Украйна търси диалог с Полша заради указа за честване на УВА.

🇺🇦🤝🇵🇱 Опитът на Украйна да загаси един от най-острите дипломатически пожари с Полша от началото на инвазията дойде от министъра на външните работи Андрий Сибиха, който в своето изявление, написано едновременно на украински и полски език, призова страните да „понижат емоционалната температура" и да върнат спора, където му е мястото – в ръцете на историците.

Повод за напрежението стана указ, подписан от президента Володимир Зеленски на 26 май, с който елитна част към Силите за специални операции (ССО) получи почетно название „Герои на УВА" – отличие, което за Полша не звучи като военна почест, а като освещаване на група, отговорна за едно от най-кървавите етнически кланета от годините на Втората световна война. Спорът подложи на изпитание един съюз, който от февруари 2022 г. насам е логистичният и политическият гръбнак на украинската отбрана.

Указът се отнесе до Отделния център за специални операции „Север" към ССО, а крайната цел е „възраждането на историческите традиции на националната армия" и признание за изпълнението на бойните задачи в защита на териториалната цялост и независимостта на страната. Украинската въстаническа армия (УВА) е въоръженото крило на украинския национализъм през 40-те години – формация, която воюва едновременно срещу Нацистка Германия и Съветския съюз за независима Украйна и която в историческата памет на украинците е символ на антисъветската съпротива. В полската памет обаче същата абревиатура стои на противоположната крайност.

УВА е сред основните извършители на Волинското клане – поредица от масови убийства от периода 1943–1945 г. Според оценките на Института за национална памет (IPN) и полски историци, те отнемат живота на 100 000 поляци, а според някои изчисления дори 120 000, предимно цивилни. Кулминацията настъпва на 11 юли 1943 г. – ден, станал известен в полската историография като „кървавата неделя", когато едновременно са нападнати около 100 полски села. Хиляди украинци също загиват при ответните убийства от полска страна в годините на взаимно отмъщение. Именно тази незарасла рана превръща всеки украински опит да реабилитира УВА в неизбежен дипломатически детонатор.

Реакцията във Варшава беше мигновена и стигна до най-високо държавно ниво. Президентът Карол Навроцки – историк по образование и бивш ръководител на Института за национална памет (IPN) – заяви, че ще поиска от Капитулата на ордена да обсъди отнемането на Ордена на белия орел, най-високото полско държавно отличие, връчено на Зеленски на 5 април 2023 г. от тогавашния президент Анджей Дуда за неговия принос в укрепването на двустранните отношения. Заседанието на Капитулата е насрочено за 8 юни 2026 г. Навроцки не пести думи: според него решението на Киев „показва, че Украйна по манталитет – като прославя бандити и убийци от УВА – не е готова да бъде част от европейското семейство". По-предпазлив остана премиеа Доналд Туск, който, без да омаловажава историческата чувствителност на въпроса, предупреди, че единственият, който би спечелил от конфликт между Полша и Украйна, е Русия.

Точно това е и нервът на посланието на Сибиха. „Ескалацията на напрежението между Украйна и Полша не е в интерес нито на украинците, нито на поляците", заяви Сибиха. „Ангажирани сме с обсъждане на всички казуси, включително най-трудните, в дух на взаимно разбирателство и откритост", увери той, изразявайки благодарност към Полша за водещата роля в предоставянето на помощ за Киев. Сибиха призова емоциите да бъдат охладени и фокусът да се завърне върху общата заплаха: „Заплахата от нашия исторически враг, Русия, отново надвиснал над всички нас – украинци, поляци и други европейци. Не можем да забравим, че борбата помежду ни ще ни доведе до ръба на бездната."

Министърът оправда самото решение, измествайки отговорността за избора върху войниците. Според тях то е избрано от украински бойци, решили да да почетат онези, които също са се борили срещу „имперска Москва", и той настоя, че „знам със сигурност, че нашите военни не са имали абсолютно никакви антиполски намерения". Сибиха припомни сближаването по най-болезнения исторически възел през последните години – ексхумациите и повторното погребване на тленните останки на полските жертви и съвместните срещи на полски и украински историци. Този напредък „се основа не на политически лозунги, а на архивни документи, записи и академични изследвания, проправили пътя за диалог по чувствителни теми и в крайна сметка ни позволиха да се чуем един друг", подчерта той.

Спорът се разгръща в три едновременни посоки, всяка от които илюстрира защо историята по тези географски ширини има същата тежест, каквато и настоящето. Първата е вътрешната политика. Карол Навроцки триумфира на президентските избори през 2025 г. като кандидат на консервативно-националистическия лагер, а неговата кариера начело на Института за национална памет беше изградена именно върху политиката на историческата памет. За него Волин не е второстепенна тема, а основополагащ въпрос. Сблъсъкът между твърдата му линия и сдържаната позиция на бившия премиер Туск очертава типичното за политическа система в Полша напрежение между президента и премиера – и превръща справянето със ситуацията във въпрос не само на външна, но и на вътрешна политика.

Втората линия е стратегическа. От началото на пълномащабната война на Путин срещу Украйна, Полша все още е ключов съюзник, но и основен сухопътен коридор, през който западната военна помощ достига до украинския фронт, и страната с най-последователната и непреклонна политическа подкрепа за Киев в пределите на НАТО и ЕС. Тъкмо това придава оперативна тежест на иначе историческия спор: евентуална ерозия на доверието между страните може да се окаже, че има изключително висока цена, обуславяща се от дипломатически комюникета, а бойната логистика и политическия капитал. Тук идва и третата линия – информационната. Предупреждението на Туск, че от евентуален полско-украински разрив може да спечели единствено Москва, изтъква добра конкретна въздушна опасност; разривите по историческата ос са сред малкото пукнатини в западната подкрепа, от които руската пропаганда би могла да се възползва, за да разшири, без сама да полага усилие.

Спорът допуска и един по-конкретен прочит, който Сибиха се опита да извади напред: че инициативата идва „отдолу", от самите военнослужещи, а не е премислен политически жест на Банкова. Фактологическата следа обаче сочи към усложнение – почетното наименование е придобито с президентски указ, т.е. носи подписа на държавния глава независимо от кого точно е предложен. За Варшава разграничението между инициатива на отделни войници и държавно решение е без значение: документът остава държавен акт, при това в момент на крехко примирие във връзка с ексхумациите, което Киев рискува да обезсили със собствената си ръка.

Волинският въпрос остава структурният предел на едно иначе стратегическо партньорство, което на този етап няма алтернатива – всеки път, когато историческата памет се сблъска с военната нужда, печели онзи, който има интерес и двете страни да гледат назад, вместо на изток.

Вдовици на загинали в Украйна маршируваха на 9 май в Чита: Войната прекроява Деня на победата

🇷🇺🪖🕯️ Вдовици и майки на руски военнослужещи, загинали в Украйна, преминаха на парад по повод Деня на победата, проведен вчера в град Чита, административен център на Забайкалския край. Местни медии описаха това като прецедент за ежегодните чествания на победата срещу Нацистка Германия във Втората световна война.

Кадри, публикувани от независимата медия RusNews, показват жените да маршируват в строй през централния площад на града, облечени в еднакви якета във военен стил. Според градската администрация на Чита в парада са участвали и кадети от местен интернат, а шествието е било затворено от жени, носещи портрети на загинали военнослужещи.

Във видео, споделено от разследващото издание „Агентство“, водещият описва униформите на майки и вдовици на „героите от специалната военна операция“ като „символ на отговорност, вярност и несломима вяра в онези, които сега са на предна линия“.

„Зад всяка стъпка на тази колона стоят вяра, надежда и любов“, посочва друг водещ. „Във всеки поглед се четат болката от загубата и безмерна гордост.“

Антропологът Александра Архипова съобщи в отделна публикация, че регионалните власти в Руската федерация са получили инструкции преди празника, според които длъжностните лица трябва да избягват думата „парад“ и вместо това да наричат събитията „тържествен марш“.

Позовавайки се на местни източници, Архипова разкри, че плакати, съдържащи ревизирана терминология, са били забелязани в множество градове като Краснодар, Уфа и Челябинск. Появата на близки на военнослужещи, загинали в това, което Кремъл определя като „специална военна операция“, отразява как ежегодните чествания на 9 май в Русия се трансформират все повече под влиянието на войната срещу Украйна, която вече се намира в своята пета година.

Руските власти вплетоха конфликта в церемониите за Деня на победата още от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и определиха войната като част от мащабна историческа борба срещу „нацизма“.

Руските власти затегнаха мерките за сигурност около тазгодишните събития по повод Деня на победата след серия от тежки украински удари с дронове и саботажни акции на територията на Русия, докато няколко области ограничиха или отмениха публичните тържества.

Украйна отбелязва Деня на паметта и победата над нацизма.

🇺🇦🙏 На 8 май Украйна отбелязва официално Деня на паметта и победата над нацизма, присъединявайки се към европейската традиция за почит към жертвите от периода 1939–1945 г. В официално изявление, публикувано от Генералния щаб на ВСУ, се подчертава, че този ден не е повод за триумфални паради, а за дълбок поклон пред човешкия принос и паметта на над осем милиона украинци, загубили живота си в най-кръвопролитната война в човешката история. Новият прочит беше утвърден със закон през 2023 г. и заменя съветския модел на честване с фокус върху човешката съдба и универсалния символ на червения мак.

Генщабът припомня, че Втората световна война започва като директен резултат от тайните договорки между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и Съветския съюз, които разглеждат украинските земи и народ единствено като ресурс за своите геополитически игри. Докато милиони украинци са проявявали героизъм на всички фронтове в редиците на Антихитлеристката коалиция, изгонването на нацистите не донася жадуваната свобода. Вместо това, украинската земя се сблъсква с втората вълна на комунистическия терор, белязана от „месните щурмове“ на зле въоръжените мобилизирани, депортацията на кримските татари и изкуствения глад от 1946–1947 г.

Към днешна дата украинското военно командване критикува остро Кремъл за това, че превръща почитта към жертвите на войната в агресивен квазирелигиозен култ, известен като „победобесие“. Според изявлението на генералния щаб, Руската федерация активно манипулира и фабрикува исторически факти, за да си издейства морална индулгенция за настоящите престъпления. Изтъквайки своята уж „изключителна роля“ в победата над нацизма, агресорът използва миналото като параван за провеждането на още и още актове на геноцид и военни престъпления срещу държавата и народа на Украйна, чийто защитници виждат в днешната си борба пряко продължение на стремежа към суверенитет и свобода, потъпкан от тоталитарните системи на миналия век.

Парадите за 9 май в Русия: Под една четвърт от регионалните центрове ще видят бойна техника

🇷🇺🎖️ Парадите с маршируващи колони и маневри на военно оборудване за Деня на победата на 9 май ще се проведат в под една четвърт от 85-те регионални центъра на Руската федерация, в т.ч. анексираните Крим и Севастопол.

Това показват изчисления на „Вёрстка“, публикувани в сряда, според които властите в част от регионите са обяснили това с мерки за сигурност, а на други места парадите са били отменени без широка обществена гласност.

Паради с марш и бойна техника ще има само в 18 регионални столици

Мероприятия с марш на военни части и преминаване на техника, дори ако става дума за ретро автомобили или стари танкове в движение, ще се състоят в едва 18 регионални столици (21,2%), например Ярославъл, Волгоград, Хабаровск, Красноярск, Пенза, Уфа, Горно-Алтайск и Петропавловск-Камчатски.

В други 37 регионални столици (43,5%) парадите ще преминат или без военна техника (в някои региони това е практика от няколко години), или без потвърждение за участието ѝ, или с други ограничения. Най-известният пример е Москва, където ще има пехотни част и въздушен компонент, но няма да има танкове и друга наземна техника и няма да маршируват възпитаниците на суворовските, нахимовските училища и кадетските корпуси.

В Санкт Петербург: Без техника и кадети

Идентична е ситуацията в Санкт Петербург, където парадът ще премине без сухопътна техника и авиация, но и без суворовци, нахимовци и кадети. В същото време обаче в северната столица за първи път беше решено да се проведе акцията „Безсмъртен флот“.

Сред градовете, където преминаването на техника е отменено или не е обявено, или е съкратен пехотният състав, са Владимир, Кострома, Тула, Твер, Владивосток, Калининград, Екатеринбург и Челябинск.

В 27 регионални столици (31,8%) местните власти директно се отказаха от провеждането на парад или просто не са го включили в празничната си програма. Сред тях са приграничните Белгород, Брянск и Курск, Ростов на Дон, незаконно анексираните Симферопол и Севастопол, както и Орел, Краснодар, Воронеж, Липецк, Калуга, Нижни Новгород и Магадан. За три града – Грозни, Иваново и Черкеск – данните са недостатъчни или все още няма окончателно решение.

Отменени салюти и проблеми с комуникациите

В много региони са отменени празничните салюти, а акцията „Безсмъртен полк“ ще се проведе изцяло онлайн в условията на специфични мерки за сигурност, предприети от регионалните власти. Във Волгоград например беше забранено присъствието с детски колички и домашни любимци, въпреки че е планиран цялостен парад.

По-рано „Вёрстка“ съобщи, че мобилните оператори Т2 и МТС са предупредили московчани за потенциални проблеми с гласовата връзка в дните преди 9 май. Според представител на Т2 от 5 май гласовите услуги ще бъдат достъпни предимно в 3G мрежи, което може да предизвика смущения в местности със слабо покритие. МТС предупреди и за прекъсвания в работата на интернет в Москва между 7 и 9 май, като отбеляза, че дори „белите списъци“ може да не функционират коректно.

Берлин отново забрани руските символи за 9 май: Историята не бива да оправдава агресията.

🇩🇪🚫🇷🇺 Властите в Берлин официално преиздадоха забраната за показване на съветски и руски символи на големите военни мемориали за предстоящите чествания на 8 и 9 май. Ограниченията влизат в сила при съветските мемориали в Трептов парк, Тиргартен и Шонхолцер Хайде, предаде Deutsche Welle.

Административната заповед, първоначално изготвена в края на април и публикувана на 6 май, ограничава обществения достъп и правото на събрания в близост до тези обекти от ранната сутрин на 8 май до късната вечер на 9 май. Забранените предмети включват военни униформи, отличителни знаци за ранг, Георгиевски ленти и буквите Z и V.

Забраната обхваща също знамена и предмети, представящи Русия, Съветския съюз, Беларус и Чеченската република, както и портрети на техните лидери. Ограничени са и всички карти на Украйна, които не показват страната в нейните международно признати граници.

Полицията ограничи изпълнението на руски военни маршове и песни, различните версии на „Свещена война“ и всякакви други публични действия, които биха могли да се тълкуват като оправдаване на пълномащабната инвазия в Украйна.

Тези правила се прилагат за всички посетители на посочените места, с изключение на дипломатически делегации и конкретни длъжностни лица. Ветераните от Втората световна война също имат право да носят своите униформи и медали, а забранените символи са разрешени само когато са част от венци или цветни композиции, полагани пред паметниците.

Столичната администрация обясни, че символи като Георгиевската лента и знамената на Съветския съюз са придобили различно значение с оглед на текущата геополитическа ситуация. Служители на градската управа посочиха, че посланията на Кремъл свързват историческата победа над нацизма с текущите военни действия срещу Украйна, което прави невъзможно за властите да отделят историческото възпоменание от активната подкрепа за настоящата руска агресия.

Символът Z е изрично посочен като знак за одобрение на инвазията и неговото показване може да доведе до наказателно преследване. Освен това градът изрази загриженост за многобройното население от украински бежанци, живеещи в момента в Берлин. За тези лица показването на подобни военни символи се разглежда като форма на сплашване.

Тези ограничения се прилагат ежегодно от 2022 г. насам. В предходни години полицията докладва за редица нарушения и конфискува стотици предмети, сред които части от униформи и знамена. Предишни събития бяха арена на напрежение между различни групи на тези обекти, което наложи полицейска намеса за поддържане на обществения ред.

Музеят в Нарва, Естония, ще изложи плакат, наричащ руския президент Владимир Путин „военен престъпник“, на стената на замъка Херман този 9 май. Тази инсталация продължава традицията, установена през 2023 г.

Според директора на музея знамето служи като символично напомняне за настоящите събития за граничния град по време на Деня на Европа. В допълнение към плаката, музеят ще бъде домакин на изложба, озаглавена „Мариупол – град на щастието, град-призрак“, и ще организира международна конференция, която насърчава открит диалог за войната и нейното въздействие върху културата.

Отряд „Браво" на Кралския флот взриви 250 кг германска бомба в Плимут, предизвикала евакуация на 1260 домакинства.

🇬🇧💣🇩🇪 Сапьори от отряд „Браво" на Кралския военноморски флот извърши контролирана детонация на германска авиобомба от Втората световна война с тегло 250 кг в район Саутуей на Плимут малко след 11:00 ч. местно време на 1 май.

Преди детонацията 1260 домакинства бяха евакуирани, а около нея беше изграден кордон с радиус 400 метра. Бомбата беше открита в сряда следобед на строителна площадка в близост до Flamborough Road. Експертите на сапьорната група установиха, че взривният механизъм е твърде нестабилен за транспортирне, поради което беше взето решение за провеждане на операцията на мястото на откриване.

Отряд „Браво" е базирано в HMNB Devonport, главната база на Кралския флот в Югозападна Англия. Единицата отговаря за обезвреждане на морски мини, неексплодирали бомби и взривни устройства в крайбрежните води, на корабни единици и във военноморски обекти. Същата група беше натоварена и с операцията през февруари 2024 г. в район Кейхам, когато 500 кг германска авиобомба беше изнесена от градината на жилищна сграда и взривена в открито море – действия, за които главните оператори старши сержант Крейг Мадок и Пол Картрайт получиха кралски отличия през юни 2025 г.

В случая в Саутуей сапьорите имаха 12 часа от потвърждаване на находката до завършване на защитните мерки. Около бомбата беше изградена пясъчна обвивка от стотици тонове пясък, а съседните жилищни и обществени сгради бяха обложени с допълнителни защитни конструкции за отклоняване на взривната вълна и абсорбиране на летящи отломки. Този подход, включващ формиране на „mitigation arena", се прилага винаги, когато снарядът е разположен в гъсто застроена зона, а транспортирането му крие висок риск от детонация.

Алтернативните методи в арсенала на сапьорното звено включват изкопаване на дълбоки траншеи и образуване на земни валове за пренасочване на ударната вълна, както и обезвреждане на взривни устройства с насочена водна струя (water disruptor) за разрушаване на корпуса с минимален взривен импулс. Изборът на даден метод се определя от стабилността на взривателя, плътността на застрояването и оценката за риск при придвижване.

Конкретиката на детонацията отговаря на стандартния британски протокол за обезвреждане на немски бомби от тип SC-250 (Sprengbombe Cylindrisch 250) – серия с общо предназначение, използвана масово от Луфтвафе през периода 1939–1945 г. с общо тегло 250 кг, от които около 125 кг взривно вещество. Боеприпасът остава активна заплаха в британски градове повече от 80 години след края на войната – по време на лондонския Блиц Плимут е обект на 59 въздушни нападения, в резултат на които са унищожени над 3700 сгради и поразени над 18 000 други. Военноморската база на града, която е основна цел на бомбардировките, до ден-днешен остава най-голямата военна корабостроителница в Западна Европа.

Британското министерство на отбраната съобщи, че детонацията не е причинила значителни щети на околните сгради, а праховата вълна не съдържа токсични вещества. 400-метровият кордон беше вдигнат почти веднага след контролирана проверка на терена, а евакуираните жители получиха разрешение да се върнат по домовете си в рамките на следобеда. Местните власти в Плимут потвърдиха, че няма съобщения за пострадали лица или щети по подземна инфраструктура. Никакви материали с потенциално радиоактивно или химично замърсяване не са били установени в района.

По данни на компанията 1st Line Defence, специализирана в управлението на риска от невзривени боеприпаси, Плимут попада сред градовете в Англия с най-висока плътност на такива от Втората световна война. Само през последните 12 месеца сапьорите на „Браво" проведоха няколко мащабни операции в Югозападна Англия, като операцията в Кейхам през февруари 2024 г. доведе до евакуацията на над 10 000 жители. Настоящата серия от находки върви успоредно с засилването на градското строителство в стари жилищни и индустриални райони, при което се изваждат боеприпаси, останали под застроена земя за десетилетия.

Отговорността за обезвреждане на невзривени боеприпаси е разпределена между отделните родове войски на Обединеното кралство. 11-ти полк за унищожаване и претърсване на боеприпаси (Кралски логистичен корпус) и 35-ти инженерен полк (8-ма инженерна бригада), и двете част от Британската армия, са отговорни за всички невзривени обекти на сушата, а групите на флота от Девънпорт обхващат подводните и крайбрежните операции, както и сложните случаи в близост до военноморски обекти и приливни води. Извършването на in situ детонация в граждански район попада в полето на най-висок оперативен риск, тъй като изисква едновременно изграждане на защитни мерки в реално време и поддържане на евакуационен периметър без нарушаване на обществения ред. Приключването на операцията в Саутуей за под 16 часа от откриване на находката до връщане на местните жители по домовете беше определена от командването като успешен пример за работа в плътна градска среда.

Април 1945: Масовото самоубийство на обикновените германци в края на Втората световна война

🔙 Април 1945 г. Последните дни от Втората световна война в Европа. Отбраната на Нацистка Германия се срива, западните съюзници настъпват през река Рейн, а Червената армия помита страната от изток, като извършва огромни зверства.

На 30 април нацисткият фюрер Адолф Хитлер се самоубива с куршум в главата. Мнозина лидери на Третия райх правят същото. Но те не са единствените, които отнемат живота си. До 8 май, деня на безусловната капитулация на Нацистка Германия, хиляди обикновени германски мъже, жени и деца се самоубиват в безпрецедентна вълна от покруса.

Това е история, разказана от германския автор и историк-документалист Флориан Хубер в неговия бестселър от 2015 г. Излиза във версия на английски език 4 години по-късно под заглавието „Обещай ми, че ще се застреляш: Падението на обикновените германци, 1945“ от британското издателство Allen Lane.

„Какво е подтикнало цели семейства, които в повечето случаи вече са издържали години на лишения, въздушни бомбардировки и смърт в битки, да направят това?“, пита описанието на книгата от Allen Lane. Това е въпросът, на който Хубер се опитва да отговори чрез свидетелства на очевидци и архивни проучвания.

Най-голямото масово самоубийство в Германия

Книгата се фокусира върху малкото градче Демин в североизточна Германия, където до 1000 германци от 15000 души население се самоубиват. Сред тях има дори деца, чиито родители са ги призовали да го направят. Някои родители дори отнемат живота на собствените си деца, преди да убият себе си.

„В продължение на години хората са били индоктринирани от германската пропаганда за това какво неизбежно ще се случи, ако враг стъпи на германска земя“, обясни Хубер в свое интервю за DW през 2015 г. Слуховете за плячкосване, изнасилвания и варварски осакатявания, извършвани от Червената армия, ужасяват германците.

„Хората са вярвали, че единственият начин да избягат от тези ужаси е самоубийството“, каза авторът. Удавяния, разстрели, обесвания и поглъщане на отрова са били най-често срещаните средства за отнемане на живота.

Въпреки че Демин се счита за най-мащабното масово самоубийство в германската история, Хубер подчертава, че градът далеч не е изолиран случай, като страхът и паниката не са се ограничавали само до настъплението на съветската армия.

„Много хора са чувствали вина и съучастие. Страхували са се от това, което може да последва. Мнозина дори не са могли да си представят какъв може да бъде светът след тези 12 години в извънредно положение“, подчертава той. „Това чувство за обреченост не е било ограничено само до жителите на Източна Германия. То преобладава в цялата страна... Цели семейства са се самоубивали в цяла Германия.“

Табу по време на комунизма

Докато английските издатели определят книгата като „потулена“ история и „една от последните неразказани истории на Третия райх“, британският ежедневник The Guardian отбелязва, че европейският историк Кристиан Гьошел е изследвал темата в своята книга от 2009 г. „Самоубийството в нацистка Германия“.

Но когато първоначално през 2015 г. книгата му е публикувана, Хубер споделя, че темата е била табу в Германия толкова дълго заради твърдата позиция на комунистическата партия в бившата ГДР срещу всичко, което хвърля лоша светлина върху Съветския съюз и Червената армия.

Освен това мнозина от онези, които са били освободени от нацистката власт след войната, са гледали на онова време като на облекчение, а често дори като на празник. „Но това, което много други видяха, е обратното“, казва Хубер. „До такава степен, че са вярвали, че нямат друг избор, освен да сложат край на живота си.“

 

📸 Снимка: Американски войници по време на отпуск в Париж четат военния вестник на САЩ „Stars and Stripes“, чието заглавие на първа страница съобщава за смъртта на Хитлер. Германският диктатор се самоубива на 30 април 1945 г. след колапса на Третия райх. (Corbis/Getty Images)

Парадът на Червения площад в Москва ще се проведе без сухопътна техника.

🇷🇺 На 9 май Червеният площад в Москва ще осъмне без традиционния тътен на верижна техника, тъй като Министерство на отбраната на Руската федерация официално потвърди, че 81-годишнината от победата във Втората световна война ще бъде отбелязана само от маршируващи блокове, съставени от офицери и курсанти от висшите военни академии.

За първи път в историята на парада традиционната демонстрация на танкове, ракетни комплекси и бронирана техника, е напълно заличена от сценария. Официален мотив за безпрецедентния ход е „текущата оперативна обстановка“, което на езика на военния реализъм означава пълна концентрация на ресурси и способности във войната срещу Украйна.

Това решение бележи остър завой в държавната символика и церемониалната архитектура на Кремъл. Вместо естетиката на парадния плац, държавната медийна машина ще заложи на хибриден формат. Зрителите ще видят директни включвания от командните пунктове на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН) и бойните дежурства на кораби от Военноморския флот. Посланието е недвусмислено: Москва остава в състояние на пълна бойна готовност, а парадът вече не е витрина, а работен процес.

Логистичният натиск и необходимостта от всяка единица изправна техника за нуждите на „специалната военна операция“ диктуват този дефицит. През последните години количеството техника на Червения площад намаля прогресивно – през 2023 г. например в парада участва един-единствен танк – Т-34 от Втората световна война.

Когато колосалните загуби на оборудване са направили всяка една машина ценна, разходът на подобен ресурс за полиране на паветата очевидно се счита за недопустим лукс, а ерозията на парадния блясък оголва реалната тежест, която войната в Украйна налага на руската военна машина.

Междувременно небето ще бъде натоварено с непосилната задача да компенсира отсъствието на земята. Над куполите на „Свети Василий Блажени“ ще прелети мащабна въздушна армада от 55 самолета и 17 вертолета – цифра, която изглежда парадоксално висока на фона на „аскетизма“ на паветата. В авангарда на авиационния компонент от парада ще преминат стратегическите ракетоносци Ту-160 и ветераните на ядреното възпиране Ту-95МС, ескортирани от летящия танкер Ил-78. Веднага след тях, в плътен строй, ще прелетят прехваначите МиГ-31К, носители на хиперзвукови комплекси „Кинжал“, следвани от острието на фронтовата авиация: стелт изтребителите Су-57 и изтребители-бомбардировачи Су-34, които носят основния товар на въздушните удари по фронтовата линия.

Тази прекомерна концентрация на авиация е внимателно калибриран ход в рамките на предстоящата хибридна церемония. Полетът на елитните пилотажни групи „Руски витязи“ със Су-30СМ и „Стрижи“ с МиГ-29 в сложната фигура „Кубински диамант“ цели да запълни визуалния вакуум, предизвикан от отсъствието на ракетни системи, бронирана техника и артилерия на земята. Финалният акцент е поверен на шест щурмовика Су-25, които трябва да разсекат облаците над Кремъл със димна следа в цветовете на руското знаме.

В крайна сметка, тазгодишното издание на парада ще остане в историята не с това, което е минало по площада, а с онова, което е липсвало. Москва избира да гледа нагоре, защото погледът към земята поражда твърде много неудобни въпроси за един изтощителен конфликт.

Съветската инвазия в Полша: Забравената тъмна страна на Втората световна война

🔙 На 17 септември 1939 г. само 16 дни след германското нахлуване в Полша, Съветският съюз започна своята инвазия от изток, съгласно тайния пакт Молотов-Рибентроп, сключен месец по-рано.

Този акт на агресия раздели страната между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и СССР – и обяви смъртната присъда за милиони поляци. Докато светът отбелязва 1 септември 1939 г. като началото на Втората световна война, 17 септември 1939 г. остава символ на предателство, избелял в историческата памет. Съветските войски, водени от командири като Семьон Кривошеин, срещнаха силите на Вермахта в Брест, където отпразнуваха заедно „освобождението“ на полските земи с общ военен парад.

Още в първите дни от окупацията Червената армия и НКВД започнаха да извършват престъпления срещу полския народ. Масови депортации от източната част на страната към лагери в Сибир, където стотици хиляди полски граждани, между които жени, деца и интелектуалци, загинаха от глад, студ и изтощение.

През 1940 г. Катинското клане отне живота на повече от 22 000 полски офицери и елит, които бяха екзекутирани с изстрел в тила и заровени в масови гробове. Но това беше само върхът на айсберга: смазването на Армия Крайова, репресиите срещу католици и евреи, и систематични изнасилвания и грабежи, които унищожиха полската идентичност. Повече от 1,5 милиона поляци бяха депортирани, а стотици хиляди загинаха в своеобразен геноцид. Режимът на Сталин не се ограничи единствено до военни действия – той наложи повсеместен комунистически терор, който продължава след 1945 г. с фалшиви избори и репресии срещу организираната съпротива.

Паралелът със съвременните събития е неизбежен: руската агресия в Украйна от февруари 2022 г. повтаря модела от септември 1939 г. – нахлуване, масови убийства и отричане на историята.

Както тогава Москва твърдеше, че „защитава“ поляци, белоруси и украинци от нацистите, за да ги подчини на сталинския терор, така днес Кремъл говори за „защита“ на рускоговорящите в Донбас, докато в същото време извършва ежедневни бомбардировки, военни престъпления и отрича своите действия. Този модел на пропаганда и насилие е доказателство, че авторитарните режими не просто наследяват инструментите на предшествениците си, но и превръщат (лъже)историята в инструмент за оправдаване на собствените си империалистически амбиции.

Това повторение на историята ни напомня за опасностите, които крие забравата. Игнорирането на зверствата на сталинския режим – от Катинското клане до депортациите в Сибир – дава възможност на един съвременен диктаторски режим да се издигне без особени последствия.

В момента ставаме свидетели как Москва продължава да отрича отговорността си за съветските зверства, докато инвестира в пропаганда, пренаписваща историята в нейна полза. Това не е просто историческа грешка, но и директна заплаха за сигурността: докато днес Германия е една свободна и демократична държава и ключов партньор за Полша, Москва остава олицетворение на агресията, за да ни напомни, че без осъждане на миналото, настоящето и бъдещето остават уязвими.

От Токийския залив до днешния ден: Уроците, които светът забравя.

🇺🇸🇯🇵 На 2 септември 1945 г. на борда на бойния кораб USS Missouri, пуснал котва в Токийския залив, представители на Японската империя подписват Акта за капитулация, който слага окончателен край на Втората световна война.

Днес се навършват 80 години от този исторически момент – повратна точка, пренаредила международния ред и сложила край на най-кървавия конфликт в човешката история. Церемонията, на която присъстват съюзнически командири като генерал Дъглас Макартър символизира не само поражението на японския милитаризъм, но и началото на нова епоха, в която Съединените щати заемат водеща позиция в Тихия океан, а международната общност се опитва да изгради механизми за мир и сигурност.

Днес, осем десетилетия по-късно, споменът за този ден е и предупреждение. Имперските амбиции, довели до катастрофата на Япония, имат своите паралели в съвременността. Руската агресия срещу Украйна и нарастващата асертивност на Китай в Азия показват, че стремежът към териториално разширение и силово налагане на влияние не е останал в миналото.

Историята учи, че подобни авантюри могат да доведат до глобални катастрофи, а човечеството днес не е готово – нито морално, нито икономически, нито демографски – да плати отново тежката цена на евентуална световна война. Затова 80-годишнината от капитулацията на Япония трябва да бъде не просто повод за възпоменание, но и категорично напомняне за крехкостта на мира и нуждата от това да бъде защитен.

Туск призова Европа за същата решимост срещу руската агресия, каквато срещу Нацистка Германия.

Доналд Туск произнася речта си по време на честванията по случай 80 години от националното освобождение във Вагенинген, Нидерландия, 5 май 2025 г.
📸 Снимка: EPA/Albert Zawada via ANP

🇵🇱🤝🇳🇱 Полският премиер Доналд Туск призова Европа да прояви същата решимост и кураж срещу руската агресия, каквито е демонстрирала при победата над нацистка Германия. В реч по повод Деня на освобождението на Нидерландия, той направи паралел между Хитлеровата агресия през Втората световна война и руската инвазия в Украйна.

Пред събралото се множество във Вагенинген – мястото, където германските войски в Нидерландия подписват своята капитулация пред канадския генерал Чарлз Фаулкс на 5 май 1945 г. – бившият председател на Европейския съвет заяви:

„Това е третата година, в която отбелязваме победата над Третия райх в сянката на руската агресия срещу Украйна. Войната и разрушението се завърнаха с цялата си чудовищност.“

Той подчерта, че европейците трябва да проявят солидарност, която описа като "най-важната дума в моя личен политически речник", и да не „затварят очи пред възраждането на злото“. По думите му днешната ситуация изисква "мобилизация около основните ни ценности и сигурността на Европа".

Туск отдаде почит както на жертвите на нацизма, така и на съветския терор, споменавайки в едно изречение Аушвиц, ГУЛАГ и Катин.

„Ако искаме да оцелеем в този тъмен час, трябва отново да бъдем толкова смели и силни, колкото полските войници, които се сражаваха на тази земя преди 80 години.“

Речта на Туск беше последвана от инцидент – димна бомба избухна на сцената след изказването на нидерландския премиер Дик Схооф, при което двамата лидери бяха изведени от охраната. На този етап няма информация за арестувани.

По-рано петима активисти бяха задържани, след като прекъснаха речта на военния министър Рубен Брекелманс с викове "Свобода за Палестина", след като преодоляха огражденията на събитието. В края на словото си министърът заяви:

„Това, което се случи тук, е напомняне, че трябва да останем обединени и да не се делим – това е дълг за всички нас.“

Около 300 души се включиха в отделен протест срещу присъствието на министър-председателя Схоф и председателя на парламента Мартин Босма от крайнодясната PVV. Те разпънаха 80-метров банер с „червена линия“, символизиращ отговорността на Схоф за „кабинет, отказващ да начертае червена линия срещу мащабното насилие, извършвано от Израел, въпреки огромните доказателства за геноцид срещу палестинския народ“.

Полша започва дългоочакваната ексхумация на жертви от Втората световна война в Украйна.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша започна дългоочакваната ексхумация на тленни останки на поляци, убити от украински националисти по време на Втората световна война в тогавашното село Пузники, с което осъществя свое дългогодишно искане, предизвикало спорове между близките съюзници.

Редица полски правителства отправяха искания за предоставяне на достъп до обектите в Западна Украйна, които някога са попадали на територията на Полша и където според нейни служители е бил отнет живота на повече от 100 000 техни сънародници.

Проевропейското правителство на Доналд Туск получи зелена светлина от украинските власти да извърши издирване и ексхумация на тленните останки на полските жертви през ноември миналата година.

Ходът беше приветстван от Института за национална памет, чийто ръководител ще се съревновава с подкрепян от Туск кандидат в президентските избори през май.

„Това определено е положителен сигнал, че украинските власти са дали първото разрешение за този вид работа“, посочи говорителят на института Рафал Лескевич пред Ройтерс.

Украйна отхвърля определението „геноцид“, използвано от властите в Полша, за да назоват т.нар. Волинско клане – етническо прочистване срещу поляци, извършено от украински националисти в периода 1943-45 г. Властите в Киев посочват като аргумент в своя защита, че хиляди украинци са били убити в поредица от събития по това време, които са били част от по-широк конфликт между двете нации.

Събитията от въпросния исторически период са болезнена точка в двустранните отношения между Варшава и Киев в последните години, въпреки непоклатимата подкрепа, която оказват поляците на Украйна в нейната борба срещу руската агресия, включително приемайки близо милион бежанци.

Работата на обекта Пузники е насочена към ексхумация на тленните останки, последвана от тяхното идентифициране и погребение, уточниха от полското министерство на културата. На мястото ще се разположи работна група, наброяваща около 20 специалисти, а генетични изследвания ще извършва група, съставена от близо 50 учени.

Вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш призова Украйна да позволи продължаването на подобна дейност в бъдеще.

САЩ възстанови огромна база за бомбардировачи B-29 от Втората световна война в Тихия океан.

Работата по реновиране на Норт Фийлд, както се вижда на сателитни изображения, направени в периода на декември 2023 – януари 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸⚔️🇨🇳 Сателитни снимки показват огромното количество работа, свършена през изминалата година за възстановяване на над 1,8 милиона квадратни метра писти и друга инфраструктура от епохата на Втората световна война в историческия Норт Фийлд на американския остров Тиниан в Западния Пасифик.

Първоначално летището е изградено като стартова площадка за бомбардировачи B-29, изпълняващи мисии над Имперска Япония, включително онези, пуснали атомните бомби над градовете Хирошима и Нагасаки. Съоръжението беше подложено на модернизация, за да играе ролята на критичен възел във проектирането на военна мощ от страна на САЩ, с оригиналното му оформление, което би изправило дори съвременен противник пред предизвикателства, всяко едно от които може да бъде особено ценно в евентуална битка от висок клас в региона срещу Китай.

Поредица от сателитни снимки, заснети в периода от декември 2023 г. до януари 2025 г. илюстрира огромните мащаби на реконструкцията на изоставеното летище. Снимките, както можете да видите по-долу, показват постепенното разчистване на обраслите писти, пътеки за рулиране и прилежаща инфраструктура.

Работата по реновиране на международно летище Тиниан, както се вижда на сателитни изображения, направени в периода на януари 2022 – януари 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

Нови сателитни изображения от Planet Labs разкриват продължаващата работа за разширяването на международното летище Тиниан, още по-южно от Норт Фийлд, което също ще подкрепя военните операции на САЩ в региона. Както е видно от снимките по-долу, голяма нова перона и прилежаща пътека за рулиране се изграждат на север от сегашната писта на летището. Допълнителни обекти, включващи нови съоръжения за съхранение на гориво в главното пристанище в южния край на острова, също е включена в проекта за отклонение на полето, както можете да прочетете повече тук.

Норт Фийлд на остров Тиниан, както се вижда на сателитно изображение, направено през декември 2023 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

Норт Фийлд на остров Тиниан, както се вижда на сателитно изображение, направено на 29 януари 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

Американският флот и военновъздушните сили на САЩ работят заедно по военното строителство в Тиниан. Това е един от 14-те острова в състава на Американската общност на Северните Мариански острови. Намира се в западната част на Тихия океан на около 190 километра североизточно от Гуам, който е друга територия на САЩ, но не е част от тях.

В разгара на операциите през 1945 г. Норт Фийлд разполага с общо четири писти с дължина 2590 метра и свързаните с тях пътеки за рулиране, пространство за рампа за повече от 500 B-29 и други съоръжения за поддръжка на приблизително 40 000 служители, разположени в базата, според Службата за национални паркове на САЩ. Строителните батальони на ВМС на САЩ, по-известни като Seabees, ръководиха работата по разширяването на това, което беше много по-малко японско летище след превземането на острова през 1944 г.

„Тъй като формата на острова прилича поразително на Манхатън, Seabees го оформиха по модел и с имена на места, взаимствани от градските улици там“. Когато Втората световна война приключи, Норт Фийлд беше най-голямото летище в света. Но масовото редуциране във въоръжените сили, последвало края на войната, накара тогавашните военновъздушни сили на американската армия да изоставят изцяло съоръжението през 1947 г. и то почти не работи през следващите пет десетилетия.

Американските военнослужещи свършиха значително по-скромна работа по възраждане на части от летището Норт Фийлд в първите две десетилетия на новия век, за да разширят практичността му за тренировъчни цели. Степента на това е използването на една от нейните зони за писта като полу-подобрена ивица за кацане и зона за строги оперативни тренировки с предно разгръщане.

Норт Фийлд на остров Тиниан в Марианските острови – отправна точка за пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, Япония.
🛰️ Снимка: Bill Webster / 6th Bomb Group Association

„Нашите летци в Тиниан успешно разширяват възможностите ни за гъвкаво бойно използване, за да подобрят възпирането, да увеличат гъвкавостта и, ако е нужно, да генерират бързо бойна мощ“, каза в изявление по това време началникът на щаба на военновъздушните сили генерал Дейвид У. Алвин. „Те са водещите за напредъка на нашата схема за маневриране в Индо-Тихоокеанския регион.“

Agile Combat Employment (ACE) се отнася до набор от концепции за операции, усъвършенствани от военновъздушните сили от няколко години насам, които са силно фокусирани върху краткосрочно предизвестие и нередовно разполагане, често в нетрадиционни и строги локали. Разширяването на наличните оперативни места, включително идентична работа за обновяване на Нортуест Филйд на Гуам, както и нови възможности за камуфлаж, прикриване и измама, също са важни елементи на ACE. Основната идея е да се намали уязвимостта чрез обръщане на насочването на врага и други цикли на планиране.

Притесненията за наличието на големи установени съоръжения, особено във всеки бъдещ конфликт от висок клас в Тихия океан, където съоръжения като Андерсен в Гуам биха били основни цели, са ключови двигатели зад ACE. Други клонове на американската армия, като Корпусът на морската пехота на САЩ, разработват свои собствени експедиционни и разпределени концепции за операции по същите общи причини.

Вдигане на Малчугана, урановата бомба, разработена от Армията на САЩ в рамките на Проекта „Манхатън“, хвърлена от стратегически бомбардировач B-29 Superfortress над Хирошима, Япония, на 6 август 1945 г.
🛰️ Снимка: 6th Bomb Group Association

В този контекст се появи и разгорещен дебат за това дали армията трябва да направи повече, за да укрепи физически своите бази срещу противникови атаки. ВВС до голяма степен се отказаха от пасивното втвърдяване в полза на активната противовъздушна и противоракетна отбрана и ACE. Огромна нова архитектура за противовъздушна отбрана се изгражда в Гуам съгласно въпросната по-широка стратегия. Това се случва въпреки глобалните тенденции, които вървят в обратна посока по отношение на втвърдяването, особено в Китай, както можете да прочетете повече тук.

Възстановяването на Норт Фийлд осигурява не само допълнителна оперативна локация, но и такава, която по своята същност е по-трудна за унищожаване от противник. Врагът би трябвало да отдели значителни ресурси, за да осигури разрушаването, да не говорим за унищожаването на въпросното съоръжение и пистите му. Авибазата Андерсен на Гуам, абсолютно стратегически критично място за въздушните операции на САЩ в Западния Пасифик, разположено на юг от Тиниан, е подобно разтегнато съоръжение.

Все пак през декември мозъчният тръст Stimson Center публикува доклад, в който се подчертава опасността от китайски ракетни удари, насочени единствено към създаването на кратери по пистите за излитане и кацане, които да попречат на въздушните операции в ключовите тихоокеански бази на САЩ.

Самолетите, действащи от Норт Фийлд, биха могли редовно да се движат между различни места за паркиране на подобната на мрежа перона на базата, което би направило много по-трудно за врага да постигне максимално унищожение чрез насочване само към една секция. В доклад, публикуван през януари, мозъчният тръст на Hudson Institute се посочва, че само 10 ракети с бойни глави, способни да разпръснат касетъчни боеприпаси в зони с диаметър 140 метра, биха могли да бъдат достатъчни, за да неутрализират всички открити самолети на земята и съоръженията за съхранение на гориво в американски бази като въздушната база на морската пехота Ивакуни в Япония, военноморската база за поддръжка Диего Гарсия в Индийския океан или военновъздушната база Лангли във Вирджиния.

Всичко това също така подчертава нарастващия интерес към нови независими от пистата самолети, с екипаж и без екипаж, в американската армия. Проектите за късо и вертикално излитане и кацане биха могли да използват и възстановения Норт Фийлд. Подчертавайки това, предно разположените в Япония изтребители с възможност за кратко излитане и вертикално кацане F-35B Joint Strike Fighter проведоха рутинно тренировъчно разполагане на международното летище Тиниан през януари.

Армията на САЩ също така използва мобилни системи за спиране, за да осигури критични граници на безопасност за тактически самолети, работещи от по-къси писти, включително на отдалечени и неприветливи места като Норт Фийлд. Отбранителният контрактор General Atomics стигна още по-далеч, като предложи адаптирането на Electromagnetic Aircraft Launch System (EMALS) и Advanced Arresting Gear (AAG) – катапулти, първоначално разработени от него за самолетоносачите от клас Ford на ВМС на САЩ – за да поддържат полети на сушата.

Норт Фийлд е само едно от редица летища в Западния Пасифик, които биват подготвяни да приемат бойни самолети в сценарий на евентуална война с Китай, като изглежда е най-голямото такова и то с голяма разлика пред останалите. Въпреки че не са закалени от вражески атаки по никакъв начин, наличието на толкова много летища като потенциални оперативни зони дълбоко усложнява процеса на насочване при врага и натоварва ценните ресурси, особено оръжията за противопоставяне, които биха били използвани за нанасяне на удари срещу американските въздушни сили там, където са най-уязвими, а именно на земята.

Неексплодирала бомба от Втората световна война избухна на летище в Япония

🇯🇵💣 Неексплодирала бомба от времето на Втората световна война избухна на писта за рулиране на летище Миядзаки в югозападна Япония в сряда сутринта, което наложи затварянето на пистата му, въпреки че няма съобщения за ранени, съобщиха властите.

Видеозаписи от колежа по гражданска авиация, който използва летището като база за обучение на пилоти, показаха черен облак от прах и отломки, издигащи се от земята само две минути след като самолет премина наблизо.

Министерството на транспорта съобщи, че неговите служители са открили дупка с диаметър 7 метра и дълбочина 1 метър на пътеката за рулиране след експлозия, чута около 8 часа сутринта. Отделът за обезвреждане на взривни боеприпаси на японските сухопътни сили за самоотбрана проучи мястото.

Всички полети от и до летището, от което са излитали пилотите, изпълнявали мисии "камикадзе" по време на Втората световна война, са спрени от около 9 часа сутринта, като летищните власти позволяват на всяка авиокомпания да реши кога да поднови своите услуги в четвъртък.

Главният секретар на кабинета Йошимаса Хаяши каза на пресконференция в Токио, че произведена в САЩ бомба е причината за експлозията.

Бивша въздушна база на японския императорски флот, летището често е било засегнато от открития на неексплодирали американски бомби от Втората световна война. Два неексплодирали снаряда бяха открити на летището през 2011 г. и още един през 2021 г.

Местните пожарникари съобщиха, че около 8:10 сутринта са получили сигнал за експлозия. Полицията инструктира персонала на летището да евакуира района. След инцидента се образуваха дълги опашки пред гишетата на авиокомпаниите във фоайето на летището.

„Бях се прехвърлил на друг полет, но и той беше отменен, така че говорих с моята компания и реших да удължа престоя си“, каза Шун Акахори, 28-годишен от Осака, който посещаваше префектурата по работа.

Съоръжението е на около 5 километра от центъра на Миядзаки, столицата на префектура Миядзаки, и обслужва вътрешни маршрути, включително тези до и от летище Ханеда в Токио и летище Осака, както и международни маршрути.

A400M на кралските военновъздушни сили извършиха своеобразен десант над Нормандия в навечерието на 80-ата годишнина от операция „Нептун“

🇬🇧🤝🇫🇷 На 5 юни 2024 г., в навечерието на 80-ата годишнина от началото на операция „Нептун“, три военно-транспортни самолета Airbus Atlas C1 (A400M) на Кралските военновъздушни сили (RAF) извършиха своеобразен десант, сваляйки парашутисти над Санървил в Нормандия, точно на изток от Каен, пресъздавайки емблематичния десант от Втората световна война.

Спускането с парашут, което отбеляза първото публично показване на възможностите за разгръщане на парашутисти на A400M от самолет на RAF от този тип, включи скок на парашутисти от 16-а въздушно-щурмова бригада на британската армия едновременно от двете странични врати на самолета.

Трите A400M на RAF, които излетяха от авиобазата в Бриз Нортън, графство Оксфордшър, бяха последвани от военно-транспортни самолети C-130 Hercules на американските военновъздушни сили и A400M на белгийските военновъздушни сили, които също спуснаха парашутисти от съответните формирования.

По този начин беше възпроизведено постижението, извършено в ранните часове на 6 юни 1944 г. от стотици транспортни самолети Douglas C-47, летящи от Англия, които доставиха три дивизии от британски и американски парашутни войски на плажовете на Нормандия.

Войските на британската 6-та въздушнодесантна дивизия всъщност кацнаха на север от Санървил, за да осигурят пресичания над канала Каен и реките Дивс и Орн. Операцията на пилотния въздушно-десантен полк на британската армия, който изпрати 2-ри лек пехотен полк на Оксфордшир и Бъкингамшир за превземане на мостовете на река Орн и канала Каен, се счита за един от най-впечатляващите въздушни подвизи на Втората световна война.

Вицемаршал от авиацията Марк Флеуин, офицер от авиацията, командващ група № 1 на кралските военновъздушни сили на Великобритания, заяви:

„Днес е много специален ден. Трогателно е да си спомним жертвите, направени от нашите предци в дръзката мисия, която освободи Западна Европа от продължилата 4 години хватка на нацизма.“

A400M, който е на въоръжение в RAF от 2014 г. и може да носи полезен товар до 37 тона. Сертифициран е да десантира до 116 парашутисти, по 58 на всяка от двете врати. RAF оперира флот от 22 такива самолета.