Уиткоф носи на Путин документи, а Москва отказва отстъпки предварително

🇺🇸🤝🇷🇺 Стив Уиткоф, специалният пратеник на Белия дом, постави пред руския президент Владимир Путин документи с подходите на САЩ към прекратяване на войната в Украйна и отправи призив към него да поднови тристранните преговори с Киев. Още в началото Путин обяви, че Русия е освободила американеца Стивън Хъбард. Срещата започна днес по обяд в Константиновския дворец край Санкт Петербург. Ден по-рано руският външен министър Сергей Лавров очерта нейните граници: Москва ще изслуша американците, но „без каквито и да е политически отстъпки от наша страна“.

Това е общо 9-ото пътуване на Уиткоф до Русия. На летище „Пулково“ го посрещна Кирил Дмитриев, който ръководи Руския фонд за преки инвестиции и също участва в разговора, а Джаред Кушнер, зетят на Тръмп и вторият американски пратнеик, се включва по видеовръзка. Според Интерфакс при откриването Уиткоф е казал, че е донесъл „някои документи, в които се излагат някои подходи“, и е помолил Путин да ги прегледа по-късно. Предложил е тристранните разговори да се водят от технически групи и специалисти и е изразил надежда, че вече има нужната основа за прекратяване на огъня. Путин благодари за вниманието на Тръмп към уреждането и припомни, че в последния им телефонен разговор американският президент е настоявал войната да спре, „имайки предвид преди всичко загубите“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков очаква „сериозен, продължителен разговор, но да видим какъв ще е резултатът“.

Освобождаването на Хъбард е първият осезаем резултат от визитата. Пенсионираният 74-годишен учител от Мичиган, пленен в Украйна и осъден в Москва през 2024 г. на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода за наемничество, вече се намира на летище „Пулково“, съобщи Путин. Държавният департамент го води за незаконно задържан. Ден по-рано Тръмп каза, че лично е помолил Путин да го пусне. Уиткоф благодари на руския президент и разказа, че няколко дни по-рано се е срещнал със сина на Хъбард, свещеник в гръцката църква. Благодари и за решението, което позволява руски дизел да се продава в САЩ и на световния пазар. Първият танкер за Америка тръгва на 22 октомври, съобщи Интерфакс.

Уиткоф пристигна от Осло, където на 20 октомври разговаря с украинския президент Володимир Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александър Стуб, според когото там са „набелязани някои елементи на мирното уреждане“, които засягат сигурността и икономиката, и именно те се представят в Санкт Петербург. По данни на „Гласът на Америка“ в Осло е обсъждано и частично спиране на огъня, което да обхване ударите по енергетиката и по веригата за доставка на храни. Зеленски говори за идеята за „потенциална тристранна среща на лидерите“, поиска „сериозни гаранции за сигурност“ и отново повтори, че „нищо за Украйна не може да се обсъжда без Украйна“. Той благодари на САЩ за подновеното споделяне на разузнавателни данни и ранното предупреждение за удари с балистични ракети от Русия.

Лавров говори пред възпитаници на висши училища, приети за първи път на дипломатическа служба. „Да видим какво ще предложат. Ако предложат нещо, което ни е изгодно икономически и финансово, защо не?“, каза той и веднага постави условието: всичко това без политически отстъпки и очакване, че благоволението на Вашингтон ще изведе Русия напред в световните дела, тъй като „трябва да разчитаме само на себе си“. Според РБК-Украйна министърът е заявил готовност за възстановяване на връзките със западните държави, но те няма да се върнат в състоянието отпреди 2022 г., когато Русия започна пълномащабната война срещу Украйна.

Сделката, която Лавров описва, с икономика на масата и без политика в замяна, идва 4 дни след спирането с решение на Тръмп на пакета от санкции, приет от Конгреса. На 16 октомври, два дни преди крайния срок, президентът подписа указ, с който не прилага мерките по Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026, закона, наречен на покойния сенатор Линдзи Греъм. Законът удря руски официални лица, банки и сенчестия флот от танкери, който поддържа износа на енергоносители от Руската федерация, и предвижда мита и наказания за клиентите на руски нефт и газ. Зеленски определи решението като грешно, а то доведе до вълна от възмущение в Конгреса. Грегъри Мийкс, най-висшият демократ в комисията по външни работи към Камарата на представителите, каза: „Както предвидих, президентът Тръмп няма да приложи санкциите, заложени в закона на Линдзи Греъм.“ Според PBS обаче не се очертава бърз законодателен отговор, който да върне мерките в сила. Лавров отправи призив то да не се надценява: руските власти не очакват чудо от администрацията на Тръмп, а „ще дойде друг президент и кой знае как ще се държи“.

Военната линия на Кремъл остава без промяна. На 16 октомври Путин посети предполагаем спомагателен команден пункт на Обединената групировка войски и разпореди да продължат „масираните и груповите удари“ по обекти на военната промишленост и логистиката на Украйна. Началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов докладва за удари по стратегически мостове, жп мрежа и центрове за данни. Той заяви още, че „стоманодобивното производство в Украйна е спряно“ след поражения в 9 металургични завода, както и че основните пристанища на Черно море не работят.

Твърденията на Генералния щаб на Русия не са независимо потвърдени, но щетите по морския износ личат и от Брюксел. Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, изчисли загубите на Украйна от спрения износ през Черно море на 60 млн. евро на ден от средата на юли, когато руските сили ескалираха своите удари по търговски кораби и пристанища.

На същото съвещание Путин изведе от бъдещите преговори буферната зона по държавната граница между Русия и Украйна, чието сформиране беше разпоредено на войските след украинското нахлуване в Курска област. Целта е „абсолютна безопасност на граничните територии на Русия“, а да се прави това „предмет на евентуални мирни преговори с Украйна не планираме“, каза той. Песков добави, че контролът върху цялата територия на Донецка област остава основна цел.

Така Уиткоф пристигна в Константиновския дворец с предложения, чиято политическа част многократно и категорично бива отхвърлена от Москва. Онова, което тя даде в първите минути, е по скалата на Лавров: освободен затворник и дизел за американския пазар, жестове с ниска цена за Кремъл и висока стойност за Тръмп. Лавров е назовал цената: изгодни икономически сделки са възможни, а отстъпки по територията, по зоната за сигурност или примирието не са. Затова разговорът в Санкт Петербург ще завърши с договорка за процедура, например технически групи в тристранен формат, без промяна в руските искания.

Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и похвали талибаните

🇷🇺🤝🇦🇫 Руският външен министър Сергей Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и оцени управлението на талибаните досега като „доста успешно“, при откриването на осмото заседание на Московския формат за консултации по Афганистан – механизъм за диалог, действащ от 2016 г. „Мощната военна машина на САЩ и съюзниците от НАТО се сломи пред бойния дух и устойчивостта на афганистанците. Окупаторите бяха принудени да се разбягат. Националното правителство, дошло на власт начело с движението на талибаните, постави територията на страната под контрол и, трябва да се признае, я управлява доста успешно.“

Пасажът завършва мисълта, започнала с отбелязването на годишнина: по думите на Лавров през август се навършват пет години от „освобождаването на страната от 20-годишната западна окупация“. Движението „Талибан“ пое властта през август 2021 г. след изтеглянето на САЩ и НАТО. Като доказателства за неговия успеха Лавров посочи сигурността, борбата с наркотиците и търговията. Силовите структури на страната водят безкомпромисна борба с „Ислямска държава“ и други терористични групировки, продължи Лавров: убити са стотици бойци и са предотвратени няколко нашумели нападения, включително срещу чужденци и посолства. Производството на опиати в страната е спаднало с 90% от 2022 г., посочи Лавров, позовавайки се на оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. По думите му външната търговия с над 100 държави е нараснала през 2025 г. до 14 млрд. долара. Западните страни, добави Лавров, са изолирали Афганистан от международната финансова система „под предлог за защита на правата на човека“ и според него са присвоили националните му банкови активи.

В същата реч обаче Лавров призна, че хуманитарната обстановка „остава сложна“, позовавайки се на данни от ООН, според които през зимата 2026–2027 г. над 17 млн. афганистанци или почти половината население ще се сблъскат с недостиг на храна, а нуждаещите се от помощ се очаква да достигнат 22 млн. Световната продоволствена програма съобщи на 4 август, че 14 млн. афганистанци страдат от остър глад, а дейностите за хуманитарна помощ за годината са финансирани едва на 26%. Числата не съвпадат: Лавров прогнозира за зимата, а програмата описва положението в началото на август. ЮНЕСКО отчете на 11 август, че 2,4 млн. момичета са извън средното образование заради забраната на властите в Кабул.

При срещата си с афганистанския външен министър Амир Хан Муттаки Лавров каза, че „5 години са кратък срок за преодоляване на последиците от много десетилетия окупация, но постиженията на правителството ви са очевидни и ние ги приветстваме“. Русия е първата и към момента единствената страна в света, която официално признава правителството на талибаните. Това се случи на 3 юли 2025 г. Преди това Върховният съд на Руската федерация беше спрял действието на забраната на движението в Русия на 17 април 2025 г.

Седмото заседание беше през октомври 2025 г. Осмото събра Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и домакина Русия; Беларус и Египет бяха гости на форума. Той приключи без общо заявление. Специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов обясни, че при изготвяне на документ се е стигнало до „противоречие между нашите афганистански и пакистански колеги“: талибаните възразили, че в текста Афганистан се споменава твърде често във връзка с тероризма. По думите му същите изрази присъстват в текста от 2025 г. Кабул обаче твърди, че оттогава отношенията с Исламабад са претърпели промяна. Форматът остава форум за координация на сътрудничество в региона, добави Кабулов, а не за изясняване на спорове между две държави.

Специалният представител на Пакистан Мохамад Садик заяви на заседанието, че тероризмът продължава да стои в основата на проблемите на Афганистан, че над 4700 пакистанци са били загинали за 3 години от тероризъм с произход от Афганистан, чийто корени се крият във „връзката между режима на талибаните и терористичните групи“. Муттаки отхвърли обвиненията и каза, че няма доказателства пакистанските удари да са елиминирали реални заплахи. На същото заседание Лавров похвали борбата на талибанските власти с терористичните групи, а пакистанският пратеник обвини режима им във връзка с такива групи.

Лавров отново посочи, че е категорично неприемливо да се разполага военна инфраструктура на НАТО на територията на Афганистан и на съседните държави „под какъвто и да е предлог“. На 18 септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се опитва да си върне авиобаза Баграм, която американската армия напусна през 2021 г. На 7 октомври 2025 г. общото заявление на седмото заседание определи като неприемливи опитите на държави да разполагат военна инфраструктура в страната и съседните държави. Тази година общ текст няма, така че формулировката не е включена в документ.

Сибига пита Лавров в Съвета за сигурност защо гори Москва

🇺🇦🇺🇳🇷🇺 „Вие искахте да превземете Киев за три дни. Как стана така, че четири години по-късно у вас гори Москва?“ С този въпрос украинският министър на външните работи Андрий Сибига се обърна към руския си колега Сергей Лавров на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк днес. Срещата беше на министерско равнище и се проведе по време на 81-вата сесия на Общото събрание. Сибига говори след Лавров, който малко преди това заяви, че Москва няма да спре войната по време на преговори, независимо от формата им.

Въпросът препращаше към атаката през нощта срещу 20 септември. Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за 1110 свалени украински дрона над Русия, Крим и Черно море. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката „безпрецедентна“ и заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата. Съобщено беше и за попадения в Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня, в югоизточната част на града, както и за дрон, ударил жилищна сграда. Украинският производител Fire Point заяви, че рафинерията е атакувана с негови дронове с голям обсег FP-1. Украинският президент Володимир Зеленски добави, че са били използвани и украински ракети. Атаката беше извършена през последния ден от изборите за Държавна дума, а Собянин я определи като опит за провалянето им.

Сведенията на Reuters описват по-сериозни щети от първоначално съобщените от кмета, който говореше за повреден производствен обект в рамките на рафинерията. На 21 септември трима източници от петролния сектор заявиха пред агенцията, че са горели и двете инсталации за първична дестилация - началния етап от преработката на суровия петрол. Според тях инсталациите осигуряват целия преработвателен капацитет на завода, работата е спряна, а ремонтът може да отнеме няколко седмици.

През 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн. тона суров петрол и произвела 2,9 млн. тона бензин и 3,2 млн. тона дизел. От 21 септември нейните горива не се предлагат на международна стокова борса в Санкт Петербург. По данни на губернатора Андрей Воробьов при нападението в Московска област са били убити най-малко двама души. Съобщено беше и за пожар в 21-етажен жилищен блок в Раменски район, наложил евакуацията на 400 души.

Въпросът за Киев и Москва беше третият и последен, който Сибига отправи към Лавров в директен отговор към него. „Руският представител говори на тази маса. Изтъкна безброй причини Русия продължава тази война. Обвини Украйна, САЩ, Запада, НАТО – всички други, само не и Путин. Дори се опита да представи Русия като жертва“, каза министърът според публикация на Министерство на външните работи на Украйна.

Сибига заяви, че Лавров няма да може да отговори на три въпроса. Първият беше защо руският президент Владимир Путин не сяда на една маса със Зеленски, за да сложи незабавно край на войната. Вторият беше свързан с фронта: „През август загубихте десетки хиляди военнослужещи, за да превземете няколко кв. км. За какво загинаха те?“ Оценката за руските загуби през август е на украинското командване; Москва не публикува съпоставими данни за своите загуби през този период. Сибига добави, че единственият честен отговор на руския министър ще бъде мълчанието.

По-рано Лавров заяви пред Съвета: „Поучени от горчивия опит, няма да прекратяваме специалната военна операция по време на преговорите, независимо от формата им.“ Той използва официалното руско название на войната и добави, че според него Украйна е можела да запази границите си от 1991 г. ако европейците не се бяха намесили. Сибига отговори, че се е принудил отново да изслуша „скучните приказки на руския представител“, за да се увери, че те не са се променили.

Украинският топ дипломат противопостави на руската позиция подкрепата за примирие сред останалите членове на Съвета. „14 от 15-те членове на Съвета за сигурност подкрепят прекратяването на огъня. Само един агресор го блокира“, категоричен беше той. По думите му сред подкрепящите са четири постоянни членки, включително САЩ и Китай. „Русия налага вето не само на прекратяването на огъня. Русия налага вето на мира.“

Сибига заяви, че Украйна е готова както за пълно и безусловно примирие, така и за отделни договорки за спиране на ударите по енергийни обекти и безопасен превоз на храни. Същия ден 51 държави подкрепиха съвместно изявление, в което призовават Москва да приеме незабавно и пълно прекратяване на огъня и да започне същински преговори. Върховният представител на ЕС Кая Калас прочете изявлението пред Общото събрание.

Освен това Сибига оспори основанието Руската федерация да бъде постоянен член в Съвета за сигурност. „Напомням, че Русия незаконно заема мястото на СССР. Агресорът трябва да бъде отстранен от Съвета за сигурност на ООН“, заяви той.

Искането се основава на аргумент, който Киев изтъква от много години: през декември 1991 г. Русия поема постоянно място на Съветския съюз с писмо, без изменение на Устава на ООН, в чийто член 23 продължава да фигурира СССР. Въпросът за постоянното място трябва да се разграничава от изключването на държава от ООН. За изключване е нужна препоръка на Съвета за сигурност, където Русия има право на вето. Това е съществена пречка пред подобна стъпка, но само по себе си не изяснява процедурата за отстраняване от Съвета, за която настоява Сибига.

„Русия никога не е толкова силна, колкото иска да вярваме, и никога толкова слаба, колкото ни се иска. Русия вече не е глобална сила. Тя е глобален проблем и изисква глобално решение“, заяви още Сибига. Той отдели най-много внимание на Олешки – окупиран град на левия бряг на река Днепър в Херсонска област, чиито жители са лишени от достъп до вода, храна и лекарства. „Ако запомните само едно нещо от тази среща, запомнете Олешки. Чуйте вика им за помощ. Настоявайте Русия да отвори хуманитарни коридори“, призова той.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец описва града като „смъртоносен капан“. По думите му жителите рискуват да попаднат на мини, опитвайки се да напуснат през горите, а договореностите за евакуация не са изпълнени. Към 16 септември неговата служба докладва 176 получени сигнала и поне 358 души, за които е установила, че се нуждаят от спешна евакуация. Сибига сравни положението с Гладомора – умишлено предизвикания глад в Съветска Украйна през 1932–1933 г. „Тогава гладът беше оръжие на Москва. Той е нейно оръжие и днес“, заяви министърът.

Наред с острите изказвания в ООН продължиха и разговорите за ограничено примирие. На 23 септември, след среща с Лавров, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че двете страни проявяват интерес към „някакво ограничено примирие“, свързано със зърното и енергетиката, и отбеляза основната трудност: ударите по енергийни обекти са сред водещите приоритети и на двете страни. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега няма предпоставки за мирни разговори.

На 22 септември Зеленски отправи предложение към американския президент Доналд Тръмп за взаимно прекратяване на ударите по енергийни обекти. На следващия ден той обяви готовност за договореност за безопасно корабоплаване в Черно море и каза, че очаква руския отговор.

Албанезе призна руската агресия и поиска спиране на оръжието за Киев

🇮🇹 Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за палестинските територии, изрази подкрепа към призивите за прекратяване на оръжейните доставки за Украйна. Тя призна, че Русия е нападнала страната, но обвърза продължаването на войната с политическите интереси в НАТО. В същото време тя заяви, че няма решение за нейното прекратяване. Албанезе говореше от сцената на фестивала на Open в Парма, събота, 19 септември, в разговор с журналиста Енрико Ментана. Изданието публикува записа на следващия ден.

В началото Албанезе описа руското нахлуване като агресия. „Имаше агресия, няма съмнение, Русия нахлу в Украйна. Има различни причини, довели до тази война, но войната си остава война и е нелегитимна“, заяви тя, след което обвърза продължаването на конфликта с политически интереси, които приписа на НАТО под ръководството на САЩ, а не на Европа. Според нея е изгодно ЕС да бъде слаба и именно това е причината войната продължава с огромна цена в човешки животи, преди всичко украински.

В подкрепа на позицията тя се позова на италианската конституция, която отхвърля войната като средство за решаване на международни спорове. Албанезе заяви, че е силно повлияна от правната традиция, която е залегнала в основния закон. „Затова съм съгласна с онези, които смятат, че трябва да се спре изпращането на оръжие за Украйна“, продължи тя. След това уточни: „Нямам решение, защото не съм експерт и не искам да спекулирам.“ Според нея положението в страната се използва за оправдаване на твърдението, че „вече сме във война, и то хибридна“. Тя остро отхвърли този начин на говорене и призова дебатът да се върне към политическите решения.

Цитираният от нея член 11 от Конституцията на Италия отхвърля войната „като средство за посегателство срещу свободата на другите народи и като средство за решаване на международни спорове“. Въпреки признанието ѝ за руската агресия, в публикуваните откъси няма искане руските войски да се изтеглят, ударите по украинските градове да бъдат спрени или руското въоръжаване да бъде ограничено. Мярката, която тя подкрепи, засяга нападнатата страна: спиране на западните доставки на оръжие. В цитираните откъси Албанезе не обяснява как подобна стъпка би довела до мир.

Руската пропаганда от години представя западната военна помощ за Киев като причина за продължаването на войната. На срещата на външните министри от Г-20 в Ню Йорк през септември 2025 г. Лавров посочи, че НАТО и ЕС на практика са обявили война на Русия чрез Украйна. Според руското външно министерство на 23 юли по време на срещата с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Манила, Лавров е определил по-нататъшното въоръжаване на Киев като недопустимо. Москва отхвърля определението „агресия“ и вместо това я нарича „специална военна операция“, докато Албанезе го призна изрично за агресия. Позициите им обаче съвпадат в искането за спиране на западните доставки за Украйна.

Същевременно Лавров подчерта, че Русия запазва поставените си цели. На 15 септември, на кръгла маса с посланици, той заяви, че от самото начало на т.нар. „специална военна операция“ Русия „нито веднъж не е променяла“ своите цели, сред които отличи да не се допусне „появата на НАТО на нашите граници“ и да се осигурят „законните права на руснаците и рускоезичните хора“, които живеят „от векове на тези земи“.

Албанезе е италиански юрист и заема позицията си от май 2022 г. Специалните докладчици са независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека. Те не са служители на самата организация, не говорят от нейно име и т.н. Мандатът ѝ обхваща палестинските територии, окупирани през 1967 г. Украйна остава извън него.

В разговора с Ментана тя свърза войната в Украйна с тази на Израел срещу Хамас Газа. Албанезе разказа, че от самото начало е казвала на западни дипломати, че с руската инвазия са приложили международното право „по учебник, от А до Я“, и ги е питала защо не правят същото спрямо Израел, а събеседниците ѝ „се подразнили, че съм посмяла да правя сравнение“.

На 9 юли 2025 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви санкции, насочени специално срещу нея, които блокираха имуществото ѝ в САЩ и блокираха влизането ѝ в страната. Тя беше обвинена, че помага на Международния наказателен съд в производства срещу граждани на Израел и САЩ. Правният съветник на ООН отговори, че тя се ползва с имунитет.

В същия уикенд, в който Албанезе говори в Парма, Движение „Пет звезди“ (M5S) организира форума Nova в Милано. Неговите членове одобриха с 91,7% мандата на лидера Джузепе Конте, според когото оръжието за Киев „отдалечава мира“. С 94,1% те отхвърлиха и плана на ЕС за превъоръжаване. В гласуването участваха по-малко от половината членове. Конте предупреди, че ще се придържа към резултатите.

Марко Тарадаш сравни събитията в Парма и Милано в бюлетина La Linea на Linkiesta. Той отправи критики към Албанезе за това, че въпреки своето признание, че не е експерт, подкрепя „най-драстичното решение: да се обезоръжи нападнатият“. Според Тарадаш M5S и Алиансът на зелените и левицата (AVS) над година се конкурират да я привлекат като кандидат. На 8 септември самата Албанезе заяви, че който се явява на изборите, трябва да има „политика, която не е войнолюбива“. Тя не е обявявала кандидатура.

В Демократическата партия, водеща сила в опозиционния лагер, позицията за прекратяване на оръжейните доставки предизвика силен отпор още седмица по-рано, когато беше защитена от Конте. На фестивала на Il Fatto Quotidiano във Версилия той заяви, че изпращането на оръжие „може да доведе единствено до военна ескалация“. Сенаторът Филипо Сенси отговори, че изцяло отхвърля твърдението. Пиеро Фасино, заместник-председател на комисията по отбрана в долната камара на парламента, зададе въпрос дали Конте приема ултиматума на Путин за отстъпване на Донбас – нещо, което според Фасино е равносилно на капитулация пред агресора. Лидерката на партията Ели Шлайн потвърди, че подкрепата за Украйна продължава.

Разногласия съществуват и за отношенията с Конте. На същия фестивал в Парма заместник-председателят на Европейския парламент Пина Пичерно, също от Демократическа партия, обвини Шлайн, че е „подчинена на Конте“ в своите стремежи да стане премиер.

Решенията за италианските военни доставки зависят от кабинета на Джорджа Мелони, а не от опозиционни фигури. Изказването на Албанезе само по себе си не показва промяна в италианската политика за военна помощ. То обаче дава публична подкрепа на позицията на M5S и AVS по въпрос, който разделя евентуални опозиционни партньори преди изборите, които трябва да бъдат проведени най-късно догодина. За тяхната бъдеща обща политика ще бъде определящо дали прекратяването на доставките ще влезне в предизборно споразумение с Демократическата партия. Отделен въпрос е дали Албанезе ще се кандидатира в листа на M5S или AVS.

Анализ: Русия предлага сигурност на Мозамбик – там, където Вагнер се провали

🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.

Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.

Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.

Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.

Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.

Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.

Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.

Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.

Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.

Путин се отказва от лично участие в Г-20 в Маями, делегацията остава под въпрос.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е взел окончателно решение да не присъства лично на срещата на върха на Г-20 в Trump National Doral край Маями на 14–15 декември, изтъквайки критичния риск за собствената му сигурност. Това обяви популярният руски канал INSIDER-T, позовавайки се на вътрешни източници от държавния апарат.

Руският държавен глава не е сядал лично на масата на Г-20 от срещата в Осака през 2019 г. В същото време от 17 март 2023 г. на името му е издадена заповед за арест на Международния наказателен съд по обвинение за незаконна депортация на хиляди украински деца – подробност, която го държи само извън юрисдикциите, обвързани с Римския статут, и заради което през последните срещи участваше само с видеовръзка или чрез свой представител. На този фон отказът от пътуване до Флорида не е изненада – истинският въпрос, на който все още няма конкретен отговор е: кой ще говори от името на Москва?

Според съобщенията начело на делегацията вероятно ще е министърът на външните работи Сергей Лавров, топ дипломатът на Москва още от 2004 г. насам, докато Кремъл е подготвил и списък с резервни кандидати, ако Вашингтон откаже да предостави виза. При такъв сценарий статутът на ръководител ще се прехвърли на заместник-ръководителя на президентската администрация Максим Орешкин, икономически съветник на Путин и бивш министър на икономическото развитие. Това подреждане обаче се намира в противоречие с документираното: именно Орешкин, а не Лавров, поведе руската делегация на последната среща на Г-20 в Йоханесбург на 22–23 ноември 2025 г. след назначаването му от Путин с указ на 4 ноември 2025 г.

Лавров тогава не просто загуби статута си на лидер на делегацията за Г-20 и АСЕАН, но също така отсъства от заседание на Съвета за сигурност на 5 ноември – единственият постоянен член, който пропусна сесията. Това от своя страна породи вълна от съобщения, че е изпаднал в „немилост“ след провала на планираната среща между Путин и американския президент Доналд Тръмп в Будапеща. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече версията за изпадане в немилост.

Твърдението на INSIDER-T, ако се окаже вярно, на практика връща Лавров на върха на йерархия, от която той беше отстранен преди по-малко от осем месеца. Възможно е да е настъпила частична реабилитация, която в крайна сметка да е върнала обратно Лавров за водач на руската делегация в знаков формат с американски домакин.

Публикацията добавя още две щрихи към пейзажа на вътрешната конкуренция по високите етажи на руската дипломация. Кирил Дмитриев, директор на Руския фонд за преки инвестиции (под американски санкции от 2022 г.) и ключова фигура в задкулисен канал за комуникация с екипа на Тръмп през изминалата година, се домогвал активно до ролята, но кандидатурата му изобщо не била разглеждана от Путин.

Трети по ред, при непредвидени обстоятелства, бил утвърден помощникът на президента Юрий Ушаков, бивш посланик на Руската федерация в САЩ и дългогодишен съветник на президента Путин в сферата на външната политика. Ако е вярна, тази подредба очертава делегация с ранг, който е съзнателно поддържан под нивото на президента – линия, забелязана още в Йоханесбург.

Хронология на отстраняването

• 16 октомври 2025 г. – Тръмп обявява среща с Путин в Будапеща „в рамките на две седмици“
• 21–22 октомври 2025 г. – САЩ отмени срещата след разговор Рубио–Лавров, приключил без резултат
• 4 ноември 2025 г. – указ на Путин назначава Орешкин начело на делегацията за Г-20
• 5 ноември 2025 г. – Лавров отсъства от заседание на Съвета за сигурност
• 6–7 ноември 2025 г. – Медии спекулират, че Лавров е изпаднал в „немилост“, но Песков отрича
• 22–23 ноември 2025 г. – Г-20 в Йоханесбург минава без Путин и Тръмп.
• 23–24 април 2026 г. – Белият дом с официална покана до Путин на Г-20
• 5–7 май 2026 г. – Кремъл заяви, че Путин все още не е взел решение за участието си.
• 19 юни 2026 г. – INSIDER-T съобщава за окончателния отказ.

Зеленски предупреди, че руското командване готви нови мащабни удари по Киев.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че разузнавателните служби разполагат със сведения, според които руското командване готви нова широкомащабна въздушна атака срещу Украйна, и го посочи като доказателство, че Кремъл продължава да залага на „ракетите и по-нататъшната война“, вместо на дипломацията.

„Важно е всички наши партньори да знаят какво се случва“, каза Зеленски.

От няколко дни жителите на Киев се готвят за пореден удар. Предупреждението беше отправено след публични заплахи от Москва за нови удари по столицата и официално писмо, изпратено от украинския държавен глава до американския му колега Доналд Тръмп, в което той алармира за задълбочаващия се недостиг на зенитни ракети и системи за противовъздушна отбрана, по-конкретно на средства за защита срещу удари с балистични ракети.

На 25 май руският министър на външните работи Сергей Лавров е заявил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че руската армия възнамерява да нанесе удари по „центровете за вземане на решения“ в Киев, при което е отправил призив за евакуация на американското посолство в Киев.

Министерство на външните работи на Руската федерация излезе с отделно изявление, в което призова чуждите граждани, включително дипломатите, да напуснат града. Нито едно чуждестранно посолство в Киев обаче не е евакуирало служителите си след отправените заплахи.

Всичко това беше предшествано от най-мащабната въздушна атака срещу Киев и областта в последната година, извършена на 24 май, в рамките на която бяха изстреляни над 90 ракети и 600 дрона, които причиниха сериозни разрушения в столицата.

Зеленски отбеляза, че предупреждението на разузнаването илюстрира нуждата от допълнителен санкционен натиск върху агресора, както и от това партньорите да не допускат забавяне в изпълнението на ангажиментите за доставка на ПВО към Украйна.

Президентът допълни, че е обсъдил въпроса с министъра на външните работи Андрий Сибиха, включително какво могат да предприемат партньорите на Украйна през следващите седмици, за да укрепят отбраната на страната.

„Противобалистичната отбрана е ключова задача“, заключи Зеленски.

Русия планира нови удари по Киев и призова чужденците да се евакуират.

🇷🇺📞🇺🇸 Руският външен министър Сергей Лавров е предупредил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в телефонен разговор днес, призовавайки го за спешна евакуация на американските дипломати от Киев, съобщиха от руското външно министерство.

От американска страна няма незабавен коментар. Изявлението идва на фона на плановете на Кремъл, обявени по-рано днес, за нанасяне на нови удари по Киев, включително по неговите „центрове за вземане на решения“, и повторения призив към чуждите граждани и дипломати да напуснат града.

През уикенда руската армия изстреля десетки дронове и ракети по Украйна, убивайки 4-ма души, ранявайки десетки и нанасяйки щети във всички райони на украинската столица. Сред оръжията, използвани при ударите, е балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която според тях може да се движи с 10 пъти скоростта на звука и е способна да носи ядрени бойни глави. Масираният обстрел последва дни след като Русия обвини Киев в удар по професионален колеж в Старобилск, град в окупираната Луганска област, при който загинаха 21 души. В дните след удара в интернет изтекоха снимки, доказващи, че сградата на колежа се използва за обучение на пилоти на дронове от елитното звено „Рубикон“. Руският президент Владимир Путин заповяда на армията си да отвърне на удара.

„При настоящите обстоятелства Въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят системни удари по обекти на военно-промишления комплекс в Киев“, гласи изявлението на руското министерство на външните работи. „Ударите ще бъдат насочени както по центрове за вземане на решения, така и по командни пунктове... Предупреждаваме чуждите граждани, включително служителите на дипломатически мисии и международни организации, да напуснат града възможно най-скоро“, се добавя в текста.

„И дума не може да става за евакуация“

Русия вече призова чуждите граждани и дипломати да се евакуират от украинската столица по-рано през май, когато заплаши с тежки удари по центъра на града, в случай че Украйна наруши провеждането на военния парад на Червения площад по случай 9 май.

Западните дипломатические мисии отхвърлиха и двете заплахи. Говорител на френското външно министерство заяви в понеделник: „Свикнали сме със заплахите на Путин. И дума не може да става за евакуация“. Посланикът на Европейския съюз в Киев написа във Facebook: „Никъде няма да ходим“.

Украйна определи руските заплахи като „риторика“. „Сега казваме на нашите партньори, че не трябва да се поддават на целия този руски шантаж“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.

Лавров обвини Европа в подготовка на атака срещу Русия и възраждане на нацизма под прикритие.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада, че води подготовка за нападение срещу Руската федерация, съобщи The Moscow Times на 22 май. Той упрекна Обединена Европа, че се опитва да изкорени руската цивилизация под прикритието на реваншизъм.

Твърденията бяха направени по време на поредица от публични прояви, в рамките на които топ дипломатът на Кремъл многократно представи западната подкрепа за Украйна като продължение на фашизма от годините на Втората световна война.

В интервю за ориентираната към младежта пропагандна медия „Детска редакция“ Лавров заяви, че западните сили сформират коалиция за унищожаването на страната.

„Сега, под същите знамена на нацизма и реваншизма, се създава общоевропейска група за атака срещу Русия не само с хибридни методи, но те мислят и за физическа атака“, отбеляза Лавров. „И начело на тази група не е Адолф Хитлер, него просто вече го няма, а Володимир Зеленски с неговите нацистки лозунги.“

Министърът на външните работи доразви тези твърдения по време на заседание на комисията по международно сътрудничество към Генералния съвет на партия „Единна Русия“, като стовари вината за руската война срещу Украйна изцяло върху западните елити, които той определи като глобалисти, предава The Moscow Times.

„Именно те, тези глобалисти, носят основната отговорност за факта, че смисълът на съществуването на сегашното украинско правителство стана изтреблението на всичко, свързано с Русия“, каза Лавров. „Западът щедро плаща и насърчава тази нацистка политика, настоявайки Украйна да продължи този неприемлив курс.“

The Moscow Times отбелязва, че Лавров освен това е изтъкнал, че коренът на войната се крие в историческата неспособност на Европа и Вашингтон да приемат Русия като независима глобална сила.

Говорейки на обществено-политически дебати за евразийската сигурност, той оприличи борбата на Кремъл с тази на авторитарните съюзници Китай, Иран, Беларус и Северна Корея – държави, които според него просто се опитват да водят независима политика въпреки западната намеса.

„Точно както преди 200, точно както преди 100 години, Западът не може да се примири със самия факт, че Русия съществуване като независим субект, който представлява цивилизационна алтернатива“, настоя Лавров.

Руският дипломат взе на прицел и германския канцлер, визирайки изявленията му във връзка с реформите в германските въоръжени сили. „Фактът, че канцлерът Фридрих Мерц заявява, че Германия трябва отново да бъде водеща военна сила в Европа, е задача с дългосрочна историческа перспектива“, каза Лавров. „Изглежда, че са предприети всички мерки в международното право, но идеологията на нацизма и практиката на нацизма се възраждат.“

Тези изявления идват на фона на застоя в дипломатическия напредък между Русия и САЩ. Наскоро Лавров обвини САЩ, че продължават „враждебната политика“ на предишната администрация. Той заяви, че въпреки постоянния диалог с американския президент Доналд Тръмп, Вашингтон поддържа икономическия натиск и е въвел нови санкции срещу руски петролни гиганти като „Лукойл“ и „Роснефт“.

Докато Кремъл продължава да настоява за дипломатически отстъпки, украински и западни представители редовно напомнят за историята на Москва с нарушаването на близо 200 международни споразумения – включително Будапещенския меморандум от 1994 г. Те твърдят, че Русия използва дипломатическите преговори единствено като тактическо забавяне, за да се подготви за по-нататъшни военни действия.

Лавров с нови заплахи: Москва щяла да е „безмилостна“, докато пак сънува „нацисти“ и „реваншизъм“.

🇷🇺 Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отново прибегна до агресивен тон, отправяйки заплаха за „безмилостен“ отговор на евентуални опити за проваляне на честванията по случай Деня на победата.

По време на церемония по поднасяне на венци пред паметните плочи в сградата на външното министерство, той не пропусна да изрази и „огромно учудване“ от изявленията на германския канцлер Фридрих Мерц, който изрази желание да превърне германската армия в най-силната в Европа. Ето кои бяха водещите опорни точки в изказването на руския топ дипломат:

„Борбата срещу нацизма“

Според Лавров борбата срещу нацизма е критична днес, тъй като в Европа имало призиви за „повторение на експеримента на Хитлер“: „Освен идеологическия аспект, борбата срещу нацизма е от решаващо значение в днешните условия. Мнозина в Европа открито призовават за повторение на режима на Хитлер и се подготвят да нападнат страната ни, обявявайки за своя цел стратегическото поражение на Русия.“

Лавров продължи с твърдението, че нацизмът ще бъде победен, независимо от формата му: „Знам, че дори в държави с неблагоприятни условия са провеждани събития като „Безсмъртния полк“, които напомнят, че този подвиг няма да избледнее. Нацизмът, под каквато и форма да се появи отново, ще бъде разгромен.“

Лавров обвини Запада, че отново „надига глава“ и продължи: „Целта е прекрояване на световния ред, с който Западът да продължи да експлоатира всички останали и да живее на техен гръб, точно както в колониалната епоха. Това е съвсем ясно в действията на сегашните лидери на западните елити.“

По думите му, освен идеологическа, борбата с нацизма в днешните реалности придобива чисто практическо измерение, тъй като според него се подготвяла „нова атака срещу Русия“.

Изявленията на канцлера Мерц

Изявленията на германския държавен глава Фридрих Мерц относно желанието му германската армия отново да бъде най-силната в Европа, предизвикаха острото раздразнение на Лавров: „Това, което прави Германия, е изумително. Откакто встъпи в длъжност, канцлерът Мерц многократно заяви, че една от основните му цели е германската армия да се превърне в най-силната в Европа, независимо от резултатите от социологическите проучвания.“

„Не само Русия, но и много съседи на Германия започнаха да поставят под въпрос посоката на европейската и евроатлантическа интеграция, водена от бюрократите в Брюксел, които насърчават подобни реваншистки настроения“, отбеляза главата на руската дипломация.

Отговор на заплахите за прекъсване на 9 май

Лавров многократно предупреди, че страната му ще отговори без колебание, ако „нацистите“ направят опит да провалят празненствата за Деня на победата: „Искам да кажа това с пълна откровеност и отговорност: ако нацистите, които се възраждат на Запад чрез Украйна, продължат това, което правят сега, за тях няма да има милост.“

„С всеки изминал ден тези, които превърнаха Володимир Зеленски в инструмент и острие на агресията, която Западът планира срещу нашата страна – агресия, която по същество вече е започнала чрез въоръжаването на киевския режим – казват: „Нека ударим Русия колкото можем по-силно“.“

Лавров завърши с твърдението, че всяка заплаха за сигурността на Русия, идваща от Украйна, трябва да бъде елиминирана: „Неслучайно една от целите на специалната военна операция е денацификацията на Украйна. Президентът многократно подчерта, че е нужно да елиминираме всички заплахи за нашата сигурност, които произтичат от украинска територия.“

Унгария е лобирала в ЕС за премахване на санкции срещу Русия по нареждане на Кремъл

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарският външен министър Петер Сиярто е лобирал в ЕС за изваждането на санкционирани руснаци и компании от списъците по поръчка на Кремъл, сочи медийно разследване, оповестено за първи път днес.

Изготвено от VSquare, Frontstory, Delfi Estonia, The Insider и ICJK, то хвърля нова светлина върху докладваната задкулисна комуникация между Сиярто и руския му колега Сергей Лавров. Според сведенията унгарският топ дипломат е работил за премахването на санкциите срещу Гулбахор Исмаилова, сестрата на Алишер Усманов – руско-узбекски олигарх от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Прихванат телефонен разговор от август 2024 г. показва, че Лавров лично е помолил Сиярто да съдейства за изваждането на Исмаилова от санкционния списък по искане на нейния брат, предава VSquare. Твърди се, че правителството на Словакия също е замесено в съвместните унгарско-руски усилия за отслабване режима на санкции срещу Кремъл.

Разговорите между двамата министри в периода 2023-2025 г. разкриват, че Сиярто е предавал директно на Кремъл актуални сведения от кухнята на ЕС, включително за различни дискусии на високо ниво, провеждани при закрити врата. VSquare пише, че унгарският външен министър е изглеждал „почтителен“ в дискусиите си с Лавров. Анонимен източник от европейско разузнаване твърди пред изданието, че форматът на дискусията наподобява „разузнавач, който работи със своя актив“.

По-рано Washington Post съобщи, че Сиярто редовно е информирал Лавров за дискусиите в Брюксел – нещо, което по-късно самият той призна. Друг теч на информация от началото на март показа, че през 2020 г. той е поискал от Лавров съдействие за оказване на влияние върху изборния процес в Словакия.

Нови материали, публикувани от VSquare днес, показват, че Сиярто е „докладвал“ на заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Павел Сорокин за усилията на Будапеща да отмени санкциите на ЕС срещу субекти, свързани със „сенчестия флот“ от петролни танкери, използвани от Москва за заобикаляне на международните санкции.

Коментирайки разследването, Сиярто не отрече констатациите и дори ги омаловажи с твърдението, че те не разкриват нищо ново. Нещо повече, той не се поколеба да отправи обвинения към унгарски журналисти, че сътрудничат на „чужди разузнавателни служби“.

„От четири години казваме, че санкциите са провал и нанасят повече вреда на ЕС, отколкото на Русия“, пише Сиярто на профила си в X. „Унгария никога няма да се съгласи да санкционира лица или компании, които са от ключово значение за нашата енергийна сигурност, за постигане на мир или такива, които нямат причина да бъдат в списъка.“

Унгария отдавна е считана за най-приятелски настроената към Кремъл държава в ЕС и многократно наложи  вето на гласуванията за налагане на нови, по-тежки санкции срещу Русия, както и за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна. Сиярто, дългогодишен дипломат в правителството на Виктор Орбан, често посещава Русия по време на пълномащабната война. През декември 2021 г. Лавров го награди с „Орден на дружбата“ – отличие за чуждестранни служители, чиято работа е помогнала за укрепване на двустранните отношения с Русия.

Новите разкрития идват под две седмици преди парламентарните избори в страната, където управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан изостава след опозиционната „Тиса“. Със задълбочаване на разделението между двете партии, ФИДЕС все по-често обвинява „чужди разузнавателни служби“ в опит да повлияят на изборите чрез местни журналисти и опозицията.

Саболч Пани, разследващ репортер на VSquare и един от авторите на последното разследване, е обвинен от унгарските власти в шпионаж – ход, който беше остро заклеймен от медийни наблюдатели и правозащитни групи като политически мотивиран.

Петер Сиярто призна за редовни разговори с Лавров по време на закрити срещи на ЕС.

🇭🇺🤝🇷🇺 Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто потвърди, че поддържа редовна комуникация с руския си колега Сергей Лавров по време на поверителни срещи на ЕС, съобщи Euronews.

Това идва в отговор на медийни публикации с твърдението, че по време на почивките на срещи на върха на ЕС Сиярто редовно информира Кремъл за хода на срещите. Въпреки че първоначално кабинетът на Орбан отхвърли тези твърдения като „фалшиви новини“, в крайна сметка Сиярто потвърди, че такива разговори е имало по време на предизборно събитие снощи.

Описвайки тази практика като дипломатическа необходимост, Сиярто заяви: „Да, тези въпроси трябва да се обсъждат с нашите партньори извън Европейския съюз. Разговарям не само с руския външен министър, но и с американските, турските, израелските, сръбските и други колеги преди и след заседанията на Съвета.“

Той омаловажи опасенията за пробиви в сигурността или използване на мобилни устройства по време на чувствителни преговори и заяви, че „внушението, че съществуват някакви протоколи за сигурност, попада в категорията на глупостта“.

„Всеки министър носи телефон в залата, освен аз. Това, което кажа, може да звучи остро, но дипломацията означава да водят разговори с лидерите на други държави“, цитира думите му Euronews.

Европейската комисия описа докладите като „тревожни“, защото страните в ЕС са обвързани от принцип на искрено сътрудничество по отношение на поверителните процедури. Тези разкрития се появяват в момент на сериозно предизвикателство за управляващата партия „Фидес“ в лицето на опозицията, водена от Петер Мадяр, преди изборите на 12 април.

Въпреки значителния натиск от страна на Брюксел, Унгария е една от малкото страни в ЕС, поддържащи очевидни контакти с Кремъл. Сиярто е посещавал Москва 16 пъти от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. и се срещна с руския лидер Владимир Путин съвсем наскоро, на 4 март.

Дипломатическият разрив между Будапеща и Брюксел се задълбочи този месец, след като Унгария използва правото на вето, за да спре ключова помощ за Киев. По-рано унгарските власти блокираха пакет финансова помощ в размер на 90 милиарда евро, което доведе до остри критики от страна на останалите лидери на ЕС, които определиха хода като „неприемлив“.

Дипломатическа изолация: ЕС изключва Унгария от секретни брифинги заради подозрения в руски шпионаж.

🇪🇺🚫🇭🇺 Лидерите на ЕС ограничават потока от класифицирани данни към Унгария заради опасения, че правителството на Виктор Орбан споделя чувствително разузнаване с Кремъл, съобщи днес Politico.

Полският премиер Доналд Туск потвърди дългогодишните подозрения с изказването, че съобщенията за предаване на подробности за срещите на Съвета на ЕС от Унгария към Кремъл, „не трябва да изненадват никого“.

Според разследване на Washington Post унгарският външен министър Петер Сиярто редовно е информирал руския си колега Сергей Лавров по време на паузите на европейските срещи на върха през целия период на войната. Тези опасения за сигурността доведоха до бум на „алтернативни формати“ като Веймарския триъгълник и Северно-балтийската осморка, където критичната дипломация се провежда в по-малки групи, за да бъдат изключени унгарските представители.

Въпреки че опозиционният лидер Петер Мадяр определи това поведение като „чиста държавна измяна“, дипломати от ЕС посочиха, че няма да има официален отговор преди решаващите избори в Унгария на 12 април, за да се избегне предоставянето на предизборен коз в ръцете на Орбан, пише Politico.

Системното възпрепятстване на европейската сигурност от страна на Унгария достигна критична точка по време на срещата на върха на Европейския съвет този месец. След поредица от вета Будапеща официално блокира пакета от финансова помощ в размер на 90 милиарда евро, предназначен за подкрепа на отбраната и реконструкцията на Украйна до 2027 г.

В момента, докато лидерите на ЕС прибягват към „алтернативни формати“, за да заобиколят „троянския кон“ на Путин в ЕС, дипломатическата изолация на Орбан достигна безпрецедентни нива. Този вътрешен разлом усложнява усилията на Запада да представи единен фронт срещу Русия.

Лавров: Москва не бърза да сключва мир в Украйна.

🇷🇺 Москва не бърза да сключва мирно споразумение с Украйна. Това подсказа външният министър Сергей Лавров в коментар пред руските държавни медии днес, с което сигнализира, че Кремъл е фокусиран над постигането на военните си цели, а не върху спазването на крайни срокове.

Делегациите на Русия и Украйна бяха в Женева днес за отделни разговори с американски представители като част от усилията на президента Доналд Тръмп за сключване на примирие в продължаващата война, навлязла в петата си година преди два дни.

Въпреки това няколко кръга дискусии не успяха да доведат до пробив, тъй като Русия настоява безкомпромисно за териториални и политически ултиматуми, които бяха отхвърлени от Украйна като капитулация.

Отказът на Москва да се ангажира със срокове съвпада с нейната отколешна практика на нарушаване на договори и използване на преговорите като тактика за постигане на военни цели. Според Chattam House Москва е нарушила редица ключови споразумения за сигурност с нахлуването си в Украйна, най-известният от които е меморандумът от Будапеща, и е погазила над 17 различни примирия в годините след 2014 г.

„Чували ли сте нещо от нас за крайни срокове? Нямаме крайни срокове, имаме задачи. Изпълняваме ги“, отбеляза Лавров пред репортери на държаните медии.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подкрепи думите му и заяви, че е твърде рано да се правят прогнози за мирния процес. „Би било голяма грешка в момента да правим опити да дефинираме някакъв етап или да правим прогнози“, каза той, отправяйки предупреждение срещу излишни спекулации.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно призовава за среща на върха с Владимир Путин, за да бъдат разгледани критични въпроси, като съдбата на оспорваните територии в Източна Украйна.

Песков обаче отново потвърди, че Русия няма да се съгласи на среща на върха, докато преговорите не достигнат финалната си фаза, при която и двете страни са съгласни с условията на потенциална сделка.

По-рано Владимир Медински, главният руски преговарящ в Женева, отново попадна под обстрела на вниманието.

Наблюдатели посочват, че помощникът на Кремъл е избран по-скоро за да предава позицията на Владимир Путин, отколкото да преговаря самостоятелно.

Марк Галеоти, директор на консултантска фирма Mayak Intelligence, описа Медински като „фактическа марионетка на Путин“ и посочи, че той „няма собствена гледна точка или дневен ред, а просто може да се разчита на него да предава вярно посланието на Путин и да докладва вярно обратно“.

Съвсем очаквано, след два дни срещи при закрити врата разговорите приключиха без пробив, а Медински нарече преговорите „трудни, но конструктивни“ и заяви, че скоро ще бъде проведен нов кръг.

Лавров отхвърли ключови точки от американския мирен план за Украйна

🇷🇺🇺🇸 Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отхвърли някои от най-ключовите разпоредби от мирния план, предложен от американския президент Доналд Тръмп, сред които ключовия териториален въпрос, гаранциите за сигурност и суверенитета на Украйна, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

Лавров отхвърли предложенията за замразяване по сегашните линии на контакт в Запорожка и Херсонска област, подновяването на работата на АЕЦ Запорожие под контрола на международен орган и предоставянето на надеждни гаранции за сигурност на Украйна.

Той потвърди отново позицията на Кремъл относно незаконно анексираните украински територии, като обяви Крим, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон за неразделни части от Руската федерация. Той обясни, че те не могат да бъдат отстъпени, тъй като са залегнали в конституцията на страната.

Освен това руският топ дипломат отхвърли американското предложение за спиране на бъдещото разширяване на НАТО, като вместо това настоя алиансът да се върне към границите отпреди 1997 г. Освен това, Лавров отхвърли разполагането на европейски изтребители в Полша и поиска гаранции за сигурност, определяйки всяка мироопазваща мисия на НАТО в Украйна като „легитимна военна цел“.

Отхвърлянето на точките от Лавров подчертава упоритите руски ултиматуми за сериозни отстъпки, които включват статут на необвързана страна и ограничаване на външната ѝ политика. Освен това той отхвърли точка 20 от плана, която призоваваше Украйна да приеме регулациите на ЕС относно религиозната толерантност и защитата на малцинствата, като в отговор посочи, че правилата на ЕС са недостатъчни.

Подобен отказ е най-ясната възможна демонстрация от страна на руското ръководство в лицето на президента Владимир Путин, че той няма никакво намерение да търси мирно решение на конфликта и не би се задоволил с друго освен пълна капитулация на Киев пред руските ултиматуми.

Преди това украинският президент Володимир Зеленски посочи, че американското предложение за компромис относно Донецка област съдържа редица нерешени въпроси и не отговаря на интересите на Украйна.

„Мога да кажа как американската страна вижда това към момента и какъв е проблемът. Те виждат, че украинските сили се изтеглят от територията на Донецк, а компромисът уж е, че руските войски няма да влизат в тази зона. Кой ще управлява територията, която наричат „свободна икономическа зона“ или „демилитаризирана зона“ – те не знаят“, обясни Зеленски.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

Европейският съюз удължава санкциите срещу поддръжници на Русия

Знамената на Европейския съюз се веят пред централата на Европейската комисия в Брюксел, Белгия, 16 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yves Herman

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейският съюз постигна съгласие за удължаване с нови шест месеца на санкциите срещу повече от 2500 физически и юридически лица, обвинени в подкрепа на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и подкопаване на нейната независимост и териториална цялост.

Списъкът включва президента Владимир Путин, външния министър Сергей Лавров, висши военни, депутати, олигарси, пропагандисти, наемници и лица, отговорни за отвличането на украински деца от териториите под руска окупация – престъпление, за което Путин е издирван от Международния наказателен съд.

Посланиците на ЕС одобриха удължаването по време на среща в Брюксел, както потвърди датското председателство на Съвета на ЕС. Преговорите продължиха до последния момент, като успяха да се вместят в правния срок в последния момент.

Основното забавяне дойде от Унгария и Словакия, които поискаха изключване на конкретни имена от черния списък. Въпреки че никой не беше премахнат по политически причини, неуточнен брой имена бяха извадени по технически причини. По-рано тази година Унгария успя да премахне трима души от списъка.

Датското председателство предложи промяна в процеса на подновяване на санкциите на 12-месечен цикъл, за да се намалят рисковете от забавяния заради вето – предложение, което беше отхвърлено, оставяйки в сила 6-месечния график.

Унгария и Словакия използват често правото на вето по време на дискусиите за санкциите, за да си издействат отстъпки – практика, разочаровала други държави членки на ЕС. Въпреки критиките си към политиката на санкциите, досега двете страни не са ги блокирали изцяло.

По-рано ЕС се опита да въведе 12-месечна рамка за санкции, която да защити замразените руски активи на стойност 210 милиарда евро от подобни заплахи от вето. Този опит също се провали.

Решението за удължаване на санкциите идва в светлината на координирани усилия между Вашингтон и Брюксел за засилен натиск срещу Кремъл. Докато Белият дом настоява за наказателни мита срещу купувачите на руски петрол като Китай и Индия, Европейската комисия финализира пакет от санкции под номер 19, който се очаква да включва мерки, насочени срещу руския „сенчест флот“ и компании, улесняващи заобикалянето на санкциите.

ЕС също така потвърди своя ангажимент към прекратяване на зависимостта от руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

Лавров пристигна на официална визита в Северна Корея, Пхенян се готви да изпрати допълнителни войски.

🇷🇺🤝🇰🇵 Руският външен министър Сергей Лавров пристигна в Северна Корея за поредна работна визита на висш служител на Кремъл в изолираната азиатска държава на фона на задълбочаващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян, съобщава местната държавна агенция KCNA.

Посещението на Лавров, планирано до неделя, включва среща между външните министри на двете държави, съобщи KCNA.

Лавров отлетя от малайзийската столица Куала Лумпур след срещата на външните министри на АСЕАН и пристигна във Вонсан по източното крайбрежие на Северна Корея, където се намира наскоро открит курорт и град, известен със своите ракетни и военноморски съоръжения.

Визитата на Лавров е поредната среща на високо равнище между двете страни на фона на драстичното надграждане на тяхното стратегическо сътрудничество, което вече включва пакт за взаимна отбрана.

Южнокорейската разузнавателна служба разкри, че Пхенян може да се готви за ново разполагане на войски през юли или август, след като изпрати над 10 000 войници да се сражават във войната срещу Украйна.

Северна Корея се е съгласила да изпрати 6000 военни инженери и строители за реконструкция на Курска област, която беше мишена на мащабна трансгранична офанзива, предприета преди близо година от украинските войски.

Пристигането на Лавров в Северна Корея беше съобщено и от руските информационни агенции, които уточниха, че след визитата си в Пхенян той ще пътува до Китай, за да присъства на среща на Шанхайската организация за сътрудничество, която предстои да бъде проведена в началото на следващата седмица.

Държавната информационна агенция ТАСС съобщи, че руският министър на външните работи и неговия севернокорейски колега Чой Сон Хуей ще обсъдят продължаващата над 40 месеца война в Украйна, както и ситуацията на Корейския полуостров.

ТАСС съобщи, че новият крайбрежен курорт може да засили притока на руски туристи в Северна Корея, позовавайки се на възобновяването на директните влакове между Москва и Пхенян, както и на проект за изграждането на мост през река Тумен, която формира част от границата на Русия, Северна Корея и Китай.

ТАСС цитира руския заместник-министър на външните работи Андрей Руденко, според когото делегации на още по-високо ниво ще посетят Северна Корея по-късно тази година. Руденко каза, че споразумението за стратегическо партньорство „отговаря ясно на променящите се нужди през последните десетилетия и издига традиционно приятелските, добросъседски руско-корейски отношения на качествено ново ниво като съюзници“.

Двама руски войници са били убити при нападението срещу руската база в Латакия.

Военни камиони на руската армия навлизат на територията на авиобаза Хмеймим в сирийската крайбрежна провинция Латакия, 29 декември 2024 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺⚔️🇸🇾 Двама руски военнослужещи са били убити при атаката срещу руската военна база на летище Хмеймим в сирийската провинция Латакия вчера сутринта, съобщи Al-Araby al-Jadeed.

Източници на изданието, пожелали анонимност поради съображения за сигурност, заявиха, че атаката е извършена от чуждестранни бойци, действащи самостоятелно. Трима от бойците са загинали при сблъсъците, докато четвъртият е опитал да избяга, поради което по него е била изстреляна ракета тип РПГ, като съдбата му остава неясна.

Според данни, публикувани от руския Telegram канал Mash, нападателите са опитали да проникнат в базата през охранителните пунктове, но руските войски са успели да осуетят опита след директни сблъсъци.

Съобщава се, че нападателите са били от Узбекистан, а групата им „не признава новото сирийско правителство“. Нападението се случва след предупреждения от руския външен министър Сергей Лавров, който още през март предупреди за нарастваща активност на екстремистки групировки в Сирия.

Руската военна база на летище Хмеймим не е била обект на подобни атаки след падането на режима на Башар ал-Асад, радвайки се на относителна сигурност. След 8 декември 2024 г. Русия започна да изтегля войските си от повечето военни бази в на територията на Сирия, като в момента поддържа присъствие само в три съоръжения – авиобаза Хмеймим в провинция Латакия, военноморската база в пристанищния град Тартус на Средиземно море и летище Камишли в североизточна Сирия, което се намира под контрола на Сирийските демократични сили (SDF) – водена от кюрди коалиция, която се радва на подкрепа от международната коалиция за борба с Ислямска държава, начело със САЩ.

Лавров предложи Русия да съхранява иранския обогатен уран като част от бъдеща сделка.

Руският външен министър Сергей Лавров се ръкува с иранския си колега Хосеин Амир-Абдолахиан по време на съвместна пресконференция в Москва, Русия, 15 март 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov

🇷🇺🤝🇮🇷 Руският външен министър Сергей Лавров изрази готовност да съхранява обогатения уран на Иран, ако бъде постигнато споразумение между него и САЩ, в изявление, идващо на фона на трети кръг преговори между двете страни, проведен в Оман.

Предложението, направено по време на пресконференция в Москва, предполага, че Русия би могла да служи като потенциална дестинация за иранските запаси от обогатен уран. Подобен вариант би могъл да позволи на Русия да „върне предадените запаси от високообогатен уран на Техеран“, ако Вашингтон наруши сделката, като по този начин гарантира, че Иран няма да бъде санкциониран за неспазването ѝ от страна на САЩ.

Изявлението на Лавров подчертава дълбочината на двустранни отношения между Москва и Техеран. Наскоро Руската федерация обеща да финансира изграждането на нова атомна електроцентрала в Иран и подписа сделка за 4 милиарда долара с ирански компании за разработване на седем нефтени находища в цялата страна.

Въпреки че има вторите по големина газови резерви в света след Русия, Иран продължава да внася газ поради сериозния недостиг на инвестиции в енергийния сектор, причинен от широките санкции на САЩ, насочени към петролната индустрия на Техеран, в рамките на кампанията за „максимален натиск“ на президента Тръмп, която има за цел да намали износа на ирански суров петрол до нула и да му попречи да се сдобие с ядрено оръжие.

Техеран отхвърли прекратяване на програмата си за обогатяване на уран, настоявайки, че правото на страната да извършва подобна дейност не подлежи на дискусия. Специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф обаче заяви, че всяка сделка с Иран ще изисква пълното демонтиране на неговата „програма за ядрено обогатяване и въоръжаване“.

Говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаей потвърди, че отбранителните и ракетните програми на страната не се обсъждат по време на преговорите в Оман. Разговорите се фокусират над ограничаване на иранската ядрена програма в замяна на отмяна на икономически санкции, наложени от САЩ .

Тръмп изрази предпазлив оптимизъм относно преговорите, заявявайки, че вярва, че сделката е възможна. Той обаче повтори, че военните варианти все още са на масата, ако дипломацията се провали.

На фона на продължаващи преговори, ролята на Русия в улесняването на евентуално споразумение между САЩ и Иран може да е значителна. Позицията на Москва като член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето и страна по вече анулираното ядрено споразумение от 2015 г. може да осигури път за успешни преговори.