Русия и Беларус стартираха военни учения „Запад-2025“

🇷🇺🇧🇾 Русия и Беларус стартираха дългоочакваните учения „Запад-2025“, на фона на високо напрежение в Източна Европа и продължаваща война срещу Украйна. Представени като тест за способността на Съюзната държава за отблъскване на възможна агресия, те се провеждат на военни полигони в двете страни и се разпростират в Балтийско и Баренцово море.

Според беларуски официални лица първият етап на учението се фокусира върху командване и контрол, като единиците упражняват реакции на симулирани атаки срещу Съюзната държава. Тренировките са насочени към подобряване на координацията между щабовете, управление на частите в бойни условия и изпитване на оперативната съвместимост при противодействие на потенциални заплахи.

Министерствата на отбраната на Беларус и Русия заявиха, че Запад-2025 е „планирано учение“, което е предшествано от месеци подготвителни маневри. Въпреки това, времето на провеждане предизвика тревога сред страните от НАТО, които граничат с Беларус. Полша затвори напълно своята граница със страната на 11 септември вечерта и посочи учението като основна причина за това, дори преди нахлуването на руски дронове на нейна територия по-рано през седмицата.

Парламентът на Латвия гласува и одобри затварянето на границата с Русия и Беларус за периода на провеждане на учението, а Литва взе решение да въведе частични ограничения на въздушното си пространство.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли хипотезата, че учението представлява заплаха за НАТО, заявявайки пред репортери в четвъртък, че Запад-2025 „не е насочено срещу никого“. В същото време полският премиер Доналд Туск предупреди за „критични дни“ пред страната, която според него се намира по-близо до открит конфликт, отколкото във всеки момент след Втората световна война. Украинският президент Володимир Зеленски изрази сходни опасения и заяви, че „смисълът на подобни руски действия определено не е отбранителен и е насочен не само срещу Украйна“.

Ученията „Запад“ традиционно се провеждат на всеки четири години, но това е първото издание от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Версията от 2021 г. включи около 200 000 души личен състав, но беларуските власти твърдят, че в Запад-2025 ще участват значително по-малък брой военнослужещи. Първоначално Минск обяви участието на 13 000 войници, като по-късно намали тази цифра наполовина.

Анализатори смятат, че мащабът вероятно е ограничен от продължаващите руски военни усилия в Украйна, където стотици хиляди войници са ангажирани на фронта. Въпреки това, учението включва чувствителни елементи. Беларус потвърди, че разполага за ученията експерименталната ракета „Орешник“, способна да носи ядрени бойни глави, както и разиграване за сценарии с ядрен удар.

Полша и нейните съюзници виждат учението като симулация на потенциална атака срещу коридора Сувалки – 60-километров участък, разделящ Беларус и Калининградска област. Плановици на НАТО отдавна алармират, че коридорът представлява стратегическа уязвимост, която може да отреже Прибалтика в евентуален конфликт. Беларуският президент Александър Лукашенко нарече подобни опасения „пълна глупост“, а беларуското министерство на отбраната настоя, че учението е преместено далеч от границите на Полша, за да намали напрежението.

Изселване и укрепване: Су̀валският коридор под напрежение

🔺 Страховете от възможността за руска инвазия водят до напускане на местните жители от стратегически важния Сувалски коридор. Властите в Полша и Литва засилват отбранителната инфраструктура и провеждат съвместни учения с НАТО.

Част от жителите на Сувалския коридор – тесен 65-километров участък между Полша и Литва – започват да напускат района, опасявайки се от евентуално военно настъпление от страна на Русия. Това съобщи германският вестник Bild, позовавайки се на местни източници. Районът, притиснат между Калининградска област и Беларус, се разглежда от Алианса като едно от най-уязвимите му места на източния фланг.

„Ако Русия реши да действа, ние ще сме първите, които ще бъдат ударени“, споделя жител на литовското село Швянченис, цитирано в материала.

В отговор на нарастващото напрежение Литва и Полша засилват своето военно присъствие и инфраструктурна готовност. Литовските власти обявиха ускорено изграждане на стратегически пътища и мостове, които ще позволят бързо придвижване на войски и евакуация при нужда. Част от трасето, свързващо Вилнюс с полския град Аугустов, се модернизира с военни цели.

Съвместни военни учения като проведеното през април 2024 г. Brave Griffin демонстрират способностите на НАТО да реагира в реално време на заплахи в региона. Алиансът вече разполага с допълнителни сили в Полша и Литва, а разузнавателната активност в Калининград и Беларус остава засилена.

Макар да няма официална евакуация, множество жители споделят, че сами са взели решения за преместване – временно или постоянно. Според съобщения в социалните мрежи някои прибягват до лична подготовка: изграждане на укрития, запасяване с храна, и дори обучение с дронове и оръжие.

Властите в Литва призовават към спокойствие, но не крият, че работят по сценарии за извънредни ситуации. Националната гвардия и вътрешното министерство провеждат информационни кампании за реакция при военна или хибридна заплаха.

Сувалският коридор има критично значение за НАТО, тъй като е единственият сухопътен път, свързващ балтийските държави с останалата част от Алианса. При евентуално затваряне от руските сили в Калининград и Беларус, Литва, Латвия и Естония могат да останат изолирани от западната военна помощ.

Ситуацията в Сувалския коридор подчертава реалността на стратегическото напрежение в Източна Европа. Страхът на местните не е паника, а прагматичен отговор на нарастващото военно присъствие и все по-непредвидимата политика на Русия. Междувременно НАТО и местните правителства ускоряват подготовката си – както логистично, така и психологически.

Литва ще похарчи 1,2 милиарда долара за гранична защита с Русия и Беларус

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литва възнамерява да инвестира 1,1 милиарда евро през следващото десетилетие за укрепване на границата си с Русия и Беларус, като по-голямата част от финансирането ще бъде предназначено за противотанкови мини.

Литва, която има обща граница с Калининградска област на Руската федерация и Беларус, изрази опасенията си, че заедно с Латвия и Естония би могла да се превърне в мишена на руска атака при евентуален успех в Украйна.

И трите прибалтийски страни ескалираха отбранителните си усилия след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., включително чрез засилване на граничната сигурност на фона на това, което описват като приток на мигранти, инсциниран от Кремъл.

Министерство на отбраната на Литва заяви, че новите разходи ще „блокират и забавят действията на враждебни държави“ и добави, че около 800 милиона евро от общата сума са предназначени за противотанкови мини.

Министерството заяви, че провежда „интензивна работа“, за да гарантира целостта на планираната „балтийска отбранителна линия“, и подчерта допълнителни мерки – складиране на противотанкови оръжия, укрепване на средствата за електронна война и противодействие на безпилотни системи и подобряване на способностите за ранно предупреждение.

В началото на годината Литва обяви планове за увеличаване на отбранителните разходи до между 5% и 6% от годишния БВП в периода 2026-2030 г.

Освен това страната планира да засили отбраната около коридора „Сувалки“ – ключова ивица земя, свързваща Литва и Полша, считана за най-уязвимия коридор на НАТО. Военни експерти алармират, че евентуалното му превземане е равносилно на откъсването на балтийските държави от останалата част на Алианса.

Други отбранителни планове включват задълбочаване на напоителни канавки, функциониращи като окопи, залесяване на ключови гранични зони и засаждане на дървета по пътищата, за да се защитят цивилни и войски.

Литва, заедно с Латвия, Естония, Финландия и Полша, обявиха планове за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща използването, производството и складирането на противопехотни мини.

Ходът предизвика остри критики от хуманитарни организации, включително Amnesty International и Международния комитет на Червения кръст, които предупреждават за дългосрочните жертви сред цивилното население, причинени от противопехотните мини.

Бързото придвижване на войски и оборудване в ЕС все още е „проблемна“, според доклад на ECП

Войници на литовската армия участват в съвместното литовско-полско военно учение Brave Griffin 24/II в село Дирмискес, разположено близо до коридора Сувалки.
📸 Снимка: AP Photo/Mindaugas Kulbis

🇪🇺 Бюджетът на ЕС за военна мобилност финансира общо 95 проекта в 21 държави-членки, но продължава да бъде сравнително скромен спрямо реалните нужди, заяви Тони Мърфи, президент на ECA, пред репортери в сряда.

Държавите-членки все още не се придвижват достатъчно бързо, за да разположат гладко военния си персонал, оборудване и активи поради затруднения, бюрокрация и недостатъци в плана за действие за военна мобилност, според нов доклад на Европейската сметна палата (ECП).

„Сега повече от всякога ЕС се стреми да се защити ефективно срещу агресия в бъдеще и очевидно има нужда от бързина. Въпреки това открихме, че има някои пречки по пътя“, заяви Тони Мърфи, президент на ECA, пред репортери в сряда.

Преместването на войски и въоръжение в ЕС може да се сблъска със забавяния по редица причини, сред които бюрокрация и ограничена координация, посочи агенцията за финансов надзор на ЕС със седалище в Люксембург.

Например, една страна-членка на ЕС понастоящем изисква 45-дневно предизвестие, за да позволи трансгранично движение, освен ако не съществува извънредна ситуация, като войната в Украйна. В друг случай, на танкове от една държава-членка беше отказан пропуск през друга заради превишено ограничение за тегло, определено от местните правила за движение по пътищата.

Проектът на ЕС за военна мобилност разполага с бюджет от 1,7 милиарда евро за периода 2021-27 г., за да помогне на страните да реагират по-бързо и ефективно на кризи, възникнали по външните граници на блока или извън него, дори това да изисква кратки срокове и сериозни мащаби.

От началото на руската агресия срещу Украйна ЕС разпредели целия бюджет от 1,7 милиарда евро до края на 2023 г. като политически сигнал, с което създаде потенциален недостиг на финансиране от повече от четири години до следващия бюджетен период.

„Такъв дълъг вакуум може да предизвика забавяне на допълнителни инвестиции и загуба на опит в заинтересованите страни относно финансирането от ЕС“, посочи президентът на ЕСП.

Евросъюзът спонсорира 95 проекта в 21 държави-членки, но бюджетът за военна мобилност остава сравнително скромен в сравнение с действителните нужди, твърди той отбелязвайки, че не се отделя нужното внимание на геополитическите фактори при избора на инфраструктурни проекти с двойна употреба за финансиране от ЕС.

„Има ясна концентрация на проекти, финансирани от ЕС, в източната му част, в Германия, Полша, Литва и Латвия“, подчерта Мърфи. За разлика от това, по южния маршрут към Украйна никакви проекти не се спонсорират в Гърция.

„Военната мобилност ще е приоритет в мандата на Комисията“, заяви говорител на изпълнителната власт в отговор на доклада на ECA. Комисията с държавите-членки на ЕС и Службата за външна дейност идентифицираха четири коридора за военна мобилност и в момента извършват оценка на нуждите от инвестиции, за да ръководят изпълнението на проекти за военна мобилност.

„Работата по инвестиционните нужди за активи за военна мобилност също е в ход“, подчерта говорителят.

Одиторите на ЕС също препоръчаха на Комисията да се възползва от съществуващите европейски фондове за транспорт, за да се справи със затрудненията във военната мобилност. Комисията прие всички препоръки и подчерта, че работи върху предложения за справяне с липсата на координация, с акцент върху опростяването, инвестициите в инфраструктура, активите за военна мобилност, като защита на инфраструктурата и специално оборудване, и по-тясното сътрудничество с НАТО.

Четири страни искат отбранителна линия по границата с Русия и Беларус

🇵🇱🇱🇹🇱🇻🇪🇪 Полша, Литва, Латвия и Естония призовават Европейския съюз да изгради отбранителна линия по границата с Русия и Беларус, за да защити ЕС от военни заплахи и други вредни действия от Москва.

Това пише Ройтерс, като се позовава с писмо на лидерите на тези страни, с което се е запознала. Предложението ще бъде обсъдено на откриващата се среща на върха на ЕС в Брюксел днес.

"Изграждането на отбранителна инфраструктурна система по външната граница на ЕС с Русия и Беларус ще реши спешната и неотложна необходимост ЕС да бъде защитен от военни и хибридни заплахи", посочват лидерите на Полша, Литва, Латвия и Естония.

Под понятието хибридни заплахи се включват очаквания за комбинация от военни и невоенни, скрити и явни средства, включително дезинформация, кибератаки, но и икономически натиск и прехвърляне на мигранти през границите на блока.

Европейски дипломати оцениха разходите за изграждането на такава отбранителна линия по 700-километровата граница с Русия и Беларус на около 2,5 милиарда евро (2,67 милиарда долара).

Призивът за наземна отбранителна линия на източната граница на ЕС идва в допълнение към инициативата на Гърция и Полша за създаване на система за противовъздушна отбрана по модела на Железния купол на Израел, която да координира разнородните системи за противовъздушна отбрана на ЕС, пише Ройтерс.

Полските власти обмислят възможността да затворят последните два действащи гранични пункта от шест на границата с Беларус, след оценката, че случващото се на източната граница е контролирана операция от руските и беларуските служби. Военните части на полската жандармерия вече помагат на армията на страната при патрулирането на границата с Беларус. Решението бе взето след като в началото на юни месец полски войник почина, след като беше намушкан на границата от мигранти, опитващи се да преминат в Европейския съюз (ЕС).

Варшава редовно обвинява Минск мигрантския натиск на граждани от Близкия изток и Африка към границата. Според полската гранична служба от началото на годината са регистрирани повече от 19 хиляди опита за незаконно влизане в страната от Беларус.

Припомняме, че източната граница на ЕС и по-специално тази на Полша е гореща точка, откакто мигрантите започнаха да се стичат от там през 2021 г., след като Беларус отвори туристически агенции в Близкия изток, предлагащи нов неофициален маршрут към Европа. Ход, според ЕС, предприет с цел да създаде криза.

🇧🇾 "Тренират реални бойни действия": за какво се готви Беларус

Беларус се готви за възможна конфронтация с НАТО: военни тренират край границата с Литва завладяването на стратегическия проход "Сувалки". Това не е обикновено учение, а подготовка за реални бойни действия, твърди ZDF.

🔹 Във вторник беларуският президент Александър Лукашенко инспектира танковите войски по границата с Литва, където те тренират за възможна конфронтация с НАТО. „Всяка провокация трябва да бъде спряна с военни средства. На всяко нарушение на държавните граници ще отговорим с унищожение. Те разбират само езика на силата", цитира германската обществена телевизия ZDF думите на беларуския диктатор.

🔹 От разпространеното от държавната информационна агенция Белта резюме на казаното от Лукашенко става ясно, че нито той, нито неговият близък съюзник Владимир Путин биха предприели нападение срещу съседна държава. Близък до правителството канал в Телеграм обаче публикува малко по-късно видео от същата инспекция, което би трябвало да вдигне тревога от Варшава чак до Вилнюс, пише ZDF.

🔹 В него Лукашенко се запознава с целите на протичащата тренировка - включително завладяването на прохода "Сувалки" - тесен коридор по протежение на полско-литовската граница, свързващ Беларус с руския ексклав Калининград. Ако той бъде завладян трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония - ще се окажат откъснати от територията на НАТО.

Генерал: Частите се подготвят за „реални действия"

🔹 Във видеото се вижда как Лукашенко разговаря с един от своите генерали и го пита: „Колко километра са от нашата граница до Русия, до района на Калининград?". Генералът отговаря - 42. „Т.е. нищо", казва на свой ред Лукашенко и коментира, че в момента поведението на балтийските републики е погрешно - Беларус би трябвало да им се противопостави. А генералът се съгласява.

🔹 Лукашенко се интересува също така дали неговите войски могат да завладеят успешно и части от Полша и получава утвърдителен отговор от генерала, който хвали направените военни приготовления. „Имаме военни планове, планирали сме всички акции, войските се подготвят", казва той.

🔹 В случая военните нямат предвид планово учение, а очевидно става въпрос съвсем конкретно за подготовка за бойни действия на територията на НАТО, отбелязва ZDF, тълкувайки думите на беларуски генерал-майор Александър Науменков, че войските се "готвят за реални действия".

Кучето Умка - "част от семейството"

🔹 ZDF припомня, че през последните години Путин нееднократно е трябвало да оказва подкрепа на Лукашенко - както в политически, така и във военен план. Москва междувременно поставя на втори план автономията на Беларус, поради което Лукашенко често бива наричан „вярното кученце" на Путин.

🔹 Самият той пък си има реално вярно кученце - миниатюрен шпиц, наречен Умка. Той редовно го придружава по време на обществените му изяви, както и този път на военната инспекция. ZDF разказва, че се е случвало кучето да седи до Лукашенко на масата по време на банкети, както и че при държавно посещение в Узбекистан през 2022 година е съпровождало делегацията в детска количка, тикана от охранители. „Той е част от семейството", казва пред беларуския новинарски портал „Зеркало" лекарката на Лукашенко Светлана Коношенко.

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube