🇸🇪⚓🇷🇺 Шведските въоръжени сили поискаха държавата принудително да отчужди цял нос при един от входовете към военноморската база Мускьо, купен през 2017 г. от съпругата на руски бизнесмен. Искането беше внесено на 25 август от Fortifikationsverket – ведомството, което управлява имотите на отбраната. Окончателното решение трябва да бъде взето от правителството.
Мотивите са конкретни и практически. Според Въоръжените сили имотът е единствената територия в района на базата, с която те не разполагат, за да изградят ефективна отбрана – преди всичко срещу дронове. „Безпилотните системи могат да се използват по много различни начини – както за наблюдение и събиране на разузнавателни данни, така и за преки нападения“, казва генерал-лейтенант Карл-Йохан Едстрьом, началник на Отбранителния щаб.
Вторият мотив е свързан със собствеността. В заявлението се посочва, че собственичката и съпругът ѝ представляват заплаха за сигурността и че Русия би получила значително оперативно предимство, ако имотът остане в сегашните ръце. Това е оценка на военното ведомство. Срещу двамата не са повдигани обвинения и няма съдебно решение, което да установява подобна дейност.
Мускьо се намира южно от Стокхолм и е свързан със сушата чрез 3 км подводен тунел. Базата заема площ, приблизително равна на тази на Стария град на Стокхолм. Голяма част от нея е изградена чрез взривяване на скалата, а във вътрешността ѝ се намират щабът на флота и доковете за подводници. Непосредствено след изхода на тунела, вляво, започва Бергхолмен – нос с 1,8 хектара суша и още около 2 хектара водна площ, който гледа директно към фарватера.
Върху билото, на 14 метра над морското равнище, се издига голямо строително покритие с дължина около 20 метра. Къщата под него ще бъде с площ над 600 кв. метра, близо половината от които под земята. Освен това са предвидени гараж, кинозала и работилница с площ над 100 кв. метра. Долу, при частния кей, спират бетоновози. Строителството беше преустановено за няколко години, но се възобнови през есента на 2025 г.
Историята започва през август 2017 г., когато имотът е купен за 18 млн крони, платени без ипотечен кредит. В нотариалния акт като собственик е вписана Татяна Сазонова – шведска гражданка, която живее в Стокхолм. Данъчната агенция обаче определя като действителен собственик и ползвател нейния съпруг, руския бизнесмен Станислав Алешченко.
През януари 2023 г. Expressen публикува първото разследване за покупката. Изданието установява, че Алешченко е притежавал дялове в руски дружества, работили с държавната ядрена корпорация „Росатом“. Той е бил и съсобственик на компания, за която източници в Русия твърдят, че е доставяла компоненти за ядрено оръжие.
Данъчната проверка води до отделен резултат. Тя установи над 600 млн крони недекларирани капиталови доходи, прехвърлени с дружествена схема в Панама, и начислява допълнителен данък от 224 млн крони. За известно време държавата поставя имота под запор като обезпечение. Алешченко плаща цялата сума, освобождава имота от запора и оспорва данъчното начисление. След като губи делото на първа инстанция, спорът е отнесен пред апелативния административен съд Kammarrätten.
Разкритието от 2023 г. не води до институционална намеса, защото действащото законодателство не дава подходящ механизъм. Разрешението за строеж е издадено в съответствие с подробния устройствен план и без отклонения от него, поради което общината няма правно основание да го откаже.
„Това е направо отвратително, честно казано. Не искам руски олигарх да си строи огромна къща на нос срещу нашата военноморска база“, казва пред Fokus Свен Густафсон от Умерената коалиционна партия, оглавяващ общинската управа в Ханинге. Според него служителят, който издава строителни разрешения, не може да спре проекта заради близостта му до военноморската база, защото подобна правна норма не съществува. Общината би трябвало да разполага с възможност да откаже разрешението, добавя Густафсон, но такава възможност няма. Местната власт се обръща както към Въоръжените сили, така и към областната управа, но нито една от институциите няма правомощия да се намеси.
През декември 2024 г. държавна комисия, начело с апелативния съдия Хенрик Мац, предлага решение. Според предложението придобиването на недвижими имоти от чужденци и чуждестранни юридически лица трябва да преминава през разрешителен режим, а сделките, които могат да навредят на съществени интереси на системата за тотална отбрана, да бъдат спирани.
Предвиждаше се законът да влезе в сила на 1 юли 2026 г., като изрично не се прилага за придобивания, извършени преди тази дата. За случая „Мускьо“ това значи, че дори да беше приет в предвидения срок, законът нямаше да засегне нито покупката, нито строежа.
Съгласувателната процедура през 2025 г. разкрива още по-съществен пропуск. Проектът обхваща само лица, които притежават гражданство на държава извън Европейското икономическо пространство. Алешченко обаче има както руско, така и кипърско гражданство. Това означава, че властите не биха имали право дори да проверят подобна сделка.
Шведската служба за сигурност Säkerhetspolisen посочва в становището си, че пълното изключване на държавна намеса при покупки от граждани на антагонистични държави само защото те притежават и гражданство на страна от Европейското икономическо пространство, може в значителна степен да обезсмисли закона.
Службата предупреждава и за използването на подставени лица, или т.нар. булвани. Подставеното лице няма само да поиска разрешение, поради което надзорният орган трябва да разполага с правомощие да започва проверка по собствена инициатива – възможност, която комисията не предлага.
Инспекцията по стратегическите продукти напомня, че субектите с враждебни намерения действат дългосрочно и планомерно. Няколко областни управи, на които се предвижда да бъде възложен надзорът, отговарят, че не разполагат с необходимите знания, за да преценят кои имоти са от значение за отбраната.
Проектът изключва от обхвата си и придобиванията чрез делба, наследяване и завещание. В случая с Мускьо това би позволило собствеността да бъде прехвърлена от съпругата на съпруга без никаква проверка.
През ноември 2025 г., когато строителството вече е подновено, Сазонова за първи път говори публично. Пред Expressen тя заяви, че съпругът ѝ няма нищо общо с проекта, не живее в Швеция, не е идвал в страната от години и не проявява интерес към строежа. Къщата и земята са нейни, подчертава тя, а самата тя е шведска гражданка.
На подозренията, че имотът може да бъде използван за разузнавателна дейност, Сазонова отговаря кратко: „Това е просто смешно, хората си измислят.“ По думите ѝ при покупката тя не е знаела колко близо се намира военноморската база и определя това като нещастно съвпадение.
Сазонова отказва да каже дали е запазила руското си гражданство. През август 2026 г. шведската агенция TT съобщава, че тя притежава както руско, така и шведско гражданство. Сазонова заявява, че ще завърши къщата, защото проектът продължава отдавна и за нея представлява интерес да го доведе докрай. Другата възможност, по думите ѝ, е просто да отпише вложените средства като загуба.
Предвиденият срок 1 юли 2026 г. изтече, без законът да влезе в сила. Към 27 август 2026 г. законопроект, изготвен въз основа на предложението на Мац, не се открива нито в регистрите на правителството, нито в тези на Риксдага, въпреки че кабинетът беше заявил намерение да го внесе през пролетта.
Вместо това на 8 юни правителството назначи втора комисия, отново под ръководството на Мац. Този път задачата ѝ е да разработи ново основание за отчуждаване за защита на сигурността на Швеция. Комисията трябва да представи заключенията си най-късно до 31 март 2027 г.
Затова документът от 25 август не стъпва на нов закон, а на наличния ред за принудително отчуждаване. Процедурата се състои от два етапа: кабинетът първо разрешава или отказва отчуждаването, а в случай че го разреши, спорът за размера на обезщетението се решава от съда. Държавата заплаща пазарната цена на имота – следователно става дума за отчуждаване, а не за конфискация.
Как ще се произнесе кабинетът, остава открит въпрос. Пред правителството вече чака и друго подобно искане. На 24 септември 2025 г. управата на Вестерос поиска да отчужди терена на руска православна църква, построена в непосредствена близост до летището. Искането последва предупреждение на Säkerhetspolisen, че храмът се използва като платформа за събиране на информация и за оказване на влияние върху Швеция.
Fokus определя подобна процедура като без аналог в съвременната история на страната. 8 месеца след внасянето на искането министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон от Християндемократите (ХД) заяви пред SVT, че правителството все още подготвя преписката. По думите му подробностите и сроковете не могат да бъдат оповестени, защото попадат под режима на външнополитическата и отбранителната тайна. Решение няма и до днес.
Министърът на отбраната Пол Йонсон също отказа да коментира конкретния случай, но заяви, че искането за Мускьо ще бъде разгледано приоритетно, тъй като е свързано с изграждането на системата за тотална отбрана.
Разрешаването на отчуждаването изглежда вероятно. Искането идва от Въоръжените сили, основава се на конкретна отбранителна необходимост, а не единствено на самоличността на собствениците, и е внесено през година, в която кабинетът вече създаде комисия именно за решаването на подобен проблем. Кога обаче ще бъде взето решението, е отделен въпрос. Искането от Вестерос чака вече 11 месеца.
Юридическата празнина в Швеция има български аналог, макар че тук проблемът се проявява по различен начин. Конституцията не позволява на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз да придобиват земя, освен по силата на международен договор или чрез наследяване по закон. Те обаче могат да придобиват сгради и дружествени дялове. Поради това руското присъствие на българския имотен пазар се реализира предимно чрез регистрирани в страната дружества.
От март 2024 г. към Министерския съвет действа и междуведомствен съвет за скрининг. Всяка пряка чуждестранна инвестиция от инвеститор от Русия или Беларус подлежи на проверка, без да се прилага минимален стойностен праг. Режимът изрично обхваща земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на критична инфраструктура, включително отбранителна.
Този механизъм обаче се задейства при инвестиция – тоест при придобиване на дял в предприятие или при вложение над 2 млн евро – а не при покупка на къща от физическо лице. Покупката на Бергхолмен е именно такава сделка.
Никой не знае точно какъв е мащабът на руската собственост в България. Според справка на Агенцията по вписванията, поискана от вестник „Сега“ и получена след съдебна процедура, в Имотния регистър се откриват 10 954 имота с 10 375 собственици. Около половината от тези имоти се намират в община Несебър. От съответните партиди 8 723 са създадени след 24 февруари 2022 г.
Отделно са установени 7 854 дружества с руски съдружник или руски едноличен собственик на капитала. Това представлява 0,84% от близо 935 000 капиталови дружества в страната.
Агенция по вписванията уточнява, че гражданството не е сред обстоятелствата, които задължително се вписват, и че извлечение, направено по този критерий, не може да предостави точна и пълна картина. Това значи, че горните числа описват наличните данни в регистъра, а не действителния мащаб на собствеността в страната.
Положението в Швеция е сходно. Изследователи от Шведския институт за отбранителни изследвания (FOI) са установили най-малко 247 имота, притежавани от руски граждани, но се предполага, че действителният им брой е значително по-голям.
Показател, че Швеция действително затяга режима, би било решение на кабинета по поне едно от двете искания – за Мускьо или за Вестерос – през следващите месеци, както и внасянето на законопроекта по предложението на Мац през есенната сесия. Обратен сигнал би била още една парламентарна сесия без внесен законопроект, съчетана с продължаващо мълчание по двете искания до края на годината.
Значението на случая не се изчерпва с една къща. Между покупката през 2017 г. и искането от 25 август стоят девет години, през които шведската държава е знаела какво се строи при входа на една от най-защитените ѝ военноморски бази, но не е разполагала с механизъм да го спре. Разрешението за строеж се издава въз основа на устройствения план, а не според самоличността на собственика.
Поисканото сега отчуждаване идва след започването на строежа, а не преди сключването на сделката. Ако процедурата бъде одобрена, държавата ще трябва да плати пазарна цена за имот, чието придобиване би могла да блокира без обезщетение още през 2017 г., ако тогава разполагаше с необходимото правно основание.