ЕС с нова военна помощ за Украйна от печалбите на руски активи.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз обяви, че подготвя нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 92,7 милиона долара, финансиран изцяло с печалбата от замразени руски активи, с прогнозно изплащане в началото на следващата година, съобщи висш представител на ЕС, предпочел да остане анонимен.

Това ще бъде четвъртото плащане със средства от замразени руски активи. Предишните три транша възлизат общо на 214,4 милиона долара годишно, които бяха разделени на две плащания. Средствата ще отидат предимно за подкрепа на отбранителната индустрия на Украйна, особено за закупуване на дронове, средства за противовъздушна отбрана и евентуално боеприпаси.

Европейската комисия ще представи на страните членки варианти как точно да бъдат оползотворени руските пари, като основната цел е осъществяване на тясна интеграция на украинския отбранителен сектор в европейската военна индустрия.

Наскоро Европейският парламент одобри законовия акт за Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), който предвижда именно включването на украинската отбранителна индустрия в европейския военно-промишлен комплекс. Програмата ще бъде внесена за окончателно одобрение в Съвета на ЕС, а нейното изпълнение е планирано да започне не по-късно от 2027 г.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е най-големият бенефициент на европейската програма SAFE (Действия за сигурност на Европа), предназначена за подкрепа към местната отбранителна индустрия и полската икономика като цяло, съобщи Кабинетът на премиера.

Програмата разполага с близо 51 милиарда долара за финансиране на проекти като „Източен щит“, както и за развитие на отбранителни технологии и национални инфраструктурни обекти, свързани със сигурността.

Европейските лидери са оптимисти, но подчертаха „червените линии“ на Украйна.

🇪🇺 Европейските лидери излязоха от разговори за собственото си предложение за мирен план за Украйна с изненадващо позитивни оценки за процеса, но същевременно повториха твърдо основните си позиции относно зачитането на украинските „червени линии“ по въпросите за територията и суверенитета.

Лидерите на ЕС се събраха в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка в Ангола, за да обсъдят напредъка от уикенда в Женева. Те приветстваха „новия импулс“, но изтъкнаха, че все още има проблеми за решаване.

Тези проблемни точки обаче далеч не са второстепенни, а засягат самото сърце на украинския суверенитет: териториалната цялост, правото на страната да се защитава и перспективите ѝ за членство в НАТО и ЕС.

Въпреки понякога почти неочаквано позитивната реторика, очевидно мотивирана от желанието да се покаже пред САЩ и Доналд Тръмп готовност за ангажираност, остава открит въпросът доколко тези европейски дискусии ще имат реално и трайно влияние върху окончателния мирен план.

„Макар че предстои още работа, сега вече има солидна основа за движение напред“, заяви Урсула фон дер Лайен, преседател на Европейската комисия, която подчерта ключовия принцип, че „само Украйна, като суверенна държава, може да взема решения за бъдещето си“.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отбеляза, че „макар някои въпроси да остават нерешени, посоката е позитивна“, и потвърди, че частите от споразумението, които засягат ЕС, ще изискват „пълно участие и решения“ от страна на Съюза.

По-скептични и конкретни бяха коментарите на националните лидери, които очертаха основните области, където ще е нужна още доста работа в сферата на дипломацията.

Полският премиер Доналд Туск подчерта, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва „да засили, а не да отслаби нашата сигурност“, и заяви открито, че конкретни части от проекта трябва да се пренапишат. Той настоя силно за допълнителен натиск върху Русия, включително с използване на замразените ѝ активи в Европа: „Не може Европа да плаща сметката за действията на Русия.“

Шведският премиер Улф Кристершон повтори същата позиция: „Русия трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори“, а в интерес на страната му е да изпрати ясно послание към Москва, че „агресията никога не се отплаща“.

Въпреки цялата позитивна реторика, именно германският канцлер Фридрих Мерц призна, че „мирът в Украйна няма да дойде за една нощ“ и че Русия трябва да бъде въвлечена по-сериозно в следващия кръг от разговори.

Предложението на ЕС, което преработва коренно първоначалните варианти, смятани за проруски, и измества баланса в полза на Украйна, без съмнение ще предизвика реакция от Москва, която ще се опита да отхвърли част от новите точки.

Ключово сега е да видим кои от европейските аргументи и контрапредложения ще оцелеят в най-новата версия на документа след женевските разговори през уикенда – нещо, за което ще разберем повече в следващите часове и дни.

Полша си извоюва изключение от схемата за мигранти на ЕС.

🇵🇱🇪🇺 Полша получи изключение от участие в схемата на Европейския съюз за преместване на мигранти, потвърди премиерът Доналд Туск, като отбеляза, че Брюксел приема аргументите на властите във Варшава.

„Казах, че няма да има преместване на мигранти в Полша – и няма да има! Готово“, написа Туск в Х. „Укрепваме границата си с Беларус. Днес тя е най-добре охраняваната граница в Европа. Затягаме условията за визи и убежище. Полша се превърна в пример за останалите. Действаме, а не просто говорим!“

Изявлението на полския премиер идва след съобщения на държавното радио, че страната вероятно ще бъде освободена от квоти за преместване на мигранти и финансови вноски по пакта за миграция на ЕС.

Говорителят на правителството Адам Шлапка приветства новината: „Твърдата и безкомпромисна позиция на правителството на Доналд Туск по пакта за миграция дава резултати.“

Евродепутатът Лукаш Кохут зяви пред Полската пресслужба (PAP), че страната отдавна настоява за подобен изход, позовавайки се на приема на повече от един милион украински бежанци и хибридната война на източната си граница.

„Това решение отразява усилията на премиера Туск и европейските депутати, които подчертават, че Полша е страна на първа линия,“ обясни Кохут. Той отхвърли опитите за разпалване на страхове от наплив на мигранти като дезинформация, заявявайки, че от самото начало е било ясно, че Полша ще бъде освободена от определени разпоредби на пакта за миграция.

„Не може да се политизира това, особено когато това е нашият Европейски съюз и имаме влияние в оформянето на законите на ЕС“, добави Кохут.

Евродепутатът Михал Шчерба заяви, че усилията на правителството отговарят на инициативите на полското председателство на ЕС, ръководено от Туск, и подчерта, че значителната полска подкрепа за украинските бежанци оправдава освобождаването както от задължения за преместване, така и от финансови вноски.

До сряда се очаква да бъдат обявени задълженията на страните-членки на ЕС по пакта за миграция. Това включва страните под мигрантски натиск, квотите за преместване и т.нар. годишна солидарна вноска.

Държавите, определени като такива под натиск, не само ще бъдат освободени от задължително преместване и глоби за неспазване (20 000 евро на човек), но ще също така ще могат да получат финансова помощ.

Междувременно Шлапка определи като безсмислен протеста срещу миграционния пакт, който беше организиран от партията „Право и справедливост“ в столицата Варшава миналата събота, който по думите му е бил „насочен срещу нещо, което никога няма да се случи.“

Той добави, че пактът не налага задължително преместване на мигранти и позволява на държавите да изберат формата на своята солидарност.

Европейската комисия ще проведе пресконференция относно пакта за миграция в сряда.

Полша е изправена пред критики от някои страни-членки на ЕС заради позицията си по отношение на пакта миграция, особено за отказа да участва в задължително преместване на мигранти, въпреки че други страни като Унгария също изразяват подобни притеснения.

Туск: Построилите „Северен поток 2“ трябва да се срамуват.

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск заяви, че построилите „Северен поток 2“, а не обвиняемите в саботаж, трябва да се срамуват и мълчат и подчерта, че предаването на заподозрения не е в интерес на Полша.

Думите на Туск идват на фона на подновен дебат за газопровода и начина, по който Полша се справя с искането на Германия за екстрадиция на украинския гражданин, обвинен в причиняването на взрив на тръбопровода през 2022 г. Заподозреният, посочен като Володимир З, е задържан през септември в източно-централна Полша.

„Това не е нова ситуация. От наша гледна т очка, единствените хора, които трябва да се срамуват и да мълчат по въпроса за Северен поток 2, са онези, които са решили да го построят“, заяви Туск по време на съвместна пресконференция във Варшава с литовския си колега Инга Ругиниене.

Туск добави, че е представил позицията на страната си пред бившия германски канцлер Олаф Шолц и президента Володимир Зеленски преди много месеци.

„Нашата позиция не се е променила. Със сигурност не е в интерес на Полша да обвинява или да предава този гражданин на друга държава“, категоричен бе той.

Туск добави, че строителството на тръбопровода, свързвал Русия и Германия през Балтийско море, е било „против най-жизненоважните интереси на цяла Европа“.

„Решението ще бъде на съда“, изтъкна полският премиер, като увери, че правителството няма да се намесва в решението му.

Полският министър-координатор на разузнавателните служби Томаш Семоняк заяви, че случаят е изключително сериозен и съдът разполага с около 100 дни, за да вземе решение дали да екстрадира заподозрения в Германия.

Германското разследване твърди, че заподозреният инструктор по гмуркане е помогнал за поставяне на експлозиви на тръбите на „Северен поток“ на дъното на Балтийско море през септември 2022 г. Друг заподозрян украински гражданин беше задържан в Италия през август по подобни обвинения.

Газопроводът „Северен поток 2“, който така и не беше въведен в експлоатация, вече беше източник на спорове преди пълномащабната инвазия в Украйна, а неговите критици настояват, че задълбочава зависимостта на Берлин от руската енергия.

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.

Сикорски към Русия: Не идвайте тук да хленчите, ако самолетите ви бъдат свалени.

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският външен министър Радослав Сикорски заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че Русия не трябва да „плаче“, ако нейните самолети бъдат свалени за нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Силно формулираното му изявление, в което той обвини Русия в „луд национализъм“ и „жажда за доминация“, бяха произнесени по време на извънредно заседание на органа, свикано три дни след като Естония обяви, че руски изтребители са нарушили нейното въздушно пространство.

Инцидентът беше предшестван от масово нахлуване на близо 20 руски дрона във въздушното пространство на Полша на 9–10 септември, както и други събития от подобен характер, които бяха възприети от Запада като тест за готовността и решимостта на НАТО.

По-рано днес полският премиер Доналд Туск подчерта, че страната му, член на НАТО, няма да се колебае да свали обекти, които нарушават въздушното ѝ пространство и представляват заплаха.

Обръщайки се към Москва, Сикорски каза: „Ако друга ракета или самолет навлезе в нашето пространство без разрешение, нарочно или погрешка, и бъде свален, а останките му паднат на територия на НАТО, моля, не идвайте тук да хленчите.“

„Бяхте предупредени,“ добави той.

Сикорски посочи, че нарушаването на въздушното пространство е последното от проявленията на ескалираща хибридна война, която Русия води срещу Запада в продължение на години.

„Убийства на политици, журналисти, защитници на човешките права и дезертьори, кибератаки срещу болници и финансови институции, палежи, включително в Полша, Обединеното кралство и Литва, пощенски пратки със запалителни устройства из цяла Европа, включително Германия, нападения срещу украински посолства, наред със стандартен шпионаж и дезинформация“, изброи той, посочвайки злонамерените действия на Москва.

Полските власти са обвинявали многократно Русия и Беларус в дирижирането на мигрантска криза на полско-беларуската граница, която продължава от 2021 г.

„Ваши превъзходителства, този съвет има отговорността да изпрати ясен сигнал, че подобни провокации няма да се толерират. Той трябва да застане солидарно с Естония, Румъния, Полша и всички държави, чиито суверенитет е заплашен от системна руска агресия“, категоричен бе топ дипломатът на Варшава.

Освен това Сикорски обвини Кремъл в „луд национализъм“ и „жажда за доминация, която няма да спре, докато не разберете, че ерата на империите е свършила и че вашата империя няма да бъде възродена.“

Той припомни, че Русия и Съветският съюз са помогнали за започването на две световни войни и Студената война, и призова Кремъл: „Не започвайте друга.“

Предполагаем беларуски дрон беше свален над двореца Белведере в центъра Варшава.

🇵🇱🇧🇾 Службите за сигурност на Полша „неутрализираха“ безпилотен летателен апарат в центъра на Варшава близо до двореца Белведере, за което са били задържани двама беларуски граждани. Това съобщи преди минути полският премиер Доналд Туск, което отбелязва поредния инцидент на фона на високо напрежение в региона след набезите на руски дронове миналата сряда.

„Службата за държавна сигурност неутрализира дрон, действащ над правителствени сгради (улица Паркова) и Белведере“, написа Туск в платформата X. Дворецът Белведере е една от официалните резиденции на полския президент.

„Двама граждани на Беларус са арестувани. Полицията провежда разследване“, добави Туск, без да предостави повече подробности.

Инцидентът идва в момент на повишена готовност от страна на властите във Варшава след серия от нарушения на въздушното пространство на страната от руски дронове по време на безпрецедентно по мащабите си нахлуване миналата сряда.

Тези нарушения доведоха до това западни изтребители да свалят руски цели за първи път от самото начало на конфликта в Украйна и породи нови страхове в регион, който е изправен на нокти заради пълномащабната инвазия, започнала през февруари 2022 г.

Малко след инцидента Туск обяви, че случилото се е „най-близкото до открит конфликт от Втората световна война насам“.

Улица Паркова в полската столица, където се случи инцидентът тази вечер, е разположена в район, изпълнен с правителствени сгради, дворецът Белведере и чуждестранни посолства. Близо се намира и посолството на Руската федерация.

Районът е обозначен като зона, забранена за полети, освен ако операторите не получат разрешение, а нарушителите могат да бъдат наказани с до пет години лишаване от свобода, според официалния сайт на Столична община Варшава.

Полша одобри разполагането на чужди войски в страната след атаката с руски дронове

🇵🇱 Полският президент Карол Наврочки подписа документ, който позволяващ пребиваването на чуждестранни войски на територията на страната, на фона на подготовка за мисията на НАТО „Източен страж“.

Мисията е обявена в отговор на мащабно нахлуване на руски дронове във въздушното пространство на Полша в нощта срещу сряда, 10 септември. В операцията се предвижда участие на сили от Дания, Франция, Великобритания, Германия и други държави.

„Президентът на Република Полша Карол Наврочки подписа постановление за предоставяне на съгласие за пребиваване на територията на Република Полша на военни подразделения на чужди държави–членки на НАТО с цел укрепване на Република Полша в рамките на операцията Eastern Sentry. Постановлението е със затворен характер“, се посочва на официалния сайт на Бюрото за национална сигурност на Полша.

Решението беше обявено още на 12 септември от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Той поясни, че новата мисия ще укрепи източния фланг на Алианса и ще демонстрира готовността на съюзниците да действат заедно. Документът на президента е със затворен характер, но отваря юридическите рамки за разполагането на подразделения на НАТО.

Рюте заяви, че атаката с руски дронове е „най-голямата концентрация на нарушения на въздушното пространство на НАТО“. Системите за ПВО са били активирани за защита на Полша и съседните държави. Макар инцидентът да е най-мащабният, подобни ситуации вече са се случвали в Румъния, балтийските държави и по целия източен фланг на Алианса.

„Безразсъдните действия на Русия във въздуха могат да имат непредсказуеми последствия. Умишлено или не, това е опасно и неприемливо“, заяви Рюте.

На 10 септември полските военни откриха огън по 19 руски дрона, навлязли в полското въздушно пространство. Премиерът Доналд Туск обяви, че правителството е призовало съюзниците да активират Член 4 на НАТО за консултации при заплаха за сигурността. Алиансът обаче реши да не третира инцидента като директна атака.

Според немски медии поне пет дрона са били насочени към ключовия логистичен хъб в Жешув, а други два са навлезли във въздушното пространство на Литва, за което не беше съобщено публично.

Полша губи влияние в преговорите за бъдещето на Украйна

🇵🇱 Докато водените от САЩ усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна набират скорост, Полша, която доскоро беше сред най-активните поддръжници на Киев, отсъстваше от ключовите разговори, което породи дискусии за намаляващата ѝ роля.

От 2022 г. Варшава е предоставила военна помощ за около 4,5 милиарда евро и е домакин на стратегическия логистичен център Жешов-Ясионка, но вече трудно поддържа своята водеща позиция. Анализатори обясняват слабата роля с ограничени ресурси и промени на вътрешната политическа сцена.

„Полската външна политика е подчинена на вътрешнополитически цели. Това създава проблеми и води до факта, че Полша вече не е онзи надежден партньор за Украйна“, обясни Михал Лебдушка от AMO пред Kyiv Independent.

В първата година от пълномащабната война тя разполагаше с резерви от съветска техника и успя да реагира бързо, но днес запасите вече са изчерпани.

Политическата динамика също има голяма отговорност за промяната в курса. Десни и популистки партии като „Конфедерация“, набират електорат, като представят помощта за Киев като прекомерна тежест. Проучване от юни показа, че 46% от поляците подкрепят намаляване или прекратяване на военната помощ – в сравнение с 26% през февруари 2024 г.

Изборът на националиста Карол Навроцки за президент на 1 юни допълнително засили несигурността. Той осъжда руската агресия, но се обявява против членството на Украйна в НАТО и ЕС и обвинява Киев, че злоупотребява със своите съюзници.

Отсъствието на Полша от срещата във Вашингтон на 18 август, когато Зеленски и държавните лидери от ЕС разговаряха с Тръмп след неговата среща с Путин, доведе до критики на вътрешната политическа сцена. Навроцки обясни отсъствието си с вече проведени разговори, но анализатори посочват като причина напрежение в отношенията между Тръмп и полския премиер Доналд Туск.

„Туск не е силен партньор за Тръмп, а Навроцки със своята антиукраинска реторика не е партньор за европейците“, обясни Лебдушка, според когото вътрешните противоречия и ограничени ресурси поставят Полша в капан.

В същото време правителството във Варшава изключи възможността за участие в евентуални мироопазващи мисии. На 20 август министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви: „Няма да изпратим полски войници в Украйна.“

Случаят с руски дрон, паднал на 20 август в област Лублин, илюстрира уязвимостта на Полша. Въпреки обещанието за дипломатически протест, реакцията на властите се възприема като слаба.

„Полша вече не е онзи двигател на европейската подкрепа за Украйна. Ограничените ресурси, вътрешните спорове и слабите връзки с ключови партньори намаляват нейното влияние“, обобщи Лебдушка.

Служител на казахстанското военно аташе е задържан в Полша

🇰🇿🕵️🇵🇱 Министерство на отбраната на Казахстан потвърди, че служител на военния аташе е задържан в Полша, но без да обявява името на лицето и да предостави други подробности. Потвърждението идва две седмици след като полските власти съобщиха, че са задържали гражданин на страна от Централна Азия по обвинения в шпионаж.

На 1 август Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) съобщи, че е задържан гражданин на „една от азиатските държави, създадени след разпадането на Съветския съюз“ по обвинения в шпионаж. „Той е установен като офицер от военното разузнаване, действащ под дипломатическо прикритие в европейска държава“, се посочва в изявлението.

В публикация в X полският премиер Доналд Туск потвърди ареста и заяви, че задържаното лице е „действало срещу Полша и нашите съюзници...“

Казахстански медии, публикуваха допълнителни детайли, включително името на лицето.

На 11 август държавната телеграфна агенция KazTAG съобщи, че задържаният е бил помощник на военния аташе в посолството на Казахстан в Украйна. Elmedia посочи, че „дипломатическият му имунитет е бил валиден само в Украйна, но нищо не е пречило да бъде задържан и обвинен в трета държава.“

Военният аташе на Казахстан в Украйна е упоменат на сайта на посолството като Бакитжан Бегимбаевич Кисентаев. Задържаното в Полша лице вероятно е неговият помощник. Orda.kz уточни, че задържаният е завършил военна академия в Русия.

На този етап на базата на ограничената официална информация от казахстанските и полските власти, както и на съобщенията на казахстанските медии, изглежда, че задържаният може да е извършвал шпионаж в полза на Русия в Украйна.

Това поставя Казахстан в деликатна позиция. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Астана внимателно балансира и многократно изразява подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Казахстан, който има дълга граница с Русия, добре разбира позицията на Украйна. Някои руски националисти отдавна поставят под въпрос държавността на Казахстан с тон, сходен на този, с който отричат независимостта на Украйна.

В същото време Казахстан поддържа близки отношения с Русия на всички нива – икономически, военни, политически и социални, което крие своите рискове.

Президентът на страната Касим-Жомарт Токаев разговаря с руския си колега Владимир Путин на 8 август след визитата на специалния пратеник на Белия дом Стивън Уиткоф в Москва и седмица преди очакваната среща между Путин и Тръмп в Аляска.

Три дни по-късно Токаев разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Официалните съобщения от разговора не споменават ареста за шпионаж, но потвърдиха „твърдата позиция на Казахстан в подкрепа на траен и справедлив мир в Украйна, основан на нормите и принципите на международното право, включващо разпоредбите на Устава на ООН, нерушимостта на границите и териториалната цялост на държавите.“

Токаев подчерта, че Казахстан подкрепя мирна формула, която ще вземе предвид интересите на всички страни и ще осигури дългосрочната сигурност на Украйна. Той добави, че особено важно е да се действа балансирано и рационално, ръководени от древната мъдрост, която гласи: „лошият мир е по-добър от добрия спор.“

Полша се готви за потенциален конфликт: Премиерът Туск предупреждава за руска готовност до 2027 г.

Радослав Сикорски се срещна с Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) и ръководителя на Европейското командване на САЩ (EUCOM), 25 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ministerstwo Spraw Zagranicznych

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск заяви, че новият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкавич е потвърдил американските оценки, че Русия може да е готова за конфронтация с Европа още през 2027 г.

„Няма причина да се плашим взаимно, но трябва да бъдем наистина бдителни и съсредоточени“, отбеляза Туск във видео послание, публикувано в X след среща с американския генерал.

Гринкавич, който застана начело на Съюзното командване на НАТО в Европа (ACE) по-рано този месец, е ветеран пилот на изтребител от ВВС на САЩ и бивш командир на операциите в Близкия изток. Според полския премиер той е подкрепил заключения на американското разузнаване, които предвиждат, че Русия може да постигне оперативна готовност за започване на въоръжен конфликт с Европа в рамките на следващите две години.

Изявленията дойдоха в същия ден, когато Министерският съвет на Полша прие нова Стратегия за национална сигурност. Туск също така отбеляза скорошни срещи както с напускащите, така и с наскоро назначените ръководители на британската разузнавателна служба МИ6.

„Всички тези срещи и решения са посветени на едно нещо: Полша трябва да е готова. Полските въоръжени сили трябва да са добре оборудвани. Ситуацията в Полша трябва да остане стабилна, за да сме подготвени за всеки сценарий“, подчерта той.

Генерал Гринкавич е изразявал своето безпокойство, че САЩ и ЕС може да имат само 18 месеца, за да се подготвят за потенциален глобален конфликт, включващ както Китай, така и Русия. Той направи коментарите по-рано тази година на отбранителна конференция във Висбаден, Германия, където е базирано Командването за помощ и обучение по сигурността на НАТО за Украйна.

„Ако Си Дзинпин реши да предприеме военни действия срещу Тайван, вероятно ще ги координира с Владимир Путин, което създава потенциал за глобален конфликт“, заяви Гринкавич, цитиран по време на събитието.

Туск подчерта, че Гринкавич има предци, свързани с бивши полски територии, наричайки го „по един начин, един от нас“.

„Ето защо ще вземам решения, които дават приоритет на сигурността, включително вътрешната сигурност и политическата стабилност в нашата страна. Няма нищо по-ценно от безопасността на полските семейства и полската държава“, посочи Туск в изявление, потвърждаващо ангажимента му към вътрешната сигурност

Назначаването на Гринкавич за върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) идва на фона на нарастващите опасения в НАТО за дългосрочните военни амбиции на Москва. Неговите изявления повтарят по-ранни предупреждения от американски официални лица, че Руската федерация инвестира сериозно във възстановяването на своите конвенционални сили въпреки продължаващите мащабни загуби в Украйна.

Източният фланг на НАТО отбеляза увеличени разполагания и учения в последните месеци, като Полша се разглежда като фронтова държава в отбранителната позиция на Алианса. Въпреки че служителите не прогнозират неизбежен конфликт, съвпадението в стратегическите цели на Русия и Китай остава основна грижа за западните държави.

Полското правителство обеща, че ще продължи да увеличава разходите за отбрана и да въвежда модернизирано въоръжение, в тов число мащабни придобивания на американски танкове Abrams, ракетни системи HIMARS и изтребители от пето поколение F-35.

Полша съди предполагаем руски шпионин, готов да съдейства за убийството на Зеленски.

🇵🇱⚖️🇷🇺 Полската прокуратура внесе обвинителен акт срещу мъж по подозрение, че възнамерява да съдейства на руската служба за външно разузнаване в подготовката на покушение срещу президента на Украйна Володимир Зеленски.

Както съобщи на 20 май прокуратурата на Полша, обвиняемият е идентифициран като Павел К. и е бил арестуван през април 2024 г. в резултат на съвместната операция на правоохранителните органи на Полша и Украйна.

Обвинителният акт е внесен от прокурора на Мазовското отделение на Департамента за борба с организираната престъпност и корупцията във Варшава, и е предаден на Окръжния съд в полската столица. В него лицето е обвинено в извършване на престъпление, което се изразява в заявяването на „готовност да действа в полза на чуждо разузнаване срещу Република Полша“.

Според разследването мъжът е изразил готовност да сътрудничи с военното разузнаване на Руската федерация и е установил контакт с руски граждани, участващи пряко във войната срещу Украйна.

„Тези действия имаха за цел да подпомогнат руските специални служби, в това число при планиране на евентуален атентат срещу държавния глава на чужда държава, а именно президента на Украйна Володимир Зеленски“, се посочва в изявление на прокуратурат.

Според обвинението задачата на задържания е била да събира и предава информация за системите за сигурност на летище Жешув-Ясенка в югоизточна Полша, ключова логистична точка за доставките на западна военна помощ към Киев.

За престъплението, в което е обвинен, полското законодателство предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода. По-рано арестът му вече беше коментиран от полския премиер Доналд Туск.

Русия е отговорна за огромния пожар в търговския център Marywilska във Варшава.

Изглед с дрон към горящия търговски център Marywilska 44 по време на огромния пожар във Варшава, Полша, на 12 май 2024 г.
📸 Снимка: Dariusz Borowicz/Agencja Wyborcza.pl

🇷🇺⚔️🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че руското разузнаване е наредило палежа в търговския център Marywilska във Варшава през май 2024 г.

„Вече знаем със сигурност, че големият пожар в търговския център Marywilska във Варшава е причинен от палеж, поръчан от руските специални служби. Някои от извършителите вече са задържани, всички останали са идентифицирани и се издирват“, написа Туск в Х.

„Имаме задълбочени познания за реда и хода на палежа и начина, по който извършителите са го документирали. Действията са били организирани и ръководени от разпознато лице, пребиваващо в Руската федерация“, заявиха полският министър на правосъдието Адам Боднар и министърът на вътрешните работи Томаш Семоняк в друго изявление.

На 12 май 2024 г. масивен пожар унищожи търговски център във Варшава, в който се помещават приблизително 1400 магазина.

Служители на западни разузнавания предупреждават за засилване на руските саботажни операции в цяла Европа. Палежи са били насочени и към други страни от ЕС, което поражда съмнения за координирани руски усилия за дестабилизиране на страните, подкрепящи Украйна срещу руската агресия.

Полските власти сътрудничат с Литва, където задържаните заподозрени са извършили други атаки. По-рано властите в Литва заявиха, че подозират руските разузнавателни служби в организиране на палежи на склад на IKEA във Вилнюс и свързаха Русия с атаката в търговския център във Варшава.

Атаката срещу склада на IKEA е причинила щети за около 500 000 евро.

Не бяха предоставени допълнителни подробности от длъжностни лица относно разследването на пожара, нито относно задържаните заподозрени.

През последните години в Полша бяха разкрити редица шпионски мрежи, за които се твърди, че са управлявани от Минск и Москва.

Нидерландската агенция за военно разузнаване (MIVD) заяви на 22 април, че Руската федерация ескалира хибридните си атаки, насочени към европейски съюзници.

„Виждаме, че руската заплаха срещу Европа се увеличава, включително след евентуален край на войната срещу Украйна“, заяви директорът на MIVD Питър Рийсинк в годишния доклад на агенцията.

Туск призова Европа за същата решимост срещу руската агресия, каквато срещу Нацистка Германия.

Доналд Туск произнася речта си по време на честванията по случай 80 години от националното освобождение във Вагенинген, Нидерландия, 5 май 2025 г.
📸 Снимка: EPA/Albert Zawada via ANP

🇵🇱🤝🇳🇱 Полският премиер Доналд Туск призова Европа да прояви същата решимост и кураж срещу руската агресия, каквито е демонстрирала при победата над нацистка Германия. В реч по повод Деня на освобождението на Нидерландия, той направи паралел между Хитлеровата агресия през Втората световна война и руската инвазия в Украйна.

Пред събралото се множество във Вагенинген – мястото, където германските войски в Нидерландия подписват своята капитулация пред канадския генерал Чарлз Фаулкс на 5 май 1945 г. – бившият председател на Европейския съвет заяви:

„Това е третата година, в която отбелязваме победата над Третия райх в сянката на руската агресия срещу Украйна. Войната и разрушението се завърнаха с цялата си чудовищност.“

Той подчерта, че европейците трябва да проявят солидарност, която описа като "най-важната дума в моя личен политически речник", и да не „затварят очи пред възраждането на злото“. По думите му днешната ситуация изисква "мобилизация около основните ни ценности и сигурността на Европа".

Туск отдаде почит както на жертвите на нацизма, така и на съветския терор, споменавайки в едно изречение Аушвиц, ГУЛАГ и Катин.

„Ако искаме да оцелеем в този тъмен час, трябва отново да бъдем толкова смели и силни, колкото полските войници, които се сражаваха на тази земя преди 80 години.“

Речта на Туск беше последвана от инцидент – димна бомба избухна на сцената след изказването на нидерландския премиер Дик Схооф, при което двамата лидери бяха изведени от охраната. На този етап няма информация за арестувани.

По-рано петима активисти бяха задържани, след като прекъснаха речта на военния министър Рубен Брекелманс с викове "Свобода за Палестина", след като преодоляха огражденията на събитието. В края на словото си министърът заяви:

„Това, което се случи тук, е напомняне, че трябва да останем обединени и да не се делим – това е дълг за всички нас.“

Около 300 души се включиха в отделен протест срещу присъствието на министър-председателя Схоф и председателя на парламента Мартин Босма от крайнодясната PVV. Те разпънаха 80-метров банер с „червена линия“, символизиращ отговорността на Схоф за „кабинет, отказващ да начертае червена линия срещу мащабното насилие, извършвано от Израел, въпреки огромните доказателства за геноцид срещу палестинския народ“.

Полша започва дългоочакваната ексхумация на жертви от Втората световна война в Украйна.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша започна дългоочакваната ексхумация на тленни останки на поляци, убити от украински националисти по време на Втората световна война в тогавашното село Пузники, с което осъществя свое дългогодишно искане, предизвикало спорове между близките съюзници.

Редица полски правителства отправяха искания за предоставяне на достъп до обектите в Западна Украйна, които някога са попадали на територията на Полша и където според нейни служители е бил отнет живота на повече от 100 000 техни сънародници.

Проевропейското правителство на Доналд Туск получи зелена светлина от украинските власти да извърши издирване и ексхумация на тленните останки на полските жертви през ноември миналата година.

Ходът беше приветстван от Института за национална памет, чийто ръководител ще се съревновава с подкрепян от Туск кандидат в президентските избори през май.

„Това определено е положителен сигнал, че украинските власти са дали първото разрешение за този вид работа“, посочи говорителят на института Рафал Лескевич пред Ройтерс.

Украйна отхвърля определението „геноцид“, използвано от властите в Полша, за да назоват т.нар. Волинско клане – етническо прочистване срещу поляци, извършено от украински националисти в периода 1943-45 г. Властите в Киев посочват като аргумент в своя защита, че хиляди украинци са били убити в поредица от събития по това време, които са били част от по-широк конфликт между двете нации.

Събитията от въпросния исторически период са болезнена точка в двустранните отношения между Варшава и Киев в последните години, въпреки непоклатимата подкрепа, която оказват поляците на Украйна в нейната борба срещу руската агресия, включително приемайки близо милион бежанци.

Работата на обекта Пузники е насочена към ексхумация на тленните останки, последвана от тяхното идентифициране и погребение, уточниха от полското министерство на културата. На мястото ще се разположи работна група, наброяваща около 20 специалисти, а генетични изследвания ще извършва група, съставена от близо 50 учени.

Вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш призова Украйна да позволи продължаването на подобна дейност в бъдеще.

Полша засилва граничната си охрана, моментална блокада на Калининградска област в случай на война.

Полша инвестира над 587 милиона евро за укрепване на границата си с Беларус.
📸 Снимка: Wojtek Radwanski/AFP via Getty Images

🇵🇱⚔️🇷🇺 В края на декември 2024 г. западната преса, по-специално The Financial Times, съобщи за плановете на властите в Полша да реализират проект за изграждане на път до границата с Калининградска област на Руската федерация през 2025 г.

Според официалната версия на Варшава, която беше изразена от заместник-министъра на вътрешните работи Мачей Душчик, това ще позволи на полската армия да реагира по-бързо на евентуални пробиви в сигурността. Освен това той отбеляза, че подобни мерки ще позволят на страната му да се доближи максимално до максималната гранична сигурност.

По-специално допълнителните инфраструктурни работи по 400-километровата източна граница, които правителството на Доналд Туск обяви миналата година, се планира да бъдат завършени до средата на 2025 г.

Полша възнамерява да завърши изграждането на гранична стена и да затвори границата с Беларус до следващото лято, за да спре потока от нелегални мигранти, чиято изкуствена организация се смята от официална Варшава за хибридната война на Русия както срещу Европа като цяло, така и срещу Полша в конкретно.

Тук е мястото да припомним, че ️Полша започна изграждането на гранична стена и други защитни структури в края на 2021 г., когато режимът на Александър Лукашенко за първи път започна да помага на хиляди нелегални мигранти да влязат в Полша и съседните балтийски държави.

Както отбелязва The Financial Times, много от тези мигранти са получили спонсорирани билети и визи, за да летят от Близкия изток и Африка до Москва или Минск и след това да вземат автобус до полската граница.

На други места в западната преса премиерът Доналд Туск постави борбата с „хибридната война“ на Русия на върха на дневния си ред, включително разполагането на допълнителни войски в буферна зона по границата с Беларус. По-специално, неговото правителство инсталира нощни и термовизионни камери, изгради нов път за гранични патрули и укрепи стоманена ограда, висока пет метра, която предишното правителство започна да строи през 2022 г.

В същото време се посочва, че Варшава харчи повече от 2,5 милиарда злоти (около 587 милиона евро) за укрепване на границите, половината от които са отпуснати от правителството на Туск, за да бъде страната му готова за евентуални нови опити на Лукашенко да “ескалира конфликта” със саботаж на вече укрепената гранична инфраструктура.

Европа също засилва охраната на общата граница с Руската федерация

Изображение, показващо напречен разрез на участък от защитната линия “Източен щит“.
📸 Снимка: Sztabu Generalnego Wojska Polskiego

Варшава призова партньорите си в Европейския съюз да направят финансови вноски за отделен военен проект, наречен “Източен щит“, който трябва да се превърне в част от собствената защита на Европа срещу по-нататъшна руска агресия.

Съобщава се, че полското правителство е отпуснало 10 милиарда злоти за проекта, включващ нови системи за въздушно наблюдение, противотанкови бариери, окопи и различни укрепления. Парите се отпускат от бюджета за отбрана на страната, който през тази година ще достигне 4,7% от БВП, което ще бъде най-високата цифра сред страните от НАТО.

Освен това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че Брюксел ще отпусне 170 милиона евро на страните, които имат обща граница с Русия и Беларус, за да се противодействат на „хибридни заплахи от неприемливото използване на миграцията като оръжие от Русия и Беларус“.

Калининград ще бъде моментално блокиран в случай на война с НАТО

Граничен контролно-пропускателен пункт между Полша и Калининградска област край Громово.
📸 Снимка: AP Photo/Michal Dyjuk

Трябва да отбележим далновидността на полското правителство, което започна да укрепва своите граници много преди появата на реални военни заплахи, каквито липсваха през 2021 г. и началото на 2022 г.

Както беше установено от печалния опит на Украйна, не е възможно да се организира подготовка за руска инвазия в Европа и това да остане незабелязано. Всяка една мащабна сухопътна операция изисква най-малко няколко месеца струпване на войски, техника, боеприпаси, резерви от гориво, полеви болници и т.н. – всичко, което се случи преди малко повече от три години на украинските граници, но беше игнорирано.

В случая с Полша, Калининградска област играе ролята на де факто плацдарм за руската армия в Европа, но позицията ѝ на ексклав прави всяка концентрация на войски там силно уязвима за ответни удари. Това означава, че е възможно да се организира незабавна сухопътна, въздушна, а по-късно и морска блокада от флота на НАТО в Балтийско море. Именно за това Полша подготвя своята инфраструктура по примера на изграждането на пътища за поддръжка на собствената си военна група край Калининград.

Докато Русия е заета в Украйна, няма пряка заплаха за Европа

Хубаво е да обърнем внимание, че докато руската армия участва в бойни действия на територията на Украйна, тя просто не разполага с физическите ресурси, за да организира сериозна заплаха за нахлуване в страни-членки от НАТО, било то Полша, Финландия или балтийските държави. И ако Русия продължи да попълва личния си състав, огромните загуби на танкове, бронирани машини и артилерия няма да ѝ позволят да разположи пълноценни ударни групи срещу страните от Алианса.

В същото време армиите на страните от НАТО имат подходящо оборудване, паритет в ракетното въоръжение и абсолютно превъзходство в авиацията, което на практика означава всеки ден, месец и година на украинска съпротива срещу руската агресия прави невъзможни всякакви руски опити за инвазия срещу друга европейска държава.

Вероятно това е и една от причините някои европейски страни да не бързат с мирните инициативи за Украйна, наблюдавайки как тя воюва със собствената си кръв, отлагайки потенциално възможна инвазия и война на територията на друга европейска страна.

НАТО активира обект на противоракетната отбрана в Полша

Делегати по време на посещение в американската база за противоракетна отбрана, която предстои да бъде интегрирана в системата за противоракетна отбрана „Aegis Ashore“, в деня на официалното ѝ откриване в Редзиково, Полша, 13 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kacper Pempel

🇺🇸🤝🇵🇱 В ключова стъпка към засилване на способностите на НАТО за противоракетна отбрана, алиансът пое контрола върху системата за противоракетна отбрана Aegis (AAMDS) в Редзиково, Северна Полша, по-рано този месец.

Полският министър-председател Доналд Туск използва церемонията по активиране на 13 ноември, за да обяви, че страната му ще увеличи инвестициите във вътрешния капацитет за производство на артилерийски боеприпаси на фона на продължаващата инвазия на Русия в съседна Украйна.

Според изявление на Съюзническото въздушно командване на НАТО, сред присъстващите на церемонията бяха полският президент Анджей Дуда и адмирал Стюарт Б. Мунш, командир на ВМС на САЩ Европа-Африка и Съвместното командване на съюзническите сили в Неапол.

„Много се радвам, че официално откриваме тази база, която, също като армията на Съединените щати, ще защитава свободата и сигурността в света“, подчерта Дуда, цитиран в съобщение, което беше разпространено от пресслужбата на президентството.

Радослав Сикорски, министър на външните работи на Полша, посочи, че площадката Редзиково е първата постоянна инсталация, разработена от американската армия на територията на Полша. Строителните работи на базата започнаха през май 2016 г.

Ходът на съюза е придружен от националните усилия на Полша за увеличаване производствения капацитет на оръжия и боеприпаси. Властите вярват, че по-бързият темп на производство, заедно с по-широкото военно присъствие на САЩ във страната, ще засили възпирането ѝ срещу Русия.

В свое изказване от 19 ноември, Туск разкри, че кабинетът му е одобрил нов механизъм, който ще улесни изграждането на нови производствени мощности за ключови видове боеприпаси, например 155-милиметровите артилерийски снаряди. Те са необходими за нарастващия инвентар на Полша от самоходни гаубици K9 Thunder, произведени от южнокорейската Hanwha Aerospace, и гаубици Krab, произведени в страната от държавната отбранителна група PGZ.

„Развитието на производството на снаряди и създаването на механизъм за неговото финансиране ще бъде крайъгълен камък към осигуряването на мира в региона и укрепването на отбранителния потенциал на Полша“, изтъкна премиерът. „Наред с всичко останало, това включва и по-високи производствени възможности за артилерийски снаряди, които осигуряват огромно предимство на фронта.“

Съоръжението Редзиково се присъединява към обекта на Aegis Ashore в Девеселу, Румъния, като поредния компонент от по-широката архитектура на северноатлантическия пакт, който осигурява трайна защита от балистични ракети. Обектът в Девеселу е в експлоатация от 2016 г. Полските и румънските съоръжения са компоненти на т.нар. европейски поетапен адаптивен подход към регионалната противоракетна отбрана, ориентирана към заплахи от Иран. Той включва и кораби с радар Aegis в испанската военноморска станция Рота и AN/TPY-2 радар, базиран в Турция.

Доналд Туск: „Ако видите немски войници, не се паникьосвайте. Те са тук, за да помогнат“

🇩🇪🤝🇵🇱 „Ако видите немски войници, не се паникьосвайте. Те са тук, за да помогнат“ – така премиерът на Полша Доналд Туск избра да съобщи, че войници от Бундесвера са започнали да пристигат в страната за оказване на помощ за справяне с бедствието.

Полша се бори с опустошителните наводнения, които връхлетяха Централна Европа и оставиха под вода цели общности, отнемайки живота на най-малко 21 души. Министър-председателят на страната обяви, че Германия е предложила да изпрати войски, за да осигури подкрепа.

Той добави, че американските войски вече оказват подкрепа на засегнатите от наводненията общности в Южна Полша и че Турция също е предложила подобна помощ.

Нацистка Германия на Адолф Хитлер нахлу в Полша през септември 1939 г. заедно със Съветския съюз, анексирайки и разделяйки страната помежду си и предизвиквайки най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството.

Тази история отдавна е пречка в германо-полските отношения, като Варшава изисква финансови репарации от Берлин за опустошенията по време на войната, въпреки че отношенията между двете страни иначе са стабилни.

Полският премиер Доналд Туск, чешкият Петр Фиала, словашкият Роберт Фицо и австрийският канцлер Карл Нехамер се срещнаха с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в четвъртък в полския град Вроцлав, за да обсъдят общите усилия за справяне с бедствието.

Полша е получила предупреждение от съюзниците да сдържа противовъздушната си отбрана.

🇵🇱 На 28 август 2024 г. по време на пресконференция полският премиер Доналд Туск сподели, че съюзниците са го посъветвали да прояви сдържаност, когато става въпрос за отговор срещу неидентифицирани обекти, навлизащи в полското въздушно пространство.

Туск призна, че доста често е трудно да се определи дали целта има граждански произход или не, цитира думите му местният ежедневник Rzeczpospolita. Освен това, Полша е била посъветвана от партньорите си винаги да проявява сдържаност, освен в случаите на пряка заплаха за сигурността ѝ.

Пълноправен член на Алианса от 1999 г. насам, Полша често вдига под тревога бойната си авиация, за да защити въздушното си пространство от потенциалната заплаха от мащабните въздушни атаки, които Русия периодично извършва срещу Украйна. До момента изтребители на полските ВВС не са били използвани за прехващане на крилати ракети или дронове, изстреляни от руските сили по цели в Украйна.

Окончателното решение за свалянето на въздушен обект в мирно време се взема от генерал Макией Клиш, изпълняващ длъжността оперативен командир на полските въоръжени сили. Туск посочи, че е отворен за промяна на законодателството за това кой носи отговорността за подобно решение и увери, че Полша може да промени правилата веднага щом сметне за необходимо.

Припомняме, че рано сутринта в понеделник руски дрон навлезе на близо 30 километра в полското въздушно пространство, на фона на една от най-мащабните и продължителни въздушни атаки срещу Украйна от началото на пълномащабната инвазия преди две години и половина. Това обаче далеч не е първият подобен случай, при който въздушното пространство на НАТО е нарушено в резултат на безотговорните действия на руските въздушно-космически сили.

Русия изстреля канонада от над 200 ракети и дронове срещу мишени в 15 от общо 24-те области на Украйна този понеделник. Цел на атаката бяха предимно обекти от критичната инфраструктура на страната, в т.ч. енергийни съоръжения (топло- и водноелектрически централи, електрически подстанции и газокомпресорни станции), съоръжения на военно-промишления комплекс (летища, складове за съхранение на авиационно оръжие) и железопътната мрежа.

Туск и Фиала: Полша и Чехия няма да пращат войски в Украйна

Полският премиер Доналд Туск заяви днес, че страната не обмисля изпращането на войски в Украйна. Той каза това в Прага след среща с чешкия премиер Петр Фиала и добави, че Полша е готова да участва във всяка инициатива, която ще сложи край на войната в Украйна.

Фила каза, че Чехия също няма да изпрати военни подкрепления в Украйна и че Полша е готова да участва в чешката инициатива за осигуряване на оръжие за Украйна от страни извън ЕС, съобщава Ройтерс.