Полската полиция задържа мъж, заподозрян в подготовка на атентат срещу Туск

🇵🇱🚨 Полската полиция задържа в Долна Силезия мъж, заподозрян, че е заплашвал премиера Доналд Туск и вицепремиера и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш и е подготвял атентат. „Мъжът, който заплашваше премиера Доналд Туск и планираше нападение срещу него, беше задържан от полицията“, съобщи в X министърът на вътрешните работи Марчин Кервински. Арестът беше извършен броени часове след като Службата за държавна охрана (SOP), отговорна за охраната на висшите държавни лица, получи имейл от информатор, а властите обявиха, че шансът заплахите да бъдат изпълнени е висок. Към сутринта на 12 октомври няма повдигнато обвинение.

Задържаният е поляк на около 60 години, каза Кервински пред TVP Info, а RMF FM съобщи за 66-годишен твърд противник на сегашния кабинет. По думите на министъра става дума за „човек от много радикални групи, който установява много радикални контакти в интернет“. Следователите са стигнали до него по два пътя: през информатора и подробен анализ на съдържание, което е публикувал в мрежата. „Човекът, който ни информира за това, предаде точни сведения за това кой иска да извърши такова подло деяние“, посочи Кервински. Rzeczpospolita пише, че арестът е станал малко преди 17 ч. във Вроцлав. Заподозреният е бил регистриран в полицията и преди – за дребни кражби и неплатена издръжка. Полицейските служители са влезли в жилището му около 16 ч. и са извършили обиск. По данни на Wprost и Wirtualna Polska са иззети предмети, които биха могли да представляват опасност, без да се уточнява какви.

Той е прекарал нощта в ареста във Вроцлав, а днес е бил откаран към Варшава, след като лекар е разрешил транспортиране с оглед на здравословното му състояние, съобщи RMF FM. Правната квалификация още не е определена. Един от вариантите според радиото е подготовка на убийство, за която се предвиждат до 15 години затвор. Говорителката на МВР Каролина Галецка каза пред Fakt, че е твърде рано да се каже дали е действал сам.

Сигналът, който задейства службите, е пристигнал в ранните часове на 11 октомври на общия имейл адрес на канцеларията на SOP. Телевизия TVN24 се сдоби с текста му: „Подателят установил в социалните мрежи контакт с една от радикалните организации, търсейки доброволци за извършване на атентат с огнестрелно оръжие. Подателят съобщава, че се е срещнал с мъж на име Кшищоф, с когото е разговарял за въоръжение, омраза към правителството и план за масово убийство“. Rzeczpospolita установява още преди задържането, че авторът на писмото не е нападателят, а човек, който е бил наясно с плановете. Думите на Кервински за информатора съвпадат с тази версия. Gazeta Wyborcza, позовавайки се на източник в службите, отбелязва, че в писмото са посочени адресите, на които двамата държавници ще пребивават през следващите дни, и графикът им. Rzeczpospolita не успя да потвърди това. Властите не са казали дали задържаният е мъжът на име Кшищоф от текста на сигнала, нито дали „радикалната организация“ съществува и има ли в нея други хора.

От подаването на сигнала до ареста изминаха под 24 часа. Туск и Косиняк-Камиш са били уведомени около 7 ч. в неделя сутринта, отбеляза говорителят на правителството Адам Шлапка пред Polsat News. В 11:00 ч. в Центъра за борба с тероризма към Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) се събраха представители на полицията, SOP и ABW, а след това Яцек Добжински, говорител на министъра-координатор на специалните служби, излезе пред журналистите. „Говорим за голяма вероятност тези заплахи да бъдат изпълнени“, каза той. Той добави: „Отнасяме се към случая изключително, направо смъртно сериозно“. Галецка обясни пред Rzeczpospolita, че е имало „много сериозно основание“ писмото да се смята за достоверно, тъй като в него са се съдържали толкова конкретни и сериозни сведения, че министерството взело решение да предупреди обществото. Следобед Туск написа в X: „Мъжът, който заплашваше с атентат, е задържан. Благодаря на полицаите за бързите и решителни действия“. Косиняк-Камиш благодари за бързата и недвусмислена реакция.

Огласяването на заплахата преди ареста остава спорно и след ареста. Още вчера експертът по сигурност професор Томаш Сафянски определи като лоша кризисна комуникация обявяването на „възможен атентат“ без обяснение на основанията за оценката. Анонимни служители, цитирани от Wirtualna Polska, питаха защо случаят изобщо е бил огласен, а един от тях го нарече „чист PR“, който да отклони вниманието от скандала около депутата от Гражданската коалиция Михал Колоджейчак. След ареста критиките се насочиха от това дали заплахата е реална към въпроса защо е обявена. „Обявяването на това в медиите и вдигане на голяма шумотевица около него малко прилича на прикриване на проблемите на г-н премиера“, сподели пред Polsat News бившият президент Анджей Дуда и посочи сигурността в училищата. Марчин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика на президента Карол Навроцки, отиде по-далеч в същата телевизия на 12 октомври: „Имам известно усещане, че вчера господин премиерът и неговите служители се опитаха да предизвикат политически спектакъл“. Марек Савицки от Полската селска партия на Косиняк-Камиш гледа по друг начин на случилото се: щом службите са преценили, че има нещо, са предали сведенията и се е стигнало до арест, „не виждам тук никаква сензация“, каза той пред Fakt. Сутринта кабинетът представи най-силната оценка, с която разполага, почти без да посочи факти в нейна подкрепа. Следобедният арест я подкрепи, но не я обясни: още не е съобщено какво е иззето, дали има оръжие и дали има съучастници.

Случаят се разигра в седмица, в която полската полиция вече беше в повишена готовност. 3 нападения с нож за 4 дни в училища в Мазовецко войводство доведоха до смъртта на 1 човек. На 7 октомври 19-годишен рани 10 души, включително себе си, в училище в Остроленка. На другия ден 15-годишен бивш ученик уби 37-годишна служителка на основното училище в Лешчидул-Новини. До сутринта на 11 октомври полицията е задържала 117 души заради носене на ножове или закани за нападения срещу училища. Позовавайки се на свои източници, Rzeczpospolita твърди, че имейлът до SOP няма връзка с тези нападения.

Заплахите срещу Туск не са ново явление. В средата на август самата SOP забеляза във Facebook закани за убийство срещу премиера, а техният автор се оказка 52-годишен жител на Олава, задържан на 7 септември На 21 август Централното бюро за борба с киберпрестъпността съобщи за ареста на 23-годишен мъж от Люблинско войводство, който в група, посветена на огнестрелните оръжия, предлагал съгласувана атака срещу водещи политици. По повдигнатите срещу него обвинения се предвижда наказание до 20 години затвор. Полша помни и докъде може да стигне насилието срещу публични личности: на 13 януари 2019 г. кметът на Гданск Павел Адамович беше намушкан на сцена пред публика и почина на следващия ден.

Властите не свързват заподозрения с Русия, макар Полша да е европейската държава, най-засегната от руски хибридни операции. Доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT) и GLOBSEC от февруари 2026 г. посочва, че 31 от 151 случая от февруари 2022 г. насам са регистрирани на територията на Полша. През август Туск обяви, че е заловен руски гражданин, вербуван от разузнаването на Кремъл, за да убие във Варшава лице с двойно американско-украинско гражданство; според RMF FM целта е украинският рапър Kyivstoner. Чешкият премиер Андрей Бабиш определи заплахата срещу Туск като безумие и отбеляза пред Deník N, че чешките служби ще съдействат на полските си колеги, ако бъде поискано. Министърът на вътрешните работи Петр Мацинка предложи помощ на полския си колега Радослав Сикорски.

Дали оценката „висока вероятност“ е обоснована, ще стане ясно от самото обвинение. Ако прокуратурата квалифицира деянието като закани, за които се предвиждат до три години затвор, както при 52-годишния от Олава, това ще подкрепи довода на критиците, че правителството е раздуло случая. Ако обвинението е за подготовка на убийство и сред иззетото има оръжие или ако бъдат задържани и други хора от групата, за която говори сигналът, оценката на службите ще се окаже по-точна от тази на критиците им.

Руски реактивен дрон удари край „Ягодин“, Полша вдигна изтребители

🇺🇦💥🇷🇺 Руски реактивен дрон се разби в горски масив до село Старовойтове, разположено на около 2 км от граничния пункт „Ягодин–Дорохуск“ във Волинска област, а ударната вълна предизвика леки материални щети по сградата на пункта. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители, докато сирените за въздушна тревога бяха активирани в Люблинско войводство, а преходът в Дорохуск беше евакуиран.

Ударът е потвърден от Волинската областна военна администрация. Временно изпълняващият длъжността ръководител Роман Романюк съобщи, че по време на въздушната тревога е бил засечен реактивен дрон от тип „Геран“, който е попаднал в граничната зона на международен пункт „Ягодин“ в Ковелски район.

„Сигнали за ранени и загинали не са постъпвали“, добави той. Мониторинг канали отчитаха курса на дрона към „Ягодин“ още преди експлозията, а Командването на ВВС го проследи във въздушното пространство на региона, насочен в посока границата. Реактивните варианти са по-бързи от класическия витлов дрон, което оставя малко време за реакция на средствата за ПВО.

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш уточни, че реактивният дрон се е разбил от украинската страна на държавната граница, на 2 км от прехода в Дорохуск, и въздушното пространство на Полша не е нарушавано. Оперативното командване вдигна изтребители и приведе в повишена готовност наземните системи за ПВО и радарно разузнаване. Малко преди 17:00 ч. местно време Правителственият център за сигурност (RCB) изпрати предупреждение до жителите на Люблинско войводство: „Заплаха от въздушно нападение. Намерете безопасно място.“ В Дорохуск граничните проверки бяха прекратени, след което пунктът беше евакуиран. Летищата в Люблин и Жешув временно спряха полетите, за да не пречат на бойната авиация. Тревогата беше отменена по-малко от половин час по-късно и самолетите се завърнаха в базите си.

Това далеч не е първият такъв случай за полското командване. „Недалеч от пункта в Дорохуск отново удари безпилотен летателен апарат на Руската федерация, отново близо до Ягодин“, каза пред TVN24 говорителят му подполковник Яцек Горишевски. На 13 септември „Шахед“ улучи локомотива на жп влака Киев–Варшава на гара Ягодин, на около 2 км от Полша, до пункта пламнаха бензиностанция и няколко камиона. В ранните часове на 15 септември полски и съюзнически самолети излетяха заради поредния руски удар с реактивни дронове по Западна Украйна. На 17 септември дрон падна на 4 км от границата до Дорохуск, а премиерът Доналд Туск съобщи за „много мощен взрив“ и допусна, че отново е поразена бензиностанция. Преди това на 2 септември Полша евакуира за около половин час преходите в Дорохуск и Зосин заради руски удари в граничната зона.

По-рано Туск отправи предупреждение относно възможността за подобен развой. На 11 септември, два дни след като ударни дронове поразиха пункта Старокозаче на украинско-молдовската граница, той заяви, че Русия е преминала към предизвикателни удари по гранични пунктове, като Полша очаква същото по своите точки за преминаване на украинската граница. „Ягодин–Дорохуск“ е водещият товарен митнически пункт на границата между двете страни, а през гара Ягодин минава и редовната жп линия Киев–Варшава. Един ден след удара по гарата Туск обяви нова организация на движението: митничари, гранични служители, полиция и военни трябва да работят така, че на подстъпите към пунктовете да не се образуват опашки, с особено внимание към камионите с гориво.

Веригата за реакция на полското командване се задейства веднага при подхода на реактивен безпилотен летателен апарат към границата, дори когато въздушното пространство е непокътнато, а цената за това я плащат на земята: спиране на проверките, евакуация на гранични пунктове, затваряне на международни летища. Промяната в правилата за стрелба, подготвен от Варшава, засяга различен сценарий. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви на 23 септември, че визуалната идентификация на целта ще бъде заменена с т.нар. положителна идентификация по радарни данни, а сутринта на 28 септември, часове преди удара, повтори, че процедурите ще бъдат променени „в следващите дни“. Така се скъсява пътят от засичането до огъня над полска територия, докато ударите край „Ягодин“ на 13, 17 и 28 септември останаха по украинската страна, на няколко километра от линията. Томчик обаче изтъква, че командването ползва и данни от украински, американски и натовски радари, „така че идентификацията настъпва много по-рано“. Ако по-ранната радарна картина скъси тревогите, промяната ще стигне и до прехода. Проверката ще дойде със следващия реактивен дрон по курс към Люблинско: ако и тогава проверките в Дорохуск спрат, новите правила ще се окажат мярка за полското небе, но не и за товарния поток между Полша и Украйна.

Френските служби пред кандидатите за 2027 г.: руската заплаха е повишена

🇫🇷🛡️🇷🇺 Франция повиши своята готовност срещу руски хибридни действия, а правителството подготвя план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните предприятия от отбранителната промишленост срещу дронове и кибератаки. На 18 септември президентът Еманюел Макрон заедно с премиерът Себастиен Лекорню представиха оценката пред лидери на всички партии в Националното събрание и Сената, както и пред кандидатите за президентските избори догодина. Брифингът беше с продължителност от близо 3 часа в зала „Вега“ – защитено помещение под градините на Елисейския дворец. „В деня, в който ни нападнат физически, няма да бъдем предупредени“, предупреди Макрон на пресконференция след срещата.

Доклади бяха изнесени ръководителите на 5 държавни структури: Главна дирекция за външна сигурност (DGSE), Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), Дирекция за военно разузнаване (DRM), Генерален секретариат за отбрана и национална сигурност (SGDSN), както и Главна дирекция по енергетика и климат. Брифингът беше посветен на две кризи, които според Макрон разтърсват страната: пълномащабната война на Русия срещу Украйна и засилващият се хибриден натиск върху Европа, както и войната в Близкия изток и отражението ѝ върху цените на енергията.

Елисейският дворец нарича този формат „Сен Дени“ по името на първата среща с партийните лидери през август 2023 г. Двама от основните кандидати не присъстваха лично. Марин Льо Пен изпрати председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела. По време на предизборна обиколка в Жиронда тя заяви, че на този вид срещи в Елисейския дворец по принцип не се научава много, въпреки че информирането на отделните партии да е най-малкото, което държавата им дължи. Жан-Люк Меланшон беше представляван от Манюел Бомпар, координатор на „Непокорна Франция“.

Макрон описа първата криза като промяна в самия характер на руската агресивност в Европа. Той изброи нападението с дронове срещу пътнически влак, потеглил от Киев няколко дни по-рано, сигналната ракета, изстреляна край датска фрегата, нарушенията на въздушното пространство на няколко европейски страни и опита за удар с FPV дрон с експлозив на летище Лайпциг/Хале, за който германските служби обвиняват Главното разузнавателно управление (ГРУ).

Вечерта на 4 август FPV дрон, управляван от оператор, носил около 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 близо до горивния резервоар, но не се взриви. На 1 септември германското правителство обяви Русия за отговорна. „Не подценявайте случилото се в Лайпциг. То се провали, защото устройството, подготвено от ГРУ, не сработи. Но последиците щяха да бъдат трагични – с човешки жертви и огромни материални щети“, каза Макрон. По думите му DRM, SGDSN и DGSI са представили пред участниците и хибридните нападения срещу самата Франция през последните седмици, но той не назова отделните случаи.

Връзката с предупреждението от Варшава Макрон направи в отговор на въпрос за изявлението на полския премиер Доналд Туск от ден по-рано. На 17 септември Туск отбеляза пред Сейма, че Русия подготвя удари с дронове или ракети по държави, които подкрепят Украйна, и ще се опита да ги представи като случайни, за да отслаби готовността на съюзниците да защитят нападнатата страна.

„Налице е реален риск дронове или други видове снаряди да навлязат на територията на една или няколко страни от източния фланг и дори да причинят разрушения“, каза Туск. Макрон определи предупреждението му като „солидно и документирано“ и добави, че щом случилото се в Лайпциг може да се повтори във всеки европейски град, „никой не е застрахован“. Той не разкри още подробности за възможните ответни мерки с аргумента, че възпирането изисква противникът да не знае какво ще последва, но подчерта: „Това няма да остане без отговор.“

Част от мерките вече са задействани. След заседание на 17 септември на Съвета за отбрана и национална сигурност на Франция министърът на вътрешните работи събра префектите на всички зони за сигурност и отбрана, които координират гражданската защита в големите региони на страната. Крайната цел е да бъде повишена бдителността срещу руски хибридни нападения. Правителството междувременно подготвя план за защита на критичните обекти.

Макрон потвърди и че през следващите седмици на европейска територия ще бъдат проведени учения на „коалицията на желаещите“, начело с Франция и Обединеното кралство. Като образец на подготовката на обществото той посочи шведската концепция за тотална отбрана, при която цивилното население взима участие в подготовката на страната за война.

Реакциите след срещата се различаваха според това на коя от двете кризи поставиха акцент участниците. Председателят на Лявата радикална партия Гийом Лакроа написа в X: „На 50 години рядко съм изпитвал такъв световъртеж.“ По думите му причината е тежестта на положението в Близкия изток и Украйна и „хищническата лудост, която тласка света към хаос“.

Бившият премиер Едуар Филип призна, че е бил „поразен от тона на президента“, и заключи: „Страната ни трябва да се защити, да се подготви за ескалация, която може да настъпи.“ В същото време той предупреди, че Франция не бива да се оказва във война с Русия. Евродепутатът Рафаел Глуксман съобщи, че в брифинга е бил употребен терминът „държавен тероризъм“, и определи Европа като „тила на фронта, в който ударите могат да засегнат нашите държави“. Лидерката на „Екологистите“ Марин Тонделие отхвърли тълкуването на случая в Лайпциг като предупреждение: „Целта не беше да се сплаши, а да се убие.“

Други участници поставиха ударението върху цените на горивата. Лидерът на „Републиканците“ Бруно Ретайо каза, че „не е научил нищо особено конкретно“. Бардела и съюзникът му Ерик Сиоти са недоволни, тъй като Макрон не бил дал „никакъв отговор за покупателната способност и данъците върху горивата“. Двамата настояват ДДС върху горивата да падне от 20 на 5,5%. Бомпар призна, че не си тръгва по-спокоен, но в същото време не е чул и нови мерки срещу социалната криза. Комунистът Фабиен Русел обобщи така посланието на президента и службите: сценарият за бързо уреждане на войните в Украйна и Близкия изток „вече не съществува“.

Енергийната криза беше втората тема на брифинга. Средната цена на дизела достигна 2,39 евро за литър – исторически връх за Франция. Ормузкият проток остава почти блокиран, а нефтопроводът през Саудитска Арабия до пристанището Янбу на Червено море, който поемаше част от износа по алтернативен маршрут, пренася значително по-малки количества след удари, нанесени от йеменските хути.

Франция ще достигне изискваното запълване на 80% от капацитета на газовите хранилища за зимата, но ЕС като цяло е по-зависима от газа и остават възможни трудности. Като председател на Г-7 през годината Франция ще свика извънредна среща на групата за координиране на енергийните запаси. Макрон изпраща и искане до Европейската комисия за ускоряване на мерките.

Президентът обвърза двете кризи и с друга цел на срещата – вътрешна политика. Поскъпването е „изцяло“ следствие от войните и затварянето на Ормузкия пролив след съвместните удари по Ислямска република Иран, а не от решенията на правителството, заяви той. „Това също е целта на тази среща“, допълни Макрон. Europe 1 съобщава, че сред самите служби има неудобство от използването на разузнавателна сведения за политически цели. На исканията за по-ниски данъци и по-щедри помощи президентът отвърна, че те идват от същите хора, които само преди 15 дни са го обвинявали в безотговорно харчене.

Прочитът, че брифингът служи и за защита на кабинета от недоволството във връзка с цените, не обезсилва представената оценка за ситуацията със сигурността. Зад нея вече има конкретни действия: префектите са приведени в повишена готовност, планът за защита се изготвя, а ученията са обявени. Макрон възприема полското предупреждение за основателно, приписва подготовката на устройството в Лайпциг на ГРУ и твърди, че неизправността му е предотвратила човешки жертви и големи материални щети.

Полски сапьори укрепват три гранични пункта с Украйна след руски удари

🇵🇱🧱 Полски военни инженери строят укрепени наблюдателни и охранителни постове при Дорохуск, Медика и Корчова, три от най-натоварените гранични пунктове между Полша и Украйна. Решението дойде само 48 часа след като руски дронове удариха локомотив на пътническия влак Киев–Варшава и бензиностанция край украинския пункт Ягодин, на около 2 км от пределите на Полша. Министърът на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш обяви мярката така: „Последните дни показват, че руските действия са заплаха за сигурността на цяла Европа. Съгласно решението на кабинета се укрепва, наред с другото, инфраструктурата, която ползва Граничната стража.“

Генералното командване на видовете въоръжени сили уточни, че военнослужещи от 4-ти и 18-и сапьорски полк работят на терен. Постовете се издигат от HESCO бастиони – модулни сгъваеми кошове от стоманена мрежа, облицовани с геотекстил, които се пълнят на място с пясък, пръст или трошен камък и за часове образуват стена срещу взривна вълна и отломки. Инженерните работи се извършват по държавна програма „Източен щит“ за укрепване на източната граница на Полша от 2024 г. насам. Правителството заложи за нея 10 млрд. злоти само за материали и срок до 2028 г. Програмата е известна преди всичко с защитния вал от 400 км по държавната граница с Беларус, но документите включват и украинската граница с Подкарпатско и Люблинско воеводство. Дорохуск лежи на главния път към Волин и Киев, а Медика и Корчова поемат голяма част от трафика през Подкарпатието.

Поводът е нощната атака срещу 13 септември. По данни на украинските ВВС руската армия е изстреляла 453 безпилотни летателни апарата „Шахед“ и „Гербера“, сред тях и реактивни версии, заедно с примамки „Пародия“ и ракети С8000 „Бандерол“. Свалени са 405 дрона и 6 ракети. Във Волинска област един от тях порази локомотив на железопътния влак за Варшава. Операторът „Укрзализниця“ съобщи, че мониторинг екип е предупредил екипажа навреме и никой не е пострадал. Според полския вестник „Жечпосполита“ локомотивът е ударен от реактивен дрон. Същата вълна засегна и периметъра на пункта Ягодин–Дорохуск. Отломки запалиха близка бензиностанция и паркирани камиони, двама души бяха ранени, а на около 800 метра от прехода дрон унищожи товарен автомобил. Полската страна временно спря проверките в Дорохуск, Зосин и Долхобичув.

Варшава вдигна изтребители F-16, хеликоптери и разузнавателен самолет Saab. Косиняк-Камиш съобщи, че единият апарат е попаднал на километър от полската граница, а друг на пет километра. Руското министерство на отбраната заяви, че е поразило „обекти на железопътната инфраструктура, използвани за превоз на военни товари от европейски държави“. „Укрзализниця“ изказа друго предположение. Малко преди удара от Ягодин беше тръгнал състав със съветници по сигурността от страни членки на ЕС и с бившия британски министър-председател Борис Джонсън. Съставът беше потеглил преди часа по разписание и превозвачът допуска, че целта е бил именно той. Институтът за изследване на войната (ISW) отива по-далеч и оценява с висока увереност, че Москва е искала да порази европейски служители.

Премиерът Доналд Туск свика съвещание по сигурността, а на 14 септември се срещна с министрите на отбраната, външните и вътрешните работи и с командването на армията. Най-голямо безпокойство у него предизвиква техниката: „Атаките тази нощ показват, че руснаците са готови да използват по-опасни технологии от досега. Имам предвид реактивните дронове.“ Според Туск дори Украйна, която е добре подготвена срещу дронове, не може да ги прехваща с пълна ефективност. Реактивният двигател дава на апарата многократно по-висока скорост от буталния и свива времето, за което мобилните огневи групи могат да го засекат и свалят. Туск поиска оценка на способността на Полша да се брани от подобни атаки и от опити за парализиране на инфраструктурата и предупреди, че „идващите седмици и месеци ще бъдат период на много интензивна руска активност“.

Предупреждението има източник и той се намира отвъд океана. Три дни преди инцидента Туск получи брифинг от директора на ЦРУ Дж Ратклиф, който няколко дни преди това летя до Москва на необявено пътуване, което според водещи западни медии е дал да се разбере, че евентуална руска провокация или нападение срещу НАТО ще бъде посрещната с категоричен отговор. След срещата полският премиер каза: „Русия вече реши да предприеме провокационни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия и срещу преходите към Украйна в други държави, включително Полша.“ Той добави, че на 10 септември пряка заплаха за един от полско-украинските пунктове е била предотвратена благодарение на сътрудничеството между полските и украинските служби. Подробности за нея не даде.

Случаят в Молдова, споменат от Туск, се разигра през нощта срещу 9 септември. Руски дронове камикадзе поразиха украинската страна на ГКПП Старокозаче–Тудора в Одеска област. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи, че двамата загинали са цивилни, които в момента на удара са били край пункта. Други трима бяха ранени, а спасителите извозиха 16 души с автобус на безопасно място. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) отчете разрушени сгради, изгорели автобуси, камиони и леки коли и голям пожар. Москва обясни удара с логистични обекти, използвани уж за превоз на военни товари към Украйна. Министерство на външните работи на Молдова отхвърли това като „невярно и напълно необосновано твърдение“ и заяви, че през територията на страната не се пренасят оръжия. „Тези пунктове се използват от хора: семейства, деца с майките си, възрастни хора, които пътуват между двете страни“, се казва в позицията на Кишинев.

Старокозаче не е изолиран случай. Според украинското министерство на възстановяването това е четвърти автомобилен ГКПП, ударен за няколко седмици. Преди него бяха ударени Табаки–Мирне и Виноградовка–Вулкънешть на границата с Молдова, както и фериботният преход Орловка–Исакча за Румъния. Засегната е и служебна площадка край Рени–Джурджулешть. Така за под месец руските удари достигнаха до пунктове към три съседни страни: Полша, Румъния и Молдова. Министерството на отбраната на Руската федерация обяснява Старокозаче и Ягодин по един и същи начин: че са били използвани за превоз на военни товари.

Сравнението показва, че граничните пунктове вероятно са се превърнали в самостоятелна категория цели, а не случайна жертва на ударите по жп транспорта и гориво. Основанията са поредицата от поне 5 прехода за под месец, еднаквата руска обосновка и предупреждението, което Туск свързва с разузнаването на САЩ.

Постовете, поставени от полските власти, не променят това уравнение. HESCO стената не сваля дронове, но пази граничарите от отломки, паднал на 1 км от тях, какъвто беше единият от 13 септември. Тази мярка приема, че Полша не може да спре ударите от другата страна на линията, и подготвя хората си да работят под тях. Тезата за целенасочена руска кампания ще се потвърди, ако следващото попадение улучи самия терминал при Ягодин, Шегини или Краковец или ако ударите стигнат до преходите към Словакия и Унгария.

Варшава очаква удари по граничните пунктове след пет поразени в Одеска област

🇵🇱🚧🇷🇺 Полша очаква Русия да насочи действия и срещу граничните ѝ пунктове с Украйна. През нощта на 10 септември полските и украинските служби са осуетили „пряка заплаха“ за един от тях, съобщи премиерът Доналд Туск на пресконференция в Братиславския замък след срещата на Вишеградската четворка с Ирландия. Думите му бяха предадени от Reuters.

Предупреждението идва ден след като руски дронове убиха двама цивилни на пункта „Старокозаче“ на украинско-молдовската граница и три седмици след началото на поредица от удари по гранични пунктове в Одеска област, през които днес преминава значителна част от сухопътната търговия на Украйна.

„Миналата нощ, благодарение на сътрудничеството между нашите служби и украинските партньори, беше предотвратена пряка заплаха за един от граничните пунктове“, каза Туск, без да уточни за кой пункт става дума, какъв е бил характерът на заплахата и кой е стоял зад нея.

Той постави случая в контекста на събитията от последните дни: „Както знаете, Русия вече прибягна до провокативни атаки срещу гранични пунктове, например в Молдова. Очакваме подобни действия срещу граничните пунктове с Украйна и в други държави, включително Полша.“

Туск добави, че е получил „доста прецизен доклад директно от ЦРУ за възможни събития през следващите месеци“, който според него съвпада с предупреждения, отправяни от него от месеци. „Трябва да предвидим различни сценарии; и Полша, и цяла Европа трябва да са готови за различни възможности не само на руско-украинския фронт, но и по източния фланг на ЕС“, каза полският премиер.

Случаят, който Туск посочи като пример, е от предишната сутрин. В 07:15 ч. на 9 септември руски дронове поразиха сградата и района на международния автомобилен пункт „Старокозаче“ в Одеска област, на 1 км от Молдова. Загинаха двама души, а трима бяха ранени, сред тях молдовски гражданин. По данни на молдовското външно министерство сред пострадалите има и украински граничари.

Спасителите изведоха 16 души от горящия обект. Пропускането на пътници и автомобили беше прекратено, но възстановено още същия следобед. Руското министерство на отбраната потвърди удара.

Един от дроновете продължи през въздушното пространство на Молдова към Румъния, където вдигнаха изтребители F-18. След това апаратът се върна и падна на молдовска територия, без да има пострадали. Кишинев затвори въздушното си пространство за полети и осъди атаката с аргумента, че руските военни действия край границата застрашават не само Украйна, но и самата Молдова.

Ударът по „Старокозаче“ е петият епизод срещу гранична инфраструктура в Одеска област за по-малко от три седмици – на стотици километри от фронтовата линия. Поредицата започна в нощта срещу 21 август с удар по инфраструктурата на „Табаки“ на молдовската граница. В нощта срещу 25 август последва „Виноградовка-Вулканещ“, където движението беше спряно.

На 1 септември ударни дронове тип „Шахед“ поразиха сградата на фериботния пункт „Орливка“ на румънската граница, а фериботът към Исакча възобнови движението едва сутринта на 3 септември. На 6 септември работата на „Орливка“ отново беше прекъсната.

Euromaidan Press, върху чиято хронология се основава този списък, отчита четири пункта по границата с Молдова и един по границата с Румъния. Reuters поставя поредицата в контекста на руските удари по украинските търговски маршрути, чрез които Москва се стреми да упражнява икономически натиск върху Киев.

Значението на граничните преходи в Одеска област нарасна именно през този период. Корабоплаването към украинските пристанища на Черно море е спряно от 23 юли, а от 10 август молдовската железница предоставя 50% отстъпка за украинския транзит, за да отвори сухопътен коридор към румънското пристанище Констанца.

Дунавските и бесарабските маршрути дълго изпълняваха ролята на резервен изход. Сега през тях минава част от товарите, които само месец по-рано бяха превозвани по море. Ударите не са променили избрания от Киев логистичен курс, но временно са намалявали пропускателната способност именно там, където тя току-що е придобила по-голямо значение.

Концентрацията на 5 удара по сходни цели в рамките на 19 дни подкрепя хипотезата за целенасочен натиск към граничната логистика, а не просто за страничен ефект от ударите по Одеска област. Самата поредица обаче не е достатъчна, за да докаже по-широк замисъл извън този регион.

Оттук предупреждението за Полша не следва автоматично. Одеските преходи попадат в зоната на действие на същите дронове, които се използват при нощните удари по районите около Дунав и Днестър. Полската граница се намира на повече от 600 километра от най-близката фронтова линия. Пряк удар с „Шахед“ там би означавал руски апарат над територия на НАТО, при това в непосредствена близост до пункт, от другата страна на който работят полски митнически и гранични служители.

Туск говори за „провокативни атаки“, но не назова средството, с което е била свързана осуетената заплаха. Reuters също подчертава, че той е отказал да даде подробности. Споменаването на съвместна работа между полските и украинските служби допуска диверсионен или друг невъздушен сценарий, но не го доказва. Без допълнителна информация характерът на заплахата остава открит.

Полша вече има пряк опит с руски дронове в собственото си въздушно пространство. Точно една година по-рано, през нощта срещу 10 септември 2025 г., около 20 дрона навлязоха в полското небе по време на масиран удар срещу Украйна. Полски и нидерландски изтребители свалиха поне три, Варшава задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО стартира постоянната мисия „Ийстърн Сентри“ по източния фланг.

През следващите месеци поредица от подобни инциденти се концентрира по-южно. Румъния свали три дрона в три поредни дни в края на юли – първите прехващания след десетки предишни навлизания. На 8 август 2026 г. дрон детонира на българска територия край бившия пункт „Кардам“.

На 14 август румънските власти обявиха три въздушни тревоги в рамките на един ден, докато руската армия нанасяше удари по Одеска област. Един дрон навлезе край Килия Веке и остана 12 минути над румънска територия под наблюдението на испански F-18. Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи тогава, че за 96 часа край Румъния са били засечени над сто дрона, а изтребители на НАТО са били вдигани седем пъти.

До Туск в Братислава беше ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС и също има опит с подобни инциденти, макар в нейния случай да няма доказан извършител.

В нощта на 1 декември 2025 г., когато Володимир Зеленски кацна в Дъблин за държавно посещение, четири дрона с военни характеристики нарушиха забранената зона и достигнаха района, през който самолетът му е трябвало да премине според графика. Украинският президент обаче беше кацнал минути по-рано.

Дроновете обиколиха патрулния кораб на ирландските ВМС LÉ William Butler Yeats, разположен в Ирландско море, летяха до два часа със запалени светлини и по наличните данни са изстреляни или от североизточния край на Дъблин, или от незасечен плавателен съд. Разследването на ирландската полиция не е стигнало до доказателства за извършителя.

Мартин заяви, че случаят „подсказва, че може да е част от продължаваща хибридна кампания, вдъхновена от Русия, срещу европейските и украинските интереси“. Ирландските служби за сигурност смятат, според техен източник, цитиран от Irish Examiner, че дроновете са изпитвали способността за реакция на страната.

Най-големият парад в полската история изведе F-35 Husarz над Варшава

🇵🇱🛡️✈️ Полша изкара на варшавската Вислострада най-голямата военна колона в своята история: близо 1800 военнослужещи в строя, над 300 единици техника по асфалта и около 60 летателни апарата в небето над тях. Парадът на 15 август отбеляза Деня на Полската армия и 106 години от Варшавската битка от 1920 г., а кулминацията бе първата публична поява на изтребителите от пето поколение F-35A Husarz, които закриха въздушната част във формация с два F-16. Според данни на Министерство на отбраната в подготовката на събитието са били ангажирани 9000 военнослужещи, а заедно със съюзните контингенти броят на участниците достига близо 2000.

Онова, което премина по Вислострада, всъщност беше материалният резултат от решенията, взети след февруари 2022 г. и финансирани през следващите 4 години. По асфалта се движеха американски M1A2 Abrams, от чиято партида от 250 танка полското военно ведомство беше приело 182 към края на юни 2026 г. Модернизираните Leopard 2PL, от които армията разполага с 247; и южнокорейските K2 Black Panther, които бяха поръчани в 2 партиди по 180 танка, като втората е по договор от 1 август 2025 г. на стойност 6,7 млрд. долара. Артилерията беше представена от самоходните гаубици Krab, произвеждани в Сталова Воля върху шаси от Южна Корея – 96 системи по договор от 2016 г. и още 96 по нов договор от декември 2024 г., сред които 48 в подобрената версия Krab 2 с доставка между 2027 и 2029 г. Показани бяха и реактивни системи HIMARS, чието полско продължение Homar-A предвижда 486 машини със сглобяване на място. Пусковите установки на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от програмата Wisła и бойни машини на пехотата Borsuk, за които изпълнителните договори вече обхващат над 100 машини, допълниха образа на армия, която за четири години подмени значителна част от тежкото си въоръжение.

Въздушната част бе подредена така, че последната формация да носи основната новина. Първите 3 от общо 32 поръчани самолета F-35A кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза Ласк на 22 май, след полет от завода във Форт Уърт през Азорските острови с подкрепата на американски самолет-цистерна Boeing KC-46A Pegasus. Официалната церемония по приемането им на въоръжение се състоя на 12 юни. Полското название Husarz препраща към крилатите хусари от XVII век и вече е официалното обозначение на самолета в полските ВВС. Над Вислострада преминаха още леки бойни самолети FA-50, поръчани от Южна Корея, щурмови вертолети AH-64 Apache и транспортни S-70i Black Hawk, а съюзниците добавиха германски Eurofighter Typhoon и испански A400M.

Успоредно с Варшава Гдиня показа флота. Над 20 съда на Военноморските сили на Полша и на съюзниците преминаха в колона начело с фрегатата „Генерал Тадеуш Костюшко“, а музейният разрушител „Блискавица“ даде 21 салюта малко след 10:30 ч. В морския строй участваха и кораби на Швеция, Литва и Естония.

Съюзното присъствие беше по-широко от обичайното за подобен повод. Освен полските войски в колоната маршируваха подразделения от САЩ, Франция, Канада, Обединеното кралство, Хърватия, Румъния, Литва, Естония, Швеция и Австралия, а най-многобройният чуждестранен контингент бе френският, включително рота на Чуждестранния легион. Американците бяха представени от 1-ви батальон на 64-ти танков полк от 3-та пехотна дивизия, част от многонационалната бойна група на НАТО в Полша. Командирът ѝ подполковник Уилям Бранч определи страната като „първостепенен отбранителен партньор“. Маршируваха и войници и Полско-литовско-украинската бригада с щаб в Люблин. Самата Украйна обаче не беше поканена, което Министерство на отбраната на Украйна потвърди пред обществената телевизия „Суспилне“. През 2024 г. украински военнослужещи участваха във варшавския парад именно чрез тази бригада.

Зад колоната стои бюджет, който няма аналог в Алианса. През 2026 г. Полша заделя 4,8% от БВП за отбрана – най-високият дял сред всички членове на НАТО, включително над този на САЩ. Към него се добавят 43,7 млрд. евро по европейския механизъм SAFE, или близо една трета от целия инструмент на стойност 150 млрд. евро; първото плащане от 6,6 млрд. постъпи на 29 май 2026 г. Варшава вече сключи по тази линия договори за 120 млрд. злоти, от които 60 млрд. с полски предприятия, а правилата на механизма изискват доставките да приключат до 2030 г.

Числеността обаче расте по-бавно от количеството техника. Полската армия наброява около 220 000 души на активна служба и е третата по големина в НАТО след американската и турската, след като числеността ѝ се удвои спрямо близо 100 000 през 2014 г. Обявената цел е 300 000 военнослужещи на активна служба, наред с 200 000 резервисти. От Гдиня премиерът Доналд Туск заяви, че „армията ни, въоръжените ни сили, скоро ще бъдат най-голямата в Европа“, и допълни, че Полша ще бъде сигурна само тогава, когато в нея „няма да има предателство, няма да има крайна глупост“.

Президентът Карол Навроцки говори от Варшава и избра друг регистър. „Всички ключове към полската сигурност трябва да са във Варшава“, каза той, след което се обърна към вътрешното разделение: падащата ракета няма да пита за кого гласува човекът под нея, нито нападащият граничен пост се интересува от политическите предпочитания на войника. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш откри деня с напомняне, че Полша никога не е губила заради липса на смелост, и връчи отличия на военнослужещи и цивилни служители на въоръжените сили. Преди парада 21 офицери получиха генералски звания.

Колоната показа едновременно три различни танкови школи – американска, германска и южнокорейска, всяка със собствена логистична верига, боеприпаси, резервни части и програма за подготовка на екипажи. Подобна разнородност има и авиацията, където F-16, FA-50 и F-35 съжителстват с наследени машини. Това е съзнателен избор на скорост пред еднородност и хронологията го показва ясно. Рамковото споразумение със Сеул е от юли 2022 г., изпълнителният договор за първите 180 танка K2 и 212 самоходни гаубици K9 – от август същата година, а още на 6 декември 2022 г. на пристанището в Гдиня бяха разтоварени 10 танка и 24 гаубици. 5 месеца между подписването и първата доставка е срок, който обяснява избора по-ясно от почти всяко съображение за съвместимост. Разнородността следователно не е недоглеждане, а цена, платена за скоростта. Дългосрочната ѝ сметка обаче тепърва предстои: поддръжката на три несъвместими семейства техника поглъща именно онзи ресурс, който парадът не може да покаже.

Втората разлика между показаното и реалното е кадрова. Техниката пристига по договорените графици, а хората не могат да бъдат произведени със същата скорост: между около 220 000 военнослужещи днес и обявените 300 000 остава разлика, която договорите по SAFE не могат да покрият. Ако сегашният темп на попълване се запази, Полша рискува да разполага с доставена и окомплектована техника, преди да има достатъчно подготвени екипажи за нея – проблем, типичен за армии, които се превъоръжават с висока скорост. Проверката на този прочит е конкретна: устойчиво нарастване на годишния прием на новобранци и на процента на задържане в службата през 2026–2027 г. би отслабило този риск, а разминаване между графика на доставките и темпа на формиране на нови батальони би го потвърдило.

Отделно стои въпросът дали серийното производство на Borsuk и на полската версия на K2 ще стартира в обявените срокове, тъй като именно то ще определи дали 60-те милиарда злоти, насочени към местната индустрия, ще се превърнат в реална отбранителна способност или в натрупани закъснения. Парадът от 15 август даде убедителен отговор на въпроса какво е купила Полша. На въпроса каква част от него може да поддържа устойчиво ще отговорят следващите четири години.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Сикорски: Реакцията ни спрямо Украйна беше неуместна.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Реакцията на Полша към решението на украинския президент Володимир Зеленски да присъди почетно звание „На името на героите от УПА“ на армейска част е била неуместна. Това заяви полският външен министър Радослав Сикорски, според когото ако президентът Карол Навроцки беше потърсил съвет, е щял да му предложи нещо друго. Топ дипломатът на Варшава направи изявление в интервю за полската телевизия TVN24.

Двете държави гледат диаметрално противоположно на ролята, която са изиграли Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти. В Украйна те са почитани като борци за независимост, докато в Полша ги обвиняват в геноцид. В същото време Киев се нуждае от добри отношения с Варшава – не на последно място защото съгласието на Полша е нужно и за присъединяване към Европейския съюз.

Навроцки лиши украинския държавен глава от Ордена на Белия орел – най-висшето държавно отличие, което се връчва от Полша, защото през май Зеленски удостои едно от звената на Силите за специални операции на Украйна с почетното звание „На името на героите от УПА“.

Коментирайки кризата в отношенията между двете страни, Сикорски отбеляза, че когато Зеленски е получил „искане от войниците, е трябвало да се замисли: да, УПА воюва срещу съветите, но е избивала и поляци“.

„Затова нека по-скоро да намерим и да предложим на войниците по-добро име. Да изберем конкретен герой, който се е сражавал срещу съветската окупация например“, изрази мнениет Навроцки. В същото време той призна, че отговорът на страната му „също беше неуместен, защото лично унизи президента на Украйна“.

„Ако президентът Навроцки беше потърсил моя съвет, щях да му предложа нещо друго. Равностоен ход би бил например летището в Ясьонка да се преименува на „Летище на жертвите на УПА“ – и тогава всичко щеше да е наред“, посочи Сикорски, имайки предвид летище Жешув-Ясьонка, което приютява ключов логистичен пункт за доставката на западна помощ за Украйна.

Полският външен министър заяви още, че Навроцки „на практика се е лишил от възможността да води диалог с президента на важна воюваща държава – Украйна“.

Сикорски се спря и на въпроса дали решението на полския президент, което беше взето в деня след разговор между полския премиер Доналд Туск и Зеленски и само броени дни преди Конференцията за възстановяване на Украйна (URC) в Гданск, е било опит да навреди на полския кабинет или дори да саботира събитието.

„Действително – това е или злонамереност, или лекомислие, но самата конференция се оказа успешна“, заяви Сикорски.

Двамата с Туск са част от управляващата коалиция в Полша. От своя страна Навроцки представлява партията „Право и справедливост“, която е сред основните опозиционни сили. Следващите избори за парламент трябва да се проведат през 2027 г.

Сикорски сподели, че няма намерение да връща своя орден на Украйна. След като Зеленски беше лишен от отличието, негови предшественици на поста, както и действащи официални лица също се отказаха от своите награди, а впоследствие същото направиха и редица други полски политици.

„В европейската култура ордени се отнемат за извършени престъпления. Но тук става дума за разминаване в оценките по много важни исторически въпроси“, обясни министърът и добави, че „да отнемеш или да върнеш орден е форма на оскърбление“.

Сикорски притежава няколко отличия от украинската държава, последният от които е Ордена на княз Ярослав Мъдри, II степен, връчен през февруари 2026 г.

По-рано Зеленски заяви, че решението на Навроцки е свързано с вътрешната политика на Полша и борбата за власт. Той обвини и своя колега в опит да провали Конференцията за възстановяване на Украйна.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

Полша създава свой „Шахед“, инвестира милиарди в дронове и мини за „Източен щит“.

🇵🇱 Полша навлиза във финалната фаза от разработката на свой собствен дрон, проектиран да служи като еквивалент на произведените в Иран дронове камикадзе от серията „Шахед“. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш потвърди напредъка пред Polskie Radio, отбелязвайки, че проектът трябва да премине към практическа употреба възможно най-бързо.

Тази инициатива е основен фокус за наскоро създадения Център за автономни системи във Варшава, който обединява военни институти, учени и индустриални експерти с цел ускорено внедряване на нови технологии.

Министерството на отбраната отчете значително увеличение във финансирането за такива технологии. Докато през 2023 г. страната е отделила близо 27 млн. долара за дронове, бюджетът за тази година е фиксиран на 6,7 млрд. долара.

Средствата са предназначени за безпилотни летателни апарати, автономни системи и контрамерки срещу дронове. Част от инвестицията ще подкрепи система за борба с дронове по източната граница на Полша в рамките на проекта „Източен щит“.

Въпреки че министърът не назова конкретния модел, вероятно става дума за програмата PLargonia. Този дрон беше показан за първи път на изложението MSPO през септември 2025 г. и се отличава с дизайн от тип „делта крило“. Апаратът е конструиран както за учебни, така и за бойни мисии.

Във версия AT дронът действа като мишена за обучение на оператори на ПВО и симулация на бойни сценарии, докато ударната версия OWA е оборудвана с бойна глава. Компактният му размер и формата на делта крило му позволяват да функционира ефективно като баражиращ боеприпас.

PLargonia използва бутален двигател 342i B4 TS с мощност 32 конски сили с монтирано отзад витло. Размахът на крилата е 2,2 метра, а дължината – 2,6 метра. С максимално излетно тегло от 85 кг, ударната версия може да носи полезен товар от 16-20 кг.

Апаратът достига крейсерска скорост от 185 км/ч и притежава максимален обсег на полета от 900 км. Може да бъде изстрелван от наземни платформи, без да има нужда от традиционна летищна инфраструктура.

Премиерът Доналд Туск обяви, че страната ще има готовност да постави противопехотни мини по източната си граница в рамките на 48 часа след официалното си оттегляне от Отавската конвенция след 6-месечен процес, иницииран през август, който позволи на Полша да поднови производството и използването на мини като част от проекта „Източен щит“.

ЕС с нова военна помощ за Украйна от печалбите на руски активи.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз обяви, че подготвя нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 92,7 милиона долара, финансиран изцяло с печалбата от замразени руски активи, с прогнозно изплащане в началото на следващата година, съобщи висш представител на ЕС, предпочел да остане анонимен.

Това ще бъде четвъртото плащане със средства от замразени руски активи. Предишните три транша възлизат общо на 214,4 милиона долара годишно, които бяха разделени на две плащания. Средствата ще отидат предимно за подкрепа на отбранителната индустрия на Украйна, особено за закупуване на дронове, средства за противовъздушна отбрана и евентуално боеприпаси.

Европейската комисия ще представи на страните членки варианти как точно да бъдат оползотворени руските пари, като основната цел е осъществяване на тясна интеграция на украинския отбранителен сектор в европейската военна индустрия.

Наскоро Европейският парламент одобри законовия акт за Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), който предвижда именно включването на украинската отбранителна индустрия в европейския военно-промишлен комплекс. Програмата ще бъде внесена за окончателно одобрение в Съвета на ЕС, а нейното изпълнение е планирано да започне не по-късно от 2027 г.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е най-големият бенефициент на европейската програма SAFE (Действия за сигурност на Европа), предназначена за подкрепа към местната отбранителна индустрия и полската икономика като цяло, съобщи Кабинетът на премиера.

Програмата разполага с близо 51 милиарда долара за финансиране на проекти като „Източен щит“, както и за развитие на отбранителни технологии и национални инфраструктурни обекти, свързани със сигурността.

Европейските лидери са оптимисти, но подчертаха „червените линии“ на Украйна.

🇪🇺 Европейските лидери излязоха от разговори за собственото си предложение за мирен план за Украйна с изненадващо позитивни оценки за процеса, но същевременно повториха твърдо основните си позиции относно зачитането на украинските „червени линии“ по въпросите за територията и суверенитета.

Лидерите на ЕС се събраха в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка в Ангола, за да обсъдят напредъка от уикенда в Женева. Те приветстваха „новия импулс“, но изтъкнаха, че все още има проблеми за решаване.

Тези проблемни точки обаче далеч не са второстепенни, а засягат самото сърце на украинския суверенитет: териториалната цялост, правото на страната да се защитава и перспективите ѝ за членство в НАТО и ЕС.

Въпреки понякога почти неочаквано позитивната реторика, очевидно мотивирана от желанието да се покаже пред САЩ и Доналд Тръмп готовност за ангажираност, остава открит въпросът доколко тези европейски дискусии ще имат реално и трайно влияние върху окончателния мирен план.

„Макар че предстои още работа, сега вече има солидна основа за движение напред“, заяви Урсула фон дер Лайен, преседател на Европейската комисия, която подчерта ключовия принцип, че „само Украйна, като суверенна държава, може да взема решения за бъдещето си“.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отбеляза, че „макар някои въпроси да остават нерешени, посоката е позитивна“, и потвърди, че частите от споразумението, които засягат ЕС, ще изискват „пълно участие и решения“ от страна на Съюза.

По-скептични и конкретни бяха коментарите на националните лидери, които очертаха основните области, където ще е нужна още доста работа в сферата на дипломацията.

Полският премиер Доналд Туск подчерта, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва „да засили, а не да отслаби нашата сигурност“, и заяви открито, че конкретни части от проекта трябва да се пренапишат. Той настоя силно за допълнителен натиск върху Русия, включително с използване на замразените ѝ активи в Европа: „Не може Европа да плаща сметката за действията на Русия.“

Шведският премиер Улф Кристершон повтори същата позиция: „Русия трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори“, а в интерес на страната му е да изпрати ясно послание към Москва, че „агресията никога не се отплаща“.

Въпреки цялата позитивна реторика, именно германският канцлер Фридрих Мерц призна, че „мирът в Украйна няма да дойде за една нощ“ и че Русия трябва да бъде въвлечена по-сериозно в следващия кръг от разговори.

Предложението на ЕС, което преработва коренно първоначалните варианти, смятани за проруски, и измества баланса в полза на Украйна, без съмнение ще предизвика реакция от Москва, която ще се опита да отхвърли част от новите точки.

Ключово сега е да видим кои от европейските аргументи и контрапредложения ще оцелеят в най-новата версия на документа след женевските разговори през уикенда – нещо, за което ще разберем повече в следващите часове и дни.

Полша си извоюва изключение от схемата за мигранти на ЕС.

🇵🇱🇪🇺 Полша получи изключение от участие в схемата на Европейския съюз за преместване на мигранти, потвърди премиерът Доналд Туск, като отбеляза, че Брюксел приема аргументите на властите във Варшава.

„Казах, че няма да има преместване на мигранти в Полша – и няма да има! Готово“, написа Туск в Х. „Укрепваме границата си с Беларус. Днес тя е най-добре охраняваната граница в Европа. Затягаме условията за визи и убежище. Полша се превърна в пример за останалите. Действаме, а не просто говорим!“

Изявлението на полския премиер идва след съобщения на държавното радио, че страната вероятно ще бъде освободена от квоти за преместване на мигранти и финансови вноски по пакта за миграция на ЕС.

Говорителят на правителството Адам Шлапка приветства новината: „Твърдата и безкомпромисна позиция на правителството на Доналд Туск по пакта за миграция дава резултати.“

Евродепутатът Лукаш Кохут зяви пред Полската пресслужба (PAP), че страната отдавна настоява за подобен изход, позовавайки се на приема на повече от един милион украински бежанци и хибридната война на източната си граница.

„Това решение отразява усилията на премиера Туск и европейските депутати, които подчертават, че Полша е страна на първа линия,“ обясни Кохут. Той отхвърли опитите за разпалване на страхове от наплив на мигранти като дезинформация, заявявайки, че от самото начало е било ясно, че Полша ще бъде освободена от определени разпоредби на пакта за миграция.

„Не може да се политизира това, особено когато това е нашият Европейски съюз и имаме влияние в оформянето на законите на ЕС“, добави Кохут.

Евродепутатът Михал Шчерба заяви, че усилията на правителството отговарят на инициативите на полското председателство на ЕС, ръководено от Туск, и подчерта, че значителната полска подкрепа за украинските бежанци оправдава освобождаването както от задължения за преместване, така и от финансови вноски.

До сряда се очаква да бъдат обявени задълженията на страните-членки на ЕС по пакта за миграция. Това включва страните под мигрантски натиск, квотите за преместване и т.нар. годишна солидарна вноска.

Държавите, определени като такива под натиск, не само ще бъдат освободени от задължително преместване и глоби за неспазване (20 000 евро на човек), но ще също така ще могат да получат финансова помощ.

Междувременно Шлапка определи като безсмислен протеста срещу миграционния пакт, който беше организиран от партията „Право и справедливост“ в столицата Варшава миналата събота, който по думите му е бил „насочен срещу нещо, което никога няма да се случи.“

Той добави, че пактът не налага задължително преместване на мигранти и позволява на държавите да изберат формата на своята солидарност.

Европейската комисия ще проведе пресконференция относно пакта за миграция в сряда.

Полша е изправена пред критики от някои страни-членки на ЕС заради позицията си по отношение на пакта миграция, особено за отказа да участва в задължително преместване на мигранти, въпреки че други страни като Унгария също изразяват подобни притеснения.

Туск: Построилите „Северен поток 2“ трябва да се срамуват.

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск заяви, че построилите „Северен поток 2“, а не обвиняемите в саботаж, трябва да се срамуват и мълчат и подчерта, че предаването на заподозрения не е в интерес на Полша.

Думите на Туск идват на фона на подновен дебат за газопровода и начина, по който Полша се справя с искането на Германия за екстрадиция на украинския гражданин, обвинен в причиняването на взрив на тръбопровода през 2022 г. Заподозреният, посочен като Володимир З, е задържан през септември в източно-централна Полша.

„Това не е нова ситуация. От наша гледна т очка, единствените хора, които трябва да се срамуват и да мълчат по въпроса за Северен поток 2, са онези, които са решили да го построят“, заяви Туск по време на съвместна пресконференция във Варшава с литовския си колега Инга Ругиниене.

Туск добави, че е представил позицията на страната си пред бившия германски канцлер Олаф Шолц и президента Володимир Зеленски преди много месеци.

„Нашата позиция не се е променила. Със сигурност не е в интерес на Полша да обвинява или да предава този гражданин на друга държава“, категоричен бе той.

Туск добави, че строителството на тръбопровода, свързвал Русия и Германия през Балтийско море, е било „против най-жизненоважните интереси на цяла Европа“.

„Решението ще бъде на съда“, изтъкна полският премиер, като увери, че правителството няма да се намесва в решението му.

Полският министър-координатор на разузнавателните служби Томаш Семоняк заяви, че случаят е изключително сериозен и съдът разполага с около 100 дни, за да вземе решение дали да екстрадира заподозрения в Германия.

Германското разследване твърди, че заподозреният инструктор по гмуркане е помогнал за поставяне на експлозиви на тръбите на „Северен поток“ на дъното на Балтийско море през септември 2022 г. Друг заподозрян украински гражданин беше задържан в Италия през август по подобни обвинения.

Газопроводът „Северен поток 2“, който така и не беше въведен в експлоатация, вече беше източник на спорове преди пълномащабната инвазия в Украйна, а неговите критици настояват, че задълбочава зависимостта на Берлин от руската енергия.

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.

Сикорски към Русия: Не идвайте тук да хленчите, ако самолетите ви бъдат свалени.

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският външен министър Радослав Сикорски заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че Русия не трябва да „плаче“, ако нейните самолети бъдат свалени за нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Силно формулираното му изявление, в което той обвини Русия в „луд национализъм“ и „жажда за доминация“, бяха произнесени по време на извънредно заседание на органа, свикано три дни след като Естония обяви, че руски изтребители са нарушили нейното въздушно пространство.

Инцидентът беше предшестван от масово нахлуване на близо 20 руски дрона във въздушното пространство на Полша на 9–10 септември, както и други събития от подобен характер, които бяха възприети от Запада като тест за готовността и решимостта на НАТО.

По-рано днес полският премиер Доналд Туск подчерта, че страната му, член на НАТО, няма да се колебае да свали обекти, които нарушават въздушното ѝ пространство и представляват заплаха.

Обръщайки се към Москва, Сикорски каза: „Ако друга ракета или самолет навлезе в нашето пространство без разрешение, нарочно или погрешка, и бъде свален, а останките му паднат на територия на НАТО, моля, не идвайте тук да хленчите.“

„Бяхте предупредени,“ добави той.

Сикорски посочи, че нарушаването на въздушното пространство е последното от проявленията на ескалираща хибридна война, която Русия води срещу Запада в продължение на години.

„Убийства на политици, журналисти, защитници на човешките права и дезертьори, кибератаки срещу болници и финансови институции, палежи, включително в Полша, Обединеното кралство и Литва, пощенски пратки със запалителни устройства из цяла Европа, включително Германия, нападения срещу украински посолства, наред със стандартен шпионаж и дезинформация“, изброи той, посочвайки злонамерените действия на Москва.

Полските власти са обвинявали многократно Русия и Беларус в дирижирането на мигрантска криза на полско-беларуската граница, която продължава от 2021 г.

„Ваши превъзходителства, този съвет има отговорността да изпрати ясен сигнал, че подобни провокации няма да се толерират. Той трябва да застане солидарно с Естония, Румъния, Полша и всички държави, чиито суверенитет е заплашен от системна руска агресия“, категоричен бе топ дипломатът на Варшава.

Освен това Сикорски обвини Кремъл в „луд национализъм“ и „жажда за доминация, която няма да спре, докато не разберете, че ерата на империите е свършила и че вашата империя няма да бъде възродена.“

Той припомни, че Русия и Съветският съюз са помогнали за започването на две световни войни и Студената война, и призова Кремъл: „Не започвайте друга.“

Предполагаем беларуски дрон беше свален над двореца Белведере в центъра Варшава.

🇵🇱🇧🇾 Службите за сигурност на Полша „неутрализираха“ безпилотен летателен апарат в центъра на Варшава близо до двореца Белведере, за което са били задържани двама беларуски граждани. Това съобщи преди минути полският премиер Доналд Туск, което отбелязва поредния инцидент на фона на високо напрежение в региона след набезите на руски дронове миналата сряда.

„Службата за държавна сигурност неутрализира дрон, действащ над правителствени сгради (улица Паркова) и Белведере“, написа Туск в платформата X. Дворецът Белведере е една от официалните резиденции на полския президент.

„Двама граждани на Беларус са арестувани. Полицията провежда разследване“, добави Туск, без да предостави повече подробности.

Инцидентът идва в момент на повишена готовност от страна на властите във Варшава след серия от нарушения на въздушното пространство на страната от руски дронове по време на безпрецедентно по мащабите си нахлуване миналата сряда.

Тези нарушения доведоха до това западни изтребители да свалят руски цели за първи път от самото начало на конфликта в Украйна и породи нови страхове в регион, който е изправен на нокти заради пълномащабната инвазия, започнала през февруари 2022 г.

Малко след инцидента Туск обяви, че случилото се е „най-близкото до открит конфликт от Втората световна война насам“.

Улица Паркова в полската столица, където се случи инцидентът тази вечер, е разположена в район, изпълнен с правителствени сгради, дворецът Белведере и чуждестранни посолства. Близо се намира и посолството на Руската федерация.

Районът е обозначен като зона, забранена за полети, освен ако операторите не получат разрешение, а нарушителите могат да бъдат наказани с до пет години лишаване от свобода, според официалния сайт на Столична община Варшава.

Полша одобри разполагането на чужди войски в страната след атаката с руски дронове

🇵🇱 Полският президент Карол Наврочки подписа документ, който позволяващ пребиваването на чуждестранни войски на територията на страната, на фона на подготовка за мисията на НАТО „Източен страж“.

Мисията е обявена в отговор на мащабно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша в нощта срещу сряда, 10 септември. В операцията се предвижда участие на сили от Дания, Франция, Великобритания, Германия и други държави.

„Президентът на Република Полша Карол Наврочки подписа постановление за предоставяне на съгласие за пребиваване на територията на Република Полша на военни подразделения на чужди държави–членки на НАТО с цел укрепване на Република Полша в рамките на операцията Eastern Sentry. Постановлението е със затворен характер“, се посочва на официалния сайт на Бюрото за национална сигурност на Полша.

Решението беше обявено още на 12 септември от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Той поясни, че новата мисия ще укрепи източния фланг на Алианса и ще демонстрира готовността на съюзниците да действат заедно. Документът на президента е със затворен характер, но отваря юридическите рамки за разполагането на подразделения на НАТО.

Рюте заяви, че атаката с руски дронове е „най-голямата концентрация на нарушения на въздушното пространство на НАТО“. Системите за ПВО са били активирани за защита на Полша и съседните държави. Макар инцидентът да е най-мащабният, подобни ситуации вече са се случвали в Румъния, балтийските държави и по целия източен фланг на Алианса.

„Безразсъдните действия на Русия във въздуха могат да имат непредсказуеми последствия. Умишлено или не, това е опасно и неприемливо“, заяви Рюте.

На 10 септември полските военни откриха огън по 19 руски дрона, навлязли в полското въздушно пространство. Премиерът Доналд Туск обяви, че правителството е призовало съюзниците да активират Член 4 на НАТО за консултации при заплаха за сигурността. Алиансът обаче реши да не третира инцидента като директна атака.

Според немски медии поне пет дрона са били насочени към ключовия логистичен хъб в Жешув, а други два са навлезли във въздушното пространство на Литва, за което не беше съобщено публично.

Полша губи влияние в преговорите за бъдещето на Украйна

🇵🇱 Докато водените от САЩ усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна набират скорост, Полша, която доскоро беше сред най-активните поддръжници на Киев, отсъстваше от ключовите разговори, което породи дискусии за намаляващата ѝ роля.

От 2022 г. Варшава е предоставила военна помощ за около 4,5 милиарда евро и е домакин на стратегическия логистичен център Жешов-Ясионка, но вече трудно поддържа своята водеща позиция. Анализатори обясняват слабата роля с ограничени ресурси и промени на вътрешната политическа сцена.

„Полската външна политика е подчинена на вътрешнополитически цели. Това създава проблеми и води до факта, че Полша вече не е онзи надежден партньор за Украйна“, обясни Михал Лебдушка от AMO пред Kyiv Independent.

В първата година от пълномащабната война тя разполагаше с резерви от съветска техника и успя да реагира бързо, но днес запасите вече са изчерпани.

Политическата динамика също има голяма отговорност за промяната в курса. Десни и популистки партии като „Конфедерация“, набират електорат, като представят помощта за Киев като прекомерна тежест. Проучване от юни показа, че 46% от поляците подкрепят намаляване или прекратяване на военната помощ – в сравнение с 26% през февруари 2024 г.

Изборът на националиста Карол Навроцки за президент на 1 юни допълнително засили несигурността. Той осъжда руската агресия, но се обявява против членството на Украйна в НАТО и ЕС и обвинява Киев, че злоупотребява със своите съюзници.

Отсъствието на Полша от срещата във Вашингтон на 18 август, когато Зеленски и държавните лидери от ЕС разговаряха с Тръмп след неговата среща с Путин, доведе до критики на вътрешната политическа сцена. Навроцки обясни отсъствието си с вече проведени разговори, но анализатори посочват като причина напрежение в отношенията между Тръмп и полския премиер Доналд Туск.

„Туск не е силен партньор за Тръмп, а Навроцки със своята антиукраинска реторика не е партньор за европейците“, обясни Лебдушка, според когото вътрешните противоречия и ограничени ресурси поставят Полша в капан.

В същото време правителството във Варшава изключи възможността за участие в евентуални мироопазващи мисии. На 20 август министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви: „Няма да изпратим полски войници в Украйна.“

Случаят с руски дрон, паднал на 20 август в област Лублин, илюстрира уязвимостта на Полша. Въпреки обещанието за дипломатически протест, реакцията на властите се възприема като слаба.

„Полша вече не е онзи двигател на европейската подкрепа за Украйна. Ограничените ресурси, вътрешните спорове и слабите връзки с ключови партньори намаляват нейното влияние“, обобщи Лебдушка.

Служител на казахстанското военно аташе е задържан в Полша

🇰🇿🕵️🇵🇱 Министерство на отбраната на Казахстан потвърди, че служител на военния аташе е задържан в Полша, но без да обявява името на лицето и да предостави други подробности. Потвърждението идва две седмици след като полските власти съобщиха, че са задържали гражданин на страна от Централна Азия по обвинения в шпионаж.

На 1 август Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) съобщи, че е задържан гражданин на „една от азиатските държави, създадени след разпадането на Съветския съюз“ по обвинения в шпионаж. „Той е установен като офицер от военното разузнаване, действащ под дипломатическо прикритие в европейска държава“, се посочва в изявлението.

В публикация в X полският премиер Доналд Туск потвърди ареста и заяви, че задържаното лице е „действало срещу Полша и нашите съюзници...“

Казахстански медии, публикуваха допълнителни детайли, включително името на лицето.

На 11 август държавната телеграфна агенция KazTAG съобщи, че задържаният е бил помощник на военния аташе в посолството на Казахстан в Украйна. Elmedia посочи, че „дипломатическият му имунитет е бил валиден само в Украйна, но нищо не е пречило да бъде задържан и обвинен в трета държава.“

Военният аташе на Казахстан в Украйна е упоменат на сайта на посолството като Бакитжан Бегимбаевич Кисентаев. Задържаното в Полша лице вероятно е неговият помощник. Orda.kz уточни, че задържаният е завършил военна академия в Русия.

На този етап на базата на ограничената официална информация от казахстанските и полските власти, както и на съобщенията на казахстанските медии, изглежда, че задържаният може да е извършвал шпионаж в полза на Русия в Украйна.

Това поставя Казахстан в деликатна позиция. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Астана внимателно балансира и многократно изразява подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Казахстан, който има дълга граница с Русия, добре разбира позицията на Украйна. Някои руски националисти отдавна поставят под въпрос държавността на Казахстан с тон, сходен на този, с който отричат независимостта на Украйна.

В същото време Казахстан поддържа близки отношения с Русия на всички нива – икономически, военни, политически и социални, което крие своите рискове.

Президентът на страната Касим-Жомарт Токаев разговаря с руския си колега Владимир Путин на 8 август след визитата на специалния пратеник на Белия дом Стивън Уиткоф в Москва и седмица преди очакваната среща между Путин и Тръмп в Аляска.

Три дни по-късно Токаев разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Официалните съобщения от разговора не споменават ареста за шпионаж, но потвърдиха „твърдата позиция на Казахстан в подкрепа на траен и справедлив мир в Украйна, основан на нормите и принципите на международното право, включващо разпоредбите на Устава на ООН, нерушимостта на границите и териториалната цялост на държавите.“

Токаев подчерта, че Казахстан подкрепя мирна формула, която ще вземе предвид интересите на всички страни и ще осигури дългосрочната сигурност на Украйна. Той добави, че особено важно е да се действа балансирано и рационално, ръководени от древната мъдрост, която гласи: „лошият мир е по-добър от добрия спор.“