Франция създава трета армейска дивизия: Оперативният резерв поема защитата на националната територия.

🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.

Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.

Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.

Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.

Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.

Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.

Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.

Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.

Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.

В прощално писмо генерал Ранди Джордж заяви, че армията заслужава „лидери с характер“

🇺🇸🎖️ Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски на САЩ, освободен от поста си от министъра на отбраната Пийт Хегсет, изпрати в петък прощално писмо, в което заявява, че армията заслужава „лидери с характер“.

Джордж благодари на служителите за тяхната подкрепа в имейл, публикуван в страницата на американската армия в Reddit. Официален представител на Сухопътните войски потвърди автентичността на съобщението пред изданието The Hill.

„Знам, че всички вие ще останете максимално фокусирани върху мисията, ще продължите да внедрявате иновации и неумолно ще си проправяте път през бюрокрацията, за да осигурите на нашите бойци това, от което се нуждаят, за да побеждават на съвременното бойно поле“, пише Джордж.

„Нашите войници са наистина най-добрите в света – те заслужават тежка подготовка и смели лидери с характер“, продължава той. „Не се съмнявам, че всички вие ще продължите да ръководите с храброст, характер и твърдост.“

Джордж споделя, че поглежда назад към своята 38-годишна кариера в армията с „неизмерима гордост“ и винаги е избирал да остане за „още един мандат“ заради „себеотрицателните хора, редом с които имах благословията да служа“.

В четвъртък Хегсет поиска от Джордж да се оттегли от поста си и пенсионира незабавно. В същия ден той освободи генерал-майор Уилям Грийн, главен капелан на армията, и генерал Дейвид Ходне, който от година насам оглавяваше Командването за трансформация и обучение. Преди това, през февруари, Хегсет нареди на секретаря на армията Дан Дрискол да отстрани полковник Дейвид Бътлър, негов ключов съветник.

Отстраняването на Джордж е поредният пример за напрежението, тлеещо между Хегсет – бивш офицер от Националната гвардия с чин майор – и висшето командване на Сухопътните войски. Хегсет уволни повече от дузина висши военни офицери, откакто пое управлението на Пентагона.

Генерал Кристофър ЛаНийв, заместник-началник на щаба на армията от февруари, беше избран за временно изпълняващ длъжността на мястото на Джордж.

Законодатели от Републиканската партия похвалиха Джордж след неговото отстраняване. Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс посочи, че докато Джордж е бил началник-щаб, е постигнат „голям напредък в набирането на кадри, повишаването на ефективността и модернизацията на армията“.

„По време на дългата си кариера в служба на Америка, генерал Джордж демонстрира своята отдаденост, смелост и лидерство“, каза Роджърс.

Конгресменът Рич Маккормик заяви пред Ед Хенри от Newsmax, че „ще проучи незабавно“ причините за уволнението на четиризвездния генерал.

„Никога не съм го чувал да казва нещо, което да противоречи на целите на президента. Смятам, че свърши наистина добра работа в подготовката на армията за война. Така че бих искал да чуя повече, защото това ме тревожи“, каза Маккормик.

Марко Рубио: САЩ ще постигнат целите си срещу Иран без сухопътна операция.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че целите в Иран могат да бъдат постигнати без използването на сухопътни войски, въпреки продължаващото натрупване на военни части в Близкия изток, включващо специални сили, елементи от въздушно-десантна дивизия и бронетанкова бригада.

Рубио говори пред репортери преди завръщането си в САЩ, малко след участието си в срещата на външните министри от Г-7 във Франция, на която беше обсъдена ситуацията в Близкия изток. Той посочи, че целите във войната, които според него включват унищожаване на иранските способности за нанасяне на удари с ракети и дронове, заводите за производство на тези оръжия, както и неговия флот и авиация, са били постигнати.

„Изпреварваме графика по повечето от тях и бихме могли да ги постигнем без никакви сухопътни сили, без абсолютно никакви“, заяви Рубио и добави, че последното изпращане на хиляди военнослужещи в региона има за цел да предостави на президента Доналд Тръмп варианти за реакция при непредвидени ситуации в конфликта, но отказа да навлиза в оперативни детайли.

„Що се отнася до причините за тези разполагания – на първо място, президентът трябва да е готов за редица сценарии, Винаги ще сме готови да осигурим на президента максимална свобода за избор и гъвкавост, за да коригира действията според обстоятелствата, ако такива възникнат“, каза той.

Пентагонът подготвя сценарии за „решаващ удар“ срещу Иран, включително сухопътна операция

🇺🇸 Пентагонът разработва варианти за мащабна операция за нанасяне на „решаващ удар“ на режима, която може да включва сухопътни войски и масирани бомбардировки, съобщи Axios, позовавайки се на неуточнени източници от администрацията.

Според тях пред президента Тръмп са представени четири основни сценария. Първият предвижда инвазия и блокада на остров Харг – главният терминал за износ на ирански петрол, през който преминават около 90% от общия обем.

Вторият е насочен към остров Ларак, който укрепва иранския контрол над Ормузкия проток с бункери, бързи атакуващи катери и радари за наблюдение на корабоплаването.

Третият сценарий включва превземане на стратегическия остров Абу Муса и два малки острова в западния край на протока, които се намират под контрола на Иран, но са оспорвани от ОАЕ.

Четвъртият вариант е блокиране или задържане на кораби, които превозват ирански петрол от източната страна на протока.

Висшето командване е подготвило и планове за наземни операции дълбоко на иранска територия, насочени към откриване на обогатения уран, складиран в подземните обекти на ядрената програма. Алтернативата е нанасяне на мащабни въздушни удари по тези обекти, които окончателно да лишат режима дори от хипотетичен достъп до натрупания материал.

Тръмп все още не е взел решение по нито един от сценариите, а Белият дом описва евентуалните сухопътни операции като „хипотетични“. Източници обаче твърдят, че той е готов да ескалира, ако преговорите с Иран не дадат осезаеми резултати в най-кратки срокове.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Левит предупреди, че Тръмп е готов да удари „по-силно от всякога досега“, ако не бъде постигнато споразумение. „Президентът не блъфира и е готов да отприщи ада. Не бива Иран отново да сбърка в преценката си“, заяви Левит.

Натрупването на американски военни сили в региона продължава с пълна сила. Един експедиционен отряд от Корпуса на морска пехота на САЩ пристига тази седмица, а друг вече е в процес на разполагане. Командният елемент на 82-ра въздушно-десантна дивизия е получил заповед за разполагане в Близкия изток заедно с пехотна бригада от няколко хиляди военнослужещи.

Първоначалният контингент включва командира на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и батальон от 1-ва бригадна бойна група, според сведения на CNN. С двата експедиционни отряда на морската пехота и елементите от 82-ра дивизия общият брой на сухопътните сили в близост до Иран може да достигне 6–8000 души.

От иранска страна реакциите са категорични. Председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф заяви, че разузнавателните служби на страната разполагат с данни, че „враговете на Иран, с подкрепата на държава от региона, подготвят операция за окупиране на един от иранските острови“ – очевиден намек  ОАЕ и техните претенции относно Абу Муса.

„Всички вражески движения са под наблюдението на нашите въоръжени сили. Ако предприемат каквото и да е, цялата жизненоважна инфраструктура на тази държава ще бъде подложена на безпощадни удари без ограничение“, добави Калибаф.

По-рано този месец Централното командване „Хатам ал-Анбия“ заплаши конкретно ОАЕ, че ако територията им се използва като плацдарм за агресия срещу Абу Муса и Големия Тунб, Рас ал-Хайма ще бъде подложен на „тежки и съкрушителни удари“.

Дипломатическите усилия на държавите-посредници продължават, макар и в условия на дълбоко недоверие. Пакистан, Египет и Турция правят опити да организират среща между двете страни, като Исламабад заяви готовност да бъде домакин на преговорите. Иран е получил предложение от САЩ в 15 точки чрез посредници от Пакистан. То обхваща облекчаване на санкциите, ядрено сътрудничество за граждански цели, ограничения за ядрената и ракетна програма, засилен мониторинг от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) и гаранции за корабоплаването през Ормузкия проток.

Техеран отхвърли списъка с искания, но не изключи преговори по принцип.

„Проблемът е липсата на доверие. Командирите на Революционната гвардия са изключително скептични. Но посредниците не са се отказали“, отбеляза източник, запознат с усилията.

Към сухопътна фаза: американският военен ешелон към Близкия изток нараства.

🇺🇸 Четвъртата седмица от войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, започнала с координирани удари по военно-политическото му ръководство, е белязана от отчетлив ръст на въздушния трафик от континенталната част на САЩ към Близкия изток.

Данните от проследяване на полети, публикувани от OSINT анализатора TheIntelFrog, показват най-малко 35 полета на тежки транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III от 12 март насам, с още 11 в движение към днес, 23 март. Дестинациите са концентрирани в три точки: 17 полета до авиобаза „Овда" в Южен Израел, 13 полета до авиобаза „Крал Фейсал" в Йордания и 4 полета до международно летище „Крал Хюсейн" в Акаба.

Отправните точки разкриват широк спектър на въвлечени части – 12 полета от Hunter Army Airfield във Форт Стюарт, Джорджия, 11 полета от 2-те летища на Joint Base Lewis-McChord, Вашингтон, 6 полета от Pope Army Airfield до Форт Либърти, Северна Каролина, 4 полета от Campbell Army Airfield, Кентъки и 4 полета от Naval Air Station Oceana, Вирджиния.

Профилът на базите е показателен. Форт Стюарт е дом на 3-та пехотна дивизия, тежка бронирана формация, водила офанзивата към Багдад през 2003 г. Форт Либърти е дом на легендарната 82-ра въздушно-десантна дивизия – силата за глобално бързо реагиране на американската армия, предназначена за разполагане в рамките на часове.

Форт Кемпбъл е свързан със 101-ва въздушно-щурмова дивизия и нейните бойни авиационни бригади. Joint Base Lewis-McChord, където се помещават Stryker бригадните бойни групи на 2-ра пехотна дивизия, допълва картината с механизирани части.

Акаунтът OSINT Defender съобщи, че разполагането на елементи от 82-ра дивизия от Форт Либърти вече е в ход, наред с други армейски части, в рамките на подготовка за бъфдещи сухопътни операции срещу Иран.

Тези движения се наслагват върху вече значително присъствие. Според Reuters, в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) към 21 март са разположени над 50 000 американски военнослужещи. На 20 март стана ясно, че допълнителни 2500 морски пехотинци от 11-и експедиционен отряд на морската пехота (11-ти MEU) на борда на десантния кораб USS Boxer, отплавал от Сан Диего три седмици предсрочно, наближават Близкия изток. На 13 март, друг експедиционен отряд (31-ви MEU) също се насочи към региона. Общият брой морски пехотинци, изпратени в последните дни, достига близо 5000.

Бойната авиация в региона също е значително подсилена. Още в края на февруари Пентагонът изпрати 12 от своите стелт изтребители F-22 Raptor в „Овда" – първото подобно разполагане в Израел за бойни операции, според Фондация за защита на демокрациите (FDD). В йорданската авиобаза „Муафак ал-Салти" се намират над 60 американски изтребителя, сред които F-15E Strike Eagle и F-35A Lightning II – три пъти над обичайния брой, сочат данни на Jerusalem Post.

Фокус на стратегическия дебат е остров Харг, през който минават около 90% от иранския петролен износ. The Guardian съобщи, че в Белия дом се обсъжда възможността за заемане или блокиране на острова с цел принуждаване на режима в Техеран да прекрати блокадата на корабоплаването в Ормузкия проток.

CNN посочи, че решението за изпращане на сухопътни сили е „най-трудният военен избор" пред президента Тръмп досега. Самият той на 21 март заяви, че „няма планове" за сухопътно нахлуване, но „разумно запазва всички опции". Същия ден той намекна за скорошно „приключване" на конфликта, без да уточни условията за това.

Съставът на прехвърляните формирования: тежки бронирани части, въздушно-десантни сили за овладяване на летища и плацдарми, амфибийни експедиционни групи с морска пехота, отговаря на оперативен профил, насочен към осигуряване на плацдарм и последващо разширяване на сухопътно присъствие.

Изборът на бази за етапиране – „Овда" в израелската пустиня Негев, „Крал Фейсал" в Йордания и Акаба – очертава дъга от позиции, които позволяват както източно, така и югоизточно проектиране на военна мощ в Персийския залив. Дали тази подготовка ще се материализира в реална сухопътна операция, остава въпрос без отговор, но мащабът и темпото на трансфера на сили показват именно това.

Американски войски в Иран: генерал Вотел за рисковете от наземна операция в Иран

🇺🇸🎖️ Пентагонът е разработил планове за изпращане на американски войски в Иран – евентуално на остров Харг или навътре в страната, за да бъдат иззети запасите от обогатен уран. Това би означавало сериозна ескалация на операция „Епична ярост“.

Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM), даде ексклузивно интервю за The War Zone относно опасностите от наличието на американски войници на територията на Ислямската република, както и за това какво е нужно за поемането на контрол върху остров Харг и опит за достигането на иранските запаси от обогатен уран, до които може да е изключително трудно да се достигне.

Във втората част от разговора – първата е посветена на настоящата ситуация в Ормузкия проток – генералът в оставка, понастоящем старши военен сътрудник в Института за Близкия изток, коментира и опасенията във връзка с обема на американските запаси от прехващачи и други оръжия от висок клас, какво може да научи Китай от операцията, и колко дълго може да продължи „Епична ярост“, наред с други теми.

Интервюто се проведе преди новината, че втора Експедиционна единица на Морската пехота (MEU) с поне 2200 морски пехотинци е била изпратена към Близкия изток. Както вече съобщихме по-рано Тръмп, нареди изпращането на още една такава единица в региона през последната седмица.

В: Осъществимо ли е превземането на остров Харг или вкарването на специални части за иззимане на обогатен уран от планината Пикакс или другаде в Иран? Какво би изисквала всяка от тези операции по отношение на войници и ресурси?

О: И двете са осъществими. Нека започна с остров Харг. Можем да изпратим войски там. Може да направим десант по въздух, можем да ги стоварим с лодки. Бележката ми относно Харг е, че не съм сигурен какво ще бъде значението на разполагане на войски там. Островът е само на 30 км от иранското крайбрежие. Така че определено сте под заплахата на оръжейните им системи. Бихте били изключително уязвими. И не виждам какво конкретно тактическо предимство би ни дал, такова, което вече нямаме и не бихме могли да получим другаде – на отдалечена позиция, където имаме изградени бази и инфраструктура. Така че не съм сигурен какво е тактическото предимство.

Разбирам, че има информационно предимство и предимство по отношение на посланието към иранците – че сме на тяхна територия. Може да изпрати сигнал и към по-широката енергийна общност, че опазваме тази жизненоважна инфраструктура на Иран. Това може да им вдъхне увереност, въпреки че е доста необичаен ход. Но просто не виждам голямо предимство от превземането на Харг. Въпреки това, определено можем да го направим, ако се наложи.

Ще бъдем уязвими. Когато започнете да разполагате войски на място – знам, че се играе с думите по темата – но това са войски на терен. Това значи също, че трябва да се грижите за тях, да ги снабдите, да евакуирате ранените, да правите всичко необходимо, за да ги задържите на място за определен период от време. А това изисква логистична верига, която в даден момент също трябва да бъде защитена. Това не са незначителни съображения и често прерастват в по-мащабни операции.

Бих предположил, че на малък остров като Харг ще е нужна сила с размер на батальон – морски пехотинци или пехотинци. Вероятно говорим за 800 до 1000 войници, може малко по-малко, но едва ли много повече.

Операцията за добиране до ядрения материал е по-голяма задача. Отново, смятам, че имаме способностите за това. В нашата общност на специалните операции има хора, обучени за подобни мисии, които разполагат с нужните връзки и ресурси. Тази сила трябва да се проектира на място. Става дума за обект като Исфахан или Натанз – вероятно едно от тези места. Те са дълбоко навътре в страната – на стотици километри в Иран, страна с размерите на щата Аляска. Голяма и разнообразна. Намират се предимно в открита равнина, така че нямате особена естествена защита от терена. Това трябва да се вземе предвид.

Освен самите оператори на терена, ще трябва да въведете и сила за охрана, вероятно значителна, с размер на бригада – от 1000 до 3000–4000 войници само за осигуряване, докато се извършва работата. Ще трябва да осигурите въздушна мощ, да поставите бойни въздушни патрули, да имате разузнаване и наблюдение на място.

Отново, имате предизвикателството с хора на терена – трябва да ги снабдявате логистически и да сте готови да защитите тази логистична верига. Трябва да разполагате с целия транспорт, хеликоптери или самолети, с които да ги вкарате и изкарате обратно. И тук идва новото предизвикателство за работа с ядрен материал. Около 450 кг уран, обогатен до 60%. Това е смъртоносен материал. В идеалния случай той е вече опакован, но трябва да сме сигурни, че ще го опаковаме, ще го преместим и ще имаме къде да го отнесем.

Така че – да, можем ли да проведем военна операция? Разбира се. Мисля, че тя би могла да изглежда така, както я описах. Би била мащабна операция и не е нещо, което може да се проведе за една нощ. Вероятно ще отнеме време. Ще са нужни специални способности за проникване и идентифициране на материалите.

Няма публично достъпна информация за условията на тези обекти. Трябва да сте подготвени за най-лошото, а най-лошото означава да копаете надолу и да ги търсите. Надявам се, че нашата разузнавателна общност разбира ситуацията по-добре, и подозирам, че е така. Но това е доста голяма и значителна операция.

Алтернатива на това би било да се изчака прекратяване на бойните действия и тогава да се опита влизане в полуразрешена среда с представители на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), които реално са отговорни за това. Те биха донесли нужната експертиза. Ние или друга военна сила бихме съдействали. Но това е друг вариант. Сигурен съм, че разглеждат всички възможности.

В: Това не е задача за елитна единица като SEAL Team Six или Делта – просто да влязат и да го вземат, нали? Много се говори по въпроса.

О: Да. Преди всичко, не можете просто да влезете и да грабнете 450 кг ядрен материал и да го изнесете. Не се случва просто така. Тези уникални способности се намират в общността на специалните операции. Няма да посочвам конкретни организации, но те са на върха на нашите възможности за специални операции. Те са обучени и редовно провеждат учения и репетиции. Така че – да, имаме способността да го направим. Но е малко вероятно, според моята преценка и познания, просто да изпратите няколко души, които да вземат материала и да го изнесат. Не мисля, че е така. Мисля, че ще е нужно повече. Може да успеете в разрешена среда, но не смятам, че искате да поемате този риск в обстановката, която виждаме в момента, или дори в полуразрешена среда.

В: Имаше ли надлежно планиране, за да бъдат осигурени достатъчно прехващачи на ракети и дронове преди началото на „Епична ярост“?

О: Нямам основание да смятам, че не е имало. Има ли натиск върху запасите ни? Със сигурност. Говорим за това от известно време. CENTCOM е планирал – план, разработван и модифициран в продължение на 20–25 години. Всеки командир е имал участие в него. Не познавам настоящия план. Сигурен съм, че адмирал Брад Купър го е направил. Имало е сериозна дискусия не само за целите, но и за нужните средства за изпълнение и за самозащита. Моята оценка е, че да – подготвили сме се. И не мисля, че сме виждали случай, в който не сме успели да се защитим поради липса на ракети.

Несъмнено сме изразходвали много и това оказва сериозен натиск върху запасите, но Министерството на отбраната, CENTCOM и Обединеният щаб са успели да осигурят достатъчно средства, за да поддържат тази операция, вече в третата си седмица.

В: Доколко ви тревожат запасите на Америка от тези отбранителни оръжия?

О: Трябва да сме разтревожени. Мисля, че предизвикателството може да не бъде непременно в CENTCOM. То може да бъде в други райони – Тихия океан, Корея, Европа. Това може да окаже влияние върху нашата способност да изпращаме средства на украинците или с нашите партньори от НАТО. Мисля, че именно там са истинските притеснения. Между другото, всичките ни съюзници от Залива и много партньори по света използват THAAD и Patriot и също се нуждаят от презапасяване.

Отдавна имаме проблем с осигуряване на достатъчна дълбочина на запасите. Преминахме през това преди няколко години, когато Северна Корея показваше мускули и изстрелваше ракети срещу Гуам и над Япония. Видяхме го и с отговора на Украйна при артилерийските снаряди. Армията увеличи производството 3-4 пъти през последните няколко години, но това отне време. Добре е, но трябва да направим същото с всички други боеприпаси. Така че част от ресурсите ни трябва да са посветени на осигуряване на достатъчно боеприпаси за нашите извънредни ситуации и за партньорите ни, които са закупили нашите системи.

В: Каква е вашата оценка за запасите на Иран от ракети, използваеми установки и дронове? Колко дълго могат да продължат да представляват заплаха?

О: Нанесени са доста сериозни щети на тяхната ракетна система – и казвам система, защото не става дума само за ракетите. Това са и установки, командни центрове, производствени обекти, складове. Мисля, че сме нанесли значителни щети. Вероятно сте чували числата от CENTCOM – в порядъка на 70–80% унищожени. Мисля, че сме постигнали много и при дроновете. Притеснението е за последните 15–20%.

Не обръщайте внимание на цифрите. Факт е, че имат остатъчен потенциал и точно над него сме фокусирани в момента. Стратегията на Иран е да разшири конфликта, удряйки много различни места – 12–13 различни държави – и да го удължи, продължавайки да ни заплашва за продължителен период. Не е нужно да стрелят с масирани залпове от ракети и дронове. Достатъчно е да прокарат някои от тях. Просто да изстрелват по малко всеки ден. И това ще ни държи ангажирани. Такава е стратегията им.

Претърпели са значителен удар по някои от способностите си и предполагам – по запасите, но е останало. Мисля, че в началото на войната ракетната им мощ бе някъде между 2000 и 3000. Според някои данни вече са изстреляни над 1000, което оставя значителен брой, но те нямат възможност да ги използват свободно. Сега, когато имаме въздушно превъзходство над тези позиции, можем да стигнем навсякъде. Виждаме нещо – унищожаваме го веднага. Така че ракетите са много, много уязвими, но дроновете са много по-лесни за укриване. Не изискват много и вероятно разполагат с по-големи запаси. Важно е да бъде отчетено, че са ги произвеждали за Русия, така че вероятно имат доста значителни количества дронове.

В: Доколко внимателно следи Китай случващото се? И какво научават от него?

О: Мисля, че следят изключително внимателно. Научават как реагираме на ответен огън. Следят отблизо въздушните ни тактики и как работим с израелците. Наблюдават целите, които атакуваме, и се опитват да разберат схемата на огъня, свързана с всичко това.

Ще наблюдават много внимателно как се справяме с Ормузкия проток. Те имат своите, Тайванският пролив  и други в Азия, и ще обръщат изключително голямо внимание. Ще следят нивата на нашата бойна готовност, способността да мобилизираме сили и колко бързо можем да го сторим. Мисля, че поглъщат изключително много информация за начина, по който оперираме.

Но виждат и употребата на дронове. Вероятно се опитват да проследят как изкуственият интелект може да бъде използван ефективно. Предполагам, че САЩ го използват: за обработка на огромно количество данни, избор на цели и други функции. Така че следят много внимателно. Мисля, че обръщат внимание и на това какво прави всичко това с нашата бойна готовност в други райони. Продължаваме да прехвърляме ресурси от Индо-Тихоокеанския регион и те определено отбелязват това.

В: Мислите ли, че Китай ще предприеме действия срещу Тайван предвид всичко това?

О: Не знам. Не съм експерт по тази тема. Но знам, че са имали амбиции да бъдат готови за подобна стъпка в рамките на следващата година-две. Знам също, че президентът Си извърши масово уволнение на военното ръководство. Поставя нови хора и това се отразява на способността за командване и контрол при мащабна операция за нахлуване в Тайван. Не мисля, че ще видим подобно нещо в близко бъдеще. Не зная дали точно това е изводът, който Си е направил от нашите действия. Не знам дали действително са подготвени за това. Но определено следят как действаме тук и как би могло да се приложи в техните операции.

В: Засега хутите стоят отстрани. Защо смятате, че е така и в кой момент ще се включат?

О: Хутите, едно от разклоненията на иранската мрежа, винаги са били много по-независими от Хизбула или Хамас, или шиитските милиции в Ирак и Сирия, които са лоялни на иранския режим. Хутите са много по-самостоятелни. Те имат реални управленски функции – пълноценна власт, и вземат решения за себе си.

Чувал съм няколко теории по въпроса. Едната е, че иранците са им казали да изчакат: „Искаме да удължим конфликта. Искаме да спечелим време. Ще бъдем търпеливи“ – и после може да го направят.

Друга теория е, че просто пазят боеприпасите си и чакат подходящ момент за нанасяне на удар. Мисля, че има различни причини. Имат споразумение с нас. Получиха доста сериозен удар по време на операциите ни срещу тях преди няколко месеца. Така че това им е повлияло. Вероятно нямат голямо желание да преминат през това отново веднага, защото беше доста опустошително за тях. Предполагам, че просто са търпеливи.

В: Колко вероятна е смяна на режима в Иран и ще промени ли нещо?

О: Не я смятам за особено вероятна на този етап. Може да има допълнителни промени в баланса на властта. Мисля, че военният компонент – елементът на IRGC в режима, висшите ръководители – имат все по-голямо влияние, което определя тези изключително гневни реакции на Иран, включително атаките срещу арабските страни от Залива. Военните определено се издигат.

Но запазиха теократичната страна на управлението, като поставиха нов аятолах – признато, не много познат и във видимо слаба позиция – Моджтаба Хаменей, избран да замени баща си Али Хаменей, който беше убит в първия ден на войната. Всъщност изглежда много близък до привържениците на твърдата линия от военна страна. Няма много сведения за него. Не се ползва с особен религиозен авторитет. Може би да е подставена фигура, може да е разменна монета за тях. Но режимът им е много дълбоко вкоренен. Има голямо влияние и е преплел цялата структура в Иран, така че могат да останат на власт. И предполагам, че най-вероятно ще останат. Дали ще се появи по-прагматичен лидер – не знам. Не знам кой би могъл да бъде.

В: Кое е най-голямото ви притеснение за развръзката на всичко това?

О: Че режимът ще остане на власт. Ще продължат да се опитват да удължават конфликта за дълъг период от време и ще трябва да предприемем много скъпи и целенасочени действия, за да овладеем ситуацията. Вече сме в третата седмица на нещо, което бе представяно като 4-5 седмична кампания. Това е доста разумно, базирано на моя опит и познания за целите на CENTCOM и как изглежда планът. Има много смисъл за мен.

След това трябва да предприемем много целенасочени усилия за отваряне на протока. И после ще трябва да останем ангажирани с движението на корабите през него за известен период от време, а Иран ще продължи да има способността да го пресича.

Притеснението ми е, че когато преминем към ново нормално, което не е променило значително динамиката, ще трябва да останем ангажирани с това за дълъг период от време занапред. Не знам дали точно това беше предвидено в началото или планирано за въоръжените сили в дългосрочен план.

В: Колко дълго мислите, че ще продължи, предвид това, което виждате сега?

О: Мисля, че ни предстоят още седмици операции.

В: Месец? Повече?

О: Над месец. Мисля, че вероятно двуцифрен брой седмици и едноцифрен брой месеци, когато включите операцията в Ормузкия проток и подобни неща. Виждам това да продължи няколко месеца.

В: Какъв натиск оказва това върху САЩ по отношение на бойната готовност, войските и техниката?

О: Повечето от тези военноморски съдове не бяха планирани да са в Близкия изток в момента. По-голямата част от тях са пренасочени от други задачи, особено самолетоносачите. Това отлага поддръжката, нормалните тренировъчни цикли и други цикли на бойна готовност.

Тези кораби са изключителни, но трябва да преминават през много целенасочени периоди на поддръжка, а обслужването им е повод за безпокойство от известно време насам, заради многото ангажименти и липсата на необходимата инфраструктура. Мисля, че може да има проблеми с готовността на флота. Определено се натоварват системите THAAD и Patriot – а те са ограничени като брой. Не са в Корея, не са другаде, не са в Европа – тук са. Това ще има последици и в даден момент тези звена ще трябва да бъдат възстановени.

Това поставя все по-голям стрес върху въздушния ни флот – танкерите, транспортните С-17 и разбира се износването на изтребителите. По отношение на бойната готовност, всичко това трябва да бъде адресирано в даден момент. И то ще има отражение, докато опитваме да я възстановим и да реагираме на извънредни ситуации по света, включително завръщането към конкуренцията между големите сили. Определено ще има последици.

В: Каква разлика за „Епична ярост“ прави това, че самолетоносачът USS Gerald Ford напуска театъра на бойните действия, за да премине ремонт на щетите от пожар в залива Суда, Крит? Това оставя USS Abraham Lincoln като единствен самолетоносач по време на голяма операция.

О: Разполагаме с много самолети. Имаме наземно базирани самолети. Доколкото знам, можем да изпратим друг самолетоносач, който да го замени. Не си спомням точно кой, но мисля, че съм прочел в поне един-два източника, че ще се случи. Теоретично се извеждат 80–90 самолета от цикъла. Те могат да се прехвърлят на друг кораб или да бъдат преместени на сушата. Може вече да правим това, не знам точно. Но се губи голяма платформа. Губим гъвкавост, а самолетоносачите по същество са плаващи въздушни бази в открития океан, които ни дават способността да проектираме сила там, където е нужно. Губи се и значителна способност за командване и управление. Така че – да, създава се празнина. Не е невъзможно да се запълни. Предполагам, че ще успеем, но определено има отслабване и се надявам, че заменяме един с един.

В: Има ли нещо, което не попитах и искате да кажете?

О: Не, беше доста изчерпателно.

Нов руски ракетен удар срещу тренировъчен комплекс на ВСУ.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши масиран въздушен обстрел по Украйна, при което две балистични ракети поразиха учебен полигон на Сухопътните войски на ВСУ, разположен в относително спокойна зона в тила, съобщи Оперативно командване „Юг“.

„Русия нанесе масиран комбиниран удар по Украйна, който включва две балистични ракети срещу една от учебните части на Сухопътните войски на ВСУ, разположена относително спокойна тилова част от страната“, се посочва в съобщение на командването. То уточни, че на терен са пристигнали спешни служби, а по заповед на главнокомандващия е започнало вътрешно разследване от Военната служба.

„Въпреки сигналите за тревога, евакуацията към укритията и другите мерки за безопасност, не успяхме да избегнем напълно загубите“, се посочва в изявлението. Украински сили не уточниха коя точно част е засегната и къде се намира тя, описвайки я единствено като разположена в тилова и относително спокойна зона на страната.

Ударът идва след серия от успешни руски удари по украински учебни полигони назад във времето. На 30 юли украинските власти съобщиха за удар с две ракети „Искандер“ по учебна част, докато в края на септември Сухопътните войски докладваха за поредния балистичен удар срещу учебна част, предизвикал жертви. И в двата случая официалните лица предоставиха ограничени подробности за мястото на атаката.

По-рано беше съобщено, че руска въздушна атака е ударила с две балистични ракети „Искандер“ учебна част на украинската армия, което доведе до тежки загуби въпреки мерките за укриване и задейства спешен отговор на място.

Путин нареди спешно развитие на сухопътните бойни способности на Русия

2С38 Деривация-ПВО, 57-милиметров зенитно-ракетен комплекс на верижна плаваща бойна машина БМП-3 по време на участие на тазгодишния Парад на победата в Нижни Новгород.📸 Снимка: X

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е разпоредил спешно развитие на сухопътните бойни способности и оръжейни системи, подчертавайки централната роля на сухопътните войски в бъдещите войни.

По време на заседание, посветено на военната модернизация, Путин определи сухопътните сили като „доминираща сила“ в съвременните конфликти и призова за ускорено засилване на техния потенциал.

„Важно е в най-кратки срокове да се увеличат бойните им способности“, заяви руският президент, според изказване, цитирано от държавните руски медии.

Изявлението идва след години на изтощителни и скъпи сражения на различни украински фронтове, при които руските войски се стремят да поддържат натиск въпреки тежките загуби в жива сила и техника. Украинските сили продължават да поразяват тилови позиции, логистични центрове и артилерийски групировки с доставени от Запада далекобойни оръжия и произведени в страната дронове.

Въпреки че Русия започна няколко нови сухопътни настъпления през тази година – особено в районите на Харков, Суми и Донецк – независими анализатори и западни разузнавателни агенции съобщават, че тези операции са довели до ограничени успехи с висока цена. Британското министерство на отбраната заяви, че някои руски щурмови бригади са претърпели над 40% загуби в последните действия.

Същевременно зависимостта на Москва от наказателни батальони и мобилизирани резервисти предизвиква недоволство дори в самата армия. Изтекли видеа и прихванати разговори, публикувани от украинското разузнаване, редовно показват обезкуражени руски войници, които се оплакват от лоша подготовка, слаба логистика и забавяния при евакуацията и ротацията.

Макар Путин да не коментира пряко загубите, фокусът му върху бързото възстановяване на сухопътната мощ се тълкува широко като реакция на нарастващата загриженост относно устойчивостта на руските настъпателни възможности. Москва е загубила хиляди танкове и бронирани машини от началото на войната, което принуждава армията да възстановява съветски Т-62 и да използва по-стари модели БМП, държани досега в складове.

Според оценки от открити източници, руското производство на бронирана техника е ограничено от недостиг на висококачествени оптични прибори, електроника и двигатели – много от които преди са били внос от Европа или Азия. Макар китайски компоненти частично да запълват тази празнина, качеството и наличността им са променливи, а забавянията в крайното производство продължават.

Междувременно Украйна използва твърдата йерархична структура на руското командване и зависимостта от масирани фронтални атаки. Оператори на дронове и артилерийски екипажи редовно унищожават струпвания на руска пехота и небронирани камиони, задълбочавайки логистичните и тактическите проблеми на Москва.

Въпреки продължаващите загуби, Кремъл продължава да представя войната като екзистенциална борба. Коментарите на Путин относно развитието на бъдещата сухопътна мощ може би отразяват дългосрочна перспектива – такава, при която продължителен конфликт или бъдеща конфронтация с НАТО се считат за вероятни.

За момента обаче реалностите на бойното поле продължават да поставят на изпитание способността на Русия да възстановява сили и да се адаптира под натиск.

Израел обяви официално началото на сухопътната си офанзива в Газа.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха официално началото на мащабната си сухопътна офанзива срещу терористичните групи в ивицата Газа под името “Колесниците на Гедеон”.

Според изявлението на военните, през последното денонощие наземни части под ръководството на Южното командване, включително редовна армия и резервисти, са започнали офанзивни действия както в северната, така и в южната част на палестинския анклав, отбелязвайки началото на нова фаза от израелската кампания срещу Хамас.

През изминалата седмица военновъздушните сили извършиха мащабна въздушна кампания по 670 свързани с Хамас цели, нарушавайки военната логистика на групировката и подготвяйки терена за сухопътната операция. Поразени бяха складове за оръжие и муниции, подземна инфраструктура, пускови установки за противотанкови ракети и бойци на организацията.

Израелските военни вече са елиминирали десетки оперативни бойци на Хамас и са поели контрол над стратегически позиции. Части от сухопътните войски продължават действията по прочистване както на земята, така и в тунелни системи под нея.

Армейското командване заяви, че целта на операцията да „неутрализира терористичните структури в Газа и да защити израелските граждани“, а израелската бойна авиация продължава да осигурява близка въздушна поддръжка за войските на терен.

Тази нова офанзива се провежда на фона на тежки хуманитарни условия в ивицата Газа и широки международни критики за мащабните разрушения и цивилни жертви, предизвикани в резултат от бойните действия. Всички болници в северната част на Газа вече са изкарани извън строя, според здравното министерство, контролирано от Хамас.

Операция „Колесниците на Гедеон“ бележи нов етап от войната, в който Израел демонстрира категоричното си намерение да разшири военния натиск върху Хамас по цялата територия на палестинския анклав.

Въоръжените сили на Украйна извършиха наземна атака изцяло с дронове без разполагане на пехота.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските въоръжени сили извършиха наземна атака без разполагане на пехота, разчитайки за първи път единствено на безпилотни системи – сухопътни превозни средства (UGV) и летателни апарати от първо лице (FPV).

Революционна по своята същност, операцията беше извършена в близост до Липци в Харковска област, се посочва в прессъобщение на 13-та бригада за оперативно назначение „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна.

В нападението участваха десетки роботизирани системи, оборудвани с картечници, използвани за обстрел на руски позиции. UGV също така изпълняваха важни инженерни задачи, като поставяне и разминиране в оперативната зона.

Говорителят на украинската бригада, участваща в операциите в Харковска област, потвърди успеха на операцията. „Украинските сили проведоха атаката с десетки безпилотни сухопътни превозни средства, оборудвани с картечници, и успешно унищожиха руски позиции по време на атаката“, каза говорителят.

Това бележи един от първите случаи в човешката история, когато операция в рамките на въоръжен конфликт разчита изцяло на роботизирани системи за сухопътно настъпление, демонстрирайки своя ангажимент да използва напреднали технологии в отбранителните си усилия.

Нарастващото упование на Украйна на роботиката е част от по-широката стратегия за справяне с ограниченията в личния състав за разлика от подхода на Русия, характеризиран с високите нива на жертви и масирани щурмови операции. Украински официални лица често подчертават ключовото значение на асиметричната война и технологичните иновации за компенсиране на тези различия.

Украйна разчита все повече на роботиката, за да постигне паритет с огромния брой руски войски. Този подход е предназначен да противодейства на тяхната тактика, която масово сравняват руските на нападенията на човешка вълна от Корейската война и Втората световна война.

Зеленски назначи нов командир на Сухопътните войски на Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски награждава военнослужещ от 82-ра десантно-щурмова бригада на неразкрито място в Сумска област, на фона на руската инвазия в Украйна, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Ukrainian Presidential Press Service / AFP

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски и върховният главнокомандващ Олександър Сирски назначиха генерал-майор Михайло Драпатий за нов командир на сухопътните войски на Украйна, заменяйки на поста генерал-лейтенант Александър Павлюк.

Това съобщи Володимир Зеленски в публикация на своя канал в приложението Telegram. В същото време Драпати ще подаде оставка от поста заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Съвместно с главнокомандващия взехме и няколко кадрови решения за нашата армия. Михайло Драпатий е назначен за нов командир на Сухопътните войски на украинските въоръжени сили. Олег Апостол е назначен за заместник-главнокомандващ на Въоръжените сили“, съобщи той.

„Основната задача е значително да се повиши боеспособността на нашата армия, да се гарантира качеството на подготовката на военния персонал и да се внедрят иновативни подходи за управление на хората във въоръжените сили на Украйна. Украинската армия се нуждае от вътрешни промени, за да постигне напълно целите на нашата държава“, подчерта Зеленски.

Михайло Драпатий е ключов участник в антитерористичната операция в източната част на Украйна, започнала през пролетта на 2014 г. В началото на военната си кариера той е командир на 2-ри батальон от състава на 72-ра отделна механизирана бригада на ВСУ. Под негово командване през май 2014 г. части на бригадата влязоха в Мариупол с бронирани машини, за да подсилят отбраната на града срещу настъплението на проруските сепаратисти.

През август 2016 г. беше назначен за командир на 58-ма отделна мотопехотна бригада, която по това време изпълнява задачи в Авдиевски и Ясинуватски райони на Донецка област.

През юли 2017 г. ръководи силите на 58-ма пехотна бригада в района на Бахмутската магистрала директно в зоната на антитерористичната операция.

През февруари 2024 г. беше назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

През май 2024 г. беше определен за командир на оперативно-тактическа група войски „Харков“, а само няколко седмици по-късно оглави и оперативно-тактическа група войски „Луганск“.

Както отбеляза президентът Зеленски вчера, успешната отбрана на Харковската ос по-рано тази година, която осуети руското настъпление в областта, е дело именно на Драпатий.

Полковник Олег Апостол е командир на 95-та отделна полска десантно-щурмова бригада „Богдан Хмелницки“. Участва като командир в битките за летищата на Славянск и Луганск, а от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. организира успешната отбраната на Николаев, която спира руските войски, лишавайки ги окончателно от по-нататъшна възможност за настъпление срещу Одеса и Приднестровието.

С назначаването си на поста командир на 95-та отделна десантно-щурмова бригада ръководи битките за Серебрянското и Купянското горско стопанство, а сега продължава да организира отбранителни и настъпателни операции в Донецка и Луганска области.

Южна Корея и Катар със съвместно военно учение.

🇰🇷🤝🇶🇦 Армията на Република Корея съобщи във вторник, че е приключила първите си задгранични учения със сухопътните сили на Катар, след като беше разположила около 100 военнослужещи на пустинен полигон в близкоизточната страна.

Ученията с маневри и бойна стрелба, в които участваха четири основни бойни танка K2 и четири 155-милиметрови самоходни гаубици K9A1, приключиха в неделя след двуседмично провеждане в тренировъчния център Ал Калайел в Катар.

По време на учението танковете и гаубиците тренираха заедно с германските танкове Leopard 2A7 и гаубици Panzerhaubitze 2000, които са на въоръжение в катарската армия, провеждайки различни комбинирани бойни учения.

Южнокорейската армия заяви, че танковете K2 са показали отлични способности за бойна стрелба, като са поразявали цели на разстояние 5 километра, доста извън максималния им ефективен обсег на стрелба от над 3 километра, при степен на попадение над 80 процента.

След полевото учение автомобилите за снабдяване с боеприпаси K10 на армията демонстрираха операции по снабдяване с артилерийски снаряди за гаубици K9 пред група военни и правителствени служители от близкоизточната страна, се посочва в съобщението.

Южна Корея наскоро потърси по-тесни връзки на отбранителната си промишленост с Катар на фона на стремежа си да стане основен глобален износител на оръжия, подписвайки през февруари двустранен меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в областта на отбраната.

Швеция засилва способностите си за пресичане на водни препятствия с нови амфибийни системи M3 от GDELS.

📸 Снимки: GDELS

🇪🇸🤝🇸🇪 General Dynamics European Land Systems (GDELS) получи поръчка за четвърта партида амфибийни мостови и фериботни системи M3 за въоръжените сили на Швеция. Договорът беше подписан с шведската агенция за обществени поръчки в областта на отбраната Försvarets Materielverk (FMV) на 5 септември 2024 г. Тази поръчка бележи нова фаза в укрепването на способностите на страната за прекосяване на водни препятствия.

M3 е признат за най-модерния и най-бърз амфибиен мост и фериботна система в света по отношение на товароносимостта, времето за сглобяване и маневреността по суша и вода. Способен е да носи товари до MLC 85T/132W, включително основни бойни танкове като Leopard 2, M1A2 Abrams и Challenger 2. Осигурява плавен преход между суша и вода, а управлението му изисква от екипаж от само двама военнослужещи.

Повишената автоматизация на системата също помага за намаляване на оперативните разходи. M3 може да се използва като мост или ферибот с няколко отсека, предлагайки голяма гъвкавост на бойното полето. Притежава широка оперативна съвместимост с други решения за свързване, като SRB - Standard Ribbon Bridge (стандартен лентов мост) и IRB - Improved Ribbon Bridge (подобрен лентов мост), което позволява съвместни операции на коалиции, използващи различни системи.

Швеция ще може да използва амфибийните системи M3 с различни тежки военни превозни средства, които в момента са на въоръжение в нейните сухопътни сили, включително основният боен танк Stridsvagn 122 - модифицирана версия на немския Leopard 2 с тегло около 62 тона, местно произведените бойни машини на пехотата CV90 с тегло между 25 и 35 тона в зависимост от версията и бронетранспортьорите BvS 10.

Преди да придобие системите M3, Швеция разчиташе предимно системата IRB за пресичане на водни тела. IRB е плаваща мостова система, способна да транспортира тежка бронирана техника и друго военно оборудване. M3 обаче предлага допълнителни предимства по отношение на скоростта на разгръщане, гъвкавостта и оперативната съвместимост с други системи на НАТО, като тези, използвани от Съединените щати, Обединеното кралство и Германия.

KNDS и GDELS представиха 155 mm модул за артилерийско оръдие на Piranha Heavy Mission Carrier

KNDS Deutschland и GDELS свързаха безпилотния 155 mm, 52-калибър артилерийски оръден модул на KNDS с GDELS 10×10 Piranha Heavy Mission Carrier (HMC).

🇩🇪🤝🇫🇷 На 2024 Defense iQ Future Artillery Conference, проведена в Париж от 21-23 май, KNDS Deutschland и General Dynamics European Land Systems (GDELS) представиха безпилотния 155 mm, 52-калибър артилерийски оръден модул (AGM) на KNDS, монтиран на GDELS 10×10 шаси Piranha Heavy Mission Carrier (HMC).

„С брутно тегло на превозното средство до 40 тона и диаметър на завиване под 18 м, благодарение на управлението на четирите оси, AGM на Piranha HMC съчетава изключителна тактическа мобилност с превъзходна артилерийска огнева мощ“, заявиха двете компании в съвместно прессъобщение.

AGM на Piranha HMC може да се управлява от екипаж от двама души, като превозното средство предлага достатъчно място за допълнителен трети член на екипажа или алтернативно допълнително място за съхранение. Ефективният азимут на AGM, интегриран в Piranha, е 360°, като компаниите отбелязват, че 155-милиметровото оръдие може да се стреля в движение.

„Благодарение на здравото му шаси 10×10 не са необходими вертикални подпори за стрелба, както е в случая с други конвенционални колесни гаубици“, се казва в прессъобщението, добавяйки, че AGM „предлага цялостна автономност на цялата система за командване, навигация и контрол на огъня, както и напълно нови оперативни опции благодарение на стабилността, свързана със системата. Решаващият фактор за намаляване на натоварването на екипажа е последователното използване на системно поддържана интелигентност във връзка с роботиката.“

Комбинацията предлага „shoot and scoot“ възможности за избягване на контрабатарейна стрелба и множество патронни едновременни удари (MRSI), както и непряко и директно насочване срещу движещи се наземни и морски цели.

С тази нова колесна самоходна гаубица двете компании продължават сътрудничеството, започнало с артилерийската система Donar 155 mm/L52, базирана на верижната платформа ASCOD. KNDS предлага и AGM на многоцелевата бронирана машина 8×8 Boxer.

„С един и същи артилерийски модул на двете водещи фамилии колесни бронирани превозни средства в западния свят, възможностите за непряка огнева поддръжка и оперативната съвместимост в рамките на НАТО означават значително подобрение на способностите“, заявяват компаниите.

„Сътрудничеството между германско-френската KNDS и европейското бизнес звено на General Dynamics Corporation със седалище в САЩ също укрепва трансатлантическото сътрудничество“, добавиха те.

Новите Bradley M2A4E1 на американската армия за първи път разполагат със система за активна защита Iron Fist

Американската армия е отпуснала средства за закупуване на Bradley M2A4E1 за всеки Bradley, доставен преди това на Украйна, общо около 200 превозни средства до момента.
📸 Снимка: PEO GCS

🇺🇸 На 30 април 2024 г. Изпълнителният офис на програмата Ground Combat Systems представи новата бойна машина на пехотата M2A4E1 Bradley по време на събитие, проведено от армията на САЩ в Сако, Мейн. Този най-нов вариант интегрира системата за активна защита Iron Fist, подобрен инфрачервен мерник на стрелеца с висока разделителна способност и контролен модул за околната среда. Армията на САЩ е отпуснала средства за закупуване на Bradley M2A4E1 за всеки Bradley, доставен преди това на Украйна, общо около 200 превозни средства до момента.

Основата на M2A4E1, Bradley M2A4, е подобрена версия, предназначена да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени по-ранните модели на Bradley M2, които бяха оборудвани с допълнителна броня и електроника по време на войната в Ирак. Тези модификации добавиха тегло и намалиха експлоатационните възможности на автомобила. За справяне с тези проблеми бяха въведени предложения за инженерни промени (ECP). ECP1 се фокусира върху възстановяването на мобилността чрез инсталиране на по-леки вериги, нови амортисьори, преработена опорна система на окачването и тежки торсионни щанги, с цел по-добро управление на увеличеното тегло, като същевременно поддържа достатъчен просвет за неравни терени и намалява уязвимостта към импровизирани взривни устройства (IED).

ECP2 има за цел да подобри автомобилната мощност чрез по-голям двигател, нова трансмисия и интелигентна система за управление на мощността, предназначена да подобри разпределението на електрическата енергия, улеснявайки интегрирането на усъвършенствани мрежови тактически радиостанции и бойни командни системи. Превозните средства, получаващи надстройки ECP1 и ECP2, са обозначени като M2A4, като първоначалните надстройки ECP1 са извършени в средата на 2015 г., а надстройките ECP2 започват през 2018 г.

По отношение на производството, M2A4 е изграден върху съществуващи рамки от варианти на Bradley като M2A3, M7A3 и M2A2 ODS-SA. През юни 2018 г. BAE Systems Land and Armaments получи договор за производство на до 164 бойни машини M2A4 и M7A4 Bradley. M2A4 включва подобрения като подобрено задвижване и по-мощен двигател, заедно с нова дигитализирана електроника, която поддържа съвременни военни операции. Допълнителните характеристики включват нова противопожарна система и IED заглушител за подобряване на безопасността на екипажа в зони на конфликт. Първите единици на M2A4 бяха разгърнати през април 2022 г.

Ключова характеристика на M2A4E1 е системата за активна защита Iron Fist (APS), разработена чрез сътрудничество между General Dynamics и Elbit Systems. Този усъвършенстван защитен механизъм, инсталиран на бронирани превозни средства за противодействие на заплахи като ракетни гранати и противотанкови управляеми ракети (ATGM), работи на базата на „трудно унищожаване“, което означава, че активно прихваща и неутрализира входящите заплахи, преди да могат да повлияят на превозно средство. Той е оборудван със сензори и радари, които непрекъснато наблюдават околността за потенциални заплахи. При откриване на заплаха системата изчислява необходимите параметри за изстрелване на контрамуниция в точно изчислен момент. Този прехващач, малко взривно устройство, се детонира близо до заплахата, извеждайки я от строя чрез изпускане на шрапнел и ударна вълна, като по този начин предотвратява повреда на целевото превозно средство.

“Железният юмрук” се характеризира със своята адаптивност към различни платформи за военни превозни средства, вариращи от леки бронирани превозни средства до по-тежко бронирани танкове. Системата включва оптични и радарни сензори, които осигуряват цялостно 360-градусово отбранително покритие. Неговият модулен дизайн позволява интегриране в различни видове превозни средства с минимални модификации. Въпреки сложността и възможностите на системата, тя е проектирана да бъде сравнително лека и да поддържа нисък профил върху превозното средство, като гарантира, че не променя значително оперативните възможности или физическия профил на превозното средство.

Bradley M2A4E1 също така включва инфрачервен мерник с висока разделителна способност (HD FLIR Gunner’s Sight), който използва инфрачервена технология за гледане напред (FLIR) от трето поколение, основно интегрирана във военни превозни средства като танковете M1A2 Abrams. Тази система позволява на операторите да откриват топлинни емисии от обекти, преобразувайки ги в топлинни изображения за показване. Тази способност е от решаващо значение за идентифициране и поразяване на цели на големи разстояния, като ефективно действа независимо от условията на околната среда, включително през дим, мъгла и пълна тъмнина. По този начин системата FLIR поддържа както дейности по откриване, така и дейности по ангажиране, като предоставя ясно термично изображение независимо от условията на околната среда.

Освен това блокът за управление на околната среда (ECU), интегриран в M2A4E1 Bradley, представлява система, предназначена да регулира вътрешните условия на превозното средство, контролирайки температурата, влажността и качеството на въздуха, за да поддържа стабилна среда за пътниците. ECU обикновено са от съществено значение във военните превозни средства, за да се гарантира, че вътрешната атмосфера остава благоприятна за работата на екипажа при различни условия на околната среда. Включването на такива системи обикновено поддържа други подобрения за подобряване на жизнеспособността и функционалността на военните превозни средства, като по-добро генериране на енергия и подобрени електронни системи.

Украйна изтегля предоставените от САЩ танкове Ейбрамс от фронтовите линии заради заплахи от руски дронове.

M1A2 стреля по време на състезание във Форт Бенинг, Джорджия през 2022 г.
📸 Снимка: US Army

🇺🇸🤝🇺🇦 Украйна засега остави настрана от бойните действия американските танкове Abrams M1A1, отчасти защото засиленото използване на дронове от страна на Русия ги направи твърде уязвими, заявиха двама американски военни служители пред Асошиейтед прес.

САЩ се съгласиха да изпратят 31 танка Abrams в Украйна през януари 2023 г. след агресивна продължила месеци кампания на Киев, която твърдеше, че танковете, струващи около 10 милиона щатски долара всеки, са жизненоважни за способността му да пробие руските линии.

Но бойното поле се е променило значително оттогава, особено от повсеместното използване на руски дронове за наблюдение и бойни дронове ловци-убийци. Тези оръжия затрудняват Украйна да защитава танковете, тъй като биват бързо открити и преследвани от руски дронове или снаряди.

Пет от 31 танка вече са загубени в следствие на вражески атаки.

Разпространението на безпилотни летателни апарати на украинското бойно поле означава, че „няма открит терен, през който можете просто да преминете, без да се страхувате от разкриване“, каза високопоставен служител на отбраната пред репортери в четвъртък.

Служителят говори при условие за анонимност, за да предостави актуална информация за оръжейната подкрепа на САЩ за Украйна преди петъчната среща на контактната група за отбраната на Украйна.

Засега танковете са преместени от предните линии и САЩ ще работят с украинците за пренастройване на тактиката, каза заместник-председателят на Обединения комитет на началник-щабовете адмирал Кристофър Грейди и трети служител на отбраната, който потвърди преместването при условие за анонимност.

„Мислейки за начина, по който се развива битката, масивната броня е изложена на голям риск в среда на повсеместно използване на безпилотни летателни системи“, обясни Грейди в интервю за АП по-рано тази седмица, добавяйки, че танковете все още са важни.

„Сега има начин да го направим“, каза той. „Ние ще работим с нашите украински партньори и други партньори на място, за да им помогнем да обмислят как могат да използват танковете в тази променена бойна среда, в която всичко се забелязва веднага.“

Новината за изтеглените танкове идва в момент, в който САЩ отбелязва втората годишнина на Контактната група за отбрана на Украйна, коалиция от около 50 държави, която се среща всеки месец, за да оцени нуждите на Украйна на бойното поле и да определи къде да намери необходимите боеприпаси, оръжия или поддръжка, за да запази украинската армия оборудвана.

Последните пакети за военна помощ, включително този на стойност 1 милиард долара, подписан от президента Джо Байдън в сряда, също отразяват по-широкото пренастройване на украинските въоръжени сили.

Очаква се в петък САЩ да обявят предоставявянето на около 6 милиарда долара дългосрочна военна помощ на Украйна, заявиха американски служители, добавяйки, че тя ще включва дълго търсените боеприпаси за системите за противовъздушна отбрана Patriot. Длъжностните лица говориха при условие за анонимност, за да обсъдят подробности, които все още не са оповестени публично.

Пакетът от 1 милиард долара набляга на възможностите за борба с дронове, включително патрони от калибър .50, специално модифицирани за противодействие на системи за дронове; допълнителна ПВО и боеприпаси, както и множество алтернативни и по-евтини превозни средства, включително Humvee, бойни превозни средства на пехотата Bradley и противоминни превозни средства със защита от засада.

САЩ също потвърдиха за първи път, че предоставят балистични ракети с голям обсег, известни като ATACMS, позволяващи на Украйна да нанесе удари дълбоко в окупираните от Русия райони, без да се налага разгръщане в близост до фронтовата линия, което я прави допълнително уязвима от откриване и атака от вражески дронове.

Докато безпилотните самолети са значителна заплаха, украинците също не са възприели тактика, която би могла да направи танковете по-ефективни, каза един от служителите на отбраната на САЩ.

След като обявиха, че ще предоставят на Украйна танковете Abrams през януари 2023 г., САЩ започнаха да обучават украинците в армейската база Графенвьор в Германия същата пролет. Там те ги научиха как да използват танковете във война с комбинирани оръжия - където танковете действат като част от система от настъпващи бронирани сили, координиращи движенията с настъпателен огън отгоре, пехотни войски и въздушни средства.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви в канала си в Telegram през септември, че Ейбрамс е пристигнал в Украйна. Оттогава обаче Украйна ги е използвала само ограничено и не е превърнала бойните действия с комбинирани оръжия в част от операциите си, каза представител на отбраната.

По време на неотдавнашното си изтегляне от Авдиевка, град в Източна Украйна, който беше в центъра на интензивни битки в продължение на месеци, няколко танка бяха изгубени от руски атаки, каза служителят.

Дългото забавяне от страна на Конгреса при приемането на ново финансиране за Украйна означаваше, че нейните сили трябваше да пестят от боеприпаси. В Авдиевка украинските сили бяха силно превъзхождани и отвръщаха на руските планиращи бомби и дронове ловци-убийци с каквито боеприпаси им бяха останали.

Прототипите на Challenger 3 MBT продължават да излизат от производствената линия в Телфорд, Великобритания.

🇬🇧🤝🇩🇪 Последният от осемте прототипа на основен боен танк (MBT) Challenger 3 излезе от производствената линия на съвместното немско-британско предприятие Rheinmetall BAE Systems Land (RBSL) в Телфорд на 18 април 2024 г., когато мястото беше посетено от министъра на отбраната на Обединеното кралство Грант Шапс. Това пише Питър Фелстед, експерт в сферата на отбранителната индустрия, в своя статия за изданието European Security & Defence.

Изпитанията на първия прототип стартираха през февруари 2024 г. Всичките осем прототипа ще бъдат тествани в оперативни условия, за да се потвърди тяхната производителност, както и при необходимост да се извършат съответните подобрения, преди да се даде началото на серийното производство и доставка на 140-те танка, предвидени за британската армия.

„В един по-опасен свят необходимостта от средства като Challenger 3 е все по-сериозна на фона на нарастващите заплахи, пред които е изправено Обединеното кралство. Този танк е проектиран да бъде в основата на бойните способности на британската армия и ще бъде неразделна част от стратегията за възпиране на Обединеното кралство“, заяви Шапс, цитиран от RBSL и прессъобщения на армията. „Неуморната работа и всеотдайността, показани не само в Телфорд, но и в цялата страна, са от основно значение както за развитието на иновациите в отбранителната индустрия на Обединеното кралство, така и за снабдяването на нашите сили на първа линия.“

В прессъобщението на британската армия се посочва, че Challenger 3 „ще бъде върховият хищник на съвременната война“, добавяйки, „С несравнима авангардна огнева мощ, защита и мобилност, той ще бъде винаги готов да доминира на бойното поле.“

Challenger 3 разполага с ново 120 mm гладкоцевно оръдие L55A1, създадено от Rheinmetall, което позволява използването на най-модерните боеприпаси на производителя, както и следващо поколение суверенна модулна броня, проектирана от Лабораторията за отбранителна наука и технологии (DSTL) на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. Той също така ще има напълно дигитализиран купол и "Medium" варианта на системата за активна защита Trophy (APS), предоставена от израелските Rafael Advanced Defense Systems.

Challenger 3, който се доставя от RBSL по договор за 800 милиона британски лири (931 милиона евро), ще бъде основният боен танк на британската армия поне до 2040 г.

Директорът на програмите на британската армия, генерал-майор Джон Суифт : „Challenger 3, заедно с Ajax и Boxer, ще бъде от решаващо значение за бойните способности на армията и приноса на Обединеното кралство за НАТО. Доставката на тези прототипи, първите от които вече са подложени на изпитания, бележи важен крайъгълен камък по пътя към модернизация на армията.“

RCH 155 Boxer е избран за изискванията на Британската армия за мобилна огнева платформа

Изборът на варианта RCH 155 на многоцелевото бронирано превозно средство Boxer 8×8 за изискванията на британската армия за мобилна огнева платформа (MFP) най-накрая даде отговор на въпроса дали ще бъде избрано верижно или колесно MFP решение.
📸 Снимка: KNDS

🤝🇩🇪 Правителството на Обединеното кралство обяви, че ще разработи съвместно с Германия варианта на гаубица с дистанционно управление 155 mm (RCH 155) на многоцелевата бронирана машина Boxer 8×8, за да отговори на изискванията на британската армия за мобилна огнева платформа (MFP).

Съобщението беше направено на 23 април 2024 г., когато министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак се срещна с германския канцлер Олаф Шолц в Берлин, за да задълбочи британско-германското сътрудничество в областта на отбраната и сигурността.

„Обединеното кралство и Германия са европейски сили. Заедно сме по-силни – независимо дали става дума за защита срещу руската агресия или задвижване на икономическия растеж и технологичния напредък“, каза Сунак. „Днес отваряме нова глава в нашите отношения: такава, която ще ни направи по-безопасни и проспериращи. В този опасен за света момент Обединеното кралство и Германия стоят рамо до рамо, за да запазят сигурността и просперитета у дома и на целия ни континент.

RCH 155 съчетава модулното шаси Boxer 8×8, произведено от консорциума ARTEC, с артилерийски оръден модул, разработен от германската Krauss-Meffei Wegmann (KMW, сега KNDS) и базиран на верижния 155 mm PzH 2000 SPH на германската армия. Тази система, базирана на оръдие Rheinmetall 155 mm L/52, може да изстреля до девет изстрела в минута в обхват от 40 км, използвайки стандартни боеприпаси и до 54 км, използвайки боеприпаси с увеличен обсег. Той също така има възможност за стрелба в движение, може да достави няколко патрона върху цел едновременно и освен това има възможност за директен огън за битки от близко разстояние.

Верижна самоходна гаубица AS90 на британската армия.
📸 Снимка: defense-aerospace.com

Програмата MFP има за цел да замени парка на британската армия от 155 mm верижни самоходни гаубици (SPH) AS90, които влязоха на въоръжение през 1992 г.

През март 2023 г. Министерството на отбраната на Обединеното кралство (МО) се съгласи да закупи 14 колесни SPH на BAE Systems Bofors Archer 155 mm от Швеция като временна възможност за многофункционално устройство, като първото от тях беше доставено през октомври 2023 г. Това последва, след като Министерството на отбраната на Обединеното кралство дари AS90s, които бяха на въоръжение, за Украйна.

Първоначално британската армия имаше флот от 179 броя AS90, въпреки че след дарението на 32 системи на Украйна само 57 AS90 бяха официално изброени от Министерството на отбраната като влезли в експлоатация към октомври 2023 г.

В прессъобщение от британската армия от 24 април се посочва, че системите RCH 155 са предназначени да влязат в експлоатация това десетилетие.

Генерал-лейтенант Шарън Несмит, заместник-началник на Генералния щаб, беше цитиран да казва: „Много съм горд, че имаме възможността да си сътрудничим с Германия за разработването на RCH 155 като мобилна огнева платформа на британската армия. Това не само предоставя безценна възможност да работим заедно с нашия жизненоважен съюзник Германия, но също така демонстрира нашия ясен ангажимент и лидерска роля в НАТО.

„RCH 155 ще осигури 155 mm самоходна артилерийска система от световна класа за Кралската артилерия – отлично стратегическо съвпадение с британската армия на бъдещето.“

Други претенденти за изискването за MFP включват верижните SPH KNDS PzH 2000 и Hanwha Defense K9A1/2 Thunder и колесни решения, които включват системата Nexter Caesar, ATMOS 2000 на Elbit и 155 mm гаубица Rheinmetall, базирана на шаси на камион HX3 10×10.

НАТО ще разположи щаб на сухопътните сили на 140 км от руската граница във Финландия

Силите на НАТО взеха участие в ученията Karelia Lock във Финландия през изминалото лято.
📸 Снимка: Lukas Pearsall

🇫🇮🇸🇪🇳🇴 Северноатлантическият алианс е готов да създаде щаб на своите сухопътни сили за скандинавските страни във финландския град Микели, който се намира на около 140 километра от границата с Русия, съобщи във вторник местното издание IltaLehti, позовавайки се на информация от източници.

Норвежкият министър на отбраната Бьорн Арилд Грам също е потвърдил пред вестника, че щабът ще бъде установен във Финландия.

"Финландия ще бъде домакин на щаба на сухопътните сили на НАТО. Командирът на нашите отбранителни сили препоръча това", заяви Грам.

В мирно време щабът ще планира и реализира тренировъчните дейности на силите от Алианса в региона. Ако бъде създаден, така нареченият щаб с висока степен на готовност ще работи денонощно и ще докладва директно на щаба в Норфолк на източния бряг на САЩ, се казва още в съобщението. Вестникът добавя, че "въпросът е в дневния ред на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли". В Микели се намира също и щабът на финландската армия.