Полша ще предаде на Украйна 2 МиГ-29; ресурсът на единия е изтекъл

🇵🇱✈️🇺🇦 Полша ще предаде на Украйна два изтребителя МиГ-29 като част от нов пакет с военна помощ на стойност 50 млн. евро, а ресурсът на единия от тях вече е изтекъл. Решението потвърди генерал-лейтенант от резерва Дариуш Луковски, директор на Департамента за стратегия и отбранително планиране в Министерство на отбраната на Полша, в разговор с Rzeczpospolita, публикуван днес. На въпроса кога ще се случи това, той отговори: „В най-скоро време. Решението е взето и двата МиГ-29 ще бъдат предадени.“ Според изданието срокът за експлоатация на единия самолет е изтекъл и има възможност да бъде използван за части.

Двете машини заминават, без Полша да е получила онова, което искаше в замяна в продължение на година. В края на 2025 г. вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обвърза предаването на останалите полски МиГ-29 с достъп до украинските технологии за дронове и ракети, а на 15 януари 2026 г. заместник-министърът Павел Залевски говореше пред TVP World за под 10 машини. На този етап подобна размяна не се е състояла. Според Rzeczpospolita, трансферът на технологични знания е блокиран предимно на политическо ниво, след като президентът Володимир Зеленски кръсти украинско поделение на героите на Украинската въстаническа армия (УПА). Сега Полша дава два изтребителя от парк, който по собственото ѝ решение предстои да бъде изведен от експлоатация. Условията на договорката за тях не се съобщават. Решението от 29 октомври е по-скоро краят на един стар пазарлък, отколкото подновяването му.

Разривът датира от края на май, когато указ на Зеленски даде почетното наименование „на героите на УПА“ на Отделен център за специални операции „Север“ на Силите за специални операции (ССУ). Украинската въстаническа армия (УПА) се помни в Полша преди всичко с избиването на поляци във Волиния през 1943–1944 г. На 19 юни президентът Карол Навроцки отне ордена „Бял орел“, връчен по-рано на Зеленски. Малко преди това Залевски изрази убеждение, че украинците искат машините да са пригодени за по-съвременни бойни условия, без да има договорено финансиране за това. На 29 юни Косиняк-Камиш обобщи пред Polsat News: „Няма МиГ-ове, защото няма дронове.“ Според него Киев първо приел идеята, но после не е изпълнил договореното. На 3 юли Wirtualna Polska обяви решението на министерството: МиГ-29 постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, тъй като ресурсът им изтича, а не е предвидена модернизация. Графикът за това е класифицирана информация, а машините са разположени в авиобаза Малборк. В края на юли разговорите бяха подновени и в средата на август същото издание писа, че могат да заминат до седмици в рамките на договорения обмен.

Със същия аргумент ведомството обясни и сегашния пакет. В писмен отговор до Rzeczpospolita то отбеляза: „Полша готви поредния пакет с помощ за Украйна. Мащабът на подкрепата е ограничен от сигурността на полската държава и ресурсите на въоръжените сили, определяни от началника на Генералния щаб.“ Според писмото дарението включва „техника, която излиза от употреба в полските въоръжени сили или ресурсите ѝ изтичат, такава, която полската армия не би използвала, а може да бъде полезна в Украйна“. Ведомството не дава повече детайли за съдържанието, като се позовава на поверителността на информацията. Задачите на извежданите от експлоатация МиГ-29 вече се изпълняват от полските F-16 и първите 12 корейски FA-50, които достигнаха пълна оперативна готовност п-рано тази година.

Какво още влиза в доставката, научи вестникът. Освен изтребителите Полша ще предаде артилерийски снаряди с калибър 155 и 152 мм, патрони 20×102 мм за шестцевните оръдия на F-16, с които се свалят и руски дронове, както и ракети за преносимия зенитно-ракетен комплекс с малък обсег Piorun на завода Mesko в Скаржиско-Каменна. Украинското министерство на отбраната първо обяви сумата от 50 млн. евро в отчета си от срещата „Рамщайн“ на 8 септември, като добави, че помощта ще съдържа и средства за ПВО. На другия ден тя беше потвърдена от Залевски, а една седмица по-късно заместник-министърът Станислав Вжонтек разкри пред Polskie Radio, че в помощта ще влязат боеприпаси, с които F-16 свалят руски дронове. Патроните за оръдията, които Rzeczpospolita изброява сега, отговарят на това описание.

Извън това дарение Полша ще предаде на Украйна 5 прехващача PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Rzeczpospolita описва доставката като международно дарение, което Белият дом ръководи съвместно с НАТО. Други 5 прехващача PAC-3 MSE бяха доставени от Полша в самото начало на годината. Нейните запаси са относително скромни: има 16 пускови установки Patriot в 2 батареи, а от поръчаните 800 единици PAC-3 MSE са доставени под 200. Допълнителни 6 батареи се очакват през 2027–2029 г. Генерал-майор Иренеуш Новак, оперативен командир на видовете въоръжени сили, заяви пред вестника, че Полша трябва да предоставя ракети за Patriot „до декларирания брой, а той е класифицирана информация“. Новак смята, че „никой не говори за масови дарения“ и че страната може да предложи и постсъветска техника, която още е на въоръжение, дори ако тя се нуждае от основен ремонт.

Мащабът на полските дарения е спаднал рязко след първите години на войната. През юли Косиняк-Камиш съобщи, че общата стойност на даренията дотогава е 16,45 млрд. злоти. От тях 14,9 млрд. са от 2022–2023 г. при правителството на „Право и справедливост“. За 2024–2026 г. остават към 1,55 млрд. злоти или 9,4%. Новото дарение, по изчисления на Defence24 над 215 млн. злоти, е близо 1/7 от общата сума за последните 3 години. През 2022–2023 г. Полша предаде и първите 14 изтребителя МиГ-29, в различно техническо състояние.

В деня на публикацията Залевски потвърди пред TVP Info, че за двата МиГ-29 има договорка, а предаването на останалите още се обсъжда. Той допълни, че интересът на украинците към тези самолети е намалял и че предпочитат F-16, Mirage и други съвременни изтребители. Към останалите бройки беше проявен интерес и от правителството на Румен Радев. В началото на август министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че съветските изтребители са нужни само за резервни части. Кабинетът настоява, че трябва да използваме своите МиГ-29 до доставката на всички поръчани F-16, поради което е изпратил запитване за техническото състояние и точния брой на самолетите. Потвърждението идва 9 дни след като Лвовският областен съвет обяви 2027 г. за година на УПА, на Роман Шухевич и на Олег Олжич. На 22 октомври „Европейска правда“ съобщи, позовавайки се на източник в украинското правителство, че Варшава е спряла голям пакет помощ. Говорителят на полското министерство на отбраната Януш Сеймей определи твърденията като неверни. Междувременно резолюцията изчезна от сайта на областния съвет, а заместник-министърът на външните работи Марчин Босацки каза, че хората на Зеленски са уверили полските си партньори, че тя няма да влезе в сила.

Същите факти позволяват и алтернативен прочит. Потвърждението идва девет дни след гласуването в Лвов и седмица след опровержението от властите във Варшава, а Залевски оставя отворен казуса за останалите машини. При този прочит военните доставки продължават независимо от спора за историческата памет, а предаването на повече самолети е напълно възможно. Кога точно е било взето решението, не се уточнява, затова връзка с Лвов не може да бъде установена. Срещу този прочит стоят думите на самото ведомство, решението от юли машините да бъдат изтеглени без модернизация, изтеклият ресурс на единия самолет и признанието на Залевски, че Киев вече гледа към други изтребители. Затова е по-вероятно предаването на двата самолета да са част от процеса по освобождаване от самолетен парк, извеждан от експлоатация, а не начало на нова сделка.

Отговорът ще дадат самолетите, които остават в Малборк. Залевски отбеляза, че разговорите продължават, а решение от юли предвижда извеждането им от експлоатация по класифициран график. Ново предаване на годните изтребители оттам би превърнало 29 октомври в начало на нова доставка. Изтеглянето им по плана от юли би означавало, че Украйна е получила последните 2 самолета от парк, който се извежда от експлоатация.

Литовски войници пазят границата с Калининград заради възможна руска мобилизация

🇱🇹🛡️🇷🇺 Около 100 литовски военни ще останат до средата на ноември по границата с Калининградска област, където от 8 октомври патрулират заедно с граничарите в очакване на руски граждани, които биха избягали при нова мобилизация. Вилнюс нарича мярката превантивна. Според властите нивото на заплаха там не е по-високо от обичайното, а службата за военно разузнаване на страната не вижда значими промени във военната дейност в руския ексклав. Обстановката на място описва репортаж на агенция BNS от граничното градче Виштитис, публикуван от LRT на 26 октомври.

Помощ от армията поиска министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас, който нарече стъпката превантивна пред журналисти в Сейма и уточни, че тя стъпва на публични, а не на разузнавателни данни, според които след изборите за Държавната дума през септември Русия планира мобилизация. „Може да се сблъскаме с хора, опитващи се да избегнат мобилизация и искащи да влязат на територията на Република Литва, за да поискат убежище“, каза Кателинас. Вторият повод беше инцидент от 6 октомври на границата между Латвия и Беларус, при който група от най-малко 20 мигранти се опита да премине незаконно, заедно с маскирани хора, които според латвийската армия са били въоръжени и заплашвали военните. Няколко часа по-късно маскираните навлезли на латвийска територия, повредили електрическо табло, откраднали камери за наблюдение и се върнали в Беларус.

Министърът на отбраната Робертас Каунас разреши да бъде изпратена рота от 100 души, първоначално за 2 седмици, до 16 октомври. В този ден той удължи мисията. „Отчитайки възможните потоци от бягащи жители на Калининградска област и свързаните с тях случаи на незаконно преминаване на границата, удължаваме засилената охрана до средата на ноември с превантивна цел“, каза той, цитиран във ведомтвено изявление. В него се посочва, че по данни на военното разузнаване в областта не се наблюдават значими промени във военната активност. Войниците обхождат заедно с граничните служители районите на застави, а при нужда армията изпраща допълнителни мобилни патрули, подвижни постове за наблюдение и екипи на военната полиция.

Към 27 октомври Путин не е обявил нова мобилизационна вълна. Указът за частична военна мобилизация от септември 2022 г. обаче никога не е отменян. Както пише The Economist на 30 август, за ново мобилизиране не е нужен нов указ.

Властите в Литва обясняват необходимостта от войници с липсата на ограда. Литва е издигнала физическа преграда по границата с Беларус. По границата с Калининград, която има дължина близо 300 км със своята морска отсечка и минава през равнини, гори и водоеми, такава няма. Затова, както посочи Каунас пред LRT Radio на 8 октомври, там са необходими повече хора. Натискът откъм Беларус междувременно не спира: Държавната служба за охрана на границата (VSAT) е върнала от началото на годината 1749 души, опитали да влязат незаконно, от които 21 в денонощието преди 26 октомври.

Във Виштитис, градче с няколкостотин жители в западната част на Вилкавишкиския район, езеро разделя Литва и Калининград. Яркочервени колчета, стърчащи от водата, показват докъде могат да плават хората, подали предварително данните си на граничната служба; 50 метра по-нататък ред жълти колчета бележи края на литовската територия. От пристана, където акостират граничните катери, само на няколкостотин метра се вижда вдигнатото руско знаме. Граничарите наблюдават езерото с камери и патрулират с катер. Когато забележи лодка, екипажът намалява скоростта, оглежда човека в нея, преценява разстоянието до колчетата и продължава.

Командирът на заставата Виштитис от Пагегяйския граничен отряд Римантас Кундрецкис очаква бегълци да опитват да преминат и по суша, и по вода. „Затова и сега засилихме наблюдението и на сушата, и на водата, и във въздуха. Както казваме при нас, и на зелената граница, и на синята, и във въздуха“, каза той пред BNS. Според агенцията с идването на военни гъстотата на патрулите по участъка с Калининград е станала почти двойна, а войниците са донесли и своя апаратура за наблюдение на сушата и въздушното пространство.

Последното нарушение в района на заставата е от началото на годината, когато двама руски граждани влезли в Литва по замръзналото езеро; обикновено годишно се регистрират около 10 подобни нарушения. Засиленото наблюдение, по думите на Кундрецкис, е намалило и неволните нарушения. Преди летовници и рибари понякога не забелязвали, че наближават руската територия; сега биват предупредени навреме от патрулите – по телефона или с катер.

Кундрецкис не вижда признаци на заплаха и описва действията отсреща като обичайна ежедневна дейност, но отбелязва видимо раздвижване. „Дали е само съвпадение, или не, полетите на военни изтребители край държавната граница бяха зачестили, някъде на полигона към Кудиркос Науместис се чуваха взривове, а и хеликоптерите им наистина летят по-често край границата“, каза той.

В мисията участват и Доброволческите сили за национална отбрана (KASP): 2-ри отряд от окръг „Дарюс и Гиренас“ подсилва заставите Кудиркос Науместис, Шилгаляй, Рокишкис и Казимерас Скучас. Доброволци се сменят на около 4–5 дни. Обикновено идват нови хора, но желаещите могат да се върнат. Командирът на ротата Леонас Рузгас, сред първите пристигнали, казва, че военните съобразяват своите дежурства с тези на VSAT и пълномощията им на практика са същите. „Граничарите имат доста технологични новости, доста системи, които ние не използваме […], защото естеството на нашата работа не го изисква. Затова е приятно да видим как се е развила охраната на нашата граница, да споделим опит и да почерпим от техния“, каза той. Кундрецкис гледа на съвместните дежурства като на подготовка: „Практиката наистина е безценна, никъде другаде няма да я получиш. Ако денят Х настъпи, армията ще трябва да заеме тук определена позиция и тогава и редовите войници, и командването вече ще познават особеностите на работата.“

Жителите на Виштитис казват, че животът им не се е променил. „Тук няма нищо толкова страшно, колкото чета на много места сега“, каза пред BNS 31-годишната Сандра. Промяната, която вижда, е повече патрули и по някоя военна кола; никой не се запасява с храна и не подготвя скривалища. „Просто си живеем, както всички в Литва“, каза тя.

Фермерът Виргиниюс Дапкус, тръгнал за риба, е по-рязък. „Роден съм сред руснаци, израснал съм сред руснаци и общувам с руснаци, познавам ги много добре, и като слушам какво говорят нашите власти, ме напушва смях. Това е само сплашване и те си имат някакви свои цели“, каза той. Във Виштитис се чувства отлично и съжалява само, че вече не може да лови от другата страна на езерото, където разликата в улова спрямо литовската страна била „като ден и нощ“. „Когато бяхме едно с руснаците, ловяхме само от руската страна, а сега ловим в блатото от литовската. Блато го наричаме“, обяснява Дапкус. 93-годишният Пранас Станкевичюс, бивш заточеник, също помни риболова на езерото: „Сега вече не може. Не може да се сложи мрежичка, сега всичко виждат, всичко е много ограничено.“ Възрастен мъж, който преди ходел да търгува в Калининград, приема контрола спокойно: „Не е много зле, границата си е граница, какво да се прави, принадлежим на Литва, нека пазят границата.“

Същия ден временният началник на VSAT Донатас Шкарнулис отбеляза пред LRT Radio: „Ситуацията край Калининградска област на Руската федерация е спокойна. Тази година сме имали няколко нарушения, но сме подготвени, а литовската армия в момента ни помага да предотвратим евентуалните заплахи.“ Описа съвместната работа с военните като превантивна: има индикации, че може да започне мобилизация и част от руските граждани да започнат да бягат, а това носи различни заплахи. Шкарнулис ръководи временно службата от втората половина на август, а Кателинас е предложил на кабинета да го назначи за постоянен началник от 5 ноември.

Съседна Полша изпитва система с изкуствен интелект по своя участък от границата с Беларус. В началото на октомври полската армия показа системата „Интелигентна граница“, която на участък от няколко десетки километра обединява изображенията от камери, дронове и сензори, разпознава хора и предмети и подава сигнал на операторите за събития, които изискват внимание. Разработили са я Центърът за внедряване на изкуствен интелект към Силите за отбрана на киберпространството и Граничната стража, а решението как да се реагира продължава да бъде взимано от човек.

Крайният сорк на литовската мисия по границата с Калининград е до средата на ноември. Армията и VSAT координират действията си според нуждите, а Кателинас посочи в средата на октомври, че засега не иска повече войници и че това зависи от нуждите на граничната служба.

Полша и Великобритания подписаха отбранителен план преди ратификацията на договора от Нортхолт

🇵🇱🤝🇬🇧 Министрите на отбраната на Полша и Обединеното кралство Владислав Косиняк-Камиш и Уес Стрийтинг подписаха на 27 октомври във Варшава 3-годишен план за сътрудничество в сферата на отбраната. Британското министерство на отбраната го нарича Варшавски отбранителен план, който представя като първа фаза по договора за партньорство в сигурността и отбраната, сключен през май. Самият договор още не е влязъл в сила: законът за ратификацията му е при президента Карол Навроцки от 14 октомври.

По данни на британското министерство планът включва съвместна разработка и производство на следващо поколение ракети за противовъздушна отбрана, съвместна разработка на дронове и анти-дрон средства, киберсигурност и обмен на опит, свързан с британските фрегати Type 31 и полските MIECZNIK, които са по общ проект. Предвидена е и по-активна военноморска дейност в Балтийско море. Британската BAE Systems и полската група PGZ ще разширят производството на едрокалибрени боеприпаси, а двете правителства ще координират по-тясно поръчките си в отбраната, развивайки сътрудничество по сделки като тази за полски ПВО комплекс NAREW от MBDA UK. По данни, публикувани от британското правителство през септември, тя струва над 4 млрд. паунда и ще осигури на Полша над 1000 зенитни ракети и над 100 пускови установки.

Косиняк-Камиш, който е и вицепремиер, заяви, че планът е резултат от двустранния договор и че полско-британският съюз никога не е бил толкова силен. Като ключови способности и сфери на съвместна работа той посочи новите технологии, прецизните далекобойни средства, изкуствения интелект, дроновете и анти-дрон средствата. Сред общите програми той изброи фрегатите MIECZNIK, интегрирана ПВО по програмите NAREW, PILICA и PILICA+ и независимата линия за производство на 155-мм боеприпаси. Според полското министерство документът очертава насоките за сътрудничество между полската и британската армия до края на десетилетието. Косиняк-Камиш каза още, че двете държави подкрепят по-голяма независимост на Европа, но не и независимост от САЩ.

Стрийтинг заяви, че „в сблъсъка между свободата и тиранията Обединеното кралство и Полша няма да са безучастни наблюдатели“. Онова, което някои наричат руски хибридни заплахи, той предпочете да нарече „спонсориран от държавата тероризъм“ и посочи ежедневното привеждане в бойна готовност на полската ПВО при навлизане на дронове. Министърът припомни, че е предупредил британските граждани: „трябва да сме готови за сценарий, в който Обединеното кралство и НАТО се окажат във война срещу Русия, не защото искаме война“. „Когато Путин дава уверения, че няма намерение да провокира война с НАТО, си спомняме какво каза той за Украйна само дни преди нахлуването“, добави Стрийтинг. Той обяви, че през ноември в Полша ще бъде проведено голямо учение под егидата на Многонационалните сили за Украйна. По данни на британското министерство в него ще участват хиляди военнослужещи от „коалицията на желаещите“.

Плановете за сътрудничество са инструмент, посочен изрично в договора за партньорство в сигурността и отбраната между двете страни. Премиерът Доналд Туск и тогавашният британски премиер Киър Стармър го подписаха в Лондон на 27 май. Туск го нарече договор от Нортхолт – по името на базата на Кралските ВВС, от която полски пилоти са летели в битката за Британия. Според текста на договора страните ще продължат да изготвят „подробни планове за разрастващото се военно сътрудничество с плановете за сътрудничество в сферата на отбраната, установени с договора от 2017 г.“ – т.е. с двустранния договор, подписан в полската столица на 21 декември 2017 г.

В преамбюла си договорът определя Руската федерация като „най-значимата дългосрочна заплаха“ за сигурността в евроатлантическото пространство. При въоръжено нападение срещу една от страните двете се задължават да си окажат помощ, включително с военни средства, съгласно клаузата за колективна отбрана на НАТО.

Преди да отлети за Лондон, Туск обясни защо Полша сключва такива договори с Франция и Обединеното кралство, при положение че член 5 от Северноатлантическия договор вече ѝ осигурява защита: при заплаха те позволяват да се разчита на бърза двустранна реакция, преди всички 32 членки на Алианса да са взели решение. В Лондон той подчерта, че двете страни действат в рамките на НАТО, за да го укрепят. Договорът с Франция беше подписан в Нанси на 9 май 2025 г.

Стрийтинг пристигна във Варшава ден след среща в Париж на министрите на отбраната от групата E5. В общото им изявление Русия е определена като „най-острата и дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“.

В Полша ратификацията изисква закон, с който парламентът дава съгласие президентът да ратифицира договора. Той беше приет от Сейма на 18 септември с 392 гласа „за“, 3 „против“ и 20 „въздържал се“, след което Сенатът го одобри единодушно на 13 октомври с 92 гласа от 92 гласували. Според конституцията на страната президентът Навроцки има 21 дни от получаването на закона, за да го подпише, да го изпрати към Конституционния трибунал или да го върне на депутатите за повторно разглеждане. Още през май той разкритикува правителството, че канцеларията му не е била информирана навреме за готвения договор, на което Туск отвърна, че ратификацията трябва да се приема за нещо подразбиращо се.

Договорът влиза в сила 30 дни, след като двете страни се уведомят една друга за изпълнените си вътрешни процедури. Срокът, с който разполага президентът, изтича на 4 ноември – 8 дни след подписване на плана във Варшава.

Руска саботажна мрежа е замесена в пожара до оръжейния завод в Брашов

🇷🇺🔥🇷🇴 Мрежа за саботаж, ръководена от Русия, е предизвикала пожара, който през нощта срещу 14 септември обхвана хале на индустриалната площадка Carfil в Брашов, в непосредствена близост до едноименния завод на държавната оръжейна компания ROMARM. Това обяви вечерта на 26 октомври Румънската служба за информации (SRI), а прокуратурата назова трима обвиняеми: двама граждани на Беларус и един на Украйна, които живеят в държави от Европейския съюз. Двама вече се намират в германски арест, където са задържани при подготовка на сходни деяния, а третият е бил открит в Полша.

Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) ги обвинява в опит за диверсионни действия. Съдиите от Апелативния съд в Букурещ са издали европейски заповеди за арест на тримата задочно, а благодарение на международното сътрудничество двамата беларуси са намерени в Германия и са в предварителен арест там. Третата заповед, за украинеца, е издадена на 26 октомври и той вече е задържан в Полша. Румъния започна процедура по екстрадиране на тримата. Прокурорите добавят, че обвиняемите са се насочвали и към други цели в Румъния и други държави от ЕС. С това северната ни съседка се нарежда до Естония, която в края на септември обвини руските служби за палеж в отбранителна компания на своя територия.

Сигналът до пожарникарите в Брашов постъпи в 03:38 ч. Когато 4 пожарни коли, автостълба и спешен екип SMURD пристигнаха, огънят вече беше обхванал цялата вътрешност на халето, на площ от 1000 кв. метра. Пламъците обхванаха два автосервиза, пункт за периодични технически прегледи и химическо чистене. Пожарът беше потушен около 07:30 ч. без пострадали, а Инспекторатът за извънредни ситуации в Брашов съобщи тогава, че причината тепърва се изяснява.

Записите от охранителните камери, които SRI сподели заедно с находките, показват какво е предшествало сигнала. Една от камерите хваща човек, който се изкачва по външна стълба към покрива, а друга, насочена към купчина гуми и джанти, записва проблясък и дим. В 02:59 ч. стълбата отново е в кадър и по нея някой слиза. В 03:07 трета камера записва двама велосипедисти, а в 03:16 ч. оранжева светлина вече е осветила фасадата на пункта за технически прегледи, над 20 минути преди сигнала до пожарникарите.

Carfil е дъщерно дружество на ROMARM. Според ръководството на завода той произвежда минохвъргачки и гранатомети с боеприпасите за тях и прави мини за армията от над сто години. През юни 2025 г. той показа и три дрона, разработени с американската Periscope Aviation и предвидени за производство в Брашов: Cuda за разузнаване, Sirin с полезен товар до 15 кг и морски апарат за ВМС. DIICOT обяви, че пожарът е засегнал седалищата на няколко търговски дружества на площадката. Кой точно обект е бил целта в онази нощ, нито SRI, нито прокуратурата уточняват.

Брашов е само една точка от задачите на мрежата. „Данните, получени досега, показват, че операциите на мрежата не са ограничени до Румъния. Координаторите от Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени мощности на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес“, се посочва в комюникето на SRI. Службата поставя случая в „по-широка кампания от саботажни операции, координирани от Руската федерация в Европа“ и съобщава, че разследванията през 2026 г. са засекли и други опити в Румъния, сред чиито цели има „международни военни обекти или такива, използвани за обучение на украинските въоръжени сили“. Целта на тези действия според SRI е „сплашване, накърняване на способностите за отбрана и отслабване приноса на засегнатите държави към европейската и регионалната сигурност“.

Два по-ранни случая, които SRI също свързва с Русия, бяха спрени още на етап подготовка. На 21 октомври 2025 г. SRI и DIICOT спряха двама украинци на 21 и 24 години, пристигнали от Полша, които бяха оставили в офиса на „Нова пошта“ в Букурещ два колета със запалителни устройства с дистанционно задействане, скрити в слушалки и авточасти. По същото дело в Полша беше задържан трети украинец. На 8 септември 2026 г. в Румъния беше задържан 40-годишен руски гражданин, който по данни на SRI е снимал румънски центрове за военна комуникация, бази, използвани от съюзниците от НАТО, и украински товарни самолети „Антонов“ по време на престоя им в страната. Обвинението и срещу него е опит за диверсионни действия.

Как руските координатори намират изпълнители, SRI описва в същото комюнике. По правило вербуването върви през социалните мрежи: на набелязания първо се предлагат пари срещу дребна задача, например да наблюдава или снима обект. Впоследствие задачите стават все по-тежки и могат да стигнат до разрушения, палежи и дори убийства, а при отказ координаторите прибягват до натиск и изнудване. Министерството на вътрешните работи обяви, че е засилило охраната и патрулите около критична инфраструктура, основните транспортни пътища, индустриални площадки с профил в отбраната и големите логистични складове.

Естонският случай е най-близкият паралел. На 29 септември страната обяви, че пожарът в сграда на Milrem Robotics в талинския квартал Ласнамяе от 15 август е бил поръчан от руските специални служби. Мишената е компания, произвеждаща безекипажните наземни машини THeMIS, част от които се доставят на Украйна. Заподозрените са задържани в Латвия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи обвиненията за безпочвени. Двете страни обаче не са единствените. На 3 септември службата за сигурност на Дания (PET) предупреди, че Русия вербува нейни граждани в социалните мрежи и платформите за игри, за да подготви саботажи срещу компании от местната отбранителна индустрия с връзки с Украйна. На 1 септември Берлин приписа на Русия опита за атака с експлозивен дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале в началото на август. На 13 октомври шефът на британската MI5 Кен Маккалъм нарече Русия „агресор номер едно“ и каза, че тя „се мъчи да плаща на престъпници, за да вършат работата ѝ“.

Сравнението подрежда всички тези случаи в общ модел. Целите, които държавите назовават, са предимно обекти, свързани с помощта за украинската отбрана: списъкът, приписван на мрежата, производителят на THeMIS в Талин, датските отбранителни фирми, украинският самолет в Лайпциг. Заподозрени са чужденци в държавата на пожара и са задържани извън нея: за Талин – в Латвия, за Брашов – в Германия и Полша. Случаят от Брашов добавя към картината площадка до държавен оръжеен завод в съюзна държава с обща граница с Украйна, въпреки че целта в нощта на пожара да остава неназована, и мрежа, разпиляна между Румъния, Германия и Полша, така че делото срещу нея минава през 3 правосъдни системи. Москва отрича подобни обвинения, а Reuters не успя да се свърже с руското посолство в Букурещ за коментар.

Списъкът на SRI с „държавни и частни“ оръжейни мощности засега няма нито един публично назован обект освен площадката в Брашов. Първо може да бъде допълнен от германското разследване: двамата беларуси са задържани там при подготовка на сходни деяния, но към 27 октомври германските власти не са разкрили срещу какво. Ако в германското дело се появи оръжеен завод, оценката на SRI, че мрежата е имала задачи в целия регион, ще получи първото си публично потвърждение извън Румъния.

Кубилюс очерта НАТО 3.0: Европа поема основната отговорност за отбраната си

🇪🇺 Европейският съюз трябва да е готов да поеме основната отговорност за конвенционална отбрана на континента, докато САЩ остават на втора линия и запазват ядрения чадър, заяви комисарят на ЕС по отбрана и космос Андрюс Кубилюс. Според него изграждането на нова архитектура на отбраната е главната стратегическа задача на европейците за следващите 10-15 години, както и „най-дълбоката трансформация на европейската сигурност от близо един век“. Кубилюс говори на 12 октомври 2026 г. във варшавския квартал Натолин, където откри новата учебна програма „Европейска сигурност и стратегия“ на Колежа на Европа.

Лекцията, изнесена на английски пред студенти, завърши с призив, отправен към поколението им: „Живеем във век на дълбоки сътресения и дълбоки трансформации. Свидетели сме на кризата на статуквото.“ Той се позова на Жан Моне, според когото Европейската общност ще се изгради чрез кризи и ще бъде сборът от решенията, взети в отговор на тях, и допълни: „Не бива да се страхуваме от това органично развитие на Европейския съюз. Напротив, трябва да приемем с радост възможността да живеем във време, в което Европа узрява и поема основната отговорност за собственото си бъдеще.“

Моделът, който комисарът нарече НАТО 3.0, започва да се оформя във Вашингтон. Заради нарастващата икономическа и военна мощ на Китай американските партньори ще пренасочват все повече ресурси от Европа към Индо-Пасифика и вече искат от европейците да поемат конвенционалната отбрана, а САЩ да носят второстепенна отговорност и да осигуряват ядреното възпиране. Затова териториалната отбрана на Европа, изградена през 1949 г. със създаването на НАТО като трансатлантическа колективна отбрана, ще стане „много по-европейска“. Кубилюс говори за европейски стълб на Алианса, който би могъл да действа отделно, без да е отделен от него. Той заема формулата от германския канцлер Фридрих Мерц, а за правна основа сочи член 42.7 от Договора за ЕС – клаузата за взаимопомощ, която задължава страните членки да подкрепят всяка от тях при въоръжено нападение с всички средства, с които разполагат.

Предложената институционална рамка има два елемента: Европейски отбранителен съюз като по-широка географска основа и Европейски съвет за сигурност за бързо вземане на решения. Идеята за подобен съвет с участието на партньори като Канада, Норвегия, Украйна и Обединеното кралство обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в своята реч за състоянието на Съюза на 16 септември. На източния фланг Кубилюс вижда гръбнака на бъдещата отбрана в оста Полша–Германия–Украйна, по която да се подредят северните и балтийските държави.

Кубилюс обоснова нуждата от спешни действия със заплахата от Русия. По думите му догодина Москва ще отдели за армията си 180 млрд. евро, с 33% повече от сега. По паритет на покупателната способност тя ще харчи колкото всички страни от ЕС, взети заедно, чиито разходи той оцени на 500-550 млрд. евро. Мащабът на разходите отговаря на предвиденото в проектобюджета на руското правителство от края на септември. Документите, с които Reuters се запозна, предвиждат 17,1 трлн. рубли (202 млрд. долара) за отбрана през 2027 г. Това е най-голямата сума от началото на пълномащабната война в Украйна. Сумата е с около 27% повече от първоначално заложените за същата година 13,5 трлн. рубли. Ако настъпи „ден Х“, предупреди Кубилюс, Европа ще се изправи срещу калена в бой армия, способна да използва 10 млн. дрона годишно, т.е. около 30 000 на ден.

Втората половина на лекцията беше посветена на по-далечното бъдеще на Руската федерация. Сред петте големи геополитически играча, към които комисарът причисли още Китай, Индия, САЩ и самия ЕС, Русия е единствената, чието развитие е почти невъзможно да се предвиди. Ако продължи агресивната политика на президента Владимир Путин или негов наследник и остане откъсната от големите пазари, Русия вероятно ще изпадне в продължителен упадък и вътрешна нестабилност и дори ще стигне до разпад на държавния ред. Исторически обратът към нормалност в Русия винаги е идвал след големи национални катастрофи, което включва военни поражения, но докато Путин е на власт, подобен обрат е малко вероятен, отбеляза Кубилюс. Безусловното подновяване на отношенията с Путин, превръщането на Русия в „икономическа и социална черна дупка“ или крахът на държавността ѝ според него водят до една и съща последица: по-агресивна, по-отчаяна и по-необуздана Русия.

ЕС не може и не бива да режисира политическа промяна в Москва, но разполага с три инструмента, които биха вдъхновили руското общество и бъдещите му лидери да поемат друг път. Първият е военният успех на Украйна: „Руснаците трябва да разберат, че имперската носталгия води не до национално величие, а само до милиони лични трагедии – за руснаците, не само за украинците.“ Вторият е интеграцията на Украйна в ЕС по модела на Полша и Прибалтика след Студената война, започваща от военната интеграция. Третият е ясна дългосрочна стратегия за отношенията с Русия, в която достъпът до европейските пазари е обвързан с превръщането ѝ в „мирна и отговорна държава“.

Лекцията в Натолин изпреварва с две седмици документа, който ще превърне предложенията на Комисията в политика. Фон дер Лайен обяви изготвянето на нова Европейска стратегия за сигурност през януари 2026 г. Изследователската служба на Европейския парламент я очакваше през третото тримесечие и описва три части: оценка на заплахите, изготвена с разузнавателния център на Европейска служба за външна дейност, съвместно съобщение и пътна карта за изпълнението. Срокът не беше спазен, тъй като държавите членки настояха оценката на заплахите да бъде завършена, преди да започне писане на стратегията. В началото на октомври Кубилюс заяви пред подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, че очаква стратегията до края на месеца и че тя ще внесе яснота в дебата за устройството на европейската отбрана.

Тази яснота засега липсва. Към 14 октомври Европейският съвет за сигурност все още няма правна основа, правила за членство, начин на гласуване, бюджет и начална дата, пише Euronews, а критиците го определят като представен в нова форма набор от съществуващи инструменти срещу хибридни заплахи, без промяна на правилото за единодушие. Според анализ на фондация „Хайнрих Бьол“ първата реакция на столиците е била, че нямат нужда от още едно заседание. Самият Кубилюс призна съпротивата в отговорите на въпроси след лекцията: усещането, че държавите членки не искат промяната, той нарече „криза на статуквото“.

Посоката, която описа в Натолин, е подкрепена от данните за руския бюджет и от американската преоценка на приоритетите. Нейното осъществяване чрез институциите зависи от държави, които досега са държали отбраната да остане в националните им правомощия. Първата проверка идва с новата стратегия. Ако даде на Съвета правна основа и ред за вземане на решения и превърне член 42.7 в реален действащ механизъм със съответното планиране и нужните сили, речта в Натолин ще се възприема като програма на Комисията. Ако стратегията остави и двете в общи формулировки, НАТО 3.0 ще продължи да се изгражда с ултиматуми от Вашингтон, без европейският стълб да е реално готов да поеме тежестта.

Натали Точи оспори отказа на НАТО да търси стратегическо поражение на Русия

🇪🇺🎯🇷🇺 Европа рискува да покаже нерешителност, слабост и разделение, ако не може да се съгласи, че нейната цел е нанасяне на стратегическо поражение на проекта, преследван от Путинова Русия. Това заяви Натали Точи, италиански политолог, ръководител на института за международни отношения Istituto Affari Internazionali (IAI) в периода 2017-2026 г. Тя говори на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври и отговори директно на генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR). По-рано същия ден той представи на форума „теорията на победата“ на НАТО и заяви, че алиансът не се стреми да нанесе стратегическо поражение на руската страна.

Гринкевич, генерал от ВВС на САЩ, който ръководи едновременно Съюзническите сили в Европа (SHAPE) и Европейското командване на САЩ (EUCOM), описа замисъла в три фази. Първата е блокиране: сухопътните сили на съюзниците спират нахлуването на мястото на удара, за да не може противникът бързо да завземе територия. Ако атаката продължи, следва притъпяване: сензори, дронове и координирани удари от въздуха, морето, космоса и киберпространството отнемат устрема на настъплението. Третата фаза е разбиването на логистиката, свръзките и командването, поддържащи нахлуващата групировка, с „постоянен и неотслабващ натиск, кинетичен и некинетичен“, т.е. както с огън, така и със средства, които не предизвикват физическо разрушение. По думите му планът е утвърден в секретен вариант около 3 месеца по-рано, а той е решил да представи публично основните му положения заради тревогата сред обществата в 32 съюзнически страни, съобщи Stars and Stripes. Associated Press отбелязва, че генералът не даде подробности за вида на атаката, за която се готви НАТО, нито за мястото и силите.

След описанието на блокирането, притъпяването и разбиването генералът очерта и докъде се простират целите им. „Като изпълняваме очертаното дотук, ние не се стремим да нанесем стратегическо поражение на противника си. Нямаме и нужда от това“, каза той. Задачата е нахлуващите сили и системата зад тях да бъдат разбити дотолкова, че противникът да не може да завземе и удържи съюзническа територия, посочи той. „Искам да уверя милиард граждани на нашия съюз, че можем да се справим“, добави Гринкевич; английският израз беше we've got this. Той повтори, че не смята конфликт за предстоящ или неизбежен, предупреди, че всяка руска ескалация само би сплотила алианса, и завърши с думите „Днес не е денят“.

Точи е била съветничка на върховните представители на ЕС за външната политика Федерика Могерини и Жозеп Борел, а днес е старши сътрудник в Института за европейска политика към миланския университет „Бокони“. Тя посрещна плана с одобрение. „Чудесно е, че има консенсус да блокираме, да притъпим, да разбием“, каза Точи, но допълни, че два въпроса остават без отговор. Първият засяга самата логика на теорията. „Според мен победата и поражението са двете страни на една и съща монета“, изтъкна тя. „Какво всъщност означава победа, ако не търсим стратегическото поражение на Русия, имайки предвид, че Русия планира да колонизира поне част от Европа?“ После обърна въпроса: „И защо не поражение? Защо да не го кажем просто и ясно?“

Цената на това мълчание според нея е политическа. „Като оставяме всичко това неясно, мисля, че рискът по същество е да внушим точно обратното на онова, което искаме да внушим: че в Европа всъщност има нерешителност, слабост и разделение, защото не можем да се съгласим, че целта ни е стратегическото поражение. Както казах, не на Русия сама по себе си, а на определен стратегически проект, преследван от Путинска Русия.“ Точи изрично отдели държавата от проекта на Владимир Путин и насочи искането си само към проекта.

Вторият ѝ въпрос се отнасяше до думите на генерала за милиард граждани. „Чухме SACEUR многократно да казва we've got this. Чудесно. Кои сме ние?“, попита Точи. После уточни дали това „ние“ включва САЩ: „Ако се стигне дотам и наистина се наложи да блокираме, да притъпим и да разбием, днес САЩ, водени от този президент, наистина ли ще участват?“ Тя не назова Доналд Тръмп по име, но добави: „Сигурна съм, че той с удоволствие би оставил европейците да го направят.“ В готовността на генерала тя не се съмняваше: „Сигурна съм, че самият SACEUR с радост би го направил, но за съжаление не той взема решенията.“

Гринкевич отговори на подобни съмнения още в своята реч. „Вижте, днес имаме американски войски тук, в Полша“, заяви той и посочи, че американски сили са разположени по целия източен фланг. В същото време той добави, че НАТО трябва да е подготвено за война в Европа и тогава, когато САЩ са ангажирани другаде и това включва Индо-Пасифика. Генералът поиска от съюзниците и повече военна помощ за Украйна, в това число финансови вноски по PURL (Списък с приоритетните нужди на Украйна) – механизма на НАТО, който позволява на съюзниците финансират доставки на американско оръжие за Украйна. Euractiv предаде, че този призив идва въпреки публикации в медиите, че Вашингтон иска да съкрати програмата.

Точи предложи и собствен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. По думите ѝ колективната реакция при атака в идеалния случай трябва да бъде осъществена чрез НАТО, но това изисква САЩ да участват. „И ако имаме дори най-малкото съмнение, че няма да е така, мисля, че колективният европейски отговор трябва да бъде планиран по някакъв начин и извън НАТО“, предложи тя. Не става дума за ЕС, а за резервен план за случай, при който алиансът не се включи по политически причини. Днес Точи е уверена, че европейските държави биха действали заедно, но е по-малко сигурна какво би се случило, ако изборите на континента догодина се развият в погрешна посока. Тя подкрепя и идеята за Европейски съвет за сигурност, който разглежда като постоянна форма на „коалицията на желаещите“: група от държави, които са готови и способни да действат заедно. Според нея нито НАТО, нито ЕС могат да дадат отговор на въпроса: как да се защити Европа от Русия без САЩ или с много по-малко американско участие.

Изразът „стратегическо поражение“ има собствена история в тази война. Путин го цитира като твърдение на западните страни, превръщайки го в довод: в посланието си до Федералното събрание на 21 февруари 2023 г. той направи твърдение, че западните елити не крият, че искат точно това за Русия, и го тълкуваше така: „Това означава да ни довършат веднъж завинаги“. В същата реч той обвърза това с прекратяване на руското участие в договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), който осигуряваше достъп на американски служители за инспекции на руски ядрени обекти: „Искат да ни нанесат стратегическо поражение, а се пъхат в ядрените ни обекти.“

Френският президент Еманюел Макрон, който открито поиска поражение на Руската федерация, го направи без прилагателното „стратегическо“. В края на февруари 2024 г. след конференция за подкрепа на Украйна в Елисейския дворец, той заяви: „Убедени сме, че поражението на Русия е наложително за сигурността и стабилността в Европа“.

Вашингтон говори на друг език. Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана в началото на декември 2025 г., не споменава руско поражение. Тя определя като „основен интерес“ на страната бързото спиране на бойните действия в Украйна, отчасти за да се „възстанови стратегическата стабилност с Русия“. Същият документ отбелязва, че много европейци смятат Москва за екзистенциална заплаха, и предвижда „значително американско дипломатическо участие“ за управление на отношенията между Европа и нея.

Гринкевич представи ограничението като част от замисъла: Stars & Stripes описва плана като начин да бъде отблъснато нахлуване, без да се стигне до по-широка война. Точи не оспорва блокирането, притъпяването и разбиването, а изречението след тях. Затова спорът между двамата е за внушението на речта. Генералът е представил плана публично, за да успокои обществата в съюзническите държави; Точи твърди, че едно изречение от същата реч внушава тъкмо обратното: нерешителност, слабост и разделение. Дали критиката ѝ ще намери политическа опора, ще стане ясно от официалните текстове, а не от дискусиите на панелите: дали европейско правителство или Европейският съвет ще впише поражението на путинския проект като цел и дали в следващите си изказвания SACEUR ще повтори ограничението, или ще го пропусне.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

Сикорски, водил сближаването с Москва, обясни защо Полша обърна курса

🇵🇱🛡️🇷🇺 Полша е била готова да нормализира отношенията с Руската федерация преди 15 години, но е променя политиката си едва когато Москва започва да напада съседите си, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Радослав Сикорски. „Бяхме готови да нормализираме отношенията с Русия, както всички останали, преди 15 години. Но Русия е тази, която започна да напада съседите си. И когато те промениха политиката си, същото направихме и ние“, каза той пред Оливър Крук от Bloomberg TV в кулоарите на Варшавския форум за сигурност. Малко преди това Сикорски припомни:

„Да, отнасяме се сериозно, когато руснаците ни заплашват. Влязохме в НАТО по същата причина като всички останали – заради общата отбрана“. След изказването си за нормализирането на отношенията Сикорски добави: „Ние сме чисто отбранителен съюз. Не заграбваме ничия територия, но не бива да допускаме територията на НАТО да бъде застрашена“.

Думите му бяха отговор на въпрос за постоянна американска база в Полша и за речта, която в същия ден на форума бяха произнесени от върховния главнокомандващ съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич. Той представи собствената си „теория на победата“: при нападение НАТО ще блокира първия удар. Ако нападението продължи, ще спре настъплението на противника, а при нужда ще разгроми силите му. Гринкевич не смята самата война нито за неизбежна, нито за предстояща. „Ценим това, че върховният главнокомандващ направи изявлението във Варшава, за да бъде забелязано. Мисля, че това само по себе си е послание“, каза Сикорски. Страна иска такава база, наричана „Форт Тръмп“, от 2018 г. Президентът Карол Навроцки смята създаването ѝ за сигурно, но Вашингтон все още не е обявил нито решение за създаването ѝ, нито местоположението ѝ.

Преди 15 години самият Сикорски ръководи полската дипломация като външен министър от 2007 до 2014 г. и сближаването е именно негова политика. През март 2009 г. в интервю за „Газета Виборча“ той отбелязва, че би било добре Руската федерация да се присъедини към НАТО, но ако демократизира системата, въведе граждански контрол над армията и уреди граничните си спорове. През декември 2010 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев направи двудневно официално посещение във Варшава. На 14 декември 2011 г. Сикорски и Сергей Лавров подписаха в Москва споразумение за малкия граничен трафик, според което жителите на Калининградска област можеха да пътуват без визи в пограничните райони на Поморското и Варминско-Мазурското войводство. Сближаването продължи дори след руската инвазия в Грузия през август 2008 г.

Краят му дойде с незаконното анексиране на Крим през февруари-март 2014 г. – под две години и половина след споразумението в Москва. На 4 юли 2016 г. Полша спря малкия граничен трафик с Калининград преди срещата на върха на НАТО във Варшава и не го възстанови никога след това. В интервюто Сикорски изброи руските операции срещу Полша: „Руснаците проведоха операции, които по чудо не отнеха човешки животи. Изгориха огромен търговски център тук, във Варшава. Взривиха релси под движещ се влак“. Една година от пожара в търговския център „Маривилска 44“ от май 2024 г. премиерът Доналд Туск заяви, че това е било палеж по поръчка на руските служби. След взрива на жп линията между Варшава и Люблин през ноември 2025 г. Сикорски оттегли съгласието си за дейността на последното руско консулство на полска територия – това в Гданск. „На мен ми свършиха консулствата, но другите още имат“, каза той пред Financial Times по време на посещение в Лондон.

Хронологията на Сикорски противоречи на тезата, че разширяването на НАТО е тласнало Русия към война. Москва превърна тази теза в искане, включено в проект на договор с НАТО, публикуван от руското външно министерство на 17 декември 2021 г.: Алиансът да не разполага сили и оръжия в страните, приети след май 1997 г. Сред тях е Полша, която е негов член от 1999 г. Има и скорошен пример за заплахите, споменати от Сикорски. На 15 септември руският президентски съветник Николай Патрушев предупреди, че ако Полша се включи във военни действия срещу Русия, полската държавност ще спре да съществува за два-три дни. Патрушев отговори на изказване на Сикорски по време на конференция „Ялтенска европейска стратегия“ в Киев. Там полският министър заяви, че според него, ако Русия нападне, НАТО би я победило „доста бързо“.

В деня на интервюто ЕС прие най-големия си пакет от нови вписвания в санкционни списъци досега: общо 1569 – 826 руски компании от военно-промишления комплекс и 743 техни ръководители. Три дни по-рано администрацията на Доналд Тръмп временно вдигна санкциите, наложени срещу руския дизел, след като Тръмп обяви, че Москва ще доставя дизел на американския и световните пазари. През уикенда той добави и „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, за която настоя, че има нужда от нов президент. По данни на Financial Times, потвърдени от Kyiv Independent, Вашингтон е заплашил Киев, че ще преустанови обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който европейските държави осигуряват американско оръжие за Украйна – ако украинските удари срещу руските рафинерии продължат. „Ценим участието на президента Тръмп в опитите да се сложи край на войната между Русия и Украйна, но в Полша смятаме, че то ще даде резултат, ако се оказва натиск върху агресора, а не върху жертвата на агресията“, категоричен е Сикорски.

Сближаването от онези години донесе осезаеми резултати – от посещението на Медведев до отворената граница с Калининград, но не попречи на Москва да заграби Крим. Формулата на Сикорски пред Bloomberg следва от този урок: Варшава промени политиката си, след като Русия промени своята, и по същата логика първата стъпка към възстановяване на отношенията трябва да направи Русия. Сделката с руското гориво, с която Вашингтон се стреми към по-ниски цени на горивата след началото на войната с Иран, обръща този ред. Облекчаването на санкциите идва, преди Москва да е прекратила военната си агресия, а по думите на президента Володимир Зеленски на 12 октомври руските сили са поразили 6 украински енергийни обекта.

Алжирски военнотранспортни самолети летят над Полша до Москва с разрешението на Варшава

🇩🇿✈️🇵🇱 Военно-транспортен самолет на военновъздушните сили на Алжир премина над Полша по пътя от авиобаза Буфарик в северната част на страната до московското летище Внуково. Това е поредният полет на алжирски военен самолет към Русия над полска територия от началото на септември, който е получил разрешение от полската армия въз основа на декларацията на алжирската страна, в която не е посочен превоз на опасни материали. Какво е имало на борда, официално не е съобщено.

Машината е Lockheed C-130H-30 Hercules, удължената версия на четиримоторния турбовитлов транспортен самолет на американския производител. Профилът Polish Military Radar в X, който следи военния въздушен трафик над страната, я засече в 06:45 ч. Според полския портал за отбрана Defence24, който първи съобщи за прелитането, тя минава над Италия, Хърватия, Унгария и Словакия, влиза във въздушното пространство от юг и продължава в източна посока. Край Хайнувка навлиза в Беларус и каца във Внуково, където според сведенията обикновено кацат подобни машини.

Подполковник Яцек Горишевски, говорител на Оперативното командване на видовете въоръжени сили (DO RSZ), обясни пред Wirtualna Polska на 7 октомври как се издава такова разрешение. Военен самолет на държава извън ЕС и НАТО се нуждае от разрешение, за да прелети над Полша. Заявката по правило трябва да бъде подадена от дипломатическото представителство на съответната държава чрез единен формуляр, използван в страните от ЕС, в който се описват характерът на полета и превозваният товар. Ако заявката отговаря на формалните изисквания, а декларираната информация не дава основание за отказ, се издава разрешение. Решението се взема само въз основа на информация, която страната, поискала разрешение, официално е предоставила. Според Wirtualna Polska алжирският самолет е притежавал всички необходими разрешения.

Полските издания, проследяващи военния въздушен трафик по данните на Polish Military Radar, от началото на септември са отбелязали поне 9 дни, в които алжирски военно-транспортни самолети са прелитали над страната. На 4 септември C-130H-30, прекарал предишния ден в Пулково край Санкт Петербург, излетя от Внуково и мина над Краков на път обратно към Алжир. Ил-76МД с регистрационен номер 7T-WIC, съветска военно-транспортна машина, прелетя на 10 и отново на 22 септември, този път откъм Беларус. На 11 същия месец Ил-76 и LM-100J Super Hercules, гражданската версия на най-новото поколение Hercules, се връщаха от Москва по същия въздушен маршрут. Последваха 2 самолета – C-130H-30 и Ил-76МД – на 24 септември, 2 полет на Ил-76МД на 28 септември и Ил-76 на 1 октомври, който навлезе в Беларус в района на Гродно. В късния следобед на 2 октомври Ил-76МД и C-130H се върнаха обратно откъм Беларус, 4 дни преди да бъде отчетено последното прелитане.

Всички курсове наобратно, за които има налични данни, влизат в Полша от Беларус. Беларуските въздушни превозвачи нямат право да кацат, излитат и прелитат над територията на ЕС от юни 2021 г. Тогава властите в Минск принудиха пътнически самолет на Ryanair да се приземи на летището си заради твърдения за опит за атентат с бомба от страна на Хамас, а вместо това двама от пътниците – опозиционният активист Роман Протасевич и тогавашната му приятелка София Сапега – бяха арестувани от режима на Лукашенко. Алжир обаче не е засегнат от тази забрана: самолетите на страната прекосяват границата по същата процедура за издаване на разрешение, която важи и за полетите към Москва. Defence24 допълва, че Русия се възползва и от превозите от Африка към Беларус, без да назовава конкретни случаи.

Порталът описва полетите като елемент от въздушен мост между Алжир и Русия, която от известно време редовно използва европейското въздушно пространство и обслужва „главно въоръжение и поддръжка на руските системи, използвани от Алжир“. На 25 септември обаче същият Defence24 отбеляза: „Не знаем и дали Русия купува оръжие от Алжир, или обратното, макар логиката да подсказва по-скоро второто“. Този полет от 6 октомври е бил към Москва, а руско въоръжение за Алжир би следвало да лети точно в обратна посока. Съпоставката с алжирския арсенал сочи по-скоро към военно-техническото сътрудничество, което датира още от съветско време. Русия остава най-големият доставчик на оръжие за алжирската армия: по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) тя е осигурила 39% от вноса на основни оръжейни системи в периода 2021–2025 г. Китай и Германия следват с 27% и 18%. Defense News пише, че в момента Алжир получава руски изтребители Су-57 и Су-35, а Defence24 посочва резервни части и оборудване за Су-30 и Су-57 и авиационно и зенитно въоръжение сред водещите версии за превозваните товари.

Над Полша минава само единият транспортен канал между двете страни. Другият е описан в разследване на Defense News от 30 април. Авторът му Линус Хьолер е установил най-малко 167 товарни полета от Русия и Алжир в периода март 2025–април 2026 г. изпълнени от руски чартърни превозвачи, сред които „Геликс“, „Авиакон Цитотранс“ и „Волга-Днепр“. Техните тежки транспортни самолети Ил-76 и Ан-124 са кацали поне 12 пъти в Комсомолск на Амур, единственото място, където се произвеждат Су-57 и Су-35. Около две трети от полетите към Алжир са минавали през Минерални води в Северен Кавказ, а част от тях са продължавали към Гвинея, през която минават руски доставки за Сахел, и към Нигер, където действат руски военизирани части. Генералният директор на „Геликс“ Вадим Балдин заяви пред Defense News, че товарът „не е военен“.

Руските чартърни превозвачи нямат достъп до въздушното пространство на ЕС. От 28 февруари 2022 г. на руските авиокомпании, на самолетите с руска регистрация и на машините, контролирани от руски лица, е забранено да кацат, излитат и прелитат над територията на Съюза. Алжирските военни машини не попадат под тази забрана и летят по маршрут над пет държави от НАТО: Италия, Хърватия, Унгария, Словакия и Полша. Forsal отбелязва, че няма данни алжирският Ил-76МД, засечен над Полша, да е участвал в руските превози. Проблемът според Defence24 не е самото прелитане на поредната машина от Северна Африка, а това, че „през пространството на държава от НАТО минава коридор, използван от машини, които обслужват сътрудничеството с Русия“ (полски).

Порталът разглежда полетите като част от руското военно присъствие в Африка, което в Мали, Либия и ЦАР съчетава охрана на режимите, достъп до логистична инфраструктура и изграждане на военни способности. Алжир и Либия според него са особено важни, защото се намират на кръстопътя между Средиземно море, Сахара и Сахел. Алжирската политика в региона обаче често се противопоставя на руската. В нощта срещу 1 април 2025 г. Алжир свали малийски дрон до граничния град Тин Зауатин, в отговор на което Алиансът на страните от Сахел (Мали, Нигер и Буркина Фасо) отзоваха своите посланици, като Алжир и Мали затвориха взаимно въздушното си пространство. Двете страни върнаха посланиците си и отново отвориха въздушното си пространство една за друга чак на 10 и 11 юли 2026 г.

В съседна Либия Алжир подкрепя Правителство на националното единство, базирано в Триполи и признато от ООН, докато Москва стои зад генерал Халифа Хафтар. Д-р Магдалена Ел Гамари от Висшето училище за професионално обучение във Вроцлав обясни пред Wirtualna Polska, че Алжир гледа на Африкански корпус, руската военизирана структура, наследила групата „Вагнер“, по-скоро като заплаха, отколкото като опора. Корпусът е разположен непосредствено до границите на Алжир, в Либия, Мали и Нигер. През януари 2025 г. генерал Майкъл Лангли, началник на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), подписа меморандум за военно сътрудничество с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Алжир генерал Саид Шенгриха.

Затварянето на коридора вече се обсъжда в полската преса. На 25 септември Defence24 обмисли възможна забрана за алжирските военни полети и стигна до извода, че тя би имала главно дипломатическа стойност. Алжир би трябвало да търси нови маршрути, които биха изисквали повече летателни часове, повече гориво и допълнителни междинни кацания, а превозът на тежки товари би бил сериозно усложнен. Допълнителни разходи за държавата обаче биха останали незначителни. Порталът посочва и цената за Европа. От Алжир е осигурен 18,2% от общия внос на газ по тръбопроводи в ЕС и 8,1% от вноса на втечнен природен газ, а на ЕС се пада близо половината от външната търговия на Алжир. Defence24 стига до заключение, че „от чист прагматизъм и хладна политическа сметка най-добрият ход за ЕС (и Полша) е да не предприема никакъв ход по въпроса“.

При сегашната процедура полетите вероятно ще продължат, защото разрешението се издава въз основа на декларация, а съображенията на самия Defence24 говорят срещу въвеждането на забрана. Тълкуването, че става въпрос за единна руска система, би получило подкрепа, ако алжирски държавни самолети се окажат засечени да продължават от Буфарик към Бамако, Ниамей или Минск. Ако курсовете останат по линията Буфарик–Внуково, те ще се вписват по-скоро в логистиката на клиент, който купува и поддържа руска техника. Полската армия знае за всеки от тези полети, защото сама ги разрешава. За товара им знае само онова, което Алжир е декларирал.

Наети китайски коли записаха войници и кодове на норвежко военно учение

Войници от Окръжното командване на Силите за териториална отбрана за районите Осло и Акерсхус (HV-02) по време на предишно учение в центъра на Осло. Целта е да тренират способността на въоръжените сили да защитят държавни органи и критична инфраструктура, както и да осигурят приемането на съюзнически сили в кризисна ситуация. 📸 Снимка: Cornelius Poppe / NTB

🇳🇴👀🇨🇳 Коли под наем, които норвежката териториална отбрана Heimevernet (HV) използва на своето най-голямо учение за годината, са записвали на видео военнослужещи: кой се качва и слиза, къде се отива, кого вземат по пътя и какви кодове набират на военните портали. Функцията за запис, за която никой не ги е предупредил, е открита по време на учението, но автомобилите остават в употреба до края му, включително във военни зони. Случаят е разкрит на 8 октомври от местния вестник Dagens Næringsliv (DN) въз основа на разказ на лейтенант Фредрик Бланк, един от участниците, и сведения на два анонимни източника, които го потвърждават. VG потвърди случая чрез собствен източник.

Учението „Ховедстад“ („Столица“) се проведе от 14 до 18 септември в Осло и неговите околности с участие на 5000 души от окръг HV-02, който обхваща Осло и Акершус. На него се отработват защита на държавните институции и критичната инфраструктура, както и приемане на съюзнически сили при криза, включително охраната на летище „Гардермоен“ във военна обстановка. Транспортът е осигурен с коли под наем от Hertz Norge. По думите на един от анонимните източници поне две от тях са били от китайската марка Deepal и са направили „много записи“, включително на войници, които набират кодове на военни порти.

Откритието е случайно. Няколко от войниците скучаели в един от автомобилите, разглеждали настройките и попаднали на запаметени клипове. „Видеото показва кой влиза в колата и кой излиза от нея. Къде караме? Кого вземаме? Колко време стоим на различните места?“, разказва Бланк пред DN. По-тежко е второто откритие: „Освен това виждахме и кодовете, които използвахме, когато отваряхме портите. В някои случаи минаваме през портите с карта за достъп в комбинация с код и това беше запазено на видеозаписите.“

След края на маневрите военнослужещи изтрили записите, но само в онези коли, до чиято памет са имали достъп. При другите коли с камери съдържанието на паметта остава неизвестно. „Нямаме представа къде отива всичко това. Дали се пази само локално, или какво става с данните, когато учението свърши“, обясни Бланк. Дали нещо е излязло извън самите автомобили, не е известно: публични данни за това няма, а нито производителят, нито фирмата за автомобили под наем дават отговор какво събира и предава софтуерът. Според Бланк откритото е докладвано на по-горното командване с отделен рапорт; резултат от проверка към момента не е оповестяван.

Бланк описва картината, която чужд наблюдател би получил, ако събере записите в едно: „Снима къде се намират основните сили. Заснема по кои пътища се приближаваме. Заснема как патрулираме и къде се разгръщаме. [...] Къде са ни складовете? Какво оборудване имаме? Къде почиваме?“ Освен камерите той посочва и уязвимост, която екипажите дори не са могли да видят. При телефонни разговори през Bluetooth се използва микрофонът на колата, а „не се знае и към какво е свързан“. „В тези коли понякога обсъждаме чувствителни неща“, казва лейтенантът. Националният орган по сигурността (NSM) предупреди за същото: модерните автомобили имат голям брой сензори, камери и микрофони и биха могли да събират и предават значителни количества данни.

Въоръжените сили дадоха на DN само общ отговор. Говорителката Каролине Лисне заяви, че към момента не смятат за уместна обща забрана за влизане на превозни средства от конкретни държави в обектите им: „Подобна забрана би донесла ограничена полза за сигурността в сравнение с практическите неудобства за въоръжените сили, служителите и доставчиците.“ Не беше получен отговор на въпросите за записите на войниците, за набраните кодове и за това защо колите са продължили да се движат из военните зони след откритието. Бланк каза, че не са получили никакви указания как да постъпят със собствените си коли, които ги снимат. Отказът от тях пък би затруднил сериозно способността на поделението да се подготвя на учения, защото други превозни средства почти нямало.

Връзките с Китай са две и следват отделни вериги на собственост. Hertz е американска марка, но First Rent A Car Norway AS я използва по франчайз. Самата компания потвърди пред DN, че собствеността ѝ минава през шведски дружества и Volvo Cars, за да стигне до китайската Zhejiang Geely Holding, чийто основател Ли Шуфу е член на Народния политически консултативен съвет, съвещателен орган под ръководството на Китайската комунистическа партия. Deepal е марка на Changan, която от юли 2025 г. е централна държавна компания под пряк контрол на Комисията за държавните активи (SASAC), отделена от China South Industries Group, държавен производител на оръжие и автомобили. Volvo Cars отхвърля твърдението, че китайската ѝ собственост създава риск, и заявява, че без ясно правно основание никакви данни не могат да се споделят с Geely. Норвежкото дружество казва, че спазва норвежкото и европейското законодателство.

Договорът е сключен през 2024 г. от Логистичната организация на въоръжените сили (FLO). Рамковото споразумение е за до 350 млн. норвежки крони и важи от юни 2024 г. до май 2028 г.; 260 млн. от сумата са за Hertz. Автомобилите по него обслужват ежедневната работа, ученията и оперативната дейност. На 28 септември, в писмен отговор до депутата Химаншу Гулати от Партия на прогреса, министърът на отбраната Туре Сандвик написа, че собственикът е бил известен при сключването на договора, но „беше преценено, че собствеността не влияе върху използването на превозните средства“. Затова собствеността изобщо не е включена сред изискванията на договора. В същия отговор министърът дава уверение, че всички поделения имат основна физическа и електронна защита, която „предотвратява събиране на чувствителни данни“. 10 дни по-рано беше приключило учението „Ховедстад“, на което колите бяха записали кодовете на портите.

След публикацията на DN на 8 октомври Гулати внесе нов въпрос: дали мерките за сигурност и местните ограничения са попречили на китайските коли на „Ховедстад“ да съберат чувствителни данни. Махмуд Фарахманд от Консервативната партия пита какви оценки на риска са направени преди наемането и къде другаде сектор отбрана е използвал китайски коли. Към 12 октомври и двата въпроса остават без отговор. Партията на зелените поиска незабавно прекратяване на използването в армията и полицията на наетите коли с връзки с Китай. „Ако не може да се изключи, че колите улавят и изпращат чувствителна информация, единствена възможност е договорите да бъдат анулирани“, каза пред DN депутатката Юлие Стуестьол.

Въпросът стига и до контраразузнаването. Полицейската служба за сигурност (PST), която от много години отправя предупреждения за китайското разузнаване, участва в общия държавен договор за коли под наем, обхванал над 180 институции и 4 доставчика, сред които и Hertz. Службата потвърди пред DN, че наема от Hertz, но само за административни задачи, а не за превоз на официални лица. „Не сме препоръчвали да се избягват използването и покупката на автомобили от определени марки или производители, включително китайски“, каза старшият ѝ съветник Мартин Бернсен. На 5 октомври министърът на правосъдието Астри Ос-Хансен отговори на въпрос на зелените, че политиците не бива да определят кои конкретни доставчици да използва PST и че оценката на риска трябва да отчита и други фактори освен собственост и национална принадлежност. Думата „Китай“ в отговора ѝ не се среща нито веднъж.

Съюзниците стигнаха по-далеч. През февруари 2026 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша въведе забрана за използване на китайски превозни средства в охраняеми военни обекти, а на личният състав забрани да свързват служебните си телефони с тях. Останалите частни автомобили с устройства, записващи местоположение, образ или звук, се допускат само когато тези функции са изключени. В Израел армията започна да изтегля около 700 китайски коли, предимно Chery Tiggo 8 Pro, от своите подполковници и полковници, съобщиха през ноември 2025 г. местния издания, а военните отказаха коментар. В Норвегия обща забрана няма. Центърът за въздушни операции на НАТО в Будьо заяви пред местния Bodø Nu днес, че прилага ограничения спрямо китайските коли под наем.

Полското правило съдържа и най-силното възражение срещу тълкуването, което търси вината в китайската собственост. То изисква функцията за запис да е изключена във всички автомобили, а Сандвик също заяви, че рискът засяга всички модерни автомобили. Възможно е записите да идват от вграден видеорегистратор и сами по себе си не доказват намерение на производителя. Възражението обаче не смекчава провала, а само прехвърля акцента от собствеността към реакцията. Ако всяка модерна кола е сензор на колела, именно затова колите, записали кодовете за достъп, не е трябвало да продължат да обикалят военни зони, а войниците е трябвало да имат указания. Обща забрана в Норвегия в близките седмици е малко вероятна, тъй като армията я отхвърли изрично на 8 октомври. Оценката, че слабото звено е реакцията, а не просто техниката, ще бъде потвърдено, ако отговорите на Сандвик до Гулати и Фарахманд повторят формулата за основната защита, без да съобщят резултата от проверката. Тази оценка ще отслабне, в случай че военните оповестят техническа проверка на наетите коли и правила за тях, каквито Полша вече има.

Полската полиция задържа мъж, заподозрян в подготовка на атентат срещу Туск

🇵🇱🚨 Полската полиция задържа в Долна Силезия мъж, заподозрян, че е заплашвал премиера Доналд Туск и вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш и е подготвял атентат. „Мъжът, който заплашваше премиера Доналд Туск и планираше нападение срещу него, беше задържан от полицията“, съобщи в X министърът на вътрешните работи Марчин Кервински. Арестът беше извършен броени часове след като Службата за държавна охрана (SOP), отговорна за охраната на висшите държавни лица, получи имейл от информатор, а властите обявиха, че шансът заплахите да бъдат изпълнени е висок. Към сутринта на 12 октомври няма повдигнато обвинение.

Задържаният е поляк на около 60 години, каза Кервински пред TVP Info, а RMF FM съобщи за 66-годишен твърд противник на сегашния кабинет. По думите на министъра става дума за „човек от много радикални групи, който установява много радикални контакти в интернет“. Следователите са стигнали до него по два пътя: през информатора и подробен анализ на съдържание, което е публикувал в мрежата. „Човекът, който ни информира за това, предаде точни сведения за това кой иска да извърши такова подло деяние“, посочи Кервински. Rzeczpospolita пише, че арестът е станал малко преди 17 ч. във Вроцлав. Заподозреният е бил регистриран в полицията и преди – за дребни кражби и неплатена издръжка. Полицейските служители са влезли в жилището му около 16 ч. и са извършили обиск. По данни на Wprost и Wirtualna Polska са иззети предмети, които биха могли да представляват опасност, без да се уточнява какви.

Той е прекарал нощта в ареста във Вроцлав, а днес е бил откаран към Варшава, след като лекар е разрешил транспортиране с оглед на здравословното му състояние, съобщи RMF FM. Правната квалификация още не е определена. Един от вариантите според радиото е подготовка на убийство, за която се предвиждат до 15 години затвор. Говорителката на МВР Каролина Галецка каза пред Fakt, че е твърде рано да се каже дали е действал сам.

Сигналът, който задейства службите, е пристигнал в ранните часове на 11 октомври на общия имейл адрес на канцеларията на SOP. Телевизия TVN24 се сдоби с текста му: „Подателят установил в социалните мрежи контакт с една от радикалните организации, търсейки доброволци за извършване на атентат с огнестрелно оръжие. Подателят съобщава, че се е срещнал с мъж на име Кшищоф, с когото е разговарял за въоръжение, омраза към правителството и план за масово убийство“. Rzeczpospolita установява още преди задържането, че авторът на писмото не е нападателят, а човек, който е бил наясно с плановете. Думите на Кервински за информатора съвпадат с тази версия. Gazeta Wyborcza, позовавайки се на източник в службите, отбелязва, че в писмото са посочени адресите, на които двамата държавници ще пребивават през следващите дни, и графикът им. Rzeczpospolita не успя да потвърди това. Властите не са казали дали задържаният е мъжът на име Кшищоф от текста на сигнала, нито дали „радикалната организация“ съществува и има ли в нея други хора.

От подаването на сигнала до ареста изминаха под 24 часа. Туск и Косиняк-Камиш са били уведомени около 7 ч. в неделя сутринта, отбеляза говорителят на правителството Адам Шлапка пред Polsat News. В 11:00 ч. в Центъра за борба с тероризма към Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) се събраха представители на полицията, SOP и ABW, а след това Яцек Добжински, говорител на министъра-координатор на специалните служби, излезе пред журналистите. „Говорим за голяма вероятност тези заплахи да бъдат изпълнени“, каза той. Той добави: „Отнасяме се към случая изключително, направо смъртно сериозно“. Галецка обясни пред Rzeczpospolita, че е имало „много сериозно основание“ писмото да се смята за достоверно, тъй като в него са се съдържали толкова конкретни и сериозни сведения, че министерството взело решение да предупреди обществото. Следобед Туск написа в X: „Мъжът, който заплашваше с атентат, е задържан. Благодаря на полицаите за бързите и решителни действия“. Косиняк-Камиш благодари за бързата и недвусмислена реакция.

Огласяването на заплахата преди ареста остава спорно и след ареста. Още вчера експертът по сигурност професор Томаш Сафянски определи като лоша кризисна комуникация обявяването на „възможен атентат“ без обяснение на основанията за оценката. Анонимни служители, цитирани от Wirtualna Polska, питаха защо случаят изобщо е бил огласен, а един от тях го нарече „чист PR“, който да отклони вниманието от скандала около депутата от Гражданската коалиция Михал Колоджейчак. След ареста критиките се насочиха от това дали заплахата е реална към въпроса защо е обявена. „Обявяването на това в медиите и вдигане на голяма шумотевица около него малко прилича на прикриване на проблемите на г-н премиера“, сподели пред Polsat News бившият президент Анджей Дуда и посочи сигурността в училищата. Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика на президента Карол Навроцки, отиде по-далеч в същата телевизия на 12 октомври: „Имам известно усещане, че вчера господин премиерът и неговите служители се опитаха да предизвикат политически спектакъл“. Марек Савицки от Полската селска партия на Косиняк-Камиш гледа по друг начин на случилото се: щом службите са преценили, че има нещо, са предали сведенията и се е стигнало до арест, „не виждам тук никаква сензация“, каза той пред Fakt. Сутринта кабинетът представи най-силната оценка, с която разполага, почти без да посочи факти в нейна подкрепа. Следобедният арест я подкрепи, но не я обясни: още не е съобщено какво е иззето, дали има оръжие и дали има съучастници.

Случаят се разигра в седмица, в която полската полиция вече беше в повишена готовност. 3 нападения с нож за 4 дни в училища в Мазовецко войводство доведоха до смъртта на 1 човек. На 7 октомври 19-годишен рани 10 души, включително себе си, в училище в Остроленка. На другия ден 15-годишен бивш ученик уби 37-годишна служителка на основното училище в Лешчидул-Новини. До сутринта на 11 октомври полицията е задържала 117 души заради носене на ножове или закани за нападения срещу училища. Позовавайки се на свои източници, Rzeczpospolita твърди, че имейлът до SOP няма връзка с тези нападения.

Заплахите срещу Туск не са ново явление. В средата на август самата SOP забеляза във Facebook закани за убийство срещу премиера, а техният автор се оказка 52-годишен жител на Олава, задържан на 7 септември На 21 август Централното бюро за борба с киберпрестъпността съобщи за ареста на 23-годишен мъж от Люблинско войводство, който в група, посветена на огнестрелните оръжия, предлагал съгласувана атака срещу водещи политици. По повдигнатите срещу него обвинения се предвижда наказание до 20 години затвор. Полша помни и докъде може да стигне насилието срещу публични личности: на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович беше намушкан на сцена пред публика и почина на следващия ден.

Властите не свързват заподозрения с Русия, макар Полша да е европейската държава, най-засегната от руски хибридни операции. Доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT) и GLOBSEC от февруари 2026 г. посочва, че 31 от 151 случая от февруари 2022 г. насам са регистрирани на територията на Полша. През август Туск обяви, че е заловен руски гражданин, вербуван от разузнаването на Кремъл, за да убие във Варшава лице с двойно американско-украинско гражданство; според RMF FM целта е украинският рапър Kyivstoner. Чешкият премиер Андрей Бабиш определи заплахата срещу Туск като безумие и отбеляза пред Deník N, че чешките служби ще съдействат на полските си колеги, ако бъде поискано. Министърът на вътрешните работи Петр Мацинка предложи помощ на полския си колега Радослав Сикорски.

Дали оценката „висока вероятност“ е обоснована, ще стане ясно от самото обвинение. Ако прокуратурата квалифицира деянието като закани, за които се предвиждат до три години затвор, както при 52-годишния от Олава, това ще подкрепи довода на критиците, че правителството е раздуло случая. Ако обвинението е за подготовка на убийство и сред иззетото има оръжие или ако бъдат задържани и други хора от групата, за която говори сигналът, оценката на службите ще се окаже по-точна от тази на критиците им.

Дронът в Лайпциг води до полковник от ГРУ и палеж в Полша

🇷🇺🕵️🇩🇪 Нападението с дрон срещу украински товарен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август е подготвено от мрежа на Главно разузнавателно управление (ГРУ), а експлозивът за него е минал през България. Следите на мрежата водят до полковник Денис Смолянинов и двама белоруси, участвали в палеж в полския град Лодз през 2024 г. Връзките ѝ бяха проследени от руското издание The Insider с Христо Грозев и немското списание Der Spiegel в съвместно разследване от 8 октомври. Данни за телефонни разговори, резервации на билети, записи от камери и ДНК съвпадения разкриха имената зад инициалите Олег Л. и Андрей К.

Вечерта на 4 август около 19:20 ч. свидетели чуха гръм в гора край Курсдорф, село в близост до летището. След 10 минути охранителните камери заснеха квадрокоптер, който прелетя ниско над перона и се удари в двигател под крилото на един от украинските Ан-124 в южната част на летищната зона. Шофьор на автобус намери апарата на земята едва преди полунощ и го настъпи; на няколко метра от него лежеше консервена кутия с пластичния експлозив „Семтекс“, закрепена за дрона като негов боен заряд. Според Spiegel зарядът не е избухнал, най-вероятно защото детонаторът се е откъснал при сблъсъка. Самолетът е бил празен, но малко преди това е превозил боеприпаси от Франция, пише The Insider. Украинските Ан-124 са базирани в Лайпциг от 2022 г. и оттам превозват военни товари из Европа, включително за НАТО.

По данни на Spiegel части от дрона са отпечатани на 3D принтер, а на борда му е имало 5G рутер и две SIM карти с германски номера, т.е. пилотът е можел да го управлява от разстояние през интернет. Германската служба за външно разузнаване (BND) проследи потока от данни до сървъри, използвани от руските служби и други операции. Останки от втори дрон са били открити на мястото на взрива в Курсдорф, а от трети – в община Кабелскетал, западно от летището. Операцията е предвиждала използването на 3 летящи бомби, от които според Welt am Sonntag две са се разбили още при излитането. Вестникът пише още, че експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия, скрит в кухини на товарни камиони.

Логистиката е минавала през Олег Льовушкин – 54-годишен бизнесмен от Псков, роден на Сахалин, който има двойно руско-латвийско гражданство. Той е мотоциклетист, внасял чай, кафе и подправки, има фирма в Сърбия и жилище в Крим най-късно от 2023 г. За ГРУ има едно ценно качество: латвийският паспорт му отваря границите на ЕС. На 26 юли купува билет за следващия ден от московското летище „Внуково“ през Истанбул до Берлин, където наема кола. Данните от паметта на автомобила, разчетени от германската федерална криминална полиция (BKA), показват, че вечерта на 30 юли прекарва около час край Мерзебург, на под 20 км от целта, до място, което разследващите описват като заровен тайник за дронове или оръжие. На 2 август Льовушкин отлита от Берлин за Белград. В деня на нападението купува билет от Скопие през Истанбул до Москва, където каца на 7 август сутринта. Според Welt am Sonntag германските служби са били наясно с връзките му с ГРУ още при пристигането му в Берлин, но не са го поставили под наблюдение.

Връзката с ГРУ минава през телефонен разговор от 13 юли. Според данните за разговорите на 54-годишния Андрей Усачов, получени от The Insider и Spiegel, тогава той се обажда на Льовушкин и двамата си говорят малко над 7 минути. Усачов е бивш десантчик, осъден през 2000 г. на 9 години за въоръжен грабеж в бюро за обмяна на валута. След излизането си от затвора се заема с производство и търговия с оръжие; фирмата му „Оружейная палата“ извършва доставки на Росгвардия, докато през 2023 г. не се оказва, че комплексът „Вижигател“ е незаконно внесено китайско устройство. През януари 2026 г. камери в Москва го заснемат да върви редом с полковника от ГРУ Денис Смолянинов. За The Insider снимката и разговорът са прякото доказателство, че диверсията е организирана от ГРУ.

Смолянинов, роден през 1976 г. в Челябинск, работи в 172-ри команден разузнавателен център на ГРУ в Санкт Петербург, основно по въпроси, свързани с Украйна. ЕС го санкционира на 16 декември 2024 г. в своя първи пакет мерки в отговор на руските хибридни операции, заради вербуването на агенти за саботаж на територия на страните членки. Spiegel го свързва с пратките със запалителни устройства от лятото на 2024 г. Една от тях се запали на 20 юли в логистичния център на DHL в Лайпциг. Според списанието германските служби го смятат за висш офицер в Службата за специални дейности (ССД) към ГРУ, създадена не по-късно от 2023 г. за диверсии на Запад и подчинена директно на заместник-началника на ГРУ Андрей Аверянов. В миналото Аверянов командва част 29155, слята днес със ССД. Тази част стои зад взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия през 2014 г. и отравянията на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Няколко европейски разузнавателни служби разполагат със сведения, че именно Смолянинов отговаря за Лайпциг, пише Spiegel.

На ниво изпълнители във веригата стои Андрей Каршаков, 40-годишен белорус с руско гражданство и бивш шофьор на камион, който през лятото влиза от Беларус в Латвия и оттам отива в Германия. Разследващите откриват негова ДНК по дрона, по консервената кутия и по антена, закрепена на дърво наблизо, чрез която е усилван сигналът за управление. ДНК профилът му вече фигурира в базите данни на Литва и Финландия във връзка със стари дела за кражба.

Каршаков е познат на полските разследващи органи отпреди. В нощта на 25 юли 2024 г. в хипермаркет на Leroy Merlin в Лодз пламва стелаж с препарати за растителна защита и инсектициди. Пожарът е потушен за около час, като за причина е посочено неправилно съхранение, а местни медии почти не отразяват случая. Полицията обаче обръща внимание на две подозрителни лица в града, а The Insider успява да ги разпознае по видеозаписи от местен банкомат. Единият е Каршаков, а другият е белорусът Максим Лапунов, който е сменил официално фамилията си, но продължава да използва стария си паспорт на името Максим Колосов. На 19 юли 2026 г. Лапунов пътува със самолет в рамките на един ден от Санкт Петербург през Анкара до Белград, а по сведения на The Insider от органите на реда в европейска държава е много вероятно по това време да е бил в Германия. Данните за преминаванията през границите сочат, че Каршаков често пътува с още трима белоруси, пребиваващи в Русия: Вячеслав Айсин, бившия милиционер Денис Шулган и Роман Ковалевски, който има досие за кражба и грабеж. Ролята им в Лайпциг е неизяснена, но Айсин редовно е пътувал до града.

Делото във Варшава показва връзките на изпълнителите с хората над тях във веригата. Според материалите по него, цитирани от Spiegel, човек с прякора Warrior в Telegram нарежда на единия от подсъдимите да мине покрай магазина в Лодз, да го снима и да провери дали е имало пожар. Пак през 2024 г. Warrior го изпраща да закара с автомобил под наем части за дронове до празен апартамент в Дюселдорф. Самоличността на Warrior вече е установена: той е 42-годишен бивш таксиметров шофьор от Украйна, който днес работи за ГРУ. Негов възложител според Spiegel е Смолянинов.

Мрежата на полковника стига и до България. Сред вербуваните от него престъпници е Владимир Борисов с прякор Прапорщика – бивш служител на ГРУ, основател на престъпната групировка „Фалкон-95“ през 90-те години в Санкт Петербург. През 2017 г. е обявен за издирване заради незаконното завземане на държавен проектантски институт, укрива се в България и през 2021 г. е екстрадиран в Русия. Според The Insider скоро след това е освободен и днес пътува в чужбина с нов паспорт.

Германия вече държи отговорна за нападението Русия. На 1 септември министърът на вътрешните работи Александер Добриндт и министърът на външните работи Йохан Вадефул оповестиха, че извършителите са действали от името на руски държавни структури, а федералните власти наредиха затварянето на руското генерално консулство в Бон – последния руски дипломатически обект в Германия, освен посолството. При своето посещение в Киев на 4 октомври канцлерът Фридрих Мерц определи случилото се на 4 август като въоръжено нападение срещу летището, идващо изцяло от Русия. Москва отрича: още през август руското посолство в Берлин отхвърли подозренията като инсценирана провокация в украински интерес. Нито един от двамата – Льовушкин и Каршаков – не задържан.

Разследването допълва политическите изявления за отговорността за нападението с имена, маршрути и дати, а Лайпциг се появява в разказа за Смолянинов за втори път: първо с пратката, пламнала в DHL през юли 2024 г., после с дрона. Лодз показва, че освен наетите през Telegram помощници ССД разполага и с изпълнители, използвани многократно: за период от две години Каршаков минава от рафт с инсектициди в хипермаркет до бомба, ударила военно-транспортен самолет. Следващата проверка ще дойде от Карлсруе и Варшава: обвинение, което назовава Смолянинов като възложител на Warrior, или заповед на федералната прокуратура за задържане на Льовушкин и Каршаков.