Анализ: Блинкън повтори формулата за две държави пред американска аудитория

🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше  направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.

Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.

Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.

Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.

В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.

Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.

Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.

Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.

Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.

Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.

Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.

Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.

Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .

Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.

Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.

В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.

Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.

Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.

В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.

Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.

Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Младенов и Кушнър при Нетаняху осем дни след израелския отказ

🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.

Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.

Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.

Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.

Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.

В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.

Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.

Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.

Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.

Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.

Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.

Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.

Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.

Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Анализ: Нетаняху обръща реда на разоръжаването и изтеглянето в Газа

🇮🇱🕊️🇵🇸 Израел няма да се изтегли от нито една част на Ивицата Газа, преди Хамас да предаде изцяло оръжието си. Това заяви премиерът Бенямин Нетаняху в неделя, 9 август, в началото на седмичното заседание на кабинета, като по този начин обърна последователността, върху която е стъпил целият документ, изготвен от Съвета на мира. „Искам да поясня тук“, каза той. „Израел отхвърля документа от 15 точки.“ След това уточни какво има предвид: тежкото оръжие, по-лекото, всяко оръжие – и то реално, а не фиктивно.

Текстът, обявен от американския президент Доналд Тръмп на 30 юли и публикуван на следващия ден, не определя конкретна последователност между разоръжаването и изтеглянето. Точка 8 предвижда всички тежки оръжия, обекти за военно производство и подземни тунели да бъдат изведени от строя, след като Националният комитет за администрация на Газа поеме властта, а международните сили за стабилизация се разгърнат в палестинския ексклав. Същата точка обвързва процеса с поетапно израелско изтегляне и разоръжаването на Хамас и останалите палестински фракции. Точка 13 задължава Израел да завърши изтеглянето си по съгласуван график.

Точка 3 забранява преминаване към следваща фаза, преди Международна верификационна комисия да удостовери изпълнението на предходната. Механизмите трябва да се изготвят до 14 дни след одобрението от всички страни, финансовият ангажимент е разписан за 3 години с таван от 400 млн. долара, а принципът за сигурността е формулиран като „една власт, един закон, едно оръжие“. Останалото е свързано с цивилно управление: полицейският състав преминава проверка, а онези, които не я издържат, получават цивилна длъжност или пенсия; личните оръжия влизат в палестински регистър и лицензионен режим; страните се задължават да прекратят вътрешните саморазправи и въоръжените шествия; възстановяването върви по план, изготвен и надзираван от Съвета на мира заедно с палестинския комитет.

Искането на Нетаняху засяга не само отделна клауза. То променя логиката, върху която е построен целият документ: всяка страна предприема следващата си стъпка, след като другата е изпълнила своята и това е удостоверено от комисията. Пълното разоръжаване преди първото израелско изтегляне заменя поетапния механизъм с предварително условие: Хамас трябва първо да изпълни изцяло основния си ангажимент и чак тогава Израел да предприеме първата си стъпка назад.

Отказът дойде в края на две седмици, през които израелската позиция се втвърдяваше на всеки няколко дни. На 26 юли кабинетът по сигурността одобри влизането на международните сили, в начален състав до 200 души, извън зоните под израелски контрол и с правен имунитет, въпреки изричното несъгласие на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Очаква се контингентът да е съставен от войници от Косово, Албания и Мароко; обсъждат се Казахстан и други държави. Самото решение дава на Съвета на мира особен статут и разрешава пилотен проект за връщане на базовите услуги, хуманитарната помощ и подслоните там, където Хамас не управлява. На 30 и 31 юли планът беше съответно обявен и публикуван. В понеделник, 3 август, върховният представител на ООН за Газа Николай Младенов се срещна с Нетаняху в Йерусалим и поиска спиране на ударите. Във вторник Нетаняху публикува видео, в което заяви, че Израел не се е съгласявал с проекта, че не е бил негов и че е върнал свои бележки на американските преговарящи. В четвъртък вечерта министри и началници на службите обсъдиха отговора. На 7 август израелски медии съобщиха, че ръководителят на Шин Бет Давид Зини е описал подписа на Хамас като стратегическа засада и заблуда, насочена към спечелване на време. Шефът на изследователския отдел на военното разузнаване, бригаден генерал Офир Мизрахи-Розен, е добавил пред кабинета, че организацията е приела 15-те точки, без да се е отказала от целта да унищожи Израел.

Спорът има и конкретно измерение на терена. Жълтата линия, зад която израелските войски се върнаха по споразумението от октомври 2025 г., им оставяше контрол върху около 53% от ивицата. Оттогава контролът е разширен. В края на май Нетаняху нареди на армията да достигне 70% и заяви, че вече контролира 60%. В началото на август израелските и американските оценки варират между над 60 и близо 70%. Връщането към жълтата линия следователно означава отказ именно от територията, заета от началото на примирието – и то преди Хамас да е предал каквото и да било.

Жертвите в ивицата продължават да нарастват и при действащото примирие. От октомври 2025 г. досега там са загинали над 1250 души и са ранени над 4120, а изпод развалините са извадени още над 800 тела. Общата равносметка на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, от октомври 2023 г. насам е над 73 300 убити и над 174 000 ранени. Възстановяването, разписано в последната клауза на този документ, не може да започне, преди верификационната комисия да удостовери първата фаза и така зависи от същия спор.

Самата групировка прие текста на 30 юли. В неделя, броени часове след думите на Нетаняху, тя отбеляза, че потвърждава ангажимента си към пътната карта, договорена с посредниците и със Съвета на мира, че е сериозна в изпълнението ѝ и че иска ясен график. Думата „разоръжаване“ Хамас умишлено избягва. Говори за предаване на оръжие за съхранение под палестинска технократична администрация, която да управлява ивицата под надзор на Съвета на мира. Тази предпазливост подкрепя израелската теза, че Хамас се опитва да спечели време. Съществува обаче и втори прочит на същите факти: организацията поиска от Вашингтон и посредниците натиск върху Йерусалим, вместо да оспори която и да е клауза от текста, а публичното ѝ настояване процесът да започне по-бързо е по-трудно съвместимо с поведението на страна, която търси единствено отсрочка.

Съветът на мира е най-новата институция в тази конструкция и досега не е бил изпитван срещу израелски отказ. Хартата му беше подписана от Тръмп на 16 януари и представена в Давос на 22 януари, Съветът за сигурност го приветства с Резолюция 2803, а изпълнителният му състав включва държавния секретар Марко Рубио, Джаред Къшнър, специалния пратеник Стив Уиткоф, Тони Блеър и шефа на Световната банка Аджай Банга. Върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов, бивш министър на външните работи и дългогодишен посредник на ООН в израелско-палестинския конфликт. Съветът за мир разполага с инструменти, оказващи влияние само върху страна, която има какво да получи от него. За Хамас това са възстановяването, финансирането и достъпът до бъдещата администрация. Спрямо Израел практическият му лост е единствено Вашингтон.

Реакциите в неделя очертаха именно тази асиметрия. Финансовият министър Бецалел Смотрич приветства изявлението и настоя силите за отбрана да не отстъпват и милиметър от Газа и никакво възстановяване да не започва преди пълното разпускане на Хамас. Мохамед Дахлан, бивш висш деец на Фатах и посредник в палестинските преговори, определи обявеното от Нетаняху като предизвикателство, презрение и заблуда спрямо Беляи дом и екипа на Тръмп. По думите му посредниците вече разпознават израелския премиер като пречката пред сигурността и стабилността. Дахлан е близък съветник на президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, а Къшнър се е консултирал с него при разработването на плана за следвоенното управление на ивицата. Един от помощниците му потвърди участието на Дахлан в разговорите за разоръжаването едва миналия месец. Белият дом не коментира.

Отказът беше обявен точно 11 седмици преди изборите за 26-ия Кнесет, насрочени за провеждане на 27 октомври. Последователността на публичните позиции може да бъде проследена: Смотрич, Орит Струк и Ави Дихтер поискаха Израел открито да отхвърли споразумението; Нетаняху го отхвърли с почти същите думи; а Смотрич приветства решението в рамките на часа. Самият Зини описа действията на Хамас като опит да се стигне до изборите без израелска военна операция – тоест и израелската служба разглежда поведението на организацията през същия изборен хоризонт.

Останалата част от изявлението следваше същата логика. Нетаняху заяви, че Хамас е възпрян и от седмици не е атакувал никого точно защото знае каква ще е реакцията; че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие, докато той е премиер, със или без споразумение; и че никога няма да приеме палестинска държава нито в Газа, нито на Западния бряг. За политическите си съперници каза, че те работят в рекламни агенции, докато той действа на терен. Пет дни по-рано Нафтали Бенет го обвини, че се е отказал от разгрома на Хамас и е дал на Катар ключовете от Газа.

В същото изявление Нетаняху включи и Ливан, където размяната „изтегляне срещу оръжие“ от месеци стои блокирана от спора за едно било. Той съобщи, че през последните дни Израел е действал енергично там, включително при Али ат-Тахер, и че операцията е много важна, но не подлежи на разгласяване. Билото над Набатия се намира на 600 метра надморска височина, а под него Хизбула е изградила подземен комплекс от тунели и бункери с дължина над 1 км. Израелското условие за следващите изтегляния е комплексът да се разчисти и да бъде проверено, че групировката вече няма присъствие там. Механизмът с пилотните селища следва именно логиката на поетапно удостоверяване, която Нетаняху отхвърля за Газа: ливанската армия влезе в Заутар ал-Гарбия на 21 юли, след като израелските сили се изтеглиха оттам, и това беше първата реална проба на договореното под американско посредничество. Пробата не премина гладко. Ливанската армия обвини Израел, че продължава обстрелите и разчистващите операции и по този начин предотврати плановете ѝ да поеме изцяло контрола над селата, докато Хизбула отказва да предаде комплекса при Али ат-Тахер. Преговорите продължават на кръгове; седмият се проведе в Рим от 4 до 6 август.

Отхвърлянето не анулира формално документа, но обезсилва основния негов механизъм. Съветът на мира запазва мандата си по Резолюция 2803, международните сили имат одобрение от Израел да влязат в зони извън контрола на Хамас, а хуманитарният и възстановителният пилот могат да започнат без нито една израелска стъпка назад от сегашните линии. Именно това е най-вероятното развитие в следващите няколко седмици: частично изпълнение на клаузите, които не изискват израелска отстъпка, при замразени точки 8, 12 и 13. Изтеглянето остава обвързано с предаването на оръжието – процес, който Хамас избягва да нарича „разоръжаване“, а Израел настоява да види предварително готово. Тръмп вече е заплашвал да се оттегли от процеса, ако не получи ясно съгласие, но публична реакция не беше докладвана нито от Белия дом, нито от Къшнър. Докато Вашингтон не наложи цена, замразяване на процеса без неговото формално прекратяване е по-вероятно от окончателен провал на преговорите и подновяване на пълномащабна израелска операция.

📸 Снимка: Израелски военнослужещи патрулират по границата с ивицата Газа, 5 август 2026 г. (Tsafrir Abayov/Flash90)

ЦАХАЛ: 12 футболни фигури от Газа – бойци на Хамас и „Ислямски джихад“

🇮🇱⚽🇵🇸 11 футболисти, двама от тях и треньори, както и един помощник-съдия от листата на ФИФА са служили като бойци и командири във военните крила на Хамас и Ислямски джихад. Това обявиха от Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки поименен списък на 12-те и заеманите от тях постове в двете групировки, определени от САЩ и ЕС за терористични организации.

„IDF разкрива самоличността на палестински футболисти, съдии и треньори, които бяха представяни като спортисти и невинни цивилни, но в действителност служеха като терористи във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад“, гласи изявлението, което идва като директен отговор на обвиненията от последните седмици, че IDF целенасочено избива палестински спортисти: „Тези твърдения са доказано неверни“, заявява IDF, който подчертава, че не набелязва съзнателно спортисти от Газа и че 12-те са били поразени заради участието си във въоръжените структури, а не заради спорта.

Армията описва случая и като част от широк модел: загинали по време на войната бойци, представяни пред международната публика единствено през цивилните им професии – журналисти, хуманитарни работници, спортисти – без дума за основната им служба. Затова, обещава изявлението, IDF ще продължи да публикува информация, „опровергаваща твърдения, които не отразяват реалността“ – заявка, че днешният списък не е последния такъв.

Самите досиета покриват целия команден спектър – от редови бойци до среден офицерски ешелон. Махмуд ал-Рифи е посочен като ротен командир във въздушното подразделение на Хамас; Мохамед Мансур – играч и фитнес треньор на „Хадамат ал-Нусейрат“ – като заместник-командир на батальона „Нусейрат“; Мохамед ал-Хауаджри – като боен командир в същия батальон, а Мохамед ал-Хур – като взводен командир в него. От страната на Ислямски джихад фигурират двама взводни командири (Ахмед Абу ал-Ата и Али ал-Курд), Абдула Хатаб от противотанково подразделение и вратарят Махмуд ал-Джазар. 3 от 12-те ликвидирани са прекосили границата на 7 октомври 2023 г. и са участвали в клането срещу общностите в южен Израел: Мохамед Баракат, Мохамед Мансур и капитанът на „Шабаб ал-Зауайда“ Мохамед Хусуна. Конкретни дати и обстоятелства около смъртта на всеки от тях в публикацията не се посочват.

Мохамед Сами Хатаб, единственият рефер в списъка, беше международен помощник-съдия от листата на Международната футболна федерация (FIFA). Според палестински съобщения от февруари 2024 г. той е бил убит заедно със семейството си при удар по дома им в Дейр ал-Балах, в централната част на ивицата Газа; ФИФА и Азиатската футболна конфедерация (AFC) му отдадоха официална почит след новината за неговата смърт. Сега IDF го идентифицира като боец на Ислямски джихад в бригадата на централните лагери и пусна три негови снимки – в съдийски екип, в цивилни дрехи и с оръжие в ръце.

Тъкмо по неговия случай обаче съществува и следа, независима от IDF, която идва директно от палестинска среда. На 31 декември 2025 г. мемориалният Telegram канал „Уа-ястабширун“ (името цитира стих в Корана относно радостта на мъчениците) публикува траурен постер за „шахида-муджахид Мохамед Сами Хатаб – Абу Адам“: съдията, сниман с пистолет в ръка, с типична бойна възхвала – „муджахид, когото безопасността не изкуши, а краят не уплаши [...] мъченичеството беше завършекът на пътя“. Три дни по-късно, на 3 януари 2026 г. – близо седем месеца преди изявлението на IDF – постерът беше засечен и документиран от Middle East Buka, разследващ профил, определил канала като свързан с Ислямски джихад и обвърза некролога с номера на Хатаб в регистъра на жертвите на здравното министерство в Газа. Следата има и ясна граница: тя показва, че среда, близка до групировката, е оплакала съдията като свой въоръжен боец; конкретната структура – бригадата на централните лагери – остава твърдение единствено на армията.

Middle East Buka е представител на новата вълна разследващи по публично достъпни източници: анонимен профил на предполагаем израелски гражданин, който е доброволец в международния проект GeoConfirmed, с около 13 000 последователи, който използва прозрачен и лесно проверим метод - траурни публикации на групировките в ивицата Газа се съпоставят с официалните списъци на жертвите на здравното министерство в Газа и регистрите на организациите за защита на журналисти, с линк и номер за всеки случай. Върху този метод стъпва поредицата му за загиналите журналисти в Газа – 100 разследвани случая към 9 юли 2026 г. 65 от тях са идентифицирани като бойци и 35 като убити заедно с боец, при изричната му уговорка, че „не всички бяха бойци“ – и разследване върху загубите на командири на Ислямски джихад, публикувано през юни: 391 некролога на командири, сравнени с 364 възстановени инцидента и 1547 загинали, от които 1096 класифицирани като странични жертви, близо две трети от тях – роднини на убитите бойци. В каталога му има и футболист: Муханад ал-Лили от клуба на лагера ал-Магази, оплакан през юли 2025 г. като муджахид, „вкусил джихада“. Ал-Лили обаче не е сред 12-те лица от списъка на IDF – както и нито едно от останалите 11 имена в списъка не се появява в данните на изследователя: методът на некролозите засега потвърждава модела и точно 1 от 12-те конкретни случая.

Най-разпознаваемото име обаче е друго. „Легендата на Хан Юнис“ Мохамед Баракат беше първият играч в историята на палестинския футбол, преминал границата от 100 гола – 114 попадения за „Шабаб Хан Юнис“, съчетани с мачове за националния отбор. Смъртта му при израелски въздушен удар срещу града на 11 март 2024 г. обиколи световните спортни медии и се превърна в символ на война, стигнала до футбола. Списъкът включва Баракат като оперативник на Ислямски джихад, влязъл на израелска територия на 7 октомври.

Палестинската футболна асоциация отхвърли незабавно обвиненията. „Израел се опитва да прикрие своите престъпления с убийствата на играчи, треньори, съдии и управници във футболните клубове чрез фалшиви обвинения“, заяви пред Франс прес представител на асоциацията, според когото повечето от загиналите са убити при бомбардировки и удари по домовете или палатките им, някои заедно със семействата си. Хамас и Ислямски джихад не са коментирали публикацията, а самата агенция отбелязва, че не може да извърши независима проверка на нито едно от посочените досиета.

Зад размяната стои война на числата. Движението за бойкот BDS твърдеше, че към февруари 2026 г. Израел е убил 344 палестински футболисти; към юни палестинската кампания за културен бойкот PACBI вече брои 1007 загинали спортисти – сред тях 566 футболисти – „стойност, равна на 25 пълни отбора“ – и разрушени 265 спортни съоръжения. Тези числа идват от палестинските структури и не са минавали през независима проверка. А най-шумният отделен случай изобщо не фигурира в публикацията на Израел.

Става дума за Сюлейман ал-Обейд, наричан „палестинския Пеле“, бивш национал с над 100 попадения, убит през август 2025 г. при израелски удар, палестински данни, нанесен срещу чакащи за хуманитарни помощи в южната част на ивицата. Когато УЕФА го изпрати като „талант, давал надежда на безброй деца дори в най-тъмните времена“, египетската суперзвезда Мохамед Салах отговори с въпрос, събрал над 1 милион лайка: „Можете ли да ни кажете как умря, къде и защо?“.

Военните тогава обещаха да разгледат случая по-внимателно, но публичен отговор по същество така и не последва. Онзи епизод очерта познатия вече сценарий, при която смъртта на спортисти в Ивицата влиза в световния дневен ред – некролог от федерация, вайръл публикации, мълчание от израелска страна. Точно него IDF се опитва да изпревари сега, публикувайки с поименни досиета.

Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико завърши на 19 юли – след месец, в който палестинските знамена присъстваха почти неизменно по трибуните, а кампанията „Покажи на Израел червения картон“, подкрепена от клубове и фенски организации в десетки държави, настоява ФИФА да отстрани Израел от международните надпревари. Нито Израел, нито Палестина се класираха за турнира; Националният отбор на Палестина изигра своите квалификационни срещи на неутрален терен. Именно към тази международна сцена – федерациите, медиите, публиката на световния футбол – е адресиран и списъкът: на терен в Газа той не променя нищо.

Двете страни спорят в различни равнини – и именно затова спорът не може да бъде затворен. Списък от 12 имена, дори всяко от тях да издържи проверка, не опровергава стотиците загинали спортисти; числото от стотици, дори да е точно, не доказва, че всички зад него са били цивилни. 12-те души покриват малка част от жертвите, които палестинската статистика изброява, а идентификациите извън снимките на Хатаб не са подкрепени с публикувани доказателства, поне на този етап, както списъците от отсрещната страна никога не са разграничавали цивилни от въоръжени бойци от международно признати терористични организации. Работата на разследващи като Middle East Buka очертава трети път: закъснелите самопризнания на медийни канали на фракциите, които оплакват своите като муджахиди, обикновено месеци след момента на смъртта им. Реалният въпрос – колко от загиналите спортисти в Газа са носили и втора, въоръжена принадлежност – остава без институционален арбитър, но вече с проверими следи.

Ако IDF подкрепи имената с разузнавателни материали – документи, прехванати комуникации, снимки като тези на Хатаб – нейната оценка ще натежи допълнително; ако продължи да публикува само длъжности, това ще запази досегашния спор отворен. От своя страна, решението на ФИФА по искането за отстраняване на Израел – придвижване напред или изричен отказ – ще покаже дали въпросната кампания реално е стигнала от трибуните до институциите. А обявеното продължение на публикациите говори едно: информационната война тепърва ще продължи на пълни обороти.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

IDF запечата 16-километров тунел в Рафах, където в продължение на 11 години е държано тялото на лейтенант Голдин.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха днес, че са приключили запечатването на подземен тунел с дължина над 16 км в южната част на град Рафах – съоръжението, в което Хамас укриваше тялото на лейтенант Хадар Голдин повече от десетилетие. Според сведения на IDF инженерни части са работили близо три месеца, за да затворят галерията, и са вкарали в нея над 30 000 кубически метра бетон – обем, който сам по себе си очертава мащаба на подземната мрежа под най-южния град на Ивицата Газа.

Запечатването е дело на Южното командване с участието на елитното сапьорно звено „Яхалом“ и специалния отряд морски командоси „Шайетет 13“, подкрепени от инженерни войски на дивизия „Газа“. Според IDF именно тези части първи установяват входа на тунела в южен Рафах, в близост до Филаделфийския коридор – тясната буферна ивица по границата с Египет, която IDF постави под свой контрол в хода на офанзивата в южната част на Газа. Оттам насетне работата е била предимно инженерна: картографиране на разклонения, разрушаване и последователно заливане с бетон на десетки метри подземни ходове. Самият избор на метод е показателен. При дълбоките, многоетажни и укрепени галерии израелската армия все по-често прибягва не до взривяване – което рядко гарантира трайно затваряне на разклонена мрежа, – а до запълване, включително наводняване и бетониране. Над 30 000 кубически метра бетон, изляти в това трасе, имат за цел да остане непроходимо, а не просто временно засипано.

Тунелът не е бил обикновено скривалище. IDF го описва като пункт за командване и контрол на Хамас – мрежа с около 80 отделни помещения за обитаване, които са служели на командира на бригада „Рафах“ от въоръженото крило на групировката да планира и направлява операции. По израелски данни галерията минава под жилищен квартал, джамии и училище, а в непосредствена близост до трасето ѝ са се намирали детски градини, клиники и здравен пункт на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Израел отдавна изтъква доказателства като това, че Хамас вгражда терористична инфраструктура в гъстонаселени зони, докато палестинската страна и хуманитарни организации оспорват част от тези определения.

Тунелът дължи своята популярност не на своите инженерни характеристики, а на едно име. Лейтенант Хадар Голдин е на 23 години, когато загива в бой и тялото му бива отвлечено на 1 август 2014 г. – броени часове след влизането в сила на 72-часово примирие, договорено с посредничество от ООН и САЩ по време на операция „Защитен ръб“. Отвличането разби крехкото затишие и беше последвано от една от най-тежките бомбардировки над Рафах през онова лято; самият случай се превърна в един от най-дълго отворените в израелската история. 11 години тялото остана отвъд обсега на държавата, държано някъде в подземията на Рафах, докато семейството на Голдин водеше публична кампания то да бъде върнато – случаят се вписа в израелския военен принцип никой да не бъде оставен зад линията.

Развръзката дойде в края на 2025 г. В рамките на договореното прекратяване на огъня и поетапното връщане на живи заложници и тела, останките на Голдин пристигнаха в Израел на 9 ноември. Идентификация в Национален институт по съдебна медицина „Абу Кабир“ потвърди самоличността. Два дни по-късно на 11 ноември, Голдин беше погребан с военни почести във военното гробище в Кфар Саба, в церемония с десетки хиляди участници. Връщането беше част от по-широка вълна, която последва рамковото споразумение за прекратяване на огъня и размяна: 20-те живи заложници бяха освободени през октомври 2025 г., а останките на загиналите се връщаха на части до началото на 2026 г. Тялото на Голдин беше сред последните няколко, чието откриване и предаване отне седмици след освобождаването на живите – отчасти защото то се намираше дълбоко в тунелната система под Рафах, която тепърва предстоеше да бъде претърсена.

Настоящата операция затваря отделна глава от историята: не връщането на тялото, а унищожаването на самото скривалище. След като тленните останки бяха изнесени, армията се върна към тунела, за да го картографира и унищожи. 16-те км галерии под Рафах са част от подземната система, която Хамас изгради по продължение на египетската граница и която IDF определи като приоритетна цел в южната фаза на войната. Запечатването с над 30 000 кубически метра бетон превърна мястото на 11-годишния плен в непроходима маса под земята.

Самият коридор Филаделфия – ивица по цялата граница между Газа и Египет с 14 км дължина, която IDF наричат и ос „Саладин“ – от години е сред най-чувствителните точки на конфликта. Под него се простира гъста мрежа от тунели, използвани както за контрабанда на стоки и оръжие, така и за подземно придвижване на бойци. Именно затова Израел определи коридора за стратегическа цел и пое наземния контрол върху него още през май 2024 г. въпреки острите възражения на властите в Кайро срещу присъствие на Израел по границата. Онези над 16 км под Рафах, вече запечатани, принадлежат на същия подземен пояс, чието картографиране и премахване Израел представя като една от незавършените задачи на войната.

Видео, публикувано от IDF, показва публикува 3D визуализация на тунелната мрежа, кадри от запечатването, както и от действията на сапьорното звено „Яхалом“ в подземните тунели.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.