Администрацията на Тръмп заплаши международния съд в Хага с нови санкции ако не промени Римския статут.

🇺🇸⚔️🇺🇳 Администрацията на Доналд Тръмп иска Международният наказателен съд да измени своя учредителен документ – Римския статут, така че да няма право да разследва американския президент и най-висшите му служители, заяви анонимен представител на Белия дом, който заплаши с нови американски санкции срещу съда, ако той не се съобрази.

Ако съдът не изпълни това искане, както и още две – да прекрати разследванията срещу лидери на Израел във връзка с войната в Газа и да приключи официално предното разследване за действията на американски войски в Афганистан – Вашингтон може да наложи санкции на още служители на съда и дори на самия съд като институция.

Налагането на санкции срещу МНС би означавало сериозна ескалация в американската кампания срещу институцията, която отдавна е обект на критики от политици в двете големи партии заради твърдения, че застрашава американския суверенитет.

Служител на Белия дом, говорил при условие за анонимност, заяви, че вече е предал исканията на страните-членки на съда, сред които и американски съюзници, както и директно на институцията. Съединените щати не са страна по Римския статут, с който през 2002 г. беше създаден съдът като съд от последна инстанция с правомощия да преследва дори действащи държавни глави.

Това искане и заплахата за подновяване на санкционната кампания срещу него досега не бяха оповестявани публично.

През ноември миналата година съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и лидера на Хамас Ибрахим ал-Масри за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Газа.

През март 2020 г. прокурорите на съда започнаха разследване за Афганистан, което включваше и възможни престъпления от страна на американски военни. От 2021 г. насам намали приоритета на американската следа, но официално не е прекратил разследването.

За да принуди трибунала да се откаже от тези дела, Вашингтон наложи санкции на 9 служители на съда по-рано тази година, сред които имаше съдии и прокурори. Досега обаче администрацията на Тръмп се въздържа от санкции срещу съда като юридическо лице – мярка, която би довела до тежки нарушения в ежедневната му работа.

„Съществува нарастваща тревога, че през 2029 г., когато мандатът на президента приключи, МНС може да насочи вниманието си към президента, вицепрезидента, министъра на отбраната и други висши лица и да започне наказателно преследване срещу тях. Това е неприемливо и няма да го допуснем“, каза служителят на Белия дом.

Всяка промяна в Римския статут за удовлетворяване на американското искане вероятно ще бъде бавен и сложен процес, който изисква одобрението на две трети от ратифициралите го държави.

„Измененията на Римския статут са изключителна прерогатива на държавите-членки“, заяви пресслужбата на МНС в отговор на въпроси на Ройтерс. Те не коментираха дали Вашингтон е отправял директно искане за имунитет от преследване за Тръмп.

Санкции срещу самия съд като институция биха могли да засегнат основни ежедневни дейности – от изплащането на заплати на персонала до достъпа до банкови сметки и обикновен софтуер.

МНС е единственият постоянен трибунал за военни престъпления в света, с 125 държави-членки, сред които целият ЕС, но без големи сили като САЩ, Китай и Русия.

Мандатът на съда му позволява да преследва физически лица за престъпления, извършени от тях или подчинени граждани на територията на държава-членка, а това включва действащи държавни глави.

Служителят на Белия дом не уточни действията, които биха могли да станат обект на разследване от съда. Той обаче спомена „отворени разговори“ в международните правни среди, че след края на мандата на Тръмп през 2029 г. той може да се насочи към него и най-близките му сътрудници.

„Решението е да променят Римския статут, за да стане абсолютно ясно, че нямат юрисдикция“, заяви служителят.

От септември насам американски военни нанесоха серия от смъртоносни удари по предполагаеми кораби за трафик на наркотици в Карибско море и източното крайбрежие на Латинска Америка, при които бяха убити над 80 души.

Членове на Конгреса заявиха, че ще разследват дали американската армия нарушава закона, след като стана ясно, че е нанесла повторен удар, при който са били убити двама оцелели от друг удар малко преди това. Белият дом защити действията ѝ като законни.

Попитан дали искането към съда е свързано с опасения от евентуално разследване за американски действия във Венецуела, той отказа да даде подробности. Двамата заместник-главни прокурори на международния съд заявиха пред Ройтерс, че не са получавали искания за разследване на действия на американските сили във връзка с Венецуела.

Евентуалното узаконяване на пълен имунитет за конкретни лица би се възприело като подриване на основополагащи принципи на съда и би изисквало одобрението на Асамблеята на държавите-членки.

Въпреки че повечето изменения изискват подкрепата на най-малко две трети от неговите членове, фундаментални промени в юрисдикцията на съда биха нуждаели от още по-голямо мнозинство, се казва в самия статут.

Сблъсъци между полиция и демонстранти на протест срещу мигрантите в Хага.

🇳🇱 Протест срещу мигрантите в Хага, проведен в събота, прерасна в сблъсъци с полицията, след като демонстранти подпалиха патрулна кола и нападнаха офис на политическа партия.

Около 3000 души, голяма част от които облечени в черно и носещи нидерландски знамена и символи на десни групи, хвърляха камъни и бутилки по органите на реда и подпалиха полицейски автомобил, в отговор на което силите на реда използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръснат.

Според публикации на местни медии протестиращи за кратко са блокирали магистрала и са счупили прозорците на офиса на ляво-центристката политическа партия D66.

„Отрепки. Дръжте ръцете си далеч от политическите партии. Ако мислите, че ще ни уплашите – жестоко се лъжете. Няма да позволим екстремистки групи да отнемат нашата страна“, написа в X лидерът на партията Роб Йетен.

„Шокиращи и абсурдни кадри от Хага. Атаките срещу полицията и офиса на D66 са напълно недопустими. Убеден съм, че извършителите ще бъдат задържани и изправени пред правосъдието“, заяви служебният премиер Дик Схуф, който добави: „За демонстрации винаги има място, за насилие – никога.“

Протестът беше организиран след призив в социалните мрежи на млада жена, известна с псевдонима „Елс Рехтс“ (Елс Дясната), която настоява за по-строги правила за убежище. След сблъсъците тя се дистанцира от случилото се: „Очаквах хората да протестират мирно, но за жалост нещата се развиха съвсем различно. Ако знаех, нямаше да организирам демонстрацията.“

Протестът беше проведен само седмици преди предсрочните избори в Нидерландия на 29 октомври, свикани след разпадането на управляващата коалиция. Правителството падна, след като лидерът на дясно-популистката „Партия на свободата“ Герт Вилдерс изтегли министрите си заради разногласия по политиката за мигрантите.

Вилдерс, който отказа покана да говори на демонстрацията, описа насилието като „неприемливо“.

В Нидерландия расте общественото напрежеине заради проблеми, предизвикани от представители на мигрантски общности. Полицията отчита ръст на престъпления като кражби, улично насилие и участие в престъпни схеми за трафик на наркотици, в които често са замесени мигранти без статут.

Трудната интеграция и високата зависимост на мигрантските групи от социалната система засилва още повече напрежението в градовете. В редица квартали недоволството на местните прераства в открити сблъсъци, като най-чести поводите са шум, улични сблъсъци и прояви на агресия.

Това се превърна в една от основните теми за политическия дебат, като десните партии настояват за по-строги условия за получаване на убежище и улеснена процедура за депортация. Така все повече хора възприемат миграцията не просто като социално предизвикателство, но и като заплаха за сигурността на страната.

Албанци от Европа и САЩ протестираха срещу съда за военни престъпления в Косово

🇦🇱🇳🇱 Стотици етнически албанци от различни държави в Европа и САЩ излязоха на протест срещу Специализирания съд за военни престъпления в Косово, докато адвокатите на бившия президент Хашим Тачи и другите трима обвиняеми се готвиха да започнат представянето на защитата.

В неделя улиците на Хага бяха изпълнени с червеното-черни албански знамена. Демонстранти от Косово, други балкански страни, държави от САЩ, ЕС и Обединеното кралство изразиха своята подкрепа за Тачи и още трима лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК), съдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Официално протестът започна в 14:00 ч. местно време в определена зона между сградата на съда и ареста, където Тачи и съобвиняемите му са задържани вече близо пет години. Ветерани от АОК и техни поддръжници обаче се събраха още от сутринта, за да изразят несъгласие си със съдебния процес, който според тях е предубеден.

Шествието премина по улиците на града със скандирания „АОК“ и имената на подсъдимите – Тачи, Кадри Весели, Якуп Красничи и Реджеп Селими. Някои носеха транспарант с надпис: „Свобода за нашите бойци и лидери, които донесоха тези щастливи дни“.

Протестиращи от Косово, Белгия, Финландия, Германия, Франция и САЩ заявиха пред BIRN, че настояват за справедлив процес за бившите командири и определиха съда като „несправедлив“ и „предубеден срещу албанската освободителна борба“.

Демонстрацията се проведе ден преди началото на защитата. Първият свидетел на Тачи ще бъде бившият помощник-държавен секретар на САЩ Джеймс Рубин.

Пред протестиращите в Хага бившият посланик на Нидерландия в Косово Роберт Бош, участвал в процеса по създаване на Специализирания съд през 2015 г., си припомни срещата си с Тачи тогава:

„Той беше притеснен, но му казах, че няма от какво да се тревожи – ако процесът е честен, ще бъде оправдан поради липса на доказателства. Очевидно сгреших“, заяви Бош.

Специализираните камари са част от косовската съдебна система, но са базирани в Хага и работят с международен персонал заради проблеми с натиск върху свидетели в предишни дела. Въпреки това много албанци и поддръжници на подсъдимите смятат, че процесът е несправедлив.

Много свидетели на обвинението са давали показания при закрити врати заради страх от репресии, което предизвика обвинения в липса на прозрачност.

Съдебният състав е определил ориентировъчна дата за приключване на защитата – 14 ноември. След пледоариите магистратите ще имат 90 дни за произнасяне на присъда, което означава, че решението може да бъде обявено през пролетта на 2026 г.

Четиримата подсъдими са обвинени в индивидуална и командна отговорност за престъпления срещу затворници в обекти на АОК в Косово и съседна Албания, включително за 102 убийства. Описаните престъпления са извършени по време и непосредствено след войната от 1998–1999 г.

Тачи беше официално обвинен през октомври 2020 г. и подаде оставка като президент месец по-късно. Оттогава той остава в ареста в Хага.

Украйна може да произвежда до 8 милиона дрона годишно – но ѝ трябва финансиране

Украинският президент Володимир Зеленски говори по време на речта си на Форума на отбранителната промишленост, проведен в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, на 24 юни 2025 г.
📸 Снимка: Nick Allard/The Kyiv Independent

🇺🇦✈️ Украйна може да произвежда до 8 милиона безпилотни летателни апарата годишно, но за реализирането на този капацитет е необходимо допълнително финансиране. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски по време на конференция в Хага, посветена на отбранителната индустрия, която се провежда в рамките на срещата на върха на НАТО.

По думите на Зеленски, потенциалът на украинската отбранителна индустрия вече надхвърля 35 милиарда евро и обхваща близо 1000 различни продукта – от артилерийски системи и бойни машини до дронове и управляеми ракети.

Зеленски призова за интеграция между отбранителните индустрии на страните от НАТО и Украйна. Той отново изрази мнение, че руският президент Владимир Путин подготвя нападение срещу страни от Северноатлантическия съюз.

Във форума взеха участие генералният секретар на НАТО и ръководители на институции от ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че по време на войната Украйна е изградили модерна отбранителна индустрия, от която европейците могат да черпят опит.

„Затова НАТО отвори бюро за иновации в Киев – учим се от Украйна“, заяви фон дер Лайен, като наблегна на развитието на безпилотните технологии. По думите ѝ дори Русия се опитва да копира украинския модел.

Фон дер Лайен също така отбеляза, че отбранителните индустрии на Украйна и ЕС се движат към по-дълбока интеграция.

Генералният секретар на НАТО подчерта значението на сътрудничеството между САЩ и другите страни от алианса в областта на превъоръжаването. Той посочи, че Русия си партнира активно със Северна Корея, Иран и Китай в отбранителния сектор.

Очаква се на срещата на върха да бъдат приети решения за рязко увеличение на отбранителните разходите от страните-членки на НАТО – до 5% от БВП. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви във вторник, че европейските държави увеличават военния бюджет не за да угодят на американския президент Доналд Тръмп, а за да засилят собствената си сигурност в лицето на потенциалната руска заплаха.

От своя страна президентът на САЩ, преди да отпътува за срещата, написа, че с нетърпение очаква срещата със своите „европейски приятели“ и че се надява на важни решения по време на форума.

Тръмп не изключи възможността за среща с Володимир Зеленски в кулоарите на събитието, но не уточни какви теми биха обсъдили. Говорейки пред журналисти на борда на президентския самолет, той отново заяви, че се надява да сключи „сделка“ с Русия, която да сложи край на войната. Освен това потвърди, че е отхвърлил предложението на руския президент Владимир Путин да посредничи между Иран и Израел, като му е отговорил, че първо трябва да реши конфликта си с Украйна.

Китай създава глобален орган в Хонконг „на нивото на“ Международния съд

📸 Снимка: Daily CPEC

🇨🇳⚖️ Китай подписа конвенция за създаване на международна организация за медиация със седалище в Хонконг в стъпка, която се разглежда като стратегическо средство за засилване на международния авторитет и утвърждаване на новосъздадената структура като еквивалент на Международния съд в Хага.

Този ход идва на фона на нарастващо геополитическо напрежение, задълбочено от глобалната търговска война, започната от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващия риск от световна икономическа рецесия.

Новият орган за медиация цели да превърне Хонконг във водещ международен център за решаване на спорове между държавите. Според хонконгския лидер Джон Лий организацията ще има статут, сравним с този на Международния съд и Постоянния арбитражен съд в Хага.

На церемонията по подписването присъстваха представители на Индонезия, Пакистан, Камбоджа, Лаос и Сърбия, като се е очаквало участие от над 20 международни организации, сред които ООН, съобщи обществената телевизия RTHK.

Според презентация, показана по време на събитието, органът ще разглежда случаи между държави, между държави и граждани на други държави и между международни частни субекти. Подписването беше председателствано от китайския външен министър Ван И.

Анализатори смятат, че структурата може да засили глобалното влияние на Китай и да му осигури по-активна роля в световното управление. Според Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis, инициативата е положителна за Хонконг, но изрази скептицизъм, позовавайки се на неуспеха на подобни арбитражни центрове в китайските градове Сиан и Шенжен.

„Хонконг е представен като алтернатива, но вярвам, че заематели или страни по договори в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще се чувстват по-слабо защитени днес“, коментира тя.

Въпреки това, според изследване на Queen Mary University of London, Хонконг споделя второ място със Сингапур след Лондон като предпочитаната арбитражна юрисдикция за 2025 г. Правосъдният секретар на Хонконг Пол Лам заяви, че новият орган ще помогне на града да преодолее трудности, произтичащи от „враждебни външни сили, стремящи се към дезинтернационализация и подкопаване на функционалността на Хонконг.“

Сградата на организацията ще се помещава в бивша полицейска станция в централния квартал Уанчай и се очаква да отвори врати в края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Властите в Хонконг продължават своите усилия за възстановяване на международната роля на финансовия център след масовите протести през 2019 г. и строгите COVID ограничения, които нанесоха сериозни щети на туризма и търговията.

Путин няма да бъде изправен пред съдебно преследване докато е на поста си.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин и други висши служители на Кремъл няма да бъдат изправени пред съдебно преследване, докато са на поста си от бъдещия западен трибунал за войната в Украйна, съобщи в четвъртък Euronews, цитирайки анонимни служители на ЕС.

Специалният съд, който се очаква да бъде базиран в Хага, има за цел да съди руското ръководство за престъплението агресия, но няма да провежда съдебни процеси задочно, разглеждано като компромис между участващите страни.

Трибуналът ще работи в рамките на Съвета на Европа, 46-членен правозащитен орган, който изгони Русия след нейното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Правни експерти от 38 държави, известни като „Основната група“, работят от миналата година, за да създадат правната рамка на трибунала.

Съобщава се, че изключението се отнася за Путин, руския премиер Михаил Мишустин и министъра на външните работи Сергей Лавров. Задочните процеси все още могат да бъдат възможни, след като те напуснат длъжността, каза Euronews.

Миналата седмица дипломатическата служба на ЕС обяви, че основната група е финализирала три ключови проектодокумента за трибунала и ги е представила за политически преглед, а Украйна ще подпише споразумение за създаване на съда на 9 май в Киев. След това Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) ще гласува с вероятно мнозинство от две трети.

Държави като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония също се очаква да се присъединят, за да укрепят легитимността на трибунала. Съединените щати не са присъствали на последната среща на основната група, тъй като президентът Доналд Тръмп продължава своите усилия за възстановяване на дипломатическите отношения с Москва и прекратяване на войната.

Трибуналът се създава независимо от Международния наказателен съд, който през 2023 г. издаде заповед за арест на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. Руската федерация не е страна по учредителния договор на МНС.