Руският посланик отдаде почит на Ратко Младич в Белград

🇷🇸⚰️🇷🇺 Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко оглави делегация на погребението на Ратко Младич в Белград в понеделник, 7 септември, и лично отдаде последна почит на отговорния за геноцида в Сребреница военнопрестъпник часове преди опелото. Сутринта той посети храма „Свети Лука“ в столичното предградие Видиковац, придружен от сътрудници и адвоката Горан Петрониевич, и изказа съболезнования на неговия син Дарко Младич и останалите негови близки. Присъствието му беше описано от Radio Free Europe/Radio Liberty, Balkan Insight и Al Jazeera, а кадри от него публикува сръбската агенция Танюг.

Позицията, представлявана от Боцан-Харченко в Белград, беше изложена писмено от Москва още в деня на смъртта. Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в ареста на ООН в Хага, където изтърпяваше доживотна присъда, наложена през 2017 г. Министерство на външните работи на Руската федерация изказа съболезнования на близките още на същия ден и възложи отговорността за смъртта му на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, поел функциите на Международния трибунал за бивша Югославия след закриването му.

„Руската страна последователно посочваше, че процесът срещу Младич в Хага и условията на задържането му са съпроводени с пренебрежение към основните му права, включително правото на здраве и адекватна медицинска помощ“, гласи съобщението на сайта на министерството. Делото, според изявлението, „каквито и да са фактите, стоящи в основата му, се превърна в крещяща проява на двойни стандарти и антисръбски уклон на трибунала“.

Именно това уточнение за фактите по делото е показателно. С него Москва не влиза в спор с конкретните фактически констатации, върху които стъпва присъдата, а насочва своята атака към самата институция, към нейната безпристрастност, легитимност и начина, по който е третирала подсъдим. Това е ключова разлика: вместо спор за доказателствата Русия предлага спор за институцията, която ги е оценила.

Руското изявление характеризира последния отказ за освобождаване като „крайно нехуманно решение“ и назовава поименно председателят на Механизма Грасиела Гати Сантана. Младич беше в затворническата болница в Хага от 2024 г. По-късно през юни 2025 г. той беше прехвърлен на палиативни грижи и претърпя два инсулта на 10 април и 2 май.

Белград поиска Младич да бъде прехвърлен за лечение във Военномедицинска академия, но Гати Сантана отхвърли искането на 14 май с аргумента, че състоянието му е тежко вследствие на хронични заболявания, но не се наблюдава остро влошаване, което да оправдае неговото освобождаване по хуманитарни причини. На 22 август тя отхвърли и молбата на правната защита от 18 август, като вместо това прие, че затворникът получава необходимите медицински грижи и разширен режим на свиждания. Три дни по-късно сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич ѝ писа лично, позовавайки се на доклад на лекар в ареста, според който Младич е навлязъл в последната фаза от живота си. Генералът почина два дни след писмото.

Москва настояваше за неговото освобождаване и публично. На заседание на Съвета за сигурност на 12 май постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя призова Механизма да освободи Младич по хуманитарни причини и предупреди, че в противен случай ще носи отговорност за влошаването на здравето му. По време на дебата през юни руският представител определи последователния отказ като нехуманен и незаконен и заяви, че най-добрият вариант би бил всички осъдени да изтърпяват собствените си присъди в родните страни под съответен надзор. На същото заседание представителят на САЩ подкрепи постепенното закриване на Механизма, но по друга причина – според него разследванията трябва да бъдат прехвърлени към националните институции и прокуратури.

Русия описа Механизма като „де юре прекратил съществуването си“ на 1 юли. Срокът на мандата съгласно резолюция 2740 на Съвета за сигурност на ООН от 2024 г.  наистина изтичаше на 30 юни, но самият орган продължи да се произнася, включително с отказа от 22 август, който Москва посочи като доказателство за неговата вина.

Ковчегът с тялото на Младич беше изложен в катедралния храм „Свети Лука“ от 9:00 до 12:30 ч. Хиляди се стекоха пред църквата, някои с тениски с неговия образ или символика на Войската на Република Сръбска, която той командваше от 1992 до 1995 г. В 12:35 ч. сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото, в което заяви, че името на осъдения ще остане „дълбоко вплетено в паметта и молитвите“ на по-голямата част от сръбския православен народ.

Военнослужещи изнесоха ковчега, покрит със знамената на Сърбия и Република Сръбска, а траурното шествие потегли към Топчидерското гробище. Там Младич беше погребан с троен залп от почетна гвардия на сръбската армия до дъщеря си Ана, която се самоубива през 1994 г. По време на самото шествие синът му Дарко носеше сабя и благодари на присъстващите за „великолепното изпращане“. „Благодаря ви, братя мои, че дойдохте да отсъдите дали баща ми е герой, или престъпник“, каза той.

Сърбия участва в поклонението в отсъствието на своя държавен глава. Присъстваха 6 действащи членове на кабинета: министърът на отбраната Братислав Гашич, министърът на правосъдието Ненад Вуйич, министърът на културата Никола Селакович, министърът на публичните инвестиции Дарко Глишич, министърът без портфейл Ненад Попович и министърът на труда и ветераните Милица Джурджевич Стаменковски.

Президентът Александър Вучич не присъства с аргумента, че е зает с посещението на узбекския президент Шавкат Мирзийоев в Белград, но неговият син Данило Вучич присъства. От Република Сръбска пристигнаха Милорад Додик и Желка Цвиянович, сръбската представителка в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. 4 автобуса докараха демобилизирани бойци от Баня Лука, а за всички желаещи да присъстват беше осигурен безплатен транспорт от Сърбия, Босна и Черна гора.

За семействата на убитите в Сребреница тази церемония имаше съвсем друго значение. Фазила Ефендич, председател на сдружението „Майки на Сребреница“, е загубила своите син, съпруг и 22 други роднини по време на геноцида през юли 1995 г. Пред Балканската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty тя заяви, че Младич е бил погребан, „сякаш е бил държавник“.

„Това е ужасно за мен. Но ето. Това е огледало на Сърбия, нека целият свят види“, призова Ефендич. Преди самата церемония сдружението предупреди, че тя „заплашва да се превърне в най-големия фашистки сбор в Европа през последните 70 години“, и призова Европейския съюз да реагира.

Трибуналът в Хага осъди Младич през 2017 г. по 10 от общо 11 повдигнати обвинение. Сред тях са геноцидът в Сребреница, където армията на Република Сръбска екзекутира над 8000 бошняшки мъже и момчета, пет престъпления срещу човечеството и четири нарушения на законите и обичаите на войната. В последните се включват тероризирането на цивилното население по време на 4-годишната обсада на Сараево с обстрел и снайперистки огън и вземането на военнослужещи на ООН за заложници. По второ обвинение за геноцид в други общини съдът го оправда.

Политическата цена дойде за по-малко от денонощие и ще бъде платена от Белград, не Москва. Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович обяви, че свежда дипломатическите отношения със Сърбия до възможно най-ниското ниво и изтегля по-голямата част от персонала на посолството в Белград. Консулското обслужване ще бъде прехвърлено към Загреб, Подгорица и Нови Пазар.

„Ако можех, днес щях да прекъсна дипломатическите отношения със Сърбия. Каквото мога, ще направя, за да сведа връзките до абсолютния минимум“, каза Конакович. Това остава извън неговите правомощия, тъй като решение за пълно прекъсване може да бъде взето само от тричленното Председателство, където една от страните е Република Сръбска, която разполага с възможност за вето.

Три дни преди това еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени официалната си визита в Сърбия, след като неин правителствен самолет транспортира тялото на Младич от Хага, а военнослужещи свалиха от борда ковчега, покрит със сръбското знаме. Европейската комисия разпострани изявление по случая, че прославянето на военнопрестъпници и отричането на геноцид „противоречат на най-основните европейски ценности и нямат място в ЕС и страните кандидатки“. Хърватският външен министър Гордан Грлич Радман предупреди, че случилото се може да се отрази на преговорите на Сърбия за членство в блока.

Погребението се вписа в предизборния период в страната. В същия ден кабинетът на Джуро Мацут прие на извънредно заседание предложение за разпускане на Народната скупщина, което изпрати на Вучич, който от своя страна обяви, че най-късно на 9 или 10 септември ще насрочи парламентарни избори за 18 или 25 октомври. Конакович определи отсъствието му като страхливост и го обяви за „организатор, изпълнител и лично най-отговорният“ за случилото се.

За Русия политическата сметка от вчерашния ден е нулева. Москва не води преговори за членство, които да бъдат забавени, нито понася непосредствения удар по двустранните отношения между Белград и Сараево, а прекият разход се изчерпва с посещението на един посланик в една църква.

Онова, което остава за Москва, е риторичната рамка от 27 август, вече приложена към конкретен съдебен казус: двойни стандарти, антисръбски уклон, наказание, поставено над хуманността. Но този аргумент не се ограничава до един съд.

През 2016 г. Руската федерация се оттегли от учредителния договор на Международния наказателен съд, а на 17 март 2023 г. същият съд издаде заповед за задържане на президента Владимир Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца от окупираните територии на страната. Това е различна институция и съвсем друга юрисдикция от тази, която осъди Младич, но политическата остава същата: международното наказателно правосъдие следва политика, а не право.

Ако тази рамка се окаже полезна, е напълно възможно въпросните внушения да се появят в една или друга в рамките на руската аргументация по досието в Украйна.

Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.

Взрив пред централата на управляващата партия D66 в Хага; премиерът Роб Йетен осъди „акта на заплаха“

Взрив нанесе щети на централата на най-голямата партия в нидерландския парламент, D66, в четвъртък вечерта. Местната полиция съобщи, че при инцидента няма пострадали.

Органите на реда уточниха, че е арестуван заподозрян непосредствено след експлозията, избухнала в партийния офис в центъра на Хага малко след 21:00 ч. местно време (19:00 ч. по Гринуич).

Нидерландският премиер Роб Йетен, който е и лидер на D66, заяви, че през пощенската кутия на входната врата на сградата е била хвърлена самоделна бомба от пиротехнически средства. Той определи случилото се като „страхлив акт на заплаха“.

Центристката, проевропейска партия D66 спечели изборите в Нидерландия миналата година, постигайки изненадваща победа над крайнодясната Партия на свободата, водена от националиста Герт Вилдерс.

Централният офис на партията пострада и миналата година по време на антиимиграционен протест, когато демонстранти разбиха прозорците на сградата. За мнозина в крайната десница D66 е символ на обслужването на интересите на прогресивния елит.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

Администрацията на Тръмп заплаши международния съд в Хага с нови санкции ако не промени Римския статут.

🇺🇸⚔️🇺🇳 Администрацията на Доналд Тръмп иска Международният наказателен съд да измени своя учредителен документ – Римския статут, така че да няма право да разследва американския президент и най-висшите му служители, заяви анонимен представител на Белия дом, който заплаши с нови американски санкции срещу съда, ако той не се съобрази.

Ако съдът не изпълни това искане, както и още две – да прекрати разследванията срещу лидери на Израел във връзка с войната в Газа и да приключи официално предното разследване за действията на американски войски в Афганистан – Вашингтон може да наложи санкции на още служители на съда и дори на самия съд като институция.

Налагането на санкции срещу МНС би означавало сериозна ескалация в американската кампания срещу институцията, която отдавна е обект на критики от политици в двете големи партии заради твърдения, че застрашава американския суверенитет.

Служител на Белия дом, говорил при условие за анонимност, заяви, че вече е предал исканията на страните-членки на съда, сред които и американски съюзници, както и директно на институцията. Съединените щати не са страна по Римския статут, с който през 2002 г. беше създаден съдът като съд от последна инстанция с правомощия да преследва дори действащи държавни глави.

Това искане и заплахата за подновяване на санкционната кампания срещу него досега не бяха оповестявани публично.

През ноември миналата година съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и лидера на Хамас Ибрахим ал-Масри за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Газа.

През март 2020 г. прокурорите на съда започнаха разследване за Афганистан, което включваше и възможни престъпления от страна на американски военни. От 2021 г. насам намали приоритета на американската следа, но официално не е прекратил разследването.

За да принуди трибунала да се откаже от тези дела, Вашингтон наложи санкции на 9 служители на съда по-рано тази година, сред които имаше съдии и прокурори. Досега обаче администрацията на Тръмп се въздържа от санкции срещу съда като юридическо лице – мярка, която би довела до тежки нарушения в ежедневната му работа.

„Съществува нарастваща тревога, че през 2029 г., когато мандатът на президента приключи, МНС може да насочи вниманието си към президента, вицепрезидента, министъра на отбраната и други висши лица и да започне наказателно преследване срещу тях. Това е неприемливо и няма да го допуснем“, каза служителят на Белия дом.

Всяка промяна в Римския статут за удовлетворяване на американското искане вероятно ще бъде бавен и сложен процес, който изисква одобрението на две трети от ратифициралите го държави.

„Измененията на Римския статут са изключителна прерогатива на държавите-членки“, заяви пресслужбата на МНС в отговор на въпроси на Ройтерс. Те не коментираха дали Вашингтон е отправял директно искане за имунитет от преследване за Тръмп.

Санкции срещу самия съд като институция биха могли да засегнат основни ежедневни дейности – от изплащането на заплати на персонала до достъпа до банкови сметки и обикновен софтуер.

МНС е единственият постоянен трибунал за военни престъпления в света, с 125 държави-членки, сред които целият ЕС, но без големи сили като САЩ, Китай и Русия.

Мандатът на съда му позволява да преследва физически лица за престъпления, извършени от тях или подчинени граждани на територията на държава-членка, а това включва действащи държавни глави.

Служителят на Белия дом не уточни действията, които биха могли да станат обект на разследване от съда. Той обаче спомена „отворени разговори“ в международните правни среди, че след края на мандата на Тръмп през 2029 г. той може да се насочи към него и най-близките му сътрудници.

„Решението е да променят Римския статут, за да стане абсолютно ясно, че нямат юрисдикция“, заяви служителят.

От септември насам американски военни нанесоха серия от смъртоносни удари по предполагаеми кораби за трафик на наркотици в Карибско море и източното крайбрежие на Латинска Америка, при които бяха убити над 80 души.

Членове на Конгреса заявиха, че ще разследват дали американската армия нарушава закона, след като стана ясно, че е нанесла повторен удар, при който са били убити двама оцелели от друг удар малко преди това. Белият дом защити действията ѝ като законни.

Попитан дали искането към съда е свързано с опасения от евентуално разследване за американски действия във Венецуела, той отказа да даде подробности. Двамата заместник-главни прокурори на международния съд заявиха пред Ройтерс, че не са получавали искания за разследване на действия на американските сили във връзка с Венецуела.

Евентуалното узаконяване на пълен имунитет за конкретни лица би се възприело като подриване на основополагащи принципи на съда и би изисквало одобрението на Асамблеята на държавите-членки.

Въпреки че повечето изменения изискват подкрепата на най-малко две трети от неговите членове, фундаментални промени в юрисдикцията на съда биха нуждаели от още по-голямо мнозинство, се казва в самия статут.

Сблъсъци между полиция и демонстранти на протест срещу мигрантите в Хага.

🇳🇱 Протест срещу мигрантите в Хага, проведен в събота, прерасна в сблъсъци с полицията, след като демонстранти подпалиха патрулна кола и нападнаха офис на политическа партия.

Около 3000 души, голяма част от които облечени в черно и носещи нидерландски знамена и символи на десни групи, хвърляха камъни и бутилки по органите на реда и подпалиха полицейски автомобил, в отговор на което силите на реда използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръснат.

Според публикации на местни медии протестиращи за кратко са блокирали магистрала и са счупили прозорците на офиса на ляво-центристката политическа партия D66.

„Отрепки. Дръжте ръцете си далеч от политическите партии. Ако мислите, че ще ни уплашите – жестоко се лъжете. Няма да позволим екстремистки групи да отнемат нашата страна“, написа в X лидерът на партията Роб Йетен.

„Шокиращи и абсурдни кадри от Хага. Атаките срещу полицията и офиса на D66 са напълно недопустими. Убеден съм, че извършителите ще бъдат задържани и изправени пред правосъдието“, заяви служебният премиер Дик Схуф, който добави: „За демонстрации винаги има място, за насилие – никога.“

Протестът беше организиран след призив в социалните мрежи на млада жена, известна с псевдонима „Елс Рехтс“ (Елс Дясната), която настоява за по-строги правила за убежище. След сблъсъците тя се дистанцира от случилото се: „Очаквах хората да протестират мирно, но за жалост нещата се развиха съвсем различно. Ако знаех, нямаше да организирам демонстрацията.“

Протестът беше проведен само седмици преди предсрочните избори в Нидерландия на 29 октомври, свикани след разпадането на управляващата коалиция. Правителството падна, след като лидерът на дясно-популистката „Партия на свободата“ Герт Вилдерс изтегли министрите си заради разногласия по политиката за мигрантите.

Вилдерс, който отказа покана да говори на демонстрацията, описа насилието като „неприемливо“.

В Нидерландия расте общественото напрежеине заради проблеми, предизвикани от представители на мигрантски общности. Полицията отчита ръст на престъпления като кражби, улично насилие и участие в престъпни схеми за трафик на наркотици, в които често са замесени мигранти без статут.

Трудната интеграция и високата зависимост на мигрантските групи от социалната система засилва още повече напрежението в градовете. В редица квартали недоволството на местните прераства в открити сблъсъци, като най-чести поводите са шум, улични сблъсъци и прояви на агресия.

Това се превърна в една от основните теми за политическия дебат, като десните партии настояват за по-строги условия за получаване на убежище и улеснена процедура за депортация. Така все повече хора възприемат миграцията не просто като социално предизвикателство, но и като заплаха за сигурността на страната.

Албанци от Европа и САЩ протестираха срещу съда за военни престъпления в Косово

🇦🇱🇳🇱 Стотици етнически албанци от различни държави в Европа и САЩ излязоха на протест срещу Специализирания съд за военни престъпления в Косово, докато адвокатите на бившия президент Хашим Тачи и другите трима обвиняеми се готвиха да започнат представянето на защитата.

В неделя улиците на Хага бяха изпълнени с червеното-черни албански знамена. Демонстранти от Косово, други балкански страни, държави от САЩ, ЕС и Обединеното кралство изразиха своята подкрепа за Тачи и още трима лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК), съдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Официално протестът започна в 14:00 ч. местно време в определена зона между сградата на съда и ареста, където Тачи и съобвиняемите му са задържани вече близо пет години. Ветерани от АОК и техни поддръжници обаче се събраха още от сутринта, за да изразят несъгласие си със съдебния процес, който според тях е предубеден.

Шествието премина по улиците на града със скандирания „АОК“ и имената на подсъдимите – Тачи, Кадри Весели, Якуп Красничи и Реджеп Селими. Някои носеха транспарант с надпис: „Свобода за нашите бойци и лидери, които донесоха тези щастливи дни“.

Протестиращи от Косово, Белгия, Финландия, Германия, Франция и САЩ заявиха пред BIRN, че настояват за справедлив процес за бившите командири и определиха съда като „несправедлив“ и „предубеден срещу албанската освободителна борба“.

Демонстрацията се проведе ден преди началото на защитата. Първият свидетел на Тачи ще бъде бившият помощник-държавен секретар на САЩ Джеймс Рубин.

Пред протестиращите в Хага бившият посланик на Нидерландия в Косово Роберт Бош, участвал в процеса по създаване на Специализирания съд през 2015 г., си припомни срещата си с Тачи тогава:

„Той беше притеснен, но му казах, че няма от какво да се тревожи – ако процесът е честен, ще бъде оправдан поради липса на доказателства. Очевидно сгреших“, заяви Бош.

Специализираните камари са част от косовската съдебна система, но са базирани в Хага и работят с международен персонал заради проблеми с натиск върху свидетели в предишни дела. Въпреки това много албанци и поддръжници на подсъдимите смятат, че процесът е несправедлив.

Много свидетели на обвинението са давали показания при закрити врати заради страх от репресии, което предизвика обвинения в липса на прозрачност.

Съдебният състав е определил ориентировъчна дата за приключване на защитата – 14 ноември. След пледоариите магистратите ще имат 90 дни за произнасяне на присъда, което означава, че решението може да бъде обявено през пролетта на 2026 г.

Четиримата подсъдими са обвинени в индивидуална и командна отговорност за престъпления срещу затворници в обекти на АОК в Косово и съседна Албания, включително за 102 убийства. Описаните престъпления са извършени по време и непосредствено след войната от 1998–1999 г.

Тачи беше официално обвинен през октомври 2020 г. и подаде оставка като президент месец по-късно. Оттогава той остава в ареста в Хага.

Украйна може да произвежда до 8 милиона дрона годишно – но ѝ трябва финансиране

Украинският президент Володимир Зеленски говори по време на речта си на Форума на отбранителната промишленост, проведен в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, на 24 юни 2025 г.
📸 Снимка: Nick Allard/The Kyiv Independent

🇺🇦✈️ Украйна може да произвежда до 8 милиона безпилотни летателни апарата годишно, но за реализирането на този капацитет е необходимо допълнително финансиране. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски по време на конференция в Хага, посветена на отбранителната индустрия, която се провежда в рамките на срещата на върха на НАТО.

По думите на Зеленски, потенциалът на украинската отбранителна индустрия вече надхвърля 35 милиарда евро и обхваща близо 1000 различни продукта – от артилерийски системи и бойни машини до дронове и управляеми ракети.

Зеленски призова за интеграция между отбранителните индустрии на страните от НАТО и Украйна. Той отново изрази мнение, че руският президент Владимир Путин подготвя нападение срещу страни от Северноатлантическия съюз.

Във форума взеха участие генералният секретар на НАТО и ръководители на институции от ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че по време на войната Украйна е изградили модерна отбранителна индустрия, от която европейците могат да черпят опит.

„Затова НАТО отвори бюро за иновации в Киев – учим се от Украйна“, заяви фон дер Лайен, като наблегна на развитието на безпилотните технологии. По думите ѝ дори Русия се опитва да копира украинския модел.

Фон дер Лайен също така отбеляза, че отбранителните индустрии на Украйна и ЕС се движат към по-дълбока интеграция.

Генералният секретар на НАТО подчерта значението на сътрудничеството между САЩ и другите страни от алианса в областта на превъоръжаването. Той посочи, че Русия си партнира активно със Северна Корея, Иран и Китай в отбранителния сектор.

Очаква се на срещата на върха да бъдат приети решения за рязко увеличение на отбранителните разходите от страните-членки на НАТО – до 5% от БВП. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви във вторник, че европейските държави увеличават военния бюджет не за да угодят на американския президент Доналд Тръмп, а за да засилят собствената си сигурност в лицето на потенциалната руска заплаха.

От своя страна президентът на САЩ, преди да отпътува за срещата, написа, че с нетърпение очаква срещата със своите „европейски приятели“ и че се надява на важни решения по време на форума.

Тръмп не изключи възможността за среща с Володимир Зеленски в кулоарите на събитието, но не уточни какви теми биха обсъдили. Говорейки пред журналисти на борда на президентския самолет, той отново заяви, че се надява да сключи „сделка“ с Русия, която да сложи край на войната. Освен това потвърди, че е отхвърлил предложението на руския президент Владимир Путин да посредничи между Иран и Израел, като му е отговорил, че първо трябва да реши конфликта си с Украйна.

Китай създава глобален орган в Хонконг „на нивото на“ Международния съд

📸 Снимка: Daily CPEC

🇨🇳⚖️ Китай подписа конвенция за създаване на международна организация за медиация със седалище в Хонконг в стъпка, която се разглежда като стратегическо средство за засилване на международния авторитет и утвърждаване на новосъздадената структура като еквивалент на Международния съд в Хага.

Този ход идва на фона на нарастващо геополитическо напрежение, задълбочено от глобалната търговска война, започната от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващия риск от световна икономическа рецесия.

Новият орган за медиация цели да превърне Хонконг във водещ международен център за решаване на спорове между държавите. Според хонконгския лидер Джон Лий организацията ще има статут, сравним с този на Международния съд и Постоянния арбитражен съд в Хага.

На церемонията по подписването присъстваха представители на Индонезия, Пакистан, Камбоджа, Лаос и Сърбия, като се е очаквало участие от над 20 международни организации, сред които ООН, съобщи обществената телевизия RTHK.

Според презентация, показана по време на събитието, органът ще разглежда случаи между държави, между държави и граждани на други държави и между международни частни субекти. Подписването беше председателствано от китайския външен министър Ван И.

Анализатори смятат, че структурата може да засили глобалното влияние на Китай и да му осигури по-активна роля в световното управление. Според Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis, инициативата е положителна за Хонконг, но изрази скептицизъм, позовавайки се на неуспеха на подобни арбитражни центрове в китайските градове Сиан и Шенжен.

„Хонконг е представен като алтернатива, но вярвам, че заематели или страни по договори в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще се чувстват по-слабо защитени днес“, коментира тя.

Въпреки това, според изследване на Queen Mary University of London, Хонконг споделя второ място със Сингапур след Лондон като предпочитаната арбитражна юрисдикция за 2025 г. Правосъдният секретар на Хонконг Пол Лам заяви, че новият орган ще помогне на града да преодолее трудности, произтичащи от „враждебни външни сили, стремящи се към дезинтернационализация и подкопаване на функционалността на Хонконг.“

Сградата на организацията ще се помещава в бивша полицейска станция в централния квартал Уанчай и се очаква да отвори врати в края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Властите в Хонконг продължават своите усилия за възстановяване на международната роля на финансовия център след масовите протести през 2019 г. и строгите COVID ограничения, които нанесоха сериозни щети на туризма и търговията.

Путин няма да бъде изправен пред съдебно преследване докато е на поста си.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин и други висши служители на Кремъл няма да бъдат изправени пред съдебно преследване, докато са на поста си от бъдещия западен трибунал за войната в Украйна, съобщи в четвъртък Euronews, цитирайки анонимни служители на ЕС.

Специалният съд, който се очаква да бъде базиран в Хага, има за цел да съди руското ръководство за престъплението агресия, но няма да провежда съдебни процеси задочно, разглеждано като компромис между участващите страни.

Трибуналът ще работи в рамките на Съвета на Европа, 46-членен правозащитен орган, който изгони Русия след нейното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Правни експерти от 38 държави, известни като „Основната група“, работят от миналата година, за да създадат правната рамка на трибунала.

Съобщава се, че изключението се отнася за Путин, руския премиер Михаил Мишустин и министъра на външните работи Сергей Лавров. Задочните процеси все още могат да бъдат възможни, след като те напуснат длъжността, каза Euronews.

Миналата седмица дипломатическата служба на ЕС обяви, че основната група е финализирала три ключови проектодокумента за трибунала и ги е представила за политически преглед, а Украйна ще подпише споразумение за създаване на съда на 9 май в Киев. След това Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) ще гласува с вероятно мнозинство от две трети.

Държави като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония също се очаква да се присъединят, за да укрепят легитимността на трибунала. Съединените щати не са присъствали на последната среща на основната група, тъй като президентът Доналд Тръмп продължава своите усилия за възстановяване на дипломатическите отношения с Москва и прекратяване на войната.

Трибуналът се създава независимо от Международния наказателен съд, който през 2023 г. издаде заповед за арест на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. Руската федерация не е страна по учредителния договор на МНС.