🇧🇾🛤️ Беларус е възстановила жп отклонение от Поречие към границата с Литва, в близост до коридора „Сувалки“, твърди публикация в Х, позоваваща се на сателитни изображения. Местните медии обаче документираха демонтаж в края на май, а на снимки от 12 юни коловозът вече липсва. Тези сведения показват състоянието на трасето в началото на лятото, но не установяват категорично дали по-късно е работено по него. Официалните институции в Минск и Вилнюс не са потвърждавали ремонт или подновено движение.
Твърдението идва от акаунта The Cold Wars. Досега публикацията е събрала повече от 3700 харесвания и 500 споделяния. В нея се посочва, че властите в Беларус са обновили коловоза на т.нар. Друскининкайско отклонение и са прокарали път от него до границата при неизползвания пункт Латежерис, където Литва е поставила противотанкови прегради. Освен това се споменава и бивш съветски обект в непосредствена близост, но без никакви други подробности.
По-ранните публикации на беларуски медии описват демонтаж. На 30 май „Хартия’97“, позовавайки се на снимки от читатели на местния сайт Newgrodno.by, съобщава, че по участъка от гара Поречие до бившата крайна спирка „Учител“ постепенно се премахват релсите и траверсите. На 1 юни изданието Onliner също съобщава за демонтажа. На 16 юни Newgrodno.by публикува снимки от 12 юни, на които по цялата отсечка до „Учител“ е останал само насип с баластовата настилка. Релси и траверси се виждат само на прелезите.
Onliner обяснява демонтажа с отпадналата необходимост от самото отклонение. Държавната жп компания не е коментирала публично твърденията. По този участък не е минавал влак от 12 декември 2021 г. Тогава крайградският дизелов влак от Гродно до „Учител“ беше заменен с автобус. Вилните кооперации „Учител“, „Солнечное“ и „Золотые пески“, за които това е била единствената жп връзка, тогава събират 280 подписа срещу спирането на влака, но без резултат.
Историята на линията започва много по-рано. Поречие е гара по железницата Санкт Петербург–Варшава от декември 1862 г. и се смята за първата железопътна гара в днешен Беларус. Отклонението до курортното селище Друскининкай, тогава в пределите на междувоенна Полша, е дълго 18 км. То е открито тържествено на 6 октомври 1934 г. след 5 месеца строителство, чиято стойност възлиза на 1,3 млн. злоти.
След разпадането на СССР новата държавна граница разделя трасето. Последен влак от Гродно и Поречие до Друскининкай минава през пролетта на 2000 г. В началото на новия век Литва демонтира своята част от линията между границата и града. Беларуската отсечка до „Учител“, на 7 км от Поречие, остава в употреба още две десетилетия – до спирането на влака през 2021 г. Дейността на самата гара също е намалена: към края на 2024 г. персоналът е намален до един началник, сградата работи единствено през делнични дни, а разписанието предвижда по осем спиращи регионални дизелови влака дневно.
Предложение за възстановяване на жп връзка е имало от литовска страна. През май 2020 г. министърът на транспорта Ярослав Наркевич предлага да бъде върнат участъкът Марцинконис–Друскининкай–държавна граница. Прогнозата на министерството е за 180 хил. пътници и 1,5 млн. тона товари годишно, но тази идея така и не стига до изпълнение. През 2021 г. двустранните отношения на Вилнюс с Минск се влошават рязко по време на мигрантската криза, а след руската инвазия в Украйна е затворен и пунктът при Латежерис.
Документирано е поставянето на укрепления от литовска страна. В края на август 2025 г. литовската армия обяви, че е разположила пирамидални бетонни прегради, известни като „драконови зъби“, по неизползвани пътни платна на пунктовете Шумскас, Лаворишкес, Райгардас и Латежерис по границата с Беларус, както и при Романишкес на границата с Калининградска област. Те са елемент от Балтийската отбранителна линия – общия проект за укрепления по границите на трите балтийски държави с Русия и Беларус.
„Поставените прегради са само част от голяма, цялостна картина“, заяви главнокомандващият литовските въоръжени сили генерал Раймундас Вайкшнорас. Плановете на трите държави включват противотанкови ровове, бетонни пирамиди, пътни заграждения, бункери, мостове, подготвени за взривяване, складове с материали и огневи позиции за обстрел на противник, забавен от препятствията. EUobserver посочва, че общата дължина на планираната линия достига 950 км. Преградите при Латежерис са сред изпълнените елементи на този проект.
Латежерис не се намира в коридора „Сувалки“. Ивицата с дължина 65 км по държавната граница на Полша с Литва между Калининградска област и Беларус и се явява единствената сухопътна връзка на Прибалтика с останалите съюзници от НАТО. Латежерис се намира на литовско-беларуската граница, няколко десетки километра източно от мястото, където се срещат границите на Полша, Литва и Беларус.
Тази близост означава, че жп пункт за разтоварване на военна техника край Латежерис би имал значение за отбраната на коридора. Беларуската и руската армия прехвърлят тежката си техника основно с влакове. При наличие на подходящ коловоз и възможност за разтоварване близо до границата бронираните колони биха изминавали по-кратко разстояние по шосе. Тази военна логика обяснява защо твърдението може да изглежда правдоподобно, но не доказва, че описаната инфраструктура е изградена.
За друг железопътен проект на беларуските военни са отлично документирани конкретни документи. През август беларуската служба на Радио Свобода съобщи за проектна документация от общност на беларуски железничари. Тя предвижда отделен коловоз с капацитет до 60 вагона и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника за полигон в Гомелска област, близо до границата с Украйна. Възложител е държавният проектантски институт „Военпроект“. Изданието свързва обекта с комплекса край Гомел, строен от края на 2023 г. за 37-а отделна десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции. За Друскининкай не е представена сравнима документация; цитираните публикации за работата по него през тази година описват демонтаж.
Едно потенциално обяснение за твърдението е погрешното тълкуване на лятна снимка, показваща разровен насип, следи от тежка техника по цялото трасе и отъпкан път покрай него. Подобни следи могат да останат след демонтаж, но да бъдат възприети като признаци на ремонт, а обслужващият път – като новопрокаран. Това е хипотеза, която не изключва други работи по трасето от май месец насам. За такива работи обаче не са посочени конкретни източници.
Сегашното състояние на линията може да бъде установено с актуални, датирани изображения или оглед на място. Нови релси и траверси между прелезите и възстановена връзка с гарата в Поречие биха показали, че коловозът е изграден отново. Обществена поръчка на държавната жп компания ще потвърди възлагането на такива работи, но сама по себе си не доказва тяхното изпълнение. Ако по-нови снимки покажат същото като юнските – насип без коловоз и къси участъци с релси само на прелезите – това би означавало, че по заснетата отсечка линията не е възстановена към съответната дата.