Пашинян подкрепи депутатите си след масово сбиване в арменския парламент

🇦🇲🥊 На 29 октомври 2026 г. дебатът за член на Сметната палата в Народното събрание на Армения прерасна в масово сбиване между депутати от прозападната управляваща партия „Граждански договор“ и опозиционната фракция „Силна Армения“. Председателят на парламента Рубен Рубинян отказа да прекъсне заседанието, „за да видят всички“. Същия ден премиерът Никол Пашинян застана зад своята фракция, включително зад вицепредседателя, който хвърли стол към опозицията. Целият епизод е наличен в официалния запис на парламента, излъчван на живо.

Поводът дойде от трибуната. Тарон Чахоян от „Граждански договор“ започна с тезата, че опозицията няма право да говори за корупция, защото „корупцията е свързана с вас“. На опозиционен депутат каза, че е бил „помощник на Манвел, който краде консерви“, намек за генерала от запаса Манвел Григорян, обвинен през 2018 г., че е присвоил храна, предназначена за войници. После се обърна към лидера на фракцията Нарек Карапетян: „Господин Карапетян, не съм аз виновен, че целият ви род се занимава с политика, включително чичо ви, баща ви, а синът на чичо ви водеше много активна политическа дейност. Ще кажа и повече: той се канеше да открие дори министерство в страната ни. […] което по собствената им формулировка трябваше да удовлетворява всички жени, и до днес не се е извинил на жените за това.“

Синът на чичото е Саргис Карапетян, син на бизнесмена Самвел Карапетян, основател на „Силна Армения“. В епизод от 31 януари на подкаста Triangle, който Саргис води, името „министерство на секса“ подхвърля гостуващият социолог Армен Хачикян, а самият Саргис пита: „Можем ли сега наистина да кажем, че в Силна Армения няма да има неудовлетворена жена?“ Според OC Media думите му предизвикаха обвинения в сексизъм още тогава.

Карапетян извика нещо от мястото си, по описанието на Azatutyun с фамилиарното „ара“, а Чахоян му го върна: „Ти си ара от петите до главата.“ Водачът на „Силна Армения“ стана и тръгна към трибуната, около Чахоян се струпаха депутати от двата лагера и започнаха юмруци и ритници. В залата схватката продължи с прекъсвания около 6 минути до обявяването на почивка, после се пренесе в коридорите. Арменската служба на Радио Свободна Европа определя целия бой като около половин час. Вицепредседателят Ваагн Алексанян от управляващата партия хвърли стол към редиците на опозицията, хвърчаха бутилки, а масите едва не бяха преобърнати. Андраник Геворгян от „Силна Армения“ беш с разбит нос, дрехите на Рубен Мхитарян бяха разкъсани и до парламента пристигна линейка, съобщава „Аравот“. Сбиването продължи в коридорите, където охраната застана като жив кордон между двете страни.

Записът показва и какво правеше председателят междувременно. „Уважаеми колеги, нарочно не обявявам почивка, за да видят всички това, и няма да обявя почивка. Заседанието ще продължи така“, каза Рубинян и добави: „Вие решете дали ще има бой, или няма да има, аз не съм против.“ Няколко минути по-късно отново заяви: „Уважаеми колеги, ако сте приключили, седнете, ако не – може да продължите, не възразявам.“ Почивката дойде едва след още няколко минути. По-късно пред журналисти Рубинян обясни, че е извикал охраната веднага щом е започнал истинският бой, а дотогава е искал всички да видят какво става.

След повече от час почивка председателят се върна с присъдата си. Каза, че е прегледал кадрите, и обяви, че Чахоян „не е използвал в речта си нито една обидна дума“, въпреки че същият запис пази репликата за Манвел и консервите. Според Рубинян Карапетян е станал, за да удари говорещия, а първия удар е нанесъл друг депутат от „Силна Армения“, Гарник Давтян. После Рубинян се обърна към малцинството с думи, които звучат като програма:

„Както казах преди 2 месеца, предлагаме правило за добро възпитание: ще го спазвате, ще сме възпитани, няма да го спазвате, ще получите 10, 20, 30, 40, 60 пъти повече. И получихте, Бог ми е свидетел, получихте.“ За стола на Алексанян не спомена нищо. Обеща обаче, че ако се потвърди, че помощници на опозиционни парламентаристи са нападали членове на мнозинството в коридора, ще бъдат изхвърлени и няма да бъдат пускани в сградата.

Чахоян довърши речта с извинение „към обществото и народа“ за „хулиганското поведение“ на опозицията и с предупреждение, че опозиционните депутати „ясно ще осъзнаят, че следващия път, когато провокират бой, пак ще ядат бой“. Към Карапетян се обърна направо: „Ударих, господин Карапетян. Провокирахте бой, ударих, изядохте го – това искахте.“

Пашинян говори пред журналисти след заседание на правителството. „Осъждам насилието, но подкрепям мерките, предприети днес от управляващата фракция, защото ако някой е в опозиция, това не означава, че трябва да се държи нагло“, цитира го държавната агенция Armenpress. Попитан за стола, той отговори: „Със стол ли е, с каквото и да е – адекватно е и правилно е.“ И допълни, по записа на „Аравот“: „Ако някой мисли, че може да протегне ръка и да удари депутат, тази ръка просто ще я счупим, ако трябва – и със стол ще я счупим.“

Карапетян, след като получи думата от името на фракцията си, не отрече боя, а го омаловажи. „Това, което се случи днес, изобщо е обичаен процес на парламентаризма“, посочи той. Хората, които месеци наред им късали нервите, „ядоха в устата, и то здраво“, а случилото се нарече „момчешки, арменски, нормален бой“. Поиска обаче „червена линия“: когато мнозинството налага правила, не е приемливо негов представител да заплашва със сила. Депутатката от „Силна Армения“ Марианна Каграманян заяви, че „отговорността за случилото се в пълния ѝ обем носи Рубен Рубинян“. Омбудсманът Анахит Манасян изрази несъгласието си с премиера и поиска надлежно разследване. Прокуратурата съобщи пред Azatutyun, че няма информация за образувано наказателно производство.

Сбиването в залата е продължение на по-дълъг сблъсък. На изборите на 7 юни „Граждански договор“ взе 64 от 105-те места, „Силна Армения“ – 29, а алиансът „Армения“ – 12. Основателят на втората сила Самвел Карапетян е арестуван на 18 юни 2025 г. по обвинение в публични призиви за завземане на властта. От 30 декември 2025 г. е под домашен арест, който Антикорупционният съд удължи с още два месеца в средата на септември. Срещу самия Нарек Карапетян също има обвинение: на 22 юли ЦИК разреши на прокурорите да го обвинят, но не и да го арестуват. Разследващите го подозират в изпиране на пари и в плащане на хора да присъстват на митингите на партията, а той отрича. Когато Чахоян изрежда „чичо ви, баща ви“ от трибуната, той говори за семейство, в което двама души са обвиняеми, а единият е под домашен арест.

Напрежението в залата расте от лятото. На 19 август Алексанян, тогава като председателстващ, отстрани от залата Давид Казинян от „Силна Армения“ и извика охраната. На 6 октомври се стигна до сбиване, след като Рубинян прекъсна речта на Едгар Казарян от „Силна Армения“.

Схватките в арменския парламент не са новост. Различно е друго: на 29 октомври председателят отказа да прекрати заседанието, докато боят течеше, и после представи изхода му като изпълнено предупреждение. Ръководителят на правителството описа хвърлянето на стола като адекватно и правилно и обеща, че ръката на всеки, който удари депутат, ще бъде счупена. Управляващите имат и своя версия със собствена опора: според Armenpress Карапетян пръв става от мястото си и тръгва към трибуната. Рубинян го обвинява, че е станал, за да удари говорещия, а Чахоян твърди, че всичко е било предварително планирано. Колкото и да е защитима тази версия за първите секунди, тя не обяснява стола, оставената да тече схватка и обещанието за „60 пъти повече“.

Пашинян предлага размяна на анклавите с Азербайджан при точно равни площи

🇦🇲🗺️🇦🇿 Армения и Азербайджан трябва да премахнат анклавите по общата си граница с размяна на територии с точно отговарящи площи, заяви арменският премиер Никол Пашинян в обръщение на видео, публикувано на 14 октомври 2026 г. в профила му във Facebook. Според арменската служба на Радио Свобода това е първиятв път, когато той казва как ще бъде решен въпросът, вместо да изрежда възможните изходи. Кои конкретно територии ще преминат към другата страна и дали Ереван и Баку вече са се договорили окончателно, Пашинян не уточни.

Обръщението описва какъв да бъде мирът след подписване и ратифициране на мирен договор и започва с число: „Армения трябва да има територия от 29 743 кв.км.“ Пашинян иска делимитацията и демаркацията на границата, т.е. определянето на граничната линия по документи и карти и обозначаването ѝ на терена, да следват декларацията от Алма-Ати на 21 декември 1991 г. С нея бившите съветски републики признаха съществуващите помежду си граници. „Въпросът с анклавите и ексклавите трябва да се реши по следната формула: от двете страни на границата не бива да има анклави и ексклави, т.е. двете държави, Армения и Азербайджан, трябва да извършат размяна на територии с точно отговарящи размери“, каза Пашинян.

Самите анклави са наследство от съветското административно деление. Азербайджан има четири села, заобиколени изцяло от Армения и контролирани от нея. Тигранашен, де юре село от Нахичеван, се намира в Араратска област на магистралата М-2, главния път от Ереван на юг към Сюник и иранската граница. През последните месеци Пашинян нарича селото и с азерското му име Кярки, за да намали напрежението по темата, преди тя да стане повод за военна ескалация, както самият той обясни. Другите три селища са Юхаръ Аскипара, Бархударлъ и Софулу и попадат в Газахския район, обградени изцяло от Тавушка област на Армения. Обратният случай е Арцвашен в Гегаркуник: арменско село, обградено от азерса територия и контролирано от Баку.

Пашинян повтаря числото 29 743 кв.км. от месеци, а на 17 септември обясни откъде идва то. Суверенната територия на Армения, заяви той на конференцията „Всеобхватна сигурност и устойчивост“, съвпада точно с тази на Арменската ССР: в нея влиза Арцвашен, но не и съветските анклави. Ако се приеме друга логика, площта на страната става 29 753 кв. км, „тоест излизаме с 10 квадратни километра извън международната легитимност“. И допълни: „За чия сметка излизаме? На някой друг.“ Формулата от 14 октомври запазва това число и след размяната: каквато площ Армения отстъпи, получава също толкова в замяна.

Досега имаше два възможни изхода по въпроса. Депутатът от управляващата партия „Граждански договор“ Едуард Агаджанян ги изреди за Радио Свобода: размяна на територии или запазване на статуквото, което да се закрепи при делимитация и демаркация според Алма-Атинската декларация. Преди година Пашинян казваше, че първо иска да види правните основания и чак тогава ще заеме конкретна позиция, а до вчера той твърдеше, че с Баку нито е обсъждан въпросът, нито е вземано решение по него. Опозицията смяташе, че той подготвя обществото за предаването на Тигранашен. Още през юни 2023 г. той казваше, че никой анклав не може да създаде неразрешим проблем с пътищата: „Ако пътят не може да мине оттук, ще мине оттам.“

Второто условие в обръщението се отнася до връзките. „Всички пътища и комуникационни линии трябва да бъдат отворени в рамките на проекта ТРИПП, но не само в рамките на проекта ТРИПП“, заяви Пашинян. Той иска те да осигуряват и пътуване, и връзка „от Армения до Армения през територията на Азербайджан и от Азербайджан до Азербайджан през територията на Армения“. ТРИПП е абревиатура от „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“ – трасето през южна Армения, което трябва да свърже основната част на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван. Това беше договорено на срещата в Белия дом на 8 август 2025 г. Представители на двете държави обсъдиха електропроводите по проекта на 8 октомври 2026 г. в Горис.

Третото условие е взаимен отказ от претенции. Пашинян иска двете държави да се „оставят на мира по всички въпроси“, без „нито една претенция“, включително по логиката на Карабах, Гардман, Ширван и Нахичеван или по логиката на „Западен Азербайджан“. Гардман, Ширван и Нахичеван са исторически области в днешен Азербайджан, а трите имена заедно образуват названието на Всеарменския съюз „Гардман–Ширван–Нахичеван“, който обединява изселените от тези земи арменци и настоява за връщане на правата им. „Западен Азербайджан“ е формулата, с която Баку назовава днешна Армения: официално тя се представя като връщане на азерите, изселени от Армения в края на съветската епоха, което в Ереван се тълкува като претенция към арменска земя. Карабах е изцяло под контрола на Азербайджан от офанзивата през септември 2023 г., след която над 100 000 арменци напуснаха областта.

Накрая Пашинян сам постави въпроса дали такъв мир е постижим и отговори със своето впечатление от Туркменистан: „След контактите с президента на Азербайджан в Туркменистан имам предварителното впечатление, че имаме възможност да придадем на мира такъв облик, и занапред ще се занимаваме с осъществяването на тази възможност, с превръщането ѝ в реалност.“ Контактите са били неформални. На 8 октомври в Туркменбаши той и Илхам Алиев седяха на една маса на концерта след консултативната среща на държавните глави от Централна Азия и Азербайджан, съобщи азерската агенция Trend, а още на другия ден двамата участваха в срещата на върха на ОНД в курортната зона Аваза. „Комерсант“ съобщи, че след Каспийската екологична среща на върха Путин, Пашинян и Алиев са провели необявена затворена среща, продължила около 15 минути. Говорителката на премиера Меланя Арутюнян го отрече пред Armenpress: „Среща в такъв формат в действителност не се е състояла.“

Реакциите в Ереван бяха противоположни. Секретарят на парламентарната група на „Граждански договор“ каза пред Радио Свобода, че става въпрос именно за размяна на Тигранашен срещу Арцвашен. Агаджанян допусна, че щом премиерът го обявява публично, значи има съгласие по въпроса, и добави: „Нека напомня, че това предполага провеждането на референдуми в двете държави.“ Секретарят на опозиционната група „Армения“ Артур Хачатрян не побърза да заключи, че ще бъдат разменени именно четирите азерски села и Арцвашен, и попита дали не е възможен друг вариант: Азербайджан дава на Армения ивица от Чамбарак до Арцвашен, която му отвръща със същата площ от Нахичеван до Тигранашен. „Размени територия срещу територия, [...] анклав вече не съществува, но в резултат на тази размяна Армения се оказва на ръба на ада“, каза той. Хачатрян свърза изявлението с бъдещия референдум за нова конституция: „Той дава на хората този бонбон, за да отидат и да гласуват на референдума за онази конституция, чиято идея е замислена в Баку, и затова казваме алиевска конституция.“

Референдумите, за които говори Агаджанян, са предвидени и в самите конституции. Азербайджанската (чл. 3) допуска промяна на държавните граници само с референдум, докато арменската (чл. 205) изисква такъв при промени по територията на страната. Алма-Атинската декларация вече е прилагана на практика. На 19 април 2024 г. комисиите за делимитация се договориха да започнат от участъка Тавуш–Газах, а през май 4 изоставени села от Газахския район – Баганис Айръм, Ашагъ Аскипара, Хейримли и Гъзълхаджълъ – минаха под контрола на азербайджанската гранична служба. Жители на граничните села в Тавуш блокираха тогава в знак на протест магистралата към Грузия. Тогава ставаше дума само за села, които не са анклави.

Всичко, което Пашинян описва, се отнася до времето след сключването на мирен договор, който все още не е подписан. Текстът му беше парафиран от външните министри на двете страни в присъствието на Доналд Тръмп на 8 август 2025 г. в Белия дом. Баку обвързва своя подпис с приемането на нова конституция на Армения без преамбюла, който препраща към Декларацията за независимост от 1990 г. През февруари Алиев заяви, че договорът може да бъде подписан още на следващия ден след промяната. Нов основен закон в Армения се приема само с референдум, а решението да бъде свикан изисква 2/3 от гласовете на всички депутати. На изборите на 7 юни 2026 г. „Граждански договор“ спечели 64 от 105 места. Прагът е 70 гласа. За свикване на допитване за промени в територията е необходимо по-малко мнозинство: Народното събрание го свиква по предложение на правителството и с мнозинство от всички народни представители, с каквото управляващият кабинет разполага.

Към 15 октомври 2026 г. официален отговор от Баку няма. Впечатлението от Туркменбаши ще се потвърди, ако азерската страна приеме публично формулата за равни площи и ако комисиите за делимитация впишат анклавите в дневния ред с конкретни участъци. Опровержение би било азерско искане Тигранашен и трите газахски села да бъдат върнати без в замяна Армения да получи територия с идентична площ. Дотогава единственото конкретно число в предложението остава 29 743 кв.км.

Азербайджански военнослужещ, прострелял жена в Сюник, е в ареста за два месеца

🇦🇲⚖️🇦🇿 Азербайджанският военнослужещ Насими Мусаев остава в ареста в Армения за два месеца. Съдът определи тази мярка на 2 октомври, ден след като влиза в къща в село Шаки в община Сисиан, провинция Сюник, стреля и ранява 39-годишна жена, според Генералната прокуратура на Армения. Същия ден тя добави към обвиненията още две – за незаконно преминаване на държавната граница и за контрабанда – и делото вече се води по пет състава.

На 1 октомври обвинението образува производство по три състава: причиняване на тежка телесна повреда с огнестрелно оръжие, незаконен оборот на оръжие и нарушаване на неприкосновеността на жилището. Второ производство по същия случай – за незаконно преминаване на държавната граница по чл. 469, ч. 1 от Наказателния кодекс и за контрабанда по чл. 340, ч. 1 – е присъединено към основното. Тежката телесна повреда е квалифицирана по чл. 166, ч. 2, т. 4 и 6; сред квалифициращите обстоятелства прокуратурата посочва способ, опасен за живота и здравето на други хора, и употреба на огнестрелно оръжие. Контрабандата по чл. 340 обхваща продукти с военно предназначение, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следственият комитет на Армения обяви на 2 октомври, че в съда е било внесено искане за задържане под стража, и по-късно през деня – че съдът е определил два месеца.

Според прокуратурата Мусаев е влязъл в къщата около 14:00 ч. и стрелял, след като е бил заварен. Ранена е жена, родена през 1987 г., която прокурорите посочват с инициали. Сигналът, че гражданин е прострелян в крака, е постъпил в оперативния център 112 на Министерството на вътрешните работи в 14:15 ч. според Службата за национална сигурност (СНС). Мусаев е избягал от мястото, намерен е на друг адрес в Шаки, където е задържан в 15:30 ч. Жената е приета първо в Медицинския център в Сисиан и после е прехвърлена в Ереван. Здравният министър Анаит Аванесян заяви на 2 октомври, че състоянието ѝ е стабилно, животът ѝ не е в опасност и тя получава нужното лечение, а след визитата при нея написа във Facebook, че лечението на раните върви на етапи. Аванесян помоли и медиите да уважават личното пространство на пациентката и семейството ѝ. Децата на жената, родени през 2011 и 2014 г., също са потърсили помощ в медицинския център: по-голямото има счупена дясна китка, по-малкото – контузия на меките тъкани. Здравните власти определят състоянието им като задоволително и съобщават, че са получили психологическа и медицинска помощ.

На 29 септември Държавната служба за сигурност на Азербайджан е уведомила СНС, че военнослужещ е напуснал поста си при неизяснени обстоятелства и че не изключва да е навлязъл в Армения, обяви СНС на 1 октомври. Двете страни са провели издирване, а стрелбата в Шаки е станала два дни по-късно. В изявления на СНС, Следствения комитет и прокуратурата до 3 октомври няма данни къде и кога Мусаев е преминал границата, как е стигнал до Шаки и какво е оръжието, с което е стрелял. По думите на службата детайлите по инцидента са предоставени на азерската страна. На 2 октомври тя заяви, че държавната граница е била премината само Мусаев, и определи като неверни сведенията за повече от един нарушител, за диверсанти и за продължаващи претърсвания.

Генералната прокуратура на Азербайджан съобщи на 1 октомври вечерта, след съобщения в социалните мрежи за неговото изчезване, че Мусаев е на действителна военна служба във военна част в Лачинския район и че на 26 септември е констатирано отсъствието му от мястото на служба. Издирването са водили министерствата на отбраната и на извънредните ситуации, а следственият отдел на Военната прокуратура е образувал дело, тъй като са установени основателни подозрения, че военнослужещият е напуснал частта самоволно. Ведомството потвърди, че Мусаев се намира в Армения, където е бил задържан от тамошните органи, и добави, че държавните органи на Азербайджан поддържат контакт със съответните органи на другата страна, за да изяснят пребиваването и задържането му. Съобщението не назовава стрелбата и говори само за други обстоятелства по инцидента. Към 3 октомври публична позиция на Баку по стрелбата и по връщането на Мусаев няма.

В своето новогодишно обръщение от 31 декември 2025 г. премиерът Никол Пашинян отбеляза, че Армения изпраща първата календарна година от независимостта, в която няма жертви от стрелба с Азербайджан, и че на държавната граница няма жертви от стрелба от март 2024 г. Официалните съобщения за Шаки касаят един военнослужещ, стрелял в селска къща, не сблъсък между армиите.

Мирният договор между Армения и Азербайджан още не е подписан. Проектът беше парафиран на 8 август 2025 г. във Вашингтон от външните министри на двете страни в присъствието на президента Доналд Тръмп, както припомни Пашинян пред Общото събрание на ООН. Баку свързва подписа с промяна на разпоредбите в арменската конституция, които определя като териториални претенции: Хикмет Хаджиев, помощник на президента Илхам Алиев заяви по време на регионалния форум CAMCA 2026 в Баку на 2 октомври, че след тази стъпка подписването на окончателния договор ще стане реалност. Договореностите от Вашингтон предвиждат и маршрута ТРИПП („Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“): транзитен коридор през Сюник, най-южната провинция на Армения, който трябва да свърже територията на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван.

На 28 февруари 2024 г. друг азерски военнослужещ Руслан Панахов премина линията на съприкосновение край общината Тех в Сюник около 05:15 ч. с автомат тип АКМ и пълнител, след което беше задържан от арменски военни. Следственият комитет образува производство по състави, сред които опит за диверсия, опит за убийство по мотиви на национална и религиозна омраза, незаконно притежаване и пренасяне на огнестрелно оръжие, контрабанда и незаконно преминаване на границата: три от тях, по чл. 335, ч. 1, чл. 340, ч. 1 и чл. 469, ч. 1, съвпадат със сегашните. Арменските власти обаче установиха, че Панахов е избягал от азерска позиция след инцидент между военнослужещи и се е изгубил, и на 4 март делото бе прекратено. Азербайджанското министерство на отбраната беше обяснило преминаването със загубена ориентация при лошо време. На 5 март Армения го върна в Азербайджан. СНС представи връщането като жест на добра воля.

Премиерът Пашинян обясни в средата на март, че при последните си разговори с Илхам Алиев двамата са постигнали споразумение такива военнослужещи да бъдат връщани, и посочи връщането на Панахов като стъпка към прилагане на уговорката след дълго прекъсване. Според него връщането се затруднява, когато военнослужещи нарушават границата нарочно или извършват престъпления. Сега Мусаев е обвинен по пет състава, между които причиняване на тежка телесна повреда.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

Търговският натиск върху Армения се превръща в спор за геополитическия ѝ избор

🇦🇲📲🇷🇺 Арменският президент Никол Пашинян поиска от руския държавен глава Владимир Путин да се намеси за отмяната на ограниченията върху вноса на арменски стоки в страната, които според него противоречат както на двустранната договорно-правна база, така и на регулациите на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Отговорът, който Кремъл описа публично, беше за съвсем друго: Путин е настоял пред него да се проведе „във възможно най-кратки срокове“ национален референдум дали страната да влезе в Европейския съюз или да остане в ЕАИС. Телефонният разговор се състоя вчера, 27 юли по инициатива на Пашинян и беше първият между двамата след парламентарните избори от 7 юни.

Двете официални изявления за един и същ разговор по същество нямат нито едно общо твърдение. Това на Кремъл заема два абзаца и не съдържа думата „ограничения“. То посочва, че Путин „потвърди ангажимента си“ към Съвместното заявление, прието на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май 2026 г. от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан за действията на Армения за влизане в ЕС, и „беше акцентирана нуждата от провеждане в Армения във възможно най-кратки срокове на общонационален референдум за влизане в ЕС или за по-нататъшно оставане в състава на ЕАИС“. Съобщението на Ереван отделя основното си място на търговския спор: Пашинян поставя пред Путин ограниченията върху износа на стоки с арменски произход и иска мерки за уреждането им, а по въпроса за референдума дава условен отговор, че такъв е практически възможен само след като Ереван подаде официална заявка за членство в ЕС и темата придобие предметен характер. Единственото, което двата текста потвърждават заедно, е че разговорът се е състоял.

Ограниченията, за които настоява арменската страна, се натрупаха за 10 седмици по продуктови групи, а не отделни нарушители. От средата на май 2026 г. Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на цветя, след това на домати, краставици, пипер, зеленчуци и ягоди; на 23 май рестрикциите обхванаха продукцията на 3 арменски производителя на алкохол, сред които Абовянския коняков завод; в края на май и началото на юни дойде ред на костилковите плодове, гроздето, сушените плодове и цялата жива риба и рибна продукция. На 11 юни службата обяви най-широката мярка: от 12 юни се спира вносът на цялата подкарантинна продукция с произход и изпращане от Армения, както и нейният транзит през територията на Руската федерация към страните-членки на ЕАИС. Забраната обхвана около 130 категории стоки и остава в сила „до изработването на конкретен алгоритъм“ за проследимост и безопасност. На 24 юли беше обявена забрана и за млечните продукти, влязла в сила на 27 юли, в деня на самия разговор.

Мотивите, които руското ведомство изтъква, са фитосанитарни и ветеринарни. В обосновката за юнската мярка се посочват три случая на заразяване с капров бръмбар при постъпили от Армения ядки, сушени праскови и сушени домати, както и „недостатъчен контрол от страна на упълномощения орган на Армения“, който „поражда недоверие към системата на фитосанитарната сертификация“. При млечните продукти обвинението е за мляко от болни животни и за липса на система, потвърждаваща произхода и безопасността на суровината. Съпоставката с поведението на службата обаче показва и друго. В същия ден, в който се проведе разговорът, Россельхознадзор съобщи, че е пресякъл внос на цветя с арменски произход, влизали в Русия през Беларус, тоест че следи и заобикалящите маршрути в общото митническо пространство. Заместник министър-председателят Алексей Оверчук пък заяви още на 4 юни, че Русия „изобщо не е въвеждала никакви ограничения за арменския внос“, а това е „обичайна нормална работа“ – оценка, която не се съгласува със собствените публикувани указания на надзорния орган.

Разминаването между двете правителствени съобщение показва как един търговски спор е преформулиран от Москва като избор между ЕС и ЕАИС.

Търговските ограничения

Числата засега показват свиване, но не и това, което забраните ще донесат. За първите пет месеца на 2026 г. търговският обмен между двете страни е спаднал с 20,5% на годишна база, до 2,2 млрд долара от близо 2,8 млрд година по-рано, а делът на Русия в целия външен търговски оборот на Армения се е свил от 35,1% на 28%. Делът на ЕАИС е спаднал от 36,7% на 29,8%. Общият външен оборот на страната обаче е останал практически непроменен, 7,87 млрд долара, т.е. спадът е концентриран в едно направление. Съществена част от него не идва от забраните: според данни на Комитета за държавни приходи за първото тримесечие вносът на благородни метали и камъни е паднал от 377 на 136 млн долара, а техният реекспорт към ОАЕ, от 346 млн на едва 41 млн, което отразява изчерпването на златния канал, отворен от 2022 г. Периодът, който статистиката покрива, предхожда влизането в сила на повечето забрани, така че ефектът им върху износа на Армения тепърва ще бъде отчетен. Тезата, че свиването се дължи почти изцяло на реекспорта, упорито се тиражира от руски държавни медии, чийто интерес е точно ограниченията да изглеждат икономически незначителни.

Астанското заявление, към което Путин препрати, е документът, който дава на спора краен срок. Прието на 29 май от четиримата президенти без участието на Армения (Пашинян обяви, че няма да отиде на срещата заради предизборната кампания и страната беше представена от вицепремиера Мгер Григорян), то се позовава изрично на два акта: приетия през 2025 г. и подписан от президента закон „За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз“ и съвместната декларация от първата среща на върха Армения–ЕС от 5 май 2026 г. Оперативната му част възлага на членовете на Евразийския междуправителствен съвет от четирите държави да докладват на редовното заседание на Висшия евразийски икономически съвет през декември 2026 г. „за възможните последици от спирането по отношение на Република Армения на действието на Договора за ЕАИС“. Отделно четиримата споделят позицията, че в Армения трябва да се проведе възможно най-скоро общонационален референдум.

Между заплахата и изпълнението ѝ обаче стои правен проблем, който руската страна не крие. Договорът за ЕАИС не предвижда процедура нито за изключване на държава членка, нито за спиране на членството ѝ, а изменението на самия договор изисква консенсус, в който влиза и арменският глас. Оверчук потвърди на 27 май, че на срещата на върха не се обсъждат ограничителни мерки и че „за изменение на договора не става дума“. Именно затова декемврийската точка е доклад за последиците, а не решение. Формално спиране на членството на Армения през декември остава малко вероятно; работещият елемент е самият срок, който поставя всяко следващо руско действие в календар. Пашинян обозначи този проблем на 25 юни, когато заяви, че ако страните от ЕАИС могат да вземат решения срещу една от държавите членки, това означава саморазпускане на обединението.

Референдумът като инструмент за натиск

Искането за референдум удря в същата празнота. Ереван не е подавал заявка за членство в ЕС, а законът от 2025 г. обявява начало на процес, не кандидатура. Плебисцит, зададен към момента, изправя избирателя в Армения пред избор между действителен пазар със свободен достъп и перспектива без срок и без покана, и точно това обвързване на членствата като взаимоизключващи се е инструмента от Кремъл. Позицията на правителството в Ереван остава, че страната не си поставя за цел излизане от ЕАИС, а въпросът за бъдещия референдум може да възникне едва след официално обръщение към Брюксел.

Извън селското стопанство стои недокоснат по-тежкият лост. На 26 май „Комерсант“ съобщи, че Москва е предупредила Ереван за възможно спиране или денонсиране на споразумението от 2013 г. С него Руската федерация отмени безсрочно митата върху износа на природен газ, петролни продукти и необработени диаманти за Армения. Арменската страна отрече да е получавала такова писмо и двете твърдения остават неподлежащи на независима проверка. Ако все пак е вярно, то очертава границата на досегашния подход: газ, горива и диаманти не подлежат на карантинен и ветеринарен контрол, тоест мярка по тях не би могла да се представи като техническа. Дотук натискът се движи именно в отраслите, в които може.

Брюксел междувременно строи насрещния коридор. На 2 юли Европейската комисия обяви нов транш от 18 млн евро икономическа подкрепа и внесе предложение за регламент за временни търговски облекчения за арменските стоки, което на практика премахва митата за близо 80% от арменския износ за ЕС. Механизмът е временно спиране на адвалорните мита по схемата ОСП+ с изключение на някои чувствителни продукти и с изрично включване на земеделски стоки, забранени от Русия + премахване на митата за осем земеделски позиции в рамките на съответните тарифни квоти. Обяснителният меморандум на Комисията посочва пряко и без заобикалки причината: през май и юни Русия въведе и разшири ограничения върху арменски износ, включително коняк, вино, минерална вода и селскостопанска продукция, създавайки пречки пред транзита на определени арменски стоки през територията си. На 14 юли комисията по международна търговия на Европейския парламент прие досието да се разгледа по опростена процедура.

Какво може да последва

Скоростта на европейската реакция обаче не изравнява веднага мащабите. Митническото облекчение има ефект върху цената, но не и върху логистиката, а Армения няма излаз на море и историческият ѝ товарен коридор минава именно през Грузия към руския пазар. Пренасочването върви, но от ниска база: арменски цветя вече заминават за ОАЕ, а за цялата година става дума за около 9 тона. Земеделието и производството на коняк са трудоемки селски отрасли с концентрирана заетост, т.е. ударът се разпределя политически по региони, а не само счетоводно.

Всичко това стои върху оспорван политически резултат. „Граждански договор“ спечели изборите на 7 юни с 49,89% и 64 места при избирателна активност 58,76%, което ѝ осигури мнозинство, но ѝ отне двете трети, с които разполагаше досега; втори остана блокът „Силна Армения“ на руско-арменския предприемач Самвел Карапетян, чиито активи в Армения са под съдебен натиск от 2025 г. Москва не е поздравила нито Пашинян, нито партията му, а руски официални лица оспорват легитимността на вота и за пореден път заговориха за западно вмешателство. Ограниченията се засилиха именно в седмиците преди изборите, а разследване на Ройтерс от 29 май описа кампания с внос на гласоподаватели и фалшиви сайтове, насочена срещу завоя на Ереван към Европейския съюз. След вота контактите се възстановяват бавно и стъпаловидно: разговор с премиера Михаил Мишустин на 2 юли, визита в Русия в началото на юли, при което Пашинян е бил свален от списъка с изказващи се на форума в Екатеринбург, и едва на 27 юли – първият телефонен разговор с Путин.

Докато Кремъл не признава ограниченията за предмет на разговора, договорена развръзка по тях е малко вероятна: страната, която иска отмяна, поставя въпрос, който другата официално не е повдигнала. Дотогава забраните остават в сила по административен ред, без да са предмет на преговори. Ако Россельхознадзор възстанови сертификацията по отделни продуктови групи или отвори транзита до декември, без Ереван да е направил каквато и да е стъпка по въпроса за референдума, оценката за строго политическото обвързване на забраните отслабва. Ако вместо това ограниченията бъдат разширени към нови отрасли, енергетика или към режима на арменските трудови мигранти в Русия, тя се засилва. На този етап първото изглежда много по-слабо вероятно.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Арменците масово пред урните: Рекордна избирателна активност и сигнали за нарушения.

🇦🇲🗳️ Рекордна избирателна активност беше регистрирана днес на критично важните избори за парламент в Армения, отбелязали рязък скок в избирателната активност в сравнение с предишните вотове, въпреки опитите на правоприлагащите органи да се справят с вълна от изборни измами и криминални нарушения по места, съобщи „Радио Свобода“.

Предварителните данни показват избирателна активност от 58,46% в столицата Ереван, а нивата на участие в останалите региони на страната варират от 54,60% до 66,67%. Най-висока активност е регистрирана в област Сюник, където 66,67% от избирателите с право на глас са пуснали своите бюлетини, следвана от област Вайоц Дзор с 65,63% и Тавуш, където е отчетена активност от 63,40%. Сред останалите региони, Арагацотн съобщава за активност от 61,70%, следвана плътно от Котайк с 61,66%. В област Арарат активността е 59,87%, в Лори – 58,59%, а в Ереван – 58,46%.

Общо 2 505 102 граждани имат право на глас в този изборен цикъл. Избирателните секции официално затвориха врати в 20:00 ч. местно време, а избирателните комисии започнаха подготовка за процеса по броене на гласове. Централната избирателна комисия трябва да започне публикуването на първоначалните данни от вота по-късно тази вечер.

Арести и разследвания за изборни измами

Въпреки че високата активност сигнализира за силна обществена ангажираност, изборният процес се сблъска с редица предизвикателства пред сигурността и умишлени нарушения. Към 17:00 ч. местно време Оперативният щаб на МВР и специализираните горещи линии регистрираха 57 изрични сигнала за изборни нарушения.

В изявление на ведомството се потвърждава, че органите на реда вече са проверили и документирали няколко тежки случая на криминална намеса. Регистрирани са 19 отделни случая на многократен вот или подхвърлени бюлетини, а 15 случая включват директно нарушение на тайната на вота.

Два случая включват физическа или административна възпрепятстване на граждани, опитващи се да упражнят право на глас, документиран е и един случай на директен подкуп на избирател, заедно с 1 инцидент, включващ лице, носещо хладно оръжие директно в избирателна секция.

Следствените органи са поели контрола върху събраните преписки, а полицията вече е задържала 14 души във връзка с тези престъпления. Освен това службите за сигурност активно разследват допълнителни 198 сигнала за предполагаеми нередности, а едновременно с това проверяват твърдения, появяващи се в социалните мрежи и медиите.

Геополитическият залог

Напрегнатата вътрешна обстановка отразява историческата тежест на изборите. Общо 18 политически сили, сред които 16 партии и 2 коалиции, се състезават за места в парламента с численост минимум 101 депутати. Самостоятелните партии трябва да преминат бариерата от 4%, за да влязат в парламента, докато за коалициите бариерата е 8%.

Партията „Граждански договор“ на действащия премиер Никол Пашинян води в настоящите проучвания с около 30% обществена подкрепа, следвана от прокремълския съюз „Силна Армения“ на руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, който събира между 6% и 11%. Пашинян се стреми към убедително мнозинство от две трети.

Това конституционно мнозинство е юридически нужно за неговия кабинет, за да прокара мащабни промени в арменската конституция – конкретно по отношение на историческите препратки към Нагорни Карабах – които съседен Азербайджан поставя като неизменно условие преди подписването на окончателен, правно обвързващ мирен договор за трайно прекратяване на конфликтите по границата.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Зеленски: Русия се страхува от украински дронове над Червения площад на парада на 9 май.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия изпитва страх от евентуална поява на украински дронове в небето над Москва по време на военния парад за Деня на победата на 9 май, което подчертава нарастващото напрежение преди едно от най-символичните събития за страната.

По време на откриването на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван днес, Зеленски загатна, че парадът тази година може да изглежда по коренно различен начин от предишните, особено по отношение на представената военна техника.

„Русия обяви парад за 9 май, но на него няма да има военна техника. Ако това наистина се случи, за първи път от много, много години те няма да могат да си позволят присъствието на оръжие на парада. Те се страхуват, че дронове могат да бръмчат над Червения площад“, каза Зеленски.

Той добави, че подобно развитие на събитията е ясен знак, че руската армия вече не е толкова силна, колкото е била някога Освен това Зеленски посочи, че следващите месеци ще бъдат потенциално решаващ период за хода на войната.

„Това лято ще бъде моментът, в който Путин ще реши какво да прави по-нататък – да разшири тази война или да премине към дипломацията. И ние трябва да го тласнем към дипломация“, заяви той.

Самият руски държавен глава е в състояние на повишена тревога от началото на март поради засилващи се опасения от евентуален опит за преврат и заплахи за покушение с дронове от вътрешността на страната.

Според доклад на европейско разузнаване Путин е променил съществено рутинните си мерки за сигурност, като е преустановил посещенията в обичайните си резиденции в Московска област и Валдай. Вместо това се твърди, че той действа основно от укрепени и модернизирани бункери в Краснодарския край.

По-рано Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че ежегодният парад за Деня на победата в Москва ще се проведе без традиционното дефиле на военна техника – осезаемо отклонение от досегашните чествания.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Пашинян влезе в остър спор с бивша жителка на Нагорно Карабах.

🇦🇲 Арменският премиер Никол Пашинян влезе в остър спор в ереванското метро с пътничка, която го обвини в доброволно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан.

Според очевидци разговорът е започнал, след като жената е упрекнала Пашинян за загубата на Карабах. В отговор той е заявява, че правителството е похарчило милиарди, за да могат хората да останат да живеят там, и я пита защо тя самата не е останала.

„Направихме всичко, за да живеете в Карабах, а през 2023 г. именно вие ме обвинявахте, че сме затворили границите, за да не напускат хората Карабах в посока Армения. Сега дойдохте тук и казвате: Ой, ние искаме да се върнем“, заяви Пашинян, цитиран от News.am.

Жената е помолила премиера да не повишава тон и да не ѝ размахва пръст, на което той е отговорил: „Ще говоря по-силно, не ме обвинявайте за случилото се“. Пашинян също така е призовал събеседницата си да не говори с „такова презрение“ за картата на Армения, която е държал в ръцете си.

Малко по-късно Пашинян се извини на жената. Той публикува видео в своя телеграм канал, в което споделя, че „не може да превъзмогне този момент“ и да сдържи емоциите си при разговор на темата, наричайки това голям пропуск. „Моля за прошка жената от Карабах и нейното дете и ги каня на нова среща“, написа той.

След като на Пашинян е съобщено, че пътничката се казва Армине Мосиян, той се обърна към нея по име и изрази надежда, че ще има повод да се срещнат отново и да разговарят спокойно.

„Бих искал този разговор да се състои; знам, че ще откажете и ще кажете няколко груби думи по мой адрес. Приемам това смирено, но ако изведнъж ви хрумне да се съгласите да поговорим спокойно и без емоции пред камера или телефон, знайте, че съм на ваше разположение и приемам поканата предварително“, каза той.

През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол върху Нагорни Карабах в резултат на бърза военна операция. Регионът, който началото на 90-те се провъзгласи за независима република Арцах, така и не получи признание от нито една държава в света, включително от Армения, под чийто фактически контрол се намираше дотогава. В резултат на азерската операция Арцах обяви прекратяване на съществуването си от 1 януари 2024 г.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.