Финландия изпрати F/A-18 Hornet за мисия в Исландия.

🇫🇮🤝🇮🇸 Четири изтребителя F/A-18 Hornet от военновъздушните сили на Финландия кацнаха във авиобаза Кефлавик в Исландия на 24 януари 2025 г. за триседмично отделяне. Това е първият път, когато Финландия участва в исландската мисия Air Policing, откакто стана член на НАТО.

Изтребителна ескадрила 11 от Lapland Air Wing, обикновено базирана на летище Рованиеми, осигурява самолетите и повечето от 50-те души персонал за разполагането. Ескадрилата наскоро завърши обширна програма за обучение по време на учението Cobra Warrior 24-2.

За разлика от мисията на НАТО за въздушна полиция в балтийския регион, исландската въздушна полиция не е непрекъсната мисия, което означава, че финландските F/A-18C Hornet няма да поемат директно задачите от предишни сили. Последната единица, разгърната в региона, беше 617 ескадрила на Кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство, която осигури службата за противовъздушна отбрана с F-35B Lightning II.

На местно ниво отрядът ще бъде ръководен Центъра за контрол и докладване (CRC) в Кефлавик, който наблюдава мрежа от четири радарни станции за противовъздушна отбрана, разположени около островната държава. Тези дистанционно управлявани радарни станции са конструирани от НАТО и финансирани от ВВС на САЩ до изтеглянето на постоянните сили на САЩ от Исландия през 2006 г. Днес те се управляват от исландската брегова охрана, но остават част от мрежата за противовъздушна отбрана на НАТО и са под юрисдикцията на Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC) в Уедем, Германия.

Стратегическото местоположение на Исландия в областта GIUK я превръща във важен аванпост за операциите на НАТО и конкретна цел за руското разузнаване, но тъй като тя няма собствени изтребители за противовъздушна отбрана, разчита на въпросните разполагания на НАТО.

Предишни разгръщания на исландската въздушна полиция са прехванали редица далечни полети за наблюдение на руските ВВС. Самолетите за предупреждение за бързо реагиране (QRA) са еднакво способни да реагират на други заплахи за исландското въздушно пространство, като неотговарящи или неидентифицирани самолети.

Въпреки че споразумението може да изглежда донякъде едностранчиво в полза на Исландия, в замяна НАТО може да използва Кефлавик като център за морски патрулни самолети и удобно разположена точка за кацане или отклонение за определени трансатлантически транзитни полети. Комуникационната инфраструктура също е разположена на различни места в Исландия.

Тъй като съоръженията на САЩ в Кефлавик бяха модернизирани през 2017 г., последвани от над десетилетие на минимални операции, там дори бяха разположени стратегически комуникационни самолети E-6B Mercury и стелт бомбардировачи B-2A Spirit.

Въпреки че това разполагане е първо на Финландия за мисията в Исландия, нейните изтребители F/A-18C Hornet вече са били разположени в Кефлавик за учения. Поради климата на тяхната родна страна, те също не са непознати за изискванията за работа в условия на замръзване.

Финландия също така вече предостави F/A-18 за осигуряване на въздушното пространство около Вилнюс, Литва за срещата на върха на НАТО през юли 2023 г., и проведоха първото дългосрочно разгръщане на НАТО за балтийска въздушна полиция в Румъния през 2024 г.

„Норвежките и датските военновъздушни сили редовно участваха в мисията за въздушна полиция в Исландия, така че това е естествена задача и за Финландия. Това е в съответствие с целите на Финландия, че НАТО призна стратегическото значение на Далечния север“, заяви генерал-майор Тимо Херанен, който е командир на финландските военновъздушни сили от 1 декември 2024 г.

Когато са в състояние на тревога или активно патрулиране, F/A-18 ще носят бойни боеприпаси за ракети и оръжия и ще бъдат оборудвани с готови за бой системи за самозащита. Операциите ще се провеждат със същите техники, използвани за противовъздушната отбрана на страната.

Торгердюр Катрин Гюннарсдоуттир, исландски министър на външните работи и лидер на Viðreisn (Партия на либералните реформи), отбеляза събитието, като заяви: „Участието на Финландия в исландската мисия Air Policing е важен крайъгълен камък, който демонстрира как влизането на Финландия и Швеция в НАТО укрепва и задълбочава нашето сътрудничество в областта на отбраната и допринася за нашата сигурност“.

Естония откри официално модернизираната авиобаза Емари.

🇪🇪 На 8 ноември 2024 г. Естония отбеляза официално отварянето на военновъздушна база Емари след завършване на основния ремонт на пистите и пътеките за рулиране, с което надгражда възможностите ѝ и засилва подкрепата, която предоставя на Air Policing мисията на НАТО в региона.

С успешното и навременно приключване на мащабния проект за ремонт на пистата, подкрепен от Люксембург и НАТО, Естония демонстрира своя постоянен ангажимент за колективно възпиране и отбрана. Проектът е предварително финансиран от Естония (6,5 милиона евро) и Люксембург (12 милиона евро) и общите му разходи от 18,5 милиона евро подлежат на възстановяване от общото финансиране на НАТО.

Изпълнен под надзора на Естонския център за инвестиции в отбраната, той включва фрезоване и наслагване на приблизително 275 000 кв. м. експлоатационни повърхности за самолети – писта, четири съществуващи пътеки за рулиране и перони – както и обновяване на части от дренажната система на летището и подмяна на маркировката на пистата и пътеката за рулиране.

„Противовъздушната отбрана е изключително важна на източния фланг на НАТО и се радвам, че с помощта на Люксембург успяхме значително да подобрим качеството на военновъздушната база Емари“, заяви министърът на отбраната Хано Певкур.

„Това ни позволява да поддържаме и обслужваме по-добре както нашите, така и съюзническите самолети, и най-важното, да върнем мисията Baltic Air Policing обратно в Естония“, допълни той.

„След осем месеца работа по надграждане на пистата, в Емари, базата вече е напълно достъпна за Air Policing на НАТО“, каза представителят на НАТО и Съюзното въздушно командване генерал-лейтенант Торстен Пошвата, командир на Центъра за комбинирани въздушни операции на НАТО в Удем, Германия, по време на неговото изказване. „Поздравявам Естония за тези огромни усилия и постижения“, добави той.

Генерал Пошвата продължи да се позовава на стратегическото значение на военновъздушната база Емари за Алианса като втората база за Baltic Air Policing, която от 2014 г. е неразделна част от отговора на НАТО на променената среда за сигурност. Като един от най-големите приноси на Естония към колективната отбрана на НАТО, Емари последователно е домакин на десет бойни отряда на съюзниците, което го прави символ на сплотеността, готовността и солидарността на Алианса.

НАТО се нуждае от добре оборудвани и поддържани въздушни бази, които държавите-членки да са домакини, за да изпълняват мисии за колективно възпиране и отбрана в защита на населението и териториите на Алианса. Полетната линия във въздушната база Емари е ключов компонент на оперативната инфраструктура, а обновената писта и пътеките за рулиране позволяват на НАТО и съюзниците да продължат да гарантират колективна сигурност в региона на Балтийско море. Въздушната база Емари играе жизненоважна роля в оперативната инфраструктура на НАТО в Балтийския регион.

На 1 декември операциите на НАТО Air Policing ще бъдат възобновени в авиобазата с F-35 на кралските военновъздушни сили на Нидерландия. Тези изтребители от пето поколение ще бъдат първите самолети на съюзниците, които ще оперират от обновената и модернизирана въздушна база в демонстрация на съюзническа солидарност, ангажираност и сътрудничество.

Кабинетът Главчев с предложение за меморандум, одобряващ влитане на турски изтребители в родното небе

Многоцелеви изтребител F-16C Block 50 от Военновъздушните сили на Турция излита от авиобаза за изпълнение на бойна задача по време на учението „Anatolian Eagle“ в Коня, Турция.
📸 Снимка: Republic of Turkey Ministry of National Defence

🇧🇬🤝🇹🇷 Служебният кабинет „Главчев“ задвижи процедура по одобрение на меморандум за разбирателство, позволяващ на турски изтребители да навлизат в българското въздушно пространство при извършване на операции, в това число и при преследване на нарушители. Това съобщава новинарският сайт Dnes.bg.

Правителството направи крачка към разрешението, одобрявайки на редовното си заседание проект на меморандум за разбирателство между правителствата на България и Турция за презграничните операции за охрана на въздушното пространство. Споразумението ще трябва да мине през гласуване и в Народното събрание, пише „Сега“.

България има подобни споразумения от години с Румъния и Гърция. През 2018 г. в Доклада за състоянието на въоръжените сили бе обявено, че България преговаря и с Турция за презгранични въздушни операции. Това предизвика скандал и до споразумение тогава не се стигна.

Преди половин година пак бе направен опит да се стигне до този меморандум, бе гласувано дори решение, но така и не стана ясно защо не приключи процедурата.

Сега се прави нов опит за задействането ѝ. „България изпълнява задачи по носене на дежурство в мирно време в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана (NATINAMDS), съгласно изискванията на регламентиращите нормативни документи на НАТО“, аргументира решението си за Турция служебният кабинет.

„Презграничните операции за охрана на въздушното пространство се провеждат от дежурни изтребители на една държава във въздушното пространство на съседна държава на основата на сключен Меморандум за разбирателство между правителствата на двете страни-членки на НАТО“, обясняват от МС и също припомнят, че „България е подписала Меморандуми за разбирателство и провежда такива презгранични операции по охрана на въздушното пространство с Румъния и Гърция“.

Идеята на договореностите е, когато вражески самолет навлезе близо до въздушното пространство на някоя от страните, да се вдигат дежурни изтребители само от една от държавите и така да се правят икономии.

Сега споразумението с Анкара ще позволи на турски изтребители да летят в българското небе. Същото се отнася и за български самолети, които ще могат да влитат над Турция примерно при преследване на нарушител.

Тези споразумения са различни от еър полисинга, който често се използва от България заради малкото летящи изтребители. Такива споразумения бяха сключвани със САЩ, Италия, Испания, Нидерландия. При тях държавите дислоцираха свои самолети у нас и те помагаха за пазенето на небето.

Ескадрила изтребители на кралските ВВС пристигна в Румъния, за да ръководи мисията на НАТО за "air policing"

🇬🇧🇷🇴 Шест изтребителя на Кралските военновъздушни сили (RAF) дадоха начало на участието си в четиримесечна мисия по защита на източния фланг на НАТО в близост до Черно море, където ще изпълняват бойно дежурство по охрана на въздушното пространство заедно с румънските военновъздушни сили.

Шест изтребителя Typhoon от ескадрила номер 9 на кралските ВВС, заедно с повече от двеста служители от 140 експедиционно въздушно крило (140EAW), разгърнати от базата на RAF в Лосимут, Шотландия във военновъздушната база Михаил Когълничану в близост до Констанца, Румъния, ще летят заедно с румънските военновъздушни сили като част от засилената мисия на НАТО за "air policing", която е планирана да продължи до август тази година.

Мисията "Air Policing" започва тази седмица след като вчера бе проведена церемония с участието на персонала на кралските ВВС, техните румънски колеги и служители на НАТО. Персоналът, участващ в мисията, ще бъде в постоянна готовност да стартира предупреждение за бързо реагиране (QRA) на руски самолети, приближаващи въздушното пространство на НАТО.

Източник: Royal Air Force