която гласи: „Казвам на американците: погледнете тази снимка и знайте, че нито дворците ви, нито „Сикрет Сървис“ ще ви защитят. В момента сме на етап наблюдение и анализ. Казах ви, отмъщението ни е въпрос на време.“

За Ал-Саади се твърди, че е висш кадър на иракско-иранските терористични кръгове. На 15 май той е арестуван в Турция, след което е екстрадиран в САЩ, където получава обвинения от Министерството на правосъдието във връзка с 18 атентата и опити за нападения в Европа и САЩ. Според федералното обвинение той стои зад атаки срещу американски и еврейски обекти, сред които нападението с коктейли „Молотов“ срещу Bank of New York Mellon в Амстердам през март, това с нож срещу двама евреи в Лондон през април и стрелбата по сградата на консулството на САЩ в Торонто, също през март.

Според федералните власти той също така е планирал, координирал и вероятно е поел отговорност за атаки срещу еврейската общност, включително бомбения атентат срещу синагога в Лиеж, Белгия, палеж на храм в Ротердам през март и редица други осуетени атаки в САЩ в отговор на войната в Близкия изток.

44-годишната Иванка приема ортодоксалния юдаизъм през 2009 г. преди брака си с имотния магнат Джаред Къшнър.

Твърди се, че Ал-Саади е оперативен агент както на Катаиб Хизбула, така и на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

„Връзката му със Солеймани очевидно е била голям удар за иракските милиции, с които е работил“, казва Елизабет Цурков, старши сътрудник на базирания във Вашингтон New Lines Institute. Тя беше отвлечена в Багдад през 2023 г. и държана като заложник от Катаиб Хизбула в продължение на 903 дни преди да бъде освободена през септември 2025 г.

Тя сподели, че не знае дали Ал-Саади е бил сред нейните похитители, тъй като ги е виждала само маскирани. Според нея той е поддържал близки отношения със заместника на Солеймани – бригаден генерал Есмаил Каани, който е продължил да осигурява ресурси за терористичните му мрежи.

Според Канбар, Ал-Саади е бил близък със Солеймани – генерал-майор от IRGC и командир на елитните сили „Ал-Кудс“ – и е гледал на него като на баща след смъртта на собствения си родител, иранския бригаден генерал Ахмад Каземи, през 2006 г.

Ал-Саади израства в Багдад, отгледан главно от майка си, която е иракчанка, но е изпратен в Техеран, за да се обучава в редиците на Гвардията, поясни Канбар, който понастоящем е президент на Future Foundation, чиято мисия е да укрепва съюзите между САЩ и иракските кюрди.

По-късно Ал-Саади създава туристическа агенция, провеждаща религиозни пътувания, което му дава свобода да пътува по света, за да „се свързва с терористични клетки“. При ареста му в Турция миналата седмица у него е открит иракски служебен паспорт – специален документ за пътуване, издаван на правителствени служители в страната, който може да бъде получен само със съгласието на премиера на Ирак. Той му е позволявал да пътува свободно, да минава с минимални или никакви проверки за сигурност по иракските летища и да има достъп до VIP салони.

Въпреки че притежателите на тези паспорти все пак трябва да преминават през проверки за сигурност на други места, Ал-Саади е можел лесно да се сдобива с визи за различни страни, където е имал оперативна свобода да планира терористични атаки. В момента на своя арест Ал-Саади е пътувал транзитно към Русия.

Изненадващо за предполагаема толкова важна фигура в тероризма, Ал-Саади е бил изключително активен в социалните мрежи. Публикациите му го показват до туристически атракции като Айфеловата кула в Париж и Кулите близнаци „Петронас“ в Куала Лумпур, както и на селфита, в които кара каяк или позира пред ракета с ръка на сърцето.

Федералният обвинителен акт срещу Ал-Саади включва снимки, на които провежда консултации със Солеймани в сграда, приличаща на военно съоръжение, където разглежда карти и друго оборудване – кадри, публикувани от него самия в Snapchat, става ясно от съдебните документи.

7 месеца след ликвидирането на Солеймани, през август 2020 г. Ал-Саади публикува на своя профил в X снимка на Солеймани и Абу Махди Ал-Мухандис – ръководител на Хашд ал-Шааби, убит в същия удар от американски дрон, държано от екстремист с автомат АК-47. Текстът към нея гласи: „Ще напусна социалните мрежи и ще спра всичките си телефони, докато американският враг не бъде победен... победа или мъченичество“, става ясно от документи, приложени към обвинението.

Дигиталният дърдорко обаче не издържа дълго в онлайн затъмнение. В публикация от 2025 г. на същия профил, която той описва като „последния си туит“, Ал-Саади нарича Солеймани и други ирански военни лидери, убити при американски удари, „мъченици“.

„Обръщам се към вас в състояние на огромен шок и силна слабост – чувство, което никога през живота си не бях изпитвал, освен веднъж, при мъченическата смърт на Касем Солеймани“, гласи публикацията му, цитирана в съдебни документи.

Ал-Саади също така е набелязвал и заплашвал потенциални жертви чрез съобщения в Snapchat и публикации в социалните мрежи, като в много от случаите им е изпращал снимка на пистолет със заглушител, показват съобщения.

Заподозреният терорист, за когото се твърди, че има връзки с ливанската Хизбула, в момента се намира в строг затвор в Столичния център за задържане (MDC) в Бруклин. Там са настанени и други високопоставени затворници, като обвинения за убийството на главен изпълнителен директор Луиджи Манджоне и заловения венецуелски диктатор Николас Мадуро.