САЩ потвърдиха, че имат оръжие в орбита, но не казаха какво

🇺🇸🛰️ САЩ разполагат с оръжия в орбита, заяви министърът на ВВС Трой Мейнк в основното изказване по време на конференцията „Air, Space & Cyber“, организирана от Асоциация на ВВС и Космическите сили, която се проведе на 14 септември в Нашънъл Харбър, Мериленд. Думите му получиха писмено потвърждение от Космическите сили само няколко часа по-късно пред изданието TWZ, но без данни за вида оръжие, полезния товар и начина, по който би било използвано.

Мейнк заяви, че САЩ продължават да се подготвят за променящите се заплахи, където и да възникнат те. По думите му те вече разполагат с оръжия за космически контрол в орбита, които са способни да защитят съвместно действащите въоръжени сили на САЩ от враждебни действия. Под това се разбират различните видове въоръжени сили, действащи като едно цяло. Като ръководител на Министерството на ВВС Мейнк е най-висшият цивилен ръководител както на ВВС, така и на Космическите сили.

Попитан непосредствено след речта дали ще поясни какво има предвид, той подчерта, че формулировката е добре обмислена предварително: „Тази фраза беше много внимателно обмислена. Затова се придържам към казаното.“ На среща с журналисти по-късно същия ден той повтори това още по-категорично: „Няма да навлизам в подробности за вида на оръжието.“

На въпроса защо изявлението идва точно сега Мейнк обясни, че ведомството е обсъждало продължително време как да говори по темата публично, като този избор е бил повлиян от множество фактори. Той свърза оповестяването с възпирането, но заяви, че разкриването на подробности за американската дейност не би помогнало за нея. Затова отказа да уточни дори дали са провеждани изпитания.

Отказът от подробности е съществена част от начина, по който Мейнк представи съобщението. Думите му показват стремеж да бъде оповестено наличието на способности, които могат да имат възпиращ ефект, но без да се разкриват техните характеристики. От това обаче не следва, че възпиращата им стойност зависи единствено от публичното признание или че всяко допълнително уточнение непременно би я намалило.

Писменият отговор на Космическите сили очертава по-ясно какво ведомството е готово да разкрие. Техен говорител заяви пред TWZ, че дългогодишната американска политика предвижда защитата на съвместно действащите въоръжени сили във всички области на военните действия. Той допълни, че САЩ повишават готовността си срещу съществуващите заплахи и разполагат в орбита с оръжия за космически контрол.

В предоставеното обяснение космическият контрол обхваща мисии за противодействие на противника в космоса и за установяване на контрол там. Те включват кинетични и некинетични средства за нарушаване, ограничаване и при необходимост унищожаване на противникови способности. Според Космическите сили тези средства могат да се използват както настъпателно, така и отбранително, по решение на съответните бойни командвания.

TWZ изрично попита дали това означава, че въоръжените сили на САЩ разполагат в орбита едновременно с кинетични средства, например физически прехващачи, и с некинетични средства, например апаратура за електронна борба. Космическите сили повториха отново отказа си от обсъждане на конкретни оперативни методи, полезни товари, технически характеристики и начини на използване. Те добавиха, че с развитието на Космическите сили публичното обсъждане трябва да изяснява доктрината и мисиите, без да разкрива чувствителни оперативни детайли.

Така ведомството потвърди общото твърдение за оръжия в орбита, но не уточни какви са те. Изброяването на кинетични и некинетични средства в описанието на мисиите не установява дали и двата вида реално са разположени там.

Възможните механизми се различават не само по сила, но и по начина на въздействие. Сред примерите за временно въздействие са лазер, заслепяващ оптиката на чужд спътник, без да я поврежда, или система за електронна война, която заглушава връзката му достатъчно дълго, за да позволи на американски апарат да се отдалечи от опасност.

Други възможни средства са физически прехващач, механично рамо за захващане, аерозол за въздействие върху оптиката и слънчевите панели или използване на самия спътник за сблъсък с целта. Това са примери за различни механизми, а не установени характеристики на американското въоръжение. Конкретният начин на използване определя дали въздействието ще бъде временно, трайно увреждащо или разрушително.

Разграничението е ключово и заради риска от възникване на космически отломки. Временно заглушаване или заслепяване не предполага разрушаване на апарата. В същото време обаче кинетичното поразяване е възможно да образува отломки, които застрашават други спътници, включително собствените апарати на нападателя.

Именно това стои в основата на оценка, изготвена от Виктория Самсън, експерт по космическа сигурност от фондация Secure World Foundation. Тя определи изказването като безпрецедентно за държавен служител на САЩ и предположи, че става дума за орбитални заглушители и друга апаратура за електронна война, не за кинетично оръжие. Аргументът ѝ е, че САЩ последователно се обявяват за избягване на образуването на отломки. Това е експертна оценка въз основа на публичната информация. Космическите сили отказаха да я потвърдят или отхвърлят.

В изявлението си Космическите сили се позовават на Договора за космоса, в сила от 1967 г. Той забранява на държавите – страни по него, да разполагат ядрени и други оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Тази конкретна забрана не обхваща конвенционалните оръжия като обща категория. Позоваването на договора представлява заявка за съответствие с него, но не разкрива естеството на разгърнатите активи и само по себе си не изчерпва въпроса за приложимите правни ограничения.

Изказването на Мейнк продължава серия от публични изявления от началото на годината. През февруари генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командващ „Бойни сили“ на Космическите сили, отказа да формулира конкретно защитните мерки на американските спътници, но обобщи позицията си: „Не можеш да бягаш от побойника вечно. Понякога трябва да се обърнеш и да удариш.“

През август генерал Стивън Уайтинг, ръководител на Космическото командване на САЩ, заяви по време на симпозиума по космическа и противоракетна отбрана, че надеждните и публично признати способности за поразяване на противникови апарати са ключов приоритет. „В космоса няма безопасно убежище. Не може да изкопаеш окоп или да вдигнеш щит“, отбеляза той. Космическото командване постави настъпателните способности в орбита на първо място сред потребностите си за периода 2029–2033 г.

Преди изявлението от 14 септември сред публично признатите противоспътникови системи бяха наземната система за противодействие на комуникациите, нейният наследник Meadowlands и мобилният заглушител Remote Modular Terminal. Те действат чрез радиосмущения, без кинетично въздействие.

През 2022 г. администрацията на Джо Байдън обяви едностранен мораториум върху провеждането на разрушителни изпитания на противоспътникови ракети, изстрелвани от земята. Към момента не е известно дали тази политика продължава да се спазва. Посоченият ѝ обхват обаче не представлява обща забрана за разработване на други противоспътникови средства. Междувременно прехващачите, базирани в космоса, заемат централно място в противоракетната инициатива „Златен купол“ на администрацията на Доналд Тръмп.

Публичното признание може да има и политически последствия, различни от търсеното възпиране. Това би могло да даде аргумент на Пекин и Москва да обявят собствено въоръжение в космоса, като се позоват на американския пример. Самсън поставя въпроса за последователността на Вашингтон: след собственото си изявление той трябва да е готов да приеме подобни думи и от водещите си стратегически противници.

Евентуални съобщения от Пекин или Москва през следващите месеци биха били важни за оценката на тази последица, но сами по себе си не биха доказали, че признанието на САЩ е понижило прага за въоръжаване на открития космос. Мълчанието им, дори съчетано с потвърждаване или възстановяване на американския мораториум от 2022 г., също не би доказало успех на възпирането. Засега публично е заявено наличието на американски оръжия в орбита; техният вид, възможности и условия за използване остават неизвестни.

Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Анализ: Пентагонът спря да отчита кого убива, докато помощта минава одит

🇺🇸📋 Съединените щати проследяват помощта си за борба с тероризма спрямо изходни показатели и предварително договорени индикатори, но при въздушните и морските удари в рамките на същата по-широка политика вече не публикуват нито кого са поразили, нито колко души са убили. Това заяви Джим Лаукс, програмен съветник в Бюрото за борба с тероризма на Държавния департамент от 2018 до 2025 г. Тезата му беше изложена на 10 септември в публикация на War on the Rocks.

Лаукс е надзиравал около 20 проекта в Източна Африка за близо 80 млн. долара годишно и описва система, при която финансиране не се отпуска без план за мониторинг, а закъснялото отчитане може да го спре. При военните удари тенденцията, пише той, е обратната: през последните 18 месеца механизмите, чрез които резултатите от тях се отчитаха публично, постепенно са престанали да работят.

Изискванията за отчетност при помощта не са вътрешна инициатива на бюрото. През 2014 г. Комисията по външни работи на Камарата на представителите провежда изслушване за бюджета, програмите и оценката на същото звено, а през 2015 г. Наръчникът по външните работи закрепва мандата на Службата за програми да следи и оценява финансираните дейности.

През юни 2020 г. Генералният инспекторат на Държавния департамент инспектира чуждестранната помощ на бюрото и установява, че тя не покрива ведомствените стандарти за мониторинг и оценка. Един служител е отговарял за 86 проекта на стойност почти 147 млн. долара – обхват, който инспекторите определят като непосилен за реален надзор. Инспекцията формулира препоръка под отделен номер, публикува отговора на бюрото и я оставя отворена, докато не получи необходимата документация. Лаукс не премълчава, че и собственото му звено невинаги е покривало изискванията. Разликата, казва той, е, че несъответствието е било документирано.

Какъв резултат може да даде помощ, подложена на такъв контрол, се вижда най-ясно в Могадишу. Лаукс води собствен регистър на големите атаки в сомалийската столица: 10 през 2015 г., 18 през 2016 г. и 42 през 2017 г.

Именно през 2017 г. беше извършена и атаката с камион-бомба от 14 октомври. Превозното средство е натоварено с експлозиви в долината Шабеле, преминава през няколко контролни пункта по пътя от Афгойе, преди да бъде взривено на оживено кръстовище в центъра на Могадишу. Загиват 587 души.

След атаката многодонорска подкрепа укрепва постоянните контролни пунктове по главните подходи към града, а финансирани от бюрото мобилни средства за проверка на превозни средства покриват пролуките между тях. На 28 декември 2019 г. Ал-Шабаб опитва отново същия тип атака, но камионът не достига града. Той се взривява на пункта Екс-Контрол при западния вход откъм Афгойе. Al Jazeera съобщава същия ден за 78 загинали по данни на службата за линейки Aamin и за над 90 според съветник на кмета.

Оттогава нито една атака в Могадишу не е достигала мащаба от 2017 г. Отделна програма, насочена срещу насилствения екстремизъм е подпомогнала над 1200 души да напуснат Ал-Шабаб между 2020 и 2024 г.

Лаукс сравнява тази помощ с противопожарна защита: датчици, показващи къде температурата се покачва. Реакция, която идва преди пожарът да се разпространи; и превенция, намаляваща броя на искрите. По този критерий резултатът, призна той, е смесен, но може да бъде проследен и оценен. Столицата вече не „гори“ в предишния мащаб, но извън нея Ал-Шабаб не е овладян и днес, според преценката на Лаукс, е по-силен, отколкото е бил тогава. Той може да посочи къде политиката дава резултат именно защото са налице данни и отчети, позволяващи това да бъде измерено.

Кампанията на удари в Сомалия е най-мащабната в историята на Африканското командване (AFRICOM). На 18 декември Stars and Stripes преброи 117 обявени удара в Сомалия за 2025 г. Предишният рекорд е 63 през 2019 г., а до края на март 2026 г. командването вече е достигнало близо 50 за новата година.

Съдържанието на съобщенията за тези удари постепенно оредява. През януари 2024 г. AFRICOM съобщи, че удар край Каад в централна Сомалия е убил шестима бойци на Ал Шабаб и не е причинил цивилни жертви. През март 2025 г. съобщението посочва единствено, че при удара са убити вражески бойци. Публикациите от август 2026 г. съдържат само датата, организацията и разстоянието до най-близкия град.

И през трите години съобщенията завършват с едно и също уточнение: конкретни данни за използваните части и средства няма да бъдат разгласявани по съображения за оперативна сигурност. Това позоваване присъства както в подробните публикации, така и в почти лишените от данни съобщения. Следователно само по себе си то не обяснява защо публичните данни са намалели.

Прекъснато е и публичните тримесечни отчети на AFRICOM за цивилните жертви. Командването започва да публикува такива доклади през април 2020 г., а последният на сайта му обхваща периода до 30 юни 2025 г. и е 22-рият поред. Четири тримесечия – от юли 2025 до юни 2026 г. – остават непубликувани.

Политиката на Пентагона за цивилните загуби не задължава AFRICOM да публикува тези отчети. Практиката е доброволна и прекъсва именно в периода, когато броят удари достига най-високите си нива. Отделно има и задължителен годишен отчет за цивилните жертви, който също закъснява. Законът за отбраната за 2018 финансова година изисква министърът на отбраната да предава на комисиите по отбрана годишен доклад за гражданските жертви до 1 май.

Докладът за 2025 г. достига Конгреса на 10 август 2026 г. Предните два също са предадени със закъснение. Самият документ представя заключенията си към 1 февруари 2026 г. – три месеца преди законовия срок и шест месеца преди фактическото му предаване.

Според The Intercept ведомството е предоставило документа на депутатите, без да го публикува, въпреки че законът изисква паралелно да бъде издадена и публична версия, освен ако министърът не удостовери писмено, че това би създало заплаха за националната сигурност.

Посочените в доклада жертви произтичат от три удара срещу хутите през април 2025 г. – 153 убити и 243 ранени цивилни, всички в Йемен. За сравнение, за цялата 2024 г. са били отчетени двама убити цивилни. Независимият Yemen Data Project е документирал поне 238 убити и 467 ранени в рамките на кампанията.

Подобно забавяне има и при Държавния департамент. Годишният доклад за тероризма по закон трябва да бъде представян до 30 април за предходната година. Публикуваното на 1 май 2026 г. издание обхваща 2024 г. – закъснение не от няколко месеца, а от една година.

Същият доклад посочва 0 цивилни жертви от ударите по плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан – кампания, при която според сметката на Лаукс са убити поне 221 души при поне 66 удара. CBS News и PBS също преброяват над 200 загинали.

Представителката Сара Якобс, член на Комисията по въоръжените сили, разказва пред The Intercept след брифинг, воден от контраадмирал Браян Бенет от Обединения щаб, че служителите на министерството не смятат за нужно да установяват самоличността на хората на борда. По изложеното пред нея е достатъчна връзка с някой от картелите, определени през 2025 г. като чуждестранни терористични организации, или техен филиал.

Лаукс съпоставя това признание с отчетената нула цивилни жертви. Според неговия аргумент двете могат да бъдат съвместими само ако статутът на хората се извежда от предварителната квалификация на целта или организацията, а не от последващо установяване кой конкретно е бил убит.

Първият удар, на 2 септември 2025 г., показва какво може да остане извън подобен стандарт. 11-те мъже на борда са от Сан Хуан де Унаре и Гуирия на полуостров Пария – район, който Transparencia Venezuela описва като основен център на трафика на хора в страната. Попитан по време на закрит брифинг дали загиналите може да включват жертви на трафик, Бенет е отговорил, че това е възможно.

Тук аргументът на Лаукс следва логиката, възприета от американското правителство. Определянето на картелите като терористични организации е обявеното основание за ударите. Конгресът е поставил както морската, така и африканската кампания под едно и също изискване за отчетност, а докладът за 2025 г. ги разглежда заедно. Ако борбата с наркотрафика се третира като част от борбата с тероризма, за да бъде обосновано използването на смъртоносна сила, според логиката на Лаукс изискването за отчетност следва да се прилага със същата последователност.

Първият доклад на Водещия генерален инспектор за операция Southern Spear, предаден на Конгреса през май, показва колко информация Южното командване отказва да разкрие. Мисията е засекретена; списъкът на организациите, които могат да бъдат атакувани, не се публикува; броят на ударите също остава скрит, както и критерият, по който се избира между смъртоносен удар и задържане.

На въпроса как измерва дали операцията постига целите си, щабът в Маями отговаря, че няма да публикува показателите, по които оценява нейната ефективност. Тъй като командването не предоставя данни за броя на ударите, инспекторът го възстановява по публикации на New York Times и ABC News.

Единствената публично известна оценка на резултатите произлиза от изтекъл анализ на Агенцията за борба с наркотиците (DEA), според който не се наблюдава промяна в предлагането и цената на кокаина. През март Командващият свидетелства, че картелите са пренасочили маршрутите към въздушен трафик и контейнерни превози.

Само за първото тримесечие на 2026 г. Южното командване е изразходвало 527,9 млн. долара. За периода от септември 2025 до март 2026 г. сумата достига 647 млн.. За сравнение, цялото годишно портфолио от програми, надзиравано от Лаукс, е било около 80 млн. долара.

Аргументите за ограничаване на публичната информация не са лишени от основание и Лаукс ги излага сам. Подробната оценка на резултатите от даден удар може да разкрие източници на разузнаване, методи, както и ежедневните навици, движението и поведенческите модели на наблюдавани лица. Ал-Шабаб и Ислямска държава следят прессъобщенията и публикуват свои. Ако правителството обяви даден човек за убит, а след датата на удара той се появи във видеозапис, доверието към официалната информация страда.

Виктор Марсай от Soufan Center пише и че цивилните жертви при въздушни удари могат да радикализират хора, които преди това не са имали връзка с въоръжената групировка.

Според Лаукс обаче тези рискове не обясняват напълно сегашната практика. Съобщенията от 2024 и 2025 г. са посочвали числа и имена, а същевременно са запазвали в тайна именно данни за използваните сили и средства. Той не посочва и нито един случай, при който публикуването на 22-те тримесечни доклада на AFRICOM да е довело до разкриване на защитена информация.

Нигерия показва, че при същия противник и сходен пропаганден риск е съвсем възможно да се публикуват конкретни резултати. На 19 май 2026 г. нейният Генерален щаб докладва за 175 убити бойци на Ислямска държава в съвместни удари, назовава трима командири и изброява унищоженото. AFRICOM се ограничава до изявление, че анализаторите довършват оценката, и впоследствие не публикува резултат. Нигерийската цифра не е независимо потвърдена; тя просто остава единствената публично обявена.

За европейските партньори липсата на американска публична отчетност има директно значение. В Сомалия европейското финансиране остава от страната на дейностите, чиито резултати подлежат на измерване. ЕС и държавите членки, сред които и България чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, одобряват през април 2026 г. 75 млн. евро за мисията на Африканския съюз в страната (AUSSOM).

С това Брюксел остава водещ донор на мисията, с близо 2,8 млрд. евро за последователните операции през последните две десетилетия. Втората фаза на Съвместната полицейска програма за полицията в Могадишу и федералните щати започва през декември 2024 г. с 9 млн. евро от ЕС. Тези средства действат в същата среда за сигурност, върху която влияят американските удари. Така донорите, които изискват показатели и измерими резултати за собствените си програми, разполагат с ограничена публична информация за най-мащабния военен компонент на кампанията в страната.

В Карибския басейн партньори на САЩ вече реагираха на липсата на прозрачност. През ноември 2025 г. Обединеното кралство спря споделянето на разузнавателни данни за заподозрени лодки заради съмнения в законността на ударите, според NBC News. Бившият колумбийски президент Густаво Петро разпореди да бъде прекъсната комуникацията със службите за сигурност в САЩ. Последицата е практическа: партньор, който не може да получи достатъчно информация за оценката на даден удар, може да откаже да предоставя разузнавателните данни, нужни за извършването на следващия.

Съпоставката между помощта и военните удари – два различни инструмента на американската политика за борба с тероризма – показва повече от неудобна разлика в административната практика. При помощта има изходни показатели, предварително дефинирани индикатори, независима оценка и инспекторат, който държи препоръката отворена, докато не получи доказателство за изпълнението ѝ. При ударите има законов срок, пропуснат 3 поредни години; доброволна практика за публична отчетност, която беше прекъсната в периода с най-интензивните удари; и инспектор, принуден да възстановява броя на ударите от медийни публикации.

📸 Снимка: Генерал-майор от Сухопътните войски на САЩ Шейн Морган се обръща към личния състав на Силите за реагиране в Източна Африка (EARF) по време на съвместно учение в Кисмайо, Сомалия, 17 август 2026 г.

Драйскол подаде оставка след уволненията на генералите зад армейската реформа

🇺🇸🎖️ Даниъл Драйскол подаде оставка като министър на Сухопътните войски на САЩ на 31 август и ще напусне поста на 3 септември – пет месеца след като министърът на отбраната Пийт Хегсет отстрани последователно офицери, които изпълняваха започнатите от самия Драйскол реформи в армията. Оставката е подадена до президента Доналд Тръмп и идва дни след като Драйскол лично е изложил пред президента какво е останало от командния състав на сухопътните сили. The Wall Street Journal съобщи първи за нея, а Белият дом я потвърди на същия ден.

Официална причина за напускането не бе обявена, но разговорът, който го предшества, е описан подробно. По думите на четирима души, запознати със срещата и цитирани от The Atlantic, Драйскол се е срещнал с Тръмп при закрити врата в Белия дом през седмицата преди оставката. Президентът бил изненадан, когато чул колко генерали и други висши офицери са били уволнени, принудени да напуснат или заобиколени при повишенията при Хегсет, и изразил безпокойство от свиването на висшето военно ръководство. Драйскол му казал, че Сухопътните войски не могат да се преустроят по нужния начин, защото твърде много хора, които водеха трансформацията, вече са си отишли. Едва след това го уведомил, че напуска. Източник, запознат с оставката, изложи същия довод и пред CNN и NBC News: Драйскол е поставил въпроса за трансформацията и бойната готовност и е посочил, че Хегсет ги осуетява, като освобождава генералите, отговорни за тях.

Изявлението на Белия дом, разпространено от говорителката Ана Кели, представя напускането в съвсем различна светлина и изброява заслугите на Драйскол: напредък по програмата на Тръмп, повишаване на бойната готовност и бойната мощ, както и принос към преговорите между Русия и Украйна. Драйскол пое министерството през февруари 2025 г., след като Сенатът го потвърди с 66 гласа срещу 28, и стана най-младият министър на Сухопътните войски в американската история. Успоредно с това до 30 април 2026 г. изпълняваше длъжността директор на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и взривни вещества.

Реформата, за която става дума, има конкретна дата и конкретни автори. На 1 май 2025 г. Драйскол и тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски генерал Ранди Джордж издадоха писмо до войската, с което обявиха Инициативата за трансформация на армията. Тя прекрати поръчките за пилотирани ударни вертолети AH-64D, за излишни армейски автомобили HMMWV и JLTV и за остарелите дронове MQ-1C Gray Eagle, а освободените средства пренасочва към дронове, антидрон отбрана и евтини прехващачи – ракети, чиято цена е съизмерима с тази на целта, вместо многомилионните образци на големите отбранителни изпълнители. Към същата линия Драйскол добави и FUZE – модел за възлагане на поръчки, заимстван от рисковия капитал и насочен към финансиране на малки технологични компании още на ранен етап. Пред представители на индустрията той заяви, че би сметнал за успех дори фалита на голям изпълнител, ако компанията не успее да стане по-ефективна.

Хората, които движеха тази програма, си отидоха за един ден. На 2 април 2026 г. Хегсет освободи Джордж, а заедно с него – генерал Дейвид Ходни, който оглави Командването за трансформация и подготовка на 2 октомври 2025 г. и остана начело шест месеца, както и генерал-майор Уилям Грийн, началник на военните свещеници. Помощник-министърът на отбраната по връзките с обществеността Шон Парнъл, който говори от името на Пентагона, съобщи само, че Джордж се пенсионира, без да предложи обяснение за нито едно от трите освобождавания. The New York Times свърза премахването на Джордж с несъгласието му по повод блокирани от Хегсет повишения в чин бригаден генерал: от списък с около 35 полковници 4 бяха спрени – двама чернокожи офицери и две жени. През юни беше изтласкан от поста и ген. Крис Донахю, командващ сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка; заместник-началникът на щаба генерал Джеймс Мингъс беше напуснал още през есента на 2025 г.

Несъгласието на Драйскол с Хегсет стана публично две седмици по-късно. На изслушване в подкомисия на Камарата на представителите на 16 април Драйскол разказа, че бил в Северна Каролина, когато научил за уволнението на Джордж, и се върнал, за да отиде в дома на генерала. За човека, когото неговият началник току-що беше освободил, Драйскол каза пред депутатите, че е изключителен лидер, и добави, че го обича. В същото изслушване той призна и правото на цивилното ръководство да избира военни началници, докато на подчинените остава задължението да изпълняват решенията му.

След 3 септември резултатът ще е армия без утвърден от Сената титуляр нито на политическо ръководство, нито начело на щаба. Постоянен началник-щаб няма от април; длъжността се изпълнява от ген. Кристофър Ланийв, чиято номинация е блокирана именно в Сената. Сенаторът Джони Ърнст възразява, че Ланийв носи четвърта звезда едва от около половин година, докато обичайният праг за поста е поне година и половина в чин с четири звезди. През август Хегсет заяви, че държи на неговата кандидатура и че Пентагонът работи с партньорите си от Сената по момента на официалното ѝ внасяне. Като вероятен временно изпълняващ длъжността министър източници посочват заместник-министъра Майкъл Обадал, който встъпи в длъжност на 22 септември 2025 г. и дойде от ръководството на Anduril; сред спряганите за постоянен наследник е и самият Шон Парнъл. Нито едно от двете назначения не е обявено. The Atlantic посочва, че Сухопътните сили разполагат с по-малко генерали, отколкото в който и да било момент от близкото минало. Военноморските сили преминаха през сходен кадрови вакуум по-рано тази година, когато министърът на ВМС Джон Фелън напусна през април.

Кадровият вакуум съвпада с възможно най-неподходящия момент. В материал от 25 август The New York Times описа Сухопътните войски като останали без кормило точно когато американските бази в Близкия изток са под заплаха от евтини дронове и ракети – именно видът заплаха, срещу който Инициативата за трансформация трябваше да изгради отговор. Съдбата на евтиния прехващач и на FUZE оттук нататък са в ръцете на хора, които не са ги замисляли. Обадал, сочен като вероятен временен наследник, обеща да се раздели с непридобития си дял в Anduril, преди Сенатът да го утвърди с 51 срещу 47 гласа. Компанията е сред доставчиците, за които реформата на поръчките трябваше да отвори по-широк достъп до армейските договори.

Втората последица е дипломатическа. Драйскол е човекът, който през ноември 2025 г. занесе 28-точковия план в Киев и го представи лично на президента Володимир Зеленски. След това той оглави американската делегация в Женева на 17 и 18 февруари 2026 г. и се срещна с руски представители в Абу Даби. Ролята му беше импровизирана и възложена по линия на вицепрезидента Джей Ди Ванс, с когото са били състуденти от юридическия факултет на Йейл, но именно тя превърна 39-годишния министър в една от най-ключовите фигури в преговорите. Той си тръгва в първия ден на септември – месецът, за който началникът на Офиса на президента на Украйна Кирило Буданов заяви, че очаква подновяване на тристранните мирни преговори, защото без участието на американците такъв формат рухва. Москва не е потвърждавала своята готовност за подобна среща, а според The Economist Кремъл е избрал ескалация вместо приключване на войната: до 400 000 допълнителни мобилизирани и масирани удари по украинската енергетика.

Хронологията обаче не показва, че доводът за реформата е предхождал решението за напускане. Драйскол дължи политическата си защита в Пентагона на Ванс, а не на Хегсет; семейството му напусна служебната резиденция във Форт Майър на 21 август (преди срещата в Белия дом) и още тогава се говореше, че той ще си тръгне около Деня на труда. Най-вероятно решението за напускане вече е било взето, когато Драйскол е изложил пред Тръмп аргументите си за състоянието на преустройството. Това не обезсилва самия довод – четирима души описват една и съща среща и по същество една и съща аргументация – но означава, че тази оставка може да се тълкува и като лична капитулация във загубена вътрешноведомствена битка, а не само като принципно възражение срещу посоката, в която Хегсет води армията.

Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

Анализ: Космическото командване на САЩ поиска признати оръжия срещу чужди спътници

🇺🇸🛰️ Космическото командване на САЩ постави офанзивните способности за поразяване на цели извън земната атмосфера на първо място сред приоритетните си бойни нужди за фискалния период 2029–2033 г. Генерал Стивън Уайтинг представи подредбата на 12 август 2026 г. пред Симпозиума за космическа и противоракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама, в своята последна голяма публична реч като командващ.

Досега американските сили говореха основно за защита на своите спътници и устойчивост на орбиталните групировки. Уайтинг използва различен речник. „Ние сме бойно командване и се борим да печелим войни“, заяви той. „За да победим, ни трябват достоверни, признати, кинетични и некинетични огневи средства. Те са ключов компонент от това как установяваме превъзходство в космоса и възстановяваме достоверното възпиране.“

Списъкът съдържа 5 степенувани приоритета. На първо място са поставени интегрираните огневи средства, а на второ – противодействие на масовите съзвездия в ниска околоземна орбита, обозначено във военната терминология на Пентагона като counter-pLEO. Следват съвместно управление на силите с директен обмен на данни между машините, специализираното наблюдение на околоземното пространство в подкрепа на огневите задачи и устойчивата способност на спътниците да маневрират.

„Това не е списък с желания“, подчерта Уайтинг. „Това е ясен сигнал за търсене към няколко публики, който описва бойните възможности, необходими, за да изпълним задачата си.“ С други думи, списъкът е насочен едновременно към Пентагона, Конгреса и отбранителната промишленост.

Прилагателното „признати“ носи тежестта на цялото изречение. Възпиращата стойност на една скрита способност е нулева, докато тя остава неизвестна за противника, а досега единственият публично обявен американски инструмент за офанзивно действие срещу чужди спътници е семейството наземни системи за електромагнитна война Counter Communications System. На 26 юни 2026 г.

Космическите сили обявиха, че най-новият му вариант (Block 10.3 с кодовото име Meadowlands) бе приет за бойна употреба. Комплектът се тегли на ремарке и може да бъде превозван с транспортен самолет, работи чрез мултибанд антени и потиска комуникационната връзка на целевия апарат, без да го разрушава или да създава отломки. Негов оператор е подразделението на Космическите сили за електронна война в космоса Mission Delta 3. L3Harris достави първия сериен комплект в края на 2025 г. и се стреми да достигне темпове от по един месечно. За производството през фискалната 2027 г. са поискани 450 млн. долара, а за периода 2028–2031 г. се предвиждат още 605 млн. долара. Обратимият заглушител досега бележеше границата на американската публичност. Уайтинг поиска и кинетичния компонент.

Въпросът за публичната им демонстрация е дискутиран отдавна. През 2019 г. тогавашният министър на ВВС Хедър Уилсън допусна, че може да се наложи демонстрация на изпитание с действителен пуск, за да бъдат възпрени Русия и Китай от атаки срещу американски космически апарати. 7 години по-късно конкретният довод вече се отстоява открито.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, оглавяващ Командването за бойни сили на Космическите сили на САЩ, заяви пред TWZ и други издания през февруари, че защитните мерки върху спътниците са нужни, но крайно недостатъчни за налагане на контрол върху орбиталното пространство. По думите му човек не може вечно да бяга от насилник – понякога трябва да се обърне и да го удари. Ганьон отказа да разкрие подробности за конкретните мерки, тъй като не желае Пекин и Москва да знаят какво са предприели САЩ.

Другата половина от аргумента на Уайтинг е свързана с уязвимостта. „В космоса няма убежище. Не можеш да изкопаеш окоп, нито да вдигнеш щит“, каза той пред симпозиума. „Можем да построим най-съвършените спътници в човешката история, но ако зависят от чупливи и уязвими помощни съоръжения, тяхната работа ще падне до нула в първия ден на следващата война.“

Заместникът на Уайтинг, генерал-лейтенант Рик Целман, изложи същия аргумент с по-близък до модерните конфликти пример: неподвижно съоръжение в Близкия изток може да бъде открито и унищожено от няколко пъти по-евтин еднопосочен ударен дрон, а наземният сегмент на всяка орбитална групировка представлява именно такъв вид цел.

Оттук произтича и вторият приоритет в списъка. На панел ден по-рано Целман представи основната сметка. Ако противникът разполага с 10 000 спътника, изстрелването на 10 000 прехващача от земната повърхност е безсмислено. Затова офицерите, отговарящи за разпределението на целите, търсят ключови възли, чието поразяване може да засегне множество обекти едновременно.

Според Целман кибератаките и оръжията с насочена енергия позволяват именно този вид въздействие, при вторите предимство е ниската цена на изстрел. Заместник-командващият Космическото и противоракетно командване на Сухопътните войски на САЩ бригаден генерал Дрю Морган добави, че некинетични системи с насочена енергия могат да се разполагат на платформи от земята до орбиталното пространство.

В космически контекст това включва временно заслепяване на оптиката на спътник с лазер, без да му бъде нанесена трайна повреда. Целман обясни и как идеята за водене на обстрел между обекти в космическото пространство е станала приемлива за политическите среди във Вашингтон: противниците на САЩ първи са развили способности в тази област.

Методът, който САЩ обявяват, обаче може да бъде насочен и срещу самите тях. Пентагонът е най-големият оператор на масови съзвездия в ниска околоземна орбита и разчитат именно на тази архитектура за новия слой за предупреждение при ракетно нападение. Целта е системата да оцелее при условия, в които малък брой скъпи апарати биха били лесно извадени от строя.

Въздействието срещу дадено съзвездие чрез киберканала или чрез неговите сензори би работило еднакво добре както срещу чужди групировки, така и срещу американските. Публичното обявяване на такъв подход следователно представлява и покана за симетричен отговор.

Границата между обслужващия космически апарат и бойната платформа вече е размита както от китайска, така и от американска страна. Китайският апарат SJ-21, изстрелян през 2021 г., се скачи с Beidou-2 G2 – изведен от експлоатация навигационен спътник. През януари 2022 г. SJ-21 включи двигателя си и го изтегли на около 3000 км над геостационарния пояс.

На 21 юли 2026 г. Northrop Grumman изстреля с ракета Falcon 9 първия си апарат Mission Robotic Vehicle. Той разполага с два манипулатора, разработени с участието на Агенцията за перспективни изследователски проекти в отбраната (DARPA) и Военноморската изследователска лаборатория (NRL). Неговата задача е да монтира двигателни модули на до 30 други спътника в геостационарна орбита. Механичният принцип при двата апарата е един и същ. Различава се декларираното им предназначение.

Зад заявката на Уайтинг вече са налице конкретни договори и срокове. През април 2026 г. Космическите сили разпределиха на 12 компании 20 договора на обща стойност до 3,2 млрд. долара за разработване на прехващачи с космическо базиране по програмата Golden Dome. През август ръководителят на програмата съобщи, че всички изпълнители са преминали първия от общо четири контролни прага.

Летателните изпитания трябва да започнат през 2027 г. Първоначална способност се очаква през 2028 г. и демонстрация на прехващане се планира за юни 2029 г. По своята конструкция прехващачът с космическо базиране е кинетично оръжие, независимо дали е описан като противоракетна, или като противосателитна система. Юни 2029 г. попада в самото начало на периода, за който Уайтинг подреди основните приоритети на командването.

Препятствията пред описаните разработки по смисъла на международното право е тясно формулирана. На 18 април 2022 г. вицепрезидентът Камала Харис обяви, че САЩ няма да провеждат разрушителни изпитания на противосателитни ракети с директно изкачване, и призова други държави да поемат същия ангажимент. До октомври 2023 г. към него се бяха присъединили 37 държави.

Ангажиментът обаче обхваща само изпитанията, само ако те са разрушителни, и само този конкретен клас системи. Коорбиталните апарати, оръжията с насочена енергия, инструментите за кибервойна и ракетните прехващачи остават извън обхвата му. Според TWZ не е ясно и дали Вашингтон все още се смята за правно обвързан с поетото ограничение.

Като основен двигател зад всички тези процеси официално е посочен е прогресът на Китай в космическата област. Изпълнителната заповед за осигуряване на американско превъзходство в космоса, подписана на 18 декември 2025 г. от президента Доналд Тръмп, изисква създаване на конкретни способности за откриване, характеризиране и противодействие на целия спектър от заплахи за космическите интереси на Америка.

В началото на своята реч Уайтинг изброи елементите на китайския арсенал: ракети с изкачване, наземни лазери, заглушители, маневриращи коорбитални апарати и платформи с двойно предназначение като SJ-21. По думите му те могат да атакуват спътниците за ранно предупреждение при ракетно нападение и за противоракетна отбрана. Тези оръжия не са бъдеща вероятност, подчерта той, а вече съществуват и това изисква сдобиване с контрамерки.

Мащабът на китайското израстване е подробно документиран. През февруари Ганьон заяви, че встъпването на Си Дзинпин на власт през 2013 г. е заварило Китай с под 100 спътника, докато в момента техният брой е около 1900. Над 500 от тях са предназначени за наблюдение и са изградени точно така, че да проследяват самолетоносачи, разрушители и крайцери на американския флот в Индо-Пасифика, с което да осигуряват целеуказване за китайските далекобойни ракети.

Преброяване на Aviation Week от юли 2026 г. посочва 595 китайски платформи за наблюдение, навигация и радиотехническо разузнаване в околоземна орбита. Отделно през 2024 г. правителството на САЩ обвини публично Русия, че разработва ядрено оръжие, предназначено за поразяване на спътници в орбита.

Речта беше произнесена на мястото, към което самото командване се мести. На 15 април 2026 г. неговото разузнавателно управление се установи в арсенала „Редстоун“ в Хънтсвил като първата постоянна група. До края на годината в Алабама се очаква да пристигнат около 200 души от близо 1400 щатни длъжности. Първата копка на постоянната сграда е предвидена за 2027 г. Нейното въвеждане в експлоатация трябва да се случи около 2031 г.

Същевременно Уайтинг напуска поста, а Космическите сили преминават през смяна на ръководството. На 6 август Сенатът на САЩ потвърди назначението на генерал-лейтенант Дъглас Шийс като трети началник на космическите операции, който ще замени Ченс Салцман. Следователно обявеният приоритет ще трябва да се изпълни от друго ръководство, от друг щаб и чрез бюджет, който все още не е изготвен.

Оттук произтича и най-сериозното възражение срещу тезата, че речта бележи своеобразно преминаване на доктринален праг. Самият Уайтинг определи списъка като сигнал за търсене, адресиран към няколко различни аудитории. По предназначение интегрираният списък с приоритети представлява точно искане към Пентагона, Конгреса и отбранителната промишленост.

Уайтинг не назова нито една конкретна програма, нито един срок и нито една сума. Фискалната 2029 г. започва през октомври 2028 г. и офицерът, предявил искането, слиза от поста. При този прочит речта е преди всичко бюджетен ход, а не преминаване на доктринален праг.

Това възражение обяснява формата на изказването, но не и конкретните действия зад него. Обратимият заглушител е приет за бойна употреба с определени средства и конкретна дата. Космически базираните прехващачи са възложени с договори с изпълнители, контролни прагове и график до 2029 г. Заповедта от декември изисква противодействие, а не само защита.

Думите на Уайтинг добавят към горната последователност единственото липсващо звено: признание пред широката публика, че въпросните оръжия имат офанзивно предназначение. Поради това е много вероятно бюджетните искания на Пентагона за фискалните 2028 и 2029 г. вече открито да включват способности за настъпателно действие срещу чужди спътници, вместо те да остават единствено в засекретената част на бюджета.

Потвърждение за тази оценка би било обявяването на конкретна програма със самостоятелно финансиране или още едно публично признато средство извън Counter Communications System. Тя би била отслабена, ако в бюджетното искане за фискалната 2029 г. не присъства такава позиция, а ръководството на Космическите сили се върне към речника, концентриран само върху защитата и устойчивостта.

📸 Снимка: Генерал Стивън Уайтинг, началник на Космическото командване към Департамента по военни действия на САЩ, говори пред публика във Военноморския колеж на САЩ, май 2025 г. (U.S. Navy / Connor Burns)

Украински инженер показа прехващача SPART на полигона Едуардс

🇺🇦🤝🇺🇸 Дрон прехващач, проектиран от 22-годишен самоук украински инженер, премина през цялата изпитателна демонстрация на полигона на военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния. На 16 юли неговият конструктор проведе демонстрация на устройството пред бригаден генерал Марк Масаро, командващ Изпитателния център на ВВС на САЩ.

Йехор Балицки е основател и изпълнителен директор на Thermopylae Aerospace – компания с 5 служители и седалище в Калифорния, регистрирана през юни 2025 г. За успешното изпитание съобщи самата компания, а брифингът е документиран от ВВС със снимка на технически сержант Робърт Клойс.

„В 412-о изпитателно крило, база „Едуардс“, по време на Game of Drones 26-2 нашият малък екип завърши успешна цялостна демонстрация на SPART – нова платформа за прехващане, замислена като асиметрично средство за противодействие на големи дронове“, заяви Балицки.

Биографията му е кратка. Напуска родината си на 17-годишна възраст през 2022 г. малко след началото на пълномащабната руска инвазия, и започва работа за европейски компании в областта на киберсигурността и разпределените системи. В началото на 2025 г. се установява в САЩ, където се запознава със своя бъдещ съосновател Картър Шерер.

Двамата създават Thermopylae през юни същата година и кръщават компанията на прохода, при който 300 спартанци задържат персийската армия през 480 г. пр.н.е. През ноември фирмата приключва първоначален инвестиционен кръг за 1,6 млн. долара. Водещи инвеститори са Навал Равикант и украинският фонд UA1, а сред останалите участници са Norgard Capital, SGA Capital и Cyrus Ventures. Първата инвестиция идва от акселератора Founders Inc.

Janes и DroneLife посочват различна сума за същия етап – 2,5 млн. долара, събрани през лятото на 2025 г. Междувременно екипът нараства от двама на петима души, а развойната дейност се извършва в Хоторн, Калифорния.

SPART е сгъваем квадрокоптер, изстрелван от тръба със сгъстен въздух. След пусй се разгъва във въздуха и се насочва към топлинната следа на целта. Компанията обявява скорост до 350 км/ч, максимален полет до 20 минути и възможност за повторна употреба: ако пропусне целта, апаратът може да се прибере и да бъде използван отново.

Пусковата тръба може да се монтира върху пикап, плавателен съд, наземна роботизирана платформа или летателен апарат. Очакваната цена е не повече от 10 000 долара за пуск. Основните цели, които Балицки описва, са големите ударни дронове от семейството „Шахед“. Компанията ги причислява към група 2 по 5-степеннната американска класификация. Тази група обаче включва дронове с тегло от 10 до 25 кг, докато „Шахед-136“ има излетна маса около 200 кг и попада в следващата, трета група.

Ценовото съотношение се намира в основата на аргумента. Американските системи, използвани за сходни задачи, са значително по-скъпи. Coyote Block 2 на Raytheon струва 120 000 долара за брой, Roadrunner-M на Anduril се оценява на стотици хиляди долари, а корабната зенитна ракета SM-2 Block IIIC – на около 2 млн. според бюджетното искане на флота за 2026 финансова година.

Срещу тях лети дрон, чиято себестойност възлиза на 35 000 долара. Въпреки че системите не са напълно равностойни като способности и предназначение, ценовата размяна остава в полза на атакуващия. Такава асиметрия се запази през цялата руско-иранска безпилотна кампания срещу Украйна.

Промяната на това съотношение чрез евтин кинетичен прехващач отдавна не е просто хипотеза, а работеща практика. Украинският прехващач „Стинг“ на Wild Hornets – квадрокоптер с корпус, изработен с 3D печат, и термокамера – струва около 2100 долара и развива скорост до 343 км/ч. До юни 2026 г. с него бяха свалени около 9000 дрона от семейството „Шахед“.

През април „Стинг“ е използван при 70% от успешните прехвати на реактивните модификации, а месечното производство надхвърля 10 000 машини. Пентагонът следи внимателно този пазар и през март се появиха сведения за интерес към украински прехващачи, чиято цена е около 1000 долара за брой.

Основното разграничение, което Балицки прави, не е само в цената, но и в ролята на оператора. Пред Janes той посочи, че украинските прехващачи се управляват ръчно и резултатът зависи от уменията на конкретен човек зад пулта, вместо да бъде осигуряван от система, която може лесно да се използва в голям мащаб.

Украинските експерти описват същия проблем със свои думи. Командири алармират, че обикновен пилот на FPV дрон не е достатъчно подготвен за задачи по въздушен прехват, за които е нужен специално обучен екипаж.

SPART е опит това умение да се вгради в самата система. Термичното насочване в крайния етап от полета и пневматичното изстрелване поемат част от задачите, които днес са изпълнявани от обучен оператор. Ако решението докаже своята надеждност, мащабирането ще зависи предимно от капацитета за производство, а не от броя на пилотите, преминали специализирани курсове.

„Построихме го от нулата за много кратко време“, каза Балицки. „Горд съм с екипа, че ни доведе дотук.“

Каналът, по който апаратът попада в полезрението на ВВС на САЩ, е нов и е създаден именно за компании от този тип. „Game of Drones“ се организира от Експерименталните изпитателни сили на 412-о изпитателно крило съвместно с новосъздаденото звено US-X към Агенцията за управление на отбранителните договори (DCMA).

Първото издание беше проведено на 8-12 декември 2025 г. на пресъхналото езеро Rogers Dry Lake в базата „Едуардс“. В него взеха участие общо шестима индустриални партньори и инженери от Изследователската лаборатория на ВВС. Изданието 26-2, в което участва Балицки, се провежда от 13 до 16 юли 2026 г.

Достъпът се осигурява чрез споразумения за съвместна изследователска и развойна дейност (CRADA) с изпитателното крило. Резултатите се използват при формирането на sUAS Blue List – списъка с одобрени малки безпилотни системи – и обслужват инициативата Drone Dominance, обявена от Пентагона.

Масаро е нов на тази позиция. Той пое ръководството на Изпитателния център на 30 юни – две седмици и половина преди брифинга на Балицки.

Периодът за оценка е кратък и има конкретен хоризонт. Пред DroneLife през юли Балицки говори за срок от 3-4 месеца, след който компанията се надява Пентагонът да одобри поръчка. Това означава, че резултатът би трябвало да стане ясен около ноември 2026 г. Конкуренцията обаче е силна. Програмата за доминация в сферата на дроновете е на стойност 1,1 млрд. долара и предвижда придобиването на поне 300 000 апарата. Тя е разделена на 4 фази, като кръгът на участниците се стеснява на всяка следваща стъпка.

През февруари 25 доставчика бяха поканени да се надпреварват за парична награда в размер на 150 млн. долара в първата фаза. Поръчки се очакват за около 12 от тях, а до четвъртата фаза ще достигнат 3-5 от тях.

Успоредно с това САЩ разглеждат варианта за директен внос на украински прехващачи, които струват 10 пъти под SPART. Петимата служители в Хоторн се конкурират едновременно с утвърдените производители на ракетни системи и украинските компании, които първи доведоха концепцията за евтин дрон прехващач до серийно производство.

Значението на случая е в промяната на посоката, в която се движат технологиите и реалният боен опит. От февруари 2022 г. насам Украйна е мястото, където чуждестранните оръжейни системи получават бойната си оценка, а концепцията за евтин кинетичен прехващач узря именно в небето над Киев.

Сега концепцията навлиза в системата за придобиване на Пентагона от компанията на украински инженер, регистрирана в Калифорния. Това не е козметична подробност. В подготвените си показания пред Сената отговорниците за програмата Оуен Уест и Травис Мец предупредиха, че очакваното търсене ще постави индустриалната база под сериозно напрежение. Те подчертаха и предпочитанието на министерството към системи, произведени в САЩ.

В същото време инвестиционният кръг на Thermopylae от ноември беше организиран с обявено намерение системата да бъде подложена на изпитания от украински части на фронта и впоследствие да се произвежда в Украйна. Следователно технологичният поток се движи паралелно в двете посоки.

Дали ускореният път от малката компания до американския полигон ще стигне до реална поръчка, може да се оцени по два конкретни показателя до края на годината. Включването на SPART в sUAS Blue List или пък подписването на договор би потвърдило успеха. Ако оценъчният период изтече без нито едно от двете, това би показало, че новият механизъм осигурява достъп до полигона, но не непременно и до поръчката.

NORTHCOM няма сензори и средства срещу рояк дронове над САЩ

🇺🇸🛡️ САЩ не могат да отблъснат рояк дронове над собствената си територия, тъй като не разполагат нито с апаратурата да го засекат, нито с оръжието да го неутрализират, посочи генерал-лейтенант Джоузеф Джарард, заместник-командващ на Северното командване на САЩ (NORTHCOM), както и заместник-командир на Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (NORAD), пред Симпозиума по космическа и ракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама.

Въпросът от залата беше пряк: може ли командването да отбие атака на рояк безпилотни апарати вътре в страната. Джарард отговори с една дума: „Не.“ После я разгъна. „Нямаме сензорите, а според това къде ще удари роякът зависи дали изобщо имаме сензори, както и дали разполагаме със средства за поразяване, с които да атакуваме проблема“, каза той. И добави: „Затова в момента сме зле оборудвани да се справим с нещо такова, а очевидно сме го виждали как се използва. Виждаме го да се използва всекидневно по света и още не сме измислили как да намалим тази заплаха.“

Дефицитът, който Джарард описа, е в засичането, не поразяването. „Откриването очевидно е най-големият проблем и начинът, по който успяваме да откриваме, е една от най-големите ни грижи в момента“, каза той. NORAD стъпва на радарите, с които вече разполага, и се закача за данните на други ведомства, сред които и местната полиция. Тези радари обаче са строени за друга война. „В продължение на десетилетия NORAD беше изправен пред една заплаха, Русия, от една среда, въздуха, по едно направление, Арктика“, припомни Джарард на същата сесия. Мрежата е проектирана да вижда бомбардировач и крилата ракета, движещи се бързо на голяма височина, а не малката машина от търговски клас, която лети ниско и бавно и която воюва всеки ден в Украйна.

Този дефицит не е американска особеност и има примери по нашите географски ширини. На 8 август дрон навлезе от посока Румъния и се взриви в слънчогледово поле на 100 метра навътре в България, край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод. Нито българските, нито румънските радари го засякоха. Шест дни по-късно италиански изтребител свали дрон на голяма височина над необитаема местност в Балвския край на Латвия. През юли румънските ВВС свалиха 3 дрона за 3 поредни денонощия над делтата на река Дунав, след 33 неоторизирани нахлувания от началото на войната. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители откриха огън по руски дронове над Полша – първият случай на бойно ангажиране на натовска авиация от началото на войната.

Произходът на тези дронове също не е един и същ. Родното министерство на отбраната определи останките край Кардам като украинска многоцелева дрон платформа „Майя“, която най-често се използва в ролята на примамка, вероятно отклонена от руско електронно заглушаване. Подобен механизъм стои зад балтийските навлизания, при които украински далекобойни дронове, изпратени към пристанищата Уст-Луга и Приморск, се озовават над Литва, Латвия и Естония. Именно това придава особена тежест на признанието от страна на САЩ. Преди дронът да бъде открит и идентифициран, отбранителната система не знае кой го е изстрелял, а Джарард каза, че в зависимост от мястото на атаката може изобщо да няма с какво той да бъде засечен.

Хронологията започва много преди Хънтсвил. В периода от 6 до 23 декември 2023 г. неизвестни дронове навлизаха 17 поредни нощи във въздушното пространство над авиобаза Лангли във Вирджиния, дом на F-22 Raptor; част от машините бяха с дължина около 6 метра. ВВС на САЩ изтеглиха част от своите изтребители от пето поколение в съседна база, за да ги предпазят, а 10 месеца по-късно Пентагонът все още не знаеше откъде са дошли апаратите. През ноември и декември 2024 г. хиляди свидетели съобщиха за нощни полети над Ню Джърси, а сигналите обхванаха Ню Йорк и Пенсилвания; полицията на арсенала „Пикатини“ отчете 11 сигнала между 13 ноември и 6 декември. Федералните ведомства обясниха по-голямата част от тях с погрешно разпознати самолети и законно летящи машини.

Данните за навлизанията обаче продължиха да нарастват независимо от обществената тревога. Между септември 2023 и септември 2024 г. над американски военни обекти бяха отчетени около 230 навлизания, а през следващите 12 месеца – около 420. През февруари 2025 г. командващият NORTHCOM генерал Грегъри Гийо свидетелства пред Сената за 350 засичания над 100 обекта с различно ниво на охрана в предходните 12 месеца и поиска разширяване на правомощията си, за да може безпрепятствено да обменя данни за безпилотния трафик с Министерството на вътрешната сигурност.

Междувременно в Русия се проведе операцията, превърнала се хипотезата на Джарард в даден сценарий. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) изстреля 117 FPV дрона от дървени конструкции, превозвани с камиони и разположени в Руската федерация, срещу 5 авиобази на стратегическата авиация, включително Оленя в Мурманска област и Белая в Иркутска, на над 4000 км от украинската граница. Киев обяви 41 повредени самолета; НАТО даде по-предпазлива оценка от 10 до 13 напълно унищожени машини. Атаката не премина през нито една граница и не попадна в обсега на нито един радар за далечно засичане. Тя започна от вътрешността на страната, срещу ядрената ѝ авиация – именно сценарият, който Джарард описва като недостатъчно покрит.

На институционално ниво отговорът на Вашингтон беше бърз. През ноември 2024 г. Пентагонът възложи на NORTHCOM да координира антидрон дейностите в континенталните щати и Аляска. През септември 2025 г. командването проведе учението „Falcon Peak 25.2“ в авиобаза Еглин в щата Флорида и обяви групи за бързо реагиране, способни да пристигнат на засегнат обект в рамките на 24 часа, а първият екип беше разгърнат в космическа база „Питърсън“ в Колорадо. Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026 г. създаде Обединената междуведомствена оперативна група 401, чийто директор докладва директно на заместник-министъра на отбраната, а през януари групата разшири правомощията на комендантите извън най-близкия периметър около базите, определи всяко неразрешено наблюдение над обект като заплаха и разреши обмена на сензорни данни с други федерални служби.

Джарард посочи посоката на преустройството. Операция „Noble Eagle“ – постоянното въздушно дежурство над Северна Америка, въведено след 11 септември 2001 г. и изградено основно за реакция срещу отвлечени пътнически самолети – се пренастройва към антидрон задача. Отговорността обаче не е само на военните. Правомощията за сваляне на безпилотен летателен апарат, нарушил въздушното пространство на САЩ са разпределени между Пентагона, Министерство на вътрешната сигурност, ФБР и Федералната авиационна администрация, а обменът на данни между тях се урежда отделно за всеки случай. „Ще трябва да стане по-гладко“, каза Джарард за взаимодействието между тези институции. Гийо поиска същото пред Сената още преди година и половина, а законодателният отговор дойде едва с бюджетния закон за 2026 г.

След това системата беше подложена на проверка и у дома. В първите дни на операция „Epic Fury“ срещу Иран, започнала на 28 февруари, подвижният комплект на Anduril Industries засече и потисна с електронно заглушаване няколко дрона над необявен стратегически обект в САЩ. На 9-15 март охраната на авиобаза Барксдейл в Луизиана, където са базирани стратегически бомбардировачи B-52 Stratofortress и съхраняват ядрени бойни глави, наблюдава последователни вълни по 12-15 машини над летателната линия. Дроновете излъчваха сигнали, нетипични за търговски модели, работеха по канали за контрол на голямо разстояние и издържаха на заглушаване. Полетите бяха спрени, а на персонала беше наредено да остане в укритие на място. Операторите не бяха установени. Дронове бяха засечени и над форт „Макнеър“ в щата Вашингтон, където живеят държавният секретар и министърът на отбраната.

След това последва и бюджетният отговор. Заявката на Пентагона за финансовата 2027 г., представена на 21 април 2026 г., включва 21 милиарда долара за боеприпаси, антидрон технологии и системи като бойния самолет-придружител, при 3,1 милиарда долара, поискани за способности година по-рано. Сравнението не е пряко, защото 21-те милиарда покриват няколко категории едновременно, но посоката е недвусмислена.

През лятото САЩ показаха и че разполагат с реални способности, когато задачата е ограничена по време и пространство. По време на Световното първенство по футбол през юни и юли Федералната авиационна администрация наложи близо 250 временни забрани за полети над стадиони, тренировъчни бази и хотели на отборите; ФБР и Министерство на вътрешната сигурност иззеха над 700 дрона и предприеха мерки към 357 оператори в 11-те американски града домакини. Ведомствата описаха операцията като най-мащабната гражданска антидрон кампания в историята на страната. Екипът на NORTHCOM с подвижния комплект осигури откриване и там, както и по време на честванията за 250-годишнината на страната.

Разликата между юли и август е разликата между временно защитено събитие и постоянна отбранителна готовност. Един стадион може да бъде покрит за месец с федерални екипи, местна полиция и системи под наем. Континент с хиляди военни обекти и гъсто гражданско въздушно движение не може да бъде защитен по същия начин, а Джарард не твърди друго. Признанието му се отнася до постоянната отбрана, а не до способността да бъде защитена конкретна точка на конкретна дата.

Едно възражение обаче заслужава внимание. Изявлението беше направено на индустриален симпозиум, дни преди учението „Falcon Peak 26.2“ на полигона Юма в Аризона и 4 месеца след рекордна бюджетна заявка – среда, в която подчертаването на дефицити би могло да стимулира нови договори. Хронологията обаче отслабва този аргумент: заявката е внесена през април, а вълните над Барксдейл са документирани от самата база и разследвани съвместно с федерални и местни служби още през март, независимо от бюджетния календар. Джарард не описва само хипотетична заплаха, а състояние, което вече е проверено на практика.

Проверката е близка и конкретна. „Falcon Peak 26.2“ предстои да се проведе от края на август до началото на септември. Ако след него NORTHCOM обяви реално покритие за засичане над обектите си, а не поредна оценка на технологии, тезата от Хънтсвил ще загуби значителна част от силата си за следващата година. Ако отчетът за периода септември 2025 – септември 2026 г. надхвърли 420 навлизания при непроменена мрежа, американското небе над собствените военни бази ще влезе в трета поредна година след Лангли като наблюдавано, но недостатъчно защитено. Полето край Кардам показа каква е цената на пропуснатото засичане, когато на пътя на апарата се окаже слънчоглед. Барксдейл показва каква би могла да бъде, ако не е.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)