САЩ отричат твърденията на Иран за ракетен удар по техен кораб край Ормузкия проток

🇮🇷⚔️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция не са атакували кораб на ВМС на САЩ край пристанищния град Джаск на Ормузкия проток, потвърди американски служител за The Jerusalem Post в понеделник следобед.

Опровержението идва, след като Fars News Agency съобщи, че две ракети са ударили фрегата на ВМС на САЩ, което я е принудило да се върне обратно. Според свързаната с Корпуса новинарска агенция ракетите са били изстреляни, след като САЩ са „нарушили протоколите за сигурност при преминаване и навигация край Джаск с намерението да преминат през Ормузкия проток“.

Инцидентът се случва, след като по-рано в понеделник ирански служители отправиха предупреждение, че предложението на САЩ за ескортиране и насочване на търговски плавателни съдове през Ормузкия проток би представлявало нарушение на примирието.

В изявление на централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ се отправя предупреждение към ВМС на САЩ да не навлизат в Ормузкия проток. „Многократно сме заявявали, че сигурността на Ормузкия проток е под контрола на въоръжените сили на Ислямска република Иран и при всякакви обстоятелства безопасното преминаване трябва да бъде координирано с въоръжените сили.“

Изявлението изрично заплашва с нападение всички чуждестранни военни сили, по-конкретно американските, които се опитват да навлязат или да се приближат до протока. Освен това иранският флот представи карта на района на Ормузкия проток под техен контрол.

Районът започва на запад с линия между най-западната точка на иранския остров Кешм и емирството Ум ал-Кувейн в ОАЕ. На изток районът завършва с линия между иранската планина Мобарак и емирство Фуджейра.

Не стана ясно веднага дали и до каква степен заявената от тях зона на контрол се е променила.

Експлозии и активирана ПВО в Ком

🇮🇷 Ирански медии докладват за експлозия и стълбове от черен дим, издигащи се в небето над град Кум, които са били предшествани от активиране на системите за противовъздушна отбрана в града.

Освен своя статут на шиитски духовен център и седалище на Събранието на експертите, градът е документиран от Long War Journal и Critical Threats Project като домакин на складове за дронове, седалище на разузнавателния апарат и компоненти на противовъздушната отбрана. На около 30 км североизточно от града се намира Фордоу, подземното съоръжение за обогатяване на уран.

На 12 март Израел обяви, че е нанесъл удари по „складове за дронове, отбранителни системи и други обекти за производство на оръжие" в района на града, а на 3 март беше поразена сграда от комплекса на Събранието на експертите.

Към момента на публикуването няма изявления по темата, нито официална реакция от Йерусалим, Вашингтон или Техеран. Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на нови сведения.

Силите за сигурност на Иран са ликвидирали отряд на Джаиш ал-Адл.

🇮🇷⚔️🇵🇰 Силите за сигурност на Ислямска република Иран са ликвидирали оперативен отряд на сунитска въоръжена групировка „Джаиш ал-Адл“, след като бойците преминали границата от Пакистан в района на Раск, провинция Систан и Белуджистан. Това съобщава Tasnim News Agency, според която са убити „няколко терористи“; точният брой, самоличност и обстоятелства нямат потвърждение от независими източници.

Инцидентът се вписва в логиката на ескалация между режима в Иран и белуджките сепаратисти, но идва в качествено нов стратегически период. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха своята съвместна въздушна кампания срещу Иран, която според прерасна от удари по ядрена инфраструктура в системна атака срещу командната структура на Ислямската република. В рамките на първите часове беше ликвидиран върховният водач Али Хаменей, а с него над 250 висши фигури, включително командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), министъра на отбраната и цял ешелон генерали. Синът на Хаменей, Моджтаба, беше избран за нов върховен водач, но според NYT и Foreign Policy е бил ранен при удара и не се е появявал публично, а вземането на решения в държавата е „парализирано" поради щети по комуникациите и вътрешни борби.

В този момент на отслабена централна власт белуджкият въпрос вече не е просто хроника от пограничната провинция. През декември 2025 г. „Джаиш ал-Адл" обяви сливане с други въоръжени и политически групи от Белуджистан в нова коалиционна структура – „Народен фронт на бойците" (PFF). Опозиционното издание Iran International определи хода като стратегическо прекодиране – от тесен сунитски сепаратизъм към по-широка платформа срещу режима, която претендира за място в общоиранското протестно пространство. През януари в хода на протестната вълна, боец на PFF застреля шефа на полицията в Ираншахр Махмуд Хакикат. В същия месец иранското министерство на разузнаването съобщи за задържане на клетки, проникнали от Пакистан в Захедан с оръжия и взривни устройства „американско и израелско производство" – твърдение, което не е независимо проверено, но се ползва от Техеран като рамка на случващото се.

Фондация за защита на демокрациите (FDD) посочи, че след първоначалната деструкция на централизирания апарат Израел е преминал към „хиперлокално" прицелване, включително по обекти на сигурността в западни провинции с предимно кюрдско население, което според автора е знак за съзнателно натоварване на режима по периферията. Critical Threats Project документира паралелно раздуване на присъствието на проиранските формирования в Систан и Белуджистан месец след началото на войната – индикатор, че режимът в Техеран е избрал задържане на югоизтока с тежко оръжие, а не политически диалог.

Към днешна дата сепаратисткият пейзаж в Иран изглежда по-консолидиран от когато и да било след 1979 г. На 22 февруари броени дни преди началото на въздушната кампания срещу режима, петте основни кюрдски партии в Иран (PDKI, PAK, PJAK, Komala и Khabat) обявиха формирането на „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPFIK) с декларирана цел „сваляне на режима" и кюрдско самоопределение. Atlantic Council разглежда сценарий на кюрдска офанзива навътре в Иран и отбелязва, че Вашингтон и Йерусалим са обмисляли военна подкрепа за такава кампания. New Arab отчита въздържана, но засилваща се мобилизация.

На юг, в арабския Хузестан, където е фокусиран над 80% от иранския нефтен добив, се наблюдават повтарящи се инциденти по инфраструктурата, макар че организационната стена на Арабското движение за борба за освобождението на Ахваз (ASMLA) остава неясно. В азерския северозапад натискът за самоопределение е предимно културно-политически.

Именно тук се крие основният разлом. Foreign Policy Research Institute и Small Wars Journal предупреждават за каскаден регионален ефект: разпадане на централния контрол в Иран би активирало джихадистки ниши (клон на Ислямска държава вече е присъствал в югоизточен Иран), би разкъсало „Балканския маршрут" на транзита на опиум, би предизвикало масова миграционна вълна в посока Пакистан и Турция и би поставило под въпрос Ормузкия проток. Анализаторът Кия Балоч акцентира, че убитият Хаменей парадоксално се е превърнал в „символ на съпротива срещу западната хегемония" – дефиницията на легитимността се е променила за сметка на режима.

От противоположна посока, аналитичен текст на FDD от 7 март предупреждава, че насърчаване на етно-националистически сепаратизъм може да се окаже спасителен пояс за Техеран: при реална заплаха за териториалната цялост, умерените персоезични иранци, включително част от реформаторския лагер, биха се преориентирали към подкрепа на държавата. Логиката е проста – в Иран „режимът" и „държавата" са различни обекти на лоялност, и външният натиск рискува да ги слее. Подобен скептицизъм звучи и в текста на Responsible Statecraft, който описва постепенна преориентация на целта от „смяна на режима" към „разпадане на Иран".

Пакистан остава ключова, но несигурна променлива. Jamestown Foundation напомня, че 565-милната граница е исторически полупорьозна, а Исламабад се бори с паралелно белуджко въстание (BLA), за което не може да си позволи да създаде ирански прецедент за „трансгранично право на преследване". ORF формулира въпроса още по-остро: каквото и да правят Пакистан и Иран, „по-големият белуджки въпрос" се превръща в самостоятелен геополитически фактор, несводим към играта на двустранното сътрудничество. В същото време The Diplomat оценява, че войната вече реконфигурира белуджката войнственост – централната сцена се измества от пакистанския Белуджистан към иранския Систан, а локалните актьори калибрират своите алианси към новата среда.

Конкретният инцидент в Раск, за който съобщава Tasnim, сам по себе си е рутинен епизод от дълга хроника – градът е бил място на опустошителната атака от декември 2023 г. и на координираните удари срещу Чабахар и Раск от април 2024 г. Но разчетен на фона на април 2026 г., той показва нещо друго: че докато централният команден капацитет на Ислямската република е компрометиран, граничният режим на югоизток продължава да функционира – поне тактически – и че Техеран възприема инфилтрациите през пакистанската граница не просто като проблем на сигурността, а като елемент от екзистенциалния натиск, на който е подложен. Дали този натиск ще ускори разпадането на централната власт, ще я втвърди около ново идеологическо ядро, или ще доведе до продължително ерозивно равновесие, остава открит въпрос, на който нито един от цитираните центрове не дава еднозначен отговор.

ОАЕ обявиха разбиването на проиранска мрежа, свързана с „Вилаят ал-Факих“.

🇦🇪⚔️🇮🇷 Властите в Обединените арабски емирства съобщават, че са разбили „терористична организация“, свързана с религиозно-политическа доктрина на Иран, известна като Вилаят ал-Факих, готвила операции в страната. Информацията беше разпространена от държавните медии на Емирствата.

Членовете на групата са арестувани и са получили обвинения за „тайни действия, насочени към подкопаване на националното единство и дестабилизиране на страната с планиране на системни терористични и саботажни актове в нейните граници“, се посочва в съобщението. Според разследването групата е поддържала връзки с идеологическата рамка на „Вилаят ал-Факих“ и е извършвала вербовка и идеологическа обработка със срещи, провеждани по план, координиран с „външни субекти“ с цел „проникване в чувствителни позиции“ в страната.

Според цитирания държавен източник срещите са се провеждали както в ОАЕ, така и в чужбина, като заявената задача е била „разпространение на заблуждаващи идеи сред емирската младеж и нейното набиране в служба на чужди интереси“.

Повдигнатите обвинения включват „създаване и управление на тайна организация на територията на страната, полагане на клетва за вярност към чужди субекти и увреждане на националното единство и социалния мир“. Държавните медии не назоваха конкретната страна, за чиито интереси се твърди, че групата е действала.

„Вилаят ал-Факих“ е доктрината, преди всичко свързвана с първия върховен водач на Ислямска република Иран аятолах Рухолах Хомейни. Според нея в отсъствието на 12-ия имам – ключова фигура във вярата на шиитите имамити – върховната политическа власт следва да бъде поверена на висш религиозен авторитет (факих). Тя стои в основата на конституционния ред в Иран и легитимността на поста „върховен водач“, като в регионално отношение служи като идеологическа рамка на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), както и на подкрепяните от него въоръжени и политически мрежи в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.

Обявяването на разбитата мрежа идва след период на рязко влошаване в отношенията между ОАЕ и Иран, което беше предизвикано от войната между Иран, Израел и САЩ, в която емирствата понесоха най-тежкия удар сред арабските монархии в Персийския залив. По данни на министерството на отбраната на ОАЕ, противовъздушната отбрана на страната е ангажирала „общо 537 балистични ракети, 26 крилати ракети и 2256 дрона“ от ирански произход, преди двете страни да постигнат двуседмично примирие.

ОАЕ са сунитска федерация, член от Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC), но имат значителна малцинствена общност от шиитска и традиционно поддържат по-прагматични икономически връзки с Иран в сравнение със Саудитска Арабия, най-вече с Дубай, който е основен логистичен и финансов коридор за търговските потоци на Иран.

След нормализацията на дипломатическите отношения с Израел съгласно Авраамовите споразумения от 2020 г. емирствата се превърнаха и в приоритетна цел на разузнавателния и оперативен интерес на режима в Техеран, като през последните години службите в ОАЕ и Саудитска Арабия периодично обявяват разбиването на мрежи за вербовка или разузнаване, приписвани на свързани с Техеран структури.

Твърдението, че групата е имала за цел „проникване в чувствителни позиции“, сочи към случай, който надхвърля обикновената пропагнадна дейност и отива към потенциален агентурен профил – типично поле на дейност на службите за контраразузнаване на страните в Залива. Отказът на Абу Даби да посочи поименно чужди субекти може да отразява както оперативни съображения на следствието, така и политическа предпазливост в момент, в който примирието между Иран и САЩ тепърва се стабилизира и всяко директно обвинение срещу Иран носи риск от регионална ескалация.

Мосад, Шин Бет и IDF разкриха иранска терористична мрежа, насочена към израелски официални лица.

🇮🇱 През последните месеци Израел е разкрил иранска терористична мрежа, насочена към официални лица и активи на еврейската държава по целия свят, става ясно от съвместно изявление на Мосад, Шин Бет и Израелските отбранителни сили (IDF).

Висши оперативни лица в мрежата са били ликвидирани по време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу Иран, започнала на 28 февруари.

През март властите в Азербайджан обявиха, че са осуетили серия от терористични атаки, планирани от Иран на територията на страната, включително срещу посолство в Баку, синагога и лидери на еврейската общност.

Във официално изявление, записано на видео, държавната служба за сигурност на Азербайджан посочи, че е „предотвратила терористични актове и разузнавателни операции в Азербайджан, организирани от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC)“. Сред набелязаните мишени е бил и нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който преминава през съседните Грузия и Турция и транспортира около една трета от вносния петрол в Израел, се посочва в съобщението.

Според изявлението на израелските служби те са внесли нелегално дронове-камикадзе в Азербайджан и са събирали разузнавателни данни за потенциални цели под преките инструкции на своите ирански куратори.

Тези арести са довели до разкриването на терористичната мрежа и нейната командна верига.

Рахман Мокадам, ръководител на Отдел за специални операции (4000) в разузнаването на IRGC и отговорник за мрежата, е бил ликвидиран в началото на операция „Ревящ лъв“. Той е вербувал и обучил оперативни лица на територията на Иран и зад граница, поставяйки им задачи да събират информация за политически лидери, служители по сигурността, израелски и западни военни обекти, пристанища и кораби по целия свят.

Мокадам е бил пряк подчинен на висшия кадър на разузнаването на IRGC Маджид Хадеми, който също е бил ликвидиран от Израел по време на войната. Централна фигура в неговата мрежа е бил Мохсен Сури, член на същия Отдел 4000, срещал се с терористични клетки извън Ислямската република, и също е ликвидиран при израелски удар срещу убежище на IRGC.

Махди Йеке-Деган, известен като „Доктора“, е ръководил мрежата в Азербайджан и извън него. Неговата роля бе разкрита през януари, когато властите в Турция проведоха координирани акции в пет провинции, при които бяха арестувани шестима души, сред които ирански граждани, на които са повдигнати обвинения във военен и политически шпионаж в полза на Техеран. Йеке-Деган е ръководил клетката, работейки по контрабандата на експлозивни дронове от Иран през Турция до Кипър и събирайки информация за американските военни в базата „Инджирлик“.

В отговор на съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската републка, IRGC удвои своите усилия за създаване на терористични клетки в чужбина и извършване на атаки, обобщава изявлението.

Бригаден генерал Маджид Мусави: Иран попълва запасите си по-бързо отвсякога.

🇮🇷 Командирът на Въздушно-космическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), бригаден генерал Маджид Мусави, заяви, че страната му е ускорила процеса по обновяване и попълване на пусковите установки за ракети и дронове по време на прекратяването на огъня.

По думите му темпът на възстановяване на ракетните платформи е по-бърз от всякога. Мусави допълни, че режимът разполага с информация, според която САЩ и Израел срещат предизвикателства с набавянето на боеприпаси и често са принудени да го правят от далечни точки на света, представяйки го като признак за нарастващ логистичен натиск върху врага. Според командира, противникът е загубил не само „тази фаза на войната", но и „пролива, Ливан и региона".

Изявлението идва в рамките на двуседмично примирие, въведено на 8 април с посредничество от Пакистан. То трябваше да обхване основните оси на сблъсъка между САЩ, Израел и Иран, въпреки че беше разклатено още в първите дни. Преговорите в Исламабад се провалиха след 21 часа на 11–12 април; на 13 април Доналд Тръмп обяви морска блокада на иранските пристанища. Оспорването за Ормузкия пролив и включването на Ливан остана отворено, а вчера Революционната гвардия повторно обяви пролива за затворен, след като дни по-рано беше разрешила минимален трафик срещу такси над 1 млн. долара на плавателен съд.

Реториката на Мусави стъпва върху частично документирани реалности. Публикация на Wall Street Journal от 11 април, базирана на американско разузнаване и потвърдена от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, съдържа оценка, според която Иран запазва хиляди балистични ракети с малък обсег, около 1000 от които са способни да достигнат Израел. Над половината от пусковите установки са изведени от строя, но „много от тях могат да бъдат реактивирани" – формулировка, която пряко подкрепя тезата на Мусави за ускорено възстановяване. Текущият темп на пуск от страна на Иран е редуциран до 10–15 ракети дневно спрямо десетки в началото на кампанията, а според израелски източници за момента Техеран е неспособен да произвежда нови ракети. Паралелно сателитни изображения от базата Хомейн, публикувани в периода на прекратяването на огъня, показват изваждане на предварително заровени пускови платформи.

Твърдението за ограничения у противника върху боеприпасите също има своите основания. Израел информира Вашингтон в средата на март, че запасите му от прехващачи са „критично ниски", а според служител на Белия дом, цитиран от Drop Site News, в навечерието на примирието броят на балистичните прехващачи в израелския арсенал се е свил до „двуцифрено число". САЩ от своя страна са изразходвали над 150 прехващача за THAAD в 12-дневната война през юни 2025 г. – около четвърт от инвентара към онзи момент – а в цялата кампания срещу Иран е бил консумиран около една трета от общия стоков резерв на системата. Цената на една такава ракета е около 12 млн. долара за единица при годишно производство от около 100 бр. Израелското командване отхвърли определението „критично ниски", без да оспорва самата динамика на изразходване.

Самият Мусави е фигура с дълга експозиция в иранската ракетна програма. Той е заместник-командир на Въздушно-космическите сили на IRGC от 2009 г. насам и е назначен за командир на 14 юни миналата година от Али Хаменей след убийството на предшественика му Амир Али Хаджизаде от израелски удар ден по-рано. На 18 декември 2024 г. Държавният департамент на САЩ го санкционира за участието му в балистичната и дроновата програма на Иран. Миналия месец Israel Hayom съобщи за вътрешна критика срещу Мусави по високите етажи на IRGC – обвинения, че е напуснал поста си по време на активни сражения. Последните му публични изявления следват линия на демонстративна настойчивост в синхрон с официалната иранска позиция, че ходът на войната не е спечелен от Вашингтон и Йерусалим.

Претенциите, че противникът е загубил „пролива, Ливан и региона", са по-скоро пропагандни. Ормузкият пролив остава инструмент на иранския натиск, но не се намира под контрол на Техеран в смисъл, който да изключва морско присъствие на Израел и САЩ. В Ливан израелските сили остават на позиции в южната част на страната въпреки обявеното прекратяване на огъня с Хизбула от 16 април; Белият дом продължава да настоява за директна среща между Джоузеф Аун и Бенямин Нетаняху. „Регионът" като цяло е едновременно изтощен от кампанията и структурно преформатиран – преценката за чия сметка ще се случи това зависи от изхода на следващия преговорен цикъл, чиято граница е крайният срок на примирието на 22 април.

Белият дом в спешни консултации, САЩ готви принудителни действия срещу танкери, свързани с Иран.

🇺🇸 Белият дом е провел спешно заседание в Ситуационната стая в отговор на кризата в Ормузкия пролив и застоя в преговорите с Техеран, съобщава Bloomberg. Израелското издание Mako разкри, че президентът Доналд Тръмп е участвал лично в разговорите през последните дни, докато висш американски дипломат предупреди, че „ако не постигнат пробив днес, войната може да бъде подновена в близките дни“.

В момента няма насрочена следваща среща между САЩ и Иран. Консултациите бяха проведени три дни преди изтичането на крайния срок на примирието – 22 април, след като бойните действия официално бяха прекратени на 8 април след почти седем седмици война.

Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че ВМС и Морската пехота на САЩ водят подготовка в близките дни да предприемат абордаж и конфискация на търговски кораби, свързани с Иран, в международни води – ход, насочен към засилване на икономическия натиск върху Техеран, което да го принуди да отвори Ормузкия пролив и да направи отстъпки по ядрената програма.

Пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви: „Те се опитват да хитруват. Искаха да затворят пролива отново, но не могат да ни изнудват.“ По-късно той уточни: „Водим много добри разговори с Иран, напредват добре. Ще има повече информация до края на деня. Говорим с тях.“

Посредник между двете страни е командващия на пакистанската армия генерал Асим Мунир, който е в Техеран и в последните дни провежда разговори между Вашингтон и иранското ръководство, включително с министъра на външните работи Аббас Арагчи. Тръмп се е включил в телефонни разговори няколко пъти. Според източник, цитиран от Mako, въпреки ескалацията на терен е постигнат напредък по ядрената програма – по-специално по обогатяването на уран и съдбата на запасите от вече обогатен материал в Ислямската република. Иран от своя страна потвърди, че е получил нови американски предложения, които са в процес на разглеждане.

Затварянето на Ормузкия пролив беше обявено от централното командване „Хатам ал-Анбия“ по-малко от ден след изявлението на Арагчи за отварянето му след прекратяването на огъня в Ливан. „Контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние“, заяви говорителят на командването, според когото транзитът ще бъде спрян, докато войната не приключи окончателно. По-рано днес бяха регистрирани поне три инцидента с търговски плавателни съдове, сред които нападения срещу два кораба, плаващи под индийски флаг, довели до дипломатически протест на Делхи, и удар с неустановен снаряд срещу контейнеровоз.

Според посредници в преговорите, основни спорни точки остават три – ядрената програма на Иран, Ормузкият пролив и компенсациите за понесени военни щети.

Иран отново затваря Ормузкия пролив: поне три нападения срещу търговски съдове за часове

🇮🇷🚫⚓️ Иран връща „строг контрол“ над Ормузкия пролив, серия нападения срещу търговски съдове

Иран обяви, че възстановява блокадата върху морския трафик през Ормузкия пролив днес, като в рамките на няколко часа бяха регистрирани поне три отделни инцидента срещу търговски съдове. По данни на UKMTO, около 13:55 часа местно време танкер е бил обстрелян от два патрулни катера на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), на около 20 морски мили североизточно от Оман. Корабът и екипажът му са в безопасност. Името и флагът на танкера не са оповестени.

Няколко часа по-късно UKMTO издаде ново предупреждение (038-26) – доклад от офицер по сигурността на компания за удар на неустановен снаряд по контейнеровоз на 25 морски мили североизточно от Оман, в 11:25 часа. Част от контейнерите са повредени; няма пожар или разлив. Разследването е в ход. Появата на снаряд, за разлика от стрелбата от катери при предишния инцидент, повдига въпроса дали става дума за удар с ракета или дрон от крайбрежните сили на IRGC.

Успоредно с това, според репортаж на Reuters, цитиращ три източника от корабоплаването, поне два търговски плавателни съда са съобщили, че са били улучени от стрелба при опит да преминат през пролива. В 14:18 часа други корабни източници съобщиха пред агенцията, че търговски кораби са получили съобщение в радиоефира от иранския флот, което посочва, че проливът отново е затворен и „никакви кораби нямат право да преминават“.

The National съобщи, че два съда, сред които танкер супервисок тонаж под индийски флаг, са били принудени да се върнат назад, след като са били приближени от части на IRGC; аудиозаписи сочат, че е била водена стрелба по време на контакта.

Решението на Техеран е представено от Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ с изявлението, че „контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние – под строго управление и контрол на въоръжените сили“. Иран обвини САЩ за ограниченията, като заяви, че е позволил „с добра воля ограничен брой танкери и търговски кораби да преминават“, но Вашингтон е продължил „да извършва пиратство“ чрез блокадата на ирански пристанища. Ситуацията представлява обрат на краткотрайния период на частично отваряне на пролива, постигнат в рамките на крехкия режим на прекратяване на огъня, постигнат между двете страни.

През Ормузкия пролив нормално преминава около 20% от световния трафик на петрол. Корабоплаването през него беше до голяма степен блокирано от Иран след 28 февруари 2026 г. Оттогава IRGC извърши десетки удари срещу търговски кораби, а според международни доклади в пролива са поставени и десетки морски мини. На практика блокадата над иранските пристанища, обявена от американския президент Доналд Тръмп, затвори основните петролни терминали в Персийския залив от страна на Иран, включително Харг.

Пазарите реагираха сдържано в първите часове. В началото на април цените на Брент се движеха между 109 и 113 долара за барел. По-рано говорителят на иранските военни заплаши, че „цената може да стигне 200 долара за барел, защото зависят от сигурността в региона“. Именно позоваването на нестабилността около Ормузкия пролив послужи като официална обосновка на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) да издаде нов временен лиценз, който удължава с един месец дерогацията върху покупките на руски петрол, натоварен към края на първото 30-дневно освобождаване.

Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, помогнал за удари по американски бази.

🇮🇷🛰️🇨🇳 Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, който му е предоставил нови възможности за поразяване на американски военни бази в Близкия изток по време на последната война през март, сочи разследване на Financial Times.

Теч на секретни ирански военни документи показват, че спътникът, известен като TEE-01B, е бил придобит от Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в края на 2024 г. след като е бил изстрелян в космоса от Китай.

Списъци с координати, сателитни снимки и орбитален анализ показват, че иранските командири по-късно са поставили на спътника задачи да наблюдава ключови военни обекти на САЩ. Изображенията са били заснети през март, преди и след атаки с дронове и ракети срещу тези локации.

TEE-01B е построен и изстрелян от Earth Eye Co, китайска компания, която предлага „доставка в орбита“. Това е малко известен модел на износ, при който изстреляни от Китай космически апарати се прехвърлят директно чуждестранни клиенти след достигане на орбита.

Като част от споразумението, IRGC е получил достъп до търговски наземни станции, управлявани от Emposat, китайски доставчик на услуги за сателитен контрол и данни с глобална мрежа, която обхваща Азия, Латинска Америка и други региони.

Използването на китайски спътник от IRGC по време на война, в която Иран многократно атакува съседите си, вероятно ще бъде силно чувствителна тема в региона. Китай е най-големият търговски партньор на страните от Залива и най-големият клиент на техния петрол.

Данните показват, че сателитът е заснел авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия на 13, 14 и 15 март. На 14 март президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че американски самолети в базата са били ударени, при което бяха повредени пет въздушни-танкера KC-135R Stratotanker на ВВС на САЩ.

Спътникът е извършвал наблюдение също така на авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания, цели близо до базата на Пети американски флот в Бахрейн, и летището в Ербил, Иракски Кюрдистан, около времето на ударите по тези райони, за които IRGC пое отговорност.

Други наблюдавани зони включват лагер „Бюринг“ и авиобаза „Али Ал Салем“ в Кувейт, американската база „Лемоние“ в Джибути и международното летище Дукм в Оман. Наблюдаваната гражданска инфраструктура в Персийския залив включва пристанището за контейнери Хор Факан, централа за опресняване на вода Кидфа в ОАЕ, както и съоръжението Alba в Бахрейн – една от най-големите алуминиеви топилни в света.

„Този спътник очевидно се използва за военни цели, тъй като се управлява от Аерокосмическите сили на IRGC, а не от цивилната космическа програма на Иран“, заяви Никол Граевски, експерт по Иран в Парижкия университет по политически науки. „Иран наистина се нуждае от тази предоставена от чужбина способност по време на тази война, тъй като тя позволява на IRGC да идентифицира цели предварително и да проверява успеха на своите удари“, добави тя.

TEE-01B е способен да заснема изображения с разделителна способност от половин метър, съпоставима с качествените снимки от западни търговски сателити. Това е значителен ъпгрейд в сравнение с вътрешните възможности на Ислямската република и позволява идентифицирането на самолети, превозни средства и промени в инфраструктурата.

За сравнение, предишният най-модерен военен спътник на IRGC „Нур-3“ заснемаше снимки с разделителна способност около 5 метра. Въпреки че това беше подобрение спрямо 12-15-метра на „Нур-2“, той все още е около 10 пъти по-слабо прецизен от китайския спътник и недостатъчен за наблюдение на дейността в базите.

Earth Eye Co посочва на уебсайта си, че е извършила един трансфер „в орбита“ на неназована държава, част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Иран се включи към инициативата през 2021 г. Компанията твърди, че сателитът се използва за „земеделие, морски мониторинг, управление на извънредни ситуации и градски транспорт“.

През септември 2024 г. Аерокосмическите сили на IRGC са се съгласили да платят около 250 милиона юана (36,6 млн. долара) за контрол над сателитната система, според документите, видени от FT. Споразумението, подписано от бригаден генерал от IRGC, включва разходи за спътника, ракетата-носител, техническа поддръжка и услуги от „чуждестранен съконтрагент“.

Според договора Emposat предоставя на IRGC софтуера и наземната мрежа за управление на спътника през целия му жизнен цикъл. Това позволява на IRGC да насочва операциите от всяка точка на света.

„Това представлява стратегия за дисперсия на иранските космически активи“, отбеляза Джим Ламсън, бивш анализатор на ЦРУ. „Иранските наземни станции, ударени през 2025 и 2026 г. са лесна мишена. Но не можете просто да ударите китайска наземна станция, разположена в друга държава.“

Израелската армия заяви, че е поразила редица цели, свързани с космоса и сателитите в Иран в рамките на настоящия конфликт, сред които главния изследователски център на Иранската космическа агенция в средата на март.

Ламсън добави, че TEE-01B разширява значително възможностите на Иран. Комбинирането на такъв сателит с човешко разузнаване и руски сателитни данни е „мощен инструмент“ за иранските военни плановици.

Все по-широката употреба на чужди сателити от страна на Иран се случва на фона на задълбочаващо се сътрудничество с Русия. В същото време Китай се опитва да представи търговския си космически сектор като цивилен, въпреки че технологиите му все по-често се използват с двойно предназначение.

Американски служители следят отблизо китайски компании, за които се предполага, че подкрепят участници в Близкия изток, които са заплаха за сигурността на САЩ. Миналата година FT заяви, че Chang Guang Satellite Technology е предоставяла изображения на йеменските хути за насочване на атаки срещу кораби в Червено море.

Emposat е спомената в доклад на комисията по въпросите на Китай към Камарата на представителите на САЩ като компания с тесни връзки с аерокосмическите сили на китайската армия. Въпреки че е търговска фирма, тя е основана от ветерани от държавната космическа програма на Китай.

Разкритието за договора идва в момент, когато САЩ са сериозно обезпокоени от китайската помощ за Иран. Денис Уайлдър, бивш анализатор в ЦРУ, отбелязва, че Китай има история в доставките на оръжие за Иран като прагматична стратегия за влияние.

Източник, запознат със ситуацията, твърди, че САЩ са видели индикации, че Китай обмисля да предостави на Иран преносими зенитно-ракетни комплекси, с каквито Иран наскоро свали американски изтребител F-15. ЦРУ отказа коментар по темата, съобщена първо от CNN.

Експерти подчертават, че нито една китайска компания не би могла да извърши подобно изстрелване без одобрение от държавната администрация. Белият дом не коментира конкретно връзката Emposat–IRGC, но говорител припомни предупреждение, отправено от президента Доналд Тръмп, според което Китай ще се изправи пред „големи проблеми“, ако предостави системи за ПВО на Иран.

Китайското посолство във Вашингтон отхвърли обвиненията като „спекулативна дезинформация“ и заяви, че Китай поддържа обективна позиция и се стреми към мирни преговори.

47 години търпение: как Иран изгради идеологическа инфраструктура в сърцето на Америка

🇮🇷⚔️🇺🇸 В момент, когато племенницата и внучката на иранския генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“ към Революционната гвардия, бяха разкрити, че живеят в богохулния западен лукс на Калифорния, нов доклад разкрива нещо далеч по-сериозно: търпеливата и утвърдена мрежа за влияние на Ислямска република Иран на американска земя.

В продължение на години дискусията за иранската активност отвъд океана клонеше към драматичното: заобикаляне на санкции, кибероперации, планове за убийства, спящи клетки и случайна шпионска история, която попадне в заглавията и после изчезва. Това е само част от картината.

Според нов доклад на Националния съюз за демокрация в Иран (NUFDI), Техеран е прекарал десетилетия в изграждането на нещо, което организацията описва като устойчива, базирана на институции архитектура на влияние в САЩ – изградена около имоти, училища, джамии, канали за набиране на духовници, младежки програми, нестопански организации и общностни екосистеми, проектирани да надживеят администрации, санкционни цикли и медиен контрол.

Ако докладът дори само надраска повърхността, то описаното в него не е просто „влияние" в широкия смисъл на послания или пропаганда в социалните мрежи. Това е нещо по-целенасочено и разпознаваемо за всички изследователи на революционни режими: идеологическа инфраструктура.

С други думи, Ислямската република е прекарала 47 години в опит да се вкорени в Америка, от Вашингтон до Диърборн, от Потомак до Хюстън, от Вирджиния до Тексас, изграждайки мрежа от институции, замислени да формират влиянието във Вашингтон по идеологическите линии на ислямския режим.

Износ на революция

В действителност това не би трябвало да изненадва никого, който е следил Ислямската република от 1979 г. насам.

Революционният лидер и първи върховен лидер аятолах Рухолах Хомейни не е замислял революцията от 1979 г. като чисто национално събитие. От самото начало тя е описвана като цивилизационна и глобална, ислямско пробуждане с универсална мисия. Режимът, възникнал в Техеран, винаги е вярвал, че износът на идеологията му е неразделна част от неговото raison d'être. Това убеждение е било продължено от наследника му, наскоро починалият Али Хаменей, чиято обсебеност от уммата – концепцията за глобално мюсюлманско братство – надделяваше над задълженията и грижите му за иранските граждани, живеещи под негово управление.

Обикновено този износ приемаше видима форма чрез прокси сили: Хизбула в Ливан, шиитски милиции в Ирак, хусите в Йемен и различни въоръжени и идеологически партньори в Сирия, Латинска Америка и отвъд.

Но американският случай е различен.

Не можеш да изградиш Хизбула в предградията на Мериленд. Не можеш открито да управляваш команден възел на Революционната гвардия в Мичиган. Но можеш да направиш далеч по-фино: институции, които на хартия изглеждат местни, религиозни, образователни или благотворителни, докато служат като дългосрочни съдове за кадри, мироглед, лоялност и легитимност.

Това е централният аргумент на NUFDI.

В центъра на всичко, твърди организацията, стои Фондация „Алави" –  нестопанска организация от Ню Йорк, чийто основен актив е 36-етажна офис кула на Пето авеню, помагала за финансиране на свързани институции из цялата страна. Докладът цитира съдебни документи и публични материали, описващи „Алави" като такавак която действа под ръководството на ирански официални лица, и отбелязва, че съобщенията, направени от фондацията показват подкрепа за повече от 35 организации в САЩ.

Това предполага, че онова, което може да изглежда като отделни джамии, училища, младежки центрове или обществени организации, в определени случаи изобщо не е изолирано. Те са възли.

Един възел може да приюти духовник. Един духовник може да формира поколение. Едно училище може да нормализира мироглед. Една младежка група може да осигури принадлежност, идентичност, идеологическа рамка и обиди много преди политиката да влезе в разговора.

„Общото във всеки регион, който изследвахме, е, че режимът инвестира сериозно в опитите да внуши прорежимен мироглед у деца и тийнейджъри. Това до голяма степен е онова, което прави тази мрежа устойчива по начин, с който краткосрочното правоприлагане само по себе си не може лесно да се справи", каза старшият политически анализатор на NUFDI Тимаз Тумадже.

Така режимите оцеляват в чужбина. Повече чрез култивиране, отколкото чрез принуда.

Вашингтон, където започна

Докладът проследява най-ранната успешна версия на тази мрежа до столичната метрополна зона Вашингтон. Според NUFDI, корените на мрежата водят до най-ранните години на Ислямската революция.

Един от най-интересните епизоди се е разиграл през октомври 1981 г., когато поддръжници на Хомейни окупират Ислямския център на Вашингтон и се опитват да поемат контрол върху институцията. Окупацията в крайна сметка е неуспешна след съдебни действия, но докладът твърди, че бележи важен повратен момент.

Това по същество улавя нещо основополагащо за Ислямската република. На Запад тя често е карикатурирана като импулсивна, фанатична или чисто деструктивна, но една от най-подценяваните силни страни на режима винаги е била търпението. Губи тактически и мисли стратегически. Бива изтласкан от едно пространство и се появява в друго, по-вкоренен от преди. Едно от опасенията на наблюдателите на Иран по време на сегашната война между Израел, САЩ и Иран е, че последният по някакъв начин ще изчака и ще надхитри американския президент Доналд Тръмп в дългосрочен план и ще се задържи на власт.

Описанието в доклада на Мюсюлманска студентска асоциация – персоезична група (MSA–PSG) със седалище във Вашингтон е показателен пример.

Групата е описана като дългогодишен възел на режима, който според доклади на ФБР и показания пред Сената, цитирани от NUFDI, е действал като платформа за събиране на разузнавателни данни и репресия отвъд граница под прикритието на студентски кампус. Произходът ѝ води до фигури, които по-късно стават висши длъжностни лица в Ислямската република, включително Мустафа Чамран и Ебрахим Язди (и двамата започнали като студенти по точни науки и впоследствие заемали поста заместник-министър председател на Иран по въпросите на Революцията).

Ислямската република явно е разбрала още в началото, че кампусите и младежките мрежи са плодородна почва — познат модел.

Моделът училище-джамия

Ако Вашингтон е бил полигонът, съседните Мериленд и Вирджиния се явяват в доклада като местата, където американския модел на Техеран е узрял.

Едно от ключовите наблюдения в доклада е, че най-ефективното присъствие на режима не почива само на проповеди. То почива на екосистеми. По-конкретно, на това, което организацията описва като възпроизводим модел училище-джамия.

Ислямският образователен център в Потомак, Мериленд (IEC-M) е представен като основополагащ пример. Според NUFDI, след неуспешното превземане във Вашингтон, членове на същата мрежа използват ресурсите на Фондация „Алави", за да основат IEC-M през 1981 г. По-късно центърът се пререгистрира като независима нестопанска организация, но продължава да работи на имот, собственост на „Алави". Докладът показва, че центърът и неговото съвместно училище от 1-ви до 12-ти клас са получили най-малко 3,6 милиона долара от „Алави".

IEC-M многократно е служил като място за провеждане на мероприятия на официални лица на Ислямската република, включително за събития, свързани с Иранската секция по интереси във Вашингтон. Той отбелязва, че съвсем наскоро, през май 2024 г., центърът е приемал висши служители на Секцията по интереси след смъртта на бившия ирански президент Ебрахим Раиси и външния министър Хосейн Амир-Абдолахиан, което предизвика протести на иранци в САЩ.

„Това е публична тайна", каза политическият анализатор на NUFDI Надер Садеги. „IEC-M обединява под един покрив всички аспекти на операциите за влияние на режима. Детски заведения, младежки клубове, училище, ежедневни молитвени служби – всичко ръководено от образован в Кум духовник с близки връзки с Хаменей." Този епизод е особено показателен, защото илюстрира проблема в миниатюра.

Институции като тези не са противоречиви, защото са шиитски, ирански или религиозни. Америка, с пълно основание, защитава всички тези неща. Те стават противоречиви, когато действат като платформи за чужда революционна държава и нейните официални представители – което е съвсем различен въпрос.

Също така е въпрос, с който западните правителства често все още не желаят да се сблъскат, отчасти защото се опасяват от обвинения, че смесват свързано с държавата идеологическо влияние с религията като такава. Тази предпазливост може да доведе до парализа – нещо, с което много европейски правителства се справят днес под формата на Мюсюлманско братство, което следва подобен модел.

Манасас и споменът за кръвта

Ако Потомак представлява изгладения институционален модел, разделът от доклада за джамията в Манасас, Вирджиния, е там, където историята става по-мрачна и по-трудна.

NUFDI разпознава основателя на джамията като Абулфазл Бахрам Нахидиан, дългогодишен организатор на хомейнистите в САЩ. Според доклада, историята на Нахидиан се простира до най-ранната революционна агитация в САЩ, в това число окупацията на Ислямския център на Вашингтон и активизма в полза на Хомейни по време на революцията от 1979 г.

Но наистина взривоопасната част от доклада е начинът, по който свързва мрежата на Нахидиан с един от най-зловещите епизоди в историята на иранските операции в САЩ – убийството от 1980 г. на Али Акбар Табатабаи в Бетесда, Мериленд.

Табатабаи, бивш ирански дипломат и откровен критик на Хомейни, е застрелян пред дома си от Дейвид Теодор Белфийлд, по-късно известен като Дауд Салахудин, който бяга в Иран и оттогава живее там.

Докладът твърди, че светът на Нахидиан се е пресичал с този на Салахудин в периода преди убийството, като цитира журналистически материали и разузнавателни доклади, които поставят двамата в непосредствена близост. Освен това отбелязва, че Нахидиан по-късно е изразил удовлетворение от убийството на Табатабаи.

Това е напомняне, че историята на иранския режим в САЩ е и история за човешки животи и кръвопролития. И все пак забележителното не е просто, че тези истории съществуват. Забележителното е, че според доклада те са били последвани не от изчезване, а от институционално преизобретяване.

NUFDI твърди, че Нахидиан основава джамията в Манасас с финансиране от фондация „Алави" в средата на първото десетилетие на новия век. Докладът цитира дълъг модел на твърдолинейна реторика и символика в джамията, включително публични възхвали за Солеймани, антиизраелска конспиративна реторика, открита подкрепа за „Хамас" след 7 октомври и наскоро съболезнования в социалните мрежи за Али Хаменей след съобщението за смъртта му при съвместните въздушни удари на Израел и САЩ на 28 февруари.

Ислямската република е просперирала, защото продължава да произвежда тези мътни екосистеми, в които имена и институции могат да потънат сред стари кадри, нови структури и идеологически наследници, поддържайки се взаимно.

Диърборн: екосистемният ефект

Мичиган е там, където докладът предполага, че иранският проект е стигнал най-близо до зрелост. Разделът за Диърборн, град с мюсюлманско мнозинство, е един от най-показателните в целия документ.

NUFDI описва Мичиган като мястото, където идеологическият модел на Ислямската република е „най-близо до завършеност на американска земя". В Диърборн множество институции – джамии, училища, духовнически родословия, младежки програми и инициативи с медийно присъствие – се подсилват взаимно, създавайки среда, в която съобразени с Техеран наративи могат да станат част от обикновения общностен живот.

Докладът откроява Ислямския център на Америка като централна опора, описвайки го като институция, която често е проектирала умереност публично, докато е инкубирала духовници и мрежи, впоследствие прокарвали по-явни твърдолинейни позиции другаде.

Цитирано е бдение от януари 2020 г. за Солеймани, проведено в Ислямския център на Америка, на което старшият имам Ибрахим Казеруни е възхвалявал убития командир на Ал-Кудс. Отбелязана е и последвалата полемика около появата на Казеруни в колежа „Амхърст", както и отразяването в свързани с режима медии, подчертаващо ролята на центъра.

Друга посочена институция е Ислямският дом на мъдростта, основан от Мохамад Али Елахи, който е описван като дългогодишен информатор на режима, който по-късно изгражда връзки с висши американски политици, докато в същото време поддържа отношения с политико-идеологически кръгове в Ислямската република. NUFDI отбелязва присъствието му на събития в Иран, както и американската политическа среда, сред които контакти с тогавашния вицепрезидент Камала Харис.

„Доста обезпокоително е, и като иранец, и като американец, че на бивш офицер на режима е позволено да дойде в САЩ и да се наслаждава на същите свободи и възможности, които не са били давани на иранския народ в продължение на 47 години", заяви Садеги.

Това сравнение предполага, че един от най-големите успехи на Иран в САЩ може да не е бил изграждането на скрити клетки, а нормализирането на посредници, способността да накара фигури и институции да се движат между орбити, близки до режима, и порядъчен обществен живот с минимален контрол.

Така влиянието се задълбочава.

Американската слабост, която Техеран разбра

Истинската сила на този доклад се крие в това, че разкрива за САЩ не по-малко, отколкото за Ислямската република.

Америка е създадена да лови шпиони. По-малко комфортно ѝ е да се конфронтира с мрежи, които говорят на езика на гражданското общество, вярата, образованието, антивоенния активизъм, политиката на идентичност или представителството на общности, като същевременно обслужват интересите на авторитарна държава, било то пряко или косвено.

Това не е изключително иранска тактика. Русия, Китай, Катар, Турция и други са експлоатирали версии на същата уязвимост, но иранската версия е специфична, защото освен геополитическа, тя е и теологическа, и революционна.

Режимът, който затваря жени заради показана коса, беси протестиращи от кранове, измъчва дисиденти, финансира милиции из целия Близък изток и гради стратегията си с насилие, е успявал многократно да се вмъкне в западния дискурс.

И това е една от причините институции, които биха били третирани като очевидни обекти на загриженост за чуждестранно влияние, ако бяха свързани с Русия или Китай, толкова често да са подценявани, когато става дума за Иран. Така толкова много свързани с режима хора са успявали да живеят на територията на САЩ с години.

Какво означава това сега

Защо всичко това е по-важно през 2026 г., отколкото преди 5-10 години? Изглежда, че сега, когато страните са в открит конфликт, конфронтацията срещу иранското влияние в САЩ е станала по-неотложна, след години предупреждения от организации като NUFDI.

След години на опосредствени войни, опити за убийства, кибер кампании и регионална ескалация в Близкия изток, Иран най-накрая започва да бъде възприеман като държава, чийто конфликт със САЩ и Израел достига далеч отвъд Близкия изток.

„Ислямската република изгради тази мрежа специално, за да надживее всяка президентска администрация, която може да я забележи. Това, което остава без отговор за Вашингтон, не е дали тази инфраструктура съществува, а как е било допуснато да действа на показ в продължение на 47 години и как да се обърнат четири десетилетия вкопаване", обобщи Тумадже.

На САЩ им е трябвало време, за да се пробудят за това. Истинският въпрос, който стои на дневен ред, не е дали всяка една джамия, училище или духовник, споменати в доклада, е тайно рамо на Техеран. Въпросът е дали западните демокрации най-накрая са готови да разграничат защитения духовен живот от идеологическа инфраструктура на вражеска държава.

Отговорът се крие в проследяването на пари, имоти, управление, институционални връзки и духовнически канали. Означава прилагане на законите за прозрачност. Означава защита на гражданските свободи, като в същото време не се допуска гражданското общество да се превърне в щит за влиянието на авторитарна държава.

Преди всичко означава изоставяне на измислицата, че присъствието на Ислямска република Иран на Запад е предимно случайно или символично. То е отвъд опасното.

По-дълбокото лицемерие

Има една последна ирония, витаеща над всичко това.

Същият режим, който десетилетия наред заклеймява западния свят като корумпиран, декадентски, безбожен и духовно болен, последователно е търсил достъп до неговите свободи, институции, системи на собственост, университети, медийно пространство и правна защита.

Това лицемерие беше разголено тази седмица, когато американските власти съобщиха, че са арестували Хамиде Солеймани Афшар, племенница на Касем Солеймани, и дъщеря ѝ, след отнемането на легалния им статут заради разпространение на пропаганда на режима в подкрепа за Революционната гвардия, докато са се наслаждавали на разкошен американски начин на живот в Лос Анджелис.

Ройтерс и Държавният департамент съобщиха за арестите; други материали описваха натрапващ контраст между начина на живот на семейството, който са демонстрирали онлайн, и режима, за чиято подкрепа бяха обвинени.

Отново, това е позната история за наблюдаващите Иран, които посочват лицемерието в режим, който налага полиция на нравите за прилагане на законите за хиджаба в Иран, но позволява на членовете на семействата си да се отдават на западен декаданс, противоречащ на всичко, за което стои Иранската революция. Подобно бе съобщено наскоро, когато Моджтаба Хаменей, синът на Али, стана най-новият върховен лидер на Иран и бяха разкрити имоти на стойност милиони лири, притежавани от него в Лондон.

Ислямската република ненавижда Запада публично, експлоатира го частно и го инфилтрира структурно.

Ето защо заседаващите във Вашингтон трябва да вземат доклада на NUFDI изключително сериозно. Режимът в Иран не пристигна с тълпи по улиците, нито с шпиони в шапки и балтони. Пристигна с фондации, училища, проповеди, нестопански организации, младежки програми, конферентни зали и обществена легитимност.

И точно затова може да е оставал незабелязан толкова дълго.

Дисекция на лъжата: Техеран се хвали с 25 унищожени цели в рамките на денонощие.

🇮🇷🚀 Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) обяви, че късно снощи е нанесъл нова вълна от удари като част от операция „Истинско обещание 4“, използвайки комбинация от балистични и крилати ракети и камикадзе дронове, отбелязвайки общо вълна №100 от 28 февруари насам.

Техеран заяви, че последната вълна е поразила повече от 25 вражески цели, от които 13 енергийни обекта и нефтопроводи, свързани със САЩ и Израел, както и 10 военни, охранителни и логистични съоръжения, наред с няколко технологични цели и елементи от вражеска инфраструктура.

Според официалното изявление масираната вълна е била насочена към широк спектър от енергийни цели, военни бази и стратегически обекти в целия регион. Сред тях са редица нефтени и газови инсталации, които са свързани с американски компании в Саудитска Арабия, каквито са обектите на Chevron в Рас ал-Джуайма и петрохимически инсталации на ExxonMobil и Dow Chemical в ал-Джубайл. Допълнителни удари са нанесени по нефтена инфраструктура в Янбу по бреговете на Червено море.

Гвардията съобщи също така за нанесени удари по енергийни съоръжения в страните от Персийския залив, като нефтени инсталации в Хабшан в ОАЕ, част от тръбопроводна мрежа за транспортиране на суров петрол от Дубай до ал-Фуджайра, както и ключови обекти на ExxonMobil, в Рас Лафан, Катар. Сред изброените цели са и петролни обекти в Бахрейн, включително такива, свързани с Bapco, и рафинерията на остров Дас в ОАЕ.

Удари бяха докладвани и по петролната база в ал-Фуджайра, рафинерията ал-Ахмади в Кувейт и газовия проект Dolphin в Катар. IRGC допълни, че е ударила нефтения остров Зирку и допълнителна инфраструктура, включваща рафинерията SATORP и мощностите за преработка на нефтеното находище Манифа.

Освен енергийните цели, IRGC заяви, че операцията е включвала нанасянето на удари срещу цели в Израел, сред които технологични и разузнавателни центрове в Беер Шева, както и разузнавателни и наблюдателни центрове в кулите „Азриели“ и „Алмас“ в Тел Авив. Летище „Бен Гурион“ и нефтената рафинерия в Хайфа също са били ударени, заедно с правителствения комплекс в столицата, в който се помещават командни и контролни центрове.

🤥 Frontline Monitor реши да направи независима проверка: относно твърденията от гръмкото изявление за „повече от 25 цели" в рамките на вълната, която стигна до извода, че едва 3-5 от тези удари могат да бъдат потвърдени като извършени. Единственият, който категорично може да бъде потвърден за успешен е този по рафинерия ал-Ахмади в Кувейт. В останалите случаи IRGC или представя незначителни материални щети от отломки на прехванати ракети като преки попадения, или обединява удари от предишни дни и седмици в съобщението за днес, с което изкуствено раздува мащабите на операцията. ПВО мрежите на засегнатите страни свалиха значителна част от въздушните заплахи: Саудитска Арабия – 7 ракети и 9 дрона, ОАЕ – 17 ракети и 35 дрона, Кувейт — 28 дрона.

Разкол по върховете в Техеран: Пезешкиян обвинява командири от Гвардията в тласкане на Иран към катастрофа

🇮🇷 Дълбокият разкол по върховете на Ислямската република прерасна в необичайно остър сблъсък, след като президентът Масуд Пезешкиян отправи обвинения към командири от Революционната гвардия в едностранни действия, които са провалили перспективите за прекратяване на огъня и тласкат Иран към бедствие.

Два източника, близки до президентската канцелария, съобщиха, че в събота се е състоял напрегнат разговор между Пезешкиян и Хосейн Таеб – влиятелна фигура, близка до върховния лидер Мохтаба Хаменей. Присъстващите описват диалога като изключително тежък и изпълнен с напрежение.

По време на срещата Пезешкиян е обвинил главнокомандващия на Революционната гвардия (IRGC) Ахмад Вахиди и Али Абдолахи, командир на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“, в самоволни действия и ескалация на напрежението чрез атаки срещу регионални държави, по-специално срещу тяхната инфраструктура.

Според източниците Пезешкиян е заявил, че тези политики са унищожили и малкия останал шанс за мир и водят Ислямската република директно към „огромна катастрофа“. Той също така предупреди, че въз основа на прецизни оценки икономиката на страната няма да издържи дълго на дълга война и пълен икономически колапс е неизбежен при настоящите условия.

Конфронтацията идва на фона на все повече доказателства за трусове във властта на Ислямската република, при което военните и разузнавателните мрежи все повече изместват както избраното правителство, такъв и традиционния духовнически ред.

Източник от региона, запознат с вътрешните събития, заяви пред Iran International през февруари, че моделът velayat-e faqih (върховенство на юриста), който определяше Ислямската република в продължение на повече от четири десетилетия, сега преминава през фундаментална трансформация, описана като „идеологически разпад“.

Според източника назначаването на Мохтаба Хаменей за лидер, въпреки липсата на легитимност и каквито и да е традиционни квалификации, се е случило с непрозрачен процес, който на практика означава изолиране на традиционното духовенство и налагане на пълен контрол от страна на военно-разузнавателния апарат на Гвардията. Този процес е укрепил това, което мнозина вътрешни хора описват като „скритата държава“.

По-рано Iran International съобщи за ескалация на напрежението между Пезешкиян и висшите командири на Гвардията, особено Вахиди, за управлението на войната и разрушителното ѝ въздействие върху поминъка на хората и икономиката. На 28 март информирани източници съобщиха, че Пезешкиян е критикувал подхода на Гвардията за ескалация на напрежението и е отправил предупреждение, че без примирие икономиката би се сринала в рамките на три седмици до месец. Последвали доклади сочат, че правомощията на президента продължават да се свиват.

Източници твърдят, че Гвардията се противопоставя на назначенията и решенията на Пезешкиян и реално са лишили правителството от изпълнителен контрол, поставяйки „бариера за сигурност“ около ядрото на властта. Опитът на Пезешкиян да назначи нов министър на разузнаването се провали под прекия натиск на Вахиди, който отхвърли всички предложени кандидати, сред които Хосейн Дехган, и настоя всички ключови военни постове да бъдат избирани и управлявани директно от Гвардията.

Логистична криза

Наред с политическите борби, нови доклади от информатори на терен сочат влошаваща се хуманитарна и логистична криза в редиците на Гвардията и „Басидж“. Съобщава се, че в последните 72 часа оперативните сили са се сблъскали с остър недостиг на основни доставки, включително храна, хигиенни условия и места за нощувка.

Последните удари върху инфраструктурата и базите са оставили много служители на Гвардията да спят по улиците, а в някои райони те са имали достъп само до едно хранене на ден. Според информирани източници част от персонала е бил принуден да купува храна със собствени средства, след като са били раздадени дажби с изтекъл срок на годност.

В същото време прекъсванията в електронните системи на банка „Сепах“ са забавили заплати на военните, което подхранва нов гняв и недоверие в редиците. Предишни доклади вече отбелязаха тежкия дефицит на боеприпаси, вода и храна, както и зачестилите случаи на дезертьорство. Дори ракетните сили на Гвардията, които традиционно се ползват с приоритет, страдат от сериозни комуникационни сривове и остър недостиг на провизии, докато командирите продължават да изпращат само технически компоненти за поддръжка на ракетите.

САЩ удариха подземен щаб на Иран по време на спасителна операция на свален изтребител

🇺🇸 Източник от високите етажи съобщиха пред Fox News, че по време на спасителните усилия в Иран след свалянето на американски изтребител, командирът на Централното командване на САЩ е наредил да бъде нанесен удар срещу подземен щаб на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Докато спасяването на авиаторите беше в ход, командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър е насочил удар по щаб на IRGC в подземен обект в близост до Техеран. Нападението е било извършено със стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit с противобункерни бомби (Massive Ordnance Penetrators) – същото оръжие, което беше използвано в операция Midnight Hammer миналата година. Източници на Fox News твърдят, че щабът е напълно заличен.

Американски бомбардировачи B-1 са пуснали стотици 900-килограмови бомби по време на операцията, за да държат иранските сили далеч от периметъра, в който се е провеждала операцията на операцията, съобщава висш служител на отбраната на САЩ.

Висш военен източник заяви пред Fox News: „стоварихме целия огън върху IRGC“.

В официално прессъобщение CENTCOM отбеляза, че американските военни са спасили двама военнослужещи, след като техният F-15E Strike Eagle е бил свален.

Трей Йингст, военен кореспондент на Fox News в Тел Авив, обясни, че ударът е нанесен между спасителни операции. Купър е разпоредил на B-2 да извършат полет от военновъздушната база „Уайтман“ в САЩ и обратно, тъй като е получена спешна разузнавателна информация за местоположението на голям брой командири на IRGC в подземния бункер в Техеран. Мощните противобункерни бомби са били пуснати именно от самолетите B-2.

След успешното приключване на мисията, президентът Доналд Тръмп обяви в пост в Truth Social: „Спасихме тежко ранения и изключително смел офицер, член на екипажа на F-15, от дълбините на планините в Иран. Иранските военни претърсваха района усилено с големи сили и бяха близо. Той е уважаван полковник. Този тип рейдове рядко се предприемат заради огромния риск за личния състав и техниката. Това просто не се случва!“

„Вторият рейд последва първия, при който спасихме пилота посред бял ден – нещо също необичайно, прекарвайки седем часа над Иран. НЕВЕРОЯТНА проява на смелост и талант от всички!“, добави той.

Ликвидиран е шефът на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Иранската революция

🇮🇱🎯🇮🇷 Генерал-майор Маджид Хадеми, ръководител на разузнаването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), е бил ликвидиран в ранните часове на деня при въздушен удар на коалицията САЩ-Израел.

Новината беше потвърдена от отдела за връзки с обществеността на IRGC, цитиран от Tasnim News Agency, която определи атаката като „терористичен акт на американо-ционисткия враг". Конкретното място на удара не се уточнява.

Смъртта на Хадеми е сред най-значимите целенасочени ликвидирания от началото на въздушната кампания срещу режима в Техеран на 28 февруари. Разузнавателната организация на IRGC, създадена през 2009 г. по инициатива на тогавашния върховен лидер Али Хаменей, е не по-малко влиятелна от самото Министерство на разузнаването, според оценка на Stratfor. Тя отговаря както за вътрешна сигурност и контраразузнаване, така и за координация между различните клонове на IRGC, включително силите „Ал-Кудс" – подразделение за външни операции.

Хадеми беше назначен на поста едва на 19 юни 2025 г. след смъртта на неговия предшественик бригаден генерал Мохамад Каземи и заместника му Хасан Мохакек, които бяха убити при израелски въздушен удар в Техеран четири дни по-рано, потвърдено лично от израелския премиер Нетаняху. Това означава, че за под 10 месеца Революционната гвардия е загубила двама последователни ръководители на разузнаването, което е безпрецедентен удар по институционалната памет и оперативния капацитет на организацията.

Преди назначаването си Хадеми ръководи Организацията за защита на разузнаването на IRGC след 2022 г. Преди това заема ръководен пост в информационната защита на Министерство на отбраната (2018-2022). Според данни на Министерство на финансите на САЩ, той е бил мишена на международни санкции заради ролята си в потушаването на протестите в Иран през 2022 г., наблюдението и ограничаването на достъпа до интернет и арестуването на дисиденти.

Гибелта на Хадеми се вписва в системна кампания за обезглавяване на иранските военни и разузнавателни структури. Според Washington Times, над 50 длъжностни лица от най-високо ниво в иранския режим са били убити от началото на конфликта, включително самият върховен лидер Али Хаменей, убит при израелски удар в първите минути след началото на кампанията на 28 февруари. Сред жертвите са министърът на отбраната Азиз Насирзаде, командирът на IRGC Мохамад Пакпур, секретарят на Съвета за отбрана Али Шамхани, министърът на разузнаването Есмаил Хатиб и говорителят на IRGC Али Мохамад Наини, заедно с десетки други.

Войната навлезе в своята шеста седмица. Министерство на здравеопазването на Ислямска република Иран съобщи в последния си брифинг, че броят на загиналите е достигнал 2076 души, а други 26 500 са ранени от началото на войната. Според правозащитната група Hengaw броят на убитите военни и членове на силовите структури възлиза на най-малко 6410 души.

Иран отговаря с ракетни и дронови атаки срещу Израел, Йордания, Ирак и държави от Персийския залив, приютяващи американски военни бази. На 4 април американски изтребител F-15E беше свален от ирански огън, съобщи CNN, а екипажът бе спасен след въоръжена операция.

Поредната загуба на ключова фигура от разузнавателния апарат на IRGC поставя въпроса за способността на Иран да поддържа оперативна координация на разузнавателните си мрежи – както вътрешно, така и с проиранските формирования в региона – в условия на непрекъснат и целенасочен натиск върху висшето командване.

Залезът на ракетната мощ на Иран: IRGC крие последните пускови установки в тунели и цивилни камиони.

🇺🇸 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е преминал към стратегия на маскиране на оцелелите пускови установки за балистични ракети, прикривайки ги като цивилни камиони и скривайки ги в тунели на автомагистрали – тактика, съпоставима с подхода на Хамас в ивицата Газа.

Изтекъл вътрешен документ на IRGC от 33 страници, маркиран „строго поверително“ и озаглавен „Инструкция за идентифициране, поддръжка и използване на позиции“, разкрива систематична стратегия за използване на цивилни обекти – индустриални халета, спортни комплекси, складове – за прикриване на ракетни операции, съобщи Iran International, позовавайки се на данни от хакерската група „Едалат-е Али“. По-големите пускови установки за ракети Khorramshahr са покрити с бял корпус, който ги прави неразличими от най-обикновени товарни ремаркета, съобщи Jerusalem Post.

Тази тактика е отговор на масираната кампания на Израел и САЩ за въздушни удари срещу иранската ракетна инфраструктура. Към края на март ВВС на Израел са нанесли близо 5000 удара по ракетната програма, като са поразени над 700 цели, извадили от строя около 335 от общо 410–440 пускови установки, над 70% от пусковия капацитет, съобщи Israel Hayom. Американското разузнаване обаче оценява, че „значителен“ пусков капацитет остава – разликата се дължи на това, че в американската оценка се включват затрупани установки в пещери и тунели, съобщи CNN.

В рамките на четирите операции True Promise изстреля над 550 балистични ракети по Израел и продължава да изстрелва 5-10 ракети дневно, макар честотата на огъня да е спаднала с 92% спрямо първите дни на войната. Над половината от предвоенния запас в размер на 2500 ракети е изразходван или унищожен, а оставащият боеспособен арсенал се оценява на между 500 и 1200 ракети в зависимост от източника. Досега ударите са убили 48 израелци и са нанесли щети за няколко милиарда долара – цифра, включваща атаката по синагога-убежище в Бейт Шемеш с 9 загинали, както и множество удари с касетъчни боеприпаси по централен Израел.

Ключовият въпрос е колко дълго Иран може да поддържа текущия темп. При 500 ракети и 100–150 установки — оценките на JINSA и Asia Times — капацитетът е достатъчен за още 1-2 месеца стрелба при сегашните темпове. Всяка изстреляна ракета обаче е ресурс, който Ислямската република не е способен да замени при блокадата и разрушените производствени мощности. „Оста на съпротивата“ постепенно се превръща от стратегическа заплаха в тактически дразнител – процес, който според анализатори вече е в ход от седмици.

Разузнаването на САЩ: Арсеналът на Иран остава сериозна заплаха въпреки масираните удари.

🇮🇷 Близо половината от пусковите установки за балистични ракети на Иран, както и хиляди камикадзе дронове остават непокътнати въпреки ежедневните удари на Израел и САЩ, насочени по военни цели през последните пет седмици. Това твърди CNN, позовавайки се на нов разузнавателен доклад.

„Те все още са в пълна готовност да сеят абсолютен хаос в целия регион“, заяви по адрес на Иран източник на медията. Общата оценка на американското разузнаване може да включва установки, които в момента са недостъпни – например такива, затрупани под земята като резултат от ударите, но които не са унищожени.

Иран успява да запази и хиляди дронове – около 50% от общия капацитет на страната, отбелязват двама от източниците. Данните, събрани през последните дни, показват също, че голям процент от крилатите ракети за брегова отбрана на Иран са непокътнати. Това съвпада с факта, че САЩ не са фокусирали въздушната си кампания върху бреговите военни активи, въпреки че поразяват кораби. Тези ракети са ключов компонент, който позволява на Иран да заплашва корабоплаването в Ормузкия проток.

Разузнавателните данни предлагат по-нюансирана картина на текущите възможности на Иран в сравнение с гръмките оценки за военна победа, представяни публично от президента Доналд Тръмп и представители на администрацията.

В обръщение към нацията в сряда вечерта президентът заяви, че способността на Иран да изстрелва ракети и дронове е „драстично ограничена“, а техните оръжейни заводи и ракетни установки „биват раздробявани на парчета, като са останали съвсем малко“.

Към сряда САЩ са поразили над 12 300 цели в Иран, според Централното командване на САЩ (CENTCOM). Източниците посочват, че разузнаването отчита деградация на военните способности на режима, като при американски и израелски удари са ликвидирани над 50 ключови висши кадри, сред които Върховният лидер аятолах Али Хаменей и ръководителят на Съвета за национална сигурност Али Лариджани.

В допълнение към пусковите установки, Иран поддържа и огромен брой ракети, сочи разузнаването.

В публичните си коментари Пентагонът акцентира върху намаляването на общия брой изстреляни ракети от Иран, а не върху това колко реално са унищожени. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви по време на брифинг на 19 март, че „атаките с балистични ракети срещу нашите сили са намалели с 90% от началото на конфликта, същото важи и за дроновете камикадзе“.

В отговор на въпроси по темата, говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че „анонимни източници искат отчаяно да атакуват президента Тръмп и да омаловажат невероятната работа на американските военни за постигане на целите на операция Epic Fury“.

„Ето фактите: атаките с ирански балистични ракети и дронове са спаднали с 90%, флотът им е заличен, две трети от производствените мощности са повредени или унищожени, а САЩ и Израел притежават смазващо въздушно превъзходство над Иран“, каза тя. „Терористичният режим бива унищожаван военно и мрачното му положение става все по-тежко с всеки изминал ден – единствената им надежда е да сключат споразумение с администрацията на президента Тръмп и да изоставят ядрените си амбиции завинаги. В противен случай ще бъдат ударени по-силно от всякога“, заяви тя.

Представител на администрацията добави, че балистичните ракети на Иран биват унищожавани бързо, но въпреки това Израел, страните от Персийския залив и военният контингент на САЩ в региона продължават да се сблъскват с ежедневни залпове от ракети и дронове.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел оспори информацията на CNN, наричайки я „напълно погрешна“.

„Американската армия нанесе серия от осакатяващи удари по иранския режим. Ние сме далеч пред графика за постигане на нашите военни цели: да унищожим ракетния арсенал на Иран, да унищожим техния флот, да унищожим терористичните проксита и да гарантираме, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие“, каза Парнел.

Израелските военни смятат, че броят на оперативните ирански установки е по-ниска цифра – около 20-25%. Те не включват в сметката установки, които са затрупани или такива, до които достъпът в пещери и тунели е бил изгубен.

В сряда Тръмп посочи срок от 2-3 седмици за приключване на американските операции. Първият източник, прегледал оценката на разузнаването, нарече тази цел нереалистична, предвид това колко ресурси все още остават на разположение на Иран.

„Можем да продължим да ги разбиваме, не се съмнявам, но трябва да сте луди, за да мислите, че това ще приключи за две седмици“, каза източникът.

„Да, те все още ще изстрелват някои ракети, но ние ще ги сваляме. Забележително е, че през последните 24 часа видяхме най-ниския брой вражески ракети и дронове. Те ще се скрият под земята, но ще ги открием“, заяви тази седмица Хегсет, според когото огневата мощ на Иран продължава да намалява.

Способността за укриване под земята е основната причина за по-високата степен на оцеляване на ракетни установки, обясниха източници пред CNN. Иран от десетилетия крие своите установки в обширни мрежи от тунели и пещери, подготвяйки се за конфликт като този. Освен това използва мобилни платформи („стреляй и бягай“), което прави проследяването им трудно – предизвикателство, с което САЩ вече се бяха сблъскали срещу хутите в Йемен.

САЩ и Израел все по-често атакуват входовете на тунелите и тежката техника, използвана за разчистването им, отбелязва Аника Ганзевелд от American Enterprise Institute.

Новите данни идват в момент, когато САЩ се затрудняват да отворят отново Ормузкия проток, признавайки в неформални разговори, че не могат да гарантиран повторното отваряне на водния път до края на войната. Възможностите на крилатите ракети за брегова отбрана в огромна степен остават непокътнати, тъй като не са били приоритет, а и вероятно са прибрани под земята.

Въпреки че официалният военноморски флот на Иран в огромна степен е унищожен, военноморските сили на Революционната гвардия (IRGC) запазват близо половината от своите способности и все още разполагат със „стотици, ако не и хиляди малки лодки и безпилотни надводни съдове“.

Според данни на CENTCOM към сряда, най-малко 155 плавателни съда на иранския флот са унищожени или частично повредени. Ганзевелд обаче посочва, че не винаги е ясно за кой флот става дума, а именно силите на IRGC са отговорни за ударите по корабоплаването в пролива.

„Определено остават цели за поразяване – прокситата, дроновете, а и в последните дни Иран демонстрира, че все още може да атакува кораби в протока“, заключи тя.

Техерна публикува снимки на отломки от свален американски F-15E в централен Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Държавните медии в Иран съобщиха, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е свалил американски изтребител. В официално изявление на говорителя на централния щаб „Хазрат Хатам ал-Анбия“ се твърди, че стелт изтребител F-35 е бил поразен от нова ПВО система над централен Иран. Кадрите от мястото на катастрофата обаче показват ясно, че отломките принадлежат на F-15E Strike Eagle.

По-конкретно, останките от едната опашка все още носят емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-та изтребителна ескадрила, базирана в Лакънхийт, Обединеното кралство, която сега е разположена в Йордания като част от 494-та експедиционна ескадрила.

Предвид количеството фалшиви и генерирани от AI изображения, тиражирани от ирански медии от началото на операция „Epic Fury“, автентичността на снимките е редно да се постави под въпрос. Към момента обаче те не изглеждат подправени или софтуерно генерирани. Погрешната идентификация на самолета подкрепя тезата, че кадрите реално са от мястото на инцидента. Появиха се хипотези, че това е мястото, на което три F-15E бяха свалени при инцидент с „приятелски огън“ на 2 март, но теренът на заден план не съответства на нито една локация в Кувейт.

По-рано IRGC разпространи кадри от опит за прехващане на американски F-15, въпреки че в изявлението се твърдеше, че става дума за F-35 над остров Кешм в Ормузкия пролив. CENTCOM опроверга твърдението за свален изтребител над острова.

Възможно е двата инцидента да нямат нищо общо помежду си. Фактът, че предполагаемото сваляне на F-35 в действителност включва F-15E, повдига вероятността и двата доклада да се отнасят за един и същ самолет, въпреки разминаването в локациите – Ормузкия проток и централен Иран.

Към момента на публикуване CENTCOM не е коментирал снимките на отломки. Съдбата на двамата членове на екипажа – дали са катапултирали и дали са били спасени. Очаква се повече подробности да се появят в следващите часове.

Ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, загубен от ВВС на САЩ от началото на въздушната кампания срещу Ислямската република. Както вече споменах, на 2 март кувейтски F/A-18 Hornet свали три американски F-15E Strike Eagle при инцидент с „приятелски огън“ по време на тяхното завръщане от бойна мисия.

Изтребителите F-15E Strike Eagle от Лакънхийт се разположиха в зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM в неделя, 17 януари. Общо 12 самолета, подкрепени от 2 резервни, се отправиха от Обединеното кралство към Близкия изток заедно със самолети за дозареждане с гориво във въздуха. Пристигането им беше потвърдено на 18 януари със снимка на кацащ самолет в неоповестена база. Геолокацията по околни сгради и полетът на C-17 Globemaster III потвърдиха, че става дума за авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания – предна оперативна точка за американските активи в региона.

Подробна инфографика проследява обезглавяването на ръководството на иранския режим.

🇮🇷 Подробна инфографика представя схематично ръководната структура на Ислямска република Иран след повече от месец на интезивни въздушни удари по режима от страна на САЩ и Израел. Тя обхваща всички ключови институции: от Дома на Върховния лидер и Революционната гвардия до изпълнителната и съдебната власт, Съвета на пазителите и ядрената програма.

Нейната стойност е не толкова в самата йерархия, колкото в онова, което маркира с червено: десетки фигури, обозначени като загинали, очертават мащабен трус в управленския апарат на страната, който е подложен на безпрецедентен натиск от 28 февруари насам.

На тази дата върховният лидер аятолах Али Хаменей беше ликвидиран още в първите минути на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел – информация, която първоначално беше отричана от Върховния съвет за национална сигурност, но в крайна сметка беше потвърдена ден по-късно от държавните медии. Заедно с него загинаха негови близки – дъщеря, внучка, зет и снаха, съобщи Al Jazeera. Само 9 дни по-късно Събранието на експертите, 88-членен орган от духовници, натоварен с избора на Върховен лидер, обяви за негов наследник сина му Моджтаба Хаменей. Изборът обаче не бе нито гладък, нито автономен. Според опозиционни издания като Iran International, командирите на гвардията са оказали „системен психологически и политически натиск" върху членове на Събранието, за да наложат кандидатурата на Моджтаба, когото разглеждат като по-податлив продължител на бащината линия – и преди всичко като фигура, обвързана с техните интереси.

Инфографиката показва поредица промени на ключови постове в IRGC, потвърждаващи докладите за вътрешна реорганизация в условията на безпрецедентен натиск. Командирът на гвардията Хосейн Салами беше заменен от Мохамад Пакпур, който впоследствие също загина, а на негово място дойде Ахмад Вахиди – ветеран с дълга история в иранските паравоенни структури. Формален указ за назначението му от Моджтаба Хаменей не беше публикуван, тъй като самият той не е виждан публично от началото на войната. Началникът на Генералния щаб Мохамад Багери също е заменен, а командването на силите „Кудс" премина от покойния Касем Солеймани, убит при удар от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г. през Есмаил Каани, за когото се твърдеше, че е екзекутиран за шпионаж в полза на Израел, но в крайна сметка се появи публично, до нова фигура. Схемата регистрира смени в командването на разузнавателното, аерокосмическото и балистичното звено на Корпуса.

Извън военната вертикала графиката показва натиск върху цивилните институции. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност вече е Мохамад Багер Золгадр, който наследи Али Лариджани, ликвидиран на 17 март при въздушен удар в Техеран. Назначението на Золгадр е наложено на президента Масуд Пезешкиан директно от висшите командири на IRGC, включително от самия Вахиди, според Iran International. Президентът Пезешкиан, встъпил в длъжност през 2024 г. като относително умерена фигура, формално остава на поста си, но реалният му маньовър е стеснен. Според оценка на Washington Post, базирана на разузнавателни данни, режимът консолидира властта около IRGC, а не около по-умереното гражданско управление.

Отделен въпрос е самият Моджтаба Хаменей, който все още не е забелязван публично след избирането си на 9 март. Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви, че той е „много тежко ранен" при израелски удар. Euronews и The National съобщиха, че новият лидер е понесъл фрактура на крак и наранявания по лицето, но е бил изолиран на неизвестно място с ограничени средства за комуникация. Първото обръщение на новия върховен лидер беше произнесено от водещ по държавната телевизия, а не лично. Пропуснатата реч за Новруз – традиция, спазвана неизменно от баща му, засили още повече спекулациите относно състоянието му. Иранската държавна телевизия го нарече „джанбаз" (термин, запазен за инвалидите от ирано-иракската война), което беше изтълкувано от мнозина наблюдатели като косвено потвърждение за тежки увреждания.

Инфографиката, макар и без посочен автор, съвпада с откритите разузнавателни оценки и медийните доклади от последния месец. Тя визуализира една ключова реалност: приемствеността на институциите на Ислямската република е запазена формално, но реалната власт е преразпределена. IRGC контролира назначения, блокира президентски решения и управлява комуникациите на Върховния лидер. Дали тази конфигурация е временна мярка до приключване на военните действия, или е началото на трайна трансформация на иранския режим от теократична към военно-теократична структура, остава централен въпрос за анализаторите през следващите месеци.

Ирански ракети срещу Турция: Операция под фалшив флаг или хаос на обезглавеното командване?

💡 От началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, ПВО на НАТО прехвана 4 балистични ракети във въздушното пространство на Турция. Първата от тях е свалена над Дьортйол в провинция Хатай (04.03), втората над квартал Шахинбей в Газиантеп (09.03), третата в близост до авиобаза „Инджирлик" (09.03) и четвъртата над Източното Средиземноморие (30.03).

Нито една от тях не порази успешно целта си. Отломките бяха посочени като балистични ракети от иранската серия „Фатех", а радарната телеметрия на НАТО, която включва корабните системи Aegis и наземните Patriot, проследи техните траектории директно от стартови площадки дълбоко в Иран, през Ирак и Сирия. И четирите ракети бяха прехванати от ракети земя-въздух SM-3, пуснати от американски разрушител от клас Arleigh Burke в Източното Средиземноморие. След третия инцидент НАТО разгърна допълнителна батарея Patriot в Малатия, а още една беше инсталирана в самия „Инджирлик".

Иранският външен министър Абас Арагчи категорично отрече страната му да е стреляла срещу Турция, като нарече такива твърдения „напълно неоснователни". В телефонен разговор с турския си колега Хакан Фидан той предупреди за „предстояща вълна от операции под фалшив флаг, организирани от врагове" и предложи създаването на съвместна техническа комисия за разследване на инцидентите. Турският топ дипломат каза, че нарушаването на турското въздушно пространство е „неприемливо". Президентът Реджеп Тайип Ердоган свика извънредно заседание на кабинета и заяви, че „необходимите предупреждения са били отправени към Иран", но въпреки многократните нарушения реакцията на Анкара остана умишлено премерена и така нито чл. 4, нито чл. 5 от Северноатлантическия договор бяха задействани. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди пред Reuters, че „никой не говори за чл. 5", макар да определи инцидентите като „сериозни". Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет също отхвърли сценария за задействане на колективна отбрана. Бурханетин Дуран, директор по комуникациите на турския президент, призова участниците в конфликта да действат „с чувство за отговорност" – забележително меко изявление за държава, чието въздушно пространство е било нарушено четири пъти за месец от балистични ракети.

Четирите инцидента поставиха въпрос, който към днешна дата няма категоричен отговор: съзнателен избор на Техеран ли бяха тези обстрели, резултат от системен срив в командната верига, или провокация на трета страна? За да се формулира обоснована оценка, е нужно да се проследи състоянието на иранската военна машина към момента на ракетните инциденти.

На 28 февруари САЩ и Израел започнаха операция Epic Fury – вълна от близо 900 въздушни удара в рамките на 12 часа, насочени към ракетна инфраструктура, ядрената програма, ракетните и радарни обекти и висше военно и политическо ръководство. Върховният лидер аятолах Али Хаменей беше ликвидиран при удара по неговия комплекс в Техеран. Заедно с него загинаха началникът на Генералния щаб Абдолрахим Мусави, командващият КГИР генерал Мохамад Пакпур, министърът на отбраната Азиз Насирзаде, секретарят на Съвета за отбрана Али Шамхани, четирима висши служители на Министерство на разузнаването, шефът на военното разузнаване Салех Асади и ръководството на организацията за ядрени оръжейни изследвания SPND. Общо над 40 висши ръководни фактори бяха убити в първия ден на конфликта. На 9 март Съветът на експертите, под натиск от оцелели командири от КГИР, обяви 56-годишния Моджтаба Хаменей, син на убития Върховен лидер, за нов духовен водач. На 12 март той излезе със своето първо изявление, въпреки че беше представено само в писмен вид, в което обещава продължаване на войната и отмъщение. Но смяната на Върховния лидер не значи възстановяване на функционираща командна верига, не и когато цялото звено от генерали и разузнавачи между висшето командване и ниските ешелони, което превръща заповедите на върха в реални действия на терен, е физически унищожено.

Именно тук навлиза структурният въпрос за иранската „Мозаечна отбрана" – доктрина, въведена през 2008 г. от тогавашния главнокомандващ на КГИР Мохамад Али Джафари. Тя разделя територията на Иран на 31 провинциални корпуса, всеки със собствено командване, бюджет и въоръжение. Целта е да се гарантира институционално оцеляване при обезглавяващ удар – урок, извлечен от бързия колапс на иракската армия на Саддам Хюсеин през 2003 г. В нормални обстоятелства стратегическите ракетни сили на Иран, а именно Въздушно-космическите сили на КГИР, са строго централизирани. Изстрелването на балистична ракета би изисквало кодове за оторизация от Върховния лидер, координация с Висшия съвет за национална сигурност и пряка заповед от командващия на ВКС. Самите отряди не разполагат с пълните кодове за активиране – те се подават по криптирана връзка от централния команден център. Но доктрината предвижда и хипотезата за екстремен сценарий, в който при обезглавено централно командване, оцелелите единици преминават към действие по предварително делегирани пълномощия. Radio Free Europe/Radio Liberty съобщи, че именно това се е случило – провинциалните командири са получили автономия за ракетни пускове по стари инструкции за „автоматично възмездие" след 28 февруари. Middle East Eye цитира източници от западни разузнавания, според които първата ракета, прехваната над Хатай на 4 март, вероятно е изстреляна от „изолирани ирански формирования", а не по директна заповед от Техеран. The Levant Files определи ситуацията като „безводачна военна машина" – автономни клетки, работещи по стари инструкции при отсъствие на комуникация с реално функциониращ команден център.

Хипотезата за операция на Израел под фалшив флаг, според която е организирал или провокирал ударите по Турция с кибернетични средства, е привлекателна, но при сериозен анализ се сблъсква с тежки структурни пречки. Стратегическият мотив е безспорен: въвличането в конфликта на Турция, втора по големина армия в НАТО. легитимира широка коалиция и може да сложи край на турския неутралитет. Моментът е перфектен – при обезглавено командване няма кой в Техеран да опровергае убедително подобни инциденти. Израел има безспорни кибернетични способности – Stuxnet от 2010 г. остава най-ювелирната известна кибер-операция срещу индустриална инфраструктура. Но Stuxnet беше оръжие за саботаж, повреждащо бавно и методично центрофугите в Натанз, без да генерира фалшиви заповеди за стрелба и без да пренасочва ракети по цели в трети държави.

Манипулирането на централизирани ракетни системи за командване и контрол изисква проникване в кодове за оторизация (Permissive Action Links) в реално време, криптирани комуникации и мобилни пускови установки – операция, която е в пъти по-сложна от индустриален саботаж. Експертни анализи на Arms Control Association и Chatham House подчертават, че кибер-операции срещу ракетни системи най-често дезактивират или забавят изстрелванията, а не ги задействат по фалшиви координати. В историята на кибер-войната няма документиран случай, в който една държава да е принудила друга чрез кибер-проникване да изстреля реални балистични ракети по трета страна. Ако подобна операция бъде разкрита дори частично, Израел би рискувал загубата на турския неутралитет и международна изолация – непропорционална цена, особено когато обезглавяването на иранското командване вече създаде достатъчен хаос. Физическите доказателства, реални пускове от иранска територия, потвърдени от редица сензори на НАТО, правят чистата инсценировка практически невъзможна.

Съществува обаче фактор, който значително усложнява картината и отслабва версията за „случайни" ракети. CNN съобщи на 6 март, цитирайки американски официални лица, че Русия предоставя на Иран разузнавателни данни от собствената си спътникова мрежа – включително сателитни изображения с висока резолюция на позициите на американски военни кораби и самолети. Washington Post потвърди тези сведения. Украинският президент Зеленски публично обвини Москва, че снабдява Техеран с данни за „Инджирлик" и базата Ал Удейд в Катар, въпреки че Кремъл отрече. Паралелно Small Wars Journal и Al Jazeera анализираха данни, според които Иран е получил достъп до китайската навигационна система BeiDou – алтернатива на американския GPS, чиито криптирани военни сигнали са по-устойчиви на западно електронно заглушаване. Тя позволява кръгова грешка на попадение (CEP) под 5 метра – точност, която прави иранските ракети значително по-опасни от оценките, базирани само на инерциална навигация. Заместник-министърът на комуникациите на Иран потвърди данните, че ракетните сили са преминали към алтернативни системи за навигация заради вътрешни и външни смущения на GPS. Ако оцелелите ирански ракетни единици са разполагали с руски спътникови данни за „Инджирлик" като цел и подобрена навигация BeiDou, сценарият за „случайно" навлизане в турското въздушно пространство отслабва чувствително.

Въпросът дали Турция е случайна жертва или умишлена цел се усложнява още повече от контекста на ударите по Кипър. На 1 март дрон тип „Шахед" порази хангар на британската авиобаза „Акротири", но за разлика от балистичните ракети над Турция, дроновете бяха изстреляни от Ливан, а не от Иран. Правителствени фигури от островната държава, цитирани от AFP, приписаха атаката на ливанската Хизбула, а британското министерство на отбраната изрично потвърди, че дроновете не са прелетяли от иранска територия. Отговорността остана формално непоета – нито Хизбула, нито Иран признаха участие. Анализ на Long War Journal обаче отбелязва, че Израел установи щаб на Въздушно-космическите сили на КГИР в Дахие, южно предградие на Бейрут, което означава, че ирански оперативни екипи вероятно са действали от ливанска територия, размивайки границата между Хизбула и КГИР като извършители. Паралелно с дроновите атаки, две ирански балистични ракети бяха насочени към Кипър – едната падна във водата, а другата беше прехваната. Висш турски представител заяви пред AFP, че ракетата от 4 март, прехваната над Хатай, вероятно е била насочена към база на Кипър, но се е отклонила от курса. Това отваря трети сценарий: ракетите може изобщо да не са били насочени нито съзнателно към Турция, нито като провокация от трета страна – а към британски бази на Кипър, като са навлезли в турското въздушно пространство, защото траекторията им минава физически през Южна Турция. Анализът на P.A. Turkey обаче директно поставя въпроса „Дали „Инджирлик" е била целта?" и стига до заключението, че хипотезата за целенасочен удар срещу базата е по-тежка от тази за навигационна грешка – предвид близостта на точката на прехващане на 4 март (45 мили източно от базата), последователността на инцидентите и факта, че третата ракета на 13 март е прехваната директно в близост до „Инджирлик".

Оценката, която следва, е моя и се разграничава от тази в публичната дискусия по няколко пункта. Шансът за израелска операция под фалшив флаг, при която иранските ракетни системи се манипулират по кибернетичен или друг път, за да стрелят по Турция, оценявам като много ниска (5–10%). Технологичните бариери са твърде високи, рискът от разкриване – катастрофален, а стратегическата необходимост – спорна при вече обезглавен Иран. Сценарият за пълен команден хаос и безконтролни автономни пускове срещу сгрешени координати е значително по-вероятен, но го оценявам на 40–50 %, а не по-високо, защото данните за изображения от руски спътници и достъп до BeiDou показват, че иранските ракетни единици не са действали напълно „слепи", а са разполагали с актуално разузнаване и подобрена навигация.

Сценарият, който оценявам най-високо (30–40%) е, че ракетите са били насочени умишлено срещу западни военни обекти в региона, вероятно „Инджирлик" или бази на Кипър, в рамките на широката ответна кампания по американски и британски активи „True Promise IV". Последователност от четири балистични ракети за един месец, насочени по сходна траектория, е трудно обяснима единствено с технически грешки. Оставащите 5–10 % от хипотетични вероятности се полагат на хибридни сценарии – като предположението, че тежко електронно заглушаване на GPS в региона е влошило навигацията на ирански ракети, насочени към други цели. CNN заяви, че GPS смущенията са засегнали над 1650 кораба в Залива до 7 март – ръст от 55% за под две седмици.

Турция, по всичко личи, е стигнала до подобна оценка – че заплахата е страничен продукт на войната, а не целенасочена агресия, но че рискът от повторение е реален. Тя избра да реагира с дипломатически натиск и военно укрепване, без да ескалира до задействане на колективната отбрана на НАТО. Ердоган използва инцидентите, за да се позиционира като жертва на агресия, но без да влиза в открит конфликт – балансиран ход, отразяващ разбирането, че отсрещната страна е по-скоро неконтролируем хаос, отколкото рационален актьор. Доктрината за „Мозаечна отбрана", създадена, за да гарантира оцеляването на Иран при обезглавяващ удар, е породила точно онзи тип риск, който нейните архитекти може да не са предвидили: автономни клетки, способни да произвеждат ескалация, която никой не е търсил, но въоръжени с разузнавателни данни от руски спътници и навигационна точност от китайски системи, които ги правят значително по-опасни от обикновени „заблудени" ракети. Въпросът към днешна дата вече не е само дали Техеран „е натиснал бутона", а дали там изобщо има бутон, който някой контролира.