Алиев нарече СССР колония – Баку говори на Москва като „средна държава“

🇦🇿⛓️‍💥🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи съветския период от историята на страната си като колониален – етап, в който републиката е била лишена от реални права, докато нейната независимост е съществувала само на хартия.

„Бяхме колонизирани през XIX век. В състава на Съветския съюз нямахме суверенитет. Бяхме безправна република“, заяви той по време на четвъртото издание на Шушинския глобален медиен форум, посветен на „мисията на медиите в утвърждаването на мира“. Алиев подчерта, че в историческата памет на народа е дълбоко вкоренено разбирането какво означава да бъдеш колония и какъв е пътят към постигане на свобода.

Аргументацията му бе едновременно икономическа и обвинителна. Алиев напомни, че през съветските десетилетия Азербайджан е изнасял огромни количества петрол, но след разпада на СССР страната се е оказала с дефицит на енергийни ресурси и тежко екологично наследство от интензивния добив. Той отправи директни критики към Москва: мнозина в Русия са предричали икономически колапс на бившите републики, но тези прогнози са се оказали погрешни. „Всички те водят нормален живот“, обобщи Алиев, допълвайки, че за три десетилетия независимост Азербайджан се е превърнал в „средна държава“.

Това изказване не е просто историческа рефлексия, а политически инструмент. Колониалната рамка се използва от президент, който през последната година системно налага реторика на „деколонизацията“. С този език Баку описва не толкова далечното минало, колкото настоящите си сметки с Кремъл. Хронологията е показателна: тонът се втвърди паралелно със срива в двустранните отношения, а още през август 2025 г. Алиев определи присъединяването на Азербайджан към Съветска Русия през 1920 г. като „окупация“. Историческият разказ обслужва текущи цели – той легитимира дистанцирането от бившия сюзерен, облечен в морален аргумент. Парадоксът обаче е, че това звучи от лидер с еднолична власт от 2003 г., преизбран през 2024 г. с над 92% подкрепа на вот без реална опозиция и при засилен натиск върху независимите медии.

Сривът в отношенията е белязан от конкретни инциденти. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет на Azerbaijan Airlines, летящ за Грозни, бе поразен от руски зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“. Машината се разби край Актау (Казахстан), отнемайки живота на 38 души. Москва месеци наред отричаше вината си, докато през октомври 2025 г. в Душанбе Владимир Путин най-после призна за случая. Споразумението за компенсации бе подписано чак през април 2026 г. – без да се потърси наказателна отговорност. Напрежението ескалира и през юни 2025 г., когато при руска полицейска акция в Екатеринбург загинаха двама етнически азери, а случаят доведе до репресивни мерки срещу руски медийни и културни представителства в Баку.

Определението „средна държава“ не е случайно. Алиев е чел анализите, които поставят Азербайджан в тази категория, и предложи своя дефиниция: способността на държавата да защитава националните си интереси независимо от волята на големите сили, като отбранителната мощ е ключов критерий. Тази увереност стъпва на военното превъзходство, демонстрирано при връщането на Нагорни Карабах през 2020 г. и пълния контрол над анклава след светкавичната офанзива през 2023 г. Успешната операция доведе до масово изселване на арменското население – над 100 000 души напуснаха домовете си, което много международни юристи определиха като етническо прочистване. Така балансът в Южен Кавказ престана да зависи от Москва, а ролята на руския арбитраж на практика се стопи.

На форума Алиев очерта и новия курс на преориентация. Азербайджан разшири енергийния си износ, като вече доставя газ за 16 държави, 14 от които европейски. Същевременно Баку обмисля напускане на Съвета на Европа, поставяйки възстановяването на правата на азерската делегация като условие за оставане. Към Армения бяха изпратени умерено помирителни сигнали за възможен мир, базиран на международното право.

Зад историческия спор стои модерно послание: Баку вече води диалог с Москва от позиция на силата. Колониалната рамка е реторичен параван за завършена преориентация – от република, чиято сигурност е зависела от руския център, към държава, която пренасочва пазарите си, търси обезщетение за военни инциденти и обмисля напускането на европейски структури от собствена позиция на сила. Дали „средна държава“ е най-точният етикет, е въпрос на дефиниция, но фактът, че Азербайджан вече се държи като такава спрямо Русия, бе официално заявен именно в Шуша.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Лидерът на Южна Осетия подаде оставка, става съветник на Путин.

🇷🇺🇬🇪 Лидерът на Южна Осетия, сепаратистки регион на Грузия, който се намира под руска окупация, Алан Гаглоев подаде оставка във вторник, за да поеме поста на личен съветник в администрацията на руския президент Владимир Путин – ден след като Кремъл лично му предложи позицията по време на личната среща в руската столица.

Самата изявление за размяната издава тежестта ѝ: де факто държавният глава на едно непризнато образувание напуска върха му не за да премине в опозиция или пенсия, а за да стане чиновник в апарата на държавата, която го контролира. Това не е смяна на власт в Цхинвали, а поредната административна стъпка към поглъщането на територията, при която границата между „съюзник“ и „провинция“ се изтрива не с карта, а с кадрова заповед.

Оставката идва няколко седмици след ратифицирането на ключов договор за интеграция с Руската федерация. На 9 май в Кремъл Гаглоев и Путин подписаха „Договор за задълбочаване на съюзническото взаимодействие“, който Държавната дума прие в средата на същия месец. Според него Южна Осетия е задължеан постепенно да изравни гражданското, данъчното, трудовото и социалното си законодателство с това на Руската федерация, а Москва поема ангажимент за социални гаранции, пенсионно осигуряване и повишаване на жизнения стандарт. Решаваща – и често премълчавана в официалните комюникета – е клаузата, която позволява на руски граждани да заемат държавни длъжности в частично признатата република и обратно. Именно тази разпоредба превръща абстрактния договор в действащ механизъм за асимилация, тъй като отваря държавната машина на Цхинвали за директно кадрово управление от Москва.

Назначението, обявено от Гаглоев на излизане, илюстрира механизма в реално време. За временно изпълняващ длъжността президент той посочи Марат Камболов – руски гражданин, бивш чиновник в руското правителство и член на ръководството на Националния изследователски център „Курчатовски институт“, когото парламентът в Цхинвали утвърди за премиер едва на 16 юни. С други думи, в рамките на дни московски технократ с произход, който няма нищо общо с Осетия, първо пое правителството, а след това и върховната длъжност на регион, която международното право продължава да счита за част от Грузия. В Тбилиси управляващите от „Грузинска мечта“ и опозиционните групи заклеймиха договора като фактическа анексия. Тяхната квалификация е политическа, но самата механика – изравняване на законодателството, вмъкване на руски кадри по ключовите постове, поемане на бюджетни и социални функции от Москва – не оставя много пространство за по-меко тълкуване: на практика говорим за поглъщане, при което формалното обявяване на присъединяването е въпрос на удобен момент, а не на принципно решение.

Историята на региона е ключова за разбиране на неговата политическа реалност. Южноосетинската автономна област в рамките на Грузинската ССР обяви суверенитет в навечерието на разпада на Съветския съюз, на което Тбилиси отговаря с отмяна на автономния ѝ статут. Впоследствие през 1991–1992 г. избухват сблъсъци, които в крайна сметка ескалират в открит военен конфликт, приключил със сключване на мирен договор през лятото на 1992 г. и въвеждане на смесени мироопазващи сили с руско ядро. Замразеният конфликт тлее до август 2008 г. Тогава кратката, но интензивна 5-дневна война между Русия и Грузия завършва с руска военна победа, което от своя страна води до признаване от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия на 26 август 2008 г. И до днес това признание е споделено само от шепа държави. Оттогава Русия поддържа активни военни бази на двете територии и провежда т.нар. „бордеризация“, която представлява пълзящо изместване на демаркационна линия навътре в територията на Грузия.

Договорната рамка на интеграцията също има своята хронология: още през 2015 г. беше подписан договор за съюзничество и интеграция, а през 2017 г. областта беше преименувана на „Република Южна Осетия – Държава Алания“. Кулминацията дойде с насрочването на референдум за присъединяване към Руската федерация, който беше свикан от тогавашния ръководител на региона Анатолий Бибилов на 17 юли 2022 г. Недоволна от момента, съвпаднал с разгара на пълномащабната война в Украйна, Москва даде да се разбере, че не одобрява неговото провеждане и това принуди победителят на изборите Гаглоев да подпише указ, замразяващ референдума на 20 май 2022 г. МВнР в Москва приветства решението като „в духа на съюза“. Днешната размяна затваря тази дъга: поглъщането, което тогава беше отложено като прекалено шумно, се възобновява през 2026 г. по-тихо – не чрез плебисцит и карта, а чрез договор и кадри.

Идеологическата опаковка остава непроменена през годините. „Днес нашата задача е да сбъднем съкровената си мечта – да преодолеем съдбата на разделен народ и да се обединим със Северна Осетия, да се обединим с Велика Русия“, заяви Гаглоев в обръщение, записано на видео. Показателно е реторичното разминаване: докато Путин акцентира върху икономическото и социалното сътрудничество, Гаглоев открито говори за обединение с Русия – две версии на едно и също движение, насочени към различни аудитории. Кремъл предлага на местните пенсии и стандарт; на руската публика поднася разказ за събиране на разделен народ.

Че този сценарий не е автоматичен, показва съседна Абхазия – другата грузинска територия под сепаратистки контрол, тръгнала по обратния път. През ноември 2024 г. опит за прокарване на инвестиционно споразумение от страна на властите в Сухуми, което отваряше местния имотен пазар за руски капитал с 8-годишни данъчни облекчения, разпали масови протести; демонстранти щурмуваха парламента, а президентът Аслан Бжания се принуди да подаде оставка на 19 ноември 2024 г. В крайна сметка парламентът отхвърли готвената сделка.

Контрастът е красноречив: там, където местните елити и общество демонстрираха несъгласието си, руската експанзия удари на камък. В Южна Осетия, лишена от гражданско общество и по-зависима икономически, същата машина се движи безпрепятствено. Двете територии очертават спектъра на едно и също имперско усилие – едната му съпротивляваща се граница, другата неговият най-податлив плацдарм.

Тази консолидация по периферията протича на фона на видимо разстройство в сърцевината на руските военни усилия – и връзката между двете не е случайна. Говорейки пред възпитаници на академиите на различни силови ведомства на Кремъл, Путин се оплака, че „огромният поток“ украински удари с дронове по инфраструктурата е пресметната стратегия, насочена към изтласкване на руските успехи на фронта „извън скобите“ на вниманието на обществото и да посее тревога. Премълча обаче рекордния удар, който само броени дни по-рано опожари за втори път в последната седмица петролната рафинерия в московския район Капотня – на около 16 км от Кремъл и отговаряща за над 30% от горивния пазар на столичния регион. Кметът Сергей Собянин призна попаденията, макар да твърди, че ПВО е свалила близо 200 дрона на подстъпите към града. А докато Путин настояваше, че силите му поддържат натиск по всички сектори на фронтовата линия, независими разузнавателни сведения отхвърлиха кремълските твърдения: украински части проведоха локални контранастъпления и напреднаха при Борова в Харковска област и във вътрешността на Донецка област.

Картината, която се очертава, е на режим, който компенсира хроничните проблеми на бойното поле в Украйна и горящата критична инфраструктура в доскоро неприкосновения тил с привличане на необратими придобивки срещу нисък разход по периферията. Това не е случайно съвпадение в датите, а логика на избора: на бойното поле край Борова и Капотня инициативата се изплъзна от руските сили, докато в Цхинвали те все още могат да застанат от печелившата страна – евтино, безкръвно и трайно – само с подпис и кадрова заповед.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Арменците масово пред урните: Рекордна избирателна активност и сигнали за нарушения.

🇦🇲🗳️ Рекордна избирателна активност беше регистрирана днес на критично важните избори за парламент в Армения, отбелязали рязък скок в избирателната активност в сравнение с предишните вотове, въпреки опитите на правоприлагащите органи да се справят с вълна от изборни измами и криминални нарушения по места, съобщи „Радио Свобода“.

Предварителните данни показват избирателна активност от 58,46% в столицата Ереван, а нивата на участие в останалите региони на страната варират от 54,60% до 66,67%. Най-висока активност е регистрирана в област Сюник, където 66,67% от избирателите с право на глас са пуснали своите бюлетини, следвана от област Вайоц Дзор с 65,63% и Тавуш, където е отчетена активност от 63,40%. Сред останалите региони, Арагацотн съобщава за активност от 61,70%, следвана плътно от Котайк с 61,66%. В област Арарат активността е 59,87%, в Лори – 58,59%, а в Ереван – 58,46%.

Общо 2 505 102 граждани имат право на глас в този изборен цикъл. Избирателните секции официално затвориха врати в 20:00 ч. местно време, а избирателните комисии започнаха подготовка за процеса по броене на гласове. Централната избирателна комисия трябва да започне публикуването на първоначалните данни от вота по-късно тази вечер.

Арести и разследвания за изборни измами

Въпреки че високата активност сигнализира за силна обществена ангажираност, изборният процес се сблъска с редица предизвикателства пред сигурността и умишлени нарушения. Към 17:00 ч. местно време Оперативният щаб на МВР и специализираните горещи линии регистрираха 57 изрични сигнала за изборни нарушения.

В изявление на ведомството се потвърждава, че органите на реда вече са проверили и документирали няколко тежки случая на криминална намеса. Регистрирани са 19 отделни случая на многократен вот или подхвърлени бюлетини, а 15 случая включват директно нарушение на тайната на вота.

Два случая включват физическа или административна възпрепятстване на граждани, опитващи се да упражнят право на глас, документиран е и един случай на директен подкуп на избирател, заедно с 1 инцидент, включващ лице, носещо хладно оръжие директно в избирателна секция.

Следствените органи са поели контрола върху събраните преписки, а полицията вече е задържала 14 души във връзка с тези престъпления. Освен това службите за сигурност активно разследват допълнителни 198 сигнала за предполагаеми нередности, а едновременно с това проверяват твърдения, появяващи се в социалните мрежи и медиите.

Геополитическият залог

Напрегнатата вътрешна обстановка отразява историческата тежест на изборите. Общо 18 политически сили, сред които 16 партии и 2 коалиции, се състезават за места в парламента с численост минимум 101 депутати. Самостоятелните партии трябва да преминат бариерата от 4%, за да влязат в парламента, докато за коалициите бариерата е 8%.

Партията „Граждански договор“ на действащия премиер Никол Пашинян води в настоящите проучвания с около 30% обществена подкрепа, следвана от прокремълския съюз „Силна Армения“ на руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, който събира между 6% и 11%. Пашинян се стреми към убедително мнозинство от две трети.

Това конституционно мнозинство е юридически нужно за неговия кабинет, за да прокара мащабни промени в арменската конституция – конкретно по отношение на историческите препратки към Нагорни Карабах – които съседен Азербайджан поставя като неизменно условие преди подписването на окончателен, правно обвързващ мирен договор за трайно прекратяване на конфликтите по границата.

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Пашинян влезе в остър спор с бивша жителка на Нагорно Карабах.

🇦🇲 Арменският премиер Никол Пашинян влезе в остър спор в ереванското метро с пътничка, която го обвини в доброволно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан.

Според очевидци разговорът е започнал, след като жената е упрекнала Пашинян за загубата на Карабах. В отговор той е заявява, че правителството е похарчило милиарди, за да могат хората да останат да живеят там, и я пита защо тя самата не е останала.

„Направихме всичко, за да живеете в Карабах, а през 2023 г. именно вие ме обвинявахте, че сме затворили границите, за да не напускат хората Карабах в посока Армения. Сега дойдохте тук и казвате: Ой, ние искаме да се върнем“, заяви Пашинян, цитиран от News.am.

Жената е помолила премиера да не повишава тон и да не ѝ размахва пръст, на което той е отговорил: „Ще говоря по-силно, не ме обвинявайте за случилото се“. Пашинян също така е призовал събеседницата си да не говори с „такова презрение“ за картата на Армения, която е държал в ръцете си.

Малко по-късно Пашинян се извини на жената. Той публикува видео в своя телеграм канал, в което споделя, че „не може да превъзмогне този момент“ и да сдържи емоциите си при разговор на темата, наричайки това голям пропуск. „Моля за прошка жената от Карабах и нейното дете и ги каня на нова среща“, написа той.

След като на Пашинян е съобщено, че пътничката се казва Армине Мосиян, той се обърна към нея по име и изрази надежда, че ще има повод да се срещнат отново и да разговарят спокойно.

„Бих искал този разговор да се състои; знам, че ще откажете и ще кажете няколко груби думи по мой адрес. Приемам това смирено, но ако изведнъж ви хрумне да се съгласите да поговорим спокойно и без емоции пред камера или телефон, знайте, че съм на ваше разположение и приемам поканата предварително“, каза той.

През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол върху Нагорни Карабах в резултат на бърза военна операция. Регионът, който началото на 90-те се провъзгласи за независима република Арцах, така и не получи признание от нито една държава в света, включително от Армения, под чийто фактически контрол се намираше дотогава. В резултат на азерската операция Арцах обяви прекратяване на съществуването си от 1 януари 2024 г.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.

Руски туристи са блокирани в Баку, отказват да летят до Дубай.

🇷🇺✈️🇦🇪 Над 300 руски туристи, блокирани в Баку след пренасочване на полети заради бойните действия в Близкия изток, изразиха несъгласие с плановете на превозвача да продължи курса си към Дубай.

Пътниците от полети FZ 970 и FZ 968 на авиокомпания Flydubai, излетели от московското летище „Внуково“ рано сутринта на 28 февруари, прекараха три дни в азерската столица, след като въздушното пространство над Иран беше затворено поради ескалацията на военните действия в региона.

Според сведения на потърпевшите, споделени пред канала „Осторожно, новости“, хората са били настанени в хотел Qafqaz Baku City, но твърдят, че през този период са изпитали недостиг на официална информация от страна на превозвача.

Ситуацията се изостри, след като управата на хотела обяви планиран полет за Дубай в 2:30 часа през нощта и поиска от пасажерите да освободят стаите си. Групата отказва да напусне фоайето на хотела и настоява за организиране на обратен полет към Русия, опасявайки се от нови атаки в Близкия изток.

Пътниците изразиха тревога, че авиокомпанията опитва да изпълни договора за превоз до дестинацията, за да избегне по-нататъшни разходи за престой и логистика. Подобна е ситуацията и с друг полет на Flydubai, пристигащ от Казан, чиито пасажери са настанени в различен обект в Баку. Към момента няма официално потвърждение от превозвача дали ще уважи настояването на туристите да се върнат в Руската федерация, или полетите към ОАЕ ще бъдат изпълнени по план.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Азербайджан разкри китайско ПВО в навечерието на военен парад.

🇦🇿🤝🇨🇳 Азербайджан за първи път разкри публично китайски зенитно-ракетен комплекс с голям обсег по време на репетиция за военен парад в столицата Баку, съобщава Militarnyi.

На видео от репетицията се вижда характерната пускова установка FD-2000B, монтирана на 4х4 шаси, която съответства на експортните варианти от семейството HQ-9B.

Появата на експортната версия е видяна наред с други системи, готвени за парада, като например руската Тор-M2E. Азерските власти все още не са потвърдили официално договор за FD-2000B, затова кадрите от репетицията са най-ясното публично доказателство за наличието на системата в арсенала на Баку.

Семейството FD-2000B/HQ-9B се произвежда от Aerospace Science and Industry Corporation и е проектирано за борба със самолети, крилати и балистични ракети с малък обсег на действие на големи дистанции. Според публикуваните спецификации на експортните версии, максималният обхват достига около 200 км, а височината на прехващане – 27 км. Комплексът добавя ешелон с голям обсег към наличната многослойна ПВО на Азербайджан, която вече включва Тор-M2E и С-300 от Русия и израелското семейство Barak-8.

Страната е показвала интерес към китайски системи и преди. През 2018 г. се появиха твърдения, че е обмисляла FD-2000B като алтернатива на допълнителни покупки на С-300. Последната публична демонстрация сочи, че е възможно задълбочаване на военно-техническото сътрудничество с Китай или по-голямо разнообразие в източниците на ПВО. Архитектурата на пусковата установка изцяло съвпада с известните експортни варианти на HQ-9B.

За съседните държави и другите играчи в региона добавянето на FD-2000B ще увеличи гъвкавостта на азерската въздушна отбрана, разширявайки географската зона, в която могат да се неутрализират въздушни заплахи с висока стойност. Това има своето оперативно значение: далекобойните ракети усложняват маршрутите на пилотираните самолети и планирането на удари с крилати ракети.

От политическа гледна точка тази покупка илюстрира нарастващата роля на Китай като износител на съвременни зенитно-ракетни комплекси за все по-широк кръг клиенти – след сделки със страни като Египет и Пакистан.

Присъствието на руски и китайски системи на репетицията за парада показва как малките държави като Азербайджан могат да създават смесени ПВО ешелони от различни доставчици, за да отговорят на своите национални нужди. Подобни хетерогенни арсенали носят предимства в резервираност и покритие, но създават и трудности в интеграцията и поддръжката: различните сензори, командни системи и логистични вериги изискват допълнителни усилия за ефективна съвместна работа.

Макар сама по себе си да не променя коренно баланса на силите, разгръщането на FD-2000B оказва влияние върху оперативното планиране на въздушни и ракетни операции в Южен Кавказ и може да ограничи свободата на движение на самолети в съседното въздушно пространство. Силите на САЩ и съюзниците, действащи в региона или планиращи извънредни операции, е необходимо да отчитат разширеното покритие при мисиите и оценките на заплахите.

Антитерористична операция в Грузия

🇬🇪 Центърът за борба с тероризма към Службата за държавна сигурност на Грузия арестува трима граждани на страната по време на координирана операция, извършена на пет места в Аджария по съдебна заповед за разследване за членство в чуждестранна терористична организация и подпомагане на терористични дейности.

„На база на събраните доказателства чрез оперативни, разследващи и процедурни мерки, предприети от Центъра за борба с тероризма, бяха разкрити определени терористични дейности“, обясни Лаша Маградзе, първи заместник-директор на службата.

Членове на т.нар. „Такфири Джамаат“, която е основана на терористична идеология, са поддържали връзки с влиятелни лидери на Ислямска държавав чужбина. Следвайки инструкциите им за бъдещи терористични действия, те създадоха група, основана на радикално-екстремистки принципи, организирана като Джамаат. Групата се отличаваше със забележителна враждебност и агресия към последователи на други религии.

Според информацията по делото, членовете на групата са планирали да доведат влиятелни членове на Ислямска държава в Грузия и под тяхно ръководство да създадат оперативна база, позволяваща им да приемат и настаняват при себе си свои съмишленици, да осигуряват логистична подкрепа и да използват територията на страната като транзитна точка за терористични дейности.

В резултат на разследващи операции, проведени вчера сутринта, са иззети предмети с терористична символика, взривни вещества, значителни количества боеприпаси, огнестрелни оръжия, екипировка, мобилни телефони и други устройства за съхранение на електронни данни, огромни суми в различни валути, както и други доказателства, свързани с разследването.

Задържаните могат да получат наказание до 17 години лишаване от свобода, заяви Лаша Маградзе.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Масови протести срещу управляващите в Грузия.

🇬🇪 Масови протести разтърсват Грузия тази вечер, след като десетки хиляди се събраха на демонстрация, организирана от опозицията и щурмуваха президентския дворец в деня на местните избори.

Управляващите от популистката партия „Грузинска мечта“ са изправени пред първо електорално изпитание, откакто оспорвани парламентарни избори преди година тласнаха страната в орбитата на Москва и замразиха перспективите за по-тясна интеграция с Европейския съюз. Хиляди грузински граждани излязоха по улиците, за да поискат оставката на правителството, обявено за нелегитимно.

На площад „Свобода“ до сградата на Сакребуло беше издигната сцена, а булевард „Руставели“ беше блокиран от огромната тълпа. Студентски групи, мотористи и емигранти, завърнали се в страната за участие в протеста, пристигнаха на мястото в колони.

Участниците носиха знамена на Грузия и Европейския съюз, плакати с призиви за смяна на властта и снимки на политически затворници – активисти, политици и журналисти, подложени на репресии и арести след масовит протести, започнали в края на миналата година.

Стотици автомобили с протестиращи дойдоха в столицата от различни региони на страната. Главен организатор на протеста е оперният певец и основател на платформата „Булевард Руставели“ Паата Бурчуладзе, който прочете от сцената Декларацията на Националното събрание.

В нея се обявява „мирен преходен период“ и начало на трансфер на властта към народа, подновяване на диалога за членство в ЕС и необходимостта от освобождаване на демократичните институции от влиянието на сегашното правителство.

„От този момент властта ще е в ръцете на народа. Ще бъдем заедно, ще се борим до край и победата е неизбежна“, заяви Бурчуладзе пред репортери.

Организационният комитет на протеста е съставен от опозиционни политици – Иракли Надирадзе и Муртаз Зоделава от партията „Единно национално движение“, Паата Манджгаладзе от „Стратегия Агмашенебели“ и полковник Лаша Беридзе, бивш ръководител на грузинската мисия в Афганистан.

Паралелно с митинга в центъра на града още от сутринта имаше засилено полицейско присъствие. Специални части бяха разположени около сградата на парламента, а прекъсвания на комуникациите в района на правителствените сгради бяха докладвани през целия ден.

Около 19:00 ч. протестиращите се отправиха към президентската резиденция на улица „Атонели“, където няколко десетки души пробиха оградата и се опитаха да нахлуят в двора на двореца, при което полицията използва сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите.

Обстановката на място е напрегната, но остава под контрол. Протестиращите продължават да искат оставката на правителството и прехвърляне на властта към народа и определиха изборите като фарс и руска специална операция за легитимиране на сегашното правителство.

Организаторите подчертават, че протестът е ненасилствен и търси „мирно обновяване на властта“ в страната.