Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Украйна търси диалог с Полша заради указа за честване на УВА.

🇺🇦🤝🇵🇱 Опитът на Украйна да загаси един от най-острите дипломатически пожари с Полша от началото на инвазията дойде от министъра на външните работи Андрий Сибиха, който в своето изявление, написано едновременно на украински и полски език, призова страните да „понижат емоционалната температура" и да върнат спора, където му е мястото – в ръцете на историците.

Повод за напрежението стана указ, подписан от президента Володимир Зеленски на 26 май, с който елитна част към Силите за специални операции (ССО) получи почетно название „Герои на УВА" – отличие, което за Полша не звучи като военна почест, а като освещаване на група, отговорна за едно от най-кървавите етнически кланета от годините на Втората световна война. Спорът подложи на изпитание един съюз, който от февруари 2022 г. насам е логистичният и политическият гръбнак на украинската отбрана.

Указът се отнесе до Отделния център за специални операции „Север" към ССО, а крайната цел е „възраждането на историческите традиции на националната армия" и признание за изпълнението на бойните задачи в защита на териториалната цялост и независимостта на страната. Украинската въстаническа армия (УВА) е въоръженото крило на украинския национализъм през 40-те години – формация, която воюва едновременно срещу Нацистка Германия и Съветския съюз за независима Украйна и която в историческата памет на украинците е символ на антисъветската съпротива. В полската памет обаче същата абревиатура стои на противоположната крайност.

УВА е сред основните извършители на Волинското клане – поредица от масови убийства от периода 1943–1945 г. Според оценките на Института за национална памет (IPN) и полски историци, те отнемат живота на 100 000 поляци, а според някои изчисления дори 120 000, предимно цивилни. Кулминацията настъпва на 11 юли 1943 г. – ден, станал известен в полската историография като „кървавата неделя", когато едновременно са нападнати около 100 полски села. Хиляди украинци също загиват при ответните убийства от полска страна в годините на взаимно отмъщение. Именно тази незарасла рана превръща всеки украински опит да реабилитира УВА в неизбежен дипломатически детонатор.

Реакцията във Варшава беше мигновена и стигна до най-високо държавно ниво. Президентът Карол Навроцки – историк по образование и бивш ръководител на Института за национална памет (IPN) – заяви, че ще поиска от Капитулата на ордена да обсъди отнемането на Ордена на белия орел, най-високото полско държавно отличие, връчено на Зеленски на 5 април 2023 г. от тогавашния президент Анджей Дуда за неговия принос в укрепването на двустранните отношения. Заседанието на Капитулата е насрочено за 8 юни 2026 г. Навроцки не пести думи: според него решението на Киев „показва, че Украйна по манталитет – като прославя бандити и убийци от УВА – не е готова да бъде част от европейското семейство". По-предпазлив остана премиеа Доналд Туск, който, без да омаловажава историческата чувствителност на въпроса, предупреди, че единственият, който би спечелил от конфликт между Полша и Украйна, е Русия.

Точно това е и нервът на посланието на Сибиха. „Ескалацията на напрежението между Украйна и Полша не е в интерес нито на украинците, нито на поляците", заяви Сибиха. „Ангажирани сме с обсъждане на всички казуси, включително най-трудните, в дух на взаимно разбирателство и откритост", увери той, изразявайки благодарност към Полша за водещата роля в предоставянето на помощ за Киев. Сибиха призова емоциите да бъдат охладени и фокусът да се завърне върху общата заплаха: „Заплахата от нашия исторически враг, Русия, отново надвиснал над всички нас – украинци, поляци и други европейци. Не можем да забравим, че борбата помежду ни ще ни доведе до ръба на бездната."

Министърът оправда самото решение, измествайки отговорността за избора върху войниците. Според тях то е избрано от украински бойци, решили да да почетат онези, които също са се борили срещу „имперска Москва", и той настоя, че „знам със сигурност, че нашите военни не са имали абсолютно никакви антиполски намерения". Сибиха припомни сближаването по най-болезнения исторически възел през последните години – ексхумациите и повторното погребване на тленните останки на полските жертви и съвместните срещи на полски и украински историци. Този напредък „се основа не на политически лозунги, а на архивни документи, записи и академични изследвания, проправили пътя за диалог по чувствителни теми и в крайна сметка ни позволиха да се чуем един друг", подчерта той.

Спорът се разгръща в три едновременни посоки, всяка от които илюстрира защо историята по тези географски ширини има същата тежест, каквато и настоящето. Първата е вътрешната политика. Карол Навроцки триумфира на президентските избори през 2025 г. като кандидат на консервативно-националистическия лагер, а неговата кариера начело на Института за национална памет беше изградена именно върху политиката на историческата памет. За него Волин не е второстепенна тема, а основополагащ въпрос. Сблъсъкът между твърдата му линия и сдържаната позиция на бившия премиер Туск очертава типичното за политическа система в Полша напрежение между президента и премиера – и превръща справянето със ситуацията във въпрос не само на външна, но и на вътрешна политика.

Втората линия е стратегическа. От началото на пълномащабната война на Путин срещу Украйна, Полша все още е ключов съюзник, но и основен сухопътен коридор, през който западната военна помощ достига до украинския фронт, и страната с най-последователната и непреклонна политическа подкрепа за Киев в пределите на НАТО и ЕС. Тъкмо това придава оперативна тежест на иначе историческия спор: евентуална ерозия на доверието между страните може да се окаже, че има изключително висока цена, обуславяща се от дипломатически комюникета, а бойната логистика и политическия капитал. Тук идва и третата линия – информационната. Предупреждението на Туск, че от евентуален полско-украински разрив може да спечели единствено Москва, изтъква добра конкретна въздушна опасност; разривите по историческата ос са сред малкото пукнатини в западната подкрепа, от които руската пропаганда би могла да се възползва, за да разшири, без сама да полага усилие.

Спорът допуска и един по-конкретен прочит, който Сибиха се опита да извади напред: че инициативата идва „отдолу", от самите военнослужещи, а не е премислен политически жест на Банкова. Фактологическата следа обаче сочи към усложнение – почетното наименование е придобито с президентски указ, т.е. носи подписа на държавния глава независимо от кого точно е предложен. За Варшава разграничението между инициатива на отделни войници и държавно решение е без значение: документът остава държавен акт, при това в момент на крехко примирие във връзка с ексхумациите, което Киев рискува да обезсили със собствената си ръка.

Волинският въпрос остава структурният предел на едно иначе стратегическо партньорство, което на този етап няма алтернатива – всеки път, когато историческата памет се сблъска с военната нужда, печели онзи, който има интерес и двете страни да гледат назад, вместо на изток.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

Полша предава балтийското председателство на Исландия с фокус върху сенчестия флот.

🇵🇱🤝🇮🇸 Предаването на ротационното председателство на Съвета на балтийските държави (CBSS) от Полша на Исландия, която поема поста на 1 юли, е по-малко протоколна смяна на караула и повече равносметка на един дълбоко променен морски театър.

След като Финландия (2023 г.) и Швеция (2024 г.) се присъединиха към НАТО, Балтийско море на практика стана обкръжено от територия на съюзниците, но именно това го превърна в предпочитан полигон за натиск под прага на открития военен сблъсък. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, който предаде поста в крайбрежните Гдиня и Сопот, формулира парадокса без заобикалки.

„След присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса Балтийско море, по своята брегова линия, стана 93% натовско море. Това обаче не означава, че е свободно от сериозни предизвикателства пред сигурността“, заяви Сикорски.

Зад неговите думи стои конкретен дневен ред. Започнало на 1 юли 2025 г. полското председателство изведе на преден план укрепването на регионалната устойчивост, противодействието на руския сенчест флот и защитата на критичната подводна инфраструктура – приоритети, които Варшава онагледи и в последните дни на мандата си с учение по сценарий за отвличане на ферибот. Изборът на посочената симулация не е случаен: той рамкира заплахата не като фронтален сблъсък между флоти, а като поредица от хибридни действия в сивата зона, които остават под прага на формално приписване на отговорност.

Самата организация измина дълъг път от създаването си през 1992 г., когато трябваше да институционализира сътрудничеството в регион, който излизаше от Студената война. Руската федерация, член и основател, напусна структурата през 2022 г. след замразяването на членството ѝ от останалите участници в отговор на инвазията в Украйна. Така форум, замислен отчасти като мост към Москва, се преобрази в инструмент за координация на западната устойчивост – преназначение, което председателството на Сикорски затвърди още повече.

Заплахата, около която Полша организира своя мандат, има конкретна хроника. На Коледа 2024 г. подводният електропровод Estlink 2 между Финландия и Естония беше прекъснат. Финландските власти задържаха танкера Eagle S – плавателен съд, свързван със сенчестия флот на Москва – по подозрение, че е влачил своята котва по морското дъно близо 100 км, за да скъса кабела, а по-късно повдигнаха обвинения срещу старши членовете на екипажа. Инцидентът се вписа в серия от повреди по кабели и тръбопроводи в Балтийско море, която принуди НАТО да реагира оперативно: в началото на 2025 г. Алиансът даде началото на мисията „Baltic Sentry“, в рамките на която разположи кораби, самолети и дронове за охрана на подводните комуникации и мониторинг на руския сенчест флот.

Сенчестият флот – мрежа от стари танкери с неясна собственост и съмнителна застраховка, с помощта на които Кремъл заобикаля наложения от Г-7 таван върху цената на петрола – се оказа инструмент с повече от функция: източник на приходи извън санкционния режим и удобно средство за причиняване на „случайни“ аварии върху кабелите и тръбите, прорязващи дъното на едно от най-натоварените морета в света. Предизвикателството тук е структурно: морето е общо пространство, през което минават търговски съдове под чужд флаг, и то не може да бъде нито оградено, нито патрулирано непрекъснато по цялата си площ.

Изборът на приемник носи собствено послание. Исландия – член-основател на НАТО от 1949 г., но държава без постоянни въоръжени сили, обърната към Северния Атлантик и Арктика – ще наследи дневен ред, доминиран от морската сигурност, без да разполага със собствен военен инструмент за нея. Точно това илюстрира характера на самия CBSS: той е форум за гражданска координация и устойчивост, а не оперативно военно тяло; тежката възпираща работа остава за НАТО, бреговата охрана на отделните членки и санкционния апарат на ЕС.

Оперативната логика подсказва, че докато Руската федерация разполага със сенчест флот и запазва мотивация за подобни действия по морското дъно, „натовското море“ ще продължи да бъде подлагано на изпитания – не с открити военноморски сблъсъци, а чрез влачене на котви, прекъснати кабели и трудни за доказване маневри. С оглед на това Балтийско море се очертава като един от най-красноречивите примери за съперничество, в което формалният контрол върху картата не означава автоматично справяне с рисковете пред сигурността.

Полша прие първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“.

🇺🇸✈️🇵🇱 Първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“ за Военновъздушните сили на Полша кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза в Ласк около 18:20 ч. местно време на 22 май, прелитайки от завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, с междинно кацане в авиобаза Лажеш на Азорските острови.

Изтребителите носят тактически номера 3509, 3510 и 3511 и бяха пилотирани от американски пилоти на договор – стандартна процедура за доставка, подкрепена от самолети-цистерни за дозареждане във въздуха от състава на ВВС на САЩ.

По време на трансфера машините временно носеха националните отличителни знаци на САЩ в съответствие с официалните изисквания. След навлизането си в полското въздушно пространство, изтребителите F-35A бяха посрещнати и ескортирани от двойка полски изтребители F-16C/D.

Един от ескортиращите самолети беше пилотиран от генерал-майор Иренеуш Новак, заместник-командващ на Въоръжените сили на Полша. След кацането и рулирането в Ласк, самолетите бяха посрещнати с традиционния воден салют.

„Това е важна повратна точка, която наистина променя оперативните възможности на целия полски съюз. [...] Тя променя и сигурността в целия регион“, посочи вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш по време на церемонията по посрещането.

„Полските F-35 – първите самолети пето поколение по източния фланг на НАТО – променят изцяло сигурността в региона. Всичко това изгражда нова архитектура за сигурност, чиито вектори на източния фланг са насочени на север към Швеция и на юг към Турция, което за нашето правителство днес е абсолютен приоритет“, допълни Косиняк-Камиш.

Полша поръча 32 единици F-35A „Husarz“ по силата на междуправителствено споразумение (Letter of Offer and Acceptance). Първите 8 самолета в момента са разположени в авиобаза Ебинг във Форт Смит, щата Арканзас, където се използват за обучение на полските пилоти и наземен персонал. Въпросните машини вече натрупаха над 1000 полетни часа за последните 18 месеца. Трите доставени единици бяха сглобени в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, където ще бъде изградена половината от партидата, поръчана от Полша.

Останалите 16 самолета се очаква да бъдат доставени от европейската производствена линия на компанията в Италия. До края на тази година в Ласк трябва да пристигнат още 11 изтребителя F-35A.

Косиняк-Камиш уточни, че обучението на пилотите и техническия състав, отговорен за F-35A, продължава както в САЩ, така и в Полша. Догодина трябва да бъдат получени още 12 самолета, а последният поръчан изтребител трябва да пристигне в Полша през 2029 г.

Планира се 32-та изтребителя да оборудват две тактически авиационни ескадрили. Първата ще бъде базирана в Ласк, където разширяването и модернизацията на наземната инфраструктура вече приключиха, докато втората ще бъде разположена в 21-ва тактическа авиобаза в Свидвин, където строителните дейности продължават.

Модернизацията на базата в Ласк започна през 2022 г. и въвличаше над 10 инвестиционни проекта, обхванали оперативен център, център за поддръжка и ремонт, енергийна, водопроводна, канализационна и горивна инфраструктура и зони за сигурност.

Работите в Ласк приключиха през ноември 2025 г. Базата получи акредитация от Пентагона през март, с което се потвърди официално, че отговаря на изискванията за техническо обслужване и информационна сигурност.

Според военния министър общата стойност на инвестиции в инфраструктура в Ласк възлиза на 2,5 млрд злоти. В бъдеще правителството на страната може да вземе решение за закупуване на допълнителни самолети F-35A „Husarz“, което би позволило формирането на трета или дори четвърта ескадрила.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

Военен камуфлаж под прикритието на екология: Защо Беларус затвори горите по границите с Украйна и НАТО?

🇧🇾🪖🇷🇺 Властите в Беларус въведоха официална забрана за посещение на гористи местности в 19 района на страната. Това съобщи генерал-майор от запаса и бивш заместник-началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Виктор Ягун, според когото най-голямо внимание привлича факта, че повечето райони се намират в близост до границите с Украйна, Полша и Литва, пише „Главком“.

Ягун посочи, че формално става дума за мерки срещу пожари и сезонни ограничения, но самата конфигурация на затворените територии и тяхната концентрация в гранични зони принуждават ситуацията да се разглежда и във военно-политическа плоскост. Той обясни, че в практиката на съвременната война тези ограничения често се използват за „осигуряване на скрито придвижване на войски, разгръщане на полева логистика, създаване на временни складове за боеприпаси и гориво, изграждане на командни пунктове и инженерни позиции“.

Освен това, подобни мерки позволяват да се сведат до минимум „рисковете от изтичане на информация чрез заснемане на движенията на техника и личен състав“.

Генералът обърна специално внимание на факта, че тези ограничения се появиха „на фона на изявления от украинското разузнаване за активизация на военната инфраструктура на територията на Беларус и засилване на интензивността на съвместната военна дейност между Минск и Москва“. По думите на Ягун в момента могат да се отделят „две основни потенциални направления“, където тези действия могат да имат военно значение.

Първото е украинското направление. Бившият заместник-председател на СБУ посочи, че най-голямо внимание привлича южната и югозападната част на Брестка област, която граничи с Волинска и Ровненска области на Украйна. „Именно този участък е важен от гледна точка на украинската логистика, тъй като през Волин минава значителна част от транспортните и железопътните маршрути, които осигуряват доставките на западна военна помощ“, написа той.

Ягун открои два възможни сценария. Първият е „създаване на заплаха във Волинско направление, по-специално в района на Ковел и Луцк“. Дори и без мащабно настъпление, обясни генералът, самата поява на риск от удар от страна на Беларус принуждава Украйна „да поддържа значителни резерви на северната граница и да разтегли своите сили“. Вторият сценарий е свързан със сектора „Сарни-Ровно-Вараш“, чието стратегическо значение се определя „както от наличието на критично важна жп инфраструктура, така и от мястото на Ровненската АЕЦ“.

Второто потенциално направление, което експертът посочи, е западното, свързано с т.нар. Сувалкски коридор. „Става дума за тесния участък между Беларус и Калининградска област на Руската федерация, който свързва балтийските страни с основната територия на НАТО“, уточни Ягун и напомни, че във военните оценки на НАТО това направление „от много години се смята за едно от най-уязвимите в системата за сигурност на Алианса“.

Експертът добави, че концентрацията на затворени райони в западната част на Беларус „теоретично създава условия за скрито разгръщане на сили близо до полската и литовската граница“. В същото време той подчерта, че към момента ситуацията не трябва да се тълкува като директен признак за неизбежна опасност, тъй като Беларус и Русия могат „умишлено да създават атмосфера на постоянна военна заплаха в северно направление, без да имат намерение да преминават към незабавни активни действия“.

Основната цел на тези действия, обясни експертът, е да се принудят Украйна, Полша и страните от Прибалтика „да поддържат значителни сили по протежение на границите, разпилявайки резерви, ПВО ресурси и логистични възможности“.

„На дадения етап става дума по-скоро за формиране на условия и възможности, отколкото за потвърдено намерение за незабавно използване на сила“, обобщи Ягун.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Беларус стартираха днес военни учения за разгръщане на руско тактическо ядрено оръжие в полеви условия. Маневрите се провеждат в тясно сътрудничество с военното ръководство на Руската федерация.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

„Цифрови танкове“: Критичната инфраструктура на Полша под прицела на масирани руски кибератаки.

🇵🇱⚡🇷🇺 Службата за вътрешно разузнаване на Полша докладва за серия от кибератаки, насочени срещу инфраструктура за пречистване на води в цялата страна през 2025 г. Това породи сериозни опасения във връзка с рисковете за критичните обществени услуги.

В новият публичен доклад на Службата за вътрешна сигурност (ABW) съобщи, че инсталации за пречистване на вода в градовете Яблона Лацка, Шчитно, Малдити, Толкмицко и Шераково са били компрометирани в атака, извършена от неизвестни нападатели.

В няколко от случаите натрапниците са получили достъп до индустриални системи за контрол, използвани за управление на съоръженията. Докладът предупреждава, че този достъп е позволил промяна на техническите параметри на ключово оборудване, което е създава „директен риск“ за устойчивостта на водните услуги.

ABW не приписва публично отговорността за инцидентите на конкретен субект или държава. Въпреки това тя отбелязва мащабно увеличение на враждебната дейност, насочена към Полша през 2024 и 2025 г. В доклада се посочва, че тази дейност поставя „специален акцент върху специалните служби на Руската федерация“ и подчертава опасенията от непрекъснат кибернатиск върху критичната инфраструктура в страната.

Отделно от това, полски официални лица заявиха, че през декември 2025 г. Кремъл е предприел поредица от кибератаки срещу енергийната инфраструктура на Полша, довеждайки страната близо до пълно прекъсване на електричеството на национално ниво. Вицепремиерът и министър на цифровизацията Кшищоф Гавковски сподели пред RMF24, че инцидентът бележи най-тежката кибератака срещу енергийния сектор на страната, записвана някога.

„Това беше най-тежката атака срещу нашата енергийна инфраструктура, която имаше за цел да спре тока на гражданите в края на декември“, подчерта той. Гавковски добави, че атаките са съвпаднали с тежките условия през зимата, което е затруднило допълнително усилията за стабилизиране на енергийната система. Той описа инцидента като акт на умишлен саботаж.

„Всичко сочи, че става дума за руски саботаж, който трябва да бъде назован с истинското му име – опит за дестабилизация на Полша“, заяви той и предупреди, че страната е била опасно близо до масово прекъсване на захранването, описвайки кибероперациите като „цифрови танкове“, пресичащи границата.

През 2025 г. Полша се очерта като основна цел на руските кибератаки в резултат на разширения капацитет на службата за военно разузнаване, чийто ресурси за подобни дейности през годината бяха увеличени три пъти. Гавковски допълни, че от 170 000 инцидента, отчетени от началото на годината, значителна част се приписва на свързани с Русия участници, а останалите се считат за финансови киберпрестъпления.

 

📸 Снимка: Водата от река Одер на държавната граница между Полша и Германия тече през ново съоръжение на заливния полдер в Национален парк „Долината на Долни Одер“.

САЩ разгръщат ударни дронове Hornet с изкуствен интелект по източния фланг на НАТО.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия започна да разгръща дронове камикадзе Hornet по време на редица учения на НАТО в Източна Европа, сигнализирайки за нарастващ интерес към „loitering munitions“, задвижвани от изкуствен интелект, базирани на поуките от войната в Украйна.

Според Defence Blog военнослужещи от 2-ри ескадрон на 2-ри кавалерийски полк са изстреляли дрон Hornet на учебния полигон Пабраде в Литва на 3 май в рамките на учението Project Flytrap.

Същата безпилотна система се появи и по време на учението Saber Strike 26 на полигона Бемово Писке в Полша, докато по-рано тази година бяха проведени демонстрации и на полигона Графенвьор в Германия. Бързата поява на системата в няколко учения и държави на НАТО в рамките на един и същ оперативен прозорец предполага, че преминава отвъд експерименталната оценка и се насочва към широка оперативна интеграция сред силите на американската армия, разположени по източния фланг на Алианса.

Hornet е ударен дрон за еднократна употреба – боеприпас, предназначен да локализира и унищожава вражески цели с детонация при удар. За разлика от безпилотните летателни апарати за многократна употреба, тук самият дрон играе ролята на оръжие.

Според Defence Blog системата се предлага на пазара като по-евтина алтернатива на традиционните оръжия за индиректна стрелба, а в същото време предлага по-висока прецизност и намалено излагане на контрабатареен огън. Дронът е проектиран за нанасяне на удари по струпвания на войски, лека бронирана техника, складове за гориво и боеприпаси – цели, все по-често разглеждани като ключови в модерната война с висока интензивност.

Платформата е разработена от Swift Beat – компания, свързана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, който все по-активно се включва в проекти за военен AI и отбранителни технологии.

Една от определящите характеристики на Hornet е широката интеграция на изкуствен интелект, която позволява на дрона да продължи към своята цел дори в среда, където GPS сигналите и комуникационните връзки са обект на силно заглушаване. Defence Blog отбелязва, че въпросната способност решава една от основните слабости на войната с далекобойни дронове: поддържането на контрол в условията на оспорвана електронна война.

Въпреки че официалните спецификации не са публично известни, кадри от Украйна показват, че дронове Hornet поразяват успешно руски логистични цели, разположени на разстояния над 100 км. Този опит изглежда е водещ фактор за нарастващия интерес на американската армия към платформата. Системите, тествани в реални бойни условия, особено в оспорваната среда на електронна война в Украйна, дават на военните плановици оперативни прозрения, които не могат да бъдат възпроизведени на конвенционални полигони.

Defence Blog посочва, че местата, избрани за тези разгръщания, също имат стратегическо значение. Пабраде в североизточна Литва и Бемово Писке в североизточна Полша се намират близо до коридора Сувалки – тесният проход, който свързва Прибалтика и Полша, считан за един от най-уязвимите региони на НАТО в сценарий на конфликт с Русия.

Според изданието, разгръщането на AI-задвижвани дронове с голям обсег на двете места в рамките на един и същ цикъл учения изпраща ясен сигнал за адаптацията на НАТО към реалностите на съвременната бойно поле. Все по-широката употреба на Hornet предполага, че американската армия вече не само тества технологията, а проучва активно как тези боеприпаси биха се вписали в бъдещата оперативна доктрина на източния фланг.

Рекордна сделка в Полша: 3,4 млрд. злоти за автоматизирано миниране срещу руската заплаха

🇺🇦🤝🇵🇱 Полша подписа рекорден договор на стойност до 939,2 милиона долара с местния производител на отбранителна техника „Белма“ за доставка на касети с противотанкови мини за разхвърляне. Това съобщи порталът на град Бидгошч на 1 май.

Споразумението има за цел бързо да повиши способностите на армията за защита на държавните граници от руска инвазия. Договорът, сключен между Агенцията по въоръженията и Bydgoskie Zakłady Elektromechaniczne Belma SA, гарантира основна поръчка от 165,7 милиона долара с опция за разширяване до пълната сума.

Доставките на няколко хиляди касети ISM, съдържащи мини за разхвърляне MN-123 и тренировъчни варианти MN-123/C, са планирани за периода 2027–2029 г. Те са предназначени специално за автоматизираните полски системи за миниране, сред които колесната BAOBAB-K, верижните транспортери (TMN) и наследените системи Kroton.

Адам Лешкевич, главен изпълнителен директор на Полската група за въоръжаване (PGZ SA), заяви, че поръчката е част от цялостна стратегия за защита на държавните граници. „С подписването на този договор предоставяме на полските въоръжени сили много повече от просто мини“, каза Лешкевич. „Те са част от по-голямо, кохерентно и добре проектирано решение. Тази система обхваща не просто мини, но и касети, пускови установки и в крайна сметка специализирани машини за миниране“, продължи той.

Местните власти изтъкнаха стратегическото и икономическо значение на сделката за региона, разположен в сърцето на Полша. Кметът на града Рафал Бруски заяви, че фирмите от региона съставляват 10% от Полската група за въоръжаване. „Днешното споразумение е пример за способността на полската индустрия да отговори на най-критичните нужди на страната и да осигури на Полша по-голяма сигурност в лицето на съвременните заплахи“, каза Бруски.

Инвестициите на страната в местни отбранителни системи са придружени от нова инициатива за изпитания на военно оборудване директно на украинския фронт. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро обяви планове за разполагане на полско оръжие и дрон системи в Украйна за бойна проверка в реални условия, отбелязвайки, че местните полигони не могат да възпроизведат високата интензивност на операциите срещу равностоен противник.

Освен това правителството се стреми да задълбочи връзките си в отбраната с Киев чрез обмен на технологии и съвместно индустриално развитие. Според Томчик тази стратегия цели да създаде „симбиоза“, която съчетава украинския боен опит с полския индустриален капацитет, гарантирайки, че местните продукти – от дронове до нови автоматизирани системи за миниране – са оптимизирани за модерен конфликт с висока интензивност.

Полша тества акустично разузнаване и системи за електронна война по програмата „Източен щит“

🇵🇱🛡️🛜 Полша провежда оперативни тестове на средства за акустично разузнаване и електронна война на Централния полигон на ВВС в Устка, в рамките на усилия на министерството на националната отбрана за ускорена оценка на технологии за внедряване в програмата „Източен щит“.

В момента на полигона се провеждат изпитания на седем различни решения за акустично разузнаване, които са проектирани да локализират източници на звук, да засичат приближаващи дронове, да определят посоката им и да проследяват и класифицират въздушни заплахи. Производителите на оценяваните системи предварително са декларирали използването на инструменти с изкуствен интелект и потвърдиха своята готовност за интеграция с полските системи за военно командване. Акустичните тестове бяха предшествнаи от изпитания на средства за електронна война, проведени на същия полигон на 13-17 април, когато 8 решения бяха тествани за способността си да откриват и заглушават сигнали.

Тестовете се организират и контролират от Департамента за иновации към Министерството на отбраната, който стартира мащабната програма за оценка в началото на миналата година. Оттогава департаментът е получил над 715 оферти за иновативни решения в множество технологични области – сензори, автономни системи, логистика и военно инженерство, комуникации и киберсигурност. Те идват от университети, водещи компании от сферата на отбраната, стартъпи и чуждестранни субекти. Работни групи от военни експерти извършват системен преглед на кандидатурите, оценявайки техния потенциал за оперативни тестове и последваща интеграция в структурите на националната отбрана.

До момента 36 решения са тествани в условия, близки до реалните. Миналата година учения под кодовото име „Żelazna Brama 25“ с участието на 18-а механизирана дивизия послужиха за рамка на изпитанията на 21 от тези технологии. Сред тях бяха летателни и наземни безпилотни системи, компоненти за укрепления, механизми за камуфлаж, комуникационна техника и оптични разузнавателни системи. След приключване на текущите тестове в Устка, Департаментът за иновации ще изготви подробен доклад до министъра на националната отбрана, който ще включва препоръки на експерти във връзка с потенциала и нивото на осъществимост на всяка технология за приемане на въоръжение.

Следващият голям етап вече е планиран. Изпратени са покани към 17 компании за участие в тестове по време на ученията на 16-а механизирана дивизия като част от федерацията от учения „Amber Defender 26“, предвидени за юни.

Системите за акустично разузнаване заемат специфична и все по-ключова ниша в модерната противовъздушна отбрана. Радарните и оптичните сензори, традиционни стълбове на въздушното наблюдение, могат да попаднат в условия на усъвършенствани контрамерки, електронно заглушаване, неподходящи климатични условия или да бъдат преодолени от платформи с ниска видимост и ниска височина на полетния профил. Акустичната детекция предлага пасивно, трудно за заглушаване допълнение към наличните активни системи. Конкретно за откриване на дронове, акустичният отпечатък на малките безпилотни апарати – специфичното жужене на електрическите двигатели и роторите – осигурява сигнал, който пасивните микрофонни решетки могат да уловят, локализират и класифицират, без да излъчват сигнал, разкриващ позицията им пред противника. Добавянето на класификация, базирана на изкуствен интелект, позволява на системата да различава отделните категории дронове, да отделя техния отпечатък от фоновия шум и да подава данни към командната система в почти реално време.

Възможностите за електронна война, тествани по-рано този месец, адресират същата заплаха от различен ъгъл. Операциите на дроновете зависят от радиочестотни канали за управление, навигация и видеовръзка. Системите за РЕБ могат да засекат тези сигнали още преди акустичното или визуалното откриване, докато комплексите за заглушаване са способни да прекъснат мисията на дрона без нужда от кинетично въздействие. Комбинацията от акустична детекция и електронно заглушаване представлява ешелониран подход за противодействие, обхващащ както физическото присъствие, така и електронната зависимост на безпилотните системи.

Програмата „Tarcza Wschód“ поставя изброените технологични изпитания в рамките на национална стратегия, включваща развитие на инфраструктурата, повишаване на военните способности и устойчивостта на цивилното население. Посочените цели са възпиране на евентуални заплахи, защита на войниците и цивилните и развитие на полските отбранителни способности в сътрудничество със съюзниците. Географската ориентация, заложена още в названието „Източен щит“, отразява стратегическата реалност на Полша като фронтова държава на НАТО, граничеща с Беларус и руския ексклав Калининград.

Над 715 оферти. 36 решения, подложени на тестове в близки до реалните бойни условия. 17 компании, поканени за следващия кръг, насрочен за юни. Обемът и темпото на полската програма за иновации отразяват позицията на страна, която наблюдавайки войната в Украйна от първите редове е стигнала до извода, че пропастта между лабораторни възможности и оперативно внедряване на бойното поле трябва да бъде затворена. И то възможно най-бързо.

📸 Снимка: Архивни кадри от бойни стрелби на Централния полигон в Устка (12 Brygada Zmechanizowana)

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Полша отрече слуховете, че САЩ оказват натиск за прехвърляне на системи Patriot в Близкия изток

🇵🇱🚀🇺🇸 Министерството на отбраната на Полша отхвърли твърденията, че е обект на натиск от страна на Белия дом за преместване на една от двете ракетни батареи Patriot в Близкия изток, след като вестник Rzeczpospolita съобщи, че Вашингтон е повдигнал идеята в неформални разговори.

Изданието посочи, че американски служители са проучвали и възможността Полша евентуално да предаде зенитни ракети PAC-3 MSE, които вече са били доставени заедно със системата Patriot.

Говорителят на полското министерство на отбраната Януш Сеймей опроверга твърденията, като заяви, че САЩ не упражняват никакъв натиск върху Полша по отношение на трансфера на оръжия. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш даде уверение, че полските батареи Patriot ще останат в страната.

„Нашите батареи Patriot и въоръжението им служат за защита на полското небе и източния фланг на НАТО; нищо не се променя в това отношение и не планираме да ги преместваме никъде. Нашите съюзници знаят и разбират много добре колко важни са нашите задачи тук. Сигурността на Полша е абсолютен приоритет“, заяви Косиняк-Камиш.

Според Rzeczpospolita, ако САЩ не вдигнат производствения капацитет за ракети PAC-3 MSE, попълването на запасите, изчерпани по време на войната срещу Иран, може да отнеме около две години. Достигане на производствени обеми от 2000 ракети годишно би могло да отнеме до 7 години, пише вестникът, което от своя страна ще забави доставките на закупените от САЩ оръжия за Полша, които трябва да започнат през 2027 г. Доставките включват шест батареи Patriot и 600 ракети PAC-3.

Системите Patriot са централна част от развиващия се щит за противовъздушна и противоракетна отбрана на Полша по програмата Wisła, която обхваща системите с най-голям обсег. Страната купи 8 батареи Patriot с общо 64 пускови установки, оборудвани със системата IBCS, радари LTAMDS и ракети PAC-3 MSE.

Първите две доставени батареи бяха зачислени към 3-та ракетна бригада за ПВО в Сохачев и бяха обявени за напълно оперативни през декември. Останалите 48 пускови установки трябва да бъдат доставени между 2027 и 2029 г.

Русия изгони британски дипломат по обвинение в шпионаж.

🇷🇺⚔️🇬🇧 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация изгони британски дипломат по обвинение в шпионска дейност, анулирайки акредитацията му и нареждайки му да напусне страната в срок от две седмици.

Според изявление в руските държавни медии, дипломатът е „предоставил невярна информация за себе си“ при кандидатстване за влизане в страната и се е опитал да събира данни за руската икономика по време на неформални срещи.

В изявление ФСБ посочи, че е разкрила „недекларирано разузнавателно присъствие“ и обвини дипломата в „извършване на разузнавателна и подривна дейност, която застрашава сигурността на Руската федерация“, според репортаж на Sky News, позовал се репортажи в руски медии.

Министерството на външните работи в Москва съобщи, че най-висшият дипломат на Обединеното кралство в страната Данае Долакия е била привикана във връзка с инцидента, като изгоненият дипломат „съзнателно е предоставил невярна информация за себе си при подаване на документи за влизане в страната ни“.

В изявлението се добавя, че руските власти са установили връзки между лицето и разузнавателните служби на Обединеното кралство и „доказателства за неговото участие в подривна разузнавателна работа у нас“.

Руски официални лица отправиха предупреждения за евентуални последствия, ако напрежението ескалира допълнително.

„Специално се подчерта, че Москва няма да толерира дейност на недекларирани служители на британското разузнаване в Русия и нашата безкомпромисна позиция по този въпрос ще продължи да бъде формулирана в съответствие с интересите на националната сигурност“, гласи изявлението. „Освен това беше отправено предупреждение, че ако Лондон ескалира ситуацията, руската страна веднага ще реагира по съответния начин.“

Това не е първият случай, в който напрежението по оста Москва-Лондон ескалира заради обвинения в шпионаж.

Както съобщи Ройтерс на 15 януари, Русия назова изгонения дипломат като Гарет Самюъл Дейвис, втори секретар на британското посолство в Москва, и направи твърдение, че същият е действал под прикритие за британското разузнаване. ФСБ посочи, че той е недеклариран шпионин и му нареди да напусне страната в рамките на две седмици.

Обединеното кралство отхвърли обвиненията, определяйки ги като „злонамерени и неоснователни“, и заяви, че подобни твърдения подкопават условията, необходими за функционирането на дипломатическите мисии.

Междувременно служител в Министерство на националната отбрана на Полша беше арестуван във връзка с подозрения в сътрудничество с руското и беларуското разузнаване. Задържаният е 60-годишен мъж, който се е присъединил към ведомството през 90-те години, където заема няколко ръководни позиции на средно ниво, включително в отдела за стратегия и планиране.

Ловец на дронове: Полша превръща транспортния M28 Skytruck в икономичен прехващач.

🇵🇱 Въоръжените сили на Полша разглеждат предложение за трансформиране на местния транспортен самолет PZL M28 Skytruck в прехващач, специализиран в сваляне на бавнолетящи дронове.

Инициативата, предложена от PZL Mielec, има за цел да оборудва наличните товарни самолети с картечници, напреднали сензори и управляеми ракети, за да създаде допълнително ниво на противовъздушна отбрана.

Използвайки тези модифицирани самолети, Полша се надява да увеличи своята оперативна издръжливост и способности за прехващане, запазвайки наличния състав от модерни изтребители F-16 и F-35 за операции с висок приоритет.

Модифицираната версия на M28 ще има за задача да унищожава баражиращи боеприпаси и разузнавателни дронове, които летят при сравнително ниски скорости и височини.

Модерните свръхзвукови изтребители са неподходящи за подобен род операции, тъй като са оптимизирани за налагане на въздушно превъзходство, а не за преследване на въздушни цели, движещи се със 100 до 200 км/ч. Използването на висок клас самолети за подобни мисии бързо изчерпва летателните часове, горивото и скъпите ракетни запаси.

Планираната конверсия ще превърне M28 в „устойчив“ прехващач, способен да патрулира в специфични сектори за дълги периоди от време. Предложената конфигурация включва 7.62-мм мини-картечници M134, монтирани на страничните врати, способни на до 6000 изстрела в минута, за да поразяват малки цели.

12.7-мм тежка картечница в задната част би осигурила разширени обсег и мощ за по-големи дронове. Тази надстройка разчита на стрелците на борда, работещи в синхрон с пилота, за да поддържат визуален контакт и да коригират огъня в реално време.

Стратегията черпи вдъхновение от бойните практики, които полските плановици следят отблизо в съседна Украйна, където адаптирани самолети като Ан-28 и Як-52 вече са свалили стотици дронове „Шахед“.

M28 ще бъде оборудван със стабилизирана дистанционно-управлявана 12.7-мм турела и електрооптичен сензор в носа за денонощни операции. Тези инструменти позволяват 360-градуса покритие на огъня. Освен това летателният апарат може да носи 70-мм управляеми ракети и 20-мм оръдейни контейнери за нанасяне на удари по цели от разстояние или по време на челни прехващания.

Подобни модификации имат потенциала да съкратят времето, нужно за достигане на оперативна готовност, от години на седмици, използвайки наличния флот от над 25 самолета, които вече са на въоръжение.

M28 Skytruck е изключително подходящ за тази роля поради своите способности за съкратено излитане и кацане (STOL), позволяващи му да провежда операции от писти с дължина едва 500 метра.

Разходите за поддръжка и консумацията на гориво са значително по-ниски от тези на модерните реактивни изтребители, което позволява по-чести мисии. За да бъде успешен, M28 ще бъде интегриран в ПВО мрежата на Полша чрез връзки за данни Link-16 и системи за криптирана комуникация.

Оперативните планове предполагат, че самолетите ще бъдат разгърнати в Източна и Североизточна Полша, където ще участват в осигуряването на припокриващи се зони на отбрана срещу заплахи от изток.

Полското военно командване повиши бойната си готовност и разгърна изтребители в отговор на масираните руски ракетни обстрели срещу градовете на Западна Украйна. Наземното разузнаване и ПВО бяха поставени в състояние на висока тревога, а полските и съюзнически изтребители започнаха операции във въздушното пространство на страната.

Превантивните мерки са насочени към подсигуряване на небето, особено в погранични райони в източната част на страната. Военните продължават да провеждат мониторинг на руската стратегическа авиация, както и разузнавателните дейности, за да гарантират, че ситуацията остава под контрол и при необходимост могат да защитят границите от потенциални нарушения.

Безпилотният самолет ZEUS на полската Ekolot Aerospace & Defense завърши първи тестов полет.

🇵🇱 Безпилотният летателен апарат ZEUS, разработен от полската компания Ekolot Aerospace & Defense (EAD) в сътрудничество с испанската UAV Navigation-Grupo Oesía, завърши първите си тестови полети, съобщи EPKR Spotters.

Платформата е проектирана да съчетава издръжливостта на самолет с фиксирано крило с възможност за вертикално излитане и кацане (VTOL), за да отговори на оперативните нужди в райони, в които отсъстват стандартни писти.

„Успяхме! Първите тестови полети на ZEUS са зад гърба ни. Дронът, управляван от Куба Крукиерек, излетя в конфигурация за конвенционално излитане и кацане (CTOL), достигна стабилна височина и поддържаше прецизен контрол на полета. В петък на летище EPKR се състоя и първият полет в автоматичен режим на летателен апарат с такъв размер“, написаха от EPKR Spotters.

От UAV Navigation-Grupo Oesía заявиха, че сътрудничат с Ekolot Aerospace & Defense за интеграция на своите системи за управление на полета в платформата ZEUS, вграждайки възможности за насочване, навигация и контрол в апарата.

Според компанията семейството ZEUS обхваща набор от конфигурации с максимално тегло при излитане от 100-250 кг за VTOL вариантите и до 350 кг за версиите с конвенционално излитане и кацане (CTOL).

Системата използва модулен дизайн, изграден около един базов корпус, който може да бъде адаптиран с комплекти за преобразуване към VTOL или CTOL. Капацитетът на полезния товар варира от 30 до 120 кг за VTOL варианти и до 150 кг за варианта ZEUS G (CTOL), проектиран за мисии с голяма продължителност от порядъка на 12-24 часа, в зависимост от товара и конфигурацията.

В практически план ZEUS е създаден да действа от отдалечени или ограничени локации без нужда от готови писти, като запазва предимствата на самолетите с фиксирано крило по отношение на издръжливостта. Това позволява на операторите да разполагат системата в райони, където инфраструктурата е ограничена или се намира под заплаха.

Платформата интегрира напреднали системи за автопилот от Navigation-Grupo Oesía, включващи функции за насочване и навигация. Компанията подчерта, че системата е способна да работи в среди, където сигналите за сателитна навигация са влошени или липсват, използвайки инерциална навигация и система за визуална навигация с висока прецизност.

Тази способност е особено важна за зоните на съвременните конфликти, където средствата за електронна война могат да прекъснат или блокират GNSS сигналите, засягайки работата на безпилотни системи, които разчитат на сателитна навигация.

Програмата ZEUS стъпва върху философия на дизайна, фокусирана върху модулност и адаптивност. Чрез използването на общ корпус, който може да се конфигурира за различни типове мисии, системата цели да съкрати сроковете за разработка и да опрости логистиката в сравнение с напълно отделни платформи.

Украйна разгръща „Богдана-БГ“: Новата 155-мм теглена артилерия.

🇺🇦 Украйна е разгърнала теглена версия на своята 155-мм артилерийска система „Богдана-БГ“, която е на въоръжение във фронтовите части от поне една година, съобщи днес „Оборонка“.

В момента тя се използва от 147-а отделна артилерийска бригада на Десантно-щурмовите войски по източния фронт, отразявайки широка тактическа промяна, предизвикана от заплахите от дронове, които продължават да преобразяват бойното поле.

Офицери от украинската армия определят системата като изключително прецизна в реални бойни условия. Началник-щаб на дивизион с позивна „Джон“ заяви: „Това оръдие е снайперска пушка. Точността му е много добра.“

Командирът на бригадата полк. Виктор Довхал също изтъкна издръжливостта на системата, като заяви, че една гаубица е останала в изправност след серия от удари от дронове и е била възстановена в рамките на няколко дни.

„Богдана-БГ“ е теглена 155-мм гаубица, разработена от Краматорския завод за тежко машиностроене на база технологията за цеви на оригиналната самоходна система със същото име. Тя разполага с 52-калибрена цев, сравнима със западни варианти като френската CAESAR и по-дълга от 39-калибрената цев на американската M777.

Максималният обсег на стрелба достига 41 км, а минималният е 4,7 км. Общата дължина възлиза на 13,5 метра в транспортна конфигурация. Тегли се основно от камиони КрАЗ-6322, а в определени случаи са използвани и верижни машини МТ-ЛБ.

На украинските екипажи обикновено са нужни около шест минути от момента на получаване на координатите на целта до изстрелване на първия снаряд. Въпреки че системата е способна да произвежда до 6 изстрела за минута, операторите са фокусирани върху точността, поради което най-често поддържат темп от 1-2 изстрела в минута заедно с непрекъснати корекции от дронове.

Гаубицата се обслужва от 4-членен екипаж и използва барутни заряди в торби вместо метални гилзи. Личният състав споделя, че фактори на околната среда, като температурата на въздуха и барута, оказват пряко влияние върху точността, като прегряване настъпва след 5-7 изстрела при топли условия, докато по-студеното време позволява до 10 точни изстрела.

„Богдана-БГ“ е монтирана на лафета на съветската 2А36 „Хиацинт-Б“ – конфигурация, описана като практична и издръжлива от украинските артилеристи. Механичният дизайн на системата – без вградени горивни системи или сложна електроника – подобрява оцеляемостта и позволява ремонтите да се извършват дори в близост до позициите на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано беше съобщено, че украинската 155-мм самоходна гаубица „Богдана“ ще бъде обект на съвместно производство в Полша, а съвместна компания се готви да стартира производство както за вътрешна употреба, така и за експортни пазари.