Норвегия задържа санкциониран кораб на „Арктик СПГ 2“ без валиден флаг

🇳🇴⚓🇨🇳 Норвегия задържа YA QING HAI YANG, кораб за тежки товари с китайски собственик, който през 2024 г. участва в превоза на модулите на електрическа централа за руския проект „Арктик СПГ 2“ и оттогава се намира под санкции на САЩ и ЕС. Основание обаче не са санкциите, а документите: при проверка на 13 октомври Норвежката морска администрация установи, че няма валидна регистрация под флаг и не разполага с изискваните сертификати. „По време на инспекцията беше установено, че корабът няма валидна регистрация под флаг и не разполага с необходимите сертификати“, каза пред High North News Даг Инге Орхус, директор по комуникациите на администрацията. „Затова корабът е задържан до второ нареждане.“

YA QING HAI YANG влезе в Андфьорден, край остров Андьоя във Вестеролен, заедно с друг тежкотоварен китайски кораб – JIAN YANG CHENG HE, за да се укрият от буря. През лятото и двата са плавали от Китай по Северния морски път, след което са направили престой при Мурманск и морската граница между Норвегия и Русия. Задържаният плава под флага на Гватемала, която не поддържа публичен корабен регистър, затова Lloyd's List класифицира регистрацията като потенциално фалшива, пише The Insider. В санкционните бази данни той е вписван последователно под флаговете на Панама, Гвиана и Гватемала. За да бъде освободен корабът, неговият собственик е нужно да го впише по законен начин в корабния регистър на дадена страна и да получи валидни сертификати; едва тогава инспекторите ще довършат спрения преглед. Пред вестник Nordlys Орхус предупреди, че при подновяването на прегледа могат да бъдат открити и други нарушения.

Към момента не е известен друг случай Норвегия да е задържала съд, плаващ под фалшива регистрация. Самият Орхус не можа да го потвърди веднага и каза, че трябва да провери архива на администрацията. През септември 2025 г. Lloyd's List съобщи, че Норвегия и няколко други европейски държави рутинно проверяват документите за флага и застраховката на подозрителни кораби, но не са задържали такъв с фалшива регистрация. Двете по-ранни задържания в норвежки води, които се споменават във връзка със случая, имат друго основание. Товарният кораб SILVER DANIA беше спрян към края на януари 2025 г. по подозрение за повреда на подводен кабел и скоро беше освободен. Руският изследователски кораб PROFESSOR MOLCHANOV беше задържан през септември 2026 г. в Свалбард по съдебно разпореждане, издействано от украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“, за да бъде изпълнено арбитражно решение срещу Русия. Там норвежките власти действаха като изпълнители по граждански спор.

Задържането идва след месеци, в които Осло подчерта своята предпазливост. През февруари премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че Норвегия няма стремежи да конфискува кораби, и наблегна на безопасното и организирано корабоплаване. Проверките на застраховките, въведени през 2025 г., бяха доброволни и не включваха качване на борда. Този път основанието беше установено при стандартна процедура: YA QING HAI YANG потърси убежище от лошо време в норвежки води, а проверката, която властите извършват по стандартната процедура на всеки съд, потърсил място за убежище, потвърди съмнението за гватемалския му флаг, което Lloyd's List вече беше отбелязал. Морската администрация казва изрично, че основанието за задържането са регистрацията и сертификатите, а не санкциите.

Историята на кораба е причината случаят да не е рутинен. През октомври 2024 г., под името OCEAN 28, той пренесе заедно с NAN FENG ZHI XING модулите на централата, построена от китайската Wison New Energies за втората производствена линия на „Арктик СПГ 2“ – завода на „Новатек“ на полуостров Гидан. Двата съда изминаха над 1500 морски мили през частично заледено море, понякога със скорост 1–2 възела, въпреки че OCEAN 28 няма ледов клас. В последната част от маршрута ги придружаваше атомният ледоразбивач „Сибир“, съобщи тогава gCaptain. Според Държавния департамент на САЩ модулите са претоварвани в междинни китайски пристанища между няколко кораба, част от които са прикривали своята самоличност и местоположение. Сред тях е и HUNTER STAR, а разследването на High North News показа, че OCEAN 28 е бил преименуван по време на операцията.

Санкциите бяха наложени на 10 януари 2025 г. Така Вашингтон блокира корабостроителния завод Zhoushan Wison Offshore and Marine, самия OCEAN 28 и неговия оператор Hongkong Yaqing Shipping, който дотогава не беше санкциониран. По-късно корабът попадна в санкционните списъци на ЕС и Швейцария.

JIAN YANG CHENG HE не е задържан. Корабът плава под китайски флаг. Инспекторите се качиха на борда му на 21 октомври, когато времето позволи, и откриха 5 нарушения, за които определиха срок за отстраняване. Сред тях са липса на ред, недостатъчно обезопасени горещи повърхности и документация, която се нуждае от актуализиране. „Когато влезе в място за убежище, норвежките власти следваха стандартната процедура за такива ситуации и извършиха проверка на борда“, заяви Орхус. Администрацията не е установила връзка между него и попадналите под санкции руски енергийни проекти. На снимки, заснети от брега, на палубата на YA QING HAI YANG се виждат пристанищни кранове, но за кого са и накъде пътуват двата кораба, засега няма публично потвърждение. По въпросите за сигурността, свързани с тяхното присъствие край Андьоя, администрацията отправи запитване до компетентните органи. На 19 октомври Брюнял Стурдал, говорител на Обединеното оперативно командване на норвежките въоръжени сили, повтори официалното обяснение: „Корабите все още имат разрешение да се укриват от продължаващите бури в района.“ Вятърът отслабна до около 13 възела към 23 октомври, а двата съда оставаха край Андьоя вече повече от 10 дни, отбелязва High North News.

Дания, Швеция и Франция вече спират санкционирани кораби заради съмнения за техния флаг, въпреки че го правят по различен път. На 20 февруари 2026 г. Датската морска администрация задържа контейнерния кораб NORA, санкциониран от САЩ по програмата за санкции срещу Ислямска република Иран, който беше хвърлил котва в датски териториални води под флага на Коморските острови, които отрекоха, че е вписан в техния регистър. От март до началото на май Швеция задържа 5 кораба, 3 от тях са заподозрени в плаване под фалшив флаг. Капитаните на CAFFA, SEA OWL 1 и JIN HUI бяха арестувани по подозрение за представяне на фалшиви документи. На 12 октомври военнослужещи от френския флот се качиха на борда на танкера DF PEAK на 450 морски мили южно от Реюнион. Президентът Еманюел Макрон обяви, че корабът е заподозрян в плаване под фалшив флаг и незаконен превоз на гориво, носи флага на Бенин и се намира под санкции на ЕС.

Най-близо до норвежкия случай е датският: NORA също беше на котва, в датски териториални води, и също беше задържан, защото държавата, на чийто регистър се позовава, отрече той да влиза в него, а не заради санкционния списък, в който вече фигурираше. Швеция действа на същото основание, повдига наказателни обвинения за неистински документи, а Франция – с абордаж в открито море, при който подозрението стои редом със санкциите на ЕС. И в четирите държави основанието за действие е свързано с флага. Върху това тълкуване може да се противопостави доводът, който признава и изданието High North News: инспекцията е рутинна, а задържането не значи непременно смяна на политиката. През същата процедура премина и JIAN YANG CHENG HE, който получи забележки и остана свободен. Норвегия не е сменила курса си официално. Тя показа обаче, че обикновената инспекция на кораб в място за убежище стига, за да спре санкциониран съд с фалшива регистрация.

Путин превърна разговора със Стуб и Стьоре в урок по славянска история

🇫🇮🤝🇳🇴📞🇷🇺 Разговорът, за който руският президент Владимир Путин първоначално отделил 20 минути, продължила час и половина, а по-голямата част той е посветил на славянската история през средните векове. Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обадиха на 27 октомври от Хелзинки, за да предадат послания преди тристранните преговори между Руската федерация, Украйна и САЩ в ОАЕ, но незабавното примирие, основното искане почти не е обсъдено. Това разкри Financial Times, като се позова на трима души, запознати с разговора, чиято дължина бе потвърдена и от самият Стьоре, а съветникът на Путин по въпросите на външната политика Юрий Ушаков също говори за час и половина.

Официалното съобщение на Кремъл не съдържа и намек за отстъпка. Путин е оценил текущата ситуация в зоната на конфликта с напомняне за първопричините за военния конфликт, и е подчертал, че справедлив траен мир е възможен „само с пълно и безусловно зачитане на законните интереси на Руската федерация“. Вината за проточването на бойните действия той прехвърли на „политиката на конфронтация на страните от ЕС и НАТО“. Източник, близък до Кремъл, каза пред Reuters, че Путин е поискал войната да приключи, „като се отчитат реалностите на терен“, а на въпрос какво значи това обясни, че Русия няма да прави компромис с целта си да превземе целия Донбас. Европейците отговорили, че е нужен „справедлив“ мир.

Хелзинки и Осло поискаха разговора. В своето съвместно съобщение двамата лидери го представят като продължение на срещата в Осло на 20 октомври, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф, и посочват, че е подготвен след консултации с Украйна. Ден по-късно Уиткоф беше в Санкт Петербург, където се срещна с Путин. „Поискахме разговор миналата седмица и днес получихме час“, каза Стьоре пред VG, а пред вестник Nettavisen уточни: „Сигналът беше, че разполага с 20 минути.“ Двамата подчертаха, че говорят като ръководители на своите държави, не от името на Европа, и че подкрепата им за Украйна продължава.

Според източниците на FT Стуб и Стьоре не са прекъсвали Путин, а както твърди един от тях, са го слушали, за да направят преценка колко сериозно е настроен за диалог с Европа. Версията на Стьоре е по-сдържана. „Голяма част от онова, което каза, беше известно“, каза той: Путин припомнил вижданията си за развитието на конфликта от 2014 г. насам, а двамата са изложили своите позиции. „Разликите в позициите са големи“, каза премиерът пред NRK. Украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че сигналите на Зеленски за примирие и среща с Путин са били предадени, а самият Зеленски написа, че Стуб и Стьоре „ясно казаха на руския лидер, че са нужни реални стъпки за деескалация за нашата енергетика и инфраструктура“. Това, че искането е предадено, обаче не означава, че е обсъдено: според FT тъкмо примирието е било оставено встрани.

Как Москва тълкува разговора, обясни Ушаков пред „Вести“. Двамата лидери са предали силния интерес на Зеленски към директен разговор с Путин, а отговорът е бил добре познат: „Нашият шеф повтори, вероятно за милионен път, че ако Зеленски наистина иска преки преговори, нека дойде в Москва, където ще му бъдат осигурени всички условия, включително по отношение на сигурността.“ Ушаков допълни, че за среща между двамата президенти има най-голям смисъл, след като преговарящите изготвят документите за дългосрочно уреждане, които лидерите да подпишат. Външният министър Сергей Лавров обяви, че двамата събеседници на Путин не са предложили нищо ново, че европейците просто търсят собствена роля в преговорния процес и че информационната война около Украйна вероятно ще ескалира, съобщи Reuters, позовавайки се на „Интерфакс“.

Двете страни се разминават не само по условията, но и по реда на стъпките. Киев иска първо примирие и среща на президентите: Сибиха нарече срещата между Зеленски и Путин вероятно единствения начин преговорите да преминат на ново ниво. Москва обръща тази последователност. Кремъл описва дори предстоящите преговори в ОАЕ, договорени за първата половина на ноември, като насочени „по-специално към въпросите за сигурността на Русия и Украйна след пълното прекратяване на бойните действия“. В тази последователност примирието идва с окончателна сделка, а президентите се срещат, за да сложат подписи на готовите документи. Час и половина разговор със северните съседи не промени този ред.

Стуб обясни избора на момент за разговора с отношенията между Вашингтон и Киев. На пресконференция в Хелзинки той каза, че иницииране на диалог с Путин се обсъжда отдавна, а промяната е настъпила заради напрежението по оста Вашингтон-Киев през последните три седмици. По думите му идеята са подкрепили и двете страни. През октомври президентът Доналд Тръмп сключи сделка за внос на руски дизел и облекчи санкциите срещу Москва, а Reuters описва двустранните отношения с Киев като най-лошите от 18 месеца насам. Стьоре го заяви по-директно: „Този канал не може да бъде единствено в ръцете на американската администрация или на преговарящите.“ Стуб добави, че краят на войната „няма да се постигне с мълчание“, както и че „Финландия никога не говори за Украйна през главата на Украйна“.

Част от съседите не скриха своето недоверие. Датската премиерка Мете Фредериксен заяви пред DR, че е „много скептична“ към „самостоятелната инициатива на Норвегия и Финландия“, която „не е координирана с останалите от нас“, и че не вижда никакви признаци Русия да иска мир с Европа. Шведският премиер Улф Кристершон заяви пред Dagens Nyheter, че другите европейски лидери не са били информирани, и добави: „Впечатлението ми е, че всички искат мир, освен самия Путин.“ Стуб твърди обратното: преди обаждането е уведомил всички северни лидери, а според Стьоре партньори и съюзници са осведомени предварително и са получили подробен отчет след това. Полският премиер Доналд Туск потвърди, че е консултиран, и каза, че е предупредил двамата за нуждата от „абсолютна предпазливост и бдителност“. Германският канцлер Фридрих Мерц пък заяви, че Норвегия и Финландия играят „много конструктивна роля“ в усилията да се създаде европейски формат за контакт с руското правителство.

FT и BBC определят обаждането като първия контакт на Путин с ръководител от европейските съюзници на Украйна след разговора по телефона с френския президент Еманюел Макрон през юли 2025 г. Източник от Кремъл твърди пред Reuters, че последният лидер от ЕС, говорил с Путин, е Макрон, но в безрезултатен и неоповестен разговор „през лятото“. За Стьоре това е първият контакт с Путин от пролетта на 2022 г.

Примирието, което действително започна на 27 октомври, е договорено по друг канал. От 04:00 ч. местно време руските и украинските сили спазват примирие около окупирания град Олешки в Херсонска област, където по оценка на BBC са останали между 1700 и 2000 души без храна, вода и ток. Белият дом приписва това посредничество на първата дама Мелания Тръмп, а според BBC тя го е договорила заедно с папа Лъв XIV. По-късно примирието беше разширено в Херсонска област, за да преминат хуманитарните конвои, и според украинския омбудсман Дмитро Лубинец ще остане в сила до 22:59 ч. местно време на 1 ноември. Евакуацията е планирана за 30 октомври. Путин сам е уведомил събеседницит си за това, а официалното съобщение на Кремъл за разговора нарича града „руското населено място Альошки“.

Съпоставката показва, че Москва приема северния канал, но засега го използва, за да повтори позицията си, а не за взаимни отстъпки. Признаците на интерес са реални: Путин прие запитването за разговор, което беше отправено след срещата в Осло, удължи разговора от 20 на 90 минути и се съгласи преките контакти да продължат. Говорителят му Дмитрий Песков описа разговора като много конструктивен и практичен, но според FT Кремъл вече е казвал, че окончателната сделка ще изисква участието на Европа. По същество обаче позицията не се промени: първопричините, „пълното и безусловно“ зачитане на руските интереси, поканата за Москва и целият Донбас са добре познатите ултиматуми. Преговорите в ОАЕ ще покажат дали има ерална промяна. Туск говори за 4 ноември, а Ушаков още на 25 октомври каза, че Москва е готова да поднови преговорите след този ден, „нашия голям празник“. Дневният ред там ще покаже дали примирието може да предхожда изготвянето на документи, или ще остане, както го формулира Кремъл, за времето „след пълното прекратяване на бойните действия“. С оглед на заявеното досега второто е почти сигурно.

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Наети китайски коли записаха войници и кодове на норвежко военно учение

Войници от Окръжното командване на Силите за териториална отбрана за районите Осло и Акерсхус (HV-02) по време на предишно учение в центъра на Осло. Целта е да тренират способността на въоръжените сили да защитят държавни органи и критична инфраструктура, както и да осигурят приемането на съюзнически сили в кризисна ситуация. 📸 Снимка: Cornelius Poppe / NTB

🇳🇴👀🇨🇳 Коли под наем, които норвежката териториална отбрана Heimevernet (HV) използва на своето най-голямо учение за годината, са записвали на видео военнослужещи: кой се качва и слиза, къде се отива, кого вземат по пътя и какви кодове набират на военните портали. Функцията за запис, за която никой не ги е предупредил, е открита по време на учението, но автомобилите остават в употреба до края му, включително във военни зони. Случаят е разкрит на 8 октомври от местния вестник Dagens Næringsliv (DN) въз основа на разказ на лейтенант Фредрик Бланк, един от участниците, и сведения на два анонимни източника, които го потвърждават. VG потвърди случая чрез собствен източник.

Учението „Ховедстад“ („Столица“) се проведе от 14 до 18 септември в Осло и неговите околности с участие на 5000 души от окръг HV-02, който обхваща Осло и Акершус. На него се отработват защита на държавните институции и критичната инфраструктура, както и приемане на съюзнически сили при криза, включително охраната на летище „Гардермоен“ във военна обстановка. Транспортът е осигурен с коли под наем от Hertz Norge. По думите на един от анонимните източници поне две от тях са били от китайската марка Deepal и са направили „много записи“, включително на войници, които набират кодове на военни порти.

Откритието е случайно. Няколко от войниците скучаели в един от автомобилите, разглеждали настройките и попаднали на запаметени клипове. „Видеото показва кой влиза в колата и кой излиза от нея. Къде караме? Кого вземаме? Колко време стоим на различните места?“, разказва Бланк пред DN. По-тежко е второто откритие: „Освен това виждахме и кодовете, които използвахме, когато отваряхме портите. В някои случаи минаваме през портите с карта за достъп в комбинация с код и това беше запазено на видеозаписите.“

След края на маневрите военнослужещи изтрили записите, но само в онези коли, до чиято памет са имали достъп. При другите коли с камери съдържанието на паметта остава неизвестно. „Нямаме представа къде отива всичко това. Дали се пази само локално, или какво става с данните, когато учението свърши“, обясни Бланк. Дали нещо е излязло извън самите автомобили, не е известно: публични данни за това няма, а нито производителят, нито фирмата за автомобили под наем дават отговор какво събира и предава софтуерът. Според Бланк откритото е докладвано на по-горното командване с отделен рапорт; резултат от проверка към момента не е оповестяван.

Бланк описва картината, която чужд наблюдател би получил, ако събере записите в едно: „Снима къде се намират основните сили. Заснема по кои пътища се приближаваме. Заснема как патрулираме и къде се разгръщаме. [...] Къде са ни складовете? Какво оборудване имаме? Къде почиваме?“ Освен камерите той посочва и уязвимост, която екипажите дори не са могли да видят. При телефонни разговори през Bluetooth се използва микрофонът на колата, а „не се знае и към какво е свързан“. „В тези коли понякога обсъждаме чувствителни неща“, казва лейтенантът. Националният орган по сигурността (NSM) предупреди за същото: модерните автомобили имат голям брой сензори, камери и микрофони и биха могли да събират и предават значителни количества данни.

Въоръжените сили дадоха на DN само общ отговор. Говорителката Каролине Лисне заяви, че към момента не смятат за уместна обща забрана за влизане на превозни средства от конкретни държави в обектите им: „Подобна забрана би донесла ограничена полза за сигурността в сравнение с практическите неудобства за въоръжените сили, служителите и доставчиците.“ Не беше получен отговор на въпросите за записите на войниците, за набраните кодове и за това защо колите са продължили да се движат из военните зони след откритието. Бланк каза, че не са получили никакви указания как да постъпят със собствените си коли, които ги снимат. Отказът от тях пък би затруднил сериозно способността на поделението да се подготвя на учения, защото други превозни средства почти нямало.

Връзките с Китай са две и следват отделни вериги на собственост. Hertz е американска марка, но First Rent A Car Norway AS я използва по франчайз. Самата компания потвърди пред DN, че собствеността ѝ минава през шведски дружества и Volvo Cars, за да стигне до китайската Zhejiang Geely Holding, чийто основател Ли Шуфу е член на Народния политически консултативен съвет, съвещателен орган под ръководството на Китайската комунистическа партия. Deepal е марка на Changan, която от юли 2025 г. е централна държавна компания под пряк контрол на Комисията за държавните активи (SASAC), отделена от China South Industries Group, държавен производител на оръжие и автомобили. Volvo Cars отхвърля твърдението, че китайската ѝ собственост създава риск, и заявява, че без ясно правно основание никакви данни не могат да се споделят с Geely. Норвежкото дружество казва, че спазва норвежкото и европейското законодателство.

Договорът е сключен през 2024 г. от Логистичната организация на въоръжените сили (FLO). Рамковото споразумение е за до 350 млн. норвежки крони и важи от юни 2024 г. до май 2028 г.; 260 млн. от сумата са за Hertz. Автомобилите по него обслужват ежедневната работа, ученията и оперативната дейност. На 28 септември, в писмен отговор до депутата Химаншу Гулати от Партия на прогреса, министърът на отбраната Туре Сандвик написа, че собственикът е бил известен при сключването на договора, но „беше преценено, че собствеността не влияе върху използването на превозните средства“. Затова собствеността изобщо не е включена сред изискванията на договора. В същия отговор министърът дава уверение, че всички поделения имат основна физическа и електронна защита, която „предотвратява събиране на чувствителни данни“. 10 дни по-рано беше приключило учението „Ховедстад“, на което колите бяха записали кодовете на портите.

След публикацията на DN на 8 октомври Гулати внесе нов въпрос: дали мерките за сигурност и местните ограничения са попречили на китайските коли на „Ховедстад“ да съберат чувствителни данни. Махмуд Фарахманд от Консервативната партия пита какви оценки на риска са направени преди наемането и къде другаде сектор отбрана е използвал китайски коли. Към 12 октомври и двата въпроса остават без отговор. Партията на зелените поиска незабавно прекратяване на използването в армията и полицията на наетите коли с връзки с Китай. „Ако не може да се изключи, че колите улавят и изпращат чувствителна информация, единствена възможност е договорите да бъдат анулирани“, каза пред DN депутатката Юлие Стуестьол.

Въпросът стига и до контраразузнаването. Полицейската служба за сигурност (PST), която от много години отправя предупреждения за китайското разузнаване, участва в общия държавен договор за коли под наем, обхванал над 180 институции и 4 доставчика, сред които и Hertz. Службата потвърди пред DN, че наема от Hertz, но само за административни задачи, а не за превоз на официални лица. „Не сме препоръчвали да се избягват използването и покупката на автомобили от определени марки или производители, включително китайски“, каза старшият ѝ съветник Мартин Бернсен. На 5 октомври министърът на правосъдието Астри Ос-Хансен отговори на въпрос на зелените, че политиците не бива да определят кои конкретни доставчици да използва PST и че оценката на риска трябва да отчита и други фактори освен собственост и национална принадлежност. Думата „Китай“ в отговора ѝ не се среща нито веднъж.

Съюзниците стигнаха по-далеч. През февруари 2026 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша въведе забрана за използване на китайски превозни средства в охраняеми военни обекти, а на личният състав забрани да свързват служебните си телефони с тях. Останалите частни автомобили с устройства, записващи местоположение, образ или звук, се допускат само когато тези функции са изключени. В Израел армията започна да изтегля около 700 китайски коли, предимно Chery Tiggo 8 Pro, от своите подполковници и полковници, съобщиха през ноември 2025 г. местния издания, а военните отказаха коментар. В Норвегия обща забрана няма. Центърът за въздушни операции на НАТО в Будьо заяви пред местния Bodø Nu днес, че прилага ограничения спрямо китайските коли под наем.

Полското правило съдържа и най-силното възражение срещу тълкуването, което търси вината в китайската собственост. То изисква функцията за запис да е изключена във всички автомобили, а Сандвик също заяви, че рискът засяга всички модерни автомобили. Възможно е записите да идват от вграден видеорегистратор и сами по себе си не доказват намерение на производителя. Възражението обаче не смекчава провала, а само прехвърля акцента от собствеността към реакцията. Ако всяка модерна кола е сензор на колела, именно затова колите, записали кодовете за достъп, не е трябвало да продължат да обикалят военни зони, а войниците е трябвало да имат указания. Обща забрана в Норвегия в близките седмици е малко вероятна, тъй като армията я отхвърли изрично на 8 октомври. Оценката, че слабото звено е реакцията, а не просто техниката, ще бъде потвърдено, ако отговорите на Сандвик до Гулати и Фарахманд повторят формулата за основната защита, без да съобщят резултата от проверката. Тази оценка ще отслабне, в случай че военните оповестят техническа проверка на наетите коли и правила за тях, каквито Полша вече има.

Шестата израелска подводница пристигна в Хайфа, Замир предупреди Иран

🇮🇱 INS Drakon, шестата подводница на израелския флот, пристигна във военноморската база в Хайфа след 24-дневно плаване от корабостроителницата в Кил. По време на церемонията по посрещането ѝ на 24 септември началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир заяви, че продължава да следи Иран и силите, действащи от неговото име. По думите му иранският режим е понесъл тежки удари, но не е променил намеренията си.

Някои от присъстващите на церемонията бяха президентът Ицхак Херцог, министърът на отбраната Израел Кац, командващият военноморския флот вицеадмирал Еял Харел, служители на германското правителство и касапницата Thyssenkrupp Marine Systems.

Изявлението на Замир идва близо 7 месеца след началото на съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ на 28 февруари, в първия ден на която беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. Примирието, обявено на 7 април, влезе в сила на следващия ден и оттогава е цел на периодични нарушения. Израелски официални лица спподелят пред Jerusalem Post, че подновяването на бойните действия с иранския режим е „само въпрос на време“. Замир не посочи срокове.

Според него Drakon разширява оперативните възможности на флота: позволява по-незабележимо действие, на по-големи разстояния и дълбочини, с по-голяма поразяваща мощ. Херцог описа подводницата като „сила, която ще можем да използваме и няма да се поколебаем да използваме, когато е необходимо, дори на хиляди километри от границите на Израел“. Харел заяви, че действията по море ще стават все по-сложни и взискателни, при все повече участници.

Сред ключовите характеристики на Drakon е въздушно-независимото задвижване (AIP), което позволява по-продължително оставане под вода. Тя е третата и последна подводница от серията Dolphin II, построена в Германия. С нейното пристигане подводният флот достига шест единици: трите Dolphin от първата серия, приети през 1999–2000 г., и трите по-големи Dolphin II – „Танин“, „Рахав“ и Drakon.

Системата използва водород и кислород, за да произвежда електрическа енергия и да зарежда батериите, без подводницата да изплува или да издига шнорхел – тръбата, през която дизеловите двигатели получават външен въздух. Първите Dolphin можеха да остават под вода няколко дни, а следващите – няколко седмици. По данни на израелските въоръжени сили Drakon може да остава потопена значително по-дълго. Точната продължителност не е обявена.

Подводницата е дълга 74 метра и е описвана като около 30% по-голяма от първите Dolphin, без да е видим показателят за сравнение. Когато плава на повърхността, над водолинията се вижда по-малко от една пета от корпуса ѝ. В носовата част има десет торпедни апарата: шест с калибър 533 мм и четири с калибър 650 мм, пригодени за по-тежко въоръжение и специално оборудване.

Военните съобщиха и подробности за използването на подводния флот след 7 октомври 2023 г. Според тях Флотилия 7, подводното съединение на ВМС, е действала в четири нови района, където Израел никога не е изпращал свои съдове преди. Екипажите са прекарвали по много седмици край противникови брегове, без да бъдат засечени, твърди командването. То не назова районите.

По данни на командването във всеки момент в морето има поне две подводници, а съединението натрупва около 10 000 часа в морето годишно. Не е уточнено как се отчита този показател: постоянното присъствие на две подводници би означавало поне 17 520 сумарни часа за година.

Херцог не уточни какво оръжие има предвид, когато говори за използване на сила на хиляди километри от Израел. На подводниците Dolphin обаче се приписва и ядрена роля, която страната никога не е признавала.

През юни 2012 г. немското списание Der Spiegel разкри, че Израел въоръжава подводниците на своя флот с крилати ракети с ядрени бойни глави. Според изданието ракетите са разработени от израелската компания Rafael на основата на „Попай“, имат обсег около 1500 км и бойна глава с маса до 200 кг. Цитиран служител на германско министерство заявява, че „от самото начало“ подводниците са били предназначени предимно да осигурят способност за ядрен удар.

Ако подводниците реално носят такова оръжие, те биха осигурили възможност за ответен ядрен удар след унищожаване на ракетните бази на сушата. Израел следва политика на ядрена неяснота: нито потвърждава, нито отрича, че притежава ядрени оръжия.

От поръчката на Drakon до нейното пристигане на пристанището в Хайфа изминаха 14 години, а последният етап беше съпроводен с пречки пред изпитанията и доставките. Израел поръча подводницата през 2012 г. Церемонията по кръщаването ѝ се състоя на дока в Кил на 12 ноември 2024 г. Нейните морски изпитания започнаха през чак юли 2025 г.

Ynet съобщи, че Норвегия и Дания са отказали да допуснат подводницата в своите териториални води за изпитания и учения, въпреки че по това време плава под германски флаг и все още се води собственост на корабостроителния завод. Израелските и германските екипажи трябваше да проведат ученията във водите между Швеция и Дания, а част от изпитанията преминаха в международни води в Северно море. Изданието оценява забавянето на няколко месеца.

Израелски медии разкриха още, че Франция и Канада са отказали да изнасят за Германия компоненти за подводницата и корабостроители е трябвало да ги заменят с израелски такива. Ctech свързва забавянията с ограниченията на военните доставки за Израел, наложени от европейски държави заради войната. Нито Осло, нито Копенхаген са обяснили публично решението си за Drakon.

Пристигането в Хайфа все още не е равносилно на бойна готовност. Предстои на борда да бъдат монтирани израелски системи. Ynet очаква Drakon да влезе в строя след около два месеца, докато Ctech и Israel Hayom посочват срок от няколко месеца.

След нея флотът очаква три подводници от следващо поколение (класа Dakar), което се разработва от тази германска корабостроителница и трябва да замени трите Dolphin от първата серия. Според Jerusalem Post първата се очаква през 2031 г.

Изявленията за Иран поставят пристигането на Drakon в контекста на възможно подновяване на военните операции срещу Ислямската република, но подводницата ще стане достъпна за операции едва след края на процеса по дооборудване. По-дългото оставане под вода, за което съобщават военните, би разширило възможностите на флот, който според собственото му командване вече действа в нови райони.

Осло и Киев се разминаха за дрона край самолета на Зеленски

🇺🇦✈️🇳🇴 Самолетът на украинския президент Володимир Зеленски се е разминал с малко от руски дрон при излитането си от Кишинев към Осло във вторник, 8 септември, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре в ефира на NRK. Източник в президентството даде пред AFP различна версия: в Молдова е била активирана въздушна тревога заради дрон във въздушното пространство на страната и съседна Румъния, но твърдението, че Зеленски се е намирал в опасност, е „преувеличено“. Двете версии имат официална хронология от Министерствата на отбраната на Молдова и Румъния, според която ударен дрон се е насочил към Кишинев, налагайки небето в централната част на страната да бъде затворено за полети в следобедните часове, когато самолетът на Зеленски е трябвало да излети.

„Самолетът му беше почти улучен от дрон на излитане от Молдова. Това е реалността, в която живее“, каза Стьоре. Двамата се срещнаха два пъти за денонощие: във вторник вечерта в хотел Plaza в центъра на Осло, където Зеленски пристигна в около 21 ч. и сряда сутринта в кабинета на премиера, преди погребението на крал Харалд V. На въпроса как е минала нощта Зеленски отговори, че не е била добра, защото е прекарал времето на телефона, получавайки информация къде са паднали ракетите. Reuters и Al Jazeera отбелязват, че Стьоре не уточни откъде разполага с информацията за инцидента и на какво разстояние от самолета е преминал дронът. Кабинетът му също не даде повече подробности.

Молдовската хронология е точна до минутата. Според Министерството на отбраната в Кишинев системите за въздушно наблюдение са засекли „Шахед“ в 16:20 ч. местно време, пристигнал откъм украинското село Славяносербка, преминавайки над Бендер и Приднестровието и насочвайки се към Кишинев. След това е завил на запад през Бълънещ и Четирен в Унгенския район и към 16:37 ч. напуска страната при Загаранча. Още в 16:30 ч. властите затвориха въздушното пространство над централната част на Молдова, а няколко пътнически самолета останали във въздуха в очакване на разрешение за кацане на летището в Кишинев. В съобщението на министерството самолетът на украинския президент не се споменава.

След навлизането на дрона в Румъния проследяването продължило и от румънска страна. Два испански изтребителя F/A-18 от авиобазата „Михаил Когълничану“, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушна полиция, излетели в 16:39 ч. В 16:47 ч. радарите проследявали апарата на 18 километра северно от град Роман. Системата RO-Alert предупредила жителите на окръзите Яш, Сучава, Нямц, Ботошани и северната част на Васлуй, а летището в Яш временно спряло излитанията и кацанията.

В 17:02 ч. сигналът му изчезва от радарите на границата между окръзите Яш и Ботошани. В 17:08 ч. той се появява повторно над Молдова. В 18:30 ч. властите в Румъния са уведомени, че е паднал в слънчогледово поле близо до село Михъйлений Век в Ръшкански район, където предизвикал четири пожара. Властите на Молдова потвърдиха, че става дума за същия дрон.

Норвежката агенция NTB съобщи, че Зеленски е кацнал на летище Гардермуен в 18:56 ч. местно време или 19:56 ч. молдовско — около 3,5 часа след първото засичане на дрона над Молдова. Полетът от Кишинев до Осло трае около три часа, но нито една от трите страни не е публикувала часа на излитане.

Kyiv Independent цитира неназован източник, според когото дронът е прелетял опасно близо до самолета. Твърдението противоречи на версията на AFP, че опасността е преувеличена. Министерство на отбраната на Молдова не твърди официално, че дронът е руски, а го описва само по тип и посока, от която е дошъл.

Президентът Мая Санду обаче заяви още на 17 август пред Teleradio Moldova, че траекториите на полетите на подобни дронове показват умишлено насочване над страната. На 27 август, когато Зеленски пристигна за Деня на независимостта в Кишинев, 5 дрона прелетяха над Молдова часове преди тържествата, а Санду описа случилото се като „сплашване“.

От началото на лятото Кишинев се използва като отправна точка за редица пътувания на Зеленски. Според данни на FlightAware за срещата в Лондон на 7 юни неговият самолет е излетял от молдовската столица, не от полското летище Жешув, което години наред беше изходна точка за украинските делегации.

Промяната съвпадна с кризата между двете страни около почетното звание „Герои на УПА“, връчено на 26 май на Северния център за специални операции, след което полският президент Карол Навроцки отне на 19 юни Ордена на Белия орел на Зеленски. Летището в Кишинев се намира на няколко десетки километра от Приднестровието и съвсем близо до маршрути, по които от лятото насам руски дронове няколко пъти навлизаха от Одеска област към Румъния.

Стьоре говори за нощта срещу 9 септември, когато руски дронове удариха граничния пункт „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница в Одеска област. Двама души бяха убити, а трима са ранени. В цялата страна за денонощието бяха отчетени общо 12 убити и 66 ранени.

В Осло двамата държавни лидери проведоха разговори с представители на отбранителната индустрия по програмата „Фрея“ за антибалистичен прехващач, базиран на NASAMS. След погребението украинският президент отпътува за Канада.

Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.

НАТО разглежда разширяване на ядреното възпиране на изток

🌍🛡️🇷🇺 НАТО разглежда варианти за разширяване на ядреното възпиране в Европа, включително чрез допълнително присъствие на американски военни и широко участие на съюзници по източния фланг. Дискусиите са поверителни и засега няма решение за разполагане на нови бойни заряди, но Полша, Финландия и Литва вече променят или преразглеждат политически и правни ограничения, които биха затруднили по-дълбокото им включване в ядрената мисия на Алианса.

Германската агенция dpa съобщи на 31 юли, че при по-нататъшно влошаване на средата за сигурност трите държави могат да бъдат разглеждани като възможни места за нови способности. Вариантите не се свеждат непременно до постоянно складиране на американски ядрени бомби. Те биха могли да включват самолети с двойно предназначение, сертифицирани екипажи, въздушно дозареждане, разузнаване, охрана, учения, командни звена и инфраструктура за приемане на сили. Това разграничение е ключово, защото участието в ядреното възпиране не значи автоматично наличие на ядрени оръжия на национална територия.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте не изключи промени в присъствието на американското ядрено оръжие, но отказа подробности заради секретния вид преговори. По думите му Алиансът често оценява от какви способности се нуждае и ще въведе корекции там, където това е нужно. На 18 юни Групата за ядрено планиране обяви, че съюзниците ще модернизират ядрените способности, ще укрепват планирането и ще адаптират силите към новите изисквания за сигурност. Това е официално потвърждение за продължаващ преглед, но не и съобщение за избрани държави или определен брой оръжия.

НАТО обоснова адаптацията с влошената среда за сигурност, руската ядрена реторика и използването на системи с двойно предназначение в пълномащабната война срещу Украйна. В Литва вносители на промяна в конституцията посочват и модернизацията на руските ядрени сили и военната мрежа в Калининградска област и Беларус. Тези аргументи обясняват защо източният фланг настоява за по-видима роля, но сами по себе си не определят дали най-подходящият отговор е ново складиране, повече самолети или разширени поддържащи функции.

Сегашната система се основава на американски ядрени оръжия, разгърнати предварително в Европа, които остават под пълен контрол на САЩ. Част от съюзниците предоставят самолети с двойно предназначение и обучени екипажи, а други участват с планиране, учения и конвенционална подкрепа. По оценки, цитирани от dpa, в пет държави на континента се съхраняват около 100 американски бомби B61-12 в рамките на шест авиобази. НАТО и Вашингтон не публикуват точната им численост и пълния списък на местата.

Наличието на подходящ самолет също не е равносилно на готовност за ядрена мисия. Нужни са независимо сертифициране, специализирани процедури, обучение, защитена инфраструктура и политическо решение. Полша вече прие първите си стелт изтребители F-35A през май, а Финландия очаква първите си самолети за авиобаза Рованиеми през есента на 2026 г. Тези програми създават техническа основа за по-широки бъдещи роли, но няма публично решение самолети на някоя от двете страни да се включат като носители в ядрено споделяне на НАТО.

Полша от години настоява за по-голяма роля в ядреното възпиране, но текущата позиция на правителството остава по-предпазлива от твърдението, че страната вече се стреми да приеме американски ядрени ракети. Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски потвърди разговори за ролята на страната, но посочи, че не се водят преговори за складиране на американски ядрени оръжия в Полша, а самата търси участие, което може да обхваща различни военни и политически функции, без непременно да повтаря модела на държавите домакини.

Финландия направи най-конкретна правна промяна. Парламентът одобри премахването на общата забрана за внос, превоз, предоставяне и държане на ядрени взривни устройства, когато тези действия са свързани с отбрана на Финландия, колективна отбрана на НАТО или двустранно и многостранно военно партньорство. Законите влязоха в сила на 1 юли. Правителството изрично изтъкна, че промяната премахва правни спънки, но не означава, че Хелзинки търси постоянно разполагане на ядрени оръжия, нито че такова решение вече е планирано.

Литва е на по-ранен етап. На 7 юли Сеймът започна разглеждане на конституционна поправка, премахваща забраната на територията на Литва да има оръжия за масово унищожаване и чужди бази. Предложението е подкрепено на представянето с 89 гласа „за“, 11 „против“ и шест „въздържал се“. То предстои да мине през правната комисия и отново да бъде разгледано през есенната сесия. Следователно Вилнюс е отворил процедурата, но конституционната пречка все още не е премахната.

Американският експерт Робърт Питърс от Heritage Foundation смята, че Вашингтон може да засили своето ядрено присъствие в Европа през следващите 24 месеца. Пред dpa той предложи увеличение със 100-150 нестратегически боеприпаса и отбеляза Полша и Финландия като потенциални точки за нови хранилища. Това е експертно предложение, а не одобрен план на Пентагона или НАТО. Подобно увеличение е сравнимо или по-голямо от настоящите запаси на континента и би изисквало политически решения, сертифицирана инфраструктура, охрана и подготовка на приемащите държави.

Терминът „нестратегически“ визира предназначението и средствата за доставка. B61-12 са авиобомби, проектирани за регионални мисии, за разлика от стратегическите системи с междуконтинентален обсег. Всяко разширение на тяхното разполагане към източния фланг би засилило видимостта на американската гаранция, но едновременно би повишило значението на новите бази като цели и би отворило въпроси за защита, командване и управление при криза.

Бившият директор по ядрената политика на НАТО Джим Стоукс поставя различен акцент. Той е на мнение, че преместването на американски бомби по-близо до границите на Руската федерация не е необходимо от военна гледна точка, защото съответните мисии могат да се изпълняват съвсем спокойни от бази в Западна Европа. Той вижда повече полза в разширяване на кръга съюзници, предоставящи самолети, дозареждане, разузнаване, съпровождане, командване и участие в учения. Тази позиция илюстрира основния избор пред НАТО: повече бойни заряди и нови места за тяхното съхранение или по-широко разпределение на задачите без постоянно изнасяне на оръжия по източния фланг.

Отделно Франция развива отделна инициатива за „предно възпиране“, сключвайки с Норвегия двустранното споразумение за взаимна отбрана „Нарвик“ и паралелно се присъедини към консултации относно как могат френските ядрени сили да допринасят за сигурността на Европа. Правителството в Осло подчерта, че НАТО и гаранцията на САЩ остават основата на отбраната му, а при мир на територията на страната няма да има ядрени оръжия. Френският процес е допълнение към НАТО, а не заместител на американския ядрен чадър.

Норвегия дава 3 млрд. крони за украинската защита от балистични ракети

🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.

Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.

Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.

Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.

В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.

Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.

За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.

Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.

Норвежки професор скандализира с изказване: „7 октомври е най-красивото събитие на века“.

🇳🇴🤝🇵🇸 Професор от норвежки университет нарече атаките на Хамас от 7 октомври „най-красивото нещо, случило в нашия век“, заяви професорът по мениджмънт на проекти Басам Хюсеин по време на лекция в Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) в Тронхайм, организирана от Социалистическия форум.

В частта от лекцията си, посветена на конфликта в Близкия изток, Хюсеин нарече 7 октомври „най-красивото нещо, което се е случвало в нашия век“, добавяйки, че събитието е разкрило, че „не съществува такова нещо като израелско превъзходство“.

„Израел продаде идея на еврейските мигранти. Нещо като 5-звезден живот на заселници. Казаха им: елате при нас. Тук ще получите най-прекрасния живот. Ще получите дом, къща, апартамент, кола, работа, финансирана от американците. И единственото нещо, което трябва да направите, е да служите в армията за 18 месеца. И това е всичко. След това можете да живеете. Можете да имате гражданство и всичко останало. Това е раят. 7 октомври доказа, че това изобщо не е вярно.“

„7 октомври показа, че колкото и да си силен, все пак имаш уязвими места. И един интелигентен палестински военен лидер с 400 души може действително да ги нарани сериозно. Така Израел заприлича на вид дракон – огромен дракон, бълващ огън във всички посоки, който е бил убоден с игла в задните части. Това е всичко. Една игла в задните части.“

Той също така заяви убеждението си, че амбициите на Израел надхвърлят това да е регионална сила и желае да „превземе Западната империя“.

„Помнете, че държавата Израел всъщност е продължение на европейския колониализъм, точно както САЩ, Канада и Австралия. Манталитетът е същият. И затова се опасявам, че планът на Израел е следният: да се наложи не просто като регионална, а като глобална сила.“

„Този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава“

Ейтан Халон, временно управляващ израелското посолство в Осло, нарече изказванията „шокиращо прославяне на терора“ и бе категоричен, че „този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава на норвежките студенти в NTNU“.

През 2016 г. Хюсеин е обявен за един от 10-те най-изтъкнати лектори в Норвегия. През 2023 г. той е отличен от NTNU като „изключителен преподавател-практик“.

През 2025 г. Управителният съвет на Студентското дружество в Тронхайм му присъжда почетно членство в знак на признание за „откритите му усилия за повишаване на осведомеността и мобилизация срещу продължаващия геноцид в Газа“.

Според кампания в GoFundMe, инициирана през 2024 г. от самия Хюсеин, той е роден в Джабалия, ивицата Газа, като се твърди, че семейството му все още живее там.

Inguar Defence представи медицинска версия на бронираната машина Inguar-3.

🇺🇦🚑 Украинският производител на бронирана техника Inguar Defence разработи в кратки срокове вариант за медицинска евакуация на своя модел Inguar-3. Тази версия запазва доказаната бронирана капсула на машината, но се различава значително от базовата конфигурация във вътрешността си.

Новата машина разполага със специализирано медицинско оборудване, изцяло променен дизайн на пода, нови точки за закрепване и рампа за бързо товарене и разтоварване на носилки. Машината превозва двама ранени едновременно – съзнателно дизайнерско решение, което дава приоритет на стабилен и контролиран транспорт пред големия капацитет.

На съвременното бойно поле времето между раняването и стигането до хирург е критичният момент, в който войниците умират. Войната в Украйна превърна това в реалност, която не може да се пренебрегне: евакуацията под обстрел, през терен, покрит от дронове и артилерия, се превърна в една от най-опасните и важни задачи на всяко бойно подразделение.

Специализираната бронирана линейка запълва точно тази празнина: тя достига до ранения, товари го бързо и се движи под защита, вместо да разчита на шанса необорудвана машина да оцелее по пътя назад. Капацитетът за двама ранени отразява същата логика – двама пациенти, превозвани безопасно и с подходяща медицинска подкрепа, са по-ценни от четирима, натоварени в машина, която не може да осигури стабилност или защита по разрушен път под обстрел.

Медицинската версия е един от няколкото варианта, които Inguar Defence е разработила на платформата Inguar-3. Компанията произвежда и версия за транспорт на пехота, конфигурация за оператори на дронове, както и 6×6 ремонтна и евакуационна машина – семейство, което демонстрира колко целенасочено базовата платформа е проектирана за модулност при различни мисии.

Inguar-3 влезе на въоръжение в Националната гвардия и Въоръжените сили на Украйна през 2025 г. и премина реален боен тест, както по-рано съобщи Defence Blog. Според украинските войници, машината е попаднала в засада и е била атакувана последователно от три FPV дрона с оптично управление. Въпреки прецизността на ударите, Inguar-3 не само е оцеляла – всички членове на екипажа са излезли невредими. За разлика от много бронирани машини, които се възпламеняват след пряко попадение, Inguar-3 е запазила структурната си цялост и е продължила да защитава пътниците. Машината е оцеляла и след взрив на мина. Участвалите в боя войници описват как бронираната машина е поела взривната вълна, докато те са останали защитени вътре – препоръка, която никоя техническа характеристика не може да замени.

Същата платформа привлече сериозно международно внимание. Kongsberg Defence & Aerospace разкри бойна машина за борба с дронове за Украйна, базирана именно на Inguar-3. Тя съчетава украински корпус с комплекта CROWS C-UAS на Kongsberg – мобилна система за откриване и унищожаване на дронове тип „Шахед“ и крилати ракети. Тя съчетава електрооптични и инфрачервени сензори с дистанционно управляем оръжеен модул, който се монтира на издигаща се мачта, осигурявайки по-добро полезрение и възможност за проследяване на нисколетящи заплахи.

Машината беше представена по време на посещение в Норвегия от полска делегация, водена от вицепремиера и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Източници, запознати с проекта, споделиха, че тя е била разработена специално за Украйна с финансиране от донори и наближава моментът за нейното прехвърляне след завършване на първите тестове.

Платформа, която може да бъде конфигурирана за евакуация на ранени в един вариант и за лов на дронове в друг, не е продукт на импровизация – тя е дело на инженерен екип, който от самото начало е разбрал, че модулността не е просто екстра, а стратегия.

Норвежките F-16 за Украйна: Официално прехвърлени, но блокирани за мащабни ремонтиf

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре предложи актуална информация за статуса на обещаните на Украйна изтребители F-16. Той потвърди, че официално те са прехвърлени в собственост на Украйна, но в момента преминават през мащабни ремонтни дейности, преди да бъдат разположени за операции.

Говорейки по време на съвместен брифинг с украинския президент Володимир Зеленски, Стьоре разкри, че доставените от страната му F-16 са били изведени от експлоатация и не са летели от няколко години, тъй като норвежките военни преминаха към изтребители от пето поколение F-35.

За разлика от други съюзнически държави, които прехвърлиха самолети направо от активните бойни флотове за незабавна употреба от украинските военновъздушни сили, норвежките машини се нуждаят от значителна поддръжка и подготовка.

„Сега те принадлежат на Украйна и сега се ремонтират и подготвят за експлоатация от белгийски технически специалисти по силата на споразумение, сключено със САЩ и Украйна“, заяви Стьоре и добави: „Смятам, че първите самолети ще са готови за експлоатация скоро, но вече са част от украинските военновъздушни сили“.

Забавянето на доставката на обещаните бойни самолети разкрива логистично и политическо „тясно място“ в европейската „коалиция за изтребители“. Въпреки че наскоро САЩ възложиха договор за 235 милиона долара на белгийската компания Sabena Aerospace Engineering за поддръжка на украинския състав от F-16, в момента базата е претоварена поради остър недостиг на капацитет.

Графикът беше допълнително подкопан от факта, че по-рано Норвегия реши да продаде 32 от най-запазените си изтребители F-16 на Румъния. Така обещаните на Киев се оказаха със силно амортизирани корпуси, които пристигнаха на части и при тях липсват десетки критични компоненти.

Този логистичен регрес в Норвегия отразява подобни спънки в целия континент, преди всичко в Белгия, която спря трансфера на обещаните 30 самолета поради забавяне в доставките на американски заместители F-35. В резултат на това, въпреки оптимистичните политически декларации, фактическото разгръщане на важните въздушни активи остава парализирано в ремонтните хангари.

Радиоактивен разпад на дъното: Подводницата „Комсомолец“ продължава да изпуска изотопи в Норвежко море.

🇷🇺 Съветска ядрена подводница, потънала в Норвежко море преди повече от три десетилетия, продължава да изпуска радиоактивни материали, съобщи научното издание ScienceAlert.

Изследователи, изучаващи останките на К-278 „Комсомолец“ от Проект-685 „Плавник“, са открили продължаващи течове на радиация от плавателния съд, който почива на дълбочина от над 1680 метра, откакто потъна през 1989 г. заради пожар на борда.

Въпреки че двете ядрени торпеда към днешна дата остават херметически затворени, отделението на ядрения реактор се руши постепенно, което води до периодични изпускания на радиоактивни вещества в околните води.

Течовете не са непрекъснати, а се появяват като спорадични изхвърляния от конкретни секции на корпуса, сред които вентилационна тръба и зоната на самия реактор. По време на инспекции под водата изследователите са наблюдавали видими шлейфове от замърсена вода, излизащи от останките.

Анализ на проби, взети от водата в района, разкрива повишена концентрация на радиоактивни изотопи като стронций, цезий, уран и плутоний. Нивата на някои изотопи в близост до плавателния съд надвишават допустимата концентрация стотици хиляди пъти. Тези нива обаче спадат рязко на кратко разстояние, тъй като радиоактивните елементи се разреждат в морската вода.

Тези констатации се основават на дългогодишен мониторинг от държавните органи за радиационна безопасност на Норвегия и на наблюдение от морски изследователи. Данните показват, че съотношенията на уран и плутоний сочат към продължаваща корозия на ядреното гориво в реактора.

Въпреки локалните пикове на радиация, изследователите не са установили значително натрупване на радиоактивни материали в по-широката морска среда. Пробите, извлечени от морски организми, които живеят върху и около останките, като гъби, корали и анемонии, показват леко повишени нива на цезий и никакви видими признаци на увреждане.

Подводницата потъна през април 1989 г. след пожар на борда, който доведе до смъртта на почти целия ѝ екипаж. Оттогава насам тя е една от най-дълбоките и технически предизвикателни за изследвания радиоактивни останки в световния океан.

ScienceAlert подчертава, че макар настоящото въздействие върху околната среда да изглежда ограничено, състоянието на подводницата се очаква да се влоши с времето. Продължаващата структурна деградация може да увеличи риска от значителни радиоактивни изпускания в бъдеще.

Мястото е подложено на мониторинг още от 90-те години на миналия век, включващ подробни проучвания, проведени през 2019 г. с дистанционно управляван апарат Ægir 6000, който събра водни проби и извърши оценка на структурните повреди по корпуса.

Учени считат останките на К-278 за изключително ценен пример за разбиране на дългосрочните рискове, които произтичат от потопени ядрени реактори, особено в дълбоководни и арктически условия, където операциите по изваждане и обезопасяване остават изключително предизвикателни.

Чуждестранни туристи бяха задържани за полет на дронове край военноморска база в Норвегия.

Членове на Морските специални сили на Норвегия (Marinejegerkommandoen), чийто дом е военноморска станция Рамсунд.

🇳🇴 Група от шестима чуждестранни туристи е задържана от полицията заради управление на дронове в забранената зона над военноморска станция Рамсунд в окръг Тромс, Северна Норвегия, главен логистичен и оперативен център на Кралския военноморски флот в северната част на страната, съобщи NRK.

И шестимата са получили глоби за нарушение на забраната за полети с дронове в близост до военни обекти, която е предвидена от член 7 от норвежкия Регламент за безпилотни летателни средства. Два от дроновете са конфискувани. Срещу трима от групата е образувано допълнително разследване и са били подложени на разпит, съобщи оперативният ръководител Робин Осхайм Линдберг, цитиран от Forsvarets forum.

Националността на туристите не е уточнена от полицията. Инцидентът се вписва в серия от подобни случаи в Скандинавия през последните години, довели до затягане на регулациите за дронове в района на военни и други критични обекти. Още през 2022 г. в Норвегия беше въведена пълна забрана за полети с дронове от руски граждани и юридически лица на нейна територия.

Районът на Рамсунд е обявен за „чувствителна забранена зона“, в която заснемането на военни инсталации от въздуха е незаконно дори ако дронът се намира извън непосредствената периферия на обекта. Списък на подобни зони се поддържа от Норвежкия орган за национална сигурност.

Членове на Морските специални сили на Норвегия (Marinejegerkommandoen), чийто дом е военноморска станция Рамсунд.

Военноморска станция Рамсунд е създадена като част от флотския план на Норвегия от 1912 г. с основна цел засилване на наблюдението за неутралитет в северните води. Стратегическото й разположение е свързано с близостта до Уфотфьорд и осигуряването на морския път за транспорт на руда от Нарвик.

През 60-те години на миналия век базата е изцяло модернизирана заедно с другите две военноморски бази – Хоконсверн край Берген и Олавсверн. След закриването на последната в началото на новия век Рамсунд поема допълнителни отговорности, включително поддръжка на подводни операции, и остава една от двете действащи военноморски станции в страната, според данни на Store norske leksikon.

Днес базата е домакин на няколко ключови звена: подразделение на морските специални сили на Норвегия, създадени през 1953 г., звено от Командването за минно гмуркане, военноморска работилница и секция за снабдяване. Базата определена като бъдеща предна оперативна точка за новите подводници клас 212, които ще заменят остарелите подводници клас „Ула" в края на десетилетието, според Министерство на отбраната

В рамките на националния план за отбрана „Forsvarsløftet" е предвидено мащабно развитие на Рамсунд в периода 2025–2036 г. То включва рехабилитация на кейове, изграждане на нови пристанищни съоръжения, складове за боеприпаси, сгради за поддръжка и администрация. През януари 2026 г. беше направена първа копка за ново офицерско общежитие, според репортаж на Forsvarsbygg.

Норвегия дава 200 милиона долара бюджетна подкрепа за Украйна по програма на Световната банка

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвегия ще предостави 200 милиона долара бюджетна подкрепа на Украйна, като средствата ще бъдат преведени по програма на Световната банка, съобщи вицепремиерът Юлия Свириденко.

Финансирането ще бъде отпуснато по програмата PEACE на Световната банка, която стартира през 2022 г. след началото на пълномащабната руска агресия.

„Искрено сме благодарни за този навременен принос, който отразява принципното лидерство на Норвегия и непоколебима подкрепа за Украйна в този период на огромни предизвикателства“, каза Свириденко. „Тази помощ е жизненоважна за поддържане на макрофинансова стабилност в Украйна и осигуряване на базовите обществени услуги.“

Свириденко обобщи, че от началото на програмата към Украйна са насочени близо 52 милиарда долара международна помощ, от които 13,4 милиарда долара, използвани за изплащане на пенсии. Този принос идва в момент, когато скандинавският съюзник на страната се подготвя да увеличи значително общата си подкрепа през тази година, която се очаква да достигне 8 милиарда долара или около 20% от цялата помощ, която властите в Киев се предвижда да получат, заяви норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре по време на брифинг на 25 февруари.

Стьоре отбеляза, че от началото на руската инвазия Норвегия е преминала от доставка на оборудване от собствените си резерви към ролята на ключов партньор в укрепването на военните способности на Украйна.

„Сега сме основен поддръжник в сферите на отбраната, от които имате най-голяма нужда“, каза той, посочвайки приноса на страната си в производството на дронове, далекобойната артилерия и морската сигурност и подчертавайки опита на Норвегия като морска държава.

Освен това тя предостави на Украйна значителен брой ракети за зенитно-ракетните комплекси NASAMS, укрепвайки допълнително защитата на страната от руските атаки по въздух.

Норвежки F-35 прехванаха руски самолет Ил-20М край Финмарк

🇳🇴⚔️🇷🇺 Норвежките въоръжени сили вдигнаха по тревога два стелт изтребителя F-35 Lightning II, за да прехванат руски разузнавателен самолет Илюшин Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк в северната част на страната.

Сензорите на норвежката въздушна отбрана са засекли самолета около 09:30 часа местно време, което е наложило мисия за бързо реагиране (QRA) от авиобаза Евенес. Прехващането се случва в момент, когато в района се провежда военното учение на НАТО Cold Response 2026 – събитие, от което руското разузнаване се интересува и изпраща въздушни активи за наблюдение на съюзническите операции.

Официални лица от скандинавската държава заявиха, че подобни полети са очаквани и се случват редовно в международното въздушно пространство.

Според въоръжени сили на Норвегия руският самолет е идентифициран като Илюшин Ил-20М – платформа за електронно разузнаване, известна в НАТО под кодовото име Coot-A. Той е летял с изключен транспондер, но е бил засечен лесно от норвежките радарни и сензорни мрежи.

Два изтребителя от пето поколение F-35, които вече са били в готовност, излетяха от авиобаза Евенес, за да открият и разпознаят визуално машината, след което да проследят нейните движения по крайбрежието. Тя беше съпроводена докато лети на юг по крайбрежието, преди да завие на север край Вестеролен. По-късно самолетът отново летя на юг два пъти, достигайки чак до Лофотенските острови, преди да се насочи обратно към Колския полуостров.

Според норвежкото командване руският самолет се е завърнал на Колския полуостров в 13:30 часа местно време, с което мисията по наблюдение е приключила.

Прехващането в сряда беше предшествано от подобно събитие във вторник сутринта, когато F-35 също бяха вдигнати от Норвегия, за да прехванат Ил-20М в международното въздушно пространство край Финмарк.

По време на мисията във вторник два норвежки F-35 идентифицираха и съпроводиха самолета, докато той кръжеше в близост до бреговете на страната. В крайна сметка руската машина зави на север от Сьоройя и се завърна на Колския полуостров около 12:00 часа местно време.

Норвежките власти подчертаха, че и при двата инцидента руските самолети са останали в международното въздушно пространство, както и че подобни мисии са рутинни. Според тях руската авиация има правото да провежда полети в международно въздушно пространство, а разузнавателни мисии от този тип се случват редовно в близост до границите на НАТО.

Официални лица отбелязаха, че полетите най-вероятно са били предназначени за събиране на информация за съюзническата военна дейност, свързана с провеждащото се учение Cold Response. Мащабното учение в Северна Норвегия е насочено към обучаване на съюзническите сили за мисии в условия на студен климат и сценарии за широкомащабна съвместна отбрана в арктически условия.

Платформи като Ил-20М се използват за наблюдение на военни учения и събиране на електронни сигнали от радари, комуникации и други честотни емисии, генерирани по време на ученията.

Ил-20М е специализирана платформа за събиране на данни, произлизаща от съветския пътнически лайнер Ил-18 на конструкторско бюро Илюшин. Той носи набор от сензори, проектирани за радарно и електронно разузнаване. Те му позволяват да събира данни за радарни излъчвания, тактически комуникации и други електронни отпечатъци от военните операции в региона.

Такива самолети често се използват за изграждане на електронни профили на противниковите сили, които по-късно биха могли да помогнат при оперативното планиране или анализа на заплахите. Въоръжените сили на Норвегия заявиха, че макар тези руски полети да са рутинни, за системите за противовъздушна отбрана на НАТО остава задължително да засичат и идентифицират самолетите, намиращи се близо до съюзническа територия.

Норвегия прехвана руски бомбардировачи с ескорт от изтребител на акробатичен отряд.

🇳🇴✈️🇷🇺 Въоръжените сили на Норвегия потвърдиха, че два изтребителя F-35 са засекли и съпроводили два стратегически бомбардировача Ту-95МС и два изтребителя Су-35 от въздушно-космическите сили на Руската федерация, действали в международното въздушно пространство над Баренцово море като част от мисия на НАТО по охрана на небето.

Прехващането илюстрира усилията за мониторинг на въздушното пространство на НАТО в Северна Европа, където самолети на съюзниците често проследяват полети на руската далекобойна авиация, приближаващи се до въздушното пространство на Алианса. Официални лица описаха мисията като рутинна, но подчертаха ролята за гарантиране на сигурността в региона и поддържане на осведомеността за ситуацията.

„Днес два норвежки F-35 като част от мисия на НАТО засякоха и съпроводиха два руски стратегически бомбардировача Ту-95 и два изтребителя Су-35 в международното въздушно пространство над Баренцово море – рутинна дейност, но важна част от наблюдението и защитата на нашия регион“, се посочва в изявление на въоръжените сили.

Според изявлението руските самолети не са навлизали в суверенната територия на Норвегия. Мисиите по Air Policing на НАТО се извършват редовно с цел мониторинг на бойната авиация близо до границите на Алианса, както и осигуряване на способности за бърза реакция при приближаване на неизвестни или чужди самолети.

Публикуваните кадри подсказват, че един от изтребителите Су-35 принадлежи на руската пилотажна група „Руските витязи“. По време на полета той е носил ракети въздух-въздух, което показва бойна конфигурация, а не демонстрационен полет.

Су-35 е проектиран за въздушен бой и прехващане на големи разстояния. Въоръжен с ракети въздух-въздух, самолетът осигурява защитен ескорт за бомбардировачи, действащи в близост до наблюдаваното въздушно пространство, позволявайки на руската авиация да поддържа отбранително прикритие по време на патрули на далечни разстояния.

Норвегия ще предостави близо 8 милиарда долара на Украйна през 2026 г.

🇳🇴🤝🇺🇦 Общата подкрепа, която Норвегия ще предостави на Украйна до края на годината, възлиза на близо 8 милиарда долара, което представлява около 20% от цялата помощ, която се очаква тя да получи за 2026 г. Това обяви министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре по време на среща с медиите днес.

Стьоре подчерта, че от началото на руската инвазия Норвегия е еволюирала от държава, даряваща от собствените си запаси, до ключов партньор в изграждане на способностите на украинската отбрана.

„Днес ние сме важен поддръжник по отношение на това, от което имате най-голяма нужда в отбраната“, заяви той. Премиерът постави акцент върху норвежката помощ за местно производство на дронове, далекобойна артилерия и морска отбрана, отбелязвайки, че Норвегия е нация с богати морски традиции.

Освен военната помощ, Стьоре обсъди значението на ръста във военно-промишления комплекс на Украйна. Той отбеляза, че напредъкът на страната, базиран на прекия боен опит, е изключително ценен за нейните партньори. В рамките на това засилено сътрудничество, премиерът разкри, че с украинския президент Володимир Зеленски са се разбрали за установяване на стратегическо партньорство, което ще развие това още по-задълбочено.

Стьоре засегна и темата за нанесените щети по енергийната мрежа на Украйна, причинени от ракетните атаки на руската армия, по-специално върху системи за снабдяване с газ.

„Осигуряваме газ за украинските домакинства и индустрията. От 2022 г. насам са предоставени над 1,7 милиарда долара за инвестиции в ремонт и децентрализация на енергийния сектор и за енергийна ефективност и ядрена безопасност“, добави премиерът. Той потвърди непоколебимата подкрепа на страната си за усилията на Киев в сферата на дипломацията и постоянния ангажимент на страната си да помага на Украйна в постигането на мир, демокрация и суверенитет.

„Нашето послание е, че не може да има мир за Украйна без самата Украйна да бъде на масата на преговорите и да взема свободни решения“, подчерта Стьоре.

По-рано Норвегия достави мащабна пратка ракети земя-въздух NASAMS, с което подсили допълнително отбраната на страната срещу руската агресия.

Едмундо Гонсалес лети за Осло, за да връчи Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо

🇻🇪 Лидерът на венецуелската опозиция Едмундо Гонсалес Урутия, който живее в изгнание в Испания от септември 2024 г., пътува до Осло, за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, присъдена на Мария Корина Мачадо. Това съобщи Антонио Ледесма, бивш кмет на столицата Каракас, в изявление до социалните мрежи.

„Президентът Гонсалес Урутия се качва на самолета за Осло. Историческа среща с Мария Корина Мачадо, чрез чиито гласове ще бъдат изразени чувствата на милиони венецуелски семейства, които са изпълнени с надежда скоро да върнат пълната свобода на нашата родина“, гласи публикуваното в социалните мрежи съобщение.

Към него е приложено видео, което показва как Гонсалес Урутия се качва на пътнически полет за норвежката столица. В него самият Ледесма, който също живее е в изгнание в Испания, отбелязва, че той също се намира на борда. На публикуваните кадри Гонсалес е посрещнат с аплодисменти и възгласи „Президент, президент!“ от останалите пътници.

В същото време присъствието на самата опозиционна лидерка в Осло за получаване на наградата утре, остава загадка. Предвидената за днес, вторник, пресконференция, която Мачадо трябваше да даде в Нобеловия институт в Осло от 13:00 часа местно време, е отложена, съобщиха от Института, без да посочват причина. Оттам добавиха, че ще оповестят новия час „поне два часа предварително“.

В събота Нобеловият институт информира EFE, че ден по-рано самата Мачадо им е потвърдила по телефона, че ще пътува до норвежката столица. Нейното местонахождение все още не е известно, тъй като тя живее в нелегалност в родината си.

Мачадо, на която е забранено да заема каквато и да е изборна длъжност във Венецуела, ръководеше предизборната кампания на Едмундо Гонсалес като кандидат на опозиционната коалиция Comando con Venezuela на президентските избори на 28 юли 2024 г.

Според официалните данни на режима, изборите са спечелени от Николас Мадуро за нов мандат, но опозицията успя да събере протоколите от гласуването и обяви „мащабна изборна измама“. Едмундо Гонсалес беше признат за новоизбран президент от няколко държави, начело със САЩ.

В крайна сметка, за да избегне арест в родината си заради публикуването на протоколите онлайн, Гонсалес избяга в Испания, чието правителство му предостави убежище.