Разузнавателен самолет следи линията с Косово, сръбски щурмовици – в недатиран клип

🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.

Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.

HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.

Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.

Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.

Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.

Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.

На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.

Сръбска министърка се извини на Вучич, но защити думите си за Косово

🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.

Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.

Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.

В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.

Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.

Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.

Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.

Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.

Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.

Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.

Анализ: САЩ свиват KFOR и отдръпват гаранцията за мира на Балканите

🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.

Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.

Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.

На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.

Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.

Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.

В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.

Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.

Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.

Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.

Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.

Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.

📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.

Сърбия обмисля отмяна на безвизовия режим за руски граждани.

🇷🇸🚫🇷🇺 Властите в Сърбия обсъждат отмяната на безвизовия режим за граждани на Руската федерация с цел присъединяване към Европейския съюз. Това съобщи председателят на комисията по въпросите на диаспората и сърбите в региона в парламента на страната Драган Станоевич.

„Има изявления това да бъде направено до края на 2026 г. Но доколкото знам, всичко това трябва да бъде изпълнено половин година преди влизането в ЕС“, заяви Станоевич в интервю за „Известия“. В същото време според него страната все още е далеч от членство в ЕС, а преждевременна отмяна на безвизовия режим може да нанесе удар върху икономиката на страната.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Двустранният безвизов режим между Русия и Сърбия бе въведен през юли 2009 г. Той дава свобода на гражданите на двете държави да пребивават свободно без оформяне на визи до 30 дни. Преди това от Министерство на външните работи на Сърбия заявиха, че до края на 2026 г. ще синхронизират визовата си политика с европейската. Още през 2023 г. властите в страната отмениха безвизовия режим с Куба и прекратиха полетите до нея. Последва въвеждане на визи и за гражданите на Катар, Кувейт, Монголия и Оман.

Освен това ЕС засили натиска върху Сърбия и поиска да се съкрати броят на разрешенията за пребиваване и гражданства, издавани на руснаци. Станоевич отбеляза, че Брюксел настоява Белград да съкрати издаването им наполовина, като в противен случай заплашва да отмени безвизовия режим с ЕС. Както писа „Известия“, Брюксел изисква от Белград още да се откаже от директните авиовръзки с Русия и от газовия си договор с „Газпром“.

В същото време ЕС разполага с лост за натиск над Сърбия под формата на грантове за реформи по пътя към съюза. В края на април Брюксел замрази отпускането на 1,5 милиарда евро за Сърбия по тази линия. Наред с това делът на страните от ЕС във външния търговски оборот на Сърбия надхвърля 60%, а връщането на визов режим би ударило предприемачите, логистиката и хиляди сръбски граждани, които работят в ЕС.

Европейската интеграция на Сърбия в последно време боксува, включително заради отказа ѝ да се включи към режима на санкции и да прекъсне отношенията си с Кремъл. Въпреки това Белград прави опити да се дистанцира от имиджа си на руски съюзник. В Прага председателят на сръбския парламент Ана Брнабич заяви, че сърбите не смятат Русия за „братска“ страна и осъждат нейната агресия срещу Украйна. През май Сърбия за първи път взе участие в съвместни военни учения с НАТО.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

НАТО и Сърбия проведоха първите си съвместни военни учения

🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.

Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.

Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.

Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.

„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.

На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата  „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.

История на отношенията между двете страни

Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.

Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.

След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.

Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.

В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.

Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.

В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.

Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.

Сръбското военно разузнаване: Украйна няма общо с експлозивите край Балкански поток.

🇷🇸🇭🇺 Висшето военно ръководство на Сърбия заяви, че Украйна не е замесена в поставяне на експлозиви край газопровод до границата с Унгария, опровергавайки твърденията на унгарския премиер Виктор Орбан, който силно намекна за участието на Киев.

Сръбският президент Александър Вучич, близък съюзник на Орбан, обяви в неделя, че властите са намерили „експлозив с опустошителна мощ“ в близост до тръбопровод, транспортиращ руски газ към съседна Унгария. Инцидентът се случва само седмица преди парламентарните избори в Унгария на 12 април.

След свикване на извънредно заседание на Съвета за национална отбрана в неделя, Орбан заяви, че сръбските власти са разкрили „саботажна операция“ във Войводина. Той привидно свърза случая с Украйна, заявявайки, че тя „от години работи за откъсването на Европа от руската енергия“ и е „пряка заплаха за Унгария“, макар да не отправи официално обвинение към Киев.

Въпреки това Джуро Йованич, директор на Военната служба за сигурност (VBA) в Белград, заяви снощи, че „не е вярно, че украинците са опитали да организират“ заговора, при който са използвани „специално опаковани, херметически затворени експлозиви и детонатори“.

„Производителят на взривните вещества не означава непременно, че е поръчител или изпълнител“, каза той и добави: „Маркировките на експлозивите показват, че са произведени в САЩ.“

Твърденията на Орбан за саботаж бяха посрещнати със скептицизъм и от основния му опонент в изборите тази неделя – Петер Мадяр, който се стреми да свали отявлено проруския премиер.

Мадяр заяви, че Орбан, който превърна енергийната сигурност на Унгария и острия конфликт с Киев в основен стълб на своята кампания, вероятно води операция под чужд флаг с „помощта на сръбски и руски заради срива в подкрепата за ФИДЕС“.

„Ако Виктор Орбан и неговата пропаганда използват тази провокация за целите на кампанията, това ще бъде открито признание, че става дума за предварително планирана операция под фалшив флаг“, категоричен беше опозиционният лидер.

Говорителят на украинското външно министерство отрече „категорично“ каквато и да е било отговорност, като нападна опитите за „фалшиво свързване на Украйна“ със случая. Той добави, че предполагаемият заговор е „най-вероятно руска операция под чужд флаг“ преди изборите.

Орбан и неговата партия изостават сериозно от опозицията „Тиса“ на Мадяр, сочат различни проучвания на общественото мнение, включително „Poll of Polls“ на POLITICO.

Сръбската армия и полиция откриха експлозиви по границата с Унгария.

🇷🇸🇭🇺 Сръбската полиция и въоръжените сили блокираха пътищата в близост до община Канижа в Северна Войводина, след като според информация на 24.hu, край газопровода „Балкански поток“ са открити експлозиви.

Унгарското издание съобщи, че масирано полицейско и военно присъствие е разгърнато край Оромхедьош (известен още като Трешневац), в непосредствена близост до държавната граница между Унгария и Сърбия. Пътните артерии бяха блокирани, над района бяха забелязани хеликоптери, а в неделя сутринта селото беше напълно обградено, като властите спряха всякакъв достъп и излизане по време на претърсванията.

Позовавайки се на местни източници, 24.hu отбелязва, че в операцията са мобилизирани над 130 служители на министерство на вътрешните работи. Акцията е стартирала след получен сигнал, че критичната газова инфраструктура и местните жители са изложени на риск.

По-късно президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че със задействане на кучета, полиция и армия са открити „две раници, два големи пакета експлозив и детониращ шнур“ в близост до село Велебит, на метри от тръбите на „Балкански поток“.

Той добави, че е разговарял с унгарския премиер Виктор Орбан, тъй като „ако газопроводът беше взривен, Унгария и северната част на страната ни щяха да останат без газ“.

Вучич предупреди, че сръбските власти ще реагират твърдо: „Ще се разправим безмилостно с всеки, който смята, че може да застраши жизненоважната инфраструктура на Сърбия“. Той допълни, че разследването продължава и вече са открити „определени следи“, но на този етап не може да разкрие повече подробности.

Тревогата идва на фона на засилени опасения за уязвимостта на енергийната мрежа в Централна Европа. В края на януари руски удар повреди украинския участък на нефтопровода „Дружба“, прекратявайки временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.

Украинският външен министър заяви, че атаката от 27 януари е предизвикала пожар в инфраструктурата и публикува снимки от щетите, а Будапеща подготви нови жалби заради прекъсванията в транзита на руски петрол.

Словакия потвърди спирането на доставките, но уточни, че стратегическите резерви, покриващи около 90 дни, означават, че националната енергийна сигурност не се намира пред непосредствена заплаха.

Вучич: Сърбия се готви за бъдеща атака от Албания, Хърватия и Косово

🇷🇸 Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му се готви за евентуално нападение от страна на Албания, Хърватия и Косово и обвини Загреб в намеса във вътрешните работи на страната. Той направи тези коментари в интервю за сръбската обществена телевизия РТС.

Вучич твърди, че през последната година и половина Хърватия е служи като „основна логистична подкрепа за всеки в Сърбия, който се опитва да дестабилизира страната“, особено след протестите, избухнали след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души.

„Те все още укриват лица, обвинени в тежки престъпления, въпреки че Интерпол е издал червени бюлетини за тях. Продължават да водят изключително негативна кампания срещу Сърбия и стартираха фалшива афера 'Сараевско сафари'. Ние никога не сме правили подобно нещо на Хърватия или която и да е друга държава. Опитаха се да унищожат страната ни, но не успяха“, заяви той.

В отговор на предупреждението, направено от хърватския премиер Андрей Пленкович, че ще информира НАТО за новите оръжия на Сърбия, Вучич посочи, че официалните лица в Загреб са останали „изненадани“, след като са научили за сръбските хиперзвукови балистични ракети.

„Това са ракети въздух-земя, което означава, че поразяват цели на сушата. Те са способни да удрят обекти на разстояние от 200 до 400 км. Изключително скъпи и много ефективни, а ние получихме малка отстъпка“, каза той.

Вучич подчерта, че Сърбия поддържа коректни отношения с НАТО и планира да продължи да ги изгражда, но няма да се присъединява към Алианса.

„Скоро ще проведем учения с НАТО и ще направим всичко възможно, за да имаме стабилни отношения. Не желаем враждебност и няма да я допуснем. Но докато аз съм президент, Загреб няма да решава как Сърбия защитава своята страна“, добави той.

Той изрази и загриженост относно евентуален военен съюз между Хърватия, Албания и Косово.

„Пленкович ми каза, че това не е насочено срещу Сърбия и че отдаваме твърде голямо значение на въпроса. Изслушах го и толкова. Имам ли все още известна доза притеснение и страх? Да, имам. Този съюз е насочен директно срещу Сърбия; няма друга причина за създаването му“, каза Вучич.

„Те сформират военен съюз, за да нападнат Сърбия в някакъв бъдещ момент. Ще изчакат момент да избухне по-мащабен конфликт между европейци и руснаци, както и по-мащабен сблъсък в Близкия изток. Не можем и не искаме да нападаме страни от НАТО, но се съмнявам в намеренията им. Вярвам, че чакат благоприятен момент, когато в света ще настъпи общ хаос“, обясни Вучич, но увери гражданите, че страната разполага с достатъчно възпираща сила.

„Сърбия е достатъчно силна, за да запази своя суверенитет, териториална цялост, свобода и сигурността на своите граждани“, каза той, добавяйки, че сръбската армия е „несъмнено по-силна“ от тези на останалите бивши югославски държави.

Вучич коментира и ситуацията на вътрешната политическа сцена преди местните избори на 29 март, като подчерта, че те трябва да бъдат демократични.

„Най-важното е изборите да бъдат демократични и хората да решат според желанието си и своята съвест“, каза той и допълни, че всяко решение за предсрочни парламентарни избори ще се вземе от компетентните институции.

Той отбеляза, че Сърбия би приела идеята за присъединяване към Европейския съюз на „няколко скорости“, като приоритет ще бъдат свободното движение, сигурността и общият пазар.

Вучич обяви и среща с представители на френската компания EDF за обсъждане на бъдещото изграждане на атомна централа, която по думите му би могла да започне работа около 2041 г.

Сръбският лидер благодари на албанския премиер Еди Рама за думите му, че „Косово е кошмар за Вучич“.

„Той всъщност ме похвали. Рама е интелигентен и умен човек, а Косово наистина е кошмар. Това, което се случи с Косово, отвори кутията на Пандора и много от днешните глобални проблеми нямаше да възникнат, ако това не се беше случило“, заключи Вучич.

Оскверниха паметника на Тарас Шевченко в Нови Сад.

🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.

Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.

Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.

„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.

 

Кой е Тарас Шевченко?

Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.

Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.

Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.

През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.

През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.

Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.

В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.

Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.

Сърбия изисква обяснения от Русия за смъртта на свой представител в Москва.

🇷🇸⚔️🇷🇺 Сръбските власти изискват обяснения от Русия след смъртта на представител на държавната оръжейна компания Югоимпорт СДПР, който беше открит мъртъв в Москва подозрителни обстоятелства.

Според сръбски официални лица, Радомир Куртич, представител на Югоимпорт СДПР, е бил открит мъртъв в руската столица на 17 ноември. Въпреки че инцидентът се е случил преди повече от месец, руската страна все още не е предоставила официална информация относно обстоятелствата около смъртта му и отказва коментар дори пред сръбските си колеги.

Белград настоява за разяснения за изчезването на фирмени документи и компютърно оборудване от московския офис на компанията след инцидента. Сръбски представители посочват, че при вътрешна проверка са установени липси на твърди дискове и голям обем документация.

Сръбските медии предават, че разузнавателните служби на страната са представили доклад за смъртта на Куртич на президента Александър Вучич, в който се заключава, че обстоятелствата около случая трябва да се считат за подозрителни. Според доклада руските власти не са споделили съдебно-медицинска експертиза и официално заключение със сръбското посолство в Москва, местния офис на компанията или сръбските служби за сигурност.

Куртич е бил в Москва за втори път в ролята си на представител на Югоимпорт СДПР. Комисия от компанията е инспектирала офиса в Москва след инцидента и е потвърдила изчезването на огромно количество документи, както и на твърди дискове, извадени от офисните компютри.

Както съобщават сръбски издания, Вучич е разгледал въпроса по време на среща със служители на службите за сигурност и Югоимпорт СДПР, като е подчертал, че не бива да се правят прибързани заключения. Той наблегна на това, че никой не бива да бъде обвиняван, докато не станат налични достоверни и проверени доказателства.

В последващо интервю за националната телевизия РТС, Вучич заяви, че Сърбия изчаква официални отговори от руските власти и ще продължи да настоява за яснота.

„Чакаме отговор от руските власти. Към тях са изпратени официални покани, запитвания и искания. Знаем, че конкретни хард дискове са изчезнали, липсват и други неща, но това не значи непременно, че е свързано със самите събития. Може да става дума и за рутинна операция на службите при установяване на самоличността на някого на улицата“, заяви Вучич.

Сръбският президент добави, че очаква руските власти да предоставят исканата информация съвсем скоро и ще се „бори за разкриване на истината“ за смъртта на Куртич, като същевременно избява да се позовава на спекулации.

До момента руските власти не са коментирали случая публично. Според официални източници от сръбската държава, сръбските институции не са получили никакви съдебно-медицински заключения и официални резултати от разследването, дори по дипломатически път или службите за сигурност.

Инцидентът привлече голямо внимание в Сърбия поради ролята на Югоимпорт СДПР като основен държавен износител на отбранителна продукция, отговорен за производство на оръжие, обществени поръчки и международно сътрудничество. Подозрителната смърт на негов представител в чужбина, съчетана с докладваната загуба на чувствителна информация, предизвика сериозно безпокойство в политическите среди в Сърбия.

Някои коментари в страната правят препратки към необясними смъртни случаи на служители от отбранителната индустрия в няколко европейски държави в миналото, които бяха публично дискутирани като потенциални случаи, свързани с дейността на разузнавателни служби.

Вучич към фон дер Лайен, хванат от микрофон: „Получих съобщение от Москва“

🇷🇸🇪🇺 В коментар, случайно уловен от включен микрофон, сръбският президент Александър Вучич сякаш намекна, че току-що е получил „съобщение от Москва“, докато пристигаше за разговори с висши представители на Европейския съюз в Брюксел.

Вучич вървеше до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сградата „Берлемон“ в белгийската столица за обща снимка в четвъртък, когато прошепна: „Току-що ми дойде съобщение от Москва.“

Разговорът беше рязко прекъснат от Фон дер Лайен, която сякаш отвърна шепнешком: „Хайде... хайде да изчакаме“. Двамата бяха в компанията на председателя на Европейския съвет Антониу Коща и излязоха заедно след снимката.

Не е ясно какво точно съобщение имаше предвид Вучич. Сръбският президент е един от малкото европейски лидери, поддържащи канал за комуникация с Кремъл, след като ЕС прекрати своите дипломатически връзки с Москва след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Вучич пристигна в Брюксел вчера за двустранна среща Сърбия–ЕС, на която бяха обсъдени, наред с другото, и кандидатурата на страната за членство в Евросъюза. Междувременно мирните преговори за руската война срещу Украйна продължават.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че скоро ще представи на американската страна „по-прецизирани документи“ по отношение на предложения за спиране на войната, изготвени с принос на европейските партньори на Киев.

Американският президент Доналд Тръмп пък намекна, че би могъл да пътува до Европа за среща по преговорите, но само ако това наистина ще придвижи процеса напред.

„Те искат да отидем на среща през уикенда в Европа и ние ще вземем решение в зависимост от това какво ще ни върнат. Не искаме да си губим времето“, каза Тръмп.

За днес е насрочена среща на „Коалицията на желаещите“ – група от над 30 държави, начело на която стоят Франция и Великобритания. Канцеларията на френския президент съобщи, че това е критичен момент за Украйна, нейния народ и сигурността на Европа.

Най-зловещият ръст на китайския износ – системата за сигурност на ККП

🇨🇳👮🌍 „Срещнах най-милите хора по улиците на Сърбия – китайски полицаи!“, възкликна развълнуван китайски турист в статия, публикувана от един от полицейските университети в родината му. В нея се разказва за съвместните патрули със сръбската полиция в Белград. „Чувствах се толкова щастлив, в безопасност и горд“, споделя той.

Пропагандната публикация пасва идеално на визията на Китай за глобална сигурност, в която той „поддържа световния мир и сигурност“, а в същото време спазва „ненамеса във вътрешни работи“, за разлика от западната „едностранчивост“ и „блоково противопоставяне“. Поне така самият Си Дзинпин описа Глобалната инициатива за сигурност (GSI), когато я обяви през 2022 г.

Оттогава Китай разширява бързо своята задгранична дейност в сферата на сигурността: предлага полицейско обучение и технологии за наблюдение на чужди правителства, като набляга върху вътрешната стабилност. Пекин помага не само в борбата с престъпността, но и с контрола над гражданите и запазването на властта – и това се оказва изключително популярно.

GSI, както и трите други глобални инициативи на Си, на първо място цели да изгради нови мрежи на международно влияние с център Китай. Затова малък регионален полицейски форум се превърна в най-голямото международно събитие по сигурността, организирано от Пекин – Глобален форум за сътрудничество в обществената сигурност. Делегати от над 120 държави идват, за да обсъждат сътрудничество и да се възхищават на китайски полицейски технологии – например кучета-роботи.

Миналата година организаторите пуснаха „Глобален индекс за обществена сигурност“, който класира държавите по привидно произволни показатели – престъпления с оръжие, пътни инциденти, тероризъм. На първо място естествено е Китай. САЩ умишлено са поставени под средното ниво. „Това е опит да се пренастроят стандартите какво означава сигурност и как трябва да изглежда“, коментира Шийна Грейтънс от Тексаския университет – и да се покаже „правилният пример за подражание“.

Влиянието на Китай в обществената сигурност се разпространява и практически. Износът на технологии за наблюдение скача главоломно. Двете китайски компании Hikvision и Dahua са най-големите производители на камери в света с общо 40% пазарен дял. Huawei доставя системите си „Безопасен град“ в над 100 държави. Наскоро разследване на мрежата за цифрова криминалистика InterSecLab установи, че частната китайска фирма Geedge Networks е доставила технологии за контрол на интернет на правителствата на Етиопия, Казахстан, Мианмар и Пакистан, помагайки им да цензурират и шпионират гражданите си.

От 2000 г. насам Китай е провел близо 900 програми за обучение за полицията и силите за вътрешна сигурност на 138 държави, показва ново проучване на Шийна Грейтънс, Айзък Кардън и Камерън Уолц от Carnegie Endowment for International Peace. Броят на курсовете се увеличава почти 10 пъти през първото десетилетие на управлението на Си – от 14 през 2010 г. до 138 през 2019 г. По време на COVID-19 пандемията те намаляват и все още не са се възстановили напълно.

Повечето програми се провеждат в полицейски колежи в Китай: чуждестранни групи (обикновено по няколко десетки души) остават седмици или месеци. Учат китайската система за правоприлагане, ходят на терен в местни полицейски управления, взимат специални курсове по граничен контрол или железопътна сигурност. Често снимат как ръководителите на групите получават книгата на Си „Управлението на Китай“. Понякога правят тай чи или калиграфия в свободното време. Китайски полицаи се внедряват и в чужбина – тази година група съветници отиде в Соломоновите острови, за да популяризира „модела Фънцяо“ от епохата на Мао, при който селяните се шпионират взаимно.

Най-много обучение получават съседите на Китай, особено в Централна и Югоизточна Азия. В Централна Азия акцентът е върху борбата с тероризма, в Югоизточна – върху измамите и трафика на хора. Африканските държави също са сред основните участници, вероятно заради китайския интерес да защитава огромните си инвестиции по „Един пояс, един път“.

По-любопитно е с какви режими работи Китай. Кръстосахме данните на Carnegie с демократичния индекс на EIU и установихме, че 82% от всички авторитарни режими са получавали китайско полицейско обучение. Почти една трета от пълните демокрации също, макар според авторите става дума за повърхностни курсове – например учат европейски полицаи на мандарин, за да общуват със своите китайски колеги.

Голяма част от обучението е за общи умения – киберпрестъпност, борба с наркотиците. Това не се различава много от американските програми с Международните академии за правоприлагане в Ботсвана, Ел Салвадор, Гана, Унгария и Тайланд, които имат над 70 000 възпитаници от 1995 г. Разликата е, че американската помощ цели насърчаване на демокрацията и не може да отива при нарушители на правата на човека (макар правилата не винаги да се спазват, а програмите за демокрация да бяха орязани при Тръмп).

Китай обаче твърди, че помощта му е без условия. Това го прави предпочитан от авторитарни, несъвършени и хибридни режими. Обучение са получавали 75% от несъвършените демокрации и 86% от хибридните.

Това не означава непременно, че Китай ги учи да стават по-авторитарни, макар да има курсове по защита на ВИП-персони и контрол на безредици – в тях участват предимно полицаи от ЦАР, Мианмар, Гвинея. Макар официално да няма условия, на практика се очаква получателите да подкрепят китайските териториални претенции към Тайван и други.

Дали китайската ангажираност кара правителствата да стават по-авторитарни? Зависи от нагласите им. Проучване на Ерин и Брет Картър от Университета на Южна Калифорния показва, че вносът на технологии на Huawei увеличава дигиталната репресия в авторитарните държави, но няма ефект в демократичните. „Китай предоставя обществено благо и едновременно създава потенциал за репресии“, казва Грейтънс.

За режими, които клонят към авторитаризъм, Китай е подстрекател и вдъхновение. След безредиците през 2022 г. Казахстан покри улиците на Алмати с хиляди китайски камери. Според експерта по дигитални права Дана Маликова местните служби вероятно се учат от системите в Синдзян, където изкуственият интелект идентифицира „подозрителни“ лица“ и им налага ограничения, дори без да са извършили престъпление. През юни активистът Санжар Бокаев беше спрян на летището в Алмати, защото лицето му задействало сигнал в базата данни за издирвани.

Китайската подкрепа невинаги води до по-голяма стабилност. Етиопия става все по-наблюдавана и репресивна с помощта на Китай – обучение и системи за цензура, но държавата е на ръба на хаоса: бунтове в най-населените региони, етнически напрежения, заплаха от нова война с Еритрея. Това едва ли е мирът, който Си Дзинпин обещава.

Най-хитрото в китайската стратегия е, че овластява авторитарните лидери, без да пропагандира открито авторитаризъм. Пекин се представя като доставчик на инструменти, които клиентите използват както намерят за добре. В Сърбия е добър пример: след срутването на покрив на гарата в Нови Сад, построен от китайци миналия ноември, довел до 16 жертви, избухнаха протести, които разклащат страната почти година. Студентите са бесни на ЕС, че не ги подкрепя, но 81% от сърбите имат положително отношение към Китай – въпреки обучението на полицията и шпионската техника на правителството, за която активистите смятат, че се използва срещу тях. Китай не се бърка във вътрешните работи на Сърбия и не проповядва ценности – за разлика от Запада.

Тази „безценностна“ дипломация на сигурността е трудна за конкуриране. Най-видимо е в островите от Тихия океан. След китайско обучение полицията в Соломоновите острови премина към култура на защита на държавата, а не на гражданите, казва Михай Сора от Lowy Institute. Австралия може да се състезава само като предлага повече техника и помощ с по-малко условия. Наскоро властите в Хониара заговориха за създаване на собствени въоръжени сили – „никой не смята, че е добра идея“, казва Сора, но Канбера може да я подкрепи, само и само Соломоновите острови да не потърсят помощта на Китай.

Китай дава възможност на срени сили като Виетнам или ОАЕ да получават едновременно китайска вътрешна сигурност и американска отбрана. Светът навлиза в „непознати води“ с две различни, припокриващи се системи на сигурност, водени от различни играчи, обобщи Грейтънс. Свят по-циничен и трансакционен, в който държавите са по-силни, а гражданите – по-слаби.

Вучич: Сръбските складове с оръжие са пълни, ЕС може да ги използва в Украйна.

🇷🇸🤝🇪🇺 Европейските държави, които сключат договор за покупка на боеприпаси със Сърбия, могат да ги използват за каквито си искат цели. Това заяви сръбският президент Александър Вучич в интервю за германското издание Cicero.

Вучич призна, че се стреми да не си създаде репутация на човек, който доставя боеприпаси на двете воюващи страни. Той смята, че Сърбия трябва да се придържа към военен неутралитет, но в същото време е отворена за сътрудничество с европейските армии.

На журналистически въпрос дали закупените оръжия ще могат впоследствие да бъдат доставени на украинската армия, Вучич обясни, че след като закупят боеприпасите, новите собственици могат да ги насочат към каквито цели пожелаят.

Вучич: Светът се готви за война.

🇷🇸⚔️🇽🇰 Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира изявлението на президента на Косово Вьоса Османи, която призова Европа да сложи край на дестабилизиращите тактики на Белград, заявявайки, че „никой вече не се вслушва в това“.

Той предупреди, че Прищина ще продължи да преследва сръбското население и провокациите, за да се възползва от глобалната ситуация и да привлече повече страни от НАТО и ЕС на своя страна срещу Белград. Според него обаче те няма да получат този шанс.

„Никой вече не се вслушва в това. С техните лъжи за дронове хората им се присмиват. Можеш да излъжеш веднъж, два пъти, но третия път никой не ти вярва. Абсолютно никой не се вслушва в това“, каза Вучич в отговор на въпрос от журналист по време на церемонията по откриването на участък от високоскоростна железница между Нови Сад и Суботица.

Сръбският лидер посочи, че Прищина ще продължи с опитите за преследване и действителното преследване на сърбите, както и с провокации, защото не може да води друга политика, очаквайки да се възползва от това, което той нарече предвоенна ситуация.

„Говоря открито за това, защото войната идва. Те искат да използват възможността да настроят повечето страни от НАТО и Европа срещу Сърбия. Няма да им дадем този шанс“, посочи Вучич.

Той отбеляза, че в световен мащаб има пълен хаос и колапс и че нещата ще стават все по-трудни навсякъде, включително в Сърбия, по определени въпроси.

„Хората трябва да знаят, че всички водят подготовка за война. А щом се готвят, войната ще дойде. Виждам как всички се подготвят за война, не се подготвят за нищо друго. Никой не се готви за диалог, искат само да видят кой на чия страна е, докато копаят окопите си и чакат войната да започне. Знаят, че войната идва, просто я чакат, и никой да не лъже, че не я чакат. Чакат я и се подготвят“, изтъкна Вучич.

„Ние сме тук, руснаците са зад завесата. Който е тук, е с нас, който не е, е срещу нас“, каза той и подчерта, че посланията никога не са били по-ясни. На въпрос дали Сърбия би могла да избегне участие във войната, Вучич каза, че ще направи всичко по силите си, за да не се стига до там.

„Ще направя всичко, което е по силите ми, докато трае мандатът ми, за да бъде така“, обеща той, но с уговорката, че Сърбия ще трябва да вземе конкретни мерки в отговор на възможна ескалация на конфликти по света.

„Ще трябва и ние да започнем да подготвяме някои неща. Армията ни е готова“, сигурен е Вучич, според когото стратегическите резерви на Сърбия вече са увеличени и скоро той ще поиска те да бъдат разширени допълнително.

По повод вчерашната си среща с германския канцлер Фридрих Мерц в Копенхаген, Вучич каза, че разговорът им е бил ползотворен и важен за Сърбия.

„Говорихме за европейската интеграция на Сърбия, но също за инвеститорите в страната. Като цяло смятам, че разговорът беше добър, ползотворен и важен за Сърбия. Германия е най-големият търговски партньор и работодател на Сърбия. Това е много важно за нас“, обобщи той.

Служителка от мисията на ОССЕ в Косово отрече да е шпионирала в полза на Сърбия.

🇷🇸⚖️🇽🇰 Йелена Джуканович, служителка от Мисията на ОБСЕ в Косово, се обяви за невинна по делото за шпионаж в полза на Сърбия, след като беше доведена с белезници в съдебната зала в Прищина, за да чуе съставения срещу нея обвинителен акт.

Джуканович е арестувана на 28 февруари по обвинение в предаване на чувствителна информация на сръбската разузнавателна служба БИА. Прокурорът Бекъм Кодралиу заяви в съда, че обвиняемата е използвала служебното си положение в Мисията на ОБСЕ, за да предостави данни на сръбските служби.

„От неизвестна дата до момента на арест в качеството си на ръководител на Националния програмен офис на Мисията на ОБСЕ в Регионалния офис в Митровица, подсъдимата осъзнато и умишлено е извършила редица действия, които са представлявали предаване на информация към чужда разузнавателна служба – сръбската агенция за разузнаване и сигурност БИА“, обясни Кодралиу.

Според обвинението, Джуканович е предоставяла данни за конституционния ред, вътрешните дейности и институционалната сигурност на Косово. Освен това се твърди, че „в някои случаи“ тя е участвала в срещи със служители на БИА в централата на агенцията в Белград.

„Предоставяла е данни, документи и чувствителна информация, получени по време на изпълнение на служебните си задължения в рамките на дейността на Мисията на ОБСЕ. Тази помощ е реализирана чрез комуникации с Александър Влайич – местен агент на БИА, който вече е осъден за шпионаж“, добави прокурорът.

На 5 юни съдът в Прищина осъди Влайич на пет години затвор за шпионаж като агент и сътрудник на БИА. Освен това му беше наложена и глоба от 1000 евро за незаконно притежание на оръжие.

Според обвинителния акт, Влайич е предавал получените данни на старши служител на БИА по телефона и по време на лични срещи, а също така е снимал и записвал движенията на косовската полиция и на международната общност в северната част на Косово, където преобладава сръбското население.

В акта се посочва още, че Влайич е събирал сведения за косовски сърби, съдействали на косовските служби за сигурност, и е разкрил самоличността на служител от Косовска разузнавателна агенция (КИА), който се е оказал активен член на косовската полиция.

Няколко дни след ареста на Джуканович, Мисията на ОБСЕ в Косово заяви, че се намира в контакт със защитата на подсъдимата и „следи тясно нейното благосъстояние“.

„Макар Мисията да не може да коментира повече случая заради течащото в момента разследване, тя остава ангажирана със сътрудничеството с компетентните органи“, заяви мисията.

Сърбия показа ударни дронове на базираната в ОАЕ EDGE Group

🇷🇸🤝🇦🇪 Въоръжените сили на Сърбия бяха заснети да репетират с ударни дронове, разработени от базираната в ОАЕ компания EDGE Group, преди военния парад „Единство на силата“, насрочен за 20 септември в Белград.

Кадри от репетицията показаха присъствието на два типа баражиращи боеприпаси – Shadow 50 и Shadow 25, което бележи първата публична поява на тези системи в Европа.

Shadow 50 е витлов дрон, способен да носи до 50 килограма полезен товар на разстояние до 250 километра със скорост до 167 км/ч. Наблюдатели го описват като по-лек аналог на иранския Shahed-136, познат в Русия като „Геран-2“.

Shadow 25 е реактивен вариант с бойна глава от 25 кг и максимална скорост 400 км/ч, предназначен за по-бързи и прецизни удари. И двата дрона изглежда се изстрелват от мобилни платформи на колесни ремаркета, което увеличава тяхната гъвкавост и оперативна мобилност.

През юли EDGE подписа стратегически споразумения с унгарската компания 4iG Space and Defence Technologies за съвместна разработка на военни системи в Европа и Африка. Партньорството, обявено по време на официално държавна визита на ОАЕ в Будапеща, включва съвместна реклама на системите SHADOW 25 и SHADOW 50, зенитна ракета SKYKNIGHT, както и решения за контрол на въздушното движение.

Според EDGE, сътрудничеството трябва да отговори както на асиметрични, така и на конвенционални заплахи, а демонстрацията на този вид боеприпаси от страна на Сърбия отразява тази двойна насоченост.

Участието им в подобна публична проява е възприемано като стъпка в посока задълбочаване на технологичното партньорство между ОАЕ и държавите от Централна и Източна Европа. Тези споразумения позволяват и разширяване на достъпа на EDGE до страни от НАТО, въпреки че компанията е базирана извън Алианса.

Макар сръбските власти да не са потвърдили официално придобиването или оперативния статус на дроновете SHADOW, появата им по време на парадни репетиции подсказва най-малкото предстояща сделка или напреднал етап на сътрудничество с производителя.

На фона на регионалните напрежения и нарастващото значение на дроновете в съвременната война, интересът на Сърбия към еднопосочни ударни системи добавя нов пласт в развиващия се отбранителен пейзаж на Балканите.

Сблъсъци между протестиращи и привърженици на Вучич в Сърбия за втори пореден ден

🇷🇸 Сблъсъци на протестиращи със симпатизанти на сръбския президент Александър Вучич избухнаха за втора поредна вечер, което отбелязва сериозна ескалация след над девет месеца на непрекъснати протести срещу авторитарното му управление.

Близо до офисите на управляващата Сръбска прогресивна партия в Нови Сад привърженици на президента Вучич хвърляха факли срещу протестиращите, които отвърнаха, счупвайки прозорци на сградата. На място бяха изпратени части на жандармерията, които да потушат напрежението.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич съобщи, че най-малко един полицай е ранен, и призова за възстановяване на реда и закона.

Хиляди хора се събраха в други части на страната, включително в столицата Белград. В Кралево полицията раздели двете враждуващи групи с кордони. Протести се проведоха също в Крагуевац, Чачак и Ниш.

Протестите тази вечер бяха организирани в отговор на сблъсъците снощи в северозападния град Върбас, където жандармерията отново бе принудена да разделя противостоящите групи пред офисите на управляващата партия.

Снимки от Върбас показват как правителствени привърженици хвърлят факли, камъни и бутилки по протестиращи, които отвръщат с различни предмети. Полицията съобщи, че десетки са пострадали, сред тях 16 служители на реда. Подобни инциденти са регистрирани и на други места в страната.

Протестите, ръководени от студенти, започнаха през ноември, след като навес на жп гара в Нови Сад се срути, отнемайки живота на 16 души. Случаят предизвика тежки обвинения за корупция в инфраструктурни проекти.

Оттогава стотици хиляди сръбски граждани участваха в демонстрациите, разклащайки твърдата хватка на Вучич върху властта. В последно време негови привърженици организират контрапротести, което засили опасенията от насилие.

Полицията съобщи за няколко ареста след сблъсъците във Върбас. Комисар Драган Василевич заяви пред държавната телевизия RTS, че протестиращите са дошли, за да нападнат симпатизанти на властта.

На съвместна пресконференция с австрийския канцлер Кристиан Щокер днес Вучич определи демократичните протести като „много насилствени“ и заяви, че и във вторник вечерта те са били такива.

Президентът, други представители на властта и правителствени медии многократно са наричали протестиращите „терористи“, въпреки че от ноември насам повечето демонстрации преминават мирно.

Протестиращите твърдят, че във Върбас, както и в Бачка Паланка, Нови Сад и Ниш, първи са ги атакували именно привърженици на президента. В Белград жандармерията изтласка тълпата извън централната зона на града.

Водени от студенти, протестиращите настояват Вучич да свика предсрочни парламентарни избори – искане, което той категорично отхвърля. Студенти настояват за оставката на министър Дачич заради ескалацията на насилието по време на демонстрации.

Сърбия официално води преговори за членство в Европейския съюз, но Вучич поддържа тесни връзки с Русия и Китай и е обвиняван, че ограничава демократичните свободи от идването си на власт преди 13 години.

Износът на боеприпаси от Сърбия за Израел през първата половина на 2025 г. надхвърля цялата 2024 г.

🇷🇸🤝🇮🇱 Сърбия е изнесла повече боеприпаси за Израел през първите шест месеца на тази година, отколкото през цялата 2024 г. По време на разследване на съюзник на Нетаняху в Белград този месец беше наложена заповед за мълчание относно сръбската помощ за Израел, твърди израелският вестник Haaretz.

На 23 юни сръбският президент Александър Вучич обяви спиране на целия военен износ. „Сега не изнасяме нищо“, каза той. „Сега спряхме всичко и трябва да има специално решение, ако нещо ще се изнася.“

Обявлението, само две седмици след като Вучич похвали страната си като единствената в Европа, доставяща боеприпаси на Израел по време на войната в Газа, последва израелски удари по ирански ядрени и военни обекти.

„Ситуацията днес е различна“, каза той в отговор на въпрос за причините, въпреки че решението съвпадна с публично порицание от страна на Русия относно доставките на сръбски боеприпаси за Украйна.

Въпреки това, още на същия ден, едва няколко часа след като Вучич обяви мораториум, в Белград пристигна познат гост: израелски товарен самолет Boeing 747, който на следващата сутрин излетя обратно към израелската авиобаза Неватим, според данни от платформата Flightradar24. Попитан по-късно за самолета, Вучич отговори: „Няма начин да кажа какво е излетяло и какво е кацнало.“

Въпреки че сръбският президент може да е обявил спиране на износа на оръжия, в първите шест месеца на тази година правителството му вече е изнесло боеприпаси за Израел на стойност 55,5 милиона евро, според митническа информация от уебсайт, който събира сръбски бизнес данни. Това е повече от стойността на военния износ за Израел през цялата 2024 година, която достигна рекордните 47,9 милиона евро, според съвместно разследване на BIRN и Haaretz.

Датите на износа през 2025 г. съвпадат с 16 израелски полета до Белград, връщащи се в Неватим, разпознати чрез публични бази данни през първата половина на 2025 г. Сърбия държи данните за военния си износ за Израел в тайна и последователно отхвърля заявки за достъп до информация, подадени от BIRN, последната от които на 30 юли.

„Себеподобни автократи“

Освен държавната компания Yugoimport SDPR, пет частни компании са изнасяли боеприпаси за Израел през последните две години, съобщи сръбският седмичник Radar. Две от тях, EDePro и Romax Trade LLC, изнасяха боеприпаси тази година за две водещи израелски компании в сферата на сигурността, чийто ключов клиент са Израелските отбранителни сили (IDF), гласи разследване на BIRN и Haaretz, базирано на официални данни от сръбското министерство на търговията.

Една от тези израелски фирми IMI Systems е собственост на водещата израелска отбранителна компания Elbit Systems. В доклад от 30 юни специалният докладчик на ООН за Западния бряг и ивицата Газа Франческа Албанезе я описа като една от компаниите, за които „продължаващият геноцид е печелившо начинание“.

Експерти твърдят, че доставките на боеприпаси от Сърбия за Израел, въпреки международния протест срещу предполагаемите израелски военни престъпления и съдбата на палестинците, не са само заради пари.

„Израел се управлява от Бенямин Нетаняху, който е същата порода политик като Орбан и Вучич: автократи по природа, популисти, които градят политиката си на омраза и планират да постигнат доживотно управление чрез завладяване на институциите“, каза Мирко Даутович, преподавател по международни отношения в Сръбския университет Уебстър в Ташкент, Узбекистан.

„Те са лоялни един към друг, защото се използват взаимно“, намеквайки за покупката от Сърбия на софтуер за наблюдение и високи технологии от израелски отбранителни компании, особено шпионски софтуер, за който Amnesty International установи, че е използван срещу активисти и журналисти, включително работещи за BIRN.

Полети, частни фирми и „запушване“ на официални данни

От 55,5 милиона евро военен износ за Израел през първата половина на тази година, Yugoimport-SDPR съставлява малко над 50 милиона евро. Останалото е изнесено от четири частни компании: Romax Trade, EDePro, Confidex LLC и LSE Land Systems Engineering LLC. Пета частна компания беше замесена миналата година. Пратките съвпадат с полети на израелски товарни самолети, като най-големите обеми на износ бяха реализирани през януари и май.

През януари имаше три пратки на стойност около 15 милиона евро, съвпадащи с пристигането на три различни товарни самолета на летище „Никола Тесла“ в Белград и последвалото заминаване за Неватим. През май три различни компании извършиха износ на обща стойност 21,3 милиона евро. Същия месец шест полета на израелската армия минаха през Белград.

Сърбия отказа да публикува данни за износа на оръжия и боеприпаси за Израел и отхвърли заявки за достъп до информация от BIRN през март 2024 г. и отново на 30 юли, като определи исканите данни като „строго поверителна“. В отделно искане за достъп до информация обаче BIRN поиска данни само за Romax Trade и EDePro – и двете частни фирми, въпреки че Yugoimport притежава 2% дял в EDePro. Това искане не споменаваше Израел и този път търговското министерство се съгласи.

Според отговора EDePro, описваща себе си като „регионален лидер в решенията за задвижващи системи“ за дронове и ракети, е изнасяла стоки за израелската IMI Systems, собственост на Elbit Systems от 2018 г. През януари Haaretz съобщи, че Сърбия е сключила сделка на стойност 335 милиона долара за закупуване на ракетни системи PULS и разузнавателни дронове Hermes 900 от Elbit Systems.

В доклада на Албанезе до ООН компанията беше описана като една от тези, които „допринасят за производството на инструменти за наблюдение, контрол на тълпи, градска война, разпознаване на лица и целенасочено убиване, инструменти, които ефективно се тестват върху палестинци.“

Строго поверително

Romax Trade, базирана в Нови Сад, попадна в заглавията в Сърбия тази година, когато опозицията заяви, че властите са закупили за сръбската полиция т.нар. „звукови оръдия“ или устройства за акустичен контрол на дълги разстояния. Протестиращи обвиниха полицията, че използва звуково оръжие по време на голяма антиправителствена демонстрация в Белград на 15 март, която доведе до паника в кръга на Вучич. Правителството отхвърли обвиненията, а Romax Trade не коментира твърдението, че е закупила устройството.

Тази година Romax Trade изнесе боеприпаси, произведени от държавната оръжейна фабрика Крушик, за израелската компания ISPRA, специализирана в нелетални инструменти за контрол на тълпите. Сред клиентите на ISPRA са израелската служба за затворите, полицията и военните. Според Базата данни за израелския военен експорт, ISPRA изнася продукция за десетки страни по света; съобщава се, че нейният сълзотворен газ е бил използван за разпръскване на бунтовници в Кения миналата година.

Точният състав на военния износ на Сърбия за Израел не е известен, въпреки че по-рано BIRN и Haaretz съобщиха, че той включва 155 мм артилерийски снаряди.

Отделно, в края на юли израелски следователи пристигнаха в Белград, за да разпитат израелския PR консултант Израел „Срулик“ Айнхорн във връзка с две криминални дела, в които е замесено правителството на Нетаняху. Преди това Айнхорн е работил както за израелския премиер, така и за Вучич, главно в областта на PR, но също за улесняване на потока от сръбско въоръжение към Израел по време на нападението му срещу Хамас в Газа.

Сръбският прокурор, надзиравал разследването на Айнхорн, издаде заповед за мълчание относно част от разследването, свързано с аферата BibiLeaks, позовавайки се на опасения за националната сигурност на Сърбия. Haaretz научи, че тази заповед за мълчание обхваща участието на Айнхорн в оръжейни сделки между Израел и Сърбия. През последните месеци стана янсо, че канцеларията на Нетаняху е поискала от Айнхорн да използва връзките си с Вучич и премиера на Черна гора Милойко Спайич, за да улесни доставката на оръжия за Израел.

Поглед отвътре: руските тренировъчни лагери на Балканите за дестабилизация на Молдова.

Максим Роска беше на тренировъчен лагер в гора близо до Баня Лука.
📸 Снимка: CU SENS

🇲🇩🗳️🇷🇺 На 28 септември в Молдова ще бъдат проведени парламентарни избори, чрез които Руската федерация се надява да върне Кишинев в своята зона на влияние.

Президентските избори и конституционният референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз миналата година се проведоха в условията на безпрецедентна руска намеса.

Както стана ясно, за организиране на масови безредици дори са били специално обучавани хора в две балкански страни: Сърбия и Босна и Херцеговина. И макар тогава най-лошият сценарий да беше предотвратен, тази история все още не е приключила.

За това как Москва организира подготовката на агенти за безредици в Молдова, можете да прочетете в статията на Наталия Ищенко, редактор на онлайн портала „Балкански обозревател“:

„Искаш ли да отидеш? Да се научиш да се защитаваш?“, спомня си Максим Рошка думите на Анатолий Призенко, бизнес партньор на съпругата му, който го е вербувал.

Разговорът отвежда 41-годишния молдовец от родната му страна към Балканите, където тренира с руски инструктори в паравоенни лагери, скрити в гористи местности.

В интервю за молдовската разследваща медия CU SENS той разказа за своето обучение първо в Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина с преобладаващо сръбско население, а по-късно и в село Раденка, разположено в източна Сърбия.

Колегите му от обучението също са били молдовци. Всички те е трябвало да предадат телефоните и паспортите си, преди да се включат в бойни учения, тренировки с дронове и това, което Рошка описва като „неща като спорт и психология“.

Обучението продължава общо 10 дни, за които Рошка твърди, че са им били обещани между 300 и 500 долара, които са били изплатени в криптовалута.

По-малко от година по-късно той е свидетел на обвинението по молдовското дело срещу трима от неговите съратници, обвинени в заговор за масови безредици.

Прокурорите твърдят, че членове на групата са участвали в паравоенно обучение на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина в периода 1–16 август 2024 г. и 22 август–11 октомври 2024 г. Те свързват инструкторите с руската наемническа група „Вагнер“ и редица лица, санкционирани от Европейския съюз.

Според обвинението целта е била да се нарушат президентските избори в Молдова през октомври и ноември миналата година, спечелени от действащия президент на страната Мая Санду, която победи проруския претендент Александър Стояногло.

„В Босна са тренирали с дронове и са научили да организират масови безредици и да провокират полицията към насилствена реакция“, заяви молдовският депутат Лилиан Карп от управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и председател на парламентарната комисия по сигурност.

„Нашите власти знаят точно къде е проведено обучението, в кои лагери и как хората са стигнали до тези места, как инструкторите от Вагнер са стигнали до там, какво са обсъждали и какъв вид обучение е проведено“, допълни той.

Призенко, който беше задържан през февруари тази година, вече се намира под санкции на ЕС за предполагаемо „планиране, насочване или участие в използване на координирани информационни манипулации и намеса“ във Франция, от името на Кремъл.

BIRN научи, че босненските власти са образували отделно собствено дело по отношение на тези твърдения.

Арести

Получили сигнал от Службата за сигурност и разузнаване на Молдова (SIS), спецпрокурори за организирана престъпност започнаха разследване през септември миналата година.

На 11 октомври 2024 г. Рошка е спрян на границата между Молдова и Румъния по подозрение, че е посещавал обучение в Босна. В същата кола са Владимир Харчевников, Альона Готко, Людмила Костенко и Юлия Иванова, всички молдовски граждани. При претърсване на превозното средство са открити разглобени дронове, очила за виртуална реалност, радио оборудване и инструкции за производство на експлозиви.

През октомври миналата година Министерството на сигурността на Босна отхвърли твърденията за паравоенни тренировъчни лагери на своя територия, заявявайки:

„Ако подобно нещо наистина съществуваше, Молдова вероятно щеше да ни информира, да поиска информация, да ни предупреди или да изпрати протестна нота. Не сме получили официално писмо от тях. Когато съществува такъв проблем, навсякъде в цивилизования свят той се решава с междудържавно полицейско сътрудничество, а не с изфабрикувани медийни заглавия, служещи единствено за вътрешнополитически сблъсъци в Молдова.“

Въпреки това, през пролетта на тази година, Харчевников, Готко и Костенко се явиха пред съда в молдовската столица Кишинев, обвинени в заговор за масови безредици в Молдова.

Готко, която е от проруския сепаратистки молдовски регион Приднестровие и притежава и руско гражданство, отрече каквото и да е нарушение и писа до CU SENS, за да посочи, че делото срещу нея е политически мотивирано. Тя не отговори на по-нататъшни искания за коментар.

Харчевников, 37-годишен осъден убиец, също отрече нарушение, докато 53-годишната Костенко, която е родена в Русия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Молдова, отбеляза пред репортери, че просто е била на почивка със сина си: „Нямам нищо общо с това, което се говори в новините“, каза тя.

Вербуване чрез пейнтбол

Мястото на лагера в източна Сърбия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: BIRN

През февруари тази година BIRN посети Раденка, в Сърбия, и откри изгорени парчета хартия, остатъци от пластмасови брезенти и обгорени места на мястото, където по-рано видео и снимки показваха палатки, разпънати миналото лято.

Според медии, близки до сръбското правителство, разследващите са открили дронове, слушалки за виртуална реалност, сателитно интернет оборудване Starlink и запалими течности на мястото. Нито правителството, нито полицията са направили официален коментар.

Анализирайки видео и снимки, публикувани от молдовската полиция, BIRN геолокира мястото до район на 10 минути път с кола от Раденка. През февруари 51-годишният Призенко е арестуван в Кишинев по подозрение, че е вербувал Рошка и е организирал обучение в Босна и Сърбия.

Полицията го обвини, че е определил потенциални новобранци по време на турнири по пейнтбол в Молдова. Адвокатът му отказа да коментира; той вече е имал проблеми с властите в Европа.

През декември миналата година Европейският съюз му наложи санкции на Призенко, публично поел отговорност за плащането на няколко молдовски граждани за изрисуване на Звездата на Давид по улиците на Париж през октомври 2023 г. ЕС заяви, че акцията е имала „значителен дестабилизиращ ефект в контекста на конфликта между Израел и Хамас“.

Репортажи в местните медии по онова време предполагат, че операцията е организирана от руското военно разузнаване (ГРУ) с цел да подклажда напрежението във френското общество.

Български неонацист

Доклади посочват българския гражданин Мирчо Ангелов като участник в операция „Звездата на Давид“ през октомври 2023 г. и едно от 13 лица, които според молдовските тайни служби са участвали в паравоенни лагери на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: Facebook

Доклади идентифицираха българския неонацист Мирчо Ангелов като друг участник в операцията „Звездата на Давид“. Той е сред 13-те лица, посочени от молдовската тайна служба през октомври 2024 г. като замесени в паравоенните лагери в Западните Балкани.

Рошка каза, че Ангелов му е носил храна в един от тренировъчните лагери на Балканите. Ангелов не беше открит за коментар.

Друго лице в списъка е Михаил Потепкин, който също е обект на санкции от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство заради предполагаеми връзки с руската наемническа групировка „Вагнер“.

Открит във ВКонтакте, Потепкин потвърди, че в действителност е лицето, посочено в списъка, но след това спря да отговаря на искания за интервю.

В списъка е и Константин Голоскоков, който през 2009 г. каза пред Financial Times, че е участвал в кибератака срещу Естония през 2007 г. Той не беше открит за коментар.

Молдовската разузнавателна служба идентифицира Потепкин и Голоскоков като „координатори“ на тренировъчните лагери. Сред предполагаемите „инструктори“ е Андрей Бекер, който е влязъл в Босна на 23 август 2024 г. и на същия ден основава ИТ компания на име AE 777, която остава активна към днешна дата.

Друг участник е Александър Волхонски, който според разследващия център „Досие“ е свързан с операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република.

Отричане

Съществуването на тези тренировъчни лагери беше отречено от проруски държавни служители, както в Република Сръбска, така и в Молдова.

„Хората на власт никога не са представяли доказателства, аудио-визуални или документирани, за да можем да кажем „Ах, имаме ситуация“, отбеляза Влад Батринча, заместник-председател на молдовския парламент от партията на проруските социалисти.

„Всичко е свързано с политически послания; няма ясно видими доказателства. За щастие, не сме виждали никакви опити за дестабилизация на Република Молдова“, заяви той.

Прокурорите и експертите по сигурност обаче казват, че операцията може да бъде проследена до Илан Шор, проруски политик и олигарх, избягал в Москва, където живее в момента.

През февруари прокурорът, отговарящ за случая, Виталий Чишка, заяви, че все още не е бил в контакт с босненските власти.

„Досега не сме имали никакъв контакт нито пряко, нито чрез други средства“, призна той.

„Поставили сме си за цел да получим колкото се може повече информация на определен етап от наказателното разследване, за да можем да поискаме колкото се може повече информация от правоохранителните органи в Босна и Херцеговина.“

Говорител на босненската държавна прокуратура обаче потвърди, че са образували собствено дело по случая.