🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.
Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.
Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.
Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.
Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.
Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.
Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.
🇱🇻🇷🇺 Националните въоръжени сили на Латвия (NBS) активираха в 10:45 ч. местно време днес въздушна тревога за общините Краслава, Резекне, Лудза и Аугшдаугава в югоизточния регион Латгале, след като радари засякоха поне един дрон, нарушил въздушното пространство на страната от границата с Русия. Това е третата поредна тревога в Прибалтика за последните 96 часа и втората в Латвия от началото на седмицата.
Изтребители от мисията „Baltic Air Policing“ на НАТО бяха вдигнати по тревога. Движението на влаковете в Лудза, Резекне и Краслава беше спряно за времетраенето на тревогата, а на жителите беше разпоредено да останат на закрито, да затворят прозорците и да се придържат към принципа „две стени“ – стандарт на гражданска защита за свеждане до мининум на поражения от взривна вълна. NBS обявиха, че разполагат подкрепления по източната граница, без да уточняват какви системи и в какъв численост.
Инцидентът от днес се случва на фона на два паралелни процеса. Първият е серия от навлизания на дронове в балтийското въздушно пространство, започнала на 7 май, когато два апарата прекосиха латвийската граница откъм Русия и поразиха нефтен терминал на компанията „East-West Transit“ в Резекне, на 40 км от руската граница; повредени бяха 4 празни резервоара, без жертви. Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс още същия ден заяви, че апаратите вероятно са украински дронове, насочени срещу руски цели и отклонени от курса си. Центърът за стратегически комуникации на НАТО в Рига впоследствие оцени, че по-вероятният сценарий е автономна логика на дрона, програмиран да удари руски нефтен обект, след което се е преориентирал към сходно изглеждаща инфраструктура в Латвия, след като руски средства за електронна война са блокирали навигацията му. Финландският премиер Петери Орпо подкрепи тезата за активно руско заглушаване, насочващо украински дронове към територия на НАТО.
Политическите последствия в Рига не закъсняха. На 11 май премиерката Евика Силиня поиска и получи оставката на Спрудс, заменяйки го с полковник Раивис Мелнис – кадрови военен извън партийния периметър. Това разпали конфликт с „Прогресивните“ – лявоцентристки партньор в коалицията, който възприе своето назначение като заобикаляне на коалиционния баланс. На 14 май партията оттегли подкрепата, което срина автоматично мнозинството. В същия ден Силиня обяви, че подава оставка, като остава служебен премиер до съставянето на ново правителство след парламентарните избори, насрочени за октомври. Колапсът на коалицията „Нова Уния – Зелени и селяни – Прогресивни“ оставя Латвия с ограничен политически ресурс да отговаря на серията от инциденти, разгръщаща се в момента.
Втората линия събития е по-широка и регионална. На 17 май отново беше засечен дрон над територията на Латвия, което наложи извеждане на ученици в укритията в Латгале. На 18 май румънски изтребител F-16, базиран в Шяуляй за операцията „Baltic Air Policing“, свали ударен дрон над Естония, който падна в блатист терен между езерото Вьортсярв и Пълтсамаа. Това е първото свалено летателно средство от изтребител над балтийска държава от началото на войната. Около два часа след инцидента украинският говорител на МВнР Хеоргий Тихий се извини публично на Естония „и всички балтийски приятели“ за неумишлените навлизания. На 20 май, в 09:40 ч. местно време, безпилотен апарат прекоси границата на Литва откъм Беларус; радарният контакт беше изгубен около 11:00 ч., а въздушното пространство над аеропорт Вилнюс беше затворено за около час – първата общонационална по характер въздушна тревога в страната. Директорът на Литовската служба за държавна сигурност Ремигиюс Бридикис заяви, че ситуацията със сигурността „се изостря“, а външният министър Кестутис Будрис написа в социалните мрежи, че Русия „преднамерено пренасочва украински дронове“ към въздушното пространство на Прибалтика.
Третата и най-тежка линия е военно-стратегическа. На 18 май Беларус започна съвместни ядрени учения с Русия – отработване на доставка и подготовка на ядрени муниции „от неподготвени позиции на беларуска територия“, според обявление на Министерството на отбраната в Минск. На 19 май Москва обяви тридневни ядрени учения без предварително публично нотификация, ангажирайки близо 65 000 военнослужещи, над 200 ракетни пускови установки, 140 летателни апарата, 73 надводни кораба и 13 подводници, от които осем стратегически. Институтът за изучаване на войната (ISW) оцени, че учението има най-малкото толкова голям компонент за информационен натиск, колкото и оперативен – насочено е да окаже влияние върху вземането на решения в НАТО и едновременно с това да маскира руските системни слабости. От 2025 г. в Беларус е разположен руският ракетен комплекс със среден обсег „Орешник“, по силата на споразумение между двете страни от 2023 г.
На 19 май Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация публикува изявление, в което обвини Латвия, че готви инфраструктура за удари с дронове срещу руска територия от своята страна на границата – твърдение, отхвърлено от Рига. По времеви график изявлението стои между удара по терминала в Резекне и втората вълна навлизания (17–21 май) и действа като информационен инструмент за легитимиране на руски ответни действия – модел, разиграван и при други прецеденти от 2022 г. насам, когато такива обвинения предшестваха или придружаваха действия на руски сили срещу обекти близо до границите на НАТО.
В оперативно-техническо отношение картината разкрива две различни уязвимости. Първата е, че украински ударни дронове, които достигат руски обекти в Псковска, Ленинградска и Смоленска област, минават през район с интензивна руска електронна война. Възможно е загубилите навигация апарати да заключват вторични цели по визуални признаци или по последния валиден координатен запис, попадайки на територия на НАТО. Втората е, че настоящата архитектура на „Baltic Air Policing“ – ротационни сили на съюзниците без интегрирана наземна защита срещу дронове – е настроена за реакция срещу пилотирани нарушители, а не срещу малки по размер дронове, влизащи с ниска скорост и на малка височина. Решението на 18 май F-16 да свали дрон над Естония е оперативен прецедент, но икономически тази асиметрия – изтребител от поколение „4+“ срещу дрон за десетки хиляди долари – е неустойчива за продължителна употреба.
Регионалната политическа реакция още не е консолидирана. В Литва правителството на Гинтаутас Палуцкас въведе режим на засилено наблюдение по границата с Беларус и поиска НАТО да обмисли постоянно прикритие на източния фланг – позиция, която Полша поддържа от пролетта на 2025 г. след инцидента с дрон в Осини. Естония, която на 18 май стана прецедент за свалянето, остава най-консервативна в реториката, фокусирайки се върху техническата страна. В Латвия служебното правителство на Силиня не разполага с политически капацитет да форсира мерки, които изискват парламентарно одобрение преди октомврийските избори; обявените от NBS „допълнителни единици“ са в рамките на налични бюджетни редове. На ниво НАТО Върховният съюзен главнокомандващ в Европа изрази публично удовлетворение от свалянето над Естония, но Алиансът все още не е свикал извънредна сесия по член 4 – мярка, която беше задействана от Полша относно идентичен инцидент с дронове още през 2025 г.
Икономическият лост остава отворен. Терминалът на „East-West Transit“ в Резекне обяви на 8 май, че спира операции, тъй като „не може да гарантира безопасността“ на персонала и инфраструктурата. Това е първият документиран случай на закриване на енергиен обект в страна от НАТО в резултат на косвени щети от ударни дронове. Латгале – пограничен регион с висок дял на рускоговорящо население и слаба икономика – поема непропорционално голяма част от тежестта на настоящата серия инциденти, което създава потенциал за усложнения на вътрешната политическа сцена.
В по-широк план събитията от 7-21 май очертават нов модел на руско поведение: не директна конфронтация, а контролирано използване на украинския поток от дронове за генериране на вторични ефекти върху трети страни. Независимо дали отклоняването на дроновете е резултат от руска електронна война, срив в логиката на навигация на украинските системи или от комбинация между двете, оперативният резултат остава сходен – средствата за ПВО на НАТО се оказват принудени да реагират на цели, произхождащи от динамиката на украинско-руската размяна на удари, но достигащи въздушното пространство на съюзници. Това усложнява атрибуцията, затруднява разграничаването между инцидент, технически отказ и враждебно въздействие и създава условия за политическо напрежение между Киев и Прибалтика – фрикция, от която Москва може да се възползва както чрез информационно-психологически инструменти и дейност на своите разузнавателни структури, така и чрез демонстративни военни сигнали, включително ядрени учения, насочени към възпиране и психологически натиск. В резултат НАТО рискува да изгуби политическо време за консенсус и реакция именно в по-ниските нива на ескалационната стълба, където хибридният натиск има най-силен ефект.
Серията от инциденти този месец може да се разглежда като първия документиран случай, в който подобен модел допринася за сътресения на вътрешната политическа сцена в страна-членка на Алианса с потенциално системен ефект, включително колапс на правителство.
За НАТО това предполага нужда от по-ясен колективен механизъм за атрибуция и координиран отговор при трансгранични инциденти с дронове, включително предварително съгласувани правила за обмен на данни, ранно предупреждение и политическа комуникация между засегнатите държави. Паралелно, НАТО би могъл да ускори изграждането на интегрирана архитектура за борба с безпилотни заплахи по източния фланг, която да комбинира ПВО, електронна война и съвместен анализ на навигационни и радиоелектронни смущения, за да бъде сведено до минимум пространството за руска експлоатация на подобни инциденти.
🇸🇪🤝🇮🇸 Шведските военновъздушни сили успешно приключиха разгръщането си в авиобаза Кеплавик, Исландия, където изтребители JAS 39 Gripen изпълняваха мисията на НАТО по охрана на въздушното пространство (Icelandic Air Policing) като част от дейностите на Алианса в рамките на Arctic Sentry.
Това разгръщане беше исторически крайъгълен камък за страната, отбелязвайки първия път, в който оглавява мисия по Air Policing след присъединяването си към НАТО. 6 шведски изтребителя Gripen и над 110 души личен състав от авиокрило „Скараборг“ (F 7) бяха разположени в Исландия, поддържайки готовността на Алианса за реагиране при инциденти над острова.
„Службата в Исландия беше повод за гордост за нашия екип и за Швеция“, заяви подполковник Йохан Легард, командир на шведския контингент. „Операциите в Далечния север никога не са лесни – времето, разстоянията и условията постоянно подлагат на изпитание хората ни, но това е средата, за която се обучаваме у дома. Този престой ни даде и възможност да работим рамо до рамо с нашите датски и германски съюзници – различни самолети, но една споделена отговорност: опазването на въздушното пространство на НАТО в Арктика.“
Работейки в трудната арктическа среда, шведските екипажи поддържаха постоянна готовност, интегрирани в архитектурата за командване и контрол на НАТО под ръководството на Центъра за комбинирани въздушни операции в Юдем. Охраната на исландското небе се извършва от страните-съюзнички на ротационен принцип от 2008 г. насам, гарантирайки сигурността на този стратегически важен район в Северния Атлантик.
По време на мисията шведският отряд работи в тясно сътрудничество с други ВВС на съюзниците в региона, сред които датски изтребители F-35 и германски Eurofighter. Многонационалните сили засилиха присъствието на НАТО в Арктика, демонстрирайки как самолети от различни поколения и с различни способности могат да оперират безпроблемно в рамките на интегрираната система за ПВО и ПРО на Алианса.
Контингентът си партнираше тясно и с исландските власти за поддържане на осведоменост и гарантиране безопасността на гражданската и военната авиация. Това партньорство подчертава нарастващия принос на Швеция към колективната отбрана на НАТО след приемането ѝ в Алианса.
За нейните ВВС мисията демонстрира адаптивността на Gripen и опита на личния състав при работа в суровия климат отвъд северния полярен кръг. Проектирани и конструирани за взискателните метеорологични условия в Швеция, платформата Gripen и нейните екипажи са отлично пригодени за операции в студени, ветровити и отдалечени райони, подобни на тези в Арктика.
Дейността по Arctic Sentry подчертава нарастващото значение на Далечния север за колективната сигурност. Арктика и Северният Атлантик формират критичен стратегически коридор между Северна Америка и Европа, което прави региона жизненоважен за ранно предупреждение, наблюдение и колективна отбрана в рамките на Алианса, чието присъствие на НАТО гарантира стабилност, като същевременно поддържа свободата на движение по северните подстъпи към Алианса.
Докато инициативите като Arctic Sentry продължават да засилват присъствие и координация на разгръщания като това препотвърждават единството и бдителността на НАТО. Чрез многонационално сътрудничество и постоянна охрана на въздушното пространство, Алиансът поддържа надежден възпиращ фактор в географска зона с огромно стратегическо значение.
🇫🇮🤝🇮🇸 Четири изтребителя F/A-18 Hornet от военновъздушните сили на Финландия кацнаха във авиобаза Кефлавик в Исландия на 24 януари 2025 г. за триседмично отделяне. Това е първият път, когато Финландия участва в исландската мисия Air Policing, откакто стана член на НАТО.
Изтребителна ескадрила 11 от Lapland Air Wing, обикновено базирана на летище Рованиеми, осигурява самолетите и повечето от 50-те души персонал за разполагането. Ескадрилата наскоро завърши обширна програма за обучение по време на учението Cobra Warrior 24-2.
За разлика от мисията на НАТО за въздушна полиция в балтийския регион, исландската въздушна полиция не е непрекъсната мисия, което означава, че финландските F/A-18C Hornet няма да поемат директно задачите от предишни сили. Последната единица, разгърната в региона, беше 617 ескадрила на Кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство, която осигури службата за противовъздушна отбрана с F-35B Lightning II.
На местно ниво отрядът ще бъде ръководен Центъра за контрол и докладване (CRC) в Кефлавик, който наблюдава мрежа от четири радарни станции за противовъздушна отбрана, разположени около островната държава. Тези дистанционно управлявани радарни станции са конструирани от НАТО и финансирани от ВВС на САЩ до изтеглянето на постоянните сили на САЩ от Исландия през 2006 г. Днес те се управляват от исландската брегова охрана, но остават част от мрежата за противовъздушна отбрана на НАТО и са под юрисдикцията на Центъра за комбинирани въздушни операции (CAOC) в Уедем, Германия.
Стратегическото местоположение на Исландия в областта GIUK я превръща във важен аванпост за операциите на НАТО и конкретна цел за руското разузнаване, но тъй като тя няма собствени изтребители за противовъздушна отбрана, разчита на въпросните разполагания на НАТО.
Предишни разгръщания на исландската въздушна полиция са прехванали редица далечни полети за наблюдение на руските ВВС. Самолетите за предупреждение за бързо реагиране (QRA) са еднакво способни да реагират на други заплахи за исландското въздушно пространство, като неотговарящи или неидентифицирани самолети.
Въпреки че споразумението може да изглежда донякъде едностранчиво в полза на Исландия, в замяна НАТО може да използва Кефлавик като център за морски патрулни самолети и удобно разположена точка за кацане или отклонение за определени трансатлантически транзитни полети. Комуникационната инфраструктура също е разположена на различни места в Исландия.
Тъй като съоръженията на САЩ в Кефлавик бяха модернизирани през 2017 г., последвани от над десетилетие на минимални операции, там дори бяха разположени стратегически комуникационни самолети E-6B Mercury и стелт бомбардировачи B-2A Spirit.
Въпреки че това разполагане е първо на Финландия за мисията в Исландия, нейните изтребители F/A-18C Hornet вече са били разположени в Кефлавик за учения. Поради климата на тяхната родна страна, те също не са непознати за изискванията за работа в условия на замръзване.
Финландия също така вече предостави F/A-18 за осигуряване на въздушното пространство около Вилнюс, Литва за срещата на върха на НАТО през юли 2023 г., и проведоха първото дългосрочно разгръщане на НАТО за балтийска въздушна полиция в Румъния през 2024 г.
„Норвежките и датските военновъздушни сили редовно участваха в мисията за въздушна полиция в Исландия, така че това е естествена задача и за Финландия. Това е в съответствие с целите на Финландия, че НАТО призна стратегическото значение на Далечния север“, заяви генерал-майор Тимо Херанен, който е командир на финландските военновъздушни сили от 1 декември 2024 г.
Когато са в състояние на тревога или активно патрулиране, F/A-18 ще носят бойни боеприпаси за ракети и оръжия и ще бъдат оборудвани с готови за бой системи за самозащита. Операциите ще се провеждат със същите техники, използвани за противовъздушната отбрана на страната.
Торгердюр Катрин Гюннарсдоуттир, исландски министър на външните работи и лидер на Viðreisn (Партия на либералните реформи), отбеляза събитието, като заяви: „Участието на Финландия в исландската мисия Air Policing е важен крайъгълен камък, който демонстрира как влизането на Финландия и Швеция в НАТО укрепва и задълбочава нашето сътрудничество в областта на отбраната и допринася за нашата сигурност“.
🇪🇪 На 8 ноември 2024 г. Естония отбеляза официално отварянето на военновъздушна база Емари след завършване на основния ремонт на пистите и пътеките за рулиране, с което надгражда възможностите ѝ и засилва подкрепата, която предоставя на Air Policing мисията на НАТО в региона.
С успешното и навременно приключване на мащабния проект за ремонт на пистата, подкрепен от Люксембург и НАТО, Естония демонстрира своя постоянен ангажимент за колективно възпиране и отбрана. Проектът е предварително финансиран от Естония (6,5 милиона евро) и Люксембург (12 милиона евро) и общите му разходи от 18,5 милиона евро подлежат на възстановяване от общото финансиране на НАТО.
Изпълнен под надзора на Естонския център за инвестиции в отбраната, той включва фрезоване и наслагване на приблизително 275 000 кв. м. експлоатационни повърхности за самолети – писта, четири съществуващи пътеки за рулиране и перони – както и обновяване на части от дренажната система на летището и подмяна на маркировката на пистата и пътеката за рулиране.
„Противовъздушната отбрана е изключително важна на източния фланг на НАТО и се радвам, че с помощта на Люксембург успяхме значително да подобрим качеството на военновъздушната база Емари“, заяви министърът на отбраната Хано Певкур.
„Това ни позволява да поддържаме и обслужваме по-добре както нашите, така и съюзническите самолети, и най-важното, да върнем мисията Baltic Air Policing обратно в Естония“, допълни той.
„След осем месеца работа по надграждане на пистата, в Емари, базата вече е напълно достъпна за Air Policing на НАТО“, каза представителят на НАТО и Съюзното въздушно командване генерал-лейтенант Торстен Пошвата, командир на Центъра за комбинирани въздушни операции на НАТО в Удем, Германия, по време на неговото изказване. „Поздравявам Естония за тези огромни усилия и постижения“, добави той.
Генерал Пошвата продължи да се позовава на стратегическото значение на военновъздушната база Емари за Алианса като втората база за Baltic Air Policing, която от 2014 г. е неразделна част от отговора на НАТО на променената среда за сигурност. Като един от най-големите приноси на Естония към колективната отбрана на НАТО, Емари последователно е домакин на десет бойни отряда на съюзниците, което го прави символ на сплотеността, готовността и солидарността на Алианса.
НАТО се нуждае от добре оборудвани и поддържани въздушни бази, които държавите-членки да са домакини, за да изпълняват мисии за колективно възпиране и отбрана в защита на населението и териториите на Алианса. Полетната линия във въздушната база Емари е ключов компонент на оперативната инфраструктура, а обновената писта и пътеките за рулиране позволяват на НАТО и съюзниците да продължат да гарантират колективна сигурност в региона на Балтийско море. Въздушната база Емари играе жизненоважна роля в оперативната инфраструктура на НАТО в Балтийския регион.
На 1 декември операциите на НАТО Air Policing ще бъдат възобновени в авиобазата с F-35 на кралските военновъздушни сили на Нидерландия. Тези изтребители от пето поколение ще бъдат първите самолети на съюзниците, които ще оперират от обновената и модернизирана въздушна база в демонстрация на съюзническа солидарност, ангажираност и сътрудничество.
Многоцелеви изтребител F-16C Block 50 от Военновъздушните сили на Турция излита от авиобаза за изпълнение на бойна задача по време на учението „Anatolian Eagle“ в Коня, Турция.
📸 Снимка: Republic of Turkey Ministry of National Defence
🇧🇬🤝🇹🇷 Служебният кабинет „Главчев“ задвижи процедура по одобрение на меморандум за разбирателство, позволяващ на турски изтребители да навлизат в българското въздушно пространство при извършване на операции, в това число и при преследване на нарушители. Това съобщава новинарският сайт Dnes.bg.
Правителството направи крачка към разрешението, одобрявайки на редовното си заседание проект на меморандум за разбирателство между правителствата на България и Турция за презграничните операции за охрана на въздушното пространство. Споразумението ще трябва да мине през гласуване и в Народното събрание, пише „Сега“.
България има подобни споразумения от години с Румъния и Гърция. През 2018 г. в Доклада за състоянието на въоръжените сили бе обявено, че България преговаря и с Турция за презгранични въздушни операции. Това предизвика скандал и до споразумение тогава не се стигна.
Преди половин година пак бе направен опит да се стигне до този меморандум, бе гласувано дори решение, но така и не стана ясно защо не приключи процедурата.
Сега се прави нов опит за задействането ѝ. „България изпълнява задачи по носене на дежурство в мирно време в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана (NATINAMDS), съгласно изискванията на регламентиращите нормативни документи на НАТО“, аргументира решението си за Турция служебният кабинет.
„Презграничните операции за охрана на въздушното пространство се провеждат от дежурни изтребители на една държава във въздушното пространство на съседна държава на основата на сключен Меморандум за разбирателство между правителствата на двете страни-членки на НАТО“, обясняват от МС и също припомнят, че „България е подписала Меморандуми за разбирателство и провежда такива презгранични операции по охрана на въздушното пространство с Румъния и Гърция“.
Идеята на договореностите е, когато вражески самолет навлезе близо до въздушното пространство на някоя от страните, да се вдигат дежурни изтребители само от една от държавите и така да се правят икономии.
Сега споразумението с Анкара ще позволи на турски изтребители да летят в българското небе. Същото се отнася и за български самолети, които ще могат да влитат над Турция примерно при преследване на нарушител.
Тези споразумения са различни от еър полисинга, който често се използва от България заради малкото летящи изтребители. Такива споразумения бяха сключвани със САЩ, Италия, Испания, Нидерландия. При тях държавите дислоцираха свои самолети у нас и те помагаха за пазенето на небето.
🇬🇧🇷🇴 Шест изтребителя на Кралските военновъздушни сили (RAF) дадоха начало на участието си в четиримесечна мисия по защита на източния фланг на НАТО в близост до Черно море, където ще изпълняват бойно дежурство по охрана на въздушното пространство заедно с румънските военновъздушни сили.
Шест изтребителя Typhoon от ескадрила номер 9 на кралските ВВС, заедно с повече от двеста служители от 140 експедиционно въздушно крило (140EAW), разгърнати от базата на RAF в Лосимут, Шотландия във военновъздушната база Михаил Когълничану в близост до Констанца, Румъния, ще летят заедно с румънските военновъздушни сили като част от засилената мисия на НАТО за "air policing", която е планирана да продължи до август тази година.
Мисията "Air Policing" започва тази седмица след като вчера бе проведена церемония с участието на персонала на кралските ВВС, техните румънски колеги и служители на НАТО. Персоналът, участващ в мисията, ще бъде в постоянна готовност да стартира предупреждение за бързо реагиране (QRA) на руски самолети, приближаващи въздушното пространство на НАТО.
