Наети китайски коли записаха войници и кодове на норвежко военно учение

Войници от Окръжното командване на Силите за териториална отбрана за районите Осло и Акерсхус (HV-02) по време на предишно учение в центъра на Осло. Целта е да тренират способността на въоръжените сили да защитят държавни органи и критична инфраструктура, както и да осигурят приемането на съюзнически сили в кризисна ситуация. 📸 Снимка: Cornelius Poppe / NTB

🇳🇴👀🇨🇳 Коли под наем, които норвежката териториална отбрана Heimevernet (HV) използва на своето най-голямо учение за годината, са записвали на видео военнослужещи: кой се качва и слиза, къде се отива, кого вземат по пътя и какви кодове набират на военните портали. Функцията за запис, за която никой не ги е предупредил, е открита по време на учението, но автомобилите остават в употреба до края му, включително във военни зони. Случаят е разкрит на 8 октомври от местния вестник Dagens Næringsliv (DN) въз основа на разказ на лейтенант Фредрик Бланк, един от участниците, и сведения на два анонимни източника, които го потвърждават. VG потвърди случая чрез собствен източник.

Учението „Ховедстад“ („Столица“) се проведе от 14 до 18 септември в Осло и неговите околности с участие на 5000 души от окръг HV-02, който обхваща Осло и Акершус. На него се отработват защита на държавните институции и критичната инфраструктура, както и приемане на съюзнически сили при криза, включително охраната на летище „Гардермоен“ във военна обстановка. Транспортът е осигурен с коли под наем от Hertz Norge. По думите на един от анонимните източници поне две от тях са били от китайската марка Deepal и са направили „много записи“, включително на войници, които набират кодове на военни порти.

Откритието е случайно. Няколко от войниците скучаели в един от автомобилите, разглеждали настройките и попаднали на запаметени клипове. „Видеото показва кой влиза в колата и кой излиза от нея. Къде караме? Кого вземаме? Колко време стоим на различните места?“, разказва Бланк пред DN. По-тежко е второто откритие: „Освен това виждахме и кодовете, които използвахме, когато отваряхме портите. В някои случаи минаваме през портите с карта за достъп в комбинация с код и това беше запазено на видеозаписите.“

След края на маневрите военнослужещи изтрили записите, но само в онези коли, до чиято памет са имали достъп. При другите коли с камери съдържанието на паметта остава неизвестно. „Нямаме представа къде отива всичко това. Дали се пази само локално, или какво става с данните, когато учението свърши“, обясни Бланк. Дали нещо е излязло извън самите автомобили, не е известно: публични данни за това няма, а нито производителят, нито фирмата за автомобили под наем дават отговор какво събира и предава софтуерът. Според Бланк откритото е докладвано на по-горното командване с отделен рапорт; резултат от проверка към момента не е оповестяван.

Бланк описва картината, която чужд наблюдател би получил, ако събере записите в едно: „Снима къде се намират основните сили. Заснема по кои пътища се приближаваме. Заснема как патрулираме и къде се разгръщаме. [...] Къде са ни складовете? Какво оборудване имаме? Къде почиваме?“ Освен камерите той посочва и уязвимост, която екипажите дори не са могли да видят. При телефонни разговори през Bluetooth се използва микрофонът на колата, а „не се знае и към какво е свързан“. „В тези коли понякога обсъждаме чувствителни неща“, казва лейтенантът. Националният орган по сигурността (NSM) предупреди за същото: модерните автомобили имат голям брой сензори, камери и микрофони и биха могли да събират и предават значителни количества данни.

Въоръжените сили дадоха на DN само общ отговор. Говорителката Каролине Лисне заяви, че към момента не смятат за уместна обща забрана за влизане на превозни средства от конкретни държави в обектите им: „Подобна забрана би донесла ограничена полза за сигурността в сравнение с практическите неудобства за въоръжените сили, служителите и доставчиците.“ Не беше получен отговор на въпросите за записите на войниците, за набраните кодове и за това защо колите са продължили да се движат из военните зони след откритието. Бланк каза, че не са получили никакви указания как да постъпят със собствените си коли, които ги снимат. Отказът от тях пък би затруднил сериозно способността на поделението да се подготвя на учения, защото други превозни средства почти нямало.

Връзките с Китай са две и следват отделни вериги на собственост. Hertz е американска марка, но First Rent A Car Norway AS я използва по франчайз. Самата компания потвърди пред DN, че собствеността ѝ минава през шведски дружества и Volvo Cars, за да стигне до китайската Zhejiang Geely Holding, чийто основател Ли Шуфу е член на Народния политически консултативен съвет, съвещателен орган под ръководството на Китайската комунистическа партия. Deepal е марка на Changan, която от юли 2025 г. е централна държавна компания под пряк контрол на Комисията за държавните активи (SASAC), отделена от China South Industries Group, държавен производител на оръжие и автомобили. Volvo Cars отхвърля твърдението, че китайската ѝ собственост създава риск, и заявява, че без ясно правно основание никакви данни не могат да се споделят с Geely. Норвежкото дружество казва, че спазва норвежкото и европейското законодателство.

Договорът е сключен през 2024 г. от Логистичната организация на въоръжените сили (FLO). Рамковото споразумение е за до 350 млн. норвежки крони и важи от юни 2024 г. до май 2028 г.; 260 млн. от сумата са за Hertz. Автомобилите по него обслужват ежедневната работа, ученията и оперативната дейност. На 28 септември, в писмен отговор до депутата Химаншу Гулати от Партия на прогреса, министърът на отбраната Туре Сандвик написа, че собственикът е бил известен при сключването на договора, но „беше преценено, че собствеността не влияе върху използването на превозните средства“. Затова собствеността изобщо не е включена сред изискванията на договора. В същия отговор министърът дава уверение, че всички поделения имат основна физическа и електронна защита, която „предотвратява събиране на чувствителни данни“. 10 дни по-рано беше приключило учението „Ховедстад“, на което колите бяха записали кодовете на портите.

След публикацията на DN на 8 октомври Гулати внесе нов въпрос: дали мерките за сигурност и местните ограничения са попречили на китайските коли на „Ховедстад“ да съберат чувствителни данни. Махмуд Фарахманд от Консервативната партия пита какви оценки на риска са направени преди наемането и къде другаде сектор отбрана е използвал китайски коли. Към 12 октомври и двата въпроса остават без отговор. Партията на зелените поиска незабавно прекратяване на използването в армията и полицията на наетите коли с връзки с Китай. „Ако не може да се изключи, че колите улавят и изпращат чувствителна информация, единствена възможност е договорите да бъдат анулирани“, каза пред DN депутатката Юлие Стуестьол.

Въпросът стига и до контраразузнаването. Полицейската служба за сигурност (PST), която от много години отправя предупреждения за китайското разузнаване, участва в общия държавен договор за коли под наем, обхванал над 180 институции и 4 доставчика, сред които и Hertz. Службата потвърди пред DN, че наема от Hertz, но само за административни задачи, а не за превоз на официални лица. „Не сме препоръчвали да се избягват използването и покупката на автомобили от определени марки или производители, включително китайски“, каза старшият ѝ съветник Мартин Бернсен. На 5 октомври министърът на правосъдието Астри Ос-Хансен отговори на въпрос на зелените, че политиците не бива да определят кои конкретни доставчици да използва PST и че оценката на риска трябва да отчита и други фактори освен собственост и национална принадлежност. Думата „Китай“ в отговора ѝ не се среща нито веднъж.

Съюзниците стигнаха по-далеч. През февруари 2026 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша въведе забрана за използване на китайски превозни средства в охраняеми военни обекти, а на личният състав забрани да свързват служебните си телефони с тях. Останалите частни автомобили с устройства, записващи местоположение, образ или звук, се допускат само когато тези функции са изключени. В Израел армията започна да изтегля около 700 китайски коли, предимно Chery Tiggo 8 Pro, от своите подполковници и полковници, съобщиха през ноември 2025 г. местния издания, а военните отказаха коментар. В Норвегия обща забрана няма. Центърът за въздушни операции на НАТО в Будьо заяви пред местния Bodø Nu днес, че прилага ограничения спрямо китайските коли под наем.

Полското правило съдържа и най-силното възражение срещу тълкуването, което търси вината в китайската собственост. То изисква функцията за запис да е изключена във всички автомобили, а Сандвик също заяви, че рискът засяга всички модерни автомобили. Възможно е записите да идват от вграден видеорегистратор и сами по себе си не доказват намерение на производителя. Възражението обаче не смекчава провала, а само прехвърля акцента от собствеността към реакцията. Ако всяка модерна кола е сензор на колела, именно затова колите, записали кодовете за достъп, не е трябвало да продължат да обикалят военни зони, а войниците е трябвало да имат указания. Обща забрана в Норвегия в близките седмици е малко вероятна, тъй като армията я отхвърли изрично на 8 октомври. Оценката, че слабото звено е реакцията, а не просто техниката, ще бъде потвърдено, ако отговорите на Сандвик до Гулати и Фарахманд повторят формулата за основната защита, без да съобщят резултата от проверката. Тази оценка ще отслабне, в случай че военните оповестят техническа проверка на наетите коли и правила за тях, каквито Полша вече има.

Полската полиция задържа мъж, заподозрян в подготовка на атентат срещу Туск

🇵🇱🚨 Полската полиция задържа в Долна Силезия мъж, заподозрян, че е заплашвал премиера Доналд Туск и вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш и е подготвял атентат. „Мъжът, който заплашваше премиера Доналд Туск и планираше нападение срещу него, беше задържан от полицията“, съобщи в X министърът на вътрешните работи Марчин Кервински. Арестът беше извършен броени часове след като Службата за държавна охрана (SOP), отговорна за охраната на висшите държавни лица, получи имейл от информатор, а властите обявиха, че шансът заплахите да бъдат изпълнени е висок. Към сутринта на 12 октомври няма повдигнато обвинение.

Задържаният е поляк на около 60 години, каза Кервински пред TVP Info, а RMF FM съобщи за 66-годишен твърд противник на сегашния кабинет. По думите на министъра става дума за „човек от много радикални групи, който установява много радикални контакти в интернет“. Следователите са стигнали до него по два пътя: през информатора и подробен анализ на съдържание, което е публикувал в мрежата. „Човекът, който ни информира за това, предаде точни сведения за това кой иска да извърши такова подло деяние“, посочи Кервински. Rzeczpospolita пише, че арестът е станал малко преди 17 ч. във Вроцлав. Заподозреният е бил регистриран в полицията и преди – за дребни кражби и неплатена издръжка. Полицейските служители са влезли в жилището му около 16 ч. и са извършили обиск. По данни на Wprost и Wirtualna Polska са иззети предмети, които биха могли да представляват опасност, без да се уточнява какви.

Той е прекарал нощта в ареста във Вроцлав, а днес е бил откаран към Варшава, след като лекар е разрешил транспортиране с оглед на здравословното му състояние, съобщи RMF FM. Правната квалификация още не е определена. Един от вариантите според радиото е подготовка на убийство, за която се предвиждат до 15 години затвор. Говорителката на МВР Каролина Галецка каза пред Fakt, че е твърде рано да се каже дали е действал сам.

Сигналът, който задейства службите, е пристигнал в ранните часове на 11 октомври на общия имейл адрес на канцеларията на SOP. Телевизия TVN24 се сдоби с текста му: „Подателят установил в социалните мрежи контакт с една от радикалните организации, търсейки доброволци за извършване на атентат с огнестрелно оръжие. Подателят съобщава, че се е срещнал с мъж на име Кшищоф, с когото е разговарял за въоръжение, омраза към правителството и план за масово убийство“. Rzeczpospolita установява още преди задържането, че авторът на писмото не е нападателят, а човек, който е бил наясно с плановете. Думите на Кервински за информатора съвпадат с тази версия. Gazeta Wyborcza, позовавайки се на източник в службите, отбелязва, че в писмото са посочени адресите, на които двамата държавници ще пребивават през следващите дни, и графикът им. Rzeczpospolita не успя да потвърди това. Властите не са казали дали задържаният е мъжът на име Кшищоф от текста на сигнала, нито дали „радикалната организация“ съществува и има ли в нея други хора.

От подаването на сигнала до ареста изминаха под 24 часа. Туск и Косиняк-Камиш са били уведомени около 7 ч. в неделя сутринта, отбеляза говорителят на правителството Адам Шлапка пред Polsat News. В 11:00 ч. в Центъра за борба с тероризма към Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) се събраха представители на полицията, SOP и ABW, а след това Яцек Добжински, говорител на министъра-координатор на специалните служби, излезе пред журналистите. „Говорим за голяма вероятност тези заплахи да бъдат изпълнени“, каза той. Той добави: „Отнасяме се към случая изключително, направо смъртно сериозно“. Галецка обясни пред Rzeczpospolita, че е имало „много сериозно основание“ писмото да се смята за достоверно, тъй като в него са се съдържали толкова конкретни и сериозни сведения, че министерството взело решение да предупреди обществото. Следобед Туск написа в X: „Мъжът, който заплашваше с атентат, е задържан. Благодаря на полицаите за бързите и решителни действия“. Косиняк-Камиш благодари за бързата и недвусмислена реакция.

Огласяването на заплахата преди ареста остава спорно и след ареста. Още вчера експертът по сигурност професор Томаш Сафянски определи като лоша кризисна комуникация обявяването на „възможен атентат“ без обяснение на основанията за оценката. Анонимни служители, цитирани от Wirtualna Polska, питаха защо случаят изобщо е бил огласен, а един от тях го нарече „чист PR“, който да отклони вниманието от скандала около депутата от Гражданската коалиция Михал Колоджейчак. След ареста критиките се насочиха от това дали заплахата е реална към въпроса защо е обявена. „Обявяването на това в медиите и вдигане на голяма шумотевица около него малко прилича на прикриване на проблемите на г-н премиера“, сподели пред Polsat News бившият президент Анджей Дуда и посочи сигурността в училищата. Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика на президента Карол Навроцки, отиде по-далеч в същата телевизия на 12 октомври: „Имам известно усещане, че вчера господин премиерът и неговите служители се опитаха да предизвикат политически спектакъл“. Марек Савицки от Полската селска партия на Косиняк-Камиш гледа по друг начин на случилото се: щом службите са преценили, че има нещо, са предали сведенията и се е стигнало до арест, „не виждам тук никаква сензация“, каза той пред Fakt. Сутринта кабинетът представи най-силната оценка, с която разполага, почти без да посочи факти в нейна подкрепа. Следобедният арест я подкрепи, но не я обясни: още не е съобщено какво е иззето, дали има оръжие и дали има съучастници.

Случаят се разигра в седмица, в която полската полиция вече беше в повишена готовност. 3 нападения с нож за 4 дни в училища в Мазовецко войводство доведоха до смъртта на 1 човек. На 7 октомври 19-годишен рани 10 души, включително себе си, в училище в Остроленка. На другия ден 15-годишен бивш ученик уби 37-годишна служителка на основното училище в Лешчидул-Новини. До сутринта на 11 октомври полицията е задържала 117 души заради носене на ножове или закани за нападения срещу училища. Позовавайки се на свои източници, Rzeczpospolita твърди, че имейлът до SOP няма връзка с тези нападения.

Заплахите срещу Туск не са ново явление. В средата на август самата SOP забеляза във Facebook закани за убийство срещу премиера, а техният автор се оказка 52-годишен жител на Олава, задържан на 7 септември На 21 август Централното бюро за борба с киберпрестъпността съобщи за ареста на 23-годишен мъж от Люблинско войводство, който в група, посветена на огнестрелните оръжия, предлагал съгласувана атака срещу водещи политици. По повдигнатите срещу него обвинения се предвижда наказание до 20 години затвор. Полша помни и докъде може да стигне насилието срещу публични личности: на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович беше намушкан на сцена пред публика и почина на следващия ден.

Властите не свързват заподозрения с Русия, макар Полша да е европейската държава, най-засегната от руски хибридни операции. Доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT) и GLOBSEC от февруари 2026 г. посочва, че 31 от 151 случая от февруари 2022 г. насам са регистрирани на територията на Полша. През август Туск обяви, че е заловен руски гражданин, вербуван от разузнаването на Кремъл, за да убие във Варшава лице с двойно американско-украинско гражданство; според RMF FM целта е украинският рапър Kyivstoner. Чешкият премиер Андрей Бабиш определи заплахата срещу Туск като безумие и отбеляза пред Deník N, че чешките служби ще съдействат на полските си колеги, ако бъде поискано. Министърът на вътрешните работи Петр Мацинка предложи помощ на полския си колега Радослав Сикорски.

Дали оценката „висока вероятност“ е обоснована, ще стане ясно от самото обвинение. Ако прокуратурата квалифицира деянието като закани, за които се предвиждат до три години затвор, както при 52-годишния от Олава, това ще подкрепи довода на критиците, че правителството е раздуло случая. Ако обвинението е за подготовка на убийство и сред иззетото има оръжие или ако бъдат задържани и други хора от групата, за която говори сигналът, оценката на службите ще се окаже по-точна от тази на критиците им.

Полицията разчисти плажа Трамполин в Сеута с военни във втора линия

🇪🇸🪖 Националната полиция на Испания разчисти плажа Трамполин в ексклава Сеута, където от края на юли се намираше лагер с 3000–3500 души, а зад полицейските редици Генералното командване на Сеута осигури втора линия от военни. В рамките на 48 часа бяха изведени над 1400 души, а други 1200 се върнаха доброволно в Мароко, съобщава агенция EFE. Втората фаза започна в 08:00 ч. на 5 октомври и свърши за около 3 часа. Някои от обитателите избягаха към хълмовете и съседния плац Гуано, където все още пребивават стотици.

Лагерът е остатък от масовото нахлуване на 30-31 юли, при което според Euronews в града влязоха над 70 хил. души, повечето от които се върнаха в рамките на броени часове. Операция „Трамполин“ започна рано сутринта на 4 октомври. В лагера влязоха над 350 полицаи от частите за намеса и от звената за превенция, над 30 фургона, 3 бронирани и тактически машини на полицията и дронове, а Гражданската гвардия държа плавателни съдове в морето и водолази в случай, че някой реши да се хвърли във водата. Обитателите бяха разделяни по сектори и качвани на автобуси към Центъра за временно приемане на чужденци (CATE) край граничния пункт Тараджал; малолетните бяха отделени още на място и откарани отделно. Преводачи бяха на терен, за да разясняват процедурата. Полицията съобщи, че всички трябва да бъдат идентифицирани и много от тях няма да имат право на убежище. Според Noticias de Álava първата цел е отсечката до станция за пречистване на вода, а градските власти са се договорили с компетентното министерство да я почистят и да я оградят, за да не се връщат палатките.

В Тараджал на хората се предлагат два пътя: места в приемните центрове, които правителството е открило в града, или доброволно връщане обратно в Мароко пеша. Голяма част избраха второто. Над 1200 души се върнали след изселването, съобщава EFE от 5 октомври. Според местното издание Ceutaldia около 880 са го направили на 4 октомври и други 170 на следващия ден. За влезлите с плуване решението на Върховния съд от 8 юли изключва връщане на границата и ги праща в обикновено производство по експулсиране, при което имат достъп до адвокатска защита и до молба за международна закрила, което отнема месеци.

Властите обясняват операцията със здравния риск: в пробите вода от 23, 25 и 28 септември са открити E. coli и ентерококи. Полицейското управление в Сеута допълва, че преместването зависи от наличните места и нуждата обитателите да бъдат на защитено от дъжда и мръсотията място. Министър Ангел Виктор Торес е обещал брегът да бъде освободен до 15 октомври, а кралската двойка пристига в Сеута на 13 октомври; според El Español полицейски източници са искали лагерът да бъде премахнат преди визитата.

Присъствието на армията стъпва на две решения. На 30 юли правителството разположи армейски части в Сеута, за да подсилят Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всякакви други задачи, нужни за поддържането на сигурността в град Сеута“, съобщи Associated Press. От 25 август там действа и Кралски указ 681/2026, обявяващ ситуация от интерес за националната сигурност: режим по Закона за националната сигурност, в сила до 31 декември, който не отнема права и не въвежда извънредно положение. Указът възлага ръководството на министъра на териториалната политика Торес като действащ орган, но не променя нито компетентността на институциите, нито командните вериги. На Министерството на отбраната той отрежда човешки, логистични, санитарни, транспортни, наблюдателни, инфраструктурни, жилищни и комуникационни способности; обществената сигурност, опазването на реда, идентификацията на чужденци и международната закрила са в раздела на вътрешното министерство. Самото министерство определя мисията като присъствие, наблюдение и подкрепа. Министър Маргарита Роблес каза на 12 август, че „на Сеута и на Мелиля не се посяга“ и случилото се на 30 юли „не може да се повтори“. На 23 септември тя защити присъствието на 4100 военнослужещи, които според Infodefensa са извършили над 7000 патрула.

На брега войниците стояха зад полицейските части. На 4 октомври Главната дирекция на полицията обяви, че командването е установило втора охранителна линия с военни, а на 5 октомври, според El Faro de Ceuta, военните са били с екипировка за безредици, за да предотвратят инциденти. Правилата за войниците са по-тесни от тези за полицаите. Армейски източници на El Español описват на 4 октомври патрули, които не слизат от машините, не искат документи и се намесват само при самозащита или непосредствена опасност за живот; анонимен войник казва пред Libertad Digital на 3 октомври, че конкретни заповеди не е имало за нищо, „само присъствие и възпиране“. Войниците на патрул са били и нападани. В края на август четирима от Група „Регулярес“ № 54 на Сухопътните войски бяха обсипани с камъни от група от 35–40 души покрай Бенсу и напуснаха машината си, според El Español. На 29 август четирима души бяха задържани след нова атака над патрул, при която сержант беше ранен, съобщава El Debate.

Армията участва и със земя. 4 от 7-те площи, които указ 706/2026 от 1 септември посочва за приемане на мигранти, са терени на Министерство на отбраната или предоставени от него: Лома Маргарита, Ла Ипика, бившият футболен терен на кавалерийските казарми и казармата К8. Останалите са плацът Гуано, който е на Министерство на екологичния преход, два пристанищни парцела и терени на жилищно министерство в Лома Колменар; на 29 септември към списъка беше добавен и парцел от затвора в Сеута. Плацът Гуано е мястото, където според EFE остават стотици от обитателите на лагера, а Ceutaldia пише, че 2000 порции храна дневно се раздават.

Брегът е изпразван и преди. На 20 август почти 1700 души са напуснали пеша под полицейски ескорт към центрове за временно настаняване, а според Euronews около 500 се връщат на плажа още същия следобед; официално потвърждение от властите за това няма. На 18 септември стотици бяха преместени от плажове в града към палатков лагер в пристанището с 1700 места. Според Infobae лагерът на Трамполин е нараснал значително от август насам.

Докато указът не бъде изменен, вероятно военните ще останат на втора линия: писаното в него и описаното на брега съвпадат. Промяна би показал нов указ, който им възлага задачи по опазване на реда, или участие на военнослужещи в изселване на плаца Гуано. Натиск в тази посока има: делегатът на Единната асоциация на испанските военни (AUME) Хосе Висенте Малено поиска всички военни, котио участват в разгръщането в Сеута, да излизат със с личното оръжие и боеприпаси. Премиерът Педро Санчез би могъл да удължи указа, да го измени или прекрати по-рано след доклад на Съвета за национална сигурност, а министър Роблес е призована на закрито заседание на комисията по официалните тайни на Конгреса на 6 октомври.

Американски турист е арестуван край Кирия след заявено намерение за атентат

🇺🇸🚨🇮🇱 Израелската полиция арестува американски турист на 4 октомври вечерта край Кирия, военен комплекс в центъра на Тел Авив, където се помещават Генералният щаб на ЦАХАЛ и Министерството на отбраната. Според местни медии мъжът е снимал района, направил е опит да влезе през портала и е заявил, че иска да извърши атентат. Полицията го е предала на разследващите за изясняване на обстоятелствата, а той е изпратен на психиатричен преглед.

Полицията потвърди ареста с официално съобщение на 5 октомври, но то е по-пестеливо от публикациите в медиите. В него се казва, че полицейски служители от участък „Лев Тел Авив“ в район „Яркон“ са предали лицето на разследващите органи за изясняване на обстоятелствата и е изпратено на психиатричен преглед. The Jerusalem Post пише, че изявлението не назовава нито обекта, нито конкретно гражданство на лицето и като причина за ареста посочва единствено подозрително поведение. Детайлите за самия случай идват от N12 и другите издания.

Walla, който се позовава на свои източници, описва мъж на около 30-годишна възраст, стигнал до портала на Кирия, започнал да снима мястото и опитал да влезе, а на войниците казал, че иска да извърши атентат, и поискал да го пуснат вътре. N12 описва подозрението срещу него така: снимал и казал на хората наоколо, че планира атентат. Според ynet той разговарял с охраната за атентат. i24NEWS съобщава, че поведението му събудило подозренията на охраната на обекта, а Israel National News – че бил задържан веднага на място и разпитът трябва да изясни мотива му и обстоятелствата около идването му.

По първоначална оценка, мъжът е психично неадекватен. Walla съобщава още, че в разследването участва службата за вътрешна сигурност на Израел (Шин Бет), като се проверява възможността за депортация.

Кирия е една от първите бази на израелската армия, която помещава нейното командване от основаването през 1948 г. Военната част на комплекса, наричана още база „Рабин“, заема района северно от ул. „Каплан“ и изпълнява главно командни, административни, комуникационни и спомагателни функции. В нея са кулите „Маткал“, където се помещават Генералният щаб и Министерството на отбраната, както и „Марганит“. Южно от улицата започва бизнес район с кулата „Кирия“, а наблизо са кулите „Азриели“. Голяма част от комплекса е разположена върху земите на Сарона, селище на германските тамплиери, основано през XIX век.

Шведската отбрана поиска отчуждаване на руския имот при Мускьо

🇸🇪⚓🇷🇺 Шведските въоръжени сили поискаха държавата принудително да отчужди цял нос при един от входовете към военноморската база Мускьо, купен през 2017 г. от съпругата на руски бизнесмен. Искането беше внесено на 25 август от Fortifikationsverket – ведомството, което управлява имотите на отбраната. Окончателното решение трябва да бъде взето от правителството.

Мотивите са конкретни и практически. Според Въоръжените сили имотът е единствената територия в района на базата, с която те не разполагат, за да изградят ефективна отбрана – преди всичко срещу дронове. „Безпилотните системи могат да се използват по много различни начини – както за наблюдение и събиране на разузнавателни данни, така и за преки нападения“, казва генерал-лейтенант Карл-Йохан Едстрьом, началник на Отбранителния щаб.

Вторият мотив е свързан със собствеността. В заявлението се посочва, че собственичката и съпругът ѝ представляват заплаха за сигурността и че Русия би получила значително оперативно предимство, ако имотът остане в сегашните ръце. Това е оценка на военното ведомство. Срещу двамата не са повдигани обвинения и няма съдебно решение, което да установява подобна дейност.

Мускьо се намира южно от Стокхолм и е свързан със сушата чрез 3 км подводен тунел. Базата заема площ, приблизително равна на тази на Стария град на Стокхолм. Голяма част от нея е изградена чрез взривяване на скалата, а във вътрешността ѝ се намират щабът на флота и доковете за подводници. Непосредствено след изхода на тунела, вляво, започва Бергхолмен – нос с 1,8 хектара суша и още около 2 хектара водна площ, който гледа директно към фарватера.

Върху билото, на 14 метра над морското равнище, се издига голямо строително покритие с дължина около 20 метра. Къщата под него ще бъде с площ над 600 кв. метра, близо половината от които под земята. Освен това са предвидени гараж, кинозала и работилница с площ над 100 кв. метра. Долу, при частния кей, спират бетоновози. Строителството беше преустановено за няколко години, но се възобнови през есента на 2025 г.

Историята започва през август 2017 г., когато имотът е купен за 18 млн крони, платени без ипотечен кредит. В нотариалния акт като собственик е вписана Татяна Сазонова – шведска гражданка, която живее в Стокхолм. Данъчната агенция обаче определя като действителен собственик и ползвател нейния съпруг, руския бизнесмен Станислав Алешченко.

През януари 2023 г. Expressen публикува първото разследване за покупката. Изданието установява, че Алешченко е притежавал дялове в руски дружества, работили с държавната ядрена корпорация „Росатом“. Той е бил и съсобственик на компания, за която източници в Русия твърдят, че е доставяла компоненти за ядрено оръжие.

Данъчната проверка води до отделен резултат. Тя установи над 600 млн крони недекларирани капиталови доходи, прехвърлени с дружествена схема в Панама, и начислява допълнителен данък от 224 млн крони. За известно време държавата поставя имота под запор като обезпечение. Алешченко плаща цялата сума, освобождава имота от запора и оспорва данъчното начисление. След като губи делото на първа инстанция, спорът е отнесен пред апелативния административен съд Kammarrätten.

Разкритието от 2023 г. не води до институционална намеса, защото действащото законодателство не дава подходящ механизъм. Разрешението за строеж е издадено в съответствие с подробния устройствен план и без отклонения от него, поради което общината няма правно основание да го откаже.

„Това е направо отвратително, честно казано. Не искам руски олигарх да си строи огромна къща на нос срещу нашата военноморска база“, казва пред Fokus Свен Густафсон от Умерената коалиционна партия, оглавяващ общинската управа в Ханинге. Според него служителят, който издава строителни разрешения, не може да спре проекта заради близостта му до военноморската база, защото подобна правна норма не съществува. Общината би трябвало да разполага с възможност да откаже разрешението, добавя Густафсон, но такава възможност няма. Местната власт се обръща както към Въоръжените сили, така и към областната управа, но нито една от институциите няма правомощия да се намеси.

През декември 2024 г. държавна комисия, начело с апелативния съдия Хенрик Мац, предлага решение. Според предложението придобиването на недвижими имоти от чужденци и чуждестранни юридически лица трябва да преминава през разрешителен режим, а сделките, които могат да навредят на съществени интереси на системата за тотална отбрана, да бъдат спирани.

Предвиждаше се законът да влезе в сила на 1 юли 2026 г., като изрично не се прилага за придобивания, извършени преди тази дата. За случая „Мускьо“ това значи, че дори да беше приет в предвидения срок, законът нямаше да засегне нито покупката, нито строежа.

Съгласувателната процедура през 2025 г. разкрива още по-съществен пропуск. Проектът обхваща само лица, които притежават гражданство на държава извън Европейското икономическо пространство. Алешченко обаче има както руско, така и кипърско гражданство. Това означава, че властите не биха имали право дори да проверят подобна сделка.

Шведската служба за сигурност Säkerhetspolisen посочва в становището си, че пълното изключване на държавна намеса при покупки от граждани на антагонистични държави само защото те притежават и гражданство на страна от Европейското икономическо пространство, може в значителна степен да обезсмисли закона.

Службата предупреждава и за използването на подставени лица, или т.нар. булвани. Подставеното лице няма само да поиска разрешение, поради което надзорният орган трябва да разполага с правомощие да започва проверка по собствена инициатива – възможност, която комисията не предлага.

Инспекцията по стратегическите продукти напомня, че субектите с враждебни намерения действат дългосрочно и планомерно. Няколко областни управи, на които се предвижда да бъде възложен надзорът, отговарят, че не разполагат с необходимите знания, за да преценят кои имоти са от значение за отбраната.

Проектът изключва от обхвата си и придобиванията чрез делба, наследяване и завещание. В случая с Мускьо това би позволило собствеността да бъде прехвърлена от съпругата на съпруга без никаква проверка.

През ноември 2025 г., когато строителството вече е подновено, Сазонова за първи път говори публично. Пред Expressen тя заяви, че съпругът ѝ няма нищо общо с проекта, не живее в Швеция, не е идвал в страната от години и не проявява интерес към строежа. Къщата и земята са нейни, подчертава тя, а самата тя е шведска гражданка.

На подозренията, че имотът може да бъде използван за разузнавателна дейност, Сазонова отговаря кратко: „Това е просто смешно, хората си измислят.“ По думите ѝ при покупката тя не е знаела колко близо се намира военноморската база и определя това като нещастно съвпадение.

Сазонова отказва да каже дали е запазила руското си гражданство. През август 2026 г. шведската агенция TT съобщава, че тя притежава както руско, така и шведско гражданство. Сазонова заявява, че ще завърши къщата, защото проектът продължава отдавна и за нея представлява интерес да го доведе докрай. Другата възможност, по думите ѝ, е просто да отпише вложените средства като загуба.

Предвиденият срок 1 юли 2026 г. изтече, без законът да влезе в сила. Към 27 август 2026 г. законопроект, изготвен въз основа на предложението на Мац, не се открива нито в регистрите на правителството, нито в тези на Риксдага, въпреки че кабинетът беше заявил намерение да го внесе през пролетта.

Вместо това на 8 юни правителството назначи втора комисия, отново под ръководството на Мац. Този път задачата ѝ е да разработи ново основание за отчуждаване за защита на сигурността на Швеция. Комисията трябва да представи заключенията си най-късно до 31 март 2027 г.

Затова документът от 25 август не стъпва на нов закон, а на наличния ред за принудително отчуждаване. Процедурата се състои от два етапа: кабинетът първо разрешава или отказва отчуждаването, а в случай че го разреши, спорът за размера на обезщетението се решава от съда. Държавата заплаща пазарната цена на имота – следователно става дума за отчуждаване, а не за конфискация.

Как ще се произнесе кабинетът, остава открит въпрос. Пред правителството вече чака и друго подобно искане. На 24 септември 2025 г. управата на Вестерос поиска да отчужди терена на руска православна църква, построена в непосредствена близост до летището. Искането последва предупреждение на Säkerhetspolisen, че храмът се използва като платформа за събиране на информация и за оказване на влияние върху Швеция.

Fokus определя подобна процедура като без аналог в съвременната история на страната. 8 месеца след внасянето на искането министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон от Християндемократите (ХД) заяви пред SVT, че правителството все още подготвя преписката. По думите му подробностите и сроковете не могат да бъдат оповестени, защото попадат под режима на външнополитическата и отбранителната тайна. Решение няма и до днес.

Министърът на отбраната Пол Йонсон също отказа да коментира конкретния случай, но заяви, че искането за Мускьо ще бъде разгледано приоритетно, тъй като е свързано с изграждането на системата за тотална отбрана.

Разрешаването на отчуждаването изглежда вероятно. Искането идва от Въоръжените сили, основава се на конкретна отбранителна необходимост, а не единствено на самоличността на собствениците, и е внесено през година, в която кабинетът вече създаде комисия именно за решаването на подобен проблем. Кога обаче ще бъде взето решението, е отделен въпрос. Искането от Вестерос чака вече 11 месеца.

Юридическата празнина в Швеция има български аналог, макар че тук проблемът се проявява по различен начин. Конституцията не позволява на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз да придобиват земя, освен по силата на международен договор или чрез наследяване по закон. Те обаче могат да придобиват сгради и дружествени дялове. Поради това руското присъствие на българския имотен пазар се реализира предимно чрез регистрирани в страната дружества.

От март 2024 г. към Министерския съвет действа и междуведомствен съвет за скрининг. Всяка пряка чуждестранна инвестиция от инвеститор от Русия или Беларус подлежи на проверка, без да се прилага минимален стойностен праг. Режимът изрично обхваща земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на критична инфраструктура, включително отбранителна.

Този механизъм обаче се задейства при инвестиция – тоест при придобиване на дял в предприятие или при вложение над 2 млн евро – а не при покупка на къща от физическо лице. Покупката на Бергхолмен е именно такава сделка.

Никой не знае точно какъв е мащабът на руската собственост в България. Според справка на Агенцията по вписванията, поискана от вестник „Сега“ и получена след съдебна процедура, в Имотния регистър се откриват 10 954 имота с 10 375 собственици. Около половината от тези имоти се намират в община Несебър. От съответните партиди 8 723 са създадени след 24 февруари 2022 г.

Отделно са установени 7 854 дружества с руски съдружник или руски едноличен собственик на капитала. Това представлява 0,84% от близо 935 000 капиталови дружества в страната.

Агенция по вписванията уточнява, че гражданството не е сред обстоятелствата, които задължително се вписват, и че извлечение, направено по този критерий, не може да предостави точна и пълна картина. Това значи, че горните числа описват наличните данни в регистъра, а не действителния мащаб на собствеността в страната.

Положението в Швеция е сходно. Изследователи от Шведския институт за отбранителни изследвания (FOI) са установили най-малко 247 имота, притежавани от руски граждани, но се предполага, че действителният им брой е значително по-голям.

Показател, че Швеция действително затяга режима, би било решение на кабинета по поне едно от двете искания – за Мускьо или за Вестерос – през следващите месеци, както и внасянето на законопроекта по предложението на Мац през есенната сесия. Обратен сигнал би била още една парламентарна сесия без внесен законопроект, съчетана с продължаващо мълчание по двете искания до края на годината.

Значението на случая не се изчерпва с една къща. Между покупката през 2017 г. и искането от 25 август стоят девет години, през които шведската държава е знаела какво се строи при входа на една от най-защитените ѝ военноморски бази, но не е разполагала с механизъм да го спре. Разрешението за строеж се издава въз основа на устройствения план, а не според самоличността на собственика.

Поисканото сега отчуждаване идва след започването на строежа, а не преди сключването на сделката. Ако процедурата бъде одобрена, държавата ще трябва да плати пазарна цена за имот, чието придобиване би могла да блокира без обезщетение още през 2017 г., ако тогава разполагаше с необходимото правно основание.

Ядрената база Уорън купува китайски дронове DJI за противодронови учения

🇺🇸🛡️🇨🇳 ВВС на САЩ планират да закупят китайски дронове за базата, в която е разположено въздушно крило, отговорно за 1/3 от действащите американски междуконтинентални балистични ракети. 90-а ескадрила за договорни поръчки публикува обявление и покана за оферти за 6 летателни апарата на DJI и 6 устройства за въздушно пускане на товари, предназначени за авиобаза „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг. Оферти се приемат до 24 август, а въпроси могат да се задават до 5 дни преди крайния срок. Купувачът е държава, която от края на 2025 г. официално изтласква същия този производител от собствения си пазар.

Поръчката е малка по обем и с ясно формулирано предназначение: включва 2 възстановени квадрокоптера DJI Mavic 2 Pro с комплекти Fly More, 2 броя DJI Mini 3 Pro с дистанционни управления, 2 комплекта DJI Avata 2 Fly More, 6 устройства за пускане на товари и доставката им. Договорът ще има фиксирана цена и ще бъде възложен на най-ниската оферта, която отговаря на техническите изисквания. Получател е 90-ият ескадрон за сигурност на ракетните операции – подразделение на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ. Дроновете са необходими за обучение по борба с малки дронове: упражнения, при които радари, средства за електронно заглушаване и останалите средства за неутрализиране се проверяват срещу реални емисии, а не срещу симулации.

Самият подбор на моделите описва заплахата по-точно от всяка формулировка в документа. Mavic 2 Pro е снимачен дрон от 2018 г., спрян от производство през 2021 г. Поддръжката му от производителя приключва на 31 август 2026 г. – една седмица след крайния срок за подаване на оферти. Mini 3 Pro е модел от 2022 г., който тежи под 249 грама и така остава под прага за задължителна регистрация в повечето държави. Avata 2, представен през април 2024 г., е FPV дрон, управляван чрез очила и развиващ скорост до около 97 км/ч. Той принадлежи към същото семейство апарати, което украинската и руската армия превърнаха в основен ударен инструмент по фронтовата линия. Устройствата за пускане на товари допълват картината: чрез тях гражданският квадрокоптер може да пренася и хвърля различни предмети.

Ескадронът не търси каквито и да е дронове, а само модели на DJI. Обосновката на изискването за марка е подписана на 29 юли от служителя по договорните поръчки технически сержант Чад А. Еванс и се основава на пазарната реалност. Според документа китайският производител държи 80–85% от световния пазар на граждански дронове, а неговите „силно отличителни, патентовани електронни протоколи, радиочестотни (RF) сигнатури и летателни възможности“ не могат да бъдат възпроизведени от американски модели или от такива на други производители. „За да изпитаме правилно контрасистемите си и да обучим операторите си срещу статистически най-вероятната реална заплаха, 90 MSOS трябва да използва именно устройствата, които противниците най-вероятно биха приложили“, се казва в документа. В него се предупреждава, че без този хардуер ще бъде застрашена „мисията по ядрена сигурност, която не допуска провал“. Компютърните симулации и произведените в САЩ дронове не биха позволили на операторите да бъдат изпитани срещу реалната електромагнитна следа и комуникационни протоколи на DJI. Документът описва това като сляпа зона, която е критична за отбраната на базата.

Тази сляпа зона е предвидена в законодателството още преди ограниченията да са всеобхватни. Раздел 848 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г., подписан в края на 2019 г., забранява на Пентагонът да купува и използва безпилотни системи, произведени в Китай или такива, които съдържат ключови китайски компоненти. Сред тях изрично са посочени полетни контролери, радиостанции, камери, предаватели, окачвания, наземни станции и контролен софтуер. Същият текст обаче изключва от забраната тестове и обучение по борба с безпилотни системи и операции, изпитания, анализи и подготовка в областта на разузнаването, електронната и информационната война. С други думи законът допуска изключението шест години преди ограничението да придобие пълния си обхват.

Това се случи съвсем наскоро. Американският закон за сигурността на дроновете, включен в отбранителния бюджет за 2024 г., прекрати от 22 декември 2025 г. федералните поръчки и експлоатацията на дроновете от обхванатите чужди производители. Отново бяха предвидени изключения за 4 ведомства, начело с военното. Ден по-късно изтече срокът, който Конгресът определи за проверка на двамата китайски производители. Одит така и не беше проведен. На 21 декември междуведомствен орган към Белия дом издаде становище, основано на съображения за националната сигурност, въз основа на което Федералната комисия по съобщенията включи DJI в обхвата на оборудването. Решението блокира издаването на нови сертификати за американския пазар, но не отнема вече вече предоставени разрешения. Поради това моделите, включени в поръчката за „Ф. Е. Уорън“, все още могат да бъдат намерени в търговската мрежа.

Правното основание, цитирано в самата обосновка, идва от друга посока. Документът цитира меморандум, озаглавен „Разгръщане на американското превъзходство при военните дронове“ (Unleashing U.S. Military Drone Dominance), подписан от министър Пийт Хегсет на 10 юли 2025 г. Той делегира решенията за поръчка на малки безпилотни системи на по-ниски нива в командната верига. Според тълкуването на ескадрона този меморандум позволява на офицери с ранг полковник или равностоен на него да купуват чуждестранно дроново оборудване в малки количества за целите на тестове, обучение по електронна война и разработка на средства за противодействие на дронове. Процедурата се провежда по клаузата от 10 U.S.C. 2304(c)(1), допускаща възлагане на единствен източник вместо пълна и открита конкуренция. В обосновката обаче се посочва, че има няколко оторизирани дистрибутори на марката. Това позволява поръчката да бъде обявена като изцяло запазена за малки предприятия, а не като договор с един-единствен доставчик.

Кибернетичният риск ще бъде ограничен чрез софтуер. Преди да влезе в употреба, всеки закупен дрон ще бъде оборудван с програмата RIZER. Според описанието в обосновката тя презаписва фабричния фърмуер и създава „напълно изолирана система, която не може да предава или изтегля телеметрия и изображения към чужди субекти или към мрежите на ведомството“. Извън този документ липсва публично описание на програмата.

Охраняваният обект не се ограничава до самата база. 90-о ракетно крило отговаря за 150 броя „Minuteman III“ – една трета от разположения арсенал с междуконтинентален обсег. Те се намират в шахти, разпръснати върху около 24 900 кв. км в Уайоминг, Небраска и Колорадо и обслужвани от 15 центъра за управление на пуска. Ракетите „Minuteman III“ са разположени в три бази: „Ф. Е. Уорън“ в щата Уайоминг, „Малмстрьом“ в Монтана и „Майнот“ в Северна Дакота. В обосновката се посочва, че „Малмстрьом“ също се е насочила към тези платформи за собственото си обучение за борба с дронове. Така покупката е представена като стъпка към еднакво възпроизвеждане на заплахата във всички ракетни полета на командването.

Поръчката е поредния епизод във верига от събития, започнала в края на 2023 г. На 6 декември 2023 г. над съвместната база „Ленгли-Юстис“ във Вирджиния се появиха непознати летателни средства, които се връщаха многократно в продължение на 17 дни. Това бе най-продължителната и многобройна серия, която е регистрирана някога над американски военен обект. Пентагонът я потвърди публично година по-късно, без да уточни извършител или да установи враждебно намерение. През 2024 г. регистрираните нахлувания надхвърлиха 350 над около 100 военни бази, съобщи командващият Северното командване генерал Грегъри Гийо пред комисия по въоръжените сили в Сената на 13 февруари 2025 г. През ноември и декември вълна от сигнали заля Ню Джърси. Повечето се оказаха разрешени полети или погрешно разпознати обекти, но присъствието на дронове над арсенала „Пикатини“ и военноморска оръжейна станция „Ърл“ бе потвърдено.

Отговорът последва бавно и на няколко отделни етапа. През октомври 2025 г. база „Майнот“ беше домакин на учения за сертифициране на първия антидрон комплект за бързо разгръщане на Северното командване. Произведен от Anduril, той включва подвижен сензорен модул с радар и термовизионна камера, електронно потискане, инфрачервена система за широкообхватно наблюдение и прехващач. Може да бъде превозван с Lockheed C-130 Hercules и е предназначен да бъде изпращан на местата, където възникне такава заплаха. В първите часове на операция „Epic Fury“ на 28 февруари именно този комплект засече и порази нарушители над американска инсталация, чието име командването отказа да разкрие, за да не издаде уязвимости. През седмицата, започнала на 9 март, последваха многократни нахлувания над „Барксдейл“ в Луизиана – базата на стратегическите бомбардировачи Boeing B-52 Stratofortress. По-късно Гийо призна пред законодателите, че силите му поразяват „около една четвърт“ от засечените цели, и определи това като подобрение спрямо предходната година. На 18 юни 2026 г. 5-а ескадрила за договорни поръчки в „Майнот“ поиска заглушители Dronebuster Block 4 за 91-ва група „Сигурност“, като срокът за оферти беше 8 дни. На 14 август „Ф. Е. Уорън“ поиска самите дронове, срещу които трябва да се обучават тези системи.

Тази последователност поставя покупката в нейния по-широк контекст. Аргументът в обосновката е преди всичко пазарен, а не технически: щом един производител държи между 80 и 85% от световния пазар на цивилни дронове, вероятността нарушител над ракетно поле да използва произведен от него модел е най-голяма. Следователно радарната сигнатура и радиопротоколът, спрямо които се калибрира защитата, също ще бъдат негови. Така американската отбрана срещу дронове се настройва към техническия стандарт на DJI – компанията, която американската държава се опитва да изтласка от пазара си. Докато този пазарен дял се запазва, защитата няма как да се подготви по друг начин. Изключението от 2019 г. следователно не е пропуск в закона, а предварително признание, че забраната на даден производител не премахва заплахата, създавана от неговите продукти.

Същите факти допускат и по-тясно обяснение, което също се подкрепя от наличните данни. Числата на Гийо показват, че основният недостиг може да не се крие в реалистичността на мишените, а по цялата верига на засичане, проследяване и неутрализиране. До пролетта на 2026 г. има един комплект за бързо разгръщане на целия континент, поразяват се само 1/4 от засечените цели, а отделните бази придобиват самостоятелно ръчни заглушители. Според това обяснение 6-те квадрокоптера за „Ф. Е. Уорън“ отстраняват ограничен недостатък в обучението, докато същинското слабо звено се намира другаде. Двете обяснения обаче може да не се изключват взаимно: обучението срещу реални емисии е най-нужно именно когато способността за прехващане остава ненадеждна.

📸 Снимка: Американски военнослужещ пилотира китайски дрон DJI Matrice в тренировъчно учение на 30 април 2026 г. ВВС на САЩ продължават с плановете да закупят DJI единици за обучение по борба с дронове в една от своите бази за междуконтинентални балистични ракети, въпреки че забраната за преки договори с Пентагона, наложена на китайската компания. (Lydia Gordon/Stars and Stripes)

Иран праща предполагаеми агенти в Британия през лодките в Ламанша

🇬🇧🌊🇮🇷 Британските служби са задържали няколко души с предполагаеми връзки с разузнаването на Ислямска република Иран сред мигрантите, пресекли Ламанша с малки лодки. В същото време част от каналите за трафик на хора от Близкия изток до френския бряг се направляват от Революционната гвардия (IRGC).

Това сочи разследване на британския вестник The Telegraph, публикувано на 24 юли, което се позовава на анонимни ирански официални лица, трафиканти и анализатори по сигурността. Задържаните заподозрени са свързани с Министерство на разузнаването и сигурността (MOIS) на Техеран – основната задгранична разузнавателна служба на режима.

В ядрото на описаната схема стои „Звено 700“ – логистичното и контрабандно рамо на специалните сили „Ал-Кудс“ (външното крило на IRGC), което попада под британски санкции още през 2024 г. заради действия, които имат за цел да дестабилизират Обединеното кралство. По думите на трафиканти Техеран е помагал на мигранти от лагерите около Кале да стигнат до Англия срещу обещание за „услуга“, след като се установят.

„Повечето от тези хора бягат от бедността и са готови на всичко срещу по-евтино пътуване“, обяснява един от контрабандистите. Двама източници, запознати с маршрутите към Европа, твърдят, че части от мрежата се контролират пряко от иранската държава: „някои отсечки всъщност са собственост на правителството“, а контролът върху даден маршрут означава, че „можеш да правиш каквото си поискаш“.

Тези трасета обаче не са изградени заради мигрантската вълна. Първоначално те са прокарани за пренос на оръжие, пари и оръжия за подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток. Едва по-късно са насочени към трафика на хора към Европа и Британия. Оттук произтича характерната импровизация в схемата. Един от трафикантите я описва с поразителна простота: посредник – който понякога сам не подозира, че работи за Иран – заговаря човек, чакащ в парк в Кале или Дюнкерк, и за по-малко от седмица го качва на лодка към Лондон. Тъкмо тази стихийност, а не добре смазана шпионска машина, личи в разказите на самите контрабандисти.

Най-крайните твърдения в разследването идват от ирански представител, който определя мигрантските канали като по-ценни от ракетите: „В момента имаме революционни хора точно там, в Лондон… те чакат нашите указания. Още не сме ги дали, но лесно можем да направим Лондон опасен за вас, ако поискаме.“ Той допълва: „Тези канали са по-важни и по-полезни за нас от ракетите – нямаме нужда от ракета, за да ударим Лондон, има по-лесен начин.“ Подобна реторика е премерена заплаха, а не описание на наистина разкрита мрежа. Тонът цели да всее страх, а цитираните от вестника експерти се съмняват дали зад думите стои реален капацитет.

Линет Нусбахер, бивш старши съветник по сигурността в британското правителство, смята, че Техеран няма „стратегическото търпение“ да внедрява истински, дълбоко законспирирани агенти в Британия. Кристиан Густафсон от Центъра за изследване на разузнаването и сигурността към университета „Брунел“ стига по-далеч: според него целта на Иран е по-скоро да породи достатъчно страх, за да отслаби подкрепата на Обединеното кралство за американските операции срещу режима, отколкото да инфилтрира свои кадри. За Иран е много по-вероятно да вербува хора, които вече живеят в страната, вместо да ги прекарва по опасни и нелегални мигрантски маршрути.

Тази оценка съвпада с признанията на самите източници от сигурността пред изданието: през малки лодки преминават значително по-малко лица с връзки към IRGC, отколкото през напълно легалните полети от Европа. Освен това лодките са скъп и ненадежден транспорт. По-сериозен риск за националната сигурност остава радикализирането и активирането на иранската диаспора в Лондон, както и използването на вече изградени прокси мрежи в страната. Макар разследването да документира иранско присъствие и опити за проникване, собствените му източници изместват акцента от сензационния образ на „агентите в лодките“ към по-старите и изпитани методи на режима.

Министерството на вътрешните работи заяви, че прилага строги проверки за сигурност към пристигащите с малки лодки и всеки, определен като заплаха, се задържа веднага с цел бърза депортация. За да прихваща заподозрени още в морето, ведомството е разположило дронове и наблюдателни кули с изкуствен интелект над Ламанша. Освен това правителството разшири правомощията на полицията и службите за преследване и неутрализиране на лица, работещи за IRGC.

Разследването се появява едва 11 дни след като на 13 юли 2026 г. вътрешният министър Шабана Махмуд обяви IRGC за заплаха за националната сигурност по новия режим за държавно спонсорирани структури – стъпка, равносилна на пълна забрана, с наказание до 14 години затвор за подкрепа на организацията. Контекстът е още по-напрегнат заради предупреждението на генералния директор на MI5 Кен Макалъм от октомври 2024 г., че от началото на 2022 г. насам службите и полицията са осуетили над 20 „потенциално смъртоносни“ заговора с иранска следа. До този момент те са били насочени предимно срещу ирански дисиденти и критици на режима на британска земя – „заговор след заговор, с безпрецедентен темп и мащаб“, по думите на Макалъм. Зад тях често стоят криминални посредници – от наркотрафиканти до дребни престъпници, използвани от Иран. Самият Макалъм предупреди, че натискът може да се разшири извън емигрантската опозиция: рискът от ескалация на иранската агресия на британска територия нараства при последващо изостряне на кризата в Близкия изток.

Разкритията засилиха и политическия натиск. Алиша Кърнс, говорител на опозицията по въпросите на сигурността, призова кабинета „да погледне истината в очите: IRGC използва кризата с малките лодки, за да разположи свои оперативни работници по британските улици“. Тя настоя за спешна работна група за издирване на ирански агенти сред пристигащите, за обявяване на MOIS за вражеска организация според законодателството срещу враждебни държави, както и за извънредни правомощия за закриване на параванни структури на IRGC, като Ислямския център на Англия.

Материалът излиза на фона на рекорден натиск през Ламанша: само дни по-рано над 165 мигранти прекосиха протока с една-единствена надуваема лодка – нов пик, надминал предишния рекорд от 128 души. По данни на вестника над 30 000 ирански граждани са влезли нелегално в Британия по този маршрут, което прави практически невъзможно да се установи колко агенти на иранските служби вече са на британска територия.

Разгледано трезво, разследването съпоставя две групи твърдения с много различна доказателствена тежест. От едната страна е документираното: санкционираното „Звено 700“, задържаните лица с връзки с MOIS и поредица осуетени заговори, които потвърждават реален и активен ирански интерес към Британия. От другата страна са твърденията, че режимът „владее“ маршрутите и разполага с готови за действие клетки в Лондон. Те обаче се базират единствено на анонимни трафиканти и един ирански представител, чиито думи звучат по-скоро като демонстративна заплаха, отколкото като разкрита операция.

Самите източници на изданието изместват акцента от лодките – които са бавен, скъп и лесно проследим канал – към легалните полети и вербуването на място. Всяка държава, която търси надеждно инфилтриране, би предпочела точно тези методи, както посочва Густафсон. Ето защо най-значимото в тази история не е толкова реалният капацитет за прекарване на агенти през Ламанша, колкото ефектът от самото говорене за него: страхът, който подкопава подкрепата за натиска към Техеран, се постига много по-евтино отколкото която и да е агентурна мрежа.

Италия арестува двама бивши агенти на AISI за шпионаж в полза на Русия

🇮🇹🕵️‍♂️🇷🇺 Карабинерите от специално оперативно поделение ROS арестуваха двама пенсионирани бивши служители на италианското вътрешно контраразузнаване в Рим по обвинение за шпионаж в полза на Русия и неправомерен достъп до информационни системи.

Двамата, поставени под домашен арест, години наред са предавали чувствителни данни на предполагаем оператор на руското разузнаване срещу пари. Това твърдят разследващи, чиято операция стъпва на близо година подслушване, следене и обиски. Случаят, оповестен на 7 юли от „Кориере дела Сера“ и потвърден от национална агенция АНСА, е най-новия епизод в низ от разкрития, очертали упорит разузнавателен натиск срещу отбранителните структури на Европа.

Според италианската преса задържаните са 59-годишните Гавино Раул Пирас, родом от Сасари, напуснал службата през 2012 г., и Винченцо ди Паскуале от Матера, също напуснал година по-късно; прокуратурата официално не е огласила имената, като е потвърдила само техния статут на бивши разузнавачи. Пирас е и главният обвиняем – бивш подофицер от Карабинерите, автор на теоретичен труд върху „информационния капитал“ и възпитаник на школата на НАТО в Обераммергау. Именно той, по данни на следствието, е имал функция на единствена пряка връзка с чуждестранния оператор: руснакът отправял заявки, а Пирас срещу възнаграждение е доставял поисканото, събрано през собствената му мрежа от източници.

Смятаният за руски оператор се намира под дипломатически имунитет в Италия – обстоятелство, което го държи извън обсега на разследването. Обвинението не го назовава и не може да посегне към него: лицето, направлявало платена мрежа насред италианския апарат за сигурност, остава защитен от статута, който му е отворил вратите на страната.

Мрежата, върху която е стъпвал Пирас, е използвала шест източника, от които четирима действащи военни на длъжности със силно ограничен достъп. Заедно с пети замесен те са разследвани – общо седем души по случая – за набавяне на сведения, засягащи сигурността на държавата, за политически и военен шпионаж и за разкриване на държавна тайна. При претърсванията, включително по дигиталните носители, властите са открили и конфискували около 20 000 евро в брой, намерени у един от замесените.

Разследването не тръгва отвън, а отвътре. Агенцията за вътрешна информация и сигурност (AISI) на Италия го задейства още през май 2025 г. след като установява, че руското разузнаване е успяло да вербува бивш италиански оперативен работник, на когото е плащало за класифицирани данни за военното производство в страната. Оттам нататък AISI координира своите усилия с ROS на Карабинерите в класическа операция на контраразузнаване – над година прихващания, наблюдение и претърсвания, водени съвместно от военната прокуратура и прокуратурата на Рим, преди мрежата да бъде затегната.

Реакцията на политическо ниво дойде бързо и остро. Министърът на отбраната Гуидо Крозето благодари и поздрави магистратите и следователите от ROS за показания професионализъм при „сложно и деликатно“ разследване и предупреди, че не може да има никаква търпимост, най-малкото когато са замесени лица с отговорни позиции, към онези, които компрометират или поставят под риск сигурността на Републиката. Защитата на класифицираните данни и институциите, допълни той, е първостепенен държавен интерес, който не допуска отстъпление. Лоренцо Гуерини, председател на Комитета за сигурността на Републиката (Copasir) в парламента, от своя страна очерта враждебните руски операции по добиване на информация, която застрашава националната сигурност, като действаща заплаха, която институциите следят отблизо; Copasir поиска от управляващия кабинет и прокуратурите да му бъдат предадени всички налични данни по случая.

Рим вече е виждал този сценарий. През март 2021 г. капитанът от военноморските сили Валтер Биот беше заловен на паркинг в столицата да предава на руски военен аташе USB устройство със 180 заснети кадъра, от които над 100 документа с гриф на НАТО, срещу сумата от 5000 евро. Военният трибунал му наложи 30 години лишаване от свобода, а по-късно наказателният съд определи 20. Тогавашният епизод и днешният се застъпват почти буквално: италиански служител, продал тайни на човек от руска дипломатическа мисия срещу пари в брой, в един и същи град и по един и същи модел.

Моделът обаче далеч не е само италиански. Само седмици по-рано, на 3 юни, френските служби задържаха 48-годишен беларусец, живеещ в Испания, край завода на дружеството „Делер“ до Тулуза – производител на дронове, който снабдява едновременно въоръжените сили на Франция и тези на Украйна. Мъжът е видян да заснема прототип на безпилотник и, по данни на френското контраразузнаване (DGSI), изпратил видеото на свой контакт в Руската федерация; ден преди ареста заводът беше замерян с коктейли „Молотов“, които не се възпламениха. Прокуратурата в Париж го обвини, че е събирал и предавал сведения на чужда сила – престъпление с наказание до 15 години.

Преди това, на 4 май, Австрия обяви трима руски дипломати за персона нон грата заради „гора с антени“ върху покривите на руското посолство във Виена и дипломатически комплекс в града – сгради, за които е публично известно от години, че позволяват да се прихващат сателитните комуникации на международни организации в австрийската столица. „Недопустимо е дипломатическият имунитет да бъде използван за шпионаж“, заяви външната министърка Беате Майнл-Райзингер – думи, пасващи еднакво точно и на руския резидент в римския случай. След като срещна отказ на искането си имунитетът на тримата да бъде вдигнат, Виена ги експулсира; общо 14 руски дипломати са напуснали страната от началото на войната в Украйна.

Трите случая са свързани не толкова от обща централна операция, колкото от един и същ инструментариум: подкупен вътрешен човек в Рим, заснет прототип край Тулуза, антени на дипломатически покрив във Виена – все средства да се извлекат отбранителни данни от държави, които въоръжават Украйна или произвеждат оръжие за собствените си армии, и все прикрити, където е възможно, зад дипломатическа закрила. Случаят в Италия остава на етап обвинения, задържаните се намират под домашен арест, а имена и подробности са подложени на съдебна проверка. Но самата плътност на епизодите – от Виена през Тулуза до Рим и то само за няколко седмици – очертава натиск, който европейските служби все по-често улавят, но далеч не винаги изпреварват.

Полша разсекретява цялата си военна помощ за Украйна от началото на войната.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша ще разсекрети информацията за цялата военна помощ, предоставена на Украйна между 2022 и 2026 г. Това обяви министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, според когото решението е било взето след консултации с премиера Доналд Туск. Той уточни, че ще бъдат публикувани архиви, включващи всяка една военна доставка за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия.

Косиняк-Камиш разкри, че доставките са започнали при предишното правителство, начело с бившия министър на отбраната Мариуш Блашчак, като всеки трансфер е бил докладван на президента – понастоящем Карол Навроцки, а преди това Анджей Дуда.

Освен разсекретяването на документите, Косиняк-Камиш е разпоредил на Службата за военно контраразузнаване на Полша да разследва случай, който той описа като изтичане на класифицирана информация.

„Работим в условия на война близо до нашите граници и всякакви действия срещу държавния интерес на Полша застрашават сигурността на полските граждани – г-н Блашчак, Вие вече го направихте веднъж. За това ще държим отговорен всеки, независимо от имунитета му“, заяви той.

Изявлението идва след политически спор относно военната подкрепа за Украйна. През последните дни Кшищоф Босак, съпредседател на крайнодясната партия „Конфедерация“, упрекна Варшава, че през март е изпратила тайно ракети-прехващачи за системата Patriot на Киев.

Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика в канцеларията на полския президент, също заяви, че Полша е отстъпила мястото си на опашката за производство на ракети от американски производители.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отказа да потвърди дали са били доставени ракети Patriot и заяви само, че списъкът с военни дарения за Украйна остава класифициран. Очаква се обявеното разсекретяване да направи публично достояние пълния обхват на военната помощ след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша предупреди, че Кремъл може да се възползва от нарастващото напрежение по оста Варшава-Киев, за да провежда саботажи и операции за влияние. Полски официални лица заявиха, че Русия се опитва да задълбочи разделението между двете страни, включително чрез онлайн кампании за дезинформация и опити за манипулиране на украинските бежанци, живеещи в Полша.

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Китайски гуми в тайванската армия изостриха спора за забраната от 2024

🇹🇼⚔️🇨🇳 Базови поделения на тайванската армия разполагат с по девет служебни автомобила, но само един от тях е в движение. Останалите са спрени от движение, тъй като забрана на Министерството на националната отбрана за използване на китайски резервни части възпрепятства техния ремонт. Това съобщи депутатът от Гоминдана Ма Уън-дзюн по време на парламентарно изслушване на министъра на отбраната Уелингтън Гу в Законодателния юан на 1 юли. Гу отвърна, че трябва да извърши проверка по конкретния случай, преди да се ангажира с оценка.

Забраната, на която се позова Ма, е в сила от 2024 г. и е част от усилията на Тайпе да премахне китайските технологии и компоненти от веригите за доставки на въоръжените сили. Заповед на Бюрото за отбранителни поръчки от 30 август 2024 г. забранява използването на продукти с произход от континентален Китай, Хонконг и Макао. Мярката е част от по-широката стратегия на демократично управлявания остров да намали зависимостта си от Пекин както в отбраната, така и в икономиката и технологичния сектор. Тайпе все по-открито алармира, че китайски компоненти – от автомобилни части до потребителски дронове на производители като DJI – могат да съдържат скрити уязвимости или да се окажат ненадежден източник на доставки при евентуална криза с Китай.

Именно тази политика провежда Уелингтън Гу, назначен от президента Лай Цин-дъ през април 2024 г. като първия цивилен министър на отбраната след Андрю Ян. Паралелно с прекъсването на зависимостта от китайски доставки Тайван ускорява модернизацията на армията чрез сформирането на първия батальон, оборудван с американски основни бойни танкове M1A2T Abrams, както и с приемането на нови изтребители F-16V от САЩ – част от отговора на нарастващия военен натиск в Тайванския проток. По време на същото изслушване стана ясно, че усилията за замяна на китайските компоненти обхващат всичко – от автомобилни гуми до безпилотни системи. Гоминданът предлага закон, който да задължи правителството да инвестира по 40 млрд. нови тайвански долара годишно в развитието на дроновата индустрия и да постигне 80% местно производство в рамките на четири години. Гу обаче настоя вносителите да уточнят как ще бъде осигурено необходимото финансиране.

Дебатът се изостри, когато Ма показа снимка на лек тактически автомобил на армията, оборудван с гуми на китайска марка, и попита министъра дали използването им е допустимо. Отговорът разкри един от основните проблеми при прилагането на забраната. Гу обясни, че гумите са закупени през 2020 г., когато правилата забраняваха единствено продуктите с китайски произход, но не и китайските марки. В конкретния случай гумите са произведени в Тайланд и Виетнам и затова тогава са отговаряли на изискванията. От армията допълниха, че въпросната партида вече е изчерпана. Тъй като неизползваните гуми могат да се съхраняват до 10 години, министерството все още обсъжда дали останалите количества да бъдат бракувани, вместо да бъдат използвани. Това подчертава сивата зона в политиката – оборудване, придобито законно преди въвеждането на забраната, не става автоматично неизползваемо, но вече не се вписва в новата стратегия за постепенно елиминиране на китайските компоненти.

Директорът на отдела за обществени поръчки в министерството Чао Я-пин внесе допълнително уточнение, като направи разграничение между два вида автомобили. Бойните машини подлежат на абсолютна забрана за китайски компоненти без никакви изключения. При административните и спомагателните автомобили правилата са по-гъвкави – китайски марки следва да се избягват, когато съществуват алтернативни доставчици от други държави. По тази причина армията вече е получила указания да обяви нови обществени поръчки за резервни части с цел намиране на некитайски доставчици.

Цената също се превърна в ключова тема на дискусията. Ма отбеляза, че китайските части често са значително по-евтини от европейските, американските, японските или южнокорейските им аналози, и постави въпроса дали политиката няма да увеличи разходите за поддръжка на автомобилния парк. Чао беше категоричен, че министерството ще продължи да предпочита доставчици от други държави, дори когато китайските продукти са по-евтини, тъй като съображенията за сигурност имат приоритет пред цената. Ма заяви, че разбира тази позиция, но настоя министерството в рамките на две седмици да представи подробен доклад с ясни критерии за определяне на китайските компоненти, правилата за експлоатация на съществуващите автомобили и процедурите за ремонт, така че военните поделения да разполагат с еднозначни инструкции.

Отвъд конкретния случай с автомобилните гуми спорът осветява по-широкото предизвикателство пред Тайван в стремежа му да намали зависимостта си от китайските доставки в отбраната. Логиката на мерките за сигурност практически не се оспорва, но прилагането им поражда редица практически затруднения. По същество Тайван приема по-високи краткосрочни разходи за поддръжка в замяна на по-малка зависимост от потенциалния си противник. Целта на политиката не е непосредствено да увеличи бойната мощ, а да елиминира стратегически риск, като цената за това се плаща още днес чрез по-скъпи ремонти и по-сложна логистика.

Най-същественото в случая не е твърдението на Ма, че от девет автомобила само един е изправен – информация, която министерството все още не е потвърдило, – а фактът, че самото ведомство вече допуска възможност за изключения. Когато за даден компонент няма алтернативен доставчик, той може да бъде одобрен след индивидуална сертификация от производителя и оценка на риска. Това показва, че първоначалната идея за пълно елиминиране на китайските компоненти вече се сблъсква с реалностите на глобалните вериги за доставки, при които дори автомобили на японски, южнокорейски или европейски производители често използват части, произведени в Китай.

Важно е също да се отбележи, че автомобилите, за които говори Ма, са административни, а не бойни машини. Те не попадат под режима на абсолютната забрана, който се прилага за бойната техника с отделно осигурени вериги за доставки. Следователно проблемът засяга предимно тиловата логистика и поддръжката на автопарка, а не непосредствената бойна готовност на тайванските въоръжени сили. Представянето му като сериозен удар по отбранителните способности на Тайван би било преувеличено. В по-широк план обаче случаят показва колко трудно е бързото прекъсване на зависимостта от китайските доставки. Тайван продължава да разчита в значителна степен на внос на критични компоненти и очаква доставки на американски оръжейни системи за десетки милиарди долари. В този контекст отказът от евтини и леснодостъпни китайски резервни части неизбежно създава допълнителни логистични и финансови предизвикателства, дори когато мотивите за сигурност се приемат за основателни.

Ядрено дълголетие: САЩ ще поддържат ракетите Minuteman III в готовност до 2050 г.

🇺🇸 ВВС на САЩ проучват възможности за удължаване на срока за експлоатация на насочващите системи на междуконтиненталните балистични ракети (ICBM) LGM-30G Minuteman III чак до 2050 г. Този ход има за цел да осигури надеждността на остаряващия ядрен арсенал до пълното разгръщане на наследника му – ракетата LGM-35A Sentinel.

Според известие, публикувано от Центъра за ядрени оръжия на ВВС, те търсят източници за пазарно проучване относно поддръжката и евентуалната модернизация на навигационната система NS50. Първоначално планирана за извеждане от експлоатация много по-рано, Minuteman III остава гръбнак на наземния компонент на ядрената триада на САЩ вече над пет десетилетия.

Програмата за удължаване на ресурса на системата за насочване се фокусира върху справяне с проблемите, свързани с изчерпване на резервните части и технологично остаряване. Навигационният модул NS50 е ключов за точността на ракетата, като осигурява прецизно насочване към целта по време на полета. Поддържането на тази технология в изправност за още две десетилетия е сериозно инженерно предизвикателство, предвид факта, че много от оригиналните доставчици и компоненти вече не съществуват.

Това решение идва в момент, когато програмата Sentinel е изправена пред значителни забавяния и нарастващи разходи. Първоначално тя трябваше да започне да заменя Minuteman III в края на 2020-те години, но последните оценки сочат, че пълната оперативна готовност може да се забави значително.

ВВС подчертават, че Minuteman III ще остане „безопасно, сигурно и ефективно“ средство за възпиране, но все пак признават, че това въвлича непрекъснати инвестиции в остаряващата инфраструктура, така че да избегнат пропуски в националната отбрана. Планираната поддръжка до 2050 г. подчертава огромния мащаб на прехода към нови стратегически оръжейни системи.

 

📸 Снимка: NS-20, оригиналната система за насочване на LGM-30 Minuteman III от 1970 г. Тя включва над 17 000 електронни и механични компонента на стойност около 4,5 млн. днешни долара.

Основен елемент е инерциалният навигационен блок, който измерва ориентацията и ускорението на ракетата с жироскопи и акселерометри. Данните се обработват от бордови компютър, който определя позицията и насочва ракетата към целта. Други ключови компоненти са контролерът на системата за насочване и усилвателят, който свързва компютъра с останалите система. Тази конфигурация се използва до началото на новия век, когато бива заменена от по-новата NS-50, на която публични снимки и подробни диаграми не са налични.

Франция създава трета армейска дивизия: Оперативният резерв поема защитата на националната територия.

🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.

Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.

Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.

Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.

Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.

Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.

Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.

Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.

Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.

САЩ осъдиха двама граждани за „лаптоп ферми", генерирали 5 милиона долара за Северна Корея.

🇺🇸⚖️🇰🇵 Федерален съд в щата Ню Джърси осъди двама американски граждани за управление на мрежа от „лаптоп ферми" в схема, в която ИТ специалисти от Северна Корея се представяли за американски работници и получавали дистанционна заетост в повече от 100 компании на територията на САЩ, сред които такива от класацията Fortune 500, съобщи Министерство на правосъдието.

42-годишният Кейджа Уанг от Едисън, Ню Джърси, получи присъда от 108 месеца затвор за конспирация за телеграфна измама, пране на пари и кражба на самоличност. 39-годишният Дженсинг Уанг от Ню Брънсуик, Ню Джърси, беше осъден на 92 месеца за конспирация за телеграфна измама и пране на пари. И двамата дължат конфискация на 600 000 долара, от които 400 000 вече са събрани, а Кейджа е задължен също да заплати и 29 236 долара реституция.

Схемата е действала в периода от 2021 до октомври 2024 г. Кейджа е ръководил операцията на територията на САЩ, координирайки най-малко петима посредници, които са приемали фирмени лаптопи в домовете си. Дженсинг е бил един от тези посредници. За да осигурят на операторите зад граница дистанционен достъп до работните станции, използвали превключватели от тип KVM (клавиатура–видео–мишка), инсталирани в жилищните „ферми". Самоличностите на поне 80 американски граждани са били откраднати, а за прикриване на схемата са създадени три фиктивни компании – Hopana Tech LLC, Tony WKJ LLC и Independent Lab LLC.

Схемата е генерирала над 5 милиона долара приходи за правителството на КНДР, а засегнатите американски компании са понесли над 3 милиона долара преки щети от правни разходи, разследвания и отстраняване на пробивите.

Случаят надхвърля рамките на финансовата измама. Според данни на Министерство на правосъдието, между януари и април 2024 г. съучастник зад граница е получил неоторизиран достъп до лаптоп и вътрешни файлове на военен изпълнител от Калифорния, разработвал оборудване и AI технологии. Откраднатите данни включват информация, контролирана по режима ITAR (International Traffic in Arms Regulations) – режим за ограничаване износа на чувствителни военни технологии.

„Тези подсъдими се обогатиха, подпомагайки севернокорейски играчи в измамна схема", заяви помощник-главният прокурор Джон Айзенберг, подчертавайки заплахата за националната сигурност от поставянето на враждебни оперативни лица в компютърните системи на американски компании.

Осем съучастници – Сю Юнджъ, Хуан Дзинбин, Тон Юдзъ, Джоу Баою, Юан Дзиоу, Джоу Дженбан, Лю Ментин и Сон Мин Ким – остават за издирване от ФБР, а програмата Rewards for Justice на Държавния департамент на САЩ обяви награда до 5 милиона долара за сведения, водещи до разкриване на финансовите механизми на КНДР.

Случаят на братята Уанг е част от широка вълна от наказателни преследвания. През 2025 г. жена от Аризона беше осъдена за аналогична схема, обхванала над 300 компании и генерирала 17 милиона долара за режима в Пхенян. През юни 2025 г. ФБР извърши обиски на 29 лаптоп ферми в 16 щата и конфискува 200 лаптопа, 17 уеб домейна и 29 финансови сметки, използвани за пране на пари.

По данни на CrowdStrike, цитирани от Fortune, случаите на инфилтрация на севернокорейски ИТ работници в западни компании са нараснали с 220% през 2025 г., като за целта са използвани генеративен AI за фалшиви самоличности и манипулирани снимки. По оценки на ФБР, отделни ИТ кадри в Пхенян генерират до 300 000 долара годишна печалба, а 90% от приходите се насочват обратно към режима – средства, които финансират пряко ядрената и ракетната програми на КНДР.

Русия ескалира хибридната война в Европа: Германия предупреждава за саботажи и операции за ликвидиране.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия засилва своите хибридни атаки срещу Германия, съобщава Tagesspiegel в репортаж, според който местните служби за разузнаване отчитат рязък скок в шпионажа, саботажа и други враждебни дейности.

Синан Селен, ръководител на Федерална служба за защита на конституцията (BfV), предупреди на съвместна конференция с Асоциацията за сигурност в бизнеса, че чуждестранни субекти проявяват все по-голяма готовност за поемане на рискове и използват широк набор от методи. Той заяви, че с нарастване на натиска върху Германия дори „операции за ликвидиране“ не могат да бъдат изключени.

Селен предупреди, че Руската федерация разглежда Германия „като опонент, понякога като враг номер едно“, а логистичният сектор, отбранителната индустрия и технологичните компании са основните цели на чуждестранните операции.

Tagesspiegel цитира естонски представители и посланик Марика Линтам, която описа палежа на украински ресторант в Талин като „операция за влияние на руското разузнаване“. Тя добави, че видео от такива акции се публикуват в социалните мрежи, за да всяват смут сред обществото.

Шефът на BfV описа средата на заплаха като белязана от „по-голям апетит за риск“ и „вариращи методи“, а държавни служители и бизнес лидери настояха за тясна координация между държавния и частния сектор. Селен отбеляза, че Германия е близо до откриването на Съвместен център за хибридна отбрана, целящ да подобри обмена на информация между разузнаването, полицията, прокуратурата и индустрията.

Предупреждението от Германия се вписва в модела на руска хибридна дейност в Европа след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Европейски официални лица са документирали 151 руски хибридни атаки от февруари 2022 г. насам, като саботажи, палежи, опити за бомбени атентати и други тайни операции са регистрирани в почти целия континент.

Полша е регистрирала най-висок брой случаи – 31, следвана от Франция с 20, Литва и Германия с по 15, Обединеното кралство с 12 и Естония с 11. Според анализа над половината атаки са засегнали държави, които са сред най-активните поддръжници на Украйна.

Центърът за противодействие на дезинформацията посочи, че около 95% от замесените са т.нар. „агенти за еднократна употреба“ – хора без официални връзки с разузнаването, чието използване помага на Кремъл да се предпази от пряка отговорност. Въпросната констатация съвпада с ранни проучвания на Международния център за борба с тероризма и мозъчния тръст GLOBSEC, описващи нарастващата зависимост на руските служби от престъпници, непълнолетни и други уязвими лица за операции в Европа, които позволяват отричане на участие.