Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Азербайджан разкри китайско ПВО в навечерието на военен парад.

🇦🇿🤝🇨🇳 Азербайджан за първи път разкри публично китайски зенитно-ракетен комплекс с голям обсег по време на репетиция за военен парад в столицата Баку, съобщава Militarnyi.

На видео от репетицията се вижда характерната пускова установка FD-2000B, монтирана на 4х4 шаси, която съответства на експортните варианти от семейството HQ-9B.

Появата на експортната версия е видяна наред с други системи, готвени за парада, като например руската Тор-M2E. Азерските власти все още не са потвърдили официално договор за FD-2000B, затова кадрите от репетицията са най-ясното публично доказателство за наличието на системата в арсенала на Баку.

Семейството FD-2000B/HQ-9B се произвежда от Aerospace Science and Industry Corporation и е проектирано за борба със самолети, крилати и балистични ракети с малък обсег на действие на големи дистанции. Според публикуваните спецификации на експортните версии, максималният обхват достига около 200 км, а височината на прехващане – 27 км. Комплексът добавя ешелон с голям обсег към наличната многослойна ПВО на Азербайджан, която вече включва Тор-M2E и С-300 от Русия и израелското семейство Barak-8.

Страната е показвала интерес към китайски системи и преди. През 2018 г. се появиха твърдения, че е обмисляла FD-2000B като алтернатива на допълнителни покупки на С-300. Последната публична демонстрация сочи, че е възможно задълбочаване на военно-техническото сътрудничество с Китай или по-голямо разнообразие в източниците на ПВО. Архитектурата на пусковата установка изцяло съвпада с известните експортни варианти на HQ-9B.

За съседните държави и другите играчи в региона добавянето на FD-2000B ще увеличи гъвкавостта на азерската въздушна отбрана, разширявайки географската зона, в която могат да се неутрализират въздушни заплахи с висока стойност. Това има своето оперативно значение: далекобойните ракети усложняват маршрутите на пилотираните самолети и планирането на удари с крилати ракети.

От политическа гледна точка тази покупка илюстрира нарастващата роля на Китай като износител на съвременни зенитно-ракетни комплекси за все по-широк кръг клиенти – след сделки със страни като Египет и Пакистан.

Присъствието на руски и китайски системи на репетицията за парада показва как малките държави като Азербайджан могат да създават смесени ПВО ешелони от различни доставчици, за да отговорят на своите национални нужди. Подобни хетерогенни арсенали носят предимства в резервираност и покритие, но създават и трудности в интеграцията и поддръжката: различните сензори, командни системи и логистични вериги изискват допълнителни усилия за ефективна съвместна работа.

Макар сама по себе си да не променя коренно баланса на силите, разгръщането на FD-2000B оказва влияние върху оперативното планиране на въздушни и ракетни операции в Южен Кавказ и може да ограничи свободата на движение на самолети в съседното въздушно пространство. Силите на САЩ и съюзниците, действащи в региона или планиращи извънредни операции, е необходимо да отчитат разширеното покритие при мисиите и оценките на заплахите.

Антитерористична операция в Грузия

🇬🇪 Центърът за борба с тероризма към Службата за държавна сигурност на Грузия арестува трима граждани на страната по време на координирана операция, извършена на пет места в Аджария по съдебна заповед за разследване за членство в чуждестранна терористична организация и подпомагане на терористични дейности.

„На база на събраните доказателства чрез оперативни, разследващи и процедурни мерки, предприети от Центъра за борба с тероризма, бяха разкрити определени терористични дейности“, обясни Лаша Маградзе, първи заместник-директор на службата.

Членове на т.нар. „Такфири Джамаат“, която е основана на терористична идеология, са поддържали връзки с влиятелни лидери на Ислямска държавав чужбина. Следвайки инструкциите им за бъдещи терористични действия, те създадоха група, основана на радикално-екстремистки принципи, организирана като Джамаат. Групата се отличаваше със забележителна враждебност и агресия към последователи на други религии.

Според информацията по делото, членовете на групата са планирали да доведат влиятелни членове на Ислямска държава в Грузия и под тяхно ръководство да създадат оперативна база, позволяваща им да приемат и настаняват при себе си свои съмишленици, да осигуряват логистична подкрепа и да използват територията на страната като транзитна точка за терористични дейности.

В резултат на разследващи операции, проведени вчера сутринта, са иззети предмети с терористична символика, взривни вещества, значителни количества боеприпаси, огнестрелни оръжия, екипировка, мобилни телефони и други устройства за съхранение на електронни данни, огромни суми в различни валути, както и други доказателства, свързани с разследването.

Задържаните могат да получат наказание до 17 години лишаване от свобода, заяви Лаша Маградзе.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Масови протести срещу управляващите в Грузия.

🇬🇪 Масови протести разтърсват Грузия тази вечер, след като десетки хиляди се събраха на демонстрация, организирана от опозицията и щурмуваха президентския дворец в деня на местните избори.

Управляващите от популистката партия „Грузинска мечта“ са изправени пред първо електорално изпитание, откакто оспорвани парламентарни избори преди година тласнаха страната в орбитата на Москва и замразиха перспективите за по-тясна интеграция с Европейския съюз. Хиляди грузински граждани излязоха по улиците, за да поискат оставката на правителството, обявено за нелегитимно.

На площад „Свобода“ до сградата на Сакребуло беше издигната сцена, а булевард „Руставели“ беше блокиран от огромната тълпа. Студентски групи, мотористи и емигранти, завърнали се в страната за участие в протеста, пристигнаха на мястото в колони.

Участниците носиха знамена на Грузия и Европейския съюз, плакати с призиви за смяна на властта и снимки на политически затворници – активисти, политици и журналисти, подложени на репресии и арести след масовит протести, започнали в края на миналата година.

Стотици автомобили с протестиращи дойдоха в столицата от различни региони на страната. Главен организатор на протеста е оперният певец и основател на платформата „Булевард Руставели“ Паата Бурчуладзе, който прочете от сцената Декларацията на Националното събрание.

В нея се обявява „мирен преходен период“ и начало на трансфер на властта към народа, подновяване на диалога за членство в ЕС и необходимостта от освобождаване на демократичните институции от влиянието на сегашното правителство.

„От този момент властта ще е в ръцете на народа. Ще бъдем заедно, ще се борим до край и победата е неизбежна“, заяви Бурчуладзе пред репортери.

Организационният комитет на протеста е съставен от опозиционни политици – Иракли Надирадзе и Муртаз Зоделава от партията „Единно национално движение“, Паата Манджгаладзе от „Стратегия Агмашенебели“ и полковник Лаша Беридзе, бивш ръководител на грузинската мисия в Афганистан.

Паралелно с митинга в центъра на града още от сутринта имаше засилено полицейско присъствие. Специални части бяха разположени около сградата на парламента, а прекъсвания на комуникациите в района на правителствените сгради бяха докладвани през целия ден.

Около 19:00 ч. протестиращите се отправиха към президентската резиденция на улица „Атонели“, където няколко десетки души пробиха оградата и се опитаха да нахлуят в двора на двореца, при което полицията използва сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите.

Обстановката на място е напрегната, но остава под контрол. Протестиращите продължават да искат оставката на правителството и прехвърляне на властта към народа и определиха изборите като фарс и руска специална операция за легитимиране на сегашното правителство.

Организаторите подчертават, че протестът е ненасилствен и търси „мирно обновяване на властта“ в страната.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

Армения и Азербайджан подписаха рамка за мир, САЩ ще развиват Зангезурския коридор.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян позират с документите по време на церемония по официално подписване на мирно споразумение между двете страни в Южен Кавказ, проведено в Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия, 8 август 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kevin Lamarque

🇦🇿🤝🇦🇲 Американският президент Доналд Тръмп прие лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом, където двамата финализираха мирно споразумение, предоставящо изключителен достъп на Америка за развитие на ключовия Зангезурски коридор в Южен Кавказ, който ще носи името на Тръмп.

Сделката има за цел да успокои дългогодишното напрежение между двете страни, а в същото време да отвори региона за по-голямо икономическо развитие, включително чрез предоставяне на САЩ на дългосрочни права за изграждане на нов транспортен маршрут през арменска територия.

„Мнозина се опитаха да намерят решение, но с това споразумение най-накрая успяхме да постигнем мир“, отбеляза Тръмп в петък, заставайки между държавните глави на Армения и Азербайджан.

В знак на отстъпка, която със сигурност ще зарадва Тръмп, който през първите си шест месеца на поста се стреми да се утвърди като глобален миротворец, коридорът ще бъде наречен „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет (TRIPP).

Проектът ще функционира под арменска юрисдикция, а Америка ще наемат земята на консорциум, отговорен за изграждането и управлението, според високопоставен служител на администрацията.

„Тази декларация установява това, което те наричат голяма чест за мен – не съм го искал“, сподели Тръмп относно решението да нарекат коридора на негово име.

Сделката е поредното дипломатическо споразумение, в което Белият дом играе роля на посредник. Преди нея беше постигнато примирие между Камбоджа и Тайланд в края на миналия месец, след като Тръмп заплаши да прекрати търговските преговори с двете страни, ако продължат да се бият.

„Говорех с една от двете страни за търговия и казах: Няма да подпиша търговска сделка, ако вие ще се биете,“ каза Тръмп. „Успяхме да го спрем.“

Служители на Белия дом са приоритизирали дипломатическите усилия, за да изпълнят предизборното обещание на Тръмп да сложи край на войните по света. Администрацията подчерта работата си по конфликти в по-малък мащаб, дори докато Тръмп се бори да реши двата конфликта, които засягат по-директно САЩ: войната на Израел в Газа и нахлуването на Русия в Украйна.

За самия Тръмп има допълнителна мотивация: всяка мирна сделка, твърди президентът, би трябвало да го приближи до спечелването на Нобеловата награда за мир, за която той мечтае от години.

Президентът отдавна се оплаква от решението да се присъди наградата на бившия президент Барак Обама през 2009 г. в началото на първия му мандат. През последните месеци Тръмп все по-често подчертава своите заслуги за получаването на същото признание, въпреки че в петък настоя, че не „политиканства“ за това.

Няколко чуждестранни лидери са номинирали президента за Нобеловата награда за мир, за да спечелят благоразположението му — премиерът на Армения и президентът на Азербайджан в петък станаха поредните, които направиха това.

„Кой, ако не президентът Тръмп, заслужава Нобеловата награда за мир?“ каза Алиев, докато Тръмп го наблюдаваше. „Президентът Тръмп за шест месеца направи чудо.“

Освен рамката за мир между Армения и Азербайджан, лидерите на двете държави ще подкрепят официално искане за разпускане на Минската група. Групата, създадена през 1992 г. и съпредседателствана от Франция, Русия и САЩ, отдавна има задачата да посредничи в спора между двете нации.

„Тридесет и пет години смърт и омраза — а сега ще има любов, уважение и успех заедно,“ каза Тръмп за споразумението между Армения и Азербайджан, сияейки, докато чуждестранните лидери се ръкуваха пред него.

Високопоставен служител на администрацията заяви, че администрацията на Тръмп е определила транспортния коридор като стратегическа възможност в Южен Кавказ още в края на февруари. Официалните преговори за определяне на американските субекти, които ще управляват транспортния коридор, се очаква да започнат следващата седмица. Същият служител каза, че администрацията досега е получила обаждания от девет потенциални кандидати — включително три оператора, базирани в САЩ.

Тристранното подписване съвпада с ключов срок, поставен от Тръмп на руския президент Владимир Путин, да се съгласи на стъпки за спиране на инвазията му в Украйна или да се изправи пред допълнителни икономически санкции.

По време на събитието за подписването Тръмп потвърди, че скоро ще се срещне с Путин, за да осигури сделка между Русия и Украйна, добавяйки, че ще обяви мястото за тази среща на върха по-късно в петък.

„Имаме шанс,“ каза Тръмп за прекратяването на огъня между Русия и Украйна. „Това трябва да бъде решено.“

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Русия ускорява запълването на военната си база в Гюмри, Армения

🇷🇺🇦🇲 Русия ускорява процеса по окомплектоване на военната си база в Гюмри, Армения, в отговор на ескалацията на напрежение в двустранните отношения с Азербайджан, съобщи в официалния си канал в Telegram Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

„Разполагането на руски войски в Армения е част от всеобхватна стратегия на Кремъл, която има за цел да дестабилизира глобалната сигурност. Заедно с разпалването на междуетнически конфликти, Москва увеличава военното си присъствие в Кавказ. Вероятно влошаването на отношенията между Азербайджан и Русия е било подготвено предварително“, заяви представител на украинското военно разузнаване.

Кремъл засили набирането на персонал за гарнизона си в Гюмри, за да засили военно-политическия натиск срещу страните от Южен Кавказ. Личният състав се набира от руски военнослужещи, които служат в Ростовска и Волгоградска област, както и в окупирания Крим.

В допълнение към редовните сили, Москва търси активно и доброволци сред кавказките общности, особено в Северна Осетия и Адигея.

В изявлението на украинското военно разузнаване се посочва, че то продължава да следи отблизо движенията на руските войски както на нейна територия, така и извън нейните граници.

По-рано Армения започна придобиването на отбранителни системи, произведени в Индия, като част от по-широките си усилия за дистанциране от орбитата на Москва и диверсификация на военните си партньорства. Информацията беше потвърдена от официални лица на Ереван.

Сделката включва артилерия, средства за противовъздушна отбрана и системи за електронна война, подчертавайки стремежа на Ереван да укрепи отбранителните способности на фона на охладнелите си отношения с Москва по отношение на баланса на силите в Южен Кавказ.

Арести в редакцията на Sputnik Азербайджан след спецоперация в Баку

🇦🇿⚖️🇷🇺 Правоохранителни органи на Азербайджан арестуваха две от най-видните фигури в редакционния екип на Sputnik Азербайджан във връзка с разследване за незаконна дейност.

Според публикация на Caliber.Az, позоваваща се информация в руски медии, в ареста се намират шефът на редакцията Игор Картавих и главният редактор Евгений Белоусов. Двамата са задържани в специализирана полицейска операция, проведена в медийната централа в Баку. Sputnik Azerbaijan функционира като местен клон на руската държавна агенция „Россия сегодня“.

Според наличните сведения на Картавих и Белоусов са обвиняеми в сътрудничество с Федералната служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ). Ако бъде потвърдено, това може да предизвика сериозни дипломатически и правни последици.

Последните събития се случват на фона на предишно решение за спиране на дейността на агенцията в Азербайджан. Въпреки официалната забрана, стана ясно, че Sputnik Азербайджан е продължил да функционира, като служителите ѝ са продължили да ходят на работа.

Още през февруари азерските власти предприеха действия за „ребалансиране“ на присъствието на чуждестранни медии в страната, по-конкретно насочено към дейността на Sputnik Azerbaijan, както и към азерската служба на BBC News.

С цел постигане на реципрочност в медийното представителство на двете страни, правителството в Баку въведе правило броят на руските държавни журналисти в Азербайджан да бъде равен на този на азербайджанските държавни журналисти в Русия, което на практика значи по един кореспондент от всяка страна.

Sputnik Azerbaijan, който до този момент имаше близо 40 служители в Баку, получи нареждане да прекрати своята дейност. В същото време дейността на Russia Today също беше ограничена до един кореспондент, действащ съгласно азерското законодателство и двустранното споразумение за броя служители от 2001 г.

Въпреки тези ограничения, последните събития сочат, че Sputnik Azerbaijan е продължил частично да работи, което доведе до полицейска операция за поемане на контрол върху офиса на агенцията в Баку.

Азерската полиция извърши обиск в местния клон на руската информационна агенция „Спутник“.

🇦🇿⚖️🇷🇺 Офисите на местния клон на руската информационна агенция „Спутник“ в Баку бяха подложени на обиск от азерската полиция, съобщава местното издание Vesti.az.

„Спутник“ е информационна агенция, създадена от международната медийна група „Россия сегодня“ и поддържа уебсайтове, онлайн излъчвания, радио-телевизионни програми и пресцентрове в редица държави по цялото земно кълно.

Към момента няма официална информация за резултатите от обиска. Полицейската акция беше проведена на фона на напрежение, предизвикано от действията на руските сили за сигурност, които задържаха няколко азерски граждани в Екатеринбург и региона заради обвинения в предполагаеми поръчкови убийства.

По време на операцията са загинали двама братя, а няколко лица с азерско гражданство са били хоспитализирани. Общият брой на задържаните възлиза на девет души.

Арестите предизвикаха остра реакция от страна на властите в Баку. Министерството на външните работи на Азербайджан привика временния ръководител на руската дипломатическа мисия в Баку Пьотр Волков, на когото беше предадено, че Азербайджан очаква от руската страна „задълбочено разследване на инцидента и бързо привличане на всички виновни към отговорност“.

Междувременно азерското министерство на културата обяви, че отменя всички културни събития с участието на държавни и частни организации от Руската федерация.

Иран обвинява Азербайджан, че е осигурил въздушен коридор за израелските удари.

Маршрути на израелските изтребители и безпилотни самолети, участвали в ударите срещу цели на територията на Иран в 12-дневната война. Горното твърдение е направено в ефира на ирански държавни медии и акаунти в Х, като на този етап няма потвърждение и остава чиста спекулация.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Иран е предал на Азербайджан официални документи, които доказват преминаването на израелски изтребители и безпилотни самолети през въздушното му пространство на път за изходна позиция за нанасяне на удари по цели, разположено дълбоко на територията на Иран.

Това беше съобщено от държавни медии в Ислямската република, които се позовават на коментари, направени от Мехди Собхани, ирански посланик в Армения.

По време на телефонен разговор между иранския президент Масуд Пезешкиан и азерския му колега Илхам Алиев, първият е настоявал за провеждането на „сериозно разследване“ по случая. Посланик Собхани е уверил, че „Иран ще изчака резултатите от това разследване, преди да вземе окончателно решение за ответните действия“.

От Баку реагираха светкавично с изявление на външният министър Джейхун Байрамов, в което той подчерта, че страната му „никога не е позволявала и няма да позволи използване на своя територия или въздушно пространство срещу съседен и приятелски Иран“.

Президентът Алиев също е дал уверение на своя ирански колега Пезешкиан, че „азербайджанското небе не е и няма да бъде използвано за атаки“.

Въпреки наличието на официално опровержение от Баку, докладите на някои мониторинг канали в Иран и други държави в региона многократно предоставиха сведения за необичайната активност на израелски изтребители в района на Каспийско море около времето на ударите.

Напрежението в двустранните отношения между Техеран и Баку се повишава и на медийно ниво. Caliber.az, азерска обяви, че „истинският враг на Азербайджан в Иран е върховният лидер Али Хаменеи“, обвинявайки го във водене на последователна враждебна политика спрямо Баку.

Напрежението бе допълнително разпалено от изказване на водеща по държавния канал Baku TV, която в ефир заяви, че „азербайджанската армия може съвсем скоро да влезе в Тебриз“ – голям ирански град с преобладаващо азербайджанско население. Подобна реторика не е била официално потвърдена и изглежда като провокация или вътрешна пропаганда.

Анализатори предупреждават, че подобни обвинения – дори и без доказана достоверност – могат да доведат до сериозно влошаване на отношенията между двете страни. Иран вече намекна, че бъдещите му действия ще зависят от резултатите на разследването в Азербайджан.

Израел и Азербайджан обещаха да засилят връзките си в отбраната

🇮🇱🤝🇦🇿 Израелският министър на отбраната на Израел Кац прие днес в Тел Авив азерския си колега Закир Хасанов в среща, насочена към засилване на двустранното сътрудничество в сферата на сигурността.

По време на срещата Кац похвали дълбокия стратегически алианс на двете държави, изтъквайки общите интереси и взаимното доверие между тях. Той благодари на Хасанов за подкрепата на Баку след масовото клане, извършено от терористичната групировка Хамас на 7 октомври 2023 г. и за азерските усилия за посредничество между Израел и Турция.

Кац също така подчерта гласовете от граждани на Азербайджан на конкурса „Евровизия“, с които страната присъди максималния брой точки на Израел, определяйки развитието като истински знак за приятелство между двете правителства и народи.

Според изявлението, двете страни са се договорили да разширят сътрудничеството в отбранителния сектор. Партньорството с Азербайджан в сферата на сигурността се смята за ключов стратегически интерес за Израел, предвид близостта на каспийската страна до Иран.

ЕС търси начини за възстановяване на контактите с правителството на Грузия

🇪🇺🤝🇬🇪 Европейският съюз обмисля стъпки за постепенно възобновяване на диалога с Грузия, които имат за цел връщането на страната на пътя към европейската интеграция. Това заяви в интервю за Радио Свобода еврокомисарят по разширяването Марта Кос.

Въпреки нарушенията в парламентарните избори през октомври и приемането на спорни закони по руски модел, включително закона за „чуждестранните агенти“, Брюксел не желае да въвежда нови санкции, които биха навредили преди всичко на грузинския народ, а не на политическата върхушка. Към момента обаче процесът на евроинтеграция на страната е замразен, а финансирането на ЕС за правителствени проекти е временно преустановено.

„Най-лесно е да спрем да говорим. Но ако искаме диалог, трябва да сме наясно с това какво можем да предложим и какво е приемливо за отсрещната страна“, посочи тя, давайки за пример Турция, с която ЕС възобнови диалога на високо ниво, въпреки замразяването на процеса по присъединяване още през 2019 г.

„С Турция вече обсъдихме икономиката, а предстои разговор и по въпросите на миграцията“, добави еврокомисарят. По отношение на Грузия, Кос подчерта нуждата от предпазлив подход, който да не легитимира действията на управляващите в Тбилиси.

„Може би трябва да започнем с контакти на по-ниско ниво и с времето да следим как ще се развият те“, предложи тя. „Не мога да приема, че сме загубили Грузия – дори когато нейното правителство приема закони, които противоречат явно на европейските ценности“.

Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г. Заедно с нея статус беше предоставен на Украйна и Молдова. Под натиска на Брюксел тогавашното правителство се оттегли от първоначалния проект на закона за „чуждестранните агенти“, но през септември 2024 г. прие нов пакет подобни закони. През ноември министър-председателят Иракли Кобахидзе обяви замразяване на преговорите за членство до 2028 г., което предизвика масови протести в страната.

Въоръжени мъже нахлуха в изборна секция в Абхазия.

🇬🇪🇷🇺 Действащият лидер на Абхазия спечели президентските избори в грузинския регион, управляван от проруски сепаратисти, съобщиха държавните медии в неделя, месеци след като неговият предшественик подаде оставка след масови протести срещу инвестиционно споразумение с Русия.

Действащият президент Бадра Гунба взе почти 55% от гласовет в събота в контролирана от Русия територия, изпреварвайки опозиционния лидер Адгур Ардзинба, който взе малко под 42%, съобщи държавната информационна агенция Apsnypress, позовавайки се на предварителните резултати от избирателната комисия.

Международната общност смята Абхазия за част от територията на Грузия, която описа изборите като „поредно грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Грузия“.

В кадри, публикувани от държавните медии, Гунба благодари на избирателите и обеща да работи, за да направи Абхазия „независима, свободна и просперираща“.

В последните месеци регионът беше измъчван от електрическа криза, предизвикана от ниски нива на водата в ключова водноелектрическа централа и мащабно копаене на криптовалута, изискващо големи количества енергия.

Вицепрезидент на Абхазия от 2020 г., Гунба пое поста на действащ лидер през ноември, след като неговият съюзник Аслан Бжания беше принуден да подаде оставка след мащабни протести срещу инвестиционно споразумение с Русия, довели до превземането на правителствени сгради.

Това беше третият случай от 2014 г. насам, в който абхазки лидер е отстраняван от поста си в резултат на масови.

Тучна черноморска крайбрежна територия, населявана от около 240 000 души, Абхазия се отдели от Грузия след война в началото на 90-те години с подкрепата на Русия. Регионът се намира под де факто руски контрол от руско-грузинската война през 2008 г.

Десетки хиляди етнически грузинци бяха прогонени от региона в последователни конфликти. Въпреки че територията е политически и икономически зависима от Москва, много от нейните жители са критични към това, което смятат за безконтролно нарастващо руско влияние.

🥷 Маскирани нападатели нахлуха в избирателна кабина в Абхазия в събота, спирайки временно гласуването във втория тур на президентските избори, обхванати от опасения относно намесата на Русия.

„Около 19:30 ч. група от до 20 въоръжени маскирани мъже нападнаха избирателна секция“, заяви прокуратурата на Абхазия, допълвайки, че инцидентът се е случил в сградата на средно училище в района Гантиади. Извършителите са сплашили служителите в изборната секция и служителите на реда, „повредили са избирателната урна и са избягали от местопрестъплението“.

Азербайджан с антитерористична операция срещу Дербент Джамаат.

🇦🇿⚔️🏴 Службата за вътрешна сигурност на Азербайджан (DTX) съобщи, че е ликвидирала осем въоръжени бойци на Дербент Джамаат, ислямистка група, базирана в погранични райони на Руската федерация (Дагестан) и Азербайджан (област Кусар).

От разпространените видеокадри се вижда, че групата е изградила подземни укрития в близките горски масиви, оборудвани с оръжия, боеприпаси, експлозиви, технически средства и друго оборудване. Освен това от обекта бяха иззети знамена на Ислямска държава.

При опит за задържане на един от членовете на групата, той оказва въоръжена съпротива срещу служителите на специалните части на адреса, където се укрива в град Гусар, хвърляйки две ръчни гранати "РГО-78", в резултат на което ранява един от спецчастите, а самият той е ликвидиран.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни и следствени действия са разкрити тайно създадени убежища и складове в горска местност край село Джибир, където се укриват четирима членове на групата, които загиват след като оказват въоръжена съпротива и задействат взривни устройства.

При огледа на откритите убежища са открити торф за приготвяне на взривни устройства, ацетон, детонатори, дистанционно управляеми взривни механизми, арматура и парчета олово за шрапнели, три ловни пушки, два автомата "Калашников", патрони и сачми за автомати, както и като флаг на Ислямска държава.

От предприетите незабавни мерки е установено, че други членове на групата се укриват в близко село Хил и ферма в околностите му, които също са били неутрализирани след оказана въоръжена съпротива на органите на реда.

При разследването са установени подробности и доказателства относно кръга от лица, включени в терористичната групировка, тяхната организационна форма, оборудване и планове. Издирвателно-оперативните действия по наказателни дела продължават и в момента.

Какво е бъдещето на руската 102-ра военна база в Армения?

🇦🇲🇷🇺 Руски войник е намерен мъртъв в Гюмри, втория по големина град в Армения, където е разположена ключова военна база на Руската федерация, съобщи местното информационно издание Shamshyan в неделя, 26 януари 2025 г.

Полицията и следователи откриха тялото на 23-годишния руски гражданин Алексей Ямполски да виси от електрически кабел в апартамент в града. Предварителната медицинска експертиза не откри следи от насилие, поради което властите образуваха дело за самоубийство, добавяйки, че е назначен пълен съдебномедицински преглед на тялото.

Съобщава се, че Ямполски е служил в 102-ра военна база в град Гюмри, който е разположен на 120 км северозападно от столицата Ереван. Там са разположени около 3000 военнослужещи от руската армия.

През последното десетилетиее няколко руски войници намериха смъртта си в Гюмри, но случаят на Ямполски изглежда е първият такъв, откакто Ереван започна публично да се дистанцира от Москва през 2023 г.

Тогава руските миротворци така и не се намесиха, за да спрат светкавичната офанзива на азерската армия, насочена към връщане на контрола върху населения със 100 000 етнически арменци Нагорни Карабах, принуждавайки ги да избягат през границите на Армения.

През 2016 г. друг руски военнослужещ, пребивавал в базата, беше осъден на доживотен затвор за убийството на местно семейство, което предизвика гняв и масови протести не само в града, но и в цяла Армения.

Разлагащ се щит

Основната функция на базата е очевидна от нейното местоположение: в западния край на Гюмри, на по-малко от десет километра е границата с Турция, ключова страна-членка на НАТО и вечен враг на Армения.

Арменците отдавна търсят в Русия ролята на защитник срещу турците, а Гюмри има решаваща роля в тази защита. Красивите черни каменни сгради, които красят забележителния исторически център на града, са построени през 19 век, когато Гюмри (тогава известен като Александропол, на името на съпругата на цар Николай I) е ключова позиция в поредицата от руско-турски войни. По времето на Съветския съюз името на града беше променено на Ленинакан, но ключовото му местоположение се запази, тъй като се превърна в едно от малкото точки, в които СССР граничеше пряко с държава от НАТО.

След разпадането на СССР бедната, но независима арменска държава отново се почувства уязвима в лицето на своята могъща съседка Турция. Основана през далечната 1941 година, 102-ра военна база оцелява след края на Съветския съюз, преди да получи сегашното си име, заедно с 25-годишен наем, в средата на 90-те години. В същия период беше взето решение руски граничари да бъдат изпратени по арменските граници с Турция и Иран – където остават и до днес.

Руското присъствие тук на практика превръща турско-арменската държавна граница в „последното парченце от желязната завеса“, отбеляза Левон Барсегян, ръководител на местна журналистическа организация Asparez.

Днес табелата на главния вход на базата включва строг портрет на Путин и цитат: „Нарастващата военна мощ на Русия е надеждна гаранция за мира на нашата планета, тъй като тази сила поддържа и ще поддържа стратегическия баланс на силите в света.”

Независимо от гръмките на първо четене думи, базата далеч не оставя усещането за някаква завидна военна мощ. Стените, които ограничават достъпа на външни посетители, представляват груб бетон, покрит със закърпена бодлива тел.

В съседство се намира жилищен квартал, който е собственост на руската държава, където фасадите на скромните му четириетажни жилищни кооперации тънат в разруха, а черните пътища са кални и осеяни с дълбоки коловози.

„Това е военен обект, трябва да сте готови за всичко. И вижте сградите, оградите, бодливата тел – можете да заснемете филмова сцена отпреди 30, 40, 50 години там“, споделя Сейран Мартиросян, местен правозащитник и противник на базата.

„Казват, че това е гаранция за нашата сигурност. Тогава защо не модернизират и не подобрят тази гаранция?“

Голяма част от военната техника вътре е наследство от Студената война – основни бойни танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси С-300 и многоцелеви изтребители МиГ-29.

„Никога не е имала капацитета да се сражава с турските въоръжени сили, ресурсите там са доста ограничени: около четири или пет хиляди военнослужещи и 80 танка“, уточнява Леонид Нерсисян, военен анализатор в Изследователския институт за приложна политика на Армения, чието седалище е в столицата Ереван. „Това е по-скоро за политическа показност на руския флаг.“

Руският флаг обаче до голяма степен е изгубил своето политическо значение в Армения.

Вярата на арменците в гаранциите за сигурност, предоставени от Русия, започна да ерозира от 2020 г. насам, когато Азербайджан започна втората война в Нагорни Карабах. Въпреки че този конфликт се състоя на територия, която е част от международно признатите граници на Азербайджан, като по този начин чисто технически не задейства руските задължения по силата на договора за колективна отбрана на ОДКС, много арменци сметнаха позицията на Кремъл по време на конфликта за твърде неутрална за страна, която дотогава виждаха като свой основен съюзник и покровител.

Въпреки това, веднага след войната, Армения направи опит да задълбочи военния си съюз с руската страна, като тогавашният министър на отбраната Вагаршак Арутюнян заяви през февруари 2021 г., че Армения би приветствала разширяването на руската база и разполагане на част от руските сили като буфер по границата с Азербайджан.

Към днешна дата руската армия поддържа група с численост на батальон в град Горис по границата с Азербайджан, която беше създадена в подкрепа на руския контингент от 2000 души, разположени в спорния регион съгласно споразумението за прекратяване на огъня, сложило край на въоръжения конфликт от 2020 г. Освен това Русия така постави нови гранични постове по цялата южна част на арменско-азербайджанската граница.

Истинското напрежение в отношенията между Ереван и Москва обаче настъпи малко след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. В същия период Азербайджан започна да предприема по-дръзки и по-чести нахлувания в територията, която трябваше да бъде защитена от руските войски. Освен това Баку многократно извърши атаки и навлезе в територията на същинска Армения, което според Ереван е трябвало да активира клаузата за взаимна отбрана в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Във всички изброени до момента случаи обаче Русия показа нежелание или невъзможност да реагира.

Това се превърна в причина арменски официални лица да станат осезаемо по-критични към своите руски съюзници, като министър-председателят Никол Пашинян многократно описа съюза с Русия като „стратегическа грешка“ в свои публични изказвания, отбелязвайки, че „за съжаление не сме видели предимствата“ на руската база в Гюмри.

От приятел към враг

Събитията, които се разиграха през последните няколко години, доведоха до радикални промени в общественото възприятие на арменците към заплахите за тяхната сигурност.

В проучване, публикувано в началото на март, Международният републикански институт установи, че арменците масово са започнали да разглеждат отношенията на страната си с Русия като сравними с тези с Турция, като две трети от тях ги определят като „лоши“, спрямо едва 6% през 2019 г.

В същто време турско-арменските отношения са описвани като „лоши“ от съвсем малко повече арменци – 69%, докато 5 години по-рано тази цифра беше цели 98%.

Освен това анкетираните арменци виждат Руската федерация като едва четвъртия си най-важен партньор в сферата на сигурността, много след Франция, Иран и Съединените щати.

В самия Гюмри мненията за базата изглеждат противоречиви. Мнозина оценяват икономическите ползи, които носи на града; Руските войници, офицери и техните семейства пазаруват в магазините и се хранят в ресторантите. „Те харчат парите си в магазините и кафенетата тук, така че не виждаме нищо лошо в това“, призна собственикът на местен магазин, който се намира точно на отстрещната страна на улицата, на която се намира самата база. Той определели растящата опозиция на местното население срещу базата като „антируска пропаганда“.

Един мъж, продаващ използвани мобилни телефони на покрития централен базар в Гюмри, каза, че е изгубил вярата си в руснаците като защитници. „Те трябваше да ни защитават“ в Карабах, каза той. Но това не промени мнението му за базата в Гюмри. „Базата е тук от дълго време и не пречи на никого“, каза той.

Противниците на базата обаче са на мнение, че Москва е доказала неспособността си да осигури необходимата защита на Армения от Турция и Азербайджан. Те смятат, че въпреки че Анкара не е предприемала сухопътна инвазия в Армения – нещо, което винаги досега е изглеждало като далечна перспектива – именно турската подкрепа за азерската армия се превърна в ключов фактор за успеха на Баку през 2020 г.

„Войната през 2020 г. даде шанс на Русия да покаже, че в действителност е стратегически партньор на Армения“, припомни Барсегян, споделяйки мнението на по-голямата част от арменците, според които „може би беше грешка да приемем Русия за наш партньор“.

В своя подкрепа опонентите на базата посочват и това, че руската държава не плаща никакъв наем за това, че използва съоръжението, както и не компенсира по никакъв начин местното правителство за генерираните от нея разходи, като например щетите, нанесени от руска тежкотоварна техника на пътищата в региона.

„Сякаш Армения е голямата и богата държава, докато Русия е малка и бедна“, недоумява местният активист Мартиросян.

Опозицията срещу базата се засили още повече заради зачестилите инциденти с руски военни, които са безчинствали, нарушавайки законите на страната, докато са в отпуск извън базата, след което по правило остават безнаказани, а жертвите им не успяват да получат справедливост.

Най-известният подобен случай беше този на Валери Пермяков, тийнейджър наборник, който уби седемчленно семейство насред дома му в Гюмри през 2015 г. Варварският акт предизвика всеобщо възмушение и силен обществен натиск, който доведе до изключително рядко срещаните протести в самата база, принуждавайки Русия да позволи той да бъде съден в арменски съд, който му отреди да излежава доживотен затвор. Една година по-късно обаче той беше предаден на руските власти, за да излежи присъдата в родината си, а оттогава случаят беше потулен, което накара някои противници на базата да подозират, че може да е бил освободен тихомълком.

„Формално тази база е гаранция за сигурността ни, но всъщност се оказва, че е точно обратното, тя е гаранция за опасността за нас, а не за сигурността ни“, каза Сейран Мартиросян, правозащитник в Гюмри.

Новите руснаци

През ноември войник на име Дмитрий Сетраков пътува до Армения; той е бил мобилизиран по-рано като част от частичната мобилизация на Русия през есента на 2022 г., напускайки самоволно, при което се укрива за няколко месеца в Русия.

Седмица след като пристига в Армения, той се обажда на своята съпруга и съобщава, че е арестуван от мъже, представили като арменски полицаи, които той вярва, че са руски войници. Не е ясно къде точно е бил отведен, но по-късно беше установено от руски и арменски правозащитни групи, че той е задържан в базата в Гюмри, след което е прехвърлен в Русия.

Ако е бил арестуван от руски войници, това е незаконно; мандатът на военната полиция от базата се разпростира единствено върху руските военнослужещи, които се намират на територията на самата база. Но многократните запитвания, направени от различни правозащитни групи с искания за повече информация от арменските власти са били посрещнати с мълчание.

Темата беше засегната по време на интервю на Никол Пашинян за телевизионния канал France 24, но той избегна въпроса, като посочи единствено, че „ако“ бъде разкрито превишаване на мандата на руската военна полиция, „това ще доведе до определени последствия, защото, разбира се, не можем да толерираме незаконните дейности на наша територия“.

Официалното укриване е „срамно и шокиращо“, каза Барсегян от журналистическата организация. Мълчанието по темата може да е следствие на изчисление, че евентуалното признание за реалните събития оттогава от една страна би било срамно, а от друга – би могло да разпали „голям конфликт с Русия“, каза той.

В Гюмри пристигнаха и много цивилни руснаци, противници на войната, напуснали страната си след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, които бяха привлечени там от сравнително ниските цени и рускоезичното население.

Но в много отношения за руските мигранти се оказа неприятно да се озоват точно в Гюмри. Един от тях започна работа в руско заведение, привлякло като клиентела много от руските войници в базата, за голямо огорчение на служителите в него, които са отявлени противници на войната.

Той сподели за ситуация, в която персоналът на заведението е бил принуден да извика полицията, за да осмири някои от руските войници, които са били на посещение. „Когато разказахме на полицията за неприемливото поведение на руските войници, един от тях ни изкрещя: „Как смеете да говорите така за руските войници, те ни защитават!“, спомня си той. „Полицията тук е очевидно много близка до ръководството на базата.“

Мигрантите също казват, че когато са опитали да организират публични събития, местните власти са се отнесли към тях по-сурово, отколкото към полицията в Ереван. На възпоменателно събитие за руския опозиционен лидер Алексей Навални, например, полицията свали паспортната информация на участниците, нещо, с което техните колеги в Ереван не се сблъскаха.

В Гюмри „се сблъскваме със същите неща, с които се сблъскваме в Русия, само в по-малка степен“, заяви той.

Тук да остана?

Без значение колко далеч е решила Армения да стигне в европейското си развитие и отдалечаването си от Русия, 102-ра база вероятно ще бъде най-сложния детайл за изглаждане в руско-арменските отношения.

През 2010 г. двете страни сключиха клауза за удължаване на договора за наем на базата, с което гарантираха руското присъствие в нея до 2044 г. Когато руски официални лица бяха попитани за съдбата на базата предвид влошаващите се отношения с Армения, в общи линии те се отказаха от правните споразумения, регулиращи нейното присъствие в Гюмри.

„Руската позиция за базата се определя от съответните документи, тя е формирана на правна основа“, отбеляза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. Когато външният министър Сергей Лавров беше попитан за базата, той заяви, че споразумението се основава „преди всичко на националните интереси“ и каза, че въпросният обект е „ключов елемент за поддържането на мира в региона“.

Арменски официални лица също показаха предпазливост в своите изявления по темата, посочвайки само и единствено, че изгонването на Русия не е на дневен ред. Запитан какво е бъдещето на базата, министър-председателят Пашинян заяви: „Ние не обсъждаме такъв въпрос. Сега сме по-фокусирани върху решаването на други въпроси. Председателят на парламента Ален Симонян също каза, че не е имало такива дискусии, въпреки че добави интригуващо предупреждение: „Никой не е говорил за военната база, не сме говорили за това, но за нас е очевидно, че системата за сигурност не работи.”

Военният анализатор Нерсисян каза, че съдбата на базата вероятно ще зависи от това дали Армения ще опита да диверсифицира отношенията си в сферата на сигурността или ще се обърне решително към Запада. „Ако това е пълно движение към нови съюзници, то напускането на базата може да се случи в даден момент. Ако говорим по-скоро за балансиране на съществуващата система, истинска диверсификация, тогава може би самата база ще остане.”

За мнозина перспективата за затваряне на базата е нещо, което трудно биха си представили.

„Базата винаги е била тук и винаги ще остане“, изрази увереност жител на града пред репортери на Свободна Европа, точно след гласуването на последните избори за президент на Руската федерация. Много местни жители разполагат с руски паспорти, тъй като са прекарали дълги периоди на работа там. Той отказа да уточни конкретно за кого е гласувал, като единствено сподели с усмивка на лице, че е гласувал, „за да няма втори Зеленски“, имайки предвид украинския президент.

„Населението на Армения не желае руснаците да напуснат“, продължи мъжът, изтъквайки че „това не е само мое мнение, това е мнението на 80 процента от арменците.“

Противниците на базата също трудно биха си представили нейното изчезване от картата. Дори един ден Армения да изгради силни връзки със западните страни и дори с турските си съседи, което би превърнало съществуването на базата в безсмислено, вероятно тя пак ще остане.

„Ще е като анклав между Армения и Турция. Като играчка, която вече не е интересна за никого.“