Анализ: Adidas се извини след бойкот, задвижен от невярно твърдение

🇩🇪👟🇮🇱 Adidas поднесе извинение за рекламен плакат в своите магазини в Израел, след като 5-дневна вълна на недоволство в социалните мрежи тиражира обвинения към компанията, стъпили на невярно твърдение. „Съзнаваме, че изображение, използвано в скорошна местна кампания на нашия местен екип, предизвика тревога и остри реакции“, гласи изявление на германската компания, цитирано от Anadolu. „Никога не сме имали намерение да обидим и се извиняваме на всички засегнати.“ В същото време, в отговор до Times of Israel, Adidas отхвърли внушението, че услугата е създадена специално за израелски военнослужещи.

Плакатът рекламира Single Shoe – услуга, която позволява на човек с ампутиран крак да закупи само една обувка за половината от цената на чифт. Adidas я пусна на 19 януари 2026 г. в 23 европейски държави, само в собствените си магазини, след като я разработи съвместно с Британската параолимпийска асоциация и други организации в тази област. През пролетта услугата беше започна да се предлага в Близкия изток и Азия, включително ОАЕ, Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет. За израелския пазар местният екип подготви серия от плакати с 11 спортисти с увреждания. Те бяха поставени само в магазини в Израел и не бяха част от глобална рекламна кампания. Шалев Битон, който беше сред участниците, обяви участието си в Instagram на 26 август и обясни, че години наред е плащал за чифт обувки, от който използва само едната.

Битон губи крака си на 12 май 2021 г. По това време служи в бригада „Нахал“. Намира се в бронирана бойна машина от израелската страна на границата, когато противотанкова управляема ракета, изстреляна от Газа по време на операция „Пазител на стените“, поразява машината. Загива старши сержант Омер Табиб. Битон е тежко ранен, левият му крак е ампутиран, а след рехабилитация той се завръща към бягането с протеза. Видеото, публикувано на профила му в Instagram, е на иврит и не споменава нито военната му служба, нито обстоятелствата, при които е загубил крака си.

Тук възниква основното фактологично разминаване между призивите за бойкот и биографията на Битон. Голяма част от публикациите, достигнали до многомилионна аудитория, твърдят, че той е сред участниците във войната срещу Хамас в ивицата Газа, започнала след 7 октомври 2023 г. или е загубил крака си вътре в палестинския анклав. Хаштагът #BoycottAdidas набра скорост през уикенда на 5-6 септември, като отделни публикации събраха стотици хиляди, а някои дори милиони преглеждания. Групата „Eye on Palestine“, която има над 300 000 последователи в X, написа, че с избора си Adidas откроява войник от армията, отговорна за най-високия дял детски ампутации в света, докато подминава палестинските жертви. Активистката Абир Хатиб публикува: „Изгарям всеки продукт на Adidas, който притежавам.“ Испанският актьор Хавиер Бардем сподели поредица от призиви в Instagram Stories, с които изведе кампанията извън непосредствените среди на активистите.

Критиката обаче има и втори пласт, който не зависи от невярното твърдение за Битон. Стефани Уестбрук, координатор на спортните бойкоти в Палестинската структура за академичен и културен бойкот (PACBI) формулира възражението срещу самия избор: според нея рекламата е обида към палестинците, изгубили свои близки или крайници. Данните, на които стъпва въпросната критика, са извеснти. Според доклад на Световната здравна организация от май 2026 г. от 167 376 ранени в Газа след 7 октомври 2023 г. около 42 000 живеят с трайни увреждания – близо 1 на всеки 4 ранени – а едно от всеки 4 лица в тази група е дете. Регистрираните травматични ампутации са над 5000, а оценката е между 5021 и 6528. От 2277 ампутирани пациенти, прегледани в периода от септември 2024 г. до май 2026 г. постоянна протеза са получили едва 25%. Министерство на здравеопазването на Газа, контролирано от Хамас, съобщи на 28 август за над 6000 ампутации и за недостиг дори на гипс в центъра за протезиране. Основният недостиг там не е на обувки, а на протези, и услугата, която Adidas предлага от Кайро до Рамала, не може да го преодолее.

Друг спорен елемент в кампанията е употребата на квалификацията „геноцид“ като вече установен правен факт. Към настоящия момент такова решение на Международния съд в Хага няма. Делото на Южна Африка срещу Израел се разглежда активно от януари 2024 г. и все още няма произнесено решение по основния спор. С определение от 21 май 2026 г. съдът даде на Претория срок до 22 ноември 2027 г. да отговори на израелската защита. Последното писмено становище на Израел се очаква до 22 май 2029 г. Наложените временни мерки са част от предварителен процесуален механизъм за защита на права до окончателното решение и сами по себе си не представляват заключение за извършено престъпление. Отделно от съда в Хага, на 16 септември 2025 г. анкетната комисия на ООН, ръководена от Нави Пилай, заключи, че Израел е извършил геноцид. Израел отхвърли доклада чрез своя посланик в Женева Дани Мерон с аргумента, че твърдението за умисъл не може да бъде подкрепено с доказателства.

Основният правен спор около това заключение се концентрира върху един от най-трудните за доказване елементи – наличието на специален умисъл да бъде унищожена дадена група като такава. Правният анализ на UN Watch поддържа, че комисията не преодолява този праг и се опира на подбрани цитати и изводи по аналогия вместо на конкретни недвусмислени доказателства. Организацията настоява още, че докладът не отчита в достатъчна степен ролята на Хамас като воюваща страна, чийто боен състав има численост от над 30 хиляди души, както и практиката за укриване на тунели и оръжия в джамии, училища, жилищни блокове и болници. Третият аргумент е, че комисията приема данните за жертви от нелегитимно ведомство, което е подчинено пряко на Хамас, но игнорира официалните данни на Израел за убити бойци на терористичната групировка.

Именно тази последна опора е най-слабата от трите, защото съотношението между цивилни и бойци остава спорно дори в самия Израел. Нетаняху го определи пред The Economist като близо 1,5 цивилни на 1 боец. Изтекла база данни на военното разузнаване, описана от 972 Magazine през август 2025 г., показва дял на цивилните от 83%. В началото на 2026 г. Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че приемат оценка от 70 хиляди загинали, без да може да представи собствена разбивка между цивилни и бойци.

По-силен е оперативният пласт на аргументацията, тъй като се опира на по-лесно проверими факти. Преди войната Хамас заяви, че разполага с подземна мрежа от над 500 км. Представители в сферата на отбраната я оценяват на между 560 и 720 км с около 5700 шахти, според данни, осветлени от The New York Times през януари 2024 г. Заложници бяха държани както в тази тунелна мрежа, така и в жилищни сгради над нея. При спасителната операция в Нусейрат на 8 юни 2024 г. четиримата освободени заложници бяха държани в два многоетажни жилищни блока на около 200 метра един от друг. Операцията беше проведена през деня при оживени улици около пазара. В периода на операцията т.нар. здравно министерство на Газа докладва поне 274 убити палестинци, а израелското командване посочи число под 100. На 29 август 2024 г. похитителите застреляха от близко разстояние 6 заложници в 120-метров тунел в квартал „Тал ас-Султан“ в Рафах, само няколко дни след като друг заложник беше изведен жив от същия район. Подземната мрежа и държането в плен на похитени сред цивилното население не решават правния спор за начина, по който Израел е водил войната, но показват защо той не може да бъде сведен единствено до броя на жертвите и разрушенията.

Извинението получава допълнителна политическа тежест от факта, че Adidas е германска компания, а на 17 май 2019 г. Бундестагът прие първата парламентарна резолюция в Европа, която определя аргументацията и методите на движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции като антисемитски и призовава за спиране на държавното финансиране за организации, които ги пропагандират. На 5 януари 2024 г. Берлин отхвърли обвинението в геноцид като неоснователно, а 9 дни по-късно обяви, че ще се намеси в съдебното производство в Хага в подкрепа на Израел.

През март 2026 г. федералното правителство се отказа от своето намерение, след като Никарагуа заведе собствено дело срещу Германия заради подкрепата ѝ за Израел. Говорителят на външното министерство Йозеф Хинтерзехер обясни, че Берлин вече е страна по отделно спорно производство и затова няма да използва възможността да се включи в делото на Южна Африка. Попитан дали Германия продължава да отрича квалификацията „геноцид“, той отговори само, че отхвърля обвиненията на Манагуа. Общественото мнение се движи в обратна посока спрямо тази официална линия. Проучване на YouGov, проведено на 17 и 18 септември 2025 г., показва, че 62% от избирателите в страната считат израелските действия в ивицата Газа за геноцид. Несъгласни са 17%. Плакатът на израелския екип на Adidas попадна именно върху този разлом.

Компанията вече е реагирала по сходен начин, но под натиск от противоположната страна. През юли 2024 г. Adidas изтегли рекламата на маратонките SL72 с Бела Хадид, след като правителството на Израел посочи асоциация на модела с Олимпийските игри в Мюнхен от 1972 г. Компанията се извини за „неволна грешка“, а след това поднесе още едно извинение – на Хадид, Жул Кунде и A$AP Nast – за вредата, причинена им от кампанията. Двете извинения бяха отправени с 26 месеца разлика, но следват сходен корпоративен модел: съжаление за причинената обида, ограничаване на отговорността до конкретната кампания и запазване на самия продукт.

Ефектът от подобен натиск се вижда и по поредицата спонсори на израелската футболна федерация. Adidas се оттегли през 2018 г. след кампания с участието на над 130 палестински клуба и петиция с над 16 хиляди подписа, без да обяви причина за решението си. Puma не поднови договора си след 2024 г. Erreà подписа през август 2024 г. и договорът влезе в сила на 1 януари 2025 г. Годишната му стойност бе около 60 хиляди евро срещу близо 100 хиляди при предшественика, по данни на самото движение за бойкот. Reebok стана доставчик на екипировката от февруари 2025 г. и към края на септември годината федерацията съобщи, че компанията иска логото ѝ да бъде свалено. Reebok опроверга това пред Reuters и увери, че логото ѝ остава. То продължи да стои на фланелките и през квалификациите за световното първенство през 2026 г.

Тази последователност показва, че политическият натиск може да затруднява спонсорските отношения и поне в случая с Erreà да понижи отчетената им стойност, но не доказва трайно прекъсване на връзката: федерацията досега винаги е намирала заместник. Финансовите данни за Adidas дават по-скоро изходен контекст, отколкото измерване на ефекта от сегашната кампания. На 4 септември 2026 г. – преди хаштагът #BoycottAdidas да набере скорост през уикенда – акциите на компанията се движеха спокойно. Концернът отчете рекордни приходи от 24,8 млрд. евро за 2025 г. и ръст от 17% в развиващите се пазари, сред които попада и Близкият изток. Тези числа показват финансовата позиция, от която компанията влиза в спора, но не могат сами по себе си да покажат дали бойкотът ще има икономически ефект.

Оттук може да се очертае най-вероятният корпоративен отговор, въпреки че резултатът все още не е ясен. Формулировката на извинението не предвижда спиране на Single Shoe и не включва ангажимент за изрично оттегляне от избора на Битон; тя приписва конкретната кампания на израелския екип на компанията, докато оставя продукта непокътнат. Прецедентът от 2024 г. сочи, че Adidas е използвала такъв модел на извинение и при натиск от противоположната страна. Затова текстът на извинението е слаб индикатор, че компанията е променила политиката си под натиска на бойкота.

„Дувдеван“ задържа четвъртия мъж от семейство Хазем в Дженин

🇵🇸🚨 Израелска специална част задържа Хумам Хазем в Дженин на Западния бряг. Това е четвъртият мъж от същото семейство, който е убит или задържан от израелските сили от 2022 г. насам. Арестът беше извършен сутринта на 24 август, три дни след като войници застреляха баща му в същия град. Според израелската армия Хумам Хазем е подготвял нападение на израелска територия.

Операцията е проведена от звено 217 „Дувдеван“, създадено през юни 1986 г. за действия в гъсто населени градски райони на Западния бряг. Според официалното описание на Израелските отбранителни сили (IDF) нейната задача е да предотвратява терористична дейност, действайки както открито, така и под прикритие сред местното арабско население. На частта се приписват повечето значими арести в района по време на вълната от нападения след 2015 г. При тази операция тя е действала под командването на регионалната бригада „Менаше“, която отговаря за сектора около Дженин.

Говорителят на IDF на арабски език уточни, че арестът е извършен по указание на службата за вътрешна сигурност (Шин Бет). В същото съобщение беше обявен и втори арест: ден по-рано, на 23 август, войници са задържали в палестинското село Санур, южно от Дженин, друг мъж. IDF твърди, че е водил подготовка за нападение срещу израелски граждани.

Бащата, Фатхи Зидан Хазем, беше убит през нощта срещу петък, 21 август, при операция по неговия арест в дома му в Дженин. Според IDF палестинец, въоръжен с нож, е нападнал войник от парашутната бригада по време на акцията. Военнослужещите са отвърнали с огън и са го убили, докато сред тях няма пострадали. Палестинското министерство на здравеопазването съобщи името на убития и заяви, че е починал от раните си, след като е бил прострелян рано сутринта в петък. Израелските власти продължават да задържат тялото му и към момента не са го предали на близките.

Съседка, пожелала анонимност, даде пред AFP по-подробен разказ за случилото се. По думите ѝ войници нахлули в дома на съседите ѝ в рано сутринта и наредили на Хазем да вдигне ръце, но той отказал. „Тогава ги нападна с нож и го простреляха седем пъти пред 10-годишния му син. Завлякоха го по стълбите и го отнесоха със себе си“, каза жената. Кадри на AFP, заснети в дома в петък, показват локва кръв и патрони, разпилени по пода сред хранителни продукти.

Фатхи Хазем беше на 58 години и пенсиониран полковник от Палестинските национални сили за сигурност – кариерен офицер от силовия апарат, изграден от Палестинската автономия след споразуменията от Осло. Той се превърна в публична фигура в Дженин след април 2022 г. Тогава един от синовете му извърши атака, направила семейството широко известно в Израел. Бащата открито похвали сина си за убийствата и отказа да се яви след призовка за разпит. Ynet го определи като виден противник на Израел, придобил публичност след стрелбата.

Става дума за сина му Раад Хазем. На 7 април 2022 г. той откри огън по бар на улица „Дизенгоф“ в центъра на Тел Авив и уби трима души: 27-годишните приятели Томер Морад и Ейтам Магини и 35-годишния Барак Луфан, баща на три деца. Други шестима души бяха ранени. Според описание на Държавния департамент на САЩ нападателят е бил 28-годишен жител на бежанския лагер в Дженин, без връзки с организация и без предишни арести, който е влязъл в Израел без разрешение.

Раад Хазем се укри непосредствено след стрелбата. Издирването продължи с часове, в него взеха участие стотици полицаи и служители на израелските служби. На следващата сутрин той беше открит да се укрива край джамия в Яфа. Според съобщенията от онези дни Хазем първоначално вдигнал ръцете си, а след това извадил пистолет и стрелял по служителите. Те отвърнали на огъня и го убили.

Стрелбата на улица „Дизенгоф“ беше част от по-широка поредица от нападения. През пролетта на 2022 г. Израел преживя няколко смъртоносни атаки: в Беер Шева бяха убити четирима души, в Хадера – двама служители на граничната полиция, в Бней Брак – петима души, а на 5 май в Елад – още четирима. Общо 21 израелци бяха убити между март и май. В отговор Израел започна операцията „Разбиване на вълната“ – почти ежедневни рейдове на Западния бряг, продължили до края на годината. Според статистиката на IDF през 2022 г. на Западния бряг и от негова територия са извършени 305 стрелби спрямо 91 година по-рано. По данни на ООН през същата година там са загинали 154 палестинци.

Дженин остана сред основните средища на тези акции. В края на септември 2022 г. в бежански лагер беше убит втори син на Фатхи Хазем – Абд ал-Рахман. Той загина в престрелка при армейска акция, определена от командването като операция, насочена към въоръжени палестинци. Така за по-малко от половин година семейството загуби двама от синовете си.

През следващите години броят на въоръжените групи в района нарасна. В оценка на ACLED от май 2025 г. се посочва, че след октомври 2023 г. в Дженин и Тулкарем са възникнали поне 18 нови местни групировки, с което общият им брой е нараснал от 8 на 26. Най-известната сред тях е „Бригадата на Дженин“, основана през септември 2021 г. с обявена цел защитата на шестимата палестинци, избягали от израелския затвор „Гилбоа“. Петима от тях са били свързани с „Ислямски джихад“, а един – с „Фатах“.

Срещу Хумам Хазем засега има само твърдение на IDF, но не и повдигнато обвинение. Военните заявяват, че след смъртта на баща си той е изразил намерение да извърши нападение срещу израелски граждани и служители на силите за сигурност и че специалната операция е проведена, за да го предотврати. Властите в Израел не са обявили дали срещу задържания ще бъде повдигнато обвинение пред военен съд, нито къде е отведен.

Мястото, на което се развива тази поредица от събития, се промени из основи през последната година и половина. На 21 януари 2025 г. IDF започна в северната част на Западния бряг операцията „Железен зид“ – най-мащабната си акция в района от десетилетия, проведена с участието на Шабак и граничната полиция. Броени часове преди началото ѝ палестинските сили за сигурност, които от декември 2024 г. провеждаха свои собствени операции в лагера, се изтеглиха. В Дженин навлязоха пехотни части, бронирани машини и булдозери, а над квартала действаха бойни хеликоптери и дронове. Част от жителите напуснаха още през първия ден. Други останаха по домовете си, докато дронове с високоговорители не им наредиха да излязат през кръговото кръстовище „Ауда“, където войските бяха разположили контролно-пропускателен пункт.

Според доклад на Human Rights Watch от ноември 2025 г. лагерите в Дженин, Тулкарем и Нур Шамс са били опразнени от почти всичките си жители. Организацията описва случилото се като най-масовото разселване на палестинци на Западния бряг от 1967 г. насам. 10 месеца след началото на операцията лагерите остават празни, около 32 000 души са разселени, а IDF са разрушили приблизително 850 къщи и други постройки в трите лагера. Входовете са затворени с насипи и прегради, част от домовете са превърнати във военни постове, а на жителите не се разрешава да се завърнат. Human Rights Watch определи опразването на лагерите като престъпление срещу човечеството.

Кампанията бързо обхвана и други райони. На 27 януари 2025 г. същият модел беше приложен в лагера в Тулкарем: пехотни части, дронове, танкове и булдозери навлязоха в квартала, жителите бяха изведени, а входовете – запечатани. Израелските власти обявиха лагерите за опразнени още през февруари 2025 г., но войските останаха в тях и продължиха да разрушават сгради. Според същия доклад достъпът се отказва системно дори когато в района няма бойни действия, а висши членове на израелското правителство са призовавали продължителното разселване на жителите на лагерите да се превърне в политическа цел. Армейското командване не е отговорило на въпроса на организацията дали и кога разселените ще могат да се завърнат по домовете си.

През юни 2026 г. Haaretz описа как в северната част на Западния бряг IDF са приложили похвати, познати от ивицата Газа: изтласкване на жителите, разрушаване на сгради и прокарване с булдозери на коридори между останалите къщи. На хълм над лагера в Дженин се изгражда военна база. Нощната операция, при която загина Фатхи Хазем, и сутрешната акция под прикритие срещу сина му се вписват именно в този режим на постоянно военно присъствие.

Селищната карта около града също се промени. На 19 април 2026 г. израелски министри отбелязаха възстановяването на Са-Нур – едно от четирите селища в северната част на Западния бряг, разрушени при изтеглянето през 2005 г. заедно с Хомеш, Ганим и Кадим. Тогава жителите на Са-Нур бяха изведени, самият район беше обявен за закрита военна зона. През 2026 г. там се настаниха 16 семейства, а 10 дни по-късно комисията по планиране към Гражданската администрация одобри изграждането на 126 жилища. Са-Нур се намира до палестинското село Санур, където беше извършен вторият арест, обявен заедно с този на Хумам Хазем.

Насилието от заселници в района нараства успоредно с армейските операции. По данни на израелските служби, цитирани от обществената телевизия „Кан“, през първото полугодие на 2026 г. на Западния бряг са регистрирани 660 тежки престъпления с националистически мотиви спрямо 405 за същия период на 2025 г. При тези нападения са убити шестима палестинци и са ранени 140 души; година по-рано няма убити, а ранените са 82. Увеличили са се и нападенията срещу израелски военнослужещи и полицаи – до 45 през първото полугодие, а само през юли са регистрирани още около 100 случая.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Израелските сили осуетиха опит за нелегален трафик на осем палестинци в камион с двойно дъно.

🇮🇱🔍🇵🇸 Израелската полиция е осуетила опит за нелегален трафик на хора през контролно-пропускателен пункт „Рентис“ на Западния бряг, съобщиха официални източници от силите за сигурност, според които в операцията са били задържани осем палестинци, укрити в специално модифициран товарен автомобил.

Служители на полицейското управление в град Ариел са спрели за рутинна проверка камион, преминаващ през ключовия транспортен коридор между палестинските територии и Израел. Щателно претърсване на превозното средство от страна на силите на реда е разкрило тайник, изграден като двойна стена в каросерията, в който са били натъпкани осем нелегални мигранти. По данни на полицията лицата са пътували при опасни условия с цел да започнат незаконна работа на израелска територия.

Водачът на камиона, 40-годишен израелски гражданин от арабския град Кфар Касем, е направил опит да избяга от мястото на проверката, но е бил задържан след кратко преследване веднага след пропускателния пункт. Той е арестуван по подозрение в организиране на незаконен транспорт – престъпление, което според израелските закони носи сериозни правни последици и рискове за националната сигурност.

Всички задържани са били отведени за разпит в полицейски участък в Ариел. Властите са започнали процедура по конфискация на товарния автомобил, за да се осуети повторната му употреба за престъпна дейност.

„Полицията в окръг Юдея и Самария ще продължи решителните си действия срещу незаконното пребиваване, включително срещу работодатели и хора, осигуряващи транспорт или подслон,“ се казва в официално изявление на израелската полиция, в което се посочва, че лицата, влизащи в Израел без разрешително, нерядко се оказват въвлечени в криминални прояви или инциденти, застрашаващи сигурността на гражданите.

Властите подчертаха, че при затягането на граничния контрол се използват както оперативни методи на терен, така и разузнавателни данни, като обещаха да прилагат закона с цялата му строгост към всички съучастници в канали за трафик.

Израел нанесе удар по командира на „Бригадите ал-Кассам“ в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел нанесоха преди около час удар по жилищна сграда в Газа Сити, която според Израелските отбранителни сили (IDF) и Шин Бет е служила за укритие на Изеддин ал-Хадад – командир на въоръженото крило „Бригадите ал-Кассам“ и фактически ръководител на Хамас в ивицата Газа след май 2025 г.

Израелски източници съобщиха за „първоначални индикации“, че Хадад е загинал при атаката, а премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац потвърдиха, че лично са разпоредили операцията. В първите часове след удара военното командване на IDF не обяви официално смъртта – практика, която Израел следва и при предишни удари срещу висши командири на Хамас. При елиминирането на Мохамед Синвар през 2025 г. например официалното потвърждение дойде едва седмици по-късно, след идентификация на тялото в тунел под Европейската болница в Хан Юнис.

В своето съвместно изявление Нетаняху и Кац описаха Хадад като една от ключовите фигури, отговорни за задържането на израелските заложници, организирането на атаки срещу израелски войски и блокирането на преговорите по плана за разоръжаване на Хамас и демилитаризация на Газа, лансиран от администрацията на Доналд Тръмп. По данни на IDF под ударената сграда се е намирала подземна инфраструктура, използвана от Хамас за командване, укритие и придвижване. IDF подчерта, че са използвани прецизни боеприпаси, въздушно наблюдение и предварителни предупреждения към цивилното население – реторика, която присъства все по-често в официалните израелски комюникета от войната в Газа.

Изеддин ал-Хадад, познат в Хамас с прозвището Абу Сухайб, принадлежи към поколение командири, изградили структурата на „Изадин ал-Кассам“ още от края на 80-те години. Роден в Газа през 1970 г., той се присъединява към движението още при създаването му през 1987 г. и постепенно минава всичките нива на военната йерархия – от редови боец до командир на бригади. През 2021 г. поема бригада „Газа“ след ликвидирането на Басим Иса, а след началото на войната на 7 октомври 2023 г. ролята му започва бързо да нараства.

Според разсекретени израелски документи именно Хадад координира първоначалното нахлуване на бойците на Хамас в южен Израел и ръководи нападението срещу гарнизона в Нахал Оз. След последвали израелски удари по командния ешелон на Хамас той наследява все по-голяма част от оперативната структура на групировката. След ликвидирането на Ахмед Хандур поема Северна Газа, а през 2024 г. вече контролира цялата северна част на анклава. Към май 2025 г. след смъртта на Мохамед Синвар, той остава последният висш командир на Хамас в Газа с участие в оперативното планиране на 7 октомври 2023 г. и фактически ръководи както въоръженото крило, така и цялото движение в ивицата.

През годините израелските служби многократно се опитват да го елиминират. Медиите в страната го наричат „Призракът на Кассам“, след като оцелява при поне шест отделни опита за покушение. От края на 2023 г. Израел предлага награда от 750 000 долара за информация, която би могла да доведе до залавянето или ликвидирането му. Освободени заложници разказват, че той лично е разговарял с тях на иврит – език, който владее от работата си в структурите на Хамас, занимаващи се с издирване на предполагаеми израелски сътрудници.

Според данни на израелски източници той прекарва голяма част от войната в подземната мрежа под Газа Сити, придвижвайки се заедно със заложници, използвани като жив щит – фактор, който според армията е осуетявал предишните опити за неговото убийство.

Ако смъртта бъде потвърдена, Хадад става последният кадър от командната структура на въоръженото крило на Хамас от епохата преди 7 октомври 2023 г. С него от командния ешелон, планирал атаката, не остава нито един оцелял – братята Синуар, Мохамед Деиф, Ахмед Хандур и командирите Нафал, Салама и Шабана намериха смъртта си в рамките на 18 месеца от началото на войната. Организацията остава без наследник, способен да действа с приемственост към планирането и комуникационните вериги, и за първи път от основаването на „Изз ад-Дин ал-Касам“, върховното командване в Газа не се държи от фигура, оформила сегашния стратегически курс на организацията.

Ударът идва в момент, когато усилията на Израел са изместени от военната към преговорната ос – след като последното тяло на заложник беше върнато успешно на 26 януари фокусът на кабинета и посредниците премина изцяло върху налагането на разоръжаване на Хамас. Според израелския „Канал 12" именно тази динамика стои в основата на заповедта за удара: Хадад се е очертал като фигура, която блокира преговорния процес отвътре, и бива ликвидирана в рамките на дни от вземането на решение. Това превръща атаката в политически сигнал със същата тежест като военния резултат – позицията на върха на Хамас в ивицата Газа се превръща в позиция с пряко израелско вето.

За самата организация премахването на лидер с подобен ранг означава прекъсване на канали за командване и контрол, изградени около конкретно лице, използвало тунелна мрежа и физическа близост до заложници като защитен механизъм. След връщането на заложниците в рамките на първа фаза от плана на Тръмп тази защитна архитектура вече не може да бъде възстановена в този вид. Всеки наследник ще действа без буфера, направил Хадад недосегаем през цялата война, а също така в среда, в която израелските служби разполагат с натрупани в продължение на две години данни за тунелната инфраструктура в Газа Сити и северния сектор.

Краткосрочният ефект върху преговорите по разоръжаването засега не може да бъде преценен. Възможните траектории варират от ускоряване на преговорния процес при подходящ приемник, до временно замразяване на комуникацията, докато военното крило в анклава възстанови своята йерархия. И в двата случая формулата, в която висш функционер на Хамас може да блокира преговорния процес от позицията на оцелял организатор на атаката, престава да съществува.

Норвежки професор скандализира с изказване: „7 октомври е най-красивото събитие на века“.

🇳🇴🤝🇵🇸 Професор от норвежки университет нарече атаките на Хамас от 7 октомври „най-красивото нещо, случило в нашия век“, заяви професорът по мениджмънт на проекти Басам Хюсеин по време на лекция в Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) в Тронхайм, организирана от Социалистическия форум.

В частта от лекцията си, посветена на конфликта в Близкия изток, Хюсеин нарече 7 октомври „най-красивото нещо, което се е случвало в нашия век“, добавяйки, че събитието е разкрило, че „не съществува такова нещо като израелско превъзходство“.

„Израел продаде идея на еврейските мигранти. Нещо като 5-звезден живот на заселници. Казаха им: елате при нас. Тук ще получите най-прекрасния живот. Ще получите дом, къща, апартамент, кола, работа, финансирана от американците. И единственото нещо, което трябва да направите, е да служите в армията за 18 месеца. И това е всичко. След това можете да живеете. Можете да имате гражданство и всичко останало. Това е раят. 7 октомври доказа, че това изобщо не е вярно.“

„7 октомври показа, че колкото и да си силен, все пак имаш уязвими места. И един интелигентен палестински военен лидер с 400 души може действително да ги нарани сериозно. Така Израел заприлича на вид дракон – огромен дракон, бълващ огън във всички посоки, който е бил убоден с игла в задните части. Това е всичко. Една игла в задните части.“

Той също така заяви убеждението си, че амбициите на Израел надхвърлят това да е регионална сила и желае да „превземе Западната империя“.

„Помнете, че държавата Израел всъщност е продължение на европейския колониализъм, точно както САЩ, Канада и Австралия. Манталитетът е същият. И затова се опасявам, че планът на Израел е следният: да се наложи не просто като регионална, а като глобална сила.“

„Този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава“

Ейтан Халон, временно управляващ израелското посолство в Осло, нарече изказванията „шокиращо прославяне на терора“ и бе категоричен, че „този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава на норвежките студенти в NTNU“.

През 2016 г. Хюсеин е обявен за един от 10-те най-изтъкнати лектори в Норвегия. През 2023 г. той е отличен от NTNU като „изключителен преподавател-практик“.

През 2025 г. Управителният съвет на Студентското дружество в Тронхайм му присъжда почетно членство в знак на признание за „откритите му усилия за повишаване на осведомеността и мобилизация срещу продължаващия геноцид в Газа“.

Според кампания в GoFundMe, инициирана през 2024 г. от самия Хюсеин, той е роден в Джабалия, ивицата Газа, като се твърди, че семейството му все още живее там.

Двойни стандарти на Западния бряг: Израелски генерал призна за различно по израелци и палестинци.

🇮🇱 Ръководителят на Централното командване на IDF генерал-майор Ави Блут наскоро призна на закрит форум, че армията прилага различна политика на правоприлагане спрямо еврейските и палестинските нарушители, хвърлящи камъни на Западния бряг. Той обясни това с „тежки социологически последици“, ако войниците открият огън по израелци, цитиран от ежедневника Haaretz.

Според доклада Блут е заявил, че IDF е разширил правилата за ангажиране срещу палестинците, позволявайки на войските по-голяма свобода да използват бойни патрони в определени райони. По-конкретно той заяви, че в т.нар. „шевна зона“ по протежение на бариерата за сигурност на Западния бряг, на войниците вече е позволено да извършват процедура по задържане на нарушители, която би могла да ескалира „до стрелба в коляното и под него“ като средство за възпиране. Той допълни, че тази политика е довела до много жертви сред палестинците, опитващи се да пресекат бариерата: „Така че има цена, която се плаща“.

IDF отдавна позволява на войските да откриват огън по палестинци, които се опитват да влязат през бариерата в Израел, представяйки го като мярка за сигурност. Критиците твърдят, че през последните години контролът е бил занижен, а властите уж са си затваряли очите за преминаванията на палестинци, търсещи работа, в опит да се облекчи икономическият натиск на Западния бряг.

Според данните, представени от Блут, в момента между 50 000 и 70 000 палестинци се намират в Израел без разрешителни за пребиваване, подтикнати от високата безработица, въпреки че той настоява, че настоящото възпиране продължава да предотвратява нападения. Той защити поведението на армията срещу палестинците като „прецизна агресия“, насочена към предотвратяване на нова атака като тази на Хамас от 7 октомври 2023 г.

Засягайки въпроса защо все още няма палестинско въстание на Западния бряг, въпреки високото напрежение и насилието от страна на заселници, той изтъкна, че повечето от ликвидираните са замесени в тероризъм. „Защо няма интифада? Защо не излизат на улицата? Защо палестинската общественост е безразлична? Защото 96% от убитите са били замесени в тероризъм, само 4% са били странични лица“, каза Блут.

В същото време Блут заяви, че не подкрепя откриването на огън по израелски демонстранти, хвърлящи камъни, въпреки подобната опасност, която представляват, признавайки, че „има известна дискриминация“ в опазването на обществения ред. Той предупреди, че подобни инциденти носят широки обществени последици:

„Не съм сигурен, че откриването на огън по всеки израелски хвърлящ камъни... би помогнало; мисля, че ще се случи точно обратното“.

Блут посочи и неравенството в административното задържане, поради което в момента над 4000 палестинци са задържани без съд, докато подобни мерки не се прилагат спрямо израелци, и предложи тази политика да бъде преразгледана. „Нямате административно задържане срещу израелци, но имате 4000 палестински задържани.“

През ноември 2024 г. министърът на отбраната Израел Кац обяви край на заповедите за административен арест на заселници от Западния бряг, което означава, че Израел ще използва противоречивата политика за задържане на заподозрени без обвинение само срещу палестинци, заподозрени в тероризъм.

Първи избори в Газа от две десетилетия: Дейр ал-Балах се подготвя за вот на фона на войната

🇵🇸🗳️ През последните дни върху фасадите в Дейр ал-Балах, започнаха да изникват обявления, каквито в централната част на ивицата Газа не бяха виждали от десетилетия: плакати, съдържащи инструкции как да се гласува на предстоящите общински избори.

Жителите на града, който до войната наброяваше около 75 000 души, подобно на всички останали градове в палестинския анклав, не са имали възможност да избират свои местни управници, откакто Хамас пое контрола над Ивицата през 2007 г. В двете десетилетия начело на властта в Газа, Хамас назначаваше членовете на общинските съвети и многократно осуетяваше опитите за провеждане на местен вот успоредно с този на Западния бряг.

Сред назначаваните лидери бяха фигури, обвинявани от Израел в терористична дейност, включително бившият кмет Имад Джару. През декември 2024 г. Израел обяви, че е ликвидирал Джару, описвайки го активен член на военното крило на групировката. След неговата смърт Хамас назначи настоящия кмет Низар Аяш.

Сега, след като управлението на Хамас е отслабено от годините война, Централната избирателна комисия на Палестинската автономия инициира провеждането на открити избори в града на 25 април, паралелно с вота в градовете на Западния бряг.

Хамас все още упражнява де факто контрол над Ивицата и остава неясно доколко резултатите ще бъдат зачетени. И въпреки че според мирния план, воден от САЩ, управлението на Газа трябва да премине към технократски комитет, случващото се в Дейр ал-Балах остава по-скоро изключение в анклав, където почти всички общински служители все още са назначени от Хамас.

Въпреки това източник, близък до президента на ПА Махмуд Абас, заяви пред The Times of Israel при условие на анонимност, че този ход е значима стъпка, сигнализираща визията за бъдещото палестинско държавно устройство.

„Това потвърждава, че Западният бряг и Газа са единна правна и политическа единица“, заяви източникът. Той добави, че ПА е настояла за избори в Газа точно сега, дори и само в един район, за да представи „поне символична картина“ на единство.

Фарид Таамала, говорител на Централната избирателна комисия, заяви в интервю за местно радио, че избори не могат да се проведат в цялата Ивица Газа поради мащабните разрушения от войната. Според него Дейр ал-Балах е избран, защото е един от петте най-големи града и е понесъл по-малко щети в сравнение с Рафах и Хан Юнис.

Хамас беше предупреден да не проваля вота

Въпреки че не беше провеждала национални избори от 2006 г. насам, Палестинската автономия, доминирана от движението Фатах, организира общински избори.

Първият такъв вот се състоя през 2005 г. и беше единственият досега в историята случай с проведени местни избори едновременно на Западния бряг и в Ивицата Газа, която тогава все още беше под контрола на ПА.

След като Хамас узурпира властта в Газа чрез кървав преврат и публични екзекуции през 2007 г. ПА продължи да настоява за местни избори в анклава. Хамас публично отказваше да ги допусне, освен ако не се проведат заедно с избори за палестински парламент и президент – условие, което ПА отхвърли.

Към момента Хамас не е правил публични изявления във връзк с предстоящите избори в Дейр ал-Балах, където подготовката се намира в своята финална фаза. Източникът на Абас заяви, че няма гаранция, че Хамас няма да блокира процеса в последната минута, но индикациите сочат, че той ще се състои. „Хамас би направил голяма грешка, ако попречи – това би било директна конфронтация с палестинското общество“, добави той.

Четири листи са регистрирани за участие, от които нито една няма връзка с Хамас, Фатах или друга досегашна политическа фракция. Листите, носещи имена като „Бъдеще за Дейр ал-Балах“ и „Дейр ал-Балах ни обединява“, са съставени от кандидати, представящи се за независими професионалисти.

Един от тях е Хишам ал-Дирави, който води листата „Възраждане на Дейр ал-Балах“. Той е работил десетилетия в общината, последно като ръководител на отдела по планиране. В предизборния си клип той представи план за възстановяване на града и градските услуги.

Първите 15 кандидати по брой гласове ще влязат в общинския съвет и ще изберат кмет помежду си. Новините за вота не се отразяват широко от местните медии, свързани с Хамас. Вместо това те се появяват ограничено в арабски канали като „Ал-Арабия“ и „Ал-Араби“, както и в WAFA, официалната информационна агенция на ПА.

Източникът на Абас уточни, че изборите се организират от ПА, а не от Националния комитет за управление на Газа (NKAG), който все още не е започнал работа на терен. Според плана на Доналд Тръмп за прекратяване на огъня, Хамас трябва да предаде властта на NKAG, но членовете на комитета все още се намират в Кайро.

Междувременно Хамас продължава да държи контрола над 47% от Газа – териториите, от които се изтегли през октомври израелската армия, където живеят почти всички жители и са разположени местната администрация и министерствата.

Аднан ал-Фалит, ръководител на листата „Дейр ал-Балах ни обединява“, заяви, че сегашните членове на съвета, назначени от Хамас, са споделили пред него, че ще предадат управлението при избирането на нов съвет.

Блокирани избирателни урни

По време на войната Дейр ал-Балах се препълни със стотици хиляди разселени палестинци. Право на глас обаче ще имат само онези, притежаващи постоянна адресна регистрация в града, или общо около 70 000 души.

Ръководителят на Избирателната комисия в Газа, Джамил ал-Халиди, роден в Дейр ал-Балах, заяви пред WAFA на 12 април, че въпреки подготовката, изборните материали, включително самите урни, все още не са навлезли на територията на анклава.

„Интегритет, компетентност и независимост“

Въпреки че са независими, всички кандидати вероятно са били длъжни да подпишат декларация за признаване на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен легитимен представител – условие, което Абас въведе по-рано тази година. Това косвено значи признаване на решенията на ООП за Израел и решението за две държави – позиции, които Хамас отхвърля.

По-рано тази седмица Ал-Фалит изпрати писмо до Тръмп, изразявайки подкрепа към неговия план за бъдещето на ивицата Газа. В него той посочва, че представлява група професионалисти, които искат да служат на народа си „далеч от партийни пристрастия“.

За ПА изборите в града се разглеждат като първа стъпка към процеса на демократизация на управлението за палестинците. Ал-Халиди, ръководител на Избирателната комисия, през последните дни изрази надеждата си, че условията на терен в крайна сметка ще позволят провеждането на местни избори в целия анклав.

Източникът, близък до президента Абас, заяви, че има надежди и за евентуално провеждане на общи избори за палестински парламент и президент – нещо, което не се е случвало от 2006 г. насам. ПА многократно планира подобни избори през последните две десетилетия, но в крайна сметка винаги ги отменя, обвинявайки за това израелските ограничения или продължаващия разрив между с Хамас, наред с други причини.

Фатах и Хамас все още се намират в остър конфликт, а след атаката от 7 октомври съпротивата по отношение на легитимирането на участието на Хамас в палестинския политически процес стана още по-силна.

За момента обаче, според източника, има „много окуражаващ обществен отзвук в Газа“ във връзка с местните избори в Дейр ал-Балах.

Жител на града сподели пред „Ал-Арабия“, че вотът е „положителна стъпка, която ще облекчи бремето върху хората след огромните страдания, причинени от войната“. Друг местен жител добави: „Това е важна крачка за нашия народ. Бяхме дълбоко засегнати от войната и никой не поема отговорност за нас.“

Около 60 палестинци бяха открити скрити в камион за боклук на контролно-пропускателен пункт в Шомрон

🇮🇱 Израелските сили за сигурност задържаха около 60 палестинци, скрити в отделението за отпадъци на камион за боклук на граничен пункт в района на Самария, съобщи Министерство на отбраната на Израел.

Инспектори от Дирекцията за сухопътни преходи се усъмнили в камиона, идвал от зоните на Палестинската автономия и се насочвал към централен Израел. На място били извикани части на Израелските отбранителни сили (IDF), които при претърсването открили десетките лица, укрити сред отпадъците.

Шофьорът, мъж на около 30 години от арабския град Кафр Касим в централен Израел, без валидна шофьорска книжка, бил задържан за разпит. Откритите палестинци били разпитани на място от полиция и военни, съобщи The Yeshiva World.

Инцидентът е симптом на изостряща се хуманитарна и икономическа криза на Западния бряг. След 7 октомври 2023 г. Израел отне разрешителните за работа на около 100 000 палестинци, а впоследствие възстанови едва около 8000, предимно в промишления сектор, посочи Washington Times. Безработицата на Западния бряг скочи от 12% преди войната до близо 30% сега, сочат данни на Палестинското централно статистическо бюро, докато в същото време Световната банка предупреди за риск от икономически колапс.

Смята се, че преди октомври 2023 г. около 50 000 палестинци са влизали в Израел нелегално всеки ден в търсене на работа, освен притежателите на разрешителни.

Планът на Тръмп за Газа: Хамас пред пълно разоръжаване и унищожаване на тунелите

🇵🇸 Хамас ще трябва да се съгласи с унищожаването на обширната му мрежа от тунели в ивицата Газа в рамките на плана за поетапно разоръжаване на терористичната групировка, представен ѝ от „Съвета за мир“ на президента Доналд Тръмп и прегледан от Ройтерс.

Планът следва график от осем седмици, който започва с поемането на контрола върху сигурността в Газа от подкрепян от САЩ комитет от палестински технократи и завършва с пълното изтегляне на израелските сили след „потвърждение, че в Газа няма оръжия“.

Разоръжаването на Хамас е критична спорна точка в преговорите за прилагане на мирния план на Тръмп и за затвърждаване на примирието от октомври, което спря пълномащабната война, започнала с клането на 7 октоври 2023 г. Хамас отдавна отхвърля призивите да сложи оръжие, а голяма част от арсенала му вероятно се транспортира и съхранява в тунели под Газа.

Пълният текст на плана, за който първо съобщи Al Jazeera, беше споделен с Ройтерс от двама палестински служители, участващи в преговорите. Представител на Хамас потвърди неговата автентичност. Съветът за мир е представил плана на палестинската групировка миналата седмица, но към момента темата не е била коментирана публично.

Документът включва два компонента: текст от 12 точки, озаглавен „Стъпки за завършване на изпълнението на всеобхватния мирен план на Тръмп за Газа“, и петстепенен график, според който Хамас трябва да сложи оръжията си в рамките на осем месеца.

В документа се посочва, че всички терористични фракции в Газа, включително групировки като Ислямски джихад, ще участват в процеса на разоръжаване, който ще бъде извършен под контрола на палестинските технократи, известни като Национален комитет за администрацията на Газа (NCAG).

„Газа ще се управлява на принципа на една власт, един закон и едно оръжие, при което единствено лица, упълномощени от NCAG, имат право да притежават оръжие, а всички въоръжени фракции ще прекратят военните дейности“, се казва в документа.

Процесът на разоръжаване ще подлежи на мониторинг от Комитета за проверка на събирането на оръжия, който ще бъде ръководен от Николай Младенов, главният пратеник на Съвета за мир.

Зелена светлина за реконструкция ще получат единствено райони, които са демилитаризирани. Планът от 12 точки не споменава палестинска държавност и независимост. Представител на Хамас заяви, че документът се проучва от членове на групировката.

Според предложения график, първият етап от 15 дни предвижда NCAG да поеме задължения по сигурността и административния контрол над анклава и да започне подготовителни стъпки за събиране на оръжията.

Във втория етап (ден 16–60) Израел ще премахне цялото си тежко въоръжение от зоните под негов контрол, а това включва тежка артилерия и танкове, като на тяхно място ще бъдат разгърнати международни сили за сигурност.

Третият етап (ден 30–90) ще бъде най-интензивен: Хамас ще предаде цялото си тежко въоръжение и военно оборудване на NCAG и „ще позволи унищожаването на всички тунели, експлозиви и военна инфраструктура“.

Четвъртия етап (дни 91–250) включва полицейските сили на NCAG, които трябва да съберат и регистрират всички останали оръжия, включително пистолети и пушки. Израелските сили започват поетапно изтегляне.

Петият етап е описан като „окончателна проверка“ на процеса по разоръжаване, след което „израелските сили ще се изтеглят напълно от Газа, с изключение на присъствие в периметъра за сигурност, и ще започнат всеобхватни усилия за възстановяване“.

Петима задържани след насилие от израелски заселници в Западния бряг.

🇮🇱🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и полицията разпространиха съвместно изявление относно множество инциденти с насилие от страна на израелски заселници на Западния бряг.

В хода на деня звена на IDF, полицаи от окръг Юдея и Самария и бойци на Граничната полиция (МАГАВ) са били извикани на различни места в сектора след сигнали за въоръжени нападения, палежи на имущество и нарушения на обществения ред от страна на израелски граждани.

При пристигането си силите са действали за възстановяване на реда и са провели операции по издирване за установяване на извършителите. В рамките на действията е проверен автомобил, предизвикал подозрение в близост до село Дейр ал-Хатаб в бригадния район на Самария, в който са открити и конфискувани средства за нападение. Петима граждани са задържани от МАГАВ и са предадени в полицейското управление в Ариел.

При отделен инцидент в района на Ицхар няколко израелски граждани са нападнали силите за сигурност, действали за възстановяване на реда. В резултат на атаката е бил ранен полицай и са нанесени материални щети на автомобили на силите за сигурност.

Вследствие на тези инциденти няколко палестинци са пострадали и са откарани за медицинска помощ.

Силите за сигурност са разгърнати от следобедните часове по основните пътни артерии и във възлови точки на напрежение с цел опазване на реда и сигурността. Паралелно с това те действат с нулева толерантност спрямо екстремистки настроени лица, нарушаващи обществения ред.

Израелската армия и полиция заявяват, че разглеждат с изключителна сериозност и осъждат насилието от всякакъв вид, което представлява заплаха за сигурността в региона.

Британската полиция забрани проиранско шествие в Лондон поради рискове за сигурността

🇬🇧 Британската полиция обяви, че е забранила планираното за неделя в Лондон проиранско шествие заради вероятността от „крайно напрежение“ с контрапротест и рисковете, произтичащи от Техеран в контекста на войната в Близкия изток.

Шествието „Ал Кудс“ в централен Лондон се организира ежегодно от Ислямската комисия за човешки права, която според полицията подкрепя иранския режим.

Прагът за забрана на протести в Обединеното кралство е висок, като полицията уточнява, че това е първият случай на прилагане на правомощието от 14 години насам. Рисковете за обществения ред обаче са „толкова сериозни“, че блокирането на проявата е оправдано. Забраната важи и за всякакви контрашествия.

`Ислямската комисия за човешки права по-рано заяви в X, че шествието се провежда в подкрепа на палестинското освобождение.

Органите на реда посочват, че предишни шествия „Ал Кудс“ са довеждали до арести за демонстриране на подкрепа на терористични организации и антисемитски престъпления от омраза. Дори и при наличието на забрана, полицията очаква „предизвикателен и потенциално съпътстван от насилие уикенд“.

„Взехме под внимание вероятното въздействие на нестабилната ситуация в Близкия изток върху протестите, предвид атаките на иранския режим срещу британски съюзници и военни бази зад граница. Трябва също да отчетем, че службите за сигурност бяха ясни за заплахите, пред които сме изправени на британска земя от страна на иранския режим“, се отбелязва в изявлението на полицията, публикувано късно във вторник.

Британската полиция е подложена на засилен контрол заради начина, по който контролира редовните акции в подкрепа на Палестина в Лондон след клането на Хамас на 7 октомври 2023 г. Поддръжници и противници остават в остро противоречие относно правото на свободно изразяване, подкрепата за забранената група Palestine Action и въздействието върху еврейската общност.

Миналата седмица британската полиция арестува четирима мъже по подозрение в оказване на подкрепа на иранското разузнаване при наблюдение на лица и места, свързани с еврейската общност в Лондон.

В случай че Ислямската комисия за човешки права реши да проведе статично събрание, за чиято забрана няма законово основание, полицията заяви, че то ще бъде поставено под строги условия.