Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

Пентагонът иска големите бази в САЩ да издържат 90 дни самостоятелно

🇺🇸🛡️ От всяка голяма военна база в континенталната част на САЩ се очаква да поддържа сама своите основни дейности поне 90 дни, осигурявайкиси ток, вода, гориво и връзка, ако мащабна война срине енергийните мрежи и веригите за доставки. Изискването е част от FORTRESS America, програмата на Пентагона за отбрана на американската територия, записано във вътрешни документи, разгледани от Fox News Digital, които бяха описани в ексклузивен материал на 25 октомври 2026 г.

„Не искаме да разчитаме на обичайната цивилна инфраструктура на общините, за да осигуряваме своята национална отбрана. Просто не можем. Това е недопустим риск“, заяви главният говорител на Пентагона Шон Парнел. В цитираните от изданието негови думи срокът от 90 дни не се споменава. По данни на Fox той е ръководил разработката на инициативата, а пред DefenseScoop друг служител също го посочи като човека, от когото е тръгнала идеята.

Инициативата не е нова, но изискването за 90 дни е. Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви FORTRESS America на 30 септември в речта си „State of the Force“ в базата на морската пехота в Куантико. Акронимът означава „федерални операции за устойчивост, ресурси за войските, енергия, снабдяване и оцеляване“, а Хегсет го нарече „национална застрахователна полица за американската родина“. Обещанието му тогава бе енергийно: „Всяка голяма военна база в Америка ще произвежда собствен ток, автономно от гражданската мрежа. Ако противник извади мрежата от строя с кибератака, саботаж или каквито и да било средства, светлините в базите ни не угасват.“ Той не посочи срок за изпълнение и продължителност на автономното захранване. Документите, описани от Fox, превръщат това обещание в измерим стандарт и го разширяват от тока към водата, горивото и комуникациите.

Рамката е дефинирана с меморандум на Хегсет, издаден след речта. Документът разделя FORTRESS на пет отделни направления: енергийна независимост; устойчивост на веригите за доставки и на отбранителната индустрия; стратегически резерв на отбраната; укрепване на базите и киберзащита; устойчивост в космоса и в електромагнитния спектър. На 6 октомври заместник-министърът по придобиване и поддръжка Майкъл Дъфи разпореди на 8 висши служители да започнат работа и назначи Ричард „Мат“ О'Мали за временен директор на програмното звено, съобщи DefenseScoop.

Енергията остава първото направление. Според Fox програмата предвижда преносими ядрени реактори, големи хранилища с батерии и микромрежи – локални енергийни системи, които могат да отделят базата от цивилната мрежа и да я захранват в условия на продължителен срив. „Енергията вече е част от боя. Без ток губиш комуникации, вода, логистика, производствени линии и самите основни структури на военното командване“, обясни Парнел. Част от планираните решения вече се осъществяват: на 26 август Сухопътните войски избраха по програмата Janus 5 компании, които ще проектират, изграждат и експлоатират ядрени микрореактори във Форт Браг, Форт Кембъл, Форт Худ, Форт Бенинг и Форт Дръм. Армията планира да вложи в тях около 2,2 млрд. долара през финансовите години от 2027 до 2031 г. и плаща само след изпълнението на съответните етапи. Първият реактор трябва да заработи до 30 септември 2028 г. ВВС работят по проект за микрореактор в базата Айелсън в Аляска от 2022 г.

Разликата в мащабите се откроява при собствените оценки на военните. Енергийната стратегия за базите, публикувана през 2021 г. от Министерството на ВВС, отправяше предупреждение за възможни спирания на тока от 30 и повече денонощия заради тежки метеорологични условия или кибератаки. Планът за действие за инфраструктурата на базите от 2024 г. предвиди микромрежи в 14 бази на ВВС и 2 на Космическите сили до фискалната 2030 г. Новото изискване е за 90 дни, важи за всички големи бази и не се ограничава до ток. На брифинг на 20 октомври висш служител на Пентагона заяви, че подробностите още се уточняват, докато се преценяват нуждите на около 500 бази в континенталната част на страната, а цената още не е сметната. Според списание Air & Space Forces пълното постигане на енергийната цел може да отнеме десетилетия.

Втората част от плана, както го описва Fox, е снабдяването. FORTRESS предвижда стратегически резерви от боеприпаси, гориво, критични суровини, електроника, резервни части и медицински материали. Размерът на резервите ще зависи от темпа на изразходване на всеки вид запаси в интензивен конфликт и от времето, нужно на заводите да възстановят изразходваните количества. За доставките и производството, от които въоръжените сили зависят най-силно, FORTRESS изисква поне 2 варианта за доставка или производство, отговарящи на необходимите изисквания, така че загубата на една фабрика или един доставчик да не спира операциите. „Следващият конфликт най-вероятно ще се води на няколко фронта. Погледнете геополитиката зад всяка голяма война. Когато това стане, глобалните вериги за доставки ще се скъсат“, каза Парнел. Хегсет беше изразил същата мисъл в Куантико, когато обеща достатъчно големи стратегически резерви, за да продължи Америка да се бие, ако световните доставки се скъсат, „а в истинска война те ще се скъсат“.

Третата част е индустрията. Гражданската резервна производствена мрежа (Civil Reserve Manufacturing Network) е създадена с член 1841 от закона за отбранителния бюджет за финансовата 2026 г. по образеца на гражданския резервен въздушен флот, при който авиокомпании предоставят самолетите си на Пентагона по време на криза. Сега мрежата е включена във FORTRESS и чрез нея Пентагонът иска предварително да определи кои граждански заводи могат да преминат към военно производство. Техническите изисквания, киберзащитата, договорите и процедурите за преустройство се уреждат преди военен конфликт, а не след началото му. Планът предвижда и редовни изпитания на устойчивостта на индустрията и мобилизационни учения, които да покажат дали производителите ще издържат продължителни сривове. През април The Wall Street Journal съобщи за предварителни разговори на Пентагона с ръководствата на General Motors и Ford за пренасочване на част от производствения им капацитет към оръжия и боеприпаси. Към тогавашния момент споразумения нямаше.

Последното направление обхваща космос и електромагнитен спектър. FORTRESS включва мерки за защита на военните комуникации, навигацията и спътниковите връзки срещу смущения, включително подготовка за действия при заглушен GPS и при извадени от строя космически системи. За плана като цяло Парнел каза: „Не искаш да вземаш тези решения насред глобален конфликт на няколко фронта. Трябва да имаме план.“

Нито Хегсет в пасажа за FORTRESS, нито Парнел в думите си пред Fox назовават противник. Парнел описа промяната като край на едно допускане: „Осъзнах, че нашето мислене за отбраната на родината до голяма степен стъпваше на остарялото допускане, че два океана ще ни пазят.“ Сценарият с удар по гражданската инфраструктура има и прецеденти. През 2021 г. атака с изнудвачески софтуер спря тръбопровода Colonial Pipeline и предизвика недостиг на гориво и паника по цялото източно крайбрежие, а войните в Украйна и с Иран включват многобройни удари по енергийни обекти, напомня Air & Space Forces. На 7 февруари 2024 г. Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA), Агенцията за национална сигурност (NSA) и Федералното бюро за разследване (ФБР) предупредиха, че свързани с Китай кибергрупи, известни като Volt Typhoon, „се стремят да заемат предварително позиции в ИТ мрежите за кибератаки срещу критичната инфраструктура на САЩ, които да нарушат работата ѝ или да я разрушат, в случай на голяма криза или конфликт със САЩ“. Засегнатите организации бяха главно от секторите комуникации, енергетика, транспорт и водоснабдяване, а при някои мрежи хакерите бяха поддържали достъп за период от 5 години.

В същата реч Хегсет обяви и конкурс за изцяло нова база „Next Great American Base“, по думите му – първа такава от 40 години насам. Той призова губернаторите да предложат щат, който да приеме между 15 000 и 25 000 военнослужещи в база на „стотици хиляди акри със собствено производство на енергия, модерна ПВО и най-нови технологии“. „Мислете за крепост“, каза министърът. Висшият служител от брифинга на 20 октомври посочи, че проектът вероятно ще служи като място за пилотно прилагане на идеите на FORTRESS.

Новото в документите е, че за обещанието от Куантико вече има измерим критерий, по който може да бъде проверено неговото изпълнение: 90 дни самостоятелно осигуряване на ток, вода, гориво и връзка във всяка от големите бази. Засега този критерий е налице само във вътрешни планове, а Пентагонът тепърва трябва да оцени нуждите на 500 бази. Публичен график няма, цената не е изчислена, а засега реакторите по Janus са предвидени за 5 бази. Общо Сухопътните войски очакват над 20 микрореактора, но първият трябва да заработи едва през 2028 г. Служителят от брифинга каза, че детайлите още се уточняват. Затова не е ясно дали 90-те дни са задължение с последствия за базите, които не го изпълнят, или ориентир за подреждане на приоритетите. При сегашните данни е много вероятно до края на десетилетието повечето големи бази в континенталните САЩ да не отговарят на 90-дневния стандарт. Първият знак за обратното ще е следващото бюджетно искане на Пентагона: отделно бюджетно перо за FORTRESS, което да финансира не само ток, но и запаси от вода и гориво и защитена връзка, би превърнало 90-те дни от измерим критерий в програма.

Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Армията на САЩ иска лазер срещу дронове на всяка своя машина

🇺🇸⚡ Американската армия иска да превърне лазерното оръжие срещу дронове от рядко оборудване за специализирани части в сменяем модул, който да се монтира на всяка машина в нейния автопарк и да се обслужва от войници без подготовка в ПВО. Замисълът беше представен на панел по време на ежегодния конгрес на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), а производствената му основа вече е договорена. В началото на септември сухопътните войски сключиха с AeroVironment договор за 464,8 млн. долара за десетки лазерни комплекси LOCUST X3 с мощност 30 kW и го определиха като първия си договор за производство на оръжие с насочена енергия.

„Фокусирани сме върху всяка машина в автопарка. Искам да вградя в нея бъдещи високоенергийни лазери“, отбеляза бригаден генерал Гай Йелвъртън, който ръководи програмите за отбранителни огневи средства в армейската служба за придобиване на огневи системи. Програмата носи името Enduring-High Energy Laser (E-HEL), а комплексът е изграден върху самостоятелна рама, която може да се прехвърля от една на друга платформа. Йелвъртън прилага същия подход и към личния състав: „Ако системата не зависи от военната специалност, ако обучението и работата с нея са лесни, не съм ограничен до частите за ПВО и ПРО. Мога да дам лазер на всеки тип формирование за борба с дронове.“ Той нарече избора къде да се разпределят комплексите „хубава дилема“.

LOCUST вече е на въоръжение в по-ранни версии, закупени по експериментални програми като Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL). Те са монтирани на JLTV, лек тактически автомобил 4×4 на сухопътни войски, на ISV, лек всъдеход на пехотното отделение, и на палети за фиксирани позиции. Тъкмо изброените комплекси са разположени по границата с Мексико и на отделни предни бази. Ядрото на LOCUST е купол с лъчевия излъчвател и с дневни и инфрачервени камери за откриване и проследяване на целта. Данните за насочване могат да постъпват от малък радар или пасивен пеленгатор на радиосигнали, разположени на самия автомобил, както и от външни радари. LOCUST X3 е проектиран да поразява дронове от групи 1-3, т.е. от малки безпилотни апарати като Wasp III до тактически като RQ-7B Shadow. С 30 kW комплексът се намира в долния диапазон на мощностите при бойните лазери.

Привлекателността му се крие в разходите за употреба. Лазерът няма ракети, които да свършат, а изстрел струва колкото електрическата енергия, необходима за него, докато всеки ракетен прехващач се заплаща отделно и често струва много повече от дрона, който сваля. И все пак възможностите за изстрелване не са безгранични – те зависят от батерията и охлаждането. „В зависимост от системата това са около 80 или 120 секунди. За толкова време стрелба ми стига запасът“, обясни Йелвъртън. „Колкото по-бързо поразя целта и спра нейното облъчване, толкова по-рано батерията започва да се презарежда.“ Лазерът може да поразява само по една цел наведнъж, а неговият лъч отслабва с разстоянието, докато минава през въздуха. Дъждът, димът и прахът го отслабват още повече, затова засега този вид оръжие действа само на къси разстояния.

Сухопътните войски на САЩ вече са пробвали по-мощен вариант и са се отказали от него. През 2022 г. те възстановиха 4-ти батальон на 60-и зенитен артилерийски полк във Форт Сил, Оклахома. Предвидено беше батальонът да се оборудва с бронетранспортьори Stryker с лазери от 50 kW по програмата Directed Energy Maneuver-Short Range Air Defense (DE M-SHORAD). 4 прототипа бяха изпратени в Близкия изток, а войниците не останаха доволни от тях. През май 2024 г. главният отговорник за придобиването на въоръжение Дъглас Буш обясни пред Сената, че резултатите в лабораторията и полигона се различават рязко от поведението на прототипите в тактическа обстановка. По думите му трудно е лазер от 50 kW да се побере в движеща се бойна машина заради топлината, натоварването на електрониката и износването, а прахът разсейва лъча. Междувременно батальонът премина към обичайните задачи на ПВО, а още няколко американски лазерни програми бяха съкратени или прекратени.

Този урок се крие в основата и на новия подход. „Лазерите са реални. Можем да излезем и да обстрелваме цели“, каза Кърк Уилямс, главен инженер в армейския проектен офис за оръжие с насочена енергия. „Сега трябва да направим системите толкова надеждни, че войниците да им вярват, когато имат нужда от тях.“ По думите му следващото изискване е комплексът да може да бъде поддържан и ремонтиран на бойното поле, тъй като там техниката неизбежно се поврежда. Уилямс илюстрира целта с пример: „Може да имаш много добре интегрирана система, но щом дойде време за смяна на маслото на камиона, лазерното ти оръжие е извън строя.“ Затова модулът се проектира така, че да се сваля от един автомобил и да се поставя на друг, а размерът, теглото и енергийната му консумация да намаляват. JLTV има много по-голяма товароносимост от ISV и за да има същата ефективност на по-лекия всъдеход, ще се наложи размерът на модула да бъде намален.

Единственият публично известен изстрел с LOCUST на американска територия показва и друг вид трудност. На 11 февруари 2026 г. армейски комплекс, предоставен на граничната служба, беше използван в района на летището на Ел Пасо, а Федералната служба за гражданска авиация на САЩ (FAA) затвори въздушното пространство над града за около 7 часа. Reuters идентифицира комплекса като LOCUST, като източници на агенцията твърдят, че военните са действали, без да изчакат съгласуване с FAA. Властите описаха случая като отговор на дрон на картел, докато няколко издания съобщиха, че свалената цел е била балон от фолио.

Полковник Чарлз Кийн, заместник-командир на 7-а пехотна дивизия в съвместна база Люис-Маккорд, щата Вашингтон, иска комплексите да стигнат до военнослужещите възможно най-рано, за да бъдат изпробвани във влагата на Индо-Пасифика, по южната граница, в Близкия изток и Европа. „Трябва да ги разберем и да започнем да работим с тях колкото може по-бързо, за да ги усъвършенстваме, защото противниците също усъвършенстват своите действия срещу нас“, заяви той. Най-активен сред тях е Китай. На военния парад в Пекин на 3 септември 2025 г. Народната освободителна армия показа корабния лазерен комплекс за ПВО LY-1 върху 8-колесен камион, обявен за „най-мощния в света“, без да уточни неговата мощност, а китайски компании вече продават лазерни системи на чужди армии.

Първите LOCUST X3 по E-HEL се очаква да влязат в строя в началото на 2028 г. Същият срок беше поставен като цел и за отделната програма Joint Laser Weapon System (JLWS), в която участват и сухопътните войски: лазер в контейнер с мощност около 150 kW, а след него – от 300 и 500 kW. Скот Кийни, главен изпълнителен директор на nLIGHT, която разработва LOCUST в партньорство с AeroVironment, каза по време на панела, че има перспектива и за лазери с мощност от порядъка на 1 MW. Такава цел е обявявал и американският флот.

Армията вече не очаква един мощен лазер да спре всичко, а множество лазери с ниска мощност, които да бъдат разпределени в целия ѝ автопарк и да оскъпяват атаката с евтин дрон срещу колона или позиция и да правят успеха по-несигурен. Досега обаче повече обявени разработки са отпаднали, отколкото са стигнали до войските: прототипите на Stryker не издържаха тежките условия на Близкия изток, а единственият тест в САЩ остави летище затворено часове наред. Договорът е сключен и производството е финансирано, затова първите X3 вероятно ще стигнат до войските през 2028 г. Много по-несигурно остава дали ще се използват широко и извън частите за ПВО и фиксираните обекти. Потвърждение би било LOCUST X3 в маневрена част като 7-а пехотна дивизия до 2028 г. и вариант за ISV, който издържа полевите изпитания. Опровержение би било отлагане след 2028 г. или комплекси, които и тогава охраняват само границата и базите. Лазерът на всяка машина засега е обещание, подкрепено с договор, но все още непроверено в боя.

Ген. Джордж предупреди за недостиг на прехващачи до 2030-а, Хегсет го отстрани

🇺🇸 Два месеца преди началото на войната с Иран началникът на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж отправя предупреждение, че армията разполага с критично ниски запаси от зенитни ракети и че този недостиг ще продължи до 2030 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го отстрани на 2 април, в петата седмица на войната. CBS News разкри това в репортаж на 15 октомври, който се позовава на няколко официални лица, запознати с документа, изготвен в края на декември 2025 г. Самият Джордж отказа коментар.

Предупреждението беше включено в Плана за разпределение на силите в световен мащаб (Global Force Management Allocation Plan) – годишна заповед, утвърдена от министъра на отбраната, която определя към кое от 11 бойни командвания се разпределят частите и оръжията. Джордж е изготвил оценката си за плана за фискалната 2027 г. и по думите на служителите е стигнал до извода, че запасите от два вида прехващачи ще останат на стратегически ниско ниво до края на десетилетието. Първият е за противоракетния комплекс THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), който поразява балистични ракети в крайния участък на полета им, в атмосферата или непосредствено отвъд нея. Вторият е PAC-3 за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot – прехващач, който унищожава балистични и крилати ракети с пряко попадение. По съображения за сигурност CBS не публикува конкретните проценти, които са ѝ съобщени.

Служителите посочват три причини за недостига: прехващачите за Patriot, предоставени на Украйна след руската инвазия през 2022 г.; изразходваните в защитата на Израел; и ограничения капацитет на военната промишленост. Украйна е получила около 600 ракети за Patriot, като не всички са дошли от американските складове: част от тях са поръчани по програмата за помощ за сигурността на Украйна (USAI), а друга идва от европейски държави. 6 месеца преди оценката на Джордж, по време на 12-дневната война от юни 2025 г. американските сили изстреляха 150 прехващача за THAAD и 80 за Patriot. Изследователската служба на Конгреса посочва, че армията има 8 батареи THAAD с пълен боекомплект от 48 прехващача. С други думи, в рамките ная 12 дни са изразходвани почти толкова прехващачи, колкото носят 3 от 8-те батареи.

Войната с Иран, започнала на 28 февруари, отдалечи още повече срока, посочен от Джордж. В своя оценка от април Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли, че САЩ са влезли в 2026 г. с около 2300 прехващача за Patriot. От тях в бойните действия са изразходвани между 1050 и 1430, или до 61% от довоенния запас. През фискалната 2026 г. трябваше да се доставят под 500 нови. Съотношението за THAAD е още по-неблагоприятно: от около 355 прехващача са изстреляни между 190 и 290, или до 82%, а доставки за годината не бяха предвидени. Изпълнението на нова поръчка за THAAD отнема средно четири години и пет месеца, а за PAC-3 – около три години и половина. Един от служителите сподели пред CBS, че дори без да се изразходват още прехващачи възстановяването само до нивото от декември 2025 г., което Джордж вече е определил като стратегически ниско, ще отнеме до 2030 г. Срокът, за който генералът е предупредил, днес е нужен само за връщане до изходното ниво.

Именно тези два вида прехващачи биха били най-търсени при евентуален конфликт с Китай. „Това са двата армейски боеприпаса, които биха се използвали най-интензивно в конфликт с Китай“, казва пред CBS Марк Кенсиън, пенсиониран полковник от морската пехота и съветник в CSIS. 5-годишният срок предполага, че е спазван производственият график и нови операции не свиват запасите още повече. През януари Lockheed Martin обяви, че ще увеличи капацитета за THAAD от 96 на 400 прехващача годишно, а за фискалната 2027 г. Пентагонът е поискал над 800.

Украйна вече изпита последиците от този недостиг. „Повечето ракети PAC-2 и PAC-3 отиват в Близкия изток от доста време. Не сме приоритет номер едно при разпределението им“, отбеляза президентът Володимир Зеленски на брифинг в Брюксел на 16 октомври. Киев събира прехващачите на малки партиди, „по 2, 5 или 10 ракети“, и разчита основно на механизма PURL, при който Европа финансира доставките на американско оръжие.

Пентагонът отрича всичко това. „Твърденията за недостиг на американски боеприпаси са лъжа“, заяви пред CBS главният говорител Шон Парнел и допълни, че САЩ разполагат с „всичко необходимо, за да нанесат удар в избраното от президента време и място“. Отговорът се отнася до способностите за удар, а оценката на Джордж засяга способността за отбрана.

Пентагонът не обяви причина за отстраняването му. Официалното съобщение казва, че той „се пенсионира като 41-ви началник на щаба на Сухопътните войски с незабавно действие“, въпреки че от неговия мандат оставаше повече от година. Според New York Times търканията произтичат от дългогодишните претенции на Хегсет към армията, от спорове за назначения и от обтегнатите му отношения с министъра на армията Даниел Дрискол, а не от разногласия по същество. В същия ден бяха отстранени и генерал Дейвид Ходни, командващ Командването за трансформация и подготовка, и главният капелан генерал-майор Уилям Грийн. Нито един източник не свързва уволнението с оценката от декември.

Подобна последователност от събития има прецеденти във военната история на САЩ. През 1940 г. адмирал Джеймс Ричардсън, командващ ВМС, на два пъти се опитва да убеди лично президента Франклин Рузвелт, че базирането на флота в Пърл Харбър го оставя твърде уязвим за японска атака. В началото на 1941 г. той е сменен с адмирал Хъзбънд Кимъл, а през декември японската авиация атакува флота именно там. През май 1977 г. генерал-майор Джон Сингълоб, началник на щаба на американските сили в Южна Корея, каза пред Washington Post, че изтеглянето на американските сили от полуострова, планирано от Джими Картър, ще доведе до война. Министърът на отбраната Харолд Браун го отстранява с мотив, че публичните изказвания, „несъвместими с обявената политика за национална сигурност“, му пречат да изпълнява задълженията си. Това е единственият случай от поредицата, в който причината е обявена официално.

На 25 февруари 2003 г. генерал Ерик Шинсеки, началник на щаба на Сухопътните войски, казва в Сената, че за Ирак след Саддам ще са необходими „няколкостотин хиляди войници“. Два дни по-късно оценката беше описана като „силно погрешна“ от заместник-министъра Пол Уолфовиц. Шинсеки се пенсионира през юни в предвидения срок, а на церемонията не дойдоха нито министър Доналд Ръмсфелд, нито Уолфовиц. През март 2008 г. адмирал Уилям Фелън подаде оставка като началник на Централното командване, след като списание Esquire го описа като единствения в обкръжението на Джордж Буш, който се противопоставя на удар по ядрената програма на Иран. Министърът Робърт Гейтс настоя, че решението е „изцяло негово“.

Последните два случая са от времето на Хегсет. На 22 август 2025 г. той уволни генерал-лейтенант Джефри Круз, директор на Разузнавателното управление на Министерство на отбраната (DIA), чиято предварителна оценка установи, че ударите през юни 2025 г. са забавили иранската ядрена програма с няколко месеци, докато Тръмп говореше за „пълно заличаване“. Причина и тогава не беше обявена. Адмирал Алвин Холси напусна Южното командване две години преди края на мандата си, след като по данни на New York Times е изразил резерви по отношение на ударите по лодки в Карибско море. Пентагонът отрича Холси да е имал такива резерви.

Поредицата има и обратния пример. В края на февруари 2026 г. според Washington Post, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил Тръмп, че запасите от някои боеприпаси са сериозно изчерпани от отбраната на Израел и помощта за Украйна. Тръмп нарече статията „100% невярна“, а Кейн остана на поста. Каквато и да е причината за отстраняването на Джордж, числата, които е посочил, не изчезнаха с него.

Доставките, а не изявленията ще покажат дали прогнозата му ще се сбъдне. Ако през фискалната 2027 г. Lockheed Martin достигне обявения темп и Конгресът финансира поисканите над 800 прехващача THAAD, срокът ще се скъси. Подновяването на бойните действия срещу Иран или евентуална криза в Тайванския пролив би удължило срока отвъд 2030 г. При срок от три години и половина от поръчката до доставката на PAC-3 е вероятно Украйна да остане без достатъчно прехващачи поне през цялата 2027 г. Запасът, описан от Джордж като недостатъчен още в мирно време, сега трябва да стигне за войната с Иран, за Украйна и за подготовката срещу Китай.

Пентагонът вписа сред жертвите на войната с Иран офицер, загинал през март

🇺🇸⚰️ Пентагонът вписа в официалната си статистика за войната с Иран майор Сорфли Давиъс, офицер от Националната гвардия на Ню Йорк, починал на 6 март в базата „Кемп Бюринг“ в Кувейт, седмица след началото на операция Epic Fury. Заедно с неговата смърт в базата данни беше вписана и тази на жена моряк от ВМС, починала през септември. Така официалният брой на загиналите американски военни стигна 21, заедно с 865 ранени.

Промяната се появи вечерта на петък, 9 октомври, в Defense Casualty Analysis System (DCAS), системата, от която Конгресът и Белият дом получават официалните данни за убитите и ранените. За нея първи съобщи вестник The Washington Post. Репортерът на The Intercept Ник Търс в продължение на 6 месеца е поставял въпроса за случая на Давиъс в десетки писма и разговори с говорители на ведомството и в 10 публикации. Във вторник говорителката на Пентагона Патриша Кройцбергер му отговаря: „Ще проверя във ведомството. Нека се обърна към ръководството.“ Три дни по-късно, след нови напомняния в петък, числото в графата за смъртни случаи поради болест или нараняване извън бойни действия, отчетени към „Epic Fury“, се промени от нула на едно.

Нулата стоеше там въпреки собственото съобщение на Пентагона от март, че Давиъс е починал „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Сайтът на DCAS наскоро беше преработен, като бяха въведени по-подробни таблици по категории, но и в тях майорът липсваше. Военните първоначално отчитаха смъртта му към друга операция – „Spartan Shield“, свързана с постоянното американско присъствие в Кувейт, а не в кампанията срещу Иран. Тази версия се разпадна, когато Националната гвардия сама написа в скорошно съобщение, че веднага след като президентът Доналд Тръмп е започнал „Epic Fury“ на 28 февруари, „щабът на дивизията е започнал бойни действия“.

Давиъс беше офицер по свързочните системи в щаба на 42-ра пехотна дивизия. Според съобщение на Гвардията от юни същият щаб е командвал Task Force Spartan, бойния елемент на Сухопътните войски в Близкия изток. Оттам са атакувани ирански цели с новите ракети Precision Strike Missile (PrSM), които се изстрелват от комплексите HIMARS и имат обсег над 480 км. Командирът на дивизията генерал-майор Джак Джеймс нарича операцията „най-голямата и първа кампания с прецизни удари на голямо разстояние в историята на Сухопътните войски на САЩ“. В рамките на същото съобщение Джеймс отдава поименно почит на Давиъс, а Гвардията признава, че майорът е „провеждал операции“, когато е починал.

Пентагонът обаче продължава да разграничава смъртта му от войната с Ислямската република, въпреки че собствената му база данни вече да я отчита. Служител на ведомството заяви пред Task & Purpose, че всички случаи, отчетени допълнително, „не са пряко свързани с войната с Иран“.

Ведомството не е обявило самоличността на жената моряк. Task & Purpose пише, че е била редник или сержант на възраст между 25 и 30 години. Американски служител, пожелал анонимност, каза пред The Intercept, че става дума за самоубийство. В DCAS причината е отбелязана като „предстои установяване“, въпреки че в сайта наскоро да се появи и категория за самонараняване. В имейл от неделя, 11 октомври, неназован служител на Министерството на войната, както ведомството се нарича от септември 2025 г., обясни, че се въвежда категория „в процес на окончателно определяне“, за да бъдат „сведени до минимум закъсненията“ и да се постигне „съгласуваност на данните“ между министерството и Обединения комитет на началник-щабовете. Категорията обаче не е нова: беше възстановена в платформата в средата на юли и големите разминавания продължават и оттогава.

Корекцията беше направена в деня, в който натиск дойде и от Капитолия. В съвместно изявление от петък Адам Смит, най-висшият демократ в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, и колегата му Криси Хулахан съобщиха, че комисията е открила „разминаване в отчитането на загубите от Пентагона“ и е поставила въпроса пред администрацията. „Няма оправдание за грешка с такъв мащаб“, пишат двамата. „Неспособността на министър Хегсет незабавно да поеме отговорност за проблема е и тежка несправедливост към мъжете и жените, които рискуват живота си в служба на страната ни.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговори на същия въпрос три седмици по-рано. На 18 септември The Washington Post цитира шестима американски служители. Петима от тях говореха за поне 22 загинали военни от 28 февруари насам, с 4 повече от тогавашните 18 в DCAS, а шестият – за 23. Изданието отбеляза поименно два случая, които базата не показва, и единият беше Давиъс. Хегсет определи публикацията в X като „ОТВРАТИТЕЛНА и ФАЛШИВА. Пълна ЛЪЖА“. Пентагонът тогава отказа да обясни разминаването. Сега то е признато поне за Давиъс, без никакъв коментар за изявлението на Хегсет от септември.

И след корекцията официалният брой остава по-малко от посочените от служителите най-малко 22 убити. Капитан Бианка Уилкърсън, 37-годишна от Норфолк, Вирджиния, е починала на 18 септември от сърдечен проблем, по думите на брат си пред The Virginian-Pilot. Върнала се е от Саудитска Арабия на 10 септември и е починала в самолета на път обратно. Американски служител потвърди пред The Intercept, че смъртта ѝ е „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Близо един месец по-късно смъртта ѝ не фигурира в DCAS сред случаите, несвързани с бойни действия. Извън статистиката е също моряк, ранен при инцидент на борда на USS Abraham Lincoln (CVN-72) на 25 март, докато самолетоносача е изпълнявал „ударни мисии в подкрепа на операция Epic Fury“. Сержант Девин Сайбел, загинал при учебен инцидент в Ербил на 31 май, е отчетен към друга операция, „Inherent Resolve“.

Най-голямата част от загубите изобщо не е отчетена под името на операцията. На 7 юли, след като Белият дом обяви конфликта за приключил, Пентагонът спря отчитането на жертвите към „Epic Fury“ и премина към безличното „Overseas Operations“, или „задгранични операции“. The Intercept изчисли, че 454 от жертвите в официалната статистика са от периода след тази дата. Според Task & Purpose само през септември са били ранени 95 военни, а нови ранени в бой има и през октомври.

Данните в самата таблица също са претърпели промени без обяснение. При първото примирие на 7 април загубите бяха 385, а по време на паузата в бойните действия постепенно стигнаха 428. На 21 април броят на ранените в бой изведнъж се намали с 15, без публично обяснение. Около 26 май беше вписан смъртен случай поради болест или нараняване в Сухопътните войски, а до 1 юни той изчезна. На 20 юли данните в DCAS бяха променяни многократно и бяха добавени 100 жертви. На същия ден сайтът показа три различни числа за ранените: 413, 427 и 447. Три дни по-късно броят на загиналите падна от 18 на 14. Десетте ранени, добавени към „Epic Fury“ на 22 юли, изчезнаха от таблицата до 25 юли. На всички въпроси за тези промени Пентагонът отговаря с едно и също изречение: „Нямаме какво да предоставим извън публикуваното на сайта на Defense Casualty Analysis System.“

Обяснението на Пентагона е бюрократично: има разминаване между данните, подавани от министерството и Обединеният комитет на началник-щабовете, а новата категория трябва да ги съгласува. Хронологията обаче показва друго. Всяка корекция идва без обяснение. Смяната на етикета на 7 юли отдели от „Epic Fury“ повече от половината жертви. А смъртта на Давиъс беше вписана в статистиката едва след едновременния натиск на комисия на Конгреса и журналист, при това с уточнението, че смъртта му не е пряко свързана с конфликта, макар Гвардията вече да беше казала обратното. Пропуснатите смъртни случаи са включвани в официалния брой чак при външен натиск. Проверката ще дойде при следващото обновление: ако категория „в процес на окончателно определяне“ наистина цели по-бързо отчитане, смъртта на капитан Уилкърсън ще се появи в DCAS, без някой отново да пита за нея.

Космическите сили на САЩ показаха заглушителите, използвани срещу Венецуела и Иран

🇺🇸📡🇻🇪 Военнослужещи от Космическите сили на САЩ са заглушавали спътници, за да оградят със „защитен балон“ силите, които на 3 януари арестуваха венецуелския диктатор Николас Мадуро в Каракас. Броени часове по-късно един от тях е получил заповед да замине за Близкия изток, където САЩ скоро след това започнаха войната срещу Иран. Това съобщи The Wall Street Journal в репортаж на Шелби Холидей, чийто екип получи рядък достъп до военна база „Питърсън“ в щата Колорадо. Там е базирано звеното, което отговаря за всички дейности на службата по електронна война в космоса, а изданието разговаря с гвардейци, разполагали оръжията и на двата театъра на военните действия.

Досега официалният разказ за ролята на Космическите сили в Каракас беше сведен до едно-единствено изречение. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели в деня на операцията, че силите са започнали да „наслояват“ ефекти от Кибер- и Космическото командване, за да „проправят път“ за самолетите, без да уточни какви са били тези ефекти. Космическото командване отказа подробности заради оперативната сигурност. WSJ назовава ефекта: заглушаване на спътници. Полковник Анджело Фернандес, командир на Делта 3, формирование на ниво авиокрило, изрежда пред камерата три операции, в които са участвали хората и системите му: ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. (Midnight Hammer), операцията срещу Мадуро във Венецуела (Absolute Resolve) и кампанията срещу Иран от 28 февруари (Epic Fury).

„Нашите гвардейци се придвижиха напред, действаха в тази среда и се справиха с отличие“, отбеляза той. В кампанията срещу Иран тази пролет те са действали в една от средите с най-силно противодействие в историята на службата – „както в спектъра, така и под пряк огън“. Гвардейци е нарицателното за личния състав в Космическите сили.

Технически сержант Джошуа Ломакс от Делта 3 описва колко бързо става прехвърлянето: 72 часа, за да се опакова и провери техниката и да се натовари в самолета, и 96 часа след кацането, за да бъде разгърната и да започне работа. Къде точно е бил в Близкия изток, той няма право да споделя. Според WSJ там Ломакс е се е превърнал в един от първите гвардейци в историята, попаднали под вражески обстрел. „Заплахата е реална. Всички бяхме нащрек, за да изкараме деня и да пазим братята и сестрите си по оръжие“, разказва той. „Няма значение дали си гвардеец, летец, войник или морски пехотинец, всички сме в тази среда заедно.“ Капитан София Парлок, също от Делта 3, е участвала в операциите срещу Иран с друга система. Екипът ѝ следи промените в спектъра и предава данните на командването, което разпределя задачите.

Системата, която WSJ показва най-подробно, е Meadowlands на L3Harris: параболична антена на ремарке, която насочва сигнал към спътника и го залива с шум, за да изгуби връзка с наземната станция. Целите са апарати за наблюдение, свръзка или навигация. Ефектът е некинетичен, тоест без физическо поражение, и затова обратим: спътникът се връща към нормална работа, щом излъчването спре. „Това е един от нашите наземни заглушители. Можем да разполагаме тези системи по целия свят“, обяснява Фернандес пред една от установките. Космическите сили въведоха Meadowlands в експлоатация през юни, наследявайки Counter Communications System, която е на въоръжение от 2004 г. По информация ор Air & Space Forces Magazine тя се пренася в 7 транспортни контейнера вместо 23. За серийното ѝ производство Космическите сили искат 450 млн. долара в бюджета за финансовата 2027 г.

Офанзивните заглушители често работят заедно с отбранителната система Bounty Hunter, която извършва мониторинг на радиочестотния спектър, открива сигнали, които биха могли да заглушат и компрометират американски сателити, и определя откъде идват. След като източникът бъде установен, командир може да заповяда удар по него. Така двете системи работят като двойка „наблюдател и стрелец“, а от 3 август 1-ва ескадрила за електронна война във военна база „Питърсън“ е първото поделение, оборудвано паралелно с двете. Bounty Hunter работи в зоната на Централното командване (CENTCOM) от 2019 г. Третата система е Remote Modular Terminal, нов и по-подвижен заглушител, чията употреба наскоро бе ускорена от службата: той се побира в контейнер и се пренася по целия свят. Екипът на WSJ не е получил разрешение да го снима и показва само снимка.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командир на Командването на бойните сили, в което влиза Делта 3, обясни защо невидимото е решаващо. „Онова, което никога не виждаш, е изключително важно във войната“, подчерта той. Ако владеем спектъра, продължава генералът, поддържаме връзката между своите системи, спътници, кораби и самолети, „но можем и да нарушим способността на противника да прави същото“. Заглушителите „се използват в бой и са разположени по целия свят“. На въпроса дали противникът е наясно къде са, Ганьон отговаря „не“, а на уточнението дали това е умишлено – „да“.

Американската свръзка също е мишена. Иран многократно е поразявал американски космически средства, включително терминали за сателитна връзка, отбелязва WSJ. Анализ на The New York Times въз основа на сателитни снимки и потвърдени видеозаписи установи, че още през първите дни на войната в щаба на Пети флот в Манама са били унищожени два такива терминала. „Затова противниците ни разполагат оръжия в космоса: искат да отнемат на американските военни предимствата на високата позиция“, казва Ганьон.

Ломакс не е единственият гвардеец под обстрел, за когото командването разказа. На 15 април тогавашният началник на космическите операции генерал Чанс Салцман заяви на Космическия симпозиум в Колорадо Спрингс, че гвардейци са извършвали електронни атаки срещу ирански цели, а някои от тях са попаднали под косвен обстрел. Наследникът му генерал Дъглас Шийс разказа на 15 септември за специалист Грей от 42-ри отряд за електронна война. По думите му в първите часове на „Epic Fury“ тя е продължила да работи на пулта, докато сирените са виели и ракети са се насочвали към позицията ѝ. Нейният командир я изтегля на безопасно място. Air & Space Forces Magazine съобщава още, че Космическите сили в зоната на CENTCOM засичат цели като ирански заглушители, които после се поразяват от други платформи. Системата не е назована, но това е ролята на наблюдателя, която WSJ описва при Bounty Hunter.

Репортажът излиза месец след като САЩ за първи път признаха официално, че имат разположени оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС Трой Мийнк обяви, че службата притежава „оръжия за контрол в околоземна орбита“, а на следващия ден Шийс отбеляза: „Днес гвардейците управляват оръжия в орбита, които могат да защитават обединените сили от атаки, осъществявани с помощта на космоса.“ Според него е било време министерството да заговори за тях.

Отделна следа оставят полетите. Страницата Latin American Military Movements в X, проследяваща движения на военната авиация на САЩ в Латинска Америка по данни от транспондери и публично достъпни снимки, твърди, че 4-та ескадрила за електронна война, която работи с Counter Communications System, е кацнала в Агуадия, Пуерто Рико, с 2 транспортни самолета Boeing C-17 Globemaster III от авиобаза „Питърсън“ на 4-5 декември 2025 г. Авторът разпознава поделението по нашивка на снимка от медийния архив на Пентагона DVIDS, публикувана на 18 декември 2025 г. Според него ескадрилата е прехвърлена към авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия с още два C-17A, излетели от Агуадия на 25 и 28 февруари, вторият от които е денят на първите удари срещу Иран. Официално потвърждение на тези данни няма.

Наземните заглушители не са нова способност: Counter Communications System е публично известна от 20 години насам. Новото е, че офицери пред камера свързват заглушителите с конкретно назовани операции и описват прехвърлянето им от един театър на военните действия в друг за броени дни. Както при Венецуела, така и при Иран, Кейн постави некинетичните въздействия в самото начало. „Първи се задействаха Кибер и Космическото командване, които наслоиха некинетични въздействия“, заяви той на 2 март за Иран, а Шийс нарече службата част от „минималния пакет сили“, без който кампанията нямаше да започне. Приносът на заглушаването към крайния резултат обаче остава неизмерен. Във Венецуела Кейн описа разбиването на ПВО като работа на обединения въздушен компонент, а във въздуха същата нощ е имало над 150 самолета. Нито един от говорещите не уточни чии спътници са били заглушавани над Каракас и откъде е извършвано заглушаването.

Публичността стига до границата, която Ганьон очертава: позицията на заглушителите умишлено се пази в тайна от противника. Вероятно Космическите сили ще продължат да говорят за хората и техниката, но не и за целите. Признак, че тази граница се измества, би било официално назоваване на заглушен чужд спътник или държавата, която го управлява. Признак, че заглушителите стават постоянна част от началото на всяка американска операция, би било одобрението на искания бюджет за серийно производство на Meadowlands и създаването на нови ескадрили, които като 1-ва обединяват наблюдателя и стрелеца в едно поделение.

Американски самолети-цистерни прелитат над Атлантика, Пентагонът готви нови удари по Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 ВВС на САЩ прехвърлят самолети-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker през Атлантическия океан, докато Пентагонът довършва своя план за подновяване на ударите по Иран. Най-малко 28 такива машини кацнаха в авиобази в Европа и Близкия изток през последните 72 часа.

Хронологията на платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 показа интензивни полети. На картата са отбелязани четири KC-135 с позивни REACH, използвани от самолетите на Командването за въздушна мобилност на ВВС на САЩ: два от тях са излетели от Кокомо в Индиана, един от Топика в Канзас и един от Солт Лейк Сити в Юта. Те пресичат океана и навлизат във въздушното пространство над Германия и Франция, а единият продължава в югоизточна посока към Южна Италия и Средиземно море. Израелското издание JFeed описва придвижването именно така: позовавайки се на източници в Пентагона, той пише, че в Близкия изток се връщат танкери, изтеглени в САЩ през последните месеци.

Самата подготовка е описана от 3 големи издания в САЩ. На 7 октомври The Atlantic съобщи, че Белият дом е поискал от Пентагона планове за удар по Ислямската република преди междинните избори на 3 ноември. Ден по-късно The New York Times ги описа: кратка и интензивна кампания с продължителност около 72 часа срещу ракетния и дроновия арсенал, който Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) съумя да възстановил до голяма степен, както и срещу неговите енергийни обекти и командни пунктове. По данни на Axios Пентагонът е наредил на Централното командване на САЩ (CENTCOM) да довърши подготовката за възможно подновяване на мащабните бойни действия, без да определя дата.

Други маневри в района на Европа сочат в същата посока. На 8 октомври самолетът за електронна война EA-37B Compass Call прелетя от Рамщайн в Германия до Суда на остров Крит, съобщи ItaMilRadar. Според NYT през идните седмици в региона се очакват 3 самолетоносача. Тежките бомбардировачи обаче поеха в обратна посока. В началото на октомври всички, разположени в британската база Феърфорд, се прибраха в САЩ – по данни на NBC News най-малко 12 машини. Двама от събеседниците на NBC обясниха решението с опасения от ирански дронове, а Тръмп каза, че не иска да изкушава „врага“. Техеран е разглеждал базите в Европа като възможни цели и преди: през август Financial Times писа, позовавайки се на двама източници в Иран, че режимът е оценил като възможни цели американски бази в държави като България.

На този фон Тръмп даде собственото си обещание. „Няма да атакуваме Иран в нито един момент преди междинните избори в САШ на 3 ноември“, писа Тръмп в Truth Social на 8 октомври и допълни, че морската блокада на иранските пристанища ще остане „в пълна сила“. Служител на Белия дом уточни пред CBS News, че президентът „разполага с всички възможности по всяко време“. Обещанието отлага удара, не го отменя: според The Wall Street Journal още в края на септември Тръмп е казал на съветниците си, че очаква ударите да бъдат подновени след изборите. Дипломацията междувременно не напредва. На 11 октомври иранските държавни медии определиха като недостатъчен отговора на Вашингтон на иранското предложение за отваряне на Ормузкия проток. Отговорът е предаден чрез катарски посредници.

Придвижването на самолетите-цистерни е сред първите видими признаци на такава подготовка, защото от тях зависи обсегът на изтребители и бомбардировачи. Над океана те преминават с включени транспондери и се виждат в гражданските системи за проследяване. Подобно придвижване през Атлантика предхождаше удара по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. и началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел на 28 февруари 2026 г. Над две дузини KC-135 и по-новите KC-46 Pegasus бяха прелетели от бази в САЩ до Морон в Испания, Рамщайн и други европейски бази към 16 юни 2025 г. 6 дни по-късно операция „Полунощен чук“ порази ядрените обекти във Фордо, Натанз и Исфахан. През февруари ролята на възлова база за трансатлантически полети пое Лажеш на Азорските острови. На 23 февруари външният министър на Португалия Паулу Рангел потвърди „по-интензивно използване“ на базата от американски самолети в последните седмици, а 5 дни по-късно САЩ и Израел започнаха войната с операцията „Epic Fury“. Днес португалската прокуратура проверява употребата на Лажеш по жалба на Левия блок, а на 9 октомври премиерът Луиш Монтенегру заяви в парламента, че „съдебната власт не бива да прави политически оценки“.

България вече участва в тази логистична подкрепа. На 22 юли Народното събрание разреши разполагането на до 8 цистерни KC-135 и 250 американски военнослужещи в авиобаза „Безмер“ край Ямбол от 24 юли до 1 октомври, в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Само ден по-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи предупреди, че разполагането ще направи страната съучастник в това, което Техеран нарича „агресия и военни престъпления“. На 31 юли реално пристигнаха два танкера, които отлетяха на 21 август. Министърът на отбраната Димитър Стоянов увери, че докато са били в „Безмер“, тези машини не са изпълнили нито един полет в южна посока – твърдение, което не издържа дори елементарна проверка. Разрешението изтече на 1 октомври и към днешна дата няма публична информация за повторно искане от американска страна.

Вашингтон обмисля и втори фронт освен Иран. На 10 октомври Ансар Аллах, движението на хутите в Йемен, поразиха пътнически терминал на летище „Крал Халид“ в Рияд. Саудитските власти съобщиха за най-малко 12 загинали и 309 ранени, а държавният секретар Марко Рубио потвърди, че сред убитите има американски гражданин. Попитан дали САЩ ще се включат в операция на Саудитска Арабия срещу хутите, президентът Тръмп отговори: „Може. Ще го обмислим.“ На следващия ден летището беше ударено отново.

Сравнението показва, че полетите на танкерите вероятно са част от подготовката, описвана NYT и Axios. Те съвпадат по време с разработката на вариантите за удар, поискани от Белия дом, а част от тях продължават към Средиземно море, а през юни 2025 г. същия въздушен мост беше активен броени дни преди началото на ударите. Има признаци и в подкрепа на алтернативни обяснения. На 13 октомври в Италия беше дадено началото на ежегодното ядрено учение на НАТО Steadfast Noon с участието на 17 страни, за което алиансът изрично заявява, че не е свързано с настоящите събития. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса войната е струвала на САЩ поне 81 загубени или повредени самолета и дронове, сред тях 7 броя KC-135, така че част от прехвърлянето е възможно да компенсира загубите. Танкерите биха обслужили и възможен удар срещу хутите, а обещанието на Тръмп оставя възможност разполагането да служи преди всичко като натиск върху Техеран до 3 ноември.

📸 Снимка: 97-мо крило на Командването за въздушна мобилност на тренировка с мащабно разгръщане на авиационна техника във военновъздушна база „Алтъс“, Оклахома с цел симулиране на масова евакуация на самолети при извънредна ситуация. По време на учението от базата излетяха общо 10 въздушни цистерни KC-135 Stratotanker, 10 транспортни самолета C-17 Globemaster III и 4 въздушни цистерни KC-46 Pegasus. Провеждането на подобни учениея изисква координация между множество звена в базата и съвместните усилия на целия екип. (97th Air Mobility Wing Public Affairs)

Американските войски изоставиха Кемп Бюринг под ирански удари в Кувейт

🇮🇷💥🇺🇸 Последните американски войници в Кемп Бюринг, един от главните пунктове за разполагане на силите на САЩ в Близкия изток, са напуснали лагера в северозападен Кувейт под ирански обстрел с дронове и балистични ракети в първите седмици на войната, след като запасът им от едрокалибрени боеприпаси е намалял до критично ниско ниво. Над 100 души са натоварили в превозните средства каквото са успели да вземат и през нощта са се изтеглили дълбоко в пустинята. Това съобщи вчера CBS News, която публикува и кадри от самите удари, заснети от човек, намиращ се в лагера.

Записите са без звук: телевизията го премахва, за да защити източника заради строгите армейски правила за работа с медиите. CBS е удостоверила автентичността им по вградените във файловете метаданни и ги е сверила с други снимки на щетите. На единия запис дрон кръжи над поста, след което се спуска към целта и следва експлозия. На другия запис дрон прелита над редица бели сводести постройки към стълб черен дим и пикира в базата. По данни на CBS дроновете са поразили летателната писта и склада за боеприпаси или места точно до тях. Следващите кадри показват сграда с изпочупени прозорци, рухнали таванни панели и отломки по пода, а същата нощ над лагера все още се издига дим.

Още преди началото на бойните действия Пентагонът е изтеглил от Кемп Бюринг по-голямата част от около 7000-те военнослужещи, разположени там, както и основната част от силите на САЩ в Кувейт. Във военния жаргон планът се нарича get off the X, т.е. напускане на позиция, уязвима за удар. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го описа на 4 март така: „Докато изграждахме настъпателна бойна мощ, изведохме огромното мнозинство от американските войски, над 90% от американците, които бяха в базите ни, […] извън обсега на иранския огън.“ В Бюринг обаче са останали повече от 100 войници. Лагерът е на 40 км от границата на Кувейт с Ирак и от подготовката за нахлуването през 2003 г. насам през него минават войските на САЩ на път за региона. След 28 февруари ракети и дронове, част от тях изстреляни от иракски шиитски милиции, многократно са застрашавали поста и са принуждавали гарнизона да се укрива в бункерите.

Командирите са били изправени пред 2 проблема. Изолираният лагер сред пустинята, макар да разполага с няколко бетонни бункера, не е подготвен да се справи с голям брой пострадали, ако атаките продължат. Освен това патроните с калибър 12,7 мм за тежките картечници са били на привършване. Висш логистичен офицер от Сухопътните войски, който ръководи операциите от друг пост в Кувейт, потвърди пред CBS, че е имало опасения за запасите както от тези патрони, така и от най-скъпите боеприпаси, сред които ракетите за комплексите Patriot. Командирите са решили да напуснат лагера. Отдалечените места, където войниците са спрели, са се превърнали в предни оперативни бази – полеви позиции, чието точно местоположение понякога не е било известно дори на самите военни. Войниците са останали там седмици наред.

„Здраво ни удариха“, каза пред CBS източникът, пожелал анонимност заради строгите ограничения. „Беше ужасно. Там останаха много смели момчета да се бият, а хората у дома не знаят какво се случи. Трябваше да изоставим базата.“

Няма убити от вражески огън нито в Бюринг, нито в предните бази, но има ранени. По данни на официални лица от САЩ в края на април мълния е ударила двама войници по време на пясъчна буря: единият получил изгаряния, другият със спукано тъпанче. Командването на Сухопътните войски се е опитвало да ги изтегли от района, но не е успяло навреме. През май войниците са напуснали предните бази и са се отправили към Кемп Арифджан, другата голяма американска база в Кувейт, а оттам са разпределени на позиции в региона и отвъд. „CBKU беше сринат“, добави източникът, използвайки военната абревиатура на лагера. „Трябва да има разследване. Как така никой не дойде да ни подсили?“

Доколкото е известно на CBS, армията разследва само един от иранските удари. Това е най-смъртоносният досега – по импровизиран оперативен пункт в пристанището Шуайба на 1 март. При него загинаха шестима военнослужещи. Семействата им все още очакват доклада, за който са получили уверение, че е готов още през юли. Според изчисленията на телевизията конфликтът е отнел живота на 18 американци.

Записите показват дроновете, а за самолетите свидетелстват хората на земята. Трима военнослужещи на САЩ са споделили, че в атаките са участвали ирански изтребители F-5 – американски самолет, който Иран получава през 70-те години при управлението на шаха. Първа за тях съобщи NBC News през април. „Минаха толкова близо до нас, че виждах шлемовете им“, разказва един от тях. „Дойдоха, удариха ни и си тръгнаха.“ На 12 август пенсионираният генерал от ВВС Глен Ванхерк, бивш командващ на Северното командване на САЩ, заяви на симпозиум в Хънтсвил, че три F-5 са излетели от Иран, прелетели са на малка височина, при което са хвърлили бомби. Вашингтон не е потвърждавал официално участието на изтребители. Централното командване (CENTCOM) отказа коментар и този път, а Пентагонът препрати към изказването на Хегсет от март.

Разказът на войниците съвпада с първата официална равносметка на Пентагона. Генералният инспектор, вътрешен надзорен орган на ведомството, публикува на 14 септември доклад за периода от 28 февруари до 30 юни, според който ирански удари са повредили и разрушили „стотици сгради и съоръжения“ във военни бази на САЩ в 8 държави, сред тях Кувейт. Докладът признава изчерпване на ключови запаси с боеприпаси и описва как CENTCOM е премествало хора, техника и складове, включително изтеглянето на санитарните хеликоптери на армията от Ирак и Кувейт, след което „повечето медицински евакуации са извършвани по земя“. Без санитарен хеликоптер ранен военнослужещ от изолиран пост сред пустинята може да стигне до болница само с кола, а гарнизонът на Бюринг се е опасявал именно, че няма да се справи с голям брой пострадали.

Мащабът на загубите се вижда и в числата. Докладът оценява стойността на загубената техника на до 3,7 млрд. долара. Изследователската служба на Конгреса (CRS) отчете на 5 октомври най-малко 81 загубени или повредени летателни апарата, включително безпилотни. Снимки и видеозаписи от поразените обекти почти няма. Самата CBS по-рано показа разполовения E-3 Sentry, самолет за далечно радиолокационно откриване, в авиобазата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и разкъсаните казарми в Кемп Арифджан.

Ванхерк обясни пробива в противовъздушната защита на базите с това, че ВВС и Сухопътните войски дълго са си прехвърляли отговорността за нея: „Не взехме решението, приехме риск и сега плащаме цената на риска, който приехме.“ В Бюринг тази цена се вижда на терен. Постът, на чиито защитници са свършвали едрокалибрените патрони, докато логистиците в Кувейт се тревожат и за ракетите за Patriot, е бил изоставен, а не подсилен. По разчет на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) към 27 юли запасът от прехващачи за Patriot е паднал от около 2400 преди конфликта до между 759 и 827. Американски официални лица оспориха разчета на 5 август, без да предложат свои числа.

Срещу този прочит стои възражение, което също намира опора в изложеното. Разпръскването е официална политика на Пентагона още преди първия ирански удар. Според нея войските не остават на неподвижна, вече набелязана позиция, ако могат да я напуснат. Хегсет я представи като съзнателен избор, а в Бюринг резултатът е, че няма нито един убит от вражески огън. Възражението обаче обяснява решението на хартия, не начина, по който е изпълнено. Повечето от седемте хиляди са изведени по план предварително, а последните сто и няколко души са тръгнали под огън, нощем и с намаляващи запаси от боеприпаси, след което седмици наред са стояли на полеви позиции, където мълния е ударила двама от тях.

Потвърждение за разказа на войниците би било разследване на изтеглянето от Бюринг, каквото иска източникът на CBS, или следващ доклад на генералния инспектор с данни за наличните прехващачи и боеприпаси в Кувейт през март. Този разказ би бил отслабен от документ, който показва, че напускането на последната група е било част от първоначалния график на разпръскването. Междувременно служители от армията и разузнаването на САЩ са обсъждали трайно съкращаване на присъствието на САЩ в региона след края на войната, съобщи по-рано CNN. Завръщането на гарнизон в Кемп Бюринг или липсата му ще покаже дали двайсетгодишната база е била напусната временно, или завинаги.

Тръмп одобри екзекуционен взвод за Нидал Хасан, убиеца от Форт Худ

Военнослужещ отдава почит пред покритите с националния флаг ковчези на жертвите от стрелбата във Форт Худ, подготвени за транспортиране до военновъздушна база Довър в Делауеър. 📸 Снимка: Sgt. John D. Ortiz / U.S. Army

Военнослужещи използват маса като импровизирана носилка, за да пренесат ранен до линейка след стрелбата във Форт Худ, Тексас, на 5 ноември 2009 г. 📸 Снимка: Sgt. Jason R. Krawczyk / U.S. Army

Мемориална плоча с имената на 13-те жертви на стрелбата във Форт Худ на 5 ноември 2009 г. Пред нея са положени цветя и ленти в цветовете на американското знаме, 11 август 2017 г. 📸 Снимка: Dsdugan / Wikimedia Commons

🇺🇸⚖️ Президентът на САЩ Доналд Тръмп одобри екзекуцията на Нидал Малик Хасан, бивш армейски психиатър, който уби 13 души във Форт Худ, Тексас през 2009 г. Присъдата ще се изпълни от взвод за екзекуции и ще бъде първата, изпълнена от въоръжените сили на САЩ от 1961 г. насам. Одобрението обяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл в X: министърът на отбраната Пийт Хегсет препоръча, а президентът одобри „смърт чрез екзекуционен взвод на американската армия“. Мястото и времето ще определи секретарят на армията.

Парнъл нарича Хасан „осъден терорист“ и „джихадист“ и завършва публикацията с думите „Съдният ден за Хасан най-после настъпи“. Самата присъда е за убийство: военният съд го призна за виновен по 13 точки за предумишлено убийство и 32 точки опит за предумишлено убийство. На 5 ноември 2009 г. Хасан открива огън в медицинско звено на базата, през което войниците минаваха проверка преди изпращане в зони на бойни действия. Според Пентагона ранените са 32; според данни на AFP 12 от убитите и 30 от ранените са били военнослужещи.

На процеса Хасан се защитава сам, не призовава свидетели, не дава показания и не се опитва да отрече обвиненията; назначените му от съда защитници изразиха опасение, че той търси да бъде екзекутиран, съобщава AFP. Военният съд единодушно го осъди на смърт на 28 август 2013 г. Армейският апелативен наказателен съд и Апелативният съд на въоръжените сили потвърдиха присъдата му, а на 31 март 2025 г. Върховният съд отказа да разгледа неговата жалба от 1 август 2024 г. Хасан беше прострелян от цивилен полицай, който реагира на нападението, и е частично парализиран; държат го във Форт Ливънуърт, Канзас.

Подписът е единственото, което може да даде само президентът: по чл. 71 от Единния кодекс за военно правосъдие (UCMJ) и правило 1207 от Наръчника за военните съдилища смъртна присъда не се изпълнява без негово одобрение. След това решенията минават през секретаря на армията. Регламентът AR 190-55 от 17 януари 2006 г. му възлага да одобри мястото и да определи дата. Тя не може да е по-рано от 60 дни след президентското одобрение. Според ABC News вътрешният план на Сухопътните войски, наречен Operation Resolute Justice и издаден през февруари, предвижда присъдите да бъдат изпълнявани не по-късно от 150 дни след одобрението, а осъдените да бъдат пренесени от дисциплинарния затвор във Форт Ливънуърт към федералното съоръжение за екзекуции в Тере Хот, Индиана. Датата на самия подпис не е оповестена. Ако се броят от деня на съобщението, минималният срок изтича на 4 декември 2026 г. Крайният срок по плана е 4 март 2027 г.

Методът е част от самото решение, защото и препоръката, и одобрението го назовават. Този регламент обаче гласи другояче: „Военните екзекуции се изпълняват чрез смъртоносна инжекция“. Съобщение за изменение на регламента няма, както няма и за реда на разстрела и за това кои военнослужещи ще го изпълнят. Министерството на правосъдието добави разстрела към федералните методи на 24 април 2026 г.: изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч нареди на Федералното бюро по затворите да го впише в протокола с методи, предвидени от законите на някои щати: разстрел, електрически стол и газова асфиксия. Целта е ведомството да е готово за изпълнение „дори ако определено лекарство не е налично“. Инструкцията е дадена на бюрото, докато в съобщенията на Пентагона причина за избора на метода не е посочена.

Последният екзекутиран от въоръжените сили е редник Джон Бенет през 1961 г., осъден за изнасилване и опит за убийство на 11-годишно момиче в Австрия. Оттогава военните съдилища продължават да издават смъртни присъди, но нито една не е изпълнена: четиримата осъдени във Форт Ливънуърт са Хасан, Роналд Грей, сержант Хасан Акбар и Тимъти Хенис. От тях президент е подписвал досега само за Грей: Джордж Буш-младши го одобри през юли 2008 г. с дата за изпълнение през декември същата година, но федерален съдия спря екзекуцията, а друг свали спирането през 2016 г. Грей остава на смъртна присъда и 18 години след подписа.

Одобрението продължава поредица от решения на една и съща администрация. На първия ден от втория си мандат Тръмп подписа указ, с който нареди на Министерството на правосъдието да възстанови смъртното наказание и да го прилага по-енергично, по данни на ABC News. През септември 2025 г. Хегсет заяви пред Fox News Digital: „Напълно съм решен да гарантирам изпълнение на смъртното наказание за Нидал Хасан“, а висш служител на Пентагона съобщи на Daily Caller News Foundation, че ведомството се готви да поиска от президента разрешение за неговото изпълнение. Говорителката на армията Синтия Смит определи плана от февруари 2026 г. като рутинно планиране за непредвидени случаи и заяви пред ABC News, че подобни учения се провеждат редовно от 20 години, а конкретна заповед от президента не е получавана. Между съобщението през септември на Пентагона и подписа минаха малко повече от 12 месеца.

Подписът премахва единствената пречка, която може да премахне само президентът, но не решава нищо от нужното за самото изпълнение: въоръжените сили не са изпълнявали смъртна присъда от 65 години, място и дата не са определени, по регламент се предвижда инжекция, а ред за разстрел не е публикуван. Датите показват, че решението следва политика, заявена с указа от януари 2025 г. Редовното обжалване на присъдата приключи на 31 март 2025 г., а Пентагонът заяви намерението си да поиска подпис шест месеца по-късно.

Опитът с Грей показва какво идва след подписа: екзекуцията беше спряна от съд преди определената дата и не е извършена досега. Хасан разполага с още един правен път: петиция за хабеас корпус, с която да иска проверка от федерален съд на законността на ареста му, заедно с искане за спиране на изпълнението. Така го описа за Killeen Daily Herald през април 2025 г. бившият армейски юрист Грег Рингки, а разликата между регламента и избрания метод дава основание за втори спор. Затова изпълнение до 4 март 2027 г. е малко вероятно. Срещу тази оценка има два факта. Хасан не оспори на процеса, че е стрелял, а защитниците му се опасяват, че търси смъртната си присъда, така че може да се откаже от жалби. А при първия мандат на Тръмп федералното правителство изпълни 13 екзекуции през последните му месеци на власт, по данни на CNBC.

Американските бомбардировачи напуснаха RAF Fairford седмица след арестите край базата

🇺🇸✈️🇬🇧 ВВС на САЩ изтеглиха от британската авиобаза RAF Fairford всичките си бомбардировачи. На 4 октомври 2026 г. от нея излетяха последните 12 броя B-1B Lancer, а Пентагонът потвърди, че всичките бомбардировачи, разположени там, са се завърнали в базите си в САЩ. Изтеглянето дойде седмица след ареста на петима мъже край базата,  заподозрени в подготовка на терористичен акт, но причина не беше обявена от Пентагона. Изтеглянето беше потвърдено пред Associated Press от представител на ведомството, говорил при условие за анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса. Първо го съобщи The Wall Street Journal.

Официалното изявление е кратко. Мерките за оперативна сигурност не са позволявали придвижването на самолетите и силите да бъде потвърдено в реално време, но сега ведомството може да признае, че всички бомбардировачи, разположени във Fairford, са се върнали в базите си в САЩ. Бомбардировъчната авиация, включваща B-1, B-2 и B-52, остава готова да нанася прецизни удари навсякъде по света, включително чрез операции с излитане и кацане в континенталната част на САЩ. Пред CBS News говорител на Пентагона преди това заяви, че бомбардировачите действат рутинно по света в подкрепа на глобалната бойна готовност.

Анонимен американски представител пред CNN представи случая по друг начин: бомбардировачите са върнати след неуточнена нова заплаха, дни след арестите. Той я нарича „реален инцидент“ и отбелязва, че е необичайно армията да ги връща в САЩ, вместо да ги премести към друга база в региона. The New York Times, цитирайки две американски официални лица, писа, че всичките 12 единици B-1B са изтеглени, след като командирите са получили нови предупреждения за ирански заговор срещу базата. Решението е било толкова спешно, че част от самолетите и екипажите са излетели, докато самолетите-цистерни за тяхното съпровождане още са били вдигани по тревога. Според един от източниците на вестника новите сведения са част от същите предупреждения, получени още през септември, но през това време подробностите са се увеличили, а усещането за спешност се е засилило през последните 24 часа преди изтеглянето. Пентагонът не потвърждава тази връзка.

Феърфорд в Глостършър, на около 160 км западно от Лондон, от десетилетия приема бомбардировачи на САЩ във времена на конфликти в Близкия изток. Обектът е оперативна база на Командването за глобални удари на ВВС, което управлява далекобойните удари. Наблюдатели от Military Air Tracking Alliance (MATA), общност, проследяваща военния въздушен трафик по публични данни, са отчитали десетки B-52 и B-1B, действали оттук от първите дни на войната срещу Иран. Според преброяването на MATA през Феърфорд са минали 29 различни бомбардировача. В разгара на операцията Epic Fury срещу Иран там са били около две дузини: приблизително 18 B-1B, свръхзвукови самолети само с конвенционално въоръжение, и шест B-52H. Шестте B-52H са си заминали още преди месеци, а B-1B са намалели от около 18 на 12. Според UK Defence Journal поне три от последните 12 са кацнали в Южна Дакота до края на 4 октомври. Част от самолетите са пристигнали във Fairford само дни преди 4 октомври при обичайна ротация, с която САЩ поддържат присъствие на B-1 в предни бази в Европа. B-1B оттук летяха срещу ирански цели през март и отново в края на юли. Лондон допусна през март американските операции от Fairford само с ограничена отбранителна цел, а Техеран е заявявал през юли, че всяка база, от която се удря територията му, е законна цел.

Арестите започнаха на 27 септември. Рано сутринта полицията в Глостършър получи сигнал за подозрителни превозни средства край базата, обяви сериозен инцидент в базата и задържа петима британски граждани от Лондон, всички на двайсет и няколко години. Първоначално подозрението беше за нарушения на Закона за взривните вещества, а после за подготовка на терористични актове. В три превозни средства нямаше взривни устройства, но беше открито количество бензин. Петимата бяха освободени под гаранция. Ръководителят на контратерористичната полиция помощник-комисар Лорънс Тейлър е заявявал, че разследващите проверяват дали нарушенията са извършени от посредници или от лица, действали съзнателно или несъзнателно от името на чужда държава. На 1 октомври полицията задържа шести мъж: 25-годишен мъж с британско и иранско гражданство, арестуван в лондонския район Уестминстър по подозрение в подготовка на терористични актове по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Претърсени бяха два имота, а на 3 октомври полицията съобщи, че и той е освободен под гаранция. Старшият национален координатор на контратерористичната полиция Вики Ивънс определи разследването като изключително сложно и каза, че екипите проверяват всички възможни насоки, включително участие на чужда държава.

Британското правителство посочи Иран по-очевидно от полицията. Премиерът Анди Бърнам сподели пред BBC на 30 септември, че има силни индикации за иранско участие, но не обясни какво са били замисляли задържаните и на какво се основава подозрението. Иранското посолство в Лондон отхвърли обвинението като необосновано и злонамерено, а външният министър Абас Арагчи написа в X, че обвиненията са били отправени към погрешния адресат. Иранските държавни медии съобщиха на 1 октомври, че Иран е извикал британския посланик, а заместник-министърът на външните работи Маджид Тахт-Раванчи го е призовал да преразгледа своя подход към Иран. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред Fox News, че в случая има намеса на чужд субект, без да дава подробности. Тръмп разкритикува освобождаването на петимата и каза, че той не би постъпил така.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също твърди, че страната му има роля в случая. В интервю за Daily Mail, публикувано на 3 октомври, той твърди, че Израел е предал на Обединеното кралство разузнавателни данни за нападение, подготвяно с иранска подкрепа, и че то е осуетено. Интервюто е посветено главно на британската забрана за търговия със стоки от селищата на Западния бряг и частичното оръжейно ембарго срещу Израел, а Нетаняху казва, че не е разговарял с Бърнам, който е на поста от два месеца. Публично от Даунинг Стрийт 10 не са потвърждавали израелска роля. Какво точно представлява заплахата, довела до изтеглянето на самолетите, и дали е свързана с арестуваните, не е обявено. Британското министерство на отбраната отказа коментар пред CNN, а към 5 октомври никой от задържаните не е обвинен.

САЩ открито обсъжда нови удари по Иран, въпреки първоначалните обещания на Тръмп, че кампанията ще продължи няколко седмици. Според The Wall Street Journal от 25 септември, получени от официални лица в САЩ, той е отхвърлил иранското предложение за 7-дневно примирие и е казал на съветниците си, че смята да поднови бомбардировките след изборите за Конгрес на 3 ноември. Предложението предвижда отваряне на Ормузкия проток и подновяване на ядрените преговори срещу вдигане на блокадата на пристанищата на Иран. Тръмп се колебае да поднови големи бойни действия отчасти защото иска да запази свитите запаси с боеприпаси за други случаи. На 3 октомври пред журналисти той заяви, че предстоят решения за Иран и че въпросът е дали ще бъде по лесния, или по трудния начин. Примирието от април и меморандумът от юни не издържаха: на 10 юли Тръмп обяви примирието за приключило, а от началото на септември двете страни отново си разменят удари. Към региона пътуват ядреният самолетоносач USS Theodore Roosevelt, както и амфибийната група на USS Makin Island с над 7000 моряци и 2000 морски пехотинци. Според американски представител това може да доведе до три самолетоносача в региона още до края на октомври. Пентагонът изтъква, че ВВС могат да нанасят удари и от континенталната територия на САЩ. Към 5 октомври нито той, нито британското министерство на отбраната са обявили кога, ако изобщо, бомбардировачите ще се върнат във Fairford.