САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Създава ли разривът между Русия и Иран в Кавказ възможност за Запада?

Железопътна гара в град Ордубад в Нахичеванска автономна република, автономен регион в рамките на Азербайджан, която трябва да стане част от Зангезурския коридор.
📸 Снимка: president.az

🇷🇺⚔️🇮🇷 Докато западните съюзници на Украйна предупреждават за задълбочаване на сътрудничеството между Русия и Иран, напрежението между двете евразийски сили е подложено на изпитание в региона на Южен Кавказ.

Стремежът на Москва към проекта на Баку за т.нар. „Зангезурски коридор“ - безпрепятствен транзитен маршрут, свързващ основната територия на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и след това с Турция през арменската провинция Сюник - отново разпали безпокойството в Техеран.

След неотдавнашните коментари на руския външен министър Сергей Лавров и говорителя на външното министерство Мария Захарова за повторното отваряне на регионалните транспортни маршрути въз основа на споразумението от 10 ноември 2020 г. между Москва, Баку и Ереван, политическото ръководство на Ислямската република започна открито да критикува Русия. Лавров видимо разкритикува Армения, обвинявайки Ереван, че се е отказал от сключеното през 2020 г. споразумение, според което коридорът ще бъде под контрола на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

„Арменското ръководство е това, което саботира споразумението, подписано от премиера Никол Пашинян. Трудно е да се разбере смисълът на такава позиция“, каза Лавров.

В отговор Пашинян обяви, че Русия вече не може да посредничи между Армения и Азербайджан. Междувременно посланикът на Иран в Москва внесе официален протест, предупреждавайки, че създаването на Зангезурския коридор ще предизвика ново напрежение близо до северната граница на Иран с Армения.

Освен това Иран привика руския посланик, за да изрази крайното си недоволство от позицията на Москва. На 5 септември иранският външен министър Сейед Абас Арагчи, споменавайки руската подкрепа за коридора, написа, че всяка заплаха за териториалната цялост на съседите на Иран или промяна на техните граници е „напълно неприемливо“ за Техеран.

На следващия ден посланикът на Иран в Ереван повтори тази гледна точка, като каза: „Мечтите и стремежите на някои [страни] по отношение на Армения, включително коридора, няма да станат реалност. Териториалната цялост на нашите съседи е нашата червена линия“, подчертавайки възприятието на Техеран за заплахите за сигурността от ситуацията.

Реакцията на Техеран произтича от стратегически важното местоположение на предложения коридор. Тъй като Сюник граничи с Иран, Техеран се опасява, че коридорът може да прекъсне прекия му достъп до Ереван и да намали регионалното му влияние. От края на втората война в Нагорно Карабах през 2020 г. Баку, с мълчаливата подкрепа на Русия, последователно настоява за създаването на коридора без арменски контролно-пропускателни пунктове или митнически контрол.

В отговор на все по-агресивната азерска реторика Иран проведе поредица от военни учения близо до границата с Азербайджан през 2021 и 2022 г. Това доведе до дипломатическа криза между двете страни, продължила почти три години. Силата на реакцията на Иран също сигнализира готовността му да ескалира напрежението с Баку, за да гарантира сигурността на Южна Армения.

Докато руският външен министър Сергей Лавров първоначално се противопостави на военните учения на Иран близо до азербайджанската граница, Москва запази мълчение през следващата 2022 г. Това вероятно се дължи на зависимостта на Русия от Техеран по отношение на военното оборудване, което тя използва във войната срещу Украйна. Тази по-категорична иранска позиция, съчетана с разполагането на мисията на ЕС по азербайджанско-арменската граница, значително укрепи Ереван в съпротивата срещу амбициите на Баку. Идеята за коридора загуби още повече популярност, след като Азербайджан пое пълния контрол над Нагорни Карабах през 2023 г.

Москва отдавна гледа на Южен Кавказ като на свой заден двор, стремейки се да запази монопола си над регионалните въпроси. В контекста на продължаващата война в Украйна, сега Русия гледа на предложението за Зангезурски коридор като на начин да възвърне избледняващото си влияние в Армения и да възстанови ключовата си роля в региона.

За разлика от това, Ереван, който ефективно се дистанцира от ОДКС и засили връзките си с ЕС и САЩ, гледа на коридора като на заплаха за своя суверенитет и категорично се противопоставя на какъвто и да е руски контрол върху него. Неотдавна Министерството на външните работи на Армения потвърди, че се обсъжда възможността частна компания да управлява маршрута. Въпреки че Баку официално оттегли искането си за Зангезурския коридор от мирните преговори с Армения, сега Кремъл се опитва да върне въпроса на преден план.

В исторически план Москва не се е свенила да провокира Техеран, като например да държи сирийското въздушно пространство отворено за израелски въздушни удари по ирански позиции и да застава на страната на ОАЕ в спора за суверенитета над трите острова в Персийския залив. Освен това Русия продължава да отлага подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран, въпреки подкрепата, която получава от него в украинския конфликт. Сега, с новите санкции срещу Иран след съобщенията за доставката му на балистични ракети на Русия, пренебрежението на Москва към опасенията на Техеран в Южен Кавказ започна видимо да разочарова Ислямската република.

Тези събития, които до голяма степен убягнаха от вниманието на по-широката публика, говорят красноречиво за осезаемите различия в интересите на Русия и Иран, въпреки нарастващото им сътрудничество. Този разрив също така представлява възможност за засилен ангажимент от страна на Запада в региона. Разбира се, ако Москва трябваше да контролира такъв ключов транспортен коридор, който има потенциал да да подобри значително свързаността между Европа и Централна Азия, това би представлявало директно предизвикателство за западните интереси.

Като се има предвид споделената им загриженост относно руските амбиции в Южен Кавказ, тази ситуация може да насърчи ниво на сътрудничество между западните държави и Техеран, което потенциално да отвори нови дипломатически канали, а те от своя страна да бъдат полезни и в решаването на други въпроси. Тук е моментът да се отбележи, че посланиците на Франция и Иран в Армения вече проведоха няколко срещи, на които беше обсъдена ситуацията със сигурността в Югоизточна Армения в светлината на възможна азерска офанзива.

Струва си да се добави, че новият президент-реформатор на Иран, Масуд Пезешкиян, критикува  открито външнополитическата стратегия на страната, която е насочена изцяло на изток, застъпвайки се за подобряване на отношенията с Европа и намаляване на напрежението със САЩ.

Хешматолах Фалахатпишех, бивш председател на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент, твърди, че натискът на Владимир Путин за създаването на Зангезурския коридор е „превантивен ход“, предназначен да окаже натиск върху Техеран, целящ да попречи на администрацията на Пезешкиан да отвори „канали за комуникация“ с Вашингтон.

Ясно е, че Москва и Техеран разчитат един на друг, както икономически, така и политически. Въпреки това, признаването на такива дълбоко вкоренени различия в техните интереси, различия, които е малко вероятно да бъдат разрешени, би създало повече пространство за така необходимия ангажимент на Запада в Южен Кавказ.

Иран привика руския посланик заради подкрепата на Москва за коридора Зангезур

Зангезурският коридор свързва основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономна република – автономен регион в състава на Азербайджан, който се явява негов ексклав.
🔍 Източник: TRT WORLD

🇮🇷⚔️🇷🇺 В понеделник, 2 септември 2024 г, Иран отправи остри критики към Русия за подкрепата ѝ към Азербайджан по отношение на претенциите му за безпрепятствен достъп до ексклава му Нахичеван посредством отваряне на транспортния коридор Зангезур през Армения - което на практика ще отнеме директния достъп на Иран до Армения.

Баку изискваше коридора в Южна Армения да свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван, отделен от арменска територия. Москва и Баку искат Русия да наблюдава и контролира коридора, но Ереван и Техеран се противопоставят на подобна схема и твърдят, че дори да бъде установен транспортен маршрут, Армения трябва да има контрол над него.

На „среща“ в понеделник с руския посланик в Техеран, генералният директор на отдела за Евразия на иранското външно министерство изрази категоричното противопоставяне на Иран на „всякакви геополитически промени в Кавказ“.

Официалният представител на Ислямската република е казал на руския пратеник, че „зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и взаимните интереси на страните е гарант за траен мир и основа за регионално сътрудничество в Кавказ“, според съобщенията на външното министерство.

„На тази среща беше подчертано острото противопоставяне на евентуални промени в признатите международни граници и геополитическите промени в региона, както и необходимостта да се вземат предвид легитимните интереси и опасения на всички страни в региона“, се посочва още в изявлението.

Руският външен министър Сергей Лавров наскоро разгневи Иран, като изрази подкрепата си за създаването на спорния Зангезурски коридор по време на скорошната официална визита на Владимир Путин в Баку.

Иран винаги се е противопоставял на създаването на транспортен коридор, който ще лиши Иран от директния достъп до Армения, ако коридорът не се контролира от Ереван. На среща с арменския премиер Никол Пашинян на 30 юли върховният лидер Али Хаменей подчерта още веднъж позицията на Иран относно коридора, който той описа като „увреждащ“ интересите на Армения.

Миналия месец Ислямската република поздрави „правителството и народа на Украйна“ по повод Деня на независимостта на страната, в ход, който мнозина тълкуват като отговора на Техеран на новата геополитическа стратегия на Кремъл по отношение на Южен Кавказ.

През декември 2023 г. Москва също предизвика възмущение в Иран, подчертавайки подкрепата си за преговорите между Иран и ОАЕ относно трите спорни острова, разположени в Ормузкия пролив - Абу Муса, Големия Тунб и Малкия Тунб. Техеран привика руския посланик, след като Москва подписа съвместно изявление с арабските нации, в което се отправя призив за преговори.

Дългото забавяне на Русия в подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран въпреки помощта, която Иран предложи на Русия във войната й срещу Украйна, също не се хареса на властите в Ислямската република.