Италиански Chinook се разби край Брчко: четирима загинали, 11 ранени

🇮🇹🕯️🇧🇦 4 италиански военнослужещи загинаха и 11 бяха ранени, когато тежък транспортен хеликоптер Chinook на Сухопътните войски на Италия се разби вчера следобед в района на Горице край Брчко, в североизточна Босна и Херцеговина. Машината беше част от италианския контингент в EUFOR Althea, военната мисия на Европейския съюз в страната. Командването на EUFOR съобщи, че хеликоптерът е паднал при рутинна тренировка. Министерство на отбраната на Италия потвърди, че на борда са били 15 души, и посочи, че причините се изясняват.

Сред загиналите са 2 военни от Сухопътните войски и 2 от Военния доброволчески корпус на Италианския червен кръст (CRI), спомагателен санитарен корпус към въоръжените сили. Министърът на отбраната Гуидо Крозето оповести имената им вечерта: сержант Симоне Руджа и сержант Клаудио Маркези от Авиацията на Сухопътните войски, лейтенант Франко Адриано Дзекило и сержант Лаура Прокачи от корпуса на Червения кръст. Миланският Il Giorno представя Дзекило като военен лекар от Милано. Според Leggo, който се позова на източници във Витербо, двама от загиналите са служели в 1-ви полк „Антарес“ на армейската авиация, който е базиран в града. Официално потвърждение на това няма.

Министерството обясни, че не е публикувало никакви детайли, преди семействата да бъдат уведомени. На своя профил в X Крозето написа: „Изчакахме драматичната вест за смъртта на близките им да достигне до семействата и искахме да не позволим стотици други семейства да изживеят часове на тревога в очакване да научат имената на хората, засегнати от инцидента.“ В официалното съобщение на ведомството добави: „В този момент на огромна болка мислите ми са преди всичко при семействата на нашите загинали, на които изказвам съболезнования от свое име и от името на цялото отбранително ведомство. Няма думи, които да компенсират толкова голяма загуба.“

Броят на жертвите беше постепенно изяснен. Според Klix.ba хеликоптерът е паднал около 16:00 ч. местно време. Първите сведения бяха за 3 загинали на място и 12 ранени. Директорът на здравния център в Брчко Ясмин Механович заяви пред сайта, че един от ранените остава с опасност за живота, а кметът на Брчко Синиша Милич заяви пред РТРС, че няколко души се намират в критично състояние. Малко след 19:00 ч. Klix.ba съобщи, че един от ранените е починал, с което броят на загиналите е нарастна до 4. По-късно бяха дадени уверения, че животът на никой от 11-те оцелели не е в опасност. В последното си съобщение EUFOR уточни, че 2 ранени са преместени в болница в Тузла, 9 се лекуват в Брчко и всички се намират в стабилно състояние. Министерството изпрати при тях свои военни лекари.

Мястото на катастрофата попада в пределите на окръг Брчко, автономна административна единица извън Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На място веднага пристигнаха полицията на окръга, пожарникари и линейки, а районът беше отцепен. В първото си изявление EUFOR посочи, че при падането не са пострадали цивилни, нито са поразени сгради, имущество или превозни средства. Публикуваните на сайта снимки от мястото показват разкъсания фюзелаж на Chinook, легнал на една страна, и военни, които работят край останките.

Какво точно се е случило във въздуха, засега не е обявено. Министерството на отбраната на Италия обяви, че разследването вече е в ход и трябва да изясни обстоятелствата как е протекъл инцидентът. EUFOR обяви, че провежда „пълно и щателно разследване“ и ще даде повече факти, когато те бъдат установени. Мисията призова гражданите да не тиражират дезинформация, да се въздържат от спекулации и да следят само официалните ѝ канали.

Фаиз Илиязович, който е шофирал със сина си през Брчко, разказа пред Klix.ba, че машината е минала над тях. „Синът ми отвори прозореца и казва, че нещо в колата тропа. Обърнах се – хеликоптерът с две витла летеше и здравата тропаше“, описа той. По думите му машината е прелетяла „почти над целия град“, но за щастие е паднала встрани: „За съжаление, това е нещастие, но можеше да бъде и по-лошо.“ Илиязович каза още, че по-късно е видял запис, направен от млад мъж, на който според него „се виждаше, че има някаква повреда“.

Кратък вертикален клип, споделен в X от босненски профили, показва летателен апарат с 2 ротора, който лети ниско над обрасло поле. Силуетът му се завърта и той се спуска към линията на дърветата, зад която изчезва. Мястото на заснемане на кадрите не е установено. Klix.ba публикува запис от последните секунди преди падането, който приписва на портала „Дешавания в Биелина“. The Aviationist описва запис, на който Chinook се върти неуправляемо, преди да падне. Нито EUFOR, нито министерството в Рим са коментирали записите.

Разбилият се Chinook е ICH-47F, италианският вариант на американския хеликоптер CH-47F Chinook. Това е тежък транспортен хеликоптер с 2 тандемни ротора, предназначен за превозване на войски и товари. През 2009 г. италианската агенция за въоръжения ARMAEREO поръча 16 такива машини на AgustaWestland, днес част от Leonardo, по споразумение с Boeing: фюзелажите се произвеждат в Пенсилвания, а окончателното сглобяване се извършва във Вергиате. Новите ICH-47F замениха 40-те стари ICH-47C, които италианската армейска авиация получи през 70-те години. Те са производство на Elicotteri Meridionali, която произвежда американския CH-47C по лиценз. Днес 11-а ескадрилна група „Ерколе“ на 1-ви полк „Антарес“ използва ICH-47F на военното летище във Витербо, на 107 км северозападно от Рим.

Италия командва мисията EUFOR Althea от 21 януари 2026 г., когато генерал-майор Маурицио Фронда пое командването от румънския генерал-майор Флорин-Мариан Барбу. Операцията започна към края на 2004 г. и поддържа сигурността в Босна и Херцеговина, подпомагайки местните власти и обучавайки въоръжените сили. Според Sky TG24 в нея участват около 1600 военнослужещи от 24 страни, а италианският контингент от около 300 души е най-големият. Щабът е в Кемп Бутмир край Сараево.

Според Klix.ba, който се позовава на архива на агенциите и на базата данни Aviation Safety Network, това е първата катастрофа с хеликоптер на EUFOR със загинали в Босна от 19 юни 2008 г. Тогава в Централната част на страната се разби BO-105 и загинаха двамата испански пилоти и двама германски офицери. По общ брой пострадали случаят край Брчко е най-тежката авиационна катастрофа на международния контингент в страната след 17 септември 1997 г. Тогава хеликоптер на ООН се удари в планината над Фойница в гъста мъгла. Тогава загинаха 12 души, сред които и заместник-върховният представител Герд Вагнер.

Премиерът Джорджа Мелони заяви: „Новината за трагичния инцидент с италиански хеликоптер на EUFOR в Босна и Херцеговина ме изпълва с дълбока скръб. Мислите ми са с жертвите, техните семейства и всички участници в мисията за мир и стабилност в региона, които преживяват часове на тревога.“ Вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че „посланикът на Италия в Сараево вече пътува към Брчко, мястото на инцидента“. Солидарност с колегите от EUFOR изрази и командващият щаба на НАТО в Сараево.

Крозето обяви, че на 30 октомври сутринта заедно с началника на Генералния щаб на отбраната и с още военни лекари специалисти ще посети ранените и останалите италиански военни в Босна. Катастрофата промени и подготовката за Деня на въоръжените сили на Италия на 4 ноември. По думите на министъра „Селото на отбраната“, чието тържествено откриване беше насрочено за 30 октомври, няма да бъде място за празник. Вместо това гражданите ще могат да отидат там с молитва, цвете, послание или само с присъствието си, за да изразят съпричастността си към загиналите и семействата им.

2 боеприпаса HIMARS унищожиха командния пункт на руски танков полк

🇷🇺🎯🇺🇦 Месеци разузнаване и два боеприпаса от високомобилната реактивна система за залпов огън M142 HIMARS бяха нужни на 33-та отделна механизирана бригада, за да унищожи командния пункт на 26-и танков полк към 47-ма дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия н Московския военен окръг – мястото, от което командването на полка управлява своите подразделения. Бригадата обяви удара на 26 октомври с видео в Telegram и Facebook. По думите ѝ пунктът се е намирал на 15 км навътре от зоната на бойните действия. Датата на самия удар не е посочена.

Изстрелването на двете ракети е последната и най-кратка част от операцията. Според надписи във видеото събирането на данни за целта е продължило месеци: разпити на военнопленници, изучаване на местността, прехващане на разговори в радио ефира и анализ на събраната информация. Разузнавачите са уточнявали координатите, докато не са потвърдили окончателно целта, и едва тогава са насочили HIMARS. В кадрите се виждат двата взрива и димът над горска ивица между обработени ниви.

HIMARS изстрелва управляемите ракети GMLRS, чийто обсег по данни на производителя Lockheed Martin надхвърля 70 км. Пусковата установка носи един контейнер с 6 ракети. Украйна използва системата още от лятото на 2022 г. Колесното шаси позволява на разчета да стреля и бързо да напусне позицията. Пункт на 15 км от зоната на бойните действия се намира в рамките на този обсег, поради което решаващото условие се оказва точността на координатите, а не обсегът или точността на ракетите, които са многократно доказали се. 33-та бригада не уточнява какъв точно боеприпас е използван.

Резултатът е описан в публикацията с думите: „Всички, които оцеляха, бягаха с каквото имаха, а останалите загуби на врага още ги броим.“ Надписите в записа са по-подробни. Работата на командния пункт е спряла, а остатъците му е трябвало да бъдат преместени. Управлението на руските звена „от полка до взводовете“ е било нарушено за поне 72 часа, а натискът от малки пехотни групи в участъка, за чиято отбрана отговаря бригадата, е намалял.

Записът включва и прехванати разговори в ефира. В тях се чува как руски военнослужещ казва, че „всички бягат оттам като плъхове от кораба“. Следва ироничният упрек: „Защото трябваше да се преместят, а не да седят 3 години на едно място.“ Втората реплика посочва уязвимостта, на която е стъпила цялата операция. Командният пункт, който не сменя мястото си, може да бъде наблюдаван месеци наред, а координатите му – проверявани многократно до окончателното им потвърждаване.

26-и танков полк влиза в състава на 47-а танкова дивизия на руските сухопътни войски. Сформиран в края на 2021 г. в Мулино, Нижегородска област, той наследи ядрото на разформированата 6-а танкова бригада. Бригадата не посочва участъка, в който е поразен пунктът на полка.

От 30 септември украинската 33-та бригада носи почетното наименование „Дмитро Байда-Вишневецки“, което ѝ беше дадено с указ на президента Володимир Зеленски. Вишневецки е казашки предводител от XVI в. Неговата крепост на остров Мала Хортица се смята за предшественица на Запорожката Сеч.

Това далеч не е първия такъв удар от бригадата с американския комплекс. На 2 август 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че бойците ѝ са открили руско артилерийско оръдие и са насочили удар с HIMARS по него. Оръдието е унищожено заедно с разчета.

На 26 октомври 2025 г. бригадата съобщи за неуспешен руски щурм при Володимиривка в Донецка област. От 5-те бронирани машини, тръгнали откъм Новоторецке, 3 са затънали в калта и екипажите им са излезли във водата. По струпаните руски сили тогава е стреляла украинската артилерия, включително HIMARS.

Все още няма официално потвърждение за мащаба на руските загуби, но ефектът от удара, описан от 33-та бригада в записа, е друг: най-малко три денонощия нарушено управление от полка до взводовете и силно отслабен натиск на пехотата в защитавания от нея участък.

Поименни списъци на близо 8800 загинали и изчезнали от руската 36-а армия

Президентът Владимир Путин връчва медал „Златна звезда“ на генерал-майор Александър Майданкин, командващ 36-а гвардейска общовойскова армия, Източен военен окръг. 📸 Снимка: Alexei Nikolsky / RIA Novosti

🇷🇺🪦 Близо 8800 военнослужещи от 36-а гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг се водят загинали или безследно изчезнали в два поименни списъка, публикувани от Telegram канала „НЕ ЖДИ хорошие новости“ в периода 22-26 октомври. Особено тежка изглежда картината при 37-а отделна гвардейска мотострелкова бригада: само за нея списъците включват повече загуби от целия ѝ щат. Таблицата на загиналите наброява 4875 души, а тази на изчезналите – 4087. Според сметките на авторите 172 лица са били в двете: първо са водени като изчезнали, а по-късно като загинали.

Според „НЕ ЖДИ“ списъците са предадени от офицер от командването на „Восток“, една от групировките, в които са организирани руските военни операции в Украйна. Каналът не уточнява своя източник. „НЕ ЖДИ хорошие новости“ е създаден през януари 2024 г. Има 99 хил. абонати и представлява част от мрежата „НЕ ЖДИ меня из Украины“, която от март 2022 г. публикува данни за загинали и пленени руски военнослужещи и се представя като „най-голямата база на руски военни, убити или пленени във войната в Украйна“. Двата канала събират и жалби на руски военни и техните близки срещу командирите. Към 26 октомври нито една медия не е потвърдила самостоятелно списъците.

36-а армия има щаб в Улан Уде, столица на Република Бурятия в Далечния изток. Част е от Източния военен окръг. Основните ѝ съединения са 37-а бригада, базирана в Кяхта на границата с Монголия, и 5-а отделна гвардейска танкова бригада от Улан Уде. Към тях публикацията причислява и 1461-ви мотострелкови полк.

Регистърът на загиналите е таблица, която съдържа подразделение, звание, собствено, бащино и фамилно име и личен номер на всеки военнослужещ, но не и дати на смъртта. Според регистъра най-много жертви има 37-а бригада – 2885. Следват 5-а танкова бригада с 1270 и 1461-ви полк с 574. В таблицата с безследно изчезнали, в която всеки запис е придружен от дата, същите три части имат съответно 2197, 939 и 941 души. Останалите около 150 убити са от по-малки подразделения на армията: щурмов и мотострелкови батальон, артилерийска бригада и артилерийски полк, рота със специално предназначение, инженерно-сапьорен полк и батальон за безпилотни системи.

Frontline Monitor свали и преброи двете таблици. Редовете са точно 4875 и 4087, а разпределението по части съвпада с публикуваните цифри с незначителна разлика от няколко записа. При съпоставка по пълно име в двете таблици се повтарят имената на 184 души от една и съща част, малко повече от онези 172 души, които бяха посочени от авторите. Част от разликата вероятно идва от съименници, които не могат да бъдат разграничени без дата на раждане. В регистъра на загиналите 47 записа съдържат личен номер, който се среща и при друг запис. Това е под 1% от всички записи, така че мащабът не се променя.

Таблицата на загиналите издържа и при сравнение с независим източник. Близо половината записи от нея (2376 от 4875) се откриват по пълно име в поименната база на независимото руско издание „Медиазона“ и руската служба на BBC, която към 23 октомври включва 283 000 убити руски военнослужещи, установени с открити източници. При изчезналите съвпаденията са едва 12,8%, а хората със същите имена в базата са от различни краища на Русия, което показва, че повечето от тях са съименници.

Разликата се откроява най-ясно по регионите. В случайна извадка от 300 съвпадения с имена, които се срещат в базата само веднъж, 158 души са от Бурятия. Заедно със Забайкалския край, Якутия, Иркутска област и останалите региони в Далечния изток те възлизат на 85% от извадката. В цялата база данни на „Медиазона“ Бурятия е около 2%. Почти всички от извадката (294 от 300) са загинали от 2023 г. насам, което съвпада с периода, посочен от авторите. Разпределението по звания е сходно с това в базата. Две трети от загиналите в списъка са редници, а офицерите са 85, т.е. под 2%. Към 23 октомври офицерите от армията и другите силови структури, попаднали в базата данни на „Медиазона“, възлизат на малко повече от 7900 от общо 283 000, около 2,8%.

Сверката потвърждава района и мащаба, но не всеки отделен човек: щом по пълно име в базата се откриват и 12,8% от изчезналите, съименници има и сред 2376 съвпадения. Не потвърждава и частите: разделението по бригади, щатната численост и периодът остават по данните на канала. Сверяването не позволява да бъде разграничен вътрешен армейски отчет от списък, съставен от собствената база на мрежата „НЕ ЖДИ“, която според нейното описание е най-голямата от този вид.

Според сметките на автора 8790 души без повторенията са 59,4% от щата на армията, т.е. от числеността ѝ по разписание, която е 14 794 души. За 37-а бригада документите дават 5082 записа при щат от 3853 души. Дори ако всичките 172 повторения се отнесат към нея, остават поне 4910 души, около 127% от пълен щатен състав. Делът за 5-а танкова бригада е 75,7% при щат от 2917 души. За 1461-ви полк той е около 84% при щат от 1803 души.

Таблиците покриват различни периоди. Датите в таблицата на изчезналите са почти изцяло от септември 2025 до август 2026 г. Само 9 записа датират от по-ранен период, 5 от тях са от 2023 г. Последната дата е 1 септември 2026 г. Регистърът на загиналите е без дати и по думите на канала обхваща времето от началото на 2023 г. до октомври 2026 г. Процентите сравняват натрупаните за над 3 години и половина загуби с един щатен състав, затова и авторите ги пресмятат „от един пълен щатен състав“.

Изчезналите не са непременно загинали, но огромна част от случаите се случва точно това. Ако списъците и щатът са верни, загиналите и изчезналите в 37-а бригада, взети заедно, са над военнослужещи, които тя може да има паралелно, и каналът стига до извода, че личният ѝ състав „фактически се е обновил изцяло“. Списъкът на изчезналите показва и темповете. След връх от 458 души през януари 2026 г. броят им според датите в списъка спада до 294 през март, а след това нараства всеки месец до 628 през август. В редиците на 37-а бригада най-тежките месеци са юни, юли и август 2026 г. с по най-малко 250 безследно изчезнали. Извадката на „Медиазона“ подсказва какъв е съставът на попълненията: 132 от 300 са отбелязани там като доброволци, 27 като мобилизирани и 15 като вербувани от затворнически колонии. За останалите е посочен родът войски или липсват данни.

Авторите на публикацията придружиха списъка на изчезналите с данни, които не са отразени в самия него. По думите им заповеди за плащания към роднините са издадени само за 1820 от 4087-те изчезнали, около 44,5%, а според документите само 41 от изчезналите са признати за загинали. В новия регистър с жертвите вече фигурират 172 от тях.

Документите описват износването на една руска армия по име, звание и подразделение. Близо половината имена от списъка на жертвите се откриват в независимата база, а регионите в извадката показват районите около базите на 36-а армия. Разпределението по бригади, щатът и периодът засега стъпват само на данни на канала. Решаващата проверка е във времето. Самата „Медиазона“ алармира, че данните за последните месеци са най-непълни. От съвпаденията с имена, които се срещат в базата само веднъж, около 1150 са на загинали през 2025 г., а под 200 – на загинали през 2026 г., макар че в таблицата на изчезналите най-тежки месеци да са тъкмо от тази година. Ако документът наистина стига до октомври, както се настоява, броят на записите за 2026 г. трябва да се доближат до тези година по-рано, когато „Медиазона“ попълни данните за годината. Останат ли далеч под тях, списъкът обхваща по-кратко време, отколкото твърдят авторите му.

Украински Ми-8 изстрелва прехващачи F7 Litavr срещу руските ударни дронове

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински многоцелеви хеликоптер Ми-8 лети над гориста равнина с пускова установка под страничния пилон – точката за окачване на въоръжение. На нея са окачени 6 прехващача F7 Litavr. Кадрите бяха публикувани онлайн днес и показват машината в нова роля: вместо сама да преследва руските ударни дронове, тя служи като летяща пускова площадка за прехващачи, които довършват задачата. В материал от 15 октомври The New York Times описа как посочения подход се прилага в битка. Репортерите на вестника Мария Вареникова и Пол Мозур са летели на борда на такъв Ми-8.

Целите са руските дронове „Шахед“, както в Украйна наричат ударните апарати от семейството на иранския „Шахед-136“, произвеждани по лиценз в Русия под името „Геран-2“. Пилотът Олег, 45-годишен вертолетчик от Сухопътните войски на ВСУ, е изпълнил десетки мисии по стария метод, в който екипажите доближават целта и я свалят с картечници – евтино и ефективно, но опасно. Сега вместо картечници и неуправляеми ракети хеликоптерът му носи витлови прехващачи, насочвани от изкуствен интелект. Русия продължава да смесва в своите масирани атаки витловите „Шахед“ с реактивните им версии, затова Олег продължава да лети. При един от последните му полети екипажът е свалил 8 дрона. Вестникът не съобщава фамилията на пилота, частта му и района, в който действа.

F7 Litavr е разработка на украинската компания F-Drones и носи името на казашкия боен барабан. Според Министерството на отбраната на Украйна той развива до 350 км/ч, работи в радиус от 40 км и на височина до 9 км. В едно от подразделенията на Силите за безпилотни системи е регистриран и полет на над 80 км. Дронът има дневна и термовизионна камера, както и навигация, която не зависи от GPS и е предназначена за работа при интензивна електронна война. В последната фаза насочването е напълно автономно: когато прехващачът засече целта, той се насочва сам към нея, а операторът управлява само неговата скорост. Разработката е започнала през есента на 2024 г. През лятото на 2025 г. дронът е преминал изпитанията, кодифициран е влиза на въоръжение във войските. Серийните доставки за войските започват през есента на същата година.

Ми-8 с прехващачи беше показан публично за първи път на 24 август 2026 г., в обръщение на президента Володимир Зеленски за Деня на независимостта. Тогава конкретният вид не беше обявен, а Janes отбеляза само единствено сходство с F7 Litavr. В текста под своето видео NYT вече пише, че прехващачите са Litavr. По оценка на украинското издание Defence Express хеликоптерът може да пренася до 12 прехващача, по 2 на всяка точка за окачване. Колко цели ще порази един хеликоптер в рамките на един полет, зависи от обстановката, продължителността на полета и горивото, уточнява изданието.

Схемата не е нова за украинската борба с дронове. От април 2026 г. въоръженият с 6-цевна картечница M134 Minigun самолет Ан-28 с доброволчески екипаж пуска изпод крилата си прехващачите SkyFall P1-Sun и Merops AS-3 Surveyor. По собствени данни екипажът му е свалил над 200 руски дрона.

Старият метод също не е изоставен напълно. На 22 октомври пилот на Ми-8 с позивна „Крижик“ публикува кадри в Instagram, на които екипажът му преследва и сваля „Шахед“ ниско над земната повърхност. Цената на този метод е известна. На 17 декември 2025 г. хеликоптер Ми-24 от 12-а отделна бригада на армейската авиация беше вдигнат във въздуха по време на масирана руска атака с дронове и се разби и загинаха 4-те души на борда. Сред тях беше командирът Олександр Шемет, носител на най-високото национално отличие Герой на Украйна. По думите на брат му предварителното разследване сочи сблъсък с безпилотен апарат. Към 23 октомври официален извод за причината няма.

Изстрелваният от хеликоптер прехващач решава само част от задачата. Litavr е витлов, а през септември руската армия изстреля над 3000 реактивни дрона „Шахед“ по Украйна при едва 350 през юни, става ясно от сводките на украинските ВВС. Реактивните варианти летят твърде бързо за повечето прехващачи. През август F-Drones представи LITAVR+, предназначен именно за тези цели. Според изпълнителния директор Станислав Хутор той развива малко над 400 км/ч и вече е преминал необходимите изпитания. Според NYT компанията проучва дали вертолетите могат да носят и по-бързи прехващачи.

Редовни части на САЩ поемат обучението на украинци в Графенвьор

🇺🇸🪖🇺🇦 Сухопътните войски на САЩ предават обучението на украински военнослужещи в Бавария на редовни части, които вече са разположени в района. С това приключва едно десетилетие, през което мисията беше ръководена от контингенти на Националната гвардия на САЩ на ротационен принцип. Последният идва от 86-та пехотна планинска бригада от щата Върмонт. На церемония, проведена на плаца на казармите „Тауър“ в Графенвьор миналия четвъртък, 15 октомври, частта прибра знамената на Съвместната многонационална група за подготовка – Украйна (JMTG-U).

Курсовете продължават на полигоните на гарнизон „Бавария“, най-голямото тренировъчно съоръжение на Европейското командване на САЩ (EUCOM). Оттук насетне обаче курсовете ще се ръководят от постоянно разположени части, подчинени на командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка и 7-мо тренировъчно командване. Това обяви в понеделник, 19 октомври, представител на армията пред Stars and Stripes, което описва стъпката като част от широко пренареждане, при което задачи се възлагат на силите, които вече са на място, за да не се дублират усилията.

„Прибирането на знамената на JMTG-U отбелязва промяна в начина, по който ще посрещаме нуждите от подготовка на нашите украински партньори – преход към по-постоянен и устойчив подход“, посочи в свое писмено изявление полковник Майкъл Уайсман, старши говорител на сухопътните сили на САЩ в Европа. По думите му решението не намалява „подкрепата и ангажимента“ към Украйна. Помощта за въоръжените ѝ сили ще се координира от EUCOM и структурата на НАТО за помощ и обучение в сферата на сигурността за Украйна (NSATU), „в съответствие с политиката на САЩ“, добави Уайсман.

Церемонията беше водена от бригаден генерал Тери Тилис, командир на 7-мо тренировъчно командване, който похвали високия професионализум на личния състав от Върмонт. В речта си той изброи имената на редица висши командири, свързани с мисията, от Кристофър Каволи до Алексус Гринкевич, и напомни на инструкторите, че „никога няма да узнаем колко живота сте спасили със своите усилия.“ Полковник Франк Тантило, командир на оперативна група „Лузон“, както се нарича бригадата по време на самата мисия, че наследството ѝ ще остане: „Това въздействие ще продължи да се показва в готовността, издръжливостта и способностите на войниците, които обучихме.“

Бригадата от Върмонт пое мисията от 278-и брониран кавалерийски полк на Националната гвардия на щата Тенеси на 19 февруари, когато предаването отново се проведе на плаца в казармите „Тауър“. 150 войници от щата пристигнаха в Графенвьор за 9-месечна ротация – 18-а поредна такава, а както се оказа – последната.

Един и същ модел беше следван през цялото десетилетие. Около 150 гвардейци пристигаха на 9-месечни интервали и обучаваха украинския личен състав на съвместни маневри и общовойскови действия, т.е. да водят бой, съгласувайки действията на пехота, бронетехника и артилерия. Работеха под ръководството на три структури: Командването на Сухопътните сили в Европа и Африка (USAREUR-AF), Групата за помощ в сферата на сигурността – Украйна (SAG-U) и 7-мо тренировъчно командване. В края на ротацията бригада от друг щат приемаше знамената и поемаше задачата.

При предаването през февруари американската страна обяви, че след преместването в Германия през 2022 г. групата е обучила над 23 000 украински войници на работа с 47 различни платформи по специализирани програми. В неделното изявление се посочват над 24 000 обучени души, 50 платформи и 300 учебни курса. За сравнение през 2023 г. 39-а пехотна бригада от Арканзас е подготвила около 7500 украинци за 9 месеца на своята ротация.

Мисията започна далеч от Бавария. През април 2015 г. около година след незаконното анексиране на Крим от Русия, парашутисти от 173-та въздушно-десантна бригада откриха военното учение „Безстрашен страж“ в Международния център за поддържане на мира и сигурност в град Яворов на Лвовска област, където за първи път обучение преминаха военнослужещи от Националната гвардия на Украйна. От учението се разви JMTG-U: постоянна учебна група, ръководена от американски сили с участието на Обединеното кралство, Канада и Литва, която провежда подготовката на цели батальони в Центъра за бойна подготовка в Яворов. Първата ротация на „Безстрашен страж II“ приключи на 12 февруари 2016 г. след 9 седмици, в които около 500 военнослужещи от Сухопътните войски на Украйна и 24-та механизирана бригада се обучаваха заедно с американски инструктори.

През следващите години гвардейските бригади продължиха да се сменят по същия начин. През 2017 г. Ню Йорк изпрати 220 войници на 10-месечна ротация. Според бригаден генерал Джоузеф Хилбърт, тогавашен командир на 7-мо учебно командване, от началото на операцията до януари 2022 г. в Яворов са преминали обучение около 23 000 украинци.

Последните американски инструктори бяха около 160 гвардейци от 53-та пехотна бригада в щата Флорида, пристигнали в края на ноември 2021 г. На 12 февруари 2022 г. около Украйна вече бяха концентрирани над 130 000 руски войници. Същия ден министърът на отбраната Лойд Остин разпореди временно изтегляне на инструкторите „като израз на изключителна предпазливост“. Говорителят на Пентагона Джон Кърби уточни, че това не променя решимостта на САЩ да подкрепят украинските сили. Контингентът беше прехвърлен в Графенвьор. На 13 март 2022 г. или точно месец по-късно над 30 руски крилати ракети поразиха полигона на Яворов, разположен на 25 км от границата с Полша. Губернаторът на Лвовска област съобщи за поне 35 убити и 134 ранени.

В Германия курсовете бяха подновени през пролетта на същата година с ново съдържание. Вместо тактика на батальон инструкторите от Флорида обучаваха украинските артилеристи да работят със 155-мм гаубици, радари и друга западна техника, която Киев тепърва получаваше. Хилбърт определяше тогава украинските военнослужещи като „изключително компетентни и жадни да усвоят работата със системите, които им предоставяме“.

През ноември 2022 г. Пентагонът сформира във Висбаден групата SAG-U, която пое общото ръководство на американската военна подкрепа. През януари 2023 г. в Графенвьор стартира обучение по общовойскови действия. Всеки месец около 500 украинци минаха през полигон за да се научат да стрелят и маневрират с бойните машини на пехотата M2 Bradley, чиято доставка Вашингтон одобри само няколко седмици по-рано. Дотогава сухопътните сили на САЩ в Европа бяха обучили около 3000 украински военнослужещи.

Гвардейските ротации продължиха в Германия. 155-а бронетанкова бригада от щата Мисисипи пое мисията от бригадата от Арканзас на 5 януари 2024 г. Същата седмица в Графенвьор започна подготовката на 19-ия украински батальон от февруари 2022 г. насам. Тогава американското командване изчисляваше на над 116 000 общия брой на украинците, обучени в повече от 80 центъра по целия свят. Гвардейците в Бавария бяха подготвили само част от тях.

Междувременно координацията на западното обучение премина под шапката на НАТО. По време на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. съюзниците взеха решение да сформират NSATU,чието седалище също да се намира във Висбаден. През декември 2024 г. щабът пое отговорност за координацията. Самата структура NSATU не провежда курсове. Тя насочва украинските военнослужещи към учебните центрове на отделните съюзници, където често се прилага моделът за подготовка на бъдещи инструктори, и координира превоза на техника през логистични възли в Полша. През юни 2025 г. представител на НАТО каза, че щабът координира подготовката на около 25 000 украинци. На 3 август 2026 г. генерал-лейтенант Гийом Борпер пое ръководството от генерал-лейтенант Къртис Бъзард, който беше начело от 2024 г. Част от работата на SAG-U преминава към NSATU. Върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич съобщи, че след около година начело трябва да застане европейски или канадски офицер.

Решението за Графенвьор не е единственото такова в Европа този месец. В понеделник, 12 октомври, 2-ри кавалерийски полк от Филзек в Бавария, и поддържащи части от 1-ва пехотна дивизия поеха Регионалното командване „Изток“ на мироопазващата мисия на НАТО в Косово (KFOR), разгърната в лагера „Бондстийл“. Авиационната бригада на дивизията смени вертолетния батальон на Националната гвардия на Колорадо. Новите сили заместиха същата тази 53-та пехотна бригада от Флорида, чиито гвардейци бяха последните американски инструктори в Яворов. Редовни части ръководят източния сектор на KFOR за първи път от септември 2014 г. Армията обясни смяната с „наличните в момента сили и нуждите на мисията“. През юни НАТО обяви, че до края на годината ще намали своя контингент в Косово, който засега остава около 4600 души.

И в Косово, и в Бавария задачите на изпращаните от САЩ гвардейски бригади са поемани от частите, които вече се намират в Европа. Американската армия отбелязва промяната като трансформация към постоянен модел на работа. За украинците тя означава, че полигоните в Графенвьор и инструкторите на 7-мо учебно командване остават. Щабът, който досега пристигаше на всеки 9 месеца от различен щат, спира да идва.

Армията на САЩ иска лазер срещу дронове на всяка своя машина

🇺🇸⚡ Американската армия иска да превърне лазерното оръжие срещу дронове от рядко оборудване за специализирани части в сменяем модул, който да се монтира на всяка машина в нейния автопарк и да се обслужва от войници без подготовка в ПВО. Замисълът беше представен на панел по време на ежегодния конгрес на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), а производствената му основа вече е договорена. В началото на септември сухопътните войски сключиха с AeroVironment договор за 464,8 млн. долара за десетки лазерни комплекси LOCUST X3 с мощност 30 kW и го определиха като първия си договор за производство на оръжие с насочена енергия.

„Фокусирани сме върху всяка машина в автопарка. Искам да вградя в нея бъдещи високоенергийни лазери“, отбеляза бригаден генерал Гай Йелвъртън, който ръководи програмите за отбранителни огневи средства в армейската служба за придобиване на огневи системи. Програмата носи името Enduring-High Energy Laser (E-HEL), а комплексът е изграден върху самостоятелна рама, която може да се прехвърля от една на друга платформа. Йелвъртън прилага същия подход и към личния състав: „Ако системата не зависи от военната специалност, ако обучението и работата с нея са лесни, не съм ограничен до частите за ПВО и ПРО. Мога да дам лазер на всеки тип формирование за борба с дронове.“ Той нарече избора къде да се разпределят комплексите „хубава дилема“.

LOCUST вече е на въоръжение в по-ранни версии, закупени по експериментални програми като Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL). Те са монтирани на JLTV, лек тактически автомобил 4×4 на сухопътни войски, на ISV, лек всъдеход на пехотното отделение, и на палети за фиксирани позиции. Тъкмо изброените комплекси са разположени по границата с Мексико и на отделни предни бази. Ядрото на LOCUST е купол с лъчевия излъчвател и с дневни и инфрачервени камери за откриване и проследяване на целта. Данните за насочване могат да постъпват от малък радар или пасивен пеленгатор на радиосигнали, разположени на самия автомобил, както и от външни радари. LOCUST X3 е проектиран да поразява дронове от групи 1-3, т.е. от малки безпилотни апарати като Wasp III до тактически като RQ-7B Shadow. С 30 kW комплексът се намира в долния диапазон на мощностите при бойните лазери.

Привлекателността му се крие в разходите за употреба. Лазерът няма ракети, които да свършат, а изстрел струва колкото електрическата енергия, необходима за него, докато всеки ракетен прехващач се заплаща отделно и често струва много повече от дрона, който сваля. И все пак възможностите за изстрелване не са безгранични – те зависят от батерията и охлаждането. „В зависимост от системата това са около 80 или 120 секунди. За толкова време стрелба ми стига запасът“, обясни Йелвъртън. „Колкото по-бързо поразя целта и спра нейното облъчване, толкова по-рано батерията започва да се презарежда.“ Лазерът може да поразява само по една цел наведнъж, а неговият лъч отслабва с разстоянието, докато минава през въздуха. Дъждът, димът и прахът го отслабват още повече, затова засега този вид оръжие действа само на къси разстояния.

Сухопътните войски на САЩ вече са пробвали по-мощен вариант и са се отказали от него. През 2022 г. те възстановиха 4-ти батальон на 60-и зенитен артилерийски полк във Форт Сил, Оклахома. Предвидено беше батальонът да се оборудва с бронетранспортьори Stryker с лазери от 50 kW по програмата Directed Energy Maneuver-Short Range Air Defense (DE M-SHORAD). 4 прототипа бяха изпратени в Близкия изток, а войниците не останаха доволни от тях. През май 2024 г. главният отговорник за придобиването на въоръжение Дъглас Буш обясни пред Сената, че резултатите в лабораторията и полигона се различават рязко от поведението на прототипите в тактическа обстановка. По думите му трудно е лазер от 50 kW да се побере в движеща се бойна машина заради топлината, натоварването на електрониката и износването, а прахът разсейва лъча. Междувременно батальонът премина към обичайните задачи на ПВО, а още няколко американски лазерни програми бяха съкратени или прекратени.

Този урок се крие в основата и на новия подход. „Лазерите са реални. Можем да излезем и да обстрелваме цели“, каза Кърк Уилямс, главен инженер в армейския проектен офис за оръжие с насочена енергия. „Сега трябва да направим системите толкова надеждни, че войниците да им вярват, когато имат нужда от тях.“ По думите му следващото изискване е комплексът да може да бъде поддържан и ремонтиран на бойното поле, тъй като там техниката неизбежно се поврежда. Уилямс илюстрира целта с пример: „Може да имаш много добре интегрирана система, но щом дойде време за смяна на маслото на камиона, лазерното ти оръжие е извън строя.“ Затова модулът се проектира така, че да се сваля от един автомобил и да се поставя на друг, а размерът, теглото и енергийната му консумация да намаляват. JLTV има много по-голяма товароносимост от ISV и за да има същата ефективност на по-лекия всъдеход, ще се наложи размерът на модула да бъде намален.

Единственият публично известен изстрел с LOCUST на американска територия показва и друг вид трудност. На 11 февруари 2026 г. армейски комплекс, предоставен на граничната служба, беше използван в района на летището на Ел Пасо, а Федералната служба за гражданска авиация на САЩ (FAA) затвори въздушното пространство над града за около 7 часа. Reuters идентифицира комплекса като LOCUST, като източници на агенцията твърдят, че военните са действали, без да изчакат съгласуване с FAA. Властите описаха случая като отговор на дрон на картел, докато няколко издания съобщиха, че свалената цел е била балон от фолио.

Полковник Чарлз Кийн, заместник-командир на 7-а пехотна дивизия в съвместна база Люис-Маккорд, щата Вашингтон, иска комплексите да стигнат до военнослужещите възможно най-рано, за да бъдат изпробвани във влагата на Индо-Пасифика, по южната граница, в Близкия изток и Европа. „Трябва да ги разберем и да започнем да работим с тях колкото може по-бързо, за да ги усъвършенстваме, защото противниците също усъвършенстват своите действия срещу нас“, заяви той. Най-активен сред тях е Китай. На военния парад в Пекин на 3 септември 2025 г. Народната освободителна армия показа корабния лазерен комплекс за ПВО LY-1 върху 8-колесен камион, обявен за „най-мощния в света“, без да уточни неговата мощност, а китайски компании вече продават лазерни системи на чужди армии.

Първите LOCUST X3 по E-HEL се очаква да влязат в строя в началото на 2028 г. Същият срок беше поставен като цел и за отделната програма Joint Laser Weapon System (JLWS), в която участват и сухопътните войски: лазер в контейнер с мощност около 150 kW, а след него – от 300 и 500 kW. Скот Кийни, главен изпълнителен директор на nLIGHT, която разработва LOCUST в партньорство с AeroVironment, каза по време на панела, че има перспектива и за лазери с мощност от порядъка на 1 MW. Такава цел е обявявал и американският флот.

Армията вече не очаква един мощен лазер да спре всичко, а множество лазери с ниска мощност, които да бъдат разпределени в целия ѝ автопарк и да оскъпяват атаката с евтин дрон срещу колона или позиция и да правят успеха по-несигурен. Досега обаче повече обявени разработки са отпаднали, отколкото са стигнали до войските: прототипите на Stryker не издържаха тежките условия на Близкия изток, а единственият тест в САЩ остави летище затворено часове наред. Договорът е сключен и производството е финансирано, затова първите X3 вероятно ще стигнат до войските през 2028 г. Много по-несигурно остава дали ще се използват широко и извън частите за ПВО и фиксираните обекти. Потвърждение би било LOCUST X3 в маневрена част като 7-а пехотна дивизия до 2028 г. и вариант за ISV, който издържа полевите изпитания. Опровержение би било отлагане след 2028 г. или комплекси, които и тогава охраняват само границата и базите. Лазерът на всяка машина засега е обещание, подкрепено с договор, но все още непроверено в боя.

Украински дрон-прехващач удари руски ударен вертолет Ми-28НМ във въздуха

🇺🇦🚁🇷🇺 FPV дрон, управляван от оператори към 115-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) настигна и порази във въздуха руски щурмови хеликоптер Ми-28НМ „Нощен ловец“. Бригадата публикува записа от камерата на дрона на 14 октомври, а 10-и армейски корпус го разпространи в Telegram. Ударът е дело на зенитно-ракетния дивизион „Прибулци“ („Пришълците“), ПВО подразделението на бригадата. Неговите оператори воюват с дронове-прехващачи – малки по размер и бързи летателни апарати, насочвани от оператор срещу въздушни цели по изображението от камерата.

Вертолетът е летял ниско над заливна низина, прорязана от горски пояси, а в даден момент от него излитат ракети. Дронът го проследява отвисоко, после се спуска към него и се приближава, докато двигателите и главният редуктор, който предава мощността им към носещия винт, не заемат целия кадър. Образът спира точно в мига на контакт. Така обикновено завършват записите на FPV дронове, чиято връзка с оператора прекъсва при попадение. Бригадата обобщи: „Зенитният FPV дрон прехвана машината във въздуха, без да остави шанс нито на техниката, нито на екипажа.“ Датата и мястото на удара не се уточняват. Към момента руската страна не е съобщила за загуба на Ми-28НМ.

Дивизионът е натрупал опит срещу безпилотни цели, преди да порази пилотирана машина. През септември 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, съобщаваше как „Прибулци“ свалят ударни дронове „Молния“, с които руската армия атакува украински градове. На 17 юли 2026 г. същите оператори с помощта на дрон-прехващач свалиха „Орион“ – тежък разузнавателно-ударен дрон. Агенцията оцени апарата на 5 млн. долара и посочи, че това е вторият такъв, свален от прехващач.

Ми-28НМ е последната итерация на основния руски щурмови вертолет. Изпитанията ѝ започнаха през 2016 г. При първия полет в Томилино тогавашният заместник-министър на отбраната Юрий Борисов отбеляза, че промените се основават на бойната употреба на вертолета в Сирия. Двамата членове на екипажа – пилот и оператор на въоръжението – заемат места един зад друг в бронирана кабина, за която се посочва, че може да издържи на бронебойни куршуми и 20-мм снаряди. За разлика от Ми-28Н новата версия разполага още със средства за управление в предната кабина, така че и операторът може да пилотира. Над главината на носещия винт е монтиран радар. Въоръжението включва 30-мм оръдие, управляеми ракети и блокове с 80- и 130-мм неуправляеми ракети С-8 и С-13. Министерството на отбраната на Руската федерация определя задачата на Ми-28НМ на фронта като унищожаване на укрепени райони и струпвания на военна техника. ArmyInform оценява машината на 18-20 млн. долара.

Вертолетът е значително по-бавна цел от самолета, но не и непременно лесна за FPV дроновете. Ми-28НМ лети с крейсерска скорост от 270 км/ч. Sting, един от прехващачите, проектирани за прехващане на ударни дронове „Шахед-136“, лети с крейсерска скорост от 140-170 км/ч и достига около 280 км/ч, по данни на Kyiv Post. Модернизирана версия развива над 315 км/ч при изпитание през август 2025 г., но свойствата на най-новия модел не са публикувани. При толкова близки скорости прехващач трудно би настигнал вертолет при хоризонтален полет; предимството му е височината, от която може да пикира. Носещият винт и въздушната струя под него могат да отхвърлят малкия дрон в последните метри. Видеото на „Прибулци“ показва точно такъв подход: дронът наблюдава вертолета отгоре и се спуска зад него едва при последното сближаване.

По-ранните опити показват колко трудно се стига до потвърдено сваляне. На 6 август 2024 г. безпилотник на звеното М2 от Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна уцели опашния винт на Ми-28 над Курска област. Източник в службата го представи пред „Украинска правда“ като първото поразяване на вертолет от FPV дрон във въздуха, а руските военни канали признаха, че машината е кацнала принудително. Няколко дни след това същото звено удари опашната част на Ми-8, оборудван с два блока от неуправляеми ракети. Съдбата му остана неизвестна. На 15 юли 2026 г. 427-а бригада „Рарог“ от Силите за безпилотни системи (СБС) порази Ми-28 край Вязовое в Белгородска област. Командващият силите Роберт Бровди написа, че вертолетът се е забил с носа в земята, но Militarnyi не откри потвърждение за свалянето. Според прочита на записа дронът е атакувал отгоре и отзад, като се е целел в опашната греда, но вероятно е бил отхвърлен от лопатите или въздушния поток. Сериозна повреда на опашната греда обикновено сваля вертолета – затова дронът се е насочил към нея. Дронът на „Прибулци“ достига до фюзелажа в зоната на двигателите, под самия носещ винт, а не до опашката.

Съотношението между цените на прехващача и целта е силно в полза на първия. Бригадата не заяви модел на прехващача. Широко използваният Sting, който Wild Hornets разработи през 2024 г. срещу „Шахед-136“, струва 2100 долара, както заяви представителят на компанията Алекс Рослин пред Financial Times. Евтиният прехващач вече е масово оръжие: от началото на 2026 г. украинските части са унищожили със Sting над 11 000 ударни дрона и примамки от сериите на „Шахед-136“ и „Гербера“, по данни на изданието „Оборонка“ от септември. Ако дронът на „Прибулци“ идва от същия ценови клас, съотношението между неговата цена и тази на Ми-28НМ е около 1:9000. При случая с „Орион“ от юли съотношението е около 1:2400. Двете цели, обявени от дивизиона за три месеца, струват заедно 23-25 млн. долара по оценките на ArmyInform.

Прехващачите навлязоха в масова употреба срещу „Шахед“ и руските разузнавателни дронове, а записите от 2026 г. показват, че украински FPV дронове атакуват и вертолети. Щурмовите вертолети летят ниско, за да останат скрити от радарите на зенитно-ракетните комплекси от релефа и земната кривина. Срещу дрон, който ги вижда отгоре, ниският полет не дава същата защита. Слабото място на тази оценка е малкият брой публикувани случаи: при първия удар по Ми-28 вертолетът каца принудително по данни на военни канали в Русия, а при атаката на „Рарог“ свалянето не е потвърдено. Предвид хилядите прехващачи, изразходвани от украинските сили срещу дронове, е вероятно и други бригади да насочат същото оръжие срещу вертолети. Оценката ще се засили, ако руски военни канали признаят загубата или ако руските вертолети започнат да летят с ескорт или на по-голяма височина край линията на съприкосновение. Ще отслабне, ако следващите записи отново завършват без потвърдено падане. Вертолетът, който се крие от радара в гънките на терена, вече има противник, на когото радар не е нужен: оператор, който го вижда в камерата на дрона.

Драйскол подаде оставка след уволненията на генералите зад армейската реформа

🇺🇸🎖️ Даниъл Драйскол подаде оставка като министър на Сухопътните войски на САЩ на 31 август и ще напусне поста на 3 септември – пет месеца след като министърът на отбраната Пийт Хегсет отстрани последователно офицери, които изпълняваха започнатите от самия Драйскол реформи в армията. Оставката е подадена до президента Доналд Тръмп и идва дни след като Драйскол лично е изложил пред президента какво е останало от командния състав на сухопътните сили. The Wall Street Journal съобщи първи за нея, а Белият дом я потвърди на същия ден.

Официална причина за напускането не бе обявена, но разговорът, който го предшества, е описан подробно. По думите на четирима души, запознати със срещата и цитирани от The Atlantic, Драйскол се е срещнал с Тръмп при закрити врата в Белия дом през седмицата преди оставката. Президентът бил изненадан, когато чул колко генерали и други висши офицери са били уволнени, принудени да напуснат или заобиколени при повишенията при Хегсет, и изразил безпокойство от свиването на висшето военно ръководство. Драйскол му казал, че Сухопътните войски не могат да се преустроят по нужния начин, защото твърде много хора, които водеха трансформацията, вече са си отишли. Едва след това го уведомил, че напуска. Източник, запознат с оставката, изложи същия довод и пред CNN и NBC News: Драйскол е поставил въпроса за трансформацията и бойната готовност и е посочил, че Хегсет ги осуетява, като освобождава генералите, отговорни за тях.

Изявлението на Белия дом, разпространено от говорителката Ана Кели, представя напускането в съвсем различна светлина и изброява заслугите на Драйскол: напредък по програмата на Тръмп, повишаване на бойната готовност и бойната мощ, както и принос към преговорите между Русия и Украйна. Драйскол пое министерството през февруари 2025 г., след като Сенатът го потвърди с 66 гласа срещу 28, и стана най-младият министър на Сухопътните войски в американската история. Успоредно с това до 30 април 2026 г. изпълняваше длъжността директор на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и взривни вещества.

Реформата, за която става дума, има конкретна дата и конкретни автори. На 1 май 2025 г. Драйскол и тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски генерал Ранди Джордж издадоха писмо до войската, с което обявиха Инициативата за трансформация на армията. Тя прекрати поръчките за пилотирани ударни вертолети AH-64D, за излишни армейски автомобили HMMWV и JLTV и за остарелите дронове MQ-1C Gray Eagle, а освободените средства пренасочва към дронове, антидрон отбрана и евтини прехващачи – ракети, чиято цена е съизмерима с тази на целта, вместо многомилионните образци на големите отбранителни изпълнители. Към същата линия Драйскол добави и FUZE – модел за възлагане на поръчки, заимстван от рисковия капитал и насочен към финансиране на малки технологични компании още на ранен етап. Пред представители на индустрията той заяви, че би сметнал за успех дори фалита на голям изпълнител, ако компанията не успее да стане по-ефективна.

Хората, които движеха тази програма, си отидоха за един ден. На 2 април 2026 г. Хегсет освободи Джордж, а заедно с него – генерал Дейвид Ходни, който оглави Командването за трансформация и подготовка на 2 октомври 2025 г. и остана начело шест месеца, както и генерал-майор Уилям Грийн, началник на военните свещеници. Помощник-министърът на отбраната по връзките с обществеността Шон Парнъл, който говори от името на Пентагона, съобщи само, че Джордж се пенсионира, без да предложи обяснение за нито едно от трите освобождавания. The New York Times свърза премахването на Джордж с несъгласието му по повод блокирани от Хегсет повишения в чин бригаден генерал: от списък с около 35 полковници 4 бяха спрени – двама чернокожи офицери и две жени. През юни беше изтласкан от поста и ген. Крис Донахю, командващ сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка; заместник-началникът на щаба генерал Джеймс Мингъс беше напуснал още през есента на 2025 г.

Несъгласието на Драйскол с Хегсет стана публично две седмици по-късно. На изслушване в подкомисия на Камарата на представителите на 16 април Драйскол разказа, че бил в Северна Каролина, когато научил за уволнението на Джордж, и се върнал, за да отиде в дома на генерала. За човека, когото неговият началник току-що беше освободил, Драйскол каза пред депутатите, че е изключителен лидер, и добави, че го обича. В същото изслушване той призна и правото на цивилното ръководство да избира военни началници, докато на подчинените остава задължението да изпълняват решенията му.

След 3 септември резултатът ще е армия без утвърден от Сената титуляр нито на политическо ръководство, нито начело на щаба. Постоянен началник-щаб няма от април; длъжността се изпълнява от ген. Кристофър Ланийв, чиято номинация е блокирана именно в Сената. Сенаторът Джони Ърнст възразява, че Ланийв носи четвърта звезда едва от около половин година, докато обичайният праг за поста е поне година и половина в чин с четири звезди. През август Хегсет заяви, че държи на неговата кандидатура и че Пентагонът работи с партньорите си от Сената по момента на официалното ѝ внасяне. Като вероятен временно изпълняващ длъжността министър източници посочват заместник-министъра Майкъл Обадал, който встъпи в длъжност на 22 септември 2025 г. и дойде от ръководството на Anduril; сред спряганите за постоянен наследник е и самият Шон Парнъл. Нито едно от двете назначения не е обявено. The Atlantic посочва, че Сухопътните сили разполагат с по-малко генерали, отколкото в който и да било момент от близкото минало. Военноморските сили преминаха през сходен кадрови вакуум по-рано тази година, когато министърът на ВМС Джон Фелън напусна през април.

Кадровият вакуум съвпада с възможно най-неподходящия момент. В материал от 25 август The New York Times описа Сухопътните войски като останали без кормило точно когато американските бази в Близкия изток са под заплаха от евтини дронове и ракети – именно видът заплаха, срещу който Инициативата за трансформация трябваше да изгради отговор. Съдбата на евтиния прехващач и на FUZE оттук нататък са в ръцете на хора, които не са ги замисляли. Обадал, сочен като вероятен временен наследник, обеща да се раздели с непридобития си дял в Anduril, преди Сенатът да го утвърди с 51 срещу 47 гласа. Компанията е сред доставчиците, за които реформата на поръчките трябваше да отвори по-широк достъп до армейските договори.

Втората последица е дипломатическа. Драйскол е човекът, който през ноември 2025 г. занесе 28-точковия план в Киев и го представи лично на президента Володимир Зеленски. След това той оглави американската делегация в Женева на 17 и 18 февруари 2026 г. и се срещна с руски представители в Абу Даби. Ролята му беше импровизирана и възложена по линия на вицепрезидента Джей Ди Ванс, с когото са били състуденти от юридическия факултет на Йейл, но именно тя превърна 39-годишния министър в една от най-ключовите фигури в преговорите. Той си тръгва в първия ден на септември – месецът, за който началникът на Офиса на президента на Украйна Кирило Буданов заяви, че очаква подновяване на тристранните мирни преговори, защото без участието на американците такъв формат рухва. Москва не е потвърждавала своята готовност за подобна среща, а според The Economist Кремъл е избрал ескалация вместо приключване на войната: до 400 000 допълнителни мобилизирани и масирани удари по украинската енергетика.

Хронологията обаче не показва, че доводът за реформата е предхождал решението за напускане. Драйскол дължи политическата си защита в Пентагона на Ванс, а не на Хегсет; семейството му напусна служебната резиденция във Форт Майър на 21 август (преди срещата в Белия дом) и още тогава се говореше, че той ще си тръгне около Деня на труда. Най-вероятно решението за напускане вече е било взето, когато Драйскол е изложил пред Тръмп аргументите си за състоянието на преустройството. Това не обезсилва самия довод – четирима души описват една и съща среща и по същество една и съща аргументация – но означава, че тази оставка може да се тълкува и като лична капитулация във загубена вътрешноведомствена битка, а не само като принципно възражение срещу посоката, в която Хегсет води армията.

ARTEMIS II на САЩ отново дълбоко над Черно море, южно от Крим.

🇺🇸📡🇷🇺 Разузнавателен самолет ARTEMIS II на Сухопътните войски на САЩ прекара днешния 20 юли в продължителна патрулна мисия южно от Крим, една от редките такива на американската пилотирана авиация над Черно море от месеци насам. Полетът е документиран по открити данни от Itamilradar – издание, специализирано в мониторинг на военната авиация: бордът с регистрация N159L и позивна BRIO66 излетя от Румъния, прекоси западната половина на морето и продължи стотици километри на изток, до централния басейн, вместо да остане близо до крайбрежието.

През цялото време той остана в международното въздушно пространство, далеч от окупирания полуостров, но траекторията му осигури широк обхват към него и към източната част на Черно море. В хода на мисията машината за кратко изчезна от покритието на ADS-B (системата, чрез която самолетите излъчват позицията си и са видими на публичните радари), след което се появи отново в същия участък, без да прекъсва своя маршрут. Подобно поведение се наблюдава често при чувствителни разузнавателни операции.

ARTEMIS II е втората машина по програмата Airborne Reconnaissance and Targeting Exploitation Multi-Mission Intelligence System (ARTEMIS). Тя представлява модифициран бизнес самолет Bombardier Challenger 650, който компанията Leidos представи през декември 2022 г. Фирмата го оперира в полза на Сухопътните войски по модела „разузнаване като услуга“ (intelligence as a service): самолетът, екипажите и поддръжката са собственост на частния изпълнител, а събраните данни се предоставят на армията. Специализацията на платформата е в областта на електронното (ELINT) и комуникационно разузнаване (COMINT) – прехващане и геолокиране на радарни емисии, военни комуникации и друга електромагнитна активност върху обширна площ. По данни на Leidos самолетът лети по-високо и вижда по-далеч от турбовитловите машини на средна височина от семейството RC-12 Guardrail, които предстои да замени. Първият самолет от програмата беше използван в мисии още през септември 2020 г. над Грузия и Абхазия, а от май 2021 г. е разгърнат в Европа.

ARTEMIS обаче е само преходна платформа. Сухопътните войски на САЩ преустройват изцяло въздушното  разузнаване с програмата HADES (High Accuracy Detection and Exploitation System). Тя залага на реактивни самолети за голяма височина, базирани на Bombardier Global 6500, с интегратор Sierra Nevada Corporation. Според плановете, потвърдени през април, първият прототип трябваше да премине летателни изпитания през пролетта, а първата изцяло оборудвана машина се очаква наесен за оперативни тестове. За да ускори темпото, през януари компанията закупи четвърти Global 6500. До въвеждане в строй тежестта на реалната дейност се изнася от преходни платформи – ARTEMIS, системата ARES на L3Harris и модифицирани машини по инициативата ATHENA. Днешният полет е ярък пример как изглежда тази дейност на практика.

Черно море се превърна в чувствителна зона за американските платформи след инцидента от 14 март 2023 г. Тогава руски изтребител Су-27 над международни води изля част от горивото си върху американски дрон MQ-9 Reaper и закачи витлото му, което принуди операторите да го приводнят. Пилотираните мисии на САЩ не спряха напълно, но по оценка на Itamilradar през последните месеци те оредяха значително в сравнение с ранните етапи на войната, а рутинното наблюдение на региона се пое основно от европейските съюзници. Това лято обаче американското присъствие отново се завърна в полезрението: същият борд BRIO66 беше засечен в средата на април да изпълнява дълги орбити от румънския бряг към центъра на Черно море. На 14 юли руската държавна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от европейските среди за управление на въздушното движение, също съобщи за ARTEMIS II, който е излетял от Констанца и е кръстосвал южното Черно море на височина над 10 км. Днешната мисия е второто подобно засичане в рамките на седмица.

От позицията южно от Крим сензорите на платформата покриват целия полуостров, движението на кораби в източната част на Черно море и излъчванията в дълбочина чак до Новоросийск. Именно в това пристанище Черноморският флот на Руската федерация изтегли голяма част от бойните си кораби още през октомври 2023 г. след украинските удари срещу Севастопол. В момента електромагнитната среда на полуострова е изключително наситена. Крим попада във фокуса на украинската ударна кампания, обявена от президентa Володимир Зеленски в края на юни. На 1 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди 5 удара от дронове по хангари на авиобаза „Саки“, където в този момент се намираха изтребители Су-30 и Су-30СМ. Към 19 юли командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди „Мадяр“ отчете, че фериботният капацитет през Керченския пролив е съкратен със 75% след серия от удари по плавателни съдове. Освен това град Керч в източния край на полуострова остана изцяло без източник на захранване след удари по енергийната мрежа. За самолет, чиято основна задача е да картографира мястото и работата на вражески радари, небе с толкова активна въздушна отбрана и електронна борба подсигурява изобилен материал за анализ.

Дали тази единична мисия сигнализира за трайно завръщане на американския разузнавателен фокус към Черно море, остава открит въпрос – от Itamilradar също не бързат с категоричните заключения. Данните, върху които може да се стъпи, все още са оскъдни, но пък са напълно реални: две засичания за седмица след месеци на отсъствие. Важна подробност е също фактът, че през по-голямата част от полета машината беше видима на публичните тракери. Екипажът има възможност да изключи транспондера, а самолет, който иска да остане скрит, не би излъчвал своя сигнал в ефира. Това подсказва, че същата видимост е допусната съзнателно, ако не и целенасочено търсена – присъствието се регистрира ясно както в Москва, така и сред съюзниците.

82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, остров Харг и скритата следа към Израел.

🇺🇸🪖🇮🇱 Когато към края на месец март Пентагонът обяви, че разполага 82-ра въздушно-десантна дивизия в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM), изявлението прозвуча гръмко и в същото време недоизказано – гръмко, защото предстоеше основната сила за бързо реагиране на американската армия да бъде разположена в театър, където въздушните удари по Ислямската република навлизаха в пета седмица. Недоизказано, защото според американския разследващ журналист Кенет Клипенщайн, един вероятно ключов детайл е останал извън официалните изявления.

Според заповед за разполагане, с която той твърди, че се е сдобил, и според негов военен източник, участвал в планирането, част от десантчиците не поеха към американски военни бази в Персийския залив, а направо към Израел. Разполагането, според Клипенщайн, е свързано с нов съвместен план за извънредни ситуации, завършени през февруари, включващи операцията за поемане на контрола върху остров Харг и ивица земя по крайбрежието на Иран.

Стойността на този детайл се крие в онова, което прикриването му позволи. Запазвайки израелския компонент в тайна, Пентагонът се размина с обществения дебат, който при всички положения щеше да предшества съвместната сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран – перспектива, която по онова време мнозина смятаха за напълно реална на фона на репортажи за сухопътна инвазия. По-важно е, че изборът на Израел като отправен пункт заобикаля най-деликатния логистичен проблем на цялата кампания: съгласието на арабските съюзници на САЩ в Персийския залив. Потенциална въздушно-десантна операция с начална точка на територията на Израел, не изисква нито една страна от региона да отвори бази – и точно затова, ако се вярва на твърдението на Клипенщайн, ще бъде именно 82-ра дивизия.

За да открием защо този избор е логичен, трябва да бъдем наясно какво е бригадата. 82-ра въздушно-десантна дивизия е създадена през 1917 г. и още в Първата световна война получава прозвището „All-American“, тъй като в нейните редици служат хора от всичките тогавашни щати – оттам и емблематичната нашивка с двойния инициал „AA“. През август 1942 г. се превръща в първата въздушно-десантна дивизия в историята на САЩ и нейното име е вписано в почти всяка голяма десантна операция на ХХ век: парашутният скок над Сицилия през юли 1943 г., десантът в Нормандия в нощта срещу 6 юни 1944 г., операция „Маркет Гардън“ в Холандия, отбраната на Бастон по време на Арденската офанзива. В следвоенната епоха дивизията е острието на американската „сила за бърза намеса“ – Гренада (1983), Панама (1989), войната в Залива (1991), Афганистан (2001) и Ирак (2003). Базирана във Форт Браг, Северна Каролина, в състава на 18-и въздушно-десантен корпус, тя поддържа Сили за незабавно реагиране – бригада с численост от около 3000 души, способна да се разгърне навсякъде по света в рамките на 18 часа. Именно тази бригада е в основата на разполагането през март.

Конкретната част, посочена в заповедта за Израел, носи собствена тежест в анализа. Елементите, изпратени по заповед от 7 април на „временна мисия“ в Израел, принадлежат на 2-ри батальон на 501-ви парашутно-пехотен полк, по-известен като батальон „Джеронимо“. Прозвището идва от 1940 г., когато парашутистите гледат филма Geronimo и редникът Обри Еберхарт се обзалага, че при скока ще извика името на апахския вожд, за да докаже, че не се страхува; възгласът се превръща в боен вик на всички въздушно-десантни сили на САЩ. През Втората световна война 501-ви полк се сражава при Карантан в Нормандия, превзема непокътнати мостовете при Вегел по време на „Маркет Гардън“ и се превръща в един от първите, влезли в бой при Бастон. Днес 2-ри батальон е част от 1-ва бойна бригада на 82-ра дивизия – т.е. точно от формацията, която съставлява Силите за незабавно реагиране.

Публичната версия на събитията започна да се оформя в края на март, когато New York Times съобщи, че висши военни ръководители обмислят разполагане на бойна бригада от 82-ра дивизия в подкрепа на американските операции срещу Иран. Според изданието частите трябвало да дойдат от Силите за незабавно реагиране, а една от разглежданите задачи беше „превземане на остров Харг“ – малък остров в Персийския залив, където минава около 90% от иранския износ на петрол. Подготовката започна седмици преди това: IDF внезапно изтегли 300 души от членния щаб на дивизията от планирано учение в Съвместния център за бойна подготовка в Луизиана, за да не бъде командният елемент, по думите на официални представители пред вестника, „хванат неподготвен, ако нещата ескалират“. Авторитетното издание The Aviationist проследи серия полети, излитащи от армейското летище „Поуп“, което обслужва Форт Браг, към Близкия изток, и съобщи, че командирът на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и щабът му са получили заповед за разполагане.

В информационното пространството обаче Израел отсъства. Пентагонът настоятелно говореше само за Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM – разтегливо понятие, което на практика покрива Близък изток – а пресата я цитира така, че подразделението нанася удари срещу американски бази в Кувейт и Катар. Заповедта от 7 април, която насочва елементи от батальона „Джеронимо“ към Израел, така и не намери място в публичния дискурс.

Когато най-сетне заговори открито за 82-ра дивизия, Пентагонът положи видими усилия да не спомене Израел. По време на брифинг на 5 май министърът на войната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн посветиха голяма част от времето си на Project Freedom – отбранителна операция, която според президента Тръмп поддържа свободно търговското корабоплаване в Ормузкия пролив и в която според брифинга участват над 15 000 военни.

Кейн изрично похвали дивизията за това, че нейни елементи синхронизират денонощно въздушните операции на най-малко 100 самолета над пролива. „Когато президентът и министърът имат нуждата от незабавна, мащабируема и смъртоносна бойна мощ в CENTCOM и другаде, All-American дивизия отговаря на повикването“, изтъкна той и описа парашутистите като готови „да скочат от самолети на ВВС в сухопътен бой и да вземат ключова територия, ако им бъде наредено, точно както техните предци сториха в Сицилия и Нормандия през Втората световна война, или да осигурят навлизане на следващите сили в театъра, както в Гренада и Панама“. Кейн добави предупреждение към Техеран: „Никой противник не бива да бърка настоящата ни сдържаност с липса на решимост.“

Точно това изказване – публично описание на готовност за окупация на чужда територия, поднесено успоредно с щателно премълчаване на израелския елемент – е в основата на тезата на Клипенщайн. Защо възниква подобна чувствителност за назоваване на Израел, след като САЩ вече признаха публично, че там са разгърнати ПРО и изтребители F-22? Журналистът предлага три обяснения. Първо, мащабът на военно партньорство отдавна надхвърля търговията с оръжие и взаимното „избягване на конфликти“. Второ, задълбоченият обмен на цели, според преценката му, да доближи Израел до статут на „шесто око“ в съюза „Петте очи“ (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) – формално Израел остава външен партньор, а не член. Трето, и най-съществено: назовавайки Израел би разкрил до каква степен американската атака по Иран всъщност е съвместна такава – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а отлично координирано партньорство на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове са факт, а не риторика. Трето, и най-съществено: назоваването на Израел би разкрило до каква степен една американска атака срещу Иран всъщност е съвместна атака на САЩ и Израел – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а добре сработено сътрудничество на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове вече са факт, а не риторика.

Към момента на писане рота „Чарли“ към 2-ри батальон остава в Израел, откъдето близо два месеца не са излизали съобщения, твърди Клипенщайн. И точно тук е уместно да направим бърза уговорка: пълноценен парашутен десант по образец на Нормандия е малко вероятен, подобна операция не беше предприета дори в разгара на инвазията в Ирак през 2003 г. В същото време 1 лек пехотен батальон не е достатъчен нито за инвазия, нито за удържане на град. По-вероятно е разполагането да изиграе и функция на сигнализация към режима в Техеран, усилена точно от публичния театър на брифинга от 5 май.

И все пак значението на разкритието не се крие в това дали ще бъде извършен десант. То е в друго: съвместното планиране на сухопътна операция в Иран, планирана от Израел и САЩ е преминало от политическа близост към оперативна реалност – с план, завършен още през февруари, разположено мълчаливо на израелска земя. Изборът на Израел като отправна точка не е козметичен; той е точно механизмът, който позволява на Вашингтон да заобиколи съгласието на своите партньори в Залива и едновременно с това причината целият компонент да бъде скрит. Тежестта на един лек батальон е скромна – това признава и самият Клипенщайн. Тежи политическото измерение: сухопътен вариант срещу Иран вече стои подготвен на масата, без да е преминала нито през съгласие на партньорите в Залива, нито през публичен дебат.

Колко точен е бил изборът на Израел, демонстрираха събитията от началото на юни. На 2 и 3 юни Иран удари летище Кувейт и обекти в Бахрейн – същите страни, чието разрешение за хипотетична десантна операция в Залива би изисквала и които войната превръща в цели, а не надежден домакин. Дни по-късно, на 7 и 8 юни, ескалация се пренесе в Иран: след израелски удар по южните квартали на Бейрут, нанесен въпреки призива на Вашингтон за въздържане, Иран изстреля първия си ракетен залп срещу Израел от примирието насам, а израелски изтребители отвърнаха с нанасяне на удари по зенитно-ракетни комплекси на иранската ПВО и по петрохимическия комплекс в Махшахр. Двете страни обявиха, че спират, но всяка със свои условия за подновяване, а примирието между страните остава в сила само формално. Точно когато войната, за която тази опция беше подготвена, пламва отновно, предварително позиционираният и недеклариран сухопътен компонент придобива тежест, каквато не е имал до този момент след началото на април. А ако такава операция действително вече е подготвена, остава един не твърде уместен въпрос, с който Клипенщайн завършва – нямаше ли да е редно обществото да знае?

Израелска артилерия обстрелва басейна на река Ярмук в Сирия.

🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.

Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.

В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.

Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.

Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.

Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.

През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.

Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.

Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:

1. Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
2. Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
3. Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.

Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.

Франция създава трета армейска дивизия: Оперативният резерв поема защитата на националната територия.

🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.

Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.

Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.

Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.

Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.

Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.

Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.

Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.

Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.

В прощално писмо генерал Ранди Джордж заяви, че армията заслужава „лидери с характер“

🇺🇸🎖️ Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски на САЩ, освободен от поста си от министъра на отбраната Пийт Хегсет, изпрати в петък прощално писмо, в което заявява, че армията заслужава „лидери с характер“.

Джордж благодари на служителите за тяхната подкрепа в имейл, публикуван в страницата на американската армия в Reddit. Официален представител на Сухопътните войски потвърди автентичността на съобщението пред изданието The Hill.

„Знам, че всички вие ще останете максимално фокусирани върху мисията, ще продължите да внедрявате иновации и неумолно ще си проправяте път през бюрокрацията, за да осигурите на нашите бойци това, от което се нуждаят, за да побеждават на съвременното бойно поле“, пише Джордж.

„Нашите войници са наистина най-добрите в света – те заслужават тежка подготовка и смели лидери с характер“, продължава той. „Не се съмнявам, че всички вие ще продължите да ръководите с храброст, характер и твърдост.“

Джордж споделя, че поглежда назад към своята 38-годишна кариера в армията с „неизмерима гордост“ и винаги е избирал да остане за „още един мандат“ заради „себеотрицателните хора, редом с които имах благословията да служа“.

В четвъртък Хегсет поиска от Джордж да се оттегли от поста си и пенсионира незабавно. В същия ден той освободи генерал-майор Уилям Грийн, главен капелан на армията, и генерал Дейвид Ходне, който от година насам оглавяваше Командването за трансформация и обучение. Преди това, през февруари, Хегсет нареди на секретаря на армията Дан Дрискол да отстрани полковник Дейвид Бътлър, негов ключов съветник.

Отстраняването на Джордж е поредният пример за напрежението, тлеещо между Хегсет – бивш офицер от Националната гвардия с чин майор – и висшето командване на Сухопътните войски. Хегсет уволни повече от дузина висши военни офицери, откакто пое управлението на Пентагона.

Генерал Кристофър ЛаНийв, заместник-началник на щаба на армията от февруари, беше избран за временно изпълняващ длъжността на мястото на Джордж.

Законодатели от Републиканската партия похвалиха Джордж след неговото отстраняване. Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс посочи, че докато Джордж е бил началник-щаб, е постигнат „голям напредък в набирането на кадри, повишаването на ефективността и модернизацията на армията“.

„По време на дългата си кариера в служба на Америка, генерал Джордж демонстрира своята отдаденост, смелост и лидерство“, каза Роджърс.

Конгресменът Рич Маккормик заяви пред Ед Хенри от Newsmax, че „ще проучи незабавно“ причините за уволнението на четиризвездния генерал.

„Никога не съм го чувал да казва нещо, което да противоречи на целите на президента. Смятам, че свърши наистина добра работа в подготовката на армията за война. Така че бих искал да чуя повече, защото това ме тревожи“, каза Маккормик.

Марко Рубио: САЩ ще постигнат целите си срещу Иран без сухопътна операция.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че целите в Иран могат да бъдат постигнати без използването на сухопътни войски, въпреки продължаващото натрупване на военни части в Близкия изток, включващо специални сили, елементи от въздушно-десантна дивизия и бронетанкова бригада.

Рубио говори пред репортери преди завръщането си в САЩ, малко след участието си в срещата на външните министри от Г-7 във Франция, на която беше обсъдена ситуацията в Близкия изток. Той посочи, че целите във войната, които според него включват унищожаване на иранските способности за нанасяне на удари с ракети и дронове, заводите за производство на тези оръжия, както и неговия флот и авиация, са били постигнати.

„Изпреварваме графика по повечето от тях и бихме могли да ги постигнем без никакви сухопътни сили, без абсолютно никакви“, заяви Рубио и добави, че последното изпращане на хиляди военнослужещи в региона има за цел да предостави на президента Доналд Тръмп варианти за реакция при непредвидени ситуации в конфликта, но отказа да навлиза в оперативни детайли.

„Що се отнася до причините за тези разполагания – на първо място, президентът трябва да е готов за редица сценарии, Винаги ще сме готови да осигурим на президента максимална свобода за избор и гъвкавост, за да коригира действията според обстоятелствата, ако такива възникнат“, каза той.

Пентагонът подготвя сценарии за „решаващ удар“ срещу Иран, включително сухопътна операция

🇺🇸 Пентагонът разработва варианти за мащабна операция за нанасяне на „решаващ удар“ на режима, която може да включва сухопътни войски и масирани бомбардировки, съобщи Axios, позовавайки се на неуточнени източници от администрацията.

Според тях пред президента Тръмп са представени четири основни сценария. Първият предвижда инвазия и блокада на остров Харг – главният терминал за износ на ирански петрол, през който преминават около 90% от общия обем.

Вторият е насочен към остров Ларак, който укрепва иранския контрол над Ормузкия проток с бункери, бързи атакуващи катери и радари за наблюдение на корабоплаването.

Третият сценарий включва превземане на стратегическия остров Абу Муса и два малки острова в западния край на протока, които се намират под контрола на Иран, но са оспорвани от ОАЕ.

Четвъртият вариант е блокиране или задържане на кораби, които превозват ирански петрол от източната страна на протока.

Висшето командване е подготвило и планове за наземни операции дълбоко на иранска територия, насочени към откриване на обогатения уран, складиран в подземните обекти на ядрената програма. Алтернативата е нанасяне на мащабни въздушни удари по тези обекти, които окончателно да лишат режима дори от хипотетичен достъп до натрупания материал.

Тръмп все още не е взел решение по нито един от сценариите, а Белият дом описва евентуалните сухопътни операции като „хипотетични“. Източници обаче твърдят, че той е готов да ескалира, ако преговорите с Иран не дадат осезаеми резултати в най-кратки срокове.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Левит предупреди, че Тръмп е готов да удари „по-силно от всякога досега“, ако не бъде постигнато споразумение. „Президентът не блъфира и е готов да отприщи ада. Не бива Иран отново да сбърка в преценката си“, заяви Левит.

Натрупването на американски военни сили в региона продължава с пълна сила. Един експедиционен отряд от Корпуса на морска пехота на САЩ пристига тази седмица, а друг вече е в процес на разполагане. Командният елемент на 82-ра въздушно-десантна дивизия е получил заповед за разполагане в Близкия изток заедно с пехотна бригада от няколко хиляди военнослужещи.

Първоначалният контингент включва командира на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и батальон от 1-ва бригадна бойна група, според сведения на CNN. С двата експедиционни отряда на морската пехота и елементите от 82-ра дивизия общият брой на сухопътните сили в близост до Иран може да достигне 6–8000 души.

От иранска страна реакциите са категорични. Председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф заяви, че разузнавателните служби на страната разполагат с данни, че „враговете на Иран, с подкрепата на държава от региона, подготвят операция за окупиране на един от иранските острови“ – очевиден намек  ОАЕ и техните претенции относно Абу Муса.

„Всички вражески движения са под наблюдението на нашите въоръжени сили. Ако предприемат каквото и да е, цялата жизненоважна инфраструктура на тази държава ще бъде подложена на безпощадни удари без ограничение“, добави Калибаф.

По-рано този месец Централното командване „Хатам ал-Анбия“ заплаши конкретно ОАЕ, че ако територията им се използва като плацдарм за агресия срещу Абу Муса и Големия Тунб, Рас ал-Хайма ще бъде подложен на „тежки и съкрушителни удари“.

Дипломатическите усилия на държавите-посредници продължават, макар и в условия на дълбоко недоверие. Пакистан, Египет и Турция правят опити да организират среща между двете страни, като Исламабад заяви готовност да бъде домакин на преговорите. Иран е получил предложение от САЩ в 15 точки чрез посредници от Пакистан. То обхваща облекчаване на санкциите, ядрено сътрудничество за граждански цели, ограничения за ядрената и ракетна програма, засилен мониторинг от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) и гаранции за корабоплаването през Ормузкия проток.

Техеран отхвърли списъка с искания, но не изключи преговори по принцип.

„Проблемът е липсата на доверие. Командирите на Революционната гвардия са изключително скептични. Но посредниците не са се отказали“, отбеляза източник, запознат с усилията.

Към сухопътна фаза: американският военен ешелон към Близкия изток нараства.

🇺🇸 Четвъртата седмица от войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, започнала с координирани удари по военно-политическото му ръководство, е белязана от отчетлив ръст на въздушния трафик от континенталната част на САЩ към Близкия изток.

Данните от проследяване на полети, публикувани от OSINT анализатора TheIntelFrog, показват най-малко 35 полета на тежки транспортни самолети Boeing C-17 Globemaster III от 12 март насам, с още 11 в движение към днес, 23 март. Дестинациите са концентрирани в три точки: 17 полета до авиобаза „Овда" в Южен Израел, 13 полета до авиобаза „Крал Фейсал" в Йордания и 4 полета до международно летище „Крал Хюсейн" в Акаба.

Отправните точки разкриват широк спектър на въвлечени части – 12 полета от Hunter Army Airfield във Форт Стюарт, Джорджия, 11 полета от 2-те летища на Joint Base Lewis-McChord, Вашингтон, 6 полета от Pope Army Airfield до Форт Либърти, Северна Каролина, 4 полета от Campbell Army Airfield, Кентъки и 4 полета от Naval Air Station Oceana, Вирджиния.

Профилът на базите е показателен. Форт Стюарт е дом на 3-та пехотна дивизия, тежка бронирана формация, водила офанзивата към Багдад през 2003 г. Форт Либърти е дом на легендарната 82-ра въздушно-десантна дивизия – силата за глобално бързо реагиране на американската армия, предназначена за разполагане в рамките на часове.

Форт Кемпбъл е свързан със 101-ва въздушно-щурмова дивизия и нейните бойни авиационни бригади. Joint Base Lewis-McChord, където се помещават Stryker бригадните бойни групи на 2-ра пехотна дивизия, допълва картината с механизирани части.

Акаунтът OSINT Defender съобщи, че разполагането на елементи от 82-ра дивизия от Форт Либърти вече е в ход, наред с други армейски части, в рамките на подготовка за бъфдещи сухопътни операции срещу Иран.

Тези движения се наслагват върху вече значително присъствие. Според Reuters, в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) към 21 март са разположени над 50 000 американски военнослужещи. На 20 март стана ясно, че допълнителни 2500 морски пехотинци от 11-и експедиционен отряд на морската пехота (11-ти MEU) на борда на десантния кораб USS Boxer, отплавал от Сан Диего три седмици предсрочно, наближават Близкия изток. На 13 март, друг експедиционен отряд (31-ви MEU) също се насочи към региона. Общият брой морски пехотинци, изпратени в последните дни, достига близо 5000.

Бойната авиация в региона също е значително подсилена. Още в края на февруари Пентагонът изпрати 12 от своите стелт изтребители F-22 Raptor в „Овда" – първото подобно разполагане в Израел за бойни операции, според Фондация за защита на демокрациите (FDD). В йорданската авиобаза „Муафак ал-Салти" се намират над 60 американски изтребителя, сред които F-15E Strike Eagle и F-35A Lightning II – три пъти над обичайния брой, сочат данни на Jerusalem Post.

Фокус на стратегическия дебат е остров Харг, през който минават около 90% от иранския петролен износ. The Guardian съобщи, че в Белия дом се обсъжда възможността за заемане или блокиране на острова с цел принуждаване на режима в Техеран да прекрати блокадата на корабоплаването в Ормузкия проток.

CNN посочи, че решението за изпращане на сухопътни сили е „най-трудният военен избор" пред президента Тръмп досега. Самият той на 21 март заяви, че „няма планове" за сухопътно нахлуване, но „разумно запазва всички опции". Същия ден той намекна за скорошно „приключване" на конфликта, без да уточни условията за това.

Съставът на прехвърляните формирования: тежки бронирани части, въздушно-десантни сили за овладяване на летища и плацдарми, амфибийни експедиционни групи с морска пехота, отговаря на оперативен профил, насочен към осигуряване на плацдарм и последващо разширяване на сухопътно присъствие.

Изборът на бази за етапиране – „Овда" в израелската пустиня Негев, „Крал Фейсал" в Йордания и Акаба – очертава дъга от позиции, които позволяват както източно, така и югоизточно проектиране на военна мощ в Персийския залив. Дали тази подготовка ще се материализира в реална сухопътна операция, остава въпрос без отговор, но мащабът и темпото на трансфера на сили показват именно това.