Търговският натиск върху Армения се превръща в спор за геополитическия ѝ избор

🇦🇲📲🇷🇺 Арменският президент Никол Пашинян поиска от руския държавен глава Владимир Путин да се намеси за отмяната на ограниченията върху вноса на арменски стоки в страната, които според него противоречат както на двустранната договорно-правна база, така и на регулациите на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Отговорът, който Кремъл описа публично, беше за съвсем друго: Путин е настоял пред него да се проведе „във възможно най-кратки срокове“ национален референдум дали страната да влезе в Европейския съюз или да остане в ЕАИС. Телефонният разговор се състоя вчера, 27 юли по инициатива на Пашинян и беше първият между двамата след парламентарните избори от 7 юни.

Двете официални изявления за един и същ разговор по същество нямат нито едно общо твърдение. Това на Кремъл заема два абзаца и не съдържа думата „ограничения“. То посочва, че Путин „потвърди ангажимента си“ към Съвместното заявление, прието на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май 2026 г. от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан за действията на Армения за влизане в ЕС, и „беше акцентирана нуждата от провеждане в Армения във възможно най-кратки срокове на общонационален референдум за влизане в ЕС или за по-нататъшно оставане в състава на ЕАИС“. Съобщението на Ереван отделя основното си място на търговския спор: Пашинян поставя пред Путин ограниченията върху износа на стоки с арменски произход и иска мерки за уреждането им, а по въпроса за референдума дава условен отговор, че такъв е практически възможен само след като Ереван подаде официална заявка за членство в ЕС и темата придобие предметен характер. Единственото, което двата текста потвърждават заедно, е че разговорът се е състоял.

Ограниченията, за които настоява арменската страна, се натрупаха за 10 седмици по продуктови групи, а не отделни нарушители. От средата на май 2026 г. Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на цветя, след това на домати, краставици, пипер, зеленчуци и ягоди; на 23 май рестрикциите обхванаха продукцията на 3 арменски производителя на алкохол, сред които Абовянския коняков завод; в края на май и началото на юни дойде ред на костилковите плодове, гроздето, сушените плодове и цялата жива риба и рибна продукция. На 11 юни службата обяви най-широката мярка: от 12 юни се спира вносът на цялата подкарантинна продукция с произход и изпращане от Армения, както и нейният транзит през територията на Руската федерация към страните-членки на ЕАИС. Забраната обхвана около 130 категории стоки и остава в сила „до изработването на конкретен алгоритъм“ за проследимост и безопасност. На 24 юли беше обявена забрана и за млечните продукти, влязла в сила на 27 юли, в деня на самия разговор.

Мотивите, които руското ведомство изтъква, са фитосанитарни и ветеринарни. В обосновката за юнската мярка се посочват три случая на заразяване с капров бръмбар при постъпили от Армения ядки, сушени праскови и сушени домати, както и „недостатъчен контрол от страна на упълномощения орган на Армения“, който „поражда недоверие към системата на фитосанитарната сертификация“. При млечните продукти обвинението е за мляко от болни животни и за липса на система, потвърждаваща произхода и безопасността на суровината. Съпоставката с поведението на службата обаче показва и друго. В същия ден, в който се проведе разговорът, Россельхознадзор съобщи, че е пресякъл внос на цветя с арменски произход, влизали в Русия през Беларус, тоест че следи и заобикалящите маршрути в общото митническо пространство. Заместник министър-председателят Алексей Оверчук пък заяви още на 4 юни, че Русия „изобщо не е въвеждала никакви ограничения за арменския внос“, а това е „обичайна нормална работа“ – оценка, която не се съгласува със собствените публикувани указания на надзорния орган.

Разминаването между двете правителствени съобщение показва как един търговски спор е преформулиран от Москва като избор между ЕС и ЕАИС.

Търговските ограничения

Числата засега показват свиване, но не и това, което забраните ще донесат. За първите пет месеца на 2026 г. търговският обмен между двете страни е спаднал с 20,5% на годишна база, до 2,2 млрд долара от близо 2,8 млрд година по-рано, а делът на Русия в целия външен търговски оборот на Армения се е свил от 35,1% на 28%. Делът на ЕАИС е спаднал от 36,7% на 29,8%. Общият външен оборот на страната обаче е останал практически непроменен, 7,87 млрд долара, т.е. спадът е концентриран в едно направление. Съществена част от него не идва от забраните: според данни на Комитета за държавни приходи за първото тримесечие вносът на благородни метали и камъни е паднал от 377 на 136 млн долара, а техният реекспорт към ОАЕ, от 346 млн на едва 41 млн, което отразява изчерпването на златния канал, отворен от 2022 г. Периодът, който статистиката покрива, предхожда влизането в сила на повечето забрани, така че ефектът им върху износа на Армения тепърва ще бъде отчетен. Тезата, че свиването се дължи почти изцяло на реекспорта, упорито се тиражира от руски държавни медии, чийто интерес е точно ограниченията да изглеждат икономически незначителни.

Астанското заявление, към което Путин препрати, е документът, който дава на спора краен срок. Прието на 29 май от четиримата президенти без участието на Армения (Пашинян обяви, че няма да отиде на срещата заради предизборната кампания и страната беше представена от вицепремиера Мгер Григорян), то се позовава изрично на два акта: приетия през 2025 г. и подписан от президента закон „За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз“ и съвместната декларация от първата среща на върха Армения–ЕС от 5 май 2026 г. Оперативната му част възлага на членовете на Евразийския междуправителствен съвет от четирите държави да докладват на редовното заседание на Висшия евразийски икономически съвет през декември 2026 г. „за възможните последици от спирането по отношение на Република Армения на действието на Договора за ЕАИС“. Отделно четиримата споделят позицията, че в Армения трябва да се проведе възможно най-скоро общонационален референдум.

Между заплахата и изпълнението ѝ обаче стои правен проблем, който руската страна не крие. Договорът за ЕАИС не предвижда процедура нито за изключване на държава членка, нито за спиране на членството ѝ, а изменението на самия договор изисква консенсус, в който влиза и арменският глас. Оверчук потвърди на 27 май, че на срещата на върха не се обсъждат ограничителни мерки и че „за изменение на договора не става дума“. Именно затова декемврийската точка е доклад за последиците, а не решение. Формално спиране на членството на Армения през декември остава малко вероятно; работещият елемент е самият срок, който поставя всяко следващо руско действие в календар. Пашинян обозначи този проблем на 25 юни, когато заяви, че ако страните от ЕАИС могат да вземат решения срещу една от държавите членки, това означава саморазпускане на обединението.

Референдумът като инструмент за натиск

Искането за референдум удря в същата празнота. Ереван не е подавал заявка за членство в ЕС, а законът от 2025 г. обявява начало на процес, не кандидатура. Плебисцит, зададен към момента, изправя избирателя в Армения пред избор между действителен пазар със свободен достъп и перспектива без срок и без покана, и точно това обвързване на членствата като взаимоизключващи се е инструмента от Кремъл. Позицията на правителството в Ереван остава, че страната не си поставя за цел излизане от ЕАИС, а въпросът за бъдещия референдум може да възникне едва след официално обръщение към Брюксел.

Извън селското стопанство стои недокоснат по-тежкият лост. На 26 май „Комерсант“ съобщи, че Москва е предупредила Ереван за възможно спиране или денонсиране на споразумението от 2013 г. С него Руската федерация отмени безсрочно митата върху износа на природен газ, петролни продукти и необработени диаманти за Армения. Арменската страна отрече да е получавала такова писмо и двете твърдения остават неподлежащи на независима проверка. Ако все пак е вярно, то очертава границата на досегашния подход: газ, горива и диаманти не подлежат на карантинен и ветеринарен контрол, тоест мярка по тях не би могла да се представи като техническа. Дотук натискът се движи именно в отраслите, в които може.

Брюксел междувременно строи насрещния коридор. На 2 юли Европейската комисия обяви нов транш от 18 млн евро икономическа подкрепа и внесе предложение за регламент за временни търговски облекчения за арменските стоки, което на практика премахва митата за близо 80% от арменския износ за ЕС. Механизмът е временно спиране на адвалорните мита по схемата ОСП+ с изключение на някои чувствителни продукти и с изрично включване на земеделски стоки, забранени от Русия + премахване на митата за осем земеделски позиции в рамките на съответните тарифни квоти. Обяснителният меморандум на Комисията посочва пряко и без заобикалки причината: през май и юни Русия въведе и разшири ограничения върху арменски износ, включително коняк, вино, минерална вода и селскостопанска продукция, създавайки пречки пред транзита на определени арменски стоки през територията си. На 14 юли комисията по международна търговия на Европейския парламент прие досието да се разгледа по опростена процедура.

Какво може да последва

Скоростта на европейската реакция обаче не изравнява веднага мащабите. Митническото облекчение има ефект върху цената, но не и върху логистиката, а Армения няма излаз на море и историческият ѝ товарен коридор минава именно през Грузия към руския пазар. Пренасочването върви, но от ниска база: арменски цветя вече заминават за ОАЕ, а за цялата година става дума за около 9 тона. Земеделието и производството на коняк са трудоемки селски отрасли с концентрирана заетост, т.е. ударът се разпределя политически по региони, а не само счетоводно.

Всичко това стои върху оспорван политически резултат. „Граждански договор“ спечели изборите на 7 юни с 49,89% и 64 места при избирателна активност 58,76%, което ѝ осигури мнозинство, но ѝ отне двете трети, с които разполагаше досега; втори остана блокът „Силна Армения“ на руско-арменския предприемач Самвел Карапетян, чиито активи в Армения са под съдебен натиск от 2025 г. Москва не е поздравила нито Пашинян, нито партията му, а руски официални лица оспорват легитимността на вота и за пореден път заговориха за западно вмешателство. Ограниченията се засилиха именно в седмиците преди изборите, а разследване на Ройтерс от 29 май описа кампания с внос на гласоподаватели и фалшиви сайтове, насочена срещу завоя на Ереван към Европейския съюз. След вота контактите се възстановяват бавно и стъпаловидно: разговор с премиера Михаил Мишустин на 2 юли, визита в Русия в началото на юли, при което Пашинян е бил свален от списъка с изказващи се на форума в Екатеринбург, и едва на 27 юли – първият телефонен разговор с Путин.

Докато Кремъл не признава ограниченията за предмет на разговора, договорена развръзка по тях е малко вероятна: страната, която иска отмяна, поставя въпрос, който другата официално не е повдигнала. Дотогава забраните остават в сила по административен ред, без да са предмет на преговори. Ако Россельхознадзор възстанови сертификацията по отделни продуктови групи или отвори транзита до декември, без Ереван да е направил каквато и да е стъпка по въпроса за референдума, оценката за строго политическото обвързване на забраните отслабва. Ако вместо това ограниченията бъдат разширени към нови отрасли, енергетика или към режима на арменските трудови мигранти в Русия, тя се засилва. На този етап първото изглежда много по-слабо вероятно.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Арменците масово пред урните: Рекордна избирателна активност и сигнали за нарушения.

🇦🇲🗳️ Рекордна избирателна активност беше регистрирана днес на критично важните избори за парламент в Армения, отбелязали рязък скок в избирателната активност в сравнение с предишните вотове, въпреки опитите на правоприлагащите органи да се справят с вълна от изборни измами и криминални нарушения по места, съобщи „Радио Свобода“.

Предварителните данни показват избирателна активност от 58,46% в столицата Ереван, а нивата на участие в останалите региони на страната варират от 54,60% до 66,67%. Най-висока активност е регистрирана в област Сюник, където 66,67% от избирателите с право на глас са пуснали своите бюлетини, следвана от област Вайоц Дзор с 65,63% и Тавуш, където е отчетена активност от 63,40%. Сред останалите региони, Арагацотн съобщава за активност от 61,70%, следвана плътно от Котайк с 61,66%. В област Арарат активността е 59,87%, в Лори – 58,59%, а в Ереван – 58,46%.

Общо 2 505 102 граждани имат право на глас в този изборен цикъл. Избирателните секции официално затвориха врати в 20:00 ч. местно време, а избирателните комисии започнаха подготовка за процеса по броене на гласове. Централната избирателна комисия трябва да започне публикуването на първоначалните данни от вота по-късно тази вечер.

Арести и разследвания за изборни измами

Въпреки че високата активност сигнализира за силна обществена ангажираност, изборният процес се сблъска с редица предизвикателства пред сигурността и умишлени нарушения. Към 17:00 ч. местно време Оперативният щаб на МВР и специализираните горещи линии регистрираха 57 изрични сигнала за изборни нарушения.

В изявление на ведомството се потвърждава, че органите на реда вече са проверили и документирали няколко тежки случая на криминална намеса. Регистрирани са 19 отделни случая на многократен вот или подхвърлени бюлетини, а 15 случая включват директно нарушение на тайната на вота.

Два случая включват физическа или административна възпрепятстване на граждани, опитващи се да упражнят право на глас, документиран е и един случай на директен подкуп на избирател, заедно с 1 инцидент, включващ лице, носещо хладно оръжие директно в избирателна секция.

Следствените органи са поели контрола върху събраните преписки, а полицията вече е задържала 14 души във връзка с тези престъпления. Освен това службите за сигурност активно разследват допълнителни 198 сигнала за предполагаеми нередности, а едновременно с това проверяват твърдения, появяващи се в социалните мрежи и медиите.

Геополитическият залог

Напрегнатата вътрешна обстановка отразява историческата тежест на изборите. Общо 18 политически сили, сред които 16 партии и 2 коалиции, се състезават за места в парламента с численост минимум 101 депутати. Самостоятелните партии трябва да преминат бариерата от 4%, за да влязат в парламента, докато за коалициите бариерата е 8%.

Партията „Граждански договор“ на действащия премиер Никол Пашинян води в настоящите проучвания с около 30% обществена подкрепа, следвана от прокремълския съюз „Силна Армения“ на руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, който събира между 6% и 11%. Пашинян се стреми към убедително мнозинство от две трети.

Това конституционно мнозинство е юридически нужно за неговия кабинет, за да прокара мащабни промени в арменската конституция – конкретно по отношение на историческите препратки към Нагорни Карабах – които съседен Азербайджан поставя като неизменно условие преди подписването на окончателен, правно обвързващ мирен договор за трайно прекратяване на конфликтите по границата.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Зеленски: Русия се страхува от украински дронове над Червения площад на парада на 9 май.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия изпитва страх от евентуална поява на украински дронове в небето над Москва по време на военния парад за Деня на победата на 9 май, което подчертава нарастващото напрежение преди едно от най-символичните събития за страната.

По време на откриването на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван днес, Зеленски загатна, че парадът тази година може да изглежда по коренно различен начин от предишните, особено по отношение на представената военна техника.

„Русия обяви парад за 9 май, но на него няма да има военна техника. Ако това наистина се случи, за първи път от много, много години те няма да могат да си позволят присъствието на оръжие на парада. Те се страхуват, че дронове могат да бръмчат над Червения площад“, каза Зеленски.

Той добави, че подобно развитие на събитията е ясен знак, че руската армия вече не е толкова силна, колкото е била някога Освен това Зеленски посочи, че следващите месеци ще бъдат потенциално решаващ период за хода на войната.

„Това лято ще бъде моментът, в който Путин ще реши какво да прави по-нататък – да разшири тази война или да премине към дипломацията. И ние трябва да го тласнем към дипломация“, заяви той.

Самият руски държавен глава е в състояние на повишена тревога от началото на март поради засилващи се опасения от евентуален опит за преврат и заплахи за покушение с дронове от вътрешността на страната.

Според доклад на европейско разузнаване Путин е променил съществено рутинните си мерки за сигурност, като е преустановил посещенията в обичайните си резиденции в Московска област и Валдай. Вместо това се твърди, че той действа основно от укрепени и модернизирани бункери в Краснодарския край.

По-рано Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че ежегодният парад за Деня на победата в Москва ще се проведе без традиционното дефиле на военна техника – осезаемо отклонение от досегашните чествания.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Пашинян влезе в остър спор с бивша жителка на Нагорно Карабах.

🇦🇲 Арменският премиер Никол Пашинян влезе в остър спор в ереванското метро с пътничка, която го обвини в доброволно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан.

Според очевидци разговорът е започнал, след като жената е упрекнала Пашинян за загубата на Карабах. В отговор той е заявява, че правителството е похарчило милиарди, за да могат хората да останат да живеят там, и я пита защо тя самата не е останала.

„Направихме всичко, за да живеете в Карабах, а през 2023 г. именно вие ме обвинявахте, че сме затворили границите, за да не напускат хората Карабах в посока Армения. Сега дойдохте тук и казвате: Ой, ние искаме да се върнем“, заяви Пашинян, цитиран от News.am.

Жената е помолила премиера да не повишава тон и да не ѝ размахва пръст, на което той е отговорил: „Ще говоря по-силно, не ме обвинявайте за случилото се“. Пашинян също така е призовал събеседницата си да не говори с „такова презрение“ за картата на Армения, която е държал в ръцете си.

Малко по-късно Пашинян се извини на жената. Той публикува видео в своя телеграм канал, в което споделя, че „не може да превъзмогне този момент“ и да сдържи емоциите си при разговор на темата, наричайки това голям пропуск. „Моля за прошка жената от Карабах и нейното дете и ги каня на нова среща“, написа той.

След като на Пашинян е съобщено, че пътничката се казва Армине Мосиян, той се обърна към нея по име и изрази надежда, че ще има повод да се срещнат отново и да разговарят спокойно.

„Бих искал този разговор да се състои; знам, че ще откажете и ще кажете няколко груби думи по мой адрес. Приемам това смирено, но ако изведнъж ви хрумне да се съгласите да поговорим спокойно и без емоции пред камера или телефон, знайте, че съм на ваше разположение и приемам поканата предварително“, каза той.

През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол върху Нагорни Карабах в резултат на бърза военна операция. Регионът, който началото на 90-те се провъзгласи за независима република Арцах, така и не получи признание от нито една държава в света, включително от Армения, под чийто фактически контрол се намираше дотогава. В резултат на азерската операция Арцах обяви прекратяване на съществуването си от 1 януари 2024 г.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Русия ускорява запълването на военната си база в Гюмри, Армения

🇷🇺🇦🇲 Русия ускорява процеса по окомплектоване на военната си база в Гюмри, Армения, в отговор на ескалацията на напрежение в двустранните отношения с Азербайджан, съобщи в официалния си канал в Telegram Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

„Разполагането на руски войски в Армения е част от всеобхватна стратегия на Кремъл, която има за цел да дестабилизира глобалната сигурност. Заедно с разпалването на междуетнически конфликти, Москва увеличава военното си присъствие в Кавказ. Вероятно влошаването на отношенията между Азербайджан и Русия е било подготвено предварително“, заяви представител на украинското военно разузнаване.

Кремъл засили набирането на персонал за гарнизона си в Гюмри, за да засили военно-политическия натиск срещу страните от Южен Кавказ. Личният състав се набира от руски военнослужещи, които служат в Ростовска и Волгоградска област, както и в окупирания Крим.

В допълнение към редовните сили, Москва търси активно и доброволци сред кавказките общности, особено в Северна Осетия и Адигея.

В изявлението на украинското военно разузнаване се посочва, че то продължава да следи отблизо движенията на руските войски както на нейна територия, така и извън нейните граници.

По-рано Армения започна придобиването на отбранителни системи, произведени в Индия, като част от по-широките си усилия за дистанциране от орбитата на Москва и диверсификация на военните си партньорства. Информацията беше потвърдена от официални лица на Ереван.

Сделката включва артилерия, средства за противовъздушна отбрана и системи за електронна война, подчертавайки стремежа на Ереван да укрепи отбранителните способности на фона на охладнелите си отношения с Москва по отношение на баланса на силите в Южен Кавказ.

Арменска авиокомпания с подозрителни полети до Мали.

🇷🇺✈️🇲🇱 Арменска авиокомпания на име Shirak Avia извършва полети по подозрителен маршрут от Москва до Бамако, вероятно превозвайки руски наемници до Мали.

Самолетът е Boeing 737-800, регистриран като EK-SHD, с обичаен маршрут от Ереван до Москва, по който е летял десетки пъти от 1 декември 2024 г. насам. На 29 декември 2024 г. обаче маршрутът му започва да се променя. Първо той лети от Ереван през саудитското летище Джеда до град Банги в Централноафриканска република, където е активен руския Африкански корпус. По този маршрут лети още на 31 декември 2024 г и на 20 и 29 януари 2025 г.

Друг любопитен полет от Ереван до Джуба в Судан е извършен на 31 януари 2025 г. В следващите няколко дни самолетът лети от Джуба до редица неизвестни дестинации, една от които вероятно е Джеда, а друга – Порт Судан. На 4 февруари 2025 г. самолетът лети от Джуба до Ереван.

На 23 февруари 2025 г. е предприета нова серия от подозрителни полети. След това самолетът лети от Москва до Внуково в покрайнините на Кайро. След това продължава към Бамако в Мали, където паркира на военния перон. На 23 февруари 2025 г. самолетът лети от Бамако през Кайро до Москва. На 24 февруари 2025 г. самолетът отново лети Москва-Кайро-Бамако. На 25 февруари 2025 г. той лети от Бамако–Кайро, което се повтаря няколко пъти. Самолетът е в Бамако на 2, 6 и 8 март.

През декември 2024 г. няколко военно-транспортни самолета Ил-76 летят от Русия до Бамако, като вероятно превозват материали в подкрепа на войските на руските наемници, разположени в Мали. Снимката по-долу показва летище Бамако. В южната част се намира военният перон. Следата от радара сочи, че винаги е паркиран на военния перон. Потвърдено е, че руски наемници действат в Мали.

Загинали и ранени при покушение в елитен жилищен комплекс в Москва.

🇺🇦💥🇷🇺 Най-малко един човек загина, а други трима бяха ранени при експлозия във вход на жилищна кооперация в елитния комплекс „Алените платна“ в руската столица Москва, като по предварителни данни цел на покушението е Армен Саркисян, ръководител на „Федерация по бокс на ДНР“ и създател на арменския батальон „Арбат“.

Жители съобщиха за Север.Реалии, че на мястото на инцидента са пристигнали няколко екипа на Бърза помощ и пожарна. Очевидци смятат, че експлозията е избухнала във фоайето на асансьора на високата кула.

П о-рано руски канали в Telegram разпространиха кадри, за които се предполага, че показват вход на кооперация в елитния жилищен комплекс, който е осеян със счупени парчета стъкло, а на земята лежи човек, на когото се оказва първа помощ.

Източник на Интерфакс от силите за сигурност твърди, че той е починал, докато други руски медии съобщават, че е загинал негов охранител, докато той е тежко ранен и е транспортиран с хеликоптер до болница с опасност за живота.

Според ВЧК-ОГПУ, апартаментът на 22-ия етаж в сградата, където е живял Армен Саркисян със своите близки, е собственост на семейство с фамилно име Уайнщайн. Жилището е наето преди две години от неговата съпруга Анна. Двойката наскоро се сдоби с бебе. Техни съседи споделят, всички членове на семейството са били охранявани от охрана на няколко смени.

При експлозията са ранени най-малко трима души – 44-годишната Дария Карселадзе, 41-годишният Сергей Шкрябатовски и 50-годишният Игор Антоненко, който също е в базата на Миротворец.

Саркисян е участвал в обучението на бойци от арменския батальон „Арбат“ в окупираната Горловка в Донецка област, поради което е обявен от украинската държава за издирване по член за участие в незаконни въоръжени групи. По-рано той е имал украинско гражданство.

Какво е бъдещето на руската 102-ра военна база в Армения?

🇦🇲🇷🇺 Руски войник е намерен мъртъв в Гюмри, втория по големина град в Армения, където е разположена ключова военна база на Руската федерация, съобщи местното информационно издание Shamshyan в неделя, 26 януари 2025 г.

Полицията и следователи откриха тялото на 23-годишния руски гражданин Алексей Ямполски да виси от електрически кабел в апартамент в града. Предварителната медицинска експертиза не откри следи от насилие, поради което властите образуваха дело за самоубийство, добавяйки, че е назначен пълен съдебномедицински преглед на тялото.

Съобщава се, че Ямполски е служил в 102-ра военна база в град Гюмри, който е разположен на 120 км северозападно от столицата Ереван. Там са разположени около 3000 военнослужещи от руската армия.

През последното десетилетиее няколко руски войници намериха смъртта си в Гюмри, но случаят на Ямполски изглежда е първият такъв, откакто Ереван започна публично да се дистанцира от Москва през 2023 г.

Тогава руските миротворци така и не се намесиха, за да спрат светкавичната офанзива на азерската армия, насочена към връщане на контрола върху населения със 100 000 етнически арменци Нагорни Карабах, принуждавайки ги да избягат през границите на Армения.

През 2016 г. друг руски военнослужещ, пребивавал в базата, беше осъден на доживотен затвор за убийството на местно семейство, което предизвика гняв и масови протести не само в града, но и в цяла Армения.

Разлагащ се щит

Основната функция на базата е очевидна от нейното местоположение: в западния край на Гюмри, на по-малко от десет километра е границата с Турция, ключова страна-членка на НАТО и вечен враг на Армения.

Арменците отдавна търсят в Русия ролята на защитник срещу турците, а Гюмри има решаваща роля в тази защита. Красивите черни каменни сгради, които красят забележителния исторически център на града, са построени през 19 век, когато Гюмри (тогава известен като Александропол, на името на съпругата на цар Николай I) е ключова позиция в поредицата от руско-турски войни. По времето на Съветския съюз името на града беше променено на Ленинакан, но ключовото му местоположение се запази, тъй като се превърна в едно от малкото точки, в които СССР граничеше пряко с държава от НАТО.

След разпадането на СССР бедната, но независима арменска държава отново се почувства уязвима в лицето на своята могъща съседка Турция. Основана през далечната 1941 година, 102-ра военна база оцелява след края на Съветския съюз, преди да получи сегашното си име, заедно с 25-годишен наем, в средата на 90-те години. В същия период беше взето решение руски граничари да бъдат изпратени по арменските граници с Турция и Иран – където остават и до днес.

Руското присъствие тук на практика превръща турско-арменската държавна граница в „последното парченце от желязната завеса“, отбеляза Левон Барсегян, ръководител на местна журналистическа организация Asparez.

Днес табелата на главния вход на базата включва строг портрет на Путин и цитат: „Нарастващата военна мощ на Русия е надеждна гаранция за мира на нашата планета, тъй като тази сила поддържа и ще поддържа стратегическия баланс на силите в света.”

Независимо от гръмките на първо четене думи, базата далеч не оставя усещането за някаква завидна военна мощ. Стените, които ограничават достъпа на външни посетители, представляват груб бетон, покрит със закърпена бодлива тел.

В съседство се намира жилищен квартал, който е собственост на руската държава, където фасадите на скромните му четириетажни жилищни кооперации тънат в разруха, а черните пътища са кални и осеяни с дълбоки коловози.

„Това е военен обект, трябва да сте готови за всичко. И вижте сградите, оградите, бодливата тел – можете да заснемете филмова сцена отпреди 30, 40, 50 години там“, споделя Сейран Мартиросян, местен правозащитник и противник на базата.

„Казват, че това е гаранция за нашата сигурност. Тогава защо не модернизират и не подобрят тази гаранция?“

Голяма част от военната техника вътре е наследство от Студената война – основни бойни танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси С-300 и многоцелеви изтребители МиГ-29.

„Никога не е имала капацитета да се сражава с турските въоръжени сили, ресурсите там са доста ограничени: около четири или пет хиляди военнослужещи и 80 танка“, уточнява Леонид Нерсисян, военен анализатор в Изследователския институт за приложна политика на Армения, чието седалище е в столицата Ереван. „Това е по-скоро за политическа показност на руския флаг.“

Руският флаг обаче до голяма степен е изгубил своето политическо значение в Армения.

Вярата на арменците в гаранциите за сигурност, предоставени от Русия, започна да ерозира от 2020 г. насам, когато Азербайджан започна втората война в Нагорни Карабах. Въпреки че този конфликт се състоя на територия, която е част от международно признатите граници на Азербайджан, като по този начин чисто технически не задейства руските задължения по силата на договора за колективна отбрана на ОДКС, много арменци сметнаха позицията на Кремъл по време на конфликта за твърде неутрална за страна, която дотогава виждаха като свой основен съюзник и покровител.

Въпреки това, веднага след войната, Армения направи опит да задълбочи военния си съюз с руската страна, като тогавашният министър на отбраната Вагаршак Арутюнян заяви през февруари 2021 г., че Армения би приветствала разширяването на руската база и разполагане на част от руските сили като буфер по границата с Азербайджан.

Към днешна дата руската армия поддържа група с численост на батальон в град Горис по границата с Азербайджан, която беше създадена в подкрепа на руския контингент от 2000 души, разположени в спорния регион съгласно споразумението за прекратяване на огъня, сложило край на въоръжения конфликт от 2020 г. Освен това Русия така постави нови гранични постове по цялата южна част на арменско-азербайджанската граница.

Истинското напрежение в отношенията между Ереван и Москва обаче настъпи малко след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. В същия период Азербайджан започна да предприема по-дръзки и по-чести нахлувания в територията, която трябваше да бъде защитена от руските войски. Освен това Баку многократно извърши атаки и навлезе в територията на същинска Армения, което според Ереван е трябвало да активира клаузата за взаимна отбрана в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Във всички изброени до момента случаи обаче Русия показа нежелание или невъзможност да реагира.

Това се превърна в причина арменски официални лица да станат осезаемо по-критични към своите руски съюзници, като министър-председателят Никол Пашинян многократно описа съюза с Русия като „стратегическа грешка“ в свои публични изказвания, отбелязвайки, че „за съжаление не сме видели предимствата“ на руската база в Гюмри.

От приятел към враг

Събитията, които се разиграха през последните няколко години, доведоха до радикални промени в общественото възприятие на арменците към заплахите за тяхната сигурност.

В проучване, публикувано в началото на март, Международният републикански институт установи, че арменците масово са започнали да разглеждат отношенията на страната си с Русия като сравними с тези с Турция, като две трети от тях ги определят като „лоши“, спрямо едва 6% през 2019 г.

В същто време турско-арменските отношения са описвани като „лоши“ от съвсем малко повече арменци – 69%, докато 5 години по-рано тази цифра беше цели 98%.

Освен това анкетираните арменци виждат Руската федерация като едва четвъртия си най-важен партньор в сферата на сигурността, много след Франция, Иран и Съединените щати.

В самия Гюмри мненията за базата изглеждат противоречиви. Мнозина оценяват икономическите ползи, които носи на града; Руските войници, офицери и техните семейства пазаруват в магазините и се хранят в ресторантите. „Те харчат парите си в магазините и кафенетата тук, така че не виждаме нищо лошо в това“, призна собственикът на местен магазин, който се намира точно на отстрещната страна на улицата, на която се намира самата база. Той определели растящата опозиция на местното население срещу базата като „антируска пропаганда“.

Един мъж, продаващ използвани мобилни телефони на покрития централен базар в Гюмри, каза, че е изгубил вярата си в руснаците като защитници. „Те трябваше да ни защитават“ в Карабах, каза той. Но това не промени мнението му за базата в Гюмри. „Базата е тук от дълго време и не пречи на никого“, каза той.

Противниците на базата обаче са на мнение, че Москва е доказала неспособността си да осигури необходимата защита на Армения от Турция и Азербайджан. Те смятат, че въпреки че Анкара не е предприемала сухопътна инвазия в Армения – нещо, което винаги досега е изглеждало като далечна перспектива – именно турската подкрепа за азерската армия се превърна в ключов фактор за успеха на Баку през 2020 г.

„Войната през 2020 г. даде шанс на Русия да покаже, че в действителност е стратегически партньор на Армения“, припомни Барсегян, споделяйки мнението на по-голямата част от арменците, според които „може би беше грешка да приемем Русия за наш партньор“.

В своя подкрепа опонентите на базата посочват и това, че руската държава не плаща никакъв наем за това, че използва съоръжението, както и не компенсира по никакъв начин местното правителство за генерираните от нея разходи, като например щетите, нанесени от руска тежкотоварна техника на пътищата в региона.

„Сякаш Армения е голямата и богата държава, докато Русия е малка и бедна“, недоумява местният активист Мартиросян.

Опозицията срещу базата се засили още повече заради зачестилите инциденти с руски военни, които са безчинствали, нарушавайки законите на страната, докато са в отпуск извън базата, след което по правило остават безнаказани, а жертвите им не успяват да получат справедливост.

Най-известният подобен случай беше този на Валери Пермяков, тийнейджър наборник, който уби седемчленно семейство насред дома му в Гюмри през 2015 г. Варварският акт предизвика всеобщо възмушение и силен обществен натиск, който доведе до изключително рядко срещаните протести в самата база, принуждавайки Русия да позволи той да бъде съден в арменски съд, който му отреди да излежава доживотен затвор. Една година по-късно обаче той беше предаден на руските власти, за да излежи присъдата в родината си, а оттогава случаят беше потулен, което накара някои противници на базата да подозират, че може да е бил освободен тихомълком.

„Формално тази база е гаранция за сигурността ни, но всъщност се оказва, че е точно обратното, тя е гаранция за опасността за нас, а не за сигурността ни“, каза Сейран Мартиросян, правозащитник в Гюмри.

Новите руснаци

През ноември войник на име Дмитрий Сетраков пътува до Армения; той е бил мобилизиран по-рано като част от частичната мобилизация на Русия през есента на 2022 г., напускайки самоволно, при което се укрива за няколко месеца в Русия.

Седмица след като пристига в Армения, той се обажда на своята съпруга и съобщава, че е арестуван от мъже, представили като арменски полицаи, които той вярва, че са руски войници. Не е ясно къде точно е бил отведен, но по-късно беше установено от руски и арменски правозащитни групи, че той е задържан в базата в Гюмри, след което е прехвърлен в Русия.

Ако е бил арестуван от руски войници, това е незаконно; мандатът на военната полиция от базата се разпростира единствено върху руските военнослужещи, които се намират на територията на самата база. Но многократните запитвания, направени от различни правозащитни групи с искания за повече информация от арменските власти са били посрещнати с мълчание.

Темата беше засегната по време на интервю на Никол Пашинян за телевизионния канал France 24, но той избегна въпроса, като посочи единствено, че „ако“ бъде разкрито превишаване на мандата на руската военна полиция, „това ще доведе до определени последствия, защото, разбира се, не можем да толерираме незаконните дейности на наша територия“.

Официалното укриване е „срамно и шокиращо“, каза Барсегян от журналистическата организация. Мълчанието по темата може да е следствие на изчисление, че евентуалното признание за реалните събития оттогава от една страна би било срамно, а от друга – би могло да разпали „голям конфликт с Русия“, каза той.

В Гюмри пристигнаха и много цивилни руснаци, противници на войната, напуснали страната си след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, които бяха привлечени там от сравнително ниските цени и рускоезичното население.

Но в много отношения за руските мигранти се оказа неприятно да се озоват точно в Гюмри. Един от тях започна работа в руско заведение, привлякло като клиентела много от руските войници в базата, за голямо огорчение на служителите в него, които са отявлени противници на войната.

Той сподели за ситуация, в която персоналът на заведението е бил принуден да извика полицията, за да осмири някои от руските войници, които са били на посещение. „Когато разказахме на полицията за неприемливото поведение на руските войници, един от тях ни изкрещя: „Как смеете да говорите така за руските войници, те ни защитават!“, спомня си той. „Полицията тук е очевидно много близка до ръководството на базата.“

Мигрантите също казват, че когато са опитали да организират публични събития, местните власти са се отнесли към тях по-сурово, отколкото към полицията в Ереван. На възпоменателно събитие за руския опозиционен лидер Алексей Навални, например, полицията свали паспортната информация на участниците, нещо, с което техните колеги в Ереван не се сблъскаха.

В Гюмри „се сблъскваме със същите неща, с които се сблъскваме в Русия, само в по-малка степен“, заяви той.

Тук да остана?

Без значение колко далеч е решила Армения да стигне в европейското си развитие и отдалечаването си от Русия, 102-ра база вероятно ще бъде най-сложния детайл за изглаждане в руско-арменските отношения.

През 2010 г. двете страни сключиха клауза за удължаване на договора за наем на базата, с което гарантираха руското присъствие в нея до 2044 г. Когато руски официални лица бяха попитани за съдбата на базата предвид влошаващите се отношения с Армения, в общи линии те се отказаха от правните споразумения, регулиращи нейното присъствие в Гюмри.

„Руската позиция за базата се определя от съответните документи, тя е формирана на правна основа“, отбеляза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. Когато външният министър Сергей Лавров беше попитан за базата, той заяви, че споразумението се основава „преди всичко на националните интереси“ и каза, че въпросният обект е „ключов елемент за поддържането на мира в региона“.

Арменски официални лица също показаха предпазливост в своите изявления по темата, посочвайки само и единствено, че изгонването на Русия не е на дневен ред. Запитан какво е бъдещето на базата, министър-председателят Пашинян заяви: „Ние не обсъждаме такъв въпрос. Сега сме по-фокусирани върху решаването на други въпроси. Председателят на парламента Ален Симонян също каза, че не е имало такива дискусии, въпреки че добави интригуващо предупреждение: „Никой не е говорил за военната база, не сме говорили за това, но за нас е очевидно, че системата за сигурност не работи.”

Военният анализатор Нерсисян каза, че съдбата на базата вероятно ще зависи от това дали Армения ще опита да диверсифицира отношенията си в сферата на сигурността или ще се обърне решително към Запада. „Ако това е пълно движение към нови съюзници, то напускането на базата може да се случи в даден момент. Ако говорим по-скоро за балансиране на съществуващата система, истинска диверсификация, тогава може би самата база ще остане.”

За мнозина перспективата за затваряне на базата е нещо, което трудно биха си представили.

„Базата винаги е била тук и винаги ще остане“, изрази увереност жител на града пред репортери на Свободна Европа, точно след гласуването на последните избори за президент на Руската федерация. Много местни жители разполагат с руски паспорти, тъй като са прекарали дълги периоди на работа там. Той отказа да уточни конкретно за кого е гласувал, като единствено сподели с усмивка на лице, че е гласувал, „за да няма втори Зеленски“, имайки предвид украинския президент.

„Населението на Армения не желае руснаците да напуснат“, продължи мъжът, изтъквайки че „това не е само мое мнение, това е мнението на 80 процента от арменците.“

Противниците на базата също трудно биха си представили нейното изчезване от картата. Дори един ден Армения да изгради силни връзки със западните страни и дори с турските си съседи, което би превърнало съществуването на базата в безсмислено, вероятно тя пак ще остане.

„Ще е като анклав между Армения и Турция. Като играчка, която вече не е интересна за никого.“