Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Арменците масово пред урните: Рекордна избирателна активност и сигнали за нарушения.

🇦🇲🗳️ Рекордна избирателна активност беше регистрирана днес на критично важните избори за парламент в Армения, отбелязали рязък скок в избирателната активност в сравнение с предишните вотове, въпреки опитите на правоприлагащите органи да се справят с вълна от изборни измами и криминални нарушения по места, съобщи „Радио Свобода“.

Предварителните данни показват избирателна активност от 58,46% в столицата Ереван, а нивата на участие в останалите региони на страната варират от 54,60% до 66,67%. Най-висока активност е регистрирана в област Сюник, където 66,67% от избирателите с право на глас са пуснали своите бюлетини, следвана от област Вайоц Дзор с 65,63% и Тавуш, където е отчетена активност от 63,40%. Сред останалите региони, Арагацотн съобщава за активност от 61,70%, следвана плътно от Котайк с 61,66%. В област Арарат активността е 59,87%, в Лори – 58,59%, а в Ереван – 58,46%.

Общо 2 505 102 граждани имат право на глас в този изборен цикъл. Избирателните секции официално затвориха врати в 20:00 ч. местно време, а избирателните комисии започнаха подготовка за процеса по броене на гласове. Централната избирателна комисия трябва да започне публикуването на първоначалните данни от вота по-късно тази вечер.

Арести и разследвания за изборни измами

Въпреки че високата активност сигнализира за силна обществена ангажираност, изборният процес се сблъска с редица предизвикателства пред сигурността и умишлени нарушения. Към 17:00 ч. местно време Оперативният щаб на МВР и специализираните горещи линии регистрираха 57 изрични сигнала за изборни нарушения.

В изявление на ведомството се потвърждава, че органите на реда вече са проверили и документирали няколко тежки случая на криминална намеса. Регистрирани са 19 отделни случая на многократен вот или подхвърлени бюлетини, а 15 случая включват директно нарушение на тайната на вота.

Два случая включват физическа или административна възпрепятстване на граждани, опитващи се да упражнят право на глас, документиран е и един случай на директен подкуп на избирател, заедно с 1 инцидент, включващ лице, носещо хладно оръжие директно в избирателна секция.

Следствените органи са поели контрола върху събраните преписки, а полицията вече е задържала 14 души във връзка с тези престъпления. Освен това службите за сигурност активно разследват допълнителни 198 сигнала за предполагаеми нередности, а едновременно с това проверяват твърдения, появяващи се в социалните мрежи и медиите.

Геополитическият залог

Напрегнатата вътрешна обстановка отразява историческата тежест на изборите. Общо 18 политически сили, сред които 16 партии и 2 коалиции, се състезават за места в парламента с численост минимум 101 депутати. Самостоятелните партии трябва да преминат бариерата от 4%, за да влязат в парламента, докато за коалициите бариерата е 8%.

Партията „Граждански договор“ на действащия премиер Никол Пашинян води в настоящите проучвания с около 30% обществена подкрепа, следвана от прокремълския съюз „Силна Армения“ на руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, който събира между 6% и 11%. Пашинян се стреми към убедително мнозинство от две трети.

Това конституционно мнозинство е юридически нужно за неговия кабинет, за да прокара мащабни промени в арменската конституция – конкретно по отношение на историческите препратки към Нагорни Карабах – които съседен Азербайджан поставя като неизменно условие преди подписването на окончателен, правно обвързващ мирен договор за трайно прекратяване на конфликтите по границата.

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Пашинян влезе в остър спор с бивша жителка на Нагорно Карабах.

🇦🇲 Арменският премиер Никол Пашинян влезе в остър спор в ереванското метро с пътничка, която го обвини в доброволно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан.

Според очевидци разговорът е започнал, след като жената е упрекнала Пашинян за загубата на Карабах. В отговор той е заявява, че правителството е похарчило милиарди, за да могат хората да останат да живеят там, и я пита защо тя самата не е останала.

„Направихме всичко, за да живеете в Карабах, а през 2023 г. именно вие ме обвинявахте, че сме затворили границите, за да не напускат хората Карабах в посока Армения. Сега дойдохте тук и казвате: Ой, ние искаме да се върнем“, заяви Пашинян, цитиран от News.am.

Жената е помолила премиера да не повишава тон и да не ѝ размахва пръст, на което той е отговорил: „Ще говоря по-силно, не ме обвинявайте за случилото се“. Пашинян също така е призовал събеседницата си да не говори с „такова презрение“ за картата на Армения, която е държал в ръцете си.

Малко по-късно Пашинян се извини на жената. Той публикува видео в своя телеграм канал, в което споделя, че „не може да превъзмогне този момент“ и да сдържи емоциите си при разговор на темата, наричайки това голям пропуск. „Моля за прошка жената от Карабах и нейното дете и ги каня на нова среща“, написа той.

След като на Пашинян е съобщено, че пътничката се казва Армине Мосиян, той се обърна към нея по име и изрази надежда, че ще има повод да се срещнат отново и да разговарят спокойно.

„Бих искал този разговор да се състои; знам, че ще откажете и ще кажете няколко груби думи по мой адрес. Приемам това смирено, но ако изведнъж ви хрумне да се съгласите да поговорим спокойно и без емоции пред камера или телефон, знайте, че съм на ваше разположение и приемам поканата предварително“, каза той.

През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол върху Нагорни Карабах в резултат на бърза военна операция. Регионът, който началото на 90-те се провъзгласи за независима република Арцах, така и не получи признание от нито една държава в света, включително от Армения, под чийто фактически контрол се намираше дотогава. В резултат на азерската операция Арцах обяви прекратяване на съществуването си от 1 януари 2024 г.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.

Руски туристи са блокирани в Баку, отказват да летят до Дубай.

🇷🇺✈️🇦🇪 Над 300 руски туристи, блокирани в Баку след пренасочване на полети заради бойните действия в Близкия изток, изразиха несъгласие с плановете на превозвача да продължи курса си към Дубай.

Пътниците от полети FZ 970 и FZ 968 на авиокомпания Flydubai, излетели от московското летище „Внуково“ рано сутринта на 28 февруари, прекараха три дни в азерската столица, след като въздушното пространство над Иран беше затворено поради ескалацията на военните действия в региона.

Според сведения на потърпевшите, споделени пред канала „Осторожно, новости“, хората са били настанени в хотел Qafqaz Baku City, но твърдят, че през този период са изпитали недостиг на официална информация от страна на превозвача.

Ситуацията се изостри, след като управата на хотела обяви планиран полет за Дубай в 2:30 часа през нощта и поиска от пасажерите да освободят стаите си. Групата отказва да напусне фоайето на хотела и настоява за организиране на обратен полет към Русия, опасявайки се от нови атаки в Близкия изток.

Пътниците изразиха тревога, че авиокомпанията опитва да изпълни договора за превоз до дестинацията, за да избегне по-нататъшни разходи за престой и логистика. Подобна е ситуацията и с друг полет на Flydubai, пристигащ от Казан, чиито пасажери са настанени в различен обект в Баку. Към момента няма официално потвърждение от превозвача дали ще уважи настояването на туристите да се върнат в Руската федерация, или полетите към ОАЕ ще бъдат изпълнени по план.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Азербайджан разкри китайско ПВО в навечерието на военен парад.

🇦🇿🤝🇨🇳 Азербайджан за първи път разкри публично китайски зенитно-ракетен комплекс с голям обсег по време на репетиция за военен парад в столицата Баку, съобщава Militarnyi.

На видео от репетицията се вижда характерната пускова установка FD-2000B, монтирана на 4х4 шаси, която съответства на експортните варианти от семейството HQ-9B.

Появата на експортната версия е видяна наред с други системи, готвени за парада, като например руската Тор-M2E. Азерските власти все още не са потвърдили официално договор за FD-2000B, затова кадрите от репетицията са най-ясното публично доказателство за наличието на системата в арсенала на Баку.

Семейството FD-2000B/HQ-9B се произвежда от Aerospace Science and Industry Corporation и е проектирано за борба със самолети, крилати и балистични ракети с малък обсег на действие на големи дистанции. Според публикуваните спецификации на експортните версии, максималният обхват достига около 200 км, а височината на прехващане – 27 км. Комплексът добавя ешелон с голям обсег към наличната многослойна ПВО на Азербайджан, която вече включва Тор-M2E и С-300 от Русия и израелското семейство Barak-8.

Страната е показвала интерес към китайски системи и преди. През 2018 г. се появиха твърдения, че е обмисляла FD-2000B като алтернатива на допълнителни покупки на С-300. Последната публична демонстрация сочи, че е възможно задълбочаване на военно-техническото сътрудничество с Китай или по-голямо разнообразие в източниците на ПВО. Архитектурата на пусковата установка изцяло съвпада с известните експортни варианти на HQ-9B.

За съседните държави и другите играчи в региона добавянето на FD-2000B ще увеличи гъвкавостта на азерската въздушна отбрана, разширявайки географската зона, в която могат да се неутрализират въздушни заплахи с висока стойност. Това има своето оперативно значение: далекобойните ракети усложняват маршрутите на пилотираните самолети и планирането на удари с крилати ракети.

От политическа гледна точка тази покупка илюстрира нарастващата роля на Китай като износител на съвременни зенитно-ракетни комплекси за все по-широк кръг клиенти – след сделки със страни като Египет и Пакистан.

Присъствието на руски и китайски системи на репетицията за парада показва как малките държави като Азербайджан могат да създават смесени ПВО ешелони от различни доставчици, за да отговорят на своите национални нужди. Подобни хетерогенни арсенали носят предимства в резервираност и покритие, но създават и трудности в интеграцията и поддръжката: различните сензори, командни системи и логистични вериги изискват допълнителни усилия за ефективна съвместна работа.

Макар сама по себе си да не променя коренно баланса на силите, разгръщането на FD-2000B оказва влияние върху оперативното планиране на въздушни и ракетни операции в Южен Кавказ и може да ограничи свободата на движение на самолети в съседното въздушно пространство. Силите на САЩ и съюзниците, действащи в региона или планиращи извънредни операции, е необходимо да отчитат разширеното покритие при мисиите и оценките на заплахите.

Антитерористична операция в Грузия

🇬🇪 Центърът за борба с тероризма към Службата за държавна сигурност на Грузия арестува трима граждани на страната по време на координирана операция, извършена на пет места в Аджария по съдебна заповед за разследване за членство в чуждестранна терористична организация и подпомагане на терористични дейности.

„На база на събраните доказателства чрез оперативни, разследващи и процедурни мерки, предприети от Центъра за борба с тероризма, бяха разкрити определени терористични дейности“, обясни Лаша Маградзе, първи заместник-директор на службата.

Членове на т.нар. „Такфири Джамаат“, която е основана на терористична идеология, са поддържали връзки с влиятелни лидери на Ислямска държавав чужбина. Следвайки инструкциите им за бъдещи терористични действия, те създадоха група, основана на радикално-екстремистки принципи, организирана като Джамаат. Групата се отличаваше със забележителна враждебност и агресия към последователи на други религии.

Според информацията по делото, членовете на групата са планирали да доведат влиятелни членове на Ислямска държава в Грузия и под тяхно ръководство да създадат оперативна база, позволяваща им да приемат и настаняват при себе си свои съмишленици, да осигуряват логистична подкрепа и да използват територията на страната като транзитна точка за терористични дейности.

В резултат на разследващи операции, проведени вчера сутринта, са иззети предмети с терористична символика, взривни вещества, значителни количества боеприпаси, огнестрелни оръжия, екипировка, мобилни телефони и други устройства за съхранение на електронни данни, огромни суми в различни валути, както и други доказателства, свързани с разследването.

Задържаните могат да получат наказание до 17 години лишаване от свобода, заяви Лаша Маградзе.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Масови протести срещу управляващите в Грузия.

🇬🇪 Масови протести разтърсват Грузия тази вечер, след като десетки хиляди се събраха на демонстрация, организирана от опозицията и щурмуваха президентския дворец в деня на местните избори.

Управляващите от популистката партия „Грузинска мечта“ са изправени пред първо електорално изпитание, откакто оспорвани парламентарни избори преди година тласнаха страната в орбитата на Москва и замразиха перспективите за по-тясна интеграция с Европейския съюз. Хиляди грузински граждани излязоха по улиците, за да поискат оставката на правителството, обявено за нелегитимно.

На площад „Свобода“ до сградата на Сакребуло беше издигната сцена, а булевард „Руставели“ беше блокиран от огромната тълпа. Студентски групи, мотористи и емигранти, завърнали се в страната за участие в протеста, пристигнаха на мястото в колони.

Участниците носиха знамена на Грузия и Европейския съюз, плакати с призиви за смяна на властта и снимки на политически затворници – активисти, политици и журналисти, подложени на репресии и арести след масовит протести, започнали в края на миналата година.

Стотици автомобили с протестиращи дойдоха в столицата от различни региони на страната. Главен организатор на протеста е оперният певец и основател на платформата „Булевард Руставели“ Паата Бурчуладзе, който прочете от сцената Декларацията на Националното събрание.

В нея се обявява „мирен преходен период“ и начало на трансфер на властта към народа, подновяване на диалога за членство в ЕС и необходимостта от освобождаване на демократичните институции от влиянието на сегашното правителство.

„От този момент властта ще е в ръцете на народа. Ще бъдем заедно, ще се борим до край и победата е неизбежна“, заяви Бурчуладзе пред репортери.

Организационният комитет на протеста е съставен от опозиционни политици – Иракли Надирадзе и Муртаз Зоделава от партията „Единно национално движение“, Паата Манджгаладзе от „Стратегия Агмашенебели“ и полковник Лаша Беридзе, бивш ръководител на грузинската мисия в Афганистан.

Паралелно с митинга в центъра на града още от сутринта имаше засилено полицейско присъствие. Специални части бяха разположени около сградата на парламента, а прекъсвания на комуникациите в района на правителствените сгради бяха докладвани през целия ден.

Около 19:00 ч. протестиращите се отправиха към президентската резиденция на улица „Атонели“, където няколко десетки души пробиха оградата и се опитаха да нахлуят в двора на двореца, при което полицията използва сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите.

Обстановката на място е напрегната, но остава под контрол. Протестиращите продължават да искат оставката на правителството и прехвърляне на властта към народа и определиха изборите като фарс и руска специална операция за легитимиране на сегашното правителство.

Организаторите подчертават, че протестът е ненасилствен и търси „мирно обновяване на властта“ в страната.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

Армения и Азербайджан подписаха рамка за мир, САЩ ще развиват Зангезурския коридор.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян позират с документите по време на церемония по официално подписване на мирно споразумение между двете страни в Южен Кавказ, проведено в Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия, 8 август 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kevin Lamarque

🇦🇿🤝🇦🇲 Американският президент Доналд Тръмп прие лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом, където двамата финализираха мирно споразумение, предоставящо изключителен достъп на Америка за развитие на ключовия Зангезурски коридор в Южен Кавказ, който ще носи името на Тръмп.

Сделката има за цел да успокои дългогодишното напрежение между двете страни, а в същото време да отвори региона за по-голямо икономическо развитие, включително чрез предоставяне на САЩ на дългосрочни права за изграждане на нов транспортен маршрут през арменска територия.

„Мнозина се опитаха да намерят решение, но с това споразумение най-накрая успяхме да постигнем мир“, отбеляза Тръмп в петък, заставайки между държавните глави на Армения и Азербайджан.

В знак на отстъпка, която със сигурност ще зарадва Тръмп, който през първите си шест месеца на поста се стреми да се утвърди като глобален миротворец, коридорът ще бъде наречен „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет (TRIPP).

Проектът ще функционира под арменска юрисдикция, а Америка ще наемат земята на консорциум, отговорен за изграждането и управлението, според високопоставен служител на администрацията.

„Тази декларация установява това, което те наричат голяма чест за мен – не съм го искал“, сподели Тръмп относно решението да нарекат коридора на негово име.

Сделката е поредното дипломатическо споразумение, в което Белият дом играе роля на посредник. Преди нея беше постигнато примирие между Камбоджа и Тайланд в края на миналия месец, след като Тръмп заплаши да прекрати търговските преговори с двете страни, ако продължат да се бият.

„Говорех с една от двете страни за търговия и казах: Няма да подпиша търговска сделка, ако вие ще се биете,“ каза Тръмп. „Успяхме да го спрем.“

Служители на Белия дом са приоритизирали дипломатическите усилия, за да изпълнят предизборното обещание на Тръмп да сложи край на войните по света. Администрацията подчерта работата си по конфликти в по-малък мащаб, дори докато Тръмп се бори да реши двата конфликта, които засягат по-директно САЩ: войната на Израел в Газа и нахлуването на Русия в Украйна.

За самия Тръмп има допълнителна мотивация: всяка мирна сделка, твърди президентът, би трябвало да го приближи до спечелването на Нобеловата награда за мир, за която той мечтае от години.

Президентът отдавна се оплаква от решението да се присъди наградата на бившия президент Барак Обама през 2009 г. в началото на първия му мандат. През последните месеци Тръмп все по-често подчертава своите заслуги за получаването на същото признание, въпреки че в петък настоя, че не „политиканства“ за това.

Няколко чуждестранни лидери са номинирали президента за Нобеловата награда за мир, за да спечелят благоразположението му — премиерът на Армения и президентът на Азербайджан в петък станаха поредните, които направиха това.

„Кой, ако не президентът Тръмп, заслужава Нобеловата награда за мир?“ каза Алиев, докато Тръмп го наблюдаваше. „Президентът Тръмп за шест месеца направи чудо.“

Освен рамката за мир между Армения и Азербайджан, лидерите на двете държави ще подкрепят официално искане за разпускане на Минската група. Групата, създадена през 1992 г. и съпредседателствана от Франция, Русия и САЩ, отдавна има задачата да посредничи в спора между двете нации.

„Тридесет и пет години смърт и омраза — а сега ще има любов, уважение и успех заедно,“ каза Тръмп за споразумението между Армения и Азербайджан, сияейки, докато чуждестранните лидери се ръкуваха пред него.

Високопоставен служител на администрацията заяви, че администрацията на Тръмп е определила транспортния коридор като стратегическа възможност в Южен Кавказ още в края на февруари. Официалните преговори за определяне на американските субекти, които ще управляват транспортния коридор, се очаква да започнат следващата седмица. Същият служител каза, че администрацията досега е получила обаждания от девет потенциални кандидати — включително три оператора, базирани в САЩ.

Тристранното подписване съвпада с ключов срок, поставен от Тръмп на руския президент Владимир Путин, да се съгласи на стъпки за спиране на инвазията му в Украйна или да се изправи пред допълнителни икономически санкции.

По време на събитието за подписването Тръмп потвърди, че скоро ще се срещне с Путин, за да осигури сделка между Русия и Украйна, добавяйки, че ще обяви мястото за тази среща на върха по-късно в петък.

„Имаме шанс,“ каза Тръмп за прекратяването на огъня между Русия и Украйна. „Това трябва да бъде решено.“

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.