74% от украинците биха приели мирно споразумение със замразяване на фронтовата линия

🇺🇦🕊️ Около 74% от украинците са склонни да приемат мирно споразумение, което замразява военните действия по текущата фронтова линия, но ако е подкрепено от западни гаранции за сигурност. Това сочи проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 16 септември.

Само 18% от анкетираните заявяват, че могат „лесно да се съгласят“ с такъв вариант, докато 56% посочват, че би било трудно, но приемливо. За 15% подобно споразумение е напълно неприемливо.

Планът, основан на предложения от европейски партньори и Киев и опростен от KIIS за целите на изследването, на практика означава приемане на руската окупация без официално признаване.

В момента Русия контролира под една пета от територията на Украйна в южната и източната част на странатал, включително Крим, почти цялата Луганска област и части от Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Освен това споразумението предвижда продължаване на европейската интеграция на Украйна, чести доставки на западно оръжие, защита на въздушното пространство от руските удари и поддържане на санкциите срещу Москва.

Новината идва на фона на месеци усилия на САЩ да посредничат за мир, които на този етап остават без резултат. Кремъл продължава да отхвърля предложения за прекратяване на огъня и настоява за териториални отстъпки.

Според проучването 75% от украинците определят като „напълно неприемливи“ руските условия за мир, които включват пълно изтегляне на украинската армия от Донецка област и забрана за бъдещо членство в НАТО.

Едва 17% биха могли да приемат руските искания, които включват още премахването на санкциите, официален статут на руския език в Украйна, ограничаване числеността на украинските въоръжени сили, признаване на руската власт над окупираните Крим и Донбас и предоставяне на Москва роля в определянето на окончателните гаранции за сигурност на Киев.

Анкетата показва и че 74% от украинците вярват във възможността за победа при засилени санкции срещу Русия и достатъчна международна подкрепа. От KIIS уточняват, че този показател е останал константна величина от миналата година насам.

76% от украинците смятат, че страната може да продължи борбата си с подкрепата на Европа, дори ако Съединените щати се оттеглят.

Около 54% от запитаните заявяват готовност да защитават Украйна с оръжие, докато 38% са „определено“ или „по-скоро“ не са готови.

Директорът на института Антон Грушецки обобщи, че резултатите показват, че „съпротивата срещу Русия не е безнадеждна“, като в същото време украинците „демонстрират готовност да бъдат гъвкави, отворени за диалог и трудни компромиси“.

Проучването беше проведено в периода 2–14 септември 2025 г. чрез телефонни интервюта с 1023 респонденти, живеещи на териториите под контрола на Украйна.

Усилията за прекратяване на войната изглежда са в застой, тъй като Путин продължава да избягва среща със Зеленски, а трите кръга от преговори между двете страни в Истанбул през май ≈и юли не доведоха до пробив. Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните преговори с Украйна са в „пауза“.

Повечето американци смятат, че страната им губи доверие по света при Тръмп, сочи проучване.

🇺🇸 Около 59% от американците смятат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп срива доверието на страната им на глобалната сцена, според проучване на Ipsos, публикувано на 21 април.

Притесненията относно глобалното доверие в САЩ при Тръмп се споделят от приблизително една трета от републиканците.

Проучването разкрива нарастващо недоволство от политиките на Тръмп по множество въпроси. Общият му рейтинг на одобрение е 42%, най-ниският откакто се завърна в Белия дом през януари.

За разлика от по-сдържания му първи мандат, второто президентство на Тръмп предизвика шок в международната политика, тъй като президентът се нахвърли срещу приятелите и партньорите на САЩ и предприе действия за възстановяване на връзките с Русия.

Това е може би най-видимо в Украйна, страна, разчитаща на ключова военна и икономическа подкрепа от САЩ при предшественика на Тръмп, бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Тръмп се отклони от недвусмислената проукраинска политика на Запада, представяйки САЩ като посредник, който се стреми да постигне прекратяване на огъня между Киев и Москва. Усилията му включват оказване на натиск върху Украйна чрез временно спиране на военната подкрепа, като същевременно се прилага много по-малко осезаем натиск върху Москва, с изключение на вербални заплахи за санкции и мита.

Русия дори беше една от малкото държави, за разлика от Украйна, държави от ЕС и други, които бяха изключени от широкообхватните „реципрочни“ мита на Тръмп, които накараха фондовите пазари да се сринат по света. Специалният пратеник на Тръмп Стив Виткоф се е срещал три пъти с руския президент Владимир Путин, често повтаряйки наративите на Кремъл за войната и настоявайки за икономическо сътрудничество.

Тръмп допълнително шокира международната общност, след като гласува многократно против предложенията в подкрепа на Украйна в ООН, присъединявайки се към страни като Беларус и Северна Корея. Той също така публично обсъди анексиране на територия от партньори на САЩ като Дания и Канада и директно оспори принципа на НАТО за колективна отбрана.

Анкетата на Reuters и Ipsos беше проведена между 16 и 21 април и включваше 4306 възрастни американци.

Украйна се радваше на силна, двупартийна подкрепа в началото на пълномащабното нахлуване на Русия, но по-късно видяхме, че Републиканската партия става все по-скептична относно помощта за Киев.

Проучване от март показа, че повечето американци не одобряват начина, по който Тръмп се справя с войната и прегръдката му с Москва. По-скорошно проучване от април обаче потвърди разширяването на пропастта между републиканци и демократи, като първите виждат Русия все по-малко като противник и са по-малко загрижени за изхода от войната.

Подкрепата за пълномащабната инвазия сред руснаците остава висока.

🇷🇺 3 години от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, събитие, което промени коренно геополитическия пейзаж и оказа дълбоко въздействие върху руското общество, подкрепата сред руснаците остава висока.

Всеруският център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) представя резултатите от мониторингово проучване сред руснаци относно специалната военна операция на Русия в Украйна.

През целия период на наблюдение се наблюдава постоянно високо ниво на обществена подкрепа за т.нар. специална военна операция; Непосредствено след началото ѝ, през февруари 2022 г., нивото на подкрепа е 65%, година по-късно е 68%, като остава такова в началото на 2024 г. (68%).

В проучване през януари 67% от руснаците изразиха подкрепата си. Процентът на несъгласните с решението през първата година намалява от 25 на 20%, стабилизирайки се на 19% през следващите две години.

По-забележими колебания се наблюдават в оценките за успеха на руските войски. Пикът на оптимизма беше отбелязан през март 2022 г., когато 70% говориха за доста успешния ход на бойните действия, но на фона на продължителен конфликт до февруари 2023 г. показателят спадна до 59%.

Текущите оценки за успеха на специалната операция съответстват на миналогодишните показатели за същия период – по 65%.

57% от украинците смятат, че мирът без пълна териториална цялост ще се провали

Млади украинци обр азуват човешка верига през река Днепър, за да отбележат 98-годишнината от подписването на т.нар. “Акт на съединението“ между Украинската и Западноукраинската народни републики, осъществявайки за кратко националния идеал на милиони украинци, 22 януари 1919 г.
📸 Снимка: Vitaliy Holovin

🇺🇦📊 57% от украинците смятат, че всяко мирно споразумение, не включващо възстановяване на териториалната цялост на страната, е обречено на провал, твърди проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 23 януари.

Проучването разкри, че тази позиция се споделя от различни възрастови групи, региони и езикови практики.

Анкетата, проведена между 22 ноември и 7 януари, отразява силните настроения в украинското общество в навечерието на третата годишнина от пълномащабната инвазия на фона на продължаващата руска офанзива в източната част на страната.

Изследователите също така отбелязват връзка между отношението към териториалната цялост и възприятията за новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Повече от половината анкетирани гледат положително на перспективата, че Доналд Тръмп е начело на САЩ, като отговорите варират от „горе-долу“ до „много добре“. В същото време подкрепящите твърдението за териториалната цялост, е по-вероятно да гледат негативно на ролята на Тръмп.

Резултатите от проучването се основават на телефонни интервюта, проведени с 1600 респонденти, живеещи в териториите, контролирани от Украйна.

Очакванията за възможни мирни преговори през 2025 г. нарастват, тъй като Тръмп даде сериозната заявка да накара Киев и Москва да седнат на масата за преговори.

Доклади от Wall Street Journal предполагат, че новата администрация обмисля план за забавяне на членството на Украйна в НАТО за период от най-малко 20 години в замяна продължаващи доставки на западно оръжие и разполагане на мироопазващи сили от европейски страни, които да наблюдават прекратяването на огъня.

На 26 декември 2024 г. руският президент Владимир Путин посочи, че неговата цел е да „прекрати конфликта“ през новата година, изтъквайки своите надежди за успех на фронтовата линия. Освен това той изрази готовност за диалог с американския президент, като в същото време отново повтори своите искания, едно от които е да не бъдат правени никакви териториални отстъпки.

52% от украинците искат възможно най-скоро да започнат преговори за мир.

🇺🇦📊 След повече от две години тежък конфликт, украинците са все по-уморени от войната с Русия. В последните проучвания на Gallup, проведени през август и октомври тази година, средно 52% от украинските граждани биха искали възможно най-скоро страната да започне преговори за прекратяване на войната. Близо четирима на десет украинци (38%) вярват, че страната им трябва да продължи да се бие до победа.

Настоящите нагласи на украинците към войната представляват решителна промяна от позицията, в която са били те след началото ѝ в края на февруари 2022 г. Анкетирани в месеците след като Русия започна пълномащабната си агресия, украинците бяха непреклонни, като 73% от тях бяха на мнение, че страната трябва да продължи да се бие до победа.

През 2023 г. подкрепата за битка до краен успех намаля, но повече от два пъти повече украинци подкрепяха продължаването ѝ (63%) пред договорен мир (27%). Умората се засили осезаемо тази година, като подкрепата за договорен мир се повиши до 52%, достигайки мнозинство за първи път.

Нарастващата умора от войната идва в момент, когато близкото ѝ бъдеще е поставено на карта, тъй като през последните месеци руската армия най-накрая започна да ускорява темповете на своето настъпление, въпреки изненадващата украинска операция в Курска област.

„Планът за победа“ на украинския президент Володимир Зеленски за прекратяване на войната, включващ присъединяване към НАТО и използване на западни оръжия с голям обсег за удари по военни цели на руска територия, също получи смесени реакции от западните съюзници при представянето му миналия месец. През последните няколко дни президентът на САЩ в оставка Джо Байдън даде зелена светлина на Киев за извършване на атаки дълбоко в руска територия с помощта на американските ракети с голям обсег ATACMS.

Освен това перспективата новоизбраният президент Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом може да е създала несигурност относно продължаващото предоставяне на военна и финансова. помощ. От началото на войната Съединените щати са предоставили повече военна помощ на Украйна от която и да е друга страна.

Подкрепата за продължаване на борбата намалява в цялата страна

Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия срещу Украйна в края на февруари 2022 г., фронтовата линия на конфликта остава предимно в източната и южната част на страната. През 2022 г. същите тези региони, които бяха най-изложени на конфликта, е най-малко вероятно да искат продължаването му, въпреки че мнозинството го подкрепят (съответно 63% и 61%).

С течение на времето подкрепата за продължаване на войната изчезна във всички украински области, независимо колко близо са те до фронтовата линия. Подкрепа падна под 50% навсякъде през 2024 г.

Някои от най-големите спадове в подкрепата за борбата срещу руската агресия са факт в региони, далеч от фронтовата линия, включително в столицата Киев (намаление с 39%) и Западна Украйна (намаление с 40%). Сред украинците, живеещи в източната част на страната, повече от два пъти повече хора искат войната да приключи възможно най-скоро (63%), вместо да продължи (27%).

Украинците са отворени към териториални отстъпки в замяна на мир

Доста от украинците, подкрепящи преговорите за бързо приключване на войната, смятат, че Киев трябва да бъде отворен за отстъпване на част от територията си в замяна на мир. Над половината от тази група (52%) са съгласни, че Украйна трябва да бъде отворена към териториални отстъпки като част от мирно споразумение за прекратяване на войната, докато 38% не са съгласни, а други 10% нямат еднозначен отговор. Галъп не поиска повече подробности за нивото на териториалните отстъпки, към които хората биха били готови.

Дори сред украинците, които предпочитат да се бият, докато страната им спечели войната, има доказателства, че начина, по който те разбират „победата“, се променя. През 2022-23 г. огромното мнозинство (съответно 92% и 93%) от украинците, които подкрепят продължаването на битката, смятат, че победата означава възстановяване на цялата територия, загубена в годините след 2014, включително Крим. Въпреки че към днешна дата все още представлява категорично мнозинство, тази цифра е спаднала до 81%.

ЕС и Великобритания са по-предпочитани от САЩ при преговорите за мир

Галъп попита украинците, които подкрепят бърз договорен край на войната, за техните възгледи към чуждите сили, които биха помогнали за постигането му. Повечето от тях искат страните от ЕС (70%) и Обединеното кралство (63%) да играят ключова роля в евентуални мирни преговори, повече от Съединените щати, без значение дали начело ще е Доналд Тръмп или Камала Харис.

В проучване, направено преди президентски избори в САЩ, беше налице малка значима разлика във възгледите между потенциалните президенти на Харис и Тръмп. Приблизително половината от украинците, които подкрепят мира, искаха САЩ да играят значителна роля в потенциалните мирни преговори. Тръмп многократно е призовавал за прекратяване на войната и е казвал, че ще работи за това още с встъпването си в длъжност.

Изводи

След повече от две години на малко движение на бойното поле, бъдещето на войната в Украйна изглежда дълбоко несигурно. На предната линия на конфликта през последните месеци руската армия осъществява сравнително бавен, но стабилен напредък в настъплението си на изток.

А в коридорите на властта отвъд океана променящите се политически реалности може съвсем скоро да променят способността на Украйна да поддържа военните си усилия. В цялата страна хората са все по-уморени от войната и се надяват на бързо мирно споразумение, дори ако това означава отстъпване на част от територията.

През септември Зеленски заяви, че краят на войната е по-близо, отколкото много хора смятат. Значителен брой украинци може да се надяват, че прогнозата му е вярна.

Тази статия е първата от поредица, базирана на последните проучвания на Gallup в Украйна. През 2023 и 2024 г. някои окупирани територии с утвърден руски контрол бяха изключени поради липса на покритие от украинските мобилни оператори. Изключването представлява приблизително 10% до 12% от населението.

Въоръжените конфликти по света са достигнали рекорден брой през изминалата 2023 г.

Вътрешно разселени палестински граждани вървят на фона на разрушени от израелските бомбардировки сгради в Хан Юнис, Ивицата Газа, 5 юни 2024 г.
📸 Снимка: EPA-EFE/Mohammed Sabre

⚔️📈 През 2023 г. е имало повече въоръжени конфликти, отколкото през която и да е друга година след края на Втората световна война.

Това установи ново проучване, извършено от Институтът за изследване на мира в Осло (PRIO). Според него през изминалата година по света са се разиграли общо 59 въоръжени конфликта, начело с войните в Украйна и Газа.

Двадесет и осем от конфликтите са били на територията на Африка, следвана от Азия със 17 и Близкия изток с 10. Три конфликта са регистрирани в Европа и само един в Америка. Въпреки че броят на конфликтите през миналата година е нараснал, броят на страните, преживели такива, е намалял от 39 през 2022 г. до 34.

Ръстът в броя на конфликтите вероятно се дължи отчасти на разпространението на терористичната групировка „Ислямска държава“ в Азия и Близкия изток, но и на участието на увеличаващ се брой недържавни субекти като цяло. Това затруднява още повече дейността на неправителствените организации, се казва в доклада.

„Това развитие прави все по-трудно за участници като гражданското общество и благотворителните организации да маневрират в конфликтния пейзаж, за да подобрят живота на обикновените хора“, обясни Сири Аас Рустад, член на института и основен автор на проучването.

Според данни, събрани от университета в Упсала, Швеция от неправителствени и международни организации, през изминалата година броят на смъртните случаи, предизвикани от бойни действия, е намалял наполовина до 122 000.

Но тази цифра остава третата най-висока от 1989 г. насам и като цяло през последните три години са регистрирани повече смъртни случаи, свързани с конфликти, отколкото когато и да било през последните три десетилетия. Високият брой жертви е пряк резултат от мащабни конфликти като гражданската война в етиопския регион Тиграй, руската инвазия в Украйна и войната между Израел и Хамас в Ивицата Газа.

„Насилието в света е на най-високото си ниво от края на Студената война“, отбеляза Рустад.

„Цифрите показват, че конфликтният пейзаж става все по-сложен с повече участници в конфликта, действащи в рамките на една и съща държава.“

Анкета: Около 70% от литовците смятат Русия за заплаха за националната сигурност

Жена кара колело покрай знамената на НАТО и Литва на 9 юли 2023 г. в литовската столица Вилнюс.
📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇱🇹⚔️🇷🇺 Седем от всеки десет жители на Литва смятат, че Русия представлява заплаха за националната сигурност на страната им, според проучване, проведено от компанията за изследване на общественото мнение Baltic Surveys и публикувано от литовската обществена телевизия LRT на 15 април.

Руското нахлуване в Украйна предизвика опасения, че балтийските държави, които са сред най-големите критици на Москва и най-верните съюзници на Киев от първия ден на тоталната война, могат да се превърнат в следващата цел за агресия.

Тези страхове се засилват от многократните заплахи на руския президент Владимир Путин към страните от НАТО.

На въпрос дали Русия представлява реална заплаха за националната сигурност на Литва, 29% от анкетираните граждани отговарят, че определено го прави, а 41% отговарят, че по-скоро е, според проучването.

Единствената група литовци със значително различни мнения са постоянните жители на страната от други националности. Сред тях 50% не са съгласни, че Русия е заплаха, докато 31% са съгласни.

Проучването е проведено на 15-25 март. По време на изследването са интервюирани 1115 възрастни, живеещи в цяла Литва.

Литва остава сред най-добрите поддръжници на Украйна в световен мащаб по отношение на дял от БВП, като двустранната помощ за Украйна достига 1,5% от БВП. Освен това делът на Литва в помощта на ЕС за Украйна възлиза на още 0,5% от БВП на страната.

По-рано тази година Литва обеща дългосрочен пакет от подкрепа от 200 милиона евро (приблизително 215 милиона долара) на Киев.

Проучване на YouGov сочи спад в подкрепата към Украйна сред гражданите на ЕС

20% от хората в ЕС смятат, че подкрепата за Украйна трябва да бъде увеличена, 21% смятат, че тя трябва да остане на същото ниво, 33% смятат, че трябва да бъде намалена, според проучването на YouGov.

Източник: European Council on Foreign Relations